Тема 1Международни администрации

1.Същност- те възникват на определен етап от развитието на международните отношения, когато двустранните отношения между държавите се оказват недостатъчна активна и гъвкава форма за решения на сложните междудържавни проблеми. Това налага преминаването към по-висша форма на сътрудничество между държавите. Възниква необходимостта от институционализиране на тези отношения в лицето на създаване на постоянно действащи институции. Първите международно организации възникват през втората половина на 19 век. В началото те са били 15, а сега наброяват повече от 4 000. В сравнение с първите съвременните са със значително по-големи компетенции, като редица от тях са призвани да решават глобални световни проблеми. Дейностите на международните организации може да се разделят на две основни категории: междуправителствени и международни неправителсвени организации. В неправителствените организации участват съюзи, обществени организации, които не се обединяват на основата на международен договор, както е при правителствените организации. Определението, което можем да дадем за международните организации, е: Международната организация е постоянно действащ международен орган, учреден съгласно международен договор, сключен между държави, обединяващи се на основата на общи цели и принципи за осъществяване на международна дейност за решаване на значими проблеми.

2.Елементи на международните организации- 1)международните организации са постоянно действащ международен договор; 2)учредяват се въз основа на договор, като наименованието на договора е различно при различните организации. Например, при ООН се използва устав и конвенция. Има изключения, при които се създават организации без договор, съгласно решения на вече създадени международни организации. Всяка международна организация се характеризира с определена организационна структура с постоянно и временно действащи органи; 3)всяка организация разполага с висши, изпълнителни, административни и спомагателни органи. Членството в организацията се извършва след избор на срок; 4)всички, работещи в тези организации, се ползват с дипломатически привилегии и имунитет. Всяка международна организация има наименование, флаг, емблема и седалище. Прекратяването дейността на организацията зависи от разпоредбите на учредителите, когато те са създадени за определен срок.

3.Класификации на международните организации- те могат да бъдат класифицирани по различни принципи:1)географски обхват;2)размер на дейност;3)обхват на членството- два вида:-универсални или такива, които са открити за всички държави-например ООН;-регионални- в тях членуват държави само от един регион;

1

4)характер на членството- биват:-правителствени;-неправителствени;5)по предмет на дейност:-политически- НАТО;-финансово- икономически;-финансови- световната банка, всички национални банки;-селскостопански;-транспортни;-метеорологични;-социални;-културни и др.6)по обем на компетентност:-организации с обща компетентност- има сътрудничество във всички области;-организации със специална компетентност- сътрудничат си само в специално определена област.

Тема 2Международни конференции

През 19 век в международните отношения се проявява тенденция за преминаване от двустранно към многостранно сътрудничество. Поставя се началото на развитието на нов по-висш тип дипломация, а именно многостранната. Множество проблеми, имащи локален характер през 80-те години, придобиват глобални измерения и засягат интересите на цялата международна общност, а някои дори съществуването на цивилизацията. Това са преди всичко замърсяването на околната среда, изчерпването на природните ресурси и др. Глобалните и универсални проблеми много по-лесно се решават на многостранна дипломатическа конференция, на която се съгласува волята на всички държави едновременно чрез разработването и подписването на многостранни договори. Постигането на същия резултат посредством сключването на двустранни договори е много по-трудно, изисква много време. И така, международната конференция е временен международен договор, в рамките на който се осъществява многостранно международно сътрудничество. На международните конференции се разглеждат следните проблеми:1)глобални проблеми- участват всички държави;2)универсални проблеми- участва голяма част от държавите;3)регионални проблеми- участват държави от определен географски район;4)локални проблеми- конференции по проблеми, интересуващи ограничен брой държави.Международните конференции се откриват на предварително съгласувана дата и място и ако конференцията е свикана от международна организация, тя се открива от неин представител, а ако е свикана от държава, тя се открива от представител на държавата. Международните конференции приемат решенията с кворум. Те могат да бъдат с обикновено мнозинство (50% + 1%) и квалифицирано мнозинство (2/3 от присъстващите и участващите). Решенията

2

могат да се гласуват тайно и явно. Когато се решават проблеми от изключителна важност, гласуването е тайно. На международните конференции се приемат два вида актове- с политическа сила и с юридическа сила. Резолюциите са с политическа сила. Те имат характер на пожелание, препоръка и морално значение. Приетите на международни конференции международни договори имат юридическа сила, но след като се ратифицират от съответната страна, те стават задължителни. Конференциите преминават през три етапа. Първият етап е подготовка. Вторият етап е обсъждане на текста по договора. И третият е приемане на резолюция или международен договор. Работата на конференциите се подпомага от комитети. Те извършват цялата работа по организацията, подготовката и т.н.

На тези конференции могат да бъдат поканени и наблюдатели, като те имат право да се изказват, но нямат право да гласуват. Международните конференции се считат за завършени, когато се постигне целта. А това е споразумение между държавите- международен договор или резолюция.

Тема 3Организационна структура на международните

организацииВ международните организации съществуват 4 вида органи: висши,

изпълнителни, административни и комисии.Характерно за висшите органи е , че носят различи наименования според организацията (генерална конференция, сесия, конгрес). Състоят от представители на държавите-членки. Всяка държава има право на един глас, като целта е да се осигури равнопоставеност. Изключение правят висшите органи на ЕС, международният валутен фонд, международната банка за реконструкция и развитие. Във функциите на висшите органи като правило влизат: приемането на нови членове; избиране на изпълнителни органи; утвърждаване на бюджет и др. Висшият орган на съответната международна организация осъществява работата си на сесии. Периодичността на сесиите е от една до пет години. ООН прави сесии всяка година.

Изпълнителните органи се избират от висшия орган. Във функциите му влизат: осигуряване на ефективността в дейността на организацията; съставяне на бюджет; подготовка на дневен ред. Характерно за изпълнителните органи е, че в тях се включват малък брой членове. В практиката на международните организации са приети два критерия за определяне на членовете в изпълнителния орган. Първият е справедливо географско разпределение и вторият е в зависимост от спецификата на разглежданите проблеми.

Административните органи са секретариатите, които се огласяват от Генерален секретар. Служителите в тези органи се делят на три категории: висши административни длъжностни лица-Генерален секретар и заместниците му; специалисти; обслужващ персонал. Генералният секретар се избира от висшия орган с определен мандат, който обикновено е от 3 до 6 години, а той съответно назначава останалите служители. Подборът се извършва на широка географска основа. Те запазват гражданството си и носят отговорност пред

3

организацията. Функциите на секретариата се публикуват официално и те са постоянно действащ орган.Комисиите имат строго определена дейност.

Тема 4Международна финансова система

Всяка държава изгражда свой национален стопански механизъм. Икономиките на отделните държави не могат обаче да се развиват само в съответствие с изградените собствини стопански механизми. Причината за това е увеличаващата се интернационализация на стопанския живот. В съвременното световно стопанство не е възможно една държава да се развива напълно самостоятелно. За нормалното осъществяване на многообразните икономически връзки са необходими правила. Тези правила образуват съдържанието на международните стопнски механизми. Няма държава в света, която да не се интересува от това, какъв стопански механизъм ще се създава и прилага в МИО и как този механизъм ще се отразява върху насоките и ефективността на нейната национална икономика.

Всеки един етап от развитието на световната икономика предполага определени правила. Тези правила са заложени в международната финансова система (МФС). Тя не е дадена веднъж завинаги. Променя се под влияние на:

- промените, които настъпват в световната икономика;- промените в разположението на силите в света.Изграждането и функционирането на МФС се съпровожда със създаването

на адекватна на нея структура от институции. Можем да направим извода, че с финансовата система се пораждат финансови институции и те са необходими за провеждане на финансови отношения.

Бретънуудска международна финансова система (БМФС, БМВС)

След Втората световна война настъпват големи изменения в света. Възниква необходимост да се изгради друга валутна система, която да изостави системата на златно – валутен стандарт и да отчете новите условия в света.

Системата на златно – валутния стандарт е установена с решение на международна конференция, проведена в Генуа през 1922 г. Същността ú се изразява в това, че наред със златото в качеството на световни пари, функционират и валутите на големите Западни държави.

През юли (1-22) 1944г. в гр. Бретън Уудс (САЩ) се провежда международна конференция и с нейните решения е поставено началото на създаването на първата следвоенна валутна система на Запада, която е т.нар. Бретънуудска международна валутна система (БМВС). На конференцията в Бретън Уудс се създават и две международни финансови институции – МВФ и Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР).

4

Противопоставят се интересите на САЩ и Великобритания. Тези две страни се борят за налагане на идеи и решения, защитаващи интересите на своите икономики. Решаващи се оказват позициите на САЩ. На тази конференция се налага господството на американския долар. На мястото на отхвърления златно – валутен стандарт се поставя златно – доларовия стандарт.

Най – важните елементи на създадената БМВС са:1. На златото се придава главна роля в качеството на световни пари. На

това основание се предвижда паритетът на всички валути да се установява в зависимост от златното им съдържание;

2. На долара на САЩ се дава правото наред със златото да изпълнява функциите на световни пари, като той продължава да е свързан със златото;

3. установяват се твърди валутни курсове, като допусканите отклонения над и под паритета се определят в рамките на 1%;

4. Създават се две международни финансови институции – МВФ и МБВР.Периодът на утвърждаване на БМВС е наситен с важни събития:- през 1947г. се обявява Доктрината Труман. Тя разпалва Студената война

и засилва конфронтацията между двете политически системи – Западът и соц. страни;

- през 1948 – 1949 г. много страни (Германия, Франция, Италия и др.) провеждат фундаментални парични реформи;

- през 1949 г. бившият Съветски съюз изпробва собствено ядрено оръжие и така започва безпрецедентна надпревара във въоръжаването между два военнополитически съюза с лидери САЩ и Съветския съюз.

Всички тези и други събития дават отражение във функционирането на МВС и институциите ú. Тези събития се отразяват в две насоки:

1. Състои се в промени в статута, принципите и механизмите на функциониране на международния валутен съюз;

2. Изразява с в създаването (1950г.) на Европейски платежен съюз, обслужван от Банката за международни плащания Базел (Швейцария).

Европейският платежен съюз е приемник на споразумението за многостранни парични компенсации, свързани с реализирането на Плана Маршал. Европейският платежен съюз е израз и стремеж към европейска валутна самостоятелност и този съюз дава възможност на членуващите в него европейски държави взаимно да си отпускат търговски кредити и силно да ограничават използването на щатския долар. С въвеждането на конвертируемост на валутите на страните – членки на Европейския платежен съюз през 1958 г., той става излишен. Този съюз става ненужен, защото през 1957г. се поставят основите на европейската икономическа интеграция, която в своето развитие преминава през общия пазар, ЕИО и ЕС.

В рамките на европейската интеграция се осъществява и валутна интеграция чрез изграждането на Европейски валутен съюз, който в своето развитие стига до общата европейска валута – еврото.

Трябва да се отбележи, че в първите следвоенни години БМВС функционира сравнително задоволително и не създава особени затруднения в международните финансови отношения. Това положение продължава до към края на 60те години, когато става ясно, че САЩ не могат повече да се

5

разпореждат като световни банкери и да налагат без всякакви задръжки господството на своята национална валута като световни пари, защото за изминалите години доларът е загубил много от притежаваните преди качества.

Първите затруднения при функционирането на международната валутна система произлизат от постоянното намаляване на цената на златото в долари. Тази цена е установена на 35 $ за 1 унция през 1934 г. За сравнение през 2006г. е 524 $ за 1 унция. За да поддържат обаче изкуствено официалната доларова цена на златото и по този начин да запазят ролята на долара като ключова валута в международната валутна система, САЩ предприемат различни мерки:

1. Свързана е със създадения през 1961г. т.нар. Златен пул. Целта е намеса на пазара в покупко-продажба на злато, с оглед запазване на официалната доларова цена на златото. Тази цел се постига, като се осигурява повишено предлагане на злато на частния пазар в случаи, когато се появяват признаци на покачване на цената му, следователно се задържа официалната цена.

2. Свързана е с разпускането на златния пул през 1968г. и въвеждането на двойна цена на златото. Първата цена е официалната от 35$ за унция и тя се използва за финансови операции на ЦБ на западните страни, а втората цена е свободна за останалите финансови операции. Тази мярка не само не стабилизира положението, но предизвиква процес на бързо и реално установяване на пропорциите между златото и долара в зависимост от тяхната стойност и през декември 1974г. цената на златото достига 198$ и показва на практика настъпилата обезценка на долара през изминалия период на действие на БМВС.

През първите години САЩ успяват да задържат своите големи златни запаси и през 1949г. САЩ притежава 70% от световните златни запаси. По – нататък обаче, в следствие на движението на големи суми обезценени долари по света и на укрепналите позиции на другите развити страни, ситуацията със златните запаси на САЩ се усложнява. Започва изтичане на злато от САЩ и натрупването му в други страни и през 1971г. САЩ притежават 28% от световните златни запаси.

3. Изразява се в установяване на квотите на страните – членки на МВФ и промяна на механизмите на тяхното използване. На годишното събрание на Фонда през септември 1961г. се подписва споразумение, по силата на което се създава група от десетте най – богати държави в света. Тук влизат САЩ, ФРГ, Япония, Великобритания, Франция, Канада, Италия, Белгия, Холандия, Швеция. През 1984г. се причислява Швейцария, но продължава да се нарича Групата на десетте. Тази група се задължава при остра необходимост да предоставя на МВФ допълнителни ресурси на сума от 6 млрд. долара.

4. Състои се в предприемане на действия от американското правителство за ограничаване на изтичането на капитал от САЩ.

Трябва да отбележим, че в съответствие с решенията на Бретънуудската международна конференция и силното икономическо и политическо могъщество на САЩ, след Войната доларът става най – търсената валута. Отделните държави започват да запълват своите резерви не само в злато, но и в долари, защото имат предвид, че доларът е конвертируем в злато. И така, в края на 60те

год. авоарите на страните (без САЩ) са 50% в злато и 50% в долари. Силните икономически позиции на САЩ в световното стопанство и привилегированото

6

положение на американския долар улесняват САЩ да пласират без ограничения в чужбина своята национална валута. Става така, че през 1970 г. извън границите на САЩ има 4 пъти повече долари в сравнение с притежаваното от тях количество злато. При евентуално искане за замяна на долари срещу злато, САЩ не са в състояние да направят това. При това положение възниква въпросът могат ли САЩ да поддържат повече установената официална цена на златото и какво трябва да направят, за да не останат без златни запаси.

САЩ стигат до извода, че нито са заинтересовани, нито могат да поддържат повече при създадената ситуация авторитета на долара в МВС. Това официално се признава от тогавашния президент на САЩ – Никсън в своята реч пред министрите на финансите на Групата на десетте. По този начин официално се признава разпадането на БМВС. Това става през декември 1981г.

В заключение, златото и доларът на САЩ, като главни елементи не БМВС, изпълняват определените им функции и крепят тази система около 35 год. На определен етап от развитието на световната икономика и при променените условия, златото и доларът изчерпват своето съдържание да функционират като световни пари. Така възниква и оста за създаването на нова МВС.

Тема 5Международна Ямайска валутна система

(МЯВС, ЯМВС)

Появата и създаването на действащата в момента международна валутна система не става с еднократен акт, както БМВС, а преминава през редица проекти и периоди. Нейните елементи се оформят на сесия на МВФ в Кингстън, столицата на Ямайка, през 1976г. и поради тази причина носи наименованието ЯМВС.

Първо, за да защитят интересите си, САЩ успяват да прокарат решение на годишното събрание на МВФ през септември 1967т. за създаване на специални права на тираж, т.нар. “книжно злато”. Въз основа на това решение, обемът на валутните резерви на страните и международните ликвидни средства започват да се определят не само от началното количество злато и от валутите с международно значение, но и със създаването на ново (трето) международна парично средство – специални права на тираж (СПТ). На това основание настъпват изменения на функциите и в дейността на МВФ и той става и емисионен институт.

САЩ успяват да прокарат решение, с което официално златото да се изключи от международната валутна система и на негово място, в качеството на световни пари, да застанат СПТ, без те да са свързани със златото. Постига се съгласие вместо със злато стойността на СПТ да се определя периодично на всеки 5 год. върху основата на стойността на няколко валути. Първоначално се използват валутите на 16 страни, а от 01.01.1981г. се използват валутите на 5 страни – САЩ, Великобритания, Франция, Япония и ФРГ.

7

В Ямайка се стига не само до официално изключване на златото, но и до даване на възможност на всяка държава сама да решава какъв режим на валутата си да прилага, вкл. да практикува системата на плаващи валутни курсове. Практиката показва, че вместо да се утвърждават СПТ като паричен еталон, през 80те год. се наблюдава процес на създаване на многовалутен стандарт на международната валутна система, т.е. функциите на световни пари се изпълняват от паричните единици на много страни. Между тях на първо място е американският долар, следван от германската марка, японската йена и т.н. Въпреки че златото официално е изключено от ЯМВС, всички държави продължават да съхраняват злато като промишлена суровина от една страна и голямо количество паричен резерв, от друга. Така златните запаси на САЩ през 80те год. са паднали под 28% от световните запаси.

На среща в Париж през февруари 1987г., в рамките на седемте най – силни държави в света, се взема решение за стабилизиране на валутните курсове на тогавашното равнище. За да поддържат курса на долара, тези държави изразходват около 140 млрд. долара и въпреки това те не успяват да стабилизират курса на долара и той продължава да пада, и през декември 1987г. на борсата в Токио доларът достига най – ниското си равнище - 1$=125 йени, а през 1970г. 1$=358 йени.

При създаването на БМВС не е предвидено и не е имало необходимост от изграждането на международен емисионен институт. На учредения тогава МВФ се възлагат изключително кредитни функции. Само една емисионна институция – Централната резервна система на САЩ има задачата да се грижи за своята национална валута – доларът в качеството на втора парична единица в системата.

При ЯМВС влиза в сила ново международно парично средство – СПТ и при нея действат два вида емисионни институти. Първият е международен в лицето на МВФ и национален в лицето на ЦБ на отделните държави, като емисионни валутни центрове на валутите, които функционират в МВС.

Първите количества СПТ се създават от началото на 1970г.с решение на съвета на управителите на МВФ. През 80те год. обаче САЩ започват да създават големи трудности на МВФ като емисионен и регулиращ институт и американската администрация прави всичко възможно да неутрализира дейността на МВФ, в това отношение и да намали функциите на СПТ в международния паричен оборот. Целта на това е да се възвърнат загубените позиции на американския долар в МВС. Така постепенно се намалява интересът към СПТ и всички държатели на международни ликвидни средства в частния сектор престават да се интересуват от СПТ и започват да трупат в своите портфейли американски долари. Успоредно с това се разширява дейността на ЦБ, чиито валути участват като международни пари в МВС.

Можем да направим извода, че ЯМВС е призвана да отговори по – добре на потребностите за развитие на съвременния свят, т.е. да се намали ролята на държавата в стопанския живот и да се увеличи действието на пазарните фактори в развитието на икономиката.

Двете международни валутни системи – БМВС и ЯМВС не създават благоприятни условия за развитието на интеграционните процеси в световното

8

стопанство и затова всички страни от ЕИО, които активно са участвали в създаването на ЯМВС, създават и своя регионална валутна система, която да служи на интересите на Общността. Това е Европейската валутна система (ЕВС).

Тема 6Регионална валутна система на Европейската

общност (ЕВС)

Началото на валутната интеграция се поставя още с приемането на плановете за създаване и развитие на ЕИО и тя преминава през различни етапи. На 05.12.1978г. се приема ЕВС, която фактически действа от март 1979 г. Извън нея, независимо от своето участие при създаването, за дълго време остава Великобритания, която отказва в началото да приеме твърди ангажименти по отношение на движението на курса на английската лира, и тя се присъединява през октомври 1990 г. като ползва правото да прилага отклонение в рамките на 6% на текущия курс на лирата от централния ú курс.

Главните елементи на ЕВС се формират от:- създадената регионална парична единица – екю, в последствие евро;- приетият механизъм за определяне и движение на валутните курсове;- образуваният фонд за валутно сътрудничество.Емитирането на екю се извършва от Европейския фонд за валутно

сътрудничество (ЕФВС) и се пуска в обръщение срещу вноската на определена част от златните и валутните резерви на страните – членки на ЕВС. С изграждането и утвърждаването на валутната система на ЕО се създават и предпоставки за появата на еврото като единна парична единица.

Факторите, водещи до появата на еврото са:1. Съществуващата икономическа разпокъсаност на европейските страни –

Европа обхваща многонационални държавни общности, всяка от които има икономически интереси.

В епохата на формирането на капитализма това е естествено явление и то отговаря на тогавашното равнище на развитие на производствените сили. Единната валута – евро е проява на зрялост на икономическите отношения между тези страни.

2. Икономическият напредък и стопанска мощ на САЩ стесняват световните пазари на европейските страни – по своята същност САЩ са обединение на големи стопански региони, което прави тази държава икономически силна и конкурентноспособна. Тя лесно конкурира стопански разпокъсаната Европа. Това налага обединяването на европейските страни, тяхното интегриране и превръщането им в единна икономическа общност. Появата на еврото е свързана с този обединителен процес.

3. Конкуренцията на американския долар на световния паричен пазар – господството на долара в световната икономика е форма на икономическо господство на САЩ. То непрекъснато се разширява за сметка на европейската парична единица, следователно техният пазар се стеснява. Това ограничава европейските страни в световната икономика.

9

За да се вкл. една държава – членка в ЕВС, тя трябва да изпълнява следните условия:

1. Страната трябва да постигне устойчивост на цените и среден годишен темп на инфлация, който не надминава с повече от 1,5% темпа на инфлация на трите държави – членки с най – добри резултати в областта на стабилността на цените.

2. В своята бюджетна политика страната не трябва да има прекомерен дефицит, той не трябва да надминава 3% от БВП, а съотношението между държавен дълг и БВП не трябва да е повече от 60%.

3.Страната не трябва да има среден размер на лихвения процент по дългосрочни кредити, надминаващи с повече от 2% лихвения процент на страната с най – добри показатели.

Известни са следните видове международни финансови системи:1. Световна валутна система при класически златен еталон – същността ú е

всяка парична единица да се приравнява към определено количество злато, установено със закон.

2. Генуезка световна валутна система – създадена е през 1922г. в Генуа. Същността ú се изразява в това, наред със златото в качеството на световни пари да функционират и валутите на големите западни държави.

3. БМВС – тук е характерен златно – доларовият стандарт и елементите са ú златото и доларът.

4. ЯМВС – характерно е, че златото е изключено и функциите на световни пари изпълняват паричните единици на много държави.

5. РВСЕОТези валутни системи създават и институциите, а институционалната

структура на международната валутна система вкл.:І. Световни финансови институти1. МВФ2. Банка за международни плащания Базел3. Световна банкова група, в която се вкл. Международната банка за

възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация и Международната асоциация за развитие

ІІ. Регионални финансови институти1. Европейска ЦБІІІ. Национални емисионни институти с международни функции –

националните банки на САЩ, Япония, Великобритания, Швейцария

Тема 8Национални търговски банки с международна

дейностТези банки са най – важните елементи в системата на международните

финансови институти, тъй като посредством тях се предвижда огромно количество капитали по целия свят. Към националните търговски банки с

10

международна дейност вкл. както чисто търговски банки, така и всички онези институти, които се занимават със застраховане на международни кредити.

От 80те год. насам се наблюдава значително нарастване на ролята на националните търговски банки по отношение на увеличаване на международните търговски кредити. Тази дейност се стимулира и чрез въвеждането на т.нар. кредитни линии. Трябва да се подчертае, че в своята кредитна дейност националните търговски банки прибягват до помощта на ЦБ. Те получават ре финансиране от техните кредитни операции по външна търговия. По принцип търговските банки са търговци на пари. В нашата страна те се създават въз основа на Търговския закон и това означава, че целта на тяхната дейност е реализиране на печалба. За да се осъществи банкова дейност след учредяване на дадена търговска банка, в съответствие с изискванията на нормативната база, трябва да се получи разрешение (лиценз) от БНБ. За тази цел се прави писмено искане до БНБ и се предоставят документи вкл. устава, данни за внесения капитал, план за дейността на банката, имена и адреси на лицата, които ще управляват и представляват банката. Тук се вкл. сведения за тях, квалификация и професионален опит в банковото дело. Вкл. се още документи за лицата, притежаващи акции, осигуряващи повече от 1% от гласовете в Общото събрание на акционерите и др.

На лицензиране от БНБ подлежат и клоновете на чуждестранни банки, открити в нашата страна, за които освен посочените по – горе документи се изискват още: финансови годишни отчети на банката за 3 год. назад, писмено съгласие за откриване на клона от банковия надзор в съответната страна, където е седалището на банката.

Срокът за издаване на лиценз е 6 месеца след подаване на заявлението. След получаване на лиценза той се регистрира в съответния окръжен съд, а всички издадени лицензи от БНБ се вписват в специален регистър на БНБ. БНБ може да откаже издаването на лиценз, когато има нарушение на нормативната база. При това положение отново може да се кандидатства след 6 месеца, считано от датата на отказа. Предоставеният лиценз не е завинаги, той може да се отнеме временно за 6 месеца или окончателно, ако една от причините е незапочване на дейността в срок от 12 месеца от издаването на лиценза или други причини, упоменати в нормативната база.

Дирекция “Банков надзор” към БНБ извършва контрол върху издадените лицензи и тази дирекция има правото да дава предложения за отнемане и временно отнемане на лиценза.

Търговските банки изпълняват следните основни функции:- влогово – депозитна (съхраняване на средства на ФЛ и ЮЛ);- кредитна – предоставяне на различни видове кредити на ФЛ и ЮЛ, а

също така и на общините;- съхранително – доверителна – изразява се в съхраняване в трезорите на

банките на ценности, документи и т.н. на ФЛ и ЮЛ;- консултантска – професионално консултиране относно най –

ефективното инвестиране на собствен капитал на ФЛ и ЮЛ.Органи на управление са:- Общо събрание (то избира :)

11

- Управителен съвет- Надзорен съвет- Борд на директорите- Изпълнителен съветВъзможно е парите въобще да не напускат банките, тъй като всички

плащания се извършват безналично и има прехвърляне от една сметка в друга или от една държава в друга.

Тема 9Международни финансови институции за

валутна и кредитна дейност

Валутно – финансовата концепция в Бретън Уудс създава първата в историята международна организация за валутно регулиране, а именно МВФ. Договорът влиза в сила на 27.12.1945г., а фондът започва своята дейност през 1946г. в състав от 39 държави – членки. Седалището на МВФ е във Вашингтон, но има поделения в Париж, Женева, Токио и Ню Йорк. Член на МВФ може да бъде всяка държава, която ратифицира договора за неговото създаване. Понастоящем в МВФ членуват 183 държави. По своите цели и представителност МВФ е уникален сред международните организации. Договорът е преразглеждан 3 пъти.

Първото изменение се отнася до създаване на специални права на тираж, като ново международно ликвидно средство, допълващо ликвидните средства на страните. Това допълнение е направено през май 1968г. , а влиза в сила от 1969г.

Втората изменение е от 30.04.1976г., а влиза в сила от 01.04.1978г. С това второ изменение юридически се установява Ямайската международна валутна система.

Третото изменение на договора за МВФ е направено през юни 1990г. е действа от ноември 1992г. В съответствие с това изменение се отнема правото на глас на страните – членки, които не погасяват заемите от фонда.

Основните задачи на МВФ са:- фондът да способства за развитието на международното валутно

сътрудничество с помощта на постоянна институция, използваща метода на консултациите;

- фондът да улеснява балансирания растеж на международната търговия, с което да допринася за постигане и поддържане на високо равнище на заетост и реални доходи;

- да поддържа стабилен валутен обмен и да не допуска обезценяване на валутата;

- да предоставя на страните – членки финансови ресурси за коригиране на нарушеното им външно равновесие.

Извод: Главната цел на МВФ е изграждане на механизъм, способстващ за постигане на финансова и икономическа стабилност на страните – членки. Те се задължават да сътрудничат на фонда и помежду си при прилагане на мерките за валутно регулиране.

12

Тези отношение се поддържат чрез:- финансовите министерства- ЦБ- стабилизационни фондове (ако има такива).Капиталът на МВФ се набира чрез вноски на страните – членки. Размерът

на вноската се изчислява в зависимост от избрани показатели и тези показатели характеризират мястото на съответната държава в световната икономика. Бретънуудската формула вкл. 5 показателя, след това са вкл. още 10 нови и те действат до 1983г. Понастоящем броят на показателите е сведен до 5 и сред тях са БВП, салдото по текущ платежен баланс, официални резерви. От вноската зависи броят на гласовете на съответната страна и достъпа до финансови ресурси.

Управлението на фонда се осъществява от:- Съвет на управителите- директорат- директор – разпоредителВ съвета на управителите влизат министрите на финансите и управителите

на ЦБ на всяка държава – членка. След второто изменение на договора, Съветът на управителите може да учреди нов постоянен орган за управление – съвет на министерско равнище със задача да следи за управлението и регулирането на световната валутна система. Такъв орган все още не е създаден и със същата цел се използва временен комитет, в който влизат финансовите министри на 22 държави и този временен комитет се занимава с всички въпроси, засягащи дейността на МВФ (изменение на устава и т.н.).

Оперативната дейност се води от Директорат от 24 изпълнителни директори. САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Япония имат най – големи квоти и право на постоянен директор. Останалите страни избират изпълнителни директори в рамките на т.нар. “избирателен район”, към който принадлежат. България е в групата на Холандия, Израел, Украйна, Румъния, Молдова, Армения, Грузия и Кипър. Директоратът работи във Вашингтон и провежда заседания 3 пъти седмично. Той се ръководи от директор – разпоредител.

Директор – разпоредителят няма право на глас, освен в случаите, когато има равенство при гласуване. При вземане на решения по принцип се изисква квалифицирано болшинство от 70%, а по въпроси с особена важност се прилага висше квалифицирано болшинство от 85%. САЩ притежават най – много гласове и те имат блокиращи квоти, т.е. нито един въпрос не може да бъде решен без тяхно съгласие.

Заключение:Функциите, които изпълнява МВФ са:- регулативна;- кредитна;- консултативно – техническа.Тези функции взаимно се допълват.

13

Тема 10Банка за международни плащания Базел

Тя е най – старата международна банкова институция. Учредена е през 1930 г. Учредители са Великобритания, Белгия, Германия, Франция, Япония и Италия. ЦБ на тези страни са образували Банката за международни плащания в Базел (БМПБ). Участват още и група американски банки. В периода 1931 – 1932г. се присъединяват 19 ЦБ на западноевропейските държави, понастоящем членове са 34 ЦБ.

Банката е организирана на акционерен принцип. Конкретният повод за създаването на БМПБ е регулирането на изплащането на военните репарации от Германия, наложени ú след поражението ú през Първата световна война.

За образуването ú имат влияние следните предпоставки:- крахът на златния еталон;- следвоенната инфлация;- обезценката на валутите.Всичко това налага системно сътрудничество между централните

емисионни банки на страните. БМПБ има следните функции:- организиране на сътрудничеството между ЦБ – това е положено в нейния

устав. През 1974г. е създаден “Базисен комитет по банков надзор”. През 1988г. се приема “Базелско споразумение”, в което се регламентират правилата и отговорностите на отделните държави по отношение на банковата дейност;

- осъществяване на международни валутно – финансови операции в качеството на агент на своите членове – по – конкретно тази функция се изразява в предоставяне на заеми на ЦБ, договаряне на споразумения, приемане на предварителни влогове по специални споразумения и др.

- регулативна функция по отношение на световната валутна система – изразява се в осъществяване на съвместни валутни интервенции с ЦБ, с цел поддържане на курсовете на водещите валути. Регулативната функция извършва наблюдение върху обема, състоянието и функционирането на европазара. Провежда още координация на валутно – финансовата политика на ЦБ и организира взаимни консултации по възлови проблеми на световната валутна система.

Извод: БМПБ е център за идеи за реформирането на световната валутна система и разполага с огромна аналитична информация.

Организационната ú структура вкл.:- общо събрание;- съвет на директорите;- комитети.Общото събрание е висшият орган и в него влизат управителите на ЦБ на

страните и то се свиква веднъж годишно.Дейността между сесиите се ръководи от Съвета на директорите. В него

участват управителите на ЦБ на страните – учредителки, представители на

14

финансови, промишлени и търговски кръгове, назначавани от управителите на ЦБ на страните – учредителки и още 10 представители на други страни. Понастоящем Съветът се състои от 19 директори, заседава 10 пъти год. и управлява политиката на банката. Решенията се вземат с мнозинство. Този съвет избира председател с мандат от 3 год. Председателят е едновременно и президент на банката. Той, от своя страна, назначава генерален управител, който извършва оперативната дейност.

Комитетите са постоянни и извършват банков надзор в платежни системи и др. Те са строго специализирани.

Тема 11 – І частМеждународни финансови институции за кредитна дейност. Световни финансови

институти – Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР)

Банката е учредена заедно с МВФ на Бретънуудската конференция. Известна е със старото си наименование – Световна банка.

Същинската ú дейност започва през юли 1946г. Тя е най – голямата инвестиционна институция в света. Нейни членове могат да бъдат само страни, участващи в МВФ. Понастоящем членуват 183 държави.

Основни задачи на Световната банка са:- да оказва на страните – членки помощ за тяхното възстановяване и

икономическо развитие за преодоляване на разрухата от Втората световна война;- Световната банка е гарант пред частни чуждестранни инвеститори;- мобилизиране на различни капитали, които тя представя във вид на

заеми за преструктурирането на икономиките за стимулиране на икономическия растеж и установяване на пазарни отношения в развиващите се страни и тези в преход. Критерият, на който трябва да отговарят тези страни, е да имат БВП на глава от населението в рамките на 1500 $ до 5500 $. Капиталът се набира от вноските на нейните членове и размерът на вноската е в зависимост от дела ú в световния брутен продукт. Най – големи акционери са САЩ, Япония, Великобритания, Германия и Франция.

Управленската структура е аналогична на тази на МВФ – висш ръководен орган е Съветът на управителите и в него всяка страна има по един представител. Това е фин. министър или управителят на ЦБ.

Оперативното управление се осъществява от Съвет на директорите, чийто брой е 24.

Функциите на Световната банка са:- отпуска средносрочни и дългосрочни заеми;- създава условия за инвестиране на чужд капитал в развиващите се

страни, като гарантира заеми, предоставени от частни банки;- осигурява консултации.Световната банка отпуска следните видове заеми:

15

- инвестиционни;- за структурно преустройство;- за преодоляване на катастрофални последици;- за независими програми и проекти.Приоритетни направления, в които се отпускат: - борба с бедността;- соц. развитие и екология;- подкрепа на стопански реформи;- стимулиране развитието на частния сектор, финансите и

инфраструктурата;- инвестиране в човешки капитал.Световната банка създава и два филиала с цел разпращане на по – широко

мащабна и специализирана дейност. - Международна финансова корпорация (МФК);- Международна асоциация за развитие (МАР).МФК е създадена през 1936г. по предложение на финансовите кръгове на

САЩ. Целта е стимулиране на частните инвестиции в развиващите се страни. Членството в този филиал задължително изисква участие в Световната банка.

В кредитната си дейност предоставя:- дългосрочни заеми от 7 до 15 г. с пазарен лихвен процент;- преки инвестиции в частни предприятия, гаранции и др.Важно направление в дейността на филиала е инвестиции в участие.

Същността им е в това, че филиалът финансира частни предприятия като придобива акции. След това може да ги продаде на частни банки, застрахователни кампании и др. Чрез тези акции и действия МФК превлича вниманието на частни инвеститори в съответната страна. Така се подпомага развитието и преструктурирането на икономиката на развиващите се страни с привличането на задграничен капитал.

МАР – създадена е през 1960г. по инициатива на САЩ. Целта е предоставяне на заеми на по – слабо развитите страни в света при по – гъвкави и облекчени условия в сравнение на обичайните заеми и по този начин да съдейства за повишаване на жизненото равнище.

Този филиал осъществява преференциално кредитиране на най – бедните държави, които не са в състояние да изпълняват строгите условия за финансиране от Световната банка. Средствата се отпускат на правителствата на страните – членки. Срокът е до 50г. гратисен период от 10г. с нулева лихва. Страните заплащан само процент за обслужване по кредита и той е 0,5 % годишно.

Кредитната политика на този филиал има ярко изразена соц. насоченост. Приоритетите са ú селското стопанство, образованието, транспорта и енергетиката.

Към световните финансови институти се отнася и т.нар. Парижки клуб. Той е създаден през 1956г. в Париж и обединява заинтересованите страни – кредитори и дебитори, чрез прилагането на специални механизми за облекчаване на условията за кредитиране на двете страни – кредитори и дебитори.

16

Тема 11 – ІІ частКонтинентални финансови институции

За подпомагане на икономическото развитие на страните от Третия свят, през 60те год. се образуват 3 континентални банки. Първата се нарича Междуамериканска банка за развитие, втората - Африканска банка за развитие и третата – Азиатска банка за развитие.

Между тези 3 банки съществува прилика и тя се изразява в следното:1. Имат еднаква цел – да стимулират икономическото развитие на

страните от региона;2. Тяхната основна функция е кредитно – инвестиционната – те извършват

дългосрочно кредитиране на проекти и програми с регионално значение Успоредно с това тези 3 банки осъществяват и инвестиционна дейност в страните – членки.

3. Кредитната политика и управление е подобно на това в Световната банка.

4. Съществено участие в тези 3 банки имат силно развитите страни. Успоредно с това всяка една от тези банки решава и специфични задачи,

изразяващи се в защита на приоритетните интереси на страните от съответния регион.

Междуамериканска банка за развитие – основана е през 1959г. Седалището ú е във Вашингтон, понастоящем участват 27 страни – държави от Европа, Латинска Америка, САЩ, Канада, Япония и др. Основната цел е банката да способства за ускоряване на икономическото развитие на страните от Латинска Америка и Карибския басейн.

Организационната структура вкл.:1. Съвет на управителите2. Директорат – вкл. 12 директори3. ПрезидентПри гласуване всяка страна разполага с 135 гласа + 1 глас на всеки 10 000

$. Към банката са изградени специални фондове и с тяхна помощ се осигурява по – голям обем кредитиране на нискорентабилни обекти. Тези обекти се необходими за развитие на цялостната икономика и соц. инфраструктура в страната. Такива фондове са Фонд за соц. операции и Фонд за соц. прогрес. Първият кредитира селското стопанство, транспорта, енергетиката и др. Вторият кредитира жилищното строителство, образованието и др.

Срокът на кредитиране е в границите от 10 до 25 г. Основни кредитоползватели са Аржентина, Бразилия, Мексико , Венецуела и др.

Африканска банка за развитие – създадена е през 1963г. и в нея участват 50 страни от Африка и 25 развити Първоначално идеята е бела да участват само африкански страни, но поради недостиг на финансови ресурси от 1982 г. се допускат да членуват и развити страни. Целта е да се съдейства за икономическото развитие и соц. прогрес на африканските държави. Финансовите средства се насочват към изграждане на ж.п. линии, пътища, строителство на електроцентрали, нефтопроводи, газопроводи и т.н.

Органи на управление са:

17

1. Съвет на управителите – влизат по двама от всяка страна2. Директорат – вкл. 9 директори3. ПрезидентПри гласуване всяка страна разполага с 625 гласа + 1 глас за всеки 10 000

$. Тази банка има и фондове: 1. Нигерийски фонд за развитие – отнася се до най – слабо развитите

страни в региона2. Африкански фонд за развитие – отнася се до страните от Централна и

Западна Африка.Срокът за кредитиране е до 50 г. с 10 г. гратисен период.Азиатска банка за развитие – създадена е през 1965г. Седалището ú е в

Манила (Филипините). Членуват 31 развиващи се страни от региона + 14 силно развити страни. Целта е да стимулира сътрудничеството между страните от региона на Азия и Далечния Изток.

Управлението вкл. 1. Съвет на директорите - по 1 от всяка страна2. Директорат – 12 директори, съотношението е 2 : 1 в полза на страните

от региона3. ПрезидентИма и фондове, напр. Фонд за техническа помощ за аграрния сектор.Срокът е до 40г. с 1% лихва. Другите кредити са със срокове от 10 до 30г.

Предвижда се и гратисен период от 2 до 7 г. Най – активни заематели са Индонезия, Филипините, Пакистан и т.н.

Към тази група отнасяме и Европейската банка за възстановяване и развитие, която е създадена през април 1991г. Тя се създава като резултат от настъпилите промени в страните от Източна Европа през втората половина на 90те год., когато тези страни започват да извършват преход към установяване на пазарна икономика. В тази връзка е и поставената цел – да стимулира и подпомага преминаването на страните от Източна Европа към пазарна икономика. Затова банката предоставя до 60% от нейните кредити за подпомагане на частния сектор и 40 % за държавата.

Тема 11 – ІІІ частРегионални финансови институти

Това са Европейската инвестиционна банка, Северна инвестиционна банка, Арабска банка за развитие, Ислямска банка и др.

Европейска инвестиционна банка – създадена е през 1958г. с основна задача да съдейства на изостаналите райони за икономическо развитие, модернизация и създаване на нови предприятия в тези страни. Предоставя дългосрочни кредити за срок от 12 до 30 год на правителства, обществени организации и на частни фирми.

Северна инвестиционна банка – създадена е през 1976г. с основна задача да допринесе за интегрирането на икономиките на Скандинавските страни – Дания, Норвегия, Финландия и др.

18

Арабска банка за развитие - създадена е през 1974г. с учредители Саудитска Арабия, Либия, Кувейт и др. Тези страни разполагат и с най – много гласове. Създадена е с цел да компенсира частично загубите на Арабските страни от петрол и успоредно с това да допринесе за укрепване на връзките между държавите – членки на ОПЕК.

Тема 12Участието на източноевропейските страни в

международни финансови институции

Дълго време източноевропейските страни не участваха по различни обективни и субективни причини в дейността на първите международни финансови институции, създадени през Втората световна война: МВФ, Международната банка и др. Много дълго време източноевропейските страни са извън дейността на международно равнище, където се решават проблемите на световните финансови отношения и тези страни няма възможност да влияят върху приемането на решения в тази област. На много по-късен етап източноевропейските държави стават членове на МВФ и на други международни институции и членството на тези страни се приема с много подозрение и резерви както от западните държави, начело със САЩ, така и от самите източноевропейски страни. В последствие започват да участват и централните банки и на източноевропейските страни. Към източноевропейските страни се предявяват изисквания да започне внедряване на единните методологии в националната отчетност, което ще допринесе за прозрачност и реалност на икономическите показатели. Тази методология се прилага от всички държави и дава възможност за сравнимост, съпоставимост на икономическото развитие.

Тема 13Универсални международни организации.ООН

ООН е създадена на 24 октомври 1945г. от 51 държави, изпълнени с решимост да съхранят мира чрез развитие на международното сътрудничество и колективната сигурност. Днес в организацията членуват 191 държави, сътрудничещи си на принципа на суверенното равенство и мирното разрешаване на споровете. ООН има 4 основни цели, произтичащи от нейния устав:-да поддържа международния мир и сигурност;-да развива приятелски отношения между държавите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределянето на народите;-да осъществява сътрудничество при разрешаване на международните икономически, социални, културни и хуманитарни проблеми и да насърчава зачитането на правата и основните свободи на човека;-да бъде център за съгласуване действията на държавите за постигането на тези общи цели.Главните органи на ООН са: Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство, Международен съд в Хага, както и

19

Секретарят на ООН, който включва необходимия за цялостното функциониране на организацията международен персонал.Общо събрание- то е съвещателен орган. В него вземат участие всички страни-членки, като всяка от тях дава по един глас. Решенията по съществени проблеми се приемат при мнозинство или 2/3 от гласовете в зависимост от важността на проблема. Чрез своите съвещателни, надзорни, финансови и избирателни функции Общото събрание заема основно място в дейността на ООН. То упражнява контрол върху действията на органите в социалната и икономическата сфера и на тези, занимаващи се с проблемите на не самоуправляващите се територии. Общото събрание получава годишни доклади от генералния секретар, Съвета за сигурност, Икономическия и социалния съвет, Съвета за попечителство и може да отправя предложения към тях. Последните два органа извършват дейността си под егидата му. Общото събрание изпълнява също надзорните си функции, като контролира работата на Секретариата. Финансовата сила на събранието се дължи на разполагането му с бюджета на ООН. Избирателните функции на Общото събрание се изразяват в това, че то подбира членовете на Икономическия и социален съвет и избира членовете на Съвета за сигурност и на Съвета за попечителство. Освен това взема участие при избора на съдии и в Международния съд и посочването на генерален секретар.Съвета за сигурност- той носи главната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност от името на всички членове на организацията. Състои се от 15 членове, от които Китай, Франция, САЩ, Русия и Великобритания са постоянни, а останалите 10 се избират от Общото събрание, всеки с мандат от 2 години.Икономически и социален съвет- той е основен форум за обсъждане на международни, икономически и социални въпроси и за разработване на препоръки за провеждане на съответните политики от държавите-членки. Този орган разполага с мрежи за консултации с неправителствени организации, чрез които се поддържа жизнена връзка между ООН и гражданското общество.Международен съд- той е главният юридически орган на ООН. Петнадесетте съдии, които служат в него, се избират от Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН. Съдът решава спорове между държави. Участието на държава в съдопроизводството на Международния съд е доброволно, но веднъж съгласила се да участва, държавата се задължава да да изпълни решението на съда. Международният съд дава също юридическа становища при поискване на Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН.Секретариатът на ООН- той се състои от департаменти и служби, обхващащи около 8 900 служители, набрани сред кандидати от страните-членки. Секретариатът на ООН е разположен в щаб квартирата на ООН в Ню Йорк и в службите на ООН в Женева, Виена, Найроби, Банког. Секретариатът се управлява от генералния секретар, който е определен от Общото събрание по предложение на Съветът за сигурност. Мандатът му трае 5 години и има възможност за преизбиране. Освен чисто административни генералният секретар има и политически функции. Той е длъжен да представи на вниманието на организацията всяка заплаха за мира. Генералният секретар назначава върховен

20

комисар по правата на човека. Настоящият генерален секретар е Бан Ки Мун от Южна Корея. Той встъпва в длъжност на 1 януари 2007 г. За последните 60 години е рамките на световната организация бяха подготвени и приети повече международни договори, конвенции и международно-правни норми, отколкото в цялата предишна история на човечеството. През 1948 г. бе приета всеобща Декларация за правата на човека. Конвенцията по защита на околната среда стимулира усилията на държавите-членки за опазване чистотата на въздуха, водата и условията за живот на Земята. С помощта на ООН и Световната здравна организация бяха ликвидирани условията за масови епидемии и проявлението на редица опасни болести, а по настоящем се води мащабна компания срещу разпространението на СПИН. България е приета за пълноправен член на ООН на 14 декември 1955 г.

Тема 14 Специализирани организации при ООН

Те са междуправителствени, универсални организации, създадени за укрепване на многостранните отношения между държавите в определена област на международните отношения. Сключват се договори с ООН. Тези договори са от името на икономически и социален съвет и се утвърждават от общото събрание на ООН. Организационната структура на специализираните организации включва висши органи (общото събрание с всички държави-членки), административни органи, изпълнителни органи и спомагателни. Специализираните организации към ООН можем да ги класифицираме на:

1) икономически – ЮНИДО (организация на ООН за промишлено развитие)2) финансови (световна банка, МВФ и др.)3) селскостопански (международен фонд за селскостоп. развитие)4) транспорт и съобщения (международна организация за гражданска

авиация, световен пощенски съюз)5) метеорологични6) социални (международна организация по труда, световна здравна

организация)7) културно-хуманитарни (организации за образование, наука и култура,

световна организация за интелектуална собственост и др.)

Тема 15Международен съюз за далекосъобщения

Създаден е през 1865г. И е най-старата международна организация, имаща статут на специализирана към ООН. Към нея се слива през1932г. международния телеграфен съюз и международния радиотелеграфен съюз. Целите на този съюз намират израз в координиране и планиране на всички видове международни далекосъобщения, включително и космическите радио връзки. Организационната структура включва: висш орган – конференция, който се свиква веднъж на 5 години; административен съвет, свиква се ежегодно – с 36

21

членове и генерален секретариат. Към този съюз действат и международен комитет за регистрация на честотите и 2 международни комитета (за радио, а др. е телевизия и телеграфи). Седалището е в Женева.

Тема 16Световен пощенски съюз

Създаден е през 1874г, а през 1947г. придобива статут на специализирана организация към ООН. Целите му намират израз в осигуряване на организацията и усъвършенстване на международно сътрудничество и оказване на техническа помощ на развиващите се страни. Организационната структура включва: висш орган – свиква се веднъж на 5 години, изпълнителен съвет (постоянно действащ с мандат 5 години и членовете са на основата на географското ппредставителство - 31 на брой), консултативен съвет и секретариат. Седалище е Берн.

Тема 17Световна метеорологична организация

Създадена е през 1888г, а през 1951г. става със статут на специализирана. Цели: организацията да съдейства за създаването на мрежа от станции за провеждане на метеорологични наблюдения и създаване на центрове за осигуряване на метеорологични служби. Организационна структура: висш орган – свиква се веднъж на 4 години, изпълнителен комитет и секретариат. Има и комисии по техническите въпроси и регионални метеорологични асоциации. Седалище – Женева.

Тема 18 Международна организация на труда

Създадена е през 1919г, със статут на специализирана от 1946г. Цели: осигуряване на международен мир и сигурност, чрез установяване на социална справедливост, подобряване условията на труда и повишаване на жизненото равнище. Организационна структура: висш орган; генерална конференция (свиква се ежегодно); административен съвет – изпълнителен орган (работи между сесиите) и секретариат. Особеността се състои в това,че се осъществява диалог между проф-съюзи, правителство и работодатели. Седалище – Женева.

Тема 19Международна организация за гражданска

авиация

22

Създадена е през 1944г, със статут на специализирана организация е от 1947г. Цел: да съдейства за сътрудничество между държавите-членки в областта на гражданската авиация, като разработва за тази цел унифицирани технически правила за регулиране на международните полети и експлоатация на самолетите, летищата и навигационните средства. Организационната структура включва: висш орган – общо събрание (свиква се веднъж на 3 години), изпълнителен съвет и спомагателни органи – комитети. Седалището е в Монреал.

Тема 2 0 Международна организация прехрана и

земеделиеСъздадена е през 1945г. в Квебен (Канада). Цел: подобряване храненето и

условията на живот на народите в държавите-членки чрез повишаване на селскостопанското производство. Организационна структура: висш орган – конференция – свиква се на нечетна дата, изпълнителен орган с мандат от 3 години и секретариат. Седалище – Рим и има регионални бюра за Африка, Латинска Америка, Европа и др.

Тема 29Организация на ООН по търговия и развитие

UNCTAD-United Nations Conference on Trade and Development (ЮНКТАД)Организацията е създадена през 1964 г. Поради нарастващите притеснения относно мястото на слаборазвитите държави в международната търговия. В резултат на преговори се провежда първата конференция на ООН за търговия и развитие. Предвид цикличния характер на световната икономика и огромния мащаб на проблемите се предвиждат заседания веднъж на 4 години. Сесиите са висш орган на дейността на организацията. В периода между сесиите постоянният секретарят се натоварва със задачата да осигурява логистична и съдържателна поддръжка на междуправителствените срещи. През първата фаза на съществуването си ЮНКТАД се стреми да разшири влиянието си и поставя на дневен ред редица въпроси от жизнен интерес за развиващите се държави. Един от интересите е създаване на обща система за преференции през 1968 г. Друг интерес е постигането на споразумения за стабилизиране на световните цени на стоки от голямо значение за страните-членки, приемането на конвенции и установяването на редица правила в международната търговия. Организацията участва активно в работата на ООН и най-вече в нейното общо събрание, като съдейства за установяване на списъка на най-слабо развитите държави още през 1971 г. През 80-те години на 20 век възниква необходимостта ЮНКТАД да се адаптира към промените на икономическите и политическите реалности, промяна от планово към пазарно мислене, либерализация и приватизация на държавните предприятия. В резултата на този процес редица държави от Третия

23

свят натрупват големи държавни дългове и въпреки намесата на Световната банка и МВФ повечето от тях не успяват да се възстановят бързо. В много случай тези държави регистрират отрицателен темп на растеж и висока инфлация. По настоящем работата на организацията се простира върху следните области: международна търговия; конкуренция и конкурентна политика; търговски преговори и търговска дипломация; опазване на околната среда; инвестиции; технологии и др.Най-важните органи на организацията са: Съветът по търговия и развитие; Секретариатът; Комисията по търговия със стоки, услуги и търговски артикули; Комисията по инвестициите; Комисията по технологиите и свързаните с тях финансови въпроси.Главната квартира на ЮНКТАД се намира в Женева.

Тема 38Организация на Север н оатлантическия

договор.НАТОНай-голямата и очевидно най-влиятелна и важна международна военно-политическа организация в света днес е организацията на Северноатлантическия договор- НАТО.След Втората световна война западноевропейските страни осъзнават, че противопоставянето между Западна Европа и СССР е неизбежно. През март 1948 г. Франция и Великобритания официално поискват от САЩ да сключат договор за военен съюз за защита срещу съветската заплаха.Противопоставянето на заплахата от съветската експанзия в Европа е в основата на създаването на организацията на Северноатлантическия договор преди 59 год. На 4 април 1949 г. 12 страни (10, от които европейски)- Белгия, Дания, Франция, Великобритания, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, Канада и САЩ, подписват Северноатлантическия пакт. Следва и първото разширяване на организацията през 1952 г., когато се присъединяват Гърция и Турция. Примерът е последван от Федерална Република Германия, 3 години по-късно и от Испания през 1982 г. Следващото разширяване е едва през 1999 г., когато към НАТО се присъединяват Полша, Чехия и Унгария, които са първите страни-членки на пакта от вече несъществуващия Варшавски договор, създаден като ответна реакция от страна на СССР през 1955 г.На 21 ноември 2002 г. на срещата на държавните и правителствени ръководители на НАТО в Прага Република България, заедно с други 6 държави- Естония, Литва, Латвия, Румъния, Словакия и Словения, беше поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз. След приключване на разговорите през 2003 г. българското правителство потвърди официално желанието и готовността на България да се присъедини към Северноатлантическия съюз, приемайки изцяло и категорично произтичащите от Северноатлантическия договор права и задължения, както и да изпълнява поетите ангажименти, включващи пълно участие в интегрираната военна структура и в процеса на колективно планиране на отбраната в НАТО, както и да участва със свой дял в съвместно финансираните бюджети на НАТО. На 26 март 2003 г. на извънредно заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел

24

постоянните представители на страните-членки подписаха протокол към Северноатлантическия договор за присъединяването на седемте поканени страни. Днес България е пълноправен член на НАТО. На 29 март 2004 г. на церемония във Вашингтон премиерите на седемте нови страни-членки връчиха на Колин Пауел ратификационните документи по присъединяването им в съюза. В качеството си на член България е включена в системата на противовъздушната отбрана на алианса. Приемането на новите 7 държави в НАТО е най-голямото разширяване на пакта от създаването му, в резултат на което броят на страните-членки става 26. Северноатлантическият договор се основава на устава на ООН и по-конкретно на чл. 51, който постановява индивидуалното и колективно право на отбрана на страните-членки. Според Северноатлантическия договор страните могат с единодушно съгласие да канят за членки европейски страни, които да спомагат за развитието на принципите му.-Принципи- НАТО е международна организация за отбрана, съставена от независими държави, различни по големина, население, икономическо и политическо развитие. Поради това е прието решенията да се вземат с общо съгласие. Предназначението на НАТО е при пълно зачитане на устава на ООН и принципите на международното право да осигурява защита на суверенитета и териториалната цялост на членуващите държави (според чл. 5 от устава, ако една от държавите-членки бъде нападната, всяка от останалите също се счита за нападната) и да съдейства за международния мир и сигурност. -Основна цел- основната цел на НАТО е да гарантира с политически и военни средства свободата и сигурността на всичките свои държави-членки. В доклада за бъдещите цели на НАТО от 14 декември 1967 г. се посочва, че най-належащата цел на НАТО е „да постигне мирен, справедлив и траен ред в Европа в условията на съответстващи гаранции за сигурност и мерки за разоръжаване”.-Отбранителна функция на НАТО- от основаването си през 1949 г. НАТО е организация с отбранителна и възпираща функция, предоставяща взаимни гаранции, в случай че на територията на друга страна-членка бъде извършена агресия.-Мисия на НАТО по поддържане на мира- в Северноатлантическия договор страните-членки изразяват желанието си да живеят в мир с всички народи и с всички правителства, както и да защитават свободата на своите народи. В чл. 2 се подчертава, че страните по договора ще допринасят за развитието на мирни и приятелски международни отношения, ще се борят да отстранят противоречията между тях, за да се постигне стабилност и благосъстояние.Седалището на НАТО е във Вашингтон, а европейската му квартира е в Брюксел. Основните органи на НАТО са генерален секретар, Северноатлантически съвет, Парламентарна асамблея (представители на националните парламенти), Комитет за военно планиране (включва военните министри на държавите-членки), Военен комитет (включва началниците на генералните щабове), Комитет за ядрено планиране, Политически комитет, Икономически комитет и др.

25

-Гражданска и военна структура на НАТО- генералният секретар на НАТО се избира от Съвета на НАТО и се назначава по общо съгласие от правителствата на държавите-членки след провеждане на консултации. Генералният секретар има едновременно политически и военни функции. Той трябва да следи развитието и да ръководи провеждането на консултации и вземането на решения. От 1957 г. той изпълнява ролята на председател на Съвета на НАТО. Той също е и председател на Комитета по планиране на отбраната и на групата за ядрено планиране, които са основни стълбове на сигурността. Канцеларията на генералния секретар включва: изпълнителен секретариат, информационно и пресбюро и службата за сигурност на НАТО.-Съветът на НАТО- той е най-висшият политически и ръководен орган на съюза. Той взема решенията си единодушно, заседава два пъти годишно в Брюксел и се състои от представители на всички страни-членки.-Комитетът по планиране на отбраната- той управлява специфичните дейности, свързани с отбраната и определя насоките на дейност на военните структури на НАТО. Той се състои от министрите на отбраната на всички държави-членки, с изключение на Франция. Тя участва в работата на Комитета в зависимост от разглежданите въпроси.-Групата за ядрено планиране- в групата за ядрено планиране участват представители на всички държави-членки, с изключение на Франция. Исландия участва в нея като наблюдател. Групата за ядрено планиране се председателства от генералния секретар и трябва да заседава на ниво министри на отбраната поне два пъти в годината. Тя е основен орган за консултации по всички въпроси, отнасящи се ролята на ядрените сили, политиката за сигурност и отбраната на НАТО.-Военният комитет- той е най-висшият военно-оперативен орган на НАТО. В мирно време той е натоварен да подготвя мерките и плановете, които са необходими за общата отбрана на Европа. Събира се на сесии поне два пъти в годината, а ако е необходимо и по-често. Той се председателства от генералния секретар на НАТО и се състои от началниците на генералните щабове на въоръжените сили на всички държави-членки. В момента генералният секретар на НАТО е Яп деХоп Хефер.-Реформата в структурата на командването- след юли 1994 г. НАТО има две върховни командвания- съюзното командване в Европа и съюзното командване в Атлантика. Съюзното командване в Европа е подчинено на върховен командващ на въоръжените сили в Европа. Той има за своя главна задача да спомага за поддържането на мира, сигурността и териториалната цялост на държавите-членки. В случай на въоръжен конфликт съюзното командване в Европа има за задача да поеме ръководството на всички сухопътни, морски и въздушни операции в зона, която обхваща около 2 млн. км2 сухопътна територия и 3 млн.км2 морски райони. Върховният командващ на Атлантика има за задача в мирно време да подготвя планове за отбрана и да ръководи ученията за подготовка на видовете въоръжени сили.-Новите структури на НАТО- след края на Студената война НАТО изявява желание да започне сътрудничество с всички страни от бившия Варшавски договор и които проявяват нетърпение да се присъединят към НАТО. Във връзка

26

с тази перспектива бяха създадени два органа- Съвет за северноатлантическо сътрудничество и Програма „Партньорство за мир”, които допринасят за развитието на отношенията между НАТО и страните, напринадлежащи на съюза. Съветът за северноатлантическо сътрудничество е форум, на който се събират представители на НАТО с представители на страните от бившия Варшавски договор. Създаден през 1991 г., този съвет позволи да се развие сътрудничество в областта на военната стратегия на планиране на отбраната, а също така и в областта на ядреното разоръжаване. През 1997 г. Съветът за северноатлантическо сътрудничство беше заменен от Евроатлантически съвет за партньорство. През 1994 г. Програмата „Партньорство за мир” беше предложена от НАТО на държавите от Централна и Източна Европа и официално обявена от НАТО по случай сесията в Брюксел през януари 1994 г. Присъединявайки се към „Партньорство за мир”, бившите социалистически страни поеха ангажимента да спазват основните принципи на западното общество- демокрация, граждански контрол върху военните структури, прозрачност на военните бюджети и др. Партньорите поемат също ангажимента да защитават принципите на международното право и потвърждават своите намерения да изпълняват задълженията, произтичащи от устава на ООН и да съблюдават принципите, прокламирани от всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. Партньорите не могат да се възползват от чл. 5 на Северноатлантическия договор, който гарантира, че агресия срещу една държава-членка се възприема като агресия срещу всички членове на алианса. През май 1997 г. Русия и НАТО подписаха в Париж документ, наречен „основополагащ акт за осъществяването на сътрудничество и за взаимна сигурност между НАТО и руската федерация”, който учредява един постоянен съвместен съвет, посредством който Русия се приобщава към всички решения по въпросите на сигурността в Европа.

Тема 39Съвет ът на Европа

Първата голяма европейска международна организация е Съвета на Европа, създаден на 5 май 1949 г. Днес той обединява 46 европейски държави с над 800 млн. население, сред които от 7 май 1992 г. е и България. Задачите на Съвета на Европа са: да защитава правата на човека, плуралистичната демокрация и правовата държава; да благоприятства осъзнаването и оценяването на културната идентичност на Европа, нейното многообразия; да съдейства за решаване на големите европейски проблеми (проблемите на малцинствата, нетърпимостта, защитата на околната среда, СПИН, наркотици и др.); да работи за запазване и повишаване жизненото равнище на европейците; да задълбочава демократичната сигурност в Европа, като подкрепя политическите, законодателните и конституционни реформи.Най-важните дейности на Съвета на Европа включват изработването и подписването на международни договори и конвенции. Сред най-важните са Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) от 1950 г., Рамковата конвенция за защита на националните малцинства от 1995 г. и др. Съвета на Европа се занимава с всички основни проблеми, които

27

стоят пред европейското общество и изключително на отбраната. В Съвета на Европа могат да членуват само страни с доказано демократично обществено устройство. За да помогне за укрепването на по-младите демокрации, Съвета на Европа осъществява постоянно наблюдение на състоянието на демокрацията, правата на човека, свободата на словото и медиите, правата на малцинствата и функционирането на съдебната система. Съвета на Европа обаче е самостоятелна международна организация, напълно отделена и различна от ЕС. Седалището на Съвета на Европа е в Страсбург, а основните му органи са:-Парламентарната асамблея на Съвета на Европа- тя е съвещателен орган, но ррешенията й играят важна роля за определяне насоките в дейността на комитета на министрите. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа се състои от депутати. Общият брой на депутатите се разделя по равни части на представители и заместници. Те се избират в избори. Националните парламенти на държавите-членки избират своя делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която по възможност трябва да включва представители на всички парламентарни групи. Делегациите на най-големите държави-членки (Русия, Франция, Германия и др.) се състоят от по 18 депутати, а най-малките (Андора и др.) от по двама. Българската делегация се състои от шестима депутати, т.е. 3 представители и 3 заместници;-Комитетът на министрите- съдейства за практическото осъществяване на задачите във всяка страна, състой се от министрите на външните работи на всички държави-членки и взема решения по дейностите на Съвета на Европа в изпълнение на препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и конгреса на местните и регионални власти в Европа, а също и по предложенията на различните междуправителствени комисии или отделни министерства.Комитетът на министрите одобрява програмата за действие и бюджета на Съвета на Европа;-Конгресът на местните и регионалните власти- 1994 г.- Консултативен дискусионен форум, обединяващ представителите на местните организации за управление в отделните страни и спомагащ за обсъждането и решаването на регионалните проблеми.Комитетът се състои от две камари: Камара на местните власти и Камара на регионалните власти. Всяка от тях си избира председател и бюро с двугодишен мандат;-Европейският съд по правата на човека- разглежда дела за нарушаване на правата на човека, съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека. Тя дава възможност отделните лица или групи да отправят жалба в съда в Страсбург за нарушение на нейните норми от някоя европейска държава. Жалбоподателите могат да не са граждани на държавата, срещу която се оплакват. Жалбата ще бъде разгледана от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, само ако претендира за нарушение на текста на Европейската конвенция чрез някакво действие на държавните институции, органи или отделни държавни служители или бездействие. Може да съдите държава , само ако тя чрез нейните органи или закони нарушава правата Ви по Европейската конвенция за защита правата на човека, но не и когато частно лице Ви накърнява. Задължителна предпоставка за завеждане на дело в Страсбург е да бъдат използвани всички законни начини за защита в съответната страна чак до

28

последни институции и едва след това въпросът може да се отнесе в Страсбург Жалбата може да се подаде в Страсбург в срок от 6 месеца от изпробването на последното вътрешно правно средство.

29