Животът в света на поезията брой 10

~ 1 ~ Списание „Животът в света на поезията” Брой 10

СПИСАНИЕ

ЖИВОТЪТ В СВЕТА НА ПОЕЗИЯТА

ИЗП. ДИРЕКТОР: ЦАНКО ВЕСЕЛИНОВ

Брой 10


o Списание „Животът в света на поезията”

o Изп. Директор: Цанко Веселинов

o Първо издание, Плевен 2014 Брой 10

o Всички права запазени:

o Издателство и печат:


СЪДЪРЖАНИЕ

Палма де Майорка /Испания/

Стр. 4 Дар от сърцето – Божият ми дар –

Кристина Тотева

Стр. 6 Стихове на Зоя Станкова

Стр. 8 Интервю с Камелия Велкова /

Художник и Мечтател/

Стр. 13 Стихове на Антоанета Георгиева

Палева

Стр. 15 Интервю с Валерия Чернева –

Малката голяма поетеса

Стр. 18 Стихове на Ели Зарева

Стр. 19 Интервю с Христо от Лясковец /

С ВЯРА В ДОБРОТО/

Стр. 22 Моя страна , моя България

Стр. 24 Молбата на Русалка към Бог –

Весела Дамянова

Стр. 27 Стихове на Галина Петрова

Данкова


Дар от сърцето БОЖИЯТ МИ ДАР

Автор: Кристина Тотева

Влязохме в църквата.В храмът за

изцеление.И друг път сме идвали,много

често дори.И все за нещо.За

утешение,за съчувствие,за надежда.За

любов от НЕГО.И сега така,за

изцеление-на душата,на тялото,на

надеждата.Влязохме и беше тихо,а

имаше литургия.Свещенникът

четеше,хората стояха срещу него в тихо

мълчание.Имаше шум,но някак

тих.Сливащ се със

стените,иконите,миризмата-част от

всичко.Влязохме в другия свят.На

търпимата болка,на чаканата

надежда,на вселенската любов.В

църквата.С моето

дете.Тя,притихнала,сгушена в мен.Но

колко любопитна.С трепет и наслада

попива всичко с очи от света около

нея.От света,който и предлага болка и

радост,и тъга,но и

ЛЮБОВ.Голямата,безграничната,рушащ

а всички прегради любов-

майчината.Тази любов-сила ме

задушава понякога,но тя ме държи

жива,жива и търпяща.До тази любов,до

моето сърце,в моите ръце беше тя-моят

ДАР.Толкова малка,а вече изпитала

почти всичко.С нея бяхме в църквата,в

светлия дом за утеха. Пристъпвах

бавно,опиянена от всичко.Мъже и

жени,млади и стари,със забрадки и без-

там,всички вкупом вперили очи в

свещенника и в свещените икони.И ние

там-малки прашинки сред морето от

животи,от съдби. Запалихме свещи.Тя-

дъщеря ми,запали сама първата си

свещица.Направи го с желание.“И сама“-

както казва тя.Държеше я в ръка и само

ми шепнеше тихо.Знаеща,може би,че в

този дом се шепне от почит и

благоговение.Аз с детето на ръце и

двете държащи по един пламък,стоим

пред иконата на Богородица с

младенеца.Моля се.И ми е някак празно

в душата,в тялото.Сякаш нямам нищо в

мен.Без капка

сила,изморена,изтощена,но...със

зрънцето надежда.Там някъде скрито в

мен.Заровено в пепелта на живота.На

ориста... Свещенникът свърши с

четенето и хората се наредиха за

нафора-и ние там,но по-назад.С

изтръпнало сърце и тяло,с очи повече

гледащи в земята.Пред него,пред Божия

човек не издържах и се

разплаках.Срамът отстъпи на

сълзите.Детето се стуши в мен и ме

загледа.И аз спрях.Заради нея.Тя не

бива да вижда сълзи от тъга,а само

такива от радост.Спрях се.И пак

застанахме с нея пред нашата


Богородица.Гледах я и я питах-

Защо?Защо?Защо?Колко пъти да

попитам.Как още да разкъсам своите

мисли и душа,и сърце?Колко още да

потъват очите ми в

сълзи?Колко?...........Питах я,а те с

детето си само ни гледаха с най-

спокойните и мирни очи,които съм

виждала.Какво ли да ми каже тя-най-

изстрадалата от всички майки и

задължена да разбира и помага на

всички.Нищо.Не чаках отговор,а само

прозрение.За мен,за дъщеря ми,за

живота....Да,докоснах смисъла на

страданието. Целунахме иконите и ги

помилвахме с ръка,сякаш така щяхме да

излекуваме всичко.Казахме и кратка

молитва.Детето повтаряше тихо след

мен.И пак след мен повтари:“Амин!“.

Амин!Какво друго да кажа.Всичко

говореше от мое име и най-вече дъщеря

ми.С очи,с жестове,мимики.С

краткото:“Мамо,виж!“-посочваща

огромния свод над нас,изрисуван със

сцени на животи и не.Гледаш и се

сливаш с него.Сам си,а всъщност си

целият свят. -Хайде да се прекръстим-

погледнах детето си в очите.Направих

ме го и двете.Тя доколкото можа. На

прага отново се обърнахме към

иконите.Аз веднага я

намерих.Майчините очи се познават

първи.“Дай ми сила,сила,сила.Да мога

да посрещам и живея живота си.Дай

ми!“,помолих в своята молитва. ...

Достигнах до своето прозрение.Силата

вече я имам.Без да знам,аз вече съм

имала това,за което се молех.Аз го

имам.И моля се да го имам вечно. Моята

сила-моята ДАРИЯ.

КАТИНАР

Автор: Цветан Захариев

Вълнува ме каква е душата на катинара,

създаден да пази от крадци, има ли у

него вяра, че може светът да се

промени?!

Че може да дойде време когато ще

хвърлим всички ключове от натежали

брави, с катинари заключени, стоящи

сами!

Вълнува ли се катинарът, може би нещо

му тежи?!

Що за съдба е вечно да пазиш и все

заключен да си?!


Автор: Зоя Станкова

Гр. Самоков

Реколта от щастие


Прегърбила живота под раменете си, ти

крачиш сама по селските друми.

Прегърнала съдбата, с мотика в ръцете

си, отправш молитва да върнеш сърцето

си. Ах, милата, клетата, няма ги децата

ти. Сама си на нивата, в къщата, с

разорано сърце. Ах, милата, клетата,

вземи своите спомени и ги зарови в

земята, като семенца малки. Поливай ги

с росна сълза, окопавай ги с ласки,

прегръщай ги чрез пръстта и ги пази... в

тишина. И дано, майчице, докато още

стискаш в зъби душата на свота старост,

да прибереш реколта от щастие. В късно

лято да ожънеш надеждата, а на есен да

събереш децата на село...

На дъното на себе си

(по Димчо Дебелянов)


Когато си на дъното на себе си,

когато си изгубен и без чест,

от огньовете на чувствата

вземи душата си във шепи и излез.

Сърцето, като заумира пред очите ти

във залеза на безутешни дни,

сам изгрева роди в мечтите си

и в слънчев лъч се потърси.

Когато пътят е на никъде

и мисълта те задуши,

от всички твои неуспехи, грешки,

нова съдба от паяжини си изплети.

И сам пренареди живота,

и в себе си се намери,

загубил всичко стойностно, пази

човещината,

единствена тя ще те спаси.

Статуя


Залез се събудих. Изгрев заспах.

Слънцето изгубих. Звезда си отгледах.

Щастие срещнах. За лошо мечтах. В

мечти се изгубих. В релности горях. Жив

си умрях. Умрял си живях. Душата си

изхвърлих. Сърцето си разстрелях.

Силует замръзнал. Онемях. Историята

огрях. Културата огрях. Изкуството огрях.

Плямък бях. И сабя бях. Перо, четка и

прах. От камък човек бях. С идеалите

живях. Сега съм човека в камъка...


***


Сърцето ми е сцена без прожектор.

Декор, без капчица живот,

грубо изрисуван,

неподходящ,

разхвърлян лека,

като чувства

в Хамлетова нощ.

Ни действия,

ни грим, ни дрехи

цветни,

сив актьор

на колене

пред полунощ.

Самоубиец

пред чувствата

нелепи;

изповедник на емоции;

войн

пред човека лош.

За режисьора -

даровит актьор,

за обикновени хора -

имитатор и позьор...

Но когато

окапе от деня

и последното

листо

светлина,

в сърцето ми

аплодисменти

без звук

и поклони,

в тишината,

в гримьорната

зад сцената -

душата...

Рисувай!


Нарисувай ми мечта! Ей такава - от

чертички,

букви, кръгчета, дъга

и с криле на мънички пчелички.

Нарисувай ми мечта!

В нощ безлунна я рисувай.

Нека само някоя звезда

ти диктува с гръмки бури...

ЩАСТЛИВИТЕ НЕ ПИШАТ СТИХОВЕ

Автор: Вера Илиева

Щастливите не пишат стихове,

усмихнато веднъж ми каза.

Любовта да оковеш във редове,

в на никому ненужна фраза.

После дълго мислих за това,

и питах се, била ли съм щастлива,

или съм чакала нощта

да вляза в приказка красива.

Да заживея във мечти,

във образи полу реални ,

да бъда героинята добра,

във роли винаги фатални.

Щастливите не пишат стихове,

не търсят пътища трънливи,

не покоряват върхове,

и питам се : Били ли са щастливи?


ИнТеРвЮ с

КаМеЛия ВеЛкОва /Художник и Мечтател/

Камелия Велкова /Художник и Мечтател/

Здравейте! Представете себе си. Кога

и как започнахте да се занимавате с

рисуване?

Здравейте!

Аз съм Камелия Велкова – Човек,

отдаден на Изкуството и Мечтите си. На

26 години съм, родена в град Враца,

където живея и практикувам и днес.

Открих, че съм родена да бъда художник

в най-ранните си детски години и

оттогава не съм спирала да се стремя

към това. Творчеството ми е отражение

на моя свят, мисъл и дух. Само когато

рисувам намирам вътрешен мир, заради

това обичам изкуството с цялото си

същество.

Кога нарисувахте първата си

картина?

Поставих началото на своя творчески

път преди близо 20 години - още в

основното училище в паралелка по

изобразително изкуство. След това в

гимназията (отново в специализирана

паралелка) и накрая университета.

Завърших в Югозападния Университет -

Благоевград със специалност живопис.

Вземала съм участия в изложби и

конкурси, печелила съм няколко първи

награди. Дължа част от знанията и

уменията, които имам на моя Учител и

Приятел Деян Ганецовски, при когото

ходех на уроци 3 години. Върнах се в

родния ми град, защото исках да поставя

основите си като професионален

художник именно тук, но и да дам нещо

на хората и града ми. Творчеството ми е

фокусирано главно върху работата с

масло и акварел.

Какво ви вдъхновява?

Черпя своите идеи и вдъхновение от

Природата и всичко живо в нея - от

съкровени мои сънища и мечти, а също

и от Любовта и страстта ми да създавам

и вдъхвам живот на платното. Това, че

творя ми дава усещането за свобода и

мир.


Какво усещане ви носи рисуването?

Чрез Изкуството аз изразявам себе си и

своята душевност. То е Моят Извор на

Жизнена Сила.

Разбира се, като всеки творец и аз се

наслаждавам на уединението и

спокойствието, когато творя, слушайки

хубава музика.

Кои са вашите любими обекти?

Понякога рисувам на открито, за да съм

по-близо до природата и до живота в

нея.

Еротиката, женското тяло

преобладават в стила на вашето

изкуство. Хоби, настроение или

нежната красотата на жената влияе за

тези картини?

Аз ценя и обичам безкрайно природата и

живота, затова предпочитани от мен

теми за картина са животните и хората, и

в частност - човешкото тяло и лице.

Вълнува ме така силно, може би заради

стремежа си да уловя не само външната

прилика, но и душевното състояние на

човека. А може би, заради загадъчността

и посланието, което крие всеки един от

нас. Харесва ми да пречупвам всичко

през моя поглед и да се задълбочавам в

онова, което не се вижда, а чувства. За

мен Изкуството е вечното пътуване в

търсене на истинското ми Аз.

Трудно ли се прави изкуство в

България?

Вярвам, че това да си млад художник е

трудно не само в България, но и

навсякъде по света. От друга страна не

бива да бъдем подценявани заради

професията си, тъй като се иска голяма

смелост и воля да следваш този път. За

мен Изкуството не е нито бизнес, нито

търговия - за мен Изкуството е

съвършенство.

Имате ли любими художници?

Възхищавам се на безброй много мои

колеги-художници, и български и

чуждестранни. Наблюдавайки тяхното

творчество, разбирам къде съм и колко

имам да уча. Това ме мотивира и ме

зарежда с нови сили.

Някой е казал "Щастието няма дълги

ръце. То прегръща оня, който се

доближи до него". Вярвам , че хората

сме съвършено различни, но любовта

винаги ни обединява.

Пожелание към нашето списание

"Животът в света на поезията"?

На читателите на списание "Животът в

света на поезията" ще пожелая да бъдат


търпеливи и верни на себе си, да

мечтаят и да обичат, да се стремят към

по-добро. Това е вашето пътуване във и

отвъд вас и точно то може да ви отведе

до звездите!

НАСЛАДЕТЕ СЕ НА ПРЕКРАСНИТЕ КАРТИНИ

НА КАМЕЛИЯ ВЕЛКОВА


Кокичето е най-ранното пролетно цвете с бяло, увиснало

цветче, което се отваря под снега.

То е любимо цвете на хората още от

древни времена.

Според някои предания, когато Адам и

Ева били изгонени от Рая, валяло сняг.

Ева била не само отчаяна, че по нейна

вина са напуснали цветущите Божии

градини, където царува вечна пролет,

но страдала от жестокия студ. За да й

вдъхнат кураж, няколко снежинки се

превърнали в красиви бели цветчета.

Така кокичето станало цвете на

надеждата.

Цветето на надеждата.


Казвам се Антоанета Георгиева Палева - Зафирова, на 28 години съм

Родена съм в едно красиво селце в сърцето на Рила планина , казва се

Сапарево.

Чистият въздух там и прекрасната българска поезия на Багряна,

Людмил Янков, Петър Андасаров,

Станка Пенчева и още много други български творци, няма как да не те

вдъхновят, не само да се влюбиш в

перото им, но и да започнеш да

пишеш своята история, да излееш

своите чувства, страхове, мечти,

животът в рима.

Поезията за мен означава много, тя е

част от мен самата, не помня преди

колко години съм започнала да пиша, но знам, че от тогава не съм

спирала да го правя.

И не мисля да спирам, защото това

ме прави щастлива...

Имам публикации в Arts Loi -

Правилата на изкуството

Счупени звезди

Антоанета Георгиева Палева

В прегръдките ти топли нека да остана, моля те, не ме пъди. Нощта навън е

черно-непрогледна и студена, оставиш ли ме в тъмното сама, до сутринта от мен ще има само капчица, като сълза-

роса.

Сърцето ми от дланите си изтървеш ли, денят ще се превърне в нощ, звездите ще се счупят и ще паднат на земята,

оставяйки небето в мрак!

От устните ми твоите устни отделиш ли, ще спре света да се върти! Невярваш ли

Тогава направи го! Нощта навън е черно-непрогледна и студена, а аз съм

само капчица, като сълза - роса,

докоснеш ли ме с длан ще се изплъзна и ще се влея в младата трева. Тогава и да искаш да ме върнеш ще е много късно за

това!

Победен


Като камшик по голата ти съвест, белези ще ти оставят моите сълзи!

Не искам да живея в спомен, миналото с твоя отпечатък ме гори.

Ревниво бранех, но не го опазих, в гърдите половин сърце тупти! На

кръстопът без знаци щастието търсих, застигнаха ме сенките на твоите лъжи!

Научих се да губя, но спечелих, поражението ти не го прие. И истинското


щастие намерих, победител си, но всъщност Победен!

Грош


Една протегната ръка, едни очи, изпълнени със мъка, слепи. Една

надежда срещу мен стои и чака със сърце да и отвърна. Не иска много, само грош! Но бързащите хора преструват се

и все едно не виждат, слепеца подминават го , като невидим!

А колко малко само ни е нужно, да бъдем хора! На чуждото страдание и

несполука да отвърнем с добрина. Ще обеднеем ли или ще станем по-богати

подхвърлили в дланта му грош?! Усмивката му ще ме стопли, аз бих му

дала и последния си грош!

Послание в бутилка


Послание в бутилка хвърлям, морето го поглъща жадно, надеждата след него дълго гледа и моли се да го намериш! Вълните бурни знам ще го люлеят в

пазвите си ту ледени, ту топли, на някой плаж безлюден ще изхвърлят моето

послание в бутилка.

Но знам, дори на край света да бъдеш, ще прочетеш : "Обичам те", ще ме

намериш!

Бездомници


Няма къде да се скриеш от бурята, гръм и светкавици бродят по пътя. Като теб са

самотни, но страхуват се хората от бездомници и залостват здраво вратите

си! Знам, имаш нужда от ласка, някой да те

помилва,

да те приеме под своята стряха. Но осъмваш отново във някоя локва,

премръзнал, самотен, без дом и утеха!

Стих съм


Понякога съм толкова бездомна, че всяка стряха ми се струва чужда. И чувствам се замръзнала и гола, и листопад не може да ме стопли!

Понякога съм толкова самотна, сред хорското жужене, че все едно съм в

книга с приказки от друго време. Понякога те искам близо, друг път не ща и да те зная! Ако искаш да ме опознаеш,

разлисти и прочети ме, стих съм...


ИНТЕРВЮ С ВАЛЕРИЯ ЧЕРНЕВА

Всичките стихове са ми любими, но може да се каже, че “Благодаря ти” най се откроява пред погледа ми.

Представи себе си? Как се казваш и откъде си?

1.Здравейте! Казвам се Валерия Чернева и съм на 15години. Живея в гр.

Горна Оряховица.

Наскоро издаде своя книга със стихове, би ли я представила на

читателите на сп. "Животът в света на поезията"? Колко стихове има, за кого

са предназначени?

2.Книжката се казва „Благодаря ти” и съдържа 32 стихотворения. Едно от тях

е посветено на майка ми, а повечето отразяват моите емоции, чувства, дори и впечатления.Общо взето всичко, което ме е докоснало, съм го изляла върху

листа.

Имаш ли любим твой стих? 3.Всичките са ми любими, но може да се каже, че “Благодаря ти” най се откроява пред погледа ми.То е посветено на моята

майка.Тя е човекът, който винаги стои плътно до мен във възходите и

паденията ми, в добри и лоши мигове.За моите 15 години съм се сблъсквала с

какви ли не ситуации.Имало е моменти, когато даже не съм имала сили и да

говоря, но тя винаги ми е подавала ръка и ме е изправяла на крака.За мен тя е повече от майка, тя е най- добрият ми приятел.Знам, че за всичко мога да се

опра на нея.Така стихотворението “Благодаря ти” се роди от само себе си в

знак на признателност към нея.

Кога и как написа първото си стихотворение?

Първото ми стихотворение се казва “Зайчета”.Всичко започна, когато бях във

втори клас, през лятната ваканция, на село при баба и дядо.Тогава те гледаха зайци и имаха малки зайчета, при които

аз прекарвах голяма част от времето си.Давах им трева, вода и много им се

радвах.Така един ден,бързайки за влака(баба и дядо щяха да ме водят при мама и тати), внезапно реших, че искам

да изразя любовта си към тези миловидни животинки.Но проблемът

беше, че аз не можех да пиша бързо, а до влака имаше съвсем малко

време.Замрънках на баба да ми даде лист и химикал и с грозния си тогава

почерк започнах да редя думите, които ми изникваха в съзнанието като

стихове.Като стихотворение не излезе много добре, даже не е поместено в

стихосбирката, но пък излезе от дълбините на сърцето ми.

Какво те вдъхновява?

Вдъхновяват ме много неща.Когато бях по- малка се вдъхновявах от слънцето, цветята, животните, природата и всички ония прекрасни неща, които можем да видим около себе си.В последните 2- 3


години ме вдъхновява любовта.Но всички знаем, че в любовта освен любов

има болка и страдание.Някои от стихотворенията ми са следвали

емоциите на болка и разочарования, които са доста срещани сред

тийнейджъри.

Ти си само на 15 години, как те приемат съучениците ти, затова, че

имаш вече издадена книга?

Преди да излезе стихосбирката само няколко човека знаеха, че се занимавам

с поезия.След като стихосбирката излезе на бял свят, всички се зарадваха и ме подкрепиха.Много от тях проявиха внимание и пожелаха да си

закупят книжката и да я прочетат.Разбира се,

техният интерес значи много за мен.

Как се почувства когато взе в ръцете първата си

авторска книга? Вълнението беше

неописуемо.Имахме среща с Христо от Лясковец, той

трябваше да ми я предаде.До този момент аз не я бях

виждала в завършен вид.Нямах търпение да я докосна и разгърна.Тази радост, която изпитах, е трудно да се

опише.

От къде познаваш Христо от Лясковец и какво мислиш за него като творец?

Благодарение на него си издала своята книга. Имаш възможност сега

от списанието да му кажеш какво мислиш за него и да му благодариш.

Познавам го благодарение на майка ми.Веднъж тя му изпратила мое

стихотворение и на него му харесало.Разбрал, че се занимавам с

поезия и поскал да види останалите стихотворения.Срещнахме се и той ме

попита дали съм мислела да издам стихосбирка.Даде ми тласък, окуражи

ме, че всичко е възможно.След като се реших на тази крачка, Христо обеща, че

ще ми помогне.Пое нещата в свои ръце.Даже и корицата на книжката е негово дело.Дължа всичко на него,

защото ако не беше той може би това никога нямаше да се случи.Безкрайно

много му благодаря за това което направи за мен.Това е едно от най-

хубавите неща, които са ми се случвали досега. Христо, продължавай напред, аз

знам, че твоята воля е по- силна от всичко, и че за теб няма невъзможни неща.Освен всичко, ти си и истински

приятел!

Твоето пожелание към списание "Животът в

света на поезията.

А на вашето прекрасно списание пожелавам от сърце да привлича все повече читатели и да

продължава да ни среща с все повече творци, защото

нашата страна е богата на много таланти.Списанието е

чудесно!Продължавайте само напред. Благодаря за интервюто.За мен беше

чест.


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Здравейте, приятели и читатели на списание "Животът в света на поезията"!

Едва ли има нещо по-хубаво, по-вълнуващо от Любовта! Повод да кажем

на любимите си хора:

"Обичам те!" точно в деня на влюбените. На 14-ти февруари влюбените разкриват

чувствата си

един на друг и взаимно споделят обичта си.

Празник, който се празнува от двама. Влюбени, които са готови на всичко, за

да са заедно.

Бъдете живи и здрави, и винаги влюбени в половинките си! Обичайте се! И не

само на празник,

но всеки ден показвайте чувствата си с една мила дума и толкова желана:

ОБИЧАМ ТЕ!

НАЗДРАВЕ НА ВСИЧКИ ЩАСТЛИВО ВЛЮБЕНИ ДВОЙКИ!

Цветята са като поезията. Всяко едно цвете е като нежен, звучен и красив

стих.

Цветята даряват обич, топлина. Зюмбюлът е едно от най-популярните и най-обичани цветя в българския двор.

Наречен е на името на прекрасния юноша Хиацинт от гръцката митология.


ЛЮБОВТА ЗАВИНАГИ ОСТАВА

Автор: Ели Зарева

Ти още ли си влюбен във очите, в които някога съзряваше звезди и всичките

звезди, наред с луната, възпяваше във своите младежки лудини!? Ти още ли си

влюбен във ръцете, които някога ги галеше със устните и устните ти нежни все шептяха: "Обичам те и само, само теб!?" Ти още ли си влюбен в буйните

коси, в които някога ти виждаше морето, морето с рибите, русалките и чайките и всички, всички красоти от морски бриз!?

Ти още ли си влюбен във момичето, което срещна някога и полудя напълно

от любов, за цял живот сърцето си подари на най-прекрасната и най-

великата любов!? Това е любовта и силата, когато те обича някой от сърце, годините отлитат с времето, но любовта

завинаги е с тях!

Изгрев от Любов


На изгрев любовта разтваря крилете си, за полет нов. За полет над реки и океани, за ласки, обич, топлина. В сърцето носим любовта си и всеки

изгрев е любов. От утрото се аз зареждам, защото сутрин всичко е любов. Когато слънцето разтваря

прозорец и лъчите му докосват нашите мечти. Когато росата в полята говори, а слънчогледите отварят глави. На изгрев любовта говори, просто слушаш и само мълчиш. За полет крилата разтваря за жажда, прегръдка, за нежност и много

любов.

ПТИЦИТЕ ОТЛИТАТ САМИ


Когато ревност те обгръща и мисли тежки, лоши дни, опитвам се да те

прегръщам, но ти не знаеш, как боли.

Когато птица е ранена, та тя не може да лети, самичка раната лекува, сърцето и

до смърт гори. Простих ти вече греховете и знаеш ли, отивам си, но

нямам нужда от утеха:

ПТИЦИТЕ ОТЛИТАТ САМИ!

По пътя роза, знак за обич до нея спрях се, помълчах. Аз знаех, че зад красотата

се крие истинска любов!

ТИ ИМАШ ЛИ СЪРЦЕ НА ПТИЦА?


Ти имаш ли сърце на птица, да литнеш смело над поля и над гори? Да гледаш

весело децата как играят и да се радваш на щастливи влюбени? Да танцуваш със слънчевите лъчи, да докоснеш небесата със криле? Да виждаш мъката, тъгата и

въпреки това отново да летиш? А птиците са толкова щастливи и мънички,

красиви, прелестни. Сърцето им е мъничко, но в него побрали те са целия

ни свят. От тяхното сърце струят два водопада, в които тихо любовта тече, а

добротата изворна извира и бистра тя е, като мъничко дете. Аз искам моето

сърце да е на птица, за да мога от любов да полетя и да раздавам много обич, да

раздавам светлина и доброта!


ИНТЕРВЮ С ХРИСТО ОТ ЛЯСКОВЕЦ „С ВЯРА В ДОБРОТО”

Здравей, Христо! Разкажи какво

представлява "С Вяра в доброто"? И твоето участие във "С Вяра в

доброто"?

Здравейте, организацията или сдружението „С вяра в доброто“ е нещо

прекрасно. Тя бе вдъхновена от постъпките на една софийска група „No

limite“. С големи разлики разбира се, но с основна задача да се прави и

невъзможното да се помага на хора в нужда. А нуждата може да бъде от много естества, но преди всичко

да е от сърце. Някак сърцето е на преден план.

Моето участие е във всичко. Аз и Лъчо(Лъчезар Любенов-председателя на

организацията) правим всичко. Имаше и много

други, когато започнахме, но един по един просто

отпаднаха. Някак естествения подбор си каза думата. Да си призная, че за такава

организация трябва и здрава нервна система, здраво желание, смелост, хъс и желание. Мотивация също, но по скоро нещата граничат с „гол ентусиазъм“ от

колкото с нещо друго. Не е лесно, но не е и невъзможно много пъти съм го

казвал и пак ще го повтарям.

Освен писател, масажист и лечител, създател, творец днес те виждаме в една нова светлина, като доброволец

на добро и красиво дело. Какво ще кажеш в момента на всички млади хора,

които са престанали да вярват в доброто?

Прекрасно изброи някои от нещата с които се занимавам, но сякаш това не е достатъчно! Аз съм преди всичко човек.

Старая се да бъда и човечен човек. Доброволец е най-точната дума в този

случай, защото ние нищо не получаваме за труда си, за делата си от никого-като

възнаграждение. Всичко, което се събира се разпределя, препраща и дава

на хората, за да им се облекчи по някакъв начин живота. Доброто няма

лица, но мога смело да кажа, че всички които са допринесли по някакъв начин с доброто си сърце имат частица от тях в

общото лице на добрината и добротата. Аз считам

себе си за проводник през които пламъчето на моя

огън захранва други нуждаещи се, за да могат и

те да горят. А това, че хората са спрели

да вярват в доброто е неприятно за тях, не за

мен. Когато човек загуби вярата, надеждата и любовта си първо към себе

си и собствените си сили, после към ближния, то той е умрял. Може да е жив,

но същевременно да няма смисъл от живота му.

Разкажи за последните добри дела на

"С Вяра в доброто"?


Последната добрина с днешна дата е даряването на 200лв., чанта с лакомства и дрехи на изоставен мъж от жена си и двете му деца от с. Деляновци. Когато

отидохме да снимаме с екипа от телевизията аз внимателно слушах,

какво говори. Виждах през цялото време, в каква къща влязохме. Много от нещата

изглеждат буквално първобитни. Слушах, как бащата се жалва за дето

живеят под прага на бедността, децата как си искат своето, защото виждат

другите, че имат(искат и те). Също така станахме свидетели как кметицата на

с.Деляновци се държа някак заплашително и шефски с нас когато ни видя. Много пъти повтори, че според нея този човек няма нужда от помощ, защото

баща му имал кон. Освен това тя явно има лични помисли и за това не помага на човека, защото не бил единствен или достоен за помощ(мога да кажа много по

този така личностен въпрос, но ще си премълча). Но благодарение на Иван Първанов от в-к Телеграф, Монитор, който е като някакъв предвестник на

добрата вест с неговите статии, разшумява толкова силно и

същевременно не парадира с това си дело. Благодаря му от Сърце. След статията на Иван и нашата намеса стотици хора загряха телефона на

човека от с. Деляновци и му дариха

пари, дрехи, храна и бяла техника, компютри и т.н.

Освен това благодарение на всички усилия на много ресурси, всеки си

получава нужното за което се стреми и иска. Но да кажа не е нормално в XXIв.

човек да проси. Уж сме „бяла държава“ а хората дори презират по-бедните от тях.

Крият се, не искат да помагат. Това колкото и да не ми харесва не мога да го променя, но пък мога да направя друго. Да помагам с каквото и както мога. Все

пак за това съм се включил в организацията, за да дам част от

ресурса си в полза на човечеството, макар за сега само тук в региона.

Какво е усещането, когато вече сте помогнали на човек, изпаднал в беда? Признавам си това ме натъжава дори

при самия отговор. Отговора ми е Болка. Виждаш как хората страдат, агонизират и имат нужда от помощ, но също така

виждам и как ги е страх. Страх от това, че може би ще разкажат за болката си,

може би ще станат известни(като се разшуми за тях)... Вярно е, че не съм

сигурен дали бихме могли да помогнем на всички потърсили ни, но пък наистина

се опитваме да дадем най-доброто на което сме способни. Наистина не знам,

как да се гордея с помощта си към човечеството, защото когато те боли надали се сещаш за това че си горд с

постъпките си. Но БлагоДарност


изпитвам със сигурност, защото съм човек и знам, че мога да дам още много

неща на света. Изказвам персоналната си благодарност на Нотариус Боева, за нейната помощ.

Огромно благодаря от мен!

Как човек желаещ да бъде полезен с някаква помощ, може да се свърже с

вас, или с "С Вяра в доброто"? Понеже много от нещата ни се случват в Фейсбук групата ни „С вяра в доброто“, много хора могат да се обръщат там за да разказват. Там запознаваме хората с нуждите на други хора и така. Има си е поща: [email protected] , както и телефона на председателя: +359 887 27

63 36 и банкова сметка: Iban:BG98FINV91501016039218/BGN/ SWIWT CODE: FINVBGGSF Branch: Gorna Oryahovitsa Beneficiary name:

Lachezar Aleksandrov Lyubenov

И накрая едно пожелание към всички българи за 2014 година?

Да си призная понеже съм запознат и с

благопожеланията, 100 пъти по-добре да

кажа Здраве да е, от колкoто да ви

пожелая Здраве и Късмет. Ти може и да

желаеш на хората това/онова, но с това

декларираш, че нещото го няма и с

помощта на вакума то си го няма. Така,

че може и да го загубите. Нека да бъде

Здраве(защото сте здрави сега) не само

през 2014г, а и за напред!

Прибиране на 7 кубика дърва за един

пенсионерски клуб – Горна Оряховица

Изрязване на заготовки за коледни

играчки за благотворителност.


Моя страна! Моя България!

От този брой вече стартира

рубриката "Моя страна! Моя

България!".

Един проект за красивата ни родина,

която ще представим на света!

Вашите снимки с кратко описание,

може да изпращате на ел.поща:

[email protected]

Гр. Бобошево Автор: на снимката Ели

Зарева

Автор: Анжела Димчева "Морска люлка"

Моя страна, моя България/Песен/

Изпълнява : Емил Димитров

Колко нощи аз не спах, колко друми

извървях - да се върна. Колко песни аз

изпях, колко мъка изживях - да се върна.

В мойта хубава страна майка, татко и

жена да прегърна. Там под родното

небе чака моето дете да се върна. Моя

страна, моя България Моя любов, моя

България Моя тъга, моя България При

теб ме връща вечно любовта. Даже

нейде по света неизвестен да умра ще

се върна. В мойта хубава страна и

тревата и пръстта да прегърна. Нека

стана стръкче цвят нека вятъра

познат ме прегърне. Нека родните

поля да ме срещнат с песента щом се

върна. Моя страна, моя България Моя

любов, моя България Моя тъга, моя

България При теб ме връща вечно

любовта. Моя страна, моя България,

моя прекрасна страна, ще се върна.

Автор: Анжела Димчева "Око към

морето"

mailto:[email protected]


Автор: Анжела Димчева "Резерватът

край Кранево"

Автор: Анжела Димчева "Лунна пътека"

Автор: Весела Дамянова Бачковски

Манастир

Автор: Весела Дамянова - Рилските

езера

Автор: Ели Зарева Гр. Бобошево хижа „Яна”


МОЛБАТА НА РУСАЛКА КЪМ БОГ

/Разказ/

Автор: Весела Дамянова

В една малка спретната кащурка,

под синьото небе на края на гората, в

едно малко селце,

живеели мъж и жена с малката им

дъщеричка на име РУСАЛКА.

Семейството не било бедно. Бащата на

момиченцето

работил и изкарвал пари за прехраната

в къщата,

дори през 5-6 месеца си правели

екскурзии

и в други градчета - из страната, и

всяка година празнували рождения ден

на

РУСАЛКА все по-хубаво и по-хубаво, с

много

подаръци. Тази година както всяка

решили

пак да празнуват и подготвяли празника

пет - шест дни преди рождения ден на

малката РУСАЛКА.

Тя тичала всеки ден с усмивка на

лицето,

че скоро и идвал рождения ден, и че

остават още няколко дни, и защото ще

получи много

подаръци.

НО когато се

връщала от училище един ден

усмихната

и лъчезарна на края на улицата в

порутената къща до тях видяла един

старец - дрипав, мръсен с изпокъсани

дрехи, погледнала го с ококорените си

сини

детски очички, поздравила го, и го

отминала.

Детето се натъжило много за дядото,

прибрало се у дома и попитало майка

му.

- Кой е този мръсен дядо, дето вече ще

живее в съседната къща до нас, мамо, и

защо е сам.

Майката на РУСАЛКА обяснила на

момичето,

че дядото не е лош а просто е сам, стар,

и няма кой да се грижи за него.

Един ден преди рожденият ден на


РУСАЛКА, рано сутринта, преди изгрев

слънце -

още призори РУСАЛКА станала много

рано,

взела лист и химикалка, и написала

писмо до Бог.

- Мили, Дядо, Боже, здравей!

Както всяка година ти пиша писмо преди

моят рожден ден за много подаръци.

Но тази година моето писмо ще бъде

по различно от другите, тази година

писмото ми е

с молба към Теб. На края на нашата

улица дойде

да живее един старец много дрипав и

сам, няма

си никой, вместо пердета си слага на

прозорците вестници

и хартия, събира разни железа за жълти

стотинки

и винаги в ръцете си носи една кукла.

Моля Ти се, да му помогнеш.

Аз не искам подаръци за мен. Моят

подарък ще бъде този

да помогнеш на този дядо. Много е

беден, верятно гладува.

Аз знам, че е добър човек, виждам го в

очите му, и се натъжавам

като го гледам, много ми е мъчно много.

Вчера с мама му занесохме, дрехи,

одеяла и ядене, и мама си поговори с

него.

Той се разплака, благодари, и каза на

мама, че вижда в нейните очи дъщеря

му.

- Мили, Дядо Боже, дъщеричката му

заминала за чужбина и той много плаче,

но не за него, а за нея, защото нищо не

знае, и не я е чувал скоро.

Казва, че може да е в беда. Там е друга

държава и се

говори на друг език, дано добри хора и

помогнат.

Много плака, Мили Дядо Боже, много

плака, и аз много плаках.

Върни му радостта в очите, върни му

детенцето.

Нека неговата дъщеричка бъде при

татко си, както съм аз при мама и при

тати.

Само за това Те моля, Боже - това ще

бъде най-големият ми подарък - за мен!

изпълни неговите очи с много радост и

щастие, и аз ще бъда най-щастливата

на моя рожден ден.

На другия ден Русалка станала рано,

точно на рожденият си ден.

В градината им всичко било украсено в

панделки и балони, красиви цветя,


но тя все още била тъжна за дрипавия и

самотен старец.

Слязла в градината с насълзени очи,

поседнала до цветята и заплакала, но

в същият момент се звъннало на

входната врата.

Русалка се затичала и видяла на

вратата дрипавият дядо, облечен в

красив

сив костюм, избръснат и подстриган, и

много щастлив, хванал под ръка млада

госпожица -

неговата дъщеря. Представил я на

всички и благодарил на съседите си, че

били до него

в най трудните моменти от неговия

живот.

Обяснил, че дъщеря му ще живее от

днес винаги с него и няма да го оставя

сам

никога повече. А на Малката Русалка се

усмихнал и подарил подарък, и казал

тихичко на ухото.

- Благодаря ти, малка принцесо,

благодаря ти, малка Русалке, която

сбъдваш

желания на всички, и затова, че върна

дъщеря ми.

Ти се помоли за мен. Ти си най-малкият

красив ангел, който познавам.

Момичето се усмихнало и казало

- Не бях аз, благодари на Бог, Той ми

подари

този прекрасен подарък за рожденият ми

ден.

Автор: Весела Дамянова


Всичко друго няма смисъл

Галина Петрова Данкова

Ще запаля огън,

с пламъци бурни и луди.

Ще начертая посоки,

по които да тръгнем с тебе.

Всичко ще дам,

за да бъдеш до мене,

приятелю на мечтите ми,

мой принце от сънищата.

Ще ти измисля и име,

но не и възраст,нито лик.

Душата ти толкова обичам,

че всичко друго за мене няма смисъл.

Не си целувал


Защо да те обичам?

Ти си огън не запален,

а сърцето ти отдавна е заето...

За мен място къде да намеря?

А бил си различен,

но мислите ти не летят към мен.

Аз съм сякаш едно желано зло,

най-малкото от всички,неочаквани.

А дори мълвиш,че ме обичаш...

И как успя,с какво в мен се влюби?

Със очи ли,или със устни,

с които дори не си целувал.

Стиха за мен


Стиха-тържество на душата.

Непокорно дете за ума.

Реди той своите рими,

не спира да се лее нощ и ден.

Стиха-ято от птици,

и сладкопойни,и мнoгoбройни,и красиви.

Напукват се дори сълзите,

когато стиха с мастило окраси ги.

Стиха-непринудена илюзия от мечти,

която върху листа се излива.

Истински шедьовър за очите,

щом зърнат още първите му строфи.

Стиха-пулса на сърцето.

И луд и непокорен от съня.

Прелива и от него той,като чувства,

като непресъхващ океан любов за

всички и за всичко.

В книгата на спомените


Мой е този живот.

На сляпо живян,

почти съществуван,

в безвремие-капан,

в луда безнадеждност.

В храма свещичка аз паля,

за здраве и за късмет,

за мен и за всички хора...

Китара проплаква акорди,

в надрасканият сив ден

върху листа на живота,

в книгата на спомените.


Сп: „Животът в света на поезията” Изпълнителен Директор: Цанко Веселинов

[email protected] Първо издание, Плевен 2014

Брой 10 Всички права запазени.

За контакти: Сайтът на списанието! [email protected]

https://plus.google.com/115565808670126845524/posts Страницата ни във фейсбук:

https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-

%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/356464331150151

https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E-

%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-

%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/5775981022760

51

Издателство и печат: ФОРМАТ А4

https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/356464331150151




https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E-%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/577598102276051






Животът в света на поезията брой 10

Documents