Животът в света на поезията брой 14

Поезия Интервюта Други

Списание “Животът в света на поезията”

1

СПИСАНИЕ

ЖИВОТЪТ В СВЕТА НА ПОЕЗИЯТА

Изп. Директор: Цанко Веселинов

БРОЙ 14



2

• Списание „Животът в света на поезията”

• Изп. Директор: Цанко Веселинов

• Първо издание, Плевен 2014 Брой 14

• Всички права запазени:

• Издателство и печат:

ISSN 1314-9210

Никаква част от това издание не може да бъде копирана, възпроизвеждана, записвана, архивирана в информационни системи или предавана под какватои да е форма или чрез каквито и да са средства, без предварително писмено съгласие на издателя и автора, с изключение на преводачи, литературни критиции рецензенти. Неоторизираното възпроизвеждане, на която и да е част от това издание е нелегално и се наказва от закона!

Първото издателство в Българияот типа печат при поискване (печат при поръчка) от 2010 г.

Поезия


Скъпи приятели и читатели

Отново сме заедно с брой 14 на сп."Животът в света на

поезията",

където Поезията избира поета, и остава в сърцето му, като

танцуващ ритъм

между земята и небето, сред красотата на нощта и деня, сред

най-прекрасните

места по света. Защото сърцето на поета може да пътува във

времето,

без граници и километри, без минало и настояще.

Желая ви приятни и незабравими минути сред нашите

страници, в които ще откриете

стихове, извиращи от сърцето,

таланти, с които всички трябва да се гордеем.

"Не всеки е благословен от Бога с талант,

но всеки може да има очи за красивото

и душа за възвишеното."

Цанко Веселинов

Интервюта

Животът в света на поезията”

Скъпи приятели и читатели

тново сме заедно с брой 14 на сп."Животът в света на

където Поезията избира поета, и остава в сърцето му, като

земята и небето, сред красотата на нощта и деня, сред

места по света. Защото сърцето на поета може да пътува във

без граници и километри, без минало и настояще.

Желая ви приятни и незабравими минути сред нашите

таланти, с които всички трябва да се гордеем.

"Не всеки е благословен от Бога с талант,

но всеки може да има очи за красивото

Други

3



4

Съдържание

Стр: 5 Стихове /За вас с любов/

Стр: 6 Красимир Димитров

Стр: 10 Драгомир Мирчев

Стр: 15 Йорданка Радева

Стр: 19 Рубриката: Моя страна! Моя България

Стр: 23 Стихове

Стр: 26 Интервю с Галина Данкова

Монако/Монте Карло/

Снимките са направени от : Весела Дамянова

Монако /Монте Карло/



5

ЗА ВАС С ЛЮБОВ

Ще дойда

Минка Вачева- гр. Севлиево

Аз мъдро болката ще скрия.

Ще пратя в ъгъла яда.

Кураж във джоба ще зашия.

Ще се измия със роса.

Ще набера букет уханен

от обичта си изкласила.

Ще тръгна с утрото засмяно,

ефирна като самодива.

Очаквайте ме! Аз ще дойда

тъй ненадейно като дъжда.

Обилно-ласкава, поройна

и всепрощаващо добра.

ДА МОЖЕХ

Петър Пацев

Да можех времето

да въплътя във себе си...

Да знам, че някога ще бъда топлина -

ще бъда ден, че някога ще бъда и тъга -

ще бъда нощ;

че някога ще бъда сипкав хлад -

ще бъда глуха старост,

че някога ще бъда влюбен и богат -

ще бъда вечна младост!

Да можех

времето

да въплътя във себе си,

та в своето повторение

да съм различен!

ВСЕКИ ДЕН


се раждам в изгрева

и умирам в залеза-

безмълвна истина!

Две криле са малко

срещу вятъра

и двеста не раздвижват

пластовете безразличие...

Ето,ръцете ми.

Десет премръзнали пръста-

дават и искат!

Какво тогава не достига?...

Почти нищо!

Нищото,в което вярваме

понякога...

ПРЕОСМИСЛЯНЕ


Аз чакам!

Скала,

останала навътре в сушата.

Аз вярвам!

Ще ме достигне приливът

и ще ме докосне с бял език.

И всеки път прогонвам вятъра,

обходил каменния лик

с шепот тъмен

на забравата…

/Вълните днес са само сънища,

а бурята-

отломен вик!/

Но водораслите ще станат хумус

и времето ще ме превърне

в стихнал чернозем,

на който спи началото…

И всичко става просто-

като в песента.

Едно натискане на ралото-

и лумват златни класове!



6

Красимир Димитров

Казвам се Красимир Димитров. Пиша под псевдоним Кресто Миров. От град Сливен съм.

Бивш военен. Роден на 03.03. 1961 година. Първото си стихотворение написах на 12

години. На 17 години бях, когато започнах да изпращам стихове в местните вестници и за

моя радост те намираха място по страниците им. Печатали са мои стихове във в.”Народна

армия”,„Литературен фронт”, „Култура”, списание „Народна младеж”.Участвал съм в литературни конкурси. Спрях да пиша 1994

година, за да започна отново през 2011. Имам седем издадени стихосбирки. Авторската ми

страница във Фейсбук е … Кресто Миров.

Обичам те, Българийо! Красимир Димитров

Не се родих във ясла аз, не бях от Бог ръкоположен, но също съм изплакал с глас, със номер на ръчичка сложен.

Не дадох хляб и риби две, водата не направих вино. Не съм вървял и по море,

не съм летял в небето синьо. Не бях на Аспарух войник,

на Самуил не бях- слепеца воин. На Одрин не промушвах с щик, и нямах възглас страшен, боен.

За Шипка просто не успях, да хвърлям камъни, дървета.

Не съм и вдишвал конски прах, от "Хвърковатата" Бенковска чета.

Прости, Родино!.. Закъснях... Не бях и четник от Радецки,

и партизанин по гори не бях, ни генерал от школите съветски…

Прости , Българийо, прости, че аз за теб герой не станах! Но знай, че свидна си ми ти, но пътищата чужди хванах. И знам, че ме обичаш, знам, и син аз твой ще се наричам!

Кръвта си, Майко, ще си дам! Заради теб… Защото те обичам!..

Да обичаш на кирилица Красимир Димитров

Прости, аз май че те събудих. Навън е тъмно... Полунощ…

А в стаята ни пърхат пеперуди, а любовта ти, реже… като с нож. И пак се връщам там… на бала,

с онова невзрачното момче, момичето във рокличката бяла, с червеното противоуроки конче. Целувката по бузката ти хладна

и погледът момичешки и мил, пък от картината, /видя ми се грамадна/,

помахваха... Методий и Кирил. И тръгнахме и ние възродени, преди тридесет, на този ден.

Сега деца и внучета… на смени, но хубаво е, щом си ти до мен.

Пристига днес Денят- възпети, от срам пък, може да се е скрил. Книжовност българска уж свети,

а пишем на "латински стил". И днес ще свирят Мерцедеси,

ще щракат пръсти с ромски код, че чуждо в нашето се смеси,

но щом сме с азбука… сме цял народ. Е, хайде, ставай, май че съмна… Как искам пак да чуя твоят глас!

И запомни: В живота стълба стръмна... На "кирилица"… съм обичал аз…

Майчина молба Красимир Димитров

Не се плаши ти, дъще, че старея, и побеляват ми косите гъсти. Щом ти до мен си, ще живея,



7

ще те галя със артритни пръсти. Не се плаши, че ще повтарям,

и ще нареждам думи доста пъти. Спомни как приказки разказвах,

преди да влезе в теб съня ти. Не се измъчвай, аз те моля,

ако трохи започна да разсипвам. Спомни си как те храних с воля, че после, знай, дете, ще липсвам. И търпелива ти бъди ми, мила!

Ръка подавай ми, щом мойта тръпне! Ръцете мои ти преляха сила,

да ми помахаш от вратите пътни. Когато бавно и крака ми тръгнат,

не се изнервяй и недей се мръщи. И ако посоките очи ми сбъркат, ти заведи ме, моля те, до вкъщи! Когато всичкото това се случи, и ако всичко в мен остане нямо, така е Бог решил, да се получи,

вземи сърцето ми, за теб голямо. Бъди до мен и ми прощавай,

с любов да свършат ми до края дните. Ти мое второ "аз", не ме забравяй, и моля те, да ми склопиш очите.

Олекна ми, че ти го казах... Това е … всъщност друго няма.

Какво ще стане с мен- предсказах. А ти прости ми!.. Моля ти се! Мама...

Пустинята на "гласуващите"

Красимир Димитров

Народът е свъсен. Народът е лош. Той сгърбил е вежди и псува.

В ръката си стиска бутилка и нож… Такъв народ не гласува.

Колко ли струва живот на овчар, или на оня там... депутата?..

Те еднакво си имат служебен гробар, и еднакви са двата квадрата.

Отдавна и фабрики никакви няма, комини заводски веч не димят.

Животът за младите е вече измама... За кого да гласуват. Всички крадат. Народът е гладен. Народът е жаден. Народът е беден, като крава мучи... Проклина Родина живота си гаден

и там, къмто Запад с надежда търчи. А тука остават…Та кой ли остава?.. Онези с хотелите, с парфюм на пари.

Диспансерите –психо са вече в забрава, че лудите също навън са дори.

Пенсионерите тук са... Чакат стотинки. Подаяние жълто за дългия стаж.

Ще се молят за здраве на внуци мънинки. Да гласува народът ли?.. То май е мираж!

Мила Родино... Красимир Димитров

След толкова години скитане

и аз се върнах у дома. С едно едничко късо питане "бакшиш" отвори ми врата. И там в онези лабиринти,

по улици на стария ми град, видях аз родните картинки,

усетих мириса на глад. Селата празни, къщи спящи, и старци няма… за кадем. И само гарвани крещящи

напомнят мъртвото съвсем. През градските сокаци минах, със дупки, легнали под строй. С красиви дами се разминах,

и сутеньори, като пчелен рой. Вместо децата, кучета лежаха,

в градинки, нямащи трева, а старците нахапани скимтяха

от зъби с кучешка следа… И чалга, наркотик и пръсти, пощракваха в кючешки такт, във черкви бабите се кръстят,

поповете са в гей контакт. Поспрял до голите баири,

заплаках със тъга и страх. В родината тръба не свири, ех, тук защо ли се прибрах… И само химна ще напомня,

кога ли е писан... Кой ли знай? Дали и някой ще си спомня,

че е била България и земен Рай...

Ако си тръгнеш... Красимир Димитров

Ако си тръгнеш преди мен натам, в мъглявината късна. Ще остарея може би за ден,

и няма повече да се избръсна.



8

В очите ти ще видя листопад, и по лицето от целувки рани. Живота мина ни като парад, в една душите ни събрани…

Ако си тръгнеш преди мен,

и пътната врата да се затвори, като дете ще плача разгневен,

та кой ли вече ще ме заговори...

На кого ли ще разказвам аз, за дните дълги и щастливи,

за гласовете, онемели от екстаз, и нощите ни- приказни и диви.

Ако си тръгнеш по-напред от мен,

повярвай… всичко ще направя. Любов ще взема мъничко... За ден.

И ще те стигна… Няма да се бавя!

Бащински вопли Красимир Димитров

Ти не беше войник със пагони, ни на редник, ефрейтор, сержант.

Кой те, синко, далече прогони? Сине мой, щастлив емигрант... Ти Родина не си защитавал,

и не ти е тежал автомат. Знам, България не си я забравил,

та макар да си в чуждо аргат. Ти не си и целувал момиче,

там във кино… на задния ред. И не помниш заводските смени,

сутрин в цеха… започваш от пет. Ти си нямал и вноска за Лада

в "Мототехника"… шести салон. Не си бил и на селска бригада,

и не си пазарил със купон. Ти в ръка не си стискал патрони,

и момиче си нямал дори... Който, сине, от мен те изгони,

да се дави с тез пусти пари!

Казват, Господ каил пък не става, отмъщавал и връщал до род.

Ех, каква е тази държава, да прогонва своя народ!..

Ще ми махаш от Рим и Чикаго,

и от Лондон, Мадрид и Париж. Сбогом, сине!.. Беше ми драго!..

Виж в стиха ми!.. Сълзите ми виж!

А пък аз ще се моля за тебе, емигранте, мой сине щастлив.

Ти на мен и на род си потребен! Само, сине... Върни ми се жив!..

Намерих те! Красимир Димитров

Намерих те, макар без име, тъй спяща в сънен хоризонт. С душа, трепереща до синьо, и в храм, намерила подслон.

Намерих те, докрай невинна, в сърце, наляла жив балсам. Ти, обич моя, моя свидна, на никого не ще те дам...

Намерих те, звездице жадна, ти път си мой и благослов.

Ти, като нива, за орач си гладна, ще те заситя с моята любов… Деля постеля с теб, и грешки,

делил бих с теб и светлина. Ти ангел мой, с крила човешки,

ще те гостя с любов… а не с храна. Намерих те, ах как те търсих! Под камък мокър, в ручей тих. Прости, че ти съня прекърших,

но влез, поспи във моя стих.

Кръстопът на обич Красимир Димитров

Ще си прегърна старите на прага, тъй както в Дебеляновия стих.

Ще ми прошепне мама, тиха, блага: -Ех, сине мили, вече ти простих!..

А татко пак ще се намръщи, ще псува под мустака днешна власт,

ще псува депутатите... на тъщи, и ще поплаче… След ракията… На глас.

И ще валят въпроси след въпроси: -Е, как е, сине, в чуждата земя?

Народът тук без работа е. Проси. А пък чужбината… Прегърна ли те тя?..

Въпросите им в мен ще скитат като сърни в дъждовни дебри,



9

а те ще питат ли, ще питат, и ще се смеем радостни и ведри.

Напук на завистта- докрай човешка, напук на греховете строги.

Напук на Божия библейска грешка, че сме създадени… да сме подлоги.

Ще легнем после по леглата, пък мама, милата, до моето легло, ще ми прошепне, бършейки сълзата: -Ех, синко мили, пусто му тегло!.. В ръцете, селските, ще си поплача.

За скърбите си ще разкажа. На мойте, милите, ще се оплача, ще стегна без желание, багажа.

На сутринта останали без сили, ще ме попитат заедно двамина: -Ех, сине, уж сме ти най-мили!.. Защо заменяш ни с чужбина?..

Обичам я, Боже!.. Красимир Димитров

Аз обичам я, Боже... такава. Тя пред теб ми подаде ръка.

Нека бъде Твоята Слава, пък за нея бих спрял и река. Аз обичам я, Боже... такава.

Да обича с поглед горещ. Тя мъжа у мен да гощава, с любов, по- светла от свещ.

Аз обичам я, Боже... такава… Дух без грях и сигнал за живот.

Аз я искам тази жарава, както нивата плаче за пот. Както плаче косача за песен, както зрънцето търси вода.

Аз я искам, мой Татко небесен, а за кръстник повикай звезда!

Нека бъде ми жертвена орис!

Нека следва ме в път ми лъчист! Премахни и женската корист,

и да носим кръста си чист! Хайде, моля, не гледай тъй строго!

Съчетай ни, и ставам й роб... Те жените… знам, че са много.

Но една се обича… До гроб!..

ЖАСМИН

Жасминът не е притенциозно цвете за отглеждане, затова много хора го предпочитат за отглеждане В дома си, освен това ароматът

му действа успокояващо. Като подарък жасминът може да се подарява при различни

поводи и да има много значения. В Китай той се смята за символ на женското милосърдие. В други държави тези цветя символизират както

благодат и изящество, така и чувственост и бодрост. Те са идеален подарък за тези, към които имате специално отношение, за тези,

които се възхищават на богатите цветни аромати , и дори за тези, които са „нощни птици“, тъй като някои сортове отварят

красивите си цветове и показват цялата си прелест нощем.

Отглежда се почти във целия свят.



10

Драгомир Мирчев

Драгомир Мирчев

гр.Хасково

Роден съм на 22.09.1950 год . в гр. Попово.

Завърших медицина в Медицински университет

гр.Пловдив. Работил съм 24 години като военен

лекар в гр.Хасково, гр.София, гр.Пловдив и 13

год. в гражданското здравеопазване- 2год. в

Кърджали и 11год. в Либия. Имам 3 придобити

специалности- инфекциозни

болести,епидемиология, мед.мениджмънт и

дългогодишна практика по вътрешни болести.

Заемал съм следните по-важни длъжности:

дивизионен лекар, главен специалист в МНО,

зав.инфекциозно отделение на Военна болница-

Хасково, н-к отдел ПЕК в ХЕИ Кърджали.

Творческите ми интереси се простират в

областта на литературата- сатирични

стихове, епиграми,афоризми и

изобразителното изкуство-

живопис/акварел,гваш,масло/ и

худ.фотография.Имам издадена

книга”Вълшебно лекарство”- сатирична

мозайка, 2000 год.

Мои творби са публикувани многократно във

вестниците: ”Стършел”, ”Народна младеж”,

”Трета възраст”, в местен печат и в различни

периодични издания- литературен алманах

”Юг”, литературните сборници „Шегата

настрана”, ”Делници в бяло”, сп.”Здраве”и др.

Излъчвани са и по националното радио.

Имам няколко самостоятелни изложби

живопис-1982, 1983,1986 и 2001год. и една-

художествена фотография- 1987, както и

многократни участия с картини и фотоси в

международни, национални и регионални

изложби-София, Пловдив, Хасково и др., в

периодичния печат- сп. ”Българско фото”,

сп.”Моите цветя” и др. Удостояван съм с

национални награди: Лауреатско звание със

златен и сребърен медал за живопис-1984год. и

лауреатско звание и бронзов медал за

художествена фотография през 1974год., както

и с редица дипломи и предметни награди.

През 2013 год. се завърнах след 11год. работа в

Либия и се надявам да продължа да участвам

още по-активно в културния живот.

Понастоящем завършвам втората си книга.



11

МИНИ БАСНИ

Шамандурата

Не ме спират ни щорм,ни интрига- всяка нова вълна ме издига.

СЪВРЕМЕННО МАГАРЕ

Има си уши,инат,копита,

но не рита без да пита.

ПАЯКЪТ

Плета интрига след интрига и плетенето ме издига…

ТРОСКОТЪТ

За да оцелееш в живота бурен, трябва да си не човек,а бурен.

ДЪРЖАВЕН ПЕС

Не издава вече ни стон ,ни вопъл-

баш големия кокал е докопал.

ОХЛЮВЪТ

Който пълзи, не лее сълзи.

КАТЪРЪТ

Шефът най-много ме тачи- все мен товари със задачи…



12

ПЕРИФРАЗИ

По Христо Ботев

„ Патриот е –душа дава,” за авоарче в чужда държава.

***

„Но… стига ми тази награда-„ Вуте вместо мене да страда…

***

„И на глас тичам народен,” по пътя за мен най-изгоден.

По Иван Вазов

„Език свещен на моите деди,” ама че ме подреди!…

***

„Отечество любезно, за мен си безполезно…

***

„България цяла сега нази гледа”- кой как ще преметне съседа…

По Стоян Михайловски

„Върви,народе”заблудени, воден от политкретени.

По Константин Георгиев

„ Велик е нашият войник!” Без щик,без глас,без лик...

По Никола Вапцаров

„ Но разкажи със думи прости”

за нашите юнашки пости.

***

„ Борбата е безмилостно жестока, Борбата, както казват,е епична.” За стола с длъжността висока, готов съм всеки да капична…

По Георги Джагаров

„ Земя като една човешка длан,” а що боклук на нея е събран!..



13

Eпиграми

БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ

На дъската всяка пешка, от която и да е редица,

има орисия тежка- кандидат е за царица.

ДЕПУТАТСКА МОЛИТВА

Дай ми, дай, щедри Боже, цялата си земна благодат-

далаверки колкото може и доживотен мандат!

ЗАДРУЖНО ОЦЕЛЯВАНЕ

Стана тя, каквато стана-

всички, вкопчени един във друг, си кротуваме в казана:

ти - до жена ми, аз - до твоя съпруг…

НАШЕНЦИ

Всеки със надежда чака, Ближния да се наака…

КАРМА

В нашата Родина дивна Преходът тъй взе, че кривна.

И накрая цялата ни нация се оказа в демоКРАДИзация…

СТРАТЕГИЯ

На Негово Превъзходителство Простака

му е изкривен до гроб гръбнакът от раболепни пози и поклони. Но целта си неуморно гони. Умее да се кланя и да чака.

И от позата лакейска- цака…

ПО НАШЕНСКИ

Елитът неуморно налита върху народната пита. Похвален му е апетита!

А питата никой не пита…

СЪДБА

Днес не можеш мина метър- по клиничната пътека,

ти е вързан в кърпа Раят. Неусетно и полека,

в началото или накрая- стигаш чак до Свети Петър…

СЪН

Бюро, компютър, стол и папка, кола, мобифон, държавна разкладка.

А шефът ми- в пенсия сладка…

БАРТЕР

Стана на шефа муза, а после-член на Съюза…

ВЪЛШЕБНО ЛЕКАРСТВО

То трябва да е вносно, да е на ампули,

да е толкоз скъпо, та всеки да се пули.

Да е неизвестно,

но с добра реклама, в луксозна опаковка и нийде да го няма.

УЛОВЪТ НА ПРАВОСЪДИЕТО

В мрежата на безпристрастната Темида се хващат ту цаца, ту раче, ту пък мида…

ПОТРЕБИТЕЛСКИ НЕВОЛИ

Кой където ме набара- в магазина, на пазара,

в кръчмата или на бара- все ме удря във кантара.

ПРЕДИЗБОРЕН БЛЯН

О, сладка власт, безценен кокал!.. Към теб ръка протягам с вопъл.

Веднаж и аз да те докопам, след туй во век ще се окопам.



14

ЕВРОСТАНДАРТ

Живеем на световно равнище- Евро-Балканското бунище…

Изход

С виза или без виза, българинът излиза

от всяка тежка криза.

Вечният проблем

Бащина дружина кой да води? Всички сме юнаци- воеводи!

Разпределение след ендшпила

Всеки успех и награда

по право на царя се падат. Наказанията и грешките са…

за пешките.

„Винаги верни на партията”

Тъй с късмет съм аз роден- пак съм си партиен член. Защото на партийна ясла

цялата рода е расла.

И не за цвят,а за идея-

за далаверата живея.



15

Йорданка Радева


Разград

Светът

И тръгва всеки път тоя свят

от невръстното дете,

оставило си стъпките

от босите крачета

по уличката малка

пред дома ми из праха.

И смехът му… Този смях…

чист, невинен детски смях

като свежа утринна роса,

който се закичва по стрехите

и с него ми започва утринта.

Тогава птиците са в надпревара

по олуците на моя хукнал ден

да се прегръщат със крилете си.

И оная… тяхната…

на гълъбите чистата целувка,

която погледите спира,

а аз стаявам си дъха.

Оттам започва забързаният свят,

свил в пазвата си различия

за обич и не- обич.

И бърза… не спира нито миг в деня

да се впише по следа

на стихнал в мен следобед.

Към вечерите теменужни,

гдето сплитат свойте мрежи

по тъгата на пристъпващия залез.

И не се учудвам…

Нощите ги чакат в свят копнеж

с писъка последен на живот,

усмихнал пак очите с обич нечия.

Тогава луната се разтапя в нежност

и тайни мисли в нея дяволуват.

Търси през притворените клепки

на нощите си стихнали

пътеката за двама влюбени.

У тях светът побира себе си…

Уж


Тишината вън е като дъжд,

с очи притворени прошепва

забравените думи. Някъде.

Безмълвно облича коловозите

пред мен. И е необичайно тихо.

По тъмно най-добре се сричат

словата от бездиханни сънища.

Безплътна нощ нахлува в тях,

а аз сънувам миражите от лани.

И търся две ръце… най- мъжките,

по пътя ми разплакан и дъждовен,

които да ми обещаят ( вече)себе си.

Тогава се поема оня стих от мен,

нероденият. Чрез който да подишам.

Един отминал ден търси своя спомен,

преди утрото да се намръщи… Уж.

За да напише с тишината реквием

с отпечатъци от пръсти на момиче.

Нощите ми


Нощите ми… натъжени дрипави отшелници,

пристъпват по безлуние със здрача свечерен.

Превръщат мигом всичко в странен шепот,

а той докосва с нежни струни всичко в мен.



16

И плъзват сънища, а пърхащи светулки в тях

по късни тайни доби фенерчетата си загасят.

Душата ми сама е, никого не среща и без страх

поема с нечути стъпки по пътя си към нищото.

Дъхът ми се превръща в среднощен влюбен бриз,

а бягат пак кошути странни по брега с мечтите

ми.

Галактики в очи събирам и изписвам по

зениците

моята Вечерница, която пътеки за мене ми

нарича.

Реже вятър. Като с нож.Крила на гларус по

брега

перват търкулнатата до скалата бледа

раковина.

Вълна вълна прегръща. Уплашени изписват

мисли,

пръснати като песъчинки в нощ самотна и

нелунна.

Нощите ми… сенки странни как странности са

те

и подгонват засинени светлини далече с

ветровете.

Очи притварям и мълча…а искам само по

крилете

на нощите у мен и не-сама да цитирам

тишините.

Партитура за надежда и обичане


Беше лято…

Някъде… почти в началото.

Цъфтяха глухарчета в душите ни.

И думи, излитащи към Рая,

мигове преплетени… бездумни.

Не знаехме, че този миг,

докоснат от душата,

е в невидимото- съвършен.

Без памет. И без искане.

Докосване е просто…

Неописуемо вълшебство…

С усещане и мисъл,

като моление в утрин тиха

за взаимност и… милост.

Дали защото в началото

на тръпнещото късно лято

се докоснаха душите ни,

съдбата ни пресрещна някъде,

без да искаме и дори непитани,

там… с попътни ветрове

от тайнствата погалени

на кръстопът самотен,

по миглите вечерни

на нощите незвездни

дочухме от невидимото

как долитат песнопения-

партитури за надежди

и лелеяно обичане.

Беше лято…

Някъде в началото…

Когато глухарчета

превръщаха душите ни

в пъстроцветия и песени.

Размисъл от болничната стая Йорданка Радева

Там се чувствам странно. И толкова сама…

Върху белия чаршаф ръцете ми отпуснати бледнеят,

а тъжни са очите ми, с поглед празен по посивелите стени.

Тук смълчаност вред царува, а тишината е невидима на трон. Клокочи бавно в такт отмерен

течността в системата в пореден стон подир стон.

Броя… бавно… монотонно капките… вливащи живот.

Но се уморявам и захвърлям на някъде невидимо брояча

и по дяволите пращам всяка непотребна мисъл, кънтящата за последно

като скръбен звук от камертон.



17

И разбирам… всичко или нищо,

но долавям как вятърът мислите ми слуша

и ги копира по листа на бука. През прозореца съзирам хоризонтите разлети

и как тополите подпират небето с раменете си.

Но усещам как

всичко тук у мен крещи и бяга крясъкът навън,

и се блъска в болничната стая, и цепи тишината с` себе си,

в спокойствие се тук разляла.

Дишам… Дълбоко дъх поемам. И усещам как въздухът

до мен все по-трудно стига… И моля се сега ( като никога)

на този… някой Господ, дето е в невидимо над мен, да се смили над дните ми.

Поглеждам празната система. И този път вля у мен живот.

В такива дни вятърът побягва и всява смут наоколо

сред разхвърляните облаци. Хълцат празни коридори

под стъпките нечути на болнични сестри.

Но аз тръгвам вече

и вярвам, че Живот съм, щом има някой обич,

който в сърце за мен таи. Щом има две очи, дето ме копнеят,

и две ръце- за мене топлина. Ще забравя болничната стая-

бялата килия, и с любов на живот ще се отдам.

Лирически миниатюри Йорданка Радева

Очите ми… безмълвия нашепват,

очите ми- не искат нищо… нищо те. Просто… чиста топлина излъчват

и искат други две очи от тях да пият.

///

Обичах те. Без корист. С` страст.

Дълго. И дълбоко. Безотказно. Обичах те. Както знам и мога аз. Обичахте. Без теб ми е минорно.

///

Има още огън жарък в мен

и знам, че съм за живот родена. Нощите ми са от черен креп,

а дните ме понасят възродена.

Жадувам обич днес… сега… и щастие да бъда някому в сърцето. От любов дълго, страстно да боля, днес любов да ме окриля до небето.

///

Като кречетало трака този ден

и кънти у мен със своите въпроси. Защо сама съм и как така без мен ще литне във едно със албатроси.

А аз му казвам: О, така е най- добре, всеки себе си да е по пътища нелеки.

Да бъде сам шепот на разбунено море, в душата да стаява ад и рай да носи.

///

Изтича всеки миг неуловен

като шепот по брега самотен. Сенки бягат, сенки притаени,

невидими се крият синки в мен.

Душата ми примира от желания, а съмнения разпъват грешни мисли.

Дъх стаявам, дъх съм нощ и ден, самота по мен се пише. Не я искам.

///

Тишина прехвърля модра пелена и качули разсъблечени дървета.

В далечината се простира синева и събира във едно петте небета.

Есента на пръсти тихомълком иде, опъстря в жълто-зелено ширинета.

Поезия


Шепнат клони, въздишат тихонавяват зимни мисли. Скръбни те са.

///

Тук се изваля... и пак дъждът сълзите си

изплака, а аз ... събирах ги в очите си- превърнах ги в

сълзи. Сега... при хоризонта онемя, но розовее ми

небето и се спусна черга пъстра- шарена чудатица дъга.

Прекрасна нощ въздъхна- теменужна мека

пелена.

И луната се разходи по въздъха на вълните бели.

Въздишка приглушена прибоят там едва

изпусна

и се кротна на брега- в пазва на скалата си

полегна.

Рубриката "Аз имам мечта..."

КАТО ИКАР


Като Икар,като Икар да полетя

искам в небето свободен, над гузни съвести

и дребни сплетни, на сбъркани истини

в живота тревожен…, не мечти, а лъжи, и

лъжи!

Като Икар,като Икар да полетя искам

в небето безкрайно, да хвана слънцето

със двете ръце- за хората дар

като цвете омайно, макар с обгоряло сърце!

Като Икар,като Икар да полетя

искам в небето свободен над моята родна,

красива страна, а когато крилете

превърнат се в спомен,

във нея щастлив и аз да умра!

Интервюта


Шепнат клони, въздишат тихо- тихо, навяват зимни мисли. Скръбни те са.

Тук се изваля... и пак дъждът сълзите си

превърнах ги в

хоризонта онемя, но розовее ми

шарена чудатица дъга.

теменужна мека

И луната се разходи по въздъха на вълните бели.

Въздишка приглушена прибоят там едва

а на скалата си

Рубриката "Аз имам мечта..."

да полетя

над гузни съвести

на сбъркани истини

не мечти, а лъжи, и

да полетя искам

да хвана слънцето

за хората дар

макар с обгоряло сърце!

да полетя

над моята родна,

а когато крилете

спомен,

във нея щастлив и аз да умра!

Еньовден

На Еньовден всички небесни светила

«полудяват». В полунощ срещу празника небето

се отваря - стават чудеса.

Сънищата са пророчески. Там, където има

заровено имане, от мястото излиза син пламък.

Звездите слизат на земята и се къпят в

застиналите вълни на морето.

Всички тези природни явления въздействат на

цветята и тревите, придават им целебна сила и

омаен аромат,

а водата придобива животворяща сила. Затова

на Еньовден рано сутрин се берат билки

се лекуват всички болести.

Други

18

Еньовден

На Еньовден всички небесни светила

«полудяват». В полунощ срещу празника небето

стават чудеса.

Сънищата са пророчески. Там, където има

заровено имане, от мястото излиза син пламък.

Звездите слизат на земята и се къпят в

застиналите вълни на морето.

Всички тези природни явления въздействат на

цветята и тревите, придават им целебна сила и

омаен аромат,

а водата придобива животворяща сила. Затова

на Еньовден рано сутрин се берат билки, с които

се лекуват всички болести.



19

Рубриката : Моя страна! Моя България!

Продължава и в този брой ! Един проект за

красивата ни Родина която ще представим на

света!

Вашите снимки с кратко описание, може да

изпращате на ел. поща:

[email protected]

Чинаровата гора и хилядолетния чинар в с.

Белащица

Снимки: Снежана Алексиева

Чинаровата гора и хилядолетния чинар в с.

Белащица

Снимки: Снежана Алексиева



20

Между Синеморец и Резово! Най-красивото

място не само в България! Може би в Европа!

Снимка: Валентин Панков

Махала Маришница, от Острец в Априлци

Снимка: Валентин Панков

Копривщица

Снимки: Петър Михов

Копривщица

Снимки: Петър Михов



21

Снимките са предоставени от: Венетка

Карпузова

Снимките са предоставени от НЧ "Таваличево"

Венетка Карпузова



22

"Таваличевска девойка в казмир" - Николета

Георгиева

ЖФГ "ТАВАЛА" при НЧ "ХРИСТО БОТЕВ-

1920" с.Таваличево, общ.Кюстендил. с худ.р-л

Анита Василава.

Сформирана през мес.юли 2009 год. от

секретаря на читалището Венетка Карпузова.

Всички самодейци от групата са от

с.Таваличево.

Носиите,с които се представяме са автентични

и са над 100 год.

Снимките са предоставени от НЧ "Таваличево"

Венетка Карпузова

Съева дупка, най-красивата пещера в България

Снимки: Дарина Петрова

Поезия


„СъвременнаАвтор: Ели Зарева

/Радвам се, че имам много приятели,

които ме правят щастлива!

Обичам ви, и ви желая щастие!/

***

Когато си на дъното

приятелите бягат,

когато ти е тежко,

се радват на сълзите ти,

нима животът е капчица,

а не океан,

нима сме за ден на земята

и нямаме срам...

Когато си на върха

приятелите завиждат,

когато си щастлив,

сърцето им е мрачно,

нима животът е бобена шушулка,

а не ябълка златна,

наистина ли сме гости на тази земя

и сеем омраза.

Когато вече те няма

най-много се чувства отсъствието,

но горе е Слънце,

а тук Рай и Ад,

животът е приказка,

но няма завръщане...

Обичайте, не завиждайте,

за кратко сме гости

на тази земя!

ДОКОСВАНЕ ДО УТРОТО

Автор: Ели Зарева

Погалих с ръка утрото,

с надеждата да открия отново любовта.

Интервюта


Съвременна българска поезия“

/Радвам се, че имам много приятели,

които ме правят щастлива!

Обичам ви, и ви желая щастие!/

Когато си на дъното

се радват на сълзите ти,

нима животът е капчица,

нима сме за ден на земята

приятелите завиждат,

сърцето им е мрачно,

нима животът е бобена шушулка,

наистина ли сме гости на тази земя

Когато вече те няма

много се чувства отсъствието,

животът е приказка,

но няма завръщане...

Обичайте, не завиждайте,

ДОКОСВАНЕ ДО УТРОТО

Погалих с ръка утрото,

с надеждата да открия отново любовта.

Погалих и изгрева на

защото почувствах, че ми носи от теб

топлина.

Душата рееше се в цветовете бели,

от пролетта, които бяха нацъфтели,

а вятърът развя косите посребрели

сърцето и очите ми за тебе бяха

замилели.

И НАРАНЕНА ...


И наранена още дишам,

ранявана душа ... със времето научих се от

болката да пея, дори и огън да ме изпепелява

денонощно и сега.

Със болката аз станах силна

се сърцето ми на две ... а всеки път умираше една

частица в мене бавно, но пак

съм половин жена.

И наранена още дишам ... докога, незнам ...

може би, избрана съм от Бог да страдам и

бъда силна, да поразявам враговете си с любов,

с мълчание, когато ме предават ... аз да се

раздавам, да плащам чужди грехове и да

не със сила,

а със слова и мир, и вечно търсеща любов.

Други

23

поезия“ Погалих и изгрева на слънцето,

защото почувствах, че ми носи от теб

топлина.

Душата рееше се в цветовете бели,

от пролетта, които бяха нацъфтели,

а вятърът развя косите посребрели

сърцето и очите ми за тебе бяха

замилели.

И НАРАНЕНА ...


И наранена още дишам, пея, не е за първи път

със времето научих се от

дори и огън да ме изпепелява

денонощно и сега.

Със болката аз станах силна и нищо, че пречупи

а всеки път умираше една

но пак живея ... нищо че

съм половин жена.

И наранена още дишам ... докога, незнам ... А

може би, избрана съм от Бог да страдам и да

бъда силна, да поразявам враговете си с любов,

с мълчание, когато ме предават ... аз да се

да плащам чужди грехове и да воювам

не със сила,

а със слова и мир, и вечно търсеща любов.



24

БОЖЕСТВЕН ДАР


Кошница със плодове събрах,

с радост аз ги днес набрах,

плодове от моя труд -

Божествен дар от грозде, ябълки

и круши на масата сложих.

Зарадвах половинката, децата,

дойдоха в махалата всичките деца,

какво богатство е градината домашна -

Божествен дар и плод на Любовта.

ИГРА С ВЪЛНИТЕ НА МОРЕТО


Усетих стъпките и ударите на

сърцето,

реших да спретна влюбена игра,

да си поиграя със вълните на морето,

в Русалка се превърнах, но ти не ме съзря.

Изпълнена с любов и блясък, затичах

лудо по брега ... очаквах

стъпките ми да откриеш сред лунна светлина

и да ме обгърнеш, закрила да си ми Ти.

ТИ САМО МЕ ОБИЧАЙ!

АВТОР: Весела Дамянова

ТИ САМО МЕ ОБИЧАЙ, АЗ ЩЕ ПЕЯ!

ЖЕНАТА Е ЩАСТЛИВА С ЛЮБОВТА!

ОБИЧАШ ЛИ МЕ - ВСИЧКО ИМАМ

И СЪМ ЩАСТЛИВА И ЛЕТЯ!

ТИ САМО МЕ ОБИЧАЙ, АЗ ЩЕ ГРЕЯ,

В ОЧИТЕ МИ ЩЕ БЛЕСНЕ СВЕТЛИНА!

СЪС ЦВЕТОВЕТЕ НА ДЪГАТА ЩЕ СЕ

СЛЕЯ

И ЩЕ БЪДА ЗВЕЗДНА ТОПЛИНА.

ТИ САМО МЕ ОБИЧАЙ, АЗ ЩЕ БЪДА

СВЕТУЛКА, ТАНЦ И ГАЛЕЩА ВЪЛНА!

ОБИЧАШ ЛИ МЕ - ВСИЧКО ИМАМ

ЖИВОТЪТ МИ Е РАДОСТНА ИСКРА!

ПАК СЪМ ЛЯТО

Автор Весела Дамянова

АЗ ПАК ЩЕ СТАНА ЛЯТО,

ЛЮБОВ

И ПАК УСМИВКАТА ЩЕ ГРЕЕ,

В МЕН ЩЕ ПРОГОВОРИ ТОЗИ ЗОВ,

КОЙТО ЧАКАШ ДА ЗАПЕЕ.

ВЪВ ТАНЦ КОПНЕЖА ЩЕ ТЕ ТОПЛИ

И В ИЗГРЕВА СВЕТУЛКИ ЩЕ БЛЕСТЯТ,

ЕДНА ЛЮБОВ ЩЕ ПРОГОВОРИ

И ДВЕ СЪРЦА ЩЕ ЗАКИПЯТ!

ЕЛА ЛЮБОВ, НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ,

ОЩЕ ТУПТИ ЛЮБОВТА В ДУШАТА

АЗ СЪМ ЦЯЛА И УСЕЩАМ

ОБИЧТА И ОГЪНЯ В СЪРЦАТА!



25

ЛЮБОВ ДО КРАЯ

Автор: Весела Дамянова

ИСКАМ ВСИЧКО ДА ИЗЖИВЕЯ С ТЕБЕ,

ВСЯКА НЕЖНОСТ И ЛУДОСТ ДО КРАЯ,

ВСЯКА ТРЪПКА БЕЗГРАНИЧНА,

ВСЯКА РАДОСТ С ТЕБ ВЪВ РАЯ!

ИСКАМ ДА ТЕ ДИШАМ ДОНАСИТА

И ЗВЕЗДИТЕ, И ЛУНАТА С МЕН ДА

ПЕЯТ,

ДА ТЕ НОСЯ ДО СЪРЦЕТО МОЕ

И ЦВЕТЯТА С НАС ДА ГРЕЯТ.

ВСИЧКО ИСКАМ С ТЕБ ЛЮБОВ,

ВСИЧКО ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ ДА

ИЗЖИВЕЯ,

ВСЯКА КЛЕТКА В

МЕНЕ ДА ГОРИ,

ДА ПЪТУВАМ ДА

ЛЕТЯ И ПЕЯ!

ЛЮБОВТА Е ПЕСЕН


КОГАТО МИ ГО КАЗВАШ ВСЕКИ ПЪТ,

НЕ ЗНАЕШ КОЛКО СЪМ ЩАСТЛИВА,

ТОГАВА И СЪРЦЕТО БИЕ ЛУДО,

РАЗЦЪФТЯВАМ КАТО ЦВЕТЕТО

КРАСИВА.

ТОГАВА НЕЩО СТАВА С МЕН...

И ПЕЯ, И СЕ СМЕЯ, И ЛЕТЯ.

ТОГАВА ЦЯЛАТА ИЗГРЯВАМ БЯЛА

И ОГНЕНО ЗА ТЕБ ЦЪФТЯ.

И ЦЯЛАТА СЪМ РАДОСТ, ЧЕ ТЕ ИМА,

ОБИЧАМ ДА МИ ШЕПНЕШ ВСЕ ТОВА,

КАЖИ МИ: ПАК ОБИЧАМ ТЕ, ЛЮБИМА!

И НЕКА ПЕЕ ЛЮБОВТА!!!


ТРЪГВАМ СИ, РАЗБИРАШ ЛИ МЕ!

ТРЪГВАМ СИ!

НЕ ИСКАМ ДА СЪМ НУЖНА АЗ НА

НИКОГО.

САМОТНА БЯХ, САМОТНА ЩЕ ОСТАНА

И СЪМ ЩАСТЛИВА, ЧЕ ЩЕ ВЯРВАШ, ЧЕ

МЕ НЯМА!

СПАСИХ ТЕ! ВЯРВАЙ МИ СПАСИХ ТЕ!

НА ТОЗИ БРЯГ ОСТАВА ЛЮБОВТА...

ВРЪЩАМ СЕ В МЕЧТИТЕ СИ

ЗАВИНАГИ!

ТАМ НЯКЪДЕ ВЪВ МОЙТА САМОТА.

ОБЪРКАХ И ЖИВОТА ТИ БЕЗСПОРНО.

ДАЛИ БЕ ЗА ДОБРО НЕЗНАМ...

НО АКО НЯКОГА ПОЧУВСТВАШ, ЧЕ ТИ

ЛИПСВАМ,

ЗАТВОРИ ОЧИ ВЪВ МИСЛИТЕ ЩЕ БЪДА

ТАМ!

ПОУКА ЛИ? ВЗЕХ СИ МНОГО...

ДАЖЕ ПОВЕЧЕ И ОТ ТОВА!

ВРЪЩАМ СЕ В МЕЧТИТЕ СИ

ЗАВИНАГИ!

ТАМ НЯКЪДЕ ВЪВ МОЙТА САМОТА.

А ТИ ОСТАВАШ СЪС СЪРЦЕ РАЗБИТО,

ВЪВ КОЕТО АЗ ЖИВЯХ!



26

Интервю с Галина Данкова

Стихосбирката "ЕДНА ТРОХА ЛЮБОВ" бих представила с

една дума, а това е "Душа".

Коя е Галина Данкова и различава ли се тя от

поета?

Завършила съм Хуманитарна гимназия във

Велико Търново. Естествена, искрена, истинска

- това съм аз. Аз смятам, че когато чувствата

са истински и искрени, докосват много повече

хора. А да опишеш, изразиш чувство в стих е

изкуство. Много познати и приятели ме

наричат"поетеса", но аз самата се чувствам

страшно щастлива със всеки нов спечелен

приятел.

Кога и как започнахте да пишете поезия?

В началото, когато започнах да пиша стихове,

по-скоро това бяха просто думи, които описваха

моето душевно състоятние за дадения момент.

Още тогава, преди 16 години, много хора се

учудваха, на това, което споделях върху белия

лист.

Новата ви стихосбирка "ЕДНА ТРОХА

ЛЮБОВ" вече е факт.

Бихте ли я представили на читателите?

Първо, ако разрешите, много бих искала да

благодаря за пореден път на хората,

които ми помогнаха тя да стане факт. А тези

хора са Ели Зарева, Весела Дамянова и милото

издателство "Izdavam.com"

Стихосбирката бих представила с една дума, а

това е "Душа". Стиха "Една троха любов" е един

от първите ми стихове и той прави една доста

точна развносметка за живота като цяло и за

нас-хората, като участници в него. А най-

важното в нашият живот и най-съществено,

това е ЛЮБОВТА!

Имате ли любимо стихотворение, или всички ги

чувствате като свои деца?

Не, нямам любимо стихотворение, но когато

някой от моите приятели сподели, че той има

мое стихче за любимо, това е най-неописуемата

радост за мен на света.

Поезия


Какво ви вдъхновява?

Честно казано всичко ме вдъхновява. Абсолютно

във всеки един момент мога да напиша стих.

началото, когато започнах да изливам ду

си с химикал върху лист хартия, макар и да бях

дете, което имаше най-необходимото в живота

си, все пак ми липсваха само три неща, но смея

да твърдя, че те са най-съществените за живота

на всеки човек: Любов, Разбиране, Утеха.

Именно това ме различава от поетите, те

пишат колко е красива, необятна и приказна

любовта, а аз пиша за това какво изпитвам

когато нея я няма.

Любими писатели?

Пейо Яворов

Пожелание към списание "Животът в света на

поезията"

Каквото и да Ви пожелая, ще е малко....

наистина страхотни! Но ще наблегна на

тривиалните здраве, обич и големи успехи,

защото без тях нищо друго не би имало смисъл.

Ако и вие желаете, може да станетечаст от списанието,

като изпратите своите авторски творби,споделите радостта си в стих,

или първата си стихосбирка,на ел.поща -

[email protected]

Интервюта


Какво ви вдъхновява?

Честно казано всичко ме вдъхновява. Абсолютно

във всеки един момент мога да напиша стих. В

началото, когато започнах да изливам душата

си с химикал върху лист хартия, макар и да бях

необходимото в живота

си, все пак ми липсваха само три неща, но смея

съществените за живота

на всеки човек: Любов, Разбиране, Утеха.

от поетите, те

необятна и приказна

любовта, а аз пиша за това какво изпитвам

Пожелание към списание "Животът в света на

Каквото и да Ви пожелая, ще е малко.... Вие сте

Но ще наблегна на

обич и големи успехи,

защото без тях нищо друго не би имало смисъл.

Ако и вие желаете, може да станете

като изпратите своите авторски творби, споделите радостта си в стих, разказ,

или първата си стихосбирка,

[email protected]

ТИЕБЕЛЕ - СЕЛОТО, В КОЯТО

ВСЯКА КЪЩА

Е ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА

ИЗКУСТВОТО

Държавата Буркино Фасо граничеща с Мали,

Бенин, Того, Гана и Нигер,

нито кой знае какви забележителности,

границата с Гана, съществува едно село

Тиебеле, което е истинско

изкуството. В него живеят предимно

фамилия, около 300 души.

се опитвали да проникнат зад стените от кал

на къщите, но жителите на Тиебеле, не желаят

да бъдат обезпокоявани, много малко са

които са прекрачили прага на домовете им.

Уникална архитектура се крие в

асиметричните постройки. Стените са

изрисувани със специални бои,

белег на кралски усои.

изрисуваните сгради са всъщност мавзолеи за

мъртвите. Къщите нямат прозорци, а вратите

са много малки.

Други

27

СЕЛОТО, В КОЯТО

ВСЯКА КЪЩА

Е ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА

ИЗКУСТВОТО

Държавата Буркино Фасо граничеща с Мали,

Бенин, Того, Гана и Нигер, няма излаз на море,

забележителности, там на

границата с Гана, съществува едно село

Тиебеле, което е истинско произведение на

. В него живеят предимно кралската

около 300 души. Много фотографи са

се опитвали да проникнат зад стените от кал

елите на Тиебеле, не желаят

да бъдат обезпокоявани, много малко са хората,

които са прекрачили прага на домовете им.

Уникална архитектура се крие в

асиметричните постройки. Стените са

изрисувани със специални бои, като отличетелен

белег на кралски усои. Много от красиво

изрисуваните сгради са всъщност мавзолеи за

Къщите нямат прозорци, а вратите

са много малки.



28

Сп: „Животът в света на поезията” Изпълнителен Директор: Цанко Веселинов

Редактор: Ели Зарева Дизайн корица: Весела Дамянова

Предпечатна подготовка: Весела Дамянова Връзки с обществеността:

Ели Зарева,Весела Дамянова [email protected]

Първо издание, Плевен 2014 Брой 14

Всички права запазени. За контакти:

Сайтът на списанието! [email protected]

https://plus.google.com/115565808670126845524/posts Страницата ни във фейсбук:

https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-

%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/356464331150151

https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E-%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-

%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/577598102276051

Издателство и печат: ФОРМАТ А4

ISSN 1314-9210

Животът в света на поезията брой 14

Documents