Независимост на централната банка и макроикономическа политика

Изготвил: Илияна ЖековаСпециалност: Макроикономикафак.№ 1120658

Макроикономическата политика в съвременните условия изисква взаимодействие и съгласуваност между основните й съставни части – парична и фискална политика. Въпреки това двете политики трябва да са самостоятелни и възможно най- независими една от друга. Постигането на баланс между тези две условия, ще спомогне за постигането на крайните макроикономически цели, което ще е в полза за просперитета на държавата.

Въведение

законодателят ограничава независимостта като въвежда ясен мандат и отговорности, които ЦБ трябва да изпълни. законодателят осигурява независимост на ЦБ, за да предпази нейната политика и главно паричната, от краткосрочен политически натиск. законодателят създава процедури, по силата на които ЦБ носи отговорност за своите действия и решения. По този начин се постига баланс между независимост и отговорност за действията. координацията с правителството. независимостта на ЦБ има исторически контекст.

Защо е необходима независимостта на ЦБ?

Главни признаци за степента на зависимост са начинът на назначаване на управителя и намесата на правителството при провеждане на паричната политика. Обикновено управителят се назначава по процедура, в която участват само или едновременно правителството, президентът и парламентът, и той има определен мандат. За автономията на централната банка е много

важно как се прилага законодателството, а също неформалните отношения. Централните банки в някои страни имат голяма фактическа автономия, но до голяма степен са подчинени на правителството.

Независимост на централната банка

Институционална независимост: (1)Забрана за даване на инструкции, (2) забрана за трети страни да: одобряват, спират, отменят решения на ЦБ, ако тези решения са съвместими със Статута и Договора и доколкото тези решения имат връзка с дейността на ЕСЦБ.(3) Забрана за цензуриране на решения на основата на правни и други основания. Защото по този начин може да се ограничи интеграцията на ЦБ в ЕСЦБ. (4) Участието на трети лица във вземането на решения, с право на глас по въпроси отнасящи се до ролята на ЦБ в ЕСЦБ, е забранено., (5) Забрана за консултации с трети лица след вземане на решение на ЦБ във връзка с ЕСЦБ.

Съдържание на понятието за независимост на ЦБ

Финансова независимост - ЦБ трябва да има право сама да определя необходимите средства за изпълнение на своите задължения, включително тези произтичащи от членството в ЕСЦБ. Централните банки трябва да предоставят след приемането от техните управителни органи годишните отчети. Консултации с трети страни по бюджета на ЦБ се счита за несъвместимо с финансовата независимост.

Персонална независимост

Съдържание на понятието за независимост на ЦБ(продължение)

Разделя се в две направления:оценка на чисто формалната

независимост на банката въз основа на юридическите правила и документи

опит за приложение на неформален критерий за извеждане на индекс на независимостта на централната банка.

Оценка на автономността на централната банка

Главният аргумент в полза на автономията на централната банка е, че ако тя се остави на политически натиск, това ще доведе до проинфлационна парична политика, тъй като стабилизирането на цените е по същността си дългосрочен процес, а политиците имат по принцип по –къс хоризонт.

„За” и „против” автономността на централната банка

Аргументите против автономията на централната банка се свеждат главно до опасността от възникване на некоординираност между паричната политика, провеждана от една независима институция, и другите елементи на икономическата политика и главно фискалната, които са в ръцете на правителството.

“За” и “против” автономността на централната банка(продължение)

Би могло да се докаже, че ако централните банки са зависими, негативните последици от тяхната политика биха били по-честият случай, отколкото ако бяха независими. Интересен емпиричен факт е съществуването на силна корелация между степента на автономия и темпа на инфлация. За много страни и за дълги периоди се установява, че там, където централната банка е по-зависима, инфлацията е по-силна.”

“За” и “против” автономността на централната банка(продължение)

Макроикономическата политика може да се разглежда още и като съвкупност от взаимодействащи си макроикономически политики, към които се числят:•бюджетната политика•паричната политика•валутнокурсовата политика•политика на доходите•ценовата политика•политика на пълна заетост•антиинфлационна политика

Макроикономическа политика

Паричната политика се провежда в областта на паричната маса в обръщение, лихвения процент и валутния курс. Фискалната политика от своя страна

представлява избор и осъществяване с определена интензивност и мащаби на бюджетни мерки ( политика на правителствените разходи, данъчна политика, политика на бюджетния дефицит, бюджетна експанзия, бюджетна рестрикция), насочени към постигането на крайните макроикономически цели в страната.

Взаимодействие между паричната и фискалната политика

Същността на паричната политика е управлението на портфейл от дългове на правителството, емитирани за финансиране на бюджетните дефицити. Ограниченията на паричната политика

произтичат от невъзможността на паричната власт ( централната банка) да контролира размера на портфейла от правителствени дългове, които трябва да управлява. Размерът на този портфейл се определя от фискалните власти , с други думи от тези, които определят размера на данъците и правителствените разходи.

Взаимодействие между паричната и фискалната политика

Провеждането от централната банка на ефективна парична политика (постигане на ценова стабилност) е сериозно ограничена при наличието на големи бюджетни дефицити, които изискват монетизиране на правителствения дълг. Това означава , че законовата независимост на централната банка не гарантира независимост на паричната политика от решенията на правителството.

Взаимодействие между паричната и фискалната политика

Макроикономическата рамка - основана на фиксиран валутен курс на лева към еврото в рамките на режим на паричен съвет, благоразумна фискална политика и провеждане на структурни реформи, показа, че е устойчива и успява да гарантира макроикономическа стабилност и растеж.

Взаимодействие между паричната и фискалната политика

Българската народна банка като централна банка на Република България е самостоятелно юридическо лице със седалище София. Подчинена е непосредствено на Народното събрание.

Българската народна банка не притежава пълна самостоятелност при формулирането и осъществяването на паричната политика. Закон за Българската народна банка, Чл.1 (1),(2)

БНБ

БНБ е банка на държавата и е необходимо Народното събрание да регламентира критериите и ограниченията на нейната дейност. Централната банка като банка на държавата предлага количествено определени конкретни показатели на паричната политика, но изпълнява подчинена роля, т.е. тя сама не взема окончателно решение за паричната политика, която трябва да следва. Централната банка трябва сама да решава по какъв начин да се използват отделните инструменти на паричното регулиране и в това отношение следва да е напълно независима от органите на изпълнителната власт – правителството и Министерството на финансите.

БНБ

Новият закон на БНБ и практиката след 1997г. акцентират върху засилването на нейната независимост от правителството чрез въвеждане на допълнителни защитни механизми срещу неправомерни действия на управителния съвет.

Промени в законодателството, свързани с въвеждаето на паричен съвет

“Независимостта на централните банки е: правен регламент, който гарантира на ЦБ необходимата самостоятелност да осъществи своя мандат, задачи и задължения без политическо влияние.”

ЕС и независимостта на ЦБ

Независимостта на централната банка не е самоцел или привилегия, тя е инструмент за постигане на основната цел на ЦБ, която трябва да е ясно дефинирана и всички други цели се подчиняват на основната. Тоест на банката трябва да се предоставят условията за осъществяване на нейната дейности постигането на целта й. Независимостта в този смисъл може да се ограничава само от необходимостта за откритост, диалог с трети страни, и от ясно дефинирания й мандат.

ЕС и независимостта на ЦБ

В демократичните общества независимостта на централната банка трябва да се балансира с отчетност, т.е., задължение от страна на централната банка да обяснява решенията си пред обществеността и избраните от нея представители. От своя страна, отчетността налага прозрачност на целите и на процеса на вземане на решения на централната банка.

Заключение

Изготвил: Илияна ЖековаСпециалност: Макроикономикафак.№ 1120658