АНАЛИЗ НА БЪЛГАРСКАТА НАРКОПОЛИТИКА 2009-2016 · ВЪВЕДЕНИЕ...

СТАТИСТИЧЕСКА ОБРАБОТКА И АНАЛИЗ

Димитър Карагегов, Ивайло Попов, Калин Ангелов, Пламен П. Баталски

АНАЛИЗ

НА БЪЛГАРСКАТА

НАРКОПОЛИТИКА

2009-2016

АНАЛИЗ НА БЪЛГАРСКАТА

НАРКОПОЛИТИКА 2009–2016 Г.

СТАТИСТИЧЕСКА ОБРАБОТКА И АНАЛИЗ

Димитър Карагегов

Ивайло Попов

Калин Ангелов

Пламен П. Баталски

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение в проблема и очаквания от проучването ......... 9

Методология .................................................................................... 11

Наистина ли се справяме с дилърите? ................................... 12

Щом не наказваме дилърите,

кого наказваме всъщност? ......................................................... 15

Скрити икономически и други ефекти

от рестриктивното законодателство ...............................20

Новата заплаха – дизайнерска дрога ...................................... 23

Изводи и препоръки ..................................................................... 24

ТОВА ПРОУЧВАНЕ Е ИЗВЪРШЕНО С ДОБРОВОЛНИЯ ТРУД И ЛИЧНИ СРЕДСТВА

НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ДВИЖЕНИЕ ПРОМЕНА, LIBERTY420 И БЪЛГАРСКО ЛИБЕРТАРИАНСКО ОБЩЕСТВО

ПРОДУКТЪТ СЕ НАМИРА ПОД CREATIVE COMMONS (CC BY-SA)

АВТОРСКО ПРАВО

promena.org liberty420.org libsociety.org

ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМА И ОЧАКВАНИЯ ОТ ПРОУЧВАНЕТО

1 Мотиви към Проект за изменение на Наказателния кодекс № 354-01-31, внесен от Мирослав Севлиевски и група н.п. 22.05.2003 г.

В периода 2000–2005 г. българската дър-жава пое по пътя на тотална криминали-зация на притежанието на малки количе-ства наркотични вещества. Разликата между зависими потребители, държате-ли на малки количества за лична рекреа-ционна и/или медицинска употреба от една страна и дилъри, трафиканти, орга-низатори на престъпни групи – от друга, умишлено беше премахната от Наказа-телния кодекс в името на повече силов контрол над наркопазара в България.

Този рязък завой към т.нар. политика на „нулева търпимост към наркотиците“ е курсът, който държавата ни следва и до ден днешен. Разбира се, от гледна точка на 2017-а година, България е една от по-следните страни в ЕС, която продължава този експеримент. Органът, натоварен със задачата да изготвя и провежда нар-кополитика у нас – Националният съвет за наркотични вещества, блокира всякак-ви опити на гражданското общество за преосмисляне на настоящия модел под претекст, че такава промяна ще дове-де до рискове за общественото здраве и ред. Дали обаче сегашното положение ни дава повече обществено здраве и об-ществен ред и на каква цена?

През 2004-а година Мирослав Севлиевски и партия „Новото време“ предлагат за-конодателна промяна и заличаването на тогавашната точка 345а ал.3 от Наказа-телния кодекс „Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназна-чено за еднократна употреба“. Идеята на законодателя е да премахне всякаква

възможност зависими и притежатели на незначителни количества забранени ве-щества да се освобождават от наказа-телна отговорност и по този начин да засили ефективността на правоприлага-нето върху наркоразпространителите, които вече няма да имат лесен път към оправдателни присъди. Както самият вносител пише в мотивите към внесения проект: „Има случаи, в които наркопла-сьори, заловени с килограми наркотични вещества са оневинявани поради това, че съдът приема, че деянието им е нена-казуемо, защото количеството е пред-назначено за лична употреба“1.

В пленарната зала мотивацията дори е по-емоционална:

МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (Парламентарна група „Новото време“): „И големият въ-прос днес е българският парламент ще даде ли доказателства на българите, на българските майки, че този парламент казва не, не и не – три пъти не на наркоти-ците в България. Ще отпадне ли най-после онова изречение от Наказателния кодекс, което дава шанс на онези, които искат и изграждат мрежи за разпространение на наркотици, или няма да отпадне? ... Днес ние като народни представители трябва да дадем доказателство, че България ще бъде държава свободна от наркотици. … Тези майки казаха, че всеки ден ходят в по-лицията и се опитват те самите да вкар-ват своите деца по арести и в затвори, защото смятат, че там са на по-сигурно място. …. Дами и господа, днешната диску-сия не е дискусия за вчерашния ден, нито е дискусия за днес. Днешната дискусия е как ще изглежда България тогава, когато вече ще сме влезли в Европейския съюз и как ще

9

изглежда България … когато децата, мал-ките деца на повечето от нас или на хо-рата извън тази зала са станали големи.“

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА („Коалиция За Бълга-рия“): „Лично аз считам, че никакво носе-не, никакво притежание на наркотик не може да бъде оправдано, при положение, че това се разраства като раково образу-вание и обхваща децата ни.“

МАРИНА ВАСИЛЕВА (Национално движение Симеон Втори): „Аз, като майка, не бих се съгласила на моите деца, на нашите деца, на нашите внуци някой да дава дрога под формата на дъвка или в палачинки, или под каквато и да било форма.

Още веднъж призовавам: нека не легализи-раме дори и еднократната доза! Държа, след като забраняваме производството, да забраним и легализирането на носене-то на дозата.““2

Обобщавайки очакванията на законода-теля, институциите и общественост-та от поетия курс на „нулева толерант-ност“, можем да изведем няколко основни точки:

• Очаква се да нанесем решителен удар по наркоразпространението, защото дилърите няма да имат възможност да бъдат оправдани като зависими и дър-жатели на еднократна доза;

• Очаква се да „опазим децата“, тоест ще спадне употребата сред подраства-щи и младежи, защото и зависимите, и разпространителите ще са в затвора;

• Очаква се да намалим търсенето и предлагането по улиците;

• Очаква се да постигнем повече об-ществено здраве като имаме по-малко зависими от наркотици;

2 Извадки от стенограма на пленарно заседание на 39-то Народното събрание 16.03.2004г.3 Решение РД 01-191/01.06.2017 на Министерство на здравеопазването за достъп по ЗДОИ4 Национална стратегия за борба с наркотиците 2014-2018

• Очаква се да имаме по-малко престъ-пления от общ характер, защото се счита, че употребяващите наркотици извършват и други престъпления, за да си набавят дозата. Ако зависимите са в затвора, няма да могат да извършат друго престъпление.

С настоящото ни проучване решихме да проверим дали някое от тези очаквания се е реализирало 14 години след промени-те в законодателството. Желанието ни е да изследваме какво се случва на паза-ра на наркотици в България в последните години и каква е цената, скрита и явна, при суровото прилагане на закона. По този начин ще можем да оценим и зако-нодателната рамка, и ефективността на НСНВ, като орган, провеждащ наркополи-тика.

Нито една държавна институция не е правила подобна оценка в последни-те близо 20 години. Дори самият орган, който провежда политиките – НСНВ и е натоварен със задачата също така сам да оцени ефективността на работата си, не го е направил. След официално за-питване разбрахме, че работната коми-сия, която е трябвало да даде оценка на ефективността на изпълнената Нацио-нална стратегия за борба с наркотици-те 2009-2013, считано до 01.06.2017 г. все още не е готова с доклада си. 3 Така мо-жем да заключим, че наркополитиката в България се задава и провежда, без да се измерват реалните последици от нея. А Войната срещу наркотиците засяга око-ло над 500 000 българи4, които някога са употребили забранени вещества в живо-та си (и са престъпници по смисъла на за-кона), техните семейства и близки хора, както и всеки един български гражданин, който с данъците си издържа увеличен ресурс на МВР за борба с наркотиците и увеличения брой затворници, които са на издръжката на данъкоплатците.

10

МЕТОДОЛОГИЯЗа целта на изследването събрахме ин-формация от над 16 000 дела за прите-жание, разпространение и трафик на ве-щества от забранителните списъци към Закона за наркотичните вещества и пре-курсорите (ЗКНВП) за периода 2009–2016 г. Делата получихме от Единния портал за електронно правосъдие – portal.justice.bg и интернет страниците на съдилища-та по райони.

От текстовете на делата извадихме данни за количествата и концентрация-та на веществата, както и различни дру-ги емпирични данни, които ще използва-ме в следващи издания на проучването. За събирането на данните за количества и концентрация сме използвали търсене по регулярни изрази, а за още по-голяма точност сравнихме на ръка цифровите стойности с участъците от текста, от които са извадени.

Разполагаме с дела от 153 от общо 155 съдилища, които са действали в периода между 2009-а и 2016-а г. в България. По-лучените данни не са изчерпателни, за-щото не разполагаме с всички дела от посочения период. Има съдилища, които не поместват на интернет страница-та portal.justice.bg решенията от при-ключилите дела, което допълнително затруднява анализа, конкретно за тези региони. Поради тази причина дела от съдилищата в област Смолян не са вклю-чени в проучването. Наблюдава се ко-релация между броя на делата, които са налични за изследването и официал-ната статистика на МВР за брой уста-новени нарушители по тези точки от

Наказателния кодекс. Изводите в това проучване са направени единствено от данните, в които сме счели, че са нали-це достатъчен брой дела, които дават значима за статистиката тежест. До-пълнително, проучването обхваща само дела влезнали в съда, т.е. стигнали до съ-дебната фаза на наказателния процес. За съжаление нямаме данни за досъдебната фаза – делата, при които прокуратура-та е отказала да образува наказателно производство или образуваното такова е било прекратено.

Отделно от делата сме използвали аку-мулирани данни от годишните издания на Дирекция „Анализ и политики“ към МВР - „Полицейска статистика“ 2009–2016 г. Те са основният извор на демографски данни за проучването. В изследването са вклю-чени също така данни от Националния съвет за наркотични вещества – Нацио-нална стратегия за борба с наркотиците 2009-2013 и приложения към нея План за действие, Национална стратегия за бор-ба с наркотиците 2014-2018 и приложения към него План за действие, стенограми от редовни заседания на НСНВ, изисква-ни по Закона за достъп до обществената информация, данни от годишни статис-тически бюлетини на Националния фоку-сен център за наркотици и наркомании.

Умишлено всички извори на статистиче-ска информация в това проучване са офи-циални държавни институции. Използва-ните бази данни ще бъдат предоставени за свободно сваляне и достъп от страни-ците на Българско либертарианско обще-ство и Движение Промена.

11

НАИСТИНА ЛИ СЕ СПРАВЯМЕ С ДИЛЪРИТЕ?

5 От Национална стратегия за борба с наркотиците 2014-2018:

Както стана ясно, криминализацията и засилването на законодателния натиск върху употребяващите се мотивират основно с аргумента, че така ще се пови-ши ефективността на органите на реда при залавяне и осъждане на наркоразпрос-транители. Данните обаче категорично показват, че това не е така. От всички изследвани дела едва 17,3% са за разпрос-транение. Тези за организирана престъп-на група са пренебрежителните 1.13%.

Основният брой производства са приклю-чили, като деянията са били квалифици-рани като „маловажен случай“ по смисъла на закона – 37%, а за простото държане без разпространение остават 39,18% или едва около 1/3 от случаите. Останалите 5,39% са прекратени, защото нарушите-

лите са непълнолетни лица. Това означа-ва, че в поне 4 от всеки 5 случая на зало-вени със забранени вещества, става дума не са разпространители, а държатели и ползватели на несъществени количества.

Това ни показва и съпоставката на залове-ните количества във всяко дело. Огромна част от делата са за вещества в диапа-зона между 0 до 5 грама. На графиките се вижда съотношението между брой дела и задържаните в тях вещества. Използва-ли сме извадка от най-често употребява-ните забранени субстанции в България5. В тази статистика не са включени онези 37% случаи, които прокуратурата и съд-ът са сметнали за маловажни, което до-пълнително увеличава боря на делата за малки количества.

10 300 40 50

Заловени количества до 50 гр. (без маловажните случаи)

Канабис

Хероин

Амфетамин

50

100

150

200

250

300

Данни: МВРДанни: МВР

12

Маркирайки значителния процент дела, обявени за маловажни, редно е да обър-нем внимание на този опит на държава-та все пак да смекчи по някакъв начин наказателната репресия при случаите на държане на малко количество наркотич-ни вещества. Най-често извършителите биват освободени от наказателна отго-ворност по чл. 78а от НК, като лишава-нето от свобода се заменя с администра-тивна глоба до 1000 лева.

Тревожното е, че този изход на делото може да се случи само веднъж на даден гражданин. Не са редки обаче случаите, в които заловеният със също толкова малко количество наркотично вещество, спрямо него ще се приложи законът в цялата му тежест, въпреки че не е раз-пространител на наркотици, а обикновен потребител или дори зависим. Според данните на МВР в периода 2009-2016 г. 7 869 от установените 25 882 нарушите-ли с наркотици (30%) са вече осъждани.

За съжаление, не знаем каква част от тях

са осъждани за престъпление, свързано с наркотици и каква - за други престъпле-ния. Броят осъждани лица, които МВР ус-тановява като държатели или разпрос-транители на наркотици, отбелязва ръст през годините. Все повече лица, за-ловени с малки количества наркотици, и осъдени по чл. 78а от НК, няма да могат вече да се възползват от предвиденото в закона освобождаване от наказателна отговорност. Хора, добре ситуирани в обществото получават присъди и дър-жавата започва да ги третира с всички негативни последици на осъждането. То бива отразено в свидетелствата за съ-димост, като това започва да бъде преч-ка пред професионалното и обществено реализиране. Увеличав ат се и случаите на налагане на ефективни присъди „Ли-шаване от свобода“ за хора с ниска сте-пен на обществена опасност, което пък води до изолирането им в криминална среда и увеличени разходи за издръжка-та им в затвора. Създаденият проблем ще се разрасне в годините, ако моделът бъде запазен.

10 300 40 50

Заловени количества до 50 гр. (без маловажните случаи)

Канабис

Хероин

Амфетамин

50

100

150

200

250

300


839 888828 882

997 9711112

1352

2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016

Осъждани лица,заловени с наркотици


13

Съществен проблем, който се открива в изследваната съдебна практика е, че няма какъвто и да е критерий за опреде-ляне на това какво е „маловажен случай“. Така едни и същи количества и подобни ситуации в едни съдилища се определят като маловажни по смисъла на закона, а в други – като обикновено държане. Раз-минавания по този въпрос има и в прак-тиката на отделните съдилища – един и същи съд приема по-малко количество за обикновено държане на наркотични вещества, а по-голямото – за маловажен случай. Всичко това създава сериозни предпоставки за произвол – полицейски и правораздавателен.

Сред проучените дела това с най-малко-то количество канабис, което завършва с осъдителна присъда след споразуме-ние идва от Ловешки районен съд. През

2014 г. майката и законен настойник на десетокласник го признава за виновен и сключва споразумение със съда за 6 месе-ца пробация за 0.123 грама трева с 1,7% активно вещество на стойност 0.74 лева.

В рамките на изследвания период средно по 1000 маловажни дела на година са за-дръстили още повече съдебната система, натоварили са допълнително бюджета на МВР и са създали още работа на служите-лите на реда, които не могат да се фо-кусират върху по-сериозни престъпления, като например убийствата и кражбите, с които полицията не се справя толко-ва успешно. Резултатите от анализа на сегашния модел показват, че МВР се от-далечава значително от поставената му от законодателя и обществото задача – да преследва дилърите.

14

ЩОМ НЕ НАКАЗВАМЕ ДИЛЪРИТЕ, КОГО НАКАЗВАМЕ ВСЪЩНОСТ?Както беше показано, в голямата си част потърпевшите от сегашния модел на криминализация в България са обикновени потребители, държатели на малки коли-

чества забранени вещества. Разбивка на делата по вид заловен наркотик показва, че в 72% от случаите става въпрос за канабис.

6 882(72%)

за канабис

Данни: от районни съдилища


708

843105

АмфетаминКанабис Хероин Кокаин Други

898(9%)

за амфетамин

1216(13%)

за хероин

204(2%)

за кокаин

342(4%)

за други

Дела по вид и количествазаловено вещество

Общо количество(килограми)

25 815

3 206

15

Маркираме този момент, защото от 5-те най-често използвани психоактивни вещества в България – алкохол, тютюн, канабис, хероин, амфетамин6, канабисът е този с най-нисък здравен риск.7

Данните на МВР разкриват и демограф-ския профил на хората, които попадат

6 Национална стратегия за борба с наркотиците 2014-20187 Drug harms in the UK: a multicriteria decision analysis, Nutt, David J et al. The Lancet , Volume 376 , Issue 9752 , 1558 – 1565

http://www.thelancet.com/pdfs/journals/lancet/PIIS0140-6736(10)61462-6.pdf

под санкциите на държавата заради престъпления, свързани с наркотици. За периода 2009-2016 г. от 25 882-ма из-вършители на такива нарушения 91% от тях са мъже; 16 740 (64%) са в пълнолет-на възраст до 30 години; 82,1% от тях са трудово заети под някаква форма или учащи.


Демографски профил

91%от тях са мъже

64%(16 740) са в пълнолетна

възраст до 30 г.

82,1%от тях са трудово заети

под някаква форма или учащи

25 882попадат под санкциите на държавата заради престъпления,

свързани с наркотици

16

Интересно е да изследваме и хипоте-зата дали други престъпления срещу личността (нападения, кражби, изна-силвания и т.н.) се случват често под въздействие на наркотични вещества. Според данните на МВР за изследвания период са установени 428 375 наруши-тели на Наказателния кодекс. Сред тях едва 3699 са случаите на установени нарушители, които са „под наркотич-на възбуда“8, както ги определя МВР. Това представлява под 1% от всички нарушители. Процентът на наруши-телите, които са били в нетрезво със-

8 Това е действителната дефиниция в годишните статистически бюлетини на МВР

тояние (от алкохол) са значително по-вече – 16% или 71 530. Трябва да кажем също, че от въпросните 3699 лица „под наркотична възбуда“ 1499 са с един-ствено провинение – притежание на наркотици. Така излиза, че за едва 0.5% от престъпленията с жертва (най-ве-че кражби, грабежи и измами) може да се предполага, че са причинени от нар-комани, които се опитват да си наба-вят дозата. Вероятността алкохолно опиянен човек да извърши престъпле-ние по Наказателния Кодекс е около 32 пъти по голяма.

на алкохол общ бройпод „наркотична възбуда“

Престъпления,извършени под въздействие

16от

2 329убийства

5от

1 018изнасилвания

38от

16 859телесни повреди

159от

12 352грабежа

934от

170 368кражби



Демографски профил

91%от тях са мъже

64%(16 740) са в пълнолетна

възраст до 30 г.

82,1%от тях са трудово заети

под някаква форма или учащи

25 882попадат под санкциите на държавата заради престъпления,


17

Подобно съотношение наблюдаваме и при ПТП-та с жертви и ранени. За целия из-следван период (2009-2016 г.) МВР посочва едва 3 жертви на пътя, причинени от во-дачи под влияние на наркотици. Числото при употребилите алкохол е 162. Разбира се, тук е редно да отбележим, че в изслед-ваните години МВР надали е разполагало с качествена и сензитивна апаратура за отчитане на наличие на наркотични ве-щества в тялото на автомобилен водач. Предстоящите данни от 2017-а година се очаква да дадат повече яснота по въпро-са, защото министерството вече закупи и използва в широк мащаб такава техника.

Обобщено данните сочат, че огромна част от потърпевшите от сегашния мо-дел на преследване и криминализиране на наркотиците са: работещи мъже до 30 години, които притежават малки количе-ства канабис и това е единственото им престъпление. Практически почти никой от тях не извършва други престъпления, докато е под влияние на наркотиците и не причинява ПТП-та с жертви и ранени.

Освен че демографският профил на по-търпевшите от Войната срещу нарко-тиците не отговаря на очакванията на законодателя и обществото, можем да кажем, че също така създава фалшиви стимули в МВР за насочване на ресурс

и време в залавянето на държатели на малки количества забранени вещества вместо в по-сериозни престъпления. Това се случва заради спецификата на само-то престъпление без жертва. В момен-та, в който се установи, че се извършва престъпление – някой притежава забра-нени вещества, се установява и извърши-телят. Не са нужни допълнителна сложна следователска работа и аналитичен ка-пацитет, за да се разреши случая, както е при убийствата, нападенията, измами-те, изнасилванията и т.н.

Именно затова за изследвания период имаме разкриваемост от 74,6% на прес-тъпления, свързани с наркотици. Подоб-ни високи стойности наблюдаваме един-ствено при престъпни деяния, за които важи принципът „установено нарушение – установен извършител“ като незаконно преминаване на границата (89,1%), прес-тъпления по транспорта (84%), незаконно производство и притежание на оръжие (71,7%). По този начин общият процент разкриваемост на престъпления се вдига на 41,5% и се създава усещане за повишена ефективност в МВР, 90% от автокрадци-те живеят в безнаказаност (8,8% разкри-ваемост), всеки втори изнасилвач (51,5% разкриваемост) се разхожда по улиците и 40% от убийците са на свобода (61,6% разкриваемост).

90%от автокрадците

живеят в безнаказаност(8,8% разкриваемост)

ВСЕКИ ВТОРИизнасилвач

се разхожда по улиците(51,5% разкриваемост)

40%от убийцитеса на свобода

(61,6% разкриваемост)

74,6%разкриваемост на престъпления,


Разкриваемсот


18

90%от автокрадците

живеят в безнаказаност(8,8% разкриваемост)

ВСЕКИ ВТОРИизнасилвач

се разхожда по улиците(51,5% разкриваемост)

40%от убийцитеса на свобода

(61,6% разкриваемост)

74,6%разкриваемост на престъпления,


Разкриваемсот


19

СКРИТИ ИКОНОМИЧЕСКИ И ДРУГИ ЕФЕКТИ ОТ РЕСТРИКТИВНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

9 Годишен бюлетин на национален фокусен център 2016: http://anketi.info/images/folder/bul_bg_2016.pdf10 Годишен бюлетин на национален фокусен център 2016: http://anketi.info/images/folder/bul_bg_2016.pdf11 2015, Results from the European School Survey Project on Alcohol and Other Drugs:

http://www.espad.org/sites/espad.org/files/ESPAD_report_2015.pdf

Интересно е да отбележим и други ефек-ти, които могат да се идентифицират при обработката на данните, имащи от-ражение върху поставените от законода-теля и обществото цели.

Дали действително „опазихме младите“ от ефектите на наркотиците? Според данните на НСНВ – категорично не. Съ-поставяйки статистическата информа-ция от националните стратегии за бор-ба с наркотиците 2009-2013 и 2014-2018, можем да отбележим значителен ръст на млади хора, изпробвали ефекта на нарко-тиците и такива, които ги употребяват редовно. Документите посочват 360 000 български граждани от 15 до 64 години, които са употребили поне веднъж нарко-тични вещества до 2008-а година. През 2012-а година, това число нараства на 570 000 души. През 2012-а година анкета9 посочва, че 180 000 души са употребили

наркотични вещества в последния месец (2.8% от населението). За съжаление, ста-тистически данни за броя на употребява-щите вещества в България не са налични за периодите след 2012-а година. Дори в годишния бюлетин на Националния фоку-сен център за наркотици и наркомании за 2016-а, последните актуални данни са от 2012-а година.10

Проучване от 2015-а, проведено сред учениците, родени през 1999-а година ни дава частичен отговор какво се случва в училищата. Оказва се, че българските ученици употребяват повече наркотици от връстниците си в ЕС.11

Анализ на процентите чисто вещество в заловените от МВР количества наркотици пък ни дава информация за това как сило-вите мерки се отразяват на качеството на наркотичните вещества в България.

Относителен дял, България

Относителен дял, средно Европа

Някакво наркотично вещество 30% 18%Канабис 27% 16%Екстази 5% 2%Амфетамини 6% 2%Метамфетамини 5% 1%Кокаин 5% 2%Халюциноrени 4% 2%Хероин 3% 1%Инхаланти 3% 7%Нови nсихоактивни вещества 8% 4%

20

На графиките се вижда, че най-популярни-те забранени вещества или са запазили, или са увеличили потентността си през годините. Това означава, че потребите-

лите ще получат повече активно веще-ство в единица грам. От гледна точка на общественото здраве това е добре, защото означава, че тенденцията неза-

0

12

0

35

0

50

0

80

2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016


Бургас

Варна

Стара Загора

София

Концентрации на чисто вещество

КАНАБИС

АМФЕТАМИН

ХЕРОИН

КОКАИН

21

конните вещества да се смесват и раз-реждат с неактивни съставки намалява. От гледна точка на законодателя и обще-ството, което е очаквало улици с по-мал-ко и по-слаби наркотици, очакванията се опровергават. Ефектът е наблюдаван още през 1991 г. от Марк Торнтън12, който

12 The Economics Of Prohibition, Mark Thornton, 1991

доказва, че заради фалшивите пазарни стимули, създавани от държавата, по-тентността на единица грам наркотик постепенно ще се покачва. Дилърите и трафикантите ще имат икономически стимул да пренасят повече стойност с по-ниска маса.

22

НОВАТА ЗАПЛАХА – ДИЗАЙНЕРСКА ДРОГА

13 Национална стратегия за борба с наркотиците 2014-2018

Още през 2010-а г. българските институ-ции се сблъскаха с новия феномен в па-зара на наркотици – т.нар. „дизайнерска дрога“ – психоактивни вещества от ново поколение, които са създадени, за да зао-бикалят рестрикциите за трафик и при-тежание.

В Стратегията 2014-2018 от НСНВ споде-лят: „Постепенно нараства употребата на нови психоактивни вещества, извест-ни като „дизайнерски наркотици”. По дан-ни от проучване сред общото население от 15 до 64 години в България (2012 г.) общо около 25 000 български граждани в този възрастов диапазон (0.5%) са упо-

требили поне веднъж през последната го-дина някое от тези вещества.“13

За периода 2009-2016 г., от всички над 15 000 дела, които сме подложили на ем-пиричен анализ, само в едва 34 успяхме да открием споменаване на вещество, което се причислява към „дизайнерските наркотици“ (PMA-6; Катинон-12; Метиле-тилкетон-1; Метилфентанил-1; Метилфе-нидат-2; Меткатинон-8; MPPP-2; Тенамфе-тамин-2). Това ясно показва, че фокусът на правоприлагащите органи е към зала-вянето на преносителите на традицион-ните вещества. Защо? Можем само да спекулираме.

23

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИВ последните 15 години България пред-прие експеримент със строга криминали-зация на притежанието дори на малки ко-личества забранени вещества с очакване това да доведе до по-здраво общество, в което се използват по-малко наркотици, децата са изложени на по-малко рискове, свързани с предлагане и употреба на нар-котици, а потребителите заедно с раз-пространителите успешно да минават през „превъзпитаване“ в затворите.

Това, което виждаме днес са повече младе-жи, които употребяват по-разнообразни и потентни забранени вещества, нама-ляваща възраст на „първа употреба“, над средните за Европейски съюз стойности на употреба сред деца, повишен здравен риск от новата „дизайнерска дрога“.

Оценяваме политиката на държавата спрямо употребяващите забранени ве-щества като провал. Провал е, защото вместо да постигне целта си – общество без дрога – държавата използва значите-лен ресурс за установяването, преслед-ването, осъждането и затварянето на хора, които не се занимават с търговия на наркотици, не извършват други прес-тъпления, не застрашават живота на околните и не притежават количества в значителен размер.

В огромната си част потърпевшите от Войната срещу дрогата са хора, които са активни единици в обществото, трудово ангажирани и допринасящи за икономика-та на страната. Лишаването им от сво-бода би означавало от икономически ак-тивни единици и данъкоплатци да бъдат превърнати в икономически неактивни хора, издъ̀ржани от бюджета в затвори и общежития.

Разбира се, трябва да се отчетат опи-тите на държавата да установи все пак

някаква декриминализация, макар тя да е неефективна. Чл. 78а от НК, даващ въз-можност за еднократно освобождаване от наказателна отговорност не е успе-шен, когато става дума за наркотични вещества. В голямата си част заловени-те не престават да употребяват и при-тежават наркотици, което се вижда от постоянния ръст на отново заловени, вече осъждани за притежание нарушите-ли. Това означава, че проблемът, който неефективната декриминализация съз-дава, ще се развива и нараства във вре-мето, вкарвайки все повече и повече нео-пасни, икономически активни граждани в затворите.

Замяната на лишаването от свобода с парична глоба по чл. 354а ал. 5 също не е ефикасно, защото решението дали и кой случай е маловажен, е оставено изцяло на правораздавателните органи. По този начин нито съдебната система се разто-варва от маловажни дела, нито органите на МВР – от оперативна работа по зала-вяне на извършителите, нито самите граждани подчиняват своите действия и решения на базата на ясно изградени правила за редно и нередно, леко и тежко провинение.

Още повече, глобата до хиляда лева, предвидена в чл. 78а, ал.5 от НК, не успя-ва да покрие всички онези разходи, които държавата извършва, за да залови и из-прави пред съда млад мъж с грам нарко-тик в джоба – заплати за патрулни екипи, дознатели, прокурори, адвокати, съдии, екипировка, оборудване, техника, лабора-торни анализи, издръжка на арестанти, затворници и т.н.

Тези 37% „маловажни“ дела задръстват системата, бавят правосъдието и отне-мат ресурс, който може да бъде разходен за разкриването на престъпления с по-го-

24

ляма обществена важност като убий-ства, грабежи, измами или да се пренасочи към по-ефективна терапия, профилакти-ка и лечение на негативните проявления в следствие употреба на наркотици.

Затова препоръчваме изработката на нова законова рамка или преработка на наличната ни, с цел по-ефикасна декри-минализация на притежанието на малки количества забранени вещества. Налага-нето на парична глоба и конфискация на намерените вещества би имала възпита-телен и коригиращ ефект, без съдебната система да бъде натоварвана с хиляди дела годишно.

Хората, които притежават малки коли-чества забранени вещества отново ще са нарушители на закона, отново ще бъ-дат санкционирани, но санкцията трябва да е по-близка до тежестта на извърше-ното деяние. При наличието на поне 500 0000 млади хора, които са употребявали канабис в България, ефективното прила-гане на наказание от една до три години затвор дори за една цигара застрашава пълноценното функциониране на обще-ството и пазара на труда.

Наказанието за малки количества нар-котици трябва да е административно, тоест да не натоварва допълнително съдебната система и да е ясно уточне-но за какво количество от дадено веще-ство важи. Последното е важно, за да има обективни критерии за това кое как се санкционира и да се елиминира възмож-ността за корупция. Когато всеки един от участниците в процеса е подчинен на изяснени правила и критерии, това ще по-виши и възприятието за справедливост в процеса.. Всякакъв възпитателен ефект на наказанието би бил безсмислен ако за притежание получиш ефективна присъда, а дилърът ти се разхожда на свобода по-

ради „маловажност“ на случая му.

Административната санкция също така няма да представлява допълнителна пречка пред наказания да изпълнява об-ществената си функция на икономическа и социална единица. „Осъждан“ в свиде-телството за съдимост е съществена пречка за започване на нова работа, раз-витие на кариера или евентуалното пре-осмисляне на вредните навици в името на по-успешен живот.

Не на последно място, декриминализа-цията на част от традиционните психо-активни вещества с по-нисък здравен и обществен риск ще намали значително търсенето и предлагането на „дизай-нерската дрога“, която е със значително по-висок здравен и обществен риск.

„Дизайнерската дрога“ е феномен, чий-то генезис е ясно проследим и идва от забраната на традиционните психоак-тивни субстанции. Криминализацията и тежките наказания, доказано не служат като възпитателен механизъм хората да не посягат към наркотиците, а изменят пазара, създавайки търсене за психоак-тивни вещества, които не са познати на властите.

Страната ни е изправена пред съдбонос-ното решение дали ще продължава да следва сегашната политика на пенали-зация в ерата на новите дроги или ще последва Западна Европа в процеса на преосмисляне на наркотиците като здра-вен, а не криминален проблем. Надяваме се проучването да подпомогне властите и обществеността с критична информа-ция за състоянието на наказателната ни система и по този начин да постигнем адекватна положителна промяна в зако-нодателството по отношение на забра-нените субстанции.

25

АНАЛИЗ НА БЪЛГАРСКАТА НАРКОПОЛИТИКА

2009–2016 Г.

АНАЛИЗ НА БЪЛГАРСКАТА НАРКОПОЛИТИКА 2009-2016 · ВЪВЕДЕНИЕ...

Documents