Българска Наука 22

Българска НаукаБрой 22 Септември 2009

Н АУ Ч И

ПОВЕЧЕ

ИСТОРИЯ:Шведската империя

Списание “Българска Наука” в разговор с проф. дфн. Сергей Герджиков

Литература - Пловдивската конференция

http://nauka.bg

http://nauka.bg

2

http://nauka.bg

Шведската империя 13

Микенската култура и история 23

Философията - Списание “Българска Наука” в разговор с проф. Дфн. Сергей Герджиков 28

Психономия - Психология 33

Литература - Пловдивската конференция 36

Земята - Кой е най-високият вулкан на Земята? 38

Билките и нашето здраве 39

Най-бързите сухоземни животни на планетата 42

Соколи 44

Общодостъпен метод за извличане на “X” или “Y” сперматозоиди нужно ли е преследване на евгениката 45

Астрономия - Космическата мисия на НАСА „Кеплер“ откри фази и атмосфера на извънслънчева планета! 47

Любопитно - Откъде идват картите и атласа? 49

Съдържаниеброй 22

[email protected]

http://nauka.bg http://nauka.bg

3Редколегия

Редакторски колектив

Главен редактор:Росен ТеодосиевПетър Теодосиев

Редакционна колегия в състав:Неделин Бояджиевд-р Чавдар ЧерниковРадослав ТодоровКрасимир ИванчевВелислава ШуролинковаАтанас КумбаровКалоян АндоновДимитър Маневски

Авторски колектив:

Неделин Бояджиевд-р Чавдар ЧерниковРадослав ТодоровКрасимир ИванчевВелислава ШуролинковаАтанас КумбаровКалоян АндоновДимитър МаневскиСветослав Александров

Модераторски колективАдминистратори:

П. ТеодосиевР. Теодосиев

Глобални модератори:byzantinerfixxxsers

Frujin AssenISTORIK

SpiritWarlordКГ125

Модератори:Bridget

Lion QueenROCKSham

Иво Катрафилов

Автори в броя

ИсторияАлександър Стоянов

ФилософияВелислава Шуролинкова

ПсихологияВладимир Банов

ЛитератураАндриана Спасова

ЗемятаТихомир Георгиев

БиологияЕмил ТомовАстрономия

Светослав Александров

http://nauka.bg

4 ЗА БГ НАУКА

http://nauka.bg

Списание „БЪЛГАРСКА НАУКА”

на

НАЦИОНАЛНИЯ ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В

НДК

Отзиви от мястото на събитието

Уважаеми читатели,

С гордост и радост ви съобщаваме, че списание „Българска наука” успешно се представи на тазгодишния Национален фестивал на Българското образование, организиран на 28, 29 и 30 април 2009 г. в НДК. Събитието протече в творческа и приятелска атмосфера и завърши с много положителни емоции както за екипа, така и за посетителите. Първият ден от събитието проте-че шумно и напрегнато, с много емоции свързани с организирането и подрежда-нето на нашия щанд и посрещане на по-сетителите. Петър и Росен Теодосиеви, нашите главни администратори, бяха не-прекъснато там и посрещаха всички гос-ти, отговаряха на въпроси, осъществяваха творчески контакти с други институции и организации в сферата на образованието и науката. Те откриха фестивала и бяха от последните, които останаха със своите посетители в третия ден от събитието. Щандът на нашето списание беше уникален и с друго. Благодарение на ра-ботата на физиците от Централната лабо-ратория за оптичен запис и обработка на информацията (ЦЛОЗОИ) в нашия кът по-сетителите можаха да видят истинска об-разна холограма, произведена в България с българска емулсия и от български уче-ни. Холограмата представляваше образ на кристали и джобен часовник, потънали в

пясък, които сякаш се намираха под пло-та, зад стъкло на нашия щанд. Нека кажем нещо повече за холограмите: Холограмата представлява лазерен за-пис на образа на обекта, върху специална фотоемулсия, който се отличава по това, че благодарение на интерференцията на двата кохерентни лазерни лъча с обекта, по време на експозицията върху фотопла-ката се образува сложна дифракционна решетка, който е абсолютно копие на обекта – съдържа цялата информация за неговото взаимодействие със светлина-та. Холограмата съдържа информация не само за дължината на вълната (както е при обикновената фотография) но и за нейната фаза. Образът от получената върху емулсията дифракционна решетка се възстановява, когато плаката се ос-вети с подходящата светлина под ъгъл, възстановяващ ъгъла на експониране. В случая употребихме обикновена насочена крушка. Благодарим сърдечно на екипа на ЦЛОЗОИ и обещаваме на читателите на сп. „Българска наука” още новини свърза-ни с работата на лабораторията. Събитието бе отбелязано и с друго ме-роприятие. Конкурсът за научна статия, който списание Българска Наука проведе и който завърши тържествено на 30 април в 16 часа пред нашия щанд. Първата на-града – прекрасен, астрономически телес-коп вълнуваше всички посетители в НДК още от първия ден, където очакваше своя собственик. Награждаването протече емо-ционално и бе едновременно с това една ползотворна среща между хора с една обща любов – любовта към знанието. Вто-рата награда също беше особено ценна и интересна – Световен Атлас Енциклопе-дия. Третата награда бе уникално книжно издание на списание „Българска наука”. Поради това, че много от участниците за-служаваха внимание и награда бяха при-


5ЗА БГ НАУКА

съдени и специални награди – грамота. Наградени бяха както следва:

Щанда на Българска Наука в НДК

http://nauka.bg

6

http://nauka.bg

ЗА БГ НАУКА

Първо място: Александър Стоянов със статия: “ШВЕДСКАТА ИМПЕРИЯ Мит или Реалност”

Второ място: Светослав Александров със статия: “Съвременни мисии до Марс и последни теории за евентуално наличие на живот на планетата”

Трето място: Дарин Делчев Белев със статия: “Двигател с пневматично задвижване”

Красимир Кънчев със статията: “Унгарското танкостроене в годините на Втората световна война (1939-1945 г.)”

Светослав Диамандиев със статията: “Едно мнение за най-ранния пряко датиран кирилски надпис”

Илиян Делчев Белев със статията: “Каква в действителност е съдбата на втория син на хан Омуртаг/814-831/ Звиница?”

Цветомир Мирославов Гечев със статията: “Краят на света - 2012 г.”

Румен Иванов със статията: “Българите извън България”

Всички наградени статии ще бъдат публикувани в следващи броеве на списанието.

Наградите бяха осигурено от Сдружение “Професионален форум за образованието” и „Българска Наука”, както и поканата за участие във фестивала и щанда на списанието бяха осигурени от сдружението. Екипът на списание Българска Наука сърдечно благодари на Професионален форум и се надява това събитие да е началото на едно плодотворно и успешно бъдещо сътрудничество.Екипът на „Българска наука” желае на своите читатели все по-големи предизвикателства и творчески успехи!

Наградени


7

г-н Диамандиев дойде от Стара Загора да се запознае с Българска

Наука

Жури, администартори и участници в конкурса пред щанда на Българска Наука

Снимки от Фестивала в НДК

http://nauka.bg

8

http://nauka.bg

СНИМКИ

Победителят Александър Стоянов с наградата си.

Втора и трета награда - уникален хартиен брой на сп. Българска Наука


9

Н аскоро се запознах по-задъл-бочено c литературния живот в България. Вълнува ме вие какво мислите или по-точно

- как живее и вирее и има ли интерес към литературата като такава.

В България има няколко големи лите-ратурни конкурса за млади автори и ня-колко - за утвърдени писатели като този на книжарница “Хеликон”.

Това, което ме провокира да създам тази тема, е разговор с приятели, които ме убеждават, че литературата е материя, от която се вълнуват много малко хора. Кой е чувал за “Литературен вестник”, кой чете “Литературен вестник”?

А защо има толкова слаба популяр-ност или не популярността е проблем?Има сайтове за лично творчество на ав-тори, творящи в различни литературни родове и стилове, които имат по над 10 000 посещения на

ден, a това прави над 300 000 за месец. Явно има интерес, но може би защото хората си слагат свои неща вътре?

Ето какво мисля аз: Това е така, тъй като България е малка

страна и е разбираемо да има слаб инте-рес към новата поезия (примерно) или към ядрената физика.

Автор: П. Теодосиев

Но въпросът не е, има ли интерес, а - кой знае за това. Интересът се поражда след информирането, т.е. самото знание за събитието, за достъпа, за информация-та, за даденото изкуство ти дава избора дали да го избереш или - не. Това, ми-

сля, е проблема - слабата информи-раност.

Колко от вас знаят кой взе награ-дата на изд. “Хеликон” за роман

на годината? А знаете ли какви нови български романи са излезли?

Ще се радвам на коментари относно проблема и, според вас, хората вълнуват ли се от литература, кои са те и къде се корени проблема?Линк:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6666

Анкета: Интересът към литературата?

От ФОРУМАhttp://nauka.bg/forum/

Ежед

невн

о въ

в фо

рума

се

пиш

ат н

ад 1

00/1

50 м

нени

я в

над

150

раз

дела

от

разл

ични

нау

ки.

http://nauka.bg/forum/


10Еж

едне

вно

във

фору

ма с

е пи

шат

над

100

/150

мне

ния

в н

ад 1

50 р

азде

ла о

т ра

злич

ни н

ауки

.

Боянската църква

Автор: down

Д а се смятат фреските в Боянската църква за уникални и неповторими по-своето значение, без преди това да се направи сравнение с достиже-

нията на църковната живопис от същия период (13 в.) в съседните на днешните български земи географски ареали (в Македония, Сърбия, Гър-ция, Турция) е несериозно. Като се има предвид, че по това време достиженията на византийската живопис и техните влияния обхващат една голя-мо пространство от Мала Азия и Балканите. Още повече Боянските стенописи да се смятат кате-горично за предвесници на Ренесанса, допълни-телно говори за остарелите идеи от разни СОЦ-писания намиращи аудитория и днес!

Още А. Грабар говори за византийската живо-пис и нейните достижения по целите Балкани, в различни интерпретации през Средновекови-ето. Безпорен център на тази своеобразна худо-жественна школа естествено е Константинопол - интелектуално и художествено средище на пра-вославния свят, съкровищница на античната ци-вилизация.

Какви са достиженията на съседните на Българ-ското царство земи през 13 в. (основно Сърбско-то кралство и Македония - част от Византия след 1256 г.? Интересно е да се отбележат няколко ху-дожествени ансабли, правни преди, по време на и след Боянските стенописи:Манастирския комплекс в Милешево (1230-1237) http://www.suc.org/culture/history/Serb_Hi...eries/Mileseva/Манастирския комплекс в Сопочани (1250-1263) http://www.serbianunity.net/culture/histor...cani/index.htmlМанастирския комплекс в Печ (църквата Св. Димитър(1250-63) http://www.rastko.rs/kosovo/pecarsija/hram...itrija_eng.html http://www.suc.org/culture/history/Serb_Hi.../Pec/index.htmlМанастира Св. Пантелеймон - Нерези, Македо-ния с пласт стенописи от 13в. http://commons.wikimedia.org/wiki/Category..._Church,_NereziЦърквата Св. София в Трапезунд - обновена от

Мануил VIII Палеолог http://www.flickr.com/photos/andra_mb/2970...57608667976246/

Във всяка връзка има голям набор от представе-ни фрески, които могат да послужат за сравне-ние.

Талбът Райс разглежда Боянските цтенописи така: “Те едва ли могат да се класират на едно ниво с централните комплекси в Сърбия, но във всеки случай показват връзки с Константинопол и със своя хуманизъм носят белезите на широ-кото разпространение на същността на стила на Възраждането”“Стенописите от Бояна представят местна, но много важна школа, която, изглежда, се е разви-ла в България на базата на идеи, заимствани от Константинопол” - тоест не са революционниTalbot Rice, D. Byzantine Painting: The Last Phase. London, 1968. Цитиран по Кил, М., Изкуство и общество в България през турския период, С 2002, 188-189

Линк: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4411

Видео на БГ Наука за Боянската църква!


11

Защото твоят коментар има значение....

http://nauka.bg

12

http://nauka.bg

ЗВУЦИ НА ЖИВОТНИ

Дървесна жаба - Hyla regillaГоляма крастава жаба ( Bufo bufo ) Жаба на Лесон (Rana lessonae)Червенокоремна бумка (Bombina bombina)Пуерториканска жаба - Eleutherodactylus coquiПетнист червен ( ягодов ) дърволаз ( Oophaga (Dendrobates) pumilio )Зърнист дърволаз ( Oophaga granulifera )Ameerega altamazonicaAmeerega flavopicta Excidobates captivusExcidobates mysteriosus Ranitomeya claudiaeДвуцветен листолаз ( Phyllobates bicolor )

Земноводни, (звуци на животни)

http://www.nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3007

Изготвил: Александър Стоянов

УВОД

ЗА ИМПЕРИИТЕ

В Историографията няма ясно изразена дефиниция за това какво е „империя”. Според някой учени, империя е всяка държава, управлявана от Император,

според други – многонационална държава, в която един народ управлява останалите. Съ-ществуват и допълнителни уточнения – съсре-доточаване на властта в ръцете на един човек, идеята за експанзия и постоянното териториал-но разширение, идеята за налагане на директна или косвена хегемония над съседните народи и държави. Истината е, че всяка епоха създава различен модел за това как трябва да изглеж-да една империя. Най-общо, за империите в Старият Свят, можем да разграничим четири периода – Античен ( Персийска, Македонска, Римска), Средновековен (Византийска, Свещена Империя, Арабска Империя), Нова ( Османска, Хабсбургска, Руска), Съвременна ( Великобрита-ния, отново Русия, Австро-Унгария). Всяка една от тези държава притежава свои специфични характеристики, които я отличават в по-малка или по-голяма степен от останалите.Всяка епоха предлага своите критерии, за това коя държава е империя и коя не е. Истината е, че съвременниците на съответният период ряд-ко схващат държави, чийто владетел не носи титлата „император” като империи. За това има немалко примери. Днес историографията говори за Португалска Империя или Испанска Империя, но реално нито една от двете няма реални претенции да бъде такава. Важна роля

в самоопределянето на една държава като им-перия има схващането за властта в съответната епоха. Приблизително до края на XVIIIв., влас-тта се приема като нещо повече или по-малко свещено, дадено от Бога. Поредицата от рево-люции в периода 1642 – 1789г. малко или мно-го променят тази представа, но пръв Наполеон, с обявяването на Френската Империя и ликви-дирането в последствие на Свещената Римска Империя, разрушава двуполюсният имперски модел, който се налага в Християнският свят още от края на IVв. И продължава до началото на XIXв.С оглед на многообразието от аспекти и кри-терии, които историографията предлага, за да докаже дали една държава е империя или не, аз като историк ще си позволя да разгледам на-стоящият проблем според критерии, които ще посоча лично, без изцяло да се съобразявам с наложените от един или друг изследовател де-финиции и принципиСпоред моята скромна оценка, за да може една държава да бъде наречена империя, тя трябва да отговаря на следният минимум критерии: многонационалност, съсредоточаване на влас-тта в ръцете на монарха ( без това да изключва предаването на част от владетелските функции на подчинени на монарха институции-бел.авт.), наличието на идеи за експанзия и доминация като част от държавната доктрина, владеенето на определена територия, надвишаваща етни-ческите граници на управляващият народ (На-пример Франция през XVIIв. няма как да бъде Империя, тъй като всички земи които владее са населени основно с французи –бел.авт.), ар-мия, която да адекватно отговаря на амбици-ите и претенциите за имперска власт и не на последно място, монархът да носи или да пре-тендира за императорската титла.

ПЪРВО МЯСТО в конкурса на „Българска Наука” за научна статия.


13

http://nauka.bg

ИМПЕРИЯ ЛИ Е ШВЕЦИЯ?

Изхождайки от гореизброените критерии, смя-там, коментирайки отношението на Шведската монархия към всеки един от тях, да достигна до отговора на въпроса „Империя ли е Швеция през XVII-ти век или не?”

1.Многонационалност

Многонационалността е един от основните фактори, които предполагат наличието на „им-перски организъм”. В случая със Швеция през XVIIв. Можем да обособим 8 големи етнически групи, подчинени под скиптъра на кралете в Стокхолм – шведи, норвежци, фини, лаплан-дци, датчани, германци, балти и руснаци. По този показател, Монархията на Дома Васа, се нарежда до държави като двете Хабсбургски Монархии ( Иберийската и Дунавската). Жеч-посполита Полска и Османската Империя.Несъмнено огромната площ на Швеция пред-полага това изобилие от най-различни етноси, народи и групи, които населяват земите на Се-вера и към средата на XVIIв. ( а впрочем и до днес), е трудно да говорим за някаква хомоген-на спойка, която образуват германските и угро-

финските народи в тази част от света. Идеята за „нация” и „националност” по това време все още не се е появила, но определено личат ней-ните корени. Шведите заявяват своята пълна самостоятелност като народ и ясно се разграни-чават от датчани и норвежци. Главна причина за това е откъсването на Швеция от Калмарска-та уния и обособяването и консолидирането на шведите в контекста на борбата за отхвърляне на датското господство. Едновременно с това, отделните етноси в Монархията, не са подло-жени на асимилационна политика от страна на шведските правителства и де факто Швеция за-пазва своя многонационален облик до края на 18ти век., когато Русия получава Финландия и основната част от населението на Швеция оста-ват шведите.До колкото можем да дадем оценка по крите-рия „многонационалност”. Швеция отговаря напълно на условието и има право да претен-дира за това да бъде наричана „империя” през целия XVIIвек.

2.Властта и Монарха

Властта в Швеция е формулирана по един осо-бен, уникален за тогавашна Европа начин. На практика, Швеция е единствената държава, в

http://nauka.bg

14

http://nauka.bgИСТОРИЯ

която селяните имат право на глас. Уникалната шведска система се базира на 2 кралски дек-рета ( На Магнус Ериксон от 1353 и на Густав Адолф от 1623г.), както и на декрета на Аксел Оксенстиерна от 1634г – „За устройството на Властта”. На хартия, Швеция е една конститу-ционна монархия, в която върховенство има Кралят, но неговата власт е ограничена от Съ-вета на Висшите Аристократи и Националното събрание. Съвета на Висшата аристокрация се състои от около 10 души, представители на най-влиятелните и заможни семейства в Шве-ция. Съветът служи като консултативен орган на владетеля, който да ръководи неговата полити-ка и без одобрението на който, кралят би бил „с вързани ръце”. Освен това, Съветът е този, който избира следващият владетел, в случай на смяна на династията или династичен спор. По времето на Густав Адолф се появява и още една функция на Съвета – да служи като регентство в случай че владетелят е малолетен. От друга страна, Националното събрание, съставено от представители на четирите съсловия – аристо-крати, духовници, брюгери и селяни, гласува данъците и военните набори, изисквани от вла-детеля. Именно Националното събрание е този орган, който чрез своята дейност и съществува-не легитимира действията на Краля и спомага за изключително малкият брой бунтове и акто-ве на неподчинение, тъй като всякакви данъци, закони и военни набори, не са обявени пряко от краля а са приети от представители на наро-да на Швеция.И ако това е устройството на Швеция според кралските декрети, то реалното състояние на нещата е малко по-различно. Кралят може (и реално го прави) да манипулира народното съ-брание, посредством своите речи, които дър-жи пред заседателите по повод обявяването на война, налагането на данъци и т.н. Ако не друго, владетелите от дома Васа се оказват до-бри оратори и всеки един от тях се възползва в пълна степен от своя талант и ловко манипу-лира решенията на Националното събрание. Ранните владетели ( Густав I, Ерик XIV, Йохан III, Карл IX) използват Националното събрание като инструмент, с който да контрират влияние-то на Съвета на Аристократите. След смъртта на Карл IX, ситуацията коренно се променя. Густав II Адолф признава всички права на Аристокра-

тите и Националното Събрание и по този начин печели тяхната пълна подкрепа. За разлика от своите предци, които лавират ловко между двете институции, Густав Адолф се съюзява и с двете и по този начин ги подчинява на себе си. Издигането на Аксел Оксенстиерна ( водач на аристократичната партия до 1613г.) за Канцлер на Швеция печели пълните симпатии на швед-ската аристокрация, а допитването до Нацио-налното събрание за всички актове на владе-теля, оставя представителите на съсловията с впечатлението, че те са тези, които определят съдбата на Швеция и че кралят винаги прави това, което иска народа. Така, изключително хитро, Густав Адолф си осигурява пълната под-крепа на цялото население на Швеция и от тук на сетне е свободен да действа както пожелае. Тази схема на поведение се следва и от негови-те наследници Кристина и Карл X Густав.Нова етап от конфигурирането на властта в Шве-ция бележи управлението на Карл XI. След като достига пълнолетие през 1679г. Карл XI реша-ва да вземе нещата в свои ръце. С помощта на дребната аристокрация и на третото съсловие, той успява да се справи с висшата аристокрация и да сломи властта на държавният съвет. Спо-ред изследователите на шведският седемнаде-сети век, Карл XI въвежда абсолютизма в Шве-ция. Реално, той се възползва от права, които има още от „конституцията” на Магнус Ериксон от 1353, но които са били ограничавани до мо-мента от силата и интересите на висшата ари-стокрация. Възползвайки се от подкрепата на Риксдаг-а, Карл реформира администрацията, армията и флота, подчинявайки ги на своята воля и успява до голяма степен да унифицира владенията на Швеция извън Скандинавия, на-лагайки шведския като език на богослужението и администрацията. Всъщност, именно при уп-равлението на Карл XI, в периода 1682 – 1697г. имаме най-големи основания да се съмняваме дали все пак Швеция не е един имперски ор-ганизъм, но държавата, в своето устройство и начин на действие прилича по-скоро на цен-трализираната монархия на Луи XIV, отколкото на някакъв нов държавен феномен, какъвто не-съмнено би била една Скандинавска Империя.Управлението на последният крал от епоха-та на Stormaktstiden – Карл XII, е един период от 21 години, през който кралят непрестанно


15

ИСТОРИЯ

отсъства от Швеция се сражава на три фрон-та с враговете на своята родина. Реално Карл не успява да упражни кой знае каква реална власт над държавата си. По време на неговите походи, администрацията, завещана му от не-говия баща, се оказва достатъчно способна да се справи с управлението на страната, въпреки отсъствието на своя монарх. Въпреки това, смя-там да се въздържа да коментирам естеството на кралската власт в Швеция в периода 1697 – 1718г., тъй като, както споменах по-горе, кралят упражнява единствено своите прерогативи на върховен главнокомандващ, но не и като вър-ховен управител на своите земи.

3.Dominus Balticaе и идеята за доминация

Идеята за Dominus Balticae се налага в началото на XIVв. в датския двор и реално се осъщест-вява след създаването на Калмарската уния на 17.06.1397г. Но какво се крие зад термина “Dominus Balticae”? Става дума за политическа и икономическа доминация над Балтика, коя-то към XVIIв. Вече предполага и икономическа супремация в региона. На практика, дори Кал-марската уния не успява напълно да установи пълно господство над Балтика, като основен виновник за това е Ханзата, която търговски и политически, осланяйки се на стабилните си градски центрове, силен флот и големи прихо-ди, успява да парира опитите на датските крале да поставят южното крайбрежие на Балтийско море под пряката си власт. Когато през 1630г. Швеция влиза в Тридесетго-дишната война, Тя владее около 1/3 от крайбре-жието на Балтика, но не притежава нито едно от големите пристанища, нито флот, който да пре-възхожда останалите. Основен противник на Швеция остава Дания, чиято флота е по-голяма от шведската, но не разполага с удобни морски бази в Балтика. Когато през 1660г. Швеция е на върха на своята мощ, Швеция вече контролира около половината от крайбрежието на Балтий-ско море, като големи градове като Рига, Ще-тин и важната крепост Щралзунд, но големите пристанища в Кралска Прусия и Гданск остават извън пределите на Северната Монархия. Все пак, можем да кажем, че шведите са домини-ращата сила в Балтийско море, особено след разгрома на датската флота през 1657г.

На чисто идейно ниво, монарсите от дома Васа не крият своите намерения, да продължат пре-тенцията на Калмарските крале и да наложат доминацията си над Балтийските брегове. Тук най-ясно откриваме идеята и намерението за създаване на Балтийска Империя.И така имаме ли основание да смятаме Шве-ция за Господар на Балтика? Наистина през 1660г. шведската флота няма реален съперник в Балтийско море, но Швеция владее само 1 от големите балтийски търговски центрове – Стокхолм. Освен това, колкото и да е силна шведската флота, тя си остава затворена в Бал-тика заради непоклатимият контрол, който датчаните налагат над Зунда. Освен това, шве-дите не успяват да отнемат от поляците нито едно от големите пристанища в Кралска Пру-сия, въпреки, че Полша де факто не разполага с военно-морски сили. Подобно на военната супремация, се оказва, че Швеция е по-силна от всичките си противници по отделно, но не съумява да наложи своето господство над съ-седите си. Още повече, в търговско отношение, цялата скандинавска търговия в този период се доминира от търговците на Нидерландия, коя-то чрез своя флот гарантира, че нето една Бал-тийска държава няма да получи превъзходство над останалите.

4.Мащаби на Шведската Монархия

Държа-ва

Населе-ние

Населе-ние

Площ Площ

1618г. 1660г. 1618г. 1660г.Швеция 0к. 2

млн.0к. 2.5 млн

~ 7 3 0 000 км2

~ 9 0 0 000 км2

Поспо-л и т а -ж е ч Полска

0к. 10.5 млн

0к. 11 млн.

990 000 км2

~ 8 2 5 000 км2

Ф р а н -ция

20 млн. 2 0 . 5 млн.

~ 4 2 0 000 км2

~ 4 5 0 000 км2

И с п а -ния

8 млн. 7 . 1 млн.

~ 7 9 0 000 км2

~ 6 7 0 000 км2

Австрия 4 . 3 млн.

4 . 1 млн.

~ 2 7 0 000 км2

~ 2 7 0 000 км2

Англия 4.2 млн 5 . 5 млн.

~ 1 5 0 000 км2

~ 2 9 0 000 км2

http://nauka.bg

16

http://nauka.bgИСТОРИЯ

ИСТОРИЯ

Горната таблица показва състоянието на основ-ните Европейски държави в началото на „импер-ският” възход на Швеция и по време на терито-риалният зенит на Монархията на кралете Васа.По отношение на графа „население”, е явно, че населението на Швеция е многократно по-мал-ко от това на останалите държави с приблизи-телно същата площ и дори 2 пъти по-малко от населението на Англия. Швеция не разполага с необходимият човешки потенциал за да наложи своята тотална хегемония над Северна Европа. Можем да кажем че шведите са имали късмет, тъй като до Северната Война те воюват или в те-ритории отдалечени или откъснати (Германия, Полша) от Швеция, или с държави, чиито човеш-ки потенциал отстъпва дори на този на Швеция ( Ливонският Орден, Дания). В момента в който Швеция се изправя срещу държава като Русия, която може да „извади” на бойното поле тол-кова армия, колкото й е необходима, Швеция е изправена пред пълен крах. Малобройното население, разпръснато върху огромната площ на държавата ( Средната гъстота на Швеция в средата на XVIIв. Е около 0.8 души на квадратен километър), предполага невъзможност за пъл-ноценно и качествено усвояване на ресурсите на огромната по територия страна, а разпръснатото в малобройни и отдалечени от центъра общини е трудно за контрол от централната власт, въпре-ки че, трябва да признаем, кралете от Дома Васа успяват поне административно да консолидират подвластните им земи, благодарение на местни-те енорийски свещеници.От друга страна огромната територия поставя проблема с прекалено голямата сухопътна гра-ница, която трябва да се защитава ( от Нарвик до Осмо и от Колският полуостров до Курланд). За късмет на шведите, по-голямата част от сухопът-ната им граница се намира отвъд или близо до Полярният кръг, което прави воденето на офан-зивни действия от срана на кой да е враг в един логистичен кошмар, способен да стопи всяка многохилядна армия до няколко-стотин души. Както показва военната история на Швеция, войните, които тя води, винаги са концентрира-ни във възможно най-южните области, достъп-ни на шведската армия - Померания, Ливония, Курланд, Прусия, Южна Дания. Именно и в тези територии са концентрирани най-сериозните опити за установяване на стабилни крепости и

гарнизони от страна на Швеция. Като цяло, огромната територия, съчетана с из-ключително ниския брой население, превръщат Швеция в една държава, която трудно може да си позволи дълга, изтощителна война, както и поддържането на достатъчно голяма армия, коя-то да защити евентуалните имперски претенции на Швеция. По този критерий, Шведите, що се отнася до те-риториална цялост отговарят на изискването за „империя” (Изключвайки Русия, Швеция е най-голямата Европейска държава към средата на XVIIв.), но малкият брой население и произти-чащите от съчетанието „много земя-малко пода-ници” фактори, по-скоро определят мястото на Швеция като голямо северно кралство, но не и като империя, в каквато малко по-късно ще се превърне шведският съсед на Изток – Русия.

5.Швеция и нейната Армия

Шведската армия е основният инструмент на кралете от дома Васа за поддържане и осъщест-вяване на техните планове и амбиции, Изграж-дането на тази армия започва още по времето на Густав Васа и продължава непрекъснато по времето на неговите наследници – Ерик XIV, Йо-хан III, Зигмунт и Карл. Всеки един от тези крале се опитва да наложи своята собствена гледна точка за това как трябва да изглежда шведската армия, но реално, техните идеи за реформи, за-сягат по-скоро маниерът за водене на военните действия, а не начинът по който се рекрутира и организира армията, Едва по времето на Густав II Адолф се залага цялостна концепция за реформа както в сухопътната армия, така и в областта на морското дело. С помощта на Аксел Оксенстиер-на и Херман Врангел, Густав Адолф се заема да реформира военната машина на Швеция, след като кралството търпи унизително поражение от Дания през 1613г. Променя се начина по който се набира армията – от средновековната систе-ма на опълченията, се преминава към система на жребий – 1 на всеки 10 селяни ( или 1 на всеки 20, за тези, живеещи под властта на аристокра-цията) трябва да се яви, когато бъде повикан от краля. Жребия се тегли от комисия, съставена от представители на местната общност – първен-ци, енорийският свещеник, местният бирник. Така събраните рекрути се подреждат по полко-


17

ИСТОРИЯ

ве и подразделения, групирани така, че мъжете от едно населено място да се сражават заедно в един отряд, с цел да се постигне по-висок морал и по-добри отношения между войниците. Освен системата на набор, краля променя и схемата по която се обучава армията, както и въвежда нови за шведите техники на стрелба и подреждане по време на боя, заимствани от Нидерландската армия, Густав Адолф е обявен за бащата на мо-билната артилерия, с въвеждането на леки, бър-зоподвижни оръдия, които лесно маневрират по бойното поле. Комбинацията от ефективна огне-ва мощ и висок боен дух превръщат шведската армия в най-добрата армия в Европа до средата на XVIIв.След почти катастрофалната Сканска война, но-вият шведски крал – Карл XI се заема да рефор-мира армията. Променена е системата на набор – вместо по списъци и теглене на жребий, арми-ята се набира, като всяка отделна провинция в империята е задължена да осигури и поддържа 1200 пехотинци и определен брой конници, а за крайбрежните провинции в Скания остава да из-държат екипажите на шведският флот. В замяна на това, селяните, които плащат за издържане на флота и армията, получават сериозни данъч-ни облекчения. Така, лишавайки се от някои да-нъчни постъпления, Швеция си осигурява една самоиздържаща се армия от 66 000 души, която по-адекватно би отговорила на нуждите на стра-ната във време на война. Увеличава се и флота-та, която вече е най-голямата в Балтийско море – 49 бойни кораба2. Но започналата през 1700г. Голяма Северна Война, доказва, че въпреки по-добрата си армия, Швеция няма как да спечели война на 3 фронта срещу 6 държави. Основният минус на Шведската военна машина е невъзможността за осигуряване на достатъ-чен брой подкрепления, заради ниският човеш-ки потенциал, с който разполага кралството. В крайна сметка, се оказва, че Швеция няма нито човешкият, нито финансовият потенциал да под-държа голяма армия за дълъг период от време. Качеството на шведската армия я прави една на-истина имперска армия, но нейното количество и постоянната нужда от наемане на чужди вой-ски за да запълват пукнатините по фронтовете, на които Швеция воюва, я правят един верен, но несигурен инструмент, който се оказва недоста-тъчно средство за поддържане на прекомерните

претенции на шведските крале.

6.Крал на Швеция или Император на Севера?

Не на последно място, е важно да видим каква е титулатурата на Шведските владетели, за да раз-берем, дали те самите претендират за имперско достойнство или не.

Ето как е изглеждала самата титла: По Божия-та Воля, Крал на Швеция, Готите и Вендите, Велик принц на Финландия, Херцог на Скане, Естония, Ливония, Карелиа, Бремен, Верден, Щетин, Померания, Кашубия и Вендия, Принц на Берген, Господар на Ингри и Висмар, Граф-Палатин на Рейн, Херцог на Бавария, Гюлих, Клев и Бер.

Нека да разгледаме компонентите на кралската титулатура. На първо място стои титлата „Крал на Швеция”. За времето си, когато владетелите са все още крале на този или онзи народ, свърз-ването на титлата с определена земя, а не с оп-ределен народ е необичайно. И все пак, в слу-чая, по-важното е, че става дума за „крал” а не за „император” на Швеция. Прието е, че в Католи-ческа Европа има само един император и реално никой друг владетел до Наполеон, не е претен-дирал за същото достойнство. Но изхождайки от факта, че Швеция не е католическа, а лутеранска страна, мотива за единоначалието на импера-торският институт автоматично отпада. Друг е въпроса, до колко е тежала императорската тит-ла тогава, макар че, съдейки по действията на германските принцове, не титлата, а военната сила на Хабсбургските императори, са ги карали да се съобразяват с мнението на Виена. И така, спорно е до колко шведските крале наистина са имали респект от императорите във Виена, или пък отказа им от имперска претенция, се дължи на простият факт, че те никога не са се опитвали да бъдат императори.Но да продължим с останалата част от титлата... „Крал на Готите и Вендите...” Това е явно про-дължение на прастарата традиция, шведите да схващат себе си като преки потомци на древните готски крале, които се преселили на юг и осно-вали първите средновековни държави. Интерес-на е претенцията за „Крал на Вендите”. Венди е името, което в германските народи замества по-

http://nauka.bg

18

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ

знатото ни „венети” т.е. западните славяни. По това време западни славяни са поляците, чехите и померанците. И тук можем да тръгнем в три посоки:

1. Претенция към чехите, като западни славяни и протестанти. Особено след договорите от Вестфалия, когато всички признават Бохемия за неделима част от Хабсбургската монархия, е малко веро-ятно шведите да поддържат претенции в тази насока и по мое мнение, разсъжде-ния в тази насока са излишни.

2. Претенции към оляците. Тук не трябва да се забравя, че крал Зигмунд Васа е крал и на Швеция и на Жечпосполита в продъл-жение на почти десет години. Ако прие-мем, че неговите наследници продължа-ват тази претенция, тогава всичко би се наредило. Но нещата не стоят точно така. Всъщност, полските крале са тези, които претендират за трона на Швеция и това продължава чак до 1660г., когато след Сканската война, Полша се отказва офи-циално от всякакви претенции към швед-ския трон.

3. Така ни остава само един възможен и най-вероятен вариант – претенцията да засяга померанските венети, които са славяни, протестанти са и се намират под пряка шведска власт, но тъй като не принадлежат към нито един от двете германски половини от подчинените на шведите народи – германци и скандина-вци, властта над померанците се полага да бъде орегулирана чрез отделна титу-латура, а именно „Крал на Венедите”

„Велик принц на Финландия, Херцог на Скане, Естония, Ливония, Карелиа, Бремен, Верден, Щетин, Померания, Кашубия и Вендия, Принц на Берген, Господар на Ингри и Висмар...” тази част от титулатурата засяга завзетите в периода 1611-1660г. земи, както и Финландия, която е владение на Швеция от 1249г.1 Реално тук не се изразява никаква друга претенция, освен над земи, които вече се намирали под властта на

Шведската корона.Остава ни само последната чат от титлата – „Граф-Палатин на Рейн, Херцог на Бавария, Гюлих, Клев и Бер” . Тази част изразява претен-циите на Дома Палатин-Звейбрюкен, който е кадетен клон на дома Вителсбах – владетелите на Бавария и Рейнският Палатинат – т.е. крале-те Карл X Густав, Карл XI и Карл XII, добавят към титулатурата си една претенция, на която семей-ството им има наследствено право и не означа-ва някакви дълбоки завоевателни стремежи и амбиции от страна на тези владетели.След този кратък анализ на цялостната титулату-ра на шведските владетели, става ясно, че нито един от тях не е поставял реална претенция за императорско достойнство и че единствените титли, за които Дома Васа претендира, се отна-сят към земи, които те самите вече са завладе-ли. Следователно, по този критерий, няма как да говорим за Кралство Швеция като за Шведска Империя.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение към горепосочените фактори, ще си позволя да разгледам и термина с който шведската държава окачествява този период от своята история - Stormaktstiden, което на бъл-гарски се превещжда като „Държава на Силата” (или по-подходящият в случая английски термин „Power State”). Става дума за Швеция като Вели-ка Сила, каквато тя действително е през XVIIв., но не и за Империя. Всъщност, терминът „Швед-ска империя” е наложен от западноевропейска-та, и по-специално английската историография, по един характерен за нея модел – да определя всяка държава, която се стреми към хегемония в определена част от света като империя. Как-то посочихме по-горе, търсенето на хегемония е част от идеята за империя, но не е цялата идея. Още повече, при Швеция това търсене за хеге-мония си остава по-скоро търсене, отколкото ре-ално надмощия.Съвкупността от гореразгледаните факти идва да ни покаже, че Швеция в периода 1611-1721г. е едно голямо и силно кралство, което постоян-но се бори да надскочи собствените си възмож-ности, но този „скок” става невъзможен заради множеството външнополитически и вътрешно-икономически и социални прегради, които се


19

ИСТОРИЯ

появяват на пътя на Швеция. Прекаленото раз-тегляне на границите и невъзможността за дъл-готрайно поддържане на силна и боеспособна армия са основните но не и единствените при-чини за краха на шведските имперски идеи. Да, смея да ги нарека имперски, защото амбиция-та като такава съществува повече или по-мал-ко ясно в делата на шведските крале, но тя си остава една възможност, която е на заден план в идеологията на Северната монархия, засен-чена от идеята за превантивно разширяване, с цел да се разкъса обръча от врагове, който обгражда Швеция от всички страни. Тук можем да направим успешно сравнение между поли-тиката на шведските владетели и идеите на Ри-шельо и Мазарен – издигане в ранг на велика сила и пробиване на вражеското обкръжение,

достигане на естествени граници и отслабване на съседните държави. Това е една по-скоро превантивна, отколкото имперска политика, продиктувана не от някакви стремежи към вър-ховенство, а от страха и дори параноята, така присъща на държавите, които в една или друга степен граничат с враждебни съседи.Според моята скромна гледна точка, Швеция в периода на своята Златна Епоха е кралство, подобно на Франция и Англия, консолидирано и далеч по-обединено от владенията на Хабс-бургите и на Жечпосполита, но институциите и системата на управление са характерни за кралските институции в Новото време и не при-тежават типичните за една империя черти, що се отнася до структурата и функциите на дър-жавния апарат.

Карта 1.Шведската монархия в своя териториален зенит (1658г.)

http://nauka.bg

20

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ

Карта 2. Народите под властта на Швеция през XVII век.


21

Карта 3. Северна Европа на прага на Великата Северна Война – 1700г.; Подчертаните държави са в съюз срещу Швеция.

ИСТОРИЯhttp://nauka.bg

22

http://nauka.bg


23ИСТОРИЯ

В предния брой видяхте някой от най-ха-рактерните Минойски периоди и кул-турни забележителности. В настоящата статия ще ви запознаем с Микенското

изкуство и някой от най-важните моменти от ми-нойската история.

Потомците на гръцките племена, както се смя-та са дошли от изток 2000 г. пр. Хр.

Ок. 1450—1380 г. пр. н.е.

Ахейците завладяват Кносос, после Родос, някои острови в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия.

Ранен гроб в Микена, преди 1600 г. пр. Хр.

XIV—XII в. пр. н. е.

Процъфтяване на ахейската държава, наричана микенска, която включва Пелопонес, Източна Гърция и задморските територии. Появяват се просторни дворци, издигнати на хълмове, огра-дени с отбранителни стени (Микена, Тиринт, Ор-хомен). Вътрешните стени са украсени с фрески и картини, изобразяващи ловни и военни сцени. Колоните в микенските дворци се стесняват на-горе (обратно на критските). От отбранителните

стени на микенския дворец е запазена т. нар. „Лъвска врата“ — от XIV в.пр. н. е. (наименовани-ето идва от украсяващия я фриз, представляващ две лъвици). В микенското изкуство прониква критското влияние. Високо ниво достига златар-ството. Керамиката се характеризира със стили-зирана декорация (в повечето случаи мотивите се черпят от критското изкуство). Ахейците взе-мат от Крит и писмото, приспособявайки го към своя език(линеарното писмо „Б“). Известна пред-става за микенската култура дават стенописите и предметите, които се пазят в гробниците. Строят се шахтови гробници, изсечени в каменни скали, а в по-късния период — куполовидни гробници, наподобяващи голям кошер и напомнящи най-старите жилища на средиземноморските племе-на. Такава е гробницата на Агамемнон, наричана още „съкровищницата на Атрей“. Влиянието на микенското изкуство, което представлява осно-вата на по-късното гръцко изкуство, се разширя-ва в източната част на Средиземноморския ба-сейн и достига до Италия.

Погребални дарове от ранен гроб.

Обществото в Микенска Гърция е силно разслое-но и се дели на дворцови приближени, войници, търговци, занаятчии, земеделци и роби. Значи-телни площи са владение на храмовете, а жреци-те играят важна роля в държавата. През XIV—ХIII в. пр, н. е. микенската държава се превръща в морска сила и поддържа контакти — според хет-ски източници — с Египет(напр. в Ел Амарна са намерени 19 микенски вази, навярно донесени в дар на фараона Аменхотеп IV) и Азия. Владете-лите създават съвършена администрация; строят

МИКЕНСКА КУЛТУРА И ИСТОРИЯ

http://nauka.bg

24

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ

пътища и напоителни съоръжения. По време на възхода си Микена се управлява от Атриди-те. Синът на Атрей (първият владетел от този род — Агамемнон, е един от главните герои на Омировата „Илиада“.

Гробници:

Около 400г. микенците погребвали мъртвите с минимално количество дарове - прости кера-мични съдове и оскъдно количество бронзови оръжия. След 1600 г. пр. Хр. това се променя и гробниците се променят, както и даровете. Те били дълбоки подобни на шахти, а малко по-късно се превърнали в конусообразни каменни помещения, познати като куполни гробнижи. Връхна точка на тази традиция е към 1300 г. пр. Хр.

Построени от добре издялани каменни блоко-ве, подредени в концентрични редове, които се събират в най-високата си точка. В царските гробници се оставят златни и сребърни маски, които вероятно са за покриване на лицата на погребаните. Лични вещи, съдове за пиене, би-жута и оръжия. - \златната глава - намерена в гробница\

Тази величествена погребална постройка, на-речена произволно „Съкровищница на Атрей“, датира от около 1325 г. пр. Хр. Към подземната гробна камера води дълъг открит коридор, или дромос, между две надлъжни зидани стени. Два огромни монолитни блока оформят гор-ния праг на входа, върху който лежи облекчи-телен триъгъкник, Вътрешеността е във форма на кошер. В самата скала е била издълбана странична камера.

Външен изглед на гробницата.

Вътрешен изглед - Вижда се началото на кошеровидния купол. Над входа огромният монолитен горен праг носи облекчителен триъгълник. Стените на гробницата са иззи-дани от големи блокове в правилни редове.


25ИСТОРИЯ

Дарове:

Някои златни дарове намерени в гробници..

Една от маските, работени с изчукване, които покривали лицата на погребаните в шахтовите гробове в Микена (XVI в.)Лицето със стилизира-ни черти, затворени очи, стиснати устни и отчас-ти бръсната брадичка между грижливо сресани мустаци и брада, носи отпечатъка на суровост и

величие. (Национален музей, Атина)

Златен ритон във формата на лъвска глава, намерен в гробница - Микена (ок. 1550 г. пр. Хр.)

Лъвската глава в профил.

Златно цвете намерено в гробница - Микена

http://nauka.bg

26

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ

Архитектура:

Великите архитектурните паметници са постро-ени след 1400 г. пр. Хр. до 1200 г. пр. Хр., в пе-риода когато е открито линейното писмо Б. За разлика от вазовото изкуство и фреските, микен-ската архитектура е взаимствала от минайската съвсем малко.Дворците представляват крепости, построени на върха на някой хълм, оградени със защинти сте-ни от огромни каменни блокове. Това е съвсем непознато за минойската цивилизация. Едно от най-масивните остатъци от укрепленията е лъв-ската порта. Гърците смятали, че стените с подобни камъни са построени от Циклопи - митични същества, ве-ликани с едно око.В центъра на микенските дворци имало мегарон, зала за ритуални дейности. Подобен на миной-ския мегарон, той представлява голяма четири-ъгълна стая с кръгло огнище по средата и четири колони поддържащи гредите на покрива.

Микенски мотив, фреска изобразяваща пехоти-нец и войник на колесница.

Берача на шафран, XIV в. пр. Хр.

Лъвската врата. В крепостната стена под пра-вилно издялани и сглобени каменни блокове (т.н. циклопски градеж поради изключителни-те размери на блоковете) има врата, достатъч-но широка, за да могат да минават колесници, обрамчена от четири огромни монолита (гор-ният праг е 4,5 м. дълъг, 1м висок и 2 м ши-рок). В облекчителния триъгълник е вместен релефът с лъвовете. Главите на двата звяра са били изработени поотделно и са изчезнали. Като пазачи на вратата двата лъва стоят един срещу друг, разделени от колона, а с пред-ните си лапи са стъпили на един жертвеник.

Снимка обхващаща цялата врата.


27ИСТОРИЯ

Рисунка изобразяваща възстановка на вратата когато е била направена.

Чертеж на мегарон.

Възстановка на мегарон.

Скулптура:

Главния обект на направа на скулптури са бо-жествата, които както в Древна Гърция е разноо-бразен. Известна е изработката на три божества от слонова кост.

Група от слонова кост. Открита е в околностите на Микенския дворец, тази група от статуйки (XIII в.) представлява две седнали, прегърнати цени и едно дете. Някой коментатори смятат фигурите за божества (Деметра, Коре с Триптолем), но това тълкуване е несигурно. - Национален музей, Атина.

Карта на Микена.

http://nauka.bg

28

http://nauka.bg

ФИЛОСОФИЯ

Философията

Много често всяко говорене за све-та, което надхвърля конкретните проблеми на науката бива нари-чано философия. Спекулира се

много с това какво е философия и с естеството на това специфично знание за света. Често на обикновения човек не му е ясно какво отличава философския проблем от научния или да речем от ежедневния, житейски проблем. Потопе-ни в своя личен свят и споделеното забързано ежедневие, хората често наричат „моя филосо-фия” някакъв незаменим набор от практичес-ки правила, които използват, за да се справят с актуалните си проблеми. Също така, в тази „моя философия” намират място и конкретните представи на отделният човек за света, хората, раждането, смъртта, боговете, живота, любовта. Тези представи са основани на нашия жизнен опит и натрупаното практическо и теоретично знание през годините, които сме преживели на този свят. Колкото по-голям опит имаме, толко-ва по-голямо доверие имаме във вече изпитано-то знание. Не случайно е тенденция да отдаваме почит на опита и мъдростта на онези, които са живели по-дълго от нас.Мъдростта (софия) и стремежът към нея (фи-лос) са в основата на онова, което е философи-ята. Това всеки един съвременен ученик в Бъл-гарското училище научава в 11 клас. И тъй като всеки един от нас се стреми да натрупа повече опит, да бъде по-мъдър, по-успешен, по-реали-зиран, то ако следваме това определение наис-тина всички хора са „философи”. „Философи” с кавички сме всички ние, обикновените, стре-мящи се към своите цели и успехи хора, които четем, за да знаем и можем и търсим и намира-ме обяснение в книгите, филмите, общуването и изобщо вървейки по своя път. Но истински философи са онези, които творят нова мъдрост, нов светоглед, нов опит и ги предават на останалите по свой уникален начин. Както се случва във всяка епоха, така и в края на първото десетилетие на 21 век хората се изправят пред нови предизвикателства и про-блеми, за които не може да се открие решение в хранилищата със знание и мъдрост от нашето

минало. Предизвикателства пред целия досега-шен опит на хората. Не всеки един от нас се за-ема да открие отговори на новите въпроси. Или ако ги открие не всеки иска или може да ги спо-дели. Малко са онези, които предават на остана-лите своята мъдрост така, че тя да се превърне в нов светоглед, в нова философия. В България тук и сега има хора, които го правят. Правят фи-лософия, нова философия, актуална за нашата съвременност, обясняваща новата ни реалност. Списание Българска Наука си постави за цел да открие някои от тези философи и да покаже на своите читатели как се твори нов светоглед, как се предава мъдростта на останалите.

Философите

Списание „Българска наука” в разговор с проф. Дфн.

Сергей ГерджиковПроф.дфн Сергей Герджиков е преподавател по философия в СУ „Св. Климент Охридски” и автор на множество статии, книги, учебници и други публикации. Основните полета, които об-хваща неговата философска работа са Филосо-фия на науката, Философия на езика, Културна антропология: Будизъм, Дзен. Проф. Герджиков завършва основното си обра-зование през 1971 г. През 1975 завършва Тех-никум по електроника в Пловдив. През 1979 се дипломира като Магистър по Философия и Магистър по Социология в Софийски универ-ситет „Климент охридски”. През 1987 г. става доктор по философия, а през 1998 – доктор на философските науки.

Професионалната му биогра-фия преминава през множе-ство предизвикателства. През 1979 г. е хоноруван асистент, през 1981 е вече редовен асистент, през 1983 старши асистент, а едва след 3 години в 1986 е главен асистент. През 1989 става доцент по филосо-фия и през 2000 е вече профе-сор по Философия на наука-

та. От 1994 до 1998 проф. Герджиков е член на Специализирания Научен съвет по Философия


29ФИЛОСОФИЯ

на БАН. От 1993 до 1999 е член на Факултетния Съвет на Философски факултет. През периода от 1993 – 1999 г. е ръководител катедра „Фило-софия” във ФФ на СУ”Св. Климент Охридски”. През 2001 година проф. Герджиков получава Наградата на Философски факултет за книга на годината за своята книга „Научното обяснение на света”.

Проф.дфн Сергей Герджиков

Проф. Сергей Герджиков е философ. Той се стреми да предаде своя опит на хората по много различни пътища. Той обучава младите студен-ти по философия не само във философските те-ории, но ги учи как да бъдат философи, как да правят философия, как да откриват проблемите

и да напрагят ума си в търсене на решения.

Чрез своите книги, статии, моно-графии и други публикации проф. Герджиков не само реализира сво-ите философски решения, но и ги предава на всички – една нова, уникална гледна точка към съвре-менния свят. Списъкът със загла-вия е дълъг. Последните книги на проф. Герджиков са „De Cogito. Отмисляне на измисления свят” и „Философия на относителността”. В тях освен, че се открива една ав-

торска, нова гледна точка към света се вижда, че дори в трудните условия на правене

на наука в България, може да се роди и реализи-ра една нова философска теория. Специално за списание „Българска нау-ка” проф. Герджиков се съгласи да отговори на няколко въпроса, за което нашия екип сърдечно му благодари!

Въпрос: Проф. Герджиков, как човек става философ? Защо избрахте да поемете по този път във своето професионално развитие?

Отговор:Занимаването с философия е въпрос на умстве-на нагласа. Има нещо непреодолимо в нея – чо-век не решава съвсем планомерно дали да по-еме по този път. За мен решаващо събитие се оказа срещата с Хегеловата Феноменология на духа – големият ми брат ми подари тази кни-га почти на шега, когато бях на 17 години. Аз бях респектиран от неимоверната трудност на текста, а тогава поглъщах всякакви книги. Това беше предизвикателство. От друга страна, по-стоянно и драматично се замислях по въпроси-те за съществуването и смисъла му. Това е „бо-лест”, която не премина от само себе си, а се „лекува” с отдаване на философията. Бях и още съм завладян от това занимание и то отдавна ми носи удоволствия, находки и в крайна сметка някакви професионални постижения.

Въпрос: Знаем колко е трудно положението на хората, които са се отдали на научни из-следвания в България. Как преодоляхте тези трудности и каква е цената на отдаването на научна работа в такива тежки условия?

Отговор:Не мога да кажа, че съм ги преодолял. Човек, който си позволява да се посвети на науката, трябва да се обезпечи финансово или чрез нея, което е много трудно, или чрез други дейности. Трудът по подготвянето, написването, редакти-рането и издаването на философски книги не може да се възмезди. Не само че никой не плаща за философията, която днес се прави у нас – ав-торът трябва да финансира издаването на кни-гата. Трябва да си плащаш за удоволствието да справиш философия. Тя не получава и не може да получи обществено признание, освен ако си


30 ФИЛОСОФИЯ

публично известен любител и автор на кури-озни теории. Аз лично се закрепих финансово чрез издаване на учебници, с което финансирам и повечето от книгите си. Най-тъжното у нас е, че сме изолирани от голямата сцена – западно-европейската философска култура. Ние пишем на език, който никой извън България не чете, а съвсем рядко ни издават на Запад. Тук по си-лата на нашенски навици не успяхме да създа-дем общност от взаимно уважаващи се колеги и малко се четем и подкрепяме. Последната ми книга: Философия на относителността, писана две години, излезе в 20 екземпляра с печатни дефекти и е обречена на неизвестност – не за публиката, а дори за малкото колеги и студенти, които биха се заинтересували от нея.Българските медии са отговорни за безпреце-дентния упадък на интелектуалния интерес на нацията. Журналистите са далеч от науките и не желаят да популяризират философията. Те въз-произвеждат един полуобразован и негативен начин на мислене в масов мащаб и на това не се вижда края.

Въпрос: Преподаването на философия е трудна задача. Разкажете ни малко за пре-дизвикателството да преподавате филосо-фия на науката?

ОтговорОстава удовлетворението в аудиторията, където има млади хора с отворени умове. Те възприе-мат и се учат – изследванията, на които сме пос-ветени, не остават съвсем затворени и трагично безответни.Преподавателят може да получи разбиране, ако е искрено отдаден и успее със слово да завла-дее аудиторията си. Лекциите при нас не са за-дължителни и само част от студентите ги по-сещават. Трябва много търпение и завладяващо присъствие на професора, за да задържи и даде нещо на студентите си. Добрите професори влияят на младите умове и формират, за добро и лошо, начини на мислене.Философията на науката в СУ влиза в разрез с господстващата хуманитарна образованост и нагласа, но когато студентите почувстват чо-вешкия смисъл на науката и нейното водещо присъствие в съвременната култура, те могат да приемат нейните предизвикателства към фило-софията.

Въпрос: Как комуникират в съвременност-та философия и наука? Има ли нещо вярно в това, че бумът на научните открития в последните сто години създава нови предиз-викателства пред съвременната философия?

Отговор:Философията и науката са разделени с все по-голяма дистанция. Нашето познание не разпо-лага със сигурните и изпитани техники на екс-перименталната наука, но затова пък е насочено към най-трудните и горещи точки на нейното развитие. Аз се стремя да бъда близо до науки-те и няма шанс да си добър философ, ако не си в крак с научното развитие.Най-добрите учени уважават истинската фи-лософия, която не се свежда до безкрайни дис-кусии, а създава смисъл и насочва научните търсения. Самите учени, когато се докосват до въпроси за смисъла на своите основни понятия и теории, философстват. Така или иначе, между хуманитарната култура, към която философите често се причисляват, и емпиричната наука, въз-никват конфликти. Последният голям конфликт през 90-те години на миналия век стана извес-тен като „научни войни”. Този конфликт показа на по-проницателните, че няма начин да се пра-ви интересна и смислена философия с безкрай-ни дебати и есета върху „човека” и „смисъла”. Трябва просто да се навлезе в нагласата и пътя на правенето на наука, която си остава най-си-гурния начин да се напредва в познанието. Ар-хеологията и историята вече разчитат на много експериментални техники за датиране, за про-следяване на етнически динамики във времето, за търсене на изчезнали цивилизации. Подобно е положението и с останалите хуманитарни об-ласти на познание. Безсмислено и вредно е да се противопоставят „хуманитарни” на „естест-вени” науки.

Въпрос: Трябва ли един философ да разбира съвременните научни теории в области като физика и биология?

Отговор:Не е наложително за всеки философ, но е много полезно да сме отворени към физиката и био-логичните науки, защото именно те определят пътя на познанието от триста години насам. А като се взрем в историята назад, големите ско-


31ФИЛОСОФИЯ

кове в човешките цивилизации са свързани с наблюденията, експериментите и теориите, ко-ито погрешно приписваме само на западната цивилизация от антична Гърция насам. Древен Египет е люлката на нашите науки и изкуства, а гърците са ученици, които са развили и предали постиженията на египтяните на европейците.Двайсетият век отвори необозрим път в разви-тието на физиката и особено на биологията. От-криването на структурата на ДНК, разчитането на човешкия геном, опитите за моделиране и обяснение на работата на човешкия мозък, ге-нетичните изследвания и технологии бележат бъдещото развитие на глобалното човечество. Там са и средствата за решаването на болезне-ните проблеми на екологичното равновесие, на човешките популации, на съвременните боле-сти и на енергийните ресурси.Разбира се, науките не създават смисъла на чо-вешкия живот и не определят какво е смислено, достойно и човешко. Ние намираме преди всяка наука живота и смисъла и установяваме в опит кое е жизнено и смислено кое не е. Не можем да чакаме технологията да ни каже какво е живот и какво е интелект, съответно „изкуствен живот” и „изкуствен интелект”. Не бива да позволява-ме на чисто финансово мотивираните проекти да засенчват безценния ни живот на човешки същества в едно необозримо многообразие от живи форми на тази чудна планета.

Въпрос: Отмисляне на измисления свят и Философия на относителността са за-главията на две от последните ви книги. Кое, според Вас, е първото, което трябва да отмислим, за да осъзнаем относителността на реалността, в която хората са потопени?

Отговор:Който много е измислил, има много да отмисля. Много е измисленото в нашата цивилизация, то е носело много постижения, но се изчерпва и затваря пътя за хилядолетия напред. Днес някои западни нагласи създават и опасност за собстве-ната ни култура. Някои относителни истини се приемат за абсо-лютни. Някои наши, местни нагласи и убежде-ния се приемат за универсални положения. В идеологията на Запада вече се усещат вредни заблуди, които трябва да се отмислят: делени-ята дух–тяло, съзнание–материя, култура–при-рода, човек–животно. Опасно е да се поставя

една култура над другите и да не се чува техния глас. Жалко е да не можем да се учим от другите велики цивилизации. Всяка култура описва света през своя собствен опит и постиженията й, щом са направили тази култура жизнена, заслужават внимание. Във време на глобалност се изисква отворен ум и свободна мисловна нагласа, за да се отстранят вредните измислици и да се разберат полезните постижения.Това значи в личен план да нямаме фиксирани мнения и убеждения. Да нямаме „очевидни по-ложения” относно най-важните реалности. Това ще ни направи свободни и способни да разбе-рем другите и чуждите истини, постигнати в други исторически условия. В нравствен план за да разбереш другия и чуждия човек, са нуж-ни много усилия. Най-голямата пречка е собст-веното Его. Докато то е в центъра на мирозда-нието, пътят към другите е затворен. Трябва да отмислиш Аз-а с главна буква, да се освободиш от Его, за да вникнеш в света на другия човек, на другото същество.

Въпрос: Бихте ли споделили какво е хобито, което един професор по философия на наука-та упражнява във свободното си време?

Отговор:Хобитата на един отдаден на умствен труд чо-век са естествено от далечни на този труд об-ласти. Самата интелектуална работа изисква много стабилност и здраве, за да не се изтощим и поболеем. Тялото не е полюс за духа, това е вредно деление. Интелектуалецът трябва да се отдава на телесни и то активни занимания, дори само за да подхранва и възпроизвежда своя ум. Аз лично се занимавам от самото начало на на-учната си кариера с планини и алпинизъм, с ка-терене и пътешествия. Харесвам пътуванията и уникалните снимки, които могат да се направят в далечни земи и в красивите места на нашата родина. Вълнуват ме хилядолетните пътища на цивилизациите и на тяхното взаимодействие.Харесвам танците, които правят тялото гъвкаво и развиват музикалното чувство. Уважавам сил-ната воля, която превъзмогва лошите навици и намира здравословния режим на живот. Това са форми на търсене на здраве и щастие, хармония и развитие и са много повече и по-важни от смисъла, който се влага в понятието „хоби”.


32 ФИЛОСОФИЯ

Все пак един философ трябва да демонстрира, че неговите занимания са довели поне него до успешен и мъдър начин на живот.

Въпрос: Какво ще посъветвате нашите чи-татели, които са избрали да учат филосо-фия?

Отговор:Ако не могат да не се занимават с философия, трябва смело да навлязат в нейни води и тя ще ги дари с необозрими и непредвидими приклю-чения. Ако търсят във философията временно пристанище или я приемат поради неуспеха си в други насоки, тя няма да им донесе нищо за цял живот.Философията определено не ни отваря пътя към финансов просперитет. Но ако сме широко скроени, заниманията с философия могат да ни помогнат във всяка професионална сфера, къ-дето се работи с хора и със знания. Познавам бивши мои студенти, които са успели в бизнеса и пробиват благодарение на културата си и уме-нията си да говорят, общуват и убеждават свои-те партньори.

Въпрос: Какво мислите за проекта, идеята и списанието „Българска наука”?

Отговор:Приветствам го, както бих приветствал всеки подобен проект. Днес не само у нас, а по целия свят, се шири невежеството и хаотичното ин-формиране. Във виртуалното пространство има страховито количество информация, но в гла-вите на съвременните хора цари хаос. Медиите подхранват невежествените убеждения и съвре-менните митове около науките, и главно около псевдонауките.Това значи, че трябва да се усилва научното образование на публиката в най-широк мащаб. Самите учени рядко могат и успяват да станат интересни със своите постижения. Нужно е да се работи за посредничеството между високата наука и милионите граждани, бомбардирани от безполезни и вредни емоции, конфликти и аг-ресия.Необходими са хора и действия, които да напра-вят разбираеми, близки и смислени онези зна-ния, които са получени по най-достоен и надеж-ден път – чрез изследвания.

Пожелавам на списанието „Българска наука” да успее и да стане любимо за много широк кръг хора.Благодаря ви за вниманието и за интересните въпроси.

Въпросите зададе: Велислава Шурулинкова

Проф. Сергей Герджиков със свои студенти.

Надникване в една нова философия: из страниците на книгата на проф. Сергей Герджиков”De-Cogito.

Отмисляне на измисления свят”

“„Смисълът на човешкото съществуване”.[...]„Мистерията на света е отвъд „смисъла”, защо-то всички постижими смисли са в света. Сми-слите се влагат от нас в нещата, които правим и намираме. Ние не можем да огледаме и ос-мислим живота като цяло и някак отстрани. Той надхвърля нашето разбиране и смислообразува-не даже поради това, че дава смислите.Животът не ни дава ни най-малък повод за „ця-лостно осмисляне” и адекватна оценка, затове е безценен. Той е просто „дар”, „безусловно на-лично”, непредикативно, вън от характеристики спрямо нещо по-висше. Животът е „смислен и безсмислен, понятен и непонятен, хубав и лош, радост и страдание, приключение и досада” и каквото искате. Всички тези характеристики са приложими само като конкретни страни на мо-менти от нашия живот. Има смисъл всяко нещо, с което живеем, и все пак животът като цяло е отвъд осмисляне.


33ПСИХОЛОГИЯ

Съзнанието, че сме хора, не е понятие, а непо-средствено съзнателно преживяване. Понятие-то „човек” не е необходимо на това съзнание. И в това съзнание няма смисленост, „смисъл на живота”, „битие към смъртта” – човек просто знае, че ще умре, и всеки момент се грижи да не умре. Смислите идват след това и са контрекни.Смисли и ценности, които витаят „над битие-то” или „в идеалния свят”, са местни филосо-

физирани и абсолютизирани категории. „Про-светлението” е моментен проблясък на яснота, но няма нещо, спрямо което можем да се прос-ветлим окончателно. „Просветление” е чисто-то проумяване, че светът е необясним, а живо-тът – отвъд всякакъв смисъл.” (Герджиков, С.: De-cogito. Отмисляне на измисления свят, С., Екстрем, 2007,с.472&3)

ПсихономияВладимир Банов

Основи на възгледа

Психономия е понятие с гръцки корен. Първата му част, психо, е производ-на на наименованието на древног-ръцката богиня на душата - Психе, а

втората, номос, означава закон. Така с поняти-ето психономия се означава школата в направ-лението психотерапия в психологията, която се занимава с изучаване на характера на акту-алните закони на психичното, от една страна, и къде и как те намират приложение в Света, в който живее индивида, от друга. Благодарение на това тя спомага за качествената универсали-зация на индивидуалното съзнание. Това става чрез вътрешното хармонизиране на различни-те тенденции у отделния индивид и чрез ос-вобождаването му от безпричинното съжител-ство с веригите на илюзиите. Така тя съдейства на индивида да открие вътрешния си покой и увереност, които са най-добрата среда за изява на най-съкровените му душевни копнежи и за удовлетворителното им реализиране. На най-основно равнище тя отстранява преживяването за тежест от бремето на възприятието за неспо-собност да се превръща наличната информация в познание. Известно е, че това, което превръща наличната информация в познание е съзнателността. Това, което не е известно на широката аудитория е, че тя има две съставки като всяка една от тях съдържа част от другата в себе си. Тези две със-тавки са разум и емоция. Когато те бъдат обеди-

нени в най-висшата си степен у един индивид, той получава шанса да се докосне до началната искрица божественост у себе си – съзнателност-та. Тогава той може да я приеме и да попадне в онова състояние, за което мъдреците казват, че докато се намира в него човек нищо не знае и нищо не прави, а всичките му нужди и желания са удовлетворени. Погледнат отстрани такъв човек изглежда най-обикновено с тази разлика, че той самият казва, че няма никакви нужди и желания и е щастлив от това. Обаче всички зна-ем, че няма човек без нужди и желания. Затова, когато срещнем такъв човек, ние сме склонни да не му повярваме, въпреки че той твърди, че е щастлив. Каква всъщност е истината? Исти-ната е, че подобен човек няма усещане за ня-какви нужди и желания по простата причина, че те биват своевременно задоволявани от случва-щото се в живота му. Това става сякаш от само себе си по един начин изглеждащ точно толкова естествен, колкото естествено е и тяхното въз-никване. Това е почти невероятно за останалите хора, въпреки че в такова състояние клопките на житейските обстоятелства биват елегантно избягвани. Всичко това се дължи на факта, че на това ниво на съзнанието човек е достатъчно мъдър, за да не попада в тях и достатъчно велик воин, за да не му се налага да воюва за каквото и да било. Би могло да се каже още, че психо-номията обрисува онова, което, поради своята косвена (индиректна) проявеност, изглежда не-проявено и затова търси, и намира, своята изява в онова, което е пряко (директно) проявено. По този начин тя обхваща всички форми, които ин-формационното съдържание може да има спря-мо съзнанието – непроявеността, процеса по нейната трансформация и нейното проявление.И така, психономията запознава индивидите с

http://nauka.bg

34

http://nauka.bg

ПСИХОЛОГИЯ

принципите, на които е подчинено нашето съ-ществуване. Когато даден индивид реши да се ограмоти с тези принципи, той получава въз-можност да се раздели безболезнено с вредните за него и за близките му навици на възприемане на Света и на случващото се в него и да придо-бие отново радостта от всяко свое начинание. Такъв ефект може да бъде привлекателен пре-димно за онези, които със сигурност знаят, че всяка външна ситуация е огледало на вътрешна-та им такава. Това са хора, които уважават себе си и не се страхуват да направят необходимото, за да постигнат в максимална степен психично-то си благополучие по единствения възможен начин, който гарантира не само неговата устой-чивост, но и усещането за успех и удовлетворе-ност – чрез съзвучие с динамиката на космич-ната енергия.В този ред на мисли следва да се отбележи, че психономията е насочена предимно към онези, които са ходили на много места и навсякъде са намирали по нещо ценно, но то все не им е било достатъчно тъкмо поради своята частичност. За да не се озове в такова положение, психономи-ята предлага един цялостен поглед към живота на индивида и системен подход към всеки негов отделен детайл. Тя отстоява възгледа, че само така, чрез качественото познаване на прилага-нето на психичните закони, се осигурява пълно-то отстраняване на илюзиите, които препятстват живителната сила на струящата от дълбините на човешката душа любов. А именно благода-рение на тази сила животът като пътуване може да бъде превърнат в приятно приключение, кое-то кореспондира с честотата на първичния мир. Всеки, който веднъж се почувства огрян от тази любов и си спомни нейното вълшебство, няма как да продължи да остава безразличен към нея, защото тя го превръща не само в проводник на висшата емоционална стабилност на жизнеут-върждаващата й същност, но и в съзнателен и творчески съзидател във всеки един миг от не-говото съществуване.

Психична действителност

Психичната действителност е средата, в коя-то съществуват психичните системи. Тя има своя структура и своя организация. 1. Психична структура – това е рамката, която

определя функционирането на съответната психична система. Казано още по-ясно

това е рамката, която определя (гарантира) минималната степен на качеството на изпълнението на набора от процедури, които следва да бъдат извършвани при справянето на дадената система с конкретен казус. Психичната структура отразява отношението между различните градивни единици на психичното и техните качества. Тя се изгражда чрез синтезирането на информацията от различните единици на базата на общите техни качества. В този смисъл тя се определя от количеството и качеството на намиращите се в самата нея единици и от количеството и качеството на връзките между тях. Въз основа на това психичната структура не позволява случването на каквото и да било вън от нея, ако не е предварително съгласувано с намиращото се вътре в нея.

2. Психична организация – това е група от психични елементи, които работят заедно по определена задача и са зависими един от друг. Тъй като тези елементи са изградени от единици, организацията на дадена система е следствие от структурираността й. Т.е. тя не би съществувала, ако нямаше структура. И докато структурата се отнася до нивото на единиците, то организацията се отнася към нивото на елементите. Така психичната организация определя ясната обособеност на една група от психични елементи спрямо друга. Съответно, колкото по-добре обособена е една група, толкова по-организирана е тя.

В индивидуален план психичната среда е наситена с процеси, състояния, качества и формирования

1. Психични процеси:1.1 познавателни, отнасящи се до образа на даден обект у индивида – усещане, възприятие, представа, памет, мислене, въображение;1.2 емоционални, отнасящи се до отношението на индивида към даден обект – емоции, чувства;1.3 волеви, отнасящи се до управлението от страна на индивида на собствените му действия – воля, мотивация, морал.


35ПСИХОЛОГИЯ

2. Психичните състояния определят силата и бързината на протичане на психичните про-цеси. Някои от тях са: внимание, възбуда, въодушевление, готовност, разсеяност, умо-ра, потиснатост, тревожност.

3. Психични качества са устойчиви отличител-ни черти, определящи в най-голяма степен характера на съответния индивид: наклон-ности, способности, вярвания, интереси, темперамент.

4. Психичните формирования са изградените от съзнанието защитни системи като знания, умения, навици, мнения, убеждения.

Психична система

Първо да кажем какво е система. Това е група от елементи, които работят постоянно заедно за постигането на една цел, която се явява обща за всички тях. Всяка система функционира на базата на съвкупност от установени процедури. А процедурата е поредица от стъпки, свързана, повече или по-малко, с рутинното справяне с определени трудности или препятствия, стоя-щи пред дадената система във връзка с изпъл-нението на конкретна задача.Психична система е онази система, при която всичко, което се случва, в или спрямо нея, е предварително обусловено от нейната същност. Това означава, че всякакви поредици от дейст-вия, движения или събития по отношение на самата нея са предизвикани по някакъв начин от самата нея, за да осигурят постигането на нейната цел. Такава система функционира на мрежов принцип. От една страна, всяка нейна активност увлича онези други подобни на нея системи, с които тя е свързана на принципа на подобието и които имат някакво отношение към нейната актуална активност. От друга стра-на, самата тя във всеки един момент е провоки-рана от определен кръг въздействия на същите тези подобни на нея системи. В тази перспек-тива всичко, което се случва, се случва само и единствено в нея, защото в определен смисъл, а понякога момент, няма нищо, което да е извън нея. Именно това е основното й качество – тя

самата е едновременно мрежа и част от по-го-ляма мрежа. Когато се каже, че нещо е извън нея, би следвало да се разбира само, че е из-вън конкретна нейна част или не е включено в конкретна нейна актуалност, но не и вън от нея изобщо. Така може да се смята, че тя, чрез своята дейност, активна или пасивна, през ця-лото време задоволява сама себе си. Този факт я принуждава да сътворява непрекъснато нови и нови начини, по които да взаимодейства сама със себе си. Това пък, от своя страна, я стиму-лира, когато комуникира със самата себе си, да прибягва към употребата на различни маски, които освен да я забавляват едва ли имат друга функция, тъй като тя прекрасно знае, че в няка-къв смисъл е сама със себе си. В крайна сметка тъкмо заради това, че за нея всичко е вътрешно, тя използва маските и формите, за да си дос-тави поне за кратко илюзията за наличието на нещо външно. Тъкмо поради тази й особеност е трудно да се посочи конкретната й фиксирана граница, тъй като нейните крайности (могат да) се променят постоянно.

Продължение в следващия брой!

Към социогенеза на понятията цивилизация и култура

- http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=11801

***

Организация и управление на комуникационни модели- http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=11758

Инфантилизъм и Емоция- http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=11789

Физиологични основи на страха- http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=11798

Връзки:


36 ЛИТЕРАТУРА

Пловдивската конференция

Андриана Спасова, май 10, 2009

http://andriana.literaturatadnes.com/

Изминаха няколко дни, в които успях да се събера и да погледна отстрани словесните духовни изживявания от Пловдив. Умишлено

така ги наричам и разкрасявам, за да ги вплета в тъканта на условната обединяваща тема „Словото - планета на духа”. Под този надслов се реализира Единадесетата национална научна конференция за студенти и докторанти. Тя се организира ежегодно от Филологическия факултет на Пловдивския университет «Паисий Хилендарски» и Съюза на учените - Пловдив. Форумът се провежда ежегодно в Дома на учените и в него участваха близо 70 филолози с бакалавърска, магистърска и докторантска квалификационна степен. Д-р Красимира Чакърова- преподавател в Катедра “Български език” към Филологическия факултет, сподели при тържественото закриване, че броят на желаещите участници тази година е надминал юбилейната Десета конференция.

Освен традиционното присъствие на представители от Института за български език към БАН, тази година имаше представители от университетите в София, Бургас, Благоевград, Шумен, Белград. Изследванията бяха разделени в две секции - в сферата на лингвистиката и литературознанието.Езиковедските текстове обхващаха проблеми от всички равнища в системата на българския език, отправен пункт за лексикалната и граматичната семантика. Езиковедите предимно се бяха насочили да изследват влиянието на интернет върху книжовния език, както и влиянието на уеб пространството при формирането на възгледи и за нетрадиционна реклама. Тематична разнородност, различни изследователски подходи, множество езици - характеризира невъзможността да

си има едно име и тема литературоведската част от конференцията. От модерни през класически до творби на антични автори се изреждаха различните научни доклади, които се задушаваха един от друг, поради времевите ограничения. Но дори за хората -планети на духа това не би трябвало да бъде оправдание, а само повод за самоанализ и алтруично светоусещане.Саркастичния намек идва от моята лична „драма”. Резюмето, което представих беше част от дипломната ми работа, защитена в Класическата гимназия на тема „Варварската естетика на реформатора Гео Милев, открил себе си във фрагментарното изкуство”. Критиката, която получих беше за недостатъчно обосноваване на проблематиката за езика „Варвар” (Валери Стефанов) и за повече позоваване на други автори. Самият научен труд е в мащабното приблизително число 100, макар да съм наясно, че има куп извън литературоведски или скучновати фрагменти. Възмездието дойде след двата дена дългочасова и изморителна за духа и тялото конференция..и след нощната коктейл бар разтуха, когато ми връчиха награда. Да - поощрителна, но награда, казвам на баба си и пием кафе доволни. Да, казвам на себе си - нищо не е, но нали бях наречена млада авангардиска, успокоявам ранимото си его.

По-интересната част от конференцията обаче беше в т.нар „жив контакт”, но не толкова между участниците, колкото с оралната им възможност да представят своя научен труд, с риторичните акробатики и уверените фонетични трептения, които докосваха рациото. Анализите показаха нестандартен подход при четенето и съпоставянето на отделни произведения на Оскар Уайлд, Джеймс Джойс, Антон Чехов, Томас Ман. Предмет на проучване са и творбите на Николай Райнов и Виктор Пасков, повестта на Пушкин “Египетска нощ”, непопулярни стихове на Никола Вапцаров и Петко Славейков, автори като Новалис, Еврипид и Хораций. Имаше доклад и за сюжета и композицията във филма “Дзифт”, който заслужено взе трета награда при бакалаврите. Успяхме да се справим с техниката, макар и духовно ударени персони с „куци истории” и да пуснем


37ЛИТЕРАТУРА

мултимедия на тема, посветена на естетиката на голото тяло; тема, която ободри сетивата и раздвижи застоялата сериозна и замислена среда.

Приключението не ме отърси дори когато се качих на влака с идеята за пълно безсмислено отмарящо бръщолевене. Затова е най-добре да нямам идея за случващото се. От Пловдив до София пътуването сякаш се завъртя от Пловдив до Пловдив и Русия и обратно…с приятната компания на нови колеги, с които преекспонирани и още ефектирани продължихме да дискутираме Пловдивската конференция.

http://andriana.literaturatadnes.com/?p=253

Откриване на конференцията от Филологическия факултет на ПУ.

Библиографията в периодичните научни издания на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4499

Създаване и развитие на общинска библиотека “Петър Матеев” гр. Котел- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6934

Фермерски рекорди- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4498

Читалище ”П. Р. Славейков” гр. Велико Търново (1920 –1930г.)- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4497

КНИГОМАНСКИ СБИРКИ В ПЛОВДИВ - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6292

Какво четете в момента?- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=341

Хайку- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6926

Връзки:

http://nauka.bg

38

http://nauka.bg

ЗЕМЯТА

Кой е най-високият вулкан на Земята?

От Фрейзър КейнПревод: Тихомир Георгиев

Н ай-високият вулкан на Земята е Мауна Кеа, един от 5 вулкана, които съставят големия остров Хаваи. Върхът на Мауна Кеа е на

4 205 метра над морското равнище, но ис-тинската му височина е много по-голяма. Измерен от морското дъно Мауна Кеа е ви-сок повече от 9 000 метра, което го прави най-високата планина на Земята. Мауна Кеа е част от мрежата вулкани над Хавайската вулканична зона. Тектонична-та плоча, на която са разположени Хаваите бавно се придвижва над вулканичната зона и наскоро отмести Мауна Кеа от зоната. Уче-ните понастоящем считат Мауна Кеа за спящ вулкан, за последно той е изригнал преди около 4500 години. Въпреки това изследо-вателите смятат, че вулканът ще изригне отново, периодите между изригванията се измерват в стотици години. Най-активният вулкан на острова - Килауеа, изригва на ня-колко години.

Въпреки, че Хаваите са топли тропически острови Мауна Кеа е толкова висок, че през зимните месеци там редовно има снегова-лежи. Геолозите дори са открили отлагания от ледници в предишните ледникови пери-оди. Вероятно в последните 200 000 годи-ни на три пъти е имало ледници. Хората се спускат със ски по склоновете на Мауна Кеа. Въпреки, че Мауна Кеа е най-високия вул-кан той е само около 40 метра по-висок от близкия Мауна Лоа, който е най-големия вулкан на Земята. Мауна Лоа има над 75 000 кубични метра материал. А най-високият вулкан в Слънчевата систе-ма не е на Земята, а на Марс. Огромният Олимп е висок 27 км и съдържа 100 пъти повече материал от Мауна Лоа.


39БИЛКИ

БИЛКИТЕ И НАШЕТО ЗДРАВЕ

За мнозина наши съвременници лекува-нето с билки е нещо остаряло, отживе-лица от дълбока древност. Безспорно успехите на синтетичната химия дадоха

възможност в лабораториите да се създадат стотици нови, несъществуващи в природата органични съединения, с които сега се леку-ват много болести, от които страда човек. Тази вяра в неограничените възможности на хими-ята бе разколебана с откриването на нов вид лекарствени вещества, получени от растени-ята. Касае се за така наречените антибиотици — лекарствени препарати, получени от опре-делени видове гъби и някои родствени на тях организми. Успехът, който имаше пеницилинът, застави мнозина да се обърнат към стария не-изчерпаем източник за създаване на лекарства — растенията. Разбира се, не бива да се подце-няват успехите на синтетичната химия и нейни-те възможности, но не бива също и да се мисли, че растенията са дали всичко, което те могат да дадат за здравето на човечеството.

Една от основните задачи на фитохимията е да изолира действащите вещества от лекарствени-те растения в чист вид. При това обаче се пре-махват и много други полезни вещества, които се съдържат в тях и биха имали благоприятно въздействие върху здравето на човека. Така синтетичният витамин С не може да замени по действие витамин С например в шипките, които освен него съдържат и провитамин А, витамин К, плодови киселини, захари и други вещества. От друга страна, много от съставните части на растението имат по-добро лечебно действие, когато се използва цялото растение, а не отдел-ни негови химични съставки. Това се дължи на взаимното влияние на различните вещества, съдържащи се в него. Така например гликози-дите на вълнестия напръстник (Digitalis lanata Ehrh.) в чисто състояние са слабо разтворими във вода. Когато обаче се взимат като запарка от цялото растение, те се разтварят във водата поради взаимното действие на съдържащите се в него вещества, като сапонини, органични ки-селини и др. В някои случаи и хининовите кори (Cortex chinae) са по-ценни от хинина, лудото биле (Atropa belladonna L.) — от атропина и т. н. Ето защо често в медицината се препоръчва

Вълнест напръстник (Digitalis lanata Ehrh.)

http://nauka.bg

40

http://nauka.bg

БИЛКИ

да се използва цялостният извлек от дадено лекарствено растение, а не отделни изолати от него.Според Гамерман (А. Гамерман и др. «Расте-ния делители», Москва, 1963) предимството на лекарствените растения пред веществата, съз-давани от фармацевтичната химия, се състои в това, че растителното вещество се образува в живата клетка. Каквато и да е разликата между растенията и животните, основната единица — клетките, — от които са изградени телата и на растенията, и на животните, има много общи неща, изразяващи се в сходството на някои важни биохимични процеси, които протичат в клетките както на животните, така и на растени-ята. Ето защо активните вещества, съдържащи се в растителната клетка, дори когато са отров-ни, не рушат рязко и силно хода на процесите в живата клетка на човека и животните, както това правят някои вещества, получени по хими-чен път. Това се дължи на обстоятелството, че в продължение на милиони години животните, хранейки се с висшите растения, които са били техен основен източник на храна, са се прис-пособявали към веществата, съдържащи се в тези растения, и са изграждали тялото си от тях. Тази непосредствена хранителна връзка между животните и растенията е причината и за тясна-та химична връзка между съставните части на растенията и нормалната работа на органите на животните и човека. От това се определя и превъзходството на лекарствените природни вещества над химичните. Те оказват особено благоприятно лечебно действие при хронични заболявания и при стари хора, където защитна-та и обезвредяваща отровите сила на органи-зма е значително отслабнала.От данните, с които разполагаме за лекарстве-ните растения и перспективите на използване-то им, можем уверено да кажем, че още дълго време скромните билки, които растат из горите и полята, ще служат за укрепване здравето на човека.

Анасон — Pimpinella anisum L.

Сем. Сенникоцветни — UmbelliferaeРазпространение. Само като културно расте-ние в най-топлите части на страната. Произхож-да вероятно от Средиземноморската област.

Описание. Едногодишно тревисто растение със слабо вретеновидно задебелен главен ко-рен и с цилиндрично, слабо набраздено към върха разклонено стъбло, високо до 60 см. Лис-тата в основата и в долната част на стъблото закръглено сърцевидни, цели или врязано на-зъбени до наделени, с дълги дръжки; в средна-та му част също са с дълги дръжки, тройно на-делени, а връхните са приседнали, с линейно ланцетни делчета. Цветовете са бели, с 5-делна чашка, 5-листно венче, 5 тичинки и един плод-ник с долен яйчник и 2 стълбчета. Събрани са в сложни сенници, всеки с по 7—15 лъча. Плодо-вете яйцевидни, наребрени.


41БИЛКИ

Анасонът е медоносно растение. Цъфти през май-юни.Използваема част. Плодовете, които се берат през юли-август. Анасонът се жъне рано, малко преди пълното узряване, за да се избегне орон-ването на плодовете. След жътвата се оставя да доузрее, след което се вършее. Анасоновите плодове са сивозелени с характерна миризма и сладникав вкус. Допустимата влажност е 12%, а на неразредените — 16%. Опаковат се в ко-нопени или четирислойни книжни торби. Не-обходимо е да се пазят от влага, тъй като при овлажняване потъмняват. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.

Химичен състав. Етерично масло (съдържа до 90% анетол, до 10% метилхавикол, анисов ал-дехид, анисов кетон и анисова киселина), до 24% мазнини, до 20% белтъчни вещества, смо-ла, танин, горчиви вещества и др.

Лечебно действие и приложение. Анасонът притежава подчертани отхранващи и възбуж-дащи чревната дейност свойства. Има пикочо-гонно и болкоуспокояващо действие. Засилва функциите на млечните жлези. Употребява се при кашлица от различен произход: възпале-ние на бронхите, ларингит, ангина, хронични белодробни катари, възпаление на фаринкса, задух при болки в стомаха и червата, възпале-ние на стомашната лигавица (гастрити), колики, газове; възпаление, пясък и камъни в бъбреци-те и пикочния мехур; за увеличаване на мляко-то у кърмачките. В българската народна медицина се употребя-ва още при пресипнал глас, безсъние, главобо-лие, за регулиране на недостатъчна и болезне-на менструация, хълцане и др. Начин на употреба. 1 чаена лъжичка счукани плодчета се киснат 1 час в 0,5 л гореща вода. След прецеждането от течността се пие по 1 ви-нена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От ете-ричното масло се взимат по 1—2 капки на бучка захар. В българската народна медицина се упо-требява и дивият анасон, или бедреницата (Pimpinella saxifraga L.). Прилагат се корените за същите болести, както и анасонът. Освен това се използва още при подагра, за регулиране на недостатъчна менструация, при безсъние, гла-воболие. Външно се прилага за лапи при циреи и отоци.

Билките в България- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6325

Интересни растения- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6934

Фермерски рекорди- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7363

Познай растението- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1293

Насекомоядни растения- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1431

Дървета и храсти в нашите паркове и градини- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4976

Ботаническата градина в Балчик- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3182

Връзки:

http://nauka.bg

42

http://nauka.bg

ЗООЛОГИЯ

Заснето ново поведение при слоновете

Екип на Би Би Си откри, че слона притежава нов невиждан трик в поведението си до

сега – да изсмуква чистата вода от повърхността на кално и мръсно блато. На видеото може да видите как слона бавно стъпва във водата да не я размъти и изсмуква чистата вода от повърхността. Това поведение не е заснемано до сега. Клипът е заснет в пустинята Калахари.Кинооператора разказва: „…по принцип слоновете когато са жадни те се засилват и „пльосват” във водата, но тази група слонове направи нещо удивително и невиждано за мен до сега. Те съвсем внимателно приближиха водата правейки възможно най-малки и бавни движения с цел да не я размътят…”

http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/7933058.stm

3. Сайга (Saiga tatarica)

Днес се среща само в Калмикия (Русия), За-падна Монголия и Казахстан.

При холката мъжките достигат до 80 см височи-на и на тегло до около 60 кг. Мъжките имат про-зиращи гора, които достигат до 25 см. Сайгата е стадно животно, като предприема миграции - пролетта поемат на север, а есента обратно на юг. Стадата могат да се състоят от 200 000 животни ( днес обаче се смята, че в света има около 50 000 сайги). На ден сайгата може да из-мине до 120 км, като се движи с ниско приве-дена глава, а носът и филтрира вдигнатия прах. Сайгата е изключителен бегач и може да развие скорост от 80 км/ч.

Най-бързите сухоземни животни на планетата


43ЗООЛОГИЯ

2. Вилорога антилопа (Antilocapra americana)

Северна Америка.Всъщност вилорогата антилопа не

е типична антилопа ( отделена е в са-мостоятелно семейство Antilocapridae ), тя е по-скоро преход между елените и антилопите, имат и голямо сходство с жирафите. Интересно е, че за разлика от представителите на сем. Bovidae рогата и имат разклонение, както и това, че външния рогов слой на рогата се сменя всяка година. Мъжките достигат на ви-сочина при плешката 100 - 104 см и на тегло до 60 кг. Може да развие 98 км/ч.

1. Гепард (Acinonyx jubatus)

Tова е нетипичен представител на сем. Котки (Felidae). Гепарда не

може да прибира напълно ноктите си, лапите му отдолу са набраздени, като грайфери, има най- дългите крака сред котките. За разлика от другите големи котки гепарда може да мърка, докато вдишва ( големите котки могат да мър-кат, но докато издишват ) и не може да ръмжи. На височина при холката достига до 84 см, а на тегло до 60 - 65 кг. Гепарда може да ускори до 110 км/ч за 3 секунди! Най- голямата измере-на скорост е 114 км/ч, а според други сведения дори 125 км/ч.т.нар. кралски гепард преди е бил смятан за от-делен подвид, но днес е известно, че неговата окраска се дължи на генетична мутация.

Пантера, или защо хората не знаят какво е това?

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7375

Връзки:

http://nauka.bg

44

http://nauka.bg

ЗООЛОГИЯ

Смеещ се сокол (Herpetoth-eres cachinnans)

Централна и Южна Америка. Храни се със

змии, затова понякога го наричат погрешно ясреб

змиеяд.

Ивичест горски сокол (Mi-crastur ruficollis)

Тропическите райони на Латинска Америка без тихоокеанския бряг.

Оловен горски сокол (Mi-crastur plumbeus)

Колумбия и Еквадор.

Линеен горски сокол (Mi-crastur gilvicollis)

Боливия, Бразилия, Колумбия, Перу, Еквадор, Гвиана, Френска Гвиана, Суринам, Венециела.

Тъмногръб горски сокол (Micrastur mirandollei)

Боливия, Бразилия, Колумбия, Коста Рика, Перу, Еквадор, Гвиана, Френска Гвиана, Суринам, Венециела, Панама.

Огърличест горски сокол (Micrastur semitorquatus)

Централна и Южна Америка.

Горски сокол на Бъкли (Mi-crastur buckleyi)

Бразилия, Колумбия, Еквадор и Перу.

Точкокрило соколче (Spiz-iapteryx circumcinctus)

Боливия, Аржентина, Уругвай и Парагвай. Единствения представител от род Spiziapteryx

СОКОЛИКаракара Чиманго (Mil-vago chimango)

Бразилия, Аржентина, Чили, Уругвай и Парагвай.


45БИОЛОГИЯ

Общодостъпен метод за извличане на “X” или “Y”

сперматозоидинужно ли е преследване на

евгениката.Автор: Емил Томов

Още в далечната 1933г. руските генети-ци проф.Николай Колцов и проф.Вера Шрьодер правят публикация в сп. “Nature” за успешно разделяне на “женските” от “мъжките” сперма-тозоиди при бозайниците чрез електрофореза. В статията се казва, че от сперматозоиди съ-брани на анода са родени 6 женски зайчета, от сперматозоиди на катода получили 4 мъжки и 1 женско, а тези от централните зони дали 2 мъж-ки и 2 женски. Това просто и фундаментално откритие не е вписано в руските биографии на знамени-тия биолог, проф. Николай Колцов. Антиге-нетичното движение в СССР не подминава видния учен – той търпи унизителни напад-ки и е принуден да подаде оставка от поста директор на Института по експериментал-на биология. Малко след това, през 1940г., приключва земния му път. За Вера Шрьодер трудно се намира информация. С течение на времето откритието на Кол-цов - Шрьодер е потвърдено от други лабо-ратории по света, но без много шум и без да се дава яснота по методиката и опитните по-становки. Днес идеята за изкуствен избор на пола навсякъде би се посрещнала на нож. Но ако знанието се държи в тайна, ще има злоу-потреби от пазителите на тайната, в ущърб на хората, които са в пълно неведение. Навярно откритието на руските учени е изпробвано върху хора, за добив на повече арийски войници в Химлеровите ферми. Ето удобен претекст за премълчаването на фун-даменталното познание, въпреки гласността и Интернет. Дълго може да се спори по етич-ната страна на въпроса, но спирането на едно знание блокира редица други.

Методът за разделяне на сперматозоиди-те позволява лесно да се определя, при кои

животни мъжките са хетерогаметни и при кои - женските. Така например, не могат да се из-влекат сперматозоиди на петел, които обуславят поколение с превес на единия от половете, тъй като при птиците яйцето е определя пола на по-колението. Тук би могло да се наблюдава разде-ляне по някакъв друг признак, но не по пол.

Откритият йонен модел при мъжките га-мети говори много и за принципа на спер-матогенезата. Изглежда гонадите отделят “разтворител”(медиумна среда), който способ-ства “мейотичното дисоцииране”(солватацията) на хромозомите в клетъчното ядро. Вероятно този разтворител има свой антипод, който спо-собства обратния процес - коагулацията на две хаплоидни ядра. Такъв тип коагулант се нами-ра в цитоплазмата на яйцеклетката - той е спо-собен да обедини понякога дори ядрата на два сперматозоида. А дали само в цитоплазмата на яйцеклетката се среща теоретичният коагулант?

http://nauka.bg

46

http://nauka.bg

БИОЛОГИЯ

Връзката с електричеството се подкрепя и от наблюдавани микрофлуоресценции при про-никване на сперматозоида в яйцеклетката.. От-крито е, че самата яйцеклетка притежава елек-трически потенциал, като периодично променя поляритета си. Така, чрез електрическото поле, се позволява на X или Y сперматозоид да про-никне в цитоплазмата. Щом прескочи “искрата” между мъжката и женската гамета, зарядът спа-да и останалите сперматозоиди вече не могат да преодолеят клетъчната обвивка. Вероятно при самото проникване на сперматозоида по-голямата част от електрическият зарад на яйце-клетката се разрежда през опашката на сперма-тозоида във външната среда. Именно при този процес са наблюдавани микрофлуоресценци-ите. Спермато-зоидите, останали отвън, губят тази яйцеклетка като отправна цел . За отбелязване е, че при техниките за кло-ниране на бозайници се използва електрически импулс за събуждане на изкуствената зигота, което показва, че някои учени се доверяват и са запознати добре с електрическия модел на фер-тилизационните процеси.

Откритието на Колцов-Шрьодер трябва да е на видно място в учебниците по биология, а не да се крие или тенденциозно да се хвърля съм-нение върху неговата истинност.

Нека предположим, че яйцеклетката се оп-ложда от сперматозоид с по-голям електричен потенциал. Но йонизация извън границите на нормалното, може да е индикация за увредени гени, примерно от радиация или токсичен за-мърсител. Дори увредените и енергични спер-матозоиди да не са много, те печелят състеза-нието. Чрез метода на Колцов-Шрьодер, мъже поразени от радиационно замърсяване, биха могли да имат нормално поколение.

Новите видове- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6904

Знаете ли, че...- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2924

101 удивителни факти за Земята- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7379

Въпроси и отговори по БИОЛОГИЯ- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3334

Биохимична еволюция на живота- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6861

Редки риби?- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7181

Внезапна, а не плавна изменчивост!- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7212

Какво се случва в клетката ?- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6991

Биология и култура- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7210

Популярността на креационизма- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6177

Теория за еволюцията- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=474

Авторски снимки-http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=704

Връзки:


47АСТРОНОМИЯ

Космическата мисия на НАСА „Кеплер“ откри фази и атмосфера на из-вънслънчева планета!

Космическият телескоп „Кеплер“ на НАСА е безспорно най-вълнуващата и интересна мисия, изстреляна през тази година.

От нея не бива да очакваме спиращи дъха ни снимки. Методът на работа е съвсем различен – космическият апарат ще наблюдава един единствен регион от цялото небе в продължение на години. Това на пръв поглед може да изглежда доста скучна задача, но тя всъщност има дълбок смисъл – наблюдаването на множество звезди постоянно и безспир, без да ни пречи земната атмосфера, би ни позволило да установим малки промени и вариации в постъпващата към телескопа светлина – които се дължат на транзит на извънслънчеви планети пред тяхната звезда.

Изобщо не може да се каже, че съм забравил за мисията – това не е вярно. Методът, колкото и да е точен, е доста трудоемък и бавен – затова научните резултати пристигат със закъснение. Планетата би преминавала пред звездата си толкова често, колкото продължава местната година. Ако някоя извънземна раса например има космическа експедиция, подобна на „Кеплер“ - ще й отнеме минимум три земни години, за да открие Земята – през това време Земята ще е минала пред диска на Слънцето три пъти, ще е предизвикала трикратна вариация в постъпващата Слънчева светлина –

Извънслънчева планета през погледа на художник. Credit : NASA

следователно извънземният наблюдател едва тогава ще може да потвърди - „Да, там има планета“.

И така – да обобщим - „Кеплер“ е най-вълнуващата космическа експедиция, изстреляна през 2009 г.- но само тя може да установи дали във Вселената има планети с размера на Земята и каква е тяхната честота. Отговорите обаче няма да пристигнат скоро, а след години, поради характера на метода.

Но какви са първите предварителни научни резултати тогава и как е възможно „Кеплер“ да е установил характеристиките на нечия планета толкова скоро след старта?

Има един характерен клас извънслънчеви планети. Това са така наречените „горещи Юпитери“. В нашата Слънчева система всички планети – от Меркурий до Нептун се намират на доста голямо разстояние от Слънцето. Дори най-близката Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни дни – толкова дълго продължава годината там. Но има планети във Вселената, които се намират на много близко разстояние около своята звезда – годината на тези планети продължава едва няколко земни дни!

Такава е планетата ХАТ-П-7, която се намира на разстояние около 1000 светлинни години от Земята. ХАТ-П-7 обикаля около звездата си за 2.2 земни дни (толкова продължава местната година) и разстоянието планета-звезда е 26 пъти по-малко от разстоянието Земя-Слънце! Съответно температурата там е толкова висока, че е сравнима с температурата в пещ!

И преди изстрелването на космическия телескоп „Кеплер“ учените са знаели за планетата ХАТ-П-7. Но новите измервания са толкова прецизни, че учените са установили плавен възход и спад на количеството постъпваща светлина от звездата. Причината за това може да е една – наличието на фази! Известен пример за небесен обект с фази е нашата Луна – а фазите й наблюдаваме всеки месец.

Новите данни от „Кеплер“ спомогнаха да се изучи планетата в големи детайли.

Степента на окултация, формата и

http://nauka.bg

48 АСТРОНОМИЯ

амплитудата на светлинната крива показа, че планетата има атмосфера – с температура през деня, възлизаща на 2 376 градуса по Целзий! Малко от тази топлина се пренася на нощната страна. Освен това времето на окултация, съпоставено с времето на транзит показва, че планетата ХАТ-П-7 има кръгова орбита.

Новото откритие също демонстрира способността на „Кеплер“ да открива планети с размера на Земята.

„Като първата експедиция на НАСА, посветена в търсенето на екзопланети, „Кеплер“ се появи на сцената по драматичен начин“, споменава въодушевеният Джон Морз, директор към Астрофизичния отдел на НАСА. „Откриването на атмосферата на планетата в рамките на първите десет дни от събирането на данни е само началото от това, което предстои. Започна търсенето на извънслънчеви планети!“

Така че – предстоят наистина вълнуващи времена.

Източник: НАСА, превод - Светослав Александров

Сравнение между наблюденията от наземна техника (горната графика) и наблюденията от Кеплер

(долната графика). Credit : NASA

Наблюдения от “Кеплер” - при 7х и 100х увеличение. Credit : NASA

http://www.cosmos.1.bg

http://www.nasa.gov/mission_pages/kepler/news/kepler-discovery.html

http://nauka.bg

49

http://nauka.bg

ЛЮБОПИТНО

Атлас на света

През II в. след Хр. натрупаните знания дават възможност на Маринус от Тир да състави

атлас на света, в който известният свят е раз-делен на карти, представящи по-малки области. Птолемей, който по-късно през същото столе-тие съставя по-пълна карта на света, споменава, че са му известни малко области, които могат да се добавят към включените от Маринус: аф-риканските брегове, Индия и Източна Африка, Китай, пристанището Катигара в Източна Азия и пътищата на коприната. Изглежда, че атласът обхваща само известни земи, като изключва Америка и Австралия, съществуването на които само се е предполагало без категорични доказа-телства. Маринус използва проста правоъгълна проекция, която не позволява подходящо пред-ставяне на земната кривина.

Карта на света

През III в. пр. Хр. гръцкият учен Ератостен от Кирена, който измерва Земята и я разде-

ля на седем климатични зони, прави също и кар-та на света. Въпреки че е много по-точна и все-обхватна от всички други карти в малък мащаб от по-ранно време, тя е твърде слаба от гледна точка на съвременните стандарти и дори на тези от следващите векове. Ератостен се ограничава

до известния му свят: Европа, Африка, Азия и някои външни острови, като Исландия и Цей-лон (наричан Тула или Тапробан). При отбеляз-ване на разположенията на различните места на континентите той използва своите изследвания за географска дължина и ширина, въпреки че точността на картата намалява с разстоянието при отдалечаване от Средиземно море.

Релефна карта

Големият китайски учен Шън Гуа започва да прави релефни карти в края на XI век, кога-

то работи като чиновник, инспектиращ гранич-ните области. Неговият метод бил да изобрази дадена област върху дървена основа и да доба-ви планините и долините, като ги моделира от смес от дървени стърготини и лепило. Самият той отначало прилага тази техника на открито, но после я заменя с технология с използване на разтопен восък, след като сместа за моделира-не замръзва при едно застудяване на времето. Когато се връща към работата си в Кайфен, той разполага със своя восъчен оригинал, изкопи-ран във вид на издълбано дърво. Скоро след това са издадени заповеди за производство на подобни карти от дърво за всички гранични об-ласти на Китай.

http://nauka.bg

50

http://nauka.bg

ЛЮБОПИТНО

Геологическа карта

Една египетска карта върху папирус прибли-зително от 1300 г. пр. Хр. показва области

със златни и сребърни залежи в планинската област навътре от бреговете на Червено море. Включени са означения на пътища заедно с тех-ните направления и миньорско селище, както и местонахожденията на злато и сребро. За оз-начаване на планините със златни залежи е из-ползван червен цвят.

Карта на град

Най-ранната карта на град в съвременен вид представя град Нипур в Месопотамия. Ни-

пур е рожденото място на първото движение за мир и мястото, където са се провели първият репортаж и първото маратонско бягане. Карта-та, която го представя, е издълбана на глинена плочка през второто хилядолетие пр. Хр., веро-ятно преди 1500 г. пр. Хр. За такава стара карта мащабът е спазен доста точно. На нея са обозна-чени разстоянията между отделни точки. Плоч-ката е счупена, но са останали около 4 кв.км от центъра на града, като са отбелязани градските стени, портите, главните сгради, „централният градски парк”, канали и река Ефрат. Въпреки че не е открита истинска карта на град отпре-ди времето на нипурската, като се има предвид умението, с което е била изработена въпросната карта, картографите от Месопотамия вероятно и преди това са правили подобни карти.


51ЛЮБОПИТНО

За мнения, коментари и реклама - [email protected]

http://help.nauka.bg

http://help.nauka.bg

Българска Наука 22

Documents