Разказвачество    :Преглед на историите

       Великите разказвачи от древните   шамани до сценаристите

Част 2

МАНАСТИРИ По това

време, като алтернатива на Рим, се образува друга универсална общност- монашеската. Средища на

култура и богатство, манастирите създават собствената си идентичност с помощта на легендите

(от гръцкото “четене”). Освен за героите на онова време, те разправят житията на светци. Поклонници от цял свят се стичат към мощите им. Агиографията е особен разказ с фантастични елементи, който доказва

как от раждането си дадения светец е бил предопределен за мъченичество. За процъфтяването

им спомага и общият език- латински.

РИЦАРСТВО Другото

съсловие, което преобладава по това време, са рицарите. Благодарение на Кръстоносните

походи от 9-ти до 15-ти век, различни култури на пътя до свещените земи се срещат,

разминават и допълват взаимно. В писанията им се разказва за пътешествия и война.

ДУХОВНО След разпадането

на Римската империя светът се обърнал към духовното: християнството и рицарските

идеали.

АЛЕГОРИЯ Човешките

желания и недостатъци били отричани, което дало поле за изява на алегоричните разкази.

Като типичен пример се счита “Роман за розата” (13 в.) на Гийом дьо Лорис,

продължена от Жан дьо Мьон. Поемата е въведение в куртоазната любов: как да спечелиш възхищението на любимата,

побеждавайки Страх, Срам, Опасност и всички лоши съветници.

ЛЮБОВ Но трубадурите (12- 13 в.)

са тези, които изобретяват представата за любов, каквато я познаваме днес. Или по-

скоро те се опитват да я намират, както подсказва названието им. Най- често били

благородници. Поезията им била посветена на добрата дама, която не се оставяла да бъде лесно съблазнена, но и не трябвало да бъде

безсърдечна. Била съставени на език ок и ойл, съответно от Северна и Южна Франция за

публично изпълнение.

ЕДИНСТВО Приблизително

по онова време се заражда и тенденцията за записване на оформящи народните

идентичности произведения.

АРАБСКИ Може би едно от

първите са приказките от „Арабски нощи“, която използва историята на Шехерезада, за да разкаже десетки други. Това става още през 9-

ти век.

ПЕРСИЙСКИ От другата

страна на границата, поетът Фердоуси завършва епоса си след години на лишения и изгнаничество.

„Шах-наме“ ("Книга на царете", края на 10 в.) на Персия, днешен Иран, описва събитията, белязали

целия път на империята. Тук шаховете са изобразени без излишни ласкателства- или коравосърдечни и егоистични, или великодушни. Творбата започва с описание на началото на света и цивилизацията и вдъхновява дори по- късни шаховете да поръчат множество миниатюри с историческа тематика.

Завършва с началото на 6-ти век, нашествието на арабите и залеза на империята.

ФРАНКИ Подобен край има и

«Песен на Ролан» (11 в.), която показва смелостта и войската доблест на франките.

Младият и безразсъден племенник на краля Ролан загива геройски във битка срещу

арабите.

АНГЛОСАКСИ Северните

народи имат своята по- приказна “Песен на Беоулф”, писана в началото на хилядолетието. Всеки път,

когато крал Хродгар дава пир, чудовището Грендел, събудено от шума и глъчката се появява и убива

гостите. Чуждоземният войн Беовулф е най- храбрият и успява да убие чудовището. При завръщането си става крал на гаутите, но това не го предпазва от

тежката участ да умре сам, ранен от дракон.

ЯПОНСКИ “Сказание за

Генджи” от началото на 11-ти век в Япония, е изящен ръкопис, излязъл изпод ръката на

благородничката Мурасаки Шикибу. Разправя се за интригите в императорския двор, но по- забележителното е, че използва фонетичната

азбука кана.

КИТАЙСКИ В Китай също се

развива романовият жанр. За да разберем китайската култура достатъчно е да се запознаем с Четирите

класически романа.Първият от тях, за владеещите кунг- фу “Герои от

блатата” (13-ти век), познат още като “Воден предел” описва феодалните въстания при династията Сунг.

Мащабното историческо платно “Трите кралства” или “Трицарствието” (14-ти век) се занимава с военните и

политически борби между кралствата Уей, Шу и У. Другите романи са “Пътуване към Запада” (16-ти век) за

будисткото поклонничество; и “Сън в червения павилион”(18-ти), донякъде автобиографичен разказ за

аристократичните красавици, които авторът му Цао Сюецин среща през живота си.

СКАНДИНАВСКИ

“Песен на Нибелунгите” (12 в.): поемата е базирана на старогермански и вероятно

скандинавски сказания и легенди. Изследва значението на племенния водач Зигфрид:

женитбата му с Кримхилда, убийството му и последвалата вражда, която прераства в битка

между племената хуни и бургунди.

ИСПАНСКИ “Поемата за

моя Сид” (края на 12 в.): военните подвизи на Ел Сид, който по молба на краля трябва да замине от Валенсия, далеч от съпругата и

децата си и да се съгласи за сватбата на дъщерите си доня Елвира и доня Сол със

страхливците Карийон, която се отменя след дуел.

Името му до толкова се асоцира с добродетели, че векове по- късно Корней го избира за

пиесата си “Сид”, която разказва за дилемата на младия благороден войн- да защити честта

си или да опази любовта си.

ТРИСТАН Подобна в и съдбата

на Тристан (12 в.) и неслучайно тя вълнува множество автори и от двете страни на

Ламанша. До нас са достигнали истории, написани от Берул и Томас, но и доста

анонимни ръкописи. Младият Тристан е трагично влюбен в принцеса Изолда, невестата

на чичото, който го е отгледал- крал Марк. Замесен е любовен елексир, чудовище и зла

(почти) близначка.

КРАЛ АРТУР Вероятно този

разказ вдъхновява легендите за Крал Артур и рицарите от Кръглата маса- пътешествието към

духовно израстване, лоялността, смелостта.Артур разбира за съдбата си чрез Ескалибур- мечът,

даден му от Дамата от Езерото, който отсява достойният крал. Магия прониква отвсякъде, като

дори верния спътник и съветник на рицаря- Мерлин, има дарба, а сестра му Моргана е фея. Но никъде тя не е по- силно от мъгливия ябълков остров Авалон. Все пак и нечистите дела не са чужди на този свят,

като предатеството на Ланселот и кралица Гуиневир.

РИЦАРСКИТЕ РОМАНИ Така, Кретиен дьо

Троа (12 в.), вдъхновен от легендите за Крал Артур и Свещения Граал пише серия от

рицарски романи: „Ерек и Енида“, „Клижес“, „Ланселот, рицарят на

каруцата“, „Ивиян, рицарят на лъва“, „Персевал, рицарят на Свещения

Граал“.

ПАРОДИЯ А като пародия на

тези куртоазни романи се явява “Роман на Ренар” (12-13 в.): сатирични кратки разказчета

от различни автори, в който животните проговарят и олицетворяват различни

добродетели или пороци.

СТЪКЛОПИСИ Малко

били образованите и нямало лесен начин за разпространение на книжнината поради

разпокъсаността на Европа. Затова притчите от Библията били разказвани с помощта на

стенописите и розетките на катедралите.

КНИГИТЕ И тъй като

повърхността за писане била силно ограничена- и направена най- често от кожа- само институции като църквата и кралския

двор са можели да си позволят книги.

НЕУКИ Но малка част от монасите,

които били натоварени с изработката на ръкописите били грамотни. Затова

художниците често бъркали кое описание на фантастично чудовище се отнася към илюстрацията, която прекопирвали в

бестиариите например. А тези, които можели да пишат, оставяли оплакванията си в

полетата на ръкописите.

ЛИТЕРАТУРА Горе- долу

по това време (12- 13 в.) се заражда и „литературата“ или по скоро понятието, или

думата свързана с него. Преди не е имало обединяваща дума за всички жанрове: елегия,

роман, драма и т.н.

ПИСАНЕ И така на прага на

Ренесанса, заниманието на мнозина, получава своето определение и тласък.

АД Произведението на Данте “Божествена

комедия” (14 в.) е несравним образец на човешкия гений. Още едно пътешествие към любовта, този път чистата и възвишена. Но

успява да обхване целия съвременен и невидим свят на тогавашна Флоренция, и този

на мъртвите.

ЧУМА Като лек срещу нелекия живот

се явява “Декамерон” (14 в.)- жизнеутвърждаващ сборник, пълен с

изкушения, поуки и хора от разнообразни прослойки и нагласи. В него са събрани

историите, които разказват седмина млади благородници и дами, оттеглили се извън

града, за да се предпазят от чумата.

ПОКЛОНЕНИЕ Подобна е и

конструкцията на “Кентърбърийски разкази” на Чосър (14 в.): първото познато произведение на разговорен (английски) език, като всеки един от

поклонниците, събрали се в крайпътен хан споделя по една история. Измежду тях има представители на

различни социални класи: рицар, мелничар, търговец и сума религиозни хора- монах, пристав, свещеник.

Темата за религията е основна, тъй като по онова време, след Черната смърт, злоупотребите и практиката с продажбата на индулгенции,

разколебава авторитета на църквата и води до основаването на не един малък орден.

Пишете ми на:lila_dee@abv.bg