Образованието в Спарта и Атина

Образованието в Спарта

• В количествено отношение спартиатите са около 9 хил. семейства, а илотите около 250 хил. и те непрекъснато се стремят към свобода. Това налага спартиатите да бъдат непрекъснато в бойна готовност.

• Да умеят да убиват, да си служат с меч. Целта на възпитанието в Спарта е да се възпитава спартиатът-войн. Съвършен войник предан на държавата. Тази цел налага специална образователна система.

Спарта

Спарта

• В Спарта децата принадлежат на държавата. До 7 год. възраст се възпитават в семейството. Майките-спартанки ги закаляват и възпитават в безстрашие. От 7 до 14 год. възраст децата постъпват в държавни образователно-възпитателни учреждения. Разпределят се по възрасти.

Спарта• Получават изключителна

физическа подготовка. От сутрин до вечер физически занимания. В края на този етап младежите се извеждат от Спарта в различни гранични пунктове. На 15 год. възраст се връщат и се провежда парад. От 15 до 20 год. възраст се разпределят по отряди и се наричат ирени.

Спарта• Сега вече при тях идват старите

спартиати и провеждат беседи на различни теми. От 21 до 30 год. възраст младежите постъпват в ефебия – учреждения от казармен тип. Цел – военно обучение.

Спарта

• След тази възраст младежите излизат от образователно-възпитателната система. До тази възраст се наричат непълнолетни. От 30 до 60 год. са мъже. Над 60 год. са старци. Старците образуват съвет, който се нарича герусия. Този съвет избира педоном, който с пет помощници отговаря за обучението на младите хора.

Образование в Атина

• За древните атиняни смисълът на живота е човек да бъде щастлив. А според тях човек е щастлив, ако е физически здрав и нравствено извисен. Така достигат до понятието калокагатия – означава всички отенъци на нравствена и физическа красота. А пътят за постигането на това съвършенство се нарича пайдея.

Атина

• Това понятие не съществува в никой друг език. В древността атиняните са наричали себе си прекрасните и добрите. Според тях пътят за достигане на калокагатия е състезанието. Целият живот на атиняните мъже преминава по стадионите.

Състезанията са неотменни за тях. Но калокагатия е само за мъжете. От това понятие възлиза и целта на възпитанието – хармонично развитие на тялото и духа.

Атина

Атина

Жената в Атина е в унизително неравноправно положение. Девойките израстват в семейството. Женската част на къщата се нарича гинекей. До 7 год. възраст и момчета и момичета се възпитават в женската част на къщата.

Атина

След тази възраст момичетата остават в семейството и усвояват четене, писане, ръкоделие, музика. Жената в къщата се нарича “старша слугиня”. В аристократичните семейства е “дойка”.

Атина

Бащите рядко взимат участие в отглеждането и възпитанието на децата до 7 год. възраст. Девойките, когато се омъжат не променят положението си. Жените рядко излизат на улицата. Смята се за некрасиво да се появяват пред мъжете, да посещават дори родителите си. Когато излизат се придружават от евнуси.

Атина

За разлика, мъжете са напълно свободни и посветени на своята цел – постигане на физическо и нравствено възвисяване – калокагатия. От 7 до 16 год. възраст момчетата постъпват в музично училище – основно. То е общообразователно и в него се изучава основно четене и писане, след това науките. В него учебните предмети обхващат 3 кръга:

Атина

• четене, писане, литература, музика, пеене

• математика

Атина

• рисуване

Атина

До тук музичното училище полага основите на хармоничното духовно възпитание. От 12 год. възраст започва гимнастическо училище, което е към музичното. Понятието гимнастическо идва от “гимнос” (гр.) – гол, човек без дрехи.

Атина

В гимнастическото училище младежите играят голи. Изучават 5 дисциплини – пентатлон: бягане, скачане, борба, хвърляне на копие, хвърляне на диск. Учителят в гимнастическото училище се нарича педотриб.

Атина

От 16 год. възраст децата с интелектуални качества, но само от робовладелските среди постъпват в гимназия. Тя е продължение на гимнастическото училище и е за усъвършенстване на гимнастическата подготовка. Най-известни гимназии са:

Атина

Учител и ученик, фрагмент от червенофигурна ваза

Атина

• Лицей – принадлежала на Аполон Лицейски

• Академия – наименованието идва от бог Академ

• Киносарг – за младежи със смесена кръв, патрон е Херакъл

Гимназиите не са държавни, а обществени. Издържат се от богати аристократи – гимназиарси.

След гимназията следва ефебия – не е казармено учреждение, за разлика от Спарта. Военно обучение само на теория. След ефебия младите хора получават граждански права.

Атина

Философските школи

Милетска школа

Милетската школа носи името на гръцкия полис Милет, разположен в областта Йония (днес се намира в западна Турция). Понякога школата бива наричана Йонийска. Тя е в началото на древногръцката философска школа, а характерен за философските търсения от епохата е опитът да се открие и опише първоначалото.

Талес Анаксимандър Анаксимен

Талес

Върху надгробната плоча на Талес опечалените милетски граждани изписали:

"Погледни, това е малък гроб, но славата му достига небесата. Талес, най-мъдрият от всички мъже, спи тук своя вечен сън."

Блаженството на тялото е в здравето, блаженството на ума — в знанието.

Най-трудно е да познаеш себе си, най-лесно е да проучваш другите.

Анаксимандър

Пръв в Гърция съставя географска карта, въвежда слънчев часовник и прилага правоъгълната проекция. Смятан за основател на град Аполония (днес — Созопол, България).

Анаксимен

Интереси:Метафизика, Математика, Астрономия, География

Питагор и Питагорейска школа

Питагорейската школа се счита за първата организирана философска школа.

«...цялата природа е хармония и число.»

Ако можеш да си орел, не се напъвай да си пръв сред гаргите.

В изблик на гняв не бива да се говори, нито да се действа.

Колкото и да са кратки думите «да» и «не», те изискват най-сериозния размисъл.

Шегата, подобно на солта, се ползва умерено.

Питагор

Елейската школа носи името на йонийско-гръцката колония Елея в Южна Италия. Основните възгледи на елеатите са, че всичко съществуващо е едно, а множествеността и промяната са недействителни. Мелис Парменид Зенон Ксенофан Хераклит Левкип, Демокрит и Емпедокъл Анаксагор

Елейска школа

Софисти

Софѝсти били наричани древногръцки философи, които играят роля на професионални учители по мъдрост и красноречие.

Те не образуват единна философска школа. Общото между тях е:

• отказването от религията;• рационално обяснение на природните явления;• доказват относителността на всичко съществуващо;• скептици са, съмняват се във всичко.

Протагор Продик Хипий Антифонт Критий Хиподам Горгий Тазимах

Софисти

Класически период

Класическият период, се отнася най-общо до времето на разцвета и западането на атинската демокрация.

Сократ

Платон

Аристотел

Сократ

Сократ, спазвайки своята максима „Аз знам, че нищо не знам“, задава въпроси, чиито отговори водят към нови въпроси и диалектически достига до положения, които не могат да бъдат отречени

Сократ

Смъртта на Сократ

Има само едно добро - знанието и едно зло – невежеството.

Най-добрата подправка към храната е гладът. Не животът, а добрият живот си струва да

бъде ценен. Не изисквай от другите това, което ти сам не

можеш да изпълниш. Не прави на другите нещо, което те ядосва,

когато го правят на теб.

Сократ

Платон

Древногръцки философ, математик, ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия.

Добрите хора не се нуждаят от закони, за да се държат правилно, а лошите винаги ще намерят как да ги заобиколят.

Добър човек е този, който се отплаща на другия с добро.

Мъдрецът говори когато има да каже нещо, а глупакът - за да каже нещо.

В основата на всяка мъдрост е търпението.

Платон

Аристотел

Древногръцки философ, един от най-големите гении на Античността. Ученик на Платон и учител на Александър Македонски, Аристотел е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха. Съчиненията му са на практика енциклопедия на древногръцкото познание.

Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката.

Образованието е най-добрата осигуровка за старините.

Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите.

Умният човек ще се съгласи с умния, глупавият обикновено не се съгласява нито с умните, нито с глупавите.

Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага.

Аристотел

Раждането на науките

• Философията – „майка на всички науки“МатематикаГеометрияАстрономияМетеорологияХронологияМедицинаЗоологияБотаникаФизика Етика

Атинската школа - Рафаело