Клемент МурКлемент Мур

Нощта преди КоледаНощта преди Коледа

Беше нощта преди Коледа – тиха и бяла.Къщата спеше… И мишката беше заспала.

Само чорапките пъстри, грижливо строени,чакаха гостенин драг с бързоноги елени.Сгушени спяха отдавна децата щастливи,

сладко в съня им танцуваха захарни сливи,спеше и майка им, сбрала в бонето косите,

дрямката вече и мен ми затвори очите.

Точно тогава разнесе се вън олелия.В миг се събудих уплашен, защо да го крия?

Боже, от толкова хубост замря ми

сърцето!Месецът хвърляше

сребърен пламък небесен,

всичко блестеше в снежеца –

тъй пухкав и пресен,и като приказни сенки

посред белотатаосем еленчета теглеха

бързо шейната.

Сам Дядо Коледа – дребничък стар симпатяга,

весело свиркаше, бързо подканяше впряга:

- Хайде, еленчета! Дашър и Виксен, и Прансър!

Бързайте, Дондър и Комет,и Кюпид, и Дансър!

Блитцен, светкавице моя,Напред към комина!

Знаете всички, че трябва през него да мина!

Както наесен летят с урагана листата,

тъй и елените литнаха, а след тях и шейната.

Пуснах пердето и тръгнах… Пред мене стоеше ТОЙ:

С бяла брада до гърдите,

с кожени дрехи червени бе чак до петите.

С пепел и сажди изцапал си беше

костюма…Гледах го мълком –

загубил и ума, и дума,

как пред камината ситни

със пъргави крачки,как от гърба си стовари

торбата с играчки.

Дядо Коледа

Имаше нос като алена сочна черешка,

весели устни, присвити във лека насмешка,

розови бузи с дълбоки и смешни трапчинки,

сини очи и коси като чисти снежинки.

Точно каквито са елфите – мъдри

и стари,щедро подготвяше

гостът за всички ни дари.

Аз се разсмях от сърце, той обърна се живо,

махна с ръка и намигна с око закачливо.

После за своята работа пак се захвана –

сложи във всяко чорапче играчка

желана,сръчно добави отгоре

и лакомства вкусни…

Пръст до носа си опря: “Тихо!”.

Подсвирна със устнии след това през комина с торбата

изчезна. В миг полетя със шейната в нощта

многозвездна.

Чувах гласа му обаче да буди простора:- Весела Коледа! Весела Коледа, хора!