Разговори с Шри Рамана Махариши

Разговори с Шри Рамана Махариши

Предговор

Книгата “Разговори с Шри Рамана Махариши”, първо публикувана в три тома, сега е издадена в удобно еднотомно издание. Няма съмнение, че настоящото издание ще бъде прието от преданоотдадените от цял свят със същата дълбока почит и уважение, както и по-ранното издание, извлечено от тях. Това не е книга, която да бъде прочетена набързо и да бъде оставена настрана. Тя е нарочена да бъде неотменимо ръководство за нарастващия брой пилигрими към Вечната Светлина.

Не можем да не сме благодарни на Шри Мунгала С. Венкатарамаях (сега Свами Рамананада Сарасвати) за записките на „Разговорите”, покриващи период от четири години (1935-1939). Тези поклонници, които имаха добрата съдба да видят Бхагаван Рамана, четейки тези „Разговори”, с наслада ще си припомнят техните собствени спомени за Учителя. Независимо от факта, че великият Светец на Аруначала учеше през повечето време чрез тишина, той даваше също и съвършено ясни устни наставления, без да замъглява умовете на слушателите си. Би било добре ако всяка негова дума е била запазена за идните поколения. Но трябва да бъдем благодарни и за малкото от записаните му наставления. Тези „Разговори” ще хвърлят светлина на „Писанията” на Учителя и навярно е най-добре да ги изучаваме заедно с „Писанията” му, чиито преводи са достъпни („Събрани Произведения от Рамана Махариши” от издателство „Хайдакан”).

Шри Рамана, като цяло, не даваше учения. В действителност, Светецът не изпитваше нужда да води „лекции” или „курсове”. Неговите думи бяха адресирани преди всичко до определен търсещ, който искаше да разреши някои затруднения в своя духовен път. Но тъй като трудностите израстващи при търсенето на Себето1 са сходни, а метода за разрешаването им е един и същ, отговорите на Махариши имаха универсално качество.

Не всеки можеше да задава правилни въпроси или да ги оформи както трябва. Затова „Наставлението” на Гуру не беше просто отговор на запитването като на някакъв изпит. Той често отиваше отвъд думите, съставящи въпроса и дори го коригираше. Когато бяха задавани несъществени и маловажни въпроси, той не задоволяваше празното любопитство на питащия, нито пък подкрепяше илюзиите му. Шри Рамана никога не оставяше събеседника си там, където беше. Както един от преданооотдадените каза: „На въпросите ни не беше просто отговоряно, а те биваха размивани.”

1 Атман

Отношението на всеки, посещавайки светец е различно. Скептици и агностици, теисти и атеисти, търсачи на чудеса и ловци на психични феномени – всички отиваха при Махариши. Естествено, всеки задаваше въпросите, които им идваха на ум и природата им зависеше от отношението и интересите на заинтересованата личност. Величието на Учителя се състоеше в премахването на отношенията и интересите на поклонника, които бяха несъществени и в предизвикването на копнеж за осъзнаване на Върховната Истина.

Посетителите на Ашрама често питаха Шри Рамана за свръхестествените сили и психичните феномени. Не е ли добре да се придобиват окултни сили като телепатия? Да направиш тялото си невидимо не е ли знак за зряла мъдрост? Може ли човек да чете умовете на другите? Учителят винаги отговаряше, че окултното и чудесата не са духовното. Свръхестествените сили са по скоро препятствие, отколкото помощ по пътя към Върховния Дух. Някои питаха за мъртвите: „Какво се случва с тях? Може ли човек да ги види?”. Тук отново, Шри Рамана учеше, че тези неща нямат никакво значение, и че никой търсещ истината не трябва да се занимава с това. Аристократична и изтъкната дама веднъж попита: „Махараджи, може ли да видим мъртвите?”. Учителят отговори: ”Да”. Дамата попита: ”Йогите могат ли да ни ги покажат?”. Учителят: „Да, могат. Но не ме карайте да ви ги покажа, защото не мога.” Дамата: „Вие виждате ли ги?”. Учителят: „Да, в сънищата.”

Главното учение на Шри Рамана е Себеизследването. Вместо да искаме да знаем това или онова, познайте себе си. Питайте „Кой съм аз?”, вместо да задавате въпроси за стотици други неща. Себеизследването е най-лесната от всички задачи. Но изглежда е най-трудната, понеже сме станали чужди на собственото ни Себе. Това, което трябва да направи човек е просто – да пребивава като Себето. Това е висшата Истина. Това е вечното, естествено и присъщо състояние. Поради невежество ние се идентифицираме с не-Аза.

Най-фината от идентификациите е тази с егото. Нека открием корена на егото. Откъде израства това псевдо-аз? Накрая на това изследване ние ще открием, че егото изчезва, оставяйки да сияе вечното Себе. Затова най-добрата практика е изследването: „Кой съм аз?”. Това е най-великата джапа. Това е истинската пранаяма. Мисълта „Аз не съм тялото” (нахам) е издишването (речака), изследването „Кой съм аз?” (кохам) е вдишването (пурака), осъзнаването „Аз съм Той” (сохам) е задържането на дъха (кумбхака). Плодът на Себеизследването е осъзнаването, че Себето е всичко, и че няма нищо друго. За тези, които следват този метод не е необхдима друга садхана. Но дори тези, които са приели предаността (бхакти) като дисциплина, достигат същата цел. Ако човек отдаде егото си на Гуру или Бог, той осъзнава Себето.

Учението на Шри Рамана, както е предадено в „Разговорите”, ще донесе надежда на всички. Няма нужда да си мислим, че не сме годни за спасение. Възрастен американски посетител веднъж попита Учителя: „Махариши, мислите ли, че сме лоши момчета?”. Характерният отговор на Учителя беше: „Не говорете така. Няма нужда да си мислите, че сте лоши момчета”. Всичко лошо в нас със сигурност ще бъде премахнато, ако само слушаме мъдрите думи на Махариши, които са записани в настоящата книга.

Нека я четем с нагласата за осъзнаване на най-висшето учение на Учителя, което беше безгласно!

Университета на Мадрас, 11 август, 1958 Т.М.П. Махадеван

ВЪВЕДЕНИЕ

Тези „Разговори” покриващи периода от четири години (1935-1939), бяха записани от Шри Мунгала Венкатарамаях (сега Свами Раманананда Сарасвати), който е стар ученик на Шри Рамана Махариши. Въпреки, че е телугу по рождение, той говори английски и тамил и е запознат със санскрит, което е необходима квалификация за човека пожелал да запише разговорите на Шри Бхагаван с различните ученици и посетители.

Четирите години покрити тук бяха дните, когато Ашрама достигна върха на славата си. Здравето на Махариши беше добро като цяло и Залата, в която седеше беше отворена денонощно, приветстваща всеки и всичко. Тълпяха се посетители от всяко ъгълче на света и едва ли имаше страна, която да не беше представена по едно или друго време. Естествено, войната повлия на този наплив, въпреки че броя на индийските посетители постепенно се увеличи с времето. Но разговорите, много от които със западняци, бяха особено интересни. Съвременната тенденция към материализъм и безбожие, с които западът често се гордее, срещна майстора си тук. Шри Бхагаван сияеше като слънце и дори тези, които не го разбираха или не се съгласяваха с думите му, бяха очаровани и не можеше да не бъдат възвисени от присъствието му.

Въпреки че Шри Венкатарамаях беше напълно квалифициран за работата, да следваш Шри Бхагаван, веднъж започнал да говори, не беше лесна задача. Но той така добре владееше това, че никога не изтърваше да запише дори и дума, независимо на какъв език се говореше, докато останалите слушатели можеха да нахвърлят само някои бележки, твърде заети да не изпуснат дума от казаното, което не винаги беше лесно за разбиране. Шри Венкатарамаях играеше ролята на преводач за много английско говорящи хора, които се тълпяха в Ашрама, тъй като Бхагаван с неохота казваше няколко думи на този език, въпреки че го знаеше достатъчно добре, за да чете английски вестници и списания. Но да бъдеш преводач беше дори по-трудна задача от записването. Потокът от думи беше толкова непрестанен, че не оставаше интервал, в който тяхното значение да бъде предадено на жадния питащ. Често Шри Бхагаван беше молен да почака, докато думите му биваха предавани на нетърпеливия слушател. Така че лесно можем да си представим трудностите при записването. Единствено човек, който е седял години в краката на Учителя и е изцяло погълнат от философията му и начина, по който я обяснява, беше компетентен за задачата. За щастие беше открит Шри Венкатарамаях, идеалният човек за това.

Беше допуснато езикът използван тук да не е винаги елегантен, което се очакваше, имайки предвид обстоятелствата. Без съмнение това можеше да бъде коригирано, но повечето текст беше оставен както си е, понеже беше почувствано, че част от спонтанността, която сега притежава щеше да се изгуби. Въпреки че разговорите бяха на различни южноиндийски езици, повечето от тях бяха записани на английски, а останалите на тамил и телугу, които бяха преведени заради книгата. Завършените бележки често бяха показвани на питащия за потвърждаване, но всички те имаха печата на одобрение от самия Шри Бхагаван, тъй като записките винаги му бяха показвани за одобрение или за необходими поправки, след което бяха вкарвани в тетрадката. Така можем да бъдем сигурни, че тук имаме точното учение на Учителя и четейки го, ние отново сядаме в неговите крака в Старата Зала, изпивайки всяка дума, падаща от устните му, пленени от усмивката му, движението на деликатните му ръце и действията му. Понеже беше истински артист, често играеше историята, която разказваше, за да покаже по-добре виждането си.

Някои могат да разкритикуват книгата като монотонна, но тази предполагаема монотонност е преднамерена, понеже винаги е разкрито някое ново гледище, колкото и подобен да изглежда разговора. Шри Бхагаван винаги подчертаваше единствената съществена истина необходима за Освобождение, че съществува само едно Себе и нищо друго освен Себето. Знай това и всичко останало е познато. Това не може да бъде повтаряно твърде често.

Без съмнение, интелектуалното схващане на този факт поставя човек на пътя, но веднъж поел по него, умственото знание трябва да стане действително преживяване. За да знае нещо изцяло, не само повърхностно, човек трябва да бъде това нещо. Другояче знанието е непълно. Както посочих, ние винаги сме Себето, но асоциирайки се със заблудата за разделение, с егото, ние забравяме Виждащия и се идентифицираме с видяното. Но какво можем да направим? Навикът, фабрикуван от ума, раждане след раждане, век след век, е толкова стар. Умът, въвлечен все повече и повече в невежество, е неохотен и почти неспособен, да се освободи от робството на играта-свят, която е създал, дори и да желае това.

Ти си Себето, ни казва той, нищо друго освен Себето, всичко друго е единствено въобръжение, така че БЪДИ Себето, тук и сега. Няма нужда да бягаш в гората или да се затваряш в стая. Продължи с необходимите дейности, но се освободи от асоциацията на извършващия ги. Себето е свидетеля, ти си Това.

В тези разговори се дава пример след пример на език, който да подходи на всеки вкус и менталност. Четенето на книгата автоматично води човек навътре към източника. Това само по себе си е достатъчна садхана. Не се заблуждавай, ти вече си Това, няма нищо за постигане, просто се отърси от фалшивата асоциация, а разделението разпознай като илюзорно.

Неговият метод, Себеизследването е добре познат. Винаги и по всяко време търси източника на егото или привидния действащ, и постигайки тази цел, ни казва той, егото ще отпадне от самосебе си и няма да остане нищо освен вечно блаженото Себе. Но тук не е мястото да влизаме в детайли в метода. Заинтересуваните могат лесно да получат необходимите книги от Шри Раманашрамам.

Какво повече има за казване, освен да посъветвам всеки да прочете тази книга и да я направи част от себе си? Нито една дума не трябва да се мине лековато или пък някой разговор да се отхвърли като излишен. Всичко е чисто злато. Тук отново откриваме вечно живия Шри Рамана Махариши, седящ пред нас, наставляващ ни за наша облага и наслада с неговите неподражаеми думи.

След подготовката на книгата за печат, беше открито, че първата част не беше в хронологичен ред, но вместо да забавим публикуването беше решено да не поправяме настоящата подредба, тъй като няма никакво значение за контекста. Датите са включени единствено като отпратка и като гаранция за автентичност.

Шри Раманашрамам, 1 януари, 1955

ОТ ВОДЕЩИЯТ ЗАПИСКИТЕ

В много критичен и тежък период от живота си, скромен

преданоотдаден потърси Присъствието на Бхагаван Шри Рамана Махариши, за да намери покой на ума и живя в Ашрама с любезното разрешение на Сарвадхикари, Шри Ниранджананда Свами. Търсещият се захвана да записва, когато се удаде възможност, сладките, освежаващи и просветляващи думи на Учителя. Тази себепоставена работа беше започната за пречистване на своя ум и за по-добро разбиране на фините и дълбоки думи на Шри Бхагаван. Скоро след това, Сарвадхикари официално ги взе за Ашрама. Тези бележки*, покриващи периода от 1935-39 г. са включени в настоящия том с надеждата, че някои читатели могат да ги намерят за интересни и полезни в тяхното духовно търсене.

Шри Раманашрамам 1 януари, 1955. ВОДЕЩИЯТ ЗАПИСКИТЕ

* Няколко извадки от тези бележки вече са се появили в публикацията на Ашрама: „Евангелието на Махариши”.

РАЗГОВОРИ С ШРИ РАМАНА МАХАРИШИ

Том 1

15 май, 1935

Разговор 1 Скитащ се монах (санняси) се опитваше да разпръсне съмнението си:

„Как да осъзная, че целият свят е Бог?” Махариши: Ако направиш гледището си от това на мъдростта, ще

откриеш, че света е Бог. Без да знаеш Върховния Дух (Брахман), как ще узнеш Неговата всепроникваемост?

Разговор 2 Някой попита за природата на възприятието. М.: В каквото и състояние да е човек, възприятията взимат участие в

него. В будното състояние (джаграт), грубото тяло възприема груби имена и форми. В свапна (сънят със сънища), менталното тяло възприема умствени творения в техните многобройни форми и имена. В сушупти (дълбокият сън без сънища), идентификацията с тялото се изгубва и няма възприятия. Подобно, в Трансцедентното състояние идентичноста с Брахман хармонизира човек с всичко и няма нищо отделно от неговото Себе.

Разговор 3 Беше зададен въпрос за природата на щастието. М.: Ако човек мисли, че щастието е поради външни причини и неговите

притежания, разумно е да се заключи, че неговото щастие трябва да нараства с нарастване на притежанията и да намалява пропорционално с тяхното намаляване. Следователно, ако той е лишен от притежания, щастието трябва да липсва. Какъв е реалният опит на човек? Потвърждава ли се това виждане?

В дълбок сън човек е лишен от притежания, включително от собственото си тяло. Вместо да бъде нещастен, той е съвършено щастлив. Всеки желае да спи дълбоко. Заключението е, че щастието е присъщо на човека и не е поради външни причини. Човек трябва да осъзнае своето Себе, за да отключи извора на чисто щастие.

Разговор 4 Млад образован мъж попита Махариши: „Защо казвате, че Сърцето е

отдясно, докато биолозите са открили, че е отляво?” Човекът се съмняваше за авторитета на изказването.

М.: Точно така. Физическият орган е отляво, това не се отрича. Но Сърцето, за което аз говоря не е физическо и е отдясно. Това е моят опит и нямам нужда от авторитет. Все пак можеш да намериш потвърждение в Малайската Аюрведична книга и в Сита Упанишад; и той цитира (мантра) от последния и повтори текста (шлоката) от предния.

Разговор 5 Г-н М. Фридман, инженер, отбеляза за Милостта: „Куклата от сол

гмуркаща се в морето няма да бъде предпазена от водонепропускливо яке”. Това беше много удачно сравнение и беше аплодирано като такова. Махариши добави: „Тялото е водонепропускливото яке”.

Разговор 6 Монах (санняси) попита как да предотврати разсейването на ума. М.: Ти виждаш обекти понеже забравяш своето собствено Себе. Ако се

придържаш към Себето, няма да виждаш обективния свят. Разговор 7 Когато попитан дали окултни сили (сиддхи) могат да бъдат

постигнати заедно с Всемогъщество (Ишваратва), както е споменато в Дакшинамурти Аштакам, Махариши каза: „Постигнете първо Всемогъщество (Ишваратва) и тогава задавайте други въпроси.”

Разговор 8 „Може ли всеки да извлече полза, повтаряйки свещени срички (мантри)

избрани случайно?” М.: „Не. Той трябва да бъде готов и посветен в тези мантри.” Махариши илюстрира това със следната история: Крал посетил

министъра в неговата резиденция. Там му било казано, че министъра е зает с повтарянето на свещени срички (джапа). Кралят го изчакал и срещайки го, го попитал каква била джапата. Министърът казал, че била най-святата от всички, Гаятри. Кралят пожелал да бъде посветен от министъра. Но той признал своята неспособност да го посвети. Затова краля я научил от някой друг и срещайки министъра по-късно той повторил Гаятри и искал да знае дали е правилна. Министърът казал, че

мантрата е правилна, но не било правилно за него да я казва. Когато бил притиснат за обяснение, министърът казал на близкия прислужник да арестува краля. Заповедта не била изпълнена. Той я повторил многократно, но тя пак не била изпълнена. Кралят побеснял и заповядал на същия човек да задържи министъра и това било изпълнено незабавно. Министърът се засмял и казал, че случката била обяснението поискано от краля. „Как?”, попитал краля. Министърът отговорил: „Заповедта беше същата, както и изпълнителя, но авторитета беше различен. Когато аз заповядах, ефекта беше нулев, докато, когато вие заповядахте имаше незабавен ефект. Подобно е и с мантрите.”

Раговор 9 Някой попита: Защо е казано в писанията, че Мъдрецът е като дете? М.: Детето и Мъдрецът (джняни) си приличат по нещо. Случките

интересуват детето единствено докато те траят. То престава да мисли за тях след като са отминали. Очевидно е, че те не оставят никакъв отпечатък на детето и то не е повлияно умствено от тях. Така е и с Мъдрецът.

Разговор 10 Посетител попита как да осъзнае себе си в съответствие с

наставленията на Махариши, съдържащи се в „Реалността в четирдесет стиха”, Приложението, стих 9. Трудността беше в контролирането на ума.

М.: Това става с контрол на дишането. Ако го практикуваш сам, без чужда помощ, ума е под контрол. Иначе, ума е поставен под контрол спонтанно в присъствето на по-висша сила. Това е величието на близостта с мъдрите (сатсанга).

Разговор 11 „Възможно ли е съдбата (кармата) да се изчерпи някога?” М.: Кармите носят в себе си семената на собственото си унищожение. Разговор 12 Човек попита Махариши да му каже нещо. Когато го попита какво

иска да знае, той каза, че не знае нищо и искаше да чуе нещо от Махариши.

М.: Ти каза, че не знаеш нищо. Открий това знание. Това е освобождение (мукти).

6 януари, 1935

Разговор 13

Г-жа М.А. Пигот, английска дама, която беше прочела „Търсене в тайна Индия”, дойде да види Махариши. Беше осигурен един ученик за преводач. По това време имаше много посетители в залата, включително и жени с децата си. Мястото беше шумно. Накрая тишината надделя. Изведнъж Махариши, който изглеждаше, че гледа в безкрайното пространство се чу да казва нежно: „Маймуна”! Голяма маймуна седеше на краката си до входната врата и държеше с двете си ръце дете (ненаблюдавано от майката, която седеше от другата страна на вратата), прегръщайки го без да го наранява по никакъв начин, и двамата в пълен покой в присъствието на Махариши. Когато чу гласа на Махариши маймуната скочи ловко и изчезна. Тази случка много впечатли дамата.


„Необходим ли е Учител за реализацията?”, попита първо Г-жа Пигот. М.: Реализацията е по-скоро резултат от Милостта на Учителя,

отколкото от учения, лекции, медитации и др. Те са второстепенни помощни средства, докато Милостта е първичната и основна причина.

П.: Кои са пречките, които възпрепятстват осъзнаването на Себето? М.: Това са навиците на ума (васаните). П.: Как да преодолеем умствените навици (васаните)? М.: Като осъзнаем Себето. П.: Но това е порочен кръг. М.: Егото е това, което създава тези трудности, пораждайки пречки и

страдайки от сложността на привидни парадокси. Открий кой задава въпросите и ще намериш Себето.

П.: Кои са помощните средства за реализацията? М.: Ученията на Писанията и осъзнатите души. П.: Могат ли тези учения да бъдат дискусии, лекции и медитации? М.: Да, те всички са само второстепенни средства, докато основното е

Милостта на Учителя. П.: Колко време отнема за да я получиш? М.: Защо искаш да знаеш? П.: За да ми дадете надежда. М.: Дори такова желание е препятствие. Себето е вечно тук, няма нищо

без него. Бъди Себето и желанията и съмненията ще изчезнат. Това Себе е свидетел на дълбокия сън, съня със сънища и будността. Тези състояния принадлежат на егото. Себето трансцендира дори егото. Нима ти не съществуваше в дълбокия сън? Знаеше ли тогава, че спиш или че не осъзнаваш света? Единствено в будното състояние ти описваш дълбокия сън като неосъзнатост. Следователно, съзнанието докато спиш е същото като това, когато си буден. Ако знаеш това съзнание в будното състояние,

ще знаеш съзнанието, което свидетелства всичките три състояния. То може да бъде открито, търсейки съзнанието присъствало в дълбокия сън.

П.: В такъв случай аз ще заспа. М.: Няма лошо! П.: То е пусто. М.: За кого е пусто? Изясни това. Не можеш да отречеш себе си по

никое време. Себето е вечно тук, във всички състояния. П.: Не трябва ли да бъда, като че ли съм заспала и в същото време да

съм бдителна? М.: Да. Бдителността е будното състояние. Значи, естественото

състояние няма да бъде това на дълбокия сън, а като буден дълбок сън. Ако се оставиш на мислите си, те ще те подведат и ще се окажеш в безкрайна бъркотия.

П.: Значи, трябва да проследя мислите до източника им. М.: Точно така. По този начин мислите ще изчезнат и ще остане само

Себето. Всъщност за Себето няма вътре или вън. Това са проекции на егото. Себето е чисто и неограничено.

П.: Това го разбирам, но само интелектуално. Интелектът помага ли за реализацията?

М.: Да, до определен етап. Въпреки това, осъзнай, че Себето трансцендира интелекта. Той трябва да изчезне, за да достигнеш Себето.

П.: Моята реализация помага ли на останалите? М.: Да, определено. Това е възможно най-добрата помощ. Но няма

други, на които да се помага, тъй като реализираното същество вижда Себето, така както златаря вижда единствено злато в различните бижута. Когато идентифицираш себе си с тялото, единствено тогава има форми и очертания. Но когато трансцендираш тялото си, другите изчезват заедно със съзнанието за тялото.

П.: Така ли е и с растенията, дърветата и т.н.? М.: Те съществуват ли отделно от Себето? Изясни това. Ти мислиш, че

ги виждаш. Мисълта е проектирана от твоето Себе. Открий откъде израства. Мислите ще спрат да израстват и ще остане само Себето.

П.: Разбирам това теоритично. Но те все още са там. М.: Да. Те са като кино шоу. Има светлина на екрана и бързо движещите

се сенки впечатляват публиката, както постановка на някаква пиеса. Подобно нещо ще бъде, ако в същата пиеса е показана и публиката. Тогава и виждащият и видяното ще бъдат екрана. Приложи това към себе си. Ти си екрана. Себето е създало егото, което има своите натрупвания от мисли, които са изразени като света, дърветата, растенията и т.н., за които питаш. Всъщност, те не са нищо друго освен Себето. Ако видиш Себето, ще откриеш, че то е всичко, винаги и навсякъде. Не съществува нищо друго освен Себето.

П.: Да, но все още разбирам това единствено интелектуално. Все пак отговорите са прости, прекрасни и убедителни.

М.: Дори мисълта „аз не осъзнавам” е пречка. Всъщност, съществува единствено Себето.


Разговор 14 Стар мъж дойде и седна в залата. Махариши четеше на санскрит

рецензията на Шарма върху Аруначала Акшара Манамалай (първия от Петте Химна за Аруначала). Възрастният мъж попита нежно: „Казано е, че реализацията е неизразима и описанията винаги се провалят да я изкажат. Как така?”

М.: Темата е спомената в Аруначала Аштакам, стих трети, където се признава, въпреки, че изразяването на реализацията е невъзможно, все пак нейното съществуване е посочено.

Скоро след това имаше видими знаци на емоция в мъжа. Неговото дишане беше дълбоко и тежко и той падна на пода простирайки се смирено и стана едва-едва след една–две минути. Остана в покой за малко и напусна мястото. Очевидно мъжът имаше някакво озарение. Той търсеше потвърждение от Махариши, който отговори подобаващо. Той намери своето потвърждение и в замяна от своя страна, смирено и прочувствено благодари за божественото посредничество.

Разговор 15 Беше зададен въпрос за пасажа от Упанишадите: „Върховният дух е

по-фин от най-финото и по-голям от най-голямото.” М.: Дори структурата на атома е била открита от ума. Следователно ума

е по-фин от атома. Това, което е зад ума, наречено индивидуална душа, е по-фино от ума. По-нататък, тамилския светец Маникавачагар е казал за прашинките танцуващи в лъча от слънчева светлина, че ако всяка представлява вселена, цялата слънчева светлина ще представлява Висшето Битие.


Разговор 16 Г-н Дъглас Ейнсли (Грант Дъф), 70 годишен аристократичен английски

джентълмен, племенник на бившия губернатор на Мадрас, автор и поет, бивш член на британските дипломатически мисии в Атина, Париж и Хага, беше дошъл в Мадрас като гост на губернаторския дом. Той дойде

да види Махариши с представително писмо от Пол Брънтън. На следващият ден той се върна и остана по-малко от час в залата. И през двата дни не бяха разменени думи, срещаха се само погледи. Неговите хранителни навици бяха умерени. Той не се хранеше до един часа след обяд и после обядваше. Каза, че вечерта пие кафе и хапва бисквити и се оттегля без да се храни повече. Винаги е бил ерген, ходи по няколко мили на ден на празен стомах, говори малко и е много грациозен в движенията си. Гласът му е нисък и нежен и думите му изглежда, че идват от сърцето. Сред приятелите му може да се броят покойният Сър Джон Уудорф, Сър Сарвапели Радхакришнан и проф. Томас, преподавател по санскрит в Оксфордския университет. Той изрази желание да чуе Ведите. В понеделник пристигна писмо от Рига и въпросите вътре се случиха да съвпадат с въпросите, които зададе европейския посетител, свързани със съществуването на душите на покойниците и как най-добре да им служим.

Отговорът изпратен до Рига му беше прочетен. Пред него бяха повторени тамилски песни от „Реалността в четирдесет стиха” на Махариши и от Ведите. Той сметна рецитациите за възхитителни. На следващият ден дойде следобед и за учудване на всички, каза на Махариши, че имал преживяване предната нощ. То било нещо като електрическа светлина в сърдечния център от дясната страна. Добави, че е видял слънце светещо вътре. Махариши се усмихна леко и после му прочете превод на „Атмавидя” (Себепознанието), където има тайнствено изказване, че реализацията се състои в достигането на Атман (Себето), което е разширяване на съзнанието (чидвйоман), отличаващо се от ума, който е разширяване на читтавйоман. Това обяснение му се хареса.

Говорейки за него по-късно, Махариши отбеляза: „Само си представете как този 70 годишен мъж е оставил спокойния живот в къщата си, закупена със собствени средства! Колко интензивна е била искреността на устремлението му, за да напусне родната си земя, да се осмели да предприеме пътуване по море от 6000 мили и да посрещне несгодите на дългите железопътни пътувания в чужда земя, незнаещ езика, изпитвайки превратностите на самотния живот, подлагайки се на суровостта на горещия климат, в обстановка неподходяща и несвойствена за него. Той можеше да е щастлив в своята къща. Неговата жажда за вътрешен покой го е довела тук.”

Точно така! Интензивната искреност се бе проявила като озаряващите му преживявания тук в рамките на четири дни от пристигането му, казваха хората.

М.: По въпроса за душите на покойниците: докато човек се идентифицира с грубото си тяло, материализирано от мисълта, грубите проявления ще бъдат реални за него. Понеже си въобразява, че неговото

тяло произлиза от друго физическо същество, другите съществуват толкова истински, колкото неговото собствено тяло. Съществувал веднъж тук, той със сигурност оцелява след смъртта, понеже поколението е все още тук и чувства, че е било родено от друг. При тези обстоятелства отвъдния свят е истина и душите на покойниците са облагодетелствани от предложените им молитви. От друга страна, Единствената Реалност е Себето, от която се е появила егото, което съдържа в себе си семената на склонностите, придобити в предишни прераждания. Себето осветява егото, а материализираните склонности изглеждат на сетивата като вселената и биват възприемани от егото или отражението на Себето. Егото идентифицира себе си с тялото и така губи от поглед Себето и резултатът от това невнимание е дълбоко невежество и страданията в този живот. Фактът на израстването на егото от Себето и забравяйки го, е раждане. Затова може да се каже, че раждането на индивида е убило майката. Настоящото желание да върнеш мъртвата си майка, всъщност е желанието да си върнеш Себето, което е същото като да осъзнаеш себе си или смърттта на егото. Това е да се отдадеш на майката, за да може тя да живее вечно.

След това Махариши прочете от тамилската версия на Йога Васиштха историята на Дирга Тапаси, който имал двама сина: Пуня и Папа.

М.: След смъртта на родителите, младият тъжал за загубата и по-големият брат го утешавал така: „Защо скърбиш за загубата на нашите родители? Ще ти кажа къде са те. Те са в нас и са самите ние. Потокът на живота преминава през безброй превъплъщения, раждания и смърт, удоволствия и болки и т.н., също както водният поток на реката преминава през скали, дупки, пясъци, възвишения и пропадания по пътя си, но все пак не бива повлиян. Удоволствията и болките, ражданията и смъртта са като вълни на повърхността на привидната вода в миража на егото. Единствената реалност е Себето, от където израства егото, което тече по посока на мислите, които се проявяват като вселената, в която майки и бащи, приятели и роднини се появяват и изчезват. Те не са нищо друго освен манифестации на Себето, така че родителите на човек не са извън Себето. Затова няма причина да скърбиш. Научи това, осъзнай го и бъди щастлив.”


Разговор 17 Г-н В. И. Еванс-Венц, английски учен изследовател от Оксфордския

университет, донесе представително писмо от г-н Брънтън и дойде на посещение.

Беше уморен след пътуването и искаше да си почине. Той беше доста свикнал с индийския начин на живот, посещавал тази страна няколко пъти. Знаеше тибетски и беше помогнал за превода на „Книгата на мъртвите” и „Животът на Миларепа”, най-великия от Тибетските Йоги, а също и за третата книга от „Тибетските тайни учения”.

Следобед той започна да задава въпроси. Те бяха свързани с Йога. Искаше да знае дали е правилно да се убиват животни като тигри, елени и т.н., за да се използва кожата им за поза (асана) от Йога.

М.: Умът е тигърът или елена. П.: Ако всичко е илюзия, тогава човек може да убива, така ли? М.: За кого е илюзията? Изясни това! Всъщност всеки е „убиец” на

Себето (атмахан) във всеки един момент от живота си. П.: Коя поза (асана) е най-добрата? М.: Всяка асана, може би сукха асана (лесната поза или полулотос). Но

това е без значение за джнана, пътя на Знанието. П.: Позата издава ли темперамента? М.: Да. П.: Какви са свойствата и полезните качества на тигровата кожа, вълна

или еленовата кожа и т.н.? М.: Някой ги е открил и ги е разказал в книгите за Йога. Те са

проводници и изолатори на магнетизъм и т.н. Но това е без значение за пътя на Знанието (джнана марга). Позата всъщност значи установяване и устойчивост в Себето. Тя е вътрешна. Другите хора имат предвид външните пози.

П.: Кое време е най-подходящо за медитация? М.: Какво е времето? П.: Кажете ми какво е! М.: Времето е просто идея. Съществува единствено Реалността. Каквато

си мислиш, че е, тя изглежда като такава. Ако я наричаш време, тя е време. Ако я наричаш съществуване, тя е съществуване и т.н. След като си я нарекъл време, ти я разделяш на дни и нощи, месеци, години, минути и т.н. Времето е несъществено за пътя на Знанието. Но някои от тези правила и дисциплини са добри за начинаещи.

П.: Какво е джнана марга? М.: Концентрацията на ума е сходна и при пътя на Знанието и при Йога.

Йога цели съюза на индивида с универсалното, Реалността. Тази реалност не може да бъде нова. Тя трябва да съществува дори сега, и тя наистина съществува.

Затова пътя на Знанието се опитва да открие как се е появило вийога (раделението). Разделението е единствено от Реалността.

П.: Какво е илюзията? М.: За кого е илюзията? Изясни това. Тогава илюзията ще изчезне.

Хората искат да знаят преди всичко какво е илюзията и не изследват за кого е. Това е глупаво. Илюзията е външна и е непозната. Но за търсещият се счита, че е познат и вътре. Открий това, което е непосредствено, интимно, вместо да опитваш да намериш това, което е далечно и непознато.

П.: Махариши съветва ли европейците за някаква физическа поза? М.: Случва се. Както и да е, трябва да се разбере ясно, че медитацията

не е възпрепятствана при отсъствие на асани или предписано време или пък детайли от този род.

П.: Има ли Махариши някакъв специален метод, който да дава специално на европейците?

М.: Той е съобразно менталната подготовка на индивида. Всъщност няма нужда от някакво строго и установено правило.

Г-н Еванс-Венц започна да задава въпроси най-вече свързани с потготвителните етапи на Йога, за които Махариши каза, че всички те са помощни средства за Йога, която само по себе си е в помощ за Себереализацията, крайната цел на всички пътища.

П.: Работата пречка ли е за Себереализацията? М.: Не. За Себереализиралия се, Себето е единствената Реалност и

действията са единствено феноменални, незасягащи Себето. Дори, когато действа, той няма чувството на извършващ действията. Неговите действия са просто механични и той остава техен свидетел без никаква привързаност.

Такова действие няма цел. Човек, който практикува пътя на Мъдростта (джнана) може да практикува дори докато е ангажиран с работа. В ранните етапи може да е трудно за начинаещия, но след известно време практиката ще бъде ефективна и работата няма да бъде пречка за медитацията.

П.: Каква е практиката? М.: Постоянното търсене на „Аза”, източника на егото. Изследвай: „Кой

съм аз?”. Чистият „Аз” е Реалността, Абсолютното Съществуване-Съзнание-Блаженство. Всички страдания се раждат, когато забравим Това. Когато Това е устойчиво държано, страданията не засягат човека.

П.: Брахмачаря (безбрачието) необходимо ли е за осъзнаването на Себето?

М.: Брахмачаря е „живот в Брахман”. То няма връзка с безбрачието, както обикновено е разбирано. Истинският брахмачари е този, който живее в Брахман и намира блаженство в Брахман, който е самото Себе. Защо трябва да търсиш други източници на щастие? Всъщност напускането на Себето е причината за всички страдания.

П.: Безбрачието задължително условие (sine qua non) ли е за Йога? М.: Да, такова е. Безбрачието определено е спомагателно средство за

осъзнаването сред много други такива.

П.: Тогава то не е ли крайно необходимо? Може ли женен човек да осъзнае Себето?

М.: Без съмнение, това е въпрос на готовност на ума. Женен или неженен, човек може да осъзнае Себето, понеже то е тук и сега. Ако това не беше така, а беше постижимо чрез някакви усилия в бъдещето и ако то беше ново и нещо, което да се придобива, то не би си струвало да се преследва като цел, понеже това, което не е естествено не може да бъде вечно. Но това, което казвам е, че Себето е тук, сега и едно единствено.

П.: Понеже Господ е всепроникващ, човек не трябва да отнема живота на никое същество. Обществото право ли е да отнема живота на убиеца? Може ли държавата да прави това? Християнските държави започват да мислят това за грешно.

М.: Кое е това, което е накарало убиеца да извърши престъплението? Същата сила му дава наказание. Обществото или държавата е просто инструмент в ръцете на тази сила. Ти говориш за един отнет живот. А неизброимите жертви във войните?

П.: Така е. Погубването на живот така или иначе е грешно. Оправдани ли са войните?

М.: За Себереализираният човек, който винаги пребивава в Себето, загубата на един, няколко или на всички животи в този свят или във всичките три свята, няма значение. Дори ако се случи да ги унищожи всички, никакъв грях не може да докосне тази чиста душа. Махариши цитира Гита, глава 18, стих 17: „Този, който е свободен от идеята за „аз”, чиито интелект е непривързан, въпреки, че унищожава всички светове, той не убива, нито е обвързан с резултата на своите действия.”

П.: Действията на човек не оказват ли ефект на следващите му прераждания?

М.: Ти роден ли си сега? Защо мислиш за следващи прераждания? Факт е, че няма нито раждане нито смърт. Нека този, който е роден да мисли за смъртта и да се оправдава.

П.: Колко време отне на Махариши да осъзнае Себето? М.: Този въпрос е зададен, понеже са възприемат имена и форми. Това

възприятие е следствие на идентификацията на егото с грубото тяло. Ако егото се отъждествява с финия ум, както в съня със сънища,

възприятията също са фини. Но в дълбокия сън няма възприятия. Нима егото не е там? Ако не е било там, нямаше да имаш памет, че си спал. Кой беше този, който спа? Ти не казваш в съня си, че си спал. Казваш го сега в будно състояние. Следователно егото е едно и също при будността, сънуването и дълбокия сън. Открий Реалността отвъд тези три състояния. Тази Реалност е тяхната подлежаща основа. В това състояние има само Съществуване. Няма нито ти, нито аз, нито той; няма настояще, нито минало, нито бъдеще. То е отвъд време и пространство и е неизразимо.

То е вечно тук.

Също както банановото дърво дава издънки в корените си преди да роди плод и да загине, и тези издънки, пресадени, правят същото, така и първия Учител от древността (Дакшинамурти), който премахвал съмненията на своите ученици риши (мъдреци) в тишина, е оставил издънки, които вечно се размножават. Гуру е издънка от този Дакшинамурти. Когато се осъзнае Себето, въпроси не се появяват.

П.: Махариши навлиза ли в нирвикалпа самадхи? М.: Ако очите са затворени е нирвикалпа, ако са отворени (въпреки, че

се различава, все пак състояние на абсолютен покой) е савикалпа. Вечно присъстващото състояние е естественото състояние сахаджа.


Разговор 18 Г-н Еванс-Венц попита: Има йоги със свръхестествени сили. Какво

мисли Махариши за тях? М.: За силите се научава или чрез хорските приказки или чрез показ.

Затова те са единствено в сферата на ума. П.: Г-н Брънтън споменава за йогин в Мадрас, за който казват, че

поддържа комуникация със своя учител в Хималаите. М.: Това е всеизвестната телепатия, която не е особено изумителна.

Телепатията не може да съществува без слушател, както телевизията без зрител. Каква е разликата между това да чуваш отдалеч и да чуваш отблизо? Има значение единствено слушателят. Без слушател не може да има чуване, без зрител не може да има гледка.

П.: Значи искате да разглеждам субекта, а не обекта. М.: Субектът и обектът се появяват единствено, когато се появи ума.

Умът ги съставлява, а също и свръхестествените сили. П.: Могат ли да се видят проявления на светлини (джоти) на хълма

Аруначала? М.: Да. П.: Има ли физически ефект при посещаването на свети места като

планината Кайлаш, Бенарес и т.н.? М.: Да. П.: Има ли някаква изгода да умреш в Бенарес? М.: Да, значението ще ти се изясни, когато разбереш истинския Бенарес

и истинската смърт. П.: Имате предвид, че те са в Себето? М.: Да. П.: Има шест центъра в тялото и има шест кореспондиращи центрове в

света.

М.: Да. Каквото е в света е и в тялото; и каквото е в тялото е също и в света.

П.: Святостта на Бенарес въпрос на вяра ли е или е реално явление? М.: И двете. П.: Някои хора са привлечени към едно място за поклонение, а други

към друго. Това в съответствие с темперамента ли е? М.: Да. Просто помисли, как всички вие, родени на различни места и

жевеещи в други страни сте се събрали тук днес. Коя е силата, която ви е привлякла тук? Ако това се разбере и другата Сила е разбрана.


Разговор 19 Г-н Грант Дъф попита: Къде се намират паметта и забравянето? М.: В ума (читта).


Разговор 20 Г-н Еванс-Венц: Необходимо ли е уединение за джняни? М.: Уединението е в ума на човек. Той може да е в най-оживената част

на света и да поддържа покой на ума. Този човек е в уединение. Друг може да стои в гората, но все още да е неспособен да контролира ума си. За него не може да се каже, че е в уединение. Уединението е функция на ума. Човек привързан към желанието не може да намери уединение, където и да е. Непривързаният човек е винаги уединен.

П.: Значи човек може да е зает с работа и да е освободен от желание и да е уединен. Така ли?

М.: Да. Работата извършвана с привързаност е окова, докато работата изпълнена с непривързаност не влияе на извършващия я. Той е в уединение дори докато работи.

П.: Казват, че има много светци в Тибет, които остават в уединение и все пак са много полезни за света. Как става това?

М.: Може и така да е. Себереализацията е най-голямата помощ, която може да се окаже на човечеството. Затова светците са полезни, въпреки че остават в горите. Но не трябва да се забравя, че уединението не е единствено в горите. Може да го има дори в градовете, насред най-оживените светски занимания.

П.: Не следва ли тогава светеца да се смеси с хората и да им помага?

М.: Себето е единствената Реалност. Светът и всичко останало не са реални. Реализираното същество не вижда света като различен от себе си.

П.: Тогава реализацията на светеца води до издигане на човечеството без то да осъзнава това. Така ли е?

М.: Да. Помощта е неусетна, но тя съществува. Човечеството не съзнава това, но светецът действително помага на всички.

П.: А няма ли да е по-добре да се смеси с останалите? М.: Няма други, с които да се смеси. Себето е единствената Реалност. П.: А ако има сто Себереализирани хора, няма ли да има по-голяма

полза за света? М.: Когато казваш „Себе” се има предвид неограниченото, но когато

добавиш „хора” към него, ти ограничаваш значението. Има само едно Безкрайно Себе.

П.: Да, да, разбирам! Шри Кришна е казал в Гита, че работата трябва да се изпълнява без привързаност и такава работа е по-добра от безделието. Това ли е Карма Йога?

М.: Каквото е казано е дадено, за да задоволи различните темпераменти на слушателите.

П.: В Европа не се разбира, че човек в усамотение може да бъде полезен. Те си представят, че единствено човек работещ в света може да бъде полезен. Кога това объркване ще изчезне? Ще продължи ли европейския ум да гази в блатото или ще осъзнае истината?

М.: Няма значение дали е Европа или Америка. Къде са те освен в ума ти? Осъзнай Себето и тогава всичко е осъзнато.

Ако сънуваш няколко човека и после, когато се събудиш и припомниш съня си, опитваш ли се да се убедиш, че хората от съня ти също са будни?

П.: Какво мисли Махариши за теорията за вселенската илюзия (мая)? М.: Какво е мая? Тя е единствено Реалността. П.: Мая не е ли илюзия? М.: Думата мая е използвана да обозначи проявленията на Реалността.

Затова Мая е единствено Реалността. П.: Някои казват, че Шри Шанкарачаря е бил просто интелектуалец, а

не Себереализиран. Така ли е? М.: Защо се тревожиш за Шанкарачаря? Осъзнай своето собствено Себе.

Другите могат да се грижат сами за себе си. П.: Исус Христос е лекувал хората от болестите им. Това просто

свръхестествени сили (сиддхи) ли са? М.: Дали тогава Исус Христос е осъзнавал, че лекува хората от

болестите им? Той може да не е съзнавал своите сили. Има история свързана с това: Исус веднъж излекувал човек от неговата слепота. Човекът се опорочил с времето. Срещайки го след няколко години, Исус видял това и го попитал защо е станал такъв. Той отговорил, че когато бил

сляп, той не можел да извърши грях. Но след като Исус го излекувал от слепотата му той станал порочен и Исус бил отговорен за това.

П.: Но Исус не е ли бил Съвършено Същество притежаващо свръхестествени сили (сиддхи)?

М.: Той може да не е бил осъзнат за своите сили (сиддхи). П.: Няма ли да е добре да придобиеш такива, като например телепатия и

др.? М.: Телепатията или радиото правят възможно човек да вижда и чува от

разстояние. Чуването и виждането са едно и също. Няма разлика дали човек чува от близо или от разстояние. Фундаменталният фактор е чуващият, субектът. Без слушащият или виждащият, не може да има слушане или виждане, които са функции на ума. Следователно свръхестествените сили (сиддхи) са единствено в ума. Те не са естествени за Себето. Това, което не е естествено, а придобито, не може да бъде вечно и не си заслужава да се преследва.

Такива хора показват свръх способности. Човек, обладан от тези ограничени сили е жалък. Той иска да увеличи способностите си, за да е щастлив. Но виж дали ще е така. Ако с ограничени възприятия човек е окаян, с увеличени възприятия нещастието трябва да нараства пропорционално. Свръхестествените сили няма да донесат щастие на никой, но ще го направи още по-нещастен!

За какво още са тези способности? Който се представя за окултист (сиддха) желае да покаже сиддхите, така че другите да го оценят. Той търси признание и ако то не дойде няма да е щастлив. Трябва да има други, за да го ценят. Той дори може да намери друг притежател на по-висши сили. Това ще причини завист и нещастие. По-висшия окултист (сиддха) може да срещне още по-добър сиддха и така нататък, докато дойде такъв, който ще издуха всичко в един миг. Той е най-висшия адепт (сиддха) и Той е Бог или Себето.

Коя е истинската сила? Да увеличаваш благосъстоянието си или да постигнеш покой? Това, което води до покой е най-висшето съвършенство (сиддхи).

П.: Но обикновенте хора в Европа и Америка няма да оценят такова отношение и биха искали да демонстрират способности, да наставляват чрез лекции и т.н.

М.: Лекциите могат да забавляват хората за няколко часа без да ги обогати. От друга страна, Тишината е вечна и облагодетелства цялото човечество.

П.: Но тишината не е разбирана. М.: Няма значение. Тишината е красноречие. Устните лекции не са

толкова сладкодумни както тишината. Тишината е непрестанно красноречие. Първият Учител, Дакшинамурти е идеал за това. Той учел своите риши ученици чрез тишина.

П.: Но тогава е имало подходящи ученици за Него. Било е както трябва. Сега е различно. Те трябва да се обгрижват и да им се помага.

М.: Това е знак за невежество. Силата, която те е създала, е създала и света. Ако тя може да се грижи за теб, може да се грижи също и за света.

М.: Какво мисли Бхагаван за „изгубените души” споменати от Исус Христос?

М.: Помисли какво има за губене. Има ли нещо за губене? Има значение само това, което е естествено. То трябва да е вечно и неизразимо. Това, което е родено трябва да умре; това, което е постигнато трябва да бъде изгубено. Ти роден ли си? Ти си вечно съществуващ. Себето никога не може да бъде изгубено.

П.: Буддха препоръчва осем степенния път като най-добър, така че никой да не се изгуби.

М.: Да. Той е наречен Раджа Йога от индусите. П.: Препоръчителна ли е Йога за духовния търсещ? М.: Йога помага за контрола на ума. П.: Но тя не води ли до придобиването на свръхестествени сили

(сиддхи), за които се каза, че са опасни? М.: Но ти определи въпроса си с думите „духовен търсещ”. Ти нямаше

предвид търсач на сили (сиддхи).


Разговор 21 Г-н Елапа Четиар, член на законодателния съвет на Мадраското

председателство и влиятелен индиец, попита: „Защо е казано, че знанието родено от слушане не е затвърдено, докато това родено от съзерцание е устойчиво?”

М.: От друга страна е казано, че чутото знание (парокша) не е устойчиво, докато това родено от собствено осъзнаване (апарокша) е трайно.

Казват също, че слушането спомага за интелектуалното разбиране на Истината, че медитацията прави разбирането ясно и най-накрая, че съзерцанието носи осъзнаването на Истината.

Нещо повече, говорят, че цялото това знание не е устойчиво и бива затвърдено единствено, когато е ясно и близко, както гроздето във вдлъбнатината на дланта.

Има такива, които твърдят, че само слушането е достатъчно, понеже компетентния човек, подготвил се може би в предишни прераждания, веднага осъзнава Истината, изречена само веднъж и пребивава в покой, докато друг, не толкова добре подготвен трябва да мине през стадиите предписани горе преди да изпадне в самадхи.

Разговор 22 Г-жа Пигот се върна от Мадрас за следваща визита. Тя зададе

въпроси свързани с правилата за храненето. П.: Каква храна се препоръчва за садхака (този, който се занимава с

духовни практики)? М.: Саттвична храна в ограничени количества. П.: Какво е саттвична храна? М.: Хляб, плодове, зеленчуци, мляко и т.н. П.: Някои в северна Индия се хранят с риба. Може ли да я консумирам? Махариши не даде отговор. П.: Ние европейците сме свикнали на определена храна. Промяната на

храната се отразява на здравето и отслабва ума. Необходимо ли е да се поддържаме здрави?

М.: Абсолютно необходимо е. Колкото по-слабо е тялото, толкова по-силен става ума.

П.: При липсата на обичайната ни храна, здравето ни страда и ума губи сила?

М.: Какво имаш предвид под сила на ума? П.: Силата да елиминира светските привързаности. М.: Качеството на храната оказва влияние на ума. Умът се храни от

консумираната храна. П.: Сериозно! Как европейците да се пригодят само към саттвична

храна? М.: (Сочейки към г-н Еванс-Венц) Ти си приемал нашата храна.

Чувстваш ли се некомфортно заради това? Г-н Еванс-Венц: Не. Понеже съм свикнал с нея. П.: Навикът е просто приспособяване към заобиклящата среда. Умът е

този, който придава значение. Факт е, че умът е обусловен да мисли определена храна за вкусна и добра. Храната трябва да бъде приемана еднакво добре независимо дали е вегетарианска или не. Но умът желае тази храна, с която е свикнал и счита за вкусна.

П.: Има ли подобни ограничения за Себереализирания човек? М.: Не. Той е в покой и не се влияе от храната, която приема. П.: Не се ли убива живо същество, за да се приготви месната храна? М.: Ахимса стои най-отгоре в правилата на поведение на йогите. П.: Но дори растенията са живи. М.: Също и плочките, на които седиш! П.: Може ли постепенно да свикваме към вегетарианската храна? М.: Да. Това е начинът.

2 февруари, 1935

Разговор 23 Г-н Еванс-Венц продължи: „Може ли човек да има повече от един

духовен учител?” М.: Кой е Учителят? В края на краищата той е Себето. В зависимост от

степента на развитие на ума, Себето се проявява външно като Учител. Известният древен светец Авадхута казал, че имал повече от 24 Учители. Учител е този, от който човек учи. Гуру може и да е също и нещо неодушевено, както в случая с Авадхута. Бог, Гуру и Себето са идентични.

Духовно ориентираният човек мисли, че Бог е всепроникващ и приема Бог за свой Гуру. По-късно Бог го свързва с личен Гуру и човек го разпознава като всичко във всичко. Най-накрая същият човек е накаран да почувства чрез милостта на Учителя, че неговото Себе е Реалността и нищо друго. Така той разбира, че Себето е Учителя.

П.: Шри Бхагаван дава ли посвещение на своите ученици? Махариши замълча. След това един от преданоотдадените отговори вместо него,

казвайки: „Махариши не вижда никой извън Себето. Така че той няма ученици. Неговата Милост е всепроникваща и Той дава своята Милост на всеки заслужаващ индивид в тишина.”

П.: Книжното знание помага ли за Себереализацията? М.: Единствено, докато направи човека духовно ориентиран. П.: Докъде помага интелектът? П.: Единствено докато накара човек да потопи интелектът в егото, а

егото в Себето.

4 февруари, 1935

Разговор 24 Г-жа Пигот: Защо приемате мляко, но не и яйца? М.: Домашните крави произвеждат повече мляко от необходимото за

техните телета и изпитват удоволствие да се освобождават от млякото. П.: Кокошката също не може да задържа яйцата си. М.: Но те имат потенциален живот в тях. П.: Мислите рязко спират, после изведнъж се появява „Аз-Аз” и

продължава като чувство, но не в интелекта. Така ли трябва да бъде? М.: Определено. Мислите трябва да спрат и разума изчезва, за да се

появи и почувства „Аз-Аз”. Главният фактор е усещането, а не разума. П.: Още повече, че то не е в главата, а от дясната страна на гърдите. М.: Така би трябвало да е, понеже сърцето е там.

П.: Когато погледна навън то изчезва. Какво да правя тогава? М.: Трябва да се държи здраво. П.: Ако човек действа с такова помнене, неговите действия ще бъдат ли

винаги правилни? М.: Трябва да бъдат. Все пак, такъв човек не се интересува дали

действията му са правилни или грешни. Действията на такъв човек са действията на Бог и затова трябва да са правилни.

П.: Защо тогава има ограничения в храненето за него? М.: Това твое преживяване е заради влиянието на атмосферата, в която

се намираш. Можеш ли да го имаш извън нея? Преживяването е временно. Докато не стане постоянно е нужна практика. Ограничението в храната е помощно средство, за да се повтори преживяването. След като човек е установен в истината, ограниченията отпадат естествено. Още повече, храната влияе на ума и трябва да бъде чиста.

Дамата каза на друг ученик по-късно: „Чувствам вибрациите от него по-силно и достигам „Аза” по-лесно от преди.”

Разговор 25 При един удобен случай Б. В. Нарасимха Свами, авторът на

„Себереализацията”, попита: Кой съм аз? Как да открия това? М.: Задай този въпрос на себе си. Тялото (аннамая коша) и функциите

му не са „Аза”. Ако отидем по-надълбоко, то умът (маномая коша) и неговите функции

също не са „Аза”. Следващата стъпка ни води към въпроса: „Откъде израстват тези

мисли?” Мислите са спонтанни, повърхностни или аналитични. Те оперират чрез интелекта. Тогава, кой ги осъзнава? Така съществуването на мислите, тяхното ясно разбиране и техните движения стават очевидни за индивида. Изследването води до заключението, че индивидуалността на човек работи като възприемаща мислите и тяхното последователно движение. Индивидуалността е егото или както хората казват, „аз”. Виджнанамая коша (интелектът) е само обвивка на „Аза”, но не е самия „Аз”.

Изследвайки по-натам, израства въпросът: „Къде е това „аз”? Откъде възниква?”. „Аз” не бях осъзнат в дълбокия сън. Едновременно с появяването му, дълбокия сън се сменя със съновидението или будността. Но сега съновидението не ме интересува. Кой съм аз сега, в будното състояние? Ако аз произхождам от дълбокия сън, тогава „Аз” съм бил покрит с невежество. Такова ограничено „аз” не може да бъде това, което описват Писанията или за което говорят мъдрите. „Аз” съм дори отвъд „дълбокия сън”. „Аз” трябва да знам тук и сега, какво съм бил докато съм спал, също и докато съм сънувал, без качествата на тези състояния.

Следователно „Аз” трябва да съм непритежаващата качества същност, която е основа за тези три състояния (трансцендираща анандамая коша).

На кратко, „Аз” съм отвъд петте обвивки. Тогава, остатъкът след отхвърлянето на всичко, което е не -„Аз” е Себето, Сат-Чит-Ананда.

П.: Как да позная или осъзная Себето? М.: Трансцендирай настоящото ниво на относителността. Отделното

битие (аз) привидно знае нещо отделно от себе си (не-аз). С други думи, субектът съзнава обект. Виждащият е дрик, а видяното е дришя. Трябва да има някакво единство лежащо под тези две, което се проявява като „его”. Това его е с природата на чит (интелигентност), а ачит (неодушевените обекти) е отричане на принципа чит. Следователно, подлежащата същност е сродна със субекта, а не с обекта. Търсейки дрик, докато всичко дришя изчезне, дрик ще става все по-фин докато не остане единствен абсолютния дрик. Този процес се нарича дришя вилая (изчезването на обективния свят).

П.: Защо обектите (дришя) трябва да се елиминират? Не може ли Истината да бъде осъзната запазвайки обектите, както са си?

М.: Не. Отстраняването на дришя значи елиминацията на отделните идентичности на субекта и обекта. Обектът е нереален. Всички дришя (включително егото) са обекти. Отхвърляйки нереалното, остава Реалността. Когато въжето е бъркано за змия е достатъчно да отстраниш погрешното възприятие на змията, за да бъде разкрита истината. Без тази елиминация истината няма да изгрее.

П.: Кога и как изчезването на обективния свят (дришя вилая) ще бъде постигнато?

М.: Това ще се случи, когато относителния субект, наречен ум, е отстранен. Умът е създателя на субекта и обекта и е причината за дуалистичната идея. Затова, той е причината на грешната идея за отделен аз и за последващото страдание от това.

П.: Какво е ума? М.: Умът е форма на проявление на живота. Нито парчето дърво, нито

хитрата машина притежават ум. Жизнената сила се проявява като жизнена активност, а също и като съзнателния феномен, наречен ум.

П.: Каква е връзката между ума и обекта? Умът прави ли контакт с нещо различно от него, виз. света?

М.: Този свят е „усещан” в будното състояние и съня със сънища или е обекта на възприятие и мисълта, които представляват умствена активност. Ако нямаше движение на мисълта в будното състояние и съня със сънища, нямаше да има „възприятие” или заключението за виждане на „свят”. В дълбок сън няма такова движение и „обектите и света” не съществуват. Оттук, „реалността на света” се създава от егото чрез внезапната си появява от дълбокия сън и тази реалност се поглъща или изчезва, когато душата възвърне истинската си природа в дълбокия сън. Появяването и изчезването на света напомнят на паяк, който прави паяжина и после си я

прибира обратно. Паякът тук е основа за трите състояния: будното, съня със сънища и дълбокия сън. Този паяк се нарича Атман (Себето), докато същият, отнесен към света (който се счита, че произлиза от слънцето) е наречен Брахман (Висшия Дух). Този, който е в човека е същият като Този, който е в слънцето (Ша яшчаям пуруше яшчасавадитйе ша еках).

Докато Себето или Духа е непроявен и неподвижен, няма съотнасящи се двойки: субект и обект, дрик и дришя. Ако изследването за върховната причина на появата на самия ум е интензивно, ще се окаже, че той е проявление на Реалността, която е наречена Атман или Брахман. Умът е наречен сукшма шарира или „фино тяло”, а дживата е индивидуалната душа. Дживата е същността на индивидуалността. Под личност се има предвид джива. За мисълта или ума се казва, че е неин аспект или един от начините, по които дживата, бидейки вегетативен живот и по-фин аспект на това проявление, изразява себе си. Този ум винаги е свързан с, или действащ върху някаква материя или нещо, което не е самия той, и никога не е сам. Затова ума и материята съществуват съвместно.

Разговор 26 П.: Как да разкрием природата на ума, т.е. неговата върховна причина

или ноумена, на който е проявление? М.: Подреждайки мислите по важност, „аз” мисълта е най-важната от

всички. Идеята или мисълта за личността е корена или ствола на всички други мисли, тъй като всяка идея или мисъл се появява като нечия и тя не съществува независимо от егото. Затова егото поражда движението на мислите. Втората и трета личност не се появяват освен за първата личност, аз. Следователно те се появяват единствено след като се появи първата личност или аза, затова всичките три личности изглежда, че се появяват и изчезват едновременно. Тогава, проследи върховната причина на „аза” или личността! Идеята за „аз” се появява за въплътеното его и то би трябвало да е свързано с тялото или организма. Има ли то местонахождение в тялото или спецална връзка с определено място, както речта или влюбчивостта имат център в мозъка? Подобно, има ли „аза” някакъв център в мозъка, кръвта или вътрешностите? Мисловният живот има за свой център главния и гръначния мозък, които от своя страна са подхранвани от кръвта, циркулираща в тях, носеща хранителни вещества и кислород смесени в подходяща пропорция се трансформират в нервна тъкан. И така за вегетативният живот или за жизнената сила, включваща циркулацията, дишането, храненето и т.н., се казва, че е ядрото или същността на организма. Така и за умът може да се каже, че е проявление на жизнената сила, която на свой ред се счита като пребиваваща в Сърцето.

П.: Сега, да говорим за елиминирането на ума и развиването на интуиция на негово място. Има ли два различни стадия имащи някаква

неутрална основа, която не е нито ума, нито интуицията? Или, отсъствието на умствена дейност задължително ли води до Себереализация?

М.: За абхяси (практикуващият) има два различни стадия. Съществува неутралната основа на съня, комата, припадъка, лудостта и т.н., в която не съществуват нито умствени дейности, нито надделява съзнаването на Себето.

П.: Да разгледаме първо първата част. Как умът да бъде елиминиран или относителния план на съзнанието да се трансцендира?

М.: Умът, по природа е неспокоен. Започни да го освобождаваш от безпокойството му, дай му покой, освободи го от разсейващи фактори, тренирай го да гледа навътре, направи това навик. Това става като игнорираш външния свят и като отстраниш препятствията за покоя на ума.

П.: Как да отстраним безпокойството на ума? М.: Външните контакти – контакт с обекти, освен със самия себе си -

правят ума неспокоен. Загубата на интерес в не-аза (вайрагя) е първата стъпка. После следва навикът за интроспекция и концентрация. Те се характеризират с контрол на външните сетива, вътрешните способности и т.н. (шама, дама и т.н.)1, които водят до еднонасоченост на ума и самадхи.

Разговор 27 П.: Как да ги практикуваме? М.: Изследването на преходната природа на външните феномени водят

до вайрагя. Оттук, Себеизследването (вичара) е първата и най-важна стъпка. Когато вичара се случва автоматично, тя води до презиране на богатството, славата, охолството, удоволствията и т.н. „Аз” мисълта става по ясна при интроспекция. Източникът на „аза” е Сърцето – крайната цел. Ако обаче, темперамента на духовно устремения не е подходящ за вичара марга (за интроспективния метод на изследване), той трябва да развие бхакти (преданост) към идеал, който може да е Бог, Гуру, човечеството като цяло, етически правила или дори идеята за красота. Когато едно от тях завладее индивида, другите привързаности стават по-слаби, т.е. се развива безстрастие (вайрагя). Привързаността към идеала расте постепенно и накрая завладява полето на ума. Така едновременно с това неусетно расте екаграта (концентрацията или еднонасочеността), със или без помощта на визуализации или директни помощни средства.

Когато не се практикуват изследването или предаността, може да се пробва естествения седатив - пранаямата (контрола на дишането). Този метод е познат като йога марга (пътя на Йога). Ако животът е застрашен, целия интерес се съсредоточава в една точка или в съхраняването му. Ако дишането се задържи, ума не може да си позволи (или не) скача към своите 1 Става дума за така наречените шест добродетели или способностите нужни за постигане на покой: спокойствие (шама), самоконтрол (дама), уединение (упарати), търпение (титикша), доверие (шраддха), концентрация (самадхана)

любимци - външните обекти. Затова, докато дишането се задържа, ума е в покой. Когато цялото внимание е обърнато към дишането или контрола му, останалите интереси се губят. Освен това страстите са съпроводени с неравномерно дишане, докато покоя и щастието са придружени от бавно и равномерно дишане. Всъщност, пристъпът на радост е също толкова мъчителен, както този на болката и двата са придружени с бурно дишане. Истинския покой е щастие. Щастието не се формира от удоволствия. Умът се усъвършенства чрез практиката и става по-фин, също както острието на бръснача се подостря, наточвайки го на точилото. Тогава умът се справя по-добре с вътрешните и външните проблеми. Ако темперамента на духовният търсещ не е подходящ за първите два метода, а поради някои обстоятелства (например възрастта) и за третия метод, той трябва да опита карма марга (да върши добри дела, например служба на обществото). Неговите благородни инстинкти се разкриват и той получава безличностно удоволствие. Неговото его е все по-малко затвърждавано и има шанс да разкрие своята добра страна. Човек става напълно подготвен за един от трите пътя изложени по-горе. А също така неговата интуиция може да бъде непосредствено развита, следвайки този единствен метод.

П.: Може ли серия от мисли или от въпроси да предизвикат самохипноза? Не трябва ли да се сведат единствено до еднонасочено изследване на неподдаващото се на анализ, първоначално, неясно възприемано и неуловимо „аз”?

М.: Да. Това е като да съзерцаваш путотата или искрящ кристал или светлина.

П.: Може ли ума да се фиксира в тази точка? Как? М.: Ако умът е разсеян, изследвай незабавно: „За кой израстват тези

разсейващи мисли?”. Това веднага те връща към точката на „Аза”. П.: Колко дълго ума може да стои в Сърцето? М.: Периодът расте чрез практика. П.: Какво се случва в края на периода? М.: Умът се връща към сегашното нормално състояние. Единството в

Сърцето е заместено от различните възприемани феномени. Това се нарича външно ориентиран ум. Умът ориентиран към Сърцето е наричан почиващ ум.

П.: Целият този процес интелектуален ли е или се проявява преди всичко като чувство?

М.: Второто. П.: Как всички мисли се преустановяват, когато ума е в Сърцето? М.: Чрез силата на волята и със силно доверие в истинността на

ученията на Учителя. П.: С какво е полезен този процес? М.: (а) Покоряване на желанията – развитие на концентрцията. (б) Покоряване на страстите – развитие на безстрастие

(в) Усилена практика на добродетели – (саматва) еднаквост към всичко.

П.: Защо човек трябва да следва тази самохипноза мислейки за немислимото? Защо да не следва други методи като съзерцаването на пламъка на свещ, задържане на дишането, слушането на музика, слушането на вътрешни звуци, повторението на свещената сричка ОМ (пранава) или други мантри?

М.: Съзерцаването на пламъка притъпява ума и причинява вцепеняване на желанията за кратко, но все пак не носи постоянна полза. Контролът на дишането спира желанията единствено докато то трае. Слушането на звуци дава подобни резултати, освен ако мантрата не е свещена и не осигурява помощта на по-висша Сила, която да пречисти и извиси мислите.

Разговор 28 П.: Какво е взаимоотношението между контрола на мислите и контрола

на дишането? М.: Мисълта (интелекта) и дишането, кръвообращението и други

(вегетативни) активности са различни аспекти на индивидуалния живот. Те зависят от (или метафорично казано „пребивават в” или „са присъщи на”) живота. Личността и другите идеи произлизат от него като жизнена активност. Ако дишането или друга жизнена активност е сдържана принудително, мисълта също е потисната. Ако мисълта е принудително забавена и насочена към една точка, жизнената активност на дишането може да стане равномерно и ограничено до най-ниското ниво, необходимо за съхраняване на живота. И в двата случая многообразните разсейващи мисли са временно потиснати. Това взаимодействие се наблюдава също и от друга страна. Вземи волята за живот. Това е мисловна сила. Именно тя поддържа и подкрепя живота и отлага смъртта, когато другите жизнени сили са почти изчерпани. Когато тази воля отсъства, момента на смъртта се приближава. Затова се казва, че мисълта поддържа живота в тази плът и го пренася от едно тяло в друго.

П.: Има ли някакви спомагателни средства за развиване на (1) концентрацията и (2) отхвърлянето на разсейващите фактори?

М.: Не дразни телесните храносмилателни и други органи. Затова храната трябва да се регулира и като количество, и като качество. Не яж дразнещи храни, избягвай люто, много сол, лук, вино, опиати и т.н. Избягвай констипацията, сънливостта, възбудата и храните, които ги предизвикват. Интересувай се само от едно нещо и фиксирай ума си в него. Нека този интерес те погълне изцяло до изключването на всичко останало. Това е (вайрагя) и концентрация. Може да се избере някое божество или мантра. Така умът набира сила да схване финото и да се слее с него.

П.: Разсейването е резултат от вродените тенденции. Може ли и те да бъдат премахнати?

М.: Да. Мнозина са го направили. Повярвай, че е възможно! Те са го направили, понеже са вярвали, че могат. Васаните (склонностите) могат да бъдат унищожени. Това става чрез концентрация върху това, което е свободно от васаните и все пак е тяхна сърцевина.

П.: Колко време трябва да продължи практиката? М.: Докато не се постигне успех и докато освобождението на Йога не

стане постоянно. Успехът поражда успех. Ако един разсейващ фактор е преодолян, следващият също бива преодолян и т.н. докато не се преодолеят всички. Процесът напомня на покоряването на вражеска крепост, убивайки хората един по един, когато я напускат.

П.: Каква е целта на този процес? М.: Осъзнаването на Реалността. П.: Каква е природата на Реалността? М.: (а) Вечно Съществуване без начало и край. (б) Съществуване навсякъде, безкрайно, неизмеримо. (в) Съществуване лежащо в основата на всички форми, всяко

изменение, всички сили, всяка материя и дух. Множественото (феномена) се изменя и преминава, докато Единствения

(ноумена) винаги остава. (д) Това единство, което измества триадите: знаещ, знание и познато.

Триадите са просто проявления във времето и пространството, докато Реалността лежи отвъд и е основа за тях. Те са като мираж покриващ Реалността и са резултат от заблуда.

П.: Ако „аза” също е илюзия, кой тогава прекратява илюзията? М.: „Аза отхвърля илюзията за „аз” и все пак остава като „Аз”. Такъв е

парадоксът на Себереализацията, но Себеосъзнатият не вижда никакво противоречие в това. Вземи например бхакти. Аз се обръщам към Ишвара и му се моля да ме погълне. Тогава аз му се отдавам с вяра и се съсредоточавам върху Него. Какво остава след това? На мястото на изходния „аз”, след съвършено самоотдаване остава Бог, в който „аза” е изгубен. Това е най-висшата форма на преданост (парабхакти), самотдаване (прапатти), а също и върха на непривързаността (вайрагя).

Вие се отказвате от едно или друго „свое” притежание. Ако вместо това се откажете от чувството за „аз” и „мое”, самото семе на притежанието е отсечено с един замах. Тогава злото е унищожено в зачатък или е премахнато от самия зародиш. Безстрастието (вайрагя) трябва да е много интензивно, за да се случи това. Жаждата трябва да е равна на желанието на удавника да се издигне до повърхността на водата, за да спаси живота си.

П.: Не може ли този проблем или трудност да се избегне с помощта на Учител или на Ишта Девата (божество, избрано за поклонение)? Не могат

ли те да ни дадат сила да видим своето Себе такова каквото е или да ни направят като себе си и да ни доведат до Себереализацията?

М.: Ишта Девата и Гуру са спомагателни средства по пътя, много мощни при това. Но, за да бъдат те ефективни се изисква също и усилие от твоя страна. Твоето усилие е задължително условие (sine qua non). Ти си този, който трябва да види слънцето. Могат ли очилата и слънцето да видят вместо теб? Самия ти трябва да видиш своята истинска природа. Не се изисква много помощ за да го направиш!

П.: Каква е връзката между моята свободна воля и непреодолимата мощ на Всемогъщия?

(а) В съгласие ли са всезнанието на Бог със свободната воля на егото? (б) В съгласие ли са всемогъществото на Бог със свободната воля на

егото? (в) Природните закони в съгласие ли са с Божията воля? М.: Да. Свободната воля е сегашното проявление на ограничените

способности за визуализация и воля. Същото его вижда своите минали активности като вписващи се в рамките на „закона” или правилата и как неговата собствена свободна воля е едно от звената при действието на този закон.

Тогава егото вижда, че всемогъществото и всеведението на Господ са изразяват чрез появата на собствената си свободна воля. Така че човек достига до заключението, че егото трябва да е част от проявленията. Заложените природни закони са израз на Божията воля.

П.: Изучаването на науки, психология, физиология, философия и т.н. помагат ли за:

(1) овладяване на изкуството за освобождение на Йога. (2) интуитивното схващане на единството на Реалността. М.: В много малка степен. За йога е нужно известно знание, което може

да бъде намерено в книгите. Но това, което е нужно е практическото приложение. Личният пример, личното докосване и личните наставления са най-полезните средства. Друг човек може да полага неистови (интелектуални) усилия, за да се убеди, че е схванал интуитивно Истината, т.е. нейните функции и природа, но действителната интуиция е сродна с усещането и изисква практика и личен контакт. Простото изучаване на книги не е от голяма полза. След осъзнаването, всичкият интелектуален багаж е безполезно бреме и е изхвърлен зад борда като излишен товар. Изхвърлянето на егото е необходимо и естествено.

П.: По какво се различава съня от будността? М.: В съновиденията човек използва други тела и те влизат отново в

това (физическо) тяло, когато сънува контакта на сетивата с обектите. П.: Какво е щастието? То е присъщо на Атман или на обекта, или се

състои в контакта между субекта и обекта? Сега ние не виждаме щастие в нашите дела? Кога всъщност се появява то?

М.: Когато има контакт с някакъв желан обект или паметта за това, и когато има свобода от нежелани контакти или паметта за тях, ние казваме, че сме щастливи. Такова щастие е относително и е по-добре да се нарече удоволствие.

Но човекът иска абсолютно и постоянно щастие. То не е свойствено за обектите, а за Абсолюта. То е Покоя, свободен от болката и удоволствието и е неутрално състояние.

П.: В какъв смисъл щастието е нашата истинска природа? М.: Съвършеното блаженство е Брахман. Съвършеният покой е този на

Себето. Единствено То съществува и е съзнателно. До същото заключение се стига и чрез: (а) метафизическа обосновка и (б) бхакти марга (пътя на Предаността).

Ние се молим на Господ за Блаженство и го получаваме чрез Милостта му. Даряващият Блаженство, би трябвало самия той да е Блаженство, освен това Безкрайно Блаженство. Затова Ишвара е Личния Бог, притежател на Безкрайна Мощ и Блаженство. Брахман е безлично и абсолютно Блаженство. Ограничените азове, чиито източник е Брахман и после Ишвара, са единствено с природата на Блаженство. Биологическият организъм функционира, понеже тези функции са съпътствани от това Щастие.

Това, което спомага за нашето развитие: храненето, движението, почивката и общуването е удоволствието. Психологията (и метафизиката) му може би се състои в това.

Нашата природа е преди всичко едно блажено цяло. Вземи това като възможна хипотеза. Творението е цялата Божественост разделена на Бог и Природа (т.нар. мая или пракрити). Тази мая е от две части: пара (поддържаща същност) и осемчленната апара (петте елемента, ума, интелекта и егото).

Съвършенството на егото изведнъж е нарушено и в този момент се усеща липса, пораждаща желанието да получиш нещо или да направиш нещо. Когато тази липса е премахната, задоволявайки желанието, егото е щастливо и първоначалното съвършенство е възстановено. Затова може да се каже, че щастието е нашето естествено състояние или природа. Удоволствието и болката са относителни и се отнасят до нашето ограничено състояние, характеризиращо се с движение, задоволяващо липсата. Ако това относително движение напред е спряно и душата се слее с Брахман, който е с природата на съвършен покой, тази душа престава да изпитва относително и временно удоволствие, и се радва на съвършен покой и Блаженство. Оттук, Себереализацията е Блаженство. Тя е осъзнаването на Себето като Безграничното Духовно Око (джнана дришти), а не ясновидството. Това е най-висшето себеотдаване. Самсара (кръговратът на света) е скръб.

П.: Защо тогава самсара - творението и ограниченото проявление - е толкова пълна с мъка и зло?

М.: Воля на Бога! П.: Защо Бог ще желае това? М.: Това е загадка. На тази Сила не може да се припише никакъв мотив,

нито желание, нито пък може да се твърди, че това Безкрайно, Всеведущо и Всемогъщо Съществуване има цел за постигане. Бог е недокоснат от действията, случващи се в Негово присъствие. Удачно сравнение за това е слънцето и дейностите на света. Няма смисъл в приписването на отговорност и мотив на Едното преди да стане много. Но Божията воля за предписания курс на събитията е добро решение на проблема за свободната воля (vexata quaestio1). Ако умът е неспокоен поради чувството за несъвършенство и незадоволителния характер на това, което ни се случва или каквото е свършено или пропуснато от нас, тогава е мъдро да отхвърлим чувството за отговорност и свободна воля, като разглеждаме себе си като инструменти, ръководени от Всеведущия и Всемогъщия, за да действаме и понасяме последствията както Той желае. Той носи всички товари и ни дава покой.

Разговор 29 При друго събитие, вечерта беше тиха и облачна. От време на време

валеше лек дъждец и затова беше хладно. Прозорците на залата на Ашрама бяха затворени и Махариши седеше на дивана както обикновено. С лице към него седяха преданоотдадените. Дойдоха някакви посетители от Куддалор. Между тях бяха помощник съдия, съпроводен от две възрастни дами. Помощник съдията започна дискусия за преходността на всички светски неща, поставяйки въпроса: „Различаването между Реалното и Нереалното (сат асат вичарана) достатъчно ли е само по себе си, за да ни доведе до осъзнаването на единствения Нетленен?”

М.: Както предлагат всички и както е осъзнато от всички истински духовни търсачи, единствено устойчивото пребиваване във Върховния Дух (Брахма ништха) може да ни накара да го разберем и осъзнаем. Понеже Той е самите ние и в същото време в нас, дори малко практика в различаването (вивечана), може да ни придвижи стъпка напред, водейки ни към отречение, подтиквайки ни да отхвърлим привидното (абхаса) като преходно и да се държим здраво единствено за вечната Истина и Присъствие.

Разговорът се обърна към въпроса дали е необходима Ишвара Прасад (Божествена Милост) за постигането на самраджя (покоряване на илюзорността на вселената) или искрените и усърдни усилия на дживата да преодолее илюзията са достатъчни, за да я доведат до Там, откъдето

1 Проклет въпрос (лат).

няма връщане към раждането и смъртта. Махариши с неизразима всепроникваща усмивка, която освети Неговото Свято Лице, засия за малкото присъстващи хора и отговори с уверителен тон, звънящ с истината: „Божествената Милост е крайно необходима за Реализацията. Тя води човек към осъзнаване на Бог. Но с тази Милост е удостояван единствено този, който е истински предан (бхакта) или йогин, който упорито и непрекъснато се стреми по пътя към свободата.”

П.: Има шест центъра споменати в книгите за Йога, но за дживата се казава, че пребивава в Сърцето. Не е ли така?

М.: Да. Дживата пребивава в Сърцето в дълбокия сън, а в будното състояние в мозъка. Под Сърце не трябва да се разбира кухия мускул с четири камери, които изтласкват кръвта. Всъщност има текстове, които поддържат това виждане. Има други, които го смятат за група от ганглии или нервни центрове в тази област. Кое гледище е вярно, няма значение за нас. Ние не се интересуваме от нищо друго освен от нашето истинско Себе. То със сигурност съществува в нас. Не може да има съмнения или дикусии по въпроса.

Думата Сърце, използвана във Ведите и Писанията обозначава мястото, където израства идеята за „аз”. Нима тя се появява от месната топка? Тя възниква някъде в нас точно в центъра на съществото ни. „Аза” няма местонахождение. Всичко е Себето. Няма нищо друго освен Него. Затова трябва да се каже, че Себето е цялото наше тяло и цялата Вселена, възприемани като „Аз”. Но, за да се подпомогне практикуващия (абхяси) ние трябва да посочим определена част от Вселената, или от Тялото. Така това Сърце е посочено като седалището на Себето. Но всъщност ние сме навсякъде, ние сме всичко това, което е, и няма нищо друго.

П.: Казват, че за да постигна успешно напълно съсредоточен ум (самадхи) е необходима Божия Милост. Така ли е?

М.: Ние сме Бог (Ишвара). Ишвара дришти (Виждането на себе си като Бог) само по себе си е Божия Милост. Затова ние се нуждаем от Божия Милост, за да получим Божия Милост.

Махариши се усмихна и преданоотдадените се закикотиха. П.: Божествената жажда (Ишвара ануграхам) е различна от Божията

Милост (Ишвара прасадам). Вярно ли е? М.: Мисълта за Бога е Божествена жажда! По своята природа Той е

Милост (прасад или арул). Ти мислиш за Бог заради Божията Милост. П.: Милостта на Учителя не е ли следствие от Милостта на Бога? М.: Защо правиш различие между тях? Учителят е Бог и не е различен

от Него. П.: Когато се опитвам да водя праведен живот и да съсредоточа ума си

върху Себето, често се провалям и прекъсвам (практиката). Какво да правя?

М.: Накрая всичко ще си дойде на мястото. Устойчивият импулс на твоята решителност те изправя на крака след всеки провал и пауза (в практиката). Постепенно пречките се преодоляват и потока на решителността ти става по-силен. Накрая всичко си идва на мястото. Това, което се иска е постоянна решителност.

Разговор 30 Г-н Н. Натеша Айер, ръководител на колегията на юристите на един

южноиндийски град, ортодоксален Брахмин, попита: „Боговете Ишвара и Вишну и техните свещени обители Кайласа и Вайкунта реални ли са?

М.: Те са реални толкова, колкото теб в това тяло. П.: Те притежават ли вявахара сатя (феноменално съществуване), както

тялото ми или са измислица като рогата на заека? М.: Те съществуват. П.: Ако е така, те трябва да са някъде. Къде са? М.: Човек, който ги е виждал казва, че те съществуват някъде. Затова

трябва да приемем тяхното изявление. П.: Къде съществуват те? М.: В теб. П.: Тогава те са просто идея, която мога да създам и контролирам. М.: Всяко нещо е така. П.: Но аз мога да създам чисти фантазии, като рогата на заека или полу

истини, като миражи, докато има факти независими от моето въображение. Боговете Ишвара и Вишну такива ли са?

М.: Да. П.: Дали Ишвара е субект на пралая (космическото разтваряне)? М.: Защо питаш? Човек осъзнал Себето, трансцендира космическото

разтваряне (пралая) и става свободен (мукта). Защо да не бъде такъв и Бог (Ишвара), който е безкрайно по-мъдър и по-способен?

П.: Дали девите (ангелите) и писачите (дяволите) съществуват по подобен начин?

М.: Да. П.: Как трябва да възприемем Върховното Съзнание (Чайтаня

Брахман)? М.: Като това, което е. П.: Трябва да ли да мислим за него като Самолъчезарно? М: То трансцендира идеята за светлината и мрака. Индивида (дживата)

вижда и двете. Себето осветява индивида, който вижда светлината и мрака. П.: Не трябва ли да го осъзнаем като „аз не съм тялото, нито

действащия, нито наслаждаващия се и т.н.”? М.: Защо са ти тези мисли? Нима сега ние мислим, че сме хора и т.н.?

Когато не го мислим преставаме ли да бъдем хора?

П.: Не трябва ли тогава човек да го осъзнае чрез текст като: „Тук няма различия”.

М.: Защо ти е дори това? П.: Ако мислим „аз съм реалността”, ще помогне ли това? М.: Всички мисли са несъвместими със себеосъзнаването. Правилното

състояние е да не допускаш мисли за себе си и всякакви други мисли. Мисълта е едно нещо, а реализацията е съвсем друго.

П.: Не е ли необходимо или поне благоприятно за духовното развитие да направиш тялото си невидимо?

М.: Защо мислиш за това? Ти тялото ли си? П.: Не. Но при напреднала духовност трябва да има промяна в тялото.

Не е ли така? М.: Каква промяна желаеш да се случи в тялото и защо? П.: Невидимостта не е ли признак за напреднала Мъдрост (джняна)? М.: В този случай, всички, които говорят, пишат и са прекарали живота

си виждани от другите, трябва да се смятат за невежи (аджняни)! П.: Но нали мъдреците Васиштха и Валмики са притежавали такива

сили? М.: Да развият такива сили (сиддхи) заедно с мъдростта си (джняна)

може да е била тяхна съдба (прарабдха). Зашо се целиш в това, което не е съществено, а си склонен да доказваш пречката за мъдростта (джнана)? Нима Мъдрецът (джняни) се чувства потиснат от тялото си, когато е видимо?

П.: Не. М.: Хипнотизаторът в един миг може да се направи невидим. Би ли

следвало, че той е Мъдрец (джняни)? П.: Не. М.: Видимостта и невидимостта се отнасят за виждащия. Кой е

виждащия? Първо изясни това. Другите неща не са важни. П.: Ведите съдържат конфликтни космогонични точки. На едно място за

етера е казано, че е първото творение, на второ, че е жизнената енергия (прана), нещо друго на трето място, а че е водата на четвърто и т.н. Как да се съгласува това? Това не подронва ли истинността на Ведите?

М.: Различните пророци са видели различни аспекти на истината в различни времена, като всеки изтъква своето виждане. Защо се тревожиш за техните конфликтни изказвания? Най-важната цел на Ведите е да разберем природата на неунищожимия Атман и да ни покажат, че ние сме Това.

П.: Удволетворен съм от този отговор. М.: Тогава третирай останалото като артха вада (спомагателни

аргументи) или обяснения за невежия, който иска да проследи генезиса на нещата и материята.

П.: Аз съм грешник и не извършвам религиозни жертвоприношения (хома) и т.н. Ще имам ли болезнени бъдещи прераждания заради това? Моля Ви, спасете ме!

М.: Защо мислиш, че си грешник? Твоето доверие в Бога е достатъчно да те спаси от прераждания. Хвърли целия товар върху Него.

В текста Тирувачагам е казано: „Въпреки че съм по-лош и от куче, ти милостиво взе да ме закриляш. Тази илюзия за раждане и смърт е поддържана от Теб. Още повече, аз ли съм този, който трябва да пресява и съди? Нима аз съм Бог? О, Махешвара! От Теб зависи дали да ме прекарваш през тела (чрез раждането и смъртта) или да ме държиш установен в Твоите нозе.” Затова имай вяра и това ще те спаси.

П.: Господине, аз имам вяра и все пак срещам трудности. Слабост и замайване ме измъчват, след като съм практикувал концентрация.

М.: Правилно извършваният контрол на дишането (пранаяма) трябва да увеличи силата ти.

П.: Имам си професионални занимания, но в същото време искам да съм в постоянна дхяна (медитация). Те ще си противоречат ли?

М.: Няма да има конфликт. Когато практикуваш и едното и другото и така развиеш силата (на медитацията) си ще си способен да вършиш и двете. Ще започнеш да гледаш на бизнеса като на сън. Бхагавад Гита казва: „Тогава, когато е нощ за всички същества, за дисциплинираният човек е време за будност, а когато другите същества са будни, тогава за мъдреца, който вижда, настъпва нощ.” (2.69)

Разговор 31 Посетител попита: Какво да направим, за да получим освобождение

(мокша)? М.: Разбери какво е освобождението. П.: Трябва ли да правя богослужение (упасана) за това? М.: Богослужението се прави, за да се постигне контрол на ума (читта

ниродха) и концентрация. П.: Има ли вреда в боготворенето на статуя на божество? М.: Докато мислиш, че си тялото, няма вреда. П.: Как да преодолея цикъла на раждане и смърт? М.: Разбери какво значи той. П.: Трябва ли да напусна жена ми и семейството ми? М.: С какво ти вредят те? Първо открий кой си. П.: Не трябва ли човек да се откаже от жена, богатство и дом? М.: Първо разбери какво е самсара. Всичко изброено горе самсара ли е?

Нима не е имало хора живяли със семейството си и все пак са постигнали Себереализация?

П.: Какви практически стъпки (садхана) са необходими за постигането и?

М.: Те зависят от подготовката и природата на духовния търсещ. П.: Аз се покланям на изваяние на божество. М.: Продължи с това. То води до съсредоточаване на ума. Стани

еднонасочен. Всичко ще бъде както трябва. Хората мислят, че свободата (мокша) е някъде там и трябва да бъде търсена. Те грешат. Свободата (мокша) е да познаеш собственото си Себе. Концентрирай се и ще го осъзнаеш. Твоят ум е цикъла на раждане и смърт (самсара).

П.: Умът ми е много неустойчив. Какво трябва да направя? М.: Фиксирай вниманието си върху едно нещо и опитай да го задържиш

там. Всичко ще бъде наред. П.: Намирам концентрацията за трудна. М.: Продължавай да практикуваш. Концентрацията ти ще стане лесна

както дишането. Това ще бъде короната на твоите постижения. П.: Въздържанието и чистата храна в помощ ли са? М.: Да. Всичко това е добро. (Тогава Махариши се концентрира и тихо

съзерцаваше пустотата и така даде пример на питащия.) П.: Необходима ли ми е Йога? М.: Какво е тя освен средство за усъвършенстване на концентрацията? П.: За да подпомогна концентрацията, не е ли добре да ползвам някои

помощни средства? М.: Контролът на дишането и т.н. са такива средства. П. Възможно ли е да видя Бог? М.: Да. Ти виждаш това и онова. Защо да не можеш да видиш Бог?

Само, че трябва да узнаеш какво е Той. Всички виждат единствено Бог, но не го знаят. Разбери какво е Бог. Хората гледат, но не виждат, понеже не познават Господа.

П.: Не трябва ли да продължа с повтарянето на свещени срички (мантра джапа), тоест името на Кришна или Рама, когато се покланям на образите им?

М.: Менталната джапа е много добра. Тя помага за случването на медитацията. Умът се отъждествява с повтарянето и тогава ти става ясно какво е истинското поклонение (пуджа) – да загубиш индивидуалността си в това, на което се покланяш.

П.: Универсалната Душа (Параматма) винаги ли е различна от нас? М.: Това е често срещано вярване, но е грешно. Мисли за Нея, че не е

различна от теб и тогава ще постигнеш тъждеството на Себето с Господа. П.: Адвайта не е ли доктрината да станеш едно с Бога? М.: Къде е ставането? Мислещият е Реалността през цялото време. Най-

накрая той осъзнава този факт. Понякога ние забравяме своите идентичности, както в дълбокия сън и сънищата. Но Бог е постоянно осъзнаване.

П.: Не е ли необходимо ръководство на Учител, освен обожанието на статуя на божество?

М.: Как започна да правиш това без съвет? П.: От свещените книги (пураните). М.: Да. Някой ти казава за Бог или Самия Бхагаван ти говори. В

последният случай Самия Господ е твой Учител. Но какво значение има кой е Учителя? Ние всъщност сме едно с Учителя или Бхагаван. Човек открива най-накрая, че Учителят е Бога. Няма разлика между човешки Гуру и Бог-Гуру.

П.: Ако сме извършвали добри дела (пуня), то добрите постижения ще останат с нас, надявам се.

М.: Ще пожънеш тези плодове като своя съдба (прарабдха). П.: Един мъдър Учител, сочейки пътя няма ли да е в голяма помощ? М.: Да. Ако продължаваш да работиш, ръководейки се от наличната

светлина, ще срещнеш своя Учител, тъй като той сам ще те потърси. П.: Има ли разлика между прапатти (самоотдаването) и пътя на Йога

на Провидците? М.: Джняна марга и бхакти марга (прапатти) са едно и също.

Себеотдаването води да осъзнаване, както и Себеизследването. Пълното Себеотдаване означава, че вече нямаш „аз” мисъл. Тогава всичките ти склонности (самскари) са измити и си свободен. Ти преставаш да си отделна същност в края и на двата метода.

П.: Отиването в Рая (сварга) и т.н. резултат от нашите действия ли е? М.: Това е вярно, колкото и сегашното ти съществуване. Но ако

изследваме кои сме и открием Себето, каква нужда има да мислим за рай и т.н.?

П.: Не трябва ли да се опитам да избегна прераждането? М.: Да. Разбери кой е роден и кой има тревоги със сегашното

съществуване. Когато спиш, мислиш ли за прераждания или дори за настоящото съществуване и т.н.? Затова открий къде израства настоящия проблем и там е и разрешаването му. Ще откриеш че няма нито раждане, нито сегашните тревоги и нещастия и т.н. Всичко е Това. Всичко е Блаженство. Всъщност ние вече сме свободни от прераждане. Защо да се ровим в страданието на прераждането?

Разговор 32 Посетител: Светците Шри Чайтаня и Шри Рамакришна са плакали

пред Бога и са постигнали успех. Не е ли това пътя, който да следваме? М.: Да. Могъща Сила (шакти) ги е притегляла, преминавайки през тези

преживявания. Доверете се на тази огромна Сила, за да те отведе да твоята цел. Сълзите често се приемат за знак на слабост. Тези велики хора определено не са били слаби. Тези прояви са просто знаци по пътя на Великия Поток, който ги е носил. Но ние трябва да гледаме към крайния резултат.

П.: Възможно ли е физическото тяло да се накара да изчезне в нищото?

М.: Защо задаваш този въпрос? Не трябва ли първо да разбереш дали си тялото?

П.: Можем ли да постигнем изчезване на тялото от гледка (антардхана), както йогите Васиштха и Вишвамитра?

М.: Това са единствено материални неща. Нима това е най-важния обект на твоя интерес? Нима не си Себето? Защо се тревожиш за други неща? Вземи най-същественото и отхвърли останалите теории като безполезни. Тези, които мислят, че изчезването на физическото тяло има значение за освобождението грешат. Няма нужда от такова нещо. Ти не си тялото. Какво значение има дали то изчезва по един или по друг начин? Няма голяма полза от такъв феномен. В какво се състоят превъзходството и малоценността? Това, което има значение е единствено постигането на Реалността. Загубата на „аза” е това, което е важно, а не загубата на тялото. Истинската окова е тъждеството на Себето с тялото. Остави тази фалшива идея и въприеми Реалността интуитивно. Единствено това има значение. Ако стопиш златен орнамент, за да го тестваш дали е златен, какво значение има как е стопен, дали целия или на части, или пък с каква е форма е било бижуто? Това, което те интересува е дали това е злато. Мъртвият човек не вижда тялото си. Оцелелият човек е този, който мисли за начина, по който е напуснато тялото. За Себеосъзнатият няма смърт нито с тяло, нито без тяло. Той осъзнава еднакво и двете възможности и не вижда разлика. За него няма едно състояние, което е по-висше от останалите. За външният наблюдател съдбата на тялото на Освободения също не трябва да е тема за безпокойство. Гледай си своята работа. Осъзнай своето Себе! След Себеосъзнаването ще има време да мислиш каква форма на смърт предпочиташ.

Именно илюзорната идентичност на Себето с тялото предизвиква идеята за предпочитание и т.н. Ти тялото ли си? Беше ли осъзнат за него, когато снощи спа дълбоко? Не! Кое е това нещо, което те притеснява сега? Това е „аза”. Оттърви се от него и бъди щастлив.

Разговор 33 Посетител.: „Върховният Дух (Брахман) е Реалността. Светът

(джагат) е илюзия.” е характерното изказване на Ади Шанкарачаря. Докато други казват „Светът е Реалността.”. Кое е вярното?

М.: И двете изказвания са верни. Те се отнасят до различни стадии на развитие и са изречени от различни гледни точки. Духовно устременият (абхяси) започва с различаването, че това, което е реално винаги съществува. Тогава той отхвърля света като нереален, понеже е вечно променящ се. Това не може да е Реалността: „Не това, не онова!”. Накрая търсещият достига Себето и там намира като преобладаващ принцип Единството. Тогава това, което първоначално е било отхвърляно като нереално се вижда, че е част от Единството. Абсорбиран в Реалността,

светът също е реален. В Себереализацията има единствено съществуване и нищо друго освен Това. И отново, думата „Реалност” е използвана в различен смисъл и е свободно прилагана от някои мислители към обектите. Те казват, че при отразената (адхясика) Реалност се допускат степените, които следват:

(1) Вявахрика сатя (реалността на всекидневния живот) – аз виждам този стол и той е реален.

(2) Пратибхашика сатя (илюзорната реалност) – илюзията за змия в навитото въже. Проявлението е реално, за човека, който мисли, че е такова. Този феномен се появява при определено време и обстоятелства.

(3) Парамартика сатя (върховната реалност) – Реалността е това което остава винаги същото и непроменено.

Ако думата „Реалност” е използвана в по-широк смисъл, може да се каже, че света съществува като реалностите на ежедневния живот и илюзията (вявахарика и пратибхашика сатя). Обаче други отричат реалността на практичекия живот (вявахарика сатя) и го считат като проекция на ума. Според тях той е пратибхашика сатя, т.е. илюзия.

РАЗКАЗ ЗА ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НА ЙОГИ РАМАЯХ

Разговор 34 Седенето в присъствието на Махариши носи покой на ума. Аз бях в

самадхи за цели три или четири часа. Тогава почувствах, че ума ми прие форма и излезе от абсорбцията вътре. Чрез постоянна практика и медитация той влезна в Сърцето и се сля с него. Заключих, че Сърцето е място за почивка на ума. Резултатът е покой. Когато умът е абсорбиран в Сърцето, Себето е осъзнато. Това може да бъде почувствано дори и при стадия на концентрацията (дхарана).

Попитах Махариши за концентрацията. Той ме научи на следното: ”Когато човек умре се приготвя погребална клада и тялото се полага върху нея. Тя се запалва. Кожата изгаря, после плътта и накрая костите, докато цялото тяло не стане на прах. Какво остава след това? Умът. Израства въпросът: „Колко личности има в това тяло, една или две?”. Ако са две, защо хората казват „аз”, а не „ние”? Следователно има само една. Откъде е родена? Каква е природата и (сварупа)? Изследвайки така, умът също изчезва. Това, което остава е „аза”. Следващият въпрос е „Кой съм аз?”. Единствено Себето. Това е съзерцание. Така направих аз. Чрез този процес привързаността към тялото (дехавасана) се унищожава. Егото изчезва. Остава единствено Себето. Друг метод за разтваряне на ума (манолая) е общуването с великите йога адепти (йога арудхи). Те имат съвършен опит в самадхи. За тях Себереализацията е лесна, естествена и постоянна. Тези, които се намират в близост до тях и им симпатизират, постепенно абсорбират естествената им склонност към самадхи.”

Разговор 35 Образован посетител попита за двайта и адвайта. М.: Идентификацията с тялото е двайта. Неидентфикацията е адвайта. Разговор 36 Аристократична и изтъкната дама, посетителка от изток,

придружена от нейния частен секретар, пристигна на обяд, почака няколко минути и попита Махариши скоро след като се върна в залата след обяда си:

П.: Махараджи, можем ли да видим мъртвите? М.: Да. П.: Йогите могат ли да ни ги покажат? М.: Да, могат. Но не ме карай да ти ги покажа, понеже не мога. П.: Вие виждате ли ги? М.: Да, в сънищата. П.: Можем ли да осъзнаем целта си чрез Йога? М.: Да. П.: Писали ли сте за Йога? Има ли книги по темата писани от Вас? М.: Да. След като тя си замина Учителя изказа наблюдението:

„Познаваме ли своите роднини преди да се родят, че да трябва да ги познаем след смъртта им?”

Разговор 37 „Какво е кармата?”, попита някой. М.: Това, което е започнало да дава плодове е класифицирано като

прарабдха карма (минало действие). Това, което е на склад и по-късно ще даде плод е класифицирано като санчита карма (натрупано действие). То е многообразно както зърното, което получават селяните, като го разменят за зеленчуци. Това зърно се състои от ориз, раги, ечемик и т.н., като някои от тях плуват във вода, а други потъват. Някои от тях могат да са добри, лоши или със средно качество. Когато най-силната от разнообразната натрупана карма започне да дава плод в следващото раждане, тя е наречена прарабдха карамата от настоящото раждане.

Разговор 38 Когато един от настоящите помощници на Бхагаван дойде за първи

път, той попита: „Какъв е пътя за освобождение?” Махариши отговори: ”Вече поетият път води до освобождение.”

22 септемви, 1936 Разговор 39 Разговаряйки с Р. Сешадри Рао, Махариши отбеляза, че единствено

Себереализирания мъдрец (атма джняни) може да бъде добър карма йога. М.: Нека видим какво се случва след като чувството на извършващ

действията си е отишло. Шри Шанкара е съветвал бездействие. Но нима не е писал коментари и е участвал в диспути заради това? Не се тревожи за извършването на действията или пък обратното. Познай Себе си. Тогава нека видим чие е действието. Чие е? Нека действието бъде извършено. Докато има действащ, той трябва да пожъне плодовете на своите действия. Ако той не се смята за извършващ действията, за него няма действие. Той е аскет, който е отхвърлил светския живот (саннясин).

П.: Как се е появлило егото? М.: Не е необходимо да го знаеш. Знай настоящето. Ако не го знаеш,

защо се тревожиш за други времена? Махариши каза в отговор на въпроса: „Светът в теб ли е или извън теб? Дали той съществува отделно от теб? Дали светът идва и ти казва „аз съществувам”?

Разговор 40 Браминът поднови питането: „Как знаем дали действието е наше или

не?” М.: Ако плодовете на действията не засягат човека, той е свободен от

тях. П.: Достатъчно ли е само интелектуално знание? М.: Ако не знаеш това интелектуално как да го практикуваш? Научи го

първо интелектуално, после не спирай с това. Практикувай го. След това Махариши отбеляза: „Когато се придържаш към една

философска система (сиддханта) ти си задължен да порицаваш другите. Такъв е случая с главите на манастирите (матадхипатис)”.

Не може да се очаква от всички хора да правят едно и също. Всеки един действа според своя темперамент и миналите си животи. Пътищата на мъдростта, предаността и действието (джняна, бхакти, карма) са взаимосвързани. Медитацията върху форми е съобразно с ума на човека. Тя е предназначена, за да се ограничиш до една форма и да отхвърлиш други форми. Това води до целта. Невъзможно е да фиксираш ума си в Сърцето още отначало. Затова са необходими помощни средства. Кришна казва, че за теб, мен и т.н. няма раждане (джанма), а по-късно казва, че е

бил роден преди Адитя и т.н. Арджуна разисква това. Затова е сигурно, че всеки си мисли за Бог според своята степен на развитие.

Ти казваш, че си тялото в будно състояние и, че не си тялото в дълбокия сън. Понеже човекото тяло на индивида е многослойно, не трябва ли да има безкрайни възможности за осъзнаване на Бог? Който и път да следва човек, този метод се поощрява от Мъдреците. Той води до крайната цел, както и всички останали.

Разговор 41 П.: Има ли рай (сварга) и ад (нарака)? М.: Трябва да има някой, за да отиде там. Те са като сънищата. Ние

виждаме, че времето и пространството съществуват и в сънищата. Кое е реално, сънуването или будността?

П.: Значи трябва да се оттървем от похот (кама), гняв (кродха) и т.н. М.: Откажи се от мислите. Не трябва да се откажеш от нищо друго. За

да видиш нещо ти трябва да си там. Това е Себето. Себето е вечно съзнателно.

П.: Добре ли е да се ходи на поклонение в свети места и т.н.? М.: Да. П.: Какво усилие е необходимо, за да достигна Себето? М.: Чувството за „аз” трябва да се унищожи. Себето не може да се

достигне. Има ли момент, в който Себето да не присъства? То не е ново. Бъди, който си. Това, което е ново не може да е постоянно. Това, което е реално трябва да съществува всякога.

П.: Какво е жертвоприношение чрез мъдростта (джняна яджна) или другите жертвоприношения?

М.: Другите дисциплини водят до нея. Практиката им води до мъдростта (джняна).

П.: Дживанмуктите (Освободените души) няколко вида ли са? М.: Какво значение има ако се различават външно? Няма разлика в

тяхната мъдрост (джняна). П.: Когато си лоялен към един Учител може ли да уважаваш и други? М.: Гуру е само един. Той не е материален. Докато има слабост е

необходима силна подкрепа от Гуру. П.: Но Джидду Кришнамурти казва: „Не е необходим Гуру.” М.: Как е разбрал това? Човек може да каже това след себереализацията,

но не и преди това. П.: Вие сте постигнал това състояние с голямо усилие. Какво да правим

ние бедните души? М.: Не сме в нашето Себе. Ние не сме в света. П.: Раят и адът – какво са те? М.: Ти носиш рая и ада в теб. Твоята похот, гняв и т.н. произвеждат тези

региони. Те са като сънищата.

П.: Гита казва, че ако човек фиксира вниманието си между веждите и задържи дъха си, постига Върховното състояние. Как се постига то?

М.: Ти винаги си в Себето и то не се постига. Мястото между веждите е само място, където се фиксира вниманието (място за медитация - упасанастхана).

П.: Вие сте говорил и за Сърцето като място за медитация. М.: Да, то също е такова. П.: Какво е Сърцето? М.: То е центъра на Себето. Себето е центъра на центровете. Сърцето е

психичен център, а не физичен. П.: Терминът „джняна” значи осъзната Мъдрост. Същият термин е

използван и при други методи. Защо? М.: Терминът „джняна” включва също и метода, защото в края на

краищата води до реализация. П.: Трябва ли човек да предава знанието си, колкото и да е несъвършено

то? М.: Ако прарабдха (съдбата му) бъде такава. В седма глава на Гита, Арджуна пита дали карма е метод (садхана).

Кришна отговаря, че е такъв, ако се прави без чувство на извършващ действието.

Има също и карми (действия), приети от свещените писания, които отричат карма като метод. Неприеманата от тях карма е тази, която е правена с чувство на действащ. Не оставяй карма (действието). Ти и без това не можеш. Отхвърли чувството на деятел. Кармата ще продължава автоматично. Или кармата ще отпадне от теб. Ако карма е твоя съдба според прарабдха, тя със сигурност ще бъде извършена, независимо дали искаш или не. Ако кармата не е твоя съдба, тя няма да се случи дори ако преднамерено се ангажираш с нея. Джанака, Шука и т.н. също са работели без аханкара. Кармата може да се извършва за слава или може би се прави безкористно за общественото добро. Въпреки това, впоследствие всеки иска аплодисменти. Затова всъщност е себична.

П.: Какво е това единствено нещо, знаейки което разтваря всички съмнения?

М.: Познай знаещият. Ако се придържаш за съмняващия се, съмненията няма да възникнат. Тук съмняващият се е Трансцедента. Отново, когато съмняващият се престане да съществува, няма да възникват съмнения. Откъде ще възникнат те? Всички са джнянини и дживанмукти. Те просто не са осъзнати за този факт. Първо трябва да бъдат изкоренени съмненията. Това значи, че съмняващият се трябва да се изкорени. Тук съмняващият се е ума.

П.: Какъв е метода за това? М.: Изследването „Кой съм аз?”. П.: Можем ли да правим джапа?

М.: Защо трябва да мислиш „аз съм това”? Изследвай и мислите ще изчезнат. Това, което е, наречено Себето, няма как да не бъде разкрито като остатък.

П.: Необходима ли е хатха йога? М.: Тя е една от помощните средства, не че винаги е необходима. Това

зависи от човека. Вичара е по-висша от пранаяма. В текста Йога Васиштха, Чудала съветва Сикхадваджа да приложи метода на изседването (вичара) за унищожаване на егото.

Реалността може да бъде достигната като се придържаш към прана или интелекта. Хатха йога е потготвителен етап за пранаяма. Вичара е по-фина от пранаяма.

П.: Индивидуалността на джняни запазва ли се след Реализацията? М.: Как може той да запази отделното си съществуване? Дори в обикновени ситуаци, възрастните съветват да се практикува

ачамана и пранаяма преди почване на някаква работа, била тя светска или духовна. Това значи, че концентрацията на ума довежда работата до успешен край.

П.: Аз медитирам чрез метода нети-нети (не това - не онова). М.: Не. Това не е медитация. Открий източника. Непременно трябва да

достигнеш източника. Фалшивият „аз” ще изчезне и ще осъзнаеш истинския „Аз”. Първият не може да съществува отделно от последния.

24 септември, 1936

Разговор 42 Г-н Дънкан Грийнлис от Маданапалли, написа следното: „Човек от

време на време има ясни проблясъци на съзнание, чиито център е извън нормалното себе, и което изглежда, че включва всичко. Без да занимаваме ума с философски концепции, как Бхагаван ще ни посъветва да постигнем, задържим и разширим тези проблясъци? Дали за абхяси (практикуващият), за да се случат тези преживявания е необходимо оттегляне?

Шри Бхагаван отговори: Казваш „извън”. За кого е вън или вътре? Тези две категории могат да съществуват единствено докато има субект и обект. За кого съществуват те? Те ще се разтворят единствено в субекта. Виж кой е в субекта. Изследването води до чистото съзнание отвъд субекта.

Нормалното себе е ума. Този ум е ограничен, но чистото съзнание е отвъд ограничения и се достига чрез изследването посочено горе.

За постигането – Себето е винаги тук. Човек трябва да унищожи пречките за разкриването му.

За задържането – Веднъж видял Себето, ще осъзнаеш, че то е Тук и Сега. То никога не е било изгубено.

За разширяването – Няма разширяване на Себето, понеже то е винаги свободно от свиване и разширяване.

За оттеглянето – Уединение е единствено пребиваването в Себето. Няма нищо чуждо на Себето. Оттеглянето е преместване от едно място на друго. Нито едното, нито другото са отделни от Себето. Заради фактът, че Себето е всичко, оттеглянето е невъзможно и нецелесъобразно.

Абхяса (практиката) е изследването в Себето.

28 март, 1935

Разговор 43 Г-н Ранганатхан, събирател на данъци от Веллор, г-н С.В. Рамамуртхи

и г-н Т. Рагхаваях, бивш чиновник от щата Пудокотах, посетиха Ашрама. Г-н Ранганатхан попита: „Моля Ви, дайте ми наставления за това как да контролирам ума си.”

М.: Има два метода. Единият е да видиш какво е ума. Тогава той утихва. Вторият е да фиксираш вниманието си върху нещо. Тогава умът става тих.

Питащият повтори въпроса за по-добро изясняване. Беше му даден същият отговор с малки добавки. Той не изглеждаше задоволен.

Г-н Рагхаваях: Ние миряните, все имаме някаква мъка и не знаем как да я преодолеем. Молим се на Господ и въпреки това пак сме недоволни. Какво да правим?

М.: Имайте доверие в Бога. П.: Ние Му се отдаваме и въпреки това няма спасение. М. Да. Ако наистина се бяхте отдали на Господ, вие би трябвало да се

подчините на волята Му и да не недоволствате от това, което не ви харесва. Нещата може да не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Страданието често води човек до вяра в Бога.

П.: Но ние сме светски хора. Имаме съпруги, деца, приятели и роднини. Не можем да игнорираме съществуването им и да се предадем на Божията Воля без да запазим поне малко от индивидуалността си в нас.

М.: Това значи, че не сте се предали, както се изказа. Трябва само да имате вяра в Бога.

Г-н Рамамуртхи: Свамиджи, прочетох книгата на Пол Брънтън „Търсене в Тайна Индия” и бях много впечатлен от последната глава, където казва, че е възможно да бъдеш съзнателен без да мислиш. Аз знам, че човек може да мисли, забравяйки физическото си тяло. Може ли човек

да мисли без ум? Възможно ли е да достигнеш съзнанието, което е отвъд мислите?

М.: Да. Има само едно съзнание, което се състои от състоянията: будуване, сънуване и дълбок сън. В дълбокият сън няма „аз”. Чувството за „аз” се появява при събуждането и тогава се появява света. Къде е било това „аз” докато спа дълбоко? То беше ли там или не? Трябва да е било там, но не по начина, по който го чувстваш сега. Настоящето чувство за „аз” е единствено мисъл, докато „Аза” в дълбокия сън е истинския „Аз”. Той съществува през цялото време. Той е съзнание. Ако го осъзнаеш ще видиш това, което е отвъд мислите.

П.: Може ли да мислим без ума? М.: Мислите могат да съществуват като всяка една друга активност,

като в същото време не обезпокояват Висшето Съзнание. П.: Може ли човек да чете умовете на други? Както обикновено, Учителя му каза да открие Себето преди да се

безпокои за другите. М.: Къде са другите, отделни от твоето собствено Себе? Г-н Рагхаваях: Как да съчетаем по-висшите преживявания с по-низшите

преживявания (или духовните преживявания със светските афери)? М.: Има само едно преживяване. Нима светските преживявания не са

построени върху фалшивия „аз”? Питайте най-успелият човек на света дали той знае своето Себе. Той ще ви каже „Не”. Какво би могъл да знае човек без да познава Себе си? Цялото светско знание е построено на тази толкова крехка основа.

Г-н Рамамуртхи: Как да познаем ”Истинския Аз”, като различен от „фалшивия аз”?

М.: Има ли някой, който да не е осъзнат за себе си? Всеки знае, и все пак не знае Себето. Странен парадокс.

Учителят добави по-късно: ”Ако се изследва дали умът съществува, ще бъде открито, че той не съществува. Това е контрола на ума. Другояче, ако умът е взет за реален и човек се стреми да го контролира, е същото като ума да контролира ума, или като крадец, който се прави на полицай, за да хване крадеца, т.е. себе си. Умът поддържа себе си единствено по този начин, бягайки от себе си.”

3 април, 1935

Разговор 44 Г-н Еканатх Рао, инженер, попита Шри Бхагаван дали е необходимо

уединение за вичара.

М.: Уединение има навсякъде. Индивидът винаги е в уединение. Работата е там, че то трябва да се търси вътре, а не вън.

П.: Всекидневната светска работа е разсейваща. М.: Не си позволявай да се разсейваш. Изследвай за кой е разсейването.

Работата няма да ти влияе след известна практика. П.: Дори като опитвам се оказва невъзможно. М.: Направи го и ще откриеш, че не е толкова трудно. П.: Но когато търся вътре, отговор не идва. М.: Отговорът е изследващият. Няма друг отговор. Това, което е

придобито не може да е реално. Това, което съществува по всяко време, е истинско.

6 април, 1935

Разговор 45 Посетител попита: „Пътят към реализацията е труден. Светските

неща са лесни за разбиране, докато това не е.” М.: Да. Умът винаги търси външно знание, оставяйки настрана своето

вътрешно знание. П.: Престоя за един ден с Бхагаван е добър. Престоят за два дни е по-

добър, за три дни още по-добър и т.н. Ако стоя постянно тук, как ще продължа със светската работа?

М.: Трябва да бъде разбрано, че престоя тук или някъде другаде е едно и също, и че има същия ефект както навсякъде.

12 април, 1935

Разговор 46 След като изслуша пеенето на малайската версия на Упадеша Сара,

г-н Рамачандра Айер от Нагеркойл по типично за него невинен начин зададе въпроси за концентрацията и контрола на ума.

М.: Умът е просто отъждествяването на Себето с тялото. Така се създадава фалшивото его. То, на свой ред, създава фалшиви феномени и привидно се движи сред тях. Всички те са фалшиви. Себето е единствената Реалност. Ако тази фалшива тъждественост изчезне, постоянството на Реалността става очевидна. Това не значи, че Реалността не е тук и сега. Тя е винаги тук и е вечно неизменна. Тя е същността на всяко едно преживяване на човек. Всеки знае, че той е. „Кой е това?”. Или субективно изразено, „Кой съм аз?”. Фалшивото его се асоциира с обектите. Самото его е обект на себе си. Обективността е измама. Единствено Субектът е Реалността. Не вземайте себе си за обекта на тялото. Това дава началото на фалшивото его, а впоследствие на света и неговите движения водещи до

нещастие. Не мислете, че сте това, онова или каквото и да е; или пък, че си такъв или онакъв. Просто прекратете измамата. Реалността ще разкрие себе си. Писанията казват, че Себето е нитясиддха (вечно присъстващо) и в същото време говорят за отстраняване на аджяна (невежеството на разделението). Ако Себето е винаги (нитя) присъстващо (сиддха), как може да има аджняна? За кого е невежеството (аджняна)? Тези изказавания си противоречат. Но те напътстват искрения духовен търсещ в правилна посока. Той не разбира лесно единствената Истина ако е спомената с простите думи като: натвам нахам неме джандхипах (нито ти, нито аз, нито тези крале ...1). Шри Кришна изказал Истината, но Арджуна не е могъл да я схване. По-късно Кришна ясно казва, че хората го бъркат с тялото, докато всъщност Той не е роден, нито пък ще умре. Все пак Арджуна изискал да му се каже цялата Гита, за да може Истината да му се изясни. Виж, Себето е единствено да бъдеш, не да бъдеш това или онова. То е просто съществуване. Бъди, и това е края на невежеството. Изследвай за кого е невежеството. Егото се появява, когато се събудиш от сън. В дълбок сън не казваш, че спиш, и че ще се събудиш, или пък, че вече спиш еди колко си време. Осъзнай своето чисто Съществуване. Нека да няма объркване с тялото. Тялото е резултат от мисленето. Мислите ще текат както обикновено, но ти вече няма да си повлиян от тях. Ти не се интересуваш от тялото когато спиш дълбоко, следователно завинаги можеш да останеш така.

Г-н Еканатха Рао: Как всеки може да съгласува тази дейност с печеленето на надницата, което е необходимост за светските хора?

М.: Действията не са окова. Окова е единствено фалшивата идея „аз съм извършващия действията”. Откажи се от такива мисли и нека тялото и сетивата да играят своята роля, невъзпрепятствани от твоята намеса.

20 април, 1935

Разговор 47 Малайски посетител изрази загрижеността си за страданието на

света и мнението, че „Търсенето на Себето” изглежда себично сред толкова много нещастие наоколо. Неговото решение на въпроса изглежда бе безкористната работа.

М.: Морето не осъзнава своите вълни. Подобно, Себето не осъзнава егото.

Бележка: Това прави ясно какво има превдид Шри Бхагаван под търсенето на източника на егото.

1 Бхагавад Гита (2.12)

Разговор 48 Посетител попита Шри Бхагаван: „Вие сте Бхагаван. Затова би

трябвало да знете кога ще получа джняна. Кажете ми кога ще бъда джняни.” Шри Бхагаван отговори: „Ако съм Бхагаван, няма никой освен Себето. Затова няма нито джняни, нито аджняни. Иначе, аз съм добър колкото си ти и знам толкова, колкото и ти самия. Така или иначе не мога да отговоря на въпроса ти.”

24 април, 1935

Разговор 49 Някакъв човек задаваше въпроси на Учителя, които най-накрая се

сведоха до този, че „Аза” не е осезаем, колкото и много да полагат усилия.

Отговорът на Учителя бе както обикновено: Кое е това „Аз”, което е неосезаемо? Има ли един илюзорен „аз” и друг „аз”, който се изплъзва? Има ли два „Аза” в един човек? Задай си тези въпроси. Умът е този, който казва, че „Аза” е неосезаем. Откъде идва този ум? Познай ума. Ще откриеш, че той е мит. Крал Джанака е казал: „Открих, крадецът, който ме съсипваше толкова много време. Сега ще се справя с него незабавно. Тогава ще бъда щастлив.” Същото ще бъде и с всеки.

П.: Как да позная „Аза”? М.: „Аз-Аз” е винаги тук. Няма как да се знае. Той не е някое

новопридобито знание. Това, което е ново и не е тук и сега, е мимолетно. „Аза” е винаги тук. Има препятствие за осъзнаването му и то се нарича невежество. Отстрани невежеството и осъзнаването ще засияе. Всъщност това невежество или дори знанието не принадлежат на Атман. Те са просто плевели, които трябва да се изчистят. Затова се казва, че Атман е отвъд знанието и незнанието. Природата му е такава, каквато е винаги. Това е всичко.

П.: Въпреки опитите ни няма осезаем напредък. М.: За прогрес може да се говори за нещата, които могат да се

придобият. Докато тук имаме отстраняване на невежеството, а не придобиване на знание. Какъв прогрес може да се очаква в търсенето на Себето?

П.: Как да отстраним невежеството? М.: Докато лежиш на леглото в Тируваннамалай, ти сънуваш, че си в

друг град. Сцената е реална за теб. Тялото ти остава тук на леглото в стаята. Възможно ли е градът от съня да влезе в стаята или пък можеш ли да напуснеш това място и да отидеш другаде, оставяйки тялото тук? И двата варианта са невъзможни. Затова, и твоето съществуване тук, и виждането на другия град са нереални. За ума те изглеждат реални. „Аза”

от съня скоро изчезва, тогава друг „аз” говори за съня. Този „аз” не е бил в съня. И двата „аза” са нереални. Субстратът на ума съществува постоянно и дава възможност да се появяват тези многобройни сцени. „Аза” се появява с всяка мисъл, а с нейното изчезване, и „аза” изчезва. Всеки един момент се раждат и умират множество „аз-ове”. Истинската пречка е самоподдържащия се ум. Това е крадеца според Джанака. Открий къде е той и ще бъдеш щастлив.

Разговор 50 Шри Бхагаван прочете изказването на Кабир от Прабуддха Бхарата,

което гласи, че всички знаят, че капката се слива с океана, но мацина знаят, че океана се влива в капката. Това е парабхакти, каза той.

5 юни, 1935

Разговор 51 Млад 25 годишен Брахмин дойде да посети Учителя. Виждайки го, той

изпадна в истерия и завика: Шивохам, Ахам Брахмасми, „Ти си Бог”, „Ти си Пара Брахман”, „Ти си моят Баща”, „Татко, спаси ме” и т.н. Истерията му нарастна и той бясно започна да се бие с двете ръце в гърдите си, крещейки: „Шивохам, Шивохам”. После отново той завика истерично скърцайки със зъби: „аз ще унищожа материализма”, все едно мачкаше материализма между зъбите си. После помоли: „Дайте ми сила, дайте ми сила – или – или – или – аз ще ...” Той започна да се самозадушава с ръце.

Когато беше внимателно отстранен от другите, той се простря пред Шри Бхагаван казвайки: „Аз ще приема подслон в стъпалата на моя Баща. Татко! Ти си Партхасаратхи (Кришна), аз съм Арджуна. Ние ще унищожим материализма”. Той се изми, хапна нещо леко и тихо се установи в залата за няколко часа. Той се въздържа от обяд. Следобяд имаше още един пристъп, когато извика: „Ще отсека главата на Кришна, ако сега той дойде тук. Той ме посъветва да напусна работа, но не се грижи за майка ми. Или пък нека той ми отреже главата” и т.н.

След няколко часа тишина Шри Бхагаван помоли г-н К.Л. Шарма да прочете част от неговия коментар върху Анубандха (Приложението на 40 –те стиха). Същността на прочетения текст беше, че хора, неспособни да си помогнат, молят за божествени сили, които да ползват за доброто на хората. Това напомня историята за сакатия човек, който се разфучал, казвайки, че ще победи врага ако само му се помогне да стане на крака. Намерението е добро, но няма чувство за пропорция. Младият човек чувайки това внезапно скочи в краката на Шри Бхагаван, приветствайки го с думите: „Татко! Татко! Аз сгреших. Извини ме. Учи ме. Ще правя това,

което кажеш.” И т.н. Тогава в същата вечер, той се простря изричайки: „Отдавам се.”

9 юни, 1935

Разговор 52 Човек от Коканада попита: „Умът ми е тих за два или три дни и става

съвършено тъп за следващите два или три дни, и така се редуват. Защо става така?

М.: Това е напълно естествено. Това е играта на светлината (саттва), активността (раджас) и тъмнината (тамас), които се редуват. Не съжалявай, когато има тамас, а когато дойде ред на играта на саттва, дръж се здраво за нея и я изолзвай по най-добрия начин.

П.: Какво е Сърцето? М.: Това е обителта (ако въобще може да се нарече така) на Себето. П.: Това физическото сърце ли е? М.: Не. Това е обителта, откъдето израства „Аз-Аз”. П.: Какво става с дживата след смъртта? М.: Въпросът не е уместен за дживата, която сега е в живо тяло.

Дживата, която е лишена от тяло, ако иска може да ме пита това. До тогава, нека въплътената джива разреши проблема и открие коя е тя. Така тези съмнения ще изчезнат.

П.: Какво е дхяна? М.: Думата дхяна обикновено значи медитация върху някакъв обект,

докато нидидхясана е използвана за изследване в Себето. Триадите (знещ, познание, познато) съществуват докато не е осъзнато Себето. Дхяна и нидидхясана са едно и също, що се отнася до духовния търсещ, понеже те са свързани с триадите и са синоними на бхакти.

П.: Как да практикуваме дхяна? М.: Дхяна служи за придобиване на еднонасоченост на ума.

Преобладаващата идея държи настрана всички останали. Дхяна варира според индивида. Тя може да е върху аспект на Бог, мантра или Себето и т.н.

15 юни, 1935

Разговор 53 Г-н Ноуелс, млад мъж, дойде за даршан. Беше чел двете книги на Пол

Брънтън. Той попита: „Будистите казват, че „аза” е нереален, докато Пол

Брънтън в „Тайният път” ни казва да преодолеем идеята за „аз” и да достигнем истинския „Аз”. Кое от двете е вярно?”

М.: Предполага се, че има два „аза”, като единия е нисш и нереален, който всички осъзнават и друг, висш и реален, който трябва да се осъзнае.

Ти не осъзнаваш себе си, докато спиш, ти си осъзнат в будността. Ти казваш, че си спал, когато си буден. Ти не знаеш това в състоянието на дълбок сън. Тогава, идеята за разнообразие израства заедно със съзнанието за тяло. Това съзнание за тяло се появява в определен момент. То има начало и край. Това, което е създадено трябва да бъде нещо. Какво е това нещо? Това е съзнанието за „аз”. Кой съм аз? Откъде съм аз? Намирайки източника, ти осъзнаваш състоянието на Абсолютното Съзнание.

П.: Кой е този „аз”? Изглежда, че той е продължение на впечатленията на сетивата. Будистите явно имат същата идея.

М.: Светът не е отвън. Впечатленията не могат да имат външен произход, защото светът може да бъде разпознат единствено от съзнание. Светът не казва, че съществува. Това е твое впечатление. Още повече, това впечатление не е последователно и непрекъснато. В дълбокия сън светът не е разпознаван, затова той не съществува за спящия човек. Следователно светът е следствие от егото. Открий егото. Намирането на източника му е крайната цел.

П.: Аз вярвам, че ние трябва да не причиняваме страдание на други живи същества. Трябва ли тогава да оставим комара да ни хапе?

М.: Ти самият не харесваш страданието. Как тогава може да причиняваш страдание на другите? Просто дръж настрана комарите, тъй като страдаш от ухапванията им.

П.: Правилно ли е да убиваме други живи същества, т.е. комари, насекоми?

М.: Всеки е самоубиец. Вечното, блажено и естествено състояние е задушено от живота в невежество. По този начин, настоящият живот е обусловен, убивайки вечното, чисто Битие. Нима това не е самоубийство? Затова всеки е самоубиец. Защо тогава се тревожиш за убийци и убийства?

В течение на последния разговор посетител каза: „Светът изпраща впечатления и аз се събуждам!”

М.: Може ли светът да съществува без някой да го възприема? Кое е първичното? Съществуващото съзнание или израстващото съзнание? Съществуващото съзнание е винаги тук, вечно и чисто. Израстващото съзнание се появява и изчезва. То е преходно.

П.: Но светът не съществува ли за другите, когато спиш? М.: Същият този свят ти се присмива, понеже го познаваш без да знаеш

себе си. Светът е резултат от ума ти. Познай ума си. Тогава виж света. Ще осъзнаеш, че той не е различен от Себето.

П.: Нима Махариши не осъзнава ясно себе си и обкръжението си, както и аз?

М.: За кого е съмнението? За реализираният човек няма съмнения. Те са единствено за невежия.

16 юни, 1935

Разговор 54 Андхра Пандит, възрастен господин, имаше някои съмнения отностно

тълкуването на Адвайта от Кавякантха. Той открил в книгите, че Брахман е свободен от идеите за сходно, различно и вътрешно различие (саджатя, виджатя и свагата беда). Във виварта вада (теорията,че Брахман, ,създал светът, остава недокоснат от последния) тези условия са удовлетворени, но не и в паринама вада (теорията, че Брахман се превръща в света). При последната, свагата бхеда трябва да съществува.

М.: Дакшинамутри не е преподавал нищо подобно. Той не е казвал, че Брахман е свързан с Шакти или, че не е. Всичко е било давано единствено в тишина и съмненията на шишя (учениците) били премахнати. Значението е, че няма нищо, което трябва да се научи, дискутира и заключи. Всеки съзнава чувството „аз съм”. Има объркване, че „Аза” е тялото, понеже „аза” израства от Абсолюта и дава появата на буддхи (интелекта). Чрез буддхи, „аза” вижда формата и размера на тялото. На медхая означава, че Брахман не може да бъде схванат от буддхи.

Брахман а ахам („Аз-Аз”) а буддхи (интелект) Как този буддхи да мине отвъд ахам и да открие Брахман? Това е

невъзможно. Просто мини отвъд фалшивата концепция за „аза”, отъждествен с тялото. Открий за кой израстват тези мисли. Ако настоящатата идея за „аз” изчезне, откритието ще е налице. Каквото остава е чистото Себе. Сравни дълбокия сън и будността. Разнообразието и тялото са налични единствено в будността. В дълбокия сън, Себето не възприема тялото и света. Там царства щастие.

Шрути вакята (Изказването от ведите) „Ахам Брахмасми” (Аз съм Брахман) е състояние, а не форма на ума. Човек не може да стане Брахман, повтяряйки мантра. Това значи, че Брахман не е някъде другаде. Той е твоето Себе. Откривайки това Себе, намираш Брахман. Не се опитвай да достигнеш Брахман, все едно, че е някъде далеч оттук.

Пандитът отбеляза, че потока на мислите е толкова настоятелен, че ахам не може да се достигне.

М.: Брахма акара вритти (Мисълта за Брахман) помага на ума да се отвърне от други мисли. Необходимо е или тази практика, или общуване със садхута. Садхуто вече е преодолял ума и пребивава в Покой. Близостта му с другите, им носи същия покой. Иначе търсенето на компанията на садху няма да има смисъл.

Мисълта дехо ахам (аз съм тялото) е ограничение и е основата на всички лоши и себични действия и желания.

Осъзнаването Брахма ахам (Аз съм Брахман) минава отвъд ограничението и изразява качества като симпатия, благотворителност, любов и т.н., които са божествени и благородни.

П.: Къде стои грихаста (семейния човек) по отношение на шанса за мокша (освобождение)?

М.: Защо си мислиш, че си грихаста? Ако напуснеш дома като санняси, ще те преследва подобна мисъл (че си санняси). Умът те преследва независимо дали си семеен или си оставил семейството и си отишъл в гората. Егото е източника на мислите. То създава тялото и света и те кара да си мислиш, че си грихаста. Ако отхвърлиш света, това само ще замести мисълта за грихаста с тази за санняси и семейната среда с тази на гората. Но умствените препятствия са винаги тук. Те дори се увеличават в нова обстановка. Пречката е ума. Тя трябва да се преодолее, независимо дали в дома или в гората. Ако може да го направиш в гората, защо да не можеш и у дома? Затова, защо да сменяш обстановката? Такива усилия могат да се приложат дори сега, в каквато и обстановка да се намираш.

Обкръжаващата среда никога не те оставя, според желанието ти. Виж мен. Аз напуснах дома си. Вижте себе си. Вие дойдохте тук изоставяйки дома си. Какво намирате тук? То различно ли е от това, което изоставихте? Дори човек години да е потънал в нирвикалпа самадхи, когато той излезе от него, ще открие себе си в обкръжението, което е писано да има. Това е причината Ачарята1 да набляга на сахаджа самадхи в своята чудесна работа „Вивека Чудамани”.

Човек трябва да е в спонтанно самадхи, т.е. в своето чисто състояние, сред каквато и да е обстановка.

По-късно Шри Бхагаван каза: „Контролът на дишането може да е вътрешен и външен.”

Антах пранаяма (вътрешният контрол на дишането) е следният: Нахам чинта (Аз не съм идеята за тяло) е речака (издишане). Кохам (Кой съм аз?) е пурака (вдишването). Сохам (Аз съм Той) е кумбхака (задържане на дишането). Бахих пранаяма (външният контрол на дишането) е за човек, който

няма сила за контрол на ума. Няма по-сигурен метод от този. Или търси компанията на садхута. За мъдрия човек външната практика е необходима, ако той не може да се наслаждава на компанията на садху. Ако той е в компанията на садху, това дава необходимата сила, въпреки че не се забелязва от другите. Пранаяма няма нужда да се практикува точно по начина, по който е обяснена в хатха йога. Ако практикуваш джапа, дхяна, бхакти и т.н., само малко практика на контрол на дишането ще е

1 Ади Шанкарачаря

достатъчна да контролираш ума. Умът е ездачът, а дъха е коня. Пранаяма е контрола на коня. Чрез него конникът също е под контрол.

Пранаямата може и да се прави в по-лека степен. Да гледаш дишането е друг метод за изпълнението . Умът, разсеян от други дейности, се ангажира в наблюдаване на дишането. Това контролира дишането и на свой ред и ума.

Ако си неспособен да правиш това, няма нужда да практикуваш речака и пурака. Дишането може да бъде под контрол за малко, докато практикуваш джапа, дхяна и т.н. Също и тогава добрите резултати ще дойдат.

18 юни, 1935

Разговор 55 П.: Може ли адвайта да бъде осъзната чрез джапа на свети имена,

например Рама, Кришна и т.н.? М.: Да. П.: Това не е ли по-слабо средство? М.: Нима са ти казали да обсъждаш силата на джапа спрямо другите

средстства, вместо да я практикуваш? Тишина.

22 юни, 1935

Разговор 56 Двадесет годишен младеж попита как да осъзнае Себето. Той седна в

тишина и чака повече от час и тогава реши да си тръгне. Правейки го, той попита:

П.: Как да осъзная Себето? М.: Чие Себе? Изясни това. П.: Кой съм аз? М.: Открий сам за себе си. П.: Не знам. М.: Помисли. Кой е този, който казва „не знам”? Кой не знае? В това

изказване, кое е това „аз”? П.: Някой в мен. М.: Кой е този някой? В кой? П.: Може би някоя сила. М.: Открий я. П.: Как да осъзная Брахман? М.: Защо искаш да знаеш Брахман преди да узнаеш Себето?

П.: Шастрите казват, че Брахман прониква всичко, а също и мен. М.: Открий „Аза” в теб и тогава ще има време да мислиш за Брахман. П.: Защо съм се родил? М.: Кой е роден? Отговорът е същия за всичките ти въпроси. П.: Кой съм аз тогава? М.: (Усмихвайки се) Да не би да си дошъл да ме изпитваш и

препитваш? Ти трябва да кажеш кой си. П.: В дълбок сън душата оставя тялото и отива другаде. Когато влезе

обратно аз се събуждам. Така ли е? М.: Какво е това, което напуска тялото? П.: Силата, може би. М.: Открий тази сила. П.: Тялото е съставено от пет елемента. Какво са елементите? М.: Защо се стремиш да узнаеш елементите без да си познал Себето? Младежът поседя малко и напусна с разрешение. Учителят отбеляза

по-късно: „Добре. Това ще проработи.”

23 юни, 1935

Разговор 57 Шри Бхагаван каза, че сушумна е една от най-често употребявяваните

думи в писанията. Има и други такива като например пара, атма и амрита. Също е казано, че тази сушумна става лиина (слята с пара). Затова може да се каже, че пара е термин от джняна, докато сушумна - от йога.

24 юни, 1935

Премахване на съмнение от „Шри Рамана Гита”

Глава 14, стих 10 гласи: „Развитието на духовността, може да доведе до невидимост. Такъв човек, бидейки единствено чисто съзнание, разцъфтява като сиддха.”

Глава 18, последния стих гласи: „Славата на сиддхите е отвъд всякакво въображение. Те са равни на Шива. Нещо повече, те са самия Шива, способни да раздават божествени дарове.”

Смисъла е в това, че Себереализацията води до истински и непрестанен тапас. С узряването на този тапас, някои джняни могат да направят своите тела неосезаеми и невидими. Те са познати като сиддхи.

По-натам: „Величието на сиддхите е неузнаваемо. Те са равни на Шива и дори могат да раздават божествени дарове.” Така каза Шри Бхагаван.

В Упанишадите има мантра: атмаджанам хярчайет бхутикамах (този, който желае освобождение или богатство трябва да служи на Себереализиран Мъдрец). Тук не се споменава за сиддхата, който изпълнява желания. Джнянинът също може да го прави. Отново, мантрите: све махимни пратиштитах (пребиваващия в своето собствено великолепие), анантам Брахма (Брахман е безкраен), ще изглеждат объркващи, когато четем горните шлоки (изказвания). Изказванията: Сарвам Кхалвидам Брахма (Всичко това е Брахман) и Брахмавид Брахмаива Бхавати (Познаващият Брахман става самият Брахман), показват, че джнянина е сарваджна (всезнаещ). Каква тогава е разликата между джнянинът и сиддхата и способността на последния да дава дарове и заключението за липсата им при първия?

В това се състоеше съмнението. Учителят обясни: „Въпросите в Гита са задавани в същия дух. Отговорите са според него. Хората гледат единствено тялото и искат съшо така и сиддхи. Свръхспособностите дори не могат да се сравнят със Себереализацията, а след нея, как могат те да я превъзхождат? Хора, желаещи сиддхи не са задоволени от представата си за джняна и затова искат сиддхи, свързани с нея. Те по-скоро са склонни да пренебрегнат висшето щастие на джняна и се стремят към сиддхи. Затова те минават по странични пътища, вместо по главния път и е по-вероятно да изгубят посоката си. За да ги водим добре и да ги държим единствено на главния път се казва, че сиддхите съпровождат джняна. Всъщност джняна обхваща всичко и джнянинът няма да си губи времето дори в една мисъл за тях. Нека хората да получат джняна и тогава да търсят сиддхи, ако искат.

Вече казах: шарира самраях сиддхаях (сиддхите са свързани с тялото), понеже техния кръгозор е ограничен до тялото. Джнянинът и сиддхата не са различни. Варан датум (Даването на божествени дарове) включва също и атмалабха (сдобиване със Себето). Сиддхите не са само от нисш порядък, а и от висш.

Шастрите са средство, служещо на променящите се условия. Но техния дух е един и същ. В Халася Махима има глава върху осемстепенните сиддхи. Там Шива казва, че Той никога не дава божествени дарове. Желанията на поклонниците се изпълняват единствено според тяхната прарабдха. Когато Самият Ишвара казва това, какво да кажем за другите? За да се демонстрират сиддхи трябва да има други, за да ги разпознаят. Следователно, дори не си заслужава да се мисли за сиддхи. Затова, трябва да бъде взета за цел и постигната единствено джняна.

В Шри Рамана Гита, глава 17, стих 4, превода на тамил беше неправилен.

Шри Бхагаван посочи грешката и я поправи. Въпросът на Вайдхарба беше: „В течение на практиката, появяването и изчезването на ума се

редува. Може ли изчезването на ума, когато се обърне към източника си да се нарече джняна? Шри Бхагаван разреши съмнението както следва:

Някои хора мислят, че в джняна има различни стадии. Себето е нитя апарокша, т.е. винаги осъзнато, съзнавайки или несъзнавайки го. Затова те спорят, че шравана (чутото учение) трябва да бъде апарокша джнана (директно преживяно), а не парокша джнана (индиректно знание). Но джняна трябва да води до дукха ниврити (края на страданието), като се има предвид, че само шравана не го предизвиква. Затова, казват те, въпреки че е апарокша (директно преживяно), тя не е непоклатима. Надигащите се васани са причината за непостоянството на преживяването. Когато васаните са премахнати, джняна става непоклатима и носи плод.

Други казват, че шравана е само парокша джняна. Чрез манана (съзерцание), тя от време на време става апарокша (директно преживяване). Препятствието за поддържането му са васаните. След манана, те се появяват с увеличена сила. Те трябва да се държат под контрол. Тази будност се състои в припомнянето „Аз не съм тялото” и придържането към апарокша анубхава (директното възприятие), както се е случило в процеса на манана (съзерцанието). Тази практика, наречена нидхидхясана, изкоренява васаните. Тогава изгрява естественото състояние, сахаджа. Това със сигурност е джняна.

Апарокша при манана не може да причини дукха ниврити (края на страданието) и мокша, т.е. свобода от ограничението, понеже периодично васаните надделяват над джнана. Затова тя е адридха (слаба) и бива утвърдена след като васаните са изкоренени чрез нидхидхясана (еднонасоченост).

Отново за Рамана Гита

Г-н Т.К.С. Айер, преданоотдаден, говореше за чакрите. Шри Бхагавн каза: Нужно е да се осъзнае единствено Атман (Себето). Неговата реализация обхваща всичко друго. Шакти, Ганапати, сиддхи и т.н. са включени в него. Тези, които говорят за тях, не са осъзнали Атман. Атман е в Сърцето и е самото Сърце. Проявлението е в мозъка. Пътят от сърцето до мозъка може да се счита, че е през сушумна или същия нерв с другите му имена. Упанишадите говорят за паре лиина, което значи сушумна, или че всички нади са включени в пара, т.е. атма нади. Йогите казват, че потока изкачващ се до сахасрара (мозъка) свършва там. Това преживяване не е пълно. За джняна, те трябва да достигнат до Сърцето. Хридая (Сърцето) е алфата и омегата.

4 юли, 1935 Шримад Бхагавад Гита

Разговор 58 Г-н Ранганатхан, представителен чиновник попита: В Шримад Бхагавад Гита има откъс: Собствената дхарма на човек е

най-добрата, докато чуждата дхарма е пълна с опасности. Какво означава собствена дхарма?

М.: Обикновено тя е интерпретирана като задълженията на различните касти и слоеве на обществото. Трябва да се вземе предвид и физическото обкръжение.

П.: Ако се има предвид варнашрама дхарма, то тази дхарма съществува само в Индия. От друга страна, Гита би трябвало да е универсално приложима.

М.: Варнашрама присъства в една или друга форма във всяка държава. Значението на собствената дхарма се състои в това, че човек трябва да се придържа за едничкия Атман и да не се отклонява оттам. Това е нейната същност.

сва = своята собствена, т.е. Себето, Атман. пара = чуждата, т.е. не-себето, анатма. Атма Дхарма е неотклонност от Себето. Тогава няма да има разсейване

и страх. Проблемите се появяват, само когато има други. Ако Атман бъде осъзнат като само един, няма втори и затова няма причина за страх. Човек, какъвто е сега, бърка анатма (не-себето) дхарма за атма (Себето) дхарма и страда. Нека той да узнае Себето и да пребивава в Него. Така страха изчезва и няма място за съмнения.

Дори и да се интерпретира като варнашрама дхарма, значението и се свежда до следното. Такава дхарма носи плод единствено, когато е извършвана безкористно. Това значи, че човек трябва да осъзнае, че той не е извършващия действията, а е единствено средство на някаква по-висша Сила. Нека Висшата Сила да прави това, което е писано и нека действам според нейните повели. Действията не са мои. Затова и резултатите от действията не могат да са мои. Ако човек разсъждава и действа така, къде е проблема? Няма значение дали е варнашрама дхарма или лоукика дхарма (светските дейности). В края на краищата всичко води до следното:

сва = атманах (Себето) пара = анаатманах (не-себето) Тези съмнения са естествени. Ортодоксалната интерпретация не може

да се съгласува с живота на модерния човек, задължен да работи за прехраната си, съгласно разните си способности.

Човек от Понди(черри) подхвърли: Сарва дхармаан паритяя маамекам саранам враджа1 (остави всички задължения и се отдай единствено на Мен).

Шри Бхагаван: Всички (Сарва) е единствено не-себето (анаатманах), като ударението е на единствено (екам). За човек, който се държи здраво за Едното (ека), къде са дхармите? Това значи: „Потъни в Себето.”

П.: Но Гита е дадена, за да се действа. М.: Какво казва Гита? Арджуна отказал да се бие. Кришна му казал:

„Докато отказваш да се биеш ти имаш чувството на извършващ действията. Кой си ти, за да се въздържаш или да действаш? Отхвърли идеята, че си деятел. Докато това чувство не изчезне, ти си обречен да действаш. Ти си движен от по-висша Сила. Ти потвърждаваш това с отказа си да се подчиниш. Вместо това разпознай тази Сила и се отдай като неин инструмент. Или (казано по друг начин), при случай, че откажеш, ти насила ще бъдеш въвлечен в действие. Вместо това да бъдеш неохотен, бъди благоразположен работник.

По-добре бъди установен в Себето и действай съгласно природата си, без чувството на действащ. Тогава резултатът от действието няма да те засегне. Това е мъжественост и героизъм.”

Така „неотделимостта от Себето” е връхната точка и същността на учението на Гита.

Накрая Самия Учител добави: „Ако човек е установен в Себето, тези съмнения не биха израстнали. Те се появяват единствено докато той не е установен там.”

П.: Тогава каква полза има от този отговор за задалия въпроса? М.: Все пак думите имат сила и те със сигурност ще подействат с

течение на времето. Разговор 59 Един мюсулмански свещеник (моули) попита: Как идва дълбокия сън? М.: Ако питащият знае кой е буден в будно състояние, той ще знае и

как идва дълбокия сън. Питането се появява единствено за будния човек, а не за заспалия. Трябва да е по-лесно да узнаеш Себето в будно състояние, отколко в дълбок сън.

П.: Аз знам как се събудих. Но не знам как идва съня. Аз съм осъзнат за будното си състояние. Например, ако някой се опита да ми вземе бастуна, аз ще предотвратя това, докато в дълбок сън, или когато сънувам няма да мога да го направя. Доказателството за будността е очевидно. Но какво е доказателството за дълбокия сън?

М.: Твоето неведение е доказателството за дълбокия сън, а твоето осъзнаване е това за будността.

1 Бхагавад Гита 18.66

П.: Когато си отворя очите, знам, че съм буден. Но как ме обзема дълбокия сън?

М.: По същия начин, по който идва будността идва и дълбокия сън. П.: Но аз не възприемам идването на дълбокия сън по същия начин

както узнавам за будността си. М.: Няма значение. П.: Моля, обяснете ми какво е дълбокия сън, без илюстрации. Самият

дълбок сън трябва да бъде осъзнат. Искам реална картина за дълбокия сън. М.: Такава картина е самия дълбок сън. П.: Кое е по-добро за постигане на спасение? Да си женен или да си

отшелник? М.: Което мислиш за по-добро. П.: Вишвамитра не е изпадал в грях, докато е бил женен, а е съгрешил

докато е водил отшелнически живот. Това важи ли за другите? М.: Вишвамитра е бил еднакво чист, докато е водел отшелнически

живот, и докато е бил женен. Не е имало разлика. Той е бил еднакво замърсен, когато е бил женен, и когато е бил отшелник.

П.: Той бил ли е риши? М.: Когато е бил замърсен, не е бил риши. П.: Може ли впоследствие той да стане риши? М.: Да. Чрез подходящо самооотдаване (бхакти), той би могъл да стане

добър риши. Аскезата и молитвата ще го направят праведен. П.: Какво получихте от дългогодишната Ви аскеза? М.: Получих каквото трябва да се получи. Видях каквото е нужно да се

види. П.: Можем ли всички ние да видим същото? М.: Аз виждам каквото всички виждат. Това възприятие е присъщо за

всеки. П.: Това ли е начина, за да видим Това? М.: Методът може да е всякакъв. От каквато и посока да идват

пилигримите, когато се съберат, те трябва да влязат в Каабата само през един път (място) или всички се събират само, за да влезнат в Каабата.

П.: Моля, кажете ми две известни Ви упадеши (духовни наставления) по пътя към спасението.

М.: Каква упадеша знам аз? Всичко е упадеша. Обожаването на Бог е единствената упадеша.

5 юли, 1935 За Моуна (Тишината)

Разговор 60 Шри Бхагаван: Когато човек е в уединение, тишината е насилствена.

Сдържането на речта в обществото е равносилно на мълчание. Тогава човек контролира речта си. Преди да се проговори трябва първо да се появи говорещият. Ако сме ангажирани другояче, речта е ограничена. Вътрешно ориентираният ум е активен по друг начин и е несклонен да говори.

Моуна като дисциплинираща мярка е средство за ограничаване на менталните активности, съпровождащи речта. Ако в противен случай, умът е контролиран, дисциплината мауна не е небходима, понеже моуна става естествена.

Видяраня е казал, че дванадесет години принудителна моуна водят до абсолютна моуна, която прави човек неспособен да говори. Така обаче човек заприличва повече на нямо животно. Това не е моуна.

Моуна е постоянна реч. Бездействието е постоянно действие.

6 юли, 1935

Разговор 61 Г-н Еканатха Рао: Как се практикува дхяна – с отворени или затворени

очи? М.: Може да се прави и по двата начина. Въпросът е, че умът трябва да

е интровертен и да се държи активен в този си стремеж. Понякога се случва, когато очите са затворени латентните мисли да нахлуят с голяма сила. Също така може да е трудно задържим ума вътрешно ориентиран, когато очите са отворени. За да постигнем това се изисква сила на ума. Умът се замърсява, когато поеме обекти в себе си. В противен случай той е чист. Главният фактор при дхяна е да държим ума активен в устрема си, без да поема външни впечатления или да мисли за други неща.

Разговор 62 Г-н Еканатха Рао: Какво е спхурана (някакъв вид неизразимо, но

осезаемо усещане в Сърдечния център)? М.: Спхурана се усеща при няколко случая, например при страх,

възбуда и т.н. Въпреки че то присъства винаги и навсякъде, все пак се чувства в определен център и при определени случаи. Също така го свързват с причини в миналото и го бъркат с тялото. Докато в същото време, то е едно единствено и чисто. То е Себето. Ако умът се фиксира в спхурана и човек го усеща постоянно и спонтанно, това е реализация.

Отново, спхурана е предвкусването на Реализацията. То е чисто. Субектът и обектът възникват от него. Ако човек бърка себе си за субектът, то обектите обезателно изглеждат като различни от него. Те периодично ту се оттеглят, ту се проектират, създавайки света и насладата на субекта от същите. Ако, от друга страна, човек чувства себе си като екрана, върху който са проектирани субекта и обекта, не може да има объркване и той може да наблюдава тяхната поява и изчезване без никакво вълнение от страна на Себето.

Разговор 63 Високопоставен чиновник попита: Ако младшите работници са

повишени, умът става неспокоен. Изследването „Кой съм аз?” ще помогне ли за успокояване на ума при тези обстоятелства?

М.: Да. Със сигурност. Изследването „Кой съм аз?” обръща ума навътре и го прави спокоен.

П.: Аз вярвам в мурти дхяна (обожанието на форма). Ще ми помогне ли то, за да постигна джняна?

М.: Със сигурност ще ти помогне. Упасана помага за концентрацията на ума. Тогава ума е свободен от други мисли и е изпълнен с формата за медитация. Умът става самата форма, и по този начин, съвсем чист. След това изследвай кой е обожателя. Отговорът е „Аз”, т.е. Себето. Така най-накрая Себето се постига.

Настоящото затруднение е, че човек мисли, че той е деятеля. Но това е грешка. Една по-висша Сила прави всичко, а човек е единствено инструмент. Ако той приеме тази позиция, той е свободен от безпокойство. В противен случай, той сам си го търси. Вземи например скулптурата в гопурам (кулата на храма), където тя изглежда, че носи товара на кулата върху раменете си. Нейната поза и вид изразяват голямо усилие, поддържайки много тежкия товар на кулата. Но помисли. Кулата е построена върху земята и тя лежи върху основите си. Скулптурата (приличаща на Атлас, носещ земята) е част от кулата, но е направена да изглежда така, че все едно носи кулата. Не е ли смешно? Така е и с човека, приписващ си чувството на извършващ действията.

После един поклонник прочете на посетителя малайската версия на Улладу Нарпаду.

М.: Някои хора мислят, че човек трябва да започне практиката с дуалистична идея. Този стих се отнася за тях. Те казват, че има Бог и човек трябва да обожава и да медитира. Накрая дживата се влива в Бог. Други казват, че Висшето Битие и дживата са винаги отделни и никога не се сливат взаимно. Какъвто обаче да е краят, нека не се безпокоим за него сега. Всички са съгласни, че дживата Е. Нека човек да открие дживата, т.е. своето Себе. Тогава ще има време да разберем дали Себето трябва да се слее с Висшето, дали е част от Него, или остава различно от Него. Нека

не прибързваме със заключение. Поддържайте отворен ум, гмурнете се вътре и открийте Себето. Самата истина ще ви огрее. Защо трябва предварително да обуславяте крайния резултат като абсолютно или с резерви единство, или пък като дуалност? Няма смисъл от това. Тази насояща констатация е направена чрез логиката и интелекта. Интелектът получава светлината си от Себето (по-висшата Сила). Как може отразената и частична светлина на интелекта да си представи цялата и оригинална Светлина? Интелектът не може да достигне Себето. Как тогава той може да установи природата Му?

Това е значението на отпратката. П.: Един от стиховете казва, че старателното изучаване на свещените

текстове в ранните етапи, накрая нямат никаква полза. На кой етап те стават безполезни?

М.: Когато същността им е осъзната. Полезността на писанията се състои в индикирането на съществуването на по-висша Сила (Себето) и пътя за постигането . Тяхната квинтесенция е единствено това. Когато това е асимилирано, останалото е безполезно. Но те са многотомни, приспособени за развитието на търсещия. Докато човек се издига по скалата открива, че областите, които е преминал са само стъпки към по-висш стадий, и така нататък стъпките една след друга стават пурвапакша (преодолени) и водят нагоре, докато целта не се постигне. Когато целта е достигната, само тя остава и всичко останало става безполезно. Ние сме чели толкова много. Помним ли всичко, което сме прочели? Но дали сме забравили съществените неща? Най-важното прониква в ума, а останалото е забравено. Така се случва и с шастрите.

Факт е, че човек се възприема като отделен и там се заражда проблема. Тази идея е грешна. Той може да види това сам за себе си. В дълбок сън нямаше свят, нито его (ограничено себе), нито проблеми. Нещо се събужда от състоянието на щастие и казва „аз”. За това его светът се появява. Бидейки частичка в света, той иска все повече и си навлича неприятности.

А колко щастлив беше той преди да се появи егото! Причината за настоящата грижа е единствено егото. Нека проследим егото до източника му и човек ще постигне това неразличаващо състояние на щастие, което е като буден дълбок сън. Себето е винаги едно и също, тук и сега. Няма нищо повече за постигане. Понеже ограниченията са били погрешно взети за реални, няма нужда да ги трансцендираме. Това прилича на историята за десетте невежи глупаци, които преминали през поток и достигайки другия бряг, те преброявали, че са само девет. Те започнали да се безпокоят и да тъжат за загубата на неизвестния десети човек. Минувач, констатирайки причината за тъгата им, преброил всички и открил, че са десет. Но всеки от тях е преброявал другите, пропускайки себе си. Минувачът ударил един след друг всеки, казвайки им да преброят ударите. Те преброили, че са

десет и били задоволени. Поуката е, че десетият човек не е новопридобит. Той през цялото време е бил там, но невежество причинявало мъката им.

Има друга история, в която жена носела огърлица около врата си, но я забравила. Тя започнала да я търси и да разпитва за нея. Неин приятел, откривайки какво търси, посочил огърлицата около врата . Тя я почувствала с ръцете си и била щастлива. Нима тя е придобила наново огърлицата? Тук отново невежество е причината за скръбта, а знанието за щастието.

Подобен е случая с човека и Себето. Няма нищо за постигане. Невежеството за Себето е причината за настоящата мъка, а знанието на Себето носи щастие.

Още повече, че ако нещо е новопридобито, то това предполага неговото отсъствие преди това. Това, което е липсвало преди може да изчезне отново. Затова, при този случай не би могло да има постоянство в спасението. Освобождението е постоянно, защото Себето е вечно тук и сега.

Така, човешките усилия са насочени към премахване на невежеството. Мъдростта изглежда, че изгрява, въпреки, че е естествена и вечно присъстваща. Посетителят, когато си тръгваше поздрави Учителя казвайки: „Казано е, че жертвата в устата на тигъра е завинаги изгубена.”

Отпратката е към откъса в текста „Кой съм аз?”, където е казано, че ученикът никога няма да се обърне към света, след като веднъж е попаднал в полезрението на милостивия поглед на Гуру и това е толкова сигурно, колкото невъзможността на жертвата в устата на тигъра да избяга.

Разговор 64 Шри Бхагаван чу новини за смъртта на някой. Той каза: „Добре.

Умрелите са наистина щастливи. Те са се оттървали от досадния плевел – тялото. Мъртвецът не тъжи. Живите са тези, които скърбят за умрелия. Страхуват ли се хората от дълбокия сън? Напротив, дълбокия сън е желан и при събуждането всеки човек казва, че е спал добре. Човек приготвя леглото си, за да спи дълбоко. Дълбокият сън е временна смърт. Смъртта е по-продължителен дълбок сън. Ако човек умре докато е още жив, той смята за ненужно да скърби за смъртта на другите. Собственото съществуване е налице с тяло или без него, при бодърстването, сънуването и дълбокия сън. Тогава защо човек да желае удължаване на съществуването на телесните окови? Нека той открие своето нетленно Себе и тогава да умре и да бъде безсмъртен и щастлив.

13 юли, 1935

Разговор 65 Посетител: Джагат (Светът) възприема ли се след Себереализацията? М.: От кого е зададен този въпрос? От Джняни или от аджняни? П.: От аджняни. М.: Осъзнай за кой се появяват тези въпроси. Това може да се изясни

след като познаеш съмняващия се. Светът или тялото казват ли, че съществуват? А дали това го казва виждащия? Трябва да има виждащ, който вижда обектите. Открий първо кой е виждащия. Защо се безпокоиш за бъдещето?

Шри Бхагаван продължи: Какво значение има дали джагат се възприема или не? Нима губиш

нещо като възприемаш джагат сега? Или пък, дали печелиш нещо, когато няма такова възприятие, спейки дълбоко? Няма значение дали светът е възприеман или не.

Аджняни вижда джнянина да действа и е объркан. Джагат е възприеман и от двамата, но тяхната гледна точка се различава. Вземи например киното. Образите се движат по екрана. Иди и ги хвани. Какво хващаш? Единствено екранът. Нека образите да изчезнат. Какво остава? Отново екранът. Тук е същото. Дори, когато светът се появява, виж за кой възниква. Дръж се за субстрата на „аза”. След като се придържаш за субстрата, какво значение има дали света се появява или изчезва?

Аджнянинът счита света за реален, докато джнянина го вижда единствено като проявление на Себето. Няма значение дали Себето се проявява или престава да го прави.

15 юли, 1935

Разговор 66 Получи се писмо съдържащо някои научни въпроси, отнасящи се за

паметта, дълбокия сън и смъртта. На пръв поглед те изглеждаха състоятелни, но трудни за отговаряне. Когато Учителя се зае с въпроса, Той много умело разнищи бъркотията отбелязвайки, че цялото това объркване е поради неразличаването на реалния „Аз” от фалшивия „аз”. Атрибутите и формите се отнасят към последния, а не към първия. Усилията на човек са насочени единствено към премахване на собственото невежество. След това те се прекратяват и реалното Себе се вижда, че е вечно присъстващо. Не е необходимо усилие да останеш и пребиваваш като Себето.

21 юли, 1935 Разговор 67 Г-н К.С.Н. Айер, служител от южно индийската железница каза:

„Има една незначителна колебливост в медитацията ми. Когато питам себе си „Кой съм аз?”, моето разсъждение е следното: Аз виждам ръката си. Кой я вижда? Окото ми. Как да видя окото? В огледалото. По подобен начин, за да видя себе си, трябва да има огледало. Въпросът ми е: „Кое служи за огледало в мен?”

М.: Тогава защо питаш „Кой съм аз?” Защо казваш, че си обезпокоен и т.н.? Би могъл и да останеш тих. Защо нарушаваш спокойствието си?

П.: Това изследване ми помага да се концентрирам. Концентрацията ли е единствената полза?

М.: Какво повече искаш? Концентрация му е цаката. Защо напускаш покоя си?

П.: Защото съм издърпан навън. М.: Изследването „Кой съм аз?” значи, откриването на източника на

„аза”. Когато това е намерено, това което търсиш е постигнато. (Същността на думите на Шри Бхагаван бе, че човек трябва да

направи съгласувано усилие и да не се отказва от битката с пораженческо мислене.)

Разговор 68 Известният професор д-р Радхакамал Мукхерджи, честен човек на

средна възраст с омиротворен поглед, практикувайки йога на медитацията, имал някакви свръхестествени преживявания и желаеше Учителя да разкрие мистерията им. Той беше написал книга, която беше публикувана от господата Лонгманс Грийн & Ко., Лондон. Той намираше Себереализацията за трудна и търсеше помощ от Учителя. Въпросът му беше: ”Методът на медитация от Упанишадите сега е излязъл от употреба. Имаше велик светец в Бенгал, който ме научи на нея. След дълги години дисциплина и практика аз имам някои мистически преживявания. Понякога чувствам, че Бхума (Върховното Съзнание) е безкрайност, а аз съм ограничено съзнание. Това така ли е?

М.: Единствено Бхума (Съвършенството) съществува. То е Безкрайно. Оттам се появява ограниченото съзнание, изградено върху упадхи (ограничен придатък). То е абхаса или отражение. Разтвори това индивидуално съзнание във Върховното. Това е нещото, което трябва да се направи.

П.: Бхума е атрибут на Върховното Съзнание. М.: Бхума е Върховното. Ятра наанят пашяти ятра наанят шруноти

ша бхума (Съвършенстовото е там, където човек не вижда никой друг и не чува нищо друго). То е неопределимо и неописуемо. То е, каквото е.

П.: Изпитах една необятност. Вероятно тя е близко до Бхума, точно под него. Прав ли съм?

М.: Съществува единствено Бхума. Нищо друго. Умът казва всичко това.

П.: Чувствам тази необятност, трансцендирайки ума. М.: Да, да ... Професорът се обърна към дамата, която седеше близо до него и

преведе на хинди заради нея. Тя: Каква е разликата между медитацията и разсеяността? М.: Няма разлика. Когато има мисли, това е разсеяност. Когато няма

мисли е медитация. Както и да е, медитацията е единствено практика (различаваща се от истинското състояние на Покой).

Тя: Как да практикувам медитация? М.: Дръж мислите настрана. Тя: Как да съгласувам работата с медитацията? М.: Кой работи? Нека този, който работи си зададе този въпрос. Ти

винаги си Себето. Ти не си ума. Умът е този, който задава тези въпроси. Работата се извършва, единствено поради постоянното присъствие на Себето. Работата не е препятствие за реализацията. Това, което предизвиква безпокойство е погрешната тъждественост с този, който работи. Оттърви се от тази илюзорна идентичност.

Професорът: Състоянието на липса на съзнание не е ли по-близко до Безкрайното Съзнание?

М.: Има само Съзнание и нищо повече. П.: Тишината на Шри Бхагаван сама по себе си е могъща сила. Тя

определено носи покой на ума в нас. М.: Тишината е непрекъсната реч. Гласната реч покрива речта на

тишината. В Тишина, човек е в интимен контакт с обкръжението. Тишината на Дакшинамурти премахнала съмненията от четирите мъдреци. Моуна вякхя пракатита татвам (Истината е изразена чрез тишина). Казано е, че Тишината е изразяване. Тишината е толкова могъща.

Понеже за гласовата реч са нужни органи на речта, те заемат по-високо положение от речта. Но другата реч лежи дори отвъд мислите. Накратко, тя е трансцедентална реч или неизказани думи, пара вак.

П.: Има ли знание при Реализацията? М.: Отсъствието на знание е дълбок сън. При Реализацията има знание.

Но това знание се различава от обикновеното, свързано с отношението субект и обект. То е абсолютно знание. Знанието има две значения:

(1) вачяратха = вритти = буквално значение. (2) лакшяратха = джняна = Себето = Сварупа = второстепенно

значение. П.: Чрез вритти човек възприема знание.

М.: Точно така, той също взема вритти за знание. Вритти е форма на ума. Ти не си ума. Ти си отвъд него.

Дамата: Понякога има неудържимо желание да остана в Брахма-акара-вритти.

М.: Това е добре. Тя трябва да бъде култивирана докато стане сахаджа (естествена). Тогава тя кулуминира в сварупа, собственото Себе.

По-късно Бхагаван поясни: Вритти често е бъркана за съзнанието. Тя е само феномен и оперира в областта на абхаса (отразеното съзнание). Знанието лежи отвъд относителното знание и невежество. То не е с формата на вритти. В него няма субект и обект.

Вритти принадлежи на раджастичния (активния) ум. Сатвичният ум (умът в покой) е свободен от него. Сатвичният е свидетел на раджастичния. Без съмнение това е истинското съзнание. Все пак е наречен сатвичен ум, защото знанието за свидетел е само функция на абхаса (отразеното съзнание). Умът е абхаса. Това знание предполага наличието на ум. Но умът сам по себе си е бездействен. Затова е наречен сатвичен ум.

Такова е състоянието на дживануктата. Също така е казано, че неговия ум е мъртъв. Не е ли парадокс, че дживанмуктата има ум, и че е мъртъв. Това трябва да се признае в спор с невежи хора.

Също се казва, че този Брахман е просто ума на дживанмуктата. Как може човек да говори за него като Брахмавид (познаващ Брахман). Брахман никога не може да е обект, който да се познава. Това обаче е в съответствие с общоприетото словестно изразяване.

При дживанмуктата и Ишвара се предполага наличието на сатвичен ум. „Другояче, как дживанмуктата живее и действа?”, спорят някои. Всъщност сатвичният ум е Абсолютното Съзнание. Видяният обект и свидетелят най-накрая се сливат и тогава царства само най-висшето Абсолютно Съзнание. Това не е състояние на шуня (празнота) или невежество. То е сварупа (Истинското Себе). Някои казват, че ума израства от съзнанието, следван от появата на отражението (абхаса). Други казват, че първо израства абхаса (отражението), последвано от ума. Всъщност те се появяват едновременно.

Професорът помоли Шри Бхагаван да разпростре Милостта си над него, понеже той скоро щеше да е на хиляди мили оттам. Шри Бхагаван каза, че времето и пространството са просто концепции на ума. Но сварупа (Истинското Себе) лежи отвъд ума, времето и пространството. Разстоянието няма значение в Себето. Дамата с него беше по-несклонна да напусне Махариши и да се върне у дома. Учителят каза: „Мислете, че винаги сте в мое присъствие. Това ще ви накара да се чувствате добре.”

Те си отидоха след здрач. Разговор 69

Имаше репортажи във вестник „Хинду” за лекциите на гореспоменатият професор. Лекторът наблягаше върху необходимостта за контрол на раждаемостта и обсъждаше различните възможности, за да се накара човек да чувства своята отговорност, и така контрола на раждаемостта да бъде автоматичен. Учителят, чувайки това, небрежно отбеляза: „Нека открият метод за умиране.” [Тук смъртта се отнася за тази на егото (аханкар)].

24 юли, 1935

Разговор 70 Шри Раджу Шастригал попита Шри Бхагаван за нада, бинду и кала. М.: В терминологията на Веданта те съответстват на прана, мана,

буддхи (потокът на живота, ума и интелекта). В Тантрите за нада е казано, че е фин звук с теджас (светлина) в него. За тази светлина се казва, че е тялото на Шива. Когато тя се разгърне и звука се разтвори в нея, тя става бинду. Целта е да бъдеш изпълнен със светлина (теджомая). Кала е част от бинду.

Разговор 71

Хронологическа последователност на престоя на Учителя в различните места в Тируваннамалай

1896 - Пристига в Тируваннамалай и остава в храмовите помещения,

под дървото, в подземната изба, Патхала Лингам, понякога в гопурам и др. 1897 - (в началото) се премества в Гурумуртхам. Остава в храма и

принадлежащата му мангова горичка за 18 месеца. 1898 - (през септември) в Павалакунру. 1899 - (през февруари) на хълма в пещери, пещерата на манговото

дърво и пещерата Вирупакша. 1905 - Отсяда в Пачиамман Коил за шест месеца по време на

епидемията от чума. Отново на хълма. 1908 - През януари, февруари и март е в Пачиамман Коил. Отново на

хълма. 1916 - Скандашрамам. 1922 - Раманашрамам на южния склон на Хълма.


Разговор 72 Г-н К.С.Н. Айер, железопътен чиновник, попита за джапата.

М.: Произнасянето и след това помненето и по-късно медитацията са последователните етапи, които най-накрая завършват с неволна и вечна джапа. Извършващият джапа (джапакарта) от такъв вид е Себето. От всички джапи, „Кой съм аз? е най-добрата.


Разговор 73 Г-н Еканатха Рао, инженер, попита: Ами унинието ми, когато няма

някакво окуражаване от страна на Учителя? Това не говори ли, за липсата на Милостта му?

М.: Това е единствено невежество. Трябва да се изследва кой е унил и т.н. Това е фантома на егото, израстващо след дълбокия сън, и което е жертва на такива мисли. В дълбок сън личността не се засяга. Кой се засяга сега докато си буден? Дълбокият сън е състояние, близо до естественото. Нека човек да търси и да намери.

П.: Но няма стимул да желая окуражаване. М.: Нима човек не намира някакъв покой в медитация? Това е знак за

прогрес. Този покой ще стане по-дълбок и по-продължителен по продължение на практиката. Той също така води и до целта. В Бхагавад Гита в глава 14, последните стихове говорят за гунатита (човек, който е трансцендирал гуните). Това е заключителната степен.

Предшестващите стадии са ашуддха саттва (нечисто битие), мишра саттва (смесено битие) и шуддха саттва (Чисто Битие).

От тях, нечистото, съществува, когато битието е покрито от раджас и тамас; смесеното битие е това състояние, в което битието (саттва) е поддържано с прекъсвания; шуддха саттва надделява над раджас и тамас. След тези последователни стадии, идва състоянието трансцендиращо гуните.

Разговор 74 Г-н Фридман, инженер, пише в едно от писмата си: „Махариши е с

мен не само, когато мисля за Него, но също, и когато мисля за Него. Иначе как живея?

Разговор 75 Г-н Грант Дъф, бивш посланик в чуждестранно посолство, пише:

Отдайте моите почитания на Махариши. Той се появява в мислите ми не само като отговор на въпросите ми, но също и като Присъствие ...


Разговор 76 Г-н К.С.Н. Айер каза, че не е убеден как духовния живот може да бъде

съгласуван със светските активности. Учителят в отговор цитира някои стихове от Йога Вашишта. (Казано е, че оригиналът е съставен от милиони стихове, от които засега само 32000 стиха са намерени на санскрит. Те са били кондензирани до 6000 и са наречени Лагху Вашишта. Последният текст беше представен на тамил в 2050 стиха).

П.: Без ума да е концентриран върху работата, тя не може да бъде свършена добре. Как ума да бъде духовно ориентиран и в същото време работата да продължава?

М.: Умът е единствено проекция от Себето, появяващ се в будното състояние. В дълбок сън, ти не казваш чии син си и т.н. В момента, в който се събудиш ти казваш, че си това и това и разпознаваш света и т.н. Светът е единствено локах, локах = локаяте ити локах (това, което е възприето е света). Това, което е видяно е локах или света. Кое е окото, което го вижда? Това е егото, което периодично се появява и изчезва. Но ти винаги съществуваш. Следователно, Това, което лежи отвъд егото е Съзнанието - Себето.

В дълбок сън умът е разтворен, но не е унищожен. Това, което се разтваря се появява отново. Това може да се случи и в медитация. Но умът, който е унищожен не може да се появи отново. Целта на йогина трябва да бъде унищожаването му, а не потъването му в лая. В покоят на дхяна, лая се случва, но това не е достатъчно. Трябва да се приложат други практики за унищожаване на ума. Някои хора са изпадали в самадхи с наличието на някаква незначителна мисъл и след дълго време излизат от него със следата от същата мисъл. Междувременно, поколения са преминали през света. Такъв йоги не е унищожил ума си. Неговото унищожение е разпознаването на неразделността му от Себето. Дори сега умът не съществува. Разпознай това. Как да направиш това ако не сред ежедневните активности? Те продължават автоматично. Знай, че умът, който ги промотира е нереален, а е фантом изходящ от Себето. Ето как се унищожава умът.

Разговор 77 Учителят, осланяйки се на Библията и докато цитираше псалм 46:

„Бъди в покой и знай, че Аз съм Бог”, откри в Еклисиаста: „Има само Един без втори” и „Сърцето на мъдрият човек е отдясно, а това на глупака е отляво.”

Разговор 78 Човек от Масула попита Учителя: „Как да осъзнаем Себето?” М.: Всеки преживява Себето във всеки един момент от живота си. П.: Но Себето не е осъзнато както човек би искал. М.: Да. Настоящият опит е випарита – различен от реалното. Това,

което не е, се бърка за това, което е. П.: Как да намеря Атман? М.: Не може да се изследва в Атман. Изследването може да бъде

единствено в не-себето. Възможно е единствено да отстраниш не-себето. Тогава Себето, бидейки винаги присъстващо, ще засияе от самосебе си.

Себето е наречено с различни имена – Атман, Бог, Кундалини, мантра и др. Придържай се за едно от тях и Себето ще се осъзнае. Бог не е друго освен Себето. Кундалини сега се вижда като ума. Когато ума се проследи до източника си, това е Кундалини. Мантра джапата води до елиминиране на другите мисли и концентрация върху мантрата. Мантрата най-накрая се разтваря в Себето и засиява като Себето.

П.: Докога е нужен Гуру за Себереализацията? М.: Гуру е необходим докато има лагху (обратното на Гуру = тежко,

лагху = леко; игра на думи). Лагху е причинено от погрешно себеналожените ограничения върху Себето. Господ, когато е обожаван, дава устойчивост в предаността, която води до себеотдаване. Господ показва Милостта си на отдалия му се поклоник, като се проявява като Гуру. Гуру, или другояче казано Бог, води поклоника, казвайки, че Бог е в теб и Той е Себето. Това води до обръщане на ума навътре и накрая до Осъзнаване.

Усилие е необходимо до достигането на състоянието на реализация. Дори тогава, Себето трябва да бъде спонтанно осъзнавано, иначе щастието няма да бъде пълно. До постигането на тази спонтанност трябва да се прилага усилие в една или друга форма.

П.: Нашият всекидневен работнически живот не е съвместим с такива усилия.

М.: Защо мислиш, че си активен? Вземи грубия пример на твоето пристигане тук. Ти напусна дома си, взе рикша, качи се на влака, слезе на железопътната гара тук, взе рикша и се озова тук, изминавайки цялото разстояние от града ти. Но това така ли е? Не е ли факт, че ти остана същия през целия път, а се движеха единствено превозните средства? Също както тези движения са бъркани за твои собствени, такива са и другите активности. Те не са твои, а са действия на Бог.

П.: Тази идея ще доведе до празнота на ума и работата няма да върви добре.

М.: Стигни до тази празнота и ми разкажи после. П.: Казват, че посещението на Мъдрец помага за Себереализацията. М.: Да, помага.

П.: Моята настояща визита при Вас ще я предизвика ли? М.: (След каратка пауза) Какво трябва да се предизвика? За кой? Виж

това, изследвай! За кой е това съмнение. Ако източникът е проследен, съмнението ще изчезне.

Разговор 79 Инженер попита: Животните изглежда, че с поведението си

потвърждават собствените си естествени закони, въпреки тяхното обкръжение и промените му. Докато човек, пренебрегва социалния закон и не е ограничен от никаква определена система. Той изглежда, че дегенерира, докато животните са стабилни. Така ли е?

М.: (След дълго време) Упанишадите и свещените текстове казват, че хората, докато не осъзнаят себе си, са единствено животни. Възможно е също, даже и да са по-лоши.

3 октомври, 1935 Разговор 80 Много отдаден и скромен ученик изгуби своя единствен син, дете на

три години. На следващият ден той пристигна в Ашрама със семейството си. Учителят заговори, объщайки се към тях: Тренировката на ума помага на човек да понесе скръбта и тежката загуба с кураж. Но загубата на дете се казва, че е най-лошата от всички мъки. Мъката съществува единствено докато човек смята себе си за определена форма. Ако формата е трансцендирана, човек ще знае, че единствено Себето е вечно. Няма нито раждане, нито смърт. Това, което е родено е единствено тялото. Тялото е творение на егото. Но егото обикновено не е възприемано без тялото. То винаги се идентифицира с тялото. Мисълта е тази, която придава значение на нещата. Нека сензитивният човек види дали той е съзнавал тялото си в дълбокия сън. Защо той го чувства в будното състояние? Но, въпреки че тялото не се чувства в дълбок сън, нима Себето не е съществувало тогава? Как е бил той в дълбокия сън? Как е той, когато е буден? Каква е разликата? Егото израства и това е будността. Едновременно с това и мислите израстват. Нека той открие за кой израстват тези мисли. Откъде израстват те? Те трябва да изскачат от съзнателното Себе. Дори смътно долавяйки го, това помага за унищожаването на егото. След това реализацията на едното Безкрайно Съществуване става възможна. В това състояние няма индивиди чужди на Вечното Съществуване. Оттук, няма да има мисли за смъртта или ридания.

Ако човек счита, че е роден той не може да избегне страха от смъртта. Нека той открие дали той е бил роден и дали Себето е родено. Той ще

открие, че Себето съществува винаги, че тялото, което е родено се свежда до мисъл, и че появяването на мисълта е корена на всички беди.

Ученикът попита как да го направи. М.: Мислите са просто васани (склонности), акумулирани в безброй

предишни раждания. Целта е тяхното анихилиране. Състоянието, свободно от васани е първичното и вечно състояние на чистота.

П.: Все още не ми е ясно. М.: Всеки е осъзнат за Вечното Себе. Той вижда много умиращи, но все

още вярва, че той е вечен, понеже това е Истината. Неволно, естествената Истина сама говори за себе си. Човек е заблуден от смесването на съзнателното Себе с несъзнателното тяло. Тази заблуда трябва да приключи.

П.: Как ще приключи? М.: Това, което е родено трябва да умре. Заблудата е просто

съпътстващ фактор на егото. То се появява и изчезва. Но Реалността никога не се появява, нито изчезва. Тя е вечна. Учителят, който я е осъзнал говори така. Ученикът слуша, разсъждава върху думите му и осъзнава Себето. Има два начина на изразяване.

Вечно присъстващото Себе няма нужда от усилия, за да бъде осъзнато, Реализацията е вече тук. Просто трябва да се премахне илюзията. Някои казват, че думата от устата на Учителя я отстранява незабавано. Други казват, че са необходими медитация и т.н. за реализацията. И двете страни са прави. Различава се единствено гледната точка.

П.: Необходима ли е дхяна? М.: Упанишадите казват, че дори планетата Земя е във вечна дхяна. П.: Как карма спомага за нея? Няма ли тя да добави още към вече

тежкия товар, който трябва да се премахне? М.: Кармата, извършвана безкористно пречиства ума и помага да го

фиксираш в медитация. П.: Какво ще стане ако човек медитира непрекъснато без карма? М.: Опитай и виж. Васаните няма да ти позволят да го направиш.

Дхяна идва единствено стъпка по стъпка, с постоянно отслабване на васаните, чрез Милостта на Учителя.

15 октомври, 1935

Разговор 81 Д-р Бернард Бей, американски химик, който се интересувал от

Веданта през последните двадесет години, дойде на посещение при Учителя в Индия. Той попита: „Как да се прави абхяса? Аз се опитвам да намеря Светлината.” (Той самия обясни абхяса като концентрация равнозначна на еднонасочеността на ума)

Учителят попита, каква е била неговата абхяса досега. Посетителят каза, че той се е концентрирал в основата на носа, но ума

му се е разсейвал. М.: Има ли ум? Друг преданоотдаден нежно вмъкна: Умът е само колекция от мисли. М.: За кой са тези мисли? Ако се опиташ да локализираш ума, той

изчезва и остава само Себето. Бидейки само един, не може да има за теб еднонасоченост или обратното.

П.: Това е толкова трудно за разбиране. Ако се каже нещо конкретно, то може да бъде лесно схванато. Джапа, дхяна и т.н. са повече от конкретни.

М.: „Кой съм аз?” е най-добрата джапа. Преданоотдаден добави меко: От дясната страна на гърдите има

Сърце, седалището на Атман. Друг поклонник: Когато Себето е осъзнато, озарението е в този център. М.: Точно така. П.: Как да отвърна ума от света? М.: Има ли свят? Имам предвид отделно от Себето? Нима светът казва,

че той съществува? Ти си този, който казва, че има свят. Открий Себето, което го казва.

16 октомври, 1935

Разговор 82 Беше зададен въпрос за различните видове самадхи. М.: Когато сетивата са разтворени в тъмнина, това е дълбок сън. Когато

са разтворени в светлина е самадхи. Също както пътника, заспал в каруцата, е неосъзнат за движението, спирането или разпрягането на конете, така също и днянина в сахаджа самадхи е неосъзнат за случките при будността, сънуването и дълбокия сън. Тук съня съответства на разпрягането на конете, защото сетивата са готови да действат, също както конете са готови да се движат след впрягане.

В самадхи главата не клюмва надолу, защото сетивата са там, въпреки, че не са активни. Докато в дълбокия сън, главата клюмва, защото сетивата се разтварят в тъмнина. В кевала самадхи, дейностите (жизнените и умствените) при будуване, сънуване и дълбок сън са само разтворени, готови да възникнат след излизане от самадхи. В сахаджа самадхи, дейностите, жизнени и умствени и трите състояния са унищожени и никога не се появяват отново. Както и да е, другите забелязват, че джнянина е активен, т.е., че се храни, говори, движи и др. Той самият не е осъзнат за тези дейности, докато другите са осъзнати за неговите активности. Те се отнясят към тялото му, а не към неговото истинско Себе, сварупа. Сам по

себе си, той е като спящ пътник или като бебе, извадено от дълбок сън и кърмено, бидейки неосъзнато за това. Детето казва на следващия ден, че то въобще не е пило мляко. Дори когато му е напомнено, то не може да бъде убедено. Така е и при сахаджа самадхи.

Сушумна паре лиина. Тук сушумна се отнася за тапо марга (йога марга), докато пара нади се отнася за джняна марга.

Разговор 83 Учителят разказа някои истории на бхактите, каза как Шри Кришна

служил на Екнатх дванадесет години, как Пандуранга освободил Шакку Бай от нейния домашен затвор и дал възможност да посети Пандхапур.

После Той припомни появяването на мистериозния моулви (мюсулмански свещеник) по пътя му от Мадурай към Тируваннамалай през 1896, как той се появил, говорил и изведнъж изчезнал.

Разговор 84 Г-н Грант Дъф попита Учителя дали някоя мангуста има нещо общо с

него. Учителят каза: „Да. Това се случи на деня на Ардра и Джаянти. Аз живеех на хълма в Скандашрам. Потоци от посетители от града изкачваха хълма. Мангуста, по-голяма от обикновения размер, със златиста опашка (а не със сива, с каквато е мангустата), без черни петна на опашката , както обикновено е при дивите мангусти, мина безстрашно през тълпите. Хората я взеха за опитомена и мислеха, че принадлежи на някой от тълпата. Животното отиде право при Паланисвами, който се къпеше в извора до Пещерата Вирупакша. Той я погали и я потупа леко. Тя го последва в пещерата, изследва всяко кътче и всеки ъгъл и напусна мястото като се присъедини към тълпата в посока към Скандашрам. Аз забелязах това. Всеки беше впечатлен от нейната атрактивна външност и нейните безстрашни движения. Тя дойде горе при мен, скочи в скута ми и полежа там за известно време. После се повдигна, поогледа се и се спусна долу. Обиколи цялото място и аз я последвах да не би да бъде наранена от някой непредпазлив посетител или от пауните. Два местни пауна я гледаха любопитно, докато мангустата безгрижно се движеше от място на място и накрая тя изчезна в скалите на югоизток от Ашрама.

Разговор 85 Същият господин попита Учителя за съществената връзка между

паметта и волята и тяхната връзка с ума. М.: Те са функции на ума. Умът произлиза от егото, а егото от Себето.

6 ноември, 1935

Разговор 86 Учителят даде истинското значение на християнската вяра така: Христос е егото. Кръстът е тялото. Когато егото е разпнато и то загине, това което оцелява е Абсолютното

Битие (Господ), (виж „Аз и Отец едно сме.”) и това величествено спасение е наречено Възкресение.

Разговор 87 Майор А.В. Чадуик, ревностен английски поклонник попита: „Защо

Исус е извикал: „Боже мой! Боже мой!” докато е бил разпнат?” М.: Може да е било застъпничество за двамата крадци, които са били

разпнати заедно с Него. Отново, джнянинът е постигнал свобода дори докато е жив, тук и сега. Без значение как, къде и кога той напуска тялото си. Някои джнянини може да изглежда, че страдат, други може да са в самадхи, и други може пък да изчезнат от поглед преди смъртта. Но това няма значение за тяхната джняна. Такова страдание е привидно само за външния наблюдател, а не за джнянина, понеже той вече е трансцендирал погрешната идентичност на Себето с тялото.

Разговор 88 Същият господин попита: Какво е значението на Христос при

озарението на Свети Павел? М.: Озарението е Абслолюта, неасоцииран с форми. След като Свети

Павел е станал Себеосъзнат той е отъждествил озарението си с Христовото Съзнание.

П.: Но нали тогава Свети Павел не е обичал Христос? М.: Дали е любов или омраза, няма значение. Мисълта за Христос е

била там. Това прилича на случая с Равана. Христовото Съзнание и Себереализацията са едно и също.

Разговор 89 М.: Карпура арати е символично изгаряне на ума от светлината на

озарението, където вибхути (свещения прах) е Шива (Абсолютното Битие) и кункума (яркочервената пудра) е Шакти (съзнанието).

Вибхути е два вида: Пара вибхути и апара вибхути. Свещените прахове от последния вид. Пара е това, което остава след като всички боклуци са изгорени от Огъня на Реализацията. Това е Абсолютното Битие.

Разговор 90 Отново, Троицата бе обяснена: Бог Отец представлява Ишвара Божия Дух представлява Атман Божия Син представлява Гуру Ишваро гуруратмети бхеда вибхагине вйомавад вяпта дехая

дакшинамуртайе намаха, означава, че Бог се появява на поклонника във формата на Гуру (Божи Син) и му посочва иманентността на Божия Дух. Тоест, че Бог е Дух, и че този Дух е присъщ навсякъде, и че Себето трябва да бъде реализирано, което е същото като да осъзнаеш Бог.

Разговор 91 Бенгалски посетител попита: Как се контролира ума? М.: Какво наричаш „ум”? П.: Когато седна да мисля за Бог, се появяват разсейващи мисли за

други обекти. Искам да контролирам тези мисли. М.: В Бхагавад Гита е казано, че е в природата на ума да се разсейва.

Човек трябва да насочи ума си към Бог. Чрез продължтелна практика умът е поставен под контрол и става стабилен.

Разсейването на ума е слабост израстваща от прахосването на неговата енергия във форми и мисли. Когат човек направи ума да се държи за една мисъл се събира енергия и ума става по-силен.

П.: Какво значи сила на ума? М.: Това е способността му да се концентрира върху една мисъл без да

се разсейва. П.: Как се постига това? М.: С практика. Поклонникът се концентрира върху Бог, а търсещият,

последователят на джняна марга търси Себето. Практиката е еднакво трудна и за двамата.

П.: Дори ако ума е накаран да търси Себето, след дълга борба, ума почва да му се изплъзва и човек не осъзнава това за известно време.

М.: Така ще да е. В ранните етапи умът се отклонява от търсенето за дълги периоди. С продължителна практика той се отклонява за по-кратки интервали, докато най-накрая въобще не се разсейва. Тогава латентната шакти се проявява. Саттвичният ум се разтваря в Жизнения поток.

П.: Може ли човек да държи ума си настрана от мислите преди той да преживява този поток?

М.: Да. Потокът е винаги съществуващ.


Разговор 92 Посетител каза: Някои казват, че човек трябва да практикува

медитация единствено върху груби обекти. Може би е пагубно ако човек постоянно търси да унищожи ума.

М.: За кой е пагубно? Може ли да има бедствие отделно от Себето? Неделимото „Аз-Аз” е безкраен океан, а егото, „аз” мисълта, е само мехурче в него, наречено джива, т.е. индивидулана душа. Мехурчето също е вода. Когато се пукне, то се смесва с океана. Когато то остава мехурче, то все още е част от океана. Не осъзнавайки тази проста Истина, безрой методи под различни названия като йога, бхакти, карма и всеки от тях с многобройни модификации, се преподават с голяма вещина и в сложни детайли, които единствено подлъгват търсещите и объркват умовете им. Това са отнася и за религиите, сектите и догмите. За какво са те? Единствено, за да се познае Себето. Те са помощни средства и необходими практики, за да се познае Себето.

За възприеманите обекти от сетивата се казва, че са непосредствено знание (пратякша). Има ли нещо по-директно от Себето, което е винаги преживявано без помощта на сетивата? Сетивните усещания са единствено индиректно знание, а не директно. Директно знание е единствено себеосъзнаването и то е общ опит на всеки и всичко. За да знаеш своето собствено Себе, т.е., за да осъзнаваш, не са нужни никакви помощни средства.

Едното Безкрайно Неделимо Цяло (Пленум) става осъзнато за себе си като „Аз”. Това е неговото изначално име. Всички други имена, т.е. ОМ, са по-късни названия. Освобождение е единствено да бъдеш осъзнат за Себето. Махавакята „Аз съм Брахман” потвърждава това. Въпреки, че „Азът” се преживява винаги, все пак вниманието трябва да се обърне към Него. Единствено тогава изгрява знанието. Оттук и необходимостта от наставленията на Упанишадите и знаещите мъдреци.

9 ноемрви, 1935

Разговор 93 Всички са осъзнати единствено за тяхното собствено Себе. Чудо на

чудеста! Те приемат това, което не е, за това, което е, или те виждат феномените отделни от Себе си. Единствено докато има знаещ, има всякакъв вид знание (директно, дедуктивно, интелектуално и др.). Ако знаещият изчезне, те всички изчезват заедно с него. Тяхната валидност е със същата степен като неговата.

Разговор 94 Човек се помоли на Учителя да му прости греховете. Беше му казано,

че би било достатъчно ако той се грижи ума да не го безпокои. Разговро 95 Майор А.В. Чадуик зададе следния въпрос: Г-н Едуард Карпентър, известен мистик, е написал в книга, че той имал

Себереализация в някои случаи, и че ефекта и трае известно време след това, само за да бъде изгубена постепенно. Докато Шри Рамана Гита казва, че ако Грантхи (възела=ограничението) е веднъж скъсан, той е скъсан завинаги.” В случая на този мистик, ограничението изглежда е оцеляло дори след Себереализацията. Как може това да се случи?

Махариши цитира Кайваля: Ученикът, след като осъзнал всесияещото, единно, неделимо състояние

на Битие-Знание-Блаженство, се себеотдал на Учителя и смирено помолил как би могъл да отплати Милостта на Учителя.

Учителят отговорил: „Отплатата ми се състои в твоето постоянно, непрекъснато Блаженство.

Не се изплъзвай от Него.” П.: Веднъж преживял Върховното Блаженство, как човек може да се

отклони от Него? М.: О, да! Случва се. Склонностите му от незапомнени времена ще го

изтеглят навън и така невежеството надделява. П.: Кои са пречките, за да останеш устойчив в непрестанно

Блаженство? Как те могат да се преодолеят? М.: Пречките са: 1. Невежеството, което е забравяне на собственото си чисто Битие. 2. Съмнението, състоящо се в чудене дали самото преживяване е било

реално или нереално. 3. Грешката, състояща се в идеята „аз съм тялото” и мисълта, че светът

е реален. Те са преодолени чувайки Истината, съзерцавайки върху нея и

концентрация. Махариши продължи: Преживяването е временно или постоянно. Първото преживяване е

временно и чрез концентрация, то може да стане постоянно. При временното, ограничението не е напълно унищожено. То остава фино и се затвърждава с течение на времето. Но при постоянното, то е унищожено от корена и разклоненията никога не се появяват отново. Изразът йогабхраща (тези, които са изпаднали от йога) в Шримад Бхагавад Гита се отнасят към класа хора с временно преживяване.

П.: Значи ли това, че слушането на Истината е предназначена само за ограничено малцинство?

М.: То е два вида. Обикновено я чуваш, изразена и обяснена от Учител. Както и да е, правилният начин е да зададеш въпроса „Кой съм аз?” и да търсиш и откриеш отговора в Себе си като неделимото „Аз-Аз”.

Да съзерцаваш върху това преживяване е втори етап. Да останеш еднонасочен е третия етап.

П.: Може ли временното преживяване да се нарече самадхи? М.: Не. То се получава при третия етап. П.: Изглежда тогава, че дори чуването на Истината е ограничено само

за много малко хора. М.: Търсещите спадат към два класа: критопасака и акритопасака.

Първият вече е преодолял своите склонности чрез устойчива преданост, неговия ум е станал чист, имал е някакво преживяване, но не я възприел. Когато той е инструктиран от компетентен Учител, това води до постоянно преживяване.

Другият клас търсещи се нуждаят от огромно усилие, за да постигнат такъв изход. Как чуването на Истината, съзерцаването и концентрацията ще му помогнат?

Чрез упасана (най-прекия подход към Истината), която ще завърши с неговата Себереализация.

Четвъртият етап е крайният или този на освобождението. Дори там се прави някаква разлика според степента, които са:

1. Познаващият Брахман (Брахмавид) 2. Брахмавид – вара 3. Брахмавид – варя 4. Брахмавид – варища Но всички те, всъщност са освободени дори докато са живи.

Разговор 96 Майор А.В. Чадуик: Каква е природата на реализацията на западняците,

които казват, че са имали проблясъци на космическо съзнание? М.: Той е дошъл като проблясък и е изчезнал като такъв. Това, което

има начало трябва да има и край. Единствено, когато се осъзнае вечно присъстващото съзнание, тя ще бъде постоянна. Действително, Съзнанието е винаги с нас. Всеки знае „Аз съм!”. Никой не може да отрече собственото си съществуване. Човекът в дълбок сън не е осъзнат. Докато е буден той изглежда, че е осъзнат. Но това е една и съща личност. Няма разлика между този, който спи и този, който е буден. В дълбок сън той не е осъзнавал тялото си; не е имало съзнание за тяло. В будното състояние той е осъзнат за тялото си; има съзнание за тяло. Следователно разликата се състои в появата на съзнанието за тяло, а не в някаква промяна в Истинското Съзнание. Тялото и съзнанието за тяло се появяват и изчезват

заедно. Всичко това води до заключението, че в дълбок сън няма ограничения, докато в будното състояние има ограничения. Тези ограничения са оковите; чувството „аз съм тялото” е грешка. Фалшивото чувство за „аз” трябва да си отиде. Реалният „Аз” е винаги там. Той е тук и сега. Той никога не се появява или изчезва. Това, което е, трябва също и да е вечно. Това, което се появява, ще бъде изгубено. Сравни дълбокият сън и будността. Тялото се появява в едното състояние, а в другото не. Следователно тялото ще бъде изгубено. Съзнанието съществува преди появата му и ще остане след като то загине. Всъщност, няма някой, който да не казва „Аз съм”. Погрешното знание „аз съм тялото” е причината за всички неприятности. Това погрешно знание трябва да си отиде. Това е Реализацията. Реализацията не е придобиването на нещо ново, нито е някаква нова способност. Тя е единствено премахването на всички маскировки.

Майор Чадуик: Ще се опитам да се освободя от тялото. М.: Човек сваля дрехите си и остава само той, свободен от тях. Себето е

безпределно и не е ограничено от тялото. Как може То да се освободи от тялото? Къде ще го остави? Където и да е тялото, то все още Му принадлежи.

Майор Чадуик се закикоти. М.: Върховната истина е толкова проста. Тя не е нищо повече от това

да бъдеш в първичното си, чисто състояние. Това е всичко, което е нужно да се каже.

И все пак, учудващо е, че за да се предаде тази проста Истина е трябвало да възникнат толкова много религии, вероизповедания, методи и диспути между тях и т.н.! О, колко жалко! Колко жалко!

Майор Чадуик: Но хората не се задоволяват с простотата. Те предпочитат сложността.

М.: Така е. Понеже те искат нещо претрупано, атрактивано и загадъчно, са се появили толкова много религии и всяка от тях е толкова сложна, и всяко вероизповедание във всяка религия си има свои привърженици и противници.

Например, обикновения християнин няма да бъде удовлетворен, докато не му се каже, че Бог е някъде далеч в Небесата, недостижим от нас без помощ. Единствено Христос го е познал и единствено Христос може да ни води. Почитай Христос и бъди спасен. Ако му се каже простата истина – „Божието Царство е в теб” – той няма да е удовлетворен и ще вложи сложни и далечни значения в такова изказване. Единствено зрелите умове могат да схванат простата Истина в цялата и голота.

Майор Чадуик по-късно сподели за своя неволен страх, докато медитира. Чувството, че духа е различен от грубото тяло създава страх.

М.: За кой е страха? Всичко това е заради навика на идентифицирането на тялото със Себето. Преживявявайки многократно това различие, ще привикнеш и страха ще изчезне.


Разговор 97 Г-н Рамачандар, джентълмен от Амбала, попита къде е Сърцето и

какво е Реализация. М.: Сърцето не е физическо, то е духовно. Хридаям = хрит + аям, което

значи „това е центъра”. Оттам израстват мислите, там те пребивават и там се разтварят. Мислите са съдържането на ума и те оформят вселената. Сърцето е центъра на всичко. Това, от което тези същества се появяват и т.н. (ятова имани бхутани джаянте), е споменато в Упанишадите, е Брахман. Това е Сърцето. Брахман е Сърцето.

П.: Как да осъзнаем Сърцето? М.: Няма никой, който дори и за миг да не осъзнава Себето, понеже

никой не допуска, че някога е отделен от Себето. Той е Себето. Себето е Сърцето.

П.: Не ми стана ясно. М.: В дълбок сън ти съществуваш, а когато си буден, също. Същото

Себе присъства и в двете състояния. Разликата е единствено съзнаването и несъзнаването на света. Светът се появява заедно с ума и изчезва заедно с ума. Това, което се появява и изчезва не е Себето. Себето е различно, даващо възможност на ума да се появява, да съществува и да се разтвори. Значи, Себето е подлежащия принцип.

Когато те питат кой си, ти слагаш ръката си върху дясната страна на гърдите и казваш „това съм аз”. Неволно посочваш Себе си там. Така Себето е познато. Но индивидът страда, понеже бърка Себе си с ума и тялото. Това объркване е заради грешно знание. Необходимо е единствено отстраняването на грешното знание. Това отстраняване води до Реализация.

П.: Как да контролирам ума? М.: Какво е ума? Чии е ума? П.: Умът винаги се разсейва. Не мога да го контролирам. М.: В природата на ума е да се разсейва. Ти не си ума. Умът се появява

и изчезва. Той е непостоянен, преходен, докато ти си вечен. Няма нищо освен Себето. Цаката е да пребиваваш в Себето. Не обръщай внимание на ума. Ако потърсиш източника му, той ще изчезне, оставяйки Себето незасегнато.

П.: Значи няма нужда да контролирам ума, така ли?

М.: Ако осъзнаеш Себето, няма ум, който да контролираш. Когато ума изчезне, Себето засиява. Умът на реализирания човек може да е активен или не, но за него съществува само Себето. Понеже умът, тялото и светът не са отделни от Себето, те възникват от Себето и потъват в Него. Те не са отделни от Себето. Как може те да са различни от Себето? Само съзнавай Себето. Защо се притесняваш за сенките (на ума, тялото и света)? Как те могат да засегнат Себето?

Разговор 98 Бхагаван доизясни: Себето е Сърцето. Сърцето е самолъчезарно.

Светлината израства от Сърцето и достига до мозъка, който е седалището на ума. Светът се вижда чрез ума, който е отразената светлина на Себето. Той е възприеман с помощта на ума. Когато умът е осветен, той съзнава света. Когато той не е осветен, не е осъзнат за света. Ако умът е обърнат към източника на светлина, обективното знание изчезва и Себето засиява като Сърцето.

Луната свети с отразената слънчева светлина. Когато слънцето залезе, луната е полезна за виждането на обекти. Когато слънцето изгрее никой няма нужда от луната, въпреки че бледия и диск се вижда в небето.

По същият начин се съотнасят ума и Сърцето. Умът е полезен заради отразената му светлина. Тя се използва за виждането на обекти. Когато се обърне навътре, източника на светлината засиява от самосебе си и ума става слаб и безполезен като луната през деня.

Разговор 99 Саннясин попита: Казано е, че Себето е отвъд ума и все пак

реализацията е с помощта на ума. Мано на мануте (умът не може да го измисли), манаса на матам (то не може да се схване от ума) и манасайведамаптавям (единствено ума може да го осъзнае). Как се съгласуват тези противоречия?

М.: Атман се осъзнава с мрута манас (мъртъв ум), т.е. вътрешно ориентиран ум, свободен от мисли. Тогава ума вижда своя собствен източник и става Това. Но това не е като субект възприемащ обект.

Когато в стаята е тъмно е небходима лампа, за да я освети и очите да разпознаят обектите. Но когато слънцето е изгряло, няма нужда от лампа и обектите се виждат. За да видиш слънцето не е нужна лампа. Достатъчно е да обърнеш погледа си към самолъчезарното слънце.

Подобно е и с ума. За да се видят обекти е необходима отразената светлина на ума. За да се види Сърцето е необходимо ума да се обърне към него. Тогава ума изчезва и Сърцето засиява.

Разговор 100 По-късно Шри Бхагаван цитира някои стихове от Кайваля Наванита и

ги обясни: А

Висшето (Абсолютното Знание, Свидетелят, Самолъчезарното ядро,

Сърцето, Себето)

индивидът

[дживата или знаещият, състоящ се от вритти (видоизменение на ума) и отразена светлина в латентна, непроявена форма]

вътрешният интелект и външно ориентираният ум [буддхи и манас, състоящи се от вритти и проявената отразена

светлина, това е антахкарана (вътрешния орган)]

модификациите, приемащи общоизвестното формата на обекти знание

всичко това формира света,

който възприемаме

Б Себето (Чисто Съзнание)

дживата (праматр = познаващият)

интелектът и умът (прамана = познатото)

модификациите, знание видяни като обекти (пхала чайтаня)

Модификациите на ума възприемат формата на външни обекти и светлината, отразена от модификациите, осветява обектите. Сега, отхвърляйки модификациите на ума, потърси светлината, която ги осветява. Развълнуваният ум (т.е. умът асоциира с раджас = активност и тамас = тъмнина) е общоприет и известен като ума. Свободен от раджас и тамас, той е чист и самосияещ. Това е Себереализацията. Затова се казва, че ума е средството за Себереалзизацията.

В Чисто Съзнание

(Вечният и Винаги Присъстващият Свидетел)

антахкарана Вътрешният орган + отразената светлина (джива, праматр)

модификациите заедно със светлината са прамея = познатото; заради тях, обектите стават груби, а светлината се нарича

пхала чайтаня

Г Вътрешният орган (антахкарана) на дживата се състои от:

Саттва Раджас Тамас

знание, светлина модификациите на ума, интелект, ум

груби обекти, светът

Подобно за космоса:

Космическият ум (Вечното Битие) бива: Саттва Раджас Тамас

Ишвара – Господарят на Вселената

индивидуалната джива

вселената

Д Брахман = Сат Чит Ананда Битието, наречено Съзнание Блаженство адхара = същността

диференциация посредством мая (вишеша) естествената изкуственото вселена или множество света от обекти

Мая не може да затъмни Сат, но затъмнява Чит и Ананда, карайки ги да изглеждат като частности.

Е Въжето на бледа светлина изглежда като змия Битието, мая, изкуствения определен

субстратума илюзията обект

Ж Сат = Битие = същността (адхара). От това произлиза частното,

наречено дживата, покрита с невежество, и която се идентифицира с грубото тяло. Тук невежеството е неизследването на Себето. Всъщност джива е единствено знание. Все пак невежеството води до погрешното отъждествяване с грубото тяло.

З Отново, Учителят илюстрира това с нагорещената до червено желязна

топка (тапта-аях-пиндават). Желязната топка + огъня формират нагорещената до червено желязна

топка. Светът + Чит (Чистото Съзнание) формират дживата (индивида). Разговор 101 Господин от Амбала попита: Какво е рационалното обяснение за

сарито на Драупади, което е станало безкрайно?

М.: Духовните въпроси не могат да се вместят в рационализма. Духовността е трансцедентална. Чудото е станало след като Драупади се е отдала. Тайната лежи в себеотдаването.

П.: Как да достигнем Сърцето? М.: Къде си сега, че искаш да достигнеш Сърцето? Да не би да си

отделен от Себе си? П.: Аз съм в тялото. М.: В определено място или навсякъде? П.: Навсякъде. Разпростирам се из цялото тяло. М.: А ти откъде се разпростираш? П.: Не знам. М.: Да. Ти винаги си в Сърцето. Ти никога не си отделен от него, че да

трябва да го достигаш. Разгледай себе си в дълбок сън и в будно състояние. Тези състояния също не са твои. Те принадлежат на егото. Но Съзнанието и в двете състояния остава едно и също и неразличаващо.

П.: Разбирам това, но не мога да го почувствам. М.: Чие е това невежество? Изясни това. П.: Това също е много трудно. М.: Идеята, че е трудно, сама по себе си е погрешна. Тя няма да ти

помогне да постигнеш това, което искаш. Отново попитай: „Кой го намира за трудно?”

П.: Виждам, че се обръщам към „Аза”. М.: Понеже ти винаги си Това и никога не си далеч от Него. Няма нищо

по-просто от това да бъдеш Себе си. Това не изисква усилия, нито подкрепа. Човек трябва да изостави погрешната идентичност и да бъде в своето вечно, естествено и присъщо състояние.

Разговор 102 Той се върна с молба на следващия ден. Той каза: „Казано е, че човек

трябва да получи наставление от Гуру. Простото четене на книги не помага. Прочел съм много книги, но не получих практическа помощ от такова учене. Моля ви, кажете ми какво трябва да правя, как да го правя, кога, къде и т.н.”

Учителят остана безмълвен. Неговата тишина изглежда казваше: „Тук и сега, бъди мир и покой. Това е всичко.” Но питащият не можеше да го интерпретира по този начин. Той искаше нещо конкретно.

Разговор 103 На следващият ден Шри Бхагаван каза: Тези хора искат някаква

джапа, дхяна или йога или нещо подобно. Ако те не кажат какво са правили до сега, какво повече има да им се каже? И отново, защо джапа, нейния плод (пхалашрути) и т.н.? Кой прави джапата? Кой получава плодовете от нея? Не могат ли да погледнат към Себе си? Освен това, дори

ако други са ги инструктирали да правят джапа или дхяна, те го правят за известно време, но винаги търсят някакви резултати, т.е, видения, сънища или чудотворни сили. Ако не могат да ги постигнат, те казват, че не прогресират или, че тапас (практиката) не е ефективна. Виденията и т.н. не са знак за прогрес. Простото изпълнение на тапас, само по себе си е прогрес. Това, което се иска е стабилност, постоянство. Още повече те трябва да посветят себе си на тяхната мантра или на тяхното Божество и да чакат тяхната Милост. Те не го правят. Дори изречена веднъж, джапата има своя добър ефект, независимо дали индивида осъзнава това или не.


Разговор 104 Г-н Кишорилал, служител в управлението на железниците в

правителството на Индия, пристигна от Делхи. Той изглеждаше скромен, мил и с изпълнено с достойнство поведение. Имаше язва на стомаха и предварително беше уредил установяването си в квартира в града.

Преди пет години той се бе заел да изучава духовна литература. Той бе бхакта (преданоотдаден) на Шри Кришна. Той можеше да почувства Кришна във всичко, което виждаше. Кришна често му се явявал и го ощастливявал. Работата му вървяла без каквото и да е усилие от негова страна. Изглежда, че всичко, което е свършено е дело на самия Кришна.

По-късно той се свързал с Махатма, който го посъветвал да изучи Веданта и да приеме ниракара упасана, т.е. преданост към Безформеното Битие. Оттогава той прочел седемстотин книги за философията на Веданта, включително Упанишадите, Ащавакра, Авадхута и Шримад Бхагавад Гита. Той също бе изучавал на английски работите на Шри Бхагаван и бе много впечатлен от тях.

Веднъж, когато той бил в челюстите на смъртта, никакви други мисли не го преследвали освен, че все още не бил посетил Шри Бхагаван. И така той дойде тук на кратка визита. Той молеше единствено за докосването и Милостта на Шри Бхагаван.

Учителят му каза: атмайвахам гудакеша, т.е. Аз съм Атман. Атман е Гуруто и Атман е Милостта. Той винаги е в контакт. Не е необходимо външно докосване.

П.: Разбирам. Нямам предвид външно докосване. М.: Няма нищо по-интимно от Атман. П.: Преди три месеца Шри Кришна отново се появи пред мен и ми каза:

„Защо ме молиш за ниракара упасана? Себето е във всичко и всичко е във Себето (сарва бхутешу ча атманам сарва бхутани ча атмани).

М.: Това съдържа цялата истина. Дори това знание е индиректно (упачарика). Всъщност няма нищо освен Атман. Светът е единствено проекция на ума. Умът възниква от Атман. И така, Атман е Едничкото Битие.

П.: Все пак е трудно да се осъзнае. М.: Няма нищо за осъзнаване. Той вечен, чист, осъзнат и свободен

(нитя, шуддха, буддха, мукта). Той е естествен и непреходен. Няма нищо ново за постигане. От друга страна човек трябва да се освободи от невежеството си. Това е всичко.

Това невежество трябва да се проследи до източника си. За кого е това невежество? За какво човек е невеж? Има субект и обект. Тази дуалност е характеристика на ума. Умът произлиза от Атман.

П.: Да. Самото невежеството не може да съществува. Най-накрая той се отдаде, казвайки: „Също както докторът научава

кое не е наред с пациента и го лекува според дигнозата, нека така стори и Бхагаван с мен.”

Той каза също, че е загубил всякаква склонност да изучава книги и да се ръководи от тях.

Разговор 105 М.: Йена ашрутам шрутам бхавани (Чандогя Упанишад). Знаейки

което, всичко непознато става познато. Мадхавасвами, помощник на Бхагаван попита: Дали махавакята

„Таттвамаси” в Чандогя Упанишад е дадена по девет начина? М.: Не, не е. Методът е само един. Уддалака започнал да учи: Сат ева

Сомя (Има само Битие) илюстрира го със стабилността на Шветакету. 1. Сат, Битието в индивида става очевидно чрез стабилността. 2. Това Битие (сат) е едно и също във всичко, както меда е събиран от

различни цветя. 3. Няма разлика в сат на индивидите, както се вижда в състоянието на

дълбок сън. Появява се въпроса – ако е така, защо не всеки знае това в дълбок сън?

4. Защото индивидуалността е изгубена. Остава само сат. Пример: реките се загубват в океана. Ако се загубят, има ли сат?

5. Със сигурност – когато дървото е подрязано, то израства отново. Това е сигурен знак за жизнеността му. Но тя там ли е в това латентно състояние?

6. Да, вземи например солта и водата. Присъствието на солта във водата е фино. Въпреки че е невидима за окото, тя бива разпозната от други сетива. Как човек да го узнае? Какво е другото средство?

7. Чрез изследване, както човек, който е оставен в гората Гандхара се връща в дома си.

8. В еволюцията и инволюцията, в проявлението и разтварянето, съществува единствено сат. Теджах парасям, деватаям – светлината се разтваря във Висшето.

9. Неискреният човек е наранен от изпитанието на докосването до разтопения метал. Неговата неискреност е изведена наяве чрез огъня. Искреността е самоочевидна. Истинският човек или Себереализираният човек остава щастлив, без да е засегнат от лъжливите проявления (света, раждане, смърт и др.), докато лъжливия или невежия човек е нещастен.


Разговор 106 Свами Йогананда с още четирима пристигна в 8.45 сутринта. Той

беше едър, но благ и добре спретнат. Имаше тъмна дълга спусната коса, покриваща раменете му. Групата му обядва в Ашрама.

Г-н К.Р. Райт, неговият секретар, попита: Как да осъзная Бог? М.: Бог е нещо непознато. Още повече, Той е нещо външно, докато

Себето, твоята истинска природа, е винаги с теб и тя си ти. Защо оставяш това, което е интимно и се обръщате към нещо външно?

П.: Тогава какво е Себето? М.: Всеки познава Себе си, но не ясно. Ти винаги съществуваш.

Битието е Себето. „АЗ СЪМ” е името на Бога. От всички дефиниции на Бога, никоя не е толкова добре поставена, както Библейското изказване: „Аз Съм Това АЗ СЪМ” в ИЗХОД (глава 3). Има други изказвания, такива като Брахмаивахам, Ахам Брахмасми и Сохам. Но никое не е толкова директно като името ЙЕХОВА = АЗ СЪМ. Абсолютното Битие е това, което е – това е Себето. Това е Бог. Познавайки Себето, знаеш Бог. Всъщност Бог не е нищо друго освен Себето.

П.: Защо има добро и лошо? М.: Това са относителни термини. Трябва да има субект, за да знае

доброто и лошото. Субектът е егото. Проследи егото до източника му. Това проследяване завършва в Себето. Източникът на егото е Бог. Може би тази дефиниция на Бог е по-конкретна и по-разбираема за теб.

П.: Наистина е така. Как да получа Блаженство? М.: Блаженството не е нещо, което получаваш. От друга страна, ти

винаги си Блаженство. Това желание е родено от чувството за непълнота. За кого е това чувство за непълнота? Изследвай. В дълбок сън ти бе изпълнен с блаженство. Сега не си. Какво се вмъква между това Блаженство и сегашната му липсата? Това е егото. Потърси неговия източник и открий, че ти си Блаженство.

Няма нищо ново за придобиване. От друга страна ти трябва да се отървеш от невежеството си, което те кара да си мислиш, че ти си друго

освен Блаженство. За кого е това невежество? То е за егото. Проследи егото до източника му. Тогава егото изчезва и остава Блаженството. То е вечно. Ти си Това, тук и сега ... Това е главният способ за разсейването на всички съмнения. Съмненията се появяват в ума. Умът е породен от егото. Егото израства от Себето. Търси източникът на егото и Себето е разкрито. Само То остава. Вселената е единствено проявеното Себе. Тя не е различна от Себето.

П.: Какъв е най-добрият начин на живот? М.: Зависи дали човек е джняни или аджняни. Джнянинът не намира

нищо различно или отделно от Себе си. Всички са в Себето. Погрешно е да си въобразявяш, че има свят, че има тяло в него, и че ти пребиваваш в тялото. Ако узнаеш Истината ще откриеш, че вселената и това, което е отвъд нея е единствено Себето. Гледката се различава според виждането на човека, а виждането е чрез очите. Самото око трябва да е локализирано някъде. Ако гледаш с грубите физически очи, ти намираш всичко за грубо. Ако гледаш с финото тяло (т.е. ума), то всичко останало също изглежда фино. Ако окото бъде Себето, окото е безкрайно, понеже Себето е безкрайно. Тогава няма нищо, което е видяно като различно от Себето.

Той благодари на Махариши. Беше му казано, че най-добрият начин да благодариш е да останеш завинаги като Себето.

Разговор 107 По-късно Йогинът1 попита: Как да се възвиси духовността на хората?

Какви наставления трябва да им се дават? М.: Те варират според темперамента на индивидите и според духовната

зрялост на техните умове. Не може да има масови наставления. П.: Защо Бог допуска страданието в света? Не трябва ли Той, бидейки

всемогъщ, да го премахне с един удар и да предопредели вселенско осъзнаване на Бога?

М.: Страданието е път за Реализация на Бога. П.: Не трябва ли Той да се разпореди другояче? М.: Така стоят нещата. П.: Не са ли Йога, религията и т.н. антидоти за страданието? М.: Те помагат да се преодолее страданието. П.: Защо трябва да има страдание? М.: Кой страда? Какво е страданието? Няма отговор! Най-накрая Йогинът се изправи, помоли за

благословията на Шри Бхагаван за своята собствена работа и изрази съжаление за необходимостта от своето незабавно тръгване. Той изглеждаше много искрен и предан и даже доста развълнуван.

1 Става въпрос за Свами Йогананда, авторът на „Автобиография на един Йогин”

Разговор 108 Продължение на диалог 105: Уддалака обяснил, че всичко изхожда от

сат (илюстрирано с примера за дълбокия сън). Тялото приема храна. Храната изисква вода. Водата изисква топлина,

за да смели храната (теджо муламанвичча). Всичко това е сат парасям деватаям (разтворено в Битието). Ако ние сме сат сампаннах (разтворени в Битието), как така не го осъзнаваме?

М.: Също както медът, събран от различни цветя, образува обща маса във восъчната пита и една капка от нея не индикира откъде той е бил събран, така също хората, бидейки сат сампаннах (разтворени в Битието), в дълбокия сън, смъртта и т.н., не разпознават своите индивидуалности. Те влизат в това състояние на неосъзнатост, но когато се събудят те възвръщат своите пъровначални индивидуални характеристики.

П.: Медът, въпреки че е събран от различни цветя става обща маса и не притежава индивидуални характеристики. Но в капката вече не съществуват отделни части, които да се връщат към източниците си. Докато индивидите, след като са били в дълбок сън, се събуждат като индивиди както преди него. Как става това?

М.: Също както реките, вливайки се в океана губят своите индивидуалности, но все пак водата се изпарява, пада като дъжд върху хълмовете и се връща чрез реките в океана, така също и индивидите, заспивайки дълбоко, губят техните инивидуалности, но все пак се връщат несъзнателно като индивиди според техните предишни васани. По същият начин, дори при смъртта сат не се губи.

П.: Как така? М.: Виж как клоните на дървото, които са подрязани израстват отново.

Докато жизненият източник е незасегнат, то ще расте. Подобно, самскарите (впечатленията) потъват в Сърцето при смъртта, но не се губят. Те ще възникнат от Сърцето в подходящото време. Така се прераждат дживите.

П.: Как тази обширна вселена се появява от тези толкова фини самскари, потънали в Сърцето?

М.: Също както голямото баняново дърво израства от мъничко семе, така и обширната вселена от имена и форми израства от Сърцето.

П.: Ако произходът е сат, защо не го чувствам? М.: Солта в буцата е видима, но е невидима в разтвор. Все пак нейното

съществуване е познато чрез вкусване. Подобно, сат, въпреки че не е разпознат от интелекта, все пак може да се реализира по различен начин, т.е. трансцедентално.

П.: Как? М.: Също както човек ослепен и оставен от крадци в джунглата пита за

пътя към дома си и се връща там, така също и заблудения (заслепен от

невежество) пита тези, които не са заслепени и търси своя собствен източник и се връща в него.

После, Гурупадеша (наставление от Гуру): „В момента на смъртта човекът на знанието потапя своята реч в ума, ума – в жизненото дихание или праната, а после жизненото дихание в огъня на осъзнаването. Накрая той потапя този огън във Висшето Битие (Ванг манаси сампадяте, манах пране, пранастеджаси, теджах парасям деватаям ити)”.

П.: Ако е така, джнянинът и аджнянинът умират по един и същ начин. Защо аджнянинът се преражда, а джнянина не?

М.: Също както невинният човек (сатябхисандха) не е изгорен при теста на докосването на нажеженото до червено разтопено желязо, а крадецът е изгорен, така също и садбрахма сатябхисандха, т.е. джнянина, влиза в сат съзнателно и се разтваря, докато другите влизат несъзнателно и са отхвърлени (оттам) също несъзнателно.

13 декември, 1935

Разговор 109 Двама джентълмени от Амбала (Пенджаб) бяха тук от няколко

седмици. Точно преди да напуснат Шри Бхагаван, един от тях попита как да премахва духовната сънливост на своите приятели или по принцип на други хора.

М.: Премахнал ли си своята собствена „духовна сънливост”? Силата, която е задействана да премахне твоята собствена „сънливост”, ще действа също и в другите центрове. Има сила на волята, с която можеш да въздействаш на другите, но тя е на по-низш план и не е за предпочитане. Погрижи се първо за себе си.

П.: Как да премахна собствената си „сънливост”? М.: Чия е тази „сънливост”? Изследвай. Обърни се навътре. Пренасочи

цялото си внимание от питанията ти към търсене на Себето. Силата, събудена в теб ще въздейства и на другите.


Разговор 110 Американска дама помоли Бхагаван да опише неговото преживяване

на самадхи. Когато предложиха да разкаже своите преживявания и да попита дали са достоверни, тя отговори, че преживяванията на Шри Бхагаван трябва да са реални и трябва да бъдат известни, докато нейните собствени били маловажни. Така тя искаше да знае дали Шри Бхагаван е чуствал своето тяло топло или студено в самадхи, дали той е

прекарал първите три години и половина от неговия престой в Тируваннамалай в молитви и т.н.

М.: Самадхи трансцендира ума и речта и не може да бъде описана. Например, състоянието на дълбок сън не може да бъде обяснено. Самадхи е ощо по-трудно обяснимо.

П.: Но аз знам, че в дълбок сън съм несъзнаваща. М.: Съзнаването и несъзнаването са единствено модификации на ума.

Самадхи трансцендира ума. П.: Все пак можете да кажете какво е. М.: Ще узнаеш това единствено, когато си в самадхи.


Разговор 111 Господин, говорещ на телугу, питаше за медитацииите върху Брахман

(Брахма бхавана): М.: Липсата на мисълта „Аз съм Брахман” или „Всичко е Брахман”,

само по себе си е състоянието на дживанмукти. Той попита за действието, подтиквано от божествено вдъхновение. М.: Остави действията да продължават. Те не засягат чистото Себе.


Разговор 112 Г-н Пол Брънтън докато четял Упадеша Манджари, срещнал

изказването, че егото, света и Бог са нереални1. Той пожела да използва различна дума за Бог или в краен случай някакво ограничаващо прилагателно, т.е. Творческа Сила или личен Бог.

Шри Бхагаван обясни, че Бог значи САМАШТИ, т.е. всичко, което е, плюс Битие, така както „Аз” значи индивида плюс Битие, а света значи многообразието плюс Битие. При всички сучаи Битието е реално. Всичко съществуващо, разнообразието и индивида във всички случаи се оказват нереални. Затова, съюза на реалното и нереалното, смесването им или илюзорната им идентификация е погрешна. Това води до изказването сад-асадвилакшана, т.е. трансцендиране на реалното и нереалното – сат и асат. Реалността е това, което трансцендира всички концепции,

1 Мая е това, което ни заставя да считаме за несъществуващо Себето - Реалността, която е винаги присъстваща, всепроникваща и самопораждаща се, а за съществуващи - индивидуалната душа (джива), светът (джагат) и Бог (пара), които бяха убедително доказани, като несъществуващи винаги и навсякъде.

включително тази за Бог. Ако се използва думата Бог, то тя не може да е истина. Еврейската дума Йехова (Аз съм) изразява Бог правилно. Абсолютното Битие е неизразимо. Думата не може да бъде заместена, нито пък има нужда да бъде замествана. Англичанинът вмъкна, че в праисторически времена имало духовност, но интелекта не е бил на висота, докато сега интелекта е развит. Шри Бхагаван отбеляза, че в интелекта възниква въпроса „Чии интелект?” Отговорът е - този на Себето. Значи, интелектът е инструмент на Себето. Себето използва интелекта да измерва разнообразието. Интелектът не е Себето, нито пък е отделен от Себето. Единствено Себето е вечно. Интелектът е просто феномен. Хората говорят за развитието на разнообразието като за развитие на интелекта. Интелектът винаги е бил там. Създателят твори също както и преди (Дхата ятха парвам аклпаят). Вземи своето собствено състояние. В дълбокият сън без сънища няма интелект. Но сега има. У детето няма интелект. Той се развива с възрастта. Как може да има интелект без наличие на семето му в дълбокия сън и у детето? Защо е нужно да се ровиш в историята, за да разбереш този фундаментален факт? Степента на истинността на историята е степента на истинността на самия индивид.

Разговор 113 Телугу джентълмен попита за Карма Йога. Шри Бхагаван каза, че човек

трябва да играе като актьор на сцена. Във всяко действие, сат е подлежащият принцип. „Помни това и действай.” Той попита за чистотата на ума (читта шуддхи). Шри Бхагаван каза, че читта шуддхи е да го ангажираш само с една мисъл докато не изключиш всички други. Другояче казано, това е еднонасочеността на ума. Практикуването на медитация пречиства ума.


Разговор 114 Барон Фон Велтейм-Остан, източногермански барон, попита: Би

трябвало да има хармония между знанието за Себето и знанието за света. Те трябва да се развиват ръка за ръка. Така ли е? Съгласен ли е Махариши?

М.: Да. П.: Отвъд интелекта и преди да изгрее мъдростта, се появяват картини

от света, които преминават през съзнанието на човек. Така ли е? Шри Бхагаван посочи сходно изказване в Дакшинамурити стотрам и

Упанишадите, за да отбележи, че картините са подобни на отражение в огледало; в света на полубоговете (манес) и гандхарвите са подобни на

отражение във вода; а в Брахма Лока са подобни на сянка сравнени със слънчевата светлина.

П.: Има ли духовно пробуждане от 1930 насам по целия свят? Съгласен ли е Махариши с това?

Махариши каза: Развитието е според твоето виждане. Баронът отново попита дали Махариши ще предизвика духовен транс у

него, за да му даде неустно послание, което е все пак разбираемо. Не бе даден отговор.


Разговор 115 Г-н М. Фридман: Дори без да има желание за тях, се появяват някакви

странни преживявания. Откъде идват те? М.: Сега желанието може и да го няма. Достатъчно е да е било там

преди това. Въпреки, че е забравено от теб сега, то носи плод с течение на времето. Затова за джнянинът се казва, че има останала прарабдха. Разбира се, тя е само според гледната точка на другите хора.

Разговор 116 П.: За дживата се казва, че е овързана с карма. Така ли е? М.: Нека кармата се наслаждава на нейните плодове. Докато ти имаш

чувството на извършител ще бъдеш и наслаждаващия се на действията. П.: Как да се освободя от кармата? М.: Виж чия е кармата. Ще откриеш, че ти не си извършителя. Тогава

ще бъдеш свободен. За това се изисква милостта на Бог, за която трябва да се молиш, трябва да извършваш богослужение и да медитираш върху Него.

Действието (кармата), което се извършва без усилие, т.е. автоматичното действие, не е обвързващо.

Дори джнянинът действа, както се вижда, движейки тялото си. Не може да има карма без усилие или без намерения (санкалпи). Следователно всеки има санкалпи. Те са обвързващи (бандха-хету) и необвързващи (мукти-хету). Първия вид трябва да се отхвърлят и да се култивират втория вид. Няма плод без минала карма, а кармата е резултат от минали санкалпи. Дори мукти-хету е резултат от усилие, докато все още има чувството на извършител.

Разговор 117 Човек от Цейлон: Коя е първата стъпка към Себереализацията? Моля

Ви, помогнете ми да разбера. Няма полза от четене на книги. Друг човек: Това запитване е от всички нас.

М.: Така е. Ако Себето можеше да бъде открито в книгите, то вече би било осъзнато. Какво по-голямо чудо би имало от това, че търсим Себето в книгите? Може ли то да бъде открито там?

Разбира се книгите дават на читателите желание да зададат този въпрос и да търсят Себето.

П.: Книгите са напълно безполезни. Те спокойно могат да бъдат изгорени. Единствено живото слово и Милостта са от полза.

Другите говорят според тяхната собствена светлина, докато не се върнат към изходния въпрос.

Шри Бхагаван остана безмълвен. Разговор 118 Г-н Рангачари, пандит говорящ телугу, преподаващ в колежа „Воорхес”

във Веллоре, попита за нишкама кармата. Не бе даден отговор. След известно време Шри Бхагаван отиде нагоре към хълма и някои го последваха, включително и пандита. Имаше една бодлива пръчка лежаща на пътя, която Шри Бхагаван взе. Той седна и започна бавно да я обработва. Тръните бяха изрязани, възлите бяха изгладени, цялата пръчка беше полирана с груби листа. Цялата операция отне около шест часа. Всички се удивиха на хубавата пръчка, направена от покрития с шипове материал. Когато групата се поразпръсна, едно овчарче се видя да идва по пътя. Той беше изгубил пръчката си и тъжеше. Шри Бхагаван незабавно му даде новата в ръката си и продължи.

Пандитът каза, че всъщност това бил отговора на въпроса му. Разговор 119 По същото време имаше четири кучета в Ашрама Шри Бхагаван каза,

че тези кучета не биха приели никаква храна, освен след като той не я е опитал. Пандитът постави това на изпитание. Той сложи малко храна пред тях и те не я докоснаха. След малко, Шри Бхагаван сложи макла хапка от нея в устата си. Незабавно те свирепо се нахвърлиха върху храната.

Разговор 120 По-късно някакъв човек донесе два пауна с було на очите. Когато ги

пуснаха свободно в присъствието на Махариши, те отлетяха на разстояние. Докараха ги обратно, но те пак отлетяха. Шри Бхагаван после каза: „Няма полза да ги държите тук. Те не са зрели в умовете си като тези кучета.” Колкото и да опитваха да задържат пауните там, те не оставаха дори и за минута.

Разговор 121 Разговор между Учителя и двама мюсулмани преди тази случка: П.: Бог има ли форма?

М.: Кой казва това? П.: Ами, ако Бог има форма, правилно ли е да се боготворят идоли? М.: Остави Бог настрана, защото Той е непознат. Ами ти? Ти имаш ли

форма? П.: Да. Аз съм това и т.н. М.: Тогава значи, ти си човек с крайници, висок около три и половина

лакътя, с брада и т.н. Така ли е? П.: Определено. М.: Тогава, какво си в дълбок сън? П.: След като се събудя аз знам, че съм спал. Следователно, аз съм

същия и в дълбокия сън. М.: Ако ти си тялото, защо другите го заравят след като то е мъртво?

Тялото трябва да откаже да бъде погребано. П.: Не, аз съм фина джива въплътена в грубо тяло. М.: Значи, виждаш, че всъщност си безформен, но ти сега се

идентифицираш с тялото. Докато сега си форма, защо да не почиташ Бог под някаква форма?

Питащият беше объркан и озадачен.


Разговор 122 П.: Как да постигна Единното Съзнание? М.: Ти, бидейки Единно Съзнание, питаш как да го постигнеш?

Отговорът е във въпроса ти. П.: Какво е атман (себето), анатман (не-себето) и параматман

(Върховния Аз)? М.: Атман е дживатман (индивидуалното себе), а останалото е ясно.

Себето е вечно присъстващо (нитясиддха). Всеки един човек иска да узнае себе си. Какво друго е нужно, за да познеш себе си? Хората искат да видят Себето като нещо ново. Но то е вечно и е винаги едно и също. Те искат да го видят като ярка светлина и т.н. Как може да бъде такова? То не е нито светлина, нито тъмнина (на теджо, на тамах). То е такова, каквото е. То не може да бъде формулирано с думи. Най-добрата формулировка е: „Аз съм Това, Аз Съм”. Шрути описват Себето като с размер на палец и върха на косъм, като електрическа искра, като огромно, като по-фино от най-финото и т.н. Всъщност тези изказавания нямат основание. То е единствено Битие, но различно от реалното и нереалното. То е Знание, но различно от знанието и незнанието. Как въобще може да се формулира? То е просто Съществуване.

Отново Шри Бхагаван каза, че от писанията на Тхаюманавар, той предпочита един стих, която казва: „Когато егото изчезне, съвсем

спонтанно се появява друго „Аз-Аз” в цялото си величие.” Отново, той цитира Скандар Анубхути: „То не е нито реално, нито нереално; нито тъмнина, нито светлина.”.

Един човек каза, че някакъв сиддха от Кумбаконам претендирал, че е преодолял дефектите в системата на Шанкара, която се занимавала само с трансцедентализъм, а не с нормалния работнически живот. Човек трябвало да упражнява свръхестествени сили в обикновения живот, или другояче казано, че човек трябва да е сиддха, за да бъде съвършен.

Шри Бхагаван посочи стих на Тхаюманавар, която осъжда всички сиддхи. По-натам той каза, че Тхаюманавар споменава моуна (тишината) на многобройни места, но я определя само в един стих. За моуна се казва, че е състояние, което се появява спонтанно след унищожаване на егото. Това състояние е отвъд светлината и тъмнината, но все пак е наречено светлина, понеже не може да бъде намерена по-подходяща дума за него.


Разговор 123 Д-р Мохамед Хавиз Сайед, мюсулманин и професор по персийски и урду

в университета на Аллахабад попита: „Каква е целта на това външно проявление?”

М.: Това проявление предизвика въпросът ти. П.: Така е. Аз съм покрит от мая. Как да се освободя от нея? М.: Кой е покрит от мая? Кой иска да бъде свободен? П.: Учителю, изследвайки „Кой?”, аз знам, че това съм аз – нежевият,

съставен от сетивата, ума и тялото. Аз опитах това изследване „Кой?” след като прочетох книгата на Пол Брънтън. Три или четири пъти аз се почувствах извисен и това трая известно време и премина. Как можеш да се установиш в „Аза”? Моля Ви, дайте ми съвет и ми помогнете!

М.: Това, което се появява като ново, трябва също и да изчезне с течение на времето.

П.: Моля Ви, кажете ми метода, за да достигна вечната Истина! М.: Ти си Това. Можеш ли някога да останеш отделно от Себето? За да

бъдеш Себе си не се изисква усилие, понеже ти винаги си Това. Разговор 124 Друг нетърпелив търсещ, след като разви дългата уводна част на

въпроса си, накрая попита защо някои деца умират преждевременно. Той искаше отговор, който не да задоволи възрастните, които вижда сега, а такъв, който да задоволи жертвите.

М.: Нека жертвите да зададат този въпрос. Защо го правиш ти и искаш отговор от гледната точка на дете?

Разговор 125 Мюсулманският професор попита: Когато съм тук, умът ми е

сатвичен. Веднага, когато обърна гръб на това, умът ми хуква след толкова много обекти.

М.: Нима обектите са различни от теб? Не може да има обекти без субект.

П.: И как да узная това? М.: Бидейки Това, какво искаш да знаеш? Има ли две себета, от които

едното да узнае другото? П.: Отново повтарям господине, как да узная истината за всичко това и

да я преживея? М.: Не се придобива нищо ново. Всичко, което се иска е да отхвърлиш

нежевеството от Себе си. Това невежество е идентификацията на Себето с не-себето.

П.: Да. Но все пак, аз не разбирам това. Трябва да ми помогнете. Всеки тук чака Вашата Милост. Вие самият преди това трябва да сте търсили помощ от Гуру или от Бог. Разпрострете Милостта си над нас и ме спасете.

Преди да дойда тук аз много исках да Ви видя. Но някакси не намирах възможност да дойда. В Бангалор аз промених решението си и бях решил да се връщам у дома. Там срещнах г-н Фридман и други, които ме пратиха обратно тук. Вие ме доведохте тук. При мен се случи същото, както с Пол Брънтън в Бомбай, който е бил привлечен тук, отлагайки пътуването си към дома си.

При първата ни среща се притеснявах. Чудех се дали ще ми бъде позволено да Ви видя и да разговарям с Вас. Моите съмнения скоро се разпръснаха. Разбрах, че тук всички са равни. Вие сте установили равенство сред всички. Аз се храних с Вас и другите. Ако разкажа това на моите хора в Утар Прадеш, те не биха повярвали. Брахмините не биха пили вода, нито биха дъвкали пан (бетел) с мен. Но тук Вие сте приели мен и другите като в своето паство. Въпреки че Гандхи здраво се е трудил, той не би могъл да постигне такова ниво на работата си за страната. Аз съм изключително щастлив в присъствието Ви.

Гледам на Вас като на Бог. Смятам че Шри Кришна е истински Бог понеже Той казва: „Когото и да обожава, богомолецът обожава Мен и аз го спасявам.” Докато всички други казват: „Спасението е единствено чрез Мен (имайки предвид себе си)” Единствено Кришна е с такъв отворен ум и е говорил като Бог. Вие съблюдавате същото равенство.

Разговор 126 Д-р Сайед отново попита: „Трябва ли някой, който желае духовния си

напредък да действа отричайки се (правритти-марга или нивритти-марга)?”

М.: Нима ти излизаш извън себе си? Какво имаш предвид под отричане?

Американец инженер попита за сат-санга (асоциацията с мъдреци). М.: Сат е в нас. П.: В книгата „Кой съм аз?” Вие казвате, че Сърцето е седалището на

ума. Така ли е? М.: Умът е атман. П.: Той самият атман ли е или неговата проекция? М.: Едно и също е. П.: Западняците гледат на ума като на най-висшия принцип, докато на

изток мислят обратното - защо? М.: Там където свършва психологията, започва философията. Това е

преживяване; умът е роден; ние го виждаме; ние съществуваме дори без ума. Всеки има тази опитност.

П.: В дълбок сън аз изглежда, че не съществувам. М.: Ти казваш това, когато си буден. Умът е нещото, което казва това.

Ти съществуваш в дълбок сън отвъд ума. П.: Западната философия признава, че Висшето Себе влияе на ума. Разговор 127 Американският инженер попита: „Има ли някакво значение

разстоянието за Милостта?” М.: Времето и пространството са в нас. Ти винаги си Себето. Как

времето и пространството могат да Му повлияят? П.: При радиото, тези които са по-близко до него чуват по-скоро. Вие

сте индиец, ние сме американци. Има ли това някакво значение? М.: Не. П.: Някои дори могат да четат мисли. М.: Това показва, че всичко е едно.


Разговор 128 Имаше няколко френски дами и господа и няколко американци, които

посетиха Ашрама. Те попитаха Шри Бхагван няколко въпроса. Един от тях беше: „Какво е посланието на Изтока към Запада?”

М.: Всичко води до една и съща цел. На друг въпрос Шри Бхагаван отговори: „Как казвате „Аз съм”? Дали

взимате светлина да намерите себе си? Или пък дали научавате това от книги? Как?”

Питащят каза: „Чрез собствен опит.”

М.: Да. Опит е точната дума. Знанието предполага наличието на субект и обект. Но опитът е безкраен, вечен.


Разговор 129 Възрастен господин, предишен сътрудник на Б.В. Нарасимха Свами и

автор на някои работи върху Вишиштадвайта, дойде за първи път. Той попита, дали е възможно при преражданието линга шарира (финото тяло) да се разтвори и да се прероди две години след смъртта.

М.: Да. Разбира се. Не само може да се прероди, но човек може да бъде двадесет, четирдесет или дори седемдесет годишен в ново тяло, въпреки че са минали само две години от смъртта. Шри Бхагаван цитира историята на Лила от Йога Вашишта.

Шрейо хи джнанам абхясат джнанат дхянам,

Дхянат кармапхала тягат.

Тук джнана значи знание без практика; абхяса значи практика без знание, а дхяна значи практика със знание.

„Знанието без съпровождаща го практика е по-висше от практика без знание. Практиката със знание е по-висша от знание без съповождаща го практика. Кармапхала тягах нишкама карма, както при джнянинът –действие без желание – е по-висше от знание с практика.”

П.: Каква е разликата между йога и себеотдаването? M.: Себеотдаването е бхакти йога. Да стигнеш до източника на „аз-

мисълта” е унищожаването на егото, постигането на целта и прапатти (себеотдаване), джнана и т.н.

Разговор 130 Лакшман Брахмачари от Мисията на Шри Рамакришна попита: Как

процеса на изследването „Кой съм аз?” или на „аз-мисълта”, бидейки сам по себе си мисъл, може да унищожи „аза”?

М.: Когато Сита била попитана от съпугите на ришите кой е нейния съпруг сред тях (Рама присъствал там) в гората, тя отрекла всеки един, който й бил посочен, но просто свела глава, когато бил посочен Рама. Нейното мълчание било красноречиво.

Подобно, Ведите са красноречиви с изказването „нети – нети” (не това – не онова) и после утихнали в мълчание. Тяхното мълчание е Реалното Състояние. Това е значението на излагането на тишината. Когато източникът на „аз-мисълта” е достигнат, тя изчезва и това, което остава е Себето.

П.: Йога сутрите на Патанджали говорят за идентификация. М.: Идентификацията с Висшето е единствено друго име за

унищожаването на егото. Разговор 131 Г-н Субба Рао попита: Какво е мукхя прана (главната прана)? М.: Това, от където се появяват егото и прана. Понякога е наричана

Кундалини. Съзнанието никога не е родено, то е вечно. Но егото е родено, също и другите мисли. Те сияят понеже са асоциирани с Абсолютното Съзнание, иначе не биха съществували.

П.: Какво е мокша (освобождението)? М.: Мокша е да знаеш, че не си роден. Бъди спокоен и знай, че Аз Съм

Бог.” Да бъдеш спокоен значи да не мислиш. Да знаеш и да не мислиш - това

е смисъла. П.: Казано е, че има шест органа с различни цветове в гърдите, от които

за сърцето се казва, че е на два пръста вдясно от средната линия. Но Сърцето също е и безформено. Необходимо ли е да визуализирам някаква форма и да медитирам върху нея?

М.: Не. Достатъчно е единствено изследването „Кой съм аз?” Това, което съществува в дълбок сън и будно състояние е едно и също. Но в будното състояние има нещастие и усилие за премахването му. Когато си попитан кой се събужда от сън, ти казваш ”аз”. Сега ти се казва да се държиш устойчиво за това „аз”. Ако го направиш, вечното Битие ще се разкрие от самосебе си. Смисъла е изследване на „аза”, а не медитацията върху сърдечния център. Няма такова нещо като вътре и вън. И двете понятия или значат едно и също или нищо.

Разбира се, има и практика за медитация върху сърдечния център. Но това е практика, а не изследване. Единствено този, който медитира върху сърцето може да бъде осъзнат, когато ума е бездействен, и когато е спокоен, докато тези, които медитират върху други центрове не могат да бъдат толкова осъзнати, и разбират, че ума е бил спокоен, единствено след като е станал активен отново.

Разговор 132 Образован мъж попита: Има ли Абсолютно Битие? Какво е неговата

връзка с относителното съществуване? М.: Те различни ли са едно от друго? Всички въпроси израстват

единствено в ума. Умът се появява със събуждането и изчезва в дълбокия сън. Докато има ум, дотогава ще има такива въпроси и съмнения.

П.: Трябва да има някакви последователни стадий на прогресиране при постигането на Абсолюта. Има ли степени в Реалността?

М.: Няма степени в Реалността. За дживата няма стадий на преживяванията и на Реалността. Ако нещо може да бъде придобито, то може да бъде също и изгубено, докато Абсолюта е центриран тук и сега.

П.: Ако това е така, защо не го осъзнавам (аварана)? М.: За кого е това невежество (заблуда)? Нима Абсолютът казва, че е

покрит от невежество? Дживата е тази, която казва, че нещо покрива Абсолюта. Открий за кого е това невежество.

П.: Защо има несъвършенство в Съвършенството? Как Абсолютът е станал относителен?

М.: За кого е относителността? За кого е несъвършенството? Абсолютът не е несъвършен и не може да пита. Неодушевеното (материята) не може да зададе въпрос. Между тези две се е появило нещо, което задава тези въпроси, и което изпитва тези съмнения. Кое е това нещо? Дали това е този, който се появява сега? Или пък е този, който е вечен?

Бидейки перфектен, защо се чувстваш несъвършен? Това е учението на всички религии. Каквито и да са преживяванията, преживяващият е един и същ.

„Азът” е пурна – съвършенство. В дълбок сън няма разнообразие. Това е съвършенство.

П.: Бидейки съвършен, защо не го чувствам? М.: Несъвършенството не се чувства в дълбок сън. Докато „Азът” в

дълбокия сън е перфектен, защо „аза” в будността се чувства несъвършен? Защото този, който се чувства несъвършен е фалшива издънка, разграничаване от Безкрая, разделение от Бог.

П.: Аз съм един и същ в тези три състояния. Дали егото е това, което ме е заблудило или аз сам съм се въвлякъл в него?

М.: Нима нещо се появява без теб? П.: Винаги съм един и същ. М.: Защото го виждаш, то привидно се появява. Изпитваш ли някакви

трудности в дълбок сън? Какво е нововъзникнало сега? П.: Сетивата и ума. М.: Кой казва това? Дали е спящият? Ако това е той, би трябвало да

пита същото и в дълбокия сън. Вниманието към спящият е изгубено и някаква фалшива издънка е разграничила себе си и говори сега.

Може ли нещо ново да се появи без това, което е вечно и съвършено? Един такъв диспут е вечен. Не се ангажирай с него. Обърни се навътре и сложи край на всичко това, понеже диспутите нямат край.

П.: Покажете ми тази Милост, която да сложи край на целия проблем. Аз не съм дошъл да споря. Искам само да уча.

М.: Първо научи кой си. За това не са необходими нито шастри, нито образование. Това е много просто преживяване. Състоянието на Битие е винаги сега и тук. Ти си изгубил поглед от себе си и питаш другите за

напътствия. Целта на философията е да те обърне навътре.”Ако познеш Себе си, никакво зло не може да те засегне. Понеже ме помоли, ти давам това наставление.”

Егото се появява, държейки се за теб (Себето). Дръж се за Себе си и егото ще изчезне. Дотогава мъдрецът ще казва „Тук е”, а невежият ще пита „Къде?”

П.: Значи същността на проблема лежи в „Познай Себе си.” М.: Да. Точно така. Разговор 133 М.: Има две школи в Адвайта: 1. Дришти сришти (едновремено

сътворение) и 2. Сриштии дришти (постепенно сътворение). Има Тантрична Адвайта, която признава три основни принципа:

джагат, джива и Ишвара (света, душата и Бог). Тези три също са реални, но реалността не се изчерпва с тях. Тя се простира отвъд. Това е Тантричната Адвайта. Реалността е безгранична. Тези три основни принципа не съществуват отделно от Абсолютната Реалност. Всички са съгласни, че Реалността е всепроникваща. Така Ишвара прониква в дживата. Следователно дживата има вечно битие. Нейното знание не е ограничено. Ограниченото знание само е въобразявано от нея. Всъщност тя притежава безкрайно знание, чието ограничение е Тишината. Тази истина бе разкрита от Дакшинамурти. За тези, които все още възприемат тези три основни принципа се казва, че те притежават реалност. Те съществуват съвместно с егото.

Факт е, че образите на боговете са описани в големи детайли. Тези описания сочат единствено към крайната Реалност. Иначе защо да се придава значение на всеки детайл, който е даден? Помисли. Образът е единствено символ. Единствено това, което лежи отвъд името и формата е Реалността. Шаива Сиддханта и Веданта имат за обща цел една и съща Истина. Иначе как Шанкарачаря, великият експонент на Адвайта, е могъл да пее във възхвала на боговете? Очевидно го е правел съвсем съзнателно.

Събеседникът искрено си призна, че неговата вяра в Шаива Сиддханта, Веданта и т.н. е била разклатена след като чел Бахайски писания. Той каза: „Моля Ви, спасете ме.”

М.: Познай Себето, което е тук и сега; така ще бъдеш спокоен и няма да се колебаеш.

П.: Бахаите могат да четат умовете на другите. М.: Да. Това е възможно. Твоите мисли са били прочетени от друг.

Следователно трябва да има някой, който да познава ума ти. Това е Истината, която е вечно присъстваща, която трябва да се осъзнае. Истината не се колебае.

П.: Покажете ми Милост.

М.: Милостта винаги е и не се дава. Защо разглеждаш „за” и „против” това, дали Бахаулла се явява въплъщение на (Бога)? Познай Себе си. Разглеждай всичко като Истина. Разглеждай и него като Истина. Може ли той да съществува отделно от Истината? Твоите вярвания може да се променят, но не и Истината.

П.: Покажете ми истината на Сиддханта и т.н. М.: Следвай техните инструкции и после ако имаш съмнения, може да

питаш. Придържането към тези инструкции ще те доведат до моуна. Различията се възприемат единствено във външните обекти. Ако следваш техните инструкции, всичките различия ще бъдат изгубени. Никой освен сина на краля не може да се нарече принц; така също единствено Това, което е съвършено се нарича Съвършенство.

Човек не трябва да се задоволява само с ученичество, посвещение, церемония на себеотдаване и т.н.; те са външни феномени. Никога не забравяй Истината лежаща в основата на всички феномени.

П.: Какво е значението на Мълчанието на Дакшинамурти? М.: Обясненията дадени от учени и мъдреци са многобройни. Ползвай

ги, както ти харесва.


Разговор 134 Беше зададен въпрос за Сърцето. Шри Бхагаван каза, че човек трябва да търси Себето и да го осъзнае.

Сърцето ще изпълни своята роля автоматически. Седалището на осъзнаването е Сърцето. За него не може да се каже, че е вътре или вън.

П.: Дали Бхагаван е почувствал Сърцето като точка на Осъзнаване при неговото първо, най-ранно преживяване?

М.: Започнах да използвам думата след като видях литература по този въпрос. Аз я свързах с моето преживяване.


Разговор 135 Три европейски дами от Теософската коференция дойдоха тук и

попитаха: „Дали цялата схема, Планът (на сътворението), е наистина добър? Или е по природа погрешен или грешка, от която ние трябва да вземем най-доброто?”

М.: Планът е наистина добър. Грешката е в нас. Когато я поправим в себе си, цялата схема става добра.

П.: Имате ли да ни дадете някаква формула, която да ни научи как да помним какво правим по време на дълбок сън?

М.: Не е необходима формула. Всеки има преживяването, че е спал дълбоко, и че не е знаел нищо тогава. Нищо друго не се преживява.

П.: Този отговор не ме задоволява. Ние се скитаме в астралния план в съня си, но не го помним.

М.: Астралният план е свързан със сънищата, а не с дълбокия сън. П.: Какво считате като причина за страданията в света? И как може да

променим това: като индивиди или колективно? М.: Осъзнай Истинският Аз. Единствено това е необходимо. П.: Можем ли да ускорим просветлението си за по-добро служене и

как? М.: Тъй като ние не сме способни да си помогнем, затова трябва да се

отдадем напълно на Висшия Аз. Тогава Той ще се погрижи за нас, както и за света.

П.: Каква е целта според Вас? М.: Себереализацията. П.: Има ли някакъв начин да се срещнеш с точния за всеки Гуру? М.: Интезнзиванта медитация го призовава. Разговор 136 Д-р Г.Х. Мийс, млад холандец, беше тук за няколко дни. Той попита

Шри Бхагаван: „Имам впечатлението, че в дълбок сън аз преживявам нещо близко до самадхи. Така ли е?

М.: „Азът” в будното състояние е този, който задава въпроси, а не „Аза” в дълбокия сън. Ако постигнеш състоянието на буден сън, което е самадхи, докато си още буден, няма да израстват съмнения. Самадхи е естественото състояние на човек. Това е подлежащият поток под всиките три състояния. Този „Аз” не е в тези състояния, но тези състояния са в Него. Ако получим самадхи в будно състояние, то ще продължи също и в дълбок сън. Различието между съзнанието и безсъзнанието принадлежат на полето на ума, който се трансцендира в състоянието на Истинския Аз.

П.: Дали е правилно будисткото виждане, че няма постоянна същност, отговаряща на идеята за индивидуалната душа? Дали е в съгласие с индуистката идея за прераждащо се его? Дали душата е постоянна същност, която се преражда отново и отново, според индуистката доктрина, или това е просто съвкупността от умствените тенденции (самскарите)?

М.: Истинският Аз е постоянен и незасегнат. Прераждащото се его принадлежи към по-низш план, наречен мисъл. Той е трансцендиран чрез Себереализация.

Преражданията са породени от фалшивата издънка. Следователно те са отречени от будистите. Настоящото състояние е заради смесването на чит (съзнателното) с джада (несъзнателното, неодушевеното)

134 171

Разговори с Шри Рамана Махариши

Documents