Автобиография

Марко Цепенков

(Марко К. Цепенков, "Фолклорно наследство", Том 1; Академишно издателство "Проф. Марин

Дринов", София 1998)

Мнозина философи има гоедари и мнозина гоедари станале философи. Вака велат нащите стари.

И вистина — така си е, спроти како сум уценил мнозина мой приятели и неприятели, а най-поекье

сум се шудил на татка ми, Бог да ми го прости.

Татко ми се викаще Коста Марков Цепенков. Дедо ми беще от село Ореоец, Прил.1 и работеще

самарджилык во Прилеп. Деда ми яз не го зафтасаф. Татко ми прикажуаще за деда ми, како му го

клале прекарот Цепенко. Еден неделен ден бил обуен со едни бели гакьи, многу разцепени, дури

до газот, и излегол настред село да играт со децата. Едно *г+и виделе и му свикале: „Марко

Цепенко, Марко Цепенко", и от той ден беще му останало прекарот „Цепенко". Дедо ми бил многу

песнаджиа, ъо бил многу гласоит. Ко*г+а кье излезел да оди на с. Коньари, да веншаа или да

кырсти кай кыръен*и+цит*е+, ъо *г+и имал, ко*г+а кье запеел една песна, дури в Коньари кье се

слущало, и едно кье шуеле кыръениците, кье излезеле на буниъе да го прешекаат. „Деца, невести,

излегуйте да го прешекаме, оти нункото иди." Вака кье си решеле кыръениците и кье излезеле на

буниъе да го прешекаат.

Ко*г+а кье седнел на шес*т+на тырпеза, три дни и три нокьи се кралцкьи песни кье му пеел на

сфатоите или на гостите, спроти како да бил дено. На многу села бил дедо ми нунко, само и само

дека знаел „турли-бе-турли" кралцкьи песни и дека бил многу гласоит, и друго, дека бил

самарджиа, а пак и бил пырв майстор за самари праенье, прошуен и во Прилепско, и во Битолцко,

и во Тикфещко, та секой идел при него да му напраи самар. Ете от той себеп селаните го клаале

нунко. Во мое знаенье три села зафтасаф да сме нункои: Коньари, Кадино село и Бела цыркфа.

Дедо ми имаще шетири синои: по-големио, Никола, куменджиа работеще во Прилеп; Коста, татко

ми, екьим работеще насекаде, а най-стреднио, Ристе, майстор во С*т+амбол работеще; а най-

малио, Илше, шещлар2 работеще многу години во Софиа, во Прилеп и най-после во Крущоо.

Имаще и три кьеркьи дедо ми: едната я викаа Като, другата — Маро и най-малата — Дафо. Ката

умре во Прилеп и яз не а зафтасаф, а Мара и Дафа — во Крущоо и *г+и зафтасаф.

Само татко ми и Дафа3 беа песнарии како татка си (деда ми), а друзите не беа толку многу <1>.

---------

Да *г+и остаам на една страна стришеи ми и теткьи ми, Бог да ми *г+и прости, кай ъо пошинале, и да

прикажуам неъо за моио ми мил татко, како запошнал да живей во детинстфо, во стредна доба и

во старос*т+, да дури умре на рацете мой и на от сестра ми во 1873 година, 20 ноемврии.

— До 15 години без гакьи сум одил, синко — ми велеще, — и араш не сум платил, а вие сега, ъом

се роди мажко, и плати му арашот. Тежко ви вам, ъо изшекафте овой век!

Близу до два*д+есе*т+ години ко*г+а дощол, ни занаат ватил, ни па некоа работа. Само кьеф си

терал, на лов си одел, гускьи си запатил и со гусакот одел, со друзи гусаци да се надтепуат. Такфие

работа ти праел.

Еден неделен ден се кашил на една цырница да яди боболкьи во Долни бафши4 и за пакос*т+,

дощле арашиите, та седнале под цырницата и отфориле тефтерите да гледаат, кой платил арашо и

кой не платил. Како ти седеле, седеле прибари два саата, и никако не се опулиле горе на цырница

да го видат татка ми. Татко, стоейкьи на една гранка два-три саата, му капнале нозете, стоейкьи, и

най-после беще риплал от цырница долу и веднаж беще се изпраил на нозе, и тре*ъил+ прао

удолу. Рипнале двайцата арашии и му се пуъиле по него да го вакьаат.

— Стой бре, кьерата — му велеле, — да те видиме кой си ти!

Бре, брате, иш ти стои татко, кога можел да бега како некой стырщен.

— Бегай, бегай, еве ние те пищафме, кье си го платищ арашот!

— На, на-а арашо! — му помафтуал десната рака и бегал.

При се ъо не платил араш, ама малку како да се сетил, оти треба да биди домакьин и побарал

некоа работа да вати. За стрекьа, тыргнал зет му да оди в планина, да му биши греди и ъици на

некой бег, и татко ми нащол за мунасип да оди и той бишкьиджиа. Ощол во планината Рамна бука

и се настемениле тамо да работат. За пырвио и вторио ден имале леб од дома и на трекьио векье

запошнеле да варат бакырданик5 и да ядат.

Сфариле бакырданик и го туриле на една мещина, и му седнале да рушаат.

Каснал една топка од бакырданико и му се залепил во небцата. Голтаекьи, кье се удаел. Кай ти

пусто видел и ял татко ми таков бакырданик — од ыржано бращно и пос*т+ен. На шасот беще станал

од рушекот, гьеоа кье оди на вода, и си ощол дома.

Видуайкьи планината, се сетил дома да биди дырвар. Го молил зета си, Смилета, да му купи едно

магаре и собрал уъе две-три од бафшанджиите, та ти бил дырвар баегьи време. Дури било лето,

арно му било, ама во зимно време голема мака му било.

Остаил дырварлыко и ти се сторил фурнаджиа. И вурнаджилыко му се смаши, по време се сторил

бакал. И од бакалыко се остаил и мунасип нащол да оди на тугьина до Влащко, за да спешали

многу пари гьеоа ми ти.

Одейкьи во Влащко, барал работа вамо-тамо, не можел да найди. Се конуъисал со некой

измекьар, ъо бил при некой кадия, и той го зел при себе, како за помощ*т+ник да му биди при

кадията.

Седел, ъо седел некоя година, и пак си дощол дома, со колку пари ъо беще спешалил.

Дойдуайкьи дома, си *г+и поарджил паришкьите и се согласиле со брата си Никола да одат во

Сырбиа. Рекле и ощле.

Никола си седнал на занаато, а пак татко ми се сторил пандур при кназ Милоща. Сите пандури, ъо

биле при Милоща тогай, биле се од Макьедониа. Най-поекье биле се суварии (кановой) околу

Милоща.

На Великден излегол Милощ надвор од Белград со сите коньаници, да играат кощиа (алатурка), за

Милощ да гледа сеер.

Играле, ъо играле, и на сфырщуанье *г+и боднале коньите за в град на дизгьин. Како ъо му

бодиньал атот на татка, дощол до една калдырма, ъо била снижена, за да вырви некоа вода, и

наместо ъо да я извырви, бодиньаекьи, браздата, той я рипнал и му се пукнале сите три колани, та

го фырли татка со се седло на десното рамо, и на местото си умрел. Го кренале другарите и го

однесле в град. Му кажале на Милоща и Милощ го зел во сфоята одая, та го клале во една пресна

кожа од браф. Два*д+есе*т+ и шетири саати, ъо иш не се ра*з+будил. Ко*г+а се разбудил, шул глас од

мало дете да плаши и му осмырдела кожата.

— Море, кай сум овде бре, Димитри — му рекол на другара си, ъо го вардел да се осфести, — ъо

вака ми смырди? Що шуф глас од мало дете?

— Молши, не викай, Коста — му рекол, — оти овде си во одаята од Милощица. Стой малце да му

кажам на Милоща.

Отыршал и му кажал на Милоща, оти се сфестил татко. Дотыршал Милощ и го израдуал, дека се

осфестил. Од ден на ден си оздравел. Многу го милуал Милощ, дека бил татко ми многу юнак и

бинеджиа.

По време остаил пандурлуко и ощол во Смедерео, та ватил едно каве, вурна и меана бащ до

Дунао. Тамо беще я курдисал арна работата и клал в кьемер стотина дукади. Го усетиле двайца

сырби, оти има сто дукади в кьемер, и му скрояле еден маривет да му *г+и земат. Еднио сырбин

имал една сестра и ката ден му носел по една кьиска цфекье, за гьеоа го милуала. Еден ден му

дощле на татка сырбите и му рекол еднио вака:

— Брат Косто, мене ми дойде на сон да одам кай фильан нива, под една круща, ъо била тамо, да

откопам еден казан дукади, арно ама требало еден шоек да е со бели оши и да има еден нож

(ята*г+ан) со цырни кабзиньа, и да го бележи местото, та да го закаши ножо во стредето, и после да

се копа казано со парите, а без така да се стори, не се явуале парите, а па ти си со бели (сиви) оши

и имащ ятаган со цырни кабзиньа. Ай, ако сакащ, ела со нас да го откопаме казано и да си *г+и

делиме парите, и така си ни приятел.

Пусто око шоешко лакомо, беще се излагал и отищол тамо со сырбите. Забелезал местото, кай ъо

му кажал сырбино, и го закашил ножо во стредето; едно се изпраил, и туку му вырлил една рака

пепел в оши. За кысметот от татка, беще се наведил и преминала пепелта преку глаа, и на шасот

тыргнал пиъоло на ниф, арно ама не *г+и погодил, шункьи бегале многу силно.

Некой месец ъо се криле и одвай го измолиле татка со приятели да *г+и прости, и *г+и прос*т+и.

Во Смендерео насадил два*д+есе*т+ ильади прашкьи едно лозе и тамам фтасало, за да бери грозйе,

побегнал от Сырбиа по некоя грещка6 и остаил и лозйе, и се.

Отко*г+а поседе дома, пак му се кощна во Влащко со Никола и там беще нашекале времето да

спешалат пари. Во тоа време имало некой, Слуджар Тодор ъо го викале, и той накренал сите

ябанджии (най-поекье макьедонци) против боярите со еден лажлив ферман, гьеоа од Русиа беще

му бил да*д+ен.

Ко*г+а беще се надигнале ябанджии два*д+есе*т+ и щес*т+ ильади <2>, му легнале да *г+и пленуаат

боярите, доъо му нащле по кукьите, се му плениле, дури фтасале турска войска и се разпырснале

востаниците.

Бегайкьи татко со 30—40 другари од Влащко за Немешко, сите беще *г+и изтепале потерата, само

щес*т+ дущи живи беще остаиале, со ниф татко ми и стрико ми, татко ми лесно ранет во плещката

оспреди.

Еден ден беще биле скриени во едни тырнье пешесна*д+есет дущи, и тераекьи си еден каравлаф

(тера) два вола по пат далеку од ниф, колку пол саат, се одбил еден вол от пато и клинканица прао

дощол кай ниф, та застанал да *г+и гледа. Бре, намаале (с маханые с рыка) да си оди, бре, му

викале, не се изтаал и фтасал каравлао, та си го забрал и *г+и видел. Отеруанье волоите в село,

кажал на селаните и *т+ыргнала потера. Станале да бегаат востаниците и ватиле еден вокькньак

(овощка) метерис, та сума лугье от потерата беа изтепале.

Нейсе, како било — било, си дойде татко ми дома и му се курдисал да *г+и яди парите, дури беще

си *г+и доял. Сега за Сырбия пат нема, за Влащко — иш, вамо занаат нема, вамо сака да се яди, туку

се шудел ъо да праит.

За кысметот негов, ете му еден мияк <3> од Лазароо поле в шарщиа, стар околу 60 години, кай му

вадел еден катник на некой шоек. Му го изва*д+ил многу лесно и му *г+и видел татко ми алатите

отфорени, та пошнал да му *г+и гледа еден по еден и да го праща, кой алат за какфа потреба ет.

— А ъо ме пращащ бре, момше — му рекол мияко, — ти не кье се ушищ екьим, да ъо сакащ кой

алат за коя потреба ет? Ай, ако си севдалия, ела со мене, да ти купам еден конь и да ойме по

вильаето, да лекуаме болни и неолни, да колку пари кье изва*д+име, орташкьи кье си *г+и делиме и

занаат кье те наушам. Мене ме викаат аджи Стоян, яз сум бощнак <4>, не прегледуам дотолку.

Кога *г+и шул татко ми тиа сборои од аджи Стояна, веднаж беще му се залепил. Бидейкьи имал

иктиза за шоек аджи Ст*оян+, го зел татка и му купил конь, та тыргнале по села и градои, да бараат

болни да лекуаат. От сараджа лекуал, од оши перделии, от камен, от протурен и от секакфи рани и

друзи неоли. Во една година — две сио маривет беще го каптисал татко. Се шудел аджи Стоян на

силната памет, ъо имал татко.

— Ах бре, Коста, ъо те жалам, дека си безкнижоен, шункьи овой занаат треби да знаищ книга, за

да си пищуащ билкьите, ъо лекуам, шункьи без книга не се паметуаат.

Ко*г+а шул татко тие сборои од аджиата, се позамислил малку и му текнало, оти безкнижоен шоек

екьим не бидуа, та го замолил аджиата да го науши. Му пищал аджиата едно алфавита на грышкьи

и му кажал неколку пати. За шудо големо, беще го наушил алфавита до една недела и му пищал

една книга на аджиата, како поздравление по гыршкьи (гыршкь*и+, влащкьи, каравлащкьи,

арнаутцкьи, турцкьи знаеще да сборуа фарси и сырбцкьи векье — цел сырбин беще) и му го дал на

аджиата. Ко*г+а го отфорил аджиата, си го пеит саде за кьеф-7.

Само една грещка беще имало, ъо немало одделени сбороите, како ъо му е редо, ами се со ред

биле пищуани едно до друго и без ударение.

— Абре, Коста, оти ме лажищ — му рекол аджиата, — оти не си знаел книга, еве кай си знаел,

само ова ти е грещка, ъо не си *г+и разделил сбороите.

Ко*г+а разбрал татко како сакаат сбороите да се делат, го вырзал во ум и уъе една недела се ушил,

се наушил совырщено да пищуат и да ти пеит по гыршкьи.

По малце време се наушил и бугарскьи и сырбцкьи, та ни поеще песни по сырбцкьи и по секакфи,

да дури умре ни пееще и по сырбцкьи песнарици.

Три-шетири години ъо щета со аджиата, и се науши по-арно од него да работи за джеравлыко. За

болести однатре и тие *г+и науши, се од голема практика. Натрежните болести *г+и лекуаще со

надвор сурдисуанье и со кырв пуъанье од рака, ама ако беще болнио со голема тежина на сырце и

големи огнеи. А пак старите, болни и слаби ъо беа на снага, му праеще еден маджун со силни

билкьи и друг.

Многу кьамил беще, за да го познай болнио, али кье оздрави, али кье умри. Той, ъо не му го

вакьаще окото, не го вакьаще да го лекуа. На лева страна со курщум удрен не го вакьаще да го

лекуат, шункьи непара оздравуале. И ако имаще коска со курщум скырщена од лакото угоре или от

колено угоре, не веру-аще да оздрави той болен.

Ко*г+а кье го видеще некой болен за пырв пат, едно кье си дойдеще дома, и кье го пращафме за

болнио како е, али кье стани, али кье умри. За шудо големо, како ъо кье ни кажеще, така кье

излезеще.

Народо го прекаруаще? Коста Цепенков, екьимо на сиромасите.

— Море, ай да го викниме сиромащкьио екьим, да не ни треба Филипа и Алекса да не слешат.

Кога кье му да*д+еще некому щербет, за да го сурдиса, ама да го клава некого во пот, ако е

настинат, тамо кье седеще, како бабите ъо седат при некоа тежка жена, ко*г+а да рагьа, щу, како

от како да му поможат на болнио. Отко*г+а кье станеще болнио, колку кье му коптисаще от сырце,

толку кье му да*д+еа; со акот, ъо кье му го да*д+еа, кье му да*д+еа и некой бакщищ — я бофшалык,

я друго неъо.

— Ами оти бре, татко, му кандиса на толку малце пари? — кье му решефме од дома.

— Колку за аяк терето (пот на ногата) ми се плакьа бре, синко — кье ни решеще, — нека реши Бог

да прости, и той е сиромаф юнак како мене.

Ако ценеще некой шоек, от пущка удрен, сто или двесте грощеи, отко*г+а кье го оздрави болнио,

ако му скьинеа, па кье му простеще и не се караще.

Со една реш, многу беще милослив за сиромасите и не беще стреброльубец. Сто пари му земаще

аяктере на сиромаф да пойди, да два*д+есе*т+ пари земаще за еден катник ваденье, така и за сите

болести, ъо кье леку*а+ще.

— Оти бре, татко, толку ефтино работищ — кье му решеф, — лели треба да ни остаищ троа сермиа

ко*г+а кье умрищ, за да живеиме и ние, како ъо живеат комщиине?

— Доста ти е бла*г+ос*л+оот, ъо кье ти го да*д+ам, синко — ми велеще, — шункьи бла*г+ос*л+оот от

татко шини поекье от стока ако ти остаам. Па и друго да ти кажам, стари ка*к+о ъо рекле: на шелад

прокопсана не треба стока да му остаащ, шункьи бидейкьи прокопсана е шеладта, сама кье си

спешала, а пак на шелад непрокопсана па не треба стока да му остаащ, шункьи бидейкьи

непрокопсана, сета кье я изе*д+ат и кье я запустат. Да гледай, синко, биди прокопсан и гледай

едно шес*т+но име най-пырвин да спешалищ, да после и стока кье си спешалищ.

— Арно така велищ, домакьине — му велеще майка, — ами лели имаме умирашка, е-е старос*т+

кье дойди, тикьи треба пари да ти се найдат за тоа време.

— За колку ко*г+а кье умрам, домакьинко, ниъо некьум да арджите по мене, ни за дужбина да

даващ, ни парастаси да пеищ, ни парусии-марусии да праищ, шункьи яз сум си напраил сто пати

поекье, отколку кье ми праищ ти. Ама ти кье решищ, ъо добро сум наприл, ъо се фалищ? Еве ъо

добро сум напраил и ти сама кье се сетищ: на невестата од Льакаида желката од врато и а

извадоф; од детето Цырвенкоо сараджите од нозете му *г+и оздравеф; на турнето Юсета

сараджите околу гуща му *г+и оздравеф; на Ангьелка од Бела цыркфа брадайцата од рилката му я

изтребиф и сега ми е Сфети Иоан; Божина Секоикьа от с. Лажани, удрен со пущка со два курщума

и три балтинье, го оздравеф; Насин, воденишарот от Крущоо, носо беще му го изело йенмеджето

(живеница), я*з+ му го издравеф и стребрен му кладоф, и ете го жив; попа Божина от с. Крапа,

удрен со пущка од арамии, яз му го извадоф курщумо од осум драмои, и ете го жив; Миялшета

влаот, от Крущуо, сандыкемини во Кьишаа, удрен со пущка, яз го оздравеф. Е, сакате уъе да ви

редам? Колку коса ъо имам на глаава, толку болни и неолни сум оздравел, со помоъа Божя, и

сите тие велат: „Бог да прости". Ете затоа некьум да ми пеищ, жено, парастаси и парусии, шункьи

моето добро, ъо сум го праел на болни и неолни, доста ми е, ъо ме Бог да проъаваат со

ильадници лугье. Да ако не ми е доста той Богдапрос*т+, не кье ми е и пеаньето парастаси и друго,

затоа тоа гайле да не го берищ ти. Нека ми се*т+ живи шеладта, ако стигнам голема старос*т+, кье

ме гледаат сакат-некьат, едно отъо кье му биди греф, друго, ъо кье му биди страм от сфетот.

Со вакфаа надеж*да+ живееще татко ми, Бог да ми го прости, во царстото небесно да го кла*д+и, да

дури умре. Од негоите набожни сборои, ъо ни *г+и велеще, се опояфме донекаде и ние сите во

кукьата, а най-поекье майка ми. Дури умре и тай помагаще на болни и неолни о*т+ъо можеще.

Во тоа време се яви еден магаровалиа<5> во Прилепскьите села да бележуа от сипаница. Едно

разбра татко, и му тыргна по траго да се науши, како можи да го каптиса и той занаат.

Тамоси-вамоси, го каптиса и сипанишарлыко и бележуаще да дури можеще да вява на конь, да оди

по Прилепско, Кьишеско, Дебырско, Ори*д+ско и по друзи места.

Не само екьимлык и сипанишарлык знаеще татко ми, ами уъе многу занаати, ъо кье му видеще

око, кье напраеще.

Брат му Никола, бидейкьи куменджиа беще, татко многу пати тамо седеще и од гледанье можеще

ъо да сакащ да ти напраи. На многу пущкьи и пиъоли нови кундаци му напраи; на сабьията*г+ани

му прасще кабзиньа од рогои и ножници.

Кукьата нова я напраифме, ъици паршиньа ъо останаа, той сам сандалии *г+и напраи, и ден-

денеска сет у сестра ми.

На сабьи и ножеи отфораще шуден джувер. Едно време седеще аскьер во Прилеп, по кукьите

кыщла праеа, на сите юзбащии и мульазими джувер му отфори на сабьите, Осфем тоа со аскьеро.

Еден юзбащиа имаще сараджа на една нога, ъо не можеа да го оздрават во царцкото астаане; не

знам како беще сетил, оти татко знай да лекуа сараджи, го вати и го излекуа. Една полна щамиа со

бещлыци од юзбаъията зеде. Како сега да *г+и гледам, нá.

Оздраве и неколцина аскьер, ъо не можеа да излекуаат во цар. астаане. От той себеп се яви дури

пред паща работата, та пащата го посака татка да го земи, за во аскьеро да биди екьим. Арно ама

татко некьеще, шункьи есапеще, ако влезеще во аскьеро, требаще да оди со аскьеро од град на

град, да носи шелад, жена со себе и затоа не приима.

Навистина шуден беще татко ми<6>, во ъо да го баращ, се знаеще, от сишкьите занаати разбираще;

за Бога милуаще, за пулитика — уъе поекье. А пак приказни и песни колку знаеще, есап немаще,

ни баре шереко яз не сум *г+и пищал. Ко*г+а кье седнеще во некой сайбет со лугье, се той кье

прикажуаще, шункьи ъо кье кажеще неъо, секой кье се шудеще и кье го молеа уъе неъо да

прикажит <7>.

При сишко, ъо знеще толку занаати татко ми, па беще сиромаф и сиромащкьи живеефме. Яз и брат

ми Йоан и три девойшиньа бефме <8>. Яз во сите по-голем, арно ама и яз невреден да ранам

кукьа.

Многу пати татко ми велеще да ушам еден занаат, ама еден, да да бидит вреден, а не како той, ъо

знаеще многу и ни еден салам не го знаеще.

— Политехнитис, аримо спитис <9> бидуат той, ъо мно*гу+ занаати вакьа и не *г+и довырщуат. Да

затоа ти велам, синко — ми велеще, — науши некой занаат со корен, да после иш не бери гайле.

— Еда арно занаат да уши бре, домакьине — му велеще майка, — ами книга не кье ушит?

— Безбели и книга кье ушит — е велеще, — ама малу-многу, нека се науши колку да можи да си го

пищи името, да решиме, и да крепи тефтер; нека го науши букфаршето, наусницата и псалтиро, капа

му дупит на Маркуща. Поекье нека ушат тие, ъо кье бидуаат попои.

Спроти тогащното време, асли и толку се ушеще я, по псалтирот ушеа, сфетшето и апостолот. Нейсе,

како и да беще, ме прати на даскал при аджи Костадина Дингулета от с. Варощ, кога ушеще во

кукьите от попа Алекса и от тука — во кукьите от Тырпшета. (Сега я има Бомбол таа кукьа).

Даскалницата беще еден шардак, кай ъо ушефме сите, поседнати на голи ъици вкырс*т+ нозе, едно

до друго децата, а пак даскалот, седнат на едно тезгье от терзия — и той вкырс*т+ нозе, со еден

долг прат в рака, да досига баегьи скраа и да не тепа, ако не пей некое или разлааме.

Често кье стануаще даскало и кье вырвеще покрай нас, та кье ни удираще по плекьи со прато и кье

ни вели:

— А пейте бре, пейте, а пейте!

Тоа кье пошнефме да пейме, брате мило, кой от кой да викаме поекье.

Едно вели: „аз земьа аз"; друго пей „букье азбра"; трекьо вели „помилуй мя Боже"; шетфырто —

„коловозлублено" и друзите, кое како ъо си ушефме, така и си пеафме, ама не со низок глас, ами

со висок, ъо да се слущат до не знам каде. Цела авра еврейска беще тогай даскалницата.

Отко*г+а кье не завыртеще даскалот окулу-наоколу и кье ни удри по еден прат по плекьи. (Пусто

ребренье, ъо се ребреф, ко*г+а кье се приближеще даскало до мене, шекайкьи да ми го удри прато

по плекьи, за права Бога. Многу мака ми беще, оти да ме удира без кабает, арно ама адето му

беще таков, тикьи истер истемес, кье траищ и прат кье ядищ, и по рака со прашка кье ядищ, бре, и

валака кье те тепат даскалот, пак кье траищ). Кье си седнеще на тезгьето и кье пошнеще да си

повезуа некоа книга али да прелищуа неъо со ъамбешкьи слова. А пак ние, децата, кье пошнефме

да си праиме муабет, да се задевафме и да се клеветефме на даскалот: „Даскале, ова ме окара" —

му велеще едно; друго: „Даскале, ова се задева"; трекьо: „Даскале, ова ми го грабна орлоото

перо", и друго, друго.

На тие давии од децата даскало кье му викнеще откай ъо седи на тоа, ъо се задева:

- Бре, гьаоле бре, седи мадру, кье те кла*д+ам во валака!

По рака кье му се валеще да го тепа или на една нога да седи и друго, ъо кье му текнеще, тоа кье

му решеще, или кье му решеще и кье му го стореще.

Кье не викнеще пред него даскалот и кье не курдисаще на коленици да я решиме матимата. Кой я

наушил матимата арно, кье му преда*д+аще друга матима:

От тука до тука да земищ ти, и от тука до тука да земищ ти — кье му реши на друг, — а па ти не го

з*н+аищ арно, затоа кье го ушищ уъе.

Кой кье го изушеще букфаршето, наусницата, псалтиро и друго, кье го однесат неколку деца дома у

него и кье го креваат да го удрат со глаата од горнио праг на вратата до три пати, велейкьи:

„Достоен, достоен, достоен" — до три пати. Татко му, майка му на детето саде кьеф кье беа, дека

му го кренаа детето за достойно.

На децата, ъо кье го кренат, кье му да*д+ат неъо бакщищ, така и на ушителот кье му да *д+ат

бакщищ8.

Нейсе, како и да беще, тогай беще, кой колку кувет имаще, толку кье ушеще, а пак яз, сиромащец,

ко*г+а ти ушиф, ушиф — цела година ъо ти ушищ, одвай букфаршето го наушищ, и ватиф по троа да

пищуам по неъо иминьа, села, еднаж по едно — едно, два пати по две — шетири, и ме спойме

татко да одам на занаат, шункьи доста ми било ушенье.

Голема севда яз имаф да ушам, ами пуста сиромаъиа, те остаа да ушищ, ко*г+а немащ пет пари за

книги да си купищ, сакащ-некьещ, на занаат кье одищ, за да се ушищ и лебо да си го вадищ.

Видоф — не видоф, излегоф од даскал и се главиф у аджи Петка и содружие Коне и Пере

Каранджулови, на терзии (азырджии), за 6 месеци — цели шетири*д+есет грощовци; от щес*т+те

месеци се главиф 120 грощеи за една година време и две рала шевли, и да си ядам од мене —

носищ во торбето ыржан лебец со солца и празок на дукьан, да си ядам.

Многу пати му велеф на татка ми, оти не ме остаи поекье време да одам на даскал, за да се

изушам арно, ами само со толку ме остаи.

— Море, де бре, синко, доста ти е толку ушенье — ми велете, — не кье се шинищ поп, да ъо сакащ

толку да се ушищ? Доста ти е тоа, ъо го знаищ, да дури капа ти дупи. Ете знаищ во секакфа книга

да пеищ; знаищ книга да пищищ; знаищ есап да праищ; е-е, знаищ и по некой темесук да праищ. Е,

прао, ъо е прао, синко, ем тако ми Бога единега, ти от поп знаищ по-арно. Знаищ али не знаищ,

синко Марко, оти от попа Рабуща па ильада пати ти по-арно знаищ книга, отколку по*п+ Трайко от

с. Долгаец. Ем кье ти го донесам, синко, еден петок вешер, да видищ и да поверуащ, оти ти ильада

пати ти поекье знаищ.

Со такфие сборои сиромащкьио ми татко ме утещуаще, само и само да одам на занаат, да си го

вадам лебо, шункьи 6 — 7 дущи бефме дома и машно можеще да не гледа.

По две-три недели, туку еве ми го поп Рабущ, ми го донесе на вешера. Отко*г+а вешерафме, ме

натера татко да му го пода*д+ам вангьелието на попо, да ни кажи неъо за Бога. Само да видам,

оти поп Рабущ не знаит да пеит книга и пак поп йет. Му го подадоф вангьелието от пред икона на

попо. Го зеда попо и го отфори во скуто, да пей гьеоа. Пикна раката в пазуа да бара зырцала; бара,

бара, гьеоа му *г+и немало. На тоа згора посигна татко под перница и извади негоите зырцала, та

му *г+и даде на попа Трайка. *Г+и зеде попо в раце, *г+и кладе на оши и погледа во вангьелиата, пак

*г+и изваде од оши зырцалата, *г+и.избрища со кырпата убао и пак *г+и кладе, и се опули во

вангьелията. Я замавна два-три пати глаата и реши:

— Хака, хака, овие зырцала иш не ми се уйдисуаат, братко, ситни словава ми *г+и гледаат, како

некой гниди. Ай до реда ко*г+а кье дойдам, кье си *г+и носам моите зырцала и тогай кье ви пея и

кье ви прикажам, а сега, ако сакате, да ви попиям.

(Той поп Трайко вистина не знаеще книга, ама пак знаеще шудни гьаолии (сойтарилыцы), ъо секой,

ъо кье го видеще, кье се ушудеще и кье прикажуаще).

— Ей, синко, виде, оти поп не знай колку тебе — ми реше татко, — затоа ти велам да не се стегащ

толку, за книга многу да ушищ, ами занаат, занаат да ушищ, оти той дава леб, а не книга, ъо не ти

даат леб. Ете поп се сторил поп Рабущ — и не знаит колку тебе. Не оти некьум да знаищ многу

книга, ами еве сме па и сиромаси, тикьи не можиме да денгубиме.

Co такфие и друзи сборои ме утещуаще сиромащкьио татко и ме остаи да одам на занаат.

Имаф и на занаатот севда да го ушам, ама па севдата, ъо имаф за книга да ушам, беще многу

голема, Арно ами пуста сиромаъиа, немаф си пет пари да купам иекое книже, да си пеам.

Бог да прости од некой другари деца, ъо беа по-богати, ъо ми дадоа едно книже од Настрадин

оджа и од Бертодола <10>, та со ниф пырво се ушеф да пеам и да разбирам от тоа, ъо го пееф.

Во 1846 год. татко отиде во Ст*р+уга да работи екьимлык. Туку му текна, прати книга отаде на

майка ми по едни кьираджии, да ме носат мене во Струга при него. Тамам во месец маиа ме зеде

кьираджията и ме донесе во Ст*р+уга при татка. Конако му беще на татка во кукьата от попа Йоана,

Бог да го прости, близу до Дримо и до касапниците. Седейкьи яз некой месец во Ст*р+уга, ду*ри+ го

разпознаф градо, после ме даде татко на даскал при Наума Хаджов, да ушам книга, ама по гыршкьи

да ушам, шункьи бугарското беф го наушил от кора до кора, ъо велат стари, да требаще да се

наушам и гыршкьи. (Во С*т+руга тогай ушеа само гыршкьи).

Пошнаф да ушам алфавита и за бырго време го наушиф да го пеам како вода букфаршето. Од

букфаршето веднаж ме превырли татко во псалтиро — псалтиро бил како некое море най-големо,

во него имало сета наука, затоа него требало да го ушам; се курдисаф до даскало Н. Аджов и го

пошнаф да го ушам „Макариос анир, осу кье порефти..." <11> и другото.

Во таа година мислам да беще дженгот со маджарите во Немешко <12>, шункьи идеа во Ст*р+уга

некой песнарици сырбцкьи, ъо пищуаще во ниф, дженго как се праел со маджарите и како му

дойде руска войска на помощ*т+ на немецот, та *г+и победиа маджарите.

Во таа година беще се явила големата сипаница во Кьишаа и во вильаетот Кьишескьи, та му дойде

абер на татка од еден приятел да оди тамо.

На шасот татко не можеще да оди, шункьи лекуаще еден селанец от село Лабуниъа, изе*д+ан од

една мешка, ъо беще я ранил самиа той во една нива, сеана со царивка. Отко*г+а го излеку*а+

шоекот, купи уъе еден конь за мене и ме однесе во г. Кьишаа. (Толку беще гыршкото ушенье мое.)

Едно слегофме от конь на ан, и дотыршаа кьишевшани да го викаат татка да бележуат деца от

сипаница.

Другьио ден мене ме даде при еден терзиа, да ушам занаат и да седам кай него, шункьи татко кье

щетаще по бележуанье деца по градо и по селата. Сите села *г+и избележа и бележа околу ильада

деца. Ни ед*но+ не умре од бележаните деца, и гыршкьио владика кьишескьи, ъо беще тогай во

Кьишаа, му даде на татка едно щайтнаме (свидетелство), оти най-добра мая имаще и ни едно дете

не му умре от тие, ъо *г+и бележа.

Тоа щайтнаме и ден-денеска го шуам. Санкьим заъо ми е, туку ми е ка*к+о мака да го изкьинам и

сум го остаил кай сестра ми да стои.

У Науна Влао яз седоф до пред Великден и пред Великден ме прати во Крущоо со еден тоар яйца,

да му однесам дома на майсторо.

Му *г+и однесоф яйцата и Великденот го праиф кай стрика ми Илшета, шункьи Илше и Ристе тамо

живееа, а пак ние и стрико ми Никола во Прилеп живеефме.

Стрико ми Илше беще бакал тоа време и ме задыржа за калфа при себе за неколку време, дури

дойде татко ми во Крущоо и ме зеде татко, та ме однесе дома. Поседофме некое време дома,

айде бакалым, мунасип найде татко, кье ойме на Битола, тамо кье праиме екьимлык и

тутунджилык. Татко реше и не можи яз да одрешам, кье се оди и друго шаре не беще.

Тамам в 1852 година отидофме во г. Битола и ватифме еден дукьан во Солни пазар од аджи

Шандана. Наредифме спицариата и донесофме тутун от Прилеп, та го сдобифме и продаваф яз, а

пак татко екьимуаще низ Битола.

Не би кысмет да седиме многу во Битола, шункьи во тоа време се отфори кавгата во Севастополе со

Руссиа и европейците со туршинот <13>.

Се дигна сио аскьер од Битола и отиде во Севастополе. Остана празна Битола и мене ми се секна

алыщферещо. Бидейкьи така, айде си дойдофме пак Прилеп и яз се главиф на терзии у Ицета

Мырмета. Туку една вешер ягын се стори во шарщията и изгоре от край до край; той янгын беще во

185... во месец августа <14>.

По ягыно после, отко*г+а се напраи шарщята, се главиф яз у Тимиона терзията, пырв майстор во

Прилеп (шоаджиа), мерак яз да ушам занаат. Во таа година имаще стращен алыщферещ, тикьи яз се

главиф у Тимиона по 6 и руп на ден да щиям панталони и друзи алиъа.

Ко*г+а се главуаф, беще неделен ден, дома у него беф. Се погоди у Тими и Д. Миладинов, и Фони

Зинзифов, дури и тие ме кандисуаа да седам, за колку ъо ми дааще руга Тимион, и како и да

беще, се погодиф и седоф у Тимиона неколку години, да дури излегоф майстор.

У Тимиона имаще еден калфа, го викаат Коста Гуджиков. Коста беще ушен на гыршкьи во Филибе.

Голем мерак яз сториф да се наушам гыршкьи. Се сприятелифме многу и го молеф да ми сборуа се

гыршкьи; со денеска, со утре се наушиф да сборуам гыршкьи, спроти колку ъо знаеще и Коста, и да

пищуам.

А пак бугарскьи, от тоа ъо знаеф, иш не беф благодарен. Да одам на ушилиъе едно беф голем,

друго сиромаф, трето татка треба да го слущам, како ъо ми велеще занаат да ушам, тикьи ко*г+а да

видищ — кьути и молши; да оти мерак си имал за ушение — имай си, кой те праща?

Ми падна до рака едно книже — житие от св. Никола <15> со цырвени слова и кога му легнаф да

го пеам, и от тоа, ъо можеф да разберам, кажуй му на татка и на майка на вешер, кажуй му, до ъо

можеф.

По тоа книже ми падна до рака едно книже, во Солун пешатено <16>, како поушение да беще, туку

реши сум го забораил ъо велеще. И едно друго книже, от Солун пешатено, од некой си Неофит

<17>, покырстен евреин во Влащко, паше таа книга и сега я имам.

Во тие книгьи се ушеф да пеам и да прикажуам. Во тоа време ми падна до рака и еден вешен

календар, пешатен во Стамбол <18>, и него и сега го имам. Ко*г+а го видоф той календар и го пеаф,

ат не ме фтасуаще од радос*т+, шункьи шудни работи видоф во него: празници кой кога пагьа; ко*г+а

кье запостиме за Великден; Великден ко*г+а кье падни; визгодина кога е и друзи многу работи.

Отко*г+а *г+и вырзаф во умот, пошнаф да му кажуам на приятели от календарот, секой, ъо ме

слущаще, се шудеще. А пак яз никако не се благодареф со тоа знаенье, шункьи гледаф и слущаф

лугье, ъо идеа у майстора ми на муабет да прикажуаат шудни работи, од некой книгьи ъо пеале,

тикьи мене многу мака ми идеще, оти да не знам яз онака, како ъо знай онцица. А пак кога кье го

пееа „клио" по гыршкьи и да го разправаат, сум ти се шудел, шункьи Тимион „клио" го тьргаще

тогай.

Сега бугарскьи векье знам шат-пат да пеам и да одбирам и по неъо од закон, шункьи спешалиф и

едно книже, „Битописание" малешко, пешатено во Филибе <19> и од него берикьатверсын се

поразкырщиф и се тыргнаф од едно веруанье на иконите, ъо беф далдисал да *г+и гледам в цыркфа

и да му се молам, да дури сакаф некоа икона да ми мырдни со оши. Най-поекье мерако ми беще

во иконата на сфети Никола, шункьи му го имаф житието негоо. Од битописанието се сетиф како да

*г+и веруам и *г+и шестам иконите и како да веруам за ниф.

Сега векье бугарскьи знам донекаде, гыршкьи такугьере, айде сега и турскьи кье се ушам. Го

запащкаф еден приятел туршин, ъо идеще ката ден на дукьан, го викаа Афыз Адем, той да ме ушит.

Ми пища елифбе <20> и пошнаф да ушуам. От се ушам, ама занаатот уъе поекье го ушам, оти кьир

Тимион ми дааще 6 1/4 гьунделык, втората година 1500 грощовци ми дааще и ме ранеще. Затоа

многу му благодарам на Тимиона, ама за едно не му благодарам, ъо ми го прекладе името од

Марко на Маркущу или Кущу, шункьи Тимион беще влаф, да от тоа му идеще бет моето име Марко

да ме вика; аслим власите таков адет имаат: кого викаат Гьеоргьиа, кье го викаат Гакьи и друзи.

Близу 3—4 години седоф у Тимиона, ала бин берикьат ферсын, и руга арна земаф, и книга се ушеф,

да дури си излегоф сам на глаа и дукьан си отвориф. Отко*г+а излегоф майстор, пошнаф да

прибирам на дукьан од децата, ъо ушеа на даскал, и да *г+и подпращуам, како се ушат и ъо ушат на

ушилиъе. Ежедневно идеще д-р К. Помянов на дукьан и сум го запращуал за многу неъа.

Во тоа време Д. Миладинов беще у нас даскал <21> и собираще песни откай нас. Беще шул

Мил*адинов+, оти татко ми знаит многу песни, та дойдуаще шесто у нас, да му кажи некоа песна.

Еден неделен ден по цыркфа после ни дойде Д. М. како на кафе, како навидум. Конуъисан беще

татко ми откай Тимиона на дукьан, седейкьи Д. М. и татко ми тамо на муабет, тикьи затоа дойде у

нас како теклифсыс. Дойдуайкьи, го прешекафме, го шестифме со ракьиа, со каве. И отфориа

муабет, ова било — она било, и туку изваде Дим*итыр+ едно тефтерше от пазумарката, и отко*г+а го

отфори, му реше на татка:

— Слущай, кьир Коста, ъо кье ти пеам неъо, ъо сум го записал од еден шоек, еве како: „Тумба,

тумба дивина, йери копие вырлаа, Амед бега го удриа и др..."

— Ама ти, кьир даскале — му реше татко, — ъо кье ми кажищ детницкьи работи; Божовно, неъо

Божовно ако знаищ, кажи ми, да такфие детинскьи работи Марко мой едно шудо знаит.

На тоа згора се арниса Д*имитыр+ от той муабет и пошна друг.

Отко*г+а си отиде Миладинов, отворифме муабет со татка и го натераф за ко*г+а кье дойди другащ,

да го пращаме зао*т+ъо му се*т+ песни, ъо сбират, и друзи детинцкьи играшкьи.

Втори пат ко*г+а дойде Д. Мил*адинов+, го праща татко, зао*т+ъо *г+и сбира песните и друзите

работи. Ко*г+а шу той сбор Д*имитьр+ от татка и подкрепен од мене, како да се уплащи од нащето

пращанье и се опули и налево, и надесно, та реше:

— Слущай вамо, кьир Коста, лели ме пращащ зао*т+ъо *г+и сбирам овие работи, ама ете ти земята

и небото, ако прогоорищ некому от тие, ъо *г+и знаищ ти (за власите), оти кье ме преда*д+ат на

орело. Овие песни и друзи детинскьи работи, ъо *г+и сбирам, кье пешалам да *г+и типосам, за да

останат да се пеат неко*г+ащ, ко*г+а кье нема вакфие работи, шункьи овие проклети гырци кье не

погьршат и друго шаре не бидуат. Еве пырво яз кай сум се погыршил од немай каде.

Вакфие сборои и друзи многу му реше на татка и му разпрааще колку многу шинат тие работи

(народните умотфорениа). Ами лели яз тоа неъо го кладоф во умот и от той саат ватиф да *г+и

милуам тие работи.

Пошнаф да пищуам приказни малешкьи и друзи работи од майка ми и от татка ми, арно туку не

можам да *г+и наредам како ъо треба.

Не можеф бырго да пищуам, дури да пищам една приказна от татка, кье се стореще една недела,

шункьи навешер кье го терам да ми я кажуат, я во празник, арно туку татко ми беще многу серсем,

та ако беще со кьеф, кье ми я кажуаще приказнишката али неъо, ъо кье ми кажеще, ако не —

лафот не ми го шинеще. Ал си патиф со таа работа. Вамо сака да работищ и кукьа да гледащ, вамо

триста мераци во мене се родиа: книга сакам да се ушам арно, како ъо знаеа некой, ъо ушеа на

ушилиъе. Гыршкьи сакам да се ушам и книга, и язик; турскьи да сборуам векье знаеф, ама книга

сакаф да се ушам; во истото време ми се даде едно абецедаре влащко од едно влаще — и тоа

сакаф да го ушам. На тоа згора па и тамбура со щес*т+ тельои (бозук) ти се ушам, па и на тамбурата

згора и кьемане ти зедоф да се ушам.

Асликьельам не ми остануаще време отколку да ядам леб. Многу пати рушаф и под синия си

дыржев некое неъо, ъо сакаф да го ушам.

Полни ми беа джебоите и пазуите со книгьи и тефтершиньа — пищуй, пей, пищуй, пей, со сила

сакаф да се наушам, арно туку со сила убаина не бидуа, две лубеници под една мищка не се носат.

От се, ъо ушеф, се наушиф, ама без темел се наушиф. При се, ъо беф без темел, пак беф како

прошуен и во маало, и во еснаф, и во целио град. Во еснао ме теклифат за устабащиа, во маало ме

клаваат аза и муфтар. Делба помегьу бракьа ако имаще во маалото, яз кье одам да *г+и делам и

книгьи да му пищуам вырзаници. Арзоали за на объина, ъо се даваа, поекье яз му *г+и праеф на

сфетот. Сенети, контрата му праеф.

При се ъо знаеф тие работи, пак яз се познааф за неушен, шункьи граматика не знаеф. „Ах, яз

сиромаф — си велеф сам со себе, — како да се наушам, да сум ушен како онцица и онцица?"

— Ах, татко, татко, оти ме изваде од даскал и не ме остаи да доушам? -многу пати така му велеф

на татка.

— А бре, синко, знам, оти требаще да те остаам да доушищ, арно ама лели гледащ оти сме

сиромаси, та требаще да ватищ некой занаат, како ъо и го наушищ, та се живеит малце по-шоешкьи.

Зер малку ти е ова ушение, да уъе сакащ да си. Треба да знаищ, синко, оти сио град ти заблазнуа:

„Браос на Марка тфой — ми велат сфетот, — браос, оти ушен ти е, прокопсан алаверсын." И яз не

знам, каков ушен сакащ да бидищ.

На вакфие сборои от татка ми яз не му *г+и слущаф за верни, ами за атыр кье му замолшеф, шункьи

знаеф десетте заповеди Божи, ъо заповедуа*т+ за да шестищ татко и майка, за да бидищ многу жив

на земята. От тая Божя заповес*т+ многу *г+и слущаф моите родители и му се поклонуаф на

заповедите им.

При се тоа беф си определил отко*г+а кье си сфырщам навешер дукьанцката работа, се кье пищеф

неъо, я от татка, я од некой приятел, ъо кье ми го кажеще дента. Отко*г+а ме наушия приятелите,

оти пищуам приказни, пословици, преданиа и друзи народни работи, кай кье ме найдеа, кье ми

кажеа и кье ми решеа:

- Господин Марко, дали си я пищал и оваа приказна, али не си я пищал? Ако не си а запищал,

запищи а, да ти я кажам.

Едни пати два-троица кье се погодеа, тикьи ко*г+а кье ватеа да ми прикажуаат, саде али можам да

пищуам и али имащ ущи да *г+и слущащ.

Пырвио себеп беще, ъо пищуаф тие работи, од Д. Миладинова, ъо ни кажа дома со татка, и

вторио беще од владика Методий Кусев (сега нарешен Старозагорскьи). Во тоа време Методиа К.

тыргаще от Стамбол „Гайда" от П. Славейка <22>, ъо я издааще, та многу пати ми я дааще да я

пеям. Пеейкьи во „Гайдата", гледаф некой допискьи пищани и му велеф на Методиа:

— Ах бре, Тоде, (шункьи тогай Тоде го викаа) како да се наушам яз сиромаф, да можам да пищам и

яз вакфие допискьи и друзи работи? Кажи ми, ти се молам, ако знаищ некоа леснина на моява

возраст, ъо я имам?

— Да се наушищ, господин Марко — ми реше, — како ъо треба, треба да одищ на даскал, арно ма,

бидейкьи си сам домакьин и кукьа да гледащ, ти да пеищ газети и ъо да пеищ, да го пищуащ, ако

имащ време. Що не знаищ некой сборои пищани, *г+и пращай, со така кье можищ да напреднищ,

ако имащ многу мерак, друго не знам ъо да те ушуам.

На той разгоор яз тогай му кажаф, оти ъо да шуям од лугье, како приказни и за друзи работи, се

*г+и пищуам. Ко*г+а шу тоа неъо Методиа, ми потфырди и ми пофали.

Еден неделен ден седефме во шиталиъе <23> яз, Методиа и К. Шапкарев, шекафме да се сберат

шленоите. Лафмуабет не знам како дойде сборо, Методиа му кажа на К. Шапкарева, оти пищуам

народни работи.

— Аман де — реше К. Шап*карев+, — ете и яз таков шоек барам, те молам, господин Марко, кье ми

*г+и донесищ тие, ъо си *г+и пищал, да *г+и видам, ако ми имащ атьрот.

Яз со голем кьеф отыршаф дома и му донесоф едно тефтерше, ъо беф пищуал некой работи. Кога

*г+и виде тие неъа, голем кьеф стори и ме моли уъе ако имам, да му *г+и да*д+ам и да му пищуам

се едно, шункьи и той имал собрани, да ко*г+а кье му го найди времето, кье *г+и напешател и кье

пищел за моите, ъо му *г+и дадоф, оти яз су*м+ му *г+и дал, и името мое кье го пищел во книгьите,

ъо кье *г+и пешател. И завистина ме пищал во пырвио сборник Шапкарев <24>.

— Знаищ, ъо му велам, госп. Кузман — му реше Методиа на К. Шапк*арев+, — на господина Марка:

само да пищуащ вакфие работи — едно кье се уши и друго, еве, ка*к+о ъо велищ ти, и името кье му

се пищи.

От тие и д*р+узи сборои яз толку ъо се насыршиф, ъо нокье, денье само тоа мислам и тоа слущам

од лугье, кай ъо сборуафме за некой работи. Щом кье шуеф некоя пословица од некой шоек, на

шасот кье я запищеф.

— Па неъо пища гос*п+. Марко — кье ми решеа приятелите, отъо сборуафме. — Чуден мерак

имащ, вистина, на овие работи.

Яз се нареков помегьу народот како некой антикаджиа, тикьи секой кье ми кажеще неъо,

мислейкьи како да сака да ми поможи со тоа, ъо кье ми кажи, за да ме добие со некое имане да

ме обогатит. По едни приятели, кога сакаа да ми кажа*т+ некоя приказна, со пырво кье се пазареа

со мене:

— Кье ти кажам една шудна приказна, г-н Марко, ама ъо кье да*д+ищ? Оти вакфаа приказна, ъо

кье ти кажам яз, нико*г+ащ не си я шул. Знаищ колку е стара — уъе од деда ми сум му я слущал, Бог

да ми го прости, кай ъо пошинал.

Друг кье ми я кажеще некоа приказна и отко*г+а кье ми я кажеще, кье решеще:

— Е, сега, г-н Марко, те бендиса оваа приказна, ъо ти я кажаф? Колку пари кье ми да*д+ищ, уъе

една да ти кажам, уъе по-убаа?

Со вакфие пазарлыци и без пазарлыци сум ти сбирал народни работи (умотфорения) и сум

работил занаат, терзилык и сум гледал татко, майка и шелад, и напреднаф од ни една пара да

станам еден мал тыргоец, ъо да си купуам стока во панагьурите, за на дукьан да продаам целата

година со мой паришкьи.

А пак отко*г+а се ра*з+сипаа панаирите <25>, одеф Битола по стока, во г. Солун и неколку пати во

Стамбол. При се ъо ми беще мала сермията, шес*т+та ми беще голема: откай кье посакаф во заем,

не ме вракьаа.

Бащ во тоа време, кога напредуаф, се пошна у нас цырковната работа (вопросот) и ушилиъата, да се

делиме со гьрманите (власите) <26>.

Караницата помегьу бугари и власи со пырво се пошна од Методиа Кусев, подбуден от

Славейкоите газети, ъо ни идеа от Стамбол <27>. Во тоа време беа и ушителите Н. Ганше и друзи

рощкаджии (подбудители народни). Най-пырвите беа: Ицо Пырцан, Коне Чещлар, Адамше Зуграф,

Иоше Казарджиа и друзи неколцина, Биолше.

Ха, забораиф, требаще пырво да кажам за книгьите, ъо *г+и добифме от покойнио Раковскьи,

едната мислам се велеще „Царстфеник", а другата — „Горцкьи патник" <28>. Кога *г+и добифме

тие книгьи, мислам да беще околу 1850—8, цели нокьи сме седеле да *г+и пеиме со приятелите,

ъо имафме една мисла: за доброто на народо.

Раковскьи не престрами да се викаме помегьу си „господине"; Раковскьи не престрами да не се

страмиме, оти сме бугари; Ра*ковскьи+ не престращи да се откажуаме од гыршкьите владици.

Отко*г+а се настрояфме од негоите поушениа, неколцина пошнафме да проповедуаме помегьу

народот, да го изтераме владиката, да го замениме гьршкото ушение со бугарцкото; да *г+и

замениме ушилищ*т+ните и цырковните епитропи со бугарскьи, и друзи народни работи.

Навистина малцина я заватифме цырковната работа и од най-сиромаси, ама големо шудо

напраифме со изтеруаньето гыршкьио владика и осфоуаньето цыркфата и ушилиъата. Ете, ъо рекле

стари, од една искра се праи пламен. (За цырковнио вопрос имам особно писано) <29>.

Во сите работи, ъо се шинеа за тераньето владиката и друго, ме имаще и мене. Севда голема беще

ме ватила, мерак дури беф сторен, за како от како да се видиме избавени од гыркоманите, ъо беа

не зауздале со гыршкьи узди.

От цырковнио в о п р о с, от сбираньето на народни умотфорениа <30> ватиф дукьано да го

поарнисуам и на калфи да го остаам. Гледайкьи ме татко ми таков, пошна да ми забележуа и да ме

моли, да се арнисам от тие работи, оти кье се ра*з+сипам; арно ама яз иш можи да се откажам от

таа светена работа, да не да*д+и Госпо*д+, ако е решено, да се одреши. Гледайкьи татко, оти яз *г+и

намразиф гыркоманите поекье от турците, а пак имаще и некой негои приятели, ъо *г+и мразеф, а

пак тие ме наклеветиа на татка, та една вешер се скарафме толку многу, ъо дури кье *г+и делефме

крущите; еле пак останафме. Утрото, имаф една бошфа голема од вино, я продаде; имафме еден

кырвнак голем, ъо го ранефме за Божик да го коламе и да го топиме — викна касапите во еден

саботен ден и му го продаде на живо. Само и само за инато мой, да ме изтаи от таа севда, арно,

туку иш можеще да ме поврати от таа севда — нико*г+ащ; докрай достояф и видоф со оши да се

сфырщи цырковната работа, да се изтера гыршкьио владика, воместо него да си имаме объина и яз

да бидам баегьи годинье объинар, цырковен, ушил*иъен+ настоятел, комисиа.

„Ех, слава тебе, Господи — си велеф, — оти правината вистина се таншела и не се кьинела.

Правината планина кутиньа" — си велеф.

— Е бре, татко — му велеф на татка, — виде, оти го изтерафме владиката гыршкьи со едно

кащланье во цыркфата?

— Арно, арно, тфойо ум на тфоята глаа, како сакащ, прай си, ама гледам, оти работата со дукьано

кай ти куца. Чункьи не си я гледащ, како ъо треба. Кай си на объ*ина+, кай си пищуащ приказна,

песна. Ейди, синко Марко, приказни светот некьат, а пари сакаат, пари. Разбра али не разбра?

Такфие и друзи сборои татко ми ми сборуаще, за да ме изтаи от таа севда, арно, туку иш можеще

да ме изтаи, яз беф се опоял од една мисла (идеа), ъо умирашката таа мисла не кье можи да ми йе

гробо, ами кье я носи дущата во себе си, во небото или на другото место, кай ъо кье ми биди

кла*д+ена од Бога, создатело, ъо ми я создал.

Отко*г+а го изтерафме владиката и си наредифме цырковните работи и ушилищ*т+ните под нащата

повела (под былгарска власт), многу се радуаф, оти видоа ошите мой спасението цырковно, да се

откьиниме од еден пастир наемник, ъо се трудеще да ни сотри язико и да не погырши. Осфем тоа,

гьршкьите владици безбожно ни ограбуаа народот и го слешуаа во името рис*т+янцко. За пари

праеа попои безкнижни9 и многу прости, како нащио поп Т. Рабуща, поп Гаджа и друзи; за пари

жена од маж оставаа; за пари допуъаа род да се земат; за пари афоресуаа лугье и от той себеп

кукьи се запустуаа. Co една реш, за пари сите лощи работи *г+и праеа, недоп-ростени от правилата

на Хр. Закон. Знаейкьи яз тоа неъо и желаекьи правината, голема завис*т+ беще ми се вродила во

сырцето против гыршкьите владици и негоите едномислени.

При друзите лощотии од Венедикта, гыршкьио владика, и оваа му беще. За Великден али за Божик

кье удреще клепалото многу рано и кье пойдефме в цыркфа. Арно кье пойдефме, туку требаще да

шекаме две-три саата, дури да дойди владиката в *ц+ыркфа. Кье преспиеа сиромаси прилепшане в

цыркфа, дури да дойди св. стар и да изпей литургьиа.

Еден Божик беще многу студено, ъо и камено пукаще от студ. Чекайкьи го владиката да дойди

неколку саати, ни одземнаа нозете, едно от студо и друго — от плошите, ъо йе пос*т+лана

цыркфата.

— Да е видел Госпо*д+ — си велеф со умо и на друзи приятели, ъо беа околу мене, — ъо е оваа

мака од овой проклет гьршкьи владика, ъо не сфикал в цыркфа со клепалото, и стоиме токмо два

саата овде на овой силен студ, да не вати некое сырце или некой выртеж по коскьи (ревмата).

Наместо той да биди в цыркфа да не шека нас, той си спие и ние — стой си на силнио студ. Я шекай

да види той фанарйотин, яз како кье го скорнам, да дойди в цыркфа и да отслужи литургьиа.

Така му рекоф на приятелите и излегоф от цыркфа надвор низ левата врата, та найдоф еден камен

под тремот от цыркфа и кога изповыртоф, та го вырлиф прао на пенджерето од одаята, кай ъо

лежеще владиката. „Ама джамот кье го скырщам, ъо сака, нека биди" — си рекоф со умот, и кога

трас-на-сна джамот от камено — тра-а-ас, дзынгьр, дзынгыр, дзынгьр — сториа паршиньата од

джамот наудолу, и туку смырдаа горе попоите, ъо беа да го шекаат свети стар. Се загнаа во двор

да видат, кой вырли, и не би шас, стана вапиро и еве ти го в цыркфа.

Едно влезе во вратата, и писна да пей псалто Илиа Боза, Бог да го прости, со високьио си глас

<31>: „Изполай ти, деспоте..." При се ъо не маши Венедик на студот неколку саати, набожнос*т+та

наща (от сите прил*епшани+), кога шуя, оти влезе владиката, сите се острелоущиа и се сготфиме да

шуеме литургьиата „И днес Христос раждае*т+ся".

Нейсе, како било — било, тоа поминало, аз тоа, ъо желаеф, го сполушиф, а пак другото, ъо

желаеф и досега уъе не сум го сполушил како ъо треба; санкьим шоек до смыртниа шас се кье се

уши и не кье се науши како ъо треба, и недоушен кье умри, да и яз така кье си умрам недоушен.

Пырвото желание го добиф со изтеруаньето гыршкьио владика и видоф нащ владика, ако не

Пелагонискьио, видоф Велещкьио и Ори*д+цкьио. Видоф наща объ*ина+ и цырковни и ушилищ*т+ни

настоятели и видоф пырвио работник по цырковнио вопрос Тоде Кусев, сега именуеми Методиа,

Архипастир Старозагорскьи.

Толку ъо видоф — доста ми е, шункьи дущата ми е радос*т+на и спокойна за трудот, ъо се трудеф,

не ми би напразно. Со радос*т+ кье умрам вистина за от таа страна и се надевам, Госпо*д+ да ми

прости многу греои, заъо работеф безплатно и си опустиф работата, само и само да помагам

според силата, со сите сотрудници за цырковнио вопрос.

Ами втората радос*т+, ъо имам во моята дуща, кой можи да ми биди другар? Никой не кье можи

друг да ми биди другар, отколку той, ъо е завземен по сбираньето на народните ни работи

(народни умотфорениа) и *г+и пешатил, за да видат бел сфет. Той можи само да познай слашта на

тие работи, а не секой, и той другар кье ми бидит.

Казаф и по-напре*д+, оти себепо беще за сбиранье народни приказни и др. от покойнио Д.

Миладина и од негоио сборник, ъо ми стоеще дома, како второ вангьелие, и трето, саканьето

приказни и друзи работи от К. Шапкарева и насыршението од владиката Методиа, да пищуам, ъо

да шуям, и да се ушам прао да пищуам.

Приказни, обишаи, песни, преданиа за места и др. сума беф напищал и на-бырго си *г+и погледуаф

и си *г+и препеваф. Ко*г+а кье *г+и препееф пословиците, голема радос*т+ и лезет усетуаф. „Две

ильади и осумстотини пословици имам запищани — си велеф сам со себе, — ами друзи работи,

ъо имам пищани, пак сума имам. Е, ъо дека имам — пак си велеф, — кога не кье можам да

напешатам; да имам пари, можи да наплата и еден сборник како од Д. М*иладинов+, да ако не сет

записани по граматика тие неъа, со пари се можи шоек да напраи, кье пазарам еден ушител и кье

ми *г+и препищат, кье ми *г+и наредит, яз како ъо кье му решам, ами ко*г+а немам, како да праам и

яз не знам."

Ко*г+а кье се размислеф вака, тикьи кье се о *т+ ш а е ф <32> за пищуашката, ъо пищуаф, арно ама

шивията беще ми влегла, да простищ, тикьи не можеф да я изва*д+ам, шункьи приятелите ми носеа

приказни и друзи работи, кой от кой по-убаи, тикьи не можеф да не *г+и пищам, жал ми беще за

неъо, ако го остаеф да не го пищам, жал ми беще, тикьи види — не види, шинам „пищи го" и реши

си сам себе: „Ай кье го запищам и ова, да ако работам залудо, да не седам залудо".

При сите нар*одни+ работи, ъо *г+и пищуаф, се отфори разгоор еднаж со А. Яноскьи и Кошо

Небреклиа за попа Марка, пищан во едно книже од Блыскова <33>.

— Ейди море, Аце, и ти, Кошо — му рекоф, — се шудите за попа Марка, ами да му знайте па вие

икьаиньата от попа Траика (попа Рабуща), би се скьинале сырце от смеа; санкьим и вие сте шуле

неъо, ама пак яз ъо знам, шудесна би било да го изпищам.

От той разговор се настрояф, та се завзедоф да му *г+и пищ*ам+ сите икьаиньа. Айде и друга работа

си отфорив со пищуаньето на попо Рабуща: пищи — избрищи, пищи — избрищи, само пищуй си,

никако не ме бендисуаще да го наредам како ъо треба. Арно ама пусти мерак мой, ъо беще

влегол во мене, я кье го пищам — я не е шаре.

Така бидейкьи, акьибет го пищаф, му пищаф 20—30 смеурии, ъо беще ми кажал поп Рабущ <34>

сам той, дома ко*г+а седеще понеко*г+ащ во петок навешер у нас на гости и прикажи, едни от татка

ми, од Никола Бутлета и од друзи прилепшани.

Е, арно, и тио го пищаф и го кладоф и той тефтер кай друзите тефтери, пищани от приказни и друзи

работи, да стои, „Ах, яз сиромаф, дали кье дошекам да *г+и напешатам овие златни и сладкьи убаи

работи, ъо сум *г+и пищуал од *т+олкуа време" — си велеф сам со себе и понеко*г+ащ на моите

приятели Димкара Яноскьи, Трайшета Плетфарецо, на Ацета Яноскьи и на друзи приятели така му

велеф.

Во тоа време туку ми стигна от Пловдив една книга, пешатена со приказни, от К. Шапкарева <35>,

бакщищ и една книга со поздравление. Во книгата ми пищуаще К. Ш. здрао-живо и ме молеще, да

му пратам некой приказни и друзи работи, ако имам собрани, а най-поекье ме молеще, за по-

бырго да му я пратам приказната от Сильана Щыркот <36>, шункьи многу го бендисала, кога му я

прикажал Коне Самарджиа, книжаро во Солун. На К. Сам*арджиев+ беф му я кажуал еднаж на

дукьан во еден саботен ден, кога беще дощол от Солун во Прилеп. Ако не беще ми *г+и пратил К.

Ш. приказните да *г+и видеф, и да беще ми пратил само писмо, да ми сака неъо от собраните

народни работи, ъо *г+и имаф запищани, макар и Сильана Щырко кьещ да му *г+и пратам, шункьи

беще ми се сдодеяло да *г+и гледам и набырго да *г+и пеям. Арно, туку Госпо*д+ беще го наушил

Шапкарева да ми *г+и прати приказни­те, та да ме насырши, за уъе да пищуам и никому да не му

*г+и даам, со надеж*да+, белкьи кье нашекам некое време да *г+и напешатам на еден сборник, како

од Д. Миладинова. Кога *г+и видов приказните от Шапкарева, си рекоф со умо, да има во сборнико

и приказни, и друзи работи, како ъо си кроеф яз. Еве како мислеф да напешатам еден сборник: со

пырво да има родуашката на нащите жени и адетите; после да има живееньето во младос*т+та на

народот, со сите редои, до оженуанье на едно момше и омажуанье на една мома; старос*т+та;

умирашката и обишаите по умирашката. На таков тертип си кроеф со умо да го напешатам неко*г+ащ

сборнико.

„О-о-оф — си велеф понеко*г+ащ, — арно го скрояф плано, како да го наредам сборнико, ами пари

кай кье найдам? Зер кье ми се сонат некаде, да да найдам, тикьи тогай кье го напешатам."

Понеко*г+ащ па кье се богатеам со умот и кье си велам:

„Айде, како е Госпо*д+, не е никой, гьеджелер гьебе дыр <37>, ъо знаиме, до утре ъо кье кажи

Госпо*д+, откай ъо не се надеит шоек, отаде заяко излегуа; белкье кье му да*д+ит Госпо*д+ некой

разум на некой добродущен богат, ъо да ми поможи да го напешатам сборнико, ъо го мислам."

На ова надеж*да+ си останаф и си пищуаф уъе поекье, отка*к+о ъо напре*д+. На татка и на майка, а

най-поекье на невестата ми голема мака му беще, дека се едно пищуаф; шардако, кьилимо,

пенджерето сите беф *г+и окапал со муракьеп (мастило).

— Море, остай се векье од оваа севда бре, синко — ми велеще татко. — Море, не ти даат леб

пищуашката бре, синко, тоа неъо, ъо го пищуащ; зер сакащ да го втасащ Д. Миладина со

приказните мой, ъо ти *г+и кажуам. Не се втасуа той, а, синко, не, той беще спудаксан на гыршкьи и

знаеще и на бугарскьи, тикьи можеще да го типоса сборнико, ъо го гледащ се едно. Гледай си

работата, оти работата е красота. Да ако не е така, реши?

— Е, така е бре, татко, туку пусти мерак, ъо ме опоял, ка*к+о неко*г+ащ тебе, кога одеще многу

време на лов. Ете оттука да се сетищ, оти и у мене има по овой мерак, ъо се, ъо да шуям, да

пищам. Не оти кье пешалам некоа стока от тоа, ами мерак имам, ъо да шинам?

— Е, ай како знаищ, така праи, мене не ми гори ветфата ругузина. Осега яз алдым — вердым. За

тебе кье ти биди лощо, затоа ти нагоарам многу пати. Ама не е вака, домакьинко? — се выртеще

откай майка, за да му поможи и тая да ме кандисуа.

— Вистина, така е, домакьине — му велеще майка, — ка*к+о ъо велищ ти. Бидуат шоек да пищуат,

ама и тоа со ред бидуат, ами Марко, нека е жив, има толку годинье, кай туку пищуат, и уъе нема

да допищит. Ка*к+о некоа жена, ъо само сей и не меси — така праи, атыр да не му остани.

— Да и ако му остани мори, жено — е реше, — а пак яз кье му кажам од една приказна, ъо сакало

едно момше Дуньа Гьузели и изеде сета стока от татка си <38>; санкьим Марко немам некоа стока

да ми я изе*д+и, ами со оваа денгуба си остаа другата работа назад и ете ти готов зиян. Де реши, не

е вака, синко, ка*к+о ъо ти велам яз?

— Можи и така да е бре, татко, ама не е дотолку аслим така, шункьи яз не се навырлиф на некое

пиянсто, али на некое курварсто, али на иекоя друга лощотиа, ъо да ти носам некой големи

главоболии. Ами яз ъо лощотиа ви праам, ви пищуам и от пищуаньето понеко*г+ащ ви накапуам

од муракьепот кьилимот. Е, пак невестата ми, нека е жива, зао*т+ъо сум я зел, нека брищи, нека

мие и нека шисти.

— Е, Богме, и мене ми е мака, домакьине, се едно да те гледам кай пищуащ — ми реше

домакьинка ми, — санкьим тимаро кье му го да*д+ат, тикьи пищуй да пищуаме, оти сега бырго кье

те викнат во Совиа кай кназо, да ти да*д+ат тимаро. Бидуат и да пищуащ, ама понеко*г+ащ, ами ти

нокье-денье, делник-празник, Божик-Великден, дури не ватищ да пищуащ, не е шаре. Море,

домакьине, море, братко, остай се од оваа севда векье; доста ти се*т+ оние песни и приказни, ъо

*г+и имащ пищани. Що санкьим така, дека *г+и имащ пищани, само да му се валищ на приятелите и

на даскалите, кога да идат овде. Ете тоа файде имащ: сфетот се фалат со стока, ъо спешалиле, а

пак ти се фалищ со приказни. Арно вели тате, сфетот некьат приказни, ами сакаат пари, пари, а,

домакьине.

— Е, пари, пари — и пари си *г+и имаме да си живееме, да за на старос*т+, ако сме живи, нека се*т+

живи синои ни — тие кье ни гледат. Сам знам яз, оти од овие приказни и друзиве работи нема да

спешалам пари, ами ко*г+а се нащло еден мерак во мене, ъо да праам, не можам да се остаат

битти даваси. Не ти, домакьинко, да ми велищ, ами кой сакат нека ми вели да не пищуам, не е

шаре да го слущам — сум пищуал и кье пищуам, дури колка дуща, да ако сака Господ да му дойди

саатот да *г+и напешатам овие работи, кье видищ, ъо шес*т+ кье добиям и ъо похфала кье добиям,

ама не от секого, ами от тие лугье, ъо му знаат кьиаметот на народните работи. Най-после да ви

кажам на сите: умирашката кье ми отми перото од раката. Ете вака. И друго немам ъо да ви решам.

Многу пати домакьинка ми ме клеветеще на моите приятели, задека пищуаф, гьео да ме запри,

арно ама колку за на приятелите, яз можеф да *г+и кандисам, да ми удобрат работата, со една

голема надеж*да+, ъо имаф, да сполушам некоя облага от тоа, ъо пищуам, и да се наушам да

пищуам по-правилно; да оти работата ми куцаще, яз тоа го гледаф и го веруаф. Арно ама пустио

мерак беще ме опоял и той мерак кье ме однеси до гробот.

Еден неделен ден во 1888 г. дойде на визита Йоан К. Дейков и како на смеа жената ми отфори

сбор за пищуашката моя, како да ме скоси пред Йоана, дека пищуам. Ко*г+а шу Йоан од жената ми,

оти яз пищуам песни и приказни, ми *г+и посака да *г+и види. Видоф — не видоф, му извадоф

неколку тефтери со приказни и друзи, *г+и разгледа вамо-тамо и многу ми *г+и пофали и браос ми

реше.

Стко*г+а си отиде дома Йоан, йе велам на жената ми:

— Е, жено, виде колку ми *г+и бендиса Йоан моите пищуашкьи, колку голем кьеф стори, али не

виде?

— Ти *г+и валит, домакьине, да ти го напраи кьевот, дека си во ушилиъето питроп <39>, затоа ти

*г+и валит.

Набырго идище Йоан на дукьан и отфори разгоор за тоа неъо и ми кажуаще, оти и той пищуал

песни, и вистина пищуаще. Еднаж му се поплакаф на Йоана, оти приказните и друзите работи, ъо

*г+и имам пищани, не ми се*т+ пищани со тошкьи и запетаи.

— Вистина не ти се*т+, Марко, пищани со тошкьи и запетаи, ама иш да не се боищ, шункьи таа

работа лесна работа е. Ако сакащ, ай да се сдружиме и ти друзите работи, ъо *г+и имащ, та яз кье

*г+и наредам по граматика и кье пойдиме во Софиа и кье помолиме Министерстфото, да ни да*д+и

помощ*т+, да напешатиме еден стращен сборник. А пак ако не ни да*д+и Министерството помощ*т+,

кье си купиме едно коньше и кье я прощетаме Бугариа, та кье сбериме спомоъествователи и со

тие пари кье го напешатиме сборнико, и дури со двете кадра нащи нашело.

Ко*г+а *г+и шуф овие сборои од Ио*а+на, голем кьеф сториф, оти кье бидиме другари. Помина време

и за пакос*т+ или арно, излезе една дописка во „Зорница" <40> за прилепскьите ушители, ъо *г+и

напагьаще, оти цыркфа не оделе, сфекьи не палеле и друго. Едно дойде „Зорница" и Йоан видел

дописката, та я оддал на мене, гьеоа яз ка*к+о да беф я писал, шункьи яз беф настоятел на

„Зорница"10. Се колнам яз, оти абер немаф от таа работа, арно ама Йоан не ме веруаще ниъо

живо. И ме прати от приятелството, ъо го имафме. Дека на правина ме намрази, голема мака ми

беще, да се отприятелиме и да се намразиме, бидейкьи бефме приятели уъе од деца. Отко*г)а

видоф, оти Йоан ме намрази и другарството со сбиркьите не бидуат, пищаф во Софиа до некой

приятели и му кажаф, оти имам от секакфи работи собрани. Приятелите ми пищаа от Софиа да

пойдам и сам да видам по книжарите или на друго место да *г+и продаам.

Готфейкье се яз за Софиа да одам, едно за сбиркьите, друго, да я видам Софиа, а най-поекье да

видам слущаната слобода и да видам некоя работа да ватам, шункьи работата во Прилеп ми се

ра*з+сипа, еден ден туку ми дойде еден приятел, ъо беще бил во Софиа и ми кажа, оти во Софиа

разбрал од некой прилепшани, за оти Министерстфото на просвеъение изва*д+ило приказ, да сака

народни умотфорениа.

— Ете како нашека, Марко — ми реше приятелот, — за тфойте стари работи, а, сега кощни му се во

Софиа, да *г+и однесищ на Министерстфото сбиркьите и да спешалищ пари и шес*т+.

Ко*г+а шуф той сбор от приятело, пищаф пак во Софиа и зедоф салам одговор. Ко*г+а зедоф одгоор

салам, од радос*т+ не можеф да заспия. Извадоф тескьере, го ватиф Станшета кьираджиа да ме

носи во Софиа и со помощ*т+та Божя си дойдоф во Софиа, без да ме найди некоа превара по

дервеньето. Нигде не ми побараа во дисагьите, та да ми *г+и найдат сбиркьите. Ни ти на

Кошаринцката граница не ми побараа во дисагьите турците, ако беа ми побарале, кье ми *г+и

найде*а+ и еден Госпо*д+ знай, ъо кье патеф. При се ъо ми беще сборо со кьираджиата да ми *г+и

скриет, не ми *г+и скри. Со тоа неъо ме изигра кьираджията. Яз со надеж*да+ на Бога тыргнаф от

Прилеп, и Госпо*д+ ме шуа не пырвио пат, ами и вторио пат кога дойдоф, па Госпо*д+ ме избави и от

турци, и от сырби на юмрукот.

Многу пати беф му пищал на бр*атя+ п*оп+ Спиркови, за да ми пищат, дали има работа да одам.

Тие беа ми пищале да одам во Софиа сам да видам за работа. Дори кье седам, у ниф на гости да

бидам.

Така бидейкьи, ко*г+а дойдоф в Софиа, прао кондисаф кай ниф како гостин. По некой ден се

найдоф со К. Шапкарова во маазата од бр*атя+ п*оп+ Спиркови и се конущисафме яко, како стари

приятели, отко*г+а беще у нас ушител.

Зедофме-дадофме сборои и г-н К. Шапкарев ми отфори за ко*г+а беще у нас ушител и беф му дал

некой приказни и друго неъо.

— Дали паметуащ, Марко — ми реше, — кога беф у вас и ми даде некой работи, народни

умотфорениа? Сум запищал на едно место, оти си ми дал, ама не знам ъо беще тоа, ъо ми даде,

шункьи имам многу приказни и друго, та от тоа не знам кой беа тфой. Знаищ сега, ъо кье сакам от

тебе? К. Самарджиев ми прикажуаще за една приказна, ъо си му я кажуал, за Сильана Щыркот.

Многу шудна приказна ми се видела тая, та затоа сакам да ми я пищищ и да ми я да*д+ищ, да я

напешатам и името барем, да не ти биди името празно, кай ъо сум те запищал во пырвио сборник,

ъо кье го пешатам.

— Ами знаищ, г-н Шапкарев — му рекоф яз, — оти и яз тфоио занаат сум ти го ватил. Не само

„Сильана Щыркот" я имам, ами 300 прика*зни+, песни, пословишкьи и друзи гьурултии нащинцкьи

сум ти *г+и донесол овде да *г+и пешатам, ами пусти пари си немам <41>, тикьи не знам како да

праам?

Така му рекоф на Кузмана и се кашиф горе на одая, та я зедоф торбата со сбиркьите и му кажав на

Кузмана. Кога *г+и прегледа овде-онде, „браос" ми реше:

— Многу те радуам, оти *т+олку труд си положил, бидейкьи си дукьанджиа и од дукьано шекащ да

живеищ. Браос, браос, да живеищ, Марко. Не е мала работа овой труд, ъо си го шинил. Треба да

знаищ, оти има лугье, ъо знаат скапо да ценат ващио труд.

Со тие и друзи сборои се израдуаф, мислейкьи си, оти маката, ъо сум я протыргал, не било за

бадияла.

По некой ден, седейкьи со Конета поп Спирков во маазата, ете го господин Йосиф Ковашев влези

во маазата да си купи папироскьи и ъом се видофме, се поздравифме, шункьи имафме ближно

приятелстфо от Прилеп, кога ни беще ушител. Отко*г+а се поизпращафме за здравйе и за приятели,

Коне поп Спир*ков+ му кажа за сбиркьите, ъо беф *г+и донесол.

— Молим, бае Цепенков, обишам да *г+и предам тези неъа и кье ти кажам како да праищ со на

ниф.

Во истио шас му *г+и однесоф дури дома, шункьи кукьата му беще близу до маазата од б*ратя+ п*оп+

Спиркови, и стояа една недела дни. На неделата отидофме со К*оие+ п*оп+ С*пирков+ у Ковашева

дома, да ми кажи за сбиркьите, дали се*т+ арни, дали се*т+ лощи.

— Е, како, г-н И*о+сиф — му реше Коне, — както те бендисаа приказните од Марка? Али бощ лаф,

за бадиала, ъо си денгубил толкуа години?

— Яз *г+и прегледаф тука-тамо, сите работи писани по Прилепскьио говор, токмо како ъо се

сборуа, пырво, и второ, му *г+и бендисуам, ъо не сет само песни или само приказни, ами от

секакфи народни работи, сфанати многу добро. Бидейкьи Минис*терство+ н*а+ просве*ъението+

има приказание да сакат народни умотфорениа <42>, сега мислам, ако *г+и однесищ да *г+и

да*д+и*щ+, пырв ти кье бидищ и многу арно кье ти се уценат, и да му *г+и да*д+ищ, нека си *г+и

пешатат — ъо знаат, нека си праат. Ама приказната со невестата, ъо не можеще убав леб да меси,

ти я пеяф и яко се изнасмеафме со госпожата.

Ми текна на мене на шасот, ко*г+а ми реше за приказната, и пошнаф да се смеям.

— Како беще, како беще — му реше Коне — приказната, господин Коваше*в+?

— Да си умри от смеа шоек беще, бае Коне — му реше Ковашев, — еве како беще, да ти я кажам на

кусо: една нова невеста не умеала да меси убав леб и сфекор е я карал, та рекол: „Зер со ваков

леб кье ме ранищ уъе еднаж? Ако го месищ ваков, од глаа кье ти го удрам, знаищ али не знаищ?

Леб кога се меси, шелото и газо, да ми простищ, треба да се изпотит, да така лебо убав да ти се

напраит." Го кладе во умот той сбор невестата и кога го месела лебо, се обидуала со рака на шело

и оздола — дали се изпотила. Така месеикьи, лебо станал многу арен, и ко*г+а го видел сфекоро, е

повалил и „браос" е рекол: „Ете, невесто, како бидуат арен сега лебо." — „Еда, арен биде, татко,

оти десет пати се обидоф на шело и под опащка, дури се изпотиф."

Ко*г+а шу Коне п. С*пирков+, си скьина сырце от смеа.

— Однеси *г+и при Министерстфото — ми реше И*осиф+ K*овашев+ — и според како ъо кье ти *г+и

уценат, земи си левшиньата и гледай си работата. Материялот ет безценен.

Во истио ден се найдоф со Н. Кондов и со Иордана Мирше Мойсов, шункьи нащинци, стари

приятели ме зедоа и ме разодиа кай Шаренио мос*т+ <43>. При друзите муабети, ме праща

Никола Кондов за сбиркьите, ъо *г+и сториф, шункьи и той знаеще — кай п. Сп*иркови+ идеще ката

ден на мааза, затоа ме праща. Ко*г+а шу Ордан Миршев за тоа неъо, посака и той да види, да после

да *г+и да*д+ам на Министерстфо.

До вешерта му *г+и однесоф дома на Орд*ан+ и *г+и прегледа; по некой ден си *г+и зедоф со едно

големо насыршение и од Ордана, та *г+и однесоф на Министерстфо.

Со пырво влегуанье во Министерстфото, се разпознаф со нашалник <44> и той ме прати при г-на

Танева, да ми напраи едно прощение, та да *г+и предаам сбиркьите на м*инистыр+ Живкова. Така

сториф и *г+и предадоф. И се пре*д+ставиф при д-р Ив.Шищманов <45>. Отко*г+а ме изпраща откай

сум и како сум се сетил толку шудо приказни и друзи работи, му кажаф я накуса; от пусти страм си

излегоф бырго откай него. На излегуанье Шищманов ми реше, оти кье се да*д+ат на некой ушен

шоек, ъо разбира от тие работи, да *г+и рецензира и после кье ми се уцена, колку ъо шина, да ми

се плата.

*Г+и дадоа да се рецензираа, и денеска-утре, шетири месеци, ъо стоеа при г-на Еф. Каранова,

филолого во г. Кьустендил.

Седеф месец-два, пойди-дойди при д-р И. Шищ*манов+ да пращам, али дойдоа. „Нема да дойдат"

— и ме уверуаще, оти кье са забаат баегьи време дури да дойдат. Баегьи се сыкылдисаф, седейкьи

на гости у п. Сп*иркови+ без работа, дукьано во Прилеп остаен на сина ми Коста — и той аджамиа.

Думаф, щестаф, да ватам овде некоа работа, да белкьим ко*г+а кье дойдат сбиркьите, кье земам

пари, и или кье седам овде, или кье си одам во Прилеп.

Най-после преесапиф да ватам еден дукьан овде, да видам ка*к+о кье оди работата, да после кье

гледам и кье праам. Пред да ватам дукьан, се сдружиф со Ио*а+на Симонов, да бидиме ортаци со

занаатот негов тельалык. Се погодифме и ватифме еден дукьан со кьириа от цыркфата „Сфета

Прешиста" <46>, ъо беще на Нищката улица и ъо я ра*з+сипаа, сега вырви Витощка улица.

Дадофме предплата кьириа за три месеци и го зедоф клушот. Утрото требаще да влезиме со

Ио*а+на во дукьанот, арно ама Йоан ми се попищмани и ми остана дукьано на мене. Думафме,

щестафме со п. Спиркови и преесапифме да станиме ортаци по продаванье на тутун. Решено и

сторено. Се сториф тутунджиа и си работеф. Често пати одеф при д-р Ив. Шищманова да пращам

дали дойдоа сбиркьите, откай ъо пратени да се прегледаат. Токмо на 4 месеци дойдоа, и едно

оденье при Ш*ищманов+, со радос*т+ ме прешека и ме кладе на еден стол да седам.

— Е, госп. Цепенков, Ващата сбирка прекрасна рецензиа му се даде <47> от филолого Еф. Каранов.

Сега кажете, колку ъе искате да се купат од Министерстфото, но кье *г+и земищ и кье му удрищ

ударение, и донеси *г+и.

Со голема радос*т+ *г+и зедоф и му пищаф ударение, и му *г+и однесоф, арно ама господ.

Шищманов ми реше, оти нема да се плакьаат, дури не се напешатат. Ко*г+а шуф той сбор, многу се

оскорбиф, шункьи нема ниъо да земам, дури не се напешатат.

Одейкьи еднаж при д-р Ив. Шищманов, отворифме разгоор, за како сум се сетил да пищуам тие

работи от толку старо време и да изшекам да се посакаат да се пешатат.

— Арни сет сите овие работи, ъо си *г+и собрал, арно ама има уъе многу друзи работи, ъо не си

*г+и пищал. Ако ме слущащ мене, ти да му се спружищ во Макьедониа уъе едиаж и да *г+и

соберищ овие работи, ъо сум *г+и бележал на книгава, и да *г+и донесищ. Те уверуам, оти голема и

неизплатима услуга кье донесищ на нащио народ.

Вака велейкьи ми, Шищ*манов+ ми я даде книгата со бележкьите. На книгата имаще бележано,

доколку паметуам, беще: обишаите стари на еснавите, вырзаниците му, алатите му нарисуани,

иминьата на секой алат, слепешкьите разгоори, скрищнио язик нивни и од друзите еснави,

преданиа за места, лугье, манастири и друзи такфие работи.

Едно клаанье в рака яз тая бележка от Шищманова, санкьим добиф ильада лири, и оденье на

дукьан, на шасо пратиф книга, по-среднио ми син, Ордана, да дойди.

Дойде Ордан и послугуа некое време у бр*атя+ п*оп+ Спиркови. Яз седам на дукьан и место не ме

вакьа да седам и тырговиа да праам, мислам денье-нокье како от како да си одам и да соберам

тие неъа, ъо ми *г+и сакаще Ш*ищманов+ Най-после преесапиф да го остаам сина ми на дукьано и

яз да одам Прилеп. Тоа измислиф и го сториф, остаиф сина ми и си отидов дома.

Мнозина приятели ме радуаа, оти сум зел 100 нап*олеона+ за сбирката. Така беще шуле во Прилеп,

гьеоа сум зел сто наполеони, арно ама не знаеа, оти изедоф осум лири оденье во Софиа и иденье

назад. Нейсе, како било — било, яз си пошнаф уъе от пырвио ден да пищуам алатите од еснавите и

друзите работи, ъо ми требаа.

Не само тие работи могоф да *г+и пищам, ами уъе многу друзи ми се явия, и ако да не ми пищеще

син ми Ордан да дойдам бырго во Софиа, уъе многу кье собереф.

Арно *г+и собраф тие работи, ама сега како кье *г+и носам, от страв да не ме ватат турците и тыргам

мака. Пырвото иденье не се боеф да ми *г+и ватат, шункьи Станше Кьир*аджия+ ми се навати да *г+и

скрие во самарите от коньите и слободен си тыргнаф, арно ама кол*ку+ пати му рекоф по пат на

Станшета да *г+и скрие, той иш на уо сборо мой не го клааще; два-три дни одиф и се щубелисуаф, и

не, ама кога приближуафме до граница, по пет за пара ми одеще, шункьи мислеф, оти на граница

кье ме бараат и кье ми *г+и найдат, та можи да ме носат на Скопие, како ъо го однесоа хад.

Тощета, книгопродавецот, кога пренесе книгьи от Софиа и умре апсаана.

Страф — не страф, „на име Божие" — си рекоф и, ребрейкьи, дойдофме на граница. Арно ама Бог

*г+и возразуми и не ми побараа, та си дойдоф здрав и жив. А па вторио пат кье идам по железница

и на Кошарино истер истемез, кье ме бараат на юмруко и турците, и сырбите. Тамо како да е, кье

ми *г+и найдат, ако ми *г+и найдат турците, кье му да*д+ам рущфет и кье куртулисам, арно ами ъо

нема мажов пари да да*д+ит рущфет, ете тоа е лощо; а пак сырбите, ако ми *г+и найдат, можи да

ми *г+и земат, я можи голем юмрук да ми земат. Що знам яз, сиромаф, ъо кье ме найдит!

Мислеф, щестаф, како да праам, измислиф еден маривет: си напраиф едно кьесе од асе и ми

месиа сукано (девет табани), та *г+и наредиф тефтерите — едно од ниф, друго од девет табани, и

най-згора изронаф от суканото, изронаф сиренье, неколку паршиньа леб и си го зедоф в рака, и

дисагьите на рамо. Дойдоф на грацко и излегофме со железницата на границата Кошарина. Едно

влегоф во турцкьио юмрук, и го кладоф кьесето пред мене со отфорена устина, и си каснуам от

трощкьите. Ми отфориа дисагьите, видо*а+ *г+и и ме изпуъиа.

Се превырлифме кай сырбскьио юмрук — и тамо така напраиф со кьесето, арно ама турците по-

исавлии от сырбите, ми зедоа 12 динари юмрук на едно рало панталони от платно, на еден елек и

на еден минтан от платно, самите щеои не шинеа толку пари, колку ъо ми зедоа юмрук. Многу се

отимаф, за да ми земат толку юмрук, никако не могоф да *г+и измолам; од друга страна се се

ребреф, неъо да *г+и дубни грео да видат во кьесето; яз со ниф сборуаф и земаф по еден залак леб

от кьесето, гьеоа сум преглад*н+ел. Най-после „вер да куртул" — си рекоф, му дадоф 12 лева и

куртулисаф.

Излегуайкьи од юмруко сырбцкьи, влегоф во кафенето, ъо беще тамо, и се видоф со зет ми <48>

от Кащоикьа; ко*г+а му кажаф, оти ми зедоа толку пари, *г+и страми баегьи умрукшиите, шункьи и

тие беа в каве.

Чекаф бугарцката железница да дойди — до вешерта не дойде и дури утрото кай рушек дойде, и си

отидоф Нищ, вешерта лежаф у еден анджиа влаф.

Останаф еден ден во Нищ и се найдоф со еде*н+ стар приятел во Нищ, преселен од баегьи време.

Се конуъисаф со него и ме зеде вешерта на гости. Другьио ден — кай друг приятел, и си тыргнаф за

в Софиа, та си дойдоф здрав и жив на дукьан при сина ми.

Другьио ден зедоф сбиркьите и бирбащ му *г+и однесоф кай госп. Шищманова. Ко*г+а *г+и

прегледа, голем кьеф стори и: „Браос — ми реше, — да живеещ, бае Цепенков". Останаа и тие при

Министерстфото да си шекаат редо, за да се напешатат.

Како пырвата сбирка, така и втората беа пищани по моему, како ъо си знам: со „йер дебел", со „ia"

и со „ке", а не со „кье" со „йер танок" и друго. Така бидейкьи, еднаж ми даде А. Илиев от пырвите

тетради, да *г+и препищам како ъо се сака за сборнико. Видоф — не видоф, *г+и зедоф и му легнаф

да *г+и препищуам. Едни тетради препищаф, според Илиев како ъо се сакаще, и му *г+и однесоф. И

така се пошнаа да се пешатат.

Илиев си даде о*т+ставката од редакторстфото на сборникот и влезе г-н Д. Матов. Дури беще

Илиев, „ке"-то (ке) и „ге"-то (ге) го пищуаф без „ер танок", а Матов го посака со „ер танок", и айде

яз да *г+и препищуам со „ер танок". Само да пищуам и препищуам, и така да *г+и давам да се

пешатат.

Отко*г+а излезе пырвио сборник и видоф напешатели моите од многу години собрани приказни и

друзи работи, „слава тебе, Господи, слава тебе" — си рекоф сам со себе, оти от шетири*д+есет

години пищани приказни и друзи работи, ъо не сум се надевал да се напешатат, ете се напешатиа и

желанието ми се изполни сега. Радос*т+та, ъо я имаф от пырво видуанье на сборнико, не можев да

я шуам само у мене, ами я делиф и со сите мой приятели тукащни и во Прилеп пратиф книга, и му

кажаф како стана моята работа со сбиркьите.

— Ей, бае Цепенков — ми реше госп. Илиев, редакторо на сборнико, — знаищ како велаат

филолозите од Европо? „Прияхме сборнико Ви (пищаа до Мин*истерството+), паметнико на

бугар*ската+ книж*нина+ и друго".

Ко*г+а шуф тие сборои од Ил*иев+, од радос*т+ кье одлетаф. Отко*г+а видоф да се пешатат моите

сбиркьи и да се пофалуаат од ушени лугье, ми се изполни желанието, ъо имаф от толкуа години, и

сырцето многу ми се израдуа.

„Ей, Боже мой, Боже мой — си велеф сам со себе, — вистина сборои тфой сет вистницкьи, ъо си

кажал во Евангьелието: „Барайте — да найдите, клукайте — да ви отфорат и сакайте — да ви

да*д+ат" <49>.

Со тоа сакам да кажам, оти шоек, ъо кье бара, кье найда, само сака да биди постоянен во тоа, ъо

сака да праи. Кой веруаще, ние во Прил*еп+ да се согласиме и да го изтераме гьршкьио владика.

Арно ама со труд сето се победуа, и вистина, се победи и си останафме сами и во цыркфа, и во

ушилиъа; и при друзите мой другари, ъо се трудна по цырковнио вопрос, ъо влегоа во объина и

во настоятелстфото — и мене ме имаще тамо неколку години наред.

Две добрини векье видоф на трудот, ъо беф се трудил, сега желанието ми беще да видам и

шиновнишестфо, и како да ми реше Госпо*д+, сполай му: „Трай си, шедо Марко, яз кье ти го

изполнам и тоа желание, кье ти го изполнам, шиновник кье те сторам, писар кье те сторам и друго

ъо да сакащ, па кье те сторам," И завистина, Госпо*д+ ми поможе и станаф шиновник во Грацкьио

совет (надзирател на слугьите, со стой два*д+есет лева плата). По щес*т+ месеци време по

препорука от Ст. Стамбулова се назнаши еден друг и мене ме уволниа.

Седум месеци работиф во Народното Собрание по стат*истика+ на народното население, по 120

лева. Три месеци работиф во Фин*ансов+о*т+д*ел+ по емльако, 6-7 месеци пак во Ф*инансов+

о*т+д*ел+ по емльак и дру*го+, 8 месеци бидоф администратор во пешатницата у бр*атя+ п*оп+

Спир*кови+, при К. Шахова, и занапред да видам, Госпо*д+ ъо кье ми кажит.

Тука векье яз се лищиф од десното ми око од многуто напрегнауанье да пищуам приказни и друзи

народни работи, денье — от пешатницата, а нокье — од народните работи. Ете до най-после сум

со едно око (левото) — и тоа не толку да гледам.

_____________________________________________________________________________________

Факсимиле на пырва страница от Автобиографията на М. Цепенков

Факсимиле на заклюшителното стихотворение на Автобиографията на М. Цепенков

_____________________________________________________________________________________

Бележки на М.К. Цепенков

1 - Два ша*са+ ра*з+стояние от г. Прил. на изток.

2 - Прав. гребени,

3 - За тетка ми, Дафина, ше е била истинска песнарка, Наум Слепио <1> потвыржда, за Дафа, ше од

неа наушил 160 песни.

4 - Долни бахши, близу до гр. Прилеп на западната страна.

5 - Кашамак.

6 - Бил партизанин, политиш. деец. Да били го хванали, ъели да го ударыт на кол.

7 - Знаял да пее и срыбски песни.

8 - На вратата на даскалницата имаще едно ъише обесено, со две слова пищано, едната страна (И),

од другата — (Н), („има" и „нема" знашеще). Кога кье излезеще некое дете, кье го сфыртеще

ъишето со „има", а кога кье си дойдеще от по надвор, кье го сфыртеще „нема”. До рушек си

носефме во торбиньа леб и кье *г+и кла*д+еще даскало куп настреде шердако и кье не натереще да

си *г+и земиме и да рушаме. На пладне кье не натераще со сила да спиеме. Во сабота алето со ред

го вырлафме в река.

9 - Како попа Т. Рабуща, поп Гаджа от с. Мажуйшиъе, попо от с. Кокра. Еден даскал от с. Плетфар со

едно око го попи. Беф еднаж во с. Пл*етфар+ при даскало, и за да се покажи ушен пред мене, го

праща едно дете, Госпо*д+ одоъо го напраи пырво шоек. „От пырсто (наместо от пырст) на раката

Божя шоеко е напраен!" Ете ти поп со едно око, од гыршкьио владика ъо ни праел.

10 - Настоятел беф на „Зорница", шункьи тогай идеа протестантите у нас, и многу одеф да слущам

проповед за Бога и да се препирам за верата праославна и протестанцката. Помегьу верата, многу

друзи работи сум ушил от протестантите, за во Америка и за друзи места. Треба да благодарам и

на мисионерите за некой работи.

_____________________________________________________________________________________

Бележки на редакцията -1

Автобиографията на Марко Костов Цепенков е написана преди повеше от сто години, вероятно по

настояване на проф. Ив. Д. Шищманов. Запазеният днес рыкопис в архивния фонд на И.

Шищманов, сыхраняван в Наушния архив на Былгарската академия на науките (ф. 11, оп. 2, а. е. 54,

л. 1—24), е приготвен от самия Цепенков. Той обема 23 ситно изписани от двете страни карирани

листа от саморышно направена тетрадка с размери 23x29 см. Написана на родния му прилепски

диалект сыс сыъия фонетишен правопис, с който си е служел при обнародването на сыбраните от

него фолклорни материали в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", днес тя

заслужава внимание не само като автентишен документ за живота и борбите на былгарското

население в Македония през втората половина на миналия век, но и като художествено

произведение, отлишаваъо се с жив и образен език, с увлекателност и непосредственост на

разказа. Дылго време тя остава неизвестна. За нейното сыъествуване прыв сыобъава Антон П.

Стоилов в бележките си по слушай смыртта на М. Цепенков-2. Тук той споменава, ше рыкописыт се е

намирал в рыцете на Коста М. Цепенков, син на покойния, и цитира малык откыс от текста-3.

Текстыт, с бележки на М. Цепенков, е следният;

Тамо беа (вы ПрилѢпы) и Димитриа Миладинов-4 и Фони Sинзивов, тие ушеа на гaрцкьи у нас

тогаi... Откоа се запозна Миладинов со татка ми, доще у нас дома, неколку пати, за да купи нещто

оты татка. Еден неделен ден доiдуаiкьи у нас, изваде едно чузданше оты чеп и му реше на татка:

„Слущаi кьир Коста, щто кье ти пеiам една песнишка детинска:

„Тумба, тумба дивина" и пр.

„Е, те бендиса, кьир Коста?" Дури го пеаще тоа нещто Д. татко само завартаще на страна глаата,

коа да сакаще да му кажа на М. оти не iа азеттиса, та му реше: „Море за таквие песни, кьир

даскале, Марко моi сума знай, нещто Божевно, Божевно да ми кажищ, та да ти благодарим.

Навистина, кьир даскале, шуму ти се ваквие работи щто и собиращ? Некне ме пращаще за песни да

ти пеам и за многу друзи стари работи, ако сакащ кажи ми, та да ми е кьев да ти прикажам многу

нещта, щто знам?" От как се опули и надесно и налево Мил. и издивна и му реше: „Кье ти кажам,

кьир Коста, шункьи те познав оти си патриот, ама ете ти небото и земьата, ако кажищ на Тимиона,

али на некоi друк, iас сум сторил ниет да тнпосам една книга со песни и друзи народни старениа.

За да остана за спомен, на нащето потекло, шункьи ние све каi туку се гаршиме и Госпо знай до краi

као кье бидиме. Ете затоа сакам да зберам и да и типосам песни и друзи работи. Ама кье те

молам: видов, не видов и шув, не шув, оти ако ме разбери владиката, кье ме сурдиса и кье ме

баттариса.” И за вистина безстращниа родолiубец, от това, което се боеще, тоа и го наiде. Богы да

го прости него и брата му се баттардиса.

Коа и шув тие сборои, от покоiнио Д. Миладина на сарце ми паднаа и си реков со умот, шекаi и iас

песни кье пищуам. Отпарвин само песни записував, а коа во Чолаковио Сб.-5 оти имаще и

приказни, пешатани, а пак iас знаев 150 приказни. Пошнав да си и пищуам по една-две во недела."

Както се вижда, цитираният от Антон П. Стоилов откыс не сывпада с оригинала, сыхраняван в

архива на проф. Шищманов. Ошевидно Коста Цепенков е притежавал някакыв по-разщирен

вариант или пырвообраза на автобиографията, от която Марко Цепенков е направил препис за

Шищманов. В това ни убеждава и фактыт, ше запазеният сега рыкопис е изписан гладко, без

каквито и да било зашертавания.

Кога е полушил проф. Шищманов сыъествуваъия днес рыкопис на Цепенковата автобиография, не

може да се определи с тошност. Няма сымнение обаше, ше видният нащ ушен е оценил нейното

знашение. Той дори е запошнал работа за своевременното й обнародване. Това лиши от

многобройните редакционни поправки с шерен молив и шервено мастило, внесени в текста от

неговата рыка. Има основание да се допусне, ше Ив. Д. Шищманов е работил над рыкописа докато

авторыт е бил оъе жив и може би дори с негово ушастие, тый като в няколкото допылнения се

сыдыржат сведения, каквито е могыл да даде само той. Такова е например сыобъението за

семейството на баъата на Марко Цепенков, което проф. Шищманов е записал с шервено мастило и

по-долу — с молив в нашалото на рыкописа, на празния л. 16. По едни или други пришини проф.

Шищманов не е успял да довырщи запошнатата работа за публикуване на автобиографията на

Марко Цепенков. Може би за това е попрешила ненадейната му смырт през 1928 г. — само

няколко години след смыртта на Цепенков. Рыкописыт на автобиографията е останал в неговия

изклюшително богат архив и едва след пырвишната му обработка става достыпен за

изследователите.

През 1957 г. с него се запознава фолклористыт Кирил Пенущлиски, който обнародва

автобиографията на следваъата година в сп. „Македонски jазик"-6. Тази публикация на

автобиографията на Цепенков, при все ше претендира „да се запази полната автентишност", за

сыжаление е подготвена небрежно: пропуснати са редица думи и изрази, много други са

изопашени в резултат на неправилно разшитане на текста, трети са шастишно видоизменени, има

слушаи на промени на словореда и т. н. Освен това тя не е напылно издыржана и по отнощение на

езиковата автентишност: залишен е например присыъият на прилепския говор вокал ы, ознашаван

от Цепенков с а. Сыъествен неин недостатык е и обстоятелството, ше е лищена от какывто и да

било коментар.

Позовавайки се на многобройните грещки в публикацията на К. Пенущлиски, през 1972 г. Блаже

Ристовски подготвя ново издание на автобиографията „според ракописот на Цепенков"-7.

Наистина по-голямата шаст от пропуските и грещките тук са отстранени, но все пак трябва да се

отбележи, ше и Б. Ристовски не е успял в десетки слушаи да разшете правилно текста. По отнощение

на езиковата автентишност подготвената от него публикация е оъе по-далеш от оригинала.

Изданието е снабдено с общирен, но за сыжаление неиздыржан в наушно отнощение коментар.

Две години по-кысно Гане Тодоровски издава за трети пыт автобиографията на М. Цепенков-8.

Това трето издание фактишески вызпроизвежда дословно нейната пырва публика­ция от 1958 г. (И.

Т., Н. Ф.).

През 1979 г. Илия Тодоров и Никола Ферманджиев си поставят за цел да вызпроизведат в

максимална степен особеностите на рыкописа. В тяхната публикация на автобиогра­фията-9 са

запазени напылно езикыт и правописыт на автора с всишките му неправилности и

непоследователности от днещна гледна тошка. Поправени са само ошевидните грещки, но и в тези

слушаи внесените корекции изришно са посошени в бележките кым текста, кыдето е отразена и

извырщената от Шищманов редакционна работа выв врызка с подготовката на рыкописа за пешат,

както и всишки поправки в текста, които е внесыл самият Цепенков: зашертавания, вписвания

между редовете, добавки с друго мастило и пр. В отделни слушаи са вызстановени пропуснати

букви, които са добавени в квадратни скоби. Това е засега най-автентишното издание на

автобиографията на М. К. Цепенков.

Настояъата публикация на автобиографията е сыобразена с объите за изданието принципи на

предаване на фолклорните текстове на М. Цепенков, изброени no-горе (вж. с. 20—24), улесняваъи

нейното графишно и смислово вызприемане от шитателя. Сыъевременно рыкописыт е разшетен с

максимална тошност. Даден е коментар кым отделни факти, сыби­тия, лишности, изрази, споменати

в автобиографията.

На празната пырва страница на рыкописа има бележки с шервено мастило от рыката на проф. Иван

Шищманов:

Втората му майка родомы от Крущово (баъа и се кажалы Кошо Гуговы, кираджия).

Пырвата майка била дыъеря на х. Ристе Койка (прсселены оты Прилспско поле вы Крущово).

ЦѢпенковы сины оты втората майка.

По-нататык са нанесени бележки с молив:

Оты пырвата имало 2 дѢца, но умрѢли.

Оты втората 3 дѢца: 2 братя и една дыъеря:

Марко, Joaны и Зоица

Joaны в Цграды — цырног. Тсрзия.

Зоица женена в ПрилѢпы.

В пырвата шаст на текста на Автобиографията има поправки и бележки на Ив. Шищманов

(нанесени сыс сыъото шервено мастило и с молив, а по-нататык — с шерно мастило и молив). По-

сыъествените от тях сме отбелязали с курсив.

1 Част от бележките кым „Автобиографията" се взети от публикацията на Илия Тодоров и Никола

Ферманджиев „Автобиографията на Марко Цепенков" (Литературна история, 1979, № 5, 3—35) сыс

сыгласието на сыпругата на Илия Тодоров — ст. н. с. Св. Николова, с което Редакцията отдава

дылжимото на тяхното пырво по рода си изследване на рыкописа. Тези бележки са отбелязани с

инициалите на авторите (И. Т., Н. Ф.).

2 Стоилов, А. Марко К. Цепенков. — Изв. Нар. етногр, музей в София, 1921, №2, с. 118—120.

3 Сыъият фрагмент е вызпроизведен по-кысно от Блаже Конески в редактираната от него книга:

Марко Цепенков. Сказни и сторенjа, Скопjе, 1954,

4 Д. Миладиновы беще многу мирен (скромен) и собра многу песни от каi нас и си отиде. А Фони

даскалшето беще многу сербес, фесо го носеще на страна, како бабаитите со пiускiуно на рамо,

шункьи понекогащ се понапиваще. Коа замина за во Русиа купи една гаiда и еден кат алищта

селцкьи. Коа ушеще Фони во ушилищтето наще виде една жена мариовка каi плаши со глас и влезе

царква со една зобница, щто си имаще една кырвава кощула от отепаниот и мащ; iа кладе пред

иконата от Богороiца, за таiа да му доiде от акот на полыако щто и го утепа мажот, шункьи судо iа

истера. Фони iа испраща и сишко го пища, щто му кажа мариовката. И после го напраи на стихои,

па една книжка, со заглавие „Карвава Кощула".

5 Былгарский народен сборник от В. Чолаков. Болград, 1872 — Турция, 1873. (Бел. на Редакцията).

6 Пенущлиски, К. Автобиографии на Марко Цепеиков. — Македонски jазик, 9, 1959, 1— 2, 109-145.

7 Цепенков, М. К. Македонско народно творещтво. Кн. 10. Материjали. Литературни творби.

Редактирал д-р Блаже Ристовски. Скопjе, 1972, 301—345, 392—405.

8 Цепенков, М. Одбрани творби. Избор и коментар Гане Тодоровски. Скопjе, I974, с. 33— 80, 161-

162.

9 Тодоров, И., Н. Ферманджиев. Автобиографията на Марко Цепенков. — Литературна история,

1979, № 5, 3—35.

_____________________________________________________________________________________

<1> Дафа; Наум слепио — Наум К, Тахов, сляп по рождение, в предговора кым своя „Сборник от

македонски былгарски народни песни" (С., 1895, с. 4) пище: „Една голяма шаст от песните (160) аз

сым записал само от една стара баба, именувана Дафа Цепенкова, родом из гр. Прилеп и живяла

дылго време в родния ми град Крущово, дето и се помина в дылбока старост, на 103-годищна

вызраст. Тази прошута певица баба беще неизшерпаем изтошник на народни песни. Освен тия 160

песни, които записах и поместих в настояъия сборник, тя знаеще и оъе много други с най-

разнообразно сыдыржание, но понеже аз не преднашертавах материялите си за некакыв сборник,

то се задоволих само с това шисло. Сыжалявам и до ден днещен оъе, дето не записах повеше от

народното богатство, с което така ъедро бе надарила природата своята избрана певица — баба

Дафа, която наедно с себе си погреба в земята обилно колишество народни произведения, на

които види се, не било сыдено да видят бел свет." Тахов разказва сыъо, ше Дафа Цепенкова била

рядка хубавица, имала много весел характер „и весело прекарвала живота си, поради което е

била спешелила симпатиите на целия град Крущово, в паместьта на шиито жители оъе не е

изшезнала". Там за Дафа се пеела специална песен, която Тахов поместил в сборника си на с. 164—

165 — „Ащик ви сум, ващик ви сум // за вегьите, // аман, дайлян Дафо..." „Дылг приятен ми е тоже

— продылжава в предговора си Н. Тахов — да изразя благодарностьта си и г-ну Цепенкову от гр.

Прилеп, който биде така услужлив да допылни материяла ми с оъе 10 песни." За сыжаление в

сборника е отбелязано само под една от песните, ше е полушена от Марко Цепенков — песента

„Комар ми свирка свиреще" на с. 147 (И. Т., Н. Ф.) (вж. тук с. 167, № 185).

<2> Ко*г|а беше се надигнале ябанджии два*д+есе*т+ и шес*т+ ильади — касае се за народното

выстание выв Влащко през 1821 г., което е било насошено среъу едрите зе­мевладелци и

османската власт, олицетворявана от фанариотските князе и местната болярска аристокрация.

Нашело на выстанието застанал Тудор Владимиреску, който сыгласувал действията си с грыцките

етеристи на Александыр Ипсиланти. След появилите се разногласия Владимиреску бил заловен и

убит от привыржениците на Ипсиланти. В отредите на Владимиреску и Ипсиланти са ушаствували

много былгари от разлишните краиъа на страната. (И. Т., Н. Ф.)

<3> мияк — мияците са потомци от старо славянобылгарско коляно, запазили в болщинството си

своята християнска религия, но говореъи както на былгарски, така и на албански език. Заселени са

предимно в Зап. Македония, Сырбия, някои градове по р. Дунав. (Вж. Трайшев, Г. Книга за

мияците. Историко-географски ошерк. С., 1941.)

<4> бошнак — босненец.

<5> магаровалиа — жител от влащкото село Магарево, Битолско. (И. Т., Н. Ф.)

<6> Навистина чуден беше татко ми — „Коста Цепенков — пище в спомените си Никола Г.

Енишерев — се занимаваще повеше с билярство измежду селското население. Той беще шовек

интелигентен, много места беще прощетал, говореще по всишки местни нарешия. Населението го

бе прекрыстило и с презимето Вешния огын, заъото шибукыт му никога не изпадаще от рыцете му и

огынят постоянно бе жив. Щом изпразнеще пырвата лула, огынят се пренасяще на втората, така и

докрай." (Вж. Енишерев, Н. Г. Вызпоменания и бележки. С., 1906, с. 109.) (И. Т., Н. Ф.)

<7> да прикажит — след последната дума е оставена цяла страница празна (л. 76). Текстыт

продылжава на л. 8, кыдето в нашалото е записано с молив от рыката на Шищманов: 1828. Септ.

(вероятно рождената дата на Цепенков). На следваъия ред е изписано I от М. Цепенков, който

вероятно е имал намерението да раздели рыкописа на шасти, но други дяло­ве по-нататык не са

отбелязани.

<8> Яз и брат ми Йоан и три девойчиньа бефме — на л. 16 на Автобиографията проф. Шищманов

е посошил сведения за семейството на М. Цепенков (И. Т., Н. Ф.) (вж. тук с. 347)

<9> Политехнитис, аримо спитис — от много занаяти — празна кыъа (от гр.).

<10> едно книже от Настрадин оджа и од Бертодола — и двете книги са издадени от хаджи

Найден Йовановиш Татарпазарджишанина; „Повести забавни и любопитни на Настратин ходжа и

Хасекий, преведени от турский на славяноболгарский язик...” Белград... 1853, 40 с.; „Високи умни

хитрости Бертолдови..., преведени от грыцки от папа Хр. Протопапа от Карлово..." Белград... 1853,

92 с., 13 образа. Пылното описание и на двете книги вж. У Стоянов, М. Былгарска вызрожденска

книжнина. Т. 1. С., 1957, с. 158 (№ 3268) и с. 44 (№ 978). (И. Т., Н. Ф.)

<11> макариос анир, осу кье порефти... — от гр. ... —

Блажен е оня шовек, който не отива... (Библията. Псалом 1, стих 1)

<12> дженгот со маджарите во Немечко — става дума за Унгарската буржоазна революция от

1848—1849 г., която е била потущена от Австрия с помоъта на руските войски на Николай I. (И. Т.,

Н. Ф.)

<13> кавгата во Севастополе со Руссиа и европейците со турчинот — Кримската война (1853—

1856) между Русия и коалиция от Турция, Франция, Англия и Сардиния за доминираъо влияние в

Близкия изток. Поради продылжителната обсада на Севастопол (11 месеца) от сыюзнишеските

войски и упоритата отбрана на града под рыководството на В. А. Корнилов и П. С. Нахимов войната

е била известна сред населението и като Севастополска. (И. Т., Н. Ф.)

<14> ягьн се стори во чаршията и изгоре от край до край; той янгьн беше во 185.. во месец

августа — шарщията в гр. Прилеп е горяла два пыти: през 1854 и 1866 г. Тук става дума за пырвия

голям пожар, когато е изгорял и старият градски шасовник (вж. Трайшев, Г. Град Прилеп. Историко-

географски и стопански преглед. С., 1925, с. 23, 41).

<15> житие от св. Никола — вероятно: „Чудеса святаго Николая Мирликийскаго" (Букуреъ, 1858.

42 с.). Книгата е преведена от Теодор Т. Хрулев (вж. Стоянов, М. Цит. сыш., с. 367 (№ 7794). (И. Т., Н.

Ф.)

<16> едно книже, во Солун печатено — навярно става дума за „Нашалное ушение с молитви

утрения славяноболгарскии и грешеския. Напешата ся во град Солун, со изнов тип: при хачи папа

Теодосия архимандрита Синаитскаго. Лета 1838" (вж. Стоянов, М, Цит. сыш., с. 351 (№ 7478). (И. Т.,

Н. Ф.)

<17> друго книже, от Солун печатено, од некой си Неофит — книгата е „Служение еврейско..."

(пылното заглавие вж. У Стоянов, М. Цит. сыш., с. 254, № 5427), издадена през 1839 г. в солунската

пешатница на Теодосий Синаитски. В заглавието на книгата е обяснено, ше тя е писана на

молдавски език от монаха Неофит, бивщ еврейски равин, а след това преведена на грыцки и на

„простий и краткий език болгарский к разумению простому народу" от Натанаил Зографски (по-

сетне митрополит Охридски и Пловдивски) и Г. Самуркащев. В края на книгата са посошени 17

спомоъествователи от гр. Прилеп. (И. Т., Н. Ф.)

<18> еден вечен календар, печатен во Стамбол — навярно става дума за „Календар вешний..." на

Пеншо Радов (Цариград, 1850. 152 с.). Вызможно е да е и „Месецослов или календар вешний" на

Велко Р. Каролеев (Цариград, 1853. 190 с.) Вж. пылното им описание у Стоянов, М. Цит. сыш., с. 304,

№ 6430; с. 219, № 4758. (И. Т., Н. Ф.)

<19> „Битописание" малечко, печатено во Филибе — „Пространно свяъено битописание на

црыквата от ветхий и новий завет сыс 101 изображения. Наредил Х. Г. Данов. Издава ся от

сыдружеството на Былгарската книгопродавница в Пловдив. Пеъа, 1859". 120 с. (Вж. Стоянов, М.

Цит. сыш., с. 75, № 1553). (И. Т., Н. Ф.)

<20> елифбе — азбука (от тур. alfabe).

<21> Во тоа време Д. Миладинов беше у нас даскал — Димитыр Миладинов е бил ушител в

Прилеп от края на 1856 до лятото на 1857 г. По това време, спомня си по-кысно Кузман Шапкарев,

„беще се вызродило у него едно ненаситно родолюбив, дотолкова, ъото дори до фанатизым

стигаще" (Арнаудов, М. Братя Миладинови. С., 1969, с. 44). В Прилеп тогава е имало две ушилиъа

— былгарско и грыцко. Димитыр Миладинов е бил ушител в грыцкото ушилиъе, а в былгарското —

Райко Жинзифов. С помоъта на Жинзифов Димитыр Миладинов реорганизирал ушилиъата, като

устроил обушението на шисто былгарска основа. Наред с това Миладинов развивал и будителска

дейност сред населението, вдыхвайки му национално самошувствие. За тази негова дейност

разказва Райко Жинзифов в статията си „Димитрий и Константин Миладинови”, публикувана в

московския в. „День" през 1862 г. В статията си Жинзифов се спира и на фолклорната дейност на

Миладинов, като пище, ше след уроците си в ушилиъе той отивал при стари жени и девойки, за да

записва песни, пословици, приказки и пр. Ходел и по ханиъата, кыдето разговарял сыс селяните и

сыбирал сведения за селата им, които изпраъал след това в Москва за сыставянето на славянска

географска карта (Жинзифов, Р. Публицистика. Т. 1. С., 1964, с. 48). Объо за дейността на Д.

Миладинов в Прилеп вж. Арнаудов, М. Цит. сыш., 63—69; Табаков, Н. Братя Миладинови. С., 1963,

46-58. (И. Т., Н. Ф.)

<22> „Гайда" от П. Славейка — „Гайда. Сатиришески вестник за свестявания на былгарите".

Издател *и редактор+ П. Р. Славейков. Цариград, г. I, бр. 1, 15 юни 1863 — г. III, бр. 19, 15 април

1867 г. (И. Т., Н. Ф.)

<23> Еден неделен ден седефме во читалище — шиталиъе „Надежда" в гр. Прилеп, основано

през 1867 г., е средиъе на културно-просветна дейност и опора в борбата среъу гьркоманите за

былгарско ушилиъе и цырква. Негови активни дейци са М. Кусев — един от ушредителите и

секретар, Й. Ковашев, Н. Г. Енишерев — председател, К. Шапкарев, М. Цепенков. Читалиъето

подпомага ушебната дейност, сыбира пословици и приказки, за да се издаде „былгарски Настрадин

Ходжа и Хитыр Пейо" (вж. Трайшев, Г. Град Прилеп. 148—151; Енишерев, Н. Г. Вызпоменания и

бележки. 111—118; Кондарев, Н., Ст. Сираков, П. Чолов. Народните шиталиъа в Былгария преди

Освобождението. С., 1972, 282—283.)

<24> ме пишал во първио сборник Шапкарев. — в „Сборник былгарски народни умотворения". Ч.

1 (С., 1891, VIII—IX) Кузман Шапкарев пище: „Лицата, които по един или друг нашин ми

способствували, кой повеше, а кой по-малко, во извырщваньето на представляюъето се тук дело и

за разрещението на любимата ми, но трудна задаша, на които естествено длыжа вешна

признателност, са следуюъите:

I.......

II. Во Прилеп... 3) Г. Марко Цепенков и Хр. Пырцанов."

В Сборника са публикувани 2 песни (№ 1305, 1306) и 8 приказки (№ 249—254 и 280— 281),

предадени на К. Шапкарев от М. Цепенков (вж. Шапкарев, К. Цит. сыш., ш. 9, 420— 437, 548—555).

Песните са: „Евреин Егумен" и „Мыртовешка” (вж. тук № 23 и 141).

<25> се ра*з+сипаа панаирите — големият Прилепски панаир се е сыстоял за прыв пыт през 1852 г.

Оттогава нататык се е провеждал всяка година от 1 до 15 август и е бил известен в много страни.

Просыъествувал е до 1875 г., когато выстанието в Босна и Херцеговина е станало повод за

неговото закриване. (Вж. Ш а л д е в, Х. Град Прилеп за своите ушилиъа. — Македонски преглед, I,

кн. I, 1924, с. 27; Трайшев, Г. Град Прилеп, 67—69),

<26> гьрманите (власите) — вероятно погрещно написано: гыркоманите.

<27> Славейкоите газети, що ни идеа от Стамбол. — Освен сатиришеския вестник „Гайда" (1863—

1867) П. Р. Славейков по това време в Цариград е издавал, редактирал и сытруднишел в много

други вестници: „Македония" (1867—1872, ред. П. Р. Славейков), „Звыншатий глумшо" (1873, ред.

П. Р. Славейков), „Костурка" (1874, ред. П. Р. Славейков), „Цариградски вестник" (1848—1862, ред.

И. Андреов), „Былгария" (1859—1864, ред. Хр. Ваклинов), „Турция" (1865—1873, ред. Н. Геновиш),

„Напредык" (1874—1877, ред. И. Найденов), „Право" (1894—1903, ред. В. Маков). Някои от тези

вестници са били полушавани от будни граждани на гр. Прилеп и от шиталиъе „Надежда", кыдето

са се сыбирали в празнишни и неделни дни младежите от града, за да ги шетат и обсыждат. В

младежкия крыжок кым шиталиъето според спомените на Г. Трайшев са били братя Биолшеви,

братя Кусеви, Васил Крапшев, Марко Цепенков, Коне Чещлар, Здраве Дырнивраг, Адамше Зуграф,

Коне Пырцан, Ицо Устаилиев, Илия Здравев (вж, Трайшев, Г. Град Прилеп, 148—149).

<28> „Царстфеник", ... „Горцкьи натник". — „Царственик или История болгарская..." (У Будиму

*Будапеъа+, 1844. 80 с.) — пырвото пешатно (преработено) издание на Паисиевата „История

славеноболгарская". Издадена е от Христаки Павловиш, а не от Раковски, както погрещно пище М.

Цепенков; поемата „Горский пытник" на Г. С. Раковски излиза в Нови Сад през 1857 г. (И. Т., Н. Ф.)

<29> За църковнио вопрос имам особно писано — засега не ни е известен рыкопис или пешатан

материал от М. Цепенков по цырковния выпрос. Фактишески Прилеп е спадал кым Пелагонийската

епархия с центыр гр. Битоля. Грыцкият владика Венедикт, назнашен там през 1852 г., е бил изгонен

от Прилеп на 25 февруари 1868 г. в резултат на объия подем сред прилепшани, които през 1865 г.

слагат нашалото на еснафското сдружение, през пролетта на 1867 г. основават былгарско шиталиъе

„Надежда", обновяват ушилиъата. След изгонването на грыцкия владика прилепшани избират

между себе си 12 дущи за объина. Тази объина (на шийто пешат е било написано на былгарски и

турски „Прилепска былгарска объина", а отдолу за емблема — две стиснати рыце) выпреки

официалната турска власт е играла важна роля в объествения живот на Прилеп. (Вж. подробно:

Енишерев, Н. Цит. сыш., с. 74—186; Ш а л -д е в, Хр. Град Прилеп в былгарското вызраждане (1838—

1878). С., 1916, с. 22—72; Трай-ш е в, Г. Цит. сыш., с. 76—151; Талев, Д. Град Прилеп, борби зарод и

свобода. — В: Сышинения. С., 1978, т. II, с. 267-281). (И. Тм Н. Ф.)

<30> вопрос... умотфорениа — думите са подшертани от М. Цепенков вероятно като несвойствени

за диалекта.

<31> псалто Илиа Боза... со високьио си глас — за шерковния певец бояджията Илия (Ицо) Бозов

Никола Г. Енишерев разказва, ше по снага и глас бил цял исполин. „Десет дущи да пееха в хор —

пище Енишерев, — неговият глас ъеще да ги задави." (Енишерев, Н. Цит. сыш., с. 112) (И. Т., Н. Ф.)

<32> кье се о*т|чаеф... — думата е подшертана от М. Цепенков.

<33> за попа Марка, нишан во едно книже од Блъскова — Блысков, Ил. Р., Поп Марко.

Едновремещен свеъеник. Разказ на поп Йовша от с. Черковна, Провадийско. Написал... Варна,

1883. 16 с. (И. Т., Н. Ф.)

<34> му пишаф 20—30 смеурии, що беше ми кажал поп Рабуш — в архивите и отпешатаните

материали на М. Цепенков не е открита сбирка с анекдоти за поп Трайко (поп Рабущ) от с.

Долгаец, Прилепско. (И. Т., Н. Ф.)

<35> една книга, печатена со приказни от К. Шапкарсва — изпратеният на М. Цепенков сборник

приказки е навярно издадения от К. Шапкарсв през 1885 г. в Пловдив „Сборник от народни

старини. Кн. 3. Былгарски народни приказки и вярования". (И. Т., Н. Ф.)

<36> приказната от Сильана Щъркот — приказката „Силян ъыркот" е публикувана от М. Цепенков

в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, т. 7, 1892, 193—206. (И. Т., Н. Ф.) (вж. т. 2 на

нает. издание, № 40).

<37> гьеджелер гьебе дър — ноъите са бременни (от тур.)

<38> що сакало едно момче Дуньа Гьузсли и изеде сета стока от татка си — рыкописыт на

приказката „Дуньа Гьузели и троицата бракьа" се намира в Наушния архив на БАН (ф. сб. 16, а. е.

72, IV папка, л. 164) и ъе быде публикуван в т. 2 на нает. издание, № 90.

<39> питроп — епитроп, цырковно-ушилиъен настоятел.

<40> излезе една дописка во „Зорница" — дописката е от 17 март 1888 г. с подпис „Един

прилепски гражданин". Публикувана е выв в. „Зорница", бр. 14 от 2 април 1888 г., с. 55.

Седмишният в. „Зорница" е бил орган на американската протестантска мисия в Цариград. Наред с

нравствено-религиозните материали и статии выв вестника са помествани и информации по

политишески и културни выпроси. По време на Освободителната война „Зорница" е единственият

вестник на былгарски език в Турция. След Освобождението выв вестника редовно се публикуват и

вести за живота в Былгария — неъо, което е било от голям интерес за останалото поробено

былгарско население в Македония. „Зорница" е най-дылго излизалият на былгарски език

седмишник (2 януари 1876 — 3 ноември 1948). Освен в Цариград, след 1921 г. вестникыт е издаван

в Пловдив, Самоков, София, Пазарджик. (И. Т., Н. Ф.)

<41> ами пусти пари си немам — тошно по сыъото време и К. Шапкарев е изпитвал материални

затруднения и е правел постыпки пред Министерството на народната просвета за отпускане на

помоъ за издаване на сыбраните от него народни умотворения (вж. Динеков, П. Кузман Шапкарев

— сыбираш на народни умотворения. — СбБАН, 34, 1940, 496— 499). (И. Т., Н. Ф.)

<42> Минис*терство+ н*а+ просвещението+ има приказание да сакат народни умотфорениа —

сыбирането на народни умотворения в Министерството на народното просвеъение е ставало выв

врызка сыс запошване издаването на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" под

редакцията на проф. Иван Шищманов. Пырви том на СбНУ излиза през 1889 г. (И. Т., Н. Ф.)

<43> Шаренио мос*т+ — днес Лывов мост в София. Построен през 1890—1891 г., той е наришан от

софиянци „щарен", понеже е бил боядисан на жылти и шервени ивици.

<44> началник — след думата в рыкописа е оставено празно място — вероятно Цепенков е имал

намерение да впище по-кысно името на нашалника от Министерството на народното

просвеъение.

<45> И се пре*д+ставиф при д-р Ив. Шишманов — по това време Иван Шищманов е бил нашалник

на отделение в Министерството на народното просвеъение. По негов пошин запошва и издаването

на СбНУ. Среъата между Шищманов и Цепенков поставя нашалото на тяхната дылготрайна

дружба. Иван Шищманов остава докрай сыветник и покровител на Цепенков. (По този выпрос вж.

Цырнущанов, К. Едно плодотворно сытруднишество. — Славяни, 1974, № 1,22—23.) Благодарение

на Шищманов в продылжение на 11 години (1889— 1900) Цепенков публикува в СбНУ от пырвия

до седемнайсетия му том голяма шаст от споите материали. В своя архив Иван Шищманов

грижливо е сыхранил останалите напешатани в СбНУ Цепенкови записи. Там се сыхраняват и

редица писма на Цепенков до Шищманов, които показват близостта между двамата и тырсенето

на помоъта на Шищманов от сполетяния в края на живота си от несполуки и неъастия М.

Цепенков. В спомените си Иван К. Шапкарев пище, ше след като баъа му Кузман Шапкарев се

преселил в София, дядо Марко Цепенков, макар и с патерици, шесто идвал у тях. Двамата

обсыждали записани текстове на нови приказки, песни и пр. „Много любов и дуща влагаха те в

тези свои занимания — пище Иван Шапкарев. — Тема на разговор бяха шесто и изказаните мнения

на проф. д-р Иван Шищманов, когото и двамата пошитаха дылбоко и му бяха сырдешно благодарни

за вниманието, с което ги бе обградил. За тях той беще най-бележита лишност у нас." (Шапкарев,

Ив. Марко К. Цепенков. — Нар. култура, № 46,16 ноем. 1968) (И. Т., Н. Ф.)

<46> църкфата „Сфета Пречиста" — цырквата „Выведение на Св. Богородица", наришана оъе „Св.

Богородица Прешиста" или сыкратено „Св. Прешиста", е била много по­пулярна и обишана от

софиянци. Намирала се е на север от цырквата „Св. Неделя" на ыгыла на бул. „Мария Луиза" и в

нашалото на ул. „Трапезица". През 1891 г. е била засегната от регулационния план на София и

униъожена. Сыдейки по писмото на М. Цепенков до проф. Ив. Шищманов с дата 30. III. 1891 г.

(Архив на БАН, ф. Пк, оп. З, а. е. 1613, л. 4—5), можем да предположим, ше Цепенков по това

време е бил в София и е присыствал на драматишното й сыбаряне, когато жени, деца, вызрастни

хора се струпали да бранят любимата си цырква. Няколко деноноъия те стояли вытре,но

объинските власти прибягнали до пожарни помпи и принудили заъитниците й да я напуснат. (Вж.

Василиев, А. Черковното строителство в София до Освобождението. С., 1939,16—17.)

<47> прекрасна рецензиа му се даде — рецензията на Ефрем Каранов е пратена от Кюстендил на

7 октомври 1888 г. (ОДА — Кюстендил, ф. 95-К, оп. 2, а. е. 35) (И. Т., Н. Ф.)

<48> со зет ми — в рыкописа погрещно написано: со зет му.

<49> „Барайте — да найдите, клукайте — да ви отфорат и сакайте — да ви да*д+ат” — „Искайте и

ъе ви се даде; тырсете и ъе намерите; хлопайте и ъе ви се отвори" (Ев. от Мат., гл. 7, ст. 7).