ДИПЛОМНА РАБОТА - ТЕЛЕФОННИ ЦЕНТРАЛИ
TRANSCRIPT
ДИПЛОМНА РАБОТА - ТЕЛЕФОННИ ЦЕНТРАЛИ
1. Увод
В съвременния етап на развитие на човечеството информацията за
най- разнообразни процеси и явления представлява все по- голям
интерес и все повече сили и средства се отделят за добиването,
предаването й от едно място на друго, обработването и
съхранението й. В някои страни над половината от
работоспособното население е заето с тази дейност.
Управлението на обществото, на сложните производствени
процеси о съоръжения, развитието на науката и техниката,
ежедневното общуване между хората и държавите е свързано с
обмен на огромни количества информация. Важно място в този
обмен на огромни обеми информация заема съобщителната
техника.
Съобщителната(комуникационна, телекомуникационна) техника,
представлява съвкупността от технически средства и системи ,
осигуряващи пренасянето на информацията на разстояние.
Освен обслужваща сфера в обществото комуникационната техника е
мощен отрасъл в индустрията на много страни. Тя е на трето място
сред десетте технически области, причислявани към областите,
изискващи висши технологии. Нейната важност(и като услуги, и като
индустрия) непрекъснато нараства, като при това се наблюдава все
по- силно интегриране с компютърната техника.
При описанието на различните видове комуникационни връзки, се
налага разглеждането им не само от технически аспект, а и от аспекта
на консуматора, който ги използва. В такъв смисъл те все по- често се
наричат услуги.Съвременните видовете комуникационни услуги са:
- телеграф- най- старият вид връзка.
- телефон- предаване на говорна информация
- радиоразпръскване и радиовръзки
- телевизия- като еднопосочно предаване на образи
- телефакс- предаване на неподвижни изображения по телефонен
канал
- предаване на данни-
- телетекс- автоматично предаване на текст между абонати но с
по- висока скорост
- видеотекс- двупосочна връзка по телефонна линия, при която
абонатът има достъп до база данни
- телетекст- еднопосочна услуга, при която информацията се
предава в свободните времеинтервали при телевизионно
разпръскване.
- Видеотекефон- предаване на говор, подвижно изображение и
документи.
- Видеоконферентна връзка- едновременно участие на много
събеседници, намиращи се на значително разстояние.
- Телевизия с висока разрешаваща способност- получаване на
телевизионни програми по абонатния кабел, с по- добро качество
на изображението.
- Високоскоростно предаване на данни.
- Електронна поща
- Банкови и пазарни услуги- парични операции с помощта на
домашния терминал.
- Телеметрия- отделечено четене на показанията на измерителите
на разходи на вода, електричество, газ и др.
- Телеуправление-управление на отпление, вентилацияи др.
- Телеконтрол и аларми- далече контрол на дома, както от страна
на абоната така и от специализирани служби
2.Обзор на цифровите учрежденски централи
Сред многообразието от комутационни системи, предлагани от
реномирани фирми за задоволяване на пазара със съвременни
телекомуникационни съоръжения, цифровата учрежденска
телефонна централа Varix content 840 на германската фирма
DeTeWe се поставя на едно от първите места по функционални
възможности, качествени показатели и простота на надеждност на
обслужването. Централата е особено подходяща за комплексно
обезпечаване с телекомуникации на банки, офиси, хотели и малки
или средно-големи фирми. Модулният принцип на изграждане, както
апаратно, така и на програмното обезпечаване я правят
изключително добре и лесно адаптируема при формиране на
конфигурации. Вградените ISDN функции осигуряват ползване на
пълната гама телекомуникационни услуги- телефон, телефакс,
предаване на данни, като позволяват включване на широка гама
телефонни апарати, персонални компютри и дори голяма
изчислителна машина.
В архитектурата на централата са заложени два основни принципа-
модулност и разпределено управление. Модулността на централата
има два основни аспекта:
Модулност на конфигурацията. Основен конструктивен елемент на
централата по отношение на нейната механична конструкция това е
рамката. Формирането на различни конфигурации се извършва чрез
изменяне броя на рамките. Броят на рамките може да бъде от 1 до
15, което капацитетът на централата може да се движи от 8 до 2100
абонатни линии и от 4 до 200 съединителни линии.
Модулност на функциите.Изменението на определени функционални
характеристики на централата не оказва влияние върху останалите.
Функции могат да се въвеждат, изменят и заличават, както при
формирането на конфигурацията на централата, така и в процеса на
работа, без да се налага нарушаване или прекъсване
функционирането на централата.
Модулност на програмното осигуряване. Всеки софтуерен модул е
отделна програмна единица и може да бъде програмирана и
изменяна самостоятелно. Връзката между модулите се осъществява
чрез стандартизирани софтуерни интерфейси. С този подход се
постига висока надеждност на програмното осигуряване, защита от
разпространение на грешки от един модул на друг, особено по
отношение на защитата на масивите от данни.
Модулността при изграждане на централата е свързана с втория
принцип на нейната архитектура- разпределеното управление. Всеки
комутационен модул има свое микропроцесорно управление, чрез
което се осъществяват междумодулните връзки, протоколите за
сигнализация и връзките с централизираното управление.
Вътрешната комутация е на базата на ИКМ трактовете с 32 тайм-
слота. Два тайм-слота се използват за сигнализация, а останалите
30 са за предаване на говорна информация. Тъй като всеки
разговорен канал изисква 2 тайм-слота, то с един канал се
осъществяват 15 разговорни вериги.
Функционални характеристики на централата.
Централата дава възможност абонатите да имат право на:
Вътрешна връзка- провеждане на разговор с други абонати на
централата.
Изходяща връзка- селищна, междуселищна, международна-
автоматична или чрез оператор.
Входяща връзка- селищна, междуселищна, международна-
автоматична или чрез оператор.
В зависимост от ограниченията, които се налагат върху абонатите се
формират следните категории абонати:
Абонати с право да ползват само вътрешна връзка- не могат да
получават входящи селищни, междуселищни международни
повиквания. Нито автоматично нито чрез оператор. Не могат да
заемат съединителна линия за автоматично изграждане на
изходяща връзка. Не могат да им се присвояват съединителни линии
за изходяща селищна, междуселищна, международна връзка
селищна, чрез оператор.
Абонати с право на входящи селищни, междуселищни и
международни връзки- могат да получават входящи селищни,
междуселищни, международни повиквания автоматично или чрез
оператор.Не могат да заемат съединителна линия за автоматично
изграждане на изходяща връзка.Могат да им се присвояват
съединителни линии за изходяща връзка чрез оператор.
Абонати с право за изграждане вътрешна, изходяща и входяща
връзка- могат да се задават ограничения по отношение на
изграждане на междуселищна, международна връзка.
Централа с разпределен капацитет между няколко фирми- при този
начин на конфигуриране, централата може виртуално да се
разглежда като няколко свързани централи (до 4), всяка от които
принадлежи на отделна фирма или на различни самостоятелни
звена на дадена фирма. В този случай в телефонният указател се
дават три главни номера за автоматично избиране на отделните
фирми. Входящите повиквания по тези номера се насочват към
търсената фирма, като под този номер може да бъде включен
операторски пулт, автоматичен секретар, телефонен пост със
специални функции или обикновен телефонен пост. Всяка от
фирмите има свои снопове входящи и изходящи съединителни
линии, като връзките между абонати, принадлежащи на различни
фирми могат да бъдат разрешени или забранени.
Групи абонати със сериен номер- при конфигурирането на
централата могат да бъдат изградени до 32 групи абонати със
серийни номера, включително и 3 групи серийни номера за нощен
пост. Всяка група може да включва до 20 абоната, като всеки осве
серийния номер, има и индивидуален. Наличието на сериен номер
означава, че входящо повикване към серийния номер се подава
последователно към абонатите от групата със серийни номера до
поемането на повикването от един тях. Може да се зададе линейно
или циклично търсене на абонатите, като в първия случай винги се
започва от предварително определен абонат, а при втория- от
абоната, последен отговорил. Един абонат може да бъде включен в
няколко групи със серийни номера. Изключване от дадена група
може да бъде направено от самия абонат, ако има право на това или
от оператора.
Функции
Централизирано съкратено номеронабиране- при този вариант на
номеронабиране, в рамкита на цялата централа се формира списък
от номера, които да могат да се избират от всички абонати чрез
съответните съкратени номера. Допуска се списък от около 1000
номера.
Индивидуално съкратено номеронабиране- абонатът може да
формира собствен списък от номера (до 10), които да набира чрез
определени кодове- съвкупност от цифри, формиращи съкратени
номера за тези абонати. Формирането на индивидуални списъци е за
сметка на съкращаване на местата в общия списък.
Обратно запитване- при провеждане на вътрешен разговор, всеки
един от двамата абонати може да избере характеристична цифра, с
която да установи връзка с дтъг вътрешен абонат. Връзката с
първия не се прекъсва, а той временно се оставя на изчакване, без
да слуша разговора на втория абонат. След приключване на
разговора, първоначалния разговор може да продължи. Функцията
може да се активира при вътрешна и/или входяща връзка по
съединителна линия.
Паркиране на повикване- абонат, който е в разговор, може да
“паркира”този разговор, т.е да го препрати към друг телефон-
свободен или зает, и да затвори. Ако след определено време този
разговор не бъде поет, той се подава към оператор.
Намеса- когато избрания вътрешен пост е зает, викащият чува
“заето”. Ако викащият абонат има право да извърши намеса и
виканият абонат не е защитен от намеса, викащият може да се
намеси във водения разговор чрез набиране на характеристична
цифра.
Защита от намеса- абонатът има възможност чрез тази функция
временно да забрани действието на функцията намеса спрямо
неговия телефон.
Защита от намеса с предупреждение- абонат, защитен от намеса, по
време на разговор може да получи предупредителен сигнал, с който
се указва, че друг абонат иска да се намеси или да се свърже с
разговарящия абонат.
Изчакване на зает абонат- всеки абонат може да получи право,
когато е зает в разговор, повикванията към неговия телефон да
бъдат подреждани в опашка за изчакване на освобождаването му. В
този случай викащия на получава “заето” а “контрол на повикването”
и връзката се изгражда веднага след освобождаването на викания.
Функцията може да се зададе за група абонати със сериен номер,
при което входящото повикване се поема от първия освободил се
абонат.
Не ме безпокой- чрез тази функция абонатът има възможност
временно да забрани постъпването на входящи повиквания към
неговия телфон
Задържане на повикване- дава възможност да се изгради връзка по
време на разговор, като инициаторът на функцията може временно
да се изключи от разговора, като другия абонат изчаква, без да има
разговорна връзка с първия.
Прехвърляне на повикване- автоматично прехвърляне- когато
постъпи входящо повикване и виканият абонат на се обади в
продължение на определен период от време повикването
автоматично се насочва към определен друг абонат. Функцията
може да се задава за определен тип повикване или за всички
входящи повиквания. Ако вторият абонат е зает или не отговаря,
повикването продължава към първия викан абонат.
Прехвърляне по време на разговор- всеки абонат, който е в
състояние на разговор може да направи прехвърляне на разговора
към друг абонат, като се натиска бутон за обратно запитване и без
да отговори вътрешния абонат и да се прекъсва връзката към
първия се поставя микротелефонната гарнитура.
Преадресация- всеки абонат може да преадресира телефона си, т.е
повикванията към неговия телефон ще се пренасочват към друг
телефонен пост, който той предварително е задал чрез функцията.
Следвай ме или верижна преадресация- функцията е подобна на
горната, но в този случай тя се активира от телефонния апарат, към
който се извършва преадресацията, т.е абонатът набира от друг
телефон код и собствения си номер, с което пренасочва
повикванията към новото място, на което се намира.
Директно повикване- тази функция дава възможност след вдигане на
МТГ, веднага или след зададено време автоматично да бъде избран
предварително определен номер.
Частни изходящи повиквания- абонатът може да укаже, че ще
извърши изходящ разговор за частни нужди.
Забрана на връзка между групи вътрешни абонати- чрез тази
функция се регулира трафикът между различни абонати на
централата, между групи абонати със серийни номера или достъпа
до снопове съединителни линии. На всеки обикновен абонат, абонат
със сериен номер или сноп съединителни линии може да се присвои
номер, който определя ограниченията по отношение на
свързаността с други абонати или достъпа до снопове съединителни
линии.
Входяща връзка към зает абонат и автоматично изграждане на
връзката след освобождаването му- ако е зает виканият абонат
функцията позволява след приключване на разговора автоматично
да се изгради новата връзка между двата абоната.
Конферентна връзка между 3 или 6 абоната- централата дава
възможност за едновременно изграждане на две конферентни
връзки с по три абоната или една с шест абоната. В конферентнета
връзка могат да участват и външни абонат. Инициаторът е абонат на
централата, който по време на разговора може да направи обратно
запитване към трети абонат. Когато инициаторът затвори,
конферентната връзка се разпада.
Директорско-секретарски функции- тези функции се реализират чрез
цифрови телефонни апарати, без да е необходимо включването на
допълнителни устройства директорско-секретарските уредби.
Заемане на определена съединителна линия- абонатът може да
избере определена линия за изходящо заемане. По този начин
прави проверка на изправността на линиите.
Поемане на повикване- чрез тази функция повикванията към един
или повече абонати да се поемат от други абонати или от
операторския пулт.
Обслужване на трафично претоварване на оператора при липса на
автоматичен вход- функцията осигурява поемане на повиквания,
които оператора в дадения момент не може да обслужи. Тези
повиквани се поемат от друг телефонен пост автоматично или след
определено зададено време.
Комплектоване на набор от функции в зависимост от деня на
седмицата- дава възможност да се образуват до осем комбинации от
функции, разрешено за изпълнение, в зависимост от деня на
седмицата.Тези функции са:
- входящите повиквания да постъпват на оператора
- входящите повиквания да могат да се поемат от произволен
абонат чрез избор на код
- входящите повиквания по група съединителни линии да се
насочват към определен абонат или група абонати със сериен
номер
- повикванията по определена съединителна линия да се
насочват към определен абонат или група абонати със сериен
номер
Varix Content 840 като транзитен автоматизиран комутационен
възел на система за подвижна радио-телефонна връзка.
Съединителни линии за сигнализация- направление А-И:
- от 3 и 4 ГИ на А29 трипроводна еднопосочна. Съединителни
линии за автоматична входяща връзка от Градска АТЦ-
импулсно избиране.
- От преносвачи на А29 двупроводна, еднопосочна с импулсно
избиране
Направление А-В- съединителни линии за автоматична изходяща
връзка към Градска АТЦ:
- абонатна, двупроводна, еднопосочна с монтирани генератори за
16 kHz таксуващи импулси
- абонатна, двупроводна, двупосочна с монтирани генератори за
16 kHz таксуващи импулси
- абонатна, двупроводна, еднопосочна без да са монтирани
генератори за 16 kHz таксуващи импулси
- абонатна, двупроводна, двупосочна без да са монтирани
генератори за 16 kHz таксуващи импулси
Напречни линии за сигнализация- направление НЛ-1:
Напречни линии за автоматична връзка с учрежденската мрежа към
друга учрежденска АТЦ тип М800- в М800 преносвач за напречна
връзка за М800 симулантна, двупроводна, двупосочна с импулсно
избиране.
Напречни линии за автоматична връзка към АТЦ тип GWN-
направление НЛ-1:
- тип на сигнализация- в GWN преносвач за напречна връзка за
GWN, двъпроводна, двупосочна с импулсно избиране.
Направление НЛ-3:
Напречни линии за автоматична връзка към учрежденска АТЦ ESK
3000Е
- тип на сигнализация- комплект за напречна връзка със
симулантна сигнализация за ESK3000E, двупроводна,
двупосочна с импулсно избиране.
Съединителни линии и сигнализация за връзка с радиосистема:
Направления от RB-1 до RB-5
Линии за взаимодействие с базовите станции:
- тип на сигнализация- абонатна по двупроводна физикална
линия или четирипроводна, канална сигнализация E&M,
двупосочна.
PSTN (A29)
PABX (М800)
PABX (GWN)
PABX (E3000E)
BS-1
BS-2
BS-3
BS-4
BS-5
PABX (Varix)
Фиг.1
Самодиагностика- В централата има много добре развита система за
оперативен контрол и вътрешна диагностика, която работи във
фонов режим,без да смущава действието на централата.
Информация за открити некритични или самокорегиращи се грешки
се съхранява в специално заделена памет, като след натрупване на
30 записа се подава алармена сигнализация към пулта на
оператора. Алармените сигнализации са категоризирани в три типа,
като при наличие на определен тип аларма се подава пълна
информация за източника, засегнати блокове и реакция на
централата. Модулният принцип на изграждане позволява да се
изключват временно от обслужване определени функционални
блокове от централата, без да се наруши цялостното и действие.
Таксуване- централата има силно развита система за регистриране
на разговорите и таксуване на проведените изходящи разговори в
обществената телефонна мрежа. Таксуването може да бъде
индивидуално или обобщено.
Индивидуално таксуване- при него се запомнят до 3000 разговора.То
е реализирано в два варианта:
Нормално таксуване- при този вариант се трупат данни проведените
разговори:
а) детайлно за определен абонат
б) сумарно за дадена абонатна линия
в) сумарно за дадена съединителна линия
Ограничено таксуване- извършва се таксуване на проведените
разговори след достигане предварително зададена гранична
стойност на таксовите импулси.
Обобщено таксуване- дава възможност да се изготвят обобщени
периодични отчети за проведените разговори по абонатни и
съединителни линии. Формата се определя от различните признаци
на сортиране.
Съхранение и извеждане на информацията от таксуването- позволява
междинно съхранение на информацията до 3000 разговора, като при
отпадане на захранването информацията не се губи. Цялостната
информация се съхранява върху магнитен носител. Чрез
специализиран софтуер, се оформят формуляри, като може да се
прави избор на езика на текстовата информация.
Разширени възможности на централата.
Гласова поща- гласовата поща(Voice mail) е допълнителна функция
на централата, реализиране чрез включване на допълнително
съоръжение Varix voice, което се интегрира в централата. Функцията
дава възможност за събиране и съхранение на съобщения, подадени
по телефона, като съобщението се пази с оригиналния звук в цифров
вид върху магнитен диск и се извежда с автентичния глас на
подателя.
Съобщенията могат да се разделят на две категории:
- индивидуални- достъп до съобщенията има само получателят,
чрез личен код, и бива информиран за наличие на съобщения
веднага или в определен час
- групови- достъпът до тези съобщения в свободен за абонатите,
които имат това право чрез групов код.
Съоръжението може да работи в активен или пасивен режим. В
активен режим то е инициатор на изпращане на съобщения, при
спазване на заложени изисквания за приоритет, време на изпращане,
списък на получателите, потвърждение за получено съобщение и др.
В пасивен режим абонатът извършва запитване към съоръжението с
възможности за повторно запитване за дадено съобщение, изтриване,
изпращане на отговор или коментар към съобщение, прехвърляне на
съобщение към паметта на друг абонат, определяне на време, в което
да се получат съобщенията и др. В зависимост от капацитета на
запис има три конфигурации- 10, 20 и 50 часа продължителност на
записите.
ISDN функции- характеристики:
ISDN(Integated Services Didital Network) е межународен стандарт за
предаване на глас, данни, текст и образ чрез единна цифрова мрежа.
Интеграцията е възможността да се комбинират различни
телекомуникационни мрежи за телефонни услуги, телефакс и
предаване на данни, като абонатът едновременно може да провежда
разговор и да изпраща или получава текстова или видеоинформация,
само чрез един интерфейс с мрежата. Предаването на информация в
цифров вид гарантира много добро качество на звука и висока
скорост на пренасяне на данните. Към тези предимства на ISDM
мрежите може да се прибави и непрекъснатото развитие и
усъвършенстване на мрежовите услуги при снижаване на разходите
им за реализация.Следователно централите от този тип,
реализиращи ISDN функции, притежават следните предимства:
- създават се удобства и комфорт за потребителя- той е в
състояние да участва в различен тип комуникации, имайки само
PC и ISDN телефонен апарат;
- Използват се по- високи скорости за пренасяне на
информацията(64kbit/s), с коефициент на грешката по- малък от
10x10-9:
- Времето за изграждане на връзка е под 1 сек
- Всички устройства свързани с мрежата имат единен абонатен
номер и са включени през стандартизирани интерфейси;
- Чрез V.24 интерфейса абонатите на ISDN мрежата имат достъп
до ресурси, общи за мрежата, като голяма изчислителна
машина, общи високоскоростни печатащи устройства;
- Свързването на централата с локални компютърни мрежи;
- ISDN абонати имат достъп до аналогови абонати, свързани към
същата централа
- Осигурена е възможност за изграждане на мрежи за предаване
на данни и връзка към външни мрежи за предаване на данни.
Конвенционални и разширени ISDN функции- тези услуги за всички
абонати на централата са за не по- малко от 300 абоната, като
услугите за тези абонати са: гласова телефония; предаване на данни
чрез комутация на канали и пакети; предаване на текстови
съобщения; електронна поща; факсимилни връзки; различни
варианти на видеотекст.Изпълнението на тези функции изисква
наличие на ISDN телефон и PC, ISDN телефон и сървър,
файлтрансфер между PC и голяма изчислителна машина,
файлтрансфер PC-PC, връзка PC факсимилен апарат.
Интерфейси на работа на централата:
- S интерфейсът е четирипроводен, дава възможност за
магистрално включване до 8 терминални ъстройства.Позволява
включване на 2В канала по 64kbit/s и един D канал за
сигнализация с 16 kbit/s.
- Т интерфейса същия като S но не е магистрален. Базисното
включване е 2B+D а първичния достъп е 30B+D, със скорост
2Mbit/s.
Мрежа от централи Varix Content 840
Централата дава възможност за изграждане на частна мрежа от
подцентрали. Главната централа има оператор и операторски пулт, а
подцентралите могат с или без оператор. Ако са без оператор,
повикванията към тях се обслужват от оператора на главната
централа и се насочват по напречните линии. Подцентралите могат
да имат или не съединителни линии, като в последния случай
изходящите повиквания се насочват по съединителните линии на
главната централа. Номерационния план е общ за мрежата и всеки
абонат може да бъде повиван чрез неговия вътрешен номер.
Връзка с безжични телефонни системи- чрез тази функция се
увеличава абонатния капацитет на централата, осигурява се
мобилност на част от абонатите и др. При обезпечено свързване чрез
ISDN, абонатите от един мобилен пост могат да изпращат съобщения
на дисплея на безжичния телефон на друг абонат. В зависимост от
типа на безжичната система е възможно образуване на клетъчна
мрежа с нормален на всеки от абонатите на клетъчната мрежа до
абонатите на обществената телефонна мрежа.
Свързване на централата към Х.25 мрежи за предаване на данни-
централата съдържа хардуер предназначен за свързването и към
цифрови ISDN мрежи. Осъществява се включване на централата към
мрежи за предаване на данни. Поддържа се протокол Х.25. Ако към
цифровите телефонни апарати снабдени с RS 232 порт се включи PC
работещ по интерфейс V.21 или V.24(съгласно препоръка Х.21 на
CCITT), тогава централата изпълнява функциите на комутатор и
позволява на абоната да се включи към мрежи за предаване на
данни.
Ascotel 2050/2060 е телекомуникационна система изградена нс
модулен принцип и задоволяваща нуждите на малки и средни по
размери компании конфигурирана за повече от 128 порта.
Комутиращата система лесно се нагажда към специфичните нужди на
съответния сектор.Системата позволява ефективно преминаване от
настоящата аналогова телефония към стандартизираните ISDN
приложения.
Основните свойства на централата са:
Външен трафик
- аналогова външна връзка а/б
- ISDN основен достъп Т
- ISDN първичен достъп Т2(с възможност за канално групиране)
- ISDN директно избирани номера
- Пренасочване на външно обаждане(само за ISDN)
- Статистика на входящите и изходящите обаждания
- Известия и съобщения за външни връзки
- Least Cost Routing(насочване на изходящите обаждания през
специфичен мрежов оператор)
Главни свойства
- Хотелско интегриране(спиране и пускане на телефони,
събуждащо обаждане, таксуване на обажданията и др.)
- Варианти на различни типове набирания(съкратено избиране,
алфа избиране, избиране от клавиатура и др.)
- Интегриране на система за съобщени и известия
- Информационна ръководна система(РС софтуер)
Допълнителни свойства
- voice-mail/ факс пощенска кутия
- безжична система- аналогова и DECT
- teleCOURIER 900- пейджър система
- гласов запис за известие докато изчаква
- Door interkom
- Външе музикален сорс(за музика докато викащия абонат чака)
Терминали и функции
Аналогови терминали по а/б интерфейс
- терминали за импулсно и честотно избиране
- група от 3 факс машини
- mаil система,телефонен секретар
Терминали по S онтерфейс
- Cristal операторска конзола
- Cristal, Opal, Topaz, системни терминали
- Euro ISDN настройки
- Пейджър система
- Безжична систрма
- Избиране от РС през терминален адаптер или през ISDN РС
карта
Терминали по AD-2 интерфейс
- системни терминали от фамилията office
- DECT безжична система
- Избиране от РС Покет Адаптер
Комуникация на данни
- откриване на ISDN услуги за данни от типа на факс, телекс и др.
- свързване на компютър към телефонната мрежа през V.24
интерфейс
- предаване с висока скорост на данни директно с ISDN терминал
като РС с ISDN карта
- ефективен достъп до услуги като CompueServe, Internet и ср.
- Опериране с LAN-LAN мрежови връзки.
Свойствата на централата Аscotel могат да бъдат категоризирани по
следния начин:
Системни свойства- съдържат всички централно- административни
свойства, които са нормално конфигурирани, когато настройките на
централата са първични.Тези свойства са достъпни за всички
абонати, но не могат да се активират от самите тях.
Терминални свойства за достъп- абонатите имат възможност да
активират широка гама от свойства при тяхното ежедневно
използване на телефона. В зависимост от типа на терминала, това
обикновено става с използване на функционални клавиши,или с
използване на дърво от менюта.
Синхронизация в централата- синхронизацията на цифровата
външна връзка може да бъде конфигурирана.Системата
автоматично селектира сорс с часовникова справка от таблица.
Има възможност системата да бъде конфигурирана за различна
външна връзка.
Директно избиране- директното избиране се използва за достигане
до вътрешните абонати директно от обществената мрежа.
Последната 1 от 11 цифри на външно набирания номер, може да се
дефинира като директно избираща част за входящите обаждания.
Ако директно избиращата част съответства на директно избирания
план, обаждането се насочва по предназначение описано в плана.
Допуска се лимит от максимален брой директно издирани
обаждания които да бъдат активни.
Изходящ трафик- за изходящите връзки за достъп до външните
портове могат да бъдат дефинирани в различни случаи в
съответствие с конфигурацията на системата.
С цифров префикс- цифрите съответстващи на типа за достъп са
специфични в номерационния план след инициализирането.
- външно заемане от тип бизнес- външният порт е избран през
маршрут конфигуриран за този абонат.
- Частно изходящо заемане- същото като при бизнес заемане с
изключение на това, че връзката е вкарана под “частна” в
централата.
- Избиране от ценови център- връзката е настроена по същия
начин като при бизнес заемане, с изключение на това, че
връзката също е вкарана в централата по специфичен начин е
ценови център.
- Маршрутно избиране- един от маршрутите(от 1 до 64) е
специфично избран в зависимост от номера на маршрута.
Със съкратено избиране:
- съкратено избиране- външните номера конфигурирани със
съкратено избиране се избират директно през маршрута
определен за абоната.Забраната на цифри е шунтирана.
- Спешен номер-спешните обаждания се насочват по
предназначение. Когато спешния номер е важен, тогава
маршрута в който се съдържа е предназначен за всеки абонат.
С линиен клавиш от клавишен телефон- външния порт, указан на
линииния клавиш се избира директно, или ако клавиша бъде указан
като директно избиран номер, тогава клавишния телефон използва
маршрута указан в директно избирания номер.
Маршрут- изходящия трафик се управлява през конфигурирани
маршрути. Първите 30 маршрута могат да бъдат избрани цифри.
Останалите 34 маршрута могат да се конфигурират за използване
от вътрешните абонати.
Отделните изходящи линии се поставят в групи(trunk групи). Осем
групи могат да се конфигурират за всеки маршрут. Всяка група
може да се постави във всеки маршрут.
Trunk групи- чрез тях външните портове могат се комбинират и
формират групи. Достъпа до тези групи е през съответния
маршрут. Всеки външен порт може да съответства само на една
външна линия. Външните линии могат да съдържат само аналогови
или цифрови външни портове.
Системата винаги заема външен порт в противоположна посока на
тази в която те са вкарани в групата. С други думи, последната
линия в групата е заета първа, следва последната втора, и т.н.
В повечето случаи, външните линии са дефинирани да се заемат
линейно, т.е. с всяко изходящо обаждане последната линия в
групата е винаги заета. В други случаи, външните линии се заемат
циклично, т.е. със всяко изходящо обаждане следващата линия в
групата във всички случаи е заета.
Least Cost Routing(LCR)
Централата използва LCR функционално за автоматичен контрол
на пътя по който изходящата връзка е маршрутизирана. Връзката
може да бъде направена през националната телефонна мрежа,
през частна мрежа( фиксирана линия), или алтернативен мрежов
оператор(провайдер).
Достъпа до съответната мрежа се дава в един от два случая:
Директен достъп- различните мрежи се свързват директно със
системата по отделна аналогова или цифрова външна линия.
Достъпът до мрежата е автоматичен с използване на анализ на
цифри във LCR.
LCR
Мрежа 1
Мрежа 2
Фиг.2
Индиректен достъп- системата се свързва към едната мрежа.
Обаждане с предназначение друга мрежа се достига индиректно през
първата нрежа. Този случай е по- често използван.
Фиг.3
Мрежовия оператор отговаря на с един от следните два метода:
- Насочва предназначения номер директно в неговия
номерационен план
LCR
Мрежа 1
Мрежа 2
- Заема връзка и идентификационната информация, във вид на
предназначения номер, трябва да се предаде в DTMF.
Услуги за данни- всички услуги, с изключение на глас се дефинират
като услуги за данни. Централата използва ISDN предавателна
технология и затова може да се предположи, че цифровите връзки за
услуги за данни стават без обръщение. Данни и глас се предават
заедно, и е възможно да се въвеждат в определен ред.
Услуги за данни по аналогова външна линия- по аналогова външна
линия е възможен трафик на данни само през модем. Данните,
насочени към модема, трябва да пристигнат през определена
входяща линия и да бъдат предназначени за специфичен абонатен
порт.
Услугите за данни по аналогова външна линия, включват също и
такива услуги за данни, които постъпват в системата на цифров
външен порт, но той трябва да бъде настроен за аналоговата външна
линия на изпращача.
Услуги за данни по цифрова външна линия- високоскоростните връзки
за данни с компютърно разпределение могат да бъдат съчетани с
общата ISDN мрежа. В по- широк спектър различните услуги са
възможни при свързването на специфичен ISDN терминал към
системата.
Улеснен достъп до услуги за данни- системата разполага с две
процедури за достъп до абонатни услуги за данни
- Достъп през терминален адаптер- в зависимост от типа на
терминала, свойствата на терминалния адаптер вече ще бъдат
интегрирани или може да бъде свързан външно като опция.
Терминала за данни е свързан към терминалния адаптер през
V.24 интерфейс и може да осъществи връзка използвайки
стандартна процедура за избиране.
- Достъп през ISDN РС карта- ISDN РС картата разрешава
директното свързване на компютъра към цифровия порт.
Компютъра може да направи директна връзка с централата през
картата, и с подходящ софтуер да се настрои връзката. Такава
връзка дава възможност данните да се предават със скорост
64Kbit/s.
Услуги за данни през общата ISDN мрежа.
Изходящи обаждания- терминала за данни дава възможност да се
настроят изходящите услуги за данни.
Входящи обаждания- когато обаждането се приема през ISDN
мрежата, тя индицира за типа на услугите в централата. Централата
анализира всички обаждания по цифровия външен порт и ги
разпределя различно в зависимост от типа на услугата. Обажданията
за услуги за данни се разпределят с помощта на 32 програмируеми
таблици предназначени за тези услуги.
В тези таблици едно предназначение може да бъде дефинирано тип
на услугата. Една, от общо 32 таблици може да бъде определена за
всеки цифров порт или за всеки директно избира номер.
Х.25 в D канала
Общата ISDN мрежа предлага предаване в D канала по ISDN връзка
на Х.25 мрежови данни(Х.31). Разрешава се предаването на пакетно-
ориентирани данни по D канала с максимална скорост 9600 bit/s. с
допълнителни протоколи и съобщения. Предимството на предаването
на данни по D канал е, че връзката за данни може да бъде направена
едновременно и през определен В канал. Централата свързва
пакетно- ориентираните данни през предефинираните връзки по S
шината прозрачно.
Хотелски функции
Хотелските функции се дефинират по време на системната
инсталация.Те съдържат специални свойства адаптирани за хотелски
приложения, които са:
- входно- изходно меню
- панел за забрани
- забрана на трафика от стая в стая за шунтиране използването
на секретен код.
- Събуждане
- Автоматична забрана на изходяща линия.
Аналоговите терминали с вградени функционални клавиши дисплей
за съобщения или цифрови терминали са подходящи за използване в
хотелските стаи.
Учрежденска централа HICOM 300
Описание на функциите- HICOM 300 е ISDN комутацоинна система,
която задоволява изискванията за бърза комутация. Системата е
разработена с оглед на бъдещето. Може да бъде конфигурирана така,
че да подхожда на специфичните нужди на различните потребители.
HICOM 300 е подходяща за всяко работно място. Предоставя всички
предимства на ISDN технологии в модулни стъпала, които позволяват
разширение от 30 до 10000 потребители. Като комутационно
съоръжение е в състояние да предложи индивидуални решения,
оформени поред нуждите на потребителя.
Услуги предлагани от централата:
- Гласова поща- позволява комуникацията да се осъществява
независимо от времето и мястото. На потребителите се
предоставя персонална пощенска кутия. В нея могат да бъдат
оставени съобщения, които след това потребителят може да
възпроизведе. Ако на повиквания към телефон не бъде
отговорено, гласовата поща автоматични се вмъква в линията и
запаметява. Може да се прослушват съобщенията, да се
добавят коментари към тях, да се пренасочват.При предаване
на съобщението до повече абонати е възможно да бъде
записано само веднъж и гласовата поща го разпространява
автоматично до всички.
- Бързо номеронабиране- значително спестяване на разходи,
благодарение на високите скорости на пренасяне на данните и
многократното използване на линията за пренасяне на говор,
текст и изображения.
- Разработен е специален терминал с ергономична клавиатура и
екран за телефонистка. Със своя шрифт за слепи, терминалът е
подходящ за обслужване на слепи телефонистки. Входящите
повиквания се разпределят към свободни операторски места.
Приоритетът на отговаряне на дадено повикване се определя по
реда на пристигането му.директно могат да бъдат избирани
максимум 40 местоназначения, а могат да бъдат паркирани до
10 повиквания.
- Създаването на мрежи с централата дава възможност да се
образуват отделни телекомуникационни мрежи на местно,
областно и международно ниво.
В съответствие с нуждите на потребителя топологията на мрежата
може да бъде формирана като смесена или тип “звезда” и могат да
бъдат приложени усукани двойки проводници или влакнесто
оптични кабели.
Структура и интерфейси- съдържа три функционални блока
А) комутационен блок- изпълнява всички функции по пренос на
съобщения и обслужва всички интерфейси на комутируемата
мрежа и терминалите.
Комутационният блок е изграден от:
- Периферия- съответства на осем броя LTU(line Trunk Unit)-
линеен канален модул, всеки от тях може да съдържа по 16
броя от SLM(Subscriber Line Module)- абонатни канални модули,
ТМ(Trunk Module)- канални модули или DIU(Digital Interfase Unit)
цифрови интерфейсни модули. Във всеки LTU има и линеен
канален блок за контрол, който свързва периферията с
централното оборудване. Максималният брой портове в един
LTU е 256.
- Комутационно поле- време пространствен комутатор с 2048
канала. Основната му функция е неблокируема комутация на 32-
та 4 Mbit/s речеви потока.
- Контрол- съставен от: микропроцесор с динамична RAM от 8
до24 Mbуt, в зависимост от типа на процесора; модул
конференция и сигнализация; тактов генератор- синхронизира
по външна честота и модул за контрол на цифровите потоци.
Б) интегриращ сървър- обслужва всички устройства необходими за
изпълнени на задачите по обслужване и поддръжка. Осигурява канал
за данни свързващ централа с управляващия компютър.
Изграден е от- контролен модул, подобе на този намиращ в
комутационния блок; пероферия за памет- хард диск и драйвери;
периферия за свързване на външни терминали(V.24, V.28, S0, U
интерфейси)
В) адаптиращ сървър- състои се адаптери и крайни мрежови
устройства. Адаптерите преобразуват конвенционалния интерфейс за
терминали за данни, РС, факс адаптери от 2 и3 група и телексни
терминали в цифров едно или дву- канален интерфейс. Крайните
мрежови устройства предоставят предимствата на S0 bus, работещ
като локално отдалечен офис от централата.
Адаптери
- за S0 интерфейс
- за U200 интерфейс
- интегриращи адаптери- за връзка РС към U интерфейс
Крайни мрежови устройства
- PNT- свързва S0 bus с U интерфейс.
- PNTQ- свързва S0 bus с U 1B1Q интерфейс
Интерфейси
А) интерфейс за връзка с обществена мрежа;
- а/б/с- трипроводен аналогов интерфейс за съгласуване с
телефонна централа тип А 29.
Б) интерфейс за аналогови гласови терминали;
- а/б- неекранирана усукана двойка с диаметър 0.4-0.8 мм.
Съпротивление 2х750 ом.
Импеданс на телефона- 1200 ом.
В) Интерфейс за ISDN услуги;
- S2M- първичен достъп
- 4- проводен( две балансирано усукани двойки)
битова скорост- 2048 kbit/s.
30хВ канала- всеки по 16kbit/s.
D- канал- 64kbit/s.
- S0- базов достъп
- 4- проводен( две балансирано усукани двойки)
битова скорост- 192kbit/s.
2хВ канала- всеки по 64kbit/s.
D канал- 16kbit/s.
- интерфейс за S0 bus
- 4- проводен( две балансирано усукани двойки)
битова скорост- 192kbit/s.
2хВ канала- всеки по 64 kbit/s
D канал- 16 kbit/s.
Обхват на шината- 150 м.
Разширена шина- 500 м.
Стойност на напрежението на сигнала- 3V
Г) интерфейс за цифрови телефони:
- U200- две неекранирани усукани двойки
Битова скорост- 80 kbit/s.
Абонатен канал- 64 kbit/s.
D сигнализационен канал- 8 kbit/s.
Синхронизация- 8kbit/s.
Разстояние на предаване- 0.4 мм- 3 км.; 0.6 мм.- 5.5 км.
Стойност на напрежението на пренасяния сигнал- 2.4V
- U2B1Q- за крайно мрежово устройство- неекранирана усукана
двойка с диаметър- 0.4- 0.8 мм.
Д) интерфейс за крайно мрежово устройство:
Предаване на данни с квадратурен код и ехо заграждане.
тактова честота- 80kHz.
Ефективна битова скорост- 144kbit/s.
Обща битова скорост- 160 kbit/s.
Стойост на напрежението на пренасяния сигнал- 5V
Разтояние на пренасянв- 5 км.- 8 км.
- U интерфейс за крайно мрежово устройство- неекранирана
усукана двойка.
Тактова скорост- 384kHz
Битова скорост- всеки по 64 kbit/s.
D канал- 16 kbit/s.
Стойност на напрежението на пренасяния сигнал- 4V
Разстояние на пренасяне- 0.6 мм-3,5 км.; 0.4 мм.- 2.5 км.
Е) интерфейс за мултитерминал МТ 3510:
- U- неекранирана усукана двойка с диаметър 0.4-0.8 мм.
Битова скорост- 144 kbit/s.
D канал- 16 kbit/s.
Синхронизация- 8 kbit/s.
Сигнализация- 8 kbit/s.
Обща скорост- 160 kbit/s.
Стойност на напрежението- 1V
Разстояние на пренасяния сигнал- за хомогенна линия 0.4-0.8
мм- 1 км.
3. Проектиране на мрежата
3.1. Трафични аспекти
Капацитетът на една Автоматична Телефонна Централа (АТЦ) се определя
от броя на свързаните към нея абонати и съединителни линии. От
капацитетът обаче, зависи само броят на личните съоръжения, докато
оразмеряването на груповите съоръжения, които са преобладаваща част, в
малка степен зависи от капацитета. За определяне на капацитета на
груповото комутационно и управляващо оборудване главна роля играе
т.нар. телетрафик. Той зависи от това колко, с каква продължителност и
кога се правят повиквания от телефонните абонати свързани към
централата. Натоварването на централата се определя от броят на
постъпващите в нея повиквания, взети с тяхната продължителност, която се
нарича обем на телетрафика. Следователно трафикът е интегрална оценка
за натоварването на комутационната система от телефонният
информационен поток.Обема на трафика, зависи не само от повикванията
завършващи с разговор, но и от всички опити за установяване на връзка,
т.е. всяко заемане на съоръженията. Обемът на трафика като интегрална
оценка, не дава достатъчно данни за оразмеряване комутационната
система. По- важна характеристика е интензивността на трафика, която се
дефинира като обем на трафика за единица време.
Определяне на средната продължителност на едно повикване.
Най- голям дял общият трафик имат повикванията завършващи с разговор.
С ще означим продължителността на повикване завършващо с разговор.
- време за отговор на системата
- продължителност на слушане знак централа
- време за номеронабиране
- време за изпращане на повиквателен сигнал
T- време на чистия разговор
- време за освобождаване
- в зависимост от броя на цифрите и вида на номеронабирането.
При импулсно набиране на номер, който в има три цифри се определя по
следния начин:
0,5 е времето за избиране на една цифра
1сек е времето между цифрите
1,5сек е времето за комутация между цифрите
При тонално набиране се получава:
Най- съществено влияние върху общата продължителност на заемането
оказва продължителността на разговора. Това е случайна величина, чиято
функция на разпределение има показателен закон:
където Т е математическото очакване. Средната продължителност на
разговора може да се определи чрез следната формула:
брой на абонатите
брой на разговорите
средна продължителност
брой аналогови абонати- 300
брой ISDN абонати- 40
Общата продължителност на заемане, завършващо с разговор се получава
по следният начин:
При повиквания незавършващи с разговор, продължителността зависи от
причните. При случаите, когато виканият абонат не отговаря
продължителността на заемането се формира по следия начин:
В случаите на зает абонат продължителността на заемането се формира по
следия начин:
Заемания незавършващи с разговор поради грешка от страна на викащия
абонат ще означим с .Средната продължителност на едно заемане се
определя по следния начин:
Възможни са няколко начина за изчисляване на трафика в една система.
1. Интензивността на трафика е равна на сумарната продължителност на
времезаеманията, разделена на периода на наблюдение.
2. Трафикът е равен средният брой едновременно заети обслужващи
устройства за даден период от време.
3. Трафикът е равен на средният брой постъпили повиквания за средно
време на едно обслужване.
Използвайки първата дефиниция, ако в системата за интервал от време 60
мин., има 340 заемания, всяко с продължителност 195,75 сек. Трафикът А
може да се определи чрез формулата:
Определяне средната дължина на абонатната линия.
Максималната дължина на абонатната линия зависи от нормата на
затихване и от постояннотоковото съпротивление на линията.Общата
дължина на всички абонатни линии е:
Общият брой на абонатите в централата е:
Следователно средната дължина на абонатната линия е:
Площа на района на централата е и следователно:
Ако района на централата е квадрат, аналогично се показва, че:
т.е. средната дължина на абонатната линия се увеличава незначително.В
случая района на централата е паралелепипед с лице
S=a.b.c=200.20.10=40000 кв.м.На практика обаче, действителната дължина
на абонатната линия е по- голяма. За това ще приемем коефициент за
отношение между действителната дължина на абонатната линия и тази от
централата до терминала за 1.
3.2.Топология и оразмеряване на мрежата
За оразмеряването на телефонната мрежа ще използвам цифрова
учрежденска телефонна централа Varix content 840.
Основният конструктивен елемент на централата, по отношение на
механичната и конструкция е т.нар. рамка. Използват се четири типа рамки,
които се комбинират по различен начин.
Основните градивни елементи на централата са платки, които се
разполагат в етажни рамки и образуват четири основни типа етажи.
Имайки в предвид броят на абонатите на централата по задание, ще
използвам следните платки за конфигуриране на централата:
1. Платка централен процесор.
2. Платка управление на вход/изход- входно-изходния контролер,
разположен на тази платка, управлява обмена на данните между
модулите и извършва декодирането на сигналите, постъпващи от
централното управление към платка управление на прекъсванията.
Всяка такава платка поддържа комуникация с четири модула- заема 4
порта
3. Платка- Управление на прекъсванията- за всяка рамка се определя една
платка, чрез която се извършва декодиране и наблюдение на
прекъсванията, постъпващи от централния процесор към модулните
процесори. Управлението на прекъсванията приема сигналите от
периферните устройства, като ги препраща към централното
управляващо устройство, извършва управление на ИКМ сигналите,
формира основните сигнали при откриване на грешка.
4. Платка за аналогови абонатни комплекти- абонатните комплекти
представляват действителния интерфейс между терминалното
оборудване и централата. Функциите включват следене на абонатната
линия, защита от свръхнапрежения, протоколи по сигнализация,
преобразуване от 2- проводна в 4- проводна връзка, аналогово- цифрово
и цифрово- аналогово преобразуване. Ще използвам платка с осем
абонатни комплекта заемаща осем порта.
5. Платка цифрови абонатни линии- платката служи за включване на
цифрови абонатни линии по S0 интерфейс, заема осем порта. На всеки
порт се конфигурират по два напълно независими абоната. На практика
могат да се конфигурират повече от два абоната но при повече от два
заети станалите са неактивни. Към нея се включват цяла гама
комфортни телефонни апарати от серията SDxx. Те могат да бъдат със
или без вграден RS232 порт.
6. Платка цифрови абонатни линии по S2 интерфейс.
7. Платка за цифрови съединителни линии- избирам платка за включване
на цифрови съединителни линии по S2 интерфейс, заемаща един порт.
8. Платка комплекти за конферентна връзка- на една платка се разполага
два комплекта. Всеки комплект позволява изграждане на конферентна
връзка между трима абонати. Възможно е включване на двата комплекта
за изграждане на връзка между шест абоната. Платката заема четири
порта.
9. Платка приемници- на нея са разположени комплекти за
номеронабиране с три приемника на тонален набор и две авариини
включвания.
10. Платка компютърен интерфейс- чрез нея към централата
едновременно се включват печатащо устройство, операторският пулт на
телефонистка, и три РС.
11. Захранващ блок- на всеки етаж се монтира отделен захранващ блок.
Предназначението му е да осигури необходимите напрежения за
функционирането на платките, разположени на етажите:
В този блок са разположени генераторите на акустичните и
повиквателните сигнали за централата.
Различните конфигурации на централата се изграждат от четири типа
етажи. Отчитайки броят на абонатите по задание, избирам етаж състоящ
се от две рамки. Общият брой на етажите ще бъде четири.На първия
етаж се разполагат платка централен процесор, двете платки за цифров
автоматичен вход 2Mbit., две платки управление на
прекъсванията(едната с тактов генератор), платка компютърен
интерфейс, платка за конферентна връзка и осем места за поставяне на
платки с осем порта и четири места за поставяне на платки с четири
порта. Останалите три етажа ще съдържат по две платки управление на
прекъсванията, платки приемници и места за поставяне на платки с до
осем порта. Общият брой на модулите използвани при конфигурирането
на централата е:
- платки за аналогови абонатни комплекти- 38
- платки за цифрови абонатни комплекти- 2
- платки за цифров автоматичен вход 2Mbit- 2
- захранващ блок- 4
- платка приемници- 4
- платка управление на прекъсванията- 8
- платка компютърен интерфейс- 1
- платка за конферентна връзка- 1
- платка централен процесор- 1
Конфигурацията на етажите и разположението на платките е показано на
следващата фиг. 1.
П П П П П Ц П П П П П П П З А А А А А А У А А А А А П П У Б К К К К К Л П К К К К К П П П S2
П П П П П Ц П П П П П П П З А А А А А А У А А А А А П У Б К К К К К Л П К К К К К П П S0
П П П П П П П П П П П П З А А А А А У А А А А А П У Б К К К К К П К К К К К П П
П П П П П П П П П П Ц Ц П П П П П П З А А А А А А А А К К С С У У У У У Ц Б К К К К К К К К В И Л Л П П В/И В/И В/И У S2 S2
Фиг.4
Комуникацията между платка централно управление и платките за
управление на прекъсванията става чрез магистрален кабел. Връзката с
периферните платки става посредством интерфейсна шина разположена в
задната част на всеки етаж, чрез която се осъществява и интерфейса
между платките за управление на прекъсванията и периферните платки.
Всяка една от периферните платки (с изключение на платка управление на
прекъсванията), се разплита на куплунг, който се закача откъм страната на
интерфейсната шина.
В непосредствена близост до телефонната централа трябва да се осигури
непрекъсваемо токозахранване (UPS), за поддържане нормалното и
функциониране за минимум един час, при евентуално отпадане на
мрежовото токозахранване.
Електрически параметри:
1.Мрежово захранване на централата- 220/230V
Толеранс- от –15% до +10%
Честота- 50/60 HZ
1. Вторични напрежения:
+5V 22A
+12V 1A
-5V 2.2A
-48V 2.2A
-60V 0.3A
3.Параметри на абонатни линии:
- Захранване на аналогови абонатни линии
При съпротивление на шлейфа от 0 до 800 ом от 23.5 до 29.5 mA
Напрежение от 43V до 52V
- Дължина на аналогови абонатни линии
Максималната дължина на абонатните линии е:
При диаметър на проводника 0.6 мм - 4 км.
- Допустимо изолационно съпротивление
Допустимото изолационно съпротивление между ‘a’ и ‘b’ проводници и
между всеки от тях и ‘земя’ трябва да бъде не по- малко от 20 кОм.
4. Параметри на цифрови абонатни линии
Максималната дължина на цифровите абонатни линии е:
При диаметър на проводника 0.6 мм- 1.5 км.
Параметри разговорния тракт
- входен импеданс
- ехо
при 1000Hz >=18dB
при 1900Hz >=20dB
- затихване от асиметрия
при 300Hz >=46dB
при 1000Hz >=52dB
при 3400Hz >=46dB
- работно затихване ( при честота 1000Hz)
- преходно затихване (от 300 до 3400 Hz)
затихване в близкия край
затихване в далечния край
- Акустични сигнали
Акустичен знак централа
Честота 425Hz +-25Hz
Продължителност
Сигнал 240 ms
Пауза 240ms
Сигнал 240ms
Пауза 240ms
Сигнал 240 ms
Пауза 800ms
Акустичен сигнал “ контрол на повикването”
Честота 425Hz +-25Hz
Продължителност
Сигнал 960 ms
Пауза 4040ms
Акустичен сигнал” заето”
Честота 425Hz +-25Hz
Продължителност
Сигнал 200 ms
Пауза 480ms
Номеронабиране
Импулсен набор
Предаване
Импулс 60ms
Пауза 40ms
Междусериино време >670ms
Приемане
Импулс >= 20ms
Пауза 30ms
Междусериино време >210ms
Честотно избиране
Продължителност на импулса >=40ms
Продължителност на паузата >=50ms
Стойности на цифрите при честотно избиране
Толеранс на честотите +-1.8%
Ниво на честотния сигнал -3dB+-2.5dB
Качество на обслужване на системата.
Показателите характеризиращи надеждността на системата и техните
стойности трябва да бъдат следните:
1. Сумарното време на пълен отказ на системата трябва да бъде по- малко
от 0.5 часа на 20 години.
2. Вероятността за поява на неизправност в периферните съоръжения
трябва да бъде по- малка от 1.5гх10-6 за една линия, от където средният
брой повреди за една линия за година трябва да бъде не по- голям от
0.13. Средният брой повреди в периферните съоръжения за централата
съдържаща 340 линии за една годинае:
3. Ремонтопригодност- средното време за отстраняване на неизправност в
системата в 85% от случаите трябва да бъде по- малко от един час.
4. Средното време за откриване на неизправност- по – малко от 5 сек.
5. Коефициент на неготовност на системата- по – малък от 3х10-6.
6. Процент на неизправностите, отстранявани в рамките на 24 часа- не по-
малък от 80%.
Качество на обслужване на повикванията.
Показателите, характеризиращи качеството на обслужване на повикванията
имат следните стойности:
1. Вероятността за грешка по вина на централата при установяване на
съединение( независимо от вида на връзката и фазата на установяване
на съединението), трябва да бъде не по- голяма от 5х10-7.
2. Вероятността за закъснение на знак “централа” повече от три секунди в
часа на най- голямо натоварване не трябва да бъде по- голямо от 1х10-6
Организиране на цифровия автоматичен вход.
Както вече споменах при проектирането на централата, тя е
окомплектована с две двумегабитови платки за организиране на цифров
автоматичен вход откъм градската централа. Това означава, че на
разположение на абонатите ще има общо 60 телефонни канала за
двупосочна цифрова връзка.
По задание, учрежденската централа, трябва да се свърже към две градски
АТЦ по два оптични кабела, за осъществяване на резервиране при повреда
или прекъсване на единия оптичен кабел. Това означава, че всеки един от
двата кабела, трябва да може да поеме целият капацитет на централата
(входящ и изходящ), при отпадане на едно от трасетата.
ЦУАТЦ Varix не разполага с оптичен интерфейс. Двумегабитовите платки се
разплитат на четири усукани двойки. Общата скорост на цифровите потоци
идващи по двете оптични съединителни линии е 2х155Mbit/s. Това налага
използването на цифрова уплътнителна система на SDH ниво.
Регламентиране на SDH
Първите опити за формулиране на стандарти за синхронно оптично
пренасяне на сигнали са направени в САЩ. Те са известни като стандарти
SONET (синхронна оптична мрежа).
Според тях основната скорост на цифровия поток е 50Mbit/s, за разлика от
европейската 150Mbit/s. Това наложи създаването на съвместни работни
групи, които да разработят принципите на синхронната мрежа в
съответствие с изискванията на различните държави. Като резултат за
основна скорост в SDH се приема 155Mbit/s, в която могат да се
мултиплексират цифрови потоци от всички нива на плезихронната
йерархия.
Основни характеристики на синхронното предаване
1. Рамка от 125 микросекунди
Първата основна характеристика на синхронното цифрово предаване
е, че неговата рамка се състои от временни интервали с продължителност
125 μs. Това е свойство, което позволява комутация до ниво 64kbit/s.
Предимството е, че до нискоскоростните сигнали има директен достъп от
страна на по- високите нива и всички операции са байтово ориентирани.
Недостатък се явява джитерът от чакане, който възниква вследствие на
принципа на двустранно изравняване (стафинг), който се използва.
2. Мултиплексиране чрез наслагване на байтове
За разлика от плезихронната йерархия, при която мултиплексирането
е по битове, тук подреждането в синхронния транспортен модул е на основа
на мултиплексиране по байтове.
3. Унификация на цифровата йерархия
Синхронната мултиплексна структура, включва както северно-
американската, така и европейската плезихронна йерархия.
От всеки един цифров поток от йерархиите може да се образува общ
синронен транспортен модул, чрез съответната синхронна мултиплексна
процедура, т.е. всяка от съществуващите скорости в плезихронните
йерархии може да се мултиплексира в обща сорост на предаване 155Mbit/s,
съответстваща на първото ниво на синхронната цифрова йерархия. В тази
скорост, освен предавания информационен сигнал, се включват голям брой
заглавни страници, които се слагат в началото на рамката и пренасят
съответната служебна информация.
4. Слоеста структура
Едно от свойствата на синхронното цифрово предаване е фактът, че
структурата на рамката е организирана според концепцията за слоеста
структура. Най- общо, един цифров сигнал се пренася по йерархията през
път, мултиплексор, регенераторни секции и физическа преносна среда.
Всяка секция от преносната процедура може да се разглежда като
формираща еди слой и от тук целият пренос на цифровото предаване може
да се диференцира във всеки един слой- слой на пътя, слой на
мултиплексната секция и слой на физическата среда. Често слоят на
мултиплекасната секция, заедно със слоят на регенераторната секция, се
нарича слой на секцията, а слоят на секцията заедно с физическия слой, се
нарича слой на преносната среда.
В съответствие със слоестата структура е организирана и рамка в
синхронния транспортен модул. Тя се състои от девет реда, всеки с по 270
байта. На следващата фигура е показана организацията на рамакта.
1……………………9n 270n
1
3
Заглавна информация на Регенераторната секция Заглавна страница на слоя на пътя от по- висок Заглавна информация на слоя Пойнтер (указатела) ред на пътя от по- нисък ред
(включена в пространството на товара)Заглавна информация наМултиплексната секция
4
5
9
фиг.5
Рамката е разделена на пет области, четири от които осигуряват
заглавните информации, използвани за управление на функциите на
различните слоеве. Заглавните информации на регенераторната и
мултиплексната секции съответстват на функциите на регенераторната и
мултиплексната секции, а заглавната информация на пътя- на слоя на пътя.
Заглавните информации на пътищата от по- нисък ред са разположени
винаги в пространството на товара на синхронния транспортен модул.
Предимството на концепцията за слоеста структура се състои в това, че на
практика в процеса на пренасяне на сигнала се извършва “разпределение
на работата”, при което всяка една стъпка на преобразуване или обработка
на сигнала може да се извърши независимо от останалите.
5. Синхронност на основните модули
Всички модули и съдържанието им са синхронизирани,
вследствие на което лесно се осъществява отделяне, въвеждане или
комутация на цели основни модули (фиг.6).
155 Mbit/s
2M 2M 2M
155Mbit/s 155 Mbit/s
2 Mbit/s
2M 2M 2M
155 Mbit/s
мултиплексор кросконектор
Nx2 Nx2
отделяне на
канали
фиг.6
Синхронизацията на цялата синхронна цифрова йерархия се извършва
чрез непосредствено въвеждане на пойнтери по време на процеса на
синхронното мултиплексиране. Синхронизацията чрез използване на
пойнтери съответства на процедурата на двустранно изравняване от
гледна точка на плезихронното мултиплексиране. Смесването на цифрови
потоци с различни скорости и подреждането на байтовете в рамка е
гъвкаво.
Синхронните мултиплексори могат да поемат трафик от всеки един от
стандартните плезихронни интерфейси. На практика се извършва директно
мултиплексиране, което елиминира междинната обработка на цифровите
потоци.
6. Синхронни интерфейси
Синхронните интерфейси са оптични. Стандартът за синхронна
йерархия включва синхронно кодиране, което най- често е скремблиране.
Цялата обработка на сигнала, необходима за пренасяне по оптичните
съобщителни линии, е включена в процеса на формиране на рамката.
Вътре в интерфейсната скорост са включени канали за поддръжка, контол и
управление.
7. Синхронни потоци от по- висок ред
По- високите скорости на предаване се дефинират като цяло число на
155Mbit/s, в порядък nx4.
За организиране на автоматичния вход, ще използвам STM-1 мултиплексор
UMUX 1500 (универсален мултиплексор), на Швейцарската фирма ASCOM.
UMUX 1500 е универсална преносна система, принадлежаща към
фамилията UMUX, осигуряваща максимален трафичен капацитет и висока
степен на функционалност, включваща три интегрирани нива на обработка:
- SDH (STM-1) с възможност за обработка на ниво VC-12 (отделяне на
63х 2Mbit/s сигнал).
- Кросконект на ниво 2Mbit/s (128х 2Mbit/s).
- Кросконект на ниво 64 или nx64kbit/s (8x2Mbit/s).
Наличието на SDH (STM-1) интерфейси позволява системата да се
използва за достъп до SDH транспортна мрежи или да се изгради мрежа от
системи UMUX 1500 на ниво STM-1 включително и смесени мрежи с SDH и
PDH линии за връзка между отделните системи.
UMUX 1500 може да поеме комбинация от различни интерфейсни модули.
Системата поддържа стандартите V5.x за свързване към цифрови
PSTN/ISDN централи.Може да бъде конфигуриран като IP модул за
концентриране на трафика, в обединение с xDSL настолни модули.
Осигурява SDH STM-1 свързване към основната мрежа.
За да се осигури съвместното действие на UMUX системата с различните
интерфейсни модули, са необходими: минимална платформа- основна
система и система за управление. Основната система се състои от
следните модули:
- UMUX събрак
- Контролен модул
- Токозахранващ модул
Контролния и токозахранващия модул могат да бъдат пригодени да
осигуряват хардуерно резервиране 1+1.
Мрежовия елемент на системата се състои от:
- основна система
- интерфейсни модули според осъществяваното приложение
- модули за дистанционно управление.
Многобройна паралелна BUS структура на системата:
SBUS Untis
PBUS Units
SBUS/PBUS
Units
PBUS
SBUS
SINIO
SINVA
SINAK
PSONV
PSON2
LOMIF
PHLC1
PHLC2
-48 Vdc
Network Element
Sistem Interface
Manadement
Alarming
Sinchronisation
-5 Vdc
UBUS Units
Фиг.7
Системата UMUX 1500 предлага различни модули за задоволяване на
потрбителските интерфейси:
- STM-1 оптичен модул
Оптичен интерфейс G.957 S1-1 или L1-1 за един или два оптични
модула.
- ISDN BRA интерфейс
UBUS
POSUS
POSUS
PowerSupplyPOSUS
Sistem Contol COBUX
Sistem Control COBUX
В комбинация с NT1 осигурява S0 интерфейс откъм страна на
централата. Линиен код 2B1Q.
- ISDN BRA интерфейс
В комбинация с NT1 осигурява S0 интерфейс откъм страна на абоната.
Линиен код 2B1Q.
- Интерфейс G.703/G.704(2Mbit/s)
Може да се конфигурира като N*64kbit/s,G.703; 2Mbit/s(G.704).
Импеданс на линията- 75Ω или 120Ω.
- Интерфейс за данни
Може да се конфигурира като nx64kbit/s, по V.24; V.35.
- Двупроводен абонатен интерфейс
- Двупроводен интерфейс по съединителна линия
- Интерфейс за Ethernet мрежа 10 Tbase
- HDSL интерфейс по медна двойка
Системата разполага и с много други интерфейсни модули, които обаче
нямат отношение към настоящи проект.
Конфигурацията на мултиплексора необходима за преобразуване на двата
входни 155Mbit/s цифрови потока до ниво 2Mbit/s, ще съдържа:
1. UMUX събрак.
2. Управляващ модул COBUX 1+1 за резервиране
3. Захранващ модул POSUS. Не е необходимо резервиране на
захранващия модул заради конфигурацията на мултиплексора.
4. STM-1 оптичен модул с два оптични порта- SYNIO.
5. Модул LOMIF съдържащ осем порта 2Mbit/s по G.703.
Оптичен модул SYNIO- на следващата фигура е показано STM-1 структура
на мултиплексиране съответстваща на препоръка G.707.
X1 x1 139264 kbit/s
STM1 AU-4 VC-4 C-4AUG
X3
X3
34368 kbit/s
X7 x7
X1
6312
X4 x3
2048
1544
фиг.8
C-n
пойнтери мултиплексиране изправяне планиране контейнер- n
SDH мултиплексиране в UMUX1500
Системата със оптичния модул SYNIO дава функции на мултиплексиране
за VC-3 и VC-12 както е показано на следващата фигура.
SYNIO
X1 x1
X1 x1
TU-2 VC-2 C-2
TU12 VC12 C-12
TU11 Vc11 C-11
C-3
VC-3TU-3TUG3
VC-3AU-3
TUF2
STM1
AUG
STM1
AUG
X1 x1
2048kbit/s
фиг.9
AU-4
VC-4
TU12
TU12
VC12 VC-3
VC-4
AU-4
TU-3 TU12
VC-3 VC12
TU-3
TU-3
VC12
C-12
8х2Mbit/s интерфейсен модул LOMIF
Този модул съдържа осем електрически интерфейса съгласно ITU-T,
препоръка G.703, за 2Mbit/s трафичен сигнал.
Всеки от 8х2Mbit/s сигнал, може да бъде завършек, ако структурата му
съгласно ITU-T G.704, е демултиплексирана в 31 тайм- слота, вски по
64kbit/s. Крайният сигнал и неговия тайм- слот, могат да бъдат използвани
за 1/0 кръстосана връзка.
8x2Mbit/s интерфейс са намира на предния панел на модула. В зависимост
от кабела, са възможни 120Ω и 75Ω терминирани.
Двата 155Mbit/s, цифрови потока, след оптичен разпределител се довеждат
до двата оптични порта на оптичния модул SYNIO.
След отделяне на сигнали на ниво 2Mbit/s,(чрез модул LOMIF), два от тях
трябва да се свържат съответно към двете двумегабитови платки за
автоматичен вход на телефонната централа. Останалите шест могат да
останат за резерв.
Отчитайки факта, че двумегабитовите платки се разплитат на симетрична
усукана двойка, а 2Mbit/s сигнал излизащ от модул LOMIF на мултиплексора
е на коаксиален кабел (BNC), усуканите двойки трябва да се свържат с
коаксиален преходник за 75Ω.
На следващата фигура е даден общ изглед на конфигурацията на
Мултиплексора.
Фиг.10
Мултиплексната система заедно е с прилежащите към нея кабелен носач и
дефлектор за отвеждане на топлината ще бъдат поставени в 19” шкаф. Под
него ще се намира оптичния разпределител. Най- от долу ще се разположат
батерии за осигуряване на непрекъсваемо токозахранване при евентуално
отпадане на мрежовото токозахранване. На следвеащата фигура е
показана подредбата в 19” шкаф.
капак
капак
мултиплексор
кабелен носач
дефлектор за топлина
оптичен разпределител
капак
батерии
Фиг.11
3.3.Номерационен план
Целта на на номерационния план е да свърже по подходящ начин всеки
абонат със собствен номер в рамките на селището, страната и световната
мрежа. При изграждането на номерационния план има стремеж да се
използват по- малко цифри за по- голямо удобство на абонатите. Намалява
се вроятноста за погрешно избиране, намалява се непроизводителното
заемане на съоръженията и т.н.
МККТТ ограничава дължината на телефонния номер при международно
избиране до 11 цифри. Той съдържа:
1. Код на зоната в света- състои се от една цифра и разделя света на
девет зони.
2. Код на страната- състои се от една или две цифри.
3. Код на зоната в страната- определя се от националния
номерационен план и разделя страната на зони.
4. Код на централата- идентифицира крайната централа към която е
свързан абоната- състои се от една, две или три цифри.
5. Код на абоната- той зависи от големината на централата. Най-
често е четири или повече цифри.
Номерационния план трябва да удовлетворява бъдещото разширение на
централата. Той трябва да бъде икономичен спрямо използваните цифри. И
не на последно място трябва да се каже, че номерационния план пряко
свързан с използването на различни тарифи за таксуването на разговорите.
Номерационния план може да бъде открит или закрит. Открития
номрационен план, не е с фиксиран брой на цифрите. Броят на цифрите,
които трябва да се наберат за дадено повикване се определя от броя на
комутационните стъпъла през които трябва да се премине.При закрития
номерационен план се набира еднакъв брой цифри за всяко повикване.
Отчитайки броя на цифрите на абонатите избираме открит номерационен план.
Номерът на всеки абонат ще се състои от три цифри плюс още четири идващи от
градската централа по цифров автоматичен вход.Списък на вътрешните номера:
200 231 262 293 334 365 396 427 458 489 520
201 232 263 294 335 366 397 428 459 490 521
202 233 264 295 336 367 398 429 460 491 522
203 234 265 296 337 368 399 430 461 492 523
204 235 266 297 338 369 400 431 462 493 524
205 236 267 298 339 370 401 432 463 494 525
206 237 268 299 340 371 402 433 464 495 526
207 238 269 300 341 372 403 434 465 496 527
208 239 270 301 342 373 404 435 466 497 528
209 240 271 302 343 374 405 436 467 498 529
210 241 272 303 344 375 406 437 468 499 530
211 242 273 304 345 376 407 438 469 500 531
212 243 274 305 346 377 408 439 470 501 532
213 244 275 306 347 378 409 440 471 502 533
214 245 276 307 348 379 410 441 472 503 534
215 246 277 308 349 380 411 442 473 504 535
216 247 278 309 350 381 412 443 474 505 536
217 248 279 310 351 382 413 444 475 506 537
218 249 280 311 352 383 414 445 476 507 538
219 250 281 312 353 384 415 446 477 508 539
220 251 282 313 354 385 416 447 478 509 540
221 252 283 314 355 386 417 448 479 510
222 253 284 315 356 387 418 449 480 511
223 254 285 316 357 388 419 450 481 512
224 255 286 317 358 389 420 451 482 513
225 256 287 318 359 390 421 452 483 514
226 257 288 319 360 391 422 453 484 515
227 258 289 320 361 392 423 454 485 516
228 259 290 321 362 393 424 455 486 517
229 260 291 322 363 394 425 456 487 518
230 261 292 333 364 395 426 457 488 519
4.4. Проектиране на оптичните съединителни линии
4.4.1. Международни изисквания и изисквания на БТК за:
- Кабел за външно полагане
- Кабел за вътрешно полагане
- Оптични съединители
- Съединителна оптична муфа
- Оптичен съединител
Кабел за външно полагане- едномодов оптичен кабел работещ при
дължина на вълната 1300nm и 1550nm, одобрен от ITU- T с препоръка
G653.
Кабел за вътрешно полагане- спецификация на вътрешен кабел.
Всички спецификации са в съответствие с техническите изисквания за
външен влакнесто оптичен кабел, с изключение на кабелната структура,
която трябва да бъде неметална. Вътрешния кабел трябва да
удовлетворява условията за не разпространение на горене и отделяне на
токсични газове при горене.
Описание на кабела- в зависимост от употребата си кабелът трябва да се
състои от:
- едно влакно
- 6, 12 или 24 влакна или повече
Вторично покритие- трябва да бъде покрито с вторично покритие или микро
тръба с желе като пълнеж. При плътно вторично покритие влакното е
обвито първо с мек слой и второ с твърд слой. И двата случая външия
диаметър трябва да бъде 0.9+_0.1 мм.
Централен силов елемент- допуска се използването на централен
елемент в конструкцията от подсилено фибростъкло с полимерна обвивка.
Периферен силов елемент- силовият елемент от арамидна прежда е
разположен под кабелната обвивка равномерно около кабелната
сърцевина.
Външна обвивка- трябва да се състои от един или повече слоя от
неразпространяваща горенето, светлинно стабилизирана пластмаса не
съдържаща свободни халогенни елементи.
Физични и механични параметри
Температурен обхват- трябва да бъде както следва
- за експлоатация- от –10 до +10 градуса.
- за съхранение- от –20 до +70 градуса
- за монтаж- от 0 до +40 градуса
Диаметър на първично покритие- трябва да бъде 250+_ 10μm
Сила на опън- трябва да бъде не по- малка от 250N
4.4.2. Видове оптични съединители- оптичните съединители трябва да
бъдат FC/PC или FC съвместими едномодови съединители с
конфигурация щифт- адаптер- щифт и винтов механизъм за
свързване.
Оптични параметри:
Затихване- максималното внесено затихване на оптичните съединители
трябва да бъде 0.5 dB в оптичните обхвати λ=(1310+_30)nm и
λ=(1550+_20)nm
Загуби от обратно отражение- загуби от обратно отражение от съедините в
оптичните обхвати λ=(1310+_30)nm и λ=(1550+_20)nm трябва да бъдат в
следните граници:
- по големи от 35dB
Механични параметри
Сила на опън- максималната допустима сила на опън, приложена върху
монокабел, трябва да бъде не по- малка от (100+_5)N, скорост на
прилагане на силата 5N/s. Максималната допустима сила на опън,
приложена върху оптичен съединител монтиран на оптично влакно с
вторично покритие, трябва да бъде не по- малка от(5+_0.5)N, скорост на
прилагане на силата 0.5N/s. Точката на прилагане на силата трябва да
бъде на 0.3 m от края на съединителя. Загубите в съединението по време
на изпитанието не трябва да се променят с повече от 0.2dB. загубите от
обратно напрежение се контролират преди, по време и след провеждането
на изпитанието.
Стабилност на затихването на съединението- загубите в съединението
след 500- кратно съединяване и разединяване не трябва да се променят с
повече от 0.2dB. Загубите от обратно отражение се контролират преди, по
време и след провеждане на изпитанието.
Устойчивост на вибрации- съединителят трябва да издържа изпитване на
вибрации.
Климатични изпитвания- правят се при:
- сух студ
- висока температура
- влажност комбинирана с висока температура
Изпитвания- всички изпитвания трябва да се провеждат по определени
ETSI стандарти.
Изпитванията на отделните партиди съединители се провеждат върху
случайни извадки от дадена партида. Минималният размер на една извадка
е 10 образци.
4.4.3. Съединителна муфа- муфата за оптични кабели трябва да
осигурява защита срещу външно влияние и механична защита за
съединения за всички видове външни и вътрешни влакнесто оптични
кабели.
Те могат да се използват за свързване на кабели в канални шахти и
за директно полагане в земята. Изделията трябва да отговарят на
следните функционални изисквания:
- корпусът на муфата трябва да бъде изработен от полимерни
материали.
- металните части на муфата трябва да бъдат устойчиви срещу
корозия.
- компонентите на изделието трябва да издържат съхранение при
температури от –30 до+60 градуса.
- Компонентите на комплектите муфи не трябва да имат дефекти, които
биха повлияли неблагоприятно върху работната характеристика на
изделието.
- Температурния монтаж на муфата трябва да бъде в границите от –5
до +46 градуса.
Функционални изисквания- визуален контрол
Муфата като система и компонентите й не трябва да имат дефекти, пори,
пукнатини и видими с невъоръжено око включвания. Не трябва да се
наблюдават дефекти, които ще повлияят неблагоприятно върху
качествените характеристики на изделието.
Изисквания и критерии- херметичността на муфата трябва да бъде
проверена чрез прилага на налягане 40kPa за период от 15 мин. при
потопена във вода муфа при стайна температура. Муфата трябва да се
смята за херметична, ако на съществува непрекъснат поток от въздушни
мехурчета, излизащ от нея.
Необратимо нарастване на оптичното затихване
То трябва да бъде измерено, като се използва оптичен източник и
измерител на мощност, работещ при λ=1550+_20nm. Нарастването на
затихването не трябва да надвишава 0.1 dB за всяко входящо влакно.
4.4.4. Оптичен разпределител- оптичният разпределител трябва да
организира и защитава свързванията на влакнесто оптичния кабел.
Конструкцията трябва да гарантира лесен достъп до всички връзки и
заварки. Оптичният разпределител трябва да съдържа една или
повече касети за защита на заварките между оптични влакна между
вътрешни кабели и оптичните съединители с опашки. Оптичният
разпределител трябва да бъде проектиран за използване в сградата
на централата.
4.4.5. Баланс ма мощностите
Основните параметри, които участват в изчисляването на баланса
на мощностите са:
1. Номинална мощност на излъчване на оптичния предавател
( лазарен диод LD, полупроводников диод LED)
2. Чувствителност на оптичния приемник (лавинен диод PD, PIN
фотодиод)
3. Константа на затихване на оптичното влакно
4. Дължина на оптичната линия (от оптичен предавател до
оптичен приемник) L км.
5. Максимално допустимо затихване на оптичните заварки
6. Брой на заварките
7. Загуби в пасивния оптичен разпределител
8. Брой на пасивните оптични разпределители
9. Запас от оптична мощност
Основните уравнения на баланса на оптичните мощности са:
-
- - ( А- общи загуби)
-
След заместване получаваме следния баланс на мощностите:
1.
2.
3.
Тези неравенства удовлетворяват приемо-предавателната апаратура.
Запасът от 3 dB дава възможност за увеличаване на затихването в
предавателя и приемника в следствие на стареенето.
2.4.1. Строителство на оптичната линия
Извън сградата кабелът трябва да се изтегли в защитна тръба от
полиетилен с висока плътност. Използват се тръби с външен диаметър 32 и
40 мм.
Свързването на отделните дължини защитни тръби става чрез
съединители, които осигуряват непрекъсната връзка на тръбите.
Изтеглянето на оптичния кабел в защитната тръба става с помощта на
лебедка, чрез предварително изстрелване на стоманено въже в тръбата.
Барабан със строителна дължина 2000м се разполага около средата на
участъка. Изстрелва се чрез сгъстен въздух стоманено въже в посока
обратна на изтеглянето, като в края на въжето има закачен водещ
уплътнител и противоусукващ елемент. Сгъстеният въздух се подава от
компресор. След това директно се изтегля оптичния кабел. Останалата част
от кабела на барабана се навива на осморака и по аналогичен начин се
изтегля в другата посока.
В сградите се изтегля и/или полага стационен кабел, чиято цел е да свърже
външният(съединителен) кабел с оптичния разпределител. Свързването
става в кабелно помещение. Трасето на кабела в сградите се изгражда с
добре укрепени метални скари, върху които се укрепва чрез пластмасови
превръзки оптичния кабел.
Отделните строителни дължини на оптичния кабел се свързват в муфи за
оптични кабели.
В двата края на оптичната линия са разположени оптични разпределители.
В тях се осъществява връзката на отделните влакна от стационния кабел
чрез оптична опашка с оптичен съединител от определен тип изведени на
предния панел на оптичния разпределител. Свързването на стационния
кабел с оптичините опашки става чрез заваряване, като защитени заварки и
резерви от оптичните влакна са организирани и защитени в сплайс-касети в
самия оптичен разпределител.