ОСНОВИ НА ФИЛОСОФИЯТА

НА

СЪВРЕМЕННИТЕ РОЗЕНКРОЙЦЕРИ

ОТ

ЯН ВАН РАЙКЕНБОРГ

ВТОРО ИЗДАНИЕ

РОЗЕКРЕЮС ПЕРС

СОФИЯ, 2010

Превод от немски език

Elementare philosophie des modernen rosenkreuzes

Оригинално заглавие:

Elementaire wijsbegeerte van het moderne rozenkruis

Първо холандско издание 1950 г.

Интернационална школа на Златния Розенкройц

Лекториум Розикруцианум

Седалище:

Bakenessergracht 11-15, Haarlem, Niederlande

www.lectoriumrosicrucianum.org

www.lectorium-rosicrucianum.bg

ISBN 978-954-92685-1-5

© 2010 РОЗЕКРЕЮС ПЕРС, СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ

ПРЕДГОВОР КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1950

Тази книга е предназначена за онези, които, подтиквани от спомена за един предишен, божествен живот, искат да се ориентират в Универсалната философия на розенкройцерите. Съдържанието представлява преработка на поредица от лекции, изнесени в периода 1944/1946 г. под формата на курсове.

Нека тази книга намери своя път към многото търсещи и помогне там, където това все още е възможно.

ЯН ВАН РАЙКЕНБОРГ

ПРЕДГОВОР

Когато през 1950 г. излезе първото издание на Основи на философията на съвременните розенкройцери, Ян ван Райкенборг написа в нея, че още преди 25 години Братството на Златния Розенкройц е поставило основата на едно практическо, гностично-трансфигуристично учение за 20-и и 21-и век. „Ние се обръщаме към вас от името на Братството на Златния Розенкройц и ви съветваме да обърнете внимание на неговите философски, универсални, гностични белези.”

Книгата, която ви представяме сега, съдържа описание на първата крачка по гностичния път, а именно фазата на ориентиране в Универсалната философия. Авторът изследва и обяснява значението на земната природа и я съпоставя с качествата на първоначалната божествена природа. Изследванията му са базирани върху „тъкането на Soma Psychikon” (сватбената дреха на Душата), за което още класическите розенкройцери говориха в манифестите от 1614 –1616 г. Така той излага един ясен и убедителен възглед за пътя, който съществува още от произхода на човечеството. Това е пътят, по който безсмъртната душа съзрява и трябва да служи като посредник между човека и Духа.

Набелязани са контурите на един всеобхватен гностичен план за развитие на цялото човечество. И сега, почти половин век след появата на първото издание, става ясно, че думите на автора не са изгубили нищо от своята сила. Жизнената реформа, която той застъпва, междувременно е станала актуална за мнозина. Това, което по негово време е било в по-голямата си част все още скрито, сега е достъпно за всеки. Основи на философията на съвременните розенкройцери съдържа богата информация за онези, които търсят истинския път, отхвърляйки всякаква измама, заблуда и лъжа. Ян ван Райкенборг изследва и описва какви сили се крият зад йога, негативния окултизъм и астрологията – понятия, част от които са термини като медиум, махало и други подобни. Преди половин век малко се говореше за такива неща. Думата „паранормално” беше почти непозната, а така наречените „свръхестествени явления” се причисляваха към спиритизма, хипнозата и магнетизма.

За да посочи разликата между пътя, по който хората вървят сега, и този, по който би трябвало да вървят, авторът ясно описва безпощадното въздействие на никотина, алкохола и средствата, които разширяват или замъгляват съзнанието. Той обяснява също така защо съвременният розенкройцер няма отношение към политиката. Обясненията за схващането на съвременните розенкройцери за грехопадението на човешкия род, за отношенията между мъжа и жената, за молитвата и Библията, представляват едно съкровище от

безценна информация. Конкретните указания на автора не само осветляват мисленето, но и освобождават философското виждане от спекулации. Гностичният път е път на делото.

Основи на философията на съвременните розенкройцери може да се разглежда като първата фаза от един троен план. Първата крачка е изследването на новите възможности за човечеството. Във втората фаза ясно се очертава целта, а в третата се показва практическият път, по който тази цел може да бъде постигната.

РОЗЕКРЕЮС ПЕРС

І

ТРИТЕ СПОСОБНОСТИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ СЪБУДЕНИ

За да си изгради известна представа за философията на съвременните розенкройцери, интересуващият се читател не може да се задоволи с едно повърхностно запознаване. Той трябва да съзнава, че започва едно трудно изследване, изискващо цялото му внимание и дълбоко осмисляне. Философията на розенкройцерите не прави наблюдения върху живота въобще, а разглежда живота на ученика. Тя е много лична и затова читателят много често ще има усещането, че Духовната школа се обръща непосредствено към него.

Разбира се този подход има и своите не много приятни страни, защото е възможно да породи чувства на гняв и раздразнение. Точно поради това обаче го предпочитаме, защото читателят трябва да бъде обезпокоен, учебният материал трябва силно да го ангажира, да го атакува и да въздейства преди всичко върху неговите интелектуални интереси. Всеки, който се запознава с истинската литература на розенкройцерите, трябва добре да разбере, че за сътрудниците на Духовната школа не е важно да демонстрират литературни или научно-теоретични таланти, за да поддържат земни и материални интереси, а да вършат работата си в служба на Духовната школа дори и тогава, когато тази дейност напълно се противопоставя на техните лични и материални интереси, както е в повечето случаи.

Изпълнявайки своята мисия, съответстваща на духовното му състояние, авторът свидетелства пред човечеството в името на Великото светлинно братство, известно под много имена, като например Духовна школа на Братството на Йерофантите, Мистерийна школа на Христос Йерофант, Вътрешната църква, Орден на Мелхиседек, Орден на Розата и Кръста и много други.

Според нас ученикът, запознавайки се с тази книга, трябва да я почувства така, сякаш Братството се обръ-ща директно към него. При този контакт личността на автора и организационният апарат на Лекториум Розикруцианум изцяло отстъпват на заден план.

Това доказва, че Братството, за което ние искаме да свидетелстваме, не е някакво сдружение, организация или църковен институт. Ние говорим за една Школа. И изучавайки тази книга, вие в известен смисъл се намирате в нейното Преддверие. Но понятието школа тук трябва да се разбира по различен начин. В нея личността не се упражнява чрез интелектуални методи, не се тренира биологичното мозъчно съзнание; тук няма изпити и не се раздават дипломи.

Школата на розенкройцерите апелира към трите способности на човека, които в неговата чудна микрокосмична система се намират в латентно състояние. Школата се опитва да събуди тези три способности и да ги приведе в действие въпреки многобройните пречки. Щом в ученика се изяви нещо от тези три способности, между него и Школата възниква желаната връзка. Тогава ученикът вижда, разбира и изживява всичко, което Школата му предава, всичко, с което тя непосредствено го свързва.

Когато това фундаментално свързване е постигнато, ученикът съвсем съзнателно разбира необходимостта и ползата от всичко, което Школата го съветва. Така става ясно, че Школата не представя една популярна вяра, а води до едно ясно и позитивно знание – не в смисъл на натрупване на фактически материал и догми, учения, хипотези и т.н., които в крайна сметка отново оставят човека с празни ръце, а едно разбиране, прозрение, едно вътрешно притежание – неотразимо и абсолютно.

Когато връзката между Школата на розенкройцерите и заинтересувания читател се осъществява на тази основа, вече не може да става дума за авторитет или повърхностно следване, а за вътрешно познание, за съзнателно следване на един път, който вътрешно е разпознат като истинен.

Три латентни способности трябва да се събудят в живота на ученика: способността на една нова воля;способността на една нова мъдрост;способността на една нова дейност.

Човекът притежава воля, но, от една страна, тя е разконцентрирана, а от друга – експериментална, или спекулативна. Резултатът от едно волево усилие никога не може да бъде предвиден със сигурност. Но ако случайно успеем, пропускаме страничните явления или последствията от едно евентуално предизвикано противоречие. Ето защо човекът е обграден от страх и грижи вследствие на живота, който води според собствената си воля. Човешката воля никога не е освобождаваща и освен това винаги е свързана с кръвта. Това означава, че волята е абсолютно зависима от силите и възможностите, заложени в кръвта.

Човекът разполага и с известна мъдрост, която тук трябва да се разбира като интелектуална способност, като разумно-мозъчен капацитет. Ученикът разбира, че въпреки тези способности, човек е напълно зависим от външните, т.е. от видимите триизмерни явления. Не напразно в Библията се казва: „За Бога човешката мъдрост е глупост.” Абсолютното познание никога не може да се постигне от човек, живеещ чрез сетивата. Това, което хората наричат мъдрост, е форма на наблюдение, усвоено от нашите сетивни органи, повлияно и осакатено от възпитанието и от състоянието на кръвта.

Човекът развива също така и някаква дейност. Но резултатът от тази дейност не е ли често твърде печален? Нима тази дейност е нещо повече от активност за„хляб и зрелища”? Човешката дейност обикновено е изцяло под знака на борбата за съществуване, на „прекарване на времето”, евентуално с малко духовна романтика – всеки според потребностите си.

Триединството от воля, мъдрост и дейност, изявени в земната природа, е свързано освен това и с един огнен природен инстинкт, наречен влечение, желание. Това триединство, свързано с желанията или природните инстинкти, е също така отговорно за развитието на биологичното съзнание, на съзнанието на аза. Най-типичното качество на това съзнание е себеутвърждаването. Егоизмът и желанието са изключително спекулативни и непостоянни. Когато хората се разочароват от определени опитности, те се прехвърлят от един обект на друг и в неволята си просто жонглират с предположения и други недействителни образи. Почти всички религиозни пориви са резултат от опити за себеутвърждаване и задоволяване на желанието.

Ако ученикът ясно осъзнае това състояние, той би трябвало да почувства необходимостта от фундаментален обрат. Той би трябвало да се отврати от сегашното си състояние и вследствие на това да се опита да неутрализира желанието и стремежа си към себеутвърждаване.

Тук може да възникне въпросът как може да бъде постигната тази неутрализация. Ученикът повече не трябва да желае стария си начин на живот. Той трябва да се откаже от натрупаната псевдомъдрост и да се оттегли от драматичната игра на егоизма и желанието.

Някои хора са в състояние с лекота да извършат фундаментална промяна, когато става въпрос за доста плачевното състояние на религията, науката и изкуството. Несъмнено те осъзнават спекулативността на религиозните хипотези, липсата на освобождаваща сила в изкуството, както и безнадеждността и сатанизма в науката. Но много по-трудно е човек да се освободи от природните си инстинкти, защото той е от природата и във природата. Природните инстинкти ни привързват към стария живот много повече от религията, науката и изкуството.

В това отношение ученикът не трябва да се самозалъгва. Понякога може силно да се разгневи, когато става дума за препятствия, намиращи се извън него, но много по-добре би било да се бори срещу всичко, което го застрашава вътре в самия него. Ученикът на Розенкройцерската школа трябва всекидневно да си припомня

това. Да вземем например амбициите за обществена изява. Може би точно тук ученикът ще бъде готов да забие „духовния меч”. Освен това, налице е и ужасяващата заблуда на аза.

От нисшите амбиции и заблудата на аза произлиза ревността – една от най-коварните злини на човечеството. Завистта и ревността са една „ярост”, както казва псалмистът в „Песен на песните”, и говори за един „неугасим огън”. Ревността е обсебване, тя предизвиква убийствена, безпощадна омраза.

Затова поетът на мъдростта Соломон казва, че човекът, завладян от тези природни инстинкти „не взема и пара за откуп”, не се задоволява с подаръци, независимо колко големи са те, та дори и сам Бог да му подаде ръка, за да го изведе на небето. Той иска единствено унищожението на своята жертва чрез огъня на ревността. И резултата от това той нарича „справедливост”.

Затова фундаменталната промяна трябва да атакува в дълбочина всички природни инстинкти на човека. Ученикът трябва да започне борбата със самия себе си – една борба на живот и смърт!

Фундаменталната промяна е основа за пробуждането на трите нови способности, за които говори Духовната школа. Първо – една нова воля, запалена в Бог; второ – една нова мъдрост, която обяснява Божия план; трето – една нова дейност, която води до осъществяването на Божия план.

Тези три процеса, които Духовната школа осъществява от самото начало заедно с ученика, са ключът към едно ново битие, към процеса на новораждане, в което се състои цялата философия на съвременните розенкройцери. Осъществяването на тези три процеса зависи от фундаменталната промяна и от това, дали в съзнанието все още има спомен за първоначалното притежание на духа в човека.

Изявата и въздействието на този спомен могат да бъдат оскверняващи, окарикатуряващи или дори застрашаващи, но той дарява човека с една неизбежна склонност към изследване на скритата страна на явленията в живота. Вследствие на този праспомен човек се стреми да си обясни нещата и постепенно се развива една динамична способност, която ще му помогне да преодолее многобройните пречки, трудности и съпротивления, когато вече е разбрал Пътя.

Духовната школа развива в ученика новата воля чрез Духовния закон, новата мъдрост – чрез философията на Духовния закон, новата дейност – чрез прилагането на Духовния закон.

Духовният закон е божествената идея, която лежи в основата на света и човечеството.Философията на Духовния закон предава тази божествена идея на ученика. Тя осветява неговото съзнание

и му помага да прозре безкрайната си отдалеченост от духовната родина, разяснява му човешкото падение по отношение на божествената идея и го дарява с ясна представа за обратния път.

Прилагането на Духовния закон е осъществяването на божествената идея, суровият, неумолим обратен път – сломяването на човешката природа и нейните инстинкти и развитието на новия човек.

Духовният закон може да бъде наречен и Бог, от който ние сме се отделили. Философията на Духовния закон е Христос, който произлиза от Бащата с безкрайна любов, който за спасението ни се спусна при нас падналите и се остави да бъде пленен от материята. Прилагането на Духовния закон е като Светия Дух, който прокарва и осъществява процеса на новораждане. Истинската Духовна школа може да се разпознае по това, че тя никога не прави компромиси по отношение на този троен процес!

За читателя, който взема всички тези неща под внимание, тази книга има разяснителен характер. Ако някой по-късно пожелае да встъпи в Школата като ученик, трябва ясно да осъзнае, че тя поставя изискване за един процес на пречистващо и регенериращо обновяване. Без това изискване тя не би била Духовна школа.

Мистерийната школа на розенкройцерите желае да се свърже с всички интересуващи се и да сключи с тях съюз на абсолютно свободна, демократична основа. Това, което Школата очаква от учениците, го

демонстрира с поведението си, с жизненото си състояние. На ученика не се предлага нищо, което той не би могъл да постигне!

Духовната школа е едно работно поле, в което се раждат дела. Вследствие на това чрез трите сили, които се излъчват от Школата, в ученика се събуждат трите спящи в него състояния. Чрез взаимодействието между тези три свещени сили и ученика, той започва да желае това, което желае Школата, да знае това, което тя знае, и да върши това, което тя върши, с несломима дисциплина и доброволно послушание.

Който по този начин разбира мистериите на розенкройцерството и вътрешно ги изживява, е въодушевен от голям ентусиазъм и сияе от неукротима енергия и дълбока радост. С голямо смирение той застава пред непознаваемия огън на Духовния закон. Той стои с изправена глава пред светлината на Универсалната любов, защото е докоснат от философията на Духовния закон. Той очаква с широко разтворени ръце свещеното кръщаване в животворната вода на божествената регенерация, защото прилагането на Духовния закон изисква цялото му внимание и всеотдайност.

ІІ

ХРИСТОВАТА ЙЕРАРХИЯИЛИ ДУХОВНАТА ШКОЛА

Сега е необходимо да разгледаме по-отблизо Духовната школа и да представим по-конкретно нейната на пръв поглед абстрактна стойност.

В Духовната школа се изявяват и разгръщат трите сили, приписвани на Великото божество от всички световни религии. Божествената воля се свързва с понятието „Отец”, Божествената мъдрост – с понятието „Син” и Божествената дейност – с понятието „Свети Дух”. Затова в Духовната школа ние се свързваме с Бог и трите сили, произлизащи от Него. В Духовната школа ние се приближаваме до Бащата, Който ни среща в Сина и ни насърчава по пътя на новораждането чрез Светия Дух.

В Духовната школа ученикът се среща непосредствено със Светия Дух, с Утешителя, който свидетелства за Иисус Христос. В Духовната школа ученикът изживява срещата с действителния Христос, а това означава освободен от историческите и пълни с предразсъдъци догматични рамки. В Духовната школа ученикът опознава Бащиното сърце, което се разкрива на загубилия се и отново намерен син.

Тук не става дума за мистични халюцинации, за безотговорно превъзнасяне на Духовната школа, а за ясно познание и определен начин на мислене, като се надяваме, че ще можем да докажем това по-нататък. За да може ученикът да схване разумните причини за нашето становище, той трябва да е готов да мисли независимо, свободен от традиции и авторитети.

Ние твърдим, че всички многовековни спекулации по отношение на Бог, Христос и Светия Дух могат да бъдат развенчани във и от Духовната школа. Във и чрез нея понятието Бог и познанието за Неговото съществуване получават една здрава научна основа.

Какви са представите на човека от религиозните среди за Бог, Христос, Светия Дух и другите сили, за които се говори в Библията? Хората се произнасят много възвишено за тях и с голяма увереност по отношение на тяхното съществуване, а теологията смята, че ги познава по-специално. Всичко това обаче е във висша степен спекулативно вярване, основано на църковни или библейски авторитети. В действителност хората не знаят нищо!

Какво знае и какво изживява религиозният човек по отношение на Бог и Неговите божествени сили? Ако човек направи реална равносметка на личните си верски опитности, няма да остане почти нищо, освен експерименти, емоции и повторения. Наследствеността, проявяваща се в състоянието на кръвта, и непрекъснатото оживяване на една колективна мисловна форма са дълбоките причини за религиозния живот на масите.

Навиците и евентуално хармоничното минало, един мистичен дом и някои мистични заложби ни карат да поддържаме непокътнати външното и спекулативното. Ако сме откровени обаче, трябва да признаем, че всичко това ни оставя с празни ръце.

Ние сме убедени, че чрез Духовната школа половинчатият атеизъм и общото религиозно становище на безброй хора ще намерят своя край. Миналото на църквата и църковната практика, поведението на свещениците и другите духовни лица, държанието на така наречените „вярващи” отчужди мнозина от истинската религия и създаде в някои области едно не религиозно поколение. Отрицанието на тези невярващи има точно толкова стойност, колкото и признанието на така наречените вярващи.

Ние сме на мнение, че в света не може или вече не може да се говори за религия във висшия, спасителния смисъл. Затова една съвсем нова религиозна ориентация и едно ново духовно осъзнаване трябва да проправят път към истинското духовно издигане на света и човечеството.

Колко ново и всеобхватно трябва да е това религиозно ориентиране истински търсещият човек може да разбере само чрез дълбоко изучаване на Универсалното учение, което излага Духовната школа.

Чрез Духовната школа ние усещаме действието и присъствието на трите вездесъщи божествени сили и техните старания и грижи за нас и света. Чрез нея ние осъществяваме една връзка с тези три сили, така че можем да свидетелстваме от личен опит, от лично виждане и знание за Бог в настоящето, за Бог в нас и в света. За тази цел ние не се нуждаем от литературен или църковен авторитет и не можем да го предадем или натрапим на нашите деца.

Ученикът на розенкройцерските мистерии ще разбере, че ние не предявяваме претенции да въвеждаме понятие за абсолютния Бог. Ние само свидетелстваме за „Бог, изявен в плътта”, т.е. за божествените сили, които можем да опознаем и да изживеем чрез божественото докосване.

Логосът винаги се доказва чрез своето творение и своите създания. И когато вие откриете по какъв начин Той се доказва чрез своето творение и своите създания, тогава ще разберете същевременно и божествения спасителен процес, който Той също иска да ни изяви. Една такава изява никога не може да бъде поставена в граници и догми. Тя не може да бъде изложена в книга, никога не може да се изрази с едно единствено слово. Затова този, който поема по пътя на мистериите, остава винаги ученик. Неговото познание винаги остава зад откровението. Ако някой ученик обаче се концентрира върху познанието, но му липсва отвореност за откровението, той бива обхванат от закостенялостта на интелектуализма.

Приближаването към Божията мъдрост означава вечно пътуване от хоризонт към хоризонт. На тази философска основа розенкройцерите желаят да изпълняват работата в служба на човечеството.

Така от началото на времената съществува една Божествена йерархия, която се проявява във и чрез хората. В тази богочовешка йерархия действа тройната изява на Бог, за която вече говорихме.

Тази Йерархия включва всички онези, които или са се възпротивили на голямото изкушение, причинило човешкото падение в мрачното минало, или са се спасили и са успели да се завърнат в небесната родина.

Тази Йерархия се намира много близо до нас. Тя образува живото тяло на Бог. В продължение на еони тя се е развила като един могъщ организъм и става все по-силна, защото към този възвишен организъм се присъединяват все повече живи части.

Тъй като Йерархията винаги е в съответствие с Божието същество и Божия план, тя неизменно се влияе и озарява от великите космични и интеркосмични троични божествени сили. Затова може да се твърди, че ученикът я изживява като една дълбока истина: „Бог се е изявил на човечеството чрез Йерархията.”

По-нататък на читателя ще стане ясно, че Йерархията произлиза от човечеството и тъкмо поради това поддържа много силна кръвна връзка с всички, които се лутат в земната природа. Божествените сили, които си служат с тази Йерархия, също поддържат кръвна връзка с цялото човечество. Затова Христовата дейност, като изява на Логоса, не може исторически да се ограничи с една двехилядолетна епоха. Тя е едно докосване до вечността. В Иисус Христос ние виждаме един нов импулс на Христовата сила, една нова Христова изява с помощта на Йерархията. Същевременно Иисусовата изява обръща вниманието ни към едно несравнимо свещено събитие, защото в Иисус се осъществява най-тесният контакт между Божията сила и човешката кръвна сила. Иисус бе един от нас! Затова разбиращият ученик може да каже: „В Иисус Христос също и Христос стана един от нас.” Оттогава Божествената йерархия може с пълно право да се нарича и Христова йерархия.

Ето защо тази Христова йерархия, или Духовна школа, е един могъщ и възвишен жив организъм, състоящ се от многобройни части, които по дух и стремеж представляват едно цяло, въпреки че притежават извънредно развита индивидуалност. Христовата йерархия, или Духовната школа, прониква във всички области на духа и материята. Тя е жива и вездесъща. Ние я нарекохме: „Бог, изявен в плътта.” Тя е „всичко и във всичко.” Тя не може да бъде пренебрегната от никое човешко същество. Тя създава по необходимост Пътя, единствената школа, единствената възможност за истинско спасение.

Сега вече можем да формулираме изказването, без да оставим в интересуващия се впечатлението за тесногръдие и сектантство. Тази формулировка има за цел да достигне по преки пътища до сърцевината на Универсалното Христово старание. Напълно логично е след Христовата изява Духовната школа да носи името на Господен кръст и да подтиква учениците да прикрепят Червената роза на постигнатата цел в сърцето на този кръст.

Ученикът не трябва да се спира на историческите събития и да любопитства как е било това или онова. Не му е необходимо да разглежда под лупа текстовия материал, а да се дистанцира с абсолютно спокойствие от всички философски и теологични диспути и спорове. Нека други да изследват духовното разцепление в този свят и да се вълнуват от въпроса кой притежава истината и кой не. За изучаващия мистериите не е необходимо да се занимава с догматични лекции и да гони теологични рангове в университетите, за да има право на мнение по тези въпроси.

Пред човечеството тук и сега съществува едно изявяващо се, живо йерархично Христово същество, състоящо се от множество членове. Това е така наречената „невидима църква”, излъчваща светлина и слава във всички области на материята и духа. Никой не може да се изплъзне от въздействието на това същество, защото с помощта на една извънредно интелигентна и добре организирана система всички хора биват повлияни индиректно от Духовната школа.

Освен това осъществяването на директна връзка с Йерархията на Братството е възможно тогава, когато ученикът притежава спомена за предишното, изгубено човешко великолепие, както и готовността за фундаментален обрат. Ако тази готовност се доказва с търпеливо, постоянно и вярно жизнено поведение, ученикът върви по пътя, водещ до свързване с Духовната школа. Тази връзка означава, че той ще бъде приет в Христовата йерархия, ще бъде едно живо звено в Христовата църква. Възможно е казаното дотук да прозвучи на читателя малко чуждо. През всички времена обаче това е било известно, макар и често прикрито или преиначено, или е било на прекалено ясен, но въпреки това неразбираем език. Всички световни религии свидетелстват за съществуването на Йерархията, на Божието тяло, изявяващо се във и чрез човека. Всички религии са познавали и назовавали личности, принадлежащи към този жив организъм, и които са действали и са се стремели в съвършена святост и сила.

Всички религии са познавали своя пантеон на освободените. Често това е било причина за неправилни и извънредно опасни положения. Да вземем например римския католицизъм с неговия средновековен култ към светците и църковната му практика, при която от чисто езотерично своеволие и според църковната политика някои личности били провъзгласявани за принадлежащи към Христовата йерархия, докато други, които биха имали много по-сериозни причини да предявят подобни претенции, са били държани настрана от „пантеона” на католическата църква.

Така чрез земно своеволие и от църковни интереси бе създаден и развит един пантеон. Така възникна една църковна йерархия като имитация на Христовата.

В тази връзка споменаваме също и брахманизма, тибетския будизъм и исляма, които със своя пантеон от светци са попаднали под същата опасност от служене на външната форма.

Като естествена реакция на римокатолическия упадък Реформацията с право обяви война на пантеона на светците и на неговите опасни последователи и отхвърли римокатолическата йерархия.

По своята същност Христовата йерархия е абсолютно безименна, защото живите членове на Христовото тяло са едно в него. Ако бихме срещнали един или повече членове на Христовата йерархия, бихме могли най-много да предполагаме, че имаме работа с една или друга личност. Никой от тях не би декларирал себе си, освен като служител на Христос, на Духовната школа. Така се избягва опасността невежата паразитираща маса да създава пантеон от светци.

Надяваме се, че с нашите разяснения сме успели, без да се опираме на авторитети или на историята, да ви доближим до Троичното божествено същество, действащо в Духовната школа за спасението на човечеството, при това като една реална стойност, която днес може да се схване непосредствено и конкретно от всеки един.

Ако сега, читателю, вземем заради теб Библията и я разгърнем, ще се окаже, че не сме казали нищо повече от това, което със сигурност се намира в нея. Както вече казахме, ние цитираме Библията само в твой интерес, защото това, което обяснихме, е вярно не само защото се намира в нея. Но дори и да не е написано в Библията, казаното пак щеше да е вярно. Ученикът трябва да се издигне над писанията и всички външни авторитети. Тогава Истината ще се освободи вътре в него и винаги ще се изявява отново и отново като такава.

Тук бихме искали да насочим вниманието ви към Първо послание към Коринтяните, гл.12 и Послание към Ефесяните, гл.5, ст.30, където става дума за „частите на неговото тяло”, и към отделни цитати от философското Евангелие на Йоан: „Ние ще отидем и ще живеем при Него”; „Останете в Мен, както и Аз във вас ще остана”; „Всичко, което е Мое, е и ваше”; „Аз съм просветлен във вас”; „Аз им дарих великолепието, което Ти ми даде, за да са едно, както ние сме едно, Аз в тях и Ти в мен”; „Аз желая те да са там, където съм и Аз.”

Христос не се обръща към земните човеци или институцията, наречена „църква”, а към онези, освободени в Него от земната природа, наричани всички заедно в Библията „Еклезия”, което означава „Духовна школа”.

Откакто започнахме нашата работа чрез фундаменталната промяна и подтиквани от духовния натиск на спомена, ние приехме Духовния закон, философията на Духовния закон и прилагането на Духовния закон. Така се съгласувахме с Христовата йерархия, с Духовната школа, и отдолу нагоре, чрез магия и посвещение, стигнахме до нея. С дълбока благодарност сега можем да съобщим, че от 20-ти август 1953 година връзката с магнитната верига на Универсалното братство стана факт и че нашето младо Гностично братство бе прието за член на Йерархията1.

1 Виж също: Ян ван Райкенборг, Откровението на Гносиса в наши дни, част ІІІ, глава VІ и част ІV, глава І, Розекрeюс Перс, България,

2003 г.

ІІI

МАГИЯ2

Ако потърсим в речника значението на понятието „магия”, ще прочетем: „вълшебство; въображаемо изкус-тво, с което чрез тайнствени средства се постигат свръхестествени цели”. И по-нататък четем: „Като правило може да се приеме, че магията се среща при народи с по-ниска култура.” Твърди се също, че гърците и вавилонците придавали на магията известна философска основа и че преди всичко неоплатониците виждали в нея път, водещ нагоре. Заключението е, че в миналото това са били интересни явления, но при съвременното ниво на образованост човек стои над подобни детинщини. Всичко, което съставителите на речника съобщават по-нататък, е толкова невежо и ненаучно, че просто захвърляме книгата.

Това не трябва да ни учудва, защото ако поискаме действително да узнаем нещо съществено за магията, едва ли нашата библиотека ще ни помогне. Тогава именно трябва да се задълбочим в Универсалното учение.Това не е книга, а представлява вторият аспект на божествената дейност, философията на Духовния закон, Светлината, която ни обяснява плана на Бащата.

Сигурно има много добри и сериозни книги за Универсалната философия, но истинско разбиране, прозрение, осъзнаване могат да се постигнат само от праспомена и фундаменталната промяна.

По своята същност магията не е нищо друго освен реконструкция и прилагане на едно първоначално притежание, или способност. С това искаме да кажем, че в сравнение с днешния човек хората в миналото са разполагали с големи, чудотворни сили и способности. Хората действително са били „Божии деца”. Те са притежавали извънредни божествени способности в един стадий на съвършенство, или на свободно развитие. По принцип, в развитието си човекът е бил „съвършен, както и нашия Отец на небесата е съвършен.”

В сравнение с тогавашния човек днешният представлява една карикатура, потънал отразен образ на едно загубено светлинно състояние. Тук бихме искали да отбележим, че идеята за свободна еволюция, за автоматично, спираловидно развитие на съвременното човечество трябва да бъде отхвърлена като неправилна и заблуждаваща. Но на този въпрос ще се спрем по-късно.

Участниците в Христовата йерархия са останали в първоначалното си светлинно състояние или след определен стадий на развитие, са били отново приети в нея. Тези същества притежават предишните си светлинни способности и сили в различни степени на развитие. Те са живото свидетелство за това, че Бог се доказва чрез своето творение и своите създания. Ако сравним тези същества в техния троен аспект от воля, мъдрост и дейност с обикновения масов човек, разликата наистина ще бъде невероятна.

Всъщност този свободен, или отново освободен човек, напълно притежава своите природни способности и сили, докато човекът в днешното си състояние е под природното ниво. Обратният път, с други думи, постепенното новораждане в истинската божествена природа, заедно с всички свързани с това последствия, е едно гностично развитие, което може да се обозначи като ars magica – магично изкуство, или като reconstructio – царско изкуство.

2 За правилното разбиране и за да се избягват недоразумения, тук е мястото изрично да се подчертае, че там, където в настоящата глава

става въпрос за бяла магия като противоположност на черната, сивата и т.н., се има предвид не така наречената „бяла магия” от диалектиката, която изцяло е подвластна на окултизма, а става въпрос преди всичко за гностичната магия, т.е. за работата, която се извършва в силата на Христовата йерархия в служба и полза на великото дело за освобождение на човечеството.

Така всички, които са водени от кръвния импулс на спомена и фундаменталната промяна, се приближават към Христовата йерархия, осъществяват царското изкуство и са способни да осъществят това чрез Тройната божествена лъчева сила, която получават от Йерархията.

Ние предпочитаме да говорим за „царското строително изкуство”, защото всички думи и понятия, отнасящи се до „магия” и „окултизъм” са осакатени от неправилна употреба. Затова ги избягваме, доколкото това е възможно.

Всички, които се приближават от долу нагоре към Духовната школа, са призвани, според Божиите думи, цитирани от всички световни религии, да станат „царе и свещеници”. Това означава, че са призвани за пазители, съхранители и разпространители на божествените стойности и сили, представители на Бога във всички области на духа и материята, т.е. това означава, че са призвани към истинско свещеничество, както и към развитие и изява, в нарастващо великолепие, на всичко онова, което Бог е предвидил в човека, а именно истинската царственост.

Не е необходимо да се обяснява, че подобно свещеничество и царственост се сливат съвършено едно в друго. Истинският свещеник е и истински цар, а и един истински цар винаги носи истинското свещенослужене. В Планинската проповед Христос казва на учениците си: „Вие сте светлината на света; нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата.” Ако по-нататък говорим за ученичество, то ние имаме предвид горепосоченото царско и свещеническо развитие като цяло.

Изучаването на това царско изкуство е един процес, чието начало и основа са в духовния подтик на праспомена и на фундаменталната промяна. Тогава пред ученика стои великата цел:да се преобрази и бъде такъв, какъвто Бог желае да бъде;да придобие светлинното състояние на Христовата йерархия и заедно с всички спасени в служба на Великия майстор да работи за спасението на света и човечеството.Тази простичка цел гарантира, че всяко своеволие и егоцентричност ще изчезнат, а единствено великата божествена цел на Христовата йерархия заедно с всичките и многобройни, безименни членове ще застанат

начело. Реконструкцията, осъществена във и чрез ученика в полза на великата цел, е единствената основа на

бялата магия, т.е. на гностичната магия.

Когато говорим за бяла магия, става ясно, че съществува и черна магия, а освен тях съществуват и сива, негативна и форсираща магия.

Черна магия е тази, която се упражнява съзнателно с намерението резултатите да бъдат използвани за лични, негативни или изключително престъпни цели.

Сива магия е упражняването на магия на чисто експериментална основа или за постигане на чисто земни цели.Негативната магия не преследва горепосочените цели, но се стреми да постигне целта, без да спазва

нормите на ученичеството, поради което тя никога не води до постигане на великата цел.Форсиращата магия е особен вид смесица от сива и негативна магия, която винаги води до нежелателни и

болестни състояния. Всички тези видове не бяла магия, криещи често ужасни опасности, се упражняват от хора с духовен

копнеж, които обаче не са готови да извършат фундаменталната промяна заради силен егоизъм или привързаност към земното. Такива хора не приемат указанията и съветите на Духовната школа.

Абсолютно доказано е, че всеки, подтикван от съзнателния спомен, ще се срещне в определен момент по един или друг начин със служители, изпратени от Духовната школа, за да го пробудят за нов живот. Също така е сигурно, че всеки човек със съзнателен спомен, който отблъсква подадената му ръка, попада под влиянието на черната, сивата или негативната магия и постига точно обратното на това, което желае – едно

още по-дълбоко затъване в болезнения свят на тъмнината и заблудата. Този човек ще бъде още по-силно привързан към колелото на раждане и смърт.

Казано е, че в живота си кандидатът получава два пъти възможността да изучава вървенето по пътя на освобождението. Ако не използва и втората възможност, трети шанс в този живот вече няма да му бъде подарен. Той ще трябва да мине през още по-големи страдания, произтичащи от още по-дълбокото потъване в материята, докато постигне зрелост чрез пречистване на съзнанието.

Черна магия се практикува не от незнание. Хората, които се занимават с нея, имат пълното съзнание за греха си и затова вървят неспасяемо към падението си. Черномагьосникът се намира в един омагьосан кръг. Започнал веднъж да практикува черна магия, той трябва отново и отново да повтори, за да се предпази от последиците на предишния път. Така нещастието непрекъснато се увеличава.

Освен това черните магове, практикуващи в различните области на духа и материята, поради нуждата от себеутвърждаване се обединяват, за да се отбраняват и да се борят с всички сили с бялата магия, защото знаят много добре, че нейната дейност означава край на черните им практики. Поради това всеки, който използва черна магия, мрази Универсалното братство, страхува се от активностите му и бяга от него както тъмнината от светлината.

Сега може да възникне въпросът: Защо Бялото братство, което е по-могъщо от Черното, не унищожи това проклятие на тъмнината? Отговорът е, че Бялото не се бори против Черното, то въобще не се бори. Бялото осъществява Божия план с убеждението, че Черното някога ще се самоунищожи, подобно на скорпиона, който се самоизяжда, затворен в тебеширения кръг.

Законът на любовта, който поддържа целия Космос, и онези, които му се подчиняват, са неизмеримо могъщи и неуязвими. Думите на псалмиста: „Дори и да ходя в долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мен. Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават” свидетелстват за духа и реалността, в които белите строители живеят и действат.

Затова Духовната школа, която носи е себе си Закона на любовта, не се натрапва никому. Тя не принуждава хората, защото на Закона на любовта трябва да се реагира спонтанно и свободно в резултат от вътрешно пробуждане и осъзнаване. Само тогава Любовта има стойност.

Вярно е, че понякога Духовната школа предизвиква ситуации или поражда определени състояния, с цел да подтикне хората към осъзнаване, разбиране, пробуждане. Но хората никога не биват принуждавани. Защото не принудата, а единствено вътрешното пробуждане и осъзнаването могат да доведат човека до освобождение.

Страхът от самоунищожение кара черната магия да злоупотребява с универсалния метод на Бялото братство, произлизащ от Закона на любовта. Чрез измами, спънки и грешни пътища тя се стреми да отклони хората от белия път. Това се отнася особено за бъдещите кандидати, които Любовта още не е спасила напълно.

За ученика обаче това не може да бъде непреодолимо препятствие, защото в момент на слабост, ако той се помоли правилно, със сигурност ще му бъде изпратена помощ. Никой не би паднал, ако не го желае вътрешно.

Ясно е, че черните сили се опитват по всякакъв начин да спъват и забавят прогреса и победата на Светлината, като въздействат, спекулирайки с нисшето в неосвободения човек. Според нашите малки човешки мащаби Божиите мелници може да мелят бавно, но те със сигурност мелят отлично.

Сивата и негативната магия винаги се нуждаят от помощни средства. Те злоупотребяват съзнателно или подсъзнателно с известни магични и полумагични науки като астрология, спиритизъм, магнетизъм, хипноза. По-нататък ние ще се спрем по-подробно на тези полумагични науки.

Както вече казахме, към сивата и негативната магия принадлежи и форсиращата магия. С нея се правят -опити за постигане на определени резултати чрез билки, дихателни упражнения, аромати (например тамян), гледане в кристал. В повечето случаи хората, които ги практикуват, не предполагат големите опасности, на които се излагат.Негативността на форсиращата магия се проявява в истинската си светлина най-вече тогава, когато я противопоставим на реалността на посвещението. В следващите глави ще обясним какво означава „посвещение” в Християнската духовна школа.

За тези, които все още се съмняват и виждат в Библията силен авторитет, от който не могат да се освободят, и все още се съмняват в царствената и свещеническа наука, ние посочваме Евангелието на Йоан, глава 16, стих 25:

„Това ви говорих с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.” А в Откровение, гл. 1, стих 6-ти се казва: „...Който ни е направил Царство от свещеници на Своя Бог и Отец...”

Тук обаче ние ще допълним, че всичко, което намираме в Евангелието, идва до нас по един завоалиран начин. Това означава, че истинския смисъл на всичко казано в Светото Писание, както и съвършения план на Бог за света и човечеството, вие ще можете да разберете и изпитате едва когато тръгнете по Пътя на аrs magica, на царското и свещеническо изкуство, и то в степента, в която успеете да се свържете в настоящето, подтиквани от праспомена и подготвени чрез фундаменталната промяна, към която живата Христова йерархия се обръща в актуалното днес.

Това, което тогава ще можете да разберете и приемете, е толкова възвишено, велико и могъщо, че всичките книги на света не са в състояние да го опишат.

ІV

ПОСВЕЩЕНИЕ

Кандидатът, чийто интерес е отправен към Духовната школа на Христос Йерофант, може да се доближи до нея:

ако наистина е подбуден от праспомена;ако на тази основа фундаменталната промяна започнеда се осъществява;ако по този начин се отвори пътят към истинската магия и посвещение.

Сега ние ще приключим с въвеждащите обяснения и ще се опитаме да осветлим същността на понятието „посвещение”.

Под посвещение разбираме: постепенното приемане в Йерархията; сакраменталното запечатване на силите и способностите на първоначалния човек в преродения нов човек. Тези сили и способности, това ново състояние, се пазят и закрилят от Йерархията като мистерии. Ние различаваме седем аспекта на посвещението:Едно абсолютно, висше познание, една абсолютна мъдрост не като интелектуално изучаване и схващане на

определена философия, а като вътрешен достъп до Универсалното учение, вътрешно познание и прозрение на светлинния Божи план.

На основата на този висш вътрешен разум, следва обединяване с Божествената сила, осъществяване на вътрешно-съзнателна общност с Господ, с Йерархията.

Развитие на истинската волева същност в човека, което означава, че човешката воля съвършено се съгласува с Божествената воля. Това не е дисциплинирано потискане на собствената воля до робско послушание, а хармонизиране на волята на базата на просветения разум и на вътрешното единство с Бог.

Пречистване и динамизиране на тези три процеса, при които чрез свързване с едно работно поле новопостигнатото се поставя в служба на една задача, на една мисия в полза на великото дело.

Структурна промяна на съзнанието, душата и тялото като резултат от процеса на новораждане. Осъществяване на връзка с човечеството по абсолютно различен начин в служба на великото спасително

дело.Навлизане в свободата като абсолютна част от Христос, като съучастник в Христовото тяло, като цар-

свещеник.

Първите три аспекта можем да определим като чудотворното раждане на новия човек. Четвъртият аспект е саможертвата и разпятието на новия човек. Петият аспект е възкресението на новия човек. Шестият аспект е небесното възнесение. Седмият аспект е обладаването на новия човек от Светия Дух.

От това развитие и последиците му никой не може да бъде лишен. За всеки, който иска да изпълни условията, пътят на постигането е отворен. Както вече отбелязахме, всички мистерии се пазят. Поради това те трябва да ни бъдат разкрити и да бъдат сакраментално свързани с нас чрез Йерархията от един от нейните пратеници. Тази процедура е неизбежна.

Опазването на мистериите е необходимо, за да се предотвратят евентуални нещастия, защото в ръцете на непосветени и зли хора определени способности и сили, които могат да се развият безопасно само в новия човек, биха предизвикали големи нещастия.

На всеки човек с добра воля се гарантира пълна свобода за встъпване в пътя на мистериите според закона: „Когато ученикът е готов, Учителят вече е наблизо.” Това е една магнитна аксиома, изключваща всяко насилие и измама. Това означава, че никой не може да бъде възпрепятстван.

Естествено, съществуват различни нива на посвещение. Бихме го оприличили на едно стъпаловидно издигане, изкачване на планина, или изкачване на стълба с много стъпала, с научноорганизирана помощ и много водачи. Но поради заблудата на аза, от това вътрешно ръководено развитие са произлезли много неправилни представи и идеи. Поради криворазбран стремеж към свобода са били прекъснати многообещаващи връзки във вреда на кандидати.

За мнозина понятието „посвещение” е чуждо. Въпреки това неговата същност и истина са заложени във всички религии и особено силно в християнството. Това е естествено и необходимо поради факта, че то няма друго значение, освен като път нагоре. Знанието за посвещението обаче бе покварено от католицизма и протестантството.

Начинът и процедурата за приемането в Йерархията се описват подробно в Библията. Йерархията, или Духовната школа, са обозначени в Новия Завет с думата еклезия. Това означава в превод „общност”. Така в църквите хората стават жертва на голяма заблуда, например когато апостол Павел говори за Еклезия. Те вярват, че става дума за църковна общност като тези, които съществуват днес под една или друга форма.

По тази тема ще трябва да се спрем на две състояния и въздействия на посвещението. Първото състояние е важно за ученика, а именно: сonsecratio (консекрацио). Второто състояние е важно за всички, които се доближават до работното поле на ученика, а именно:

benedictio (бенедикцио).Консекрацио е посвещението, свързването между Школата и ученика. Бенедикцио е влиянието на

посветения върху търсещия, връзката между тях. Чрез бенедикцио се отваря пътят към консекрацио. Въпреки че е банално, би трябвало да се изтъкне, че нито бенедикцио, нито консекрацио могат да се

постигнат с пари и имот, също така не и чрез известно положение в обществото, по пътя на принудата и т.н. Церемонията, която евентуално би се харесала на кандидата, също е без значение в този случай. Това,

което при посвещението често може да изглежда церемониално, всъщност не е нищо друго, освен едно магично действие.

Тук също важи законът: „Когато ученикът е готов, Учителят вече е наблизо.” Решаващо и определящо е вътрешното качество на кандидата, въз основа на праспомена и фундаменталната промяна. Когато човекът, подтикван от духовния натиск на праспомена, започне да търси своето предопределение, когато осъзнае своята самота и изгубеност и подсъзнателно започне да долавя съществуването на големите богатства и неописуемата красота, които го очакват, тогава от него започва да се излъчва една магнитна вибрация.

Тя може да се усили многократно, ако в него расте съзнанието за това, което търси, например при четенето на някоя книга, задоволяваща вътрешната му потребност. Тази вибрация може да бъде многократно засилена и чрез молитвата.

Да се молиш, означава издигане на вашето вътрешно състояние (на вашата нужда, вашите предчувствия, вашата благодарност, вашата радост) чрез мисловни картини, носени в сърцето. Една такава магнитна вибрация винаги привлича отговор, чиято магнитна вибрация съответства на качеството на молитвата. Ако

тя е примитивно-егоистична, отговорът е съответстващ и молителят не постига освобождение, не получава спасителна помощ, а влошаване на състоянието си. Ако поводът за молитвата е омраза, отговорът действа разрушително, той е изгарящ като огън. Тук става дума за действието на един природен закон, за един закономерен отговор.

След време обаче магнитната вибрация, излъчваща се от търсещия и подтиквана от праспомена, достига до определено качество и получава елементи от нещо неземно. Когато се стигне дотам, мисловната картина се долавя от Йерархията и тогава, като допълнение към автоматичния рефлекс, тя реагира и лично. Тази лична реакция, тази лична помощ има въпреки това винаги безлична форма. Това означава, че търсещият (в повечето случаи без да съзнава, че е воден) се довежда по различни начини до контакт с един от пратениците на Йерархията, действащ в материалната сфера в нейно име. Един такъв пратеник е благословен от Йерархията и е получил възможността „да благославя и запечатва”. С други думи, чрез непосредствената си връзка с кандидата той осъществява една индиректна връзка между него и Йерархията. Това е бенедикцио.

Следователно, изпратеният работник хвърля сянката на Духовната школа. Тъй като кандидатът навлиза в сянката на идващите събития, за него се образува един път, водещ нагоре. Това е път, който с неизразима любов е пригоден към неговите възможности.

Вие трябва добре да разберете „пътя в сянка”. Кандидатът се намира в сянката на пратеника, а пратеникът се намира в сянката на Йерархията. По този начин те и двамата се намират в сянката на Господ, в сянката на троичния Бог.

Думата „сянка” като понятие не е измислица на автора, а е известна от всички световни религии. И в Битие, и в Новия Завет се говори подробно за сянката, отчасти в обикновения смисъл, отчасти в гностичния смисъл на думата.

В 121-ви псалм се казва: „Господ е твоя сянка от дясната ти страна.” Тези думи се казват на посветените и се отнасят до връзката в смисъл на консекрацио.

В 5-та глава от Деянията на Апостолите се казва: „...изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.” Тук става дума за създаването на връзка в смисъл на бенедикцио.

Когато човек се намира под въздействието на лъчевата сила на Йерархията, на Духовното слънце, и бива докоснат от лъча на Универсалната светлина, тази сила трансмутира в него и отново се излъчва. Това е „сянката”, излизаща от този човек, което означава, че той притежава известна сила. Ако тази сянка принадлежи на някого, който съзнателно е приет в Йерархията и работи за нея, тогава той има „една сянка върху дясната си ръка”. Това означава, че той може и му е разрешено да използва трансформираната в него сила като духовно средство в служба на Светлината.

Болният, човекът в диалектичното състояние, който стои в такава сянка, представляваща силово поле, започва да оздравява. Естествено, това може да бъде един дълготраен и драматичен процес. Ако кандидатът действително върви по Пътя, чрез бенедикцио в него възниква една все по-дълбока и тясна връзка с Йерархията, докато настъпи моментът, когато кандидатът е излекуван. Тогава за него бенедикцио става възход към консекрацио и навлизане в Йерархията. В съответствие със Закона на вътрешния живот узрелият за това ученик намира своя Учител до себе си, който го въвежда в стадия на посвещението.

Сега ще се опитаме да хвърлим светлина върху още едно, може би неясно място, а именно безпрекословната необходимост от описания път на развитие. Защото друг път не съществува! Независимо от това, че този път е бил отричан от протестантството и не е бил зачитан от римския католицизъм, той остава единственият! Защо?

Творецът се доказва чрез творението си. Такъв е Божият план. Понеже Йерархията се състои от създания, освободили се чрез силата на Отеца, и тъй като тройната божествена сила се излъчва общо в Йерархията, и

по-специално в нейния господар и дух – Иисус Христос, то Йерархията, пазителка на всички божествени мистерии, се доближава до нас чрез човешки глави, сърца и ръце като сянка на Универсалната светлина.

Тази реалност намира философско потвърждение във всички световни религии. Ще се ограничим с няколко цитата от Библията: „Никой не може да стигне до Отец, освен чрез Мене”; „Без Мене вие нищо не можете”; „На Мене е дадена цялата власт на небето и земята”; „Който Ме следва, няма да се лута в тъмнината, а ще има Светлината на живота.”

Тъй като Христос се доближава до света и човечеството чрез Йерархията, ние не можем да останем безучастни на неговото въздействие. Тази врата може да изглежда тясна, но тя въпреки всичко е единствената и този, който мине през нея, влиза в истинската свобода.

Внимателният читател може би е забелязал, че описаният метод на развитие не е нито диктаторски, нито деспотичен, а е абсолютно демократичен. Той е sancta democratio (свещената демокрация), защото се основава на вече споменатия закон: „Когато ученикът е готов, Учителят вече е наблизо.”

Така става ясно защо ученикът не може да подмине бенедикцио, независимо от формата, в която се явява. То идва при нас чрез хора, защото Бог действа чрез тях.

В течение на столетията при бенедикцио (което означава – при дейността на Йерархията в материалната сфера) бяха прилагани два метода: експерименталният и директният.

Развитието на света ни показва човечеството в такова състояние на съзнанието, при което се редуват възход и падение, вид сънно състояние, редуващо се с ограничено полусъзнание. Последното състояние на известно духовно пробуждане се е развило приблизително през 13-и век. Сега, 700 години по-късно, си проправя път нов период на духовно пробуждане.

Подобен период на духовно осъзнаване винаги се започва от Йерархията чрез експерименталния метод, след което в определен психологически момент идва ред на директния метод.

Експерименталният метод се характеризира с изобилие от езотерична литература, многобройни организаторски опити и с едно седморно въздействие на сянката. Сътрудникът, който в този период трябва да осъществи бенедикцио, остава неангажиран по отношение на евентуалните резултати, т.е. не е отговорен. Експерименталният работен метод е насочен изцяло към насърчаване на пробуждането.

Както вече казахме, в определен психологически момент този метод бива последван от директния метод. Потокът от духовна светлина се засилва и става толкова мощен и динамичен, че сътрудниците, които осъществяват бенедикцио, могат да започнат да осъществяват едно интензивно магично дело отдолу, т.е. във враждебната страна (диалектиката), което за един външен човек е неразбираемо поради експанзивността му.

Великата цел на тази директна магия е да се образува тук, в този свят, ядрото на едно Статично световно братство и чрез него да се създаде ново жизнено поле. Тази възвишена цел бе осъществена също и през 13-и век. Последиците бяха толкова могъщи, че и днес, след 700 години, те все още ни говорят.

Членовете на това Братство са влезли в свободата. Това са членовете на невидимата Христова църква. Приети в Йерархията, те наблюдават със затаен дъх тези, които в 20-ти век са призвани да направят една нова крачка в посока към окончателното освобождение на човечеството.

Призваните събират силите си. Групата на Гидеон се е образувала и расте. Времето за действие е настъпило.

V

КАКВО СЕ ПОСВЕЩАВА?

Без съмнение, от предишната глава читателят е наясно, че по темата „посвещение” може да се говори още дълго. Докато е мислил върху прочетеното, вероятно в него са възникнали някои въпроси.

Много важен е следният въпрос: Какво се посвещава? Защото отговорът насочва вниманието ви към същността на розенкройцерската дейност.

Някои вярват, че част от човешката личност би могла да бъде посветена. Други са на мнение, че целия телесен образ може да бъде посветен, след като е достигнал известно облагородяване. Трети мислят, че телесния образ трябва да се пренебрегне напълно и че е необходимо само душата да се издигне към Светлината, че става въпрос само за душевното издигане към Светлината. Има и такива, които се стремят към чисто духовно обновление.

Тези различни мнения и очаквания доказват всеобщата обърканост по отношение на темата „посвещение” и оправдават въпроса: „Какво всъщност се посвещава?” Нашият отговор гласи: не тялото, не и едно евентуално регенерирано тяло, не една пречистена душа и още по-малко един чисто духовен образ.

Понятието „посвещение в тялото” насочва към нещо съвсем друго. Йерархията не се интересува ни най-малко от диалектичния човек, дори и тогава, когато той живее като вегетарианец, без алкохол и наркотици, и когато се стреми към хуманизъм и прилага езотеричните закони.

Под „диалектичен” ние разбираме родения и израснал в този природен ред човек, привързан към колелото на раждане и смърт, зависим от природните закони на възникване, разцвет и упадък на всички земни неща, от закона, който винаги превръща всичко в своята противоположност.

Абсолютно невъзможно е този диалектичен човек с неговото съзнание, душа и тяло да стане човек на статичния порядък, т.е. да живее във и от Йерархията като един спасител във вечно божествено блаженство. Един диалектичен човек, каквито и спомени да притежава, колкото и да вярва, че е радикално променен, колкото и магично да е надарен, независимо в кой стадий на развитие се намира, не може да бъде приет в статиката. „Плът и кръв не могат да наследят Царството небесно.” Във всички световни религии изрично се подчертава: „Бог не се интересува от личността.”

Бог, Йерархията, не се интересува от диалектичните личности. Ако някой се опитва да се издигне магично или консекратично, резултатът винаги е нула. И ако ние въпреки това говорим за „посвещение в тялото”, става дума за една тайна – не за преднамерено премълчаване, а за превръщане в тайна, за едно неразбиране като следствие от човешките заблуди и невежеството на теолозите и свещениците. Когато Христос говори на Никодим за същото, което е истинският процес на новораждането, Той му казва: „Ти си главният равин на Израел, а не знаеш за тези неща?”

Процесът на новораждане, за който се говори също и в пролога към Евангелието на Йоан, не може да бъде обяснен чрез кръвта (или обновената кръв), не и с волята (или обновената воля) на плътта, нито с волята на човека. Защото диалектичният човек не взима участие в този процес. Новият човек не може да дойде по духовно-евгеничен начин чрез волята на човека.

Духовната школа не се интересува от личността. Да, но какво трябва да разбираме под „личност“? Личността е онази част от човешката изява, в която чрез по-внимателно наблюдение се научаваме да

различаваме:

материалното (веществено) тяло,етерното тяло,астралното тяло, или тялото на чувствата,мисловната способност.

Тези четири аспекта, взети заедно, означаваме и като Телесен образ. Към него принадлежи също и една част от душата, а именно земната, или кръвната душа. По-нататък ще се спрем по-подробно на тези аспекти, а също и върху Душевния образ и Образа на съзнанието.

Сега искаме изрично да подчертаем, че тази личност, този телесен образ, свързан в единство чрез земната душа, не може да бъде приет от Духовната школа, както и душевният образ и този на съзнанието. Личността, каквото и да опитва, никога не може да бъде основа на живота в статичния световен ред.

Личността се намира структурно в едно състояние, което е различно от състоянието на първоначалния човек. Става въпрос не само за „сгъстяването”, за вибрацията, а за структурна и анатомично-органична разлика. Затова земната личност не може да влезе в Божието царство. „Плът и кръв не могат да наследят Божието царство”. Това е невъзможно от научна гледна точка.

Затова за всеки, който желае да се доближи до Духовната школа, важат думите: „Който не се новороди от Вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.” Тук думата „вода” означава космическа прасубстанция, изначален космически корен, така както е употребена в Битие, или Първа книга на Мойсей: „…и Дух Божи се носеше над водите.” Тук под думата „дух” се разбира Божественото духовно ядро, Универсалното съзнание, което „трябва да възкръсне от мъртвите”. Споменатото изказване на Христос посочва необходимостта от възкръсване на първоначалния човек, в случай че той пожелае да се завърне отново в родината си.

Сега първоначалният човек е свързан с една земна личност, която не е предвидена в Божия план, но му дава възможност да се изяви в материалния свят. Личността обаче е и си остава от тази земна природа, затова тя е преходна като всички земни явления и затова е подложена на постоянна разруха и смърт. Следователно личността също е смъртна. Тя не може и не трябва да е вечна. И това е великата тайна – роденият от Бога дух, който страда в този паднал свят и е окован към скалите на диалектиката, е принуден да изгради една нова личност, небесната, първоначалната личност, за да се освободи и да се завърне в послушание при Бога.

Тази нова личност се изгражда в старата, диалектичната личност. Тя се нарича още „небесното тяло” или „истинския нов човек”. Този, който разполага с една нова личност в процес на изграждане, е годен за посвещение. Структурното и потенциалното изграждане, развитието и растежът на тази нова личност – това е посвещението. Целият този процес се осъществява под закрилата и ръководството на Духовната школа.

Човекът, който осъзнава изграждането на новата личност, може да потвърди казаното от апостол Павел във Второ послание към Коринтяните, гл. 5:

„Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната ни скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. Понеже в този дом ние стенем, като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище.”

Той дава и за други надеждата, че при смъртта на материалното тяло също ще бъдат намерени „облечени”, а не „голи”.

Тук в никакъв случай не става въпрос за автоматично, естествено развитие, а за развитие, което трябва да бъде извършено с огромно усилие, в „страх и трепет”.

Когато човек изгради това вечно жилище – Табернакел – тогава за него ще се изпълни пророчеството от Откровението на Йоан, гл. 21, ст. 3: „И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, Скинията на Бога е с хората и Той ще обитава с тях.” Чак тогава той притежава личността, която с право е храм на Светия Дух.

Развитието на новата личност е един много дълъг процес и в него могат да се различат три основни фази: стадий на концепцията, ембрионален стадий, стадий на раждането. Всичките три стадия се ръководят от Йерархията, според Христовите думи: „Без Мене вие нищо не можете.”

Концепционният и ембрионалният стадии възникват под въздействието на бенедикцио. Стадият на раждането е същественият стадий на посвещението. Той притежава седем аспекта, които разгледахме в предишната глава и за по-правилно разбиране ще ги повторим и тук, а именно:Ново знание: раждането на новата мисловна способност.Съзнателна общност с Господ – това е по-нататъшното развитие на мисловната способност чрез едно ново

излъчване на сърцето: мислене със сърцето.Разцвет на съществото на новата воля: изграждане на новото тяло на чувствата.Новите дейности на главата, сърцето и волята изискват нов начин на живот: раждане на новото етерно тяло.Раждане на новото материално тяло.Обединение на новата личност с Духовната душа.Обединение на новата личност с Божествения дух: превъзмогването.

Който върви по пътя на Христовото оздравяване, свидетелства като апостол Павел във Второ послание към Коринтяните, гл. 4, стих 16-18: „Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна слава за нас, които не гледаме на видимите, а на невидимите неща, защото видимите са временни, а невидимите – вечни.”

Така откриваме, че в стария Адам може да се роди един нов Адам. Човекът, все още пленен в диалектичното си тяло, може да се занимава с необходими, макар и обикновени, земни неща, като хранене, работа, спане и т.н., докато истинското израстване на новото тяло продължава необезпокоявано.

За съжаление, малцина притежават тази нова личност в един от стадиите на развитие. Техният брой е много малък. За тях не е трудно да се откажат от съзнанието на аза и да преместят центъра на тежестта в живота си, защото са станали „безлични”.

За истинските духовни сътрудници е абсолютно необходимо да могат да работят в този свят с новата личност. Само тогава те ще бъдат годни за бенедикцио.

Със сигурност може да се каже, че всички, стоящи в преддверието на Духовната школа, са получили благодарение на бенедикцио семето на концепцията. Сега те трябва да доведат това семе до развитие. Който действа със съзнанието на аза, с волята на старата личност, ще се натъква винаги на трудности и въпреки цялото си старание, никога няма да може да прескочи диалектичното ниво. Волята на старата личност никога не може да действа освобождаващо. В нейната работа не може да се намери нищо от Христос.

Голяма радост е да се открие в някого, въпреки падналата му личност, растежът на вечния човек, да се наблюдава „Бог в плътта”. По този начин се развива истинското посвещение в тялото.

Съществуват много начини, с които хората са се опитвали да постигнат освобождение, без да притежават новата личност.

Правени са опити чрез упражнения да се постигне отделяне от най-кристализиралата част на личността и да се осъществи познание и посвещение в по-фините и тела. Това ние наричаме разделяне на личността. Чрез него може да се постигне най-много известно интелектуално познание, но човек остава безкрайно далеч от висшето посвещение и освобождение.

Например мистиците или някои монашески ордени са опитвали да одухотворят земната личност чрез самобичуване и аскетизъм. Това се нарича култивиране на личността. По този начин човек действително може да предизвика някои явления, както например е известно за Греет Гроте, Майстор Екхарт и др. Подобни явления се свързват и с някои римокатолически светци и други привърженици на римокатолическата йерархия, които чрез гладуване, целенасочена оскъдица и други лишения, достигат до състояния на духовен екстаз. Всичко това обаче не води нито до освобождение, нито до посвещение в Христовата йерархия.

Накрая може да се спомене и за магичните практики и системи на Изтока, които често игнорират напълно всички материални аспекти на личността. Но те също не могат да доведат до освобождение.

Въпреки че човек живее в един покварен храм и трябва да построи нов, за да стигне до освобождение, той трябва да приеме и стария храм, който в момента е неговото единствено притежание, неговата единствена временна база. В този и чрез този диалектичен храм той трябва да построи новия храм и да работи с него.

За Христос не бе унижение да приеме ролята на служител и да ни покаже пътя на освобождението. Сътрудниците на Духовната школа, като последователи на Христос, вървят по същия път. Така и начинаещият трябва да осъзнае и приеме действителността на своето състояние и да приведе стария храм в такъв порядък, че природните сили да упражняват колкото се може по-малко съпротивление. Затова е необходимо и неизбежно реформирането на живота, но на това трябва да се гледа само като на необходима помощ за постигането на великата цел.

Междувременно, човекът притежава стария храм като единственото изразно средство, с което може да се утвърди в битието, заедно с всички произтичащи от това ограничения, болки и мъки. Той трябва да изпие до дъно горчивата чаша на диалектичното човешко битие.

VІ

ИНВОЛЮЦИЯ – ЕВОЛЮЦИЯ

Досегашните обяснения със сигурност са довели читателя до заключението, че пътят, който води към по-свещение, е извънредно труден. Затова е естествено, когато някои въздишат: „Аз не знаех, че това е толкова трудна и сложна задача!” Това напомня въпроса на съкрушените апостоли: „Господи, тогава кой ще бъде облажен?” Нашето внимание се насочва също и към онова място в Планинската проповед, където Христос насърчава учениците си: „Влезте през тясната порта” и следват думите „...тясна е портата и тесен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.”

Въздишките ни показват колко дълбоко човек е затънал в блатото на този природен ред.

Това затъване бе наречено от старата теософско-ориенталска философия „инволюция”, слизане в материята. От тук се стигна до заключението, че най-ниската точка на пропадане в материята е достигната и че от няколко столетия човечеството е навлязло в „еволюцията”, т.е. във възход (излизане от материята), одухотворяване, освобождение. След това тази еволюция протича спираловидно и ако за някого това не е достатъчно бързо, съществува и пътят на посвещението. Тогава развитието тръгва, така да се каже, със скоростта на бърз влак. Във връзка с тези идеи хуманност, култура, интелектуализъм, езотерични интереси и т.н. се считат за еволюционни явления.

Подобен мироглед обаче се намира в пълно противоречие с действителността, защото е резултат от непълноценни знания (знания „от втора ръка”) и интерпретира неправилно първоначалната истина. Като предпоставка тогава се приемаше, че при една безусловна инволюция би трябвало да съществува и една безусловна еволюция. Вярваше се, че еволюцията е една голяма школа за човечеството, едно могъщо, предначертано от Логоса пътуване. Това пътешествие би трябвало, според Божията воля, да доведе естествено и закономерно до завръщане в Родината по пътя на еволюцията. Вярваше се също, че слизането в материята е станало по Божията воля и по Неговата воля ще стане и излизането от нея. Така си представяха хората пътя на човешкото развитие и дори гледаха малко високомерно на така наречения „свят на девствените духове”. Това били съществата, които все още не били стъпили на пътя на инволюцията. Те не били смели като нас, те останали вкъщи, а ние вече сме толкова далеч...

Вярно е, ние сме отишли много надалеч, но за повечето слепци още не е ясно в коя посока сме се отдалечили. Издаването на тази книга цели, между другото, да насочи вниманието на читателя върху истинското състояние, в което се намираме, и да запечата в съзнанието му тази не винаги приятна и понякога много горчива реалност, за да стане тя причина за едно дълбоко решение да започне пълна, фундаментална промяна в живота.

Не е имало безусловна инволюция и не съществува безусловна еволюция.Трябва да свикнете с идеята, че е възможно нашата инволюция да е едно падение, едно грехопадение,

последицата от една катастрофа. Универсалното учение казва, а и едно изследване го потвърждава, че тук действително става дума за едно стремглаво падение в ужасяващи дълбини. Всички световни религии споменават за падението и вие можете да го откриете във всички вдъхновени от тях митове и легенди, в различните философски системи от втора и трета ръка, възникнали от него.

Светът на девствените духове наистина съществува. Но съществата, които живеят там, не са „девствени” по отношение на познание, опит и духовно развитие, а са недокоснати от грях, кристализация и смърт!

Светът на девствените духове е първоначалният свят на човечеството, предвиден в Божия план. Това е божественият порядък, Царството небесно (да не се смесва с „небето” на екзотеричните християни и с „отвъдното” на спиритистите; ще се върнем на този въпрос по-късно, когато разглеждаме „огледалната сфера“). Този свят на девствените духове се намира в едно от полетата на нашия Планетарен космос, съдържащ седем области на битието, образуващи заедно едно голямо кълбо. Нашият свят е едно от тези седем полета.

Първоначалният човешки свят е област на вечно блаженство. Там човечеството изпълнява в абсолютно послушание Божия план, който образува основата на света и човечеството. Тук под „послушание” не трябва да се разбира сляпо следване или групова дисциплина, а доброволно и съзнателно сътрудничество в свобода и любовна свързаност с Бог. В тази връзка цялата човешка динамична воля, в която потенциално присъства божественият огън, се съгласува с Божията воля.

В това състояние на битието човекът в никакъв случай не използва волята си експериментално, спекулативно или форсиращо. Представете си следното: Човекът е в пълно притежание на първоначалните си божествени способности, така че може да произнесе творческите думи: „Тогава Той казва и то е, Той заповядва и то става.”

Тези способности са съвършени, когато могат да се развият в рамките на едно любовно свързване с Бог, с ръката на Бог. Обаче, ако някой употреби тези божествени способности експериментално, спекулативно или форсиращо, последицата би била катастрофална и би засегнала цялата Вселена. Ние виждаме как пред очите ни се развива една нова драма от този вид, защото човекът посяга към космическите градивни вещества с егоистично, експериментално и форсиращо себеутвърждаване и дори се опитва чрез разцепване на атома да използва космичните енергии за своеволни цели. Когато човек използва волята си несъзнателно и не признава взаимовръзките в Космоса, той прилича на дете, играещо си с граната. Ако вие проумеете това, ще си представите донякъде катастрофата, която се е случила при грехопадението. Хората започнали да употребяват своите божествени творчески способности своеволно, експериментално и форсиращо. Така човешката воля станала необуздана, със свободната воля се злоупотребило, а освободените сили се изплъзнали от контрола на човека.

В свещените книги се казва: „Бог не изоставя творенията на своите ръце.” Ние трябва да разберем, че това не важи само за нас, а за цялото творение. Като резултат от човешкия бунт трябваше да бъде опазено и Творението (светът, човечеството, вселената и пр.). Затова диапазонът на човешкото действие бе ограничен, като възможността за завръщане към първоначалното състояние бе оставена отворена, в случай че хората разберат необходимостта от доброволното послушание по отношение на Божията воля и заживеят според нея.

Човечеството бе прогонено от Небесния свят не като наказание за греха и извършения бунт, а за да се защити всичко сътворено, но също така и за да се предпази човека от самия него. Така започна инволюцията – слизането в материята. Но това не стана в смисъла на едно съдържащо се в Божия план пилигримство за събиране на опитности, а беше резултат от една космическа революция. Инволюцията беше необходима поради загубата на Божията синовност, поради една преднамерена изневяра.

Затова е разбираемо, че еволюцията не е абсолютно необходима, така както и инволюцията. Защото имаше много същества, чието съществуване в първоначалните жизнени области остана гарантирано поради съвършеното послушание и свободната любовна връзка с Бог. Така те образуваха ядрото на човешката йерархия.

За онези обаче, които участваха в падението, инволюцията беше абсолютно необходима, защото те се противопоставиха на Божиите закони и не се възползваха от нито една възможност за завръщане.

Първата непосредствена последица от падението бе изолацията на човешкия дух като динамизираща всичко искра. Вследствие на това на бунтуващия се човек му „подрязаха крилете” и той падна от небесата.

Така инволюционното човечество бе преместено в една област, където то трябваше да разбере, че божественото му състояние е станало полубожествено. В Универсалната философия това ново състояние се нарича „преместване на съзнанието от духовния образ в душевния образ”. Съзнанието бе свързано с кръвта.

След като и в това ново състояние на живота разюзданата човешка воля продължи да върлува и да носи нещастие, Божият инволюционен спасителен план бе преместен още по-радикално в много по-ниска сфера: в това вече абсолютно принудително пилигримство човекът загуби своя първоначален образ.

На човека бе отнета небесната личност. С това духът на човека загуби божествените си способности и жизнени сили. От този момент нататък съзнанието на човека можеше да съществува само в биологичен, животински вид, т.е. в едно псевдочовешко състояние. Така той можеше да вреди в своята нова природна изява изключително и само на себе си.

Този инволюционен процес започна с полагане на основите на една съвсем нова, небожествена личност. Всички древни езотерични философии започват описанието на човешкото развитие с етапа на падението.

В Сатурновата епоха бе образувано ядрото за едно ново материално тяло,в Слънчевата епоха – ядрото за новото жизнено тяло,в Лунната епоха – ядрото за новото астрално тяло,в Земната епоха – ядрото за новото мисловно тяло.

Този цялостен процес вече е завършен. Човекът притежава една личност, един телесен образ, която обаче не е предвидената в Божия план, т.е. каквато е притежавал по-рано. Тя му бе подарена, за да може чрез нея да намери обратния път.

В тази си личност той притежава известно съзнание, но не телесно съзнание в смисъла на първоначалното творение; за едно истинско душевно или духовно съзнание и дума не може да става.

Той е прикован за скалите на този свят с вериги, които сам си е изковал. С последните остатъци от свободната си воля хората вилнеят тук като демони: изобретяват технически чудовища, изнасилват целия природен живот, взаимно се използват и така предизвикват една всеобща дегенерация в този свят.

Разбирате ли сега защо една такава личност не може да бъде приета от Духовната школа и че за регенерация на тази личност не може и дума да става. Защото тя самата представлява един дегенерационен продукт на първоначалния човек. Осъзнавате ли, че обратният път трябва да бъде друг, а именно път на смяна на личността? Това означава неутрализация на дегенеративния продукт и същевременно регенерация на първоначалния човек.

Следователно еволюцията не е безусловна, а зависи от решението и действието. Много неща трябва да се случат, за да може отново да се говори за еволюция по отношение на човека.

Казано е: „Бог не изоставя творенията на своите ръце.”Универсалното учение слезе заедно с падението на Адам – това е Христовата йерархия и тя въздейства върху света и човечеството. За това свидетелстват световните религии и множество пророци и духовни сътрудници.

Всички те влияят върху праспомена на хората и апелират към него. Този спомен, свързан с първоначалния живот, хората запазиха след грехопадението. Но привързаността им към материалния живот е толкова голяма, че споменът е потънал дълбоко в подсъзнанието им. Докато това състояние продължава, за човека не може да се направи почти нищо. Едва когато осъзнае спомена, в него може да назрее решението „да стане от нощвите” и да се завърне в Бащиния дом.

В такъв момент Духовната школа го докосва и концепционният стадий започва, т.е. нивата се засява под въздействието на бенедикцио. Но и при това не може да се говори за категорично развитие! Библейската притча за сеяча говори недвусмислено: кандидатът трябва да работи със силен и постоянен интерес. От него се изисква пълно сътрудничество и упорито старание. Затова в тази книга ние не предлагаме интелектуален отдих, а желаем да помогнем за развитието на Божественото семе.

Това семе е една сила, една възможност за развитие, която не може да бъде намерена нито в образа на потъналия в смъртен сън истински човек, нито в поквареното себе. Това е един подарък от Йерархията, която в силата на Христос осъществява кръвна връзка с кандидата. Чрез спонтанна реакция от това докосване (при което му се дарява и силата) семето може да се развие. Тогава концепционният стадий може да премине в ембрионален, в който се поставя основата на новата небесна личност.

В степента, в която тази основа е изградена, в човека се пробуждат душата и духът, и те започват да говорят в него. Изискването на новия живот, което по този начин се пробужда в ученика, го води към един многостранен конфликт и дълбока криза в съществото му. Защото силите на новия живот, които се развиват в него, нападат фундаментално земната му личност. Тъй като плът и кръв не могат да наследят Царството небесно, ученикът трябва да изпълни присъдата в собственото си земно същество и да прояви постоянство в процеса на разрушаване на аза. Под непрекъснатото ръководство на бенедикцио започва една интензивна дейност, един процес на фундаментална промяна. Този процес е многоаспектен и изисква постоянно, продължително и все по-дълбоко ориентиране. Трябва да се разкрие едно съвсем ново поле на знание и живот.

Ще завършим тази глава с указанието, че според Божия план по отношение на Космоса съществува една безусловна еволюция и че отреденото ни време за това е ограничено. В Божия план за спасение се съдържа програма за развитие, която да служи на падналото човечество и чиито аспекти закономерно се редуват.

Сега е настанало ново време – жътвата на този период. В това ново време, което е с ограничена продължителност, човекът трябва да вземе своето решение. Всеки, който притежава праспомен, е изправен пред едно решение – да пожелае да се върне като блудния син при Баща си.

Вземайки предвид Христовите думи: „Без Мене вие нищо не можете”, той трябва да разбере, че не може нищо извън Христовата йерархия. Защото само тя ще посее в него семето на обновлението. Освен това той трябва да се съобрази и с факта, че падението на човечеството още не е приключило.

Застрашава ни една нова катастрофа, защото в своите слепи стремежи човек протяга ръце към космическите градивни вещества, желаейки чрез разцепване на атома да ги подчини на собствените си интереси. В резултат от това съществуващото космическо равновесие ще бъде нарушено и животът на тази земя в сегашната му форма ще стане невъзможен.

Неизбежното все по-дълбоко падение на земното човечество трябва да е за вас още един стимул да се спасите от тази опасност чрез решителност и действие.

VІІ

КОЛЕЛОТО НА РАЖДАНЕ И СМЪРТ

Фактът, че принадлежим към онази част на човечеството, която чрез процеса на инволюцията е потънала в по-нисша сфера на земното кълбо, ни довежда до многобройни изводи.

Най-важният от тях е, че по пътя на трансфигурацията ние отново можем да се въздигнем в първоначалната човешка жизнена област. Библията нарича това „новораждане от Вода и Дух”. Това означава: построяване отново на небесното тяло на една съвършено нова, непреходна личност. Въз основа на праспомена, чрез фундаментална промяна, царско строително изкуство и посвещение този път води обратно към Бащиния дом.

Сега е важно в човечеството да бъде събуден праспоменът, защото без него не може да се роди копнежът за завръщане. Когато бъде събуден, той трябва да бъде осмислен, а състоянието на човека в сегашната жизнена област трябва основно да се изследва. С помощта на събудения спомен човекът трябва да направи едно обективно сравнение между сегашното състояние, миналото и това, което трябва да се постигне в бъдеще. Когато постигне ясно съзнание, ученикът може да вземе решение за фундаментална промяна и да започне нейното осъществяване. Върху тази здрава основа може да се започне с изграждането на новата личност и да се очаква посвещението.

След като разгледахме този процес на развитие, опирайки се на реалността, ще се ограничим на първо време със следното:Да събудим в начинаещия кандидат праспомена, като непрекъснато му говорим за Бащиния дом и за

Универсалното учение.Да му помагаме и да го насърчаваме да изследва и наблюдава с обективна искреност сегашното състояние

както на собствения, така и на общочовешкия живот. Да спомогнем за извършването на пробив в постигането и осъществяването на фундаменталната промяна.Изграждането и посвещението, които следват след това, остават за ученика все още теория. Едва когато той е подготвен за тези процеси, узрелият му вътрешен авторитет ще му помогне да познае тази част „от обратния път” като вярна и истинна и да я извърви уверено.

Всеки опит да се форсира този път по спекулативен начин би довел до още по-дълбоко падение и влошаване състоянието на ученика.

Както вече обяснихме, вследствие на грехопадението човечество е слязло в една по-нисша област на земното кълбо, където законите и отношенията са диалектични, докато в сферата, в която сме живели преди падението, те са статични, т.е. непроменливи.

Това означава, че всичко в нашия свят е подчинено на процесите на поява, разцвет и упадък, защото всички ценности се превръщат винаги в своята противоположност. Това е белегът на сегашния свят, на преходното, на временното. Това е светът, в който цари постоянна разруха. Обратно на това, светът на статиката е едно вечно, непроменливо съществуване, свят на абсолютната, свързана единствено с Бога свобода – Царството небесно.

Диалектичната жизнена област е едно проклятие, но същевременно и една милост. Тя е проклятие, защото тук нищо не е вечно, всичко идва и си отива; защото доброто и злото взаимно се

уравновесяват и винаги се преследват; защото всичко това е безнадеждно и безсмислено.

Тя е милост, защото именно поради непостоянството нищо в човека не е едно и също и не може да кристализира вечно; защото благодарение на непостоянството дори и породеното от него зло постоянно се разрушава и така държи падналото човечество в движение.

В тази връзка ние трябва да разгледаме и други два природни закона – смъртта и микрокосмичното реинкарниране. Тези два извънредно милосърдни спасителни закона са свързани с диалектичния характер на нашата жизнена сфера.

Смъртта се предизвиква от неуравновесената обмяна на веществата, при което подновяването на клетките не върви в крак с тяхното изхабяване. Както е известно, организмът се подновява в период от приблизително седем години. Оказва се обаче, че с течение на времето този процес се забавя. Изхабяването надхвърля възстановяването на силите, износването е по-бързо от обновяването, вследствие на което човек умира от болести и загуба на сили. Чрез евгениката е възможно животът малко да се удължи, но от смъртта човек не може да избяга.

Много разпространена е мисълта, че след смъртта човек отива във вечния си дом. Това обаче е една заблуда и е абсолютно невярно.

Както всяка друга жизнена област, така и диалектичната се състои от две половини, две сфери: земната и отвъдната сфера, като последната също се разделя на небесна и адска област. При смъртта човешката форма на изява се разпада. В земната сфера остават материалното тяло, кръвната, или земна душа, а също и нисшите съставки на етерното тяло. Съзнанието и душата, заедно с остатъка от личността – по-висшите съставки на етерното тяло, астралното и менталното тяло, след известен престой в една определена преходна област попадат в небесната или в адската сфера. След още един по-къс или по-дълъг престой астралното и менталното тяло също се разпадат. Остават съзнанието и душата, както и няколко праатома от всяко тяло. В тези праатоми остава записана като сбор от всички житейски опитности есенцията на живота, житейската реколта.

Когато накрая микрокосмосът остане съвсем празен, вследствие натиска на кармичните сили, концентрирани в ауричното същество на микрокосмоса (липиката), става необходимо приемането на една нова смъртна личност. Тогава този микрокосмос бива привлечен от земния принцип на битието и свързан с една бъдеща родителска двойка. Новата личност се ражда в земната среда, като по време на този процес бива свързана също и с кръвната душа на микрокосмичните си предшественици.

Така започва един нов живот, свързан с миналото. Колелото започва едно ново завъртане надолу: пътешествието към гроба започва отново. Така човекът, микрокосмосът, остава подчинен на процеса на поява, развитие и упадък с непрестанна закономерност, може би хиляди пъти, без изгледи за спасение.

Може ли човекът да се спаси от този кръговрат? Никога, освен ако не осъзнае състоянието си на „блуден син” и не вземе решение за завръщане, като се подложи на многократно споменавания процес на трансфигурация. Едва тогава той ще се освободи от колелото на раждане и смърт. Нито по-рано, нито по-късно.3

Когато човек се намира в земната сфера и поради това притежава съзнание, душа и тяло, всички сили и противодействия на тази сфера се намират и действат в него като дива вихрушка, а именно:

сили от най-висшата област, сферата на горещината – това са силите на Христовата йерархия; така наречените „небесни сили” от огледалната сфера, т.е. от небесната сфера на отвъдния свят;адски сили;собствени човешки сили.

3 Виж: Ян ван Райкенборг, Идващият нов човек, част І, глава 18.

Човекът е пленник в играта между доброто и злото. Понеже самият той е съставен от тях, той се разкъсва вътрешно. У повечето хора преобладава злото, без обаче доброто да е доведено до пълно мълчание. При други е точно обратното.

Затова въздишката на апостол Павел: „…защото не върша това, което желая, а това, което върша, не го желая”, е особено ясна. Така човек бива обхванат от безпокойство и умора, той се бори и се съсипва и би загинал безвъзвратно, ако смъртта не го освобождаваше. Смъртта е „заплатата за греха”, последица от съществуването като човешко същество в този природен порядък. Чрез нея обаче Божията милост се доказва конкретно, съпровождайки падналия човек. Непреходните праатоми и натискът на кармичните сили принуждават празния микрокосмос да приеме една нова личност и по този начин да получи нова възможност за пробуждане.

Когато след смъртта човек се отдели от твърдото, кристализирало материално тяло и по-грубата част на етерното тяло, и кръвната душа се отдели от душевното тяло, тогава той, в зависимост от вътрешното си вибрационно състояние, бива привлечен от съответната област според закона „подобното привлича подобно”. В преходната област той осъзнава състоянието си и преминава съответно в адската или в небесната област.

Затова има смисъл човек да се стреми тук, на земята, към доброто и да се бори със злото. Въпреки че с това не се постига абсолютната цел, вибрационният ключ на човека е от решаващо значение за престоя му отвъд! Там той се намира между братя и сестри и може да продължи работата си при много по-добри условия като търсач на светлината и истината в служба на човечеството4. Там адските сили не могат директно да му пречат, защото техният вибрационен ключ не им позволява да се доближат до него.

В отвъдния свят от най-голямо значение е състоянието на съзнанието, на съзнателната будност. Това състояние зависи от душевния образ, т.е. от душевните качества, които са били развити чрез един добър и позитивен живот. Ако е налице голямо количество положително душевно качество като резултат от един истинен и добър живот (в рамките на диалектичния живот), тогава от това възниква едно много силно съзнание за съществуване в отвъдния свят.

Има също така и хора с много негативно душевно качество, което е резултат от съзнателно воден лош живот. В този случай също се развива силно съзнание за съществуване в отвъдния свят. Това черно душевно съзнание при особено лоши личности може да бъде толкова динамично, че те вече не могат да намерят възможност за изява на личността и биват оттеглени от сферите на земното битие. Библията нарича това състояние „захвърляне в най-голямата тъмнина”. Тези същества, както се предполага, биват унищожени по отношение на изявата си, тяхната духовна искра се завръща празна обратно към Праизвора.

А има и много хора, които водят напълно биологичен живот, който нито е особено лош, нито особено добър. За тях всъщност нищо не може да се каже: това е животът на посредствените хора. Те притежават малко душевни качества и затова не могат да задържат задълго съзнанието си в отвъдния свят, поради което бързо изпадат в едно състояние на неосъзнатост и душата им буквално изчезва. Тъй като жизнената реколта, която са събрали в микрокосмоса си, е извънредно бедна, колелото на живота ги тласка бързо към въплътяване в нова личност. Подобни микрокосмоси се нуждаят от извънредно много земни животи.

Тъй като в отвъдното човекът е осакатен и не притежава пълноценен организъм, а за по-нататъшния път е нужна регенерация от долу нагоре, всички жители на отвъдния свят са принудени да се завърнат в земната сфера. Защото небесното тяло може да възкръсне само като новоизграден цялостен телесен образ.

4 Ако обаче на човек му се е удало да намери пътя към абсолютното добро в живота, тогава той може, освободен от отвъдния свят, да си

осигури още тук достъп към Вакуума на Шамбала или към едно още по-възвишено и прекрасно развитие (Виж Идващият нов човек).

Престоят в отвъдния свят, микрокосмичното осмисляне на жътвата от живота, трае (с много изключения) приблизително 600-700 години. За такъв период от време жизнените условия така са се променили, че предо-ставят съвсем нови опитности и напълно нови възможности. Междувременно човекът, т.е. микрокосмосът, е изучил в отвъдното много уроци и евентуално се е развил от „адски” в „небесен” жител.

Може да се каже, че при нормално раждане всяко дете е подарък от небесната сфера, но е обременено със своята карма. Друг е случаят обаче, когато зачатието се извършва с прекомерно страдание, без желание за дете, или в пияно състояние, под влияние на наркотици или лудост. Зачатието е един вид магия и ако се извърши в състояние на екстремна поквареност, е възможно със семето да се съединят същества от адските области.

Накрая още няколко думи за кръвната душа. При смъртта, както казахме, тук остават материалното тяло и по-грубата част на етерния двойник, но също и кръвната душа. Какво означава това?

Кръвната душа е духът, живото ядро на кръвта, което държи телесния образ в цялостност. След смъртта душата се разделя. Висшият аспект на съзнанието, безличната душа – общото живо душевно ядро на всички диалектични животи, попада в отвъдния свят. Нисшият аспект на съзнанието остава тук. Той е нисшето душевно ядро на току-що приключилия живот. „Нисше ядро” не означава „по-лошо ядро“, а личната душа, кръвното ядро на личността на господин Х или госпожа У.

Тази кръвна душа може да се възприеме като облак с едно светлинно ядро. Ако човек се концентрира върху нея, тя често приема формата на предишната човешка личност. Това обстоятелство е причина за множество заблуди, на които спиритистите стават жертва.

Кръвната душа съдържа всички жизнени стойности на починалия – както добрите, така и лошите. Тя често се предадава като кръвно наследство на свързани по дух хора. Такова едно наследство може да бъде възприето и съзнателно. Но то може да влияе на много хора и подсъзнателно: върху едно семейство, народ, раса. Още повече, че кръвните души от подобен вид имат свойството да се привличат.

Върху този факт се основават ученията за кръвта и много стари религиозни навици и предания, както и култът към прадедите, който често може да се изяви твърде подчертано у даден народ. Духовните кръвни връзки могат да действат много драстично.

VІІІ

МИКРОКОСМИЧНА РЕИНКАРНАЦИЯ

Както вече разгледахме в предишната глава, диалектичната област се състои от две сфери, а именно земната сфера и отвъдния свят. Смъртта не освобождава човека от диалектичната област, той само преминава от една сфера в друга. В земната сфера човек неминуемо бива застигнат от смъртта. Така и развитието в отвъдния свят го тласка, т.е. принуждава микрокосмоса да приеме една нова личност, защото човекът в отвъдния свят не притежава цялостна личност.

По този въпрос в езотеричните кръгове обикновено се говори за реинкарнация, или прераждане, като се внушава съвсем неоснователно, че съществува нещо подобно на „живот след смъртта”.

Можете ли да кажете, че познавате някое ваше предишно съществуване? Не можете! Когато вашето природно същество умре, с течение на времето цялата ваша личност напълно изчезва. Само фундаменталният огнен принцип, който ви е дал живот, се връща обратно към висшето себе, към ауричното същество. Както кучето се разлага за няколко дни, същото е и при човека, но за един по-дълъг период от време, ако той остане в земната природа.

Може ли да се каже, че висшият аз познава някое предишно съществуване? Не! Той съществува само веднъж! Неговото съществуване е започнало в зората на грехопадението и продължава до ден днешен, въпреки многобройните промени и смени на личността. Висшият аз, ауричното същество, е една сляпа, изплъзнала се от управление, тласкаща напред силова структура, чийто продукт – планетата в рамките на микрокосмоса, т.е. човешката изява, отново и отново се разрушава.

Следователно това не е никаква реинкарнация, никакво прераждане на личността. След смъртта от тленната душа не остава нищо. Смъртната душа, съществото на вашия аз, изчезва напълно. От вас като смъртна душа не остава нищо. Както материалното тяло става на прах и пепел, така загива и смъртната душа: „Душата, която греши, трябва да умре.” И ако нещо е умряло, тогава в този смисъл то е абсолютно мъртво.

Само ако душата ви е станала безсмъртна чрез новораждане от Вода и Дух, т.е. чрез трансфигурация, тогава евентуално можете, ако тя е годна за употреба, да се завърнете доброволно, за да работите във великото, непреставащо спасително дело на Универсалното братство в служба на цялото човечество. В този случай обаче процесът на раждане протича по друг начин.

Във връзка с това може да възникне въпросът какво се има предвид с „колелото на раждане и смърт”. Вие можете да разберете въздействието на този кръговрат само ако го разглеждате във връзка с цялостния микрокосмос. Сега ние искаме да спрем до тук и да ви припомним, че микрокосмосът винаги бива изпразван, защото неговото душевно същество и личността са смъртни. Затова микрокосмосът се върти в смъртната природа подобно на въртенето на колелото и постоянно трябва да приема една смъртна душа в своята система. Това продължава дотогава, докато в една такава душа чрез процеса на трансфигурация се възстанови първоначалното единство на дух, душа и тяло и по този начин се даде възможност на микрокосмоса да се завърне обратно към желания от Бога първоначален блясък.

Накрая бихме искали да отбележим, че за гностика тези неща са пределно ясни поради факта, че пътят на гностичното развитие води към по-високи ценности, към познание от първа ръка. Само непосредственото познание от първа ръка може да въздейства освобождаващо. Разумно-нравствени философски възгледи и една чиста религиозност на дело трябва да образуват основата за това тук.

Гностично-езотерични изследвания доказват по съвършен начин истината на гореизложеното. Реинкарнацията, прераждането на микрокосмоса посредством една смъртна личност е факт! Опитният гностик може да проследи цялостния микрокосмичен реинкарнационен процес. Той е един спасителен закон, последица от нашето грехопадение. Той е суров, но въпреки това е извънредно милостив закон, защото осигурява изявата на човека и го поставя пред една не много трудна задача.

Установихме вече, че вследствие на нарушения процес на обмяната на веществата, тук не може да има вечен живот. Повторното потъване в смъртта показва, че човек все още не е научил голямата задача, поради която е тук, и че още не е започнал процеса на регенерация. Урокът трябва да се научи тук, защото само тук един завършен троен телесен образ му дарява съзнание, душа и тяло. В това състояние трябва да се построи новото небесно тяло, защото старото тяло е помощното средство, с което може да бъде построено безсмъртното тяло! Следователно процесът на регенерация трябва да започне там, където е станало разрушаването на старото.

Затова човекът, т.е. микрокосмосът, е привързан към колелото на раждане и смърт. След смъртта винаги следва една нова личностна изява. Затова всяка изява на личността е нова възможност за освобождаване на микрокосмоса.

Едва когато човек се е научил да гради небесното си тяло и напредва в строежа, един ден идва моментът, когато той се освобождава от колелото на раждане и смърт. Тогава неговата смърт е едно възкресение в Небесното царство, в Божествения порядък, а не попадане в другата диалектична сфера, която би представлявала за него най-много още един преход към встъпването му в истинската свобода на Божествения порядък.

Една такава трансмутация в тялото може да бъде толкова съвършена, че за смърт действително вече да не може да се говори. В Библията се казва: „Бог го възнесе.” Същото се казва например и за Мойсей, Илия и Енох.

При междинната фаза в процеса на трансмутацията се образува едно съзнание в две тела – ново и старо.Всички спасени са участници в Царството на светлината. Те са освободени чрез процеса на „първото

възкресение”, както го нарича Библията. Те не могат да бъдат засегнати от „втората смърт”. „Втората смърт” насочва към края на този диалектичен период и началото на нов „ден на изява”. Този нов ден ще предизвика разделяне между пионерите и оставащите и ще донесе един нов Христов импулс.

Всички микрокосмоси, които още не могат да участват в процеса на първото възкресение, остават свързани със закона на реинкарнацията, както и с другия спасителен закон, Закона на кармата, закона за причината и следствието, който гласи: „Каквото посееш, това и ще пожънеш.”

Това означава, че следващият живот на личността се свързва със сегашния по логично-научен път. Каквото човек е започнал, трябва да го довърши, каквото е причинил, това ще го постигне. Новата фаза на съществуване започва там, където е завършила предишната. Никой не получава непосилна задача и всеки живот носи в себе си освен едно бреме, и една възможност. Връзката с миналото съществува, но същевременно ни се показва един път на освобождение. Защото ако миналото не може да се промени, то кармичният закон оставя свободна възможността да използваме настоящето по правилния начин.

Въпреки това кармичният закон в известен смисъл е безмилостен, защото ръката на съдбата и съзнанието за предопределеност могат толкова да натежат, че човек напълно да се отчае. По отношение неизбежността на този безмилостен закон ортодоксалното християнство и теософията си подават ръце. Фаталното разбиране за действието на кармичния закон е причинило много страдания, защото отнема смелостта на хората.

Този закон на разплатата наистина се оповестява от всички световни религии, както и от християнството. Това е един логичен закон и е единственият начин хората да могат да осъзнаят собственото си състояние. Това не означава, че този закон трябва да действа безкрайно, защото той може да бъде заменен от един друг закон – Закона за опрощаване на греховете.

Ако вие осъзнаете състоянието си и тръгнете по пътя на регенерацията, както се посочва от християнството, тогава бремето на вековете, вината на миналото може да бъде премахната. Законът на кармата ви хваща и държи толкова дълго, колкото го предизвиквате. Той трябва да ви освободи, ако вие се подчините на закона за опрощаване на греховете в съответствие с разума и морала, но при условие, че извършите една радикална промяна в живота си. „Промяна” в ортодоксалния смисъл е една заблуда, емоционална активност, която според кармичния закон в никакъв случай не може да бъде освобождаваща. Възможността за опрощаване на греховете е научен процес, който бива излъчван от Йерархията в практикуването на бенедикцио.

Освен това трябва да се отбележи, че реинкарнацията в никакъв случай не бива да се отъждествява с еволюцията. Защото, както вече отбелязахме, еволюцията е индивидуална и условна. Посредством гностичното християнство ние се докосваме до Закона на еволюцията. Чрез своята жертва и чрез Йерархията Христос добавя към Земята и към диалектичната личност на човека един нов елемент, благодарение на който те получават възможността да премахнат последиците от кристализацията и след това отново да започнат с процеса на еволюция.

Вашата лична еволюция зависи от решението и работата ви в Иисус Христос. Тогава кармата не е вече съдбоносен закон, защото ще бъде погълната от Христовата сила. Това е неизразимата Божия любов в Христос: чрез спасителните закони той ни държи в изява и накрая идва, за да ни спаси.

Спасението обаче не е автоматичен процес, както съвсем ясно разбрахме от предишните осем глави, а един многостранен, интелигентен процес, на който човек трябва съвсем съзнателно да сътрудничи. Делото на Йерархията изцяло зависи от това. И работата на бенедикцио се показва в истинската си светлина – това е работата на Христовите мистерии на посвещение.

Целта на тези мистерии е да се осъществи първото възкресение при колкото се може повече хора и да се образува едно ядро от сътрудници в служба на Христос. Следователно човечеството само трябва да се спаси.

В този смисъл трябва да се разбират думите на апостол Павел (Филипяни 2/12): „...изработвайте спасението си в страх и трепет”; защото в крайна сметка никой не може да успее без другия.

Посвещението е ускорена еволюция, за да могат получените чрез нея стойности да се употребят за постигане на великата цел – окончателното спасение на цялото човечество. Един човек, който притежава такъв стремеж, може да упражнява царското изкуство. Той става цар-розенкройцер.

За да можем да си помагаме взаимно по този път, ние притежаваме една школа, едно силово поле, в което работата на бенедикцио, подкрепяна от Христовата йерархия, стига до развитие. Всеки, който притежава вътрешна готовност и способност да върви по този път, може да влезе в Школата като подготвящ се ученик и да мине по мостовете, които съществуват при нас за тази цел. Чувството на недостойнство не бива да го спира. Кандидатът трябва да си спомни Христовите думи: „...защото Моята сила е могъща в слабите.” С тези окуражителни слова може да започне всеки сериозен кандидат.

ІХ

СЪСТАВ НА ЗЕМЯТА И НА ДИАЛЕКТИЧНОТО ЖИЗНЕНО ПОЛЕ

Ако се опитаме да дадем отговор на въпроса: „Как възниква един Планетарен космос?”, това ще доведе и до други въпроси, като например: От какво произлиза Творението? Какво представлява материята, с която Творецът осъществява Своя план на изява?

Според Универсалното учение безкрайното пространство на Вселената е изпълнено от прасубстанция, наречена също и „космическа коренна самостоятелност”. В книгата Фама Фратернитатис Р.К. (Зовът на Розенкройцерското братство) се казва: „Няма празно пространство.”

Във видимото пространство това правещество се състои от атоми на различни елементи в свободно състояние. За нашите представи броят на атомите е безкрайно голям. Една част от елементите са известни на учените, но още по-голяма част са абсолютно неизвестни.

Всеки атом е сила, във всеки един атом се крие могъщ потенциал. Ако се замислите, вие ще можете да си представите, че точно това е правеществото, с което Логосът се изявява, че цялото творение е било построено и се поддържа от този материал.

Всеки атом има свойството да излъчва и притежава определен радиус на действие. Радиусът на действие на някои атоми може да бъде доловен с помощта на етерното зрение. При други атоми, като например при радия, това лъчево въздействие може да бъде установено по друг начин.

Химиците и природоизпитателите са в състояние да използват естественото излъчване на атомите. Чрез създаване на атомни съединения на различни елементи те постигат изумителни резултати и въздействия. С наличните метали и различните енергии техниците също могат да постигнат забележителни творения.

Въпреки това все още не съществува човек, който може да освободи пълния потенциал на атома, неговата действителна сила. Никой не разбира истинското изкуство на ядрения разпад в пълния му обхват. И, слава Богу, защото Божието творение на мига би станало невъзможно поради дяволския характер на съвременния човек.

Старата окултна наука казва: „Материята представлява кристализирал Дух. Праматерията, или прасубстанцията, е кристализирал Дух, който се изявява в различни елементи.“

Това обобщено твърдение обаче е твърде неточно и неправилно. Възникването на космическата коренна самостоятелност засега все още е тайна. Ако човек все пак знае нещо за състава на атома, то за неговото възникване обаче не знае нищо. Можем да кажем: Духът използва прасубстанцията, за да се изяви в нея по определен план, според определена идея. Творческият план на Духа приема форма в нея.

Прасубстанцията, това, от което всичко е произлязло, се споменава в древните философии като „вода“, или „правода“. В тази връзка християнството говори за „жива вода”. В митологията Нептун – Богът на живата вода, въоръжен с тризъбец (символ на трите творчески сили на Бог), излиза от живата вода като посветител и водач в божественото състояние на битието.

Когато едно Божествено същество или Йерархия изпълнява определен план на Логоса, тогава се сбъдват древните слова: „Духът Божи се носеше над водите.”

Тогава една определена прасубстанция, съдържаща в себе си всички елементи, започва да се концентрира и да се сгъстява. Това е началото на един Планетарен космос. Когато масата на прасубстанцията се сгъсти

достатъчно, в ядрото на материята, по определена химическа формула (която според Творението е различна за всеки космос), започва частичен ядрен разпад, последван от ужасна експлозия, от която се развива невероятна горещина, един страхотен огън – пламтяща мощ.

Тази съвкупност от предизвикани реакции не е катастрофа, излязла извън контрол, не е опит, експериментиране, а управляем процес в световната ковачница. Целият процес се намира под абсолютен контрол!

Според един определен принцип в този момент започва ротацията, която се забелязва още при сгъстяването на материята. Започват да се изявяват многобройни взаимоотношения между твърди и течни вещества и газове, между Сили и Власти. Ражда се един Планетарен космос, едно бъдещо поле за развитие на безброй същества. Нептун изрича творческото си „Fiat!” („Да бъде!”)

Такъв един Космос никога не може да бъде унищожен или да отмине. Той може да бъде променен от същия Божествен творец, чрез който възникват винаги „нови дни на изява”. Изворът на неговата сила обаче никога не може да пресъхне.

През северния полюс този извор се захранва с изобилие от сили. Това, което бихме могли да наречем „изразходвани горивни вещества”, се отвежда навън през южния полюс. Следователно пълно изразходване на цялата налична енергия чрез ядрен разпад на всички съществуващи в Космоса атоми никога не може да стане, защото в сърцето на Космоса се намира планетарният мотор, който непрекъснато се захранва отвън5.

В сърцето на Земята има един могъщ център от възможности, едно сияйно, излъчващо сърце, един огън – Огънят на любовта, който гори за нас.

Нека читателят ни прости елементарния технически пример, който използвахме. Ние го направихме, за да успеете да си изградите най-обща представа за това, което се случва, и то като база за нашите по-нататъшни обяснения.

Когато всички тези сили и енергии се освободят в сърцето на Земята чрез контролиран ядрен разпад и в служба на великото дело, а именно построяване на едно поле на развитие, един дом за Божиите деца, тогава тези сили преминават през различни процеси, използвайки различни алхимични формули, преди да се постигне желания релзултат. Както една къща постепенно се съгражда от много работници с различни специалности, таланти и професионални познания и става обитаема, така и при изграждането на един Планетарен космос участват милиарди строители. Многобройни жизнени вълни – както подчовешки, така и свръхчовешки, работят за великото дело. Човешката жизнена вълна също е работила в праисторически времена за построяването на своето собствено жилище.

Водещият принцип, че „всичко, което възниква, е резултат от действието на човешки глави, човешки сърца и човешки ръце”, че „Творецът се изявява чрез своите творения”, има многостранно значение. Всички подчовешки, човешки и свръхчовешки същности, които работят в гигантските работилници на Планетарния космос, било по собствения си дом или за други, в голямата си част имат тук на Земята своята жизнена област, своето място на престой.

Не бива да смятате, че тази жизнена област лежи на една плоскост – тя съществува на различни нива, области, сфери или слоеве, намиращи се под или едни над други. Тръгвайки от Земното ядро навън, преминаваме през различните слоеве. Трябва да се научите да разглеждате всеки един слой като определена работилница, посветена на даден процес в служба на цялото, на едната цел.

5 Следователно атомите на различните слоеве не се разцепват. (Управляемият от Йерархията процес на ядрен разпад се осъществява в

сърцето на Земята - бел.ред.)

Ако сега не направите грешката да приемете нашата жизнена област като най-висш слой от Планетарния космос, тогава можем да продължим нашето наблюдение върху така постигнатата основа.

Щом в сърцето на Земята се започне с ядрения разпад, като резултат се отделят две енергии, но не една с един положителен и един негативен полюс, а две енергии, при това с два положителни и два отрицателни полюса. Това са две противоположни енергии, т.е. в обратно отношение една към друга – едната сила е противоположният полюс на другата.

Когато тези две енергии си взаимодействат, те могат да създадат чудо – едно неизразимо великолепие, изпълнено от безкрайно щастие. Но ако това взаимодействие липсва, те се превръщат в ужасяващ, хаотичен огън. Внимателният читател ще разбере, че тези две енергии са затворени в един и същи атом. Щом се освободят, те трябва да си взаимодействат свободно и динамично, в съответствие с идеята, която лежи в основата на ядрения разпад. Те трябва да докажат своето божествено призвание.

За по-голяма нагледност нека вземем за пример едно колело. Майсторът взема парче желязо, т.е. атоми на желязото, които заедно образуват една маса. Той изковава желязото във формата на колело и го използва за своите цели. Духовният принцип, който лежи в основата на колелото, е движение, скорост, активност, двигателна сила. Ако при разцепването на атомите на желязото можехме творчески да мислим за колелото, то вече би притежавало в себе си изброените по-горе качества. Тогава бихме могли да говорим за едно живо колело. Електричеството представлява излъчването на определени атоми. Ако можехме да разцепваме тези атоми, тогава щяхме да притежаваме една жива сила, светеща и топлеща от само себе си. Тогава нямаше да се нуждаем от техническа апаратура, за да използваме излъчването на някои атоми за получаване на светлина и топлина.

Всички тези сили, всички подобни творчески реализации са възможни чрез освобождаването на двете енергии в атома, намиращи се в обратно отношение една към друга. Чрез ядрения разпад обаче можем също така мигновено да унищожим цял народ.

Съществуват и Атоми на божествената искра, които са същността на Небесния човек. В атома на божествената искра, от който сме произлезли, в началото е имало две енергии, две същества, които са били абсолютно противоположни и с противоположна поляризация: мъж-жена, които заедно са образували едно космическо двуединство. Този атом е бил разцепен в началото на нашето творение. При този разпад са се освободили могъщи сили, които е трябвало да се учат да работят заедно в свобода и съвършенство. В свободата те отново ще се срещнат, но не за да се обвържат взаимно, както в началото, а за осъществяването на Вселената, на божествения човек в тях. В хармоничното си взаимодействие двете енергии в атома на божествената искра се означават символично и като „дървото на живота”. Всяка от тях действа отделно като „дървото за познание на доброто и злото”. Когато двете енергии на божествената искра се освободят в сърцето на Планетарния космос, те биват водени нагоре през различните области. Във всяка област те преминават през определен процес и извършват определена работа в полза на цялото.

Крайният процес, резултатът, се проявява в най-горната, във висшата област. Там двете енергии се превръщат в чудна красота, в съвършен, блажен краен продукт – съвършеното двуединство. Целият план, който лежи в основата на алхимичния процес, тук изявява своя резултат.

Това блаженство, това абсолютно съвършенство цари в най-висшата област на всеки Планетарен космос. По отношение на Земния космос ние наричаме тази област Божествения порядък, Царството небесно или най-висшата „гореща” сфера. В това блаженство живееше първоначалното човечество, в свободата на взаимодействащите си енергии, в космическо двуединство, в спасението на атома на божествената искра.

Човекът беше Божие дете. Той живееше в Божествената градина и се изявяваше в живота и съществуването на Бог с всички свързани с това качества и способности.

В този рай се намираше Дървото на живота, обра-зът на взаимодействащите си енергии, отговарящ на алхимическата формула: здраве, сила и безсмъртие като непроменливи стойности.

Естествено, там се намираше и Дървото за разбиране на доброто и злото – забраненото дърво. Защото едно нарушаване, злоупотреба или форсиране на взаимодействащите си енергии неминуемо водеше до нещастия, катастрофи и смърт, като природонеобходима последица от разрушаването на жизнения принцип. В жизнената област, в която сега живеем, двете енергии все още действат поотделно. Енергията, която можем да означим като женска, се грижи за асимилацията и растежа; втората енергия, мъжката, се грижи за изявата и осъществяването.

В диалектичната природа тези разделени дейности откриваме и в явлението на нощта, която крие в скута си началото на деня, и явлението на деня, което кара слънцето на живота да изгрява. Картината на нашата жизнена област трябва да бъде диалектична, т.е. непостоянна, следваща един определен ритмичен закон. Затова целият природен процес тук, на земята, трябва да бъде характеризиран с развитие и упадък, защото двете енергии поотделно не са статични. Така появата, разцветът и упадъкът се изразяват с нарушено равновесие. Също и разделеното действие на двете енергии трябва да съдържа в себе си разруха и смърт.

Когато човек напусне принципа на истинския живот, нарушавайки божественото равновесие, космическата хармония, той бива привлечен от една по-нисша област. Тогава той трябва да научи какви са последствията от непослушанието към Бог. Човекът трябва да изпита какво означава да живееш и съществуваш в един диалектичен световен порядък.

Историята на човека ни доказва, че наистина се е случило такова падение с ужасни последици. Човекът загуби спомена си и опорочи природните сили и течения в тази жизнена област. Той разпространи злото като заразно раково заболяване, което обхвана цялата жизнена област, защото макар и отделен от Бог, човекът продължава да бъде един магьосник.

Появата на злото стана възможна чрез прекомерното развитие, което човек предизвика, посредством онази енергия, която се обозначава като женска. Такъв е произходът на легендата за Ева.

Така доброто, като противоположен полюс на злото, попадна във все по-трудно положение. Резултатът от това бе появата на една изключително фатална и греховна диалектика, която привидно допълва природната диалектика на тази жизнена област и и съответства чрез:

раждане и смърт, поява, разцвет и упадък, разрухата на сатанизма, изключително трудното завръщане към по-добри условия.

Това, което днес е зло, преди бе неопетнената втора енергия, антипод на другата енергия, наричана днес добро. Тази втора енергия е женската енергия, но вече ограничена и опорочена. Същността на злото винаги е негативна и влиянието му води винаги до негативни резултати.

Когато енергиите в ядрото на Земята се освободят, Земната сфера, концентрацията от прасубстанцията, започва да свети. Тъмният огън, който се носи над водите, се превръща в светлина. В тази светлина се отделят топлина и горещина, т.е. възможности за развитие на живот – великият план става видим.

Този светещ, пулсиращ живот, който във всички области осъществява един процес, една задача, можем да сравним с душата, с кръвта на Планетарния космос. Във всяка област тази кръв има определен състав, но различен от този на другите области, вследствие на което става ясно, че съществата, които живеят в една

определена област, притежават кръв, съответстваща на светлинния принцип на дадената област. Затова ние имаме кръв, в която намира израз и отражение разделянето на двете енергии.

Душата, кръвта, съдържа в себе си принципа на деня и нощта, на доброто и злото, на светлината и тъмнината. Душата и кръвта са греховни и свързани със злото на тази област. Тялото е оформено според същия принцип на греховност и затова е обречено на смърт. Глутенът, субстанцията на греха в кръвта ни, представлява сатанинската сила на женската енергия.

Чрез това състояние на кръвта човекът е привързан към колелото на раждане и смърт, към областта на диалектиката, и остава там, докато под въздействие на духовния натиск на праспомена

осъзнае загубената си синовност, прозре сегашното си състояние, разбере целта на Вселената инаправи пробив към радикална промяна в живота си, и като резултат от всичко това, се завърне в Бащиния дом.

Във връзка с гореказаното, какво да мислим по отношение на атомната бомба? Най-общо казано: Какво отношение имаме към ядрения разпад на атома?

Върху това ново откритие на науката литературата казва следното: „Изразът ядрен разпад блести в различни цветове, излъчва изпълнена с надежда светлина и ни кара да мечтаем за възможности, които един ден ще ни отведат до райската епоха на техниката.”

Ние в никакъв случай не споделяме тези мечтания! Напротив, виждаме как от това съвременно откритие на природознанието произлиза колосална катастрофа. Тя може да бъде предвидена само от езотерици, които не са пропаднали в света на техниката и природните науки.

Знае се начинът за разцепване на атомите на елемента уран, поне така се твърди. Става дума обаче за много слаба имитация на това, което се осъществява в сърцето на Земята под ръководството на Йерархията на светлината. Съществуват безброй елементи и това, което умеят нашите учени-магьосници, може да се сравни с постиженията на египетските магьосници, които в присъствието на фараона са се опитвали да имитират магията на Мойсей.

Това откритие представлява опасност от най-висока степен, защото чрез освобождаването на ядрената енергия хората се опитват да постигнат две цели: 1. Създаване на средства за масово унищожение. 2. Развитие на техниката.

Нещастието, което се причинява чрез стремежа за постигане на първата цел, е съвсем очевидно. Вие обаче трябва добре да разберете, че и вторият аспект на така наречената „мирна употреба” на ядрената енергия ще причини абсолютно нещастие – самоубийството на този световен ред.

В сърцето на Земята се осъществява един управляем процес на ядрен разпад, за да могат всички области да бъдат снабдени с необходимата енергия. Досега в другите Земни области атомите не са били разцепвани, напротив – там има преобразуване на атомни съединения. Дори и сега можем да се надяваме, че това, което днес се нарича „ядрен разпад”, всъщност не е, а става въпрос за превръщане на атомите на един определен елемент в атомите на други елементи. С други думи, елементът уран не е истински елемент, а съединение на определен брой непознати елементи, освобождавани при разпада. Енергията, която се освобождава при това, може да е могъща, но не може да се сравнява с енергията, която се освобождава при истинския ядрен разпад на атома.

В днешната ситуация се крие голяма опасност, защото атомният порядък, който цари във всички области на Планетарния космос, се нарушава напълно от тази своеволна, антиприродна намеса в основните градивни

частици на Космоса. С други думи: също и „мирната употреба” на ядрената енергия ще доведе до космичес-ки промени. Взаимоотношенията между областите ще се променят. Ще се развият съвсем други течения, за да се предотврати нарушаването на равновесието. Във връзка с това ние припомняме, че необходимото за тази енергия гориво се доставя от области, намиращи се извън Земния космос, някои от които навлизат през единия от двата полюса, докато известни сили се отвеждат през другия. Довеждането на тези горивни вещества и сили от области, намиращи се извън Космоса, зависи от космическото излъчване.

Чрез анархията във физическата наука, се атакуват основите на нашата жизнена среда и се нарушава равновесието на космическите сили. Човек отново посяга към сили, които не може да контролира, и форсира божествените сили, злоупотребявайки с тях за егоистични цели.

Затова сега Йерархията за пореден път се намесва, за да предотврати заплашващото нарушаване на равновесието. Започна една неизбежна космическа, атмосферна и духовна революция, която радикално ще сложи край на злоупотребата с космическите закони от съвременното човечество в диалектичното жизнено поле.

В нашата атмосфера се извършват тотални промени. Съотношението между кислорода и благородните газове започва основно да се променя поради извършващия се „огнен потоп”, който ще бъде свързан с големи природни катастрофи, земетресения, потъване на континенти, появата на нови болести и изменени космически излъчвания. Животът, какъвто го познаваме сега, ще стане невъзможен. Така науката и цялото човечество ще загинат чрез самоубийство.

През 1945 година атомната бомба разтревожи света и сложи край на Втората световна война. Но една много по-страшна катастрофа е започнала. В света на науката и природознанието значителен принос за това ще направи Русия. Още преди години се писа, че руските учени специално се занимават с изследването на космическите лъчи и вече експериментират с тях. В тази връзка се говори за откритие, в сравнение с което ядреният разпад е бледа сянка. Руските учени желаят да използват енергията, предназначена да захранва сърцето на Земята – горивото, двигателното вещество на нашия Планетарен космос – и да я отклонят за диалектични цели и планове. Те директно искат да използват енергията на атомите на прасубстанцията и силите на Слънчевия Логос. В сравнение с това, трудното производство на разрушаващата енергия от уранови атоми ще изглежда като детска игра.

Последиците от злоупотребата с космически, прасубстанциални сили могат лесно да се отгатнат в светлината на езотеричната наука. Пред очите ни се повтаря драмата на Атлантида. Доказателства за реинкарнацията на атлантите са амбициите на научния свят. Светът на Атлантида също загина поради посегателство върху божествените основи на космическия ред. Но по онова време това е станало не чрез науката, а благодарение на духовенството. Сега загиването на света ще стане вследствие дейността на диалектичната наука.

За днешното човечество, което мъчително се опитва да построи какво ли не, би било много по-добре да забрави всякаква тривиалност по отношение на така наречения обществен ред, да прекрати всички научни експерименти и затвори свързаните с тях ръководни личности и публично да ги обяви за опасни, престъпни и безумни.

Това, естествено, не е възможно и няма и да се случи. Такова пречистване не е възможно, защото нашето човечество за съжаление иска да се учи само от опитности. С други думи – принципното загиване на този свят е вече факт. На практика това ще се осъществи в недалечното бъдеще – става въпрос само за няколко столетия.

Нашата жизнена област, нашата диалектична сфера, която вече е толкова замърсена и греховна, ще бъде изчистена и отношенията на природната диалектика ще бъдат отново възстановени. Това е въпрос на трезва логика. Когато духовниците на Атлантида запяха най-могъщите си химни, те загинаха на дъното на океана.

Когато арийската наука е убедена, че може да празнува най-могъщия си триумф, тя ще загине и заедно с нея всички привърженици на това съвременно идолопоклонничество.

След всичко, което се каза дотук, читателят сигурно ще разбере по-добре от всякога защо Духовната школа се обръща към всички симпатизанти със зов за осъзнаване, за коренна промяна и постигане на фундаментално обновяване. Тук става дума за един избор, пред който всеки човек неминуемо ще бъде поставен:

Ще принадлежите ли към онези, които ще загинат с техния идол и ще трябва да повторят всичко още веднъж в един нов космически ден на изява?

Или ще принадлежите към пионерите, които със съзнание, душа и тяло ще вземат всички предпазни мерки, за да не могат да бъдат повредени от „втората смърт”, и ще достигнат една по-висша цел?

Важното е – ще участвате ли или не? И двата пътя водят до своите последствия!

За стария потънал континент Атлантида съществуват различни теории, но конкретните факти са малко известни. С това се обясняват множеството теории и спекулации. Окултната наука не дава на непосветените нито една подробност. Следното обаче е сигурно:

В диалектичния световен порядък нищо не е вечно. Винаги се осъществява смяна на стойностите, силите и състоянията. Затова в този порядък не може да съществува градеж в смисъла на едно постоянно израстване и развитие, защото след всеки възход следва упадък.

В първоначалния диалектичен порядък това „нагоре и надолу” не е било равнозначно на добро и зло, т.е. това не означава, че доброто е било унищожено чрез злото, а злото чрез доброто. В началото възходът и упадъкът са били само преход. Не човекът или неговите влияния определяли продължителността на една ситуация, а природните закони на тази жизнена област.

Човешкото грехопадение промени и оскверни също и нашата жизнена област. Така на мястото на природната диалектика застана отмъщаващата – ситуацията, при която „един път стомна за вода, втори път стомна за вода, на третия, стомната се счупила” – или с други думи, чрез човешката дейност винаги се стига до напрежения, водещи до разруха и промяна.

В прастари времена прегрупирането на сушата и моретата не е означавало катастрофа за хората и жизнената им среда. Сега обаче двата диалектични процеса – природният и отмъстителният – се вкопчват един в друг. Природната диалектика все повече се форсира от злото на човешката диалектика.

Можем да си представим, че чрез природната диалектика видът на нашата земя е трябвало да бъде променен и от Атлантския период да премине в Арийския, както и това, че водачите на съдбата ни са използвали промяната, за да накарат човечеството да научи един нов урок, да му се предостави една нова възможност и да се научи да върви по пътя, водещ обратно към първородния дом, към Царството небесно.

Вие също така можете да си представите, че промяната на природната диалектика, вследствие на греховното състояние на човека, можеше да се използва и като наказание, като едно велико замъгляване, изтриване на греховното съзнание, като „питие на забравата”6. Тогава новата обстановка можеше да служи на грешника като „бял лист”, за едно ново начало. В този случай промяната на природната диалектика също би служила като врата към обновлението.

6 Виж: Ян ван Райкенборг, Алхимичната сватба на Християн Розенкройц, част І, гл. 22.

Така ние можем да си представим две развития: едно – за тази част от човечеството, което през Атлантския период не е взело участие в големия грях, и друго – за греховната част от човечеството. Тези две развития наистина съществуват. Сега ние живеем в Арийския период. Една част от човечеството, заради атлантския грях, живее в този период, потопена в него чрез „питието на забравата”. Другата част от човечеството получи нови и велики възможности. Затова ние говорим също и за Арийска епоха, което буквално означава епоха на оздравяването. Истинският ариец е светец, свещен човек, който с помощта на природната диалектика прекрачва вратата на вечността, на истинското Небесно царство.

Нашите ориенталисти правят от всички европейци арийци. При националсоциалистите тази глупост стигна до безумие. Те считаха себе си за „царствени арийци” и си присвоиха правото да „аризират” и други.

Аналогично с всичко случило се досега, бъдещето отново носи ново прегрупиране на континентите. Започва една нова епоха – Юпитеровата епоха, през която цялата материя в сегашния и вид ще бъде премахната. Грешниците на днешния порядък, които кристализираха напълно в тази материя, няма да могат да се приспособят и утвърдят в тази нова, нематериална жизнена сфера и ще пропаднат.

По този начин ще се осъществи разделяне между двете развития и всички процеси, свързани с това, ще започнат все по-ясно да се очертават, а именно: процесът на дегенерация и процесът на жътва, процесът на -освобождение, и най-накрая – великите крайни процеси.

Х

ТРОЙНИЯТ, ДЕВЕТОРНИЯТ И ДВАНАДЕСЕТОРНИЯТ СЪСТАВ

НА ЧОВЕКА7

Обикновено се говори за човешки „дух” и за „духовна“ дейност на човека. Понятието „дух” се употребява ежедневно, особено, когато се има предвид мисловната дейност. Въпреки това за съществото и понятието „дух” не се знае нищо. За духовната дейност се знае малко – човек може донякъде да я анализира, но същественото му се изплъзва. Когато за нещо се знае твърде малко, обикновено възникват спорове, бурни одобрения или отрицания, както и редица спекулации.

Същото важи и за понятието „душа”. Какво е душата? Какво отношение има душата към останалото същество на човека? И тук отново се проявява шокиращо незнание, опипване и спекулации. Науката, наричана психология, т.е. науката за душата, знае много неща, но за душата знае най-малко. Психологът без съмнение е умен човек, но не е познавач на душата в истинския смисъл на думата.

Това се отнася и за същността на човешкото тяло. Когато говорим за тяло, човек обикновено разбира материалното тяло. Но на повечето хора напълно убягва изключително сложната структура от различни аспекти на човешкото тяло.

В Универсалната философия се говори за деветорния състав на човека. Тази деветорност се разделя на три основни аспекта, а именно дух, душа и тяло. Затова ние говорим за духовен, душевен и телесен образ. Тази теза съответства напълно на мъдростта, която ни се предава от свещените писания на всички времена.

Библията представя човека като А.Д.М. Тези три звука са били преведени като АДАМ. В своята последователност те означават дух, душа и тяло. Кабалистично те се изразяват с числото 1440, т.е. 9, което означава:

А (Aleph, Алеф) – числото 1: Битието, изявата, изворът, от който всичко произлиза – духът.

Д (Daleth, Далет) - числото 4: балансът, равновесието, или вратата – едно типично обозначение за душевните функции.

М (Mеm, Мем) - числото 40: изпълнителят, реализаторът, телесният образ.

Следователно „Адам” никога не е означавал един индивид, а човечеството като цяло, при това в неговата изява като дух, душа и тяло.

В края на Библията, в Откровението на Йоан, се говори за 144 000 спасени (числото девет), с което отново се има предвид човечеството, но като една избрана група. Това е онази част от човечеството, която ще вземе участие в спасението. Следователно тук не се говори за група от точно 144 000 същества, а за хора, които според духа, душата и тялото са се подложили с успех на един обновителен процес. Трите нули се отнасят до цикли от фундаментални промени, които тази част от човечеството е довела до един успешен край.

7 Виж приложението към тази глава след последната страница в

книгата.

Останалата част от човечеството в книгата Откровение се обозначава по друг начин, а именно – като неуспели, или като изостанали.

С това обяснение ясно искаме да подчертаем, че в Светото Писание тройният и деветорният състав на човека е определен. Девет е числото на човечеството. Освен това деветката е и Марсовото число. В езотеричната философия Марс означава волята, творческата дейност на човека, божествената сила в него, следователно и човекът като маг.

Когато Христос казва: „Истина ви казвам, вие сте богове”, той има предвид божествените способности на човека, с които той може да господства над деветорния състав на своята жизнена изява. Човекът е един паднал Бог, едно паднало Божие дете.

Ние различаваме и един дванадесеторен аспект на човека – освен за деветорния състав, в нашата философия говорим и за трите аспекта на Централния дух, или Монадата.

Централният дух не трябва да се възприема като образ, както е при деветорния аспект, а като три принципа, три сили – трите божествени сили, които вече отбелязахме като Божествена воля, Божествена мъдрост и Божествена дейност, изявяващи се в деветорния образ.

Тези три сили са трансцедентални, с други думи, те принципно се намират извън и над деветорното творение. Но тази тройна божествена сила, тази божествена искра се съдържа в пространството на нашия космос, в който тя създава деветорния човек в полза на жизнената си изява. Нека за по-голяма яснота обобщим всичко това още веднъж: Според изявата на формата ние различаваме Духовен, Душевен и Телесен образ.В рамките на божествената сила, която си служи с тази форма, говорим за Централен дух.Съвкупността от духовния, душевния и телесния образ образува телесността (физиката), Табернакела. Централният дух, или Монадата, е господарят на тази телесност.

В предишните обяснения ние установихме, че „не съществува празно пространство”. Това означава, че Вселената е изпълнена с прасубстанция. Пространството, космосът, в който ние живеем, и небесните тела, които се движат по своите орбити, отбелязваме като седмата космическа област.

Следователно, съществуват още шест други космически области, от които седмата е произлязла. Представите ни за световното пространство се отнасят само до един аспект на Вселената, за който знаем някои неща. В нашата космическа област се излъчват атомите на безброй елементи от друга космическа област, или чрез излъчването от друга област те се раждат в нашето космическо поле. Казано с други думи, зад същинските състояния и изяви в Космоса се крият необясними засега причини, отнасящи се трансцедентално към творението и съществата от седмата космическа област.

Това означава, че космическата област, в която живеем и съществуваме, е област на изявата, на явленията. В зората на човешкото възникване ние се срещаме с Центрaлния дух на първоначалния човек в един троен аспект, както и със свързания с това пространство атомен принцип, идващ отдалеч.

Ние откриваме, че чрез творческото „Fiat“ на Логоса атомният принцип се разцепва на две взаимодействащи си енергии – мъжка и женска, обратно поляризирани една към друга. Още от самото начало те са призвани да работят заедно за славата и честта на Божия план.

По този начин Духът се съгласува с вида на седмата космическа област, в която всичко се изявява чрез ядрения разпад. Така се освобождават две противоположни по поляризация енергии – една мъжка и една женска. Ето защо във всички жизнени вълни ние забелязваме, както в нашия Космос, така и извън нашата космическа област, два аспекта на изява – един подчертано мъжки и един подчертано женски аспект.

Веднага с появата си човекът се изявява като мъж и жена. Когато единният двоен Праатом се разпадне, ние виждаме от самото начало две същества. По-нататък ще разгледаме по-подробно целта на тази двоичност.

Щом Централният дух, или монадата, се роди от праатома, също както от едно яйце, той придобива един образ – духовният образ, който притежава три аспекта. Тук откриваме една структура от силови линии. Този духовен образ привлича сили от заобикалящата го прасубстанция. Образуват се горещина, огън, светлина – духовният образ, човекът на идеята, се одушевява. Човешкият душевен образ, който също има троен аспект, е роден.

С помощта на привлечените сили, на концентрираната прасубстанция, сега започва изграждането, осъщес-твяването. Одушевената идея приема форма, образ, който също е троичен.

Деветорният човек е роден според дух, душа и тяло – безсмъртен, прекрасен, царствен и всемогъщ, изявен от Божествения Дух. В тялото говорят духът и душата. В душата се изявяват както тялото, така и духът. В духа се доказват душата и тялото.

В мисловната способност, намираща се в светилището на главата, трябва да говори и да се отразява новият дух.

В тялото на чувствата, или астралното тяло, което има за седалище светилището на сърцето, трябва да се изяви вечната душа.

В грубоматериалното тяло, което като изразно средство за осъществяване, притежава в светилището на таза един съд от творчески възможности според дух, душа и материя, трябва да се изявява и доказва безсмъртният човек.

Ако всичко е както трябва, тогава:

при активност на волевия и мисловния принцип духът и материята трябва да се срещнат в онзи душевен аспект, който наричаме нервен флуид;

при активност на принципа на мъдростта духът и материята трябва да се срещнат в онзи душевен аспект, който наричаме материална кръв;

при активност на принципа на дейността духът и материята трябва да се срещнат в онзи душевен аспект, който наричаме лимфа.

Следователно ако всичко е добре, цялата душа и цялостният телесен образ трябва да се изявят и докажат с резултатите от дейностите си в тройния духовен образ – Божествен дух, Жизнен дух и Човешки дух.В следващата глава ще разгледаме още по-отблизо всеки един от деветте аспекта на човека. Сега става дума само за една обща картина и някои важни подробности.

Надяваме се, че от казаното досега на читателя е станало ясно, че не трябва да бърка душата с духа. От една страна, душата оставя духа да свети, а от друга, тя носи и изявява телесния образ, прави възможен телесния образ. В Универсалната философия душата се обозначава и като „кръвта”, като се има предвид цялостното обобщение на всички аспекти на този велик принцип на живота. Както Библията, така и другите свещени писания са много ясни в това отношение. В Tрета книга на Мойсей, гл.17 се казва: „Защото животът на тялото е в кръвта.” „Да не ядете кръвта на никаква твар, защото животът на всяка твар е в кръвта и.”

Във връзка с Първа книга на Мойсей, гл. 9 трябва да поясним, че смъртната присъда не се отнася до горепосочените забрани. В 6-ти стих се казва: „Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее.” Тук обаче не става дума за смъртно наказание, а за последиците от сатанизма, от умишленото причиняване на етерно кървене при хора, живеещи в материалната сфера. Следователно 6-ти стих е едно ясно указание за кармичния закон: „Каквото посееш, това и ще пожънеш.”

ХІ

СЕДМОРНИЯТ СВЕТИЛНИК И ЧОВЕШКИЯТ ХРАМ

Както установихме в предишната глава, телесният образ на човека притежава три аспекта:Мисловна способност;Тяло на чувствата, наречено още астрално тяло, или дихателно поле; Материално тяло с неговия етерен двойник8.

Душевният образ притежава също три аспекта, а именно:Огнен образ, или разумна душа: менталната кръв; връзката между духа, мисловната способност и

светилището на главата, действаща в нервния флуид;Силов образ, или чувствена душа: астралната кръв; връзката между духа и тялото на чувствата с фокус

сърдечното светилище, действаща в кръвта.Жизнен образ, или съзнателна душа: материалната кръв; връзката между духа и материално-етерното тяло с

фокус в таза, действаща в лимфната система.

Духовният образ, който действа съответно в тройния душевен образ и чрез него и в тройния телесен образ, също има три аспекта: Божествен дух;Жизнен дух;Човешки дух;Тази деветорна човешка изява се ръководи от един безформен троен духовен принцип, наречен Централен дух. Този троен духовен принцип представлява:

ръководещ принцип; изграждащ и поддържащ принцип;формиращ принцип,

които изявяват съответно:

Божествената воля;Божествената мъдрост;Божествената дейност.

Така пред нас застава дванадесеторният човек, чийто три принципа водят до девет изяви. Този дванадесеторен човешки принцип отговаря на дванадесеторния зодиак. Той се символизира от дванедесетте жертвени хляба, които се принасят в жертва на Бог в Ерусалимския храм. Според Евангелието тръгналият по Пътя ученик, който осъзнава това дванадесеторно единство и след регенеративното си издигане отново е в състояние напълно да употребява своя микрокосмос, е като „на дванадесетгодишна възраст”.

За това дванадесетгодишно момче съществуват многобройни митове и легенди и често се разказва за него в неделните училища. Според гностичното разбиране обаче тук става въпрос за дванадесеторно осъзнатия човек, който е в състояние да пожертва за Господаря своите „дванадесет жертвени хляба” и прекрачва храма на света, за да срещне там учителите на диалектиката и да започне борбата с този свят.

8 В приложението са обединени в понятието “физическо тяло” (Бел. ред).

Когато търсещият религиозен човек излезе от фазата, в която възприема Библията като историческо съобщение или мистична история, той може да осъзнае дълбокото значение на Евангелието.В прасубстанцията, във Вселената, в пространството на седмата космическа област намираме силите и веществата, от които е изграден деветорният човек и чрез които е поддържан в деветорното си същество.

В тази връзка различаваме три първични елемента:

невидимия огън;живата вода, или прасубстанцията;светлина,

и три вторични елемента, наречени:

въздух;земя;вода.

Невидимият тъмен огън се носи над живата вода. От съприкосновението помежду им възникват горещина и светлина. Чрез светлината на нас ни се изявяват огънят и живата вода. Същевременно чрез светлината се формират вторичните елементи, а именно от живата вода и от горещината. Така чрез алхимични превръщания се образуват твърди и течни вещества и газове.

Да вземем един обикновен, макар и много примитивен пример:Когато котелът с вода заври, се образува пара, въздух, но също така и кристализация, котлен камък, земя,

и накрая остава малко количество вода. Ако и то се изпари, отново се образува „дъжд” и отново вода; създава се един кръговрат.Така от трите първични елемента се образуват три вторични. Същевременно ние откриваме, че това цялостно движение, превръщането и кръговрата, трябва да произлизат от една първопричина. Тази първопричина е седмият, или фактически първият елемент – Логосът. Следователно съществува една седморна сила, един свещен Седморен Дух, който ражда, носи и поддържа Вселената.

Сега вие сигурно разбирате какво символизира седморният светилник, който стои в Светилището на табернакела до масата с дванадесетте жертвени хляба. Той изразява също така седемте сили на седемте космически области, седемте възвишени елемента, от които, със които и във които дванадесеторният човек изпълнява своята задача.

Ако можем да видим дванадесеторния човек в най-висшето състояние на неговото величествено развитие, такъв, какъвто трябва и може да бъде и какъвто е бил в началото, хранен и воден от светлината на седемте звезди, на седморния светилник, на седемте елемента, тогава ще разберем, че този човек в буквалния смисъл на думата беше и все още е истинско дете на Бога. В това великолепно състояние между човека и Бог съществува една връзка от първа ръка, едно лично познанство и контакт.

От този дванадесеторен човек се излъчва една светлина, една вибрация, една любовна жар към Бога. В това ежедневно, естествено жертвоприношение се образува връзката между Бога и човека чрез непосредствено разбиране. Така пред нас застава Светая Светих на табернакела.

В Светая Светих се намира златният съд с тамян като символ на дванадесеторно възвеличения човек в неговото сияещо душевно качество. Сега ясно разбираме глупостта и негативността от горенето на тамян. Тамянът, или свещеното благоухание, което като вибрационна сила произлиза от най-дълбоката същност на истинския човек и осъществява и поддържа връзка с Йерофантите на светлината като „сладко благоухание за Бога”, както казва Библията, се имитира чрез изкуственото горене на тамян с цел предизвикване на етерни вибрации.

По-нататък в Светая Светих се намира скинията, където става непосредствената среща с Бог.

В скинията се намират златният съд с манна – хляба на живота, жезълът на Аарон и скрижалите с Божиите заповеди. Всичко това символизира:

Хляба, който непосредствено ни се дава; Универсалната сила, станала наше притежание;Свещения закон, който ние напълно притежаваме и

познаваме, от който и чрез който живеем.Тази връзка между Бог и човек, между Светлината и човека е залегнала дълбоко в Библията. Всичко, което досега казахме по въпроса за посвещението и приемането на Йерархията, както и за живото участие в Йерархията, не е едностранчива розенкройцерска философия, а Универсалната философия, която ние ви предаваме. Всички тези неща, за които Библията ни съобщава, не е ехото от древни времена, а абсолютно вечно настояще.

Дванадесеторният човек притежава табернакела, или храма, в своето собствено същество. Ние вече споменахме неговите три светилища:

светилището на главата; светилището на сърцето;светилището на таза.

В светилището на главата се намират масата с Дванадесетте жертвени хляба и Седморния светилник. Тези сили и светлини представляват човешкият зодиак и човешкият планетариум. В светилището на главата трябва да светят дванадесетте знака на микрокосмичния зодиак, хранен и управляван от седемте елемента.

В светилището на сърцето се намират Скинията и Съдът с благовония. Благовонният съд е гръдната кост, наречена стернум – което в превод означава излъчваща кост. От него навън, навътре и нагоре по гръбначния стълб се излъчва „един сладък аромат”. В сърдечното светилище, зад гръдната кост, се намира тимусната жлеза – това е Вътрешната скиния. В пирамидата в Гиза скинията, наречена още „Ноев ковчег”, символично се представя чрез отворената гробница на фараонската камера. Гробницата е още отворена, докато Бог я затвори и запечата. Ние се сещаме също и за Ноевия ковчег, който също бе затворен от Бога, за да може спокойно да плава по морето на живота.

Светилището на таза е Преддверието на храма. То представлява и действителността, към която вътрешният свещеник отново се връща, когато завърши работата си в храма. Като фокус на дейността, то е един център на етерните сили и се захранва чрез далака.

Трите светилища анатомично са много тясно свързани във физическите си функции. Погледнато духовно обаче, тяхното взаимодействие е като едно голямо, свещено чудо. През осемте отверстия на сакралната кост силите на тазовото светилище могат да се изкачат нагоре по спиналната духовно-огнена кула (по гръбначния стълб) до Светилището (светилището на главата) и до Светая Светих (светилището на сърцето). Свещеникът оттам може да се спусне в действителния живот, за да построи своята част в служба на Божието дело.

Ние ви разкрихме само една част от табернакела, но освен най-общо ориентиране, то няма друга стойност за вас. Защото съвременният табернакел на човека е диалектичен. В светилището на главата цари едно биологично съзнание, в сърдечното светилище вземат надмощие душевните сили на нисшия човек, а в тазовото светилище етерните сили напълно им съответстват.

Съвременният човек има за задача да построи един нов храм. Той обаче трябва да прилича, от една страна, на табернакела на първоначалния човек, а от друга, да е фундаментално различен. Човекът не е вече пълноценната дванадесеторна личност. Принципно той все още е такъв, но на практика е напълно пропаднал. Духовният и душевният образ функционират сега почти напълно автоматично. Съзнателно

управление, строене и подреждане, както и стремеж на духа вече не съществуват. Душевното състояние напълно съответства на тази пропадналост. Това е един духовен смъртен сън. От първоначалното божествено творение е останал само един биологичен, подобен на машина човек в едно извънредно кристализирало тяло. Връзката с Логоса, с Бог, е прекъсната – човекът е една пречупена реалност.

Седморният огън, горящ за човечеството, се превърна в символ. Жертвеният хляб, светилникът, тамянът, скинията и т.н. станаха църковен реквизит.

Древният храм – табернакелът, показва идеалния дванадесеторен човек с всички необходими духовни сили и атрибути. Той обаче също така ясно показва, че човекът е изгонен от този храм, че той вече не може да го употребява. Само свещениците можеха да влизат в Светилището. Първосвещеникът имаше право да влиза в Светая Светих само веднъж в годината.

Така човекът можеше да влезе във връзка с Логоса само чрез посредник – свещеничеството беше връзката между Бог и човека. Една тежка завеса беше спусната пред Светилището и една още по-тежка – пред Светая Светих. В телесно отношение това също е факт. Ние говорим за „свободно зидарство” и вие може би ще кажете, че вече сте преминали фазата на свещеническото посредничество, но тогава какво означава вашето свободно зидарство, ако все още сте напълно обвързани!

Когато желаете някому добро, вие без да искате правите или освобождавате зло. Такъв е законът на диалектиката, законът на противоположностите, който чрез непрекъснатия възход и падение свързва доброто със злото по двойки. Вие сте пленници на една ограничена област. Така човек може да си зададе въпроса (и ако вие сте откровени или в пълна безизходица, може да го зададете на себе си): Как мога да построя отново храма? Как мога да възстановя първоначалния човек?

Това може да стане само във и със Христовата сила, без която нищо не можете. Ние говорихме с вас за кръвта като душа, за душата като светлина, за светлината, която прави всичко видимо, която запалва светилника като изграждащ и поддържащ принцип.

Както Вселената се изявява чрез светлината в Космоса, така и истинският човек трябва отново да възкръсне и да се спаси чрез душевната светлина. Следователно, когато се казва, че Христовата кръв ви чисти от всички грехове, това не е текст от някакъв трактат, който повтаряме наизуст, а ясен, научен факт.

Когато чрез въздействието на четирите свещени етера тази светлина се роди вътре във вас и ежедневно умира във вас, тогава завесата ще се разкъса и вие ще намерите входа към новия храм. Чак тогава вие се освобождавате от граничната страна и превъзмогвате старозаветната фаза.

Тогава, сред голям блясък, вие отново получавате, както Йоан на остров Патмос, седемте златни светилникаи те се превръщат в седем звезди в дясната ви ръка. Тогава в Новия вътрешен храм вие ще употребите тези сили позитивно и непосредствено. Благовонията ще горят в златния съд и лично Бог ще затвори отворената гробница в пирамидата. Вие ще заминете за новата страна.

ХІІ

ПРОЦЕСЪТ НА РЕГЕНEРАЦИЯ И СПАСЕНИЕТО НА СВЕТА

В предишната глава ние говорихме за човешкия храм по отношение на деветорния и дванадесеторния състав на човека и установихме, че ученикът, който е тръгнал по пътя на спасението, трябва да започне със строенето на новия храм.

Някога в нас съществуваше един неувреден човешки храм, в който човек поддържаше непосредствена връзка с Бог. След падението на човечеството се появи един символичен храм извън човека, където връзката с Бог можеше да се осъществи само с помощта на свещеническата магия.

Този стар храм бе разрушен от Иисус Христос. Христос разкъса завесата пред Светая Светих и по този начин освободи за всеки човек непосредствения път към Бог. Чрез проливането на Христовата кръв Неговата душевна сила се превърна в атмосферна сила, с която всеки човек може да се свърже. Човекът сега е призван да започне освобождението си в тази сила чрез построяването на новия храм.

Човечеството ще бъде принудено да построи новия храм чрез едно духовно-атмосферно явление. То реагира на това по два начина – или със спонтанна, естествена религиозност, или подтикнато от духовния натиск на праспомена. Съществува и още една дегенеративна подкласа, която не реагира нито по единия, нито по другия начин, т.е. в нея не говори нито религиозността, нито спомена. Като изходна точка религиозният човек притежава единствено атмосферно-духовния стимул. Той го усеща, обожава и се старае да му реагира. Тъй като не притежава спомен и няма окултно познание, той не знае как трябва да реагира. Затова никакъв процес на регенерация не може да се развие от долу нагоре, невъзможен е и пътят към оздравяване или посвещение. При такива хора може най-много да се стигне до процес на пречистване на живота по хоризонталната линия. Така те се отказват от едно определено жизнено състояние и преминават към друго. Това ново жизнено състояние обаче се намира на същата плоскост, както старото.

Поради липса на истинско познание не може да се осъществи структурно обновление. Библията обяснява това с думите: „Моят народ загива, защото няма познание.” В този цитат не става дума за едно интелектуално разбиране, а за онова познание, чрез което процесът на „новораждане от Вода и Дух” може да бъде осъществен.

Религиозният човек няма интерес към това познание, защото не може да го разбере. Той се прекланя напълно пред авторитетите, пред църквата, Библията или пред догмите, на които те се основават. Такъв човек може да е много мистичен, възвишен или ентусиазиран, но му липсват обновителните възможности. Той остава затворен вътре в диалектичните граници. В резултат на това и мистичният живот се характеризира с познатите – раждане, възход и упадък. Религиозният човек не може да излезе от старозаветната фаза. Табернакел става за него външният храм и тъй като вече няма чисто, посветено свещеничество, възникват хаос, разруха и дегенерация. Нашето време дава достатъчно доказателства за това.

Човекът все още има нужда от храм извън себе си. Откакто обаче Христовата сила е станала атмосферна, това вече е невъзможно. Христовата ера го поставя пред изискването да построи отново храма в себе си. Всички опити за църковно обновяване са обречени на неуспех, защото ръководните групи на църквата, теолозите, свещениците вече не могат да прекрачат прага на Светилището и на Светая Светих като посветени жреци и първосвещеници. На тях им липсва познанието, силата и начинът за това, а то се постига

чрез просветление, така че те не могат да изпълнят дори своите елементарни старозаветни задачи. Църквата се развива все повече като едно социално-етично тяло.

В миналото жреците бяха също и магове. Един свещеник трябваше да бъде също и посветен, ученик на Духовната школа, което означава – ученик на една пророческа школа. Не е необходимо да се отбелязва, че университетите абсолютно не отговарят на това изискване. Съвременните теолози не се различават по нищо от обикновените религиозни хора. Ако църквата желае да участва отново в духовния живот, тя трябва да бъде ръководена от посветени свещеници, които много бавно и с постоянство да се опитат да издигнат съвременния религиозен човек от пленничеството на старозаветната фаза, използвайки нови магични методи.

В следващата глава ще видим дали методите на известни църкви и други природорелигиозни групи могат да помогнат за това.

Сега да сравним религиозния човек и този с праспомен. Човекът с праспомен следва, като един атавистичен остатък, своята царственост и търси метод, за да я реализира. Той иска да запълни тази липса, опитвайки да постигне това с магичния експеримент. Той желае да осъществи неопределения си вътрешен стремеж със собствени сили и да постигне освобождение чрез упражнения, той търси власт.

Човекът живее в заблудата, че една такава царственост може да се постигне в състоянието, в което се намира сега, прилагайки съвременни средства. Това обаче не е възможно, защото диалектичният човек не е в състояние да постигне тази царственост: „Кръв и плът не могат да наследят Царството небесно.” Така се създават ужасяващ хаос, хиляди окултни методи и огромно количество литература.

Природният човек на спомена най-често не е религиозен. Наистина той желае нещо като магичен ритуал, но истинската религиозна изява му е чужда. Той не търси вътрешното ръководство на Бог, не пита за Божията воля, а търси резултат и власт за себе си. Ако сте природен човек на спомена, тогава ще се познаете в това описание.

Всички окултни стремежи са страшно уморителни, носят болка и голямо страдание. Това е търсене без намиране, стремеж без резултат, път без светлина. Всичко остава само едно лутане по диалектичната повърхност.

Универсалната философия обяснява, че споменът е необходим. На първо място чрез него трябва да осъзнаете падението си, ужасната си слепота и невежество. Човекът трябва да осъзнае загубената си синовност. Той трябва да открие, че е необходимо да се издигне един нов човек и един нов храм, че единственият път за освобождение е пътят на новопострояването на това, което в миналото бе загубено, че той е загубил своята първоначална светлинна сила и че сега Христос отново му я дава.Тогава се достига до ново религиозно разбиране, нова религиозна ориентация, защото така човек се превръща и в двете: религиозен човек и човек на спомена, който знае, че е абсолютно зависим от Бога, обича Го над всичко друго и очаква всичко от Него – човек, притежаващ жива връзка с Бог.

Само на основата на тази връзка е възможен възход. Така се поставя основата на царското свещеничество, на универсалното водачество на човечеството.

Към това развитие се стреми съвременното розенкройцерство, защото то обeдинява езотерика, Универсално учение и религия, храм и философия, вътрешно обучение и църква. На човека, който е само религиозен, ние като организация не можем да предложим нищо. Нашият стремеж е насочен към това, да направим природно-окултния човек религиозен, като събудим в него истинска смиреност и съзнание за зависимостта му от Бог, за да можем след това да му покажем и да го водим по пътя, водещ нагоре. Само по този начин може да бъде построен новият вътрешен храм.

Каква е причината, че не може да се намери един-единствен религиозно ориентиран човек, при който споменът да говори? Това е следствие от дълбокото закотвяне в материята на диалектиката, поради което е възникнало друго състояние на кръвта. „Дълбоко закотвяне” тук не означава „лошо”, а става въпрос за почти пълното затваряне за света на първоначалното човечество. Другата група имаше от самото начало връзка с изначалните световни полета. Така работата на една Духовна школа възстановява спомена в цялата човешка група, притежаваща спомен.

Втората група хора, която е само религиозна, напълно загуби спомена си и затова тя е структурно различна. Истинската причина за тази загуба ни е непозната, поне на нас, ние знаем само факта. Човекът на спомена, т.е. езотеричният човек, може и трябва да бъде религиозен, но религиозният човек не може да бъде езотеричен. Човекът на спомена може да се учи от религиозно убедения на истинска религиозност. Обратното обаче е невъзможно.

Ако в религиозния лагер нещата не вървят добре и всички опити за оживяване на църквата остават неуспешни, ако хората с учудване се питат каква може да е причината за това, то за гностично ориентирания човек ситуацията е напълно ясна. Но той не може да я обясни, защото ще остане неразбран. Затова задачата на човека на спомена е тактично, съобразявайки се с типа на религиозния човек, да му помогне и да му даде известна насока.

Това се е повтаряло в световната история много пъти. Нека си спомним за старозаветната история на Хирам Абиф, майстора строител, който помогна на цар Соломон за построяването на храма. Цар Соломон, религиозният човек, бе изпълнен с желанието да види построяването на един храм, в който той може да служи доблестно на своя Бог и Господ. Но той не бе в състояние да построи сам този храм и поради това измоли помощта на майстора строител. Този майстор строител е трансфигуриралият човек, който познава пътя към истинското строене на храма и притежава вътрешната сила и способност, с които божественият храм трябва да бъде построен.

Ако днешната църква желае да излезе от задънената улица, трябва съзнателно да приеме тази помощ. Но тогава тя би трябвало да признае безнадеждното си положение, а това в днешните условия на живот не може да се очаква. Освен това тази взаимна работа, която рано или късно трябва да се осъществи, съдържа редица проблеми.

В древността имаше периоди, когато църквата, т.е. религиозното множество, беше водена от посветени, от хора със спомен. По-късно посветените помагаха само при построяването на храма – с указания или друга подкрепа. По-късно този контакт също беше разрушен и започна дегенерацията, която доведе до днешното състояние.

Сега вече не е възможно да се измине целият път обратно, т.е. отново да се стигне до тази частична съвместна работа с човека на спомена и да се признае водачеството му. С появата на Христовия дух космическата ситуация напълно се промени. Така църквата загуби предишното си значение. Възложената задача и бе отнета. Завесата на храма се разкъса и човекът не може да бъде върнат обратно към старозаветната зависимост. Каквото и да се опитват, те нищо няма да постигнат.

За всеки човек, религиозен или окултен, е възможно и необходимо да се свърже индивидуално, „от първа ръка” с Христовия лъч, напълно директно, без посредници, без авторитети. Всеки човек ще намери авторитета, който търси, вътре в себе си, в Христос.

За да се отговори на това изискване е необходим, както бе казано, един нов магичен метод. Затова се образува ново Гностично братство, което живее от двуединството религия и магия. Това е едно ново свободно зидарство на основата на позитивното християнство.

Като следствие от тази християнска магия, която във всички страни по земята води началото си от долу нагоре, в това световно поле се образува едно хоризонтално излъчване, което не е от този свят. В това лъчево поле, обгръщащо целия свят и поддържащо една мрежа от храмове на огъня, се къпе цялото човечество. Като резултат от това възниква една интересна реакция. Престъпният и действително негативният елемент ще бъде отделен. Човекът на спомена ще намери посоката към истинския път и религиозното мнозинство ще може да отпразнува Христовото докосване по нов, свободен от човешки авторитети и църкви начин.

Така Великото дело за спасяване на човечеството ще се осъществи чрез новохристиянската магия на Световното братство, с помощта на хоризонталното лъчево поле. Възвишената задача, поставена на раменете на всички езотерици, сега трябва ясно да застане пред погледа на онези, които желаят да живеят в това лъчево поле.

Зовът на Братството се отправя към всички, които разбират, които поставят ръката си на плуга. Великото дело за спасяване на човечеството зове своите сътрудници!

ХІІІ

НОВОТО СВЕТОВНО БРАТСТВО И ОПАСНОСТИТЕ, КОИТО ГО ЗАПЛАШВАТ

За да разберем по-добре връзката между казаното досега, ще повторим още веднъж някои основни мисли по отношение на духовния живот.

Човекът е носител на Божия образ. Той осъществява Бог в себе си. В началото той бе съвършено едно с Бог. Бог живееше в човека и той живееше в Бога.

Човекът притежаваше цялостния троен храм: Светилището, като фокус на светилището на главата; Светая Светих, като фокус на сърдечното светилище; Преддверието, като фокус на светилището в таза.

Той самият беше първосвещеник в този храм, най-висшият служител на Бога. Освен това той беше и абсолютният цар в своя микрокосмос – подчинени му бяха всички сили и възможности. Затова той беше наречен цар-свещеник според порядъка на Мелхиседек. Христос беше водачът на този висш човешки порядък.

Човекът падна от това висше състояние, вследствие на което дегенерира собственият му храм. Вътрешният контакт, животът му във Бог и от Бог се загуби.

За да се запази връзката с човечеството и за да му се помогне да намери пътя си обратно, се разви това, което наричаме „религия”. Това беше опит да се служи на Бог в един външен храм, където свещеникът беше незаменим посредник. Универсалното учение съпровождаше Адам при неговото падение.

Тази религия притежаваше винаги две страни – външна и вътрешна – открити църковни служби и езотерично преподаване, водено от свещениците. Така религията изпълняваше две задачи – тя хранеше с „мляко” и с „твърда храна”. Това не означава „маловажно” и „важно”. Тук става дума за две задачи, свързани с двата човешки типа: единия без спомен и другия със спомен.

Човекът със спомен беше истинският свещенически тип, който представяше царя и свещеника, обединени в един човек. Религиозната изява като организация, църква и т.н. беше едновременно част от задачата на Духовната школа, в която Христовата йерархия непосредствено се изразяваше. Чрез посвещението човекът на спомена можеше да върви по-нататък по Пътя. Така пътят за завръщането му бе сигурен.

Освен това чрез магията на богослуженията и високата духовна същност на свещениците се създаваше огромно светлинно силово поле, благодарение на което човекът без спомен имаше възможността чрез една директна връзка да изживее дълбока опитност и святост, а също така и да продължи развитието си, макар и по друг начин.

Но и тази идеална религиозна изява дегенерира поради човешката злина, защото свещеничеството в древността съгреши тежко, злоупотребявайки с властта. Този грях сега тежи върху човека на спомена. Това е грях против Светия Дух, който не може да бъде простен. Той може да бъде изкупен само чрез абсолютно противоположно действие. С други думи, сегашният човек на спомена трябва да поправи грешката на цялото човечество.

Тъй като чрез описаното драматично развитие и двата човешки типа потъваха все по-дълбоко в материята, първоначалната система на божествената връзка и изява не можеше повече да бъде запазена. Така възникна разделянето между Духовната школа и църквата, въпреки че в началото все още съществуваше известно сътрудничество. Пример за това е съвместната работа между Хирам Абиф и цар Соломон, между синовете на Каин и Сет. Това сътрудничество обаче не протичаше гладко.

На човека на спомена вече се помагаше само от Духовната школа, а на религиозния човек – от църквата с помощта на Духовната школа. Съзнателният живот в едно общо силово поле беше вече невъзможен.

Чрез загубата на съзнателното изживяване, от една страна, и постепенното угасване на вътрешната светлина, от друга, в групата на водачите в храма възникна грях. Новото свещеничество, произлязло от хората без спомен, кристализира. То проповядваше опора в мъртвите букви, без вътрешно познание и търсене. Така свещениците станаха фарисеи, а Божията служба се превърна във формалност без съдържание.

Тогава дойде Христос и сложи край на тази фаза: външният, безсмислен храм бе разрушен. Христос донесе на човечеството съвсем нова задача и учеше хората да строят храма в себе си и да търсят пътя към Бог вътре в себе си. Той учеше, че пътят към новораждането се осъществява чрез реконструкция, тоест възстановяване на първоначалния божествен човек.

Изпълнението на тази задача се състои в образуването на Световно братство под водачеството на царете-свещеници в служба на двата човешки типа. Чрез изпълнението на тази задача човекът на спомена може да изплати старата си вина. В новото Световно братство Духовната школа се обръща към всеки човек със спомен и го изправя пред метода на посвещение чрез смяна на личността, чрез новораждането на небесния човек.

Школата се изявява и на човека без спомен, но безлично, чрез силово поле, което се поддържа от храмовете на огъня. В това силово поле – т.е. без старите храмове и старото свещеничество, което прави хората зависими и ги оставя слепи, глухи и невежи за живата истина – и човекът без спомен се среща непосредствено с Христос. Така той също може отново да води един чист, християнски живот.

Такава е задачата на Духовната школа от началото на нашето летоброене. В светлината на реалността, която ние току-що обяснихме, става съвсем ясно, че това, което наричаме „църква”, всъщност е една голяма заблуда. Тя е все още фарисейска, както беше и през греховната втора фаза на развитие на външния храм. Поради липса на непосредствено познание тя се хваща за мъртвата буква или се отдава на безбройни спекулации, защото не може по друг начин. До истинското, живо познание на Бог тя няма достъп. Църквата осакати Библията, фалшифицира я и така оказва и до днес огромно влияние над човечеството. Тя не познава божествената реалност и ако чуе или узнае нещо за нея, по необходимост трябва да го отрече.

Световното братство се натовари със задачата да обгърне земята със своето силово поле. Тази световна задача сега се осъществява напълно. Така хората ще бъдат изолирани от църковните си водачи по съвсем безличен начин.

Процесът на вътрешно освобождение на държаното в заблуда мнозинство ще се осъществи във всеки човек индивидуално. Така всякаква борба с църквата ще бъде предотвратена; елементарното човешко право на свобода, което днес в повечето страни е привилегия, ще бъде нещо напълно естествено и задоволено. В нашата епоха този психологически момент е настъпил, защото мнозинството от хората без спомен вече не са свързани с църквата, както преди. Очертава се една промяна, едно всеобщо търсене, което подготвя вътрешния процес на освобождение.

За да бъде великото дело наистина спасително, то трябва да започне отдолу нагоре. Невъзможно е да се започне отгоре. Ако беше така, отдавна щеше да бъде завършено.

Този процес трябва да бъде започнат от долу нагоре, защото вътрешното освобождение е въпрос на осъзнаване, т.е. на себеосвобождаване. Спасение отгоре, отвън, няма да спаси човека вътрешно, а само ще го привърже към освободителя. Така ще възникне една друга, нова зависимост. Човек ще се освободи тогава, когато притежава вътрешната светлина, с други думи, когато освободи пътя за светлината вътре в себе си.

Необходимо е определено количество от хора, които жадуват за светлината, молят се за нея и я търсят, които притежават истинска човешка любов, познават дълбоко в себе си Пътя и са готови да се откажат от своето аз – причината за цялата тъмнина.

Тези хора трябва да бъдат избрани от групата на хората със спомен. Затова всички, които в момента се намират в различни езотерични полета, трябва да бъдат събудени за тази работа. Поради това зовът на Розенкройцерското братство става все по-силен.

И така, ние направихме кратък преглед на непрекъснато развиващото се дело, за да представим как и с каква цел работи Братството днес, за да разбере всеки кандидат-ученик колко много е необходим на това дело. Той трябва да разполага с достатъчно огън и потенциал, с достатъчно ефективна духовна сила, за да изпълни поставената му задача и да може да запази жизнеността на силовото поле, за което говорихме. В това отношение съществува едно минимално изискване. Поради това всеки човек със спомен трябва да разбере своята голяма отговорност.

Ако вие вземете решение да търсите пътя на посвещение вътре в себе си (не за ваша собствена полза, а за да се научите да служите на голямото дело по единствено правилния начин), трябва да знаете, че по този път дебнат големи опасности – за вас самите, за общата работа на учениците, за хората, на които вие желаете да помогнете и които може би притежават способността да влязат в редиците ни и да служат на делото.

Някои от тези опасности бяха вече споменати. Сега бихме искали да разгледаме по-отблизо някои от тях с цитати от Универсалното учение.

В тази връзка бихме искали да осветлим накратко някои опасности, които могат да заплашват търсещия, от страна на природните религии. Природната религия употребява известна магия, която обаче не е християнска, не е дадена от Христос, а е взета от предишните култури, особено от брахманизма, който от своя страна взе тази магия от още по-древни култури, донесени от Атлантида.

Тази магия е изкривен образ на магията на древнитецаре-свещеници от описания първи период, когато цялото човечество бе водено от истински магове, тъй като човекът тогава все още не притежаваше независимо мислене. Сега тази магия се практикува от една група, която не притежава духовна школа, и от свещеници без вътрешно познание. Тази магия се стреми да изгради духовен дом, т.е. едно силово поле с определена вибрация.

На пръв поглед всичко изглежда много добре. Но едно силово поле може да бъде освобождаващо само тогава, когато се строи и поддържа съзнателно и доброволно от всички участващи в него. Природната религия обаче води до абсолютна стерилност на духа и душата. Поради тази причина старата магия представлява голяма опасност за съвременния човек.

Какво става чрез тази магия? С помощта на ритуал, изпят и изречен на мъртъв език, специално подготвена музика, тамян, формули, магнетизирана вода и други средства, вярващият изпада в транс, в негативно състояние на съзнанието. В това състояние от етерните тела на вярващите се отнемат, крадат се флуиди, етерни сили, с които природни духове (наречени „ангели”, които обаче съвсем не са такива) строят силови полета.

По същия начин, както един медиум е свързан с контролиращия го дух, така и вярващият, след няколко такива магически сеанса вече е обвързан с цялото си същество и е нужно голямо усилие, за да се освободи от тази „прегръдка”. В областите и страните, където тази магия се практикува, цари изостаналост, примитивизъм и ужасяващо социално положение.

С такава магия природната религия обхваща децата, обвързва ги още от раждането им и придружава стадото докрай. И когато смъртта наближи, тя се грижи за пленничеството им и след нея. Защото в отвъдното природната йерархия е точно толкова добре организирана и жизнена и господства върху

пленниците си, както и тук на земята. Тя приема мъртвите, които чрез магията, упражнявана върху тях, стават духовно глухи, слепи и затворени за всяко съзнателно възприятие на истинската светлина. Когато настъпи времето, тя води микрокосмоса в почти неразрушимо пленничество и изолираност обратно към полето на материалната изява. Пленничеството е и остава пълно. Така стадото остава непокътнато. Не трябва да се премълчава също така, че някои природно религиозни групи, произлизащи от окултните течения, имитират тази магия.

Известно е, че тази магия е стара и опасна. Въпреки това тя се практикува с надеждата, че може да се използва за добро. Но това е голяма заблуда.

Магията е освобождаваща само тогава, когато се упражнява от вътрешно знание, без користни цели и когато е резултат от една запалена от Бога воля. Магията, освобождаващата магия, трябва да се основава на вътрешни качества. Когато човек притежава достатъчно съзнание и в известна степен се е дистанцирал от стадното животно, тогава той е по-малко достъпен за магията на природния окултизъм. Затова горепосочените групи обикновено водят едно жалко съществуване.

Съществуването на тези природно религиозни творения, които първоначално произлизат от окултни течения, показва, че те са на предела на силите си. За да оправдаят по-нататъшното си съществуване, на тях им е необходима фундаментална промяна и жива връзка със задачите на човека със спомен. Ние от сърце им го пожелаваме.

ХІV

СПИРИТИЗЪМ (І)

Както вече обяснихме в една от предишните глави, при смърт на материалното тяло по-голямата част от етерното тяло остава тук, където е подложено на по-нататъшен процес на разлагане. Съзнанието, заедно с останалата част от личността отиват в отвъдния свят. Сега ние желаем да разгледаме тази тема по-отблизо, при това във връзка с едно от най-ужасяващите бедствия на човечеството, а именно спиритизма.

Етерното тяло се състои от четири различни по вид етери, а именно:химически етер; жизнен етер; светлинен етер и отразяващ етер.

Чрез тези четири етера цялото материално тяло живее и се поддържа. Всички функции на органите и сетивата, всякаква мозъчна и емоционална дейност се извършват посредством тези етери.

Трябва да правим разлика между двата нисши и двата висши етера. Това означава, че те притежават една по-груба и респективно една по-фина вибрация. Етерната субстанция, с помощта на която мислим, притежава много бърза вибрация, докато етерът, чрез който са изградени телесните ни клетки, показва сравнително бавна вибрация.

Голяма част от хората, изучавали тези неща, са на неправилното мнение, че двата така наречени „по-висши” етера в голяма степен отличават духовните хора, а двата „по-нисши”– по-примитивните. Но това абсолютно не отговаря на истината. От духовна гледна точка светлинният и отразяващият етер могат да бъдат много по-опасни, груби и животински от нисшите етери – така както по-висшето същество – човекът, е хиляди пъти по-опасен от по-нисшите същества – животните.

Ние често говорим за животински страсти. Те обаче са чисто функционални и се изразяват в рамките на инстинкта и груповия дух. Човешките страсти, напротив, са изключително лоши. Много хора с етерно виждане са изпълнени с възхищение, когато виждат при даден човек, по време на работата му, въздействието на по-висшите етери или когато наблюдават дадено същество с много светлинни и отразяващи етери. Но „и дяволът може да ни се яви като ангел на светлината”!

Отразяващият етер е преди всичко един мисловен етер. Често най-лошите хора разполагат с могъщ мисловен капацитет, а от там и с много мисловни етери. Светлинният етер е преди всичко етер на чувствата. За всички дейности на чувствата – от най-нисшите до най-висшите – са необходими светлинни етери.

Може да се каже, че за обичайните телесни функции се използват двата нисши етера. Когато човек мисли и чувства, той се нуждае от двата висши етера. Наличието на голямо количество по-висши етери в никакъв случай не е доказателство за високото духовно развитие на дадена личност. Това показва само, че този човек има висока жизнена активност, независимо дали в положителен или в отрицателен смисъл.

Следователно етерите не ни дават сведение за духовните качества или духовния напредък на човека. Методите за „проверка на духовете, дали са от Бога” нямат нищо общо с етерните дейности. Също и цветовете на етерите не са от значение, защото с помощта на волята в етера може да се предизвика всеки желан цвят.

В тази област има толкова много измами и заблуди, че е изключително важно да се подчертае необходимостта от предпазливост и недоверие към всякакъв вид внушение в тази посока и дистанциране от подобни явления. Сериозният ученик ще бъде дарен с други методи, с които да може да придобие различителна способност.

При смърт, в етерното тяло на човека се получава разделяне. Обикновено двата нисши етера остават при материалното тяло, а двата по-висши етера временно остават при починалия. Но често се случва да се вземе нещо и от двата по-нисши етера. Колкото по-земен е бил човек (което не означава „лош”, а нормално биологичен), толкова повече нисши етери ще бъдат привлечени около съществото на починалия.

В това състояние той навлиза в голямата преходна област, междинната сфера, наричана често „чистилище” или „пречистващ огън”. Тази област се състои от трите по-нисши сфери на желанията, така наречената Камалока на ориенталската философия. Сега внимавайте: остатъкът от етерната дреха, който починалият още притежава, го държи привързан към земната сфера, защото и етерното тяло на човека е изградено и се поддържа от веществата и силите на земната сфера.

Когато починалият напусне етерната област, това, което е останало от етерната му дреха, вече не може да бъде запазено. Остатъците се разлагат, изпаряват се и той не е в състояние вече да ги задържи. Това е изключително важно, защото когато и остатъците от етерната дреха изчезнат, тогава настъпва разбирането за действителното състояние на човека. Едва тогава той разбира истинското си състояние и в съответствие с него той попада в „небесната” или в „адската” област. Сега всеки може да разбере, че притежаването на етери след смъртта причинява здраво земно привързване.

Ако човек не желае тази връзка, няма интерес към нея и се стреми възможно най-бързо да се освободи от нея, тогава той няма да прави нищо, за да пречи на естествения процес на етерното разпадане. Но в обратния случай, когато интересите са все още земни и човек желае на всяка цена да задържи земната връзка, тогава той ще направи всичко, за да се противопостави на процеса на разлагане. Той ще се опита да компенсира всяка загуба на етери и дори ще се опита да увеличи техния запас. По този начин изкуствено ще продължи престоя си в междинната сфера.

В това се крие причината за спиритизма и всички негови странични явления, като сатанизъм, земни духове и т.н. Това е паразитизъм и плячкосване на земната сфера от хилядите, намиращи се в междинната област, които ходят на лов за етери. Това е спиритизмът – кражба на нисшите етери, но предимно на двата висши етера.

Разбира се тези неща се нуждаят от задълбочено изучаване и сериозно осмисляне, защото тук става въпрос наистина за чудовищна опасност, от която никой човек не може да избяга. Всички хора са в по-голяма или по-малка степен посещавани от такива етерни паразити. По-голямата част от лошите ви качества прекомерно се засилват, защото преднамерено и напълно съзнателно биват подклаждани от тези паразитиращи същества. Например нисшето чувство на ревност – всеки акт на ревност струва светлинни етери на този, който развива това чувство. Същото е и при противопоставянето – съзнателната и умишлена съпротива, независимо от причината. Тази активност струва не само светлинни, но и отразяващи етери, поради мисловния характер на тази дейност.

Тези нисши активности могат да бъдат разпалени от споменатите сили от отвъдното до степен, надхвърляща нормалното за една човешка личност, така че всякакъв самоконтрол става невъзможен. Тези етерни кръвопускания са храна за горепосочените паразити.

Същото е и при гняв, перверзност, меланхолия. Не трябва да забравяме и прекалената интелектуалност. Всичко това е свързано с интензивни етерни експлозии, с изразходването и загубата на извънредно много етери. Всички форми на душевни аномалии са причинени предимно от дейността на етерните паразити.

Сега е възможно да зададете следния въпрос: Не могат ли тези привързани към земята същества да се наситят с етерите, които се отделят от хора, стремящи се към по-висшите области? Защо не им стигат етерите, които се освобождават при естествения процес на умиране или при обмяна на етери по време на нормалните жизнени процеси? В действителност цели пълчища от елементали паразитират по този начин.

(Елементалите са подчовешки същества, населяващи нисшите природни царства, или творения на човешките мисли.)

Безброй същества от преходната област използват този метод. Ако тяхната земна привързаност се дължи на алкохолизъм например, като бивши алкохолици те посещават кръчми, локали и места, където се носят облаци от алкохолни изпарения, от които те могат да се наситят. Стотици хиляди други страдат от никотинова зависимост, която е безкрайно по-опасна от алкохолизма. Те се срещат в хотели или на местата, където много се пуши. Така много от тях са при хората, за да могат с лешоядните си методи да получат желаната храна.

Почти няма фотографска снимка, на която при внимателно вглеждане да не се забележат някои елементали. Фотофилмът често е по-чувствителен от човешкото око. На снимки, направени веднага след смъртта на близък, често се разпознава образът или някакъв отличителен белег на починалия, който все още не е освободен от етера, следователно все още притежава земна връзка. Това явление, естествено, не продължава дълго.

Лешоядната форма на паразитиране при тези същества също е временно явление. Те не са достатъчно зли, съзнателни и рафинирани и освен това не притежават достатъчно висши етери, за да могат да се наложат. По своята външност те са отвратителни като паразитите.

По-нататъшни изследвания показват, че е необходима много голяма рафинираност и съвсем други методи, за да може някой да се задържи в преходната област. За съществата, преследващи такива цели, това е въпрос на живот или смърт. Страхът им от адската сфера е толкова силен, а желанието за удължаване на живота толкова динамично, че те не се спират пред абсолютно нищо, за да се снабдят с етери. Действията на националсоциалистите, тяхната ужасяваща, чудовищна, непонятна жестокост и желанието за убиване бяха буквално внушени и предизвикани от сатанизма. Един човек, дори цял народ може да бъде обсебен от сатанизма по такъв начин, че той да се инкарнира в него.Днес сатанизмът е по-силен от всякога и е надвиснал над света като черен облак. Затова спиритическите практики стават все по-чести и масови. Стотици хиляди са обхванати от него и теоретично, ситуацията за съвременното човечество е вече безнадеждна.

Състоянието в междинната сфера е толкова хаотично, хватката върху всичко живо е толкова силна, така безкомпромисно се злоупотребява с почтеността, съществуваща у мнозина, демоните са толкова плътно до нас и около нас, толкова многочислени и от такова долно качество, че преди ние не бихме повярвали, че всичко това е възможно. Мнозина от най-добрите хора са така пленени от сатанизма, че ние можем само да установим – тук управлява принцът на тъмнината. Този свят е управляван от сатанизма!

Може би има читатели, които смятат, че преувеличаваме. Но тези неща и опасности не могат да бъдат преувеличавани. Това, което изглежда като преувеличено и като най-дръзка фантазия, в същност е само бегъл опит да представим една отвратителна действителност.

Какъв е работният метод на сатанизма? За да разберем това, трябва да вземем предвид, че жизнените тела на човека се различават по вид и вибрация. Едно същество от междинната сфера не може да се сдобие толкова лесно с чужди етери. То може да се опита, но да не е в състояние да ги задържи дълго при себе си, защото чуждите етери бързо се изгубват поради разликата във вибрациите.

За да може едно същество да изпълни намеренията си, трябва да прибегне към извънредно рафиниран процес на обсебване на даден земен жител, с когото има приблизително същата вибрация. Това дава възможност след няколко месеца или години да постигне подходящото вибрационно равновесие. Тогава то може буквално като вампир да „изпие” необходимите енергии. Този паразит живее за сметка на своята жертва, която поради това води едно жалко съществуване.

Тези същества се обединяват и контролират цели кръгове от хора, от които чрез посредничеството на медиуми крадат етери и фосфор. Така тези същества поддържат свои спиритически кръгове, както селяните отглеждат крави, кокошки и живеят от техните продукти.

Има и нещастни случаи. Тогава контролиращите духове обладават до такава степен жертвата си, че накрая напълно я изместват. Резултатът от това е лудост, от която те се пазят, защото едно такова тяло трудно се контролира и те самите трябва да водят едно жалко съществуване. Има случаи, когато обсебването се форсира поради страх от отстраняване от междинната сфера, а също и в резултат на борбите между контролиращите духове за един и същи медиум. Тук всичко е възможно.

Има още много въпроси и проблеми за обсъждане, като: форми на заблудата, организацията на сатанизма, причините за самоубийствата, общите причини за убийствата, причините за чудовищните изстъпления, влиянията върху религията и окултизма и т.н., и преди всичко въпроса за пътя към оздравяване и борбата със сатанизма.

ХV

СПИРИТИЗЪМ (ІІ)

Какво представлява един медиум? През всички времена на този въпрос са давани различни отговори. Всички религиозни философии напълно отричат медиумизма и изрично предупреждават да се страни от това. Било забранено „да се питат духовете”.

В разрез с тази забрана са се осъществявали всички езически религиозни течения, т.е. всички религиозни дегенерации, изцяло родени и поддържани от медиумизма. При народите и племената на негрите, индианците и даяките племенните шамани изпадат в транс и влизат във връзка с духовете, които им налагат законите си.

Медиумизмът се основава на чувствителността. В съответствие с различните видове чувствителност, съществуват и различни видове медиумизъм.

Как се постига тази чувствителност? Да помислим първо за ауричната сфера, наричана още „тяло на желанията”, или „дихателно поле”. Тази аурична сфера е вибрационно поле и се съгласува напълно със състоянието на дадения човек. Тя е отворена само за това, което съответства на нейния вид – а за всичко останало е като непреодолима стена.

Това вибрационно поле съответства на вашата кръвна същност, която сте наследили от вашите родители и прадеди, както и от вашето микрокосмично минало. Чрез дишането вибрационното поле се поддържа в равновесие с вашето кръвно състояние, състоянието на сетивните ви органи и на съзнанието ви.

Това равновесие се постига по следния начин. Както вече обяснихме, вашите мисли, желания и чувства образуват една тройна активност на съзнанието. Водено от тази троичност, астралното тяло изпраща през гръдната кост едно седморно излъчване, което притежава привличащо или отблъскващо свойство. Това означава, че всичко, което не съответства на вашата същност, се отстранява от ауричната сфера, а за всичко, което е в хармония с него, вратата е широко отворена.

Когато ауричната сфера е подготвена, тя се свързва посредством дишането с кръвта. Така силите и въздействията на дихателното поле достигат до всички жизнени органи. Освен това мозъчните центрове, като фокуси на мислите и чувствата, се подготвят директно чрез асимилацията посредством фините мрежички, намиращи с в основата на носа, а не чрез кръвта.

Така всеки човек, в съответствие със състоянието си, в известна степен е един медиум, защото всеки е податлив на влияния върху съзнанието. Така погледнато, може да се каже за почти всички хора, че те не са самите те, а са живяни от външни сили. Това важи за всички хора, но особено за култивираните, т.е. преди всичко за онези от средите на науката, изкуството и религията.

Дори и когато тези призовавани обсебващи сили са наричани с възвишени имена като Христос, Свети Дух, Светлина или Розенкройц, те доказват един абсолютен медиумизъм. На тази основа никога не може да се осъществи истинско освобождение на човечеството. Влиянията на съмнителни същества върху религията и окултизма не могат да се изследват достатъчно добре.Когато ръководителите на Розенкройц общуват със своите духовни братя, те много добре знаят, че трябва винаги да бъдат будни и готови за борба, не срещу своите приятели, а срещу сатанинските сили, които ги нападат чрез тях. Абсолютно неоспорим факт е, че привързаните към земята същества ви нападат чрез вашите близки и приятели, ако не могат да ви победят по вече изпитания начин.

Тук трябва да обясним и дълбоко да подчертаем, че Христовите сили, силите на Светия Дух и други истински възвишени влияния никога не влизат в жизнената система на човека по този начин. Те не се изявяват в една или друга форма и никога не ни контролират.

Съществуват различни видове медиумизъм, което се обяснява от миналото на човека:Медиумизъм, който атакува и изкривява мисленето, чувстването и волята;който атакува сетивните органи;който влияе на жлезите с вътрешна секреция;който предизвиква обсебване;който предизвиква лудост.

Смятаме тези главни аспекти за достатъчни, а за останалите сами можете да си направите заключението.Първата форма на медиумизма, който влияе на мисленето, чувстването и волята, е общата форма, от която

страда цялото човечество. Тя се практикува организирано, за да се храни и поддържа сатанизмът.Втората форма, която влияе на сетивата, използва чувствителността на един или повече сетивни органи,

което неправилно се нарича „ясновидство” (с „етерно” виждане, като странична форма), „ясно чуване”, „психометрия” и т.н.

Третата форма влияе на жлезите с вътрешна секреция и стимулира хората към биологична и функционална разюзданост и отклонения.

При четвъртата форма се предизвиква обсебване. Човек е принуден да даде подслон на определени същества в тялото или в аурата си. Това са паразити, които вече не могат да бъдат отстранени от системата.

При петата форма на медиумизма, която поражда лудост и безумие, се стига до пълното изместване на собственото съзнание.

Чрез тези пет форми на медиумизъм и многобройните им аспекти, погледнато дори от диалектичен план, човешкият живот се принизява до едно подчовешко съществуване. Така се развиват най-отвратителни практики и се причиняват безброй болести. Човекът започва да пропада, живее в един ужасяващ свят, изпълнен със страдания и мъки.

Хора, които си въобразяват, че чрез медиумизма са нещо по-особено, са нещастни и измамни некадърници, независимо от това с какви имена и звания се кичат. Те са пациенти, нуждаещи се от нашето особено внимание. Силният медиумизъм е едно обезпокоително състояние. То е доказателство за особена отвореност и възприемчивост към привързаните към земята духове. Но това не означава, че човек „не е добър”, а изразява предразположение на кръвта.

Алкохолизмът може да предизвика медиумизъм във висока степен, но води бързо до делириум тременс. Пушенето води до дегенерация на сърдечното светилище, а именно на стернума (гръдната кост), на

сърцето и на гръдните мускули. Пушенето често причинява детски паралич. Съществата, които по една или друга причина винаги се опитват да се вкопчат в междинната сфера, т.е. в

земната сфера, и ходят на лов за етери, произлизат от всякакви кръгове на обществото – от обикновения народ, от ръководни кръгове, или от изкуството, науката и религията. Както от едната страна на завесата безброй същества живеят на гърба на другите, предизвиквайки политически, социални и икономически проблеми и неравенство, така и в отвъдното съществуват безброй възможности за паразитиране. Там пари и материални облаги човек не може да получи. За тях най-важното е удължаване на живота в междинната сфера.

Паразитът не може да си купи тук дълъг живот. Въпреки това той се опитва да го постигне с помощта на различни хормонални лечения. Но подобни неща никога не са носели успех, а винаги големи опасности.

Още по-малко той може да очаква удължаване на живота от своите „колеги” от отвъдното. Той може да получи така силно желаното удължаване на живота, само ако изсмуква като вампир жизнената сила на живеещите от тази страна на завесата хора чрез системата за обсебване. За тази цел съществуват множество методи, някои от които вече обяснихме. Тези методи успяват главно чрез лъжи и измами.

Всяка контролираща група от духове се приспособява към вида на съответните спиритически кръгове. Ако те са религиозни, и контролиращата група е такава. Ако кръгът е хуманистичен или окултен, и контролиращата група е същата. Затова съществуват медицински, пророчески, хуманистични, религиозни, окултни и други видове кръгове.

Да вземем например един кръг с медицински наклонности. В повечето случаи контролиращите духове са хора с медицински познания. Тъй като могат да изследват болните от финоматериална гледна точка, те разполагат с повече средства за диагностициране. Могат да наблюдават въздействието на определени сили и отрови в тялото и притежават много по-широки възможности в областта на лечебните средства. Ако се съпостави един сериозен лекар от тази страна с един от отвъдната, възможностите ще са много неравни. Това им дава възможност да заслепяват и жертват безброй хора.

„Заслепяване и жертване ли?” – би възкликнал някой от този кръг – „А моята крива ръка, кой отново я изправи?”, „А моето главоболие, което изчезна?”, „А моето чревно запушване, кой го излекува ?” и т.н. Разбирате ли къде е заслепяването? Симптомите от по-дълбоките причини са елиминирани, а самите причини не се вземат под внимание. Ако получите главоболие поради лоша или неправилна мисъл, вие можете да премахнете болката с една таблетка аспирин. Тогава болката изчезва, но причината остава. Значи вие не сте излекуван! Вие се борите със симптомите и оставяте причините да съществуват. Това, че сте без болка, не променя нищо по отношение на вашето духовно качество.

Милиони хора са болни или наследствено обременени заради потъпкване на елементарните жизнени закони. Стандартната медицина се приспособява към това състояние, но не носи истинско лечение. За истинското лечение трябва да се развие метод за борба с причините, който да се бори най-вече с духовните причини, като ги атакува с върховните, божествените лечебни средства.

Природолечението е бледо отражение на това, което се практикува от истинските духовни школи. Съвременното природолечение е все още много материално и диалектично. Истинският лекар трябва да бъде и истински свещеник. Духовният лекар ще откаже категорично да помогне на някого, ако лечението би причинило привързването на пациента към един още по-лош живот.

Сериозният ученик трябва да разбере, че природолечението може да бъде мощно средство за заблуда на хората. И най-сензационното излекуване не говори нищо за духовното състояние на болния, т.е. за истинското излекуване, нито за духовното право на лекаря и пациента относно приемането и въздействието на лечението. Обикновеният човек може да бъде измамен чрез повърхностно излекуване, но ученикът, вървящ по Пътя, трябва напълно да прозре ситуацията.

ХVІ

СПИРИТИЗЪМ (ІІІ)

Искаме още веднъж да насочим вниманието ви към естеството на измамата, която неизбежно се появява при практикуването на спиритизма.

Когато в едно помещение се образува спиритически кръг, формиран от общи мисли, чувства и желания, се създава и едно магнитно поле. Мислите, чувствата и желанията са концентрирани главно във викането на духове. Чрез подобен магичен кръг, в който ауричните сфери са изцяло съгласувани, се образува светлина и силно привличащо, търсещо излъчване, което излиза от сърцата на присъстващите. Събрано в светлинен сноп, то може да се превърне в голяма сила. Светлината поражда и звук, така че в пространството, където се извършва спиритическият сеанс, вибрира един определен тон. Така духовете биват викани. Разбира се те не се бавят дълго, защото имат огромен интерес от предлагания им контакт. Те идват често на тълпи, със или без съпровод от елементали. Понякога цари истинска блъсканица.

Сега настъпва истинският контакт. Най-силният дух избира подходящия медиум. Често е трудно да влезе в ауричното поле на кръга. Но тъй като подобното привлича подобно, разбира се вход се открива и чрез магнитния кръг, който е от същото естество, атмосферата става проводяща.

Най-често контролиращият дух застава зад медиума и буквално го наблюдава в гръб, контролирайки го чрез продълговатия мозък на светилището на главата и сърцето – т.е. чрез мислите, чувствата и желанията на медиума. Освен това контролиращият дух диша в ноздрите на медиума, за да може чрез фините мрежички, намиращи се в основата на носа, да съгласува мислите и желанията на жертвата със своите цели. Накрая атмосферата на духовете се свързва с магнитния кръг. Долавя се осезателна хладина.

Когато тази фаза бъде достигната, контролиращият дух започва да говори или пише чрез медиума. Но всичко, което се казва или пише, е инсценировка, театър, за да се скрият истинските намерения на контролиращия дух, а именно кражбата на етери за него и сателитите му. Например контролиращият дух казва чрез медиума: „Тук е твоята баба”, като има предвид умрялата баба на някои от присъстващите. След това той започва да разказва подробности от живота на бабата, известни само на присъстващия роднина. Понякога се случва медиумът дори да види бабата, да направи описание, отговарящо с най-големи подробности на истината. Присъстващият роднина е абсолютно убеден и потвърждава това, което чува. В резултат на всичко това към „бабата” се излива вълна от съчувствие. Така възниква една интензивна етерна експлозия. Връзката с контролиращия дух е осъществена и плячката може да бъде събрана.

По този начин се ограбва целият кръг. Присъстващите биват обсебвани един след друг. Контролиращият дух често дава съвет да не се приемат нови членове, защото те евентуално биха повредили връзката! От време на време кръгът се събира, като се сервира и консумира етерно угощение.

В светлината на тези обяснения читателят трябва да разбере колко вредни са такива сеанси. По този начин хората биват отклонявани от истинското духовно развитие. Това е лошо и за контролиращите духове, защото така те се привързват към тъмните области и вече не могат да бъдат освободени от тях, и за света и човечеството, защото по този начин сатанизмът се поддържа.

За да подхранват интереса на участниците, контролиращите духове използват всевъзможни средства. Например участниците получават високи почести, медиумът се издига в ранг на адепт, правят се молитви за умрелите, изричат се предсказания и т.н.

Може да бъде зададен въпросът дали явилата се на сеанса баба наистина е била тя. Обикновено това не е вярно. Тогава откъде контролиращият дух може да знае всички тези подробности за въпросната баба?

Опитният контролиращ дух прочита всички тези подробности в отразяващия етер на присъстващия роднина. В отразяващия етер на всеки човек се намира точен запис на целия човешки живот, всички важни събития, факти, връзки и т.н. Когато се съсредоточите в даден момент от миналото си, отразяващият етер се съживява. Тогава вие можете отново да четете в него и да го свържете с мисълта си. Но и някой опитен също може да чете във вашата памет. Ако например имате наскоро починал близък и отидете в това душевно състояние на спиритичен сеанс, изпълнен с мисли за починалия, тогава вие ще бъдете измамен по този начин.

Абсолютно невъзможно ли е бабата да се намира в преходната сфера? Това е възможно само ако тя приживе е била изключително лош човек, защото само такива хора могат да се задържат там. Съществуват мнозина, които временно се занимават с подобни неща, но скоро, изпълнени с отвращение от това съществуване, се отказват от този паразитизъм.

Кражбата на етери предизвиква дегенерация и структурна болест, поради което тези същества изглеждат отвратително. Ако една баба може да се задържи между такива чудовища, тогава можем да си представим каква е била тя приживе. Ако тя се появи по време на сеанса в истинския си вид, нещастният роднина би избягал ужасен и посрамен от кръга.

Контролиращият дух е способен и да се материализира. За целта той привлича около себе си достатъчно етерни и фосфорни сили, които той изтегля от мозъчните и щитовидните жлези на присъстващите. Тези фосфорни сили принадлежат към химическата област на нашата сфера и затова са видими за човешкото око. Опитни контролиращи духове могат да материализират например ръка или един смътен образ, една маска – не собствената, а измислена. Поради изключителната гъвкавост на висшите етери тук всичко е възможно.

Всички окултни науки от древността съобщават за способностите на черномагьосниците да създават привидни образи, елементали, изкуствени хора. Тук се сещаме например за Голем от едноименната книга на Густав Майринг, за Куклите на Мадам Мандалип от Абрахам Меррит и т.н. Привързаните към земята духове също могат за известно време да създават подобни творения, за да заблуждават с тях доверчивите хора.

Безспорно и доказано е съществуването на спиритизма като явление. Всичко останало е измама. Той се подхранва чрез любопитство, интерес към сензации и липса на истинска светлина. Абсолютно е невъзможно чрез спиритизъм да се научи нещо ново, нещо научно или нещо добро, което да не може също толкова лесно да бъде почерпено и от друг източник. Всички морални, духовни или интелектуални лекции получени по време на сеанси, винаги са откраднати от свещените писания или са заимствани от древни мъдрости.

Описания на така наречената „страна на лятото” – имитационното небе на отвъдния свят, или пък описания на „ада” не могат да ни научат на неща, които не можем да знаем от друг източник. От векове мистичните и окултни науки ни изясняват това. За търсещия истината постигането на познание от първа ръка чрез вървене по пътя на освобождението е единственият истински път към цялостното познание. Тогава реалността на всички неща се разкрива пред него, за да може сам да я провери.

Някои спиритисти са на мнение, че спиритизмът може да бъде много полезен като доказателство за задгробния живот. Те смятат това за изключително важно. Ние не споделяме това мнение, защото почти всички вярват в задгробния живот. Това важи както за бушмена, така и за християнина. Въпреки това в света никога не е царял подобен хаос.

Като аргумент се сочат предсказания, направени по време на сеанси, които би трябвало да помагат на хората на земята и на напусналите този свят. Засега искаме да спрем дотук с казаното за паразитизма, като повторим предупреждението: „Не се оставяйте повече да ви експлоатират!” Помислете върху Христовите думи за така наречената помощ за умрелите: „Оставете мъртвите да погребат своите мъртви.”

Когато един привързан за колелото на раждане и смърт микрокосмос се подготвя за ново слизане в материята, той оформя в рамките на кармата си един първообраз, една матрица, която е заредена с определена жизненост, с известна сила, предвидена за бъдещия живот. Силата, идваща от първообраза, олицетворява жизнените ни възможности тук на земята. Когато силата напълно се изчерпи и житейската свещ изгори, тогава смъртта неминуемо настъпва.

При рационално използване на тази сила и правилно жизнено поведение животът трае по-дълго, в рамките на дадения потенциал. При неправилна и неразумна употреба животът, естествено, ще бъде по-къс. Когато някой умре неочаквано, било по време на война или при нещастен случай, възможно е смъртта да съвпада със закономерното умиране на първообраза, но е възможна и една преждевременно настъпила смърт, въпреки че първообразът притежава още жизнени сили. В този случай умрелият бързо се преражда в стария си първообраз и умира често като дете или на млади години. Този процес е необходим поради това, че изграденият преди това първообраз притежава жизнена сила, която трябва да бъде изразходвана.

Ако преждевременната смърт е резултат от самоубийство, последиците са ужасяващи. Първообразът действа още с пълна сила, но потенциалът, поради загубата на материалното тяло, не се изразходва. Тогава възниква ужасно страдание без възможност за спасение чрез прераждане, без достъп до междинната сфера, без пречистване и без достъп до небесната сфера. Съществува само съзнание, едно вечно повтарящо се ментално и морално страдание като упрек за грешната постъпка, разкаяние и угризение на съвестта, без ни най-малко облекчение.

Спасение тук е възможно само ако роднини и приятели, подтикнати от любов, са в състояние да осъществят връзка с първообраза на самоубиеца и да приемат неговата карма. Самоубийството увеличава земното страдание.

Защо обясняваме всичко това? Защото много от земните духове внушават на хората желанието за самоубийство, убийство и други злодеяния. Сега може би по-добре ще разберете причините за тези нещастия. Силите, излъчвани непрекъснато от първообраза, съдържат поток от етерни вибрации, трансмутирани, за да служат на тялото, което вече го няма. Какъв разкошен „извор” за вампирите!

И така, стигаме до въпроса: Как можем да се освободим от медиумизма? Какъв е пътят за борба със сатанизма? Как да освободим човечеството от тази напаст?

Чрез съзнателна промяна на жизненото ви поведение и облагородяване на живота от долу нагоре. Чрез истинско свободно зидарство без насилие и авторитети, като не се оставяте да ви натрапват неща, които не желаете. Като отхвърляте всяко духовно влияние чрез стремеж към познание от първа ръка по пътя на фундаменталната промяна. Чрез непрестанно растяща любов към хората и със съзнанието: „Ако имах всичко, но нямах Универсалната любов към хората, тогава щях да съм нищо.”

ХVІІ

ХИПНОЗА – МАГНЕТИЗЪМ – РЪКОПОЛАГАНЕ

След като разгледахме спиритизма в различните му аспекти, сега искаме да насочим вниманието ви към други, много опасни и неморални практики на определени сили.

Хипноза

Хипнозата е процес, при който човек със силна воля посредством окултни методи може да доведе една по-слаба личност до състояние на транс. В това състояние последният върши всичко, което му се внушава от хипнотизатора. Такива практики изцяло принадлежат към черната магия и са извънредно опасни, както в морален аспект, така и от гледна точка на човешката психика.

Състоянието на хипнотичен транс може да се постигне по два начина: Чрез съсредоточаване на хипнотизатора върху продълговатия мозък (medulla oblongata) на обекта.Чрез така наречения „хипнотичен поглед”, което означава чрез концентрация върху очите.Когато хипнотичното въздействие се извършва достатъчно дълго, тогава обектът е напълно зависим от хипнотизатора. Собственото съзнание вече няма контрол върху тялото и човекът бива живян. Хипнотизаторът може даже да изпраща влиянията си на големи разстояния по телепатичен начин и да подтикне обекта към съответното действие. Естествено, тази магия е голям грях и се наказва кармично много тежко.

Под такива насилствени влияния се извършват ужасни престъпления, като убийства, кражби, сексуални оргии и др. Когато жертвата се събуди от хипнотичния сън, тя не помни (така е и при повечето медиуми) нищо за случилото се, а само страда физически от последиците.

На ученика е известно, че от главата водят началото си дванадесет двойки мозъчни нерви. Всички жизнени функции на тялото, всички функции на органите се управляват напълно от тези дванадесет двойки.

Чрез хипнотичната концентрация работата на тези двадесет и четири нервни течения може напълно да бъде нарушена. Съзнанието на човека вече не е в състояние да ги управлява. Жертвата става изцяло зависима от хипнотизатора и в един определен момент вече не може да живее без него. Както наркозависимият става роб на навиците си и не може повече да живее без наркотици, така и жертвата без хипнотизатора се превръща в развалина. Жертвата често смята, че тази връзка е от любов.

Когато човек се намира в хипнотично състояние, главата, т.е. най-горната част на етерното тяло, се разделя на две половини и те висят от двете страни над раменете на грубоматериалното тяло като яка около врата. Етерното тяло на хипнотизатора застава на нейно място. След завършване на хипнозата възстановяването е само частично и тялото остава напълно дезорганизирано.

Тъй като около главата се намират предимно отразяващи етери, естествено, никакви спомени не могат да бъдат запечатани. Жертвата остава без спомен, а оттам и без опитност. Животът става безсмислен за такъв човек. Да се постъпва така с един човешки живот е ужасно престъпление.

Поради тези причини е абсолютно недопустимо хипнозата да се използва за медицински цели, както това се практикува в модерната психология. Тя е изключително опасна както за пациента, така и за самия лекар. Лекарят се свързва толкова силно с пациента, че след време пациентът загубва личността си и започва да мисли, говори и живее като лекаря, попада под негово влияние и не може да живее без него, докато не бъде

освободен. Може пациентът да се е излекувал от някой комплекс, но в друго отношение той получава неизлечими наранявания, предимно на горепосочените двадесет и четири нервни течения.

Недопустимо е един неопитен човек да работи с окултни сили. Лекарят работи също със сили, които не познава. Естествено, още по-лошо е, когато черномагьосникът съзнателно и волево поставя под хипноза жертвата си за постигането на лични цели.

Магнетизъм

По причини, почти сходни с описаните по-горе, отричаме и лечението с магнетизъм. То крие опасност както за пациента и магнетизатора, така и за цялото човечество.

Когато човек е болен, истинската причина за болестта винаги се намира в самия него. Грешките от миналото или настоящето си отмъщават чрез тялото. Чрез тях тялото губи от силата си и така то става податливо на различни опасности.

В етерното тяло откриваме едно точно копие на материалното. В зависимост от състоянието си, етерното тяло снабдява грубоматериалното с животоподдържащи сили. Чрез етерното тяло се трансмутират планетарни и интерпланетарни сили, които въздействат върху планетарните етери, и след това се предават на материалното тяло. Всяка клетка на тялото притежава етерен двойник. Ако етерната клетка е здрава, то и съответстващата и материална клетка също трябва да е здрава. Също така и чувствата, мислите, желанията и стремежите непрекъснато въздействат на етерното тяло. Ако даден орган е болен, това значи че и съответният етерен орган е болен и притежава болестна вибрация.

Когато човек е болен, природата предприема естествен опит за възстановяване на здравето. През периода на боледуване човек обикновено се показва от най-добрата си страна – болният често е един мил човек. В известна степен болките, страхът и слабостта причиняват ментално и морално пречистване и хармония. По този начин болестта предлага възможност за възстановяване на нормалната, здравата вибрация на етерното тяло. Ако този опит успее, т.е. етерното тяло успее да си отпочине, физическото възстановяване е само въпрос на време. Но ако това не се получи, значи или органите са много повредени, или пациентът по време на болестта продължава да руши здравето си и не може да намери истинско спокойствие.

Един съвестен лекар може отлично да въздейства за възстановяване на естествените функции, като предписва помощни средства, препоръчва диета и взема мерки, които не смущават фундаменталните природни процеси, а само ги подпомага. Тук интелигентността, т. е. истинското знание, може да помогне на хората.

Но намесата на някой, било той лекар, шарлатанин или лаик, във фундаменталните жизнени функции на даден човек, свързани с реалното състояние на болния, винаги е неправилна, дори когато последиците не се появяват или забелязват веднага.

Един истински духовен лечител също би могъл да помогне много на пациента, но той никога няма да извърши грях чрез намесата във фундаменталните жизнени функции, намиращи се извън или над собственото му съществуване.

Но точно това прави магнетизаторът! Той вкарва своите етерни вибрации в тялото на пациента, без да притежава непосредствено знание, без познание за фундаменталните жизнени функции, без знание за причините на болестите. Неговото етерно тяло застава на мястото на етерното тяло на пациента. Чрез това той форсира ситуацията както духовно, така и телесно. Той смущава и нервните потоци на пациента и по този начин осъществява една нежелана връзка. Магнетизаторът поема кармата на пациента и поради това рано или късно много ще страда.

Магнитният „лечебен” метод е извънредно опасен:както за магнетизатора;

така и за пациента; а дори и за цялото човечество.

Опасности за магнетизатора

При своите „лечебни” методи екстрасенсът отнема от пациента болни флуиди и в замяна дава от своите „здрави” флуиди. Болните флуиди, състоящи се от етери, протичат нагоре по ръката на екстрасенса и се свързват с етерната субстанция на организма му. Екстрасенсът се опитва да отстрани част от болните флуиди, като ги „изтръсква” или „измива” с течаща вода. При изтръскването обаче се отделя много малко количество от тях. Когато болният флуид се изкачи над лакътя, той вече не може така лесно да се отстрани и се разпространявапо цялото тяло на екстрасенса. Тогава по нормален път естествените му съпротивителни сили започват да се борят с тези вредни вещества. С течение на времето обаче неговото тяло става жертва на продължителното отравяне, колкото и издръжливо и жизнено да е то. Така всеки екстрасенс рано или късно става жертва на своята професия. Нервни смущения, ракови заболявания и туберкулоза са най-често срещаните последици.

Опасности за пациента

Хората може да са доволни от тези „лечители” и даже да изпитват уважение към готовността им за саможертва. Но лечебният им метод представлява голяма опасност и за самите пациенти. Както вече разбрахме, от пациента се отнемат болни флуиди. Те никога не се срещат в чисто състояние, а винаги са смесени със здрави етери. Те се доставят от атмосферата и се трансформират от органите с вътрешна секреция във вибрация, която за всеки човек е различна и подходяща само за него. Флуидът, отнет от екстрасенса, има връзка с етерните сили, които в тялото на пациента трябва да продължат да изпълняват естествената си функция. Така органите с вътрешна секреция се форсират и претоварват.

Освен това етерите, които екстрасенсът дава от себе си на пациента, са толкова индивидуални и тяхната вибрация е толкова лична, че те никога не биха могли да облекчат работата на органите с вътрешна секреция, а напротив – предизвикват пълна дезорганизация. В резултат на това периодите,през които пациентът е без оплаквания, стават все по-кратки. Така между пациента и екстрасенса се създава една изключително нежелателна връзка. Чрез нея се стига до свързване на двете етерни тела, водещо често до твърде осезателни последици.

Освен това за пациента съществуват и други опасности. Помещенията, където екстрасенсите лекуват, представляват складове за болести и нещастия. Обикновено езотерично изследване ясно показва, че отнетите, „изтръсканите” от пациента етери образуват дебела, подобна на облак оловно сива маса, покриваща пода като мръсен килим. В тази маса, която понякога стига чак до коленете, паразитират безброй изключително вредни етерни кълнове. И в такива помещения се лекуват пациентите! Така те често биват „излекувани” от едно зло, а занасят в къщи някой „подарък”, към който техният организъм има особен афинитет. Ако по-късно се разболеят, кой би могъл да твърди, че те са станали жертва на магнитните „лечебни” методи? Същите последици са възможни и когато пациентът се „лекува” в собственото си жилище.

Екстрасенси с богата практика притежават етерни тела, които се намират в състояние на най-голямо замърсяване. Фактът, че хората са готови да се „лекуват” с такива етери, говори, че обществото няма и най-елементарни езотерични познания.

Опасности за обществото

Тази ситуация би могла да се приеме по изключение, защото всеки човек има правото сам да си помогне или да си навреди, ако тези практики не криеха опасност и за обществото, за здравето и на другите хора. Изтръскването или измиването на отнетите етери става или през отворени прозорци, или с течаща вода. Това се прави понякога и над огън с погрешното предположение, че така етерните атоми могат да бъдат изгорени. Наистина етерните организми и форми се освобождават в огън, но освободените така етерни атоми съвсем не са безопасни.

Помещенията на екстрасенсите могат да бъдат почистени. Фактът, че отнетите етери са по-тежки от въздуха, прави почистването възможно. Но къде попадат етерите, отстранени от помещенията? На улицата! Къде отиват етерите, които се изхвърлят през прозорците? На улицата! Къде отиват етерите, които се „измиват” с вода. В канализацията и пак на улицата. Етерите, хвърлени в огъня, падат отчасти встрани или на улицата.

Така констатираме, че етерната мръсотия, която се предава на повечето хора по този начин, сериозно застрашава нищо неподозиращото общество. Тази опасност е толкова голяма, защото никой не може да я контролира, и в случай на заболяване не е възможно да бъде открита индиректната причина. Затова розенкройцерите издигат гласа си срещу магнетичната лечителска практика, съветвайки хората да използват несъвършените методи на официалната медицина пред подобни опасни авантюри. Всички форми на окултизъм се отричат от Розенкройцерската школа. От направените обяснения читателят може да разбере защо екстрасенсите не могат да бъдат допуснати до Школата.

Ръкополагане

Често магнетичният лечебен метод се сравнява с ръкополагането, за който се говори в свещените християнски писания. Това сравнение обаче е абсолютно погрешно!

За да има намагнитване, фокусите на етерните тела на екстрасенса и жертвата трябва да съвпаднат. Това е възможно само на няколко сантиметра разстояние от материалното тяло. Но веднага след като двете материални тела се докоснат, както е при ръкополагането, тогава се получава смесване на етерите, а не и приемане. Влиянието, което усещаме, когато подаваме на някого ръка, не е на етерно ниво.

При ръкополагане в тялото на пациента протича спинален духовен огън. Когато ръкополагането се осъществява по личната воля и с помощта на собствения природен спинален огън, тогава не се постига ефект. Напротив, тогава действието е греховно и вредно и за ръкополагащия.

При истинското ръкополагане Светият Дух е този, който си служи със спинално-духовната система. Светият Дух не лекува, а само подсилва духовния център и естествените лечебни сили на пациента. Болни, които по природа са облагодетелствани да възприемат помощта на Светия Дух, могат по този начин да бъдат директно излекувани, както и децата, поради тяхната невинност.

Методите на истинското ръкополагане не могат нито да се преподават, нито да се изучават в обикновения интелектуален живот. Те принадлежат към Вътрешната школа. Този, който е годен и достоен за това, може да влезе в тази школа.

ХVІІІ

ЖИЗНЕНО ПОВЕДЕНИЕ И ВЕГЕТАРИАНСТВО

В предишните седемнадесет глави обяснихме, че съвременната човешка изява е противоестествена. Затова човешкият храм трябва да бъде разрушен и „да бъде построен за три дни”, както Христос казва в гл. 2 от Евангелието на Йоан, и така Той предсказва своето „възкресение на третия ден”.

Това възкресение се отнася до три процеса. Те трябва да бъдат осъществени през три периода. Всеки от тях притежава съответно по седем аспекта и затова говорим за три седморни кръга.

В първия седморен кръг се говори за разрушаване на храма на телесния образ от земната природа и за построяването на нов. Всъщност тук става дума за първоначалния телесен образ, който да бъде отново възкресен. Това е новораждането „от Вода и Дух”, от живата вода, от първоначалната, чиста, свещена прасубстанция, и от истинския Божи Дух.

Всеки ще разбере, че както новоизграждането, така и разрушаването на стария храм поставят известни изисквания! Това е абсолютно логично. Трябва да се има предвид, че не се разрушава нещо мъртво и вече употребено, а нещо живо, динамично, което е одушевено от едно същество, един аз, който се противопоставя. Евентуално ще трябва да разрушите и това, което от поколение на поколение е било подложено на най-висше (също и езотерично) култивиране. Когато човекът, който лежи в канавката, е подканен да се изправи и възстанови, всеки би разбрал необходимостта от това. Но култивираният човек, било то в обикновения или в езотеричния смисъл, ще се съпротивлява на подобна покана, защото смята, че благородният му стремеж сам по себе си е регенерация. Въпреки това тази фундаментална предпоставка важи безрезервно за всяко истинско духовно развитие и за всяка духовна изява. Затова розенкройцерството поставя това условие.

За кандидата на новия живот въпросът е: „Какво трябва да е моето жизнено поведение?” Много хора смятат, че при определен начин на мислене новото поведение е вече налице. Тогава мисленето им ги води към определена група и евентуално към едно или друго членство. В светлината на това, което казахме за пътя на спасението, за читателя няма да е трудно да прозре ограничеността и неправилността на подобно мислене.

Ако членуването в една от многото християнски църкви е доказателство за християнско поведение, тогава щеше да има милиони истински християни. В повечето случаи хората мислят правилно. Съществуват безброй чудесни философии, хиляди блестящи идеи, в които човек може да се загуби. Мнозина притежават интересни книги, тяхното мисловно поведение често е необикновено. Има и хора, които знаят много за розенкройцерската философия, откъдето черпят интересни теми за разговор. Ако поведението, което се изисква от розенкройцерите, можеше да се постигне само с определен вид мислене, тогава за кратко време числеността на учениците щеше да се увеличи с хиляди. Въпросът е дали много от тези, които сега се наричат ученици, няма да се отвърнат, когато последствията на новата епоха станат съвсем ясни. В резултат на това те вече не биха могли да останат само наблюдатели, а ще трябва ясно да избират между приемане и отхвърляне.

С течение на годините хиляди хора минават през курсовете, лекциите и се докосват до литературата на Розенкройцерската школа. Това са хора с ясно съзнание и топло сърце, които разбират и усещат различните аспекти на нашата философия. Въпреки това те не са при нас или с нас, защото не желаят да приемат различните последствия.

Има и такива хора, които смятат, че поведението има общо само с морала, т.е. морално поведение, изключващо мисълта. Такива хора постоянно стават жертва на емоционални и неконтролирани впечатления. Днес те са въодушевени, а утре в опозиция. Днес не могат да издържат и един час без Школата, утре са първите, които я напускат. Те са силни, когато са „за”, но са още по-силни в тяхното „против”.

Накрая има и хора, които са на мнение, че поведението има само материална страна, и че мислите и чувствата нямат нищо общо с това. Те много бързо стават роби на навика и почти не могат да се освободят от него. Когато такива хора дойдат при нас, те често си изграждат собствено виждане относно работата на Школата.

Когато се поставят изисквания към мисленето или към развитието на емоционалните норми, или ако насоките, които Школата получава от Йерархията, изискват друго поведение, тогава такива хора създават най-големите трудности.

Правилното поведение притежава три белега:то се ръководи от мисълта,потвърждава се от чувството ичрез приемане на последиците, се доказва на дело.По това ние познаваме триъгълника на истинското свободно зидарство и е съвсем логично, че прилагаме тази мярка за нашата работа. Всичко останало е самоизмама и загуба на време. Същността на Школата изисква истинност и сериозност.

Естествено и необходимо е да обясним в една книга като тази различните аспекти на нашето поведение. В Духовната школа на Христос Йерофант става дума за разрушаване и новоизграждане, упадък и възход, за освобождаване и умиране, що се отнася до земната природа, и за възкресение, оживяване и пробуждане в божествената природа.

Тези два процеса са взаимозависими. Човекът е съзнателен в греховната природа, в диалектиката. Чрез нейния упадък той може да осъществи възхода си в божествената природа. Тъй като не се разгражда нещо мъртво, неодушевено, ние трябва да преодолеем всякаква съпротива на старата природа чрез едно рационално, т.е. гностично-научно поведение.

Естествено, съществуват много пречки, безброй проблеми, задачи и изисквания, върху които ученикът трябва да се съсредоточи и да се научи да ги преодолява чрез правилно жизнено поведение. Те могат да бъдат преодолени, защото силата на Йерархията е винаги готова да помогне на истинския ученик.

Между множеството пречки има такива, които са съвсем елементарни и естествени. Човек ги оглежда известно време, вниква в тях и ги преодолява позитивно.

Съществуват и важни, трудно преодолими препятствия, с които ученикът постоянно трябва да се бори, за които често слуша и върху които трябва да размишлява отново и отново.По духовния път съществуват препятствия и определени изисквания, които могат лесно да бъдат отстранени още от първия път, защото за мисълта това е пределно ясно, защото ученикът изпитва абсолютна необходимост от това, защото Пътят е дълбоко желан и благодарение на това ученикът притежава силата да вземе елементарни мерки и да ги изпълни.

Към тази група от препятствия, чието премахване лежи непосредствено в обсега на човека, са употребата на месо, тютюн, алкохол и други наркотични средства.

Школата на розенкройцерите поставя на изповядващите ученици изискването за жизнена промяна и по отношение на храненето. Тя изисква един вегетариански начин на хранене и въздържане от тютюн, алкохол и други наркотици. За да бъдем изчерпателни трябва да допълним, че и носенето на кожи и пера също би трябвало да се избягва. Това изискване се поставя от Школата не поради голямото духовно значение, което

може да се крие в такава житейска промяна, а защото за кандидата по пътя на ученичеството тя е напълно естествена, трезва и обикновена. Ако той не може да отговори на едно елементарно изискване и се съпротивлява, по-нататъшният стремеж към процеса на новораждане би бил само красива илюзия.

За кандидата, стъпил на пътя на ученичеството, вегетарианството е основно изискване. Понякога е достатъчно само накратко да изложим нашето становище за вегетарианството и мнозина много бързо се отказват от ученичеството.

Известно е, че храната и деликатесите довеждат и поддържат тялото в определено състояние. Есенцията на храната се състои от светлинни сили с различни вибрации, известни като витамини. Храните без витамини нямат никаква стойност. Съединенията от светлинни сили присъстват във всички области на духа. Затова, чрез асимилацията на тези сили, би трябвало да е възможно поддържането на живота в хармоничен порядък. Но ние знаем, че това не е така. Принудени сме да приемаме тези съединения от светлинни сили – витамините, заедно с органични вещества и сили, защото нашето тяло не е пригодено да употребява само съединения на витамините като градивен материал. Необходими са също и етерни сили, които се възприемат от етерното тяло, и астрални сили, възприемани съответно от астралното тяло. Към това трябва да се прибавят и мисловните сили за менталното тяло. Накрая са необходими и елементи от грубата материя, нужни за изграждане и поддържане на материалното тяло. Получаваме ги чрез храната под формата на белтъци, мазнини, въглехидрати, минерални соли и други.

На първо място става въпрос за това, дали вие истински се стремите към процеса на регенерация. Ако това не е така, вие спокойно може да си останете в същото състояние. Тогава няма смисъл да променяте начина си на хранене. Яжте си спокойно свински крачета, бифтеци и кокошчици. От това вие няма да се разболеете повече, отколкото сте в момента. Много от нещата, които ще ви разкажат по този въпрос във вегетарианските кръгове, са заблуда. Човек ще умре със или без вегетарианство. Нашите баби и дядовци често са достигали до стогодишна възраст и дори повече, въпреки свинското месо и тлъстата шунка. Също и алкохолът и тютюнът няма да ви навредят чак толкова, ако не прекалявате особено. Съвременното хранене държи кристализацията на човека в равновесие или я допуска в съвсем забавена форма.

Но ако вие съзнателно се стремите към спасение на света и човечеството, тогава за вас проблемът „хранене” става актуален и вие разбира се ще изберете храната, която не противоречи на процеса на новораждането. Тогава вие силно ще желаете това и то ще стане естествено.

Затова например в Библията почти не се говори, или само завоалирано, за вегетарианството. За това човек трябва да се облагороди. Вегетарианството само по себе си не е освобождаващо, а представлява само преместване на точката на равновесие.

Но ако вие се стремите към истински, духовен живот, тогава природното пречистване на кръвта става необходимост. Духовното и природното пречистване на кръвта трябва да вървят ръка за ръка. Всички религии са се стремели към това. Заради обикновения човек обаче винаги са се правели компромиси, ограничаващи се в правила и периоди на постене, също и по време на християнството. Така например до средата на 18-ти век в евангелистката църква съществуваха известни практики на постене. Но за знаещите, за истински религиозните, т.е. за тези, които познаваха причините за тези правила на хранене, беше ясно, че в това не може да има компромиси. Есеите, от чиято общност произлиза Иисус, бяха убедени вегетарианци, защото те познаваха същината на явленията и единството на целокупния живот.

Яденето на риба и пиенето на вино, за което се говори в Библейските притчи, трябва да се разбират по съвсем друг начин. Тези притчи могат само по езотеричен начин да се разбират правилно. Този, който се стреми към духовно пречистване на кръвта, а пропуска елементарното химическо пречистване, прилича на

много мистичен човек, който въпреки това се е вкопчил в грубата материя с всички последствия от това. В наши дни живеят милиони подобни хора.

Животинското тяло и животинската кръв съдържат освен етерни и аурични животински сили, често и много други сили. Погледнато от по-висша гледна точка, тези сили въздействат на човека катастрофално. Те го привързват към земята и повишават съпротивата му. Ето защо Духовната школа изисква от учениците си вегетарианство.

Екстремното вегетарианство обаче е опасно за ученика, защото чрез него могат да бъдат предизвикани извънредно сензитивни състояния. За да предотвратят това, учениците на някои стари окултни школи пиели и пушели от време на време. Същият резултат обаче се получава и с една порция фасул.

ХІХ

ЖИЗНЕНО ПОВЕДЕНИЕ И НИКОТИН, АЛКОХОЛ И ДРУГИ НАРКОТИЦИ

В предишната глава изложихме някои аспекти от мнението на Духовната школа по въпросите на вегетарианството.

Ученикът на Школата на Йерофантите трябва да бъде вегетарианец, защото животинските клетки не само възпрепятстват, но и правят невъзможно изпълнението на неговите задачи – по-точно пречат на процесите на разрушаване на старата природа и възкресяването на божествената. Затова вегетарианството е основна предпоставка за встъпване в Школата на розенкройцерите.

Както е известно, нашият организъм, цялостната ни изява се състои от различни групи клетки. Клетъчни групи от един и същи вид и с еднакви свойства образуват един орган. Сама по себе си всяка клетка представлява един свят, един цялостен микрокосмос. В клетките се извършва и обмяна на веществата. Клетъчните ядра привличат сили и чрез тях клетките се захранват. Други вещества се отделят, след като изпълнят задачите си. Също така клетките умират, след което се заменят с нови.

За съвременната природна наука тези чудни процеси все още са неразгадана тайна (като например поддържането на мозъчните клетки). Но за езотеричната наука те са ясни и определени. Тя ни учи, че животинските клетки, без изключение, са абсолютно вредни за нас.

Вредата от животинските клетки може да се прояви на три нива – духовно, морално и материално. Тази храна причинява духовни, психически и физически дефекти. Така например храненето с риба стимулира перверзност, конското месо – ярост, телешкото – слабоумие и безкрайни спорове, свинското – жестокост, свирепост, грубост и бруталност, овнешкото – лицемерие, птичето месо може да доведе дори до идиотизъм.

Народи и хора, които се хранят предимно и единствено с някои от тези видове месо, притежават една типична сигнатура. Всяка клетка представлява силов център и е пригодена само за организма, към който принадлежи. Затова всяка чужда клетка причинява вреда на нашето тяло. Освен физически, психически и духовни дефекти, животинската храна води до силно привързване към земното.

С падението и все по-дълбокото пропадане на човека в материята съответно се променяше и изборът му на храна. Някои езотерици твърдят, че е станало с божествена намеса, но това е абсолютно невярно. Така както човек сам е станал причина за своето падение, така и винаги си е избирал съответстващата му храна. В този аспект могат да се различат седем фази:

Плодова храна, състояща се от продукти от растителния свят;Растителна храна;Допълване на храната с продукти от живи животни;Допълване на храната с месо от убити животни;Допълване с алкохол, който води до замъгляване на съзнанието;Допълване с никотин, водещ до дегенерация на ауричната сфера, упояване на нервите и на съзнанието;Допълване със синтетична храна и синтетични лекарства, които причиняват смущения в етерното тяло чрез

минерализиране на жизнения етер.

Чрез тези седем фази човекът е стигнал до дъното на тази земна област. Чрез тях целият телесен образ във всичките му аспекти е обвързан, дегенерирал, болен и нещастен, дори само чрез храната и деликатесите.

Ако вземем под внимание и другите причини за този упадък, както и материалните, моралните и духовните взаимодействия между тях, тогава ще можете да разберете в какво положение се намира човекът.

Някои езотерици разпространяват тезата, че човечеството е достигнало дъното на своето падение и вече започва неговото издигане нагоре. Ние обаче казваме – съществува и пропадане в други земни области. Дали човекът наистина ще тръгне по истинския път и ще се спаси от тъмнината, зависи от неговото лично решение! Водещата до кристализация и дегенерация храна, която има толкова решаващо значение за целия свят, не се отнема на човека. Той самият трябва да се откаже от нея с личното си решение, но за това е нужно съответното прозрение.

Това прозрение не може да бъде натрапено. Хората, които вземат това решение, го правят, на първо място, под въздействието на своя праспомен, пречистен и ръководен от Йерархията. Те създават здрава основа за това решение с едно всеобхватно жизнено поведение, като при това нищо не трябва да бъде пропуснато. На първо място, кандидатът, тръгнал по Пътя, трябва да се освободи от наркотиците. Така той пречиства петата, шестата и седмата фаза на своето падение.

Алкохолът замъглява съзнанието – това е общоизвестно. Дори и най-малкото количество оказва влияние върху пинеалната и хипофизната жлези. Алкохолът измества позитивното съзнание на човека и го отваря за редица негативни сили и влияния.

Никотинът директно предизвиква дегенерация на цялата дихателна система, на сърдечното светилище, на кръвта, на органите за възпроизводство и на нервната система. Тютюнът е марсово растение, марсов наркотик, действащ на желязото в кръвта, червените кръвни телца, половите органи, двигателните нерви, лявата мозъчна половина, мускулните движения, астралното тяло, моторния сегмент на гръбнака и ректума. Никотинът прави човека раздразнителен, експлозивен и агресивен. Това са патологичните качества на марсовия наркотик. Малокръвие, сексуално влечение, нервни смущения, детски паралич, гръбначни болести, хемороиди, ревматизъм, в комбинация с други болести, са някои от последствията при злоупотребата с никотин. Това, което алкохолът предизвиква временно и частично, никотинът го върши непрестанно. Той прави човешкото същество зависимо от земните сили и духове. Той кара „блудния син да лежи доволен пред нощвите”.

Другите наркотици, наред с някои специфични свойства, имат същото въздействие като никотина и алкохола.

Синтетичните вещества в производството на храни и лекарства причиняват дехуманизация на етерното тяло. Чрез тях то загубва своята индивидуална вибрация и с течение на времето започва да прилича на планетарен етер. Така човек се минерализира, а това е най-лошото състояние на кристализация и материализация. Така веригата се затваря.

Освободилият се от пета, шеста и седма фаза на падението, се сбогува сега и с четвърта фаза – употребата на месо и продукти от мъртви животни. Преодоляването на тази фаза се счита за елементарна основа на голямата цел – ученичеството. При по-нататъшното си развитие ученикът трябва де е много предпазлив в хранителните си навици и да внимава да не се поддаде на екстремни действия.

Общо взето нашата храна трябва да се състои от плодове, зеленчуци, някои билки, подправки и продукти от живи животни, хранещи се с растителна храна. Съставът на храната е строго индивидуален и трябва голяма предпазливост, когато се спазват някои правила. В това отношение ние не трябва да натрапваме нищо един на друг, защото всеки човек се нуждае от различен състав на храната.

Дотук разглеждахме нещата от гледна точка на Духовната школа и в полза на нашите ученици. Съществуват обаче и други гледни точки, а именно много важни етични съображения, които не трябва да подценяваме. Ние сме на мнение, че вегетарианството може да бъде много по-добро средство за предотвратяване на войни

и насилия, отколкото всевъзможните договори, споразумения и международни спогодби. Защото е факт, че почти всички етични вегетарианци са хуманисти, а един хуманист, естествено, е против всяка форма на насилие. При всякакви обстоятелства хуманистът е един миролюбив човек.

Когато понякога недоволстваме от хуманизма, това е в друг смисъл. Хуманизмът е и си остава диалектичен, поради което не може да води до освобождение. Трябва обаче ясно да се разбере, че хуманизмът е важна фаза в живота на човека, когато освобождението се търси съвсем съзнателно. Но ако останем на нивото на хуманизма, това ще бъде фатално.

Етичното вегетарианство учи, че истинският човек не убива животни, освен при самоотбрана. Поради факта, че ученикът на Духовната школа почита всичко живо, той също е етичен вегетарианец. В резултат на своите убеждения обаче е много по-здравомислещ.

Етичният вегетарианец съчувства на животните и нечовешката жестокост към тях буди у него погнуса. Кланиците, опитите с животни, както и перверзните „удоволствия” на ловците го изпълват с дълбоко отвращение и възмущение. Непонятно е как дамите с удоволствие се обличат в животински кожи, за да вървят в крак с „модата”, без ни най-малко да ги безпокои фактът, че тези животни са убити умишлено.

Освен етични, съществуват и окултни причини против носенето на кожи и пера. Човешката коса и животинската козина образуват магнитно поле с позитивно и негативно действие, т.е излъчващо и привличащо. Ако козината е добре обработена, тя запазва своите качества, въпреки че животното отдавна е умряло. Този, който се облича в животински кожи, несъмнено ще изпита влиянието на това магнитно поле.

Хуманистът, етичният вегетарианец, трябва добре да разбере, че правилното жизнено поведение е много необходимо като етап от духовния път към един абсолютно свещен живот, но че това всъщност означава само преместване на центъра на тежестта. Поради тази причина неговото съзнание трябва да се задълбочава и разширява. Унищожавайки растенията, ние сме обременени от чувството за вина в не по-малка степен. Неоспорим факт е, че растението изпитва болка при нараняване. Вие трябва да разберете, че в диалектиката едно царство може да съществува само за сметка на друго. Рудолф Щайнер някога е казал: „Когато дишаш, въздухът умира” – и е имал право. Всичко това трябва да ви доведе до познанието, че живеете в един дисхармоничен свят и че вашата задача е да живеете интелигентно, като постоянно търсите изход от тази дисхармония чрез издигане към един по-висш живот. Съществува и така нареченото полезно вегетарианство. Според това течение човек ще бъде много здрав, практикувайки вегетарианство. Но това не е вярно. Като лечебен метод то може да има извънредно важни аспекти, но както и при всички други лечебни методи, оздравяването е само временно, ако човек продължава да живее греховно. В най-добрия случай вегетарианството може да забави болестните процеси. „Здравословният вегетарианец търси само природното здраве.”

Ние казваме: Това какво ни помага? Ние трябва да напуснем тази природа!

Нашият хранителен план трябва да изглежда приблизително така: плодове, зеленчуци, растителни мазнини, продукти от зърнени храни и подправки; мляко и млечни продукти, яйца. Тези продукти на минералното, растителното и животинското царство хранят тялото ни, поддържат силата му динамична и нормална.

И след тези изброявания не забравяйте, че за ученика, тръгнал по Пътя, най-важните мотиви за вегетарианството са духовни.

ХX

КОСМИЧЕСКОТО ДВУЕДИНСТВО (І)

Вместо увод към темата в тази глава ви препоръчваме да прочетете гл.11 от Първо послание на апостол Павел към Коринтяните, от стих 2-ри до 16-ти. Тук се засяга една изключително деликатна тема, а именно въпросът за отношението между мъжа и жената, което във времето е дегенерирало много повече от всяко друго нещо в живота. Това е една тема от изключителна важност, защото ако някой желае да върви по пътя на духовното просветление, той трябва да познава законите на космическото двуединство и да се научи да живее според тях.

Споменатата част от Първо послание към Коринтяните винаги е предизвиквала трудности и спорове при тълкуването и. Заради тези стихове голяма част от ортодоксално вярващите все още поддържат изискването жената да носи дълга коса и да влиза в църквата забрадена. Но броят на жените, които съзнателно се съпротивляват на това условие, става все по-голям. Много млади момичета от ортодоксалните кръгове напълно отричат това изискване. Освен това винаги е имало съпротива срещу тези правила, и то особено от страна на дамите.

Буди съмнение и фактът, че според екзотеричните тълкувания жената се свързва с Христос едва на второ място – защото мъжът е главата на жената, а между нея и Христос се намира мъжът, така както Христос се -намира между мъжа и Бога. Затова е напълно разбираемо, когато хората се питат какво да мислят по този въпрос. Тъй като подобни изказвания се намират и в други свещени писания, това още повече затруднява правилното разбиране на въпроса.

На базата на подобни теории Мохамед не отреди в своето религиозно учение никакво място за жената. Така или иначе става ясно, че теолозите не знаят как да се справят с този проблем. Никой вече не вярва, че блаженството на жената зависи от това дали тя носи забрадка или не. Тези, които осмиват Библията, намират в нея много материал за критика. Те обявяват апостол Павел за враг на жената, защото имал проблеми с яростна тъща и т.н.

Всичко това обаче напълно се променя, когато го разглеждаме в светлината на гностичната наука. Желанието на апостол Павел: „Наистина искам да разберете тези неща” е изпълнимо при много малко хора.

Въпреки че розенкройцерите познават и признават равнопоставеността между мъжа и жената в духовно, морално и материално отношение, те виждат между тях и големи различия. Например физическата разлика е повече от очевидна. Съществуват три основни различия, изявяващи се в трите центъра на човешкото творение – в центъра на таза, в центъра на сърцето и в центъра на главата.

Така например процесът на обмяна на веществата на мозъчните клетки при жената е съвсем различен от този при мъжа. Налице е и съществено различие в дейността на жлезите с вътрешна секреция, на половите органи, в дейността, състава и дори температурата на кръвта. Поради тези причини неминуемо се налага фактът, че изявата на мъжа и жената според съзнанието, душата и тялото е твърде различна, както във фината, така и в грубоматериалната област. Всички тези разлики се обясняват с това, че първообразите, духовните матрици, върху които се гради нашата тройна изява, са различни при мъжа и жената. Това, което се намира в духа, трябва да се изяви и в материята.

Не е вярно твърдението на някои теософски и ориенталски учения, че в духа не съществуват различия. С това те искат да сложат край на сложния проблем мъж-жена, а освен това да въздействат в известна степен

„успокояващо” на жената в нейното често плачевно обществено положение. С твърдението, че един ден всички ще бъдат равни, може да се внуши, че тук и сега жената трябва да изтърпи малко неправда и неравенство. Този метод често се използва при социални и икономически различия.

Научен факт е, че фундаменталните различия, които се срещат в органите и клетките на тялото на мъжа и жената, се срещат също и в душевния образ, в духовния образ и в първообраза; че тези различия се намират и в Централния духовен принцип на Божия план; че това не може да е по друг начин, защото всичко, което съществува, произлиза от духа.

С това ние констатираме, че:съществува едно божествено творение – мъж, едно божествено творение – жена, и че тези два аспекта заедно образуват човешката жизнена вълна.

Тези два аспекта на човешката жизнена вълна трябва напълно да короноват Божия план, също и по отношение на собственото им призвание.Паметта на природата учи, че праатомът на човешката жизнена вълна е притежавал две ядра, две същества, които в много отношения са били като огледален образ едно на друго. Но органично те са били различни, защото и духовната идея, основата на двете ядра, също е различна. Ако като жител на Божествения порядък разпознаем човека в небесния му образ (някои получиха тази привилегия), тогава ясно ще различим мъжа от жената. Същото е и при жизнената вълна на ангелите. Върху това знание се основават и мислите на апостол Павел, съдържащи в себе си огромно гностично знание. Това знание има толкова дълбок смисъл, че тези места от Светото Писание бяха обявени от някои кръгове за не автентични.

Ако обаче хората пренебрегват големите фундаментални различия между мъжа и жената и не искат да разберат изискванията, свързани с тях, ще възникнат много големи трудности, защото призванието на човека е да стане отново истински човек. А това може да стане едва тогава, когато човек се научи да съответства на призванието, което важи както за мъжа, така и за жената, и особено тогава, когато той успее да изгради правилното отношение, правилната съвместна работа между тях.

Много хора от хуманистичните среди се противопоставят на схващанията на апостол Павел (а те представляват учението на Христос!) и поради същите причини се обявяват и против нас. Това обаче не ни пречи да говорим и преподаваме всичко, което ни изяви Йерархията чрез Универсалното учение на мъдростта. Защото тук не става въпрос за еманципацията на жената или за евентуалното властолюбие на мъжа, а още по-малко за предполагаемото световно лидерство на мъжа. Става дума за развитието на истинския човек чрез осъществяване на двойното призвание.

Гностикът знае, че мъжът притежава положително поляризирано материално тяло, отрицателно – етерно, положително – астрално и отрицателно поляризирана – мисловна способност. „Положително” тук означава творческо, динамично, изявяващо, излъчващо. „Отрицателно” в случая означава възприемащо, раждащо.

Съществото на жената е обратно поляризирано, т.е: отрицателно поляризирано е материалното тяло, положително – етерното, отрицателно – астралното и положително поляризирана – мисловната способност.

Тази обратна поляризация трябва да образува основата за хармонична, свободна, спонтанна взаимна работа. Тя може да бъде основа за невероятно развитие, за възвишено откровение. Тя може да ни създаде представа за това какъв изключително прекрасен, божествен подарък е получил човекът в лицето на космическото двуединство.

Ако съвместната работа се основава само на съществуващите биологични и душевни различия в съзнанието на аза, тогава винаги се стига до взаимно експлоатиране, при което никой не превъзхожда другия. Ако разгледаме едно такова взаимодействие, основаващо се изцяло на природата, ще получим следната картина:

а) Жената винаги се опитва да влияе на мисленето на мъжа и така да го владее с помощта на положително поляризираната си мисловна способност.

б) Ако това и се отдаде, тя пробужда по този начин положителното астрално тяло на мъжа. в) Чрез динамиката на мъжкото желаниег) кръвният нагон се пробужда и етерното тяло активира материалното тяло, при коетод) материалното тяло преминава в действие.От това става ясно какво се има предвид в Библията, когато се казва, че „грехът идва от жената”. Това означава, че двата пола стават жертва един на друг.

Когато даден човек желае да бъде спасен от кръговрата на диалектиката, тогава Христос трябва радикално да се намеси в неговото същество. Светият Дух трябва да започне да действа в човека, живото Христово тяло, Йерархията, трябва да може да приложи силата си по един троен начин.

Спасението не може да бъде обяснено с взаимодействието между мъжа и жената, защото това взаимодейс-твие е повредено. За да бъде възстановен първоначалният процес, е необходима намесата на външна, чужда сила. В този спасителен процес Светият Дух влияе първо на негативно поляризираното мисловно тяло на мъжа, в чиято мозъчна субстанция се намира неувредената допирна точка – пинеалната жлеза.

Това осеняване може да се осъществи само след една фундаментална промяна. Когато отрицателно поляризираното мислене на мъжа се развие в Светия Дух, неговото тяло на чувствата и желанията се събужда към нов живот, а това от своя страна упражнява силно въздействие върху отрицателно поляризираното астрално тяло на жената. Така през мъжа, от Светия Дух, чрез Йерархията се активират двете астрални тела. При този процес положително поляризираната мисловна способност на жената съзнателно се игнорира.

От това обяснение не бива да се прави извод, че жената не е в състояние да приеме директно Светия Дух. Това заключение би било погрешно, защото, както Божия Дух се изявява при мъжа първо в светилището на главата, така при жената, след една фундаментална промяна, той се изявява първо в светилището на сърцето.

При мъжа докосването е главно чрез разума – една среща в Огъня на духа, а при жената това става главно нравствено – една среща в Душевната светлина. Мъжът трябва да пренесе получения от Бога огнен елемент върху женската душа, в нейното светлинно светилище. Тогава разумът и нравствеността, свързани заедно, ще поведат човека към освобождаващи дела.

Когато и двете астрални тела – на волята и на възприемането, се активират от Светия Дух, пътят към правилното взаимодействие е напълно отворен – тогава се изявява освобождаващото действие.

Чрез този процес, в съществото на жената, с помощта на пречистеното астрално тяло и отрицателния полюс на мисловната способност, женската мисловна способност се освобождава, положителният аспект се възстановява и Ева – майката на живите, може отново да поеме голямата задача, която и беше поставена още от самото начало.

Когато човек отново се запали в Бог, взаимната освобождаваща работа ще стане възможна – нито по-рано, нито по-късно. Тази освобождаваща работа ние наричаме космическо двуединство. Върху този принцип би трябвало да се основава бракът. Ако чрез фундаменталната промяна Христовата йерархия не заживее съзнателно в човешкото същество, бракът си остава само едно биологично диалектично явление, което може евентуално да е полезно и да запази хората от още по-дълбоко пропадане, но за тези хора и този вид брак важат думите: „Така щото, който омъжи дъщеря си девицата, добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.”

По гностично-научен начин може да се докаже, че в днешното състояние на човека единственият път за спасение е процесът, който може да се обозначи като: Бог - Христос - мъж - жена. На тази основа е изграден

свещеният сакрамент на брака, което е голяма милост, но същевременно може да бъде и една голяма опасност.

Биологично-диалектичният брак не се нуждае от сакрамент.

Какво общо обаче има всичко това с булото върху женската глава? Първо, едно символично обяснение. Да се молиш, означава да се отвориш за същността на Бог. Да пророкуваш, означава да свидетелстваш за това, което може да се схване философски с пречистеното съзнание, след като божествената мистерия се е разкрила на това съзнание. Ако мъжът затвори мисълта си за Божествената същност, за Христовото докосване, тогава той стои в живота с „покрита глава”. Ако жената затвори сърцето си, своята астрална и волева същност за Христовото докосване и се опитва да го асимилира главно с мисълта, тогава тя се намира в живота „незабрадена”.

За по-пълно разбиране ние повтаряме: Божественото докосване при мъжа действа предимно чрез разума – ментално, а при жената – предимно чрез сърцето – астрално. Затова мъжът е мислителят – този, който прониква, а жената е тази, която одушевява. Мъжът като Манас – мислител, е великолепието на Бога. Жената е великолепието на мъжа.

Тук понятието „великолепие” означава душа, светлина. Всъщност, казаното се разбира така: жената е светлината на мъжа. В божествената общност жената е нищо без мъжа и мъжът е нищо без жената.

За да не бъде разрушена тази хармония, това истинско равновесие, за да се избегне склонността към възприемане на духа предимно мисловно, жената трябва да бъде с „покрита” или „забрадена” глава. Или, както казва апостол Павел, „за да бъдат завързани грешните ангели”. Предпазващата сила над главата няма нищо общо с косата или със забрадката. Тя е една вътрешна, съзнателно поставена над главата сила, действаща чрез Светлината на душата.

ХХІ

КОСМИЧЕСКОТО ДВУЕДИНСТВО (ІІ)

Във връзка с изложеното в предишната глава би било добре да обърнем още малко внимание на значението на косата при двата пола, тъй като между косата на мъжа и косата на жената има съществена разлика.

Всеки косъм представлява един организъм и не се състои от мъртви клетки, както твърдят някои учени. Всеки косъм е жива съставна част на тялото. Възможно е обаче чрез химическа обработка косата да бъде умъртвена. Кореновата торбичка на всеки косъм, намираща се в кожата, е свързана с кръвта и нервите и се храни от тях. Косата служи за отвеждане на напрежението от нервите и кръвта навън и за приемане на необходимите за организма сили. Това означава, че косата е съставна част от етерното тяло. Трябва да знаете, че косата може да изпълнява ролята на лъчево поле за отвеждане на напрежението, особено при жената.

Женската коса представлява излъчващо поле, мъжката коса – приемащо поле. Затова по качества и състав мъжката коса се различава от женската. Поради това косата трябва да се поддържа много добре и всичко, което се предприема в тази насока, трябва да бъде напълно естествено. Незнанието на съвременния човек насочва този стремеж в неправилна посока, пораждайки не само неестествени навици, но и немарливост и грозота. Апостол Павел свидетелства, че женската коса действа като було, т.е. като едно лъчево поле. Вследствие излъчващото свойство на женската коса е възможно резултатите от ауричната асимилация да бъдат излъчвани в материалното жизнено поле. Гностичната наука дава в това отношение ясни напътствия. Когато апостол Павел обръща внимание върху неестествените навици, той показва завидни познания.

Във връзка с взаимната работа и отношението между двата пола е необходимо още веднъж да се върнем към думите на апостол Павел (Послание към Ефесяните, гл.5, стих 22-25). Там апостол Павел казва: „Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата. Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.”

Тези цитати са били винаги обект на много подигравки. В днешните модерни времена схващанията на апостол Павел се отричат. Класическата ортодоксална формула на бракосъчетанието се пропуска от етичните свещеници. Толкова са „посветени” те. Вероятно и читателят не е съгласен с това.

Всички отрицания, протести и подигравки се пораждат от това, че на тези цитати се гледа диалектично. Схващанията на апостол Павел представляват опасност, ако се прилагат по отношение на земния живот. В такъв случай ортодоксалността е едно голямо невежество. С цитираните изявления е свързана една голяма мистерия и свещена тайна.

Затова, ако един примитивен мъж прочете горепосочения откъс (Ефесяни, гл.5) и си каже: „Виждаш ли, значи аз наистина съм господар на жената”, той е обикновен глупак. Ако една жена стане робиня заради изявленията на апостол Павел, тогава и тя е такава. Неразбирането на тези неща е причинило много страдания на жените. С това се обясняват явления като феминизъм, а също и хитростта, с която жените понякога си служат. Ако вие не разбирате и не сте в състояние да изживеете думите на апостол Павел в светлината на гностичното учение, тогава те нямат никакъв смисъл за вас и могат да се превърнат в опасност.

Нека се задълбочим върху тайната на спасението. В Царството на светлината, в Божествения порядък, в Небесното царство, там, където живее и съществува небесният човек, се проявява едно съвършено космическо двуединство, както в общ смисъл, така и много лично. Там, в онова царство, не се възражда отново хермафродитът, а се изявява съвършенството на двете жизнени вълни на човечеството.

В диалектиката бракът е едно биологично явление и хармоничната съвместна работа е невъзможна поради враждебната природа, възникваща от себеутвърждаването на егото. Бракът в диалектиката може да стане свещен само ако образува врата към вечността, само ако служи на процесите на статиката. Чак тогава взаимната работа придобива смисъл в този заблуден свят.

Апостол Павел казва: „Тази тайна е голяма, аз обаче говоря за Христос и за Еклезия”. Този, който не може да разгадае тези тайни, застава пред един неразрешим проблем.

В предишната глава обяснихме космическата структура на мъжа и жената и тяхната обратна поляризация. Тя се основава върху божествената задача, която двете жизнени вълни получиха, а именно чрез взаимодействие да станат отново едно същество, една общност.Когато човечеството в праминалото напусна Божествения порядък и потъна в забвение, споменът за първоначалната общност на съществата бе заличен. Прачовечеството в диалектичната област не беше безполово, а без спомен и в едно детинско състояние.

Тъй като никое творение, в което и да е жизнено поле, не може да съществува без взаимодействието на двата човешки пола, човечеството в диалектиката получи отново съзнанието за двойственост. Затова в Първа книга на Мойсей се казва: „Не е добре човек да е сам.”

Тогава Бог накара Адам, което означава А.Д.М. – човечеството, да изпадне в дълбок сън. Така чрез Светия Дух се разви едно двойно засенчване – едно за мъжа и едно за жената – едно осеняване, което може да бъде сравнено със сън, с унес. В този „сън”, въздействайки върху съзнанието, бяха докоснати и двете светлинни светилища – сърдечните центрове: при жената – непосредствено, а при мъжа – чрез мисленето. Когато се събудиха, те се възприеха много съзнателно и между тях се разви истинска любовна връзка. Жената бе родена от реброто на мъжа, а мъжът – от реброто на жената.

„Какви са тези безсмислици?” – ще попитат някои. Когато един мъж или една жена познае „другия” в съвършена, чиста, девствена любовна връзка, това познаване става чрез спиналния духовен огън. Този духовен спинален огън излиза като светлинен лъч през едно от ребрата на сърдечното светилище. Огромна роля при това играят стернумът (гръдната кост), тимусната жлеза и някои органи на сърцето. Когато тази светлина започне да гори в сърцето, единият пол разпознава другия, те се събуждат от съня на забравата, започва процес на съзнателно взаимодействие.Тук ние изрично подчертаваме, че това „познаване” се отнася до първоначалното, безлично космическо отношение един към друг и че стремежът и подтикът към съзнателна взаимна работа произлизат от най-дълбоката им същност.

Така беше в миналото, в утринната зора на битието на диалектичното поле, така е и сега. Това „познаване”, както току-що споменахме, е възможно само за готовите за това души. Земната личност не е способна на това. Поради голямата дегенерация, която непрекъснато продължава, изначалната космическа познавателна способност е напълно закърняла. Тя стана като лабиринт, тя е банална, омърсена и съответства напълно на днешното състояние на човека.

Първоначалното учение обаче поставя учениците отново пред изискването на Божия план за света и човечеството, с Христос и Еклезия, с чистото откровение и първоначалния закон. Така братята и сестрите на Духовната школа се разпознават на първоначалната основа, според първоначалния метод.

Разпознаването става по същия начин, както когато две души, взаимодействайки си, трябва да вървят по Пътя на светлината. „Когато един човек забележи тази светлина, той ще напусне майка си и баща си и ще се

свърже с другия. Тогава те заедно ще бъдат едно космическо същество.” Ако вие разберете този процес и космическата структура на мъжа и жената, думите на апостол Павел ще ви станат ясни.

Сега да се насочим към Евангелието на Матей, гл.19, стих 1-12 и да видим какво казва Христос за тези неща, т.е. нито апостол Павел, нито Старият Завет.

При него дойдоха фарисеите, за да се опитат да го съблазнят. Те му представиха разрушената реалност, използвайки всякакви диалектични изрази и всякакви диалектични отрицания. Те желаеха да се отърват от тази голяма задача и търсеха компромис.

„Не мога ли да се освободя от това? – попита разрушената реалност. Отговорът гласи: „Не сте ли чели...?” „Защо Мойсей даде норми за брака?” (същото и в Първо послание към Коринтяните, гл.7) Ето и отговорът: „Поради вашата коравосърдечност, поради диалектичната тълпа, която е тук. В началото обаче това не е било така.”

Учениците, които ясно разбират всичко това, ще кажат може би както Христовите ученици: „Ако работата стои така, тогава може би е по-добре да се избегне диалектичният брак?”

Това гледище обаче е твърде опасно. В известни случаи и ситуации може да е действително по-добре да не се сключва брак в диалектичния смисъл. Но не може и не бива да се игнорират основните стълбове на битието. Човекът не може да избегне космическата структура на нещата. Чрез Христовата сила той трябва да създаде нещо красиво и възвишено от това. Ученикът, вървящ по Пътя, е в състояние да постигне това.

В Духовната школа съществуват три човешки групи:Обрязани по рождение.Обрязани от други хора.Обрязани по собствено решение.

Тези думи често се тълкуват като „отнемане на мъжествеността”, „игнориране на брака”. Обрязването в библейския смисъл е процес, предхождащ кръщението. Обрязване и кръщение означават свързване с Христовата сила, с Йерархията.

Съществуват хора, които са постигнали тази магическа връзка в предишни съществувания. Освен това има и хора, които с помощта на бенедикцио осъществяват тази връзка сега, а има и други, които си извоюват това притежание с борба. Всички тези хора, които израстват чрез фундаментална промяна според небесния човек , нямат причини да се страхуват от опасностите на диалектичния брак. Те могат да постигнат правилното взаимодействие. За тях дори и диалектичният брак може да бъде една врата за спасение.

Който може да го разбере, да го разбира!

ХХІI

НАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДЪРЖАВАТА И ПОЛИТИКАТА

Това, за което хората често ни питат и което с течение на времето винаги е предизвиквало конфликти, е отношението на Златния Розенкройц към държавата, политиката и свързаните с тях проблеми, като този за милитаризма например.

Когато Розенкройц обяснява становището си по тези въпроси, сътрудникът на Школата би могъл да се почувства изолиран, защото нашето схващане принципно е по-специално. Нито един кръг от обществото не е единодушен с нас – нито църковния, нито политическия, а още по-малко хуманистичния. Особено хуманизмът, който се смята за антимилитаристичен, с течение на годините се оказа твърде враждебно настроен към нас.

По време на работа са възможни ситуации, при които различията в мненията могат да бъдат много агресивни или дълбоко да наранят. Това не е така, когато става въпрос за държавни и политически дела. Тогава различните мнения по тези въпроси не са проблем за нас. В някои случаи даже спомагат за изясняване на нещата. Ако в тази област се появят спорни въпроси, тогава вие знаете, че този конфликт може в крайна сметка да се окаже съществен за избора ви – дали ще решите да станете ученик на Духовната школа в пълния смисъл на думата, или не, дали желаете да вървите по пътя на розенкройцерството, или не.

За нито една организация не е от полза, ако в нейната работа се появят напрежения заради различни мнения. Поговорката: „Първо помисли и после започни” е съвсем уместна, когато става въпрос за работното поле на розенкройцерите. Яснотата тук е от съществена важност. Ако вие не можете да се съгласите с дадено наше становище, не сте длъжни да вървите с нас.

Розенкройцерството е школа, която разпространява Универсалното учение. По този въпрос ние не водим дебати, защото не разпространяваме собственото си мнение, а философията на Златния Розенкройц. Според вас тази философия може да е възвишена или примитивна, опасна или освобождаваща – това е все едно. За нас е важно да стигаме до хората, които принадлежат към нашето работно поле. И такива хора идват.

Както вече обяснихме, ние се намираме в средата на глобална революция и идващите години ще бъдат изпълнени с големи промени. Ще има много интересни развития, които силно ще привличат вниманието ни. Всеки човек постоянно ще бъде призоваван към дейност по хоризонталната линия и някои ще считат, че ние не трябва да стоим настрана от тези неща.

Школата обаче предупреждава учениците си: „Не вземайте участие в този гигантски водовъртеж на диалектиката. Не се хвърляйте в този разрушителен огън, а запазете своя талант, сили и жизненост за работата, за която моли Школата.” Тази работа ще бъде много конкретна, жизнено необходима и твърде осезателна.

Разберете добре, че тук не става въпрос да се оттеглите от диалектичния живот. Становището на розенкройцерството е резултат от духовния път, който възвестяваме и показваме на учениците си и който води нагоре към състоянието: „В света, но не от света.” На първо място ученикът трябва да се грижи за това, вече да не е от този свят. Тогава той може да действа в света според изискванията на Йерархията. Тогава той е „Майстор, притежател на камъка”.

В Диплома от Бакстром (Diplom von Bacstrom), едно старо разрешително за регистрацията на Розенкрой-церското братство от 1794 г., се казва:

„Обещавам тържествено, че ако стана Майстор, притежател на камъка, няма да подкрепям, подпомагам или насърчавам със злато и сребро никое правителство, княз или суверенност, независимо в каква форма, с изключение плащането на данъците, както и няма да подпомагам или подстрекавам никоя група или дадена част от народа към бунт срещу правителството.

Ще предоставя държавните дела и разпоредби на Божието правителство, които ще доведат до събитията, предсказани в Откровението на Йоана, и които бързо се приближават. Няма да се занимавам с правителствени работи.”

Още с бързия прочит на това принципно обяснение става ясно, че хуманистично или църковно ориентираният човек никога няма да се съгласи с това, защото е твърде неутрално.

Притежателят на камъка обаче не е нито консервативен, нито е реакционер. Той не гледа нито наляво, нито надясно. Неговите духовни таланти, символично представени в Дипломата като злато, и неговата душа, представена като сребро, се поставят в служба само на Божието правителство и не служат на стремежи, произлизащи от диалектични помисли. Така той стои настрана от всякакви политически, социални и икономически развития в света, както и от всякакви правителства, които всъщност са тяхно въплъщение, отражение и символи.

Притежателят на камъка гледа отгоре в диалектичното поле брожението и борбата, търсенето на изход, който съществува! Търсенето на Светлината, която съществува! Търсенето на решението, което съществува! Той констатира огромната заблуда и вижда една световна машина, излязла от релсите.

Той не започва да крещи заедно с обхванатата от безумие тълпа, не си залепва диалектични етикети на гърдите, а започва да работи в този ад така, както Божието правителство, както Христовата йерархия му нареди, т.е. с абсолютна гностично-научна отговорност.

Това може да става навсякъде. Ние познаваме братя, които в определен момент поддържат дадена хуманистична идея, която може да има необичайни последици. Познаваме братя, които в даден момент работят в много консервативен или либерален капиталистически лагер. Познаваме ги и в Съветския съюз. Познаваме ги както в анархисткия, така и в догматично-ортодоксалния лагер. Те всички работят напълно свободно, без да се свързват, за да могат в определен момент отново да изчезнат.

По този начин се води една мащабна интелигентна борба за освобождение на човечеството, която може да се нарече борба против диалектиката. С това се обяснява и фактът, че никой от братята не се обвързва с диалектични решения или идеи, нито бива възпиран от тях.

В дейността на Йерархията, на Универсалното братство в този свят, Христос е и си остава един от нас. Но той не е от този свят, защото Неговото царство не е от диалектиката. Майсторът на камъка служи на Христос и Го следва по Неговия път.

Той работи в диалектиката, защото Божието царство трябва да бъде населено с хора от този свят, защото човекът, паднал от това Царство, трябва отново да се върне там.

Тъй като Майсторът на камъка действа в материята, заедно със своите помощници и със силовото си поле, всеки желае да го използва за свои цели. Някои казват: „Вие твърдите, че служите на любовта, на доброто, на истината и справедливостта, на свободата, равенството и братството и против насилието. Е, добре, тогава работете заедно с нас.”

Работниците на Школата обаче не желаят това. Те следват своя собствена стратегия: те са във света, но не са от света.

От казаното дотук става ясно, че всяка група, стремяща се към диалектична цел, използва Христовото име за свои изгоди. Всеки намира подходящия за себе си текст – от ултрадесните до крайно левите. Това

обяснява защо някои си мислят, че могат да си служат навсякъде с розенкройцерството и че нашата философия може да се обръща във всички посоки. Ако разгледаме натрупания опит, ще открием, че винаги са се опитвали да ни привлекат към всевъзможни мнения и възгледи: „Това може би е било много добре, но трябва да бъде по-ясно подчертано.” или „Това беше една грешка и трябва по-малко да се изтъква.”, „С това сме съгласни, с онова обаче – абсолютно не.” До нас достигат всевъзможни обвинения. Едни ни намигат приятелски, други ни укоряват и т.н.

Ние имаме правото да кажем, че розенкройцерството въобще не се влияе от това. Ние служим на правителството на Бог и действаме чрез една тотална духовна революция. Ние сме антидиалектични и толкова радикални, колкото някой изобщо може да бъде. Целият радикализъм на диалектиката се разпада на парчета пред радикалността на истинското живо християнство. Христовата йерархия като един жив, могъщ организъм не е от този свят, но е във този свят, за да го превъзмогне. С течение на времето някои групи разбраха това много добре. Затова в този свят следата на Христовото дело е напоена с кръв.

Още веднъж подчертаваме, че всичко за и против ни е абсолютно безразлично. Който наистина ни разбира, ще дойде и ще работи с нас. Който не може да стигне до подобно разбиране, не може да дойде, не може да стане наш сътрудник. Тогава делото ще се извърши без него, но във всички случаи и за него.

В този свят Христовата йерархия има да реализира различни задачи. Тя поддържа една Духовна школа, за да води подходящите и събудените нагоре по Пътя и да събуди хората, притежаващи праспомен, да тръгнат по Пътя. Това е една възкресителна работа.

Същевременно са необходими разрушителни и поддържащи действия. Първоначалният диалектичен порядък се поддържа чрез движението на противоположностите. Но за съжаление динамичната природа на човека вече не се опира на това да бъде движена чрез противоположностите, което е изключително катастрофално. За човека има само един изход – да следва пътя на възкресението, т.е. „да стане и да се върне при своя Баща”.

В противен случай той ще е принуден да следва една дегенеративна линия, чрез която се развива демонизъм, сатанизъм и безумие с най-ужасяващи последици. Вместо спасение от диалектиката, настъпва по-дълбоко затъване в един още по-нисш жизнен план. Това все още е относително, което е напълно логично. Това означава, че ако човечеството в това жизнено поле се отдаде на съдбата си, тогава сигурното следствие ще бъде едно още по-дълбоко затъване в надира. Нека да помислим само за антропоидите, за човекоподобните маймуни, които в миналото са били хора. Съществуват и личности, които вече не са в състояние да намерят изява дори и в тази човекоподобна форма и се намират в такова ужасяващо състояние, че според нас те вече са безвъзвратно загубени.

За да се предотврати един такъв ужасен край за цялото човечество, в нашето жизнено поле се прилага методът на кръвопускането – така нареченото „природно кръвопускане”. То се използва, за да може чрез него да се отреагира на напреженията, когато се появи опасност от по-дълбоко падение.

Това става на първо място чрез смъртта, като един вид „нормално явление”. Това обаче не е достатъчно. На помощ на смъртта идват катастрофи и нещастия, но с течение на времето и това не помага. Тогава се стига до войни, където кръвопускането става все по-интензивно, всеобхватно и всеобщо, но накрая и това не носи продължителни резултати.

Когато по тази низходяща линия всички средства се изчерпят, цялото човечество се ликвидира по най-радикален начин. Само една космическа революция с всичките и последици във всички области на битието е в състояние да осигури един изход. Световната история доказва този метод. Логосът причинява потъването на цели континенти.

Войните по стара рецепта вече са отживелица. Сега ние се намираме в началото на едно велико космическо чистене, на великото разрушително и въдворяващо нов ред дело на Христовата йерархия. Така

отново се доказва, че Бог не изоставя творенията на своите ръце! Затова той се нарича „Бог на гнева, който наказва греховете до четвърто коляно”. Това е вечният Закон на любовта.

Така разбираме, че чрез Духовната школа се развиват два процеса: един възкресителен процес на спасение и друг – „на поддържане в изправност” за спасение. Те доказват реалността на Христовите думи: „Аз съм дошъл за възкресение или за падение.” Затова Христос винаги ще бъде победител! Това означава, че този, който не може да постигне възкресение, не се изоставя. За негово спасение се унищожава земната му природа, може би заедно с още милиони други хора.

Ако някой каже: „Можете ли да си представите Христос с оръжие?”, тогава отговаряме: Не! Но ние можем да си Го представим като въплъщение на Универсалния закон. Той свързва съществото ни с този закон чрез кръвната общност. Законът на Царството действа разрушаващо върху нашата природа, т.е. регенериращо – към възкресение, или дегенериращо – към падение.

Универсалното братство работи денонощно, за да съживи регенеративната дейност на Универсалния закон. Ако това не е възможно (а това не е възможно), тогава останалото човечество бива обхванато от втората, дегенеративната дейност. Ние казваме: „Слава на Бога!”, защото в този случай се предотвратява ужасният край на цялото човечество.

В обобщение можем да кажем: Ученикът, който върви по Пътя, се поставя в служба на Божието правителство, на Универсалното Христово братство. Той заема своето място в центъра на събитията ведно със задачата, която му поставя това правителство.

Сега някой може да каже: „Аз върша това по поръчение на Божието правителство, аз съм един пратеник, затова, помогнете ми.”

Който е ученик на Духовната школа и има поставени задачи, никога няма да каже подобно нещо. Той ще мълчи. Той може да изисква и да намери сътрудничество само от онези, които чрез съзнанието си са облагородени към разбиране. Всичко останало, всеки натиск и принуда отгоре е експлоатация.

Затова Школата на розенкройцерите е школа на разума, на разбирането. Само чрез разбиране може да съществува истинско сътрудничество. Вярата в авторитети с нищо не ни помага.

ХХІІІ

НАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЕЗОТЕРИЧНОТО ЖИЗНЕНО ПОЛЕ

Розенкройцерството работи за човечеството, но не с човечеството. Който размисли върху това, ще разбере. За тези, които не се замислят и не разбират, запознаването с розенкройцерството сигурно е много

разочароващо. Розенкройцерството в нито едно отношение не се свързва с диалектичното жизнено поле и не може да бъде обяснено чрез него. Затова хората считат розенкройцерите или за извънредно непоносими, неразумни и глупави, или за студени и безчувствени, арогантни и антиокултни.

Когато говорим за „розенкройцерство”, ние нямаме предвид Лекториум Розикруцианум, което е място за среща между човечеството и розенкройцерството, между човечеството и първоначалния живот, за първи контакти помежду ни. По стратегически причини розенкройцерството следва понякога много особени, неочаквани пътища, което се обяснява с непрестанния стремеж да се превърне мястото за контакт в място на свързване. По-голямата част от нашата публика ще остане много учудена, ако има възможност да се запознае с действителното розенкройцерство.

По определени причини през изминалите векове, а също и днес, нашата работа винаги е била спъвана и смущавана. Ако хората наистина ни познаваха, те нямаше да постъпват така, а щяха да ни оставят на мира като „безнадежден случай”. Това изглежда е идеалната ситуация за един сътрудник на Школата – да бъде смятан за безнадежден случай – без лаенето и хапането на злите кучета, оставен на спокойствие, за да може безлично да върви по Пътя. Има обаче противници, които желаят да го „обърнат” и понякога го правят толкова мило и приятно, че просто е невъзможно човек да ги нарани.

Но има и противници, които с голяма хитрост и интелигентност желаят да развалят качеството на работата. Много време и енергия струва да се неутрализират такива, които вредят, обезпокояват и сеят плевели, а понякога това е и много драматично.

Често нещата се представят така, сякаш Еврейският съвет, който осъди Иисус, се е състоял само от мизерници. Но това съвсем не е вярно. Еврейският съвет приличаше напълно на един висш синод. И в никакъв случай не беше театър, когато господата разкъсваха дрехите си при наличието на толкова много злоба, която вярваха, че виждат в човек като Иисус. Това бяха теолози, много интелектуални, много образовани, много религиозни, много властни.

Там седеше елитът на еврейския народ и наричаше Иисус „бунтовник”. Той искаше да основе царство, което не е от този свят. Юда Искариотски получи пари от тогавашния еврейски „висш” синод за опита да „впрегне Иисус пред тяхната каруца”. Един такъв помощник щеше да им е много полезен, защото те искаха отново да въздигнат израелското царство.

Иисус обаче се намираше на върха на едно религиозно развитие, чийто произход не можеше да се изведе нито от диалектиката, нито пък от небесния свят, където „висшият синод” желаеше да заведе привържениците си. Затова за синода Той беше като вълк сред стадото – една голяма опасност, но същевременно и един глупак, защото не се постави в служба на тогавашната църква.

По-късно и Мани отказа да и служи. Свети Августин години на ред търсеше Царството, за което Мани говореше. Той се молеше за указания, упражнения, доказателства, но не ги получи. Получи само философията.

Мани вървя по същия път, както Иисус. И той не бе оставен на мира от „Еврейския съвет”. Спокойствието, което е необходимо на всеки работник, за да може да обработва „Божието лозе”, не дойде. Великият майстор на Йерархията, Иисус, бе примерът за това.

Истината e в Христовите думи: „Аз не съм дошъл да донеса мир, а меч.” Затова, когато Розенкройц казва: „Ние работим за човечеството, но не със човечеството”, това са думи,

казани с голяма предпазливост, защото знаем, че спорът е неминуем. Никой не е изключен от това; за всички ще се сбъдне казаното: „В този час всички ще се разгневят срещу него.”

Несъмнено в предишната глава е имало такива моменти, без това да е било наше намерение. Има хора, които се държат целенасочено неприятно, защото смятат, че това е необходимо. При нас нещата не стоят така.

Неприятностите се явяват закономерно при срещата на Универсалното божествено учение с диалектичния човек. Той по природа мисли по друг начин и това е причината за множеството конфликти.

Всяка религиозност на този свят, всяка наука, хуманизъм и изкуство се обясняват напълно от диалектичното жизнено поле. Църквите, университетите, храмовете на изкуството, литературата – фактите изцяло го доказват. Църквите се нуждаят от догматика, науката – от хипотези, изкуството – от норми, а хуманизмът – от идеали. Фактите го доказват.

Ако разгледаме цялото това диалектично поле на дейности, навсякъде ще открием една и съща основна нагласа, същата надежда, същото очакване:

„То трябва да дойде!То е още в далечината;То ще дойде в бъдещето.Ние сме на лов и го търсим – ще го уловим, ще го постигнем!”

На тази основа се развиват най-различни работни хипотези. Това е портретът на човека с неговия културен стремеж, с неговото ненаситно влечение към това, което още не притежава. Йерархията обаче казва:

„То не е необходимо да дойде, То е!То не се намира някъде в далечината,То няма да дойде в бъдещето.Божието царство е вътре във вас.То се намира вътре във вашето микрокосмично жизнено поле.”

В диалектичния живот човек не може да построи нещо, което рано или късно няма да бъде разрушено. Затова тук нищо не е съвършено – никоя истина, никой метод, никоя форма, никоя любов.

Когато природната кристализация, остаряването, започне да се доказва в човека, в неговата мнима истина, в неговото тяло, начин на живот, в любовта, тогава все по-ясно започва да се откроява картината на една отвратителна карикатура. Тогава животът се превръща в ад и човекът – в едно тяло без душа.

Още на третия месец след раждането започва процесът на склерозиране и закостеняване. Хората, които виждат тази ужасна реалност, започват да се дистанцират от всичко, защото искат да са без форма, без план и без обвързвания. Това обаче е опит да се избяга от реалността на диалектиката. Този опит не може да успее, защото диалектичното съзнание не може да унищожи егото със собствените си сили. Има само един изход – ако човек има смелост, трябва да изучи същността на тази природа, като

не забравя кристализиращото въздействие на природните сили, за да превъзмогне егото с помощта на Христовата сила.

Ако срещнете в живота си истинския Розенкройц, вие никога няма да се свържете с метод или с нещо, наподобяващо магия. Ако някой ви покаже магичен метод или магичен път, тогава там Розенкройц не съществува. Философията, като основа на познанието при розенкройцерите, е конкретна, а магичните стойности остават абстрактни. Магията е налице, но този, който не е облагороден за това, не би могъл да я схване. Освен това магията не може да се научи, нито да се опише, нито да се обясни. Когато един човек влезе в Новото царство, той е маг, а магията – сетивен орган.

Но ако някой пожелае да обясни качествата на този орган на друг, непосветен, който все още не го притежава и не може да го притежава, тогава възниква опасност за него. Ако при нас дойде някой и попита: „Кажете, как става това или онова?” и в случай че сме в състояние да отговорим на въпроса, трябва да го направим много внимателно. Човек не може да притежава Светлината, ако не е „минал преди това през портата”.

Йерархията излъчва в този свят една истина. Тази истина притежава нещо фундаментално, което не позволява две тълкувания. Ако човек схване тази фундаменталност, тогава Истината е готова да му се открие в известни граници. Тогава ученикът трябва да отговори – но не с думи, а с дела! С това действие той трябва сам да стигне до истината.

Какво обаче се случва обикновено? Човекът спира пред действието, хваща Истината за нейната външна дреха, украсява я с интерпретации, форми и методи и накрая разваля самата дреха. По този начин Истината като реалност на Светлината остава скрита.

Тази реалност определя отношението на Розенкройц към езотеричните общества. В тези общества винаги се правят опити за превъзмогване на диалектиката с помощта на магия. Всички езотерични общества се доверяват на магични упражнения и науки. Розенкройц, напротив, дава една ясна представа за Истината, която се интерпретира не диалектично, а универсално, всемирно. Тогава това изисква от ученика поведение, съответстващо на фундаменталната същност на тази истина. Някой може да остане на философско ниво, защото желае да я притежава, но няма да издържи дълго. Изискването на Школата към ученика да осъществи Истината в съществото си ще го принуди или да приеме това изискване, или да се отдалечи. По този начин той никога няма да бъде измамен или отклонен по странични пътища.

Ако обобщим казаното до тук, тогава ще видим двата пътя:

Единия – философията на Живата истина, която изисква коренна, фундаментална промяна в живота. Чрез тази промяна във вас се развива Царството.

Това е Розенкройц.

Другия – фарисейството на книжниците и законниците, пленничеството в заблуда, или – магия и упражнения.

Това е светът.

ХХІV

МОЛИТВАТА

Молитвата в нашия живот е извънредно дегенерирала. За много хора тя е станала само навик. Те считат, че ако няма полза, то няма и вреда от нея. За други молитвата е едно мистично действие, което се извършва с известно страхопочитание пред нещо, предавано от поколение на поколение. Никой обаче не познава процеса и фактически не знае какво става или какво би трябвало да става при молитва.

Протестантите се молят много. Някои проповедници създават истински молитвени рекорди, които обаче не впечатляват особено много слушателите, а по-скоро ги карат да скучаят, други пък са прекалено емоционални. Изключенията от това правило са малко. Мнозина се отказват от молитвата, защото им се струва безсмислена и интелектуално безотговорна.

Розенкройцерите също познават молитвата. При тях обаче тя не е действие, породено от мистично вълнение или от чувство за страхопочитание, а още по-малко от навик или традиция. Те са скъсали радикално и абсолютно с всички навици. Молитвата при розенкройцерите се основава върху познанието за един съзнателен процес. Тя представлява един магичен зов. Всяка молитва бива чута, но не така, както очаква широката маса.

Когато вие се молите интензивно, вие мислите, желаете и силно се стремите към нещо. Това е една актив-ност на целия човешки Огнен триъгълник, в резултат на което се създава едно творение. Когато се молите, вие силно желаете нещо с вашия ум, с вашето чувство и чрез стремежа си го привеждате към активност. Всичко това е свързано с вашата кръвна същност и се запечатва от произнесената дума. Това е творческото Fiat, „Да бъде”, магичната молитва.

Този процес може да бъде анализиран напълно научно. Ясно е, че естеството на вашата молитва, характерът на вашето желание, вашите мотиви, вашата менталност, психическото ви състояние, т.е. цялото ваше моментно състояние определя резултата на вашата молитва.

И резултатът неминуемо идва, защото вашият магичен зов лети като сила, като вибрация, като творческо единство, към област, която и съответства по качество. Молитвата извлича от тази област сили, съответстващи на резултата. Ако човек се обърне към Бог, Христос или Светия Дух и ги призове в своята нисша примитивност, подбуден от егоистични желания, той привлича егоистичните сили, защото сам ги е призовал с черната магия на своята молитва. Тогава той извиква бога на своята примитивна представа и този бог отговаря.

Така всяка молитва бива чута, но отговорът не винаги съответства на желанията и намеренията ви. Вие сте предупредени да не вършите тази черна молитвена магия чрез познатата заповед: „Не си създавайте картини, нито сравнения за това, което е горе на небето, нито за това, което е във водата, нито за това, което е под земята.”

Ние говорим за една молитвена пирамида, образуваща се при молитвата. Тази пирамида вибрира и е оцветена в съответствие с вътрешната си структура. Ето защо молитвата понякога е много опасна, защото неразбранaтa магия се обръща срещу вас. Тогава вие често постигате неочакваното или противоположното на това, което очаквате.

На практика често се получава така, че вие самите разваляте ситуациите и основно взаимоотношенията, създавайки пълен безпорядък. И когато вече не намирате изход от ситуацията, която сами сте предизвикали, започвате да се молите: „Господи, помогни ми!” Дори възклицанието: „О, Боже!” се обръща срещу вас, защото Бог не е слуга на животинската, примитивна човешка природа. Тогава отговорът е

реакция, съответстваща на заслужената отплата, и вие получавате двойна порция. Сега сигурно ви е ясно защо тази магия е нежелателна.

Ние обръщаме вниманието ви също и към молитвената магия на римокатолическата църква. С помощта на молитвата се постига и поддържа изключително много. Човек се моли на природно-религиозния бог, на отвъдната йерархия, но не на Бога на целокупния живот и на Неговата йерархия. Използват се молитвеници с предписани молитви, за да бъде на всяка цена заздравена връзката на природно-религиозния бог с тълпата. За тази цел се поддържа един пантеон от светци. Всички тези молитвени форми и практики подтикват човека към интензивни молитви. Чрез това се призовават отвъдните природорелигиозни организации, които поддържат в готовност цялото стадо.

Да вземем например молитвите за умрелите и практиката на молитвените портретчета. Тези молитви пречат извънредно много на умрелите, в случай че те се опитат да се освободят от хватката на църквата. Защото чрез постоянните молитви сакраментът на помазване на покойниците непрекъснато се оживява.

Свещениците винаги насърчават масите да се молят много. В това отношение те добре си вършат работата. Тук става въпрос за поддържане единството на църквата чрез магията на службите, сакраментите и молитвите. Колко диалектична е тази магия и колко много се унижава молитвата по този начин, би трябвало да стане ясно на читателя.

При протестантите молитвата също играе важна роля. Поради многобройните си течения протестантството няма отвъдна йерархия, няма единно съответствие в отвъдния свят и е подхвърлено на многочислените отвъдни сили. Римокатолическата църква също се движи в тази област и жъне много по-големи успехи, отколкото мнозина изобщо могат да си представят. Римокатолическото влияние се усеща и във висшия синод.

Общо взето, човек притежава четири движещи сили за поддържане на своята диалектична, егоцентрична природа – любов, богатство, власт, слава.

Той е подтикван от „любов” в сексуалния си живот, любов към своята раса, племе, народ, семейство, към собствената личност, деца, имот и т.н.

Стремежът към богатство например се изразява чрез желанието да се печелят много пари за осигуряване на старините, пенсията, за изучаване на различни науки, желанието да се подготви богато бъдеще за децата и изобщо за задоволяване на многобройните желания.

Желанието за власт се изразява в стремежа към себеутвърждаване, извоюване на респект, в начина на постигане на целите, в илюзията да се направи нещо изключително и т.н.

Желанието за слава и известност се изразява, между другото, и в стремежа за извършване на големи дела: -геройство като това на Андреас Хофер или Вилхелм Тел; във високата стойност, с която се оценяват военните подвизи, например при рицарските ордени; в стремежа към постигане на спортни отличия и т.н.

Молитвеният живот на човека е напълно съгласуван с тези четири движещи сили. Към това трябва да се прибави и нещастието – външно и вътрешно, – което кара човека да се моли за егоистични цели, когато се намира в нужда.

За напредналия и разбиращ човек всичко това няма никаква стойност. Той се моли за духовното добро на своето същество. Неговата молитва се отправя нагоре за доброто на човечеството и възниква самоотвержено, а не от егоизъм.

Той се моли: за любов, която обхваща всички и всичко; за богатство, за да може да служи на истината чрез пълнотата на вътрешното притежание; за власт, за да може да помогне за спасение на човечеството;

за слава, за да прослави Бога на дело в своя живот.Истинското магично призоваване, молитвата на истинския ученик, е свързана със закона да не измолва

нищо за себе си. Това е безусловната отдаденост на Божията заповед: „Търсете първо Царството небесно и неговата справедливост и всичко друго ще ви се даде.” Това е абсолютното себеотдаване в съвършено доверие в божественото водачество.

Освен това ученикът ще разбере, че качеството и силата на молитвата му зависят от вътрешното състояние на съзнанието, душата и тялото. Затова той ще живее Живота с всичката сила, която притежава.

ХХV

БИБЛИЯТА

В тази предпоследна глава ние желаем да обясним отношението ни към Библията. За розенкройцерите Библията е един компендиум за живота. Класическите розенкройцери свидетелстват в

Confessio Fraternitatis R.C. (Веруюто на Розенкройцерското братство): „Най-близки и най-подобни на нас са онези, които вземат тази единствена по рода си книга като мерило и ръководно начало за живота, като основа на изследванията си и я превръщат в пътеводител за цялото човечество.”

За нас Библията е представител на Универсалното учение. Затова в нашите храмове Светото Писание стои винаги отворено. Библията представлява един от духовните фокуси в нашите храмове. Казаното дотук е достатъчно, за да покаже колко ценна е тази книга за нас.

Но по-добре е първо да потърсим отговор на въпроса: На какво се основава тази дълбока почит? Този въпрос е актуален, защото и днес много хора биха желали да разберат Библията, но не могат поради

различни причини: поради същността и влиянието на съвременната историко-материалистическа критика, поради хаоса в мислите и чувствата на вярващите, произтичащ от неразбирането и недоразуменията при четенето на Библията; също така и заради поведението на теолозите, както и поради осакатяванията, които са претърпели във времето оригиналните текстове на Библията.

Освен това хората са объркани от прочетеното в други свещени писания, мислейки, че отделни пасажи от Библията са взети от тях.

Мнозинството е загубило контакта си с Библията и поради поведението на теолозите, които претендират, че я познават и разбират, и затова си позволяват дори да я интерпретират. Теологът прави заключението: „Аз мога да чета Библията в оригинал, а теологията е една академична наука.” С тези аргументи теолозите основават претенциите си като авторитети в тълкуването на Библията.

Но критиката е насочена точно към теологията, към така наречената библейска наука. В по-голямата си част критиката и свързаното с нея отхвърляне на теологията е напълно правилна. Това мнение се споделя и от самите теологични кръгове. Затова съществуват толкова много теологични течения и насоки, които воюват помежду си на живот и смърт. Затова винаги съществува и една „модерна” теология, която се занимава с „нови”, „модерни” аспекти.

Сега особено популярна е теологията на швейцарския профeсор Карл Барт. През последните години обществото беше така завладяно от теологични спорове, че хората забравиха самия живот. Църквата се превръщаше все повече в църква за свещениците, а не за народа. Понастоящем стана възможно свещеническата църква в известна степен да бъде неутрализирана и отново да стане народна. В основата на всичко това е църковният Бог, който е непознат, и Библията, която също е непозната. Спорещите теолози, които започват да разбират, че тяхното влияние върху народа намалява, уплашени от девиза на следвоенното време: „Долу маските, господа!”, също участват в това начинание. Но опитът се оказва напразен и е само едно отсрочване на демаскирането.

По инициатива на професор Барт теолозите от години се занимават с така наречената диалектична теология, вдъхновена от философията на Хегел, както и с факта, че всичко на този свят е подвластно на закона за възникване, разцвет и упадък. Затова говорим и за диалектичен порядък.

Споменатата диалектична теология се базира на становището, че в зависимост от обстоятелствата центърът на тежестта трябва да бъде преместен върху други аспекти на теологията, за да се постигне връзка със съответната народна психика. С други думи, на хората днес е необходим един пророк, утре – един

свещеник, вдругиден – една служба в името на Бог, на следващия ден – завръщането на Христос и т.н. Както казва теологията, човек трябва да се нагажда интелигентно към изискванията на психологическата ситуация.

Както спиците на въртящото се колело се намират ту горе, ту долу, така и теологията е една особена измама. Затова при наличието на толкова много фалш и неистинност е естествено да последва силно отричане.

Ние сме на мнение, че един теолог не може да достигне до същността на Библията чрез своята академичност. Разбира се, понякога се случва някой посветен и въведен в Универсалното учение да е същевременно и теолог или да се налага да се представи като такъв, така да се каже като „мисионер между езичниците”.

Възможно е един теолог да е също и мистик, истински вярващ, истински възприемащ и предан човек, който от цялото си сърце се посвещава на хората. В смирение и страхопочитание той стои пред своя бог, изповядвайки вярата си с цялото си сърце, но в крайна сметка той е един неразбиращ, само един служещ. За своята група той е пастир с топло сърце, но като теолог той няма ни най-малка стойност. Като мохамеданин, като хабакук, или като магьосник на племе, той щеше да е същият – само един добър пастир.

Христос казва: „Вие трябва да обичате Бог, вашия Господ с цялото си сърце и с целия си ум.” Под „ум” хората може би си мислят, че става въпрос за мисловния капацитет на биологичния човек, за академичната обиграност, за енциклопедичните знания. Обаче точно в това е слабото място. Не този тренинг на разума е имал предвид Христос.

Може би не е необходимо по-подробно да изясняваме мнението ни по този въпрос. По отношение на Библията и християнството никой ученик не би се повлиял от теологични или църковни интерпретации.

Въпреки че Библията и особено Старият Завет са добър пример за изключителната рафинираност, с която през всички времена тъмните сили са смесвали, фалшифицирали и злоупотребявали с възвишените божествени мъдрости, розенкройцерите учат, че тази книга, като недосегаема есенция на мъдростта, е потвърждение на Универсалното учение. Библията не е Универсалното учение, но тя свидетелства за тази жива Божествена истина.

Във Веруюто на Розенкройцерското братство се казва, че Универсалното учение е слязло на земята за-едно с Адам при неговото падение. Това насочва към спасителната божествена сила, изявяваща се като Светия Дух. През всички времена Светият Дух се изявява в свещените писания по различен начин. Свещените писания са дрехата на Истината. Те са един диалектичен подарък за падналото човечество и в тях ни се изявява Светият Дух. Човек може да повреди тази дреха по всевъзможни начини, и точно това е станало. Същественото, това, което дрехата обгръща, е недосегаемо, и за това става въпрос. Човекът също така може да бъде нападнат във външната си форма, но това, което духовно притежава и излъчва, е неприкосновено.

Сега ученикът може да открие общото в свещените писания. Във всички книги на мъдростта се доказва прогресивният метод на изява. Затова в различните писания има много съответствия, но и много различия, които се обясняват с развитието на изявата. Мислещите хора винаги ще се съобразяват с този факт.

Изцяло насоченият към диалектиката човек неизбежно ще бъде подведен, измамен от диалектичните, външните форми на явленията. Затова Библията никога не е била достъпна за широките маси. Дори и нефалшифицирана, тя ще остане непонятна за онези, които не са узрели да я разберат. За тях Изида остава забулена. При фалшифицираната Библия последствията са още по-лоши.

Библията може да се разглежда и като книга на човешката култура, както всяка друга интересна книга, като образец на изкуството или науката и да служи за основа на дадена култура, но това не означава, че такава основа притежава спасителни, освобождаващи аспекти. Затова ние сме абсолютно против

обикновения начин на ползване на Библията и преди всичко на популярното и изучаване в някои езотерични кръгове, където всеки се опитва да преподава и да доказва каквото си иска.

Само в Духовната школа човек може да се научи да разбира Библията. Това е възможно за тези, които са получили духовно обучение, т.е. за тези, които са „учени от Духа”. Това обучение може да бъде прието само на основата на абсолютната, отговаряща на нормите на Духовната школа, промяна на живота. При това всякакво посредничество между Бог и човек е изключено. Това означава – без посредничеството на църковната йерархия, на свещеничеството. Само тогава човек може да се доближи до Живата истина. Чак тогава Изида се разбулва. Тогава, като завършек на стремежа към познание, Библията ще стане средство, фокус за приближаване към Истината.

Светият Дух не се изявява само в Светото Писание. Той изпраща и служителите си, които събуждат човека по един безличен начин, за да може той да се подготви да чете Светото Писание независим, в просветлението на непосредственото познание.

ХХVІ

ЗЛАТНИЯТ РОЗЕНКРОЙЦ

И така, стигнахме до заключителния преглед. Въпреки че тази книга не претендира за изчерпателност, защото бихме могли да продължим още дълго с изложенията по различни теми на съвременната Универсална философия, ние насочихме вниманието ви върху най-важните аспекти. Бихме искали да посветим нашия последен преглед върху розенкройцерството и да ви създадем представа за това какво представлява то, към какво се стреми и каква дейност развива.

Преди всичко ние говорим за съвременна философия, защото благодарение на дейността на съвременното розенкройцерство едва сега може отговорно да се говори за истинска, универсална, гностична философия. Трябваше да се извърши сериозна промяна, която едва сега е към своя завършек. Тази промяна започна през 1935 г. след една десетгодишна подготовка. През 1945 г. можахме да кажем, че делото вече е видимо. Оттогава възможността за разпространение на тази пречистена Универсална философия по света стана все по-голяма. Така през август 1964 г. голямото дело беше завършено, което представлява един период от приблизително четиридесет години.

Сега вие се запознавате с розенкройцерите, когато те възнамеряват да извършат една духовна революция, -която е насочена предимно навътре, а после, с течение на годините се обръща с все по-нарастваща сила навън.

Защо беше необходима такава революция вътре в работното поле на Розенкройц? Причините за тази рево-люция са свързани с фундаменталните закони на истинското свободно зидарство, със законите на царското изкуство. Една освобождаваща и пречистваща идея не може току-така да бъде спусната над света. Тя трябва да бъде предхождана от интензивен процес на подготовка, за да може с появата си идеята да осъществи непосредствена кръвна връзка с известна група хора и чрез тях да въздейства върху цялото човечество. Следователно тук става въпрос за това: „Господ да бъде познат, когато се появи!”

Първо нивата трябва добре да се изоре и подготви, а след това да приеме семето. Всяка идея би се изпарила и изчезнала, без да осъществи каквото и да е въздействие, ако не се вземе под внимание законът за подготвящата се кръвна връзка. За да се стигне до жътвата, трябва първо да се запретнат ръкави и да се свърши тежката, а понякога и мръсна работа. Това напомня на пиесата на Чарлз Р. Кенеди Слугата в къщи. Докато високоуважаемият епископ на Ланкашир, в празнично расо, говори високопарни глупости, истинският работник слиза сред хората.

Вече от години Братството на Златния Розенкройц се занимава с подготовката на една нова световна инициатива, на основата на горепосочения закон. Един такъв импулс не може да бъде разкрит току-така, а трябва, както вече казахме, да има създадени достатъчно кръвни връзки с човечеството, когато времето за това настъпи.

Времето за тази инициатива вече е назряло и нивата е готова. До 1875 г. по основателни причини Братството беше предоставило инициативата на теософската организация и на свободните зидари. Времето за самостоятелна изява на розенкройцерите все още не беше настъпило. Светът и човечеството трябваше да стигнат първо до едно определено състояние, преди Универсалните мистерии да могат да изпълнят задачите си.

Когато през 1925 г. голямото подготвително дело започна, сътрудниците завариха едно работно поле, което, естествено, беше повлияно от езотеричните системи на арийското човечество от древна Индия. На

Запад съществуваха безброй езотерични групи, но по същество всичко това беше „йога”. Както и да се наричаха: теософи, суфи, антропософи и розенкройцери – във всички езотерични групи, без изключение, старателно се упражняваха методите на йога. Тези групи можеха и без друго да се обединят. Но за християнство и дума не можеше да става, а още по-малко за розенкройцерство.

Обикновените йога методи се концентрират изключително върху диалектичната личност. Те са изцяло зависими от нея. Ние подчертаваме, че те никога не са отговаряли на истинските намерения на духовните ръководители на човечеството.

В резултат от практикуването на йога и под въздействието на отвъдния свят се създадоха окултни школи, които развиха известна дейност, но те нямат нищо общо с истинската Духовна школа, с Христовата йерархия.

За нас е чест, че можем да твърдим, че ние не принадлежим, не искаме и не можем да принадлежим към никоя от тези окултни школи, защото в Златния Розенкройц става въпрос за съвсем друго развитие.Йога методите се концентрират, както вече казахме, върху диалектичната личност. Те въздействат върху:

материалното тяло – чрез различни форми на аскетизъм

етерното тяло – чрез кръвта и жлезите с вътрешна секреция;

астралното тяло – чрез мускулите, командвани от вегетативната нервна система и на гръбначно-мозъчната система;

мисловното тяло – чрез упражнения за концентрация, които влияят поотделно на двете мозъчни полукълба, а така също и на малкия мозък и на слънчевия сплит.

Чрез такива тренировки, които могат да се разделят на два главни метода: на парасимпатиков, или теософски, метод и на симпатиков, или антропософски, метод, възниква определено съзнание в диалектичната огледална сфера и контакт с така наречените окултни школи.

Такъв тренинг, наречен неправилно „развитие”, често е много опасен и трябва абсолютно да се избягва, защото:а) се получава силна връзка с диалектичната личност, тъй като тя, така или иначе, е основата за по-висшите

способности. Следствието от това е по-здрава връзка с кармичното колело.б) при йога методите принципно не съществува разлика между позитивно и негативно и така милиони биват

пожертвани и продължават да стават жертва на тези методи.в) това, което наричаме „черна магия”, води началото си непосредствено от тези методи.Сега ние ще докажем тези твърдения:

а) Ако за постигането на дадена цел на окултно ниво човек се нуждае от определен орган, тогава той през целия си живот остава свързан с него. Той е принуден или да загине, или да се опита да култивира този орган, което означава да „приспособи плът и кръв за вечността”. Затова йогийските школи разпространяват учението за еволюцията на диалектиката. Те трябва да го правят!

б) Ако някой прилага йогийски методи, независимо в коя езотерична област, и се окаже, че е слаб, негоден или структурно неподходящ, той бива отстранен от съответната школа. Но тогава той не може да се върне към предишното си „равновесие” и остава с едно наследство: например с полуразвита хипофиза или със смущения в щитовидната жлеза или слънчевото сплитане, които вече не принадлежат към симпатиковата нервна система. Това означава, че той е форсирал природата на диалектичното си същество. Целият негативен окултизъм е следствие от това състояние. Тъй като засегнатите органи са част от органите за размножаване, тези негативни последици се наследяват до четвърто поколение. Форсираните органи принадлежат и към органите, контролиращи най-важните функционални процеси и така се причиняват много болести, преди всичко различни форми на лудост и склонност към самоубийство. Тези болести също се наследяват от поколенията. Без съмнение много хора с праспомен са получили големи вреди от тази езотерична въртележка.

в) Ясно мислещият човек трябва да разбере, че плодовете на Дървото на живота не могат да се използват за добро и лошо. Това е невъзможно. В активното поле на Дървото на живота нищо не се поддържа в движение чрез противоположности. Когато нещо се нарече „бяло”, тогава става въпрос за плод от Дървото на познанието на добро и зло и тогава неминуемо ще бъде налице и „черното”. „Черното” се предизвиква от „бялото”. Затова обикновената „бяла магия” на диалектичното жизнено поле закономерно се явява майка на „черната магия”.

Ако мотивите на един ученик от така наречените бели йога школи се намират под нормите, поставени от тях, той бива отстранен. Но той вече е претърпял известно развитие и е научил някои тайни. Понеже е един огнен тип, поради егоизма си, той започва да действа самостоятелно. Така се ражда черната магия и тя намира богата почва.

Негативната магия е следствие от глупост или слабост. Черната магия е следствие от коварство, което се проявява езотерично. Така наречената „бяла” магия служи за поддържане на диалектиката и поради това тя е най-големият враг на човечеството.

Когато започнахме нашата работа през 1925 г., ние заварихме едно розенкройцерско движение, което освен името, нямаше нищо общо с розенкройцерството. Употребяваха се изключително само йога методи със съответните последици. Движението беше пълно с негативни окултисти, които не бяха в състояние да се развиват напред и бяха много болни. Имаше и мнозина абсолютно „черножелаещи”, които навлизаха навсякъде. Имаше все пак няколко сериозни, които, водени по криви пътища, бяха продали истинското си наследствено право за някакво мнимо щастие. Ситуацията беше извънредно драматична. Освен това заварихме ужасен организационен и философски хаос. В тази ситуация трябваше да бъдат поставени основите на новото дело.

По различни причини държим да обясним, че далеч не всичко, което се кичи с името Розенкройц, е действително Розенкройц в универсалния, гностичен смисъл на думата.

Смятаме, че е напълно възможно съществуването на йога школа, която се представя под името Розенкройц, както и един римокатолически орден, който носи същото име.

Ние се обръщаме към вас от името на Братството на Златния Розенкройц и ви съветваме да внимавате за неговата философска и универсална сигнатура. В помощ нека ви послужи следното:

Съвременният метод на Златния Розенкройц, който е съвременен само в практическия смисъл на думата, е абсолютно подобен на този на катарите, манихеите и на Ордена на Сидха (Siddha). На първо място това може да се познае по факта, че той в никакъв случай не може да роди тълпа от лоши, негативни, болни и слаби хора. В нашето работно поле ние познаваме хора, които действително вървят по Пътя, и те наистина

успяват. Освен това, познаваме и хора, които не вървят по Пътя, но в никой случай не биват засегнати или по някакъв начин увредени от метода, който се прилага в нашата школа.

В своята методика Златният Розенкройц не се обръща към нито един аспект на диалектичната личност. От прилаганите методи не се култивира нито един орган и затова не може да бъде повреден или оставен на произвола на съдбата. Нашите методи не се състоят и в упражнения. Те не се основават на културата на диалектиката, защото ние знаем, че „плът и кръв не могат да наследят Царството небесно”.

Именно поради това розенкройцерството се стреми да доведе ученика до раздяла с диалектичната личност. При това той ще внимава и ще се пази от неразумността да пречи на този процес с каквото и да е култивиране.

Този метод може да се опише накратко, както следва:

Централното духовно ядро на човека, монадата, е свързано с една личност, която не е предвидена в Божествения план. Първоначалните първообрази на духа, душата и тялото съществуват само в латентно състояние. По философско-християнски начин в ученика бива събудена идеята за истинския божествен човек. Това философско кръщение се свързва с праспомена и тогава ученикът знае: Ex Deo nascimur – От Бога родени.

Тогава ученикът бива изправен пред едно поведение, в основата на което е така нареченото състояние „в Бога запалени”, и то така, сякаш диалектичното му същество вече е истинското божествено творение. По този начин ученикът е мотивиран да изживее лично думите на апостол Павел: „Не че вече съм го постигнал и вече съм съвършен, аз обаче се стремя към това и желая да го постигна.” Чрез такова едно поведение не се култивира диалектичната личност. Протича интензивно горене, разрушаване на временната личност в полза на така желаното възкресение на божествения човек. Това е всичко за ученика. Сега той може да потвърди с убеждение: In Jesu morimur – В Иисус умрели.В това съзнателно, доброволно умиране на земната, преходна личност латентното небесно тяло започва да расте и да оживява, при което ученикът постига непосредствено познание за Истината: „Божието царство е вътре във вас.” Това знание и този опит карат ученика да свидетелства с дълбока благодарност: Per Spiritum Sanctum reviviscimus – Чрез Светия Дух новородени.

На този етап ученикът действително притежава две личности, които в процеса, наречен „фундаментална промяна”, са свързани една с друга.

Когато чрез този процес се постигне връзката, Централният дух, монадата, започва чрез един троен процес, в три седморни кръга, да разрушава връзката с диалектичната личност и да пренася съзнанието върху небесния човек. Така диалектичният човек постепенно умира. Накрая остава само небесният човек.

Когато в микрокосмоса небесният образ стане видим, смъртта принципно е победена. Отпадането на диалектичната личност чрез смъртта е нещо второстепенно. Диалектичното прераждане вече не е възможно.

Връхната точка в този метод е това, че човекът става безсмъртен. Той притежава отново един истински дух, една истинска душа и едно истинско тяло. Той може да се изявява във всички области на материята и духа. Той навлиза в редовете на Христовата йерархия като сътрудник, като златен розенкройцер.

Така в новата ера една избрана група от човечеството ще бъде освободена. Разделянето ще се осъществи. При това братята на Златния Розенкройц ще бъдат като жътвари. През всички времена този процес се разпространява от Универсалното учение и може да бъде открит също и в Библията. Накрая бихме желали да завършим с цитат от Духовния завет на класическите розенкройцери:

„Ние се надяваме и молим, че вие внимателно ще размислите върху нашето предложение, че ще се запознаете и ще изследвате по-отблизо нашето изкуство.”

ЗА АВТОРА НА КНИГАТА

Ян ван Райкенборг е псевдоним на съвременния розенкройцер и херметичен гностик Ян Леене. Посочените определения напълно характеризират целия му живот.

Роден през 1896 г. в Хаарлем в семейство с християнски традиции, още като младеж той задълбочено изучава всичко, свързано с религията, но преди всичко търси цялостното приложение на вярата във всекидневния живот. Ето защо се дистанцира от повърхностното християнство и от менталната теология, на които им липсва дълбочина. Поради силно изразеното си чувство за справедливост той симпатизира на зараждащото се работническо движение, което намира силен отзвук по време на неговата младост. В това размирно време проф. д-р А. Х. де Хартог (1869-1938) пълни църквите със своята Реалистична теология. Ян Леене също го слуша с удоволствие. От проф. д-р де Хартог той разбира значението на думите от Посланието на апостол Павел към Римляните 12:1, където се казва: „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служене.”

Ян Леене и неговият брат Цвир Леене, и двамата огнени търсачи, постепенно осъзнават правилната посока, която трябва да поемат, за да задоволят силния си копнеж по истинската действителност. На 24 август 1924 г. те поставят първата, макар и скромна основа на истинската духовна сграда на освобождението за новото време – сградата Sancti Spiritus. Вдъхновени от манифестите на класическите розенкройцери, основават Мистерийната школа на розенкройцерите като една първа фаза. Ян Леене посещава Британската библиотека в Лондон, за да получи достъп до оригиналните писмени източници, „които вече от столетия се намираха в тази библиотека, така че вече никой не се интересуваше от тях!”. През януари 1937 г. излизат неговите преводи на холандски език на Зовът на Розенкройцерското братство, Веруюто на Розенкройцерското братство и Алхимичната сватба на Християн Розенкройц, публикувани в един том под заглавие Духовният завет на Ордена на розенкройцерите. По този начин той известява „целта, същността и задачите на Мистерийната школа”, както гласи заглавната страница на първото издание. За него е важно да изтъкне необходимостта от това, че центърът на тежестта в живота трябва да се премести върху развитието на душата, така че чрез новораждане тя да може да срещне Божия Дух.

За да обясни колкото се може по-разностранно розенкройцерския идеал, той използва и трудовете на немския философ Якоб Бьоме, на китайския мъдрец Лао Дзъ и на силезийския поет Йоханес Шефлер (1624 –1677),известен като Ангелус Силезиус. Някои стихове на Ангелус Силезиус, цитирани често и от проф. д-р де Хартог, създават основата за развитието на едно съвсем ново трансфигуристично-гностично учение за съвременността. Преди Втората световна война Ян Леене пише още под името Джон Твин (John Twine). По-късно той избира псевдонима Ян ван Райкенборг като символ на гностичното богатство, което той трябваше да предаде на своите ученици и на интересуващите се слушатели.

Във всичките си трудове той прави връзка с гностични аспекти в други произведения от световната литература. Така той посочва много допирни точки с херметизма, с Библията и преди всичко с Манифестите на класическите розенкройцери. Също така той анализира възгледите и мислите на Парацелз, Коменски и Роберт Флъд. Въпреки че отрича историческия църковен Христос, неговата Школа беше и е чисто христоцентрична, т.е. тя се основава абсолютно на Универсалната Христова сила и нейната всепроникваща дейност.

Ян ван Райкенборг оставя хиляди беседи, в чийто център стои гностичното учение за спасението. През 1935-36 г. той издава седмичното списание Аквариус, в което разрушава много „свещени домове” и описва -идващите събития. Чрез месечното списание Розенкройц той насочва вниманието към растящата Школа. Кръстът бе забит в света. В езотеричното месечно списание Крайъгълният камък (De Hoekstеen) той обяснява основата, върху която трябва да възникне делото, обновяващо духа, душата и тялото. След неговата смърт през 1968 г. името на списанието Последният камък от строежа (De Topsteen) (1969–1987) оповести началото на „жътвения период”. Много от неговите обяснения и беседи са записани в около четиридесет книги, публикувани в розенкройцерските печатни издания в Хаарлем.

Мистерийната школа на Розата и Кръста прерасна в Интернационална школа на Златния Розенкройц, която сега работи в целия свят и в 36 страни вече има 175 нейни представителства.

Той, който в своя обоснован оптимизъм винаги предвиждаше бъдещето, каза през 1968 г., в края на живота си: Надявам се, че моят живот успя да нанесе един силен удар по нажеженото желязо на Вечността.