1. Същност на контрола като обществено отношениеСъщността на контрола изразява най-съществената, най-главната страна, която

определя вътрешната относителна устойчивост и дълбочина на процесите, на явленията, на отношенията, проявявани чрез формите и методите на въздействие.

Етимологично понятие „контрол“ показва определени различия. В някои езици контролът се определя като проверка, ревизия, установяване на изправност.Социалния контрол е властно обществено отношение. Властта е абсолютна, перфектна предпоставка за обективизиране на контрола в социалното битие.

Легитимността на определена власт се изразява в социалната необходимост от доминирането и господството на конкретна обществена сила. Легалността на властта е преди всичко юридическо потвърждаване на политически формираната власт. „Властта придава легитимност, правителството гарантира легалност“.

Потребността от контрол възниква от необходимостта , социумът/обществото/ да гарантира правата си чрез граждански контрол, и обратно, държавата да гарантира функционирането си чрез системата на държавните органи за контрол

Психологически подход при определянето на контрола За да осъществява управлението на организацията, ръководителят, в качеството си на притежател на властта, трябва да има възможност да държи под свой контрол нещата, които са значими за изпълнителя. Подчиненият става зависим от притежаващия власт, който може да го заставя да действа в съответствие с конкретни изисквания. Хората са зависими, защото непрекъснато задоволяват някакви потребности. Точно те определят и природата на човешкото поведение.

Теории на мотивациятаТози подход е формулиран от Ф. В. Тейлър, който определя парите са генерален

подбудител и награда като следствие на възприетото поведение. Според този подход служителите във всяко едно предприятие работят поради потребността от пари, за да могат да удовлетворят различни свои потребности От своя страна парите се възприемат като средство за придобиване на други желани ценности.

Влиянието на групата и ръководителя върху поведениетоНякои изследователи приемат, че „влиянието и властта зависят от личността, върху

която се оказва влияние, от конкретната ситуация и от способностите на самия ръководител. Не съществува реална, абсолютна власт, така както никой не може да окаже влияние на всички хора във всички ситуации“.

Според класификацията на американските изследователи Френч и Райвен властта има следните основни форми:

Власт, основана на принуда. Изпълнителят вярва, че лицето, което влияе, има възможност да го наказва по такъв начин, че да му попречи да удовлетвори някаква насъщна потребност или може да му причини някакви други неприятности(1)

Власт, основана на възнаграждение. Изпълнителят вярва, че лицето, което влияе, има възможност да удовлетвори негови насъщни потребности или да му достави удоволствие(2)

Експертна власт (власт на експерта). Изпълнителят е убеден, че лицето, което влияе, са толкова привлекателни за изпълнителя, че на последния му се иска да прилича досущ на него (на влияещия) (3).

Законна власт (власт, основана на закона). Изпълнителят вярва, че лицето, което влияе, има и право да дава заповеди, а самият той е длъжен да се подчинява на тези

1

заповеди. Подчиненият изпълнява заповеди на влияещия, тъй като е убеден, че това изпълнение ще доведе до удовлетворяване на негови потребности.. Тази форма на власт има особено действен характер, когато подчиненият изпълнява заповедите на ръководителя само за това, че той стои на по-висока степен в организационната йерархия./4/

Механистичен подход в определенията за контрола

Структурните белези на системите дават основание да се говори и за механистичен подход в контрола.

Механистичният подход е свързан със затворените и отворени системи за обратна връзка. При отворените системи обратната връзка предполага корективните действия да не настъпват автоматично, а да зависят от действието на фактори, външни за самата система. Контролното въздействие се прилага без адаптиране към фактическото състояние на процеса, което означава, че входните параметри за процеса на вземане на решения не се взимат в предвид при взимането на самите решения.

От друга страна затворената система за обратна връзка е система, при която за крайния продукт се получава обратна информация до входните параметри, така, че крайният продукт на системата да може да влияе върху нейните входящи параметри. Тяхното състояние може да очертае потребността от контролно въздействие вследствие на сравнението между желаната стойност и фактическото състояние на контролирания процес. Затворената контролна система може да е показана по следния начин

Комуникационен подход при определянето на контрола

Хуманизирането на съвременния мениджмънт е една сравнително нова концепция. Тя поставя в центъра на всички социални и икономически организации човешкият фактор. Според нея всяка организация функционира благодарение на комуникациите. Това налага контролът да фокусира своето внимание именно върху тази страна на организациите. По тази причина контролът все повече се свързва не толкова с „измерване“, а по-скоро с контрол на комуникациите. Ето защо се приема, че все по-голямо значение за ефективността на мениджмънта добива контролът на комуникационния климат, на междуличностните отношения в институционалната среда, на формалното и неформалното общуване и взаимодействията между всички, които са съпричастни с дейността на организацията. Този контрол е възможен, тъй като самият процес на комуникация притежава такава функция, каквато е контролиращата.

В тази връзка вътрешният контрол като форма на контрола се определя като комуникационна дейност, която обхваща както явни, така и скрити организационни ситуации, изпълняваща се както от оторизирани, така и от доброволно изявяващи се субекти. Контролната функция на комуникацията позволява много по-конкретно да се определят задълженията, правата и отговорностите..

Основни белези на социалния контрол

Контролът е властническо, обществено отношение, което в зависимост от конкретните исторически и социални условия се осъществява от специални институции, специализирани звена или като функция на социално управление(1)

Контролът се проявява като въздействие върху поведението на личността, или върху социални групи, което намира израз в изисквания за спазване на общоприети и санкционирани норми и правила за поведение(2)

2

Контролното въздействие утвърждава обществените норми и правила за поведение, съдейства те да се превърнат в личностен мотив на поведение, във вътрешен критерий за социална принадлежност.(3)

Чрез контролът в качеството му на управленска функция се търси ефективното системно осигуряване на:

надеждността, правилността, съизмеримостта на получаваната и представяната информация (1)

спазването на нормативните актове, стратегиите, програмите, процедурите (2)

съхраняване, опазване, оптимизиране на потенциала и капацитета на системата (3)

правилното използване на ресурсите при осъществяване на дейността (4) реализиране на конкретните цели и задачи, както за отделните операции и

проекти, така за онези основни цели, които са присъщи на система (5) интегриране на компонентите на системата (6)

Посочените белези ни дават основание да приемем, че социалният контрол е онази интегрирана система, чиито обществен статус и системни качества се реализират чрез упражняване на влияние или корекция върху общественото съзнание и битие в съответствие с конкретна цел.

Същност на контрола като управленска функция Обща характеристика на контролната функция

Структурата по принцип определя динамизма, подвижната страна на общественото развитие, неговите реални и потенциални възможности да реализира определена цел. Управленските функции на всяко общество в динамика изразяват възможностите на отделните структурни единици да управляват ида бъдат управлявани.

Характерът на управленските функции определя възможността на всяка структура да поставя целите, да организира тяхното изпълнение, да проверява и регулира поведението на отделните подсистеми и на обществото като цяло по пътя към крайната цел. В този смисъл структурата се превръща в определен израз на регулираност, със съответна мярка, степен на регулирана връзка между отделните елементи на системата, между тях и околната среда. Структурата по необходимост съдържа контролната функция, онзи елемент от общото понятие за регулираност, който определя поведението на системата и нейната възможност да се развива в поставените параметри, да постига целта. (фиг.1)

Оценка на нормата на систематаНормата е решение за параметрите, в които ще се развива системата, нейната цел и целите за всяка подсистема, на всеки елемент и процес. Контролната функция се про-явява не само за да определи изпълнението на нормата, но и да оцени качеството на взетото решение. Необходимо е да се имат предвид две важни изисквания на контрола:

Първо: Контролът се проявява по отношение реалността на избраната норма, нейната правилна структурна подреденост за времето и пространството, нейната пригоденост към възможностите на системата, съответствията с най-добрите пости-жения в други системи. Оценката на нормата на системата от позициите на нацио-налните критерии и изисквания, на най-високите постижения в света става обективна потребност за развитието, задължително условие за въздействието на всеки контролен орган.

Второ: Контролът оценява наличието на количествени и качествени измерения В

3

нормата, точните характеристики на контролираните параметри. Норма, в която от-състват времето и пространството, количествените и качествените измерения, отговор-ностите и стимулите, не се поддава на контрол, тя лишава управленския процес от нор-мално развитие на правата и обратната връзка, от неговата същност и съдържание.Количествените и качествените характеристики в нормата на системата предлагат на контролната функция широко поле за проява още във фазата на вземане на решение.

Погрешно е да се мисли, че всяка норма и критерий за поведение се налагат лесно, бързо и без съпротива се възприемат от личностите, групите, звената и колективите. Напротив, може да се смята, че човек с присъщата му способност да реагира на всяко външно влияние и въздействие като мислещо същество не възприема всяка норма и всяко изискване за определено поведение.

Установяване на очакваното състояние на систематаОчакваното състояние на системата е свързано с динамичното развитие на системите, с множеството вътрешни и външни влияния върху избраната цел (норма). Влиянието на т.нар. причинни връзки, както и на случайните връзки и въздействия предопределят вероятностния характер на процесите във всяка система. Очакваното състояние е подвижна величина, която може да съвпада, както и да се отклонява от нормата на системата. За разлика от първия елемент тук е налице резултат от „причинни" и „случайни" влияния върху системата, постигнат и измерен към даден момент резултат, който предизвиква по необходимост и компенсаторни въздействия.

Прогнозирането като проява на контрол придобива характер на превантивност, на стратегически подход към външни събития в общественото развитие. Улавянето на събитието, характеризирането на неговото състояние, вид, интервали, установяването на условията, които го пораждат, многопланово разгръщат контролната функция, разнообразяват формите, средствата и способите на въздействие.

Измерване и оценка на фактическото състояние на системата Третият елемент на контролния процес е свързан с измерването на параметрите на системата към даден момент.

Третият елемент на контролната функция ще остане богат по съдържание, разнообразен като проява. Няколко са основанията за подобно твърдение.

Първо. Да се определи на първо място състоянието на системата. Това означава да се получи в достатъчна степен достоверна информация за нея. В една или друга степен контролната функция има възможност да използва съставената вече информация чрез проявата на отчетната функция. В най-добрия случай обаче тази информация може да бъде субективно вярна без гаранции за обективна вярност.

Достоверността на информацията при упражняването на третия елемент от кон-тролната функция се определя и от параметричната цялост на съизмерванията. И най-малката параметрична недостатъчност би изменила решенията на контролните органи за регулиране на управленския процес, а при остра параметрична недостатъчност може да се стигне до чувствителна неустой-чивост и пълно разклащане на системата.

Съществува и т. нар. „оптимална" достоверност, която предполага съизмерване и анализ на параметрите при избрани критерии за оценка. От гледище на контрола и най-вече от опита на практиката следва да се смята, че сравнително висока е достоверността в системи с параметрично постоянство. Колкото по-често се изменя състоянието на даден обект, толкова по-малка е вероятността за достоверност, и то за продължително проявяваща се в относително устойчиви числа достоверност

Второ. Обект на измерване на фактическото състояние са функциите на системата, нейните компоненти и елементи, качеството на тяхното реализиране, степените на съгласуваност, на координация и субординация, на разпределение.

4

Трето. Обект на измерване на фактическото състояние са всички условия, в които се развиват системата и нейните елементи. Обкръжаващата среда и условията за дейст-вие на системата са широки понятия, но в едър план става дума за онези външни връзки, които участват във формирането на нейните интегративни свойства.

Съпоставка между нормата, фактическото и очакваното състояние Четвъртият елемент на контролната функция не е просто техническо пресмятане на отклоненията, а творческо отношение към получените резултати с търсене на източниците, условията, породили явлението. За дейността на контрола този момент има стратегическо значение. В сегашната контролна практика преобладават случаите на описване на отклоненията, но това не изменя нещата, защото липсва анализ за „корена на злото", за условията, които пораждат едно или друго нарушение.

Подробното разглеждане на този важен за контрола елемент насочва вниманието към обобщения и групиране на фактите около определени признаци, закономерности и повтарящи се многократно явления, причини и фактори. Постига се „диференциране на диагнозата", за да се откроят типичните признаци за повтарящи се явления, да се обобщят, от друга страна, общите проблеми и закономерности, да се изследват причините и възможностите за отменяне или изменение в нормативните актове, в самата норма на системата.

Диагнозата като процес в контрола протича при следната последователност:а) обобщаване на данните от измеренитефактически състояния и групиране

на резултатите от тяхната съпоставка с нормата и с очакваното състояние на системата;б) формиране на данните за отделните контролиращи се признаци,

групиране на отделните признаци по сродност, посъучасти6 получаване на общ резултат или, обратно,създаване на комплекс от признаци (синдром);

в) събиране на допълнителни сведения,оценки и резултати от минали състояния.;

г) изследване на причините и факторите,които са предизвикали появата на определени признаци, условията, влиянията на отделни елементи и компоненти в системата,на системата като цяло върху друга система, изобщо изследване на целия комплекс отвзаимно обуславящи се причини и следствия;

д) заключителна оценка и обобщения.С развитието на теорията и с изследването на практиката на социалния контрол елементите на диагностиката вероятно ще се увеличат, процесът съдържателно ще се обогати.

Регулиране на поведението на системите в резултат на упражнен контролРегулирането има съществено значение за пълната реализация на контролната

функция. Отсъствието на този елемент лишава контрола от ефективност, превръща не-говата проява в проста регистрация на факти и събития. Ето защо в завършек на кон-тролната функция е необходимо да се състави коригираща програма.

Коригиращата програма в контрола предлага възможности за обобщаване на констатираните нарушения и отклонения, включва диагнозата на определени събития и явления, както и средствата и способите за изменения във времето и пространството. Мащабите на подобна програма могат да бъдат различни и това ще се определя и от мащабите на контролните процедури.

Коригиращата програма включва оценката за законосъобразност и целесъобраз-ност за личната отговорност при доказани отклонения. Систематизираните около обобщени проблеми факти, случаи и събития, направените изводи за тенденции и закономерности се разпределят за решения в т.ч. до върховните органи на власт и управление, насочват се, ако това се налага, и за изменения в нормативни актове и

5

документи.Проявени в своята последователност, петте елемента на контролната функция

образуват своеобразна кибернетична.Изследването на контрола като управленска функция предоставя възможност за следните обобщения:1.Контролът е основна управленска функция, свързана с установяване на поведението на системата, с нейната възможност да се развива в набелязаните параметри.2.Контролът е особен род управленска функция с широк спектър на приложение във времето и пространството. Тази функция притежава универсалността на главната управленска функция вземане на решение, като в различните степени и равнища на управление я допълва и усъвършенства. Чрез контрола се проверява правилността на взетото решение, неговите качества и обхват, установява се качеството на планирането и прогнозирането, определя се постигнатата степен на координираност. 3.Контролът като управленска функция обобщава качествената определеност на системата, нейната възможност да произвежда и изпълнява управленски решения, изобщо да се възпроизвежда в качествено по-висока степен.4.Контролът е управленска функция, която въздейства върху поведението на системата, върху поведението на личността и междуличностните отношения в социалните структури, поради което не губи значението си на обществено отношение. В този смисъл контролната функция е насочена към законосъобразност и целесъобразност в поведението на личности и системи, определя отговорностите за проявени отклонения от норми и правила за поведение. 5.Контролът се проявява като част от управленските процеси чрез пет елемента (или пет начина на проявление): въздействие върху нормата на системата, въздействие върху очакваното състояние, въздействие за установяване на фактическото състояние, въздействие за измерване на отклоненията, дефиренциране на диагнозата и накрая - регулиране (коригиране) на отклоненията. Това са елементи, части на контролния процес и неговото цялостно протичане е основна закономерност за социалното управ-ление, което означава, че е възможна и опростена схема на проявление на контролната функция чрез нормата, фактическото състояние и регулирането. Организираното протичане на контролния процес осигурява постигането на целите на всяка система.

2 Предмет на финансовия контрол1. Предмет на научното изследване, в т.ч. и предмет на учебната дисциплина „Тео-

рия на финансовия контрол", са същностните характеристики на контрола, закономерностите в неговото развитие, възможностите за комплексно изучаване на обектите на контрола, на видовете, формите и методите на контролно въздействие, етапите на контролно въздействие, субектите на контрола, технологичните процедури на контрола и неговите въздействия върху поведението на личността и на социалните системи (най-вече на икономическите системи), отговорностите в резултат на упражнен контрол и тяхната реализация, както и общозадължителните и специфичните за всяка област документи на контрола

2. Предмет на науката за контрола и научебната дисциплина са специфичните особености на контролната функция в различните нейни проявления за търговски дружества - предприятия, банки,застрахователни дружества, за социалното осигуряване, изобщо за всички отраслови или предметни различия на социалния контрол.

3. Предмет на науката за контрола и на учебната дисциплина „Теория на финансовия контрол" са всички възможни варианти заприложение на съвременни мето-ди за установяване на главните контролируеми признаци, за интервалите на параметричното непостоянство в тях иопределянето на интензитета на контролното

6

въздействие, критичните точки на отклонения, при които се сменят сигналите за регулиране, формите на въздействие на един непрекъснат, перманентен контрол, както и проблемите натрансконтиненталния контрол.

4. Предмет или обект на контрола като практическа дейност и като управленска функция са: поведението на системите от социалните структури, поведението на личностите в тях, междуличностните отношения и най-вече отношенията на личността с институциите (държавните контролни и други звена), с ръководно-управителните органи, както и мотивацията за постигане на общи цели и задачи.

3.Качествата на системите - предмет на научно изследване и обект на контролно въздействие

Системният подход в науката е широко известен, още по-известни са понятията, свързани със системите. В изследването на обектите на социалния контрол не е нужно да се спира вниманието на самото определение, а по-скоро да се уточнят някои изход-ни позиции.

Първо. Става дума за системи, които са част от социалния организъм, носители са на всички характерни особености на своето цяло, на неговата политическа, правна и т.н. характеристика.

Второ. Това са социални системи, в които главна роля имат човекът, личността, поведението на личности и колективи от личности. В тези системи естествено има и други елементи, но в дадения случай интерес представлява отношението на личността и на личностите към постигането на целите на системата.

Трето. Това е отношение на организирани системи, които сами по себе си прите-жават интегративни свойства и в постигането на определени цели образуват комплекс от системи - предприятие майка и дъщерни предприятия и др.

Четвърто. Контролът за всяка система се разглежда не единствено и в никакъв случай като обратна връзка. Предмет на контрола следователно не е само крайното състояние на системата, но преди всичко нейното състояние на входа при вземането на решение. В този смисъл той обхваща и бъдещото състояние на системата, нейната възможност да се развива и усъвършенства в съответствие с възприетата стратегия за постигане на крайната цел.

При тези предварителни уточнявания може да се определи, че предмет на контро-ла са не изобщо системите, а преди всичко техните качества като съвкупност от свойства, определящи възможността да се получи точно определен краен резултат. Най-пълна характеристика на съвкупността от свойства дават следните качества на системата: надеждност, точност, пропускателна способност (синхронност), аку-мулираща способност, интегративна способност, самоконтролираща и саморегулираща способност, параметрично постоянство на системата и на нейните елементи и др.

Надеждност на системите Надеждността на системата е качество, което показва нейната годност да осъ-ществява целите и задачите при определени условия. Това понятие е познато преди всичко в техническите системи и предполага запазване на свойствата и качествата на изделието в процес на експлоатация.

Теорията за надеждност разкрива едно наистина огромно многообразие от възможности да се подходи към обектите на контрола. В случая могат да се посочат само някои от тях:

1. Надеждността на всяка система се определя от начина, по който са разпределени и свързани елементите в нея при постигане на общата цел. Обект на контрола е именно правилно избраната структурна подреденост в системите, устойчивостта на всеки елемент, както и вероятността всеки елемент да излезе от действие, т.е. да направи системата ненадеждна.

7

2. Теорията за надеждността предлага решения за високо надеждни системи чрез създаването, включването в режима на работа на т.н. паралелни или „резервни" елементи. Тези елементи подсигуряват линейната връзка и компенсират излизането от експлоатация на някои от елементите. Резервните елементи следователно приемат и изпълняват функциите на ненадеждния, излязъл от употреба елемент. В космическите технически системи тези резервни елементи образуват цяла каскада от паралелно свързани части, които се подсигуряват и осигуряват висока надеждност при всякаква „негодност" на даден елемент.

3. Системите и групите от личности се развиват в цикъла „раждане", „растеж и зрелост", „упадък и гибел". Интерес за контрола представлява развитието на системите (групата от личности също е система) в отделните етапи на цикъла поради възмож-ностите за въздействие върху първите два етапа и отлагане на третия във бремето.

Точност в развитието на системите Точността е качество, което показва висока дисциплинираност на системата (и на отделните личности в нея), нейната възможност да осъществява поставените цели във времето и пространството. При точността като обект на съвременния контрол понятие като „по-добре късно, отколкото никога" има своето обратно значение. Това качество утвърждава правилото, че една минута „преди", събитието не е нужно, а една минута „след" е вече излишно. Пропускателна способност на системите Това качество на системите отразява техните възможности да постигат целите за определено време и пространство. В известен смисъл пропускателната способност е израз на синхронност. Синхронността е характерна най-вече за развитието на взаимносвързани звена от една или множество системи.

Интегративна способност на системите Интегративната способност на системите е качество, което характеризира въз-можната най-бърза, гъвкава и разумна промяна в поведението към новите условия на околната среда. Концентрацията на производството, създаването на крупни холдингови и други корпоративни структури, различните форми на сдружаване и обединяване на ресурсите, съвместните инвестициии други подобни са бсе примери за гъвкаво ин-тегриране на свойства и качества в постигане на обща цел.

Акумулираща способност на системитеТова е качество на системите, което характеризира възможностите им да концен-

трират ресурси за постигането на определени цели. В икономическите системи аку-мулирането на ресурси е обект на контрол с решаващо значение.

В икономическите системи контролът се насочва към избрания вариант за концентрация на средствата (например в инвестиции), към ефективно използване на собствения и привлечения капитал. Акумулиращата способност освен това има отрицателно проявление, когато е свързана с натрупване на излишни материални ресурси, свръхстокови запаси, натрупани несъбираеми вземания и други.

Параметрично постоянство на системите Контролът всъщност е предизвикан от параметричното непостоянство и неопре-деленост на системите. Целта е да се настройва системата към устойчиво развитие в ограниченията на определените параметри. Параметричното непостоянство често създава несигурност, свързано е с шокови въздействия, стрес от промените, с неуве-реност във възможностите да се постигне целта.

Параметричното постоянство или непостоянство е резултат от условията на околната среда. Контролът в този смисъл се насочва към изследване и въздействие върху околната среда, за да се премахват причините за „заболяването".4.Грешките в поведението на личността и на системите -предмет на научно изследване и на контролно въздействие

8

Същностна. характеристика на грешките Основателно ще бъде да се твърди, че грешките в поведението на личността и на всяка друга система са пространен предмет (обект) на научно изследване на самостоя-телен клон от науката. Това е така, защото грешките са постоянен спътник на лич-ностното и на общественото развитие. По този повод вероятно са се появили и много максими, като „едната страна винаги разчита на грешки в другата", „победата в шах-мата е една грешка по-малко" или „човешко е да се греши" и т.н.

Грешката е неправилност в действията и мислите, отклонение от нормата за поведение повече от допустимото. Смята се, че грешката е непредумишлено, неволно деяние, много пъти плод на случайност. Това не дава основание да се пренебрегва отговорността за извършеното деяние. Изследванията на човешкия опит показват, че много често грешките се допускат в условия на неизбежност, резултат са от случайни и непреодолими събития. В проявите на контрола се срещат и измамите като отклонение от нормите за по-ведение. За разлика от грешката измамата е умишлено деяние, извършено с користна цел. Нейната наказуемост е безспорна. Съпоставката между двете отклонения от нормите за поведение се прави, за да се открои критерият за оценка..Причините за грешки - предмет (обект) на научно изследване и на контролно въздействие Изследването на грешките изисква добро познаване на тяхната природа и причините, които ги предизвикват.

Най-общо причините за грешки са: а) физически, биологически, психо-физиологически и други подобни състояния,

които създават среда за грешни прояви. б) причини, които произтичат от организираността на системата,

откачеството на управлението в нея.В състава на тези причини са неизвестността за бъдещето на системата, проявите на неопределеност на функциите,несигурност в заеманата длъжност.

в) наличие на емоционални конфликти, прояви на високо или потиснато са-мочувствие, липса на самокритичност, прояви на апатия, безразличие за допусканите грешки и за последствията оттях, начин на възприемане на първата грешка, стрес от възможното повтаряне на грешката, синдром на грешност, т.е. на примирение с вечната грешност и т.н.

Контролно въздействие върху различните видове грешкиВидовете грешки са определени в резултат на многовековни изследвания, като се

започне от Аристотел до наши дни. Въпреки това класификацията на видовете грешки е примерна, условна Известна е следната класификация на грешките:

1. Логически грешки, изследвани още от Аристотел. Те имат специфично прояв-ление в управлението на личностното поведение, колкото и всеоще да не са намерили достатъчно добра оценка от управленските и от контролните структури. По-важните от тях имат следната характеристика: а) смесване на няколко въпроса или на няколко решения в едно, при което не е възможно да се отговори еднозначно. Обобщаващият отговор рискува да е грешен;

- от частни предпоставки се правят общи избоди, генерализират се оценки. Това е един от законите на логиката, който не позволява от частни предпоставки да се правят общи заключения. Обяснимо е изискването на логическия закон, защото и за контрола е важно да се правят обобщени оценки само след множество доказателства, съпоставки, сравнения и измервания;

- казаното с ограничения се използва без ограничения, и обратно, което означава, че някои събития се оценяват за всички случаи, макар че техните рамки са строго

9

регламентирани. От такъв род грешки са допускани при данъчните,митническите и други подобнивзаимоотношения, което налага да се контролира освен проявената грешка още и нейното преминаване в измама;

-грешките на относителното следствие се проявяват при неумение и незнание (в т.ч. и на контролните органи) за комплексното действие на множество фактори и причини. Премахването само на една причина не гарантира, че се ликвидират последствията от грешката. Очевидно само една причина не е предизвикала резултата от грешките;

-грешка, която се проявява и оценява като следствие от последната случка и последно появилата се причина. Този тип грешки е формулиран „след това -значи по причина на това". Ясно е, че случилото се след дадено събитие не означава, че е причинено от него. Практиката изобилства от примери, когато завареният на местопрестъплението още не мо- же да се счита за виновен;

- предрешаването на основанията завъзникналото отклонение е грешка на из-лишната самонадеяност, на началническо високомерие, синдром на непогрешимост, което пренебрегва задълбочените анализи, изводи, съизмервания и оценки;

- изместването на основния въпрос е грешка като следствие от дребнавост,недостатъчна прозорливост и липса на умение да се изследват и управляват значимите процеси и явления, да се прогнозират бъдещи състояния.

2. Грешките на емоционалните реакции са изследвани от много автори, сред които са и психоанализите на Зигмунд Фройд. В изследванията си Фройд оценява грешките и погрешността в поведението на личността като резултат от негови преживявания, смущения, заболявания, от типа нервна система и т.н. По-значимите от този род грешки са следните:

-грешки, породени от бързите реакции на припряност, нетърпеливост и други подобни. Много от тези грешки посочват началните стадии на психическа неуравновесеност, на недостатъчна подготвеност за определена ситуация, за непознаване на условията, в които личността е принудена да управлява. За някои от тези прояви се определя, че „езикът се движи преди мисълта", което показва, че подобни грешки са резултат и на недостатъчна обмисленост;

-грешки от пристрастия и престаравания при оценка на събитие и изпълнение на задачи. Грешките от този род са свързани с недостатъчното самочувствие, с липса на последователност, на собствен облик и решителност. В различните ситуации отделната личност се лута, необосновано поддържа различни идеи, престарава се до раболепие, стига и до престъпни прояви „в името на идеята". В икономическите системи тези грешки са с фатално значение, защото са резултат от пренебрегване на обективните икономически закони и законите на общественото развитие;

- грешките, породени от заблуда и илюзии, са често срещани в поведението на личността и естествено в системите, където личностите са движеща сила. Този род грешки са резултат от самонадеяност, самовлюбеност (до нарцизъм), създадени илюзии още в детската възраст, формирано чувство за безнаказаност. До голяма степен тези грешки са породени от страх, безразсъдство, липса на точни критерии за оценка на събитията

-грешки на традиционализма, на консерватизма, както и на прекаления модернизъм. Едната и другата крайност са израз на несъответствие с времето и промените в околната среда. Контролното въздействие е за постигане на гъвкаво, целенасочено управление, за бързи реакции към проблемите на околнатасреда;

-грешки на „последното казано" най-често се срещат в управлението. След много консултации управляващият удовлетворява мнението на последния консултант, което често разваля вече под-готвената преди това конструкция на решението.

10

3. Грешки от управленско-оперативен характер. Посочените преди това грешки също имат значение за управлението, те са свързани с поведението на личността при решение на различни задачи в управленската практика.

Накратко те са следните:-грешки, свързани със заменяне на едно с друго решение. Много често замяната е

на правилното с неправилното решение. При наличие на точни критерии контролното въздействие може своевременно да регулира проявеното отклонение, преди още да се е проявил резултатът от грешката;

-грешки на регулирането, породени от бързи или забавени реакции на ин-формацията за отклонения, при което промяната в поведението не се получава. Насочването на регулиращите процедури в грешна посока е по-лошо от липсата на регулиране. Това налага контролното въздействие да се прояви с висока степен на чувствителност и навреме дасе установяват нарушените критерии;

-грешки на „обратни рефлекси" се проявяват от необмислени, прибързани действия, недостатъчни познания за оценка на ситуацията, при което се вземат грешни решения, обратни на необходимите;

-грешки, породени от липса на добра кондиция, от несъсредоточеност, разсеяност, неувереност, страх и нежелание да се рискува. За сложни ситуацииподобни грешки в управлението са фатални и затова признаците за тях е необходимо навреме да се установяват от контрола, за да се предотвратяват отрицателните последици. При натрупване на подобен род грешки без колебания трябва да се препоръчат персонални промени в контролираната система;

-грешни реакции на паметта - помнят се второстепенни и се забравят значими факти;

- грешки от недисциплинираност, отнеточно спазване на норми и стандарти, на изисквания и решения, прояви на самоволни отлъчвания или решения на ситуации, където се искат задълбочени из следвания и консултации.

Изследване и изучаване на грешките Съществува твърдението, че човек се учи от грешките си. До известна степен това е така, но в сложната социална среда е по-важно да се учим и от грешките на останалите. Изучаването на грешките е основание да се постига предотвратяване на различните видове грешки. Лаболаторното изследване на грешките е насочено към условията, които пораждат грешки, признаците които ги представят, както и полето на погрешност до критичните точки на отклонение. Статистическото изследване предполага групирането на допусканите грешки като тяхно масово проявление. Повторяемостта на някои грешки определя тенденции и закономерности в поведението на личностите и системите.5.Методи на контрол Същност и класификация на методите в контрола Методът е процес на целенасочено и преднамерено използване на едни или други теоретични положения (достатъчно обосновани и доказани) за получаване на нови знания. Това е процес, който непрекъснато обогатява човешкото знание в дадена област, който вътрешно възпроизвежда жизнените си механизми, непрекъснато преминава от една към друга, по-висока степен на знание

Известни са няколко свойства на метода:а) ясност, разбираемост или още ефективна разпознаваемост, което

означава, че методи, неприложими поради яснота и липса на достатъчна определеност, не носят ефекта на въздействието;

б) свойството детерминираност показва, че ограниченията на всеки метод в определена приложна сфера всъщност е въпрос на гъвкаво и творческо отношение

11

изследвана дейност;в) целенасочеността определя избора на такъв метод, който най-бързо води

до постигане на целта;г) резултативността е свойство на полезния ефект на всеки метод. Опитът,

познанието, умението да се познава кога отделен метод е резултатен, т.е. ефективен, е висше майсторство при всички случаи, но в контрола това вече е изкуство. Всеки метод има изключително високи степени на ефективност в едни случаи, като в други достига дори до отрицателни числа на ефекта.

д) плодотворност - свойство, което характеризира постигането на вторични резултати - заедно с основния резултат да се постигнат и други въздействия.

е) надеждността, както във всички останали случаи, е едно от значимите свойства на метода. Тук тя е степен на вероятност, на сигурност за получаване на очаквания, на търсения резултат от определен метод Изборът на най-добрия вариант на въздействие е проява на свойството надеждност на метода;

ж) икономичност - възможност чрез метода да се постигне по-бързо, по-точно, с по-високо качество и т.н. търсеният резултат. Това свойство насочва вниманието към избора на подходящи методи, които осигуряват навременен резултат, без да се смята, че това е водещо начало на избора. Методите в контрола условно са разделени в четири главни групи:

а) специфични (локални) методи; б) общи методи; в) поведенчески методи и г) математически методи.

Специфични (локални) методиТези методи са класифицирани според специфичните особености на обекта и

субекта на контрол. Групата на специфичните методи включва: сведения и обяснения, справки, анкети, обследване, инвентаризация, проверка на документи, анализ, експертиза и експертна оценка и др. Сведенията имат характер на целево насочван метод за разкриване на отделни страни, на много или всички страни за едно или множество явления. Този метод е присъщ за всяка контролна дейност независимо от формите на нейната проява. Сведенията в писмена и всяка друга форма разкриват миналото и настоящето на обекта, процесите и закономерностите в него, прилагат се по време на проверка, но и без проверка.

Обяснението е метод, с който се разкриват мотивите за определен резултат или действие, причините, които са изменили състояния, довели са до отклонения. И в този случай самата форма на проява на метода е само външен признак (писмени обяснения, записи на обяснения и др.). Главната същностна черта на обяснението е в неговата възможност да изследва и разкрива причинно-следствени-те връзки, да ги оценява в различните степени, Време и място на осъществяване.

Справката е метод за изследване на една страна на едно или няколко явления. Отделните справки за верижно взаимнообвързани процеси създава представата за критичните точки на отклонения и за общото състояние на системата. Този метод има значение за различните контролируеми процеси във времето и пространството

Обследването е метод, който съдейства да се изследват всички, но главно същест-вените страни на едно или няколко явления. При обследването има налице както комплексно развиващи се процеси, обект на контрола, така и комплексно комплектуван субект на въздействие. Обследването има характер на „масов" метод, в неговата реализация участват множество контролни органи.

Проверката на документи е формална, т.е. по присъствието на т.нар. задължи-

12

телни реквизити в документа, по точно отразените в него изчисления, по точно изброените факти и т.н.

Фактическата проверка на документа, или още проверката по същество се насочва към законосъобразността и целесъобразността на документа, неговата автентичност и адекватност на стопанската (или друга) операция, която отразява.

Кръстосаната проверка на документите се прилага при съмнение за автен-тичността на документа. Кръстосаната или насрещна проверка предполага да се проверят и сравнят документите в издателя и получателя, да се вземат преписи и оригинали от документи, пряко доказващи нарушенията в тях

Проверката освен това може да бъде стохастична (пълна) и репрезентативна (изборна), систематизирана и несистематизирана, изчерпателна и неизчерпателна и т.п. Методът на проверка на документи се съчетава с досега разгледаните и с останалите методи законтрол, което повишава неговата ефективност.

Фотоснимка и инвентаризация. Това са два метода за фиксиране на фактическото състояние на обекта и неговото сравняване с отразеното по документи.

Инвентаризацията е метод на финансовия и на счетоводния контрол, макар че не е чужд и на всеки друг контрол. С него се установява фактическото състояние на обектите на счетоводно отчитане и се сравнява с отразеното по документи. Възможните промени в обектите под влияние на обективни и субективни фактори определят различията с отчетните данни.

Експертизата и експертнатаоценка са методи за изясняване на проблеми, които не са в компетентността на проверяващия. В такъв случай той използва специалисти от други области и с това формира своето становище по констатираните отклонения. Известниса графологична експертиза (при подп- равка на документа например), дакти-лоскопна, техническа, финансово-счето-водна, медицинска, балистична и т.н. ек-спертизи.

Общи (универсални) методи на контрола Условно тези методи могат да се разделят на две основни групи:

а) методи с организационно-методологичен характер;б) методи с поведенчески характер или свързани с поведението на личността

и на личностите в колектива.1. Методите с организационно-методологичен характер имат голямо раз-

нообразие, но в случая е достатъчно да се спре вниманието на най-важните от тях, а именно на метода на моделирането и метода на програмно-целево организиране на кон-тролното въздействие, математически и статистически методи и др.

а)Моделирането представлява специфичен способ на познанието, при който обек-тът на изследването се възпроизвежда в модел. От състояние в общественото развитие обектът се превръща в модел на човешкото познание и поради това е винаги с въз-можност да се обогатява и разширява като допълнителна информация на изследването..

Според състоянието на моделираните обекти на контрола във бремето моделите са: модел на фактическото състояние, модел на възможното състояние и модел на же-ланото състояние.

Моделът на фактическото състояние не отразява само фотографията на обекта, а започва своето начало от минало- то, от зародиша на събитието.

Моделът на възможното състояние отразява настоящото, фактическото състояние, за да се определи бъдещото състояние на контролираните обекти.

Третата разновидност модели има характер на изследване на желаното състояние на дадена система. Подразбира се, че техните изходни позиции ще бъдат в избраната цел, а оттам и в посоките, средствата и способите за нейното достигане.

б) Програмно-целевото организиране на контролното въздействие е метод, който е

13

с по-нова история, но с много високи резултати на приложение в сложните космически изследвания (системата „Аполо", системата „Союз" и др.) и в други области на икономиката, управлението, политиката. В някои области на човешкото знание този метод се формулира като програмно-целеви и комплексен подход.

Поведенчески методи в контролаГрупата на поведенческите методи са в състава на поведенческия подход, Методите, които се използват или е възможно да бъдат използвани в социалния

контрол, са твърде много, но някои от тях имат следната характеристика:Дедуктивните и индуктивните методи имат за обект мотивите на личностното

поведение, макар че посоките и изходното им начало са противоположни.Дедуктивният метод например насочва контролното въздействие към оценка на

резултатите от поведението на човека, за да се изследват мотивите за него. Индуктивният метод предполага обратна посока на въздействието. В известен

смисъл този метод е продължение на дедуктивния метод, което показва възможностите за комбинираното им прилагане.

Чрез индуктивния метод последователно се изследват мотивите, техните специ-фични особености и форми на проява, поведението, което поражда всеки мотив или комплекс от мотиви. Доброто познаване на дедуктивния метод в контрола улеснява подхода към индуктивния метод, защото тук отново се търси закономерното, пов-тарящото се, онова, което насочва личността към колективното действие и решение. При индуктивния метод се създава основата на мотивацията в поведението на личността и в този смисъл е възможно да се приложи за конкретно изследване на всяко личностно поведение..

2. Методи на пряко и на косвено въздействие- два метода, които се използват за пряко регулиране на личностното поведение и за превантивно въздействие върху сре-дата и условията, които формират определени личностни прояви. Поотделно те имат следната характеристика:

а) Методът на пряко въздействие за формиране на определено поведение в инте-рес на колектива и обществото има за цел да стимулира развитието на дадени мотиви за поведение, да санкционира проявата на други.

б) Методът на косвено въздействие е насочен към условията на околната среда. Интересите на колектива са интереси и на личността - това правило може да се пре- върне в безсмислена фраза, ако не се създават благоприятни условия за формиране на човешката личност като високосъзнателна и духовно богата част на колектива. Лошото обкръжение поражда антиобществени прояви, добрите условия на живот и труд повишават трудовата активност.

Методи за контрол на междуличностните отношения.Ситуационният метод позволява да се изследват целите и задачите на колектива и

да се приобщават отделните личностни интереси към тях. Обект на въздействие са мотивите за поведение на колектива или на групата личности при определени ситуации, признаците на „обединяване" и „разрушаване" на колективния интерес.

Методът на следящ контрол изцяло е свързан с установяването на вероятността за изменения в условията и мотивите на поведение в колектива. Този методправи контрола прогностичен, но заедно с това и коригиращ някои отрицателни последици във взаимоотношенията личност - колектив.

Нормативният метод предполага създаването на еталон за поведение на ко-лектива. Измененията в поведението се отразяват на постигнатите резултати. Освен това, съществуващи 6 поведението наколектива, те могат да предизвикат изменения в личностното поведение и да окажат влияние на междуличностните отношения.

Методът на презумпцията дава възможност да се оценят определени мотиви на

14

поведение като следствие от съществуващите общи норми и правила. Този метод изисква майсторство, предполага опит изнания, за да е възможна достоверността на получените резултати.

Методът на индикацията предполага пълна информираност на контролните органи и звена чрез изграждане на система от индикатори. Всеки индикатор има значе-ние за изследването на определена група мотиви, за цялостната информираност по промените в поведението, в условията на работа, в резултатите от работата

Методът на стабилизиране на поведението е свързан с установяването на трайно, последователно и организирано въздействие, което води до укрепване на устойчивостта в развитието на трудовия колектив. При този метод се постига въздействиеза промени само в краен случай (честите промени „разклащат" стабилността на колектива); въздействие върху мотивациите на желаното поведение; въздействие върху точното изпълнение на личните норми, изобщо утвърждаване на принципа на самостоятелността и отговорността .

Математически методи в контролаМетодът за определяне честотата на контролното въздействие например има

значение за случаите, в които проверяваното звено носи загуби от спиране на работа или забавяне на операциите в резултат на провежданите контролни процедури

В така разгледаните уравнения прави впечатление следното: контролното въздействие като цяло предполага проверка и изменение на

състоянието и е свързано с прекъсване на работата на проверяваното звено; контролната проверка е възможно да има само профилактичен характер,

дори може да се осъществява дистанционно чрез новите форми на контрол - наб-людение, анализ и др.

5. Принципи на контрола

Принцип на независимост на контролаЗа различните контролни институции този принцип има различно значение. За ня-

кои проявни организационни форми на контрола това е синоним на облик, на предста-вителност на контролната функция.

Принцип на законосъобразност и целесъобразностЗаконосъобразността характеризира главната цел на контрола - да удостоверява,

че контролираната дейност протича в съответствие с възприетите и установени норми и правила за поведение.

Целесъобразността е винаги спорният елемент на принципа. Някои автори и специалисти считат, че се съдържа в законосъобразността, т.е. приема се, че щом е законосъобразно, значи е и целесъобразно. Може да се приеме, че няма целесъобразност без законосъобразност, което означава, че изпълнението на закона е неизбежна констатация за контролиращите.

Принцип на всеобхватностОзначава неограниченост за контролните процедури и възможност те да се прило-

жат за всички дейности. Целенасоченост на контролТова е принцип за възможното установяване на критичните точки на отклонения и

насочване на контролното въздействие преди настъпване на събитията с отрицателни последици.

Перманентност на контролаПринцип за непрекъснатост, за възможност и потребност да се обхващат проце-

сите в тяхната цялост, без прекъсване. Този принцип не е свързан с тотален контрол за всяка дейност, а с потребността да се упражнява контрол като част от управленските

15

процеси. Системност на контролаТози принцип има значение както за организацията на контролните институции и

на техните контролни процедури, така и за контролираната дейност. Превантивност на контролаТова е принцип за въздействие върху условията, които пораждат отклоненията от

възприетите норми и правила на поведение. 5.8.Прогностичност на контролаПринцип за възможностите да се съиз-мерват очакваните резултати с условията на

околната среда при фактически установени състояния на контролираните процеси. Адекватност на контролаСъответствие на целите на контрола, на неговата структура и организация, на

принципи и методология на обществените и в частност на груповите, в т.ч. и личностни интереси

Професионализъм и компетентностПринципи, които представят контролните функции и техните изпълнители като

професионално подготвени, умело прилагащи съвременните методи на въздействие.КонфиденционалностПринцип, свързан с изискването за запазване тайната (търговска или друга) на

проверявания обект.Към тези принципи могат да се добавят още: обективност на контрола, икономич-

ност на контрола, гласност на контрола и т.н. Всички те допълват представата, че богатството на методи поражда и разнообразието от принципи.6.Подходи в контрола Методи, принципи и подходи са три части на едно цяло, взаимносвързани, почти винаги прилагани едновременно при контролни въздействия.

Подходите във всяка обществена дейност, в т.ч. и в контрола имат значение на организираност, на методологическа целенасоченост, при което се избира прилагането на подходящи методи, спазват се и съответните принципи. Това не е просто комбина-ция между методи и принципи, а целенасочено, организирано прилагане на метод или съвкупност от методи, респ. съобразяване с принципи в зависимост от обекта и харак-тера на контролното въздействие.

Ситуационен подход в контролаНаименованието на този подход подсказва, че има налице комплекс от методи,

които позволяват да се контролира поведението на системата (в т.ч. и на личността) при определени промени в околната среда. Контролното въздействие е за настройване на системата към постигането на целите, въпреки някои неочаквани изменения в ситуацията

Поведенчески подход в контролаОт разгледаните поведенчески методи стана известно, че въздействието на кон-

трола е по веригата мотиви - резултат от мотивирано поведение. Всички описани по-веденчески методи влизат в състава на поведенческия подход, което обаче имаше зна-чение за личностни и междуличностни поведения.

Системен подход в контролаСистемният подход в контрола предполага въздействия върху поведението на

системите и техните елементи. Функционален подход в контролаТози подход интегрира контролната функция с останалите управленски функции -

планиране (в т.ч. бюджетиране), анализ, координиране, регулиране, информативна от-четна функция и т.н. Известно е, че една значителна част от авторите по управление и

16

планиране свързват контрола с планирането като синоним на контрола върху взетото решение.

Репрезентативен подход в контролаПостигането на целите в контрола е възможно и при избор на такива

контролируеми признаци, които имат високо ниво на сьщественост и са напълно достатъчни за обобщаващата оценка.

Операционален подход в контролаКонтролният процес много често протича заедно с производствените процеси, той

е съчетан с тях. Всяка следваща опе- рация в дадено производство е контролна по отношение на предходната

7.Видове контролОсновни видове контролПри избрани критерии видовете контрол отразяват групирането на еднакви или

приблизително еднакви контролни функции. В зависимост от принадлежността на контролната функция е налице държавен и

обществен, вътрешен и външен контрол. В зависимост от характера на контролните функции - независим контрол,

управленски контрол, оперативен контрол. В зависимост от спецификата на контролните функции е налице финансов (в т.ч.

ревизионен финансов контрол), финансово-счетоводен контрол, данъчен контрол, митнически контрол, банков контрол, застрахователен контрол, контрол в социалното дело, стопански контрол, технически, технологичен, химико-фармацебтичен и др.

В зависимост от прилаганите средства - механизиран, автоматизиран, дистанционен контрол и т.н.

В зависимост от обектите на контрол - материален (фактически) и документален, личностен, междуличностен и системен контрол (контрол върху поведението на системите) и т.н

Държавен и обществен контролДържавният контрол се осъществява от специално създадени институции. Това е

контролна функция с управленско значение и произтича от правото на държавата да управлява своята собственост и защитава своите интереси. Държавният контрол е представен като най-общ вид, който има широка представителност и, както ще се види по-късно, включва като подвидове както вътрешния, така и външния, финансовия, стопанския и други видове контрол.

Общественият контрол е сравнително по-слабо проявен, но като израз на критич-но отношение към поведението на държавни институции, служебни лица, към личнос-тни прояви в колектива има чувствително присъствие. Формален (организиран) или не-формален (неорганизиран), този вид контрол все повече се налага, неговото бъдеще ще е в значително повече и по-разнообразни прояви.

Вътрешен и външен контролСпоред мястото на обекта и субекта контролът е вътрешен и външен. Вътрешен е

контролът, когато обектът и субектът са в непосредствена близост или са в една и съща система.

Външният контрол показва отдалеченост на обекта от субекта, т.е. те са в различни системи.

Вътрешният контрол е характерен за управлението на една система. По правило това е контрол на собственика или на притежателя на повече от половината акции на общата собственост.

Независим контрол

17

Независимият контрол е особен род проявление на контролната функция. Приема се, че независим е контролът, който се подчинява единствено на закона и не принадлежи към никоя държавна или друга институция. В европейските страни независимият контрол се проявява в две разновидности - държавен одит и независим одит.

Материален и документален контролКонтролът се разглежда като материален и документален въз основа на специфич-

ните особености на обекта и избора на въздействие върху него. Дистанционен контролУпражняваният контрол от дистанция, т.е. без да има контакт на субекта с обекта,

е дистанционен контрол.8.Форми на контролаОсновни форми на контрола

Посочените основни видове контрол се проявяват чрез формите на контрол. Формите на контрола се прилагат като конкретен начин на действие по отношение на обектите и на различните степени, вкоито се появяват критичните точки на отклонения.

Критерий за определянето на основните форми е времето, в което се намират контролираните процеси или обекти на контрола. Състоянията на подготовка, протича-не и завършване на процесите определят и основните форми на контролното въздейс-твие като предварителен, текущ и последващ контрол. Предварителният контрол се проявява при подготовката на процесите, при създаването на подходящи условия за тяхното протичане.

Предварителният контрол във финансово-счетоводната дейност например има за цел да установи законосъобразността и целесъобразността на процесите, на дейностите и действията, които предстоят да се осъществят.

Текущият контрол се осъществява едновременно с протичаща дейност, следва последователността на процесите, операциите и процедурите, както и различните поведения в конкретните условия на околната среда.

Последващият контрол е контрол след събитието, след като вече процесите, дей-ностите и т.н. са завършени, резултатите са налице.

Конкретни форми на контролаОсновните форми на контрола се осъществяват в различните условия по различен

начин, различно е тяхното конкретно проявление. Така предварително, респ. текущият или последващият контрол могат да се проявят чрез проверка, ревизия, проучване, наблюдения и т.н.

Проверка и видове проверкиПроверката е една от формите, при които има непосредствен контакт на обекта и

субекта на контрола, независимо дали контролът е вътрешен, външен, дистанционен, предварителен, текущ или последващ.

Проверката е планова и извънредна, стохастична (пълна) и репрезентативна (изборна), частична, тематична и комплексна, предметна и формална, документална и материална и т.н

Пълна (стохастична) е проверката, която обхваща всички съставни елементи на проверяваните процеси или дейности. Обект на проверка например са всички документи в една икономическа система.

Изборна (репрезентативна) е проверката, при която се прилага репрезентативният подход, описан подробно преди това.

Пълната и изборната (извадковата) проверка не трябва да се идентифицират с представата за изчерпателност.

Частичната проверка е свързана с контролните процедури само върху част от да-

18

ден обект. Комплексна е проверката, която обхваща взаимносвързани процеси и явления в

по-широки мащаби на проявления Формалната проверка всъщност е проверка по форма, т.е. за формата на документа например, за неговите реквизити и т.н.

Документална е проверката, когато има за обект само документи. Инвентаризацията пък е типичен пример на материална проверка на обекти, които се проверяват пряко, за да се установи тяхното фактическо състояние с отразеното по документи.

Ревизия, форма на последващ ревизионен финансов контролРевизията е типична форма на контрол, символ на контролното въздействие от

векове. Това е едно от проявленията на последващия контрол и включва в състава от процедури и проверките.

ПроучванеПроучването все повече се налага като самостоятелна форма на контрол. Чрез нея

не само се констатира определено събитие, но се извършват анализ и оценка на събити-ята, изследват се факторите и условията, които ги пораждат.

НаблюдениеНаблюдението е дългосрочна контролна форма за системно и продължително изс-

ледване на процеси и на комплекси от процеси и явления. В резултат на изследването се извършва съответното регулиране.

Систематичен контрол Систематичният контрол е своеобразна организираща контролното въздействие форма, която проследява изпълнението на ръководно решение във всичките му етапи. Контролът се осъществява последователно в зависимост от етапите, определени в решенията (закони, постановления и други нормативни актове).

Стратегически контрол Стратегическият контрол се осъществява върху условията, които подсигуряват

изпълнението на дадена стратегическа задача до приключването й. Обект на контрола са условията и предпоставките за решаване на важни стратегически за обществото проблеми. В този смисъл контролът е дългосрочен и има за задача да съдейства за осъществяване на избраната стратегия, за допълване и усъвършенстване на съдържа-нието й.

Прогностичен контролОбект на прогностичния контрол са условията, в които се развива даден конт-

рол, неговото минало и настояще. Анализът като форма на контрол Анализът е самостоятелна форма на контрол, която се проявява чрез петте ос-

новни елемента на контролната функция. Характерното за тази форма е, че необхо-димата информация се събира целево, по предварително определени признаци и пока-затели.

II.Органи, организация и технология на контрола

Обща характеристика на контролните органи 1.Органи по контрола с обща компетентност са тези, които по право упражняват контрол като продължение на техните управленски функции. Това са Народното събрание, Министерският съвет, на местно управленско равнище - общинските съвети и други от подобен род. С обща компетентност по контрола са и общите събрания на акционерите, както и другите организационни форми с обществен или друг подобен

19

характер. Всички те упражняват контрол по общи, окрупнени параметри и проблеми наред с основните си функции да вземат решения (в т.ч. и нормативни решения) за управлението - социално или конкретно в отделните предприятия.

2.Неспециални контролни органи са тези, които наред с останалите си управ-ленски функции упражняват и контролната функция. В случая контролната функция също е продължение на управленските функции на ръководно-управителните органи. Министерствата и ръководителите на министерствата (министри, заместник министри и др.), ръководители и управители на предприятия, избрани лица да изпълняват държавни или общински функции по управление и други упражняват

3.Специалните контролни органи са създадени да упражняват единствено кон-тролни функции. От подобен род са всички специално създадени контролни институции като Сметната палата, митническата администрация и др. Тези органи имат специален статут, определен от закона, и права за контрол с много широк обхват

4.Специализираните контролни органи упражняват единствено контролна фун-кция, която се проявява в определена специфична област. От такъв характер са конт-ролът на санитарния и ветеринарния контрол, на Хигиенно-епидемиологичния инсти-тут, контролът на КАТ и др.

2. Характеристика на специалните и на специализираните контролни органиОбект на характеристиката ще бъдат само типичните представители на тези групи

органи като държавния финансов контрол, данъчния контрол, митническия контрол, вътрешния контрол.

1.Сметна палата Статут, права и компетенции на Сметната палата на Република България Действащият сега Закон за Сметната палата В България е приет б съответствие с чл. 91 от конституцията и е обнарадван на 18.12.2001 гкато многократно е бил допълван и променян като последните поправки са от 29.07.2008 г. Принципите върху които се изгражда статута на Сметната палата са определени от Конституцията на Република България. Където в чл. 91 е записано, че Сметната палата упражнява контрол върху изпълнението на бюджета.

Сметната палата е държавен орган за външен одит на бюджета и други публични средства и дейности съгласно този закон.

Сметната палата е независима при осъществяване на своята дейност и се отчита пред Народното събрание

Дейността на Сметната палата се основава на принципите на публичност и прозрачност.

Сметната палата има самостоятелен бюджет, който е част от републиканския бюджет на Република България.

Организацията от Сметната палата Сметната палата, съгласно Закона за Сметната палата, е юридическо лице на бю-

джетна издръжка. Състои се от 11 души -председател и 10 членове, които се избират и освобождават от Народното събрание за срок от 9 години. За членове на СП могат да бъдат избирани само български граждани, а председателят на СП не може да бъде пре-избиран. Предвидено е по ЗСП да се създават областни териториални поделения, ръково-дени от директори. Очевидно поради липсата при приемането на ЗСП на утвърдено те-риториално поделение в България е установена една не съвсем точно наименована струк-тура - териториално поделение.

Основната задача на Сметната палата е да допринася за доброто управление на

20

бюджетните и другите публични средства, както и да предоставя на Народното събрание надеждна информация за използването на средствата съгласно принципите за законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност и за достоверното отчитане на изпълнението на съответните бюджети

Обхватът на контролната дейност на Сметната палата е вече определен от конс-титуцията, но в чл.5 на ЗСП според който Сметната палата осъществява одит на:

1. държавния бюджет;2. бюджета на държавното обществено осигуряване;3. бюджета на Националната здравноосигурителна каса;4. бюджетите на общините5. други бюджети, приемани от Народното събрание. Сметната палата осъществява одит и на:1. бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на разпоредителите с

бюджетни кредити и управлението на тяхното имущество;2. самостоятелните бюджети на Българската академия на науките, държавните

висши училища, Българската национална телевизия, Българското национално радио и други автономни бюджети;

3. бюджетните и извънбюджетните средства, предоставяни на лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност;

4. средствата от фондове и програми на Европейския съюз, включително управлението им от съответните органи и крайните ползватели на средствата;

5. бюджетните разходи на Българската народна банка и тяхното управление;6. формирането на годишното превишение на приходите над разходите на

Българската народна банка, дължимо към държавния бюджет, и други взаимоотношения на банката с държавния бюджет;

7. възникването и управлението на държавния дълг, държавногарантирания дълг, общинския дълг и използването на дълговите инструменти;

8. постъпленията от приватизация и концесии по съответните сметки, тяхното разпределяне и разходване;

9. изпълнението на международни спогодби, договори, конвенции или други международни актове, когато това е предвидено в съответния международен акт или е възложено от оправомощен орган;

10. други публични средства и дейности, когато това й е възложено със закон.

Одитна деност на Сметната палата Сметната палата одитира дейността по изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол в бюджетните организации. Сметната палата одитира и заверява годишните финансови отчети на бюджетните организации като може да одитира държавни предприятия с решение на Народното събрание. Сметната палата осъществява одитната си дейност чрез извършване на: 1. финансов одит, който включва одит на финансовото управление и одит на финансовите отчети;

2. одит на изпълнението и други специфични одити Сметната палата изготвя препоръки и осъществява текущ и последващ контрол на

изпълнението на препоръките направени в доклада..При неизпълнение на препоръките Сметната палата изпраща доклад с предложения за предприемане на съответни действия, както следва:

1. на Народното събрание и/или на Министерския съвет - за одитиран обект на централен орган на изпълнителната власт;

21

2. на общинския съвет и/или на областния управител - за одитиран обект на регионален или местен орган на изпълнителната власт;

3. на Народното събрание и/или на по-горестоящия ръководен орган - за одитиран обект извън централната, регионалната и местната изпълнителна власт;4. на министъра на финансите и/или на органа, осъществяващ надзор и контрол - за дейността на одитиран

2.Държавен финансов контрол Същност на финансовия ревизионен контрол

Държавният финансов контрол се осъществява от Агенцията за държавна финансова инспекция Основната цел на държавната финансова инспекция е да защитава публичните финансови интереси. Тази основна цел се осъществява от агенцията чрез изпълнение на следните основни задачи:

1. извършване на последващи финансови инспекции за спазването на нормативните актове, които уреждат бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност на организациите на бюджетна издръжка ;

2. установяване на нарушения на нормативните актове, уреждащи бюджетната,финансово-стопанската или отчетната дейност, както и на индикатори за извършени измами;

3. разкриване на причинени вреди на имуществото на организациите и лицата, които са ги причинили ;

4. привличане към административнонаказателна и имуществена отговорност на виновните лица при наличието на съответните законови основания;

5. установяване на измами и нарушения, засягащи финансовите интереси на Европейските общности.

Държавната финансова инспекция се ръководи от принципите на законност, обективност, служебно начало и конфиденциалност.

Държавната финансова инспекция се осъществява във:1. бюджетните организации;2. държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон;3. търговските дружества с блокираща квота държавно или общинско участие

вкапитала;4. търговските дружества, в чийто капитал държавата участва с блокираща квота

лице .5. юридическите лица, които имат задължения, гарантирани с държавно или

общинско имущество;6. юридическите лица по Закона за юридическите лица с нестопанска цел

инеперсонифицираните дружества по Закона за задълженията и договорите, в коитодържавата или общината участват пряко или косвено в имуществото им;

7. получателите на държавни помощи, лицата,финансирани със средства от държавния или от общинските бюджети, извънбюджетни сметки или фондове, по международни договори или програми на Европейския съюз, както и лицата, финансирани със средства от държавните предприятия - по отношение разходването на тези средства.

Финансови инспекции се извършват:1. по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на бюджетната, финансово-

стопанската или отчетната дейност на организациите, подадени от държавни органи, физически и юридически лица;

2. за проверка на проведени процедури за възлагане и изпълнение на обществени

22

поръчки въз основа на информация от Регистъра на обществените поръчки,Агенцията по обществени поръчки и Сметната палата;

3. за проверка на усвояването на държавнипомощи и на разходването на целеви субсидии, предоставени по закона за държавниябюджет на Република България за съответната година и постановления наМинистерския съвет;

4. по искане на Министерския съвет или министъра на финансите;5. при възлагане от органите на прокуратурата по реда Закона за съдебната власт;6. по сигнали за нарушения, засягащи финансовите интереси на Европейските

общности, установени от Централното звено за координация на борбата с правонарушенията към Министерството на вътрешните работи;

Структура и функции на Агенцията за държавна финансова инспекцияАгенцията за държавна финансова инспекция е администрация към министъра на

финансите и е юридическо лице на бюджетна издръжка.Структурата, съставът и организацията на работа на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.Органи на агенцията са директорът и финансовите инспектори.

Агенцията за държавна финансова инспекция в изпълнение на своите цели изпълнява следните функции:

1. ръководи, провежда и контролира осъществяването на инспекционната дейност;2. осъществява последващ контрол за законосъобразност върху възлагането и

изпълнението на обществените поръчки;3. анализира причините и условията за нарушенията на финансовата дисциплина и

предлага мерки за отстраняването им пред компетентните органи;4. дава методически указания на финансовите инспектори за осъществяване на

дейностите по този закон и извършва контрол покачеството на инспекционната дейност;5. организира обучение за първоначална професионална подготовка на

новоназначените служители, за поддържане и повишаване на квалификацията, както и за придобиване на нови професионални знания и умения на служителите на агенцията;

6. осъществява взаимодействие и обмен на информация с други държавни органи;7. сътрудничи с финансово-контролните органи и организации на други държави и

международни организации.Агенцията представя годишен отчет за резултатите от своята дейност на

Министерския съвет чрез министъра на финансите до 31 май на следващата година. Отчетът се изпраща за сведение на Народното събрание.

Извършване на финансови инспекции Финансовите инспекции се извършват от финансовите инспектори на агенцията въз основа на заповед на директора на агенцията или упълномощени от негодлъжностни лица. За резултатите от финансовата инспекция съответният финансовинспектор изготвя доклад, който съдържа направените констатации, подкрепени сдоказателства.След връчването на доклада ръководителят на проверяваната организаци или лице може да даде писмено становище в 14-дневен срок от връчването на доклада.

Последващи мерки В зависимост от резултатите от извършената инспекционна дейност директорът на агенцията или упълномощени от него длъжностни лица:

1. дават писмени указания на ръководителя на проверяваната организация или лице за преустановяване извършването на нарушения и/или за отстраняване на вредните последици от тях;

2. правят предложения пред компетентните органи за спиране на действия, които

23

водят до извършване на нарушения или до причиняване на вреди на проверяваните организации и лица;

3. правят предложения пред компетентните органи за отмяна на незаконни актове на ръководители на проверяваните организации и лица;

4. предлагат на компетентните органи търсене на имуществена и/или дисциплинарна отговорност по съответния ред;

5. предлагат на министъра на финансите да преустанови трансфера на определените със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година субсидии или да блокира сметките на бюджетни организации до отстраняване на нарушенията.

За резултатите от извършената финансова инспекция на организациите при

Имуществена отговорност За противоправно причинени вреди на организациите или лицата по установени от финансова инспекция, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е:

1. причинена умишлено, или2. от липси, или3. причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.4. Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно. Лицата, получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от

действието на причинителя на вредата, дължат връщането му, като отговарят солидарно с причинителя на вредата. Когато полученото е възнаграждение или обезщетение по трудово или по служебно правоотношение, получателите не дължат връщането му, ако са били добросъвестни. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят пълна имуществена отговорност солидарно с лицата получили нещо без правно основание или по дарение.

Материалноотговорните лица се освобождават от имуществена отговорност, когато установените липси могат да бъдат компенсирани с констатирани при финансовата инспекция излишъци, ако са налице следните условия:

1.. излишъците и липсите да са установени при материална проверка на материалните активи, които подлежат на отчитане;

2. да съществува причинно-следствена зависимост между липсите и излишъците, тоест вредоносният факт едновременно да е причинил и полза, която трябва да се приспадне от вредата.

.3.Данъчен контрол

Същност на данъчния контрол Данъчният контрол на територията на Република България се осъществява от Националната агенция за приходите ,която обедини от 1 януари 2006 г. събирането и обслужването на републиканските данъци (данък върху доходите, патентни данъци, ДДС, корпоративни данъци) и задължителните осигурителни вноски (здравни осигуровки, вноските за пенсия, вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и др.).

Функции и правомощия на Националната агенция за приходите Функциите и правомощията на агенцията са следните :1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващитесе лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и

24

другидокументи;2. установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер;3. обезпечава и принудително събира публичните вземания;4. събира доброволните плащания на публичните вземания;5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски;6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейни органи или служители;7. води регистър на лицата, подлежащи на регистрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, лицата, които работят по трудово правоотношение, създава и поддържа бази данни за тях, необходими за осъществяване на дейността й и за нуждите на задължителнотосоциално осигуряване, на Министерството на финансите и общините;8. анализира приходите и приходната практика;9. агенцията установява, обезпечава и събира и други публични вземания,когато това й е възложено със закон.

Органи на управление на агенцията Органи на управление на агенцията са управителният съвет и изпълнителният директор. Оперативно агенцията се ръководи и представлява от изпълнителния директор. Управителен съвет на агенцията се състои от министъра на финансите, управителя на Националния осигурителен институт, директора на Националната здравноосигурителна каса, заместник-министър на финансите, определен от министъра на финансите, и изпълнителния директор на агенцията. Председател на управителния съвет е министърът на финансите. Изпълнителният директор внася в управителния съвет прогнозата и плана за приходите от публичните вземания. От своя страна Министърът на финансите представя плана за приходите от публични вземания преди внасянето на проектозакона за държавния бюджет за съответната година в Министерския съвет.Управителният съвет по предложение на изпълнителния директор разглежда и одобрява:1. стратегическия план на агенцията;2. отчета и анализа на изпълнението на плана за приходите от публични вземания;3. годишния отчет за дейността на агенцията;4. проекта на бюджета на агенцията;5. териториалния обхват, седалищата и обхвата на дейността на териториалните дирекции;6. структурата на централното управление и на териториалните дирекции;7. стратегиите за развитие на човешките ресурси, на информационната система и на осигуряването на сградния фонд и материалната база на агенцията;8. обхвата на информацията,както условията и реда за нейния обмен между агенцията, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и общините;

25

Структура Агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции. Централното управление подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията, както и в изпълнението на предоставените му правомощия.

Териториалните дирекции установяват, обезпечават и събират публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски, както и други публични вземания, възложени им със закон.

Към изпълнителния директор съществува Главна дирекция "Инспекторат поконтрол и сигурност", която осъществява контрол за законосъобразност върху дейността на органите и служителите на агенцията, за спазване на финансовата дисциплина в агенцията, както и осигурява вътрешната сигурност.

Органи на агенциятаОргани на агенцията са:1. изпълнителният директор;2. териториалните директори и техните заместници;3. директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори;4. служителите в централното управление и териториалните дирекции на

агенцията, заемащи длъжност "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите";

5. служителите в централното управление, заемащи длъжностите "държавен експерт по приходите" и "държавен инспектор по приходите";

НазначаванеИзпълнителният директор се назначава от Министерския съвет по предложение на

министъра на финансите. При осъществяване на дейността си изпълнителният директор се подпомагаот заместник изпълнителни директори, които се назначават от министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор.

Директорите на териториалните дирекции и служителите в централното управление се назначават от изпълнителния директор.

Служителите втериториалните дирекции се назначават от съответния териториален директор.

Изпълнителният директор на агенцията :1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията;2. планира, разпределя и контролира средствата и ресурсите за осъществяване

дейността на агенцията;3. анализира изпълнението на ежегодния план за приходите от публични

вземания;4. дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на

данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;

5. утвърждава методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията, задължителни за нейните служители;

Териториалният директор организира и ръководи:1. териториалната дирекция;2. обслужването и подпомагането на задължените лица при изпълнение назадълженията им по данъчното и осигурителното законодателство;

26

3. приемането и обработването на данъчни и осигурителни декларации,подлежащи на подаване или подадени в съответната териториална дирекция;4. възлагането и извършването на проверки и ревизии;5. обезпечаването, събирането и отчитането на данъчните вземания и

задължителните осигурителни вноски, както и на глобите и имуществените санкции, наложени от органите на агенцията.

Териториалният директор на териториална дирекция :1. издава предвидените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс актове;2. разглежда и изпраща до съответния съд жалбите против актовете и отказите за

издаване на актове на органите на агенцията, както и против действията или бездействията на органи и служители на агенцията на територията на региона по реда, установен със закон;

3. издава наказателни постановления в предвидените от закона случаи;4. осъществява контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията

в съответната териториална дирекция; Задължения на органите и служителите на агенциятаПри изпълнение на служебните си задължения органите и служителите на

агенцията са длъжни:1. да спазват организацията на работа в агенцията;2. да пазят в тайна данните, представляващи данъчна и осигурителна информация

съгласно Данъчно- осигурителния процесуален кодекс;3. да спазват установените изисквания относно създаването, обработването,

съхраняването и предоставянето на достъп до информацията, представляваща служебна тайна.

Отговорност

Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им.

От своя страна служителите на агенцията отговарят пред агенцията за изплатените от нея обезщетения на увредени задължени лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред или вредите са причинени умишлено. Отговорността е в пълен размер.

Имуществената отговорност на органите и служителите в агенцията се осъществява по исков ред.

4.Контрол в застраховането

Същност на контрола в застраховането Орган на контрола в застраховането

Застрахователният надзор е специално организирана, специфична контролна, до голяма степен и управленска дейност и съласно Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2006г. Държавния застрахователен надзор се осъществява от Комисията за финансов надзор, както и от заместник-председателя на комисията, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Дейността й се конкретизира от Закона за комисията по финансов надзор, наредби и правилници. При осъществяване на своите правомощия, комисията е независима от изпълнителната власт и се отчита за дейността си по този закон пред Народното събрание. Нейната определяща функция е да съдейства с юридически, административни и информационни средства за поддържане на стабилност и прозрачност на застрахователния пазар.

Комисията за финансов надзор (Чл.1, ал.З от ЗКФН), нейните органи и оправомощени

27

длъжностни лица упражняват надзор чрез:1. издаване на разрешения (лицензни) и одобрения, както и отказите за издаване на такива

разрешения и одобрения;2.извършване на проверки по документи и на място върху

дейността на поднадзорните лица;3.прилагане на принудителни административни мерки иналагане на административни

наказания.Комисията осъществява предварителен и текущ контрол върху дейността на

застрахователите в Република България, който подробно е посочен в кодекса за застраховане и нормативните актове за неговото прилагане.

Контролът, осъществяван от Комисията се характеризира в следните посоки: Лиценз

1. Правото да дава и отказва - превантивна мярка законтрол върху участниците на застрахователния пазар,свързан със значителни изисквания.

Основното за лицата, които искат да извършват застрахователна дейност е, че трябва да отговарят на определени изисквания, (чл.8 от КЗ) и условия за извършване на дейността, за да получат лиценз от комисията. Лиценз се издава за застраховане, за презастраховане или за застраховане и презастраховане, както и за отделните видове застраховки, като обхватът им може да бъде разширяван.

2. Право на комисията е и да отнема лиценз, ако:- застрахователя е представил неверни данни и документи с невярно съдържание,

които са били основание за издаването му;- застрахователят не започне да извършва дейност в срок до 12месеца от издаването

му;- застрахователят престане да отговаря на изискванията;- общата стойност на задълженията на застрахователя, в т.ч. техническите резерви, изчислени

съгласно кодекса и актовете по прилагането му, надвишават общата стойност на неговите активи;- застрахователят нарушава доброволността на застраховането и др. Издаване на разрешения от комисията

1. Извършване на дейност в трета държава от застраховател със седалище в РБ, както и извършване на дейност в РБ от застраховател със седалище в трета държава също се контролира и разрешава от Комисията, като условията и необходимите документи са посочени в глава трета на Кодекса.

2. Разрешение - комисията упражнява надзор върху застраховател и в ликвидация и в несъстоятелност, Уведомява прокуратурата при откриване на данни за престъпления във връзка със застраховането.

за преобразуване - преобразуването и прекратя ването(доброволното) на застраховател, както и прехвърлянето на застрахователен портфейл се осъществява само с разрешение на комисията.

за прекратяване при доброволно прекратяване -след представяне на заявление и необходимите документи (чл.120 ал.1) в комисията, която е задължена в 2месечен срок да се произнесе и едновременно с това да отнеме лиценза. Задължение на застрахователя е да представи на комисията съдебното решение за откриване на процедура по ликвидация.

При принудително прекратяване - след отнемане на лиценза. Съдът образува производство по ликвидация, като едновременно уведомява и комисията и назначава ликвидатор, който е длъжен в срок най-късно З месеца да представи план за ликвидация, по който и комисията задължително се произнася - дали е съгласна или определя други условия.

При обявяване в несъстоятелност - производството се открива само по искане на комисията до Съда със съответните основания. Решението на съда се представя в комисията, най-късно на

28

следващия работен ден от издаването му. Назначеният синдик представя отчет и всяка искана от него информация на комисията. Когато синдикът иска осребряване на имуществото на застрахователя пред съда, той представя и становище на комисията.

5.Митнически контролСъщност на митническия контролВ Закона за митниците е определено, че митнически контрол е извършването от

митническите органи на специфични действия като проверка на стоки, на транспортни, счетоводни и други документи на физически и юридически лица, на превозни средства, багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница, и други подобни действия за осигуряване спазването на митническото законодателство и на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове.

Митническа администрацияМитническата администрация, подобно на разгледаните вече структури за финансов

контрол и данъчна администрация, е централизирано организирана система и включва в своя състав: Главно управление на митниците (ГУМ), районни митнически управления (РМУ), митници, митнически бюра и митнически пунктове към митниците. Общото ръководство и контрол върху митническата администрация са възложени съгласно Закона за митниците на министъра на.финансите.

Главно управление на митниците е юридическо лице, първостепенен разпоредител на бюджетна издръжка със самостоятелен бюджет. Като структурно звено на Министерството на финансите Главното управление на митниците организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническите учреждения и извършва митническа дейност. Безспорно е, че ГУМ има предимно ръководни, методологически и контролни функции спрямо цялата митническа администрация, макар че се има предвид и извършване на митническа дейност.

Районните митнически управления организират, ръководят, контролират и отчитат дейността на включените в тяхната структура митници, митнически бюра и пунктове, извършват митническа дейност и осигуряват информационното обслужване на митниците и на ГУМ. Те са на пряко подчинение на Главно управление на митниците.

Митниците организират, ръководят, контролират и отчитат дейността на включените в тяхната структура митнически бюра и митнически пунктове и заедно с тях са основни изпълнители на митническия надзор и контрол.

В закона за митниците се отбелязва, че митнически служител може да бъде де-еспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, не е лишен по съдебен път от правото да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация. Визираните изисквания се уреждат с правилник за вътрешния ред на митническите учреждения, издаван от министъра на финансите, в който се предполага, че се дешифрира обобщаващото наименование митнически служител.

Функции и задачи на митническите органи В Закона за митниците се определя, че митническите органи имат следните функции и задачи:

осъществяване на митнически надзор и контрол върху стоките, превозните средства и лицата в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове (КПП) и на цялата митническа те- ритория на страната. Съгласно допълнителните разпоредби на този закон „Митническа територия на Република България е територията на Република България";

изчисляват, събират или изискват обезпечаването на митни сборове, определени при внос, износ или транзит на стоки.

29

прилагат, лрамките на своята компетентност тарифните мерки и мерките на търговската политика на Република България;

защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята ком-петентност;

дорганизират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на митническите и валутните нарушения,а съвместно с компетентните органи и на престъпленията против митническия режим;

организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на незаконен трафик на наркотични вещества и прекурсори

осъществяват валутен контрол в рамките на предоставената им със закон компетентност;

издават решения за прилагането на митническите разпоредби.Митническите служители се определят като длъжностни лица от митническите

учреждения, които осъществяват митнически надзор и контрол.. Правомощията на митническите органи се определят в Закона за митниците в следната последователност:

Да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на гранично-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната.

Да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол.

Да изискват представянето или предаването на стоки, документи, сведения и други носители на информация, свързани с митническия надзор и контрол..

Да изискват представяне на документ за самоличност. Да изискват писмени или устни обяснения. Да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани

с вноса, износа и транзита. Да събират суми за митни сборове, за внесени и изнесени стоки, за неизпълне-

ни задължения и поръчителства, за заплащане на равностойността на отнети в полза на държавата стоки, когато липсват или са отчуждени, и за всякакви други митнически задължения и за други дър- жавни вземания, които се събират от митническите органи.

Да налагат по установения от закона ред запори и възбрани за обезпечаване на дължими митни сборове и други държавни вземания, събирани от тях.

Да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница. Да извършват претърсвания и изземвания на контрабандни стоки и свързаната

с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица съв местно с органите на МВР при спазване на разпоредбите на наказателнопроцесу-алния кодекс.

Да осъществяват контролни доставки съвместно с компетентните органи на МВР и с разрешение на съответната прокуратура.

Технологични особености на митническия контролМитническият контрол е специализиран финансов контрол и притежава всички ха-

рактеристики на социалния контрол, съдържа общите елементи на контролната функция, проявява се чрез познатите форми, може да прилага описаните вече методи.

От постановките на Закона за митниците се разбира, че всички стоки, предмети и транспортни средства, преминаващи границата, се декларират пред митническите служители. При необходимост деклараторът представя към декларацията и допълнителни документи, свързани със стоките (фактури, сертификати, транспортни документи и др.).

Манифестирането се извършва, когато стоките остават в складовете под митнически

30

контрол. Митническият манифест документира Влизането на стоките под митнически контрол и тяхното освобождаване. Обикновено той се подава от капитана на кораба, началника на жп гарата, пре- возвача или преносителя на стоките заедно с всички придружаващи документи -фактури, товарителници, сертификати и др

Митническият преглед има характер на установено съответствие между декла-рираните стоки и ценности с тяхното фактическо състояние.

Оценяването и формирането на митническата стойност са процедури за определяне основната сума за изчисляване на дължимото мито. Оценките могат да са различни, но не са изключение от общото правило за използване на борсови цени, справедлива цена, договорирана цена и т.н.

Митническата тарифа е свързана с тарифирането на отделните видове стоки. По същество това е списък на отделните стоки и размера на предвижданото мито. Митническите тарифи се определят в зависимост от целите на митническата държавна политика, от характера и изискванията на международните и междудържавните споразумения и т.н.

6.Органи на вътрешен контрол Същностни характеристики на вътрешния контрол

Вътрешният контрол се проявява като част от управленските действия на ръко-водството на предприятието. Той се упражнява като продължение на ръководно-упра-вителните прабомощия на ръководителя, неусетно, неуловимо, дори се превръща и в ежедневие на управленските процедури. Правото на контрол произтича от правото да се взема решение, да се управлява. В този смисъл контролната функция като израз на власт произтича от размера притежавана собственост, макар че технологично се упражнява от мениджъри или други служебни лица.

Вътрешният контрол е проява и на специално създадена структура със специално предназначение да упражнява само контролни функции. Обикновено това се регламен-тира от нормативен акт или е по решение на собственика. От такъв характер са отделите за вътрешен контрол, вътрешните одитори, контролните органи по качеството, по маркетинга и др. Институционалните органи за вътрешен контрол са типични за големите икономически системи, в някои от случаите се структурират като обща организационна единица за вътрешен контрол. Специфични особености на вътрешния фирмен (оперативен) контрол

Разновидностите на вътрешнофирмения контрол имат следната характеристика:1, Вътрешният операционален контрол се осъществява по операции. Той съпътства

производствените операции. Във всяка автоматизирана система това е самостоятелен контролен елемент (блок), който блокира системата, ако процесите не протичат в съответствие с програмата..

2. Функционалният вътрешен контрол протича заедно и по повод на отделните фун-кции, характерни за всяко предприятие. Той може да е формален, т.е. организиран в структура, или неформален, т.е. част от съответната функция. Наред с функциите по маркетинг например може да се осъществява и контролът върху изпълнението на за-дачите за тази функция.

Вътрешният функционален контрол може да се разглежда като общ контрол (кон-трол върху всички процеси на снабдяване, производство и т.н.) и като специализиран контрол. Един от тези разновидности на вътрешния специализиран контрол е контролът върху качеството или маркетинговият контрол. Значимо място в системата на вътрешния контрол имат финансовият или финансово-счетоводният контрол.

1. Вътрешният финансов контрол може да се осъществява като част от управ-ленските функции на мениджърския екип, т.е. неформално, и като функция на специално

31

създадена организационна структура за вътрешен финансов контрол, т.е. институционално. Отговорностите на ръководните екипи са посочени в различни нормативни актове, в т.ч. и в Закона за счетоводството, и др.

Вътрешният финансов контрол е задължение за всеки мениджър. Организацията на финансите и отделите, които провеждат финансовата политика, изпълнението на бюджета за приходите и разходите на фирмата, изборът на верния път към печелившия вариант са част от контролируехпгм параметри за всеки мениджър

2. В практиката на големите фирми се прилага в организиран вид разрешителният, визовият контрол чрез специализираната институция на вътрешния одитор. Вътрешният одитор има правомощия главно за предварително признаване на законосъобразността и целесъобразността на предстоящата стопанска операция. В неговите права са възможностите да се спре изпълнението на финансово-стопанска операция, ако има незаконосъобразен и нецелесъобразен характер.

Вътрешният одитор, с функции на разрешителен, визов режим, е типична инс-титуция за бюджетния контрол в министерства и ведомства в Германия и някои други европейски страни. Вътрешният одитор в случая служебно е свързан с Министерството на финансите и с органите на Сметната палата, макар че изпълнява функциите си в съответното бюджетно учреждение

3. Маркетинговият контрол е специализирано осъществявана функция и както останалите функции от подобен характер се проявява или като част от маркетинговите процедури, или е организиран в отделно контролно звено. Вторият вариант е възможен за по-големи системи и в много от случаите има характер на контролингова система.

Маркетинговият контрол, освен посочените специфични особености, се провежда и в класическото си проявление на контрол върху изпълнението на задачи, контрол върху дейността изобщо. Контролът за постигането на маркетинговите цели например се проявява като форма на стратегически контрол. На контролно въздействие са процесите на проучване, на изследователската и проектантската дейност за разработване на търсено от пазара изделие.

4. Контролът върху качеството се проявява като въздействие в процеса на създаване на определени потребителски свойства на предмет или услуга. Контролът е за точно спазените изисквания (стандарти) за съчетаване на различни свойства в необходимото качество. Това са изисквания за надеждност на изделията, т.е. запазване на потребителните качества на изделието в процеса на експлоатация, изисквания за за-доволяване на определени потребности 6 количествено и качествено отношение и т.н.

5.Приемателният контрол е предимно за качеството на материалите, на стоките, на продуктите и услугите, които подлежат на потребяване или се използват за участие в производствената и търговската дейност.

6.Производственият контрол върху качеството е за спазени технологически изис-квания и стандарти в процеса на създаване на качеството.

Окончателният контрол е в известна степен и предавателен контрол или предавателно-приемателен, ако се организира като изискване на клиента потребител. От такъв характер е контролът във военната промишленост, където т.нар. приемчици оценяват качеството на продукцията, произвеждана в предприятията и необходима за военни производства или за нуждите на армията.

Технологични особености на контролния процес във фирматаКонтролът е процес, който осигурява достигането на фирмените цели в следната

последователност:Първо. Потребност от контрол за управление на фирмата.Потребността от контрол е обективна и този извод е следствие от разгледаната

32

същност на контрола изобщо. Конкретно потребността от контрол нараства във всяка конкретна структура (фирма, филиал и т.н.) в зависимост от степените на неопределеност.

Потребността от контрол във фирмата нараства и от целта на всяка фирма да под-държа висок имидж, успешно да реализира задачите си, да е трайно устойчива.

От контрол се нуждаят всички управленски функции, неговото отсъствие обезсмисля всяка управленска функция във фирмата. В това намира израз широтата на вътрешнофирмения контрол, неговата адаптивност към всяка дейност, всеки процес и процедура. Неслучайно неговото значение се определя като фундаментално за управлението на фирмата.

Предварителният контрол за трудовите ресурси е контрол за точните потребности от брой работници за всяка професия, критериите за техния избор, формите на обучение, заплащането на труда и др.

Контролът върху материалните ресурси е не само за наличното, но и за потребното количество и качество ресурси за всяка дейност и за отделните изделия. Идеалният вариант е в точното определяне на потребностите, за да се избегнат дефицити или излишъци, както и времето за попълване на фирмените запаси, критичните точки за задържане на недостига или излишъка, изобщо стратегията на поведение, което предотвратява загубите.

Предварителният контрол върху финансовите ресурси е за наличието на бюджета на фирмата и неговото съставяне по критерии за всяка дейност или за вся- ка организационна структура.

Потребността от предварителен контрол във фирмата често се идентифицира с изпреварващия контрол. Всъщност различията са големи. Предварителният контрол е във времето, изпреварва фактическото протичане на дейността, определя услобията и критериите за нейното осъществяване.

Последващият по време контрол е за вече изминали събития, за изпълнени указания и решения, за получен резултат и за консумирани отклонения, грешки и измами.

Второ. Процедури на контролния процес във фирмата.Първият елемент на контролния процес се проявява при избора на норми, стандарти,

образци, цели, задачи и всичко друго, което организира дейността на фирмата. Очакваното състояние на фирмата е част от контролния процес, елемент на

контролната функция. Проявлението на контрола в тази фаза има като отправен момент нормите, стандартите, решенията, плановото задание, както и изследванията, информираността за изпълнението

Познанията за третия елемент на контролния процес като установяване на фак-тическото състояние могат да се разширят и допълнят, да им се дадат нови измерения, с нови методи за оценка.

Регулирането на поведението на фирмата безспорно е елемент на контролния процес, но предимно в идейна фаза. Контролиращата част от управленския процес се „прелива" и съчетава с регулиращата при една съвършена организация и перфектно моделиране на всички задължителни процедури.

Първият вид регулиране е в пълно съответствие с контролния процес, протича като част от него. Това е по-скоро саморе-гулиране на фирмата, проява на нейните въз-можности да реагира на вътрешни и външни промени, да компенсира вредните влияния и да запази своята устойчивост.

Вторият тип регулиране предполага и външни съдействия и въздействия и пример за това са действията на държавните органи при критични ситуации в икономиката или други сектори на обществения живот..

Третият вид регулиране предполага изолиране на системата от външни влияния при

33

възможност, разбира се, да решава сама проблема за вътрешното регулиране. В тех-ническите системи това е възможно, докато в икономическите само отделни примери доближават до този вариант на регулиране. Както е известно, някои трансконти-нентални фирмени образувания решават всички производствени, финансови, технически, технологически, пазарни и т.н. проблеми самостоятелно, независимо от доставчици и финансови институции

Трето. Поведенчески аспекти на вътрешния фирмен контрол.

Една от специфичните особености на контрола върху поведението е потребността от гъвкаво провеждане на контрола по контролируеми признаци. Постановката за избор на контролируеми параметри не абсолютизира изискването за непосредствена проверка само по тях.

Четвърто. Възможности за ефективен вътрешно фирмен контрол.Ефективността на контрола има различни измерения и някои от тях се посочиха.

Вътрешният фирмен контрол е ефективен при възможности да е изпреварващ, да е на-сочен към значими за фирмата процеси, да има стратегически въздействия, да е своев-ременен, гъвкав, динамичен, добре организиран, икономичен, да съответства на струк-турата и организацията на фирмата.

7 .Банк

ов контрол

Обща характеристика на банковия контролБанковият контрол е специфичен и се упражнява като организирана функция в

системата на банките. Банков контрол се упражнява и за клиентите на банките (за отпуснати кредити, за доказани източници на парични средства и т.н.), но това не променя неговия характер и цел да усъвършенства банковата система, да оказва съдействие за ефективно провеждане на банковите операции, в т.ч. и кредитните операции.

От една страна, банковият е организиран като потребност за стабилността на цялата банкова система, независимо дали банките са собственост на държавата или на акционери - физически лица. Типичен представител на този вид контрол е банковият надзор.

Втората особеност на банковия контрол се заключава в съвместяването на контролните функции с банковите операции. Контролният процес протича заедно с банковите операции, голяма част от тях имат контролно значение.

Третата особеност е в наличието на специални, задължителни изисквания за организацията на вътрешния контрол във всяка банка. В Закона за банките са посочени общите норми за този орган, а в Наредба № 10 на БНБ - всички конкретни задачи, функции, права и компетенции.

Характеристика на общия контрол, упражняван от БНБ

Съгласно Закона за БНБ, обн. в ДВ, бр. 46 от 10 юни 1997 г., Българската народна банка регулира и контролира дейността на другите банки в страната, за да се поддържа стабилността на банковата система, както и да се защитят интересите на вложителите (чл. 2, ал. 3).

Вътрешният контрол върху финансовата дейност на БНБ се осъществява от главен ревизор, който се избира от УС на банката след одобрение на председателя на Сметната палата. Съгласно чл. 22, ал. 2 главният ревизор е оторизиран да оценява качеството на системите за вътрешен контрол, тяхната надеждност и функционална годност, достатъчността на информацията от тях, тяхната адекватност за защита активите на

34

банката (по необходимост може да се провери и тяхната наличност). Обект на проверка са съответствията на банковите операции с изискванията на

законите и другите нормативни ак- тове, както и с актовете на органите за управление на банката. В задълженията и правомощията на главния ревизор се включва оценката за ефективното използване на средствата на банките и препоръките до УС за регулиране на допусканите отклонения.

Типично за общия контрол в БНБ е и това, че отчетите по бюджетните разходи на банката се проверяват от Сметната палата, която съставя доклад за резултата от проверката (чл. 48, ал. 3). Годишният счетоводен отчет на БНБ се заверява от международен одитор и се публикува съгласно законовите изисквания. Международният одитор се избира от управителния съвет за три години чрез публичен търг (чл. 49, ал. 3 и 4).

Дейността на БНБ е обект и на своеобразен обществен контрол. Така, съгл. чл. 49 ал. 1, т. 1 на Закона за БНБ Управление „Емисионно" публикува всяка седмица своя баланс, който отразява състоянието на неговите основни активи и пасиви, включително и брутния международен валутен резерв По същество това са отделните баланси и общият консолидиран баланс на БНБ.

Характеристика на банковия надзорВ Закона за БНБ, чл. 20, ал. 3, се отбелязва, че надзорът върху банковата система

се осъществява от подуправителя, ръководещ Управление „Банков надзор", съгласно определен в закон ред и издадените за неговото прилагане нормативни актове. При уп-ражняване на надзорните си правомощия той прилага самостоятелно и независимо предвидените в закон мерки за въздействие и санкции. Централната банка упражнява надзор върху банките, както и върху дейността на клоновете на чуждестранни банки у нас. Тази постановка отново подчертава, че субект на общия банков надзор е Централно управление на банката, с право да изисква всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността на банките и посочените клонове на чуждестранни банки у нас, да извършва при необходимост проверка на място.

Правата на органите на банковия надзор почти се покриват с правата на контролни органи с подобни функции. Централното управление не само има права на контрол, но и права на власт, а в редица случаи и на управление на банките встраната.

Някои от тях са: да отправи писмено предупреждение, да свика общо събрание на акционерите или заседание на надзорен или управителен съвет, да нареди писмено преустановяване и отстраняване на нарушенията, да наложи строги надзорни изиск-вания (особен надзор), да се разпореди за действия по промяна на лихвите, падежната структура и други условия, свързани с банкови (задбалансови) ангажименти, да налага административни наказания и имуществени санкции, да иска увеличение на капитала на съответната банка, да забрани плащането на дивиденти, да назначи съветник на банката, да назначи външен одитор, да нареди освобождаване на длъжностни лица,

Характеристика на вътрешния контрол в банкитеВ търговските банки вътрешният контрол има специфично проявление и това

проличава от неговата нормативна уредба. Още в чл. 59, ал. 1 на Закона за банките се отбелязва, че всяка банка създава специализирана служба за вътрешен контрол, чието ръководещ во се избира и освобождава от общото събрание на акционерите. Вътрешният контрол в банките е структура в управлението на търговската банка, но заедно с това е и орган на банковия надзор, макар че това изрично не е посочено. Законовото задължение да информира Централното управление на БНБ за някои отклонения прави вътрешния контрол част от надзора в банковата система. В този смисъл от гледна точка на търговската банка този орган не е независима институция на

35

вътрешния банков контрол.Обекти на проверка са ефективното привличане на капиталови ресурси, наличието

на критични отклонения от изискванията за капиталова адекватност, ликвидност и рентабилност. Проверяват се позициите на банката по отношение на валутния и лихвения риск, съответствието между избраната политика и стратегия с фактически провежданите операции и банкови услуги.

Правомощията на вътрешните контролни органи не се различават съществено от рутинните правомощия на всички подобни контролни звена. В тях се включват сво-бодният достъп, възможното безпрепятствено събиране на справки, сведения и други документи, проверката на отчетността, на паричните и материалните ценности, из-ползването на вещи лица, предприемането на предохранителни и обезпечителни мерки и други.

Задълженията на органите на вътрешните контролни органи в банката също имат сходство със задълженията на други подобни вътрешни контролни органи. Необходимо е да се отбележи, че задълженията на вътрешните контролни органи са свързани с тяхната отговорност за достоверността, законосъобразността и целесъобразността на банковите операции, с изискванията за висока степен на надеждност и гаранции за банковите партньори

В състава на задълженията на вътрешните контролни органи се включват още изискванията да установяват реалността на счетоводните операции, пълнотата на счетоводния процес (т.е. няма пропуснати счетоводни записвания), вярното и точно изчисляване на паричните суми по отделните операции, съответствието на счетоводните операции със стопанските процеси и правилното им отразяване в съответствие с националните стандарти, точното отразяване на операциите във времето (точните вальори) и др.

С особено значение за банковия имидж са задълженията да се предотвратяват неправомерни действия, които могат да облагодетелстват акционерите за сметка на депозантите (заделяне на висок дял от печалбата, разпределяна за дивиденти, занижаване размера на законовите провизии чрез неправилно класифициране на рисковите активи, нереално високи банкови комисиони или целенасочено понижаване на лихвените проценти за привлечения ресурс, забавяне на банкови услуги, дис-криминационни ограничения на клиенти и други).

Някои от задълженията на вътрешните контролни органи имат специфичен ха-рактер и на първо място са тези, които са свързани със законосъобразността. За-дължителното поведение на вътрешните контролни органи е за:

а)спазване на ограничителните параметри за дейността на банката, определени в лицензията, действащото законодателство и устава;

б)предотвратяване или спиране на сделки на клиенти и служители на банката, които имат престъпен характер или са нарушение на международни задължения на страната;

в)предотвратяване или спиране на сделки с престъпен характер, за които има на-ложена възбрана;

г) предотвратяване или спиране на сделки, които имат вредоносни последици за българската икономика;

Специфичен характер имат задълженията на банкобите вътрешни контролни ор-гани и по отношение на отчетността на банката. Задълженията са да се установи:

а) наличие на надеждна система за достоверна счетоводна информация; б) коректно осъществяване на счетоводните записвания за банковите операции; в) спазване на изискванията на Закона за счетоводството и Националните

36

счетоводни стандарти за счетоводните операции, счетоводните документи, регистри, дневници и други;

г) сигурност на текущото и периодичното счетоводно отразяване на банковите операции. В състава на специфичните задължения на вътрешните контролни органи се включват и изискваното от тях поведение за провеждането на добра кадрова политика, подготовката на кадри и ефективното управление на персонала.

При констатирани нарушения вътрешните контролни органи съставят констативни актове или записки, ако липсват сериозни нарушения и щети. Актовете се комплектуват с доказателствен материал, обяснения на виновните лица, с анализи, оценки, препоръки за отстраняване на нарушенията. Констативните актове се пре-доставят на управителните органи на банката, а при случаи на установено престъп-ление - на банковия надзор при БНБ и на прокуратурата. Вътрешните контролни органи имат права да сезират общото събрание за неизпълнени техни препоръки или при недостатъчна адекватност на мерките -за отстраняване на нарушенията. Тези органи могат да поискат съдействието и на други органи като банков надзор, прокуратура и следствие.

Технологични особености на някои контролни процедури на банковия надзор и на банковия контрол

ЛиквидностЛиквидността на банките е показател за тяхното управление, изразява възможнос-

тите на всяка банка редовно и без забавяне да изпълнява ежедневните си задължения както при нормални условия, така и в период на криза. Практически това означава, че банката трябва винаги да има възможност бързо да превръща активите си в налични парични средства, с които да покрива падежа на съответните пасиви. От определението следва, че контролируемите параметри са размерите налични парични средства или обемите парични потоци в съответния период (ден, седмица, месец), ликвидните активи за определен период, както и тяхната адекватност на падежа за всеки пасив

Капиталова адекватностКапиталовата адекватност на банката е един от много важните обекти на контрол.

По своята същност това е показател с комплексно значение и включва множество контролируеми признаци. Значение за котрола имат:

1. Минимално изискване за капитал.Измеренията на този признак са в зависимост от законовата норма в дадения пери-

од. На този етап изискването е банката по всяко време да разполага със собствен капи-тал (капиталова база) в размер, не по-малък от 10 млн. лева. Установяването на собст-вения капитал, или по-точно на капиталовата база също включва контрола върху ня-колко контролируеми параметъра:

а) контрол върху установяването на първичния капитал. Необходимо е да се ус-танови достоверността на информацията за внесения капитал, за размера общи резерви по смисъла на Закона за банките, другите резерви от общ характер (за сметка на печалбата на банката след данъчното облагане).

б) контролни процедури за установяване на допълнителните капиталови резерви. Контролните процедури са за това, да се установи правомерността и достоверността на основанията да се включат допълнителните капиталови резерви в състава на първичния капитал. Проверяват се наличията на следните параметри:

1. допълнителните резерви са изцяло собствени на банката средства и тя може да ги използва по всяко време за покриване на загуби;

2. сумата на тези резерви отговаря на счетоводните операции, а в края на годината

37

се удостоверява и от заверката на дипломирания експерт-счетоводител; 3. БНБ е в състояние да наблюдава постоянно техния състав и движение.

Допълнителните капиталови резерви освен това имат определени законови източници и задача на контролните органи е да установят спазването на нормативните изисквания.. Особеният характер на тези дългово-капи-талови резерви налага те да се разрешават от

2. Контрол върху правилното установяване на рисковия компонент на балансовите и задбалансовите позиции.

Втората голяма група контролируеми обекти или параметри от контрола върху ка-питаловата адекватност Включва рисковия компонент на балансовите и задбалансовите позиции. Всъщност това е и втората част на формулата за капиталовата адекватност, която е процентно съотношение между собствения капитал (капиталовата база) и общия рисков компонент на банката.

Упражняваният контрол за правилното установяване и отчитане на рисковия ком-понент е сложен процес, който изисква точност и висока степен на достоверност. В състава на контролните процедури се включват:

а)контрол Върху правилното установяване на активи с нулево, респективно с 20%, 50% и 100% рисково тегло;

б)контрол за правилното приравняване на задбалансовите позиции в балансови и тяхното включване в рисковия компонент на активите;

в)контрол върху правилното определяне на задбалансовите позиции с конберсионен фактор 100%, респ. 50%, 20% и 0% от отчетната им стойност;

г) контрол върху правилното установяване на задбалансови позиции, които от-разяват сделки, свързани с промяна на валутните курсове и на лихвените проценти;

д)контрол за правилно отразяване на общия рисков компонент на активите. Процедурите по контрола за установяване на активите с нулево рисково тегло са за състав на рисковия компонент и за стойност, която отговаря на счетоводната ин-формация. Тази група не се включва като стойност в общия рисков компонент, но е необходимо да се определи точно нейният състав, за да се откроят останалите групи.

Контрол върху кредитирането

Контролните процедури по установяване на нарушения в кредитната политика на банката са разнообразни и се осъществяват в няколко направления. На първо място, то-ва са контролни процедури, които са част от функциите на специалните органи за кре-дитиране (отделите „Кредитиране" в банките), на инспекторите - служители в тези органи, както и на ръководно-управител-ното тяло на банката. На второ място, това е упражняваният контрол от вътрешния банков контрол и на трето място - контролът на банков надзор. Общото между тези контролни процедури е, че те всички имат един обект и еднакви източници на информация. Различията са в организацията, формите и методите на контролно въздействие.

8.Същност и специфични особености на контрола в социалното осигуряване

Обществените (социалните) отношения, предмет на осигурителното право, се делят на две основни групи: отношения по обществено осигуряване; отношения по здравно осигуряване. В центъра на отношенията по общественото осигуряване стои материалното затруднение на човека, а в центъра на здравното осигуряване - запазването на неговото здраве и лечението на болестното му състояние.

1.Субектите на контрол

38

Субектите на контрол в социалното осигуряване се определят съобразно обектите. Например когато обект на контрол са задължителните вноски за социално осигуряване и задължителната лична вноска за сметка на осигурените за всички случаи лица, контролът се осъществява от органите на НОИ. Когато обект на контрол са задължителните вноски за здравно осигуряване, субектите на контрол са посочените в 3акона за здравното осигуряване.

2.Обекти на контрол

Кръг на осигурените лица:Кръгът на осигурените лица е една от основните характеристики на всяка

осигурителна системаКодексът за социално осигуряване урежда обществените отношения, свързани с

държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт; както и допълнителното социално осигуряване

1. Осигурени лица за всички осигурени социални рискове.Осигурителната закрила за тях е най - широка и най - пълна. И групите лица,

включени в нея, са най - многобройни. Те имат еднаква по обем осигурителна закрила. Общото между тях е, че всички са лица, заети в трудова дейност и служба по един траен и постоянен начин, и получават за това редовно трудово възнаграждение или друго плащане за извършената работа или изпълняваната служба. Извършено е подреждането им в чл. 4 ал. 1 КСО в различни групи:• работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40

часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране

• служители по властническо правоотношение държавните служители• членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи

възнаграждение в кооперацията• изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества

2.Осигурени лица за всички социални рискове с изключение на безработицата:• Лица, включени в програмата от социални помощи към осигуряване а заетост, това

са безработни лица, кои съгласно предвидения в Закона за насърчаване на заетостта ред биват приемани на работа и получават за нея определно, макар и минимално по размер трудово възнагрждение вместо социални помощи

• Другата група осигурени лица от тази категория са членовете кооператори, които работят в кооперацията без трудови правоотношения, а по граждански договор.3.Осигурени лица за старост, смърт и обща болест, инвалидност, трудова злополука

и професионална болест:Това са работници и служители, т. е. лица, работещи при един или двама

работодатели по трудово правоотношение, но с краткотрайна трудова заетост. Тя е за не повече от 5 работни дни или не повече от 40 часа през един календарен месец.

4.Осигурени лица за обща болест, старост и смърт:Особеното е, че осигуряването за риска „обща болест" не е пълно, а обхваща

само една от възможните последици при неговото реализиране - инвалидността. Осигурените лица са обособени в 5 групи:• Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска

дейност.• Едноличните търговци, собственици или съдружници в търговски дружества• Частните земеделски стопани

39

• Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение. Тази категория осигурени лица обхваща две относително самостоятелни групи:

1. получаващи месечно възнаграждение в размер на една и над една минимална работна заплата. За включването на тези лица в кръга на осигурените е необходимо те да не са осигурени на друго основание.2.Втората категория са лица, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото трудово възнаграждение.Осигурител:Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано

дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица Осигурители са:• Работодателите - осигуряват лица, които работят по трудово правоотношение при

тях;• Държавните органи и организации - осигуряват работешите в тях държавни

служители, кадрови военнослужещи, на държавните служители - офицери,стажанти, граждански лица по ЗМВР, съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители;

• Търговско дружество - осигурява физическите лица - съдружници в него;• Кооперации - осигуряват членовете - кооператори.

Самоосигуряващ се:Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни

вноски изцяло за своя сметка.Регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в НОИ се

извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на НАП.Осигурителни каси:Осигурителните каси извършват осигуряването на гореизброените лица като

събират дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, за здравното осигуряване и ги превежда по съответните сметки на НАП; и изплащат дължимите парични обезщетения и помощи на осигурените лица при настъпване на съответните събития.

Права и задължения на осигурения:Основното обобщаващо право на осигурения е субективното му право на

осигурителни парични обезпечения - обезщетения, пенсии, помощиОсигуреният има и важни задължения към осигурителния орган. Основното му

задължение е да внася осигурителни вноски. Личните осигурителни вноски се удържат от възнаграждението при неговото изплащане.

Следващата група са задължения, които се отнасят до поведението на осигурения. Те могат да бъдат разделени от своя страна на две самостоятелни подгрупи:Задължения за правосъобразно поведение на осигурения като: да не уврежда умишлено здравето си, да познава и да спазва правилата за безопасна работа, както и правилата за вътрешнотрудовия ред на предприятието, да се въздържа от непристойно поведение - сбиване, напиване, хулигански прояви и др.Втората подгрупа са задължения за изпълнение на лекарските предписания и разпореждания. Неизпълнението им независимо дали е умишлено или небрежно се счита за виновно поведение на осигуреният. За нарушението на тези задължения осигуреният се лишава от парично обезщетение за неработоспособност за дните на нарушението.

40

3.Контрол Определение за осигурителен орган:Осигурителен е органът, който набира, съхранява и управлява паричните

средства по осигурителните фондове и изплаща от тях осигурителните обезпечения на осигурените лица.

НОИ в системата на държавното обществено осигуряване има двуяко положение - от една страна той е орган, който управлява държавното обществено осигуряване; от друга - той е осигурителният орган в държавното обществено осигуряване.

Права и задължения на осигурителния орган:Те са корелативни на задълженията и правата на осигурените лица.Право на осигурителния орган е да следи за поведението на осигурените лица и

в случаите, когато те виновно нарушават своите задължения, да предприема съответни санкционни мерки спрямо тях - чрез лишаване или намаляване на паричните обезщетения при временна нетрудоспособност.

Основното задължение на осигурителния орган е да изплаща паричните осигурителни обезпечения на осигурените лица - обезщетения, пенсии и помощи.

Националнен осигурителен институт (НОИ)

Обща характеристика:НОИ е юридическо лице със седалище София. Органи на управление на НОИ са

Надзорния съвет, управителят и подуправителите НОИ участва в осигурителните правоотношения с осигурените лица и с осигурителите, като от името на и за сметка на НОИ в осигурителните отношения с осигурените лица и осигурителите участват неговите 28 териториални поделения - РУСО, ръководени, управлявани и представлявани от техните директори.

Функции:В Кодекса за социалното осигуряване функциите на НОИ са описани както следва:

• Изготвя законопроект и изпълнява бюджета на държавното обществено осигуряване;

• установява и събира вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи;

• осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство във връзка с възложените му дейности;

• организира дейността по установяване на административни нарушения и административни наказания;

• извършва плащането на пенсиите и обезщетенията за безработица и организира дейността по другите осигурителни плащания;

• събира информация и поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица;

• осъществява дейност по подготовка и прилагане на международни договори в областта на държавното обществено осигуряване;

• поддържа информационна система за лицата, които работят по трудово правоотношение;

• сключва договори за предоставяне на информация, информационни продукти за обработване на информация и за дейности по социалното осигуряване.

Финансово устройство на НОИ:Средствата на държавното обществено осигуряване се обособяват в няколко

41

фонда: фонд "Пенсии"; фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност";"Трудова злополука и професионална болест"; фонд "Общо заболяване и майчинство"; фонд "Безработица". Разпределението на осигурителните вноски по фондове се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Народното събрание приема този Закон, като включва в него консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване, бюджетите на фондовете и бюджета на НОИ и действа за срок една календарна година.

Средствата в бюджета на НОИ се формират от: 1.процент от приходите от осигурителните вноски за фондовете "Пенсии",

"Общо заболяване и майчинство", "Трудова злополука и професионална болест", "Безработица" и "Пенсии, несвързани с трудова дейност"; Процентът се определя от Закона за бюджета на ДОО

приходи от установените с разпореждания и ревизионни актове за начет вземания и лихвите върху тях;

приходи от глоби, имуществени санкции и наказателни лихви; приходи от продажба на осигурителни книжки, изплащателни картони и

формуляри - утвърдени образци от управителя на НОИ; приходи от такси за заверка на преписи на документи, издавани от НОИ; приходи от такси за издаване на удостоверения; приходи и доходи от собственост и неданъчни приходи; сумите, постъпващи по съставени от контролните органи на НОИ ревизионни

актове за начет; заеми; субсидии (трансфери) от републиканския бюджет.

Разходите по бюджета на НОИ се определят за: издръжка на дейността по държавното обществено осигуряване и Закона за

гаратираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;

капиталови разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт, свързани с цялостната дейност на НОИ;

погасяване на задължения по заеми, утвърждавани от надзорния съвет на НОИ по предложение на управителя.

Изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се осъществява от НОИ. Годишният отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от НОИ и се внася от неговия управител в Народното събрание за приемане едновременно с отчета за изпълнението на държавния бюджет.

Държавното обществено осигуряване се управлява от НОИ. Той отчита своята дейност пред Народното събрание.

Контролни органи на НОИ:Контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено

осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ.

Контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения имат право:1. да проверят всички физически и юридически лица за дейността, възложена на НОИ;

за извършване на проверките те имат право на свободен достъп до работните

42

помещения и обекти;2. да предприемат мерки за привличане към отговорност лицата, виновни за

нарушаване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване и на разпоредбите за дейността, възложена на НОИ;

3. да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ;

4. да изискват от едноличните търговци и юридическите лица и техните поделения при проверки и ревизии да декларират банковите си сметки в страната, както и да предоставят документи, свързани с търговската им дейност;5. да извършват насрещни проверки и да назначават вещи лица.

Контролните органи на НОИ могат да извършват контролно-ревизионна дейност съвместно с органите на НАП по план, предварително съгласуван между управителя на НОИ и изпълнителния директор на НАП.

Контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет:

1. за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др.;

2. едновременно с ревизионния акт за начет могат да се постановят мерки за предварително обезпечаване на вземания за задължителни осигурителни вноски по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Национална агенция за приходите (НАП)

Функции и правомощия: 1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите

се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията;2.установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителнивноски по основание и по размер;3. обезпечава и принудително събира публичните вземания;4. събира доброволните плащания на публичните вземания;5. установява административни нарушения и налага административни наказания по

данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски;

6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейни органи или служители;

7. води регистър на данъчните субекти, създава и поддържа база от персонални данни за данъчните субекти, осигурените и самоосигуряващите се лица и осигурителите, необходими за осъществяване на дейността й и за нуждите на Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Министерството на финансите и общините;

8. осъществява методическото ръководство, анализира приходите и приходната практика;

43

9. осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дейността си;

Здравно осигуряване

Правото на здравно осигуряване се състои в наличието на специално създадена и организирана за целта здравноосигурителна система, в която осигурените лица и осигурителите участват с осигурителни вноски и осигурените получават като достъпна медицинска помощ. А правото на безплатно медицинско обслужване се предоставя на гражданите в това им качество - на граждани, без да участват в някаква друга допълнителна организационна система и без да правят осигурителни вноски. То се издържа от републиканския бюджет и от бюджетите на общинските съвети.

Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравно осигурителни вноски и здравно осигурителни премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в ЗЗО, в Националния рамков договор и в договорите по доброволно здравно осигуряване.

В зависимост от начина, по който гражданите се включват в здравното осигуряване, то бива:

1.Задължително здравно осигуряване. То е основна форма на здравно осигуряване.

2.Доброволно здравно осигуряване. То допълва задължителното здравно осигуряване.

.Закон за здравното осигуряване (330)През 1998 г. Народното събрание прие Закон за здравното осигуряване (330) С

него в страната ни беше въведено задължителното здравно осигуряване.Този закон урежда здравното осигуряване в Република България и свързаните с

него обществени отношения. Както вече беше споменато здравното осигуряване може да бъде задължително и доброволно. На задължително здравно осигуряване подлежат всички български граждани - от влизането на закона в сила, а за новородените - от датата на раждането; или от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване за чужденци; или от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище.

Задължителното здравно осигуряване е дейност по набирането на средства от задължителни здравно осигурителни вноски, определени със закон, осъществявано от Националната агенция за приходите,тяхното управление и разходване за здравни дейности, което се осъществява от Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравно осигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

Вноската за здравно осигуряване се внася от работодателя или ведомството и от осигурения в съотношение:- 2000 - 2001 г. - 80:20;- 2002-2004 г.-75:25;- 2005 г. - 70:30;- 2006 г.-65:35;- 2007 г. - 60:40;- 2008 г. - 55:45;- 2009 г. и следващите години - 50:50

Задължителното здравно осигуряване в България се осъществява на базата на следните основни принципи (чл. 5 от ЗЗО):

Задължително участие при набирането на вноските

44

Това е най-характерният принцип за съвременните социалноосигурителни системи, който гарантира набирането на приходи от вноски от всички граждани в държавата.

Участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОКНационалната здравноосигурителна каса е обществена организация и нейната

структура следва следната логика: средствата да се управляват от тези, които ги дават. Трипартизмът "работодатели, държава и осигурени" е в основата на Събранието на представителите на НЗОК и съответно - в управлението на процесите в нея.

Солидарност на осигурените при ползването на набраните средстваПринципът на солидарността предвижда възможността за преразпределение на

средствата от вноски от здравите - към болните, от богатите - към бедните, от младите -към възрастните.

Отговорност на осигурените за собственото им здравеВсеки осигурен трябва да проявява индивидуална отговорност за здравето си

като изпълнява предписанията на изпълнителите на медицинска помощ и изискванията за профилактика на заболяванията, в съответствие с Националния рамков договор и договорите с изпълнителите (чл. 38 от 330).

Равнопоставеност при ползването на медицинска помощДостъпността до медицинска помощ е основно изискване на европейските

системи за социално здравно осигуряване. В рамките на гарантирания от НЗОК пакет медицински услуги всички граждани имат равни права за достъп до медицинска помощ.

Равнопоставеност на изпълнител на медицинска помощ при сключване на договор с РЗОК

Всеки изпълнител на медицинска помощ, регистриран на територията на дадена РЗОК, има право да кандидатства за договор с РЗОК. Директорът на РЗОК не може да откаже сключване на договор с изпълнител, отговарящ на изискванията на закона и НРД, включително и при запълване на здравната карта (чл. 59 от 330).

Самоуправление на НЗОКНЗОК е учредена като независима публична институция, която е отделена от

структурата на публичната система на здравеопазване и има свои собствени органи за управление.

Договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ

Съгласно Закона за здравното осигуряване финансовите взаимоотношения между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се договарят на две нива: национално -чрез сключване на Национален рамков договор (НРД) със съсловните организации на лекарите и стоматолозите, и индивидуално - чрез подписване на индивидуални договори.

Свободен избор за осигурените на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК

С въвеждането на системата за здравно осигуряване свободата на избор на изпълнител на медицинска помощ е гарантирана и осигурените лица имат право да ползват услугите на медицински професионалисти, както и на лечебни и здравни заведения, сключили договор със здравноосигурителната каса, независимо от формата на собственост.

Публичност в дейността на НЗОКНЗОК е обществена организация, която публикува своя бюджет и отчети,

правилниците за дейността си и Националния рамков договор.В закона са предвидени широки възможности както за обществен, така и за

45

финансов контрол над дейността на НЗОК, осъществяван от Министерския съвет, Парламента, Сметната палата, Държавния финансов контрол, Дирекцията "Специализиран медицински надзор" в МЗ, както и от органите за управление на здравноосигурителната каса - Управителния съвет, Контролния съвет, Събранието на представителите.

Национална здравноосигурителна каса (НЗОК)

Обща характеристика:По силата на чл. 6, ал.1 от Закона за здравното осигуряване е създадена

Националната здравноосигурителна каса, която започва да функционира на 15 март 1999 г. Основната й задача е да осъществява и администрира задължителното здравно осигуряване в България, в частта по управление на събраните средства и заплащане на използваните здравни дейности и лекарства в определен обхват и обем в полза на здравно осигурените лица. Основна цел на НЗОК е и да осигурява и гарантира свободен избор на осигурените лица на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. НЗОК може да осъществява и доброволното здравно осигуряване.

НЗОК е юридическо лице, което се състои от Централно управление - със седалище в София, и районни структури във всеки от 28-те областни центрове на България. Седалищата на районните здравноосигурителни каси се определят съгласно списък, приет от Министерския съвет, а седалищата на техните поделения се определят със заповед на директора на Националната здравноосигурителна каса. Органи на управление на НЗОК са:1. събранието на представителите;2. управителният съвет;3. контролният съвет;4. директорът.

Финансово устройство:Бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на

паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет. Цените и обемите на видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, са неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година. Когато в срока за представяне в Министерския съвет на проекта за бюджет на НЗОК не е постигнато съгласие по цените и обемите на видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, Министерският съвет внася в Народното събрание проектите на НЗОК и на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина.

Приходите на НЗОК се набират от:1. осигурителни вноски;2. лихви и приходи от управлението на имуществото на касата;3. приходи, регламентирани с други закони в полза на здравното осигуряване;4. възстановяване на направени осигурителни разходи в предвидените в

нормативните актове случаи;5. глоби и наказателни лихви;6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;7. ликвидационни дялове от търговски дружества -длъжници, обявени в

ликвидация;8. дарения и завещания;9. други източници.При недостиг на средства, могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от

46

републиканския бюджет или кредити от други институции. Средствата на НЗОК се разходват за:

1. заплащане на медицинска помощ, посочена в чл. 45 от ЗЗО, договорена чрез договори с изпълнителите;

2. издръжка на административните дейности по здравното осигуряване, предвидена с годишния закон за бюджета на НЗОК;

3. издателска дейност в рамките на средствата за издръжка на административните дейности на НЗОК;

4. придобиване на движимо и недвижимо имущество и други инвестиционни разходи за нуждите на НЗОК;

5. такса за обслужване събирането на здравноосигурителни вноски от НАП и др. НЗОК задължително образува резерв. Той се набира от десет на сто от събраните

осигурителни вноски. Със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата или на териториален дисбаланс в потреблението на медицинска помощ.

Контрол върху бюджета на НЗОККонтролът по изпълнението на бюджета на НЗОК се осъществява от Сметната

палата.Цялостният финансов контрол на НЗОК се осъществява по реда на Закона за

държавния вътрешен финансов контрол.Контролът върху дейността на управителния съвет, директора на НЗОК и

директорите на РЗОК се осъществява от контролния съвет съгласно разпоредбите на този закон и Правилника за устройството и дейността на НЗОК.

Контролът, свързан с оказването на медицинска помощ, се осъществява от лекари-контрольори, които имат право да проверяват:1. спазването на правилата за добра медицинска практика;2. вида и обема на оказаната медицинска помощ;3. вида и количествата на предписаните лекарствени средства;4. съответствието между оказаната медицинска помощ и заплатените суми. Лекарите-

контрольори осъществяват дейността си по подадени жалби чрез внезапни проверки на случаен принцип на 2 на сто от изпълнителите на медицинска помощ от обхвата на всяка РЗОК и в случаите на установяване превишаване на разходите за медицинска помощ с 25 на сто или повече за едно шестмесечие.При установяване на нарушение лекарят-контрольор съставя протокол, в който

описва установените факти. Протоколът се подписва от лекаря-контрольор. Екземпляр от протокола се предоставя на провереното лице срещу подпис, а копия от него се изпращат на директора на съответната РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. Лицето -обект на проверката, има право да даде писмено становище пред директора на РЗОК по направените от лекаря-контрольор констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола. В случаите, когато лицето оспори констатациите на лекаря-контрольор, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.

9.Същност на одитингаНезависимият одитор е правоспособен дипломиран експерт счетоводител, който

владее съвършено методологията на счетоводството, както и технологията на финансовия контрол. Възможностите на одитора да заверява годишни счетоводни отчети го правят съпричастен в една максимално обективна оценка за финансовото състояние на предприятието. В този смисъл одиторът представлява интересите не само на предприятието и неговите акционери, но и на неговите клиенти, на бан кобите и

47

държавните институции, в известен смисъл и на цялото общество. Съществува и т.нар. вътрешен одитинг, осъществяван от вътрешен одитор, което

вече се разгледа в постановките за видовете контрол. В практиката на големите фирми вътрешният одитор е необходим, за да „разрешава" или да „заверява" извършването на значими текущи разходи. Визовият или разрешителният контрол на вътрешния одитор се съчетава много добре с последващия контрол на външния одитор.

Дейността на одиторите в България е регламентирана освен от Закона за счето-водството и от Националните одиторски стандарти (НОС), които почти пълно се доб лижават до Международните одиторски стандарти (МОС).

Важно значение за всеобщата, международната стандартизация на одит-дейност-та има Международната федерация на екс-перт-счетоводителите (МФЕС), създадена през 1977 година.

Общи организационни и технологични особености на независимия одитингОдиторската проверка се осъществява, както се посочи, от дипломиран експерт

счетоводител по повод на заверката на счетоводните отчети. В своя разгърнат вид тази проверка се доближава до класическия тип документална финансова ревизия. Особеното в нея е да се оцени достоверността на счетоводните отчети (финансовите отчети по смисъла на международните счетоводни стандарти) на предприятията и техните клонове. Освен това одиторската проверка трябва да даде възможност на всички, които имат стопански контакти с пред-приятието-клиент, да преценят неговата финансова стабилност.

Принципите на одита съответстват на принципите на контрола, които се разгледаха в предходните теоретични части на изследването. В посочения одиторски стандарт № 1 тези принципи се определят до независимост, компетентност, професионализъм, конфиденционалност и лична отговорност.

В чл. 52 на Закона за счетоводството са посочени следните предприятия, които задължително заверяват годишните си счетоводни отчети:

1.Акционерни дружества.2. Командитни дружества с акции.3. Банкови, застрахователни и други финансови институции, които не са обхва-

нати 6 т. 1 и 2.4. Всички останали предприятия (включително и икономическите групи, които

съставят консолидирани отчети), при условие че превишават минимум два от следните критерии:

а) сума на актива на баланса към 1 януари на годината на съставянето му – 5000 минимални месечни работни заплати за страната към същата дата;

б) нетен размер на приходите от продажби и финансовите приходи за предходна та отчетна година - 10 000 минимални месечни работни заплати за страната към 31 декември;

в) средна численост на персонала за предходната отчетна година - 30 души. Вече се посочи, че годишните счетоводни отчети (ГСО) на предприятията се заверяват само от дипломирани експерт-счетоводители или. от специализирано одиторско предприятие (СОП)

В Закона за счетоводството се посочват следните ограничителни условия за извършване на одит от страна на дипломиран експерт-счетоводител, когато:

1.Работи по трудов договор, освен в Института на дипломираните експерт-сче-товодители, в търговско дружество, образувано от дипломирани експерт-счетоводители, с предмет на дейност заверка на годишни счетоводни отчети, или когато осъществява научна и преподавателска дейност.

Дипломираният експерт-счетоводител, негов родител, негов съпруг, син, дъщеря, съответно - техен съпруг, е избран или назначен в управлението на предприятието или на

48

негово дъщерно предп риятие, или е акционер или съдружник в него.Възлагането на одита е право на общото събрание на акционерите, респ. на

съдружниците или на ръководството на предприятието, ако то олицетворява собственика. Освен чрез общото събрание на акционерите искането за одит може да се извърши и чрез съда. Посочените решения технологично се предшестват от приемане на ангажимент от страна на одитора. В Национален одиторски стандарт № 2 „Приемане на одиторски ангажимент" се отбелязва, че в писмен вид одиторът потвърждава своето съгласие да извърши заверка на годишния счетоводен отчет, като представя и условията за изпълнение на одиторския ангажимент.

Приемането на ангажимент за одит е процедура, която предшества и сключването на споразумение (договор) между предприятието и дипломирания експерт-счетоводител. В този смисъл в посочения стандарт е отбелязано, че между двете страни трябва да има коректност в изпълнение на задълженията. Специфична част от ангажимента на одитора е точно определеният обхват и цел на одитинга. В задълженията на одитора не се включват разкриването на злоупотреби и други нарушения от страна на ръководството и на персонала.

3. Планиране и програмиране на одитингаПланирането на одиторската проверка е едно представяне на обхвата на договорения

одит, който от своя страна се предопределя от закона (най-вече Закона за счетоводството, Търговския закон и други специализирани закони) и от правилниците на професионалната организация, каквито в случая са Правилникът за дипломираните експерт-счетоводители, Националните одиторски стандарти, Професионално-етичният кодекс на ИДЕС, уставът на Института на ДЕС и др. По принцип планирането предполага:

а) запознаване със счетоводната система и политика на предприятието клиент и организацията на вътрешния контрол;

б) установяване степента на довереност на вътрешния контрол;в) определяне и програмиране на времето и обхвата на ревизионните процедури;г) координиране на предстоящата одиторска дейност.Одиторът разработва общ план, което предполага да се вземат предвид: а) условията, при които одиторът е ангажиран, и наличието на евентуални нор-

мативни ограничения;б) възприетата от предприятието счетоводна политика, промените в нея ивлиянието

на най-новите указания относно счетоводството върху извършваната проверка;в) определянето на най-важните, ключовите области, които проверката следва да

засегне, както и най-значимите за нейните цели „критични" точки на възможни отклонения;

г) условията за възможни грешки или измама, за участието на сродни лица и др., а заедно с това и до каква степен може да се разчита на счетоводната система и на вътрешния контрол;

д) естеството и обхватът на данните, от които проверката се нуждае, както и дейността на вътрешните контролниоргани (дори и на вътрешни ревизори) и степента, до която те могат да участват в проверката;

е) възможното участие на сътрудници или други одитори при проверката на клонове на предприятието, както и участието на експерти;

ж) определяне на вътрешния и на присъщияриск, както и нивото на същественост на грешките;

з) определяне на графика за изпълнение на одита по обекти и за отделни изпълнители.

49

4. Използване на сътрудници и експерти и контрол върху качеството на одиторския процес

В плана и в програмата на одитора се предвижда евентуалното участие на сът-рудници и експерти, както и сътрудничество с вътрешния одитор. Подборът на сът-рудници е право на одитора, при което той прилага следните процедури:

а) подбор на състава от помощници и експерти, като се оценяват качествата навсеки от тях за конкретните етапи на проверката;

б) инструктаж и известно въвеждане на помощниците в целите на ревизията, в строгостта на изискванията за независимост, безпристрастност и обективност;

в) включване в плана на проверката участието на помощниците за всяка процедура и за всеки етап, за всеки документ или справка, която трябва те да подготвят;

г) запознаване на помощниците с изискванията за проверка на счетоводството, за стриктното спазване на технология та на ревизията (проверката), за начина, по който да се подготви заключителният доклад;

д) избор и обобщаване на значимите констатации от работата на помощниците и формиране на заключения. Поцедурите на взаимодействие не отменят грижата на основния одитор за качествощо на проверката. Репрезентативните проверки, искането на допълнителни справки, на нови данни и др. са право на одитора, което не намалява значението на извършеното от неговите помощници.

Одитора носи отговорност за подбора на сътрудници, потребностите от организиране и ръководене на тяхната дейност. Конкретните процедури на контрол се осъществяват или от самия одитор, към който са ангажирани съответните сътрудници, или от специален отдел или служител на специализираното одиторско предприятие. Преценя-ват се следните резултати:

а) изпълнението на поставените задачи в съответствие с възприетите технология и стандарти за проверка;

б) решенията по възникналите проблеми с необходимата компетентност в съот-ветствие с действащите нормативни актове;

6) постигнатите цели на отделните одиторски процедури и тяхното адаптиране към общото заключение;

г) изпълнението на процедурите по етапите на технологичния процес 5. Начални одиторски процедури за откриване на одиторската проверка и за оценка

на счетоводната система и на вътрешния контролСъщинският етап на одиторската дейност в предприятието започва с представяне на

ръководството на предприятието, съставяне и изпращане на писма за потвърждения на вземания и задължения, оценка на системата на счетоводството и на вътрешния контрол, за да се оцени и степента на довереност в информацията, създавана в тези две системи.

Счетоводната система може да се представи като своеобразна поредица от задачи, чрез която се обработват сделките на една стопанска единица като средство за поддържане на финансовата документация. Подобна система следва да е в състояние да признава, изчислява, класифицира, обявява, обобщава и отчита извършените сделки така, както това е определено в Международните одиторски стандарти, в Националните одиторски стандарти и Националните счетоводни стандарти.

Системата за вътрешен контрол включва плана на организацията и всички методи и процедури, възприети от ръководството на стопанската единица с цел да се подпомогне стремежът на ръководството да гарантира, доколкото е възможно, регулирането и ефикасното провеждане на стопанската дейност, изпълнението на решенията на ръководството, опазването на активите, разкриването и предотвратяването на измами и грешки, точността и пълнотата на счетоводните книжа и своевременното изготвяне на

50

достоверна финансова информация.Средата, в която действа вътрешният контрол, може да се влияе от:1. Организационната структура, която създава предпоставки да се насочи и

контролира добре дейността на предприятието. Ефикасната структура осигурява делегиране на правомощията, определя

2. Надзорът на ръководството. За създаването и поддържането на системта за вътрешен контрол отговорност носи ръководството. При изпълнението на надзорните си функции ръководството редовно прави преглед на адекватността на вътрешния контрол. Съгласно Международните одиторски стандарти формите на вътрешния контрол, отнасящи се до счетоводната система, преследват следните цели:

а) сделките да се изпълняват в съответствие с общите или конкретните разпо-реждания на ръководството;

б) всички сделки да се вписват незабавно с вярната им стойност в съответната сметка, и то през отчетния период, презкойто са станали;

в) достъпът до активите да е разрешен единствено в съответствие с правомощията, дадени от ръководството;

г) счетоводното водене на активите да се сравнява през разумни интервали с дейс-твителните активи, като се предприемат необходимите действия за коригиране на разликите.

6. Оценка на риска при одитаСъгласно Националните одиторски стандарти одиторският риск е „рискът от това

дипломираният експерт-счетоводител да изрази неподходящо мнение за счетоводен отчет, в който има съществени грешки или неправилни изложения". Този риск се проявява като: присъщ риск, контролен риск, риск на откриването (разкриването).

Присъщ е рискът за съществуващи грешки и неверни изложения, които са естествен резултат от спецификата на предприятието, условията и средата, в която то функционира, начина на управление и др. Оценката на присъщия риск от страна на одитора е в периода на съставяне на годишния счетоводен отчет (ГСО). Необходимо е да се вземат под внимание следните фактори, представени в Национален одиторски стандарт № 9 „Оценка на риска и вътрешния контрол":

а) управленските качества на ръководството на предприятието по отношениена квалификация, стаж, необосновани промени в ръководното тяло и др.;

б) макросредата и други необичайни влияния, пазарната ниша и мястото на пред приятието в условията на усилваща се конкуренция;

в) наличие на сложни, нетипични сделки,най-вече сделки със свързани лица в края на отчетния период;

г) наличие на активи с високи стойности,за които съществува опасност от злоупотреба с тях, както и да се понесат загуби при

тяхното използване; д) възможности за манипулиране на счетоводната и контролната система от страна

на ръководството или на негови членове.,Контролен риск според посочения Национален одиторски стандарт № 9 е рискът от

допускане на грешки и неверни изложения, които са следствие от слабости или не-ефективност в счетоводната и контролната система на предприятието. При одиторската проверка се приема висок контролен риск, когато няма достатъчна убеденост, че счетоводната и контролната система са достатъчно ефективни, или че функционалната им ефективност е незадоволителна.

Риск на разкриването е рискът, при който независимо от приложените одиторски

51

процедури няма да се открият някои съществени грешки и неверни твърдения. Равнището на този риск се определя от дълбочината на одиторските процедури и е естествено да се обуславя от оценките за присъщия и за контролния риск. Образно казано, това е риск на вечното съмнение, че въпреки стопроцентовите проверки на салда и сделки вероятността за риск на разкриването се запазва.

7. Одиторска извадкаОтбеляза се, че одиторът е длъжен чрез прилагането на процедури по спазването на

изискванията и доказването на счетоводните данни да придобие достатъчно данни, въз основа на които да направи разумни заключения, а оттам и да състави мнението си по финансовата информация.

При определяне на извадката се преценяват: целите, допустимата грешка и очакваната грешка в популацията и стратификацията.

Преди всичко одиторът трябва да вземе предвид конкретните цели на одита, позво-ляващи му да определи процедурите и комбинациите от процедури, чрез които

очаква да постигне най-точно тези цели. Съгласно Международните одиторски стандарти и Националните одиторски стандарти популация се нарича целият комплект от данни, от които одиторът извлича подборка с цел да направи съответния извод. Той трябва да е убеден, че популацията, от която е взел извадката, е подходяща за конкретните му ревизионни цели.

Пак съгласно одиторските стандарти отделните пера, от които се състои по-пулацията, се наричат подборни единици. Различно е разделянето на подборни единици. Ако целта на одитора е да провери валидността на сметката за дебиторските вземания, той може да определи като подборни единици значимите и сравнително бързоликвидни вземания.

Одиторът трябва да направи професионална преценка за равнището на допустимия одиторски риск.

Одиторският риск включва:а) риска, че ще се установят значителни грешки (присъщ риск);б) риска, че системата за вътрешен контрол на клиента няма да е предотвратила или

коригирала такива грешки (контролен риск);в) риска, че и други значителни грешки няма да бъдат констатирани от

одитора(констативен риск).Посоченото дава основание да се приложат два вида тестове: на контролен и на

съществен (констативен) риск. Тестовете за контролен риск са:а) изпитване, т.нар. риск на недостатъчно доверие. Става въпрос за риск, при който

резултатите от подборка-та не подкрепят степента, до която одиторът е възнамерявал да се опре на вътрешния контрол. Това е така дори когато степента на довереност се оправдава;

б) известен риск е и т.нар. риск на прекомерното доверие, т.е. рискът, при който резултатите от подборката подкрепят степента на довереност към формите на вътрешния контрол. Това е така дори когато реалната степен на спазване на изискванията не оправдава доверието върху тях.

Тестовете за съществен (констативен) риск са:

а) риск на неправилното отхвърляне.Той е в резултат на подборката, която е подкрепила извод за неправилно водене на

дадена сметка, въпреки че тя е водена правилно;

б) риск на неправилно приемане. При него резултатът от подборката подкрепя извода за правилно водена сметка, въп реки че тя е водена неправилно.

8. Одиторски доказателства

52

В Национален одиторски стандарт № 11 „Одиторски доказателства" се отбелязва, че: „за да може да направи разумни заключения, върху които да изгради своя одиторски доклад, дипломираният експерт-счетоводител трябва да получи достатъчни и подходящи (уместни) доказателства за това". Пояснява се още, че достатъчните и уместни (подходящи) доказателства дават възможност да се подкрепи безусловно изказаното от дипломирания експерт-счетоводител мнение. Одиторските доказателства следователно включват всички първични и вторични документи, документите от външни източници, както и всички други форми на справки за съставяне на годишния счетоводен отчет.За избора на необходимите доказателства одиторът прилага различни тестове и процедури. Самостоятелно или в комбинация се прилагат:

а) тестове за контрол;б) съществени (задълбочени) процедури. Както се посочи, чрез тестовете за

контрол (контролни тестове) се постига получаването на одиторски доказателства относно адекватността на счетоводната система и организацията на вътрешния контрол. онален одиторски стандарт № 11 препоръчва на одитора възможности за преценка на получените данни по отношение на тяхната уместност и достатъчност

Факторите, които оказват влияние за намаляване на риска, са и тези, свързани с достоверността,което означава и с надеждността на данните. По принцип надеждността на данните предполага те да бъдат комплексно подредени, да могат взаимно да се заменят и допълват, така че общият извод да не се опорочава. В този смисъл практиката на одиторите е потвърдила, че надеждни са тези данни, които са подсигурени с допълнител-ни проучвания и наблюдения.

9. Същественост при одитаВ Национален одиторски стандарт № 10 „Съществеността при одита" като опреде-

ление за същественост се цитира Комисията по международните одиторски стандарти: „Информацията е съществена, ако пропускането или погрешното й представяне може да повлияе на икономическите решения, които вземат потребителите на основата на финансовите отчети. Съществеността зависи от размера на съответното перо или от установените при конкретния случай пропуски, грешки или неправилно представяне. Тя се определя по-скоро като някакъв праг или предел, отколкото представлява качествена характеристика, носеща полезна информация

10. Грешки и злоупотреби в счетоводните отчетиВ Национален одиторски стандарт № 8 „Грешки и злоупотреби в счетоводните от-

чети" се дават същите определения, в които главното е за грешките - неумишленото деяние, а за злоупотребите - преднамереното, т.е. предумишленото деяние. Посочва се, че към грешките могат да се отнесат техническите неточности, математическите грешки и несъответствия, неправилно приложена счетоводна политика, неправилно тълкуване и представяне на законови изисквания и др. Към злоупотребите са посочени случаите на незаконни действия по отношение на притежавани от предприятието активи, съзнателно променяне или фалшифициране на данните, преднамерено прилагане на неправилна счетоводна политика, изопачено тълкуване и прилагане на законови изисквания, документни измами и др.

11. Одиторска проверка на сделки със свързани лицаСъгласно Националните одиторски стандарти и Международните одиторски стан-

дарти лицата се смятат за свързани, когато едното е в състояние да контролира другото или да упражнява върху него значително влияние при вземането на финансови и ек-сплоатационни решения. Сделката между свързани лица е прехвърляне на ресурси или задължения между сродни лица, без да е задължително прилагането на някаква цена.

Контролът тук е понятие, според което има налице пряка или косвена (чрез дъщерни

53

компании) собственост върху повече от половината от гласовете в едно предприятие, или върху значителен дял в гласовете, както и възможността по установен или договорен път да се насочват финансовата и експлоатационната политика на ръководството на предприятието.

12. Анализ на финансовото състояние и оценка за действащо предприятиеПод аналитични процедури се разбира анализ на значими съотношения и тенденции,

включително и произтичащото изследване на несвойствените колебания и пера. Аналитичните процедури включват:

а) сравняване на финансовата информация със сравнима информация от минали пе-риоди, както и предполагаеми резултати (например бюджети и прогнози); в тези случаи е възможно да се използва информация от сходни предприятия и дейности;

б) проучване на съотношенията между финансовата информация и искания модел;такъв е примерът с проучване процентите на брутната печалба; подобни съпоставки са необходими и за междуфинансовата и нефинансовата информация.

Съгласно Националните счетоводни стандарти действащо е предприятието, което ще продължи да работи в предвидимото бъдеще. Предполага се, че предприятието няма нито намерение, нито необходимост от ликвидация или от материално ограничаВане на мащаба на дейността си в рамките на 1 година.

Признаците за съмнения за действащо предприятие са:а) финансови признаци: състоянието на чист пасив или чист текущ пасив; наб-

лижаващият падеж на заеми с конкретен срок, без да съществуват реални перспективи за тяхното пренасрочване или изплащане;

б) оперативни признаци: загуба на ключов управленски персонал; загуба ма ключов пазар, лиценз или основен доставчик; трудови конфликти и недостиг на Важни суровини и материали;

в) други признаци: неспазване на капиталните и други нормативни изисквания; заведени дела срещу стопанската единица, които при успех могат да доведат до неизпълними присъди; промени в законодателството или в правителствената политика.

Доказателства за действащо предприятие се съдържат в събираната от одитора информация.

Проявяват се например следните одитор-ски процедури:а) анализ и обсъждане на движението напаричните средства, печалбата, прог-

нози и др.;б) преглед на събитията след датата наприключване на баланса за пера,

коитомогат да повлияят на възможносттана предприятието да продължи да едействащо;в) анализ и обсъждане на най-новите текущи финансови отчети на

стопанскатаединица, както и изучаване условията наоблигационните и други заеми и констатиране на евентуалните им нарушения;

г) преглед на протоколите от събраниятана акционерите, на дирекционния съвети важни комисии за упоменаване наличието на финансови трудности, както иобяснения от юрисконсулта на стопан ската единица за значими правни проблеми;

д) потвърждаване на съществуването, законността и приложимостта на дого-вореностите със свързани и трети лицаза оказване на финансова помощ и оценка на финансовата възможност на тезилица да предоставят допълнително финансиране;

е) оценка на неизпълнените поръчки отклиенти, както и изложения от ръковод-ството по плановете му за бъдещи действия, от които може да се очаква подобряване на положението.

13. Одиторски доклади относно счетоводния отчет

54

Съгласно Националните одиторски стандарти докладът на одитора съдържа следните основни елементи: заглавие, адрес, ревизирани отчети, прилагани одиторски стандарти и практически подходи, израз или отказ на израз на мнение по фи

нансовите отчети, подпис, адрес на одитора, дата на доклада.Изразеното в доклада на одитора мнение може да бъде: безусловно, с уговорки,

отрицателно или отказ да се изрази мнение.В доклада се определя точно кой вид мнение е изразено. Безусловно мнение напри-

мер се дава, когато одиторът е напълно убеден, че промените в счетоводните принципи или в методиката на приложението им са правилно определени и оповестени. Одиторът може да не е в състояние да изрази безусловно мнение при наличието на едно или повече от следните обстоятелства: съществуват ограничения върху обхвата на работата му; налице са несъгласия с ръководството по отношение на финансовите отчети; съществува значителна несигурност по отношение на финансовите отчети, което се изяснява от бъдещи събития.

Мнение с уговорки се дава при невъзможност да се изрази безусловно мнение. Отрицателно мнение се дава тогава, когато последствията от несъгласията са от голямо значение и засягат финансовите отчети.

Отказ от мнение пък е налице, когато евентуалните последствия от ограниченията върху обхвата на проверката или степента на несигурност са значителни. Във всички изброени случаи одиторът е длъжен да даде в доклада си ясно описание на всички съществени причини, и то най-вече, когато има отказ от мнение или отрицателно мнение.

В някои от случаите са налице ограничения върху обхвата на одиторската проверка, наложени от клиента. Одиторът не трябва да поема ангажимент, ако смята, че някои ограничения могат да наложат отказ да се даде мнение.

Съгласно Националните одиторски стандарти датата на съставяне на доклада е от изключителна важност. Това информира читателя, че одиторът е взел предвид последствията за финансовите отчети и за собствения си доклад от сделки и събития, за които е научил, че са станали преди тази дата. В Национален одиторски стандарт № 15 „Събития след балансовата дата и след датата на одиторския доклад" се разглеждат вариантите за оценка на събитията, настъпили след датата на приключването на баланса.

55