1. Международен кредит - ползи и загуби; видове международен кредит

I. Характеристики на международния кредитен пазарСпецифична форма на международното движение на капитала е заемният капитал. Това е голяма парична сума, концентрирана в банки и фирми на отделна страна, която сума се представя чрез кредити в определена чужда валута на друга страна. По този начин чрез международния кредит паричният капитал се преразпределя между страните-заемодатели и заемополучатели, респективно между финансовите пазари и се ускорява нарастването на доходите от капитала.

1. Изяснява се понятието стойност на международния кредит - това е сума, състояща се от разходите за неговото получаване (на кредита), ползване и погасяване. Нейните елементи са: лихва - доход, който получава страната-заемодател при предоставяне на

кредит такси застраховка комисионни за посредническа дейност

2. Видове международни кредити според срока: краткосрочни - до 1 година средносрочни - до 5 години дългосрочни - над 5 години

Първите два се дават предимно от частни банки, докато третият - от правителства, централни банки и международни финансови организации.

Дълго време основен кредитор е била САЩ, а след 1973 г. към нея се прибавят и вече забогателите нефтоизносители. Основни заемополучатели особено през 70-те години са били развиващите се страни. След 80-те години освен САЩ нови кредитори стават Япония, Канада (по-малко) и някои Европейски страни. Що се отнася за страните-нефтоизносители, те ежегодно вземат кредити равни на тези, които сами дават.

3. Ползи и загуби от използването на международен кредит - при този анализ се правят две допускания:

Допускаме, че света се представя от две страни А и В и че международните финансови операции са забранени.

А има в изобилие финансово богатство и относително по-малки вътрешни инвестиционни възможности.

В има ограничено богатство, но в изобилие възможности за печелившо влагане на капитала или в нови технологии, или в райони с богати природни ресурси.

Ако цялото кредитиране не се осъществява в национални рамки, кредиторите в А са съгласни да дават кредити с нисък лихвен процент, докато В има възможност да дава кредити при по-високи лихвени проценти.

Всички международни финансови ограничения се премахват. При това положение притежателите на богатства в А и длъжниците в В искат да се обединят. Доколкото в А кредиторите имат възможност да дават заеми само по ниски лихвени проценти, те ще се стремят да дават тези кредити в В, където лихвата е по-голяма. И двете страни печелят като цяло, но вътре във всяка страна има хора, които печелят или губят при новите условия. Така кредиторите в А печелят в следствие предоставянето на кредити при по-висока лихва. Това вреди на заемополучателите в А, доколкото конкуренцията от страна на чуждестранните заемополучатели ги заставя да плащат същия висок лихвен процент по всеки нов заем. В страната В заемополучателите печелят в следствие възможността да получат кредитите при по-ниска лихва, а кредиторите в В търсят времето, когато е съществувала финансова изолация и когато

заемополучателите са нямали друг изход освен да плащат висока лихва.

4. Видове международни кредити според това, дали са давани от търговски банки на отделна страна на местни вносители и износители: банковите кредити по вноса - биват 2 вида:

контокорентно кредитиране - банката води обща сметка на фирмата-кредитополучател. В тази сметка се отразяват както собствените й, така и заемните средства. На определени периоди банката извежда общо салдо, при което получените през периода кредити се погасяват с постъпилите през това време плащания в полза на кредитополучателя.

овърдравшно кредитиране - правото на собственика на текуща сметка при дадена банка да издава чекове на сметка, превишаваща размера на собствените авоари по сметката. Размерът на това превишаване се ограничава, но в отделни случаи може да е и неограничен.

банковите кредити по износа - биват 2 вида: счетоводни - използват се от фирмите производители за финансиране на

производството и подготовката на експортни стоки. По своя характер това са вътрешни кредити и връзката им с международните икономически отношения се проявява в това, че те подпомагат развитието на националния износ.

сконтови - предоставят се на местните износители, във връзка с експортните им сделки. Тези кредити се предоставят посредством сконтиране от търговски банки на менителниците, които местните износители издават срещу чуждестранните вносители при положение, че се правят продажби с отсрочване на плащането.

2. Организация на евровалутния пазар - евровалута. Еволюция и особености на евровалутния пазар. Еврооблигационен пазар

Специфичен сектор на международния кредитен пазар. Самият валутен пазар ще характеризираме като направим обща характеристика на евро-валутата.

1. Евро-валута - национална валута, вложена на депозит в банки извън пределите на страната. Това не са налични пари, а пари по сметка. В този смисъл депозитите се характеризират с това, че са:

срочни - което значи, че вносителите могат да теглят от тях след определен период

лихвата по тези депозити обикновено е по-голяма банките, които приемат тези депозити се наричат евро-банки

За да бъде включена една валута в евро-валутните транзакции, е необходимо да отговаря на следните условия:

да е напълно конвертируема да е търсена от икономическите агенти, участващи в международната

търговия търговските банки на страната с оригиналната валута да са в състояние да

доставят необходимото количество конвертируема валутатаТака търговските банки на САЩ са оригинален доставчик на долари. Често се използва евро-долари вместо евро-валута. Причината е, че в началото се използва и доминира изключително американският долар. Сега обаче се включва и друга ковертируема валута - германската марка. Представката евро- също вече не е актуална, защото приемането на валутни депозити е широко разпространено не само в Европа, но и в другите части на света (пр. Сингапур - център за Азия).

2. Възникване и еволюция

Трябва да се отбележи, че няколко фактора допринасят за развитието на този пазар, което става на няколко етапа. Евро-валутният пазар възниква в края на 50-те. След това подемът на ЕС стимулира съвкупното търсене на долари, което спомага за активизиране на този пазар. От средата на 60-те важно значение за развитието на евро-валутния пазар има провеждането на монетарна политика на САЩ, в частност ограниченията, наложени върху отлива на капитал от страната. По конкретно САЩ поставя тавани на лихвените проценти за съответните депозити. При положение, че лихвите по евро-валутните депозити са по-големи, то много американски долари се насочват към евро-валутния пазар. След 1973 г. развитието на пазара се засилва благодарение на повишаването цената на петрола. Така страните от международния картел OPEC продават петрола срещу долари, които неамериканските вносители могат да получат от евро-валутния пазар. В същото време многото долари, постъпващи в страните-износители на нефт, са причина платежните баланси на тези страни да приключат с излишък. Той отива на влог в евро-банките. От там на евро-валутния пазар, откъдето вземат заеми страните-вносители на нефт. Кръгът се затваря. Съществен фактор за развитието на евро-пазара е, че редица не-доларови парични единици стават приоритетни валути - германска марка, швейцарски франк. По-нисък лихвен процент за евро-марката и евро-франка стават по-привлекателни за редица заематели.

Особености на евро-валутния пазар

1. Евро-валутният пазар се разширява в региони, където политическият климат е относително стабилен и по принцип регулативната намеса на държавата е незначителна.

2. Евро-валутният пазар предполага по-благоприятни лихвени проценти както за заемателите, така и за вложителите в сравнение с националните парични пазари. Това е така, защото евро-банките имат по-малки административни разходи, свързани с операциите и поради липсата на намесата от държавни институции.

3. Евро-валутният пазар е относително автономен. Операциите на него не се контролират нито от държава, нито от МВФ.

4. Основната роля на Евро-валутния пазар играят евро-банките, извършващи посреднически операции. Най-важната функция на евро-банката е,че тя замества кредитоспособността на първичния заемодател със собствените си кредитни способности. Втората й функция е, че тя е задължително да има фондове, за да посреща исканията на заемополучателите - реализира се лесно, защото желанията на клиентите за заеми не съвпадат и евро-банката може да набере необходимата сума от многото вложители.

5. Друга особеност е, че банката може да синхронизира времето на вложителите и заемателите. Вложителите се стремят към краткосрочни депозити, а заемателите искат дългосрочни заеми. Евро-банката синхронизира тези различия, защото възприема задължения от първични заемодатели и ги предоставя на първичните заематели. Тези операции се наричат падежни трансформации. Банката скъсява разликата между срока на депозита и падежа на заема. За целта тя уеднаквява средния срок на депозитите и на заемите.

6. Следваща особеност е, че Евро-банките трябва да разполагат с правото на т.нар. нерезиденциална конвертируемост. Банките могат да трансферират собствеността на депозита до поискване от един чуждестранен резидент на друг. Така се улеснява свободния трансфер на евро-валута сред нерезидентите.

Евро-валутните пазари се оценяват от две противоположни гледни точки: Едната определя евро-валутния банков бизнес като сила, неподдаваща се на регулиране и дори като такава, която унищожава всички по пътя си. Другата гледна точка е, че евро-валутният бизнес има конструктивен характер, защото евроевро-валутните пазари съдействат за преминаването на капитала от страна с относително излишен капитал в такива, където нормата на печалба на инвестициите е висока, а има недостиг от

капитални вложения. Съществуването на евро-валутен пазар е една реалност, която е резултат от ускоряване процеса на интернационализация на производство и капитал и от засилване на промишлено развитите страни.Съществува и еврооблигационен пазар. На този пазар се търгува с дългосрочни кредитни инструменти, които се продават в други страни, различни от страната, чиято парична единица е написана върху тях и която ги е емитирала. Тези ценни книжа се емитират от консорциуми или от големи международни банки. Разликата между евровалутния и еврооблигационния пазар е, че при втория няма финансово посредничество. Заемодателят приема задълженията на паричния заемател директно и приема риска в случай, че той фалира. При еврооблигационния пазар не съществува и падежна трансформация. Следователно заемоискателят трябва да намери заемодател, чиито падежни предпочитания съвпадат със собствените му предпочитания.

3. Евро-кредити и кредити, предоставяни от международни валутнофинансови организации

С увеличаване на международната търговия търсенето и на кредити се увеличава. Част от това търсене се насочва към Евро-пазара, където няма централни банки.

Особености на евро-кредитите:

1. Лихвените проценти са специализирани. Най-често се взима предвид базовото равнище на междубанковите кредити в Лондон, известно като LIBOR (London International Bank Of Rate) - лондонски междубанков лихвен процент. На междубанковия паричен пазар всички банки, които предлагат определени парични средства на други банки, обявяват определен лихвен процент. Този процент на предлаганите депозити на пазара между първокласни банки в Лондон е официален процент на евро-доларови фондове. Нарича се Лондонски междубанков лихвен процент. В Ню Йорк се нарича NIBOR, Париж се нарича PIBOR, във Виена - VIBOR и т.н. Лихвеният процент за кредита, който се дава на крайните заемополучатели се увеличава с определена надбавка, която се нарича марж (marge). Обикновено размера на маржа е постоянен за срока на целия кредит за разлика от основата на лихвата, която се променя в зависимост от условията на кредитния пазар.След края на 70-те, обаче, особено за средносрочните кредити, се прилага променлив марж, който като за началния период на кредитния срок е по-нисък, а после се увеличава.

2. В повечето случаи евро-кредитът е сродносрочен заем, изразен в свободно конвертируема валута, изборът на която не зависи от националността на кредитора и длъжника.

3. Финансира се за сметка на краткосрочни ресурси, получени на паричния евро-валутен пазар.

4. Финансирането става от международен банков синдикат и тази сделка не попада под национални валутни ограничения, и е освободена от данъци. От гъвкавостта, мащабността и независимостта от национални ограничения банковото евро-кредитиране помага за финансирането на дефицитите на платежния баланс на различните страни, както и за развитието на международната търговия. 5. Основни кредитополучатели са държавни предприятия и учреждения от държавния сектор.След 1981 г. се увеличиха кредитите за частния сектор (всичко това се отнася за не

за нас, а за развитите страни). Основни кредитори са едрите транснационалните банки. За да проникнат на този пазар, трябва да отговарят на следните условия: страната на произхода на банката да се придържа към либерална

икономическа политика

банковата система на страната да отговаря на изискванията, диктувани от практиката на евро-кредитните операции

да има филиали в един или няколко центъра, отличаващи се с най-либерален данъчен режим

да разполага с банкова техниката, позволяваща осъществяването на евро-кредитните сделки

6. Технологически аспекти на предоставянето на кредита. Реализиране на евро-кредитните сделки се осъществява на три етапа:

предварителен етап - основна роля има банката - главен мениджър на евро-кредитната сделка. Тя получава от заемополучателя предварителна заявка за кредита и изучава цялостното му състояние. Ако статутът му позволява да се осъществи предоставяне на евро-кредита, банковият организатор изработва и съгласува с клиента основните условия за сделката

банката-организатор създава мениджърска група създава банков синдикат и в окончателен вид се изработват всички основни

условия на евро-кредитната сделка. Участниците в синдиката се различават помежду си по:

размера на дела на участието си в общата сума на кредита степента на участие в организационните работи нееднаквия размер на поемания риска

Все по-често се говори, че евро-кредитният пазар трябва да се регулира от държавите. Причини: 1. Този пазар се явява като допълнителен източник за инфлационен натиск, както върху стопанството на отделната страна, така и върху международната икономическа система като цяло.

2. Системата на евро-кредити да не съдейства за натрупване на големи задължения на отделните страни.

3. Евробанките често не разполагат с изчерпателна информация за клиентелата в чуждите страни, за разлика от националните заемоискатели. Затова трудно се оценява платежоспособността на заемателите.

4. Банковата еврокредитна система няма т.нар. “краен гарант”, в националната икономика - това е централната банка на страната. Липсата му може да създаде възможност за криза на системата.

В същото време прилагането на много строги мерки може да постави под въпрос съществуването на пазара, от което са заинтересувани не само банки и частни инвеститори, но и правителствата на много държави. В този смисъл, евентуалните мерки по контролиране на еврокредитния пазар би трябвало само да неутрализират негативните последствия от функционирането на пазара и да не са във вреда на положителните аспекти на еврокредитната активност.

Кредити предоставени от международни валутно-финансови организацииТези кредити имат средносрочен характер за уравновесяване на платежния баланс и дългосрочен, когато са за инвестиционни цели.1. Първата международна банка е Банката за международни плащания в Базел

(Швейцария) от 1930 г.( Базелската банка ). От времето на създаването си тя нееднократно променя обхвата на дейността си. Първо е получавала и разпределяла репарационни плащания на Германия. След 1929 - 1930 г. (кризата) тя става водещ разчетен център на междудържавни клирингови спогодби. След Втората световна война тя осъществява посредническа дейност при реализацията на плана Маршал (помощта на САЩ за европейските страни). После е център за координиране на валутната политика на промишлено развитите страни, Под нейна егида действа т.нар. “Комитет Кук”, който има за задача да засилва сътрудничеството между националните органи на промишлено развитите страни, регулира банковата дейност. През 1975 г. “Комитетът Кук” е изработил документ наречен “Конкурдат” за разделението на отговорността между националните контролни органи в дейността им по надзор за евро-банките

с цел да няма банков крах.2. Втората важна организация е Световната банка - учредява се като

Международна банка за възстановяване и развитие. Отначало задачата й е отпускането на средносрочни и дългосрочни кредити за възстановяване на следвоенните икономики на западноевропейските страни. След 1956 г. Световната банка започва да отпуска кредити и на развиващите се страни - извършва тази дейност по три направления:

- гарантиране на заемите, които ползват развиващите се страни на частните капиталови пазари- съвместно кредитиране с частните банки- самостоятелно отпускане на кредити

Световната банка има три дъщерни организации:I. Международната финансова корпорация (МФК) - основната й цел е да

съдейства за развитието на частното предприемачество в страните-членки най-вече в промишлените отрасли. Това се осъществява чрез отпускане на дългосрочни кредити и чрез закупуване на акции на строящи се предприятие в развиващите се страни. МФК, обаче, може да бъде само временен притежател на на тези акции, които в много кратък срок се предоставят за изкупуване от частни инвеститори.

II. Международна асоциация за развитие (МАР) - тя съдейства за стопанското развитие на най-слабо развитите страни чрез предоставяне на безлихвени кредити със срок до 50 г. и с 10 г. непогасителен период. Кредитите се отпускат за големи обекти на правителства, обществени или частни организации. III. Агенция за Многостранно Гарантиране на Инвестициите (АМГИ) - създадена през 1986 г. (сравнително нова), с основна цел да стимулира притока на производствени инвестиции главно в развиващите се страни. АМГИ предоставя гаранция на инвеститорите срещу:

рисковете, свързани с трансфера на печалбата поради съществуващите валутни ограничения

рискове, свързани със загуби от административни действия на местното правителство

рискове, свързани с военни конфликти или граждански войни3. ЕБВР (Европейска Банка за Възстановяване и Развитие) - създадена през 1991 г.

със седалище в Лондон по идея на Жак Атали (съветник на Митеран). Председател е Жак Ларозие. Има 57 страни-членки. Още в нея участва ЕС като цяло (като институция) и Европейската Инвестиционна Банка. Има две регионални секции - за северните и за южните държави от Източна Европа. Основната й задача е да подпомага прехода към пазарна икономика на екс-социалистическите страни. За целта желаещите кредит предоставят проекти, между които се провежда конкурс и банката решава, кой да получи кредитите. До сега са одобрени около 200 проекта. 1. Други институции:

Азиатска Банка за Развитие (създадена през 1966 г.) Африканска Банка за Развитие (създадена през 1964 г.) Черноморска Банка за Търговия и Развитие - учредена в Англия на 09.04.

1993 г. Участват 11 страни (Черноморски) - Албания, Армения, Азърбейджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Турция, Украйна. Капиталът на банката е 1 млрд. специални права на тираж = 1 млрд. 400 млн. USD, дяловите вноски се правят в конвертируема и местна валута в отношение 50/50. Русия, Гърция и Турция притежават по 16,5% от уставния капитал; България, Румъния, Украйна - по 13,5%, а Албания, Азърбейджан, Армения, Грузия и Молдова - по 2%. Банката се управлява от два органа - Съвет на управление и Съвет на директорите. Целта й е да подпомага членовите си, които имат проблеми с външното кредитиране. В началото се предвижда банката да се занимава с парично обслужване на взаимната търговия на страните-членки. ( Учредена е в Атина ).

4. Същност и характеристика на Брейди боновете

I. СъщностБрейди боновете се свързват с държави,имащи големи кредити, които обаче са спрели или е имало опасност да бъде спряно обслужването им. Брейди боновете са облигации, емитирани в замяна на кредити към правителства с големи външни дългове. Облигациите са по името на Никълъс Брейди, бивш финансов министър на САЩ, през мандата на който (1990 г.) са били емитирани първите облигации за Мексико. В момента емитираните брейди облигации са за обща номинална стойност 144 млрд. долара, като една трета от тях са на Бразилия (около 51 млрд. долара), една шеста - на Мексико (24 млрд. долара), Аржентина - 22 млрд. долара, Венецуела - 17, Полша - 12, а българските брейди облигации са с номинална стойност - 5,1 млрд. долара. Участниците на пазара на брейди облигации са главно в Ню Йорк и Лондон. Търговията се води обикновено по телефона; цените -и повечето от тези облигации са собственост на големи западни финансови институции. Брейди боновете се предпочитат не толкова заради пазарната им цена (с колко цента се купува долар номинал, като всички брейди бонове са с номинал 100 $), а заради дохода им до падежа. Този показател е много важен, защото отчита всички лихвени и главнични плащания. Доход до падежа е мярката за цената на облигациите. Съществуват 2 мерки за доходността на брейди облигациите:

1. Проста мярка за доходност до падежа - изчислява се по същия начин както за всички облигации

2. А другият метод отчита факта, че някои брейди облигации са гарантирани с американски държавни ценни книжа (discount bonds) с отстъпка и то така, че дори ако страната спре плащанията по брейди облигации, техните държатели ще имат някаква възвръщаемост.

След елиминиране на този фактор се получава мярката на сравнителна доходност, която на практика измерва държавния риск. Във връзка с брейди облигациите се налага да се прави оценка на кредитоспособността на различните страни. Тя се постига чрез детайлно разглеждане на икономическите статистики на страната. Получава се т.нар. кредитен рейтинг. Той помага на инвеститорите, но не съществува идеална или обективна мярка за това. Системата за определяне на кредитния рейтинг е механична. При нея са важни предвижданията за основните макроикономически променливи и дългови съотношения от вида на бюджетен дефицит, инфлация, стабилност на валутата. Кредитният рейтинг на България е 16, на Бразилия и Аржентина - 12, на Полша и Мексико - 11, на Венецуела - 15.

5. Видове и фактори, влияещи върху цените на Брейди боновете

Съществуват различни видове бонове като по-важните са:1. PAR BONDS - при тях доходността е предварително фиксирана. Главницата и

част от доходността на тези бонове са гарантирани от ликвидните американски държавни ценни книжа. Падежът им е в рамките на 25-30 години.

2. Облигации с отстъпка - DISC - те се продават под номиналната си стойност. Доходността им е плаваща и е свързана с пазарните лихвени проценти в момента на продажбата. Доходността се определя от равнището на лондонския междубанков процент (LIBOR) и една добавка в рамките на 13/16 % до 7/8 %.

И тук главницата и част от доходността на боновете е гарантирана с американски ценни книжа.3. Облигации с първоначално намалени лихви - FLIRBs (Front Loaded Interest

Reduction Bonds). Тези облигации се продават по номиналната си стойност. Доходността им при емитирането е предварително фиксирана в размер от 2 до 3 %

като след това тя се увеличава с 1-2 % годишно, за да достигне плаващи стойности в зависимост от лондонския междубанков процент + 13/16 %. Главницата на тези бонове не е гарантирана с ценни книжа, но доходността е гарантирана до настъпване на момента, в който печалбата се обвързва с лондонския междубанков процент. Падежът е 15-18 години.

4. Облигации по неплатени лихви - имат за цел да помогнат за ликвидността на брейди боновете, за които плащането на лихвата е просрочено. Те са гарантирани с американски държавни ценни книжа. Падежът е 12 години.

Фактори, влияещи при определянето на цената на брейди боноветеБрейди боновете са дългов инструмент, използван при т.нар. суапови операции, които означават, че се заменя част от дълга срещу собствеността. Първи фактори:1. Възможност за замяната на брейди боновете срещу собственост - механизмът

при тези суап-операции е следният. Инвеститорът купува облигации на страната-длъжник. Те директно се превръщат в собственост, като акционерен или дялов капитал или в местна валута по номинал, умножен по определен валутен курс. Получената местна валута се инвестира в страната-длъжник при условия, определени от институцията, осъществяваща програмата за конверсия. В края на всяка транзакция всеки участник е в добри позиции:

банката-кредитор е продала рисков актив независимо от отстъпката в цената краен инвеститор - получил е местен актив при субсидираната цена страна-длъжник - редуцирала е част от външния си дълг

2. Държавен риск - вероятността съответната страна да не успее да плати купона или главницата по книжата от дълга си. Това от своя страна зависи от способността и готовността на тази държава да обслужва дълга си. Тази способност от своя страна се определя от платежния баланс на страната, който тясно е свързан и с бюджета й.

3. Нарастване на износа - свързва се със структурните реформи и с конвертируемостта на валутата

4. Събития на финансовите пазари в САЩ -защото доходността на брейди облигациите се измерва най-често като се сравняват с цените на американските държавни ценни книжа. Оттук промяната на цената на книжата в САЩ влияе върху цената на брейди боновете.

5. Текуща доходност - определя се като годишният купон се разделя на цената. В България се прие закон за ратифициране на споразуменията за замяна на дълга на Българска Външнотърговска Банка към чужди търговски банки-кредиторки. След приемането му се емитират български брейди облигации в размер на $ 5 137 000 000. Своеобразна гаранция е закупуването на 30-годишни американски облигации за обезпечаване на емитираните държавни брейди облигации и покупката на краткосрочни срочни американски бонове за 169 млн. долара за гарантиране плащанията по лихвата за 1995 г.

6. Български брейди бонове - видове и приложение

1. Първият вид български брейди облигации са облигации с първоначални номинални лихви. Тези облигации са с номинал $ 250 000 и са с падеж юли 2012 г. Плащания са полугодишни - всеки януари и всеки юли.Тези облигации подлежат на задължително откупуване. То трябва да се извърши с 21 полугодишни вноски. Първата е през юли 2002 г., а последната - юли 2012 г. Частта, която ще се откупува на всяка дата за плащане на лихвите е равна на дължимата на датата за плащане лихвата главница, разделена на количеството дати за плащане на лихвата. Емитентът има право по всяко време да изкупи обратно отделни или всички облигации и това трябва да стане чрез публично

предлагане или чрез операции на открития пазар при условие, че по отношение на всички брейди облигации трябва да има редовност на лихвените плащания и да не са настъпили прекратявания на плащанията, по които и да е брейди облигации.

1. Вторият вид български брейди облигации са тези с отстъпка (discount bonds). Те са с падеж 2024 г., т.е. главницата на всяка такава облигация следва да бъде изплатена еднократно 30 години след подписване на споразумението с Лондонския клуб.

1. Облигации за неплатени лихви (Interest Arrears Bonds - IABs) - те са с номинал $ 250 000. Падежът е през 2011 г. Те подлежат на задължително откупуване. Частично погасяване ще се извърши с 21 полугодишни вноски,които започват от юли 2001 г. Сумата на всяка вноска е процент от първоначалната сума на главницата на облигациите.

Защо се купуват брейди книжа?1. Книжата могат да бъдат държани като инвестиция на валутния резерв от БНБ.2. За самата държава е изгодно да си изкупи обратно част от дълга. Намалява се

бремето от бюджета, защото обслужването на облигациите е за 30 години.3. Българските брейди облигации могат да се използват като платежно средство

за участие в приватизацията. При осъществяване на приватизацията с брейди бонове се предвижда, че печалбата от приватизирани обекти няма да се изнася от страната за срок от 4 години, а капиталът в случай на разпродажба - за срок от 10 години.

ЗУНК - закон за уреждане на необслужваните или несъбраните кредити, договорени до 31.12.1990 г.Според този закон кредитите, договорени до тази дата и необслужвани до повече от 180 дни, се заменят с държавни облигации. Срокът за тяхното погасяване е 25 години с 5 годишен гратисен период. Облигации по ЗУНК са 2 вида:

1. Левови облигации по ЗУНК - с номинал 1000 лв..2. Валутни облигации по ЗУНК - с номинал 100 долара

Зунк-овете имат ниска доходност. Левовите облигации са с лихва 1/3 от основния лихвен процент за първите 2 години, Ѕ от него за следващите 2, 2/3 - за 5-тата и 6-тата и основен лихвен процент от 7-мата до 25-тата година, а по валутните зунк-ове се плаща LIBOR. Основен държател на тези облигации е БНБ. Положителното за ЗУНК е, че могат да се използват в приватизацията като платежно средство. По този начин държавата печели двойно. От една страна отписва своя дълг, а от друга - решава проблемите на предприятията си чрез запазване на работните места, чрез спиране на субсидиите. Инвеститорите също печелят, защото могат дори да купят ЗУНК-овете доста под номинала, а придобиват собственост по номинал и дори с премия над номинала. За съжаление поради забавения ход на приватизацията и несъвършения пазар на ЗУНК-овете, последните не можеха да се използват. Едва в началото на 1997 г. тези процеси се ускориха, което доведе до увеличаване търсенето на ЗУНК-ове, както и премахнаха минималните цени, по които да се купят тези книжа. Цената се определя от БНБ периодично и в момента на премахване през 1997 г. цените на ЗУНК-овете бяха 45 % от номинала за левови бонове и 35 % за валутни.

7. Международен валутен пазар - валута. Валутен курс - функции и еволюция на стойностната основа на валутния курс

I. Основи на валутната търговияС тази тема навлизаме в област далечна от обикновеното стопанство. Единна норма, способна да обясни явлението на международен валутен пазар, няма.Много често различните подходи стигат до противоположни заключения. Една от причините е, че на валутния пазар настъпват неочаквани изменения. Те са

предизвикани от промени в макроикономическата политика на държавата, а също така по психологични причини, свързани с внезапни смущения в очакванията на стопанските агенти.Международният валутен пазар обхваща всички транзакции, свързани с размяната на валута. Той не е дислоциран на точно определено място. Тук не се събират купувачи и продавачи, изразяващи желание да купят или продадат валута. Транзакциите се извършват по телефона, телекса и компютъра. Главни участници са големите търговски банки, клиентите им и мрежата от брокери. Всяка голяма банка разпраща котировка на валутата си, показваща курса, по който банката е готова да води търговия с други партньори. Банките се стремят да извършват сделки по най-добрия курс и когато го намерят чрез компютъра банката-купувач се свързва по телефона с другите банки и сделката се сключва. Обикновено сделката се сключва устно и ако има необходимост за потвърждаване, документите се изпращат по-късно. Валутната сделка по същността си е размяна на парите на една страна с парите на друга страна. Валутата като понятие се използва в смисъл на парична единица, платежно средство или пари. Валутата, разбирана като национална парична единица може да е конвертируема, частично конвертируема и неконвертируема. При обмяна на една валута с друга възниква въпроса за валутния курс.

II. Валутен курс

Валутният курс е отношението на паричната единица на една страна към парична единица на друга страна. Валутният курс изпълнява три функции.

1. Функции:

Валутният курс е средство за съизмерване стойностите на паричните единици. Това означава, че валутният курс показва каква е цената на парите на една страна, изразена с парите на друга страна. Чрез тази функция икономическите агенти сравняват производствените си разходи с международните цени. Това се отразява на поведението им на пазара и в крайна сметка води до изменение на стоковите потоци между националния и международния пазар. В този смисъл валутният курс е инструмент за разделяне на стоките между двата пазара.

средство за конверсия на една валута в друга. Чрез тази функция валутният курс обслужва валутния обмен при търговията със стоки, при движението на капитали и осъществяването на специфични валутни операции.

средство за корелация на индикаторите на вътрешния и международния пазар. Именно тази функция на валутния курс се използва като активен пазарен регулатор. Той е лост за свързване на вътрешните и международните цени. така по отношение на стоки, внасяни от чужбина, той изпълнява ролята на

ценообразуващ фактор силно е влиянието на валутния курс за относителното изразяване на лихвения

процент в страните ( ако две икономики са отворени за движението на капитали разликата между основния им лихвен процент се определя от очакваните изменения във валутните курсове на паричните им единици)

с валутния курс се регулира платежния баланс. При понижаване курса на националната валута се създават предпоставки за намаляване на пасива, а при повишаване курса на националната валута се създават предпоставки за ограничаване на актива в платежния баланс.

2. Еволюция на стойностната основа на валутния курс

в условията на т.нар.златен еталон (монометализъм - злато), паричната единица е съдържала определено количество злато, официално обявено от държавата. По този начин златното съдържание на паричната единица е базата за съпоставяне. В основата на валутния курс е лежал т.нар. монетен паритет. Това е отношението между златното съдържание на една парична единица към златното съдържание на друга парична единица. Монетният паритет е бил

постоянна величина, която се е променяла само при изменение на златното съдържание на паричната единица. Валутният курс на паричните единици се е определял в зависимост от монетния им паритет, но като правило не е съвпадал с него. Колебанията са били ограничавани в рамките на т. нар. златни точки, които се делят на: експортна (долна) златна точка – износ на злато импортна (горна) златна точка – внос на злато

При съвременни условия монетният паритет вече не съществува. Основата за формиране на валутния курс е паритетът на покупателната сила на валутата. Тя се измерва с количеството на обменените с нея материални и други блага. Паритетът (Съотношение на покупателната сила на отделните валути) се определя от съотношението между равнището на цените в сравняващите се страни. Покупателната сила на националната валута на вътрешния пазар зависи от съотношението на темпа на паричната емисия и растежа на обема на произведените стоки/услуги. Когато валутите напускат националната икономика и влизат в световната стопанска сфера, те губят качеството си на единствено законно платежно средство и стават обект за сравняване и пазарна оценка в процеса на търговията. От това следва, че покупателната сила на валутата, израствайки от национална почва във външната икономическа сфера получава нова оценка. Тя от една страна зависи от различията в равнището и съотношенията на цените, формиращи се в рамките на националните граници и в световната търговия, а от друга от факторите на търсенето и предлагането на дадена валута на международния паричен пазар.

8. Фактори, влияещи на валутния курс. Фиксиран курс – предимства и недостатъци

Равнището на валутния курс се определя от търсенето и предлагането на съответната валута. По-конкретно валутният курс се определя от множество фактори, действащи в кратко-,средно- и дългосрочен аспект. Има три групи:

1. Базови фактори - общоикономически показатели - производителността на труда, сравнена с интернационалната, темп на растежа на БВП, относителен дял на съответните страни в световната търговия и износа на капитали, мястото на валутата в международните плащания. От тези фактори като дълготрайна тенденция зависи покупателната сила на паричната единица, респективно на паритета й. Например колкото по-високи са производствените разходи и цените в една страна по отношение на друга страна, толкова по-бързо нараства вносът й в сравнение с износа. Високото равнище на вътрешните цени, като правило, означава висок курс на чуждата валута, изразена в местната парична единица.

2. Пазарни фактори - ако общоикономическите фактори определят измененията на валутния курс като по-дълготрайна тенденция, пазарните влияят непосредствено върху динамиката му. Платежният баланс и в частност разделът му по текущите операции оказва най-силно влияние Най- важни са платежният баланс, темп на инфлация, движението на лихвения процент.

Така при дефицит търсенето на чужда валута надминава предлагането, в резултат на което нейният курс се повишава, а този на националната валута спада. При активно салдо на местния пазар се предлага повече чуждестранна валута от търсенето й. Това предизвиква спадане на курса на чуждата валута и покачване на националната парична единица.

Инфлацията се отразява в две направления: по линия на акселерацията на инфлационните процеси.Зависимостта на

валутния курс от нарастване на инфлацията се проявява в средносрочен план за период от около 5 години При постоянно нарастване на вътрешните цени, паричната единица се обезценява. Външната обезценка, т.е. понижаването на

валутния курс, настъпва след определено време. Друго направление е дисперсията на цените в отделни страни. Тя обуславя

различните промени в покупателната сила на валутите. Ако темповете на растеж на цените в А и Б са различни, но курсовото отношение между паричните им единици се запази, неизбежно едната валута ще бъде подценена, а другата - надценена. При надценена валута вътрешните цени изкуствено се повишават спрямо международните; при подценяване е обратното.

Лихвен процент - ако лихвеният процент в една страна е по-висок от колкото в друга страна, това стимулира притока на капитали от чужбина, което предизвиква покачване на валутния курс. Равнището на лихвения процент влияе най-осезаемо върху краткосрочната и по-слабо върху средносрочната динамика на валутния курс. Причината - средствата за краткосрочно инвестиране се насочват към пазари,които носят най-голям доход, т.е. лихвата по депозитните операции е най-висока. В дългосрочен аспект зависимостта между лихвения процент и валутния курс почти отсъства, тъй като различията между лихвите на отделните страни не могат да съществуват за дълъг период. От това следва, че ефектът от промяната на лихвения процент на валутния курс се свързва със стимулиране на печалбата от разликите в лихвите по краткосрочните капиталови операции.

3. Субективни фактори - определят реакцията на валутния курс в краткосрочен аспект. Към тях се отнасят спекулативните валутни операции, конкретни решения на официалните органи във валутната област, валутни интервенции на централните банки, оценките на банкерите и дилърите за очаквани изменения на валутния курс, съзнателно разпространяване на слухове и икономически и политически трусове в дадени райони. Тези фактори са в основата на т. нар. хиперреагиране на валутния курс, което се изразява в рязкото му покачване или спадане. Тези резки скокове се обясняват с многофакторния механизъм на формиране на валутния курс. Всяка промяна в който и да е сектор на икономиката много бързо се пренася и във валутната сфера.

IV. Котировка - начинът за определяне и обясняване на валутния курс. Най-разпространените начини за котировка на валутата са:

1. пряк - цената на единица чужда валута се изразява в местни парични единици, т.е. еквивалентността се дава в местна валута. Например в България 1USD=1800 лв., във Франкфурт - 1USD=1,79 DM.

2. косвен - за единица мярка се приема националната валута и цената й се изразява в определено количество чуждестранни парични единици, т.е. при нея се дава отговор на въпроса колко чужди валутни единици са равни на една местна единица. Този начин е разпространен в Англия, Австралия,Нова Зеландия. Косвената котировка се е наложила като историческа традиция от миналото, когато английската лира е била единствената световна валута и всички останали валути са се приравнявали към нея. На повечето от валутните пазари се предлага т.нар. фиксинг котировка. Котировката на чуждестранната валута в национална служи на търговско-промишлената клиентела. Това означава, че валутният курс на чуждите валути се установява на основата на съпоставянето на търсенето и предлагането по отделно на всяка една от тях. Те се публикуват в официалните курсови бюлетини на централните банки.

3. Трети начин за котировка - крос курсове (кръстосани) - съотношение между две валути, производно от техните курсови отношения към трета валута Разликата между курс-продава и курс-купува се нарича марж, който обикновено е около 0,5 %, и служи за покриване разходите на банките и предпазване от евентуални валутни рискове.

Известни са различни системи на валутен курс. Прилагането на една или друга система се определя от начина на функционирането на пазарното стопанство и от характера на държавната политика. Една от разпространените системи е т. нар.

фиксиран валутен курс (ФВК). ФВК при съвременни условия е система, при която ВК се установява от държавата и се поддържа неизменен независимо от промените във валутния пазар. Тази система най-дълго се е прилагала в източноевропейските страни. Предимства:1. Осигурява по-голяма стабилност на икономическите отношения. Може да се каже, че в известна степен смекчава стихийното влияние на външния пазар върху вътрешния. 2. Спомага за спазване на необходимата финансова дисциплина. Постигането на външно и вътрешно равновесие на дадена страна при такъв курс изисква движението на националните цени да не се отклонява от международните. Мs като правило е поставено в зависимост и от състоянието на платежния баланс, а не изключително от решенията на правителството. Недостатъци:1. Поради своята нееластичност, той затруднява приспособяването на националната икономика към променящите се условия на международния пазар. Задължително е необходимо да се осигурят достатъчно валутни резерви. Валутните резерви са намиращите се на разположение на банките активи, които се приемат като средство за разплащане на възникналите на международния пазар задължения. Резервите са необходими, за да се осигурява SR стабилност на националната валута. Това се реализира като банката преодолява съществуващите различия между пазарния и фиксирания курс чрез изкупуване на излишните или продаване на недостигащите количества валута. Първоначално като резерв се използвало само златото, но по-късно се използват и някои други конвертируеми валути (USD, DM). 2. Получава се неравновесие в LR план, което възниква на основата на измененията в D и S на съответната валута. Причините за това могат да бъдат различни. различните темпове на инфлация в различните страни, които водят до

надценяване на едни и подценяване на други валути. Така страна, чийто темп на нарастване на цените и инфлацията е по-висок от други страни-конкуренти, за да не загуби позициите си на международния пазар трябва или да девалвира паричната си единица, или да прибегне към рестриктивна парична и фискална политика, за да намали вътрешната инфлация.

процеси, предизвикващи преструктурирането на вноса и износа. Така с увеличаването на дохода в експортните отрасли се увеличава D, което, ако не се компенсира със съответното S предизвиква нарастване на вътрешните цени. При пасивен платежен баланс се налага централната банка да продава неограничено количество чужда валута. Това може да доведе до изтощаване на валутния й резерв. Не винаги регулативните мерки водят до постигане на желаните цели. Например при икономически спад, съпроводен от дефицит в платежния баланс, понижаването на лихвения процент с цел оживяване на икономиката е несъвместимо с постигането на външно равновесие, защото намалените лихви водят до отлив на капитал от страната, дефицитът се засилва, в резултат на което не само се снижава ефектът от вътрешното оживление, но в редица случаи, особено при устойчив пасив, заставя властите да прибягват към ограничаване на вътрешното потребление.

3. Има възможност за предизвикване на спекулативна криза. Това е случай, когато много хора започнат да се съмняват в способността на държавата да поддържа съществуващия ВК. Тогава те започват да се освобождават от валутата, която считат, че се е обезценила и се насочват към стабилни валути.Най-общо казано системата на ФВК много трудно реагира на измененията на детерминантите му. Оттук отклоненията са неизбежни.

9. Флексибилен валутен курс (ФлВК)- видове; предимства и недостатъци

ФлВК се налага след премахването на златния еталон в международните валутни отношения. Известен е още като плаващ, гъвкав, флуктуален или колебаещ се курс. Прилагат се два основни типа на ФлВК:. 1. свободно колебаещ се - определя от S и D на съответната валута на свободния

валутен пазар. При него пазарно равновесие се постига чрез неговите флуктуации, а не чрез промяната на вътрешните цени. Първоначално те остават стабилни, но с това процесът на адаптиране към външните фактори не приключва. Така в резултат на покачване курса на чуждата валута се стимулира износът, който се отразява положително върху търговския баланс на страната с обезценяваща се валута. В същото време цените на внасяните от чужбина стоки нарастват и постепенно тази тенденция се пренася върху общото ценово равнище на страната. Покачването на курса на националната валута води до обратния ефект.

2. дирижиран - ФлВк е като поставен под монопола на монетарните власти, които чрез официални корекции поддържат неговото равнище в съответствие с поведението на участниците във валутния пазар. Дирижираният ФлВК има различни форми:

ФлВКс установени граници на колебание. Така промишлено развитите страни определят +/ - 2,25 % като диапазон на колебанието на ВК.

определяне на границите на колебание диференцирано по страни. блоковото плаване на валутите с колективно прилагане на дирижиран ФлВК. Това

се прилага в рамките на Европейския съюз. Там ВК на страните-членки се колебаят в строго фиксирана граница, а извън съюза спрямо валутите на трети страни се движат относително стабилно. Основният замисъл при използване на дирижирания ФлВК е да се осигурят едновременно стабилност на цените и доходите и относително равновесие на валутния пазар.

Основните предимства на ФлВК са:1. Този ВК е по-пригоден да служи като средство за приспособяване на националната икономика към изискванията на международния пазар, както и за по-ефективното регулиране на платежния баланс. 2. Способен е да предупреждава за по-трайни отклонения на вътрешните цени от международните. Недостатъци:1. Резките му колебания влияят задържащо върху международната търговия и кредит, защото възниква проблемът за запазване на стойността на активите в чужда валута. Производителите предпочитат да продават и купуват на местния пазар, избягвайки валутния риск. Подобна е и реакцията на потенциалните инвеститори в чужбина.2. Всяка промяна на ФлВК нарушава положението на стоковите пазари, въздействайки върху положението на износителите и вносителите. Например внезапното обезценяване на франка облагодетелства френски фирми-износителки и вреди на вносителите. 3. Фирмите и банките, осъществяващи външноикономически операции, са затруднени да прогнозират доходите и разходите си и това усложнява приемането на решения за износ на капитали, за сключване на търговски сделки и др. 4. ФлВК позволява на сраните да поддържат темповете на инфлация чрез каналите на вноса. Увеличаването на паричното предлагане при него е неизбежно. Сам по себе си той не е в състояние да неутрализира спекулативното движение на капитала, макар че частично ограничава този процес.

10. Други системи на валутен курс – фиксиран на договорна основа. Съвременна система на плаващи курсове

1. Такава система е фиксиран валутен курс на договорна основа (ФВКДО). Тя е характерна за претърпялата крах Бретън-Уудска валутна система. Страните-членки на

МВФ договарят фиксиран курс на своите валути като се задължават да не допускат отклонения от паритета им по-голямо от 1 %. При определени условия курсовете могат да бъдат коригирани. Но, ако корекцията е по-голяма от 10%, се изисква разрешение от фонда. 2. Съвременната система на плаващи валутни курсове. Юридически тази система следва от Ямайските валутни споразумения, които се сключват след краха на Бретън-Уудска валутна система. Според тези споразумения страните могат да изберат плаващ валутен курс или фиксирана стойност на своята валута. На практика те предпочитат плаващите курсове. Съвременните плаващи курсове са разновидност на ФлВК и могат да бъдат определени като по-малко управлявани и повече свободно колебаещи се. Основно средство за управляване на плаващите курсове са валутните интервенции. Това съчетание между пазарно и държавно регулиране в литературата е известно като “мръсно плаване на ВК”.

11. Регулиране на валутния курс на национално равнище – средства; валутни интервенции, лихвена политика, административни средства, официална

корекция на равнището на валутния курс

I. Валутният курс винаги е обект на регулиране в различна степен в отделните страни. Регулирането на национално равнище се осъществява чрез валутно курсовата политика на правителството, провеждана от оторизирани от него органи (като централната банка и министерството на финансите). Основните цели на валутно курсовата политика са: да се притъпят резките колебания на валутния курс и главно да се ограничи

хиперреагирането му на икономическите и политическите събития. да се създадат благоприятни предпоставки за уравновесяването на платежния

баланс да се противодейства на промяната на равнището на валутния курс, когато тази

промяна противоречи на провежданата икономическа политика да се осигури относителна синхронизация на валутния курс с измененията на

базовите валутни курсове - образуващи факториРегулирането на валутния курс на национално равнище става чрез:

1. Валутни интервенции - с покупко-продажба на чужда валута централната банка въздейства върху движението на валутния курс. Така, за да се предотврати рязкото повишаване на валутния курс на чуждата валута, централната банка се явява като проводач на тази чужда валута. Предлагайки неограничено чужда валута от валутния резерв, която иска да поддържа, централната банка задоволява търсенето на пазара и слага предел на нежелателното покачване на валутния курс. Когато страната има интерес да поддържа висок курс на чуждата валута (и нисък на националната парична единица), централната банка извършва обратната операция: изкупува неограничено чужда валута и така създава изкуствено повишено търсене на пазара, което довежда до приемливо равнище на валутния курс, адекватно на целите на икономическата политика.

2. Лихвена политика - осъществява се от централната банка. Когато доминират фактори, водещи до повишаване на курса на чуждата валута, централната банка увеличава лихвения процент. Високите лихви не само задържат износа на капитали в чужбина, но действат и като притегателна сила за привличане на чужди средства от други страни, където лихвите са по-ниски. В резултат на тази промяна на валутния пазар се засилва търсенето на националната валута срещу чужда и закономерно се стига до повишаване на нейния курс. При силно активен платежен баланс, когато курсът на националната валута се покачва до нежелателно равнище, централната банка снижава лихвения процент. Започва отлив на местни и чужди капитали в страни с по-висок лихвен процент. Притокът на капитали от чужбина се ограничава. Това движение на капиталите между страната и чужбина намалява

актива в платежния баланс; курсът на чуждата валута се увеличава, а на националната валута се понижава.Лихвената политика може да бъде прилагана успешно, ако има свободна мобилност на капитала. Използването на тази лихвена политика има и своите ограничители. Така равнището на лихвите може да влияе само върху състоянието на платежния баланс, но то е от особено значение за създаване на подходящ инвестиционен капитал в страната. Когато лихвите са много високи, те ще стимулират притока на чужд капитал при равни други условия, но ще ограничат инвестициите и предприемачеството. Икономическата деловитост в страната ще спадне. Ако лихвите са прекалено ниски, особено при активен платежен баланс, те са в състояние да предизвикат прегряване на икономиката.

Лихвената политика като цяло е резултатна по правило в сравнително спокойна конюнктура, когато паричния капитал се движи свободно между страните и са изключени причините, пораждащи сътресения в световната икономика.

3. Административни средства за пряко регулиране на валутния курс - обикновено те се прилагат при дълбоко вътрешно и външно неравновесие в икономиката. (прилагане на диференцирани режими по капиталовите операции; съществуване на контрол върху лихвите по депозитите на чуждестранни лица; установяване на минималните и максималните срокове за ускоряване или забавяне на плащанията по вноса и износа на стоки и др.)Тези мерки се появяват епизодично в рамките на отделни страни, прилагат се временно и по принцип противоречат на пазарните методи за регулиране. Но в остри кризисни моменти са неизбежни. Ефектът на тяхното прилагане е различен (не е само положителен или само отрицателен).

4. Официална корекция на равнището на валутния курс - извършва се от монетарните власти и този метод е междинен между пазарните и административните начини за регулиране на валутния курс. Обикновено официалната корекция се осъществява спрямо фиксиран валутен курс, чието равнище по правило се поддържа дълго време и покупателната сила на съответната парична единица се изменя под влиянието на различни фактори. В резултат на тези промени паричната единица или се обезценява спрямо другите валути или увеличава цената си. За да се отстранят отрицателните последици, съответната страна извършва официална промяна на нейния курс. Първият начин е чрез девалвиране. В класическото разбиране девалвация е свързано с времето на златния еталон,

със съществуването на монетарен паритет. Тук девалвацията означава официално (т.е. чрез законодателен акт) намаляване на златното съдържание на паричната единица.

В съвременните условия под девалвация се разбира намаляване на официалния курс, по който една валута се разменя за друга. Тя е признаване, пак чрез съответен официален акт, на настъпилото външно обезценяване на парите.

12. Девалвация и ревалоризация. Регулиране на междудържавно равнище

Ефект на девалвацията В краткосрочен аспект - незабавният ефект е понижаване на цените на износните

стоки, което подобрява конкурентноспособността на местните производители на международния пазар и се повишават цените на вносните стоки. Тук обаче трябва да се има в предвид: началната реакция на износителите може да бъде забавена. Необходима е

определено време за адаптиране към новите условия на пазари. Това важи и за чуждестранните вносители.

ако цените на износните стоки останат първоначално непроменени и количеството на износа не се увеличи, а същевременно вносът във физическия обем не е намалял, но стойностно се е увеличил поради

незабавната реакция на вносните цени, девалвацията в краткосрочен аспект може и да не подобри текущите сметки на платежния баланс.

В средносрочен аспект - реалният ефект от девалвацията ще съвпадне с очаквания при условие, че на международния пазар е налице еластичност на търсенето и предлагането на стоки на местните производители. ако икономиката функционира в условията на непълно използване на

производствените фактори, тя има възможност за сметка на допълнителните ресурси да задоволи увеличеното търсене на външния пазар.

ако икономиката работи при пълно използване на производствените фактори, ефектът на девалвацията няма да се прояви без допълнителни мерки в областта на парично-кредитната и фискална политика. Активизирането на износа при тази ситуация е възможно само при ограничаване на вътрешното потребление. В противен случай засиленото съвкупно търсене на вътрешния и международния пазар ще доведе до увеличаване на цените и работните заплати, при което конкурентноспособността на местните производители на международния пазар ще намалее и това ще се отрази отрицателно на износа. Така девалвацията оскъпява вноса и резултатът е намаляване на неговия физически обем. Това обаче, с увеличаване на износа, осигурява благоприятни условия за постигане на равновесие в платежния баланс. Когато се осъществява девалвация, много важно е да се избере подходящ момент за нейното извършване, да се оцени оптималният й размер и да се избегне паралелното обезценяване на валутите на страните - основни конкуренти. Девалвацията води до временно подобряване конкурентноспособността на националното производство, спомага за относително бързо, но не и за трайно равновесие на платежния баланс.

6. Ревалоризация - обратния процес на девалвация Класическото разбиране за ревалоризация е увеличаване на златното

съдържание на паричната единица по официален път. В съвременни условия ревалоризация означава официално увеличаване на

курса на дадена валута към паричните единици на другите страни.Ревалоризацията има за цел да ограничи прекомерното активно салдо на текущите сметки на платежния баланс. Тя съдейства за подобряване конкурентноспособността, за подобряване на специализацията, прави по-изгоден вноса и го стимулира. Обикновено към ревалоризация прибягват богатите страни. Дори страните с по-нисък темп на лихвения процент, за да не поставят в неблагоприятно положение останалите си партньори, периодично повишават курса на своите валути. Страна с най-често провеждана девалвация е Франция, а ревалоризация - Германия.

II. Регулиране на валутния курс на международно равнищеГлавна роля тук играе МВФ. Оценката на валутно-курсовата политика на съответната страна се извършва от фонда на базата на комплексен анализ на общоикономическото положение на съответната страна-членка на МВФ. По принцип всяка страна-членка е длъжна да провежда консултации с МВФ на две години. МВФ може да поиска провеждане на извънредни консултации, ако прецени, че страната се отклонява с валутно-курсовата си политика от общоприетите норми на поведение на валутния пазар.Освен МВФ, важно значение за регулирането имат и редовните съвещания на Г-7, както и работната група към Комитета по въпросите на икономическата политика към ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие).

13. Прогнозиране на валутния курс – икономически метод и експертна оценка. Влияние на валутния курс върху външната търговия, миграцията на капитал,

вътрешните цени и външния дълг

Прогнозиращата оценка за движението на курса има важно значение за взимането на

решения за осъществяване на дейностите, свързани с обмяната на една валута с друга. Прогнозирането на един валутен курс има за цел:

Да минимизира загубите от валутните рискове Най-пълно да се оползотворяват възможностите за увеличаване на печалбата от

евентуалните му резки колебания.Методите за прогнозиране са различни. 1. От гледна точка на времето се говори за:

kраткосрочни - обхващат динамиката на валутния курс в рамките от един до няколко дни. За този вид прогноза основни са субективни психологични фактори, които се прогнозират трудно.

средносрочни - има задача да оцени очакваните големи промени в движението на курса (определяне на критичните му точки). Прогнозирането се влияе най-силно от промени на лихвения процент.

дългосрочни - при него се очертават тенденциите в развитието на валутно-курсовото съотношение като доминиращ фактор е паритета на покупателната сила на валутата, който въздейства всеобхватно върху курса й за продължителен период.

2. Според начина на извършване има два основни метода:

икономически метод - включва прогноза, оценяваща перспективните изменения на предварително определени детерминанти на валутния курс, включени в даден икономически модел. При използването на този модел се изхожда от предположението, че динамиката на курса от минал период носи достоверна информация за неговото бъдещо развитие.

експертната оценка - що се отнася до нея, тя се прилага самостоятелно или в съчетание с други методи. Може да се осъществи в няколко варианта: на базата на промените в покупателната сила на валутите - чрез аналитична

оценка на отделните сметки и ??? в платежния баланс въз основа на прогнозирането на измененията на общоикономическите

фактори, пазарите, психологическите, политическите (влизат външно-политическата ориентация и платформата на управляващата партия). Най-общо, при прогнозирането трябва да бъде за сметка на елиминирането на реални фактори, въздействайки върху неговото движение.

Не може и не съществува метод, който да дава абсолютна гаранция. Всички оценки трябва да се приемат с известна доза условност.

1. Валутен курс и външна търговияНа първо място валутният курс влияе върху износа и вноса и това влияние е толкова по-силно, колкото по-голям е делът на вътрешната търговия в БВП. При повишаване курса на националната парична единица, равнището на цените на местните стоки, изразени в чужда валута, се покачва. Това подбива конкурентните позиции на износителите и прави по-изгоден вноса от чужбина. Търговският баланс на съответната страна се влошава. Обратен е процесът при понижаване курса на националната парична единица.

2. Валутен курс и движение на капиталаТака намаляването на курса на националната валута поощрява притока на чужди преки инвестиции и противодейства на техния износ от страната. Неизгоден става трансферът на печалба, получена от чуждестранни инвеститори в местна валута. При повишаване на валутния курс, местните лица увеличават инвестициите си в чужбина.

3. Валутен курс и вътрешни цениПри понижаване на валутния курс на националната валута вносът се оскъпява. Това по верижен път се пренася върху цените на останалите стоки. В резултат на това общото ценово равнище в страната се покачва. По такъв начин външното обезценяване на националната парична единица става причина за внос на инфлация. Паричната маса в обращение може да се увеличи и при покачване курса на

националната валута. Нарастването на потока на краткосрочните капитали в този случай поражда допълнителна емисия на национални парични знаци.

4. Валутен курс и валутен дъмпингПри понижанане на курса на дадена валута в по-голяма степен, отколкото е понижена покупателната й сила, се създават изкуствено благоприятни условия за износ на стоки чрез използването на валутен дъмпинг. Стоките се продават на международния пазар по цени, които са по-ниски от световните и в някои случаи дори и от вътрешните. Валутният дъмпинг се определя като икономическа агресия на международния пазар с цел да изтласка конкурентите от него. Загубата от ниските цени се компенсира чрез изкуствено повишаване курса на чужда валута. Изнасянето на стоки в масови количества по дъмпингови цени осигурява на износителите свръхпечалба. Валутният дъмпинг обаче не може да се провежда като дългосрочна политика, защото води до износ на част от националния доход без обратна компенсация.

5. Валутен курс и външен дългКолебанията на валутния курс променят сумата на външния дълг за страната.

Покачването на курса на валутата, в която е изразен дългът на дадена страна, води до увеличаване на неговата сума, а обезценяването на тази валута - намалява

реалния му стойностен обем.

14. Обща х-ка на валутни те сделки. Валутен арбитраж – същност и видове

Валутните сделки са свързани с плащанията по външнотърговския оборот, но в много случаи имат и самостоятелно значение. Тези операции могат да бъдат отнесени както към собствените операции на банките, така и към посредническата им дейност. За тяхното обособяване и утвърждаване са били необходими следните условия:

1. Установяване и развитие на международни икономически отношения и изграждане на световен пазар;

2. Концентрация и централизация на банковия капитал и изграждане на обширна мрежа от различни по специализация банки;

3. Създаване на високо доверие между партньорите;4. Развитие и усъвършенстване на комуникационната техника. Функции, които изпълняват тези валутни операции:

1. Набавя се необходимата валута за осъществяване на плащанията по търговските и нетърговски сделки на една страна с чужбина.

2. Регулация на валутно-курсовата политика със средствата на централната банка (емисионна);

3. Предпазване от валутни рискове;4. Използване на печалба от участващите търговски банки и кредитни

институции.Валутните операции се реализират на валутните пазари. Основните участници са физически и юридически лица, които купуват и продават валута, както и посредниците. Те са специални институти, в лицето на фирми и банки, при които се концентрира търсенето и предлагането на чужда валута. Реализирането на валутните сделки става възможно в резултат на следните фактори:

1. Валутните курсове се колебаят. Теоретично всяка страна трябва да отчита валутните си позиции към всички останали страни поотделно и глобално. Информация, обаче, за текущия платежен баланс се публикува само за онези страни, които са главни партньори на дадена страна и чиито валути най-често се използват в международния платежен оборот. Текущите платежни баланси на една страна могат да бъдат пасивни към едни и активни към други страни. В резултат на това се създават различно търсене и предлагане на една и съща валута на различни валутни пазари, което поражда и различен валутен курс на една и съща валута.

Пример: Франция има пасивен платежен баланс към САЩ. Това означава висок курс на долара и нисък курс на франка. Същевременно Франция има активен платежен баланс към Англия, което означава нисък курс на лирата и висок курс на франка и пасивен платежен баланс към Германия.

2. Трябва да се отчита стремежът на всички лица, които купуват стоки или погасяват дълг в чужбина, да получат необходимото количество чуждата валута като изразходват минимално количество от националната валута. От друга страна износителите на стоки в чужбина, както и всички кредитори, които получават чужда валута, желаят да получат срещу нея възможно най-големи количества национална валута. В резултат на различните валутни курсове на една и съща валута на различни пазари за фирмите и банките съществува реална възможност да купуват чужда валута евтино и да я продават скъпо.

3. Различен режим на валутите и валутния курс, а оттук и различна стабилност и ценност на валутите

4. Различия в лихвения процент в различните страни. Тук важи принципа: Валутният курс на паричната единица на една страна при висок лихвен процент и при равни други условия е висок. А валутният курс с нисък лихвен процент - по-нисък.

5. Освен изброените фактори влияят и други от чисто икономически характер: външноикономическо състояние на страната, темпове на инфлация, степен на делова активност, политически причини.

II. Валутните сделки се реализират чрез валутен арбитраж 1. Същност - в широк смисъл валутният арбитраж е всяко превръщане на една

валута в друга, независимо от целта и средствата за неговото постигане. А в по-тесен смисъл това са сделки, при които се извършва обмяна на валута поради различия във валутните курсове във времето и пространството. Целта е постигане на максимална валутна изгода, като под изгода разбираме:

Притежателите на чужда валута я продават за национална валута там и тогава, където и когато валутният курс е най-висок.

Лицата, нуждаещи се от чужда валута се стремят да я закупят на онзи пазар и тогава, където и когато валутният курс е най-нисък.

2. Видове валутен арбитраж В зависимост от броя на валутите, участващи в операциите, говорим за прост

или пряк арбитраж (участват 2 валути). Втория вид е сложният арбитраж (участват повече от две валути).

В зависимост от целта на операцията има: конверсионен (уравнителен) - е тази валутна сделка (покупко-продажба на

чужда валута), сключена с цел да се погаси едно задължение с най-малка сума национална валута или да се обмени чужда валута срещу най-голяма сума национална валута. При този вид валутен арбитраж началната и крайната валута се различават. При покупка на чужда валута това е самата чужда валута и националната валута на купувача.

Целта при валутния арбитраж е вземането на чужда валута и реализирането й по най-благоприятен курс чрез валутен арбитраж. Спекулативният (диференциален) се отнася до покупка на една валута и нейното незабавно продаване с цел да се извлече печалба от различията в курсовете на една и съща валута на различните пазари по едно и също време. Началната и крайната валута съвпадат като чуждата валута не е цел, а само средство за постигане на печалба.

15. Организация на валутния арбитраж и правила при валутноарбитражните

операции

Организация на валутния арбитраж - валутните операции се осъществяват от арбитражни отдели на търговската банка и на големите корпорации. Лицата, извършващи операциите са известни под наименованието арбитражисти, дилъри, камбисти и др. Тези арбитражни отдели изпълняват строго определени задачи:

Да осигуряват добра ликвидност на банките и на техните клиенти (т.е. да се поддържа равновесие между средствата, които банките дават в заем и средствата, които получават на заем по отношение на техния размер и срокове).

Да реализират от разликите в лихвения процент между заемите и кредитите оптимална рентабилност

Да не допускат и да свеждат до минимум рисковете и колебанията на валутните курсове по страни, банки, валути и срокове

Основна задача на арбитражните отдели е да следят движението на банковите средства

Банките извършват ежедневни операции по подхранването на своите кореспондентски сметки в различните страни и за целта те непрекъснато оперират с различни валути, купуват една валута и едновременно продават друга. Това означава, че част от ресурсите на банките (продадена валута) се превръща в друга (закупена валута). Така съотношението между постъпленията и плащанията или авоарите и задълженията на една банка в чужди валути определя нейните валутни позиции. Когато има равенство между постъпленията и плащанията, позициите се наричат покрити, а когато няма равенство - открити. Те от своя страна са:

къса - когато продадената валута е повече от закупената

дълга - когато закупената валута е повече от продадената

Като правило позициите на една банка към други банки-кореспонденти трябва да бъдат винаги покрити. Тук се има в предвид глобалните позиции на банката в края на всеки работен ден. През деня банките в определена степен допускат позициите им да са открити. Но за повече от един ден това се допуска само по изключение. Ако по различни причини това се наложи, при първа възможност банката трябва да покрие валутната си позиция, защото има риск от загуби при провеждането на обратните сделки. Например при покупка на по-рано продадена валута или при продажба на по-рано закупена валута, валутният курс на тези валути могат да се изменят в неблагоприятна посока. В резултат на това банката може да получи при обратна операция по-малка сума, сравнена с тази, за която по-рано е продавала валута или да бъде принудена да плати повече, отколкото при предишното закупуване на валута.

Правилата, които трябва да се спазват при осъществяване на валутен арбитраж са много важни:

Правило 1: Изключват се всички индивидуалности от работата. Налага се задължително колективна работа. Практически всички арбитражисти извършват операции едновременно по различни телефони. При всички операции курсът се променя и останалите трябва да бъдат уведомени. При съвременната комуникационна техника това незабавно се отразява на монитора.

Правило 2: Курсообразуване - една валутно-арбитражна операция до голяма степен зависи от правилното определяне на валутните курсове, по които тя се провежда. За целта арбитражистите са длъжни да правят преглед на състоянието на валутния пазар.

Правило 3: Изгодността на валутния курс. Безспорно е, че разликата между курс-купува и курс-продава (марж) е от съществено значение за валутно-курсовите сделки и за печалбата на банката.

Правило 4: Въпреки че сделките се сключват по телефона и телеграфа, те имат

задължителен и обвързващ характер и тъй като става дума за суми, възлизащи на няколко милиона. След телефона сключването на сделката се потвърждава писмено - попълват се фишове с точно определено съдържание (отбелязва се сумата, падежа, вальора - денят, от който започва да се начислява лихва по една сделка, в коя банка трябва да се преведе сумата и откоя банка може да бъде получена и т.н.)

16. Видове валутни операции. Валутен риск и средства за защита

1. Касови операции (сделки в кеш или в брой). Те са покупко-продажби на валута, която се превежда веднага, максимално до втория ден от сключването на сделката (операции “spot”-вальор). Чрез тези операции банката покрива своите потребности и тези на клиентите си от чужда валута. Освен това чрез тези операции при наличен риск има възможност за превръщане на средствата от една валута в друга и чрез касовите операции се провеждат спекулативни сделки.

Видове касови операции в зависимост от броя на използваните валути: преки сложни (многовалутни)2. Срочни валутни операции ( forward-ни операции ) - страните се договарят да си доставят определена сума чужда валута в определен срок след сключване на сделката по предварително фиксиран курс. Тук между деня на сключване на сделката и фактическото й изпълнение лежи един период от 7, 10, 14, 20 дни или 1, 3, 6 месеца до 1 година. Така се осигурява на вносителите и износителите една по-стабилна база за изчисляване на валутните постъпления и валутните разходи. Това означава, че лицата, желаещи да купуват или продават валута на срок много внимателно трябва да преценяват дали предстои покачване или понижаване на курсовете и да решат целесъобразно сключване на сделката.

3. Суапови сделки (swap) - комбинации от покупка и продажба на една и съща валута, но с различни падежи. Така при суаповите сделки определена сума валута се третира едновременно и като касова и като срочна сделка. Валутата бива продавана в брой и обратно купувана на срок или купувана в брой и обратно продавана на срок. Първата част от операцията се провежда по касов курс, а втората - по курса на срочните сделки. Сумата, която обратно се получава или продава на срок е увеличена или намалена със суаповия процент. Той изразява различията между касовия и срочния валутен курс. Тези суапови операции (двойни сделки) са удобни за банките, защото не се създават открити позиции. Суаповите операции се използват и за предпазване от валутни рискове в следствие колебанията на валутния курс.

4. Суич операции - международни стокови и финансови сделки, при които плащането се извършва като в сделката се включва минимум още една - трета страна. Суич е покупко-продажба на клирингова срещу конвертируема валута или обратното.Клирингът е форма на плащане, основана на централизирано прихващане на насрещните парични вземания и задължения по търговски и други операции без използването на налични пари. Сделката -Суич може да се извърши по инициативата на търговска фирма или на валутните власти на заинтересуваната страна. В редица случаи подбудата за извършване на Суич операции е да се заобиколят някои валутни митнически или количествени ограничения в една от страните, участващи в сделката. В зависимост от преследваната цел при осъществяването на Суич операциите, те биват:

финансови (известни още като преки или чисти). При тях става непосредствена размяна на клирингова срещу конвертируема валута или обратно - директно между банките

стокови (известни още като търговски или косвени). При тях целта на операцията е набавяне на определени стоки по клиринговата спогодба с една страна, които поради някакви ограничения или забрани от всякакъв род, не могат да се получат

по пътя на регулярния внос в рамките на действащата между страните търговска или платежна спогодба. Тези стоки се набавят чрез посредничество на трета страна, използвайки нейните търговски и валутни отношения с други страни.

Валутен риск и средства за предпазване от най-често срещаните рискове при участниците на международните икономически отношенияВсички участници в международните икономически отношения са подложени на разнообразни рискове, един от които е валутният. Валутният риск включва възможността износителите (кредиторите) и вносителите (длъжниците) да понесат загуби от промяната на валутния курс, на валутата на цената или на валутата на плащане в периода на сключване на търговски договор, до извършване на плащането. Например: Износителите понасят загуби при понижаване на курса на валутата на цената към валутата на плащане, защото се получава по-ниска стойност в сравнение с договорената. Обратното, за вносителите и длъжниците валутен риск възниква при увеличаване на курса на валутата на цената към този на валутата на плащане. Още валутен риск може да възникне във всички сделки, изискващи конверсия на една валута в друга. На риск е подложен този участник в сделката, за когото валутата на плащане е чуждестранна. За една от страните по сделката конверсията се извършва задължително. Тя може да е задължителна и за двете страни, ако те използват във взаимните си плащания трета валута.Валутният риск е толкова по-голям, колкото по-силни са колебанията на валутния курс, по-дълъг е срока и е по-голям размерът на задълженията. Затова се налагат защитни мерки. При избора на предпазни мерки се отчитат особеностите на политическите и икономическите отношения на страните, позициите на износителите и вносителите, на кредиторите и длъжниците, националните валутни законодателства, измененията на валутния курс, тенденцията в измененията на конюнктурата. Най-често се използват т.нар. защитни уговорки. По същество те обвързват размера на конкретните плащания с вероятните изменения във валутния курс. Защитните уговорки могат да имат едностранен характер, давайки предимство на кредитора или на длъжника; или двустранен характер, когато валутният риск се разпределя равномерно между участниците в сделката. При съвременни условия не се използват некласическите едновалутни уговорки, а така наречените многовалутни или мултивалутни уговорки. При тях размерът на плащането, изразен в една валута се обвързва с измененията на средния курс на тази валута към определена кошница от валути. Броят на валутите в кошницата варират от 2 до 10 и повече в зависимост от договореността между страните и целта, която преследват със сключване на валутно-защитни клаузи. Предимствата на тези многовалутни уговорки е, че включването на валути, които имат различна стойност на стабилност. Така се намалява вероятността от рязка промяна на сумата на плащане и по този начин в по-голяма степен се гарантират интересите на двамата контрагенти.Трябва да се отбележи, че защитните възможности на многовалутни уговорки зависят преди всичко от качеството на валутите, включени в кошницата, а не от броя им. В същото време разнообразието от комбинации затруднява практическото им използване, тъй като изисква системна оценка на най-благоприятния вариант за страните. Затова се пристъпва към унифициране на формите на валутните уговорки като се изграждат и усъвършенстват т.нар. стандартни валутни кошници. При тях валутните уговорки са на базата на международни колективни разчетни единици, каквито са специалните права на тираж и екюто. Още по повод на защитните мерки трябва да се отбележи:1. Изключването на валутния риск се постига много трудно и в редки случаи. В най-

добрия случай може да се предпази само една от страните2. Защитата от валутен риск предполага не неговото пълно изключване, а възможното

му минимизиране.3. Отстраняването на неблагоприятните последици на валутните рискове партньорите

постигат чрез самостоятелно използване на различни средства, чрез договор за разпределение на валутния риск или с помощта на специализирани

застрахователни компании и институти. Освен това големите банки и корпорации управляват валутните рискове като за целта си имат специални отдели, занимаващи се с тези проблеми и специални фондове, в които се зачисляват доходите от положителните курсови разлики, за сметка на които се погасяват загубите от отрицателните курсови разлики.

4. В дългосрочен план защитата от валутен риск се свързва с активната ценова политика на монополите и по-скоро с възможностите за включване на валутния риск в цената на доставените стоки.

Банките и корпорациите могат да извършват селективно управление на валутния риск, т.е. да застраховат само риска, чиято вероятност е достатъчно голяма.Най-новият вид защита от валутен риск са т.нар. валутни опции. Това са договори за покупка и продажба на определена валута на срок с право на отказ от нейното изпълнение срещу заплащането на определен размер премия. Има два вида валутни опции: (много разпространени) американски - страната по сделката има право да закупи или да продаде чужда

валута в рамките на определен период европейски - страната има право да купи или продаде чужда валута на точно

определена датаГоворим за “call” опция - дава правото да се продаде и “put” опция - дава правото да се купи.

17. Същност и елементи на международната валутна система

I. Обща характеристика на международната валутна система - исторически определена форма за организация на паричните отношения. Тя е съвкупност от правила и институции, осигуряващи валутния обмен между национално обособените стопанства на страните. Възникването на международна валутна система се предхожда от национални парични системи. Те с развитието на световната търговия постепенно обособяват специфични механизми за уреждане международни вземания и задължения. Тези механизми в последствие стават основа на национално валутните системи. Те се различават от вътрешните национални парични системи по функционалното си предназначение - обслужване на валутния оборот на отделните страни. Националните валутни системи изпълняват структурно-образуваща функция по отношение на международната валутна система. Определяща роля се пада на страните, имащи най-голям дял в международния обмен. С разширяването на световната търговия международната валутна система получава все по-голяма самостоятелност и се оформя със свой собствен механизъм на функциониране и регулиране. Исторически създалата се връзка между международната валутна система и националните валутни системи не само, че се запазва, но при съвременни условия двата типа валутни системи взаимно си влияят. Може да се каже, че международната валутна система влияе по-силно върху националните, тъй като се наблюдава засилване на процеса на интернационално преплитане на националните стопанства. Международната валутна система трябва да отговаря на изискванията: универсалност - изискването се налага, защото веднъж след като бъде

установена международната валутна система, всички страни са принудени да се съобразяват с правилата й.

ефективност - което означава, че действеността на системата се измерва от гледна точка на резултата, който тя има върху разходите по търговията.

стабилност - трудно постижимо. Трудно се постига съгласие между различните нации за това, как да бъдат разпределени разходите и ползите от прилагането на международната валутна система върху тях.

II. Елементи на международната валутна система1. Парична единица - международно платежно средство и резервна валута. Това е

базов елемент на международната валутна система. До средата на 19 в.златото се налага като всеобщ еквивалент и системата на златния еталон става международна. Тогава още наред със златото в международните плащания се използва и националната парична единица на водещите в международната търговия държави (лира, франк, долар). Ролята на националната парична единица като международно платежно средство нараства след разпадането на златния еталон. Между двете световни войни доларът и лирата заемат господстващо положение в международния платежен оборот. На Бретануудската валутна конференция те стават резервни валути. Още от началото лирата не е равностойна на долара и загубва в значителна степен качеството си на резервна валута.

За да стане една валута резервна има определени изисквания: страната-емитент трябва да разполага със значителен производствен потенциал

и големи финансови възможности валутата да бъде стабилна и държавата да бъде способна да поддържа

относителна устойчивост на валутния курс неограничена възможност на тази валута за конвертиране във валутата на

другите страни действие на развит национален валутен пазар икономически и политически превес в световната система

Понастоящем това е доларът.2. Режим на установяване и регулиране на валутните курсове. Повечето страни

възприемат златния паритет за основа, останалите установяват курса на валутата си непосредствено към долара. Това е до средата на 70-те, след което страните се отказват от златния паритет и преминават към пряко определяне на съотношенията между валутите. По такъв начин в съвременни условия за основа на курсовете служат валутните паритети, установявани по законодателен ред. Валутните паритети могат да се определят към долара, към специалните права на тираж, към екюто или към набор от валути - валутна кошница.

3. Валутна конвертируемост - при златния еталон действа класическата конвертируемост - безпрепятствена размяна на банкнотите в злато. Понятието валутна конвертируемост добива реален смисъл след ликвидирането на златния еталон. Тя означава възможността дадена валута да се разменя за друга по всяко време и без ограничение по приет от пазара единен курс. След отмяната на златния еталон и въвеждането на валутен контрол и ограничения рязко намалява възможността за конвертиране на валути. Така физическите и юридическите лица могат да осъществяват валутни операции само с разрешение на съответните валутни власти и то в строго регламентиран ред. Конвертируемостта на валутите на европейските държави е възстановена през 1958 г. Първата стъпка към възстановяване на свободната валутна конвертируемост е провеждането на конвертиране на равнище централна банка. Това означава, че частните банки и лица могат да обменят валута само чрез централната банка на своята страна и със специално разрешение. Тази форма на валутна конвертируемост е ограничена и изцяло се регулира от официалните валутни власти. Видове: валутна конвертируемост, ограничена в рамките на дадена валутна зона или

регион, се нарича зонална или регионална конвертируемост. В много случаи тя е принудителна. Икономически по-слабите страни в региона се принуждават да обвързват своите валути с валута-хегемон, да съхранят златно-валутните си резерви в централната банка на водещата страна, да се ръководят от правилата на валутната й политика и да жертват националните си интереси.

външна конвертируемост - конвертирането се разрешава само за чужди граждани (нерезиденти). Ограниченията са спрямо местните граждани.

вътрешна конвертируемост (по-висша форма) - конвертируемост за резиденти - местните граждани могат свободно да се разпореждат с паричните си средства в местна и чужда валута, както в страната, така и извън нея. За местните и чуждестранни лица важи еднакъв валутен режим.

В дейността на МВФ са известни:

валутна конвертируемост дефакто - такава форма, при която независимо от валутните разпоредби на страната валутата й се приема от международния валутен пазар за конвертируема.

валутна конвертируемост деюре - правителството официално обявява валутата си за конвертируема за страните, осигуряващи необходимите условия за провеждане на такава мярка. Подобно официално заявление е само формален акт. Валутната конвертируемост деюре няма самостоятелно значение. Тя е по-скоро юридическо потвърждение на фактическата конвертируемост

4. П равила за регулирането на м еждународна та валутна ликвидност Международната валутна ликвидност изразява възможността на отделна страна или група държави своевременно да погасява задълженията си към чужбина в рамките на общоприетите норми и правила на международните плащания. Международната валутна ликвидност има два аспекта:

количествен - който изразява обема на ликвидните средства, използвани за регулиране на взаимните вземания и задължения между страните. Ликвидните средства на съвременната валутна система се състоят от собствени средства и заемни ресурси. Собствени са резервните валути, специални права на тираж, екюто. Заемните ресурси се взимат от МВФ или от чуждестранните банки.

качествен - оценява се способността на ликвидните средства да изпълняват безпрепятствено функцията на световни пари.

Регулирането на международната валутна ликвидност изисква нейното количествено измерване. За целта се използва процентното отношение на валутните резерви към стойността на годишния внос на държавата.

5. Международни платежни и кредитни средства - по нетърговски операции плащанията се извършват главно с налични парични знаци. При уреждане, обаче, на вземанията и задълженията на физически и юридически лица, на различните страни се прилагат различните кредитни средства като чекове, менителници и др.

6. Форми на международни плащания - най-разпространени: акредитив - писмен или телеграфен ангажимент на една банка, поет по

нареждане на вносителя да изплати на износителя определена сума в определен срок срещу представяне на документи и при спазване на строго фиксирани условия

инкасо - износителят след експедиция на стоката нарежда на своята банка да инкасира чрез друга банка равностойността на доставената стока срещу предаване на документите на вносителя

7. Международни златни и валутни пазари златните пазари от средата на 70-те г. губят ролята си в международната

валутна система. На тях се извършва покупко-продажба на злато за промишлени цели, битово потребление и за спекулативни операции

валутни пазари - официални центове, в които се извършва покупко-продажба на различни валути по цени определяни от търсенето и предлагането

8. Институционални органи за междудържавно валутно регулиране - МВФ, Базелска Банка, ОИСР (организация за икономическо сътрудничество и развитие), постоянни съвещания на Централната банка на развитите страни.

18. Еволюция на международната валутна система – златен еталон; златно-кюлчев и златно-девизен; Бретън-Уудска валутна система

Еволюция на международната валутна система - в своето развитие тя преминава през няколко етапа:1. В условията на метализма, когато господства биметалната парична система, размяната между златни и сребърни пари се осъществява в определена пропорция , изразяваща съотношението между стойността на златото и стойността на среброто.

монометализъм - наред със златните монети се използват и други платежни

средства от рода на чекове, менителници и банкноти. Така при металическата парична система господства системата на златния еталон, която е първата международна валутна система. Белезите на златния еталон са:

в обращение се намират златни монети златното съдържание се установява със закон и по правило не се променя за

дълъг период от време платежните средства се разменят свободно срещу злато по техния номинал. централните златни запаси са главен резервен фонд за международни

плащания. циркулирането на злато между страните е свободно.

Златният еталон съществува в най-развития си вид до 1914 г. Първата Световна война поставя началото на отмирането му. След краха му се въвежда златно-кюлчев и после златно-девизен еталон.

2. Златно-кюлчев еталон - банкнотите се обменят срещу кюлчета от злато по установено от закона минимално тегло. Изключва се възможността за използване на златни монети в обращение и циркулирането на златото се ограничава в сферата на международните плащания.Златно-девизен еталон - се характеризира с това, че приравнената към определено количество злато национална парична единица се конвертира в чуждестранни валути, които на свой ред се обменят срещу злато. Страната със златно-девизен еталон ориентира своята парична единица към валутата на страните, в които действа системата на златно-кюлчевия еталон. Създават се условия за появата на валути-хегемони и за поляризация на държавите на водещи и второстепенни. Страни, използващи златно-девизен еталон са Австрия, Дания, Норвегия.

Икономическата криза от 29-33 г. води до пълен крах на златно-кюлчевия и златно-девизния еталон. През 1944 г. в Бретанууд се прави международна конференция с 44 държави. Полагат се основите на международната валутна система, която започва да действа след Втората световна война и функционира близо 30 години.3. Бретануудска валутна система. Принципи:

утвърждаване с международно споразумение статута на резервните валути (долар, лира - макар, че не е равнопоставена с долара ). По същество Бретануудската валутна система е известна като златно-доларов еталон.

въвеждане система на фиксирани курсове на националните валути. Страните декларират паритета на валутата си в злато или долари по избор и не могат да го променят без разрешение от МВФ с повече от 10 %. Валутният курс също не трябва да се отклонява от паритета с повече от 1 %.

Възстановяване режима на валутна конвертируемост, т.е. валутите се разменят едни срещу други. Отменят се валутните ограничения, въведени преди войната.

организира се междудържавно регулиране на валутните отношения и по-специално за управление на платежните баланси.

механизмът на вземане на решения в международните институции за валутно регулиране е в зависимост от ролята на отделните страни в световното стопанство и в международната валутна система.

Самата международна валутна система преминава два етапа в развитието си: доларов глад - страните от западна Европа се нуждаят от възстановяване

стопанствата си след Втората световна война. Нужни са средства за производство. Те са могли да дойдат от САЩ (най-малко пострадала от войната). Тези страни нямат долари и златните им резерви са малко. САЩ обявяват програмата си за помощ; отпускат се кредити за европейските страни за закупуване на нужното оборудване и организация на производството (план Маршал). Все още нямат източници за получаване на долари. Страните постепенно се стабилизират и започват износ на техни стоки, срещу който получават долари. Така постепенно доларовият глад изчезва.

доларов излишък - САЩ имат 67 млрд. долара в европейските страни. Възниква опасност от натрупване на евро-долари. Златните резерви на САЩ не могат да

покрият тези книжни долари. Това е отказ от едно от основните положения, върху които се гради международната валутна система - задължението на американците да снабдяват пазарите със злато. Към това се добавя и световната икономическа криза от 1974 - 1975 г. Разкъсва се и връзката между златото и долара. Златно-доларовият стандарт се ликвидира и доларът става чисто книжно-парична валута. Предприемат се редица мерки на МВФ страните: решение за девалвация на долара (намаляване на златното му съдържание)

По-късно валутите започват свободно да плават. Официално крахът на Бретануудската валутна система се прогласява в Ямайка, петата сесия на МВФ, където се взема решение за преминаване към нов международен валутен механизъм и се поставят основите на съвременната структура на международната валутна система.

19. Съвременна структура на международната валутна система. Международен валутен фонд

Съвременната международна валутна система и МВФ. Принципи:Ямайските валутни споразумения влизат в сила от 1 април 1978 г. Оказва се, че валутният механизъм подлежи на доизграждане. Съвременната структура на международната валутна система може да се разглежда като сложен конгломерат от стари и нови принципи.

(наследен) поддържане на валутна конвертируемост (наследен) запазва се регулирането на валутните отношения на междудържавна

основа. За целта се засилва регулиращата функция на МВФ, като се създава и нов орган - Съвет на МВФ на равнище министри на финансите на страните-членки

съчетаване на колебаещи се и фиксирани валутни курсове. Страните могат да изберат системата на валутния курс, както и базовата валута. Те могат да преминават от една в друга система на валутен курс, като уведомяват МВФ.

издигане ролята на т.нар. специални права на тираж. Златото се елиминира. То става стока, която може да се реализира на свободния пазар. Официалната му цена е премахната. Няма златни паритети, но златото остава в резервите на централните банки.

Специални права на тираж - кредитни документи или право на една страна да получава заем от други страни-членки на МВФ. Тези права не съществуват във веществена форма като банкноти или монети. Те са счетоводни записи по специална сметка в МВФ. Количеството на емисията им предварително се съгласува между страните-участнички и се разпределя пропорционално на квотите им в МВФ. Тези права нямат покритие. Не се правят вноски в злато или конвертируема валута, а се образуват на основа на кошница на валутите на 16 страни въз основа на съответния дял на страната в световния износ за определен период от време. СПТ се използват главно от правителствата чрез централните и международни банки. Тези права могат да се използват в 3 случая:

при операции за погасяване дефицита на платежния баланс при регулиране на платежните отношения на двустранна основа при извършване на операции, отразявани в общата сметка на МВФ

Специалните права на тираж изпълняват функциите на резервно и платежно средство.

На Бретануудската конференция се взема и решение за създаване на първата международна институция за регулиране на валутните отношения - МВФ. Основните му задачи са:

да съдейства за стабилността на валутите и за поддържане на валутния им курс да осъществява мерки за поддържането равновесието на платежните баланси да подпомага установяването на многостранна система за осъществяване на

плащанията между страните по извършваните от тях текущи операцииФункции на МВФ:1.КредитнаМВФ дава на страните-членки заеми за уравновесяване на платежните им баланси. Операциите по получаването на заема са покупка на чужда валута или на специални права на тираж. Тя се извършва от страна-членка със собствената й валута. Всяка страна, ставайки членка на МВФ, внася квота състояща се от 25 % вноска в конвертируема валута и 75 % в национална валута. На тази основа страните могат да използват финансовите средства от МВФ в рамките на т.нар. резервен транш и чрез 4 кредитни транша.

Резервен транш - разликата между авоарите на МВФ във валутата на дадена страна-членка и сумата на нейната квота. Резервният транш се използва автоматично и безлихвено.

4 кредитни транша - всеки от тях е 25 % от квотата на съответната страна. Използването на първия транш е най-либерално. Той може да се придобие наведнъж чрез пряка покупка на чужда валута или чрез договаряне на stand-by кредит, който се предоставя на части със срок 1 година. Останалите 3 транша, наречени горни кредитни траншове, почти винаги се уреждат като stand-by кредити и за тяхното получаване задължително се изисква аргументирана обосновка, изразяваща се в изработването на стабилизационни програми.

2. Регулативна регулиране на валутните курсове осигуряване на либерализиран режим на международните плащания предприемане на мерки за въздействие върху международната валутна

ликвидност3. Консултативно-техническа

изпращане на екипи от експерти организиране и провеждане на консултации по различни въпроси

Икономическа интеграция и интеграционни общности

I. Същност на интеграциятаII. Европейски съюзIII. Европейска валутна система

I. След Втората световна война най-забележителното явление в развитието на икономиката е интеграцията. В тази идея държавите виждат възможност за бърз икономически подем и стабилизиране на разстроените от Втората световна война икономики. Интеграционните процеси задълбочават общественото разделение на труда, което прекрачва националните рамки и се превръща в международно разделение на труда. Тласък за развитие на икономическата интеграция дават научно-технологическите революции. Не е без значение разпадането на колониалната система, както и оформянето на бившия социалистически блок. Интеграцията се развиват преди всичко в западна Европа, за което съществуват обективни и субективни обстоятелства:1. Шокът предизвикан от революционните процеси в съзнанието на хората след

Втората световна война е най-силен тук.2. Идейно-политическата атмосфера след Втората световна война е много

благоприятна.3. Всички западноевропейски държави зависят в голяма степен от външната

търговия, т.е. импортната им квота е висока, взаимната им обвързаност е силна.Икономическата интеграция не трябва да се смесва със силно развитата система от тесни икономически взаимоотношения, съществуващи на основата на деловите отношения между фирмите, които отразяват стихийното развитие на международното разделение на труда. Интеграцията започва, когато обичайните икономически връзки се допълнят с междудържавни съглашения за създаването на междудържавни и наддържавни икономически организации и институции за регулиране на икономическите взаимоотношения. Икономическата интеграция има строго регионален характер. За нейната поява и развитие съдействат частно-монополни връзки и взаимоотношения. Те подготвят почвата и благоприятстват развитието на регионалната икономическа интеграция. На свой ред тя дава тласък на международното разделение на труда. Така икономическата интеграция е процес, в който участващите стопанства обединяват управленските си институции и законодателствата си в областта на икономиката и политиката. Участващите държави възприемат общи правила на поведение и във взаимоотношенията си се съобразяват с тях.

20. Европейски съюз – възникване, ръководни органи, цели. Развитие – Маастрихтски договор

I. ВъзникванеПървите проекти за обединяване на Европа са от 15 век. Но едва през 50-те години на 20 в. се осъществява обединяването на редица страни в Европа с образуването на Европейска икономическа общност. Възникването на Европейската икономическа общност се предшества от редица стъпки като:

1. Учредяването на ГАТТ (22 страни) - сключване на споразумение за премахване ограниченията в търговията

2. Създаването на европейски платежен баланс, свързан с Базелската банка за международни плащания

3. През 1951 г. в Париж се подписва договор за Европейско обединение за въглища и стомана с участието на 6 страни - Франция, Италия, Холандия, Белгия, ФРГ и Люксембург.

4. На 25.03.1957 в Рим същите 6 страни подписват договор за създаване на Европейска икономическа общност и Европейска общност по атомна енергетика ( ЕВРАТОМ ). След това Европейската общност за въглища и стомана заедно с Европейската икономическа общност и Европейската общност по атомна енергетика са известни под името Европейска общност. В нея влизат високоразвити страни, което предопределя значителните темпове на икономически растеж в следващите години. След което започва постепенно разширяване на общността.

Първото разширяване е, когато страните стават 9; през 1972 г. влизат Великобритания, Дания и Ирландия

1981 г. влиза Гърция 1986 г. влизат Испания и Португалия

За тези 12 страни през 1993 г. влиза в сила Маахстрийтският договор и Европейската общност става Европейски съюз (ЕС). Следва ново разширяване.

1994 г. влизат Австрия, Швеция, Финландия.Така ЕС включва 15 страни. Норвегия отказва да влезе в ЕС в резултат на проведените два референдума.

Кандидати за влизане в ЕС са: Турция, Малта, Кипър и страните от бившия социалистически блок. II. Ръководни органи:

1. Икономическа комисия (комисия за европейско сътрудничество). Тя е постоянен изпълнителен орган, назначен по съгласието на правителствата на участващите страни с председател Жак Сантер.

2. Съветът е съставен от по 1 министър от всяко правителство3. Събрание, образувано от представители на парламентите, което е със

съвещателни функции.4. Съд - решава споровете между отделните страни-членки, между ЕС и страните,

между институциите и отделните индивиди, или организациите в общността, в това число оплаквания от страна на служители на ЕС.

5. Европейска инвестиционна банка - има за задача да кредитира мероприятията за слабо развитите страни, както и да участва при модернизацията или трансформиране на най-крупните предприятия с оглед нуждите на общия пазар. Основните цели на страните подписали Римския договор са изграждането на интеграцията на 2 етапа:

1 етап - на по-късен стадий - като икономически съюз

2 етап - като политически съюз

6. Политическото обединение се илюстрира чрез Европарламента - орган с консултативни и контролни функции към Европейската икономическа общност, създаден по силата на Римския договор. От 1979 г. Европарламентът се избира чрез пряко и всеобщо гласуване. Всяка страна при избора прилага въведената в нея национална избирателна система. Седалището е в Страсбург, а в Брюксел е сградата, където заседават комисиите. Европарламентът не може да приема закони, но: има право на вето върху много от решенията на Комисията за европейско

сътрудничество и на Съвета на министрите може да отхвърли изцяло или да променя до 30 % финансовите бюджети,

представени от Комисията може да анулира и одобрява договори между ЕС и други държави.

Европарламентът и Съветът на Европа са различни институции. Съветът на Европа е създаден на 05.05.1945 г. и е първата европейска политическа институция.

7. Комитет на министрите на външните работи - участват депутати от парламентите на страните-членки. В съвета на Европа има 5 политически групи, които представляват интересите на консерваторите, либералите, демократите, социалистите и радикалите.

III. Задачи на Европейската икономическа общност по отношение на икономическия съюз:

1. Изграждане на единна митническа политика, а по отношение на трети страни, тя да бъде унифицирана

2. Стремеж за създаване на единна земеделска политика3. Регулиране на потоците от капитали, услуги, стоки и движението на работната

сила. Това са т.нар. 4 свободи.В средата на 80-те години 3 важни събития отбелязват началото на качествено нов етап в развитието на Европейския съюз.

1. Приемането на т.нар. бяла книга през 1985 г. съдържа над 300 законодателни акта, регулиращи условията за постигане на 4-те свободи.

2. През 1986 г. влиза в сила т.нар. Единен европейски акт. С него се предизвикват изменения в учредителните документи на Европейския съюз. Основното, което се цели с този документ е изграждането на единния пазар. Освен това за първи път се въвежда понятието икономически и валутен съюз и се увеличават пълномощията на парламента. Изменена е процедурата за вземане на решения. Те се вземат с квалифицирано множество.

3. На 07.02.1992 г. в Холандия - Маастрихт 12 страни подписват договор за ЕС. Този договор предвижда трансформирането му в икономически, валутен и политически съюз. Според Маастрихтския договор ЕС си поставя 3 основни задачи:

1. Европейски вътрешен пазар, създаването на който трябва да бъде завършено до 2000 г.

2. Да бъде формирана единна външна и отбранителна политика3. Изграждане на политика по вътрешните дела и добре оформена

институционална структура на ЕС

21. Европейска валутна система – елементи и перспективи за развитие

Съгласно чл.104 от Римския договор се определя стратегията на валутната политика на страните-членки.

Европейската валутна система в своето развитие преминава през 2 периода:1. Преходен - 1958-69 г. По негово време се отстраняват ограниченията при износ

на капитали, след което се осъществява по-нататъшна либерализация на движението на капитали. Създават се два общи финансови и кредитни института - Фонд за развитие на задморските страни по територии и се изгражда окончателно Европейската инвестиционна банка.

2. Разделя се на два етапа от 1969 до 1978 г. - създава се Фонд за краткосрочно кредитиране, Фонд за

средносрочно кредитиране, функционира и Европейски фонд за валутно сътрудничество и Европейски фонд за регионално развитие.

от 1978 г. до сега - характеризира се със създаването на Европейската валутна система. Започва с подписване на споразумение за Европейската валутна система, което влиза в сила от 1979 г.

Европейската валутна система е изградена върху три основни стълба: Европейска валутна единица - централен елемент на Европейската валутна

система е валутната единица - екю. По начина на образуването си екю е производна валута. Тя е съставена от валутите, влизащи във валутната кошница. Делът на отделните валути във валутната кошница се установява в зависимост от частта на страните-членки на ЕС в общия обем на взаимната им търговия и произведения в общността БВП. Като правило валутният дял се преразглежда през 5 години. Валутната кошница може да се промени и за по-къс срок, ако се установи, че има отклонение с 25 % от първоначално

определения й относителен дял в кошницата. Всяко изменение на състава на кошницата се извършва със съгласието на всички страни-членки. Същевременно страните от ЕС са внесли 20 % от резервите си в злато и долари в Европейския Фонд за Валутно Сътрудничество като покритие на екюто. Това определя своебразието на емисията на екюто, която е комбинация от национални и колективни емисионни източници. Екюто изпълнява основните функции на международни пари:

Мярка на стойност - т.е. екюто е стойностна единица на официалните органи в ЕС при определяне цените на селскостопанската продукция, както и при търговски операции между фирмите

Платежно средство - при учредяване на възникнали задължения между централните курсове при покупка на необходимата валута от Европейския фонд за валутно сътрудничество, при осъществяване на интервенционни операции и в частния платежен оборот.

Като резервно средство - използва се и като средство за мултивалутни уговорки при застраховане от валутен риск

Механизъм за регулиране на валутните курсове - всяка страна установява съгласуване с останалите партньори на централния курс на своята валута в екю. На базата на тези централни курсове се изчисляват двустранните паритетни курсове. Допустимите отклонения са в размер на +/- 2,25 %. Задържането на колебанията на пазарните курсови съотношения в предвидените граници около паритетните курсове се осъществява чрез интервенционни операции, които се извършват във валутите на страните-членки на ЕС, а не в долари.

Кредитна система - тук се включват: извънредно краткосрочно финансиране на страните-членки. Това

означава, че те получават кредити за неограничени суми за срок от 45 дни.

краткосрочно кредитиране - имат право да получат кредити в срок от 3 до 6 месеца с право на продължаване до 9 месеца.

средносрочно кредитиране - срок на ползване от 2 до 5 години специален фонд за кредитиране на сума 6 млрд. екю, създаден през 1981 г. за подпомагане на страните, имащи трудности в платежните баланси в следствие на увел. цените на нефта.

ЕВРОВАЛУТЕН ПАЗАР

През 1988 се създава комитет “Делор” и една година по-късно той представя (план) доклад “Делор” , който съдържа програма за създаване на икономически и валутен съюз на общността.

Валутният съюз се определя като зона, в която съвместно се осъществява политика, насочена към постигане на общи макроикономически цели. За създаването му се предвиждат 3 условия:

1.Пълна и окончателна конвертируемост на валутите2.Интегриране на банковите и други финансови пазари и пълна либеризация на

движението на капитали. Това става реалност със създаването на единния пазар.3.Ликвидиране границите на колебание на валутния курс и окончателно

фиксиране на паритета на валутите. Това условие е много трудно реализуемо. На 11.12.1991г. в Маастрихт се взема решение за създаването до края ня века на икономически и валутен съюз в рамките на общността, преходът към който предполага 3 етапа:

I. 01.07.1990г.- 01.01.1994г.Основни черти:

а) участие на всички парични единици на Европейския съюз в механизма на съвместно колебание на валутния курс в рамките на европейската валутна система на

база на нормални граници на колебание (но те не са уточнени) б) премахване на ограниченията по движението на капиталите в) въвеждане на процедура, наречена многостранно наблюдение на

икономическата политика на страните-участнициПрез този етап в евровалутната система се включват Великобритания, Португалия и Испания. В средата на 1992г. Великобритания и Италия официално излизат от евровалутната система, а останалите страни рязко разширяват колебанията на валутите от 2.25% до 15%.

II.01.01.1994г.-1997г. - създава се т.нар. ЕВИ (Евровалутен Институт) със седалище във Франкфурт-на-Майн. Неговата задача е да съдейства за укрепване на сътрудничеството между централните банки на страните-членки, за засилване на координацията на валутните политики с оглед осигуряване на ценова стабилност и да наблюдава и контролира функционирането на евровалутната система. Предвижда се създаване на т.нар. Евровалутна система на централните банки. Тя ще включва Европейската Централна Банка и централните банки на страните-членки. Европейската система на централните банки ще определя и провежда паричната политика на общността, ще държи и управлява валутните резерви на страните-членки и ще съдейства за гладкото функциониране на платежните баланси.

III.предвижда се да започне от 01.01.1999г. с цел въвеждане на единна валута - евро - и създаване на Европейската Централна Банка.

22. Същност и характеристика на многонационалните компании. Видове.

Многонационалните компании представляват относително автономна форма на международни икономически отношения. Те са производствено-икономически структури и са самостоятелни фактори на международното търсене и предлагане. Следователно те включват следните характеристики:

1. Една или повече страни изграждат производствена единица със сравнително глобални мащаби на дейност

2. Мащабът на производството е такъв, че позволява предимствата на националните производства от гледна точка на специализация, технология, трайност на международното сътрудничество да се реализират най-пълно.

3. Създават се условия за многостранно съчетаване на интересите на страните при използване на капитала, труда, както и при разпределението на дохода и риска.

4. Междунационалните компании използват т. нар. трасферни цени. Те са вътрешните цени, които се използват за сделки между полусамостоятелни подразделения на многонационалните компании. Трасферните цени могат да бъдат под или над пазарните цени. Целта на използването им е свеждане до минимум на плащаните мита или прехвърляне на печалба от страна с по-високо данъчно облагане към страна с по-ниско данъчно облагане.

В литературата се разграничават многонационалните корпорации и транснационалните корпорации. Многонационалните корпорации се определят като компании, чиито капитал е притежание на собственици от различни страни (например англо-холандската групировка “Роял-Дъч-Шел”).Транснационалните корпорации са еднонационални. Собствеността и седалището им са в една страна, но имат филиали в други страни на света (“IBM”) Главната цел на многонационалните компании е получаване на ползи от съществуващи различия в стойността на капитала, в работната заплата на различни страни, в управленския опит. Положителните страни при създаването на многонационалните компании са: 1. нараства производството и потреблението в света

2. те са оръдие за разширяване и задълбочаване на международното разделение на труда

Отрицателни страни: 1. подриване на програмите за социално-икономическо развитие на страните на пребиваване2. намеса във вътрешните работи и външните връзки;3. корупция;4. политически скандали; 5. организиране на държавни преврати и дори пряко участие в тях.Тези отрицателни последствия от дейността на многонационалните компании принуждават да се търсят механизми за регулиране на дейността им. За целта се използват международни организации (МВФ, Световна търговска организация, Организация за икономическо сътрудничество и развитие), както и се разрешават международни правила за регулиране поведението на многонационалните компании.

Причини за създаване на многонационалните компании1. получаване на по-производителна технология2. възможност за ползване на по-голям пазар (включват се пазарите на страните

участнички, както и на трети страни) 3. икономия на транспортни разходи чрез разполагане на многонационални

компании на най-подходящото място в зависимост от характера на произвежданата продукция

4. възможност за пряко използване на основните суровини 5. използване на различията в националното регулиране на икономиките 6. получаване на изгода при поддържане на разнообразие във формите на

сътрудничество при условие на политическа нестабилност или когато се провеждат икономически реформи

ВидовеСъществуват различни видове многонационални компании според различни критерии.1. според големината - определя се от броя на заетите и от капитала2. според сферата, в която се изграждат

- за производство на стоки- за производство на услуги- за производство на интелектуални продукти и други

3. според вида на капитала, върху чиято основа функционира многонационалното предприятие и според възможността за обособяване на инвестиционна от производствена дейност- предприятия с действително функциониращи филиали (международни

предприя- тия за използване на суровини и работна сила)- предприятия с дял на права на чужда собственост (предприятия, свързани с

портфейлните инвестиции, географското разсредоточаване на риска при нови инвестиции)

4. според правната си форма- акционерни дружества- дружества с ограничена отговорност- холдинги (дружества, чиято цел е да участват в управлението на други

дружества и обикновено те не се занимават с производствена дейност)

23. Икономическо въздействие на многонационалните компании. Регулиране.

Ефекти Икономическото въздействие от дейността им се класифицира в 2 групи - преки и косвени.1.преки

технологични ефекти в смисъл, че тук се включва една специализация и коопериране в производството, след това повишаване на технологичното равнище на ключовите отрасли на икономиката (химическа промишленост, автомобилостроене) и накрая усъвършенстване на териториалната структура на икономиката в национален и регионален мащаб.

производствени ефекти; тук се включват т.нар. инвестиционни ефекти и ефекти от използването на работната сила. Към инвестиционните ефекти се включват привличането на допълнителни финансови и материални активи, диференциация на капитала по отношение на отделните производства, нарастване на дела на по-ефективните от тях. Ефектът от използването на работната сила се състои в промяна на работната заплата. Той се определя от възможността за използване на по-голямото предлагане на работна сила, от където произтича намаляването на работната заплата. Към този ефект се отнася създаването на нови работни места и увеличаването на квалификацията на работната сила.

управленски; определят се от глобалната стратегия на националните компании, от възможността за пряк и частичен контрол на компанията върху международните предприятия.

търговски - увеличаване на продажбите, както и по-пълното задоволяване на потребностите от определени видове продукция.

2.косвени - не се проявяват непосредствено и краткосрочно. Те намират израз в промяна на икономическото благосъстояние, на заетостта, на доходите. Към тези ефекти се отнася и т.нар. вторичен отраслов ефект, един от които е замърсяването на околната среда, както и абсорбирането на социалните ефекти вместо тяхното решаване.

Най-нови тенденции в транснационализацията на световната икономика:1) японските корпорации се превръщат във водещи износители на капитал след

извоюваните от тях конкурентни предимства в редица технологични отрасли. Причината за това са изключителните иновационни способности но японските фирми.

2) изключителната активизация на дейността на западноевропейските транснационални корпорации.

3) американските транснационални корпорации, без да напускат световната арена, пренасят акцента върху дейността вътре в страната. Това са районите на т.нар. Триада - САЩ, Западна Европа, Япония. В нея е концентрирано повече от 80% от световното производство и потребление на продукция на наукоемките отрасли, определящи благосъстоянието на страната (напр. автомобилостроене, самолетостроене, химическа промишленост и други). Триадата има най-високи темпове на технологичен прогрес, свидетелство за което са количеството на регистрираните патенти (81%, регистрирани в Япония от чужденци се падат на другите два региона от Триадата. В САЩ този показател е 84%, в Германия е 57%, в Великобритания - 55%). Фирмите, разработващи най-нова технология, която се явява уникална, са длъжни да я продават в други райони на Триадата, което от една страна намалява разходите за реализация, а от друга страна в международния обмен се включва нова технология.

4) транснационалните компании са намалили капиталовите си вложения в развитите си, при други равни условия, отрасли, защото са ги концентрирали в развитите страни, отчасти поради намаляващите темпове на растеж на развиващите се страни (изключват се новите индустриални страни). Предпочитат се развитите страни, защото все повече се съкращава делът на разходите за работна сила в общите производствени разходи. Доходите, получени за сметка на използването на по-евтина работна сила в чуждестранните филиали се уравновесяват с по-големите транспортни разходи за доставка на компоненти от фирмата-майка в развиващите се страни и за доставка на готова продукция на пазарите. Оттук

създаването на чуждестранни филиали в развитите страни се оказва по-целесъобразно, отколкото в развиващите се страни.

Поради изключителната роля на транснационалните компании, те и държавата започват да действат като съюзници. Транснационалните компании са водещи в развитието и управлението на световната икономика, защото се опират на подкрепата на своите правителства. Държавата, от своя страна, счита, че успехът на нейните транснационални компании на световната арена е условие за осигуряване на независимостта им. Оттук връзката между държавата и транснационалните компании все повече подрива свободната игра на пазарните сили. Отначало в рамките на националната икономика, където “националните шампиони” се защитават от външна конкуренция. След това на международно равнище, където благодарение създаването на мрежа от алианси, конкуренцията става все повече вътрешно-фирмена. В крайна сметка целият свят осъзна, че едрите предприятия и мрежите им стават институциите, които управляват световната икономика.

Алианси се създават между промишлени компании, както и между тях и университетските центрове. А при съвременни условия се създават още консорциуми в ключови отрасли на промишлеността с цел разработване на нови технологии и тези консорциуми съдействат за развитието на конкуренцията, докато сливанията, характерни преди тях, я унищожаваха. Освен консорциумите се създават съвместни предприятия от фирми на страни от Триадата, когато стратегията на фирмите-партньори е еднаква или поне съпоставима.