О, Windows !

Три дена храбро инсталирахТрих, слагах, регистрирах.Не тръгваш и не тръгваш сам,показваш само син екран.

Първо ми съсипваш FAT-a,преминавам през Format-а,но не стига таз беля,нов дял трябва да ти заделя.

Хоп, пак не се получиработата се закучи,драйвер някакъв незнаен,искаш в цикъл най-безкраен.

С Wizard-а отново споря,но не мога да го сборя.Нямам Plug And Play модем,разбери го бе кретен.

Изнервям се, та чак треперя,CD-то искам да намеря,та да тръгнеш най подир,а не под DOS да пиша Dir.

Уж тръгна, пуснах Service Pack,О, не – ще инсталирам пак.Най-после посред нощ,използвах софтуера лош.

На сутринта от шлаката изрових,процесор спечен и пророних:Да бе мирно си седяло,не би от Setup умряло.============================

О, Програмиста!

Три деня млади програмистикак кода разравят. Project менажеритрепетно повтарят крайния срок.Пристъпи ужасни! Дванайсетий пътАЙПИ-то се чупи дебъг-а ревеFunction подир Function! Class подир class!КТО безумно сочи schedule-а пък и вика:„Работете! Да ви еба в мърдите!”И кодерите цъкат със псувни сърдити„Да ебах!„ гръмовно офиса разпра.А шефът отвърна с друг вик: ЕЛА!И с нов дъжд програми, patch-ове АЙДИ-та;програмистите наши, оляни с кафета,пишат и кодират, без идент, без ред, всякои

1

гледа само да бъде напред и проект завършентой да предаде, и един check-out повеч днес да отчете.Мониторите трепкат. Server-и бръмчат,User-и гневни по телефона звънят; -Идат като тигри, бягат като овции пак се завръщат; Доволни търговцикат охлюви ближат на шефа гъзът,не сещат ни чест, ни достойнство, ни смут.Вечерта настъпва, в офиса студ.Три дни кодират, но помощ не иде,от никъде взорът надежда не видии шибаният hard счупи се пак.Нищо! Ще започнат пак отначало: от scratch- от разпечатките мазни излезли от ксерокса.Клиентите идат; всички нащрек са!Последният дедлайн вече е настал.Тогава Кьосето, project manager,ревна гороломно: „Слушайте прасета,до два часа искам компилирани .EXE-та!на нашия team шефът поверипроекта, клиента и жена му дори!”При тез думи силни програмистите морниочакват с досада клиентите болнибесни и шумещи! О, геройский час!Админът намира open source .т(о)г(ъ)злокализация липсва, СА-а помага,make-а се чупи, конфигуре-а забравил,но сладката радост проект да сдадатщо годе работещ, за пореден път,подтикна наще герои чудесни,да paste-нат във help-а и няколко мръсни песни.„Началникът нервно сега нази гледа,този бъг какъв е: кой ще разбере,да бе пуснал strace-а поне!”Няма коментари! PERL-а obfuscate-нат!Всеки CVAR глобален, през 5 реда GO TO,кой ли не остави ръцете си – срам!шест човекочаса потънаха там.„Ебете export-а!” – някои си изкряскасто и девет реда хвръкнаха завчаскаи без т’ва никoй така не разбра,че Жоро ги писа на пяна глава!Клиентите псуват, друг път не виделитоолтип-ове жълти със фонтове бели,и въздуха цепят с отчаян вик.Боят се обръща на смърт и на щик,търговките наши като скали твърдиклиентите срещат със силиконови гърдиредуцират цените в свирепа сеч,като виждат, че номерът не минава веч...Но вълни от нови проекти дивашкизаливат, потапят отдела юнашки...Йоще миг... Source Safe-а вцепени се кат пън.Изведнъж BSA пристигна със гръм.

2

..................................И днес йощ Клиентът, щом софтуера хваща, спомня тоз ден темен, псува и препраща славата му дивна като някои ек от форум на форум, от човек на човек!============================

Писмо (Ти помниш ли ...)

Ти помниш ли на Apple-а роднинитеи флопитата, пълни с лепкав мраки онзи див копнеж по пловдивкинитеи едрите звезди в Благоевград.

Ти помниш ли поне един от нас,небръкнал с Fixer-а във диска,там дето DOS-а е на власт,там дето CATALOG-а се разлиства.

Ти помниш ли как някак много бързони тикнаха компютър във ръцете.Опомнихме се. Късно.В драйва имаше дискета ...

Ти помниш ли как в нас полека-лекасе вливаше уискито със лед,изстиваше в чинията бифтекаи дисковете пак не бяха в ред.

А там – високо във небето чуднона Motorola чипове летяха,ИЗОТ-ски принтер пак трещеше до полуда,екранът бе зелен и непонятен.

Ти помниш ли, как зяпнали PC-тоси изтощавахме очите всяка вечер.Момиченца се цупеха сърдито,но ние бяхме импотентни вече.============================

Прощално

Понякога ще идвам в паметта тикато неканен и нечакан вирус.Не ме оставяй ти отвън във буфера,hard disk-а не заключвай.

Ще влезна тихо, кротко ще се инсталирам,ще потанцувам някъде по FAT-аи след това ще те елиминирам.А който иска да ти пише доктората.============================

3

Залюбило ми е XP една 386-ка

Залюбило ми е XP 386-кaзалюбило, та застенало ми„Ох, ти, сладка любов моя,защо си ми толкова нежна,твоя корпус е бял и изправен,монитора ти излъчва омайна светлина.Ела със мене старика,ела да правим комуникация.

Засмяла се 386-катасмеха и, като звук модеменнадменно K-байти разбърква цели„Ах и ти, бедни ми ПравкоКаква комуникация искаш да правимслед като малък е твоя Hard-дискмалък, 10 мегабайтовМалка е и паметта ти256 Ka БайтаКаква синхронизация,толкова си бавен, Правко мори.

„Ех, ама и ти тайванко,казало ми XP-тоаз може и да съм старстар и бавенала чист съм драга мояне са ме мърсили ръце глупавиръце на секретаркине са се докосвали лакирани ноктидо мойта клавиатура.Мене use-ва ме момче младославно момче, юначевирус той написаи по света тръгна.

„Изстенала ми 386-катаАк, правко ма, любими,ти ли си този,който дойде във мечтите мина бял кон, на Horse Virus.

След два дена издъхнали и дваматадвамата един до другзащото както е известнолюбовта унищожаваи вирусите също.============================

4

Балада за програмиста

Не човек а желязо,изсъскал агентът фашист.Тихо мъртвият казал:„Не, Програмист!”============================

Ода геймъра

...Ако ли мале, майко ле,жив и здрав стигна до базата,жив и здрав с телепортер в ръка,с отряд лични киборги,напети в дрехи метални,със знаци златни на чело,с неутрон-бластери на рамо,и термални гранати на кръста...Тогава да ша знайш, майко ле,че съм игра тотално приключил,приключил още превъртял,извънземни дезинтегрирал,мирът в галактиката възвърнал,галактиката, още Вселената......Ако ти кажат, че азе,паднал съм от заряд пронизан,иди майко у домаи холограма покажина мойте клонинги невръстни,да помнят и те да знаят,че и те са донор имали,но донор им падна, загина,затуй, че донор не траяпред извънземни глава да скланя,сюрмашко тегло да гледа!Кажи им майко да помнят,да помнят мене да търсят;Бяло ми месо по планети,по планети и до комети,черни ми кърви в Космоса,Космоса, майко, черния!Дано ми найдат бластера,бластера, майко, скенера,и дето извънземен срещнатсъс скенер да го засекат,а пък със бластер дезинтегрират...============================

Връщайки се запъхтянаВечерта веднъжЕми листинга накиснаВ есенния дъжд

Флопи стърже, мишка бяга

5

В цъфналата ръжЕми байтове оплакваВ есенния дъжд

Еми влиза в къщиВ есенния дъждСяда пред PC-то в къщиВечерта веднъж

Еми щрака POWERДискът спира изведнъжЕми пламва цялаСтавало е неведнъж

Alt-Control-Delete натискаЕми вечерта веднъжИ мониторът изпискваДим изпуска изведнъж

Ако някой мапне някойВ интернет веднъжТо дали ще знае всякойДе кога веднъжНякого е хакнал някойВ есенния дъжд============================

Историята на 5-те Bad User-а

Имало нявга в далечна страна,пет потребителя с грижа еднакойто каквато защита откриеДа я Debug-не. Да я разбие.

Ала след 200 свалени защититръгнали те да си острят зъбитепосле се сбили, извадили ножкрая на петия user бил лош.

Четири User-a с нисък аccesпасли трева от един BBS.Ала SysOp-a натиснал alt-L,бързо четвъртия User помел.

Третият User стартирал ИГРА.Скоро обаче забила се тя.Докато схване каква е белята,стария Еди оправил му FAT-a.

Вторият User Debug-вал със плам.Ала мониторът казал му: БАМ !!По небесата дискети летят,тъжно парцали на пода горят.

6

Първият User бил нежна душане издържал тъй самотен в светаклавиатурата смело провесилс нейния кабел бял се обесил============================

Нета спира (СитиЛан рулира)

Нета спирапо народната мъдрост"Хората умират,банки банкрутират..Но СитиЛан рулират!"

Цяла сутрин аз се взирамвъв Мозилабез да спирам...

Нета спира-аy,нета спира,а СитиЛан направо-оооо,направо ни рулира!

Техникът ви защо се бавине може ли да го оправи?

Нета спира-ау,нета спира,а СитиЛан направо-о,направо ни рулира!

Айде жица!

Туй маце в чата ме фиксираама не може да ме сканира.Що?Нета спира-ау,нета спира,а СитиЛан направо-о,направо ни рулира!

Шт-т-т, тихо, тихо!

След много биране се сърфира,шото шефа ше те стопираи ша ти гледаме-е сеира!А СитиЛан направо-о,направо патрулира!

Веднъж в живота-а се умира,дано да не е шот нета спира-а.Нета спира-ау, нета спира,а СитиЛан направо-о,

7

направо ни рулира!

Нета[спира!]Нета[спира!]Нета[спира!]Нета[спира!]===================

Ода за Алкохола

Ето - аз пия,пуша,живеяи момичета любя(тъй както умея)С жената през чаша се гледаме строгои боря се с нея до колкото мога.

С жената сме в разпра,но ти не разбирай,че мразя жената.Напротив, напротив!Дори да умирам,жената с грубителаски циничниаз пак ще обичам!Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачатвъжетои питат:"Как, искаш ли час да не пиеш?"Веднага ще кресна:"Свалете,свалете!По-скоро свалетеи бутилката ми донесете!"

За него - Алкохола -направил бих всичко.Преборил бих мечкасам в гората,бих се спуснал в бездна дълбока,самичък бих търсил Ламята жестока.

Но все пак ще чувствамприятния гъдел

8

да гледам какалкохолът жълтее.Все пак ще чувствам приятния гъдел,че още ще има, че още ще пия.

Но ето, да кажем,вий вземате - колко? -капчица уиски от моята чаша,бих ревнал тогава,бих ревнал от жаждакато ранена в сърцето пантера.

Какво ще остане от мене тогава?Миг след грабежаще бъда аз трезвен.И още по-яснои още по-право -миг след грабежаще бъда аз нищо.

Може би искатеда я сразитемоята чашав дните пиянски,моята чашаи утре ще бъдепо-пълна, по-люта.

А как ще щурмувате, моля?С бучка лед?Не! Неуместно!Рестото ми върнете!

Той е брониранздраво в шишето и бронебойни патрониза негоняма открити!Няма открити!======================

Ода за пръднята

Пърдете, братя, без стеснение!Не се измъчвайте от зор.Защо ви е ограничениетам, дето нужен е простор?Защо ви трябва да се стискате?Пръднете си със силен глас.Със тон и тембър, както искате -

9

тенор, сопрано или бас.Пърдете бавно, във андантеили в алегро, в ритъм жив,или нежно, мазно, тип „глисанте",ту рязко - във речитатив.Пръднята е физиологияи рядък кавалерски жест.Във нея няма демагогия,а доблест, рицарство и чест.По принцип тя е облекчениев хранителния ни режим,затуй без свян и притеснениепърдете да се напърдим!Пърденето е ценно качествои имай винаги предвид,че тя е здраво доказателство,че нямаш ти апандисит.Пръднята, братя, дар божествен е,че само здравий гъз пърди,а щом е гръмка и тържественатя никак, никак не смърди!Пръдни и ти веднъж: в живота си,госпожо, без да се срамиш!Аз знам, че всяка нощ в леглото сити без стеснение пърдиш.Пръдни със мен, приятел, здравата,пръдни със мен във ритъм жив,и виж - създали сме в държаватанов самодеен колектив...!========================

Ода за срането

В този тъй прекрасен денДа ви приветсвам умилен,Да ви пожелая гръмогласноВ живота всичко най-прекрасно.Но какво може да ви предложим:Любов, пари и красота......Всичко туй е суета.Липсва ли ти сал едничко -Махни с ръка и плюй на всичко.Едничко щастие е под небето -Това е мили мой срането!Срането ободрява,Срането подмладява,Срането туй е всичките блага.Сери да ти стане драго,Сери в кухни,Сери в спални,Сери в зъболекарски чакални,Сери, сери и ако щеш гъза си съдери!Отидеш ли и ти на сняг,На пухкавия сняг се изсери!

10

Със зор разтягай си халкатаИ слушай как шуми гората.В Дунав - газейки рекатаСери направо във водата!Оглеждай дупето си бялоВ това немирно огледало.Но може запек да те хване,Срането мъка да ти стане,Тогава много не мислиИ бързо с пръст в гъза бръкни.Чак тогаз ще разбереш,Що блаженство е да сереш.Представи си цялата земяПокрита с тънък слой лайна.Тогаз подай си ти главатаНякъде измежду лайнатаИ ако няма място на ЗемятаИди с се изсери на Луната.========================

Ода на студента!

Жив е той, жив е!Там под юргана,потънал в мисли лежи и пъшка.Студент със поглед забит в тавана,студент от лекции свикнал да кръшка.

От една страна декан го ръчка,от друга съвест на две строшена,очи тъмнеят, глава се люшка -зер не е пил вода студена!Лежи студентът, а в механатанещо го силно, страстно влече,хлебарка скърца нейде в кревата,а му се вече яйцето пече.

Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни!От института ще да замине и този студент.Но замълчи сърце! Тоз,който мързел е по природа,той не умира.

Него жалеят баща и майка – цялата рода.Без жал пилеят сухи парици -като са майка и баща овчици.Tой ще да ги до гроба стриже.Вуйчо владика – юнашка птица – за братов син ще се погрижи.

Настане вечер. Печка затлее.Колеги пълнят квартирата тясна.Познат засвири, тълпа запее,„На есен с песен”, юнакът кресна.

11

Родни колежки с дивни пременичудни, прекрасни танци поемат.И потанцуват с лица засмени,па при студента дойдат та легнат.

Една му уиски налива бърже,друга му вино бяло прибавя,трета го в уста целуне бърже,а той я гледа мила, засмяна.

„Кажи ми, татко, де е файдатаот тез студентски гладни години?Да смуча ази твойта заплатадорде ми кефът не попремине.”

И плеснат с ръце та се прегърнат,и с песни тръгват из махалата.Вървят и пеят, дорде осъмнат,дорде си найдат нейде белята.

Но съмна вече.А под юргана спи си студентът.Ще рече човек, че вред е рано,а времето скъпо тече ли, тече============================

Опълченците в Дупница

О, Дупница!Трета победа как ЛукОйл ви взима,феновете трепетно повтарят, а Марек ревът.Пристъпи ужасни, днес за трети пъткак ЛукОйл ви бие и фенове се кланяти кръв волейболна пак се пролива.Сервис след сервис, ас след ас.Северин велики сочи купата паки вика "Газете! Вие сте велики!".И ЛукОйлци тръгват с викове сърдитии "Победа" гръмовно залата разпра.Агитката отговори с друг вик "Ура".И нов дъжд от блокове, сервис и ас,ЛукОйлци обляни в пот пак сервират.И пак марешка защита с блок пробиват.И гледат как да излязат напред.И ръце геройски топката посрещат.И на Марек третото място отреждат.Виковете екнат, фенове реват.Центрове налитат, точки падат с гръм.Идат като тигри, бягат като овции пак се завръщат велики ЛукОйлци.Като лъвове тичат по тясно поле.Не сещат ни жажда, нито умора.И гледат как Марек пак да умре.Щурмът е отчаян, отпорът е лют,

12

трети път как се борят, но помощ не иде,Марек от никъде надежда не види.Последният напън вече е настал.Тогава Северин, наший генерал,ревна гороломно: „Млади ми ЛукОйлци,венчайте отбора с лаврови венци!На вашата сила фенът повериКупата, борбата и себе дори!"При тез думи силни ЛукОйлците гордиочакват геройски Марешките ордибесни и шумещи! О, геройски час!ЛукОйлци намират нови надежди тогаз.Силите липсват, но волите траят.Марек се пречупват - ЛукОйл остаят.И сладката радост до край да извървят,пред цяла България, тоз славен пътс една точка юнашка и с една победа.„България цяла сега нази гледа,Купата високо е: ний ще я съзрем,ако не утраем - тука да умрем!"Няма вече сили! Има хекатомба!Всеки удар точка, всеки сервис - бомба.Всеки блок е удар, всяка душа - плам.Всяка надежда за Марек умря там.„Мачкайте, момчета!" Северин изкряскаи сервиси кат бомби хвръкнаха завчаска.Кат демони черни над марешки роякбележат, блокират ЛукОйлци пак.И Марек тръпнат, друг път не виделив едно да се бият с ЛукОйлци големи.И въздуха цепят с демонски вик.Борбата се обръща, сервис като щик.Героите наши, като скали твърди,набезите срещат с железни си гърди.И хвърлят се с песни в свирепата сеч,като виждат харно, побеждават веч.Йоще миг ще падне заветния хълм.И ЛукОйл свали Марек с гръм!!!...............................................................И днес йощ щом фенът песен захваща,спомня тоз ден бурен, шуми и препращаславата на ЛукОйл като някой екот зала на зала и от век на век.==============================

Умри, народе закърнели!

Умри, народе закърнели,светли бъднини не заслужаваш ти,със свойта простотия, таз сила нова,ти всичко хубаво затри!

Умри, не си за тоз свят годени малкия Ганьо у себе си убий,

13

че от длъжност неизменна водени Бога шута ще ти бий.

Напред, Азис ще бъде слънце,което във душите грей,напред, ни стрък трева ще видиштам, гдето българин живей.

Несвестен си и си безсрамен!О, излез от историята веч,духовно оскверни земите,които някой завладял е с меч.

Тъй българите, мои братя,съсипваха живота си,щом настоящето е тъй непоносимо,Бог да е при мен на старини!

България потъна в лайнана достославний тоз рушвет,а ний в борба за хлябавършим подвизи безчет…

Да, родината ни годинипресветли преживя,герои имали сме ние,но имената са забравени. Ура!

Време е поне писмеността нашада научим, народе мил,стига само алкохолътмозъците ни е пил.

Че настъпва тежко скотско времеи какво ще правиш ти, балканский син?Покоряваш се като магаре,без дори да поискаш вазелин.

А вий, които цяло племеповлякохте из мъртвина,по-добре въжето си теглетеи отървете тоз народ и таз страна.

Невярващи във права вяра,сеятели на подкупи измамни,така и не видяхме ваш’та мяра,лица все високопоставни.

Бъдете все към туй вий устремени,о, продажници безброй,отци на родното паденье,как да ви гръмне няма кой?

Но българинът ще живее

14

във всенародна нищета,псувнята мощна ще се леес годините докрай света!=====================

Опълченците на Сесията

О, книжка!Три деня млади студентикак учебник ги брани. Изтерзани устатрепетно повтарят дефиниции с рев.Пристъпи ужасни! Дванайсетий пътформули лазят към ум замъглени с цифри обстрелват студента смутен.Тема след тема! Въпрос след въпрос!Зубрач безумний сочи конспекта паки вика: "Учете! Тук ви е съдбата!"Колеги го погват с викове сърдити,но той им отвръща с друг вик: "ура!"...Три дни веч се мъчат, но помощ не иде,от никъде взорът надежда не види...Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх -кат тайни агенти притихнали в мрак.Изпитът иде: всички нащрек са!Последният напън веч е настал.Тогава Кълвачев, наший зубрачревна гороломно: "Млади студенти,венчайте Алма Матер с лаврови венци!На ваший ум доцент поверилекции, конспекти, себе си дори!"При тез думи силни студентите гордиочакват геройски заветния час!Пищови дописват, листи разлистват,сърце разтуптяно в гърдите беснееи сладка радост – докрай да препишатпред комисия строга на тоз славен чин,с една ръка ловка – славна десница!"Ректорат цял сега нази гледа,тоя риск голям е, но куражът не мре -ни доцент, ни декан може да ни спре!""Грабвайте пищова!" – някой си прошепнаи букви и цифри плъзнаха завчаскакат демони черни над белий чаршаф,и бягат, редят се, като жив рояк!И професори тръпнат, друг път не виделиведно да пишат зубрач и кръшкачи въздуха стрелят с поглед корав!Изпит се обръща на борба в своя пик,студенти безстрашни като скали твърдипогледи остри срещат с железни гърдии се фърлят с песни над поредния листкато виждат харно, че преписаха веч...Йоще миг – ще дойде заветния час.

15

Изведнъж професор обявява изпитний крайс гръмотевичен глас!..............................................И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща,спомня тоз ден бурен, мълви и препращаславата му вечна като някой екот студент на студент,век подир век!-----------------------------------------------------------------------------------Посвещава се на всички бивши, настоящи и бъдещи студенти.=========================================================

Бялата гостенка (темата де)

На кандидат-студентитебезбройните робина родното образование.

Над сънния Люлин, прибуленс воала на здрач тъмносин,безоблачен залез запалисред нашите учени главипожар от злато и рубин.==============================

Борбата е безмилостно жестока

Борбата е безмилостно жестока.Борбата, както казват, е епична.Завърших. Друг ще ме смени и... толкоз.Какво тук значи някаква си личност!

Изпит, и след изпита – във ВУЗ-а.Това е толкоз просто и логично.Но не влезеш ли – с каква покрусаще платиш на частния паричките...==========================

Завръщането в бащината къща след уморителен ден втора смяна

Да се завърнеш в бащината къща,когато вечерта смирено гаснеи тихи пазви тиха нощ разгръщада приласкае морните и каталясали.Кат бреме хвърлил черната умора,що училищните дни ти завещаха –ти с плахи стъпки да се вмъкнеш в дворапред гостенин очакван радост плаха.

Да те посрещнат хиляди задачи

16

и сложил чело на безсилно рамо,да чезнеш в техните усои здрачнии дълго да повтаряш „Мамоо, мамо...”Смирено влязъл в стаята позната,и пуснал леко силните колонкида шепнеш тихи думи в тишината,впил морен поглед в своите иконки:тъй няма да дочакаш мирен заник –до трийсти още много път ще има...О, скрити вопли на печален странник,напразно спомнил си ваканцията мила!==================================

Опълченките на Пишка

Нека носиш йоще срама по челотосинила от бича, следи от леглотонека кура люти от дни на позорда копне кат мотика в твой заден дворнека пишката да влезе във гъза ти меканека вътре се надърви некаи дори майка ти стара има меракда я гръмна с моя патлакнека да ме сочат курвите ехиднисчупенте путки и дирите от кръв са виднипо гъза ти още от патока старнека 20 см да ти бъдат дарНека. Но аз знам че влизам плавнов твоя сочен задник, мазен явнощо гордо разтърсваш твоите гърдии в нас чувства силни, не, не си ходизащото там нейде отвъд човещинкаташа ти го набия ази до черватаиздига се някой див чутовен свръххуй покрит със бели косми и със къдрав мъхедър и немит, като паметник огроменслагам ти го аз за споменщото знам че твойта шутка ша дивейоще два кат моя да огрейи едно ебане голямо първичнода не свършва, да е безграничнощото просто не ми го побира умъткак ще поемеш тоз едър прът============================

О, Пишка!

Три деня младите пърджиникак дупката бранят. Девствени долинисе мъчат да откажат на кура реватпристъпи ужасни! За първи пътгъсти косми из буйната нивахуя ми пробива у младата сливаи ташаци я стелят и кръв я залива.

17

Пура подир пура! Ташак след ташак!И Хасан безумний смуче клитор паки вика: „Смучете! По-горе са гърдите!”и езици тръгват с обици пробитида сучат яко, но хуя путката разпраи химена падна с мощен вик: ураи с нова сила струя сперма гърмьеоплеска шутката във кървии ебане голямо без любов без редвсякой гледа да се изреди най-отпреди цици женски на хуй да изложии мома турската чикия да предложиПушкалата си гърмят курвите реваттечности се сипят и падат и плющятплачат като тигри ебат са като овцино малки са още за тея орловции на всеки от нас е хуя надути ще положи голям и тежък къртовски труд.Щурмът е отчаян, отпорът е лютТри дни веч се ебат но помощ не идеот никъде путката оргазъм не видии с всички сили еба без страхда видя аз путкенския крахда и покажа откаде произлиза сексаи че всичките курви нащрек саПоследният напън вече е насталтогава шутката малка заприлича на парцали плисна вълноломно кат вода от менции опръска всички с тез тенденцийда и го набиват поверинеска утре и на великден дорипри тез думи силни пърджините гордиочакват те всички наш'те полови ордибесни и шумещи и със гръм и трясще се чува отвсякаде само пляс пляспрезервативите липсват, но пишките траяткурвите малки девствени не остаяти сладката радост до кокал да опратс това да запомнят те тоз пуст първий пътс таз кръв течаща ти стана тъй бледахуя ми твойта шутка отблизо гледано тя шутката не ще го съзрещото на парцал заприлича и тъй най-добреняма вече болка остана само цомбамежду краката ти сигурно е гръмнала бомбав главата компот а долу е пламщо литри сперма изчезнаха там„Грабвайте момата” някой си изкряскане пускайте я още фанете я завчаскаебете и анално и пишки в рояктръгнаха към ануса като живи пакИ курвите тръпнат кат невиделии сички те големите патки взелии бузите цепят със демонски вик

18

ебането се обръша на смърт и на щикпишките наши като скали твърдиглистите срещат, курвенските пърдии фърлят се те във свирепата сечот тоз гъз не остана гъз вечи едноокия змей се изхвърля дивашкикурвите малки гълтат юнашкибялата течност с венерин хълми не насмогват, оплисква ги с гръм....................................И днес йощ щом курва подхванаспомням тоз ден бурен и пак се захващамда я разпоря и пак да се чуй еки всички да знаят че и аз съм човек.============================

Граждани

Не плачи, майко не тъжи, че станах ази гражданин,гражданин, майко чиновники тебе клета оставих да ми гледаш, мале кокошкии бели, вакли агнета.Измина, мамо година,изпращай, майко сланина,изпращай чушки, доматии за харчалък бутайте с тати.И кажи ми какво да правя като взех жена гражданка,с очи синьо – зелени, с алени устни червени,с мини ми къса поличка и проклета душичка.На мене ми, мале, додеявсе по барове да ходиме,парите да си харчиме,парите, майко, всичките за тези скъпи гердании секси вносни колани.Седмият месец изтече,бебето се довлечеи то реве, скандира, всички точки обира.Затова сме, мале, решилигражданка да те направим,да къпеш, да повиваш, бели пелени да переши на опашки да си почиваш.А тате на село да бачка,мискет и памид да мачка,да яде репи, марули, да носи свински царвули,за да ни купи 'Жигули'.И тогава, мале, с колатаще дойдем на село с жената.Къща да продадеме,апартамента да обзаведемеи вас живи да погребеме.На мене ми стига тая наградада каже нявгя жената'Умряха точно навреме, когато ни отгледаха децата'.============================

19

На Песен на Н.Й. Вапцаров

В храсталака – враг стаен.В храсталака – мрак и изстрел.Той лежи във джип ранени през тъпа болка мисли.Право стреля – ще умра,във гърдите ме улучи.Хеликоптерът сегагде ли перките си суче?Банката – не ще изтрайборсата ще ме прежали.Ще прежали то се знай,но другарите едва ли...Службата ми бе добра –под пагон изкарах свойта младост.за пагона на честтатрудих се аз не нахалос.Много дивеч повалихв градове, села, чукари.Дай вода, вода ми дайпадам, дръжте се, другари!============================

О, Lidl

Ооооооо, Людееееееее !!!Три часа как тълпите чакатда отворят магазина. Панелките сивитрепетно повтарят на тълпата ревът.Пристъпи ужасни! Тринайсетий пътгъсти орди бутат количките дивои тела се блъскат, и кръв се пролива.Псувни и попържни! Хора кат животни!Журналист безумний снима входа паки вика:”Търчете! Дайте си парите!”И пенсиите тръгват с викове сърдити,и „Напред!” гръмовно въздуха разпра.Магазина отговори с друг вик: „Ела”!И с нов порой от псувни, проклятия и попръжнипенсионерите наши, оплискани с кърви,бутат се и блъскат, без сигнал, без ред,всякой гледа само да бъде напреди с количка тича стръвно, та да можеедин банан по-вече в нея да сложи.Колички се чупят. Тълпите ревът,талази налитат, мачкат се, пищят; -Вият като вълци, бутат се кат овци,и пак се натискат; българите простикат свине тичат, кой бос, кой обут,не сещат ни жега, ни жажда, ни студ.

20

Щурмът е отчаян, персонала – труп.Три часа веч продават, но помощ от нийде,на работний ден край се не види,а тълпи пенсионери пак фърчат към тях.Нищо. Те ще бачкат и честно, без страх -кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.Простаците идат; всичките нащрек са!Поредният напън пак е настал.Един пенсионер, кат обезумялревна гороломно: „Бананите свършват,мандарините също! Затуй ли се блъсках и толкоз синини?Таквоз нещо не помня от войната дори.”При тез думи страшни, безумните ордисе втурнаха люто през тесните портигневни и шумешщи! О, безумен час!Тълпите озверяха напълно тогаз,бананите липсват, краставици същостоката свършва – тълпата преливаи гневни, безумни по рафтове висят,пред цяла вселена, в тоз забравен кът,за една покупка, за малко далавера.„По новините България нази ще гледа,репортаж ще има, тя ще ни съзре,ако не си купим: да мрем по-добре!”Няма вече нищо! Има хекатомба!Всяка стока цел е, купувача – бомба,всяка крачка – удар, всяка душа – плам.Прахове и мръвки изчезнаха там.„Грабайте млеката!” – някой си изкряскаи пенсии полумъртви фръкнаха завчаскакат демони черни покрай празний рафт,катурят, струпалят полуживи пак!И персонала тръпне, друг път не виделихора как се бутат, бедни, озверелии въздуха цепят със просташкий вик.Пазарът се обръща на бой и за мигпенсиите наши, кой от кой по-болнисе фърлят да докопат храните отровни,като виждат харно, че се свършват веч . . .Но вълни не спират от орди дивашкиграбят и се бутат все така – юнашки . . .Йоще миг – ще затвори тоз магазин.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .И днес йощ нета, щом тема зафаща,спомня тоз ден бурен, пише и препращаглупоста му дивна като някой ек,от форум на форум и от век на век!============================

Чорко Тотев Тарантупски (шмекер)

Яйченца на очиТигана пак цвърчиС яйченца на очи!

21

Две пържени яйцаза моята душа!Сега!Сред глад и във неволиСтомахът ми се моли...Яйца!И на очи...А келнерката пък мълчи...Уви!А тя жена...И боже, то каква!Бюст, бедра...Чак секва ми дъха...А тя във кръчмата – сама!Едва се мъкне и трополи,А мен червата ми се молят!И глад!А пък там във кухнята отзад..Готвачът се сусолии яйцата ще пресоли...И той с едни очи..Ала сърце – мълчи!Уплашен, стървен и в неволяКакво да сторя – ще се моля!И гледам нейните ръце...Но замлъкни сърце!То София голям е град,и срам е да умра от глад!В таз кръчма и в неволяприпадам веке – ще се моляЯйца!Че то парите ми едваза две изпържени яйца!Душа!Вече крепи се едва...И ето идват в булото от параИ в несвяст си аз повтарям..Яйца!Две пържени яйца!И на очи!А чалгата звучи..Келнерката с яд ги трясна!Добре, че питката е прясна!Взе окъсаното леФчеДе ти кефче...Папам топлите яйца...Душа!Добре, че ги измолихЧе тъй бях тръпен и в неволя...И ето дъното светнаИ по-чудесен е света...Сега!============================

22

На прощаване

Не плачи, майко, не тъжи,че станах азе метълче,метълче, майко, бунтарче,та тебе клета оставихза първо изродче да жалиш!Но кълни, майко, проклинайтаз турска мазна чалгия,дето нас млади пропъдипо тази тежка Вселена –да ходим, да скитаменемили, клети, недраги!Аз зная, майко, мила съм ти,че може млада да загина,ах, утре кат преминапрез тихи бял Космос!Но кажи какво да права,кат ма си, майко, родиласъс сърце метълско, бунтарско,та сърце, майко, не траеда гледа чалгар, че погубвародна България:там, дето аз съм пораслаи първа песен изслушкалатам, дето гаджето якокоса си веешеи с оназ яка усмивкапого играеше;там, дето братя метъличерни чернеят за мене!...Аз, мале – майко юнашка!Прости ма и веч прощавай!Аз вече китара нарамихи с микрофон тичам в ръкасрещу чалгарин безверни.Там аз за мило, за драго,за теб, за братя метъли –за него ще се залова,пък..., каквото китара покажеи метъла, майко, юнашка!А ти 'га чуеш, майнольо,че метъл пропей над гради метъли вече наскачат,ти излез, майко-питай гиде ти е Вани остало.Ако ти кажат, че азепаднала съм от чалгарин убита,и токаз, майко, не плачи,нито пък слушай хората,дето ще кажат за мене

23

„нехраниметъл излезе”,но иди, майко, у домаи с сърце всичко разкажи,на мойте братя недорасли,да помнат и те да знаят,че и те сестричка са имале,но сестра им падна, загиназатуй, че чалгар не трае,пред чалгар глава не скланячалгар кат пей не гледа!============================

О, Спирка!(почти по Вазов)

О, движение славно,о, мрачно движение.Дни на борба с лакти,с юмруци, с коленье.Епопея тъмна, позната и вам,в която и ази съм участвал сам.

О, Спирка!..три часа тълпи недоволникак рейса щурмуват... Квартали околниуплашено тръпнат на боя с ревът.Пристъпи ужасни, не знам кой си пътгъсти орди лазят в утринта мъглива.Tела изтерзани потта ги облива.тласък подир тласък, рояк след рояк.Контрольор разсърден спира рейса паки вика: “Долу от вратите!”.И ордите слизат с викове сърдитии аларма страшна въздуха разпра:“Как не ви е срам бе?! Аман, до кога?!”И с нов дъжд от думи, крясъци, заканиза вратата гледа всякой да се хване,изтерзани кости в рейса да намесии една колежка назад да измести.Виковете екнат, смазани реват,масите налитат и падат и мрат.Идат като тигри, падат като круши,и пак се налепват отвън по сто души.Няма веч оръжие, има хекатомба.Всеки чадър меч е, всяка чанта – бомба.Всяко нещо – удар, всяка душа – плам...Чанти и чадъри изчезнаха там.“Грабвайте телата” – някой се изкряскаи един кондуктор изчезна завчазка.Като демон черни над черни рояк,а тълпата ревна и напъна пак.Ремаркето беше прилично на пещ,задушно и пълно със въздух горещ,с миризми ужасни, с кондукторски вик:

24

“Сгъсти се напред”, остават без клик.Майките пищяха уплашени, бледи,притиснати здраво от едри съседи,борбата кипеше отвътре, отвън,на всички в очите блестеше огън.Болнави и здрави от различни раси,викаха, пищяха, деряха гласа си,взимаха участие в последния бой.Майката мълвеше “Чадо, не се бой,ритни тоя чичко в тлъстия тумбак”и детето рита, рита здраво пак.И старата баба, що едвам се люшканякого в ребрата с бастуна си мушка.Попът някак страстно девойката стиска –Боже, прости му, той без да иска!Шофьорът зарадван и цял засиялизбира къде е най-гъстата кал,на рейса внезапно той удря спирачка –за сетен път всичко добре да омачка...........................................И днес йощ легенди навред се разправяткак паметник бронзов на нас ще поставят:високо издигнат, останал по потник,на беден, изстрадал, пътуващ работник====================================

Две хубави уши

Две хубави уши,пачата от прасе.Две хубави ушивкусни са нали?Не искат и не обещават тестомахът ми се моли,прасе,стомахът ми се моли!

Стомахът ми се моли,прасе,стомахът ми се моли,не искат и не обещават те!Вкусни са налидве хубави уши?Пачата от прасе,две хубави уши.========================

Две кървасяли очи. Душа на пиянде

Две кървасяли очи. Душа на пиянде- в две кървясали очи; – главобол, псувниИскат само едно кафе...Душата ми се моли,пиянде,

25

душата ми се моли!Защо ли пием кофти алкохолище пия утре пак от тяхбез да ме е срам и страхБез да ме е срам и страх-ще пия утре пак от тяхЗащо да не пием кофти алкохоли.Душата ми се молипиянде,душата ми се моли...Искат само едно кафе! –Две кървясали очи. Главобол, псувниВ две кървясали очи. Душа на пиянде.==========================

АЙ ЕМ Българче

Ай ем българче. Обичамнаште маунтинс зелени.Българче да се наричам –ит из фърстли джой фор мене.

Ай ем българче. Фром Кричим.Днес ай лив ин Саут Дакота.Тук май мадър енд май чичоправят мъни в бизнес готин.

С ТИРА-а чичов отпътувахна петнайсет, сиреч – фифтийн.Моят чичо с гърлс търгува,мадър бачка в клуб фор стриптийз.

Бът ай българче оставам,по душа, сърце енд боди.Невър няма да забравябрадърс Кирил и Методи.

Май народ из вери древен!Май народ из вери твърд!Ай ем българче. Форевър.Чак до финиш ъф ъ уърлд.==========================

Аз съм българче

Аз съм българче обичам,да летувам на море.Българин да се наричам,тука хич не е добре!

Син да бях да чуждо племе,в ресторанта всеки ден,щяха да намерят времеда сервират и на мен.

26

Бих се запознал свободно,с много хубави жени.Всичко българско и родно,щеше да ме оцени.

А сега на ум за мене,всеки си мълви-в „наще планини зелени”„тоя що не си върви?”==========================

И аз съм българче

Аз съм българче, но в кризамайка мен ме е родила,та народът се изнизаот родината ми мила.

Аз съм българче. Изсичамнаш`те планини зелени.Доларите най-обичам -първа радост са за мене.

Аз съм българче свободно.В демокрация живея.Всичко българско и роднодо троха ще разпилея.

Аз съм българче и раснаднес, във борческото времеи България е тясназа апашкото ни племе.================================

Десет малки българчета

Десет малки българчетаработиха добре,съкратиха го едното,сега са девет те.

Девет малки българчетаполитиката увлече,до министерство се добра еднотои осем те са вече.

Осем малки българчетапо тъмни улици вървяха,килъри застреляха едното,седем само оцеляха.

Седем малки българчетаот болницата ни намигат,

27

шест излязоха обаче -за едно лекарствата не стигат.

Шест малки българчетастъпиха на уличния лед,подхлъзна се еднотои ето ти ги пет.

Пет малки българчетаземеделци бяха,потоп отнесе го едното,четири само оцеляха.

Четири малки българчетана гости у комшиите били,потурчи се едното,върнаха се три.

Три малки българчетаживееха не зле,но сега са само две -едното пенсия не взе.

Две малки българчетаза бизнес си мечтаятс ДПС и СДС игра едното -издигна се и то накрая.

И едно малко българче,тук останало само -изсели се, горкото,и вече няма ни едно!========================

О, Щипка

О, Щипкатри деня виси на баба ми прането на въжетоа отдолу турците тръпнат , щ`от виделикак се бият ризи, гащи и фанели.„Хвърляйте бикини”,някой си изкряска.Кюлоти и боксеркифръкнаха тогазка,че и панталони-да им пазят страх.Ризи и блузони-на къде без тях.И чарапугащилитнаха кат птициоставяйки голи, голенички„девици”==========================

28

Да се завърнеш...

Да се завърнеш в бащината къща,когато гроздето на вино се превръщаи старците пенсиите са взели..когато слънцето залязваи всяка мацка те примамвасъс страст от пещерски кристали..и мека топлина излъчва дедовата кръчма..==========================

КРАСУТЪ/ромска поема/

Нищу нямаши ми фчера,ставам сутрантъ,ф углидалуту са зверя:Бря, чи красутъ!

Викам сигур са чалдисах,туй ни мой съм аз.Смятай кат са начирвисами са нагласа!

Тъй пу нощник и терлици,с чорлава кусамязам кат на убавицаф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях са,цъках със език,плюх са дан са уручасам -тъй са възхитих.Дъл на пустуту глидалуса яви дифект!?Тъй да съм разхубавяла...А, сига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки -как навън ш' въря?Момцити ку са натръшкаткату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,с китка у ръка;с тос акъл зер за три патки,кату заблеста...

И къдету койт' ма срещни -пламна, изгуря

29

ф разни помисли пугрешни...Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,сигур йощи спаи ми са е присънилабуйна красута.

Скуркузъбел съм, мийясну -ич дан ма съзреш,щот ут толкува прикраснус,мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипитъй връз мен кат дъж...Някуй тряа да ма ущипи!(пу възможнус мъж!)============================

Циганчета

В Емил Марков расли, коне в парка паслиЦиганчетаВ Люлин се внесли, паркета изнеслиЖив е той, жив е! Там на бостана,лежи и пъшка, и пъпеши тръшка,дините реже, без да се порежеи домати лапа, без да се оцапа!============================

КУРВИАДA

Поема пасторална,по сюжет - банална,донякъде - лиричнаи доста неприлична..ПРОЛОГВъзпей, о, музо ти делата,възпей гърдите и кракатаи подвизите най-достойни,и сладострастия безбройни,възпей ти тази Месалина,най-първа в нашата Родинаотдала целий си животна хуй, държава и народ!Позна тя курове достойни,мъже различни и безбройни,но пичката и яка волнане бе от никого доволна.И най-накрая тя приес магаре да се наебе.Но тоз въпрос ще се разгледа

30

във епилога най-последен.

ПЕСЕН ПЪРВАв която всеки ще узнайнещо за един ратайи за куреца му - екстра марка -боздуган на Крали Марка.Това във турско е било,живял ратай в едно село,високо нейде във горитепод облаците и скалите.Живял той в хижа сламеницасъс свойта щерка - хубавица.И бил той сетен сиромахи нямал грижи, нямал грях,овчици две, една козичкаи сладкогласна магаричка.Това бил целия му род,това бил целий му имот.На ръст бил нещо като мене,но влачел курец до коленеи знаели за него всички:моми, невести и вдовички.И никоя от този крайне давала на тоз ратай.Една, едничка там му дала,родила щерка и умряла.Останал пак самин вдовецаи нямал вече що да клеца.Отгледал женското магареи почнал него да товари.Хрисимата магаричкастана негова женичка.

ПЕСЕН ВТОРАв която се разказваза девойката ЦветанаКакто казахме преди -тя в балкана се роди.Майка й умря тогавана зелената мораваи на малката девойкасложиха коза за дойка.Със децата си играеше,от козата си бозаеше...Към десетата годинадетството и попремина,извисила стан - топола,а пък да я видиш гола -вълна къдрава и гъстаот чатала - чак до кръста.Долу пък между бедрата -

31

пичка розова - два ката -гюл трендафил у саксия...А за циците и в пазваи до днеска се приказва,топли, трепетни и бели,и с две пъпки напращели.Дупето - алал и вера,само с него кариератя направи в Истамбулщом султанът туй дочул...(но за туй ще смогнем пакда разкажем със мерак.)Очи черни и красиви,клепки палави, игриви,от небет шекер по-вкуснибили сладките й устни.Гледали я все в кракатапопа, кмета, кехаята,вземали й мярка леко,ала само отдалекои по тази гиздосиядялкали си те чикии.Та нали била маленка,ни на хоро, ни на седенка,не познала сила мъжка,ни ергенска твърда дръжка.А гърдите й корави -не стискали ръце здравии младежите от махалатане й препипвали бедрата.Един ден по икиндиятатко й - чобан Илияпоприседнал на врататаи казал на дъщерята:"Слушай, дъще, време станада ми бъдеш ти отмяна.На ти гега, на ти свирка,па стани и ти пастирка!"И на утро към горататръгнала сама моматаи козичките подкаратя към горската кошара.

ПЕСЕН ТРЕТАтук във нашата поемасе явява нова тема -за седмината овчари,що за пичка загорялии пастирката Цветанакак бе първи път ебана.Гори безкрайни се простират,потоци бистри там извират,тревата буйна е и гъста,

32

нагазиш ли - покрива кръста.Живели там във мир в горатаовчари седем при стадата.Те били здравеняци цели,но женска пичка не видели.Най-малкият от тях бил Бойкос лице сияйно кат девойка.Веднъж във гъстата дъбраваСтоян почнал да го ебава.Дошло му малко нанагорно,но сам поискал си повторно.И после двамата на смянаебавали се със Стояна...Димитър, Петко и Илияцел ден си правили чикии,а стария ерген бай Владкоизмислил нещо много сладко:отвеждал стадото в лъкитеи там ебавал той козите.И само Радко кехаятавъздишал тежко из гората,че сиротата му душичкакопнеела за женска пичка.Ех, курец пичица желае,не служи само да пикае!Така прекарвали си днитеи край огъня нощите.Спокойно, дружно си живелии горе-долу подивели.Комай забравили селотои служба божия, хорото,сборове, сватби и седенки,момински кълки, бели ненки...Един ден в горската дъбрава,те гледат - стадо се задава,но вместо стар чобан Илия,напред - девойка - гиздосия.На рамо с гега дреновица,на нея бъклица с водица.Пращи моминската й пазваи кой я види се изпразва.Първи ден преминал кратко,поболял се само Радко,пот избило го по шияи направил си чикия.Втори ден тръгнал по нея,отдалече й се смеели не знаел що да стори,как мома да заговори..."Ама щур съм - туй си рече -туй е путка, не е бебе,през ден трябва да се ебе!"А Цветана из горатасе залисва по цветята,

33

с пеперудки си играе,после клекна да пикае.Той пък скрит зад туфа малкаодма дигна хуй - бухалка,поразкърши му главата,а това видя момата.Тя се сепна и поспре се,хуя много й харесаи във нея нещо рипна,само пичката си пипна,поразтвори си кракатаи си пъхна там ръката.Одма Радко се завтече,приближи се и си рече:"Що, бре, моме, душо волна,гледам, май си нещо болна!Имаш рана под корема,хем голяма, хем червена.Дай да пипна със ръката,после малко ще те клатя,за да мине, ще ти кажа,с благ мехлем ще те намажа.Малко ще боли, да знаеш,ала трябва да изтраеш!"Тя полегна на тревата,леко вдигнала полата.Смъкна гащите чобанаи за кръста я прихвана,па разтвори й бедратаи навири й краката.Почна той да я лекува,тя мълчи си и кротува.Струйка алена полазипо бедрата на талази.Пичката пращя и пукадокато й го зачука.Тихо стана във гората,спря ветреца по листата,спряха да пасат овците,занемяха им звънците,а зефира от небетонежно милва й дупето.Час ли, два ли той лудуваи добре я излекува.Тя го гледа мило, жалко,каза му: "Ха, още малко!""Стига, моме, вече нема,свърши ми се днес мехлема.Ела утре по туй време,двама пак да се ебеме!"Тъй почнаха, както падне -и пред обед, и след пладне,ебан дива из гората,изпомачкаха тревата.

34

И в реката - я ги виж -правят си юрек-сикиш!

ИНТЕРМЕЦОНо свърши горещото лето,слана падна по полето,стеле се мъгла в балканаи студеното захвана.Лед скова потока бистър,наближи свети Димитър,Цеца слезе за съборав селото да види хора.Там забрадки и сукмани,гайди писани, тупани,шарен свят - под път, над път,че и гости от градът.Цеца весела, засмена,с нова празнична премена,на кръст - сребърни чапрази,,коси - буйни на талази.Кой я види, кой я зърне,два пъти ще се обърнеда погледа хубост дива -не жена, а самодива!Посред малката чаршияседи градски чорбаджия,на диван приседнал лекостар изедник - хаджи Деко.Цял толум със двойна шия,ала още мераклия.А наоколо раятазяпнала го е в устатаи очаква що ще кажеголемецът градски, важен.На софрата на тепсия -мезе люто и ракия.А той крепи си шкембетои си пуши наргилето,сумти, пъшка и се мести,зяпа булки и невести.В тоз момент откъм мегданадоближава се Цветана -син сукман, пембена блузка,леко циците си друска.Щом я зърна отдалековзе й мярка хаджи Деко,па си пита кмета Милко:"Бре, чия е таз кобилка?Казвай кой и е бащата,да измолиме момата!""В борчове е цял до шиятатко й - чобан Илия.Три години, що се вика

35

не си е платил беглика,черга нема у дома си,сал потури на гъза си.Сега пращам аз пъдарятук при теб да го докара."Пиха по една ракияи дойде ратай Илия."Слушай, мой човек, агатапита, даваш ли моматавъв града да му слугува?Ще живее, ще добрува,не да ходи по горитесъс овците и козите.Затова ще ти заплатина година - пет дукатаи отгоре за приликаще ти плати и беглика.""Е, какво да кажеш, кмете,имало късмет момето,за града не сме мислили -да се нещо не пресили?""Ей, сега пък, ти го рече!Що си мислиш бе, човече?Къщите му са сараи,там слугуват пет ратаи.Работата ще е лечка,сал ще гледа хаджи Дечка.Да не е голяма мъкада му гледа рахатлъка?Ще му чисти одаятаи постелите, кревата,нали лани се споминабаба ти - хаджийка Гина...Тя ще му е за стопанка,ще му пее, ще си нанка..."

ПЕСЕН ЧЕТВЪРТАТук описва се съдбатанова, градска на момата,без проблеми и без грижитя научи се да лиже.Пристигна по икиндияпосред градската чаршия,пораздрусана в колата,нашата мома позната.Къщата на хаджи Деконе бе много надалеко.Двор - просторен, двор - ливадаи висок дувар - ограда,одаи, мази, мутваци,три един над друг чардаци,па килими, па дивани,па паници, па сахани...

36

Зяпа слисана момата,завъртя й се главата.А до нея леко, лекоя прихваща хаджи Декои й дума: "Ой, джадето,прах покрил ти е лицето.Я да влезем ние двамада се къпеме в хамама,сам не мога да се мия,после тебе ще изтрия...Ха сега, девойко мила,помогни ми да си свалягащите и таз премяна,па свали и ти фустана!"Без да чака и поканаЦеца голичка останаи задърпа леко, лекогащите на хаджи Деко.На дивана той полегназапуфтя и се изтегна.Тя пък дума не продума,сал погледна му толума,а пък той - толум - могила,а под него се е свилапишка дребна на отроче,горе-долу като попче.Хаджи Деко попристанаи за циците я хвана -цици ли са като цици -напращели любеници!Ти да си - не ще изтраеш -цяла нощ ще си бозаеш.И започна хаджи Декода ги стиска леко, леко,а тя кротко там му легнаи към кура му посегна,па се чуди и се дзвери,че не мож да го намери!Той пък като се изтегна,главичката й понатегна,поразкрачи си краката,пъхна й го във устата:"Лапай д'еба твойта мамка,аз съм малко а ла франга!"Туй хареса на Цветанаи да смуче тя захвана.Той й легна на корема,замря, сякаш че задрема,поразтвори й бедратаи си пъхна там главата.Розовата пичка пипнаи езика там си тикна,след туй дупето облиза,но видя, че там не влиза,

37

никак не му беше лесно,дупето й беше тесно.Доста време се измина,как се лижежа двамина,после нещо на талазивъв устата й полази.Свърши Деко най-подиреи след туй се поумири,почна в нос да си човърка,пръдна звучно и захърка...Заживяха там дваминамесец, два или година,но момата наша, волнаот това не бе доволна.Липсваше и курец здрав,курец твърд и хуй корав,курец чак до колената,кат на Радко кехаята.И започна да се вглеждаи слугите да заглежда,и случайно един дентя полегна със Младен,после рачи да опитакак ли се ебе Димитър,най-подире във захласдаде и на Атанас...Но най-много и харесабай Величко като клеца.Деко един ден дочакаважни гости от конака -и Цветана на софратаще слугува на пашата.А пашата беше младанадолски буен ат,затова без много мъка,скоро стана пазарлъка.И на тази песен в краявлиза Цеца във сарая.

ПЕСЕН ПЕТАОт следното ще разберете,как в дупето да ебете(това е важно за мъжете)Жени, вий знайте занапред,последвайте го тоз съвет:мома ли си, вдовица, дева -във дупето не се зачева!Разцъфнала като гергина,като трендафил във градина,най-лична хубост във харема(такава хубост втора - нема)а как бе сладка, как бе милаи пичката си бе измила,

38

с лавандо смазала бедрата,да се хареса на пашата.На шията - гердан пендарии нови свилени шалвари.Под ризата и кенарлия -щръкнали цици - чудесия.Вдигна ръце и се протегна,и на миндера се излегна,и тръпка буйна на талазипо цяло тяло я полази.Но ето, скоро на врататапоказа се и сам пашата,след него - сал евнух един,с перо, шишенце и зехтин.Свали калеврите, чалмата,свали шалварите пашатаи рече: "Машаала, топола,я, казъм, да те видя гола!"Пред него скоро там Цветанасъблече се и в миг застана.А анадолският му кур,с глава на едър чукундур,повдига се и се навеждаи със окото я поглежда.Тогаз пашата я прихванаи я положи на дивана,па рече: "Ти не гледай мене,ами заставай на колене!"И щом като туй нещо казас перото дупето намаза,започна олио да тураи здраво си напръска кура.Цветана най-подир усетиглавата мазна на дупетои малко нещо се огъна,но той по-здраво я напъна.Болка сладка я накараташаците му да набараи устните кат си облиза,усети вече, че й влиза,но даже никак не извика,а сал изплези си езика.А той прихванал рамената,запънал здравата бедрата,напъва, като луд жребец,па после мина в ситен клец.Притихнал целият харем,слухти домът във унес нем,във всяка стая до стенаподслушва по една женас надежда малка тоя път,че утре нея ще ебът.Премина лето, дойде есен,а Цеца с танци и със песен

39

живее весело, напетои се поебва сал в дупето.И всяка вечер там пашатазачуква й го до мъдата.Но другите жени в харемапроклеха я със анатема,без курец взеха да лудуват,започнаха да се бунтуват,събраха доста те пари,подкупиха евнух Алии той подшушна на пашата,че нещо кръшкала момата.Нали паша е - беше див,а доста беше и ревнив -отправи люта той закана,препрати Цеца на султана.

ПЕСЕН ШЕСТАВъв тая нова песен шеста,Цеца вече е невестаи със своя дивен стан,с престарелия султантя такъв рекорд постигна,че му кура лабав дигна.Като стигна тамо Цецабеше празник във двореца,а в султанските покои,нещо там башка се крои:пълно с принцове, имамипо нощници и по пижами,а до тях паши, везири...Всеки хуя си навири,а пред тях безброй кюрпетаса заголили дупета.Пък високо до султанасе изпъчила Цветана.Всеки чака знак с главада започне ебанта...А султанът се обръщаи Цветана той прегръща:"Пръв съм, казъм, в таз държава,ала кура ми не става!Ако ти успееш днескада го вдигнеш до нощеска,поне бир сахат да клатя -путката ти ще позлатя!"После дава знак на всички -изпращяха двеста пички,двеста стиснати дупета,двеста чифта от мъдета...На султана се поискациците й да постиска,а тя му рече: "Не, султане,

40

така няма да ти стане!Полегни на тоз диван,постой малко ашатан,не ме пипай по гърдите,затвори си сал очите.Ще ти стане, обещавам,страстно ще те поебавам!"И Цветана се присегнаи към хуя му посегна.После тихо, без да вика,почна лекичко с езика,пооблиза му главата,като друскаше мъдатаи започна издалекодупето да маже леко.Тръгна малко нанагореи като достигна кръста,ръгна в дупето му пръста.После, като го обърна,тя през кръста го прегърна,със език в гъза му бръкнаи усети, че му щръкна.Понадупи се Цветанаи отгоре се надяна.Просто да се разтопиш -чуден шадраван-сикиш!Вика силно: "Ил Аллах!"трогнатият падишах.И запрета тамо всички:путки, дупета и пички,та по целите палатиникой вече да не клати.Само Цеца с тръпка честа,друска се и се намества,и възседнала високого усети надълбоко.Пипнал здраво раменататой със нея се заклати,тъй Цветана го раздразни,че султанът се изпразни.

ПЕСЕН СЕДМАСлава, братя, слава, слава,май разбрахте що ще става:пари, почести достойнии мъже - жребци безбройни...Но дотук не се прозира,че Цветана ще умира.И четете ред по ред,що ще става занапред.Свърши оргията нощнана софрата най-разкошна.Пред везири и раи

41

падишахът заяви:"Тост за тебе, Цвето, пия -от днес първа уруспия,тук при мен те назначавами голяма власт ти давам!Днес пред целия милетс тоя екстра мурафет,с тоя златен занаят,правя те лауреат!Денем можеш да дадешдупе на когото щещ,През нощта те задължавамсамо аз да те ебавам!"Орден тура й на шия -"Първа степен шафрантия"(два са хуя там на кръст,а под тях е розов гъз).И основа във нейна честфонда "Сикишли прогрес",да издава книжки разнисъс картинки и съблазни,и такваз литература,дето одма вдига кура.Като стана първа Цецакуртизанка на дворецазахвана се как си знайда се ебе тя безкрай:със паши и със спахии,с принцове и файтонджии,но от целия милетнямаше такъв атлет,с кур или с минет доринея да задоволи...Един прекрасен юлски ден,във слънчеви лъчи облентя хвърли свойто фереджеи влезе във "Хайван бахче".Времето горещо беше,на нея пък й се ебеше,искаше да се разкрачи,но тука нямаше ебачи...Тези прелестни градинкибяха пълни с животинки:вълци, лъвове, лисици,слон, жираф, камилски птици...На широко си живяхаи свободно се ебяха.Па разкърши се Цветана,лека, гъвкава кат мряна,доближи се до заслонана камилата и слона.Гледа тя за първи пъткак ли ще се наебът,зер в нашите поля, градини

42

нямаше таквиз гадини.Слонът - със хобот три метра,глади си го и го метка...Ах, какъв е неприличен,дълъг, гъвкав, еластичен,що за нова чудесия -с кура си вода да пие?Пожела и се да легнеили да му го възседне,със надежда тайна, скрита,някак си да го опита.Но той малко го заклатии на два метра я отпрати."Не би то кур! Не би то чудо!А пък като ме не щещ -майката да си ебеш!"И обърна му гърба си,тръгна други кур да търси.В тоз момент видя магаремагаричка да товари.Викна ревностно, с уплаха,очичките й заблестяха,друсна й една тояга -магаричката избяга.После Цеца вдъхновенамагарешкия кур надена,а той беше като кол,расата му - анадол.От безумна страст обзетаздраво се притисна Цвета,а на него му харесаи я трасна като в преса.Путката й се присекнаи от болка Цеца клекна,и започна да се бори,но той вече я разпори.Ох, аман, аман, аман,за нещастния султан!

ЕПИЛОГОт разбраното до тукаизвадете си поука!Със молитва на устатаЦеца литна в небесата:"Господи, греха си зная,за мен няма място в рая,за мен място ще се паданейде по-дълбоко в ада!"А пред райската градина,насъбрали се мнозинаи през дървената портавсеки дава си паспорта.Свети Петър на бюрото

43

понабърчил си челото,със пешкир потта си брише,бавно пропуски им пише.А Цветана го поглежда,но без всякаква надежда.Поизтри си той темето,па поглежда досието:"Нещо, май си закъсала,много май си се ебала.Трудно ще е, дъще, мъка,пък и нямаш препоръка!""Отче, знам, не съм за тука,много върших курвалъка,не бях лоша, бях работна,ако че съм неграмотна.Иначе не съм грешила,ни съм крала, ни убила...Поебаха ме мъничкаи на мойта буйна пичкацял живот робиня бях...Много, много се ебях!"Но и нашия светиябеше много мераклия,той подробно я огледаи пред всички заповеда:"Точка турам по въпроса!Ти каква си къдрокосаи с такава златна пичка,тук те слагам - кадровичка!"Ангелче засвири "сбор",събра се самодеен хори в простора син, чудесенсе понесе бодра песен:"Алилуя, алилуя,нека всички тук да чуяти да знаят по света -не е грешка любовта!Вий добре го запомнетеи спокойно се ебете!Алилуя, алилуяи за путката,за хуя,алилуя, алилуя!============================

Вчера в детската градина ...(на компютърен език)

Вчера в детската градинаспам-а тръшна двама-трима.Две дечица пък от снощинямат лични пощи.Оня ден пък CIH намина,тръшна май че двайсетина.

44

Дисковете като нови -празни до основи.На Иванчо за играчкаДядо Мраз дарил търсачка:бързо диска тя му рови,файлчетата трови.Днес пък сървъра пострада,няма си той веч преграда,sysadmin-a до обядоптиката ряза с яд.Гаден хакер се промъкна,всичките пароли смъкна.А сега, деца, кажете,де са часовете?На admin-a му се спи,файл копирал в FTPкредитните карти всички.На ви с'я парички!Над смълчаните полетапеят траурни звънчета.Младо хакерче намина,сървъра съвсем почина.Две дечица с бодри песнив къщи хъб-а си отнесли.Т'ва админ-а го не схвана,свърши кабела от LAN-a.Кабела го гръм удари,всички в нет-а ни завари,дъно няма, платки, RAM:всичко свърши се дотам.============================

Вчера в детската градина

Вчера в детската градинатока тръшна двама-трима,две дечица веселушкисветят като крушки.

Над смълчаните полетапеят траурни звънчета,черна катафалка мина,Дядо Мраз почина.

Вчера в детската градинастана страшен атентат,Дядо Мраз се защитавазад елхата с автомат.

А джуджетата с базуки стрелят из града на слуки.Две момченца, кат с бонбонки,се замерят със лимонки.

45

Детски,рязани главичкисъс изцъклени очичкисе търкалят по земятяна джуджетата в краката.

Чичо доктор, зад вратата,спи със две тесли в главата.Двама старци го видели,дружно се засмели.

Двама бъркат си в очитеи се радват на звездите.Хоп, троп, тра-ла-ла,ще ти купя очила.

Спи детенце, спинкай сладко,ток удари твоя татко.Ех, че радост е голяма,гръм да тръшне твойта мама.

Дядо Мраз с торба голяма,носи черепа на мама.Хоп, троп, тра-ла-ла,мъртва майка ти била.

Къщички в снега се гушат,а прозорчетата пушат.Няма радост по-голяма,да запалиш мама.

Вчера в детската градинабомба падна през коминаи изхвърли двама-тримав снежната партина.

Към смълчана дискотекаводи кървава пътека,черна катафалка минас цялата дружина.============================

На прощаване с ориза

Не плачи, майко, не тъжи, че изядох ази ориза. Ориза, майко, белия, та тебе гладна оставих за първа гозба да жалиш! Но кълни, майко, проклинай тоз тежък, чер апетитин, дето нас млади пропъди при тез тежки китайци - да ходим, да омитаме оризи - вкусни, с подправки.

46

Аз зная, майко, мил съм ти, че може млад да преядам, ах, утре като премина през тиха бяла оризница. Но кажи какво да правя, кат си ме, майко, родила със шкембе мъжко, юнашко, та шкембе, майко, не трае да гледа бутче, че бесней в тавата пълна с ориза: там, дето сол съм посипал и първо сосче разсипал, там, дето либе хубаво черни си очи вдигнеше и с онази тиха усмивка, оризът в сърма свиеше! Ах, мале - майко юнашка! Прости ме и веч прощавай! Аз веч тигана нарамих, и варя оризец народен срещу гладът си безверни. Там аз за мило, за драго, за теб, за баща, за братя, за черпак ще се заловя, пък... каквото зърно покаже и ризото, майко, юнашко!============================

ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГАТА

Видиш ли долу, в „Модерно”,дет се мержеят, чернеят,дестина блока, панелни;там било школо класическов бурни години на преход.Там си е речи държалаи много години живяладостопочетна наша Гергина.

Рано ранила Гергина,станала, та се умила,за школо идея скроила.Тъй си на спирка отиваавтобус да хваща,училище да зида.Автобуса си тихо изчакваи съдба учителска клета оплаква.Та се в автобус качва,книжно билетче купила,купила, още в джеб скрилаи от перфоратор лишила.Не сваря тамо Гергина контрола,най сваря грецист личен.Вчера е Той от Варна пристигнал

47

и със записки тука застанал.

Гергина, още Той,двамата лика прилика,като два стръка иглика,двамата млади зелени,един за други родени, за ново школо тъкмени.

Най си двама пристигат,та си в двора на „Седмо” отиват.Грецистът й китка закичва,Гергина менци вода наливаи кръшна си реч извива:„Класическо образование спасихме,най си се в училище вградихмеи под покрив от дъжда се скрихме.”

Тъй било е и ще бъдеи школо с Гергина ще пребъде!============================

ПРОЩАЛНО

Понякога ще бягам от часа ти,като неизвинен, нечакан ученик.Не ме забравяй ти отвън на пътя,отсъствията извини и за мене забрави.

Ще бягам тихо, в „Синьото” ще седна,ще вперя взор бележка да напиша.Когато се наситя да тъпея –ще стана и в безкрая ще изчезна.============================

Обесването на баба Цоцолана

Я надуй, дядо, две хубави очи, след теб да викна, запея: Да се завърнеш в бащината къща, да те посрещне старата на прага, гологлава и по халат, па да ти рече: "Бедни ми Македонски! Защо не умря при Гредетин?" А ти да кажеш: "Аз искам да те помня все така, бездомна, безутешна и унила... На една страна захвърлила пушка, на друга сабя на две строшена, очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклиня цяла вселена... Господи, колко си хубава! И очите ти, колко са хубави!...

48

... като една човешка длан!" И тогава, настане месец, вечер изгрее, Сюлейман Безумний сочи върха пак и вика: “Гущер, бабо, гущер! Лази из тревата!” Върхът отговори с други вик – "Здравствуйте, братушки!" И днес щом буря захваща, като заваля дъжд, та цяла неделя, тихо и кротко, ден и нощ... Само един Мунчо се осмели да протестира, падна в ярема и жално измуча: Боже, колко мъка има по тоя свят, драги ми Смехурко!============================

Аз съм българче

Аз съм българче,обичам да летувам на море.Българин да се наричамтука хич не е добре.

Син да бях на чуждо племе,в ресторанта всеки денщяха да намират времеда сервират и на мен.

Бих се запознал свободнос много хубави жени.Всичко българско и роднощеше да ме оцени.

А сега наум за менемай че всеки си мълви – в “наште планини зелени”тоя що не си върви.============================

Писмото на студета

Мила мамо – в автобуса,знай, прекрасен аромат,верно, старичък е, друса,но пък, страшен уникат,

София е малко мръсна,все пак дъжд ще завали,ако - и снежец запръска,чак ще мяза - на Париж.

Тук не ползват тротоари,всъщност - само за това,да извеждат разни твари,виж – от куче, до... кола...

49

Но пък всичко е чудесно,в уж студентското градче,чалготеки-мигар...двеста,сбъдват празници безчет.

Тук, стайче`тата са тесни,да подремнеш - божи дар,а колежките, най-свестни,стопля погледът им с жар.

В столовата – си мирише,да – на манджа. Е, добра,но, ти готвеше различно,те – все шницел,...мусака.

Ти ме питаш–как се учиш,два-три взех, един остана,но повярвай – ще се случи,все ще стана... Бакалавър!

Щях за малко да забравя,с прозаична – съм, молба,пак прати ми, мила Мале,днес осъмнах, без... пара...

P.S. Извинявам се на истинските авторите на тези творби! Не съм посочил кой е авторът на всяко от произведенията, защото имаше много sамозванци, които се опитват да си препишат заслугите на някои друг. А аз смятам, че най-малкото няма да е приятно на истинският автор да си види произведението под чуждо име. Нали така?

Събрал: Танер АдемовИзточник: ИНТЕРНЕТ :)

50