Увод в общото езикознание

I. ЕЗИКОЗНАНИЕТО – НАУКА ЗА ЕЗИКА

1. Предмет и задачи на езикознаниетоЕзикознанието е наука за езика. Произходът на човека е тясно свързан с произхода на езика. Затова езикознанието изследва различните езици в света, като във всеки език съществуват различни фонетични закони. За изследването на различните езици, езикознанието използва сравнително-историческия метод, като само и единствено чрез него може да се докаже сходството или различието на два езика.

2. Деление на езикознанието а) Общо и частно - Общото езикознание се занимава с общите характеристики и особености на всички езици. Изследва същността и природата на езика, елементите, от които се изгражда езиковата система, и връзките между тези елементи. - Частното езикознание се занимава с характеристиките на отделния език, неговите частни особености, и собствени елементи. б) Теоретично и приложно - Приложното езикознание е с прагматични цели – съставяне на речници, изготвяне на преводи и т.н. в) Интралингвистика (вътрешно) – изследва езиково-езиковите отношения (между елементите, които изграждат езика) г) Екстралингвистика (външно езикознание) – изследва езика и средата, в която той съществува : - Социолингвистика – изследва въздействието, което развитието на обществото упражнява върху развитието на езика (или обратното) - Психолингвистика – изследва влиянието на човека върху езика, отношението между език и индивид.д) Описателно, историческо, сравнително, съпоставително езикознание - описателно – описание на самия обект – описва даден език на определен етап от неговия развой. Понятието е въведено от Сосюр. - историческо – изследва езиковата система в различните периоди на съществуване – най-добре по писмени данни. - сравнително – прилага се единствено върху родствени езици и спомага за обогатяване им. - съпоставително (контрастивна лингвистика) – може да обхваща повече родствени езици, принадлежащи към едно семейство, а може да обхваща и неродствени езици.

II. СЪЩНОСТ НА ЕЗИКА

1. Езикът като обществено явление. Основни функции на езика. Езикът се отнася към обществените явления, които действат през цялото време на съществуване на обществото. Той се ражда и развива с раждането и развоя на обществото. Умира заедно със смъртта на обществото. Извън обществото няма език. Езикът е социално

1

явление, докато речта е индивидуално явление. Езикът е особено обществено явление – не може да бъде класов – обслужва еднакво членовете на обществото, независимо от социалното им положение. Националните езици са единни за цялата нация. Езикът има две основни функции – комуникативна и експресивна. - комуникативна – функцията на езика като средство на общуване. Има предвид както говорещия, така и събеседника. - експресивна – функцията на езика да въплътява нашата мисъл. Има гледната точка единствено на говорещия. Езикът е средство за общуване, за обмен на мисли. Езикът е жив, ако се използва за общуване, следователно КОМУНИКАТИВНАТА функция е ОСНОВНА функция на езика. Няма език, който да служи за изразяване на мисълта и който да не е бил средство за общуване. Език, който служи като средство за общуване (тоест има комуникативна функция) има и експресивна функция (но тя зависи от комуникативната). 2. Език и общество - те са неделими а) Диференциация на езика и интеграция на езиците - два основни процеса в развоя на езиците - Диференциация на езика (разграничаване) - изменения в езика, които водят до поява на различни диалекти в един език и по-нататък да разделянето на същия език на два или повече различни езика. Диференциацията е свързана със социалното развитие в прехода от родово общество към племенни обединения. - Интеграция (обединяване) - Един език измества друг. В различни общности с различни езици, при наличие на общ стопански живот се интегрира диалекта на най-развитата стопанска общност. б) Териториална диференциация на общонародния език. Диалект, говор, подговор. Лингвистична география. Изоглоси. В отделните територии формите на езика се различават. Наричат се териториални говори или още народни говори или диалекти. Те зависят от историческите събития в държавата. Диалектиката е част от екстралингвистиката. Ако тези териториални говори са в една политическа територия се наричат диалекти, ако ли не се смятат за два различни езика (напр. македонски-български). По-големите териториални говори се наричат диалекти, по-малките – говори. Основен делител на българските диалекти – „Я”-товата граница, дели ги на източен и западен диалект. Близки помежду си диалекти образуват диалектни групи. Дилаектите притежават всички основни характерни черти на съответния език. Отличават се по отделни фонетични и речникови особености. Някои диалекти се делят по географски признак (напр. италиански, френски). Диалектологията се занимава с диалектите. Когато границите между отделните диалекти или говори не могат добре да се определят става дума за „преходни диалекти”. А за „смесени диалекти” говорим, когато един диалект показва белезите на два или повече диалекта. - Лингвистична география – съпоставително изследване на разликите на териториалните диалекти във връзка с тяхното географско разпределение. Изучава езиците с помощта на географията. Върху географски карти се нанася разпространението на диалектните особености. - Изоглоса – линия, която свързва селищата с еднакви диалекти или говори. Свързват ги в една цялостна езикова картина. Диалекта е снопче от изоглоса. А картите се обединяват в лингвистични атласи: *Жилийерон – създава диалектен атлас на френскоговорещите в Швейцария чрез анкета на място (взема директно интервюта) * Венкер – създава диалектен атлас за немскоезичната територия чрез въпросници, които се попълват от най-грамотния човек в селището.

2

Жилийерон и Венкер са основатели на лингвистичната география и създатели на двата най-стари лингвистични атласа. Лингвистичната география се появява най-рано се появява върху романските езици, които са част от Средиземноморския лингвистичен атлас.

* Густав Вайганд – създава Румънски лингвистичен атлас (от най-ранните) * проф. Ст. Стойков и Бернщейн разработват първите 3 тома на 5-томен Български диалектен атлас (1964г.)

в) Книжовен език като наддиалектна форма на общонародния език. Узус и норма. Диглосия. - Книжовен език – изкуствено създадена обработена форма на диалект или дилектна група. - Норма – колективно създадена от носителите форма, която се смята за правилна. Показва как трябва да се употребява езика (как трябва да се говори, да се пише...) Нормата на книжовния език е императивна. Нормата се характеризира с устойчивост, стабилност и гъвкавост (тя зависи от допускането на дублетни форми). Поезията на Трубадурите прави от провансалския обработен, литературен език. - Узус – показва как в действителност се употребява езика (как в действителност се говори, се пише...) – съдържа и нормативните употреби и отклоненията от тях. * отклонения от българската книжовна норма (дублетни форми): кой-кого обяд-обед пряспа-преспа

- Диглосия – наличие на две книжовни норми ( едновременното съществуване и употреба в един колектив на две книжовни норми. Терминът е създаден от Ч. Фергюсън

* В Египет – класически арабски срещу египетски арабски* В Карибския басейн – карибски френски срещу класически френски

г) Социална диференциация на езика. Видове социални диалекти (социодиалекти): професионален говор, жаргон и др. - Социалната и професионална диференциация на езика се дължи на социалното и професионално членение на обществото. Отразява се на речника. Обикновенно са временно явление, доста бързо изчезват. * Професионалните говори са използваните от тесни специалисти думи. Н е са същински диалекти, тъй като се отличават само по употребата на ограничен брой думи във връзка с определена професия.* Жаргони (сленг) - характеризират временни групировки и са преднамерено наруаване на правилата на езика. Характерни за учении, спортисти, войници и др.* Тайни езици (арго) - характерни за маргинални групи от обществото - крадци, просяци, скитници

д) Взаимодействие на езиците. Билингвизъм. Езикова интерференция. Видове езикови контакти: субстрат, суперстрат, адстрат. Езиков съюз.

* Билингвизъм (двуезичие) - когато комуникацията между хора на една територия е на два езика. - индивидуален билингвизъм - единици хора го владеят (полиголоти) - групов билингвизъм - по-голяма група хора го владее (преводачи - говорят и двата езика) - масов или колективен билингвизъм - единият език винаги взема превес - няма съвършени

3

билингви - симетричен билингвизъм - двата езика се владеят еднакво добре (много рядко) - асиметричен билингвизъм - единият език е доминантен, другият се разбира или се говори по-слабо - хоризонтален билингвизъм - двата езика са равностойни по своята официална, семейна или културна роля (напр. фламандците - владеят фламандски и френски) - вертикален билингвизъм (даден език+негов диалект) - напр. на о.Сицилия - италиански език+сицилиански диалект - диагонален билингвизъм - еднакво функционират два езика или език+диалект, принадлежащи към различни езикови групи или семейства. напр. американските индианци - индиански език+испански или португалски - 3/4 билингвизъм - характерен за общност, съставена от двуезична и едноезична група - напр. областта Вале д`Аоста (Италия) * Мултилингвизъм (многоезичие) - в общността функционират повече от два езика * Диглосия - гръцки еквивалент на билингвизъм - когато двете системи за общуване нямат еднакъв статут и говорещият може да ги класира. - напр. гръцки (димотики и катаревуса) и арабски (книжовен и разговорен) * Интерференция - навлизането на нови елементи в езика - моментна - докато говорим, но промяната все още не е навлязла в езика и не му се отразява - факт на езика - промяната вече е факт в езикаПърво интерференцията става в съобщението, в говоренето, след това преминава в езика. Най-лесно проницаема е лексиката. Тя е много чувствителна на външни въздействия. Понякога се преустройва много силно. - Около 55-75 % от английската лексика е от френски произход - Славянските езици въздействат върху румънския (единствен от романските езици, запазил "х" и "й" в думи, започващи с гласна) - Няма език без заемки! - Фонетиката - сревнително устойчива, но могат да проникнат нехарактерни за нея звукове. - Морфологията - най-стабилната част, почти не се изменя - Навлизат словообразувателни елементи от чужд език, но когато са много стават ясни за езика приемник. Осъзнава се като самостоятелен елемент и се използва за образуване на родни думи. - напр. "джи", от турски език, навлязло в бълг.език. В един момент вече започват да се образуват родни думи с тази наставка - напр. бояджия.

* Субстрат (термин, въведен от Асколи) - - Определение 1 - езикът на завареното население, което е асимилирано от новодошлото и възприема неговия език (т.е. новодошлото население асимилира местното население =>то загубва своя език и започва да общува на езика на новото население - келтски субстрат, т.е. следи от този език се откриват във френската лексика. - Определение 2 - Изместеният език, разглеждан с оглед на влиянието, което е оказал върху изместилия го език.

* Суперстрат - Определение 1 - Езикът на новодошлото население, който се асимилира от езика на завареното население, но оставя следи у него, най-вече в лексиката (асимилираният език на населението, дошло по-късно) т.е. местният народ започва да асимилира новодошлото население => то загубва своя език и започва да общува на езика на местното население - Определение 2 - Езикът на новодошлото население, разглеждан с оглед на влиянието, което е оказал върху местния език, в който след време се е разтворил.

4

- германски суперстрат в италианския - френски суперстрат в английския * Адстрат - Определение 1 - Продължителното взаимодействие на два езика на дадена територия без да се претопяват един-друг. - Определение 2 - Взаимните влияния, които си оказват два съседни езика, влизащи в контакт. В отношение на адстрати са езиците, докато са в билингвизъм - напр. български и гръцки или български и турски (по време на робството)

* Езиков съюз - два или повече съседни езика, взаимодействали помежду си и развили комплекс от общи черти (граматични, лексикални, фонологични). Образува се вследствие на би- или полилингвизъм

- Балкански езиков съюз (български, румънски, албански, гръцки) Общи черти: - Бъдеще време се образува с частица - Наличие на задпоставна членна форма - Среден род (единствен от романските езици с наличие на среден род е румънският, под влиянието на славянските езици) - Удвояване на местоимението

3. Език и реч Езикът е стабилен, статичен и неизменяем, общо достояние. Речта е материална, течащ процес, изменяща се страна на речевата дейност. Речта зависи от индивидуалната воля на индивида. Индивидуалната воля се простира в рамките на езика. Езикът също зависи то речта. За да влезе някой нов елемент в езика, трябва да отпадне някой стар, за да се запази равновесието в езика. - Речта - множество от конкретни системи (изречения), построени по определени правила, въз основа на определени елементи от езиковата система. Речта е самото функциониране на езика, езикът в действие. Речта е обективното проявление на езика, който носим. Речта се състои от говорене (факт на говорене), умение и текст (продуктът на речта). - Езикът - съвкупност от правила, по които се правят изреченията; и от единици, свързани с някакво значение, които се използват съобразно правилата. Езикът съществува и се проявява в речта. Речта е резултат от функционирането на езика. Езикът е това, което е в съзнанието, а речта е реализацията. Единствено чрез речта доказваме съществуването на езика в съзнанието ни. В езика няма нищо ново, което да не е било в речта. Езикът е материална действителност на мисълта. Мисленето се реализира, "живее" чрез езика. * Речеви единици - фона, морфа, лекса, сема. * Езикови единици - фонема, морфема, лексема, семема.Всяка алолекса е конкретна реализация в речта на лексемата като езикова единица. Всяка аломорфа е конкретна реализация на морфемата като езикова единица и т.н.

* Бодуен Де Куртене - първият, започнал да разглежда езика и да прави разлика между език и реч. * Триадата на Сосюр - langue, langage, parole

Langage (езиковата дейност) - съдържа в себе си - langue и parole (самото говорене)

5

Език Реч1. Общо, социално явление, инвариант

1. Частно, индивидуално явление, вариант

2. Абстрактно явление (на психическа основа)

2. Материално явление (обективната реалност)

3. potentia (възможност, набор от езикови средства, които в един момент влизат в употреба)

3. realisatio (реализацията на тази възможност, доказва, че носим тази възможност)

4. Езиковите единици са неситуативни (в чист вид, нямат самостоятелен смисъл)

4. Ситуативно обусловени единици (вложени в ситуации, те придобиват съответния смисъл)

5. Относително статичен (бавни темпове на изменения, за да не изгуби функцията си на средство на разбиране, тези промени тръгват от речта)

5. Динамична (сблъсък между граматика и жива реч; проводник на промените в езика)

6. Нелинеен характер (съществува в насипно състояние, модели)

6. Линеен характер (строго определена последователност, правила, конструкции)

4. Език и мислене ( Екстралингвистика)

Този въпрос стои на границата между езикознанието и философията. Мисленето е начина на човешкото съзнание да отрази действителността. Главно и второстепенно се разделят, съзнанието се абстрахира от маловажното, анализира първостепенното. Може да има понятие, само ако има език. Образите могат да функционират в мисленето наред с речта. Мисленето е процес на опознаване на явленията от действителността. Мисленето ни дава възможност да знаем това, което не сме наблюдавали непосредствено и да предвидим хода на събитията и резултатите от нашите действия.Първа сигналсна система и втора сигнална система представят различни начини на отразяване на обективната действителност в човешкия мозък. - Първа сигнална система - дразнители са конкретни предмети или процеси - дава възможност за ориентировка по свойствата и признаците на обкръжаващите предмети и явления. - Втора сигнална система - дразнители са думите - те сигнализират

а) Видове мислене

* Образно (с неезиков характер) - протича във вид на конкретни образи на предметите и явленията. При животните е примитивно. У човека е разчленено поради влиянието на словесното мислене. * Словесно (с езиков характер) - основен вид мислене, характерно само за човека. Думите са за хората в съзнанието знаци-заместители на предмети и явления. * Абстрактно (неезиков характер) - математическо, художествено - изгражда се само върху основата на езиковото мислене и му е подчинено.

При някои индивиди може да преобладава един или друг тип мислене.

6

б) Външна и вътрешна реч - Външна - така може да се нарече говора - Вътрешна (тясно преплетена с мисленето) - откъслечна; съдържа само съществени елементи на мисленето. Има едно предимство пред външната - протича много по-бързо и по-леко от говора, т.е. при преминаване от вътрешна към външна реч, от мислене към говор могат да се появят затруднения. Разликата между вътрешна и външна реч - външната реч е предназначена обикновено за друго лице, а вътрешната - за самия мен.

5.Знаков характер на езика

а) Семиотика. Знак, видове знаци, знакови системи.

Сосюр - определя същността на езиковия знак - цяло, състоящо се от означаващо (звуков строеж) и означено (лексикално значение).Чарлс Пиърс - основоположник на общата семиотика. Сравнява езиковите знаци с морзовата азбука.Всеки предмет, материален обект, сетивно възприемчив може да се превърне в знак, като се постави в знакова ситуация.

* Семиотика - наука за общите свойства на знаковите системи и законите на тяхното функциониране. Наука за знаковите системи в обществото и природата. - биосемиотика - знаците на нисши и висши животни - етносемиотика - знаците на обществата - лингвосемиотика - най-съвършена от всички езикови системи с комуникативен характер

* Видове знаци - Най-общо деление - естествени и изкуствени -естествени - призцнаци от самата природа. Две явления, намиращи се в причинно-следствена връзка. Човекът в течение на стотици години е доловил и осъзнал тази връзка. - изкуствени - създадени от хората (обществото, негови членове, група хора, отделен индивид)

Две известни класификации:

* Класификация на Бюлер 1) симптоми (признаци) - природносвързани знаци 2) сигнали (изкуствени) - изисква винаги промяна на поведението 3) символи (изкуствени) - предизвикват асоциации

* Класификация на Чарлс Пиърс 1) индекси (симптоми+сигнали) - според него те винаги указват нещо (показателните местоимения) 2) символи - включва самата дума като символ 3) икони - тип изображение - има сходство между изображението и това, което обозначава

7

Знакови системи

* Езикови и свързани с езика 1. - Първични (с естествен характер, т.е. това е всеки естествен език) - Вторични - (с изкуствен характер, но с ранг на естествен език) - всички изкуственосъздадени международни езици, съставени от езикови знаци на естествения език. - (изцяло изкуствен характер) - всички изкуствени езици, съставени от специфични знаци

2. - Първични, преобразуващи естествения знак - преобразуват пряко естествения знак (напр. националните азбуки) - Вторични, преобразуващи естествения знак - преобразуват косвено естествения знак (напр. морзова, брайлова азбука, кодов шифър)

3. Препредаващи (спомагателни) знакови системи - с естествен характер - всички съпровождащи речта жестове, мимики - с изкуствен характер - специфични знаци, заместващи езикови знаци с конкретен и абстрактен смисъл в дадена наука - математика, физика, химия и т.н.

* Неезикови, свързани с мисловното съдържание 1. Сигнали - дават информация, изискваща промяна в поведението. 2. Символи - предизвикват асоциации; в повечето случаи изразители на абстрактни понятия.

б) Езикова семиотика. Същност и свойства на езиковия знак. Езикът като специфична знакова система.

Лингвосемиотика - оформя се като наука през 20 век. - Можем да разглеждаме думата като знак. Всяка дума, от всеки език е знак на даден предмет, явление, действие. Всеки език представлява езикова система. Езикът е средство за общуване, което представя една структура от преднамерено възпроизвеждани знаци, употребявани в дадено общество, членовете на което могат да ги разбират и възпроизвеждат.

* Езиков знак - относително самостоятелна звукова единица с определено значение, която служи като средство за предаване на съобщения.

* Функции на езиковия знак 1) Репрезентативна - обозначава, замества, представлява даден предмет 2) Гносеологична - обобщава даден клас от предмети (напр. маса, стол) 3) Комуникативна - предава определена информация 4) Прагматична - в тази си функция, езикът е натоварен да изразява чувства и емоции

Думата като знак се съотнася от една страна към предмета, от друга - към понятието. Между предметът и понятието също има връзка.

8

* Триъгъникът на Г.Фрего

Б - знакът - думата в нейния звуков или писмен вид

А - денотат - предметът от В - десигнат - понятието за предметадействителността в своя материаленвид, извън съзнанието на човека

Възможни отношения: Б:А (знак:денотат) - думата назовава предметБ:В (знак:десигнат) - думата изразява понятиеА:В (денотат:десигнат) - предметът е свързан с понятието за него

* Свойства на езиковия знак - Знакът без смислово съдържание не е знак. Единството между материалната страна на знака и смисловото му съдържание го прави знак. - Езиковият знак съществува в две форми - материална и идеална. Означаващото съществува в две форми - материално изразено чрез звукове или изразено в идеален вид чрез акустични представи за самите тях. При общуване значение има само отражението във вид на звукови образи (акустични представи) на означаващото. За всяка дума в нейния звуков материален вид съществува еквивалент във формата на акустична представа в нашето съзнание.

Свойства: 1) - произволност - между означаващото (заместващият предмет) и означаемото (заместваният предмет) съществува природна връзка, т.е. предметът е внушил, наложил своето название - мотивираност - има частична мотивираност между двете. Всеки езиков знак се създава в рамките на системата на даден език с характерни звукове, словообразувателни модели. 2) - изменяемост (промяната в отношенията между означаващо и означаемо) и неизменяемост (веднъж избраното означаващо не може да бъде заменено с друго - за да не се изгуби връзката между поколенията)

* променя се означаващото, запазва се означаемото глава - golva (праславянски) - голова (руски) - glowa (полски)

* променя се означаемото, запазва се означаващото

9

ЖНТО (старобългарски - означава всякаква храна) - Жито (днес - означава само определен вид храна - Жито) Лето ( едно време означава година) - лято (днес означава само един сезон - лято)

* променят се и двете

Сынъ (едно време означава "дете" като цяло) - Син ( днес означава "дете от мъжки пол")

Стойност на езиковия знак (valeur)

Напр. във френски език за агне и за агнешко месо има само една дума - mouton, докато в руски има две различни думи за двете понятия - баран и бараниня, т.е. имат различна тежест (стойност) в езика.

6. Езикът като система и структура. Равнища на езиковата система (структура) : фонологично, морфологично, лексикално, синтактично, текстово.

* Система - цялостен обект, състоящ се от елементи, които се намират във взаимни отношения. Материалните системи се състоят от материални елементи. Идеалните системи се състоят от идеални обекти - понятия и идеи. Всяка система има определено устройство, организация и подреденост, които представляват структурата на тази система. Езикът също притежава своя структура. Понятието система включва в себе си и своите елементи, и отношенията между тях. Понятието структура включва само вътрешно-системните връзки. Структурата е атрибут, свойство на системата.

Езикът е система от подсистеми и подподсистеми. Елементите на системата притежават 3 вида свойства: - системообразуващи - свойства, присъщи на елементите, преди да са образували системата. Тя се образува възоснова на тези свойства ( думите извън изречението - съществителни, прилагателни имена, глаголи, наречия - свойства като части на речта). - системопридобити - свойства на елементите, получени от тях в рамките на системата. Извън нея губят тези свойства ( думите в изречението - подлог, сказуемо, допълнение - части на изречението). - системонеутрални - свойства на елементите, които нямат отношение към системата; тя не е образувана възоснова на тях ( свойствата на думите да бъдат образувани от звукове и да имат значения).

Видове основни свойства на елементите на системата: * нееднородност - да бъдат от най-различен характер * дискретност - да могат да се комбинират помежду си * йерархичност - да бъдат подчинени един на друг, съобразно своята сложност * линейност - форма на съществуване на елементите

Системният характер на езика се проявява най-вече в неговия граматичен строеж.

10

Езикови равнища

Равнище Език (инвариант) Реч (вариант)Фонологично (фонетично) или още наричано графемно

фонема или графема фон (алофони и алографи)

Морфологично (морфемно) морфема морфа (аломорфи) напр. рък- ръц- ръч- (различни корени)

Лексикално лексема лекса (алолекси) - словоформи на една и съща дума. Една дума има 4 словоформи! - мн.ч и пълен и кратък член. Например от студент, словоформите НЕ са студентка и т.н. ами са : студента, студентът, студенти, студентите

Синтактично на словосъчетанието словосъчетаниесинтагмема - не е утвърден сред всички лингвисти

синтагма

Синтактично на изречениетоТекстово

изречение (синтаксема)

Текст (текстема)

изречение (синтакса)

текстСинтактично на значението семема сема (алосеми)

III. АСПЕКТИ И РАВНИЩА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕЗИКА И РЕЧТА

1. Синхрония и Диахрония

* Синхрония - езикът, разглеждан в съвременен етап; разглежда езика в статично състояние; проследява отношенията в системата на езиковите елементи; СИНХРОНИЯТА СЕ ЗАНИМАВА СЪС СЪСТОЯНИЕТО НА ЕЗИКА В ДАДЕН МОМЕНТ КАТО ГОТОВА СИСТЕМА ОТ ВЗАИМНОСВЪРЗАНИ ЕЛЕМЕНТИ

* Диахрония - езикът, разглеждан във времето; разглежда езикъ в неговите фази на еволюция, в развой, проследява смяната във времето на един елемент с друг; ДИАХРОНИЯТА ПРОСЛЕДЯВА ПЪТЯ ВЪВ ВРЕМЕТО, КОЙТО ПРЕМИНАВА ВСЕКИ ЕЛЕМЕНТ НА ЕЗИКА КАТО САМОСТОЯТЕЛНА ЕДИНИЦА.

Противопоставянето е абсолютно и се проявява навсякъде. Синхроничният аспект е по-важен от диахроничния, тъй като за говорещата маса само той е истинска и единствена действителност. Дава ни представа за езика като цялостна система. При диахроничният аспект, езикът не ни се разкрива като цялостна система, а като редица видоизменящи се негови явления.

11

2. Синтагматика и парадигматика. Синтагматични и парадигматични отношения.

* синтагма - последователност от думи, намиращи се в отношения помежду си (определящо към определяемо); реализацията на словосъчетанието в речта - предикативна синтагма (сочат връзката време-наклонение) = изречения - непредикативна синтагма = словосъчетания - дума - последователност от морфеми, намиращи се в отношения помежду си - морфема - последователност от звукове, намиращи се в отношения помежду си

* синтагматика - изследването на линейната реч като последователност от съответните елементи и техните отношения. Изречението е последователност от синтагми, намиращи се във връзка помежду си. * синтагматични отношения - отношенията на елементите в тяхната линейна последователност.

* парадигматика - извежданетона сегментите от речта и подреждането им в таблици въз основа на тяхната функция ( клас от звукове, клас от морфеми, клас от падежни окончания, клас от окончания за число и т.н. ) * парадигматични отношения - отношенията между елементите в една система; изследване на езиковите единици като клас от противопоставящи се елементи.

IV. ФОНЕТИКА И ФОНОЛОГИЯ При фонетиката звуковете се изучават откъм физиологичната им страна - как се възпроизвеждат, как ги възприемаме, какви органи участват и т.н. Фонологията се базира на фонетиката, осмисля звуковете в тяхната функционалност.

1. Гласни и съгласни - обща характеристика Обща класификация на гласни и съгласни

1. Акустичност (звучност) - съотношението "то-шум" * гласни - основно тон * съгласни ( с изключително висока звучност) "сонорни" - р,л,м,н Японците например нямат усет за р и л, затова за индоевропейските езици са много важни р и л. Сонорните съгласни са основно тон и малко шум (затова могат да образуват сричка) * полугласни (semivocales) - те са повече шум и по-малко тон; още се наричат глайд й = j [йод] - полугласно и (само в българския език) В останалите езици полугласна е и "w" (полугласно у)Полугласните не могат самостоятелно да носят сричка (нямат достатъчно звучност). Свързват

се задължително с други гласни и образуват дифтонги или трифтонги. * звучни съгласни - изцяло шум, с много малко тон

12

* беззвучни съгласни - изцяло шум б в г - звучни съгласни п ф к х - беззвучни съгласни ч ( т+ш) - беззвучна дж - звучна ц (т+с) - беззвучна дз - звучна щ (буква) = ш+т (звукове) НАЧИНА, ПО КОЙТО СЕ ПРОИЗНАСЯ ЕДИН ЗВУК РЕФЛЕКТИРА ВЪРХУ НАЧИНА, ПО КОЙТО СЕ ЧУВА.

Артикулационни различия

1. Пречка при съгласните - тя създава шума - при съгласните няма пречка * пречка в три разновидности: - преграда - б, п - проход - с, ш - преграда+проход - ч, ц, дж, дз 2. Говорните органи при произнасяне на съгласна са по-напрегнати. 3. Издишната струя при съгласните е по-силна, за да може да преодолее пречката. 4. Съгласната, заради наличието на пречка, се локализира по-лесно.

2. Класификация на гласните

I. Артикулационна характеристика 1. Движението на езика * хоризонтално (ляво и дясно) - преден ред - и , е - среден ред - а , ъ - заден ред - о , у * отвесно (във вертикална плоскост - нагоре-надолу) - с високо положение на езика - и , у - с полувисоко (средно) положение на езика - е , о , ъ - с ниско положение на езика - а 2. Според участието на устните (labia) * лабиални (гласни, в които участват устните) - о , у * нелабиални - а , и , е , ъ 3. Според участието на мекото небце (носовата кухина) - дали има или не носов признак назални (носови гласни) - в съвременния български език няма такива звукове В старобългарски са съществували два звука - голяма носовка и малка носовка, като голямата носовка е преминала в ъ. 4. Според широчината на прохода в устната кухина * тесни - ъ , и , у * широки - а , е , о

II. Акустична характеристика (как чуваме гласната) 1. Според височината на основния тон (който чуваме с просто ухо) * високи по тон = гласните от преден ред - и , е * полувисоки (средни) = гласните от среден ред - а , ъ

13

* ниски по тон = гласните от заден ред - о , у 2. Според съотношението между двата форманта - собствените резонаторни тонове на гърлената кухина (първи формант) и устната кухина (втори формант) * компактни = широките - а , е , о * дифузни = тесните - ъ , и , у 3. Според дължината (квантитета) на гласните; само когато има смислоразличителна функция (например sheep и ship) - не важи за българските гласни! * дълги * кратки 4. Според окраската (тембъра) на гласните - не важи за българските гласни! * отворени = кратки * затворени = дълги

3. Класификация на съгласните

I. Артикулационна характеристика 1. Според вида на пречката * преградни съгласни : п б м т д н к г * проходни съгласни : ф в с з ш ж х р л * преградно-проходни : ц ч дз дж * р - вибрантна * л - билатерална (странична) 2. Според мястото на пречката * билабиални (двуустнени) - п б м [ п` б` м` ] - с ` в горния ъгъл на буквата се означава мекото й съотвествие * лабиодентални (устенозъбни : долна устна - горни зъби) - ф в [ ф` в` ] * дентални (горни зъби) - не се срещат в българския език * интердентални (между зъбите - например "th" в английски език) - не се срещат в българския език * алвеодентални (венечнозъбни : горни зъби и венците зад тях) - т д с з ц дз л * алвеоларни (алвеолни) - н р * препалатални (преднонебни - "palatum-небце") - ш ж ч дж й * палатални (твърдонебни) - л` н` т` д` н` к` г` (тук се получава мекостта) НА ТВЪРДОТО НЕБЦЕ СЕ УЧЛЕНЯВАТ МЕКИ СЪГЛАСНИ! * веларни (меконебни) - к г х * фарингални - не са типични за индоевропейските езици - к г х * ларингални - h - в английски език, в норвежки, датски ( в северните езици) ИМА ЛИ ФАРИНГАЛНИ СЪГЛАСНИ В ЕДИН ЕЗИК, ЗНАЧИ ИМА И ЛАРИНГАЛНИ! 3. Според дейния учленителен орган * билабиални - съвпадат с билабиалните съгласни по място на пречката * унилабиални (едноустнени) - съвпадат с лабиоденталните съгласни по място на пречката * прелингвални (предна част на езика) - съвпадат с алвеоденталните, алвеоларните и препалаталните по място на пречката * медиолингвални (средноезични) - съвпадат с палаталните съгласни помясто на пречката * постлингвални (задноезични) - съвпадат с веларните съгласни по място на пречката * радикални съгласни (не съществуват в българския език) - съвпадат с фарингалните съгласни по място на пречката * увуларни - френско "р"

14

* гласилкови - съвпадат с ларингалните съгласни по място на пречката 4. Според дейността на мекото небце (носовата кухина) * назални - м н * неназални - всички останали

II. Акустична характеристика 1. Според съотношението "то-шум" * група на шумовите - звучни - основно шум+малко тон - б в г дз дж беззвучни - само шум - п ф к х ц ч * група на сонорни (сонантни) - р л м н - повече тон, отколкото шум ; могат да образуват сричка 2. Според общото слухово впечатление (тясно обвързан с вида на пречката) * експлозивни (избушни) - съвпадат с преградните съгласни 3 ЕТАПА : - пристъп (когато издишната струя върви към преградата) - задръжка (леко се задържа) - отстъп (издишната струя излиза с още по-голяма струя) * имплозивни (когато няма отстъп) - при преградни съгласни в крайна позиция - том тон * фрикативни (търкави) - съвпадат с проходните * африкати (притъркани) - съвпадат с преграднопроходните * сонори - 2 вида - назални - м н - ликвидни - р л 3. Според общата и изменена окраска * палатални (меки) - т` д` н` л` - палатални и в артикулационен и в акустичен план - п` б` м` в` ф` - палатални САМО в акустичен план ( не се образуват на мекото небце, а в областта на устните) В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ТВЪРДИ СПРЯМО МЕКИ СЪГЛАСНИ СА РАЗЛИЧНИ ЗВУКОВЕ, ЗАЩОТО ИМАТ СМИСЛОРАЗЛИЧИТЕЛНА ФУНКЦИЯ! вал - вял [в`ал] / лут - лют [л`ут] Не всички съгласни в българския език имат меки съответствия (голяма разлика между българския език и всички останали славянски езици, които са меки) - българският език е твърд език 4. Според дължината (квантитета) на съгласните - не важи за индоевропейските езици (защото трябва съгласните да имат смислоразличителна функция за да съществуват дълги и кратки гласни) УНГАРСКИ, ЕСТОНСКИ, ФИНСКИ - 3 езика, които са в Европа, но НЕ СА индоевропейски! 5. Според възможността за удължаване на съгласната * мигови - съвпадат с преградните съгласни, без м н * трайни (продължителни) - съвпадат с проходните + м н

Видове допълнителна артикулация 1. Лабиализация (оустняване) - когато съгласна попадне пред "о" или "у" - съгласната леко се закръгля (лабиализира се) 2. Палатализация (смекчаване) - когато съгласна попадне пред "и" или "е" - съгласната лека се смекчава (палатализира се)

В 1 и 2 - съгласната се напасва към следходната гласна, тоест гласната е активната страна -

15

акомодация 3. Веларизация - когато "н" се намира пред една от съгласните к г х - "н" се веларизира. к г х изтеглят произношението на "н" към мекото небце. - банка/танго/бронхи

Такива думи се срещат рядко в българския език, затова такова "н" не е отделен звук. Повечето такива думи са от чужд произход. В германските езици има отделно веларно Н, заради многото думи, в които се съдържа.

4. Аспирация - когато някоя съгласна се намира пред "х" ( в индоевропейските езици от едно време; при обособяването на отделните езици, това се е загубило) В немски p t k + гласна или сонорна съгласна придобиват леко придихание. Такова придихание е рядко срещано.

4. Полугласна (глайд), дифтонг, трифтонг * полугласни (semivocales) - те са повече шум и по-малко тон; още се наричат глайд й = j [йод] - полугласно и (само в българския език) В останалите езици полугласна е и "w" (полугласно у) Полугласните не могат самостоятелно да носят сричка (нямат достатъчно звучност). Свързват се задължително с други гласни и образуват дифтонги или трифтонги.

* дифтонги (двугласни) - произнасят се с едно усилие, звучат като един звук - неравновесни (типични за българския език) - гласна+полугласна -възходящи - полугласна+гласна (йа) -низходящи - гласна+полугласна (ай) - равновесни (нетипични за българския език) - гласна+гласна В германските езици преобладават низходящите - (ай) - my, mein - (ой) - boy, heute - (ей) - face - (ау) - now, blau - (оу) - home

В романските езици преобладават възходящите дифтонги: bueno, buono, nuit, pied, moi Единствен от романските езици португалският има дифтонги с носови гласни. В българския език горе-долу е равностойно: низходящи: възходящи:

(ай) - хайде (йа) - ято, паяк (ей) - запей, злодей (йе) - райе, йезуит (ой) - завой, запой (йо) - йод (йу) - юг, каюта

Възходящи дифтонги има в началото на дума или след гласна, както при ято и юг. Но например при лято и лют няма дифтонг, а просто мека съгласна: [л`ато] / [л`ут] . Мекостта се прехвърля от меката съгласна върху гласната. Само в комбинацията "ьо" показваме, че отпред има мека съгласна. В останалите случаи се използват я и ю.

16

* трифтонги Срещат се най-вече в италиански и румънски - най-често - полугласна+гласна+полугласна - по-рядко - гласна+полугласна+гласнаВ българския език има една дума с трифтонг : яйце, и при глаголите, най-вече в заповедна форма : сияй!

5. Фонетично разчленение на речта. Сегментни фонетични единици: звук, сричка, такт, фраза. Клитики: проклитики и енклитики.

*Фразата е най-голямата фонетична единица, завършена по смисъл. Разделя се на тактове и срички. *Тактът е фонетична единица, която се характеризира с едно ударение. Тактът като редица от звукове, обединени от ударението и непрекъсвани от пауза, може да се състои от една-единствена дума, но може да обхваща и повече думи. *Сричката е отрязък от речта, който се характеризира с максимална звучност, обкръжен от два минимума (най-често шумови консонанти). Според мястото на сричкообразуващия звук като техен център, сричките биват: - отворени - когато сричката завършва на основен звуков елемент ( ля | то) - затворени - когато сричката завършва на слаб звуков елемент (пред | лог)

В потока на речта някои думи загубват ударението си, като се обединяват с други думи, които запазват ударението си, и така образуват акцентни групи, чиито части са свързани по смисъл. В зависимост от мястото си в пределите на акцентната група, неударените думи биват два вида: - проклитики - свързват се със следващата дума, която пази ударението си - енклитики - свързват се в една фонетична цялост с предходната дума

В българския език енклитики са кратките лични местоимения, въпросителната частица "ли", формите на спомагателния глагол "съм" за сегашно време и др. 6. Супрасегментни фонетични единици: ударение и интонация.

* ударение - под ударение (акцент) разбираме отличаването на дадена сричка в потока на речта било чрез по-голяма сила на издишната струя, била чрез изменение на височината на тона в сравнение с други срички, които съдържат същия сричкообразуващ звуков елемент. Видове ударения

* по характер -силово (динамично) - силовото ударение се състои в усилване на гласа (или на издишната струя) и съответно на напрежението на артикулацията ( в български, руски, полски, немски) - музикално (тонично) - характеризира се с движение на тона на гласа при произнасянето на дадена сричка (възходящо - повишаване на тона ; низходящо - понижаване на тона) * по място - свободно (нефиксирано) - не е прикрепено към определена по ред сричка или определена част на думата (български, руски, италиански)

17

- свързано (фиксирано) - пада винаги върху определена сричка в различни думи (полски,френски) - неподвижно - ударението се запазва постоянно върху една и съща сричка във всички форми на думата - подвижно * главно и второстепенно ударение - има думи, състоящи се от повече срички или сложни по състав, при които различаваме две ударения, различни по степен: едно по-силно - главно или основно и друго по-слабо - второстепенно. Словно, ритмическо и логическо ударение: - словно - свързано винаги с отделна дума - ритмическо - в някои езици ударението е характерен белег не на отделна дума в звуковия поток, а на група от думи, обединени по смисъл. Такива фонетични смислови цялости с едно ударение се наричат ритмически групи, а самото ударение - ритмическо (фразово) - например във френски език - логическо - в зависимост от желанието да подчертаем определено понятие, определен момент от нашата мисъл, ние усилваме ударението на съответната дума, а понижаваме малко силата на изговора на останалите думи. Това усилено ударение се нарича логическо. * интонация - Под интонация разбираме движението на основния тон, образуван от гласните струни в рамките на изречението. Бива възходяща и низходяща. Интонацията има две функции: синтактична и емоционална.

7. Фонетични промени. а) Комбинаторни промени: звукови промени, произтичащи от особеностите на фонетичната среда (звуковете рядко се използват изолирано, те са свързани в звукосъчетания, следователно попадат при определени фонетични условия - акцентуваност, неакцентуваност, положение в думата, бавен или бърз темп на речта и т.н.) ** асимилация (уподобяване) - когато даден звук се нагажда частично или напълно към учленението на друг звук. Видове асимилация * според посоката на действие -регресивна - предходен звук е повлиян от следващ - фторнк (вторник) / тешко (тежко) / optenir (obtenir) / opscure (obscure) - прогресивна - когато предходен звук влияе върху следващ (слабозастъпена в индоевропейските езици, по-често срещана в тюркските и угро-финските езици - сфой (свой) / готфи (готви) * според степента на уподобяване - частична (приспособяване) - когато звуковете се сближават по част от признаците си - лотка връска - пълна - когато съответните звукове се изравнят по всички признаци - енна (една) / катанар (катинар)

* в зависимост от разположението на звуковете - контактна (близка) - когато се уподобяват съседни звукове - расхотка / зговор - дистанционна (далечна) - когато си оказват влияние несъседни звукове - фафла /

18

фефруари / маматарка / еденица ** вокална хармония - разновидност на прогресивната асимилация, характерна за тюркските и угро-финските езици (те са аглутиниращи езици, тоест зад корена прилепят граматичните значения) - когато гласните в афиксите се уподобяват на гласната в корена - oda-odalar-odalarda / git-gitmek-gitmedi-gitmediler Наблюдава се и в някои африкански езици ** преглас (.метафония или umlaut) - изменение на гласна под влияние на гласна в следващата сричка; гласна от окончанието променя гласна от корена - променливо "я" - бял - бели ** дисимилация (разподобяване) - когато два еднакви или близки звука се разграничават в учленително и акустично отношение. Стремеж да се улесни изговорът. По-рядко явление от асимилацията. Същите видове както асимилацията. фного (много) / дохтор (доктор) / нохти (нокти) / нохче (ножче) - примери за контактна дисимилация бомбандировка (бомбардировка) / сребло (сребро) - примери за дистанционна дисимилация ** палатализация (смекчаване) - когато съгласна се намира пред "е" или "и" - там-тека / cou-qui (фр.) В някои български диалекти палатализираните съгласни са преминали в други съгласни: цвет`е - цвек`е / грозд`е - грозг`е / трет`и - трек`и ** лабиализация (оустняване) - когато нелабиален звук се смени с лабиален (в българските диалекти обикновено "х" се заменя с "ф", "и" и "е" с "у" - жуф, шурок, пупер, ечумик ** сандхи (междусловна асимилация) - асимилация не в думата, а в пределите на по-големи фонетични единици з жената / пед дни / од града ** хаплология (опростяване) - представлява дисимилаторно изчезване, при което отпада едната от две еднакви или близки срички - трагикомедия вм. тригококомедия / имен ден вм. именен ден ** контракция - вид елизия, характеризиращ се със сливането на две еднакви или близки звука в един Илинден вм. Илиин ден / коператив вм. кооператив б) Позиционни промени.

** редукция на гласните - фонетична промяна, при която някои звукове (главно гласни) в неударено положение променят отчасти или напълно своето звучене - зилену / бъща / пилиту / къщъ ** метатеза (разместване) - фонетична промяна, при която два звука разменят местата си в думата. Нерядко се получават по-лесни за изговаряне звукосъчетания. - близка (когато звуковете са съседни) - протмоне вм. портмоне / протокал вм. портокал - далечна (несъседни звукове) - кернел вм. келнер / пелгери вм. пергели / барелина вм. балерина ** протеза - характеризира се с появата на нов звук в началото на думата - илимон вм. лимон / исрам вм. срам восемь вм. осемь / ишла вм. шла (рус.) Много характерна за тюркските езици и за историческото формиране на френския: scribere - escrire - écrire schola - escole - école

19

stella - estoile - étoile ** епентеза (вмятане) - характеризира се с появата на нов звук в думата. Обикновено улеснява изговарянето на група съгласни. - учереждение / пуберитет / универиситет / индентичен ** елизия (изпадане) - звукова промяна, при която се наблюдава изпадане на звукове от думата. Дължи се на редукция или асимилация, небрежно учленение, засрещане на две гласни и др. - афереза (когато отпада звук в началото на думата) - синкопа (когато отпада звук в средата на думата) - апокопа (когато отпада звук в края на думата) празник вм. праздник / чувствам вм. чувствувам / сички вм. всички / l`air вм. le air / j`aime вм. je aime (фр.) В италианския има два случая: - elisione - когато отпада крайна неударена пред начална гласна на следваща дума l`amore вм. lo amore / l`amica вм. la amica - troncamento - когато отпада краесловна неударена гласна или сричка пред дума, започваща със съгласна gran cavallo вм. grande cavallo / san вм. santo В съвременния английски, бързият темп на речта води до изпадане на звукове: las(t) chance / i`m lovin`t / s`ppose В някои английски диалекти елизията на "h" води до поява на омоними: hill-ill / hair-air ** десоноризация (обезгласяване) - когато вместо дадена звукова съгласна се произнася съответната беззвучна съгласна. В български и руски всяка звучна съгласна в абсолютно клаесловие преминава в съответната беззвучна: боп / готоф / риш / дълък Във френския звучната съгласна в края на думата никога не се обезгласява: robe / rose / longueв) Спонтанни промени – фонетични изменения, които не произтичат от взаимодействието на звуковете. Причини са несъвършеното възпроизвеждане от страна на децата или на възрастните, удобството при изговаряне, някои социални фактори и др. 8. Фонология. Теория за фонемата.

А) фон, фонема, алофони. – Многобройните звукове, които съставят потока на речта, могат да бъдат обединени в звукови типове – фонеми. Всяка фонема е представена в речта от различен брой отделни звукове, наречени варианти на фонемата (алофони). фонема – член на минимална опозиция; сбор от диференциални признаци; идеалният звук, защото е минимална фонетична позиция. Като същност няма разлика между фонема и звук. Звук – изолирано произнесено, не в система фонема – звуков тип; произнесено в система; в рамките на различни думи звукът се видоизменя.

Б) Функции на фонематаконструктивна (словостроителна) – строителният материал на думите. Отделните звукове на речта са носители на значението. Значението е свързано с целия звуков комплекс. Дистинктивна (различителна) – противопоставяйки се фонемите една на друга разграничават отделните вукосъчетания.словоразличителна – при смяна на фонема се сменя думата .- разграничаваме две названия с две различни лексикални значения. Форморазличителна – различават материалния облик на граматичните форми на една и съща дума

20

В) Признаци на фонематадиференциални – общи за вариантите на дадена фонема (това са артикулационните и акустичните характеристики на звуковете)недиференциални – специфични за отделния вариант. По тях той се отличава от останалите варианти на същата фонема (това е допълнителната артикулация)

г) Позиции на фонемата. Видове варианти на фонемата.* Силна позиция – когато фонемата търпи минимално въздействиеза съгласната – когато се намира пред ударена гласна “а”за гласна – когато е под ударение или се намира между две лабиални съгласни комбинаторни варианти – проявления на фонемата, обусловени от фонетичните условея, от звуковия контекстиндивидуални варианти – учленителни разновидности – присъщи само на отделни лица от езиковата общност (например неправилното изговаряне на “л” и “р”) – дължат се на неправилности в анатомичното устройство на говорните органифакултативни (свободни) варианти – явяват се като възможности пред отделния говорител ( дали да каже апикално или увуларно “р” например)стилистичен вариант – удължаване на гласни при подчертаване на емоции, чувства например

V. Лексикология и Лексикография1.Обща теория на думата. Думата като знак. Дума и предмет – номинативна функция на думата. Дума и понятие – проблемът за значението на думата. Определение на думата. Аспекти на значението на думата.Думата е основна езикова единица (основна единица на лексикално равнище). Думата е връзката между носителите на един език и е връзка между интра- и екстралингвистиката. В китайски език дума и сричка са идентични, докато в полисинтетичните езици дума и изречение не се различават.Думата съществува в готов вид. Носителите на езика не я съставят в акта на езика. Думата е знак, следователно всяка дума от всеки език е знак на даден предмет. Думите имат две значения:лексикално – представя връзката на звуковото съчетание с определено явление на действителността. Граматично – внася допълнителни елементи към лексикалното значение – лице, число, време и т.н. По своето значение и по ролята си в речта думите се делят на самостоятелни, несамостоятелни или служебни, междуметия.самостоятелни – означават предмети, явления, признацинесамостоятелни – изразяват граматична връзка между думите в изречениетосъщински служебни думи – предлози, съюзи – изразяват отношениячастици – изразяват емоциимеждуметия – изразяват чувства и воля или имат звукоподражателен характер

Думата има две страни – звукова (фонетична) и смислова (семантична). Думата (езиковедска категория) е най-тясно свързана с понятието (логическа категория). С понятието си служим в процеса на мисленето. Създаваме понятието анализирайки, обобщавайки. Понятието представя обобщение на съществените признаци на дадена категория, предмети или явления. Понятието е форма на мисленето, в която се отразяват общите, съществени свойства на действителността. Думата представя словесен израз на понятието. Тя е реалният дразнител,

21

без който човешкото мислене е невъзможно.слухов дразнител – при слушане на речтазрителен дразнител – при четене на писмена речдвигателен дразнител – при произнасяне на думаДумата НЕ отразява непосредствено действие, а понятието. Думата НЕ може да бъде тъждествена с понятието. Думата може да има няколко значения и да означава няколко различни понятия. Думата играе важнароля при образуване на понятието. Понятията не могат да се съобщят без думите. Самостоятелните думи могат да имат конкретни или абстрактни значения. Конкретни са тези значения, в които предметът е едно цяло. Абстрактни са тези значения, които са една страна, свойство или признак на предмета. Всички абстрактни думи са произлезли от думи с конкретно значение. Думата има 4 основни аспекта на значение:сигнификативен (десигнативен) – думата и мисловното й съдържание. Може понякога напълно да замести значението на думата.прагматичен – зависи от начина, по който се употребява думата от отделния носител (той може да внася свои собствени значения, които се различават от общоприетите) – зависи от възрастта, интелектуалното равнище и т.н.собствено-лингвистичен – отношението дума –дума мотивирани думи – звуковата форма дава информация за значениетонемотивирани думи – повечето нямат вътрешна форманапример – думата кокиче в различните езици – във всеки език има някаква индивидуалност, но винаги е свързано със снегаденотативен – отношението дума – предмет

2.Думата като единица на лексикалното равнище на езика. Няма общо определение за думата. Лексема = идеалната дума (съществува само в езика, в нашето съзнание). В речта се проявява само с една от алолексите.

3.Семасиология. Семантично равнище. Семантичното равнище е равнището на значението. Смисловата страна на думата е нейното значение. Семасиологоията се занимава с изучаването на думата. Семема е основното значение на думата ( с което тя се схваща извън контекста) – обединява всички значения (семи) на думата. Алосемите са всички останали значения (преносни). Само една от алосемите реализира семемата. А) еднозначност и многозначност – обикновено явление в езика е многозначността (полисемия). Едно от значенията е основно, около него се групират останалите значения (производни) Б) пряко и преносно значениепряко – чрез него думата изпълнява номинативната си функция, в изолирана употреба (това е основното значение на думата)преносно – чрез него една дума става изразител на друго понятие (това са производните значения). Видове преносни значения:метафора – пренасяне на значението, основано на сходството между два предмета или две явления. Метафората е постоянен източник на обогатяване на речника на езика. Има метафорични значения станали факт на езика (лексикализирани са) – когато за съотнетния предмет няма друго название – напр. крак на маса, нос на кораб и т.н.метонимия – пренасяне на значението въз основа на някаква връзка между два предмета или явления ~ означаване на съдържанието с името на предмета, в който се намира – изпих

22

две чаши вино ~ по метонимичен път абстрактните имена могат да придобият конкретно значение – говори защитата, началството заповядва ~ назоваване на продукта с името на местността, от която произхожда – синекдоха (частен случай на метонимията) – употреба на дума, означаваща част от нещо, вместо друга, обозначаваща цялото. – бащино огнище

4.Табу и евфемизъмТабу (дума, заета от един от полинезийските езици, означава “забрана” върху определени предмети и действия. Лингвистичното табу засяга дадени думи, тоест забрана да се изговарят названията на дадени предмети или явления, поради суеверие или страх.Евфемизмите са думи или изрази, заместващи други, които са станали груби, неприлични, неподходящи – названия на болести, смъртта, функции на организма, недъзи и т.н. 5.Етимология – занимава се с произхода на думите. Историята на думите обикновено се изучава в границите на развитието на един език. Често се наблюдава разминаване между това, което изглежда напълно очевидно и строго научните заключения. Близкият звуков състав илиблизкото значение на две думи, не са доказателство за общия им произход. Но дори при нито един общ звук може да има родство. Принципи на научната етимология: съобразяване с действието на фонетичните закони в даден езикстремеж да се обясни произхода на цялата дума, а не само на части от неявнимателно проследяване на семантичния развой на сравняваните думи Народна етимология – опитите на дилетанти да обяснят прозхода на определени думи. Тълкуванията се основават обикновено на звукова прилика и се нарушават принципите на етимологията. Някои форми, получени от народната етимология са се наложили и постепенно са се превърнали в норма. Полилей (правилно) – идва от polyelaion, а не от люлея, но се налага в езика полюлей (неправилно) Тирбушон (правилно) – идва от tire-bouchon, а не от търбуша, но в езика се налага търбушон (неправилно)

VI. Граматика (морфология и синтаксис)

1.Морфология – дял от граматиката, който има за предмет строежа на думата, като се абстрахира от значението й.2.Теория за морфематаА) морф, морфема, аломорфи. Отношение между дума и морфемаМорфема – минималният знак в езика, който носи значение. Строителният материал на морфемата са фонемите.Аломорфи - рък- /ръч- / ръц- (аломорфи на коренната морфема) -иц / -ик (аломорфи при суфиксите)Морфемата съчетава два елемента – материален и смисловОтношение между морфема и дума – много думи могат да бъдат разчленени на два или повече елемента, всеки от които притежава някакво значение. Морфемата е неделима по-нататък. Има думи, които се състоят само от една морфема. Лексемата е съвкупността от морфологичните варианти. Разлики между дума и фонема:разчленимост на думи; морфемата е неделима

23

ако някой от морфемните варианти на една и съща дума е тъждествен с определена морфема, не значи, че са равностойни, заради другите словоформи, които в състава си имат допълнителни други морфеми.За формален съвпадеж на морфема и дума може да се говори само тогава, когато дадена дума е морфологично непроменлива и неделима от смислово-функционална гледна точка – без, но, а, да и т.н. Б) видове морфеми – корен и афикскоренът е носител на квинтесенцията от лексикалното значение на думата. Корен има във всяка самостоятелна дума.Афикс – морфема, която видоизменя или допълва значението, което се съдържа в корена Корен + афикс = основното лексикално значение В) релационно и деривационно значение на афиксите. Еднозначност и многозначност.деривационно значение – само уточнява и ограничава значението на корена (например “ец” отнася думата “летец” към категорията на имена на деятели)релационно значение – разкрива смисловата връзка на дадена дума с други думи в изречението (падежи) Отсъствието на морфема има известно граматично значение – нулева флексия – само при изменяеми части на речтаеднозначност – афиксите носят по едно значение ( в тюркските и угро-финските езици)многозначност – в една и съща дума афиксът е носител на две и повече граматични значения (в индоевропейските езици) например - “-о” в “село” – носи двойна информация за думата – че е от ср.р. и ед.ч. Г) видове афикси по място спрямо коренапрефикси (стоят пред корена)суфикси (след корена) – словообразуваща функция, а флексията има словоизменяща функцияинфикси (вставки) – не се разкъсват, но разкъсват коренациркумфикси – комбинация от префикс и постфикс – ge-nomm-enинтерфикси – свързват корените на една сложна думатрансфикси (преминават през корена) – например семито-хамитските езици имат съгласни, които са корена или скелета на думата, и в зависимост какви гласни се вмъкват между съгласните се изменя значението на думатапо функция словообразуващи (деривационни) – образуват нови думисловоизменящи (релационни) – изпълняват граматична роляД) понятието основа. Видове основи - непроизводна – равна на корена - производна – изградена е от корен и словообразувателни афикси,но БЕЗ флексия!граматична основа – към лексикалната основа се прибавя граматичен афикс, но не флексия (показател за спрежение или вид на глагола)свързана основа – когато дадена непроизводна основа не съществува самостоятелно, а само в съчетание със словообразувателни афикси (за български – префикси)в-лиз с-лиз из-лиз

3.Начини на граматическо изразяване – различни езикови възможности за изразяване на една и съща мисълафиксация – състои се в прибавянето на афикси към корена или основата на думата. В индоевропейските езици – пред- и наставки, в тюркските езици – само наставки. Начинът, по

24

който афиксите се свързват с корена на думата може да бъде чрез прилепяне (аглутинация) или чрез тясно свързване (спояване). Изразяват се различни граматически значения и отношения:мн.ч. – кон-е / сел-аграм.род на прилагателни – нов- / нов-а /нов-остепени за сравнение – cold-er / cold-estлице, число, време при глаголитеотношение на притежавано и притежател – hortus agricolaeотношение субект – обект вътрешна флексия – осъществява се чрез изменение на звука в корена на думата. Характерен е за семито-хамитските езици, където преобладаващата част от случаите коренът е триконсонантен, и в този скелет се разполагат различни гласни, които изграждат граматични форми на една дума или нови думи.Редупликация – състои се в повтарянето на цяла дума или част от думи. Изразява повторяемост, привично действие. В различни езици изразява мн.ч. на думитепълна (повтаря се цяла дума) – малайски – orang – човек / orang-orang – хорачастична (повтаря се част от думата) индиански език – gusu – gususu – бизонибез фонетична промяна – японски – ie – ieie – къщис фонетична промяна – латински – cano –пея / cecin – мин.основа на глаголамн.ч.степени за сравнение – голям-преголямнякои форми на спрежениетослужебни думи (много разпространен начин на граматично изразяване) – освобождават пълнозначните думи от формалните граматични показатели или придружават афиксацията със словоизменяща функция Езици, в които преобладава използването на служебни думи се наричат аналитични – български, френски, английски, китайски. Езици, в които преобладават афиксацията и падежите са синтетични – руски, немски, латинскипредлози – изразяване на косвено допълнение – he said to his father / le chapeau de ma soeurследлози – също изразяват косвено допълнение, но се намират след думата – nobiscumсвързват пълнозначни думи или изречения и означават отношения на съчинение или подчинение между тяхчастици – неизменяеми служебни думи с модално или немодално значение ~за усилване – ха, чак, даже, just’ simply ~за потвърждение – “да” и т.н. ~ за отрицание – не, нито ~ въпросителни – ли, дали ~ за подбуда – я, хайде ~ за израз на желание – дано В български – по- и най- за сравнителна и превъзходна степен ще – за бъдеще времечлен (пред- или задпоставен) – различава дали предметът е определен или не; субстантивира някои части на речтаспомагателни глаголи – образуват сложни глаголни форми (губят самостоятелното си значение) и функционират като служебни думидуми, изразяващи степен за сравнение – plus, moins, more, mostсловоред – един от най-древните и прости начини за граматическо изразяване. Важна граматична функция в английски, китайски, български, френски. Мястото на думата се определя от граматическата й роля и ако настъпи промяна в словореда, може да се промени

25

смисъла. В старобългарски и латински е имало свободен словоред, заради наличието на падежни окончания. Словоредът изразява:субект-обектни отношения – Майката обича детето. / Marie voit Paul.субект-предикатни отношения – Иван добрьiй / Добрьiй Иванатрибутивни отношения – gold watch, silver spoon, злато-човекотношение между съдържащо и съдържание – чаша вода, шепа пръсткомпозиция – състои се в съединяване на две или повече коренни морфеми в една сложна дума (много разпространен в немски). Служи за означаване на отношението притежател-притежавано или атрибутивни отношения – домоначалник, лекоатлет, снеговалежсуплетивизъм – състои се в използването на разнокоренни или разноосновни образувания за предаването на различни граматични форми на една и съща дума.лице, число, време, вид – съм/е, est/soit, vais/allonsформи за лични местоимения – аз/мене, je/me, i/me, we/usмн.ч. – човек/хора, man/people, homme/peupleестествен род на съществителни – брат/сестра, coq/pouleстепени за сравнение – bonus/optimus, bon/meilleurколичествени и редни числителни – un/premier, one/firstударение – различава еднопадежна форма от друга; две различни части на речта; едно глаголно време или наклонение от другоинтонация – има граматична и емоционална роля; сигнализира дали съобщението е завършено или не 4.Граматични категории: именни (клас, род, число, падеж, степенуване, определеност-неопределеност) и глаголни (лице, число, род, време, вид, наклонени, залог)род (клас) – делението на имена по род представлява преживелица на по-стари стадии от развоя на мисленето и езика. При някои езици има клас живи и неживи обекти. При други има 3 рода. При трети като тюркски езици или китайски не съществува категорията род. Именните класове представляват група на съществителни имена въз основа на семантични или граматични критерии. В суахили съществителните се разделят на 8, 13 или повече класове, всеки с особен префикс. Граматичен род е присъщ на семитските и повечето индоевропейски езици. Родовата диференциация може да се отбележи при съществителните, прилагателните, числителните, местоименията, глаголите, някои частици (бе, ма). Същинско разграничение по род се наблюдава само в индоевропейските езици. Граматичен род на съществителните може да бъде асоцииран с естествения род (при лица и животни). При названията на неодушевени предмети родът не е вътрешно мотивиран. Родовете в различните езици често не съвпадат. Един от основните критерии за рода на думата е нейният завършек (суфикс, флексия). Но не винаги действа безотказно. Граматичният род проличава добре при съгласуването. В българския понякога граматичният род не дава информация за пола – чедо, рожба, птица.Число – изразяване на единичност и множественост. Означава се по различни начини в отделните езици – най-често чрез морфеми; с флексия на основата; чрез повтаряне на дума или част от дума; служебни думи или частици. В китайски отсъства като категория. В старобългарски, старогръцки, словенски има двойнствено число. Числото е характерно за съществителните, прилагателните, местоименията, глаголите, някои числителни. Числото при прилагателните е резултат от съгласуването. Думи от колективен характер (живот, любов, смърт) не образуват мн. Ч.Падеж – изразява отношение на едно име към друга дума в изречението. На български тези отношения се изразяват чрез служебни думи. За да се говори за падежна система е необходимо наличието на поне 2 падежа. В латински те са 6, в старобългарски –7, в руски – 6, в немски – 4. Две теории относно падежите:

26

логистична – обяснява възникването на падежите като средства за означаване на субект, обект, атрибут в изречението.Локалистична – обяснява падежите с означаването на пространствените отношения (мястото на предмета)степенуване – чрез него се извършва съпоставяне на “дозите” на дадено качество. Има три степени – положителна, сравнителна, превъзходна; не само във възходящ, но и в низходящ ред. На степенуване подлежат главно прилагателни и наречия. В разговорната реч се степенуват съществителни и глаголи. Степенуването се постига чрез афиксация, суплетивизъм, редупликация, допълнителни думи.Определеност – неопределеност – чрез тази категория се изразява идеята за нещо конкретно, познато, което не се намира непременно в обсега на сетивата на говорещия. Три вида определеност:индивидуализираща – предметът се отделя от сродните муколичественародова – понятието обобщава цял клас предмети или явленияОпределителният член може да бъде пред- или задпоставен. Може да носи информация за рода, падежа, числото. В латински няма член. Някои показателни думи играят ролята на определителен член – този, тази и т.н.Неопределителен член – някои неопределителни думи – някой, някакъв, един, un, des, a, anНулев член - Man is mortal. Видях кола.

лице и число – лицето има отношение към участниците в акта на комуникация; характерна категория за глагола. В езици с развита морфология лице се изразява чрез морфеми (флексии) и употребата на местоимения не е наложителна (български, латински). Във френски и английски винаги се прибавят местоименията, които да уточнят лицето и числото. Първо и второ лице са действителни лица, но трето лице може да означава всеки предмет (заместител на всяко име), тъй като трето лице произлиза от показателните местоимения.Вид и време вид – конкретно понятие, начин на протичане на глаголното действие. Биват несвършен вид (когато глаголното действие е незавършено) и свършен вид (когато глаголното действие е завършено)време – понятие с абстрактен характер, произлязло от вида; представлява хронологичното развитие на действието; основен ориентировъчен момент е моментът на говорене; времето се изразява чрез видамодалност – едно от основните езикови категории – изразява отношението на глаголните лица към действителността. Функционира по три начина – чрез глаголното наклонение, модални думи и изрази, интонацияизявително или неутрално наклонение (индикатив) – представя съобщение за нещо реалноповелително (императив) – представя заповед,молба; най-близко е до вътрешното “аз” на говорещияусловно (кондисионал) – осъществяването на действието зависи от някакви условияconjunctif – изисквано действие от глаголното лице Броят на наклоненията в различните езици е различен в зависимост от особеностите на съответния език. В старогръцки – 4 наклонения – изявително, заповедно, подчинително, желателно. В български – 3 или 4:изявително, повелително, условноизявително, повелително, условно, умозаключителноизявително, повелително, условно, преизказно (което не е същинско наклонение). То изразява идеята, че говорещият не е бил свидетел на действието. Модални глаголи (may, could, can, must) или думи и изрази (вероятно, може би, трябва)

27

залог – изразява отношението на глаголното действие към граматичния субект (изразява различни отношения между субекта и обекта на действието)деятелен (активен или основен залог) – когато глаголното лице е вършител на действиетострадателен (пасивен) – когато субектът търпи действието на глаголасреден (медиален) – когато действието, съсредоточено в субекта, води до промени в състоянието му, т.е. субектът е едновременно обект ( всички възвратни глаголи) напр. Иван се мие = Иван мие Иван Историческа променливост на граматичните категории. Граматичните категории не са изконно съществуващи, нито вечни. Една категория може да се развие или превърне в друга, или да изчезне. Някога в индоевропейските езици е имало две наклонения – искане и желание. Желание е изчезнало във всички индоевропейски езици, но искане се е запазило отчасти в днешния френски език. В славянските езици желателното наклонение се е превърнало в заповедно. Категорията граматичен род е изчезнала в английски и арменски, а в романските езици трите рода са се редуцирали до два. Тези промени се извършват бавно в продължение на много дълго време. Те са свързани с все по-голямото усъвършенстване на езика с развоя на мисленето.

5.Синтаксис – изучава правилата за свързване на думи в словосъчетания и изречения; правилата за построяване на изречения, различни за отделните езици. Изучава също възможностите за съчетаване на дадена част на речта. Например наречията могат да се свързват само с глаголи, прилагателни или наречия, но не и със съществителни, числителни и местоимения. Предмет на синтаксиса са словосъчетанията и изреченията. А) основни форми на синтактичната връзка:съчинителна (паратаксис) – когато две думи или части на изречението са в равноправно положение една спрямо друга, изпълняват една и съща служба в изречението или словосъчетанието – нов и интересен / куче и котка и т.н.подчинителна (хипотаксис) – когато една дума или словосъчетание са подчинени по смисъл на друга дума или словосъчетание; единият езиков елемент е в положение на зависимост спрямо другия – бързовар / красива рокля / чета книга и т.н. Б) видове подчинителна връзкасъгласуване – зависимата дума приема граматичните значения на водещата дума; съгласуването е по род, число, падеж, лице – добра жена / красиво лято и т.н.управление – водещата дума изисква строго определена граматична форма на подчинената дума. Два вида:глаголно управление – определен глагол или група глаголи изискват определен падеж след тяхпредложоно управление – определени предлози изискват определен падежприлагане – отношението между две думи или словосъчетания е изразена чрез словореда (позиционно) – това са главно словосъчетания с наречия – вървя бързо / много късно В английски и турски съществително, приложено към друго съществително изпълнява функцията на определение, без да се променя (stone bridge); в български също се среща – злато-човек / брилянт-сълза и т.н.

6.Словосъчетанието като синтактична единица. Видове словосъчетания. Словосъчетанието винаги включва в състава си най-малко две пълнозначни думи; служи като строителен материал на изречението, но само по себе си не представя изречение. В състава си могат да съдържат имена и наречия (весел човек, слънчеви лъчи) и глагол (слушам песен, говоря тихо). Именно глаголните словосъчетания се отличават по отсъствието на интонация

28

на съобщение, която е организационен елемент на изречението. На тях също не са присъщи категорията подлог, сказуемо и другите части на изречението. Глаголните словосъчетания могат да бъдат разглеждани само като потенциален материал на изречението. Глаголите, които се срещат в техния състав не изпълняват функция на сказуемо.* Лексикологията се занимава само с онези словосъчетания, които са се утвърдили като постоянни номинативни единици в речниковия състав на езика и са добили общонародна употреба (устойчиви) – това са словосъчетания, които съществуват като готови единици в речниковата система на езика и имат точно определно значение – например “овчарска торбичка” (вид цвете) Видове устойчиви словосъчетания:идиоматични – фразеологични единици, значението на които не можем да изведем в цялост от значението на техните компоненти в съвременен етап от развоя на езика (изрази, неразложими в семантично отношение) – през куп за грош / от игла до конец / pour les prumesфразеологични – устойчиви изрази с цялостно единно значение, чиято връзка със значението на отделните думи-компоненти може да бъде доловена – пазя като очите си / donner carte blanche – могат да се превеждат буквално от един език на друг (за разлика от идиомите) като се запазва образното значение на техните компоненти* Синтаксисът изучава свободните словосъчетания – създават се винаги в процеса на речта и значението им може да бъде изведено от значението на съставящите ги думи. Словосъчетанието се отличава от сложните думи. Членовете на словосъчетанието запазват морфологичните си свойство, които притежават и като тоделни думи, докато сложната дума добива признаците на проста дума. Видове словосъчетания:по съставпрости – състоят се от две пълнозначни думи – хубав денсложни – получават се чрез разширяване на цяло просто словосъчетание или на някой от компонентите му – хубав слънчев денпо характера на връзкатасъчинителни (паратактични) – състоят се от най-малко две граматично независими една от друга пълнозначни думи. Връзката между компонентите обикновено се изразява чрез съчинителен съюз – земя и небе / война и мирподчинителни (хипотактични) – в които единият от компонентите е граматически зависим от другия – тясна улица / хубав летен ден – Подчиняващата дума е граматически и смислов център на подчинителното словосъчетание.според принадлежността на главния член на подчинителното словосъчетание към съответната част на речтаименни – граматичният център може да бъде съществително, прилагателно, числително – зимна картина / много весел / пръв в класаглаголни – глаголът е основната дума – говоря тихо / слушам песенместоименни – съдържат неопределително местоимение като основна дума – нещо приятно / някой от тяхнаречийни – имат наречие като основен компонент – много бързопо естеството на синтактичната функция, която изпълнява зависимият член по отношение на главния членатрибутивни – зависимият член е някакъв признак на предмета, който е главен член – първи сняг / летни нощи / бяла къщаобектни – зависимият член представя допълнение по отношение на независимия член – пиша писмо / чета книгаобстоятелствени – зависимият член служи като обстоятелствено пояснение на главния член – чета бързо / смея се весело

29

7.Изречението като синтактична единица. Изречение и съждение. Изречението в древна Гърция се разглежда като копие на съждението (мисъл за предмет, в която се разкрива един или друг негов признак или отношение между предметите посредством утвърждаване или отричане). Има съждения, които са съотносителни със съждението – показват ясно оформена връзка (подлог и сказуемо) и имат често логично съдържание – Снегът е бял. / Слънцето свети. – Въпросителните и подбудителни изречения не са съждения, защото не съдържат утвърждение или отрицание на някакъв признак на предмет. Съждението се състои от понятия, а изречението може да бъде представено от една-единствена дума.А) признаци на изречениетопредикативност – чрез нея се предава отношение на изразяваното в изречението съдържание към действителносттамодалност – чрез нея се отразява отношението на говорещото лице към достоверността на фактите, изразени в дадено съобщение. Говорещото лице може да отрича или утвърждава даден факт от действителността. Освен като реален факт, това, което се съобщава може да се схваща от говорещия като възможно или невъзможно, желателно или нежелателно, нереално или вероятно.Темпоралност – това, което се изказва се мисли от говорещия като налично в миналото, в сегашния момент или като осъществяващо се в бъдещето. Касае е до отношението на два момента: време на събитието спрямо момента на говорене.Лице (присъща на изречението не във всички случаи) – чрез нея се посочва отношението на речта към говорещия, към събеседника, към всичко останало, което е предмет на речта. Изразява се чрез глаголни форми и чрез лични местоимения.Интонация – чрез нея се различават заявителните, въпросителните и подбудителните изречения. Структурата и интонационната завършеност на изречението се обуславят не само от граматичния му състав (от отношението на подлога към сказуемото), но и от редица моменти на неговото съдържание. Видове дефиниции на изречението:Изречението е езикова единица, която се различава от другите езикови единици (дума и словосъчетание) по специфични особености на граматическата си оформеност.Изречението е “комуникативна единица” в процеса на общуване. Съобщението може да включва не само съждения, но и осъзнати волеви импулси и емоции. Познавателното съдържание на изречението се изгражда както от логически елементи, така и от представи, от специфичен емоционален тон, съответстващ на преценката и отношението на говорещия.Изречението е най-кратката комуникативна единица, граматически оформена, която се характеризира с предикативност и интонация на съобщение.

VII. Класификация на езиците1.Морфологична класификация (типологична) – групира езиците по сходство на граматичния строеж, без да се взема предвид наличието или липсата на родство между съответните езици. В даден тип могат да се включат езици, принадлежащи към различни семейства.изолиращи (коренни) езици – виетнамски, старокитайски, малинке – Думата обикновено съвпада с корена. В китайски думите обикновено са едносрични и неизменими, няма

30

склонение на имената, система на спрежение – морфология фактически липсва. Важна роля играят словоредът и служебните думи. Синтактичната функция на думата се определя от мястото й в изречението.Аглутиниращи – тюркски, угро-фински, кавказки езици – Граматичните отношения се изразяват чрез присъединяването на афикси към корена. Границите между морфемите са много ясни. Афиксите следват определен ред: по-близо до корена стои афиксът с най-широко значение и т.н. – git-mek (отивам) / git-me-di (не отиде) git-me-di-ler (не отидоха)Флективни – индоевропейски и семитски езици – за изразяване на граматичните отношения се използват разнообразни морфеми (флексивни елементи). Характерно е тясно свързване на афиксите с корена или основата, което понякога затруднява определянето на границите между отделните морфеми.Полисинтетични (инкоропориращи) – чукотски, ескимоски, нутка – характерно е обединяването в една “дума-изречение” на няколко компонента, които се намират в определени граматични отношения.2.Генеалогическа класификация – представлява разпределението на езиците в езикови семейства, групи и подгрупи въз основа на техните родствени отношения.езиково семейство – съвкупност от езици, произлезли от един и същ източник (праезик). Езиковото семейство се дели нагрупи – славянска, балтийска, германска, романска и др. В някои случаи отделни езици са приравнени към групи – гръцки, арменски, албански.Подгрупа (по-малка класификационна единица) – източна, западна, сееврна и т.н.сравнително-исторически метод (СИМ)– сравняват се думи и морфемни елементи при строго съблюдаване на фонетичните закони, характерни за различните езици. Единственото ефикасно средство, което позволява да вникнем в развоя на езиците. Родство между език или езикови групи може да се установи само чрез СИМ. Сравняването на думи не може да се основава само на външно съзвучие, а винаги трябва да се има предвид историческия развой на езика.3.Праезик и прародинапраезик – езикът, от който са се развили езиците от дадена група или семейство. В повечето случаи не е известен.Прародина – територията, на която се е говорил праезика.4.Индоевропейски езици (езиците или групите, отбелязани с Х са отмрели)славянска групаизточна – руски, украински, белорускизападна – полски, кашубски, чешки, словашки, горно- и долнолужишки, полабски Х, словински Хюжна – български, сърбохърватски, словенски, македонскибалтийска група – литовски, латвийски, старопруски Хгерманска група източна Х – готски, вандалски, бургундскизападна – немски, люксембургски, нидерландски, фламандски, африкаанс, английски, фризийски, идишсеверна (скандинавска) – датски, шведски, норвежки, исландски, феройскикелтска група гаелска – ирландски, шотландски, манскибритонска – бретонски, уелски, корнуълскигалска Хиталийска Х – умбрийски, самнитски, оскийски, латинскироманска група (неолатинска)гало-романска – френски, провансалски, франкопровансалски, гасконски, каталански

31

иберо-романска – испански, португалскиитало-романска – италиански, сардински, ретороманскибалкано-романска – румънски, далматински Хгръцка група – старогръцки Х, средногръцки Х, новогръцкиарменскиалбанскииндийска група староиндийски Х – ведически, санскритсредноиндийски Х – пракрит, палиновоиндийски – хинди, бенгали, панджаби, раджастани, гуджарати, маратхи, непали, бихари, сингалски, циганскииранскастароирански Х – староперсийски, авестийскисредноирански Х – средноперсийски, согдийски, скитскиновоирански – персийски, афгански, балучи, таджикски, осетински, кюрдскиОтмрели индоевропейски езици – хетски, лувийски, палайски, лидийски,ликийски, тохарски А и Б, венетски, пеласгийски, тракийски, дакийски, фригийски Източнославянски езициРуски, белоруски, украински = староруски (преди 700г.)Украински – 40 млн. Души (Украйна)Белоруски – 8 млн. ДушиРуски – 130 млн. Души (Русия)Западнославянски (Централна Европа)Полски – 32 млн. ДушиКашубски – 150 000 души (западно от Гданск)Чешки – 10 млн. ДушиСловашки – 4 млн. ДушиГорно- и долнолужишки – 80 000 души (област Саксония)ЮжнославянскиСтаробългарският е най-старият писмен език на славяните. Характерно е за него, че е загубил именна падежна флексия, има 3 граматични рода и има задпоставен определителен член.Сърбохърватски – 14 млн. Души (сърбите са с кирилица, хърватите с латиница)Словенски – 2 млн. Души (Словения)Балтийски езициЛитовски – 2.5 млн. Души (Литва)Латвийски – 2 млн. Души (Латвия)Германски езици:западна групанемски – 90 млн. Души – Германия, Австрия, Швейцариястаровисоконемскихоландски – 13 млн. Души - Холандияфламандски – 5 млн. Души – Белгия, Францияанглийски – 350 млн. Душисеверна групаливедски – 9 млн. Души Произлезли са от общ скандинавски език,датски – 5 млн- души на който са написани скандинавскинорвежки – 4 млн- души рунически надписи ( ІІІ в. пр. н.е. )Келтски езици:гаелска групаирландски

32

шотландски – 140 000 – Шотландияманкски – о-в Манбритонска групабретонски – 1 млн. Души – п-в Бретануелски – 950 000 души – провинция УейлзИталийска група – Централна и Южна италия – изместени от латинскияРомански езици:френски – 60 млн. Души – Франция, Белгия, Швейцария, Канада – най-стар писмен паметник – „Страсбургски клетви” (842г.)провансалски – Южна Францияиспански – 140 млн. Души – Испания, Централна и Южна Америкакаталонски – Североизточна Испания, Южна Францияпортугалски – 100 млн. Души – Португалия, Бразилиягалийски – 2 млн. Души – Западна Испанияиталиански – 55 млн. Души – Италияреторомански – Северна Италия, Швейцариярумънски – 20 млн. Души – РумънияГръцки – Гръцкият е един от най-старите езици на Балканския п-в. Старогръцкият оказал огромно влияние върху съседни езици и особено върху латинския.Арменски – 4.5 млн. Души – Армения, Сирия, Иран; най-стар писмен паметник – V в. Албански – 2.7 млн. Души – Албания (северен диалект-гегийски; южен-тоскийски); най-стар писмен паметник – ХV в. Индийски езици – от староиндийски – най-стар писмен паметник – Веди (възникват ІІ хилядолетие пр. н.е.); класическият староиндийски – санскритновоиндийски езици – 430 млн. Душихинди – 200 млн. Души – две литературни форми:~хинди (влияния от санскрит) – официален език в Индия~ урду (с арабски и персийски заемки)бенгали – 90 млн. Души – Бенгалиябихари – 50 млн. Души – Североизточна Индиямаратхи – 36 млн. Души – Западна ИндияИранска група – Иран, Афганистан, Иракперсийски – 20 млн. Души – официален език в Иран; най-стар писмен паметник – VІ-V в. пр.н.е.афгански – 8 млн. Души – ИранОтмрели:-хетски – най-стар писмено засвидетелстван индоевропейски език – ІІ хилядолетие пр.н.е – официален език на Хетската държава.

33