ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО

Джовани Бокачо

Произход

Джовани Бокачо е роден през 1313г или в Париж, или Черталдо ин Вал д`Елза в Тоскана. Негови родители са Бокачо ди Челино и Жанет дьо ла Рош. Авторът има „галска жилка“.

Младежки години

През 1330г. се установява в Неапол, където учи канонично право. Печели си славата на ерудид и получава достъп до двора на крал Роберто Анжуйски и там написва първите си по-значими произведения.

Влиянието на любовта в живота му

В Неапол Бокачо се влюбва в незаконната дъщеря на краля - Мария Аквинска, която остава любовта на живота му. Подобно на Данте, той обезсмъртява любимата в творчеството си, като я нарича Фиамета.

Завръщане във Флоренция

Към 1340г. авторът се връща при баща си във Флоренция и продължава да се занимава с поезия и влиза в политиката. Става един от най-авторитетните дипломати във Флорентинската република.

“Декамерон”

Чумата във Флоренция през 1348г. вдъхновява Бокачо да напише сборника с новели “Декамерон”. Заема се с налагането на новата хуманистична култура. Занимава се с научна дейност, преводи от гръцки и латински, коментира и "Ад".

Ролята на вярата в края на живота му

През 1362г. творецът драстично променя живота си. Бокачо се насочва към покаяние и приема монашеството. Придава по-голямо значение на вярата и това си личи в последните му творби. Умира на 21 декември 1375г.

Творчество

В творчеството на Джовани Бокачо се открояват два периода:

Неаполски

Флорентински

Нашето предложение

Нека гледаме откъс от филма! ЗАЕДНО! http://www.youtube.com/watch?v=fcMEo8HBdt4&feature=related

Благодарим за вниманието!

Презентацията е изготвена от:

Александра Йорданова, 10а

Александрина Пенчева, 10а

Неаполски период

Първият период в творчеството на Бокачо е Неаполският. Той започва през втората половина на 30-те години с поемата “Ловът на Диана” (1335г.). По-късно е написан романът и “Филоколо” (1336-1338г.), а след него прото-романът “Филострато”. Периодът завършва с романтичната поема “Тезеида” (1339г.).

Флорентински период

Вторият период в творчеството на автора е Флорентинският. Той започва 10 години след началото Неаполския. Най-важните произведения от тогава са психологическата повест “Елегията на мадона Фиамета” (1343-1344г.), сборникът с новели “Декамерон” (1349-1353г.) и последното му произведение – алегоричната поема “Корбачо” (1365-1366г.).