Какво включват застраховките и дали сте добре запознати с правата си?

Дженерали Застраховане с включен риск Земетресение по застраховка "Каско Фамилия" и "Бизнес Каско"

Дружеството вече взе специално решение да покрие щетите от този вид, настъпили в следствие на земетресението от 22-ри май

Считано от 1-ви юли 2012 полиците, които издава Дженерали Застраховане по застраховка „Каско Фамилия” – за физически лица и „Бизнес Каско – за юридически лица и ЕТ в частта „Природни бедствия”, ще покриват и риска „Земетресение”.

Компанията ще изплаща обезщетения за вреди, причинени от земетресение, като включването на новия риск няма да доведе до увеличение на премиите по полиците, респективно няма да бъдат засегнати интересите на застрахованите лица. С включване на риска „Земетресение, Дженерали предоставя на своите клиенти атрактивно за българския пазар покритие срещу вреди от паднали предмети или отломки.

Настоящите клиенти на Дженерали биха могли да се възползват от това предложение като посетят офисите на Дружеството и получат анекси към своите застрахователни полици.

Дружеството вече взе специално решение да покрие щетите от този вид, настъпили в следствие на земетресението от 22-ри май.

Източник: http://www.novini.bg/news/70321-дженерали-застраховане-с-включен-риск-земетресение-по-застраховка-каско-фамилия-и-бизнес-каско.html

Коста Чолаков: Помощите на държавата след земетресение демотивират застраховането на домовете

Коста Чолаков е изпълнителен директор на застрахователното дружество "Интерамерикан България". Той е зам.-председател на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи и оглавява работната група по имуществено застраховане на организацията. С Чолаков разговаряме по повод предложението на правителството да стане задължително застраховането на общинските сгради публична собственост срещу природни бедствия и земетресения. То дойде след голямото земетресение в Перник на 22 май и миналата седмица законовата поправка бе гласувана от кабинета. Как оценявате предложението на правителството застраховането на част от общинските сгради да стане задължително? Същите мерки предстоят и за част от държавните. - Много положително и доста закъсняло. Защото в крайна сметка, ако държавата и общините не си защитят имуществото, какво да очакваме от гражданите. Стига да се спазват някои основни правила, би трябвало да има добър ефект. Кметът на София обяви, че само тук предстои да се застраховат 600 общински сгради. Правили ли сте обща оценка какво предстои да се застрахова в страната сумарно, ако тези задължителни застраховки на публичното имущество влязат в сила – като брой сгради, площ, суми? - Нямаме такава калкулация. И в момента има общински сгради, които са застраховани, но не са застраховани срещу катастрофични рискове, специално за земетресение. Така че не можем да се ангажираме с точна оценка, това може да се изчисли за всяка община поотделно.

Не ви ли се струва нередно в тези задължителни застраховки да влиза и катастрофичният риск, земетресенията, при положение че не всички общини са в земетръсен район? - Вижте, земетръсните райони в страната са няколко и това, че някои общини са в такива, не значи, че други, които не са в толкова силно земетръсни зони, няма да пострадат при едно сериозно земетресение. България все пак не е голяма и едно силно земетресение на територията на страната може да се почувства на много места. В някои общини последствията могат да са наистина катастрофични, а в други просто да има по-силни увреждания. Така че е добре всички да бъдат застраховани за катастрофични рискове. Като в тези рискове влиза не само земетресението, а и бури, наводнения... Те не са ли в другата категория риск – природни бедствия? - Те са природни бедствия, но наводнението също се приема за катастрофичен риск, който може да доведе до сериозни последствия. При имуществената застраховка могат да се добавят всякакви рискове – и земетресения, и наводнения, и т.н. Въпрос на избор. Но когато говорим общо за катастрофични рискове, разбираме не само земетресения. Каква е стойността на застраховката за катастрофични рискове за района на София например? - Тя е процент от стойността на сградата, взема се предвид сеизмичната активност за конкретния район и, разбира се, това е въпрос и на тарифа на застрахователя. Примерно застраховката за риск от земетресение варира около 0.06% от стойността на имота. А в момента какъв е делът на хората в България, които са си застраховали жилищата? - Няма съвсем точна статистика, но са не повече от 7%. Става дума за домакинствата, които въобще имат имуществена застраховка. Не е сигурно, че всички тези хора имат покрит риск от земетресение – на пазара не се води такава детайлна статистика. Основният риск в една имуществена застраховка е срещу пожар. И към него могат да се добавят най-различни други рискове – срещу кражба, срещу природни бедствия, наводнение от ВиК инсталации. Доколко разумна е според вас идеята, споменавана напоследък, частните сгради също да са със задължителна имуществена застраховка?

- В Асоциацията на застрахователите няма единно мнение по този въпрос – има колеги, които са привърженици на задължителната застраховка, има и противници на задължителния елемент. Този дебат въобще трябва да се води с потребителите. Има модели и примери в различни страни, при които има задължителна имуществена застраховка – като в съседна Турция и в Румъния. Но в Турция, доколкото знам, въпреки че е задължително, са застраховани едва 30% от жилищата. Докато в една Франция, където не е задължително, но има модел на публично-частно партньорство между държавата и застрахователите, 95% от частните имоти са застраховани. Тоест регламентирането на застраховката като задължителна не значи, че автоматично ще постигнем някакъв сериозен обхват. Застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна, но виждаме, че едва 73-74% от колите са застраховани, което не е добър показател. Така че въвеждането на задължителна застраховка не е панацея. При общинските и държавните сгради такова решение е лесно изпълнимо. Но с домакинствата е по-сложно. И това е въпрос, който трябва да се дискутира със самите потребители. Земетресението в Перник промени ли нагласата на хората там спрямо застраховането на домовете? Доведе ли до повече желаещи да се застраховат? - За много кратък период имаше завишен интерес. Но хората много бързо забравят и се връщат към нормалната си потребителска култура, която не е особено висока специално за застрахователните услуги. Така че пазарът няма наблюдения за драстичен скок на имуществените застраховки там. Сумарно какви обезщетения изплатиха застрахователите на пострадалите перничани, които имаха застраховки? - По груби изчисления, по информация, която тогава събрахме от колеги, сумата беше от порядъка на 5-6 милиона лева. Тези обезщетения бяха изплатени на хора със застраховка срещу земетресение. Сумата не е малка, не е и твърде голяма. Всички тези щети са частични, нямаше изцяло срутени жилища. А имате ли представя каква част от публичната инфраструктура – пътища, мостове и др., е застрахована? - Мисля, че почти нищо от тези обекти не е застраховано. Но не мога да го твърдя със сигурност, това е въпрос към Агенция "Пътна инфраструктура".

Сред застрахователите има дискусия кой риск е по-насъщен за България – земетресенията или наводненията. Какво е вашето мнение? - И двата риска са достатъчно големи и сериозни. Наводнението не е за подценяване. В България, разбира се, исторически по-катастрофични щети са нанасяни от земетресения. При наводненията за съжаление по-голямата част от щетите са свързани с човешка намеса, тоест по-скоро от спукани язовирни стени, непочистени корита на реки. Това допълнително повишава риска от наводнение. Ако си поддържахме добре инфраструктурата, може би нямаше да има толкова тежки наводнения и проблеми. Повечето от последните наводнения се дължат именно на недобре поддръжка на съоръженията, на човешка немарливост. И скъсаната язовирна стена не е природно бедствие, а отговорност на този, който поддържа язовира. Земетресенията са по-рядко явление, но и по-катастрофично, с по-сериозни последствия. Говорейки за наводнения, не трябва да забравяме, че се променят климатичните условия. Което завишава риска от природни бедствия. Като цяло и обществото, и държавата, и застрахователите трябва да се подготвят по-добре. Отчитате ли ръст на такива природни бедствия, свързани с климата? - В световен мащаб, да. В България в последните години мисля, че имаме завишен риск от наводнения. Но, пак казвам, те са съчетание от тези природни явления и човешкия фактор. Виждате, че на моменти имаме завишени валежи например, но те сами по себе си не биха предизвикали толкова големи бедствия, ако се почистваха речните корита, ако се поддържаха добре язовирите. Ако един обект, да речем, язовир, е застрахован, но причини бедствие заради комбинация от природно явление и човешка грешка, има ли опасност застрахователят да не плати обезщетение? - Има такава опасност – особено ако причината е 100% в поддръжката на съоръжението. Но при комбинация от двата фактора вече е много сложно да се прецени как да се изплати такова обезщетение и зависи от конкретните условия на застрахователя, формулирани в договора. Защо идеята за катастрофичен пул не се реализира? - Смятам, че много се спекулира с тази идея. Какъв е смисълът на катастрофичния пул? Смисълът е да се събират рисковете, които поемат застрахователите, в едно място и там да

се акумулират средства, от които да се изплащат обезщетенията. Но това ние го правим чрез презастраховането. Всички компании го правят – има големи презастрахователни компании, в които ние всъщност презастраховаме тези катастрофични рискове. При сегашното доброволно застраховане би имало смисъл да го правим в местен пул, ако това е по-евтино от презастраховането. В което силно се съмнявам. Другият вариант е да се въведе задължителна застраховка. Тогава биха могли всички тези рискове да се презастраховат в един такъв национален катастрофичен пул. Но ние нямаме такава хипотеза в момента. Има и трети вариант, който лично аз харесвам. Наскоро националната телевизия показа едно изследване защо хората не си правят застраховка на имуществото. И една от основните причини – поне 40% я посочват - е, че нямат доверие. Именно затова харесвам френския модел, където има публично-частно партньорство. Той представлява следното: създаден е един катастрофичен пул, застраховката ти е доброволна, застрахователите отчисляват част от премиите по рисковете в този пул, а зад него стои държавата. И тя казва, че ако се случи катастрофично събитие, парите ще се изплащат от този пул, но при всички случаи държавата нелимитирано гарантира изплащането на събитието, обезщетенията. И въпреки че гражданите се застраховат в частни дружества, все пак те имат гаранциите на този пул и това увеличава доверието. Разбира се, застрахователите имат право да се презастраховат в частни компании по техен избор. Този модел е добър и е подходящ и при селскостопанското застраховане - има такива системи на публично-частно партньорство в по-старите страни от ЕС. Така че преди да създаваме пул, трябва да сме наясно, че той ще изисква нов модел на имущественото застраховане. А как приемате факта, че когато стане голямо бедствие като това в Перник, държавата вади пожарно спешно пари в брой за помощи? - Не бива да смесваме решенията. Държавата не би трябвало да вади пожарно пари за хора, които не са застраховани. Нека тя да дава помощи, но в крайна сметка тези 7%, които имат застраховка, може би си казват: ами ние защо тогава я плащаме тази застраховка, след като така или иначе държавата ще ни плати. По този начин държавата не стимулира хората да се застраховат.

Имате ли представа дали в Перник е имало хора, които са получили и пари от застраховката си, и помощи от държавата? - Надали държавата го е контролирала. Съмнявам се и застрахователите да са го проучили. Няма създаден механизъм за реакция при такива ситуации. Трябва да се изгради някаква национална стратегия – въобще как искаме да управляваме тези катастрофични рискове като държава и общество. И тя трябва да се изгради в сътрудничество между застрахователите, обществото и държавата. За застрахователите е най-лесно да кажем: задължително да се застрахова всичко това и това е добре дошло за нас – защо да бягаме от тези средства. От друга страна обаче, е ясно, че това може да бъде един бумеранг срещу нас и да не се приеме добре от обществото. Самото то трябва да узрее за такова генерално решение. Освен ако държавата не намери някакъв начин насилствено да събира тези средства чрез данъци и т.н. - застраховането е доброволен бизнес и това е заложено в законодателството. Източник: http://www.dnevnik.bg/intervju/2012/09/10/1900941_kosta_cholakov_pomoshtite_na_durjavata_sled/

Фандъкова е "за" задължителната застраховка на общински сгради

Тя призова хората да застраховат и частните сгради

Кметът Йорданка Фандъкова заяви, че подкрепя предложението на правителството за задължителна застраховка на общински сгради срещу "природни бедствия и земетресения”, съобщава БТА.

Фандъкова призова хората да направят същото и с частните сгради.

През следващата година Столична община ще задължи районните кметове да застраховат общинските сгради, като ще им предостави и бюджет за това. По думите на столичния кмет тези сгради са около 600.

Йорданка Фандъкова обяви и, че през 2013 г. тролейбусният парк в София ще бъде напълно подменен. По думите й вече текат процедури за доставка на 50 нови тролеи. Именно с тях тролейбусният парк в София ще бъде подменен на сто процента.

"Огромното усилие, което правим да задържим цената на билета, въпреки покачването на цените на горивата, вече поредна година е, за да помогнем на хората да използват градски

транспорт, вместо да влизат в центъра с автомобили. Не случайно миналата година поисках да бъде отложена тази наредба с една година, за да създадем алтернатива за 130 000 души дневно, каквато е вторият метродиаметър, който се пуска в петък, заедно с буферните паркинги, с проекта за оптимизация на градския транспорт”, заяви столичния кмет.

По повод наредбата за паркирането в центъра на София, Фандъкова обясни, че според нея е най-важно диалогът да бъде продължен. Тя изрази подкрепата си за отлагане на наредбата в частта й за живеещи.

Все пак Фандъкова подчерта, че не могат да бъдат удовлетворени исканията на всички граждани, защото хората имат различни искания.

Източник: http://inews.bg/България/Фандъкова-е-за-задължителната-застраховка-на-общински-сгради_l.a_c.327_i.215440.html