1913 - 1997

Асен Босев

Читатели мои,приятели мои,на моите книжкитъй чести герои,към вас се обръщамс надежда добра, че вие сте роднатаросна зора!

Творил за деца повече от половин век, автор на популярните детски поемки “Мимето”, “Панчо Повлеканчо”, “Кирчо пред съда”, “Ванко Забраванко”, “Хвалил ми се Данчо”, “Учен Петко” и много други.

Асен Босев е един от първите съвременни детски поети.

Роден на 22 ноември 1913 г. в с. Руска Бяла, Врачанско. Бедното, но умно и любознателно момче пасе стадото, а в торбичката си винаги носи и една книжка. В родното си село завършва основно образование. С топло и мило чувство за родния край по-късно възкликва:

Родна моя Руска Бяла, кацнала на слънчев клон, ти живота си ми дала, приеми от мен поклон

Първите стихотворения, които помни от детството, са “Хаджи Димитър” от Христо Ботев и “Сиромахиня” от Иван Вазов. Първият разказ, направил му най-силно впечатление, е “На браздата” от Елин Пелин. Първата книжка е “Янко Музикантът” от Хенрих Сенкевич.

Учи във врачанската гимназия, а през 1932 година завършва Педагогическото училище в Берковица. Веднага след това е назначен за учител в родното си село, а по-късно в село Синьо бърдо.

Асен Босев,ученик във Врачанската

гимназия

През 1937 година Асен Босев отива в София, завършва право и дипломация в Софийския и Свободния университет. Сътрудничи на списанията “Светулка” и “Детска радост”, вестниците “Другарче” , “Прозорче” и други.

Поетичната си дарба Асен Босев проявява още като ученик във Враца. Поетът споделя: “ В една ученическа тетрадка започнах да редя стихове. В тях изразявах вълненията си, те ми връщаха картините на родния край. Помня заглавието, което поставих на тетрадката – “Пъстра китка”. Тази “пъстра китка” ми заместваше шарената торбичка”.

Като ученик във Врачанската гимназия му хрумнало да напише стихотворение за другарите си от немирния шести клас. На всеки от тях и на класния ръководител посветил по няколко стиха. Веселата история започва в стила на Илиадата, за което учителят му “завъртял” една шестица:Музо, помогни ми да възпеямоя клас в тази епопея.

Първите си детски стихотворения публикува във в-к “Въздържателче”.През 1941 г. излиза първата му книга “Радостен живот”.По-късно сладкодумецът пише творби изключително за деца, събрани в повече от 50 книги: В “Гледки ненагледни” той отправя своето посвещение към тях: “Здравейте, мили българчета, на вас посветих тази книга. Нека и тя раздухва жарта на вашето родолюбие!”

Със своите ведри и жизнеутвърждаващи, изпълнени с много хумор творби, поезията на Асен Босев е поетичен документ за детската литература в България за времето от 40-те до 90-те година на миналия век. Много от неговите стихове са се превърнали в любими детски песни. Асен Босев е основател и редактор на детския вестник “Септемврийче”

Асен Босев и Елин Пелин

в редакцията на вестник

“Септемврийче”

Авторът е налучкал истинския път – с прости средства и непринудено да пее за това, което вълнува детската и юношеската душа. Голямо и многообразно е в тематично и жанрово отношение творчеството на поета. Той възпява родината, природата, майката, книгата, буквите, веселия и жизнерадостен свят на детето в стихотворения и поеми, залъгалки, гатанки и игрословици, преразказва в стихове приказки на различните народи.

Благодаря ти, мамо!

Благодаря ти, мамо,

за твоя топъл скут,

за майчиното рамо,

за майчиния труд.Благодаря ти ощеза ясния ми ден,

за грижите ти нощем,

когато бдиш над мен.

За нежната закрила,

за кроткия ти глас,

за всичко, майко мила,

благодаря ти аз!

Книгата-птица

Книга си имам –Тя птица била!Чудните страници като разтворя,Книгата-птицаРазперва крилаИ ме понасяДалеч в простора!Прелестни гледкиРазкрива пред мен:Хора, заводи,Строежи, градини...С книгата-птицаЛетя устременВолно през моитеДетски години!

Най-обичани са хумористичните му поеми, поместени в сборника “Не правете като тях, да не ставате за смях”. Образите на герои като Ванко Забраванко, глезеното Миме, Данчо Мързеланчо, Хитър Петърчо, “ са така живи и колоритни, че отдавна са се превърнали в нарицателни.

Хвалил ми се Данчо,Данчо мързеланчо:Кой ли като менечист и пременен е?Мил съм си главаталятос на реката.Ноктите не режада съм като ежа.А носа за здраветрия го с ръкави!

Асен Босев е ангажиран със съдбата на детската литература. През 1960 г. той създава Дома на детската книга и е негов пръв директор, дългогодишен председател на Секцията на детските писатели. Той е основател и председател на Българската секция на Международния съвет на детската книга. Превел е творби на руските детски писатели Агния Барто, Сергей Михалков, Корней Чуковски.

Асен Босев е носител на литературната награда “Петко Рачов Славейков” на Министерството на просветата за 1971 г. Вписан е в Почетния списък на Международния съвет на детската книга за книгите “Скок-подскок” през 1978 г. и “С мене по света” през 1979 г.

Факсимиле от почетния диплом

“Ханс Кристиан Андерсен”

През 1980 година е удостоен с “Ордена на усмивката” и Европейската награда за детско-юношеска поезия за книгата “Карнавал”.Асен Босев умира през 1997 година, но творбите му и до днес заемат своето достойно място в читанките на учениците в началните класове.

Орденътна усмивката

М И М Е Т ООТ АСЕН БОСЕВ

Имат симамаи таткодете -и за детето сигрижат се те.Гледат го, сякаше цвете в саксия,всичко поднасят муте на тепсия.

- Мъжо, бисквитииди достави ти!Татко излизанабързо по риза.Носи кутияс бисквити, обачене тъкмо тия -и Мимето плаче. - Тези не ща!

Направете ми крем!- Крем ли? Щом искаш,и крем ще дадем!

- Мъжо, изтичай,яйца ми купи. Мамино Мими, сега, потърпи!Мими се плези, но...радват се те. Мими разглезено чедо расте!

Радост!Дочакватголямата слава -Мимето импървокласница става!Но първокласницис нея и те са -всички са робина тази принцеса.

Има ли Мимидомашни задачи -има и свитадобри помагачи!Своята работататко зарязва,

синя хартияна ленти

нарязва.Прави на Миметоново сметало,старото вечебило овехтяло!

Мама лицетона Мимето мие,бабата внучетотрие с хавлия.Грижи за Мимето -колкото щеш!- Мими, почивай си,да порастеш!

Вкъщи случайнотя днеска сама е,ала без работаМими се мае.С кални обувкилежи на чаршафа.Гладна е тя,но далече е шкафа!Как ще се мъчияйца да вари!Хляб да нарежее трудно дори!

Но се усмихващастливият миг,баба се връща -тя среща я с вик:- Бабо, къде си севлачила, ма?Обеда какще приготвя сама?Баба слугува, а Мими яде.- Бабо, водица! -И тя и даде!

Връща се мама -тревога голяма!- Мамо ма, копчетоя ми заший!Дай ми престилкатаи ме среши!Идва и татко,нарежда му кратко:- Хайде, обувкитеми почисти,иначе, татко,защо си ми ти? Ляга по гръбна кушетката Мимето,а се залавятза работа тримата...

Тъй се минаватгодини наред,стават капризитенейни безчет.- Искам на бар да отида!- Иди.- В бара с цигара ще бъда!- Бъди.- Искам без васда вървя на море!- Щом настояваш,тогава добре.Мими израснадевойка прекрасна -нежна, кокетнаи шик издокарана,само че с работавсякаква скарана!

- Моля те, Мими,ела, помогни ми!Ето,в мазетослезни за кюмюр!- Как да отидав мазе с маникюр?- Слушай, момиче,хвани се за работа!- Нека се хванеза работа бабата!Ех, че отмянаотгледаха те -май че в саксиятаплевел расте!

Дайте на Мимиразкош, развлечения,но не мъчете яс труд и учение!

Мими с трудане желае приятелство.Принц потърсетеза нейно сиятелство

Благодаря за вниманието!

Използвани са материали от интернет и презентация на Ив.Колева