“ДВИЖЕНИЕ ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ”-ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ

СОЦИАЛНИЯТ ХУМАНИЗЪМ – БЪДЕЩE НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Д-р Атанас Москов,

почетен председател на БСДП и патрон на ДСХ,

за промените в България

СБОРНИК

София, 2012 г.

Издава политическа партия“Движение за социален хуманизъм”

Графичен дизайн, предпечат и печат:Рекламна къща: “ДЕМА ПРИНТ”

тел.: 02/986 18 25

1505 гр. София, ул. “Мърфи” 15

Национален Изпълнителен Съвет

http://www.dshbg.org

ВТОРО ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ

Тираж бр.

ISBN:

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

В ръцете си държите сборник от избрани мисли на един от най-ярките представители на възродената социалдемокра-ция в България д-р Атанас Москов, почетен председател на Българската социалдемократическа партия, за промените в България в последните години от развитието й.

Каквото и да се каже за този удивителен човек, все щебъде малко, за да изрази величието на един живот, отдаден в служба на хората. Българската социалдемократическа партия се нуждае от мъдростта на човека, минал през преизподнята на ХХ век, но опазил чиста вярата в най-светлия идеал на нашето време - идеала за Свобода, Справедливост и Солидарност. Отправил поглед в бъдещето, д-р Атанас Москов вижда победата на социалния хуманизъм и ни вдъхновява да рабо-тим за него всеотдайно, всеки ден.

Ако някой иска да разбере тайната на вечната младост на социалдемокрацията в лицето на д-р Атанас Москов, той ще я намери в едно голямо сърце, изпълнено с любов към хора-та и към България.

София, май 1994 г. Стефан Радославов

3

Съставителство и редакция:Стефан Радославов, Александър Радославов,

Гергина Михалкова

1. КОМЮНИКЕ

27.11.1989 г.

Изпълнителният съвет на ЦК на БРСДП (о) - Българска ра-ботническа социалдемократическа партия (обединена), член на Социалистическия интернационал, уведомява средствата за масова информация, че възобновява своята публична дей-ност, прекратена принудително и противоконституционно през 1948 г. За това решение бе уведомен на 26.11.1989 г. Председателя на Държавния съвет др. Петър Младенов. Ин-формация за това бе изпратена до Председателя на Социали-стическия интернационал Вили Бранд.

27.11.1989 г., София

Председател на Изпълнителния съвет: д-р Атанас Москов

Народен представител от БРСДП (о) в XXIV Обикновено народно събрание и от Великото народно събрание 1946 г., но касиран. Бивш член на Изпълнителния комитет на Социа-листическия интернационал; член на ИК на БРСДП от 1936 г.; концлагерист в продължение на 7 години.

3ам. председател на Изпълнителния съвет: д-р Петър Дертлиев

Секретар на Съюза на социалдемократическата младеж. Народен представител и секретар на парламентарната група на БРСДП (о) 1946 - 1948 г. Концлагерист и политзатворник в продължение на 9 години.

Секретар на Изпълнителния съвет: Виолина Лулчева

Член на ЦК на Съюза на социалдемократическата младеж. Дъщеря на последния главен секретар на БРСДП (о) Коста Лулчев. Политзатворничка в продължение на 2 години.

Говорител на Социалистическата партия и пълномощник за връзки с чужбина – д-р Петър Дертлиев: България, София 1680, ул. “Грамада” 18, вх. А; тел. 58-63-50

Представител за връзки в страната – инж. Груди Панчев София 1000, ул. “Цар Асен” 51, тел. 89-85-72.

5

2. ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

м. ноември 1989 г.

БЪЛГАРСКА РАБОТНИЧЕСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (ОБЕДИНЕНА)

СКЪПИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,

В това преломно време, в името на бъдещето на нашата родина, Социалдемократическата партия Ви призовава:

- да изградим чиста и свята република, каквато я желае-ше Левски - една република, въздухът на която се нарича свобода;

- освен свобода на словото, на печата, на радио-телеви-зионните предавания нека най-после настъпи и свобода от страх;

- в обществения живот синоним на свободата е демокра-цията-демокрация без никакви прилагателни за нея сме;

- свободно избраният парламент на многопартийна основа е институция, в която се въплъщава демокрацията - еднопар-тийният плурализъм е маска на диктатурата;

- има само един абсолютен суверен - българският народ - никоя личност, никоя обществена, културна или политическа формация не може да узурпира това негово право и да се идентифицира с него;

- десетилетия наред нашият народ бе възпитаван в омра-за; издигаме глас: не на безсилието, не на омразата;

- ние сме за мир, разбирателство и сътрудничество с всич-ки народи;

- ние сме за истинско преустройство; не на лъжата, не на псевдоустройниците, изпълзели от топлите си места, където блажено и безгласно спяха, а сега крещят, за да заглушат истинския народен повик;

Националната принадлежност e въпрос на личен избор и част от свобода на гражданина.

- ние сме за смесената икономика, в която наред с дина-мизма на частната инициатива ще се развива и балансираща обществена, предимно кооперативна, но освободена от попе-чителство и бюрократически паразитизъм; време е лозунгът “Всекиму според труда” да стане действителност.

- земята на тези, конто я обработват; фабриките под кон-трола и акционерно участие на работниците; интелектът - единствено мерило в културната и административната йерар-хия.

БРСДП (о) е за хуманно, демократично, благоденстващо общество на националната солидарност.

В името на нашето настояще и бъдеще дайте съдействие- на социалдемократическата партия (обединена).

От изпълнителния съвет на БРСДП (о)

За информация: София, ул.”Цар Асен” No 51, тел. 89-85-72

За провинцията: също.

София, 28.11.1989 г.

76

3. СЛОВО НА Д-Р АТАНАС МОСКОВ ПРЕД ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БСДП

05.01.1990 г.

Вие разбирате вълнението на един 87-годишен старец, който е минал през всичките страдания на тъмното време, но доживя да бъде тук с вас, между вас, оцелял. Отправям ви с всичката си душа, с всичкото си убеждение, което имам запазено още от най-млади години, моя бащински поздрав! (Ръкопляскания)

Аз не мога да държа дълга реч, както сега съм развълну-ван. Обаче мога да ви уверя, че след дълги наблюдения в партията, в която сега вие влизате, предавам знамето в до-стойни ръце. (Ръкопляскания) И на тях, младите и още по-младите, които са събрани в партията, отправям също бащин-ско пожелание да доживеят до тия години, до които аз съм доживял! (Ръкопляскания) Социалната демокрация е бъдещето на човечеството. (Ръ-копляскания) Ние сме поели ония високи, човеколюбиви идеи, които Христос е проповядвал във времето на чистота християнство. Те са минали през вековете, утвърдени са от революции, движения и дойде времето, когато след като се завоюва политическата демокрация, едни опиянени от нацио-налната свобода на България млади хора погледнаха на За-пад и видяха, че има нещо повече от политическа демокра-ция, че в този свят трябва да има не само политически права, а социална справедливост! (Ръкопляскания)

И така, още от времето на нашите първоучители Маркс и Енгелс движението за демокрация се нарича движение за со-циална демокрация. Не може да се каже, че нейното съдър-жание сега е такова, каквото искаме ние. Ние, като социал-демократи искаме преди всичко свобода. (Ръкопляскания) И когато сме свободни, когато всички сме равни в правата си (без привилегировани, които стоят отгоре и се обръщат към мълчаливите “долу” с нашето хубаво, криещо само доброде-тели “другарки и другари”, зад което стоят свещеното прия-телство, братство, солидарност и идейност), само тогава ние

ще вдигнем знамето и ще кажем: а сега - социална справед-ливост! 3ащото не е достатъчно всеки да бъде добре нахра-нен. Това беше един от идеалите, една от мечтите преди един век, век и нещо. Но сега вече тази социална справедли-вост - всеки да има какво да яде, се разширява и всеки тряб-ва да има онова, което прогресът, културата, техниката, из-дигнатата човешка душа дават на всички хора.

98

Искам да ви кажа още две думи. Нашата партия се е бори-ла за общонародни блага и има едно славно минало на побе-ди. Нашата социална политика е била нещо, което по онова време, след Първата световна война, беше триумфът на ця-ла Западна Европа. У нас, по времето, когато нашият учител Янко Сакъзов формулира своето учение за социализъм и со-циална демокрация в една страна земеделска, занаятчийска и със слаба промишленост, в това време биде гласуван от Народното събрание и проведен Законът за осемчасовия ра-ботен ден. Това е 1911 г. (Ръкопляскания) У нас беше прока-ран Закона за защита на женския труд, за забрана на нощния труд за жената. (Ръкопляскания) Тогава беше гласуван и За-конът за забрана на детския труд. (Ръкопляскания) И оттога-ва ние не преставаме да искаме да се разширява нашата со-циалдемокрация. Това, което ви оставиха тези три поколе-ния - създателите на държавата, първите социалисти и тре-тото поколение след тях, от което съм и аз, е, може би, скромно, но то е една база, върху която социалната демокра-ция ще възтържествува.

Пожелавам на тези, които след мен ще говорят и на тези, които ще понесат името и знамето на нашата партия, да бъ-дат все така уверени, твърди и вярващи в победата! (Ръко-пляскания)

1110

4. СЛОВО НА Д-Р АТАНАС МОСКОВ ПРЕД ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БСДП

месец март 1990 г.

Вниманието, което поднасяте на почетния председател на партията, аз приемам като внимание към всички онези, както като мен са работили и градили тази партия. Нейното създаване и съзряване са свързани с едно светло име, с един прозорлив ум, който на основата на едно велико учение раз-работи на българска почва програма за българската полити-ка - Янко Сакъзов!

Когато преди четири месеца девет души се събрахме в един частен дом да възстановим публично дейността и живо-та на партията, ние бяхме овладени от мисълта за тези, кои-то създадоха тази партия и които се бориха за нейното оце-ляване. Нашата партия има историческо минало, с което ние можем да се гордеем! ...

Всичко това поражда сегашната тържествена и вълнуваща атмосфера, в която се провежда първата национална конфе-ренция на БСДП.

Нашето знаме е знамето на Социалистическия интерна-ционал. От името на делегатите-ветерани аз ви пожелавам да бъдете достойни приемници на това знаме което в исто-рията на България винаги е било носено от достойни хора.

Твърде съм развълнуван и затова приключвам с един при-зив към вас: идват решителни, паметни за България дни. Бъ-дете неуморни радетели за българската свобода и демокра-ция. Предстоят избори и нека всеки един участва в изборна-та борба със съзнанието, че преди него е имало и други, които са водили същата борба.

Пожелавам ви личен успех, смелост и победа за СДС и за Социалдемократическата партия!

5. БЪДЕЩЕТО НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА Е В СОЦИАЛНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ

С три въпроса при д-р Атанас Москов - почетен председател на БСДП

След повече от 40 години едновластие през месец юни в нашата страна ще се проведат първите свободни избо-ри за Велико Народно събрание в условията на многопар-тийната система.

- Д-р Москов, Вие сте участвали в изборите преди пове-че от 40 години. Какво си спомняте от онова време?

- На свободни избори съм присъствал като агитатор, а не като кандидат преди 1934 г. След преврата, през 1938 г. участвах в несвободни избори за Двадесет и четвърто Обик-новено народно събрание. Тогава военните упражняваха на-силие и заплашваха кандидатите, имаше и фалшификации. Въпреки това, в Народното събрание влязоха 70 души от опо-зицията. Изборът беше една случайност - дали кандидатът ще може да стигне до избирателите си или бюлетините му до тях. Никой нямаше право да агитира за кандидата. Сам той, лично трябваше да даде бюлетините си и да провежда своята агитация.

На изборите през 1946 г. като кандидат в 111 Софийска колегия трябваше да водя борба срещу листата на Георги Димитров. 3амествах Кръстьо Пастухов, който по това време беше в затвора. Успях да проведа едно единствено събрание в своя район и то беше разтурено от агентите на Държавна сигурност и от въоръжени лица, които без малко щяха да убият Коста Лулчев. Спечелихме четири от общо девет места. Тези избори не бяха свободни. Присъствах на фалшифика-ции, но всички председатели на бюра бяха комунисти и нищо не можеше да бъде променено.Преди приключването на гла-суването след обяд минах през съдебната палата – една от секциите, където гласуваха приходящи в София, снабдени с избирателни карти. Присъствах на разговор на двама мили-ционери. Единият вика другия и казва: “Хайде, хайде да вър-

вим!”. Другият отговаря: “Имам още една карта. И с нея да гласувам и тогава ще си отиваме.” ....... Беше подвиг да бъ-деш избран. След години стана ясно, че ако преброяването е било вярно, то бялата бюлетина на опозицията (земеделци и социалдемократи) е имало абсолютно болшинство в Народ-ното събрание. Сега и някои комунисти признават, че това е било така. Към този нелегален, незаконен избор се прибави и едно друго престъпление. Това беше саморазправата на Георги Димитров с опозиционните народни представители. Някои бяха арестувани още по време на мандатите им, как-вито бяха случаите с Петър Коев – земеделец, Кръстьо Пасту-хов, който не можа да излезе от затвора, въпреки че беше избран, Никола Петков, когото обесиха, докато още Народно-то събрание заседаваше. През 1946 – 1948 г. останаха само няколко народни представители опозиционери, които малко или много се бяха приобщили към болшинството.

1312

Що се касае до всички други избори, които се проведоха от 1946 г. насам, това не бяха избори. Това беше само задъл-жителното гласуване за единствените официални кандидати.

Сега, на 10 юни, за първи път след толкова години ще се гласува отново със състезателни листи и ако дотогава бъдат премахнати всички пречки, насилия, беззакония, които сега отбелязваме из цялата страна, можем да кажем,че ще бъдат първите избори между състезаващи се партии. Надявам се, искам да вярвам прекръстените властници най-после ще скъ-сат със старата практика на насилие и заплахи и че този на-родът свободно ще може да изяви своята воля.

- Какъв е политическият шанс на опозицията в избори-те и след тях?

- Сега е мъчно да се предвиди какви ще бъдат резултати-те. Сондажите на общественото мнение са винаги под съмне-ние, защото или са лошо проведени или нагласени. Ако съдя по изявленията на гражданите, с които се срещнем, предпо-лагам, че при свободно изявяване на тяхното мнение и тях-ната воля СДС ще има абсолютно болшинство. Ако случайно “новата” комунистическа партия има доста голям брой народ-ни представители, тя ще ги дължи не толкова на доверието

на хората, колкото на ново изнасилване на тяхната воля. Ако народът се произнесе без страх, “новата” комунистическата партия не може да получи повече от 20-25 на сто от гласове-те.

- След провеждането на изборите виждате ли БСДП със свой собствен облик, извън СДС?

- Преценявайки значението и влиянието на отделните пар-тии и организации в СДС считам, че Земеделският съюз и БСДП ще бъдат най-добре представени. След изборите е же-лателно СДС да продължи да съществува чрез избраници, от която и да организация, за да може задружно да се провеж-

дат реформи – така, както задружно водят предизборната

борба.

Колкото до социалната демокрация, тя ще се стреми с всичката компетентност на нашите представители да се очер-тае като една прогресивна сила, която да води страната ни към социалната справедливост.

в. “Свободен народ”, бр. 20/16.05.1990 г.

1514

6. ОБРЪЩЕНИЕ

КЪМ ИЗБИРАТЕЛИТЕПРИЯТЕЛИ И СЪМИШЛЕНИЦИ

Със синята бюлетина вие ще защитите

мъчително извоювания проход, извеждащ

до новата свобода и истинската

демокрация.

Д-р Атанас Москов - Почетен председател на БСДП

в. “Свободен народ” бр. 37/08.07.1990 г.

7. В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Е НУЖЕН ПРОГРЕСИВЕН ЦЕНТЪР

- В разгара на предизборната кампания Вие, г-н Москов, казахте, че се страхувате от първия ден след изборите ...

- Опасявах се, че една от страните ще постигне съкруши-телна победа и това ще предизвика смутове и хаос в страна-та.

- Каква беше вашата прогноза за изборите?

- Не бях от тези, които се мъчеха да прогнозират. Имах убеждението, че комунистическата партия е не само силна, но и действително променена, въпреки всичко, което се го-вори за нея. Вярвах, че в тази партия ще останат елементите, които са обществено необходими и с които трябва да се съ-трудничи, за да се неутрализират крайно десните, реакцион-ните течения, оформящи се у нас.

- Вие смятате, че има такива течения в нашето общест-во? - Смятам, че има всички условия за формирането им. Основание да мисля така ми дава абсолютното отричане на последните 45 години, което се е превърнало в политическа страст. Освен това демократичното течение не е политичес-ки узряло, не е подготвено да се справи с крайностите. Сега, след като узнах изборния резултат, вече съм спо-коен. Той открива възможностите за една нова “кръгла ма-са”, около която да се решат големите конституционни въп-роси. Имам предвид Великото народно събрание, където трябва да се преговаря, да се търси съгласие.

- По кои въпроси в Народното събрание могат да въз-никнат конфликти?

- Споровете ни ще бъдат с бившата БКП. Наричам я така, защото за мене тя не е напълно променена и може би няма да бъде единна в Народното събрание. В нея аз откривам две течения: едното е наистина обновително, а другото - крайно консервативно.

Тези, които действително мислят за България, ще трябва да се споразумеят по един текст на конституцията, приемлив

за мнозинството отляво и отдясно. В Народното събрание трябва да се образува прогресивен център, който да домини-ра. Допускам, че ще имаме спорове преди всичко по един въ-прос: демократичен или авторитарен път на развитие. Спорът преди време около “кръглата маса” за президент или пред-седател ме безпокои.

- Струва ми се, че той беше повече израз на борба за политически престиж, отколкото по същество.

- Спорът беше по детски амбициозен, но зад него се крие-ше възможността комунистите да осъществяват авторитарна власт и страхът на опозицията, че това може да стане.

- Вие лично за каква институция сте?

- Аз съм за принципа: парламентът управлява. Правител-ството и държавният глава са подчинени на парламента. Ина-че никога няма да сме предпазени (след две или след петде-сет години) от появяването на един нов Стефан Стамболов или Александър Стамболийски, или Георги Димитров ...

- Важен е въпросът как ще се избира държавният гла-ва - от Народното събрание или от народа.

- Аз съм за това той да се избира пряко от народа най-мно-го за два мандата от по пет години. Дори този период е много дълъг за една личност. - Очаквате ли противоречия по други проблеми?

- Проблемът за собствеността - около него ще се оформят две течения: една десница (тя и сега съществува в СДС), коя-то идеализира американския капитализъм и защитава крайно-то становище, че ние трябва да преминем към свещена част-на собственост, към либералния, или както някои го наричат- “луд” капитализъм, към абсолютно свободен пазарен режим. От друга страна, в БСП има хора, които смятат, че само дър-жавната собственост е идеалният начин да се развива един народ. И едното и другото, както в световната, така и в на-шата собствена практика, показаха, че нямат бъдеще. Аз съм за смесена икономика, в която обществената собственост е центърът, а около него гравитира частната инициатива.

Още преди освобождението на България хъшове са има-ли идеята да дадат в ръцете на държавата водите, горите, при родните ресурси ... После в българския народ се разви едно учудващо чужденците солидаристично чувство, изразе-но в кооперативното движение. У нас преди петдесет годи-ни разпределението на продуктите беше в ръцете на коопе-рациите, а не на търговците. Рядко имаше село без кредит-но-потребителна кооперация - чрез нея селяните купуваха всичко необходимо и продаваха всичко, което произвеждат. От кооперацията получаваха и парични кредити при ниски лихви. Целият кредит в града беше в ръцете на кооператив-ните банки. От петте захарни фабрики в България четири бя-ха кооперативни. И консервната индустрия беше кооператив-на.

Днес отрицателите на държавния капитализъм, какъвто досега имахме, се увлякоха в отрицание на всякаква форма на обществената собственост. Те вярват, че като дойде чуж-дият капитал в България, ще ни залее благоденствието. Тази илюзия скоро ще се превърне в жестоко разочарование. Чуж-дият капитал ще дойде тук заради печалба, а не от благодея-ние. Той много бързо може да ни превърне в колония от аф-рикански тип без национална инициатива и възможности.

Излизането от пропастта не може да стане с един замах, то ще бъде дълго и мъчително и цената му трябва да бъде платена от народа, никой няма да ни измъкне вместо нас.

Но хора, които идеализират либералния капитализъм, има не само в СДС, но и в БСП. От това най-много се страхувам. Оформя се една десница, която ще търси най-лекият път за забогатяване - стопанската авантюра.

- Кои сили могат да се противопоставят на опасните тенденции, за които говорите?

- Все още не мога да прозра това, защото не познавам де-путатите на основните политически сили. Не зная как ще се изявят в Народното събрание, доколко ще имат възможност-та и смелостта да проявят своята самостоятелност в една ат-мосфера, в която може би ще властват политическите страс-ти, а не концепциите. Разчитам много на кооперативната тра-

1716

диция в Б3НС. Ако бях с 30 години по-млад и бях избран в Народното събрание, щях да настоявам всички наши жизне-способни държавни предприятия да се преустроят в коопера-тивни, а не в акционерни дружества. Кооперативното пред-приятие почива на кооперативен дял, който не променя стой-ността си, докато акцията непрекъснато варира на борсата, набира капитал, който при либералния капитализъм е необуз-даем.

1918

- Ръководителите на опозицията многократно заявиха отказа си да сътрудничат с БСП в бъдещото правителство. Не мислите ли, че това нежелание да се сътрудничи с из-браното от народа парламентарно мнозинство може да па-рализира работата на Народното събрание?

- Опасност от политическа криза съществува, но ние вече имаме парламентарна база за демократично управление. Всичко сега ще зависи от мъдростта и гъвкавостта на онези, които са мнозинство в парламента. Не зная как ще отговарят на този въпрос дейците, които вече имат самочувствието на народни избраници, нито мога да предвидя поведението на партийните водачи. Мисля, че е възможно да се стигне до споразумение по конституцията и че мнозинството в парламента трябва да се вгледа в плат-формата на СДС и да проведе в живота онова от нея, което може да помогне за решаване на икономическите и духовни-те проблеми на България. Вярвам, че опозицията няма да се противопостави на мерки, които ще подобрят положението на страната.

Ако в усилията си да осъществи своята платформа БСП се раздвои по целите и методите за достигането им и демокра-тичното крило в нея предложи решения, които удовлетворя-ват програмата на СДС, политически мъдро ще бъде да се образува едно общо правителство, което да задоволява ново-сформиращото се мнозинство.

- Застрашена ли е днес България от нещо? - През последните десетилетия народът ни се позамогна и у много хора нормалният стремеж към добруване се изро-ди в ламтеж за богатство заради самото богатство. Това крие

голяма опасност отдясно - единствено реалната опасност в една обстановка, когато комунистическата партия еволюира към социалдемокрацията.

- Някакво ново прегрупиране на силите не би могло да противостои на тази заплаха? - Идеалът за мен е да се образува един ляв прогресивен център, обединяващ демократичните течения от различни партии и движения, подкрепян от мнозинството. Само той може да поведе днес България във вярната посока.

Разговора водиТончо Бебовв. “Поглед”

16.07.1990 г.

8. ЯСНОВИДЕЦЪТ

Янко Сакъзов е расъл в последните десетилетия на XIX век, когато борбата за национална свобода на българите взема най-острата си форма. Верският екзархат е вече извоюван. Настанало е времето на Левски, Ботев, Караджата и Бенков-ски. Първата му младост пламти в патриотичен ентусиазъм. Но проучил най-дълбоко и проникнал в идеите на възрожден-ците ни за България, още на другия ден след Освобождение-то той бързо насочва своята мисъл най-вече към необходимо-стите за българина, когато ще бъде свободен. Какво ще му е потребно, за да може да израсне в истинска национална сво-бода, да бъде политически и културно издигащ се, икономи-чески и социално доволен ката човек и гражданин. Опознава още в горните класове на своето образование българската действителност. Изучава руски и френски език. Чете жадно нашумелите прогресивни мислители реформатори. И подобно на Христо Ботев се натъква на социално-политическите тече-ния и учения за осъществяване социалните идеали на хри-стиянството, за снемане на Рая от Небето на 3емята. 3апозна-ва се с идеите на християнските социолози, на утопистите со-циалисти, минава през теориите на Бабьоф, Прудон и Бланки. С надареното му от Провидението ясновидство той открива в научната доктрина на Маркс и Енгелс възможната програма за истинско социално справедливо общество и необоримото обяснение на икономическото развитие във всички видове цивилизации в обществени режими. Това учение разширява неговия мироглед за света, за живота и човека. Неговите зна-ния се разширяват и той се оформя като философ, политико-вед и държавник. Познаващ вече руската. френската, англий-ската и германската действителност, търси и установява прин-ципите на една своя, сакъзовска теория за възможностите в България да се развие един ускорен възход към социална справедливост, икономическо издигане, духовно и научно усъвършенстване, за демократическа политическа организа-ция.

една българска доктрина за развитие на България по еволю-ционен път. Янко Сакъзов предлага на българите своето раз-биране за пътя и начина, по който трябва да се гради общест-вото, предвидено в идеала. За него е ясно, че току-що спасе-ният от турско робство български народ има друга социална структура, различна от тази на високо развитите индустриал-ни страни. Истинският пролетариат, масата мизерствуващи хора, заети в черен труд, милионите дребни селски стопани и работещите от тъмно до тъмно трудолюбиви занаятчии, хо-ра та на ръчната и машинната предприемаческа промишле-ност са още много малко, а интелигенцията е малочислена, ала симпатична със своя стремеж към усъвършенстване и към възприемане на новия хуманизъм, проповядван от социа-листите по света. Този нов хуманизъм, заявява Янко Сакъзов, може да бъде осъществяван постепенно от всички хора на труда. Това може да стане чрез упорита и системна органи-зация, с реформа след реформа, осъществени на държавно ниво, чрез просвета и солидарност. А това може да бъде ре-зултатно само ако има общо съзнание, сдружени усилия на всички хора на физическия и умствения труд, борба на ши-рок фронт от хора, възприели обща програма. Изисква се по-литическа, синдикална, кооперативна организация и парла-ментарна демокрация, за да се постигнат поставените цели.

Убеден, че идеите на социализма очертават едно желано бъдеще на човешкото развитие, но че трябва да се изкове

Обществено безумие е да се мисли, че едно малцинство, възприело социалистически идеи, може чрез революция да промени насилствено българската действителност и да осъ-ществи набързо големия идеал.

За популяризиране на своите идеи Янко Сакъзов издава списание “Общо дело”. Заради тези свои идеи социалдемо-кратическата партия, на която той е идеолог и водач, се на-рича “широка”, “общоделска”. Някога това беше хула от страна на Благоевите тесни социалисти. Развитието на исто-рията ги осъдиха.

В края на XIX век и в първата половина на ХХ век Янко Са-къзов се издига в международното социалдемократическо движение до висотата на Карл Кауцки, Едуард Бернщайн,

20 21

ционал. Говори с деятелите и водачите му - с всеки на него-вия език: руски, френски, немски и английски. Речите си в чужбина произнасяше на френски. Свидетел бях, когато заед-но заседавахме в Социалистическия интернационал, как де-легатите на различните социалдемократически партии го пре-гръщаха и целуваха в знак на приятелство и признателност.

Жан Жорес, Георгий Плеханов, Емил Вандервелт, Август Бе-бел. Заема видно място в ръководството на Втория интерна-

22

Сега вече и у нас, и в Русия, реформаторите комунисти се връщат към неговото учение, към неговите “Общо дело” и парламентарна демокрация.

Голямата сполука в обществения ми живот, това е, че две десетилетия имах рядката привилегия да бъда до него, с не-го, неотклонно и безкомпромисно защитник на идеите му, че можах да бъда в ръководството на Българската социалдемо-кратическа партия, която той е основал, идеологически моти-вирал и обществено утвърдил.

в. “Свободен народ” - специално издание от 27.09.1990 г.

9. ПРОГРАМА, ПЛАН, БЮДЖЕТ

Най-после знаем нещо за програмата на правителството в борбата с разрухата на страната ни. Добра или лоша, тя тряб-ва да се приеме и приложи бързо. 3агубиха се много месеци в лутаница в правителството и във ВНС. А положението на страната се влошаваше катастрофално. Одобрена или не от всички във ВНС и обществото, правителството трябва да пристъпи към всички необходими, спешни мерки за осъщест-вяване на предложената програма. Дали ще се вслуша или не в критиките и препоръките на опозицията при изработва-нето на конкретните си закони и разпореждания за това само правителството е отговорно. Съществено е да се осъзнае, че няма нито ден за губене.

Налага се освен програмата, каквато и да е тя, правител-ството да изработи и план за приложението й. Без сериозно обмислен и солидно мотивиран план за осъществяване на програмата може да се окаже, че проектите са само думи във въздуха, както стана с много програмни изяви от една година насам. Изобщо при как вито и да е режими и управления пла-новостта се налага. Опасно е лекомислието, с което някои го-ворители и писачи се отнасят към плановото стопанство, като че ли то е някакъв комунистически порок. Не бива да се отри-ча всичко, защото това било правено през миналия комунис-тически режим, макар и опорочено като метод. Това ще е по-грешно, както погрешно някои недоучени икономисти и по-литици смятат, че планирането е само марксическа измисли-ца. С това те лошо се атестират като възхвалители на частно-капиталистическата система. 3ащото всъщност капитализмът е възприел марксическото разбиране на планирането много отдавна, като метод за изход от голямата икономическа кри-за през 3О-те години на века. Франклин Рузвелт, демократ, бе негов апостол в САЩ и на основание на своя план за борба с кризата биде избран за председател на Републиката през 1933 г., преизбран през 1936, 1940 и 1944, все като провод-ник на планирането.

23

2524

Планирането и днес се е наложило като метод за разреша-ване на планетарни въпроси в икономиката и в социалната политика. А Европейската икономическа общност е провод-ник на сензационен план, общ за 12-те държави, които я със-тавят. Този многогодишен план е в осъществяване до нача-лото на 1993 г. на обединена Европа като пример какво може да се постигне чрез план и чрез взаимно разбирателство и солидарност в областта на икономиката, финансите и поли-тиката.

Това лято в България гостува, като доброжелател и съвет-ник на нашия народ и нашата държава министърът на плани-рането на Франция, г-н Столерю. Той прояви похвални уси-лия да ни посъветва и предупреди за някои рискове, ако не-достатъчно и необективно се отнесем към ония резултати от миналите планови постижения, които се налага да се запазят и доразвият, вече в демократичен климат. Тия дни министър Столерю представи пред френското обществено мнение, в едри щрихи, основните идеи на френския план за 1991 г. Той заявява: трябва бързо, ефикасно и мъдро да се направят от всички (правителство, партии и граждани) съзнателни уси-лия за превъзмогване на новите трудности, които междуна-родното, политическо, икономическо и финансово свръхна-прежение създава. 3асегнати сме всички без изключение, казва г-н Столерю, трябва да се заловим за работа пак всички.

Това е хубав урок за българите. Излизането на България от страшната криза е възможно само при солидарни усилия, при общи за всички осъзнати жертви, колкото тежки и да са те. Би трябвало всеки от нас да го има наум.

Но, както програмата е необходима, за да се състави съот-ветният план, така планът е необходим, за да може да се из-работи бюджетът, при който и чрез който действително пла-ново, да се осъществяват програмираните намерения. С мно-го малко време разполагат правителството и ВНС, за да се справят с тия предварителни абсолютно необходими задачи, основа за възможна борба с бушуващата, катастрофална за държавата и за народа ни криза. Време за губене няма. Зо-вът на ВНС за политическа зрелост и граждански мир, отпра-

вен към народа на другия ден след пожара от 26.VIII., трябва да бъде подкрепен с пример от тия, които са го гласували. Членовете на правителството и народните представители би трябвало да са с психологията на войника в окопа преди ата-ка - никакви други мисли и грижи, никакви други задачи. Да не се забравя, че стихията дебне и може да помете всичко, а държавата да остане без защитен фронт.

в. “Свободен народ”, бр. 1З0/17.10.1990г.

2726

10. СЛОВО НА Д-Р АТАНАС МОСКОВ, ПРОЧЕТЕНО НА ТРЕТАТА НАЦИОНАЛНА

КОНФЕРЕНЦИЯ НА БСДП

10 ноември 1990 г.

Скъпи съидейни социалдемократи,

Мъчно ми е, че една малка злополука ме възпрепятства да бъда между вас, събрани на много важната национална конференция на Българската социалдемократическа партия в Шумен. Вие сте там в деня, който преди една година - на 10 ноември, стана силно очаквано събитие. Падна още един много години властвал сатрап. Това ускори тогава осъщест-вяването на подготовката за възстановяване публичната дей-ност на Българската работническа социалдемократическа партия (обединена).

Живяла в нелегалност, с малко прекъсване, повече от по-ловин век, още от военния преврат през май 1934 г., минала през разни мъчителни, страдалчески фази за своите деятели и членове, БРСДП (о) не беше никога изоставена от своите последователи. През пролетта на 1989 г. няколко от тях - то-ва може да припомни и Петър Дертлиев, приготвиха една специална форма за публична проява, заобикаляща узурпи-ращата еднопартийност на БКП и започна установяване на контакти със социалдемократически деятели по места. Па-дането на Тодор Живков ни завари в процес на действие по този план.

Пристъпи се веднага към замяната му с проект за оконча-телното възобновяване публичната дейност на партията. Та-ка БРСДП (о) стана първата опозиционна партия в страната, която излезе на 26 ноември 1989 г. на политическата арена. Тя стана и първата опозиционна партия, която публикува опо-зиционен вестник - своя орган “Свободен народ”. Това беше, вие го знаете, сензация в цялата страна.

След само една година усилия, макар все още в много трудни условия вследствие недоразградения монопол на БКП/БСП ние можем да бъдем доволни от постигнатото. По-

литическият, идейният и моралният престиж на партията е на първо място в обществения и политическия живот. С ком-петентността и ролята си парламентарната група на БСДП из-воюва достойно място във Великото народно събрание.

Зачитана, търсена и ценена Българската социалдемокра-тическа партия може да се гордее с мястото, което й е отре-дено в голямото семейство на Социалистическия интернацио-нал.

Позволявам си да кажа от името на всички ви, на цялата партия и от свое лично име, че с искрена признателност и с обич отправяме сърдечна благодарност към председателя на партията д-р Петър Дертлиев (ръкопляскания), към главния секретар Груди Панчев (ръкопляскания) и чрез тях общото одобрение към всички членове на Изпълнителния комитет и на техните сътрудници, към членовете на Централната кон-тролна комисия и към масата ръководители и деятели на мес-та из цялата страна, които с упоритост и преданост утвърж-дават влиянието на БСДП.

Да благодарим на ръководителите, отговорниците и на цялата редакционна колегия на нашия скъп вестник “Свобо-ден народ”, за усилията им да подобряват по съдържание и по оформяне на всекидневника и на неделния му брой. Да пожелаем тия усилия да бъдат увеличени, за да можем да посрещнем и преодолеем успешно общите за цялата преса изпитания, които ни вещаят идущите месеци.

Към вас всички, скъпи делегати и присъстващи в тая кон-ференция на БСДП, отправям най-горещи поздрави, с поже-лание за резултатна дейност и победни постижения на БСДП в тежките, но славни борби, които ни предстоят. Дерзайте! (Ръкопляскания)

Атанас МосковСевлиево, 9 ноември 1990 г.

2928

11. СЛОВО НА Д-Р АТАНАС МОСКОВ ПРЕД З8-ИЯ КОНГРЕС НА БСДП

28 март 1991 г.

Дами и господа! Гости! Делегатки и делегати!

Изминаха петдесет и осем години от последния редовен конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (обединена) през октомври 1933 г. Последва превра-тът на 19 май 1934 г., военният преврат, който постави пар-тиите извън законите и установи авторитарен режим на мо-нархически абсолютизъм, през което време партиите не мо-жеха да действат организирано и нашата партия през следва-щите 11 години нямаше конгрес.

С военния преврат на 9 септември 1944 г. беше издигнат лозунгът за възстановяване на Търновската конституция и ние очаквахме, че обявата ще бъде зачитана. И че Конститу-цията, нашият основен закон, ще стане отново закон за це-лия народ. Очаквахме следователно, че партията, която бе-ше представена с двама министри в новия отечественофрон-товски кабинет, ще може да свика конгрес. Но още на 10 сеп-тември се разбра, че ние сме изправени пред едно узурпира-не на властта.

Започнаха да идват оплаквания отвсякъде от страната и самите ние констатирахме това в София, когато през ноем-ври свикахме Висшия партиен съвет, за да разгледа положе-нието и реши какво да правим. Влизайки в залата, ние наме-рихме вече по столовете насядали хора с еднообразни вой-нишки обуща, които на поканата на председателстващия Кос-та Лулчев да напуснат залата, не се подчиниха.

От тоя момент започна борбата за демокрация, за пaрла-ментаризъм, за свобода и конституционност. Тази борба до-веде до правителствена криза само четири месеца след със-тавянето на кабинета. Започнаха големите конфликти и през началото на лятото единият от социалдемократите - Григор Чешмеджиев, заедно с представителите на Земеделския съ-

юз и на независимите интелектуалци, напуснаха управление-то. И понеже другият министър на социалдемократите се со-лидаризира с комунистите и остана в правителството, свика се Висш партиен съвет, който да разгледа положението и да реши какво да прави по-нататък партията. Касае се за Работ-ническата социалдемократическа партия (обединена).

Когато се събра Висшият партиен съвет, с делегатите от провинцията дойдоха маса хора от партията и от население-то, за да изразят своето разочарование, своето възмущение и своята скръб, че не е било това, което се обеща. Висшият партиен съвет беше (тъй да се каже) завладян от това про-тестно движение, идващо от провинцията заедно с делегати-те и по предложение на Георги Стоянов - представител на партията от Павликени, член на Висшия партиен съвет, реши да се конституира като извънреден конгрес. Това е Тридесет и седмият и последният извънреден конгрес, а и редовен - ако може така да се обяви - на нашата партия до днес. И за-това днеска ние имаме Тридесет и осмия редовен конгрес. Редовен конгрес.

Скъпи съидейнички и съидейници!

Днес вие сте Великото народно събрание на Българската социалдемократическа партия! (Бурни ръкопляскания) Вие ще приемете устава - значи организацията на партията: про-грамата - значи идеологията, тактиката и предстоящите зада-чи. Вие не сте учредителен конгрес, но атмосферата, в която сте събрани днес напомня атмосферата, в която преди един век и повече от век - в 1878 г. се събра Учредителното събра-ние. Сега България излиза от 6 десетилетия от робство. (Ръ-копляскания)

Между вас болшинството са тия 2-3 генерации, които са израснали в това политическо и морално, и духовно робство. И за вас звучи някак чудно може би, че сте на един такъв па-метен, исторически конгрес, както това е било навремето за хъшовете, които се събраха на Търновския учредителен кон-грес. (Ръкопляскания)

3130

Първият привет, който искам да отправя, ще бъде към братските партии и към Социалистическия интернационал, представени на нашия конгрес. Искам да кажа, че за нас - българските социалдемократи - Интернационалът и неговият представител в България Янко Сакъзов - това е самата исто-рия. Интернационалът бе основан в 1889 г., през 1891 г. се основава Социалдемократическата партия. Тя влезе във връз-ка с новото бюро на Интернационала, за да обяви своята со-лидарност. И понеже още от самото начало тези млади инте-лектуалци са били разделен и по вижданията си за съдържа-нието на социализма и за пътищата за негово осъществяване, оплакват се в Интернационала, че не можем да се споразу-меем ...

И Интернационалът отговаря (със звученето на оная епо-ха, с думите, които имат значение тогава): пролетариатът е един, социалдемократическата партия, която го представля-ва, е една.

Искам да осъвременя тези думи на Интернационала от 1889 г. Ние сме горди, че заедно с нас, сред нас са предста-вителите на братските партии и на могъщия Интернационал - днес разпрострял се върху петтях континента. Ние сме гор-ди, че те са при нас и ние сме с тях. (Ръкопляскания)

И както те на онова време казват: пролетариатът е един, социалдемократическата партия, която го представлява, е една. Ние смеем дръзко да кажем: България е една и Бъл-гарската социалдемократическа партия е единствената, коя-то представлява тая България в Социалистическия интерна-ционал. (Бурни ръкопляскания)

Съидейнички и съидейници!

Като установявате програмата и устава на нашата партия, не позволявайте да бъде изтънена идеологическата същност на тая партия! Като членове на Интернационала ние имаме една идеология, която ни свързва вече един век с него.

И ние не сме социалисти, защото сме социалдемократи, а сме социалдемократи, защото сме социалисти! (Ръкопляс-кания)

Хуманизмът на политическата демокрация, осветен с френската революция, се оказа един отличен режим. Но той като всяко обществено явление, подлежи на развитие и мно-го скоро се показа, че тоя отличен режим е за богатите и е недостатъчен режим (казвам недостатъчен, не лош) за бед-ните. Че на тоя хуманизъм, който завладява света след френ-ската революция, трябва да се даде едно ново съдържание, което да отговаря на нуждите, на въжделенията и на идеали-те на подтиснатите класи. Защото все пак човечеството е раз-делено на класи. И все пак, каквото и да се говори против идеологиите - че им било изживяно времето, идеологията е спътник на живота и тя винаги се развива и добива нов образ.

Нашата социална демокрация, приемайки сега своята про-грама, ще трябва да подчертае хубавата традиция, че ние ка-то социалдемократи сме и социалисти. Не се срамете, не се стеснявайте от това, че някои са опозорили името “социали-зъм”, както опозориха и името “демокрация”. Социализмът не е една предварително начертана форма. Но човечеството има нужда - във всички времена - от една утопия. Нима раят на небето не е голямата утопия от 2000 години на християн-ството? И социализмът сега, за ХХ и ХХI век е утопията, коя-то си поставя за задача частица по частица да снеме рая от не6ето на земята - демокрацията да стане социална. И ние тръпнем от доволство, че сме в едно движение, което е в духа на историческата еволюция.

Двадесет и първият век, новото хилядолетие ще бъдат хилядолетието на социалния хуманизъм. И все повече и по-вече тоя хуманизъм ще се нарича социалистически, защото социализмът - това е социалната демокрация в движение, в борба и в осъществяване. (Ръкопляскания)

Да разберем действителността, но като приспособяваме нашата програма към действителността, никога да не забра-вяме идеала. 3авършвам с думите на Жорес: “Разберете действителността, но винаги към идеала. И винаги и като личности, и като движение, и като човечество, закачайки ко-лесницата на една звезда!”

Благодаря. (Ръкопляскания)

3332

12. ПОЛИТИКАТА Е КУЛТУРА, КУЛТУРАТА Е УСИЛИЕ ПЛЮС ТАЛАНТ

Вечните понятия радикализъм и либерализъм - тради-ционно и днешно значение.

От Найчо Цанов през Стоян Костурков до .... 1990-а

Безконтролна е само пропадащата икономика; модерната капиталистическа икономика е планова.

АТАНАС МОСКОВ, почетен председател на БСДП

Някога, до началото на тридесетте години, имаше една малка, но престижна партия, наречена Радикална. Истински-ят й основател е Найчо Цанов от Видин. Демократ по убежде-ние, той е разочарован от консервативната и унизителна мо-нархическа политика на Демократическата партия, провеж-дана след смъртта на Петко Каравелов. Един от ръководите-лите на Демократическата партия и министър-председател, Александър Малинов, беше казал на силно оспорвания и мра-зен самодържец цар Фердинанд раболепните думи “След вас, с вас, под вас”. Възмутеният Найчо Цанов иска да се разгра-ничи от тази царедворска политика и търси нова ориентация за демократичните си и републикански убеждения. Той е сил-но повлиян от идеологията и действията на известната по то-ва време Френска радикална и радикал-социалистическа пар-тия и следва примера на шефовете й, световноизвестните ав-торитетни държавници Жорж Клемансо и Едуард Ерио, които са близки по идеи със социал-демократите Жан Жорес и Леон Блум. По вътрешнополитическите проблеми съществува еди-номислие по много въпроси между Найчо Цанов и български-те социалдемократи Янко Сакъзов и Kръстю Пастухов.

Благодарение на идеализма и таланта на Найчо Цанов Ра-дикалната партия, която той основава, бързо се утвърждава като прогресивен демократически център за една значител-на част от българската интелигенция. Сподвижници на Най-чо Цанов са видни общественици като писателя Т. Г. Влай-ков, професора по гражданско право Йосиф Фаденхехт, про-фесора финансист Петко Стоянов, професора по междуна-родно право Г. П. Генов и др.

След смъртта на Найчо Цанов в Радикалната партия нас-тава криза. Един от привържениците й, Стоян Костурков, по-пада на шефското място и става министър на просветата в блоковото правителство на Мушанов - Гичев в 1932 - 1934 г. В това правителство той се оказа много под политическото и интелектуалното ниво на Радикалната партия и не можа да отговори на взискателността на българската интелигенция. Поради дребнавостите си като министър той става прицел на подигравки, на обществен о възмущение и на остро отри-цание. Все той, заедно с шефа на едно от трите крила на ня-кога силната и властваща Либерална партия, допринесе за създаването на широко неодобрение задето с борбата си за “тлъсти” и “постни” министерства предизвиква министерска криза и политическа нестабилност. Тази обстановка послужи за формален мотив да се извърши военният преврат 19 май 1934 г., сложил кръст на Търновската конституция и устано-вил абсолютния личен режим на цар Борис. Останал “на су-хо”, Стоян Костурков зае страната на германофилите хитле-ристи. По тая причина той не беше желан и не беше допус-нат в демократическите опозиционни формации. За кратко време там заседаваха от страна на Радикалната партия про-фесор Г. П. Генов или адвокатът Велю Кючуков.

След 9 септември 1944 г. Костурков се страхливо снижа-ваше. Но когато земеделците, начело с Никола Петков, со-циалдемократа Григор Чешмеджиев и независимия интелек-туалец проф. П. Стоянов се обявиха в опозиция на ОФ-прави-телството, Ст. Костурков лукаво предложи услугите си на ко-мунистите. С голям шум в София и в Москва, в пресата и на митинги Радикалната партия бе обявено в лицето на Костур-ков не само за достоен, но и за по-добър заместник на обяви-лите се за опозиция партии. Стоян Костурков зае отреченото като “постно” в 1934 г. Министерство на просветата. Под ра-дикал-комунистическо крило бе приютен и Пенчо Костурков, син на баща си. Двамата до смъртта си служиха послушно на тоталитаризма, унизително за Радикалната партия, изгодно за себе си.

3534

През 1990 г. отделни лица, казвайки, че са от радикално потекло, колебливо обявиха, че са с радикални настроения, но нямат намерение да възстановяват някогашната Радикал-на партия, нито даже да кандидатстват за някакви изборни мандати в политиката. Заявиха, че са влезли в СДС само ка-то личности с антикомунистически позиции. По-после като радикалдемократи те не подчертаваха някогашната платфор-ма и идеология на Радикалната партия, чиито представители бяха прогресисти и републиканци със социални въжделения като Найчо Цанов. Те изглеждаха да се лутат в някаква пос-тоянно меняща очертанията си политико-идейна мъглявина. Понякога това граничи с безпринципност, даже с политичес-ко лекомислие. Иначе как да се окачестви прикачването на различни прибавки и названия? Ту неолиберали, ту неокон-серватори или християни. Това опетнява някогашната право-линейна позиция на Найчо Цанов и последователите му. А в България би имало социален и политически простор за една Радикална партия с парламентарно-демократичните и соци-ално-републиканските идеи на някогашната. Членовете й има с какво да се гордеят. Има, обаче, и от какво да се па-зят. Най-вече от хамелеонството, от тоя политически фарс на прекръстване и разни купешки прибавки като “нео”, за да се слиса неориентираният българин. Нима чисто българско-то, ненапудрено “ново” е по-малко звучно?

Политици, които като хипнотизирани опипват и опитват разни обозначения, рискуват да се класират в категорията на жадните за изпъкване, за обществено признание, за вода-чество, пък защо не и за власт.

Политиката е висока култура, държавничеството е сериоз-на работа. И двете се добиват с продължително усилие, а ка-то всяко изкуство – и с малко поне талант. Колкото до либе-рализма с “нео” или без “нео”, не е нужно висше знание за епохата на възраждането и либерализма след средните веко-ве. Всичко тогава е все борба и настъпление към свободата - свобода на мисълта, на съвестта, на знанието, на творческа-та изява за осъществяване на човешката личност. Всичко то-ва е борба против средновековния католически обскуранти-

зъм, против догматизма, против всеки вид подтисничество на човека и гражданите. Борба, която Великата френска ре-волюция увенча с установяването на Демокрацията.

Така понятието либерализъм (от френското “либерте”, значещо “свобода”) се поглъща и олицетворява от пълната демокрация. В модерното демократично общество няма нуж-да да се прибавя и “либерално”. Тавтологията, т. е. повто-рението, е безсмислие. Но в страни, които са живели под ка-толическо господство, познавали са инквизицията или се на-мират още под влиянието на католическата църква, там ли-бералните партии са партии на свободомислещите, на свет-ски мислещите, на нерелигиозните. Така е в Австрия, Герма-ния, Италия, Белгия и др. За такъв либерализъм у нас няма почва. Православната църква ни е избавила от тоя вид робст-во. Българската либерална партия е хъшовски обагрена, тя се наричаше “национал-либерална”, което значеше партия на националното освобождение. Идейно тя се е определила още в учредителното Велико Народно събрание в Търново за народническа, прогресивна - противна на консерваторите, от-стояващи своите чорбаджийски интереси и политическа на-задничавост. Когато либералите, бидейки на власт при Стам-болов, нарушават конституцията, от тях се отделят Петко Ка-равелов и Петко Рачев Славейков и образуват Демократичес-ката партия. За няколко години либералите се израждат, из-падат в политическо бандаджийство, погромаджийство и пос-тепенно позорно слизат от политическата сцена, след вани от народната омраза.

Съвременният политически речник при конкретната бъл-гарска действителност не може да възприеме и търпи “нео-либерална демокрация”, защото демокрацията е свободата и в действие и като идея. Все едно да се каже “нова свобод-на свобода”.

Колкото за икономическия либерализъм, модерният капи-тализъм отдавна, още от времето на Първата световна вой-на, окончателно го е изоставил. Няма политически и иконо-мически високо развита страна без строги закон и против мо-нополите, печалбарството и спекулата. Няма такава страна, в

36

която да не се планира и направлява - най-малко чрез дър-жавния бюджет - да не се контролира - с оглед националния интерес - цялостната икономика. Само в страните с пропад-нали комунистически режими и с фалирали икономики се подклаждат и под-държат от заинтересованите за много и неограничени печалби външни и външни фактори ония, кои-то се обявяват против всяка държавна намеса в икономиката или уви, за абсолютно свободна пазарна система, за безкон-тролната инициатива, за “дивия” капитализъм, чийто девиз е “обогатявайте се кой както може”. Разбира се за сметка на консуматорите, на наемниците, на трудовите хора. Това е груба и опасна враждебност към държавата, съчетана с ико-номическа невежество и социална жестокост.

в. “Свободен народ”08.06.1991 г.

13. СЛУШАЙКИ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

Неотдавна станаха две чествания, възпламеняващи родо-любието у българина - това на 1 май в Панагюрище относно 115 г. от Априлското въстание и това в София на 24 май. И двете бяха ознаменувани с изказвания на председателя на републиката. Слушах ги с голям интерес.

Роден в самото начало на века, закърмен още в детството си от незатихващата всенародна хъшовска българщина, чел с трепет “Под игото” и с безгранична гордост “Епопея на забравените”, пял с възторг “Върви, народе”, но изживял и много десетилетия на потискаща безнадеждност при редува-щи се мрачни национални действителности, сега желая да изповядам доволството си, че, доживял до май 1991 г., чух с искрена признателност словата на председателя-българин д-р Желю Желев, произнесени по повод двете свещени дати безспорно срастнати у всеки обичащ родината си със съзна-нието за национална гордост.

Казани от него, бореца за свобода и демокрация, учения, политика държавник, човека с чиста българска кръв, призо-ван и удостоен за държавен глава като председател на ре-публиката, тия изказвания ще останат в българския летопис не само като словесна ценност, но и като отправен жалон за възраждането на националната вярност и на възвишената патриотичност в българската политика.

Със съдържанието си те налагат мисловност у слушателя, с топлотата, искреността, човешката си непринуденост те едновременно сгряват, възхищават, пречистват.

И си казвам: Колко хубаво, непосредствено задушевно е да чуваш да ти се говори на прекрасен, чист, звучен българ-ски език, възпян от Миладинов и Вазов! Какво унижение бе-ше българи да ти сричат родния език, а по-рано чужденци, съвсем случайно с българска корона, четат с развалено про-изношение написано им българско слово! И да си мислиш нима има закон или неотменна необходимост някой си, в чиито жили няма ни капка българска кръв, да възглавява гордия славянобългарски народ само за това, че бил от бла-

37

городен произход? И да му коленичиш, да не можеш да го смениш, да трябва да се приеме отрочето му за наследник властелин, шеф на държавата, па бил той недъг умствено или психически и какво ли не още, както се е случвало в ис-торията на троновете даже немного отдавна и в Европа.

Нима България може да прости и забрави порочния монарх Фердинанд, който в 1918 г., след две национални катастрофи, причинени от него, избягва позорно от страната, казвайки на-хално и презрително за България думите: Изпълних моя дълг към моя император. Нима може да се отминат без отрицание военните превра-ти в 1923 и 1934 г., с които цар Борис си послужи, за да бъде потъпкана Търновската Конституция и да се закрепи десетго-дишният абсолютен режим? Слушайки изискванията на председателя на републиката и следейки неговите управленски усилия, българинът пат-риот е сигурно разбрал какво върховно гражданско и човеш-ко право е да одобри своя държавен глава и да го подкрепи или ако не му хареса, да има неотменното право да избере друг.

в. “Свободен народ”22.06.1991 г.

38 39

14. И СВЕТЛИНАТА СВЕТИ В ТЪМНИНАТА,А ТЪМНИНАТА Я НЕ СХВАНА .....

Интервю с Атанас Москов

В края на Севлиево, вдясно от пътя, зад общежитията, на педя от стар коларски път, е къщичката. Къщичка-стаичка. Построена от Рене. Няма ограда. До къщицата се стига от всички страни: по пътечката между храсти-те, по пътечката между цветята остролисти, покрай дърветата, засадени от Рене и момчето. Три бора. Тол-кова високи, че ако не са шишарките край празния кошер, няма да ги забележиш. Навес за дърва. Литнал на ляво и спрян, преди да падне. Вратата на къщичката е стъклена. Отваря се с леко повдигане - да не стърже. Зад вратата - пощенска кутия, метална, зелена. В нея никои не пуска писма. Пощальонът не идва дотук.

Вътре - неизменният хладен полумрак. Старо радио, стара печка, висока, стари столове - тежки, изсъхнали цветя, лупа, много книги, много снимки, много рисунки, няма телевизор, стар часовник, купища вестници, вечер изтопурква неканен гостенин – полско мишле. Едно по-ряз-ко движение и къщичката ще падне. Сякаш.

Атанас Москов, 88-годишен, почетен председател на БСДП, доктор по международно право, депутат (1938 и 1946), член на ИК на Социалистическия интернационал (1929-1937), седем години по лагери (1946-1953), лежи на стария диван заради болния крак. “Не ме докторосвайте. Сега всички се писаха доктори. По-добре ми казвайте “другарю”.

- Как изкарахте зимата тук?

- Мъчително. (пауза) Че съм сам. (пауза) Не поради зима-та. (дълга пауза)

- Как живеете сам в тази къща?

- Малко странно, старчески ще прозвучи, но тук не се чув-ствам самотен. Именно тук се чувствам близо ..... общувам, понякога разговарям със сина си и със съпругата. (Трак-трак, трак-трак - старият часовник бавно мести времето.)

40 41

Аз живея час за час. По-скоро организмът се съпротивлява на природата, на нейните закони, отколкото аз. Аз загубих вече духа да се съпротивлявам.

- Не е вярно ...

- Аз Ви го казвам, защото го знам (пауза). Друго беше, ко-гато бяхме с жена ми. (пауза) И като казах, че мъчително из-карах зимата, то не е поради самотата, а поради липсата. И тая липса не ми дава възможност да следя всичко, което в други обстоятелства щеше абсолютно да ме обладае ... Лип-сата на тия, които не са вече ...

- Прощавайте, че Ви питам - на колко години щеше да е синът Ви?

- В петдесет и първата ... С него малко съм живял. Пове-че съм мислил ... радвал ... изстрадал отдалеко. Но със съ-пругата ми ... 62 години ... Това е нещо като срастване. И това срастване психологическо, интелектуално, е било тол-кова голямо, силно, пълно, че липсата сега ... е мъчителна. Не съм променил нищо, откакто тя ... Всички предмети и дрехата, дето е закачила, цветята, които е брала, стоят по местата си, увехнали в същите съдове, в които ги е потопи-ла, саксиите с босилек, който тя е сяла от семе, ги държа. И в това аз виждам нещо налично от нея.

- Сигурно е била изумителна жена Вашата Рене ...

- За нея не мога да кажа каква е била, но за мен малко момчешки звучи - е идеалната жена, която е единственият ми успех в живота.

- Личен успех.

- И житейски. (пауза) Аз съм на Ваше разположение. Как-вито въпроси поставите, ще се мъча да Ви отговоря.

- Миналата година казахте, че най-много се страхувате от първия ден след изборите. Тези Ваши думи бяха ли опровергани от събитията, или бяха потвърдени?

протече по друг начин, не по начина, по който протече. И по който върви. Всичко е ненормално и това е едно следствие от тия 57 години, в които България не е имала нормален по-литически живот. Говоря за преврата от 1934-а, за личния ре-жим на Борис. След това вече еднопартийният режим доуни-щожи политическата култура, която беше на доста високо ни-во за нашия народ. Имал съм възможност да я сравнявам с политическото ниво на другите балкански страни и на Запа-да, и винаги съм намирал с възхищение от нашия народ, че за малко години той е постигнал наистина повече от това, в което другите са вложили десетки векове. Тая духовна, тая политическа култура е унищожена и това е голямото неща-стие на нашето настояще.

- Аз бях забравил тази фраза, но сега, като ми я напомня-те - уви, потвърдени. Стана това, което може да бъде най-ло-шото след такива избори. Мога да се обоснова - трябваше преходът към демокрация, към парламентарен живот, да

- То се проявява всеки ден.

- Виждам го. И се проявява особено пагубно, почти тра-гично в сегашното състояние на СДС. Аз акцентирах върху липсата на политическа култура. Всъщност причината е още по-дълбока - липса на политически морал. (Часовникът глу-хо трака.) И изобщо на морал в нашия обществен живот. Създадено е такова едно състояние на отприщване на човеш-ките недостатъци, на човешките пороци за сметка на добро-детелите, че мнозина, ако не всичките, които ръководят се-га яростната политика против партиите, са олицетворение на тоя голям провал на морала в нашата страна. За хора, които разбират обществените закони, това е неморално. От еднастрана, да казват - ние се стремим към Европа, към европей-ската цивилизация, и да не виждат, че няма страна в евро-пейската цивилизация, в която да няма парламент с партии и да се базира на движения. (пауза) Движения ние познахме в България доста отдавна. Примерът, разбира се, беше до-шъл отвънка. Движение беше фашиото в Италия, в 1922 - на-чалото на фашизма в света - разтурване на парламента, уни-щожаване на партиите. Движение беше и идването на власт на Хитлер - разтурване на партиите, унищожаване на парла-ментарния живот. Движение беше в България “Обновата” - долу партиите, край на парламента. Движение беше и со-циалното движение на Александър Цанков, 1933 - 1934. Той си беше поставил за задача чрез движение, по мусолинов-

ски, да вземе властта. Но го изпревари Военният съюз, наче-ло на който беше верният на Борис генерал Златев. И стана превратът, за да бъде фюрер не Цанков, а самият Борис. Движение беше “Обществена сила” на Кьосеиванов. И чак после дойде еднопартийността на мястото на движението. И сега тези хора викат - вън парламента, движението ще управ-лява, като движението това е народът, като народът - това сме ние. И това аз намирам, че е особено неморално за хора, които го разбират, които го знаят и които го правят умишле-но, за лична кариера. Това са личности амбициозни - на вся-ка цена власт, слава, ако може, още по-високо да се издиг-нат, за тях да се говори, те да са, те да ръководят, независи-мо каква политика ще бъде. Те са опиянени сега. Аз не знам какво е Вашето впечатление, но виждам в Иван Пушкаров, в Иван Костов и особено в Луджев едно самовлюбване - “По-стигнах нещо, което е било непостижимо”.

- Това говори не само за липса на политическа култура и морал, а и за непознаване на собствената ни политичес-ка история, пълна с достатъчно примери.

- Тези, които водят движението и които са лично амбици-рани да успеят, познават историята. А хората, които малтре-тират народните си представители - това е утайката на об-ществото. Това съм го виждал и други път. Те са тая пасми-на, която прави всички митинги. Аз не обичам понятието лум-пен, но много често се употребява днес. Лумпен значи ника-къв, човек без място в обществото. Това са хората без поли-тическа култура, това са движенията. А тези, които вдигат знака на победата пред тълпите, те нямат политически мо-рал. Тия тълпи напомнят движенията след Първата световна война, които създадоха фашизма. И това е, което най-вече ме отчайва на другия ден след изборите.

- Изборите, които идват?

- Не, изборите, които минаха. Тия, които идват ... ако ми поставите въпроса ще Ви кажа ...

- Поставям го.

- Изборите, които идват, ще бъдат с още повече неизвест-ни, отколкото преди една година. Изборите през юни минала-

та година бяха една идилия в сравнение с това, което сега ни очаква.

- Миналата година казахте, че днешното време Ви на-помня периода около 9 юни 1923 и 1934. Важи ли и за та-зи година?

- Важи. Важи. (Много тихо.) Ще си отида от този живот с мисъл та, че още такива опасни дни ще има след изборите, докато се оттече цялата мътилка от повече от половин век ненормален политически живот.

- Като в приказката - най-напред ще изтече черната во-да, после - мътната вода ...

- И ще дойде златната ...

- Но дотогава има много време, а някои вече твърде се омърсиха в черната вода ...

- Вие ме предизвиквате да отправя един старчески апел към тия, които биха ме чули: да вложат колкото се може по-вече усилия в приказките си, в действията си и във въздър-жанието си от действия - усилия за национална солидарност, за национална вярност, и за социална справедливост. Това са добродетели, необходимости, без които един нормален политически живот не ще бъде възможен. Докато всички не го осъзнаят, ще имаме и кризите, и пороците, които сега жи-веят. - Но много хора, които днес у нас се занимават с поли-тика - не мога да ги нарека политици - смятат, че полити-ката е мръсна работа, в която всичко е позволено, в която моралът не само, че не е задължителен, ами е излишен.

- Откак съществуват човешките цивилизации, хайде да почнем от примера за демокрация - гръцката демокрация, политиката е била и добродетел, и талант, и престъпление. Това не значи, че трябва да отречем политиката и да пори-цаем хората, които се занимават с политика. Политиката - това е израз на обществена солидарност, замисъл за добро за всички. И така схваната, тя ще бъде винаги доминиращият елемент в народи, които вече създават една политическа традиция.

42 43

44 45

- В очите на много наши политици в момента изглежда-те романтик.

- Това не ме изненадва. (Усмихва се.}Защото аз виждам всичките пороци на нашето настояще, не го идеализирам, но смятам, че е етап към по-добро бъдеще.

- Вие сте бил депутат, имате парламентарен опит - как преценявате напускането на парламента от групата на 39-те?

- Стремя се да разбера на какво се опитва да служи тази група, за да излезе. Защото държавническата мъдрост - хай-де, да не казвам държавническа - политическата мъдрост, налага такива неща да не стават. По Ваше убеждение с как-ви мотиви демократите излязоха с тая реакционна, монархи-ческа и фашизирана тенденция за създаване на движение? Защото аз се мъча да си обясня на всяка личност, която е из-лязла от парламента, мотивите.

- Обяснихте ли си?

- Не, не мога да кажа, че съм. Но имам дълбоко убежде-ние, че всяка личност е по някакъв начин, съзнателно или несъзнателно за нея, манипулирана от едни подмолни цен-трове, които имат за задача да създадат неуправляема си-туация в българската политическа действителност и търся кой към кой център е. И искам да допусна, че демократите са към монархическия център. И ще Ви кажа защо. Навреме-то в 1908 година, когато Фердинанд иска личен режим да въ-веде, земеделци, социалдемократи издават манифести за република. А Малинов, приемникът на Петко Каравелов, каз-ва: “Ваше Величество, ние сме с Вас, след Вас, под Вас”. В него момент от Демократическата партия се отдели Найчо Цанов и създаде Радикалната партия срещу монархическата позиция на Малинов. Стоян Костурков провали Радикалната партия. След смъртта на Найчо Цанов той случайно стана шеф на партията като най-нахален.

- Сегашната РДП колко е близо и колко далеч от тога-вашната, от нейните идеи?

- Нямат нищо общо! Тя е продължение на Костурковата партия. Искам да кажа на сегашните претенденти-радикали каква е била тяхната партия в основаването си, с какви идеи и да ги упрекна, че не следват идеите нито на радикализма, нито на демокрацията. Аз малко се отклоних, но то е в тър-сене на отговора на Вашия и на моя въпрос. Продължавам да мисля, че всеки един от тях се поддаде на някакъв анга-жимент и ги обединява едно общо желание - да се създаде една смътна обстановка. Обстановка, при която, както казва-ше Шеварнадзе, като тръгна за Вашингтон - ако Горбачов не успее за няколко месеца, отгоре ще бъде спуснат някой, който ще установи авторитарно управление. И нашите мо-нархисти очакват, че това авторитарно управление ще бъде Негово Величество: личен режим, нова конституция, изобщо Фердинандово време.

- Миналият път си говорихме за референдума и взеха, че го отмениха.

- Мисля, че идеята за референдум е дошла отнякъде по-отдалече. И който я е възпроизвел, и който я е лансирал - това са хора, на които тази идея е била внушена от онези центрове, извън нашата действителност. Един от тези цен-трове, които движат подмолно нашата действителност, за да я доведат до катастрофа. И един от тези центрове се е заблуждавал, че референдумът ще бъде в полза на монар-хията. Аз се спирам на центъра Лондон-Мадрид-Рим - трите фактора в усилията да се възстанови монархията.

- Ако е за цар, ние до сега си го имахме, макар без ко-рона.

- И без трон, но с каскет, както каза един духовит земе-делец. Доколкото съм познал световната история, монархия-та е един институт, отказан от еволюцията на човешката об-ществена култура. Останали са, мисля, само шест трона в Ев-ропа и това са само символи на монархията. Второ - българи-нът по убеждение е антимонархист - вие правилно перифра-зирахте Левски. Трето защото това е една нещастна за Бъл-гария династия. Нейният основател се е проявил като един порочен човек, порочна личност, като порочен монарх и по-

46

рочен управник, който проигра националните интереси на България и позорно абдикира. И ако Симеон Кобурготски раз-бира интересите на своето семейство, би трябвало да не пре-тендира. В България не може да има монарх от европейски тип. Той иска да управлява и може да се прояви само като диктатор, защото България е в голяма криза. Това значи да си сложи таралеж в панталона. Ние нямаме нужда от дикта-тор. Аз съм за републиката, първо - заради прогреса на чове-чеството, второ - от порицание към порочната династия, и трето - от предвидливост, защото един нов монархически опит ще бъде едно ново нещастие за България и за монарха.

47

- Ще Ви задам един въпрос, кой то ме тревожи, предпо-лагам - тревожи и Вас - какви са възможните варианти за развитие на обществената ситуация, ако парламентът се разпусне, без да бъде приета конституция?

- При едно такова положение за мен се откриват големи възможности за личен режим - царски. Следователно - за ед-на откроирана конституция. И понеже нашият народ от 50 и повече години е научен на авторитарно управление и всичко да му се даде наготово. друг да мисли за него, ще възложи надеждите си на един монарх.и ще имаме една опасна монар-хия, Фердинандска. Даже няма да бъде лавираща, както Бо-рис правеше, а ще бъде абсолютно брутална.

- Това е първият вариант. А вторият?

- Вторият е свързан с тревогата ми за бъдещото Народно събрание след разпускане на ВНС, без да е приело конститу-цията.

- Как би изглеждал този парламент и какво Ви притес-нява така?

- Той ще бъде един много ... фражил ... много крехък, -нестабилен парламент. В него десницата ще бъде много сил-на. - Кои влизат в десницата?

- Всичко това - от синдрома печалбарство до синдрома движение, ще се обедини в едно - към власт. Отново ще играят страстите. Всеки ще иска да наложи своето, да пос-

тигне туй, за което е водил пропагандата си. БСП ще получи не по-малко от 30 процента. Тя ще бъде компактният блок в бъдещото Народно събрание. Без нея няма да може да се създаде никакво управление. Но малко вероятно е при тия антикомунистически настроения, които ще доминират и след тези избори, да се създаде управление, в което БСП да участ-ва. А без БСП няма да може да се създаде едно стабилно на-правление на..държавата към повече ред, към по-малко пе-чалбарство, към повече социална политика. БСДП ще бъде в тъй наречения център. И аз се страхувам, че желаното спло-тяване на прогресивните сили ще бъде невъзможно по пси-хологически причини, поради това, че антикомунизмът ще бъде още по-силен от сега, защото ще бъде подхранван от вече стабилизиращия се капитализъм, стабилизиращата се буржоазия, представена в парламента със свои групи и със свои хора. И пак може би ще се наложи разтурването на На-родното събрание от някой, който ще бъде силата да го раз-туря. И третата фаза ще бъде или нещастен опит на КГБ да установи някаква форма на диктатура, имитираща миналото, или - което е много по-вероятно, под външно влияние - опит за възстановяване на монархията, ако не стане до изборите.

- Следователно сега Вие се страхувате не от първия ден след изборите, не от самите избори, а от резултатите.

- От невъзможността да се осъществи необходимото един-ство на прогресивните сили и демократическите сили поради продължаващия антикомунизъм, който по един повърхностен начин отъждествява всички хора от бившата комунистическа партия с всичко, което е досега правено. Нямат не само дове-рие, но нямат интелектуална възможност да разберат, да въз-приемат, че трябва да се намери общ език. Съставът на наша-та партия сега е такъв, антикомунистически, че той ще се от-рази в състава на парламентарната група.

- Да уточним - какво разбирате под прогресивни сили?

- Социалдемократите, социалистите и земеделците.

- Николапетковистите. - Само тях. Онези ... те са способни на всичко.

4948

- А не допускате ли възможност за президентска власт?

- Президентската власт може да бъде само преход от ав-торитаризма към парламентарната демокрации. Сама по се-бе си тя не е желана система.

- Изключвате ли я?

- Не я изключвам, но ако нямаме конституция, изобщо ня-ма да става дума за президента ..... Като цяло нито земедел-ците, нито социалдемократите биха защитавали една прези-дентска система. Само движенията може да я защитават. Аз съм за парламентарна демокрация, която е на базата на пар-тии, а не на движения. Движението е отрицание на парла-ментарната демокрация. Ако държавата е президентска, пре-зидентът трябва да бъде избиран от народа, ако държавата е парламентарна демокрация - председателят на републиката трябва да бъде избиран от Народното събрание.

- Какво направи и какво не направи досега ВНС?

- Ако не беше поставен този фатален срок - 17 юли, и из-бори на всяка цена, за годината, в която ВНС работи, то на-прави извънредно много. И тук аз одобрявам Желю Желев, като избори гласуваните закони и възхвалата, която отправи към ВНС. Това е един парламент, където всеки може да ка-же каквото мисли и да го каже с манталитета, с морала, с културата, която носи от миналите години. В парламента дойдоха хора, които мислеха, че Народното събрание е ми-тинг на закрито, удобно място да се проявиш да те видят, да те чуят и да ти платят за туй, че си гледан и че си чут. Това нещо няма да се изживее нито в бъдещия парламент, нито в онзи след него. Трябва много години, минимум 10, за да се оформят парламентаристи, които да участват истински в пар-ламентарния живот, и да знаят кое може да се каже, кое не може да се каже, какво кога да се каже и т.н. И въпреки всичко депутатите успяха да прокарат закони, успяха да се проявят таланти по икономическите, юридическите, адми-нистративните въпроси. Ако не беше това фатално увлечение да се бърза с изборите, това е едно Велико Народно събра-ние, което нашата история заслужава.

- Споменахте похвалното слово на президента, но в то-ва слово всъщност той подкрепи идеята за разпускане на ВНС и без конституция, защото смята, че няма да бъде морално, ако тя се приеме с 2/3. И фактически подкрепи 39-те.

- Това ме отчая. Това ме отчая. Как може един държав-ник с такива мотиви да ...... Това пише ли? (Поглежда касе-тофона).

- Пише.

- Какви мотиви могат да го движат него - идейни, морал-ни, за да каже това. Аз бях написал една статия за “Свободен народ” - “Слушайте президента”, след като говори в Панагю-рище и на “Кирил и Методий” , в която издигнах българина, председателя на републиката, противопоставен на чуждене-ца, който срича на български. Но като го произнесе това сло-во, обадих се по телефона моята статия Да не се пуска. За-щото изпитах едно разочарование от Желю Желев като дър-жавник. Обяснявам си го, не вярвам, че е някакво морално падение или желание за измяна на своите убеждения, но до-пусна грешка в оценяването на обстановката. Той помисли, че по такъв начин ще обедини всички, а той по тоя начин подцени всичките - и външните, и вътрешните, и самата кон-ституция - че щяла да носи белега на неморалността. Той от-рече гласуването с 2/3, като е в целия свят. Това не може да се каже. Изтърва приказките. И аз спрях статията.

- Преди малко казахте - “фатален срок”, “фатално ув-лечение” ...

- Нарочно употребих думата “фатален”, защото смятам, че на тая именно карта - изборите, се играе и се залага ця-лата съдба на държавата. И едните, и другите залагат само една карта. Опозицията - в едно наивно увлечение, че ще спечели болшинство и че преходът ще стане, както Елка Кон-стантинова го мисли, изведнъж, сегашното болшинство - с илюзията, че могат да задържат развоя на нещата.

- Има ли други карти?

- Вече не. Ново връщане назад не може да има.

5150

- Ако не беше фаталният срок, кои други карти ни оста-ваха?

- Да продължи още с няколко месеца ВНС - до 1992 г., да гласува при спокойна атмосфера една конституция до края на годината и да проучи всички закони, които трябва да оси-гурят прехода към пазарна икономика. По един много серио-зен начин.

- Миналия път започнахме един разговор за всички слад-ки заблуди около приватизацията - как тя ще стане едва ли не за 24 часа и ще скочим в царството на разкоша; за лудия капитализъм, по Ваше определение, и т.н. Тогава казахте много остри дум и към Международния валутен фонд ...

- Поддържам ги тези остри думи. През безнадеждните го-дини, когато не очаквах, че може да дойде ден, когато ще мога да говоря с Вас така спокойно, да си кажа мнението, възлагах всичките си надежди на държавния капитализъм. Под държавен капитализъм разбирам това, което създадоха по болшевишки образец в социалистическите страни. Надя-вах се, че държавният капитализъм по собствена инициати-ва, докато е още силен, ще успее да се превърне в една об-ществена демократическа организация. Мъчех се да оправ-дая комунистическата диктатура с това, че държавният капи-тализъм може да бъде база за един демократически колекти-визъм, база на един демократичен социализъм. И си казах - все пак 70 години не са пожертвани, щом като може да се мине към нов етап, етапа на социалната справедливост и де-мокрацията. Все мислех, че е възможно и че марксическата диалектика ще изведе тези хора на този път. Но стана нещо, което ме разочарова, което ме отчая - сами обявихме дър-жавния капитализъм за фалирала система и решихме, че сру-тилият се държавен капитализъм трябва да бъде заменен с частен, спекулативен капитализъм.

- Смятате, че този преход е бил възможен, че сме мог-ли да го направим?

- Трябваше да го направим. Не е било невъзможно.

- Все пак в своите идеи БСП стига до демократичния со-циализъм.

- Но след ката всичко е рухнало, след като трябва да поч-нем от 1891-а, когато основахме партията. Фронтът е изтър-ван.

- Съвсем ли? - Единствената възможност да си припомним кооперация-та. В годините между 1920 и 1940 България беше наречена втората кооперативна страна след Дания. В Европа! Истинс-ка кооперация, в която човек участва и в творчеството, и в производството, и в доставянето, и в разпределението на ка-питала и на благата - материални и духовни. Да дадем въз-можност на производителите да поемат нещата в свои ръце във форма на кооперация, а не на акционерни дружества. Така донякъде ще можем да отстраним злините от привати-зацията. По моя идеал тя беше избежима и не се налагаше. Но грешката вече е направена. Всички договори са уговоре-ни, всички предпоставки са създадени, тръгва се по най-

опасния път игра с цените. И сега приватизацията е вече не-

обходимо зло. Въпросът е как сега да се ограничи това, кое-то аз наричам луд капитализъм. Официално му казват див, но дивият е малко по-горна форма, по-висша от лудия капи-тализъм. И при това увлечение към приватизацията, към частната инициатива, към надеждата във финансовия капи-тал у нас ще се установи за известно време (както във всич-ки азиатски и африкански страни) лудият капитализъм - кой както може да се обогатява - едни с кражби, други със спе-кула, трети с престъпления ..... За нещастие България свър-за съдбата си с най-опасния кредитор в света след Втората световна война - Международния валутен фонд. Това е спе-кулативният борсов капитал. Това не са хората, които инвес-тират, за да печелят. Те търсят да печелят по борсите, а пък инвестирането за тях е само една допълнителна покерна иг-ра. И когато те се впущат в тая покерна игра, те търсят съот-ветните облаги. Те идват не за благодеяние. Лихвата е по-ниска от европейската не от благородство капиталистическо, а защото това им дава възможност да завоюват терена, да -

5352

извлекат всичко, каквото е възможно, и след туй да ни изос-тавят като фалирал дюкян.

- Но пресата, политиците, правителството рисуват точ-но обратния образ на МВФ - колко прекрасно нещо е МВФ и каквото поиска той от нас, трябва да го направим.

- Даже и конституцията, която ни връчиха, и нея да прие-мем! Те нали и конституцията ни връчиха! До тоз резил стиг-нахме. Руската я преписвахме, тези ни я връчиха написана.

- Българинът не познава МВФ.

- Българинът мисли, че това са богатите хора, дето дават пари. Ама те не дават пари. Те чакат да видят какво ще ста-не и няма да вложат пари. Четири пети от капитала на МВФ е борсовият, спекулативният капитал. За няколко секунди по телефона може да спечели милиони и пет пари не дава, ако за същите секунди ги изгуби. Нашето нещастие е, че се свързахме и ще понасяме ярема, а той е социалната сфера - затягане на колана, недояждане, лишаване от всички блага. МВФ казва - безработицата ще изплати всичко, ще изгладу-ват хората, спестяванията ще се стопят. България вече не може да изплува по друг начин освен с големи лишения и с реакционна, антисоциална политика. Това ни го налага МВФ.

- Следователно кратката характеристика на МВФ е ми-нимална социална политика, дори антисоциална политика и максимална намеса във вътрешните работи.

- Да.

- Имахме ли друга възможност?

- Имахме, европейският кредит, който е малко по-скъп, но по-малко взискателен към вътрешните работи. Но нали обявихме, че сме фалирали - като испанския двор през сред-ните векове, като крал Гонзага ..... И сега МВФ ни помага, както въжето може да помогне на оня, дето ще го бесят. Г-н Столерю идва на три пъти в България и съветваше всич-ки българи “1/3 към Америка, 2/3 към Европа! Не бързайте в реформите. Не може да се мине от една икономическа сис-тема в друга за месеци, нито за 2-3 години”. Ние обаче не послушахме. Всички в това опиянение, че може всеки да спе-

чели, помислиха, че американският пример е най-хубавият - който е отишъл в Америка, все е станал милионер ... Милио-ни отиват в Америка, но малцина стават милионери.

- Вие виждате, че и нашата политика е ориентирана към САЩ.

- Маркс го е казал много точно - икономиката диктува всич-ко останало.

- Като европейски възпитаник ......

- Аз съм български възпитаник!

- Добре, като човек, който познава европейската кул-тура, как оценявате ориентацията на България към една страна, далечна не само като географско разстояние?

- Нито политическият режим на САЩ може да бъде при-мер за нас, нито техният капитализъм може да бъде пример за нас. Ние се стремим към Европа. Ние трябва да се интег-риране в европейския начин на разбиране в ръководенето на държавата и ръководенето на стопанството. В Европа ка-питализмът е предимно социален, заставен е да бъде такъв. В Америка капитализмът е благотворителен. Подарява. (Ус-михва се.)

- Ами значи ние сме в Америка!

- Много се чувствам унизен и оскърбен национално от тия просии. И как добре разбирам бащата на Иван Костов, който му казал “Какво правиш в Токио? Просиш!” Той го каза сам ... (Часовникът протраква глухо) Ние ще се стреснем, ще раз-берем и ще дойде време за някои, когато ще идеализират да-же държавния капитализъм.

- Това време вече дойде. Хората вече изпитват ностал-гия по това, което наричате ·държавен капитализъм”, а те казват: “При Тошо не беше лошо!” И аз мисля, че ня-кои ще заложат на тази носталгия в изборите.

- То ще стане. То е психологически неизбежно. Обясне-нието на нещата, тъй както Вие, аз и други разбират, не е във възможността на 90 процента от хората. Аз говоря с вис-шисти, които идват тук и като виждам как примитивно, как

5554

симплистично гледат на тия неща, е направо отчайващо. От-чайващо е. Ще си ударим главата в действителността, и то не в много далечно бъдеще. Безработицата сега започва. Ще дойде време, когато безработните няма да могат да по-лучат необходимата компенсация. И туй ще бъде политиката на МВФ. Ние трябва да се включим в Европейската банка за възстановяване на Атали, създадена от Митеран с една да-лечна цел - да се спаси социалният прогрес на Европа, да не се позволи Европа да изпадне изцяло под американско влия-ние. България трябва да стане социална държава.

- Вие сте класически социалдемократ ...

- Класически ... не мога да кажа. Но се стремя да бъда марксист-социалдемократ.

- Вашите думи често срещат неразбиране и стъписват маса хора. Миналата година, на конференцията на БСДП, Вие започнахте своето слово с думите “Нашите учители Маркс и Енгелс” и това предизвика страхотен конфуз.

- Спомням си. Това са хора, които нищо не знаят, не са прочели ред от Маркс и сигурно са били двойкаджии по марк-сизъм.

- Може да са били отличници ...

- Ако бяха учили с интерес, щяха да имат друго отноше-ние. А те пренасят върху Маркс своята омраза и пренебреже-ние към едната идеология, която им се налагаше. Маркс ка-то философ е необорим. Като аналитик на капитализма - не-надминат. Не е предвидил всичко, разбира се. И Айнщайн не е предвидил много неща и го оспорват, и Hютон е бил ос-порван от Айнщайн. Но Hютон ще си остане Hютон, Айнщайн ще си остане Айнщайн, както Маркс ще си остане Маркс. Ед-но е да оспорващ друго - да зачеркваш. 3ачеркването е неве-жество. Не е политическа позиция.

- Но се превръща в политиканство. Например във “Век 21” излезе една статия срещу Желю Желев. Авторът го обвинява в следните “смъртни” грехове - че е марксист и че е за мирен преход.

- Как е възможно! Подписал ли се е тоз автор?

- Подписал се е.

- Ще остане в историята. В едно интервю Желю Желев каз-ваше: “Аз бях и съм марксист”.

- Вие можете ли да кажете същото за себе си?

- За мене си? Повече от всякога.

- Защо?

- Защото все повече се убеждавам, че това е единствена-та доктрина, която може да отговори на нашето време.

- Как?

- Като се приложи марксическата логика, марксическата диалектика към анализа на сегашната действителност. Кога-то се напусне марксическата логика в анализа на събитията, човек знае къде ще стигне. И пристига не там, закъдето е тръгнал. (Замисля се.)

- Ако сте уморен - да спрем.

- Не, не съм уморен. Вие така ми поставяте въпросите, че това ме възпламенява да говоря.

- Искам да Ви върна назад във времето, когато ...

- Аз съм деветото дете. Имам трима братя, по-възрастни, между тях и мен има още две сестри. Те бяха социалдемо-крати, сакъзовисти. И аз знаех Сакъзов още от дете. Те го-вореха помежду тях и разискваха с моя баща. Моят баща бе-ше либерал. Той е от поборниците от преди Освобождение-то. Близък на нашето семейство е Андрея Конов - един от ос-нователите на БСДП на Бузлуджа.

Моите братя бяха под негово влияние. Севлиево е първи-ят град в България, в който издават социалдемократически вестник “Росица”, списание “Социалдемократ” с преводи на Маркс и Енгелс. Аз просто наследих социалдемокрацията и си останах верен. Бях 12 годишен, когато моите братя отидо-ха на фронта. Имахме голяма библиотека, един голям шкаф, стъклен, в гостната стая и аз така облекчен си казах: “Сега туй всичкото е за мен”. Почнах да ровя, да чета ... След ед-на година около мен взеха да се събират момчета по на 16 - 17 години, да разискваме. И аз, барабар Петко с мъжете,

най-малкият - винаги това ми е било нещастието, че съм се движил с по-големи и по-възрастни от мен ..... Един от тях ми каза: “'Ти, като марксист”. Като ме нарече марксист, ме много поласка и издигна собственото ми мнение за мен. И на 13 години реших, че съм марксист. (Засмива се.) Голяма-та книга, която ме впечатли и ми направи Сакъзов като идол, беше “Българите в своя та история” - за богомилите. Проче-тох я в 1919-а, бях на 16 години. Беше след войната, след двете катастрофи, аз - още надъхан от хъшовското възпита-ние, в отчаяние за българската кауза, за ролята на българ-ския народ въобще ... И като прочетох книгата на Сакъзов, добих едно съзнание за гордост. Значи и ний сме дали нещо на света - не само писмовност, но и идеи. И за мен Сакъзов беше тоя богомил, тоя проповедник на новите идеи, които ще възродят българския народ. И оттогаз той завладя моето съзнание ... Той ми каза веднъж, говорехме за Плеханов: “Като бях в Русия, прочетох “Бесове”. И като се размислих, се пренесох в България и разбрах какво трябва у нас и какво не трябва, какво може и какво не може”. Един мислител, пренесъл критиката на социалистическото движение в “Бе-сове” върху руската действителност, върху българската действителност, направил е съпоставяне и е разбрал какво трябва и какво не трябва, какво може и какво не може.

5756

- Лошото е, че тези, които управляваха, не разбираха какво може и какво не може, какво трябва и какво не трябва.

- Не се мъчеха да разберат. Те бяха заслепени от това, което ставаше оттатък и трябва да го копираме на всяка це-на ...

- Наблюдавам Ви. Знам, че сте бил 7 години по лагери, без присъда. И никаква злоба, никакво желание за мъст ...

- Някои казват: “Как така нямаш омраза!” Аз още когато съм анализирал тия жестокости, съм си казвал, както Хрис-тос е казал: “Прости им, Господи, те не знаят какво правят!” Тия школувани джелати, мъчители - те са жертва също ... Така съм ги възприемал. И за да избягна това деформиране, което мъчението извиква, съм си винаги мислел през инкви-

зициите за нещо далечно, за нещо наше, за нея ... И веднъж един следовател ми вика: “Какво се хилиш като идиот, бе!” Пък аз съм си мислел нещо за моето семейство, нещо хуба-во, което сме преживели, и то се е отразило на лицето ми ... Така съм се съпротивлявал. Никога с отмъщение към този, който ... Даже когато са ме плюли - то е по-лошо, отколкото да те бият .....

- Не искам да Ви питам за инквизициите ...

- Аз минах през всички етапи. Мен ме е срам да говоря. И на жена си не говоря ... не съм говорил за това. Но годи-ни наред нощно време викам, събуждам се, тя идва да види какво става с мен. Това са някакви реакции, натрупани от цялото усилие да се съпротивлявам, да остана човек и кога-то съм отпуснат нощно време, се появяват тия викове ... После от 1953 до 1989 бях в изолация. Това е най-тежката част от моя живот. Аз стоях две години без работа, жена ми копаеше в ДЗС-то, за да нахрани нея, детето и мен. Исках да отида да копая в ДЗС-то, директорът каза - малко земя имаме, нямаме за теб работа. След туй постъпих като маши-нописец в психиатрията и там се пенсионирах като домакин. Знаете ли какво е да бъдеш домакин в психиатрия, където въпросът за тоалетните е един от съществените въпроси ... И аз съм бил длъжен да се занимавам с цялото това,нещо, за да си изкарвам прехраната. За да компенсирам това изха-бяване - морално, интелектуално, психическо, аз се упраж-нявах в две насоки. Първо - разговарях с жена си върху про-блемите, разисквахме двамата наедно, сверявахме си зак-люченията - тя нейните, аз моите, само ние, двамата. И вто-ро - някои от моите разсъждения съм ги написал - като упражнение на мозъка, да не окончателно оглупя. Писах спомени, писах преценки, писах теория, писах критика и на доктрината, и на постиженията, писах анализи за това, как е възможно светът да се обърне в демократически социали-зъм, след като държавният капитализъм еволюира по логи-ката на марксизма, писах спомени за Интернационала, за ма-териализма, за идеализма, за Айнщайновата теория, за не-ща, за които сега говорим - за политиката, за политиците, за

държавника ... Жена ми ме стимулира да ги напиша на ма-шина - 2000 страници ... Енциклопедия без стойност. Само документация. От тия 2000 страници могат да излязат 20, ако някой си даде труд да ги прегледа. Бях написал да се от-вори в 2003 година. Но ги предадох във фондацията “Янко Сакъзов” и им казах да ги отворят след моята смърт, поне-же аз няма да живея, аз ще живея още 20 - 30 часа ... Бях казал на жена ми” Докато ти живееш след мен и настанат та-кива времена, че има една социалдемократическа партия, която да отговаря на изискванията на Социалистическия ин-тернационал, дай ги, то ще бъде ориентир за нещо, което е било, като ориентир, като възстановяване на събития и дей-ствия” ... Тя трябваше да ги предаде тези неща, но така се случи - на мен остана. Тя не танцуваше, не пушеше, не пие-ше.

5958

- А Вие?

- Никога не съм танцувал. Така се случи, ние си съвпад-нахме в тия неща. Тя - увлечена в своите интелектуални за-нимания, аз - в моите науки и затуй си допаднахме и така живяхме, че още сме влюбени. И след смъртта. (Усмихва се.)

- С игурно сте се за познали в библиотека?

- От къде го знаете? (тихо)

- Предположих. Двама души като вас къде могат да се запознаят ...

- В Кралската библиотека я видях за първи път ... Един ден готвя моя докторат, имам нужда от сборниците на рим-ското право, Пандектите. Отивам и понеже са големи томо-ве, смущавам се да помоля библиотекаря и отивам на място да ги прочета. Влизам в залата, след обед, към 4 часа - пъл-но, една кръгла зала, всичко заето. И някъде там, където са Пандектите - едно място свободно. Отивам и сядам. Срещу мен - едно дете седнало. Аз се вгледах. Напомни ми ангели-те на Мемлинг, един от фламандските художници, чиито кар-тини съм гледал в града Брюж, Брюге на фламандски. И така се вгледах - да видя откъде е вземал той своите ангели. То се изчерви това дете. (Усмихва се) И си казвам аз: “Туй пък

дете си помисли, че го гледам като жена.” И се наведох да си чета. Обаче нещо ме привлича пак, както картина те увли-ча, както оная картина - да го видя това живо ангелче на Мемлинг. Вдигам пак очи и то си затвори книжките и си за-мина. Хубаво, ама аз го запомних. (Засмива се) И ми остана в паметта и почнах да го търся да го видя. И така минаха две години. Аз съм влюбен в туй дете, без да го зная какво е, що е ... Слабичко едно такова, с черна блузка, с бяла якичка дантелена, ръкави дълги, с дантели около китките ... В му-зиката бях вагнерист, встрастен. И в Брюкселската опера ще играят “Парсифал”. Аз по туй време работех в Белгийската социалистическа партия. Предупреждавам ги, че отивам да правя опашка за “паради” - най-високото, галерията, рая ...

- Ангелчетата, където са ...

- И за там са винаги опашки. Отивам и последното дете на опашката - тя. И страшно смутен изваждам вестник да че-та, но не мога нищо да чета. Прибирам вестника, вдъхвам въздуха - нещо от нея да вдъхна, но от туй дете - ни дъх на парфюм, ни дъх на жена. И съм до нея на опашката. Щастие. Тя си взе билетите и аз след нея, и бързам навън, да я видя. Само да я видя. Няма я никъде. Вечерта до мене - един стол празен. От дясната ми страна. Казвам си: “Дали пък не ще е тя? Туй ще е вече съдба.” Лампите гаснат, страничната вра-та се отваря и тя иде, бърза с партитурата под мишница, за-пъхтяна. Тя седна и аз казах: “Чаках Ви”. И тя отговори “Вярно ли? ... “Времон?” (тихо) И това бяха първите думи. Отвори си партитурата, наклони я към мен да мога и аз да следя. Взех й от гардероба дрешката, изпратих я и така за-почна нашата 62-годишна любов. Това беше в 1930-а. А като я видях за първи път, беше 1928, тя - на 18 години. От 1928-а до 1930-а година съм го търсил туй дете и съдбата го изпра-ви пред мен ... Така. Да минем на политиката.

- Нали сте забелязал, че България винаги бива управ-лявана от бивши или бъдещи затворници, от бивши или бъдещи емигранти. - От бившите емигранти най-напред се върнаха земедел-ците - Оббов и компания, след туй - комунистите. И едните

и другите показаха, че не е качество на държавник да си бил емигрант. Имах възможност, докато бях в екзекутивата на Социнтерна да работя, да обобщя и да преценявам ролята, промяната и бих казал - деформацията, която създава еми-грантството. Най-напред видях като емигранти италианците. Видях руските емигранти, тези от февруарската революция - Абрамович, Церетели, Сухомлин. Видях как голямата личност губи от своето сияние, когато е вече в положение на еми-грант. Видях основателя на Италианската социалдемократи-ческа партия - Торати. Емигрант ... Видях големия теоретик на австро-марксизма - Ото Бауер. Емигрант ... Видях пред-седателя на Германската социалдемократическа партия - емигрант ... И чух за българските емигранти по онова време на Запад, земеделците, много деградиращи за тях преценки от държавниците, дипломатите, политиците на Запад. Сте-снително ми е да кажа - толкова то е лошо за България. За-творничеството е друго. То е школа. Особено когато е по-кратко. (3асмива се)

- Кратък курс! - То позволява една форма на размишление, на задълбо-чаване, които са обагрени с надежда. Докато при емигрант-ството тая надежда изобщо изчезва със самия живот на чове-ка. Абсолютно сигурно е, че държавникът се създава, че по-литикът се създава в упражняване на самото държавничест-во, на самата политика.

- Неслучайно Ви питам за емигрантите. Ето, връща се Ценко Барев. Може ли той да разчита на успех в своята мисия? - Ако е добил способността да маневрира между крайно-стите, които сега бушуват в Земеделския съюз, и ако не кон-сумира много бързо своето обаяние на днешната нова, може би ще ги обедини. Дали ще е за добро или за зло на държа-вата - това е друг въпрос.

- А Вие как мислите?

- Ще изчакам да стане, за да кажа.

- Според Вас земеделците имат ли амбицията да повто-рят варианта на Стамболийски - без края, разбира се?

- Стамболийски действаше в една епоха, когато неговата роля беше много лесна. Сега нямаме такава обстановка. БЗНС не е решаващата сила днес. Селото е обезлюдено, со-циалната база на съюза е подронена, градските селяни мо-гат да гласуват, могат и да не гласуват. Въпреки всичко оранжевото крило е едно компрометирано крило. Въпреки всичко зеленото крило няма водачи, които да обаят масите. Така че една решителна роля със или без Ценко Барев земе-делците не могат да имат. Те могат да повлияят на везните на демокрацията, само да ги наклонят на една или друга страна, но няма да са решаващ фактор.

- Ние с Вас разговаряме 100 години след Бузлуджа. На-шите две партии тръгнаха заедно оттам. Сега, 100 години след Бузлуджа, какво става със социалистическата идея?

- Малко ще трябва да Ви противореча в това, което казва-те. Първо - Бузлуджа е началото на идеята за колективистич-но общество, за социализъм, но разбрано във формата на со-циална демокрация. Европа вече е преминала в борба един век, знае какво е социалната демокрация, която Бисмарк е забранявал със закон. Тия първи привърженици на социализ-ма, на новото общество, са привърженици на социалдемокра-тическия метод за осъществяване на социализма. Погрешно някои казват, Йончев написа, че тези хора са били мечтате-ли. Те са били реалисти. Ясновидци. Те са разбрали, че со-циалната демокрация такава, каквато са я видели във Фран-ция, Англия, Германия, е начинът, по който българският на-род, току що излязъл от петвековното робство, да ускори своя прогрес, да догони другите народи, да се издигне кул-турно, политически, икономически и социално. И като таки-ва именно те са били реалисти. И тук аз трябва да кажа не-що, което не всички, които възхваляват началото на Бузлуд-жа, ще го възприемат като приятелско. Ние в 19-та година се разделихме. Вече нямахме насреща социална демокрация. Нямахме въобще демокрация.

- Имаше болшевизация.

- А после дойде диктатурата. И в целия тоз период - от 1919 до 1989, ние останахме единствените наследници и про-

6160

дължители на социалната демокрация. Аз съм с надежда, че както някога на Бузлуджа всички сме били социалдемократи, така и някога, в бъдещето, на Бузлуджа ще се срещнат поко-ленията като социалдемократи.

- Ще се срещнем ли тази година на Бузлуджа?

- България излиза от 46-годишния си опит с голямо едно ожесточение и почти примитивна жестокост на отричане на комунистическото движение. Сега антикомунизмът е станал моторът на всички прояви и в Народното събрание, и извън него. Във всички партии, които се образуваха след 10 ноемв-ри, са на влезли хора, които влизат преди всичко от отрица-ние на това, което е било. И ние като социалдемократи има-ме да се справяме с е дна психология, дублиране с едно убе-ждение. Трябва да се считаме с антикомунизма на 90 про-цента от нашите членове. Може да го наречете пещерен, мо-же да го наречете примитивен, но той е обясним. Аз се счи-там с него и правя усилия да внуша идея за бъдещото об-щество, пещерните антикомунисти, не са в БСДП. Бившите комунисти - те са най-неморалните. Ние многократно го зая-вявахме, многократно го писахме - ние сме левицата на СДС, в тоя свиреп антикомунизъм, който зарази и нашите среди.

- Последният конгрес беше просто “блестяща” илюстра-ция на това. На конгреса Вие казахте: “Ние сме социалде-мократи, защото сме социалисти ...”

- Точно така.

- “И сме социалисти, защото сме социалдемократи ...“

- Да. (Кимва)

- И “XXI век ще бъде век на социалистическия хумани-зъм“.

- Точно така.

- Няма да Ви питам вярвате ли в това - сигурна съм.

- То е повече от вяра. То е убеждение в мене. То е гле-дане в бъдещето. - Тогава Ви казах, че голямата част от делегатите не разбраха или не искаха да разберат Вашите думи.

- Голямата част не само от делегатите - голямата част от българския народ отъждествява социализма и даже думата “социално” с болшевизма, сталинизма и живковизма.

- И антикомунизма - с монархията.

- Нормално е спекулантите, антикомунистите по настрое-ние, които не познават комунизма като учение, да бъдат мо-нархисти. Крайният антикомунизъм, крайната десница, кон-серватизмът, реакцията, която идва заедно с капитализма, който ние възстановяваме, са монархически, т. е. - едино-властни по същество. И понеже не може да има единовлас-тие в комунистически смисъл вече, отъждествяват го с еди-новластие в името на Негово Величество - трона. Но да се върнем на Бузлуджа ... Да се срещнем тази година на Буз-луджа е абсолютно невъзможно. Ще трябва джентълменски да се споразумеем в различни часове, всеки по своему да празнува.

6362

- Вината за това е както Ваша, така и наша.

- Вина не, но отговорност. Отговорността, че не можем да преодолеем антикомунизма. Не е във възможностите на поколението, което сега ръководи БСДП, включително и моя милост, да преодолее това нещо. Антикомунизмът е сега ед-на трайна (да си го кажем истински, както е) болест на наша-та действителност. Някога Ленин писа “Левичарството - дет-ска болест на комунизма”. Сега антикомунизмът е детска бо-лест на демокрацията.

- Надявам се болестта наистина да е детска, а не хро-нична или·не дай Боже - с метастази. Не искам да Ви за-сегна ни най-малко, но аз мисля, че БСДП не е социалдe-мократическа партия. По своята същност. За БСП да не говорим.

- Нашата трагедия е, че ние сме социалдемократи с исто-рия социалдемократическа, с концепция - социалдемократи-ческа и марксическа - говоря за тези, които възстановиха партията. А масата, като изключим синовете и внуците на социалдемократите, останалата маса, както казах, са 90 про-цента антикомунисти, а не социалдемократи.

6564

- А в БСП ако не 90 процента, най-малко 50 процента са си комунисти ...

- Значи нашите 90 процента трябва да се преобърнат на социалдемократи и на петдесетте на сто от Вашите трябва да им мине времето, да се усвои доктрината. Ще Ви кажа искрено, без да Ви обиждам - аз не вярвам, че Лилов може да бъде социалдемократ.

- Той е за модерна лява партия, което включва социал-демокрацията.

- Обратното - лява партия може да бъде и Земеделската партия, лява партия може да бъде и Радикал-социалистичес-ката, както беше на Ерио и на Клемансо. Модерна лява пар-тия е нещо хвърчащо. То не дефинира какво е. Модерна ля-ва партия е лекомислено боравене с думите. Сериозният со-циолог, сериозният политик и особено сериозният марксист не трябва така да поставя нещата. Може би за туй не вярвам много на Лилов. За Луканов не знам. Той е ловък във фраза-та, майстор на глагола, пести прилагателните. Не съм сигу-рен дали е социалист в тоя смисъл, В който иска да се пред-стави, но съм сигурен, че не е бил болшевик в тоя смисъл, в който искат да го изкарат ... Социалдемократическата пар-тия по дефиниция е лява партия, защото е за социализма, за заместването на капитализма с друга форма. Ние, погълнати тука в нашите дребни работи, не виждаме самия ход на капи-тализма. Капитализмът се изражда, капитализмът е неспосо-бен да се справи с глобалните въпроси на човечеството. И все повече и повече те минават в тежест на народа. Нито еко-логическите проблеми, нито борбата с глада, нита борбата за труд могат да бъдат решени от частния капитал. А това е го-лемият социален въпрос. Ние не виждаме, че капитализмът е достигнал крайния предел на своите възможности като фак-тор в световната динамика. Социализмът се налага като све-товно явление, като световна необходимост за съхранение на човечеството. И моето духовно завещание към партията е приемането на социализма като цел на социалдемокрацията.

- Като Ви чуят тъмносините, и ще припаднат!

- Понеже гледат наежени като им говорим за ценностите на социализма. Аз имам надежда, че теченията в БСП, ре-форматорските, към които и Вие принадлежите, и двете пар-ламентарни групи - Социалдемократическата платформа “Европа” и групата за национално съгласие ще могат да се наложат и с много такт ще изведат страната до едни нормал-ни избори на един друг път. От тях зависи. От Вас зависи. Не зависи от опозицията.

- И аз мислих по същия въпрос и стигнах до същия из-вод. Наистина зависи от нас. И ако сега не го направим, и ако сега не изведем страната на третия път, както казва д-р Дертлиев, нашата вина ще бъде много по-голяма от всичките грешки за 45 години.

- Напълно споделям Вашето становище и смятам, че ще бъде още по-фатално за държавата, за народа, за нацията, отколкото всичко досега направено. Ето че се срещнахме, макар изобщо да не сме тръгнали от една и съща точка. Но тая школовка, която е създала в мене социалистическото убеждение и във Вас пък изучаването на марксизма и наблю-дението върху процесите, са причината да се срещнем. И то-ва е нормално. Затова казвам, че надеждата ми е в реформа-торите. Надежда за еволюцията на Социалистическата пар-тия. Надеждата за бъдещето на демокрацията, колкото и не-вероятно да звучи това за някои, зависи от БСП, от нейната роля. Но докато в тази партия са фактори ... една лоша дума ми идва наум ...

- Кажете я. Знам, че си пестите лошите думи.

- Докато са фактори тия, които не подлежат на трансфор-мация - разбирате ме какво искам да Ви кажа, докато БСП не се прояви така в обществения живот, че да бъде действител-но проводница на социалдемократическия взгляд за общест-веното развитие, дотогаз общественото мнение ще продължа-ва да я идентифицира с това, което е било, и до тогаз тя ня-ма да има възможността да влезе в Социалистическия интер-национал. Аз вярвам, че ние ще се срещнем, но това зависи и от нашата еволюция и от вашата. За това си пестя лошите думи. Не искам да късам мостовете, не искам да обвинявам ...

- Те са почти невидими тия мостове.

- Те са все още въображаеми. Те съществуват в желани-ята ми, в представите ми и в убеждението ми, че са необхо-дими.

Севлиево, 1-18 юни 1991 г. в. “Отечествен вестник”,

05.07.1991 г.

6766

- Аз не знам какво ще стане отнапред, защото събитията са по-силни от всякаква лична логика и от всеки личен опит. Бих могъл да кажа какво желая да стане. Желая тази година да изтече с една републиканска конституция и с една започ-нала най-после трансформация на българската икономика - т.е. да започне производството в нашата страна. И второ - да се проведат едни морални, законни и културни избори както за местно, така и за общодържавно управление и от тия избори да излезе закрепена парламентарна демокрация. Ако по някакво нещастие на събитията това се възпрепятст-ва, бих предпочел да не доживея това време.

15. “УБЕДЕН СЪМ - ИДВАЩИЯТ ВЕК ЩЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА СОЦИАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ”Разговора води Николай ТОДОРОВ

Атанас Москов - 89-годишен, почтен председател на БСДП, доктор по международно право, бивш Член на Из-пълнителния комитет на Социалистическия интернацио-нал, бивш депутат в българския парламент (в навечерие-то на Втората световна война и след нея), прекарaл се-дем мъчителни години по лагери и затвори. Кичур високи тополи в дъното на градината пътека с неутъпкана трева и малка къщичка от голи тухли с про-зорци, които гледат в различни посоки на света. Пролет-ният вятър отдавна е разпилял мъха от тополите, лет-ни дъждове са измили керемидите, къщичката, стаена в сянката, излъчва нещо отшелническо и сиротно. Два бод-ливи кактуса стоят на полуоткрехнатия прозорец и аз си спомням едно стихотворение на Далчев:

Ако случайно някой влезе в къщата,там няма да намери никого,ще види само прашните портрети,коварното и празно огледалои на вратата листът пожълтял:“Стопанинът замина за Америка.”

Не, тука е стопанинът, на вратата виси картонено предупреждение: ”Излязохме за няколко часа” но радиото говори високо - предава новини, аз се приближавам до про-зореца и извиквам:

- Господин Москов!

Гласът на говорителя стихва мигновено, долавям жи-ви, доста енергични стъпки и в рамката на вратата за-става едра, леко приведена фигура, лицето на домакина е ведро, просветлено и усмихнато:

- Заповядайте, заповядайте ...

Широка стая - единствена, стар гардероб от началото на века, по стените безбройни графики, изписани с несигур-

на но талантлива ръка - синът на доктор Москов е почи-нал на двадесет години, върху широката маса - книги и вестници и един портрет на мила възрастна жена в ъгъ-ла - жена му също е напуснала света неотдавна, във вази-те - сухи цветя и един свеж току-що набран букет във вес-тибюлчето.

- Някой е идвал да ви види ...

- Каних се да ходя на гробищата ...

Поздравявам го от нашата колежка Дърева (взела от него интервю преди две седмици) казвам му, че е постра-дала - един едър мъжага я повалил с юмрук в слепоочието пред хотел “Плиска” и избягал през подлеза ... Лицето на възрастния човек помрачнява, той се отпус-ка до масата срещу мене и въздъхва:

- Не се учудвам ... Щом могат да бият народни представи-тели, защо да не посегнат и на една жена ... Тихо е, шумовете са се стопили някъде навън. Севлие-во е старо социалдемократическо гнездо. Социалистичес-ка “скоропечатница”. Евтим Дабев, Андрей Конов, Сава Мутафов. Вестник “Росица”. Сборникът “Социалдемократ”. Писмото на Енгелс до севлиевските социалисти. История, богата и далечна. - Севлиево е бил един хъшовски център - започва разка-за си доктор Москов. - Нашето въстание е било малко след Априлското. На нашия площад са бесили хора начело със Стефан Пешев. И тези млади хора, свидетели на тези съби-тия, от деца са били захранени с идеята за свобода. Вероят-но са били силно впечатлени от новото учение като един идеал и цел в живота. Опознали са този идеал и като реа-листи са си дали отчет за възможностите му за промяна на живота в първите следосвобожденски години.

- Не са ли били тези хора романтици, безпочвени меч-татели, дори малко фанатици? - Добри реалисти са били те, отлични познавачи на бъл-гарската действителност. Не са само мечтатели, а са си по-ставили задачата да повдигнат културното, политическото, икономическото ниво на нашия народ, току що излязъл от турското робство.

- В непубликуваните си спомени Бозвелиев пише, че казанлъшките социалисти оттатък Балкана са били така увлечен и в дело то си, че в деня на сватбата си той ста-нал рано и се заел да превежда една социалистическа книга - “След сто години”, защото бързал да я даде за печат. Та превеждал до венчавката. Това ме порази ...

- Дошъл Бозвелиев да покани Евтим Дабев за сбирката в лозето на Габровски, а той умрял от мъка, че не може да тръгне с него, защото него ден се раждал синът му ...

- Как се докосна тази идея до вас, как станахте социа-лист? - Аз имах трима братя по-големи от мен и тримата социал-демократи. Разискваха, спореха с баща ми, който беше либе-рал, и аз от дете Виждах в примера на моите братя нещо, кое-то трябва да следвам. Самите те бяха под влиянието на Ан-дрея Ковачев. Ровех се в книгите им в библиотеката и започ-нах да сричам екзалтирано социалдемократическите идеи.

- Разделението на движението на две крила е било драма не само за социалдемокрацията, но и за отделните личности. Прекъсвали са се стари приятелства, близки хо-ра са се отчуждавали и са заставали един срещу друг. Не зная дали противопоставянето между тях е било толкова остро, колкото е сега?

- Като чета Бозвелиев - не е било толкова остро.

- От какво е продиктувано това разделение? От външно влияние, от вътрешни причини?

- Първоначалната причина е схващането за начина по кой-то може да се осъществи идеалът - революция и веднага или реформа и постепенно. Във всяка фракция настъпва ожесто-чение както идеологическо, така и личностно. То особено се изостря след деветнадесета година, когато тесните социали-сти се нарекоха комунисти, влязоха в Третия интернационал и възприеха тогавашната теза на Ленин, че социалдемокра-цията се е превърнала във враг на работническата класа и в елит на буржоазията.

68 69

- По онова време единственото определение за социал-демократите е било “катранници на буржоазията” и “со-циалпредатели” ...

- То вървеше като жаргон и след Девети септември ...

- Да, по-рано са ви критикували отляво като предатели, а сега ви бият отдясно като предатели ...

- Всички, които стърчат със своето реформаторство, са “врагове” на консерваторите и са отричани от революционе-рите. Но историята доказва, че Янко Сакъзов е бил прав.

- А широките социалисти са наричали комунистите дер-вишите от текето до Лъвовия мост”.

- Защото те само стоят и мислят как ще стане революция-та, затова ги наричаха дервиши. Докато социалдемократите се борят за синдикати, за просвета, за реформи.

- Янко Сакъзов става министър на труда в правителство-то на народняците, на Теодор Теодоров, едно доста реак-ционно правителство и с това си спечелва голямата омра-за на тесняците.

- Да, но той поставя основите на социалното законодател-ство. Осемчасов работен ден. Забрана на детския труд, на нощния труд за жените - всичко това започва от Сакъзов. Со-циални осигуровки в които влиза безплатна медицинска по-мощ за осигурените работници. В тази социална политика, в която влизаше и екологията - хигиенизирането на мините, на предприятията, жилища за миньорите ... Сакъзов беше един български Бернщайн.

- Ученик на Бернщайн?

- Говорил съм с него. По това време той не е бил още про-учвал Бернщайн, бил повлиян от Маркса и Енгелса.

- През деветнадесета година, когато социалдемокра-тът Пастухов влиза в парламента, тесняците го посрещат с викове: “Кръволок! У6иец!”, защото неговата полиция е окървавила работническите демонстрации в Пловдив и Сливен ...

- Аз помня тези неща, защото бях организиран социалде-мократ и бях в течение на цялата кампания срещу него. То не беше за Сливен и Пловдив. Кръв се проля само в “Бани-шора” при бунта на бездомниците, където имаше трима ра-нени, от които единият почина ... И това помогна на кому-нистите да разобличат Пастухова ...

- Интересно ми е да слушам тези неща от жив съвре-менник.

- Сега аз разказвам за ония времена, пък вие ще разказ-вате за сегашните.

- Нямам такава свежа памет ... Но си спомням, че ня-колко дни след десети ноември 1989 в столичните редак-ции се получи едно съобщение: “Българската социалде-мократическа партия обединена, противоконституционно разтурена през 1947 година, възстановява своята дей-ност”. Съобщението беше подписано от вас, от доктор Дертлиев, от госпожа Лулчева, нали?

- Да аз го написах, но вие сте го запомнили ...

- Та какво лежи между тези две години 1947 - 1989? Имаше ли искрици живот?

- Докато мнозина бяхме по затворите и по лагерите, под-държахме живота на партията там с нашия пример морален и идеен. Когато оцелелите се прибрахме, поддържахме тяс-на връзка и разменяхме становища - устно и писмено, по то-ва което става.

- Не загубихте ли вярата си?

- Не! И по затворите, и в лагера. Аз съм бил две години и два месеца в Държавна сигурност на следствие. Знаете ли, когато човек е на следствие за него лагерът е идеал, мечта! Преди да ме арестуват, аз бях адвокат в София, бях в упра-вата на партията, работех и към “Свободен народ”. И там ме взеха. С доктор Дертлиев сме имали най-системни връзки - писмени и лични, и сме чертали в него време перспективите на социалдемокрацията, след като тоталитаризмът рухне, по-вален от собствените си недъзи. Доколкото можех да разсъж-давам логично и със скромните си социологически и фило-

7170

софски познания, тероризмът трябваше да падне, както пад-на и във формата си на фашизъм. Надеждата ми беше, че един ден при комунистите, които претендират, че познават материалистическата диалектика, ще настъпи обрат. Че те сами ще потърсят антитеза на тезата, т.е. демокрацията.

- Така ли стана?

- Моето голямо разочарование е, че това не стана. Вярвах, че държавният капитализъм ще бъде превърнат в демокра-тична икономическа система на базата на кооперативната со-лидарност между трудещите се. Не мога да им простя сега и това, че проиграха тази възможност. Проявиха абсолютно не-вежество, що се касае до познаването на обществените зако-ни и марксизма като учение, а откриха пътя на частнокапита-листическата система като изход от кризата.

- Вие отричате ли това, което става сега за смяна на системата?

- Дотам бяха стигнали нещата в своето развитие, че един мъчителен преход се налагаше и продължава да се налага. За нещастие ние прилагаме най-опасната, най-тежката за на-рода и неефикасна реформаторска стратегия, диктувана от Международния валутен фонд, която принуждава народа с всички материални и морални жертви да плати прехода от една система към друга.

- Доколкото разбирам, вие не сте в особен възторг от монетарната реформа на правителството?

72 73

- Тя ще бъде фатална за нашата действителност и тепърва ще се проявят социалните й ефекти ...

- Но в какво виждате алтернативата? В кооперативизма?

- Да, а ние опитваме в частния капитализъм. С лозунга “Обогатявай се кой както може”.

Докато моят домакин си отдъхва, наново хвърлям пог-лед в стаята ... Обстановката издава оскъдица на бита и едно неизразимо богатство на духа, един аристократизъм на битието.

- Не са ли ви канили да се пренесете в София? Близо до партията, до другарите, до изворите на политиката?

- Канили са ме, настоявали са, сърдили са ми се, но аз предпочитам да остана тук. И тука да завърша. Това са стро-го лични неща ... Тази къща я построи жена ми. Рене. През петдесет и първа, като изчезнах, отива при прокурора да ме търси: “Жив ли е? Писмата ми не се връщат. Сведения не ми дават.” Той казал: “Мъжът ти няма да се върне никагда.” Никагда - тъй рекъл. Вие си търсете работа там, в Севлиево. Имахме апартамент, в София, но милицията го взе, та тя жи-веела на тавана. Идва тук интернирана, построява тази къща, само с една стая, защото такъв беше законът за наемите, а аз дойдох от лагера тук наготово. За мен това е най-хубавата къща на света. По хубава къща няма никъде ...

- Трудничко ви е?

- В лагера имаше един човек, Стамболиев. Богат човек беше, милионер. И ми казваше: “Колко малко му трябва на човек да бъде щастлив. Защо съм ламтял за милиони. Да си отида - едно легло, една стаичка за жената и децата - и тол-коз.”

- Оцеля ли?

- Върна се, но вече го няма. Та човек мери щастието си не по това, което има, а по това, с което си запълва живота.

- Все пак не ви ли радва нещо от политическата обста-

новка у нас, от политическата атмосфера?

- За радване уви не виждам мотиви. По скоро съм разтре-вожен и се страхувам от създаването на едно неуправляемо политическо, социално и икономическо положение у нас, жертва на което може да стане най-хубавата конституция, която досега сме имали в нашата история. Тя може да бъде погазена, както стана с Търновската конституция. Погазване-то на сегашната може да бъде страшно за народа, за бъде-щето на държавата.

- Откъде идват опасностите за тази конституция?

7574

- Опасност се създаде от това необяснимо с разума и по-литическия усет положение, което сътвориха тъй наречени-те стачкуващи и гладуващи народни представители.

- Някои от тях смятат, че с натиска си извън парламен-та са помогнали за по-бързото изработване на конститу-цията.

- Те подрониха престижа на конституцията, на демокра-цията, на парламентаризма. Спънаха развитието на общест-вото. Мога да кажа и по-лоши работи, но хайде да се въз-държа.

В стаята има три радиоапарата, единият от които явно е отпреди войната. Малкият телевизор е прибулен трайно и явно отдавна мълчи.

- Вие сте много осведомен човек. Откъде черпите ин-формация, откъде научавате новините?

- Външните - от радио Париж, на френски, вътрешните - от програма “Хоризонт”, от вестниците. Получавам “Свобо-ден народ”, “Демокрация”. Разочарован съм от “Демокра-ция”. Той се превърна в един гаменски комунистически вест-ник. Анатемосва, хули, дава преднина на улицата. “Ние сме народът!”. “Ние сме истината!”. Това е една изродена фор-ма на журналистика, която ме кара да се срамувам, че съм член на СДС, който издава такъв вестник.

- Вие имате впечатление от европейската социалдемо-крация, от европейския политически живот. Какво се по-лучава като експонирате на този фон нашата политическа действителност? - Една много печална картина се получава. Ние бяхме стигнали в политическата култура преди войната до ниво да можем да можем да се съревноваваме успешно с всички дру-ги балкански народи, да се сравняваме практически със за-падната социалдемокрация. Но с премахването на Търновска-та конституция всичко беше разрушено. След преврата през май 1934 година се установи едноличният царски режим, кой-то трая десет години. Той създаде почва, за да може кому-нистическият режим да се наложи със съветска помощ и да трае до собственото си самоунищожение.

- За вас като че ли монархията и демокрацията никак на вървят ръка за ръка?

- Нашата форма на монархия никак не върви с демокра-цията, както и империализмът на Бисмарк не вървеше с де-мокрацията.

- Процесите, които се развиват сега у нас, свързани с изострянето на политическата борба, само от миналото ли са наследени?

- Ако още има в нашите обществени среди остатъци от по-литическа култура и политически разум, усилията трябва да се насочат към премахване на ожесточението и към постига-не на споразумение, начало на което даде кръглата маса, из-кованата по него време дефиниция “консенсус”, компроми-сът, който се наложи тогава с по-голяма мъдрост, отколкото очаквах, и предвидливостта, с която беше изработвана се-гашната конституция.

- Виждате ли някаква опасност сега за социалния мир? Откъде идва тя?

- Опасността сега идва от илюзията, че може да се нало-жи по един опорочен вече път ред и спокойствие в страната, изразени като убеждение и като вероятност много релефно под лозунга, разгънат пред третата конференция на СДС: “Един лидер, едно движение, една политика!”. В това виж-дам основната опасност.

- Какви Ви са очакванията за предстоящите избори, за техния принос в демокрацията?

- Още е рано да се каже. Една програма може да се фор-мулира едва през последните една две седмици преди избо-рите. Но аз се страхувам от най-опасното създаването на ед-но Народно събрание, от което да не може да се излъчи ра-зумно болшинство на взаимни концесии.

- Социалдемократическата партия не е ли спечелила вече достатъчно престиж, достатъчно политически кре-дит, за да излезе със самостоятелна бюлетина?

- Не е дошло времето още. Сега голямата задача е да се отстрани окончателно от власт комунистическата партия. Не

да се унищожи, както призовава Александър Йорданов: “Да ги разтурим!”, “Да ги избием!”, “На въжето всички комунис-ти!”. Това са вулгарни призиви. Но да се сменят от ръковод-ните места чрез свободни общински и законодателни избори. - Вие сте все още за единството на СДС? - Онзи ден в големия дъжд, в бурята, беше при мен д-р Дертлиев. Обсъждахме този въпрос и сме на мнение, че СДС трябва да бъде единен с три листи - на либералите, на движението и на центъра. В листата на движението ние няма да участваме по никой начин. “Един фюрер, едно дви-жение, една политика” - аз познавам това още след Първата световна война. Един фюрер - Хитлер, едно движение - фа-шизма, една политика - унищожение на човечеството.

- Двете партии - БСДП и БСП, като че ли работят за осъ-

ществяването на една и съща програма. Как виждате тях-

ното взаимодействие и тяхното евентуалното обединение

в бъдеще? - Допускам, че в сегашната БСП може да има елементи, неангажирани лично със злоупотребите и престъпленията, които комунистическата партия е извършила през дългото си властване, че те биха обединили всички онези бивши ко-мунисти, които не са заангажирани в преки противозаконни, противообществени и противочовешки действия. Такива си-гурно има. С тях ...

- А сегашното ръководство на БСП? - Безнадеждно. Аз се съмнявам, че в БСП има едно крило, което би могло да стане проводник на една реставраторска политика. То храни надежда, че бъдещите събития в Съвет-ска Русия ще им дадат криле. Но се лъже много горчиво. Болшевизмът, ленинизмът са окончателно осъдени от близо тричетвъртвековното развитие на това движение.

- Мисля, че тези сили не са в талвега на социалисти-ческата партия. Те не могат да намерят поддръжници.

- Оказа се, че са все още силни. Те вървят паралелно, почти съюзнически с крайно реакционните монархически кръгове, които се ръководят много системно от едни подмо-лен център.

7776

- Някои политолози твърдят, че световната социалде-мокрация е изпаднала в криза, че в резултат на добрата социална осигуреност, производството например в Шве-ция било доведено до застой.

- В Швеция има стабилно благополучие и доволство от живота и това създава впечатление, че няма пламенен под-тик за нещо ново, по-добро и по-хубаво ... Тихо е. Шумовете на деня са останали далеч. Потъна-ла в зеления полумрак, стаичката е сякаш една батисфе-ра, потопена от някакъв друг свят на дъното на зеления океан. Графиките. Сухите букети. Птичият ромон, кой-то долита през прозореца. - Слушах тези дни на една среща г-н Дертлиев. Той вижда в началото на следващия век една обединена со-циалдемократическа Европа. Споделяте ли това схваща-не?

- Не само споделям, но и съм дълбоко убеден, че ще бъ-де. Една социалдемократическа Европа в началото на след-ващото хилядолетие.

- Ще рече за вас огънят на Бузлуджа не е угаснал. Ве-тровете на времето не са пропилели праха от огнището му по всички посоки на света? - Напротив, световното развитие отива към окончателен провал на печалбарския капитализъм, към необходимост от широко общочовешко солидаристическо действие за решава-не на глобалните въпроси на планетата, на съдбата на човеш-кия род, за преодоляване на болестите, на глада.

Глобалните въпроси на човечеството могат да бъдат ре-шен и само от солидарността на хората от всички континен-ти, от всички раси, от всички народи ... Частната инициати-ва във формата на свръхкапитализъм е пред рухване. Това ще докаже следващият век ...

Разделяме се. Ръкостискането му е крепко. И той оста-ва изправен на прага в началото на пътеката, под високи-те дървета. Един самотен отшелник, свързан със здрави нишки на тревога и надежда с борбите на малката ни страна и на големия свят.

в. “Земя”02.08.1991 г.

16. ОПАСНО КЪСОГЛЕДСТВО

Шоковата терапия за преминаване към свободна пазарна система се оказа безуспешна и същевременно социално жес-токо лекомислие. Неустановеността в Полша и хаосът у нас са нейни резултати, непоносими за народите на двете стра-ни. С всеки изминат ден положението все повече се утежня-ва. Втората година от “Прехода” тече без някакъв признак за надежда. Коалиционното правителство СДС/БСП на г-н Попов започна с отприщване на монетарния бент и доведе мъчно овладяемо развихряне на производствен паралич и инфлация, на галопираща безработица и порочна пазарна спекула.

Заслепените от властническото си опиянение властници говорят с надменното самочувствие на господари за полити-ката си. Даже министър-председателят на въпрос на тв жур-налист, кога правителството ще представи програмата и бю-джета на СДС, отговори нехайно, че се е “скъсало с плани-рането” , следователно може да се управлява и без програ-ма, пък защо не и без бюджет. А бързорекият председател - говорител на СДС в Народното събрание отсече авторитетно: “Законопроектите са нашата програма.”

Народното събрание има три дни седмично пленарни за-седания, от които две са за законодателствуване и в тях об-ществото се занимава със силно нажежени с партизанство закони, между които не липсват такива, по които може да се подозре, че ще има лично заинтересувани законодатели.

Обществото все още не знае управляващите имат ли се-риозно обмислен, компетентно мотивиран и планиран въз-глед за всенародно добро, възглед относно бъдещата нацио-нална икономика, за нейната трайна структура и за начина на нейното изграждане. 3асилва се впечатлението у управля-ваните, че България е като безстопанствена държава, прак-тикуваща метода на налучкването или на правене безразсъд-ни опити, ползващи само тясна категория лица.

Правителството се люшка в нестабилност и безпрестиж-ност.

78 79

Нашумелите закони за “реституцията” и за “приватиза-цията” са за много от управниците в правителството и в НС нещо като самоцел. Те не са държавнически обосновани в един цялостен план от народополезни предприятия, осигуря-ващи икономически подем и работа за всички в една социал-но справедлива пазарна система, каквато конституцията изис-ква за социалната Република България.

Разумна предвидливост ще бъде да се счита, че цялото законодателство за собствеността и за всичко, произтичащо от нея, ще обуслови и обоснове общонародно полезна бъде-ща икономическа система. Не бива, не може да се създават закони, които ще разделят хората и ще предизвикват враж-дебност между тях, а всичко това да се забулва с някакъв култ към частната собственост.

Никъде в развитите страни, на които уж искаме да подра-жаваме, няма абсолютна частна икономика. Навсякъде там са в действие смесените системи: частна, обществена (дър-жавна и общинска) и кооперативна собственост, които, съ-ревновавайки се, съжителствуват в името на общото благо.

Бяха години, когато със слепота се казваше, че всичко трябва да бъде собственост на държавата, даже и човекът. Тогава в идейно затъпяване се заложиха причините за сегаш-ната всестранна криза.

Със същата слепота, със същия умствен и морален багаж, със същия фанатизъм сега се вика: повече, все повече, ако може всичко да е частна собственост. Това е равносилно на злонамерено залагане бомба със закъснител срещу социал-ния мир, срещу демокрацията.

Това е трижди по-опасно.

в. “Свободен народ”бр.7/21-27.02.1992 г.

8180

17. ИДВА ВЕКЪТ НА СОЦИАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

- Какви са съвременните тенденции в развитието на социалдемокрацията, на левите течения в България, в Ев-ропа и в света?

- Много бих желал да е друга политическата обстановка в България, за да не делим народа на леви и десни, а на -прогресивни и консервативни. За нещастие, развитието на нещата в СДС, оформянето на дясно крило в него под името СДС-движение налага някак да се върнем крачка назад и да приемем, че действително извън прогресивните и консерва-тивните сили има и крайно десни, бих казал, реакционерски сили. В такъв случай би било по-малко опасно за нашето раз-витие в страната да приемем, че основното засега е кои са прогресивни и кои са консерватори, и паралелно с това да не забравяме, че ние изхождаме от една революционна фаза в нашето многогодишно развитие и че във фазата на прехода се оформя и контрареволюционно течение, т.е. да смятаме, че правилно е всичко да върнем там, където е било, да въз-становим онова, което е било, а не да се счетем с това, кое-то сега трябва и сега не трябва, и това, което сега може и което сега не може, както беше казал преди сто години Янко Сакъзов.

Много ми е тягостно в края на моя живот да констатирам, че тия 60 години непарламентарно, недемократично, тотали-тарно управление - първата фаза на личен режим на Борис ІІІ и след туй фазата на БКП, така са повлияли на българската душа, на българското схващане за обществен живот като партизанлък, а не служене на обществото. Сега трябва да се съобразяваме с това доста неблагоприятно за хода на демо-крацията, на парламентаризма, за утвърждаването на самата свобода у нас положение.

- Как виждате ролята на социалдемокрацията и съот-ветно на Социалдемократическата партия, на нейните различни течения и крила - такива се оформиха, нали - за развитието на парламентарната демокрация у нас в момента?

- Така формулиран, Вашият въпрос ме поставя пред из-казване на мнение и заема не на становище по един от най-опасните моменти в нашия обществен живот. За нещастие аз долавям, че в голяма степен позициите на парламентар-ната демокрация, на демокрацията въобще и на свободата са отслабени в последните няколко месеци.

- Това е доста категорично мнение.

- Имам много сериозни основания да мисля, че това е та-ка. Може би неочаквано за всички нас в българския общест-вен живот, в държавния ни живот, в разрешението на съд-бовни за българщината въпроси се намесиха фактори с мно-го по-далечна цел, които имат за задача реставрация в най-лошия смисъл на това, което можем да предположим, реста-врация на личния режим в лицето на монархията. И един предварителен въпрос за това каква роля може да играе ко-ято и да е партия в усилията за установяване и закрепване на парламентарната демокрация: с кого имаме да се справя-ме като пречка на тая парламентарна демокрация? Много влиятелни, много обиграни в маневрите си, богати в мание-рите и във възможностите си сили извън България намериха сподвижници, проводници, бих казал даже, уви, привърже-ници у нас. И за мен сега борбата за парламентарна демо-крация в България е преди всичко усилие за утвърждаване на приетата конституция, предвиждаща България като една парламентарна демократична република.

- При сегашната политическа конфигурация в Народно-то събрание не съществува ли възможността постепенно да бъде променяна с едни или други законодателни акто-ве?

- Да се промени конституцията от това Народно събрание е невъзможно.

- Мисълта ми е стъпка по стъпка ...

- Това Народно събрание - формулирам една много катего-рична, но обстойно обоснована мисъл - е едно нещастие и една опасност за България. В него има едно мнозинство без своя линия с убедени парламентарни и конституционни схва-щания и всеки един от много случайните хора, влезли в това

8382

Народно събрание се мисли, че е на място И при възможност да формулира какъвто и да е проектозакон. За нещастие на-

мери се едно мнозинство – неразсъждаващо, неопитно, не-

политично, бих казал, некоректно спрямо конституцията и спрямо държавата - което ще гласува каквото и да е, щом като изхожда от това случайно мнозинство.

Въпреки тая строга присъда към Народното събрание аз смятам, че е абсолютно необходимо вътрешно-парламентар-ните възможности да се проявят, а извън-парламентарното становище да се формулира и да се подкрепи със съответни действия, за да се продължи животът на това Народно събра-ние, за да може то действително да изпълни задачата, за ко-ято е избрано, а именно: напълно да се разгради тоталитариз-мът и се премине към възможния нов икономически и социа-лен режим - поносим, желан и необходим за българския на-род. За това бих отправил от моята позиция на отшелник от живота и от политиката един позив към тия, които са в На-родното събрание - опозиция и управляващи, и към всички извън него: да направят така, че тая задача за преход и за стабилизиране на нашата икономика, за умиротворяване на нашия социален живот да бъде изпълнено от това Народно събрание в един по-кратък срок, отколкото е неговият ман-дат. Такова, каквото е, не го виждам жизнеспособно. От ня-кои среди вътре и най-вече от извънпарламентарната демо-кратична опозиция зависи реформите, които се налагат да бъдат приложени с разум, с компетентност, с предвидливост и с мислене за бъдещото на България, като държава, на на-рода като българщина.

- Д-р Москов, аз именно в този план Ви зададох въпро-са за ролята на социалдемократите като извънпарламен-тарна демократична опозиция.

- Разбирам и умишлено се стремя да не отговоря веднага за ролята на социалдемокрацията ... Но аз съм готов да от-говоря веднага на Вашия въпрос така, както вие го поставя-те. Защото си поставям преди всичко тоя въпрос, какво е со-циалната демокрация сега в България? Това е само едно по-нятие за народа - и то, бих казал, само за едно малцинство

е известно какво е социалната демокрация, какво е била и какво тя се стреми да установи в нашата действителност. И ако тръгнем от това какво е следователно традиционната Со-циалдемократическа партия, Българската социалдемократи-ческа партия, бившата Българска социалдемократическа партия - обединена и ако само на нея разчитаме, за да мо-жем да проведем, закрепим и изведем на мирен праг бъл-гарската парламентарна републиканска държава, ще кажа, че това е непосилно за партията, такава, каквато е тя сега. Но при пълното съзнание за трагичното положение на наша-та общественост от гледна точка на политическа култура и на идеологическо основание все пак тя, тая партия, с тия но-водошли хора, които се казват социалдемократи, и само от-делни личности от миналото, които пазят още огънче от бив-шия пламък, само в тая партия може да бъде олицетворена истинската представа за социалната демокрация въобще. 3а-това, защото само тя е във връзка с международното социал-демократическо общество.

Добре дошла е за нашето настояще и обещаващо за наше-то бъдеще, че Тъй много среди, личности, организации, те-чения си прибавят като названия или като цел, даже и малко като фирма, социалната демокрация. Това показва, че идеи-те са въобще във въздуха. И че едно усилие на българската общественост може да ги концентрира, да ги направи да про-никнат в съзнанието на хората като едно минимално позна-ние, което да благоприятства българското обществено раз-витие. И да отида направо на мисълта си. Мисля, че с оглед бъдещето на нашата страна, би било полезно, в известна сте-пен и много необходимо, ония, които са се отклонили от со-циалната демокрация и следствие на многогодишния опит - идеологически, стратегически, практически, политически и икономически, са се убедили, че трябва да се върнат към първоизвора, тяхната нова ориентация ще бъде полезна.

Както мнозина, така и аз, съдейки по собствения си опит в живота, не мога да приема, че политическите и идеологи-ческите метаморфози са нещо лесно и формално. Не искам да обвиня социалистите от бившата БКП и от настоящата БСП

в това, че те спекулират, като си прикачат ново наименова-ние. Но се надявам, че самата диалектика, в която са школу-вани, ще ги води, за да прозрат и необходимостта в практика-та. Не знам дали съм ясен, но тези, които знаят тези неща, те ще го разберат. Не смятам, че диалектически е обоснова-но един комунист да се прекръсти за няколко дни в антико-мунист, да се обяви за демократ, за да застане начело, и под фирмата на демократ да върши онова, което в действител-ност е било негова същност, да бъде един привърженик на авторитаризма. Не желая да назовавам имена.

Искам да кажа, че всеки, който мисли върху нашата дей-ствителност, върху ролята, действието, становищата на от-делни личности в управлението - от правителството до пре-сата и парламента - разбира, че не всяка брутална промяна на становищата е действителна промяна на личността и на нейните убеждения.

Долових както в средите на Българската социалдемокра-тическа партия, така и извън нея - в нейни съмишленици, съмнение, подозрение, даже убеждение, че се прави нов ка-муфлаж.

Някои личности могат да дадат основание да се мисли, че това е така. Но фактът си е факт. Да отречеш своето ми-нало, своята идеология, своята стратегия, да порицаеш свое-то дело във всичките му страни на опороченост - това е един голям факт за обществения живот. И колкото хора има, кои-то го правят престорено, които търсят да се задържат на по-върхността на течението и да продължат някаква лична ка-риера, колкото и такива хора да има, не те са които ще опре-делят бъдещето на движението. Това е необходимост на са-мия живот и с оглед на това аз мисля, че беше до известна степен политическа неудача от страна на БСП да заема праз-ното пространство, оставено от БСДП в парламента и че дей-ствително някои привърженици на старата сталинистка так-тика да се мине през трупа на социалната демокрация и в конкретния случай да се мине през трупа на традиционната социалдемократическа партия, да се установи нова социал-демократическа партия, че всичко това е много погрешно от

гледна точка на тия които го правят. И за съжаление дава основание пък на тия, които се съмняват по дефиниция - мо-же би по идеологична и душевна композиция - да са невер-ници на еволюцията към нови, противоположни идеологии и практики. А пък хора като мен, които вече са отвъд в голяма степен и които искат да мислят за настоящето с оглед . необ-ходимостите на бъдещето, такива като мен или Вас, да се надяваме, че ще може БСП да се оформи като една действи-телно демократична, парламентарна, републиканска партия. Прибавих нарочно републиканска, не за да шокирам, а за да изразя едно мое смущение от това, че началото на монархи-ческата пропаганда в България веднага след 10 ноември 1989 г. дойде от БКП.

- Това е действително много сериозно като аргумент.

- Мога ли да приема, че моето становище не е мотивирано?

- Да, Вие говорите интересно, но и понякога леко за-воалирано - това е и по-интересно за читателите. Не смя-там, че е необходимо специално аргументиране, но ако Вие намерите за уместно, аз не бих имал нищо против. За да сложим просто точка на този въпрос.

84 85

- За да сложим точка, ще прибавя само това, че по линия-та на една фалшива маневра за раздвояване на противника се въведе в България монархически пасив. И той толкова се разрасна, че стана нещо като съвременния СПИН.

И да приключим с въпроса за социалната демокрация. Нейната роля е да обедини онова, което в социалната демо-крация сега е възможно за осъществяване, да обедини най-широк кръг прогресивни политически, идеологически, ико-номически и социални слоеве.

- Преди малко имах предвид именно това: как гледате изобщо на съюза на левите демократични, прогресивни сили, на възможностите за такъв съюз в близкото бъдеще?

- Като предвиждам обединение около възможното от идеите на социалната демокрация за нормализиране на по-ложението в България, за достигане до една степен на по-носимост на социалното напрежение и до една необходима

степен пък на социалната справедливост, намирам, че е въз-можно според моето оптимистично гледане на нещата да се координират усилията на всички - и В това “всички” влиза и БСП. И особено БСП да докаже сега в своята парламентарна група - значителна, достойна по брой и по влияние, че е уз-ряла, че узрява вече за истинска парламентарна дейност. Парламентаризмът не е напускане на заседанието, както и не е стачкуване и лежане по скамейките. Той е едно пос-тоянно усилие за компромис върху онова, което в момента е абсолютно необходимо за държавата и за народа. И от своя-

та старческа немощ отправям тоя апел към парламентарната

група на БСП: да се покаже узряла за ролята, която история-та й определи - да бъде единствената парламентарна опози-ция в това много злощастно Народно събрание и от нея да зависи доколко престижът на парламентаризма ще може да се наложи на нашия народ.

8786

- Днес в Европа буквално шества понятието “нова со-циалдемокрация”. Но то има в себе си по-скоро съдържа-нието на един негативен отклик на известното одеснява-не в Европа, в Европа като цяло, в европейската политика. Виждате ли действителен смисъл, друго по-дълбоко съ-държание на това понятие “нова социалдемокрация”?

- Има много факти в международните прояви на социал-ната демокрация, които да ват основания да се мисли и да се приеме, че действително социалната демокрация - така силно обагрена идеологически, повече доктринална, откол-кото е необходимо за живота, надхвърляща мащаба на свои-те програми, мащаба на конкретно възможното - е вече в ми-налото. Защо? Защото животът на човечеството еволюира та-ка, че задачите вече не са социална справедливост, свобода, солидарност само в отделни народи, а както много добре го беше формулирал още в първия етап на своите прояви Гор-бачов - всички да излезем извън тая фаза и да приемем гло-балните въпроси като периметъра, в който трябва да се дви-жи човешкият прогрес. Хуманизмът навлиза в една нова фа-за. Касае се не за класа срещу класа и за нация срещу нация, а за опазване на човешкия род. И като мисля за еволюцията

на хуманизма въобще, за това обществено явление, което в историята мени своя пълнеж с оглед на епохата, сегашната фаза на формулиране на общочовешкия хуманизъм - това е именно справедливост, свобода и солидарност за цялото чо-вечество.

Социнтернът направи това заключение при своето възста-новяване и положи усилия да включи движения, които вече са порасли за концепцията, че се налага един друг хумани-зъм, а не могат да му намерят оная формулировка и оная со-лидаристична организация, която да осъществи големия идеал. Вили Бранд има голяма заслуга в това отношение. Най-напред в своето отношение към Изтока и после в своето отношение към всички континенти. Днес в Социнтернациона-ла членуват не непременно социалдемократически партии, които са възприели Енгелс или Бернщайн, или Кауцки, да ка-жем, и идеите на ЛЕНИН. В него членуват хора, които се дви-жат от тоя голям общочовешки идеал - новия хуманизъм на новото хилядолетие. Общочовешка солидарност. Там виждам бъдещето на социалната демокрация. Няма друг изход за све-та въобще, за човечеството въобще. Правят си илюзии онези, които мислят, че капитализмът, че пазарната икономика ще разреши глобалните проблеми на човечеството. Нито търго-вията, нито частният капитал, нито помощите от разни фон-дове могат да разрешат въпросите за глада, за болестите, за опазването на 3емята като планета. Иска се пак държавите чрез данъците, чрез общочовешката солидарност за плащане на данъци да посрещна общочовешките нужди. Това вече е разширената социална демокрация и в този мащаб ХХI век и новото хилядолетие ще бъдат осъществяване на новия хума-низъм - а именно социалната демокрация.

Интервюто взе Любомир Владимиров(Пълният текст можете да намерите

в кн. 1/1992 г., сп. “Ново време”)в. “Дума”, 04.03.1992 г.

8988

18. ПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ И БСДП

За българите, които бяха свикнали с тоталитаризма като нещо окончателно, разкрилата се в края на 1989 г. възмож-ност за свободна политическа изява беше неочаквана, изне-надваща, дори слисваща. Но тя им подейства и като възбуж-дащо хапче. Те схванаха много бързо, че могат явно да сим-патизират на някоя възстановена партия, да членуват в нея или да влязат в разни нови групировки. На едни това им се видя забавно, на други - интересно. Събрания, манифеста-ции, митинги започнаха да им бъдат начин на отреагирване на нещо потискано, заглушено, дотогава забранено.

Ето вече трета година оттогава. И какви години! Наредби, закони, съблазни създадоха за кратко време друга икономи-ческа и социална действителност, друг начин на гледане към обществения живот. Настъпиха съществени промени в отно-шенията на хората, промени се дори и начинът на мислене. Започна бърза духовна и идеологическа ферментация в сре-дите на оформените и оформящи се, не още (или не вече?) сцеплени политически групировки. За политическите партии последва фазата на програмното кристализиране на органи-зационното стабилизиране, на стремеж към политически за-воевания. Всичко това, погледнато в исторически мащаб, е и ще бъде през много от годините, които се нижат занапред, истинската същност на развиващата се към усъвършенстване партийна действителност. Тя ще се избистря бавно, но и ще се усложнява със задачи и отговорности. Това е закон на съвременното демократично общество, което, макар и труд-но за поддържане, е единственото благоприятно. Това тряб-ва да се има предвид в БСДП, която е пред своя 39-и конгрес, втория след възстановяването й в края на 1989 година.

След шест десетилетия тоталитаризъм започва наложе-ният от обстоятелствата период на преминаване към парла-ментарна демокрация. Същевременно преминаване от дър-жавен, монополистичен и бюрократичен капитализъм, към регламентирана пазарна система, почиваща на смесена ико-номика. Това е нещо повсеместно за всички страни на рухна-лия “реален социализъм”. Тук БСДП се сблъсква с една край-

но хаотична, не само неблагоприятна, но и вредна политичес-ка, икономическа и морално извратена обстановка. За нея са отговорни както предишните, така и сегашните управници, следователно и организациите, от които те излизат.

Народът трябва да знае, че производството може и ще се подобри за няколко години. Това не ще е лесно, но ще стане. Смесената, пазарно-регламентирана икономика ще бъде. Но тя ще дойде и със своите пороци и злини: експлоатацията на човек от човека, злоупотребите на печалбарската страст, от-блъскващото неравенство между хората (разделянето им на прекалено богати и на унизително бедни) и най-страшното - безработицата, тази поразителна за човечността болест на частнокапиталистическия строй. Безработицата, която сега ни души и плаши - тези стотици хиляди затъмнени очи на българи. Сега те са все още жертва и резултат на неопитни, пък и невежи управници. Но те са предвестници на нещо, с което ще бъде и при талантливо управление, като болест на система та, към която се стремим с толкова надежди. Тогава безработицата ще е резултат най-вече на научнотехническа-та революция, която неизбежно съпътства частно-капиталис-тическата икономика. Нека погледнем към най-напреднали-те страни - там безработните се броят с милиони И непре-къснато се увеличават като демоничен спектър за човека.

Като следва линията на борба за реформи 39-я конгрес на БСДП трябва да има ясен поглед върху тази действител-ност. Ще трябва не само да се констатира и критикува, несамо да се предлагат с компетентност необходими, полезни и изпълними неща, а и да сме със здрави разбирания като социалдемократи относно неизбежните, трайни задачи “на другия ден” след изхода от днешната криза. Налага се не са-мо специалистите по проблемите на преходния период при излизане от мътилката и на развитата частно-капиталисти-ческа система да “въоръжат” БСДП със становища по всички въпроси, които неизбежно ще се поставят. Желателно е всич-ко това да се осъзнае преди конгреса, за да може той да зае-ме становище при всички случаи, когато представители на партията ни биха били натоварени с отговорност в държавно-то управление.

Обществената действителност е такава, че трябва да сме готови за всяко положение.

Като влезем в Европейската икономическа система (а чрез нея - в световната), ние ще трябва да знаем как да се преборим с конкуренцията около нас. И да не забравяме, че човечеството се движи към нов световен ред, към полити-ческо, икономическо и социално регулиране, към съгласу-ване и общочовешка солидарност. Вероятно в този ход на-пред Европа ще бъде главен пример. Вече няколко географ-ски свързани страни по другите континент и правят опити да създадат съглашения и организации по образеца на обеди-нена Европа и на Хелзинкското споразумение.

Ние трябва да осъзнаем всичко това и да разберем с гор-дост каква роля изпълнява нашата социалдемократическа идеология.

в. “Свободен народ”08 - 14.05.1992 г.

90 91

19. ОПАСНА КОНФРОНТАЦИЯ

С Атанас МОСКОВ разговаря Руен Крумов

Руен Крумов: Д-р Москов, в цяла Източна Европа се на-блюдава един общ процес: от ляв тоталитаризъм, който си отива, се преминава към див национализъм, който може да се изроди в десен тоталитаризъм. Какво е твоето мнение и защо това явление се повтаря във всички бивши комунисти-чески страни? Атанас Москов: Въпросът ти съдържа истина, която е в същност една трагедия за всички страни, които излизат от комунистическия тоталитаризъм. Ако търсим причината за това явление, ще трябва с голямо съжаление да се каже, че тя се корени в съществото на самия комунистически тотали-таризъм. 3ащо казвам това? 3ащото аз, както и ти сме съвре-менници преди четири - пет десетилетия на преминаване към нормален политически живот след една фашистка тота-литарна система - типични страни за която бяха Италия и Гер-мания, а така също и Испания. Въпреки страшната война, ожесточението от фронтовете, Европа и светът излязоха от тази епоха без тази допълнителна рана - забягване към дру-га крайност. Следвоенна и след фашистка Европа, изживяла един много кратък период на изчистване на сметки, в голя-ма степен от личен характер, премина към един стабилен обществен живот, с пълно възстановяване на демократичес-ките режими, и това само за месеци.

Съвсем друга картина се наблюдаваше в Източна Европа. Ограничена в рамките на зоните на влияние на Съветския съюз, тя възприе тоталитарния модел на сталинизма. Като казвам възприе, не забравям съпротивата, която източните народи оказаха още от самото начало на сталинизма. Тра-гична грешка беше, че Рузвелт повярва, че може да се води честен диалог със Сталин, а Чърчил се съобрази с това и се постара да спаси поне това, което най-много интересуваща все още съществуващата Британска империя. Именно това преминаване от един десен към един ляв тоталитаризъм създаде психология на ожесточение, която и досега същест-вува и няма близка вероятност за нейното заглъхване.

9392

И тъкмо това обяснява феноменът на махалото, което се-га се залюлява от ляво на дясно. Твърдо мисля, че главна от-говорност за това носят комунистите, които през четирите десетилетия на управление не можаха да проумеят, че е по-рочна системата, която практикуват. Ако те бяха диалектици, този процес трябваше да започне най-напред в Съветския съ-юз. Ако това беше невъзможно за Сталин заради неговия на-чин на мислене, тия, които го наследиха, трябваше не само да отрекат, а ако бяха истински марксисти-диалектици, тряб-ваше бързо да установят демократически колективизъм. Те проиграха този шанс и това доведе до пълната разруха не са-мо на Съветския съюз, но и на цяла Източна Европа. Опитът на Горбачов дойде много късно.

Руен Крумов: У нас се наблюдава една абсолютна кон-фронтация. На втвърдяване на БСП се отговаря с втвърдява-не в СДС (д) и обратно. Всичко това върви по една възходя-ща спирала. Претенцията на СДС (д), че е единственият представител на демокрацията, прави невъзможно сътруд-ничеството с каквито и да са други демократически сили, пък били те извън парламента.

Атанас Москов: С този въпрос поставяш пръст в страшна-та рана, която разяжда българския обществен живот. Психо-логическото ожесточение, за което казах по-горе, се забе-лязва не само в конфронтацията между СДС (д) и БСП, но и вътре във всяка една обществена организация у нас. Към ло-гичната причина, за която вече говорих, трябва да прибавим и едно преднамерено, порочно действие на личности и гру-пи сред сега управляващите не само да цепят и разделят противниците си по един скандален начин (точно така както правеха комунистите през 1944 - 1948 г.), но и сами помеж-ду си да не могат да устоят на съблазните към първенство. Такъв изобличителен пример е сегашната борба около ми-нистерската криза. За много кратко време властта разврати чираците-магьосници и нашата политическа действителностсе превръща в трагедия. Не идеите, не убежденията са дви-гателят на новите властници, а заслепяващият стремеж към власт и привилегии.

Руен Крумов: Считаш ли, че СДС (д) със своите действия непрекъснато стеснява кръга на своите привърженици?

Атанас Москов: Ако сегашните властници са що годе про-зорливи политици и общественици, би трябвало сами да го проумеят, а не ние да им го казваме. И това обстоятелство също така крие една опасност за нашия политически живот.

Руен Крумов: Няма ли някакъв лъч на надежда?

Атанас Москов: Не съм абсолютен черногледец и търся някаква възможност за изход от това положение. Надеждата ми е във възможността за политическо мислене на интели-гентната класа в нашето общество, която не може и не тряб-ва да бъде безучастна спрямо народната съдба. Тук-там в писания и изказвания проличават смели и добре виждащи нещата личности. Дано те успеят да преориентират духове-те. Те могат да намерят опора и насърчение в опита и изказ-ванията на президента на републиката д-р Желю Желев. Той прави всичко възможно да смекчи атмосферата, че няма мо-нопол за демокрация.

Със своята декларация от 5 май той иска да предпази Бъл-гария от ново монополизиране на най-мощните средства за масова информация - радиото и телевизията. Той иска да вдъхне кураж на журналистите, да ги предпази от самоцен-зура, на която те бяха навикнали, и от безусловно служене на който и де е властник.

Руен Крумов: Сега да преминем върху икономическата реформа. Очевидно е, че тя замря на своя монетаристичен етап.

Атанас Москов: А именно този етап в самото начало е причина за цялата безизходица, в която се намира нашата икономика. Досега реформата се изрази в едно отсъствие на държавата при скандалното разграбване на общонародното имущество. Като че ли целта на реформата е била да се да-де възможност на бившите грабители да оползотворят загра-беното и на талантливи спекуланти да използват безвластие-то за натрупване на милиони. А в това време народът се раз-деля на невероятно богати и мъчително бедни. В това отно-

шение ние направихме неморалното, което никоя друга от източноевропейските страни не си позволи. Със своето зако-нодателство сегашното Народно събрание злепостави нашия народ пред световното обществено мнение: гласуваха се за-кони за облагодетелстване на лица и сравнително малоброй-ни групи. Законът за реституцията, както и току що гласува-ният Закон за приватизацията са предумишлено така израбо-тени, че от тях да се ползват точно определени кръгове. Чрез тях реформата се затлачва в едно блато на тесните ин-тереси и корупцията. И именно в това виждам черните месе-ци и може би години за народа. Това ще бъде и благоприят-ният вятър за лудия капитализъм. Именно това е, което ме плаши. За реформата трябва нова програма и нови хора.

94 95

Руен Крумов: А според теб кой може да изработи тази но-ва програма и кои ще бъдат хората, които ще я осъществяват?

Атанас Москов: Именно този въпрос е, който поглъща по-следните ми възможности да разсъждавам и да избирам. Илюзия си правят и СДС (д) и БСП, че могат поотделно да бъ-дат бъдещите двигатели на нашата държава. Техните въз-можности по същество са вече изчерпани. Резултатите от техните управления са отчайващи. Нито поотделно, нито заедно те биха могли да изведат политически, икономически и морално страната от сегашната катастрофа. Разпиляването на гласовете при последните избори - парламентарни и пре-зидентски - ми подсказа, че с едни разумни и ясни действия може да се обедини грамадната част от народа в името - именно сега трябва да го кажа - на общественото спасение.

Руен Крумов: Десните политици у нас считат, че ролята на социалдемокрацията се е изчерпала.

Атанас Москов: Горчиво се лъжат. Късогледи са относно развоя на европейските и световните събития, затъпени са в мисленето си, за да не разберат какъв престиж у нас има идеята за социална демокрация. За това говори и самият факт, че толкова различни политически сили искат да си прикачат названието “социалдемокрация”. Периодът на ли-бералната демокрация е окончателно изживян световно и е безперспективен у нас. Ако сме приели в конституцията. че

сме социална република, и то парламентарно демократична, това значи, че трябва да дадем на демокрацията у нас со-циално съдържание. А именно това е социалната демокра-ция и само една програма, наситена със социално съдържа-ние, може да посочи на народа третия път, единствено въз-можния, който ще ни изведе от сегашната всестранна криза. Социалдемократическата партия не претендира и няма да претендира, че може сама да осъществи спасяването на Бъл-гария и на народа. Тя обаче е и трябва да бъде приета като вдъхновител на един голям съюз на ясно виждащи и добро-намерени воли, който да обединява всичко тава, което сега е прието да наричаме център, и осъзналите се от следовни-ците на двете управлявали вече сили.

Всичко, което става в Европа и по света, ми дава основа-ние да се надявам и да вярвам, че не е далеч времето, кога-то един такъв съюз ще спаси България.

Севлиево, 7 май 1992 г.в. “Свободен народ”, бр. 18/15-21.05.1992 г.

и в. “Поглед”, бр. 20/18.05.1992 г.

9796

20. ОРГАНИЗАЦИОННО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

Усъвършенстването на организацията на БСДП може да се извършва и вече се извършва в две направления: в упо-требата на технически пособия; развиване на социално-по-литическа психология (с нови начини на боравене на духов-ното и идейно общение на човека за доближаване и привли-чане). А по пътя на обратната връзка – за предизвикване на склонност и възможност да се превърне в субект, насочен към солидарно участие в осъществяването на партийните програми и идеи.

В миналото БРСДП (о) имаше като модерна техника само телефон, пишеща машина и един примитивен ръчен цикло-стил. Но понеже имаше прикрепено към нея предприятие-печатница “Напредък”, поддържаше редовни връзки с пар-тийния кадър и проникваше в широката обществена среда най-вече чрез печата – с всекидневника “Народ”, с няколко отраслови периодични вестници (“Социалистическа младеж”, “Благоденствие” – за жените социал-демократки, “Работни-ческо знаме”) с месечно голямо хубаво списание “Съвремен-на мисъл” – за политика, наука, култура и изкуство. Партия-та имаше собствена издателска фирма “Всемирна библиоте-ка”,бившата издателска къща “Александър Паскалев”, която е играла огромна културна роля в първите десетилетия на ве-ка и която Паскалев (социалдемократ) отстъпва на БРСДП (о), когато решава да преустанови издателската си дейност.

Политическите публични събрания из цялата страна за пряк контакт с всички обществени среди бяха широко и грижливо организирани. В тези събрания се проявявах и рас-тяха обществено-партийните челници от цялата страна.

В същност не би могло да се свърже или сравни отдавна миналото със сегашното, да се говори за организационнитеструктури на партията днес, за закрепването и усъвършенст-ването й, без да се има предвид, че едва две години са из-текли от деня на възстановяването на Социалдемократичес-ката партия след близо 60 години забрана. Започна се подоб-но на основаването й в 1891 г. на Бузлуджа, почти от нищо.

Сам че на Балкана инициаторите са били по-многобройни и са действали опрени на Търновската конституция, а на 26.ХІ.1989 г. възстановената партия излизаше на политичес-ката арена, обявявайки, че е против Сталинско-Димитровски-Живковската конституция, против действащия диктаторски режим, против целия политически апарат, създаден през 45 години управления на БКП. За инициаторите на това възста-новяване извършването му беше свещенодействие.

Радиостанциите “Свободна Европа” и “Дойче Веле” съоб-щиха имената, адресите, телефоните и функциите на пети-мата чудаци социалдемократи, които заявиха, че започват да действат като опозиционна партия, че отправят искане към властващите да им се осигури свобода за действие и печат. Същевременно отправят зов към българите да подкрепят пар-тията и станат нейни членове. Изпрати се информация до Со-циалистическия интернационал.

Това беше толкова изненадващо, че близки, приятели, познати и непознати възторжено или свенливо запитаха “Вярно ли е?”, “Браво”, “На добър час!”. Не след дълго – нова изненада – първият опозиционен вестник “Свободен на-род”! Възхитителна, окуражителна беше симпатията, която срещнахме. Отначало със стотици, сетне с хиляди бяха но-вите социалдемократи, навлизащи в партията ни. На някои от тях, най-вече млади и по-малко млади, им се струваше, че лесно се става убеден социалдемократ, че бързо и скоро в рамките на едногодишен сезон може да се укрепи партия, годна за всичките предназначения - политически, управлен-ски, икономически и културни, които демократическото об-щество изисква от нея. Разбира се, че това не беше лесно, условията бяха много неблагоприятни, трудностите - грамад-ни. Но въпреки всичко БСДП се наложи като народополезна партия, като политически елит и компетентен кадър, като способна да даде авторитетни хора за всички степени на дър-жавното ръководство.

Само за няколко месеца БСДП изгради своята организа-ция и структура и въпреки много бедната, първоначално ми-зерна материална обстановка изработи приспособени към

9998

съвременните изисквания устав и програма, разисква ги в събрания и конференции и на първия свой редовен конгрес, З8-я, ги узакони окончателно.

В навечерието на З9-я си конгрес БСДП има с какво да се гордее. Сега тя е доста улеснена от техническите си средст-ва, в удобни за работа помещения и от значителния си цен-трален щатен апарат. При това материално положение въз-можностите за усъвършенстване на организацията трябва да се търсят и постигнат, като се съсредоточат усилията върху второто условие, поставена в началото на този текст: трябва да се постигне ката осъзната необходимост, осъвременено, високо духовно, социалпсихологическо ниво на вживяване в моралната стойност на работата, която се изпълнява нався-къде в ръководството на БСДП, в ролята на деятелите като служители на една голяма идея. Тя пък чрез своите висши ценности им открива мястото, което са заслужили в общест-вената йерархия. Трябва да се осъзнае ролята на обществе-ния деятел преди всичко ката апостол, а след това ката во-дач с как вата и да е роля.

По своята същност, потвърдена от многовековната исто-рия на политическата цивилизация, партиите са предназна-чени да бъдат форми от гражданското общество. С усилията на всички. влизащи в дадена партия, те се изграждат, усъ-вършенстват, привличат все повече привърженици и симпа-тизанти. Така достигат до възможността да осъществяват идеите и програмите, като участват в управлението на дър-жавата. Влизането в една партия е акт на свободна воля, на убеждение и съзнание, акт на самоопределяне. формално за това са необходими две неща: да бъде заявено одобрение на партийния устав и партийната програма, след което да се произнесат за приемането определените от устава партийни органи.

Политическата принадлежност е обричане да се служи на обществото и чрез това служене да се допринесе нещо за доброта на всички, а следователно и за своето. Това не от-рича необратимия закон “Битието определя мисленето” и общото битие на обществената среда води до даден вид об-

щество. Цел на социалната демокрация е да се изгради та-кова обществено битие на свобода, справедливост и соли-дарност за всички, че да се стигне до съответното добро об-що мислене.

Тук се поставя въпросът за ролята на личността в исто-рията на партията и на обществото. Въпросът отдавна задъл-бочено се разисква в социалдемократическото обществозна-ние. Сред българските социалдемократи някога, в първата половина на века, бе възприет научният труд на Георги Пле-ханов “Ролята на личността”. В обществения живот и в част-ност на политическите партии се проявяват за жалост неряд-ко хора, които поради личното си оформяне и битие търсят в политиката преди всички и над всичко постигането на лич-но, често неблагородно осъществяване. Те подменят служе-нето на обществото със използването му. Тия личности, ма-кар влезли в движения и в партии с високи хуманни и идеа-листични въжделения, не могат да се преборят с егоистич-ното начало. На тях социалдемократите противопоставят вну-шителни примери за дейци, мотивирали обществената си дейност строго в рамките на идеала и дълга. Да си спомним само последните думи пред съда на Kръстю Пастухов: “Не обичам позата на герой, но ако ми е съдено въпреки правата ми кауза да изтърпя страдания, мога със спокойна съвест да повторя думите на революционера: “Я един погибаю за всех”.

в. “Свободен народ”бр. 19/22 - 28.05.1992 г.

100 101

21. СЛОВО НА Д-Р АТАНАС МОСКОВ ПРЕД 39-Я КОНГРЕС НА БСДП

12 юни 1992 г.

Уважаеми делегатки и делегати, съидейници! Доволен съм, че още съм жив, за да бъда тук, между вас. Много об-стоятелства, много не известности направиха така, че още от детските години да раста в социалдемократическа среда. Случайностите направиха моя живот да бъде свързан с жи-вота на Социалдемократическата партия, с нейните труднос-ти, с нейните борби, с нейните възходи и с нейните падини.

Сега, когато изненадващо за мен трябва да взема думата, аз го правя с едно искрено чувство, дълбоко, че това е мое-то “Сбогом!”.

В политическия доклад, който изпълнителното бюро пред-стави на IV конференция, анализирайки трудностите, които спъват нормалното развитие на българския обществен живот и нормалния разрасна Социалдемократическата партия, има следната мотивировка и фраза “Ниска степен на политическа идентификация” (Ръкопляскания). С тази фраза е характери-зирана цялата епоха от две години и половина, в които ние живеем. Ниска е идентификацията на много от хората, които внезапно свободно, да мислят и да говорят, навлизат в раз-ните групи, клубове, организации и партии. На тях може даим се прости. Те не са виновни, че са израсли, роден и три поколения, при авторитарен режим - царския и след това партийния. Групи, партийки се образуваха от хора, които по-скоро любителски гледат на обществения живот, отколкото със съзнание, че задачата на една партия е да подпомага на-рода в неговия възход, а не да се извоюват служби - тежка е думата, но ще я кажа - и облаги. (Ръкопляскания)

Този упрек не може да бъде отправен към Българската социалдемократическа партия. (Ръкопляскания) Тя е поли-тически идентифицирана от един век, вече във втория сме. И трябва да признаем с голяма признателност, с поклон пред тези които са я основали - че те бяха хора идеалисти. Младе-жи, интелектуалци след Освобождението, разбрали това кое-

то Ботев казва за Интернационала и за Парижката комуна в Европа и в света и осъзнали, че един нов строй се налага на човечеството, решават да основат партия не за да се покажат като личности, а за да служат на един идеал. (Ръкопляскания)

Имах необикновеното щастие да се родя и да израсна, ко-гато тези ветерани-идеалисти, апостоли, бяха живи и още дейни. Винаги с един трепет (сега, когато говоря треперя) мисля за Янко Сакъзов, за Константин Бозвелиев, за Ефтим Дабев, за Андрея Томов, Георги Пенчев, които случайността ми позволи да приближа, да ги опозная и да сътруднича с тях, като се поучавам каква е задачата на един партиен дея-тел.

Като искам да кажа няколко думи за тази задача, аз си позволявам да кажа, че и от тяхно име ще говоря. Партията, и по-специално социалната демокрация, е място, където трябва да се служи, а не да се отправят очи към постовете и мандатите. (Ръкопляскания) Не е приемливо, щях да кажа некоректно, хора, които от месеци и най-много от две годи-ни и половина са в партията, да претендират, че те толкоз много са разбрали нашата програма, нашата стратегия и на-шия идеал, че да мислят вече и да я преименуват. Просто треперя от яд да ми каже някой: Ти не си вече социалдемо-крат, ще се наричаш в бъдеще социален либерал. (Ръкопляс-кания) Който уважава Социалдемократическата партия тряб-ва да знае, че има неща, които не се разискват в нея. Тя е открита, дискусионна, както вие казвате по модерному, а аз ще кажа, в която се разисква и спори. Но има неща, по кои-то не можем да спорим и да разискваме, и преди всичко стратегията. А ние за тази стратегия воюваме вече повече от век. А пък международният социалдемократически свят вою-ва още от 1864 г., когато се основава Първият Интернацио-нал и когато Маркс и Енгелс са живи и трябва да отговарят на ония в лицето на Бакунин, които казват: “Демокрацията, държавата, това е фалшивият път, революция, моля ви, вед-нага искаме свободата, пълната свобода”. Оттогава е започ-нало това.

103102

И още на конференцията през април в 1891 г. в Търново делегацията на Севлиево - Андрея Томов, Сава Мутафов и Георги Пенчев казват на Димитър Благоев, Габровски и Кир-ков, които са там: “България не е назряла още за това, за което се бори световната и най-вече европейската, социал-ната демокрация. У нас трябват дълбоки, дълбоки реформи, трябва едно ново съзнание, трябва една нова политическа култура, за да започнем да правим реформи”. Пътят на со-циалната демокрация в света и у нас това е начинът, по кой-то ще се осъществи, това е стратегията - реформизмът. Ние сме за прогресивните реформи в пътя на парламентарната демокрация. (Ръкопляскания) Това е нашата стратегия и ние не позволяваме този въпрос да бъде разискван. Който иска да го разисква, ще го разисква със сталинистите, ако ги има още. (Ръкопляскания)

Колкото до онова, което възпламенява нашия идеализъм, то не е нещо ново, то е свързано с историята на човечество-то, на човешкото общество, със съзнанието, че човекът е личност над всички други създания на този свят и че всички усилия на обществото трябва да бъдат да защитят и издиг-нат личността, човека. (Ръкопляскания) Това е хуманизмът всъщност и като всяко обществено явление хуманизмът има пълнеж съобразно условията в съответните векове, бих ка-зал съответните хилядолетия.

Първият признак на човека, че той е съвършено същество, това е когато той е създал боговете по свой лик и приличие. Не са други същества боговете, те са хора на Олимп, или както е в тевтонската религия на Арарат, или някъде там в Средна Азия на някой връх. Но те са човеци. Зевс е детрони-рал предшественика си, свалил го е, за да стане господар на елините, да стане той Бог. Веднага човешкото е сложено в божественото. Юпитер, на когото се манят римляните, е убил Сатурн, за да заеме мястото му на бог на римляните.

В това човекът е искал да види себе си, със своите страс-ти, със своите недостатъци, със своите стремежи да бъде някъде много високо.

Но ние няма да вземаме пример нито от Зевс, нито от Юпитер, за да искаме да бъдем на високо. То не значи, че трябва да детронираме някого, да го свалим, да го унищо-жим и да му вземем мястото. Мина това време на хуманизма.

Втората крачка към едно ново съдържание на хуманизма това е Христос, христовото учение. Карл Кауцки, големият теоретик на социалната демокрация в своя забележителен труд “История на социализма” започва оттам, от христовото учение. И всъщност ние, българските социални демократи, не сме нищо друго освен християни, поддръжници на христо-вото учение за осъществяването на земята на онова, което Бог е обещавал за рая. (Ръкопляскания)

Да каже Христос, че ние всички сме чеда на Бога, Бог е един и ние сме негови чеда. Запомнете, че това става в роб-ската епоха, робовладелческата епоха. Какво значи за ми-лионите и милиони роби да им кажеш: Ти си равен с госпо-даря си и като отидеш в храма ще се молиш заедно с него на единия наш Бог. Това е призивът за свободата. Оттам се разбива робската епоха и открива пътя към нов хуманизъм. Христос казва: Ако имаш две ризи, дай едната на брат си, на съседа, на ближния си, т. е. прояви солидарност.

Ние сме приели този призив като най-съществен в наша-та политическа борба. Ние разчитаме не на революцията, не на преврата, а на солидарността между хората. И аз съ-жалявам много, че един уважаван от мен социалдемократ, млад, когато критикува трите принципа на Интернационала - свобода, солидарност и социална справедливост замества солидарността с равенството. Не е, равенството е постиже-ние. Солидарността това е ръка за ръка, глава до глава. То-ва е нашият път на солидарната борба за осъществяването на нашия идеал.

Първите хора, които са осъзнали необходимостта това да се приложи на практика са пак христовите чеда. Това е в XVI век - големият английски свещеник, придворен, управи-тел.на държавата, изповедник на краля, който си казва: “Всичко това, което ние разправяме за християнството и го обещаваме, защо не го приложим тук на земята, има въз-

можност, ние сме християни.” И написва своята утопия. И казва, че идеите на Христос трябва да бъдат тук осъществе-ни. Затова го наричат социалист-утопист. Негов последова-тел, италианецът Томазо Кампанела и той написва своя “Слънчев бряг”. Но Кампанела го плаща с 37 години затвор и умира в затвора.

Идва вече новото време, идва възраждането. На хуманиз-ма трябва да се даде нов пълнеж и се явяват научните уче-ния за солидарност и борба да осъществим чрез обществена-та организация, чрез държавата, нашия идеал. Това е нача-лото на научния социализъм. Ние, социалдемократите, сме за социалните реформи, което значи колкото повече социал-ни реформи осъществени, толкова повече социална демокра-ция.

Имах щастието през 1928 г. да присъствам на един дис-пут между двама видни световни икономисти и обществени-ци - последователи на Адам Смит, Морис Aнсю - доктор на Брюкселския университет и защитник на либералната ико-номика и Емил Ван-дер Велт - шеф на белгийската социал-демократическа партия и председател на Социалистическия Интернационал. Темата е “Възможен ли е социализмът?” Господин Aнсю в три конференции в един месец, една след друга, защитава тезата, че няма възможност, човекът не е способен да направи това. Ван-дер Велт казва: Вие забра-вихте къде беше работническата класа в 18 и началото на 19 век. Да ви посоча - сега 17 часа ли е работният ден, той е 8 часа. Това е социалната демокрация, това е социализъм в действие. Същото поддържа и Жан Жорес в своята книга “Социалистическата история на френската революция”. Още там Марат, Бабьоф вдигат лозунгите за солидарност и за осъ-ществяване на рая тук на земята.

По този въпрос ние не можем да разискваме, не можем да спорим. Ние можем да спорим само по тактиката - дали в даден момент едно дадено обстоятелство ще използваме, за да осъществим една предопределена програма.

Някои казват, че защото комунистите в течение на седем-десет и няколко години са осъществили една форма на со-циализъм социализмът е обречен. Не. Както защото е имало инквизиция не е обречено християнството и то ще вълнува още векове хората докато стигнат до идеалното общество, така и социалната демокрация, социализмът не са обречени на гибел, защото някой е фалшифицирал първоизточника, опозорил методики и деморализирал самото ръководство.

На миналият конгрес, ако някои от вас са били тук, аз си позволих да кажа, мислех, че няма да бъда вече между вас:“Не позволявайте идеологическо изтъняване на социалната демокрация. (Ръкопляскания) Тези, които говорят против идеологиите са всъщност сатрапите (?), които имат страх от идеологията. Тези, които говорят против идеологията, в т. н. пазарна либерална система са хората, които имат един един-ствен стимул в живота печалбата.

От сега нататък за следващото столетие, за следващото хилядолетие човечеството ще бъде движено абсолютно под необходимост от социалдемократическите идеи. Защо? Защо-то самото развитие на капиталистическата система, такава, каквато е, води към гибел на човечеството и на планетата като планета на живота. Погледнете какво става сега в Рио де Жанейро - конференция за опазване на околната среда, за запазването на земята и на живота на животните и на рас-тенията. Защо? - Защото това ще струва скъпо. Моля ви се, а къде са тези милиарди - милиарди, които вие имате натрупа-ни като финансов капитал и ги раздавате тук и там срещу го-леми лихви и срещу големи удобства за вас? Ако вие сте спо-собни като строя да помогнете на човечеството, заповядайте. Има хора, които умират от глад, има хора, които умират от болести, има вече един милиард човеци на това земно къл-бо, които са без труд, без поминък, излишни хора. Какво ще им обещаете вие на тях? И какво България може да даде на тях утре, когато ние ще бъдем с либералната икономика на пазара, щом като вие нямате рецепта и нямате средства, а всички инициативи, които са сега в полза на цялото чове-чество, глобалните въпроси на човечеството са в тежест на

104 105

ООН, на Червен кръст, на Световната здравна организация, все на сдружения, все на организации, които са вече с един нов пълнеж на хуманизъм. Касае се вече не за интересите на една класа, не за интересите на едно съсловие, не за ин-тересите на един народ или на един континент, а за самото човечество. Това човечество може да го спаси само солидар-ността между всички човеци. (Ръкопляскания)

107106

Солидарността ще ни доведе до социалните реформи, до социалната справедливост. Така че когато някой казва “Да изменим програмата на Интернационала, вече тези хора, които са в социалната демокрация са много остарели от ед=но време” - не, програмата на Интернационала от 1989 г. в Стокхолм, която ние печатахме още от първия брой на в. “Свободен народ”, запланувана по програма от много добрия знатен наш ветеран социалдемократ журналист Руен Крумов, това е геният на социалната демокрация, изразен в една програма за цялото човечество. Когато кажем “свобо-да”, ние казваме ката Христос “край на робството”. В какво се състои сега робството? Че трудът е стока. Когато казваме“солидарност” ние казваме “не чакайте отгоре да ви се да-де, подайте си ръце в името на една програма и с чисти сър-ца, с чиста душа да служим, да отиваме към социалните ре-форми, към социалната справедливост”.

Социалната демокрация, това е нанизът от социални ре-форми. Социализмът, това е преуспехът на социалната де-мокрация. Да бъдеш социалдемократ, това значи да имаш винаги един идеал, към който да се стремиш. Както всеки един от нас има в живота си нещо преднамерено, една цел, една мечта, един проект, така и човечеството вече, не от-дел на класа, не отделен народ, има един идеал. Това е да се спаси животът на всички. Вие сте поколенията, които на-влизате и ще навлезете в новия век и ще доживеете време-то, когато социалната демокрация с нейните три лозунга “свобода, солидарност и социална справедливост” ще бъде тъй както беше “свобода, братство, равенство” преди два века, преди революцията, която свърши със средните веко-ве. (Ръкопляскания)

Скъпи делегатки и делегати!

Внушете си, осъзнайте, че е дошло време да служим, да правим жертви едни за други, един за всички и всички за един. И не забравяйте, че човекът, личността, това е чудото на сегашно известната вселена. Някога, пет века преди Хрис-тос, гръцкият философ Протагорас е казал “човекът е мери-лото за всичко, което съществува и за всичко, което не съ-ществува”. Да осъзнаем, че социалната демокрация е всич-ко, което човечеството се стреми да постигне и което ще ос-тане все пак някога като един идеал.

Бъдете горди, че вие сте носителите на този хуманизъм, бъдете горди, че вие сте в Българската социалдемократичес-ка партия! (продължителни ръкопляскания. Всички стават прави.)

109108

22. СОЦИАЛНАТА ДЪРЖАВА В БЪДЕЩЕТО(интервю)

- Вие давате определение на предстоящото време като век на социалдемокрацията. Какви са мотивите Ви за по-добно убеждение?

- О-о че аз трябва да се върна 90 години назад да търся мотивите, основанията, условията, при които съм станал со-циалдемократ. Станала е същност за мен. Няма на вас, мла-дите хора, които знаете какво е социализмът, знаете какво е марксизмът, да обяснявам как се става социалдемократ. Мъчно се става социалдемократ, както мъчно се ставаше и комунист. И не може така, с няколко думи да се обясни за-що един младеж на 14-15 години в Първата световна война станал пацифист и социалдемократ. Много дълго е. Предпо-читам да минем направо на сюжета, който ми поставиха тук, ще поговорим за бузлуджанската годишнина. Така ли беше.

- Бузлуджа - това е зората на социалдемокрацията в България и тя е все още в рамките на една идея произти-чаща предимно от образовани хора, от интелигенти. Се-га, като се връщате към Бузлуджа, какво все пак пропус-наха левите движения за тези години?

- Като ще става дума за Бузлуджа, първо искам да споделя с вас моето възхищение от тия хора, които апостолски са въз-приели социалистическата идея. И само от идея са се събра-ли с готовност за саможертва, за да бъдат близо до новите течения, които идват от Запада. Всъщност Запада ние го от-криваме сега. Той още Раковски навремето ни е казал, че оттам най-много трябва да разчитаме за култура и за съдей-ствие. За сегашните поколения е много важно да се подчер-тае, че които са се събрали, една шепа хора на Бузлуджа, са били изключително идеалисти. Никой не е мислил за служба, за пост, за кариера. Всеки е готвел себе си за жерт-ва. Дълги години те са били само хора на жертвата. Уволня-вани като Янко Сакъзов, Евтим Дабев, Константин Бозвелиев, така и Благоев, неговите сподвижници. И като честваме сега

навлизането в новия век, вече втората годишнина ще почнем, трябва хората, които се връщат към апостолите, да се вжи-веят не само в тяхното време, а в тяхната душа. Хора, които са искали да служат, да допринесат добро. Които са носели в себе си нещо от хъшовското време. От характера на хъшо-вете са имали - готов и за саможертва в името на една идея. И не случайно са избрали 2 август, Хаджи Димитър. То е би-ло една ду шевна подкладка на този ден именно да се събе-рат.

- И БСП, и БСДП, т. е. и двете социалистически - со-циалдемократически партии много говорят за модерните тенденции на социалдемокрацията и може би го правят малко откъснато от онова, което българските леви пар-тии имат като традиция?

- Една част от социалистите са били романтици револю-ционери. Непосредствено след Освобождението, непосред-ствено след Сливница и Драгоман те се събират и мислят вече за нещо голямо, което нахълтва в света - за социали-зъм. Мислели са, че може (както и Маркс около 70-те годи-ни е мислил след Парижката комуна), че може по някакъв начин да се действа, но при ония условия. И първото разде-ление, което е дошло още на конференцията през април във вилата на Габровски, е било сблъскване на два чешита хора в душевните си преживявания и в разбиранията си за неща-та. Едните са искали в български условия българинът такъв, какъвто е всъщност - занаятчии и земеделци, да бъде база-та на едно реформистко движение. Другите са мислили по пътя на чисто класовото работническо съзнание и малко под влиянието на руските нихилисти и Бакунин, че можем с ед-но малцинство да създадем един нов свят, стига то да е ин-телигентно и да има властта. Това разделение е продължи-ло през целия век. И до днес. Аз се мъча да живея сега с ус-ловията, при които е поставена да работи БСП. Аз съм живял на тесняшкото време, борбата между тесни и широки, живял съм В комунистическото време, преди Девети септември, живях, уви, и в периода на реалния социализъм и съм с ед-но много обезпокоително убеждение сега: че БСП не успява

да се издигне на висотата на историческия момент. Тя ме интересува извънредно много, защото в последните дни на моя живот моят поглед е отправен напред години - 5, 10, 15, 50, какво ще стане, а не какво сега ще стане с правителство-то на Филип Димитров.

Правят се провокации и ще се правят още. И има среди външни и наши български, които имат интерес да се създа-де едно неуправляемо положение в България, при което БСП така душевно разделена и организационно разслоена нямада може да играе при новите условия своята роля.

- Почти никой в обществото, включително и БСДП, ня-ма вашите оценки. Общо взето, оценките са, че БСП тряб-ва непрекъснато да излиза от политическия живот. Няма ли шанс да спре тази “война” между леви партии?

- Исторически така стана, че сега в тая форма на БСП ва-шата партия трябва да играе ролята на една демократична парламентарна партия. Парламентарна. И за да играе тази роля, трябва да намери начин да бъде обединена около ед-на обща концепция. А тя не може да бъде друга, освен на демократическия социализъм.

- Мислите ли, че социалдемократите могат все пак да подпомогнат подобен процес?

- Аз казах в началото - мъчно се става социалдемократ, както мъчно се ставаше и сега се става и социалист. Нита за година, нито за две може да се стане. Може да бъде партиец, може да гласува, но да има убежденията и съзнанието, че това е едно движение, което трябва да служи, и че властта не е самоцел - за това трябва по-дълго време. Във вашите среди, на бившата БКП, има една разслойка от хора, привър-женици, които имат това съзнание. Те не могат да го загубят, защото има хора, които са се жертвали и знаят какво е да се служи. Но за да си изиграете ролята, да не пропуснете мо-мента и да докараме една зла нещастна случайност - Си-меон ІІ тук да управлява. А то ще бъде абсолютно, друга не може да бъде, освен една диктатура. И то по фердинандов-ски, не по борисовски. Този е като дядо си и ще управлява

само като оръдие на нашата десница. На крайната десница, а не за да прокара испанската система или някаква такава.

110 111

- Конституцията е една сериозна пречка и тук социал-демократите и Дертлиев имат особена заслуга пред на-цията. Конституцията, макар и оспорвана, представлява основен закон, който не е лесно да прескочиш. Допуска-те ли, наблюдавайки обстановката, че управляващото в СДС най-дясно крило би повторило толкова тъжните мо-менти от историята, когато конституцията ни е била сус-пендирана и отрязвана?

- Недейте олицетворява положението със СДС. У нас се установява капитализъм в най-лошата му форма. Първична-та, натрупването на капитала, от XVIII,XIX век. С един манта-литет ожесточен, на печалбарството, на деморализирани хо-ра, които имат нужда от диктатура, за да могат да извършат своето дело за възстановяване на капитализма и на обогатя-ване. Конституцията формално е една пречка. Аз отивам по-нататък. Едно щастие е, че за президент на републиката е едни демократ, един републиканец. Как вито и да му са сла-бостите, той е един коз в нашата борба против реакцията и против неофашизма. А тия легионери, които сега са и народ-ни представители, тяхната задача е ..... те са само оръдие, за да осъществят своята личност като десница. Не се подда-вайте на техните провокации. Аз съм много доволен от реч-та, която Лилов произнесе при случая с Луканов. Възлагам една надежда на него, не толкоз като бивша школовка, кол-кото като дарба на човек, който може да разсъждава и да разбере, че ролята на БСП е друга вече.

- Мислите ли, че може да се върне оная вълна на ре-пресии, която България е преживявала и до Девети сеп-тември, и след Девети септември?

- Ако СДС е само пречката, сега това не може да стане. И поради международната атмосфера не може да стане то. Но ако България стане монархическа държава, царска диктату-ра ще има, на когото и да се облегне. Това съвпада със стре-межа на тронираните, които са сега в Европа, и начело с ан-

112

глийския двор. Има стремеж да се възстанови престижът на кралската система най-вече на Балканите. Тук е удобният момент. И в Югославия, и в Румъния, както виждате, и у нас, пък и гърците, и италианците не са много солидни като ре-публиканци, и там може да стане. Може би няма да се стиг-не дотам, докъдето се е стигнало във времето на Закона за защита на държавата, когато се убиваха хора, защото са диг-нали оръжие да се борят за идеите си. Но ще бъде един мно-го тежък период, много ДЪЛЪГ и който ще постави БСП в много трудно положение. Т.е. ще я постави в невъзможност да бъде една парламентарна партия и ролята, каквато сега може да играе.

113

Ако желая да умра с една надежда, че няма да стане тая черна перспектива, бих казал, че е възможно само ако БСП успее да подпомогне оная част от обществото, която сега е недоволна както от миналото, така и от настоящето. Да се ориентира към една друга програма на общонационално съг-ласие в името на защита на републиката, на демокрацията, на парламентаризма, на социалната пазарна система и пр. Само тогава можем да разчитаме. А тая среда не може и не би трябвало даже да управлява без БСП.

Но аз долавям, че малко се поддавате на провокациите. Много пъти го повтарям - и в изявления, и в срещи, които имам - не се поддавайте на провокациите! Търсят да ви из-карат из нормалното действие на парламентаризма.

- А мястото на БСДП при едно такова развитие?

- Аз препоръчвам на социалната демокрация, българската, така, каквато е сега - с тоя манталитет, с тая убеденост, коя-то има, и с тия хора, които има, да се включи активно в един демократичен централистичен блок, на който да се даде кол-кото се може по-голямо социално съдържание в програмата, с която ще води борбата в бъдещи избори за изхода от кри-зата.

- Мислите ли, че последните събития в парламента са голяма грешка в това отношение?

- Грешка е винаги да отсъстваш оттам, където можеш да играеш роля. Имам една стара римска поговорка: отсъства-щите винаги губят. И се радвам, обнадежден съм, че парла-ментарната група се връща и се връща престижно.

- В цялата история на разделеното социалдемократи-ческо движение нито веднъж двете крила не успяха да намерят общ език. Вие говорите, че най-рано след десет години това може да стане. А може ли никога да не стане?

- Не може никога да не стане, защото така се развива чо-вечеството - икономически, социално, културно, че ще тряб-ва да се осъществят глобални фронтове за глобалните въпро-си, които ще се решават. Не е в състояние нито една БСП се-га, нито някакъв нов блок да разреши въпроса с безработи-цата. А той ще тежи все повече и повече. Всичко това са та-кива отговорности, че ако ние сега кажем, дайте да се обе-диним и да спечелим тия избори, следващите, ще дойдат ед-на камара, която ще опропасти България. Ще опропасти, за-щото надеждата, че може да има друга сила, която в края - след година, две, пет да поеме кормилото към правилния път, ще бъде загубена. И затова избързването сега с избори е рисковано. Бъдещата камара може да бъде по-лоша от се-гашната. Има и външни сили, които имат подобни интереси. Това е базата, откъдето тръгва всичко - и парите, и идеите, и законите. Защо вие мислите, че МВФ има интерес да си пос-тави тук парите ли? Той има другаде, където да печели пове-че, отколкото у нас да рискува. Само за да установи нещо, което е против глобалното обединение на човечеството. Гло-балните интереси - запазване живота на Земята, на труда, на разпределението на труда. Туй е големият въпрос - социал-ният въпрос на бъдещето е разпределението на труда. Има-ме сега милиард и повече от милиард хора, които са без по-минък. И ние сме вътре. Единственият поминък е спекулаци-ята, която някои могат да правят.

114 115

- В такъв случай вашият оптимизъм, че социалният тип държава е държавата на бъдещето, върху какво се гради?

- Той се гради на това, че самият капитализъм като сис-тема вече е в последните си дихания. Не може да се справи с човешките, с общочовешките въпроси. Гледайте сега. Пос-тави се на ООН една нова голяма задача. Една голяма крачка в историята на човечеството - тя да се справи с войните, с конкретното, с опасността. Което беше в Ирак. Което става сега в Сърбия. Което става между арменците и азербайджан-ците. Или в устието на Днепър. Че сега не избухва трета све-товна война. Това е вече едно назряване на общочовешки проблеми, които не могат да бъдат решен и от капитализма. Нито от МВФ, нито от Световната банка, нито ... Те са в кри-за. Само преди една седмица, защото “Дойчебанк” искаше да увеличи минимално лихвата си, настана веднага паника. Седемтях не се събраха заради съдбата на Сърбия, те се съ-браха заради съдбата на капитализма като система. Това е заслуга на Горбачов - да ги наречем глобалните проблеми на човечеството, които вземат връх над класовата борба. Раз-критикуваха го, че не бил марксист, пък всъщност той е, кой-то го видя най-далече. Следователно моята надежда е, че през новия век, новото хилядолетие капиталистическата сис-тема ще слиза и ще се установява социално-общочовешка система на разпределение на труда, на защита на живота, против болестите, против СПИН-а. И затуй съм оптимист за бъдещето и затуй смятам, че БСП трябва да се вживее пове-че в глобалните въпроси на нашия народ. Човечеството отивакъм събиране на държавите, към подаване на ръце между държавите, на гърба на данъците, а не на натрупаните капи-тали и на гърба на Международния валутен фонд. На данъци-те само може. И сега, ако генералният секретар на ООН каз-ва - не можем да изпратим още 1200 души, защото нямаме пари да го направим, той казва: държавите, дайте, увеличе-те данъците, дайте парите. Не казва - да вземем от МВФ ..... Тоя конфликт е най-големия конфликт, който решава съдба-та на социалната държава в бъдеще, а тя ще бъде. Това мо-же да трае два-три века, не знам колко и вие няма да го знае-те, но ще бъде.

- Да се върнем още веднъж към Бузлуджа, щом иска-те това да е основното:

- Не основното - изключителното! Имахме тоя шанс БКП да вземе властта в една държава, която беше запазена. То-ва послужи като трамплин да създадем държавния капита-лизъм.

- Това, което беше допреди две години?

- Който беше и който ще се реабилитира като капитали-зъм, т.е. като някаква система на стопанисване, в която дър-жава, т.е. обществото, ще играе голямата роля. В преходния период към него, за България специално, това е една въз-можност за реабилитиране на обществената инициатива и на кооперативното движение. Но и държавната намеса ще бъде реабилитирана, защото така е навсякъде по света.

- Много е странно. Вие твърдите, че 45-те години са държавен капитализъм, а сега ние просто отива-ме към нов негов етап, така ли?

- Сега имаме разлагане на държавния капитализъм такъв какъвто беше, а пък ще се наложи една социална държава. Тъй че ние нищо ново не сме направили, освен да вземем, което имаше от българския капитализъм, и да го превърнем в държавен капитализъм в най-лошата му форма - бюрокра-тичен, монополистичен и диктаторски. Сега трябва да стане социален. И там е бъдещето.

Голямата поука тук от стотях години от Бузлуджа е тая, че с много жертви, с много рискове, с много нещастия на-правихме един опит, дълголетен опит, който показа, че тяс-ното схващане на социализма в една страна, в която не е развит икономическия живот дотам, за да бъде социализи-ран, е пропаднало. Бакуниновата и Ленинската система на държавен капитализъм пропаднаха. Остава единствено дру-гото възможно - това са прогресивните реформи със социал-но съдържание. Бъдещият социалистически строй ще бъде едно постоянно развитие на социалната справедливост ...... На Бузлуджа аз бях миналата година, настоя ват много и се-

га да ме закарат. Мен ми се иска, но не мога да се наема. Ние организираме едно национално отбелязване, то е на 2 август no стар обичай, празник на Социалдемократическата партия.

117116

- И БСП организира ... Пак ще бъдем разделени на тоя празник.

- И миналата година бяхме разделени, и сега ще бъдем разделени.

Интервюто взеха: Мила Манова и Антония Мечкова

в. Дума, 01.08.1992 г.

До Изпълнителното бюро на БСДП С о ф и я

23.

Уважаеми социалдемократи,

Желая да Ви изясня писмено становището ми по положе-нието, ролята и бъдещето на БСП и по отношение на БСДП към нея.

Знам, че моето интервю във в. “Дума” (01.08. т.г.), под заглавие “Социалната държава е бъдещето”, е предизвика-ло недоволството у някои социалдемократи, не толкова от-носно съдържанието му, отколкото че е дадено в “Дума”. По тоя повод, бях осведомен и предупреден от Главния сек-ретар на Партията ни, Ст. Радославов.

I. Комунизмът на ХХ век е отречен почти навсякъде, като идеология, фалшифицирала първоизточниците, повален е ка-то движение, заличен е като валидна организация. Някои от неговите сподвижници все още живеят с илюзията, че “пак са тук”, но те не са вече и никога няма да бъдат всесилните управници и диктатори. Там където още се задържат, като Китай, Северна Корея, Куба и в някои Републики от бившия Съветски съюз, те са в пред катастрофална криза, защото но-сят в себе си неотменимо причините за катастрофата, “така както облакът носи гръмотевицата”, думи на великият пред-шественик на социалната демокрация.

Рухването, на което сме съвременници, стана не толкова непредвидимо, а бързо и хаотично за управленческия апарат и за обществото. Затова преминаването към парламентарна демокрация и свободна пазарна система се превърна във всестранна криза, с много зловредни явления, засягащи, от-блъскващи и ожесточаващи широки слоеве от народа. Няма вече възможност да се действа резултатно и да се повтори, в каквато и да е форма, комунистическият режим. Няма ни-то местни възможности в България, нито някъде другаде. Международната обстановка не го позволява и като някакъв нов вид опит.

119118

От това следва, че БСДП трябва, като направи съответния анализ на създаденото положение, да съобрази становищата си с него, да съгласува политическата си тактика със същест-вените промени, а не да пламти и да изгаря крилете си в ня-когашната първична седесарска стихийна атмосфера на дреб-нопартизански лични замисли.

II. Окачествяването на постигнатото от БСДП, за по-малко от три години след възстановяването си, може да се сведе до три основни неща.

1. Партията успя да се възстанови сензационно първа, преди последвалите я разни други и да издаде първи опози-ционен вестник. Само за няколко месеца се стабилизира с много местни организации и с много хиляди членове, като първа влиятелна национално опозиционна сила.

2. Парламентарната група на БСДП във ВНС успя, с упори-то постоянство и с компетентност, да доведе до успешен край борбата против комунистическия проект за Конституция и против реакционната съпротива, да извоюва Демократичес-ка конституция, предвиждаща Парламентарна демократична система в една Социална република.

Ако ние имаме сега що годе стабилна Държава, това се дължи преди всичко на Конституцията.

3. БСДП увенча едно вековно усилие, може да се като сто-годишна война, с безскрупулен противник и наложи в Бълга-рия социалдемократически тези за обществен строй и за уп-равление на държавата, мотивира ни със Социалдемократи-ческата идеология. Налице е резултата - Широки среди, ре-дица политически организации и групировки издигат като от-личително свое предимство изповядването на Социалдемо-кратическите идеи и програма, това което в миналото Пар-тията ни не бе никога постигнала.

III. Във връзка с тази трета констатация е исторически важното обстоятелство, че БСП е действително идейно и пси-хологически завладяна от престижа и същността на Социал-ната демокрация. Всичките й реформаторски групи и форма-

ции, както и да се наричат - алтернативни, Път към Европа, Парламентарен съюз за социална демокрация, Обединение за социална демокрация и няколко още, се силят да добият Социалдемократически лик. Дойде най-после времето на “революционните” тежнения в една конкурентна партия да предизвикват смутове в класическата Социалдемократичес-ка партия, а обратното, тая БСДП да е фокуса, към който са обърнати интелектуално, идейно и политически очите на всички, търсещи прогрес групировки.

В редовите и кадрови среди на БСП е вече широко закре-пена социалдемократическата ориентация. И това не е мас-кировка, както не бяха маскировка някогашните идеи на То-лиати, шеф на Италианската комунистическа партия, с които започна процесът, довел до сегашната Парламентарно-демо-кратична същност на нея партия. Не беше маскировка уси-лието в 1968 г. Дупчек да превърне в демократична Чешката комунистическа партия. Не беше маскировка Еврокомунизма, който доведе няколко комунистически партии до изоставяне-то на “пролетарската диктатура”, до скъсване и отричане на “Маркс-Ленинизма” и до превръщането им в партии с Парла-ментарно-демократическа идеология. Ако в БСП все още има консерватори по върховете и по места в ръководствата, то е защото мнозина са свързани с някогашни нечисти дела и мис-лят пред всичко за самосъхранението си, или пък, защото са още по платени места и искат тях да запазят възможно по-дълго.

Но най-малко 1/3 от членовете и привържениците на БСП са вече открито активни привърженици на социалдемокра-тизма. Това се потвърди при последните им конгрес и засе-дания. Тоя съществен факт не трябва да се изплъзва от вни-манието на политически разсъждаващите социалдемократи.

Убеден съм, че в БСП като цяло има три пласта на идейни схващания и организационно действие: Подмолно действа ка-дър, който платен по някакъв начин, както във всички бивши “социалистически” страни, поддържа илюзията и очакването, че рухването не е пълно, че “нещо може да стане”. Друга, значителна част от членовете нямат такива илюзии. Те спо-

делят идеята за някакъв друг, по-съвременен строй, нещо като идеята на Дупчек през 1968 г., макар и със закъснение, осъществен по демократично-парламентарен път. Не отри-чам, че между тях могат да шетат недоферментирали “демо-крати”, а даже хора от първата категория. Всички останали в БСП, най-вече по-младите поколения и неопетнени с “мръс-ни” дела разбират добре хода на историческото развитие и на политическата цивилизация, виждат и са впечатлени от постиженията на социалната демокрация в много страни. Още в петдесетях години, след смъртта на Сталин при посе-щение в Швеция, Накита Хрушчов беше изразил своето въз-хищение от постиженията там на Социалната демокрация. Сега, това са тези, които възприемат трите цели на Светов-ната социалдемокрация и на Социнтернационала - Свобода, Солидарност и Социална справедливост - към които трябва да се насочи нашето внимание. Не трябва повърхностно да се отнасяме към тая важен факт. БСП е обхваната от бурна идейна ферментация. В нея се оформя ново по-високо науч-но мислене. Разискванията са много сериозни. Има инициа-тиви за вътрешно преустройство. Със смела обективност и със загриженост за развитието на българската обществена действителност се ангажират ценни хора.

121120

Следователно, БСДП не трябва да гледа на всичко това пренебрежително, подозиращо или враждебно. Нека си бъ-дат евентуални конкуренти. Да ги считаме за такива без зло-ба и страх. Да не им пречим на усилията, които правят и на не лесната им борба с останките от комунистическия тотали-таризъм, за оформянето им като социалдемократи.

Считам, че действам в тоя дух и с тая задача, като им да-вам възможност да прочетат, по случай Бузлуджанския праз-ник, в собствен ия им вестник, критика на цялото им мина-ло, направена от един стар социалдемократ, минал през всичките периоди на борба срещу теснячеството и срещу болшевишкия комунизъм.

Все пак, някой социалдемократи ще ме запитат защо из-бързвам, защо тъкмо сега казвам тия си мисли и то в техния вестник? 3ащото е вече време да бъде направено. Тъкмо се-

га те трябва да бъдат подпомогнати. Неизвестностите в ут-решния ни държавен живот са наситени с много опасни въз-можности. На карта може да бъде пак поставен Конституци-онният ни строй. Нека не чакаме да го правим когато някой тоталитарист, враг на прогреса, ни събере като “репресира-ни”. Личности и групировки силно го желаят и се готвят поч-ти явно. Може би не години ни делят от такива опити. Ця-лостното положение политическо, икономическо, социално и морално налага да се гледа на близкото и по-далечно бъ-деще с гражданска разумност, с политическа предвидли-вост, с държавническа мъдрост.

Последните ми скромни усилия в обществото са насочени към насърчаване на човечност и политическа толерантност при закрепването на Следкомунистическа България. И защо-то виждам, че у управляващите днес и в настоящата парла-ментарна опозиция не са на лице здрави прояви, правещи възможно излизането от страшната криза, съм убеден при-върженик на усилията на БСДП за създаване блок от полити-чески демократични сили, който да измести крайностите, да затъпи ожесточението, да създаде обществен климат на ши-роко национално сътрудничество при разпределяне справед-ливо тежестите от продължаващата катастрофа.

Надеждата, че това ще стане е която поддържа всяка моя нова глътка на въздух.

Атанас Москов05.08.1992 г.

123122

24. ТОЗИ НАРОД ИМА НУЖДА ДА МУ СЕ СЛУЖИ

Драги съидейници и съидейнички! Българи и българки! Мястото, на което сме се събрали, е светиня на българщина-та! Тука е написана с кръв една страничка от борбата за на-ционалното ни освобождение. И не случайно именно тука преди 101 години група просветени млади мъже се събраха, за да обявят образуването на Българската социалдемократи-ческа партия. Те носеха в душата си пламъка на нашите въз-рожденци, носеха във волята си решение да се жертват в името на една нова идея. Защото националната свобода не е единствената. Нужна е и социална свобода! Нужна е и со-циална справедливост!

Тези хора възприеха в тогавашна България идеята, която вече шест ваше в Западна Европа - идеята за социалната де-мокрация. И те като своите предшественици дойдоха, за да се жертват в името на новата свобода. Аз съм от малкото хо-ра, които ги познаваха. Бях до тях И мога да свидетелствам - това бяха идеалисти! Те бяха готови за жертва, а не за пос-тове и богатство! И си отидоха, завещавайки ни техния мо-рал: да служим! Този народ има нужда да му служи! Той се-га повече от всякога се нуждае от социална справедливост. И нека да отдадем почит към тях, към апостолите на социал-ната демокрация. Да чуем ехото:

“Гора зашуми, вятър повее,Балканът пее хайдушка песен!”

Съидейници и съидейнички! Нека тази песен сгрява ва-шите сърца и вашите воли. За да служим на нашия народ! И нека от ваше и от свое име да се поклоня на тези хора. Те са безсмъртни.

в. “Свободен народ”, бр. 30/07-13.08.1992 г.

25. МЪЧНО СЕ СТАВА СОЦИАЛДЕМОКРАТ

Не е достатъчно само да се приемат и одобрят уставът и програмата. След това трябва да се създаде привързаност към партията, оная душевна нагласа, която прави да се чув-стваш част от нея, да я считаш своя, да ти е скъпа като ши-рок обществен твой дом, да желаеш нейната крепкост, не-зависимо от това, че тя те лично ползва. И не на последно място идва необходимостта да проумееш и възприемеш ония основни идеи на социалната демокрация, без осъзнаването на които членът на партията е все още недобре просветени-ят социалдемократ.

Понеже съвременният обществен живот, животът въобще, във всички негови същности и организационни форми се пос-тоянно и много усложнява, успоредно с това се множат и из-менят възгледите, идеите за начините на тяхното подобрява-не и усъвършенстване. Следователно на човека с обществен интерес се налага да се запознае, поне най-общо с тях, за да направи своя избор и да оформи своя собствен възглед.

Бяха десетилетия, през които една авторитарна военна и царска власт разтури всички обществени организации и дви-жения, като ги замени със свои, казионни. А след това дой-де диктаторският режим на комунистическата партия. Той налагаше, правеше задължителни за всички (от детската гра-дина до университета и академията) своите организации и своето учение за демокрацията и социализма, широко фал-шифицирано относно първоизточниците му и опорочено, опо-зорено чрез действията за неговото осъществяване.

През тези десетилетия на политическо и идеологическо затъмнение израстнаха поколения, враждебни на теоретично проповядваното и практически приложеното, отблъснати от политиката, чужди на дълга за служба на обществото. За тях бяха станали отблъскващи и всички названия, отнасящи се до комунистическите програми и идеи. Те намразиха "изгра-дения", "реалния", "зрелия" "социализъм", отварящ дверите към "комунистическото" общество.

125124

На тия българи, добили тоя познавателен и психологичес-ки пълнеж, БСДП трябваше да обясни и да направи да въз-приемат какво всъщност е демокрацията и прибавка "социал-на", какво значат програмните идеи за Свобода, Солидарност и Социална справедливост.

Във Великото народно събрание борбата беше много мъ-чителна, за да се разбие невежеството и да се посочи какво е социална държава, за предвиждане в Конституцията. Огра-ничени и озлобени, противниците мислеха и казваха "това значи комунистически". Но малко по малко, след не много месеци на контакт с цивилизования свят вече почти всички днес знаят какво значи "социална" и го възприемат като по-нятие и програма за социални грижи към нуждаещия се чо-век. Върху тая, вече конституционно осветена и възприета база социалната демокрация следва, трябва и може да вне-дрява в широкото обществено поле цялостното съвременно учение за социална демокрация, което тя изповядва, негова-та история, неговите постижения, неговите възможности днес и утре в България.

СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ е сложна политиче-ска, икономическа, социална и философска система, хармо-нично развита на хуманитарна основа, взела за правно Хри-стовото слово за свобода, солидарност и справедливост, за братство и равенство пред Божиите блага, за мир между всички човеци на Божията Земя.

Един утвърден през режима на комунистическата дикта-тура философ, увлечен във философстващо многословие, за да обезличи световната социална демокрация, издигнала като цел на обществените борби свободата, солидарността и социалната справедливост, окачестви неотдавна като "аб-стракции" тези цели, "познати от как свят светува и конкре-тизирани по всевъзможни начини". Наистина в тия всевъз-можни начини влизат бунтове на робите (Спартак), сложили край на робовладелческата епоха, в тях е Великата френска революция, сложила край на феодализма, в тях е, уви, и ко-мунистическия опит през нашия век да сложи край на капи-талистическия строй. Епохални, драматични, социални явле-

ния, в мотивировката на които стоят все тия "абстракции" - свободата, солидарността и справедливостта. Безспорно те се конкретизират по всевъзможни "начини". Оказа се, обаче, че начините на ленинизма и сталинизма са не само лоши, но и пагубни. Течащата история го показа и доказа. И чове-чеството разбра, че действително всичко зависи наистина от "начините".

Още в края на миналия век българските социалдемократи проявяват похвална прозорливост в усилията си да приспосо-бят идеите на световната социална демокрация към българ-ската икономическа, социална и политическа действителност. Те възприемат като център на своята идеология в областта на стратегията пътя на прогресивни реформи при парламен-тарно демократичен режим. Това стратегическо услових тоя начин за осъществяване на идеологията е необходимо да бъ-де знаен и изповядан, за да бъде истински социалдемократ всеки член на партията. Но с това не се изчерпва идеологи-ческото избистряне. То е само изходната предпоставка.

За да бъде жизнеспособна и перспективна, всяка партия трябва да бъде изразител и представител на някаква социал-на категория, да защитава нейните всестранни интереси.

БСДП СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ СЪИМЕННИТЕ СИ ПАРТИИ в на-предналите икономически европейски системи, имащи бур-но развиващи се капиталистически системи, които в края на миналия век са считали като главна своя социална база ин-дустриалните работници и въобще наемниците. БСДП под влиянието на Янко Сакъзов възприе много по-широк фронт за база на своите организации и действие: работници, земе-делци, занаятчии и всички видове държавни и частни наем-ници, интелектуалците, хората на свободните професии. Те всички имат нужда от защита на конституционните им свобо-да и права, всички те са жадни за социална справедливост, задружно трябва да постигнат общите си въжделения за спра-ведливо разделение на държавните и частните доходи.

Оригиналността на българските социалдемократи, на "ши-роките социалисти", както бяха наречени през първите десе-тилетия на века, не им е попречило да следят и споделят на-

учната обосновка на световната социалдемокрация. Така те възприемат много важно разбиране, че причина за социална-та несправедливост и за други социални злини в историята на човечеството е била и продължава да бъде експлоатация-та на човек от човека, било то чрез робство, крепостничест-во или в модерните времена чрез превръщането на човешкия труд в стока. Затова те насочват голяма част от своите най-планомерни усилия към изграждане на синдикални и профе-сионални солидарнистични организации на всички хора на труда, на всички категории наемници. Успоредно с тях те създават и техните собствени икономически бази, състоящи се от най-различни видове кооперативни сдружения: потре-бителни, производителни, осигурителни, спестовно-кредит-ни и др. На базата на тия две форми от мощни организации със стотици хиляди радетели и последователи, българската социалдемокрация беше превърнала страната ни в оригина-лен европейски образец на осъществените "абстракции" - свобода и справедливост чрез солидарност в усилията и в борбата.

Може от някаква философска гледна точка трите програм-ни цели на социалдемокрацията да са "абстракции", но за по-литиковеда, за социолога и за историка те са централни со-циални явления, които през вековете менят, винаги към раз-ширяване, съдържанието си и материализират същността на хуманизма във възход. Тук се налагат логически и фактичес-ки уравнения, отъждестявания на социални явления. Може да се каже: социалната демокрация е социална справедли-вост в постоянен възход. Или пък - социалната справедли-вост е социална демокрация в постоянен възход.

А КЪДЕ Е МЯСТОТО НА СОЦИАЛИЗМА, обществената орга-низация, при която няма експлоатация на човек от човека, където благата са на всеобщо достояние? Тоя идеал социал-демократите са го имали и трябва да го имат. Но като идеал, което значи далечното, много далечното, мечтаното. Имали са тая мечта човеците през хилядолетията. И толкова им е било желано, а неосъществимо, че са го предвидили за от-въдния свят, Раят и Небето.

126 127

Идва обаче време, преди близо пет века, когато доброде-телни Христови служители, Томас Мор в Англия, кралски све-щеник и сановник, управляващ държавата, и Томазо Кампа-нела в Италия, католически монах и философ, са пожелали християнският идеал за съвършена човешка общност да бъ-де снет от Небето на Земята. Мор написал за тази цел книга-та си "Утопия - страната на истинската християнска човешка общност", а Кампанела - книгата "Слънчевият град", в която, няколко години след Мор казва какво трябва да бъде човеш-кото общество. Католическата църква ги обявява за еретици и двамата плащат с живота си мечтата за добродетелно хрис-тиянско общество на земята. Тяхното учение не е останало в забвение. Нарекли са ги "социалисти утописти". Към края на XVIII век и в първата половина на XIX век във Франция - Шарл Фурие и Луи Блан, в Англия - Роберт Оуен и др., дълбоко вяр-ващи в човека и в обществения прогрес, подемат безуспешно пропаганда и действия, но вече не на светска, а на религиоз-на почва, за изграждане с добра воля съвършената човешка общност. И те са причислени към "социалистите утописти". Историята не спира тук. Развиващият се буйно буржоазно-капиталистически строй изисква други обосновки и други ме-тоди за обществено устройство. Дошло е времето утопичният социализъм да се постави в крак с развиващата се наука, с икономическия, социалния и културния прогрес. Дошло е времето на Научния социализъм на Маркс, Енгелс, Бернщайн, Каутски, Жорес, Вандервелд, Янко Сакъзов и на техните приемници. С мисъл и дело, в течение на десетилетия те об-работват научния социализъм на плодородна почва, за да стане той днес модерна световна социалдемокрация, чието олицетворение за света е Социалистическия интернационал, а за България - Българската социалдемократическа партия.

Сега пък тук трябва да се даде едно второ отъждествява-не: ние сме социалдемократи, защото сме социалисти, и ние сме социалисти, защото сме социалдемократи.

Това заключение, направено във връзка с идеологическо-то избистряне на българските социалдемократи, подсказва,че е наложително да се борави и с други понятия от класи-ческото ни учение.

129128

СТРАТЕГИЯТА НИ НЕ Е НЕЩО ЗА ОСПОРВАНЕ. Тя е оконча-телно установена - демократически реформизъм. По нея щеспорим само с останките на ленинисти-сталинисти. Но имадруги понятия в социалдемоклратическото учение, по които трябва също така да сме наясно - понятията "класа" и "класо-ва борба". С голяма доза невежество някои "политици" отри-чат съществуването им, считат ги за комунистически измиш-льотини, а не пропущат да кажат нещо за "червената буржоа-зия", за "номенклатурната класа", които не са "измишльотини".

Още с първите си стъпки, само след няколко месеца "сво-бодна пазарна капиталистическа система" народът се прово-киращо разделя на прекалено богати и страдалчески бедни. Безработицата, стопените спестявания, ниските заплати и скандални пенсии, почти галопиращата инфлация, посягане-то на социалното законодателство, активизираните синдика-ти, стачките, недоволството на дребните собственици и част-ници - това са все показатели на нова социална разслойка. През изтеклите две години БСП и всички други партии и гру-пировки видяха колко е неустойчив в становищата си поли-тически дейният българин, колко силно разколебани морал-но са млади и възрастни, какви злокачествени утайки от об-ществеността изплуват по най-високата повърхност, колко податлив на изкушенията е отговорникът, където и да е, кол-ко отдалечен от съзнанието за обществен дълг и лична отго-ворност е случайният властник. В това отношение ще трябва през идващите мъчни години да се преодолеят човешките слабости, благоприятствани от несигурност, която бошува.

Това налага особени усилия при социалдемократите, за които усилия те ще намерят опора в ясните си и силни идео-логически позиции.

в. “Свободен народ”бр.30/07-13.08.1992 г.

26. РАВНОСМЕТКА, ОТГОВОРНОСТ, ПОУКА

Независимо от това как завършва правителствената кри-за у нас, може да е полезно насочването на вниманието ни към обстоятелствата, които я предхождаха и наложиха, към тия силно смущаващи лични прояви, при които тя се проточи много месечно. Така всички ние извличаме от станалото и ставащото гражданска, политическа и морална поука, която да ни служи и в бъдеще.

Очевидно е вече за всички, че страната ни е крайно зле икономически, че във всеки изминат ден се все по-мъчно жи-вее в нея, че положението става отчайващо безнадеждно.

ЗАЩО СТИГНАХМЕ ДО ТИЯ ДВЕ КРИЗИ - ИКОНОМИЧЕСКА-ТА И ПОЛИТИЧЕСКАТА И ЧИИ СА ОТГОВОРНОСТИТЕ?

Никой не би отрекъл, че дълго траялият комунистически диктаторски режим поставя тоя въпрос не само у нас, но и без изключение навсякъде, където Ленинско-Сталиновият път е бил следван. За тая отговорност ще се говори и пише още дълго, а историята никога и никому ни кому да прости опозоряването на един общочовешки идеал.

Колкото до специалната отговорност на комунистите в България, достатъчно е да се добави, че след като доведоха страната до безизходица, последното чисто комунистическо правителство не намери друг изход, освен обяви България за неплатежоспособна, до официален държавен банкрут.

Следващото преходно седесарско-комунистическо прави-телство, това с трима министри “специалисти” от лекомис-лено и прибързано пое опасния, авантюристът на “шоковата”монетарно-инфлационна “реформа”, която започна и продъл-жава да се страдалчески гърчи народът ни.

Оттук нататък двете чисто седесарски правителства на Филип Димитров не само не се вгледаха в отчайващите ре-зултати от следвания метод, а и с хвалби, но слепешката, за-дълбочаваха “реформата”. Така те объркаха до катастрофал-на степен всичко, което комунистите бяха оставили в проми-шленото и земеделско стопанство. Страната стигна до хао-

тична разруха, в която вилнеят непочтени до престъпност търговско-финансови дейности. А СДС се занимаваше почти само със себе си. Обяви се за “движение”, учреди се в него нещо като “политбюро” и “Че-Ка”. 3апочна безразсъдно ед-но ожесточено враждебно отричане на всички инакомислещи. Приложиха спрямо тях познатата комунистическа практика на “чистка” (“изритване”, “излюпване”, както се изрази един от водачите на СДС). Създадоха, все както правиха, след септем-ври 1944 г. комунистите, дубликати от по няколко службогон-ци, обявяващи се за партии и организации към СДС, на място-то на основателите на СДС, не одобряващи ставащото в него.

Чрез клевети, долнокачествени лъжи срещу “излюспени-те”, внесоха отблъскващ смрад в обществената атмосфера. Това им се стори недостатъчно. Конфликтен смрад, обидни епитети се изсипаха на нивото на Държавните институции. Атакуваха по повод и без повод конституцията. Като че ли тя не е върховният закон в държавата, а някакъв правилник, уреждащ подробности и процедурни положения, с които се сблъскват незнанието и некомпетентността им. Тая консти-туция, която се изработваше във Великото народно събрание, докато те играеха на “гладна стачка” и лежаха по росната трева и скамейките до Народното събрание. Най-старата пар-ламентарна страна, Великобритания, учителката от векове на парламентарните демокрации за всички цивилизовани стра-ни, няма ПИСАНА конституция. Нейните политици и законо-датели не се объркват от това, не хулят неписания закон, който всички трябва да знаят като ръководна молитва .....

Създаде се непозната за българите несигурност за живо-та и дома им, в каквато те не са живели след времето на турското робство.

При едногодишното си управление ръководителите, вдъх-новители на СДС(д) показаха как се извращава демокрация-та и какво не трябва вече да се прави от бъдещите държав-ни ръководители. 3ащото биде направено в България нещо, каквото нито в нашето минало, нито в това на която и да е парламентарна държава не се е случвало. Опиянени, главо-замаяни от властта, счетоха, че макар и без самостоятелно

болшинство в Народното събрание могат, и бламирани не-колкократно, да са пак, като всички диктатори, веднъж зае-ли властта, командните постове места в държавата, да са правителство и да се държат като абсолютни господари спря-мо съюзника си, парламентарната опозиция, извънпарламен-тарните или, включително професионалните организации. Отричат и анатемосват всички. Пренебрегват невъздържано конституцията, нейното постановление за разделянето на трите власти.

130 131

Отговорните за цялата тая българска трагедия трябва да се сочат с пръст.

ПОУКАТА

Нещастие за сегашната българска държава е, че през сво-ята не много повече от век независимост е живяла все в бор-ба за народовластие и за законност. Най-напред борба с три-ма монарси, противници на Търновската конституция, узур-патори на цялата власт, а след тях 45 години борба с кому-нистическата диктатура. През целия този разнолик период на борби израснаха множество достойни мъже народници, поли-тици и държавници, с които българщината може високоглас-но да се гордее. Но се развива, уви, и един особено устойчив и прилепчив вид морален вирус, вирусът на първичното до користолюбие властолюбие. Някои социолози считат, че тоя вирус е нещо природно внедрено в човека и в животното и че борбата с него, обуздаването му, е въпрос на духовно издига-не, на осъзнаване. В подкрепа на тая борба идва не по-малко природната вродена необходимост от солидаристично човеш-ко общество, следователно борбата за надмощие се решава от степента, в която човек достига в развитието си към вър-ховенството на разума, съвестта и морала му като обществе-но същество.

Комунистите ни завещаха една форма на много нападате-лен и силно заразителен вирус. Това може да обясни защо се оказа, че за много кратко време той се избухливо прояви в носителите му, мъже и жени, израснали “под шапката” на комунистическата власт и които в междувремието и между-

властието на прехода при смяна на обществения строй запри-щят без задръжка, със силен взлом на неморалност хода на държавата ни към патриотична, народолюбива, солидарност при истинска конституционна парламентарна демократичес-ка република.

132 133

За всичко това те носят и ще носят поименна или безимен-на отговорност пред поколенията, пред историята на българ-щината.

Можем обаче и трябва да сме уверени, че въпреки тежки-те поражения от петвековното робство и всичко, което е ста-нало след него, не е поразено в българската душевност най-същественото: степските волност и свобода. С тях е основа-на отвъд Дунав българската държава. Те правят българите солидарни срещу злото, за да израсне племето в Народ.

Ако някой неразумно гледа към българския трон, нека вземе за пример поведението на Ото Хабсбургски, а не на-лудничавите низходящи на някогашни владетели. Нека знае, че българинът от след Освобождението е противник не само на чуждокръвните претенденти. Той не търпи и своите, кога-то попрекалят във властвуването.

в. “Свободен народ”бр. 50/23-30.12.1992 г.

27. ЗА СОЦИАЛНИЯ ХУМАНИЗЪМ/интервю/

- Направи ли нашето общество голяма крачка напред през последните три години?

- Не може да бъде бързо преминаването от една в друга система. а и не е сигурна. че действително ще се мине. Сле-дователно прогресивните българи трябва да са сплотени. за да се защита ват и противопоставят на заплашващите ни ве-че злини, с които капиталистическата система се придружа-ва. Въпросът за социалната справедливост все по-остро се поставя в България при промяната на системата.

От политическа гледна точка ние имаме вече нещо солид-но установено: конституцията. Но и нея все още се налага да браним. Тя има лоши врагове. Бранейки конституцията, ней-ните либерални постановления, ние трябва да разширим хо-ризонта. При всичко, което се обмисля и прави сега с оглед текущото положение, трябва да се има предвид по-далечно-то бъдеще, с още по-сложни задачи. Погледът да се отправя за отвъд 2000 година!

- Вие подсказвате на демократичните сили, че трябва да имат по-ясна далечна стратегия?

- Да. Що се касае до БСП, тя трябва с оглед новата обста-новка, новите възможности и новите необходимости да ево-люира бързо и да се установи безсъмнено като парламентар-но-демократична сила. Само така тя ще може да играе исто-рическата си роля, с нейно съдействие да се развива социал-ната ни република. Всеобщи усилия се налагат не само за справяне с външните и вътрешните ни дългове, не само за сигурността на гражданина, народа, държавата, а и за бъде-щия траен справедлив строй. Защото строят не може да се изгради изведнъж или за малко години. Още отсега, пара-лелно с всичко друго, се налага решаването на множество въпроси, предпоставки за бъдещето. Европа, към която се стремим, гради сегашния си строй вече два века. Това е ис-торията от “дивия” до “социалния” капитализъм. А в Европа вече се върви отвъд печалбарския капитализъм. И ние, зае-

ти в тежките ни непосредствени задачи, трябва да имаме предвид въпреки всичко това “отвъд”. Да не се омотаване само в непосредственото, да си готвим силите и стратегията за спътник на прогресиращия Запад. Като мислим за близко-то и по-далечното бъдеще, да не изпускаме от очи, че цяла-та световна икономическа система се гърчи болезнено пора-ди пороците на финансово-6орсовия капитал. който като мощно чудовище е впил отровните си пипала в снагата на производствената икономика. Нашите кризи и трудности и тия на всички страни някогашния Варшавски пакт се утежня-ват много поради зависимостта ни от световната криза на системата, неможеща да отговори и да се справи с общочо-вешките, с глобалните проблеми.

135134

С всичко това трябва да се справят у нас поколения, зна-чително деформирани в обществено-политическото си битие през 60 години диктаторски режими. Те не са свобода да се включат волево, съзнателно в разглеждане и решаване на обществените въпроси. Трябвало да приемат, че има кой да мисли вместо тях и че те трябва само да изпълняват. Нямат духовна нагласа за дълг към обществото, нито съзнание за солидарност. А прогресивните граждани трябва да ги имат. И това е въпрос на “стратегия”.

- Мислите ли, че в България опасността от много завой надясно намаля?

- Не. Намаля само настървеността на някои от ония, кои-то мислеха, че ще могат да направят “прехода” по начина на комунистите през времето от 1944 до 1948 г., даже за по-мал-ко време, стига да имат властта. Благодарение на БСДП и на нейния председател д-р Дертлиев нещата се развиха много по-меко и по-нормално. Той успя да удържи СДС във Велико-то народно събрание. Ако той беше излязъл заедно с 39-тях “стачкаджии” с ВНС беше свършено, нямаше да има консти-туцията, законната, солидарна база против реакционерите. Беше трудно, ала въпреки всичко БСДП изигра тая си истори-ческа роля. На всички прогресивни сили сега предстои спло-тено да пазят придобитото, да отстояват на крайната десница.

- В момента какви са най-големите опасности? - Половината от живота ми мина в борба за Търновската конституция. Опасността сега за България е да се тикне стра-ната много надясно, че да не можем да живеем в новия кон-ституционен режим. Така е, новата конституция е за сто го-дини най-малко такава, каквато е определена - социална ре-публика. Новото хилядолетие ще бъде борба за социална справедливост за цялото човечество. И за хората на Саудит-ска Арабия, и за хората на Сомалия. И за Европа, и за Амери-ка - за всички социална справедливост ще трябва. Тия неща трябва да се гледат в много голям мащаб. Понятието глобал-ни въпроси не е само една фраза. То е действителност и чо-вечеството ще трябва да се справя с глобални въпроси. Не ече за класови, не за расови, не за отделни държави Светът те минал и минава много мъчително към един нов начин на живеене. Светът минава наистина към една нова солидар-ност. Ние навлизаме в един нов хуманизъм.

- Как виждате новия хуманизъм?

- Светът да е единен! Болестите, гладът, безпоминъкът, първобитността на много милиони човеци, тези най-висши създания на природата, предизвикват цивилизования човек към чувство за дълг, за дейна солидарност спрямо страдащи-те. Не един народ на земята се бори все още за национална обособеност, за правата и свободите, които възрожденският либерален хуманизъм е донесъл на другите народи. И към тях се отправя солидарност от челните прогресивни народи. В развитието на всички изоставащи народи осъществяването на двата хуманизма, едновременно или последователно спо-ред -местните условия, ще се провежда. Либералното и со-циалното ще овладеят човечеството! Това е вече в ход. Меж-дународната правна система - международното публично пра-во и международното частно право, се установява много бър-зо. Много старият публично правен принцип за държавния суверенитет пращи и се къса по всичките си шевове. Необхо-димостта и ползата от общочовешката политическа, икономи-ческа, социална и културна солидарност се набива в съзна-нието на всички, осо6ено след Втората световна война. В ли-

цето на Организацията на обединените нации и сателитните й институции планетата има своя действително общ орган, своето правителство.

То особено се специализира в своята дейност. То е аван-гардният проводник на социалния хуманизъм, хуманизъм на ХХІ век.

- Много от прогнозите са, че първите години на ХХІ век

ще бъдат години на етнически борби, на етнически войни.

- Аз мисля пък, че етническите и расовите войни ще се изживяват много по-скоро, отколкото голямата война социал-на справедливост във всички континенти и за всички раси и народи. Демокрацията се налага в момента като либерална: сво-бода на личността, равенство пред законите, свобода на мис-лене, говорене, писане и организиране. Това е демокрация-та, парламентарната. Обаче тя е вече недостатъчна за поло-вината от човечеството. Предстои да решим въпроса за труда.

Не ви ли впечатлява, че официално казват: има 600 хиля-ди души безработни в България? А то е 600 хиляди, които са още с надежда за работа. Като почне приватизацията, по-грешно е да се мисли, че ще се ангажират хората. Напротив, ще дойде пак язвата на капитализма - щом като модернизи-рат, щом като рационализират, щом като автоматизират, ще хвърлят на улицата милиони хора. И без това има сега пове-че от милиард хора, които нямат поминък. Затуй XXI век, но-вото хилядолетие, ще бъде хилядолетие на социалния хума-низъм. Поставя се въпросът вече за грижата на личността ка-то същност на една планетна солидарност. На каквато степен да е развитието на даден народ, в сегашната му степен той има нужда от някаква социална справедливост. Различни са степените. Хуманизмът има различен пълнеж в различните периоди на човешката история. Сега е дошло дотам положе-нието на човечеството, че се касае да се запази най-напред видът човек, да се за пази животът на планетата, да се раз-предели трудът. Не да се разпределят благата, а да се раз-предели трудът. Не! - на скръстените ръце, на отчаянието, на самоубийствата.

Именно за тоя социален хуманизъм трябва да мислим ка-то социалисти. Защото ние сме носители на социалното. От-там идва и социализъм, и социална демокрация. Въпросите се поставят в ХVІІІ век, още във Френската революция. Жан Жорес, като пише своята “Социалистическа история на френ-ската революция”, там вижда зародишите на социалните про-блеми за четвъртото съсловие, т. е. работническата класа, пролетариата. В тия два века борба оттогаз досега социална-та демокрация като течение и като постижение в половината на човечеството е на крак.

До края на тоя век ще изстрадаме кризата, ще изгладува-ме кризата, но ще се очертае вече какво трябва да се напра-ви. Какво е невъзможно да се направи и какво трябва да се направи.

- Вие сте голям оптимист ......

- Така виждам. Общочовешките въпроси се поставят. Ето, не ви ли прави впечатление? Отива “Походът на надеждата” в Сомалия. И войска отива - да се справи с положение на един народ, който умира от глад, а се самоизтребва.

Тия са проблемите, които предстоят пред хората на про-греса. Може да не се наричаме вече социалисти след сто го-дини, нещо друго да се измисли до тогаз ..... Когато е обра-зуван в 1864 г. Първият интернационал, за осемчасов рабо-тен ден никой не приказва. През 1905 г. във Франция след много борби на синдикати, на Социалистическа партия обе-динена и пр. се намалява работният ден от 12 на 10 часа. Със закон. И Жан Жорес пише в своя вестник “/\'Юманите”: това е една социална революция това е постижение на социализма. Два часа от печалбата на капиталиста минава в работниците. Това е началото на века, 1905 година. А къде сме сега ... Нам ни предстои да се борим с една много ожесточена. Начало на капитализма.

Интервюто взеха: Антония Мечкова, Мила Манова

Севлиево в. “Дума”, 07.04.199З г.

137136

138 139

28. И ВСЕ ПАК ДЪРЖАВАТА

Недостойно за човечеството е все още да има по цялата планета немалко и немалобройни по състав групировки хора, осъзнали национална, държавна, културна, битова и полити-ческа необходимост от организирана своя държавна самос-тоятелност, а да воюват с жестока, кървава борба за добива-нето й.

Недостойно е и за нас, българите, че въпреки 13-вековна държавна история на Балканите, през която сме лели обилно кръв за установяване, запазване и разширяване границите на държавата, за свобода и независимост, да има хора, проявя-ващи унизително за нацията ни противодържавно поведение и разрушителни действия. При някои това е от лекомислие, при други от невежество. Но най-възмутителното и осъдител-ното е от престъпен материален егоизъм. Те, всичките, гле-дат на държавата като на нещо чуждо, което може да се из-ползва враждебно, само за тяхна лична изгода.

Обикновено това са те, които викат и действат по най-раз-лични начини против намесата на държавата в икономиката. Те са, които най-гръмогласно отстоя ват “свещената и непри-косновена”, но само тяхната, частна собственост. Много лов-ко те възстановяват, “реституират” своята икономическа, а оттам и политическа мощ. Те са, които поддържат, че дър-жавата е лош стопанин, а частникът, печалбарят, спекулан-тът е надеждният. За да подхранват своя интерес те използ-ват недоволството и негодуванието, създадени от комунисти-ческата диктаторска държава, като ги насочват въобще про-тив държавата. Наистина комунистите изложиха социално-икономическата инициатива на държавата. Те избраха най-недопустимия начин, най-вредния път към идеала. Затова сега има още хора, които не са разбрали, че не държавата стопанисва инициативата е погрешна, а начинът, методите на провеждането й за политически цели.

Някога, още в първите месеци и години след освобожде-нието ни от турско иго, всички тогавашни политически тече-ния и правителства са отдавали първостепенно значение и

роля на държавните икономически инициативи, на държав-ното стопанство. Така те са закрепили държавата. Всичките султански и турски служби, услуги и имущества, селищни и полски, са били обявени и учредени като български - дър-жавни и общински.

Без колебание и със силно развито народническо чувство са учредени и доразвити по-късно като държавни, общона-родни: Българска народна и Българска земеделска банка, държавни железопътни превози, телеграфо-пощенски и те-лефонни мрежи, здравни болнични и амбулаторни служби, училища и университет, спестовна каса, печатница, опитни и образцови земеделски стопанства, театър, опера, библио-тека, мина “Перник”, застраховка против градушки, монопо-ли, храноизнос и др. Учредените от Търновската конститу-ция министерства не са само израз на държавна администра-ция, а имат и държавно пълномощно за стопанска дейност: благоустройство, пътища, води, гори, пасища и др.

Правейки това, Българската държава взема за пример, съгласува се с еволюцията на функциите, с които парламен-тарно-демократичните държави в Европа се товарят. През Първата световна война беше учредена у нас “Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост” (СГОП), коя-то пое и ръководеше цялостното народно стопанство, снаб-дяването и разпределянето на благата за насъщните нужди на населението и за войската. Сходна беше организацията и през Втората световна война. Изобщо през и след всички го-леми кризи. Държавата е, която поема ръководството на сто-панството. Така трябва да бъде и сега в България след тре-тата национална катастрофа, в която сме хлътнали.

Развитието на нови форми на Международна организация: Обществото на народите, след Първата световна война и Ор-ганизацията на Обединените народи - след Втората включи в Световната система държавите-членки като субекти на меж-дународното право с нови стопански, социални и политичес-ки функции от вътрешно държавен характер. Натоварва се Държавата с нови организационни и изпълнителни задачи за закрепване на Световната Солидарност. Големи общонарод-

ни проблеми влизат в задълженията на всяка държава-член-ка. Така даже само поради международни задължения Бъл-гария трябва да се товари с икономически задачи, например в областта на екологията: водите на Дунав и на Черно море, които се прибавят към изключително вътрешните държавни функции, свързани с така наречената “реформа”.

Именно тук, сега, днес, на първо място в задачите стоят произтичащите от Закона за земята и от Закона за приватиза-цията. При тях изпъкнаха очевидни опорочавания на “прехо-да” и големи бъдещи опасности в това направление. Държа-вата е поставена на изпитание като стопанин, действащ от името и за сметка на общонационалните интереси.

Тия два закона, такива как вито са, макар вторият скре-пен със силно учудващия подпис на БСП, са по идея и по ме-ханизъм почти неприложими правилно, честно и полезно за цялото общество. Досега направеното, правещо се и подго-товката за в бъдеще разкриват големи недостатъци, опасно вредни недостатъци.

141140

Правителството на проф. Беров се е нагърбило с тежката задача да промени направлението в политиката, за сведе до възможния минимум времето на жертви от всички. И най-на-пред да вдъхне надежда и кураж у българите, като завърти колелото за работа и производство във всички, преустроени за целта, държавни предприятия и в земеделското стопанст-во, така че да се почувства свеж полъх.

И понеже вероятните кредитори отвън настояват за при-ватизацията, а настървените приватизатори-купувачи отвъ-тре и отвън кроят и прекрояват, нека не се колебаем да ка-жем, че по принцип приватизацията не е път за изход от бездната, не ще осигури работа за безработните, не ще до-несе всеобщото благополучие. За дълго време тя ще бъде за страдащите от “прехода” към “пазарна система” безкраен мъчителен кошмар от неизвестности.

Сега все още перспективна надежда може да бъде само програмата на правителството, одобрена от Народното събра-ние, предвиждаща поставяне в производственото действие на

държавните предприятия. Желателно е в тия случаи прави-телството да действа при уговорено и договорено съгласува-не с всички бивши и настоящи ра6отници и служители в съот-ветните предприятия, заинтересовани от подновяване на про-изводството. Да се ползват колективните ум и талант, да се доверява на солидаристичното съзнание на трудещите се. А институции, които по предназначение не са печалбарски, които са от национална необходимост и потребност, които са от широк социален характер, като просветата, образованието, здравеопазването, транспорта, съобщенията, енергоснабдя-ването и други от това естество, трябва да останат, да бъдат държавна собственост по линията на обществената солидар-ност - всеобщо обслужване, всеобщо благо.

Знайно е, че има производителни и обслужващи предприя-тия от чисто търговски-пазарен характер, които, като трайно губещи, са пред ликвидация. Ще бъде полезно и мъдро, ако преди тоя брутален акт се извърши допитване до целия личен състав не е ли готов да поеме предприятието като кооперация или друга форма на сдружение, в рамката на наличната база и при кредитно държавно насърчение да продължи да работи.

През немалкото години, които предстоят, за да се излезе от държавно монополистичния капитализъм и да се установи смесена икономика и контролирана социална пазарна систе-ма, пак държавата, общината и кооперацията да държат здра-во, самоуверено и добронамерено кормилото на стопанската развитие. Да се остави простор на частната стопанска инициа-тива, но не във формата и съдържанието на алчния, хищния, спекулативен капитализъм.

Смутен до обезверяване, но жадуващ да работи и произ-вежда, българинът от села и градове чака Държавата, Общи-ната и Кооперацията да го призоват. А всичко хубаво, което би дошло, честно и достойно, от частната инициатива, ще бъде добре дошло.

в. “Свободен народ”бр. 22/03-09.06.1993 г.

143142

29. БУЗЛУДЖА - СПОРНА ИЛИ СВЯТА?/интервю/

- Д-р Москов, ще ви помоля да кажете няколко думи за перспективата, която стои пред социалдемокрацията не само у нас, но и в световен мащаб.

- В световен мащаб социалдемокрацията има една точно определена цел сега - да устои на последните атаки, които финансовият капитал прави против демокрацията и против държавната намеса в икономиката. За нас в България настоя-щата задача е да предпазим страната от една реакционна вълна, която да се опре на международната реакция и чрез установяването на един личен режим в България да устано-вим престижа както на коронованите глави, така и на тради-ционната им поддръжка за най-консервативните среди в об-ществото.

- Споменавал сте за ролята на католическата църква в този, да го наречем “реакционен концерн”.

- Самата католическа църква е разделена вътрешно на доста различни лагери. Един много консервативен слой от привърженици на католическата философия са ориентирани направо към възстановяването на някаква форма на управ-ление, която почти напомня за Римската империя. Във всич-ки страни най-реакционните слоеве и фактори са подпомага-ни от тази тенденция на католическата църква. И аз много се съмнявам - нещо повече, убеден съм, че и тази болест у нас - да се кръщават организации и партии като “християнс-ки” - се инсинуира от най-реакционната среда на католичес-ката църква. Изключвам папата ката фактор в този процес.

- У нас има едно движение “Йоан Предтеча”, то се за-нимава с връщане на българо-мохамеданите към хрис-тиянската религия. То също е на католическа основа.

- За съжаление нашата православна църква интелектуал-но е много изостанала - по кадри и по поддръжници. Голяма-та маса, която се пишем източноправославни, сме по-скоро поддръжници на традицията в нашата народностна борба, отколкото поддръжници на православната църква такава,

каквато тя се представя у нас. Голяма задача на православ-ното християнство е да подмлади и обнови интелектуално своя кадър, за да устои на тези вътрешни разцепления и да за пази престижа, който православната църква е имала на Изток и още по-специално в България, където тя е свързана с народосъзнанието.

в. “Свободен народ”бр. 31/05 -11.08.1993 г.

145144

30. БЪЛГАРИЯ ИСКА СЕГА ДА Й СЕ СЛУЖИ(интервю)

Има хора, които не знаят какво е свободата - мислят, че свободата - това е печалбарството. Това е липса на съзнание за дълг към обществото

Марин Кадиев

- Д-р Москов, днес навършвате 90 години, а видът Ви е свеж, духът млад, мисълта бистра и логична, въпреки, че сте прекарали много страдания. Къде е тайната на Ва-шата младост?

- Тия думи имат съдържание, което не отговаря на моето самосъзнание. На тия години, които съм, аз съм в упадъка физически и интелектуален на личността. Самият организъм и донякъде самият дух се съпротивляват ма законите на при-родата. Редно е да не съм такъв, какъвто съм, или по-скоро какъвто изглеждам, че съм. Вероятно моите усилия в целия ми живот да постигна една цел, да осмисля дните си, са съз-дали в мене някаква точка на опора в действителността, на наследствените елементи на гените, че успях да оцелея.

- Дойде демокрацията, а днешният български ден е не-вероятно поляризиран, всеки е против всеки почти всяка партия се разцепва, такова разделение не помни нашата история. Как ще обясните факт?

- Изпитвам едно задоволство - духовно и физически, че доживях да видя, че комунизмът като режим на обществена организация рухва. Още през ноември 1989 г. възстановихме БСДП и някак сензационно беше, че се образувала опозицион-на партия в България след близо 50 години авторитаризъм и че петима души излизат с имената си, с адресите си и казват: “Ние сме”. Аз бях председател, д-р Петър Дертлиев – замест-ник-председател, Груди Панчев - секретар, Виолина Лулчева (дъщеря на Коста Лулчев) - касиер, и инженер Александър Константинов - съветник. Ние събрахме още 7 души, но пети-ма поехме гражданския риск, той е всъщност политически риск, да излезем с имената си и да кажем - ние сме опозиция като партия и възстановяваме социалдемократическата партия.

А на днешния български ден гледам с известна степен на безпокойство. Споделям го с моите приятели, мъча се да го споделя и с моите неприятели, под неприятели разбирам бившите комунисти. Ние пропадаме много ниско, тъй като, тъй като сега българският народ се развива икономически, политически и психологически. Има хора, които не знаят как-во е свободата - мислят, че свободата това е печалбарството. Това е да заемаш длъжност, да заместваш другия навсякъде от върха до най-долу; всеки поглед на някое място, което трябва да го заема друг, е порочно. Това е липса на съзнание за дълг към обществото. Няма ни следа от Жан-Жак Русо, от Обществения договор, няма ни следа от най-високо поставе-ните хора в нашето управление, които управляват в името на парламентарната демокрация, че България иска да й се слу-жи, че общественият живот е един начин да служиш за сбли-жаването на хората, да осъществиш това, което преди 2000 години Христос е казал в своето учение - мир между наро-дите, братство и любов между хората, служене на вярата; тогава било на вярата в бога, сега е служене на народа.

- Тези добродетели липсват ли днес у нас?

- Туй нещо е окончателно заличено и до известна степен фалшифицирано - да го наричаме така, както не е, а в същ-ност да вършим онова, което е било. Това не е черноглед-ство, а е опит да се осъзнае колко време трябва на нашето общество, за да преживее тая криза едновременно духовна, политически и икономическа, и да влезе в едно ново русло на живота, да възстанови солидарността на българите по-между им в името на българщината. То съществуваше. Аз съм израсъл в хъшовска атмосфера. Баща ми е бил хъш въз-рожденец, в смисъл на организирана съпротива. Балканска-та война за нас тогава, 8-9 годишни деца, беше едно изпъл-ване с ентусиазъм за туй, че сме българи.

- Кога ще дойде този ентусиазъм от ново при нас и смя-тате ли, че може изобщо да дойде при съвременния бъл-гарин?

147146

- Надявам се, че след 2-3 поколения това може да се въз-станови. Все пак, ако от петвековното робство ние сме съу-мели за 50 години да създадем оная България, която беше преди превратите - устойчива, съпротивляваща се на злото, със съзнание, че свободата е нещо, което трябва да го из-ползваме за земеделие, индустрия, търговия, това време ще настъпи пак след тези 50 години на тоталитаризъм. Но тряб-ва да израснат много хора и трябва пък тия, които са запази-ли своето съзнание да служат на обществото и на държавата да заемат своите отговорни места, да не се отдават на отчая-ние, а само да преживяват като мене разочарованието.

- Не е ли много дълъг срок две-три поколения, да се оправим?

- Началото на хубавото ще бъде при нашите внуци. А до тогава ние ще страдаме. Ние не сме стигнали още дъното на духовната криза, която носи първичният капитализъм, към който ние отиваме. Сега живеем кризата на прехода от една икономическа система към друга. Но новата система идва с всичките си злини, които не познаваме, а ги идеализираме, защото са вън от нас. Виждате какво нещо е свободният па-зар - вече 600 хиляди безработни имаме, от тях 400 хиляди вече са изживели периода на социалната поддръжка. Това е все още от съкращенията в производствата. А не е почнала да действа рационализацията на производството, която ще бъде при частната инициатива и която създава милиони без-работни в проспериращите капиталистически страни.

- Д-р Москов, всички бивши и настоящи комунистичес-ки и социалистически партии и леви движения по света се ориентират към социалдемокрацията. С какво ги прив-лича тя?

- С идеала. То значи, че този идеал за солидарност човеш-ка, при свобода за социална справедливост, вече прониква дълбоко в съзнанието на хората, на човека изобщо, по зем-ното кълбо. Сега нещата се движат по-бързо в обществените трансформации, отколкото някога, и няма да са необходими векове, за да снемем рая от небето на земята.

- Много се коментира днес проблемът за вината и от-мъщението. Трябва ли според Вас да бъдат наказани ви-новниците за многото сегашни български беди?

- Аз не обичам думата отмъщение. За мене справедливост-та и като човек, и като юрист, и като поддръжник на Христо-вото учение, като християнин, а не като верующ, аз съм атеист, е всичко. Християнското учение е началото на социа-лизма като цяло, известен с християнския социализъм. Оттам идва утопичният социализъм, оттам идва научният социали-зъм и тази нова вече форма на осъществяване на всички те-зи идеали от 2000 години, която е социалната демокрация.

- Все пак възмездие не трябва ли да има - и в религии-

те го приемат като начин на въздействие?

- Не се касае да отмъщаваме на някого. Касае се всеки да си поеме отговорността и ако е извършил престъпление, да осъзнае, че го е извършил, и да понесе известно наказание. Може да бъде само обществено отрицание дори. Това, че ко-мунизмът е порицан обществено от самите бивши комунисти, е вече едно възмездие о6ществено. Отделните личности, които са вършили престъпления, трябва да отговарят, какъв-то и ранг да са заемали. Не може тия, които убиваха, зас-трелваха така за удоволствие, че той е враг на народа, да не бъдат призовани на съд, но не за отмъщение, а за възпитание.

- Каква е Вашата представа за щастието?

- Щастието, тъй както аз съм го изживял, е едно върхов-но състояние на душевния мир, а не на материалния. Голя-ма заблуда е да се мисли, че щастието се състои в материал-ното охолство. Щастието е чисто духовно начало, духовна категория. И един от елементите на щастието е любовта - любовта към ближния, или любовта към -избраницата на сър-цето, любовта към създадените от тебе деца и съзнание за отговорност в изпълнение на твоя дълг към тях - това е сте-пен на духовното щастие. И трябва да издигнем хората към това съзнание за щастие, а не към съзнанието, че ако бъде материално осигурен, той е щастлив.

149148

- Вие щастлив човек ли сте?

- Нямам нищо на тоя свят: ни имот, ни капитал, ни се-мейство (синът ми и жена ми починаха) , обаче смятам, че не съм нещастен заради това. Никак не го смятам като неу-дача в живота. Доволен съм, доволен съм, че съм живял, смятам, че животът е една много голяма ценност и с прими-рение втори голям акт - небитието.

- Какво ще посъветвате младите хора?

- Няма да бъда никак оригинален да го кажа, защото пре-ди мене на моята съпруга преди три години беше поставен този въпрос и тя отговори така: да се научат да ползват сво-бодата. Нищо не бих прибавил към това, което тя е казала.

- Кой е вашият девиз?

- Съпротивлявай се на злото, вярвай в доброто и в идеала.

в. “Денят”28.08.1993 г.

31. ПРАВИТЕЛСТВОТО УПОРИТО ПРОДЪЛЖАВА ЕТАПА НА ЛЕГАЛНАТА КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯ

С 90-годишния социалдемократ д-р Атанас Москов разговаря Руен Крумов

- Г -н Москов, ти си съвременник на почти четири пети от изтичащия век. Натрупаният опит и знания дават ли ти възможност да сравниш ставащото сега у нас със сходни минали събития и да извлечеш някаква поука?

- И за нас, и за света векът е наситен с много важни епо-хални събития. Но това, което ни различава, е, че ние сме-

няме три пъти генералния обществен строй – след 1878 г.,

след 1944 г. и сега. Бяха необходими около 40 години на но-воосвободената ни държава, за да замени на базата на Тър-новската конституция полуфеодалния рабски турски строй с нестабилна, смесена с личен режим, политическа демокра-ция и да изгради доста добре 6алансирана частна, държавно-общинска и кооперативна земеделска, занаятчийско-промиш-лена и модерна индустриална икономика - тази на 30-тях го-дини. На комунистите, които управляваха при много благо-приятни за тях условия, им трябваха почти 40 години, за да установят авторитарния бюрократичен държавен капитали-зъм наречен фалшиво “реален социализъм”. Само с тия два периода може да се сравнява и да се търси поука при мъчи-телния напън сега да се създаде на базата на новата консти-туция истинска парламентарна република и да догони хармо-ничната българска икономика отпреди 1944 г. Поуката е, че не трябва да се избързва и да се изнасилват условията. Необ-ходими са пак десетки години на мъдри управленчески уси-лия от страна на всички държавни институции и народа.

За пръв път държавата ни е заявила своята финансова не-състоятелност и трябва ясно да се съзнава банкрута, от кой-то тръгваме. Както при фалиралото предприятие, трябва в името на спасението и на всеобщото добро да се правят мъ-чителни усилия, придружени с жертви, при установяването на новия строй. Всеки българин е призован към жертвеност

151150

и издръжлива търпимост за съхраняване на българското гражданско достойнство.

- При тази картина как преценяваш програмата и дей-ствията на обновеното правителство на проф. Беров?

- Обнадеждаващо. Това правителство, освен че е първо-то, което представи своя конкретна програма за придвижва-не напред в “прехода”, успя да закрепи функционирането на Народното събрание, да нормализира отношенията между държавните институции, да установи резултатен диалог със синдикатите. Пристъпва се към уточняване и ускоряване на най-спешните икономически и финансови реформи. Прави-телството упорито продължава етапа на легалната контраре-волюция. А контрареволюционерите, легални или не, са би-ли винаги нещо смущаващо. Избирателят-консуматор, още повече безработният, като изпитва на гърба си това, което става с цените на хляба и олиото, мъчно може да се убеди, че пазарната печалбарска система е нещо, за което заслужа-ва да се правят страдалчески жертви, щом като световната печалбарска икономика е в безизходна криза. Ако тия, които -прилагат стратегията на ултиматумите спрямо правителство-то, които и да са те, желаят искрено и добронамерено пре-ход, то те трябва да променят стратегията. Възможно е само разумна еволюция при добросъвестно сътрудничество.

- Какво разбираш под израза “легална контрареволю-ция”?

- 9.IX.1944 г. не бе никаква политическа революция, а обикновен лесен преврат, направен от ония, които бяха ве-че направили превратите на 9 юни 1923 г. и на 19 май 1934 г. Деветосептемврийското превратаджийско правителство бе “легализирано” още същия ден с царски указ; както това ста-на при превратите в 1923 и 1934 г. За първите два преврата това стана с подписите на Борис ІІІ, а за деветосептемврийс-кия това стана с подписите на регентите, управляващи от името на невръстния Симеон ІІ. Цялата власт бе обсебена от БКП не чрез революция, а благодарение на Червената армия, окупирала България. Но в продължение на около 40 години

беше проведено пълното одържавяване на икономиката. То-ва “експроприиране” беше действително една революция, икономическа и социална, оформена с диктаторски декрети.

След Ю.IХ.1989 г. на “кръглата маса” със споразумение между представители на БКП, БСДП, Б3НС и клубовете се за-почна обратният ход: легалната контрареволюция. След прие-мането на новата конституция от ВНС сега с решение на 36-то ОНС и на правителството се установява нов обществен строй. Това е решителният процес на промяната, която страната се мъчи да осъществи.

Но всичко трябва да се върши така, че тежестите, жерт-вите при траещия дълго процес да се разтоварват възможно най-справедливо върху всички хора. Да не се допуска, както ставаше при предишните правителства, поради лична заин-тересованост на някои или неподготвеност и некадърност науправляващите фактори да се облагодетелстват само много тесен кръг използвачи на контрареволюцията, а болшинство-то да се доведе до бедствено нямане.

- Кое сега е най-опасно за страната според теб?

- Политическата нестабилност и обществената и личната несигурност. Те трябва да бъдат превъзмогнати във възмож-но най-къс срок. Не се ли постигне това, много е възможноот сгъстения хаос да се роди някаква катастрофа за народа, за държавата, за демокрацията, за българщината.

Твърдо съм убеден, че има извън страната някакъв цен-тър или центрове, и то не само за нас, откъдето се стремят да създадат, да подхранват постоянен хаос, при който да проведат свой план за овладяване от техни завербувани по-следователи на държавното ръководство. С разни, не вина-ги потайни начини, тези центрове планират, внушават, фи-нансират организират и ръководят спечелените за каузата им. Използват се най-вече наивни, заблудени, недоразбира-щи действителността личности. Целта на външните подстре-катели стана много ясна при изработване на конституцията от ВНС. Трябвало е да се попречи на всяка цена приемането на новата конституция от ВНС, установяваща парламентарно-

демократическа република. Нека си спомним бойкота на за-седанията от група депутати от СДС (д), лагеруването до -сградата на НС, съмнителната, ако не фалшива гладна стач-ка, неподписването на конституцията, след като беше одо-брена Те търсеха и търсят и сега как да изкористят легална контрареволюция, да я заменят с ултраконсервативна реак-ционна реставрация, с познатия от миналото личен режим. Сега в 36-то НС пак се правят шумни обструкции, пак напус-кане на заседанията, пак гладни стачки оставки, саботира-не съгласуваните действия на държавните институции. По-ложението, в което е страната ни, подобно на това във вре-ме на война. Саботажът на редовното функциониране на държавата, самоволното напускане на служебния пост, на-рушаването на положената клетва са равностойни на дър-жавна измяна. В цивилизованите демократични страни има закони, предвиждащи за такива случаи много тежки присъ-ди.

в. “Труд”, 14.09.1993 г.

153152

32. ТАЗИ КАМАРА КАТО МОРАЛ, КАТО ПРАКТИКА, КАТО КУЛТУРА Е ОТРЕЧЕНА ОТ НАРОДНОТО СЪЗНАНИЕ

- Д-р Москов, посещават ли Ви много хора, за какво Ви питат и какви са те?

- Дохождат много хора с приятелски чувства, другите с любопитство, трети - за да видят какво могат да откъснат от мен. От всички среди.

- И от СДС ли идват при Вас?

- От СДС не идват.

- А социалистите ли са най-честите Ви гости?

- Те идват най-често. И сътрудници на провинциални вестници.

- Кой от тези събеседници Ви е направил най-силно впечатление?

- Всеки си има своите интересни черти и начини да насо-чи въпросите и да използва отговорите. Всички мои гости са от качество.

- Запомнихте ли някого?

- Има имена, но смятам, че не е деликатно да се посоч-ват. Това означава да подценя някои за сметка на други.

- Кой е най-честият въпрос, който Ви задават?

- Какво мисля за бъдещето.

- И Вие какво отговаряте?

- Младата генерация е свикнала да мисли, че аз съм пред-сказвач, понеже съм стар и вече говоря с духовете. Всъщност аз съм малко виновен в това отношение, защо наистина пове-че ме занимава бъдещето, отколко настоящето. Понеже съм на края на живота си, се мъча да видя какво ще бъде, когато мен ме няма - след годи след месец или след 5 и 10 години.

- Ще ни кажете ли какво виждате - все едно, че говорите с тези духове?

154 155

- Виждам потвърждение на моите надежди и на убежде-нието ми, че светът като цяло е в преходна епоха. Отива си един режим - тъй както Средновековието и промишленото общество си отидоха. Отива си и свръхиндустриалното об-щество, построено на базата на печалбарството. То вече не може да отговаря на чувството, разбирането и морала, който се установява в човечеството, на общочовешката солидар-ност. То не може да се справи с въпросите, които засягат чо-вечеството и планетата като действителност. И без това да е претенция или фанатизъм, смятам, че големият въпрос, кой-то ще застане през новото хилядолетие, е въпросът за со-циалната справедливост и за солидарността на човечеството. Това е новият хуманизъм.

- Всички се надяваме, че ще бъде така, но на дадения етап това са ценности, които едва ли могат да 6ъдат наблю-давани в нашето общество.

- Напротив. Аз наблюдавам това и то е неоспоримо в ево-люцията на човешкото общество. Има и доказателства. Взе-мете например Организацията на обединение нации. Тя се установява като едно свръхправителство за цялото човечест-во. 3анимава се с проблеми, които са проблеми на човечест-вото, а не на един определен народ. Бори се за справедли-вост в лицето на даден народ. Здравето. гладът, мирът, бед-ствията - това са все задачи, които са в тежест на междуна-родната обществена организация. И това е много. Ние вече сме влезли в тази фаза, но погълнати от твърде злободнев-ните въпроси, не си даваме сметка, че общочовешката орга-низация еволюира по един категоричен начин - и в правната си.. Това доказва, че идеите се осъществяват още сега. Са-мо че ние, увлечени в страстите на всекидневието, не виж-даме еволюцията на самото човечество и на международна-та организация. Самото публично международно право вече се видоизменя и се превръща в нещо съвсем ново, сенза-ционно. Вече суверенитет на държавата, който беше свещен закон от векове, отпадна. Сега става дума за суверенитета на труда. за суверенитета на човека и на личността.

- Ние като българи не сме ли още твърде далеч от те-зи състояния на съзнанието и на духа?

- Първо, ние бяхме откъснати от този процес и бяхме включени в една ядка, от която не можехме да излезем и интелектуално, и материално. Но проблемите са си пробле-ми, човечеството си еволюира, международната организа-ция еволюира, съзнанието на човечеството еволюира и со-лидарността на народите и нациите расте. Ние тепърва ще осъзнаем това.

- Какво най-много Ви плаши в днешния и утрешния ден?

- Днешният ден ме интересува дотолкова, доколкото той е един симптом за това, което ще стане утре. Що се отнася до България, смущава ме - не ме плаши, аз изобщо не се плаша - ожесточението, което се създава за реставрация на личния режим. Все повече и повече се налага идеята за сил-ната ръка. И все повече се внушава на народа и на хората с политическо мислене под средното нива, че някой трябва да оправи нещата и че демокрацията не е в състояние да стари това. Един вид: ето на, видяхме какво е демокрацията! Това не е демокрация. Ние сме в началния период на промяната. Тя ще трае десетки години.

- А откъде идва тази жажда за авторитарност, вслед-

ствие на какво и кой пропагандира такива идеи?

- За нас в България има един много деен център и това е Мадрид. А пък извън Мадрид има интерес и на режима, кой-то умира и който се страхува от народните и държавните инициативи, които биха заместили личната инициатива. Меж-дународният валутен фонд е едно могъщо гнездо на финан-совия капитал, който води последната си битка, за да се за-крепи като световен фактор. Не всички финансисти мислят така, но има и такива, които са ожесточени пазители на ста-рото и които използват мътилката в източните страни, за да компрометират държавната инициатива на мястото на част-ната. Това крие непосредствена опасност в смисъл, че не-способните да създадат нещо ново в своето ожесточение всъщност реабилитират старото. И изборите в Полша показ-

157156

ват нещо много важно - че наистина в диктаторския режим е имало жестокости, нечовещина, свирепост, отрицание на човека и културата. Но е имало и някаква идея, която е под-държала колективна инициатива и при тази идея, която е поддържала колективната инициатива и при тази идея хора-та са свикнали да усещат сигурност. И като сравняват сега несигурността, неизвестността с онова време, когато за мал-ко работа и малко пари гуляеха и правеха апартаменти, са готови да реабилитират силната ръка.

- Тези “гнезда”, както Вие се изразихте, от кои кръго-

ве в България се подкрепят според Вас?

- Тези кръгове се концентрират много ярко в така наре-ченото СДС-движение и в монархическата организация в не-го и около него.

- А Международният валутен фонд от кого се подкрепя у нас?

- Той си има своите пипала, които не излизат наяве, но които сигурно действат в техен интерес и в пресата, и в пар-ламента, може би в миналото правителство и в някои бъде-щи правителства.

- В сегашното няма ли агентура на МВФ?

- Мисля, че в сегашното няма. Аз имам абсолютно доверие в честността на Беров.

- А къде е ядрото на реставрационните идеи на бившия авторитарен режим?

- Във финансовия капитал.

- В чии ръце е той у нас в момента?

- Той вече навлиза у нас с деморализиращото си дейст-вие. Ако проникнете в тайните на нашето банково дело, на тези 200 ли са, колко са банки сега, ще видите колко анти-човещина има там и какво настървение само за печалба има в действията им. Едни от тях съзнателно. други - несъзна-телно съдействат на МВФ. Виждам, че много милиарди има в тези банки. Чии се те? Откъде са дошли? Как изскочиха из-веднъж и започнаха да играят роля и вече дори имаме бор-

сови центрове в няколко града у нас? Това е началото на го-лямата комарджийска игра на световния капитал, който се установява у нас и който забелязвам и по някои реклами и във вестниците под формата на информация за еди кои си акции и еди кой си ден за котиране на акциите. По този на-чин прави една много систематична пропаганда финансовия капитал. В това отношение журналист трябва много да вни-мават. Те носят голяма отговорност. Сами трябва да се цен-зурират в името на един идеал.

- Кой идеал?

- Тържеството на човещината.

- Т.е. Вие смятате, че парите са антипод на човещината?

- Те са деморализатор на човещината. Корумпират човека.

- Като човек, живял толкова дълго, сигурно имате ня-каква рецепта как хората могат да се избавят от подобни стремежи и алчността? И трябва ли всъщност да се изба-ви от тях?

- Не става въпрос за това как една отдел на личност тряб-ва да се избави. Много мотиви може да има за избавлението на отделната личност. Въпросът е как да се из6ави човечест-вото. И ката рикошет от това - как да се избави България. Ре-цепта не може да се препоръча. Необходимо е продължител-но утвърждаване на новото съзнание за ролята на човека, за задълженията му към обществото и все пак за служението му на един идеал, който още Христос е проповядвал - ако не равенство пред Бога защото всички сме равни пред него, да бъдем равни благата.

- Вие следите политиката у нас. Много често напосле-дък се говори за избори, много политически сили ги ис-кат. Каква е Вашата прогноза - ще се състоят ли те, нуж-ни ли са в момента на страната, кога ги очаквате и кого виждате като победител в тях?

- Прогноза не може да се направи, защото всеки момент могат да станат някакви промени в една група в парламента и това да предизвика избори. Колкото до моето желание, то е първо да бъдат гласувани всички закони. Тази камара като

158 159

морал, като практика, като култура е отречена народното съзнание, въпреки отделните ценни, личности, които са вът-ре, и тя трябва да бъде сменена.

- Има ли съвременен български политик, който да пре-

дизвика Вашето възхищение?

- Като социалдемократ се възхищавам от издръжливостта, предвидливостта и тънкостта в преценките на нещата от Пе-тър Дертлиев. Не защото ми е близък и защото съм го виж-дал как расте заедно с мен, а защото го сравнявам с всички други.

- В целия ни разговор Вие много силно застъпвате ниш-ката на хуманизма, на човечността, а тези ценности обик-новено произтичат от съкровищницата на световното из-куство и литература. Бихте ли посочил писателя, който внай-чист вид е отразил Вашите идеали за човечност?

- Докато все още можех активно да се стремя да следя световната култура, това беше Томас Ман. А писателят, кой-то ми е направил най-силно впечатление от миналото, е Бал-зак. Там намирам отражение на един интерес на човека и човечеството, една вярна фотография на обществото в да-ден период. В творчеството на Балзак и литераторът, и фи-лософът, и политикът винаги могат да намерят аргументи, за да защитят тезата си.

- Защитете с една фраза на Томас Ман Вашата теза.

- Ако някой проследи разискванията между католика и свободомислещия, между Кафка и Септан Дриан във “Въл-шебната планина” на Томас Ман, ще открие много сентенции за хуманизма, за човещината, за справедливостта, за морала, за любовта, които са истински бисери на човешката култура.

Интервюто направи : Ива Николова

Увлечени в страстите на всекидневното, не виждаме еволюцията на човечеството

в. “Свободен народ”14 - 20.10.1993 г.

33. ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ СЪЮЗВчера и утре

Казвам “и утре”, защото за нещастие, тъкмо сега, когато започна наново парламентарно-демократичният политичес-ки живот, БЗНС е сериозно засегнат от структурна и програм-на криза, от непознато в тоя размер разцепление. 3атъмнена е някогашната му престижна роля. Почти забравени са исто-рическите, героични моменти от борбите му за свобода и на-родовластие, водени през дългия период от началото на ве-ка до 1947 г.

Това стана най-вече по вина на личности, които през ав-торитарните режими - царския от 1934 г. до 1944 г., а след него - комунистическия - биваха определяни и обявявани от Двореца или от БКП, че представляват някакъв Б3НС или (по-кровителствани от властта) се обявяваха сами за такива. Те-зи личности заемаха част от политическото пространство ка-то “управляващи”, тоест като облагодетелствани служебно кариеристи. Всичките те се проявяваха много шумно на мес-тата, на които бяха застанали, в служба на господарите си. Тая дългогодишна политическа и морална язва се оказа раз-вила дълбоки и разстлани широко корени. Тя инфектира не само земеделските среди, но и целия обществен живот чак

до днес.

Вместо един сплотен съюз, начело с лидери, достойни да поемат и продължат ролята на Александър Стамболийски, Димитър Гичев, Никола Петков, Коста Тодоров и неговия следовник – д-р Г.М.Димитров, имаме водачи на фракции, претенденти всеки да представлява един Съюз. Боричкат се за обсебване на една славна историческа фирма, считайки я за трамплин към мандати, постове и служби.

В своята дълга история Б3НС е имал, както във всяка дру-га обществена организация у нас, различия и съперничества. Но след преврата в 1923 г. започнаха да стават раздори и раз-цепления в Б3НС, не вече по чисто земеделски вътрешни идеи и основания. От 1924 година се започна разяждащото проникване в Съюза на конспиративното ръководство на БКП,

161160

действащо след неуспеха на Септемврийското въстание, как-то и от агентите на монарха, който беше много заинтересу-ван от разцеплението, омаломощаването и разлагането на земеделското движение.

Не ще е само подозрителност да се допусне и да се прие-ме, че и при сегашната политическа и морална атмосфера Б3НС е обект на външна, в двоен смисъл, намеса, подстрека-вана и подхранвана с различни средства.

Гражданската доблест и политическата зрялост налагат сега събиране, обединение, както това бе сторено в 1946 г. от двата дълго враждували 3емеделски съюза - “Врабча 1” и “Пладне”. То бе извършено благодарение усилията и влия-нието на два мата мъдри лидери Димитър Гичев и Никола Петков. Тогава тоя обединен Съюз, носещ името “Б3НС - Ни-кола Петков”, води упоритата, смела борба, наситена с рис-кове, против комунистическата диктатура. Пак той, след 10.XI.1989 г., за чест на земеделското движение, възстанови бързо Б3НС (“Н. Петков”). Това прави да се приеме, чу той има политическото право да продължи делото на Н. Петков и д-р Г.М.Димитров и да прояви необходимото предразполо-жение за компромис и съгласие, за да се обединят, както в1946 г., всички земеделци и да включи обединения съюз в усилията, които се правят за извеждане на държавата от про-пастта.

Към това зове всички земеделци светлият спомен за Ни-кола Петков, който самоотвержено води борбата против ти-ранията, стоя на поста си, колкото и опасен да бе той, и въп-реки съветите, настояванията и сериозните предложения за извеждането му извън страната, самообречен като Ботев, се жертва за Свободата и увисна на бесилото.

Сега, макар увлечени в злободневието на амбиции и страс-ти, земеделските челници ще заслужат да се считат последо-ватели и приемници на видните лидери, които Съюзът е имал, ако поставят обединението над всичко, ако превъзмогнат ре-шително всички лични предпочитания.

* * *

Пред бъдещия единен Б3НС сто и голямата задача за при-годи програмата и стратегията си към промените, “настана-ли у нас и по света през последните петдесет години. Извър-шиха се и продължават да се извършват коренни промени в областта на цялостната земеделска икономика. В съзвучие с научно-техническата революция на века, техническо-произ-водственият земеделски процес във всички високо развити страни на планетата превърна земеделското стопанство в Предприятие в съвременния смисъл на понятието. То се включва в цялостната световната пазарна система, подчиня-ващо се на нейните изисквания и закони. Ярък пример за то-ва са проблемите, по които остро се сблъскват световната организация ГАТТ и Европейският съюз.

Променя се и социалната структура на земеделската об-ществена категория. Тя е обречена навсякъде, и най-вече у нас, в сравнение с миналото, на свиване по брой. Изчезна някогашното селско земеделско съсловие. Сред заетите в земеделския производствен процес се извършва социална разслойка. Утрешният БЗНС ще променя състава си. Това на-лага принципно и идейно обновление на Основната програма както за преходния период, в който сме, така и за следващия.

Проектът за “Аграрната реформа”, печатан неотдавна във в. “Земеделско знаме”, има конкретно преходен характер. Основната програма би трябвало да определи идеологията на партията във връзка с новите цели, които развитието налага, да приеме становища за режима на държавата и за нейната роля при променящото се общество, за новото разпределе-ние на обществените сили и методите на действие към осъ-ществяване на поставените цели.

При основаването си в края на миналия век Земеделският съюз изхожда идейно и организационно от Социалдемократи-ческата партия. Оригиналните идеи на Янко Сакъзов, разви-ти по него време, за социална справедливост и социална де-мокрация, въздигането на трудолюбивото селско население,“което е българският пролетариат” при тогавашното разви-тие на страната, са играли важна роля при образуването на Земеделския съюз. Заедно с другите професионални органи-

163162

зации на БСДП, към нея е образуван “Съюз на трудещите се земеделци”. От него Съюз тръгва Янко Забунов, за да основе самостоятелен Земеделски съюз. От него е избран за пръв път като социалдемократ Цанко Бакалов за народен предста-вител и като такъв минава към Съюза на Забунов. Изобщо идеите за защита на трудещите се хора, за солидарност и со-циална справедливост са били и са останали като идеологич-на линия, обща за двете движения: БЗНС и БСДП. Това ги прави ката паралелни братя в целите и в борбата за тях. В ця-лото ни историческа минало тях ги свързва “Общото дело”, на което Сакъзов е първоучител.

Общо дело между Александър Стамболийски и Янко Са-къзов в борбата против цар Фердинанд и личния му режим, борба и за народовластие. Общо дело между Димитър Гичев и Kpъстю Пастухов за борба в защита на Конституцията, бор-ба против личния режим на цар Борис. Общо дело между Ни-кола Петков и Коста Лулчев в борбата против комунистичес-ката диктатура. Обща борба между Милан Дренчев и д-р Пе-тър Дертлиев след 10.ХI.1989 г. за премахване на комунисти-ческия режим и за образуването на Съюза на демократични-те сили. Общо дело се налага сега между всички от земе-делското движение и БСДП в интерес на целокупния трудов народ, за изваждане на България от пропастта, в която я вка-раха бившият комунистически режим и неопитни управлява-щи от СДС, омотани в мрежата на новата корупция. Обща бор6a за защита на парламентарно-демократичната социална Република, в името на която земеделци и социалдемократи са се борили жертвено през целия век.

Историята е поучителна. Задачата е колкото нужна, тол-кова и величава. Земеделци, размислете! Издигнете погледа си високо към Звездите!

По тях се е водил орачът, за да знае в кой момент на де-нонощието какво се направи.

в. “Свободен народ”06 -12.01.1994 г.

34. ГЛОБАЛНИЯТ ХАОС В ПРОМЕНЯЩАТА СЕ ЕПОХА

Почти всеобщо се вече приема от икономисти, социолозии политиковеди, че “модерният свят” е навлязъл “постиндус-триална” фаза. Но все още не се казва точно и обстойно как-во всъщност става, какво е нещото от епохално значение, кое-то се е развило в “индустриалното” общество, за да се пре-върне то в “постиндустриално”, и с какво следователно сеохарактеризирва това постиндустриално общество?

Би трябвало да се приеме, че в развивалото се с вековев недрата на средновековната занаятчийско-ръчна промиш-леност машинно-индустриално общество са набъбнали някак-ви нови фактори, които превръщат обществата на странитес висока или свръхвисока индустриално-машинна промишле-ност в “постиндустриална”. За да се мотивира убедителнотова твърдение, трябва непременно да се осветли този епо-хален фактор, да бъде назован и определен с охарактеризи-ращи го особености, да се анализира и обясни неговата тол-кова голяма мощност, че да е в състояние да промени, ако неда взриви една цяла епоха.

Учени, практици, а и обикновените мислещи относно раз-витието на човешките общества са впечатлени от новия трудна много известния американски европеец Збигнев Бжежин-ски, озаглавен “Извън контрола. Глобалният хаос на прагана XXI-ви век”.

Бжежински е от тия хора, които приемат, че светът е в“постиндустриална” криза. И с подчертан песимизъм се зани-мава с избягващия контрол глобален хаос, обхаванал света.

Всъщност съвсем съвременната, текущата история показ-ва, че криза и хаос се създават при всеки преход от един об-ществен режим към друг. Тези, които са преживели и прежи-вяват промените на режима сега в Русия от 1917 г. до днес,и тези у нас заедно с хората от всички страни на “реалния со-циализъм” помнят, знаят хаоса, съпътстващ местните прехо-ди на режимите. Очевидно за всички ни е, че за нас сега несе поставя проблем за “постиндустриална” криза. Хаосът,в който сме, е типичен за преход от местен държавен, тота-

165164

литарен икономически монопол към местна, свободна пазар-на система. Но извън нашия местен преходен хаос, който са-мо ние изстрадваме, и в който няма тайнственост - всичко евидимо и обяснимо, кипи светът на свръхразвитите индус-триално страни, които не са били в нашата сегашна, местна,особена шокова смяна на режима, и все пак са в криза и хаос.

Този неколковековен свят, превърнал се в “постиндустриа-лен” е поразен от “постиндустриална, глобална” криза, съпът-ствана от глобален “извън контрол” хаос. И понеже ние, та-кива, каквито сме си в нашата местна криза, зависим в голя-ма степен от световното свръхиндустриално стопанство, него-вите криза и хаос ни включват косвено в себе си и така се утежняват нашенските криза и хаос, правят ги по-непоносими.

Това заставя и нас да се запитаме съвсем сериозно ощесега какво всъщност е постиндустриалното общество, в кое-то модерните свръхразвити страни са и към което ние стръв-но се стремим да отправим нашето бъдеще. Какво става с ко-раба му, какво е “извън контрол”, какво трябва да се извър-ши, какво да се изхвърли извън борда и какъв нов пълнежму е необходим, за да може да продължи плаването напредпри спокойно ясновидство.

Събират се, разискват, планират, решават: Европейскиятсъюз, 24-те високоразвити индустриално страни, 7-те най-бо-гати страни, Международният валутен фонд, световните бан-ки и клубове, разни други междудържавни и международниинституции, пък и Организацията на обединените нации. Ивсе световната криза, световния глобален хаос са на дневенред, все това загадъчно “постиндустриално” общество тряб-ва и да се лекува, и да се приспособява все повече със съот-ветни реформи към изискванията на установяващото се Об-щочовешко общество.

Но изглежда, че мъдреците все още се страхуват да оти-дат до дъното на нещата и да приемат, че непредвидимото“извън контрол” налага да се назове ставащото с истинскотому име. Не могат повече да се пренебрегват големите, съ-ществените факти. Преживяното така драматично през за-вършващия век от обитателите на петте континента ги е до-

вело до осъзнаване като необходимост общочовешката соли-дарност и до невъзможността на световната свободна печал-барска индустриална и търговска система да отговори задо-волително на осъзнатата от всеки човек нужда, където и дае домът му по планетата, да получи срещу труда си поне необ-ходимия достоен минимум жизнени средства.

Евангелските думи на апостол Павел “Ние всички сме чле-нове на едно и също тяло” се превръщат от проповед за единморал, за един християнски хуманизъм във всеобщо съзнаниеза общочовешка жизнена необходимост. Утвърждаващата сенай-съществено от идейната база на новата епоха заемащамястото на отмиращата. Преценени в исторически мащаб, глобалната криза и глобалния хаос на “постиндустриалната”система са драматичните прояви на извършващия се преход.Като всеки преход от един режим към друг режим, преходъткъм една епоха към друга епоха ще бъде мъчителен и продъл-жителен. Изпитанията и надеждите ще съпровождат не еднопоколение. Призивът за изграждане на интернационална социална справедливост, отправен в средата на XIX-ти век от социал-демократическите партии и техните работнически синдикатипо него време, е определил насоката на бъдещото развитиена света. Само за век и половина този призив се е увенчал сизключително важни, възхитителни промени в развитието наобществения строй. Под негово влияние множество страни инароди са извървели мъчителни, но славни десетилетия наусилия в новата насока, заели са място на авангардни факто-ри за напредъка на човечеството.

Едновременно с борбите за осъществяване на либералнияхуманизъм, символизиран от Великата френска революция в1789 г. - свобода на личността, равенство пред законите, на-предващите възходящо народи са си поставили и нови, допъл-нителни цели: за равенство и при достъпа на жизнените бла-га, за социална справедливост, основата на която е правотона достойно организиран и възнаграден труд и от там - правоза равенство при достъп до всички други основни жизнениблага.

167166

Но научно-техническата революция на века ни довежда дотолкова високо ниво индустриалното производство в планета-рен мащаб, че то не може вече не само да се развива, но ида съществува, ако не се промени нещо в строя и не се оси-гури доходен пласмент на произведеното, ако не се създадепокупателна възможност на все повече обитатели на земятаи в крайна сметка - ако не се промени мотивът на производ-ство: нуждите на човеците, а не печалбата. А това изисква съответна степен на социална справедли-вост, правеща възможна всяко човешко същество да добиедостойнството на личност с равни права пред законите и преджизнените блага, да се даде нов социален пълнеж на либе-ралния хуманизъм. Едно вглеждане в промените на националните законода-телства в почти всички цивилизовани държави ще установивъв всяка от тях широко развито социално законодателствоза защита на социалната справедливост. И в международно-то право отдавна вече са в действие договори и други задъл-жителни правни актове, които създават задължение за под-писалите ги държави. Има и международни институции катоМеждународната организация на труда в Женева, действащаоще след Първата световна война, и други институции приООН, които следят и контролират приложението на законитеза социална справедливост.

Всичко това, разглеждано по същество представлява со-циалната демокрация в непрестанно прогресиращ процес наосъществяване.

Пренесено към сегашната българска действителност на“преход”, това ни задължава да се стремим, щото като ут-върждаваме либералната демокрация да я поставим в съгла-суваност със социалната демокрация, носител на социалнияхуманизъм, който се утвърждава в напредналите страни. То-ва е пътят за поставяне на глобалния хаос под контрол за пре-възмогване на глобалната криза в “постиндустриалното” об-щество.

Нашата конститутция ни задължава!в. “Дума”

бр.21,26.01.1994 г.

35. ФАЛШИВИ ХРИСТИЯНИ

Повод за заглавието не е станалото и ставащото в Бъл-гарската Православна Църква, макар че то ми дава повод и основание да кажа нещо и за него.

Употребата на силни и остри думи ми е противно, но въз-мущението и покрусата ми като човек, числящ се в тая Църк-ва, са толкова силни, че ме тласкат да сравнявам моралното му въздействие върху млади и възрастни с това на явления-та около различните комарджийски и за съмнителни развле-чения заведения, наводнили столицата и страната.

Унизително за православния християнин и осквернително за православната християнска вяра е да се подражава на сви-репостта в междуособните вражда и борба за титли, постове, мандати и облаги, насаждащи се в политическите и печал-барски среди. Това не трябваше да става особено сега, кога-то след десетилетия принудителен, неразумен атеизъм, след срамното потискане на личната съвест на християнина и от-ричане на великото, много пъти преследвано Христово уче-ние, се създаде възможност за проповед, тълкуване и сво-бодно изповядване на Православието.

Истина е, че и в други години след Освобождението ни, пък и в по-древни времена на християнската ни действител-ност, е имало вътрешни ежби и сътресения, че в черковния ни хоризонт отчайващо липсват Евтимиевци, Паисиевци, Соф-рониевци. Но сегашният разкол има личностно-порочни мо-тиви, а не на верски постулати, както е било някога при поп Богомил.

Не блести апостолското християнско призвание.

Това казано като увод, желая най-вече да се спра на фал-шивото фирмено название „християнска” на разни партии, съюзи, сдружения, движения, които се излюпват с организа-торски шум. Те пренасят и намесват християнството в поли-тиката, като на пазар, с рекламността на начинаещите и нео-питни търговци. А за да привлекат, да съблазнят гласопода-вателя с колкото се може по-натруфена фирма, се обявяват и за монархисти.

169

Всезнайно е, че вдъхновителите, шефовете, представите-лите им не само не са били и не са никакви вярващи и рели-гиозни личности християни, а че са се проявявали много го-дини користно като дейни безбожници. Служили са на мили-ционерския тормоз над вярващите християни. Провеждали са античерковни изстъпления спрямо млади и стари, отива-щи в православния храм. Подценявали са и са спъвали обра-зованието и кариерата на децата, чиито родители са вярва-щи християни. Правили са всичко това в ролята си на плате-ни атеисти. Служили са през много години вярно и възторже-но на комунистическия диктаторски режим. При новата поли-тическа обстановка, започнала в 1989 г., те безочливо про-менят профила и ролята си. Обхванати от страст за полити-ческо водачество, от властолюбие и от жажда за забогатява-не, са се включили като паразити в системата на пазарната икономика. Чрез богато платена самореклама си прикачат необичайната в историята на България религиозна фирма. Търсят чрез нея да се сближат с някога мощните християн-демократически партии в страни, където от века на борбите в Европа между Католическата църква и Папството със Съ-ветска власт, обществото се е разделило на католици и сво-бодомислещи либерали. В наше време това са Италия и Гер-мания, макар че в Италия християндемократическата партия вече се отказа от името си и се преименува, а в Германия се раздвои – и двете партии са в сериозна криза.

Не може да се забрави, че за да се допрат до корена на католицизма, се въртяха около Папата, кой веднъж, кой по два-три пъти, стигайки до тихичко намекване за „българска-та следа” при атентата срещу Папата. Унижават България и

Православната църква.

Но извън всичко това, поставя се, трябва да се постави много настойчиво и сериозно въпросът: Може ли въобще в България да има, законно ли е да има и да действа партия на каквато и да е религиозна основа, пък било то и на общо-християнска?

Постановленията на Конституцията са категорични, абсо-лютно безкомпромисни по този въпрос. Член 11 казва: „Не може да се образуват политически партии на етническа, ра-сова или верска основа”, а чл. 13, т. 4 добавя: „Религиозни-те общности и институции, както и верските убеждения, не могат да се използват за политически цели”.

Тези конституционни разпоредби са задължителни за всички, а не само за някои. Компетентните органи: Народно събрание, прокуратура, съдилища, избирателни комисии, пък и политическите среди, трябва да се противопоставят, с пълно основание, на всяко нарушение на Конституцията и да потърсят отговорност от противоконституционно действащи-те органи, организации и личности.

„Свободен народ”,бр. 20, 19-25 май 1994 г.

168

171170

36. ЛЕГАЛНАТА КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯ

В тази малка неизмазана къщичка в покрайнините на Севлие-во хората идват ка-то на поклонение. И противници, и поддръжници на социалдемократическите идеи на д-р Атанас Москов ис-кат да чуят неговата оценка за нашата недавнашна история, за настоящето и предвиждания за бъдещето. Особено много-людно беше в дните около 28 август, когато патриархът набългарските политици навърши 91 години.

(интервю)

Руен Крумов: Може би само ти си жив още измежду участвалите, почти четири пети от изтичащия век, в об-ществение живот на България. Натрупаният опит и зна-ния дават ли възможност да сравниш ставащото сега у нас със сходни събития в миналото ни и да извлечеш от това сравнение някаква поука за днешните поколения?

Атанас Москов: Историческият мащаб на въпроса изисквазамисляне. За нашата страна, както и за света, векът е наси-тен с много важни, епохални събития. Но единственото, раз-личаващо България от другите страни е, че ние сменяме три пъти генералния обществен строй: след 1878 г., след 1944 г. и сега. На новоосвободената българска държава бяха необхо-дими около 40 години, за да се замени, на базата на Търнов-ската конституция, полуфеодалният робски турски строй с нестабилна, смесена с личен режим, политическа демокра-ция и да се изгради доста добре балансирана частна, държав-но-общинска и кооперативна земеделска, занаятчийско-про-мишлена и модерна индустриална икономика – тази на три-десетте години. На комунистите, които управляваха при мно-го благоприятни за тях предпоставки и условия, им трябваха почти 40 години, за да установят авторитарния, монополисти-чен и бюрократичен държавен капитализъм, наречен фалши-во „реален социализъм”.

Само с тия два периода може да се сравнява по същество и да се търси поука при мъчителния напън сега да се създа-де, на базата на новата конституция, истинска парламентар-на демократична република и да се догони хармоничната българска икономика от преди 1944 г.

Поуката е, че не трябва да се избързва и да се насилватусловията. Необходими са пак десетки години на мъдри, сис-темни управленски усилия от страна на всички държавни ин-ституции и на целокупния народ.

Всички трябва да имаме ясно съзнание за банкрута, от който се тръгва, че за пръв път в националната ни история държавата ни е официално заявила пред света своята финан-сова несъстоятелност. И че както при фалирало предприятие трябва в името на спасението, на всеобщото добро, на всена-родната солидарност да се правят мъчителни свръхусилия, придружени с жертви, при установяване на новия строй. Все-ки българин е призован към жертвеност и издържлива търпи-мост за съхраняване на българското гражданско достойнство.

Р.К.: При тази картина как преценяваш програмата, действието и възможностите на обновеното неотдавна правителство на проф. Беров?

А.М.: Обнадеждаващо. Това правителство, освен гдето е първото, което представи своя конкретна програма и указа-ния за мерките за придвижване напред в „прехода”, успя да закрепи функционирането на Народното събрание, да норма-лизира отношенията между държавните институции, да уста-нови резултатен диалог с представителите на социалните ор-ганизации. Пристъпва се към уточняване и ускоряване на най-спешните икономически и финансови реформи, които са в основите на искания строй. /За съжаление, правителст-вото на проф. Беров спря дотук – б.р./ Още по-точно каза-но, правителството наистина продължава упорито етапа на легалната контрареволюция. А контрареволюциите, легални или не, са били винаги и ще бъдат нещо смущаващо с неиз-вестностите си. Избирателят-консуматор, още повече безра-ботният, като изпитва на гърба си това, което става с цените на хляба и олиото, мъчно може да се убеди, че пазарната пе-чалбарска система е нещо, за което заслужава да се правят страдалчески жертви, щом като и световната пазарна печал-барска икономика е в безизходна криза.

173172

Ако тия, които прилагат стратегията на ултиматумите спрямо правителството, които и да са те, желаят искрено и добронамерено реален преход, то те трябва да променят стратегията. Възможна е само разумна еволюция при добро-съвестно сътрудничество.

Р.К.: Би ли изяснил израза „легална контрареволюция”?

А.М.: Станалото на 9.09.1944 г. не беше никаква полити-ческа революция, а един обикновен лесен преврат, направен от ония, които бяха вече извършили превратите на 9 юни 1923 г. и на 19 май 1934 г.Деветосептемврийското преврата-джийско правителство бе „легализирано” още същия ден с царски указ, както това стана и при превратите в 1923 г. и 1934 г. За първите два преврата това стана с подпис на Бо-рис III, а за деветосептемврийския – с подпис на регентите, управляващи от името на невръстния Симеон II. Подписали бяха двамата регенти – княз Кирил, чичото на царя, и ген. Ми-хов, а третият регент – проф. Богдан Филов не бе подписал. Архивите на регентството знаят защо. Цялата власт бе обсе-бена от БКП не чрез революция, а благодарение на Червена-та армия, окупирала България.

Но в продължение на около 40 години бе проведено пъл-ното одържавяване на икономиката ни. Това „експроприира-не” беше действително една революция, икономическа и со-циална, оформена с диктаторски декрети.

След 10.11.1989 г. се проведоха преговори на „кръглата маса” между представители на БКП, БСДП, БЗНС и лица от разните клубове... Със споразумения /тогава казваха „кон-сенсуси”/ се започна обратният ход: легалната контрарево-люция. Последваха решенията на 35-то комунистическо обик-новено Народно събрание, избори за Велико народно събра-ние, приемането на новата конституция, избори за 36-то ОНС. С неговите и на правителството решения сега се придвижва напред легалната контрареволюция, установяване на нов об-ществен строй. Това е решителният процес на промяната, която страната ни се мъчи да осъществи.

Но всичко трябва да се върши така, че тежестите при гра-дящия се дълго процес да се разтоварват възможно най-спра-ведливо върху всички хора на сегашните и бъдещите поколе-ния. Да не се допуска, както ставаше при всички предишни на сегашното правителства. При тях, поради лична заинтере-сованост на някои или поради неподготвеност и некадърност на управляващите фактори, от горе до най-долу, се облаго-детелстваха само много тесен кръг използвачи на контраре-волюцията, а болшинството от хората се доведе до бедстве-но нямане.

Р.К.: Кое, според теб, е най-опасното в състоянието на страната ни сега?

А.М.: Политическата нестабилност и обществената и лич-на несигурност. Те трябва да бъдат превъзмогнати във въз-можно най-къс срок. Не се ли постигне това, много е въз-можно от сгъстения хаос да се роди някаква катастрофа за народа, за държавата, за демокрацията, за българщината.

Р.К.: Това предположение ли е?

А.М.: Не само предположение, а и твърдо убеждение. Наблюдавам, чета, размишлявам. Има извън страната няка-къв център или центрове, и то не само за нас, откъдето се стремят да създадат, да подхранват постоянен хаос, при който да проведат своя план за овладяване от техни завер-бувани последователи на държавното ръководство. С разни, не винаги потайни начини, тези центрове планират, внуша-ват, финансират, организират и ръководят спечелените за каузата им. Използват най-вече наивни, заблудени, недораз-биращи действителността личности.

У нас целта на външните подстрекатели стана много ясна още при разработването на конституцията от ВНС. Трябвало е да се попречи на всяка цена приемането на новата консти-туция от ВНС, установяваща парламентарно-демократична република. Нека си спомним бойкота на заседанията от гру-па народни представители от СДС, лагеруването до сградата на НС, съмнителната, ако не фалшива гладна стачка, непод-писването на Конституцията, след като бе одобрена. Те тър-

сеха, търсят и сега как да изкористят легалната контрарево-люция, да я заменят с ултраконсервативна и реакционна рес-таврация, с познатия ни от миналото личен режим. Сега в 36-то ОНС пак се правят шумни обструкции, пак напускане на заседанията, пак гладни стачки и оставки, саботиране съгла-суваните действия на държавните институции.

175174

Положението, в което е страната ни, е подобно на това във време на война. Саботажът на редовното функционира-не на държавата, самодоволното напускане на служебния пост, нарушаването на положената клетва, са равностойни на държавна измяна. В цивилизованите демократични стра-ни има закони, предвиждащи за такива случаи много тежки присъди.

Р.К.: Един последен въпрос: Нещо относно предсроч-ни избори?

А.М.: Още при обявяването на резултатите от изборите на 13.10.1991 г. много политически среди бяха разочаровани. Съставът на НС се оказа неблагоприятен за формирането на солидно болшинство, върху което да се облегне едно трайно правителство. Практиката го доказа. Самата работа на НС, начинът на изява на някои народни представители, издреб-няването до недопустимост, начинът и времето на законода-телстване създадоха у доста избиратели отрицание, отива-що до враждебност спрямо самата парламентарна система.

А за функционирането на държавата са необходими зако-ни, които безусловно трябва да бъдат одобрено от сегашно-то НС. Това положение е изпитание за политическата зря-лост и за държавническата мъдрост на всички народни пред-ставители от 36-то ОНС, на всички общественици без оглед на техните очаквания за резултатите от бъдещите избори, когато условията ги позволят.

Разговора води Руен Крумов

Б.Р. Интервюто с д-р Атанас Москове публикувано във в-к „Труд”

с големи съкращения.

37. ЧОВЕК Е ЧАСТИЦА ОТ КОСМОСА, В КОЯТО ВЛАСТВАТ КОСМИЧЕСКИТЕ ЗАКОНИ

Присъствието на д-р Атанас Москов в българската история е белязано с достойнство, достолепие и добротворство. Той ос-тана недокоснат от пяната, безверието, политиканстването. Сега, когато си отиде от нас, нему не прилягат героично-пате-тични и умилително-хвалебствени писания. Защото зазвучава мотивът за стойностните корективи на един нелек живот. Ид-ва ред на истината – освободена от поевтиняване и спекулации. Атанас Москов живееше библейски изчистенживот; търсеше

точния баланс между морал и политика /а казват, че са несъв-

местими/; между добродетел и интерес. Страннато в неговото

величие беше простотата, с която общуваше, и ни позволяваше

да се докоснем до него. Денят му беше изчистен от всекидневие-

то на бита, но ако не шивееше с отделния човек, с неговия ден,

щеше да накърни усещането за патриаршеско присъствие.

На 19 и 21 януари 1994 г. по БНТ бяха излъчени два филма: „Самотникът от Севлиево” и „Забраненият политик” /режи-сьор Петър Пайнавелов и продуцент Люба Кулезич/. В края на септември 1994 г. д-р Москов отново застана пред камерата и прозвуча неговото духовно „Завещание”. Предложените стено-грами са кратък откъс от разговорите, които послужиха за заснемането на третия филм.

- Мислите ли, че е дошло време за една лична история?

(интервю)

- Личните истории винаги са били полезни – те са допри-несли за оставането на света, какъвто е и човекът.

- Вие продължавате ли да гледате на човека като на едно малко чудо?

- Не като на едно малко чудо – като на най-голямото чу-до, което природата е създала.

- Вие сте свидетел от началото на века до наши дни. Какво стана през всичките тези години?

- Засягате една много чувствителна струнка в 91-годишния старец. Стана това, че той можа да види три епохи. Надеж-дата след Освобождението, надеждата и вярата, и ентусиаз-

ма, разочарованието от управниците и погубването на едни хубави идеи.

176 177

Говоря за преди Първата световна война, говоря за Бал-канската война до Втората световна и за след нея.

- А внешният ден?

- Мъчителен за отчитане на това, което сме.

- Вие разбирате ли човешката болка?

- Чувствам я. Да разбереш човешката болка – значи да

проникнеш много дълбоко в човека.Дотолкова, доколкото съм минал през болките, донякъде познавам и болката на моя съвременник.

- Кое ви помогна във вашия нелек живот да се запази-те като личност

- Всъщност това, което съм преживял, е допринесло да оформя моето окончателно и последно разбиране за човека и за света.

- А то е?

- Не съм отчаян, надявам се и вярвам.

- Вярвате в човека?

- В човека. Много интересна е възрастта 91 години – да-ва си сметка човек в отделни моменти да опипва битието и небитието, да го разбира, да се чувства една частица от Кос-моса, в която частица се осъществяват законите на Космоса.

- Има ли смисъл от нашето битие, ако след това следва небитие?

- Много голям смисъл. Животът е нещо много хубаво.

- Никаква тъга ли няма, че човек изчезва – неговият дух,

стремежите...

- Не, няма тъга. Има признателност и доволство, че е жи-вяно. Всичко, което е живяно – с доброто и лошото, че е опи-тано.

- Добре, накъде го мъкнем този житейски самар?

- Този самар е именно, което изчезва.

- А магарето?

- Магарето – това е вечният Космос.

- Добре, а като живеем, също сме частица от всемира, дори се мъчим да го преправяме.

- Понеже го опознаваме. Запознаваме се с Космоса. Вър-вяхме на Луната; съобщаваме, че на 100 млн светлинни го-дини някъде е открита една черна дупка. Това е указание, че човекът е чудото, което именно може да обясни какво е Космосът.

- Да го обясни или да го опознава?

- Обяснението върви с познание. Спомням си един слу-чай във възпитанието на нашия син. Казваме му какво е Слънцето и че един ден ще изчезне. Той заплаква. Е, защо плачеш? Мъчно ми е. А всъщност ние сме му дали началото на познанието на един космически закон, че световете изчез-

ват, и нашата система – Слънчевата, е осъдена да изчезне, а

заедно с нея ще изчезнем и ние.

- Ако аз изчезна след смъртта, няма значение как жи-вея.

- Тук вече понятието „аз” трябва да изчезне, да се стопи като една прашинка, която вятърът отнася.

- Вие сте съгласен, че така сте преживели живота, за да изчезнете безследно?

- За да изчезна и аз като чудо, че съм се родил, и че като съм живял и към мен са се прилагали космическите закони да се превърна в някаква друга материя.

- А лесно ли се подчинихте на този закон?

- Не се подчинявам – разбирам го и съм доволен, че ма-

терията е допринесла, за да съществувам и ще се превърна в материя, която ще допринесе за друг живот.

179178

- И някакво червейче не ви разяжда, че може да бъде

другояче?

- О не, никак.

- Самолюбие, славолюбие...

- Това са слабостите на живота, докато животът трай. За-що ще съжалявам, че не съм вечен? Радвам се, че съм бил и

че така случайността – космическата – е решила аз да бъда,

да дойда, да видя и да си отида.

- В смисъл: дойдох, видях и си отидох. Почти като за-гадката на сфинкса.

- Това е една задача, много кратка, която е в размерите

на един живот.

- Вие винаги ли така глобално гледате на проблемите?

- Не знам точно как съм гледал, когато съм бил на 18 го-

дини, но от десетки, много десетки години така гледам. То-

ва не е продукт на старостта, то е продукт на целия ми живот,

доколкото съм могъл да събера познания върху Космоса, ка-

то действителност и за Земята, като частица от тая действи-

телност, и човека, като чудо в тая земя.

- Защо доста хора реагират инстинктивно на въпроса: излишен ли си? Нали има години, в които човек живее с такова чувство?

- Невинаги. Аз винаги съм съзнавал, че съм и че това, кое-то съм, трябва да направя нещо повече.

- Какво ви е струвал този стремеж към съвършенство?

- Не бих го нарекъл стремеж към съвършенство. Идва ми наум да го кажа: осъзнаване. Винаги съм бил, впоследствие си спомням живота,натоварен с неща, преди да навърша необходимата възраст за тях. От дете трябваше да бъда от-говорен.

-Например?

- Аз може би съм ви го казвал. Наказват ме в училище, момче съм на 12 години. Директорът ми казва: взимай си

книжките, да дойде настойникът ти. Тръгвам аз – училище-то е тука, накрая на града, а ние живеем в центъра – памет-никът дето е. Разправял ли съм ви го?

- Не.

- Там е магазинът на моя брат – той ми е настойник, баща ми е покойник. Казвам: бате, тъй, тъй... Той снема рулетки-те на магазина. „Остави сега, мен ме мобилизират.” Двама братя бяха на фронта, той – третият – като глава на семейст-во, отговорен за 9 деца, майка, сестри и прочее, казва: „Следобед трябва да се представя в казармата.” И като ми каза това, той ме поглежда, заключи, изправи се до мен и ми даде ключа от рулетката. „Отсега нататък ти си отговорен за семейството. Ти оставаш мъжът.”

- А в Белгия пак ли ви дадоха ключа?

- Когато ме избраха за член на Екзекутивата на Интерна-ционала. Ония брадати хора, които от ХIХ век са основавали партиите, борили са се , водили държави, и аз между тях – 25-26-годишен. Хлапе. Когато се върнах в България – отново ключ.

- Разкажете ми за годините в парламента.

- Първо, аз не вярвах. Казах: ще се борим за чест и слава в III търновска колегия. 1000 гласа да вземем, ще бъда щаст-лив. Излезе, че на 13 март 1938 г. съм избран. Отивам при бай Кръстьо /Пастухов/ и му казвам: „Сега тебе те няма в Народното събрание, а ние сме там 9-10 души, аз съм хлапак между тях. Кажи ми нещо, научи ме.” Той ми казва: „Парла-ментаризмът се учи в парламента. Става се парламентарист, като участваш, той е занаят. Ще следиш внимателно всичко, няма да напускаш заседанията, да ходиш по коридорите и та-ка за няколко мандата ще усвоиш изкуството да бъдеш пар-ламентарист.”

- Животът интересно ви подава ключа и вие го вземате. Както вашият брат го е подал.

- Рано остарях и много млад добих съзнание за дълг. Се тоя фатален ключ-символ. Сега вече, като останах сам, съд-бата ми подаде ключа да видя какво е да гледаш вече сам

върху собствения си живот. И да си даваш сметка какво бе-ше, какво е и да се мъчиш да видиш какво ще бъде. Животът е направен от много цветове.

- А вашият?

- В моя живот е имало много цветове на хубаво и лошо, на страдалчество и на блаженство.

- За кое си спомняте? За страданието или за щастието?

- Не. Моите спомени сега са съсредоточени в липсата, в която живея.

- Чувствате ли се самотен?

- Не самотен. Но изпадам в такива психически състояния... Физически и духовно да чувствам присъствието на тия, които

не са. За мене това е старческа лудост – въображение много

засилено, отслабване на обективната преценка на нещата. И да се събуждам от сън с едно безкрайно щастливо усещане, че съм сънувал тия, които ми липсват.

- Вие гледате много трезво на политическите събития, следите литературата. Защо мислите, че е нещо старческо? Ние всички носим спомена за нашите мъртъвци.

180

- Друго е да носите спомена на 40, на 30, на 20 и т.н. го-дини, друго е в последните дихания, които има човек. Има съзнание, че всяко поемане на въздух може да е краят, нали?

- Вие знаете ли колко хора не могат и това да изпитат?

- Може би е така. Но в самозащитата и в самосъхранение-то човек прави усилия и си въобразява неща, които са без-смислени по възможността си да бъдат реални.

- Животът не ви спести нищо, нали?

- Не знам какво ми е спестил и какво ми е дал, но в края на дните си продължавам да мисля, че животът е една голя-ма ценност, нещо много хубаво и си заслужава човек да го живее.

- Въпреки всичко?

181

- Въпреки всичко. Когато човек е оцелял физически, тога-ва може да играе същинската си роля на духа – целенасоче-ността. Хората си отиват, менят се, едни са по-добри, други – по-малко добри, но идеалът дотогава, докато е необходим за човешкия прогрес – си остава. Две хиляди години, откак Хрис-тос е разпънат, но мир на земята, любов между хората – идеа-лът всички да сме свободни, равни пред Бога, всички да сме негови чада, продължава да бъде още идеал за човешката об-ществена организация

- И род прихожда, род прохожда...

- Една вечна истина.

август-септември 1994 г., Севлиево,

Интервюто взе Дора Димитрова

38. КООПЕРАЦИИТЕ ПРИ ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКАДАВАТ ШАНС ЗА ПО-ГОЛЯМА

СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ

ЦКС се бори срещу спекулата с олио, а може да участва във възраждането на земеделието и индустрията.

Дефицитът на олио напоследък напомни, че у нас освен многобройните акционерни банки, гнезда на борсова спеку-ла с банкноти и ценни книжа, и извън компаниите и фирми-те за спекула със стоки, съществува Централният кооперати-вен съюз с много голям брой кооперации и хиляди магазини из цялата страна. Спекулата с олио, вдигнала цената му до небето, напомни, че кооперативната система и кооператив-ната идеология предлагат друг обществен морал в цялата икономика и във всички стопански организации и предприя-тия. Безочието на прекупвачи и търговци напомни още, че кооперацията е израз на солидарност и взаимопомощ, а не на печалбарство за сметка на милионите потребители. ЦКС доказа на всички, че чрез кооперацията при друга икономи-ческа система се постига общество на значителна социална справедливост, че такава е нейната и на световното коопера-тивно движение същност, доказана в практиката в продълже-ние почти на два века кооперативизъм.

Така се разбираше, проповядваше и осъществяваше коопе-ративното движение унас след Първата световна война, та чак до 1944 г. Тогава имаше единомислие в цялото коопера-тивно движение. Тогава беше ограничена до минимум спеку-лативната икономика в търговията, банкерството, услугите, промишлеността, даже в индустрията. Кооперацията имаше не по закон, а фактически, конкурентна способност, почти монопол върху захар, брашно, сол, ориз, зеленчукови и пло-дови консерви, мандри, застрахователно дело, спестявания и кредити, жилищно-спестовни строежи. Тогава общежитията се наричаха „кооперации”, а не „блокове”. Имаше специален закон за жилищните кооперации. Кооперацията се внедряваше в най-разнообразни области: печатници, издателства, книжар-ници, болници, театри, хорове, преса и др.

182 183

Периодите на бедствия в стопанството, включително и във финансите, започнали с тоталитарния режим, го съпътстваха в течение на десетилетия, за да се стигне 1988-1989 г., кога-то комунистическото правителство обяви пред света, че дър-жавата ни е в пълен фалит. Последва катастрофално състоя-ние на земеделието, промишлеността и индустрията, което доведе до лишаване на населението от най-необходимите за всекидневието потребителски стоки.

Можеше и трябваше да се очаква, че след промяната на 10 ноември наследниците, приемниците, продължителите на останалото от някогашното кооперативно дело ще се заемат с идеализъм да направят възможното, за да се постави коопе-ративното движение в истинския идеен път, за отказ от пе-чалбарството, както и да се възстанови основният морален и социално необходим принцип на взаимопомощ. Грамадните материални и финансови възможности на ЦКС го позволяват и налагат. Въпреки някои похвални инициативи, не може да не се каже, че най-вече поради смяната на режима и шоково-то преминаване към спекулативната пазарна система, мно-жество кооперативни ръководители не можаха да се освобо-дят от печалбарската психология. Все още закостенялата де-формираност от тъжното минало пречи за осъзнаване и при-лагане на хуманната солидарност, която е в основата на мо-тивите за кооперативно движение: подпомагане на икономи-чески немощните хора. Какво друго още може да се каже за ония все още в действие кооператори, които вместо да се състезават, извършваха и извършват идеологически и такти-чески гибелната печалбарска практика да закриват магазини и служби, защото дадените под наем помещения ще носят по-голяма печалба, от тая, която те са носели. Идеологически, това е капитулация пред спекулативността. Стратегически и морално, това е дезертьорство.

в. „Труд”,21 септември 1994 г.

185184

39. ВЪЗХВАЛА НА НЕВЕЖЕСТВОТО

Възбудата около законодателните избори не само позво-лява, но и налага връщане малко назад и припомняне на ня-кои неща относно отговорностите за опасната, пълна разру-ха на икономиката, на обществения ред, сигурността и мора-ла в страната, отговорността за крайно бедственото състоя-ние на милиони българи в страната. Това би могло да допри-несе за по-взискателно отношение към изборните обещания и програми на групировки и лица, упражнявали властта в съ-всем близкото и по-далечното минало. И би могло да улесни правилния и полезен избор на всеки избирател.

Заглавието на статията да не изненадва читателя. То е внушено от заглавието „Възхвала на лудостта” на прочутата книга, написана от Еразъм Ротердамски, най-светлият ум на Хуманизма през епохата на Възраждането. Писана и издаде-на на латински в една отмираща епоха, когато друга епоха напира да разшири хоризонта на Света и на Духа: Колумб, Васко да Гама, Магелан, Гутенберг, Мартин Лутер. Преведе-на и издавана е на български език под заглавие „Възхвала на глупостта”.

Сега човечеството е в друг преход на Епоха. Отива си епо-хата на Либералния Хуманизъм. Установява се световно епо-хата на Социалния Хуманизъм. Може би оригиналното загла-вие на Еразъм „Възхвала на лудостта” ще е най-подходящо за това, което искам да кажа, с мъка на душата, за проявите и резултатите на политически отговорните – цар Борис, кому-нистите и седесарите, които се изредиха да управляват Бъл-гария през последните 60 години и които доведоха държава-та, народа и самите себе си до катастрофи. Искам обаче да омекотя. Защото човек може да е глуповат и невежа без да е непременно луд, а само увлечен от абсолютната си власт да страда от главозамайване и смахнатост.

Безумие бе обявяването на война от цар Борис на Съеди-нените щати и на Англия, за да угоди на Хитлер. Невежество до безумие бе, че комунистите, поели трон за цар без коро-на, счетоха, че с насилие и „пролетарска диктатура” може

да се осъществи един голям епохален идеал и да се промени общественият строй, да се промени душата и съзнанието на човека. Успяха да впечатлят милиони хора в Европа и друга-де, отбелязаха века, ала завършиха или завършват с ярка идеологическа, стратегическа, икономическа и социална ка-тастрофа. Невежество и лудост бе, че както католическите властелини в края на Средновековието, които с инквизиция, клади и бесилки искаха да наложат разбиранията си, така и комунистите-сталинисти в опиянението и главозамайването от неограничената си власт, действаха с инквизиционни сред-ства, като измъчваха и унищожаваха несъгласните с тях, счи-тани за врагове.

Със замътено познаване на законите за развитие на об-ществата невежествено тълкуваха най-стройно изложеното и убедително обосновано учение за социализъм, а с делата си го опорочиха. Същевременно със злобна смахнатост въз-дигаха култовщината като ръководна необходимост и фак-тор за обществен прогрес. Невежествено бе буквално при-ложен „съветският опит” върху много различната от руската в 1917 г. и съветската в 1944 г. българска действителност. Невежество, съчетано с глупост и лудост бе, че вместо да го овладеят и развият постепенно към по-съвършени форми, разбиха и унищожиха примерното българско стопанство, кое-то беше уравновесено съчетание на държавно, частно и мощ-но развита инициатива. На тяхно място създадоха авторита-рен, монополизиран и бюрократичен държавен капитализъм, обявен за „реален социализъм”. Невежество и закоравяло лекомислие проявиха, като отрекоха възвишеното Христово учение и обезмислиха великия пример и жертвоготовността на християнския и утопичния социализъм, ролята на Томас Мор и Томазо Кампанела.

За зла участ на България, краят на диктаторския режим бе последвана от друга вълна невежество. То се разля без-препятствено по цялата страна.

Светкавичното въвеждане на частната капиталистическа пазарна система изтласка на преден план най-вече личности, жадни за власт и забогатяване. По всички стъпала на общест-

веното управление започнаха пак да чиракуват „шефове”, нямащи подготовка за съответната длъжност, проявяващи се само в ожесточено гръмогласие против комунистите. Бяха усвоили изкуството да подражават и да се приспособяват към манталитета на комунистическия бюрократ.

СДС набъбна с неподготвени или неспособни да бъдат на равнище истински демократи и способни политици. Неспо-собни да се съревновават по компетентност, измислиха „от-люспването”, отстраняването от СДС на светящите, превъз-хождащите. Във връзка с това „отлюспване”, немалко извес-тен самонадеян маневрист беше заявил публично: „Изритах-ме ги.”, заканвайки се, че винаги може да приложи „изрит-ването”. Доказа го, като с „изритване” се добра до предсе-дателския стол на Народното събрание.

Като „реформатори-антикомунисти” такива личности деб-нат асансьора, който ще ги издигне все по-нагоре. Те считат, че са годни да ръководят каквото и да е като специалност, че постът ще ги направи специалисти – знаещи и можещи.

Така стана, че министър на финансите, поемайки длъж-ността си, заяви, че след три дни ще представи в Народното събрание новия държавен бюджет. Такива му бяха знанията за това какво представлява един годишен държавен бюджет. Друг, считащ се за супер компетентен икономист, поема в ръцете си всичките икономически министерства и незнаещ какво всъщност е „либералната икономика” в днешния висо-коразвит свят, обявява, че прави „реформа на българското цялостно стопанство” и въвежда „Свободна пазарна система”. За немного време резултатите са налице. Опустошена е цяла-та икономика, производството е замразено, цените хвърчат сензационно, монетата е обезценена, спестяванията на тру-дещия се народ поразително се стопяват по стойност. Започ-ват адските мъки на „прехода” към либерална икономика.

С абсолютно невежество СДС задълбочава пропастта, в която комунистите ги оставиха да управляват.

Това вече не е само проява на невежество.

187186

Невежеството се смесва с умисъл за саботиране на дър-жавата. С други цели някои казват: „Трябва бъркотия.” Кол-кото по-зле, толкова по-добре за една друга цел, която някои са си поставили.

Само преди пет години СДС беше Огнището и Надеждата.

Сега то е гнездо за покровителите на престъпния гений.

в. „Свободен народ”,8-14 декември1994 г.

189188

40. ЦЕЛИТЕ НА БСП ОТГОВАРЯТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ

- Д-р Москов, изборите на 18 декември миналата годи-на бяха един водораздел в политическия живот на Бълга-рия. Какво е вашето становище и впечатленията от тях?

(интервю)

- Изборите не оправдаха очакванията, които имахме. То-ва се дължи повече на нас, като недостатъчно добра органи-зация, попиване в електората, отколкото на самия престиж на коалицията.

- След този изборен резултат какво очаквате през 1995 г. в политическия живот на страната?

- В интерес на държавата е да има едно стабилно Народ-но събрание. То да бъде по-стабилно от 36-то и да отговори на нуждите на държавата, а не на нуждите на една полити-ческа партия.

- В предизборната платформа на БСП, с която те спече-лиха изборите, са заложени много добри цели. Но за да бъдат изпълнени, са необходими поне три бюджета на държавата. Вие как виждате изпълнението на тази плат-форма?

- Целите, заложени в програмата на БСП отговарят на ин-тересите на държавата. В това отношение те са исторически правилни. Трябва всички българи да се включат, също и

членовете на БСДП – да подкрепят осъществяването на тази

програма на държавата-патриотична, национална, а не пар-тийна.

- Сега се очертават две възможности за изпълнителна-та власт. Едната е създаването на коалиционно правител-ство, а другата – правителство на БСП.

- Най-благоприятно за решаване на държавните, националните въпроси е едно правителство на „националното еди-нение”. Едно правителство за спасяването на държавата. По-

неже то се оказва невъзможно при сегашната психологичес-ка атмосфера, за предпочитане е БСП да поеме своята отго-ворност и да състави правителство. Да направи така, че при осъществяването на програмата си да присъедини всички българи, които мислят за държавата и за народа, да ги под-крепят.

- След като социалдемократите загубиха в тези избори, следва ли ръководството на партията да си подаде остав-ка?

- Не следва. Ръководството е действало със съгласие на Национален комитет и Националната конференция в Шумен. Всичко е одобрено предварително с всички рискове, които една предизборна борба носи. Ръководството не е извърши-ло грешка в действията си. Политически то не е могло по-бързо да мобилизира партията в решителна борба за нейно-то представяне в Народното събрание.

- Загубата на БСДП в изборите не се ли дължи и на лип-сата на един силен отдел за анализи и прогнози към ИБ?

- Не смятам, че това е тъй. Ние от пет години правим ана-лизи и прогнози и се оказа, че тия анализи и прогнози не са ни много необходими в тоя момент, що се отнася до дейност-та на ИБ. Имаме нужда от анализи за състоянието на страна-та, а не на партията.

-Необходим ли е извънреден конгрес на партията?

- Абсолютно не. Партията си е осигурила своето действие с пълното съгласие на членовете, както на 40-ия конгрес ми-налата година, така и на националната конференция в Шу-мен, а също и на Националния комитет. Достатъчно е Нацио-налният комитет да потвърди доверието си към ИБ и да се мобилизират: НК, ИБ и местните организации, за да може партията да изнесе успешно местните избори. Това е важна задача сега, а не толкова да търсим отговорности и да раз-съждаваме защо сме изгубили изборите.

- Целесъобразно ли е партията да продължи участието в коалицията ДАР?

191190

- Мисля, че ДАР се оказа обществено-популярна коалиция. Резултатът на изборите, който получи, не е лош, той е неза-доволителен и е такъв по наша вина.

- Кои са основните стъпки, които следва да предприе-ме ИБ на партията в следващите месеци?

- От партийна гледна точка – да заздрави партията и да активизира местните организации. От политическа гледна точка – да се включи правилно в политическия живот на страната.

- Евентуално привличането на ОСД към коалицията ДАР възможно ли е според вас?

- Трябва да чуем какво ОСД ще каже по този въпрос, а не ние какво ще кажем за тях.

- При евентуална оставка на ръководството на партия-та вие виждате ли други фигури, които могат да ги замес-тят? - За съжаление, не. Той, д-р Петър Дертлиев, е единстве-ният държавник, оформен по държавническа политика. Тряб-ва да бъде запазен. Това е шанс за социалдемокрацията, че такъв издържлив човек може да ръководи партията.

10 януари 1995 г.,

Интервюто взе Христо Аврамов

„Отечествен фронт”,17 април 1995 г.

41. АКО БСП ПРОИГРАЕ КОЗА, КОЙТО Й СЕ ПАДНА, ЛОШО СЕ ПИШЕ НА БЪЛГАРИЯ

Разговор на Кръстьо Петков с Атанас Москов

Роден в годината на създаването на БСДП – 1903, днес д-р Атанас Москов е почетен председател на тази партия, след като през 1989 г. я възстанови и първоначално беше нейн председател.

Завършил право и дипломатически науки, на 25 години, Москов вече отговаря за социалдемократическото движение на Балканите, а една година по-късно – от 1927 чак до 1937 г. е член на Изпълнителния комитет на Социалистическия ин-тернационал. Междувременно работи и учи в Брюксел и за-щитава докторат по международно право на тема „Новото в правата на малцинствата”. Съратник на Кръстю Пастухов, Коста Лулчев и земеделеца Никола Петков, Атанас Москов две години е инквизиран в Държавна сигурност и още 4 пре-карва в концлагера в Белене.

Срещата между него и лидера на КНСБ Кръстьо Петков се състоя в малката къща на г-н Москов, намираща се сред ни-вята край Севлиево, където той изживява старините си в уса-мотение и размисъл след загубата на единствения си син и съпругата си Рене.

Атанас Москов: Преди 2-3 години в „Култура” имахте ед-но интервю, силно впечатление ми направи. И си казах, тоз момък дано мога да го срещна. Сега ми се удаде случай и съм много доволен.

Кръстьо Петков: Благодаря ви. Отдавна искам да се ви-дим и да поговорим спокойно, от душа и сърце.

А.М.:Нека да започна аз с въпрос. Как мислите да устано-вите единство на българското синдикално движение? Навре-мето бяха две партии и профсъюзите бяха партийни. Сега, както виждам, вашето движение се ориентира към независи-мо. Как ще стане това нещо с тая налична социална катего-рия, която имаме сега – работническата класа?

193192

К.П.: Ще ви отговоря така, както разбирам нещата. За по-малко от 5 години в България преминахме от еднопартийна – защото тя беше по същество еднопартийна, към крайно мно-гопартийна система. Често пъти в нея не се знае кой какъв е. Много от тези партии са малки, появяват се, изчезват и т.н.Когато започнахме реформата в КНСБ, ние разсъждавахме по следния начин: първата ни задача е да се освободим от организационното влияние, диктата на тогава все още БКП, защото човек не може да изяви природата си, ако няма авто-номност за вземане на решенията. Това време мина. Мисля, че днес КНСБ отстоява една позиция, която аз условно бих нарекъл независима от политическа гледна точка, в по-ши-рок план. Защо я наричам условно? Защото в същото време още една еволюция настъпи в нашата позиция – ние напус-нахме СФПС /Световна федерация на профсъюзите/ и за по-малко от три години се приобщихме – чрез статута на член-наблюдател, към Европейската конфедерация на профсъю-зите /ЕКП/. И девет наши федерации вече са членове наМеждународната конфедерация на свободните профсъюзи.

А.М.: Вие току-що ходихте някъде там.

К.П.: Да, бях в Брюксел, на заседанието на Изпълнител-ния комитет. Вие сте отлично информиран. И много добре знаете, че това е социалреформисткото, по-точно социалде-мократическото течение в европейското и международното синдикално движение. Така че, щем не щем, ние ставаме идейно-политически оцветени – чрез платформите, които разработваме, и споразуменията, които подписваме. Предстои през май т.г. ЕКП да промени устава си, за да направи възможно пълното членство на източноевропейските синди-кати, които смята за демократични. И след като КНСБ при-надлежи към това международно течение, не е ли добре да намерим своя политически партньор. Освен БСДП, с която от три години поддържаме много добри връзки, своята привър-заност към левоцентристкото пространство заявяват и други политически формации. На първо място БСП. Лично аз смя-там, че преди БСДП и БСП да намерят някаква форма на диа-лог, е рано синдикатът да прави стъпки към нарушаване на

тази позиция, която ние условно нарекохме независима. Се-га искам да ви попитам нещо, което се отнася до изборната тактика и стратегия на БСДП и левоцентристките формации в България. На тези избори ДАР не мина 4-процентовата ба-риера. 91 година не се получи обединение между СДС-цен-тър и СДС-либерали. Сега ДАР не подписа по-широко пред-изборно споразумение. Не е ли загубила БСДП способността си за широки политически компромиси в името на стратеги-ческите си цели?

А.М.: БСДП не е загубила способността си да се стреми към една широка коалиция. Ние никога не сме били масова партия, с изключение на периода след Първата световна вой-на. Това е била една идейна, силна, с мощно кооперативно движение, с мощни синдикати коалиция. В борбата с монар-хията винаги сме вървели със земеделците. Днес ние няма-ме политици, които да гледат перспективно на нещата и да приспособяват своята стратегия и тактика към големите ин-тереси на държавата. И ако не можахме да сключим тия по-широки коалиции, то беше, защото нашите нови политици след 10 ноември не са още на нивото на държавническата грижа. Те са на нивото на партийната и на личната грижа. Те водеха лични, малко бакалски сметки – кой колко ще взе-ме и кой колко ще загуби. Вие употребихте термина „ляво”. Не е сега момента да се говори за ляво и дясно у нас. Има сила, в чийто интерес е да се раздели българското общество на леви и десни, да не излезе нищо и да дойде да управлява на мястото на всичките. Това е един много сериозен проблем, много ме тревожи в края на моя живот. Просто се страхувам, че това поляризиране ще се използва от крайната монархичес-ка десница. Ние не спечелихме сега изборите не защото сме сгрешили, а защото не дойдоха към нас ония, които трябваше да дойдат. Всъщност, около кои идеи трябва да се развие бъ-дещето. Няма други, освен социалдемократическите. Туй де-то говорят – либерален интернационал, католически интерна-ционал, това са формации на имитация, които в настъпваща-та епоха ще отпаднат. Либералният хуманизъм трябва да се обърне в социален хуманизъм. А социалният хуманизъм го носи социалната демокрация от два века.

195194

К.П.: Наистина, не се оказаха добри пророци ония, които преди три години заявиха, че настъпва краят на социалдемо-крацията в Европа. Аз искам да ви върна, обаче, към конкрет-ния момент. Да си 8 години извън властта, както може да се получи с БСДП, това е нещо, което представлява реален про-блем. Защото далеч от властта значи да не реализираш оне-зи идеи и ценности, за които говорихте. Според вас как може да се излезе от този проблем?

А. М.: Аз съм обезпокоен от начина, по който се подготвя новото правителство. Има нещо традиционно гнило в тия ма-неври, които се правят. Състоянието на страната изисква не-що друго. Народът трябва да се спаси от глад и от безработи-ца. Стигат вече 4-5 години. А се правят още вътрешнопартий-ни сметки, много некачествени. Не беше прозорливо отноше-нието, което имаха в 36-то НС двете сили. Тия срещи със СДС, уговаряния за изборите и пр., маневрите да се уеднаквят интересите по дадени въпроси – това беше фатално. То трябва да се излекува. И, ако ръководителите на БСП, проиграят се-га коза, който им се падна, лошо се пише на България.

К.П.: Кое от традициите на социалдемократическото син-дикално движение става за употреба днес – в края на ХХ век, и от кое трябва да се откажем?

А.М.: Преди 50 години имаше Съюз на съюзите – това бя-ха всички синдикални съюзи. И в него имаше толерантност към идеите на отделните лица, даже на отделните съюзи. В Съюза на съюзите не участваше Георги Димитров, защото ко-мунистите смятаха, че всичко това подпомага буржоазията и капитализма,, което е много опростена формула. В днешно-то синдикално движение, като ги слушам всички други как-ви ги приказват, какво правят, остава само вашият съюз, който е в центъра на надеждите ми, че в България може, при една умна правителствена политика и при една далеко-гледна синдикална политика, да се държи сметка както за държавния интерес, така и за интересите на наемниците и на трудещите се.

К.П.: Ами, много ви благодаря. Не искам да прекалявам с въпроси и да ви досаждам...

А.М.: Напротив, вашето посещение ми действа ободри-телно.

„Труд”11 януари 1995 г.

197196

42. БЪДЕТЕ ГОРДИ, ЧЕ СТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ

- Каква е разликата между БСП и БСДП?

Д-р Москов:

- Разликата сега е много голяма. Ние сме започнали като социалдемократи. Българската социалдемократическа пар-тия от 102 години сме все още Българска социалдемократи-ческа партия. Докато БРСДП /т.с./ се преименува през 1919 г. в комунистическа партия, отрекоха социалдемокрацията, обявиха социалдемокрацията за враг на революцията, напус-наха Социалистическия интернационал и влязоха в Третия интернационал. Оттогава до 1990 г. те бяха все комунисти. Сега нова партия образуваха след краха на болшевизма, ко-мунизма, на марксизма-ленинизма, крах – и доктринален, и стратегически, от гледна точка на водене на политиката, те се преименуваха в „социалистическа”. Названието „социа-листическа” не е разлика между тях и нас. Разликата е как-во правят те , като социалистическа партия? Те се стремят да се представят сега, че са на път да се превърнат в социал-демократическа партия. В момента разликата е тази, че ние сме кореняшката социалдемократическа партия, а те са ново-образуваната социалистическа партия, която се стреми към социалдемокрация.

Засега Те ще стават социалдемократи, а Ние сме социал-демократи.

Когато те СТАНАТ социалдемократи, тогава можем да ка-жем, че Няма разлика между нас.

- Какво послание бихте отправили към всички социал-демократи?

Д-р Москов:

Много претенциозно би било да отправям послание. Поне-же съм живял почти един век с партията, с идеите на социал-демокрацията, видял съм всички ценности, които тя е защи-тавала и които са устояли на всички преследвания, се чувст-вам доста удовлетворен, че доживях да виждам, че социал

демокрацията е претенция, желание, може би бъдещи въз-можности за много обществени организации и политически формации.

Обаче, ако има една партия, която да е символ на идеята, на постиженията, на надеждата за бъдещи постижения, това е именно Българската социалдемократическа партия, която апостоли, посветени на една идея, са основали в 91-ва годи-на на миналия век и на която ние сме останали верни.

Бих отправил един зов към социалдемократите в Бълга-рия – сегашни и бъдещи:

Бъдете горди, че сте социалдемократи, и винаги верни на идеала.

Винаги погледът – отправен към една звезда.

Април-май 1994 г.Сценарий и водещи:

Красимира Чолакова и Христо Аврамов

„Свободен народ”бр. 10-11, 16-22 март 1995 г.

199198

43. ОТИВАМ СИ ЩАСТЛИВ, ПОНЕЖЕ ВИЖДАМ ЗВЕЗДАТА

Последното интервю на д-р А. Москов, дадено по повод предстоящото излизане на книгата му „Задължителната сила на международните правни норми”. Разговора водят Боян Дуракев и Роман Жиланов, Севлие-во, 25 януари 1995 г.

Б.Д.: Има ли във времената на вашата младост нещо, което продължава да ви впечатлява?

А.М.: Още съм под влияние на книгата на Хилфердинг от 1918 г. „Финансовият капитал”. Смяташе се, че е продълже-ние на „Капиталът”. Тезата на Хилфердинг е, че започва ед-на епоха, в която финансовият капитал подчинява на себе си целия живот – и държавния, и икономическия. Но днес този капитал не може да се справи с трудностите. Да вземем най-фрапиращия екологически пример – тезата за запазване на планетата. Това изисква грамадни средства и може да бъде задача само на самите народи, защото само те се справят с големите проблеми на човечеството – глада, болестите, еко-логията. Финансовият капитал е пред криза. Усърдието му да вкарва Изтока в своето лоно е доказателство, че той вече изнемогва.

Б.Д.: Това всъщност твърди Бжежински в книгата си „Извън контрол”.

А.М.: Само че Бжежински не показва какво трябва да ста-не, апросто констатира. А някои вече се питат какво ще ста-не, ако Международният валутен фонд фалира. Ако не може да удържи добрата стара система на лихвите и на погасява-нията. Мисля, че днес не МВФ трябва да се справи с глада и болестите. Цялата тежест пада сега върху държавите, които са обединени в ООН. Бюджетът на тази организация идва от държавите-членки и тези пари не принадлежат на финансо-вия капитал, който пречи на нормалната еволюция.

Р.Ж.: Може би имате предвид революция?

А.М.: Не. Ние вече сме свидетели на нещо много голямо в историята: всички държави са обединени около общата за-дача да запазят човечеството. Затова трябва да отгонорим на научната революция: по-малък работен ден, по-високи заплати, по-висок жизнен минимум. За мен въпросът за фа-лита на МВФ е въпрос на века. Последното му спасение сега е в Изтока и в държавите, които имат нужда от него.

Б.Д.: Но тези източни държави биха могли още 50 го-дини да останат в период на преход?

А.М.: Какво са 50 години за историята на човечеството, когато общата тенденция е друга? Когато „сините каски” па-зят мира, когато аеропланите отиват в Босна и това пада вър-ху данъците на цялото човечество, а не върху финансовия капитал. Той си се пази в своето гнездо, както старите лих-вари навремето са си пазили кесиите. Но никой не може да обяви война на ООН, защото все пак народите със своите да-нъци са много по-богати, отколкото ония мъртви капитали, от които са манипулирани.

Б.Д.: Но пък самата ООН не се ли нуждае също от про-мени? А.М.: Безспорно. Поставя се вече въпросът да се разши-ри Съветът за сигурност, а и постоянните членки, които имат право на вето. Противно на това, което Енгелс казваше, дър-жавата не отмира, е ще се превърне в съставна част на една наддържавна организация. Т.е. отпада вековният принцип за абсолютния суверенитет на държавата и вече няма теоретик в международното право, който да го защитава. Суверените-тът вече е нещо относително, ограничава се от задачите, кои-то има държавата-членка на ООН. Пък и социалната политика на днешните държави е съвсем различна от тази преди един век. Във Франция има шест седмици платен годишен отпуск, планират 4-дневна работна седмица с 6-часов работен ден като борба против безработицата.

Б.Д.: А България има ли какво да предложи на другите?

А.М.: Сега България трябва да стигне до социален капи-тализъм, до производствената система, която е водеща в Ев-ропа. Но най-вече до Европейската социална система.

201200

Б.Д.: В предишната си книга твърдите, че в България е имало държавен капитализъм?

А.М.: При комунистическото управление никой нищо не направи, за да се сменят тия показатели за системата, които са капиталистически. Създадена бе индустрия, обаче така, че пак наемната класа се подчиняваше. И без демокрация. Просто монопол на държавата – авторитарен, бюрократичен и печалбарски режим.

Б.Д.: Всъщност нито комунизъм, нито социализъм е има-ло на практика?

А.М.: Явно. И никой не би могъл да твърди друго! Нито в Съветска Русия, нито другаде.

Б.Д: Тогава преходът как да го наречем: от държавен капитализъм към какво?

А.М.: Първо трябва да минем към социален капитализъм и оттам да разширим обема на социалната справедливост.

Б.Д.: Но не минаваме ли всъщност в чистилището на лудия капитализъм? Не на дивия, а на лудия капитализъм.

А.М.: Ние, само ние правим това – луд капитализъм. Но в неговите недра започва да се развива онова, което ще го уни-щожи – антитезата.

Б.Д.: Тогава можем ли да говорим за нормална пазарна икономика и за демокрация?

А.М.: Нормалната пазарна икономика е контролирана. Вижте какво правят държавите в защита на своето земеде-лие, как се намесват. Ние отиваме към развитието на един контрол, на една социализация, но това става на етапи.

Б.Д.: С една прогноза във времето бихте ли се ангажи-рали? Колко време е необходимо, за да се извърши прехо-дът?

А.М.: Преходът няма да има край. Аз си отивам от тоя свят щастлив, че съм живял, и виж-дам, че идеите, за които съм живял са правилни идеи. Че в света става и ще става все по-друго. Той върви към социал-ната справедливост, т.е. към грижата за човека като вид.

Б.Д.: Кое ви накара да напишете последната си книга? Всъщност вие сте я подготвял доста отдавна?

А.М.: Защото се спореше дали трябва да подчиним дър-жавата на международната мълва. Защото имаше един влия-телен италианец Анселоти, който смяташе, че суверенитетът е необходим. Това изглеждаше престижно, но аз изхождах от Марксовата теория за общественото развитие и неговата материалистическа философия. Затова исках да кажа, че всичко това трябва да спре. Ето фактите: още когато я пи-шех, се създаде Обществото на народите, което вече проме-ни нещата. Преди това го имаше Интернационала. Интерна-ционал, това ще рече човешкия род.

Б.Д.: Вярвахте ли, че тази книга ще излезе някога?

А.М.: Не, не вярвах. Надявах се, че след „х” години ще я прехвърлят в Интернационала по възможност. Нямах надеж-да, че по мое време нещата тук ще се променят. Бях разра-ботил една тема: „Новите елементи в международното пра-во относно малцинствата”. Моят професор тогава ми каза: „Москов, развийте тази тема, ще ви взема при мене, вие ста-вате вече известен, като поставяте гаранцията на предно ни-во.”

Б.Д.: Впрочем вярвате ли, че освен добро в човек е за-ложено и лошо начало?

А.М.: В човека е заложено и животинското. Но победата над животинското е голяма за човешкия род. Проявяването на животинския инстинкт най-често е за самосъхранение или за самоизява. Проявява се във всички народи и във всички времена.

Б.Д.: Ще ми позволите ли да ви снимам?

А.М.: Но не искам да съм засмян. Няма за какво да се смея.

Б.Д.: Ако днес бяхте написали книгата, щяхте ли да я промените много?

А.М.: Не. Сега я препрочетох и не искам да променям ни-то дума. Всичко, което става сега, потвърди моя оптимизъм от онова време. Когато си защитавах докторската теза по меж-

дународно право, проф. Судан ме попита: „Вие като теория не отивате ли твърди далеч?”. Отговорих му: „Жорес е казал: „Прикачете ралото към една звезда!”. Аз виждам звездата, затова защитавам тази теза.

203202

Б.Д.: Кои бяха вашите духовни учители? Кои ви дадоха най-много?

А.М.: Луи дьо Бруклер. Той е бивш председател на Интер-национала, професор по социология в Брюкселския универ-ситет. Една завършена във всяко отношение личност – и в мо-рала, и в разбиранията си, и в толерантността си към хората. Взех го като идеалин екземпляр и винаги съм си казвал: „Помни Луи дьо Бруклер!”.

Б.Д.: А от книжните учители?

А.М.: Повтарям нещо, което не е на мода – аз съм марк-сист. Някой ме пита какво ще ги правим неговите идеи за ре-волюцията. Ама вие забравяте, че той е живял в революции-те, че те ставаха около него. Защо пък да не направим и ние една революция, е мислил той. Мен ме порази останалото – философското учение, икономическото учение, диалектика-та. На три пъти се мъчих да прочета „Капиталът”, два пъти го изоставях, третият път бях студент в София – и го проче-тох. Като момче следих еволюцията в съчинението на Мор-ган „Първобитното общество” и еволюцията на обществено-то развитие при Маркс. Тези усилия са ме оформили като личност.

Б.Д.: А защо преподавателите по обществени науки, които проповядваха Маркс, после първи се отрекоха от него?

А.М.: Защото не са били марксисти. Ако това беше вляз-ло в съзнанието и в знанието им, те нямаше да се отрекат. Можеха да го премълчат, но да го отрекат – не биха могли.

Б.Д.: А имате ли любим девиз?

А.М.: Някой ме попита веднъж кое смятам за най-голям порок. И аз му казах – двуличието. В живота си се стремях винаги да бъда такъв, какъвто съм. Пред всички – и пред Държавна сигурност и пред професори.

Атанас Москов е роден през 1903 г. –рожденната година и на БСДП. Деветото дете в семейството. На 13 години, когато по-големите му братя са на фронта, той поема грижата за дома. Изключват го от гимназията, но про-дължава да бъде председател на нелегалната социалде-мократическа група „Жан Жорес”. Едновременно следва право и дипломатически науки в Свободния университет в София. Четири години работи като строител и учи във Виена и Брюксел. През 1928 г. е упълномощен от БСДП да я представлява на конгреса на Социалистическия интерна-ционал. 28-годишен става член на Изпълнителния му ко-митет. В края на трийсетте години се завръща в Бълга-рия. През 1938 г. става депутат и секретар на парламентарната група на БСДП. Избран е и в VI-то ВНС, но кому-нистите касират мандата му. Започват репресии срещу него. Голямото му „престъпление” е участието в Социн-терна. Две години е инквизиран в Държавна Сигурност. Още четири е в лагера на Белене.

„Повтарям нещо,което не е на мода - аз съм марксист.”

През декември 1989 г., заедно с петима негови Съмиш-леници, възстановява БСДП. Почетен председател на пар-тията до края на дните си.

Д-р Атанас Москов почина от инсулт на 28 януари 1995 г. в Севлиево.

„Народно дело”-вестникът на Варна,

2 февруари 1995 г.

205204

44. ЖИВОТ СРЕЩУ НАСИЛИЕТО40 дни от смъртта на д-р Атанас Москов

„Аз вярвам в човека като индивиди в човечеството като планетарноединство, с все още по-съвършенаи справедлива за всички политиче-ска и икономическа организация.”

Д-р Атанас Москов

Преди няколко години от небитието изплува едно име – това на д-р Атанас Москов. Това непознато име като магия свърза отново, в едно цяло, скъсаната нишка на българска-та история. В залеза на своя живот една възрожденска лич-ност възкреси и реабилитира девалвиралите понятия поли-тически морал, вярност на идеалите и принципите, етичност, хуманизъм.

Енциклопедичната култура, толерантност и благият харак-тер на д-р Москов го превърнаха в желан събеседник за мно-го политици и журналисти. Последните търсеха и искаха от него готови решения и рецепти за болното ни настояще. И някак все не оставаше време за разговор върху историята и съдбата на българите. Вярвам, че д-р Москов имаше какво да разкаже, защото той не бе наблюдател, нито обикновен статист, а активен участник в една от най-жестоките драми на България.

Убеден социалдемократ, което ще рече привърженик на свободата, демокрацията и ненасилието, д-р Москов с еднак-ва страст ги защитава и преди, и след 9 септември 1944 г. Веднага след смъртта на Григор Чешмеджиев, д-р Москов става представител на ЦК на БРСДП /о/ в редакцията на в. „Свободен народ”. Специалист по международно право и дипломация, той посвещава много статии на защитата на на-ционалните интереси в навечерието на сключването на мир-ния договор в Париж през 1947 г. Ръководен от идеята, че „... с националните искания не се прави и не може да се прави партизанщина”, и че последните „...изискват обеди-

нението на всички добри воли на нацията”, д-р Москов ра-зобличава несправедливите и прекомерни искания на наши-те съседи. За да спечели общественото мнение в Европа за българската кауза, той става един от инициаторите за изпра-щане на Меморандум до Социалистическия интернационал и до социалистическите партии. С високонаучни исторически, политически и стопански факти Меморандумът защитава на-ционалното достойнство на България и отхвърля исканията за нейното наказание. За да бъде сигурен мирът на Балкани-те, Мирната конференция, според д-р Москов не бива да съ-здава нови конфликти, а трябва да съдейства за изглаждане-то на старите. В този смисъл Европа трябва да върне на Бъл-гария несправедливо отнетите Западна Тракия и Западните покрайнини, да бъде даден излаз на Бяло море и да бъде га-рантирана автономията на Македония.

Въпреки справедливостта на повдигнатите искания, ОФ правителството определя Меморандума като „махзар”, като акт на „противобългарска дейност”. Новата власт, обявила веднъж за „национална предателка”, не приема обща рабо-та, дори в името на общонационалните интереси.

Нещо повече. В Париж Васил Коларов се опитва да стова-ри цялата вина за ниската популярност на правителството върху опозицията. По този повод д-р Москов посочва, че не-благоприятното отношение на западните демокрации към правителството се дължи не на „злостната кампания на реакционните елементи”, както твърди Васил Коларов, а на действията на самото правителство, което потъпква по-литическите свободи, Конституцията и законите. „Ще тряб-ва да се разбере, че опозицията е едно творческо начало в живота на всяка демократична страна и че шефовете й не трябва да бъдат на подсъдимата скамейка, а на място-то, което им отрежда свободно изразеното народно дове-рие.”

Възгледите на управляващите са по-различни. За тях най-добрият опозиционер е затвореният или още по-добре – мърт-вият. На 23.02.1946 г. е хвърлен в затвора лидерът на опози-ционната социалдемокрация Кръстю пастухов. Обвинен е в

207206

„...отрицателно отношение към прогресивните и демокра-тични сили в нашия политически живот”. На 27.06.1946 г. Цвети Иванов публикува знаменитата си статия „Не разруша-вайте всички мостове” – един апотеоз на демокрацията и мир-ните, цивилизовани средства на политическата борба. Явно, като знак на добра воля, на 30.06.1946 г. Цвети Иванов е за-държан. Обвинението е впечатлително – тълкува историята от немарксистки позиции. На 01.11.1946 г. е подведен под съдебна отговорност секретарят на БРСДП /о/ Коста Лулчев „за критика срещу ОФ властта”.

И като публицист, и като юрист, д-р Москов се обявява срещу издигането на насилието като средство за управле-ние, против преследването на личности и организации, кои-то не споделят идеологията и методите на Комунистическа-та партия, против концлагерите и революционния терор. Той не отрича правото на комунистите да се стремят да изградят общество, отговарящо на тяхната идеология, но не приема за нормално да се действа зад димната завеса на демокра-тичната фразеология, а „всъщност да се провежда изоли-рането, обезправяването, раздробяването и ликвидиране-то на всички, които стоят извън редовете на доминираща-та партия”. Обвиненията срещу Кръстю Пастухов д-р Москов определя като лъжи и клевети и предупреждава, че не може да бъде силна оная власт, която „крепи престижа си върху лъжата”. В качеството си на адвокат на Цвети Иванов, той определя процеса като политически, като разправа не само с една личност, а с цялата опозиция. Категоричното му ста-новище е,, че не може да се съди човек заради борбата си за свобода и демокрация, отговарящи на неговия идеал за обществена организация.

Може би в най-концентриран вид д-р Атанас Москов изла-га своите политически възгледи на опозиционния митинг в навечерието на изборите за ВНС през октомври 1946 г. Гово-рейки след Никола Петков и Коста Лулчев, той се обявява против „всевластието на еднопартийната система, против кръвопролитието и мракобесието, против обхващането на мисълта в рамките на един партиен устав, против превръ-щането на личността в автомат, командван от политичес-

кото бюро на една партия”. Идеалите и целите , в името на които д-р Москов призовава избирателите да гласуват, са „свободата, демокрацията и народовластието, възстано-вяване на гражданските и политически свободи, изграж-дане на парламентарна и социална република и най-вече в името на човещината”.

Но нека не забравяме, че за „народната власт” най-до-брият опозиционер е затвореният или мъртвият. Не успяла да купи д-р Москов с предложението да бъде призната спе-челената доцентура срещу отказ от политическа дейност, ластта предприема следващите стъпки. Без никакви законни основания, изборът на д-р Москов за народен представител във ВНС е касиран. Развръзката идва през 1947 г., когато той се съгласява да поеме защитата на Никола Петков. На иска-нето на ДС да се откаже, д-р Москов отговаря: „Адвокатът е като лекаря. Не може да откаже защита, както лекарят не може да откаже лечение.” Тогава вече златното правило на Сталин: „Няма човек-няма проблем”, влиза в сила. Без обви-нителен акт, без присъда д-р Москов е задържан в ДС, а от-там в Богданов дол, Белене и други превъзпитателни места.

Арестуването на Москов удовлетворява и т.н. „револю-ционни социалдемократи”, които отдавна го бяха обявили за вдъхновител на опозицията, за „разколник и противоотечест-венофронтовец”. Именно този „печален белгийски доктор” водел партията по „пътя на лъжедемократичната реакция”.

Времето, обаче, показа, че печални са онези политически партии и сили, които срещу идеите на „белгийските доктори” могат да противопоставят само насилието и принудителното мълчание.

Интервю на к.и.н. Веселин Янчев

„Свободен народ”бр. 10-11, 16-22 март 1995 г.

Съдържание

Към читателите 3 1. Комюнике 5

2. Обръщение към българския народ 6

3. Слово на д-р Атанас Москов пред Първата национална конференция на БСДП 4. Слово на д-р Атанас Москов пред Втората национална конференция на БСДП 5. Бъдещето на социалдемокрацията е в социалната справедливост (интервю) 6. Обръщение към избирателите 7. В Народното събрание е нужен прогресивен център (интервю) 8. Ясновидецът 9. Програма, план, бюджет10. Слово на д-р Атанас Москов, прочетено на третата национална конференция на БСДП11. Слово на д-р Атанас Москов, пред 38-я конгрес на БСДП12. Политиката е културата е усилие плюс талант13. Слушайки председателя14. И светлината свети в тъмнината,а тъмнината я не схвана (интервю) 15. “Убеден съм – идващият век принадлежи на социалната демокрация” (интервю)16. Опасно късогледство17. Идва векът на социалната демокрация (интервю)18. Политическата действителност и БСДП19. Опасна конфронтация (интервю)20. Организационно усъвършенстване21. Слово на д-р Атанас Москов пред 39-ия конгрес на БСДП22. Социалната държава е бъдещето (интервю)23. Писмо до Изпълнителното бюро на БСДП24. Този народ има нужда да му служи25. Мъчно се става социалдемократ

8

10

1114

15

2023

26

28

3237

39

6778

80889196

100108

117122123

207 208

26. Равносметка, отговорност, поука27. За социалния хуманизъм (интервю)28. И все пак държавата29. Бузлуджа – спорна или свята (интервю)30. България иска сега да и се служи (интервю)

129133138142144

31.Правителството упорито продължава етапа на легалната контрареволюция (интервю)32.Тази камара като морал, като практика, като култура е отречена от народното съзнание (интервю)33. Земеделският съюз вчера и утре34. Глобалния хаос в пременящата се епоха35. Фалшиви християни36. Легалната контрареволюция37. Човек е частица от космоса, в която властват космическите закони38. Кооперациите при пазарната икономика дават шанс за по-голяма социална справедливост39. Възхвала на невежеството40. Целите на БСП отговарят на националните интереси41. Ако БСП проиграе коза, който й се падна, лошо се пише на България42. Бъдете горди, че сте социалдемократи43. Отивам си щастлив, понеже виждам звездата44. Живот срещу насилието

149

153

159163167

170

175

182

184

188

191

196198204