Лексикология

1. ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ. ЛЕКСИКОЛОГИЯТА И ДРУГИТЕ ДЯЛОВЕ НА ЕЗИКОЗНАНИЕТО.Задача на лексикологията:

- да опише и анализира речниковото богатство- да анализира системните връзки, които съществуват между отделните елементи на езика- да установи закономерните явления и тенденции

Лексикология /lexikos-гр. речников, словесен, logos- учение, наука/ дял от езикознанието, който проучва думите като самостоятелни речникови единици и речниковия състав на езика. Речниковият състав като единство от лексикални единици с определено значение, отразява явленията от природата и обществената действителност. Като градивен материал на езика думите реализират своето значение и придобиват комуникативна употреба в състава на словосъчетанието и изречението. Думата става средство за общуване само чрез формите на свързаната реч. Терминът лексика /lexis- дума/се използва за означаване на сбора от думите в даден език, а лексикологията е наука, която изучава лексиката. Формирането на речника е продължителен, вековен процес, който протича по определени закономерности. Именно закономерното единство и семантиката на отделните лексикални единици, които са продукт на сложно взаимодействие със словообразователната им структура и с граматическата им оформеност са обект на изследване от лексикологията.

В зависимост от целите, които преследва и методите, които използва лексикологията се поделя на: 1. Обща- тя изучава лексикалните единици, смисловата им структура, думата като езиков знак, решава въпроси свързани с характера на лексикалното значение, със семантичните универсалии и закономерностите при изграждане на речниковите системи във всички езици 2. Частна- изучава лексикалните особености на всеки отделен национален език. Този вид лексикология с помощта на постиженията на общата лексикология установява своеобразието, което отличава речниковия състав на един език от другите езици. Ч. лексикология от своя страна бива: синхронна и диахронна. Синхронната се нарича още описателна /гр. synhronos- едновременен/- изучава лексиката в отделен етап /най-често съвременен/ от нейното развитие и функциониране. Тя е лексикология на съвременния книжовен език. Диахронната се нарича историческа лексикология /dia- през, chronos- време/. Тя разглежда лексиката в исторически план- история на думите и техния произход, причините за възникване и изчезване на отделни думи и категории думи, непрекъснатите изменения в лексикалната семантика. Разграничаването между описателна и историческа лексикология може да се приеме само условно, защото речниковият състав не се създава изведнъж, а в продължение на векове. Той непрекъснато се попълва от нови думи и фразеологични съчетания, едни от които се употребяват често, други по-рядко, а трети съществуват само потенциално, без реална възможност за всеобща употреба. Лексикологията на съвременния български книжовен език, се определя като комплексна наука- не е откъсната от историческата лексикология.

Обект на изледване на лексикологията- речниковата система на езика

I. Дялове на лексикологията1. Семасиология- /semasia- смисъл, значение, logos- учение/- наука за смисъла. Обект на

изследване на тази наука е лексикалното значение на думата или семантиката й.2. Ономасиология- /onomasia- название, onoma-име/- наука за названията. Тя изучава начините, по

които се извършва наименуването на на предмети, понятия и явления, връзката между лексикалното съдържание и езиковата форма. Ономасиологията е свързана със семасиологията, но се различава съществено от нея. Семасиологическото изучаване е насочено от думата към нейното значение, а ономасиологическото- от понятието към обозначението му от съответната дума. За ономасиологията е важна ономасиологичната природа на езиковия знак, т.е как възниква думата.

3. Ономастика- наука за собствените имена. Дели се на антропионимия- наука за собствените имена на хората; топонимия- наука за названията на селища и хидронимия- занимава се с названията на водни басейни.

4. Фразеология- изучава устойчивите, фразеологични съчетания от думи, мястото им в общата лексикална система, лексикалната и синтактичната им структура, значението, произхода и стилистичните им особености

5. Етимология- наука за произхода на думите6. Лексикография /lexicon-речник, grapho-пиша/ наука, която се занимава с изследването на

принципите за съставяне на различни видове речници.

II. Връзка на лексикологията с другите лингвистични науки /с другите дялове на езикознанието/

1

1. С граматиката- граматиката изследва общите особености в семантиката на думите като части на речта и изречението, словоформите и граматичните им значения

2. Със словообразуването –занимава се със изследване на начините за създаване на нови думи- с помощта на афикси /общо название за представки и наставки/. Пример: уча, учи-тел, учител-ск-и, учил-ище. За разлика от словообразуването, което изучава състава и структурата на думата, моделите, по които е образувана, словообразователното гнездо, в което влиза и т.н., лексикологията изучава индивидуалното й значение и употреба.

3. С фонетиката- изучава звуковия състав на езика. Във фонетиката, думата се възприема като последователност от фонеми, организирани от ударението. В потока на речта могат да се отделят границите на думата.

4. Със стилистиката- наука за избор и употреба на езиковите изразни средства в различните условия на общуването и за функционално стиловата с-ма на книжовния език. Както стилистиката, така и лексикологията изучават преносната употреба на думите: в стилистиката като образно средство, в лексикологията като средство за развитие и обогатяване на речника. Основен проблем в стилистиката, е този за синонимите. Оттам той е преминал и в лексикологията.

III. Състояние и постижения на българската лексикология

Лексикологията е сравнително нова лингвистична наука. Като отделен дял от езикознанието със свои проблеми и методи на изследване, тя се отделя през 19 век. Изучаването на речниковия състав на българския език започва през Възраждането, когато се полагат грижи за събиране и изучаване на народната лексика. Появяват се сбирки с речников материал на П.Р.Славейков, Н.Рилски, Иван Богоров, братя Миладинови, Шапкарев, Г.С.Раковски и др. Наред с тях след Освобождението се появяват и първите лексикални изследвания на Матов и проучването на Ст. Младенов за остатъци от езика на Аспаруховите българи. Значителни постижения българската лексикология има след Втората световна война. Тогава започва съставянето на тритомния „Речник на съвременния български език” (1955-1959). По-късно се появяват книги и учебници с образователно предназначение. Най- известните са: „Учебник по лексикология на българския език” от Станьо Георгиев и Русин Русинов, „Българска лексикология” от Тодор Бояджиев. Трябва да се споменат и сборниците „Въпроси на българската лексикология” (1978), „Помагало по българска лексикология” (1979), „Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография” (1986) и др. „Фразеологичен речник на българския език”.

IV. Лаксикални норми

Лексикологията освен, че изследва думите като самостоятелни речникови единица, тя спомага и да се установят езиковите норми, за да се избегнат разнообразните грешки в речевата практика. Що е езикова норма?- правило за употребата на думите с оглед на тяхното значение, словообразуване, формообразуване и построяване на изречението, за единен изговор и правопис . Езиковите норми не се измислят от никого. Те се осигуряват исторически и се определят от развитието на обществото и неговата култура. Езиковите норми определят правилността на книжовния език. Те са образец, към който всеки трябва да се стреми. Нормата се характеризира с устойчивост и стабилност. Тя определя кое е правилно и кое не- препоръчва употребата на едни езикови средства и отхвърля употребата на други. Без нормите книжовния език би се смесил със диалектите и жаргонната реч, и би изгубил културната си функция. Като с-ма от норми българският език се оформя през Възраждането. Лексикалните норми са част от езиковите норми. Употребата на лексикалните средства зависи от няколко неща- от ситуацията в която става общуването, от жанра, типа и тематиката на писменото и устното изложение. Лексикалните норми в определен етап от равитието на книжовния език са стабилни, но едновременно с това и променливи . За разлика от граматичните норми те се променят в сравнително по-кратък период. Промените са вследствие от развитието на самия език и общество.

2. ДУМАТА КАТО ОСНОВНА РЕЧНИКОВА ЕДИНИЦА НА ЕЗИКА

--- Думата е основна речникова единица на езика. Във фонетиката думата е единство от звукове или верига от фонеми, обединени от едно ударение. В словообразуването думата е споение от различни по вид морфеми. В морфологията думата е словоформа, която се изследва според принадлежността и към определена част на речта и с присъщите и граматични форми и значения. В синтаксиса думата се приема за сегмент от изречението, който може сам по себе си с определена интонация да функционира като изказване. Думата е свързващо звено, в което се проектира цялата езикова система. Всички останали единици (морфема, фонема, словосъчетание, изречение) се разглеждат и съизмерват спрямо думата.

I. Определение на думата

2

Общоприето и теоритично точно и пълно определение на понятието дума все още няма. Съществуват различни дефиниции на това що е дума- някои са кратки, други обширни и подробни, но точно оформено определение не е изведено. Според А. Мейе „думата е резултат от свързване на определен смисъл с даден звуков комплекс, пригоден за граматична употреба”, а Брьондел разглежда думата откъм комуникативно-речевата й страна като „съобщение или елемент на съобщението”, Брумфилд като „минимална свободна форма”. Според Сепир „Думата е един от най-малките напълно самостоятелни късове изолиран смисъл, към който се свежда изречението”, а пък В. Винеградов стига до заключението, че „Думата е не само название на предмет или предмети, но и израз на значение, а понякога и на цяла система от значения”. Левковска определя думата като минимална езикова единица със следните особености: отразява в своето значение или други страни на реалната действителност; съчетава в себе си звучене и значение; характеризира се с граматическа оформеност; използва се в словосъчетания и изречения, или образува изречения. Според Н. Шански думите обозначават конкретни предмети и отвлечени понятия, емоции и т. н. От определенията на думата в българското езикознание може да се посочат дефинициите на Л. Андрейчин- „Думата е езикова единица, изградена от звукове, която означава отделно понятие”, и на Вл. Георгиев и Ив. Дуриданов- „Думата е графически оформено звуково съчетание, свързано с определено значение и употребявано от някакъв човешки колектив”. Думата се възприема за универсална езикова единица. Тя може да функционира като цяло изречение, но може и да съвпада с морфеми и дори с фонеми. Освен това са възможни случаи, когато една и съща единица се употребява като изречение, дума и морфема.!!!!Понятието „дума” като езиков термин означава едновременно думата като речева, като езикова и речникова единица.

Решаването на въпросите за същността на думата са задачи на общото езикознание и общата лексикология. Като речникова единица думата в българския език се определя с общите признаци, характерни за нея във всички езици- звук или комплекс от звукове, които се употребяват самостоятелно в речта с определено значение.

II. Признаци на думата1. Думата е двупланово, двустранно (билатерално) структуриран знак- единство от

форма и съдържание. Формата на думата е нейната външна, материална страна, възприемана като комплекс от звукове (или букви), които имат някакъв смисъл. Едно съчетание от звукове е дотолкова дума, доколкото с него се изразява някакъв факт от живота и ако то е свързано постоянно с определено значение. Пример: уча е свързано със значението ‘давам някому знание, вещина, опитност’; звукосъчетанието къща със значението ‘сграда, постройка, в която живеят хора’. Като двустранно оформена номинативна единица думата се характеризира с исторически установена връзка между звучене и значение, между означаващо и означавано. Макар и условна тази връзка позволява думата безкрайно пъти да се възпроизвежда в речта и еднакво да се осмисля от всички. В езика не съществуват думи без звукова форма и без значение. Едновременно с това, думата трябва да е и граматично оформена. Няма думи извън граматичният строеж на езика, така както няма граматика без думи и фонеми извън думата. За лексикологията е важно съдържанието на думата. Думата отразява социалният и психологическият опит на човека и резултатите от познавателната му дейност.

2. Думата има асиметрична знакова структура със сложен семантичен състав. В парадигматичен план асиметрията на думата като езиков знак се проявява при така наречените недискретни езикови факти: при многозначните думи и омонимите, когато една дума, освен собствената си функция придобива и друга функция; при синонимите, когато на редица от означаващи съответства едно означавано. В синтагматичен план асиметрията намира израз при образуване на аналитични структури (словосъчетания), когато на две думи съответства един елемент от плана на съдържанието. Пример: каменни въглища- кюмюр. В семасиологичен план асиметрията се проявява при десемантизацията, когато означаващото се лишава от означаваното и думата загубва собственото си значение.

3. Семантична идиоматичност. Думите са съставени от морфеми, но значението на думата не може да се изведе поотделно от значението на морфемите, които я образуват. Идиоматичността на думата е в резултат от преосмисленото значение на съставящите я елементи, които загубват своята мотивираност и самостоятелност в състава на думата.

4. Думата е двустранно структурирана единица с две модификации- едновременно на езика и на речта. Езикът е явление, което може да се изследва само чрез актуализираните актове на речта. В езика думата е виртуален (възможен) и абстрактен знак (лексема). В речта думата е актуализиран знак- във вид на словоупотреби и словоформи, съдържанието на които се формира под влиянието на контекста и ситуацията.

5. Думата изпълнява и няколко функции

3

-номинативна (лат.nomen–име,nominatio- наименование) -диференцираща и обобщаваща (сигнификативна) функция. Чрез думата като лексема се представят понятия и категории от реалния свят. -комуникативна функция- в устната и писмената реч

-прагматична (експресивна) функция на думата. Намира израз в т. нар. експресивна лексика. С нея говорещите изразяват своите чувства, намерения.

III. Думата и другите значещи единици1. Основното различие между думата и фонемата има семантичен характер. Фонемата

е еднопланова единица. Тя е строителен материал на знака, елемент от знака. Тя се използва, за да се различат думите от морфемите и обратно. Фонемата ‘о’ служи за разграничаване на думите „ток” и „тук”, но тя няма семантична и формална самостоятелност , каквато има думата. Междуметието „О!”съвпада с фонемата „о”, но междуметието е дума, с която се изразява емоция. Съгласната „с” е фонема, но предлогът „с” е служебна дума.

2. Общо между дума и морфема- те са носители на информация в системата на езика. За разлика от морфемата думата е самостоятелна значеща единица. Думата притежава различни способности, които определят и нейната самостоятелност- думата може да бъде част от изречение, да има синтактични функции или сама да образува изречение. Пример: Времето е студено.- имаме 3 отделни думи /време, е , студено/ и тяхното място може да се промени: Студено е времето.Освен това между отделните думи може да се вмъкнат други думи : Пример: Времето днес не е много студено. Такава самостоятелност каквато имат думите в изречението, морфемите не притежават. Морфемата не може да се използва свободно извън думата. Морфемите се свързват по строго определени правила в състава на думата. Учител се състои от морфемите уч- и –тел. Някои думи могат да се състоят само от една коренна морфема като например „но, там, дом, лост”, но те не са морфеми, тъй като не са смислово и формално самостоятелни. Предлозите като самостоятелни единици се отделят от думата, с която се свързват- от село, на море, на планина, но когато предлозите са морфеми, те не могат да се отделят от корена на думата. Пример: откритие, открай и др. Думите за разлика от морфемите могат да имат морфологични признаци (род, число, време, лице) и да изпълняват самостоятелна функция в изречението- могат да бъдат подлог, сказуемо, определение . т. н. Морфемите могат да се делят на словообразователни и формообразователни в зависимост от характера на изразяваната информация. Най-близко до думите са словообразователните единици- наставката –тел носи информация за лице, свързано с определена професия (учител), или за предмет, с чиято помощ се изразява действие (разтворител). Формообразователните морфеми имат граматична функция. Пример: морфемата –и е окончание за множествено число (учители, ратворители)

3. Дума и словосъчетание.

Словосъчетанието е синтактична единица с ясно изразена граматична връзка между компонентите му. В словосъчетанието може да има повече от една дума, като всяка дума е граматично оформена и има номинативна функция- синьо небе, вземам думата. Думата се отличава от словосъчетанието по своята непроницаемост и единно оформление. Вътре в състава на думата не могат да се вмъкват думи, така както това е възможно при словосъчетанията. Пример: синьо пролетно небе, вземам пръв думата. Семантично най-близко до думата са устойчивите (фразеологични) словосъчетания. Отношенията между дума и словосъчетание могат да се разглеждат като родово-видови.

4. Дума и изречение. Думата е част от изречението, но тя не изразява съобщение.ИЗВОД:Думата е смислова единица (за разлика от фонемите); тя свободно се възпроизвежда в речта (за разлика от морфемите, които се възпроизвеждат като част от състава на думата); тя е най-малката и свободна възпроизводима единица в речта (за разлика от словосъчетанието), участва като номинативна единица в построяването на изказването.

IV. Форма и съдържание на думата Думата е единство от форма и съдържание. Тя има материална страна (план на изразяване) и идеална страна (план на съдържание). Двете страни на думата не могат да съществуват изолирано една от друга, тъй като без външната страна, думата не може да чуе и възприеме, а без смисловата и страна не може да се разбере. Планът на изразяването обхваща звуковата обвивка на думата и особеностите в изговора и, словообразователният и морфемният и състав, съотношението между морфемите, които я изграждат (корен, представка, наставка и т.н.). Планът на изразяването се дели на фонетични, словообразователни и граматични сегменти. Във фонетично отношение думите са съставени фонеми. В словообразователно

4

отношение- на морфеми. В граматично отношение изменяемите думи имат основа и формант (афикси)- сладко- основа сладък и окончание-о. План на съдържанието се свързва с граматичното и лексикалното значение на думата. Лексикалното (речниково) значение отделя думата като самостоятелна единица и обхваща словообразователния и строеж- определя се от основата на думата. Граматичната значение (определя се от окончанието) обхваща морфологичния строеж на думата (род, число, време, лице), граматичното й значение и синтактичната й служба. Всички варианти на дадена дума в речта са нейни словоформи. Една от словоформите се приема за основна или речникова ( това е тази дума, която се пише като заглавна в речниците). Пример: при глаголите се взема формата за 1 л. ед.ч. сегашно време, изявително наклонение (чета, рисувам, говоря), а при съществителните- дума, която не е членувана и е в ед. ч. (бюро, молив). V. Видове думи 1. Според значението и граматичните им особености, думите се делят на различни части на речта. Частите на речта са изменяеми и неизменяеми. ЧАСТИ НА РЕЧТА:ИЗМЕНЯЕМИ1. Съществителни имена2. Прилагателни имена 3. Числителни имена4. Глагол5. Наречия

НЕИЗМЕНЯЕМИ6. Съюз7. Предлог8. Частица9. Междуметия Изменяеми- променят се техните граматични признаци (съществителни, прилагателни, глаголи, местоимения, числителни), неизменяеми- не се изменят по граматично значение (предлози, съюзи, частици, междуметия и наречия). Междуметията не са нито служебни думи, нито пълнозначни думи. Междуметията не означават понятие. Те са думи, с които се изразяват различни чувства- радост, болка, тъга, скръб, съжаление и др., те изпълняват комуникативна, а не номинативна функция. 2. В зависимост от функцията, която изпълняват в изречението думите се делят на: самостойни- изпълняват самостоятелна синтактична служба в изречението-съществителни, прилагателни, глаголи, местоимения, числителни, наречия, междуметия; несамостойни- имат служебен (помощен характер). Тук влизат служебните думи- предлози, съюзи, частици. Служебните (непълнозначни) думи не могат да се използват като самостоятелни части на изречението, те са служебни (или помощни думи), които служат за свързване на пълнозначните думи в единно изречение. 3. Според словообразователната си структура думите се делят на: прости- думи, които имат само един корен (книга, хълм, вик), сложни-от два или повече корена и представляват един непрекъснат звуков комплекс (психофизически, старопланински, земеделие), съставни- думи, които включват два или повече разделни комплекса (въпреки че, като че ли, може би.)

VI. Варианти на думата 1. Лексикални варианти- това са различните разновидности на една и съща дума. Пример:

отдалеко, отдалече, отдалеч; жаден, жеден,, жъден Дублети- дума с две разновидности. Пример: реторика и риторика; жътва и жетва, чемшир и чимшир, днес и днеска, дважди и дваж. 2. Фонетични варианти- най-разпространени, повече от 300 наброй, и правоговорната норма ги приема за равноправни. Пример: лястовица-ластовица, вишна-вишня, обеца-обица, стебло-стъбло, пришълец-пришелец. Фонетични варианти възникват и при изговора на заети думи, поради различните пътища и начини на заемане: хиподром-хиподрум, къмпинг-кампинг. 3. Правописни варианти- тези варианти се ограничават само в случаите на слятото и разделното изписване на някои думи като след обед- следобед, пред вид-предвид, до виждане- довиждане. 4. Лексикални морфологични вариантиДелят се условно на две групи: А) морфологични варианти с различен граматичен род- диплом-диплома, синтез-синтеза, анализ-анализа, апотеоз-апотеоза, маншет- маншета, флот-флота, контур-контура, сгур-сгурия, компонент-компонента; Б) словообразователни варианти- арап-арапин, душман-душманин, химчен-химически, хулник-хулител, молдованин-молдовец, алгебричен-алгебрически, плач-плачене, лочешки-ловчански, блед-бледен, чер-черен, насън-насъне, лежешком-лежешката. При словообразователните варианти често се нарушава тъждеството на думата, защото някои от тях се различават по значение и употреба. Пример: ръст-ръстеж, боксирам-боксувам, заслушвам-прослушвам.

VII. Лексема- lexis- от гръцки език- дума, израз

5

Лексемата е дума на езиково равнище, която в речта съществува под формата на различни лексико-семантични варианти (алолекси или словоформи), т. е тя е инвариантна единица която обединява всички фонетични, граматични и семантични варианти на думата в речта.В повечето случаи терминът дума и лексема означават един и същ факт на езика, но те се различават в случаите, когато се с дума се назовават служебните думи и формите на думата. Пример: земя е едновременно и дума и лексема, но предлогът в, съюзът но са служебни думи. Пример: Гарван, гарвану око не вади-има 5думи, но три лексеми:гарван, око, вадя.Алолекси на лексемата ГРАД са: град, градът, градове; чета, четеш, четох, ще чета са алолекси на лексемата ЧЕТА.Глосемема- да проверя в тълковен речник Парадигма (гр. paradeigma- пример, образец) на лексемата- с-мата от граматични форми, които се отнасят към една лексема. Парадигмата на небе включва следните словоформи (алолекси)- небе, небето, небеса, небесата

!!!!Понятието „дума” като езиков термин означава едновременно думата като речева, като езикова и речникова единица.

VIII. Словообразуване- нарича се още деривация 1.Определение-деривация (отклонения)- термин, който се свързва със образуването на нови думи с помощта на форманти (афикси-представки и наставки). Декорелация- при нея се изменя характерът или значението на морфемите и съотношението им в думата.

2. Словообразователен модел- модел, по който се построяват и обединяват всички производни думи (нови думи). Словообразуването е съвкупност от : А) продуктивни модели - моделите, по коите се създават нови думи. Такъв продуктивен тип могат да бъдат наставките ост – яркост, радост, същност, относителност; или ира и изира- тренирам, сигнализирам, стопирам Б) непродуктивни модели- които не образуват нови думи

@@@Словообразователен тип с наставка. Пример- с наставка ик (физик, химик, историк).Тези думи се съотнасят към еднотипни основи- физика, химия, история, и имат общо значение ‘названия на лица по професия’.3. Думите в словообразуването се делят на две групи: А) непроизводни (първични)- думи, които не се образуват от други думи- вода, глава, бия, пея, дом, небе, път. Непроизводна основа- това е основа, която се състои само от една морфема (нив-а, рос-а, неб-е), непроизводните думи не могат се разчленяват на отделни морфеми Б) производни (мотивирани)- думи, които се образуват от други думи и имат произвеждаща основа. Пример: летен от лято, отмъщение от мъст, горист от гора. а) производните думи, които имат граматични форми се състоят от две части: производна основа- основа, която се образува от друга основа. Тя трябва да има корен и поне един афикс (представка и наставка). Пример: пред-град-/и/е; окончание.Една дума е производна само, когато във езика тя има съответна по значение и форма произвеждаща основа- смелост- смел(основа), посрещач- посрещам, покрив- покривам

4. Ономасиологични категории А) Модификационно оносомалогичен тип- свързва се с това че към понятието (думата) се прибавят нови семантични отенъци. Пример: умалителни съществителни имена: мост- мостче, кораб-корабче, пиле- пиленце; превръщане на съществителни от мъжки в женски род- лекар-лекарка, певец-певица, аптекар-аптекарка; на съществителни имена и глаголи със субективна оценка на изразяване на увеличен или намален размер и степен на признака, на неодобрителност и пренебрежение (сняг-снежец, сол-солчица, гледам-гледкам). Б) Мутационно ономасиологичен тип- изгражда се между еднакви или различни части на речта. Този тип се характеризира чрез прякото или опосредственото му отношение към друг предмет, действие или признак или друга понятийна категория. Пример: бъчва-бъчвар, мечта-мечтател, красив-красавец, стар-старец, нося-носител. Изходната дума (бъчва) се променя като се включва към друг понятиен клас, в чиято рамка се определя чрез даден признак. В) Транспозиционен ономасиологичен тип- Такъв тип имаме когато една дума, принадлежаща на даден понятиен клас се променя и се включва в друг клас. Една част на речта може да се превърне в друга част на речта- прилагателно в съществително за означаване на качества и признаци (Пример: хубав-хубост, смел-смелост, лесен-леснина, бял-белота, син-синева, зелен-зеленина; съществително в глагол (плач-плаче, стар-старее)

6

5. Начини на словообразуване А)морфологичен- при него се използват представки, наставки, съединителни гласни и основа. Пример: автор-съавтор, радост-нерадост, мисля-размисля, музика-музикант, вчера-вчерашен, не-щаст-ен, на-пръст-ник, проход-проходя Б)неморфологичен- не възникват чрез модели, а чрез преобразуване на готови словосъчетания без изменение на звуковия състав -семантичен- свързва се със многозначността. Пример: богородичка като Богородица и богородичка като цвете

В)лексико-синтактично словообразуване или срастване- образуват се главно прилагателни, омоними на словосъчетания С)морфологично-синтактично словообразуване- словообр., при което една дума или словоформа преминава от една част на речта в друга

АДЕКТИВАЦИЯ- преминаване на една част на речта в друга част на речтаАДВЕРБИАЛИЗАЦИЯ- преминаването на същ., пригателни, числителни и глаголи в наречия. Пример: даром (дар), болезнено, тичешком.ПРОНОМИНАЛИЗАЦИЯ- означава местоимения. Пример: един ден- някой денАБРЕВИАЦИЯ- образуват се нови думи чрез съкращаване на устойчиви словосъчетания- БАН, БДЖ, мед. СестраКАЛКИРАНЕ- превеждане на чужди думи, морфема по морфема

3 . РЕЧНИКОВАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. ИЗМЕНЕНИЕ В РЕЧНИКОВАТА СИСТЕМА. ИЗТОЧНИЦИ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА РЕЧНИЦИ

Лексикална системност и системност в езика

Що е система?- единство от елементи, които се намират във взаимна връзка и имат обща функция.

Що е езикова система?- в нея се отделят групи от елементи, които са подчинени йерархично една на друга или функционират паралелно. Всяка част се свързва несредствено или опосредствено с другите нейни части чрез езиковите категории. Наред с понятието „система” в езикознанието се използва и понятието „структура”. Система- вътрешно организираната съвкупност от взаимосвързаните и взаимообусловените елементи в състава и. Структура- тя представлява формата, вътрешната организация на елементите, схемата на взаимните им отношения. Системата е понятие с по-общ характер, а структурата е по-частно понятие, атрибут, характеристика и признак на системата. По отношение на лексиката системата са речниковите единици, свързани с вътрешни отношения помежду си, а структурата – съвкупността от установените отношения между речниковите единици /думите/. Всички думи с номинативна функция образуват лексикално-семантичната подсистема на езика. Що е лексикална система?- от една страна, тя е сбор от номинативни речникови единици (думи и словосъчетания), т. нар. речников състав, а от друга страна, тя е лексикално- семантична система, която включва речниковите единици заедно с начините на тяхното взаимодействие. Лексикално-семантичната система е резултат от сложното взаимодействие между значенията на думите. В нея думите се обединяват от общ семантичен признак или от общо понятие, което има название като елемент от системата в лексикални групи наречени парадигми.

I. Видове отношения между елементите в лексикално-семантичните групи- парадигматични и синтагматични 1. Парадигматични отношения- основни показатели на системност в лексиката. Те възникват между думи от една и съща част на речта, които имат нещо общо в значението и могат да се избират или заместват една с друга в една и съща позиция. Парадиг. отношения са многопланови и семантично разнообразни.отделят не например: синонимно, антонимни и стилистични отношения 2. Синтагматични- разкриват линейното разположение на думите, показват как думите се употребяват в речта.Чрез синтагматичните отношения думите изпълняват комуникативна функция. Валентност (съчетаемост)- това е съвкупността от всички съчетания, в които думата може да се срещне. Валентността е свързана със законите на смисловото съчетаване на думите. Пример: казва се ходя бързо, бавно, но не може седя да се свърже с бавно, бързо. Валентността бива два вида: *лексикална-свързана е със значението на думата *синтактична- със законите за свързване на думите една със друга в речта Синтагматичните отношения се проявяват при полисемията (многозначност), когато думата променя значението си в съчетание с различни думи. Пример: подвивам крак „свивам, събирам под нещо”, подвивам врат „покорявам се”. Въз основа на тези два вида отношения се отделят в значението на думата парадигматичен и синтагматичен аспект:

7

А) парадигматични значения- определят се от общото значение на групата от думи, с които лексемата има смислови връзки и може постоянно да се съчетава. Пример: думата „земя” може да се включи в групите: 1) почва, пръст, пласт слой; 2) нива, поле; 3)глина, пясък, чернозем; 4)слънце, луна, земя; 5) суша, бряг остров. Б) синтагматични значения- определят се от възможността думите да се съчетават една с друга в изречения ІІ . Особености на лексиката 1. Системност- обуславя се от тясната връзка на речниковия състав с извънлингвистични фактори- с общественив живот, социален прогрес и т. н. В лексикалния състав на думата се отразяват от една страна промените, които стават в обществото, а от друга страна, лексикално-сематичните изменения, предизвикани от необходимостта за номинация на нови денотати (обозначаваното). 2. Речник- той е открит за външни влияния и отразява измененията във всички сфери на човешката дейност. Речникът се характеризира с екстралингвистична обусловеност, която се проявява както в отмирането на думи, така и в появата на нови думи и значения. Всичко това придава на лексиката голяма подвижност, а също и историческа променливост. Измененията се извършват доста често и с по-бързи темпове. Изменят се съставът, функциите и стилистичната окраска на думите. Някои от думите остаряват и излизат от употреба, други възникват и започват активно да се употребяват. Подвижността се проявява и в наличието на думи, различни по сфера на употреба, на домашни и заети думи. 3. Лексиката е вътрешно организирана съвкупност от единици. Лексиката е крайно пъстра, нееднородна и многочленна. В нея се включват думи с променливи и непостоянни речникови значения. 4. Лексиката не се използва от говорещите равномерно и в целия и обем. Една част от нея се употребява от всички постоянно, друга част има рядка и индивидуална употреба, поради това, че назовава специални понятия.. Лексикалната система е функционална и интегрираща. Тя е синтез на основните смислови единици (думите) и на техните многообразни сематични връзки. Лексикалната система притежава черти, които я отличават от другите езикови подсистеми, но тя има и характеристики, които до известна степен я сближават с тях. Става въпрос за т. нар. изоморфизъм- /issos- равен, подобен, morphe- вид, форма/- сходство в структурите на отделните системи. Свързва с използването на общи за всички подсистеми понятия като „вариант”, „инвариант”, „парадигматика” и др.

ІІІ. Изменения в речниковия състав на българския книжовен език

В речника на езика се наблюдават постоянни промени вследстие на различни икономически и политически взаимоотношения, на научния прогрес и т. н. Основните процеси на тези промени са 2: поява на нови думи и отмиране (отпадане) на остарели думи. Образуването и възприемането на нови думи е главният процес в развоя на речника на всеки език. Вторият процес се наблюдава по-рядко и се извършва по-бавно от първия. Пример: трен, ока. Речникът е една от най-променливите страни на езика, някои думи в речниковия състав обаче се употребяват много дълго време, те са устойчиви и не се менят лесно. Става дума за т. нар. основен речников фонд- това са думите, които се знаят от целия народ и се употребяват много често, служат и за образуване на производни думи. Към основния речников фонд принадлежат някои категории думи, като названия на части от тялото, означения на родствени връзки, числителни, местоимение, служебни думи и т.н. Формирането на речниковата с-ма на един език е дълъг исторически процес. Българският език е преминал през три основни периода на изменения:

1)Първи период- от средата на 19в., когато се преминава от първобитния строй към феодализма, възприема се християнството и се поставя началото на писмена славянска култура. По това време от една страна се възприемат много гръцки думи, свързани с богослужението и църковните обреди, а от друга се поставят основите за изграждането на старобългарския книжовен език като език на българи и славяни. Това е период, в който кипи творческа работа в търсене на лексика, която да послужи за превод от византийски език (високо развит) на старобългарски. Навлизат много диалекти и думи (от гръцки) като: евангелие, апостол, игумен, пастир, митрополит и др., създават се и старобългарски думи като: владика, власт, жезъл, господ2) Втори период през Възраждането, когато се формира речникът на новобългарския книжовен език. Започва попълване на езика, навлизат руски думи и думи от западните езици. Появява се нуждата от установяването на книжовен език, общ за всички. Книжовниците от различните краища на страната се стремят да издигнат своя диалект като общозадължителен. Засилва се създаването на думи от писатели и философи. Притокът на диалекти и създаването на нови думи е вследствие на стремежа и необходимостта да се възвърне националното самочувствие. В българския език навлиза интернационалната лексика свързана с печата, с формирането на публицистичния стил, с науката и образованието.

В речника на книжовния език през Възраждането се възстановяват и много старобългарски думи, утвърждават се черковнославянските думи и домашната лексика.

8

Обогатяването на речниковия състав през Възраждането продължава и след Освобождението. Това е вследствие на няколко фактора: наличието на свободна българска държава; развитие в литературата и в просветното дело, появата на вестници и списания, превръщането на националния език в основен; развитието на науката, техниката.

3. Трети период, преходът от класово към безкласово общество с победата на пролетарката революция . Засилват се процесите в образуването на новите думи под влиянието на руския език.

В периода на социализма назрява необходимостта от много нови думи, поради възникването на нови обществени явления, форми на производството и управлението. С помощта на наставки се образуват много думи като: подравнител, замразвател, катаджия, моторист. Има и думи заети от руски език: заготовка, самодейност, новодомец, екскурзовод

IV.Източници за попълване на речника

1.Народните говори-включва: А)думи, които са били общонародни преди историческото формиране книжовния език и са съставяли междудиалектен пласт Б) думи, които за заемани, за да се заменят от чуждите думи- влак, заменя трен В) думи, които са преминали като синоними Г) думи, които навлизат, за да запълнят недостига на лексика в книжовния език

2.Книжнина- имат се предвид думите, които писатели и филолози въвеждат съзнателно за назоваване на нови понятия.

3. Чужди думи Другите езици са пълноценен източник наред с останалите за попълване на речника на българския книжовен език. Чуждите думи могат да идват от сродни или близки по състав или произход езици. Думите от несродните езици по-трудно се възприемат и по-трудно се приспособяват към лексикалната система на нашия език.

1) думите могат да се заемат изцяло както със звуковата си форма, така и с установеното в чуждия език значение, но могат да преминат само с отделно свое значение или да се преосмислят семантически на българска почва

2) има различни пътища за проникване на чуждите думи в българския език- чрез културно, обществено-икономическо и политическо влияния с други народи. Някои думи са навлезли чрез насилствената асимилация (уподобяване) през робството .

3) Някои от чуждите думи са навлезли в активния речник на бълг. език, а други в пасивния. Съществуват и думи, които си остават чуждици, ненужни.

Основен принцип за възприемането на чуждите думи е тяхното подчинение на самобитната българска лексикална с-ма. Незвисимо откъде идват, те трябва да изпитат въздействието на с-мата, да добият български облик.

4. Домашна лексика- това са думите наследени от праславянски, прабългарски и старобългарски език. Това са думи, създадени на диалектна основа, преминали в книжовния език. 5. Думи от сродни езици- това са думи преминали в българския от другите славянски езици, главно от руски (пряко или чрез черковнославянски), сърбохърватски, чешки, полски. Най-силни са връзките на българския език с руския- те имат обща славянска основа- невежа, бодър, обявявам, хазаин, кънки 6. Думи от несродни езици- това са думите от арабски, турси и персийски език, които са преминали в българския под действието на различни икономически, политически и културни взаимоотношения в миналото. С насилствената асимилация през робството са се настанили турските думи, а чрез турски език- и думи от арабски и персийски- тенджера, буркан, хаймана, яхния, кавга и много др.

7. Думи от балканските езици-думи от гръцки, албански, румънскиГръцките се различават по начина на проникване от турските. Една част от тях са резултат от асимилационни процеси, свързани с гръцката аристокрация и духовенство, а друга част чрез културните и политически взаимоотношения в миналото между двата народа- креват, килер, тиган, пирон, трендафил, Андрей, Атанас, Васил и др.Румънски думи- навлизат чрез културните, политическите и икономическите взаимоотношения между двата народа- маса, кашкавал, бордей, далвера

8. Думи от класическите езици-еврейски, старогръцки, латински *еврейски- голгота, месия, серафим *старогръцки-аксиома, комета, грамофон, емблема

9

*латински- коледа, катинар, кумир, сак, сапун, табла9. Думи от западните езици-влияние от италиански, френски, английски, немски и др. *немски- преминали по пътя на културното влияние, с възприемането на техническите новости-абзац, айсберг, спринцовка, багер, бормашина,щанга, щека, грайфер

*френски- културно влияние адрес, аванс, актьор, амплоа, ансамбъл *английски- културно влияние- кецове, клаксон, волейбол, бойлер, голф и др.

*италиански- културно влияние-авария, ария, соната *испански- естрада, балатум *португалски-кобра

4 . СЕМАНТИЧНА СТРУКТУРА НА ДУМАТА (СЕМАСИОЛОГИЯ) .

ОСНОВНИ ВИДОВЕ ЛЕКСИКАЛНИ ЗНАЧЕНИЯ

Лексикологията разглежда думата като единица на речниковия състав на езика. Думата има две страни- звукова и смислова. Звуковата страна на думата е съчетанието от звукове (или много рядко един звук), от които се състои думата. Със звуковата страна на думата се занимава фонетиката. Смисловата страна на думата е нейното значение. Със значението (лексикално) се занимава семасиологията.

Основната функция на думите е номинативната. Местоименията и местоименните наречия се характеризират със заместителна функция, а някои от тях проявяват и показателна функция. Междуметията имат експресивна функция. Функцията на думата произтича от характера на нейното значение.

Значението на думата бива лексикално и граматично. Лексикалното значение е вследствие на лексическа абстракция- понятията на съдържание на речниковите единици. Граматическото значение е вследствие на граматическа абстракция- свързва се с категориите род, число, число, определеност, време, свършеност и несвършеност на действието. Пример: лексикалното значение на думата „внук” е „син на сина или дъщерята”, а граматичното- съществително нарицателно име от м.р, ед. ч., нечленувано

Лексикалното значение е основно, а граматичното второстепенно. Първото е предмет на лексикологията, а второто- на граматиката. *в лексикалното значение на думата може да се разграничи ядро и периферия. Ядрото представлява понятието или отражението на обектите от реалната действителност. Думите отразяват действителността чрез понятията. Отношението на думата към предмета, явлението, отношението обозначени с нея, се нарича денотативно значение. Отношението между дума (лексема), понятие или обект от действителността (обект назоваван с дума се нарича денотат или референт) може да се илюстрира със следната схема:

Пунктирната линия означава, че между думата и денотата няма пряка, непосредна

връзка, т.е денотативното значение е опосредствувано от сигнификативното. СЕМАНТИЧЕН ТРИЪГЪЛНИК- въз основа на определението за знака могат да се извлекат три компонента-знак, обозначаван обект (денотат), смисъл (значение). Тези три компонента образуват триада –цяло от три части (А:Б:В). На тази основа семантичните отношения между знака (А), смисъл (Б), обозначаван обект= денотат (В) се представят във вид на триъгълник (семантичен ). Трите компонента се разполагат по върховете му както следва : на левия връх- знакът (А), на горния връх-смисълът (Б), на десния връх- обозначавания обект (В)

Съотношението А:Б- знакът има смисъл (значение)Съотношението А:Б- знакът обозначава обект (денотат)Съотношението А:Б-смисълът се съотнася към денотата По начало този семантичен триъгълник е създаден от Г. Фреге и е известен като триъгълника на Фреге

Към ядрото на лексикалното значение се отнася и исторически възникналата връзка отношение между звуковия комплекс и съответното понятие.

10

В периферията на лексикалното значение се намира стилистичната, емоционална или оценъчна окраска, която се определя като стилистично значение или като конотация. Реалното значение на думата съществува под формата на лексико-семантични варианти. Лексико-семантичен вариант наричаме единството от звуци и конкретното значение, с което то се използва в речта. Еднозначните думи имат един лексико-семантичен вариант, а многозначните повече от един. Многозначната дума съществува реално под формата на два или повече лексико-семантични варианта. Съвкупността от лексико-семантичните варианти съставя семантичната структура на думата. Под смислова с-ра „се разбира цялата система от значения, исторически закрепени за даден звуков комплекс, с всички привнесени от различните контексти допълнителни, емоционални, стилистични и смислови оттенъци и особености на употреба” (според И.В. Арнолд). Според Звегинцев „значението на думата е съвкупност от нейните лексико-семантични варианти”.

Лексикалното значение служи за означаване както на съвкупността от отделните значения на многозначната дума, така и за назоваване само на едно от тези значения (семема).

1. Отношение между форма и значение на думата. Вътрешна форма на думата. Между значението на думата и нейният звуков комплекс няма вътрешно обусловена природна връзка, тъй като сами по себе си звуковете не означават нищо, а могат да имат смисловоразличителна функция. Думите отразяват действителността чрез понятийното си значение, а не чрез звуковия си състав. Връзката между звуковата форма и значението на думата не възниква случайно, а в резултат от историческото развитие на езика във връзка с историята на съответния народ. Всяко название възниква не по пътя на случайното свързване на едни или други словообразователни елемента, а от свързването по определен модел на словообразователни елементи, които имат някакво отношение към признаците на денотата.. След като възникне, названието започва да назовава понятието в неговата цялост, т.е. с всичките му признаци,а не само с признаците, които са намерили израз в словообразователния му строеж. Названието винаги възниква въз основа ан някой очебиен признак на денотат, който ляга в основата на словообразователния му строеж. Пример: думата „часовник” е образувана въз основа на признака „часове”, думата „чакалня” въз основа на признака „чакане”. Признакът, който ляга в основата на словообразователния строеж на думата сътавя нейната вътрешна форма или нейната семантична мотивираност. Вътрешната форма трябва да бъде ясно разграничена от реалното семантично значение на думата. Вътрешната форма обхваща само един признак на денотата и изпълнява техническа функция при образуването на новото название или новото значение, а реалното значение се свързва с всички съществени признаци на понятието. Пример: водач и водител, пазач и пазител- имат еднаква вътрешна форма, но се различават по лексикалното си значение. В зависимост от това, дали вътрешната форма се пази или е отпаднала, се различават две категории думи: *Сематично мотивирани- думи, които пазят вътрешната си форма и словообразувателният им строеж е напълно ясен. Пример: борец, стрелец, ловец *Сематично немотивирани- думи, които вече не пазят вътрешната си форма и техният словообразувателен строеж не е прозрачен, а може да се установи само по исторически път. Пример: дърво, камък, вода, път и др. Към първата група принадлежат производните, а към втората непроизводните думи погледнати от съвременно гледище.

В състава на езика съществува движение от мотивирани в немотивирани думи.

Лексикално значение при различните класове думи.

Обикновено се приема, че лексикално значение имат само самостоятелните (пълнозначните) думи и изменяемите части на речта. Отхвърля се наличието му в собствените имена, служебните думи и междуметията. Това твърдение не е много точно и вярно, тъй като както самостоятелните, така и служебните думи са единици на речта и езикови знакове, които в зависимост от характера на присъщото им значение изпълняват определена функция в речта. Лексикално значение имат всички думи, но при различните им класове има различна структура и реализация. Не всички думи са свързани с понятие и са способни да назовават, но винаги зад отделната дума стои някакво значение. Пълнозначните думи имат предметна насоченост и номинативна функция. Пълнозначните думи имат както денотативно, така и сигнификативно значение. Служебните думи нямат номинативна функция и денотативно значение. Те не назовават обекти от действителността, а отношение между тях. С помощта на служебните думи езикът се превръща в реч. Те имат значение и смисъл, но не назовават понятие. Те спомагат на частите на речта да се съчетават в изречения. Пример: предлогът „В” означава „положение вътре в границите на даден предмет, където нещо се намира и става”- Чета в библиотеката.”и”- свързва частите на изречението – Чета вестници и списания.Частиците изразяват отношение на говорещия към предмета на речта и т.н. Междуметията не означават понятие и не се свързват с него. Значението на междуметията се определя като конотативно: уви!- означава съжаление; ох!- болка, отвращение или досада.

11

Междуметията служат за изразяване на различни чувства и преживявания- страх, радост, болка, тъга и т.н. Числителни имена- те спадат към абстрактната лексика. Те означават понятия, които не са свързани с реални предмети. Чрез супозиция (подмяна, замяна) числителните могат да се употребят и като съществителни имена и да означават понятия: тройка, петица, 10 се дели на 5 и 2. в такива случаи те са названия на числа. Местоименията по своята семантика и функция в речта са доста различни. Личните местоимения например, не съдържат признаци на понятие. Те нямат собствено денотативно съдържание. В речта означават денотата на думата, която заместват: аз –посочва говорещото лице; ти- слушащия, той- лицето, за което се говори, без да се изяснява дали лицето е учител, студент, работник и т.н. при другите местоимения денотатът може да не е определен, да липсва или да бъде обобщен (някой, никой, всякой). Особено място сред пълнозначните думи заемат по своята семантика собствените имена. Те се отделят ясно от нарицателните имена. Личните имена за лица (антропонимите) се свързват със своя денотат според културни и социални основания на семейна традиция, мода и т.н. Освен това собствените имена могат да бъдат заменени произволно с други имена, например псевдоними, докато нарицателните не могат да се заменят произволно едно с друго, защото връзката на лексикалното значение с думата и нейната форма е исторически установена, десигнатът на личното име не е понятие, а представа. Той съвпада с денотата

Основни видове лексикални значения. Съществуват най-разнообразни класификации на лексикалните значения. Пряко или номинативно значение- значението, с което думите назовават предмети, явления или качества от действителността. Съчетаемостта на думите с такова значение се определя преди всичко от предметно-логическите връзки между обектите от действителността. Прякото или номинативното значение се нарича още свободно значение. Прякото или номинативното значение е обикновено и основно значение на думата. То служи за образуването на производни значения. Пример: думата „очи” се съчетава с думи, характеризиращи цвят, величина, състояние, способност и т.н.: сини очи, светли очи, малки очи,кръгли, големи, открити, живи, ярки, весели, тъжни, болни. Фразеологически свързано значение- значение (може да се нарече и лексикално свързано значение ), което се реализира при съчетание на думата с ограничен брой други думи. Например прилагателните вартоломеев, давилов, вегетативен имат само фразеологическо свързано значение, тъй като се реализира в ограничен брой съчетания с други думи- давилови капки, вартоломеева нощ, вегетативни органи и т.н. Фразелогически свързаното значение отразява вътрешносистемните отношения между лексико-семантичните варианти на някои думи в лексикалната система на езика. за разлика от номинативното или свободното значение, при което съчетаемостта на думите се основава преди всичко на логико-предметните връзки между предметите и явленията от действителността, тук значението е обусловено от специфичните условия, при които се е оформила семантичната структура на думата.

Синтактично обусловено значение - то се реализира при употребата на думата в определена синтактична позиция. То възниква по пътя на преносната употреба на думите и служи за образно, емоционално или оценъчно назоваване на обект от действителността. Когато се използва за назоваване на ‘злобен, проклет, коварен човек’, съществителното змия има синтактично огранически ограничено значение. Например: Ела, мило, ела, че тая змия ще те изяде” (Елин Пелин).

Конструктивно - обусловено значение - то се реализира в условията на точно ограничена с граматични форми синтактична контрукция. За разлика от другите лексикални значения, при които връзките на думата са ограничени или тя се употребява само с определена финкция, конструктивно обусловеното значение не възниква от лексикалната съчетаемост , нито от упоребата на думата с определена синтактична функция, а от включването и в граматичен типов контекст.

От генетично гледище значенията се делят на основно и производно. Основно е онова значение, от което по пътя на преносната или функционалната употреба се образуват другите, производните значения. Основното значение е изконно, а производното е винаги придобито. От гледище на семантичните отношения, от синхронично гледище, значенията се делят на преки и преносни. Пряко значение- значението, с което думата назовава обект от действителността, а преносно-значението, получено по пътя на преносната и употреба. От своя страна това значение може да бъде метафорично или метонимично. От стилистично гледище се разграничават два вида лексикални значения: стилистично неутрално и стилистично украсено (обагрено) значение. Стилистично неутрално е значението, с което думата може да се употребява във всичките функционални стилове на езика, а стилистично окрасено (обагрено) е значението, с което нейната употреба се предпочита в един или няколко функционални стила. От функционално гледище стиловете се делят на свободни и свързани.

12

5.ТИПОВЕ ПРЕНОСНИ ЗНАЧЕНИЯ НА ДУМИТЕ

Основен фактор в процеса на семантичните изменения на думите е способността им да се употребяват преносно въз основа на някаква асоциативна връзка между денотатите (прилика, сходство, природна връзка). Преносимостта е историческо явление, което действа през целия исторически развой на българския езика, а и на езиците изобщо и е тясно свързана с историята на народа, който говори този език. Преносимостта е способността на думата да промени значението си, разширявайки своя обем, при което чрез пренасяне започва да служи за назоваване на ново понятие, нов предмет или явление, което се намира във връзка или зависимост от първоначално назованото понятие. В речта думите се свързват една с друга и образуват словосъчетания и изречения. Това прави възможно една дума да се употреби с друго ново значение, което да се разбере от значението на думите, с които тя се свързва. Думата „остър” означава ‘който реже добре, изтънен’ „Държа остър сърп в ръцете си”- с това значение се употребява най-често. То е прякото и значение „Едва сега усещам острия хлад на вятъра”( Л. Стоянов)- остър има значение на „рязък”. Примери на съчетание в други думи: остър кол, остри нападки, остър ревматизъм. Новите значения възникват чрез пренасяне на една вече съществуваща дума като название на нови за нея предмети и признаци. Думата „крак”- долен крайник на животно или човек, с което стъпва и ходи се използва и за назоваване на опора в долната част на мебел, съоръжения и механизми: крак на маса, столче с три крака.

Разлика между преносно значение и преносна употреба: Преносно значение- то е номинативна категория и предпоставка за появата в езика на многозначни думи. Преносна употреба- речева категория, която съчетава в себе си номинативност и експресивност. Преносната употреба е индивидуална и количествено неограничена възможност както за многозначните, така и за еднозначните думи. Лексикализираната преносна употреба създава ново преносно значение. То се основава само на метафората и метонимията.

ПРЕНОСНО ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА- образува се, когато названието на едно понятие се пренася върху друго въз основа на някакво сходство, общи белези или асоциативна близост. Преносните значения са най-разпространения тип вторични производни значения. Те възникват на основата на преките и се мотивират от тях. Преносните значения се намират в тясна връзка с образността. Освен номинативната си функция преносните употреби съдържат още емоционални оценки за обозначените явления. Пример: думата „буря” означава ‘много силен, стихиен вятър, обикновено придружен с гръмотевици, светкавици и дъжд’, но в изречение като ‘Появата му предизвика буря от въодушавление’- буря- има значение на ‘изблик на наудържимо чувство на радост, възторг, мъка, негодувание и подобни у много хора’. Най-много преносни значения имат прилагателните и глаголите, защото между тях могат да се установят най-разнообразни връзки: топъл чай-топъл прием, горчиво лекарство- горчиви думи, водата кипи- кипя от злоба

Преносната употреба на думите бива индивидуална и лексикална . Индивидуалната употреба е широко застъпена в художествения стил под формата на тропи. Тропите (гр. tropos- образен израз). Тропите не са преките названия на предметите, а техни образи, които могат да бъдат разбрани само в свързана реч и в това словесно обкръжение, което е определено от автора. Всяка преносна употреба по начало има индивидуален характер, но с течение на времето тя може да получи широко разпространение в езиковата практика, т.е да се установи трайно в лексиката. За такава преносна употреба казваме, че има лексикализиран характер. Като ново значение в речниците се отбелязват лексикализираните преносни употреби. Новите значения обикновено се употребяват наред със старото значениена думата. Има и думи,които се употребяват в езика само с новото си значение, а старото и отмира. Пример: думата „вар”-старото и значение е „горещина, топлина”Лексикализирани (езикови, речникови) значения- това са значенията, които са загубили първоначалната си образност

Основните видове преносни употреби са три вида: метафора, метонимия, синекдоха. МЕТАФОРА- пренасяне на качествата на един предмет върху друг предмет въз основа на някаква прилика или сходство.Глагола „ЖЪНА” има основно значение „режа със сърп или жетварка стъблата на житни растения в нива”, но по пътя на метафоричната употреба е придобила значение на „ получавам нещо заслужено”- жъна успехи, жъна плодовете на дълогодишния си труд.Прилагателното „ЗЛАТЕН”- „който е от злато” е придобило нов и значения– златна есен (сходство по цвят), златно време (сходство по ценност).Прилагателното „ЧЕРЕН”- „ който има цвят на сажди, на въглен” е придобило нови значения , които имат по-абстрактен характер- черни мисли, черен труд, черна робиня, черна вдовица и др.

13

Метафорите се делят на номинативни, когнитивни и образни. Номинативни- използват се за целите на номинацията Когнитивни- те разкриват начина на мислене и познание на действителността Образни- служат на естетическите функции на езикаПри метафората пренасянето на названието от един предмет на друг се осъществява на основата на сходство по второстепенни признаци (форма, цвят, размер, свойства, качества и др.):

1)Сходство по форма ръкав (на дреха)- ръкав (на река), глава (на човек)- глава (на пирон)- глава (на семейство), ухо (на човек)- ухо (на игла), камбанка (звънче)- камбанка (цвете)

2)Сходство или близост във функциите на два или повече предмета- действие или предназначение, осъществявани от предметите: спътник (който пътува заедно с някого)– спътник (изкуствен), корен (на дърво)- корен (на зъб), кора (на дърво)- кора (мозъчна)

3)Сходство по звучене и цвят- вие (вълк)- вие (вятър), песен (народна)- песен (на славей), шоколадов (бонбон)- шоколадов (тен)

4)Сходство по впечатления или асоциации, породени от въздействието на предметите: нишка (на плат)- нишка (на разсъждение), топъл ден-топъл глас

МЕТОНИМИЯ Метонимия- пренасяне на значението на един предмет върху друг предмет въз основа на някаква постоянна връзка между тях.Изпих две чаши, изядох цялата чиния.Частен случай на метонимията е синекдохата (съприемане), която представлява употреба на дума, означаваща част от нещо, вместо друга, която означава цялото или обратно. Пример: „родна стряха” (вместо роден дом), „бащино огнище” (вместо бащин дом).

6.ПРОМЕНИ В ЛЕКСИКАЛНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМИТЕ

1. Същност на промените в лексикалното значение. Думите като единици на езика могат да претърпят в течение на езиковия развой промени от различен характер- фонетични, граматични, семантични. Например думата месо в старобългарския език е имала форма мясо, следователно е претърпяла фонетична промяна, освен това е претърпяла и някои граматични промени, тъй като с отпадане на падежната с-ма са отпаднали и падежните й форми. В други случаи думата може да промени значнието си. В старобълг. Думата брашъно е означавала „храна, ястие”, а сега „смлени на прах зърнени храни”.

Под промяна в лексикалното значение се разбира промяна в предметно-понятийната отнесеност на думата. Семантичната промяна може да бъде свързана с изменение в стилистичната окраска на думата или с изменение на нейното положение в речниковата с-ма като цялост или в отделна нейна подсистема. Измененията в лексикалното значение могат да бъдат от различен характер. А) Думата може да загуби първоначалното си значение и да остане в речниковата с-ма с новото си значение. Пример: „година” в старобългарския език е значела „време, час”, а днес „ времето за което земята прави пълно завъртане около около слънцето- 365-366 или 12 месеца” Б) Думата може да продължи да се употребява както със старото си, така и с новото си значение венец- „кръг, изплетен от цветя” (старо значение) и „месеста покривка на челюст” (ново значение) В) Някое от значенията на многозначната дума може да отпадне и в резултат на това тя стеснява семантичната си структура. Пример: думата „вреда” в старобългарски е означавала „синина, оток по тялото” Г) Може да се промени характерът на някои значения на думата . например: стилистично неутралното значение да се превърне в стилистично обагрено или обратното. Изменението в значението на думата е процес, чиято продължителност и бързина зависят от множество фактори, значителна част от които имат неезиков характер. Процесът обикновено започва като индивидуална промяна в значението и употребата на някоя дума и приключва, когато новото значение е усвоено от човешкия колектив, говорещ съответния език, когато се лексикализира.

Семантичните промени могат да протекът в една от следните насоки:1) Разширяване на значението и употребата на думите. При този процес думата,

означаваща отначало един предмет или явление, започва да се използва за назоваване и на други предмети и явления, разширява се нейната семантична структура. Пример: думата „гражданин” в началото е означавала само „жител на град”, а по-късно се развива и разширява и с ново значение „жител на държава”. В някои случаи разширяването може да бъде само с разширяване на обема и съдържанието на означаваното понятие. Например: „женя се”- първоначално е означавало „встъпвам в брак с ЖЕНА”, а сега е със значение на „всъпвам в брак, задомявам се”- употребява се и от двата пола.

Разновидност на разширяването е и образуването на нарицателни имена от собствени: мавзолей от Мавзолей (гробница на цар Мавзол, 4в. пр.н.е.)

14

2) Стесняване на значението и употребата на думите- при него отначало думата е назовавала по-широко по обем и съдържание понятие, а след това е започнала да назовава по-тясно по обем и по съдържание понятие. Пример: „кърма”- първоначално е имала значение на „храна изобщо”, а сега назовава по-тясни по обем понятия: „майчино мляко”. Думата „лято” е означавала „година, а днес „най-топлия годишен сезон”, „храм”- „къща, дом”- в старобълг., а днес „църква”

3) Семантична промяна, при която думата нито разширява, нито стеснява значението си, а само го променя. Пример: в старобълг. „вар”- горещина, топлина, а днес- бяло вещество, което се получава от изпичане на варовик.

4) Семантични промени във връзка с изменения в съдържанието на означаваното понятие. С течение на времето някои понятия могат да променят частично или напълно съдържанието си, обаче названието им се запазва. Тъй като понятийното значение съставя ядро на лексикалното значение, това означава, че с изменение на съдържанието на понятието се променя и значението на названието му. Например; думата „перо”- металически писец днес, а в миналото- паче перо, използвано като средство за писане- названието остава едно и също; „стрелям”- означавало е първоначално „хвърлям стрела”, а по-късно с откриването на барута „стрелят с огнестрлно оръжие, с патрони”.

2. Причини за семантичните промени- два вида извънлигвистични (екстралингвистични )и лингвистични (вътрешноезикови).

а) Извънлигвистични (екстралингвистични) - свързани са с обществения живот на хората, с измененията в икономическата и социалната структура на обществото, с развитието на науката и изобщо технологиите. Сематичните промени в някои езици могат да бъдат предизвикани от чуждоезиково влияние, обикновено от старна на близкородствени езици. В народния език думата „суша” означава „продължително, сухо, бездъждно време”, а под влияние на руски е придобила и значение на „земя, земно пространство”. В народния език „сухар”- изсъхнало дърво; под влияние на руски ез. „специален печен хляб, чието приготовление и печене е по-продължително”. В случая е налице семантично влияние, при което една позната дума в народния език се обогатява с ново значение под влияние на значението, което тя има в чуждия език. Пуризмът като проява на езиковата политика също може да предизвика семантични промени в някои думи. Нерядко новата дума, която се въвежда в употреба, за да замести някоя чужда, семантично се диференцира от нея и в езика остават и двете думи. Пример: думата „излет” е създадена, за да замести чуждата по произход дума „екскурзия”, но днес са вече разграничени по значение: „излет”- краткотрайна разходка до някое недалечно място, а „екскурзия”- по-дълга разходка на някое по-отдалечено място. Причина за семантичните промени в някои думи може да бъде емоционално-оценъчното отношение на човека към предметите и явленията от действителността. На тази основа думата „гълъбица” е развила и значение на „гальовно назоваване на любима жена”, а „свиня”- на „мръсен, долен човек” Явленията табу и евфемизъм също довеждат до промени в значението на някои думи.

ТАБУ- означава забрана, простираща се върху определени предмети и действия, или върху акта на назоваването, именуването.

ЕВФЕМИЗЪМ- от гръцки език е думата и буквално означава „добро говорене” (добре говоря). Евфемизмите са думи или изрази, заместващи други, които са станали „опасни”, груби, неприлични, изобщо неподходящи. Пример: в бълг. език за наименуването на болести са използвали смекчителни думи, за да се умилостиви: благата (епидемия, туберкулоза), медени и маслени (за епидемии при деца) леля (чума) и др.

б) Лингвистични (вътрешноезикови)- те са свързани със системния характер на на речниковия състав, с общото състояние на речниковата с-ма и със състоянието и особеностите на нейните подсистеми.

Думите влизат по между си в различни дрмантични връзки и отношения, семантичната промяна обинквено се остава затворена в рамките на една дума, а засяга и другите думи. Например: думата „гора” в старобългарския език е назовавала понятието „планина”, думата „лес” – понятието „гора”, думата „планина”- „висока равнина”. Те са били членове на едно семантично поле, в което е съществувало семантично равновесие, обаче в промяната в значението на „гора” е довела до промяна в значението на другите думи от семантичното поле: гора- лес (днес);. Промяната в значнието на една дума е предизвикала промени и в значението на други думи от същото семантично поле, тъй като е било нарушено семантичното равновесие в него.

Промяната в лексикалното значение може да бъде обусловена от промяна в лексико-граматичната отнесеност на думата. Например: в старобълг. „горещ” е сегашно деятелно причастие и означава

15

„който гори”, а сега е прилагателно име със значение „който има висока температура, който е много топъл”.

Причина за семантична промяна може д абъде и липсата на един от компонентите в словосъчетанието (свободно или устойчиво). В резултат на това другият член поема значенеито на цялото словосъчетание. Например: „гостна”- стая предназначена за гости, получено от „гостна стая”.

В исторически план семантичните изменения се характеризират според характера на промените като пълни или частични.

Пълни- при тях се промена както семантичният обем, така и съдържанието на значението. Думата започва да се употребява като название на предмет от друг клас. Например: пълна е промяната в значението на думата „хора”- люде, човеци, в сравнение с първоначалното и значение „област, страна”, с което тя е престанала да се употребява.

Частични-когато се променя съсдържанието на значението в резултат на промяна на отношението към понятието. Думата „селянин”- жител на село променя своя семантичен обем в резулата на емоционално-оценъчния елемент, който се влага в съдържанието на лексикалното и значение-„прост човек”.

7.МНОГОЗНАЧНОСТ (ПОЛИСЕМИЯ) НА ДУМАТА

Що е многозначност (полисемия)?- способността на думите да притежават повече от едно значение. Обогатяването на лексиката се извършва не само чрез въвеждане в употреба на нови речникови единици, но и чрез увеличаване на значенията на съществуващите думи. Многозначните думи съставят около една пета от лексикалните единици на съвременния български книжовен език. Най-голямо е количеството на двузначните думи. С увеличаване на броя на значенията количеството на многозначните думи намалява. Това е така нар. закон за „убиване” на полисемията.

Полисемията се обуславя главно от два фактора: а) липсата на вътрешна (природна) връзка между звуковия състав на думата и нейното лексикално значение; б) от възможността за преносна употреба на думите. Многозначността не е пречка при общуването, понеже е свързана в реч (или в минимален контекст) думата конкретизира значението си.

Полисемията възниква в контекста, тъй като всяко ново значение е в същност резултат от поставяне на определена дума в ново словесно обкръжение, в което употребата и постепенно се утвърждава. От друга страна, полисемията се проявява чрез контекста, понеже именно в него думата реализира едно или друго свое значение. Полисемията е „способността на думата да придобива разнообразни значения в зависимост от различните случаи на употребата й и да запазва в езика всичките тези значения.

Многозначната дума представя съвкупност от лексико-семантични варианти. Думата има толкова лексико-семантични варианти, колкото нейни значения могат да се реализират в речта. Между отделните лексико-семантични варианти има по-близка или по-далечна връзка и докато тази връзка се пази, думата е многозначна, обаче ако тя бъде разкъсана, многозначната дума се разпада на отделни думи- омоними.

За разлика от думата, която е основна речникова единица, лексико-семантичния вариант е основна семасиологична единица. Например: думата „мост”- съществува под формата на три лексико-семантични варианта. Основното и значение е съоръжение, по което се преминава над река, пропаст, железопътна линия и под. Другите две значения са свързани със зъболекарската и спортната терминология.

Характерно за многозначните думи е, че всяко от значенията им участва в различни системни връзки и отношения с други думи или отделни техни значения, т.е системността на лексиката се проявява чрез отношенията между лексико-семантичните варианти на отделните думи.

Семантичната структура на многозначната дума обикновено се съотнася с толкова понятия, колкото значения има тя. Новото значение се явява, за да се означи ново понятие.

1. Видове полисемия- два вида:

1)Понятийна полисемия- полисемия, при която всяко значение назовава отделно понятие. Тя е основен тип полисемия в речника на съвременния книжовен език. Това е така, тъй като всяко ново значение възниква в речта преди всичко, за да бъде назовано друго понятие.

16

2) Функционална полисемия- полисемия, при която отделните значения са свързани с едно общо понятие, но при отделните значения обемът и съдържанието му се стесняват или разширяват.Функционалната полисемия има по-ограничена сфера на проявление. Обаче рязка граница между двата типа полисемия няма, тъй като понятията могат да бъдат близки помежду си.

В някои думи многозначни думи се прояват едновременно и двата вида полисемия. Например: думата „воденица:- „мелница, която се движи с вода” (основно значение), но „малък ръчен уред за меляне на кафе” и „стомах на птица” са получени по пътя на функционалното сходство.

2. Отношение между полисемия и омонимия.

При разграничаването на многозначните думи от омонимите възникват немалко колебания, дължащи се на сложността на самото явление.

Разграничаването на полисемията от омонимията, получена по семантичен път, се извършва въз основа на няколко критерия, приложени комплексно

1) семантичен критерий. Той е основен критерии. Възникването на омонимите се обуславя от разпадането на една многозначна дума на две или повече речникови единици в резултат на разкъсване на връзката между отделните и значения. С други думи, признак на полисемия или на омонимия е наличието или отсъствието на семантични връзки между отделните значения. Ако връзката между лексико-семантичните варианти от семантичната структура на многозначната дума не се осъзнава от говорещите езика като роден, това означава, че многозначната дума се е разпаднала на две или повече речникови единици, всяка от които има своя семантична структура. Пример: думата „месец” е имала значение на „луна, месечина”, но по-късно по пътя на преносната употреба тя развива и друго значение „една от дванадесетте части, на които се дели годината”.

Омонимите, получени по пътя на разкъсване на връзката между някои от значенията на многозначната дума, могат да развият производни значения. Различният характер на тези производни значения е също така указание, че първоначалната многозначна дума се е разпаднала на две или повече речникови единици- омоними. Например: думата „храня” със значение „вардя, пазя” е развила и ново значение „давам храна” , което по-късно по-късно се е откъснало от първото значение и е доволо до обособяването на нова речникова единица, развила на свой ред нови значения, които нямат връзка с първоначалното значение „пазя, вардя”: „грижа се за издръжката на някого”; „издържам, изхранвам”; „отглеждам домашни животни”.

2) Синонимен критерий. Като доказателство, че връзката между някои от значенията на многозначната дума се е разкъсала и са се образували отделни речникови речникови единици омоними, може да служи обстоятелството, че всеки от омонимите има различни синоними, които не са синоними помежду си.. Например: „точа”(1) има за синоним „наливам; точа (2)- правя, а точа (3)- остря, изострям.

3) Словообразователен критерий. От семантичните омоними обикновено се образуват различни производни думи и това също така е доказателство за разкъсване на връзката между значенията на първоначално многозначната дума. Например: „месец” (1) има производни „месечина, месечинка, месечко, месечен”, а от „месец”(2)- „месечник, тримесечие, месечен”.

4) Граматичен критерий. В някои случаи омонимите, получени от разпадането на една многозначна дума, се различават по между си по някои от граматичните си значения. По пътя на разкъсване на връзката между значенията на една многозначна дума са възникнали омонимите „суша” –„продължително време без валежи” и „част от земната повърхност”. Те се различават и по това че „суша”- „част от земната повърхност” не образува форма за мн. ч.

8. ОМОНИМИЯ

1. Що са омоними?- думи с еднакъв звуков състав, но различни по значение. Пример: „бавя”- задържам, възпирам да се извърши нещо „бавя”- гледам дете

За разлика от полисемията, където една дума се употребява с две или повече значения, между които има асоциативна или друга някаква връзка, омонимията обхваща напълно отделни думи, които по една или друга причина са съвпаднали по форма, но между значенията им няма никаква връзка.

17

Омонимите се различават и от паронимите. Докато омонимите имат еднакъв звуков състав и изговор, паронимите са думи, които са само сходни, близки по звуков състав и по изговор. Пример: „забутвам”- почвам да бутам и „забутвам”- оставям нещо някъде и не мога да го намеря са омоними, а думите „лектор” и „ректор” са пароними.

2. Видове омоними:

А) Пълни- омоними, които са от една лексико-граматична категория (част на речта) и всичките им граматични форми съвпадат (звучат по един и същи начин във всичките си форми). Пример: коса-коси, коса-коси „елха” (-та, -и,-те)- широколистно дърво и „елха” (-та, -и,-те)- коледно дърво

Б) Непълни (частични )-омоними, които са от една или от различни лексико-граматични категории и няма съвпадение между всичките им граматични форми. (Съвпадат по глас само в някои от своите форми). Пример: мед-медът и мед- медта. От своя страна те биват:

- непълни омоними от една и съща лексико-граматична категория. Пример: „док”(-а,-ът, докoве, дока)- пристанищно съоръжение , „док”(-а,-ът, мн. ч. няма)- вид груба памучна тъкън

-непълни омоними от различни лексико-граматични категории. Пример: „диря” (същ. м.р., дирята, дири)- следа, отпечатък и „диря” (гл., дириш, дири и т.н)- търся нещо скрито, неизвестно или загубено.

! към непълните омоними се отнасят и т. нар. морфологични омоними или омоформи. ОМОФОРМИ-при тях звуковото съвпадение е между основната форма на една дума и някоя от граматичните форми на друга дума или пък между някои от граматичните форми на двете различни думи. Пример: „прах” (същ. мр.) и „прах”(1л. ед.ч., мин. св. вр. от гл. „пера”)

Пълни лексикални омоними- думи, които принадлежат към една и съща част на речта и съвпадат във всичките си граматични форми. Към непълните лексикални омоними се отнасят думи, които също принадлежат на една и съща част на речта, но по звуков състав и по изговор съвпадат само някои от граматичните им форми.

Лексико-граматичните омоними са обикновено непълни, тъй като могат да принадлежат към различни части на речта. Пълни лексикално-граматични омоними има само сред неизменяемите части на речта. Тези омоними имат само по една граматична форма и с нея напълно съвпадат по между си. Пример: „чак” (частица) и „чак” (наречие).

Към омонимите НЕ се отнасят:

ОМОГРАФИ (ГРАФИЧНИ ОМОНИМИ)- думи, които се пишат еднакво, но се изговарят различно такива омографи се наричат акцентни. Пример: било-било, вълна- вълна, върша-върша, духало-духало, треска-треска.

Има и някои редки случаи на тройни акцентни омографи при трисрични думи, като ударението пада последователно на първата, втората и третата сричка. Пример: Говори (източните бълг. говори), говори (тя говори много бързо), говори (говори, моля ти се, по-бавно”

ОМОФОНИ (ФОНЕТИЧНИ ОМОНИМИ)- произнасят се по един и същи начин, но се пишат различно. Пример: пот- под (имаме обеззвучаване), куп-куб

3.Начини за образуване на омоними- най- различни:

3) омоними могат да се получат от първоначално различни думи, които в процеса на езиковото развитие са претърпели фонетични изменения и в резултат на това са съвпаднали по форма. Пример: в старобълг. Мед- пчелен продукт и мед- метал

4) звуково съвпадение може да се получи между книжовна и диалектна или народна дума, а също и между две народни или диалектни думи, употребявани обикновено в различни говорни области. Пример: „копан”- прекопаване на окопни земеделски култури и „копан”- кълка на домашна птица; „калина”- обръщение към зълва, по-млада от мъжа и „калина”- вид дърво

18

5) при заемане на думи от чужди езици. В едни случаи заетата от чужд език дума е съвпаднала звуково с българската дума. Пример: „стол”- мебел за сядане с облегалка или без за един човек и „стол”- от руски език- трапезария за обществено хранене

6) В други случаи омоними са се получили от случайното звуково съвпадение в българския език на заемки от различни езици. Пример: „ангина”- гъсто, тъкан памучен плат (от китайски) и „ангина”- възпаление на сливиците в гърлото и др.

7) Има и омоними, които са заемки от един и същ език. Пример: от френски език за заети омонимите екип- група от спортисти и „екип”-спортно облекло

8) Много от омонимите в българския език са производни от други думи, които също може да са омоними, но може и да не са омоними, От непроизводните омоними се образуват производни омоними с използването на едни и същи словообразувателни средства. Пример: „меден”-произв. от мед и „меден”- произв. от мед, "боров”- произв. от бор и "боров”- произв. от бор

4.Отношения между полисемия и омонимия

9. СИНОНИМИ- МЯСТО И РОЛЯ

В ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНАТА С-МА НА ЕЗИКА

1. Що са синоними?- думи, които имат различен звуков състав, но са близки или еднакви по значение. Синонимите назовават едно и също явление от действителността, но по различен начин. Синонимите почти винаги се отличават един от друг или по своето лексикално значение, или по своята емоционално-експресивна окраска, или по стилистичната принадлежност към определен жанр на речта, или по своята употреба, или по способността да се свързват с други думи.

Синонимите знаме, препорец, флаг, байрак, трикольор, трицвет, стяг се отличават по между си главно по емоционално-експресивната си окраска и по принадлежността си към различни стилове и жанрове на речта. Думите пряпорец и стяг са остарели, а байрак също се употребява в народната реч и е в процес на отстраняване. Синонимите флаг, трикольор и трицвет се използва главно в книжните стилове. Знаме има най-широка употреба и принадлежи на стилистично-неутралната лексика.

В речниковата система на езика се срещат и такива синоними, които са напълно еднакви както по значение, така и по стилистичната си принадлежност и употреба. Такива синоними се наричат абсолютни синоними или лексикални дублети. Има ги предимно в научната терминология.

Абсолютните синоними в общонародната лексика имат временен характер. В едни случаи единият от синонимите отпада от употреба, а в други случаи двата синонима се диференцират по значение или по стилистична окраска.

2. Източници за възникване на синоними

Синоними в езика възникват по пътя на образуване на нови думи въз основа на съществуващите в него словообразователни модели за по конкретно и диференцирано назоваване на предметите, явленията и качествата по пътя на заемане на думи от други езици и не на последно място по пътя на развитие на полисемията.

-синоними могат да бъдат книжовна и народна дума (казвам и думам), книжовна и диалектна дума (мъгла и думан), наша и чужда дума (безредие и анархия), стилистично неутрална и остаряла дума (срам и стид), стилистично неутрална и поетична дума (мечта и блян), отделна дума и фразеологизъм (умирам и хвърлям топа).

-появата на синонимия в речниковия състав на езика е тясно свързана с полисемия (многозначност). Честите преносни употреби на думите се лексикализират, те се оформят в нови значения или отсенки. С тези производни значения думите стават синоними на други думи, т.е започват да назовават същото понятие, като разкриват някаква по-конкретна страна от него или изразяват някакво отношение към него.

19

Пример: „падение”се превръща в синоним на „кал”, когато последната придобива преносно значение „нещо нечисто, низко, долно”.

-друг източник за възникване на синоними е словообразуването. В езика постоянно се образуват нови думи. Някои от тях влизат в синонимно отношение с други думи, като назовават различни страни или отсенки на някакво по-общо понятие или изразяват различно отношение (емоционално, оценъчно) към него. Пример: думата „закусвалня” влиза в синонимно отношение с думите „гостилница” и „ресторант”.

-друг източник са народните говори- използват се в художествената литература. Пример: „измахнат” вм. „слаб”.

-Чрез заемане на думи от други езици

-Като източник за възникване на синоними са и евфемизми. Евфемизмите са думи, които се употребяват вместо други думи, тъй като се смятат за по благопристойни. Евфемизмите са винаги силно стилистично обагрени. Пример: „почина” вместо „умря”.

3. Синонимен ред (синонимно гнездо)- ред, в който се обединяват думите, между които съществува синонимна връзка. Синонимните редове имат незатворен характер , тъй като благодарение на преносната употреба на думите и образуването или заемането на нови думи количеството на синонимите в тях може да се увеличава..

Основен синоним (доминантен)- думата, която изпъква най-много от синонимния ред; тя служи само като название на понятието, без да изразява някакво емоционално или оценъчно отношение. Основният синоним обединява около себе си останалите синоними. Пример: червен (основен синоним)- ален, пурпурен, румен.

! В един синонимен ред се включват само думи, които са синоними не само на основния синоним, но в същото време са и синоними помежду си.

4.Типове синоними

По своя характер синонимите се делят на смислови и стилистични

СМИСЛОВИ- синоними, които с някое от значенията си назовават различни страни или отсенки на едно по-общо понятие. Към тях принадлежат думи от стилистично неутралния пласт от речника на езика и разликата между тях е само семантична.

СТИЛИСТИЧНИ- синоними, при които понятийното им значение е еднакво със значението на думи от неутралния речников пласт, но се различават по допълнителната им стилистична окраска.

5. Видове смислови синоними

А) Истински смислови синоними— това са думите от стилистично неутралния пласт от речника на езика и синонимната връзка е между основните им значения. В един синонимен ред ги обединява общото им семантично ядро, а отделните синоними разкриват различни негови страни или отсенки, т.е доуточняват, конкретизират общото понятие. Пример: думите „юнак, герой, храбрец” се свързват в семантично ядро със значение „проява на голяма сила”. Обаче думата „юнак” означава ‘човек с голяма физическа сила’, а „герой”- ‘човек с несломим, борчески характер’, „храбрец”- ‘човек, който проявява безстрашие”.

Истински смислови синоними са думите ‘трева, бурен, билка’. Общото в значението им е това, че всичките те означават ‘едногодишно или многогодишно растение с тънко зелено стебло’

Б) Идеографически смислови синоними- при тях синонимната връзка е между основното значение на една дума и някое от производните значения на друга думи, обяче и двете думи като речникови единици принадлежат към неутралната лексика. Пример: основното значение на думата „жаден” е ‘който чувства нужда да пие вода’, но то има и производно значение ‘лаком, жаден за материални блага’.

Идеографическите синоними са резултат от способността на думите да се употребяват преносно и да развиват нови значения. Чрез идеографическите синоними се постига по-голяма образност и изразителност, употребяват се в художествената и разговорната реч.

20

Контекстови синоними- те са разновидност на идеографическите синоними. При тях една дума е синонимна на друга само в определен контекст, т.е синонимията тук е възникнала в резултат на индивидуално-преносна употреба на думата. Контекстовите синоними се наричат още поетически синоними и се употребяват в художествения стил.

Синонимите обикновено са разнокоренни думи. Обаче можем да говорим и за еднокоренни синоними. Пример: ‘лъжлив’ и ‘лъжовен’, образувани са с една и съща основа с различни наставки, които са довели до диференцирането им- ‘лъжовен’ е поетически синоним на ‘лъжлив’

10. АНТОНИМИ-

ТИПОВЕ ПО СТРУКТУРА И СЕМНАТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ

1. Що са антоними ?- думи различни по звуков състав и противоположни по значение. Пример: болен- здрав, силен-слаб и др.

Антонимите са двойки от думи, които назовават противоположни понятия, но в същото време тези понятия са и съотносителни едно на друго, понеже едното от тях не може да се мисли без наличието на другото. Следователно определена дума се осъзнава като антоним на друга, когато нейното значение бъде съотнесено със значението на дума, която назовава противоположно понятие. Антонимите са думи, които семантично се отблъскват и едновременно с това се привличат.

За антоними говорим тогава, когато противопоставянето на думите е пълно, т.е. когато те заемат полюсно положение в границите на семантичното поле. Пример: думите ‘добър’ и ‘лош’ са антоними, но ‘добър’ и ‘недобър’ и ‘лош’ и ‘нелош’ не са антоними.

Антонимите са думи, които заемат крайни (полярни) позиции в една семантична парадигма.

Антонимни двойки образуват само думи от една и съща част на речта. Най-богати откъм антонимни значения са качествените прилагателни имена, тъй като качествата най-често могат да се противопоставят едно на друго. След тях са съществителните, глаголите и наречията.

Многозначните думи не са антоними на други думи с всичките си значения, а само с някои от тях, т. е. само с някои от значенията си те се намират в антонимично отношение с една дума, а с дуги от значенията си – с друга дума. Пример: стар- „млад” и с „нов”.

Отношения между антоними и синоними. Една дума може да бъде антоним на две или повече думи, които помежду си са синоними. Пример: ‘страхлив’ има за антоними думите ‘смел, храбър, безстрашен’, които по между си са синоними.

2. Видове антоними

3. А) В зависимост от своята проява и контекста биват 2 вида: -речникови и контекстови

-речникови- при тях поляризацията е заложена в основните им значения и те се осъзнават като думи с противоположно значение извън контекста, в речника на езика.

- контекстови- при тях поляризацията е заложена между основното значение на едната дума и някое от производните значения и на двете думи. При тях противоположността в значението се реализира само в контекста, а извън него те не са антоними

Б) От словообразователно гледище антонимите се делят на 2 вида: разнокоренни и еднокоренни.

- разнокоренни- образувани от различни корени или основи. Пример: паля-гася, покупка- продажба, дълбок-плитък, черен-бял.

-еднокоренни-които имат един и същи корен, а противопоствянето се постиога чрез афиксите.

Еднокоренните антоними се образуват по няколко начина:

21

с помощта на приставка, която изразява противоположност:

*а – симетрия-асиметрия, морален-аморален

*анти- теза-антитеза, народен-антинароден

*без- вкусен-безвкусен, грешен-безгрешен

*раз –убедя-разубедя

с помощта на отрицателната частица НЕ с функция на представка : щастие-нещастие, сигурен-несигурен

с помощта на представки, които имат противоположно значение

*в-/из- вдишвам-издишвам

*до-/от- донеса-отнеса

*над-/под-надземен-подземен

*о-/съ-облека-съблека

*об-/раз-обвия-развия

3. Използване на антонимите в речта- като средство за създаване на антитези за постигане на по-голяма изразителност и емоционалност при предаване на мисълта.

-при създаването на пословици- „Черни пари за бели дни”

Оксиморон- в едно словосъчетание се съединяват думи, които логически се изключват. Пример; жив мъртвец

4. Семантично поле и семантична парадигма.

А) семантично поле- съвкупност от думи, които със значенията си покриват определен отрязък от действителността и между които съществува семантична връзка.

Б) семантична парадигма-

Парадигма- съвкупността от формите на словоизменение на дадена лексикална единица, съвкупност от словоформи, съставящи дадена лексема.

Семантична парадигма- съвкупност от съществени (диференциални) признаци, по част от които две или повече лексикални единици проявяват сходство, а по друга част се разграничават.

11. ЯВЛЕНИЕТО ПАРОНИМИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

1. Що са пароними?- думи, близки по звуков състав, но различни по значение. Пример: книжовен- книжен

Паронимията се разглежда в два аспекта: според единия, паронимите са всички думи, между чийто звуков състав съществува сходство, близост, а според другия към паронимите се отнасят само сродни думи, разликата между които е в някои от словообразователните морфеми.

Паронимията се съдържа във всички онези думи от лексиката на даден език, които по външната си форма имат прилика, сходство с други думи от същата лексико-граматична категория. Като пароними се разглеждат само думите, които не само си приличат по звуков състав, но се грешат в речта, като едната дума неуместно се употребява вместо другата.

Паронимията се различава както от омонимията, така и от близките до нея явления-омофонията и омографията. Омофоните са думи, които се произнасят еднакво, но се пишат по различен начин. Пример: плод-плот. Омографите пък са думи, които се пишат еднакво, но в зависимост от мястото на

22

ударението се произнасят различно- вълна и вълна, пара и пара. За разлика от тях паронимите са близки, но все пак различни думи, както по изговор, така също и по графическо изображение.

Паронимите, които имат обща коренова морфема или обща основа са същевременно и синоними. Пример: артистичен и артистически. Поради смисловата връзка, която съществува между двойката думи, възможността за грешки при тях е най-голяма.

Паронимията може да се дължи и на народна етимология. Пример: думата „шунка” от немски се преосмисля и се свързва с нашата дума, тъй като шунката се реже на тънки листове , които приличат на лист от дърво и ова става причина думата да се произнася от някои като ‘шумка’.

Паронимията обикновено има индивидуален характер, понеже зависи както от общата, така и от езиковата култура на говорещото лице. По-често паронимията се реализира между народната (диалектна) и книжовна дума, между домашна и чужда дума, между по-стара заемка и по-нова заемка.

Понякога индивидуалната паронимия може да получи по-широко разпространение и при определени думи да се превърне в характерно явление за даден говор. Пример: употребява се думата ‘бактерия’ вместо ‘батерия’, ‘възможен’ вм. ‘заможен’.

Паронимите са двойки от думи, които имат приблизително еднакъв звуков състав. Различието в звуковия им състав е най-често в началото или в края на думите, но може да бъде и в средата. От словообразувателно гледище то може да засяга представките. Пример: ‘отживелица’ и ‘преживелица’.

Най-много паронимни думи се срещат между съществителните имена, след тях идват прилагателните, а сред глаголите техният брой е сравнително по-малък. Между останалите части на речта паронимията е рядко явлние.

2. Видове пароними от сематично и словообразувателно гледище

А) В семантично отношение: 1) пароними, при които две двойки се употребяват в една и съща област на живота- ‘дивизия’ и ‘дивизион’. Най-често те означават: а) имена на лица- собствени и нарицателни. Пример: Стамболов и Стамболийски, боцман и лоцман; б) имена на племена, народности, държави- ‘славяни’ и ‘словени’, ‘индиец’ и ‘индианец’, ‘Австрия’ и ‘Австралия’; в) названия на животни- ‘видра’ и ‘хидра’; г) названия на химически елементи и вещества- ‘етан’ и ‘метан’, ‘етил’ и ‘метил’; д) имена на други предмети- ‘въздействие’ и ‘взаимодействие’. Понякога паронимите от тази група могат да са съотносителни думи, например: ‘сталагмит’ (издатина от дъното на пещера) и ‘сталактит’ (висулка от тавана на пещера), ‘адресант’ (лицето, което изпраща, адресира) и ‘адресат’- (лицето, което получава), ‘експонат’ (предмет, изложен в музей) и ‘експонент’ (лице, предприятие или учреждение, което излага предмети в изложба). 2) Пароними, при които отделните думи, образуващи паронимни двойки се употребяват в различни области на живота- ‘шампион и шампоан, инфекция и инфлация, ректор и лектор

Б) В зависимост от своя произход и словообразователен строеж паронимите биват: 1) пароними, между които не съществува етимологическа и семантична връзка, т. е близостта в звуковия им строеж се дължи на формални, външни причини- лектор и колектор, летаргия и литургия 2) пароними, между които съществува етимологически и семантична връзка- реален и реалистичен.

В речта по-често се срещат грешки с пароними от втората група, понеже те са близки не само по звуков състав, но и по значение.

4. Преодоляване на грешките от паронимен характер Паронимната замяна на една дума с друга дума в речта е отрицателно явление, тъй като води до неяснота на мисълта, до създаване на двусмислици. Грешки от паронимен характер се срещат и при механическо заемане на думи от руски език. В художествената литература паронимията се използва за речева характеристика на някои литературни герои.

ПАРОНОМАЗИЯ- за разлика от паронимията, е стилна фигура, при която съзнателно се употребяват близки по звуков състав думи, но различни по значение, за да се създаде антитеза. Пример: „Помак- ама не ахмак- смее се глух старчески глас”. Докато при паронимите се осъществява несъзнателна замяна на една дума с друга, поради близост в техния звуков състав, парономазията се употребява съзнателно в речта и спомага за по- изразително предаване на мисълта. Паронимията е отрицателно качество в речта, а парономазията, употребена уместно, е качество на стила.

23

12.БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКА ОТКЪМ СФЕРА НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ. ОБЩОНАРОДНА, СОЦИАЛНО И ДИАЛЕКТНО ОГРАНИЧЕНА ЛЕКСИКА. ДИАЛЕКТИЗМИ, ТЕРМИНИ, ПРОФЕСИОНАЛИЗМИ,

АРГОТИЗМИ И ДР.

1. Общоупотребима лексика и лексика с ограничена употреба. Ядро и периферия на лексикалната с-ма.

Под съвременен български език разбираме не само книжовния писмен и говорим език, който е една от формите на националния език, но и другите негови разновидности. Съвременният български език в своя действителен обем и функции обхваща речниковото богатство на общонародния език, койот е съвкупност от различни речеви форми: книжовна, диалектна, разговорна. В резултат на различни исторически, териториални, икономически, производствени и обществено-социални условия и фактори върху единна общонародна речникова основа настъпва разслоение на лексиката. Обособяват се относително самостоятелни лексически пластове. Те имат обща основа, но и свои отделящи ги, специфични за тях особености. Речникът на българския книжовен език съдържа огромно число лексикални единици. Безспорно е, че всеки носител не може да знае цялото това речниково богатство. В него има думи, които са известни само на отделни групи от народа, и думи, които се знаят и се употребяват от всеки.

В зависимост от това кои думи от какви групи от населението се употребяват книжовната лексика се поделя на два пласта: общоупотребима (общонародна) лексика и лексика с ограничена употреба.

ОБЩОНАРОДНА (общоупотребима) лексика- лексиката, която се използва свободно и неограничено в различни езикови сфери, която смислово ясна и разбрана за носителите на езика, независимо от тяхното местожителство, професия и начин на живот. В общоупотребимата лексика се включват думи, които са възникнали в дълбока древност за назоваване на най-необходимите и жизненоважни понятия за човека. Общоупотребимата лексика е основа за непрекъснатото развитие и обогатяване на езика.

ЯДРО- общоупотребимите думи са ядро или основен речников запас на езика. Те са необходими за всякакъв вид общуване, за да изразим в писмена или устна форма своите мисли и чувства. Думите от ядрото (основния речников запас) имат свободна и неограничена употреба във всички стилове. Те са общостилови думи, употребяват се както във всекидневното общуване, така и в професионалната сфера на хората.В ядрото думите се обединяват по признака известност и висока честота на употреба.

ПЕРИФЕРИЯ- включва лексиката с ограничена сфера на употреба- думи и изрази, които са известни само на определен кръг лица и групи от хора, обединени въз основа на териториален, социален и професионален признак. Лексиката с ограничена употреба е факултативна от гледище на познаването й от всички. Използването и в речта се определя от професионалните, възрастовите особености и от диалектния произход на говорещите. В периферията влизат: диалектните думи, професионална и терминологична лексика и думи, характерни за жаргоните. Между ядрото и периферията на речниковия състав постоянно се извършват промени, които не позволяват да се прокара рязка граница между тях. Някои думи от ядрото преминават в периферията и обратно.

2. Диалектна лексика.

От гр. “dialektos”- местен говор - към диалектната лексика се отнасят думи с ограничено разпространение в един или няколко диалекта на българския език. Диалектите и народният език са част от общонародния език. Книжовния език има общонационално значение, а диалектът е териториално ограничен. Диалектът е устна проява и се използва днес като средство за битово общуване. Той не е стилистично разслоен, лексиката му е тематично ограничена, свързана със всекидневието.

Диалектизми (наричат се още провинциализми, регионализми, местни думи)- диалектните думи, които имат синоними в книжовния език- големшок ‘големичък’ (Софийско), бучало ‘водопад’ (Пернишко) и др.

3. Видове диалектизми: А) Фонетични - когато диалектната дума се отличава от книжовната по изговора на отделни звукове, по отсъствието или замяната им: ода ’вода’, леп ‘хляб’, грозге ‘грозде’, ягне ‘агне’.

24

Б) Граматични- когато диалектизмите се отличават от книжовната дума по членуване, граматичен род, падежно окончание, окончание за лице и число и др.- офчаре, госте, градо В) Словообразувателни- когато се отличават от книжовната дума по употреба на диалектни афикси при наличие на общ корен: лошав ‘лош’, майсторица ‘майсторка’, окачалка ‘закачалка’. Г) Синтактични- най-често при различия в съчетанието на думите, словореда и строежа на изречението: йа го не видех Д) Лексикални- диалектни думи, които имат синоними в книжовния език от друг корен или семантично се различават от книжовната дума. В зависимост от различията те биват речникови, семантични, етнографски и фразеологични.

- РЕЧНИКОВИ- диалектизми, които назовават общоизвестни предмети и явления, които имат други названия в книжовния език. Пример: жерка ‘воденица’, зоре ’утре’, убеклица ‘търнокоп’, пападийка ‘невестулка’, мамули ‘царевица’, чешел ‘гребен’, плавес ‘молив’, опинци ‘цървули’, кошуля ‘риза’, драговник ‘любовник’.

- СЕМАНТИЧНИ- думи, които съвпадат по форма и изговор с книжовни думи, но които имат по-особено значение в диалектите. Пример: в западнобългарските диалекти- вреден се използва със значение ‘сръчен, способен’.

- ФРАЗЕОЛОГИЧНИ- те са устойчиви словосъчетания с определено значение, характерно само за даден диалект: обра божура ‘засрами се’, до роговете ‘много пиян’.

Е) Етнографски диалектизми (етнографизми) диалектни думи, с които се назовават предмети и явления, характерни за бита, поминака и обичаите на населението в определена територия от разпространението на езика: късаче ‘къса горна дреха без ръкави’, килименка ‘престилка с едри шарки’. Етнографизми са и названията за характерни географски особености на района, в който живее населението: своге- място в равнината, където се събират две реки. Общонародната и диалектната лексика са тясно свързани. Книжовният език със своето историческо развитие непрекъснато се е обогатявал с думи от народните говори. Този процес е бил изключително интензивен през Възраждането и след Освобождението. Обогатяването на книжовния език с диалектни думи днес се извършва в много по-слаба степен, отколкото в миналото. ДИАЛЕКТНА СТИЛИЗАЦИЯ- езиков и художествен похват, който представлява струпване в текста на думи и форми, характерни за определен диалект с цел да се имитират характерните му езикови средства.

Диалектите навлизат в книжовния език чрез разговорната реч, чрез устната книжовна реч и чрез книжнината. Голям фактор за налагането на диалектните думи като книжовни или за употребата им в книжовен текст е художествената литература. 4. Терминологична лексика Специална лексика- тя е социално ограничена. Използва се активно само в определени професионални колективи и рядко се употребява в ежедневното общуване. Дели се на терминологична и професионална (номенклатурна).

ТЕРМИНОЛОГИЧНА- към нея се отнасят термините (лат. Terminus-предел, граница). ТЕРМИНИ- те са думи и словосъчетания, с които се назовават характерни предмети и явления, процеси, понятия от науката, техниката, селското стопанство и изкуствата. Пример: думите ‘атом, молекула, азот, реакция, лакмус, колба’ са характерни за химията; ‘терапия, инфаркт, инсулт, епикриза’ –за медицината. А) Особености на терминологичната лексика- номинативност, системност, еднозначност, семантична устойчивост, съотнесеност с понятие, ограничена сфера на употреба и стилистична неутралност. Тези свойства на термините се реализират само в терминологичните с-ми. Извън тях термините губят дефинитивни и системни характеристики, загубват своя тясно специален характер и стават най-обикновени думи. Термините са еднозначни и трябва да бъдат еднозначни, за да изпълнят своята функция. Всеки термин има своя дефиниция- точно и строго логично определение. Термините са част от ‘затворени’ лексикални с-ми. В тях значенията на термините са взаимно обусловени, строго научно мотивирани и подредени. Термините са лишени от експресивност и емоционалност. Те са стилистично неутрални и без конотация- не съдържат оценъчни елементи в семантика си, нямат преносни употреби, образна и експресивна функция. Термините могат да бъдат изразени с една дума или със словосъчетания. Термините словосъчетания имат постоянен лексикален състав и словоред: демографски взрив, кислородна вода,

25

корен квадратен. Срещат се и фразеологични сраствания за означаване на конкретни видове понятия: момина сълза, попово прасе. В някои отделни случаи при термините може да се наблюдава многозначност. Това се получава, когато отделни учени или научни направления влагат в съществуващ термин свое особено съдържание. Пример: атмосфера означава 1)въздушна обвивка на земното кълбо; 2) единица мярка за налягане, в нетерминологична употреба –‘заобикалящи условия, среда’.

Б) според степента на разпространение термините са: общоупотребими, тесноспециални и междуотраслови. -общоупотребими термини- те са познати на широки слоеве от населението и се използват без ограничение в различни стилове на книжовния език. Пример: роман, новела, повест, стихотворение, легенда и др. Общоупотребими са още: теорема, квадрат, окръжност, пневмония др. -тясноспециалните- част от конкретни терминологични с-ми и поради това са известни само на определен кръг от специалисти. Пример: аломорфи ‘тъждествени по значение морфеми’ , бета-лъчи, позитрон идр. -междуотраслови- термини, които се използват в различни области на науката, изкуството и техниката, но с различни значения: асоциация- във философията, политиката, химията, резонанс- в химията и физиката.

Да се направи точно разграничение между видовете термини е трудно. В резултат на бързия технически процес много специални термини от областта на социологията, психологията, медицината проникват във всички сфери и стават общоизвестни. Пример: детонатор, резонанс, контур, съзнание.

Номенклатурни названия- те именуват конкретни единични предмети. В тяхната семантика преобладава предметното значение над понятийното. Номенклатурните названия са условни символи, които служат за означаване на предмети и вещи- това са: знакове, етикети, условни обозначения, инструменти: вино „Каберне” , кола „Москвич”. И др.

Най-често в отделните науки термини се заемат от международната лексика. Медицинската терминология е изградена от латински и гръцки названия- бронхи, скарлатина, спортната терминология- от английски, музикалната- италиански.

ТЕРМИНОЛОГИЗАЦИЯ- процесът на преосмисляне на думи за нуждите на научното описание. Преосмислянето на думи и термини става по два начина:чрез прибавяне на общоприетото значение ново строго и точно по смисъл научно съдържание. С помощта на съществуващи в езика словообразователни морфеми се създават термини по морфологичен път- космознание, проводник и др.

РЕТЕРМИНОЛОГИЗАЦИЯ- пренос на готов термин от една дисциплина в друга с пълно или частично преосмисляне. Пример: диференциален (в математиката) и диференциален (в езикознанието). Термините нямат собствени морфологични и синтактични особености. Отделни терминологични с-ми обаче имат и свои морфологични признаци. В химическата терминология се срещат като термини форми за множествено число: захари, соли, глини.

ДЕТЕРМИНОЛОГИЗАЦИЯ- изразява се в усвояване на книжовния език на специални термини, които навлизат в масовата разговорна практика и стават популярни. В резултат на това терминът загубва социалната си ограниченост и контекстовата си зависимост и започват да се употребяват в различни стилове на речта. Думи като :витамин, полюс, зенит започват да се употребяват всеобщо.

5. Професионална лексика

Професионализми- думи и изрази, характерни за речта на хора от една и съща специалност, професия, занаят или служба. Прифесионализмите обслужват определена производствена дейност. Свой професионален речник имат представителите на абсолютно всички професии, независимо дали трудовата им дейност има научен или производствен характер. Професионалната лексика е сходна с терминологичната. Общото е тяхното предназначение. Както термините, така и професионализмите възникват от необходимостта да назовават предмети и понятич, свързани с определена дейност. За разлика от научните и техническите термини, професионализмите се използват главно в устната реч, в разговорната форма на административно-деловия стил и само от хора, които упражняват професията или занаята. Пример: характерни професионализми за банковите служители са: разписка, авоар, платено нареждане, банкнота, кредит, дебит, фалит, лихва, чек и др. Професионализмите не образуват самостоятелно затворена подсистема в речниковия състав, тъй като всяка професия използва на работните си места ограничен брой думи.

26

По произход професионализмите са твърде стари- водят началото си още от първото разпределение на труда. През епохата на феодализма се оформят и развиват, а през Освобождението достигат пълен разцвет, тогава се осъществява професионалната диференциация.

А) Делене на професионалните диалекти според произхода и характера на лексиката: - Говори на изчезващи професии и занаяти като кондруржии, сапунджии, гайтанджии, свещари, каменари, терзии,. Лексиката на тези говори отразява едно вече отживяло състояние в развитието на нашето стопанство. В нея има много стари домашни и чужди (главно турски и гръцки) думи. -Говори на професии и занаяти като шивачи, обущари, бръснари, тенекиджии, дърводелци, зидари. Някои от тези професии са доста стари, но те са се запазили и досега, защото са успели да се модернизират и нагодят към нуждите на новото време. Пример: терзия днес е шивач, крояч, дизайнер; кондурджия- обущар; дюлгерин- строител, зидар, мазач. -Говори на фабричните и заводските работници и на новите популярни и модни професии на автомобилисти, летци, киноработници, спортисти, космонавти и др. В тези говори има много чужди думи- навания на машини, инструменти и производствени процеси. Пример: характерни за речта на радиоработниците са: емисии, микрофон, запис, пулт, ефир, информационен блок и др. Най-характерна черта на професионалните говори е богатият им речник, съдържащ множество названия, тясно свързани с професията. Пример: в професионалния говор на бълг. дърводелци наред с думите ‘трион и ренде’ се употребяват още 9 вида триони, за 7 вида обикновени и 13 вида специални рендета. Подобен характер имат названията във всеки друг професионален говор. При професионализмите най-много са думите, заети от чужди езици, заедно с инструментите, производствените процеси и технологиите. В лексиката на старите занаяти има предимно турски и гръцки думи, а в по-новите професии думи от западноевропейските езици. Сравнително по-малко са думите, образувани от домашни основи и суфикси. Пример: мостик- командно място в кораба.

В професионалната лексика има и значителен брой лексикално-семантични професионализми. Те възникват чрез преосмисляне значението на общоупотребими думи: коляно (на тръба), круша (на бетонобъркачка), платно (на улица) и др.

В някои случаи сферата на употреба на професионализмите се разширява, те загубват своя социален характер и се превръщат в общонародни думи. Това се обяснява или с широкото разпространение на специалния предмет или понятие, или с метафоричнта употреба на думите за означаване на по-рано неназовани предмети или явления. Думи, станали общоупотребими са: комбайн, кран, глобус, семинар, сесия, тест и др.

Професионализмите се отличават от диалектизмите, чиято сфера на употреба е ограничена. За разлика от диалектизмите професионалната лексика е социална, а не териториално ограничена. Професионализмите влизат в състава на книжовната лексика, а диалкетизмите са извън нейните предели.

6. Жаргонна и арготична лексика

ЖАРГОННА ЛЕКСИКА- думите, с които отделни социални групи според общественото си положение и характера на заобикалящата ги обстановка назовават предмети и явления, които вече имат в книжовния език общоприети названия. Разновидност на жаргонната лексика е арготичната лексика.

ЖАРГОН- (фр. Jargon) - своеобразна устна разговорна реч, с която си служат относително устойчиви групи (главно младежи), членовете на които имат общи интереси, еднакви битови и професионални условия за живот и дейност

ДЕЛЕНЕ НА ЖАРГОНИТЕ: на ГРУПОВИ (корпоративни) и ПРОФЕСИОНАЛНИ

1) ГРУПОВИ- говори на ученици, студенти, войници и други неформални групи (рокери, пънкари, скиндхе)

СЛЕНГ- младежки говор (в миналото „тарикатски език”). Първите прояви на този младежки жаргон са от началото на 20в., засвидетелствани през 1930г. в ”Тарикатско-български речник” на Петко Войников. Младежкият жаргон възниква в резултат на стремежа за групово обособяване на младежите и от желанието им да бъдат оригинални не само в маниерите им, прическите и облеклото, но и във езика. ЖАРГОНИЗМИ (ИЛИ СЛЕНГИЗМИ)- ограничен брой думи и изрази, използвани от младежите.

Лексиката на жаргона се състои от сравнително неголям фразеологичен фонд, с които се заместват в речта на младежите най-обикновени общоизвестни названия: барометър (нос), кофти (неприятно),

27

лафим (говоря), четкам хваля), бамбина (момиче), гроздомицин (ракия), клинчар (студ). Жарготизмите са силно ограничени в тематично отношение. В „Речник на българския жаргон” на Георги Армянов са представени около 4500 жарготизми (думи и словосъчетания), използвани за назоваване едва на около 3500 реалии.

Младежкия жаргон се характеризира с голям експресизъм. Лексиката му е силно метафорична: циври (плаче), гукам (пея), мармалад (кал), поркам, къркам (пия), маце (момиче). Чрез жаргонната реч младият човек се стреми да демонстрира оригиналност, да дава израз на своето желание да преназовава нещата, като им придава друг смисъл и друго отношение- най-често подигравателно, шеговито. Този стремеж е съпроводен и от своеобразен бунт срещу устaновените норми в обществото. За назоваване например на ‘глупав, прост човек’- балама, баламур. Жргонът е израз и на стремеж към идентификация, към групово обособяване на младежите и за възрастова затвореност на тяхната реч. Друга особеност на жаргона е неговата игрова функция. Игровият принцип в жаргона се реализира в засиленото хипертрофиране и в случайни фонетични подобия, които служат като маска, за да се направи животът по забавен- клек бар (тоалетна), кракомобил (пеша), чешмичка (нос), селинджър (селянин).

ОСОБЕНОСТИ, КОИТО РАЗЛИЧАВАТ ЖАРГОНА ОТ РЕЧНИКА НА КНОЖОВНИЯ ЕЗИК. -Основна група в жаргонната лексика са общонародните думи, които чрез метафорична употреба получават особени жаргонни значения. Например: ливада (глупав, зелен, недозрял човек), лебед (слаба оценка), тапа (нисък, набит човек) -образуване на думи и оказионализми чрез използване на приетите в книжовния език словообразователни модели: шутим, баровец. Използване на морфеми: ка- цвайка, изцепка; ар- връзкар, гъзар, тежкар,гадняр,; ач- сваляч, натегач, трепач; - джия,- чия- рокаджия, купонджия, авантаджия;

ИЗТОЧНИЦИ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА ЖАРГОННАТА ЛЕКСИКА

-тайните говори- те са най-ранен източник за изграждане на жаргонанта лексика и са били посредник за проникване на нови думи от цигански, турски и от балканските езици: гадже, авер, мангизи, бачкам, джангър и др. -диалектни думи- придава им се по-голяма експресивност в зависимост от случая- копеле, млатим, мочам, аваната, гювеч. На съвременния младежки жаргон дават много малко средства, тъй като те са сравнително непознати. -чуждите думи идват в жаргона отначало от книжовния език и от професионалните говори. В съвременния жаргон бурно навлизат думи от английски език, които се възпроизвеждат като варваризми без фонетични и семантични промени: крейзи (луд), фен (запалянко), екшън, мъни и др. Жаргонните думи възникват и в групи, обособени на професионална основа, вид дейност, общи интереси и склонности, например от моряци, шофьори, спортисти, ловци, рибари и др. речниковите единици в професионалните жаргони имат също оценъчен характер- празен курс (курс на превозно средство без товар и пътници).

АРГО- фр. Argo-затворен, жаргон- особен таен език на ограничена професионална или социална група, създаден изкуствено от производно избрани и променени елементи на един или няколко естествени езика. аргото се употребява с цел да се направи комуникацията неразбрана за околните, да се скрие трдовата тайна.

Общото между жаргона и аргото е тяхната социална основа. Разликата е в характера на номинацията. Аргото е условен конспиративен таен език с ограничена употреба само в речта на декласирани елементи- крадци, наркомани, разбойници, скитници, членове на престъпни групи и секти. Жаргонът има по-широка социална основа. Той е експресивен групов език, който е отворен към книжовния език и си взаимодейства с него. Аргото се разпространява в престъпния свят, жаргонът в колективи, обединени от общи интереси, бит, начин на живот. Аргото и жаргонът нямат своя граматика. Те се подчиняват на общите закони на разговорната реч.

У нас аргото се свързва с тайния говор на апашите (крадците), съществувал в миналото. Например: за крадците ножът е кесер, боят –мариз и др. Към аргото се отнасят тайните говори на различни занаяти. Най-разпространени са тайните говори на дюлегерите (зидари), наричани още мещрегански (мещра- майстор). Лексиката на тайните говори на дюлгерите се изграждат от думи, известни само на посветените в занаята. Пример: гур (камъни), шкипер (тухла), меркач (метър), трън (пирон), люга (лопата). Речниковият състав на тайните говори се попълва от думи заети от гръцки, цигански, турски, албански и др.- авер(приятел), чекерде(войник), калтак (проститутка), чрез преносна употреба- фараш (слугиня), ребро (офицер).

Тайният говор на крадците се превръща в своеобразна основа за оформяне на „тарикатския език на софийските ученици” след Освобождението.

28

13. АКТИВНО И ПАСИВНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЛЕКСИКАТА. ТИПОВЕ ОСТАРЕЛИ И НОВИ ДУМИ. ФУНКЦИЯ НА АРХАИЗМИТЕ И НЕОЛОГИЗМИ.

1. Що е активен речник?- това е основната маса от думи, която е в постоянна употреба в момента , в активно обръщение. Думите от активния речник са навлезли и са се укрепили здраво в езика, имат широка общонародна известност. Те не познават тенденцията на функционално замиране или изместване от други думи или на намаляване на тяхното значение поради словообразувателни и синтактични промени в тяхната структура. Те са минали проверката на лексикалната с-ма. На тях са чужди както неактивността на архаизмите, така и неустановеността на неологизмите. Това са повседневно употребявани думи без признаци на остарялост или обновяване. Думи към активния речник са примерно: вода, земя, работа, стол, бял, смел, говоря, пиша и др. с тях се назовават най-съществените за дадено общество реалии, понятия и ситуации, свързани с природата, бита, духовната и материалната култура, счувства, състояния и действия. Актуалната лексика не е социално ограничена. Тя е известна на всички, които говорят езика.

2. Що е пасивен речник?- отличава се със сравнително по-ниската честота на употреба и по-малката функционална значимост на думите. При тях по-ярко се открояват процесите на новото и остаряващото, на активизиращото се и затихващото начало в лексикалния състав. Едни от тях носят ясно подчертана окраска на архаичност, а други на необичайна новост, на недостатъчна приобщеност към системата. И едните и другите не са широко известни и масово употребявани. Съдбата им обаче може да бъде различна: остарелите думи могат да изчезнат, а новите да се утвърдят. Към пасивния речник се отнасят думи, чиято употреба не е задължителна, които не се използват постоянно в обикновеното общуване, поради това че се осъзнават като остарели или новопоявили се и все още недостатъчно известни. В съвремненния български език не се употребяват думи като ‘земеописание’ (география), ‘трен’ (влак), ‘храна’ (подкрепа). Пасивният речник се оформя непрекъснато от остарели думи. Неологизмите са туко що възникнали в езика, а остарелите са изчезване. Те нямат съществен дял в изграждането на речника, намират се по периферията на речниковия състав и в това се изразява тяхната пасивност. Неологизмите може да не се наложат системата, а архаизмите може да не я напуснат и поради известни обстоятелства да се възвърнат със същото значение или да се активизират с друго значение, да се преосмислят. Пример: „гостилница”, „механа”.

3.Остарели думи- думите от тази група могат да имат различна степен на острялост, защото някои от тях са неразбираеми без специални справки, например: ‘чад’- дим, ‘технитар- майстор. Една част от тях се срещат само в корените на думите: кончина (от конец-край), многократен (кратъ- път), прелъстявам (лъстъ). Могат да се срещат фразеологични единици, но вече нямат свободна употреба: през куп за грош, от игла до конец. Остарели думи се пазят в топонимията. Употребата на остарели думи е ограничена и ги стилизира стилистически. Те придобиват специфични стилистични признаци. Остарелите думи биват два вида: ИСТОРИЗМИ И АРХАИЗМИ:

1) ИСТОРИЗМИ- това са думи, които назовават загубили своята актуалност в днешно време или изчезнали от реалната действителност предмети и явления. Тематично и семантично отношение историзмите са много разнообразни, защото появата им в речниковия състав е свързана с извънлингвистични причини- политически, социални,културни, битови. Историзми са например названията на стари обществено-политически явления: фабрикант, чорбаджия, парик ‘крепостен селянин’,стражар, карета, далматика (наметало), кафтан (горна дълга дреха), ирмилик (дребна монета), бирник (заместник), катастрофилакт (началник на крепост).

Историзми са остарели названия на изчезнали от живота понятия (предмети, явления), затова по начало нямат синоними в езика.

Историзмите се използват в исторически текстове и в специалната научна литература като термини за точно и документирано описание и възпроизвеждане на епохата.

2.) АРХАИЗМИ- (archaios- стар, древен) те са остарели названия на съвременни предмети и понятия. Това определение обхваща така нар. лексикални архаизми- думите, които нямат активна употреба в речта, защоот са изместени от други удми, които се оказват по-подходящи названия за предметите и явленията. Терминът архаизъм се изпозва и с по-широко значение- за означаване на остарели за дадена епоха и излезли от употреба думи, изрази, афикси, които са заменени с други.

Историзмите нямат синоними, но архаизмите винаги имат стилистични лексикални съответствия: влъхва(мъдрец), касаба (град), исти (същински), елей(маслиново масло), мъзда (възмездие), горница (стая). За разлика от историзмите, които са главно съществителни имена, свързани с названия на предмети и явления, архаизмите могат да бъдат и други части на речта (глаголи, прилагателни, наречия) за назоваване на действия и различни признаци на предмети и явления.

ВИДОВЕ АРХАИЗМИ: 1)ЛЕКСИКАЛНИ АРХАИЗМИ- когато думата е излязла от употреба и е преминала изцяло в

пасивния речников запас: всуе (напразно), пища (храна), столица (стол), кръжило (рамка), лампада (светилник), козни (интриги), кърчаг (стомна)

29

2)СЕМАНТИЧНИ АРХАИЗМИ- когато думата се употребява с остаряло значение, което днес не влиза в обема от значения, определени като живи и съвременни. Например: думата „чар” може да се употреби в съвременен текст със старото си значение на „магия”, „лято” в значение на година и др.

3)ФОНЕТИЧНИ АРХАИЗМИ- когато от съвременно гледище е остарял само звуковият строеж на думата. Пример: философ- философ

4)СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИ АРХАИЗМИ- когато думатa е образувана по стар словообразувателен модел или има в словообразувателния си строеж остаряла морфема: възток, войскар (войник), правител (управник).

5)ФРАЗЕОЛОГИЧНИ АРХАИЗМИ- това са остарелите словосъчетания, идиоми и поговорки: от игла до конец, през куп за грош

6) МОРФОЛОГИЧНИ АРХАИЗМИ- остарели граматични форми на думи.

4. НЕОЛОГИЗМИ-(neos- нов)- думите и словосъчетанията, които се образуват, за да се назоват нови явления, предмети и понятия. Новите думи се образуват чрез морфеми- корени, предстваки и настваки, по образец на други думи. Например: закусвалня е образувана от основата на глагола закусвам с наставка –алня като читалня, чакалня. ВИДОВЕ НЕОЛОГИЗМИ ПО ПРОИЗХОД: -НОВОСЪЗДАДЕНИ- образуват се от домашни и чужди основи и морфеми по съществуващите по съществуващите в езика словообразувателни модели: моливник, маратонки, битак, чушкопек и др. -НОВОЗАЕТИ- чужди думи и изрази, влезли в езика със заемането на нови предмети и понятия: дизайн, миксер, джинси, спонсор и др. Към неологизмите се причисляват и новите абревиатурни и производните думи от тях: МОН, ДПС, ГОР (горянин), хай-фи (Hi-Fi), си-ди (CD) и др.

ВИДОВЕ НЕОЛОГИЗМИ СПОРЕД ХАРАКТЕРАСИ, НАЧИНА НА ВЪЗНИКВАНЕ И УПОТРЕБА: езикови и речеви

1) ЕЗИКОВИ (лексикални)- това са новозаетите и новосъздадените неологизми. Те имат номинативна функция. Те възникват от обществената потребност да се назовават нови реалии: пейджър, дискета, флумастер, еспресо и др. Езиковите неологизми влизат в пасивния речник и се отбелязват в речниците и терминологичните справочници. След време, когато загубят усещането за свежест и необикновеност, езиковите неологизми преминават в състава на активната лексика.

2) РЕЧЕВИ (оказионализми)- определят се още като индивидуални, контекстови и стилистични неологизми. Те са нови, временни и случайни смислови единици, индивидуални построения, а не думи в пълния смисъл, защото реално не съществуват и не могат да бъдат възпроизводими единици на езиковия стандарт. Речевите неологизми се поделят на: разговорни и художествени. Разговорните възникват спонтанно по конкретен случай и най-често с експресивни цели- да иронизират и подсилват отрицателно отношение към явления, събития, личности. Пример: назадък според напредък, писоария като бирария и др. Към художествените опредляни като авторски оказионализми се отнасят думите, създадени от поети, писатели, журналисти, публицисти, литературни критици и др. с определени стилистични цели.

14.СТИЛИСТИЧНО РАЗСЛОЕНИЕ НА ЛЕКСИКАТА . ОБЩОСТИЛОВА, РАЗГОВОРНО-БИТОВА И КНИЖНА ЛЕКСИКА.

1. Основни лексикално-стилистични разреди. Стилистичната дислокация на речника възниква върху функционална основа според жанровата обособеност на речта и съответна специализация на едни или други формални, смислови и конотативни признаци на думите.

Що е пласт?-пластовете съществуват в границите на една обща лексикална система, като образуват в нея отделни подсистеми. Лек. Пластове взаимно се проникват, макар да са противопоставени в същото време по някои свои особености, които от своя страна ги обособяват по мястото им в един или друг от стиловете. В зависимост от целта на съобщението, от обществената форма на творческо съзъдание с езика, от жанровата определеност на словесния изказ, от речниковото богатство и системните отношения в него се дава предпочитание на едни или други лексикални единици и техни значения. Според функционалните си възможности, емоционална и експресивна характерност думите гравират към някой от стиловете, стават негово изразително средство, стилистически се оцветяват и специализират. Пример: думите ‘дан, ручей, ромоля и др’ са непригодни за обикновен разговор, защото са думи с по-особено функционално значение, обагрени са стилистически като поетични думи. Други пък като ‘поразия, цапардосам, катурям’ и др. са народно-разговорни думи. Целта на съобщението, начините на използване на езика изискват да се подбира и съответна лексика, която е най-пригодна за поставената задача на общуването, на съобщението. Този подбор не е индивидуална, а колективна проява, израз на усета към думата и на определени закономерности, наложили се в езиковата практика на колектива.

30

Що е стил?- стилът е „съвкупност от характерни начини за използване средствата на общонародния език за изразяване на едни или други идеи и мисли. Това е системата на избор на отделните единици на езика със своеобразен речник, фразеологизми отличаващи е от други подобни с-ми и разновидности на езика по експресивните свойства на елементите в зависимост от дадената сфера на употреба.

Що е стилистика?- тя се занимава със функционаланата, съдържателна, семантическа страна на изразните средства, на думите и формите. Тя е функционално-семантичен дял от лингвистиката, който изучава вариантите в съсържанието на езиковите средства и избора на езиковия материал. Стислистичното разслоение на речниковия състав определяме според следните общи показатели: 1) Статическа определеност на думите в дадена разновидност на речта, в сферата на употреба; 2) Емоционално-експресивните и други признаци на стилистична обагреност. Отделните стилове имат свои изразителни особености, с които се отличават един от друг, свои предпочитания към лексикалното богатство.

В съдържанието на думата освен номинатичното значение, денотативното с признаците на означаване на явлението се съдържа и отношението към него, или оценъчен елемент. Когато дадена езикова единиа се въвлича в системата на определен стил, тя получава своеобразна стилистична окраска, свой образен или интелектуален отпечатък. Дори и най-необагрените стилистично думи, когато попаднат в нова стилистична среда, добиват съответна окраска. Допълнителното стилистично значение отразява асоциативната и функционална отнесеност на езиковите към определени по-тесни тематически кръгове и ситуации.

Що е експресия?- това е оценъчната и изразителна характеристика на езиковите елементи. Оценката на фактите може да бъде положителна или отрицателна, патетическа, интимна, ласкателна, иронична и др. тя най-силно се съдържа именно в лексиката. Стиловете не са изолирани по между си по между си. Те могат взаимно да се допълват и обогатяват. Например стилът на художествената литература включва думи от различни пластове на лексиката, а публицистичният стил често се доближава до художествения по използването на емоционалната и образна лексика. Деленето на стиловетена логически (интелектуални) и образни не може да послужи много, когато характеризираме лексиката стилистически. Затова ще използваме друго разделение на лексическите стилистически пластове- според сферата на функциониране. Стилистичният пласт е „сбора от всички думи с еднородна стилистична багра.”

Междустиловият (неутрален) лексикален пласт е присъщ на всички стилове. Той е тяхна обща основа. Той си съществува като основен пласт, върху който се осъществява лексикалното единство на всички стилове и се открояват различията между тях в лексиката.Стиловете са форми на речта, те са речеви системи. Затова не трябва да се отделя стилистиката на езика от стилистиката на речта. Междустилова лексика- тя прониква в тъканта на всички стилове, не е оцветена емоционално и експресивно, не е и функционално ограничена. Това са думите, преките наименования на предметите, свойствата, качествата, действията като названия на жизнено важни явления без оценъчен признак. Междустиловата лексика дава лексикална основа на всеки вид обществено утвърдена речева система. Върху тази основа се напластяват стилистично обагрените думи, защото стилистично-оцветената лексика изпъква именно в контраст на необагрената, неспециализираната, междустиловата лексика.

1. Речниковият състав от функционално-стилистично гледище.От функционално стилистично гледище българската лексика на книжовния език може да се подели на два основни пласта:1) Думи, които се използват във всички стилове- ОБЩОУПОТРЕБИМА ИЛИ ОБЩОСТИЛОВА ЛЕКСИКА: 2) Лексика с ограничена употреба само в определен стил на речта или форма на езика (устна или писмена)- СТИЛОВО СПЕЦИАЛИЗИРАНА ЛЕКСИКА.

ОБЩОСТИЛОВА ЛЕКСИКА- думите от общостиловата лексика се използват главно с преките си значения, без емоционално-експресивни отенъци. Характерна нейна особеност е многозначността, получена чрез преносната употреба на думите и разширяване на значенията им с положителни или отрицателни оценки, но при характерни контекстови условия. Извън определения контекст общостиловите думи имат само лексикализирани значения, които отнасят думите към неутралната лексика: Боли ме ръката, но Предпритието няма работна ръка. В общостиловата лексика влизат думи от всички части на речта. Междуметията обаче нямат общостилова употреба, тъй като те не са характерни за всички стилове.СТИЛОВО СПЕЦИАЛИЗИРАНА ЛЕКСИКА- това са думи, които имат типична или преобладаваща сфера на употреба, характеризираща по определен начин речта и чрез нея и участниците в общуването. Разликата в стилистичната окраска е удобно да се проверят със синоними, например подкуп-рушвет, някога-нявга и др.

3. Разговорна и книжна лексика

31

Що е разговорна реч?- това е реч, която има устна проява. Тя не е социално ограничена, използва се във всекидневното общуване и има неофициален характер. Делене на разговорната реч: разговорно-битова и разговорно-делова. Поделя се още на : същинска (стихийна, некодифицирана, спонтанна и с диалектни примеси) и несъщинска разговорна реч (съобразена с книжовните норми, структурно и смислово редактирана, присъща на обществения тип комуникация.

Що е книжна реч?- тя е предимно в писмена форма и задоволява по-особени комуникативни нужди от публичен и официален тип.

Думите с умалителни и увеличителни афикси са признак на разговорния стил. Думите със словообарзователни елементи благо-, високо- се използват предимно в книжните стилове: благоразположение, благополучие, високомери, високопоставен и др. Термините се свързват с езика на науката, а думи като агресия, акция, криза, опозиция- с публицистиката. А) Разговорна лексика- употребява се във всекидневното общуване и предимно в устната реч. Това е неофициалната лексика, която се характеризира с простота ио непринуденост. Разговорната лексика е част от речниковия състав на книжовния език. Тя се определя като разговорна главно за това, че се противопоставя на лексиката, която е кодифицирана като книжна или която е характерна за другите стилове. Ако се употреби разговорната реч несъзнателно в аучния или деловия стил, тя се осъзнава като отклонение от стилистичните норми. Разговорната лексика е битова, в нея има повече думи с конкретно, отколкото с абстрактно значение. Тя не е еднородна, като по-голямата част от думите, които влизат в състава и са с по-силни емоционални и оценъчни оттенъци, които повече или по-малко са стилистично снижени: зарязвам, зубря, язък, глезотия и др. в разг. Реч има и думи с положителни оттенъци: умалителни и гальовни (парценче, столче, мъничко, множко), ласкателни (пиленце, гълъбче), фамилиарни, насмешливи и закачливи (глупчо, дядка, дърдорко. Стилистичната характеристика на разговорната реч е двупланова. Тя определя принадлежността на думите към разговорния стил и едновременно с това я характеризира като емоционална, стилистично неуместна в научната реч. В състава на разговорната лексика влизат и думи с ярко изразен оттенък на грубост и вулгарност.: дрънкам, меля, плямпам. В разговорната реч проникват и думи от диалектите и жаргоните: бачкам, навивам се, магизи и др. По-особено място в разговорната реч заема просторечието( проста реч). То е една от формите на общонародния език, която меже да се определи като некодифицирана народна разговорна реч. За разлика от диалектите и жаргоните просторечието е комуникативно значима езикова проява- то се разбира от всички носители на книжовния език и има наддиалектно разпространение. Към простонародната лексика се използват думи и изрази с груба експресивност, думи от турски произход, които се избягват в книжовния език: борч (дълг), комшия (съсед), файда (полза), кирия (наем). Терминът просторечие се използва и за характеристика на неправилни некнижовни форми, които се срещат в речта на недостатъчно образовани носители на книжовния език: куперация (коопреация), театро, чоколад, бамбон и др.

Б) Книжна лексика- отнасят се думи, които се срешат предимно в писмените разновидности на езика- в публицистиката, художествената литература и официалните делови документи. Книжната лексика се използва в строго нормираната, обработена и стилистично редактирана писмена книжовна реч. Книжната лексика е много разнообразна и обединява думи, които имат особен стилистичен оттенък на книжност, думи, които се употребяват във всички книжни стилове, и думи с тясна употреба само в определен стил и професионална сфера. Включва в себе си лексика, която служи за означаване на абстрактни понятия, обществено-политически и научни термини и думи с конотативно значение на официалност и тържественост и др. В книжната лексика се включват и думи, които се използват като единствени названия на съответните явления (безсмъртие, индивидуализъм, молекула), значителна част от черковнославянските думи (съпруг, утроба, ропот, изцеление и др).Книжните думи с по-обща и широка употреба се характеризират с многозначност. Те се използват като термини и като книжовни думи с нетерминологично значение, получено в резултат на семантични изменения и преносни употреби: реакция, вещество, клас, множество, интерграли и др. Книжната лексика се поделя на няколко различни групи: с висока експесивна окраска за изразяване на възвишеност , приповдигнатост и тъжественост , и с отрицателна експресияІ за ирония, сатира, критика. Особен разред във високата лексика е така нар. поетизми (поетическа лексика).

Що е интелектуализация?- процес, свързан с повишаване на културата, на научно-техническите знания и развитието на образованието. Що е детерминологизация?- процес, при който термините получават широко разпространение и разширяват сферата си на употреба.

4. Абстрактна лексика.

32

Това са съществителните имена. Те не назовават денотата като същински предмет, а само обобщено отделни негови страни, свойства, признаци и прояви. А) Делене на абстрактните съществителни: истински и смесени. Смесените са два вида: за означаване на абстрактно-конкретни прояви и за означаване на действия. По формаи употреба абстрактните имена са доста разнообразни. Те обхващат домашни думи, чужди думи от международната лексика и определен брой думи, заети от турски език. В словообразувателно отношение преобладават производните имена, а в граматично типът на думите от женски род. По-рядко се срещат имена от мъжки род, само при думите на –еж, и –от (летеж, пукот) и при турските думи. Абстрактните имена се образуват от основи на съществителни, прилагателни и глаголи чрез прибавяне на суфикси, чиято семантика внася абстрактно значение. В лексиката има около 200 абстрактни съществителни имена, образувани от непроизводни основи с нулева суфиксация и непроизводни наставки: срам, гняв, ход, разпит, утеха, тъга, беда и др. по-голямата част от абстрактните имена са производни, образувани с наставки: -ка; -овка (обстановка, подигравка), -еж (бумтеж), -ева,-ова (синева,чернова),-от (чепот, ропот), -тие (развитие, възприятие), -ота(висота, красота) и др. От чуждите думи към абстрактната лексика се отнасят около хиляда имена на –ция (демокрация)-изъм (историзъм), -аж ( саботаж, пилотаж) и др. Абстрактната лексика се характеризира със значително развитие и промени. Тези промени се изразяват в две насоки: в образуване на нови и отмиране на стари словообразувателни типове и в разширяване семантичния обем на абстрактните имена с вторични значения.

5. Поетическа лексика Като поетически се определят думи или значения, свойствени на художествения стил и особено на поезията. Поетизмите се отнасят към книжната лексика. Поетически думи са например: благослов, ваятел, вестител, плам, морен, повеля и др. По състав и произход поетизмите са разнородни. Към тях се отнасят архаизми като: иже, всуе, двери; семантични архаизми като: мир (свят), конец (край); съкратени думи като : дан , бран ; заети думи най-често от френски, гръцки и латински: муза, нирвана, бар, друм: диалектни думи: пастир, либе, люде, препирня; неологизми, създадени от поети: врагувам, молитвен и др. Най-често поетизмите са сложни думи като: белонога, волнокрил, звездопад и др. Поетизмите се използват, когато трябва да се описва красотата на природата, когато се изразяват високи човешки чувства и т.н. Поради това поетизмите се включват в така нар . висока лексика, отнасят се към възвишената и тържестената лексика за разлика от стилистично снижените думи.

6. Вулгаризми

Вулгаризъм- с този термин се означават т. нар. нецензурирани думи, псувни, ругателни думи и изрази, свойствени само на фамилиарната и грубовата устна реч.

Вулгаризми- те са емоционално-експресивни думи, с които се изразява недоволство и отрицателно отношение към нещо и някого или се назовават неща, които се смятат за непривични и затова предизвикват срам и неудобство.

Вулгаризмите са част от общобългарската лексика и фразеология, но те не се включват в пълния си обем в речниците, тъй като имат индивидуална (незадължителна) употреба и рядко се срещат в писмени текстове, освен в художествени, където употребата им е мотивирана от специални цели. В речниците, в които се използва стилистичната бележка вулгарно, отделянето им става условно- поставя се при нецензурирани думи и изразикато: гъз, задник, лайно, копеле, пич и др. Вулгаризмите семантично се отнасят към предметно-понятийната сфера на човешката дейност. Означават различни страни и признаци на човека и неговото поведение в цялата пълнота на техните билогични и социални характеристики. На това основание ВУЛГАРИЗМИТЕ се поделят на:

1) Думи, означаващи различни страни от външните прояви на човека- органи и части на тялото, техните особености и физически недостатъци: задник, гъз, пикня, цици, пишка, ташаци, таратанци и др.

2) Думи,означаващи различни физиологични и психологически състояния и действия- пука ми, осра се, опика се, оака се, чукам, пърдя.

3) Думи, означаващи определени психически и морални качества на хората и назоваващи ги по тези качества. В тази група се включват названия с номинативно-експресивна функция: боклук, педал, лайнар, лайно, дупедавец и др. по-голямата част от тези думи са специализирани за изразяване на отрицателно отношение с различна степен на грубост и т.н.

4) Псувни и сексуални закани: мамка му, еба си майката, да ти го начукам

33

5) Думи, обозначаващи лица според тяхната принадлежност към една или друга политическа група и социален слой: ченге, проститутка, мафиот, курва.

На вулгаризмите се противопоставят евфемизмите. Най-често за ефемизация на вулгарни думи и изрази в писмените текстове се използва многоточието като прозрачен намек, прикриващ названието на неприятни и срамни неща: Е...л съм му майката и утре е ден. Наред с многоточието се използват и синоними, смекчаващи индивидуалните контекстови обозначения: Да ви таковам ръководството аз на вас. Често се използват и тропически замени, перифрази. Обикновено, когато думата се смята за вулгаризъм, тя се заменя с терминологично название: Изследваха ми урината.

15. ЛЕКСИКАЛНИ ОСОБЕНОСТИ НА РАЗЛИЧНИТЕ СТИЛОВЕ.

1. РАЗГОВОРЕН СТИЛ. Що е разговорен стил?- стил, който обслужва всекидневното неофициално общуване. Осъществява се в устната форма, като типът изложение в разговорната реч са диалогът, въпросът, отговорът, съобщаването на факти, спорът. Разгороната реч се характеризира с: неподготвеност, спонтанност, фамилиарност и непрекъснатост. Фактори, които оказват влияние на разговорния стил са: реалната и предметна обстановка на общуване, конкретният и асоциативният начин на мислене и експресивният характер на изразяване. Основа на разговорния стил е общостиловата и разговорната книжовна лексика, позната на всички, които говорят езика. лексиката на разговорната реч обаче не е еднородна. Използват се думи с различен морфологичен строеж, семантика и емоционално-експресивна окраска. Срещат се най-често местоимения и наречия (какво, как, къде, защо, такъв и др.),служебни думи (ето, изобщо, моля), на частиците да и не. В разговорния стил съзнателно се избягва употребата на заети думи и специални термини: отрови (токсини), непочтен (нелоялен). Напоследък чужди и книжовни думи навлизат в разговорната реч и се усвояват от всички: класа, семинар, багер, диктатура, реакция, автоматика и др.Разговорната реч служи не само на целите на общуването, но и за въдействие. Тази насоченост налага употребата на хиперболи, литоти и сравнения: домъква се ‘идва’, заседна ‘застоя’, червив с пари и др. Образността придава особен характер на метафоризация в разговорния стил. В разговорния стил не се употребява възвишена поетическа лексика от рода на „ликувам, блян, синева и др.’съзнателната употреба на такива думи в разговорната реч(дай си десницата, напълних си утробата с швепс) спомага да се преобразува повишената им стилистична окраска в снижен аи насмешлива.

2.РЕЧНИКОВИ ОСОБЕНОСТИ НА ОФИЦИАЛНО-ДЕЛОВИЯ СТИЛ Що е официално-делови стил?- стил, който обслужва държавата, администартивно-канцеларската документация, деловодителската преписка, юридическите и международните документи: актове, устави, закони, договори, удостоверения, постановления и др. тази реч обслужва сферата на официално-деловите отношения и функционира в областна на правото и политиката. За официалната реч са характерни стилистичен оттенък на предписание и задължителност, тъй като в законите и официалните документи намират израз нормативните и предписващите функции на правото, установено от държавната власт. В официалните документи, които се издават от учреждения, организации и ведомства се избягват съзнателно индивидуалните стилизации и езикова оригиналност. Официално-деловият стил е свързан със социално историческите промени в обществото. Те предизвикват промени в неговия характер. За този стил са характерни стабилност, традиционност, затвореност и стандартизация на езиковите средства. Негови характерни стилистични черти са: конкретност, точност, лаконичност, обективност и достъпност. Отличава се и с честата употреба на еднообрани езикови средства, установени термини, изразни формули и езикови щампи, които са необходими, заради приетите норми за официално общуване.

А) канцеларска щампа- лексикално-фразеологична единица, която се възпроизвежда в официално-деловия стил в повтарящи се ситуации и която улеснява обозначаването на определени понятия. Щампите помагат в деловите документи кратко, контретно и общоприето да се изрази мисълта.

Б) Особености на официално-деловия стил: 1) Употреба на тематично обусловена професионална терминология: юридическа, счетоводна, дипломатическа, военна, административно-стопанска и икономическа. 2) Засилена честотна употреба на съществителни имена и главно на съществителни с абстрактно значение: решение, отговорност, награда, осигуряване, преодоляване, разрешение и др.; на отрицателни отглаголни съществителни: неявяване (на работа), неосигуряване (на средства), незавършване ( на ремонт); на предложни съчетания: задължения по договор, работа по осигуряване, изказване по доклад; на глаголни форми в страдателен залог : подписано от, отзовава се, разрешава се, задължават се; на причастия като субстантивирани определения: служащ, живеещ, водещ и др. 3) Употреба на съкращения като номенклатурни названия: ВЕЦ, БТА, БДЖ , БАН И др. 4) Употреба на различни служебни думи като предлози, образувани от имена: съгласно, в съответствие, по линия на, съюзи: по силата на това; изрази като : имащ за цел, в хода на и др.

34

5)Употреба на устойчиви съставни изрази и термини с нефразеологичен характер: касационна жалба, граждански иск, длъжностна характеристика 6)Езиковите средства на деловата реч се характеризират със стилистична еднородност , с употребата на думи и изрази, които извън деловата реч обикновено не се използват. По-голямата част от лексиката в официално-деловия стил е конкретна и моносемантична. Употребата на антоними и синоними е ограничена. Установеният етикет и официалната вежливост не допускат употербата на тропи, разговорна, просторечна и диалектна лексика

Б) Делене на официално-деловия стил: 1)ЗАКОНОДАТЕЛЕН (закони, устави, укази, кодекси, конституции, правилници)- за него е характерна употребата на юридическа терминология: апелация, амнистия, алиби, алинея, защитник, присъда, следовател, обвинител и др. Голяма част от термините са от латински произход. Употребяват се и латински изрази: de facto. Характерна е и употребата на антоними 9права-задължения, защитник-обвинител). Срещат се и думи с абстрактно значение, които се употребяват със строго определено значение. 2)АДМИНИСТРАТИВНО-КАНЦЕЛАРСКИ- неговата сфера на проява са административно-ведомствените отношения, с които са свързани различните канцеларии, бюра, ущреждения, оформящи разнообразни о жанр документи.Канцеларизми- специфични думи и изрази, които се използват в деловодството и канцеларските преписки: акт (за раждане), бюджет, документация, доклад, заявление, служебна бележка, разписка, рапорт и др. Характерна за административно-деловия стил е употребата на прилагателните: подписания, споменатия и на местоимението „такъв” за споменатото вече лице илли предмет. 3) ДИПЛОМАТИЧЕСКИ- той обслужва дипломатическите и международните отношения. За него е характерна терминология от областта на международното право и дипломацията: аташе, акредитирам, визита, резиденция. Българската дипломатическа терминология е от латински, френски и руски произход.Речниковите особености на българския официално-делови стил са се оформили след Освобождението по силното влияние на руския език.

3. РЕЧНИКОВИ ОСОБЕНОСТИ НА НАУЧНИЯ СТИЛ Що е научен стил?- това е стилът на научните изследвания, на учебната и научната литература посветена на отделни дисциплини, специалности и отрасли на науката. Основната му функция е да формира и изразява законите за природата, човека и обществото. Характерните особености на този стил са- обобщеност, отвлеченост, точност на изложението, подчератана логичност. За научния стил е характерна употеребата на специална лексика, терминологизация на общоупотребимата лекиска, ограничено използване на емоционално-експресивна лексика и своеобразна употреба на фразеологични изрази. Лексиката в научния стил може да се подели на: общоупотребима (неутрална), книжна и специална (терминологична). Думите от неутралната лексика се използват в научните текстове със своето номинативно и пряко значение за обективно означаване и разкриване същността на понятията и явленията. Най-характерната особеност на научния стил е употребата на на термини- думи или съчетания за логически формулирани понятия.във всеки отделен отрасъл на науката се използват строго установени термини, които образуват в своята съвкупност нейната терминологична система. Термините биват два вида:ОБЩОУПОТРЕБИМИ И СПЕЦИАЛНИ. ОБЩОУПОТРЕБИМИ- те са общи на много науки. Използват се в научни издания, посветени на различни отрасли от знанието. Например: терминът структура има употреба: структура на кристала, структура на думата, структура на икономиката, обществена структура. СПЕЦИАЛНИ- имат характерна употреба в определен дял на науката. Използват се от ограничен кръг от хора и в научни изследвания, предназначени за специалисти в дадена област на науката и техниката. Пример: в езикознанието се използват сл. термини: фонема, лексема, морфема, подлог, наречи, предлог и др; в математиката- синус, тангенс, катет и др. Голямо е количесвото на заетите думи в научния стил. Това се обяснява със стремежа да се избегне синонимията в областта на терминологията и с тенденция към интернационализация на научната терминология. В научния стил широко се използват абстрактната лексика (материя, еволюция, фаза), отглаголни съществителни, образувани с наставка –ние ( обобщение, заключение), глаголи с отвлечено значение (явява се, извършва се) и глаголът съм, както и съществителни имана с отвлечено значение (време, пространство). В научни стил се избягва употребата на емоционално-експресивна и стилистично снижена лексика. Думите се употребяват в преките им значения. Рядко може да се срещне и образност в научния стил.

4. РЕЧНИКОВИ ОСОБЕНОСТИ НА ПУБЛИЦИСТИЧНИЯ СТИЛ. Що е публицистичен стил?- стил, който обслужва политическата и обществената дейност и свързаните с нея форми на обществен живот, средствата за масово информиране и агитация.

35

Лексикалният състав на публицистичния стил е разнообразен, както са разнообразни и темите, които се разработват в публицистиката. Характерна черта на публицистичния стил е единството на експресивни и стандартни езикови средства, на конкретна и обобщена, на образна и логическа реч. А) Характерни особености на публицистичния стил: 1)Употреба на обществено-политическа лексика: икономика, революция, прогрес, агресия, екстремизъм, фашизъм, диктатура, партия, митинг и др. 2)Употреба на сложни прилагателни- обществено-политически, селско-стопански, научно-технически и др. 3)Употреба на емоционално-оценъчна лексика, с която се изразява положитена оценка на политически, обществени и социални събития и действия (доблестен, девиз, борец, форум и др)., и с подчертано отрицателна оценка. 4)Употреба на фразеологични съчетания, превърнали се в особен вид езикови клишета, и словосъчетания с експресивно свързана и перифрастична употреба: рамо до рамо, доблестен труд и др.

5. РЕЧНИКОВИ ОСОБЕНОСТИ НА ХУДОЖЕСТВЕНИЯ СТИЛ

Що е художествен стил?- стил, свързан с хуожественото литературно творчество.

А) Речникови особености на художествения стил: 1) Широка употреба на думи с преносна употреба и особено на думи с нови индивидуални преносни значения: сладка дрямка 2) Употреба на специални (литературни, поетични) думи , които не се употребяват в другите стилове като : блян, ухание, зефир, лазурен 3) Думи с естетически и емоционално-експресивни цели 4) Употреба на думи за придаване на по-особен колорит- за диалектна, професионална, историческа и друга езикова стилизация. 5) Употреба на авторски неологизми

17. ОБЩОСЛАВЯНСКА ЛЕКСИКА. ДУМИ ОТ ЕЗИКА НА АСПАРУХОВИТЕ БЪЛГАРИ

1. Общославянска лексика- определя се като такава, защото думите в нея са известни и на всички други славянски езици или на по-голяма част от тях. В общославянската лексика се включват думи, наследени в старобългарския от общославянския език на славянските племена, населявали обширна територия в Средна и Източна Европа и Балканите- между р. Припет, Карпатите и реките Висла и Днепър. Като общ праславянският език се е използвал приблизително до 7в., т. е до разселването на славянските племена и тяхното разпадане на групи: източнославянска, запднославянска и южнославянска.

Броят на думите, наследени от общославянския език е около 2000. те са и основа за образуването на много нови производни думи във всички съвременни славянски езици.

Към общославянския лексикален фонд в бъларския език се отнасят думи, които означават:1) Названия на човека и части от неговото тяло: брада, бедро, глава, гърло, глас, гръд, дете,

другар, длан, език, жена, зъб, кост, коса, кръв, лакът, мозък, лице, око, палец, нос, теме, сърце, уста, ухо, утроба, човек, чело.

2) Термини за родство: брат, баба, внук, двер, дядо, дъщеря, майка, мащеха, син, свекър, снаха, сестра, тъст.

3) Названия на растения: бук, боб, бреза, върба, грах, диня, ечемик, жито, овес, ръж, пшеница, клас, круша, лоза, желад, орех, коноп, трън, топола, трева, явор, слива, семе

4) Названиея на домашни и диви животни, птици, риби, насекоми: агне, бик, вол, кон, теле, крава, коза, комар, лисица, вълк, гъска, врана, врабче, орел, змия, оса, пчела, риба, свиня, чайка, червей, лястовица, лебед, мишка, муха, сойка и др.

5) Названия на храни:зърно, квас, мед, масло, сирене, сметана, тесто, хляб.6) Названия на природни и георафски явления и части от времето: буря, вятър, време, бряг,

блато, гръм, град, година, дъжд, езеро, земя, камък, лято, луна, море, месец, мраз, мъгла, ден, нощ, неделя, небе, поток, ручей, река, роса, сняг, слънце и др.

7) Названия на полезни изкопаеми: глина, желязо, мед, олово, пясък, сребро, сол.8) Названия на оръдия и предмети на труда: брана, вила, гребло, длето, лък, игла, лопата, коса,

котел, мотика, нож, рало, секира, стан, сърп, сито и др.9) Названия на жилището и предмети на домашния бит: дом, изба, лъжица, стол, пещ10) Названия на отвлечени понятия:болка, век, вяра, вина, гняв, страст, добро, зло, страх,

мисъл, мъка, съд, слава, смърт, щастие и др.

36

11) Голям е и броят на прилагателните за означаване на свойства, качества, цветове: жълт, зелен, златен, висок, гълъг, кратък, кисел, син, сребърен, сляп, чист, черен, широк и мн. др.

12) Значителен е броят и на глаголите: боя, вея, воювам, горяв, сишам, живея, зова, искам, лежа, кова, мия, мъча, нося, пека, пия, паса, плача, плувам, шия, ходя, чета и мн. др.

13) Отнасят се и някои числителни имена: един, два, три, четири, пет и др.; местоимения- ти, вие, кой, сам,; предлози- в, до, за, у, при; съюзи-и, а , ли, да, но; наречия- къде, где, там, тогава, сега и др.

Стари славянски думи могат да се открият в българските диалекти: нога, рус. нога, пол. noga , чеш. noha, срб. и хърв. Нога. Някои от думите, които са се появили още по времето на общославянския период, по- късно в българския език са получили нови значения. Пример: крепост е означавала сила, брашно – ястие, гора-планина, вар- горещина. В диалектите се пазят и праславянски думи, които днес не се срещат в книжовния език: хляв ‘обор’, окно- прозорец, хром- куц.

2. Прабългарски думи- думи, останали в днешния български език от Аспаруховите българи. Прародината на българите е била Средна Азия (Източен Казахстан). През 2в. прабългарите започнали да се придвижват на запад. В края на 6 и началото на 7в. около северното Причерноморие възникнала „Велика България”, която била съставена от различни племена, между които най-многобройни били прабългарите. Към средата на 6в. прабългарите начело с Аспарух нахлуват в североизточната част на Балкасния п-в, където в 681г, създават Българската държава, оттам и името българи. През 8-9в. се осъществява славянизирането на прабългарите, което приключва с установяването на старобългарската писменост и възприемане на християнсвото. Една част от усвоените по-рано прабългарски думи имат по-широка и всеобща употреба: българин, бъбрек, бисер, белег, делва, еди (еди-кой си), ковчег, кумир, кокиче, калпак, куче, шаран, стопанин, тояга, чепик, чарен, шарка, шепна и др. Друга част са с ограничена употреба: буля (леля), калина (зълва), длъжностни названия- кавхан, хан, багаин. Прабългарските думи са станали основа за образуване на нови думи: белег,- бележка, белязвам, бисер-бисерен. Предполага се, че прабългарски произход имат и личните имена: Борис, Боян, Кузман,Чавдар, Кубрат, Крум, Омуртаг, Каспичан.

18. ДУМИ ОТ ЛАТИНСКИ И ГРЪЦКИ ПРОИЗХОД. МЕЖДУНАРОДНА ЛЕКСИКА.

1. ЛАТИНСКИ ДУМИ. Латинският език е бил един от най-разпространените езици в Средновековието. Използвал се е до късно като книжовен език в цяла Западан Европа. В медицината продължава да се употребява и днес латинската терминология. Латинските думи са проникнали в българския език чрез другите езици- гръцки, а по-късно чрез руски, френски и немски език. За стари и заети от латинския език се приемат: оцет, комкам, олтар, цесар (цар). За народни латински се приемат още връчва „делва”, кмет, коми, ружа, мъст „гроздов сок”, катинар, катанец, патя. Със старата латинска натавка –арь са образувани в старобългарски названия за лица: винар, грънчар, рибар. Посредством гръцки език се откриват още клисура, камбана, кандило, коледа, кантар, комин, фурна, луканка, филия, спанак, палат, капа, гайтан. Доста латински думи навлизат у нас през Възраждането чрез руския и западноевропейските езици. Това са главно научни термини и думи, свързани с учебния процес: вакум, глобус, професор, градус, декан,, диктовка, конус, формула, доцент, университет, школа,, асистент, аудитория, ректор, лекция. Голямо е и количеството на обществено-политическите, философските, техническите, културните и административните термини: арена, автор, адвокат, директор, диктатура, ерудиция, министър, минимум, република, цирк, циркуляция, цимент и др. Латинските думи имат ясни формални особености, които дават възможност да се определят точно. Латинските думи завършват на –ум(аквариум, опиум, форум); -ус (конус, радиус),- ция (революция, секция, реакция), -тор (агитатор, директор); - ат (делегат), -ал (кардинал). Латински произход имат собствените имен Валери, Виктор, Валентина, Диана, Иларион (Веселин- бълг.), Клара, Марко, Максим, Павел, Силвия и др.

2. ГРЪЦКИ ДУМИГръцките думи са навлезли в българския език чв резултат на многовековното общуване между двата народа. От гръцки са : -църковната и манастирската терминология: антихрист, ангел, апостол, дякон, ерес,евангелие, икона, игумен, калугер, килия, манастир, монах, параклис, панахода, псалтир и др. -названията на науките: философия, граматика, геометрия, астрономия, музика, аритметика

37

- думи като: вишна, ехо, креват, кокал, керемида, кораб, колиба, килер, скара, стомна, стомах, синап, самар, тиган, тетрадка, трапеза, трендафил, фуния, хартия, цвекло. -прилагателни имена: евтин, палав, тромав -някои глаголи като: втасвам, калесвам, липсвам, мязам, прокопсам, харесвам -заповедната форма: ела, елате -частицата море -под гръцко влияние още в старобългарския се развиват модели за образуване на сложни имена от два корен: великомъдър, благодушен. -собствени имена: Александър, Андрей, Атанас, Ангелина, Алекси, Васил, Георги, Димитър, Елена, Евгения, Никола, Кирил, Методи, София, Тодор и др. Гръцките думи се натрупват постепенно в речниковия състав на българския език. . Установяват се трайно и днес имат широка употреба. Само една малка част от тях могат да се определят като историзми: логопет, деспот, зограф, пендара.

3. МЕЖДУНАРОДНА ЛЕКСИКА Що е международна лексика (интернационална)?- в нея влизат думи, близки по форма, които се употребяват парарелно с едно и също значение в много родствени и неродствени езици и езици от Европа, Азия и други континенти, например култура- фр., англ. culture, исп. cultura, руски-культура; музика- фр. musique, англ. music, руски музыка. Интернационалните думи не са надезикови средства за общуване. Те винаги се интегрират в определена езикова с-ма- подчиняват се на нейните развойни тенденции, приспособявайки се към граматичната структура на съответния език. Затова във всеки език те имат национални варианти, които са графически и звуково сходни: химия, рус. Химия, нем. chemie, англ. chemistry, фр. Chemie. Предназначението на интернационалните думи е да назовават еднозначно определени денотати от областта на : науката и техниката- география, история, философия, логика, аспирин, грип, микроскоп и др.; обществено-политическия живот- партия, онституция, революция, реформа и др.; икономиката- експорт, импорт, банка, кредит и др.; литературата, изкуството и спорта- драма, комедия, опера, тенис, футбол и др. Друга характерна особеност на думите е свързана с произхода на думите. В по-голямата си част те са заети от гръцки и латински. От гръцки са: атом, автомат, демокрация, анализ и др,. От латински са: форма, република, материя, натура, индивид, факултет, университет и др. Думи от международната лексика се създават и изкуствено с помощта на морфеми от класическите езици (латински и гръцки) за назоваване на нови понятия и явления: телевизия, аквариум, микроскоп, биофизика, екология и др. От гръцки и латински са: автомобил, анормален, геноцид, телевизор. От латинско-гръцки са: социализъм, социология, акцентология.

А) морфеми от гръцки език,с помощта на които се образуват нови думи и термини: а- (без, не)- аморален, алогиченавто (сам- автомонтьор, автомобил, автобиография аеро (въздух)-аеробика, аеродинамикаантропо (човек)- антропология, антропонимияанти (против) – антисоциаленархи (главен)- архитектурабио (живот)- биография, биологиягео (земя)- география, геологияграфо (пиша)- палеография, историографиядемос (народ)- демокрация, демократичендиа (през)- диафонияев (благо)- евфемизъмлексис (дума)- лексикологиялогос (дума, понятие)- диалектологиямоно (единствен)- монотеизъммикро (малък)- микрорелефмакро (голям)- макрокосмоснео (нов)- неологизмионома (име)- ономастикапан (все)- панславизъмпсихо (душа)- психологияпалео (древен)- палеографияполи (много)- полигаменпсевдо (лъже) псевдонимтермо (топло)-термоядрентеле (далеч, надалеч)- телескоп, телевизияфило (обичам)- философия, филологияфоне (звук)- фонетикафотос (светлина)- фотоапарат

38

хомо (еднакъв)- хомогенностхронос (време)- хрониченхидро (вода)- хидрогенератор Гръцки наставки са: -фил, фоб, -оид, -изм, -ист, -тека, -крат, -англофил: русофоб, таблоид, аристократ Б) От латински произход

аудио (слушам)- аудиторияаква (вода)- акварелвита (живот)-витамин, виталенде (от, из)- деформация, дефектенекстра (свръх, допълнителен)- екстравагантенекс (бивш, извън)- екстериториаленинтер (между) интернационаленинфра (по-ниско)- инфраструктураконтра (против)- контраразузнаванелингва (език)- лингвистикапорто (нося)- транспортирамре (обратно)- реакция, редакциясупер (свръх)- супермаркетспектро (гледам)- спектрограматранс (през)- транзит, транспортултра (свръх)- ултразвукциркус (кръг)- циркуляр

Източник на интернационализми са и отделни конкретни национални езици. В различни исторически периоди те дават своя принос за разпространение на международните думи в другите езици. Италия е една от първите страни, в които се развива капиталистическият начин на производство. Там се създават думи, свързани с банковото дело: банка, кредит, баланс; строителство и архитектура: фасада, галерия, балкон, салон и др. През 17-18в. силно влияние оказва Франция- думи, свързани с модата, светския живот, облеклото, домашната обстановка, политическия живот: революция, конституция, идеология, етика, палто, омлет, терор и др. През 19-20в. в състава на международната лексика влизат много английски думи: митинг, клуб, лидер, репортер, чек, , спорт, бокс, комфорт, сервиз, супермаркет и мн. др. има и руски думи, свързани преди всичко с руския обществен и полотически живот: петилетка, болшевик, степ, спътник, тройка и др.

19. РУСКИ И ЧЕРКОВНОСЛАВЯНСКИ ДУМИ

1. РУСКИ ДУМИНай-значително влияние върху фромирането на лексиката на българския книжовен език оказва руския език. руското влияние започва през втората половина на 18в. с проникването руски богослужебни печатни книгиа след това и на учебаната книжнина. Това влияние се засилва особено през Възраждането и след Освобождението. Руското влияние има книжовен характер, свързано с културното общуване между двата народа. Чрез руския език се осъществява връзката новобългарския език със старобългарската (черковнославянската) книжовна традиция, тъй като словното богатство на старобългарския е било възродено чрез руската книжнина. Влиянието на руския език върху българския е било огромно, поради близостта между двата езика. В началния период, когато се формира книжовният език на българския език, руските думи се употребяват непроменени: согласие, памятник, скорб и др. Към средата на 19в. започва съзнателното побългаряване на руските думи. Променят се фонетичния облик и афиксите: восторг-възторг, собитие-събитие, лев-лъв, преступление-престъпление, толпа-тълпа, молва-мълва и др. Днес някои руски думи продължават да се употребяват без да се нормализира техният изговор: оборот, поголовно. Руските думи се срещат във почти всички сфери на общуване и стилове. Руски думи в българския език са:

1) Съществителните: благоухание, възмездие, вопъл, възторг, възмущение, вагонетка, занятие, княз, кормило, оборот, отряд, подготовка, препятствие, проклятие, понятие, пружина, точка, участник, щастие.

2) Прилагателните: бодър, вежлив, горд, изящен, изключителен, лукав, настойчив, прелестен, свиреп

3) Глаголите: блуждая, дерзая, подозирам, ругая, старая се4) Наречията: примерно, даже, въобще.

Руският спомага да се възстановят в новобългарския отглаголни съществителни на –ние (с по-абстрактно значение)- престъпление, внучение, продължение, образование; сегашни деятелни причастия на –ящ, -ещ: пишещ, плачещ, спящ и др. От руски се усвояват цели словообразователни

39

категории: наставка –тел: преподавател, създател. Под влиянието на руския и черковнославянския се образуват и сложни думи като: водолаз, главнокомандващ, езиковед, екскурзовод.

СЪВЕТИЗМИ- руски думи и изрази създадени, през съветската епоха, в различните сфери на стопанския, икономическия и духовния живот; агитка, агитатор, бригадир, отличник, ударник, петилетка, активист, райсъвет, луноход, народен съвет, физкултура, трудови дни.

2.ЧЕРКОВНОСЛАВЯНСКА ЛЕКСИКА

Старобългарският книжовен език и старобългарската литература са играели изключително важна роля за развитието на южнославянските и източнославянските книжовни езици. Староруската литература наприме в един дълъг период от своето развитие е продължение на старобългарската.В края на 10в. старобългарската писменост прониква в Киевска Русия и се нагажда към фонетиката на руския език. Този вариант на порусения старобългарски език, който и досега се употребява в българската черква, се нарича ЧЕРКОВНОСЛАВЯНСКИ. Той е със специално предназначение: „църковен”, поради употребата си в църковното богослужение и „славянски”, защото се използва от православните славянски народи(руси, българи и сърби). По характер той е старобългарски, но правописът му отразява руски фонетични черти. От 17в. чрез черковните книги, печатани в Русия, черковнославянския език са се разпространява и сред южните славяни. От 18 и нач. На 19в. той започва да оказва силно влияние и върху създавящия се новобългарски книжовен език. Старобългарския произход на думите се установява с помощта на особености като: наличие на щ и жд (имущество, изящен, вожд, рождат); на ра, ла, ре, ле, вместо оро, оло, ере ( враг, град- рус. горад, гражданин- рус.горожданин), на начално ра вместо ро (работа, равен), на начално е вместо о (единство- рус. один) и др.

3. ДУМИ ОТ ДРУГИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИЦИ Посредством руския в българския са проникнали няколко полски думи- ПОЛОНИЗМИ. Пример: аренда, герб,полковник, карета, справедливост, поничка, уважавам, писар, манерка, строг, деликатен и др. Думи от украински: борж, жупан. Някои чешки думи: бежанец, творба, железница, пан, железничар.

20. ДУМИ ОТ ТУРСКИ, АРАБСКИ И ПЕРСИЙСКИ ПРОИЗХОД

1. Турското владичество оказва силно лексикално влияние върху българския език то започва през втората половина на 14в., когато турците завладяват българските земи. Постепенно турския народ налага своята лексика във всекидневното общуване. По това време турският език е имал исключително влияние на Балканския п-в, той е служил като средство за международно общуване в търговията и занаятчийството. Всичко това създава битовите и обществени причини за наличието на турска лексика в българския език и в другите балкански езици

Турските думи проникват във всички сфери на бита, стопанския и обществения живот. В началото на 20в. са изброени около 2000 турски думи в българския език. Сред тях има думи от арабски и персийски произход, за пренасянето на които в нашия език турският е бил посредник.

2. ТУРСКА ЛЕКСИКА:1) Администрация, военен и стопански живот: ага, алтъ, алъш-вериш, байрак, везир,

дюкян, заптие, конак, куршум2) Занаятчийска терминология: абаджия, бозаджия, берберин, даракчия, еснаф, менгеме3) Названия на ястия, зеленчуци, растения: бюрек, калава, гювец, кюфте, кебап, пастърма,

патладжан, сарма, суджук, тютюн и др4) Названия на облекло, постелки и др.: аба, басма, елек, каиш, калпак, яка5) Названия на животни: катър, гарга, коч6) Названия на географски обекти: бент, балкан, баир, дере,

От турски произход са абстрактните съществителни дередже, сеир, късмет, кеф, кахър, мерак рахат, сеир, кусур; прилагателните: ален, кьорав, кадърен, кирлив, урсуз; наречия и служебни думи: барем, белки, демек, язък и др. турските глаголи се възприемат с гръцката аористна наставка –с-: боядисвамТурската наставка –джия служи за образуване на съществителни за лица: катаджия, будкаджия. Буквални преводи (калки) от турски са изразите: ще стане (няма да стане) човек, не ми оттърва, развалям пари, ям бой , много здраве, сече му акъла и др.

3. Думи от арабски и персийски езици А) от арабски: акъл, ахмак, бадем, будала, джоб, бакалин, кибрит, кула, мусака , халка, халва, файда Б) Персийски са : бакшиш, бостан, гердан, долап, дюшек, зюмбюл, лале, пазар, хан, туршия и др.

40

Турското лексикално влияние започва да отслабва през Възраждането. Под влиянието на обществено-политическите събития и борбата за освобождения на България, турските думи започват да изостават, да отпадат и да се преосмислят семантично.

Оцелелите турски думи в българския език по сфера на употреба и степен ан асимилация да се отделят в наколко групи:

1) Една значителна част от турските думи все още се употребяват в диалектите: измекярин, одая, соба (стая)

2) Книжовни турцизми- те са неутрални в стилистично отношение и не се осъзнават като турски: ален, бент, бадем, гарга, мушама, перде, памук, кайсия и др

3) Една част от турските думи са се превърнали в архаизми и историзми, поради промяна в историческите условия: конак, заптие, онбашия, еничер и др.

21. ДУМИ ОТ ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИТЕ ЕЗИЦИ.

1. ИТАЛИАСКИ ДУМИ- С най-стара традиция в заемането са италианските думи. Думи, свързани с:1) Банковото дело и икономиката: банка, борса, валута, депозит, дебит, кантора,

полица, мостра, фабрика, ферма2) Изкуството, главно музикалното: ария, бас, балерина, виолончело, виола, дует,

концерт,, лира, мандолина, новела, пианао, палитра, серенада, соната, соло, тенор, трио и др.

3) Архитектурата и строителството: арамтура, арка, мозайка, вила, корниз, купол, фонтан и др

4) Названия на хранителни продукти и напитки: бира, бишкота, кашкавал, лимон, олио, портокал, салата, салам и др.

5) Други понятия: бомба, документ, казарма, томбола, секретар, мумия и др.

2.ФРЕНСКИ ДУМИОт западно-европейските езици най-голям е броят на френските думи. Навлизането им започва през Възраждането и се засилва след Освобождението. Част от тях са проникнали по пътя на културното сътрудничество, а друга чрез турски, румънски и руски език. Тематично френските думи са свързани с: 1) обществено-политическия живот: буржоазия, депутат, класа, капитализъм, пролетариат, прокурор и др 2) Театрално дело: актьор, ансамбъл, афиш, актриса, балет, ложа, пиеса, партер, роля и др. 3) Военно дело: атака, батальон, ескадрон, куриер, миньор, парашут и др. 4) Банковото дело и търговията: аванс, авоари, асортимент, амбалаж, баланс 5) Названия на храни, ястия и напитки: бисквити, бонбони, бульон, драже, еклер, желе, конфитюр, карамел, кафе, коняк, майонеза, омлет, супа, пюре 6) Названия на предмети от домашната обстановка и обзавеждането: бобониера, виза, гарнитура, гардероб, канапе, лампа и др. 7) Названия на сгради, заведения и части от тях, организации и институти: бюро, бюфет, етаж, колеж, коридор, ресторант, сепаре и др. 8) Съоръжения и устройства: алея, булевард, басейн, кей, кофраж, каскада, тротоар 9) Из областта на модата и облеклото: брета, бомбе, блуза, воал, ботуши, деколте, дантела, корсет, жилетка, костюм, медальон, пудра, пижаа, сатен, трико и др. 10) Из областта на изкуството, литературата и културата: екран, жаргон, романс, шедьовър.

Френските думи имят някои характерни формални особености: изговарят се с крайно ударение: бюро, палто; съдържат съчетания оа, уа (воал, тоалет, фоайе), он, ан, ен, ам (ансамбъл, рефрен, монтьор, роман и др.), бю, вю, пю (бюфет, гравюра, пюре); суфуксите –ьор, -аж, ант, -анс (актьор, пейзаж, дебютант и др.)

3. НЕМСКИ ДУМИ.Немските заемки са преминали в българския език след Освобождението по пътя на културното влияние и чрез посредничеството на руски език. От семантично гледище те са названия и професионални термини.

1) Военно дело: арест, гилза, ефрейтор, лагер, раница, пачка, офицер, , шлем, щик и мн. др.2) Техника – названия на уреди, машини, инструменти и детайли: багер, броня, бормашина,

винт, клапа, кран, шперц и др.3) Търговски термини: агент, акция, кантора, папка4) Названия на минерали, метали, бои, химически съединени: гнайс, кварц, керосин, месинг,

кобалт, селитра и др5) Облекло: анцуг, кант, пантофи, яке6) Храни, ястия и напитки: вафла, грис, картофи, кренвирш, пастет, шпек, шунка, шницел,

щрудел и др.7) Названия на лица от различни професии: бригадир, тапецер, граф, крал, рицар и др.8) Названия на мерки, величини, монети: грош, гулден, крона, марка, мащаб, цол и др.

41

9) Печатарски термини: шпацирам, шрифт и др.10) Из разни други области: борд, виц, герб, куфар, луфт, лозунг и др.

11) От немски произход са глаголите блокирам, инвестирам и др.

4. АНГЛИЙСКИ ДУМИ Те се появяват в българския език в сравнение с френските и немските по-късно. Ранните заемки са свързани със спорта и техниката и са заети чрез френски, немски и руски език. Английското лексикално влияние се засилва след Втората световна война и продължва много интензивно и в наши дни. Голяма част от английските думи, заети в по-ново време са американски по произход и принадлежат към международната лексика. Те проникват у нас чрез преки контакти за назоваване на нови реалии в обществения живот, науката и културата.

1) Спортни термини:аут, биатлон, баскетбол, волейбол, голф, допинг, картинг, рефер, спринт, ринг, футбол, спорт, старт, сноуборд, хандбал, хокей и др.

2) Техника и транспорт: бойлер, вагон, док, докер, джип, ескалатор, комбайн, контейнер, яхта, бодибилдинг и мн. други.

3) Компютърна терминология: директория, компютър, модем, файл, принтер, флопи и др.4) Общество, икономика и политика: бизнес, бизнесмен, детектив, имидж, кеш, маркетинг,

мониторинг, рейтинг и мн. др.5) Култура и изкуство: бестселър, блус, джаз, екшън, метъл, таблоид, трилър, филм,

уикенд, хепиенд, шоъ, хоби и др.6) Бит, храни, напитки: бекон, бургер, джин, пудинг, тостер, хот дог7) Облекло: боди, джинси, смокинг, шорти, тишърт и др.

22. УСВОЯВАНЕ И УПОТРЕБА НА ЗАЕМКИТЕ. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЧИСТОТАТА НА ЕЗИКА

1. Усвояване на заетите думи. Важен проблем при изучаването на заетите думи в лексикологията, е свързан с това какви промени стават в употребата им, когато те се приспособяват към фонетичните норми, граматичните парадигми и категории, словообразувателните модели и семантичните закономерности на българския език.

Що е АСИМИЛАЦИЯ (адаптация)- процесът на графично, фонетично, граматично и семантично приспособяване на заетите думи към системата на приемащия ги език. Разпространен специално за усвояване на руските думи в нашия език е и терминът ПОБЪЛГАРЯВАНЕ.

Имаме няколко процеса на усвояване и адаптиране на езика:1) Графично усвояване- когато чуждите думи започват да се пишат с български букви.

Писменото усвояване се свежда до графичния пренос на думите от единия език в другия, с цел да се отрази звуковият им състав.

2) Фонетично усвояване- когато в чуждата дума има звукове и словосъчетания, които не са характерни за българския език, те се заменят с най-близките им съответствия, за да не се чувства думата като чужда.. пример: нем. Automobile- автомобил. Двойните съгласни в корена на чуждите думи се произнасят с единични съгласни- фр. Classe- клас и др. краесловните съчетания от шумова и сонорна съгласна в думи като teatre, monocle, minister се побългаряват като се добави Ъ- театър, монокъл, министър

3) Граматично усвояване- то се свежда до уподобяване на техния морфологичен строеж със строежа на домашните думи и с начините на формообразуването. Заетите съществителни имена например се членуват и образуват форми за множествено число като българските съществителни имена” инфлация, инфлацията, инфлации; глаголите се спрягат по формите характерни за бълг. глагол- генерирам, генерираха, генериращ, генериран. Морфологичното усвояване на заетите думи включва промяна на окончанието и граматичния им род. Родът им се определя според формалните белези, приети в българския език. Пример: гр. лира е от ж.р в бълг. ез. съществителни имена, които имат окончания –а, -о,-е, често променят рода си или получават ново окончание, за да може заетата дума да приеме граматични значения сввойствени на бълг. ез. Пример: фр. Feerie- феерия, нем. rakete- ракета и др.

Възможно е заетата дума да промени и рода си. Пример: тема, схема, теорема са от среден род, а в бълг. от женски. Заетите думи се асимилират и чрез промяна в словообразувателния им строеж. Промяната може да се изрази в отстраняване на чуждия суфинкс или чрез замяна с български: circus- цирк, station- станция, commission- комисия. Наставка –ин се прибавя към заети нарицателни съществителни имена, за да се пригодят към именната с-ма на бълг. език: soldato- солдатин. При прилагателните от чужд произход се прибавя наставка –ен, по-рядко- ески и се отстранят несвойствените за бълг. език окончания –оs, - is, -us. Гр. Harmonicos-хармоничен, beige- бежов.Глаголи, образувани с –ирам, -изирам се усвояват чрез прибавяне на наставка –ам, -увам, към немско-френската наставка –ир и гръцката –изІ нем. марширувам, адресирам и др.

42

4) Сематично усвояване- една дума се смята за лексикално усвоена, само когато назовава предмет или явление свойствено за нашата действителност, когато в значението и няма нищо, което да напомня за чуждия и произход и употреба- кухня, барабан и др- тези думи са напълно усвоени в нашия език.Значението на заетата дума поначало съответства на значението, което тя има в езика, от който се заема: мащаб в бълг. език има същите значения както в немския- masstab- 1) отношения между умалени размери и разстояния в карти и чертежи в техните действителни величини; 2) мярка: 3) обхват, размер. Възможно е. те да се усвояват смислово с едно или само с отделни значения, да разширяват или стесняват семантичната си структура. Пример: в англ. Sport има много значения: спортна игра; шега, закачка, развлечения, удоволствие и др.В бълг. език има значение само на физически упражнения обикновено със състезателен характер.

2. Употреба на заетите думи. Употребата на заетите думи в речта е в зависимост от степента на тяхното усвояване. Традиционните и установени в езика заети думи се употребяват неограничено, защото назовават нови предмети, качества, трудови процеси и явления. Сред тези заемки основно място заемат термините, които във всеки изик образуват т .нар. междуанродна лексика. тук спадат научно-техническите термини, екзотизмите, и близките до тях думи. Употребата на заетите думи в речта в отделните, сфери, стилове и жанрове е различна както по честотата, така и по вид и характер. Употреба на заемките:

1) В текстовете, предназначени за масовия читател, в средствата за информиране- периодичния печат, радиото и телевизията, употребата на заетите думи трябва да бъде умерена, оправдана и контролирана, значението им да бъде понятно и разбрано за широката публика. Напоследък, много често в периодичния печат се срещат заемки, които целят да привлекат вниманието на читателя: Постколониалното развитие, Спортен хронометър, Девалвация на ритуалите

2) Някои заеми за названия на предмети намират широка употреба в разговорната и битовата реч. Думи като джапанки, джинси, шорти, компютър, транзистор се употребяват като преки названия, макар и със съзнание за тяхната принадлежност към друга езикова среда.

В разговорния език заемките могат да се използват и със стилистична цел. Това се наблюдава често със заемките от източните езици, които принадлежат към по-ниските стилистични пластове от лексиката, към просторечието.

3) Заемки се употребяват по-свободно в художествената литература. Те могат да предизвикат предства за бита и културата на героите и на народа, от чийто език са взети, да създадат така нар. местен колорит в изложението: Италианецът, разбира се, прави спагети, пици и всичко останало, което може да прави един италианец, щом държи ресторант.

4) Заетите думи могат да служат и за показване на измененията, настанали в бита и вкусовете на определени слоеве от обществото, предизвикани под чуждо влияние . В такива случаи заетите думи лсужат като езикова характеристика на героите.

5) Прекалената употреба на чуждици може да доведе до комични ситуации и осмиване.

3. Проблемът за чистотата на езика (Отношение към чуждите думи)

Въпросът за отношението към чуждите думи e един от основните въпроси в развитието на бълг. национален език. Този въпрос е бил поставян остро в периода, когато се е създал новобългарския книжовен език. Въпросът за чистотата на езика продължава да вълнува и тревожи и днес, тъй като думи от други езици назвлизат в нашия език непрекъснато под една или друга форма. Доказано е, че наличието наличието на известно количество заемки в нашия език не нарушава неговата самобитност и национален характер, нито пък води до механичното смесване в речниковия състав на езиците. Що е пуризъм?- движение за системно прочистване на езика от заети чужди думи.

Пуристи- дейци на пуризма В отделни периоди пуризма у нас има широка проява. Той е плод на патриотични чувства и стремеж да се гонят от езика и заместват с домашни всички заети думи. Българският речников състав е бил изложен на непрекъснато лексикално влияние, поради различни исторически и политически причини. Затова в историята на нашия език борбата срещу чуждите думи, борбата за очистване на езика е бил винаги един от най-важните проблеми. Още в края на 9в. и началото на 10в. преславските книжовници са редактирали основно богослужебните текстове, за да отстранят всички чуждици от гръцки език, които не са църковни термини, и да ги заместят старобългарски думи. Така създават думи като: стъкленица вместо алабастър, дървено масло вместо елей, кумир вместо идол. Пуризмът в българските земи се засилва особено през епохата на Възраждането и след Освобождението. Цели се премахването на излишните гръцки и турски думи. Виден бългасрски пурист е Иван Богоров. Той е въстановява в нашия език народни думи, за да замени с тях чуждиците: верига (синджир), смет (боклук), печалба (кяр), подплата (хастар) и др. Богоров

43

води и борба срещу засиленото руско влияние през 19в. той предлага руските думи разписка да се занеми със записка, прося с моля и т.н. Той води борба и срещу международната лексика и терминология, необходима по това време за образованието и просветата като предлага : звездознание за астрономия, здравословие за хигиена и т.н. Богоров издава: „ЧИСТОБЪЛГАРСКА НАКОВАЛНЯ ЗА СЛАДКОДУМСТВО” , където предлага примерни варианти за замяна на чуждиците.

Друг пурист е Александър Тодор- Балан. Неговите усилия са главно към побългаряване на научната терминология и заместването на руските думи. Балан свързва чистотата на езика с неговата правилност и богатство. Думи, които предлага Балан: чист вместо натурален, пиво вместо бира, намеса вместо мешателство и др.

Стефан Младенов- издава заедно със Ст. Попвасилев списание „Родна реч”. Той е пурист, но не толкова краен колкото Богоров.

Пуризмът на Ив. Богоров, Балан и Ст. Младенов е бил исторически необходим и полезен за нашия език. От съвременно гледище пуризмът е отживяло явление . въпреки това възгледите на пуристите се ширят и днес. Мнозина се възмущават от прекалената употреба на чужду думи в печата, в научната и техническата литература.

44