11

22

33

Площ – 5 213 кв.км (14,80 % от ИБР)

Дължина на реката до границата – 241км

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ВОДОСБОРА

Извор: северно подножие на Ардин връх – 1730м

Устие: влива се в р.Марица на Турска територия при гр.Одрин

44

РелефРелеф

Басейнът на р. Арда е ясно изразен планински характер и заема източния дял на Басейнът на р. Арда е ясно изразен планински характер и заема източния дял на Родопите. Планината постепенно се снишава от запад към изток, като р. Арда Родопите. Планината постепенно се снишава от запад към изток, като р. Арда със своите притоци се провира между две главни водоразделни вериги: със своите притоци се провира между две главни водоразделни вериги: северната, наречена Североизточни Родопи, която започва от в. Г. Перелик северната, наречена Североизточни Родопи, която започва от в. Г. Перелик (2191 м) и разделя водосбора на р. Арда от този на р. Марица и южна, наричана (2191 м) и разделя водосбора на р. Арда от този на р. Марица и южна, наричана Югоизточни Родопи, започваща от същия връх. Югоизточни Родопи, започваща от същия връх.

31% от страната е с надморска височина по-малка от 200 м и 20% с над 800 м. 31% от страната е с надморска височина по-малка от 200 м и 20% с над 800 м. Водосборът на р.Арда е със средна надморска височина - 639 м и с най-висок Водосборът на р.Арда е със средна надморска височина - 639 м и с най-висок отточен модул (141 с/кмотточен модул (141 с/км22 ) от всички български реки; ) от всички български реки;

КлиматКлимат Най-силно изразено за страната Средиземноморско влияние, предвид Най-силно изразено за страната Средиземноморско влияние, предвид

успоредно разположения водосбор на Беломорска брегова ивица (40-60 км). успоредно разположения водосбор на Беломорска брегова ивица (40-60 км). Това обуславя разпределението по сезони на пълноводията (гавно зимните Това обуславя разпределението по сезони на пълноводията (гавно зимните месеци) и месеци) и големия размер на високите вълни. Зимните пълноводия правят р.Арда хидроенергиен феномен, предвид пълното покритие на максималните нужди от електроенергия в системата и речното пълноводие. Това премахва необходимостта от сезонни обеми в язовирите.

Залесеност Басейнът на р. Арда е бил един от най-добре залесените басейни в България,

но вследствие безогледната експлоатация голяма част от горите са изсечени. Около 50 % от водосбора са нискостеблени и иглолистни гори. Най-силно залесено е горното течение, а най-слабо – средното.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ВОДОСБОРА

55

1010 10 200 30 40

Гран

иц

а

0

Бяла река 69,6 км.

река Арда 241,3 км.

р. К

рум

ови

ца

58,5

км

.

Хидрометрична станция

р. П

ерпе

рек

44 к

м.

р . Кьо

ш д

ере

20,9

км.

р. В

ърбиц

а 98,

1 км.

р. К

ъза

лач

30,1

км

.

р. Узун дере 24 км.

р. Б

оров

иц

а 42

,1 к

м.

р. Д

ави

дко

вска

35,

7 к

м.

р. М

алка

Ард

а 4

0,8

км.

р. А

рдин

ска

15,5

км

.

р. М

адан

ска

13,2

км

.р.

Чер

на 4

8,1

км.

р. Б

ела

16,

9 км

.

р. Е

лхо

вска

20,

4 км

.

р. Т

екир

ска

17,7

км

.

р. Арда 241,3 км.

км.

СХЕМА НА РЕЧНАТА МРЕЖА

- Притоци – 25 бр., от които по-големите: р.Текирска, р.Елховска, р.Черна, р.Малка Арда, р.Ардинска, р.Давидковска, р.Боровица, р.Върбица, р.Перперек и р.Крумовица със среден наклон 11 ‰ за Върбица и 78 ‰ за Челешовска; - Гъстота на речната мрежа - 1,32 км/км2 - Малък среден наклон - 5,8‰ - Сравнително голям коефициент на извитост – 1,9- Язовири – 100 бр. с общ обем 1087,32 х 106 м3 и 1% от площа на водосбора

66

Мониторингови станции Брой

Дъждомерни станции 13

Синоптични станции  1

ХМС 10

П"Язовири каскади" 3

ОПОРНА ХИДРО И МЕТЕО МРЕЖАОПОРНА ХИДРО И МЕТЕО МРЕЖА

Местоположение на ХМС:

- на главната река – 2 бр.;

- на северните притоци Бяла, Черна и Малка Арда – 3 бр.;

- на южните притоци – 4 бр.(Върбица – 2 бр.)

77

3 ТИПА

ВТ “РЕКИ” - 29

Планински каменен тип – 31%

Пресъхващи реки – 55%

Средно големи реки – 14%

88

4 ТИПА

ВТ “ЕЗЕРА” – 7

яз.Кърджали

ТЕ 011000яз.Студен кладенец

ТЕ 011000

яз.Ивайловград

ТЕ 011000

яз.Боровица

ТЕ 011010

яз.Горубсо

(Аламовица)

ТЕ 011020 яз.Бенковски

ТЕ 011020

Смолянски езера

ТЕ 001010

99

АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛЕНЕАДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛЕНЕ

Населени места – 696 бр.Области – части от 4 бр.Общини – 10 бр. – изцяло и 8 бр. частичноНаселение – 248 881 души (2008 г.) - 10,8 % от ИБР

Пловдивска

Хасковска

Кърджалийска

Смолянска

Демографска прогноза към 2015 г.

0

50000

100000

150000

200000

250000

300000

2003

г.

2004

г.

2005

г.

2006

г.

2007

г.

2008

г.

2009

г.

2010

г.

2011

г.

2012

г.

2013

г.

2014

г.

2015

г.

Административно-териториална и демографска характеристика

1010

Икономическа характеристика

Значими сектори на индустрията

Химическа промишленост

18%

Металургия и общо

машиностроене64%

Нерудни суровини,

строителни материали,

керамика, стъкло 18%

Селско стопанство В растениевъдството с най-голям дял са едногодишните фуражи, зърнено-житни и технически култури (тютюн).Очаква се увеличение на производството на тютюна и площите на трайните насаждения. Предвижда се развитие на биологичното земеделие.В животновъдството : преобладава дребно животновъдство (лични стопанства), които трудно покриват изискванията на за качество на мляко на ЕС, затова е наложително окрупняване във ферми.

Икономически сектори 2003 2004 2005 2006

БДС - аграрен сектор 19% 18% 15% 15%

БДС - индустрия23% 25% 26% 30%

БДС - услуги 58% 57% 59% 55%

1111

В О Д О П О Л З В А В О Д О П О Л З В А Н ЕН Е

Повърхостни води

1212

ВОДОПОЛЗВАНЕ ПО СЕКТОРИ

ПБВ на гр.Кърджали и Момчилград от

яз.Боровица

Пром.водоснабдяване от яз.Кърджали

ПБВ за гр.Мадан на р.Искрец

Напояване от яз.Бенковски

Напояване от яз.Карамфил

Напояване от язри Даскалово и Даскалово 2

секторизначимо

водохващане(брой )

питейно-битово 17

промишлено 7

напояване 10

риборазвъждане 2

общо 35

1313

В О Д О П О Л З В А Н Е

(разрешителни до .12.2007 г.)

ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВОзастроено водно количество – 415,48 м3/сгодишен лимит – 4702,31 млн.м3

ПИТЕЙНО-БИТОВИ НУЖДИползван годишен обем – 7,942 млн.м3

ИНДУСТРИЯползван годишен обем – 14,827 млн.м3

РИБОРАЗВЪЖДАНЕползван годишен обем – 5,004 млн.м3

СПОГОДБА БЪЛГАРИЯ - ГЪРЦИЯ от 1964 г. Напояване – до 186 млн м3

НАПОЯВАНЕползван годишен обем – 12,341 млн.м3

Водовземане по цели в басейна на р.Арда

битов сектор

20%

индустрия37%

селско стопанство

31%

риборазвъждане12%

1414

ПИТЕЙНО ВОДОПОЛЗВАНЕ

ПБВ на гр.Кърджали и Момчилград от

яз.Боровица

ПБВ на с.Равен от Козма дере

ПБВ за гр.Джебел на р.Казаците

(не в експлоатация)

ПБВ на Стърница, Давидково и Баните от

Чифлика-ляв и десен ръкав

ПБВ за гр.Мадан от р.Искрец

ПБВ за с.Смилян от р.Конска-ляв

и десен ръкав

ПБВ за гр.Мадан от р.Голяма

ПБВ за с.Бърчево, Кошница и Липец, от р.Елховска (сезонно)

ПБВ за с.Бърчево,Кошница и Липец от р.Елезово

Водоснабдителни компании

Държавна собственост /%/

ЕООД Пловдив 100

ЕООД Смолян 100

ЕООД Хасково 100

ООД Кърджали 49% общинска 51% държавна

Данни за периода 2003-2007 г.:- средното водопотребление - 61 л/жит/ден;- население на режим – 7%- загуби по водопреносната мрежа – 57%- население обслужвано от ПСПВ – 40 %- ПСПВ – 4 бр.

В етап на изграждане еХидровъзел "Пловдивци" за водонабдяване на градовете

Мадан и Рудозем и 35 села

1515

И Н Д У С Т Р И Я

Предприятие Водоизточник Населено място

Оловно-цинков комплекс,гр.Кърджали

яз.Кърджали гр.Кърджали

"Бентонит"ЕАД-гр.Кърджали

яз.Кърджали гр.Кърджали

Обогатителна фабрика

на "Горубсо-Кърджали"

яз.Кърджали гр.Кърджали

АД "Горубсо"РОФ река Арда гр.Рудозем

Преобладаващ е делът на използваната условно чиста вода за производствени нужди от повърхностни водоизточници. Основният водоизточник е яз. Кърджали. От общо 42 точки на изземане,значими са 7 бр.

Р И Б О Р А З В Ъ Ж Д А Н Е

От общо 4 броя водовземания за риборазвъждане, значими са 2, а именно: Рибарник “Сини вир”, изграден в терасата на р. Арда, в местността “Белен”, в землището с. Кошница и съществуващо рибовъдно стопанство, състоящо се от 5 броя рибни басейни с обща водна площ 2029 м2 в землището на с. Давидково

1616

Н А П О Я В А Н Е

Дял на обработваемите и годни за напояване площи от общата площ на басейна: ● 69,10 % - обработваеми площи● 1,76 % - годни за напояване площи2,56 % са обработваемите площи, от годните за

напояване

24 броя напоителни полета, от които пи-големите са:● НП”Добромирци● НП”Прелупци”● НП”Невестино”От общо 17 бр. Водохващания,значими са 10 на брой.

Отглеждани култури

зеленчуци2%

трайни насъждения

1%

маслодайни 0%

технически култури

8%

зърнени2%

Ливади и 87%

1717

Яз.Кърджалиобщ обем – 532,90 млн.м3полезен обем – 415,90млн.м3Енергетика и пром. водоснабд..

Яз.Студен кладенецобщ обем – 489,00 млн.м3полезен обем – 339,00 млн.м3Енергеика

Яз.Ивайловградобщ обем – 188,00 млн.м3полезен обем – 109,00 млн.м3Енергеика

КАСКАДА “АРДА” Общият завирен обем на язовирите от

каскадата е 1210*106 m3, което е 15,7 % от общо завирените обеми в страната

1818

СЪЩЕСТВУВАЩИ ВЕЦ В БАСЕЙНА НА СЪЩЕСТВУВАЩИ ВЕЦ В БАСЕЙНА НА АРДААРДА

Наименование

ВЕЦ"Ивайловград"

ВЕЦ"Студен кладенец"

ВЕЦ"Кърджали"

ВЕЦ "Бял извор"

ВЕЦ"Устово"

ВЕЦ"Хубча"

МВЕЦ "Мадан 2000"

МВЕЦ "Давидково 1"

МВЕЦ "Средногорци"

МВЕЦ"Черна"

МВЕЦ "Алеко и синове"

МВЕЦ "Давидково 2"

МВЕЦ "Златоград"

Обща инсталирана мощност - 282,86 мВт

Вид ВЕЦ/МВЕЦБро

й

с напорен тръбопровод 4

руслова 5

подязовирна 4

общо 13

1919

Резултати от средногодишния воден баланс за Резултати от средногодишния воден баланс за периода периода 2001-2005 2001-2005 г. (проект г. (проект JICAJICA))

• Използван е модел МАЙК 11, с модули – валеж/отток и хидродинамичен;• Усредни стойности на годишното количество на:- валежите – 632 мм;- потенциалната евапотранспирация – 672 мм.• Квазиестествен ресурс – 1933,16 х 106 м3• Значителните водни ресурси и неголямата гъстота на населението създават една много висока водообезпеченост от 7767 м3/ж/год.

2020

Проблеми в Басейна на р.Арда вследствие натиска оказващ влияние Проблеми в Басейна на р.Арда вследствие натиска оказващ влияние на хидроморфологията :на хидроморфологията :

• • ИИзпълненото хидротехническо строителство в участъка на Средна и зпълненото хидротехническо строителство в участъка на Средна и Долна АрдаДолна Арда (Каскада “Арда”) – трансформиране на речните екосистеми (Каскада “Арда”) – трансформиране на речните екосистеми..

•• Други изградениДруги изградени хидротехнически съоръжения в реките, хидротехнически съоръжения в реките, добив на добив на инертни материали, прекомерно застрояване на реките с малки ВЕЦ, инертни материали, прекомерно застрояване на реките с малки ВЕЦ, водещи до изменение в речното легло и в екосистемите и до водещи до изменение в речното легло и в екосистемите и до несъответствие със стратегиите за развитие на екотуризъм.несъответствие със стратегиите за развитие на екотуризъм.

•• ННаводнения ваводнения в долното течение на р.Арда и по р.Върбица долното течение на р.Арда и по р.Върбица

- стръмният планински релеф, предполага бързо оттичене на валежите;- стръмният планински релеф, предполага бързо оттичене на валежите;

- застрояване на места на речните брегове, с което се намалява - застрояване на места на речните брегове, с което се намалява напречното сечението ие на реката и се увеличава риска от нанасяне напречното сечението ие на реката и се увеличава риска от нанасяне на щети в тези участъци;на щети в тези участъци;

- прораснали дървета и храсти в речните корита, намаляващи - прораснали дървета и храсти в речните корита, намаляващи

пропускателната им способност.пропускателната им способност.

2121

BG3AR400R014

BG3MA100R011

BG3AR200R009BG3MA100R210

BG3AR900R036

BG3MA100R007

BG3AR100L004

BG3AR700R028

BG3AR350L010

BG3MA100R001

BG3AR700R027BG3MA600R141

BG3AR300R011

BG3AR100R006

BG3AR600R024

BG3MA300R044

BG3AR800R030

BG3MA500R108

BG3AR700R029

BG3AR400R016

BG3MA500R110

BG3MA500R104

BG3MA600R142

BG3MA100R013

BG3AR300R012

BG3MA600R134

BG3MA500R127

BG3MA500R115

BG3AR570L021

BG3MA100R006

BG3AR100R005

BG3AR600R026BG3MA500R114 BG3MA100L012

BG3AR100R007

BG3AR900R034

BG3AR400R017

BG3AR800R031

BG3MA600L133BG3MA300R046

BG3AR500R022

BG3MA500R116

BG3AR100R001

BG3AR100R002

BG3MA100L009

BG3AR800R033

BG3AR900R035

BG3AR500R019

BG3MA300R050

BG3AR400L018

ХАСКОВО

СМОЛЯН

КЪРДЖАЛИ

ХАРМАНЛИ

ЛЮБИМЕЦ

ЗЛАТОГРАД

ЧЕПЕЛАРЕ

МАДАНДЖЕБЕЛ

НЕДЕЛИНО

АРДИНО

КРУМОВГРАД

РУДОЗЕМ

ЛЪКИ

СВИЛЕНГРАД

МОМЧИЛГРАД

МАДЖАРОВО

BG3MA100R010

BG3MA500R107

BG3MA300R072

BG3MA500R106

BG3MA300R060

BG3MA300R052

BG3AR500R020

BG3MA600R135

BG3MA300L061

BG3AR100R008

BG3MA500R105

BG3MA300L073

BG3AR100R003

BG3MA300R057

BG3AR500R023

BG3MA350R039

BG3MA600R131

BG3MA500R111

BG3MA600L132

BG3AR600L025

BG3MA100R220

BG3MA300R059

BG3MA300L074

BG3MA500R109

BG3MA500R112

BG3MA100R008

BG3MA500R113

BG3AR400L015

BG3MA300L049

BG3MA300L058

BG3MA300L045

BG3MA300L051 BG3MA100R005

BG3MA300R048BG3MA300R056

BG3AR300R013

BG3AR800L032

BG3MA700R145

ИВАЙЛОВГРАД

Легенда:

Водни тела

Речни басейни

Ерозия

Описание

Много силна податливост на ерозиране

Силна податливост на ерозиране

Средна до силна податливост на ерозиране

Средна податливост на ерозиране

Слаба податливост на ерозиране

Много слаба податливост

Нас. места, водни площи и скали

ЕРОЗИЯБасейн на река Арда

Ерозия на водосбора в басейна на р.Арда

6

1

16

12

1 много силна

силна

средна

слаба податливост

нас. места, скали, водни площи идр.

2222

ММ Е Р К И Е Р К И

предвидени в проекта на програмите от мерки във връзка с предвидени в проекта на програмите от мерки във връзка с

устойчиво управление на водните ресурсиустойчиво управление на водните ресурси

1. Подобряване на климатичните характеристики и борба с ерозията:1. Подобряване на климатичните характеристики и борба с ерозията:

- залесяване и възстановяване на гори във водосбора;- залесяване и възстановяване на гори във водосбора;

- забрана за сечи в СОЗ;- забрана за сечи в СОЗ;

- възстановяване на крйречни гори и влажни зони;- възстановяване на крйречни гори и влажни зони;

- изграждане на укрепителни съоръжения или биологично - изграждане на укрепителни съоръжения или биологично

укрепване на речните корита.укрепване на речните корита.

2. Опазване на ресурса:2. Опазване на ресурса:

- подмяна и реконструкция на водопроводни мрежи;- подмяна и реконструкция на водопроводни мрежи;

- оптимизиране и реконструкция на напоителни системи;- оптимизиране и реконструкция на напоителни системи;

- оптимизиране на водоползването, в т.ч. разработване на модели, - оптимизиране на водоползването, в т.ч. разработване на модели,

актуализация на хидроложките характеристики и др. проучвания;актуализация на хидроложките характеристики и др. проучвания;

- информационни кампании и икономически стимули за - информационни кампании и икономически стимули за

насърчаване използването на водоспестяващи технологии (капково насърчаване използването на водоспестяващи технологии (капково

напояване, оборотно водоснабдяване и др.).напояване, оборотно водоснабдяване и др.).

2323

3. Подобряване хидроморфорогичното състояние на водните тела:3. Подобряване хидроморфорогичното състояние на водните тела:- ограничения и забрани за изграждане на МВЕЦ;- ограничения и забрани за изграждане на МВЕЦ;- ограничения и забрани за изземване на инертни материали;- ограничения и забрани за изземване на инертни материали;- изграждане на рибни проходи и осигуряване на екологичен минимум.- изграждане на рибни проходи и осигуряване на екологичен минимум.

4. Управление на риска от наводнения:4. Управление на риска от наводнения:

- Изграждане на система за ранно предупреждение;- Изграждане на система за ранно предупреждение;

- Актуализация на ресурса и разработване на хидроложки и - Актуализация на ресурса и разработване на хидроложки и хидродинамичен модел;хидродинамичен модел;

- Определяне на рисковите зони за наводнения в съоттветствие с - Определяне на рисковите зони за наводнения в съоттветствие с изискванията на Директивата за риска от наводнения 2007/60;изискванията на Директивата за риска от наводнения 2007/60;

- Разработване на план за управление на риска от наводнения и - Разработване на план за управление на риска от наводнения и набелязване на конкретни мерки, съгласно изискванията на набелязване на конкретни мерки, съгласно изискванията на горецитиранета директива.горецитиранета директива.

ММ Е Р К И Е Р К И

предвидени в проекта на програмите от мерки във връзка с предвидени в проекта на програмите от мерки във връзка с

устойчиво управление на водните ресурсиустойчиво управление на водните ресурси

2424

КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ (ЗС)КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ (ЗС)

Проведени са три кръга на консултации:

- Първи кръг за идентифициране на основните

проблеми;

- Втори кръг за обсъждане на възможните мерки;

- Трети кръг за дискутиране на изготвените първи

вариант на програмите от мерки към проекта на

ПУРБ към 22.12.2008 г.

БД ИБР разработи въпросник за допитване до ЗС,

в резултат на който са направени следните

изводи:

- 17 % от общия брой попълнени въпросници за

ИБР се отнасят за басейна на р.Арда;

- 90% от ЗС са се запознали с проекта на ПУРБ;

- 92 % от запознатите ЗС с проекта на ПУРБ

одобряват основните насоки на програмите от

мерки;

- 8 % изразяват съгласие, но смятат че е

необходимо допълване.

0%0%

6%

94%

0%

20%

40%

60%

80%

100%

въ

змо

жн

и о

тго

во

ри

Адекватен ли е ПУРБ за необходимостите за управление на водите в ИБР

да

да, но иманужда отдопълване

не

нямаммнение

да 92%

да, но има нужда от допълване

8%

0%

10%

20%

30%

40%

50%

60%

70%

80%

90%

100%

Съгласни ли сте с основните направления на ПМ

2525

Продължава процеса по разработване на Плана за управление на речните Продължава процеса по разработване на Плана за управление на речните басейни басейни

в ИБР на база:в ИБР на база:

• • Актуализация на въздействията към 2008 г.; Актуализация на въздействията към 2008 г.;

•• Актуализация на състоянието по данните от мониторинговите програми към Актуализация на състоянието по данните от мониторинговите програми към

2008-2009 г.;2008-2009 г.;

•• Обощаване на получените становища и резултатите от приключилите Обощаване на получените становища и резултатите от приключилите

консултации по проекта на ПУРБ и Програмата от мерки със заинтересованите консултации по проекта на ПУРБ и Програмата от мерки със заинтересованите

страни;страни;

•• Ревизиране на Програмата от мерки и изготвяне на финалния й вариант.Ревизиране на Програмата от мерки и изготвяне на финалния й вариант.

ПУРБ ще бъде окончателно завършен и публикуван до 22.12.2009 г. и ще бъде ПУРБ ще бъде окончателно завършен и публикуван до 22.12.2009 г. и ще бъде основа за управление на водите в басейна на река Арда за шестгодишен основа за управление на водите в басейна на река Арда за шестгодишен период.период.

2626

Благодаря за вниманието