З март – Денят на Дългоочакваното Освобождение на...

З март – Денят на Дългоочакваното

Освобождение на България

Презентация на Даниел Господинови Стоян Стоянов

ОМГ 1

Априлско въстание /1976/Априлското въстание продължило около месец и било потушено с изключителна

жестокост. Нищо от зверствата извършени по българските земи не останало скрито за Европа. Глас в защита на българите вдигнали Виктор Юго, Уйлям Гладстон, Гарибалди, Достоевски, Толстой и много други. Българския въпрос станал централен в Източната криза. Султанска Турция била окончателно дескридитирана и осъдена от народите на Европа. Провежда се Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Българите са готови за собствена държава след пет вековното османско робство!

Знамето “Свобода или Смърт”, ушито за Априлското въстание от Райна Княгиня.

Дейци на Априлското въстание - З.Стоянов,

Ст.Стамболов, Н.Обретенов,

Ст.Заимов

Български въстаници 1876 (картина на В. Антонов)

2

Цариградска конференция /1876-1877/ Конференция, свикана на 23 декември 1876 и продължила до 20

януари 1877 в Цариград. В нея участват посланиците на Великите сили - Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия и Русия - и Турция. Първоначално (от 30 ноември до 10 декември) маркиз Р. Солсбъри - специален английски пълномощник, и граф Н. П. Игнатиев се договарят относно политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина. След това започват предварителни заседания (11-22 декември) без турски представители. Приема се общото становище да се образуват 3 автономни области, от които 2 - населени с българи. Изработва проект за органически правилник за двете български области. Руският проект предвижда единна българска автономна област, включваща Мизия, Тракия и Македония. Срещу него възразява австро-унгарският външен министър граф Г. Андраши. Маркиз Солзбъри също възразява срещу голяма българска автономна област и се стига до идеята за две области - Източна, с център Търново, и Западна - с център София (без Беломорието и Одринска Тракия и по-голямата част от Родопите, въпреки българския им характер). Английският представител иска разделянето вертикално на българските земи, тъй като смята, че в източната половина живеят предимно турци и гърци и тя трябва да се управлява отделно. Всъщност главният въпрос е не освобождаването на България, а как да се уравновесят интересите на Великите сили така, че Русия да не усили прекалено своите позиции. Затова проектът за органически устав предлага автономия на двете български области - не държава или държави, нито пък свобода и независимост.

3

На официалното откриване на 23 декември 1876 Савфет Мехмед паша, председателстващ заседанието, отхвърля основанията за свикването на конференцията, базирайки се на обявената нова турска конституция (което по замисъла на султанското правителство трябвало да отнеме почвата под краката на конференцията, да я направи безпредметна). Веднага след изложението на Савфет паша топовни гърмежи оповестили прокламирането на конституцията. Неотстъпчивостта на турците, продиктувана и от задкулисното внушение на Англия, блокира конференцията и я проваля. Държавите - участнички в конференцията, в знак на протест отзовават своите посланици от Цариград. Не се стигнало до окончателно решение на конгреса. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаванието на България.

Цариградска конференция /1876-1877/

Разделение на българските територии спрямо предложението на Цариградската конференция

Представи-тели наВеликите сили и Османската Империя на Цариград-ската конферен-ция

4

Руско-турска “Освободителна война” /1877-1878/В Русия славянската идея най-дълбоко проникнала

в сърцата на милиони хора. На 29 октомври руският император Александър ІІ произнесъл реч пред руски дворяни, в която казал, че ако Турция не даде Автономия на България, Сърбия, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Русия ще наложи това със сила. Руската дипломация се опитала да разреши проблемите на Балканите в Цариградската конференция, както и по-късно в Берлинската, но без успех. След почти половингодишни преговори с Османската империя на 24 април 1877 година, след като били изчерпани всички мирни средства за разрешаване на българския въпрос, Александър ІІ прочел в Кишинев манифест за обявяване война на Османската империя. Събитието предизвиква небивал възторг сред българите, вълнува всички балкански и европейски народи. Формира се българско опълчение под руско командване. Изследванията върху войната посочват различни цифри за войските на двете воюващи страни. Приблизително 250000 са руските бойци и офицери в началото на войната, които се подпомагат от участието на румънци /52000 д./, черногорци /23000д./, българи/12000д./ и сърби /10000д./.

Александър ІІ (1818 - 1881) Александър II

Николаевич е император на Русия и велик княз на

Финландия (1855 — 1881 г.) от династията Романов-

Холщайн-Готорп. Александър II е известен с

либералните реформи, които извършва в руското общество. Най-значима сред тях е отмяната на

крепостничеството през 1861 г., която му донася

прозвището Цар Освободител.

5

Според данни на руското разузнаване в началото на войната Турция разполага с около 494 000 д., от които 190 000 на гарнизон в Дунавския вилает, а останалите - в Босна, Херцеговина и останалите градове на империята. Войната се води на два фронта – Дунавски и Кавказски. Русия следва избрания план за бързо настъпление към Одрин-Цариград, но ситуацията на Балканите се оказва далече по-сложна.

Руско-турска “Освободителн

а война” /1877-

1878/

Българското опълчение

Сформиране на Българското опълчение

Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война от 1877—1878 г. е сформирането и действията на Българското опълчение. Идеята за създаването му се ражда през есента на 1876 г. и принадлежи на генерал Р.А. Фадеев, и е подкрепена от българските емигрантски организации. На 20 октомври 1876 г. граф Д.А. Милютин подписва заповед за създаване на Българско опълчение. За негов командир е определен генерал Н.Г. Столетов.

6

Самарското знаме – знамето на Българското опълчение

Сформирането на български дружини започва в град Кишинев. В началото на 1877 г. са сформирани 3 батальона под името Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич, а след обявяването на войната батальонът е прекръстен на Българско опълчение. Подготовката на българските дружини продължава в Плоещ, където се сформират 6 опълченски дружини от около 7500 души. Жителите на Самара подаряват на Българското опълчение знаме. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през април българи. Знамето е връчено на 6 май 1877 г. край Плоещ на Трета опълченска дружина. Там Петър Алабин им връчва Самарското знаме с образите на Иверската Богородица и Св. св. Кирил и Методий (днес във Военно-историческия музей в София). След форсирането на река Дунав започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка Опълчението достига 12 000 души. Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции и е поставено под управлението на княз В. Черкаски. По-късно обаче дружините са причислени към отряда на генерал Гурко, с който участват в боевете. Опълченците се проявяват в сраженията на Шипка и при атаката на укрепения турски лагер при Шейново.

Българското опълчение

7

Руско-турска “Освободителна война” /1877-1878/

В руската армия имало много талантливи пълководци, като генералите Обручев, Драгомиров, Гурко, Тотлебен, Радецки, Скобелев, Столетов...

Ген. Столетов /1834 - 1912/ руски генерал от пехотата (1898 г.), по-голям брат на известния физик А. Г. Столетов. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. командва българското ополчение. През юли-август 1877 г. ръководи отбраната на Стара Загора и Шипка. Оглавява авангарда на колоната на ген. Скобелев при прехода през Стара планина и в сражението при Шейново през декември 1877 г. През 1878 г. е начело на дипломатическата мисия в Афганистан. През 80-90-те г. командва дивизия и корпус. От 1899 г. е член на Държавния съвет. Столетов е избран за почетен гражданин на Габрово. На него е наречен дин от върховете на Стара планина.

8


Ген. Скобелев /1843-1882/Легендарен руски военен деец. Като доброволец отива да се бие в Руско-турската война 1877-1878 г. Войниците наричат Скобелев „белия генерал” заради това, че той яздил винаги бял кон, облечен в бяла униформа и бяла фуражка. Действал така не от самохвластво, а за да приучи войската на храброст. Под негово командване е одържана блестящата победа при Ловеч, осъществява два щурма на Плевен, зимния преход през Стара планина, води боя при Шейново и завземането на Сан Стефано, което слага край на бойните действия. Скобелев получава чин генерал-лейтенант и се сдобива с гръмка бойна слава.

Талантливият военначалник е противник на телесните наказания; грижи се за обучението и достойния бит на войниците. Неслучайно Скобелев се радва на огромна популярност сред войската.

9


Ген. Гурко /1828-1901/В хода на Руско-турската война 1877-1878 г., командвайки предния отряд, извършва успешен преход през Стара планина и освобождава част от Южна България. Удържа Шипченската позиция. След това командва кавалерията при Плевен. Начело на 70-хиляден отряд осъществява изключително труден преход през Стара планина, освобождава София и разгромява турските войски. Без бой завзема Одрин.

Ген. Тотлебен /1818 - 1884/По време на Руско-турската война се заема с организацията на обсадата на Плевен. След победата във войната е награден с ордена на Андрей Първозванни и е въведен в графско достойнство. През 1879 г. генерал-губернатор на Одеса.

10

Ген. Радецки /1820 - 1890/Руски генерал от пехотата (1877 г.). По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. командва Южния отряд. С намесата му през август 1877 г. е сразена османската атака срещу шипченската позиция. През декември 1877 г. военните части, намиращи под ръководството на генерал Радецки минават в обход на шипченската позиция и по Шипка-Шейново обкръжават корпуса на Вейсел паша. През януари 1878 г. командва лявата армейска колона при настъплението към Одрин. Радецки се отличава с храброст, грижи се за войниците и е популярен в армията.


Сражението при Шипка-Шейново

11


Ген. Драгомиров /1830 - 1905/

Генерал-адютант, професор по тактика и военна история

в Петербургската генералщабна aкадемия.

На 14 април 1877 г. Драгомиров с дивизията си, намираща се в състава на ІV корпус тръгва от Кишинев през Румъния в посока река Дунав. Прехвърлянето на дивизията наДрагомиров през Дунав започва около 2 часа през нощта на 15 юни и продължава да се развива под непрекъснат вражески обстрел до 14 часа. Към този час османските части са отхвърлени и е завзет град Свищов, което обезпечава прехвърлянето на главните сили – четирите корпуса. За блестящата операция Драгомиров е награден от Александър ІІ с орден Св. Георги ІІ степен. В края на юни 14 дивизия в състава на Предния отряд начело с генерал-лейтенант Гурко настъпва на юг, участва в превземането на Търново и овладяването на планинските проходи. По време на отбраната на Шипка Драгомиров в критичния момент довежда резервите на помощ на руско-българския отряд наело с генерал Столетов. На 12 август на Шипка Драгомиров е ранен в дясното коляно, отведен е в Кишинев, иска да се върне на бойното поле, но здравето му не му позволява.

12


Руските войски приминали изненадващо Дунав през нощта на 26 срещу 27 юни при Свищов и до обяд завладели града. Разделени в три отряда – Източен, Западен и Преден, те започнали своя освободителен поход.

Частите на ген. Гурко

С бързи действия войските на Предния отряд, водени от ген. Гурко, освободили старата българска престолна столица Търново.

Руснаците в Свищов 1877г.

13

Предния отряд начело с ген. Гурко преминал Стара планина и на 22 юли овладяли Стара Загора. Военните действия в Северна България обаче се проточили. Плевен, отбраняван от опитния Осман паша, въпреки трите атаки и хилядите жертви, устоявал. Ген. Тотлебен организирал пълната му обсада. След продължителна обсада на Плевен, Осман паша е принуден да предаде града. Ген. Скобелев също участва в обсадата и боевете при Плевен със своите части. След влизането в Плевен той се насочва към Ловеч, като под негово командване е одържана блестящата победа при града. На 28 юли той влиза победоносно в Ловеч.


Турцитепредават Никопол 1877г.

Ген. Скобелев на кон

14


Турското командване насочило към Стара Загора 40000-та армия на Сюлейман Паша, която трябвало да разбие русите и да отиде на помощ на Осман паша. В кръвопролитна битка за Стара Загора 3500 руснаци и българи от Българското опълчение удържали героично напора на 15000 турци, но били принудени да се изтеглят и да се укрепят на Шипченските височини.

Битката при Стара Загора Офицери от Българското опълчение

Детайл от Самарското знаме

15

Най-критични били боевете за Шипка на 9, 10 и 11 август. Пет батальона от Българското опълчение и Орловския полк отбивали непрестанните атаки на Сюлейман паша. Когато боеприпасите свършили, бранителите на прохода започнали да хвърлят срещу прииждащите турски пълчища камъни, дървета, дори телата на мъртвите си другари. Именно това дело, защитата на Шипка от Българското опълчение е възпял и качил на пиедестал Инат Вазов в одата си “ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА - 11 август 1877”. В критичния момент дошли на помощ стрелците на ген. Радецки. Шипка била отстояна, турците разбити.

Текст на българска опълченска песен


Героичната защита на

Шипка (9,10,11

август 1877 г.)

16


ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА11 август 1877Нека носим йоще срама по челото,синила от бича, следи от теглото;нека спомен люти от дни на позорда висне кат облак в наший кръгозор;нека ни отрича исторйята, века,нека е трагично името ни; некаБеласица стара и новий Батакв миналото наше фърлят своя мрак;нека да ни сочат с присмехи обиднисчупенте окови и дирите стиднипо врата ни още от хомота стар;нека таз свобода да ни бъде дар!Нека. Но ний знаем, че в нашто недавносвети нещо ново, има нещо славно,що гордо разтупва нашите гърдии в нас чувства силни, големи плоди;защото там нейде на връх планината,що небето синьо крепи с рамената,издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъхна безсмъртен подвиг паметник огромен;защото в Балкана има един спомен,има едно име, що вечно живейи в нашта история кат легенда грей, едно име ново, голямо антично,като Термопили славно, безгранично,що отговор дава и смива срамът,и на клеветата строшава зъбът. О, Шипка!Три деня младите дружиникак прохода бранят. Горските долинитрепетно повтарят на боя ревът.Пристъпи ужасни! Дванайсетий пътгъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.Бури подир бури! Рояк след рояк!Сюлейман безумний сочи върха паки вика: "Търчете! Тамо са раите!"И ордите тръгват с викове сърдити,и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.Върхът отговаря с други вик: ура!И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;дружините наши, оплискани с кърви,пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,всякой гледа само да бъде напреди гърди геройски на смърт да изложи,и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът,Насипи налитат и падат, и мрат; -Идат като тигри, бягат като овции пак се зарвъщат; българи, орловцикат лъвове тичат по страшний редут,не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.Щурмът е отчаен, отпорът е лют.Три дни веч се бият, но помощ не иде,от никъде взорът надежда не видии братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.Талазите идат; всички нащрек са!Последният напън вече е настал.Тогава Столетов, наший генерал,ревна гороломно: "Млади опълченци,венчайте България с лаврови венци!на вашата сила царят поверипрохода, войната и себе дори!” При тез думи силни дружините гордиочакват геройски душманските oрдибесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,патроните липсват, но волите траят,щикът се пречупва – гърдите остаяти сладката радост до крак да измрътпред цяла вселена, на тоз славен рът,с една смърт юнашка и с една победа."България цяла сега нази гледа,тоя връх висок е: тя ще ни съзре,ако би бегали: да мрем по-добре!"Няма веч оръжье! Има хекатомба!Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,всяко нещо - удар, всяка душа - плам.Камъне и дървье изчезнаха там. "Грабайте телата!" някой си изкряскаи трупове мъртви фръкнаха завчаскакат демони черни над черний рояк,катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не виделиведно да се бият живи и умрели,и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик,героите наши като скали твърдижелязото срещат с железни си гърдии фърлят се с песни в свирепата сеч,като виждат харно, че умират веч...Но вълни по-нови от орди дивашкигълтат, потопяват орляка юнашки...Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм............................И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,спомня тоз ден бурен, шуми и препращаславата му дивна като някой екот урва на урва и от век на век! /Иван Вазов/

17

Шипченската епопея

C помощта на Българското опълчение, частите на ген. Столетов и ген. Радецки Шипка била отстояна. Останал без подкрепа Плевен паднал. Руската армия преминала във всеобщо настъпление. При трудните зимни условия тя извършила изумителен преход през Балкана.


Ген. Радецки и част от отряда му Българското опълчение при преминаването на Балкана 18


Съпротивата в Калофер, Пловдив, Хасково, София, Шейново и Шипка била съкрушена. С подписването на Одринското примирие военните действия са спрени, но Турция, подпомагана от недоволството на Великите сили, бави подписването на мирния договор. Едва след заплаха на руското военно командване за настъпление към османската столица, е подписан предварителния Санстефански мирен договор.

Ген. Гурко влиза в Освободена София

Освобождението на Хасково

Руси в Калофер

Негово величество император Александър ІІ с гвардията си при Одрин 19

Санстефански мирен договор

3 март 1878 Санстефански мирен договор Слага край на Руско-османската война 1877-78 г.

Подписан в цариградското предградие Сан Стефано от Н. П. Игнатиев и А. И. Нелидов от руска и Савфет паша и Саадула бей от турска. По договора Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. Предвидено е трите държави да получат значително териториално разширение. Румъния присъединява северна Добруджа в замяна на откъснатите от нея от Русия придунавски окръзи на Южна Бесарабия. Сърбия присъединява районите на Ниш, Прокупле, Враня и Пирот. България става автономно княжество в териториални рамки, които в общи линии съвпададат с езиковите граници на българския народ и с двете автономни български области, предвидени в решенията на Цариградската конференция 1876-1877.

Подписване на Санстефанският договор

от граф Игнатиев

20

Руските войски следва да останат в България в продължение на две години, докато се положат основите на новото княжество. Осм. империя се задължава да изплати 310 млн. рубли репарации, да разшири местното самоуправление в редица територии на Балканския полуостров и да започне реформи в Армения. Договорът нарушава принципа, установен на Виенския конгрес 1814-1815 и утвърден в Париж /1856/, общоевропейски въпроси да се решават на европейско ниво /въпреки че Прусия самостоятелно да сключва мир с Франция след Френско-пруската война/. Договорът, макар и да не се отличава съществено от решенията на Цариградската конференция 1877, е посрещнат враждебно от всички европейски държави, които виждат в него преди всичко усилването на руското влияние на Балканите. Недоволни остават и балканските държави. Те негодуват срещу създаването на голяма България. Руската дипломация не успява да блокира създадения срещу нея общоевропейски фронт и е принудена да приеме свикването на Берлинския конгрес 1878, който преразглежда основните условия на договора.

Санстефански мирен договор

3 март 1878

Граф Николай Павлович

Игнатиев /1832 - 1908/

Той е граф, дипломат-панславист

и държавен деец, който играе важна

роля при царстването на Александър II.Той участва в преговорите, свързани със

създаването на Румъния, в

регулирането на критския въпрос,

проблема за Българската

екзархия, Санстефанския мирен договор и

Берлинския конгрес.

21

Освобождението на България в българската историография обикновено се нарича създаването на Третата българска държава в резултат на Руско-турската война (1877–1878). Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. За съжаление, големите европейски сили, не допускат нито за ден съществуването на голяма по територия и население държава на Балканите. Няколко месеца по-късно през юни 1878 г. на Берлинския конгрес картата е прекроена, а България – разпокъсана. От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението.10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

3 Март - Денят на Освобождението на

България

22

З март – Денят на Дългоочакваното Освобождение на...

Documents