Андрей Дементиев

андрей дементиев

ЛЕБЕДОВО ЦАРСТВО

поезия

Библиотека „Славянска прегръдка”


ЛЕБЕДОВО ЦАРСТВОпоезия

Превод: Петър Алипиев, Елка Няголова

Редактор: Елка НяголоваХудожник на корицата: проф.Николай Драчев

Оформление: Валерий ПощаровКомпютърен дизайн: Георги Георгиев

Коректор: Елисавета НенковаПечат: СТЕНО

© Андрей Дементиев, автор© Петър Алипиев, преводач© Елка Няголова, преводач

© проф.Николай Драчев, художник© Славянска литературна и артистична академия

ISBN: 978-954-92161-5-8


ЛЕБЕДОВО ЦАРСТВО

поезия

2009

Голямата награда “Летящо перо” на Първия фестивал “Славянска прегръдка” във Варна бе връчена на Андрей Дементиев

5

От автора

...Да се обясни поезията, е трудно, а може би и невъзможно, както е невъзможно да се удържат в длани пролетните ветрове или светлината

на нощните звезди... Аз почти никога не сядам зад писмената маса, просто за да пиша стихове. Те у мен се случват, както

се случват у човека състраданието или тревогата, надеждата или болката.

Най-страшното в поезията – по моему – е имунитетът. Ваксина за живота не може да има – нито от неговите мъки, нито от

разочарованията. А добрата дума – тя винаги е съпричастие. Съпричастие към хората,

които чувстват духовна близост...

7

Андрей Дементиев. Превод: Елка Няголова

***

О, за нищо и никога не съжалявайте,ако туй, дето било е, не се поправя!Като записка смачкана за болка отляво,просто скъсайте тази нишка нездрава.

Не жалете за случките стари по пътя вии за случки несбъднати, вече без ред. На душата водата да е неразмътенаи надеждите-птици там да се реят.

Не жалете за свое Добро и участие.Дори и насмешка да имате в отговор.Някой гений е станал, друг пък началство...Не жалете за тази беда несмогната.

О, за нищо и никога миг не жалете –започнахте късно или рано сте тръгнали.Нека друг гениално да свири на флейта.Нали от душата ви песен изтръгнал е.

8


О, за нищо и никога миг не жалете –за изгубени дни, за любовна стихия.Нека друг гениално да свири на флейта.Още по-гениално сте слушали вие.

9


***

Разнасяха ни ветровете силни.Треви прегръщах, щом лесът запее.И пак не знам, защо зоват Русиясвета, тъй син, във който аз живея.

Русия от прага ми точно почваше,а после продължаваше в сърцето. Тя бе поле и път, дъга безсрочна,наведена над скъпото селце.

Река припряна, хукнала засилена –за нея аз тогава мислех живо,че тя небесния пожар гасис водите си, така неудържими.

И вля се с изгрева в сърцето ми Русия.Не е ли от това и любовта ми -неразделима от дъждовните коси,от мириса на хляб и билки тъмни?

10


Изглеждаше тогава безпределна...А пък напролет виждах я наяве:на ябълките със платната бели отплуваше Русия в синевата.

Години минаха. Обходих този свят.И бях по краища далечни, а и близки.Русия там със спътниците знаят я.И със могилите на моите връстници.

Повярвах, че Русия необятна е,когато срещаха ни в някоя страна.Каквото и да правиш, е навсякъде - в сърцата ни е разпростряна тя.

11


РУСКАТА ЕМИГРАЦИЯ

Носталгия – чуждо и неруско слово –във превод – тъга по минало време.Вратите са дълго с ръждиви подкови,които в наследство от някога взехме.

За тях ми е жал,за достойния отказв несгодите сред привидна свободност –прочути князе и наивно потомство,без тях и в Русия не е цял народът.

О, как ми е жал,не се върнаха после...Имена се въззеха над Европа познати,на тези, които Родината носеха, без надежда, че помни ги още страната ни.

Няма нищо да мине – ни печал, ни обида.А следите горчиви – по гранитния камък. Е, завърши великата горестна битка.Победители няма.

12


НА МОИТЕ ЧИТАТЕЛИ

Надеждата ми щом е смазанаи вярата отпадне жалостна,чета отново аз писмата ви,изправям се и продължавам.

И от безхитростните странициРусия ми се изповядва.А през дъжда, полегнал странно,зора зари с тревожна клада.

Зад всеки ред – една съдба,въпрос, тъга или обида.В света – и болка, и беда.С горчив товар ще си отида.

И ме пристяга нещо в гърлотоот тези страници пресвети.Та може ли да ги загърбиднес някой и да оживее?

Благодаря ви за доверието,и на любовта – за римата.Знам, ако вярата намерих,то е защото вас ви има.

14

Андрей Дементиев и съпругата му Аня

15


***

Не, няма необичани жени.Жени несрещнати до днеска има.Минават всички покрай тях, но никойне сяда и не шепне им по име.

А би могъл душите им изстиналида стопли с дума ласкава и тихаи фотолентата на всичко миналосъс мълния добра да освети.

Но празникът не иде и не иде.И никоя от тях не ни вини,че любовта им няма кой да види.А няма необичани жени...

Но всичко на света е поправимо.Открийте ги във техния зенит.Мъже, докато някъде ви има,знам: няма необичани жени.

16


МОЛИТВАТА НА ШОПЕН

Звездопаден откос.Глас в нощта с дива болка. Пощади ме, о, Господи,ти от тази любов.

Своя кръг тук завършваи вечерната приказка. Откъсни ме от мъките,на раздялата призрачна.

Между сините борове -„сбогом”, после – нататък.Пощади ме, о, Боже,изгаси светлината.

Преобръщай живота ми,да отслабне душата.Отскубни и със стонтази болка безжалостна.

17


От усмивките дивни,от сълзи отучи ме. От жената единственаотлъчи ме...

Андрей Вознесенский и Андрей Дементиев

19


***

Сандаловият профил на Плисецкаяиздигна се над земната суетност.Над нечия безликост, ужким светска,над хитростта и добротата – ето го

най-есенният лебед в дълъг полет,високо уж, а ярко откроен.- Как долу там живеете си, моля?Какво е там и времето без мен?

Зачената от Музика сте, Мая.И струна от сребро, далеч от мен.Безсмъртие – о, как това е малко,когато цял живот е подарен.

Не можеш тъй велика пантомима да подариш, захвърляйки билета...Но всичко на земята повторимо е.Не се повтаря никога небето.

20


Сандаловият профил на Плисецкая над времената е – небе изчистено.С доверието наше полудетскоумити са от всяка скръб очите ù...

От залата - от кладенчова кота -я гледам в тази вечна синя бездна.- Е, как е там, на този връх животът? - попитах тихо Лебеда.

21


АННА

Прости ми, че във теб съм влюбен.Финал. Завеса не се вдига...Сред толкоз имена изгубен,за твоето смених ги.

Не току тъй избрах си име –от пушкинското време спомен,от музика и от картина,от чудодейните икони...

Звукът открит е с тайни пълен.Какво той крий – дали ще видя?Раздяла ли предчувства тъмнаили пък ехо от обиди?

И този страх за да разчистя,повтарям името сто пъти...Света аз слушам във очите ти -така, че спира и дъхът ми.

Андрей Дементиев и Йосиф Кобзон

Андрей Дементиев и Зураб Церетели

24


СРЕЩА НА УЛИЦАТА

Плаче жена...За какво?Да я питам, не смея.И вървя.Бързам след неяпрез неделното тържество.

Аз вървя по следите тревожни,за какво, накъде -без да зная реда...И наум шепна на прохождащите:„По-внимателно...Има беда...”

1960

25


БЪЛГАРСКИ ЕТЮД

Аз виждам, във морето гмуркаш се.В бученето прохладно.С непреходната вечна хубост в движенията плахи.

И аз бих искал в този мигпрез суетата в менес вълнение да те настигневъзторгът ми стаен.

Та ти с душа да се издигнеши със въображение,където власт една ти стига –в духовното сближение.

Когато състарят ни вечераздели и безпомощност,ти ще останеш млада вечносред спомените мои.

26


***

Две монети в морето хвърляме,за да се върнем отново тук.Златна есен пред теб настръхва.Мен пък ме чака студ.

Аз се връщам в дъждовната паст,да тъжа за твоето слънце.На човеците не е дадена власт –Юг и Север да свързват.

Целуни ме ти на прощаване.Усмихни се, сълзите изтрий.Уважавам ти обещанието.И оставам с молба: „Върни се!”

1981

27


***

Последен танц.Последна нощ.Сред всички – насаме във порива.Денят ни няма да е общ.За този ден да не говорим…

В нас – нежност и тъга, и музика.Ти без стеснение прегръщаш ме.Признание е танцът чувствен.Искра от огъня могъщ.

Очите ти, сълзи умили,прекрасни в този тъжен миг.Пред тях виновно съм стаилцял себе си – прехапан вик.

1981

Връчване на международната награда “Александър Невски”.

В центъра - Юрий Поляков, вдясно - Юрий Маликов

29


ГЛАРУСИ

По-зли от тях и по-коварни птицине зная други. Нито пък съм срещал.Типични и пресметливи убийцинад нрави и над пясъци горещи.От морското пиратство преживяват.И ракът, на брега за миг изтласкан,прощава се с живот и смешна слава,тъй слаб и тих пред дяволския крясък.По пясъка със щипки само пише:„Не съм страхливец в този сетен миг.”На дъното ще прозвучи въздишка,а после – ужасен до смърт – ще вика....Вълните безразлични се разбиват.Очаквайки поредната мишена,стоят на пост пернатите убийци –присъдата е впрочем, предрешена.Свидетел, недопуснат до процеса,стоя над потъмнялата вода.Знам, има и сред нас, ала къде сапиратите над чуждата беда...

30


***

Е, това е. Събрани са вещите.Да поседнем, мамо, пред път.Искат много да кажат нещотвойте длани, ала мълчат.

На мама ръцете... От детствоги обичах. Където да стъпех,нямах де от тях да се дена,от тяхната дъхава тръпка.

Ръцете ù. В бръчки и дири.Понесли с любов поднебието...Чрез тях опознах Родината.Така тя пролича на тебе...

2007 г. Рецитал на Андрей Дементиев в Радио Варна

32

Андрей Дементиев. Превод: Петър Алипиев

МУЗА

На Анатолий Алексин

Музо, ти моя сестра милосърдна...С мъки и болки е всеки богат.Към радостта и смеха – неусърдна.Нямаш ти време за радост в тоз свят.

Как да не седнеш до стара вдовица,дето скърби във съседния дом?Плаче с плача ù и твойта душица,свела глава над скръбта мълчешком.

Не, не минавай край болката чуждасъс безразличие. С нея ридай.От доброта имат хората нужда.Поглед сърдечен и ласка им дай.

Болка е нашата мила планета,пълна е с мъки и кърви, затуймузо, седни до главата ù клета,твоята песен тя нека да чуй.

33


Зная: за нея си тягостно бреме.Как ще помогнеш, кога и с какво?Пей, все пак... Може след някое времеда донесеш на земята добро.

34


ДВА ЛЕБЕДА

От ятото се отклонихадва лебеда под синьото небе.От пътя тъй се уморихаи страх изпълни нейното сърце.

Отдолу бе земята чужда –пустиня без трева и без вода.Предчувствие във нея се събуждаза нещо страшно, за беда.

До нея той лети и етонагоре пак се извиси.По-мъдър, знае той: небетопрез този ден ще ги спаси.

И всеки пак по-силен ставаи въздухът под тях свисти.Със себе си се тя прощава,но с него как да се прости?...

35


ПИСМО ДО ЛЮБИМАТА

Ако срещна чаканото зло –изстрел или ножа на душмани,погледни през светлото стъкло:зее ли ужасната ми рана?

Даже да съм с клюмнала глава,кръв да блика на гореща струя,на вика ми затаен зовав своето безсъние ще чуя.

На прозореца ще те съзра,по небе, стени – една и съща,и към мен наведена, добра,твойта бледа сянка ще се връща.

И във хладната ти нежна дланогънят от мене ще преминеи отново аз ще съм желан,любовта ми няма да изстине.

36


И дошъл на себе си, за мигще дочуя в тишината вечнаславей, както чух аз твоя виквъв безсъницата ти далечна,

дето нощите ти мъка са били,гаснели мечтите ти и детоти си знаела, че рани злище зараснат, щом милей сърцето.

2007 г., Международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка“.

Наградените поети с част от домакините.

38


ДЪЖД

Дъжд, дъжд...Ний срещнахме се с него в лош часпри раздялата с тебе... Оставяш следа,дъжд, дъжд – както сълзите в нас.Непрогледен дъжд – като мойта беда.

Дъжд, дъжд...Аз със него вървя като с моя присъда.И отвън, и в душата е тъмното зло.Как бих искал аз капка да бъда,да се стичам по твойто стъкло.

Дъжд, дъжд...Ти за мене си всичкото тука.Отишла си любов от света.Дъжд, дъжд по паветата чука,сякаш твоите стъпки в нощта.

39


Дъжд, дъжд...Силуетът ти в него се скрива,а пък бяха пред двама ни хубави дни.Ако всяка любов все така си отивакато майския дъжд –топъл дъжд, остани!

40


НИЩО ДАРОМ НЕ СЕ ПОЛУЧАВА

Не чоплете свойте стари раниза любов, заглъхнала преди,но оставила у вас следикато сняг, стопил се лани.

Не правете от обиди драма.Стойте винаги над ревността.Ще се пръсне всичко по света,както вятър разпилява слама.

Знаел ли е някой, че ви има?Просто много късно сте дошли.Нека с доброта ви преболивсяка нова скръб неутешима.

Не е важна вашата поява.Нищо, че сте малко закъснял.Има в любовта ни и печал.Нищо даром се не получава!

41


***

Духът особено е помрачен,когато си във къщи като пленница.И днес е пусто като всеки ден,все съща е съдбата ти – изменница.

И тази твоя страшна самотасе мери не със време - с напрежение.Четеш, плетеш, бродираш в немота –изтичат дните – твойто поражение.

И все пак някога ще дойде той,ще те целуне, ще разчупи злата тисъдба. И влязъл в страшния покой,със шепот ще прогони самотата ти.

„Славянска прегръдка“ 2007 г., Варна. Рецитал на магнетичния поет Андрей Дементиев

Рециталът на Андрей Дементиев ще се запомни.

44


ЯБЪЛКИ СРЕД СНЕГА

Ябълки сред снега.Розово върху бяло.За какво ли са те?Ябълки сред снега.

Ябълки сред снега –нашите две сърца.Чака ги само студ.Ябълки сред снега.

Ябълки върху сняг.С розова кожа.Ти можеш да им помогнеш.Аз на себе си – как?

Ябълки сред снега.Беззащитни са те.Минали пролетив мойта светла тъга.

45


Ябълки посред сняг.Бавно замръзват те.Ти ги сгрей със сълзи.Аз вече няма как.

Ябълки сред снега.Вземам ги във ръце.Светят за сбогом те.Ябълки сред снега.

46


***

В красивия живот на есентапонякога любовта ни навестява.Дойде при мой приятел любовта,но за живот тъй малко му остава.

Не стигаха за нея вече дни,тъй както слънцето през март не стига.Щом първа младост вече отзвъни,човекът не лети като авлига.

За туй за двама – два живота. Гряхса всякакви надежди, обещания.Но мене ми е радостно за тях –обичат се във сетните желания.

47


***

Какво е любовта?Кажи ми –Попита ме обърканоедин младеж.Отвърнах му:-Ще разбереш.

Какво е любовта?Кажи ми – попита тихостарец със мустаци лиси.Отвърнах му:-Спомни си...

-Какво е любовта?Кажи ми – попита глухо мъж. –Аз бих разбрал.Не му отвърнах нищо.Изпитах само жал.

48


***

Днес аз накъсах твоите писма.И ги запалих... И със болка и тъгакак ги целувах виждах през дима,когато ти ми беше много скъпа.

С печални трепети те лист след листпотъваха във страшната забраваи само в мене въгленът златиствсе още името ти осветява.

49


***

По залез славей вдъхновензапя от цъфналия храст.Като че ли зовеше мен,за мене беше този глас.

Под свечереното небеструеше песен и покой.И толкоз хубаво ми бе.Ще кажеш: пеех аз – не той.

Ти до вратата нежно спря,учудена и с поглед плах,навярно тъй и не разбра,че аз за тебе влюбен пях.

50


***

Да не бъде сърцето ми в рани,да не бъде на мъката в плен,не си спомняйте лошото лани,а живейте със днешния ден.

Любовта ви да бъде еднакваи да няма ни час помрачен,не гадайте какво ви очаква,а живейте със днешния ден.

Ах, животът е хубав за двама,всеки щом е с любов утешен,не правете от старото драма,а живейте със днешния ден!

51


***

Пред твойта стара къща бях,но срината бе тя. А азне знаех и затуй вървяхкъм спомена от оня час.

Къде са стълбите, къде?Полъхва вятърът едва.Не трепка синьото перде.Мълчи засятата трева.

Стоях пред зейналия ров.Ах, времето без жал върви!Ах, тук и моята любовбе нявга срината, уви!

52


ПРИЗНАНИЕТО НА ПРИЯТЕЛЯ

Не вярвам аз,а свърши любовта.Избяга тя от моята градина.Тя беше моя пленница света,но ето че реши и си замина.

А ти като че ли не забеляза.Любов сърцето ти не призоваи даже нищо не ми каза,когато те попитах за това.

Изчезна любовта –и всичко е омразно.Със себе си отнесе веселия смях.

И пусто е в душите ни,и празно,като във църква,служеща за склад.

53


РЕВНОСТ

От ревност боледувам.И то, неизлечима.По чудо аз два пъти оживях.Гласът на разума бе глас на мима.И нищо аз не осъзнах.

О, Дездемона,пред мене твоята винае в туй, че облак съм над твоите лазури.Ти като малка лодка плаваш в синева,а на гнева ми няма кой ръка да тури.

Днес мойта болест ена лекар неподвластна.Тя неподвластна е на клетви и на думи.Превързвате я с бинт –тя става по-опасна.

Кърви, смъди и търси нови думи.От ревност боледувам.А то е мъка жива.

54


Ще кажеш – някой иска да ми отмъсти.Със тази рокля колко си красива!

И разбираема, и скъпа си ми ти.Ти си невинна, Дездемона!Ти си чиста.Пред нашата любов си просто свята.Но за кого ли е усмивката лъчиста?!И за кого прическата ти –най-добрата?

От ревност боледувам.Аз съм във вечно заточение.О, Господи, къде е този твойпрощаващ пръст?Днес твоята любове моето мъчение,а моята любов към тебе твоят тежък кръст.

55


НА ГРОБА НА Н.Н.ПУШКИНА

“Тук е погребана Ланская...”А над гроба ù сняг вали.Слуха ми докосва ласкавосвятото име – Натали.

И колко е странно – Ланская!Не на Ланская донесох цветя,а на онази, която изникваот сълзите и паметта.

Всеки неин ден ни бе скъп,до онази трагична чертакрай Чорная речка – след неяидва бреме от суета.

И колко е странно – Ланская!Та нали оня изстрел вдълбаи скъса житейската нейнатъй велика съдба.

56


И добре е, че той знаесетнешната ù следа.Тя фамилията си сменя,на друг се обрича с “да”.

Но ние не я осъждаме.Не смятаме всичко за зло.Тя била млада, с дечица...Каквото било – било.

Не зная чия е вината,Но е тъжно и някак боли,че тъй любовта на поета остава далече, нали?

57


НАЧАЛОТО НА АПРИЛ

През падащ сняг просветва утро.Дървета тихичко стърчат,изпълнени със чувство смутно,че скоро ще се променят.

Посред безумен бяг тържественний радост имаме една:от царството на сняг божественнавлизаме във тишина.

В безмълвната далечност,летиш на ски – мой блян крилат –и нищичко не виждам вечепрез снегопад, през снегопад...

58


РАНЕНИЯТ ОРЕЛ

На Н. Кабул

При приятели дойдох на гости.Слънце, въздух... Див планински край.Над рекичка, цял от пръти простибеше мостът за към този рай.

До водата, дето ромонеше,зърнахме планински сив орел,подло той ранен в крилото беше,в кърви на земята бе дошел.

Затова ли беше той наказан,че лети в небето величав?Гледаше с очи зелени, смазан,но към всички ни изпълнен с гняв.

Върнахме се със орела вкъщи,на владетеля отдали чест.Няма благодарност – не е същии към нищо няма интерес.

59


Във полите на скали гранитнибе занесен, да е по-добре.Той дотам не може да долитне,но поне наблизо ще умре.

С благодарен поглед той изтръгнасили за последно тържествои пеша към небесата тръгна,влачейки раненото крило.

Крачеше, дете осиротяло,в бездните се готвеше за скок,сякаш късаше от свойто тялоболката, отлитаща възбог.

Само горе може да живееили да умре сред синева...Като спомен долу червенееален шев по младата трева.

2007 г., в Генералното консулство на Русия и ОНД.Отляво надясно:

Владимир Стоянов, Елка Няголова и Андрей Дементиев.

61


Годишни времена

ПРОЛЕТ

Пролетта се появи в горитеи жужука първата пчела,в рокли пролетни стърчат елите,сякаш зимата не е била.

Ручеи, от слънцето огрени,ромолят и весели скорцивзеха свойте къщички, владенивзаем от нахалните врабци.

Падат капките благословено –вести за сезона гръмовит.Топло е, над тъмното зеленовсякоя бреза е с врат открит.

Оживя гората – странни тръпкия измъкват вече от студа,от снега пък само бели кръпкиса оставили тук-там следа.

62


ЛЯТО

Дреме в утрото тишинаи пълзи от сянката хлад,а елите бяла росамилостиво в шепи държат.

Спира покоят изведнъж:птичи плясък в ранния здрачи в гората ечи надлъжтъпо чукане на кълвач.

С мрака слънцето води спор,слухът долавя тънък звън:изглежда, че старият боредва се протяга от сън.

63


ЕСЕН

Сдържа своя тъжен плач гората,изтощена от зори.От огньове хладни равнината,гледай – цялата гори.

Малки ручеи, в земята скрити,стичат ледена вода.Свиват се на две от студ тревите,натежали от дъжда.

Сутринта зората се стопява.С ветровете изведнъжоблак жълти листи полетява,носи се нашир и длъж.

Аз обичам и във кротко времеда съм в старата гораи да слушам как брезата дремев тишината, тъй добра.

64


Пак ще зашуми тя с нова шума.Днес спокойно нека спи.Затова прощалната ù думазанапред ще ме крепи.

Взел довиждане с гората стара,подир свършилия дентръгвам, недокоснат от пожара, от тъгата несмутен.

65


ЗИМА

Струва ти се, зимната горатъжна е, замислена и странна.И стърчат във утрината раннабели приказки по брезова кора.

Да ги прочета аз бих желал.Клоните са като бели мълнии.Аз вървя по бялото безмълвиепо зората, легнала в снега.

Лебедово царство се белей.Плува в светлина гората цяла.И примигва къщичка заспала –тайнственият дом на Берендей*.

Ще излезе той, едва надигнал глас,ще си спомни как небето в синя риза,падайки в гората, се нанизана игличките от скреж и мраз.

66


Стъпил върху стръмна пряспа сняг,ще огледа той по старчески отново,всичко ли в гората е готово, има ли по клоните варак.

Неочаквано снага ще разтресе,ще събори сняг от борове клонати,махнал весело на гномове брадати,приказката някъде ще отнесе.

___________________* Б. пр. - магьосник от руските приказки

Прием на А. В. Щелкунов (първият вдясно) в Генералното консулство на Русия и ОНД.

Руската делегация на фестивала, 2007 г.

68


ВОЛГА

Не мога без реката Волга аз.Без нейното малиново сияние.Така е хубаво във ранен часда помълча до нейното мълчание.

Обиден ли съм, или съм в беда –тя винаги със радост ме приема,надолу влачещата се водаот мен тъги и скрити болки взема.

Тя винаги влече без шум вълни,от леност сякаш няма вече сили,но знам какво са тези дълбини,да се гневят понякога решили.

Тя своя труд ни жали, ни скъпи.Напразно нищо тя не обещава.Люлее кораби и лед топии лесно нищо никому не дава.

69


Харесвам аз великата ù тишина,на бреговете ù голямата магия.Пристигам тук да пия светлинаот изворите на Русия.

70


НИЕ СМЕ ДОБРИ

И все си мисля: може да се върне.Макар животът ни да отшумява,той в спомена към нас ще се обърне,че знае пътищата към дома.

И все си мисля: може да се върне.Нали като замина – обеща.От фотографията братът ще ни зърне.А аз на брат си ставам за баща.

И все си мисля: може да се върне.Отново да е юни, да е млад.Но няма го и няма да прегърнеръката рамото на моя брат.

И все си мисля: може да се върне.Че времето е някаква игра.В число заветно той ще се превърне,в живот нестихващ, в залез и зора.

71


Но как да спрем изминалото време.Към него сме добри, но този бягкъм бъдното от спомена ще вземе и ще потъне всичко в мрак.

72


ХАЗАРТ

Състезателни коне сме на хазарта.Има още кой за нас да сложи карта.Сигурно ще рухнем утре,няма да ни изведат на старт.Но това е утре.А сега – хазарт!

73


ДОВЕРЧИВОСТ

За доверчивостта си съм наказан.Не можеш никога да разберешлъжа и истина. От тях съм смазан.Все учиш и неук ще си умреш.

Приех човека заради доброто,в бедата му повярвах отзивчив,делях със него хляба и леглотои в свойта доброта бях тъй щастлив.

Разбира се, не дирех аз награда.Доброто търси чистите ръце.Доброто носи винаги отрадаи сгрява умореното сърце.

Човекът и “благодаря” не рече.Забрави бързо всичко подир ден.Но как да го забравя аз, че вечеотдавна не е сетен той за мен.

74


***

Кой знае що ни чака нас?Не вярваме и ний в съдбата.А също нямаме компасда ни посочва бъднината.

Кой знае що ни чака нас?Сърцето щастието чува,но има то друг път и часи нищо с нас не съгласува.

Натам аз също не вървя.Решиш – то иначе излиза.И уж се смея на това,но болката дълбоко влиза.

Ту страдаш ти за чужди грях,ту носиш чуждата обида,аз с чужди радости живяхи тъй щастлив ще си отида.

75


ОТСЛУЖИЛИЯТ ВИТЯЗ

Живей полковник във оставкавъв своя малък дом.Живей си мълчешком –с жена, със кучеи... със тишина.При него всичко е заслужено:и пенсия,и ордени безброй.Гласът мув боеве простинаи цял във белезие той.Животът мина,но глава не сведе.Сдоби се с всичко,победи.Жена му само го подведе:ни син му даде тяни дъщеря роди.Самотно старците живеят.

76


Не чакат никого в дома.Те свои внуцине люлеят,не чакат и писма.Вървят със почести и дирят щастиепод небесата.Но няма го, уви –и кучето им като самотатакрай тях върви.Вървипрез своята уморастарият витяз,през паметта върви -на боевеи дим.С доброда го посрещнем, хора,от мъка да го защитим.

77

“Славянска прегръдка” - 2007 г. Миг преди награждаването

78


***

Не поглеждайте в мъжки очив миговете, когато те плачат.Щом във тях кротка болка личи,тия сълзи тъй много ще значат.

Може би са сълзи за женаи за нея той с мъка ридае,на сърцето му тя е еднаи какво да направи не знае.

Или пак го е някой предали в душата е зейнала мъка.Вий към него не гледайте с жал.Плаче той от тежка разлъка.

Може нещо пък да е укрил.Кой ли може в душата да види?С мъжко рамо го бих подкрепил,ако знам, че не ще се обиди.

79


Но той само тъгува, мълчи.Пази свято своята тайна.Не поглеждайте в мъжки очи,щом са пълни със болка безкрайна.

80


РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА ЕСЕНИН

Присъни ми се сън с Есенин.Нали роден е той наесен...Гори гората, паркът – в злато. Листа отлитат - строфи ланшни.

Есенин има днес рожден ден.Звъни напред далечност есенна.Мелодия от вдъхновение –листа шумят из парка песенно.

Ограда. Майчицата възрастна.В сърцето - вяра – той ще бърза.Жълт клен до нея мълком чака –като Серьожа е сред мрака.

И стих звучи сред синя нощ иù спомня хубавото още....Ще любя ли като Есенин,и вредом да са мойте песни...

81


Рожден ден чества есента.Грозд ярък край далечен път. Рожден ден на Есенин. Стъмва се.Рожден ден има любовта.

Рожден ден има днес Есенин.Сред звънко злато – шир, тъй есенна.А сякаш песен недопята -листа прошепват над земята.

82


В ПАМЕТ НА ШОПЕН

С Варшава прощава се мълком маестрото.Мълчейки, над Висла стои.И краткото щастие в спомена мести,любимото име шепти.

Тъжи сред нощта клавесинът старинен.Звучи в тъмнината песен прощална.В дома е след всеки звук все по-печално.Тъжи сред нощта клавесинът старинен.

Живя той със нея, скърбейки в раздяла.И вярваше, че пак ще дойде.И за да не свършва щастливата цялост,изля любовта си в мелодия.

Ще минат години, тя без да изстине,а може би, вие също дочухте:над света звучи тихо и днес като стихтъжна песен – любовна и чувствена.

83


Тъжи сред нощта клавесинът старинен.Звучи в тъмнината песен прощална.В дома е след всеки звук все по-печално.Тъжи сред нощта клавесинът старинен.

1980

84


ИЗ РУСИЯ ХОРОВОДИ ВИЯТ СЕ

У нас на Волга песните са волни.Те нямат край, като река пристигат.Как пеят, ах, как пеят покрай Волга!Такива песни не съм слушал никъде.

Момичетата се събират заеднои хармонистът ритъма им води.В небето даже месецът играеи включват се звездите в хоровода.

А насред танца плува със боязън,сред звънка тишина - девойка мила.Замислена, подобно лебед бял.Красива - като вишна през април.

И спуска се в миг с безутешен прилив -така, че се задвижва даже подът.О, не кралица от печална приказка,не Пепеляшка в стъклена пантофка.

85


Блестят очите изпод буен кичур.Движенията ù са все по-живи.Танцьорките завиждат на момичето.Момчетата въздишат мълчаливо.

Ту радостно, ту тъжно, ту изкусносе носи тя по тихата земя...О, колко страст във този танц, тъй руски,и колко сила върху педя място!

Не знае тя – годините ще водят и почести, и слава ще закичат.

По цялата Русия – хороводи,а в центъра им - онова момиче.

1972

86


***

На Аня

Аз с тебе всичко ще надвия.И всичко с теб ще превъзмогна.Не мога само от Русиядалече да умра, не мога.

Да, тук природата могъща е.Да, тук приятелите много са.Но искам вкъщи.А изгревът неотвратим е на моята съдба от огъня.

Когато върнем се обратносред руските ни там дела,аз знам, че ти там ще се радваш,тъй, както тука си била.

Но някой път с теб ще сънуваме,че идва в нас Йерусалим...И ако нещо все пак струваме,на сутринта ще излетим.

87


И потопени в жежко пладне,с теб за библейската странаще си припомним всичко заедно:че бе тъгата ни – вина.

Йерусалим

88

Андрей с дъщеря си Марина и внучката Кити

89


***

Лотария играе днес страната ни.И мислят си онези, дето водят я,че утре по-добри ще станем,печелейки пари или пък дом.

А може пък и да спечели някой.На повечето пада се билетсъс работа от сутрин та до мрак,парите са във някой друг късмет.

А впрочем, не в парите свети щастие.Кого ще впечатлиш със рубли днес?Аз често мисля си за този шанси наблюдавам, че живеем бедно.

Страната ни играе днес лотария,върти се в отчаяние и драми.Не зная нищо мъдро или старо –а само вярвам в чудото…Но няма го.

90


***

Животът – Смъртта.Предел – помежду им.Самотна пред тях,се плаши душата.Аз също смутих се,прогледнал през думите –видях бряг неведом,обърнат към вятъра.И колко ще плувам –това знае Бог.Сърцето търпение няма излишно, о, там, на брега, да се върне отново,където все още се чувадишане.Към този бряг нямааз да се върна.Покоят е страшени сграбчва ме силно.Не съм и напрегнат.

91


Към всичко съм гърбом.Половин ден не стига,да балансирам.Дойде ли туй време?Ще дойде ли, знам ли?Животът е чай –прокапва съдината.И страшно е вечеда бързаш натам.И страшно еда се огледаш в миналото.

92

Тримата съименници -Андрей Дементиев с двамата му внука

93


***

Ще се сбъдне това нещо…Суеверието казва:о, вълчица да не среща ви,щом вълчетата си пази.

Не сърдете се напразно,че стареем от обиди.Нека да не е забравенпътят към дома ни свиден.

Ще се случи, ще се сбъднев този наш живот - и щастие.Границата няма свършванемежду дело и мечта.

С птичи полет не избързвайтепрез годините докрая.Ще се случи, ще се сбъдне…Аз по себе си го зная.

94


***

Лицето ти аз все намирам,а редом с мен не си отдавна.И виждам как бельо простираш.И празнична си в огледалото.

А вкъщи - тихо, като в сън.Ала все някакви флуиди,изпратени от теб отвън,през горести и радост идват.

И ние с тебе ги усещаме. И от сърцата ни изнизва сеонази болка, тъй гореща,подобно нощ през изгрев.

Да, тя живееше у тебе.И в мойто тяло се прицели.Светът от толкоз злоба стене,та как да не боли сърцето!

95


Ще ни спаси ли красотата,сълза душите ли ще мие?Сред равнодушните познатисами спасяваме се ние.

97


***

От милосърдие нуждае се животът.О, страшно бедни сме без милосърдие.Един зловиди, сърдит е втори,а друг сред менгемето на беди осъден е.

Животът ни нуждае се от милост…Душите ни са като брадви коси.Със думи много хора сме ранили,забравяйки, че думите са остри...

98


ХЛЯБ

Трудно се ражда хляб.Трудно хляб се доставя.Който в душата е сляп,ще се усмихне, навярно.

Ще се разкиска хладно,че аз, в дом охолен до втръсване,ям суеверно хляб,сбирам трохите в дланта си.

Живо е туй у мен.Спомен е от войната...

С вкус горчив – времена!Тъничък юноша нежен.Всеки ден – шепа зърна,триста грама надежда.

Баба за нас печеше хляб от скъпо брашно.Ех, живот,

99


вече изтече,а във сърцето прихлопваш.

Хлябът от смърт ни спаси.Той е безсмъртен, смирете се.Всичко у нас, що е истинско,с тази мярка мерете.

100

Поетът със своя син Дима

101


БЕЛОВЕЖКАТА ГОРА

Обърната на запад – избатакъм езерната сивост гледаше.Живя там по Господня милостсъбратът ми – велик вълшебник.

И омагьосваше той изгрева,окъпан в езерото рано.Шептеше му:- Ще доизмислявидението в образ странен.

От име нечие измъчван,забравил думата си просто. Зората сред лъжа помръкна,тъй бледа, като женски профил.

Светът се потопи във скръби през виденията мярна се,жена една, обърна гръб.Или пък само сянката ù.

102


Не го повика, кимна вялои само се усмихна мило.Навярно Музата била еи затова се е явила.

103

Със знаменитата Светлана Савицкая

104


ПОЕЗИЯ

Домове не направих.Не прокарвах и път.И без мене хамбарацелината напълни.

И без мен ден след денслънце в менчето броди.Блъска в мрежите стегнати,не в юмруците мои.

А в страната кипи.И вина няма никой,че на други е писанотова дело велико.

Но когато аз сядамзад бюрото и свеждам се,за товара пресягам се,нищо че е тъй тежък.

105


И през мойто сърцевсичко туй преминава:аз тъка платове,аз подкарвам и влака.

Трябва всичко да вършиш:дом строиш – песен сякаш,надделяваш смъртта,и живот нечий чакаш.

Със войника в атака сии си в щорма – на гребена.И е по-тежко някогане на тях, а на тебе.

Във виелица, в знойне захвърлям ги лесно.Аз без тях, знам, не мога,те са моите песни.

106


Да, без тях аз не мога,о, не мога, по дяволите,с дълг да бъда пред хората –накъде ще се дяна!

Те към мен ще присегнат като изгрева есенен.На земята без негопросто няма поезия.

107

Народният художник Александър Шилов току-що е завършил портрета на поета.

109


***

След толкоз минали годинине съм допял онази песен...По стълбището вече минах,нататък няма изход лесен.

Дали ще мога да успеяпред хората да се разкрия,та редом с тези мои песнии те да станат по-добри?

„Ще можеш... – прошумяват страници.И със вина не се наказвай...”

Да, продължава, може би,нататък нещовъв душите,от мен изпято или казано?...

110

Славянска прегръдка в действие и „Върви, народе възродени“...

111

СЪДЪРЖАНИЕ

От автора – 5О, за нищо и никога не съжалявайте...- превод: Елка Няголова/ 7

Разнасяха ни ветровете силни... – превод: Елка Няголова/ 9Руската емиграция – превод: Елка Няголова/ 11На моите читатели – превод: Елка Няголова/ 12

Не, няма необичани жени – превод: Елка Няголова/ 15Молитвата на Шопен – превод: Елка Няголова/ 16

Сандаловият профил на Плисецкая – превод: Елка Няголова/ 19Анна – превод: Елка Няголова /21

Среща на улицата – превод: Елка Няголова/ 24Български етиюд – превод: Елка Няголова/ 25

Две монети в морето хвърляме – превод: Елка Няголова / 26Последен танц – превод: Елка Няголова/ 27

Гларуси – превод: Елка Няголова/ 29Е, това е. Събрани са вещите – превод: Елка Няголова/ 30

Муза – превод: Петър Алипиев/ 32Два лебеда – превод: Петър Алипиев/ 34

Писмо до любимата – превод: Петър Алипиев/ 35Дъжд – превод: Петър Алипиев/ 38

Нищо даром не се получава – превод: Петър Алипиев/ 40Духът особено е помрачен – превод: Петър Алипиев/ 41

Ябълки сред снега – превод: Петър Алипиев/ 44В красивия живот на есента – превод: Петър Алипиев/ 46

Какво е любовта? – превод: Петър Алипиев/ 47Днес аз накъсах твоите писма – превод: Петър Алипиев/ 48

По залез славей вдъхновен – превод: Петър Алипиев/ 49Да не бъде сърцето ми в рани – превод: Петър Алипиев/ 50Пред твойта стара къща бях... – превод: Петър Алипиев/ 51

Признанието на приятеля – превод: Петър Алипиев/ 52

112

Ревност – превод: Петър Алипиев/ 53На гроба на Н.Н.Пушкина – превод: Петър Алипиев/ 55

Началото на април – превод: Петър Алипиев/ 57Раненият орел – превод: Петър Алипиев/ 58

Пролет – превод: Петър Алипиев/ 61Лято – превод: Петър Алипиев/ 62Есен – превод: Петър Алипиев/ 63Зима – превод: Петър Алипиев/ 65Волга – превод: Петър Алипиев/ 68

Ние сме добри – превод: Петър Алипиев/ 70Хазарт – превод: Петър Алипиев/ 72

Доверчивост – превод: Петър Алипиев/ 73Кой знае що ни чака нас... – превод: Петър Алипиев/ 74

Отслужилият витяз – превод: Петър Алипиев/ 75Не поглеждайте в мъжки очи – превод: Петър Алипиев/ 78

Рожденият ден на Есенин – превод: Елка Няголова/ 80В памет на Шопен – превод: Елка Няголова/ 82

Из Русия хороводи вият се – превод: Елка Няголова/ 84Аз с тебе всичко ще надвия – превод: Елка Няголова/ 86

Лотария играе днес страната ни – превод: Елка Няголова/ 89Животът-Смъртта – превод: Елка Няголова/ 90Ще се сбъдне това... – превод: Елка Няголова/ 93

Лицето ти аз все намирам... – превод: Елка Няголова/ 94От милосърдие... – превод: Елка Няголова/ 97

Хляб – превод: Елка Няголова/ 98Беловежката гора – преовд: Елка Няголова/ 101

Поезия – превод: Елка Няголова/ 104След толкоз минали години – превод: Елка Няголова/ 109

Андрей Дементиев

Documents