ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ТУРИСТИЧЕСКИ РЕГИОН РУСЕ – ИВАНОВО – БОРОВО

www.ruse-bg.eu/reki_na_vremeto

Оперативна програма „Регионално развитие 2007 - 2013 г.“Инвестираме във Вашето бъдеще!

www.bgregio.eu

Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗЕвропейски фонд за регионално развитие

Добре дошли в Поломието! Туристическият регион Русе – Иваново – Борово е идеална дестинация за пълноценна почивка сред изобилие от възможности за развлечение. Както търсещите приключения и активни забавления, така и любителите на спокойния отдих ще открият тук по нещо за себе си. Регионът очарова с неповторими природни пейзажи, с богатото си историческо наследство, с културното си многообразие.

Заповядайте! Каним ви на пътешествие по реките на времето!

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ТУРИСТИЧЕСКИ РЕГИОН РУСЕ – ИВАНОВО – БОРОВО

www.ruse-bg.eu/reki_na_vremeto

2

Съдържание

3 Обща информация

5 Русе

7 Борово

8 Иваново

9 Наследството от древността

11 Крепостите на империите

15 Пазителите на вярата през вековете

18 Световното културно наследство в региона

20 Регионален исторически музей – Русе и неговите експозиции

24 Национален музей на транспорта

26 „Малката Виена“

28 Природен парк „Русенски Лом“

30 Екомаршрути и природни забележителности

32 Спорт и приключения сред природата

34 Лов и риболов

35 Гастрономически тур по Дунава

37 Културен календар

3

На 50 км югозападно от Ру-се е разположен град Боро-во, административен център на едноименната община. По официални данни населението на града наброява малко над 2300 души. Удобни транспорт-ни връзки свързват Борово с останалата част на страна-та. Пресичащият територията на общината първокласен път I-5 (Русе – В. Търново – Под-кова) осигурява бързо и на-

Най-голям град в региона и областен център е Русе с насе-ление от близо 150 хил. души. Разположен е на река Дунав, която го свързва с девет евро-пейски държави, сред които са Австрия, Германия, Унга-рия, Румъния и др. През Русе минават европейските пътища Е70 и Е85, както и общоевро-пейските транспортни кори-дори 7 и 9, които осигуряват връзката между районите на Балтийско и Северно море, от една страна, и Средиземно и Черно море, от друга.

Разстоянието от Русе до Со-фия е 324 км, а до столицата на Румъния Букурещ – само 60 км, благодарение на моста над река Дунав между Русе и Гюр-гево. От Русе започва история-та на железопътния транспорт в България. Тук през 1866 г. е построена първата железопът-на линия, свързваща тогава-шен Русчук с Варна. Днес през града преминава и линията Русе – Горна Оряховица – Со-фия.

Обща информацияТуристическият регион Русе – Иваново – Борово e интри-гуващо съчетание на девствена природа и богато кул-турно-историческо наследство – гаранция за добре прекарани почивни дни и ползотворен отдих. Всяка една от трите общини предлага разнообразни дейности за свободното време, заредени с емоция.

4

развита мрежа от здравни за-ведения за извънболнична и болнична помощ. В останали-те населени места в региона достъпът до здравни услуги е ограничен. Това следва да се има предвид при организиране на пътуване до туристическата дестинация.

В Русе могат да се открият клонове на почти всички функ-циониращи на територията на България банки, а в останали-те населени места има, с някои изключения, само банкомати. Туристическите информацион-ни центрове в региона са на-дежден източник на обширна и актуална информация относ-но забележителностите, хоте-лите и местата за настаняване, транспортните връзки между населените места, туристиче-ските атракции и др. Такива центрове функционират в Русе и Иваново.

деждно придвижване. През Борово преминава и четвърта жп линия (Русе – Г. Оряховица – Подкова). Денонощно гарата обслужва над 15 пътнически, бързи и международни влако-ве в направленията Русе и Гор-на Оряховица.

Село Иваново се намира на 20 км югозападно от Русе и е център на Община Иваново. Населението на селото е 855 човека. Иваново е и жп гара по линията Русе – Горна Оряхови-ца – София.

Климатът в региона е уме-реноконтинентален, със сухо и горещо лято и силни северо-източни ветрове през зимата. Средната годишна температу-ра е около 12о, средната юлска 20-22о, а средната януарска – от 0 до -3о. Често явление са и тем-пературните инверсии, сланите и поледиците.

Град Русе разполага с добре

5

ка в страната, както и първото българско застрахователно дру-жество и т.н.

След 1878 г. благоприятното местоположение на града и връз-ката му чрез Дунав с Централна Европа водят до икономически подем и облагородяване на ар-хитектурния му облик. Велико- лепните архитектурни шедьоври, стилна смесица от барок, модерн, неокласицизъм и сецесион, му

През I в. сл. Хр. на мястото на днешния град е основан римски-ят военен лагер крепост, носещ името Сексагинта Приста – „При-станище на шейсетте кораба“. Днес от него са останали около 50 м от северозападната крепост-на стена и кула, шест сгради, храм на Аполон и Принципия, които могат да бъдат разгледани в севе-розападната част на града.

По време на османското вла-дичество Русе е един от главните градове в Османската империя. Тази позиция му осигурява въз-можността да преживее иконо-мически и културен растеж. Русе е пионер в много отношения – тук е построена първата железо-пътна линия в България, открита е първата модерна печатница, основава се първият вестник, тук е проведена първата кино-прожекция в новоосвободена България, Русе е първият град, в който има сграда с асансьор, тук се основава първата частна бан-

РусеГрад Русе е разположен на брега на река Дунав, на 324 км от сто-лицата София, на 200 км от Варна, на 300 км от Пловдив и само на 60 км от Букурещ. Русе е важен културен, икономически и ин-дустриален център не само за региона, но и за цялата страна.

6

раждане, сред които Любен Ка-равелов, Захари Стоянов, Никола Обретенов и др., се намира в ста-рото гробище на град Русе, в Пар-ка на възрожденците.

Разположените в непосред-ствена близост една до друга арменска църква „Сурп Аствад-задзин“, католическа катедрала „Св. Павел от Кръста“ и множе-ството православни храмове са пример за религиозната и етни-ческа толерантност, типична за космополитен град като Русе.

Тук се намира и единственият в страната Музей на транспорта, който се помещава в сградата на първата железопътна гара в Бъл-гария.

Градът привлича туристи не само с богатото си историческо наследство, но и с впечатляваща-та природа. Река Дунав предлага безброй възможности за водни забавления, а парковете „Приста“ и „Липник“, разположени близо до града, са приятно място за отдих.

Русе е домакин на множество културни събития от междунаро-ден мащаб, които ще задоволят интереса и на най-взискателните любители на изкуствата.

Колоритната история, град-ската архитектура с европейски полъх, близостта до Дунав и бо-гатият културен живот правят града привлекателна дестина-ция за гости с разностранни ин-тереси.

спечелват прозвището „малката Виена“. Доходното здание, дом „Канети“, дворецът „Батенберг“ са само част от паметниците на архитектурата, които заслужават внимание.

В двореца „Батенберг“ се по-мещава Регионалният историче-ски музей, където се съхраняват над 130 000 паметници на култу-рата, между които е и копие на Боровското тракийско съкрови-ще от IV в. пр. Хр.

Музеят на градския бит, по-из-вестен като „Къщата на Калиопа“, представя ежедневието и праз-ничните традиции на русенци от края на XIX и началото на XX в.

Експозицията „Семейство Об-ретенови“ в къща музей „Захари Стоянов“ е посветена на живота и делото на представителите на известната възрожденска фами-лия.

Националният паметник-кост-ница Пантеон на възрожденци-те, пазител на тленните останки на 453 дейци на Българското въз-

Русе

7

влича интереса на туристи-те и с разнообразни културни инициативи. Тук ежегодно се провежда фолклорният фес-тивал „От Дунава до Балкана“ и пленер по скулптура, в кой-то участие вземат едни от най-изявените творци в областта. Традиционно всяка година в последната неделя от месец август се провежда съборът на Борово, а на 5 септември се чества официалният празник на града.

Първите сведения за селище-то датират от 1657 г., когато се споменава под името Чифлик манастир. Съвременният град Борово е пряк наследник на се-ло Борово, което е образувано през 1948 г. от сливането на се-лата Горазд и Горна Манастири-ца. Въпреки че се споменава за първи път едва през XVII в., Бо-рово има хилядолетна история, свидетелства за която са откри-тото през 1974 г. Тракийско сре-бърно съкровище и гробницата на гетски аристократ, експони-рана в центъра на града.

Тракийското сребърно сък-ровище от Борово датира от IV в. пр. Хр. и съдържа пет сре-бърни позлатени съда, копия от които могат да бъдат раз-гледани в Регионалния истори-чески музей в Русе. Разкритата при археологическите проуч-вания след откриването на Бо-ровското съкровище гробница е демонтирана през 2007 г. и преекспонирана в централна-та част на града, в открито пар-ково пространство, уредено специално за нея. Градът при-

БоровоГрад Борово се намира на 48 км от областния център Русе и на 266 км от столицата София. Градът е удобно разположен на първокласен път I-5, който осигурява връзката на област Ру-се с районите на Балтийско, Северно, Средиземно и Черно море. През Борово преминава и железопътната линия Русе – Стара Загора – Подкова.

8

ността Писмата са разположе-ни средновековните скални църкви с безценни стенописи, включени в археологическия резерват „Скални църкви при село Иваново“, част от Списъка на световното културно наслед-ство на ЮНЕСКО. С автомобил или пеша може да бъде достиг-нат друг интересен паметник на културата в региона – Архео-логическият резерват Средно-вековен град-крепост Червен, наследник на византийска кре-пост от VI в., достигнал своя разцвет през XIV в. Единствени-ят действащ скален манастир в България „Св. Димитрий Басар-бовски“ също е разположен в долината на река Русенски Лом, в близост до село Басарбово.

В Иваново функционира Ту-ристически информационен център, където всеки може да получи подробна информация за възможностите за туризъм в Иваново и региона.

Селото се намира на около 3 км западно от най-големия скален манастир в страната „Св. Архан-гел Михаил“. Предполага се, че е възникнало по време на Второ-то българско царство (XII-XIV в.) във връзка с манастира и е въз-можно името му да е свързано с царете дарители Иван Асен II и Иван Александър. С постро-яването на жп линията Горна Оряховица – Русе през 1895 г. местоположението на селото е променено. В непосредствена близост до него се намира ре-ка Русенски Лом и оттук тръгват редица маршрути в едноимен-ния природен парк, известен с многобройни културни памет-ници, изключително видово разнообразие на растения и жи-вотни и възможности за отдих.

Регионът около село Ива-ново впечатлява с концен- трацията на културни забеле-жителности, някои от тях със световно значение. В мест-

ИвановоСело Иваново е разположено на 25 км южно от Русе, на 296 км от София и 202 км от Варна.

Иваново

9

Боровското съкровище е от земите на тракийското племе гети от Северна България и според надпис на една от ка-ничките е подарено на гетите от одриския цар Котис I (383-359 г. пр. Хр.). Самите съдове са изработени в град Беос, на-мирал се на Мраморно море. Към момента оригиналът на Боровското тракийско съкро-вище се съхранява в Нацио-налния исторически музей в София, но негово точно копие може да бъде видяно и в Регио-налния исторически музей в Русе.

Откриването на Боровско-то съкровище пробужда ин-тереса на археолозите към този район и започват усиле-ни проучвания на тракийския

През 1974 г. при оран в зем-лището на тогавашното село, днес град, Борово, в местност-та Сиври тепе, е разкрито тра-кийско сребърно съкровище. Находката представлява пет позлатени сребърни съда, да-тирани към втората четвърт – средата на IV в. пр. Хр. Пред-метите, част от съкровището, са три ритона, в основата си оформени като предната част от телата на кон, бик и сфинкс, каничка-ритон с позлата по дрехите и в косите на героите, гравирани върху нея, и сре-бърна купа с големи размери, позлатена по горния ръб и по основата на дръжките. Откри-тите ритони са най-характер-ните символи на царската власт при тракийските владетели.

Наследството от древността Територията на общините Русе, Иваново и Борово от веко-ве е пресечна точка на култури. Примерите са многоброй-ни и се простират чак до времената, когато българските земи са обитавани от траките.

10

Наследството от древността

изток. Входът има трапецовид-на форма, вратата затваряла входа посредством плъзгане в жлебове. Увенчаването с три-ъгълен фронтон на лицевата фасада прави гробницата уни-кална. Подобно покритие за този тип гробни съоръжения не е било познато дотогава по българските земи.

През 1996 г. гробното съ-оръжение е разкопано и со-циализирано от специалисти и отваря врати за посетите-лите. Местоположението му на 5 км от града, в средата на земеделска земя, прави попу-ляризирането му като турис-тическа дестинация сложно и през 2007 г. се взема решение гробницата да бъде преекспо-нирана в центъра на Борово, където е и до днес.

Траките са населявали и околностите на среднове-ковния град Червен веко-ве преди основаването му и последващия му разцвет. Днес част от най-интересните находки, намерени при про-учване на археологическия обект, се съхраняват в Регио-налния исторически музей – Русе, където могат да бъдат разгледани.

могилен некропол, разполо-жен в близост до Борово. По време на разкопки на една от могилите археолозите попа-дат на зидана гробница, из-градена от добре обработени варовикови блокове. Специа-листи датират гробницата от ІV-III в. пр. Хр. Била е постро-ена за гетски аристократ, жи-вял по времето на тракийския цар Котис I, и се състои от ед-но правоъгълно помещение – камера, ориентирана с дъл-гите си страни по направле-ние на посоката изток – запад. Покрита е с полуцилиндричен свод, лицевата фасада сочи на

11

рия. В буквален превод името му означава „Пристанище на шейсетте кораба“. В периода на Дакийските войни на импе-ратор Домициан (85-89 г.) на територията на днешно Русе са оформени 60 камери за пла-вателните съдове пристис – неголеми бойни кораби с весла. Екипажът им е набро-явал 6000 души. През веко-вете на своето съществуване Сексагинта Приста е била ба-

Античната история може да бъде проследена в останките от някогашната северна гра-ница на Римската империя, така наречения Дунавски ли-мес, простирал се от горното течение на Дунав в днешна Австрия до долното поречие между България и Румъния. Дунавският лимес е бил сис-тема от военни укрепления по десния бряг на реката, която е спирала варварските нашест-вия от север и изток. В тези укрепления са били настане-ни римски легиони. Извест-ни кастели на територията на България са били Сексагинта Приста, Дуросторум (днешна Силистра), Рациария (между Видин и Лом), Нове (до Сви-щов), Алмус (до Лом) и др. През 488 г. лимесът по горно-то течение на Дунав е изоста-вен. По долното течение той продължава да съществува до идването на прабългарите.

Римският кастел Сексагинта Приста е едно от най-извест-ните укрепления по северната граница на Римската импе-

Крепостите на империитеБлизостта на Русе до Дунав винаги е отреждала на града важна роля в отбранителната система на империите, в рам-ките на които е съществувал градът.

12

знамена, ритуални ями от по-ранното тракийско светилище и други военни и търговски сгради. Откритията са консер-вирани и през 2002 г. експози-цията на открито „Сексагинта Приста“ е отворена за посеще-ния. Днес тя е част от Регио-налния исторически музей в Русе. По проект за възста-новяване и социализация на крепостта е издигната наб-людателна триетажна кула, реплика на фар от римския ли-мес. Уредена е и експозиция, в която е представен битът на римския войник. Сред атрак-циите в крепостта е макет на антично грънчарско колело, където желаещите могат да се научат да работят с глина по стара римска технология.

Сексагинта Приста се нами-

за за различни военни части и епископски център. Същест-вуването й е прекратено с нашествията на аварите и сла-вяните в края на VI в. Първите данни за кастела идват от за-писките на античния географ Клавдий Птоломей, който спо-менава за неговото съществу-ване. Останките от крепостта са разкрити в края на ХІХ в. от австрийския археолог Феликс Каниц, а първите значителни проучвания на крепостта са извършени в началото на ХХ в. от братята археолози Карел и Херман Шкорпил.

Части от крепостта са на-мерени в района на Военния клуб в Русе. Археологическо-то й проучване е довело до разкриването на 50 м от се-верната крепостна стена и североизточната кула, шест сгради, храм на бог Аполон, Принципията на кастела – щаб и светилище на бойните

13

известен сред русенци като „Охлюва“.

Левент табия е единстве-ният запазен крепостен форт на старото Русе от епохата на Османската империя. Раз-положен е на хълма Левента, известен още като Саръбаир. Фортът е бил един от най-важ-ните в отбраната на дунав-ската граница на Османската империя. Строежът му започ-ва през 20-те години на XIX в. Проектът е на пруски военни инженери и е предвиждал съ-оръжението да побира 3000 души гарнизон. След Освобо-дителната война от 1877-1878 г. е превърнат в склад за оръ-жие и боеприпаси на Дунав-ската флотилия, а по време на Втората световна война тук е настанена зенитна батарея. Днес фортът е превърнат в луксозен комплекс с винарска изба и ресторант.

Средновековният град Чер-вен (името означава хубав, красив) е пряк наследник на ранновизантийска крепост от V-VI в., съществувала върху ос-танките на тракийско селище. Градът е бил един от най-голе-мите военно-административни, стопански и църковно-култур-

ра на ул. „Калоян“ № 2 и при-ема посетители всеки ден, без неделя и понеделник.

Старата градска порта на Русе Кюнту капу е единстве-ната съхранена част от кре-постната стена на един от най-големите български гра-дове в рамките на Османската империя – Русчук (старото име на Русе). По силата на Берлин-ския мирен договор от 1878 г., ознаменувал края на Руско-турската война от 1877-1878 г., всички крепости в Княжество България е трябвало да бъ-дат разрушени. От Русчушка-та крепост е оставена само портата Кюнту капу и нейната обкована с желязо врата. Бук-вално Кюнту капу се превежда като „вратата с тръбата“, на-речена така, защото покрай нея е минавал тръбопровод (кюнт), който е бил част от во-доснабдителната система на града. Този водопровод е за-хранвал единствената запа-зена до днес в Русе чешма от XVIII в., която се е намирала в двора на Свети-Георгиевското училище (днес училище „Ан-гел Кънчев“). Портата Кюнту капу може да бъде видяна на излизане от Русе, при моста,

14

Крепостите на империите

тройственият план се е харак-теризирал със сложна, етапно изградена укрепителна систе-ма, плътно застрояване и раз-клонена улична мрежа.

Червен е завзет от осман-ците през 1388 г., което води до постепенния му упадък. Окончателно е разрушен през 1595 г. от влашкия вой-вода Михай Витязъл. Разкоп-ките на Червен, започнали през 1910 г., разкриват ос-танки от вътрешни крепост-ни стени, подсилени с бойни кули и бастиони, зидовете на болярския замък, стените на митрополитската църква, както и внушителната кула-стражница, висока 12 м. Чер-венската кула е единствената запазена средновековна кула в България и е служила като образец при възстановява-нето на Балдуиновата кула на Царевец.

Археологическите наход-ки от Червен се съхраняват в Националния исторически музей, в Националния архео-логически музей, както и в Ре-гионалния исторически музей в Русе. Крепостта е достъпна за туристи всеки ден от 09:00 до 18:00 ч.

ни центрове на Второто бъл-гарско царство (ХІІ-ХІVв.). В дните на своя възход Червен се утвърдил като голямо тър-говско-занаятчийско средище с развит железодобив, желе-зообработване, златарство и други занаяти. Значението му нараства особено след 1235 г., когато се превръща в седа-лище на средновековната Червенска митрополия. Ар-хеологическите проучвания разкриват вътрешен град, раз-положен върху високо скално плато, и външен град, заемащ неговото подножие. Градоус-

15

дена от цар Симеон I в Преслав в началото на Х в. Строежът му за-почва в края на 30-те години на ХХ в., а изографисването продъл-жава две десетилетия по-късно. Съграждането на храма е изця-ло финансирано от дарения на местната общност и от Русенска-та община. Храмът впечатлява с уникалните размери на кубето – диаметър 13,30 м и вътрешна ви-

Разположен в централната част на Русе, се издига катедрал-ният храм „Св. Троица“, построен през 1632 г., което го прави най-стария православен храм в край-дунавския град.

По архитектурен план пред-ставлява дълбоко вкопана три-корабна базилика. Днешния си вид храмът дължи на ремонт след голямото земетресение от 1805 г. Най-високата част на църквата е шестоъгълната кам-банария, висока 19 м, изградена от дялани камъни, взети от кре-постната стена на Русчук, която е била разрушена по силата на Берлинския договор от 1878 г. Сред ценните притежания на църквата са чудотворната икона „Св. Богородица Умиление“, съз-дадена в края на XVII в., както и богата колекция от стари икони и църковна утвар.

Най-новият християнски храм в Русе – „Св. Петка“, е известен като единствената сполучлива архитектурна реплика на про-словутата Златна църква, изгра-

Пазителите на вярата през вековете Регионът на Русе, Иваново и Борово е привлекателна дестинация и за любителите на религиозния тури-зъм. За всеки би представлявало интерес да разкрие факти за историята на района, съхранени зад стени-те на старите църкви и манастири в околността.

16

лечната 1610 г. Днешния си вид храмът е придобил след 1832 г., когато унищожителен пожар налага пълната му реконструк-ция. Подобно на православ-ните християнски храмове, датиращи от периода на осман-ското владичество, и арменска-та църква е вкопана в земята. Уникалната архитектура на хра-ма се отличава с три апсиди на централното олтарно възвише-ние. В хранилището й има още един по-малък олтар, наричан от местните арменци – „Мал-ката Богородица“, за който има вярване, че притежава изклю-чителна чудотворна сила.

Църквата „Св. Иван Рилски“ в село Брестовица е обявена за паметник на изкуството и кул-турата. Най-забележителното в нея са петте богато украсени църковни камбани, подарени от руското императорско се-мейство след Освободителната война от 1877-1878 г. Църквата

сочина 16,15 м. Камбанарията с кръста е висока цели 22,70 м.

Римокатолическата църква има своето представителство в Русе в лицето на катедрал-ния храм „Св. Павел от Кръста“. Строежът на църквата започ-ва през 1890 г. и две години по-късно сградата е завършена. Проектът на храма е дело на италианския архитект Валенти-но дел’Антонио-Боркан, проек-тирал и катедралата във Варна. Архитектурният облик на църк-вата е ярък пример за неого-тически стил. Иконостасът и мебелировката са изработени в Бохемия, а стъклописите са де-ло на унгарски майстори. Може би най-впечатляващ е съхраня-ваният в църквата орган, който е най-старият музикален инстру-мент от този вид в България.

Русе се гордее и с най-ста-рата арменска църква в Бъл-гария, обявена за паметник на културата. Храмът „Сурп Аствадзадзин“ (в превод „Св. Богородица“) е построен в да-

17

дърворезбован иконостас, из-работен през 1941 г., а до него се намира голямата икона на св. Димитрий, изобразен в цял ръст. По друго каменно стълби-ще се стига до естествена пеще-ра, в която е погребан монахът Хрисант, възродил манасти-ра през 1937 г. след известен период на обезлюдяване. Пе-щерата изпълнява ролята на костница, в която е подредена и музейна експозиция.

е построена през 1876 г. след дългогодишни борби от страна на християнското население на селото с османските власти. В крайна сметка строежът е осъ-ществен с помощта на руския консул в Русчук.

В долината на река Русенски Лом е разположен единствени-ят действащ скален манастир в България – „Св. Димитрий Ба-сарбовски“, водещ началото си от Второто българско царство (XII-XIV в.), като за първи път за неговото съществуване се споменава през XV в. в осман-ските данъчни регистри. Веро-ятно най-известният обитател на манастира и негов патрон е св. Димитрий Басарбовски, роден през 1685 г. 48 каменни стъпала от пещерата-трапеза-рия, построена в средата на ХХ в., водят до скална площад-ка, където се намира нишата, служила за обитание на свете-ца. Вдясно е скалната църква с

18

Световното културно наследство в региона

превръщат долината на Русен-ски Лом и нейните притоци в прочут православен и кни- жовен център. Издълбаните в скалите църкви и всички помещения край тях образу-ват големия скален манастир „Св. Архангел Михаил“, осно-ван през 20-те години на ХІІІ в. от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски па-триарх.

Манастирът има сложно ус-тройство и обединява комплек-сите от скални помещения край така наречената „Затрупа-на“ църква (параклис „Св. Ар-хангел Михаил“), Кръщалнята, Господев дол, „Съборената“ църква („Св. Теодор“) и църквата „Св. Богородица“. По времето на Второто българско царство ма-

За разлика от традиционни-те манастири, които се състо-ят от 1-2 църкви, монашеска и стопанска част, комплексът в Иваново представлява мрежа от малки скални църкви, па-раклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на каньона на река Русенски Лом. Пътеки и скални стълби свърз-ват отделните помещения. В миналото скалните църкви са наброявали повече от 40, а ки-лиите – около 300. Обитателите им са били монаси, занимаващи се основно с книжовна и про-светителска дейност. Църкви-те при село Иваново са част от стотиците български средно-вековни скални църкви, мана-стири и отделни отшелнически килии, които в периода X-XIV в.

Световното културно наследство в регионаНа 18 км южно от град Русе, в местността „Писмата“ край село Иваново, е разположен Националният археологически резерват „Скални църкви при село Иваново“, част от Спи-съка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

19

XIV в. преминава за мана-стира под знака на исихазма – мистично течение в право-славното християнство, според което единението с Бог се по-стига чрез усилена молитва и вглъбяване. Скалният манастир „Св. Архангел Михаил“ про-дължава своето съществуване и през първите години на ос-манското владичество, но по-степенно запада. През XVIII в. е популярно място за поклоне-ние.

Днес Ивановските скални църкви са част от експозиции-те на Регионалния исторически музей в Русе. Приема посетите-ли без почивен ден от 09:00 до 18:00 ч.

настирът е бил сред любимите обители на българските владе-тели. Негови ктитори са били царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владе-телските семейства, чиито кти-торски портрети са запазени в скалния комплекс. Цар Георги Тертер I (1280-1292) в края на живота си се замонашва в мана-стира, където завършва и зем-ния си път.

В шест от храмовете на ма-настира са запазени стенописи, които представляват велико-лепен пример за изяществото на средновековното църков-но изкуство в България през ХІІІ-ХІV в. Главната църква на храмовия комплекс „Св. Бого-родица“ е изсечена на висо-чина 38 м и отвътре е изцяло изписана с библейски и еван-гелски сцени и образи. Сред тях са „Тайната вечеря“, „Вли-зането в Йерусалим“, Св. Йоан Кръстител с житийни сцени, „Страстите Христови“, изобра-жения на Апостолите и други светци. Тези стенописи са сред най-представителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Изключителните им художествени качества са при-чината за включването им от ЮНЕСКО в списъка на светов-ното културно наследство.

20

„Сексагинта Приста и Ятрус“ е разположена в две зали в сградата на музея. В първата зала са показани уникални за българските земи предмети и накити от тракийската и ран-норимската епоха. Втората за-ла обхваща епохата на късната Античност и Първото българ-ско царство (VII-XI в.). Музеят в Русе съхранява най-ранния запазен надпис на кирилица в света. Единствен по рода си в България е и късноримският кавалерийски шлем, който съ-що е част от експозицията.

Изложбата „Ловци на мамути и земеделци“ представя живота на праисторическия човек. Ке-рамични оръдия, кости от праис-торически бозайници, открити в региона на Русе, са свидетелство за стопанските, социални и рели-

Към днешна дата музеят раз-полага със седем експозиции, от които три на открито – Рим-ска крепост Сексагинта Приста, Ивановски скални църкви и Средновековен град Чер-вен. Постоянната експозиция

Регионален исторически музей – Русе и неговите експозицииИсторията на Регионалния исторически музей може да се про-следи назад до 1904 г., когато в мъжката гимназия „Княз Борис I“ са събрани археологическите сбирки на братята изследовате-ли Карел и Херман Шкорпил, отговорни за откриването на кре-постта Сексагинта Приста, и на естествоизпитателя Васил Ковачев. От 2007 г. богатата колекция на музея се помещава в сградата на някогашното Окръжно управление, замисленa ка-то резиденция на княз Александър Батенберг I и наричана и до днес дворецът „Батенберг“. Архитектурният проект на сгра-дата е дело на арх. Фридрих Грюнангер, който е работил и по преустройството на софийския конак в царски дворец.

21

Музеят на градския бит, по-известен сред жителите на Ру-се като „Къщата на Калиопа“, е първият етнографски музей в България, посветен на град-ската култура. Експозицията се помещава в сграда, постро-ена през 1864 г., която е била консулство на Прусия. Град-ските легенди разказват, че къщата е била личен подарък от управителя на Дунавския вилает Мидхат паша към хуба-вата Калиопа (Мария Калиш), съпруга на пруския консул Морис Калиш.

Експонатите в музея дават представа за ролята на Русе като врата към Европа и на-влизането на европейската градска култура в България в края на XIX и началото на XX в. На първия етаж временни из-ложби представят различни колекции от фондовете на му-зея, илюстриращи развитите

гиозни практики на древните зе-меделци.

Изложбата „Музикална ку-тия“ представя русенската музи-кална култура, формирана под въздействието на европейската класика от ХІХ в. Експозицията включва част от интериора на домашните музикални салони и лични вещи на русенски музи-кални дейци.

Музеят съхранява и копие на тракийското сребърно съкро-вище от Борово, открито през 1974 г. Експозицията включва пет сребърни съда с позлата. Част от музейната колекция е и сребърно съкровище, откри-то край село Баниска, включва-що накити – изящни примери за българското средновековно

ювелирство. Работното вре-

ме на музея е все-ки ден от 09:00 до

18:00 ч., без почи-вен ден.

22

рожденска фамилия Обрете-нови. Четири зали са събрали различни експонати, предста-вящи живота на прочутото се-мейство и тяхното дело. Една от залите е възстановка на ка-бинета на Никола Обретенов. Следваща зала е посветена на фамилната история на Об-ретенови, със запазени лични вещи. Друга зала отрежда за-служено внимание на четни-чеството, като проявление на стремежа на българския на-род към свобода. Специално внимание е отделено на Ха-джи Димитър и Стефан Кара-джа, в чиято чета през 1868 г. участват двама от синовете на Баба Тонка Обретенова. В тази зала е експонирана и револ-верната сабя на Караджата. В четвъртата зала е отредено

търговски и културни връзки на града, както и бързо усво-яваните от русенци нови кул-турни модели на празник и делник. Вторият етаж на къща-та представя примерен инте-риор на заможен градски дом с характерни помещения – са-лон за гости, музикален салон за домашни концерти, стая на домакинята и спалня. Обзаве-дени са с мебели, внесени от Австрия и Германия, а укра-сата е от множество предмети от порцелан, стъкло, сребро, седеф, символизиращи мате-риалното благополучие на за-можните русенски фамилии.

Работното време на музея е всеки ден от 09:00 до 12:00 ч. и от 12:30 до 17:30 ч.

Къщата музей „Захари Сто-янов“ съхранява експозиция, посветена на известната въз-

23

ри и опълченци, четници и културно-просветни дейци, съвременници на Българското възраждане. Тленните останки на 39 известни българи, сред които Любен Каравелов, Заха-ри Стоянов, Стефан Караджа и Никола Обретенов, се съхра-няват в костницата.

Строежът на Пантеона за-почва през 1977 г. на мястото на църквата „Всех Святих“ и е завършен през 1978 г., когато музейната експозиция отваря официално врати за посетите-ли. До 1989 г. под позлатения купол на Пантеона горял ве-чен огън.

Пантеонът се намира в Пар-ка на възрожденците. Работ-ното му време е всеки ден от 09:00 до 12:00 ч. и от 12:30 до 17:30 ч.

място на участието на семей-ство Обретенови в следва-щите етапи от развитието на революционното движение и сформирането на Русенския революционен комитет в до-ма на Баба Тонка, начело на който е бил синът й Никола Обретенов.

Къщата музей „Захари Сто-янов“ отваря врати за посе-тители през март 1978 г. по повод 100-годишнината от Ос-вобождението на България от османско владичество. Експо-зицията е отворена всеки ден от вторник до събота включи-телно, от 09:00 до 12:00 ч. и от 12:30 до 17:30 ч.

Музейната експозиция „Пан-теон на възрожденците“ е па-метник-костница, построен в памет на 453 революционе-

24

ма на Уилям Гладстон. Целият гаров комплекс е реализиран от британска компания и е включ-вал приемно здание, водна кула, медицинска служба, стрелочна кабина и кейова стена. Гарата е била действаща до 1954 г., а през 1974 г. сградата е обявена за ис-торически паметник.

В три отдела музеят предста-вя развитието на железопътния транспорт, речното корабопла-ване и съобщенията. Експози-цията, разположена в закритата част на музея, включва примери за съобщителна техника, богат снимков материал, документи, лични вещи на транспортните работници, както и знамена и по-зиви, в които е отразена истори-ята на транспорта в България.

Безспорно най-голям интерес предизвиква атрактивната екс-позиция на открито. На три коло-воза в парковото пространство на музея са разположени вагони

Музеят отваря врати през 1996 г. по случай 100-годишни-ната от въвеждането в експлоа-тация на първата железопътна линия на територията на днешна България, свързваща градовете Русе и Варна. Гара Русе, където се помещава музеят, е построе-на в периода 1864-1866 г., като проектът е на английската фир-

Национален музей на транспорта

Национален музей на транспорта

Единственият по рода си в България Национален музей на транспорта се помещава в сградата на първата железо-пътна гара в страната, която се намира в Русе.

25

пален пътешественик и запален любител на железниците. Бъл-гарският владетел умеел дори да управлява локомотив, което демонстрирал за изненада на своите гости. Вагонът впечатля-ва с оборудването си, изключи-телно модерно за своето време. В кухнята е бил монтиран дори хладилник.

Наследникът на княз Ферди-нанд, цар Борис III, подобно на баща си е бил почитател на же-лезопътния транспорт. Неговият вагон № 17, също част от откри-тата експозиция на музея, е про-изведен през 1911 г. в Германия. Вагонът е разделен на три час-ти – салон за делови разговори, трапезария с падащи маси и кух-ня. Облицован е с махагон и се-дефени елементи и е обзаведен с красиви мебели, 3 часовника с двойни циферблати, кристални огледала и дори вентилатори.

Националният музей на транс-порта и съобщенията работи всеки ден без неделя от 09:00 до 17:30 ч.

и локомотиви, част от които са от зората на железопътния транс-порт в страната. Посетителите имат възможност да се докоснат до лукса и изяществото на про-словутия Салонен вагон № 1, по-известен като „Султание“. Той е поръчан през 1866 г. специално за султан Абдул Азис. В средата на вагона има открита платфор-мена част, подобна на веранда, а в двата края на вагона има по един салон. Интериорът респек-тира с царско великолепие в тур-скосиньо, с бронзовозлатисти орнаменти в ориенталски стил.

От същия период е и Локо-мотив № 148 – един от първите парни локомотиви, доставен от Англия, за да превозва пътници и поща по линията Русе – Варна, по която работи до 1901 г. През 1924 г. локомотивът е прибран от цар Борис III на съхранение в царския ремиз.

Друг интересен експонат представлява Салонен вагон № 5, произведен през 1894 г. за княз Фердинанд, който е бил за-

26

XX в. Важна роля за осъщест-вяването на модерното строи-телство играят пристигналите в града чужденци – архитекти и строителни инженери. Мно-жество жилищни, обществени сгради в стил неокласицизъм, съчетаващ елементи на барок, готика, ренесанс, ампир и др., формират специфичния об-лик на Русе, който му спечел-ва прозвището „малката Виена“.

Повечето забележителни сгра-ди в града могат да се видят по улиците „Александровска“, „Николаевска“, „Княжеска“ и „Славянска“. Сред най-впечат-ляващите архитектурни образ-ци от този период са сградата на Окръжното управление, До-ходното здание, къщата на Ан-дрея Тюрио и др.

Окръжното управление, по-известно като дворецът „Батен-берг“, е най-старата русенска сграда от периода на неокласи-цизма, построена през 1882 г. от

Начало на мащабните гра-доустройствени промени по-ставя Мидхат паша, при чието управление Русчук се сдоби-ва с шосейни пътища, улици с тротоари по европейски мо-дел и два големи хотела. Ис-тински разцвет в архитектурно отношение градът преживява в края на XIX в. и началото на

„Малката Виена“Архитектурният облик на Русе e отличителната му чер-та, неговият запазен знак в границите на България.

27

Къщата на Андрея Тюрио, на-речена от русенци „Виенската къща“, е построена през 1900 г. с материали, доставяни по спе-циални поръчки от цял свят. Сте-ните на салоните са декорирани със стенописи в стила на пом-пейската живопис, а спалните са с ръчно изрисувани тапети.

Други интересни от архите-ктурна и историческа гледна точка сгради са дом „Канети“, сградата, в която се е помеща-вал магазинът на дядото на ро-дения в Русе Нобелов лауреат Елиас Канети, сградата на пър-вата флотска наблюдателна ку-ла и метеорологична станция в България и банката на най-из-вестните банкери в България от годините след Освобождението – братята Иваница и Стефан Си-меонови.

австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Първоначалният за-мисъл на сградата е бил да слу-жи за официална резиденция на българския княз Александър I Батенберг в Русе, но след по-строяването на царския дворец в София се използва за окръжно управление, а днес в нея се по-мещава Регионалният истори-чески музей.

Една от емблемите на Русе несъмнено е Доходното здание, изключително красива сгра-да, изградена в периода 1898-1902 г. по проект на виенския архитект Паул Бранк. Интерес-ното си име сградата получава заради идеята да носи доходи на тогавашното училищно на-стоятелство от наемите за ма-газините, театралния салон, казиното и библиотеката, които щели да се помещават там. Ця-лата сграда е украсена с много пластични орнаменти и детай-ли, но най-голямо впечатле-ние правят седемте каменни фигури, разположени на по-крива. Те символизират изку-ството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбра-ната и свободния полет на ду-ха. Най-отгоре на централното място е поставен символът на търговията Меркурий. Днес сградата се ползва основно за нуждите на Русенския драмати-чен театър „Сава Огнянов“.

28

Природен парк „Русенски Лом“

ползотворна научноизследо-вателска дейност, паркът мо-же да се ползва и като поле за активен туризъм – предизви-кателство на природата към съ-временния градски човек.

Съчетанието между скали, гори, реки, пещери и ливади е причина за изключително бога-тото биоразнообразие. Флората на парк „Русенски Лом“ набро-ява 902 вида. Фауната е пред-ставена от 10 вида земноводни (от които 5 защитени), 19 вида влечуги, 22 вида риби, раци, ох-люви и речни миди, 66 вида бо-зайници. Паркът е истински рай за птици. В него се срещат реди-ца видове, застрашени в цяла Европа, затова Ломовете са обя-вени за място от изключителна важност за орнитологичните видове от региона. В ПП „Русен-ски Лом“ се срещат 190 вида птици, от които в парка гнездят 110 вида. Изключително добри

Парк „Русенски Лом“ е при-мер за успешно съчетание на еко и културен туризъм. Кра-сивите речни тераси, високи-те отвесни скали, пещерите, скалните образувания, мно-жеството меандри, голямото биоразнообразие и историче-ските паметници го превръщат в изключително място за по-сещение. Освен като терен на

Природен парк „Русенски Лом“В източната част на Дунавската хълмиста равнина, на 20 км южно от Русе, се намира Природният парк „Русенски Лом“, но-сещ името на река Русенски Лом – последният десен приток на река Дунав на българска територия. През 1970 г. паркът е обя-вен за защитена територия с площ от 22 267 декара. Днес той се простира на площ от 32 600 декара.

29

град Червен. Многообразието на парка може да бъде видяно във всеки от специално разра-ботените маршрути, насочени не само към опитни естествоиз-питатели, но и към туристи, лю-бители на активния отдих сред природата. Комбинацията на ис-торически паметници и биоло-гично разнообразие предоставя уникална възможност за съчета-ване на разнообразни интереси, дори и в немалки групи. Екопъте-ките са добре обозначени, не са специализирани и при следване на маркировката могат да се ми-нат и без водач. В случай че има нужда от обиколка с водач, тряб-ва да се направи предварителна заявка в управата на парка.

Паленето на огън е разре-шено само на определените за това места. В търговските обек-ти в населените места на тери-торията на парка се продават информационни материали и сувенири.

условия тук намират скално-гнездещите птици – скален орел (Aquila chrysaetos), египетски ле-шояд (Neophron percnopterus), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), червен ангъч (Tadorna ferruginea), ловен сокол (Falco cherrug) и др.

Районът предлага на рибо-ловците условия за практи-куване на спортен риболов. Ловът, за разлика от риболо-ва, не е разрешен в рамките на природния парк.

Долината на Ломовете е била обитавана от човека от древни времена. През Средновековието тук са се оттегляли много монаси отшелници. Техните килии, отчас-ти запазени, се виждат на много места по скалите. В рамките на парка се намират и Национал-ният археологически резер-ват „Скални църкви при село Иваново“, част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, и Средновековният

30

лагат наситен с преживявания и впечатления престой в парка.

На територията на парк „Русенски Лом“ се намира и втората по дължина пещера в България – Орлова чука – 13 437 м. Пещерата е облаго-родена в леснодостъпните си части и е удобна за посе-щения. Изключителен инте-рес представлява огромният, граден милиарди години Пе-ещ сталактон, който при по-чукване издава звуци като от музикален инструмент. На изворчето в пещерата се при-писват чудодейни сили – съ-ществува поверие, че този, който отпие от водата му или само си потопи пръстите в не-го, ще сбъдне най-съкрове-ното си желание. До входа на пещерата води стръмна пъ-тека, по която са изградени стълби. От входната площадка

Безспорно най-познат за ту-ристите е Природен парк „Ру-сенски Лом“. На територията на парка има изградена ин-формационна инфраструктура (табели, маркировка), места за отдих и др. Тематични маршру-ти, един от които с каяк, пред-

Екомаршрути и природни забележителностиСпецифичните природни ландшафти, субалпийският ре-леф, множеството защитени територии и биологичното разнообразие правят туристическия регион Русе – Ива-ново – Борово привлекателен център за любителите на екологичния туризъм. Районът предлага прекрасни въз-можности за организиране на орнитоложки и ботанически турове или пешеходни излети.

31

черна рибарка, нощна и гри-веста чапла, черен щъркел, ням лебед, бял и червен ангъч, морски орел, орел змияр и т.н.

В близост до Рибарници „Мечка“ се намира Дойчов остров, обявен за защитена местност, опазваща место-обитанията на морския орел и заливните гори. На остро-ва преобладава бяла върба, бяла и черна топола и е мес-тообитание на малка бяла ча-пла, както и на сива, червена и нощна чапла.

Други интересни природни забележителности в региона са природният феномен при селищното образувание Стъл-пище – скалното образувание Дикилиташ, и вековната Церо-ва гора до село Церовец, Об-щина Иваново.

се открива невероятна гледка към Природен парк „Русенски Лом“ и красивите скални об-разувания наоколо.

Рибарници „Мечка“ са за-щитена зона, разположена на 4 км от село Мечка. Около ри-барниците се простират влаж-ни ливади с преобладаване на ливадна власатка, броеничес-та ливадина и др. Склоновете са обрасли с широколистни смесени гори от мъждрян, сребролистна липа, бряст и на места с полски клен. Рибарни-ците са важно местообитание на водолюбиви птици. Тук са установени 177 вида птици, от които 62 вида са включени в Червената книга на Бълга-рия. Те са място от национал-но значение за гнезденето на белооката потапница и от международно значение за гнездящия тук малък воден бик. Рядко тук могат да се на-блюдават още 5 световно за-страшени вида – големият креслив орел, царският орел и водното шаварче, по време на миграция и малката белочела гъска и червеногушата гъс-ка през зимата. Рибарниците са едно от най-важните мес-та в страната и за опазването на гнездящите тук белобуза и

32

Спорт и приключения сред природата

ски обекти като Ивановските скални църкви и Археологиче-ския резерват Средновековен град Червен. Река Дунав, от своя страна, предоставя множество възможности за водни спорто-ве, воден туризъм, риболов и други забавления.

В Природния парк „Русенски Лом“ има специално разрабо-тен маршрут, който показва на туристите великолепието на каньона на река Лом в 12-кило-метрово спускане с кану. Пле-няващата гледка на стръмните речни брегове, вековни гори, поляни с цветя и билки, пти-ци и диви животни се разкри-ва след всеки завой. Водният маршрут завършва с екстрем-но изкачване на екопътека, ви-еща се по ръба на скала, на 40 м над земята.

Големият брой обозначени пешеходни маршрути са пре-красен начин за опознаване на красивата природа на Дунавска-та равнина. Част от тях включ-ват изкачвания, орнитоложки наблюдения, посещения на пе-щери и на културно-историче-

Спорт и приключения сред природатаБогатите водни ресурси, природното многообразие и харак-терният релеф правят от региона Русе – Иваново – Борово привлекателен център за практикуване на разнообразни ак-тивни занимания като каякинг, маунтин байк, конни преходи, преходи с велосипед, скачане с бънджи, трекинг, скално кате-рене.

33

за плажуване на русенци. На 12 км в източна посока от Ру-се се намира друг голям обект за отдих, спорт, туризъм, плаж и всевъзможни развлечения –лесопарк „Липник“. Намира се в огромен горски масив от ли-пови дървета с площ от около 20 000 декара, откъдето произ-лиза името на местността. Смя-тан е за най-големия лесопарк на територията на България. В парка има туристически вили, изкуствени езера, зоокът, дет-ски площадки, спортна база, къмпинг, хотел и заведения за хранене. Всяка година на 2 ав-густ – Илинден, в парка се ор-ганизира традиционен събор. Градски автобусни линии улес-няват придвижването до лесо-парка.

Ломовете (река Русенски Лом и притоците й Бели, Ма-ли и Черни Лом) са сътворили през вековете красиви про-ломи във варовиковата скал-на основа – идеално място за скално катерене. Река Янтра предлага великолепни въз-можности за практикуване на каякинг сред надвиснали над водата скали чак до устието на реката при Дунав.

В Русе ежегодно се органи-зират спортни мероприятия, включващи водни атракции и маунтин байк. В околностите на града са разположени два големи парка, които предлагат глътка свеж въздух сред дина-миката на големия град. Запад-ният парк „Приста“ се намира на няколко километра от Ру-се в посока Бяла. Паркът впе-чатлява с добре поддържани широколистни гори, красиво оформени алеи и лесен достъп. Автобусни линии на градския транспорт обслужват дести-нацията. Покрай парка мина-ват и автобуси в посока селата Мечка и Пиргово. В рамките на парка функционира турис-тическа хижа, къмпинг, мотел, заведения за хранене, затре-вено футболно игрище и охра-няем плаж през лятото. Част от парка е и атрактивният остров Люляка, който е любимо място

34

Лов и риболов

„Босилковци“, „Николово“ и „Теке-то“. На тези места въдица се хвър-ля за бяла риба, сом, толстолоб, каракуда, щука, шаран и други.

Запалените ловци ще намерят също приятно място за упражня-ване на своето хоби в дестина-цията Русе – Иваново – Борово. На територията на региона е раз-положено дивечовъдното лов-но стопанство „Дунав“. Ловната площ на стопанството възлиза на 5627 хектара. Основните видо-ве дивеч, които обитават района, са: благороден елен, сърна, дива свиня, зайци, фазани и яребици, вълк, чакал и лисица. Дивечовъд-ното ловно стопанство „Дунав“ отглежда фазани, токачки и диви патици за разселване в района на станцията. В района се срещат също гривяк, гургулица, пъдпъ-дък и някои водоплаващи пти-ци. Ловното стопанство „Дунав“ предлага много добри условия за екотуризъм, фотолов и органи-зиран ловен туризъм. Две ловни хижи осигуряват места за наста-няване в района на стопанството.

Районът е предпочитана дес-тинация за привържениците на речния риболов. Реките Дунав, Русенски Лом (с притоците Бели, Черни и Малки Лом) и Янтра са сред популярните места за прак-тикуване на любимото хоби. В Природния парк „Русенски Лом“ има условия за спортен риболов. Видовете риба, които могат да бъ-дат уловени в региона, са шаран, речен кефал, бял амур, костур и други. Възможности за риболов предлагат и язовирите „Баниска“,

Лов и риболовСпецифичното географско разположение на региона Русе – Ива-ново – Борово предполага отлични условия за ловни и рибо-ловни излети, които могат да бъдат съчетани с разходки до многобройните културно-исторически забележителности в околностите.

35

чушки. Очаквано, кухнята на Русе има повече изисканост и в голяма степен е била повли-яна през годините от европей-ските държави, с които градът е свързан чрез Дунав. Близост-та на Румъния пък дава отра-жение върху кухнята на целия регион.

Китни заведения по бре-говете на реките посрещат гостите с местни рибни спе-циалитети на фона на впечат-ляваща гледка. За любителите на природата регионът пред-лага и възможност сами да на-ловят и приготвят своя любим вид риба. Водните обитатели не са единствената храна на местното население. Голяма част от рецептите са предава-ни от поколение на поколение и са останали непроменени го-дини наред. Характерни ястия от местната кухня са еченица, приготвена от счукани орехи, попарени с вода и смесени с парчета риба, чесън, масло и червен пипер, пържена пипе-реница – пържена туршия с лук и яйца, и кукулаза – попа-рен със зелев сок хляб с люти

Гастрономически тур по Дунава Кулинарната картина на региона, съчетание на бъл-гарски традиции и чуждестранни влияния, е рисувана от хилядолетната история и наличните природни бо-гатства, в които се включват няколко реки. Кухнята на туристическата дестинация Русе – Иваново – Боро-во е пъстра и разнообразна, с превес на рибните изку-шения. В населените места, разположени по бреговете на Дунав, в това число и Русе, се приготвя изключител-но вкусна рибена чорба от различни сладководни риби.

36

рудвани помещения за тази цел. Има възможност за ор-ганизиране както на групови, така и на частни мероприятия. Препоръчва се да се направи предварителна резервация в избата, като там ще получите и подробна информация относ-но предлаганите условия. В много от избите се предлагат и бутикови вина, които може да отнесете у дома за спомен от Поломието.

Регионът Русе – Иваново – Борово е желана дестинация както за любителите на гурме кухнята, така и за привърже-ниците на традициите. Тук мо-же да се насладите както на изискани рибни деликатеси в компанията на висококачест-вено вино, така и на тради-ционни ястия, приготвени по стари рецепти.

Винопроизводството също има отколешни традиции в ту-ристическата дестинация Русе – Иваново – Борово, като част от Северния лозаро-винарски регион, простиращ се от Ста-ра планина до река Дунав. В този регион се произвеждат предимно вина от сортове-те Каберне совиньон, Мерло, Шардоне, Мускат Отонел, Гъм-за, от популярния от близко-то миналото сорт Ркацители и набиращия тепърва попу-лярност в България Совиньон блан. Основното промишлено винопроизводство е концен-трирано около Русе. Някои от избите в района са придобили световна известност и са но-сители на редица престижни награди. Повечето изби пред-лагат дегустации на място и разполагат със специално обо-

37

семинари и изложби. Фести-валът е член на Европейска-та асоциация на фестивалите (ЕАФ).

Летните музикални дни „Сцена край реката“ се орга-низират от Държавната опе-ра в Русе. Фестивалът събира оперни и балетни артисти от страната и чужбина. Пред-ставленията се провеждат в

Един от най-старите и зна-чими музикални форуми в България е Международният фестивал „Мартенски музи-кални дни“. Фестивалът води своето начало от 1961 г., пре-връщайки Русе в една от най-привлекателните културни дестинации в Югоизточна Ев-ропа. Фестивалът представя най-доброто от световната и европейска музикална класи-ка, както и редица музикални образци от ХХ в., сред кои-то и специално създадени за фестивала творби. Към насто-ящия момент фестивалът се развива като отворена фор-ма на културата, универсално място за контакти и обмен на актуални европейски фести-вални практики: симфонични и камерни концерти, спек-такли, майсторски класове,

Културен календарКултурният календар на общините Русе, Иваново и Борово се отличава с голямо разнообразие от музикални, театрал-ни, танцови, поетични и арт фестивали и празници. Дока-то събитията в общините Борово и Иваново имат по-скоро местен характер, то Русе е известна дестинация сред люби-телите на изкуството. Градът има дългогодишни традиции в организирането на културни събития от международен мащаб през цялата година.

38

гат да посетят и събитията от лятната програма „Концер-ти на открито“, провеждащи се на открити сцени в центъ-ра на града в периода юни-август. Програмата включва поп, рок, джаз и класиче-ски концерти, международна фолклорна сцена и филмо-ви нощи. Откритата сцена на римската крепост Сексагин-та Приста също предлага по-редица от културни събития през летния сезон.

Джазът има свое запазено място в културния живот на Русе. Ежегодният междунаро-ден BluezzFest, в който вземат участие едни от най-добрите български и чуждестранни джаз, рок и блус изпълнители и формации, налага стандар-ти в жанра. Един от най-стари-те и реномирани фестивали в България, който събира в Ру-се елита на българската джаз сцена, „Национална джаз сре-ща“ се провежда всяка година през ноември.

Есенният салон на изку-ствата и културата пред-ставлява серия от събития – фестивали, концерти, спектакли, изложби, срещи, литературни четения, кинопрожекции и алтернативни артформи, кои-то се провеждат всяка годи-на от септември до ноември. Отново през есента се орга-низира и Международният кинофестивал за алтернатив-но кино.

рамките на повече от месец всяко лято на сцената на Лет-ния театър в Русе.

На всеки две години от 1996 г. насам Русе е домакин на международен театрален фестивал. Фестивалът е ко-лоритна среща за театрални трупи от страната и чужби-на, част от културния живот на европейските градове от бреговете на Дунав и на Бал-каните. В рамките на една седмица на сцената на фести-вала се представя жанрово и национално разнообразие от театрални школи, а органи-зираните дискусии предлагат един по-всеобхватен поглед върху съвременните пробле-ми на театралното изкуство.

Всяка година през август и септември Природният парк „Русенски Лом“ се превръ-ща във вдъхновение и сцена за създаване на съвременни творби (инсталации, пластики, аудиовизуални композиции и др.), тематично свързани с екологичното равновесие в него. В продължение на 7 дни различни творци от страна-та и чужбина посещават впе-чатляващия каньон на река Русенски Лом и околностите, научават за традициите и при-родата на България. Фестива-лът започва през 2000 г. под името „Екоарт“, а днес е извес-тен като „Виа Ломеа“.

През летните месеци жи-телите и гостите на Русе мо-

39

исторически възстановки в България. В сценичните пред-ставления намират място фолк-лор и класически анимации.

„Аз, градът“ е осемдне-вен фестивал за съвременна градска култура, който об-хваща иновативни по съдър-жание и отворени за широко участие интерактивни форми на изкуството в областта на аудиовизията, пърформанса, хепънинга и съвременните артформи, включващи: въз- становки, ситуационен театър, джаз, рок и етно пърформан-си и хепънинги, мултимедий-ни спектакли и инсталации, DJ & VJ, фотосесии на откри-то, аудиовизуални спектакли, смартфон култура.

Един от най-старите фести-вали за традиционна култура и фолклор „Златната гъдулка“ се организира от Община Ру-се през месец юни на открити сцени. Над 40 години съборът представя разнообразието на българската песенна, инстру-ментална, танцова и обредна традиция. В програмата участие вземат танцови и певчески със-тави, инструменталисти, разказ-вачи и групи за народни обичаи.

Русенските улици се ожи-вяват за три дни всяка година през юни по време на пищ-ния Русенски карнавал, който е значимо събитие за града.

Фестивалът на туристиче-ските забавления и анимации се провежда като част от из-ложението „Уикенд туризъм“. В рамките на фестивала се пред-ставят най-добрите групи за

40

Събитията от културния календар на Община Ива-ново са с местен характер и отбелязват църковни или на-ционални празници. По-ин-тересни са „Фестивалът на гъбата“ в село Красен и ли-тературният празник „Свет-лоструй“ в село Щръклево, които са единствените про-яви с надобщински характер.

С богата културна програ-ма се отбелязва празникът на град Борово – 5 септем-ври. Традиционно се провеж-да фолклорният фестивал „От Дунав до Балкана“, който при-влича все повече участници от страната и чужбина.

Културните събития в об-щините Иваново и Борово са пряко свързани с дейността на местните читалища. Само-дейните театрални състави, групите за автентичен фолк-лор и стари градски песни, съществуващи към тях, са основните двигатели на кул-турния живот в селищата от региона. Дейността им е от изключителна важност и за съхранение на традициите и обредите, с които се отбеляз-ват различните религиозни празници, като Бъдни вечер, Рождество Христово, Трифон Зарезан, Лазаровден и Ве-ликден.

Русе43°50’59.93’’N 25°58’47.71’’E

Иваново43°41’12.23’’N 25°57’24.15’’E

Борово43°29’23.80’’N 25°48’35.95’’E

Червен43°36’47.19’’N 26°1’23.09’’E

Басарбово43°45’38.18’’N 25°57’10.11’’E

Екзарх Йосиф43°36’59.27’’N 25°47’9.28’’E

Брестовица43°32’1.04“N 25°45’1.19“E

Видин

Монтана

Враца

СОФИЯ

ПлевенТърговище

Русе

Шумен

Варна

Силистра

Добрич

Ловеч

Габрово

Стара Загора

ПазарджикКюстендил

Перник

Благоевград Пловдив

Смолян

Сливен

Ямбол

Хасково

Кърджали

Бургас

Велико Търново

град

село

железопътна линия

граница на общинаприродна забележителност

културна забележителност

първокласен път

второкласен път

Легенда

КАРТА НА ТУРИСТИЧЕСКИ РЕГИОН РУСЕ – ИВАНОВО – БОРОВО

N

S

EW

Този пътеводител е създаден в рамките на проект «Реки на времето», в изпълнение на договор BG161PO001/3.2-02/2011/003, който се осъществява

с финансовата подкрепа на Оперативна програма «Регионално развитие» 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския

фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Община Русе и при никакви обстоятелства не

може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.