БЕТИМАХМУДИ,УИЛЯМХОФЪРНЕБЕЗДЪЩЕРЯМИ

Преводотанглийски:ЮлианаЦветкова,ЕвдокияСтефанова,1992

chitanka.info

ПЪРВАГЛАВАДъщерямиспешенаседалкатадопрозорецавголемиясамолетнаБритишЕъруейз.

Червеникавокестенявитейкъдрициобрамчвахаличицетоипадахабезразборнопораменетей.Небяхаподстригвани,откактосеберодила.

Беше3август1984година.Дететосечувствашеизтощеноотпродължителнотопътуване.ТръгнахмеотДетройтв

срядасутринта,асегабеслънчевапетъчнаутрин.СъпругътмиМудивдигнаочиоткнигата,коятолежешевскутаму,изакрепиочилата

сивърхуоплешивяващотоситеме.—Времеедасестягаш—речетой.Разкопчахпредпазнияколан,грабнахсичантатаисезапромъквахпотяснатапътека

междуседалкитекъмтоалетнатавзаднатачастнасамолета.Стюардеситевечеразтребвахаисеподготвяхазапървияетапнакацането.

„Правягрешка“—казахси.Искашемиседасеизмъкнаоттукнаминутата.Заключихврататанатоалетнатаивтренчихпогледвогледалото.Очитемисрещнахалицетонажена,обзетаотпаника.Току-щобяхнавършилатрийсетидевет,анатазивъзрастеднаженабитрябваловечедаепреживяладостанеща.Неможехдасиобяснязащогубясамообладание.

Поосвежихгримаси,катосепостарахдаизглеждамдобре,даангажираммисълтасиснещодруго.Нежелаехдасъмтук,новечебях,тъйчесегатрябвашедасесправясположениетоповъзможнонай-добрияначин.Можебитезидвеседмицищеминатбързо,акатосевърнемвДетройт,МахтобщетръгненадетскаградинавпредградиятанаМонтесори.Мудищесеотдаденаработатасиищесезахванемсдома,закойтосимечтаем.„Самоизкарайнякактезидвеседмици“—казахсиаз.Разровихчантата,заданамеряплътниячеренчорапогащник,койтоМудимепосъветвадакупя.Опънахгопобедратасиипригладихсдланполатанастрогиятъмнозеленкостюм.

Хвърлихощеединпогледнаотражениетосивогледалото—отказахседасрешакестеняватасикоса.„Каквотолковасъмсезагрижила“—рекохси.Забрадихсестежкиязеленшал,който,кактоказаМуди,трябвалоданосявинаги,когатосменавън.Съсзавързаниянавъзелподбрадичкатамишалприличахнастараселянка.

Поколебахседалидасложатъмнитесиочила.Споредменбезтяхбяхпо-привлекателна.ВсъщноствъпросътбедоколкоискахдавпечатлясемействотонаМудиидоколкоискахдасезапознаяпо-отблизостазинеспокойнастрана.Сложихочилатасмисълта,чешалътвечебенанесълнепоправимавреда.

Най-сетнесевърнахнамястотоси.—Мисля,четрябвадаскриемамериканскитесипаспорти—казаМуди.—Акоги

открият,щенигивземат.—Къдедагискрием?—Твоятачантащепретърсятсъссигурност,защотосиамериканка—казатой.—Щеги

вземааз.Менедвалищепретърсват.Вероятнобешетака,защотосъпругътмипроизхождашеотзнатениранскирод;факт,

койтосиличешедориотиметому.ПерсийскитеименаиматопределенсмисълизавсекииранециметоМуди-СайедБозоргМахмудиносешетвърдемногоинформация.Сайедерелигиознатитла,скоятобилиудостояванипрекитепотомцинапророкМохамедпобащинаимайчиналиния.Мудиимашесложнородословнодървоииметомудоказвашенеговия

произход.РодителитемугонареклиБозоргснадеждата,чесгодинитещезаслужитоваиме,подхождащосамонавелики,благороднииблагочестивилюде.ПървоначалнофамилнотоименародабилоХаким,алаМудисеродилточнокогатошахътзабранилислямскитеимена,такачебащатанаМудипроменилфамилиятаимнаМахмуди,коетоеперсийскоиме.Идваот„Махмуд“,коегощерече„венцеславен“.

СвоетоимеМудибешеобогатилиседномногодоброобразование.Въпрекичесънародницитемуофициалноненавиждатамериканците,тесевъзхищаватоттяхнатаобразователнасистема.Каточовек,завършилипрактикувалмедицинавЩатите,Мудисъссигурностщешедапопаднесределитанасвоятародина.

Бръкнахвчантата,намерихпаспортитеимугиподадох.Тойгипъхнавъввътрешнияджобнасакотоси.

Самолетътвлезевъввъздушниякоридорзакацане.Шумътнамоторитеутихвашеимашинатазапочнадасеспускастремителнонадолу.

—Приземявамесетолковарязкозарадивисокитепланини,коитозаобикалятграда—обясниМуди.

Целиятсамолетвибрираше.Махтобсесъбудиуплашена,сграбчиръкатамиивперивъпросителенпогледвмен.

—Нямастрашно.Скорокацаме—казахйаз.Каквоправиеднаамериканкавсамолет,пристигащвстраната,откритообявиласезанай-големияврагнаАмерика?Защоводядъщерясивдържава,коятовоюваожесточеносИрак?

Колкотоидасеопитвах,неможехдапотиснаужасниястрах,обзелмеотмига,вкойтоплеменникътнаМудиМамалГодсидадеидеятазатовапътуване.Човекможедасипозволидапрекарадвеседмицикъдетоидае,стигадазнае,чепослещесевърнекъмобичайнотосиежедневие.Приятелитемисмятахазабезумнагнетящатамемисъл,чещомнидоведедветесМахтобвИран,Мудищесеопитаданизадържитамзавинаги.

Темеубеждаваха,четойникоганямадагонаправи.Мудибеистинскинатурализиранамериканец.БешеживялвЩатитецелидвайсетгодини.Всичко,коетопритежаваше,всичкитемупациенти,целиятмулекарскиопит,цялотомунастоящеибъдещебяхавАмерика.Защодасевръщакъмминалотоси?

Тезиаргументизвучахадостаубедително,акосеотнасяхазарационаленчовек,ноникойнепознавашепо-добреотменпарадоксалнатаприроданаМуди.Тойбелюбящсъпругибащаивсъщотовремесъвършенобезразличенкъмнуждитеижеланиятанасобственотосисемейство.Съзнаниетомубесякашразделенонадвеполовини—яръкинтелектитъменхаос.МудибенаследилпонещооткултуратаинаИзтока,инаЗапада;самияттойнезнаешекояоттяхпреобладававживотаму.МудиимашевсичкиоснованияданивърневАмерикаследваканцията,кактоивсичкиоснованияданизадърживИран.

Следкатоосъзнавахтазиужасяващавъзможност,защоизобщосебяхсъгласиладатръгна?

Махтоб.Презпървитечетиригодиниотживотаситябееднощастливо,бъбривоиживодете,

коетообичашемен,бащасиисвоетозайче—евтина,поовехтялапарцаленаиграчкаотзеленплатнабелиточки,дългаметъридвайсет.Накрачкатасизайчетоимашекаишки,вкоитотяпъхашестъпалатасиитакатанцувахазаедно.

Махтоб.Нафарсииметойозначава„луннасветлина“.ЗаменобачеМахтобеслънчевасветлина.Когатоколесницитенасамолетадокоснахаземята,погледнахМахтоб,послеМудии

осъзнахзащобяхдошлавИран.Щомизлязохмеотсамолета,нипогълнастрашнатаинепоносимажеганаТехеран—

жега,усещащасекатофизическоприсъствие:преса,коятонимачкаше,докатокрачехмепопистатакъмавтобуса,превозващпътницитедосградатаналетището.Бешеедваседемчасътсутринта.

Махтобздравостискашеръкатами,аголемитейкафявиочипопиваханепознатиясвятнаоколо.

—Мамо—пошепнатя,—ходимиседотоалетната.—Добре,всещеоткриемнякоя.Навлизаневобширнатазалазапътницинипосрещнановонеприятноусещане—

зашеметяващатавонянаизпотениотнеистоватагорещинатела.Надявахседасвършимбързо,нозалатабепретъпканаотпътници,пристигналисняколкопоредниполета,ивсекисеблъскашедаседобередогишетозапаспортенконтрол—единствениятизходотзалата.

Катовсичкиостаналииниетрябвашедасипроправямепътслакти.Махтобвървешепредмен,задаяпазяоттълпата.Наоколосеносехапронизителнипискливигласове.ИМахтоб,иазбяхмеплувналивпот.

Знаех,чеиранкитесадлъжнидаходятспокритиръце,кракаиглави,носизненадаустанових,чекактослужителкитеналетището,такаиповечетоотпътничкитесазагърнатиотглаватадопетитесчадор—такагонаречеМуди.Чадорътеголямопарчеплатсформатанаполумесец,койтосеувиваоколорамената,челотоибрадичката,такачеотлицетосевиждатсамоочите,носътиустата.Врезултатсеполучаванещокатоодеждитенанякогашнитемонахини.По-религиознитеиранкипоказватсамоеднотосиоко,колкотодавиждат.Женитекръстосвахалетищетоспоняколкотежкичанти,носейкигисамоведнатасиръка,тъйкатодругатапридържашеплатаподбрадичката.Дългитечерникраищаначадоритесеиздувахакатобалони.Впечатлихсе,чеимаидругидрехи,коитоотговарятнастрогитеизискваниякъмженскотооблекло,алатезиженипредпочитахаданосятчадоравърхувсичкиостаналидрехивъпрекинепоносиматажега.Удивлявахсенасилата,скояторелигиятаиобществотогидържахавподчинение.

Минаполовинчас,предидаседоберемдопаспортнотогише,къдетонамръщенслужителпогледнаединственияиранскипаспорт,койтолегитимирашеитримани,ударимупечатиниотпратисръка.

ДветесМахтобпоследвахмеМудипоедностълбище,завихмеисеозовахмевзалатазабагаж—същотолковаголямаипретъпканаспътници.

—Мамо,ходимиседотоалетната—повтаряшеМахтобисеприсвивашеотстискане.Мудипопитанаперсийскиеднаувитавчадорженакъдеетоалетната.Тяпосочикъм

другиякрайназалатаибързосеотдалечи.ОставихмеМудидаизчакабагажаитръгнахмекъмтоалетната,нокатоприближихмевходай,разколебанозабавихмекрачказарадиужаснатаотблъскващасмрад.Влязохменеохотно.Погледитенизашарихаизмрачнотопомещение,задаоткрияттоалетнаседалка,новпомещениетозеешеедна-единственадупкавпода,околокоятоимашеовалнапорцелановаклекалка.Поподасевиждахакупчинкиизпражнения,покритисрояцимухи—вероятнохоратаилинебяхауцелвалидупката,илиизобщонебяхасметнализанеобходимодаяизползват.

—Ужасномирише!—извикаМахтобимезадърпанавън.БързосевърнахмеприМуди.ПритеснениетонаМахтоббесъвсемочевидно,нотяизгубивсякаквожеланиеда

търсимдругатоалетна.Бешеготовадачака,докатостигнемулеляй,сестратанаМуди—жената,закоятотойговорешесневероятнапочит.СараМахмудиГодсибеглаватанасемейството,къмкоятовсичкисеобръщахаспочтителнотоАмехБозорг,коетощерече

„пралельо“.Помислихси:„ВеднъждаседоберемдодоманаАмехБозорг,нещатащесидойдатнамястото.“

Махтоббекапналаотумора,нонямашекъдедаседне,затоваразгънахмесгъваематабебешкаколичка,коятоносехмезаподаръкнаедноотплеменничетатанаМуди.Махтобсоблекчениесеотпуснавнея.

Докаточакахмебагажаси,койтонямашеникаквонамерениедасепоявиналентите,чухмепискливглас,койтосеприближавашекъмнас:„Дай-джан!“

Каточудумите„скъпичичо“,изреченинафарси,Мудисеобърнаисблесналотрадостпогледпосрещнамъжа,тичащкъмнас.Дваматасехвърлихавпродължителнапрегръдка,акогатовидяхсълзивочитенаМуди,внезапносепочувствахвиновназанежеланието,скоетопредприехпътуването.Товабенеговотосемейство.Неговияткорен.Разбирасе,чееискал,ималенуждадагивиди,даимсепорадваседмица-две,апослещяхмедасевърнемудома.

—ТоваеЗия—обърнасекъмменМуди.ЗияХакимсърдечномистиснаръката.ТойбешеединотбезбройнатаармиямладироднининаМуди,къмкоитомъжътмисеобръщашесудобното„племеннико“.СестратанаЗия,Молук,беомъженазаМустафа,третиясиннапочитанатапо-възрастнасестранаМуди.МайкатанаЗиябесестранамайкатанаМуди,абащаму—братнабащамуилиобратното—тиятехнироднинскивръзкитакаинемистанахаясни.„Племенник“бенай-леснотовъзможнообръщение.

Зиябеизключителноразвълнуванотпърватасисрещасамериканскатасъпруганасвоячичо.ПоздравимесдобредошлавИраннаизискананглийски.

—Толковасъмщастлив,чедойдохте—казатой.—Откогавичакаме!ГрабнаМахтобвобятиятасиияпокрисцелувки.Бешекрасивмъжспоразителни

източничертиипокоряващаусмивка.Бепо-високвсравнениесдребнитеиранцинаоколоиличниятмучарипревъзходниобноскизавладяваханаминутата.ИменнотаковасемействосебяхнадяваладаимаМуди.КестеняватакосанаЗиябемодерноподстригана.Носешедобреушиткостюмиризасразкопчанаяка.Нонай-хубавотомубеше,чеечист.

—Навънимакупнарод,детоискадавивиди—речесияещтой.—Чакамеотчасове.—Какминапрезмитническияконтрол?—попитагоМуди.—Имамприятел,койтоработитук.ЛицетонаМудисветна.Скришомизмъкнаамериканскитенипаспортиотджобана

сакотоси:—Какводаправимстоватук?—попитатой.—Небихискалданигиконфискуват.—Азщеимамгрижата—речеЗия.—Имателипари?—Да.МудиотделиняколкобанкнотиигиподаденаЗиязаедноспаспортите.—Щесевидимотвън—казаЗияиизчезнавтълпата.Бяхвпечатлена.ВидътнаЗия,пък

ивръзкитемупотвърждавахаказанотоотМудизанеговотосемейство.Повечетородниниимахадоброобразование:многооттяхбяхасуниверситетскидипломи.БяхалекарикатоМудиилипринадлежахакъмсветанабизнеса.Познавахняколконегови„племенници“,коитонибяхагостуваливСъединенитещати,ивсичкизаемахависокоположениевсоциалнатапирамиданасвоетообщество.

НоизглеждадорииЗиянебешевсъстояниеданакараразтоварачитенабагажадапобързат.Всичкиседвижеханапред-назадинеспирахадаговорят,ноявнонеуспявахадасвършатмногоработа.Такапрекарахмеповечеоттричасавгорещината—първозабагажаси,апосле—набезкрайнатаопашкапредмитническияконтрол.Махтобстоешемирнаимълчалива,макардазнаех,чеедваиздържа.Най-сетнеуспяхмедасепромъкнемвначалотонаопашката—Мудипробивашепътя,следвахмегоаз,Махтобибебешкатаколичка.

Митничарятвнимателнопрегледавсякопарчебагажинаправоонемя,катовидяцялкуфарслекарства.ДваматасМудисеразговориханафарси.КактоМудимиобяснинаанглийски,беказалнамитничаря,чеелекаривъзнамерявададарилекарстватанаместнитеболници.

Подозрителносттанамитничаряобаченараснаитойпродължиданиразпитва.Мудибедонесълнароднинитесибезбройподаръци.Всекиоттяхтрябвашедабъдеразопакованипроверен.МитничарятотвориинашиясаксдрехиинамеризаеканаМахтоб,койтобяхмепъхналивбагажавпоследнатасекунда.Заекътбешеголямпътешественик—бешенипридружавалдоТексас,МексикоиКанада.ТъкмокогатопотегляхмеотДетройт,Махтобреши,ченеможедапътувазаИранбезнай-добриясиприятел.

Митничарятнипозволидазадържимчантатасдрехии—заголямарадостнаМахтоб—заека.Тойказа,чеостаналатачастотбагажащенибъдеизпратенапо-късно,следкатобъдеподробнопроверена.

Облекченипотозиначиноттовараси,ниестъпихменаирансказемячетиричасаследкацанетонасамолета.

Мудиведнагабепогълнатоттълпаоблеченивробиипокритиснаметалахора,коитовисяхапоофициалниямукостюмихълцахаотвъзторг.Наоколосеструпахабезбройроднини—пищяха,плачеха,стискахаръкатаму,прегръщахагоигоцелуваха,целувахамен,целувахаМахтоб.Всичкиносехацветя,коитопъхахавръцетени.Скорообятиятанипреливахаотбукети.

„Защолисъмстозиглупавшал“—питахсеаз.Косатамибезалепналапочерепа.Бяхплувналавпот.„Сигурносегавечемиришакатовсичкитях“—помислихсиаз.Мудисепросълзиотрадост,когатоАмехБозорггопритиснавобятиятаси.Тябеувитавпрословутиятежъкчеренчадор,ноазведнагаяпознах,защотобяхвиждаланейниснимки.Гърбавиятйноснеможешелеснодасесбърка.Бешеедраширокоплещестажена,достапо-възрастнаотчетирийсетиседемгодишнияМуди.Притиснагокъмсебеси,метнасенавратамуигообгърнаснозе,сякашнямашеникаквонамерениедагопусне.

ВАмерикаМудиработешекатоанестезиологостеопат—уважаванспециалистсгодишендоходпочтистохилядидолара.ТукобачеотновосепревърнавмалкотобратченаАмехБозорг.РодителитенаМуди—идваматалекари—починалиощекогатобилнашестгодиниисестрамугоотгледалакатособственсин.Завръщанетомуследповечеотдесетгодиниотсъствиеябешеразвълнувалотака,ченакраядругитероднинитрябвашесъссиладаяоткъснатотнего.

СледкатоМудинизапозна,тямеобсипасцелувки,запрегръщамеинеспирашедаприказва.Носътйбетолковаогромен,чеприличашенаизкуствен.Стърчешеизподнасълзенитейзеленикавокафявиочи.Вустатайсевиждахакривичернизъби.

Мудимепредставиинасъпругай,БабаХаджи.Тоймипоясни,чеиметомуозначава„бащата,койтоебилвМека“.Бешенисъкмраченчовек,облеченвшироксивкостюмспанталони,чиитокрачолипочтискривахаплатненитемуобувки.Необелвашенитодума.Бешезабилпогледвземятатака,чехлътналитевтъмнотомусбръчканолицеочиданемогатдасрещнатмояпоглед.ЗаостренатамубялабрадичкабешеточнокопиенабрадатанааятолахХомейни.

Изведнъжтежъквенец,по-голямотменсамата,увиснамараменетеми.Товакаточелибешенякакъвсигнал,защототълпатасеотправивкупомкъмпаркинга.Хукнахакъмняколкосъвсемеднакви,малкикатокутийкибеликоли.Натъпкахасевътре—пошест,поосем,чедорииподванайсетдушивкола.Отвсякъдесеподавахакракаиръце.

Муди,Махтобиазбяхметържественоповеденикъмколатазаофициалнигости—

голямшироктюркоазено-синшевролетмоделседемдесета.Настаниханиитриматаназаднатаседалка.АмехБозоргседнаотпредсъссинасиХосейн,койтоимашечесттадашофира,защотобенай-старшиповъзраст.Зохре,най-голяматанеомъженадъщеря,седешемеждумайкасиибратси.

Претъпканасцветя,колатаниповедекортежаизвънзонатаналетището.ЗаобиколихмеогромнатакулаШахяд,коятосеизвисявашеначетириелегантноизвитиколони.Сиваиинкрустиранасмозайкиоттюркоаз,тяблестешенаобеднотослънце.Бестроенаотшахакатоизященсимволнаперсийскатаархитектура.Мудимибешеразказвал,чеТехеранбилпрочутстазивпечатляващакула,коятосеизвисявалакатостражвпокрайнинитенаграда.

Отминахмекулатаисевключихмевскоростнамагистрала.Хосейнздравонастъпигазтаистариятшевролетвдигнапочтистоидвайсеткилометравчас—пределназавъзможноститемускорост.

Докатосеносехменапред,АмехБозоргсеобърнаиминапъхавръцетеединпакет,завиткатоподарък.Бешетежък.

ПогледнахвъпросителноМуди.—Отвориго—речетой.Развихпакетаиотнегосепоказавръхнадреха,коятощешедамистигнедоглезените.

Нямашеникаквакройка.Мудимиказа,чееотскъпвълненплат,нонапипанеприличашеповеченанайлон,дори

намушама.Платътбешетънък,алатъкантолковасбито,чесъссигурностщешедадържимноготоплопрезлятото.Цветътмубеотвратителен,мръснозелен.Освеннегоимашеидълъгтежъкзеленшал,многопо-плътеноттози,скойтосебяхзабрадилавмомента.

Доволноусмихнатаотщедросттаси,АмехБозоргказанещоиМудипреведе:—Робатасеказваманто.Такасеносимние.Шалътсенаричарусари.Когатоизлизаш,

трябвадагислагаш.Тазизаповедмеучуди.КогатоМамал,четвъртиятсиннаБабаХаджииАмехБозорг,

дадеидеятазатазиваканцияощекатонигостувашевМичиган,тойказа:—Когатоизлизаш,щетрябваданосишдрехисдългиръкави,шалитъмничорапи.Нонебеспоменалзаникакводългоитежкопалтопосредадскатагорещинаналятото.—Несепритеснявай—казаМуди.—Тятигодадекатоподарък.Трябвадагоносиш

самокогатоизлизаш.Ноазсепритеснявах.ДокатоХосейннавърташекилометраж,азвнимателнонаблюдавах

забързанитеженипооживенитетротоаринаТехеран.Всичкибяхастарателнопокритиотглаватадопетите.Повечетоносехачерничадоривърхусъщитедрехи,каквитотоку-щобяхполучила.Цветоветеимбяхамрачнииубити.

„Какволищемисторят,акооткажадагинося—почудихсеаз.—Дамеарестуват?“ЗададохвъпросанаМудиитоймиотговорипростичко:—Да.Притеснениетомивъввръзкасместнитетрадициипоотношениенаоблеклотосе

изпаривмомента,вкойтоХосейнсехвърливградскотодвижение.Теснитеуличкибяхазадръстениотколи.Всекишофьорсеоглеждашезапролукаищомязърнеше,натискашеедновременногазтаиклаксона.Ядосанотеднозабавяне,Хосейндадезаденивлезеведнопосочнаулица.Всъщиямигвидяхизкривенитекалницинаняколкоколи,атехнитесобственици,изскочилинаплатното,крещяхаединсрещудругитокуналитаханабой.

ИзползвайкиМудикатопреводач,АмехБозоргобясни,чевпетъкобикновенодвижениетоеслабо.Тогавасемействатасесъбиратвдомананай-възрастниячленнародаипрекарватвреметовмолитви.Сегаобаченаближавашечасът,вкойтоотцентъранаграда

щешедапочнепетъчнатамолитва,четенаотединотнай-благочестивитеислямскидуховници.ТозисвещендългобикновенобеизпълняванотпрезидентаходжаталислямСайедАлиХаменей(анеотаятолахРухоллаХомейни,който,каторелигиозенводач,епо-важендорииотпрезидента),спомощтанаходжаталислямАлиАкбарХашемиРафсанджани,председателянаПарламента.Нехиляди,милиониприсъствалинапетъчнатамолитва—подчертаАмехБозорг.

Махтобмълчаливостискашезайчетовобятиятасиипоглъщашесудивенисетивазвуците,миризмитеиобразитенатозистраненновсвят.Знаех,чеедвасесдържа—толковайсеходешедотоалетната.

Следцялчас,вкойтоживотътнибевнесигурнитеръценаХосейн,най-послеспряхмепреддомананашитедомакини—БабаХаджииАмехБозорг.Мудигордоизтъкна,четоваезаможенкварталвсевернатачастнаТехеран;домътнасестрамубепрезеднакъщаоткитайскотопосолство.Отулицатачовекможешедавидивисокатамуограда,изработенаотплътноподреденижелезниплоскости,боядисанивзелено.Минахмепрездвукриластоманенапортаивлязохмевциментирандвор.

Махтобиазвечезнаехме,чевътресобувкинесевлиза,затовапоследвахмеМудиисесъбухменадвора.Вкъщатабяхапристигналитолковамногогости,чекупчинатаобувкивдворазаемашецялединъгълотнего.Тамимашеитригазовигрила,обслужваниотнаетизаслучаяхора.

Пристъпихмепочорапивогромнатабетоннакъщасплосъкпокрививлязохмевхол,койтобепонедвойнопо-голямотпросторнаамериканскадневна.Стенитеивратитебяхаизработениотмасивенорехиукрасенискрасивадърворезба.По-голяматачастотподабепокритасвеликолепниперсийскикилими.Върхутяхбяхапостланидекоративнисофре—мушаминацветя.Сизключениенамалкиятелевизор,вхоланямашеникаквидругимебели.

Презпрозорцитевдънотонахолапогледътмисеспрянаединбасейнвзадниядвор,пъленсъссинкавобистравода.Въпрекиченеобичамдаплувам,вденкатотозипрохладнатаводаизглеждашетвърдепримамлива.

Отдругитеколисеизсипахавеселоразговарящиродниниинипоследваха.Мудиснескритагордостсеперчешесамериканскатасисъпругаисияеше,когатороднинитемупревъзнасяхаМахтоб.

АмехБозоргнизаведевнашатастая,разположенавотделенооткъщатакрило,влявоотхола.Бешемалкаправоъгълнастаичкасдведоближениеднододругоединичнилегласизтърбушениматраци.Единственатадругамебелвстаятабеголямдървенгардероб.

БързооткрихкъдеетоалетнатаизаведохМахтоб.Намирашесевотсрещниякрайнакоридорапреднашатастая.Когатоотворихмевратата,дветесМахтобсевцепенихмепривидананай-едритехлебарки,коитобяхмевиждали.Щъкахаповлажниямраморенпод.Махтоботказадавлезе,новеченаистинанеможешедаиздържаповече.Дръпнамеследсебеси.ТазитоалетнапонеимашечиниякатовАмерикаидорибиде.Вместотоалетнахартияобачеотстенатависешемаркуч.

Помещениетовонешенамухъл,аотпрозорче,коетогледашекъмбанявперсийскистил,серазнасяшегаднасладникавасмрад,новсравнениестоалетнатаналетищетобезначителнопо-поносимо.Най-сетнеМахтобсеоблекчи.

Върнахмесевхола,атамниочаквашеМуди.—Елатесмен—речетой.—Искамдавипокажанещо.Дветегопоследвахменавън.Махтобизпищяискрилицетоси.Вкракатаниимашелоквапряснаяркочервенакръв.Мудиспокойнообясни,чесемействотоекупилоовенотуличниятърговец,койтого

заклалвнашачест.Товатрябвалодастане,предидапристигнем,задаминемпрезкръвта,

предидастъпимзапръвпътвкъщата.Сегасеналагалодавлеземощеведнъжпрезлокватакръв.

—О,молятисе,минити—казахаз.—Нежелаядавършаподобниглупости.Мудиречетихо,алатвърдо:—Трябвадагонаправиш.Трябвадапроявишнужнотоуважение.Месотощебъде

раздаденонабедняците.Споредментозиритуалбесъвсемналудничав,нотъйкатонежелаехдаобидяникого,с

нежеланиеотстъпих.ВзехМахтобнаръцеипоследвахМуди,койтозаобиколилокватаиизлезенаулицата,апослестъпивнея,докатороднинитемусемолеха.Сегавечебяхмеофициалнопосрещнати.

Поднесоханиподаръци.Споредиранскияобичайбулкатаполучавазлатниукрашенияотроднинитенамладоженика.Разбирасе,азнебяхмладоженка,нопознавахдостатъчнодобреобичаитенатезихора,задаочаквам,чеприпърватасисрещастяхщеполучазлатозаподарък.АмехБозоргобачепренебрегнаобичая.ПодаринаМахтобдвезлатнигривни,ноазнеполучихнищо.Товабесъвсемцеленасоченудар—знаех,чеепреживяладостатежконовинатазаженитбатанаМудисамериканка.ИнадветесМахтобниподарибогатоизвезаничадори,задаходимстяхизкъщата.Моятбесветлобежовнажълточервеницветя.

ЧадорътнаМахтоббешебялнарозовипъпки.Благодарихзаподаръците.ДъщеритенаАмехБозоргЗохреиФерещешетахаизкъщата.Предлагахаподносис

цигаринапо-важнитегостиисервирахачая.Наоколотичахаикрещяхадеца,накоитовъзрастнитенеобръщаханикаквовнимание.

Бешераненследобед.Гоститесеразположиханаподавогромнияхол,докатоженитевнасяхахранаияпоставяхавърхусофре,разстланивърхукилимите.Пристигахачинияследчиниясалати,украсениснарязаникаторозичкирепииморкови—катоборчета.Имашеиширокикупи,пълнискиселомляко,панеристънкипитки,резенчетасиренеиподноси,отрупанисплодове—всичкотовабепръснатопопода.Къмтяхбяхаприбавениисабзи(пресенджоджениперапразлук),коитозавършвахапрекраснатацветнапалитра.

Наетитепомощнициизнесохавдворатаблиисъдовеоткъщата,зададонесатхранатаотресторанта.Отединисъщпродуктимашепоняколковидаястия.Напримердвеогромнигърнетаориз—еднотособикновенбялориз,адругото—със„зелен“ориз,приготвенсъссабзииедризърна,подобниналимаспорецепта,коятознаехотМудимногоотдавна,защототоваеосновноиранскоястие:оризътсевари,следкоетосепърживмазнинатака,ченадънотонасъдадасеобразувакафявакорица.Послесезаливаснай-различнисосове,приготвениотзеленчуци,подправкиималкипарченцамесо.

Сервитьоритеразсипахабелияоризпоплататаигополяхасотвараотшафран.Внесохавсичковхолаитрапезатастанаощепо-богата.Бяхаприготвилидвавидахореш—единиятбенашелюбимоблюдоудома—приготвясеотпатладжани,доматиипарчетаагнешко.Другиятбеприготвенотпарченцаагнешко,домати,лукинарязаназрялакруша.

Основнотоблюдобепиле,рядъкиранскиделикатес:варенослук,апослезапържено.Седналинаподапотурскиилинаедноколяно,иранцитесенахвърлихавърхухраната

катоглутницапрегладнелизверове.Единственитеприборинатрапезатабяхаогромнилъжици.Някоигиизползвахазаедносръцетесиилизагребвахахранатаспарчепитка,прегънатакатолъжица,докатодругихичинесигубехавреметосразнилъжици.Навсякъдесевиждашесамохрана.Гоститетъпчехалакомоуститеси,номалкиипо-големикъсовепадахаобратнонатрапезата,наподаиливсъдините.Тазиубиващаапетитагледкабепридруженаотистинскакакофониянафарси.Всякоизречениезавършвашес:„ДанодадеБог!“Изглежда,

споменаванетонабожиетоимеснатъпканадопръсванеустанесесмяташезапроявананеуважение.

Никойнеговорешенаанглийски.НикойнеобръщашевниманиенитонаМахтоб,нитонамен.

Опитахседахапна,номибешетруднодасенаведанапред,задастигнадохранатаиедновременностовадапазяравновесиеиблагоприличие.Тяснатаполанакостюмаминебеподходящазаобяднапода.Сизвестниусилияуспяхдасинапълняедначиния.

Мудимебешенаучилдаприготвяммногоиранскиблюда.ИМахтоб,иазобичахменесамотипичнитезаИран,ноизамногодругиислямскистраниястия.Когатообачеопитахотподнесенитегозби,открих,чесаневероятномазни.ВИранмазнинатаебелегнаблагоденствие.Итъйкатослучаятбеспециален,хранатанаправоплувашевмазнина.Нитоаз,нитоМахтобядохмемного.Предпочетохмесалатите,нообщовзетоапетитътнисеизпари.

Ненисеналожидаприкривамеотвращениетосиотхраната,защотоцялотовниманиенафамилиятабенасоченокъмМуди.Разбирахчувстватаим,носаматаазостанахсъвсемизолирана.

Такаилииначе,страннитесъбитияпрезтозибезкраенденмипомогнахадазабравяужасниясистрах,чеМудиможедарешидаудължидвуседмичнатаниваканция.Вярно,Мудитръпнешевекстазпредсрещатасъссемействотоси,нотозистилнаживотнебешенеговият.Тойбешелекар.Държешенахигиенатаиназдравословнотохранене.Бешечовексмногопо-благороденхарактероттези,коитовиждах.Освентоваобожавашеудобствата,приятнияразговор,следобедниясънвлюбимиясилюлеещсестол.Тукнаподатойизглеждашенелепоинестабилно,сподвититесинозе.Сегавечебяхубедена,чееневъзможнодапредпочетеИранпредАмерика.

СМахтобсеспогледахмесъучастнически.ТазиваканциябекраткопрекъсваненанашиясъвсемнормаленживотвАмерика.Щяхмедаиздържим,нонебешенужноданихареса.Оттозимигзапочнахмедаброимднитедозавръщанетосиудома.

Обедътсепроточи.Възрастнитепродължавахадасетъпчат,нодецатасеизнервихаипритесниха.Тук-тамеизбухвашеразпра.Децатасезамеряхасхрана,крещяханеистовоитичаханаоколо,амръснитеимбосикракаотвременавремецопвахавсъдинитесястията.Направимивпечатление,ченякоиотдецатабяхасвроденидефектиилидеформации.Другипъкимахаотнесеноизражениеналицатаси.Чудехседалинеерезултатотбраковетемеждублизкиродственици.Мудисемъчешедамеубеждава,чевИраннесенаблюдаватнарушениявпотомствотоприбраковемеждуроднини,ноаззнаех,чемногоотсемейнитедвойкивхоласаибратовчеди.Някоиотдецатаобаченосехаочевиднитеследиоттезивръзки.

СледвремеРеза,петиятсиннаБабаХаджииАмехБозорг,мепредставинаженасиЕсей.ПознавахдобреРеза.БешеживялизвестновремеснасвКорпусКристи,Тексас.ВъпрекичетогаваприсъствиетомубеистинскобремеивкраянакраищатабяхпринуденададамултиматумнаМудидагоизхвърлиотдомани,втазиминутаинатовамястонеговотолицебелиценаприятел—единотмалкото,койтоможешедаговоринаанглийскисмен.ЕсейбешеучилавАнглияианглийскиятибепоносим.Вобятиятасидържешебебе.

—РезатолковачестоговоризатебиМуди—казаЕсей.—Задълженвиезавсичко,коетостенаправилизанего.

НасочихразговоракъмбебетоилицетонаЕсейлекопомръкна.Мехдисеродиледеформираникрачета,извитиназад.Главичкатамусъщобенесъразмерна—имашенеестественоголямочело.Знаех,чеЕсейиРезасанесамосъпрузи,ноибратовчеди.Бяхмеговорилинеповечеотдве-триминути,когатоРезаяотведевдругиякрайнастаята.

Махтоббезуспешносеопитадаубиеединкомар,койтояухапапочелото.Намястото

наухапанотосепоявиголямазачервенаподутина.Горещатаавгустовскапривечеризцеждашеисетнитенисили.Замойкъсметкъщатаимашеклиматичнаинсталация,нокойзнаезащоАмехБозоргнебешезатвориланитовратите,нитопрозорците,коетосибешенай-любезнапоканакъмкомаритеижегата.

Усещах,чеМахтобсечувствасъщотъйнеудобно,кактосечувствахиаз.Наевропеецаобичайниятиранскиразговормусеструвакаторазгорещенспорнависокгласисневъздържанижестове,всекиоткоитозавършвасъсзадължителното„ДанодадеБог“.Децибелитенаразговорасанаистинанепоносими.

Главатамезаболя.Миризматанамазнахрана,мирисътнапотнаплът,безкрайниятнепонятенпотокотдумииуморатаотпътуванетосиказахадумата.

—СМахтобискамедасилягаме—казахнамъжаси.Бешераннапривечериповечетоотроднинитемувсеощенесибяхатръгнали,алаМудизнаеше,чежелаятдаразговарятснего,анесмен.

—Чудесно—отвърнатой.—Ужасномеболиглава—казахаз.—Имашлинякаквилекарства?Мудисеизвинизаминутка,заведенивнашатастаяинамериединаналгетик,който

митничарятбепропусналдаконфискува.Дадемитритаблеткиисевърнаприсемействотоси.

ДветесМахтобсепъхнахмевлеглототолковасъсипани,ченитоизтърбушенитематраци,нитопротрититечаршафи,нитотвърдитевъзглавницинипопречихадапотънемвбезпаметенсън.Знаех,чеМахтобезаспала,молейкисезасъщото,закоетосепомолихиазспръскащасеотболкаглава.Молятисе,Боже,некатезидвеседмициминатбързо!

ВТОРАГЛАВАНаследващияденкъмчетиричасасутринтаБабаХаджизатропаповрататанастаята

ни.Крещешенещонафарси.Някъдеотвън,презвисокоговорител,единтъжен,протяженипронизителенглас

призовавашезаазан[1],призовавашеправовернитедаизпълнятсветитесизадължения.—Времеезамолитва—изречесънливоМуди.Прозясе,протегнасеивлезевбанятаза

ритуалнотоизмиване—ръцетедолактите,челото,носаистъпалатанакраката.Цялотомитялобеизтръпналоотспанетовърхуизтърбушениятънъкматрак,подкойто

нямашеникаквапружина.МахтобспамеждуМудиименисъщосевъртяцяланощпорадинеудобнотосимястомеждудветелегла,чиитодървенирамкияубиваха.Накраясебепреместилавмоятаполовинаисегаспешетакадълбоко,ченеможехдаяпомръдна.Лежахмепритиснативъпрекигорещината,аМудитръгнакъмхолазамолитвата.

СледняколкоминутигласътмусеприсъединикъмгласоветенаБабаХаджи,АмехБозорг,технитедъщериЗоxpеиФерещеинай-малкияимсин,Маджид,натрийсетгодини.ОстаналитепетимасиновеидъщеряимФериеживеехавотделникъщи.

Незнаяколкопродължихамолитвите,защототусеунасяхвсън,тусеразсънвахинеусетихкогаМудисеевърналвлеглотоси.Носемейнатарелигиознаданнеприключисмолитвите.БабаХаджинесилегна,азапочнадачетеКоранаспронизителеннапевенгласколкотосилиимаше.ОтдругиякрайнакъщатачувахиАмехБозорг,коятосъщочетешеКоранавстаятаси.Четенетопродължисчасовеидобихипнотичнасила.

Катостанах,БабаХаджибеприключилсрелигиознитесизадълженияивечебеотишълнаработа;имашетърговскавносна-износнакантора.

Първатамимисълбедавземаединдуш,задаотстраняследитеотвчерашнатажега.Вбаняталипсвахакърпи,затовавзехединотчаршафитедагоизползвамеитриматакатохавлия.Душътнямашезавеса—водатапростоизтичашепрезединотворвнискатачастнамраморнияпод.Въпрекивсичкитезинеудобстваводатамеосвежи.

СледменсеизкъпаМахтоб,следнея—Муди.Облякохскромнаполаиблуза,сложихсилекгримисесресах.Мудимибешеказал,чевкъщинеенужнодаходяпокрита.

АмехБозоргшеташеизкухнята,облеченавпъстърдомашенчадор.Тъйкатоработатаизисквашеидветейръцедабъдатсвободни,тябезаметналаоколосебесивисящиякрайнаплатаощеведнъжигостискашеподмишница.Зацелтатрябвашедапритискаидветесиръцекъмтялото.

Омотанапотозиначин,тявършешедомашнатасиработавстая,която,подобнонацялатакъща,някогаебиламногохубава.Сегаобачеследитеотразрухаталичаханавсякъде.Стенитебяхапокритисмногогодишенмазеннагар.Металнитешкафове,коитодостаприличаханакухненскамебелотамериканскитереклами,бяхапокритисръжда.Двойниятумивалникотнеръждаемастоманапреливашеотмръснисъдове.Панициитиганизатрупваханесамомивката,ноималкатаквадратнамаса.АмехБозоргизползвашеподанакухнятазапомощенплот.Подътбепокритстъменмрамор,върхукойтобеметнатопарчечервено-черенкилим.Навсякъдесевиждахаостатъциотхрана,мазнилепкавипръскиотолиоизагадъчнипътечкиотзахар.Учудименаличиетонаголямхладилниксфризер,къмкойтоимашеиприспособлениезаправененалед.Бешепъленскупполупразнисъдовесхрана,откоитостърчахаприборизасервиране.Вкухнятаимашеиталианскаавтоматичнапералня.Тамбеиединственияттелефонвкъщата.

Най-голяматаизненадаобачемиподнесеМуди,койтомизаяви,чевчестнанашетопристиганеАмехБозоргепочистилакъщатаосновно.Запитахсекаклиеизглеждала,когатоебиламръсна.

ВъзрастнасъсухренаприслужницасразяденизъбииопърпантъмносинчадоризпълнявашебезшумнонарежданиятанаАмехБозорг.Приготвиподноссчай,сиренеинигосервиранаподавхола.

Чаят,вминиатюрнистъкленичаши,бесервиранпострогоопределенред:първонаМуди,единственияприсъстващмъж,посленаАмехБозорг,най-старшатаженавкъщата,следтованаменинакраянаМахтоб.

АмехБозоргзагребащедрадозазахар,частоткояторазсипапокилима—любезнапоканакъмвсякаквигадиниихлебарки.

Чаятбегорещ,силениизключителноароматичен.Вмига,вкойтоотпихотнего,АмехБозоргказанещонаМуди.

—Немусложизахар—подсетиметой.Забелязахстраннаноткавгласаму.Удоматойнебинатъртилтакана„не“-то.Сегасислужешесанглийскиякаточужденец—изразявашесенякакскованоиофициално.Авсъщностотдавнаговорешекатоамериканец.„Откъдедойдетазипромяна—мълчаливосепопитахаз.Далинебешезапочналдамислиотновонафарсиидасипревеждаонова,коетоискашедакаженаанглийски?“

Гласноотвърнах:—Неискамзахар.Чаятехубав.—Тятиеядосана—речетой,—ноазйказах,чесидостатъчносладкаизахарнетие

нужна.ХлътналитеочинаАмехБозоргобачеяснопоказваха,чешегатанейедопаднала.Явно

тукнебеприеточаятдасепиебеззахар,нотованемеинтересуваше.Отвърнахсмелонапогледанаетърваси,отпихотчаяидорисеусмихнах.

Хлябът,койтосложиханамасата,бешезамесенбезмая,безвкусен,сплесканисухкатокартон.Сиренетобедатско.ДветесМахтобобичамедатскосирене,алаАмехБозоргявнонезнаеше,четотрябвадаседърживъввода,задазапазивкусаси.Нейнотосиренемиришешенамръсникрака.ДветесМахтебпреглътнахменасилапоеднопарченце.

По-къснонай-малкиятсинМаджидпрекарасменняколкочаса.Бедружелюбенидобродушениговорешеприличенанглийски.Каза,чеискаданипокажемногоместа:дворецанашаха,паркаМеллат,къдетоималонещосъвсемрядкозаТехеран—трева,асъщоимагазините.Ниеобачезнаехме,чевсичкотоващетрябвадапочака.Първитенидниизцялобяхапосветенинапосетители.РоднинииприятелиотблизоидалечискахадавидятМудиинеговотосемейство.

ТазисутринМудинастоядасеобадимпотелефонанародителитемивМичиганитовапородипроблем.СиноветемиДжоиДжонбяхаприбившиямисъпругвМичиган.Тезнаехакъдесме,ноазгибяхнакараладаобещаят,чещепазяттайна.Неискахмамаитаткодазнаят.Щяхадасетревожат,асиимахадостатъчнодругигрижи.Таткосеборешесболесттаси—диагнозатамуберакнадебелоточерво.Нежелаехдаимсъздавамдопълнителнинеприятности—казахим,чещепътувамедоЕвропа.

—Неискамдаимказвам,чесмевИран—заявихаз.—Тезнаеха,чещедойдемтук—отвърнатой.—Не,незнаеха.Казахим,чеотивамевЛондон.—Катосевидяхмепоследнияпът—речеМуди—азимказах,чеотивамевИран.Итъй,позвънихме.Чухгласанамамаотдругиякрайнасвета.Следкатосиразменихме

обичайнитеучтивости,япопитахзататко.

—Справясечудесно—речемама,—ногобезпокоихемотерапията.Най-сетнейказах,чесеобаждамотТехеран.—Божичко,точнооттовасестрахувах!—възкликнатя.—Несебезпокой.Прекарвамесидобре—излъгах.—Всичкоенаред.Щесеприберему

доманаседемнайсети.ПодадохслушалкатанаМахтобивидяхкакочичкитейблеснаха,каточупознатияглас

набабаси.Следкатозатворих,сеобърнахкъмМуди.—Значимеизлъга!—укорихгоаз.—Казами,чесазнаеликъдеотиваме,атенезнаеха.—Казахим—свираменетой.Усетихкакмеобземастрах.Далиродителитеминегобяхачулидобре,илибяххванала

Мудивлъжа?РоднинитенаМудиидваханатълпиипрепълвахахолазаобядиливечеря.Ощеотвхода

подаваханамъжетедомашнихалати,вкоитосепреобличахаведнаотделнастаяиследтовасеприсъединявахакъмгоститевхола.АмехБозоргпъкраздавашенаженитеяркодесениранидомашничадори,коитопокривахалицатаимсъщотакаплътно,кактоичерните,ночернитебяхапредимнозанавън.

Посещениятапреминавахавразговорииядене.Докаторазговаряха,мъжетепремятахавръцеброеници—нанизиотпластмасови

мънистаилиобработеникамъчета,—коитоизползваха,задамогатдаизброяттридесетитрипътифразата„Аллахевелик“.

Сутрешнитегоститръгвахадасивървятчаккъмобяд.Преоблечениотнововсобственитесидрехи,тесецелувахазадовиждане,пристъпвахакъмвратата,спирахадапобъбрят,паксецелуваха,пакправехакрачкакъмвратата,разговаряха,викаха,плачеха,прегръщахасе—итовапродължавашепонеощеполовин-единчас.Никойникоганебързашезаникъде.

Всепаквраннитеследобедничасовеуспявахадаситръгнат,тъйкатотогавазапочвашезадължителнатапорадигорещинатапочивка.

Гоститезавечеряоставахадомногокъсно,защототрябвашедаизчакатБабаХаджидасевърнеотработа.Тойнепременнотрябвашедапочетесприсъствиетосисъбралитесевхоламъжеижени.

Обикновеновкъщинесиправехтрудадасипокривамглавата,аласеоказа,ченякоиотгоститениособенодържатнатозиобичай,затоваотвременавреметрябвашедагоправя.

Еднавечер,когатонеочакванопристигнахагости,АмехБозоргнахлувстаятани,подхвърлимичеренчадориизлаянещокъмМуди.

—Сложигобързо—наредиМуди.—Имамегости.Свещеник.Бешедуховниятпастирнаджамията.Посанеравеннахристиянскияпасторили

проповедник.Носинаметалоскачулкаизадължителнотюрбан.Рязкосеотличаваотобикновенияиранец,койтоходигологлав,облеченвкостюмилиспортносакоипанталони.Духовникътевисокопочитаналичност.

НямахникаквавъзможностдасепротивопоставянанарежданетонаМудидасложачадор,новмига,вкойтосенаметнахсомразнатадреха,разбрах,чеемръсна.Частта,коятопокривадолнатачастналицето,бекатоколосанаотзасъхналисополи.Никъдеизкъщатанебяхзабелязаланосникърпиилисалфетки,нозатовапъкбяхвиждалакакженитеизползватвъпроснатачастначадоразаподобницели.Мирисътбеотблъскващогаден.

ДуховникътсенаричашеАгаМараши.СъпругатамубесестранаБабаХаджи.ОсвентовасепадашедалеченродственикнаМуди.Катосеподпирашенаръчнорезбованбастун,

тойедвадотътрипищнотосинадстоипетдесеткилограмовотуловищевхола.Бавносеотпуснанаподаишумноизпъшка.Тъйкатонебевсъстояниедаседнесподвитикракакатовсичкиостанали,тойизпружиогромнитесинозеигиразкрачи.Подчернотонаметалошкембетомуопрявпода.Зохребързоподнесеподносасцигаринапочетниягост.

—Донесимичай!—заповядайтойизапалицигараотфаса,койтодопушваше.Изкашлясешумно,бездасиправитрудадаприкриеустатасисръка.

Чаятбесервиранначаса.АгаМарашиизсипапълналъжицазахарвчашатаси,дръпнаотцигарата,закашлясеидобавиощееднапълналъжицазахар.

—Щетистанапациент—обърнасетойкъмМуди.—Трябвадаселекувамотдиабет.Неможехдапреценякоеепо-отвратително—сополивиятчадор,койтоплътно

притискахкъмлицетоси,илидуховникът,зарадикогототрябвашедагонося.Едваизтърпяхпосещението,тъйкатонепрекъснатомисегадеше.Следкатогоститеси

отидоха,захвърлихчадораиказахнаМудиколкосъмотвратенаотмръсотиятаму.—Женитесибършатносаснего—оплакахсеаз.—Неевярно!Товаелъжа.—Добретогава,погледнисам.Разгледаплатаисеубеди,чеказвамистината.Чудехсекаквилистраннимислисе

въртятвглаватаму.Изглежда,безусилиесебеприспособилкъмпознататамуотдетинствосредаивсичкомусеструвашесъвсемнормално,предидамуобърнавнимание.

ПрезпървитеняколкоднидветесМахтобпрекарвахмепо-голяматачастотвреметосивстаятаиизлизахмесамокогатоидвахагости.Встаятапонеможехмедаседимналеглото,аненапода.Махтобсииграешесъсзаекаилисмен.Бяхмеотегчени,нещастниисъсипаниотжегата.

Вкъснияследобедиранскатателевизияизлъчвашеновининаанглийскиезик.Мудимиказазавъпроснатапрограмаиаззапочнахдаячакамснетърпение,простозадапослушамродниясиезик.Новинитезапочвахавчетирииполовинаипродължавахапетнайсет-двайсетминути,норядкосевмествахавопределенотоимвреме.ЗадължителнозапочвахасвойнатасрещуИрак.Всекиденсъобщавахазаогроменбройжертви,дадениотиракскастрана,нонитоведнъжнеспоменахадоризаедин-единственранениранскивойник.Ежедневносеизлъчвашеклип,вкойтовъодушевенимладежиидевойкипотегляхасмаршовастъпкадаучастватвсвещенавойна(мъжете—дасебият,ажените—даготвятидавършатеднаиначемъжкаработа—дапекатхляб).Следклипапрогърмявашепатриотиченпризивзановидоброволци.СледвашепетминутнаинформациязасъбитиятавЛиван,тъйкатоливанскитешиитисасилниивойнствени,Ирангиподкрепя,атесавернинааятолахХомейни.Послеидвахатриминутимеждународнивести—обикновенонякойзлонамеренрепортажзаАмерика.АмериканцитеизмираликатомухиотСПИН.ПроцентътнаразводитевАмерикарастялнепрекъснато.АкоиракскибомбардировачеобстрелвалтанкервПерсийскиязалив,товабило,защотоАмерикаенаредилатаканаИрак.

Бързосеотегчихоттезиприказки.Щомговорехатакиванещавновинитенаанглийскиезик,тогаваскакволипълнехаглавитенаобикновенитеиранци?

СайедСалламГодси,коготонаричахмеБабаХаджи,бешеистинсказагадка.Рядкосезадържашевкъщатаипочтинеразговаряшесъссемействотоси,когатогивикашезамолитваилидаимчетеКорана.Въпрекитоваавторитетътмусеусещашенавред.Раносутрин,катотръгвашенаработаследчасове,прекаранивмолитва,тойоставяшезадсебесижелязнатасиволя.Излизашеоблеченведничкиясисив,покритспетнаотизсъхналапоткостюм,катопродължавашедамънкаподносасимолитвиидапремятаброеницатаси.Разделяшеденямеждуканторатаиджамията,аламрачниятореолнаневидимотомуприсъствиетегнешенад

къщата.Бащамубилдуховник.НеотдавнабратмубезагиналмъченическивИрак.Въобразявашеси,чееизключителна

личност,затоваседържешерезервираноихладно,каточовек,осъзнаващпревъзходствотосинаддругите.

Следдългияден,изпълненсделаимолитви,завръщанетонаБабаХаджипредизвиквашеистинскихаос.Изскърцванетонатежкатажелязнапортавдесетвечертадавашесигналазатревога.

—БабаХаджи!—извиквашенякойипредупреждениетобързоплъзвашеизцялатакъща.ДенемЗохреипо-малкатайсестраФерещесепокривахаскърпи,алаприбиранетонабащаимгикарашебързодасезабулятисчадори.

НапетияденотгостуванетониуБабаХаджиМудимиказа:—Трябвадазапочнешданосишчадоривкъщи.—Няма!—отвърнах.—Предидадойдатук,идваматасМамалказвахте,чевкъщинее

нужнодаходяпокрита,чещелидамеразберат,защотосъмамериканка.Мудипродължи:—БабаХаджиемногоядосан,ченесипокрита.Товаенеговиятдом.ГласътнаМудизвучешесамонаполовинаизвинително.Внегоседолавяшевластност—

еднодостазаплашителнокачество.Добрепознавахтазиособеностнанеговияхарактер,защотоипредисебяхопълчваласрещунея.Тукобаче,внеговатародина,среднеговитеблизки,нямахникакъвшансзауспех.Всекипът,когатосепокривахсомразнотонаметало,задасеявяпредБабаХаджи,сиповтарях,ческороситръгвамезаМичиган—вмоятастрана,примоитеблизки.

ДнитеминавахаиАмехБозоргставашевсепо-недружелюбна.ОплаквашесенаМудиотразточителнияниамериканскинавикдавзимамедушвсекиден.Подготвяйкисезанашетопристигане,тябеотишладасеизкъпевобщественатабаня—ритуал,койтопродължавацялден.Оттогаванасамнесебекъпалаиочевидноневъзнамерявашескородаповторитазицеремония.Тя,кактоиостаналитечленовенасемейството,сеобличахаведниисъщимръснидрехивъпрекиужаснатажега.

—Неможедасекъпетевсекиден!—сопнамусетяведнъж.—Такасмесвикнали—отвърнайМуди.—Неможе!Такаизмиватегорнияслойклеткинакожатаищесепростудите—срязаго

тя.Спорътприключибезрезултатно.Ниепродължихмедасекъпемвсекиден,АмехБозорг

исемействотойпродължихадавонят.Невероятно—въпрекичемногодържешенахигиената,Мудисякашнезабелязваше

мръсотиятаоколосебеси,макарчестодамуобръщахвниманиенатова.—Воризаимабуболечки—оплакахмусеаз.—Невъзможно!—отвърнатой.—Внушиласиси,защототукнетихаресва.Същатавечерскришомразровихчиниятаси,събрахняколкочернибуболечкииги

изсипахвчиниятанаМуди.Тъйкатосесмятазавръхнанеучтивосттадаоставишдориняколкотрохихрана,аМудинямашеникаквожеланиедапроявяванепочтителност,тойизядебуболечкитеисхвананамеками.

Мудинезабелязвашесъщотакаиотвратителнатасмрад,коятосеразнасяшеизцялатакъща,когатоАмехБозоргзаявяваше,четрябвадапрогонинечестивия.Зацелтатягорешемиризливичернисеменавнещокаторешето.Съссъщотоприспособлениеприготвяшеиоризпоирански,защотопринеготоплинататрябвадасеразпределиравномерно,задасеобразувапрепърженатакорица.ВръцетенаАмехБозоргобаче—пълносполуизгорелисеменаи

разнасяноизвсичкиъгълчетанакъщата,—въпросноторешетосепревръщашевуредзамъчение.Мудиненавиждашесмрадтаточнотолкова,колкотояненавиждахиаз.

ПонякогаМахтобсезаигравашесдецата,коитониидваханагости,използвайкинякояидругадуманафарси,алаобстановкатайбетолковачужда,четявсегледашедаепо-близодоменизаекаси.Веднъж,задаминававремето,взедаброиухапваниятаоткомариполицетоси.Бяхадвайсетитри.Всъщностцялотойтялобепокритосчервениподутини.

Колкотоповечедниминаваха,толковаповечеМудизабравяшезамениМахтоб.Отначалонипревеждашевсичко,дориинай-незначителнатазабележка.Послеобачеспря.Показваханинагостите,следкоетотрябвашедаседимсчасовеидасеправимнадоволни,въпрекиченеразбирахменитодума.Минаханяколкодни,презкоитоединствениятчовек,скоготоговорех,беМахтоб.Дветезаедночакахме—бленувахме—мига,вкойтощесевърнемудомавАмерика.

Напечкатанепрекъснатоврешенякаквоядене,задаможевсекидазадоволявагладасиповсяковреме.Виждахкакдомашнитеминавахапокрайтенджерата,опитвахаотхранатасголемиячерпак,атякапешеотустатаимобратновсъдаилинаправонапода.Поподаикилимитесевиехазахарнипътечки,коитонебрежнителюбителиначайоставяхаследсебеси.Ибанята,икухнятагъмжахаотхлебарки.

Почтинесехранех.АмехБозоргготвешепредимнохорешсагнешкозавечеря,катощедроизползвашетаканаречениядомбе.Товаемехурсдиаметъроколочетирийсетсантиметра,пъленслой.Висиподопашкитенаовцетеисепоклащапривсякоедвижение.Имавкуснамърша,койтодопаданаиранцитеислужизапо-евтинзаместителнамазнинатазаготвене.

АмехБозорггодържешевхладилника.Започвашедаготви,катоотрязвашепарчелойигостопявашевдълбоксъдсдългадръжка.Послезапържвашевмазнинатаняколкоглавикромидлук,добавяшепарчетаагнешкоихвърляшекаквитовариваизеленчуциимашеподръка.Всичкотовакъкрешецялследобедицялавечериотблъскващатамиризманалойтапрониквашенавсякъдеизкъщата.ВечертанамасатаниесМахтобвеченебяхмевсъстояниедоридапогледнемяденетонаАмехБозорг.ДориМудинегохаресваше.

Медицинскотомуобразованиеиздравиятмуразум,бавнонадделяваханадуважението,коетоизпитвашекъмсемействотоси.Тъйкатонепрекъснатосеоплаквахотнечистотията,Мудинай-сетнерешидаповдигневъпросапредсестраси.

—Азсъмлекаримисля,четрябвадасевслушашвсъветами—речеитой.—Несичиста.Трябвадасекъпешпо-редовно.Трябваданаучишидецатадасекъпят.Небивадаживеешпотозиначин.

АмехБозоргнеобърнаникаквовниманиенадумитенамалкиясибрат,нокогатотойотместиочи,тяместрелнасъсзълпоглед.Дадемидаразбера,чеспореднеяазсъмподстрекателкатанараздора.

Ежедневниятдушнебешеединствениятчуждоземеннавик,койтооскърбявашезълвами.ЕдинденнаизлизанеМудилекичкомецелуназадовижданепобузата.АмехБозоргговидяиизбухнаядно.

—Втазикъщанеможешдаправиштака!—скарамусетя.—Тукимадеца.Фактът,ченай-малкото„дете“ФерещесеканешедазапочнезанятиявТехеранския

университет,очевиднонямашеникаквозначение.СледняколкотоднидоброволензатворвужасниядомнаАмехБозоргнай-после

тръгнахмепомагазините.Отдавнаочаквахметозимомент,задакупимекзотичниподаръцинанашитеприятелииблизкивАмерика.ОсвентоваискахмедасевъзползвамеотсравнителнонискитеценивТехеран,задасивземембижутаикилими.

НяколкосутриниподредМаджидилиЗохрениоткарвахасколатавцентъра.Всякоизлизанебеистинскоприключениеизулицитенаграда,чиитопетмилионажителибяхастаналичетиринайсетмилионасамозачетиритегодиниследреволюцията.Икономическатаразрухабеизтрилаотлицетонастранатацелиселища—технитеобитателибяхаизбягаливТехеран,заданамерятубежищеихрана.Хиляди,доримилионибежанциотАфганистанбяханаводнилиграда.

Навсякъдесрещахмемногочисленитълпихора,коитобързахазамислениимрачнипосвоитедела.Никойнесеусмихваше.ЗохреиМаджидшофирахаловкопрезневероятнизадръстванияиулици,гъмжащиотпешеходци,коиторискувахаживотасинавсякакрачка.Въввсичкипосокищъкахадеца.

Покрайтротоаритевървяхаширокиотточниканали,пълнисвода,коятоидвашеотоколнитепланини.Населениетоизползвашетовабезплатноудоволствиезанай-различницели.Напървомястоканалитеслужехазасметище—водатаотнасяшеотпадъците.Собственицитенамагазинитопяхавтяхметлитеипарцалитеси.Еднипикаехавтях,другисимиехаръцете.Трябвашедапрескачамемръснитеотточниводинавсекиуличенъгъл.

Въввсекикварталнаградасеиздигахастроежи—градешесехаотично.Вместодаизползватеднаквипоразмергреди,тукупотребявахабеленитруписдиаметъроколодесетсантиметра,носуровиивповечетослучаикриви.Бездавлагатособеностарание,строителитеизползвахатруписразличнаголеминаподобноелементинанестандартендетски„строител“ииздигахапостройкисъссъмнителнокачествоииздръжливост.

Градътбекатоблокиран.Всичкидейностивграницитемусеследяхаотвъоръженидозъбивойницииполицаисмрачнифизиономии.Бешедостанеприятнодавървишпоулицитеподдулатанаоръжия.Навсякъдегъмжешеотполицаивтъмносиниуниформи,коитодържахапълнитеснародтротоаринаприцел.Амиаконякойнатиснешеспусъкапогрешка?

Навсякъдесевиждахаивойницитенареволюцията,облеченивмаскировъчниуниформи.Спирахабезпричинноколитеигипретърсвахазаконтрареволюционнаконтрабанда—католекарства,литературасрещушиититеиамериканскикасети.Зарадипоследноточовекполучавашешестмесецазатвор.

Освенвойницитепоулицитекръстосвахаиужасяващитепасдар—специалниполицейскичасти,коитоседвижехавмалкибелинисани.Всекизнаешепонякояужаснаисториязатях.Билисъздадениотаятолахакатопротивосиланатайнатаполициянашаха—САВАК.Запасдаритесеносеханевероятнилегенди—понищонеотстъпваханауличнитепрестъпници,нозаразликаоттяхбяхаоблеченисофициалнавласт.

Еднаотзадачитенапасдаритебедаследятдалиженитесеобличаткактотрябва.Бешемитруднодаразберазащосеобръщатаковавниманиенаблагоприличието.Тукженитекърмехабебетатасисъвсемоткрито,безизобщодагиинтересува,чеизлагатнапоказгърдитеси—важнотобеглавите,брадичките,киткитеиглезенитеимдабъдатстарателнопокрити.

ИкактомибешеказалМуди,ниепринадлежахмекъмелитанатовастраннообщество.Семействотобепочитаноиуважаваноимногопо-образованоиинтелигентноотобикновенитеиранскисемейства.ДориАмехБозоргбеолицетворениенамъдросттаичистотатавсравнениесхоратаотулицитенаТехеран.Абяхмеиотносителнобогати.

Мудимибешеказал,чещевземедвехилядидоларавпътническичекове,ноочевиднобедонесълмногоповечеиискашедагихарчи,бездаправисметка.ОсвентованаМамалмудоставяшеогромноудоволствиеданипъхавръцетепачкибанкноти,заданидемонстрирасобственотосиблагосъстояниеипрестижизаданисеотплатизавсичко,коетобяхменаправилизанеговАмерика.

Курсътнадоларакъмриалабеголямазагадка.Банкитеразменяхасториалазадолар,алаМудиказа,чекурсътначернобилмногопо-изгоден.Подозирах,чеименнотоваецелтанаизлизаниятамубезнас.Мудиимашетолковамногопари,чемубешеневъзможноданосивсичките.Тъпчешестяхджобоветенадрехитеси,окаченивгардеробанаспалнята.

Сегамистанаяснозащоноулицитеходятхорасцелибалибанкноти.Задасикупишнещодребно,бяханужникуприали.ВИраннямакредитникартииникойнепазарувасчекове.

ИдваматасМудизагубихмевсякаквапредставазаотносителнатастойностнатезипари.Приятнонибешедасечувствамебогатиихарчехмеслекаръка.Купихмесиръчнобродираникалъфкизавъзглавници,ръчноизрабо-тенирамкисинкрустацииотдвайсетидвакаратовозлатоиизящноизработениминиатюрникартини.МудикупинаМахтобзлатниобицисдиаманти,анамен—пръстен,гривнаипакзлатниобицисдиаманти.Подаримиинещоспециално—златноколиенастойносттрихилядидолара.Знаех,чевЩатитетострувамногоповече.

ДветесМахтобсезахласнахмеподългитепакистанскиробиотлъскаваматерияиМудиведнаганикупипоедна.

Избрахмесиобзавежданезадвестаи.Мебелитебяхаизработениотполирандъбсизящназлатнаинкрустациявъвформатаналистаитапициранисекзотичнадамаска.Единияткомплектбезастоловата,адругият—диваникресло—задневната.МаджидобещадапроверикакъвередътзаизпращанетоимвАмерика.Охотата,скоятоМудизакупимебелите,притъпидоголямастепенстрахо-ветеми.Значинаистинавъзнамерявашедасевърнемудома.

Еднасутрин,докатоЗохресеготвешеданиотведесМахтобиощеняколконаши

родственичкинапазар,Мудимивръчидебелапачкариали.Тозиденпопаднахнаиталианскигоблен—метъриполовина,надваиполовина—щомгозърнах,веднагасипредставихколкохубавощестоинастенатавстаятани.Струвашедвайсетхилядириала,коетоправиоколодвестадолара.Следпазаруванетомиостанахадостапарииазгизадържахзаследващияпът.Мудихарчешесширокаръкаизнаех,ченямадасеразсърди,нитодоридазабележи.

ПочтивсякавечерунякогоотмногобройнитероднининаМудиимашесъбиране.ДветесМахтобнеизменнобяхмепредметналюбопитство.Тезивечерибяхаизключителнодосадни,нонислужехазаоправданиедаизлезем,макаризамалко,отужасниядомнаАмехБозорг.

Скоростанаясно,чероднинитенаМудиседелятнадвекатегории.ПоловинатакланживеешекатоАмехБозорг—безразличенкъммръсотията,презиращзападнитеобичаииидеали,докрайноствереннафанатизманашиитите,чийтодуховенводачбеаятолахХомейни.Другатаполовинаизглеждашепо-европеизирана,по-податливанапромени,по-културнаипо-приятелскинастроенаиопределенопо-чиста.Тебяхасклоннидаразговарятнаанглийскиисеотнасяхаио-добресМахтобимен.

ПосещениятаниуРезаиЕсейбяхаголямоудоволствиезанас.ВсвоядомплеменникътнаМудиседържешесменприятелскиимноголюбезно.Изглежда,Есейсъщомехаресваше.Тяизползвашевсякавъзможностдаупражняваскромниясианглийски.БлагодарениенаЕсейиняколкоотостаналитероднинискукатаиизолациятасепонасяхапо-леко.

Нокатоамериканка,рядкомипозволявахадазабравя,чесъмвраг.ЕднавечернапримербяхмепоканенивдоманабратовчедкатанаМудиФатмеХаким.Следкатосеомъжат,някоииранкиприематфамилнотоименасъпругаси,ноповечетозапазватмоминскитесиимена.В

случаясФатметованямашеникаквозначение,защототябероденаХакимисебеомъжилазаХаким,свойблизъкроднина.Бешесърдечнаженанаоколопетдесетгодини,коятосеосмелявашедаозаряваМахтобименсусмивкитеси.Неговорешеанглийски,нодокатовечеряхменаподавхолаим,демонстрирашеподчертаноблагоразположениекъмнас.Съпругътй,необичайновисокмъж,прекарвашепо-голяматачастотвреметосивмолитвиичетененаКорана,аоколонассеносешевечепознатиятшумотроднинскиразговори,откоитонисенадувашеглавата.СинътнаФатмебестранениндивид—трийсетипетгодишен,високнеповечеотметъритрийсет,синфантилнафизиономия.ЧудехседалинеепореднотогенетичноуврежданевсемействотонаМуди.

Повременавечерятатовасъзданиемезаговоринаанглийскисподчертанбританскиакцент.Въпрекичесезарадвахдачуяанглийскареч,поведениетомумисестористранно.Каторелигиозенчовек,тойнемепогледнанитоведнъжповременакраткияниразговор.

Следвечеря,забилпогледвотсрещнияъгъл,миказа:—Бихмеискалидасекачитегоре.Муди,Махтобиазгопоследвахменавторияетаж,

къдетозанашаизненадасеозовахмевдневна,обзаведенапоамерикански.Рафтоветепостенитебяхапълнисанглийскикниги.СинътнаФатмемепоканидаседнавсредатананисъкдиван.МудииМахтобсенастанихаотдветемистрани.

Докатооглеждахпознататаобстановка,встаятавлязохаидругичленовенасемейството.Разположихаceтака,кактоповелявашесъществуващатавдомайерархия,катооставиханай-почетнотомястозасъпруганаФатме.ПогледнахвъпросителноМуди.Тойсвирамене—явнонезнаешекаквощепоследва.

СъпругътнаФатмеказанещонафарсиисинътмумипреведевъпроса,отправенкъммен:

—ХаресвалитипрезидентътРейгън?Изненадана,сеопитахдапроявалюбезностисъсзапъванеотвърнах:—Амида.Последваканонадаотновивъпроси.—АхаресвашелитипрезидентътКартър?Каквоемнениетотизаотношениятана

КартърсИран?Млъкнах,защотонямахникаквожеланиедабъдапоставянавположениетода

защитавамродинатаси,притиснатадостенатавпълнасиранцистая.—Нежелаядаобсъждамтезинеща.Политикатаникоганемееинтересувала.Нотенеотстъпиха.—Добреде—казасинът,—сигуренсъм,чепредидадойдештук,сичулакакволине

запотисканитеиранскижени.Асега,следкатосиразбрала,четованееистина,следкатовиждаш,чевсичкитезиприказкисалъжи,каквомислиш?

Неможехдамълчапритозисмехотворенвъпрос.—Небихказала,четочнотовавиждам—отвърнахаз.Бяхготовадапоспоряотносно

потисничествотоспрямоиранките,нонеивкомпаниятанасамодоволнимъже,излъчващипревъзходство,коитопремятахавръцеброеницитесиисамомърмореха„Аллахевелик“,докатоомотанитеимвчадориженисесвивахавпокорномълчание.

—Нежелаядаобсъждамподобнинеща—възпротивихсеаз.—Отказвамдаотговарямнакаквитоидабиловъпроси.

ОбърнахсекъмМудиирекох:—Дасивървим.Тозиразпитнемихаресва.Мудибехванатнатясномеждузагриженосттакъмженасиизадължениетодапоказва

своетоуважениекъмроднинитеси.Ненаправинищоиразговорътпродължинарелигиознитеми.

Синътизмъкнаотполицатаеднакнигаиянадписа:„НаБети.Приемитозиподаръкотсърце“.

КнигатабесборникафоризмиотИмамАли,основателятнашиитскатасекта.Обяснихами,чесамиятМохамедбилпосочилИмамАлизасвойнаследник,носледсмърттанапророкасектатанасунититеседобраласъссиладовласттаизавладялаголямачастотислямскиясвят.Етотовабилоосновнотопротиворечиемеждусунититеишиитите.

Приехподаръкалюбезно,новечертанемисепонрави.Послепихмечайиситръгнахме.КатосеприбрахмевстаятасивдоманаАмехБозорг,дваматасМудисеспречкахме.—Държасекрайнонелюбезно—казамитой.—Трябвашедасесъгласишстях.—Нотова,коетоказват,неевярно.—Напротив,вярное—отвърнатой.Замояизненадасобствениятмисъпругиздекламирапартийниялозунгнашиитите,чев

Иранженитеиматнай-многоправа.—Тисипредубедена—речетой.—НикойнепотискаженатавИран.Неможехдаповярвамнаушитеси.Тойсамвиждаше,чеиранскитеженисаробинина

съпрузитеси,черелигиятаиправителствотоимгиограничаватипотискатнавсякакрачка.Най-яръкпримербедеспотичноторазпорежданедасеобличатпотозидревенидоринездравословенначин.

Тазивечерсилегнахмескарани.Частотроднинитенастоявахаданизаведатвединотдворцитенабившияшах.Като

отидохме,разделиханинадвегрупи—жениимъже.Последвахженскатагрупаведнофоайе,къдетонипретърсихазазабраненипредмети,апослениогледахадалисмеоблечениспоредизискванията.Бяхплътнозагърнатаиносехплътничерничорапи.Несевиждашеимилиметъроткракатами,нопроверкатанеиздържах.Спомощтанапреводачкатаеднаженамиказа,четрябвадасъмобутавплътнидългипанталони.

КогатоМудисевърна,задаразберезащосебавим,тойсевпуснавспор.Обясни,чесъмчужденкаинямамдългипанталони.Товаобаченепомогнаицялатагрупабепринуденадачака,докатосъпругатанаМамалНазаринотидедодоманародителитеси,недалечотдвореца,задавземечифтпанталони.

Мудипродължавашеданастоява,чедоритозислучайнеепримерзарепресия.—Тазиженапростосипридававажност.Товаeединиченслучай—промърморитой.—

Вдействителностнещатасъвсемнестояттака.Разгледахмедвореца,ноазостанахсилноразочарована.Голямачастотлегендарните

богатствабяхаотмъкнатиотмародеритенааятолахХомейни.Останалотобеизпотрошено.Нищонеподсказвашезанякогашнотошахскоприсъствиетук,алаекскурзоводътниописагреховноторазхищение,коетоецарялотук,апосленинакарадапогледнемсъседнитебедняшкикварталиидасезапитамекакемогълшахътдатъневразкошибогатствосредмизериятананарода.Вървяхмепрезпустизали,надничахмевполуобзаведенистаи,аоколонасдивееханемитиибезнадзорнидечурлига.Най-интереснотомястосеоказащандътзаислямскалитература.

Макарчеразходкатанибесъвършенобезсмислена,азиМахтобяотчетохмекатоединденпо-малкоотпрестоявИран.

Авреметокаточелибещеспряло.ДветесМахтоббленувахмедасевърнемвАмерика.НякъдекъмсредатанавторатаседмицаотваканциятаниРезаиЕсейнинакарахадасе

почувствамезамалкоудома.Единотнай-хубавитеспоменинаРезазапрестоямуснасвКорпусКристибеДенятнаблагодарността.Сегатоймезапитадалинебилискаладаприготвяпуйказавечеря.

Бяхочарована.Направихсписъкнанеобходимитемипродукти,аРезапрекарацялденвпазаруване.

Пуйкатабешемършава,недоскубана,свътрешности,главаикрака.Въпроснатаптицасеоказаголямопредизвикателствозакулинарнитемиспособностииаздостасеизмъчих,докатояприготвя.Макаримръсна,кухнятанаЕсейбенаправостерилнавсравнениестазинаАмехБозоргиазсудоволствиесезаехдаприготвяистинскаамериканскавечеря.

Есейнямашетавазапеченеиникоганебеизползвалафурнатанагазоватасипечка.Трябвашеданарежапуйкатанапарчетаидагипекавотделникотлета.АнгажирахиМуди,иРеза,непрекъснатосновяхмеждукухнитенаЕсейиАмехБозорг,задасеразпореждамкакводаправят.

Трябвашедаизмислямцялкупзаместители.Всосамисеслагаградинскичай,ноизползвахеднаместнаподправкаипряснацелина,коятоРезаоткриследнеколкоча-совообикалянеизпазара.Заплънкатаизпекохеднафранзела.Спомощтанадървенабъркалкапрекарахкартофите—рядъкделикатесвИран—презедносито,следкоетогидоразмачкахдастанатнапюре.

Ужасномилипсвахакухненскитеусловия,накоитобяхсвикнала.Нямаше,ръкохваткиза

съдовете,нитохавлиеникърпи—иранцитедоринеподозиратзасъществуванетоим.Липсвашеивосъчнахартияилифолио—иранцитеизползватвестници.Намерениетомидаприготвяябъл-ковсладкишсепровалипорадилипсатанатавичка,затованаправихдругдесертсябълки.Трябвашеданалучквамтемпературатанафурната,защотонеможехдадешифрирамозначениятанаключоветенапечката,атъйкатоЕсейникоганебешеползвалафурната,занеяпечкатакриешесъщитезагадки.

Крайниятрезултатотцелодневнитемиприготовлениясеоказасуха,жилаваидостабезвкуснапуйка,ноРеза,Есейитехнитегостияхаресахаитрябвашедапризнаяпредсебеси,чевсравнениесмръснитеимазнииранскиястиятовабешеистинскоугощение.

Мудисечувствашестрашногордсмен.Най-посленастъпиипоследниятденнагостуванетони.Маджиднастоядапрекараме

сутринтавпаркаМеллат.Идеятабепрекрасна.Маджидбешеединствениятсимпатиченчовекотсемействотона

АмехБозорг—единственият,вчийтопогледгреешеживец.МаджидиЗия,койтомебевпечатлилсилноналетището,бяхасъдружници—притежавахафирмазапроизводствонакозметика.Основниятимпродуктбяхадезодорантите—нещо,откоетовкъщатанаАмехБозоргнямашеипомен.

Изглежда,бизнесътдавашевъзможностнаМаджиддаразполагасмногосвободновремеитойгоизползваше,задасезабавлявасдецата.Тойбешеединствениятвъзрастенчовек,койтоизобщоимобръщашенякаквовнимание.СМахтобгонаричахме„смешника“.

Впаркаотидохмесамочетиримата—Маджид,Муди,Махтобиаз.Струвашемисе,четоваенай-приятниятзавършекнадветесякашбезкрайниседмицитук.ДветесМахтобвечеброяхмеиминутите,коитониделяхаототпътуването.

Паркътбеистинскиоазис—зелениплощиспръснатисредтяхцветниградини.Махтобпреливашеотщастие,чеможедасеналудуванаволя.ДваматасМаджидтичахапреднас,аниесМудибавногиследвахме.

Помислихси,черазходкатащешедамидоставипо-голямоудоволствие,акоможехдахвърлятовасмешнопалтоишала.Ненавиждахжегатаивездесъщатавонянапотнаинечистаплът,коятосеразнасяшеотхората,доривтоварайскокътче.КакмразехИран!

СъвсемненадейноМудихванаръкатамииястисна—товапредставлявашедребно

нарушениенашиитскитеобичаи.Бешезамисленитъжен.—ПредидатръгнемзаИран,вкъщисеслучинещо—започнатой.—Какво?—Уволнихаме.Издърпахръкатаси,обзетаотподозрението,чемииграеномер.Почувствахнякаква

заплаха,всичкитемистраховесевърнаха.—Защо?—попитахгоаз.—Клиникатапредпочетечовек,накоготощеплащапо-малко.—Лъжеш!—отвърнахсожесточение.—Тованеевярно.—Вярное.Седнахменатревата.ЛицетонаМудииздавашедълбокадепресия,същата,коятогобе

съсипвалапрезпослед-нитедвегодини.Тойбенапусналродинатасисъвсеммлад,задатърсищастиеназапад.Бешесетрудилнеуморно,безавършилобразованиетосиибеседипломиралкатоостеопат,аследтовабеспециализираланестезиология.Заеднобяхмепрекараливремето,когатоработешеотначаловКорпусКристи,апослевАлпена,малкоградчевсевернатачастнаМичиганскияполуостров.Живеехмедобре,предидазапочнатнеприятностите.ЗаповечетооттяхМудисибешевиновенсам,макардагоотричаше.Някоиоттрудноститевъзникнахапорадирасовипредразсъдъци,други—отлошкъсмет.НезависимоотпричинитеобачедоходитенаМудибяханамалелизначително,апрофесионалнотомусамочувствиебесериознонакърнено.БяхмепринудениданапуснемАлпена—града,койтотолковаобичахме.

МудизапочнаработавклиникатанаЧетиринайсетаулицавДетройтпредималкоповечеотгодина,итосамозащотогонакарахнасила.Очевидносегабезагубилинея.

Нобъдещетодалечнебемрачно.Седяхвпарка,бършехсълзитесиисеопитвахдагоокуража.

—Нямазначение—казахму.—Щесинамеришдругаработа,азсъщощесевърнавслужбата.

НоМудибенеутешим.Погледътму—замъгленипразен—бешезаприличалнапогледитенаповечетоиранци.

КъсноследобеддветесМахтобсезахванахмесвълнуващозанимание—дастягамебагажа.Отвсичконасветавтозимоментнай-многоискахмедасевърнемвкъщи.Никоганесъмжелалатакаотчаянодасемахнаотнякъде.„Ощесамоеднаиранскавечеря—казахси.—Ощесамоедна-единственавечерсредхора,чиитонравииезикмисанепонятни.“

Едвауспяхмеданамериммястовбагажазавсичкисъкровища,коитобяхменакупили.ОчитенаМахтобблестяхащастливо.Тязнаеше,чеутресъсзаекащесесгушатнанякояседалкавсамолетанапъткъмкъщи.

ИзпитвахизвестносъчувствиекъмМуди.Тойзнаеше,ченехаресвамродинатаисемействотому,иневиждахсмисълданаблягамнатозифакт.Гледахдаприкривамрадосттаси,чекраятнаваканциятаниедошъл.Такаилииначеискахдагопривлекавприготовлениятазапът.Оглеждахмалкатаскромнаспалняданебидасъмзабравиланещоиговидяхдасединакраяналеглотовсетакаумислен.

—Хайде—обърнахсекъмнего,—дастягамезаеднонещата:Кимнахкъмкуфара,пъленслекарства,койтобедонесъл,задагидаринаместните

медицинскизаведения.—Каквощеправишснего?—попитахгоаз.—Незная—отвърнатой.—ЗащонегодадешнаХосейн?—предложих.Най-големиятсиннаБабаХаджииАмех

Бозоргбепреуспяващфармацевт.

Някъдеотдалечсечутелефонензвън,ноазпочтинемуобърнахвнимание.Искахдаприключасбагажа.

—Ощенесъмрешилкаквощеправястях—речеМуди.Гласътмубетихиглух,гледашенякактъжно.Предидапродължим,извикахаМудинателефонаиазгопоследвахвкухнята.ОбаждашесеМаджид,койтобеотишълдапотвърдирезервациятанизаполета.Дваматапоговорихадве-триминутинафарсипредиМудидакаженаанглийски:

—По-добреговорисБети.Вмига,вкойтопоехслушалкатаотръкатаму,мепронизатревожнатръпка.Изведнъж

всичкипарченцанаеднаужасяващамозайкасидойдоханамястото.ПрипомнихсинеописуематарадостнаМудиприсрещатасроднинитему,кактоиочевиднатамуподкрепанаислямскатареволюция.Спомнихсиипълнотобезразличие,скоетопръскашепаритени.Амимебелите,коитокупихме?Дойдеминаум,чеМаджидвсеощенебеуредилнищо,задагипративАмерика.Случайнолибеше,чеМаджидизчезнасМахтобвпаркаднессутринта,задаможеМудидаразговарясменнасаме?ВпаметтамиизникнахавсичкионезипотайниразговоримеждуМудииМамал,когатоМамалживеешеснасвМичиган.Тогавагиподозирах,чезаговорничатсрещумен.

Сега,ощепредидачуягласанаМаджид,знаех,ченещосееслучило.—Нямадаможетедатръгнетеутре.Катосеопитахдаприкрияпаникатавгласаси,гопопитах:—Каквоискашдакажешстова„Нямадаможетедатръгнетеутре“?—Паспортитетрябвалодасезанесатналетищетотриднипредиполета,задасе

обработят.Иначенеможеданапуснетестраната.Нестезанеслипаспортитенавреме.—Ноазнямахпредставазатова.Небешемоезадължение.—Всеедно,утренеможедатръгнете.ВгласанаМаджидпрозвучанадменнанотка,сякашискашедакаже—абевие,жените,

иособеновие,европейките,никоганямадасенаучитекакставатнещатанатоясвят.Новгласамуимашеиощенещо—отмереностибезчувственост,коитосякашбяхарепетирани.ОттозимигнататъкнамразихМаджид.

—Когаеследващиятвъзможенполет?—изкрещяхвслушалката.—Незнам.Щепроверя.Затворихтелефонаиусетихмраз.Втялотоминебеостаналаикапкакръв.Бяхкато

изцедена.Вечеподозирах,чевтазиисторияпроблемътдалечнесесвеждадобюрократичнитепаспортниизисквания.ЗамъкнахМудиобратновстаятани.

—Каквоставатук?—настоятелногопопитахаз.—Нищо,нищо.Щевземемследващиясамолет.—Защонесисепогрижилзапаспортите?—Простозабравих.Бяхнаръбанапаниката.Неискахдагубясамообладание,ночувствах,чеощемалкои

щесеразтреперя.Гласътмиизтъняинеуспяхдагоовладея.—Нетивярвам!—изкрещях.—Тимелъжеш.Вземипаспортите.Приготвисинещата.

Отиваменалетището.Щеимкажем,ченесмезнаелизатридневниясрокиможебищениразрешатдасекачимнасамолета.Аконе,щестоимналетището,докатоситръгнем.

Мудипомълчамалко,последълбоковъздъхна.Бяхмепреживелиповечетоотседемтегодинисемеенживотбезскандалииразправии.Идваматаловкоотлагахмеобсъжданетонасериознитеизадълбочаващисепроблеминасъвместнотонисъществуване.

СегаобачеМудиразбра,чеповеченеможедаотлага,иаззнаехкаквощемикажеощепредидасиотвориустата.

Седнаналеглотодоменисеопитадамепрегърнепрезкръста,ноазседръпнах.Заговориспокойноитвърдо,гласътмуставашевсепо-уверен.

—Наистинанезнаякакдатигокажа—речетой.—Нямадасиходимудома.Оставаметук.

Макардабяхочаквалаименнотозиразвойнанещата,когатонай-сетнечухдумитему,неможахдасдържаяросттаси.

—Лъжец!Лъжец!Лъжец!—изкрещяхискочихотлеглото.—Какможадапостъпиштакасмен?Знаешмногодобреединственатапричина,зарадикоятодойдохтук.Трябвадамеоставишдасиидаудома!

Мудизнаеше,разбирасе,ноочевиднотоваизобщонеговълнуваше.Махтобнаблюдавашенеразбиращотазимрачнапромянавповедениетонабащаси,

койтоизръмжа:—Несъмдлъжендатепуснадасиидеш,нотисидлъжнадаправишонова,коетоти

кажа—щеостанештук!Тоймесграбчизараменетеимесъборивърхулеглото.Вкрясъцитемусепромъкна

обиднанотка,нещокатосмях,сякашбенеоспоримиятпобедителведнапродължителнанеобявенавойна.

—Щеостанештукдокраянаживотаси.Разбирашли?НикоганямаданапуснешИран!Щеостанештук,докатосижива!

Проснатавърхулеглото,бяхизгубилаумасиотужас.Полицетомисестичахасълзи.ДумитенаМудистигахадоменсякашотдънотонатунел.

Махтобхлипаше,здравостисналазаека.Жестокатаголаистинабесмазващаисковаваща.Несънувахли?ЗатворничкилибяхмесМахтоб?Илизаложнички?ПленничкинатозизлобениотмъстителенСтранник,койтонякогабелюбящсъпругибаща?

Неможешеданямаизходоттовабезумие.Осъзнахсиронияичувствонасправедливовъзмущение,чеАллахенамоястрана.

Разплакахсеотяд,изскочихотстаятаисеозовахпредАмехБозоргиостаналитероднини,коитосемотаеханаоколокактообикновено.

—Всичкивиестебандалъжци!—изкрещяхаз.Изглежда,никойнеразбра,нитопъксеинтересувашекаквоеразтревожилоамериканскатасъпруганаМуди.Гледахвраждебнитеимфизиономииисечувствувахглупава,смешнаибезпомощна.

Носътмипротече.Побузитемисестичаха,сълзи.Нямахнитоноснакърпа,нитосалфетка,такачесиизбърсахносасшала,същокактоправехаите.

—Настоявамнезабавнодаговорясцялотосемейство—изкрещяхаз.Странно,нодумитемибяхаразбраниипредадени—роднинитещяхадасесъберат.ПрекарахняколкочасавспалнятасМахтоб—плаках,борехсесгаденетовстомахаси,

тресяхсеотгняв,парализирахсеотужас.КогатоМудимипоискачековатакнижка,връчихмуябезникаквипротести.

—Къдесаостаналите?—попитатой.Имахметрибанковисметки.—Донесохсамоедната.Товаобяснениемупрозвучазадоволителноитойнесинаправитрудадапребърка

чантатами.Оставимесамаитогавауспяхдасъберасмелостидасисъставяпланзазащита.Късновечерта,когатоБабаХаджисевърнаотработаиседнадавечеря,асемейството

сесъбравотговорнамолбатами,влязохвхола,следкатосебяхуверила,чесъмприличнопокритаивдъхвамуважение.Бяхразработиластратегиятаси.Щяхдаразчитамнарелигиознияморал,чиетоолицетворениебеБабаХаджи.Тойбесъвсемнаяснокоеедоброи

кое—зло.—Реза,преведидумитеминаБабаХаджи—казахаз,катонаправихопитгласътмида

прозвучиспокойно.Каточуиметоси,старецътвдигнапогледзамиг,посленаведеглавакактообикновено,

заданемегледаправовочитеспоредрелигиознитесиразбирания.Снадеждата,чедумитемищебъдатправилнопреведени,азсевпуснахвотчаяна

защита.ОбяснихнаБабаХаджи,ченесъмискаладаидвамвИран,чекогатосъмтръгнала,съмбиланаясно,чесеотказвамотнякоиправа,коитосаосновнизавсякаамериканка.Бяхсестрахувалаименнооттова,защотознаех,чедокатосмевИран,Мудиемойповелител.

Тогавазащосъмдошлатук,зададохазриторичниявъпрос.Дошласъм,задасезапознаясроднинитенаМудиидаимдамвъзможностдавидят

Махтоб.Имашеиощееднамногопо-сериознаиужасяващапричина,коятонеможехинесмеехдаизложаисподелясъссемействотонаМуди,порадикоятобяхдошлатук.Вместонеяимразказахзаклетвата,коятобедалМуди.КогатовДетройтбяхсподелиласМудистрахаси,чеможедамезадържинасилавИран,тойнаправионова,коетоспореднегодоказвашедобритемунамерения.

—МудисезакленадКорана,ченямадасеопитадамезадържитукпротивволятами—казахаз,катосечудехдоколкомечуваиразбираБабаХаджи.—Тисидуховенчовек.Какможешдамупозволишдапостъпитакасмен,следкатосеезаклелвКорана?

Мудинеговоридълго.Тойпризна,чеказвамистинатаичесеезаклелвКорана.—Номиепростено—речетой.—Аллахщемипрости,защотоаконегобяхнаправил,

тяникоганямашедадойдетук.РешениетонаБабаХаджибебързоибезапелационно.Резапреведе:—ЩебъдеволятанаАллаха!Почувствахосезаемозлинатаиотвърнахнаудара,въпрекичеосъзнавахбезплодността

нааргументаси.—Всичкивиестебандалъжци!—изкрещяхаз.—Всичкистегознаелипредварително.

Билоеномер.Планиралистеговпродължениенамесеци.Мразяви!—Сегавечеплачехнаглас.—Щевиговърнанякойден.Злоупотребихтесисляма,защотознаехте,чещепроявяуважениекъмнего.Единденщемиплатитезатова!ЕдинденБогщевинакаже!

Цялотосемействоизглеждашенапълнобезразличнокъмучасттами.Самосеспоглеждахасъзаклятнически.Очевидноимдоставяшеудоволствиедаусещатвластта,коятоМудиимашенадамериканскатасисъпруга.

[1]Утриннамолитва.—Б.р.↑

ТРЕТАГЛАВАДългоплакахмедветесМахтоб,докатонай-накраятязаспаотизтощение.Немигнах

цяланощ.Главатамибучеше.Ненавиждахмъжа,койтоспешенасъседнотолегло,исестрахувахотнего.

МеждунасМахтобпростенвашевсънясиисърцетомисекъсаше.КакевъзможноМудидаспитакадълбокодострадащатасидъщеричка?Какможешедапостъпватакаснея?

Азпонебяхималавъзможностдаизбирам,агоркатаМахтобникойнеябепитал.Тябеневинночетиригодишномомиченце,оплетеновжестокатареалностнаединстранениобърканбрак,койтопонякакъвкапризнасъдбата—иазнепроумявахкакъв—сепревърнавмелодрама,предизвиканаотнепонятнитезаобикновениячовекполитическисъбития.

Цяланощнеспряхдасеукорявам.Какможахдаядоведатук?Отговорътобачемибеизвестен.Какможехданеядоведа?Можедависестористранно,носмятах,чеединствениятначиндадържаМахтобдалеч

отИран,бедаяводяпонякогатам.Сегаитозиотчаянходсебепровалил.Никоганесебяхинтересувалаотполитика.Бяхмечталаединственомоетосемейство

даживеевразбирателствоищастие.Воназинощобачепрезпаметтамиминахахилядиспомениитогаваосъзнах,чеималкотопреживениотнасрадостнимиговебяхасъпроводенисболка.

ИменноболкатамесрещнасМудипредиоколодесетинагодини—болка,коятозапочнавляватаполо-винанаглаватаибързосеразпространиизцялотомитяло.Мигренатамеповалипрезфевруари1974-а—започнасъссветовъртеж,повдиганеиобщаслабост.Принай-слабияшумилидорикогатосамоотваряхочиизпитвахнеописуемаболка,коятоплъзвашенадолупогръбнака.Сънятидвашесамоследконскадозалекарства.

Товамоесъстояниебеособенотревожно,защотобяхнадвайсетиосемгодиниинай-сетнебяхготовадаживеясамостоятелнобезничияопека.Бяхсеомъжила,бездамумислямного,веднагаследкатозавършихгимназия,исеоказахобвързанавбракбезлюбов,койтозавършиспродължителенитруденразвод.Сегаобаченавлизахвпериоднауравновесеностищастие,итоединственоблагодарениенасобственитемиусилия.Работатамив„Хенкок“вмалкотоградчеЕлсивцентраленМичиганобещавашедобракариера.Отначаломевзехакаточиновничкатретасмяна,ноазнапреднахистанахначалниккантора,подчиненапряконадиректораназавода.Заплатататамистигашезаудобно,макарискромножилищезаменисиноветемиДжоиДжон.

Освентовасезанимавахисдоброволческадейност—помагахнакоординаторанаАсоциациятанаболнитеотмускулнаатрофия,кулминациятаотчиятодейностбетелевизионниятмаратон„ДжериЛуис“.НаминалогодишнияДеннатрудамепоказахапотелевизиятавЛансинг.Чувствахсеотличноисерадвахнановооткритататасиспособностдасесправямсамасъссобствениясиживот.

Всичковървешекъмреализиранетонавсеощенедотамяснитемиамбицииотпо-младавъзраст.Живеехсредработници,доволниотонова,коетосмятахзатвърдескромнацелвживота.Искахдапостигнанещо—можебиуниверситетскадипломаилипъккариеранасъдебенрепортер,можебисобственбизнесили…койзнае?Искахнещоповечеотневзрачнотосъществуване,коетонаблюдавахоколосебеси.

Нозапочнаглавоболието.Единственотомижеланиеднинаредбедасеотърваотвлудяващатаболка,коятомепревръщашевинвалид.

ОтчаяносенуждаелотпомощисеобърнахкъмдокторРоджърМорис,нашиядългогодишендомашенлекар.ТойведнагамеизпративболницатавКарсънСити—остеопатичнаклиниканаполовинчаспътотЕлси.

Лежахсвитакатозародишвсамостоятелнастая,затъмненаотспуснатитезавеси,иподслушвахразговораналекарите.Неизключвахавъзможносттаотмозъчентумор.

РодителитемипристигнахаотБанистъридоведохаДжоималкияДжон,въпрекичевболницатанепускахадеца.Зарадвахсе,катогивидях,нотоваизключениеотвътрешнияправилникнаклиникатаменакарадасезамисля.Когатонаследващияденприменсеотбинашиятпастор,муказах,чеискамданаправязавещаниетоси.

Заболяванетомибешедостазагадъчно.Лекаритеминазначихафизиотерапия,следванаотмануалнатерапия,следкоетосеуединявахвзатъмненатаси,тихастая.Мануалнататерапияпредставляваеднаотосновнитеразликимеждуостеопатиятаипо-популярнотоалопатичнолечение,коетоприлагаобичайнатамедицина.Лекаритеостеопатиизучаватсъщитепредметиидисциплиникатоостаналитемедици,нофилософиятаимсеразличавазначителнооттазинаалопатите.Иедните,идругите—напримеранестезиолозите,хирурзите,акушер-гинеколозите,педиатритеилиневролозите—използватпостижениятанасъвременнатамедицина,лекарятостеопатобачевъзприемахолистичнияподходкъммедицинатаилекувацялототяло.

Мануалнататерапиясестремидаоблекчиболкатапоестественпът,катостимулиразасегнатитенервниокончанияиотпускаболезненонапрегнатитемускули.Предимибешепомагалаприпо-лекистрадания,затовасенадявахдамипомогнеисега.Отчаянотърсехнякаквооблекчение.

Бяхтолковаизмъчена,чепочтинеобърнахвниманиенастажант-лекаря,койтодойдезапървиясеансмануалнатерапия.Лежахпокоремвърхуеднолеглоиусещахлекияивнимателеннатискнадланитемупотялотоси.

Помогнамидасеобърнапогръб,задаповториманипулациятавърхушиятаираменнатамускулатура.Процедуратазавършисбързо,новнимателнозавъртаненавратаналявоинадясно.Чусетихоизпукване—гръбнакътосвободигазипочувствахвнезапнооблекчение.

Докатолежахпогръб,успяхдагоразгледампо-подробно.Изглеждашеоколопет-шестгодинипо-възрастенотмен,коетозначеше,чеепо-голям

отповечетостажант-лекаривклиниката.Косатамубеоредяла.Възрасттамубепредимство,защотовидътмувдъхвашедоверие.Неможешедасекаже,чеекрасавец,ноздравотомусилнотялопривличашепогледа.Лицетомуимашеедвадоловимиизточничерти,носешеочила.Тенътмубемалкопо-тъменотмоя.Катоизключимлекияакцент,държешесекатоистинскиамериканец.

КазвашеседокторСайедБозоргМахмуди,ноостаналителекаримуказвахапростоМуди.

ПроцедуритенадокторМахмудибяханай-приятнатачастотлечениетомивклиниката.Облекчавахамиболките,аиприсъствиетомумидействашеположително.Бешеизключителновнимателен.Виждахмесевсекиденповременапроцедурите,аосвентовачестосеотбивашевстаятами,самозадапопита:„Каксечувствате?“Вечеридвашедамипожелаелеканощ.

Сериятаизследванияизключихавъзможносттазамозъчентуморидокторитерешиха,честрадамоттежкаформанамигрена,коятощеминеотсамосебеси.Макаринесъвсемточна,диагнозатабешеправилна,защотоследседмицитестраданиеболкатазапочнаданамалява.Случилотосенеоставистраничнипоследствия,нопроменидрастичноживотами.

ВпоследнияденотпрестоямивболницатаповременапоследнатапроцедурадокторМахмудивнезапнопромълви:

—Харесвампарфюмави.Свързвамприятниямуароматсвас.Говорешеза„Чарли“,парфюма,койтоизползвах.—Когатосеприбирамвечер,ръцетемимиришатнавашияпарфюм.Попитамедалиможедамисеобажда,следкатосеприбераудома,задазнаекаксъм.—Разбирасе—отвърнахаз.Записасиадресаителефоннияминомер.После,следкато

приключипроцедурата,спокойносенаведеимецелунапоустните.Ипрезумнемиминадокаквощедоведетазисъвсемневиннацелувка.

МудинеобичашедаговоризаИран.—Неискамдасевръщамникогатам—казвашетой.—Променихсе.Семействотоминемеразбиравече.Азпростосеразличавамоттях.ПривсечеМудихаресвашеамериканскияначиннаживот,тойненавиждашеиранския

шах,задетоамериканизиралстраната.Еднаотлюбимитемузабележкибеше,чевеченеможелодасикупишкебап—иранскиаламинутсагнешко,сервиранвърхукупчинкаориз—навсекиъгъл.Зaсметканатоваобаченавсякъдесепоявявализакусвални„Макдоналдс“ивсякаквидругизападнизаведениязабързазакуска.Иранвечепонищонеприличалнастраната,вкоятосееродил.

БешероденвШуштар,ЮгозападенИран,аласледсмърттанародителитесисепреместилприсестрасивХорамшахр,всъщатапровинция.СредстранитеотТретиясвятИранеизвестенсрязкотосисоциалноразделение.Акобероденвбедносемейство,МудищешедастанеединотбезбройнитеголтацинаТегеран,обитателинамалкибараки,сглобениотстроителниотпадъци,коитоживеехадензаденотслучайниподаянияиливременнаработа.Неговотосемействообачебеоблагодетелстваноиспари,исдоброобщественоположение,такаческороследкатозавършилгимназия,ималфинансоватавъзможностдаопитакъсметаси.Тойсъщоискалдапостигненещоповечевживота.

Вонезигодинимногоиранциотпътувализачужбина.ПравителствотонашахапоощрявалоследванетонаЗападснадеждата,четакаевропеизациятанастранатащесеускори.Вкраянакраищататазистратегиядовеладообратниярезултат.Иранцитеупоритоотказвалидаусво-яватзападнатакултура.Дорионези,коитобилипрекараливЩатитеподвайсетгодини,честооставаливизолация,защотообщувалиединственосъссвоисънародници.Запазвалисвоятаислямскарелигияиперсийскиобичаи.Веднъжсезапознахседнаиранка,коятоживеешевАмерикаотдвайсетгодиниинезнаешекаквоекърпазасъдове.Когатойпоказахкърпата,тяреши,четоваееднопрекрасноулеснение.

Вчужбинаобачеиранскитестудентиразбрали,ченародътможедадиктуваформатанауправлениевсвоятастрана,иименнотовапорасналополитическосамосъзнаниедовелодопаданетонашаха.

ЖивотътнаМудиобачебепротекълпо-различно.Започтидвайсетгодинитойбевъзприелмногоотобичаитеназападнотообществоизаразликаотповечетосвоисънародницибеобърналгръбнаполитиката.Бешеоткрилсвят,коренноразличенотсветанадетствотоси;свят,койтопредлагабогатство,култураичовешкодостойнство,атованадхвърляловсичко,коетоиранскотообществоможелодамудаде.Тойсъвсемискренобепожелалдастанеамериканец.

ПървозаминалзаЛондон,къдетодвегодиниучиланглийски.Съсстудентскавизастъпилнаамерикансказемяна11юли1961година.ЗавършилуниверситетавщатаМисурииняколкогодинипреподавалматематикавгимназия.Катоинтелигентенчовек,накоготоеднакводобресеудаваливсичкипредмети,тойразбрал,черазностраннитемуинтересиго

подтикваткъмусъвършенстване.Привличалогоинженерството,затоваотновосезахваналсучение,апослепостъпилведнатурскафирма,коятоизпълнявалапоръчкизаНАСАпопрограмата„Аполо“.Мудиобичашедаповтаря,чечовекътестъпилнаЛунатаснеговапомощ.

Катопрехвърлилтрийсетте,ощеведнъжпочувствувалнуждадаучи.Тозипътвниманиетомубилопривлеченоотпрофесията,коятонеговитесънароднициценятнай-високо—професиятанадваматамупокойниродители.Твърдорешилдастанелекар.Въпрекиотличнитесиуниверситетскидипломи,няколкомедицинскиколежаотказалидагоприематзарадивъзрасттаму.Най-послегоприеливколежапоостеопатичнамедицинавКанзас.

Когатозапочнахмедасесрещаме,тойзавършвашестажасивКарсънСитиискорощешедазапочнеработавДетройтскатаостеопатичнаболницастригодишендоговор,къдетопланирашедаспециализиракатоанестезиолог.

—Тинаистинатрябвадазапочнешлекарскапрактика—казахмуаз.—Имашпрекрасенподходкъмпациентите.

—Парисепечелятсанестезиология—отвърнатой,коетоощеведнъжпоказа,чеестаналистинскиамериканец.

Получизеленатакарта,коятомудавашеправодапрактикувавСъединенитещатиимуотваряшепътякъмамериканскотоподанство.

Мудиседържешекаточовек,койтожелаеокончателнодапрекъсневсичкивръзкисъссемействотоси.РядкопишешенароднинитеидоринасестрасиАмехБозорг,коятосебепреместилавТехеран.Тованемихаресваше.Иазсиимахсемейнипроблеми,новъпрекитовабяхгорещапривърженицанапатриархалнитероднинскиотношения.

—Обаждайимсеотвременавреме—подканяхгоаз.—Лекарси.Можешдасипозволишединтелефоненразговорнамесец.

Азбяхтази,коятогонасърчидапосетиИран.Следкатостажътмусвършипрезюли,тойнеохотнозаминазадвеседмицидапогостуванаАмехБозорг.Докатобешетам,всекиденмипишешеколкомногомулипсвам.Замоенай-голямоучудванеиазустанових,четоймилипсва.Тогаваименноосъзнах,чесъмзапочналадасевлюбвамвнего.

ПрезтритегодиниработавДетройтсесрещахмередовноитоймеухажвашекатоистинскиджентълмен.ДжоиДжоннеизменнополучавахабонбониишоколади,ааз—цветя,бижутаипарфюми.

Подаръцитемувинагиносехабелегананеговатаиндивидуалност.Бившиятмисъпругнепризнавашеникаквипразници,докатоМудипомнешеинай-незначителнияичестомипращашесобственоръчноизработеникартички.Зарождениясиденполучихизящнамузикалнакутийкасфигуранамайка,прегърналадететоси.

—Защотосимногодобрамайка—казамитойтогава.ПриспивахДжонс„Приспивнамелодия“отБрамс.

Животътмибепесен.Въпрекивсичкобяхкатегорична,ченежелаядасеомъжвамповторно.—Искамдабъдасвободна—казахму.—Неискамдасеобвързвамсникого.Пооновавреметойжелаешесъщото.МудисъчетавашеработатасивДетройтскатаостеопатичнаболницасприемничасовев

клиникатанаЧетиринайсетаулица.Азпъксеотдадохназадължениятасикатоглаванасемейство.Освентовасезаехисизпълнениетонаеднамоядългогодишнамечта:записахсевъвфилиаланаЛастингКомюнитиколиджвкурсапоуправлениенапроизводствотоиполучавахсамоотличнибележки.

Вкраянаседмицата,винагикогатоуспявашедасеосвободи,Мудипътувашетричасаиполовина,задасевидисменимомчетата.Пристигаше,отрупансподаръцикатоколеднаелха.Когатоимашедежурствапрезпочивнитедни,азотивахвДетройтиоставахвнеговияапартамент.

ЦелувкитенаМудимекарахадазабравямвсичко.Бешенеженлюбовник—стремешеседадоставиудоволствиеинамен,инасебеси.Никоганебяхизпитвалатолковасилнофизическовлечение.Жаждатамизалюбовбененаситна.Цяланощспяхмепрегърнати.

Животътнибепълноцененипрекрасен.Тойбешедобърнеделентатконадецатами.ЗаедноизвеждахмеДжоиДжонвзоологическатаградина,напикникилинафолклорнипразницивДетройт.

Мудимезапознасизточнатакухня,вкоятоосновнипродуктисаагнешкото,оризът,щедрополятсразличнисосове,иразнообразнитепресниплодовеизеленчуци.Моитесинове,приятелитемииазсаматабързосвикнахмесизточнитегозби.

Несъзнателнозапочнахдаполагамусилиядаседокарвампреднего.Срадостчистехжилищетому,готвехипазарувах.Ергенскиятмуапартаменточевидноимашенуждаотженскаръка.

Мудиимашеедин-двамаприятели,носкоромоитеприятелистанахаинегови.Притежавашеголямаколекцияоткнигисанекдотиифокуси,скоитонизабавлявашенавсякосъбиране.

СтечениенавреметоМудимезапознаснякоиотислямскитерелигиознидогмииазбяхпоразенаотфакта,четесъдържатмногоотфилософскитеидеинахристиянството.МюсюлманскиятАллахесъщокатоБога,коготоние,методистите,почитаме.Мюсюлманитевярват,чеМойсейепророк,изпратенотБога,иТораезаконътБожи,изпратеннаевреите.Вярват,чеИсусепророкБожиичеНовиятзаветесвятакнига.Вярват,чеМохамеденай-великиятпророк,избраннаправоотБога,аКоранътепо-святиотВехтия,иотНовиязавет.

Мудимиобясни,чевислямасъществуватмногобройнисекти.Тъйкактохристиянитесакатолици,протестантиилилютерани,такаиморалниятканоннаединмюсюлманинможекореннодасеразличаваотморалнияканоннадруг.СемействотонаМудипринадлежешекъммюсюлманитешиити,закоитозападниятсвятзнаетвърдемалко.Тесафанатичнифундаменталисти.ВъпрекичесектатаимедоминиращавИран,тенепритежаватреалнавластвевропеизиранотоправителствонашаха.Мудиотдавнанеизповядвашетазикрайнаформанаисляма,счиитодогмибилотгледанивъзпитан.

Наистинанепонасяшесвинско,нообичашедасипийва.Рядкоизваждашемолитвенотокилимче,задаизпълнирелигиознитесизадължения.

Единден,малкоследкатобяхпристигналауМудивДетройт,телефонътиззвъня.Тойразмениняколкодумиисеобърнакъммен.

—Имаспешенслучай.Свършвамисевръщамведнага.Щомизлезе,азсевтурнахкъмколата,извадихоттамсгъваемистолове,кашонисъссъдовеичашизавиноиподносисперсийскиблюда,коитобяхприготвилаудомавЕлси.

СкороследтовапристигнадокторДжерълдУайтсъссъпругатасиидонесехраната,коятобяхоставилаутях,кактоитортатапопоръчка,специалноукрасенастрикольоранаИраниснадпис„Честитрожденден“нафарси.Дойдохаидругитегости—околотрийсетина,—коитобързахадасесъберат,докатоМудигоняма,изгоненотлъжливотоповикване.Когатосевърна,всичкибяхавпразничнонастроение.

—Изненада!—извикаханасъбралитесе.Усмихнасешироко,аниезапяхме„Честитрожденден“.

Бешетрийсетидеветгодишен,алареакциятамубекатонадете.

—Какуспядаприготвишвсичкотова?—попитаметой.—Направонемигопобираумът.

Изпитахистинскоудоволствие,чесъмгонаправилащастлив.Товавсеповечесепревръщашевцелнаживотами.Познавахмесеоттригодини,в

коитотойбеуспялдазавладеемислитеичувстватами.Работатагубешесвоячарисамопочивнитеднидобивахасмисъл.

Дорикариератаминемеинтересуваше.Бяхсеиздигналадопост,койтопредибезаеманотмъж,нополучавахпо-малказаплата.Освентоваединотшефоветенакомпаниятаставашевсепо-агресивенвопититесидамепокори,смятайки,чещомсъмсвободна,значисъмдостъпна.Вкраянакраищататоймидадеяснодаразбера,чеаконелегнаснего,крайнаповишенията.НапрежениетоставашенепоносимоиазужасносенуждаехотуикендитесМуди,задасеотпуснаиуспокоя.Въпроснатанеделябеособеноприятна,защотоизненадахнесамоМуди,ноисебеси.Слисахвсичкисорганизаторскитесиспособностииизиграхролятанаидеалнатадомакиняпредеднакомпанияотлекариитехнитесъпруги—общество,достапо-различноотмоямалъксвят.

Тържествотопродължидосреднощ.Когатовсичкисиотидоха,Мудимепрегърнапрезкръстаиказа:

—Обичамтезатова,коетонаправи.Направимипредложениезаженитбапрезянуари1977година.Тригодинипо-ранощяхдасеобъркамотпредложениетонаМуди—инесамоот

неговото.Сегаобачесъзнавах,чесъмсепроменила.Бяхвкусилаотсвободатаибяхубедена,чемогадасегрижасамазасебесиисемействотоси.Носамотниятживотнемерадвашевече.Ненавиждахтоважигосване,коетоносехкаторазведенажена.

ОбичахМудиизнаех,чеитоймеобича.Затезитригодининесебяхмекаралинитоведнъж.Предоставяхамисевъзможносттаишансътдазапочнановживотнасъпругаимайка.Живеехсмисълтазамногобройнитесъбирания,коитощяхмедаорганизирамесМудикатосемейство.Можебищяхдазавършаколежа.Можебищяхмедасиимамедете.

Сега,седемгодинипо-късно,презтазиужаснабезсъннанощсевъртяхвлеглотододъщерясиидомъжа,коготонякогабяхобичала,иизплувалитеотпаметтамиспоменименакарахадапрогледна.Многонещабяхпренебрегнала.

Алачовекнеможедаживеесамосминалото.Знаех,чеспоменътзахубавитеднинямадамипомогне.Махтобиазбяхместанализаложничкивнепознатастрана.Вмоментапричинитезагорчиватамиучастнебяхатолковаважни,колкотоонова,коетониочакваше,виднитедни.Днили?

Седмици?Месеци?Колколищетрябвадаизтърпим?Неможехдасапримирясмисълта,чеевъзможнода

сеокажатгодини.Мудинямаше—неможеше—дапостъпитакаснас!Единденщезабележимръсотиятанаоколоитоващегопогнуси.Щеосъзнае,чепрофесионалнобъдещегоочакваединственовАмерика,аневеднаизостаналастрана,коятотепърватрябвашедасеучинаелементарнахигиенаисоциалнасправедливост.Щепроменирешениетоси.Щенизаведеудома.Нямаидапомисли,чещомстъпянаамерикансказемя,щеграбнаМахтобищехукнакъмпървияадвокат.

Амиаконегопромени?Някойтрябвадапомогне!Родителитеми?ПриятелитевМичиган?Полицията?Държавниятдепартамент?АзиМахтоббяхмеамериканскиподаници,макарчеМудинебеше.Имахмеправа.Трябвашеданамеримначиндагиупражним.

Нокак?

Иколковремещениенужно?

ЧЕТВЪРТАГЛАВАОткактоМудинибезаявил,чеоставамевИран,изминаханяколкокошмарнидни.Презпърватанощуспяхдасъберасилиисамообладаниеисинаправихсметкана

парите.Мудибеприбралчековатамикнижка,нонесебесетилдапопитаскаквасумавбройразполагам.Катопреброихвсичко,установих,чеимамдостаприличнасума,закоятовсуматохатаприпазаруванетоидваматабяхмезабравили.Почтидвестахилядириалаистодолара.Стойносттанариалитевдолариправешедвехиляди,ащатскатавалутаможехдаразменяпошестпътипо-високкурс,акоуспеехдауредянякоячерноборсаджийскасделка.Скрихбогатствотосиподтънкияматракналеглото.Рановсякасутрин,докатоМудиифамилиятачетяхамолитви,азизваждахпаритеигинапъхвахиздесеткитесиджобовевслучай,чепрезденявъзникненякоянепредвиденавъзможност.Паритебяхацялатамисила,спасителнотовъже,коетомекрепеше.Нямахникаквапредставазакаквобихмогладагиизползвам—нищочуднодакупясвободатасистях.„Единденвсещесеизмъкнемоттозизатвор—казвахси—Махтобиаз.“

Атосибесъщинскизатвор.Мудидържешеамериканскитеииранскитенипаспорти,кактоикръщелнитесвидетелства.БезтезидокументинеможехмеданапуснемТехеран,дориидауспеехмедасеизмъкнемоткъщата.

ДнинареддветесМахтобпочтинеставахмеотлеглото.Азбуквалносепоболях—едвапоглъщахпоняколколъжициваренбялориз.Привсечебяхизтощенадокрайност,неможехдаспя.Мудиметъпчешеслекарства.

Оставяшенисами,явноискашеданидадевремедасвикнемсъссъдбатасиисмисълта,чещепрекарамеостатъкаотживотасивИран.Сегатоймибешенесъпруг,атъмничар.Сменсеотнасяшепрезрително,нотвърдеше,чеМахтоб,чийтопетирожденденнаближаваше,щесеприспособибързоилеснокъмтазикореннапромяна.Опитвашеседаяприласкае,нотябеотнесенаитъжна.Кафявитейочибезпомощноблуждаехаитянедоумявашекаквабетазипромяна,коятобепревърналанай-неочакванонейниятатковнашвраг.

ВсяканощМахтобплачешенасън.Всеощесебоешедаходисамадотоалетната.Идветестрадахмеотстомашниболкиидиария,затовапрекарвахмечасовенаредвпълнатасхлебаркитоалетна,коятосепревърнавнашеубежище.Туксечувствахменасигурномястоипроизнасяхмезаеднонашатамолитва:„МилиБоже,моляте,помогнинидаразрешимтозипроблем.Моляте,намерисигуренначиндасиотидемудомазаедноидабъдемотновосъссемействотоси.“

Азнепрекъснатойговорех,чедвететрябвадабъдемвинагизаедно.СтрахувахсеМудиданемияотнеме.

ЕдинственотомиразвлечениебеанглийскиятпреводнаКоранаотРашидХалифе,имамнаджамиятавТускон,Аризона.Бяхамигодали,задасеобразовам.Такамисеискашедасезанимавамснещо,чеедвадочаквахпървитеслънчевилъчидапроникнатпрезпрозорцитенаспалнятавкоятонямашеосветление,играбвахкнигата.

РазнасящитесеотхоламолитвинаБабаХаджибяхаподходящфонзавнимателноизучаваненаислямскатабиблия.Търсехонезипасажи,коиторазглеждатотношениятамеждусъпрузите.

Всекипът,когатопопаднехнанещосвързаносмояслучай,вкоетосеговорешезаправатанаженатаидецатаазгопоказвахнаМудиидругитечленовенасемейството.

Всура4стих34обачепрочетохтозиобезкуражаващсъветнаМохамед:

„Мъжъте,задасегрижизажената,защотоАллахгоедарилснеобходимитекачестваигоенаправилпечаловникнахлябанасъщен.Икатотакадобродетелнатаженатрябвадаприемепокорноразпорежданиятамуидапочитасъпругаси,докатогоняма,споредикактоизискваАллах.Апъксжената,коятопоказванепокорство,първоиговориипросветли,послеяоставивпразнотоложе,акатокрайнамяркаянабий.Акотеслушаобаче,нищонетеоправдава,щомйпосягашилиянаказваш.Аллахевисокоиголямаесилатаму.“

Следващиятпасажобачемивдъхнамалконадежда:„Когатоединмъжиеднаженасрещнаттрудностивбрака,дасиизбератноединсъдник

отнеговияродиотнейния.Акодваматасеразберат,тоАллахщегисъбереотново.ВеликимъдъреАллах.“

—Идветесемействатрябваданипомогнатдарешимпроблемаси—казахнаМуди,катомупоказахстиха.

—Твоетосемействонеемюсюлманско—отвърнаМуди.—Несеотнасязанего.Освентовапроблемътетвой,аненаш—добавитой.

Тебяхашиити,тържествуващиотпобедатанареволюцията,правовернифанатици,коитосчитахасебесизабезгрешни.Каксеосмелявамаз—християнка,американка,жена—даимпредлагамсобственотоситълкуваненаКорана,пренебрегвайкимнениетонаимамаРеза,аятолахХомейни,БабаХаджииестествено,собствениясисъпруг?СпоредтяхазбяхробинянаМуди,щомсъмнеговажена.Тойможешедаправисменкаквотосипожелае.

Натретияденотзатворничествотони—деня,вкойтощяхмевечедасмесиудомавМичиган,—Мудименакарадасеобадянародителитеси.Казамикаквоточнодаимкажаивнимателнопроследиразговорани.Видътмубетолковазастрашителен,ченеможехданесеподчиня.

—Мудирешидапоостанемощемалко—казахнародителитеси.—Нямадасеприберемведнага.

Мамаитаткосепритесниха.—Несебезпокойте—казахимаз,катосеопитвахдазвучавесело.—Скорощесе

върнем.Дориидапоостанем,скорощесевърнем.Товагиубеди.Ненавиждахсезарадитазилъжа,носнадвесилиясенадменМудинямах

голямизбор.Доболкажадувахдасъмпритях,дапритиснаДжоиДжондосебеси.Щяхлидагивидяотново?

Мудистанакапризен.Държешесезлостноизаплашителноикъммен,икъмМахтоб.Понякогаобачесеопитвашедабъденеженимил.Помислихси,чеможебиитойсечувстваобъркан.Мъчешеседамипомогнедасеприспособя.ЕдиндензаявинаАмехБозорг:

—ДнесвечерятащеприготвиБети.Излязохменапазар.Отначалослънчеватасветлинамеободри,нопослеулицитеи

сградите,звуцитеимиризмитенаградамисесторихапо-чуждииотблъскващиотвсякога.Отидохмепешдоеднамесарница,коятосенамирашепрезняколкопреки,самозаданикажат,чемесоняма,очакватгоследчетириследобед.

—Елатевчетири.Същотониотговорихаивостаналитемесарници.Следобедаобиколихмепакиведин

магазиннатрикилометраоткъщатауспяхмеданамеримтелешкибифтек.Средбезпорядъканакухнятасепостарахдаизмия,доколкотомога,съдоветенаАмех

Бозоргидаприготвяпознатоамериканскоблюдо,катосеправех,ченезабелязвамнамръщенатафизиономияназълвами.

Следвечерятярешидадемонстрираавторитетасипредсвояпо-малъкбрат.—Нашитестомасинепонасяттелешко—речетянаМуди.—Втазикъщаповечедане

съмчулазателешко.ВИрансмятаттелешкотозадолнопробномесо,коетосамобеднитеядат.Думитена

АмехБозоргозначаваха,чесъмприготвилахрана,коятоеподдостойнствотой.Катонеуспядаоборисестраси,Мудисменитематанаразговора.Бешеясно,чеАмех

Бозоргнямадамипризнаеинай-дребнияприноскъмдомакинскатаработавкъщатай.Истинатабе,чецялотойсемействомемразеше.Катовлизахвнякоястая,всичкимиобръщахагръбилигримасничеха.Изглеждафактът,чесъмамериканка,над-делявяшенадсъмнителнатамиролякатосъпруганаМуди.

ПрезтазипървазатворническаседмицаединственоЕсейразговаряшелюбезносмен.ЕдиндентяиРезанибяханагостииЕсейуспядамедръпненастраназаминутка.

—Наистинасъжалявам—казатя.—Тимихаресваш,нонипредупредихадаседържимнастранаоттеб.Нениеразрешенодасядамедотеб,нитодаразговаряместеб.

Чувствамсеотвратително,катосипомислякаквотие,нонемогадасеспречкамсцялотосемействозарадитеб.

„НимаАмехБозоргсмяташедамедърживечновизолацияипрезрение?—чудехсеаз.—Каквоставашевтазикъща?Всичкилибяхалуди?“

Мудиживеешеизцялонагърбанасемействотоси,нотовакаточелинегопритесняваше.Отвременавремепромърморваше,четърсиработа,нотоваозначаваше,чееизпратилнякойотсвоитеплеменницидаразберекакъвстатусмуосигурявамедицинскатадиплома.Бешесигурен,чеамериканскотообразованиеведнагащемуотворивратитенаместнотомедицинскообществоитойщеработитуклюбиматасипрофесия.

ЗаиранцитепонятиетовременесъществуваиМудибързосевърнакъмстаритесипривички.Четешевестници,слушашерадиоилиразговаряшенадългоинаширокосАмехБозорг.Вредкислучаиниизвеждашенаразходка,нонидържешеподоко.Понякога,следобедиливечер,отивашесплеменницитесинагостинасвоироднини,анасоставяшеподзоркитегрижинасемейството.Веднъжотиденанякакваантиамериканскадемонстрацияисевърна,дрънкайкиглупостипоадреснаСъединенитещати.

Днитесиминаваха—безбройни,горещи,тъжни,ужасни,отвратителнидни.Потъвахвъввсепо-дълбокадепресия.Сякашумирахбавно.Почтинесехранехиспяхсъвсеммалко,макарчеМудипродължавашедаметъпчесуспокоителни.Нямашеликойдамипомогне?

Еднавечернякъдекъмсредатанавторатаседмицаотмоетопленничествослучайносенамирахдотелефона,когатотойиззвъня.Инстинктивновдигнахслушалкатаиподскочих,каточухгласанамайками.ОбаждашесеотАмерика.Каза,чесееопитваладаразговарясменнаняколкопъти.После,бездагубивремевпразниприказки,бързомииздиктувателефоннияномериадресанаотдела,защитаващинтереситенаСъединенитещатикъмшвейцарскотопосолствовТехеран.Сразтуптяносърцезапомнихномера.СледмигМудигневноизтръгнаслушалкатаотръкатамиипрекъснаразговора.

—Нямадаговоришстях,когатонесъмдотеб—наредитой.Същатанощизмислихкакдазапишакодиранотелефонаиадресаивтефтерчетоси,

направихгоигоскрихподматракаприпарите.Презастраховахсе,катоцяланощповтаряхнаумцифрите.Най-посленаучихоткъдедапотърсяпомощ.БяхамериканскагражданкаипосолствотосигурнощешедамеизмъкнесМахтоботтук,стигадасесвържаснякойотзивчивслужител.

Ощенаследващияденмисеоткриеднавъзможност.Мудиизлезе,бездамикажекъдеотива.АмехБозоргиостаналитечленовенасемействотопотънахавежедневнатасиследобеднадрямка.Разтреперана,сепромъкнахвкухнята,вдигнахтелефоннатаслушалкаинабрахномера,койтовечезнаехнаизуст.Секундите,докатослушахсигнал„свободно“,мисе

сторихачасове.Телефонътиззвъняединпът,двапъти,трипъти,молехсенякойдаговдигнепо-бързо.Итъкмокогатоотсрещаотговориха,вкухнятавлезедъщерятанаАмехБозоргФереще.Опитахседазапазясамообладание.Тяникоганебешеразговаряласменнаанглийскиибяхсигурна,ченямадаразбереразговора.

—Ало!—прошепнахазвслушалката.—Говоретепо-високо—чухженскигласотсреща.—Немога.Моляви,помогнетеми.Азсъмзаложница.—Говоретепо-високо.Невичувам.Преглътнахсълзитесииповишихглас:—Помогнетеми!Азсъмзаложница!—Нищонесечува!—отвърнаженатаизатвори.Броениминутиследкатосеприбра,

Мудисевтурнавспалнята,издърпамеотлеглото,хванамезараменетеимеразтърси.—Скогосиговорила?—изреватой.Въпросътмесварисъвсемнеподготвена.Знаех,че

цялотосемействоенастроеносрещумен,нонебяхочаквала,чеФерещещемуиздрънказаслучилотосеощещомтойсеприбере.Излъгахсъвсемнескопосано.

—Сникого—отвърнахтихо,коетогоре-долуотговаряшенаистината.—Говориласи!Днессиразговаряласнякогонателефона!—Несъм!ИскахдасесвържасЕсей,нонеуспях.Бяхнабралагрешенномер.Мудизабипръстивраменетеми.Махтобизпищя.—Лъжешме!—изреватой.Блъснамевърхулеглотоиповилняощеняколкоминути,а

предиданапуснестаята,изкрещяпрезрамо:—Данесипосмялаповечедапипнештелефона!Мудимедържешевнепрекъснатонапрежениеитъйкатонеможехвсекидендагадаяв

каквонастроениещесесъбуди,неможехдасисъставяипланзадействие.Понякогаседържешемногозлеитовазатвърждавашерешениетомидасесвържаспосолството.Понякогабешемилиуменсепрокрадвашенадежда,чещепроменирешениетосиищенивърнеудома.Тазинеговаиграмепарализирашеиазнезнаехкакводапредприема.Всяканощтърсехутехавхапчетатазасън.Всякасутринсесъбуждах,обзетаотнепреодолимапаника.

Веднъж,вкраянаавгуст—почтимесецотпрестоянивИран,—тоймепопита:—ИскашлидапоканимгостизарожденияденнаМахтобвпетък?Товамипрозвучастранно.Махтобнавършвашепетгодининачетвъртисептември,

четвъртък,анепетък.—Акощепразнуваме,некадаенасамияден—казахаз.Мудисеядосаимиобясни,черождениятденеединотнай-важнитепразницивИрани

сеправивинагивпетък,когатонесеработи.Продължихдасеопъвам.АконеможехдазащитавампредМудисобственитесиправа,

понезащастиетонаМахтобтрябвашедавоювам.Изобщонемеинтересувахаиранскитеобичаи.ЗамояизненадаизаголямонеудоволствиенасемействотоМудисесъгласидапразнувамерожденияденвчетвъртъкследобед.

—Искамдайкупякукла—казахаз,използвайкималкатасипобеда.Мудисесъгласиизакуклата.ПослесеуговорисМаджидданиизведенапазар.

Кръстосвахмемногобройнитемагазинчета,катоподминавахмеиранскитекукли,коитобяхагрозниипарцаливи,докатонай-сетнепопаднахменаяпонскакуклавчервено-бялкостюм.Вустатасиимашебиберониаконякойгодръпнеше,тязапочвашедаплачеилидасесмее.Струвашетрийсетдолара.

—Прекаленоскъпаезаиграчка—речеМуди,—неидедахвърлимтолковапаризаеднакукла.

—Защоне?—сопнахсеаз.—Тяняманикаквикуклитук.Щеявземем.

Инаистинаякупихме.Надявахсе,чеМахтобщесезарадванатържеството—първияйщастливденотмесец

насам.Тягоочаквашеснетърпение.Бешемидрагодаягледамкаксесмее.Дваднипредиголямотосъбитиеобачесеслучинеприятност,коятопомрачирадостта

й.Докатосииграешевкухнята,Махтобсепрепънаведностолче,коетосесчупиоттежесттайиостриятръбнаединотдървенитемукракасезабивръкатай.Каточухписъцитей,хукнахкъмкухнята.Отразкъсанаартерияшуртешекръвинамендъхътмиспря.

Мудибързопоставитурникет,аМаджидзапаликолата,заданиоткаравболницата.Докатопритискахвобятиятахлипащотосидете,чухкакМудимиказаданесебезпокоя.Болницатабиласамонаняколкопрекиотнашатакъща.

Нооттамнивърнаха.—Неприемамеспешнислучаи—казанислужителятотрегистрацията,бездаобръща

вниманиенаМахтоб.Катоедвасепровирашепрезнатоваренотодвижение,Маджиднизакаравдруга

болницасотделениезаспешнамедицинскапомощ.Озовахмесесредотвратителнавоняимръсотия,нонямашекъдедругадедаотидем.Чакалнятанакабинетазаспешнапомощбепълнаспациенти.

Мудиспряединлекаримуобясни,чеенеговколегаотАмерикаичеръкатанадъщерямутрябвадабъдезашита.Иранскиятдокторведнаганиотведевманипулационнатаипредложибезплатноуслугитесикатожестнаколегиалност.Вкопченавмен,Махтобсподозрениегледашекакдокторътпреглеждаранатаиподготвяинструментитеси.

—Няматлиупойка?—попитахсразтреперанглас.—Не—отвърнаМуди.Стомахътмисесви.—Махтоб,трябвадабъдешсмела—казахиаз.Катовидяхирургическатаигла,Махтоб

изпищя.Мудийкреснадамълчи.Якитемуръцеяпритискахакъмоперационнатамаса.Здраватайръчичкаместискашедопосиняване.Макарданеможешедасеотскубнеотсилнатамухватка,Махтобпродължавашедасесъпротивлява,хълцайкиистерично.Извърнахпоглед,когатоиглатасезабивплъттай.Всекиписък,койтосеразнасяшеиотеквашевмалкатаманипулационна,пронизвашесърцетоми.Обземедиваомраза.Мудибевиновен,задетонидоведевтозиад.

Процедурататраяняколкоминути.Побузитемисестичахасълзи.Заеднамайканямапо-страшнаболкаоттазидастоибезпомощнадострадащотосидете.Акоможехаздабъдаподложенанатовамъчениевместодетето!Гадешемисе,почелотомиизбипот,алаМахтоббетази,коятоизпитвашефизическатаболка.Единственото,коетоможехданаправязанея,бедастискамръкатай.

Следкатозашираната,иранскиятдокторнаписарецептазаинжекцияпротивтетанус,подадеянаМудиимуобясникаквотрябваданаправим.

Тръгнахмеси.Махтобхлипашевпрегръдкатами,аМудимиобяснявашесложнитеходове,коитоничакаха.Трябвашеданамеримаптека,вкоятопродаватваксинасрещутетанус,апоследаотидемвдругаклиника,коятоимаправодапоставяпротивотетанусниинжекции.

НеразбирахзащоМудиискашедасезанимавасмедицинатук,аневАмерика.Тойразкритикуваработатанасвояиранскиколега.Акоразполагалснеобходимитеинструментиимедикаменти,щялдазашиеръкатанаМахтобмногопо-добреотнего.

КатосеприбрахмевдоманаАмехБозорг,Махтоббенапълноизтощенаибързозаспа,аласънятйбенеспокоен.Измъчвахсезарадинея.Постарахседаизглеждампо-веселапрез

следващитедвадни,задапочувстватяколковажносъбитиеерождениятйден.Натретияденраносутринта—рожденияденнаМахтоб—дваматасМудиотидохмев

еднапекарна,задапоръчамеголяматорта,дългаблизометъритрийсет,сформанакитара.Посъдържаниеицвятприличашенаамериканскатажълтаторта,нонебешетакавкусна.

—Защонеяукрасишти?—предложиМуди.Товабеедноотнещата,скоитосесправяхпревъзходно.—Немога,липсватмиматериали.ТоваобаченепопречинаМудидасепохвалинапекаря:—Тяможедаукрасяваторти.Пекарятведнагамепопитанаанглийски:—Искателидаработитетук?—He—сопнахмусеаз.НеискахидамислязаработавИран.Върнахмесеудома,задасеприготвимзатържеството.Щяхададойдатнадстотина

роднини,коитосибяхавзелиполовинденотпускспециалнозаслучая.АмехБозоргсетрудешевкухнятанаднещокатосалатаотпилешко,обилнозалятасмайонеза.Върхусалататаподредирезенчетаоткруша,коитоизписвахаиметонаМахтобнафарси.Дъщеритейнареждахаподносискебапипарчетастуденоагнешко,бялосиренеизеленчуци.

Мортеза,вториятсиннаБабаХаджииАмехБозорг,дойдеданипомогне.ДоведеиженасиНастаранседногодишнатаимдъщеряНилуфар—очарователнобебесигривиочииживнрав.Махтобсипоиграснея,докатоМортезаиНастаранукрасявахахоласбалони,гирляндиикнижнисерпентини.Махтоббезабравилазараната,мислешеглавнозаподаръците,коитояочакват.

Вкъщатазапочнахадасестичатгостиспакетивяркиопаковки.ОчитенаМахтобсеразширявахавсеповечепривиданарастящиякупчудеса.

Мортеза,НастараниНилуфарситръгнаха,апо-късносевърнахасизненада—съвсемсъщататортакатотази,коятобяхмепоръчалисМуди.ВтозимигМаджидпристигнаотпекарнатаснашататорта.Случайносъвпадение.ТъкмодапрекрачипрагаивъзбуденатаНилуфарсграбчитортатаиядръпнаотръцетему.Тортатападнаназемятаиотнеянищонеостана.

Е,понеимахмерезервна.Мамалдадезнакзазапочваненатържеството,катоплеснасръцеизапяеднадетска

песничка.Дотозимомент,симислех,чесмехътвИранезабраненсъсзакон.Тукнебяхвиждалащастливифизиономии.Днесобачефамилиятасрадостпразнувашерожденияденнадъщеряни.

Песнитепродължихапочтичас.МамалиРезабяхавпрекраснонастроениеисезабавлявахасдецата.После,катоподадензнак,дваматасенахвърлихавърхукупаподаръциизапочнахадаразкъсватопаковките.

Махтобнеможешедаповярванаочитеси.Побузкитейсетъркулнахаедрисълзи.—Мамо,темиотварятподаръците!—изплакатя.—Тазиработанемихаресва—казахнаМуди.—Некаяоставятсамадаотвори

подаръцитеси.МудиказанещонаМамалиРеза.ТенеохотнооставихаМахтобдаотворисаманяколко

подаръка,нопродължихадаразкъсватцветнитехартии,защото,кактомиобясниМуди,вИранвинагимъжетеотварятподаръцитенадецата.

Махтобсепоуспокои,каторазопаковаподаръците.Получимногоиранскииграчки:красиврозово-бялангелнаконец,топка,спасителнажилеткаипоясзабасейна,еднасмешналампасбалончетапонея,купищадрехии,разбирасе,куклата.

Подаръцитебяхатвърдемного,задасииграешстяхнаведнъж.Махтобздраво

стискашекуклата,ноармиятаотдечурлигасенахвърливърхуостаналитенеща,започнасебиткаприподялбатаидароветесеразхвърчахаизцялатастая.Махтобпаксеразплака,нобешеневъзможнодасеобуздаеордатаневъзпитанидеца.Възрастнитеизобщонеимобръщахавнимание.

Махтобстискашекуклатанасигурномястовскутасиидуманеотрониповременавечерята,алалицетойпросветнапривиданатортата.Наблюдавахясъссвитосърцекакялапасапетит,носъзнавах,ченебяхуспяладаиподнесаподаръка,койтожелаешенай-многонасвета.

СледрождениядендветесМахтоботновоизпаднахмевмеланхолия.Дойдесептември.Трябвашедасмесеприбралиудомапредицелитриседхмици.

Скороследтоваимашедругрожденден,койтоусилидепресиятами—рождениятденнаимамРеза,основателянашиитскатасекта.Всвятденкатотозиправоверниятшиитотиванапоклонениенагробницатанаимама,нотъйкатотясенамирашенавражаземя,вИрак,ниетрябвашедапосетимгробницатананеговатасестравРей,старатастолицанаИран,разположенанаоколочаспътюжноотТехеран.

Денятсеоказагорещ—лятотоощенапомняшезасебеси.Бяхсигурна,четемпературатаедостанад100градусапоФаренхайт.Ненавиждахтежкитедрехи,коитотрябвашедаоблека,ипростонеможехдасепримирясмисълтазаедночасовотопътуваневнаблъсканадотаванаколавтазинетърпимажега,защотопоклонениетопредединсвятгробнезначешенищозамен.

—Неискамдаходя—казахнаМуди.—Трябва—отвърнатой.Стовавъпросътприключи.Преброиххората,коитосесъбрахавдоманаАмехБозорг.Бяхадвайсетитрябвашедасе

натъпчатвдвеколи.Махтобсъщобешенервнаинещастна.Предидапотеглим,повторихмемолитватасив

банята:„МилиБоже,помогниниданамеримсигуренначиндасевърнемудомазаедно.“.Мудименакарадасложатежкиячеренчадорзатозитържественслучай.В

претъпканатаколатрябвашедаседявърхуколенетему,аМахтобседешеумен.СледединужасенчаспристигнахмевРей,къдетобушувашепясъчнабуря.Измъкнахмесеотколатасредтълпаоблеченивчернопоклонници,коитосеблъскахаслактиикрещяханеистово.ДветесМахтобнесъзнателнопоследвахмеженитекъмединотделенвход.

—Махтобможедадойдесмен.Щеянося—речеМуди.—Не!—изпищятя.Тойпосегнадаяхванезаръката,нотямусеизплъзна.Хоратазапочнахадасеобръщат,

задавидяткойвдигаврява.—Не-е-е!—крещешеМахтоб.Разгневенотнепокорствотой,Мудиясграбчизаръката

игрубояизтръгнаотменивсъщиямигяударипогърба.—Не!—изкрещяхмуазисехвърлихкъмдъщеряси,препъвайкисевчадора.Мудимоменталнонасочигневасикъмменизакрещясвсесиланай-обиднитеругатни,

коитомуидваханаум.Заплаках,внезапноосъзналасвоетобезсилиепредгневаму.СегапъкМахтобсеопитадамезащитиисехвърлимеждунас.Мудияизгледасъс

заслепенотяростпогледияплеснасопакотонаръкатаси.Горнатайустнасеразцепиибликналатакръвпръснапоземята.

—Мръсно!—замърморихахоратанаоколо.ВИранкръвтасесмятазанещонечистоиследитеотнеятрябвадасезаличават.Никойобаченесенамесивсемейнатанисвада.НитоАмехБозорг,нитонякойдруготсемействотосеопитадаукротигневанаМуди.Доединбяхасвелипогледнадолуигледахавпразнотопространство.

Махтобзапищяотболка.Взехянаръцеисеопитахдаспракръвтаскрайчетоначадора,докатоМудипродължавашедамезаливаспотокругатниимръснидуми,коитоникоганебяхчуваладаизлизатотустатаму.Презсълзивидяхкаклицетомусеизкрививужасна,пълнасомразагримаса.

—Трябваданамеримпарчеледзаустнатай—изплакахаз.ВидътнаразмазанатаполицетонаМахтобкръвгопоохладималко,нонепредизвикаи

грамсъчувствие.Мудисеовладяидваматазатърсихменякойданипродадепарченцелед.Махтобхлипаше.Мудисемръщеше,бездаизпитваникаквавина,аазсеопитвахда

преглътнамисълта,чесъмомъженазаединлудчовекисъмхванатанатясновстрана,чиитозаконигопровъзгласяватзамойабсолютенгосподар.

Минапочтимесец,откакМудинибепревърналвсвоизаложницииколкотопо-дългостояхмевИран,толковапо-силноунегосеусещашенеобяснимотовлияниенароднатамукултура.ЧастотличносттанаМудибебезвъзвратноизкривена.Трябвашедаизмъкнаидъщеряси,исебесиоттозикошмар,предиданиубиеидвете.

Няколкоднипо-късно,повременаследобеднатапочивка,решихданаправяотчаян

опитзабягство.Измъкнахотскривалищетоизвестнасумариали,хванахМахтобзаръкаинапръстиизлязохмеоткъщата.Катонеможехдасесвържаспосолствотопотелефона,трябвашеданаправяопитдаседоберадотам.Забуленакатоиранка,горещосенадявахникойданемезаподозре,чесъмчужденка.Нямахнамерениедасеобаждамнаникого.Държахкърпатапредлицетоси,заданепривличамвниманиетонавездесъщатаивсесилнатайнаполиция.

—Къдеотиваме,мамо?—попитамеМахтоб.—Щетикажаследмалко.Бързай!Неискахдаподхранвамнадеждитей,предидапочувствам,чесменасигурномясто.Крачехмебързо,подгонениотградскияшумиблъсканицата,бездазнаемнакъде

вървим.Сърцетомищешедасепръснеотстрах.Бяхпоелаогроменриск.НеискахдамислязаяростнатареакциянаМудивмига,вкойтонаучеше,чесмеизбягали,нонямахиникаквонамерениедасевръщам.Позволихсидавъздъхнасоблекчениепримисълта,ченикогаповеченямадаговидим.

Най-сетнестигнахмееднасграда;върхукоятонаанг-лийскибешенаписано„ТАКСИ“.Влязохме,задасипоръчамекола,иследпетминутибяхменапъткъмнашатасвобода.

Опитахседакажанашофьораданизакарадоотдела,защитаващинтереситенаСъединенитещатикъмшвейцарскотопосолство,нотойнемеразбра.Повторихадреса,койтомайкамибешеиздиктуваланотелефона:„ЪгъланаПаркавенюиСедемнайсетаулица“.ПридумитеПаркавенюлицетомупросветнаитойпотеглисредхаотичнотоуличнодвижение.

—Къдеотиваме,мамо?—повториМахтоб.—Отивамевпосолството—казахаз.Сега,когатобяхмевколата,сепоуспокоих.—

Тамщесмевбезопасност.Оттамщеможемдасиотидемудома.Махтобнададерадостенвъзглас.ПоловинчассепромъквахмепрезгъмжащитеотнародиколиулицинаТехеран.

ШофьорътспряпредавстралийскотопосолствонаПаркавеню.Размениняколкодумисединпазач,койтомупосочиъгъланаулицата.Следмигспряхмепреднашетоубежище—голямамодернабетоннасграда,начиятотабелкапишеше„ОтделзаинтересинаСъединенитещати“къмшвейцарскотопосолство.Стоманенарешеткапреграждашевхода,охраняванотиранскиполицай.

Платихнатаксиметровияшофьорипозвънихподомо-фона.Врататасеотвориавтоматично.ДветесМахтоббързопрекрачихмеотирансканашвейцарсказемя.

Иранецпоискапаспортитенинаанглийски.—Нямамепаспорти—казахмуаз.Тойниизгледавнимателноиразбра,чесме

американки.Пуснанидавлезем.Претърсихани.Свсекиизминалмигсмелосттаминараствашеот

неповторимотоусещане,чесмесвободни.Въведоханивединкабинет,къдетосериозна,ноприветливаиранкаотарменски

произходнаимеХелънБаласаниянизслушамълчаливоразвълнуваниямиразказзаедномесечнотонизатворничество.Хелънбешевисокаслабажена,прехвърлилачетирийсетте,облеченасъвсемнекатоиранка—встрогкостюмсполадоколенетеисветотатственонепокритаглава.Изслушанисразбиране.

—Дайтениубежище—помолихяаз,—апосленамеретеначинданиизпратитеудома.

—Нокаквоговорите?—отвърнаХелън.—Неможетедаостанететук.—Нонеможемдасевърнемивнеговиядом.—Виестеиранскагражданка—казамекоХелън.—Не,американкасъм.—Виестеиранскагражданкаитрябвадаспазватеиранскитезакони—повторитя.Любезно,нотвърдомиобясни,чеспоредиранскитезаконисъмстаналаиранска

гражданкаотденя,вкойтосъмсеомъжилазаиранец.Споредзаконаиаз,иМахтобвсъщностбяхмеиранки.

Побихаметръпки.—Неискамдасъмиранскаподаничка—казах.—Азсъмамериканкапорождениеи

искамдабъдаамериканскагражданка.Хелънпоклатиглава.—Не—казатя.—Трябвадасевърнетепринего.—Тойщемепребие—извикахазипосочихкъмМахтоб.—Идветенищепребие.Хелънизказасъжаление,аласнищонеможешеданипомогне.—Воназикъщанидържатнасила—опитахотновоаз,цялатаоблянавсълзи.—

Успяхмедасеизмъкнемсамозащотовсичкиспяха.Неможемдасевърнем.Тойщенизаключи.Наистинасестрахувамзанас.

—Неразбирамзащовие,американките,правитетака—измърмориХелън.—Могадависнабдясдрехи.Могадапускамвашиписмапопощата,могадасесвържасъссемействотовиидаимкажа,честедобре.Товаевсичко,коетомогаданаправязавас.

Фактът,чедветесМахтоббяхменапълнозависимиотзаконитенатозифанатиченпатриархат,бепрост,алавдъхвашеледенужас.

Прекарахединчасвпоселствотовшоковосъстояние.Направихмевсичко,каквотоможахме.ОбадихсепотелефонавАмерика.

—Търсяначиндасеприбера—изплакахнамамапрезчилядикилометриразстояние.—Вижкаквоможедасенаправиоттам.

—ВечесесвързахсДържавниядепартамент—речемамаепресекналотвълнениеглас.—Правимкаквотоможем.

ХелънмипомогнаданапишаписмодоДържавниядепартаментнаСъединенитещати,коетощешедабъдепуснатоотШвейцария.Внегозаявявах,чесъмзадържанавИранпряковолятамииченежелаясъпругътмидаизтеглиавоаритениотЩатите.

Хелънпопълниформуляри,катомизадавашеподробнивъпросизаМуди.Особеноя

интересувашегражданствотому.Мудиникоганебеправилпостъпкизаамериканскоподанство,следкатосебевключилвъввихъранаопиянениетоотреволюциятавИран.Хелънмепопитазазеленатамукарта—официалноторазрешениедаживееиработивСъединенитещати.Всеощеимашеправодасевърнеиработиотновотам,ноизчакашелипрекаленодълго,валидносттаназеленатакартащешедаизтече,астоваивъзможносттадапрактикувамедицинавЩатите.

—Повечесестрахувамданесинамериработатук—казахаз.—Акоимаправодаработитуккатолекар,значисмевистинскаклопка,ноаконяма,можебищерешидасевърнемвЩатите.

Следкатонаправикаквотоможа,Хелъннипоставиужасяващияултиматум.—Асегатрябвадасивървите—речетя.—Щенаправимвсичковъзможно.Бъдете

търпеливи.Поръчанитакси.Когатотопристигна,излезенаулицатаипоговорисшофьора.Дадему

адреснедалечоткъщатанаАмехБозорг.Щяхмедаповървимняколкопрекипеша,заданевидиМуди,чепристигамескола.

Стомахътмисесви,когатодветесМахтоботновосаозовахмеизулицитенаТехеран.Нямашекъдедаотидем,освендасевърнемприединсъпругибаща,койтобеприелролятананашвсемогъщтъмничар.

Опитвахседаразсъждавамзастаналото,привсечеглаватамисепръскашеотболка,ивнимателносеобърнахкъмМахтоб:

—Небивадаказваменататко,нитонанякойдругкъдесмебили.Аконипита,щекажем,чесмеизлезлидасепоразходимисмесезагубили.Щесимълчищ,чули?

Когатонай-послепристигнахме,Мудиниочакваше.—Къдебяхте?—изреватой.—Наразходка—излъгахаз.—Изгубихмесе.Простосеозовахмепо-далеч,отколкото

предполагах.Иматолковамногоинтереснинеща.ЗамигМудисезамислинадобяснениетоми,послегоотхвърли.Знаеше,чеимам

отличночувствозаориентация.Впогледамупламнасправедливиятгнявнамюсюлманин,накоготосеепротивопоставилажена.Тоймесграбчи.Еднатамуръкасевпиврамотоми,другатасграбчикосатами.Завлачимепредчленоветенасемейството,събранивхола—околодесетинадуши.

—Нанеяйезабраненоданапускатазикъща!—разпоредисетой.Послесеобърнаимиказа:—Акоощеведнъжизлезешоттазикъща,щетеубия!Отновосамотнатаспалня,изпразненитеотсмисълисъдържаниедни,отновогаденетои

повръщането,дълбокатадепресия.Случешелиседанапуснастаятаси,АмехБозоргилинякояотдъщеритейтръгвахапопетитеми.Чувствах,чеволятамиотслабва.Усещахкакмногоскоропростощеприемаучасттасиизавинагищесеразделясъссемействотоиродинатаси.

Откъснатаотоколниясвят,азсирониясимислехкаквоможедамеразвълнува.Сеганапримертечешепоследниятмесецнабейзболниясезонинямахникаквапредставакаксепредставят„Тигрите“.КогатотръгвахмезаИран,бяханачеловдивизията.Бяхсинамислиладазаведататконаединотмачоветеим,катосевърнем,защотознаех,четоваможебищебъдепоследниятбейзболенмачвживотаму.Носталгиятамемъчешевсеповечеиповечеиединследобедсеопитахданапишаписмонамамаитатко,безизобщодасъмсигурнадалищеуспеядагопусна.Замойужасустанових,черъкатамиепрекаленослаба:неможехданапишадорисобственотосииме.

Счасоверазсъждавахнадевентуалнитевъзможности.Бяхсъсипана,изнервена,потисната.Губехипоследнитесивръзкисдействителността.Мудиизглеждашедоволенотфакта,чесъмсепредала.Бешеубеден,ченямадасеизправянакрака,задасеборязасвободатаси.Погледнахдетето.НежнатакожанаМахтоббешепокритасогромниподутиниотнепрекъснатитеатакинакомарите.Лятотосиотиваше.Скорощешедадойдезиматаипредидаразбера,сезоните—ивремето—щяхадасеразтворятвнищото.Колкотопо-дългоостанехме,толковапо-леснощяхмедасепредадем.

Вумамисевъртешелюбиматапоговорканататко:„Ималижелание,имаиначин.“Азимахжеланието,нокойразполагашесначинаданипомогне?—чудехсеаз.

„Далиизобщонякойможешедаизмъкнеменидететомиоттозикошмар?“Малкопомалко,въпрекизамъгленотомиотболесттаилекарстватасъзнание,отговорътнавъпросаизплувапредмен.

Никойнеможешеданипомогне.Самоазможехдаизмъкнаоттукисебеси,идететоси.

ПЕТАГЛАВАЕднавечер,скороследкатосебесмрачило,стояхвхоланаАмехБозорг,когаточух

ужасяващияревнареактивенсамолет,койтоприближавашенашияквартал.Небетосеосветиотяркитефойерверкинапротивовъздушнатаотбрана,последваниотнакъсанияекотнабомбениексплозии.

„Божичко,войнатаприближаваТехеран“—помислихсиаз.ПотърсихМахтоб,задасескриемнасигурномясто,алаМаджидвидяуплахата,изписананалицетоми,исеопитадамеуспокои.

—ТовасасамодемонстрациипослучайСедмицатанавойната—речетой.Мудимиобясни,чеСедмицатанавойнатаеежегоденпразникнанепобедимата

ислямскаармия,създаденпоповоднавойнатасИракили,иначеказано,сАмерика,защотоцялатапропаганднамашинавнушавашенаиранците,чеИракепростомарионетка,коятоЩатитевъоръжаватиръководят.

—НиесмевъввойнасАмерика—мизаявиМудиснескритозадоволство.—Справедливое.Твоятбащаеубилмоя.

—Каквоискашдакажеш?Мудиобясни,чепрезВторатасветовнавойна,когатобащамислужелвамериканската

армиявАбадан—ЮженИран,неговиятбащаработелкатовоененлекарилекувалзаболелитеотмалариявойници,докатосамнесезаразилиумрял.

—Сегазатоващеплащашти—речеМуди.—ТвоятсинДжонщезагиневБлизкоизточнатавойна.Можещдабъдешсигурна.

Макардабяхнаясно,чеМудимедразни,простонеможехдаразграничареалносттаотсадистичнитемуфантазии.Товаизобщонебешемъжът,закоготосебяхомъжила.Тогавакакможехдазнамнакакводавярваминакаквоне?

—Ела—казатой,—отиваменапокрива.—Защо?—Имадемонстрация.Товаможешедабъдеединственоантиамериканскадемонстрация.—Не—отвърнах.—Нямададойда.Бездапродума,МудиграбнаМахтобияизнесеотстаята.Тязапищяотизненадаистрах

исезамятавпрегръдкатаму,алатойястискашездравоизаедносдругичленовенасемействотоизлезенапокрива.

Скороединственото,коеточувах,бегръмкиятрев.—СмъртнаАмерика!—скандирахаотпокривитенакъщитеоколонас.Тазифразами

бешевечедобрепозната,тъйкатояслушахнепрекъснатовновинарскитеемисиипотелевизията.—СмъртнаАмерика!—скандираниятаставахавсепо-силнииразпалени.Запушихушитесисръце,нофанатичниятревнеспираше.

—СмъртнаАмерика!ПлачехзаМахтоб,коятосегърчешевръцетенаманиакалниясибащагоренапокрива,а

тойискашеотнеядасеопълчисрещусвоятародина.—СмъртнаАмерика!—ТазивечервТехеранчетирий-сетмилионагърласкандираха

катоедин.Виковетесеносехаотпокривнапокрив,извисявахаседокресчендоихоратаизпадахавъвфренетичнахипноза.Смазващият,ужасяващ,влудяващревпронизвашесърцетоми.

—СмъртнаАмерика!СмъртнаАмерика!СмъртнаАмерика!—УтреотивамевКом—обявиМуди.—Каквоетова?—КомебогословскиятцентърнаИранисвещенград.Утреепървиятпетъкот

Мухаррем—месецазапоклонение.Тамимагробница.Щесеоблечешвчерно.СпомнихсизапътуванетонидоРей—кошмар,койтозавършисбой,—Мудинаби

Махтобсъссобственитесиръце.ЗащобенужноданивлачатсМахтобпоневероятнитеимпоклонническипътешествия?

—Неискамдаходя—казахаз.—Отивамевсички.Познавахислямскиязакондотолкова,доколкотодадамразумнообяснениенаотказаси.—Немогадавлизамвгробници.Вмензиссъм.Мудисенамръщи.Всекимойменструаленцикълмунапомняше,чевечепетгодини

следражданетонаМахтобнеможехдагодарясощееднодете—син.—Отивамевсички—казатой.НадругатасутринсесъбудихмесМахтобужаснопотиснатиоттова,коетониочаква.

Махтобимашеразстройство—признак,чеенапрегната.Вечезапочвахдасвиквамстованейносъстояние.

—Болнае—казахнаМуди.—Трябвадасистоивкъщи.—Отивамевсички—срязаметой.Потъналавдълбокамеланхолия,сложихсичернатауниформа.Щяхмедапътувамес

колатанаМортеза,племенниканаМуди,заедносАмехБозорг,дъщеряйФереще,Мортеза,женамуНастаранитяхнатапрелестнадъщеричкаНилуфар.Минахачасове,докатосеизмъкнемотградаиизлеземнамагистралата,апослеощедвачасапътувахмепопът,гъмжащотколинапоклонници,презмрачнатакатонастроениетомипровинция.

Комбепрашенград.Нитоеднаулицанебепавиранаиколитенасъбиращотосемножествовдигахаоблацизадушливпрахоляк.Катосеизмъкнахмеотавтомобила,попросмуканитениотпотдрехиполепнаслойнечистотии.

Вцентъранаплощадаимашебасейнсолимпийскиразмери,заобиколенотвикащипоклонници,коитосеопитвахадастигнатдоводата,задаизпълнятритуалнотопредмолитвеноумиване.Тълпатанедемонстрирашеникаквалюбовкъмближния.Всичкиработехаздравослактиипопадналитенамястоударипомагахананякоидасиосигурятмястодоръбанабасейна.Отвременавремесеразнасяшеплисък,последванотяростниякрясъкнанякойнеочакванопокръстенпоклонник.

ТъйкатонитоМахтоб,нитоазимахменамерениедаучаствувамевмолитвите,несинаправихметрудадасемиемвмръснатавода,апростоизчакахмедругитедасвършат.

ПослесеразделихменамъжкаиженскагрупаидветесМахтобпоследвахмеАмехБозорг,Фереще,НастараниНилуфарвженскатачастнагробницата.Нямашемястодасенаведемисъбуемобувкитеси,затовасамогиизхлузихмеигипобутнахмекъмрастящатакупчинаразнородниобуща.

Блъсканаотвсичкистрани,Махтоботчаяностискашеръкатами.Такавлязохмеведнаогромназала,чиитостенибяхаукрасенисогледала.Отвисокоговорителитесеразнасяхаислямскимелодии,нодоримузикатанебевсъстояниедазаглушигласоветенахилядизагърнативчерничадорижени,коитобяхаколеничилинапода,биехасесюмруцивгърдитеивиехамолитви.

Гигантскитеогледалаврамкиотзлатоисреброотразявахаблясъканаскъпоценнитеметалииразкошътимрязкоконтрастирашесчернитечадоринапоклонничките.Игледката,и

звуцитедействахахипнотично.—Седнете—казаАмехБозорг.ДветесМахтобседнахме,адонассесвихаНастараниНилуфар.—Седнете—повториАмехБозорг.Спомощтанажестовеиняколкопростидумина

фарситямиказадапогледнакъмогледалата.ДветесФерещесеотправихакъмбогатоукрасенковчег,койтосенамирашеведнаотсъседнитезали.

Обърнахпогледкъмогледалата.Самоследброениминутипочувствах,чеизпадамвнякаквоподобнонатранссъстояние.Огледалата,отразяващидругиогледала,създавахаусещанезабезкрайност.Ислямскатамузика,ритмичнотодумканепогърдитенаженитеимонотонниятвойнамолитвитемидействахахипнотичнопротивволятами.Завярващитетовапреживяванесигурноеневероятновълнуващо.

Нямахпредставаколковремееминало.Вединмоментусетих,чеАмехБозоргиФерещесасевърналивзалатапринас.Дъртатавещицасеотправикъммен,катокрещешесвсесилиимесочешеспръст.

Какволипаксъмнаправила,почудихсеаз.Неразбирахнитодумаотонова,коетокрещешеАмехБозорг,катоизключимимето

„Америка“.Оточитейбликаханервнисълзи.Тябръкнаподчадорасиизаскубакоси,асдругата

ръкасеудряшевгърдитеипоглавата.Сгневенжестниподкаранавън.Всичкияпоследвахме.Спряхмедокупаобувки,зада

сеобуем.МудииМортезавечебяхаизпълнилирелигиознитесизадълженияиничакаха.Амех

БозоргсевтурнакъмМудисписъци,катосеблъскашевгърдите.—Каквоестанало?—попитахгоаз.Тойяростномеизгледа.—Защосиотказаладавлезешвгробницата?—попитаметой.—Несъмотказваладаправякаквотоидабило—отвърнах.—Отказаласи!Несивлязлавгробницата.—Тямиказадаседнаидагледамвогледалата.Всичкотовазапочвашедами

намирисванафиаскотовРей.Мудибеобзетоттакавабяснаярост,чесеуплашихданемеудари.СкрихсезадгърбанаМахтоб.Знаех,чепроклетатастарицамиепогодилатозиномер.ТяискашедавлошиотношениятанисМуди.Изчаках,докатоМудипрекъснатирадатаси,имуказахколкотосеможепо-спокойно,нотвърдо:

—Нямадаезле,акомлъкнешималкопомислиш.Тямиказадаседнаидагледамвогледалата.

Мудисеобърнакъмсестраси,коятопродължавашедаразигравасвоятаистеричнасцена.РазменихасиняколкодумииМудисеобърнакъммен:

—Казалатиедаседнешидапогледнешкъмогледалата,ноенямалапредвиддаостанештам.

Какненавиждахтазизлажена!—Настарансъщоневлезе—подчертахаз.—Защонейсесърдишнанея?МудиотправивъпросакъмАмехБозорг.Ощемибешестрашносърдитизапочнада

превеждаотговоранасестраси,предидаепомислилзаусложненията.—Настараневмензис—преведетой.—Неможеда…Итогавасиспомни.Азсъщобях

вмензис.Разумътощеведнъжнадделянадлудосттаму.Тоймоменталноомекнакъмменинасочигневасикъмсвоятасестра.Спорихадълго,продължихадасекаративколата.Тръгнахмекъмдоманабратим.

—Казахй,ченеесправедлива—тихоисъчувственопромълвиМуди.—Ощенеразбирашезика,атявсебърза.

Пакмеизненада.Днеспроявявашеразбиране.Какъвлищешедабъдеутре?Учебнатагодиназапочна.ВпървияучебенденучителитеотцялТехеранизведоха

децатанауличнадемонстрация.СтотициученициотблизкотоучилищемарширувахакрайкъщатанаАмехБозоргискандирахаотблъскващиялозунг„СмъртнаАмерика!“,катоприбавяхаиощеединвраг„СмъртнаИзраел!“.

ВспалнятаМахтобсизапушиушите,алавиковетепроникваханавсякъде.По-лошотобе,чеМудисевдъхновиоттозипримерзаролятанаучилищетопри

възпитаниетонаиранскитедецаирешиданаправиотМахтобпокорнаиранскадъщеря.Следняколкоднинай-неочакванообяви:

—УтреМахтобтръгванаучилище.—Неможешдапостъпиштака!—извикахаз.Махтобувиснанаръкатами.Знаех,чещеизпадневужас,акояотделятотмен,аосвен

товаинадветенибешеяснокаквозначи„училище“:чеоставаметукзадълго.Мудиобачебенепоколебим.ДветесМахтобсеопитахмедагоразубедим,нобезрезултат.Най-накраяказах:

—Първоискамдавидяучилището.Мудисесъгласи.Враннияследобедтръгнахмекъмучилището.Сизненадаоткрих,чесградатаемодерна

ичиста,схубава,добреподдържанаградинаиплувенбасейн.ТоалетнитебяхакатовАмерика.Мудимиобясни,четоваечастноучилищезадецавпредучилищнавъзраст.Когатодететонавършисъответнавъзраст,трябвадасезапишевдържавноучилище.ТазищешедабъдепоследнатапредучилищнагодинанаМахтобитойдържешетядазапочнетук,предидаотидевпо-суроватаатмосферанадържавнотоучилище.

БяхтвърдорешенаМахтобдазапишепървикласвЩатите,но,разбирасе,премълчахтова,докатоМудиразговаряшесдиректораипревеждашемоитевъпроси.

—Говорилинякойанглийскитук?—попитах.—Махтобнезнаедобрефарси.—Да—гласешеотговорът,новмоментаотсъства.Мудиказа,чебиискалМахтобда

тръгненаучилищеощенаследващияден,нодиректорътобясни,чеимасписъкначакащитеичесрокътнаизчакванеможедапродължишестмесеца.

Каторазбра,Махтобвъздъхнасоблекчение,защототоваотменяшенезабавнотоизпълнениенарешениетонабащай.Навръщанекъмкъщимозъкътмибързозаработи.АкоМудиуспеедаизпълнипланаси,щеусетимгорчивиявкуснапоражението.ТовабешепърватамуконкретнастъпкакъмустановяванетонивИран,номожешедасеокажеимеждиненетаппопътяникъмсвободата.Идеятанещатададобиятнормаленвиднеизглеждашесъвсемлоша.СегаМудибенепрекъснатонащрекидебнешевсякамоякрачка.Притезиусловиянебихмогладапредприемаабсолютнонищозанашетоспасение.Започнахдаразбирам,чеединствениятначинданакарамМудидасеотпусне,бедагонакарамдаповярва,чесъмготовадаостанавИран.

Скритавмоятакилия—банята,—цялследобедицялавечерсеопитвахдаочертаянякакъвпланзадействие.Разсъдъкътмибезамъглен,носемъчехдамислялогично.Предивсичкознаех,четрябвадасепогрижазаздраветоси.Съсипанаотболестиидепресия,спяхисехранехнедостатъчноиединственолекарстватанаМудимиосигурявахажеланияпокой.Натоватрябвашедасесложикрай.

УспяхдаубедяМудиданапуснемдоманаАмехБозорг.Туквсичкибяхамоиврагове.АмехБозоргиБабаХаджиставахавсепо-недружелюбнисмен.БабаХаджидоринастоявашедавзимамучастиевбезконечнитеимежедневнирелигиозниритуали.ТовасепревърнавповодзасдърпванемеждунегоиМуди.Мудисеопитадамуобясни,чеизучавамканонитена

исляма,доколкотомога.Тойнеискашедамепринуждавадаучаствамвмолитвитеим.Товаобачеменакарадаосъзная,чевсъщностМудинаистинасенадявашедасвикнатук.

Разбирасе,тойвникакъвслучайнежелаешесемейство-томудаживеепотозиначин.Несебяхмелюбилишестседмици.Махтобнеможешедаскриеотвращението,коетоизпитвашекъмнего.ВероятновнякоеъгълченаобърканотосисъзнаниеМудисифантазираше,чеединденщеможемдасеустановимизаживеемнормалновИран.

Докатокрояхплановезабягство,меобхванахасилнисъмнения.Задаизвоювамсвободатаси,трябвашедасепревърнавбезпогрешнаартистка.ТрябвашеданакарамМудидамиповярва,чевсеощегообичам,въпрекичевсъщностжелаехсмърттаму.

Ощенаследващатасутринсезаехснастъплението.Запръвпътотседмицинасамсинаправихкосатаисисложихмалкогрим.Избрахсихубавтоалет—синяпамучнапакистанскароклясдълъгръкавиволани.Мудизабелязапромянатаикатомуказах,чеискамдаговоряснего,веднагасесъгласи.Усамотихмесевзадниядворкрайбасейна.

—Несъмдобре—започнах.—Чувствамголямаслабост.Нямамсилииметодасинапиша.

Мудикимнаснепристореносъчувствие.—Неискамдавзимамлекарства.Мудисесъгласи.Катоостеопаттойотричашепрекаленатаупотребаналекарства.

Опитвалседамипомогнедапревъзмогнатежкитемоменти,нонаистинабиловремедаспра,казатой.

Окураженаотдумитему,продължих:—Вечесепримирихсмисълта,чещеживеемвТехеран,иискамдазапочнемнаново.Да

сеуредимизаживеемнормално.ПолицетонаМудисеизписаподозрителност,ноазсмелонатъртих:—Дасеуредимизаживеемнормално,нозацелтасенуждаяотпомощтати.Немогада

сесправясамаинежелаядабъдемвтозидом.—Трябва—речетойилекоповишиглас.—АмехБозоргемоясестраиазйдължауважение.—Немогадаяпонасям—изхлипах.Просълзихсеивдумитемисепрокраднажлъч:—Мразяя!Тяемръснаивони.Всекипът,когатовлязавкухнята,някойсърбанаправо

оттенджератаиотустатамупадаобратновнея.Наливатсичайвнеизмитичаши.Вхранатаимабуболечкиичервеи,акъщатасмърди.Ниматакаискашдаживеем?

Въпрекидобрезамисленияпландопуснахгрешка—разгневихго.—Тукщеживеем!—извикатой.Спорихмеразгорещенопочтицяласутрин.Напразносеопитвахдагонакарамда

признае,чедомътнаАмехБозоргеотблъскващомръсен,нотойупоритозащитавашесестраси.

Когатонай-накраяразбрах,чепланътмипропада,сеопитахдасивъзвърнаинициативата,катоотноворазиграяварианта„покорнасъпруга“.Сполитенароклятаизбърсахсълзитесиисеобърнахкъмнего:

—Искамдатенаправящастлив.ИскамданаправяМахтобщастлива.Моляте,направинещо,задамипомогнеш.Трябвадамеизмъкнешоттазикъща,акоискашдазапочнемотново,итотук,вТехеран.

Мудиомекна.Знаеше,чеговоряискрено,нонезнаешекакдаудовлетворижеланиетоинаженаси,инасестраси.

—Нямакъдедаотидем—казатой.Бяхподготвеназатакъвотговор.—ПопитайРезадалинеможемдаотидемутях.

—НоРезанетихаресва.—Харесвами.Толковаемилсмен,откактосмевИран.ИЕсейемноголюбезна…—Хубаво,аманезнамдалищесеурединещо—речеМуди.—Нотойвеченяколкопътиниканиутях—напомнихмуаз.—Товаесамотароф.Всъщностняманикаквожеланиедамугостуваме.Нафарси„тароф“сенаричаобещанието,коеточовекдаваотлюбезност,бездаима

намерениедагоизпълни.—Тогавагонакарайдаизпълнисвоятароф.ВпродължениенаняколкоднинеспряхдамърморянаМуди.Тойвиждаше,чесе

опитвамдаседържадобресроднинитему.Винтереснаистинатадухътмисеповдигназначително,следкатоспряхдапиялекарства,ажеланиетодаизпълняопасниясипланзакалиощеповечеволятами.Най-послеМудимисъобщи,чеРезащеидватазивечер,имипозволидаразговарямснегоповъпроса.

—Разбираce,чеможедадойдете—казаРеза.—Нонетазивечер,защотощеизлизаме.Тароф.

—Аутре?—настояхаз.—Разбирасе.Щевземанякояколаищедойдемдавивземем.Тароф.Мудимиразрешидавземасамочастотибезтоваоскъднатанипокъщнина.Колкотои

дамененавиждаше,АмехБозоргбедълбокозасегнатаотплановетенидаceпреместим.Фактът,ченевземамеснасвсичкиясибагаж,безнак,чепрестоятниуРезаиЕсейщебъдекратък.ПрезцелияденМудиизбягвашенамръщенатафизиономиянасестраси.

Станадесетчасътвечерта,аРезаощенебедошълданивземе,затованастояхМудидамиразрешидамусеобадяпотелефона.Докатонабирахномера,тойстоешезадгърбами.

—Ниетечакаме—казахнаРеза,—атебникакъвтеняма.—О,знаешли,отворинисееднаработа—отвърнаРеза.—Щедойдемутре.Тароф.—Не,немогадачакамдоутре.Можемлидадойдемтазивечер?Резанай-сетнеразбра,четрябвадаизпълниобещаниетоси.—Добре,идвам—казатой.Бяхготовадатръгнавмига,вкойтоРезапрекрачипрага,нотойнастоядапостои.

Преоблечесевдомашнароба,пичай,ядеплодовеиразговаряпродължителносмайкасиАмехБозорг.Ритуалътносбогуването—целувки,прегръдки,приказки—муотнецялчас.

Бешедостаследполунощ,когатонай-сетнепотеглихме,задапътувамесамоняколкоминутидоеднадвуетажнакъща.ТяпринадлежешенаРезаибратмуМамал.РезаиЕсейживееханапървияетажстригодишнатасидъщеряМариамичетиримесечниясисинМехди.Мамал,женамуНасеринисинътимАмирживееханавторияетаж.

Катопристигнахме,ЕсейчистешекатолудаитоваобясниповедениетонаРеза.Изобщонесебяхаподготвилизагости,защоторазчитаханатарофа.Такаилииначе,Есейнипосрещнамногосърдечно.

Бешетолковакъсно,чеазведнагаотидохвспалнятаниисисложихнощница.Скрихпаритеибележникасадресиподматрака.ПослесложихМахтобдаспиипреминахкъмследващататочканасвояплан.

ПовикахМудивспалнятаилекичкогодокоснахпоръката.—Обичамте,задетонидоведетук.Тоймепрегърнанежноимепогледнасочакване.Бяхаминалицелишестседмици.Притиснахседонегоивдигнахустнизацелувка.През

следващитеняколкоминутиположихвсичкиусилияданеповърнаидориуспяхда

симулирамколкомиехубаво.„Мразяго!Мразяго!Мразяго!“—повтаряхсипрезцялотовреме,докатопродължавашеотвратителниятакт.

Когатообачесвърши,азпрошепнах:Обичамте!ТАРОФ!!!

ШЕСТАГЛАВАНадругатасутринМудистанарано,задавземедуш—споредислямскиязаконследите

отплътскотосъвкуплениетрябвадасеизмиватпредивсякамолитва.ШумътотдушабешезнакзаРезаиЕсей,кактоизаМамалиНасриннагорнияетаж,чемеждунассМудинещатасасеоправили.

Това,разбирасе,бетвърдедалечотистината.СексътсМудибееднаотмноготопротивниотстъпки,коитотрябвашедаправя,задамогадасеборязасвободатаси.

ПрезпървияниденуРезаиЕсейМахтобсипоиграстригодишнатаМариамиогромнатайколекцияотиграчки,изпращаниотнейнитечичовци,коитоживеехавАнглия.Мариамимашедорилюлкавзадниядворнакъщата.

Дворътбекатоостровчесредпренаселенияшуменград.Ограденсвисоктухлензид,внегорастяхакедър,наримногорозовихрасти.Пооградатапълзешелозница.

Саматакъщасенамирашевцентъранакварталсмрачнииеднообразнипостройки,прилепениеднадодруга.Всякаоттяхимашедворкатонашия.Стенитеназаднитедворовеопирахаодругредеднаквикъщи.

Есейбедалечпо-добрадомакиняотАмехБозорг,носравнениетобеотносително.Въпрекичепредишнатавечербечистила,къщатайбешедостамръснаспоредмоитеамериканскиразбирания.Навсякъдещъкахахлебарки.Предидасеобуем,задаизлезем,трябвашедаизтръсквамебуболечкитеотобувкитеси.Вкъщатацарешехаосимиришешенаурина,защотоЕсейоставяшеМехдивърхукилимабезпелениитойпишкашеиакашенавсякъде.Тя,разбирасе,почиствашеизпражненията,алауринатапопивашевперсийскитекилими.

Изглежда,миризматадразнешеиМуди,макарчетойникоганямашедасигопризнае.Веднъжнипредложидаизлеземдасепоразходимсдецатавпарка.Бешенервенинамусен.Щомизлезеоткъщата,започнадасеоглежданавсичкистрани,сякашсестрахуваше,ченякойнидебне.

Опитахседанемуобръщамвниманиеизаразглеждахновотомясто,накоетобяхпопаднала.Кварталът,вкойтобяхмедошли,сесъстоешеотдваредакъщисплоскипокриви,разположенимеждумалкидворчета.Докъдетомистигашепогледът,виждахеднаисъщакартина.Стотици,можебихилядихораживееханаблъсканивтезиградскикварталиитяхнотоприсъствиебепричиназанепрестаннотооживлениепотеснитеулици.

Ясниятслънчевденвкраянасептемвривеченосешемирисанаесента.Паркътниизненадаприятно,предлагайкинещопо-различноотгледкатанабезкрайниредициоткъщи.Тревнатамуплощбешеголямаколкототрижилищникарета.Имашекрасивицветяивисокидървета.Виждахасеиняколкопресъхналиводоскока;електричествотоедвастигашезадомакинскинуждииправителствотонеможешедасипозволидаизразходваелектроенергиязаподобенлукс.

МахтобиМариамсезаиграханалюлкитеипързалката,номногоскороМудипрекъснаигратаим,катоимзаявитроснато,чеевремедасеприбираме.

—Защо?—попитахаз.—Тукетолковаприятно.—Трябвадасевръщаме—срязаметой.Следвайкипланаси,азкроткосесъгласих.Не

искахдасъздавамнапрежение.Днитеминавахаинякаксвикнахсостратамиризманаапартаментаишумното

ежедневиенаквартала.Поцялденгласоветенауличнитетърговцикънтяханавъни

прониквахапрезотворенитепрозорци.—Ашкал!Ашкал!Ашкал!—викашебоклукчията,катонаближавашесъсскрибуцащата

сичетириколка,крачейкиизуличнатамръсотияспробитиобуща,адомакинитебързахадаизнесатотпадъцитенатротоара.Понякога,следкатовдигнешесметта,тойсевръщашесголямаметласдългадръжкаиизмиташеулицатаотостатъците,коитоскитащитекучетаикоткибяхаизмъкналиоткупчините.Алавместонаистинадапочистивонящитебоклуци,тойпростогитиквашевуличнитеканали,коитоникойникоганечистеше.

—Намак!—крещешепродавачътнасол,бутайкиколичкаскупчинавлажнасол.Женитепритичвахасостатъцитеотсуххляб,коиторазменяхазасол,атойнасвойредгипродавашезахрананадобитъка.

—Сабзи—викашемъжът,койтобавнокарашесвояпикаппотяснатауличка.Разнасяшеспанак,магданозивсякаквидругизеленчуциспоредсезона.Понякогасъобщавашезапристиганетосисмегафон.Когатосеявявашенеочаквано,Есейприпряносеувивашевчадора,задакупиплодовеизеленчуци.

Уплашенотоблеененапетнайсетинатаовце,чиитолоенитопкивисяхаподопашкитекатовиметанакрави,известявахапристиганетонаовчаря.Овцетебяхабелязанисяркабоя,задагиразличаватсобственицитеим.Самиятовчарбесамопрекупвач.

Отвременавремесепоявявашедрипаввелосипедист,койтоточешеножове.Есеймиказа,чевсичкитезихорасаотчайващобедниивероятноживеятв

собственоръчнопостроенибараки.Женитеимбяханахалнипросякини,коитозвъняхаповратитеисемолехазамалкохранаилинякойриал.Бяхаомотанивчадоритетака,чеотлицетосевиждашесамоеднооко.Молехазапомощ.Есейвинагиимдавашепонещичко.ЗаразликаотнеясъпругатанаМамал,Насрин,твърдоотказваше.

Всичкотовамизвучешекатонякаквастраннасимфониянаобречените—намъжетеижените,коитоводехаборбазаоцеляване.

СЕсейсидопадахме,доколкотоможехадасидопаднатдвежени,принуденидаживеятзаеднопридостастранниобстоятелства.Заменбеголямооблекчениедасенамирамвдом,къдетовсичкиговорятанглийски.ЗаразликаотАмехБозоргЕсейсудоволствиеприемашедайпомагамвдомакинството.

Тябешелошадомакиня,нодобраготвачка.Всекипът,когатойпомагахдаприготвимвечерята,севпечатлявахотподреденияйхладилник.Месотоизеленчуците—измити,нарязанииготовизаупотреба—бяхаразпределенииподреденивнайлоновипликове.Тяправешеменюзамесецнапредигоокачвашевкухнята.Хранатабедобребалансиранаичистосготвена.Дветесчасовечистехмебуболечкитеоториза,предидагосложимвтенджерата.Странно,нозаменбешеистинскощастие,чемогадапочиствамхранатасиотнасекоми!Самозадвамесецаотношениетомикъмнещатаотживотакоренносепромени.Едвасегаосъзнахколкомееразглезиламериканскиятначиннаживотикаксъмсесуетяланадсъвсемнезначителнидреболии.Туквсичкобешеразлично.Вечебяхнаучила,ченебивадапозволявамнаежедневнитедреболиидавлияятвърхуважнитенеща.Аковоризаимабуболечки,почиствашги.Акобебетосеизакавърхукилима,почиствашго.Акосъпругъттиискадаситръгнетераноотпарка,тръгвашси.

ЗохредоведеАмехБозоргнагости.ТянидадееднавъзглавницаижестътядосаМуди.Обясними,чеспоредиранскияобичайсеподаряванещонагоста,койтоситръгва.Намекътбешесъвсемпрозрачен.АмехБозоргнесмяташепрестояниуРезаиЕсейзавременен.Тябешеобидена,чесмеотказалигостоприемствотой.

Нямашевремедаспоримновъпроса.ЗохреотказапоканатанаЕсейзачашачайиобясни:

—Скорощетръгваме,защотощеводямаманабаня.—Крайновремебеше—измърмориМуди.—Туксмеотосемседмициитовамайе

първотойходененабаня.СъщатавечерЗохресеобадипотелефона.—Моляте,ела.Мамаеболна.РезаотидедосестрасиФарие,задавземеколатайисевърнадаоткараМуди,койтобе

ужасногорд,чеотиванадомашнавизита.Катосевърнаобаче,бешебесен.Изтощенаотбанята,АмехБозоргсеприбрала,веднага

легналаивзеладасеоплакваотболкивкостите.НаредиланаЗохредазабърканякаквалечебнасмесидаянамажепочелотоидланите.

Мудиязаварилнавлеченакатоденкиувитавкупищаодеяла,задаизхвърлизлитедемонизаедноспотта.Сложилйинжекция,задауспокоиболката.

—Изобщонебешеболна—измърморитой.—Простоискадапревърнебанятавъввеликосъбитие.

УчудвашемеприятелскотоотношениенаРезакъммен.КатогоизхвърлихотдоманивКорпусКристи,тоймногоменамразиивзедазлословипомойадрес.Сегаповсичкоизглеждаше,чеезабравилстаратанеприязънпомеждуниипривсечеподкрепяшеиранскатареволюция,пазешехубавспоменотАмерика.

ЕднавечерРезасеопитадаразнообразиживотавамериканскистил,катонизаведенапицерия.ДветесМахтобумирахмеотглад,ноапетитътниизчезнаощещомнисервирахапицата.Тестенатачастпредставлявашесухиранскихляб,залятотгоресняколкосупенилъжицидоматенопюреипарченцаагнешкомесо.Сирененямаше.Вкусътбеужасен,аланиехапнахме,колкотодауважимжестанаРеза.

ПлеменникътнаМудисъщоостанадоволенотсебеси,защотонидемонстрирадълбокопознаваненазападнияначиннаживот,койтоспореднегосесъстоешевядененапица.Следвечеряказанещо,коетоподпомогнасобственитемипланове.

—ИскамданаучишЕсейдаготвипоамерикански.ЗадапокажанаЕсейкаксеправибифтекиликартофенопюре,трябвашесчасоведа

обикалямезапродукти,коитонесенамирахалесно.Побързахдаприемапредложениетому,предиМудидавъзрази.Впоследствиесампоеролятанапазач,когатосЕсейпотегляхмеизтехеранскитепазари.Внимавахоткъдеминавахмеипостепеннозапочнахдасеориентирамизграда.Научихседавземам„оранжеви“таксита,анепо-скъпитеипо-редки„телефонни“таксита.„Оранжево“таксиможедакаравсеки,койторазполагасавтомобилиимажеланиетодаспечелинякойидругриал.„Оранжевите“такситаседвижатнооживенитеглавниулици.Тесиимаха,кажи-речи,постояннимаршрути,подобнонаавтобусите.

ПрисъствиетонаМудимеизнервяшеповременатезиизлизания.Надявахсебдителносттамуданамалееиданипусканавънсами.МожебидорисамисМахтоб.ТовабимидаловъзможностдасесвържаощеведнъжспосолствотоидапроверядалиХелънеполучилаписманамоеимеидалиДържавниятдепартаментенаправилнещо,задамипомогне.

Мудибеленивпоприрода.Акоуспеехдагоубедя,чесъмсвикналасживотавТехеран,тойсигурнощешедазарежепъдарскатасироля.

КъмкраянавторатаседмицаотпрестояниуРезаиЕсейразбрах,ческорощетрябвадасесбогуваме.Домакинитенивсеповечесеотегчавахаотнас.Мариамбееднамалкаегоистка,коятонежелаешедаделииграчкитесисМахтоб.Есейпродължавашедабъдеотзивчива,ноновсичколичеше,чеприсъствиетонивтеснияапартаментяпритеснява.ИРезаправешеусилиядаседържиприятелски,нокатосевръщашеудомаследработа—беше

счетоводителвъвфирматанаБабаХаджи,—полицетомусеизписвашеупрексрещуленосттанаМуди.Бяхаразменилиролитеси.ВАмерикаРезаживеешенагърбанаМуди,асегаставашеобратното,въпрекичетованесенравешенаРеза.Вкрайнасметкапоканатаимсебеоказалаединтароф.

НеблагодарносттанаРезавъзмущавашеМуди,новместодаразчитанаавторитетаиположениетоси,тойрешидаотстъпи.

—Неможемдаостанемтук—казамитой.—Дойдохмесамозамалко,задасепочувствашпо-добре.Трябвадасевърнем.Неможемдаобиждамесестрамипотозиначин.

Обземепаника.ПомолихгорещоМудиданемевръщавужаснатакъща-затворнаАмехБозорг,нотойбенепреклонен.Махтобсъщосеразстроиоттазиновина.ВъпрекичедветесМариамнесеразбираха,тяхилядипътипредпочиташетазикъщапреддругата.СъщатавечервтоалетнатадветесепомолихменаГосподданипомогне.

ИТойнипомогна.НезнамдалиМуди,катовидякаксенатъжихме,еговорилстяхилине,алаМамалиНасринслязохапринасседнопредложение.Сизненадаразбрах,чеНасринговоридобреанглийски—тайна,коятобепазилаотмендотозимомент.

—Мамаленаработапоцялден,аазходявуниверситетаследобед—обяснитя.—Имаменужданякойдасегрижизамалкия.

Махтобнададерадостенвик.ЕдногодишниятсиннаНасрин,Амир,бешедобродетеиМахтобмногообичашедасииграеснего.Притоватойносешепелени.

ВАмерикаМамалмибешемногопо-неприятенотРеза,аНасринсебеотнасялакъмменспълнопренебрежениепрезцелиямипрестойвИран.ОбачевъзможносттадасепренесемвтехнияапартаментнагорнияетажбезапредпочитанепредвръщанетоуАмехБозорг.Освентовапредложениетонебешетароф.Теискахадаживеемстях,имахануждаотнас.Мудисесъгласи,номепредупредиповторно,чеесамовременно.Скоротрябвалодасевърнемусестраму.

Бяхмевзелисъвсеммалкобагаж,такаченебетруднодагостегнемиведнагадасепренесем.

Катосепоявихменагорнияетаж,сварихмеНасриндакадиокологлаватанасинаси.Размахвашекадилница,пълнасъссмрадливи,тлеещичернисемена,задапрогонизлитесили,предидагосложидаспи.Помислихси,чееднаприказкаичашатопломлякосапо-подходящи,носизамълчах.

МамалиНасрингостоприемнонипредложихаспалнятаси,тъйкатоимбиловсееднодалищеспятназемятавсъседнатастаяиливголямотосидвойнолегло.Тедемонстрирахапълнопренебрежениекъммебелите.Встоловатаимашеголямамасасдванайсетстола,адневнатабеобзаведенасудобни,съвременнимебели,тапициранивзеленокадифе.Теобаченеобръщаханикаквовниманиенатезиостаналиотшахсковремесимволиназападнотовлияниеидържахадветестаизаключени,аразговаряхаседналинаподавхола,покритсперсийскикилим.Вхолаимашеощетелефонигерманскицветентелевизор—товабешевсичко.

Насринподдържашепо-голямачистота,отколкотоЕсей,носкороразбрах,чеготвиужасно—нитознаеше,нитосевълнувашеотнещакатохигиенаиливкуснахрана.Катокупешепарчеагнешкоили—смалкоповечекъсмет—някоепиле,тягозавивашевъввестниктака,кактосибешесператаивътрешноститеигопъхвашевъвфризера.Същототовамесобивашеразмразяваноизамразяванонеколкократно,предидабъдеизядено.Оризътйбенай-мръснотонещо,коетобяхвиждала,игъмжешенесамоотчернибуболечки,ноиотбеличервейчета.Доринесиправешетрудадагоизмие,предидагосготви.

Защастиеготвенетоскоростанамоягрижа.Мамалискашеиранскигозби,нопоне

можехдабъдасигурна,чепродуктитещесачисти.Най-послеимахнещо,скоетодазапълнявреметоси.ДокатоНасринбешев

университета,азчистехкъщата:бършехпрах,метях,търкахимиех.Мамалбечленнауправителниясъветнаеднафармацевтичнакомпанияискороустанових,чеблагодарениенаработатасиимашедостъпдоредкинеща.Килерътимбепъленстакивасъкровищакатогумениръкавици,шампоаниисоколостокутиипрахзапране—нещо,коетобеневъзможнодасенамеринапазара.

Насринсучудваненаучи,честенитемогатдасемиятичетехнитесабилибели,предидапосивеят.Бешедоволнаотбезплатнатадомашнаприслужница,коятобепридобила,защототовайспестявашедоставременесамозаучене,ноизамолитвиичетененаКорана.Бешемногопо-набожнаотЕсейиходешезабуленавчадордориивсобствениясидом.

ПрезпървитеняколкодниМахтобсииграешесАмир,докатоготвехичистех,аМудипропилявашевреметосивбездействие.Можешедасекаже,чесмеотносителнодоволни.МудинеотвориповечедумазавръщанеуАмехБозорг.

Иранците,изглежда,търсятвсевъзможниначинидаусложняватживотаси.ЕдинденнапримерМудимевзедаотидемзазахаритазипростазадачасепревърнавцелодневенангажимент.Иранцитеиматразличнипредпочитания,щосеотнасядозахарта,скоятопиятчаяси.АмехБозоргпредпочиташекристалназахар,кояторъсешенавсякъдепопода.Мамалпъкпредпочиташедапиечаясбучказахар,коятослагашенаезикаси,исмучешенапиткатапреззъби.

МамалдаденаМудикупонизазахар,скоитоможехмедакупимиотдватавиданеколкомесечнидажби.Продавачътпроверикупонитеинагребаняколкокилограмакристалназахароткупчина,изсипананаправонаподазарадостнапълзящитегадинки.Послевзеединчукиотчупиголямкъснебетшекер.

Удоматрябвашеданаправямалкикубчетаотголяматабуцанебетшекер,катоотначалояраздробихнапо-малкикъсове,аследтоваодялкахкъсоветеснещокатодлето,откоетопоръцетемиизлязохамехури.

Мрачнитеднинаоктомври1984-абяхаизпълненисподобнизадължения,ноаззабелязахизвестеннапредък.МалкопомалкоМудисвалигарда.Спореднегоготвехиранскияденетапо-добреоткоятоидаеиранка,атойзнаеше,четрябвадаобикалямежедневноместнитепазари,заданабавянай-пряснотомесоинай-свежитеплодовеизеленчуци.ВсякасутринувивахдобреАмириМахтоб,задагипредпазяотесеннияхлад,ипотегляхмепомагазините.

Открихедномясто,къдетоправехахамбургериипици.Съгласихаседамипродадатдвакилограмарядкоиранскосирене,приличнонамоцарела,самозащотобяхамериканка.Снегоприготвихнещоподобнонаамериканскапица.Собственикътнавъпросниямагазин—„ПолПица“—обещадамипродавасирене,носамонамен.Товабешепървиятпът,когатомоятанационалностмипомогна.

ОтначалоМудивървешепопетитеми,носледвремесудоволствиезабелязахпървитепризнацинаотегчениевповедениетому.

ВеднъжоставиНасриндагозамести,докатоизбирахпрежда,задаизплетапуловернаМахтоб.Цяласутринтърсихмеиглизаплетене,нонеуспяхмеданамерим.

—Трябвадасикъсметлия,заданамеришигли—речеНасрин.—Можешдаплетешсмоите.

Бавно,носигурноподтиквахМудикъммисълта,чедомакинскатаработаедосаднозадължение.Правехтака,четъкмопосредатанаготвенетомисвършвашенякойпродуктилиподправка.

—Трябваведнагадаотидазабоб—казвахаз.Другпътсвършвашесиренето,хлябъти

дорикетчупът,койтоиранцитемногообичат.Минаханяколкодни,презкоито,бездакажезащо,Мудипомрачняиседържешепо-зле

отобикновено,новероятноберешил,чемеконтролирадостатъчноизкъсо.Веднъж,очевиднопогълнатотсобственитесигрижи,тойсеоплака,ченямавремедамепридружидопазара.

—Идисама—казатой.Това,разбирасе,породидругпроблем.Тойнеискашедаразполагамсъссвоипари,

защототещяхадамиосигурятсвобода,макариограничена;тойвсеощенеподозирашезатайниямифонд.

—Идипровериколкострува—наредимитой.—Послееладатидампариищесевърнешдагокупиш.

Задачатабетрудна,ноазбяхтвърдорешенадаяизпълня.Туквсичкосепродавашенакилограмизаменметричнатасистемабеточнотолкованеразбираема,колкотоиезикътфарси.Отначаловзимахсъссебесилистимоливикарахкасиерадаминапишецената.Постепенносенаучихдапознавамперсийскитечисла.

Товатромаворазрешениенапроблемаопределенодопринесезаизпълнениетонаплановетеми,защототакамакаризакратко,азсеотделяхотМудиподвапътизаедноисъщонещо.

ПрипървитеняколкоизлизаниянапазарбезМудистриктноспазвахуказанията,защотонеискахдапредизвикамгневаилиподозрениятаму.Освентовасепритеснявах,чеможедамепроследиинадушинамерениятами.По-късно,когатосамостоятелнитеизлизаниястанахавсекидневие,започнахдасебавявсеповечеиповече,катосеоплаквахотголемитеопашкиилошотообслужване.ЗагъмжащотхораградкатоТехерантовабесъвсеместествено.Най-послепричетвъртотоилипетосамостоятелноизлизанерешихдарискувамидасеобадянотелефонавшвейцарскотопосолство.ПъхнахняколкориалавдрехатасиибързосеотправихнадолупоулицатасМахтобиАмир.Търсехуличентелефон,скойтосенадявахдасесправя.

Бързопопаднахнаедин,нооткрих,чебанкнотите,коитобяхвзела,санапълнобезполезни.Телефонътработешесдозари,монетаотдвариаланастойностполовинцент,коятосесрещашерядко.Тръгнахотмагазиннамагазин,размахвахбанкнотатаисъсзаекванепроизнасях„Дозари“.Продавачитебяхапрекаленозаети,задамиобърнатвнимание.Най-сетневлязохвединмагазинзамъжкиоблекла.

—Дозари?—попитахаз.Високияттъмнокосмъжзадщандамеизгледазамигипослепопита:—Говорителианглийски?—Да.Трябватмидребнизателефон.Иматели?—Можетедасеобадитеотмоятелефон—казатой.КазвашесеХамидисгордостми

каза,чеебилвАмериканяколкопъти.Тойпродължиработатаси,аазсеобадихвпосолствотоиуспяхдасесвържасХелън.

—Значистеполучилисъобщениетони—изречещастливотя.—Каквосъобщение?—Вашиятсъпругливиказадапозвъните?—Не.—А!—сизненадареагираХелън.—Аминиесеопитвамедасесвържемсвас.

РодителитевисаговорилисДържавниядепартаментинипомолихадауточнимадресавиидапроверимдаливиеидъщерявистедобре.Обаждахсеназълвавиняколкопъти,нотямиказа,честенаКаспийскоморе.

—НикоганесъмбиланаКаспийскоморе.

—Зълвавиотговори,ченезнаекогащесевърнете,аазйказах,ченезабавнотрябвадаразговарямсвас.

Хелънмиобясни,чеспоредразпорежданиятанаиранскотоправителствоотделътзазащитанаинтереситенеможеданаправинищодруго,освендапринудиМудидаинформирасемействотомикъдесенамирамениесМахтобидаследидалисмедобре.Хелънказа,чееписаланаМудидвеофициалниписма,скоитонастояваданидоведевпосолството.Тойнеотговорилнапървотописмо,нотазисутринйпозвънилпоповоднавторото.

—Негорешеотжеланиедамисъдейства—казаХелън.Изведнъжмедостраша.СегавечеМудизнаеше,черодителитемиизползуватофициалниканали,задамипомогнатскаквотомогат.Далитованебешепричинатазалошотомунастроениепрезпоследнитеняколкодни?Непосмяхдазакъснявамповече,атрябвашедакупяхляб.Катозатворих,Хамиднастоядасипоговориммалко.

—Някакъвпроблемлиимате?—попитаметой.Дотозимоментнебяхразказвалаисториятасиникъдедругаде,освенвпосолството.ЕдинственитемиконтактисиранцибяхасроднинитенаМуди;единствениятначинпокойтоможехдапреценяотношениетонаиранцитекъмамериканците,беноотношениетоимкъммен,атобевраждебноиобидно.Даливсичкииранцимислехапотозиначин?Собственикътнамагазина„ПолПица“небекатотях.Докаквастепенможехдаседоверянаиранец?Преглътнахсълзитесисъссъзнанието,чераноиликъснощетрябваданамерянякогоизвънсемейството,койтодамипомогне,иразказахтъжнатасиисториянатозинепознатчовек.

—Щевипомагамвинагиискаквотомога—тържественозаявиХамид.—Невсичкииранцисакатосъпругави.Когатовидотрябвателефон,винагистедобредошли.

Последобави:—Позволетемиданаправянякоипроверки.Имамприятеливпаспортнияотдел.БлагодарихнаБогазасрещатасисХамидисевтурнахкъммагазинасМахтобиАмир.

Трябвашедакупяхлябзавечеря—товабеповодътзаизлизанетоми.Кактовинаги,сенаредихменаогромнаопашкаинаблюдавахмекакработятчетириматаработницивпекарната.Вдънотонапомещениетосенамирашеогромнаванаотнеръждаемастомана,високаметъридвайсет,сдиаметърнаддваметра,вкоятовтасвашетестото.

Вдругиякрайнапомещението,изпотенотсилнатагорещина,единмъжритмичнозагребвашеоттестото,мяташеговърхутеглилкаигонарязвашенаприблизителноравничасти.Послехвърляшепарчетатавърхупосипаниясбрашноциментовподнапекарната,къдетоceтрудехадругидвамабосоногимъже.

Напода,седналпотурски,вториятработникпоемашесуровототесто,овалвашеговкупчинабрашноигоомесвашевтопка,докатосеклатешеиситананикашепопаметстиховеотКорана.Послеотновомяташеизмесенототестонапода,къдетосеоформяшестройнаредицатопки.

Третиятработниксиизбирашетопкатестоотредицатаияхвърляшевърхумалкадървенадъска,послеяразточвашесточилка,подхвърляшеянеколкократновъввъздуха,катояподхващашесединиякрайнаточилката,исбързодвижениенаръкатасиямяташевърхуизпъкналарамка,покритаспарчеплат,коятодържешечетвъртият.

Тойстоешевнещокатоямавциментенияподиоттамсевиждахасамоглавата,раменетеиръцетему.Подътоколояматабепокритспарчетаплат,коитопредпазвахатялотомуотнепоносиматажеганаогненатапаст.Съссъщоторавномернодвижениетойвадешеотпещтапореднатапартидаизпеченхляб.

Днесчакахмемногопо-дългоотобикновеноиазсеразтревожихкакщереагираМуди.Когатонай-последойдеинашиятред,хвърлихмепаритенаподаиграбнахмепресния

хляб.Докатобързахмекъмкъщи,обяснихнаМахтоб,чевникакъвслучайнетрябвадаказва

набащасизаХамидизателефоннияразговор.Оказасе,чеотпредупреждениетоминяманикакванужда.Малкатамипетгодишнадъщерявечезнаешекоисанейнитеприятелииврагове.

Мудинипосрещна,изпълненсподозрения.Задасиспестянеприятноститевмомента,гоизлъгах,чесмечакалинаеднабезкрайнаопашка,нохлябътсвършилпреднас,затовасеналожилодаотидемдодругахлебопродавница.

Далибеусетиллъжатами,илиписматаотпосолствотогобяханаправилиподозрителен,нопрезследващитеняколкоднитойседържаоткритопредизвикателноизаплашително.

Нещатасевлошихаощеповечеследпристиганетонаеднописмоотразтревоженатамимайка.ДотозимоментМудибеотварялвсичкиписмаотсемействотоиприятелитеми.Сега,койзнаезащо,тоймидонесенеотворенплик,адресирандоменличноотмайками.Виждахпочеркайзапръвпът,откактобяхпристигналатук.Мудиседнанаподадоменизанадничапрезрамо,докаточетях.Внегопишеше:

СкъпимиБетииМахтоб.Толковасетревожимзавас.Предидатръгнете,сънувах,четоващесеслучи,четойще

виотведетаминямадавипуснедасевърнете.Нетигоспоменах,защотонеискахдасемеся.

Сегасънувахдругсън—какМахтобоставабезкракследбомбенаексплозия.Аковисеслучинещо,тойтрябвадасечувствавиновен.Винатаеединственонегова…

Мудиизтръгнаписмотоотръцетеми.—Гадостиитъпотии!—изкрещятой.—Никогаповеченямадатипозволянитода

получавашписмаоттях,нитодаразговаряшстяхпотелефона.Презследващитеняколкодниизлизашесменнапазариизтръпвахвсекипът,когато

минавахмепокраймагазинанаХамид.ДотозимоментМудисякашбезабравилзасъществуванетонасветаизвънИран,но

резултатътотбезотговорносттамугостигначактук,нахилядимилиразстояние.ПредиданапуснемАмерика,Мудипръскалпариналявоинадяснобезмоезнание.

Похарчилнадчетирихилядидоларазащедриподаръцинароднинитеси.ВДетройтбяхмеподписалинаемендоговорзакъщата,алатамнямашекойдаплащаношестстотиндоларамесечнонанаемодателя.Нямашекойдаизплащавноскитезанещата,коитобяхмекупилизаобзавеждане.СигурновечефигурирахмевсписъканадлъжницитенаФедералнатаданъчнаслужба.

Всеощеимахмеимущество,натрупановгодините,презкоитоМудипечелешедобре.Тойтайнобетеглилголемисумиотбанковитенисметки,предидадойдемвИран,нонегибешезакрил,защототовабиразкрилоплановетемупредмен.Имахмедом,пъленсъсскъпимебели,идваавтомобила.ОсвентовадържахмекъщаподнаемвКорпусКристи.ВтезиимотибяхавложенидесеткихилядидолараиМудибетвърдорешендагипрехвърливИран.

Ипредставанямаше,чесъмизпратиладокументсобратносъдържаниедоДържавниядепартамент,аМудинямашеникаквожеланиедаизплатизадължениятасивАмерика.Най-веченямашежеланиеистотинкаотнеговитепаридавлезевдържавнатахазнанаСъединенитещати.

—НямадаплатянитоцентнаАмерика—заявитой.—Приключихснея.Повеченищонямадаизмъкнат.

НоМудизнаешемногодобре,чеакотекущитесметкинебъдатизплатени,кредиторите

щяхаданиосъдятидаполучатпаритеси,заеднослихвитеиглобите.Спестяваниятанисетопяхасвсекиизминалден.

—Родителитетитрябвадапродадатвсичкоиданиизпратятпарите!—изръмжаМуди,каточелиазбяхвиновназатозифинансовхаос,амоитеродителибяхадлъжнидасезанимаватснашитедела.

Мудиставашевсепо-неспособендадействаисвсекиизминалдензавръщанетонивАмерикаставашевсепо-невъзможно.Бешесъсипалнепоправимоисвоя,инашияживот.

ВърнешелисевАмерика,кредиторитещяхадагообсадятнаминутата,ааз—затовасигурносибешедалсметка—щяхдасеразведанезабавно.

Въпрекитоватук,вИран,понезасега,лекарскатамудипломанеструвашеипукнатапара.Напрежениетонадхвърляшетърпениетомуиизбивашеврастящанетърпимосткъмоколните.ДветесМахтобсъвсемсеоткъснахмеотнего,катосестараехмедаизбягваме,доколкотоевъзможно,инай-незначителнитеконтакти.ВтревожнияпогледнаМудибестаенадълбоказаплаха.

Вкварталазапочнаремонтнаканализацията.Целидваднинямахмевода.Купчинатамръснисъдоверастеше.По-лошотобе,ченеможехдаизмияпродуктитезаготвене.Каточузакаквосепритеснявам,Мамалобещаданизаведенаресторант.СемействотонаМудипочтинесехранешенавън,такачезачакахмесъбитиетосогромнонетърпение.Вместодаготвявечеря,наследващиядендветесМахтобсеопитахме,доколкотопозволявахаобстоятелствата,дасеоблечемелегантно.

КогатоМамалсевърнаотработа,бяхмеготови,нотойбеуморениядосан.—Нямадаизлизаме!—промърмори.Пактароф.НиесМахтобсенамусихме;вживотаниимашетвърдемалкоприятнимоменти.—Тогавадаизлеземниетримата—предложихнаМуди.—Не!—отвърнатой.—Моляте!—Не!Ниеживеемвтехниядом.Неможемдаизлизамесами.Натяхнеимсеизлиза,

такачесготвинещо.Втозимигразочарованиетонадделянадбдителносттами.Забравяйкибезсилиетона

собственотосиположение,азсеподдадохнаобзелиямегнявиизвиках:—Вчерасеразбрахме,четазивечерщевечеряменавън.СегаМамалнежелаедаизлиза.Мамализникнавсъзнаниетомикатонай-големиявиновникзавсичкитеминещастия.

Предивсичкотойбечовекът,койтонипоканинагостивИран.Виждахлукавотомулице,когатовДетройтмеубеждаваше,чесемействотомуникоганямадапозволинаМудидамезадърживИранпротивволятами.

Изправихсе,впихпогледвМудииизвиках:—Лъже!Тойеединнай-обикновенлъжец!Мудискочинакракаилицетомусеизкрививдемоничнагримаса.—НаричашМамаллъжец,такали?—изкрещятой.—Точнотака!—извиках.—Тисъщосилъжец!Идваматанепрекъснатоговорите…ПрекъснамесилниятюмрученударнаМуди—правовглавата.Залитнах.Бяхтолкова

смаяна,ченепочувствахникакваболка.СамочувахписъцитенаМахтобияростнитеругатнинаМуди,усещахприсъствиетонаМамалиНасрин.Стаятасезавъртяпредочитеми.

Препъвайкисе,тръгнахкъмспалнятаснадеждатадасезаключатам,докатосепоохладияросттанаМуди.Махтобмепоследва,цялатаоблянавсълзи.

Стигнахдовратата,Махтобидвашеотзад,аследнеяиМуди.Тясеопитадасепъхнепомеждуни,ноМудигрубояотместивстрани.Телцетойсеблъснавстенатаитяизвикаот

болка.Азсеобърнахкъмнея,новтозимигМудимебутнавърхулеглото.—Помощ!—извикахаз.—Помогними,Мамал!СляватасиръкаМудимесграбчизакосата,асъссвободната,свитавюмрук,започнада

меналагапоглавата.Мятахсевръцетему,нотойбешемногопо-силенотмен.Зашлевимепрезлицето.—Щетеубия!—вилнеешетой.Ритнахго,успяхдасепоосвободяотхваткатамуисеопитахдасеизмъкна,нотойме

ритнапогърбастакавазлоба,чепарещапарализиращаболкасхванагръбнаками.Махтобхълцашевъгъла,аазбезпомощносегърчехвръцетему.Скубешеме,налагаше

ме,блъскашеме,катонепрестанноругаешеикрещеше:—Щетеубия!Щетеубия!—Помощ!Нямаликойдамипомогне?—извикахняколкопъти.НитоМамал,нитоНасриннаправихаопитдасенамесят.РезаиЕсейсъщо—въпрекиче

сигурночувахавсичко.Колковремепродължибоят,незнам.Нитообещанатасмърт,нитозабвениетодойдоха.Малкопомалкоударитемуотслабнаха.Тойспрядасипоемедъх,новсеощеме

притискашездравовърхулеглото.ОтстраниМахтобистеричнохълцаше.—Спри!—обадисетихгласоткъмвратата.БешеМамал.Най-сетне.Мудивдигнаглава,явногласътмуподействаотрезвя-ващо.Мамалвнимателнооткъсна

Мудиотменигоизведевхола.Махтобсевтурнаизаровиглававскутами.Дветезаеднопреживявахменеболкатаот

физическотонасилие,адълбокоспотаенотовдушитенистрадание.Плачехме,задъхвахмесеидълговременеможахмедапроговорим.

Цялототяломеболеше.ОтударитенаМудипоглаватамисепоявихадвеогромницицини.Разтревожихсе,чесъмсериознонаранена.Ръцетеигърбътсъщомеболяха.Аединиятмикракбетакапострадал,чесигурнощяхдакуцампонееднаседмица.Чудехсекаклиизглеждалицетоми.

СледняколкоминутиНасринвлезенапръстивстаята—еднаистинскапокорнаиранскасъпруга,покритасчадор,койтоляватайръкастискашеподбрадичката.ДветесМахтобощехлипахме.Насринседнаналеглотоимепрегърнапрезрамо.

—Несетревожи—казатя.—Всичкоенаред.—Наредли?—изумихсеаз.—Нимаевредананещатадабъдабитапотозиначин?

Нимаенормалнодамиказва,чещемеубие?—Нямадатеубие—речеНасрин.—Тойгоказа.Защонемипомогнахте?Защоненаправихтенещо?Насринсеопитадамеутеши,колкотоможе,идамипомогнеданаучаправилатана

игратавтазиужасяващастрана.—Небивадасенамесваме—обяснитя.—Нямамеправонатова.Махтобслушашесериознодумитейиазвиждахкакпълнитесъссълзидетскиочисе

опитвахадагивъзприемат.Втозимигпрезумамиминамисъл,откоятомевтресе.Каквощешедастане,акоМудинаистинамеубие?КаквощешедасеслучитогавасМахтоб?Инеялищеубие?Илибедостатъчномладаиподатлива,задавъзприемелудосттамукатонормалноповедение?ЩешелидастанекатоНасринилиЕсейидакриекрасотата,духаидушатасиподчадор?НямалиМудидаядадезаженананякойбратовчед,койтощеябиеищейправиуродливидецаспразенпоглед?

—Неможемдасеопълчвамесрещутях—повториНасрин.—Новсичкоенаред.Всичкимъжесатакива.

—Не—отвърнахрязко,—невсичкимъжесатакива!—Такиваса—сериозномеуверитя.—ИМамалправитакасмен.ИРезаправитакас

Есей.Всичкимъжеправяттака.Господи,какволимечакаоще,помислихаз.

СЕДМАГЛАВАКуцахднинаред.Несечувствахдобре,немисеходешедопазара,пъкинеискахдаме

виждатвтозивид.Цялотомилицебевсининиитовамепотискаше.Махтобохладняощеповечекъмбащаси.Всяканощ,предидазаспи,плачешедопълно

изтощение.Днитеминаваханапрегнато,Мудибемраченизъл;дветесМахтобживеехмевстрахи

безнадеждност,аположениетониставашевсепо-лошо.Жестокиятпобойподсилисъмнениятами,асининитепоменсамодоказваха,чеМудинаистинаедостатъчнолуд,задамеубие—даниубие,—акоизпадневярост.Дасеопитвамдаизпълнявсеощенеяснитесиплановезабягство,означавашедазастрашавамежечаснонашатабезопасност.Животътнизависешеизцялоотнеговитеприумици.

ПривсекиконтактсМуди—реплика,въпрос,погледилидоримисълзанего—намирахновипотвърждениязастаритесистрахове.Познавахтозичовектвърдедобре.Впродължениенагодинибяхнаблюдавалакаксянкатаналудосттапостепенногообгръща.Опитвахседазабравясвоитепредчувствия,коитоводехаединственодосамосъжаление,нонеизбежносевръщахотновоиотновокъмминалото.Защолинесевслушахвгласанаопасенията,предидасекачанасамолетазаТехеран.Щомсесетехзатова—асесещахвсепо-често,—имахчувството,чепримкатасезатягапо-здравооколовратами.

Можехдаизброябезбройпричини,порадикоитобяхметук—финансови,правниидориемоционални.Норезултатътбеедин.БяхдовелаМахтобвИранкатопоследенотчаянопитдаосигурясвободатай,носъдбатамибеизигралалошашега.

МожехлидасепримирясмисълтадаживеявИрансамозадабъдеМахтобвбезопасност?Едвали.ЗаменвеченямашезначениедалиединденМудищесепревърневмилилюбящсъпругибаща.Познавахгоизнаех,челудосттамупериодичноинеизбежнощеизбиванаповърхността.ЗадаспасяживотанаМахтоб,трябвашедарискувам,въпрекиченеотдавнамибенапомненопонай-категориченначиндокаквомогатдадоведатподобниопити.

Вместодамепревърневпокорнаробиня,гневътнаМудизакалиощеповечеволятамиимакарежедневнитемизадължениядабяхадостаневинни,всякамоямисълидействиепреследвахаедна-единственацел.

Махтобзасилвашерешителносттамиощеповече.Катосезатваряхмевбанята,тятихичкопроплаквашеимемолешедасевърнемудомав

Щатите.—ЗнамкакможемдасевърнемвАмерика—казатяединден.—Когатотаткозаспи,

щесеизмъкнемнапръсти,щеотидемналетищетоищесекачимнапървиясамолет.Заеднопетгодишнодетеживотътетвърделесен.Итвърдесложен.Молитвитенистанахаощепо-горещи.Въпрекичевпродължениенагодининебях

стъпвалавцърква,сегавяратамивБогасезасили.Неможехдапроумеязащониенаказалдастрадаметака,нознаех,чебезНеговапомощнещеуспеемдаотхвърлимужаснотобреме.

СобственикътнамагазиназамъжкооблеклоХамиднипомагашепомалко.Когатозапръвпътсепрестрашихдавлязавмагазинамуследпобоя,тоймепопита:

—Къдесегубите?Разказахму.—Тойтрябвадаелуд!—Говорешебавно,обмисляшевсякадума.—Къдеживеете?

Могадаизпратячовек,койтодавидържиподоко.

Товабевъзможност,коятосиструвашедасеобмисли,нокатопоразсъждавахмеидвамата,решихме,четакаМудищеразберезамоитетайниприятели.

Следвремесепооправихизапочнахдаизлизампо-често.ПривсякавъзможностсеотбивахвмагазинанаХамиддателефонирамнаХелънвпосолствотоидаобсъждамположениетосисмояновприятел.

Хамидбешебившофицеротшахскатаармия,койтосегаживеешевдълбокаконспирация.

—НародътнаИранискашетазиреволюция—тихомипризнатой.—Нотова…—Посочитълпитесмрачнилица,коитозадръствахаулицитенавън—нетоваискахме.

ХамидсъщотърсешеначиндасеизмъкнеотИрансъссемействотоси,нопървотрябвашедауредихилядидругинеща:дапродадемагазина,дапрехвърлиспестяваниятасиидавземенеобходимитепредохранителнимерки.Нобетвърдорешендабяга,предисегашнатавластдаоткриеминалотому.

—ВЩатитеимаммноговлиятелниприятели—казатой.—Тещенаправятвсичкозамен.

Казахму,чеимоитеродителииприятеливАмерикаправятвсичковъзможно,ноочевиднопоофициаленпътнеможедасепостигнемного.

ТелефонътнаХамидмипомагашемного.Въпрекичеинформациятаотпосолствотомеобезсърчаваше—както,разбирасе,илипсатанаинформация,—засегатябеединственатавръзкасродинатами.ДружбатасХамидмипомогнавдругоотношение.Тойбепървиятиранец,откоготоразбрах,чемногонеговисънародницисазапазилидобротосиотношениекъмзападнияначиннаживотинеодобряватафиширанотопрезрениенаиранскотоправителствокъмАмерика.

Стечениенавреметоосъзнах,чеМудисъвсемнеевсесилниятивсеможещчовек,закакъвтогомислех.ТойизобщонеуспядаполучиразрешениезамедицинскапрактикавИран.Американскатамудипломавдъхвашереспект,новканцелариитенаправителствотонааятолахатойчестосесблъсквашесредпредразсъдъци.

Мудинезаемашеивърхавсложнатасемейнайерархия.Трябвашедасеподчиняванапо-възрастнитесироднинитака,кактобяхадлъжнидамусеподчиняватпо-младите.Неможешедасеизмъкнеотсемейнитезадължения,коетопъкзапочнададействавмояполза.РоднинитемубяхазапочналидасечудяткаквоставасМахтобимен.ПрезпървитедвеседмициотпрестоянивИрантойнибезапозналсвсички.МногоотроднинитеискахаотноводанивидятиМудизнаеше,ченеможевечноданидържиподключ.

ВеднъжснеохотаприепоканазавечерявдоманаАгаХаким,коготодълбокопочиташе.Дваматабяхапървибратовчедиичастотедносложнородословнодърво.СинътнасестратанаАгаХакимбеженензасестратанаЕсей,адъщерятанасестрамубеомъженазабратанаЕсей.ЗияХаким,скоготосезапознахменалетището,бедалечниятплеменникнаАгаХаким.АханумХаким,съпругатаму,същобешебратовчедканаМуди.Роднинскатавръзкапродължавашедобезкрайност.

Тезисемейниотношенияпочиваханавзаимноуважение,ноонова,коетопревръщашеАгаХакимизключителенавторитетвочитенаМуди,беположениетомунасвятчовек,главендуховникнаджамиятавНиаваран,коятосеиздигашеблизододворецанашаха.ОсвентоваАгаХакимпреподавашетеологиявТехеранскияуниверситет.Бешеавторнакнигизаислямаипреводачотарабскинамногобройнидидактическитрудове,написаниотТагатиеХаким,неговдядо,койтосепадашедядоинаМуди.Повременареволюциятабепредвождалуспешниящурмсрещудворецанашаха—събитие,зарадикоетоснимкатамусепоявив„Нюзуик“.ОсвентоваханумХакимносешегордататитлаБебеХаджи,коетозначи

„жена,коятоебилавМека“.МудипростонеможешедаоткажепоканаотсемействоХаким.—Трябвадасисложишчеренчадор—казамитой.—Неможедаотидешнагостиу

тяхбезнего.ДомътимвНиаваран—изисканкварталвсевернатачастнаТехеран—бешемодерени

просторен,аланямашепочтиникаквимебели.Зарадвахсе,чеизлизаме,нодрехите,скоитобяхдлъжнадасеобличам,ужасномепотискаха.Потискашемеимисълтазадългатавечервкомпаниятанадуховник.

АгаХакимбестроенмъж,по-високотМуди,сгъстапрошаренабрадаисветскилюбезнаусмивка,коятонеслизашеотлицетому.Бешеоблеченвчерноотглавадопети.Итюрбанътмубешечерен.Товабемноговажензнак.Повечетодуховнициотнеговиярангносехабелитюрбани.ЧернияттюрбаннаАгаХакимозначаваше,чеепрякнаследникнапророкаМохамед.

Замояизненадасветосттанемупопречидамепогледнеправовочите,когатомезаговорииМудимипреведевъпросаму:

—Защоносишчадор?—Мислех,чеенеобходимо.ВероятнокоментарътнаАгаХакимпритесниМуди,обачемигопреведе.—Несечувствашудобносчадор.Тованееислямска,аперсийскадреха.Вмоядомнее

нужнодагоносиш.АгаХакиммногомихареса.ТоймеразпитазасемействотомивАмерика—бешепървиятиранец,койтоизобщоми

безадавалтакивавъпроси.Обясних,чебащамиесмъртноболенотракисъмужаснозагриженакактозанего,такаизамайкамиисиноветеми.

Тойкимашесъчувствено.Разбирашедобресилатанасемейнитевръзки.МудибеподготвилзаМахтобизненадаийясъобщисъсстаналиявечехарактеренза

негобезцеремонентон.Безкаквитоидаепредисловияеднасутринсеобърнакъмнеясдумите:

—Е,Махтоб,днесотиваменаучилище.Идветесеразплакахме,ужасениотмисълтадабъдемразделенидоризамиг.—Неяпринуждавай!—помолихгоазнаколене.АлаМудибенепреклонен.Каза,че

Махтобтрябвадазапочнедасеприспособява,аучилищетопредставлявалопърватанеобходимакрачка.Вечезнаеладостатъчнофарси,задаможедаобщувасдругитедеца,пъкибилоивремедатръгненаучилище.

Мудибеизгубилтърпениеиотказадаизчакамередасивчастнотоучилищезадецавпредучилищнавъзраст,коетобяхмепосетилизаедно.ПлеменницатамуФерейбешеучителкаибезаписалаМахтобвпредучилищнатагрупанаеднодържавноучилище.Трудносенамиралосвободномясто,казаМуди,алаблагодарениенавръзкитесиуспялдасвършитазиработа.

—Моляте,некададойдасвас—рекохазинай-неочакванотойсесъгласи.Увитивнай-топлитесидрехи,навелиглависрещупронизващияледенвятър,който

духашеоткъмпланинитенасевер,прекосихменяколкотопрекиоткъщатанаМамалдоулицаШариати—главнатаулица,—къдетоМудиспряеднооранжевотакси.Натъпкахмесевътрезаедносощедузинаиранциипоехмекъмучилището.

Топредставлявашенискабетоннасграда,боядисанавмръснотъмнозелено.Отвънприличашенабункер.Момичетанаразличнавъзраст,облеченивчерноитъмносиво,влизахабързешком.ДветесМахтобколебливопоследвахмеМудивмрачнотопреддверие.При

влизанетомудежурнатасеизправинакрака.Училищетобешедевическо.Тябързопочуканаврататанаслужебниякабинет,открехнаяисъобщи,чеприближавамъж.

ДокатоМудиразговаряшесдиректорката,стисналачерниясичадорподбрадичкатасдверъце,ниесМахтобплахоседяхмедоврататанаканцеларията.Презцелияразговорженатастоясъсзабитвземятапоглед,койтовдигашесамоотвременавреме,задапогледнекъммен,нонеикъмнего.СледняколкоминутиМудисеобърнаиизмърмори:

—Тятвърди,чеженаминеизглеждамногощастлива.Изкомандвамеспогледдаседържакактоподобава,ноотновоусетих,честанелидумазадобротонаМахтоб,меобземанесломимарешимостдасесъпротивлявам.

—Товаучилищенемихаресва—обадихсеаз.—Искамдавидякласнатастая,вкоятощеучи.

Мудиказанещонадиректорката.—ХанумШахин—такасеказвадиректорката—щетезаведедаявидиш—обърнасе

тойкъммен.—Товаедевическоучилищеимъжетеняматправодавлизат.—ХанумШахинбеоколодвайсетипетгодишнаидориизподчадорасевиждаше,чее

хубаваипривлекателна.Посрещнавраждебниямипогледсоткритасимпатия.Бешеотмалкотоиранки,коитобяхвиждаладаносяточила.Разговаряхме,доколкототовабевъзможно,спомощтанажестовеиняколкоелементарнидуминафарси.

Бяхотвратенакактоотучилищнитеусловия,такаиотзаниманията,коитосеводехатук.Прекосихменяколкомръсниимрачнизали,минахмепокрайогроменпортретнаухиленияаятолахимногобройниплакативпрославанавоеннитеподвизи.Изглежда,най-любимбеобразътнаранениявойник,гордоподпряннаоръжиетоси,анаглаватаму—окървавенапревръзка.

Ученичкитеседяханаблъсканиеднадодруганатеснискамейкиипривсечепочтинеразбирахфарси,немибетруднодасхванакакимпреподават.Механичноповтаряхадумитенаучителката—тяизпявашееднафраза,атеяследвахавхор.

Бяхрешила,чеедваливИранщемогадавидянещопо-мръсноотвечевидяното.Нотовабедомомента,вкойтонадникнахвтоалетната—една-единственазапетстотинтепитомничкинаучилището.Бешемалкаки-лийкасвисокопрозорче,коетозеешеширокоотвореноиоттамдухаше,влизахадъждисняг,кактоивсевъзможнинасекоми.Отходнотомястопредставлявашедупкавпода,коятоповечетодецаявнонеулучваха.Вместотоалетнахартияимашемаркуч,откойтотечешеледеностуденавода.

Катосевърнахмевканцеларията,азсеобърнахкъмМуди:—Нямадамръднаоттук,докатонеразгледаштоваучилище.Немогадаповярвам,че

биискалдъщерятидаучивнего.Мудизапитадалинебимогълдаразгледаучилището.—Не!—отсечеханумШахин.—Забраненоезамъже!Повишихгласитонътмистана

агресивенкатонавсякавзискателнаинедоволнамайка.—Нямадамръднемоттук,докатонеразгледашучилището!—повторихаз.Най-сетнедиректоркатаотстъпи.Изпратидежурнатанапред,задапредупреждава,чев

забраненататериториявлизамъж.СледтоваповедеМудинаоглед,докатониедветесМахтобостанахмедагичакамевканцеларията.

Катосевърнаха,Мудирече:—Праваси.Инаменнемихаресва.Ужасное,нотоваеположението—тящеидва

именнотук!Товаучилищеепо-доброотдругото,коетопосетихсам.Махтобприедумитемумълчаливо.Помръкнаиочитейсенапълнихасъссълзи.Но

когатоМудиказа,ченемогатдаяприематведнага,ачакутре,въздъхнасоблекчение.

НавръщанекъмкъщиМахтобдългомолибащасиданеяпращавоноваучилище,нотойнесклони.Цялследобедплакавобятиятами,авбанятагорещосемоли:

—Молятисе,Боже,направитака,чедастаненещоиданесеналагадаходявоноваучилище!

Докатослушахмолитватанадететоси,вумамипроблеснаеднамисъл—можебислучайно,можебине,иазнезнам.ПрипомнихсиедноосновноправилоисегагоповторихнаМахтоб.—Зная,чеГосподщеотвърненамолитвитени,ноТойневинагиотговарятака,кактониежелаем.Можебитищетрябвадаходишвоноваучилище,защотоГосподгоиска.Можеби,акоходиштам,нещатащесепроменятзадобро.

Махтоббенеутешима,ноазсепоуспокоих.Можебиблагодарениенаучилищетонаистинащешедасеслучинещохубаво.Идветесеужасявахмеотпродължителнияпрестой,койтоучилищетоозначавашезанас.Ноазсидадохсметка,чезаниманиятащезапълватчетиричасаотсутринтайшестднивседмицата.Щяхмедаимамеоправданиедаизлизамевсекиденсизключениенапетък,акойможешедапредскажекаквипоследицищеиматова?Наследващияденитриматастанахмерано.Дорисамотозидребенфактмеизпълнисголямоптимизъм.Каточичо,Мудивечеизпълнявашеролятанадуховнияводачнадома.Ставашепризори,задасеубеди,чевсички(сизключениенанассМахтоб)участватвмолитвата.Оттовапрестараваненямашеникакванужда,защоторелигиознитеНасриниМамалибезтовасибяхаужасносъвестниистарателни.Мудиобачеизползвашеавторитетаси,задабудиРезаиЕсей,коитонебяхатолковаревностнивярващи.Резасеизнервяше,тъйкатогоочаквашедълъгработенден,докатоМудисевръщашеобратновлеглото.

Изтощенотмолитвите,тойсвикнадасиспидодесет-единайсетчасасутринта.Бешемиясно,ченовиятдневенрежимнаМахтобскорощегоотегчи.Можебискорощешедамиразрешидаяводясаманаучилище,атоващешедамидадеповечеличнасвобода.

Ивсепак,катоизключимнадеждитеми,сутринтабенапрегната.Докатояобличахзаучилище,тянепроронинитодума.Останамълчаливадомига,вкойтовлязохмевканцелариятаиеднапомощник-учителкайпротегнаръка,задаязаведевкласнатастая.Махтобсеразплаканеудържимо.Здравостиснакраянадрехатами.

ПогледнахМуди,новпогледамупрочетохнесъчувствие,азаплаха.—Трябвадаидеш,Махтоб—казах,полагайкиогромноусилиедазапазя

самообладание.—Всичкоенаред.Щедойдемдатевземем.Несетревожи.Помощник-учителкатавнимателнопонечидаизведеМахтоб,коятонаправиопитдасе

държихрабро,нощомдваматасМудийобърнахмегръб,ячухмедапищиотужаспримисълтазараздялата.Сърцетомезаболя,нознаех,чевтозимоментнебихмогладасеопълчасрещуналудничавиясисъпруг,койтоместисназаръкатаимеизведенаулицата.

Прибрахмесеудомасоранжевотакси,бездаразменимнитодума.ТамничакашеНасрин,заданикаже,чесасеобадилиотучилището.

—Махтобвдигалаголямаврява.Трябвадаотидете,задасияприберете.—Тисивиновна!—изкрещямиМуди.—Тиянаправитакава!Махтоберазглезено

момиче!Тияпревърнавмаминодетенце!Мълчаливоприехобвинениятаму,неискахдарискувамизлишно.„Азлисъмвиновната?

—щешемиседамуизвикам.—Тиситоя,койтообъркаживотай!“Носесдържах,защотовдумитемуимашеизвестнаистина.НаистинаглезехМахтоб.Страхувахседаяизпуснаотпогледаси,заданебиМудиисемействотомудамияотнематспомощтананякойхитроскроензаговор.Каквавинаносех?Аковживотанаеднамайкаимаситуации,вкоитотяможедасипозволикрайности,томоетоположениебешеименнотакова!

Мудиизфучанавънискоросевърна,влачейкиследсебесионемялатаМахтоб.

—Утреотивашнаучилищеищеостанештамсама!—наредийтой.—Иникакъврев,яснолие!

Довечертаизползвахвсякавъзможност,задайпоговоря.—Бъдипослушна—съветвахя.—Бъдисилна,дръжсекатоголямомомичеиБогще

типомогне.—Налимусепомолихданаправитака,чеданеходявоноваучилище—изплака

Махтоб.—НоТойнеечулмолитватами.—Можебияечулиимапричина,порадикоятотрябвадапродължишдаходиштам.

Запомни,Махтоб—тиникоганесисама.Богевинагистеб.Тойщесегрижизатеб.Запомни—когатосечувствашсамотнаиуплашена,когатонезнаешкаквостава,молисе.Необръщайвниманиенаонова,коетотиказватоколните,простосемолиивсичкощесеоправи.

СъветитеминепомогнахаинаследващатасутринМахтобсесъбудиуплашенаиподутаотрев.Сърцетомисекъсаше,катогледахМудикакгрубояпомъкнакъмучилището,анаменминаредидасиостанавкъщи.Паническитейписъципродължихадакънтятвушитемидългоследкатобяхаизлезли.Нервнокрачехнапред-назадинеможехдапреглътнабуцата,заседналавгърлотоми,докаточакахМудидасевърнеиразкажекакеминалотозипът.

Тъкмовлизаше,когатоЕсейгоспрянастълбите,задамукаже,чеотучилищетопаксасеобадилидаприбереМахтоб.Нежелаеладаслушаникого,аписъцитейсмущавалиучебнитезанятия.

—Отивамдаявзема!—сопнамисетой.—Итакъвбойщейхвърля,чеутренямаидапомислизаписъци!

—Моляте,неябий!Моляте,щеговоряснея!—викнахподирему,предидазатръшневрататаследсебеси.

Неяби.Напротив,насочигневасикъммен,защотодиректоркатабепоставилаусловие,коетонемусенравеше.

—Искатпоненяколкоднидаходишснеявучилището.Щеячакашвканцеларията,докатоимазанятия.Самотакащеяприематотново.

Нещовсепакстана,помислихси.НеискахМахтобдаходинасиланаучилище,нозатовапъкмисеоткривашевъзможностдаизлизамвсекиден.ТоварешениенапроблеманебешеповкусанаМуди,нодругонеможешедапредложи,затовавзе,чесеразпореди:

—Щестоишвканцелариятаиникъденямадамърдаш,докатонедойдадавивзема.Забранявамтидаизползваштелефона.

—Добре—обещахаз,нообещаниетомибешетароф.Наследващатасутринтриматавзехметаксидоучилището.Махтоббешеумислена,но

многопо-спокойнаотпредишнитедвадни.—Майкатищестоитук—речейМудиипосочиединстолвкоридорапредврататана

канцеларията.—Щебъдетукпрезцялотовреме,докатосивклас.Махтобкимнаипозволинаедналелкадаязаведедокласнатастая.Някъдепосредата

накоридораспряипогледнаназад.Видя,чесъмседнала,ипродължипътяси.—Щестоиштук,докатодойда!—повториМудииситръгна.Времетотечешебавно.Небяхвзеланищо,скоетодасиубиявремето.Коридорите

постепенноопустяха,аученичкитезаехаместатасивкласнитестаи.Скородоушитемистигнапървотосутрешноупражнение:

—МаргбарАмрика!МаргбарАмрика!—звучахадесеткигласовеоткласнитестаи.—МаргбарАмрика!МаргбарАмрика!

Възгласътсеносешенавълниисенабивашевподатливатанаобработкадетскапсихика,всъзнаниетонаневиннатамидъщеря—възглас,койтоотразявашеофициалната

политиканаИслямскатарепубликаИран—„СмъртнаАмерика!“.Когатополитпромивкатанамозъциприключи,откласнитестаисепонесохахоровите

декламации—значителнопо-тихозанятиеотпредишното.Въввсякакласнастая—дориивпо-големитекласове—учителкитеизпявахавъпроса,аученичкитеотговаряхавхор,повтаряйкикатопапагаликазаното.Неседавашеникаквавъзможностзасамостоятелномислене,зазадаваненавъпросиилидориразличнаинтонация.Товабеобразованието,коетобеполучилМуди.Разсъждавахвърхутозифактимистанапо-яснозащомнозинствотоиранцисляпосеподчиняватнавластта.Всичкитеизпитвахаогромнозатруднениедавзиматсамостоятелнирешения.

Притаковавъзпитаниебесъвсеместественодазаемашопределенототивйерархиятамясто,дакомандвашнисшестоящитеисляподасеподчинявашнависшестоящите.Тазибепедагогическатасистема,оформилаМудиимъжетекатонеговъввластниивзискателнисемейнидеспоти,аНасринисебеподобнитей—впокорнинамъжетесижени.„Щомтазипедагогическасистемаемогладавъзпитаединцялнародвбезапелационноподчинениеижертвоготовноствиметонаединаятолах,олицетворяващразумаисъвесттананацията,какволибисториласеднопетгодишнобеззащитносъщество“—помислихсиаз.

СледизвестновремеханумШахинизлезевкоридораиминаправизнакдавлязавканцеларията.Отвърнахйсиранскияжест,койтоозначаваотказ—лековдигнахглаваицъкнахсезик.Втозимигненавиждахвсичкииранциинай-вечепокорнитеим,забраденисчадоржени.Директоркатаобачеповторинастоятелноилюбезнопоканатаси.

Влязохвстаята.СжестовеханумШахинмипредложипо-удобенстоличашачай.Приехизапочнахданаблюдавамработещитетукжени,докатоотпивахотчаяси.Въпрекизлостнияантиамериканскилозунг,койтотрябвашедаскандиратсученичкитеси,тесеотнасяхадосталюбезносмен.Опитахмеседаразменимнякояидругадума,нобезособенуспех.

Умирахотжеланиедаграбнателефона,койтостоешеблизодомен,идапозвънявпосолството,нонепосмяхдапредприеманищопрезтозипървиден.

Втяснатаканцеларияимашетрибюра,накоитоработехапетслужителки.Директоркатаседешевдънотонастаятаинеправешенищо.Останалитебюрабяхазаетиотчиновнички,коитопрехвърляхалистовеседнатаръка,адругатастискашечадораподбрадичката.Отвременавременякояоттяхставаше,заданатиснезвънеца.Телефонниразговорипочтинямаше.Презцялотовремеобачетеразговаряхасловоохотливоивъпрекиченеразбирахнитодума,мистанаясно,чепростосиклюкарстват.

Къмдесетчасасутринтаусетихизвестнораздвижваневкоридора.Вканцелариятанахлуучителка,коятовлачешеследсебесиученичкаснаведенаотсрамглава.Учителкатавзедаянавиква,каточестоизползувашедумата„баад“,коятозначиабсолютносъщотоинаанглийски—лош.ХанумШахиниостаналитеслужителкикатоедназастанахананейнастрана.Ведингласзапочнахадаругаятмомичето,коетосеразплака.Докатотраешеконското,еднаотженитевдигнателефонаисеобади.Самоследброениминутивстаятавръхлетявбесенажена—вероятномайкатанамомичето.Закрещяисезаканиспръсткъмсобственатасидъщеря,изливайкисвоягняввърхубеззащитнотодете.

—Баад!Баад!—крещешемайката.Дететожалостивохлипаше.Тазиунизителнасценапродължидълго,послемайкатасграбчидъщерясизаръкатаия

измъкнанавън.СърдитотоизражениенаханумШахиниостаналитежениведнагаизчезна.Всичкисе

засмяхаизапочнахадасепоздравяватсуспеханамисията,коятоочевидносесъстоешевтова

данакаратмомичетодаразбереколкоелошо.Нямахпредставакаквопрестъплениееизвършило,номидожалязабеднотодете.МолехсеМахтобникогаданебъдеподлагананаподобнозрелище.

Махтобиздържасутринта,макарданепреливашеотщастие—помагашеймисълта,чесъмблизодонея.Когатопообядзаниманиятанапредучилищнитегруписвършиха,Мудидойдеданивземе.Прибрахмесестакси.

Надругияден,докатоседяхвканцеларията,ханумШахиндоведееднаучителка,задасезапознаем.

—КазвамсегоспожаАзар—речежената.—Говорямалкоанглийски.Дапоприказваме.Седнадоменидоловиподозрителниямипоглед.—Ниезнаем,чененихаресвате,нонежелаемдасимислите,чесмелошихора.Неви

лихаресваучилището?—Многоемръсно—отвърнах.—НеискамМахтобдаходивтаковаучилище.—Съжаляваме—речегоспожаАзар.—Чувствамесенеудобно,защотостечужденка.

Бихмеискалидавипомогнемснещо.ХанумШахинкръжешеоколонас.Чудехседалиразбиранещоотразговорани.Тяказа

нещонафарсиигоспожаАзарпреведе:—Директоркатаказва,чевсичкитукискатданаучатанглийски.Питавидалинебихте

идваливсекиденидокаточакатеМахтоб,дагиучитенаанглийски,атеваснафарси.Етогоотговоранамолитвитеми,помислих.Такащесеопознаем.—Добре—съгласихсе.Таказапочнахме.Женитеотканцелариятабездругоимахамалкоработа,катоизключим

назидателнитеиунизителнинравоучения,иниепрекарвахмесутрините,катосеучехмевзаимно.Такапостепеннозапочнахдагиопознавам.Макарданиделешепропастпоотношениенавъзпитаниетоистремежитени,тесъщообичахадецатаисегрижехазатяхпоединственияначин,койтопознаваха.Бяхахванативкапанотсистемата,коятоимнареждашекакводаправятикакточнодагоправят,новъпрекижелезнитеправилавтяхпроблясвахаискрицитенаиндивидуалността.Общуванетонебелеснаработа,нооставахсвпечатлението,ченесамалкоиранците,недоволниотсъстояниетонанещатавсобственатаимстрана.

Нашитеновиприятелкиистинскисепривързахакъмнасдвете.Всякасутриннипосрещахасрадост.ВдигахаМахтобнаръцеияцелуваха.ХанумШахинвсеповтаряше,чехаресва„мириса“й,имайкипредвидмалкотопарфюм,койтоскришомйслагахсутрин.НасаметезиженипоказваханеприязънтасикъмМуди,койтопродължавашеданиводисутриниданиприбиранаобедкатосъщинскитъмничар.Макардакриехавнимателночувстватаси,тевсепакненавиждахабезцеремоннотомуотношениекъмдъщеряисъпруга.

ГоспожаАзаримашедостачасовеинеуспявашедапрекарвамноговремеснас,ноидвашевканцелариятапривсякавъзможност.

Единденнебезизненаданаучих,чегоспожаАзаребилапредишнатадиректорканаучилището.Товабилопредиреволюцията.Новотоправителствоотстранилокомпетентнитепрофесионалистикатонеяигизаменилосвернинареволюциятаадминистратори.Тезиновидиректорибилиобщовзетопо-младиипо-необразовани,нозатовапъкдълбокорелигиозни,аименнорелигиятаималаприоритетнозначениезановотоправителство.

—ХанумШахинбеизбранаименнонотазипричина—миказагоспожаАзар.—Итя,исемействотойсамногорелигиозни.Туктрябвадасифанатик.Проверяватте.Неможешдалъжеш,докатосинаработа.

ХанумШахиноткритодемонстрирашеантиамериканскитесинастроения,носъс

задълбочаваненаотношениятанизапочнадамехаресва,въпрекимоятанационалност.ЕдинденследразговорнасамесханумШахингоспожаАзармиказа:—Наистинаискамедатипомогнемпонякакъвначин.—Добре—решихдарискувам,—позволетемидаизползувамтелефона.ГоспожаАзарразмениняколкодумисханумШахин.Директоркатавдигнаглаваи

изцъка.Не.Измърмориняколкодуми,коитогоспожаАзарпреведе:—Обещахменасъпругави,ченямадавиразрешавамеданапускатесградатаида

ползватетелефона.Втозимоментотновомеозариоткритието,четезиженисъщокатоменсахванатив

капанисадлъжнидасеподчиняватнаправилатанамъжкиясвятпокорно,макариснедоволство.

Огледахсеиочитемисрещнахапогледанавсякаоттях.Прочетохединственодълбокосъчувствие.

ОСМАГЛАВАБешенеобичайнотопълзасезонаследобедиМудиснеохотасесъгласидаизпълни

молбатанаМахтобдасеразходимвпарка.Трябвашедаминемсамоняколкопреки,алаМудинеспрядамърмориколкоедалече.

—Имаменаразположениесамодесетинаминути—казатой.Бешемногозает,нямащо.Трябвашедапрегледавестниците,даизслушавсички

тъпотиипорадиото,дасиподремне.Катостигнахмедолюлкитеипързалкатавдругиякрайнапарка,Махтобизвика

радостнопривиданамалкорусомомиченценаоколочетиригодини,облеченовкъсипанталонкиитениска.Бешеобутовсъщитемаратонки,скаквитоМахтобпристигнаотАмерика.

Допързалкатастояхамъжиженаиянаблюдаваха.Майкатабехубаварусокосажена.Заразликаотиранкитеносешетренчкотсколан.

—Сигурноеамериканка—казахнаМуди.—Не—изсумтятой.Говоринемски.Махтобизтичадопързалката,задасипоиграесмомиченцето,ааззабързахкъмжената

въпрекипротеститенаМуди.Тяразговаряшесиранец,нонаанглийски!Представихйсе,докатоМудистоешенастранакатоистукан.КазвашесеДжуди.

Съпругътй—иранецпорождение—работелкатопредприемачвНюЙорк.Останалтам,атядовеладветеимдецавИрандавидятбабасиидядоси.Двуседмичнатаимваканциябешеминаланаполовина.Какйзавиждахзасамолетниябилет,запаспорта,заизходнатавиза!Нонеможехдайкажанищо,защотоМудистоешеплътнозалепендомен.

Джудинипредставинаиранеца—нейниядеверАли.ЩомАличу,чеМудиелекар,каза,чесеопитвадаполучивизазаАмерика,задасеподложиналечение.Джудидобави,чедругатаседмицалетизаФранкфурт,къдетощепосетиамериканскотопосолствоищесеопитадамууредивизата.Подметнаха,чемнениетонаединирано-американскилекаргиинтересувамного.ВниманиетонаМудивнезапносеотклониотменитойзасияотпроявенотокъмсобственатамуперсонауважение.

Момичетатаслязохаотпързалкатаирешихадасеполюлеят,аниесДжудигипоследвахмеприлюлките.Щомсеотдалечихмедостатъчно,заданеничуеМуди,азпрошепнах,бездагубявреме:

—Азсъмзатворница!Трябвадамипомогнете!Моляви,отидетевамериканскотопосолствовъвФранкфуртиимсъобщете,чесъмтук.Трябваданаправятнещо,задамипомогнат.

МудииАлибавнотръгнахаподирени,улисанивразговор.Джудиуловипогледамиидветеускорихмекрачка.

—Тойнемиразрешавадаговорясникого.Туксъмзатворенаинемогадасесвържасъссемействотоси—казахйаз.

—Скаквомогадапомогна?—попитаДжуди.Замислихсе.—Некапродължимразговоранамедицинскитеми.Товагъделичкасамочувствиетому

налекар.—Чудесно!—отвърнаДжуди.—ИбезтоватрябвадавземавизанаАли,задасе

лекува.Хайдедавидимдалисъпругътвинеможеданаправинещоповъпроса.Обърнахмесекъммъжете.

—Можешлидамупомогнеш?—попитахМуди.—Да,судоволствие.ЗапръвпътотмесецинасамуМудизаговорилекарят.—Щанапишаписмо—казатой.—Знамнакогодасеобадя.Дориимамхартияза

писмасантетканаанглийски.Послесезамислиидобави:—Обачещемитрябвапишещамашина.—Могадауредятова—казаДжуди.Разменихмесителефоннитеномераисе

уговорихмедасесрещнемотнововпарка.Напъткъмкъщинастроениетобешеприповдигнато.Мудинаправосияеше.Потъмнелиятнапоследъкблясъкнаавторитетамугозаслепявашеимупречешедавъзприемефакта,четоку-щобяхразговаряланасамеседнаамериканка.

Джудидействашебързо.Дваденапо-къснопозвъниинипоканисМахтобнасрещавпарка.Хранехплаханадежда,чеМудищенипозволидаотидемсами,нотойнеизоставинавикаси.Изглежда,неподозирашезаговор,нобетвърдорешенданидържиподоко.

ТозипътвпаркаДжудибешеснисъкбрадатиранецнаоколотрийсетгодини.Представиниго—Рашид,административендиректорнаголямаклиника.МудибевъзхитенотвъзможносттадасевпусневразговорнамедицинскатемаизапочнанастоятелнодагоразпитвакакдаполучиразрешителнозапрактикавИран.МеждувременноДжудииазсеотдалечихме,задапоговоримнасаме.

—Несетревожи!—казатя.—Рашидзнаезаположението,вкоетосенамираш.Щевнимавакаквоказванасъпругати.Надявахмеседаразговаряместебнасаме,нотойщезаангажиравниманиетонаМуди,задамогадапоговорястеб.

Пъхнаняколкопощенскимаркивръкатами.—Акоуспеешдаседоберешдопощенскакутия,пусниняколкописма—казамитя.Послемиразясниследващияетапнанейнияплан.Следняколкоденасвекървайщялада

иморганизирапрощалнотържествоиДжудиуредиладанипоканят.Взеланазаемпишещамашина,заданапишаписмото,коетоМудибеобещалнаАли.Надяваласе,чесредмножествотогостищемогадапоговорянасамесРашид.Тойпознавалхора,коитоизмъквалижелаещитеданапуснатИранпрезТурция.

Очаквахснетърпениетържествотоиследващитедваднимисесторихабезкрайни.ДалищенаучакаквисашансоветемидаизбягамотИран?Далиизмъквахажелаещитесъссамолет?Илисавтомобил?Каквибяхамотивитеим?Защоимтрябвашеданарушаватислямскитезакониидарискуватдаизпитатнагърбасистрогитенаказания,въведениотаятолаха?Щешелидамиструваскъпо?Далищяхмедаимаменуждаотпаспортитеси?

Господи,молехсеаз,моляте,направитака,чедамогадаговорянасамесРашид.МеждувременнорешихдаизползвамДжудикатопощальон.Изпратихписмадомамаи

татко,доДжоиДжон,вкоитоимписахколкомногогиобичамикакмилипсват.Разказвахимподробнозаусловията,вкоитоживеем.Катогипрепрочетох,установих,чесапропитистъгаиотчаяние.Замалкодагискъсам,нопослерешихдагиизпратятакива,каквитоса,защотоотразявахаистинскотомисъстояниеинастроение.

ПисахинабратмиДжимиснахами,катоимпредлагахпланзадействие.Обяснихим,чеМудиимаголемифинансовипритеснения.Тукбяхмехарчилинашироко,атойпродължавашедастоибезработа.ВсичкитенипарибяхавАмерика.МожебиМудипростотърсешепричина,коятодамупослужикатоизвинениезавръщанетони.ПредлагахнаДжимдасеобади,заданисъобщи,чесъстояниетонататкосеевлошилоитрябвадасевърнем,макари„замалко“.Джимтрябвашедакаже,чесемействотомипоемаизцялоразноскитеза

билетитеиМудищеможедасевърне,безтовадамуструваицент.ТържествотовдоманасвекърватанаДжудимиподействамногоосвежително.Още

щомпрекрачихмепрага,нипосрещнабуйнаамериканскамузикаипредочитемисеразкриневероятнагледка—мюсюлманишиититанцувахабясноподзвуцитенарокендрола.Женитебяхаоблеченипоевропейскииникойнесепритеснявашеотфакта,ченеепокритсчадор.Гоститеневолносепревърнахавмоисъмишленициисъконспиратори.Бяхатакаполасканиотприсъствиетонаамериканскилекарсредтях,чеведнагагозаобиколихаисепревърнахавнеговавнимателнааудитория.Тойбуквалносеразтопиотудоволствие,докатовтовавремеснеговознаниеДжудимеотведевотдалеченаспалня,къдетоданапишаписмото.ТаммечакашеРашид.

—МоятприятелизвеждабегълцидоТурция.Струватрийсетхилядидолара—казамитой.

—Паритеняматзначение—отвърнахаз.—Единственото,коетоискам,едасеизмъкнаоттуксдъщеряси.

Знаех,чесемействотоиприятелитемищенамерятпари,каквотоидаимструватова.—Когаможемдапотеглим?—попитахнетърпеливо.—ТойсегаевТурция,пъкивреметоскорощесеразвали.Незнамдалищеможетеда

тръгнетепреззимата,предидасеестопилснегът.Обадетемисеследдвеседмици.Щепроверя.

ЗаписахсикодиранотелефонанаРашидигоприбавихвбележникасадреси.Тойизлезеотстаята,ноазиДжудиостанахметамдълго,следкатобяхнаписала

писмото.Непрекъснатосеозъртах,защотосепритеснявах,чеМудиможедамепотърси,нотойнесепояви.ДадохнаДжудиписмата,коитобяхнаписала,итясесъгласидагипуснеотФранкфурт.ГоворехмезаАмерикаиазсъссвитосърцейпомогнахдастегнебагажаси—наследващияденнапускашеИран.НитоДжуди,нитоаззнаехмескаквоидоколкобимогладамиеотползаидалиприятелятнаРашидбимогълдамеизмъкневТурция,нотяберешенаданаправивсичко,коетоепосилитей.

—Имамприятели,накоитощесеобадя—казамиДжуди.Предидаситръгнем,Мудибеизпадналвекстаз.—Рашидмипредложиработавклиникатаси—сияешетой.—Щетрябвадауредя

разрешителнотоси.Стояхмедокъсно.СДжудисеразделихмепросълзени—незнаехмедалинякогащесе

видимотново.ВсекипетъкАмехБозоргсъбирашецялотосемействовдомаси,задаотбелязва

религиознияпразник,ночувстватанаМудикъмсестрамувечесебяхапроменилииединпъттоййказа,чеплановетенизапетъксадруги.

ВчетвъртъквечертаобачеАмехБозорглегнадаумира.—Мамаумира!—обадисепотелефонаЗохренаМуди.—Трябвададойдеш,дабъдеш

снеявпоследнияйчас.Макардапознавашедобреужаснаталичностнасестраси,Мудисепритесниидвамата

хукнахменатамстакси.ЗохреиФерещенивъведохавспалнята.АмехБозорглежешенаподавсредатанастаята,отрупанасодеяла,аглаватайбеувитавтюрбанотпарцали.Отчелотойсестичахакапкипот,коитобършешесръце.Гърчешесеинепрестанностенеше„Умирам!Умирам!“

МаджидиРезасъщобяхатам,адругитероднинибяхасъобщили,чепристигат.Мудивнимателнопрегледасестраси,нонеоткринищотревожно.Прошепнами,че

вероятнопоттаседължинаструпанитеотгорейзавивки,аненатреска.Тяобачесегърчеше

итвърдеше,чецялототялояболи.—Умирам!—непрестанновиешеАмехБозорт.ЗохреиФерещейнаправихапилешка

супа.Всичкивзехадаяувещаватдапийнемалкоотнея.Най-малкиятйсинМаджидуспядаподнеселъжицаотбульонадоустатай,нотястиснаустнииотказадаяглътне.

Най-сетнеМудиуспяданапъхалъжицасупавустатанасестраси.Катояпреглътна,роднинитевстаятанададохапобедоносенвик.

Бдениетопродължицялатанощинаследващияден.ОтвременавремеБабаХаджинадниквашевстаята,авостаналатачастотденясемолешеичетешеКорана.

Муди,МахтобиазсеизнервихмеотявнитепреструвкинаАмехБозорг.ДветесМахтобискахмедаситръгнем,ноМудиотновобепритиснатмеждууважениетокъмсемействотосиисвояздравразум.АмехБозоргостананасмъртниясиодъривпетъквечер,когатобяхмепоканенинадругомясто.

После,катоотдадеизцелениетосинаАллах,тястанаотпостелятаиобяви,ченезабавнотръгванапоклонениевсвещенияградМашхедвсевероизточнатачастнастраната,къдетосеиздигаеднаособенопочитанаджамия,известнаслечебнотосивъздействие.ВсъботакланътизпратизабележителносвежатаАмехБозоргналетището.Женитеронехатъжнисълзи,амъжетепремятахавръцеброеницитеисемолехадастанечудо.

Мудисевключивиграта,изпълнявайкизадължениятаси,нощомостанахменасаме,мипрошушна:

—Болесттайбешепълнаизмислица.Октомвриминаинастъпиноември.Утринитевзлеотопляванияапартаментбяхамного

студени,откоеторазбрах,четехеранскатазимаенепо-малкомъчителнаотжаркотомулято.Бяхмедошлитукбезподходящидрехизазимата,аМахтобимашенуждаотдебелопалто.ЗамояизненадаМудисевпуснавразгорещенспордалиенужнатазипокупкаиазосъзнах,четемата„пари“естаналаособеноболезненазанего.

Планът,койтобяхмезамислилисбратмиДжим,пропадна.ТойсеобадиуМамаловиоколодвеседмициследкатобяхдалаписматанаДжуди,изпълнявайкинарежданиятами.ОбяснинаМуди,четаткоемногозлеичесемействотоесъбралопари,задасеприберемудома.

—Искашлидапратябилетите?—попитаготой.—Скаквадатадабъдат?—Товаеномер!—изкрещявслушалкатаМуди.Тяникъденямадамръдне.Неяпускам.Послетреснаслушалкатаиизлягневасивърхумен.Скарахмесеразгорещенозапарите.

ПредложениетонаРашидзаполиклиникатасиостанасамопредложение.Сигурноебилотароф.

ТакаилииначеразрешителнотозаработанаМудибестигналодозадъненаулицаитойвзедамеобвинява,чезатовасъмвиновнааз.

—Трябвадастоявкъщи,задатеследяинаблюдавам!—недоволствашетойидоводитемуставахавсепо-нелогични.—Трябвадатинамеряединпазач.Никъденемогадамръдназарадитеб.ЦРУмеследи,защототисидействаланещоисегавашитетърсяттебиМахтоб.

—Каквотекарадамислиш,чероднинитеминитърсят?—попитахаз.Тоймиотвърнаспламналотомразапоглед,вкойтопрочетохтвърдемногонеща.

Какволимуеизвестно?—чудехсеаз.Ясно,посолствотосебесвързвалоснегозарадимен,нотойнезнаеше,чеаззнам.Илипъкзнае?

Тойсъщосетормозешеотмноготрудниимъчителнивъпроси.Далимиимадоверие—питахсеаз—идокога.Далинякогащемиряса?Когалищеуспеедамепречуписбойищемепревърневпокорнасъпруга?МудимебедовелвИранслъжиизаплахи.Сеганезнаешекакво

даправисмен.—Искамданапишешписмодородителитеси—казатой.—Пишиимдаопаковат

всичкитенинещаидагипратятснякойкорабтук.Бешемиособенотруднодасъчиняподобнописмо,особеносМуди,койтонадничаше

презрамотомиичетешевсякамоядума.Носеподчиних,защотознаех,черодителитеминямадаизпълнятнарежданиятаму.

Катосеприключисписмото,МудисклонидакупимпалтонаМахтоб.НасриниАмирщяхададойдатснас.Понежезнаеше,чеНасриненадежднанадзирателка,Мудирешидасиостанеудома.Влезевспалнятазаследобеднатасидрямка.Приготвихмеседатръгвамеивечебяхменавратата,когатотелефонътиззвъня.

—Затебе—сухоказаНасрин.—Някакважена,коятоговорианглийски.Връчимислушалкатаизастананастражадомен.—Ало?—ОбаждасеХелън—изречеженскиглас.Бяхтолковаучуденаишокирана,ченякойот

посолствотоможедамисеобадитук,нонаправихгероиченопитдаскриячувстватасиотНасрин.

—Трябвадапоговорим—речеХелън.—Иматегрешка—отвърнахаз.Хелъннеобърнавниманиенадумитеми,тъйкатобенаясноструднотоположение,в

коетосъмпоставена.—Неискахдатизвънявкъщи,ноединчовексесвързаснас,задатеоткрие,итрябва

даговорястеб.Обадимисеилиелаведнага,щомможеш.—Незнаязакаквоговорите—излъгах.—Сигурноиматегрешка.Щомзатворихтелефона,НасринсеврътнакръгомиотидедасъбудиМуди.Изпитах

невероятнаяросткъмнея,нонищонеуспяхданаправя,защототойведнагасенахвърливърхуми.

—Койсеобадипотелефона?—Незнам—заекнах.—Някакважена.Незнаякояе.Мудипродължидабеснее.—Многодобрезнаеш!—изкрещятой.—Асегащекажешинамен!—Незнам!—отвърнах,катосеопитвахдазапазясамообладание,доколкотомибе

възможно,изастанахмеждуМудииМахтобвслучай,четойотновосипослужиснасилие.ПокорнатаислямскашпионкаНасриниздърпаАмирвединъгъл.

—Искамдазнамвсякадума,коятотиеказала!—реченастойчивотой.—Бешежена,коятопопита„СБетилиговоря?“иазказах„Да“.„Добрелистес

Махтоб?“Казахй„Да“иразговорътсвърши.Прекъснахани.—Знаешкойебил.—Не,незнам.Мудинаправиопитдаразсъждавасмисленосразмътенатасиотсъняглава,което

правешесъмнителнавъзможносттадапроявикакватоидаепроницателност.Знаеше,чепосолствотоправиопитидасесвържесмен,нонезнаеше,чеаззнам.Решидаповярвананезнаниетоми,ноочевидногопритеснимисълта,ченякой—най-вероятноотпосолството—меепроследилдодоманаМамал.

—Отваряйсиочите!—речетойнаНасрин,асъщатавечерказасъщотоинаМамал.—Някойяследи.Щеязадигнатиотвлекатотулицата.

Телефонниятразговорпредизвикауменужасновътрешнонапрежение.Какволищееоноваважнонещо,зарадикоетоХелънсеерешиладамепотърсивкъщи?Тядобрезнаешерисковете,свързанисужасниянравнаМуди,такачебитрябвалодаенещонаистинаважно.

Цялатамиседмицаминавразмислиидогадки.ОбажданетобеповишилобдителносттанаМуди.Тойправешевсичковъзможнодамепридружава,когатоизлизахнапазар.Товаизчакванебеужасномъчително,нонищодругонемиоставаше.

Най-сетнеединследобедНасринотиденалекциивуниверситета,аМудигодомързядаидваснас,затованипуснадапазарувамесами.

ВеднагаотидохвмагазинанаХамидисеобадихнаХелън.—Моляте,бъдивнимателна—предупредимеХелън.—Туксепоявихадведами,

коитопитахазатеб.Говорилисасъссемействототииискатдатеизмъкнат,нотемолядабъдешмногопредпазлива,защотонесимерятприказките.—Тязамълчаипоследобави.—Моляте,направиопитдасеотбиешприменколкотоевъзможнопо-скоро.Трябвадаобсъдиммногонеща.

Разговорътмеоставивощепо-голямонедоумение.Коиможедасатезидветайнственижени?НимаДжудибеизмислиланякакъвсложенпланзаизмъкванетонисМахтоботИран?Могалидаседоверянатезижени?Наистиналибяхадостатъчноосведоменииливлиятелни,заданипомогнат?ОчевидноХелънневярвашевтова,иначенебирискувалададразниМудисобажданетосамоисамодамепредупредидабъданащрек.Азобаченемислехтака.Каквалиролямибеотреденавтазисложнаинтрига.

НяколкодниследразговорамисХелън,презеднадекемврийскаутрин,чийтоледендъхпредвещавашесуровазима,навходнатавратасепозвъни.ВрататаотвориЕсейисеозовапредвисокаслабажена,омотанавчеренчадор,коятояпопитаможелидасевидисдокторМахмуди.Есейяупътикъмгорнияетаж,къдетоМудииазяпосрещнахме.Въпрекичадораразбрах,ченееиранка,нонеможехдапознаякаквае.

—ИскамдаразговарямсдокторМахмуди—речетя.Мудимеизбутанавътревапартамента.Излезенастълбищнатаплощадкаимезаключивътре.Долепихуходоключалката,задаподслушамразговораим.

—Азсъмамериканка—речеженатананай-чистанглийскиезик.Имамсериознипроблеми,защотосъмдиабетичка.Бихтелиминаправиликръвнакартина,докторе?

Обясни,чееомъженазаиранецотМашхед,същияград,къдетосегаАмехБозоргбенапоклонение.МъжътйзаминалнафронтаитяживеелавременносъссемействотомувТехеран.

—Сериозноболнасъм—речетя.—Всемействотоминикойнеразбиранищоотдиабет.Трябвадамипомогнете!

—Несъмвсъстояниедавинаправяизследваневеднага—отвърнаМуди.Оттонамуразбрах,чевглаватамусевъртятхилядипредположения.Всеощенямаше

разрешениедапрактикувавИран,апреднегостоешечовек,койтосенуждаешеотпомощ.Неработеше,такачепаритедориотедин-единственпациентбихамусвършилиработа.Миналатаседмицанякакванепознатаженасебеопиталадасесвържесмен,асегадруганепознатастоешепредпраганадомаму.

—Щетрябвададойдетеутревдевет—най-послеизречетой.—Небивадаядетенищодвайсетичетиричаса.

—Немогададойда,защотоимамзанятияпоКоран—отвърнатя.Заменразказанатаисториязвучешестрашнофалшиво.АкоевТехеранвременно—от

единмесецспореддумитей,—защосеезаписаладаизучаваКоранатук?Иаконаистинастрадашеотдиабет,защонеизпълнявалекарскитепредписания?

—Дайтемителефонниясиномер—предложиМуди.—Щевисеобадяищесеуточнимзаподходящовреме.—Немогадавигодам—отвърнажената.—Семействотонасъпругаминезнае,че

съмотишлаприамериканскилекар,ищесиимамнеприятности.—Какдойдохтетук?—грубопопитаМуди.—Стакси,коетомечакаотвън.Сърцетомиспря.НикакнемисеискашеМудидаразбере,чееднаамериканкаможесама

дасеоправявТехеран.Следкатосиотиде,Мудисеумълча.ОбадисевхотеланасестрасивМашхед,зада

разбередалиеказвалананякого,чеимабрат,завършилмедицинавЩатите.Тяотрече.Същатавечер,безизобщодасепритеснявадалищегочуяилине,Мудиразказа

подробностраннатаслучканаМамалиНасрин,катосподелистяхподозрениятаси.—Знам,чевдрехитейбескритмикрофон—речеМуди.—Сигуренсъм,чееотЦРУ.ВъзможнолибетазиженадаеагентнаЦРУ?Чувствахсекатохванатовкапанживотно,чиятоединственамисълбекакдаспасисебе

сиисвоетодете.Поцелидниинощипремисляхинай-малкитеподробностиотвсякаслучкаиразговор.СледмногоразмишленияуменсепоявисъмнениеотноснотезатанаМуди.Женатаседържасъвсемаматьорски,аосвентовакакъвинтересможедаимаЦРУ,задаизмъкнемениМахтоботИран?Инаистиналибешетолковавлиятелноивсемогъщо,кактогоописвахаслуховете?СтрувашемиседостанесъстоятелноамериканскиагентидасаспособнидасвършаткаквотоидабиловИран.Полицията,войницитеиагентитенааятолахабяханавсякъде.Подобнонаповечетоамериканци,свикналиназакрилаотправителствотоси,бяхнадценилавъзможноститенасъщототоваправителствовединоборствотомуседнавраждебнафанатичначуждасила.

Мислехси,чеемногопо-вероятнотазиженадаенаучилазазлощастнатамиучастотДжудиилиотХамид.Нямашеначиндаразбератова—единственоможехдачакамидавидякаквощесеслучи.

Тазинесигурностсъздавашенапрежение,ноивъзбудаинетърпение.Запръвпътвиждахкакстратегиятамизапочвададаваплодове.Можехдаправякаквотоепосилитеми,даговорясвсеки,накоготоимахдоверие,ираноиликъснощяхданамеряхората,коитощемогатдамипомогнат.Презцялотовремесидавахсметка,четрябвадабъдаизключителновнимателнаидабалансирамстарателновсичкитесиусилияспрямонастойчивитеопитинаМудидамепречупиипокори.Единден,пазарувайки,сеотбихзамалковмагазинанаХамид.ИскахдасеобадянаРашид,приятелянаДжуди,койтомибеобещалдамесвържесчовека,детоизмъкванелегалнобегълциотИран.

—Невземадеца!—миказаРашид.—Моляте,некадапоговоряснего!—примолихмусеаз.—МогаданосяМахтобна

ръце.Непредставляваникакватрудностзамен.—Не!Тойрече,чедориитебнезнаекакщетепреведе,защотосисамажена.Трудно

билоизаздравимъже.Пътят,покойтотойминава,пресичапланината.Вървисепешцеличетиридни.Невъзможноедагоизминешсамасдете.

—Ноазсъммногосилна!—казах,почтиповярвалавтазиполулъжа.—Вдобраформасъм.Могадаяносяпрезцялотовреме,нямапроблеми.Некапонеразговарямстозичовек!

—Сеганяманикакъвсмисъл.Планинитесапокритисъссняг.Преззиматаеневъзможнодасепрекосят,задасевлезевтурскатеритория.

Декемврипочтиизмина.Мудимепосъветвадазабравязанаближаващитеколеднипразници.НямалодамипозволидакупяподаръцинаМахтобилидапразнувамепокакъвтоидабилоначин.Нитоединотиранскитенипознатинеуважавалтозихристиянскипразник.

ЗиматабавнослезеотзаобикалящитеТехеранпланиниисенастанивграда.Мразовитиятвятърмяташеоблациснягнаталази.Ледътпоулицитеувеличикатастрофитеи

нещастнитеслучаи,атеотсвоястрана—задръстванията.Нотовавникакъвслучайненамалинитодързостта,нитонервносттанаманиакалнитешофьори.

Мудисепростуди.Еднасутринсесъбудинавреме,заданизаведедоучилището,нокатопонечидастанеотлеглото,болезненоизпъшка.

—Имаштемпература—казах,следкатопипнахчелотому.—Тозистуд…—измърморитой.—Трябватнизимнитепалта.Твоитеродители

трябвашеданигипратят.Необърнахвниманиенатазисмехотворнаиегоистичназабележка,защотонежелаехда

влизамвизлишенспорточнокогатомисеоткривашевъзможностдаподобряположениетоси.ДокаторешехкосатанаМахтоб,казахсглас,койтосепостарахдапрозвучисъвсембезразлично:

—Добре,добре,ниещеотидемсами.Мудибеизцялопогълнатотсобственатасиболкаинепроявиподозрителност,но

подметна,чеедвалищесесправястазизадача.—Еднотаксинезнаешдаспреш!—речетой.—Знам.Наливсекипъттенаблюдавамкакгоправиш.Обяснихму,чещеизлязана

улицаШариатиищекажа:„Седазафар“,коетозначи,чениенужнотакси,коетопътувапопосоканаулицаЗафар.—Трябвадабъдешупорита—речеМуди.Щебъда.—Добре—съгласисетойисилегнаотново.Зимнатаутриннипосрещнаследендъх,

ноазнемуобърнахникаквовнимание.Отнемидоставремедаспратакси.Най-сетнесрискнаживотасипочтисехвърлихпредеднакола,новажнотое,чеуспях.Факте,чеможехдасеоправямизТехеран,атовамеприближавашескрачкакъмвъзможносттадасеизмъкнаотнегоистраната.

Такситобепълносиранци.Бавносепромъквашепреззадръстванията.Шофьорътнатискашетугазта,туспирачката,туклаксонаинеистоворугаешеислямскитесибратя—наричашеги„саг“,единособенозлобенепитет,койтобуквалнозначи„куче“.

Пристигнахменавремеибезинциденти.Когатообачечетиричасапо-къснонапъткъмкъщизастанахпредучилищетоизапочнахдаправяотчаяниопитидаспраоранжевотакси,единбялпакон,местнопроизводство(най-честосрещанатаколавИран),вкоятосемъдрехачетириженивчерничадори,бавноминакрайменвдяснотоплатно.Замояизненадаженатанапреднатаседалкасвалистъклотоимиизвиканещонафарси.

„Далинепитазапосоката“—зачудихсеаз.Колатаспряпризавоясъвсемнаблизо.Четиритежениизлязохаихукнахакъмнас.

Стискахачадоритеподбрадичкитесиикрещяханещовединглас.Недоумявахскаквоможедасъмразгневилатезижени,когатоМахтоботвърнана

безмълвниямивъпрос.—Сложисихубаворусарито—подсетиметя.Докоснахшаласииусетих,чеоттам

светотатственосеподаватняколкокичурчетакоса,такачепобързахдасмъкнарусаритонадолу.Четиритеженисевърнахавпаконаиотновопотеглиха.СпряхеднооранжевотаксиисМахтобсеприбрахмеудома.Мудисечувствашегордотпостижениетони,аазбяхособенодоволна,въпрекислучкатасчетиритеженивбелияпакон.

НаследващияденгоспожаАзармиобяснизагадката.—Вчеразабелязах,чевисеслучинеприятност—казамитя.—Видяхонезижени,

коитосевтурнахакъмвас,докатосеопитвахтедаспрететакси.Тъкмотръгвахдавипомогна,когатотесиотидоха.

—Коибяха?—попитахяаз.

—Пасдар.Товабяхаженипасдар.Е,най-послеравенство.Специалнитеполицейскиженскислужбиимахатолковавласт,

колкотоиколегитеимотпротивоположнияпол.Теследяхазазадължителнотооблеклонажените.

Двайсетипетидекември1984годинабешенай-тежкиятденвживотами.Несеслучинищоособеноиименнотовабепричинатазастраданиетоми.НеможехдазарадвамМахтобсколеденподарък,априсегашнитеобстоятелствадоринеискахидаправяопит,заданесъбуждамносталгиятай.ПрезтозиденмисленобяхудомавМичигансДжоиДжон,сродителитеми.МудинемипозволидаимсеобадяидаимпожелаявеселаКоледа.НебяхговориласХелънотняколкоседмици,откактомепредупредизазагадъчнитежени,коитометърсели.Нямахникаквиновинизасъстояниетонататко,никаквиновинизасиноветеси.

ВТехерантозиденнесепразнува,атоваозначавашеобикновенучебендензаМахтоб.НастиналиятМудимеобвини,чесъмлошасъпруга,щомстоясМахтобвучилище.

—Трябвадасидойдешудомаидамиприготвишпилешкасупа—казатой.—Тянямадаискадаостанесамавучилище—отвърнахмуаз.—Знаешгомного

добре.Насринщетиприготвипилешкасупа.Мудимеизгледамъченически.Идваматазнаехме,чеНасринеужаснаготвачка.„Данопилешкатайсупатеубие,помислихсиаз.—Илипростудата.“Праводасикажа,

всесемолех:„Боже,некамусеслучинещо.Некагоубиебомба.Некаполучисърдеченпристъп.“Знаех,чеегрешнодахранятакивапомисли,нотенепрекъснатосевъртяхавглаватами.

Тозиденучителкитеиперсоналътнаправихавсичковъзможно,задамепоразвеселят.—ВеселаКоледа!—речемигоспожаАзаримивръчиеднопакетче.Отворихго—красивоилюстриранократкоизданиена„Рубаят“наОмарХаям.

Стиховетебяханафренски,английскиифарси.ХанумШахинбетолковаправовернавярваща,ченеможехидадопусна,чесмятаКоледазанещоспециално.Тяобачемиподариняколкоислямскиобразователникниги,вкоитобяхаподробноописаниправилатаиизискванията,свързанисмолитвите,свещенитепразнициидругитерелигиозниритуали.Книгата,коятомезаинтригуванай-силно,беанглийскипреводнаиранскатаконституция.Започнахдаячетавнимателноощесъщатасутринипродължихсъссъщототемпопрезследващитеняколкодни,катотърсехгрижливоонезипасажи,коитозасягахаправатанажените.Единотдяловетесеотнасяшедосемейнитепроблеми.Акосеокаже,чеиранкатаимаконфликтсмъжаси,тяможедасеотнеседоопределенотделвнякаквоминистерство.Семействотосепроучваспомощтанадваматасъпрузи,коитосазадълженидасеподчинятнарешениетонаарбитъра,който,разбирасе,еиранец.Отхвърлихтазистратегия.

Разделът,койтосеотнасяшедофинансовисредстваиимоти,бешесъвсемнедвусмислен—съпругътпритежававсичко,съпругата—нищо.Приразводдецатаоставатдаживеятсбащата.

Конституциятаопределяшеидиктувашевсичкинай-важниподробностиотличнияживотнаиндивида,дориинай-интимнитеженскипроблеми.Напримерпрестъплениееженатадапредприемакаквитоидаепротивозачатъчнимеркибеззнаниетоижеланиетонасъпругаси.Товазнаехпредварително.ВсъщностМудимибеказал,четовапрестъплениесенаказвасъссмъртнонаказание.Прочитътнакнигитемиотвориочитезамногонеща.Дадохсисметка,чедосегасъмнарушиладостаиранскизакониисигурнощяхдапродължавамдагоправя.Нобешетвърдепритеснителнодазнаеш,ченосишвтялотосипротивозачатъчнаспирала—нещо,коетоМудинезнаеше,—коятозастрашаваживотати.Далинаистинаекзекутиратжените,използвалипротивозачатъчнисредства?Отговорътмибешедобре

известен.Втазистранамъжетеможехадаправятвсичкосъссвоитесъпруги.Другабзацотконституциятамеизпълнисощепо-вледеняващужас.Внегосеказваше,

чеследсмърттанасъпруганеговитедецанеоставатнавдовицатаму,анасобствениямурод.АкоМудиумре,Махтобнямадамипринадлежи,ащебъдеосиновенаотнеговиянай-близъкживроднинапоправалиния,тоестАмехБозорг!ПрестанахдасемолядаумреМуди.

Никъдевиранскатаконституциянямашеинамекзазакон,политическалинияилиобщественапрограма,коятодамивдъхнеинай-слабанадежда.Книгатапотвърждавашевсичкоонова,коетоинтуитивнознаех.НесъществувашезаконенначинданапуснастранатасМахтоббезпозволениетонаМуди.Съществуваханяколкодругивъзможности,катонапримерразводилисмърттанаМуди,врезултатнакоетобихмогладабъдадепортирана,нощяхдазагубяМахтобзавинаги.Бяхготовапо-скородаумра,отколкотодапозволяподобнонещо.БяхдошлавИранименнозадаизбягнатазитвърдереалнаиужасяващавъзможност.Мълчаливоповторихклетватаси.Щеизмъкнаоттукидветени.Вединхубавден.

СнаближаванетонаНоватагодинанастроениетомималкосеподобри.ВеченестояхпоцялденкатозатворничкавапартаментанаМамал—бяхнамерилаприятеливучилището.Тебяхавъзприемчивииизпълнителниученици,аотмоястранаосъзнавах,чевсяканаученадуманафарсимипомагадасеориентирамиоправямвъвиизвънТехеран.Простоусещах,че1985-ащеегодината,презкоятодветесМахтобщесевърнемудома—всъщностизобщонедопускахкакъвтоидабилодругразвойнанещата.

Мудисиоставашевсетаканепредсказуем.Понякогадружелюбенивесел,другпът—грубизаплашителен,нопонеизглеждашедоволенотурежданетонажилищниянипроблемиповеченеотворидумадасевръщамеуАмехБозорг.Кактосебяхнадявала,мързелътмунараствашестечениенавремето.Вечередовнонипозволявашедаходимсаминаучилищеималкопомалкопрестанаданиприбиранаобяд.Тазипо-голямавъзможностдаседвижасамостоятелномивдъхвашеособенинадежди.

ХанумШахинсъщосидавашееметказатозиразвойнанещата,отбелязвайкифакта,чеМудисепоявявавучилищетовсепо-рядко.ЕдинденспомощтанагоспожаАзарпроведохмедискретенразговор.

—Обещахменасъпругави,ченямадавипозволявамедаползватетелефонаинямадавипускамедаизлизатеотсградата—казамитя.—Итрябвадаизпълнявамедаденитеобещания,нонесмемуобещавалидагоуведомявамевслучай,чезакъснеетезаучилище.Нениказвайтекъдеходите,защото,аконипопита,щебъдемпринуденидамукажем.Аконезнаемобаче,несмедлъжнидамуговорим.

ДЕВЕТАГЛАВАГрипътощемъчешеМуди.Отденнаденставашевсеno-мързеливибдителносттаму

намаля.Очевидноразчиташе,чеучителкитещеменаблюдават,защотожеланиятамусазакон,инеизпитвашеикапкасъмнениекъмтях.

Единдензакъсняхзаучилищеняколкоминути,самозадапроверяреакциятанаучителките.Нищонесеслучи:ханумШахинудържанададенатадума.Използвахвремето,задателефонирамнаХелънвпосолството,итяощеведнъжмепредупредизадветестраннижени,коитогорелиотжеланиедамипомогнат.Каза,чеискадамевидилично,ноазсепоколебахдалидапредприемадълготоирискованопътешествиедопосолството,защотонякоенепредвиденоуличнозадръстванеможешедасеокажефаталнозанавременнотомивръщане.

Ставашеобачевсепо-очевидно,четрябвадаседейства.НапримеригратанаМахтобиМариамметревожешевсепо-силно.Момиченцатаобичахадаподреждаткуклитеисервизитесиисезабавлявахачудесно,катосеправеханадомакини.ВнезапноМариамизвиквашенафарси:„Идвамъж!“идветебързосеувивахавчадоритеси.

Итака,еднасутринпоехдълбокодъхирешихдарискувам.ДветесМахтобтръгнахмекъмучилището.ПоехменоулицаШариати,къдетообикновеноспирахменякоеоранжевотакси.Огледахсенеколкократно,задасъмсигурна,ченикойненинаблюдава.

—Махтоб,тазисутринотивамевпосолството.Небивадаказвашнататко—обърнахсекъмнея.

—Чашм—несъзнателнопотвърдитянафарсиитозиотговорощеповечезатвърдинамерениетомидадействам.

Махтоб,разбирасе,искашеданапуснеИраннепо-малкоотмен,ноежедневнопопивашеезикаинравитенастраната.

Знаех,чесвреметощебъдеасимилиранаоттазикултурадорипротивволятай.НамерихметаксииаздадохнашофьораадресанаСекциятапоинтересина

СъединенитещатикъмшвейцарскотопосолствоспомощтанаМахтоб,коятомипревеждаше.Следубийственодългопътуванеизграда,последваноотнеприятнатапроцедураполегитимиранетоипретърсването,най-послепрекрачихмепраганакабинетанаХелън.

ЖаднопогълнахсъдържаниетонаписматаотДжоиДжон,отмамаитатко.ПисмотонаДжонбеособенотрогателно:„Моляте,грижисезаМахтобиядръжнепрекъснатоподоко“—пишешемитой.

—Вечеимамеизвестнирезултати—казаХелън.—Всепакнещоналице.Държавниятдепартаментзнаекъдесииправикаквотоможе.

„Коетонеекойзнаеколко“—помислихсиаз.—ОсвентоваеднаамериканкасееобадилазатебвпосолствотовъвФранкфурт—

продължиХелън.„Джуди!“—Правяткаквотомогат.Идвашемидаизкрещя:„Защотогавасмеощетук?“—Имаощенещо,коетоможедасенаправи—давиизвадимновипаспортичрез

американскотопосолствовШвейцария.Разбирасе,нямадабъдатснеобходимитевизи,номожедасеокажатполезни.Щегипазимтук.

Вследващияполовинчаспопълнихмеформулярите,необходимизаиздаванетонапаспортите.

—Асегадапоговоримзадветежени,коитодойдохатукипитахазатебиМахтоб—продължиХелън.—ГоворилисасъссемействототивАмерика,но,моляте,внимавай!Тенезнаятточнокаквоправят.Недейдагислушаш,защотощесиимашмногонеприятности.

Идветебилиамериканки,омъженизаиранци.Еднатаоттях—Триш—биласъпруганапилот.Другата—Сюзън—билаомъженазависокопоставендържавенслужител.Идветеималиабсолютнасвободадаседвижатизцялатастрана,кактоидаянапускат,когатопоискат.Развълнуваниотсъдбатами,искалидамипомогнат.

—Какмогадасесвържастях?—попитахаз.Хелънсмръщивежди—явнонейстанаприятно,чедържадапроверяитазивъзможност,ноотсъствиетонаофициалнипътищазарешаванетонапроблемамепотискашевсеповечеитясамавиждашетревогатаиотчаянието,изписаниналицетоми.

—Последвайме—речетя.Въведенивкабинетанашефаси,господинВинкоп—заместник-консулна

посолството.—Моляви,несезабърквайтестезижени—посъветваметой.—Тесадоста

ексцентричниинезнаяткаквовършат.Казахани,чещевиотвлекатотулицатаищевиизведатотстраната,без,разбирасе,дасанаяснокакточнощегонаправят.Представятсинещатакатонакино,нотакатепростонестават.

Имахчувството,чеживотътмиепо-сложенизаплетеноткойтоидаеприключенскифилм.Всичкоможешедасеслучи.Защопонеданеопитамдапоговорястезижени?Послемихрумнадругаидея.

—КаквощекажетезаевентуалнопрехвърляневТурция?—попитах,защотосиспомнихзаприятелянаРашид,койтопревеждалнелегалнобегълципрезграницата.

—Не!—отрязагосподинВинкоп.—Многоеопасно.Имахора,коитотиобещават,чещетепрехвърлят.Взиматтипарите,завеждаттедограницата,изнасилватте,убиваттеилитепредаватнавластите.Небивадаправитетова,защоторискуватеживотанадъщеряси.Наистинаемногоопасно.

ОчитенаМахтобсеразширихаотужас,асърцетомизаблъскавгърдите.Дотозимоментдъщеряминебеосъзнавала,чепътяткъмАмерикаможедаесвързансфизическистрадания.Тязаровиглававмен.

Хелънниразказаощееднаподобнаистория.Съвсемнаскороиранкасеопиталаданапуснестранатапотозиначин,катоплатиланаконтрабандистидапрехвърлятнеяидъщеряйпрезграницата.Контрабандиститегизавелиблизодотурскатаграницаипростогизарязаливпланините.Дъщерятаумрялаотизтощениеистуд,аженатаслучайностигналадоедноселце—билаполумъртваивсичкитейзъбилипсвали.

—ОтвсичкиначинизабягствопрехвърлянетовТурцияенай-опасният—казаХелън.—Можешдаполучишразвод.МогадапредставяслучаятивООН—щеполучишразводиразрешениеданапуснешстранатанахуманитарнооснование.ТогаващетипозволятдасевърнешвЩатите.

—Небездъщерями!—отсякох.—Тисилуда—речеХелънипродължипредсаматаМахтоб.—Защонеситръгнеши

простонеяоставиштук?Напуснитазистранаиязабрави!Неможехдаповярвамнаушитеси.Направонеможехдадопусна,чеХелънетолкова

безчувственаижестокосърдечна,задаизречевсичкотовапреддетето.Очевиднонямашеипонятиеотдълбокатавръзкамеждумайкаидъщеря.

—Мамо,неможешдасиидешвАмерикабезмен!—изплакаМахтоб.Притиснахядогърдитесиияуверих,ченикога,никоганямадаяизоставя.Случилото

сезатвърдиокончателнорешениетомидадействамбезотлагане.—Искамдасесвържастезижени!—твърдозаявихаз.Хелънобърнаочикъмтавана,а

господинВинкопсепокашлянервно.Неможехдаповярвамнасобственитесидуми—бяхзатъналатвърдедълбоковъввсевъзможникомбинации.

Настъпимълчание.Когатонай-сетнесеуверивтвърдосттаинеотстъпчивосттами,господинВинкопвъздъхна:

—Нашдългедавидадемтазиинформация,нонаистинависъветвамданесесвързватестях.

ТоймидадетелефонанаТришиазйпозвънихнаминутата.—Обаждамвисеоткабинетаназаместник-консулавпосолството—казах.Тришбуквалноизпаднавекстаз,каторазбракойговориснея.—Снощиразговаряхпотелефонасмайкави!—извикатя.—Разговарямснеявсеки

ден.Тяплаченепрекъснатоиенаистинамногоразтревожена.Искаданаправимнещоиниейобещахме.Търсимначиндасесвържемсвас.Когаможемдасесрещнем?

Обсъдихмеподробностите.ЩяхдакажанаМуди,чеследучилищетрябвадапазарувам,такачедветесМахтобщесеприбереммалкопо-късноотобичайното.Акотойсесъгласи,щяхдасеобадянаТришидапотвърдясрещата.ДветесМахтобщяхмедаячакаменазаднияизходнапаркаКурошвдванайсетипетнайсет.ТришиСюзънщяхадапристигнатсбялпакон.

—Добре!—потвърдиТриш.—Доскоро!Нейниятентусиазъммезаразииизплашиедновременно.Защогоправеше?Зарадипариилизарадитръпкатанаприключението?Чувствах,че

могадайгласувамдоверие,щосеотнасядомотивитей,нодалиимашеопит?Отдругастрана,излъчвашеоптимизъм,откакъвтосилносенуждаехименносега.Чакахснетърпениесрещатаисечудехкакволищеизлезеотнея.

Когатозатворихтелефона,видях,чеХелънкършипръсти.—Каквощекажетезаеднапицаутревечер?—попитахаз.—Многодобре—ведингласотвърнахаМуди,МамалиНасрин,бездоридаподозират,

четоку-щосъмимзаложиламалъккапан.Изкарахеднанеспокойнанощ.Измъчвахамехилядивъпросииправехасъня

невъзможен.Разумнолипостъпвах?Трябвашелидапослушамсъветанаслужителитеотпосолството,илитрябвашедаизпробвамвсякапредоставенамивъзможностдаполучасвободатаси?ЗастрашавахлиснещоМахтоб?Имахлиправонатова?Амиаконизаловят?ЩемевърнатлинаМуди,иликоетоепо-лошо,щемедепортиратищедадатМахтобназаконнияйсобственик—нейниябаща?Товабенай-ужасниятмикошмар.НямахникаквожеланиедасевръщамвАмерикасама.

Открих,чеепочтиневъзможнодапретеглярисковете,накоитосеподлагаме.Наразсъмване,когатоМудисенадигназамолитвитеси,азвсеощестояхсвперенивтаванаочиибезокончателнорешениевглаватаси.Катосевърнавлеглото,тойсесгушивмен,задасестопли—зимнатаутринбемразовита.Престорихсе,чеспя,инамигареших—трябвадасеизмъкнаоттозимъж,коготоненавиждах!

Двачасапо-късноМудиспешесвитнакълбовлеглото,аниесМахтобсестягахмезаучилище.

—Днесщепозакъснея—рекохснепринудентон.—Щесеотбиядо„ПолПица“засирене.

—М-м-м—изсумтяМудииазгоприехзасъгласие.Когатонаобядосвободихапредучилищнитегрупи,Махтоббешеготоваиразвълнуванакатоменсамата,носеприкривашедалечпо-майсторски.МетнахмесенаеднотаксиибързостигнахмедопаркаКурош,къдетооткрихметелефоннакабина.

—Туксме—казахнаТриш.—Идвамеследпетминути.Белиятпаконспрядонасточновуговоренотовреме.Внегоимашедвеженииняколко

кресливидечурлига.Отпреднатаседалкаизскочижена,сграбчимезаръкатаимезатегликъмколата.

—Хайде,идватеснас!—речетя.Издърпахръкатаси.—Трябвадапоговорим—рекох.—Каквостава?—Търсимвиотседмицинасам!—отвърнажената.—Простоидватеснаситолкоз.Тяотновомехвана,асдругатасиръкасеопитададръпнеМахтоб,коятосесвиот

страхинададеостърписък.—Трябвададойдетеснасведнага!—речежената.—Няматедругизбор.Илитръгватесега,илинямадавипомогнем.—Вижте,тааздориневипознавам.Кажетемипонекакнаучихтезамен?Какъве

планътви?Женатазаговорибързо,катосеопитвашедауспокоиМахтоб,ивсъщотовременервно

сеозърташенаоколоснадеждата,чесценатанямадапривлечевниманиетонаполицията.—АзсъмТриш.Джудитиеказалазанас.Говоримснеявсекиден.Знаемкакдате

измъкнемотстраната.—Как?—попитахнастоятелно.—Щетеотведемвединапартамент.Можебищесекриешмесец,аможеидни,дори

часове—незнаем.Послещетеизмъкнемотстраната.Шофьоркатаизлезеотколата,задаразберезащосебавим.Внейнолицеразпознах

„диабетичката“,коятобетърсилаМуди.Тришяпредстави—товабеСюзън.—Е,добре,кажетемикакъвепланътви—казахаз.—Сигурнощегоприема.—Измислилисмего,нонеискамедатигокажем—уверимеТриш.Главатамипламнаотвъпросииазтвърдорешихданевлизамвколатанатезидве

превъзбуденижени,докатонеполучаотговорпоненанякоиоттях.—Приберетесеудомаиизпипайтедокрайпланаси—обърнахсеазкъмтях.—Щесе

видимпак,когатоенапълноготовитогаващедойда.—Ниесмезарязаливсичкоипоцялденобикалямеизулиците,задавитърсим.Сегае

вашиятшанс.Тръгвайтеснасилизабраветезавсичко!—Моляви,дайтемиедноденонощие,обмислетедокрайнещата.—Не.Сегаилиникога.Поспорихменяколкоминутинаулицата,ноазнеможехдапредприематолковабързо

ход,койтощешедамиосигурисвободата.АмиакодветесМахтобтрябвашедасекриемвапартамента,атеданесавсъстояниедаизмислятнищо?Колковремеможехадаостанатнеобезпокояваниеднаамериканкаидъщеряйвстрана,коятооткритоненавиждаАмерика?

Най-послеимрекох:—Е,добре,довиждане.Тришсеобърнаиотвориврататанаколата.Кипешеотярост:—Тинежелаешдагонапуснеш—извикатя.—Никоганямадагонапуснеш.Просто

такасиговоришикарашхоратадативярват.Нониевеченетивярваме.Тинаистинаискашдаостанештук.

КолатапотеглиисевлявоживенотоуличнодвижениенаТехеран.ДветесМахтобостанахмесами—странносамисредтълпатапешеходци.Гневнатареч

наТришощезвучешевушитеми.Защонесебяхвъзползвалаотвъзможносттадавъзвърнасвободатаси?Възможнолибевобвинениетойдаимамакаричастицаистина?Наистиналисесамозаблуждавах,ченякогащемогадаизбягамсМахтоб?

Товабяхаужаснивъпроси.Дветеснеяможехмесегадасеносимвбелияпаконвнеизвестнапосокакъмеднонесигурноиизпълненосопасностибъдеще.Вместотовабързосеотправихмекъммагазина,задакупясиренеиприготвяспециалитетнасъпругаси.

ДЕСЕТАГЛАВАЗапочнахмедаобщувамередовносАгаиханумХаким.Духовникътмихаресваше

много,защотоненатрапвашерелигиозносттаси.Мудисъщогохаресваше.АгаХакимизползвашевръзкитесиисвоитестарипознати,задапомогненаМудидасинамериработа—дапрактикувакатолекарилипонедапреподава.Освентовагонасърчавашедасезахванеснещо,коетоможешедавършииудома—дапреведенаанглийскиезиксъчинениятанатехниядядо,коитосамАгаХакимбепревелотарабскинафарси.

Мудисикупипишещамашина,уведомиме,четрябвадаиграяролятанасекретарка,исезахванадапревежда„Бащиидеца“,вкоятоТагатиеХакимбеизложилвижданиятасиповъпроса.

СкорорядкоизползуванатамасазахранененаМамалиНасринсепокрискупищаизписанилистове.Мудиседешевединияйкрай,превеждашенаръкакнигатаимидавашенаписаното,задагонапечатам.

Докатоработехме,започнахдаразбирампо-добреповедениетонаМуди.СпоредТагатиеХакимбащатаносипълнаотговорностзадобротоипочтителноповедениенасвоетодете,коетоедлъжнодаразсъждава„правилно“идаживееспоредканонитенаисляма.Намайкатанесеотреждаабсолютноникаквароляпривъзпитаниетонадецата.

Трудихмесевпродължениенаседмицивърхутазиотговорнаитрудназадача.ДядотонаМудисътворилтежка,многословнадидактическапроза.Всекиследобед,когатосевръщахмесМахтоботучилище,намасатамечакашекупчинастраници.Мудисмяташе,четрябвадасезаловяведнагазаработа,защотогледашеназадачатакатонанещоизключителноважно.

ЕдинпътмислитенаТагатиеХакиммезасегнахадълбоко.Изброявайкивподробностизадължениятанадететокъмбащата,тойразказваследнатаистория:бащанасмъртниясиодържелаедавидисвоясинзапоследенпът.Побузитемисезатъркаляхасълзи.Думитенастраницатасеразмазахапредпогледами.Моятсобственбащаумирашеимоетомястобедонего.

Мудивидя,чеплача.—Каквоима?—попитаметой.—Тазиисториязаумиращиябаща…—разплакахсеаз.—Какможешдамедържиш

насилатук,когатомоятбащасъщогасне?Тинеизпълнявашправилата,написаниотсобствениятидядо.

—Твоятбащамюсюлманинлие?—саркастичнопопитаМуди.—Разбирасе,ченее.—Тогаванесеотнасядонего,несеброи—речетой.Изтичахвспалнята,задасипоплачанасаме.Самотатамепритиснатака,ченеможехда

сипоемадъх.Образътнататкоизплуваизподстиснатитемиклепачииазгочухдаказва:„Щомимажелание,имаиначин.“

Трябвадаиманачин,казахсиаз.Простотрябвадаиманякакъвначин.Веднъж,когатонибяханагости,АгаиханумХакимподхвърлихаидеятадветес

МахтобдапосещавамезанятиятапоизучаваненаКораназаанглоговорещиженивсекичетвъртъкследобедвджамиятаХосейниеЕршад.Тяхнотопредложениеощеведнъждоказадобритеимнамеренияспрямомен.Те,разбирасе,хранеханадеждадамевкаратвправатавяра,носамоотжеланиетодамевидятпо-доволнаищастлива,защотозатяхтоваименно

бяхаплодоветенаисляма.По-важнаобачебенеизреченатаимпрепоръкакъмМуди—дамепускадаизлизамоткъщипо-честоидамипозволидаобщувамсхора,коитоговорятмояроденезик.СемействоХакимщяхадасерадват,акоуспеядастанапокорнамюсюлманскасъпруга,носъвсемдоброволно.

Предложениетоимначасаподобринастроениетоми.НямахникаквожеланиедаизучавамКорана,номисълтадасесъбирамредовносжени,коитоговорятанглийски,бенаистинавълнуваща.

Мудисизамълча,защототовабееднавъзможностдаизбягвамконтроламу,ноаззнаех,чещесеподчини.Всяко„предложение“наАгаХаким,отправенокъмМуди,имашесилатаназаповед.

Следващиячетвъртъкследучилищетойнеохотноникачинаеднотаксиинизаведедоджамията.Решидадемонстрирасвоетовсевластие,катосеопитадавлезевкласнатастая,уждаяразгледа,ноеднаангличанкамупрепречипътя.

—Искахсамодаразгледам—обърнасетойкъмнея.—Неможе!—отвърнатя.—Тукесамозажени.Намъженееразрешенодавлизат.Притеснихсе,чеМудищенаправисценаитозипътщепренебрегнежеланиетонаАга

Хаким.Сприсвитиочиизгледажените,коитоидвахазазанятията.Всичкибяхастарателнопокрити,повечетоносехачадори.Приличаханапослушнимюсюлманскисъпруги,въпрекичеговорехаанглийски.НитоеднанеприличашенаагентнаЦРУ.

СледизвестноколебаниеМудиразбра,чеАгаХакимеправитоващемипомогнедасвикнасживотавТехеран.Свираменеисеоттегли,катониоставивръцетенаангличанката.

Тясъобщиправилата:—Приказкитесазабранени.ТуксмезадаизучавамеКорана.Товаевсичко.Иниенаистинаучехме.ЧетяхмехоровоКорана,задавахмевъпросииимотговаряхме—

упражнениетоцелешедасевъзхваляваислямътидасеоплювахристиянството.Послезаедночетяхмеследобеднитесимолитви.Самопосебеситовазаниманиедалечнебезабавно,нолюбопитствотомирастешепривиданатезижени.Искашемиседанаучатехнитеистории.Каквоправехатук?ПосвоежеланиелибяхавИран,илинякоиоттяхбяхадържанитуккаторобиниподобнонамен?

Очаквах,чеМудищестоипредджамията,заданипосрещне,нопогледътминапразнопотърсилицетомусредчовешкотомореотзабързаниимрачнииранципоулицата.Опасявахседанесъбудяподозрениятамупрезтозипървиучебенден,затоваспряхоранжевотаксиибързосеприбрахвкъщисМахтоб.Щомпрекрачихмепрага,Мудипогледначасовникасииостанадоволен,ченесмесевъзползвалиотполученатапривилегия.

—Заниманиятаминаправихаособеносилновпечатление—казахмуаз.—Човекнаистинатрябвадаучи.Аконесезанимаваш,кактотрябва,неможешдапродължиш.Мисля,чещенаучамного.

—Е,добре—изречеМудисявнозадоволство,чеженамуенаправиласериознакрачкакъмполагащатайсеролявИслямскарепубликаИран.

Азсъщобяхдоволна,нопокоренноразличнипричини.Току-щобяхпостигналамалъкнапредъкпопътякъмсвободатаси.Занятиятаза

изучаваненаКораназапочвахамалкоследкатосвършвахачасоветенаМахтоб.ДориакоМудирешиданипридружавадоджамията,бяхсигурна,чеследпървитеняколкопътищениоставидаходимсами.Такапочтицелиятчетвъртъкоставашенанашеразположение.

Привсечеразговоритебяхазабранени,естественоможехмедаразменимпоняколкодумипредииследзанятията.Следвторотомипосещениееднаотженитемепопитаоткъдесъм,акогатоотговорих„Мичиган“,тямиказа:

—О,трябвадасезапознаешсЕлън.ТясъщоеотМичиган.Запознахани.Високаиедражена.ЕлънРафаиебеедватрийсетгодишна,нокожатайбе

сухаисъстарена.Носешерусаритоситакастегнато,чеизобщонеуспяхдавидяцветанакоситей.

—КъдеживеехтевМичиган?—попитахяаз.—БлизодоЛансинг.—Къдепо-точно?—О,едвалистегочували—отвърнаЕлън.—Можетедамикажете,защотоиазживеехблизодоЛансинг.—Овосо.—Несешегувайте!—отвърнахаз.—РодителитемиживеятвБанистър.Азработехв

Елси,асъмходиланаучилищевОвосо.Идветесеразвълнувахмепритованевероятносъвпадение,защототонидаваше

възможностдаразговарямезамногообщинеща.—Бихтелинипосетилисемейнопетъкследобед?—попитамеЕлън.—Незнам.Съпругътминемиразрешавадаразговарямсчуждихора,нитодаизлизам.

Несъмсигурна,чещесесъгласи,нощегопопитам.ТозипътМудиничакашепредджамията,заданипосрещне,иазгоизненадахсширока

усмивка.—Знаешли?Изобщонеможешдапознаешкаквомисеслучи.Срещнахеднаженаот

Овосо!—възкликнах.Мудисъщосезарадва.Виждашемеусмихнатазапървипътотмесецинасам.

ПредставихгонаЕлънималкоследтоваказах,предчувствайки,чеМудищеоткаже:—Елъннипоканинагостивпетъкследобед.Тойобачеприе.—Да,добре.Елъннапусналапоследниякласнагимназията,задасеомъжизаХормозРафаие,катопо

тозиначинприеларолятананапълнозависимаотсъпругасижена.Хормоз,койтобилзавършилинженерствовЩатите,япревъзхождаливъвфинансово,ивсоциалноположение,такачезанегобилонапълновредананещатадапоемеролятананеинповелител.НавреметоиХормозсечувствалнатурализиранамериканецкатоМуди.ВИрангосмятализаврагнашахскиярежим.Дасевърневродинатапрезонезигодинизанегоозначавалозатвор,мъченияивероятносмъртвръцетенаСАВАК.ПодобнонаМудиобачеХормозоткрил,чеполитическитесъбитиянадругиякрайнасветамогатдаокажатневероятносиленефектвърхуличнатасъдбанахората.

ХормозработелвМинесотаидваматасЕлънживееликатосъвсемнормалноамериканскосемейство.ИмалидъщерянаимеДжесика.Когатонаближиловремедасеродивторотоимдете,ЕлънсевърналавОвосо.На28февруари1979годинайсеродилсин.Няколкочасапо-късносеобадиланаХормоз,задасъобщирадостнатавест.

—Сеганемогадаговорястеб—отговорилХормоз.—Слушамновинитепорадиото.Товабилденят,вкойтошахътнапусналИран.ЧудехсеколколисаиранцитекатоХормозиМуди,закоитопаданетонашахаи

заточениетомусабиликатозованасирена,койтогиевърналкъмминалото?Щомосъзналпрекраснотосъбитие,коетосебилослучило—ражданетонасин,—

Хормозведнагамудалиранскоиме—Али.ОттозимоментнататъкнеговиятживотиживотътнаЕлънсепроменилидрастично.

Мудибеиздържалцелипетгодини,ноХормозведнагавзелрешениедасевърнеидаживеевИранскатарепубликаподръководствотонааятолахХомейни.

Католоялнаамериканскаподаничка,Елънникакнехаресалатазиидея.Ноосвенамериканкатябиласъпругаимайка.Хормозяснойдалдаразбере,чесевръщавИрансъсилибезсемейството.Притиснатадостената,ЕлънсесъгласиладапоживееизвестновремевИран.Хормозяуверил,чеаконесечувствадобревТехеран,тяидецатащемогатдасевърнатвАмерика,щомпожелаят.

КатопристигналавТехеранобаче.Елънведнагасеозовалавдобрепознатотомиположениеназатворница.Хормозйзаявил,чеповеченямадавидиродинатаси,Билаиранскагражданка,коятотрябвалодаспазвазаконитенастранатаиличнитемужелания.Известновремеядържалподключиябиел.

Колкостраннобедаслушамтазиистория!ХормозиЕлъннияразказахазаедно,докатоседяхмевхоланазлеподдържанияимапартаментвпетъкследобед.ОтначалосечудехдалиМудисечувстванеудобнооттозиразговор,нопослеосъзнах,чесигурноемногодоволен.Тойзнаешекраянаисторията—следшестгодиниЕлънпродължавашедаживеевТехераниочевиднобесвикналасживотавродинатанасъпругаси.Мудиискашедачуяименнотова!

—Първатагодинабеистинскиужас—никазаХормоз.—Нопосленещатасеоправиха.ТочногодинаследкатопристигналивИран,ХормозказалнаЕлън:„Е,добре,отивайси.

Искахдатенакарамдаостанештукеднагодина,задавидякаквощерешиш.Сегаможешдасивървиш.“

Товабяхадумите,коитоазпъкискахМудидачуе!О,каксемолехдаслушавнимателно,дасхванемъдросттанарешениетоидамидадевъзможностданаправясвояизбор!

Сразвоянасъбитиятаобачеставахвсепо-неспокойна.ЕлънсевърналавАмерикасДжесикаиАли,ношестседмиципо-късносеобадиланаХормозимуказала:„Моляте,еладамевземеш.“Неезавярване,нотовасеповторилодвапъти.ЕлъннапускалаИрансразрешениетонаХормоздвапътиидватапътисевръщала.Направонебешезавярване,ноетоя—седешесрещумен:еднапокорнамюсюлманскасъпруга.Работешекаторедакторв„МАЖУБЕХ“,иранскоженскосписание,коетоизлизашенаанглийскиисеразпространявашеизцялсвят.Всичко,коетоЕлънподготвяшезапубликация,трябвашедабъдеодобреноотИслямскияконтроленсъвет—процедура,коятонапълноязадоволяваше.

ОтчаяномисеискашедапоговорясЕлъннасаме,задаразберамотивитей,нотозиследобедтакававъзможностнемисеудаде.

ИсториятанаЕлънмеоставибездиханнаотзавистиудивление.Какевъзможноеднаамериканка—иликойтоидае—дапредпочетеИранпредАмерика?ИскашемиседасграбчаЕлънзараменете,даяраздрусамидаизкрещя:„Защо?“

Разговорътвзенеприятнапосока.Хормозниказа,ченеотдавнанаследилпариотпочиналиясибащаисегасистроялидом,койтоскорощялдабъдеготов.

—Ниесъщобихмеискалидасипостроимкъща—веселоречеМуди.—ЩяхмедастроимвДетройт,носегащегонаправимтук,веднагаследкатосипрехвърлимпаритевИран.

Изтръпнахпритезидуми.БързосесприятелихмесЕлъниХормозизапочнахмедасиходимнагости.Заментова

приятелствоносешеиприятни,инеприятничувства.Бешепрекраснодаоткриешземлячка.Разликатамеждунеяианглийскиговорещитеиранцибешеогромна,защотоникоганезнаешдоколкотеразбират.СЕлънможехдаразговарямсвободно,бездахраняподобнисъмнения.АланеможехдавъзприемаЕлъниХормозкатосемейство—товамиидвашетвърдемного:всеедносеоглеждахвнякаквоотблъскващоогледалонабъдещето.КопнеехдаостаназамалконасамесЕлън.Мудиобачебешенащрек—очевидноискашепърводанаучинещо

повечезанея,предидамиразрешипо-тесниконтакти.ЕлъниХормознямахателефон.Телефонътбешелукс,койточовекможешедасиуреди

самоследняколкогодиничакане.Катомногодруги,итесебяхауговорилисединсобственикнамагазиндаизползваттелефонамупринужда.

ЕдинденЕлънсеобадиотмагазинаиказанаМуди,чеискаданипоканисМахтобнаследобеденчай.Тойсесъгласи,макаринеохотно,даразговарямснея,защотоявнонежелаешедапоказванакаквиограничениясъмподлагана.

—Приготвиласъмеклерисшоколадоваглазура—казамитя.ПокрихслушалкатасръкаипопитахМудидалинипуска.—Амиаз?—сподозрениепопитатой.—Поканенлисъм?—Мисля,чеХормознямадасибъдевкъщи—отвърнахаз.—Не,неможедаотидете.Полицетомисигурносееизписалоогромноразочарование.Вмоментамислехне

толковакакдасеизмъкнаотМуди,колкотозаеклеритесшоколадоваглазура.Тъйилииначе,тозиденМудисеслучивдобронастроение.Вероятнопретеглиаргументитеси„за“и„против“иползатаотприятелствотонисЕлъннатежасрещурисковетедамезадържинасилавкъщиследобеда.Следмигсеобади:

—Добре,вървете.Еклеритебяхастрашновкусни,прекраснабеивъзможносттадасипоприказвамсЕлъннасаме.МахтобсиигращастливосдеветгодишнатаМариам(мюсюлманскотоименаДжесика)ишестгодишнияАли.Най-хубавотобеше,чеМариамиАлиимахаамериканскииграчки,книжки,картиннимозайкииеднаистинскакуклаБарби.Идокатодецатасииграеха,дветесЕлънпроведохмесериозенразговор.Зададохйвъпроса,койтонемидавашемира:

—Защо?—Можебиакобяхвтвоетоположение,щяхдаостанавАмерика,новсичко,което

имам,етук—отвърнатя,следкатосезамисли.—Родителитемисапенсионерииняматпари,задамипомагат.Нямамсредства,нямамобразование,нищонеумеядавърша.Навсичкоотгореимамдведеца.

Бешемитруднодаразберадоритезиобяснения.Анай-лошотобе,чеЕлънговорешезаХормозсомраза.

—Тоймебие—проплакатя.—Биеидецатаисмята,четоваевредананещата.(ВсъзнаниетомисемярнаНасрин:„Всичкимъжесатакива.“)

РешениетосиЕлънбевзеланеотлюбов,аотстрах.Тосеосновавашеповеченасметки,отколкотоначувства.Елъннеможешедасеизправилицевлицесрещунесигурността—ценатанаеманципацията.Бепредпочелаужаснияживотсамозащотойпредлагашенещоподобнонасигурност.

Най-сетнетяотговоринамоето:„Защо?“презсълзи.—Защото,акосевърнавАмерика,сестрахувам,ченямадауспея.Заплакахиаз.Доставремемина,докатоЕлънсеуспокои,итогавасъбрахсмелостдапристъпякъм

следващататочкаотпланаси.—Иманещо,закоетоискамдапоговорястеб—започнахаз.—Нонезнаядалиси

склоннадагодържишвтайнаотсъпругаси.Акоможешдапазиштайнаиданеясподеляшснего,щетигокажа,впротивенслучайнямадатепритеснявам.

Елънсезамисли.Обясними,чекогатосевърналавИранзавторипът,решиладанаправивсичковъзможно,задасечувствадобретукидастанеистинскамюсюлманскасъпруга.Заживяласпоредшиитскитедогми,възприелатукашнияначиннаобличанедорив

собствениясидом(тяисегабепокрита),казваламолитвитесивуречениячас,възхищаваласеотсветителюде,изучавалаКоранаиискреноприела,чеАллахепожелалтакавадабъдесъдбатай.

Бешепокорнаислямскасъпруга,ноилюбопитнаамериканка.—Не,нямадамукажа—най-послеотвърнатя.—Многоесериозно.Небивадаказвашнаникого.—Обещавам.Дълбокопоехвъздухирекох:—Казвамтиго,защотосиамериканкаизащотосенуждаяотпомощ.Искамдасемахна

оттук.—Неможеш.Акотойнетепуска,няманачиндасемахнеш.—Има—рекох.—Щеизбягам.—Тисилуда.Неможешдапостъпваштака.—Неискамоттебдамиставашсъучастница.Искамсамодаправиштака,чеотвреме

навремедасеизмъквамоткъщи,катоднеснапример,задаотидадошвейцарскотопосолство.

Разказахйзаконтактитесиспосолството,какпращатиполучаватпощатамииправятвсичковъзможно,задамипомогнат.

—Телищетисъдействатдасеизмъкнешотстраната?—попитаЕлън.—Не,чрезтяхмогасамодапращаминформация,товаевсичко.Аконякойискадасе

свържесмен,сеобръщакъмтях.—Нежелаядаходявпосолството—речеЕлън.—Никоганесъмходилатам.Моятмъж

миказа,ченемиразрешавадаходявпосолството,иникоганесъмстъпвалатам.—Неенужнодаходиш—уверихяаз.—Сигурнощеминевреме,докатоМудизапочне

даниоставязаеднозапо-дълго,носмятам,чебимогълдамепускадаизлизамзаедностеб,защотомухаресваш.Простоуреждаймидаизлизамоткъщи.Казвай,чещеходимпопазарилинещоподобно,имеприкривайпрезтовавреме.

Елъндългообмислямолбатами,предидакимневзнакнасъгласие.Остатъкаотследобедапрекарахмевкроененабъдещипланове,бездазнаемкогащеуспеемдагиизпълним.

МахтобтакадобресииграсМариамиАли,ченеискашедаситръгва,аладецатанаЕлъннаправихараздялатапо-лесна,катойпозволихадасивземезаизвестновременякоикнижки.Тяизбра„МърморкотоОскар“,„Русокоскаитритемечки“иеднакнижкаскомиксиспатокаДоналд.ОсвентоваЕлънимашеНовиязаветимиказа,ченякойпътщемигозаеме.

Мудиседържешеразлично—понякогадемонстрирашефизическотосинадмощие,адругпътправешеопитидамеспечелислюбезнотосиповедение.

На13февруаримепопита:—ИскашлиутредаотидемнаресторантпослучайДенянаСветиВалентин?—Разбирасе,судоволствие—казахаз.Бешенамислилданизаведевресторантанахотел„Хаян“,къдетоперсоналътговореше

английски.ИдветесМахтоббяхмеразвълнувани.НасамияСветиВалентинзапочнахмеотранодасеприготвяме.Облякохсичервенкоприненкостюм,съвсемподходящзапразника,нотвърдескандалензаиранскитенрави.Разбирасе,трябвашедагоскриясмантоирусари,носенадявах,чеправилатанахотелащемипозволятдаостанапокостюмвресторанта.Отделихдоставремезаприческатаисисложихлещитевместоочилата.Махтобсиоблечебялароклясизбродиранинанеячервенирозиисложибеликожениобувки.ТриматаотидохмедоулицаШариати,задавземеморанжевотакси,скоетощяхмедапрекосимградав

източнапосока—тамсенамирашехотелът—къмглавнатаулица,коятомнозинавсеощенаричахаПахлавиАвеню,наиметонашаха.

Слязохмеоттаксито,аМудиостанадаплатинашофьора.Покрайнаслетяхаавтомобилиивдветепосоки.СМахтобзастанахмепредеднамногоширокаканавка,вкоятобълбукашемръснаводаипрепречвашепътяникъмтротоара.Бешеневъзможнодасепрескочи,затовахванахМахтобзаръкаияповедохкъмблизкаташахта,къдетоможехмедапреминем,бездасенамокрим.

Катостъпихмевърхурешетката,погледътмипопаднанаотвратителенплъх,голямколкотокоте.ОщемалкоиМахтобщешедагонастъпи.Дръпнахярязко.Плъхътизбяга.

Мудиизкрещязадгърбами:—Каквоправиш!—Дръпнахя,заданеясгазиколата—излъгахаз,защотонеискахМахтобдаразбереза

плъха.Поехменагоренохълмакъмхотел„Хаян“.ТихичкоразказахнаМудиистинската

причиназастаналото.Тованемунаправиникаквовпечатление.ВТехеранплъховетесачастотежедневието.

Успокоихсеиположихвсичкиусилиядасенасладянаостаналатачастотвечерта.Противнонарекламите,вхотел„Хаян“никойнеговорешеанглийскиитрябвашедаостанасмантоирусариповременавечерята,алапоехрискадаразгневяАллах,католекосиразкопчахмантото.Завечеряниподнесохавъзхитителноблюдо—скаридиипърженикартофи.

Мудищедронастоядасипоръчамеикафеследвечерята,макарчеструвашечетиридолара.Сервираханиговминиатюрничашкизаеспресоибесвкуснасилнонескафе.ЖестътнаМудибенаистинатрогателен.Опитвашеседамидоставиудоволствие.Азсъщосеопитвахдагоубедя,чесъммногодоволна.

Носечувствахобъркана,защотознаех,чеМудиевсъстояниедасепревърнезамиготлюбящсъпругвзълдемон,ивниманиетомумеплашеше.

Еднамисълнемидавашемира.Нямашелидабъдепо-добре,акосМахтоббяхмепоследвалиТришиСюзън?Незнаехинеможехдазнамкаквобисеслучило.Катопретегляхнаумвсичкивъзможности,продължавахдавярвам,чесъмпостъпиларазумно.Планътимбешесъвсемлюбителски.Акобяхсама,можебищяхдарискувам,алаимахлиправодаизложаМахтобнаподобниопасности?

ЩомобачеМудизапочвашедаседържизлеснас,съмнениятаотновомевръхлитаха.Можебибяхизбраланай-опаснатаотвсичкивъзможностизаМахтоб—съжителствотосбащай?

Тревожниятмисънбепрекъснатотсилна,ужасяващаексплозия.Презпрозорецавидяхкакнощнотонебепламнавотблясъци,сякашлумнаогроменпожар.Бързопоследвахановиексплозии,коитоотеквахавсепо-близодоквартала,вкойтоживеехме.

Къщатасеразтресе.—Бомби!—изкрещяхаз.—Бомбардиратни!Надглавитесичувахмевоянасамолетите.Презпрозорцитепроблясвахапризрачни

жълто-белисветлинки,последваниотстрашентрясъкирев,тъйкактосветкавицатапредхождагърма.

Махтобизвикаотужас.Мудиясграбчиияпоставимеждунасвсредатаналеглото.Сгушихмесеединвдруг,безпомощниисамилицевлицесъссъдбата.

Муди,обзетотпаника,лудокрещешемолитвинафарси.Прегърнани,заданизакриля,алапрегръдкатамуувеличиужасани,защотоцялотомутялотрепереше.ДветесМахтобсемолехменаанглийски,убедени,чесмърттаеблизо.Никогапрезживотасинемебеше

обхващалподобенужас.Сърцетомиблъскашелудо.Ушитемеболяхаотвсепроникващияпронизителенвой.

Самолетитеидваханаята,аминутитезатишиесамоотделяхаеднатагрупаотследващата.Противовъздушнатаотбранастреляшепотяхинебетобепрорязваноотбелитеиоранжевислединаснарядите.Всекипът,когатонадглавитенипрелиташебомбардировач,вбезмълвнаагонияочаквахмеогненитеотблясъцииследващатагивзривнавълнанаексплозиите.Понякогаотблясъцитебяхасмътни,азвуците—приглушени.Другпътослепителнасветлиназаливашестаятаивзривоветеразтърсвахацялатакъща.Стъклатадрънчахастраховито,аотгърдитенисеизтръгвахавиковенаужас.Вотразенатасветлинанабомбенитеексплозии,противовъздушнатаотбранаипо-мекитеотблясъцинагорящитесградивидях,чеМудиеуплашеннепо-малкоотмен.

Тойнипритискашевсепо-силноиомразата,коятоизпитвахкъмнего,станадемонична.Обхванатаотужас,сиспомнихписмотонамайкамиисъняй,чеМахтобеизгубилаеднотосикрачеприбомбардировка.

„Моляте,милиБоже!Моляте,милиБоже!Моляте!Моляте,помогнини!Закриляйни!ЗакриляйМахтоб!“—молехсеаз.

Надглавитенипрелетяощееднавълнабомбардировачиишумътотмоторитезаглъхнавдалечината.Зачакахмесъсзатаендъх.Минутитеминаваха,прегръдкитенисаотпускахазаедноснадеждата,четоваужасноизпитаниеесвършило.Бомбардировкатапродължиможебипетнайсетинаминути,нонисесторибезкрайнодълга.Страхътотстъпипредяростта.

—Видяликаквонипричини?—изкрещяхнаМуди.—Товалиискашданисполети?Мудиреагирамигновенокатосъщинскиправоверениранец:—Да,да!—изреватой.—Неазвипричинихтова!Етокаквопричиняватвоятастрана

намоянарод!Роднататистранащевиубиевасдвете!Предидауспеемдапродължимспора,врататанаспалнятанисеоткрехнаиМамал

провряглава:—Несетревожете,товабешепротивовъздушнатаотбрана.—Чухмесамолети—обадихсеаз.—Неевъзможно.Небешезавярване,алаМамалискашедамуповярвам,четоваебилпаквоененпарад

катопрезСедмицатанавойната.ВхолаиззвънятелефонътиМамалотидедавдигнеслушалката.ДваматасМуди

станахмеотлеглотоигопоследвахме.Сънятизбягаоточитени.Сегацелиятградбепотъналвкатраненмрак—осветявахагосамопризрачнитеотблясъцинапожарите,пламтящиизразличникраища.ОбаждашесеАмехБозорг.ИМамал,иМудияувериха,чесмедобре.

Насринзапалисвещи,направичайисеопитадауспокоиопънатитенинерви.—Нямаоткакводасестрахуваме—речетяубедено.—Нямаданиударят.ВяратайвАллахбесилнаиставашеощепо-силнапримисълта,чедориТойдадопусне

тядазагине,разкъсанаотбомбите,нямапо-славнасмъртотсмърттанамъчениквсвещенавойна.

—Нямашеникаквибомби—убеждавашениМамал.—Защотогаванякоиотексплозиитебяхатолковасилни?—попитахаз.—Всичкосе

тресешеоттях.Мамалсвирамене.Насутринтаградътсеоживи,започнадаближераниидапризовавазаотмъщение.

Очевиднобомбардировкитебяхаделонаиракскитевоенновъздушнисили,нопорадиотоотновосезапочнасевтинатапропаганда.Иракчанитебилиснабдяваниотамериканците.

ПилотитеимбилиобучаванивЩатите.Бомбардировкатабилаподготвенаиръководенаотамериканскивоеннисъветници.Отвсичкитезиприказкисредниятиранецоставашесубеждението,челичнопрезидентътРейгънепилотиралпървиясамолет.ВтозиденнебешеособеноприятнодасиамериканецвИран.МудиусетитоваирешидветесМахтобданеходимнаучилище.Всъщностнай-тежкозасегнатберайонътоколоучилището.Имашемногочовешкижертви.

Впо-къснитечасовенаденяминахаЕлъниХормоз,задавидятдалинесмепострадали.Целикварталибяхапревърнативразвалиниидимящипожарища.

Бяхмеединодушни,чевойнатаеужаснонещо,номнениятанисеразминавахаповъпросазапричината,довеладонея.Азличноясмятахзанеизбежнопоследствиеотуправлениетоналудфанатик,докатоМудииХормозпроклинахаамериканците,коитоспоредтяхносехавинатазатоваопустошение.

Елънсеприсъединикъммнениетонамъжете.МудисезаприказвасХормоз,избирайкиеднаотлюбимитеситеминаразговор—

двойственосттанаамериканскотоправителство.Казваше,чезадаподдържатсъотношениетонасилитевПерсийскиязалив,СъединенитещатитрябвалодаиграятнастранатаинадветевоюващистраниидапомагатинаИрак,инаИран.Беубеден,чехвърлянитеотиракскитесамолетибомбисаамерикански,кактосаамериканскиипротивовъздушнитеракетинаиранскатаПВО.Порадидългосрочнотоембарговърхудоставкитенаоръжие,наложенонаИран,Америкагоподкрепяланелегално.

—Иранщепохарчивсичкитесисредствазатаявойна—рязкозаявитой.—Ембарготоепричинадакупувамеоръжиечрезтретистраниитаканиизлизапо-скъпо.

Всичкисемолехмеданесеповториникогаповечеснощниятужас.Радиотониубеждаваше,чесвещенитешиитскиармиищенанесатбързисъкрушителенударитакащесиотмъстятнаамериканскитемарионетки.

Отслуховете,коитосеносехаотустанауста,всичкивТехеранзнаеха,чеприбомбардировкатасазагиналистотицихора,алаофициалнитесъобщениягисведохадошестжертви,катопритовадобавяхацинично,чеиракскатавъздушнаатакадоказала,чеАллахенастранатанаИслямскарепубликаИран—еднаотбомбите,безсъмнениенаправляванаотсамияАллах,бепадналавърхускладсбоеприпасинамонафакините—шахскипривърженици,коитосеборехасрещурежиманаХомейни.Спасителнитегрупи,проникналивразрушенатасграда,открилинесамооръжиеимуниции,ноиказанизаварененаконтрабанденалкохол.

Правителствотообяви,четоваеабсолютнонеоборимодоказателствозаволятанаАллахИрандапобедивъввойнатаикатодобавка—даунищожидемоничнитемонафакини.

Вградабевъведенстрогрежимнаикономии.Пострадалибяхаелектроцентралиитокможешедасеизползвасамопринай-належащислучаи.Оттазивечернататъкдовторонарежданеградътщешедаостанезатъмненкатопредохранителнамяркасрещувъздушнинападенияизадасеикономисваелектроенергия.Уличноосветлениенямаше.Покъщитеможехадасветятсамослабиосветителнитела,итотака,чеданесевиждатотулицата.Мудизапочнаданосисъссебесиминиатюрноджобнофенерче.

Днитеминавахавспоровеивъпросителни,следваниотизпълненисъсстрахинапрежениенощи.Впродължениенаняколкоседмицивъздушнинападенияимашепрезвечерилидве.Послезачестиха—всякавечерищомпаднешемрак,Махтобясвивашестомахът.По-голяматачастотвреметопрекарвахмевбанята—молехмесе,треперехмеиплачехме.Преместихмесеотлеглатавспалнятаизапочнахмедаспимназемятаподсолиднатамасавтрапезарията.Покривахмеясодеяла,чиитокраищанипредпазвахаотхвърчащитепарчета

стъкло.Всичкистрадахмеотбезсъние.Бомбардировкатабенай-ужаснотонещо,коетоможехмедасипредставим.

ЕдинденследучилищеоранжевототаксинисвалинаулицаШариатиидветесМахтобсеотправихмекъмхлебарницата,задаизпълнимвсекидневнотосизадължение.Искахмедасикупимбарбари—замесенсмаяхляб,койтопечахавовалниформиибешедълъгнадполовинметър.Акосеяде,докатоетопълипресен,барбариемноговкусен.

Наредихмесенаопашката.Вечебешеминалнадполовинчас.Хлебаритеработехасръчно—претегляхатестото,месехагоинареждахасамунитенастрана,къдетовтасваха.Щомхлябътбухнеше,единотмайсторитегооформяшеиспръстправешенадлъжничертипогорнатачаст.Другмяташесамунитевзагрятатафурна,апослегивадешесплоскалопатастриметровадървенадръжка.

Докаточакахме,забелязахме,чезамесенототестопривършваиединиятотхлебаритеведнагасезаловидазабъркановоколичество.Вкарамаркучвголямаванаизавъртякрана.Тъйкатознаеше,чещетрябвадоставреме,задаянапълни,мъжътрешидаотскочидотоалетната—тяснакабинкавсредатанапомещението.Вонятаотвътренинакараинстинктивнодасеотдръпнем.

„Далищесиизмиеръцете,предидасезахванезаработа?“—запитахсеаз.Несевиждашеникакъвумивалник.

Замойужасхлебарятсеотправикъмванатаиизмиръцетесивсъщатавода,скоятощешедазамесиследващатафурнахляб.

Нямахвремедасеборясотвращениетоси,защотовнезапночухсиренатазавъздушнатревога.Следброенисекундичухмешумаотмоторитенаприближаващитесамолети.

Мисълтамищурозапрепуска.Опитвахседаразсъждавамлогичноиданесеподдарамнапаниката.Далидасескриемтук,илидатичамекъмкъщи?БешеважнодапокажанаМуди,чеумеемдасегрижимсамизасебеси,задапродължиданипускасами.

—Тичай,Махтоб!—изкрещяхаз.—Трябвадаседоберемдонас.—Страхмее,мамо!—извикаМахтоб.Взехянаръце.НещомиподсказадасемахнаотулицаШариатииведнагакривнахв

еднапряка.Поехпопреплетенитекатолабиринтулички,коитоводехакъмдома.Тичахсвсесила.Околонассеразнасяхавоятнасамолетнитемоториитътенътнапротивовъздушнатаотбрана.Усещахмемощнитевзривнивълнинаексплозиите.Раненииумиращивиехавпредсмъртенужас.

Околонассесипехапарчетаотпротивовъздушнитеснарядиинякоибяхадостатъчноголеми,задаубиятчовек.Продължихмедабягаме.

Махтобскрилипевгърдитеми.Пръститейсезабихавраменетеми.—Страхмее,мамо!Страхмее!—хлипашетя.—Нямастрашно,всичкоенаред!—надвиквахазвояитътена.—Молисе,Махтоб,

молисе!Най-сетнестигнахменашатаулицаисподкосениотуморакракапрекрачихмепрагана

двора.Мудинеспокойнопоглеждашенавън.Чакашени.Катоприближихме,тойширокоотвориврататаинипомогнадавлезем.Триматасесгушихмеединдодругвантрето,опрелигръбвсигурнатабетоннастена,иостанахметамдокраянабомбардировката.

ЕдиндензаведохМахтобиАмирвпарка.Малкиятподритвашевколичкатаси.Задастигнемдоплощадкатаслюлките,трябвашедаминемпокрайволейболноигрище,къдетоиграехадвайсетинамладежи.Всичкисерадваханатоплияпролетенден.

Махтобсезаиграналюлките.Малкопо-късночухразвълнуванигласовеоткъмигрището.Вдигнахочиивидяхчетири-петбелипикапанисандаблокиратвходана

заграденияпарк.Пасдар!Сигурнобяхатук,задапретърсятхоратавпарка.Проверихоблеклотоси.Мантотобешезакопчано,русарито—прилежновързанопод

брадичката,нонемисеискашедасесрещамстяхирешихбързодасеприбираме.ВикнахкъмМахтоб.

Отправихсекъмизходасколичката,хваналазаръкаМахтоб.Катоприближихмеволейболнотоигрище,мистанаясно,чеднеснамушкабяхамладежите.Поддулатанаоръжиятамълчаливогиподкарахакъмпикапите.

Наблюдавахмесцената.Прибрахавсичкимомчетаипотеглиха.„Какволищегисполети?“—питахсеаз.Бързосеприбрахудомаразвълнуванаи

уплашена.Есейниотворивратата.РазказахнадваматасРезакаквосъмвидялавпаркаитойсе

опитадададенякаквообяснение:—Вероятносагиприбрали,защотосабилисъбранинаедномясто.Противозаконное

дасесъбиратнагрупибезпредварителноразрешение.—Каквощестанестях?—попитахаз.Резасвирамене.—Незнам.—Вгласамунепрозвучаникакватревога.Мудисъщоотминаинцидентас

безразличие.—Щомгиеприбралпасдар,значисавършелинещонепозволено—казатой.КогатообачеразказахзаслучилотосенагоспожаАзарнаследнияден,тяреагира

различно.—Катовидятмомчета,събранинаедномясто,гиприбиратигипращатнафронта—

речетя.—Правятгоивучилище.Понякогазакарваткамионитедонякоямъжкагимназия,натоварватмомчетатаигивзематвойници.Семействатаимнегивиждатникогаповече.

Господи,какненавиждахвойната!Тябесъвършенобезсмислена.Неможехдапроумеякакевъзможнодасъществувастрана,вкоятохоратагорятотжеланиедаубиватиотготовностдаумират.Етотоваеедноотнай-значимитеинай-необяснимикултурниразличиямеждуразглезенитеотсвободаидемокрацияамериканцииограничаванитеипотисканиизостаналинароди.СпоредМамалиНасринживотът—включителнотехниятсобствен—нямашеособенастойност.Смърттаечестосрещаноявлениеиследователнонееникакзагадъчна.Какводругоможешеданаправичовек,освендавярвавАллах?Аакосеслучешенай-лошото,ниматонебенеизбежнотакаилииначе?Тяхнатаневероятнасмелостпредлицетонасмърттанебепреструвка,апо-скоропроявлениенаеднакрайнафилософия,коятосъздавашеготовинасаможертватерористи.Най-категоричнотопотвърждениенатоваполучихединпетъкследобед,когатокактообикновенобяхмеуАмехБозорг,задапочетемсветияденснескончаемирелигиозниритуали.Потелевизиятапрякопредавахапетъчнатапроповедвцентралнатаградскаджамия.Нейобръщахвнимание,докатонечухтревожнитегласовенаМамалиМуди.АмехБозоргзапищятъжноипротяжно.

—Бомбардиратповременапроповедта—речеМуди.Директнотопредаванепоказвашепрепълненитесправоверниградскиплощади.Всички

бягахапанически.Камеритесенасочихакъмнебетоивидяхменисколетящитеиракскисамолети.Експлозиитеоставяхатруповеииздъхващисредполуделитеотужастълпи.

—БабаХаджиетам!—напомнимиМуди.БабаХаджиникоганепропускашепетъчнатапроповед.ВцентъранаТехеранцарешепаника.Съобщениятазажертвитеиразрушениятабяха

съвсемпротиворечиви,нодобрепремеренатавъздушнаатакабеистинскаемоционалнаиматериалнапобедазаИрак.

СемействототревожнозачакавръщанетонаБабаХаджи.Станадвачасът,последваи

половина.БабаХаджиникоганесебешевръщалотпетъчнатапроповедтолковакъсно.Бездагубивреме,АмехБозоргзавинаумрялоизаскубакосатаси.Свалипъстриячадор

исложибял,седнанаподаипротяжнопочнадачетеКорана,катоедновременнопищещеиплачеше.

—Тяелуда!—речеМудизасестраси.—Нениоставанищодруго,освендастоимидасенадяваме.Понедабешеизчакала,докатониизвестят,чееубит.

Роднинитепритичваханаулицата,задапроверятдалинесевръщапатриархътнасемейството.Часоветесеточеханапрегнато,АмехБозоргвиешеиопяваше.Тясякашизпитвашенеземнанасладаотновотосиположениенавдовицанамъченик.

Бешепочтипетчасът,когатоФерещесевтурнавкъщатаизакрещя:—Идва!Приближавапоулицата!СемействотосеструпанапортатаисехвърлидапрегръщаБабаХаджи,щомтой

прекрачипрага.БабаХадживлезебавноибезмълвно,забилочивземята.Събралитесеотстъпиханазад,задаминесветиятчовек.Дрехитемубяхаоплисканискръвипарченцачовешкаплът.Завсеобщаизненадатойсеотправидиректнокъмбанята,задасеизкъпе.

По-късноМудиразговаряснегоиследтовамиказа:—Ужасноеядосан,ченесагоубили.Искадастанемъчениккатобратси.Мудинесподеляшебезумнатасмелостнасемействотоси.Бешеуплашендосмърт.

Техерансеприспособявашекъмкърваватадействителностнавойнатаишефоветенагражданскатаотбранаразпространихадопълненияипоправкикъмсвоитеразпоредби.Повременавъздушнаатакавсекитрябвашедатърсиприкритиевспециалноскривалищевприземнияетаж.Отновозапочнахмедаспимвлеглатасииможехмедапочивамеудобно,докатонечуемужасяващиясигнал,койтонизапращашекъмвходавосноватанастълбите.

Там,доривприсъствиетонаМамалиРеза,Мудинекриешепаникатаси.Крещешеужасеноисетресешеотнеописуемстрах.Послесеопитвашедаприкриеслабосттаистрахливосттаси,катобеснеешесрещуамериканците.Следвсякаследващабомбардировкаобачедумитемузвучахавсепо-кухоипо-безсмислено.

Понякогасепоглеждахмесвзаимноразбиране.Мудиосъзнаваше,чееотговорензатежкатаниучаст,новеченезнаешекакдасесправисположението.

ЕДИНАДЕСЕТАГЛАВАВеднъжвгодинатавсекииранецзадължителноходинабаня.Поводътзатовасъбитиее

Но-руз,персийскатаНовагодина—четиринайсетдневенпразник,презкойтовсичкиженилъскатичистятдомоветесиитенаистинадобиватотносителноприветливвид.Но-рузедългоочакванпразникзамагазините,коитопродаватобувки,тъйкатотогававсекисикупувановчифт.Презцялотовремепочтиникойнеработи,защотосемействатапрекарватпразницитеповечери,следобеднисъбиранияипосещенияподомовете.Тезигостуванияследватстрогйерархиченред.

Но-рузсепразнувана21март,първияденнапролетта.НатозиденвечертасесъбрахмесРеза,Мамалитехнитесемействаоколо„хафтсин“(седемте„С“)—софре,нареденасъссимволичнихрани,коитозапочватсбуквата„с“.Вниманиетобенасоченокъмняколкояйцавърхуогледало.СпоредперсийскаталегендаединбиккрепиЗемятанарогатасиивсякагодинапреместватежкияситоваротединиянадругиярог.ТочниятмоментнаидванетонаперсийскатаНовагодинаможедабъдеотбелязанпривнимателновзираневяйцата,защотовмига,вкойтобикътпреместваЗемята,яйцаталекичкосечукватедновдруго.

ЗапочнахмедаброимчасоветедосъбитиетоточнокактоправимнавръхНовагодинавЩатите.Настъпимоментът,когатоСлънцетостигназодиаканаСтрелецаивсичкивперихмепогледвяйцата.Внезапностаятапотънавмракивоятнасиренапредупредизапредстоящовъздушнонападение.Всичкисевтурнахмекъмантретонапо-сигурномястоиощеведнъжпреживяхмеужасанабомбардировката.Сигурнасъм,ченатозиНо-рузяйцатанаистинасасечукнали.

Бомбардировкитесаужаснонещо,алаживотътепо-силеноттяхизаплахатаотстрананаиракскитевъздушнисилинеможешедапопречинаиранцитедапразнуват.Поредицатасемейнисъбираниязапочнанаследващиядентака,кактопредварителнобепланирана.Началото,естествено,бепоставеновдоманаАмехБозорг.Реза,Есей,Мариам,Мехди,Мамал,Насрин,Амир,Муди,МахтобиазсенатъпкахмевколатанаМамалипотеглихмекъмнейниядом.Нямахникаквонастроениезатържества.

Щомпрекрачихмепраганакъщата,даматасорловияноссезавтеченасрещани.Пищешеотудоволствие,хвърлисевърхуМудиигопокрисцелувки.ПосленасочивниманиетосикъмМахтоб.Прегърнаянежно.Тъкмодамецелунелекопобузата,азпридърпахрусаритоси,задаизбягнадопиранаустнитей.

АмехБозоргбешеприготвилаподаръцизапразника.ТяизненадаМудисбюроибиблиотекасплъзгащисестъкленивитрини.Махтобполучирокляотестественакоприна,вносотМека.АмехБозоргсевживявролятасидараздаваподаръцинавсичкисизключениенамен.Мудинезабелязапропуска,пъкментованемеинтересуваше.Прекарахединтъженисамотенследобедвпредишниясизатвор.Никойнесинаправитруда,нитосмеешедаразговарянаанглийскисмен.Махтобнесеотделяшеотмен,защотосестрахувашеданеостанесамасАмехБозорг.

Досаднитетържествапродължавахаденследден.Еднасутринсеприготвихмедапосетимняколкокъщииазсиоблякохсветлокафяввълненкостюмстричетвъртисако,подобнонапалто.Обухсиплътничорапиисепокрихсрусари.

—Акосъмстозижакет,трябвалидаобличамиманто?—попитахМуди.—Не,разбирасе—отвърнатой.Маджидникарашедодомоветенароднинитезазадължителнитенивизити,нопрез

тозиденимашедругиплановезакъснияследобед,затоватриматасМудииМахтобвзехмееднотаксидодоманаАгаиханумХаким.

Когатоситръгвахме,вечебешемръкнало.Трябвашедапрекосимняколкопреки,предидаизлеземнаглавнаулица,задахванемтакси.Колитепрофучавахакрайнас,нотаксинесевиждаше.Внезапнобялпикапнисанзабиспирачкиназавоя,следванотбялпакон.Четиримабрадатимъжевтъмнозеленатауниформанапасдаризскочихаотнисана.ЕдинсграбчиМуди,аостаналитенасочихакъмнегооръжиетоси.Едновременностовачетириженипасдар,увитивчернитесичадори,мезаобиколихаизакрещяхавлицетоми.Знаех,чепричинатазавсичкотоваевълнениятмикостюм.Трябвашедасиоблекаманто.

МъжетепасдарповлякохаМудикъмнисана,нотойинстинктивносезадърпаиимзакрещянещонафарси.

„Хвърлетеговзатвора!Хвърлетеговзатвора!“—безмълвноликувахаз.Мудииполицаитеспорихадълго,докатоженитемикрещяхаобиднидуминафарси.

Следтовабързосеметнахавколитеипотеглиха.—Каквоимказа?—попитахгоаз.—Казахим,чесинагостиинезнаешправилата—отвърнаМуди.—Тиказа,чемогадаостанапокостюм—рекохаз.Мудипризнагрешкатаси.—Незнаех,ноотсеганататъктрябвадасиоблеченаилисманто,илисчадор,когато

излизаш.—Послесеопитадавъзвърнедостойнствотоси.—Сегавечезнаешищеепо-добреповечеданетеспират—довършисопнатоМуди.ЕдвакъмкраянаседмицатадойдереднаМамалиНасриндапосрещатгости.Дветес

Насринпочистихмеилъснахмекъщата.МудииМамалотидоханапазараисевърнахаспълникошниципресниплодове,сладкишииядки.Направихмеогромноколичествочай.Очаквахасемногогости,коитощяхадасеточатпрезцелияден.

Случисетака,чеЕлъниХормозбяхаудома,когатоотвисокоговорителитеотвънсеразнесепризивътзамолитва.Трипътинадентозипризивпрекъсвазаниманиятанавсекитехеранец.Нямазначениекъдестеиликаквоправите—никоганевиоставятдазабравите,чеевремезамолитва.Всъщностмолитвитемогатдабъдатпрочетениивследващитеняколкочаса,ноАллахцениповечеонези,коитооткликватнезабавно.

—Нуждаясеотчадор—скочиЕлън.Къмнеясеприсъединихаидругивярващи,втовачислоиАмехБозорг,исе

заприготвяхазамолитва.Скороотсъседнатастаясеразнесемонотонниятнапевнамолитвитеим.

ПослеАмехБозоргподметнаколкомногойхаресалаЕлън.—ХваланаБога!—обърнасетякъмМуди.—ХваланаБога!Многодобресичете

молитвите.Аллахщеявъзнагради.ПовременатържествотоМудисезаприказвасединотбратовчедитенаНасрин,който

същобешелекар.—Защонеработиш?—попитагодокторМараши.—Аминесъмсеоправилощесдокументитеиразрешителното—отвърнаМуди.—Некапоговорясболничнатауправа.Имамеголямануждаотанестезиолог.—Наистиналиможешдамипомогнеш?—снадеждавгласапопитаМуди.—Директорътнаболницатамиеприятел.Дваматащевидимкаквоможедасенаправи

—отвърнадокторМараши.Мудибенаседмотонебеотрадост,защотознаешеколкоеважнодазаемашдобро

положениевобществотоидаимашвлиятелниприятели.Най-послесебепоявилареалнавъзможност.Мудибешемързелив,нокатоспециалистгобиваше,аосвентовамусенравехаи

парите,иположениетонадоктор—професия,коятовИранбенаособенапочит.Разсъждавайкинадподобноразвитиенанещата,стигнахдоизвода,четоваможедасеокажедобреизамен.Сегаимахмалкосвобода,колкотоинезначителнадабеше.Мудиразбирашевсепо-ясно,чеепрекаленотруднодаменаблюдаванепрекъснато.Тойтрябвашедамидадемалкоповечесвобода,задаоправисобствениясиобърканживот.

Акосегазапочнешеработа,товасъссигурностщешедамидадепо-голямасвободанадействие,аможебищешедасеотразидобреинанакърненатамугордост.

ПрезвторатаседмицанаНо-рузпразницитепродължихастаканаречената„почивка“крайКаспийскоморе.ТосенамиранасеверотТехеранипредставлявачастотирано-съветскатаграница.БратътнаЕсейработешевминистерствотонаислямскатакултура—вотдела,койтобеконфискувалцялотоимуществонашаха.Тойпредложиданизаведеведнаотшахскитевили,катониописвашепримамващичудеса.

АкобяхдошлавИранпредиден-два,разказътмущешедамипрозвучиекзотично.Шахскавила!Новечеимахгорчивияопитотдвореца,задаповярвамвкакватоидаеисториязаприказнибогатстваиразкошврепубликатанааятолаха.

Предивсичкомечтитемизаедноседмичнапочивкавшахскавилаедвалибихамоглидасесъчетаятспътуваневкомпаниятанаощедвайсетипетдуши,натъпканивтриколи.Единственовълнуващбефактът,чещепътувамвпровинцията.Знаех,чеИранеголямадържава,инямахникаквапредставакаквачастоттериториятайтрябвадапрекосимсМахтоб,вслучайчеизобщонякогатръгнемдасеизмъквамепотозиначин.Затоваоглеждахместата,презкоитоминавахме.

Колкотоповечепътувахме,толковапо-обезкураженасечувствах.Природатабенесъмненокрасива,алакрасотатайседължешенаогромнитепланини,коитосеизвисявахавнебето.Стръмнитеимзъберибяхапо-високиипо-остриотСкалиститепланини.ТеобкръжавахаТехеранотвсичкистраниигопревръщахавогроменкапан.Свитанадвевпретъпканатакола,гледахнадвесенитеимнаднасстръмнисклонове.Тъжноимълчаливоразговаряхсъссебеси.МожебипрезтазиседмицащевъзникнеблагоприятнавъзможностдасеизмъкнемсМахтоб.МожебиснякойкорабщепрекосимКаспийскомореищестигнемвРусия.

„Каквооттова—успокоихсеаз.—Единственото,коетоискам,едасеизмъкнаоттук.“Всичкитемимисливодехадоужасяващизвод.Осъзнах,чепесимизмътиогорчението

минарастватсвсекиизминалден.Мудисъщобестаналпо-раздразнителенисечудехдалинереагираподсъзнателнонамояуниващдух.Пронизамеледенатръпка.Напрежениетомеждунасрастешеизаплашвашедапроваливнимателносъставениямипландапритъпябдителносттаму.Аковскоровременещатанесепроменятзадобро,тогаванепременнощестаненещолошо.

Катопристигнахмевшахскатавила,установихме,чевсичкимебелисаизчезнали.Някогасградатанаистинаебилаедномалкочудо,носегасеиздигашеголаипразна.Следкатовечеряхме,всичкидоединналягахмезаедноведнастаяисеприготвихмедаспимнапода.Тъйкатовстаятаспяхаимъжете—всъщностдоменлежешеАгаХаким,—трябвашедаостанаоблеченапрезцялатанощ,опитвайкиседасинамеряудобнапозазасън,навлеченасмантотоиомотанаврусарито.

Враннатапролетнанощпрезпрозорцитенахлувашемразовитвъздух.ДветесМахтобсевъртяхмеитреперехмеотстудцяланощ,докатоиранскитениродниниспяхакатокъпани.

Насутринтавидяхме,чеоколносттаезасегнатаотсуша.Врезултатбевъведенапредохранителнамярка—режимнаводата.Презденяимашесъвсеммалководаиазпрекарахпърватасутринот„почивката“вдворасдругитеженидачистимсалатавкофа,пълнас

леденостуденавода,докатоедниотмъжетесетъркаляхаизкъщатаисидоспиваха,адругисеразмотавахаподвораинигледаха.По-късноотидоханаезда:наженитенееразрешенодаяздят.Разходихмесепобрега,койтонякогаможеидаебилпрекрасен,носегацелиятбепокритсотпадъциимръсотия.

Седмицатасевлачешебавно,неудобстватаиобидитеследвахаеднаследдруга.ДветесМахтобтърпяхме,защотознаехме,четакатрябва.Вечебяхмесвикналистезинеща.

Настъпващатапролетносешеиоптимизъм,ипесимизъм.Снегътпопланинитескорощешедасестопи.ДалиприятелятнаРашидщешеданипреведевТурция?Топлотовремедавашевъзможностдаседейства,новсъщотовремеотминалатазимаминапомняшезадълготонизатворничество.ДветесМахтоббяхмепрестояливИранвеченадседеммесеца.

КогатосевърнахмевТехеран,Мудинаучи,чееполучилмястотовболницата.Бешелудотрадост.Поцялденхвърчешеизкъщатаинисеусмихваше—нещо,коетоотдавнабяхмезабравили.Непрекъснатопускашешегииотновосепревърнавонзилюбезенилюбящмъж,койтонякогамебепривлякълтолковасилно.

—Всъщностдокументитемиощенесавред—признамитой.—Вболницатаобачещесизатворяточитеищемиразрешатдаработя.Иматнуждаотанестезиолог.Щомсиоправядокументите,щемиплатятзавсичкиизработеничасове.

Къмкраянаденяобачеентусиазмътмувзедасеизпарява.Замислисеиазотличнознаехкаквосевъртивглаватаму:какщешедаходинаработаиедновременностовадамедържиподоко?Оставихгосам.Давидимкаквощеизмисли.Нямашедаходивсекиденнаработа,акогатоотидеше,имашекойдамеследи.Насринщешедамудокладвакогаизлизамикогасевръщам.Трябвашесветкавичнодасевръщамотучилището,защото,докатотяеналекциивуниверситета,бяхдлъжнадасегрижазаАмир.Изключениеоттоваразписаниеправешечетвъртък,когатоходехначасовеноизучаваненаКорана.ТогаваНасринимашегрижатадауреждабавачканаАмир.ПросточувахкакмозъкътнаМудищракали,щрака.Можешелидамиимадоверие?Налагашемусе,иначетрябвашедасепростисработатаси.

—Вчетвъртъкследзанятиящесеприбирашправовкъщи!—казатой.—Щетепроверявам,такадазнаеш!

—Добре—обещахмуаз.—Щевидим—речеМуди.Лицетомусветнаотновопримисълта,чезапочваработа.Използвахсвободатасивсъвсемредкислучаи,самокогатосиструвашедасерискува.

Мудибедостатъчноподъл,задаангажираколкотосиискароднинидамешпионират.Самияттойгобеправилнееднократно.Когатоимашесвободенденилисвършвашепо-рано,сепоявявашевучилище,заданипридружи.Държешемевпълноневедениезанамерениятаидействиятаси.

Азстриктносепридържахкъмдневнатапрограма,катоянарушавахсамокогатоимахнякакваопределенацел.Веднъжвучилище,повременамеждучасието,еднаучителкатиховлезевканцелариятаиседнанапейкатадомен.Познавахясамопофизиономия—винагимисеусмихвашемноголюбезно.Кимнахмесинаместопоздрав.Тясеогледанаоколо,задаесигурна,ченикойненинаблюдава,ипослепрошепнаедва-едва:

—Нагу!(Неговори)Нагу,госпожаАзар.Кимнахутвърдително.—Говориласмоймъжтеб—женатасеборешесдумите.—Тяискапомогнетеб.Нафарсинямаместоимения„тя“и„той“.Иранцитевинагигибъркат.Учителкатасведе

поглед.Ръкатайсеплъзнапочтинезабележимоизподдиплитенаодеждатаисепротегнакъммоята.Тясеогледаощеведнъж,задаесигурна,ченикойнениследи.Послебързомедокоснаисеотдръпна,авдлантамиостанакъсчехартия.Нанегобенадраскантелефоненномер.

—Тисеобади—прошепнаучителката.—Жена.НавръщанеотучилищесМахтобсеотбихмезамалковмагазинанаХамид,задавидимкаквощенидонесетазистраннавръзка.Катонабрахномера,сеобадиженскигласинаанглийскисепредставизагоспожицаАлави.Каза,чеещастливадамечуе.Обясни,чеработиприсъпруганаучителкатаитойразказалнанеяимайкайзанашетоположение.

—Тъйкатоговоряанглийски,защотосъмучилавАнглия,тоймепомолидавипомогнаскаквотомога.Казах,чещеопитам—казагоспожицаАлави.

Отновополучихдоказателство,ченевсичкииранцитрябвадабъдатпоставяниведна-единственакатегориянафанатизираниамериканофоби.ГоспожицаАлавипредлагашепомощтасинапълнобезкористно.Тярискувашеживотаисвободатасисамостова,чееразговаряласмен.

—Какможемдасесрещнем?—попитатя.—Трябвадаизчакамсгоденслучай—отвърнах.—Азмогаповсяковреме,стигадавиеудобно.Най-добреевобеднатапочивка.Ще

дойдасколакъдетоидастеищесевидим.—Добре—отвърнахаз.КанторатайбешедалечоткъщатанаМамал,отучилищетонаМахтобидориот

джамията,къдетосепровеждахазанятиятамивчетвъртък.Труднощяхмедасиуредимсреща,накоятодасеопознаем,защотонямахменитовремето,нитовъзможносттазатова.ЧудехсекаквилисамотивитенагоспожицаАлави,защотовдискретносттайнесесъмнявах.Думитейзвучахатолковаискрено,чеведнагапораждахадоверие.

Днитесеточехабавноисепревръщахавседмици,аазпродължавахдатърсянай-сигурнияибезопасенначиндаосъществятазисреща.Сега,когатоМудиходешенаработа,открих,чемеркитезасигурностсебяхазасилили.Насринбепо-бдителнаиотсъпругами.Всекипът,когатопрекрачвахпрага,тяпоглеждашечасовникаси.АласистематазанаблюдениеиконтролнаМудибеобреченанапровал.Вградснаселениечетиринайсетмилионатойпрактическинеможешедапроследивсичкимоидействия.КогатоединденсеприбрахмесМахтоботучилище,сварихмеНасринужасноизнервена.Обадилиседаяповикатнамноговажносъбраниевуниверситетаитямечакаше,задамиоставиАмир.Насринбързоизлезе.Мудибенаработа.РезаиЕсейбяхаотишлинагостиуроднини.

ВеднагасеобадихнагоспожицаАлави.—Можемдасесрещнемднесследобед,сега!—казахйаз.—Идвамведнага—отвърнатя.Казахйкъдесенамирапаркът,койтобенаняколкопрекиоткъщата.—Какщевиразпозная?—попитахяаз.—Щебъдаоблеченавчернопалто,панталониишал.Траурнидрехи.Майкамипочина

наскоро.—Моитесъболезнования.—Благодаря—отвърнатя.ОставихбележканаМуди.Неговатапрограмавболницатабешесфиксиранначаленчас

—тойходешетамраносутрин,—аланикоганесезнаешекогащесвърши.Можешедасевърнекактовединайсетвечерта,такаивсекимомент.

„Децатасанетърпими.Щегизаведавпарка“—написахаз.МахтобиАмирмногообичахадаходятвпарка.МожехнапълнодаразчитамнаМахтоб

иначувствотойзасамосъхранение,аАмирбеедвапроходилмалчуган,такачетенеметревожеха.Онова,коетометревожеше,бекакщереагираМудинарешениетомидаизлязаоткъщиидаидавпарка,непридружаванаотникогоибезнеговоразрешение.Надявахсе,чеще

сеприбераудомапрединего.Децатасебяхазаигралиналюлкитезаедносдругихлапета,когатооблеченавчерно

женаприближикъммен.Иранскотооблекловинагисъздавазатруднениядасипредставитевъншносттананепознатчовек,ноотонова,коетоможехдавидя,предположих,чееоколопетдесет-годишна.Можедабешеипо-млада.Седнадоменнапейката.

—Оставихбележканасъпругаси—бързоказахаз.—Можедасепоявитук.—Добре!—отвърнагоспожицаАлави.—Акодойде,щесенаправя,чесъмснякоеот

другитедеца.Тяуловипогледанажената,коятоседешенапейкасрещунас,иизреченяколкодумина

фарси.—Казахй,чеакосъпругътвидойде,щесепресторя,чесъмснеяинейнитедеца,анесвас.Тясесъгласи.

Непознататаприепредложениетобезникаквивъзражения.Почвашедамиставаясно,чевсъщностиранцитестрашнообичатинтригите.Свикналисадаживеятпотайноивероятногоправятуспешно—предипришаха,сегаприаятолаха.Заговорииконтразаговорисатяхнотоежедневиенесамонадържавнониво,ноивсемейнияживот.МолбатанагоспожицаАлавиизобщонеучудиилиразтревожинепознатата.Напротив,станалотонаправиденяймногопо-вълнуващиинтересен.

—Е,кажетекаквовисееслучило?—попитагоспожицаАлави.—ЗащостевИран?Разказахйисториятасивъзможнонай-сбито,катонепропуснахважнитемоменти.—Разбирампроблемави—казамитя.—КогатоучехвАнглия,сечувствувахчуждаи

презцялотовремесменсеотнасяхакатосчужденка,привсеченеискахдаетака.ИскахдаостанавАнглия,носенуждаехотхора,коитодамипомогнатдагосторя.НикойобаченемисъдействаитрябвашедасевърнавИран.Тованатъжимногоимен,имайками.Решихмедапомагаменачужденците,коитоидватвнашатастрана,когатоискаквотоможем.Щевипомогна.Знам,чемогадагонаправя.

Тязамълча,овладячувстватасиипослепродължи:—Майкамипочинапредидвеседмици.Разбрахтетова.Предидасклопиочи,тя

говорешезавасименакарадайобещая,чеимамливъзможност,щепомагамнавсекичужденец.Затоватрябвадаизпълняобещаниетоси.Искреножелаядагоизпълня.—ГоспожицаАлавиизтрисълзитескрайчетонашала.

—Как?—попитахяаз.—Скаквобихтемоглидамипомогнете?—Имамбрат,койтоживеевЗахидан—граднаграницатасПакистан.Ще…—Мамо!Мамо!Мамо!—Махтобсезатичакъммен.—Таткоетук!Мудисебеподпрялотвъншнатастрананапарковатаоградаоткованожелязоибе

вторачилвменизпълнениясисдълбокосъмнениепоглед.Подозрениебеизписаноиполицетому.Тойрязкоминаправизнакдасеприближа.

—Спокойно—прошепнахкъмгоспожицаАлавииМахтоб.Дръжтесеестествено.Махтоб,върнисеналюлкитеипродължавайдасииграеш.

НадигнахсеотпейкатаисеотправихкъмМуди,благодарна,чеоградатаниразделя.—Каквоправиштук?—сопнасетой.—Денятетолковахубав—отвърнах.—Идвапролет.Приискамиседадоведадецатав

парка.—Кояежената,детоседидотеб?—Незнам,Итяедовеладецатадасипоиграят.—Виеразговаряте.Говорилианглийски?Знаех,чеМудиебилдостатъчнодалеч,задачуекаквотоидабило,изатовагоизлъгах:—Не.Упражнявамфарсиснея.

Мудиподозрителноогледапарка,новидясамодечица,коитовеселоишумноиграехаподстрогияпогледнамайкитеси.ГоспожицаАлавиидругатаиранкабяхаотишлиприлюлкитеуждаиграятсдецатаси.Нищичконеподсказвашезазаговора.Тоймебепроверилиазсебяхоказалатам,къдетобяхосведомила,чещебъда.Бездапродума,Мудисеврътнаисеотправикъмкъщи.

БавносевърнахнадетскатаплощадкаиотидохдазалюлеяМахтобиАмир.Умирахотжеланиедасеобърнаидавидядалиощемеследи,нопродължихдаиграяролятаси.Следминута-двесевърнахнапейката.ГоспожицаАлавиизчакаощемалко,предидаседнедомен.

—Отидеси—речетя.Алавиуловипогледанадругатаиранкаийкимнасблагодарност.Женатакимнав

отговор,безизобщодаенаясноспричинатазабезмълвниязаговор,ноочевиднойправешеогромноудоволствиедаучаствавнего.„Каквалиежедневнаагонияизживяваттезижени?“—питахсеаз.

Мислитемибързосевърнахакъмсобственитемипроблеми.—Табратви…?—попитах,бездагубяповечевреме.—ЖивеевЗахиданнапакистанскатаграница.Щеговоряснегоищегопитамдали

можедавиизмъкнеотстраната,аковизаведавЗахидан.—Далищеможе?ГоспожицаАлависнижигласасидошепот:—Тойгоправинепрестанно.Превежданелегалнопрезграницата.Настроениетомисеповиши.Катосиприпомнихобстоятелствата,прикоитосестигна

дотазисреща,осъзнах,четедалечнесабилитолковаслучайни,колкотоизглеждаше.Учителкатаинейниятсъпругсигурносазнаели,чегоспожицаАлавинеепростожена,говорещаанглийски,ачовек,койтоможедамипомогне.Тезнаятзабратй!Разбирасе,азнесъмединствената,коятоискадасемахнеотИран.Щомтукашниятживотенетърпимзамен,сигурноенетърпимизамногодругипопадналитукчовешкисъщества.Историятанатазистранабеисториянапотисническирежимииследователносъвсемлогичнобедаседопусне,четукотдавнафункционирасистемазанелегалноизвежданенахорапрезграницата.Най-послесебяхсвързаласединоттезипрофесионалисти!

—Колкострува?—попитах.—Несетревожетезапари.Азщеплатязавас.Заклехсепредмайкаси.Аконякойден

решитедамисеотплатите,добре.Аконе,нямазначение.—Когаможемдатръгнем?—казахвъзбудено.—КакможемдаседоберемдоЗахидан?—Скорощетръгнем—речетя.—Трябвадавиуредядокументи,задаможетедветес

дъщерясидазаминетедотамсъссамолет.Тясеспряпо-подробнонапланаси,катоподчертаизричноединотетапите.Бързината

билаотпървостепеннозначение.Когатовсичкосеуреди,трябвалодасеизмъкнемотМудитака,чедазабележиотсъствиетониедваследняколкочаса.ТрябвалодастигнемдолетищетоидасекачимвсамолетазаЗахидан,предиподозрениятанаМудидагонакаратдапотърсисъдействиетонаполицията.

Четвъртъкбибилнай-подходящзацелта,помислихсиаз.Мудищеенаработа.ПопрограмадветесМахтобсменаучилищесутринтаиназанятияпоКоранаследобеда.МожехмедастигнемдоЗахидан,предиМудиизобщодаразбере,чениняма.

Тозипланбедалечпо-разуменипрофесионаленотплананаТришиСюзън.ХелънигосподинВинкопотпосолствотобяхаподчертали,ченай-неочакванозатруднениеможедавъзникнеименноакоследбягствотониотМудисеналожидасекриемвТехераниотнего,иотполицията.ГоспожицаАлависесъгласисмен,чеукриванетонеенай-разумниятначинна

действие.Първищебъдаталармиранивластитеналетището,накоитощебъдесъобщено,чесаизбягалиамериканкаинейнотодете.БешеизключителноважнодаминемпрезлетищатавТехераниЗахиданидастигнемдохората,скоитощепресечемграницата,предидасеепоявилоофициалнотосъобщениезаотсъствиетони.

—Колкоскоро?—попитахразвълнувано.—Двеседмици—отвърнатя.—Щеговорясбратси.Обадетемисетазинеделя,ако

успеете.Хайдедапомислимкакможемдасесрещнемтукощеведнъж,задаобсъдимподробностите.

Едваприкривахогромнатасирадост,атрябваше,итонесамоотМуди,Мамал,Насриниостаналитемиврагове,ноиотсобственатамидъщеря.Махтоббешестаналапревъзходнаактриса,нонепосмяхдаяобременястазивълнуващатайна.Щяхдайкажа,катонаближимоментътнабягството,нонеипредитова.

Мудибепрекаленозаетсъссобственитесидела,когатосевърнахмеотпарка,имеоставинасамесмислитеми,откоитоглаватамищешедасепръсне.

Изведнъжсърцетомизамря,катосиприпомнихстрогитепредупреждениянаХелънигосподинВинкопзаконтрабандистите.„Нотеговорехазаонезипоирано-турскатаграница—заспорихсамасъссебеси,—атезихоращетеотведатвПакистан.Ивъпрекитоваконтрабандиститесаедниисъщинавсякъде.Изнасилватте.Ограбватте.Убиваттеилитепредаватнавластите.Адалитезиужасниисториинесаразпространяваниотправителството,задасплашихората,илибяхасаматаистина?“

ГоспожицаАлавилесноспечелидовериетоми,аланепознавахнитобратй,нитобезумнитесмелчаци,коиторискувахаживотасивтезиавантюри.ИзпитвахнепреодолиможеланиедасевидясХелънвпосолството,задасподеляновиясипланснея,дачуясъветитейимнениетойдалимогадаседоверянагоспожицаАлави.

НадругатасутриннапъткъмучилищедветесМахтобсеотбихмевмагазинанаХамидисеобадихменаХелън.Обяснихйсняколкодумизановатавръзка,нотрябвашедавнимавамкаквоговоряпотелефона.

—Елапримен—отвърнаХелън.—Щебъдечудеснодасевидимднес.Освентоваиматеписмаотблизките.Паспортитевисъщосатук.Моляви,елатеднес.

—Щенаправяопит—отговорихаз.Обачекак?Бешеопасенден.Мудинебешенаработаинезнаехдалищедойдепообед

вучилището.Обадихсеощеведнъж—тозипътнаЕлънвслужбатай—иказах,чеискамдамеотведевшвейцарскотопосолство.

По-късносъщатасутринЕлънсеобадилаудомаиговориласМуди.Попиталагоможелидаяпридружимизмагазинитеследобед.Щяладанивземеотучилище,даобядвамеутях,апоследаобиколиммагазините,задапотърсимпо-лекидрехизапролетта.

Мудидалсъгласиетоси!ПослеЕлънминакъмизпълнениенавторатачастотнашияплан.Телефонътв

училищнатаканцеларияиззвъ-няислужителкатаподадеслушалкатанаханумШахин.Тяразговаряшенафарси,ноотнеколкократнотоспоменаваненаимето„Бети“разбрах,чеговорисЕлън.ТакаЕлънтрябвашедапроверидалиханумШахинщемиразрешидасеобадяилине.Немиразреши.ЕлънтрябвашепакдазвънинаМуди,задамукажедасеобадивучилището,задамиразрешатдаговоряснея.

Най-сетнесечухме.—Всичкоенаред!—речеЕлънстреперящотвълнениеглас.—ЩевивземасМахтоб

отучилище.—Добре—отвърнахидобавих:—Случилолисеенещо?

—Не!—рязкоотвърнаЕлън.Следпетнайсетминутитяотновомипозвъни.—ГоворихсМудиимуказах,чеевъзникналангажимент.Немогадагонаправяднес

следобед.—Каквосееслучило?—Променихрешениетоси.Трябвадаговорястеб.Побеснях.Умирахотжеланиедаседоберадопосолството,нонесмеехдаотида,безда

съмсигурна,чеЕлънщемеприкрива.Какволибестанало?Какбихмогладаотидадопосолството?

Наследващияденнесепоявиникаквавъзможност,защотоМудиотновонебенаработаинастроениетомубеотвратително.Отведенидоучилищетоиизлаяразпорежданиятаси—данесмеситръгвалисами,щялдадойдеданиприбере.Дванайсетмина,нонегоникакъвгонямаше.ДветесМахтобпокорночакахме.Колкотоповечевремеминаваше,толковапо-неспокойниставахме.Самосеспоглеждахмевъпросително.Далинениизпитваше?Незнаехмекакводаправим.Минацялчас,аМудивсенепристигаше.

—Хайдедасеприбираме—казахнаМахтоб.Бездагубимвреме,тръгнахмеразтревожени,чеможедасееслучилонещо,коетода

усложниибезтованесигурнотониположение.Махнахнаеднооранжевотакси.ОставининаулицаШариатииниебързопоехмекъмкъщи.МожебиМудиниследеше.Когатообачесеприбрахме,заварихмеМудипроснатнаподавхолаиоблянвсълзи.

—Каквосееслучило?—попитахгоаз.—Нилуфар…—отвърнаМуди.—Падналаотбалконанадомаим.Бързодавървимтам!

ДВАНАДЕСЕТАГЛАВАНилуфарбедеветнайсетмесечнатадъщеричканавториясиннаБабаХаджииАмех

Бозорг—МортезаиженамуНастаран.Тябемалкатасладурана,която,бездаиска,съсипаеднаоттортитезарожденияденнаМахтоб.Мила,усмихнатаизакачлива,НилуфарседържешемноголюбвеобилносмениМахтоб.Отначалосеразстроих,носкоровсъзнаниетомисветнапредупредителналампичка.Амиакотоваеклопка?ДалиМудинебезамислилнякакваизмама,заданиотведенякъде?Неможехданаправянищичко.ПоследвахмегодоулицаШариатиивзехметакси.Тревогатаизостряшесетиватами.ДалиЕлъннебесподелиланашататайнасМуди?Илибяхазвънелиотпосолството?Далинениводешевнякаквотайноубежище,къдетонямашедаимаменикаквавъзможностдасесвържемскоготоидабило?Надвапътисменяхмепревознисредстваидокатосеносехмебясно,семолехМахтобданесеиздаде,чекварталътйеизвестен.Насочвахмесепопознатмаршрут,койтоводешекъмСекциятаноинтересинаСАЩкъмшвейцарскотопосолство.Оказасе,чеболницата,вкоятосеозовахме,сенамираточносрещупосолството!МудибързонивъведевприемнатаипопитазастаятанаНилуфар.Колкотоималкидабяхапознаниятамипофарси,схванах,чеиманякакъвпроблемиМудисеопитвадапреодолеебюрократичнитеограничения,катоизтъквакомпетентносттасиналекар.Няколкоминутитойспориразгорещеносмедицинскатасестранарецепцията,послениобясни,чениесМахтобнеможедавлезем,защотонесмесчадори.Веднагаразбрахпричинатазагневаму—акосамотидешедавидиНилуфар,трябвашедамеоставибезнадзорвприемната,коятогледашеправокъмпосолството!Разбрах,ченестававъпросзаклопка.Нилуфарнаистинабепострадала.Замигзабравихсобственитесигрижи.Заболямесърцетозамалкотомомиченцеиродителитему.

Най-сетнеМудиреши,чероднинскитемучувствасапо-силниотфакта,чещеоставибезнадзорсемействотоси.Освентова,разбирасе,незнаеше,чеаззнамкъдесенамираме.

—Стойтетук!—изкомандваихукнаданаучиповечеподробностизасъстояниетонаНилуфар.

Ужасноположение—даситолковаблизодопосолствотоиданеможешдадействаш.Несиструвашезаняколкоминути,прекаранисХелън,дасъбуждамяросттанаМуди.

Атойсевърнапочтиведнага:—Тукняманикой.Мортезаяезавелвдругаболница,аНастарансееприбралаудома,

такачеотивамеутях.Бързосеотправихмекъмкъщатаим,коятобенаблизо.Минахмепокрайпосолството.

ПоложихвсичкиусилиядагледамправопредсебесиитихичкосипожелахиМахтобданепогледнекъмсградата.НеискахМудидаразбере,чемястотониепознато.КъщатанаМортезаиНастарансенамирашенаеднапресечказадпосолството.Тамвечесебяхасъбралиняколкожени,задаизразятсъчувствиетоси.СредтяхбеиплеменницатанаМудиФереще,коятоприготвяшечай.Настаранкрачешенапред-назад,катопрезпетминутиизлизашенабалконаигледашекъмулицатавочакваненасъпругасиинановинизадъщеряси.Именнооттозибалконбепадналомомиченцето.Претърколилосепрезнестабилнияметаленпарапет,високедваполовинметър,ибепадналооттретияетажнатротоара.Балконътбесъвсемобикновен,кактобеобикновенаитазитрагедиязаТехеран.Минахадвачаса.Почтинеразговаряхме,аразмененитерепликибяхакраткиинервни.Махтобнесеотделяшеотмен,аличицетойбеопънатоисериозно.ИдветесимислехмезахубавотокатокуклавеселодетенцеизаедношепнехмемолитвикъмГосподадабдинадмалкатаНилуфар.Опитахседа

утешаНастаранитяразбра,чечувстватамисасъвсемискрени.ДветесМахтобпридружихмеНастаранприедноотпореднитейизлизаниянабалкона.ВидяхмеМортезавдругиякрайнадвора.Тойвървешекъмкъщи,прикрепянотдваматасибратя.Връцетеимимашекутиисносникърпички,коитосенамирахамногорядко.Настараннададесмразяващкръвтаписък,защоторазбракаквосееслучило.Тяхукнакъмврататаипосрещнамъжетенастълбищнатаплощадка.

—Морде!Мъртвае!—промълвиМортезасъсзамъглениотсълзиочи.Настаранприпадна.Почтиведнагадомътсеизпълнисъсскърбящироднини.Тесе

блъскахавгърдитеивиеха,кактоповеляваритуалът.Муди,Махтобиазплачехмезаедностях.ИзпитвахдълбокоиискреносъчувствиекъмНастараниМортеза,алапрездългатаскръбнанощ,коятопрекарахмеутях,започнахдасепитампокакъвначинбизасегналаплановетенитазитрагедия.Бешевторник,авнеделятрябвашедасесрещнемсгоспожицаАлави.Далищяхдаспазяуговоркатаси,илиживотътнищешедасепроменичувствителноследнещастиетосНилуфар?Трябвашепонякакъвначиндаседоберадотелефон,задайпозвъня,кактоинаХелънвпосолството.ОсвентовагоряхотнетърпениедаразберакаквоставасЕлън.Наследващатасутринсеоблякохмевтъмнитраурнидрехиисеприготвихмедапридружимсемействотоимножествотороднинидогробищата.БяхапоставилималкатаНилуфарвхладилнакамерапрезнощта,аднесродителитейтрябвашедаизвършатритуалнотоизмиваненамъртвотойтелце,докатоостаналитеродниничетяхаспециалнимолитви.ПослещяхадаотнесатзавитотовобикновенбялплаттялонаНилуфаридагоположатвземята.Докатосеприготвяхмевспалнятазатозитъженден,азпредложихнаМуди:

—Защоданеостанавкъщиидагледамвсичкидеца,докатоголемитесанагробищата?—Не!—отсечеМуди.—Трябвададойдешснас.—НеискамМахтобдагледатакиванеща.Наистинащеепо-добре,акосиостанавкъщи

исегрижазамалките.—Не!КогатообачеотидохмеуНастараниМортеза,повторихпредложениетосипред

останалитеивсичкирешиха,четакаепо-добре.Мудибързоотстъпи,защотобепрекаленозает,задасезанимавасмен.Несеосмелявахданапуснакъщатабезнеговоразрешение,нощомостанахсамаснищонеподозиращитедеца,сграбчихтелефонаипозвънихнаХелънвпосолството.

—Моляте,ела.Трябвадаговорястеб—казаХелън.—Немога.Намирамсепочтисрещутеб,нонемогададойда.Помислих,чеможебищеевъзможнодаизведадецатавнякойпаркпо-късно,следкато

севърнехавъзрастните.СХелънсеуговорихмедасесрещнемвтричасавпаркаблизодопосолството.Неуспях

дасесвържасгоспожицаАлави,коетомепотисна,алахванахЕлънвслужбатаиразговорътмиснеябеужасяващ.

—ЩекажанаМудиабсолютновсичко—речеЕлън.—Щемукажа,чесеопитвашдаизбягаш.

—Непостъпвайтакасмен!—молехяаз.—Споделихстеб,защотосиамериканка.Казахти,защотообещадапазиштайнатами.Тимиобещаданеказвашнаникого!

—КазахвсичконаХормоз—отговориЕлън,авгласайсепромъкнарязканотка.—Тойнаистинамисеядоса.КазамиданеприпарвамдопосолствотоидакажанаМудивсичко,защототоваемойислямскидълг.Аконемукажа,инавассМахтобвисеслучинещо,грехътщепадневърхумен,всеедночесъмвиубила.Длъжнасъмдамукажа!

Онемяхотужас.Мудиможедамеубие!СигурнощемезаключиищемиотнемеМахтоб.Малкитебезценникъсчетасвобода,коитосибяхизвоювала,щяхадабъдатизгубенизавинаги.Следподобенслучайтойнямашеникогаповечедамивярва.

—Недей,моляте!—хлипахаз.—Моляте,немуказвай!Крещяхйнотелефона,плаках,умолявахядасиприпомни,чесмеземлячки,нотя

остананепреклонна.Трябвалодаизпълниислямскиясидълготлюбовкъммен,замоедоброизадобротонамоятадъщеря.ТрябвалодакаженаМуди.

—Оставимедамукажасама—изрекохотчаяно.—Могадасесправяпо-добреоттеб.—Добре—решиЕлън.—Щетидаммалковреме,ноаконемукажешти,щемукажа

аз.Затворихтелефонасчувството,ченавратамиенахлузенаислямскапримка.Каквощях

даправясега?Колкодългоможехдачакам?ОщеколковремещяхданамирамизвиненияпредЕлънидаотлагампризнаниетоси?ТрябвашелидаказвамнаМуди?Какбиреагирал?Щеменабие—втованямашеникаквосъмнение,—нодокъдещешедагодоведеяросттаму?Аследтова?Господи,какмисеискашедасибяхдържалаезиказадзъбитеиданебяхспоменавалаидуманаЕлън!Какможехдапредвидя,чещемепровалинеиранец,аамериканкаотродниямиград?Обзетаотярост,огледахпознататаобстановкавмръсниядом.Катонезнаехкакводругоданаправя,запретнахръкавиисезахванахдачистя.Започнахоткухнята.Подътнаиранскитекухниекатонабаня—иманаклоникатоплиснешкофавода,всичкимръсотииотиватправовканализацията.Започнахдаизливамкофаследкофа,послевзехдатъркаммеждуметалнитекухненскишкафове—нещо,коетоиранскитедомакининесиправяттрудадавършат.Изподшкафоветеизплувахавечеумрелигигантскихлебарки.Катосеборехспогнусата,изтъркахкухнятадоблясък,бездаобръщамвниманиенаневъобразимияшум,койтовдигахапетнайсетинатадечурлигавхола.Следкатопрегледахзапаситеотпродукти,решихдаприготвявечеря.Яденетоеосновнотосоциалнозаниманиенатезихораизнаех,чещемибъдатмногоблагодарни,акогипосрещнастоплоблюдопризавръщанетоимотгробищата.Аазпростотрябвашедавършанещо.Тъйкатовхладилниканамерихмалкотелешко,анеобичайнотоовнешкомесо,решихдаприготвятаскебап,персийскоблюдо,коетоМудиособенохаресва.Нарязахизапържихголямоколичествокромидлук.Следтованаредихпласткромид,пластмесоищедрозаляхястиетоскърииподправки.Отгоренарязахкартофи,доматииморкови.Отврящататенджеравкухнятасеразнесеприятнатамиризманателешковарено.Сърцетомисесвивашеотнапрежение,ноустанових,чеобичайнитедомакинскизаниманиясавсъстояниедамемобилизират.ТрагичнатасмъртнаНилуфармидавашеощеняколкоднисвобода.ПовременатраураМудинямашедавидиХормозиЕлън.Осъзнавах,ченай-добриятвариантедаподдържамстатуквото,доколкотомога,идасенадявамгоспожицаАлавиданаправинякаквочудо,предипредателствотонаЕлъндаепредизвикалокриза.„Неспирайдаработиш“—внушавахсиаз.Когатоопечаленитесевърнаха,правехспециалитетаси—баклаполивански.

—Несеправитака.Ниегоприготвямеразлично—речеФереще,катовидя,чесъмсложилакромидлуквгозбата.

—Оставимедагоприготвя,кактоазсизнам—отвърнахйаз.—Да,ноникойнямадагояде.Ферещенепозна.Семействотоометедошушкавсичко,коетобяхприготвила,име

обсипаспохвали.Разбирасе,наменмистанамногоприятно,пъкиМудибедоволен,номоятмотивбесъвсемдруг.Знаех,чезавъзрастнитетазиседмицащешедабъдеангажиранасмножестворитуали,иискахдасиподсигурязадължениетодасегрижазадецатаидомакинството.Следкатосенахраниха,роднинитеединодушномигласувахадовериедасе

занимавамсмалкитеипрехраната.Когатокъмтричасаследобедпредложихдазаведадецатавпарка,всичкибяхавъввъзторготидеята.ЗаголямомоеразочарованиеобачевеселякътМаджид,винагиготовзаигриизакачки,дойдеснас.ВидяхотдалечХелънийкимнахпочтинезабелязано,чееневъзможнодаговорим.Тянипогледаизвестновреме,нонепосмядаприближи.

Седмицатасевлачешеедва-едва.Вторипътнеуспяхдаседоберадотелефона,защотонякойотвъзрастнитевсесинамирашепричинадаостаневкъщисменидецата.Когатонай-послеМудимиказа,чежалейкатасвършвавпетъкиМахтобтрябвадасевърневучилищеощевсъбота,страшносезарадвах,защотоуговоренатасрещасгоспожицаАлавибевнеделя.

МудибързозабравискръбтасипоНилуфарипотънавсобственитесигрижи.Втревожниямузамисленпогледзапочнахадапроблясватискрицилудост,коитомибяхапознатиотпреди,итоваужасномеразтревожи.Тазилудостмехвърляшевпаника.Понякогаизглеждаше,каточеЕлънвечееговориласнего.Другпътсимислех,четойвсъщностимадостатъчнособственипричини,задапощурее.Всъботаседържаособенозлеснас.Безданиизпусказамиготочи,нипридружичакдосамотоучилище.Държешеседръпнатоизлобно,докатокрачехмепоулицата,апослегрубонинабутаведнотакси.СМахтобсамосеспоглеждахмеуплашено,предчувствайкинякакванеприятност.

ВучилищетоМудимизаявивприсъствиетонаМахтоб:—Оставиятук.Тятрябвадасенаучидастоисама.Заведиядокласнатастаяисе

върни,задасеприбираме.Махтобизпищяисевкопчивкраянапалтотоми.Беедвапетгодишнаинебев

състояниедаоценидвойнатаопасност—дасъбудияросттанабащасиидабъдеразделенаотмайкаси.

—Махтоб,дръжсе!—бързоизрекохаз.Опитахседаговоряутешителноалагласътмитрепереше.—Нямастрашно!Ела,щетезаведавкласнатастая.Наобедщедойдадатевзема.

Махтобсмиреномепоследвапокоридора.Колкотоповечеприближавашекъмкласнатастаяисеотдалечавашеотзаплахата,коятопредставлявашебащай,толковапо-силноусещашераздялатасисменизапочнадаподсмърча,апосленаправосеразхлипа.Предстаятавечевиешеотужас,кактобеправилапрезпървитедваучебнидни.

—Махтоб!—помолихяаз.—Трябвадасеуспокоиш.Татконаистинаеядосан.ДумитемибяхазаглушениотписъцитенаМахтоб.Седнатасиръкамедържешездраво

задрехата,асдругатаблъскашенастранаучителката.—Махтоб,моляте!—плачехаз.Внезапнопълнатасмомиченцакласнастаязяпнаот

изненадаисмущение.Катоеднавсичкипосегнахакъмшаловетеси,задасеубедят,чесанамястоиглавитеимсаплътнопокрити.Мъжбевлязълвтяхнотосветилище!ВдигнахочиивидяхМуди.Бешесенадвесилнаднас,аоплешивяващотомутемебепочервенялоотсляпаярост.Вдигнатиятмуюмруквсекимигщешедасестоваривърхуни.Очитемубяхапомътнелиотдемониченбяс.

ТРИНАДЕСЕТАГЛАВАМудисграбчиМахтобзаръкатаиязаблъска.Послеязавъртякъмсебесиияплеснапрез

лицето.—Недей!Неябий!—изпищяхаз.Махтобизвикаотизненадаиболка,ноуспядасеизплъзнеотръцетемуипосегна

отновокъмпалтотоми.Опитахседазастанапомеждуим,нотойбепо-силениотдветениипродължидайнанасяудари,къдетосвари,ипестницитемупопадахапогърбаиръцетенамалкатамужертва.СвсекиследващударписъцитенаМахтобставахавсепо-силниипокъртителни.Увиснахкатопобъркананаръкатамуисемъчехдаяизмъкнаотлапитему.СединзамахналяватасиръкаМудизалепиМахтобнастената.ХанумШахинидругитеучителкибързояобградиха,задаязапазятотгневанабащай.Тясеопитадаизбяга,дасеизмъкнеотпрегръдкитеим,аланапразно.ЯросттанаМудисинамериновотдушник.Дяснатамуръка,свитавюмрук,сестоваривърхуглаватами,азсеолюляхиполитнахназад.

—Щетеубия!—закрещяминаанглийскитой.Очитемусвяткахаотзлоба.Изгледаучителкитепредизвикателно,сграбчимезакитката

исеобърнанаправокъмханумШахин:—Щеяубия!Казаготихоизаканително.Дръпнамезаръката,аазбяхтвърдезамаянаотсилнияму

удар,задамуокажакакватоидаесъпротива.Въпрекизамъгленотомииизпълненосужассъзнаниеазсидавахсметка,чевсъщносттакаепо-добре—бяхуспяладаобърнагневамукъмсебеси.Решихдаситръгнаснего,задагоотдалечаотМахтоб.„Всичкоенаред—казахсиаз,—щомнесазаедно.Докатосъмснего,тящесеоправи.“Махтобвнезапносеизскубнаотръцетенаучителкитеисевтурнакъммен,задамезащити,катомезадърпаназад.

—Несетревожи,Махтоб—хлипахаз.—Щесевърна.Оставини.Оставини!ХанумШахинпристъпиплахонапредипрегърнаМахтоб.Останалитеучителки

отстъпиханазад,заданинаправятпътдаминем.Всичкитезиженибяхабезпомощнипредгневанаедин-единственнатрапник.Махтобзакрещяощепо-пронизителноиотчаяно.Мудимеповлечепокоридораимеизмъкнанаулицата.Отболкаистрахмисевиешесвят,ужасявахсекакволиможедамистори.Щемеубиелинаистина?Акооцелея,каквощенаправинаМахтоб?Далищеявидянякогапак?

Наулицататойизвикакъмеднооранжевотакси:—Направо!Колатаспрядонас.Мудиотворизаднатавратаигрубомеблъснавътре.Тамвечеимаше

четири-петиранци,затоваМудиседнаотпред.Такситорязкопотеглиисевлявавтомобилнияпоток,аМуди,закоготоостаналитепътницисякашнесъществуваха,сеобърнакъмменизакрещя:

—Тисиотвратителна!Писнамиоттеб!Щетеубия!Днесщетеубия!Продължидамезаплашваощеизвестновреме,презкоетогневътмисенадигнастакава

сила,чепресушисълзитеистрахами.—Такали?—саркастичноотвърнахаз.—Кажимикакпо-точновъзнамерявашдаме

убиеш?—Сголямнож.Щетенарежанапарчетаищеизпратяносаиухототинатвоите

роднини.Теникогавеченямадатевидят.Заедноспепелтатищеимизпратяиедноизгореноамериканскознаме.

Страховетемисевърнахасощепо-голямасила.Защогобяхпредизвикала?Бешеобезумялиникойнеможешедакаженакаквоеспособен.Заплахитемузвучахасъвсемсериозно.Знаех,чеевсъстояниедаизвършивсичко,коетоописвастакивазловещиподробности.Мудипродължидабеснее,дакрещиидапсува.Единственото,накоетоможехдасенадявам,бегневътмудасеизлеевприказки,аневдействия.Такситосеносешекъмболницата,вкоятоработеше,анекъмкъщи.Вединмигмлъкна.Явнообмисляшеследващитесиходове.Когатоколатапопаднавзадръстване,сеобърнаназадиминареди:

—Слизай!—Нямадасляза!—бързоотвърнахаз.—Казах„Слизай!“—изкрещятой,посегнакъмдръжкатаназаднатавратаияотвори.С

другатасиръкамеблъснаиазсеозовахнаулицата,залитайкиотрязкотодвижение.ЗамояизненадаМудиостанавтакситоипредидаосъзнаякаквостава,врататахлопнаитобързосеотдалечи.Заобиколенаоттълпазабързанихора,азсепочувствахнай-самотниячовеквсвета.ПърватамимисълбезаМахтоб.ДалиМудищешедасевърневучилището,задаябиеидаяотведедалечотмен?Не,решихаз,налипродължикъмболницата.Знаех,чепообядщеотидедаяприбереотучилище,нонепредитова.Дотогавамиоставаханяколкочаса.„Намерителефон—казахсиаз.—ОбадисенаХелън.Обадисевполицията.Обадисенанякой,койтоможедасложикрайнатозикошмар.“Никъденеуспяхдаоткриятелефонидългоселутахизулиците,арусаритомибеподгизналоотсълзи.Изведнъжразпознахквартала.БяхсамонаняколкопрекиотапартаментанаЕлън.Побягнахсвсичкисили,катопроклинахвеещитесеполинапалтото,коитомипречехадатичам,исемолехЕлъниХормоздасасиудома.Щомнеможехдасесвържаспосолството,тотрябвашедаседоверянаЕлъниХормоз!Трябвашедаседоверянанякого!КатонаближихдоманаЕлън,сиспомнихзамагазина,чийтотелефонизползваха.Можебивсепакепо-добредасеобадявпосолството.Минахнабегомкрайапартаментаимисеотправихкъммагазина.Гледахданепредизвиквамкаквотоидаеподозрение.Влязохвътреиобяснихвъзможнонай-спокойнонасобственика,чесъмприятелканаЕлънитрябвадасеобадяпотелефона.Тоймиразреши.СкорочухгласанаХелъниспокойствиетомиотидеподяволите.

—Моляте,помогними,трябвадамипомогнеш—хлипахвслушалкатааз.—Успокойсеимиразкажикаквосееслучило—речеХелън.Разказахйвсичкоотигладоконец.—Нямадатеубие—убеждавашемеХелън.—Ипредигоеказвал.—Не,тозипътизглеждашесъвсемсериозен.Щегонаправи,сигурнасъм.Моляте,

трябвадасевидим.Ела.—Можешлидадойдешвпосолството?—попитаХелън.Преценихвъзможноститеси.Щяхдауспеядаотидадотамидасевърнавучилището

пообяд.Трябвашедаотида,въпрекичерискувах,носиструвашезарадидететоми.—Не!—отвърнах.—Немогададойдадопосолството.Знаех,чеХелънбивашеежедневнообсажданаотстотицичужденци,попадналивИран,

всекисъссвоятатъжнаиотчаянаистория.Времетойбеценноитяпочтинебевсъстояниеданапускапосолството,носегаимахголямануждаотнея.

—Трябвададойдеш!—изплакахаз.—Добре.Къде?—ВучилищетонаМахтоб.—Добре.Бързосеотправихкъмглавнатаулица,катосеоглеждахзаоранжевотакси.Полицето

мисестичахасълзи.Блъскахпешеходците,коитомисепречкахаимебавеха.Тъкмокогато

минавахпокрайЕлънови,Хормозслучайнонадникнапрезотворенияпрозорецнавторияетаж.

—Бети!Къдеотиваш?—викнатой.—Никъде!Добресъм.Оставименамира.Хормоздоловипаникатавгласамииизскочи

откъщата.Догонимебързо.—Каквосееслучило?—Защонемеоставишнамира!—изхлипахаз.—Нямадатеоставя.Каквоима?—Нищо.Трябвадавървя.—Елаудома—предложиХормоз.—Немога.ТрябвадаотидавучилищетонаМахтоб.—Ела,ела—мекоповторитой.—Щепоговоримищетезакарамедоучилището.—Неискам.Обадихсевпосолствотоиимамсрещаседнихоравучилището.ИранскатагордостнаХормозбезасегната.—Защосисеобаждалавпосолството?Нямашникакваработадасеобаждаштам.Не

гизамесвайвтвоитепроблеми.Тенемогатдатипомогнатпоникакъвначин.Вотговоризхлипах.—Правишголямагрешка!—продължипокровителственоХормоз.—Щесиимаш

сериознинеприятностисМуди,задетосизвънялавпосолството.—Тръгвамси—рекох,—отивамвучилищетонаМахтоб.Каторазбра,ченемеенакаралдапроменярешениетосииискамдабъдасдъщеряси,

Хормозказа:—ТогавадваматасЕлънщетезакараме.—Добре,новеднага—казахаз.Вучилищетоцарешевъзбуда.ХанумШахинказа,чеМахтобевклас—тъжна,нотиха.

Тяпредложиданеябезпокоимиазсесъгласих.ЕлъниХормоздългоразговаряхасдиректорката,задаразбератдалинепреувеличавам.Хормозбепритеснениугрижен.НемухаресвашелудосттанаМуди,немусеискашедагледастраданиятами.Търсешеначиндаразрешитозипроблем,бездапредизвикваповеченеприятности.СледизвестновремегоспожаАзарприближиимиказа:

—Отвънтетърсят.—Кой—сподозрениезапитаханумШахин.Хормозйказанещонафарсиилицетона

директоркатапритъмня.Нежелаешевтазиисториядасенамесватслужителинашвейцарскотопосолство.Въпрекинамръщенатайфизиономияизлязохдаговорястях.ХелънигосподинВинкопмечакахапредучилището.Поканихамедаседнавкола,коятоненосешеотличителнитезнацинадипломатическиавтомобил.Тамимразказахзаслучилотосе.

—Щетезаведемвполицията—заявигосподинВинкоп.Полицията!Дългосебяхколебаладалидаизползвамтазивъзможностивинагиябях

отхвърляла.Товабеиранскаполиция,коятосъблюдавашеиранскитезакони,аспоредтяхМудибепълновластенгосподарнасемейството.Теможебищяхадамипомогнатдоизвестнастепен,аламенмеплашешеокончателнотоимрешение.Имахаправотодамедепортират,катомепринудятданапуснастранатабездъщерями.Махтобщешедасиостанезавинагитуквтазиненормалнастранасбезумниясибаща.Сегаобачеполициятаизглеждашеединственатамиалтернатива.Събитиятаотсутринтабяхасякашпредочитемиитовамеубедиощеповече,чеМудищеизпълнизаплахитеси.Страхувахсеизасебеси,изаМахтоб.

—Добре—съгласихсе.—Отивамевполицията,нопървощевземаМахтоб.Върнахсевучилището,къдетоХормозиЕлънпродължавахадаразговарятсханум

Шахин.

—ОтивамдавземаМахтоб—заявихаз.ГоспожаАзарпреведедумитеми,апослеиотговоранаханумШахин.Думитейпронизахасъзнаниетомииазинстинктивноусетихрязкатапромянавповедението,надиректорката.Впродължениенамесецииособенотазисутринтяявнобенамоястранавъввойнатасрещусъпругами.Сегаобачебяхизвършиланепростимгрях—бяхдовеласлужителиотСекциятапоинтересинаСъединенитещативнейнатаобител.Официалнотебяхапредставителинашвейцарскотопосолство,алапредставяхаАмерика.РаботатанаханумШахинобачебедамисли,преподаваипроповядвасрещуамериканците.Тябеназначенанапостасизарадисвоятатвърдаполитическаубеденост.

ХанумШахинказа:—Неможемдавиядадем.Такъвеислямскиятзакон.Товаучилищееислямскоитрябва

даспазвамезакона,койтоказва,чедететопринадлежинасвоябаща.Притоваположениенеможемдавидадемдетето.Невъзможно.

—Трябвадамиядадете.Тойщейпричинизло—изкрещяхаз.ХанумШахиндобиощепо-строгвид.—Не!Нетрябвашедаводитехоратаотпосолствототук.—Добретогава,щедойдетелисмениМахтобвполицията?Щедойдели

представителнаучилищетоснас?—Не!—отвърнаханумШахин.—Ниенезнаемнищо.—Нотоймизаявипредвас,чещемеубие.—Нищонезнаем!—повторидиректорката.ПогледътмиспрявърхуханумМатави,

еднаотчиновничките,коятобенай-добратамиученичкапоанглийски.—Тищедойдешлиснас?Чугокаквоказа.—Да!—отговоритя—Чухдагоказва.—Щедойдешлисменвполицията?ХанумМатавихвърлибързпогледкъмханумШахин,коятовирнабрадичкатаиизцъкас

език:„Не.“—Немогавработновреме,нокатосвършатчасовете,щедойдастебвполициятаище

имкажа,чеезаявил,чещетеубие—казаханумМатави.ПритоваупорствоханумШахинсенамръщиощеповече.Препъвананавсякакрачка,

онемялаотстрах,изпълненасомразакъмислямскиязакон,койтомиотнемашеправотодасъмсдъщеряси,азизлязохнавънисевърнахвколатанапосолството.

—НемидаватМахтоб—изплаках.Неискатдадойдатвполицията.—Каквосмяташдаправиш?—попитаХелън.—Незнам—отвърнах.Думите„полиция“и„ислямскизакон“неизлизахаотглаватами.Акоислямскиятзакон

оказватаковавъздействиевърхуханумШахин,тогавакаквоможехдаочаквамотполицията?Тамработехамъже.Сегавечебяхсигурна,чеотиванетомивполициятаозначавашедазагубяМахтобзавинаги.Неможехдапостъпяпотозиначин,доридарискувамсобствениясиживот.МожехлидазаложанавъзможносттаМудидасеуспокоииоставизаплахитесинеизпълнени,можехлидасенадявам,ченямадамипосегне?Имахлиизобщонякакъвизбор?ХелънигосподинВинкопсеопитвахадамипомогнатдаразсъждавамлогично.Разбирахастрахамиотполицията,аласебояхаизамен,изаневиннотопетгодишномомиченце,попадналиподударитенаединразвилнялселуд.ИзказахгласномислитесииимразказахзагоспожицаАлавииплановетейданакарабратсиданиизмъкневПакистан.

—Толковасмеблизкодоизпълнениетоизатовамисля,чепростотрябвадапочакамивидякаквощесеслучи.Можебищеуспеемдасеизмъкнемпотозиначин.

—Тисилуда—любезноизречеХелън.—Отидивполицията.ТещетипомогнатданапуснешИран.ОставиМахтобтук.

—Никога!—отвърнахиощеведнъжсеудивихотбездушнотоотношениенаХелън.Тябемилчовекинямашеникаквонамерениедамеоскърбиилидамипричиниболка.

Припомнихси,чееиранкаотарменскипроизход.Безакърменаскоренноразличнафилософия.Занеядецатанаистинапринадлежаханабащитеси.Тяпростонепознавашемайчинияинстинкт.

—Нямалидаотидешвполицията?—попитамегосподинВинкоп.—Не.Отидали,повеченикоганямадавидяМахтоб.Служителятнапосолството

въздъхнадълбоко.—Добре.Сеганеможемданаправимнищоповечезавас.Можебитрябвадаговоримс

приятелитеви.ИзвикахнавънЕлъниХормоз.—Можетелидайпомогнете?—попитагосподинВинкоп.—Да—отвърнаХормоз,—нямадаяоставимтуксама.Щеостанем,докатопристигне

Муди.ЩеоткарамеБетииМахтобунасищенаправимвсичконеобходимо,задасавбезопасност.Щегизадържимунас,докатосерешипроблемът.

Всичкисепоуспокоихме.ЕлъниХормозпосвойначинискахаданипомогнат.ХелънигосподинВинкопмиоставихадомашнитесителефониименакарахадаобещая,чещеимпозвъняведнага,акосепоявятновипроблеми.Послесиотидоха.Елън,Хормозиаззачакахмепредучилището,седналивколатаим,дасепоявиМуди.ПоедновремеХормозрече:

—Въпрекичепотозиначинпренебрегвамеислямскиясидълг,сЕлънрешихмеданеказваменаМудизахоратаотпосолствотоизатвоитепланове.Понезасега.Трябваобачеданиобещаеш,ченямадапредприемашнищо.

—Благодаряви—прошепнахаз.—ОбещавамдастоявИран,стигадасъмсМахтоб.Обещавамданеправяопитизабягство.

БихсезаклелавдумитесинадКорана,акоимашеитакъвпредмен.МалкопредидванайсетпредучилищетоспрятаксииотнегослезеМуди.Тойведнаганивидя.

—Защосигивъвляклавтазиистория?—изкрещямитой.—Нениевъвличала—намесисеХормоз.—Неискашедаидваме,нониенастояхме.—Неевярно!—обвинигоМуди.—Отишлаеивиеповикала.Намесвавивнашите

семейниразправии.ЗаразликаотМамалиРеза,коитонесмеехадасеопълчатсрещусвояроднина,Хормоз

мусеопъна.По-млад,по-силенимногопо-як,тойзнаеше,чещенадвиеМуди,акоработатаопредофизическаразправа.Мудисъщогознаеше.Хормозобачепредпочетеразумнияподход.

—ХайдедавземемМахтоб,даотидемунасидаседнемдаобсъдимнещата—предложитой.

Мудисезамисли,подметна,чеЕлъниХормозявномезащитават,носесъгласи.Цялследобедстояхмеутях.Махтоблежешесвитанакълбовскутами,несмеешедамепуснеислушашесъсстрахдългататирада,вкоятосевпуснабащай.РазказанаЕлъниХормозкаквалошаженасъм.Трябвалодасеразведесменпредигодини.Казаим,чененавиждамаятолахХомейни,коетобевярноиразбираемо,ичесъмагентнаЦРУ,коетобесмехотворно,нодоказвашестепентананеговаталудост.Усетих,чесегамисеоткривавъзможностдасиговърна.

—Писнамидагозащитавам—изсъсках.—Причината,порадикоятоискадаостаневИран,е,чеелошлекар.

Невярвахнадумитеси—Мудибекомпетентен,дажеотличенлекар,нонеможехдасеборясчестниметоди.

—Тойетолковалошлекар,чегоизритахаотболницатавАлпена.Непрекъснатогосъдехазарадигрешкивлечението.

Известновремесиразменяхмезлъчниобиди,апослеХормозизведеМуди,подпредлогчетрябвадакупицигаринаЕлън.Елънизползватазивъзможност,задамепосъветваданеговорянищолошо.

—Стойсикроткоигооставидаразправязатебкаквотосииска,бездамуотвръщаш—речетя.—Простоседръжмилоснего.Нямазначениекаквоговори.

—Нонеговитедумисастопроцентовилъжи.—Иранцитенаправосевбесяват,когатогиобидиш—предупредимеЕлън.ЩомМудииХормозсевърнаха,схваткатапродължи.Ненавиждайкисебеси,азхапех

устниисеопитвахдаследвамсъветанаЕлън,докатослушахкакМудибеснеесрещумен.Знаех,чедумитемунемогатдамипричинятфизическаболка,аЕлъниХормозмибяхаобещалидамеприютятвдомаси.ЗатоваседяхпокорноичакахМудидаизлеегневасидокрай.Тактикатамиуспя.ПостепеннотойсеуспокоииХормоздипломатичносезахванадаизгладипротиворечиятапомеждуни.Искашеданисдобри.Искашедабъдемщастливи.Знаеше,чеисмесенитебраковемогатдабъдатуспешни.Вкраянакраищатабещастливисмяташе,чеиЕлънещастлива.Най-послеМудиотсече:

—Добре,прибирамесеудома!—Не—отвърнаХормоз.—Трябвадаостанете,докаторазрешимпроблема.—Не!—изръмжаМуди.—Отивамесиудома.Нямадаоставамеувас.ЗамойужасХормозотвърна:—Добре,нощесерадвамедаостанете.—Неможешдамепринудишдаситръгнаснего!—извикахаз.—Обещана…—почти

сипрехапахезика,заданесеизтърваикажа„хоратаотпосолството“,—обеща,чещенизакриляш.Неможешдамеизпратишвкъщиснего!

—Тойнямадатинаправинищо—отвърнамиХормоз,катогледашеМудиправовочите.—Самосиприказва.—Иизцъкасезик.

—Тръгвамеси!—повториМуди.—Добре—съгласисеХормоз.Махтобзамръзнавръцетеми.Значищяхмедаостанемнамилосттанатозилуд,човека,

койтоднессезакледамеубие?—Хайде!—изръмжаМуди.Докатосеготвехмедаситръгваме,успяхдаостаназамиг

насамесЕлън.—Моляте,обадиседавидишкаксме.Знам,чещесеслучинещо—изхлипахаз.ТакситониоставипредмагазиназаплодовеизеленчуцинаулицаШариатиивъпреки

ужаснитепреживелиципрезтозиденМахтобнеможадасдържирадостниясивъзглас,катозърнанавитринатанещоспециално.

—Ягоди!—извикатя.Незнаех,чевИранимаягоди.Тесалюбимиятмиплод.—Можелидакупим,тате?Моляте—речеМахтоб.Мудиотновопобесня.—Нямашнуждаотягоди.Многосаскъпи!Махтобсеразплака.—Хайдекъмкъщи!—изръмжаМудииниподкаракъмуличката.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТАГЛАВАКолкобезсъннинощибяхпрекаралавтазипотискащаобстановка!Нотазибешенай-

страшната.ПрезцялатавечерМудинемиобърнаникаквовниманиеизаговорническисишепнешесМамалиНасрин.Когатонай-сетнедойдедасилегне,полунощотдавнаминаваше.Страхътгонешесъняоточитеми,носепресторих,чеспядълбоко.

Тойбързозаспа,алаазостанахнащрекиснапредванетонанощтастраховетеминараснаха.НеможехдасенадявамнаникаквазакриланитоотМамал,нитоотРеза,нитооткоготоидабило.ОтМудинечакахнищодобро—лудосттамусезасилваше.Неможехдазаспяотстрах,четойщесесъбудиищевръхлетивърхуменснож,свъжеилипростосголиръце.Можебищешедасеопитадамиинжектирабързодействащаотрова.

Минутитесеточехаимисеструвахабезкрайни.Напрегнатослухтях,зададоловяинай-слабиятревоженшум,аръцетемеболяха,защотопритискахдосебесиМахтоб.Непреставахдасемолянаум,докатоочаквахсмърттаси,безпомощнасрещуяросттанаполуделиямисъпруг.

Минацялавечност,предипризивътзамолитвадапрозвучиотградскитевисокоговорители.СледняколкоминутичухМудидасемоливхолазаедносМамалиНасрин.Махтобнеспокойносеразмърдавлеглото.Първитеутриннилъчиразкъсахамраканаужаснатанощ.

Махтобстаназаучилище.Треперешеотстрахисехваназастомахаотмига,вкойтосесъбуди.Оплаквашесеотболкиидокатосеобличаше,наняколкопътиизтичадотоалетната.

Сегазнаех,наистиназнаехследващияходнаМуди.Усетихгопоочитеитонаму,катоподвиквашенаМахтобдабърза,апослесеобърнакъммен:

—Днесщеязаведааз.Тиоставаштук.ПрезтезиосеммесецадветесМахтоббяхменеразделнисъюзницивборбатасрещу

голяматамечтанаМудиданипревърневистинскоиранскосемейство.Заедноможехмедасесъпротивляваме,поотделносъссигурностщяхмедасеогънемипредадем.

—Акотеотведенадалечоттук,трябвадаотидешснего—нареждахпрезсълзи,докатостояхмесгушенивбанята.

—Трябвадасидобричкастатко,дориакотеотведедалечотменинетевърнетук.Неказвайнаникого,чесмеходиливпосолството.Никоганикомунеспоменавай,чесмесеопитвалидаизбягаме.Неказвайдажеидатебият.Акокажеш,никоганямадауспеемдасеизмъкнем.Товаенашататайнаитрябвадаяпазиш.

—Неискамдамеразделятоттеб—скимтешеМахтоб.—Знам.Небихмогладагопонеса,ноакотеотведе,несетревожи.Помни,ченикога

несисама.Помни,чеГосподевинагистебинямазначениеколкосамотнасечувстваш.Когатотеестрах,молисеипомни,ченикоганямаданапуснатазистранабезтеб.Никога!Единденщесиотидемзаеднооттук.

ДокатоМахтобсестегнеиприготвизаучилище,станамногокъсно.Облеченвтъмносинкостюм,Мудинетърпеливоячакаше,задатръгват.Итойщешедазакъснеезаработа.Цялотомусъществоподсказваше,чещеизбухневсекимомент,ичашатанатърпениетомупрелятъкмокогатосеготвешедаповедеМахтобнавън.Тяизпъшкаипобягнакъмспасителнататоалетна.Мудисехвърлиследнеяияповлечекъмвратата.

—Толковайезле!—изкрещяхаз.—Неможешдапостъпваштакаснея!—Мога!—изръмжатой.

—Моляте,некададойдаиаз.—Не!ТойпернаМахтобпоглаватасопакотонаръкатасиитяизписка.Инстинктътза

самосъхранениеменапуснаотново.ОтчаяноискахдаспасяМахтоботужасите,коитояочакваха.ХвърлихсекъмМудиисевкопчихсвсичкисилизаръкатаму,аноктитемипробихаиразпрахасакотому.

ТойотхвърлиМахтобнастранаимесграбчи,хвърлименаземятаисенахвърливърхумен.Сграбчимиглаватасдверъцеиязаблъскапопода.МахтобсписъкхукнакъмкухнятазаНасрин.Мудизамигяпроследисочииазизползвахмомента,задамувърнаудара.Ноктитемисевпихавлицетому,апръститемисевкопчихавкосатаму.Дваматасемятахмепоподаняколкоминути,апослетойминанесесиленизненадващударполицетоивзепревес.Катоненамериникоговкухнята,МахтобпобягнакъмспалнятанаМамалиНасрин.

—Помощ!Моляви,помогнете!—пищяхаз.Махтобувиснанадръжкатанавратата,нотябезатворена.Отвътренесечувашенизвук,нистон.Отникъденеможехдаразчитамнапомощ.НатрупанатапрезизминалитеосеммесецаяростмидадесилидасесъпротивлявамнаМудитака,четойистинскисеизненада.Ритах,хапех,опитвахседадокопамочитемусноктиидагоритнавслабинитеитаканемудавахвъзможностдамислизадруго.

—ТичайдолууЕсей!—изкрещяхкъмМахтоб.Тяплачешеипищешеинеискашедамеоставинасамеслудия,койтобенеинтатко,

уплашенакактозамоя,такаизасвояживот.Нападнаговгръбималкитейюмручетазабарабанихапогърбамуяростно,нобезсилно.Вписевкръстамуигозадърпа,задагоотскубнеотмен.Тойядносеизвърнаислекотаяотблъсна.

—Върви,Махтоб!ТичайуЕсей!—повторихаз.Отчаяно,милотомидетенай-сетнеизчезназадврататаиизтичанадолупостълбите,докатоМудииазпродължихмедаводимпоследнатабиткавживотаси—такапонесимислехтогава.Мудимезахапапоръкататолковасилно,чемипотечекръв.Изпищях,отскубнахсеотхваткатамуиуспяхдагоритна,ноударътповечегоразгневи,отколкотомупричиниболка.Сграбчимесъссилнитесиръцеимехвърлиназемята.Припаданетосиударихгръбнакаиостраболкапронизацялотомитяло.Сегапочтинебяхвсъстояниедаседвижа.Тойдългомеудряирита,ругаейкисвсесили.Послевзедамевлачипоподазакосата.Връцетемуоставахацеликичури.

Спрядасипоемедъх.Лежахистенех,бездамогадапомръдна.Внезапносеврътнаихукнакъмстълбищнатаплощадка.Тежкатадървенавратахлопназадгърбамуичухкакключалкатаизщракадвапътизапо-голямасигурност.СкородоловихписъцитенаМахтоб—ужаснитезвуцисечувахаприглушено,отразстояние,нокъсахасърцетомидокръв.Посленастъпитишина.

Минадоставреме,предидауспеядасепоизправядоседналоположение.Минаощетолкова,докатоуспеядастананакрака.Забравилаболкатаототчаяние,съсзалитанесеотправихкъмбанята.Когатоседобрахдонея,покачихсевърхутоалетнатавъпрекиболката,пронизващагръбнаками.Повдигнахсенапръстиисмъкауспяхдаседоберадовентилационнаташахта,коятосвързвашебанитенапървияивторияетаж.ОттуксечувашекакМудисеоплакванаЕсейиредивсевъзможнипроклятияиругатни.Есейотговаряшестихиуспокоителенглас.ОтМахтобнесечувашенизвук,нистон.

Такаминаизвестновреме.Идвашемидапищяотпарещатаболкавгърба,коятосеусилвашеотнеудобнатамипозанапръсти,носеганеможехдамислязасобственитесинеприятности.Тонътнаразговорадолупостепенносеснижиинакраянебяхвсъстояниедадоловянитодума.ИтогававнезапночухкакМахтобзапищя.Наостриласлух,проследихписъцитеотапартаментанаЕсейпрезкоридораидовходанакъщата.Желязнатавратахлопна

сглухияужасяващзвънназатворническипорти.СмъкнахсеоттоалетнатачинияибързосеотправихкъмспалнятанаМамалиНасрин.

Ключътстоешевключалката,стаятабепразна.Хукнахкъмпрозореца,койтогледашекъмпредниядворнакъщата.Притиснахносвстъклото,задамернакаквоставадолу.Мудиседешестоку-щозашитръкав—отЕсей,разбирасе.ЗдравостискашеМахтобподмишница,заданеяизтърве,дориакоритаисеопитвадасеизмъкнеотхваткатаму.СъссвободнатасиръкаразгънабебешкатаколичканаАмир,хвърлиМахтобвътреизавързаръцетеикракатай.

Обвземенетърпиматамисъл,чевиждамМахтобзапоследенпътвживотаси.Бяхсигурнавтова.Обърнахсеисезавтекохкъмспалнята,сграбчихфотоапаратанаМудиотблизкиярафтисевърнахкъмпрозорецатъкмонавреме,задаснимамкаксеотправихапопосоканаулицаШариати.Махтобпродължавашедапищи,ноМудибеглухинямзапротеститей.

Просълзена,останахдагледамподиртяхдългоследкатосескрихаотпогледами.„Повеченикоганямадаявидя“—повтаряхсиаз.

—Добрелиси?БешеЕсей,коятовикашепрезшахтатавбанята.Сигурномебечуладаплача,докатосе

опитвахдаизмиякръвтапосебеси.—Да!—викнахвотговор.—Искамдаговорястеб.Такабеневъзможнода

разговаряме,защототрябвашедасикрещим.—Моляте,слезвзадниядвор,задаможемдапоговорим—помолихяаз.ЗатътрихизтръпналотосиотболкитялокъмзадниядворивидяхЕсейдамечакадолу.—ЗащопуснаМудиувас?—попитах,хлипайкисилно.—ЗащонезащитиМахтоб?—Дваматавлязохаедновременно—обясниЕсей.—Тясебешескрилапод

стълбището,тойянамерииядоведепримен.ГоркичкатаМахтоб,изплакасърцетоми.ОбърнахсекъмЕсейийказах:—Трябвадамипомогнеш.—Резаотиденаработа—отвърнаЕсей.Очитеицялотойповедениеизлъчвахаискреносъчувствие,ноивродената

предпазливостнаиранскатажена.Тящешеданаправизаменвсичковъзможно,нонямашедапосмеедасеопълчисрещужеланиятанасъпругасиилисвояроднина.

—Наистинасъжалявам,нонищонеможемданаправим.—ДобрелиеМахтоб?Къдее?—Незнамкъдеязаведе.Идветечухмекакнейнотобебезаплака.—Трябвадасеприбирам—речетя.Върнахсевапартамента.„Обадисевпосолството—казахсиаз.Защонесебяхсетила

по-рано?“АконеуспеехдасесвържасХелънигосподинВинкопвпосолството,имахдомашнитеимтелефони.Бързосеотправихкъмкухнята,нотелефонагонямаше.

Сегавечемистанаясно,четазисутринМудиепланиралдействиятамноговнимателно.КъдебешеМамал?

КъдебешеНасрин?Къдеетелефонът?Положениетобемногопо-сериозно,отколкотосипредставях.Мъчехседаразсъждавамлогичноиданамеряначиндаотвърнанаудара.

Вечебяхнатрупалаопитназатвореновклеткаживотноивнимателнопретършувахиогледахстаите.Нямахникакъвплан,алазнаех,четрябвадатърсяслабитеместанановатаклопканаМуди.Върнахсенабалконаисеогледахвнимателно,катоизключихвъзможносттадасепрехвърляпрезпарапета,защототогаващяхдасеозовавзадниядворнаРезаиЕсей,откойтоизлизаненяма,тъйкатобеограденсвисоктухлензид.

Отстранинабалконаимашетесенпарапет,койтогосвързвашеспокриванасъседнатаедноетажнакъща.Отпрозорецанаспалнятаниможехдаседоберадонегоидасепрехвърлявърхусъседнияпокрив,макароперациятадабедостарискована.Амипосле?Аковрататанасъседскиябалконезаключена?Аконяманикойвкъщата?Щяхалидамипомогнатсъседите,илищеповикатполицията?Доридауспеядаизбягам,каквощестанесМахтоб?

Вглаватамисевъртяхадесеткистрахове,възможностиипредположения,въпрекичеслепоочиятамипулсирахаотударитенаМуди.Безнадеждносттанаположениетомепритиснакатооловнаплоча.Трябвашедаустановявръзка—какватоидае,новръзка—свъншниясвят.БързозакрачихкъмспалнятанаМамалиНасриниотворихпрозореца,койтогледашекъммалкапресечкаотстранинакъщата.Навънсеносешеобичайниятуличеншуминикойдоринеподозирашезазлощастнатамисъдба.Струвашемисеособеноважнодабъдапо-близкодозабързанитепосвоиделамъжеижени.Прозорцитеимахажелезнирешетки,разстояниетомеждупръчкитебеоколопетнайсетсантиметра,амеждутяхисамитепрозорциимашезакрепенсболтовешперплат,койтомипречешедавиждамкаквоставанавън.Тротоарътбесъвсемтесениминавашенепосредственодокъщата,такачеизобщонеможехдаговидя.

Дадохсисметка,чеакоуспеядасваляшперплата,щемогадапритисначеловрешеткатаиданаблюдавамтротоара.Преровихкъщатазаотвертка,ноникъденеуспяхдаоткрия,итогававзехоткухнятаединнож.Отместихшперплатаивперихпогледнадолу.Сегавечеможехданаблюдаваможивенотодвижениепоулицата,нотоваснищонепроменяшенещата.Никойотминувачитенеможешедамипомогне.Неохотновърнахшперплатанамясто,заданезабележиМудикаквосъмсеопитваладаправя.Върнахсевхолаитамсидадохсметка,чеакоиска,Мудиможедамеизолираощеповече.Всичкивративапартаментаимахазаключалкиибимогълдамезаключивхола.Ощеведнъжпреровихкъщатазанякаквиинструментиилиоръжиеинай-сетневзехостъркухненскинож.Скрихгозаедносножа,койтобяхизползувалакатоотвертка,подединотперсийскитекилимивхола.АкоМудимезаключешетук,можехдагиизползвам,задаразбияключалките.Продължихдатършувамизкъщатаимидойденаум,чемеждустоловатаистълбищнатаплощадкаимавътрешенпрозорец.Мудибезабравилтазивъзможностзаизмъкване.Тойпочтинесезабелязваше,тъйкатобескритзадтежкоперде.Небезаключенилекосеотвориощеотпървияопит.Показахглаванавънивнимателнозаоглеждахнаоколо.Можехлеснодасеизмъкнаидаизлязанаплощадката,нопаксиоставахпленница,защототежкатажелязнавъншнавратавинагистоешезаключена.Внимателноогледахстълбището,коетопродължавашенагорекъмпокриванасградата.Можехдаизлязагореидасеопитамдасепрехвърлянанякойсъседенпокрив.Амипосле?Далинякойотсъседитещешедаприемеизбягалаотсъпругасиамериканкаидаяоставиданапусненеобезпокояванадомаму?ДоривтозислучайщяхдаостанабезМахтоб.

Неспирахдаплача.Осъзнавах,чесживотамиесвършеноиМудиможедамеубиевсекимоментизатоватрябвадаопазямоитепознати.Сграбчихбележникасадреситеибързозапочнахдаунищожавамтелефонниномера.Привсечебяхакодирани,неискахдазастрашавамживотананитоединотхората,коитобяханаправилиинай-малъкопитдамипомогнат.Междустраницитеимашеняколкокъсчетахартияскодиранителефонниномера,коитоизгорихиизхвърлихпепелта.

Съсипанаотвсичкослучилосепрезпоследнитеняколкоужаснидни,азсестрополихнаподаиостанахтака.Възможноеидасъмзадрямала.Събудимезвукътнапревъртащсевключалкатаключипредидаимамвремедареагирам,влезеЕсей.Носешеподноссхрана.

—Молятедахапнеш—речетя.Поехподноса,благодарихизахранатаисеопитахдазавържаразговор,ноЕсейсе

държешесвитоипритеснено.—Съжалявам—тихопромълвитя,предиданапусне,изаключиврататаследсебеси.

Изщракванетонаключаотекнавглаватами.Отнесохподносавкухнята,бездаседокоснадояденето.Минахадългиимъчителничасове,предитойдасевърне.Бешесам.

—Къдеетя?—изплакахаз.—Неенужнодазнаеш—строгоотвърнатой.—Несебезпокойзанея.Отсеганататък

занеящесегрижааз.Тоймеблъснагрубоивлезевспалнята.Замигизпитахперверзноудоволствие,

наслаждавайкисенаследитеотсобственитесиноктипофизиономиятаму.Нотовачувствосестопимногобързоприсравнениетомеждунеговитеимоитемногопо-жестокинаранявания.Къдебешемилотомидете?

МудибързосевърнавхоласнякоидрешкинаМахтобикуклата,коятойподарихмезарожденияден.

—Искасия—казатой.—Къдее?Моляте,позволимидаявидя.Бездакажедума,Мудимеотстраниотпътясиинапуснаапартамента,катозаключи

врататаследсебеси.Късноследобед,докатолежахсвитанакълбовлеглотоступтящотболкигръб,чух

звънецанавходнатаврата.Някойстоешенапътеката.Изтичахкъмдомофона.БешеЕлън.—Заключенасъм.Почакайдаидадопрозореца.Можемдаговоримоттам.Бързосвалихшперплатаипритиснахчеловжелязнатарешетка.Елънстоешенапътеката

заедносМариамиАли.—Дойдохдавидякаквостава—речетяидобави:—Алиежадениискадапийне

нещо.—Немогадатидамнищозапиене.Заключенасъм—обърнахсекъмАли.Разбирасе,Есейчуразговораискоросепоявинапътекатасчашаводазамомченцето.—Скаквоможемдапомогнем?—попитамеЕлън.Есейсъщоочаквашедачуе

отговоранатозивъпрос.—ДоведиХормоз—предложихаз.—ОпитайтеседаразговарятесМуди.Елънсесъгласи.Тяповедедецатапооживениятротоар,аполитеначадорайсе

развявахаотпролетниябриз.ВкъснитечасовенасъщияследобедРезаразговарясменотвътрешниядвор.Излязохна

балкона.Сегавечезнаех,чеЕсейимаключзагорнияапартамент,ноРезаотказадасекачипримен.

—Реза—проплакахаз,—искренотиблагодарязавниманието,коетомиоказваштуквИран.Тисипо-любезенотвсичкиостанали,особенокатосеиматпредвиднеприятноститенивЩатите.

—Благодаря.Добрелиси?—Моляте,помогними.Мисля,чесиединственият,койтоможедаговорисМуди.Ще

видялинякогаМахтоб?—Несебезпокой.Щеявидишотново.Тойнямадатияотнеме,защототеобича.

Обичаинея.НеискаМахтобдаизраснесама.НеговотодетствоеминалобезмайкаибащаитойнямадапозволиисМахтобдасеслучисъщото.

—Моляте,говориснего—молехаз.—Немогадаразговарямснего.Правотодавземарешенияенегово…каквотореши,

товащебъде.Немогадамуказвамкакводаправи.—Опитай,моляте.Тазивечер.

—Не,тазивечернемога—отвърнаРеза.—УтрещеходявкомандировкадоРащ.Катосевърнаследдвадни,аконищонесеепроменило,можебищеговоряснего.

—Моляте,несиотивай.Стойтук.Страхмее.Немисестоисама.—Немога.Трябвадавървя.ПривечерЕсеймиотключи.—Еладолу—речетя.ТамбяхаЕлън,ХормозиРеза.ДокатоМариамиАлисииграехасдветедецанаРезаи

Есей,ниесеопитвахмеданамеримрешениенатакавъзникналатадилема.ВсичкитебяхаподкрепялиМуди,бяхастоялитвърдосрещумен,спълнотосъзнание,чепостъпватразумно.Всичкибяхаправовернимюсюлмани.ТрябвашедауважаватМудииправотомудасеразпореждавсемействотоси.НотебяхаимоиприятелиивсичкиобичахаМахтоб.Бешеимясно,чевтазипроклетаислямскарепубликаединбащаисъпругможедастигнетвърдедалеч.

Никойнеискашедаходивполицията,най-малко—аз.ВприсъствиетонаРезаиЕсейнесмеехдаобсъждамсЕлъниХормозвъзможносттадасесвържемспосолството.

Знаех,чещеоткажатдаконтактуватсъсслужителиотшвейцарскатаилиамериканскатамисия.

Тованипоставяшепреднеразрешимадилема.Неможехмедапредприемемнищо.ОставашедасеопитамедаразговарямеразумносМуди,новсичкизнаехме,чевмоментаснегонеможедасеразговаряразумно.Койзнаедалиизобщонякогащешедаевсъстояниедапроявиразум.

Опитвахседапотиснанадигащатасевменвълнаотярост.Набийтего!Затворетего!ИзпратетенисМахтобвАмерика!Етотовамисеискашедаимзакрещяидагинакарамдавидятединственоторазрешениенатазиужаснаистория.Трябвашеобачедасесъобразявамсреалността.

Трябвашеданамерянякакъвсреденвариант,койтодагиудовлетвори,нотакъвмайнямаше.Какторазговаряхме,входнатавратасеотвориизатвори.РезаизлезедавидикойидваидоведеМудивапартамента.

—Каксиуспяладасеизмъкнеш?—попитаметой.—Защосислязлатук?—Есейимаключ—обяснихаз.—Тямедоведе.—Даймиго!—изкрещятойиЕсейпокорносеподчини.—Недейтака—кроткосеобадиРеза,катосеопитвашедаукротибясанаМуди.—Каквоправяттиятук?—изкрещяМудиипосочиЕлъниХормоз.—Опитватседапомогнат.Имамепроблемиисенуждаемотпомощ—обадихсеаз.—Нямаменикаквипроблеми!—беснеешеМуди.—Тиимашпроблеми.ТойсеобърнакъмЕлъниХормоз.—Махайтесеиниоставетесами.Тованеевашаработа.Нежелаяповечедаимате

нищообщоснея!ЗамойужасЕлъниХормозведнагастанахадасиходят.—Моляви,неситръгвайте—молехгиаз.—Страхмее,чещемебиепак.Щемеубие!

Акогонаправи,никойникоганямаданаучи.Моляви,немеоставяйтесама!—Трябвадатръгваме—речеХормоз.—Казанидасиходимиевправотосида

решава.Скороситръгнаха.Мудимезавлечегореизаключиврататаследнас.—КъдесаМамалиНасрин?—нервнопопитахаз.—Тиседържиштолковаотвратително,чеповеченеиздържахатук—речеМуди.—

ОтидохауродителитенаНасрин.Бяхапринудениданапуснатсобствениясидом.—Гласът

мусеповиши.—Тованеетяхнаработа.Товасиесамонашпроблем.Щенаправишдобреданеговоришсникойдругзатова.Сегавземамнещатавсвоиръце.Щерешавамаз.Щесесправясвсичкоисвсички.

Бяхпрекаленоуплашена,задамусепротивопоставя,икротувах,докатотойбеснееше.Поненемеби.

Тазинощпрекарахмесамивапартамента.Лежахмеведнолегло,всекисебесвилвъзможнонай-далечотдругияимубеобърналгръб.Мудиспа,алаазсевъртяхитърсехудобнапозазаизтръпналотосиотболкитяло.Напразно.ПритеснявахсезаМахтоб,плачехзанея,опитвахседаразговарямснеявмислитеси.Неспирахдасемоля.

НасутринтаМудисеприготвидаходинаработаисиоблечечисткостюм.Предидатръгне,грабназаеканаМахтоб.

—Искасиго—казатойиизлезе.

ПЕТНАДЕСЕТАГЛАВАОстанахвлеглотодългоследкатоМудиизлезе,ридаейкигорчиво:„Махтоб!Махтоб!

Махтоб!“Имахчувството,четялотомиееднаогромнасинина.Особеномеболешеопашката,коятосебенатъртиладостасилно,когатоМудимеблъснаназемята.Свитанакълбо,сеопитвахдазабравязаболката.

Сигурнобяхаминаличасове,когатодоловихпознатшумвзадниядвор.Скърцашеръждясалатавериганалюлката,накоятоМахтобтолковаобичашедаселюлее.Бавносеизмъкнахотлеглотоиседобрахдобалкона,задавидякойиграенавън.

БешеМариам,дъщеричкатанаЕсей,коятовеселоселюлеешеподтоплителъчинааприлскотослънце.Тямевидяиизвиканевинно:

—КъдееМахтоб?Сълзитемипопречихадайотговоря.СамоазсизнаехзащодоведохМахтобвИран—задаяспася.Сегаябяхзагубила.

Обгърнамемрак.Трябвашедасепреборясъсзлатасиучаст.Трябвашеданамеряначиндасъхранясмелосттаирешимосттаси.Далипобоят,койтоминанесеМуди,небепречупилсъпротиватами?Страхувахсеототговоранатозивъпрос.

Отвсичконай-многомеинтересувашекакепостъпилсМахтоб.Непо-малкообезпокояващабемисълтакакемогълдагонаправи.ТозиМудипростонебечовекът,закоготосебяхомъжила.

Каквосеобърка?Отговорътмибеиизвестен,инеизвестен.Давахсияснасметказаобстоятелствата.Можехдавъзстановяпопаметкриватаналудосттамупрезосемтенигодинисемеенживотидаясвържаспрофесионалнитемупроблеми.Можехдориданазоваконкретнислучаи,свързаниснепредвидимитогаваполитическисъбития.

Защонегизабелязахнавреме,задапредотвратязлощастието?Едвасегасидадохсметкакакетрябвалодапостъпя.

КогатопредиосемгодинитригодишниятдоговорнаМудисДетройтскатаостеопатичнаболницаизтече,дваматабяхмеизправенипреддилемата—далидаживеемзаедно,иливсекипоотделнодасепогрижизасобствениясиживот.Решениетодойде,следкатосезапознахмеседнопредложениезаработавОстеопатичнатаболницавКорпусКристи,къдетоработешесамоединанестезиолог,аимашенуждаиотвтори.Годишнатазаплатабестоипетдесетхилядидолараитоваужаснонизарадва.

ЧастотменсесъпротивлявашенамисълтадасеотделяотродителитесивМичиган,нодруго,по-силночувствомиподсказваше,чесъмготовазаединновблажениохоленживот.

ДжоиособеношестгодишниятДжонбяхавъзхитениоттакаваперспектива.ПредисватбатаДжонмиказа:

—Мамо,незнаядалищемогадаживеясМуди.—Защо?—Носимитолковамногосладкинеща,чещемисеразвалятзъбите.Каторазбрах,чеговорисериозно,серазсмях.ДжонсвързвашеМудисъссладкишии

щастливобъдеще.Неоспоримиятфакт,чедваматасМудисеобичаме,допълвашевсичкиостанали

разумниаргументивползанатозибрак.ДасеоткажаотнегоидагоизпратявКорпусКристи,задапродължадаживеяпосредственосредработницитевЦентраленМичиган,мисеструвашеглупаво.

Итъйсключихмебракнашестиюни1977г.веднаджамиявХюстън.Сватбенатацеремониябескромнаивтесенприятелскикръг.Следкатоизслушахменяколкопростичкислованаанглийскиифарси,азсеоказахлюбиматаиобсипанаспочестикралицанаМуди.

Непрекъснатоминосешецветя,подаръциимногомилиизненади.Честополучавахпопощатасобственоръчнонарисуванакартичкаилилюбовнописмосизрязаниотвестникдумички.Непропускашевъзможностдамепохвалипредприятелитени.Веднъжповременавечерямиподнесеголямаилъскавасиньозлатистакупаснадпис„Нанай-прекраснатасъпругавсвета“.Колекциятамиотмузикалникутийкирастеше.Подарявашеикнигиповсякакъвповодснай-ласкавипосвещения.Неминавашеиденданемипокажесилнитесичувства.

ВеднагапроличаколкомъдрорешениеевзелМуди,избирайкизасвояспециалностанестезиологията.Тяееднаотнай-доходните,притовасъвсемнеизтощителна.Мудиръководешеекипотдипломиранииспециализиранимедицинскисестри-анестезиолози,коетомудавашевъзможностданаблюдаватрима-четиримапациентиедновременно,катополучавахонорарите,предвиденивподобнислучаи.Работатамубелека.Трябвашедаходивболницатараносутринзаоперации,честосвършвашедообядисеприбирашеудома.Нямашефиксиранработенден,аповикваниятапоспешностразделяшесколегатаси.

Роденвелитноиранскосемейство,Мудилесновлезевролятанапроспериращамериканскилекар.КупихмеголямакрасивакъщавединотбогатитекварталинаКорпусКристи,вкойтоживеехалекари,стоматолози,адвокатиипредставителинадругисолиднипрофесии.

Мудинаедомашнаприслужница,задамеосвободиотпо-неприятнитедомакинскиангажименти,идваматавпрегнахменаработамоитеорганизаторскиспособности.

ВреметомибезапълненоотприятнотозадължениедаводядневницитеисметкитенаМуди,съчетаносудоволствиетоотгрижитезасемействотоидома.Домашнатаприслужницасезанимавашеспо-досаднитенеща,свързанисподдържанетонакъщата.

Честоканехмегости—отеднастрана,обичахмекомпаниите,а,отдруга,знаехме,чесъздаванетонавръзкиипознанстваемноговажнозакариератанавсекимедик.ПредидадойдемвКорпусКристи,другиятанестезиологбепретрупансработа.Бешеблагодарензапомощта,нолекаритеработятнатериториаленпринцип,тъйчеидванетонаМудиположиначалотонаедноблагородносъревнование.Имашемногоработа,новъпрекитовачувствахменуждадазаздравимотношениятасичрезмногообществениангажименти.Лекаритеотнашиякръгбяхакактоамериканци,такаичужденци,които,подобнонаМуди,бяхадошлидаучатипрактикуватвЩатите.Имашемногоиндийци,пакистанци,египтянииарабиотСаудитскаАрабия,кактоисънародницинамъжами.Честосиразказвахмеединнадругразличниобичаи,свързанисдругикултури.Прочухсесумениетосидаприготвямиранскиястия.

Участиетомивдейностите,организираниотболницата,беощеединначиндазавържаприятелствосъссъпругитенадругителекари.

Станахмецентъринадругединсоциаленкръг.Оказасе,чеблизкиятТексаскиуниверситетепредпочитанотиранскитестуденти.ЧестогиканехменагостиикаточленовенаИслямскотодружествонаЮженТексасорганизирахмесъбиранияитържествапослучайиранскииислямскипразници.Бяхдоволна,чеМудинай-сетнееуспялдапостигнеистинскоторавновесиемеждусегашнияиминалиясиживот.Тойсечувствашенеизмеримощастливвролятасинанатурализиранамериканскилекар,настойникнапо-младитесисънародници.

Мудидоказадокаквастепенсееамериканизирал,когатоподадемолбазаамериканскоподанство.Въвформуляраимашемножествовъпроси—катонапример:

ВярвателивКонституциятанаСъединенитещатииформатанауправлениенаСАЩ?ИмателижеланиедаположитеклетвазавярностпредСАЩ?Акозаконътгоизисква,щеучаствателивъввоененконфликтнастранатана

Съединенитещати?Мудиотговориположителнонавсички.Пътувахмечесто.НаняколкопътиходихмедоМексикоиКалифорния.Когатоикъдето

дасепровеждашемедицинскисеминариликонференция,дваматасМудиотивахме,адецатаоставяхмевкъщисбавачка.Имахмевъзможностдаотсядамевлуксознихотелиидасехранимвдобриресторанти,защотовсичкиразходиминавахапосметка„служебнакомандировка“.Приподобнипътуваниягрижливосъбирахвпликвсичкисметкиифактури.

Тазипрекраснапромянавмояживотзаплашвашедамизавъртиглавата.Въпрекиченеработех,бяхпо-заетаотвсякога.Обсипанаслюбовивнимание,обичанадополуда,можехлиизобщодасеоплачаотнещо?

Ощеотсамотоначалонанашиясемеенживотзнаехме,чевнегосазаложениизвестнипроблеми,ноидваматапредпочитахмеданемислимзатях.Вредкитеслучаи,когатомеждунасвъзниквашеспор,тойбепоражданоткултурнитениразличия.НапримерведнъжотидохмедоеднабанкавКорпусКристидаоткриемсметкаитойнаписанабланкатасамособственотосииме.

—Каквоетова?—попитах.—Къдеемоетоиме?Тойсеизненада.—Ние,иранците,неоткривамебанковисметкинаженскоиме.—Тукнеможешдапостъпвашкатоиранец—възразихаз.—Трябвадапостъпвашкато

американец.СледкратъкспорМудиотстъпи.Простонемубешехрумвало,чеонова,коетоимаме,е

нашеобщопритежание.Чувствотомузасобственоствърхуменбенещо,коетомногомедразнеше.Сякашиаз

подобнонабанковатамусметкабяхличнонегова.Когатосенамирахмевкомпаниятанамногохора,тойискашедасъмплътнодонего.Винагистояхмепрегърнатиилиместискашезаръката,сякашсестрахувашеданеизбягам.Неговотовниманиеилюбовмеласкаеха,нопонякогамедразнеха.

Вролятасинавторибаща,аненаприятелянамамаМудисъщонебеблестящ.Естествено,възприеповедениетонаиранскиродителиизисквашеотДжоиДжондамусеподчиняватбезпрекословно.ТовабеособенонеприятнозаДжо,насвоитеединайсетгодинивечезапочвашедасечувствапо-самостоятелен.Досватбатамиименнотойбемъжътвсемейството.

ОсвентоваприсъствиетонаРезабенесъмненонай-големиятизточникнанапрежениепооновавреме.ТойучешевдържавнияуниверситетУейнвДетройтиизвестновремеживявапартаментанаМуди.НапърватагодишнинаотбраканиседипломиракатоикономистиМудигопоканидаостанепринасвКорпусКристи,докатосинамериработа.

КогатоМудиотсъствашеоткъщи,Резамоменталновлизашевролятанагосподариповелителизапочвашедасеразпореждасабсолютновсичко,очаквайкидамусеподчинявамебезпрекословно.Скороследпристиганетомубяхпоканиланяколкоприятелкиначай.Резамълчаливосенастанивстаятапринасиочевидносиводешенаумбележки,зададокладванаМуди,вслучайчесмесипозволилинепочтителниизказвания.Вмига,вкойтогоститемиситръгнаха,тойминаредидаизмиясъдовете.

—Щесепогрижазатях,катомудойдевремето—сопнахсеаз.Резасеопитвашедаминареждакогадапера,какводаприготвянамомчетатазаобяди

когадаотскочадосъседитезакафе.Спорехснего,нотойбеизключителноупоритиотсвоястрананесипомръдвашепръстадамипомогневдомакинството.

МногократносеоплаквахнаМудизанаглитемуопитидасемесивживотами.Тойобаче,тъйкатонезнаешезанай-неприятнитеслучаи,месъветвашедабъдапо-търпелива.

—Нямадастоидълго—казвашемитой.—Самодокатосинамериработа.Племенникмие.Трябвадамупомогна.

СМудивлагахмесредствавпазарананедвижимиимотиипо-точновбизнесасжилищаподнаем,откойтоможехмедапечелимблагодарениенаданъчнитеоблекчения.Потазипричинабяхмеустановилиотличниотношениясединотнай-преуспяващитебанкеривграда.УбедихгодасесрещнесРеза,задавидидалиможедамунамериработа.

—Предложихамидазапочнаработакатокасиер—оплакасеРеза,катосевърнаотсрещата.—Нямамнамерениедаставамкасиервбанка.

—Многохорабихасерадвалинатаковапредложение—отговорихаз,неприятноизненаданаотреакциятаму.

—Товаедоброначалозабъдещакариера.ТогаваРезаказанещомногопоказателно—нещо,коетоуспяхдаосъзнаягодинипо-

късно,когатоопознахчувствителносттанаиранецаипо-точнонасемействотонаМуди.Тойказа:

—Втазистрананямадаприеманикаквадругаработа,освенпрезидентнакомпания.Беготовдаживеенанашгръбиблагодарениенанашатащедрост,докатонякоя

американскакомпаниянепроявешеизключителнамъдростиколенопреклонногопомолешедаяуправлява.

МеждувременноРезапрекарвашевреметосинаплажа,потъналвчетененаКорана,вмолитвиивопитидаконтролиравсякомоедействие.Когатотезимузадължениягоизтощаваха,тойлягашедасиподремне.

Изнервящитеседмицистанахамесеци.Най-накраяубедихМудидапредприеменещо.Рекохму:

—Илитойнапуска,илиаз.Наистиналищяхдагосторя?Вероятноне,защоторазчитахначувстватанаМудикъм

менисеоказахправа.Катомърморешенафарси—очевиднопроклятияпомойадрес—Резасеизнесена

квартира,чийтонаемплащашеМуди.СкороследтоватойсевърнавИран,задасеоженизабратовчедкасиЕсей.

СледзаминаванетонаРезащяхмеотноводасерадваменащастливиясисемеенживот—такапонесимислех.Мудииазбяхмеразличнивнякоиотношения,алазнаех,чекомпромисътечастотбрака.Бяхсигурна,чесвреметовсичкощесеоправи.

Преценихположителнитестрани.Животътмисебепроменилкоренноибяхщастлива,защотонай-сетнебяхпостигналаоновавечноизплъзващомисе„по-добро“.

Какможехдапредполагам,ченякъденадесетхилядимилиизточнооттук,сенадигастраннабуря,коятощеразбиебраками,щеменаправипленница,щемеразделиотсиноветемиищезаплашинесамособствениямиживот,ноиживотананероденатамидъщеря?

Бяхмеженениотгодинаиполовина,когатонаскороследновогодишнитепразницина1979-аМудисикупискъпрадиоапаратскъсовълновобхват,снабденсъсслушалки.Тойбедостатъчномощендаловистанцииотполовинатасвят.УМудивнезапносебепородилинтерескъмпредаваниятанаРадиоИран.

ВТехеранстудентитебяхаорганизиралиняколкодемонстрациисрещуправителствотонашаха.Вминалотобеималоподобнисблъсъци,аласегашнитебяхапо-сериозниипо-

многобройниотпреди.ОтПариж,къдетобевизгнание,аятолахХомейнизапочнадаиздигаостривъзваниясрещушахаизападнотовлияние.

Новините,коитоМудислушашепорадиото,честопротиворечаханаонова,коетогледахмевъввечернитетелевизионниемисии.ПостепеннотойвзедасесъмнявавдостовернотопредставяненасъбитиятаотстрананаАмерика.

КогатошахътнапуснаИранинаследващияденаятолахХомейнисезавърнатриумфалновстраната,Мудирешидаотпразнувасъбитието.Тойдоведемногоиранскистудентиудома,бездамепредупреди.Стояхадокъсновечертаиизпълвахамояамериканскидомсразвълнуванииоживениразговоринафарси.

Революциятадойдевнашиядомзаедносиранскатареволюция.Мудизапочнадасемолисневижданозаменусърдиеидаправидарениянаразличнишиитскигрупи.

Бездаменита,изхвърлизапаситениоталкохолнинапитки,коитодържахмезачеститегости.Товастанапричинаповечетоотамериканскитенипознатидаспратданипосещават.Тонът,скойтозапочнадаразговаряМуди,пропъдимногодруги.

Тойбеснеешесрещуамериканскитевестнициигинаричашелъжци.Презследващитеняколкомесецастудентитепревърнахадоманивклуб.Обединихасев„Групазагриженимюсюлмани“,кактосенарекохасами,инаредсдругитесидейностисъчинихаиследнотообръщение,коеторазпространихавпечата,радиотоителевизията:

„ВиметонавсемилостивияивсемогъщАллах.ДнесвСъединенитещатиислямътеедноотнай-непонятнитенеща.Затова

иманяколкопричини:1)Средстватазамасоваинформацияподнасятневярнотълкуванена

събитиятавИслямскарепубликаИран.2)Отказътнаамериканскотоправителстводасеотнасясправедливокъм

мюсюлманскитедържави.3)Отказътнахристиянствотодавъзприемеислямаинеговите

последователи.Средстватазамасоваинформациясаоказвалиогромновъздействиевърху

американскотообщество.Вечернитеновини,вестницитеиседмичницитесаосновата,върхукоятосеизграждаобщественотомнениевАмерика.Тезиизточниципредставляватпропагандананай-високониво,защотофактите,коитоподнасят,саединственоисамовподкрепанаамериканскитеинтереси.Етозащомеждународнитесъбитиябиватчестоосветляваниедностранчиво.

ПресенпримерзаподобнопревратнотълкуванеипредставянесасъбитиятавИслямскарепубликаИран.Именноиранскиятнародизгонишахаиединодушноодобриустановяванетонаислямскарепублика.СкоронаучихмезакюрдскитевълнениявИран.Акокюрдитесеборятзасамоуправление,защотогававконфликтаучастватизраелски,рускиииракскивоенни?

ИслямскатареволюциявИрандоказа,чеиранцитесасрещуамериканскатавъншнаполитика,анесрещуамериканскотообщество.Ниевимолимдапреценяватевнимателновашитесредствазамасоваинформация.Общувайтесиранскимюсюлмани,коитосанаясносъссегашнотоположение.

БлагодаримвиГрупазагриженимюсюлмани

КорпусКристи,Тексас“

Товавечемидойдемного.Изправихсевзащитанастранатаси,обвинявайкиродинатанаМуди.Разговоритенисе

превърнахавнеприятниспорове—нещонетипичнозанормалнитенииспокойниотношения.

Единдензаявихотчаяно:—Трябвадасключимпримирие.Дваматастебпростонеможемдаразговарямеза

политика.Мудисесъгласииизвестновремеуспяхмедасъжителствамевмир,ноазвеченебях

центърътнанеговатавселена.Ежедневнитедоказателствазалюбовтамуставахавсепо-редки.Сегасякашбеженензарадиоапаратасииеднадузинавестници,списанияипропагандниматериали.Някоиоттяхбяханафарси,други—наанглийски.Понякога,когатоМудиотсъствуваше,имхвърляхпоедноокоивинагисепотрисахотзлобатаинеприязънтанабезумнитеимнападкисрещуАмерика.

Мудиоттеглидокументитесизаамериканскоподанство.Понякогадумата„развод“достазанимавашемислитеми.Бедума,откоятосестрахувах

икоятоненавиждах.Веднъжвечебяхминалапотозипътиникакнемисеискашевсичкодасеповториотново.ДасеразведасМудиозначавашедасеоткажаотживот,койтонебихмогладасиосигурясама,иотбрак,закойтовсеощевярвах,чееизграденнаосноватаналюбовта.

Освентоваобмислянетонаподобнавъзможностстананапълноизлишновмомента,вкойторазбрах,чесъмбременна.

ЧудотооказапрекрасновъздействиевърхуМуди.ТойпрестанадавъзвеличаваполитикатанаИран,изпълненсгордостотфакта,чещеставабаща.Подновичудесниясинавикдамеобсипваежедневносподаръци.Щомзапочнахданосяширокидрехи,тойвзедасехвалискоремамипредвсекисрещнат.Направимистотициснимкиимиказваше,чебременносттамееразкрасила.

Третотолятоотбраканипреминаподзнаканаочакванотобебе.КогатоМудибенаработавболницата,дваматасДжонсипрекарвахмечудесно.Тойбевечеосемгодишенимногомипомагашевкъщнатаработа.Заеднопревърнахмееднаотспалнитевбебешкастая.Доставяшениголямарадостдакупувамезаеднобебешкидрешкивжълтоибяло.ДваматасМудипосещавахмезаеднокурсовезамладиродители,къдетотойнекриеше,чепредпочитасин.Заментованямашеникаквозначение.Вечеобичахживотосъществовмен,билотомомчеилимомиче.

Вначалотонасептември,когатобяхвосмиямесец,МудимепомолидагопридружанаеднамедицинскаконференциявХюстън.Пътуванетощешеданиосигуриняколкопрекраснидни,предиданизатрупатизтощителнитегрижипоновороденото.Моятлекародобриидеята,катомеувери,чедоражданетомиоставацялмесец.

ПрезпърватанивечервХюстънобачеполучихостриболкинискодолуисеразтревожихненашега,черодилнитемиболкизапочват.

—Щесеоправиш—окуражимеМуди.НаследващияденискашедапосетиНАСА.—Несечувстваммногодобре—казахму.—Добре,даотидемнапазар—предложитой.Предидатръгнемпомагазините,отидохмедаобядваме,новресторантаболкатасе

засилиисепочувствахдостаотпаднала.—Дасевърнемвхотела.Можебищеуспеядаизляза,следкатосипочина.Тамзапочнахародилнитеболкииводатамиизтече.Мудинеможешедаповярва,чее

настъпилсублимниятмомент.—Тисилекар.Водатамиизтече.Незнаешликаквоозначаватова?ТойсеобадинамоялекарвКорпусКристи,койтогонасочикъмсвойколегавХюстън.

Тойсесъгласидасезаемесменининакарабързодаотидемвболницата.Помняяркитегорещисветлининародилнатазала.ПомняиМудивчистапрестилкадастоидомен,дастискаръкатамиидамипомага

съссъвети.Спомнямсиродилнитемъкииужаснатаболка,коятосъпровождаидванетонановияживот.Можебиепредупреждениезавсичкоонова,коетоочаквачовекавбъдеще.

Предивсичкообачепомняакушер-гинеколога,койтообяви:—Иматедъщеря!Екипътлекаринададерадостнивъзгласипритовавеликолепночудо.Засмяхсе,замаяна

отщастие,облекчениеиизтощение.Лекарятисестратаположихапървитегрижизановороденотоипослемигодонесоха.

Бешеедносветлокожобижусъссветлосиниочи,коитопримигвахасрещусилнатасветлинаналампите.Повлажнатайглавицабяхаполепналиняколкочервеникаво-русибукли.МиниатюрнотойлицебекопиенаМуди.

—Защоесъссветлакоса?—попитанапрегнатоМуди.—Изащоимасиниочи?—Немогадатиотговоря—казах,прекаленоуморенаивъзбудена,задаобръщам

вниманиенадребнитемупритесненияотноснопрекраснотодете,накоетобяхдалаживот.—Катоизключимсветлиятеникосата,тятиеодралакожата.

Замигбебетопогълнацялотомивниманиеиазпрестанахдазабелязвамкаквоставанаоколо.Обвихясръцеийзаговорих,трептящаотлюбов:

—ЩетекръстимМариам—прошепнахаз.Товабеедноотнай-прекраснитеиранскиимена,коитознаех,аосвентоваприличашенаекзотичноамериканскоиме.

Минаханяколкоминути,предидаосъзная,чеМудисиетръгнал.Каквастраннасмесицаотчувстваизпитахтогава!Мудиочевиднонебеуспялдазададе

нагласвъпроса,койтоистинскигоеизмъчвал.„Защоемомиче?“—беобвинението,коетотойбеискалдамиотправи.Неговатаислямскамъжественостбенараненаотпояватанапървороднадъщеряитойниостависамитазинощ,привсечетрябвашедабъдепринас.Неочаквахтаковаповедениеотмъжаси.

Нощтамина,прекъсванаотнеописуематарадост,коятоизпитвахпридопиранамалкитеустничкидогръдтаси,иотмрачнитемисли,породениотдетинскотоповедениенаМуди.Чудехседалитоваесамомимолетнареакция,илиниенапусналзавинаги.Втозимигбяхтолковаядосана,ченаистинанемеинтересуваше.

Обадисераносутринтабездумичкаизвинениезаснощнотосиотсъствие.Неспоменаизапредпочитаниятасизасин.Обясни,чеепрекаралнощтавджамията,вкоятосебяхмеоженили,исемолилнаАллах.

Когатопо-късносутринтадойдевболницатасрадостнаусмивка,връцетесиносешекуплистове,изписанинафарси.Билиотджамията.

—Каквопише?—попитахаз.—Махтоб—сияещотвърнатой.—Махтобли?Каквозначитова?—Луннасветлина—казатойиобясни,чееразговарялпотелефонасроднинитесив

Иран,коитопредложилиняколкоподходящиименазадетето,Мудиказа,чееизбралиметоМахтоб,тъйкатопредишнатавечерималопълнолуние.

ПоспорихмедалиданееМариам—иметозвучешепоамерикански,адететобешеищешедабъдеамериканче.Алабяхслабаисужаснообърканичувства.Мудипопълни

свидетелствотозараждане,накоетопишешеМахтобМариамМахмуди.Презумамиминасмътнатамисълколколесносъмсеподчиниланасъпругаси.

ДвумесечнатаМахтоббеоблеченаврозовадантеленарокля,коятойбеподаръкотчовека,забравилбързопървоначалнотосиразочарование,възхитенотмалкатаистаналнай-гордиятбащанасвета.Бебетолежешедоволновръцетемиимегледаше.Нейнитеочичкибързопотъмняхаистанахатъмнокафяви.Изучаваханещатаотсветанаоколо,докатонадстотинастудентимюсюлманисебяхасъбралиунасдаотбележатпразниканажертвоприношението.Беше4ноември1979г.

МудиучаствашевживотанаИслямскотодружествонаЮженТексасисегабеединотглавнитеорганизаторинасъбитието,провеждановединпаркнаблизо.Бяхсевъзстановиладостабързоитъйкатотовапразненствонямашенищообщосполитиката,срадостсевключихвподготовката.Помогнахприприготвянетонаогромниколичестваориз.Состаналитесъпруги—пъстрагрупаотиранки,египтянки,арабкииамериканки—приготвихмеразличнисосове.Направихмесалатаоткраставици,доматиилукияполяхмеслимоновсок.Вголемикошнициподредихмеразнообразнисвежиплодове.Приготвихмебаклава.

Втозислучайобачегрижатазаосновнотоястиеимахамъжете.Празникътевчестнаденя,вкойтоГосподзаповядалнаАвраамдамупринесевжертвасобствениясисинИсаак,алапощадилмомчето,катонанеговомястоприелжертвеноагне.МъжетедонесоханяколкоовцеикатозастанахаслицекъмМека,припявайкисвещенимолитви,прерязахагърлатаим.Послеотнесохазакланитеживотниведнозаведениесоткритаскараиприготвихамесотозапразника.

Тозитържественденсечестваотвсичкимюсюлмани,анесамоотиранците,такачеразговоритенаполитическитемисеограничихасамодомалкигрупииранци,коитовъзбуденообсъждахауспешнитеопитинааятолахадацентрализиравластта.

Стояхнастранаоттезиразговориисиобщувахсъссъпругите,коитопредставлявахаедноминиатюрноамериканскообщество.Повечетохаресвахадопирасизточнатакултура,нобяхаистинскищастливи,чеживеятвАмерика.

ВеднагаследпразникаоставихмемомчетатаудомаитриматасМудииМахтобсеотправихмекъмДалас,задаучаствамеведнаконференциянаостеопати.ПопътясеотбихмевОстиндапосетимразширяващиясекръготроднини,коитосъщобяхазаменилироднатасистранасАмерика.Вечеряхмезаедноисеуговорихменаследващатасутриндасесрещнемзазакускавхотела.

Изморениотпредишнияден,сеуспахме.Тъйкатобързахмедаприключимсъссутрешнитесиангажименти,несинаправихметрудадапуснемтелевизора.Когатослязохмевъвфоайетонахотела,единотплеменниците—младежнаимеЯмал—ничакашенетърпеливо.Тойвъзбуденосехвърликъмнас.

—Чулиновината?ПревзелисаамериканскотопосолствовТехеран.Исеразсмя.ЕдвасегаМудиосъзна,чеполитикатаееднатвърдесериознаигра.Отудобнотоси

местенценаполовинсвятразстояниеотсъбитиятаотначалотойсебечувствалдостатъчносигурно,задатръбинавсеослушаниесвоятагорещаподкрепазареволюциятаизамечтатанааятолахадапревърнеИранвислямскарепублика.Наприказкииотдалечетовабедосталесно.

СегаобачестудентитеотТехеранскияуниверситетбяхаизвършилиспрямоЩатитевраждебенакт,койтоможешедадоведедовоененконфликт,иМудисесблъскасреалнатаопасностдабъдезасегнатпряко.НебешехубаводасииранецвЩатитевтиявремена,нито

пъкдасиомъженазаиранец.ЕдиниранскистудентотТексаскияуниверситетбебитотдваманепознатииМудисетревожешеданегосполетинещоподобно.Освентовагобезпокоешемисълтаданегоарестуватилидепортират.

Някоилекариотболницатазапочнахадагонаричат„ДокторХомейни“.Веднъжсезакле,чееднаколасеопиталадагоизблъскаотуличнотоплатно.Няколкопътинизаплашвахапотелефона.„Щетепипнемищетеубием“—казавслушалкатаглассюжняшкиакцент.Истинскистреснат,Мудинаевъоръженаохрана,заданаблюдавакъщатаинипази,когатоизлизаме.

„Далищеимакрайтазилудост?—чудехсеаз,—Защосатезиглупавивоенниигри?Защопростонемеоставятдабъдадобрасъпругаимайка?“

Мудиоткри,ченеможедастоинастранаотсветовнитесъбития.Занегобепочтиневъзможнодаостаненеутрален.Иранскитемуприятелиискахадаговключатощепо-активновдейносттасиидагонаправяторганизаторнадемонстрации,кактоидаизползватдоманизасвоегородабазовлагер.Американскитениприятелиисъседи,кактоиколегитемувболницатаочаквахаидориизисквахаотнегодадекларирасвоятавярносткъмнацията,коятомубеосигурилависокжизненстандарт.

Вначалототойсеколебаеше.НасамеизпадашевекстазотподлудяващитесъбитияоколокризатасъсзаложницитеиоткритосерадвашенабезпомощносттанаАмерика,накоятостанасвидетелсветът.Мразехгозатезимучувстваидваматаспорехмеразгорещено.ОсвентованеспирашедапроизнасятирадисрещуамериканскотоембарговърхудоставкитенаоръжиезаИран.Непрестанноповтаряше,четоваеномериАмерикапродаваоръжиенаИранчрезтретастрана,коетонеминуемовдигалоценатаму.

Случисенещозагадъчно.МудибезавързалблизкоприятелствосдокторМоджалали—иранскиневрохирург.ТъйкатобеучилвИран,докторМоджалалинямашеправодапрактикувавАмерикаизатоваработешекатолаборант,ноМудисеотнасяшеснегокатосравенидваматаработехавъодушевеносиранскитестуденти.Приятелствотоимсвършивнезапно.МудипрестанадаговорисдокторМоджалали,алаотказадамиобяснизащо.

ВболницатаМудивъзприетактикананенападение.Привсечепродължидапозволяванаиранскитестудентидасесъбиратвдомани,тойсеопитатовадаставаскришноисепостарадабъдатизбягваниразговоритенаполитическитеми,заявявайки,чеепрекратилвръзкитесис„Групатазагриженимюсюлмани“.Потънавработатаси.

Злотообачебесторено.Беразгласявалсимпатиитеситвърдеоткритоизатовасепревърнавлеснаплячказавсеки,койтоимашепричинадагоатакува.

Напрежениетостигнасвоявръх,когатодругиятанестезиологгообвини,чеслушарадиоповременаоперация.Бяхсклоннадамуповярвам,но,отдругастрана,познавахсъщносттанаработатанаМуди.Дваматаснегобяхмехарчилисудоволствиехонораритемунаанестезиолог,нотезависехаотнарастванетонаброянапациентитему.Въпрекичеработешепо-малко,отколкотополучаваше,колегатанаМудиявнобевидялоткрилатасевъзможностдаразширисиловотериториятаси.

Товапротиворечиеразделиперсоналанаболницатанадвавраждуващилагера.Беповечеотсигурно,ченеприятноститещепродължат,ощеповечечекризатасъсзаложницитебепрерасналавпродължителениболезненконфликт.

КъмкраянатазиизпълненасбурнисъбитияивълнениягодинаМудисеоказамеждучукаинаковалнята,уязвимотнападкитеинадветестрани.

ЗаКоледаотидохмевМичиганнагостинародителитеми.ПразницитебяхапрекрасенначиндасеоткъснемотнетърпиматанапрегнатаобстановкавКорпусКристи.МайкамиибащамиобсипахаДжо,ДжонималкатаМахтобсподаръци.Презтезихубавиднизапочнахда

симислязаевентуалнатавъзможностдасемахнемотизнервящатаатмосферанаКорпусКристи.МудихаресвашеМичиган.Далинямашедасевърнетук,акосинамериработа?Имашелисвободниместа?

Знаех,чеакосесвържеснякоиотстаритесиколеги,тазитемавероятнощебъдезасегната,затоваединденпредложих:

—ЗащонеотидешнагостинастаритесипознативКарсънСити?Тойприепредложениетосвъзторг.Товабееднавъзможностдапотърсиноваработав

по-спокойнаатмосфера,къдетоникойнеподозирашепристрастиятамукъмсъбитиятавИран.Посещениетовъзвърнанадеждитему,чеимаместа,къдетофактът,чеечужденец,нямадаиманикаквозначение.Очитемугрееха,когатомиказа:„Познавамедин,койтотърсианестезиолог.“

Мудисеобадинавъпроснотолице—анестезиологвАлпина—иполучипоканазаразговор.Събитиятасеразвивахасшеметнаскорост.ДваматасМудиоставихмедецатаприродителитемиипотеглихменатам.

Докатопътувахме,заваляснягипокризеленитеборовеспразничнабялаодежда.Тозизименпейзажбепоразителнокрасивследтритегодини,прекаранивсухиягорещТексас.

—Каксмемоглиданапуснемтовамясто?—чудешесегласноМуди.БолницатавАлпинаберазположенасредприказнокрасиваместност.Околозаснежения

паркингсеиздигахамодернисгради.Средбороветесеразхождаханеобезпокояваноканадскигъски.Вдалечинатахълмовеобграждахакатоврамкатазиживописнакартина.

Разговорътминагладко.ТуквАлпинаимахаголямануждаотвторианестезиолог.Накраялекарятсеусмихна,протегнаръкаипопита:

—Когаможетедазапочнете?Минаханяколкомесеца,предидауредимнещатасивКорпусКристи.Мудистакова

нетърпениеочаквашедасепреместим,ченаняколкопътипуснаклиматичнатаинсталациянастудено,заданакладеогънвкамината.ЗиматавТексасевинагимекаитопла.ОгънятмунапомняшеМичиган.Впрекрасноразположениенадухаприключихмесподготовкатазапреместването.Отновобяхмеединодушниипреследвахмееднаисъщацел.Мудибенаправилсвояокончателенизбор—даживееиработивАмерика.Тойщешедастане—всъщноствечебеше—американец.

ПродадохмекъщатавКорпусКристи,привсечезапазихмеправавърхусградата,коятодавахмеподнаем,използвайкивложениетокатоданъчнооблекчение.ПрезпролеттавечебяхмевАлпина,натричасапътотмоитеродителиинамилионикилометриотИран.

ШЕСТНАДЕСЕТАГЛАВАГосподи,колкодалечбеАлпинаототвратителнияапартамент,вкойтобяхзатворена!

Колкодалечбяхамамаитатко.КолкодалечбяхаДжоиДжон.КолкодалечбеМахтоб!ДалибешесМамалиНасрин?Надявахседанеестях.Надявахседаепринякого,

коготопознаваиобича,някой,койтояобича.ДалиеуАмехБозорг?Мисълтаменакарадапотръпна.Колкосълзипроляхзарадидететоси!

Вапартаментабяхсъвсемсама,обреченанацялденсамота.БяхтакаполудялаотжеланиеданаучанещичкозаМахтоб,чезапочнахдасебезпокоязадушевнотосисъстояние.Разкъсванаотмъкаиоблянавсълзи,направихонова,коетобяхказаланаМахтобдаправи.Усетишлисесамотна,винагиможешдасепомолиш,защоточовекникоганеесъвсемсам.

Затворихочииопитах.„МилиБоже,помогними!“—започнахаз,алаизтерзанитемимислисещураха,бездамогатдасесъберат,иизведнъжизпитахчувствонавина.Бяхпренебрегвалавяратагодининаредиедвакогатосебяхозовалазатворницавчуждаземя,сеобръщахкъмсвояБогзапомощ.ЩешелидамеизслушаТойсега?

Опитахотново.ВеченесемолехдветесМахтобданамеримначиндасевърнемвАмерика.Сегавсичкитемимолбисесвеждахадоедно—отноводабъдазаедносдъщеряси.„МилиБоже,помогнимидасивърнаобратноМахтоб.Пазияияутеши.Даййзнак,чеяобичаш,чесидонея.Кажий,чеяобичам.Помогнимидасиявърна.“

Нещо—илинякой—менакарадасиотворяочите.Наистиначухнещо,аможебимисестори?Стресната,вдигнахпогледивидяхкуфарчетонаМудивединияъгълнастаята.Обикновеноговзимашесъссебеси,аладнесгобезабравилилипростооставил.Изпълненаотлюбопитство,отидох,задагоразгледамотблизо.Представанямахкакводърживнего—можебищяхданамерянещо,скоетодасипомогна,ключилинещотакова?

Куфарчетоимашезаключалкасцифровакомбинация.ЗнаешеясамоМуди.„Щезапочнаснула,нула,нула“—измърморихаз.Такаилииначенямахникакъвдруг

избор.ОтнесохговспалнятанаМамалиНасрин,къдетопрозорецъткъмфасадатамидаваше

възможностдареагирамнавреме,аконякойдойдеше.Седнахнаподаипревъртяхцифритена0-0-0.Натиснахзакопчалките.Нищо.

Преместихеднатануланаединицаиопитахотново.Пакнищо.Седноуходавахслухнашумоветеотулицата,заданепропуснавръщанетонаМуди,ипродължавахдаместясистематичноцифрите:0-0-3,0-0-4,0-0-5.Неспирахдаопитвам—такавреметоминавашепо-бързо,алаипесимизмътмирастеше.

Стигнахдо1-0-0.Отновоядец.Нопродължих.Сеганачинаниетомиизглеждашенапълнобезсмислено,пъкивероятновкуфарчетонямашенищо,коетодамиеотполза.Такаилииначемиоставахаоще900комбинацииинищодруго,скоетодазапълвамвреметоси.Стигнахдо1-1-4.Нищо.1-1-5.Нищо.Защолипродължавам?1-1-6.Нищо.АмиакоМудисепромъкнетихичкозадгърбамиивидикаксеровявличнитемунеща?

Нагласихцифритена1-1-7ибезвсякакванадежданатиснахзакопчалките.Идветеизщракахаисеотвориханачаса!Вдигнахкапакаизяпнахотизненада.Вътребе

телефонът—цифровапаратсвсичкитемуаксесоари.МамалгобедонесълотГерманияприеднакомандировка.Вединиясикрайкабелътимашенещокатощепсел.Именнотойсевключвашевтелефоннияконтакт.

Хвърлихсекъмконтакта,новсъщиямигспрях.Есейсибеудома,тъкмоподмен.Чувахякакшетанасам-натам,чувахгуканетонабебето.Знаех,чепроклетияттелефонеужасен.Винагикогатонякойнабирашеномернагорнияетаж,долниятапаратсъщозвънешеприглушено.

Есейщешедаразбере.Можехлидарискувам?Не,тявечемибепоказаланачиястранае.Небесъгласнасонова,коетовършиМуди,алатрябвашедаслушаидасеподчинява.Акотойпожелаеше,тящешедамешпионира.Времетотечеше—двайсетминути,можебиполовинчас.Стояхвхоластелефонавръце.Бяхготовадаговключа,простопреценявахриска.Тогавачухдасеотваряизатварявходнатавратанаапартаментадолу.Послесеотвориизатворииврататанакъщата.ИзтичахдопрозорецаипритиснахлицекъмрешеткататъкмокогатоЕсейидецатайсеотправиханадолупоулицата.Тяпочтинеизлизашеоткъщидажезаняколкоминути.Товабесякашотговорнамолитвитеми.

Веднагавключихтелефона,позвънихнаХелънвпосолствотоипрезсълзийразказахзазлощастнатасиучаст.

—Смятах,чесиуЕлънисеопитвашдаоправишнещата—речеХелън.—Не.Тоймедържиподключ.ОтведенякъдеМахтоб—бързоотвърнахаз.—Небих

искаладапредприемамнищо,защоторискувамданеявидяповече.—ЗащонеговоришсгосподинВинкоп—предложиХелън.Тяпрехвърлиразговорананеговиятелефон.Ощеведнъжобясних,ченебихискалада

рискувам,вслучайчепосолствотосенамесиактивно.ПонедокатонесевърнеприменМахтоб.

—Непостъпватеразумно—опитаседамепосъветватой.—Трябвададойдемидасеопитамедавиизмъкнемоттам.Трябвадасеобадимвполицията,чевидържатподключ.

—Не!—изкрещяхвслушалката.—Товаемоетожелание!Настоявамданепредприематенищо.Несеопитвайтедасесвързватесмен.Неправетенищо,задамипомогнете!Щевисеобадяведнага,щоммога,нонезнамкога—можебиутре,можебиследшестмесеца,незнам.Аланесеопитвайтедасесвързватесмен!

Затворих,чудейкиседалимогадарискувамидасеобадявслужбатанаЕлън.Втозимигчухдасепревъртаключвъввъншнатаврата.ВръщахасеЕсейидецата.Бързоизключихтелефона,напъхахговкуфарчетоигосложихотновотам,къдетогобеоставилМуди.

Внезапносесетихзаснимката,коятобяхнаправила,когатоМудиотвеждашеМахтоб.Налентатасигурноимашеидругиснимки.Акоязанесешедаяпромият,щешедаразберекаквосъмнаправилаидасевбеси.Преровихкоженатачанта,вкоятодържешеапарата,зановфилм,задагосменя,нотакъвнямаше.

Сегамисестори,чеснимкатаенещосъвсеммаловажно,защотонанеясевиждашесамогърбътнаМахтобиМуди,койтоябуташевколичката.Несиструвашезарадинеядараздухвамяросттаму.Отворихфотоапарата,осветихфилмаиговърнахобратно,катосенадявахискренодасъмсъсипаланякояважназаМудиснимка.

Дваднипо-къснобезкаквотоидаеобяснениеЕсейсеизнесеотдолнияапартаментсМариамиМехди.Надникнахотгорнияпрозорециявидяхкаксекачивпоръчанопотелефонатакси,едванапъхвайкивнегокуфара,непослушнитесидецаиразвяващиясечадор.Сякашотивашенагостиусвоироднини.Резаощенесебевърналотработа.Сегабяхнапълноизолирана.

ПонякогаМудисеприбирашевечер,понякога—не.Незнаехкояотдветевъзможностипредпочитам.Тоймеотблъсквашеиужасяваше,алабеединственатамивръзкасМахтоб.Когатовсепаксеприбирашепривечерсмножествопокупкивръце,бедръпнатирязък.НавсичкитемивъпросизаМахтоботговаряшескраткото:„Добрее!“

—Справялисевучилище?—питахаз.—Неходинаучилище—соннатоотвърнатой.—Неяпускатзарадионова,коетоси

направила.Тисивиновна.Разваливсичкоисеганеящаттам.Създавашмиотвратителниядовеигрижи.—Послесменитемата.—Тисимноголошасъпруга.Немираждашдругидеца.Щесивземадругажена,тадамедарисъссин.

Внезапносипомислихзаспиралата.АмиакоМудиразберезанея?Амиакоменабиетолковажестоко,чесеналожилечениеинякойиранскилекаряоткрие?АконемеубиеМуди,неговотоправителствощегонаправи.

—ЩетезаведаприХомейниищемукажа,ченегохаресваш.Щетезаведаприправителствотоищеимкажа,чесиагентканаЦРУ—изръмжаМуди.

Аконебяхчувалаисториизахора,обвиненибезкаквотоидаеоснование,апослехвърленивзатвораилиекзекутиранибезсъдиприсъда,щяхдасметнаприказкитемузапразнизаплахи,нонебешетака.Изцялозависехотмилосттанатозилудчовекинеговотосъщотолковасмахнатоправителство.Знаехсъссигурност,чеживотътмизависиотприщевкитеистраннитехрумваниянаМудиинеговияаятолах.

Заключенавединапартаментсмъчителяси,несмеехдасевпускамвкакъвтоидаеспор.Всекипът,когатозабелязвахдаблещукатвочитемупламъчетатаналудостта,сипрехапвахезикаисенадявахданечуеужасенототупканенасърцетоми.

Фактът,ченесъммюсюлманка,будешенай-силнояросттаму.—Щегоришвада—крещешемитой.—Аазщеотидаврая.Защонесеосъзнаеш?—Незнамкаквощестане—отговаряхсмирено,заданегопредизвиквамповече.—Не

могадаотсъдя.СамоГосподесъдник.Внощите,презкоитоМудирешавашедаостанепримен,спяхмеведнолегло,нодалеч

единотдруг.Няколкопътисеопитахдасепритиснавнегоисложаглаванарамотомувотчаянитесиопитидасивърнасвободата,катоедвасесдържахданеповърна.Мудиобачесиоставашенапълнобезразличен.Изхърквашеисеобръщашенадругатастрана.

Сутринмеоставяше,акуфарчетостелефонавземашесъссебеси.Полудявахотужасискука.Тялотоощеменаболявашеотстрахотниябой.Победенаот

депресиятаиотчаянието,лежахсчасовевлеглото—нитоможехдаспя,нитодастана.Другпъткръстосвахапартамента,сякаштърсехиазнезнамкакво.Някоиотднитемисенижехакатовмъгла.Неминамноговремеиазнитовечезнаех,нитомеинтересувашекойдениликоймесецеидалищевидяотновослънцетоилине.Единственото,коетоисках,бедъщеряси.

Презтезиизпълненисагонияднистрахътмисеконцентриравърхуеднамалкаподробност.Бъркахдълбокоспръстивтялотосиитърсехконецанаспиралата,коятоносех.Намерихяисепоколебахзамиг.Амиакопредизвикамкръвоизлив?Бяхзатворенавизолиранапартамент,неразполагахстелефон.Амиакоумраотсилнотокръвотечение?

Втозимоментизобщонемеинтересувашедалищеживея,илищеумра.Дръпнахконецаиизвикахотболка,аласпиралатанепомръдна.Опитахощеняколкопъти,катодръпнахощепо-силно,гърчейкисеотсилнатаболка.Нищонесеполучи.Най-сетневзехпинцетитеотнесесерчетосиихванахконецастях.Сбавнодвижение,коетоизтръгвашестоновеотстиснатитемиустни,най-послеуспях.Изведнъжвръкатамисеоказамалкатапластмасоватръбичкасметалнажичка,коятоможешедамеосъдинасмърт.Всичкомеболеше.Изчакахняколкоминути,задасеубедя,ченекървя.

Внимателноразгледахспиралата.Какводаправясегаснея?НеможехпростодаяхвърлявкофатазасметидарискувамМудидаяоткрие,акатолекарщешедаяпознаеведнага.

Далитоалетнатащешедаяпоеме?Бешелекаинебяхсигурнадалинямадаостаненаповърхността.Амиакозаседненякъдеисеналожидавикамеканалджия,койтощенамериипокаженаМудистраннияпредмет?

Металътбемек.Можебищяхдауспеядагонарежанапарченца.Средшивашкитепринадлежностина

Насриноткрихножицаистарателнонарязахспиралатанаминиатюрникъсчета.Изтичахзакухненскияножибързосесправихспрозореца.Надвесихсеиизчакахдане

бинякойдавидикакпарченцатаотмоятаспиралаотплаватнотехеранскитеканавки.Рождениятденнататкобенапетиаприл.Акогодоживееше,щешеданавършишейсет

ипет.Джонбероденнаседмиаприл.Щешеданавършипетнайсет.Дализнаеше,чесъмощежива?

Неможехдаимизпратяподаръци.Неможехдаимприготвяторти.Неможехдаимсеобадяидаимчеститя.Неможехдаимизпратяпоздравителникартички.

Доринезнаехкогаточносепадатрожденитеимдни,защотобяхзагубилапредставазавремето.

Понякоганощемизлизахнабалконаигледахлуната.Тогавасимислехколкоеголямсветът,алунатаесамоедна—еднаисъщазаДжоиДжон,замамаитатко,замен,заМахтоб.

Имахчувството,челунатанисвързва.Единденслучайнопогледнахпрезпрозорецаидъхътмиспря.Наотсрещниятротоар

стоешегоспожицаАлависвпитвменпоглед.Замигмисестори,чеепривидение,роденоотзамъгленотомисъзнание.

—Каквоправиштук?—попитахизненадано.—Стояинаблюдавамсчасове—отвърнатя.—Знамкаквотисееслучило.Какеразбралакъдеживея,чудехсеаз.Отпосолството?Отучилището?Тованеме

интересуваше—разтреперахсепримисълтазатазижена,кояторискувашесобствениясиживот,задаизмъкнеМахтобименотстраната.Изстенах,защототоваотновоминапомни,чеМахтобяняма.

—Каквомогаданаправя?—попитагоспожицаАлави.—Нищо—съсипанаотскръботвърнахаз.—Трябвадаговорястеб—снижигластя,осъзнавайкиколкоподозрителноизглежда

тозиразговорпрезулицата,воденпритованаанглийски.—Почакай!—рекох.Заняколкосекундиотместихрешетката,пъхнахглавамеждужелезнитепрътии

продължихмесприглушентонстранниясиразговор.—Наблюдавахдоматиднинаред—казагоспожицаАлави.Тяобясни,чеизвестновремебилапридружаванаотбратси.Тойседялвкола.Това

обачепредизвикалонечиисъмненияигипиталикаквоправяттук.БратътнагоспожицаАлавиобяснил,ченаблюдаваедномомиче,детоживеенаблизо,защотоискалдаявземезажена.Товаобяснениебилодостатъчно,нослучилотосепритеснилобратй.ТакаилииначеднесгоспожицаАлавибесама.

—ВсичкозапътуванетодоЗахиданеготово—речетя.—Немогадатръгна.Махтобнеепримен.—Щеянамеря.Далищеможе?—Непредприемайнищоподозрително!Тякимнаипослеизчезнасъщотъйтайнствено,кактобедошла.Завинтихобратно

решетката,скрихножаиотновопотънахвлетаргия,катосечудехдалислучилотосенеебилосън.

СигурноБогбезабавилдвижениетонасвета.Денятимашепочетирийсетиосемидориседемдесетидвачаса.Товабяханай-самотнитеднивживотами.Беизтощителнодаситърсяподходящозаниманиезазапълваненавремето.

КрояхподробниплановекакдавлязавъввръзкасМахтоб.Отпродуктите,коитонамирахизкъщи,сеопитвахдаприготвямлюбимитеястиянаМахтобидайгипращампобащай.Занеябулгарпилафътбеголямделикатес.

Отмалкобялапреждауспяхдаизмайсторячифтчорапкизакуклатай.Послесесетих,чеимадвеполоблузи,коитообличашерядко,защотосеоплакваше,чеястягатнавратлето.Намалихякитеисотрязанитепарчетаушихощекукленскидрешки.Намерихиеднабяларизасдългиръкави,коятойбеомаляла.Отрязахръкавитеигипришихвнаборкъмдолнатачастнаризката,коятостанаскъсръкавиМахтоботновоможешедасияноси.Мудиотнасяшеподаръците,нонеспоменавашенищозанея,освенкогатомивърнакукленскитечорапки.

—Казва,ченегииска,защотодругитедецащейгиизцапат—обяснитой.Тазиновинаменакарадазасияявътрешно,бездадамвъзможностнаМудидаразбере

каквоточносееслучило.УмнатамалкаМахтобсебедосетилазамояплан.Потозиначинмиказваше:„Мамичко,ощесъмжива.“Освентоваесдругидеца.ТоваизключвашедоманаАмехБозорг,славаБогу!

Нокъдебеше?ОтдосадаискуказапочнахдачетакнигитенаМуди,коитобяханаанглийски.

Повечетобяхазаисляма.Изчетохгиоткорадокора.Имашеиединречник„Уебстър“,койтосъщопрочетох.КакмисеискашедаимаиБиблия.

ПрезтезиужаснидниинощиединственГосподбевинагидомен.НеспирахдаразговарямсНего.Постепенно,докатосеточешебезкрайниятнизотеднообразнидни,визмъченотомисъзнаниесеоформистратегия.Бяхнапълнобезпомощнаинямахникаквавъзможностдасезащитя,затовабяхготовадаопитамвсичко,стигатодамивърнешеМахтоб.ЕтозащосеобърнахкъмрелигиятанаМуди.

Внимателнопрочетохкнижкасподробниинструкциизаобичаитеиритуалите,извършванипредимолитва,изапочнахдагиспазвамиизпълнявам.Предидасепомоля,измивахдланите,ръцете,лицетоиходилатанакракатаси.Послесепокривахсбялмолитвенчадор.Когатомюсюлманинколеничивмолитвенапоза,задасепреклонипредволятанаАллаха,тойнебивададокосвасглаватасинищо,направеноотчовешкиръце.Навънтованепредставлявашеникакватрудност,новкъщимолещиятсетрябвадаизползвамолитвенкамък.Ниеимахменяколко.Товасаобикновениглиненикъсчетасдиаметъроколотрисантиметра.Зацелтастававсякаглина,нотезибяханаправениотглина,специалнодонесенаотМека.

Загръщахсесчадора,навеждахсенапред,зададокоснасчеломолитвениякамък,исразтворенапредменнаподакнигасинструкцииупражнявахнепрестанномолитвите.

ИтакаеднасутринизненадахМуди,катостанахзаедноснегоигопоследвахвбанятазаритуалнотоизмиване.

Тойсестъписа,когатосезагърнахвчадораизаехмястотосивхола.Знаехточнокъдее—недонего,азаднего.ДваматасеобърнахмеслицекъмМекаизапочнахмедасемолим.

Стовацеляхдвенеща.ИскахдадоставяудоволствиенаМуди,дориакопрозрешеплиткоскроениямиплан.Щешедаседосети,чесеопитвамдаспечеляблаговолениетому,задасивърнаМахтоб,нотованямашелидамуподскаженещоважно?ДамиотнемеМахтоббепоследниятмуотчаянопитдамеспечелинанеговастрана.Небешелитовадоказателство,честратегиятамудейства?

Нодориитазипричинанебенай-важната.Бяхмногопо-искренавмолитвитеси,

отколкотосипредставяшеМуди.Отчаяносенуждаехотпомощ,откъдетоидае.АкоАллахесъщотолковамогъщобожество,кактоимоятБог,бяхготовадаизпълняпредписаниятаиизискваниятамувъзможнонай-стриктно.ИскахдаугодянаАллахповече,отколкотонаМуди.

Катосвършихмемолитвитеси,Мудисопнаторече:—Нетрябвадагиказвашнаанглийски!Сегаимахощеедназадачазаизпълнение.Няколкодниследтовабезпрекъсване

упражнявахарабскитедуми,катосеопитвахдасивнуша,ченесепревръщамвпокорнамюсюлманскажена.

ЕдинденсепоявиЕлън,обявявайкизаприсъствиетосисъсзвънецанавходнатаврата.Разговаряхмепрезпрозореца.

—Зная,чеМудиенаредилданетедоближавам,ноискахдавидякакси,живалиси—речеЕлън.—Променихалисенещата?

—Не.—ЗнаешликъдееМахтоб?—Не.Ати?—Не—отвърнаЕлъниказа:ДалиАгаХакимнямадапомогне?Мудигоуважава.Бих

могладаразговарямснего.—Не—бързоотвърнахаз.—АкоМудиразбере,чесъмразговаряласнякого,нещатаще

севлошат.Неискамдаправянищоподобно.Искамсамоедно—давидяМахтоб.Елънсесъгласисдоводитеми,катопоклатипритесненопокритатасисчадорглава.—Имаеднонещо,коетоможешданаправиш—казахаз.—Можешдамидонесеш

твояНовзавет.—Добре—съгласисеЕлън.—Какобачещетигодам?—Щезавържакошницана

въженцеищетияпусна.—Дадено.ЕлънсиотидеитакаинесепоявисНовиязавет.Вероятно,изпиталаугризенияот

тайнотосипосещение,тябеказаланаХормоз.Веднаслънчеваутринстояхнабалконакъмзадниядворисечудехнормалналисъм

илипобъркана.Колковремепродължававсичкотова?ОпитвахседасивъзстановякогаточномебиМуди.Далибешепредимесец?Двамесеца?Неможехдасиспомнянищо.Решихдапреброяпетъците,защототеединственосеразличавахаотостаналитеднинаседмицатаспо-честитепризивикъмправовернитезамолитва.Успяхдасиприпомнясамоединпетък.Нимабеминаласамоеднаседмица?Илидесетинадни?Наистиналиощебеаприл?

Забелязах,чепрезотворенияпрозорецнасъседнатакъщаотсрещаменаблюдаважена.Неябяхзабелязвалапреди.

—Откъдеси?—неочакваноизвикатянаанглийскиснесигуренглас.Стреснахсе.Бяхизненаданаиизпълненасподозрения.—Защопиташ?—Защотознам,чесичужденка.Притеснениетоотвързаезикамиидумитесами

заизскачахаотустатами.Несеколебахдългодалиженатаеприятелиливраг.—Затворенасъмвтазикъща—изрекох.—Отнехамидъщерятаимезаключихатук.

Имамнуждаотпомощ.Моляте,помогними.—Искреносъжалявам—отвърнатя.—Щенаправякаквотомога.Какволиможешеданаправи?Еднаиранскадомакиняразполагасмалкоповечесвобода

отменвтозимомент.Тогавамихрумнанещо.—Искамдаизпратяписмонасемействотоси—рекох.

—Добре.Напишиписмото,послеазщеизлязанаулицатаитищемигопуснеш.Бързонадраскахбележка,коятосигурнонебеособеносмисленаиразбираема.Набързо

описахзапоследнитесиперипетииипредупредихмамаитаткоданеоказватсериозеннатискнитовърхупосолството,нитовърхуДържавниядепартаментвтозимомент,понедокатонесивърнаМахтоб.Писахим,чегиобичам,исълзитемикапехавърхулиста.

Отместихрешеткатаотпрозорецакъмулицатаиспликавръказачакахженатадасепоявинаулицата.Нямашемногопешеходци,нонебяхсигурна,чещеяпозная—всичкииранкисиприличатведнаквитесиодежди.Минаханяколкожени,ноникоянедадезнак,чемеепознала.

Послесепоявиощееднаоблеченавчерномантоипокритасрусарижена.Тяседвижешезабързаноповсекидневнитесидела,нокогатосеприближикъмнаблюдателницатами,погледнанагореиедвазабележимокимна.Писмотосеплъзнаотпръститемииполетянадолукатоесененлист.Моятановасъюзницабързоговдигнаигопъхнавдрехатаси,бездазабавикрачка.

Повеченеявидях,привсечепрекарахмноговременабалконакъмзадниядворстакаванадежда.Сигурноберешила,черискътепрекаленоголяминесизаслужаватруда.

Кактосебяхнадявала,участиетомивмолитвитепосмекчималкоповедениетонаМуди.Занаградатоймидонесе„Хаян“,техеранскиежедневник,койтоизлизашенаанглийски.Материалитевнегобяхапълниспропаганда,нопонеимахнещозачетененародниясиезик,различноотрелигиознитечетиваиречника.Освентовавечезнаехкоядатасме.Бешемитруднодаповярвам,чесъмпрекаралазатворенаедвадесетинадни.Напълновъзможнобе„Хаян“далъжезадатататака,кактолъжешезавсичкоостанало.

Появатанавестникасложиначалотонавнезапнапромянавположениетомиилипо-скоровповедениетонаМуди.Сегатойсеприбирашевапартаментавсякавечериминосеше„Хаян“,аотвременавремеипонякойделикатес.

—Ягоди—обявитой,катосевърнаединкъсенследобед.—Скъписаинесенамиратлесно.

Колкостраненимногозначителенжестзапомирение!ТойбеотказалнаМахтобягодивечерта,вкоятосевръщахмеотдоманаЕлъниХормоз—вечерта,вкоятодветебяхмезаеднозапоследенпът.

Небяххапвалаягодиотгодина.Тезибяхадребниитвърди—вероятнонебяхаособеновкусни,новтозимигпредставляваханещосъвсемекзотично.Наложихсидаспраследтретатаиказах:

—ЗанесигинаМахтоб.—Добре.ПонякогаМудиседържешелюбезносменидорипроявявашежеланиедаразговаряме

занезначителнинеща.Другпътберязъкизаплашителен.ВъпрекиченепрекъснатогоразпитвахзаМахтоб,неказвашенитодума.

—Колкоощещеякараметака?—питахгоаз.Отговорътму—изсумтяване.Днитесенижехамрачноитъжно.Звънецътнавходанисъбудипосреднощ.Винагинащрек,задасезащитаваот

демоните,коитосеопитвахадагообладаят,Мудискочиотлеглотоизабързаносеотправикъмпрозореца.Разбуденаотлетаргичниясисън,азсезаслушахотспалнятаиуспяхдачуягласанаМустафа,третиясиннаАмехБозоргиБабаХаджи.ЧухкакМудиказанафарси,чещеотидеведнага.

—Каквосееслучило?—попитах,когатосевърнавспалнятадасеоблече.—Махтобеболна.Трябвадавървя—отвърнатой.Сърцетомиспря.

—Позволимидадойдастеб!—изплаках.—Не!Щестоиштук!—Моляте!—Не!—Моляте,доведияудома!—Не!Никогаповеченямадаядоведатук!Тойсеотправикъмвратата,аазскочихотлеглотоисезавтекохследнего,готовада

хукнаизулицитенаТехеранпонощница,акотоващешедамипомогнедаидапридъщеряси.Мудимеотблъсна,заключиврататазадсебесиимеостависамасужаснатановина.

Махтобеболна!Толковаболна,чеМустафадойдедаизвикаМудипосреднощ.Щеязаведеливболница?Толковалиезле?Каквосебеслучило?„Дететоми,дететоми,дететоми“—ридаехаз.

Облянавсълзииобхванатаотчернимислипрезтазибезкрайнанощ,сеопитахдасиобяснязащоименноМустафабетози,койтонисъобщизаболесттанаМахтоб.Защо?

Послесиприпомних,чеМустафаиженамуМолукживеятсамонатрипрекиоттук.Домътимбедостаудобноскривалище.Махтобгипознавашеисеразбирашесдецатаим.ОсвентоваМолукбемалкопо-голямачистницаиседържешепо-приятелскиснасвсравнениесостаналитечленовенасемейството.Мисълта,чеМахтобживееуМустафаиМолук,мепоуспокои,нонебедостатъчноутешениезанараненотомисърце.Когатоеднодетееболно,тосенуждаепредивсичкоотприсъствиетонамайкаси.Опитахсемисленодайпредамколкояобичамиискреносенадявахимолехдачуемолитвитемиидаусетидълбокатамайчиналюбов.

Презпоследнитеняколкоседмицибяхрешила,чесъмнадънотонаотчаяниетоси.Сегаобачебяхтласнатавощепо-дълбокапропаст.Дългитеитягостничасовенанощтасеизточихаедва-едва.Настъпиден,нонямахникаквиновини.Сутринтасевлачешеощепо-бавно.Свсекиударнасърцетосиридаех:„Махтоб!Махтоб!Махтоб!“

Неможехнитодаям,нитодаспя.Небяхвсъстояниедавършакаквотоидае.Самосияпредставяхкаклежисам-самичкавболничнотолегло.Следобедътсепроточимъчителноиболезнено.Струвашемисе,четоваенай-дългият

денотжалкотомисъществуване.Изведнъжмихрумнаналудничаваидея.Впихочипрезпрозорецанаспалнятаивидях

еднаженавсъседниядвор.Бешеприслужницата—възрастналелка,увитавчадор.Тясебенавелаимиеше,доколкотоможешеседнаръка,панициитигани.Бяхявиждаладагоправимногопъти,ноникоганеябяхзаговаряла.

Втозимигвзехрешение.Щеизбягамоттозизатвор,щеизтичамдоМустафаиМолукищеспасяболнотосидете.Бяхтвърдеразстроена,задаразсъждавамнормалноидасебезпокоязаевентуалнитепоследствия.Каквитоидаса,трябвадавидядететосиведнага.

Тозипрозорецнямашенитометалнарешетка,нитодървенкапак.Придърпахединстол,качихсеисеопряхнастената,опипвайкискрактеснияперваз.Застаналатака,вкопченасдверъцезапрозоречнатарамка,бяхсамонаеднакрачкаотедноетажнатасъседнакъща.Обърнахнадясноглаваиизвиках:

—Ханум!Възрастнатаженасепнатосеобърнакъммен.—Шомаингелисисохбатмиконид?(Говорителианглийски?)—попитах.Надявахсе,чеможемдасеразберемдостатъчно,задамипозволидаскочавърху

покриванакъщата,дамепусневътре,аследтовадамидадевъзможностдаизлязапрез

входнатаврата.Вместоотговорженатастиснасвоячадоритичешкомсескривътре.Внимателносевърнахобратновстаята.Отникъдепомощ,отникъдеизход!Крачех

напред-назадитърсехотговоритенадесеткивъпроси,коитонахлувахавсъзнаниетоми.ПотърсихнещозачетеневбиблиотекатанаМуди—нещонаанглийски,коетонебях

научиланаизуст.Намерихпамфлет,дълъгчетиристраници,илюбопитновпихпогледвнего.Виждахгозапръвпът.Бешеупътваненаанглийски,вкоетоподробносеописвахаспециалниислямскимолитвизаопределениритуали.

Подвихнозе,приседнахнаподаигопрегледахнебрежно.ПогледътмиспрянаописаниетонаНаср.

Насремногосериознообещание,коетоседаванаАллах—тоенещокатоклетва,уговорка,договор.РезаиЕсейбяхадалинаср.АкоАллахпомогнешепонякакъвначиндасеоправидеформиранотокраченаМехди,РезаиЕсейтрябвашеданосятединпътгодишноподносисхляб,сирене,зеленчуциидругахранавджамията,задаимяблагословят,апоследаяраздадатнабедните.

Отуличнитевисокоговорителисеразнесепризивзамолитва.Полицетомисестичахасълзи,докатосемиехиувивахвчадора.Сегазнаехкаквотрябваданаправя.Щедамнаср.

Забравила,чесмесвамиобърквамислямаихристиянството,азказахгласно:„Моляте,Аллах,акодветесМахтобсесъберемотновоиседоберемуспешнодоАмерика,щеотидавЙерусалим,всвещенатаземя.Товаемоятнаср.“Послепрочетохнагласмолитвитеототворенатапредменкнига,катоприпявахеднаспециалнадългамолитванаарабскисистинсковдъхновениеидълбокавяра.Откъснатаотсвета,азразговаряхнаправосБога.

Настъпинощта.МракобвиТехеран.Седяхнаподавхолаисеопитвахдасизапълнявреметосчетене.

Изведнъжтокътизгасна.Запръвпътотседмицинасамужасяващиятзвукнапротивовъздушнитесиренинахлувзамъгленотомисъзнание.

Махтоб!Бепърватамимисъл.ГоркатаМахтобщебъдетолковауплашена.Вотчаяниесевтурнахакъмвратата,нотя,разбирасе,безаключенаиазбяххванатакатовкапанвапартаментанавторияетаж.Вагониякрачехнапред-назадбезнитоеднамисълзасобственатамибезопасност.ПрипомнихсидумитеотписмотонаДжон:„Моляте,грижисезаМахтобинесеотделяйотнея.“Тогаваплакахзадъщерясиснай-горчивитеитъжнисълзивмояживот.

Навънвиехасирениисеносешедалечниятгрохотитътеннапротивовъздушнитеоръдия.Чувахмоторитенасамолетитеиексплозиитеотбомбите.НепрестанносемолехзаМахтоб.

Бомбардировкатапродължиняколкоминути—бенай-краткатадотозимомент.Азобачетреперехотстрах,самавтъмнатакъща,втъмнияград,обхванатаотчерноотчаяние.Лежахиплачех.

Можедабешеминалполовинчас,когаточухвходнатавратадасеотваря.ТежкитестъпкинаМудиотекнаханостълбищетоиазсевтурнахвхола,задагопосрещна,готовадасемолякатопросякинязамъничконовинизаМахтоб.Врататасеотвориитойзастананапрага,асилуетътмусеочертаврамкатайнаслабатасветлинканаджобнотофенерче.

Носешенаръценещокатоголям,тежъквързоп.Приближих,задавидякаквое.Изведнъждъхътмисекна.БешеМахтоб!Увитаводеяло,тясебесвилавнегобудна,но

мълчалива.Безизразнотойличицебепризрачнобледо.

СЕДЕМНАДЕСЕТАГЛАВА—Благодаряти,Боже,благодаряти—прошепнахвисоко.Науммиидвахаединствено

насрътимолбата,коятобяхотправилакъмБогатозиден.Богбешеотвърналнамолитвитеми.

Изпитвахужасивъзторгедновременно.Дететомиизглеждашетолковатъжно,толковаунило,толковаболно.

Прегърнахсъпругасиидъщеряси.—Толковатеобичамзатова,чеядоведеотновоудома—казахнаМудииощедокато

изричахтезидуми,почувствахцелияимабсурд.Тойбешепричинатазацялотоминещастие,новтозимигмубяхбезкрайноблагодарна,чевиждамМахтоб,тапочтиповярвахвтованелепотвърдение.

—Предполагам,чевъздушнотонападениеебилоизпратеноотБога—казаМуди.—Ниенямазащодаживеемразделени.Въввременакатотезитрябвадабъдемзаедно.Наистинасебезпокояхзатеб.Нетрябвадасеразделямевече.

ЧелотонаМахтоббешеобляновтрескавапот.ПротегнахръцедаявземаиМудимияподаде.Бешетолковахубаво,чеможехдаядокосна.

Тянепромълвинитодума,докатояносехкъмспалнята.Мудинипоследва.Завихя,послеграбнахнякакъвпарцал,натопихговстуденаводаиизтрихчелотой.Бешевсъзнание,ноочевиднонесмеешенищодакажевприсъствиетонаМуди.

—Изяждашелисияденето—попитах.—Да—увериметой.Носъстояниетойговорешепо-скорозапротивното.Тябешесамокожаикости.Презнощтатойнепосмяданиостависами.Махтоббешевсетакабезмълвнаи

апатична,нотемпературатайспаднамалкоблагодарениенагрижитеми.Триматапрекарахменощтазаедноведнолегло.Махтоблежешепомеждуни,честоразбужданавлекиясисънотстомашниболкиидиария.Притискахявобятиятасицяланощисамоотвременавремепотъвахвмъчителенсън.ПрезцялотовремесебояхдазадамнаМудивъпроса:„Каквощеправимсега?“

Сутринта,докатоМудисеприготвяшезаработа,тойсеобърнакъммене,негрубо,ночувствотоотпредишнатанощвечегонямаше:

—Приготвия.—Моляте,неявзимай.—Не.Нямадаяоставятукстебе.Втозиужасенмигнепосмяхдареагирам.Мудиимашеабсолютнавластнадменеиаз

неможехдарискувамдабъдаотделенаотдъщерясиотново.Безмълвна,Махтобсеоставибащаидаяотнесе,амайкайостанасчувството,чесърцетойщесепръсне.

Нещомногостранноставашеснастримата.Трябвашемивреме,задасидамсметказанеуловимитепроменивповедениетони,ноинтуитивночувствах,ченавлизахмевновафазананашиясъвместенживот.

Мудибешепо-потиснат,по-малкопредизвикателен,по-замисленотпреди.Изглеждашепоуспокоен,сякашбенамерилнякаквавътрешнаопора.Новочитемудоловихпризнациназадълбочаващосебезпокойство.Бешепогълнатотмисълтазапари.

—Всеощенемиплащатвболницата—оплакасетой.—Работязанищо.—Товаеабсурдно—казах.—Направонеезавярване.Откъдевзимашпаритогава?

—Парите,скоитоживеем,взимамназаемотМамал.Ивсепакнемувярвах.Бяхубедена,чепредпочитадасимисля,ченямапариизатованеможемдапроменимживотаси.

ПонякакванепонятназаменпричинаМудипостепеннобешепроменилмишенатанасвоягняв.ВечеводешеМахтобудомапочтивсякавечер,сизключениенанощите,когатобедежуренвболницата.Следседмица-двезапочнадапозволяванаМахтобдаоставасменипрезденя,когатобенаработа,азвукътнаплъзгащотосерезе,докатозаключвашедвапътиврататаследсебеси,нинапомняше,чесмезатворнички.

Еднасутрин,следкатоизлезекактообикновено,останахозадачена,ченечухпознатиязвукнарезето.Мудисеотдалечиоткъщатаишумътотстъпкитемузаглъхна.Изтичахдопрозорецавспалнятаиговидяхкаккрачинадолупоулицата.

Далибешезабравилданизаключи,илитовабешепроверка.Реших,чепоследнотоепо-вероятно.ДветесМахтобостанахмевапартаментаикогато

Мудисевърнаследняколкочаса,бешевмногопо-ведроразположениенадуха.Вечебяхсигурна,четоваепроверка.Бешенаблюдавалапартаментаилиможебибенаелшпионин;нониебяхмедоказалисвоятаблагонадеждност.

Мудиговорешепо-честоипо-разгорещенозанастриматакатозасемейство,сякашсеопитвашеданисплотиведнокатощитсрещужестокосттанасветаоколонас.Днитебавнопреминавахавседмицииуменевсеповечесезатвърждавашеувереността,четойщемивърнеокончателноМахтоб.

Махтобсъщосепроменяше.Вначалототяснеохотасподеляшеподробностизавремето,коетобепрекараладалечеотмен.

—Многолиплака?—питахаз.—Молилитаткодатедоведепактук?—Не—отговаряшетястихиуплашенглас.—Несъмгомолила.Несъмплакала.Не

говорехсникого.Несииграех.Неправехнищо.Трябвашедапроведамноготакиваразговори,задаянакарамдапрестанедастраниот

мен.Най-накраяразбрах,чеебилаподложенанамногобройникръстосаниразпити,особеноотженатанаплеменниканаМуди—Молук.Разпитвалаядалимайкайяеводиланякогавпосолството,далимайкайнесееопитваладанапуснестраната.НоМахтоботговаряланавсичкос„не“.

—Азсеопитахдаизлязаоткъщата,мамо—казвашетя,сякашщяхдайсеразсърдя,ченебеуспяладаизбяга.—ЗнаехпътяоткъщатанаМолук.Понякога,катоизлизахмесМолукдакупувамезеленчуциилинещодруго,щешемиседаизбягамидасевърнапритеб.

Бяхтолковаблагодарна,ченебеуспяладаизбяга.СамопримисълтазаМахтоб,тръгналаиззадръстенитеулицинаТехерансобърканияимтрафик,невнимателнитешофьориизловещатаполиция,сърцетомисесвиваше.

Небешеизбягала,небешеправиланищо.ИвтовасесъстоешепромянатауМахтоб.Средатаябеасимилиралапротивволятай.Тябешепокорена.Болкатаиужасътсабилитвърдеголемизанея,задасипозволидарискува.Бешепотисната,болна,обезверена,съкрушена.

Промянатаутяхдваматапромениимен.Дългитедни,коитопрекарвахзаключенавапартаментанаМамал,мидадохавъзможностдаразмисля.Мислитемисеоформяхавлогическизаключения,опитвахседаанализирамипланирамживотасимногоповечеоткогатоидабило.Бяхсигурна,ченямадасвикнасживотавИран.Уменсебезагнездиламисълта,чеповеченемогадавярвамнаобърканотосъзнаниенаМуди.Засегатойизглеждашепо-добре,нетолковаопасен,иразсъждавашепо-разумно,ноазнеможехдаразчитам,четоващепродължидълго.Можехсамодасевъзползвамотвременнотомусъстояние,задаподобряположениетоси,прединеприятноститедазапочнатотново.

Каквоможешедасенаправи?Нямахникаквапредстава,ноуспяхдастигнадонякоиобобщения.Трябвашеданасочавсичкитесиусилиякъмедно—дасеизмъкнемсМахтоботИранидасевърнемвАмерика,нозацелтатрябвашедобредаобмислявсякосвоедействие.Стигнахдозаключението,чеотсеганататъкщетрябвадапазятайнитесиотсвоятадъщеря.Кръстосаниятразпит,накойтоябеподложилаМолук,силномеобезпокои.Неможехдарискувамтядазнаетвърдемного.ВеченямашедаговоряснеязазавръщаневАмерика.Трудномибешедавзематаковарешение,защотообичахдасподелямсМахтобведнагавсякадобравест.Нознаех,четоваенай-добриятначиндапроявялюбовтасикъмнея.Небивашедаподклаждамвнеянадежди.Нямашенищодайкажа,докатонетръгнемзаАмерика,аазвсеощенямахпредставакакщестанетова.

Итака,следкатоМуди,ръководенотнякаквисвоиналудничавиподбуди,безапочналдатърсиемоционалнаподкрепаотженасиидъщеряси,всякаеднаотнасуспядаизградиоколосебесизащитнаобвивка.Товадоведедокрехъкмир,доедностранносъществуване,което,погледнатоотстрани,изглеждашепо-лесно,по-спокойно,по-безопасно,нонапрежениетооставашедълбокоспотаеноподповърхността.По-леснопреживявахмедензаден,новдействителност,попътя,покойтобяхмепоели,сблъсъкътбешенеизбеженисеприближавашевсепо-заплашително.

МамалиНасринпродължихадаживеятприроднини,ноРезаиЕсейсевърнахаотнововапартаментасиподнас.ПредпазливотоприятелствомеждуЕсейименсеподнови.

Нашестнайсетияденотперсийскиямесецордибехещ,койтотазигодинасепадашенашестимай,берождениятденнадванайсетияимам—ИмамМехди.Предивековетойизчезналидоденднешеншиититевярват,чещесепоявиотнововденянаСтрашниясъдзаедносИсус.Споредобичаянарождениямуденхоратаотправяткъмнегомолбитеси.

Есеймепоканивдоманаеднавъзрастнажена,коятозавършвашечетиринайсетатагодинаотсвоянаср.ТрябвашедаорганизиратържествопослучайрожденияденнаИмамМехди,взамянанакоетонеизлечимоболнатайдъщерящешедаоздравее.

Есейказа,чещеимаоколодвестажени,иазсипредставихединдълъгденнавоплиимолитви.Казахй:

—Не,неискамдаходя.—Моляте,ела—отвърнаЕсей.—Акоискашнещодатисесбъдне,плащашнажената,

кояточетеКорана,итясемолизатеб.Предидаизтечееднагодина,предидадойдеследващиятрожденденнаИмамМехди,желаниетотищебъдеизпълнено.Ниманямаштаковажелание?Тямисеусмихнатоплоиискрено.Многодобрезнаешемоетожелание!

—Добре—казах,—акоМудимиразреши.ЗамояизненадаМудисесъгласи.Вероятнозащотопочтивсичкижениотродамущяха

дабъдаттамищяхаданинадзирават—мениМахтоб.Освентоватойдържешедаучаствамврелигиознитецеремонии.

Ощенаразсъмванекъщатабешепълнасхора.МъжетесесъбирахавапартаментанаРеза,аженитепоемахасколитекъмкъщатанавъзрастнатажена,коятоживеешенаюг,близодолетището.

Денятбешеистинскаизненада.Влязохмевкъща,пълнаснепокритижени,облеченивяркипразничниодежди,впурпурнивечернироклистежкиколиета,втоалети,избродираниспайети,соткритирамене,вкостюмисплътноприлепналипобедратапанталони.Всичкибяхастоку-щонаправенифризури,обиленгримизлатнибижута.Отняколкостереовисокоговорителягърмяхабандери,подритъманабарабаниицимбал.Изцелияхолжени,вдигналиръценадглавите,танцувахачувствено,сладострастнопоклащайкибедра.Никоянебешепокрита.

Есейсмъкначадораиостанапороклясъсскандалнодеколте.Цялатабешевзлатнибижута.

Насринносешетоалетотморскосиньосизрисуванивчервенокашмиренифигури.ЗохреиФерещебяхатам,ноотмайкаим,АмехБозорг,нямашеиследа.—Болнае—обяснихате.Сега,катовидяхщозапразненствоетова,станамияснозащояняма.АмехБозоргне

обичашерадостта,туктянаистинащешедасепоболее.Скорозабавлениятазапочнахаседнагрупажени,нареденивредица,коитоизпълняваха

танцскоремитеси.Няколкоженипееха.Присъединихасеидругитанцуващи,облеченивяркиодеяния.

Еднаследдругаженитесеприближавахакъмтази,кояточетешеКоранавъгъланастаята,тяобявявашепомикрофонажеланиетонавсякаженаиследтовапотъвашевмонотоннотосимърморене.

Ферещесипожеладавземеединизпитвучилище.Зохреискашесъпруг.ЕсейжелаешеМехдидапроходи.Насриннямашеникаквожелание.Шумнотопразненствобешевразгараси,когатоЕсейсеобърнакъммен:

—Нямашлижелание?—Имам,нонезнамкакдагонаправя.Тямиподаденякаквипари.—Простоидиприженатаийдайтезипари—казатя.—Следтоваседнидонеяитящесепомолизатеб.Неенужнодайказвашсвоето

желание.Нодокатосемоли,титрябвадамислишсамозанего.ХванахМахтобзаръкатаисеприближихдосветатажена.Подадохйпаритеи

мълчаливоприседнахдонея.Тяметнанаглаватамипарчечернакопринаизапочнаданапявамонотоннамолитва.„Колкосъмглупава—помислихси.—Невъзможноедаизлезенещооттова.“После

реших,чеможеидаподейства.Трябвашевсичкодаопитам.Съсредоточихсе—искамМахтобиаздасевърнемвАмерика!Ритуалътпродължисамоняколкоминути.Когатосвърши,сидадохсметка,чеможебищесиимамнеприятности.ВсичкиплеменницинаМудибяхатукивсенякоящешедамукаже,чесъмсипожелаланещо.Тойщенастоявадаузнаекаквоето.

РешихдагиизпреваряипървадакажанаМуди.—Пожелахсинещоднес—заявихаз.—ПомолихИмамМехдидамиизпълни

желанието.—Каквосипожела?—попитатойподозрително.—Пожелахсиниетриматаотноводабъдемщастливикатосемейство.Бешеминалмесец,откактоМудизапървипътоставиМахтобдапренощуваудома.

Оттогавабруталносттамучувствителнонамаляиниеотновозаживяхмепочтикатосемейство.ПозволявашенаМахтобдапрекарвасменпоняколкоднивсякаседмица.Понякоганипускашенапазар,другпътнипазешеревниво.Водехместранно,уединеносъществуване.

Живеехвмъчителноочакванедасепоявинякаквавъзможност,новкрайнасметкакакводругоможехданаправя.ИграехсвоятаотчаянаигравечеисМахтоб,кактосМуди.Правоверноповтаряхмюсюлманскитесимолитвиикатовзимашепримеротмен,Махтобправешесъщото.ПостепенноМудисеподдаденазаблудата,защотомусеискашедавярва,чеединденотновощезаживеемнормално.Носъществувашееднановаопасност,коятомеизпълвашесужас.Сега,когатоотновоживеехмекатосемейство,трябвашедадоказвам

чувстватаси.Амиакозабременея?Неискахдаусложнявамположениетоси,катосъздамощеединживотвтозипобъркансвят.Неискахдаимамдете,чийтобащамеотвращава.Бременносттабимеобрекланатозизатворзавинаги.

Надеветиюнибешемоятчетирийсетирожденден.Опитвахседанемислязатова.Мудиимашенощнодежурствовболницата,затованаредидветесМахтобдапреспимдолуприЕсей,такачетядаможеданинаблюдава.Азсепротивопоставих,нотойбешенепреклонен.ПрезнощтанамоярожденденМахтобиазтрябвашедапрогонимогромнитехлебарки,привличаниотуринатанаМехди,задасинаправиммястонаподавапартаментанаЕсей,дапостелимодеялатасиидасеопитамедазаспим.

Посреднощзвъннателефонът.Есейсеобадииазячухдаповтаря„не“,„не“.—Товаемоетосемейство—извиках.—Днесемоятрожденден.Бешемеобхваналоособенонепокорствоикатосграбчихтелефона,чухгласанасестра

сиКаролин.Казами,четаткоепо-добреичеДжоепостъпилпримоябившработодател.Очитемисенасълзиха,агърлотомисебешесвилотака,чеедваговорех.

—Кажиму,чегообичам—бешеединственото,коетоуспяхдапромълвя.—КажиинаДжон…чегообичам.

Мудисевърнаотдежурствотосивболницатачакнадругатавечер.Зарожденияденмидонесемалъкбукетотмаргаритиихризантеми.БлагодарихмуинабързомуразказахзаобажданетонаКаролин,предиРезаиЕсейдасагонаправили.Замоеуспокоениетойреагирапо-скоросбезразличие,отколкотосгняв.

ВедингорещлетенденМудиниизведенаразходка.Отидохмедовъзрастнадвойканеговироднининаняколкопрекиотнас.СинътимМортеза,койтобешегоре-долунагодинитенаМуди,живеешестях.БешезагубилженасипрединяколкогодинииродителитемупомагахадасегрижизадъщерясиЕлхам—малкопо-голямаотМахтоб.Бешемилоикрасивомомиченце,ноизглеждашемрачнаисамотна,честопренебрегванаотбащаси,бабасиидядоси.

ОщеотпървитедуминаМортезамистанаясно,чероднинитенаМудисагосклонилидамипредоставиповечесвобода.

—Толковасерадваме,четевиждаме—миказатой.—Загубисенапоследък.Чудехмесекаквотисееслучилоисетревожехмезатеб.

—Добрее—казаМудиивгласамусепрокраднасмущение.—Самивиждате,чеедобре.

Мортезаработешевправителственатаслужба,контролиращателекснитесъобщениянастранатасчужбина.Работатабешеотговорнаидавашеголемипривилегии.Повременаразговоранитозидентойобясни,чесмяталдазаведеЕлхампрезваканциятавШвейцарияилиможебивАнглия.

—Щебъдечудесно,акотяпонаучималкоанглийски,предидазаминем—казатой.—О,судоволствиебихяучиланаанглийски—казах.—Товаепрекраснаидея—съгласисеМуди.—Защонеяводишудомасутрин?Бети

щеяучинаанглийски,докатоазсъмнаработа.По-късно,попътякъмкъщи,Мудиказа,чеемногодоволен.Елхамбилаприятно

момиче,многопо-добревъзпитанаотповечетоиранскидеца,итойбиискалдайпомогне.Каза,чесечувствалособенопривързанкъмнея,защотоитякатонегобилазагубиламайкасиощекатодете.Нещоповече,билдоволен,чеазщеимамнякаквозанимание.

—Искамтидасищастливатук—казатой.—Искамдасъмщастливатук—излъгахаз.УроцитесЕлхамдойдохакатоотговорна

моитемолитви.МудивеченесидавашетруддаотвеждаМахтобвкъщатанаМолукпрез

деня.ЕлхамиазсенуждаехмеотМахтобкатопреводач,акогатонесетрудехмевърхууроците,дветемомиченцасезаигравахазаедно.

РезаиЕсейимаханамерениедаотидатнапоклонениедосвещенияградМешхед,къдетоАмехБозоргбешеходиладатърсичудодейноизцеление.ПредиражданетонаМехди,РезаиЕсейбяханаправилинаср,обещавайкидаотидатнапоклонение,акоАллахимдадесин.Това,чеМехдибешефизическииумственоувреден,нямашезначение,тетрябвашедаизпълнятсвоянаср.Когатонипоканихадагипридружим,азнастояхпредМудидаприемем.

Всъзнаниетомиведнагапроблеснамисълта,четакащепътувамесъссамолетдоМешхед,намиращсевнай-североизточнатачастнаИран.Тамбяхастаналиняколкоотвличаниянасамолетиитовадавашенищожната,нопъкреалнавъзможностточнонашиятполетданаправинепредвиденокацаневБагдад.

Надявахсе,чепътуванетоможедаприспиподозрениятанаМуди.Желаниетомидаотиданапоклонениетрябвашедагоубедивнарастващатамипривързаносткъмнеговияначиннаживот.

Имашеобачемногопо-дълбокапричиназамоетонетърпение.Азнаистинаискахдаотиданапоклонение.Есеймибешеказала,чеакостриктноспазвашнужнитеритуалинагробавМешхед,щетибъдатизпълненитрижелания.Азимахедно-единственожеланиеистрастноискахдаповярвамвчудесатанаМешхед.

—Някоихораводятболнитеилудитетам.Връзватгинагробасвъжеичакатдастанечудото—миказаЕсейснай-сериозентон.—Мнозинаправяттака.

ВеченезнаехвкаквоотрелигиятанаМудивярвамивкаквоне.Бяхподтикванасамоототчаянието.

Мудисготовностсесъгласиданаправимпоклонението.Тойсъщоимашекакводасипожелае.

ПолетътдоМешхедбешекратъкиследпристиганетоМудининаблъскаведнотакси,коетонизакарадохотела.ТойиРезабяхазапазилистаивнай-добрияхотелнаграда.

—Каквоетова?—промърморитой,катосеоказахмевстуденатаивлажнастая.Очаквашенинеудобнолегло.Продранопарчеплатбешепростряновърхупрозорецаи

служешезаперде.Широкипукнатининабраздявахасиватамазилканастените.Килимътбешетолковамръсен,ченесмеехмедасесъбуем.Амиризматаоттоалетнатабешеубийствена.

Съседният„апартамент“наРезаиЕсейнебешепо-добър.Решихмедаотидемдохарамаведнага,воденикактоотрелигиозноусърдие,такаиотжеланиетодаизбягамеотхотела.

Есейиазнамъкнахмепоединабах,взетназаемзатозислучай.Товабешеарабскоодеяние,подобноначадора,носластиченпояс,койтонемупозволявадасемести.Аматьоркатоменсеоправяшепо-лесносабаха.

Тръгнахмепешкъммасжеда,напетпрекиотхотелани,презулици,задръстениотпродавачи,коитошумнопредлагахазапаситесиотмолитвеникамъни.Другитърговциразнасяхакрасивибродерииибижута,изработениоттюркоази.Отвисокоговорителитесеносехатътнещимолитви.

Масжедът,сфантастичникуполииминарета,бешенай-големият,койтобяхвиждаладотозимомент.Пробихмесипътпредтълпиправовернииспряхмедовъншенбасейндасеизмиемпредимолитвата.Следтовапоследвахмеединводач,койтонипреведепрезширокдворипрезцяларедицаразличнизали,застланисвеликолепниперсийскикилимиисогромни,обкованисъсзлатоисреброогледалапостените.Гигантскиполилеиосветявахапространствотоисветлинитеимсеотразявахавогледалатаизаслепявахаочитени.

Катосеприближихмекъмхарама,мъжетеиженитесеразделиха.ДветесЕсейидецата

сеопитвахмедасипробиемпътпрезтълпатавъзторженипоклонници,задастигнемхарамаидасепомолимнаАллахдаизпълнижеланиятани,нонаняколкопътиниизтиквахавстрани.Най-сетнесеоттеглихмекъммястото,отделенозамолитви.

Малкопо-късноЕсейрешидаопитамепак.ТяпритиснаМариамвръцетесиисехвърливтълпатабогомолци.ДветесМахтобостанахмезаднея.Най-сетнетяуспясяростнаупоритостдадостигнехарамаивдигнаМариамвисоконадтълпата,задаможемомиченцетодадокоснегроба.

По-късноМудимисеразвика,ченесъмдалаинаМахтобтазивъзможност.—УтретищевземешМахтоб—казатойнаЕсей.Триднипреминахаврелигиозенекстаз.Азвсепакуспяхдасипробияпътдохарамаи

когатодокоснахгроба,помолихАллахнай-искренодамиизпълнисамоедножелание—данипозволидветесМахтобдасевърнемблагополучновАмерика,такачедавидябащаси,предидаумре.

Поклонениетомеразтърсидълбоко,усещах,чесъмповярвалаврелигиятанаМуди.Разбирасе,товабешеплоднамоетоотчаяние,съчетаносмагиятаназаобикалящатамеобстановка.Какватоидабешепричината,азбяхповярвалавсилатанахарама.ПрезчетвъртияниденвМешхедрешихдаповторясвещенияритуалсцялатапреданост,накоятобяхспособна.

—Искамдаотидаприхарамасама—казахнаМуди.Тойнемепопитанищо.Занегобешесъщоочевиднамоятаотдаденостнавярата.Тойдорисеусмихнаедва-едва,скоетопоказа,чеедоволенотпромянатаумен.

Излязохраноотхотела,предиощедругитедасеприготвят,задаотправязапоследенпътсвоятаединственаинай-искренамолитва.Катопристигнах,судоволствиеоткрих,чесъмизпреварилатълпата.Лесностигнахдахарама,подадохняколкориаланаединсвещенослужител,койтосесъгласидасемолизамене,замоетонеизказаножелание,послеседнахдохарамаиостанахтака,потъналавсъзерцание.ОтновоиотновоповтаряхмолбатасикъмАллахипочувствахкакмеобхващастраненпокой.Интуитивноусещах,чеГосподщеотговоринамолбатами.Итоскоро.

Катокъсчетаотмозайканещатазапочнахаеднопоеднодасенаместватвмисълтами.ВеднъжМудинизаведевдоманаАмехБозорг,бездасидаватруддасепреоблечев

обичайнитеодеждизапосещения,коитопредставляваханещокаторазвлеченапижама.Останапокостюмисамоследминутабевъвлеченвожесточенопререканиесъссестраси.Преминаханашустарийскидиалект—езика,накойтобяхаговориликатодеца,тъйченитоМахтоб,нитоазможехмедаразберемзакаквоставадума,ноповсичколичеше,четоваепродължениенанякакъвстарспор.

—Трябвадаизляза!—внезапноказатой.—ТииМахтобоставатетук.СледтовадваматасМеджидбързоизлязоха.Немисеискашедаоставамевтазикъща,коятобесвързанастолковапечалнизамен

спомени,нитопъкдаостананасамеснякойотнейнитеобитатели.Махтобиазсеотправихмекъмзадниядворсбасейна,задасепосгреемнаслънцетоидасеусамотим.

ЗамоеразочарованиеАмехБозоргнипоследва.—Скъпамоя!—казатямеко.АмехБозоргмебенарекла„скъпамоя!“Послемеобгърнасогромнитесиръце.

Говорешенафарси,катоизползвашепростидуми,коитоилисамауспявахдаразбера,илиМахтобможешедамипреведе.

—Много,много,многомиемъчнозатебе,скъпамоя.Тясехваназаглаватаизаплака:—Идинателефона.Обадисенасемействотоси.„Товаеуловка“—сипомислих.

—Не—казахаз.Махтобйпреведедумитеми.—Немога,защотоМудинемипозволявадасеобаждам.Несъмполучиларазрешениетому.

—Не,обадисенасемействотоси—настоявашеАмехБозорг.—Таткощесеядоса—казаМахтоб.АмехБозоргниизгледаизпитателно.Погледнахяправовочите.„Каквоставатук?—се

чудех.—Далиекапан,койтоМудимиепоставил,задамеизпитадалищемусеподчиня?Илинещосебепроменило,нещо,закоетонямахпонятие?“

АмехБозоргсеобърнакъмМахтоб:—Бащатинямадасеядоса,защотонямадамукажем.Отновоотказах.

Подозрителносттаиобъркванетомирастяхапримисълтазаизмамите,скоитотясибеслужилавминалото,иособеновКум,когатоминаредидаседнаиданемърдам,апослесеоплака,чесъмотказаладасепоклонянагроба.

АмехБозоргизчезна,носкоросевърнасдъщеритесиЗохреиФереще,коитонизаговориханаанглийски:

—Обадисенасемействотоси—казаЗохре.—Ниенаистинасебезпокоим,ченесиговориластях.Обадисенавсички.Говориколкотоискаш.Ниенямадамукажем.

Имашенещозлобновначина,покойтобепроизнесенотова„му“.Иточнотуйвкраянакраищатамеубеди.Втозимигвъзможносттадаговорясъс

семействотоси,колкотоикратъкигорчивдабъдешетозиразговор,систрувашерискадапредизвикамгневанаМуди.

Итака,обадихсе.Разплакахсеотмъкаилюбов.Тесъщосеразплакаха,таткомипризна,чесъстояниетомусевлошавасвсекиизминалден,чеболкитесеувеличаватичедокторитенастояватзановаоперация.ГоворихсДжоиДжон,катогисъбудихпосреднощвдоманабащаим.

АмехБозоргниостависамисМахтоб,докатоговорехмепотелефона.Нениобезпокоинитоведнъж.Послениповикадаседнемвхола.Махтоб,ЗохреиФерещепревеждаха,докатониесеопитвахмедаговоримоткровено.

—АзнастояхМудидативърнеМахтоб—речетя.—Казахму,ченеможедапостъпватакастеб.Неможетакадасеотнася.

Неможехдаповярвамнаушитеси—жената,коятоненавиждах,коятосебедържаласментакавраждебно,дамистанесъюзник?Даливиждашелудосттанапо-малкиясибратиотсъстраданиеискашеданипредпазиотевентуалнитеужаси?Толковамногонещаискахдасиизясняведнага.Разговаряхснеяпредпазливо,нотякаточелипроявиразбиране.Товабеогромнозавоеваниезатазистраннажена.Тязнаеше,чеазвиждамнеразбираематапромянаунея.Независимоотвсичконеможехдайдоверятайнитеси.НоможехлидаразчитамнапомощтайсрещунеконтролируемотоповедениенаМуди?

Същияденсесблъскахисдругединпроблем.По-голяматачастотбагажанибешеструпанвпразниякилердоспалнята,вкоятоживеехмепредивреме.Никойдругнеползвашестаята,тябешеощенаша.Вединмомент,когатоостанахсама,отидохвспалнятаиизровихзапасителекарства,коитоМудибешедонесълотАмерика.

Миниатюрнитерозовихапчетабяхавпластмасоваопаковка.Наричахасе„Нордет“.ТакаинеразбрахкакМудиеуспялдапрекарапротивозачатъчнихапчетапрезмитницатанаеднаислямскарепублика,вкоятоконтролътвърхубременносттаезабранен.Можебисподкуп?Въввсекислучайхапчетатабяханалице—целикутии,пръснатисреддругилекарства.ДалиМудигибешеброил?Незнаех.Катосъпоставихстрахаотразкритиетосъсстрахаотзабременяването,сепрестрашихдавземазапасизаединмесец.

Пъхнахмалкияпакетподдрехатасиипластмасоватаопаковкаизшумоля.Чувашесепри

всякомоедвижение.Оставашемисамодасенадявам,ченикойнямадазабележи.КогатоМудисевърнаданиотведевкъщи,никойнемуказазателефоннитеми

разговорисАмерика.Тръгнахмеинавсякастъпкадъхътмисеквашеотедвадоловимотошумолене,ноочевидносамоазгочувах.

Удомаведнагаскриххапчетатаподдюшека.Наследващияденглътнахедно,бездасъмсигурнадалитоваенай-подходящотовреме,молейкиседаподейства.

СледняколковечериБабаХаджисеобадинаМудидамукаже,чещенамине.Мудинеможешедамуоткаже.

Суетяхсеизкухнята,приготвяйкичайидругинещазапочитаемиягост.Гнетешемемисълта,чеможебиидвадаразкаженаМудизателефоннитемиразговори.Замоянай-голямаизненадаобачедветесМахтобподслушахмеединразговор,койтомеизпълнисоптимизъм.

Доколкоторазбрахме,БабаХаджиказанаМудиследното:—ТоваедомътнаМамал.Мамалотидедаживееприсвоитесватовезарадитеб,защото

Насриннеискадаходипокритапрезцялотовремевсобственатасикъща,атиситукнепрекъснато.Омръзналоимевече.ДолуедомътнаРеза,тиинегоизползваш.Натяхсъщоимеомръзнало.Трябвадасепреместитенезабавно.Трябвадасемахнетеоттук.

Мудиотговоритихоипочтително.Разбирасе,щеуважимолбатанаБабаХаджи.Възрастниятмъжкимна,знаейки,чедумитемуносятсилатанасвещенияавторитет.Следкатопредадепосланиетотойситръгна.

Мудистрашносеядосанасемействотоси,насобственитесироднини.НеочакванониесМахтобсеоказахмевсичко,коетоима.Сегавечебяхмесамониетриматасрещунесправедливиясвят.

СложихмеМахтобдасилегнеиразговаряхмесМудидокъснопрезнощта.—АзизучихРеза—оплакасетой.—Дадохмувсичко,откоетоимашенужда—пари,

новакола,самостоятелендом.КатодойдеМамал,азплатихзаоперациятаму—колкотичанепаднатогава.Винагисъмдавалнасемействотосивсичко,коетосапоискали.ОбаждахамисевАмерика,ченяматпалта,изпращахим.Толковапариизхарчихзатях,атегозабравиха,всичкозабравиха.Сегапростоискатдамеизгонят.

ПослесезахванасНасрин.—АмиНасрин.Толковаеглупава!Защойепритрябвалодасепокривапрезцялото

време?ЗащонеможедабъдекатоЕсей?Разбирасе,добреимбеше,докатобяхметук—тичистеше,тиготвеше,сменяшепеленитенаАмир.Типравишвсичкотук.Атямързелува,самодетощеизкъпеАмирведнъжнаняколкомесеца,катодойдепразник.Щозамайкаисъпругае?Носега,налищесибъдевкъщипрезлятнатаваканция,нямануждаотдетегледачкаизатова—махайтесе!Къдедаотидембезпари?Каксияпредставяттетазиработа?

ТовабяханеобичайнидумиотстрананаМуди,койтовсвоятаислямскапреданостнепрекъснатосебеоплаквал,чеЕсейебезнравствена,задетонесепокрива,аНасринсмяташезаобразецнадобродетелност.Промянатавнеговитеразбираниямепорази.

Промърморихнещовзнакнасъчувствие.НамястотонаНасриниазщяхдаискамМудидасемахнеоткъщатами,нотовагопремълчахизастанахизцялонастранатанасвоясъпруг,точнокактотойочакваше.Отновосеоказахнеговсъюзникинай-голямпочитател—всякадума,коятообърканиятмиумможешедароди,галешееготомуснеискрениласкателства.

—Наистиналинямаменикаквипари?—попитах.—Наистина.Всеощенемиплащат.Документитеминесаготови.Вярвахму.Последодадох:—Какщесепреместимтогава?

—Меджидказаданаемемкакватоискамеквартира,атесМамалщесепогрижатзапарите.

Смногоусилияуспяхдапотиснарадосттаси.МудибешедалдуманаБабаХаджииазнесесъмнявах,чещесепреместимоттозизатвор.Нещоповече,сегавеченямашеникаквавъзможностдасеокажемотнововдоманаАмехБозорг,защотоМудиизпитвашенеописуемаяросткъмсвоятадоскоротолковапочитанасестра.Изобщонеможешеидумадаставадаживеемскоготоидабилоотроднинитему,следкатотебяханакърнилидостойнствотому.

Можехлидасенадявам,черешениетонаМудищебъдеданивърнеобратновАмерика?

—Тенетеразбират—казахмунежно.—Тисинаправилтолковамногозатях.Новсичкощесеоправи.Понетриматасмезаедно.

—Да—казатой.Прегърнаме.Послемецелуна.Ипрезследващитеняколкострастниминути,които

последваха,успяхдасеоткъснаотнастоящето.Втозимигтялотомибешепростоинструмент,койтоможехдаизползвам,когатопотрябва,задасесдобиясъссвободатаси.

Търсехмеданаемемквартира.Тръгнахмеизмръсниулицииотблъскващикварталисединпосредникнанедвижимиимоти.Всичкиапартаменти,коиторазгледахме,бяхавужасенвид—мръсниинебоядисваниотдесетилетия.

РеакциятанаМудибешеокуражителна—тойсъщороптаешесрещуотвратителнитеусловиянаживот.Трябвашемупочтигодина,задасеотърсиотдетскитесиспомениидазапочнедаосъзнаванищетата,коятосънародницитемуприемахазаестествена.Тойнеискашеповечедаживеетака.

Примкатанаобстоятелстватасестягашеоколовратаму.Въпрекичезаемашеуважаванадлъжноствболницата,всеощепрактикувашемедицинанеофициално,защотонеможешедаубедиантиамериканскотоправителстводапризнаедипломитему,неполучавашепари,неможешедаосигуриблагоденствиетонасвоетосемейство,коетоспореднегобешенеговотоосновнозадължение.

Мудиоткри,чевеченеесклонендауважаважеланиятанапо-възрастнитесироднини.БабаХаджиимашеприятелпосредникнанедвижимиимоти.ТойнипоказаапартаментсамонаеднапрякаоткъщатанаМамал.Негохаресахмеиотказахмедагонаемем,коетодоведедоизбухванетонаспормеждуМудииБабаХаджи.

—Тукнямадвор—оплакасеМуди.—Махтобимануждаотдвор,задаиграе.—Нямазначение—казаБабаХаджи.Нуждитеижеланиятанадецатанегозанимаваха.—Тукняманитомебели,нитодомакинскиуреди—казаМуди.—Нямазначение.Няматенуждаотмебели.—Ниенямаменищо—настояМуди.—Нямаменитопечка,нитохладилник,нито

пералня.Нямамедоричинииилъжици.Докатослушахразговора,открих,чевечепо-добреразбирамфарси.Бяхизуменаи

същевременнодоволнаотдоводитенаМуди.ИскашедворзаМахтоб,настоявашедаимамедомакинскиуреди.Искашегизанас,анесамозасебеси,итотака,чедасевъзпротивисрещумногоуважаванияпатриархнарода.

—Нямазначение—повториБабаХаджи.—Намерисисвойдомивсичкищетидадаткаквототитрябва.

—Товаетароф—отвърнаМудигневно.—Товаетароф.БабаХаджиситръгнаразярен,аМудивзедасетревожи,чеепрекалил.—Трябвабързодасемахнемоттовамясто—каза.—Трябвадасинамерим

достатъчноголямаквартира,къдетобихмогълдаоткрияклиникаидазапочнадапечеля

пари.Следкаторазмислималко,реченещотвърдеобезпокоително:—ТрябвадауредимданиизпратятвещитеотАмерика—казатой.РезаШафиебешероднинанаМудииработешекатоанестезиологвШвейцария.

Периодичнитепосещенияприродителитемубяхаповодзаголемипразненстваизатова,когатополучихмепоканазавечерявнеговачест,Мудибешевъодушевен.Сега,когатовечеработешевболницаивъзнамерявашедазапочнечастнапрактика,професионалнитеразговорисколегиимахаголямозначениезанего.

ИскашеданаправиспециаленподаръкнаРезаШафиеимепратизаедносМахтобвточноопределенасладкарница,вкоятопродавахашам-фъстък,подреденумеловъввиднадекоративнипана.Отидохмевнай-горещотовремеследобедисеоказа,чемагазинътезатворен—бешечасътзамолитва.

—Хайдедапочакамеейтам—казахнаМахтобипосочихсянкатаподеднодървоотдругатастрананаулицата.—Толковаегорещо.

Докаточакахме,забелязахгрупапасдари,спотайващисевдънотонаулицата.Зърнахединбялпикап,пъленсуниформенимъже,иединпакон,вкойтоседяхачетириженипасдари,загърнативчадори.Докоснахинстинктивночелотосисръкаисъсзадоволствооткрих,чекосатаминесепоказваизподрусарито.„Тозипътнямазакакводасехванатсмене“—рекохсиаз.

Омръзнамидачакамеипонечихмедапресечемулицата,задавидимщеотворятлимагазинаскоро.Едвастъпихменаплатнотоипаконътрязкопотегли—спирачкитемуизскърцахадонас.Четириженипасдариизскочихаинизаобиколиха.Еднаоттяхнизаговори:

—Тинесииранка,нали?—попитатянафарси,сякашмеобвинявашевнещо.—Не.—Откъдеси?—ОтАмерика—отговорихнафарси.Тязаговориядосаноибързовлицетоми,поставяйкинанеимоверноизпитание

ограниченитемипознанияпоезика.—Неразбирам—промълвихсъсзапъване.Товаразгневиженатаощеповече.Тяпродължидамикрещинасвоянеразбираемезик,

докатонай-сетнеМахтобуспядамипреведе.—Искадазнаезащонеразбираш—обясниМахтоб.—Твърди,чевначалотодобреси

разбиралафарси.—Кажий,черазбирамсамоняколкодуми,неповече.Товадонякъдеуспокоижената,но

тяпродължидаговори,докатоМахтобобясни:—Спрялатее,защоточорапитетисанабръчкани.Опънахвиновночорапитесии

женататръгнадасивърви,нопредитовасеобърнакъмМахтоб:—Кажинамайкасиданеизлизанаулицатаснабраничорапи.Такапорицана,купихшам-фъстъкаинавръщанекъмкъщипредупредихМахтобдане

казванабащасизаслучилотосе.Опасявахсе,чеМудиможепакдаминаложинякаквиограничения.Махтобмеразбра.

СъщатавечеротидохмевдоманачичоШафиевтехеранскиякварталГеиша,задаподаримшам-фъстъканасинамуРеза.Тамимашеоколопетдесет-шейсетдуши.

Късновечерта,следкатоповечетоотгоститесебяхаразотишлииниетъкмосеготвехмедаситръгваме,внезапнозасвирихасирени.Зловещиятимвойизвестявашеначалотонавъздушнонападение.Светлинитеугаснаха.

ПридърпахМахтобкъмсебесиизаедносощечетирийсетдушисеприлепихмедоедна

отстените.Напрегнатоочаквахмедачуемзвуканазенитнитеоръдия,скойтовечебяхмесвикнали.Доловихмемоторнияшумнаприближаващисесамолети,нозенитнитеоръдиямълчаха.

—Нещонеенаред—обадисенякой.—Можебисмесвършилибоеприпасите.Атакуващитесамолетиревяхасъвсемблизонадглавитени.Оглушимеексплозияиазпочувствахкакнякакъвтъменпризракпрофучазловещопрез

стаятаиниоставиуязвимиискованиотстуд.СтенатазадгърбамиотекнаинякаквавълнаниблъснадветесМахтобнапред.Чашитезачайзвъннаха.Разнесесезвукнасчупенистъкла.

Предидауспеемдареагираме,втораексплозияниразтърси,следтоватрета.Цялатакъщасетресеше.Мазилкатасеронешенаоколо.Навреддолавяхписъци,нотезвучахастранноиглухо.Чакахметаванътдасесрутиотгорени.Махтобскимтеше.Мудистискашеръкатамидоболка.

Стояхмебезпомощни,затаилидъх,борейкисеспаниката.Постепенночувствотозареалностсевърна.Минавреме,прединякойдаосъзнае,че

грохотътнасамолетитеиужасяващитебомбениексплозиисаотстъпилимястонасиренитенабързатапомощ.Чувахасеписъцитенажертвитеотвън.

—Бързонапокрива—казанякойиниекатоединсевтурнахмекъмплоскияоткритпокривнакъщата.Градътбешетъмен,номножествотопожариифароветеналинейки,полицейскиипожарниколиосветявахакартинатанаопустошението.Въздухътсебепревърналвгъстоблакпрах.Предсебесивиждахмесамосмъртиразруха.Намястотонасъседнитесградисегавземятазеехадълбокиями.Нощтамиришешенабарутиизгорялаплът.Поулицатамъже,жениидеца,изпадналивистерия,тичаха,пищяха,плачехаитърсехаизчезналитесисемейства.

Някоиотмъжетеотскочихадоблизкатаглавнаулица,задаразбераткаквостава.Върнахасесновината,чеулицитесазатворенизавсякаквипревбзнисредства,сизключениеналинейкитеипожарните.

—ТазинощнеможетедаситръгнетеотГеиша—казанякой.НощтапрекарахменаподавкъщатаначичоШафие.ДветесМахтоботправихме

благодарственимолитвикъмБога,ченибепощадил,иотновосепомолихмезаизбавление.Пътищатаостанахазатворениинаследващатасутрин,ноедналинейкапристигнада

откараМудивболницата.Докатотойсегрижешезапострадалите,ниеумувахмевърхумълчаниетоназенитнатаартилерияпредишнатанощ.Песимиститесмятаха,чеправителствотоеостаналобезбоеприпаси.Акотовасеокажешевярно,адскиятогънвърхунищешедасеувеличи.

Изглежда,слуховетебяхаплъзналиизцелияград,защотоследобедправителственатателевизияизлъчиизявление,коетоцелешедауспокоидуховете.Доколкоторазбрах,говорителитесъветваханаселениетоданесебезпокои.Причинатазалипсатаназенитеногънбила,чеправителствотоопитвалонещодруго.Нотакаинеказахакакво.

МудисевърнавкъщатаначичоШафиечакпрезнощта.КварталГеишавсеощебешеотворенсамозаколитенабързапомощипожарната,такачетрябвашедапрекараметукощееднанощ.Мудибешеуморениизнервенотдългияденвболницата.Носешелошиновинизамногопострадали.Веднакъща,вкоятоималомноголюденрожденден,загиналиосемдесетдеца.

РезаШафиетрябвашедаотложивръщанетосивШвейцария.ВечертатойреченаМуди:—НеможешдаоставишБетииМахтобтук.Твърдеопасное.Некагивземав

Швейцария.Щеотседнатпримене.Щесегрижазатях.Нямадагиизпускамоточи.КакволизнаешеРезаШафиезамоетоположение?Наистиналисмяташеданипазив

Швейцария,илисамоискашедауспокоистраховетенаМуди,задаизбягаме?Тованямашезначение,защотобяхсигурна,чебихмемоглидасевърнемвАмерикапрезШвейцария.

НоМудинамигаунищожитазислабанадежда:—Не!—изръмжатой.—Вникакъвслучай.Предпочиташеданиизлаганаопасностите

навойната.ПрекарахмеощедваднивкъщатаначичоШафие,докатоспециалнитегрупиуспеятдаизнесатраненитеиубитите.Всекиденновинитеотправителствотоставахавсепо-тайнствени.Репортеритетвърдяха,чеИранвечепритежавалмодерниракетивъздух-въздух,коитобилидалечпо-ефикасниотзенитнитеоръдия,затованегиизползвал.Единрепортердобави,чегражданитенаИранщебъдатизненадани,катонаучатоткъдеидватновитеракети.

Америка?Русия?Франция?Израел?Всичкиобсъждахатозивъпрос,ноМудибешеубеден,ченовотооръжиеидваотСъединенитещати.

—Зарадиембарготовърхутърговиятасоръжие—казатой.—СъединенитещативероятногивнасятчрезтретистраниипотозиначинпринуждаватИрандаплащапо-високацена.

Мудибешеубеден,чененаситнитезапариамериканскитърговцинаоръжиенебихапропусналиклиентстакъвнеутолимапетит.

Незнаех,пъкинемеинтересувашеоткъдеидвахаракетите,самосемолехданесеналагадабъдатизползвани.

Няколкоднипо-къснонещатапретърпяхановоразвитие.ПравителствотообещажестокаразплатасИракзарадибомбардировкатанадГеишаи

тозипътоповести,чеприбезпощаднотонападениенадБагдадебилоизползваноновооръжие:ракетиземя-земя,коитоможелидадостигатБагдадотИран,бездаимануждаотсамолети.

Съществуванетонавтороновооръжиеотнововъзбудиспоровеповъпроса,койснабдяваИрансмодерниоръжия.

Правителствотообявитриумфално,ченовитеоръжиябилииранскопроизводство.Мудисеотнесескептичнокъмтоватвърдение.

ЕдиндентойнипуснадветесМахтобдаотидемнапазарсЕсейиМариамзалетнидрехинамомичетата.

Следкатоцялатасутринобикаляхмепазарите,накраявзехмееднооранжевотаксидодома.Ичетиритесесместихменапреднатаседалка.Азбяхвсредата,аМахтоб—наскутами.Шофьорътпотеглиидокатопревключвашелостасъсскоростите,усетихкакръкатамусеотривавкраками.Вначалотосипомислих,чеебилослучайно,носледмалкоръкатамусеплъзнапо-нагореистиснабедротоми.

Вонешеотвратително,хвърляшемикосипогледиисеподхилквашепохотливо.МахтобразговаряшесМариам,коетомидадевъзможностдагосръгамсилновребрата,безтядазабележи.

Товаобачесамогоокуражи.Тойсложидланвърхукракамиигостисна.Ръкатамусеплъзнабързонагоре.

—Слизаме—извикахаз.—Тук,благодаря!Шофьорътнатиснаспирачките.—Неказвайнищо,самослезпо-бързо—казахнаЕсей.ИзтикахЕсейидецатана

тротоараисеизмъкнахподиртях.—Каквоима?—попитаЕсей.—Тованеенашетомясто.—Знам—казах.Цялататреперех.ОтпратихмомичетатадапогледатеднавитринаиразказахнаЕсей

каквосебеслучило.

—Чуваласъмзатакиванеща—казатя.—Нонаменникоганемисееслучвало.Мисля,чегоправятсамоначужденки.

Следкатобяхмеизвънопасност,новамисълсепоявивглаватами.—Есей—обърнахсекъмнея,—моляте,неказвайнаМуди,защото,акоразбере,няма

дамепускадаизлизамвече.Моляте,неказвайинаРеза.Есейпоразмислималко,послекимнавзнакнасъгласие.ВлошаващитесеотношениянаМудисиранскитемуроднинименакарахадасезамисля.

Прехвърляхвпаметтасиподробноститеотживотамуисеопитвахдагоразбера,доколкотомога,катосенадявах,четакащесъмвсъстояниедазаеманай-правилнатапозицияспрямонего.ТойбешенапусналИранибешеотпътувалзаАнглияощесъвсеммлад.По-къснобепристигналвАмерика.Преподавалвучилище,нопрекъснал,задаучиинженерство.Следняколкогодиниработакатоинженерсепрехвърлилвмедицина.ПослетригодинибеработилвКорпусКристи,двевАлпина,еднавДетройт,предиотноводапреобърнеживотаси,катониповедевТехеран.Сега,почтигодинаотпристиганетони,животътмуотновоставашенеспокоен.

Неможешедасеустановинаедномясто.Успявашедаподдържаизвестноравновесие,носамозакратковреме,следкоетоотновотърсешепромяната.Винагиизглеждашесякашпричинатаевъншна,аневътревнего.Носега,поглеждайкиназад,осъзнавах,четойвинагибедопринасялзанеприятноститеси.Водешегонякаквобезумие,коетонемудавашепокой.

Тогава,чудехсеаз,каквощееследващотонещо,коетощегопривлече?Изглеждаше,чезанегонямаизходотдилемата.Действиятамувсеповечеиздаваха,чеаз

съмединствениятмуприятелисъюзник.Бяхмесамисрещужестокиясвят.Всичкотовапородиуменеслабатанадежда,чеможебиотновощенивърневАмерика,

нозатовасъществувахаидругипречки.Еднавечер,когатовнимателноповдигнахвъпросазавръщанетониудома,Муди

реагирапо-скоросбезразличие,отколкотосгняв.Разказаминеща,вкоито,изглежда,вярваше,нокоитомисесториханевероятни.

—ПомнишлидокторМоджалали?—попитаметой.—Разбирасе.ВКорпусКристидокторМоджалалибешеблизъкприятелнаМуди,докатомалкослед

превземанетонаамериканскотопосолствовТехерантедваматавнезапнопрестанахадасевиждат.

—ТойработешезаЦРУ—заявиМуди.—ПредложимииаздаработязаЦРУ,данастройвамстудентитевуниверситетасрещуХомейни.Разбирасе,отказах.НонищодоброненичакавАмерика.АкосевърнавАмерика,щемеубият.ОтЦРУсаменарочили.

—Неетака—отвърнахаз.—Въобразявашси.—Такае—изкрещятой.Растящиятмугнявнемипозволидапродължа.Неможехдаповярвам,чеетолкова

важен,тадафигуриравчерниясписъкнаЦРУ—нещо,вкоетотойбенапълноубеден.Единденнаучихдруго,многопо-същественообстоятелство,коетомупречешедасе

върневАмерика.Веднъж,докатопазарувахмесМахтоб,минахпрезмагазинанаХамиддасеобадянаХелънвпосолството.ПопитахядалиМудиможедасевърневАмерика.

—Невъзможное!—казатя.—Изтекълесрокътназеленатамукарта.ЕдинствениятначиндасевърневАмерикабеше,акоаз—катонеговаженаи

американскагражданка—мудамразрешение.Аз,разбирасе,щяхдагонаправя,задамогадасевърнасМахтоб,нотоващешедабъдесъкрушителенударпомъжкотомудостойнство.

Етокаквобестанало.Бечакалтвърдедълго.Великиятмупланбевзелдраматиченигорчивзанегообрат.СегаМудибешевкапананаИраниизходзанегонямаше.

ОСЕМНАДЕСЕТАГЛАВАЕдинденвъввестник„Кхаян“попаднахнаобява,предлагащажилищазачужденци.—Можебиговорятанглийски—казахнаМуди.—Даимзвъннали?—Да—отговоритой.Жената,коятосеобади,говорешеперфектенанглийскиисезарадва,каторазбра,че

семействоамериканцитърсиквартира.Уговорихмеседасесрещнемнаследващияденкъсноследобед,следкатоМудиприключешесработатасивболницата.

Следващитеняколкоследобедапосредничкатанипоказаняколкоапартаментасчисти,светлииуютнообзаведенипозападенобразецстаи.Нонитоединнебешетова,коетонитрябваше.Някоибяхамногомалки,другибяхатвърдеотдалечениотболницата.Ниеобачезнаехме,чесменаправпът.Собственицитенатезижилищаилиживеехавчужбина,илибяхаобразованииранци,коитодържахадагизапазятвдобросъстояние.Атованай-лесноставаше,катоквартиритенеседаваханаиранци.

Знаехме,чераноиликъснощенамеримнай-подходящотозанасмясто,ноработнотовременаМудиограничавашевъзможноститенизатърсене,такачепредложениетонапосредничкатабешесъвсеместествено.Бездазнаенашителичниотношения,тяневинноказа:

—Каквощекажете,акосБетизапочнемощеотсутринта.Щеобиколимповечеместаиакотянамеринещоподходящо,следтоващеговидитезаедно.

ПогледнахкъмМуди.Каклищешедареагира?—Добре—съгласисетой.По-късно,когатобяхмесами,тойвнесеизвестниограничениявпозволениетоси.—Трябвадатевземаотдома.Нямадасеотделяшотнеяидатевръщаобратновкъщи

—наредитой.—Добре—съгласихсеаз.Бавно,многобавносеразхлабвахаверигитеми.Ощенаследващияденпопаднахнаидеалнатазанасквартира.Просторенапартаментна

дваетажа,най-големиятоттритевсградата.НамирашесевсевернатачастнаТехеран,къдетопостройкитебяха,общовзето,по-новиидобреподдържани.Бешесамонапетнайсетминутистаксиотболницата.

Сградатаебилапостроенаповреметонашахскиярежимиапартаментът,койтомеинтересуваше,бешекрасивообзаведенситалианскимебели.Имашеканапетаикресла,елегантнагарнитуравтрапезарията,модерниуредивкухнятаителефон,такаченямашеданисеналожидаприбавямеинашитеименакъмсписъканачакащите.Предсградатаимашезатревендвориголямплувенбасейн.

Апартаментътобхващашеголямачастотдватаетажа,аразпределениетонастаитебипозволилонаМудидаоткриеклиникавдветекрила,коитопосредничкатанаричашевили.Вилатаотдясноопасвашесградатадозаднатайстранаитукщяхмедаживеемние,аклиникатанаМудищешедабъдевпреднотокрилонаапартамента.Широкидървенивратиотделяхаеднотокрилоотостаналатачастнаапартаментаитакаестественосеоформяхачакалнятаистаятазапроцедури.

ГоляматаспалняидетскатастаязаМахтоббяханавторияетаж,къдетоимашеибаня,напълнообзаведенасвана,душиистинскатоалетна.Доголяматаспалнясенамирашемалъкапартаментсизгледкъмзадниядвор,далечеотулицата.

ОщесъщатавечеротидохмесМудидаразгледамеапартаментаитойсъщогохареса.Бездамуказвамкаквотоидае,самзабеляза,чемястотоечудеснозаклиниката,коятоискадаоткрие.

Азсъщовярвах,четоваенай-подходящотомястозаосъществяваненаплановетеми.Катогосподарканасобствениясидомисъпруганадокторщяхдаимаммногоповечесвобода.Мудинебимогълдамеконтролира,нитодамедържидалечоттелефона.Тукнямашедаимачовек,койтопостояннодамешпионираилидамедържиподключ.

Притеснявахсевсепак,ченемогадапредупредяМахтобданегледанатазикъщакатонанеиндомзавинаги.Тявеченеговорешезавръщанеудома.Поочитейпознавах,чемечтаеточнозатова,нонесмеешедагосподелидоринасамесмен.

Преместихмесекъмкраянаюлиблагодарениенапарите,осигурениотМеджидиМамал.Дадоханииедназначителнасума,задасикупимвсичконеобходимо—хавлиеникърпи,одеяла,възглавници,тенджери,тигани,храна.

Помогнахаидругитероднини,доволни,чесеустановяваме.Щастливиотпомирениетони,АгаХакимнипоканинавечеря.Изненадата,коятобяхаподготвилизаМуди,впоследствиесеоказамноговажназамен.Едвапрекрачилипраганадомаим,Мудиизведнъжзасия,катозабелязадветенеочакванигостенки.

—Чамсей!—извикатой.—Зарий!ДветесестрибяхаизрасналивШустарвсъседствосъссемействотонаМуди.Негибеше

виждал,откактобенапусналИран,имногоимсезарадва.ЧамсейНаджафийведнагамидопадна—ощепредиданаучакаквотоидаезаживотай.Носешечадор,различенотонези,коитобяхвиждаладотогава.Бенаправенотпрозрачнадантеленаматерия,коетообезсмисляшепредназначениетому.Поднегоносешечернаполаирозовпуловервевропейскистил.Разговаряшесменлюбезнонабезупреченанглийски.

Мудисезарадва,каторазбра,чесъпругътнаЧамсейехирургведнаотмалкоточастниболницивТехеран.

—ДокторНаджафийможебищеуспеедатинамериработа—предположиАгаХаким.По-нататъквразговорасизненаданаучих,чеиЧамсей,иЗарийживеятподесетмесеца

вгодинатавАмерика.ДокторНаджафийразпределяшевреметосимеждудветестрани.ИдвашетукдапечелиотбезбожнитетаксиначастнатасипрактикаипрекарвашепошестмесецаотгодинатавКалифорния,къдетопосещавашесеминари,обогатявашепознаниятасиисенаслаждавашенасвободатаичистотата.Зарийбешепетнайсетгодинипо-голямаотЧамсей.Бешевдовицаиживеешесъссестраси.Английскиятинебетакаблестящ,кактонаЧамсей,ноитяседържешесменмногомило.Идветесесмятахазаамериканки.

Докатоседяхменаподаивечеряхме,азсезаслушахвразговора,койтосеводешеоколомен,къденафарси,къденаанглийски.Това,коеточувах,мидоставяшеудоволствие.ЗарийсеобърнакъмМуди:

—КаквомислисестратизаБети?—Е,иманякоипроблемипомеждуим—отговориМуди.ЧамсейсенахвърливърхуМуди.—Нямадаесправедливодаподчинявашженасиначовеккатосестрати—казатя.—

Познавамядобреисъмсигурна,чееневъзможнодасеспогодятсБети.КаквотоидаправиБети,никоганямадайугоди.Сигурнасъм,чеедваяпонася.

Мудинесеядосаотнейнитеприказки,дорикимнавзнакнасъгласие.—Да—казатой.—Неесправедливо.—Непременнотрябвадасевърнетеудома—казаЧамсей.—Защотрябвадастоите

туктолковадълго?

Мудисвирамене.—Товаегрешка—продължиЧамсей.—Товаелудост.ВърнетесевАмерика.Зарийкимнавзнакнасъгласие.„Трябвадапрекарвамеповечевреместезихора“—помислихсиаз.НатръгванеМудиказаучтиво:—Непременнотрябвададойдетеунаснавечеря.Попътякъмдомасеопитахда

разберадалипоканатамуебиласамотароф.—Толковамихаресаха—казах.—Некапо-скорогипоканимунас.—Добре—съгласисеМуди,предвкусвайкиудоволствиетоотдобратахранаидобрата

компания.—Теживеятсамонаняколкопрекиотнас.Най-сетнешефътнаМудивболницатагоуведоми,чевечесамуплатили.Паритебили

депозиранипосметкаведнабанка,недалечотболницата.Задагиизтегли,Мудитрябвалосамодапредставивбанкататочнияномернасметката.

Сияещотщастие,Мудиотишълвбанката,задаполучипървитепари,коитобеспечелилвИранзаблизогодина.Нобанковиятчиновникмуказал,чевбанковатасметканямапари.

—Нониегидепозирахме—уверилгоадминистраторътвболницата.—Париняма—настоявалбанковиятчиновник.Мудисеразкаралняколкопътимежду

болницатаибанката,докатонай-сетненаучилкакваеработата.Бюрокрация.СчетоводствотовИрансеводешенаръка.Каторазбрал,чещетрябвадачакапонеощедесетдни,предидасиполучипарите,Мудипобеснял.

Разказамипремеждиятасиснеподправенгняв,катодопълвашеисториятасвпечатляващиепитети:

—Натаястранаитрябвасамоеднаатомнабомба!Дасезатриеотлицетоназемятаидасезапочневсичкоотначало.

Чакаханииощенеприятниизненади,защото,когатопаритепристигнаха,суматасеоказадостапо-малкаотобещаната.Нещоповече,болницатапрактикувашестраненначинназаплащане,прикойтотрудътнадопределенаграницапростонесезаплащаше.Мудиизчисли,чебимогълдаизработвасъщитепарисамозадваднивседмицавместозашест.Затовауведомиболницата,чещеработисамовъввторникисряда.Товащешедамуосигурявасвободновремезаработавчастнатамуклиника.

Окачиеднаобикновенатабеласнадписнафарси:Д-рМахмуди,училиспециализиралвАмерика.Когатоявидя,племенникът,МортезаГодси,койтобешеадвокат,серазфуча:—Неяслагай!Небивадапрактикувашмедицинабезразрешение.Можедатеарестуват.—Немеинтересува—отговориМуди.—Толковавремечакахзаедноразрешително.

Немогаповече.Дориидасебезпокоеше,чедветесМахтобможедасеизплъзнемотръцетему,небев

състояниеданаправимного,задауспокоистраховетеси.Сегатойсенуждаешеотнасповечеотвсякога.Ниебяхменеговотосемейство,ниебяхмевсичко,коетоимаше.Втозимоменттойимашенуждадавярвавнашаталюбовипривързаност.Атовабешеинашиятшанс.

Задкъщатаниминавашеглавнатаулица,накоятоимашетримагазина.Посещавахгиежедневно.

Единиятмагазинбешенещокатосупермаркет,многоразличенотамериканскитесупермаркети,новсепакмясто,къдетоможехадасекупятнякоиосновнипродукти,когатогиимаше.Винагисенамирахафасул,сирене,кетчупиподправки.Понякогапродавахамлякои

яйца.Вториятмагазинбешезаплодовеизеленчуци.Втретиясепродавашемесо.Мудисесприятелисъссобственицитенамагазините.Теитехнитесемействаселекуваха

приМудибезплатно.Взамянанатованиуведомяваха,катосепоявятнякоиредкистоки,инизапазваханай-доброто.

Почтивсекиденносехпонещичконатезихора,катонапримервестници,конци,канап,коитотеизползвахазаопаковка.АгаРеза,собственикътнасупера,миказваше:

—Виестеголямаспестовница.Повечетоиранкисапрахоснички.Итриматасобственицименаричаха„ХанумДоктор“ивинагинамираханякоемомчеда

донесепокупкитемивкъщи.Мудиискашедаживеекатопроспериращдокторсамериканскообразование,като

истинскипрофесионалист,дасеиздигненадзаобикалящатагомизерия,нонеможешедасезанимавасподробностите.Веднъжмивръчинякаквипари.

—Купикаквототрябва—каза.—Подредикъщата.Подредиклиниката.Заменетовапоръчениеозначавашедасепреборясвсичкипревратности,коитоедин

град,населенсчетиринайсетмилиона,понякогавраждебнонастроениивинагинепредсказуемижители,поставяпредедначужденка.Знаех,чедругажена,билоиранка,билоамериканкаиликакватоидае,небисеосмелиладаприеметаковапредизвикателствоповременаредовнитесиобиколкиизТехеранбеззакрилатанамъжилипонекомпаниятанапо-възрастнажена.

ВеднъжМудимеизпратидоединмагазинвцентъра,койтобешесобственостнабащатанаМолук,жената,коятосебегрижилазаМахтоб,когатоМудиябешеотвлякълотмен.Трябвашедакупяхавлиеникърпииплатзачаршафи—лукс,койтощешеданинаредисределита.

—Вземиавтобус—предложиМуди.—Пътуваседълго,нозатовапъкбезплатно.Подадемицяллиставтобуснибилети,коитодържавнитеслужителиполучаваха

безплатно.НебихспестяваланаМудиняколкоториала,номисеискашеданаучавсички

съществуващивидоветранспорт,такачедветесМахтобпоследвахмесъветаму.Първостигнахмедоглавнатаулицаивзехметаксидоеднаавтобуснаспирка,близододоманаМамал.Автобусътприличашепо-скоронапрезокеанскипараход,отколкотонаградскопревозносредство.Всичкиместабяхазаети,аостаналитепътницисеблъскахапопътеката.

Пътуванетодоцентъранаградапродължиповечеотчас.Спиркитебяхамногоинавсякаставашемеле.Никойнечакашеспокойноредаси;хоратаслизахаисекачвахаединпрездруг,катосеругаехаиръгахаслакти.

Най-сетнестигнахмемагазинаикупихмекаквототрябва.ИдветесМахтобсечувствахмеизтощени.Бяхмесенатоварилиспакетииедвасипробивахмепътпрезтълпитепотротоарите.Най-накраястигнахмеавтогарата.Неможахданамеряномера,койтоМудиниказадавземем,иусетих,чемеобземапаника.Заменбешемноговажнодасесправястазизадачакактотрябва.ПрипровалотмоястранаМудищешедареши,ченемебивазаподобнипоръчения.Иощепо-лошо—можешедасеусъмнивнеоправданотонизакъснение.

Объркванетовероятноепроличаловпогледами,защотоединиранецмепопита:—Каквоима,госпожо?—Сайедхандан—казахаз.Товабешерайонът,вкойтоживеешеМамалиоткъдето

можехлеснодасеоправя.Тойнимахнадагопоследвамеинизаведедоединпразенавтобус:—Сайедхандан—казатой.Кимнахвзнакнаблагодарност.Качихмесеиведнагаседнахменадветеместазад

шофьора,въпрекичевсичкибяхасвободни.Скороавтобусътсеизпълни.Замояизненадачовекът,койтониупъти,секачииседнана

мястотонашофьора.Подадохмунашитебилети,нотоймахнасръка.Вечесъжалявах,чесмеизбралитова

място,защотошофьорътмиришешеужасно,доризаиранец.Бешенисъкичистоизбръснат,нотовабешеединственоточистонещопонего.Дрехитемусякашнебяхапраниотмесеци.

Предидапотеглим,шофьорътминапотяснатапътекамеждуседалкитеизапочнадасъбирабилетите.Немуобърнахвнимание.Махтоббешеуморенаиизнервена.Пакетитенитежаха.Неможехмедасенастанимудобно.Шофьорът,стигнадонасипротегнаръка.Докатомуподавахбилетите,тойсграбчиръкатамииястисна,послебавноотдръпнасвоята.„Товаеслучайно—помислихсиаз.—Иранцитенепостъпваттакасжените.“Необърнахмноговниманиенаслучая,защотоединственатамимисълбешедасевърнемчаспо-скороудома.

Махтобсеунесеипотънавдълбокадрямка.Спапрезцелияпътдопоследнатаспирка.„Каклищеяпренесазаедносвсичкитезипакети“—чудехсеаз.Разтърсихядасесъбуди.

—Хайде,Махтоб—казахтихо.—Времеедаслизаме.Тянепомръдна.Спешедълбоко.Бяхмеостаналисамивавтобуса.Вдигнахглаваивидях,чешофьорътчакасамонас.Той

сеусмихнаипротегнаръце,предлагайкимидасвалиМахтоботавтобуса.Помислихси,четоваемногомилоотнеговастрана.

Тойявзеиазсевцепених,катоговидяхдадолепваотвратителнитесиустниидацелуваспящотомидете.

Ужасена,сеогледахнаоколо.Впразнияавтобусбешетъмно,апътеката—тясна.Събрахпакетитеистанахотмястотоси.

НошофьорътмипрепречипътясМахтобнаръце.Бездакажедума,тойсенаведенапредисилносепритиснавмен.

—Извинете—казахнафарси,пресегнахсеиизтръгнахМахтоботръцетенашофьора.Опитахседагозаобиколя,нотоймипрепречипътясръка.Всетака,бездаказванищо.Продължавашедапритискаотвратителнотосивонящотялокъммен.

Наистинасеуплаших.Огледахсезанещо,скоетобихмогладагоударя,катоедновременносечудехдалидарискувамдагоритнасколяновслабините.Чувствувах,чевсекимигщезагубясъзнаниеотизтощениеипогнуса.

—Къдеживееш?—попитатойнафарси.—Щетипомогнадасеприбереш—исложиръкавърхугърдатами.Обземеярост,сръгахгослакът,провряхсекрайнегоиизскочихотавтобуса.Махтобпродължавашедаспивръцетеми.

Опасноститенаживотавмизерстващия,претъпкансбежанциградизлязохаотновонапреденпланединден,когатогостувахнаЕлън.

Дветебяхмепостигналимълчаливопримирие.Независимоотзаплахатай,чещемепредаде,задаизпълниислямскиясидълг,тяиХормозбяханаправиливсичкокаквотомогатвтрудензаменмоментиповеченеспоменаха,чещеиздадатнаМудинамерениятамизабягство.Въпрекичевосноватасинашитежизненифилософиисеразминавахадоста,идветебяхмеамериканкиинисвързвахамногообщинеща.

Смрачавашесе,когатоситръгнахотдомай.—Нямадасиходишсама—казаЕлън.—Несебезпокой—отговорих.—Не,Хормозщетезакара.—Няманужда.Некасипочива.Щевзематакси.—Нямадатепусна!ТогаваЕлънобяснипричинатазаопасениятаси.

—Вчераедномомичебешеубитовнашияквартал.Намерихаясъвсемнаблизо.Билатринайсетгодишнаиизлязлаоткъщивпетчасасутринтадакупимесоскупоните.Несеприбраланавремеиродителитейтръгналидаятърсят.Намерилитялотойнаулицата.Билаизнасиленаипослеубита.

Бяхшокирана.—Товаставаежедневно—продължиЕлънстревогавгласа.—Случвасенепрекъснато.Незнаехдалимогадайвярвам.ЩомкатоЕлънзнаешезатезинеща,защонемиеказала

досега?Защоникоганебяхвиждаланищовъввестницитезаобири,изнасилванияилиубийства.

—Афганистанцитегоправят—казаЕлън.—ВИранимамногоафганистанциитеняматжени,затоваизнасилваткоготосварят.

СкороследтозислучаймепосетиМеджид.РазказахмузаразговорамисЕлън.—О,да,товаетака—казатой.—Случвасеежедневно.Наистинаеопаснодаходиш

сама.Трябвадавнимаваш.Есейсеобадиединден,катонаправоплачеше.—Страхмее—казатя.—Току-щосеобадимайкатиотАмерикаиазйказах,честесе

преместили.Поискаминовиятителефоненномер.Отвърнахй,ченегознам,итяпобесня.Наречемелъжкиня.Тогавайдадохномерати,носегасимисля,чещесиимамнеприятности.

—Несепритеснявай—казахаз.—Мудинесиеудома,такачевсичкоенаред.Некапрекратимразговора,задаможемайкамидасесвържесмен.

Следмигтелефонътиззвъняиазсграбчихслушалката.Съсзадавенгласмайкамиедвауспядаизрече„здравей“.Таткосъщосеобади.Бешемитруднодаговоря,защотоогромнатопкабезастаналанагърлотоми.

—Какси?—попитахтатко.—Добресъм—казатой.—Даискаш,значидаможеш.—Гласътмузвучеше

жизнерадостно.—Атикакякараш?—попитамайка.—По-добре.Разказахимзановатаникъщаизапо-голяматасисвобода.—КаксаДжоиДжон?—попитахаз.—Толковамилипсват.—Добреса,растат,станалисаистинскимъже—казамайка.Джоработел.Джонбилвечевторагодинавколежаииграелвъвфутболнияотбор.

Пропускахтолковамногооттехнияживот.—Предайтеим,чемногогиобичам.—Непременно.Изработихмецялапрограмазателефонниразговори.Теможехадасеобаждатида

говоримсвободно,докатоМудибешевболницатавсрядаичетвъртък.Товаозначаваше,четрябвадаставатвтрипрезнощта,задапоръчатразговора,носиструваше.Майкаказа,чедругатаседмицащегледададоведеДжоиДжонитедамисеобадят.

НаследващияденотидохнагостиуЕсей,задайспестянеприятностите.Катосевърнахудома,казахнаМуди,черодителитемисасеобадиливдоманаЕсей,докатосъмбилатам,ичесъмимдалановияниномер.

—Добре—казатой.Неизглеждашеядосан,чесъмговориластях,дорикаточебедоволенотсъвпадението.—Елаунасдапиемчай—предложимиЧамсейпотелефона.ОбърнахсекъмМудизапозволение.—Разбирасе—казатой.

Какводругоможешедакаже.УважавашеЧамсейиЗарийиочевиднонеискашетедаразберат,чесееотнасялсменезлепреди.

Тозиденчаятбешебезкрайноприятен.ДветесЧамсейстанахмеведнагаблизкиприятелкиисъщотолятопрекарахмемногоднизаедно.

ОбикновеноЧамсейпрекарвашесамоподвамесецавгодинатавпрекрасниясидомдонашияновапартамент,нотозипътсмяташедаостаневТехеранпо-дълго.ИскашедапродадекъщатаидапрехвърликаквотоможеотпаритевКалифорния.ЧамсейснетърпениеочаквашедапрекъсневръзкитесисИранидасевърневКалифорния,номисълта,четоващеекраятнанашитепочтисестринскиотношения,натъжавашеидветени.

—НезнамкакщемогадасевърнавКалифорнияидаоставяБетитук—казаединденнаМуди.—Пусниясмендасеприбереудома.

НитоМуди,нитоазпосмяхмедапродължимтематаизатованеотговорихменапредложениетой.

Чамсейбешекатоглъткасвежвъздухвживотами,нотрябвашедаминатняколкоседмици,предидасерешадайдоверяповеченещаотживотами.Знаех,чемогадаразчитамнанейнатаподкрепа,нонебяхсигурнадалитящезапазивсичковтайна.Веднъжвечемебяхапредали.ТявероятнощешедаотидеприМудиидамусеразвика,чемедържитукпротивволятами.ЕстественатайреакциящешеданастроиМудисрещумен,итоточносега,когатонещатабяхазапочналидасепроменят.Затованесерешихдасподеляснеянищоповече,номалкопомалкотясамазапочнадаотгатваподробностите.Можебитова,чеискахразрешениеотМудизавсяконещо,йподсказаистината.Обсъждахснеговсякосвоеизлизане,всекипохарченотменриал.

Единден,следкатосподелихколкосетревожазабащасивМичиган,тярече:—Амитогава,защонеотидешдаговидиш?—Немога.—Бети,щенаправишголямагрешка,аконеотидешдаговидиш.—Итямиразказа

следнатаистория.—ЖивеехвШустар,абащами—вТехеран.Веднъжосъмнахслошопредчувствие.Нещомиподсказваше,четрябвадавидябащаси.Казахнасъпругаси.Тойотвърна:„Не,никъденямадаходишсега.Щеотидешследващиямесец,когатосвършиучилището.“Скарахмесе—единствениятпътвживота,когатонаистинасеизправихмеединсрещудруг.Азмуказах:„Аконемеоставишдавидябащаси,щетенапусна.“Тогаватойрече:„Върви!“

КогатоЧамсейпристигналавдоманабащасивТехеран,разбрала,четойщевлизавболницанаследващиядензаизследвания.Останалибуднидокъснопрезнощта,анадругиядентягопридружиладоболницата,къдетонеочакванопочиналотсърдеченудар.

—Аконебяхотишладаговидя,никоганямашедасипростя,никога—миказатя.—Вероятнощяхдасеразведасъссъпругаси.Нещомекарашедавидябащаси.Тисъщотрябвадавидишбащаси.

—Немога—казахазисеразплаках.Следтовайобяснихзащо.—Немогадаповярвам,чеМудиеспособеннатакованещо.—Щастливасъм,чеимамтвоетоприятелство,ноакотойразбере,четизнаешзамоето

желаниедасевърнаудома,щемизабранидасевиждамстеб.—Несебезпокой—казаЧамсей.—Нямадамукажа.Тяудържанадуматаси.НооттозиденотношениетойкъмМудисепромени

чувствително.Станастуденаиравнодушна.Потискашегневаси,колкотоидантелениятйчадорприкривашедрехитей.

Лятотосвършинякакбързо.ВкраянаавгустотновощяхадапразнуватСедмицатана

войнатаитовабешемрачнонапомняне,чевечеповечеотгодинадветесМахтобсмезаложничкивИран.Всякавечерпоулицитегърмешевоеннамузика.Мъжемарширувахавстрой,изпълнявайкиритуаланасамобичуването.Веригитеплющяхапоголитеимгърбовевритъманамарша—първоподясното,послеполявоторамо.Отмонотоннитескандиранияизпадахавтранс.Погърбоветеимтечешекръв,нотенеусещахаболка.

Новинитепотелевизиятабяхаизпълненисповечеяростнареторикаотобикновено,новечепо-лесноприемахвсичкотова,защотодобреразбирахсъщественатаразликамеждуиранскитедумиииранскитедела.Гневнитеречиикресливилозунгибяхапростотароф.

—МногоискамданаправимистинскирожденденнаМахтоб—казахаз.—Аманямадаканимникогоотмоетосемейство—казаМуди.Изамояизненададопълни:—Изобщонеискамникойоттяхдаидватук.Тесамръсниимиришат.Прединяколкомесецапразнуванетонарожденденбезроднинитемущешедасесметне

занедопустимонарушениенадобриятон.—ЩепоканимЧамсейиЗарий,ЕлъниХормоз,Малихехисемействотой.Малихехбешенашасъседка,коятоживеешевмалкияапартаментподголяматани

спалня.Неговорешеанглийски,носедържешемногомилосмен.Всекиденнаучавахпомалкофарсиотнея.

Гостите,коитоМудивъзнамерявашедапокани,показвахаколкосеепроменилкръгътнаприятелитенииколкосееподобрилоотношениетонаМудикъмЕлъниХормоз.Бешеоценилнавременнатаимпомощвтрудензанасмомент.ПрезтозиотносителноспокоенпериодвбурнияживотнаМудижеланиетомудасесближисЕлъниХормозбешеедномълчаливопризнание,ченеприятноститениизцялоилиотчастиседължаханабезумиетому.

Махтобнеискашеготоваторта.Предпочиташеаздаянаправя.Товабесериознопредизвикателство.НадморскатависочинанаТехераниметричнитеозначениявърхускалатанафурнатаобрекоханапровалвсичкитемисладкарскиспособности.Тортатастаначупливаисуха,ноМахтобяхаресаисепрехласнапоевтинатапластмасовакукла,коятопоставихвсредата.

ТазигодинарождениятденнаМахтобсъвпаднасединотбезбройнитерелигиознипразници.Бешенеприсъственденизатоварешихмедапоканимгоститенаобяд,аненавечеря.

Приготвихпеченоговеждосразличнигарнитури.Всичкобешеготово,гоститебяхапристигнали,сизключениенаЕлъниХормоз.Докато

гичакахме,Махтоботвориподаръцитеси.МалихехйдонесекукланапопулярниягеройотиранскитеанимационнифилмиМишлетоМуш,согромниоранжевиуши.ЧамсейиЗарийбяхаприготвилизаМахтобнаистинаспециаленподарък—ананас,койтобешемногорядкосрещанплодтук.ДваматасМудийподарихмекомплектблузаипанталонивнейниялюбимцвят—лилаво,иколело,произведеновТайван,коетострувашечетиристотинипетдесетдолара.

Почакахмеощеизвестновреме,нонай-накраяседнахменамасатабезЕлъниХормоз.Тепристигнахакъсноследобеда,изненадани,чесмесвършилисяденето.

—Тимиказавечеря,анеобяд—сопнасеЕлънядосано.—Грешиш—отвърнахйаз.—Станалоенякаквонедоразумение.—Тивсенещонеразбираш—развикайсеХормоз.—Винагизакъснявамеили

подранявамезарадитеб.Всещеобъркашнещо.ХормозсиизкараядавърхуЕлънпредостаналитегости,атястоешеспокорносведена

глава.

ПотозиначинЕлънмълчаливодопринесезатвърдотомирешениедаизбягамотИран.Иданебешенейниятпример,пакщяхдасеопитам,нотозислучаймеубеди,чевремезагубененяма.Всекиден,прекаранвИран,увеличавашеопасносттадазаприличамнанея.

Животътнибедостигналповратнаточка.Сегабяхмезначителнопо-добреивтовасекриешеопасносттаотпримирение.БешеливъзможноданамеряотносителнощастиесМудитуквИран?Положение,коетобибилозапредпочитанепредреалнитерисковенабягството.

Всяканощ,когатосилягахсМуди,сидавахсметка,чеотговорътможедабъденедвусмисленоотрицателен.Отвращавахсеотчовека,скоготоспях,инещоощепо-важно—бояхсеотнего.Сърцетомиподсказваше,ченовиятмуизбликнаяростесамовъпроснавреме.

Сега,когатоможехдаизползвамтелефонаидаотскачамзамалкодопосолството,подновихусилиятасиданамерянякой,койтобимогълданипомогне.Засъжалениенай-сигурниятмичовек,изглежда,себеизпарилвгорещиявъздухналятото.ТелефонътнамисАлавинеотговаряше.НаправихощеединопитдасесвържаотновосРашид,чийтоприятелпрехвърляшехорапрезтурскатаграница.Тойотновоотказадавземесъссебесидете.Трябвашеданамерянякойдруг.Нокой?Икак?

ДЕВЕТНАДЕСЕТАГЛАВАБяхвперилапогледвадреса,надрасканнабързовърхупарчехартия,подаденомиот…

Някой.—Идинатозиадресипопитайзашефа—миобяснитозиНякой.Даразкриясамоличносттанатозимойблагодетелбиозначавалодагообреканасмърт

връцетенаИслямскарепубликаИран.Адресътбешенакантора,намиращасевдругиякрайнаграда,коетоозначаваше

безкрайнопътуванепрезнатоваренитеулици,ноазбяхрешенадатръгнаведнага,въпрекиопасностите.БяхмезаедносМахтоб.МинавашеобядинезнаехдалищеуспеядасеприберапредиМуди.Свободатамидавашесмелост.Акосеналожеше,щяхдакупянещо,каквотоидае,идаизлъжаМуди,чесмесезабавилипомагазините.

Реших,ченемогаповечедачакам.Трябвашеведнагадаотида.Задаспестимвреме,взехмепо-скъпототелефоннотаксивместообикновеното

оранжево.Въпрекитовапътуванетобешедългоидосадно.Махтобнепопитакъдеотиваме,можебиусещаше,чеиманеща,закоитоепо-добреданезнае.

Най-сетнепристигнахменаадреса,написаннакъсчетохартия.Бешеадминистративнасграда,изкоятосновяхаенергичнислужители,показващинехарактерназатозиградекспедитивност.Женатанапропускаговорешеанглийски.Казахй,чеискамдасевидясдиректора.

—Завийтевляво—казатя.—Следтованадолупостълбите.Тойевдънотоназалата.ДветесМахтобсеозовахмевсутерена,къдетоимашезала,препълненасбюра.Вединия

крайсенамирашечакалня,обзаведенасудобнимебеливзападенстил.Имашекнигиисписания.

—Махтоб,изчакайметук—предложихаз.Тясесъгласи.—Шефа?—попитахединслужител.—Вдънотоназалата.—Запътихсерешителнонатам,почукахнаврататаикогато

отвътресеобадимъжкиглас,отговорих,кактомебяхапосъветвали:—АзсъмБетиМахмуди.—Влезте!—казамъжътнаанглийскиспрекраснопроизношениеимистиснаръката.—

Очаквахви.Затвориврататаследменимепоканидаседна,награждавайкимесъссърдечнаусмивка.

Бешедребенислабчовек,изисканооблеченвчисткостюмивратовръзка.Седназадбюротосиисевпуснавнепринуденразговор,убеденвсигурносттанаофисаси.Докатоговореше,потраквашесхимикалкатапобюрото.

Онзи,койтомибешедаладресаикоготонебихискаладаназовавампоиме,миберазказалнякоинещазанего.ТозичовексъщосенадявашенякойдендасеизмъкнеотИранзаедносъссемействотоси,нообстоятелстватавживотавсеощенемупозволявахатова.Презденятойбешепреуспяващбизнесмен,напръвпогледподкрепящправителствотонааятолаха.Нощемживотътмупредставлявашезаплетенокълбоотинтриги.Беизвестенподмногоимена.АзгонаричахАмал.

—Наистинасъжалявам,честевподобноположение—казаАмалбезпредисловия.—Щенаправякаквотомога,задавиизведаоттук.

Откритосттамуправешеприятновпечатление,ноитревожеше.Тойзнаешемоятаистория.Смяташе,чеможедамипомогне.Тованемибешезапървипът,имахгорчивияопит

сТришиСюзън,сРашидиприятеляму,стайнственатамисАлави.—Вижте—казах,—излъгахаменаняколкопъти,новиетрябвадазнаете,чеимамсамо

едноусловие.Нямадаситръгнаоттукбездъщерями.Акотянеможедазамине,азоставам.Неискамдавигубявремето.Товаеединственотомиусловие.

—Уважавамвашатанепреклонност—казаАмал.—Щомкатотоваевашетожелание,щевиизведаотстранатадвете.Трябвадастетърпелива,защотоазсамиятнезнамкакикогатоващеможедастане.Имайтетърпение.

Думитемустоплихасърцетомиитрябвашедаположадостаусилия,дасеовладея.Тоймипредлагашенадежда,ноисъвсемискренопризнаваше,ченезнаекакикогащеможемдаизбягаме.

—Етотелефонитеми—казатой,катогинахвърлянаеднабланка.—Некавипокажакакдагизакодирате.Товасадиректнителефони,единиятетуквофиса,адругиятеудома.Винаги,повсяковременаденяинощта,когатоиматевъзможност,мисеобаждайте.Несеколебайте,моляви.Необходимомиедавичувам.Изобщонесимислете,чемепритеснявате,обаждайтесевинаги,заданесеобаждамаз.Мъжътвиможедазапочнедаревнува.—Амалсезасмя.

Настроениетомубешезаразително.„Жалко,чееженен“—помислихсиазинезабавнопотиснахтазимисълсчувствозавина.

—Добре—кимнах,всеощеобъркана.Създавашевпечатлениеначовек,закоготоневъзможнинещаняма.

Потелефонанямадаобсъждаменищо—предупредиметой.—Простоказвате„Каксте“илинещоподобно.Акотрябвадавипредамнещо,щевикажа,четрябвадавивидя,ивиещедойдететук.

„Какволисекриезадвсичкотова—почудихсе.—Можебипари?“—Дапомолялиродителитемидаизпратятнякаквасумадопосолството?—попитах.—Не.Сеганемислетезапари.Азщезаплатякаквотоенеобходимовместовас.Щеми

гивърнетепо-късно,когатостигнетевАмерика.Махтобмълчавтакситопоцелиябезкраенпътдодома.Ипо-добре,защотоглаватами

севъртеше.ВушитеминепрекъснатозвучахадумитенаАмалиазвсесеопитвахдапретеглявъзможноститенизауспех.Наистиналибяхуспяладанамеряпътякъмнашетоспасение?

„Щемигивърнетепо-късно,когатостигнетевАмерика“—бешеказалтойспокойноиуверено.

Носиспомнихидругитемудуми:„Незнамкакикогатоващеможедастане.“

ДВАДЕСЕТАГЛАВАЛятотоотминаиотноводойдевремезаучилище.Трябвашедасепреструвам,че

споделямидеятаМахтобдавлезевпървиклас,изатованеказахнищо,когатоМудиповдигнавъпроса.

ЗаголямамояизненадаМахтобсякашсъщонямашенищопротив.Тя,изглежда,свиквашесмисълта,ченипредстоидаживеемвИран.

ЕднасутринМуди,Махтобиазсезапътихмекъмблизкотоучилище,коетосенамирашенадесетминутипътотдома.Тазисградаприличашеповеченаучилищесмногопрозорциидостатъчнослънчевасветлина.Атмосфератаобачевлияешенадиректорката—начумеренажена,загърнатавчадор,коятониизгледаподозрително.

—Искамедазапишемдъщерясипривас—казайМудинафарси.—Неможе—отсечетя.—Нямамесвободниместа.Насочиникъмдругоучилище,

коетобешедостапо-далечеотдома.—Дойдохметук,защотониепо-близо—опитаседайобясниМуди.—Нямамесвободниместа.ОбърнахмеседасивървимиазусетихкакМахтобсиотдъхнасоблекчение,ченямада

останеподгрижитенатазикиселастаравещица.—Е,добре—промърмориМуди.—Днеснямамвремедаходядооноваучилище.

Трябвадасъмвоперационната.—Ъ-ъ—обърнасекъмнасдиректорката.—Виестелекар?—Да.—Върнетесетогава.Седнете.Винагищесенамерисвободномястозадъщерятана

доктор.Мудисеполаскаоттазипрояванауважениекъмвисокиямусоциаленстатус.Директоркатаниобяснинай-същественотозаМахтоб:сивауниформа,палто,

панталони,шал,койтонесевръзвакактообикновенитешаловеиедостапо-неудобенотрусарито,новсепакнеколкоточадора.Трябвашедаядоведавединопределенденнародителскасреща.

НаизлизанепопитахМуди:—Какщеизкарасамоседнауниформа?Данебидаочакват,чевсекиденщеходис

еднаисъща?—Другитеправяттака—казаМуди.—Нотисиправа.Щетрябвадайвземемняколко.Тойтръгназаработа,катониоставипаризауниформите.Докатообикаляхмено

магазините,топлотоследобеднослънценатозираненсептемврийскиденмиподействаокуражаващо.Етоме,вървясвободносдъщеряси.Бяхуспяладанаправяощееднастъпка.ДокатоМахтобенаучилище,аМуди—наработа,можехдаходякъдетопоискамизТехеран.

Няколкоднипо-къснодветесМахтобвзехмесъседкатаниМалихехданипревеждаиотидохменапърватародителскасреща,коятовсъщностсеоказасрещанамайкиидъщери.Малихехговорешеанглийскимногомалко,носнейнапомощиспомощтанаМахтобуспяхдаразберадостатъчнооттова,коетоставаше.

Срещатапродължиповечеотпетчаса,катопо-голяматачастотвреметопреминавмолитвиичетененаКорана.Следтовадиректоркатаотправипламеннамолбазадарениякъмродителите.Обясни,чевучилищетоняматоалетнаизатовасанужнипарипредизапочванетонаучебнатагодина.

—Занищонасвета!—казахнаМуди.—Нетрябвадаимседаватникаквипари!Следкатомогатдасипозволятдаподдържаттолковаполицайкипоулиците,коитодаследятдаликосатананякояженаслучайнонесепоказваизподрусарито,иличорапитейнесасесмъкнали,тогавабитрябвалодаотделятмалкопариизатоалетнивучилищата.

Тойнеприедоводитеми.Направищедродарениеикогатогодинатазапочна,училищетобешеснабденоснеобходимитедупкивпода.

Неминамноговремеинещатасидойдоханамястото.Махтобтръгвашеранозаучилище.Отменсеискашесамодаяизпратядоавтобуснатаспиркаипоследаяпосрещнапактам.

ОбикновеноМудисистоешеудомаилиработешевклиниката.Катосеуверихавспособноститему,пациентитезаприиждахасъсстотици.Манипулациитемуносехаоблекчениенахората,въпрекичеотвременавремевъзниквахапроблемиснякоипо-ревностниженимюсюлманки.Междувременноазпродължавахдапосрещампациентитеидагиупътвам,такачеднитемиобикновенонепредлагахаголяморазнообразие.

Живеехединственосмисълтазавторникисряда—дните,вкоитоМудиотивашевболницата.Теизцяломипринадлежаха,осигурявахамисвободатадаседвижакъдетосипоискам.

ЗапочнахдапосещавампосолствоторедовноидасесрещамсХелън.Всякаседмицаизпращахилиполучавахписмаотродителитемиидецата.Отеднастрана,товамекарашедасечувствамчудесно,но,отдруга,мидействашепотискащо.Всичкитемилипсвахатолковамного.Безпокояхсепривсякописмоотмама,вкоетомиописвашевлошаващотосесъстояниенататко.Незнаешеколкоощевремемуостава.Пишеше,ченепрекъснатоговоризанасисемолидадоживеесрещатани.

ОбаждахсенаАмалпривсякавъзможност.Тойвсеразпитвашезаздраветомиизавършвашесъс:

—Имайтърпение!Единденотидохнапазар.Трябвашедаизвадядопълнителенключзадома.Тръгнахкъм

ключаряидокатовървяхнататък,минахпокрайкнижарница,коятонебяхзабелязаладотозимомент.Нещомеподканииазвлязохвътре.

Продавачкатаговорешеанглийски.—Имателинякаквиготварскикнигинаанглийски?—попитах.—Да.Надолнияетаж.Надолупостълбите.Долуоткрихупотребяванииоръфаниготварскикнигиисепочувствахнаседмотонебе.

Защодосеганебяхпотърсилатазитолковапроставъзможностдасипомагамсготварскирецепти?Десеткиястияминахапредпогледамиисамосепомолихданамерянеобходимитемипродуктиилидаизмислянещо,скоетодагизаместя.

Отмислитемимеизтръгнагласътнамомиченце,коетоговорешенаанглийски:—Мамо,щемикупишликнижкатасприказки?Вдънотозърнахженаидете,загърнативпалтаишалове.Женатабешевисока,стъмна

косаилекбронзовоттенъкнакожата,какъвтоимахаповечетоиранци.Неприличашенаамериканка,нозавсекислучайяпопитах:

—Американкалисте?—Да—отговориАлисШариф.Тястанамояприятелкавтазичуждастрана.БешеначалнаучителкаотСанФранциско,

омъженазаамериканизираниранец.СъпругътйМаликтоку-щобилполучилдокторскатасистепен,когатопочиналбащаму.СегадваматасАлисвременноживеехавТехеран,докатосеуредятвъпроситеснаследството.Нанеянейхаресвашетук,нотовабяхасамовременни

неудобства.ДъщеряимСамира,коятонаричахаСами,бешенагодинитенаМахтоб.—О,Господи—възкликнах,катопогледнахчасовникаси.—Трябвадапосрещна

дъщеряси.Нямамникаквовреме.Разменихмесителефоннитеномера.СъщатавечерразказахнаМудизаАлис.—Трябвадагипоканим—проявитойискренинтерес.—Трябвадасезапознаятс

ЧамсейиЗарий.—Каквощекажешзапетък?—предложих.—Добре—съгласисетойведнага.Впетъквечервъзбудатанибешеобща.ТойведнагахаресаАлисиМалик.Алисбеше

интелигентнаиенергична,разговоритебяханейнатастихияизавсекислучайимашепоеднашеговитаистория.Катонаблюдавахгоститенитазивечер,сидадохсметка,чеотвсичкитенипознативИранЧамсейиАлисбяхаединствените,коитоизглеждахаистинскищастливи.Можебизащотоидветезнаеха,ческорощесевърнатвАмерика.

Алисниразказаследниявиц.—ВеднъжединчовеквлязълвмагазинзакартиниивидялпортретнаХомейни.Решил

дагокупиипродавачътмуказал,честрувапетстотинтумона.Аединтумонеравеннадесетриала.

—Щевидамтриста—казалкупувачът.—Не,петстотин.—Тристаипетдесет.—Петстотин.—Четиристотин—казалкупувачът.—Повеченедавам.Втозимоментвлязълдругкупувач,харесаледнакартина,изобразяващаХристос,и

попиталпродавачаколкострува.—Петстотинтумона—отговорилтой.—Добре.Купувачътплатилиситръгналскартината.Тогавапродавачътсеобърналкъмпървия

купувачимурекъл:—Господине,видяхтелитозичовек?Влезе,намеритова,коетомухаресва,плати

паритеиситръгна.Тогавапървияткупувачмуотвърнал:—Е,акоможетедаприковетеХомейнинакръстаидагоразпънете,щевидам

петстотин.Всичкивстаятасеразсмяха,втовачислоиМуди.Чамсеймисеобадиощена

следващияденимиказа:—Бети,Алисечудесна.Трябвадасесприятелитеснея.—Такае—съгласихсе.—АзаЕлънзабрави!—продължиЧамсей.—Неесвястна.САлиссевиждахмечесто.ТябешеединственатамипознатавИран,кояторазполагаше

смашиназасушененадрехи.Имашеогромнизапасиотомекотителизапране.Имашедориигорчица.

Иощенещо—тяимашепаспорт,скойтоможешедасевърнеудома.—СамодакажешнаЧамсейкаквотисееслучило.ИлинаАлис.Нямадагивидиш

повече,чувашли?—Няма—обещах.Мудиостанадоволен,защотоискашедавярва,чевъпросътзавръщанетонивАмерика

еприключенведнъжзавинаги.Искашедавярва,чеепобедил,чеенаправилотменетова,

коетобешенаправилХормозотЕлън.Уповавайкисенаобещаниетоми,тоймиразрешидаобщувамсвободносЧамсейи

Алис.Вдействителностнямашеголямизбор,защото,акосеопиташеотноводамезатвори,вечещешедамубъдемноготруднодаподдържазапредприятелитенизаблудата,ченашиятбракещастлив.

ВъпрекичеМудибепроменилотношениетосикъмсвоетосемейство,всепактрябвашедасесъобразявамесдобриятон.НемусеискашедаканиБабаХаджииАмехБозоргнавечеря,нотовабешеначинътдапокажепочиттасикъмтях.Ибезтовабяхмезабавилипоканатаситвърдемного.

—Махтобходинаучилищеитрябвадасиевлеглотонай-късновосем,такачеелатевшест—казатойпотелефонанасестраси.

Тямунапомни,четеникоганевечерятпредидесет.—Немеинтересува—срязаяМуди.—Илищевечерятевшест,илиизобщонеидвайте.Катонямашенакъде,АмехБозоргсесъгласи.ПоканихменавечеряисемействоХаким,задаоблекчимбреметонанейното

присъствие.Приготвихспециалнавечеря,катозапредястиеизбрахпилешко,най-предпочитаното

месовИран.СледеднауспешнаобиколкапопазаритестанахпритежателнанаединственотобрюкселскозелевцялИран.Задушихгослукиморкови.

БабаХаджииАмехБозоргзаедносМеджидиФерещепристигнахавосем,аневшест,нотовабешевсепакприемливкомпромис.СеднахмедавечерямесъссемействоХакимнамасатавтрапезарията.

СемействоХакимбяхадостатъчноизискани,задасвикнатбързосмасата,ноБабаХаджииАмехБозорг,колкотоидасеопитвахадасепредставятвнай-добрасветлина,неуспяха.БабаХаджисевзирашевнеизвестнитезанегоприбори,скоитонезнаешекакдасислужи.Очевиднонезнаешекаквосеправисколосанатасалфеткаивероятномусеструвашебезумноразточителствовсекидаимаотделначашазапиене.

АмехБозоргнеможешедасинамеримястонастола.Най-сетнетявзечиниятасиотмасатаиседнанапода,катонепреставашедаизливазадоволствотосиотбрюкселскотозеле,коетонаричаше„малкитезелчицинаБети“.

Следминутитрапезариятамистанананищо.Залцисетъркаляхапомасатаипода,гоститенировехавчиниитесръцеисамопоневнимание—слъжица.Махтобиазсехранехметихоиприлично.

Скоровечерятасвършиикогатогоститесепреместихавхола,Мудипромърмори:—ПогледнимястотонаМахтоб.Нямаизрънцеоризоколочиниятаилинапода.Асега

вижтам,къдетоседяхавъзрастните.Немисегледаше.Знаех,чещеимадастоядокъснопрезнощта,докатоизчистявсичко.Сервирахчаявхола.АмехБозоргбръкнавзахарницатаиоставиплътнабяласледавърху

килима,докатосисипвашелъжицаследлъжицавминиатюрнатастъкленачашка.ЕднавечеротидохмеприАкрамХаким,майкатанаДжамал,единотплеменницитена

Муди,скоготопредигодинибяхмезакусвализаедновединхотелвОстиникойтозапървипътразказановинатазазавземанетонаамериканскотопосолствовТехеран.ТукбешеиплеменницатанаАкрамХаким,коятоизглеждашесилноразтревожена.Попитахязапричинатаитямиразказаследнатаисториянаанглийски.

Сутринтапочистваладомасиспрахосмукачкатаивнезапнорешила,чейсепуши.Облякласенабързоиотскочилапрезулицата,катооставиладветесидъщери—еднатанаседем,адругатанадесет—самивапартамента.Купилацигариидокатопресичалаобратно,

яспрялаженскатаполиция.Завелиявколата,почистилисацетонлакаотноктитеичервилотой.Нахокалия,апослейказали,чещеяпратятвзатвора.

Тягипомолиладайпозволятпърводавземедъщеритесиотапартамента.Бездагиегрижазадецатаобаче,женитеязадържаливколатасиощеоколодвачаса,

катонеспиралидаяпоучават.Попиталиядалисиказвамолитвитеитяимотговорила,чене.Казалий,чепредидаяпуснат,трябвадаимобещае,ченикогавеченямаданосилакнаноктитесиилигримналицетоси.Трябвалосъщотакадаобещае,чещесиказваприлежномолитвите.Защотовпротивенслучай,предупредилияте,щяладаотидевада,кактоставаслошитехора.

—Иазгиненавиждам—съгласихсеаз.—Страхмееоттях—казажената.—Опасниса.Обясни,чекогатосамоследятпо

техеранскитеулицизаоблеклото,тесапростодосадни.Ноосвентоваизпълнявалифункциитенатайнаполиция,преследващавраговетенарепубликатаилипростобеззащитнитехора,коитоможехадатормозятбезнаказано.Когатоосъждалинякояотарестуванитеженинасмърт,мъжетепървояизнасилвали,защотосиималитакаваприказка:„Еднаженанетрябвадаумирадевствена.“

Събуждахсеилягахсмисълтазамоетобягство.Нищосъщественонесеслучваше,ноазпродължавахдатърсявсевъзможниконтакти.СрещахсесХелънвпосолствотоипочтивсекиденразговаряхсАмал.

Всичко,скоетосезанимавах,бешеподчиненонакрайнатамицел.Имашетрипричини,порадикоитогледахдасепредставязаобразцоваженаимайка.Първо,искахдазатвърдяилюзиятазанормалнияниживот,катопотозиначинуспокоявероятнитеподозрениянаМуди.Второ,трябвашедауспокояМахтобидаотклонямислитейотзатворническотониположение.

—НеможелидасиотидемвАмерика,мамо?—питашетяотвременавреме.—Несега—казвах.—Можебиединден,следвреме,таткощеразмислииниевсички

щесевърнемудома.Тазизаблудаяуспокояваше,нонеимен.Третатапричина,порадикоятосеопитвахдасъздам„щастлив“дом,беше,задане

полудея.Знаех,чепоемехмелипопътякъмсвободата,ниочаквапълнанеизвестност.Неискахидамислязаевентуалнитеопасности.ПонякогасесещахзаСюзъниТришизатовакаксебяхуплашилаотнастоятелнотоимисканедаизбягаместяхнезабавно.Далинебяхсгрешила?Неможехдасъмсигурна.Далинякогащяхдасъберадостатъчносмелост?ЩебъдемливсъстояниедветесМахтобдасесправимсвсичко,коетониочаква?Нямашекакдазнам.Гледахвседасинамирамнякакваработа,задамиминаватднитепо-лесно,докатодойдешетозимомент.

ЕдинденМудисеопитаданаправинещозаменимипредложидаотидавсъседниякозметиченсалон.Товабешеабсурднозастрана,вкоятонетипозволяватдапоказвашнитокосата,нитолицетоси,новъпрекитоваотидох.Козметичкатапредложидаоформивеждитемиидапочистичастоткосмитеполицетоми.Съгласихсе.

Вместодаизползвакола-маскаилипинцети,козметичкатаизвадидълъгпамученконец.Опънагоигопрокаранагоре-надолуполицетоми,катоизскубвашекосмите.

Искашемиседазакрещяотболка,носесдържах,чудейкисекакженитесерешавахадасеподлагатнатакивамъчениявиметонакрасотата.Когатовсичкоприключи,лицетомеболеше.Цялатамикожагореше.

Вечертазабелязах,челицетомисеизрива.Обривътбързосеразпрострявърхувратаигърдитеми.

—Конецътебилмръсен—промърмориМуди.Еднавечерсеприбрахотсупермаркетаиоткрих,чеприемнатанаМудиепретъпканас

пациенти.—Отворивратите—наредимиМуди.—Неканякоиоттяхвлязатвхола.Немисещешедапускамнепознатииранцивхоласи,нонямашекакводасеправи.

Отворихдвукрилатадървенавратаипоканихправостоящитепациентидаседнатнадиванаикреслата.

Едноотзадължениятамибешедаподнасямчайнапациентите.Мразехго,носегамибешеощепо-неприятно,защотоцелиятмихолщешедабъдезалянсчайиразсипаназахар.

Такаилииначе,поднесохчаяисевърнахдазанесаподносаобратновкухнята,когатоеднаотженитемепопита:

—Американкалисте?—Да—отговорих.—Говорителианглийски?—Да.УчиласъмвАмерика.Седнахдонеяиусетих,ченастроениетомивзедасеоправя.—Къде?—попитах.—ВМичиган.—О,азсъмотМичиган.КъдеточновМичиганстеучили?—ВКаламазу.ИметойбешеФерещеНорузи.Бешекрасивамладажена,коятонякойотболницата

бешеизпратилприМуди.Оплаквашесеотболкиснеясенпроизходвъввратаигърбаисенадяваше,чеманипулациитещейпомогнат.

Поговорихмесиблизочас,докатотячакаше.Ферещеидвашечестозаманипулациииазвинагияканехвхоладасипоговорим.Една

вечертямидовериследното:—Знамоткаквоеболката—каза.—Такали?Откакво?—Товаеотстреса.Започнадаплаче.Предигодина,миказатя,еднавечерсъпругътйотишълдазареди

колатасбензиниповеченесевърнал.Ферещеиродителитейкатопобърканипретърсилиболниците,ноненамерилиникакваследаотнего.

—Следдвайсетипетднисеобадихаотполицията—изплакаФереще.—Казахададойдемдаприберемколата,нонеможелиданикажатнищоповече.

Ферещеинейнатаедногодишнадъщерясепреместилиприродителитей.Изминалиощечетирикошмарнимесеца,предиполициятадагиуведоми,чесъпругътйевзатвора.Разрешилийсвиждане.

—Тепростосагохваналиисаготикналивзатвора—хлипашеФереще.—Оттогаваминагодинаиощенесапредявиликъмнегоникаквообвинение.

—Какевъзможнотова?—попитах.Защо?—Бешемагистърпоикономика—обясниФереще.—Същокатомен.Освентовасме

училивАмерика.Ниесмехората,откоитоправителствотосестрахува.Ферещенеискашедаказвамнаникогозамъжай.Боешесе,чеакоприказвамного,ще

арестуватинея.Вечерта,следкатоМудизатвориклиникатаси,миказа:—Ферещемихаресва.Скаквосезанимавамъжътй?—Магистърепоикономика—казах.

—Елаколкотоевъзможнопо-скоро.Вгласамузвучешенапрежениеисърцетомисеразтупка.—Могададойданай-рановъввторник—отвърнах.—ДокатоМудиевболницата.—Звъннимипредитова—казаАмал.Каквоможешедабъде?Очаквахпо-скородобриновини,отколкотоновипроблеми,

защотовгласанаАмалдоловихнякакъвсдържаноптимизъм.Въввторникстанахрано,казахсимолитватасМуди,следкоетовреметозатечебавно.

Махтобтръгназаучилищевседем,Мудиизлезеоколочаспо-късно.Проследихгоспогледотпрозореца,докатосекачиведнотакси,следкоетосеобадихнаАмал,задамукажа,чепристигам.Изтичахкъмбулеварда,задавзематакси.

Бешевначалотонаноември.Студениятвятърподсказваше,чеможебищезавали.Сутриндвижениетопоулицитебешеибезтовапретоварено,асегатрябвашедасепрехвърлямнаняколкотаксита,задапрекосяцелияград.КогатостигнахдоадминистративнатасградаипочукахнаврататанаАмал,главатамищешедасепръснеотвъпроси.

Отворимибързоисеусмихнашироко.—Влез—каза.—Седни.Какводатипредложа—чайиликафе?—Кафе.Примирахотнетърпение,нотойявносезабавлявашеототлаганетонамомента.Най-сетнемиподадечашатакафе,седназадбюротосииказа:—Едобре,мисля,чещеехубаводасесвържешсъссемействотоси.—Каквосееслучило?—По-добреимкажидасложатощедваприборанапразничнататрапезазаденя,който

наричатеДеннаблагодарността.Въздъхнах.Значитозипътнямасъмнение.Щестане.ДветесМахтобщесевърнемв

Америка.—Как?—попитах.Тоймиобясниплана.ЩяхмедапрелетимдоБандарАббас,внай-южнатачастна

страната,съссамолет.ОттамщяхаданипрехвърлятсмоторналодкапрезПерсийскиязаливдоОбединенитеарабскиемирства.

—Тамможедаиматенякоибюрократичнизатруднения—казаАмал,—нощебъдетеизвънИранинямадавивърнатобратно.Закратковремещеможетедаполучитепаспортотпосолствотоидасевърнетеудома.

Катосипредставихпътуванетосоткритамоторницапрезморето,миприлоша,нощомтоваеценатанасвободата,ниесдъщерямищяхмедаяплатим.

—Трябвалидаплащамнещо?—попитах.—Азщеплатякаквототрябва—казаАмалиповторитова,коетобешеказалощепри

първатанисреща.—КогатосевърнешвЩатите,щемиизпратишпарите.—Ето—казахимуподадохпачкабанкноти.—По-добретезипаридаостанатпривас.

НебихискалаМудидагинамери.Товабяхаоколодеветдесетдолараиощеоколошестстотиндоларавриали,останали

отмоитепървоначалнизапаси.Амалсесъгласидагисъхранява.—Щеимашнуждаотдокументизасамоличност—казатой.—Иначенеможешдасе

качишнасамолета.—Шофьорскатамикнижкаевпосолството—отговорих—заедносъссвидетелството

мизаражданеикредитнитемикарти.—Ирансколиесвидетелството?

—Не.Притяхеамериканскотомисвидетелство,скоетодойдохтук.ИранскотомисвидетелствозаражданеевМуди—прибралгоенякъде.

—Можедаопитамедатикупимбилетсамериканскототисвидетелствозараждане—разсъждавашеАмал.—Нопо-леснощестанесиранското.Приберисинещатаотпосолствотоиопитайдасивземеширанскитедокументи.

—Добре.Когатръгваме?—ИмамчовеквБандарАббас,койтоточновтозимоментурежданещата,игоочаквам

дасевърневТехеранследняколкодни.Несебезпокой,тииМахтобщебъдетеудомазаДенянаблагодарността.

ОтофисанаАмалзвъннахнаХелънвпосолството.—Трябвадатевидяведнага—йказах.Приемнотовремевпосолствотобеше

свършило,ноХелънсесъгласи:—Слизамдолудакажанаохранатадатепусне.СледтелефоннияразговорАмалме

предупреди:—Неказвайнахоратавпосолствотокаквоточностава.Ноазбяхтолковавъзбудена,чевмига,вкойтоХелънвидялицетоми,възкликна:—Господи!Каквоестаналостеб?Изглеждаштолковащастлива,толковапроменена.—Отивамсиудома—казах.—Немогадаповярвам.—Наистина.Отивамсиудомаиимамнуждаотдокументитеикредитнитекарти.Хелънсъщосезарадва.Полицетойсеразлящастливаусмивка.Прегърнамесилнои

дветесеразплакахмеотрадост.Непопитакак,кога,кой.Знаеше,ченямадайкажа,аможебиинеискашедазнае.

Хелънмидадедокументите,коитойбяхпредалазасъхранение—шофьорскатамикнижка,американскитенисвидетелствазаражданеиновоиздаденитениамериканскипаспорти,кактоикредитнитемикарти.ЗаедноотидохмедавидиммистърВинкоп.Тойсъщосезарадва,номепредупредидавнимавам.

—НетрябвадарискуватеживотанаМахтоб—казатой.Нещовизражениетоналицетомуобаченесъответствашенадумитему.Наистина

неговдългбешеданипредупреди,новсепаккаточеликувашеотуспеханамоитепланове.Следващотомупредупреждениеимашеповечесмисъл.—Наистинасебезпокоязавас—каза.—Толковастещастлива,чеотдалечевиличи.

Съпругътвищеразбере,чеиманещо.—Щесепостараядагоскрия—обещах.Погледнахкъмчасовникасиивидях,чевечезакъснявам.Мудищешедасеприбереот

болницатачаккъсноследобед,нотрябвашедасибъдавкъщидоединичетвърт,когатоМахтобсевръщашеотучилище.Такачесеизвинихихукнахкъмкъщи.

Наближавашеединиполовина,когатостигнахудома.Махтобстоешепредзаключенатавратаиплачеше.

—Помислих,чесизаминалазаАмерикабезмене—проплакатя.Какискахдайкажакъдесъмбилаикаквосееслучило!Нонеможехдасподеляснея

това,коетознаех.Разполагахмесмалковреме.Твърдемногонещатрябвашедасеуточняват.Многобяхаопасностите,коитониочакваха.Тяпо-труднощешедаприкриерадосттасиотмен.—НикоганямадазаминазаАмерикабезтеб—успокоявахяаз.Отключихврататаивлязохме.—Махтоб,моляте,неказвайнататко,чесъмзакъсняла.

Тякимна.Сега,когатостраховетейбяхаизчезнали,тясевтурнадаиграе.Междувременносепостарахдаскриядокументитевтапицериятанаканапетовхолаида

измисляначиндаприкриярадосттаси.ВумамизапочнадасеоформяидеяиаззвъннахнаАлис.—ИскамиседаотпразнувамеДенянаблагодарносттаунас—казахаз.—Некада

приготвимзаедновечерята.ЩепоканимЧамсейиЗарийиосвентовамногоискамдасезапознаешсФереще.

Алиссесъгласиведнага.„Чудесно—помислихси.—Нямадасъмтук,нопонемогадасепреструвам,чеще

бъда.“Мудисевърнакъсноследобедиазсеспуснахкъмнего:—ДветесАлисщеприготвимпиршествонослучайДенянаблагодарността.—Чудесно—отговоритой.Пуйкатабешелюбимотомуястие.—Трябвадакупимпуйка.—ЩесесправителидветесАлис?—О,разбирасе.—Добре—казаМуди,доволен,чеенамерилженасивнастроение.Презследващитеняколкоседмици,докатоМахтоббешенаучилище,аМудизаетс

работатаси,неуморнообикаляхТехерансенергиятаижизненосттанамладомомиче.ДветесАлисиздирвахмепродуктизапразничнатавечеря.

АлиссеизненадаотумениетомидасеоправямизТехеран.Тясъщообичашедасеразхожда,нонесмеешедасеотдалечаватвърдемного,затовасеоставиизцялонамоятаспособностдасеориентирам.

Вървяхмеповечеотчас.Преминахмеподогромнатаарка,водещакъмпазара,исеозовахмевединтрескавсвятнаобразиизвуци.Каторазбуненкошерпопротежениенацеликварталипреднассепростирахавдваредадюкянчетатанастотицитърговци.Стокитесерекламираханависокглас.Навсякъдегъмжешеотнарод.Запървипътвидяхафганистанцивторбести,набръчканипанталони,набранинакръста,коитоносехаогромнивързопинагърбоветеси.

—Тук,потазиулица,сепродававсичкозаядене—обяснихнаАлис.—Риба,пилета,пуйки.

Бавносипробивахмепътпрезмръснотомножество,шумътниоглушаваше.Най-сетнестигнахмепряката,коятотърсехме.

Макаритрудно,намерихмееднасергия,накоятосепродавахамършавипуйки.Висяхаоттавана,несъвсемизчистени,сполепналапотяхградскамръсотия,нозатовапъкбяхаединствените.Искашемисепуйкатадаеоколопеткилограма,нонай-голяматабешетри.

—Можемдаизпечемималкотелешко—предложиАлис.Такачекупихмепуйкатаитръгнахмеобратно.Наложиседългодачакамезаоранжевотакси.Минавахадоста,нотук,внай-населената

частнаграда,всичкибяхапрепълнени.Пуйкататежешеиръцетемезаболяха.Най-сетнееднотаксиспря.Заднатаседалкабешезаета,затовасекачихмеотпред.Алисвлезепърваиседнадошофьора.

Предочитемисередяхакартинитенатозиомразензаменеградиазсеотпуснах,потъналавблянове.Знаех,ченикоганямадаприготвямтазипуйка.Вместотоващяхдапомагамнамайкамидасготвивечерята,закоятоМахтобиазщебъдемвечноблагодарни.

ГласътнаАлиспрекъснамечтитеми.—Тукмоля—наредитянашофьора.—Нониенесме…—започнах.ЧаккогатоАлисмеизбутанавън,разбрахкакваеработата.Такситосеотдалечи.

—Неможешдасипредставишкаквомиправешешофьорът—казаАлис.—Могаиощекак.Случваломисее.Нетрябвадаказваменамъжете,защотовеченяма

данипускатдаизлизамесами.Алискимнавзнакнасъгласие.Идветенебяхмечувалиподобнинещадаставатсиранките.Чудехмеседалииранската

преса,коятонепрекъснатотръбешезаразводитевАмерика,небешепричинатаиранцитедасимислят,чевсичкиамериканкисалудипосекса.

Спряхмедруготаксиитозипътседнахменазаднатаседалка.Следкатосеприбрахмеудома,трябвашедългодачистиммършаватаптица,

педантичноизскубвайкиператайспинцети,предидаязамразим.Необходимибяхаощемногообиколкиизмагазините.Наняколкопътипришпорвах

Алисилияоставяхудомадостапредиобяд.Първияпътйказах:—АкоМудипопита,кажиму,чесъмостаналапритебенакафеследпокупкитеисъмси

тръгналаоколоединчаса.Алисмеизгледаучудено,нокимнаинищонеказа.Следтозислучайзанеябях„удома

й“дорикогатокръстосвахгъмжащияотхораград.ЧестоотдоманаАлисотивахвмагазинанаХамид,откъдетосеобаждахнаАмал.

Няколкопътитоймепокани,задаобсъдимподробностите.Оптимизмътмунеизчезваше,въпрекичеДенятнаблагодарносттанаближаваше.

Хамидобачебешенастроенпо-песимистично.Когатосподелихчудеснатаситайнасмояотдавнашенсъюзник,тойказа:

—Не,немисевярвадастане.ЩеостанетевИрандовторотопришествиенаИмамМехди.

Днитебяхатрескави,вечеритесМудибяхакатостранниинтермедии,коитоизисквахаотменпочтинечовешкиусилия.Небивашедапоказвамизтощениетоси,защотоМудиможешедамезаподозре.Стриктноизпълнявахвсичкисвоизадължениякатоготвене,чистенеигрижизаМахтоб.Презнощтасънятнеидваше,защотомислитемибяхавсевАмерика.Нощемазвечесибяхудома.

Неизвестнооткъде,нонамирахсилизавсичко.Алисбешецененсъюзник,въпрекиченезнаешенищозатазитайнственастранана

животами.Единден,докатопазарувахме,случайноспоменах:—Многомисеискадасеобадяудома.Толковамилипсват.Алисзнаеше,чеМудинемипозволявадасеобаждамудома.Нейниятсъпругсъщоней

позволявашедасеобаждавКалифорниямногочесто,защототелефоннитетаксибилимноговисоки.НоАлисимашесобственипари,коитопечелешеотчастнитеуроципоанглийски,ипонякогагиизползваше,задасеобаждатайноудома.

—ЩетезаведадоТубКунех—казатя.—Каквоетова?—Телефоннакомпания.Вцентъра,близодопазара.Тамсеплащавброй,нозатовапък

можешдасеобаждашвчужбина.Товабешечудеснановина.Ощенаследващияденизлъгах,чещетърсякервиз,идветес

Алиссезапътихмекъмцентъра,къмТубКунех.ДокатоАлисразговаряшесъссемействотосивКалифорния,азговорихсмамаитатковМичиган.

—Намерихмясто,откъдетощемогадависеобаждам—казахаз.—Такащебъдепо-лесно,отколкотодазвъняотпосолствотоипо-безопасно,отколкотовиедасеобаждатеудома.Вечещесечувамепо-често.

—О,дано—казамайка.

Таткомногосезарадва,каточугласами.Каза,чеоттовамуставалопо-добре.—Имамзавасизненада—съобщихимаз.—ДветесМахтобщесибъдемудомаза

Денянаблагодарността.

ДВАДЕСЕТИПЪРВАГЛАВА—Нищонеказвай—речеАмал.—Самостойинеказвайнищо.Такаинаправих,каквотомиказа.Тойотидедоврататанаофисазадгърбами,отвория

ипромърморинещонафарси.Висок,мургавчовеквлезевофисаизастанапредмен.Взрясевлицетоми,сякаш

искашедазапомнивсякамоячерта.Хрумнамидасвалярусаритоси,задаможепо-добредамевиди,норешихданеправянищобезсъгласиетонаАмал.Незнаехкойетозичовекинеискахдагообидя.

Тойостанатакаминута-две,следкоетобезмълвнонапуснастаята.Амалотновоседназадбюротосиинеспоменаповечезапосетителя.

—ИзпратихчовекдоБандарАббасдауредимоторницата—каза.—ЧакамгодасевърневТехеран.АазуреждамнещатаоколополетадоБандорАббас.Стебвсамолетащеимаинашихора,коитотинямадапознаваш.Тенямадаседятдотеб.

Амализлъчвашеувереност,ноазпродължавахдабъданеспокойна.Напредвахмеболезненобавно.Времетонеозначавашепочтинищозаиранците.Бешеневъзможнодасеспазвакаквотоидаеразписание.Днитесебяхаизточилинякакнеусетно.СледняколкоднибеДенятнаблагодарносттаивечебесъвсемясно,чедветесМахтобнямадагопразнувамевМичиган.

—Възможноедасибъдетеудомадокраянаседмицата—казаАмал,катосеопитвашедамеутеши.—Илиследващатаседмица.Имаощенещазадоизглаждане.Немогадатеизпратя,предивсичкодаеуредено.

—Амиаконикоганесеуреди?—Немислизатова.Работяиподругипланове.Изпратихчовекдаговориседин

главатарнаплемеотЗахиданивероятнощеможемдавипрехвърлимпрезграницатавПакистан.Разговаряхисединчовек,койтоимаженаидъщеря,катотебиМахтоб.ОпитвамседагоубедядавикачинасамолетадоТокиоилиТурциявсеедностенеговитеженаидъщеря.Катосевърне,съмнамерилчовек,накоготощеплатядаподпечатапаспортите,задаизглеждатака,сякашженамуидъщерямусапристигналиснего.

Струвашемисерисковано,защотонебяхсигурна,четолковалеснощеминазаиранка.Женитесеснимахазапаспортсчадор,покриващлицетоим.Освентоваакоприпаспортнатапроверканякойотслужителитемезаговорешенещонафарси,всичкощешедапропадне.

—Моляте,побързай—казахнаАмал.—Времетонетечевмояполза.Трябванепременнодавидябащаси,предидаумре.Щеумревмирсамоаконивидиживииздрави.Моляте,ио-скоронамеринякакъвначин.

—Опитвамсе.ТрудномибешедапрекарамДенянаблагодарносттавИран,особеноследкатобях

обещаланародителитеси,чедветесМахтобщесевърнемнатозиден.СлаваБогу,ченеказахнаМахтоб.

Вчетвъртъксутринтасесъбудихвдълбокадепресия.Закаквотрябвашедабъдаблагодарна?

Налагашеседасесправяслошотосинастроениеилипонедасъберасилидапреживеяденя,затовасевпуснахвприготовлениязавечерята,катосепостарахданаправяистинскишедьовъротмършаватапуйка.

Когатоследобедприятелитезапочнахадапристигат,настроениетомиизведнъжсе

подобри.Благодарнабяхзарадитях—тезичудесни,отзивчиви,цивилизованихора,които,независимоотпроизходаси,бяхаповечеамериканци,отколкотоиранци.Дойдохаудома,задаотпразнуватединтолковаамериканскипразник.ЧамсейиЗарий,Алис,Фереще—обичахгивсичкиивсепакколкоискахдасибъдаудома.

Депресиятасевърнаотновоследвечерята,следкатоизядохметова,коетоиначетрябвашедабъдетиквенпай.Мудиседнаведнооткреслата,скръстиръценакоремаизадряма,доволенотсъдбатаси,сякашнищовживотамупрезизминалатагодинаиполовинанесебепроменило.Какненавиждахтовачудовище!Каккопнеехдабъдасмамаитатко,сДжоиДжон.

ЕдинвторникбратмиДжимсеобадиотАмерика,тъйкатознаеше,чеМудищебъденаработа.Казами,чесъстояниетонататкосееподобрилоизведнъж,следкатоимсебяхобадиладаимкажа,чедветесМахтобщесевърнемзаДенянаблагодарността.

—Целитридниостананакрака—казаДжим.—Тованебешесеслучвалоотдълговреме.Дориизлезевградината.

—Какетойсега?—попитахаз.—Точнозатоватисеобаждам,катонесевърназаДенянаблагодарността,тойотново

изпаднавотчаяние.Състояниетомусевлошавасвсекиизминалден.Трябвадавярвавнещо.Можешлидамусеобадишпак?

—Неелесно—обяснихмуаз.—Немогадасеобаждамоттук,защотоМудищепознаепосметката.Трябвадаотидачаквцентъра,атоваедостатрудно,нощесеопитам.

—ЩеуспеетелидветедасевърнетесМахтоб?—попитатой.—Опитвамседаорганизирамнещо,нозасеганемогадакажанищосъссигурност.—Непредприемайнищоприбързано—предупредимеДжим.Следтозиразговорсепочувствахразбита—бяхсепровалила,неуспяхдасевърна,

кактобяхобещала,заДенянаблагодарността.ИдвашеКоледа!Молятисе,Боже,некатогавапонебъдемвМичиган,аневИран.

ОфициалноКоледавИраннесепразнува.АмериканцитевТехеранобикновеноорганизирахавеселипразненствазаКоледа,нотазигодинаимбеотправенозловещопредупреждение.Вначалотонадекемврииранскатапресапубликуванапървитесистранициединматериал,съветващамериканцитедазабравятзапразника.Щастиетоирадосттанеподхождаханаболкатаистраданиятаповременавойната,твърдешеаятолахът.

ТованетрогнаособеноМуди.Тойпарадирашесмедицинскатасипрактикаитъйкатовеченесеинтересувашеотиранскатаполитика,берешилдъщерямудапрекараеднанаистинавеселаКоледа.

Трябвашедасинамирамнякаквизанимания,аидаотклонявамвниманиетонаМудиотнепрекъснатитесипътуванияизграда,затовасезаехсколеднитепокупки.

—Махтобиматолковамалкоиграчкитук—казахнаМуди.—ИскамдайкупяняколкозаКоледа.

Тойсесъгласисменеиазтръгнахизмагазините,понякогасАлис,нопо-честосама.Веднъж,следкатобяхмепрекаралицялатасутриннапазара,дветесАлиссекачихменаавтобусзадома.Тяслезееднаспиркапредимен.Трябвашедасеприберасама.Погледнахчасовникаси.ЕдващяхдапосрещнанавремеучилищнияавтобуснаМахтоб.

Изведнъжзавихасирени,нохоратабяхатолковасвикналистях,чешофьоритенапримеризобщонеимобръщахавнимание.Тезиобачебяхапо-силниипо-тревожниотобикновено.Замояизненадашофьорътотбивстрани,задапропуснелинейките.Покрайнаспрофучаханяколкополицейскиколи,последваниотогромен,страненнавидкамион.

—Бомба!Бомба—закрещяхапътниците.

Товабешесапьорниятотряд.Елънмиберазказвалазавъпросниякамион,такачегопознахведнага.Механичнитемуръцеповдигахабомбатаияпоставяхавброниранконтейнервкаросериятанакамиона.

Уплашихсе.Тамнякъде,недалечотнашатаулица,имашебомба.Автобусътстигнапоследнатаспиркаиазбързоспряхеднооранжевотакси.Скоро

попаднахменаголямозадръстване.Шофьорътвзедаругаеколегитеси,аазпакпогледнахчасовника.Изпаднахвпаника.ВсекимоментМахтобтрябвашедасевърнеотучилище.Акоменяманаспирката,щесеуплаши,особеностезисиренииполицейскиколи.Освентованякъдеотпредимашебомба.

Движениетобеотклоненоикогатотакситозавипоеднаулицавстрани,видях,чеавтобусътнаМахтобепреднас.Тяслезенаспиркатаисеогледа.Наъгъласебяхаструпалиполицейскиколиилюбопитниминувачи.

Хвърлихняколкориаланашофьора,изскочихоттакситоисезатичахкъмМахтоб.Задръстванетопоказваше,чебомбатаесъвсемнаблизо.

Хванахязаръкаизаедносезатичахмекъмкъщи,ноедвазавихмезадъгъла,когатовидяхмеогромниясинкамион,паркиранвдънотонаулицата,настотинаметраотдомани.

Загледахмесекатохипнотизирани.Точновтозимоментръцетенагигантскистоманенроботбръкнахавжълт,паркирандотротоарапакон.Въпрекиогромнитесиразмеримеханичноточудовищевдигнабомбатанежно,апослевнимателнояположивметалнияконтейнервбагажниканакамиона.

Следняколкоминутисапьорскиятотрядситръгна.Полицаитесеструпахаоколожълтияпакон,търсейкиулики,задаприпишатбомбатанапротивницитенаХомейни.

Товабешечастотежедневиетонаполицията.Азамен—зловещоприпомнянезаопасностите,коитоживотътнивТехеранкрие.Трябвашедасеизбавимоттозиад,предидаепламналподкракатани.

КазахнаМуди,чесъмкупилаиграчкизаМахтоботпазара,коетобешенаполовинавярно.Бяхоткриланяколкомагазинанаблизо,откоитоможехбързодапазарувам,задамиостававремезасрещисАмал.Такауспявахдасевместявъввремето,коетобимитрябвало,задастигнадопазараиобратно.

Веднъжследединизморителен,нозатовапъкуспешенденпомагазинитесеотбихприАлис.БяхкупилаиграчкизаМахтоб.

—Можелидагиоставятук?—попитах.—Щегипренасяммалкопомалко.—Добре—съгласисеАлис.Тябешеистинскиприятелинезадавашеизлишнивъпроси.Несмеехдасподелятайните

сиплановеснея.НоАлисбешеизключителноинтелигентнаипрозорливажена.Знаеше,чесъмнещастна,аисамататянехаресвашеМуди.Алиссигурносеучудвашеоттайнственитемидействия.Можебисимислеше,чеимамвръзкаснякого.

Ивизвестенсмисълтовабешетака.НямашеникаквафизическавръзкамеждумениАмал.Тойбешепривързанкъмсемействотоси,аиаззанищонасветанебихпосмяладаобърквамбракаму.

Разбирасе,тойбешефизическипривлекателен,излъчвашеспокойствиеиделовитостисъздавашевпечатлениеначовек,закоготоневъзможнинещаняма.КъммениМахтобсеотнасяшесбезкрайнагрижовност.Междунассъществувашеблизост,защотобяхмеизцялопогълнатиотобщатаницел.НеМуди,Амалбешемъжътвживотами.Непрекъснатомислехзанего.СледпроваланаплановетенизаДенянаблагодарносттатоймеувери,чедветесМахтобщесибъдемудомазаКоледа.

Трябвашеилидамуповярвам,илидаполудея.Днитесенижеха,изпълненисдреболии,

анапредъкпочтинямаше.Еднасутрин,следкатоМахтобиМудиизлязоха,тръгнахкъмблизкиямагазин.Беше

денят,вкойтодокарвахамлякоибързахдакупя,предидасеесвършило.Завихзадъгълаикогатоизлязохнабулеварда,замръзнахнамясто.

Няколкокамионанапасдарбяхаспрелиточносрещумагазина.Униформенитеполицаистояханатротоарасавтомати,насоченикъммагазина.Докатонаблюдавах,пристигнаголямкамиониспрядополицейскитеколи.

Обърнахсеибързосеотдалечих,защотонемисеискашедасезабърквам.Взехоранжевотаксидоединдругмагазин.

Навръщаневидях,чеполицаитеизнасятстокитеигитоварятвголемиякамион.Запътихсекъмбезопаснотоубежище,коетомоятдоммипредлагаше.

Попитахсъседкатадализнаекаквостава,нотясамоповдигнарамене.Неследдългосепоявибоклукчията,койтобешередовенизточникнаинформациявмахалата,иМалихехгозаразпитва.Знаешесамо,чесаконфискувалистокатаоттритемагазина.

Излязохотново,воденаотлюбопитство,ноиотзагриженостзатримататърговци.Проверихдалидрехитемисавизправноститръгнахкъммагазина.Катоприближих,видях,чеАгаРезастоинатротоараибезучастногледакакпасдарразграбватвсичко.

—Искаммляко—муказахнафарси.—Няма—отговоритой.Следтовавдигнарамене,проявявайкистоицизманачовек,

свикналсприумицитенатезиграбители,коитосеползвахасблагословиятанаправителството.—Товаекраят—въздъхнатой.

Отидохпо-нататъкйпопаднахнаощеполицаи,коиторазпилявахавръзкитесъсзеленчуциитоварехапреснитеплодовенакамиона.Отсъседниямагазинизмъквахамесото.

Следобед,когатоМудисевърнаотработаиазмуразказахкактриматаниприятелисабилиизхвърлениотмагазинитеим,тойрече:

—Сигурносапродавалинещоначерно,иначетованямашедаимсеслучи.Мудипроявявашестранночувствозаморал.Кактовсички,итойсудоволствиесе

ползвашеотделикатесите,предлаганиначернияпазар,авсъщотовремезащищавашеправотонаправителствотоданаказванарушителите.Бешеубеден,чеполициятаевправотосидаразграбвамагазините.

ТазислучканатъжиМахтоб,защотопознавашеитриматамагазинери.Тазинощ,кактоипрезмногоследващинощи,тявсемолеше:

—Молятисе,Господи,некастаненещо,некадамогатдаотворятмагазинитесиотново.Тебяхатолковамилиснас.Молятисе,бъдидобъркъмтях.

Вървяхаслухове,чеправителствотоискалопомещениятазаофиси,номагазинитеостанахапразни.Тезидобрииранциостанахабезработабезкакватоидаевидимапричина.Разбирасе,небяханеобходиминикаквиоправданиязадействиятанаполицията.

Седмицитеотлитахаеднаследдруга.ЕжедневнитеразговорисАмалипосещениятамивофисаму,когатоимахвъзможностдапредприемадълготопътуванедотам,неносеханищоново.Всеощечакахмедабъдатдоуточнениподробностите.

Понякогасечудехдалитованеесамотароф.—Щегледамедасибъдешудома,аконезаКоледа,топонезаНовагодина—

убеждавашемеАмал.—Стараяседастанеколкотоевъзможнопо-бързо.Всенещоотплановетенищепроработи.Имайтърпение.

БяхчувалатезидумитвърдечестоощеотпърватамисрещасХелънвпосолствотоипродължавахдагислушампривсекиразговорсАмал.Ставашевсепо-трудноипо-труднодаследвамтозисъвет.

Ощеединпланседобавикъмдосегашнитесценарии.Амалсебешесвързалснякакъвмитничар,койтобеготовдазавериамериканскитепаспорти,коитобяхмеполучиличрезшвейцарскотопосолство.ЩешеданипуснедасекачимнасамолетзаТокио,пътуващвторниксутрин,когатоМудибешевболницата.Амалсестараешедасинхронизирапрограмитени.Въпросниятмитничаробикновенонеработелвъввторниксутринисегасеопитвалдасиразменисменитеснякакъвсвойколега.Тозипланизглеждашеразумен,номисеструвашедостарискованзамитничаря.

—АкаквоставасБандарАббас?—попитах.—Работимипонего—казаАмал.—Имайтърпение.Неможехвечедакрияуниниетои

разочарованиетоси.Сълзитесамисестичахапобузитеми.—Понякогасимисля,ченикоганямадасеизмъкнемоттук—казах.—Разбирасе,чещесеизмъкнете—уверявашеметой.Щевидиш.Въпрекичедумитемузвучахаубедителноиазмувярвах,трябвашедагооставяидасе

върнаприсвоясъпруг.Всеповечемеизнервяхаабсурдитенатоваобърнатосглаватанадолуобщество,дории

най-дребнитедетайли.ЕдинследобедМахтобгледашепотелевизиятанякакводетскопредаване—две

анимационнифилмчетаискучналекциянатемиотисляма.Следдетскотопредаванедойдереднанякакваздравнапрограмаиименнотяпривлечевниманиетоми,кактоитованаМахтоб.Предаванетобешепосветенонаражданетоидокатогогледах,всеповечемепоразявашебезкрайнатаабсурдностнатазикултура.Програматапроследявашеедноистинскораждане.Предпогледанилежешебременнамюсюлманка,сглава,лицеивратплътнопокритисчадор.Занеясегрижешемъждоктор,акамератасеразхождашевърхуголотойтяло.

—НямалидаоставишнавънсладкишиимлякозаДядоКоледа?—попитахМахтоб.—Атойщедойделидонашатакъща?Миналатагодинанедойде.СМахтоббяхмеобсъждалитовамногопътиинай-накраятяберешила,чеИране

прекаленодалечеизатоваДядоКоледанеможедастигнедотук.Казахй,четазигодинатойщесепостараеповече.—Незнамдалищедойдеилине,нотитрябвадаоставишнещоотвън,завсекислучай

—казах.Махтобсесъгласи.ОтидевкухнятадаприготвизакускатанаДядоКоледа.Следтова

донесеотстаятасиедназначка,подаренайотАлис,коятоизобразявашеДядоКоледаисъпругатаму.

—НаДядоКоледаможедамусеприискадавидиснимкатанаженаси—казатяиясложивърхуподносазаедносъссладките.

ПогълнатаотвълнениятасивнавечериетонаКоледа,Махтобостанабуднадокъсно.Когатонай-накраяясложихдаспи,тямиказа:

—Акочуеш,чеДядоКоледаидва,събудиме,моляте,защотоискамдаговоряснего.—КаквоискашдакажешнаДядоКоледа?—попитах.—Искамдапоздравидядоибабаидаимкаже,чесъмдобре,защототогаваинатях

щеимехубавонаКоледа.Топкасесвивгърлотоми.ДядоКоледащешедаоставитолковамногоподаръцина

Махтоб,нотойнеможешедайнаправиподаръка,койтотянай-многожелаеше.Дедаможешедаяувиекатоподарък,даяметненашейнатасиидаяоткарапрезпланинитедалече

отИран,презокеана,доеднамалкакъщичкавпокрайнинитенаБанистървМичиган.Дедаможешедаяпуснепрезкоминаидаяоставиподелхата,задапоздрависамичкадядосиибабаси.

ВдействителносттрябвашедапреживеемощееднаКоледавИран,ощееднаКоледадалечотДжоиДжон,ощееднаКоледадалечотмайкаитатко.

Мудиостанадокъсноспациентитеси,тъйкатоБъднивечернеозначавашенищозанего.Когатосвърши,гопопитах:

—МожелиМахтобданеходинаучилищеутре?—Не!—рязкоотвърнатой.—НямадасиостававкъщисамозащотоеКоледа.Несевъзпротивих,защотоусетихнеочакваниимногообезпокояващизаповеднически

ноткивгласаму.Понякогаповедениетомусепроменяшесъвсембезпричинно.ВтакивамоментипредменезаставашепредишниятбезуменМудииазнямахникаквожеланиедагопредизвиквам.

—Махтоб,хайдедавидимдалиеидвалДядоКоледатазинощ.Събудихярано,задаимавремедаразопаковавсичкитесиподаръци,предидатръгнена

училище.Тяизскочиотлеглотоисезатичанадолупостълбите.Катовидя,чеДядоКоледасиеизялсладкишитеимлякото,изпискаотщастие.Следтовасезаровивподаръците.Мудисеприсъединикъмнас.Настроениетомубешепо-доброотпредишнатавечер.ВинагибеобичалКоледавАмерикаитазисутринсеразнежи.Усмихнасешироко,когатоМахтобпотънавогромнатакупчинаподаръци.

—Немогадаповярвам,чеДядоКоледаепропътувалцелиятозипътдоИран,задамевиди—казаМахтоб.

МудиизщраканяколкофилмаикогатонаближиседемчасътиМахтобсезапътикъмстаятаси,заданеизпуснеучилищнияавтобус,Мудийказа:

—Днесможеданеходишнаучилище.Илидаотидешмалкопо-късно.—Не,немогадаотсъствамотучилище—отвърнаМахтоб.Тяизречедумитесъссухтон,кактоябяхаучилинейнитеислямскиучителки.Нейсе

искашедазакъснявазаучилищеипоследаяразкарватдодирекцията,задайказват,чеелоша.

Вечертаимахмегости,нопразникътбешепомраченотдълбокатамъканаФереще.Тябешенапраганаистерията.Следповечеотгодинавзатворасъпругътйнай-сетнебеобвинениосъден.

Дориследвсичко,коетобяхвидялавтазиналудничавастрана,пакнеможехдаповярвамнаушитеси,когатоФерещепростена:

—Признахагозавиновен,защотомисленонеодобряваправителството.Билосъденнашестгодинизатвор.МудисеотнасяшесъссъчувствиекъмФереще,защотояхаресваше,нокогато

останахмесами,миказа:—Вероятноимаинещодруго.Неможехдасесъглася,носидавахсметкаколковажноезаМудидавярвав

справедливосттанаиранскотоправосъдие.Тойсъщотаешемислипротивправителствотонааятолаха.Вероятноисториятагобестреснала,защотосезамислизасебеси.Тойоткритопрестъпвашезакона,катопрактикувашемедицинабезразрешително.Щомкаточовекможешедабъдетикнатвзатворазашестгодинисамозарадимислитему,какволищешедаенаказаниетозатаковаотявленонарушение?

СлаваБогу,денятследКоледабенапрегнатинемиостанавремезасамосъжаление.РоднинитенаМудинеочакванонисестовариханаглавата,носейкиподаръци,храна,дрехи,

вещизадома,играчкизаМахтобибукетицветя.Промянатавсравнениесминалатагодинабеизумителнаиотстрананасемейството,товаочевиднобеопитдапокаже,чемеприема.

СамоБабаХаджинедойде,затовапъксъпругатамууспешнозапълнилипсатасвъодушевлениетоси.

—Скъпамоя!Скъпамоя!—заповтарятяощесвлизанетоси.Носешебезбройподаръци—миниатюрнидекоративнитенджериитигани,цветяи

чорапизаМахтоб,флакончетасредкияискъпчистшафран,цялкилограмкиселтрън,новорусариичифтскъпичорапизаменеинищозаМуди.

Кактовинаги,нанеяйсеговорешеиазбяхглавнататема.Настоядаседнадонеяинаредидамисепревежда.Всяконейноизречениезапочвашесъс„скъпамоя“.Тяпростопреливашеотдобричувствакъммен.Колкосъмдобра.Колковсичкимехвалели.Колкосъмработлива,освентовадобрасъпруга,майкаи…сестра!

Главатамезаболяоттозипоройкомплименти.Притеснявахсе,чеяденетонямадастигнезатазиорданеочакванигости.Разполагахсамосостатъциотколеднатавечеря.Направихкаквотоможахоттяхигиподнесох.Имашекъсовеотпилеилазаня,парчетаплодоваторта,различнигарнитуриотзеленчуциисосове,сиренеибонбони.

АмехБозоргнаредивсекиотгоститедаопитатезинепознатиамериканскихрани,коитобилисвещени,защотосаприготвениотнейнатасестра.Късновечерта,когатонякоиотгоститесибяхавечетръгнали,пристигнахаАгаиханумХаким.Катосвещенослужител,наАгаХакимсепадашедаводиразговораитойгонасочикъмрелигията.

—ИскамдавиразкажаисториятазаКоледа—казаизачетеотКорана.ВКоранасетвърдеше,чемакаризаченатчудодейно,макаривеликпророк,Исуснебил

синнаБога.Небяхсъгласнастова,нозамълчах.Мудибешеобщителен,щастливотфакта,чесемействотониецентърнавнимание.

Затовадоринесидадохтруддапоискамсъгласиетому,предидапоканяблизкитениприятелиудомазаНовагодина.ЗамояизненадаМудисеразсърди.

—Ибезалкохол—наредитой.—Чеоткъдещеговзема?—попитах.—Можедадонесат.—Щеимкажаданеносят.Нямададопуснаалкохолвкъщатаси.Прекаленоголяме

рискът.ОтговорътзадоволиМуди,нотойимашеидругизабележки.—Нямададопуснаникаквитанциицелувки—каза.—Нямадацелувашникогоиняма

даказваш„ЧеститаНовагодина“.—Нямадаправянищотакова.Простоискамдабъдемзаедносприятелитеси.Мудиизръмжа,знаейки,чевечеетвърдекъснодаоттеглимпоканитеси.Раздадечасове

напациентитезапрезцелияследобедивечертаикогатогоститенипристигнаха,всеощеработешевкабинетаси.ТазивечернигостувахаАлисиЧамсейсъссъпрузитеси,кактоЗарийиФереще.Отложихмевечерятасповечеотчас.ПотърсихапотелефонасъпруганаЧамсей,докторНаджафий.Викахагозаспешнаоперация,нотойотказа.

—Данамерятдруг—наредитой,защотонемусеискашеданапуснепразненството.Мудинай-сетнесепояви,носамозадаобяви:—Обадихасеотболницата.Имаспешенслучай.Тръгвам.Мудиочевидноотбягвашепразненството.Можешеданамеринякой,койтодаго

замести,кактонаправидокторНаджафий.Следняколкоминутипредвъншнатавратаспряедналинейка.Товабешенай-бързият

начиндаседоставиединдокторвболницата,асъщевременнопридавашедостоверностна

твърдениетонаМудизаспешнияслучай.Седнахменановогодишнататрапезабезнего.Когатосевърнаоколодесетиполовина,

ниевсеощесехранехме.—Еладавечеряшснас—муказах.ВтозимоменттелефонътиззвъняиМудисезатичадаговдигне.—Бешееднапациентка—поясниМуди.—Имаболкивгърбаищедойдеведнага.—Неможе!—сопнахсеаз.—Даядокаратнасутринта.—Небивадаприемашпациентидотолковакъснопрезнощта—казаЧамсей.—

Ограничиприемнитесичасове.—Трябвадаявидяощетазивечер.—Итойизчезнавкабинетаси.—Провалинивечерта—обадисеАлис.—Честосеслучва—казах.—Вечесъмсвикнала.Всичкимесъжаляваха,ноудоволствието,коетоизпитвахоткомпаниятанаприятелите,

бешемногопо-голямовотсъствиетонаМуди.Вечерятабешеприятна,нодойдевремегоститедаситръгват.Новатагодинана

западниясвятминавашенезабелязановТехеран.Следващиятденсибешенай-обикновенработенден.БяхаизминалипетминутиследполунощивсичкибяхастаналидасивървяткогатоМудиизлезеоткабинетаси.

—Налинеситръгватетолковарано—казатой,преструвайкисенаразочарован.—Точносвърших.

—Утреставамерано—казадокторНаджафий.Веднагащомизлязоха,Мудинеочакваномепрегърнаимецелуна.

—Товапъккаквое?—попитахизненадана.—ЧеститаНовагодина.ЧеститаНовагодинанаистина.Хилядадеветстотиносемдесетишеста.Ощеедна

година,аазсъмвсеощетук.Ощеколко?Празницитеотминахаиазунивахсвсекиизминалден.Денятнаблагодарността,Коледа

иНовагодинадойдохаисиотидохаикалендарътпоказваше,чемипредстоятсамосивизимнидни.

Времетосякашвечепълзеше.—Имайтърпение—казвашеАмалвсекипът,когаторазговаряхснего.Снягпокриграда.Улицитепотънахавмръснакиша.Всякасутринсесъбуждахвъввсе

по-дълбокадепресия.Всекидендобавяшепонещокъмусещанетомизапълнобезсилие.Единден,пресичайкиоживенплощадблизододомани,меспряжена—пасдар.

Спомнихсизапредишнатамоясрещастях,когатобяхуспяладаизмънкамняколкодуминафарси.Махтоббешенаучилищеинаоколонямашеникой,койтобимогълдамипревежда.Тозипътсеопитахдасенаправя,ченищонеразбирам.

—Неразбирам—казахнаанглийски.Замояизненадаженатамиотвърнаядосано,нонаанглийски:—Докатопресичахтеулицата,севидячастотколянотови.Сложетесипо-свестни

чорапи.—Данемислите,четезичорапимихаресват—отговорихаз.—Никогапрезживотаси

несъмносилатакивачорапи.Акозависешеотмен,щяхдасибъдавАмерикаиданосяистинскичорапогащи,анечорапи,коитовсесесмъкват.Кажетеми,къдевИранмогадасикупячорапи,коитонесесмъкват?

Женатамепогледнаблаго:—Зная,зная—казатявнимателноисеотдалечи.Невероятно,нобяхпопадналана

разбранаполицайка.Втозимоментболкатавдушатамибепо-остраотвсякога.Каккопнеехдасеозовавобщество,къдетощемогадасеобличамкактосиискам.Ищемогададишамсвободно.

Единденвсредатанаянуарителефонътзвънна.Бешеоколочетириследобед.СедяхвприемнатанаМуди,заобиколенаотпациенти.Когатовдигнахтелефона,чухгласанасестрамиКаролинотАмерика.Плачеше.

—Обадихасеотболницата—казатя.—Таткоимапреплитаненачерватаисарешилидагооперират.Иначенямадаоживее,нонесасигурнидалищеиздържиоперацията.Възможноедапочинеощеднес.

Сълзиобляхастранитемиистаятасезавъртяпредмен.Сърцетомиеекъсаше.Бащамиумираше,аазнеможехдабъдаснего,дадържаръкатаму,дасподеляболкатаискръбтанасемействотоси.ОщедългоразпитвахКаролинзататко,новмъкатаситакаинечувахотговоритей.

ИзведнъжвдигнахпогледивидяхМуди,койтостоешедомен.Полицетомусечетешесъчувствие.Бешечулдостатъчноотразговора,задаразберекаквостава.Тихоказа:

—Иди.Идидавидишбащаси.

ДВАДЕСЕТИВТОРАГЛАВАДумитенаМудимеизумиха.Трябвашедасеуверя,ченемисебешесчуло.Сложихръка

наслушалкатаиказах:—Таткоенаистинамногозле.Едвалищеизкарадодовечера.—Кажий,чещеотидеш.Замигсепочувствахлудощастлива.Товаусещанеобачебешебързозамененос

подозрение.Каквобепородилотазивнезапнапромяна?Защоизведнъж,следгодинаиполовина,МудибешерешилданипозволидасевърнемвАмерика?

Опитахседаспечелявреме.—Трябвадапоговоримзатовапо-късно—казах.Послесеобърнахотновокъм

Каролин:—Каролин,изкрещяхаз,сякашсеопитвахданадвикамразстоянието.—Искамда

поговорястаткопредиоперацията.Мудиневъзрази.Слушаше,докатоКаролиниазуточнявахмекакщестанетова.

ТрябвашедапоръчамразговорсградскатаболницавКарсънточноследтричаса.Тящеподготвитаткозаразговора,предидаевлязълвоперационната.

—Кажий,чещесиотидеш—повториМуди.Ощепо-объркана,азсенаправих,ченечувамнарежданетому.—Кажийгосега—речетой.Помислихси,ченещонеенаред.Нещомногосъществено.—Веднага!—повториМудииизражениетомустаназаплашително.—Каролин—рекох—Мудиказва,чемогадасидойдаудома.Сестрамиизвикаотизненадаищастие.СледразговораМудиведнагасевърнаприпациентите,коитогоочакваха,инемидаде

възможностзакаквитоидаеразговори.Усамотихсевспалнятаси,плачехотмъказабащасиисезадъхвахотвълнението,коетодумитенаМуди,чещесевърнемвАмерика,бяхапородиливмен.

Незнаяколкодългосъмплакалатака,нопоедновремеусетихприсъствиетонаЧамсейвстаята.

—ЗвъннахиМудимиказа,чесиполучилалошиновинизабащаси—казатя.—ДойдохмесъсЗарий,заданесисама.

—Благодаряти—рекохиизтрихсълзитеси.Станахотлеглотоипотънахвпрегръдкитейасълзитемиотновопотекоха.

Чамсеймезаведевхола.ТаммечакашеЗарий,задасеопитадамеутеши.Разпитахамезавсичко,коетобяхразбралазататко,ипослесиспомнихазастраннатаинеочакванасмъртнатехниябащапредигодини.

—РазговаряхсМудитазисутрин,предидатисеобадят—казаЗарий.—Многосъмобезпокоеназатебитревогитеоколобащати.КазахнаМуди,четрябвадатипозволидаговидиш.

Наострихуши.ДалитованебешепричинатаМудидапроменитолковарязкорешениетоси?

Зарийпреразказаразговорасиснего.Мудиказал,ченямадамепусневАмерика,защотознаел,ченямадасевърна.

—Какможешдапостъпваштака?—муотвърналаЗарий.—Неможешдаядържиш

тукдокраянаживотайсамозащотосимислиш,ченямадасевърне.Зариймуказала,четрябвадамепуснедавидябащаси,ноМудиостаналнепреклонен,докатонай-накраяЗарийневолнопредложиларазрешениенадилемата.Всвоятаневинносттясмятала,чеМудисебезпокоизаМахтоб,ченямакойдаягледа,докатоазсъмдалече,затовамуказала:

—НямазащодасепритеснявашзаМахтоб,тяможедаостанепринассЧамсей,докатоБетияняма.

Никогадосега,презвсичкитеосемнайсетмесеца,прекаранивада,небяхизпитвалатолковаостраболка.Зарийгобешенаправиласдобринамерения,нотовабекапанзадгърбами.ДосегавинагикогатобяхмеговорилисМудизаотиванетонивАмерика,знаехме,честавадумазамениМахтоб.ТакасигопредставяшеМахтоб,такамислехиаз.

НямашедасевърнавАмерикабезМахтоб.АмиакоМудимепринудидазаминасама?—Дядо,щедойдемдатевидим—извикаМахтобпотелефона.Думитейиздаваха

възторг,нополицетойсечетешеобъркване.Тяпродължавашеданевярва,чещезаминем.Бешеразтревожена,ноискашедядойдаусетиединственорадосттай.МногомалкоможешедакажетойнасвоятамалкаТоби,защотовсяканеговадумамуструвашеогромниусилия.

—Толковасъмщастлив,чещесидойдете—миказатой.—Самонесебавете.Тихо,плачех,защоторазбирах,четойедвалищеизкараденяиазникоганямадаго

видяотново.АкоизобщоотидехвАмерика,тощешедабъдезапогребениетому.—Щесемолязатебе,докатотраеоперацията—муказах.—Даискаш,значидаможеш—речетой.Усетихкаксилатасевръщавгласаму.После

тойпродължи.—НекадапоговорясМуди.—Таткоискадаговористеб—промълвихазимуподадохслушалката.—Татко,искамедадойдемидатевидим—казаМуди.—Толковамногонилипсваш.ЧамсейиЗарийзаедносмениМахтобслушахатезидуми.Всичкизнаехме,чеМуди

лъже.Телефонниятразговорприключинабързо,бешевремезаоперацията.—Благодарятизатова,коетоказанататко—обърнахсекъмМуди,катосемъчехда

потиснанадигащотосевнегобезумие.Тойизсумтянещо.Когатопожелаеше,можешедабъдедобърактьор.Знаех,ченяма

никаквонамерениесамияттойдаотидевАмерикаилидапуснеМахтобсмен.Каквалибешетозипътиграта,коятобезапочнал?

Мудиприемашепациентидокъсновечерта.Махтобвечесибешелегнала,тревогатазадядойивъзбудатаотпредстоящотопътуванезаАмерикаправешесъняйнеспокоен.Лежахвлеглотоисълзитесамисестичахапостранитеми.Скръбтапобащами,койтоможебибевечемъртъв,мезадушаваше.Плачехзарадимъкатанамайками,сестрамиибратми,зарадиДжоиДжон,коитотрябвашедапонесатзагубатанадядоим,безаздасъмкрайтяхдагиутеша.ПлачехизаМахтобинезнаехкакщеуспеедасесправистовадопълнителнобреме.Тябешечулабащайдаказва,чещеотидемвАмерикадавидимдядой.Какможехаз,какизобщобешевъзможнонякойдайобясни,ченикъденямадазаминеичедядойвечегоняма?

ТазинощМудивлезевспалнятаоколодесетиполовина.Седнаналеглотодомен.Бешенеженивнимателен,търсешеначиндамеутеши.

Дориивнай-голямотосиотчаяниеазнепреставахдамислякакдветесМахтобможемдасеизмъкнемотИран.

—Еласнас—казах.НеискамдаотивамвАмерикасама.Искамиседадойдешснас.Искамдасметримата.Наистинаимамнуждаоттебвтакивамоменти.Нямадасеоправябез

теб.—Не,немогададойда—каза.—Акодойда,щезагубяработатасивболницата.Следващитемидумибяхамоятпоследенопитданаправяневъзможнотореалност.

Опитахседагокажаестествено,сякашнегобяхрепетиралапрезцялотовреме.Казах:—Амитогава,некавземасъссебесипонеМахтоб,каквощекажеш?—Не.Тятрябвадаходинаучилище.—Следкатотянямададойдесмен,иазнямадазамина—заявих.Тойсеизправиибездакажедума,излезеотстаята.Мамалщеуредивсичконеобходимо—миказаМудинаследващатасутрин.—Толкова

серадвам,чещеотидешдавидишсемействотоси.Когаискашдазаминеш?Икогащесевърнеш?

—НеискамдазаминавамбезМахтоб.—Щезаминеш—казатойледено.—Акозамина,тощеесамозадвадни.—Каквигиприказваш?—казаМуди.—ЩетиангажирамполетдоКорпусКристи.—Защощеходятам?—Задапродадешкъщата.Нямадазаминеш,аконеобещаешдапродадешкъщата.

Пътятнеемалко.Нямадаходишсамозаняколкодни.Щеотидештамищепродадешвсичко,коетоимаме.Щедонесешдоларите.Нямадасиидвашбездоларите.

Етокаквабилаработата,етокакъвбилбезумниятзамисъл,скритзадвнезапноторешениенаМудидамепусневАмерика.Изобщонесеинтересувашеотбащами,майками,синоветемииостаналитеблизки.Негобешегрижазарадостта,коятотовапътуванещешедамидонесе.Тойискашепарите.ИочевидносмяташедаизползваМахтобкатозаложник,задаесигурен,чещесевърна.

—Нямадагонаправя—извиках.—Нямадаотида.Катоотиданапогребениетонабащами,нямадамиедопродажби.Неетолковалеснодасепродадевсичко.Аивтакъвмоменткакбихмогладагонаправя?

—Знам,ченеелесно—микреснаМуди,—Немеинтересуваколкодългощестоиш:Немеинтересуваколковремещетиотнеме.Нонямадасевърнеш,предидасигонаправила.

ЩомМудиотиденаработа,изтичахнавънивзехтакси,коетомезакарадоофисанаАмал.Тойизслушавнимателнопореднитеусложнениявобърканиямиживот.

Полицетомусечетяхаболкаисъчувствие.—Можебимогадаотидазаден-два,самозапогребението—предложихаз.—Аслед

товаМахтобиазщеизбягаме,кактогобяхмезапланували.—Неотивай—посъветвамеАмал.—Акоотидеш,никоганямадавидишМахтоб.

Сигуренсъмвтова.Тойнямадатипозволидасевърнешобратновстраната.—Акаквощеправясобещанието,коетодадохнататко?Толковапътиголъгах.—Неотивай.—Амиакоотидаидонесапарите?Могададонесапариизабягствотони.—Неотивай.Бащатинебиискалдатевиди,катознае,чеМахтобевсеощевИран.Амалбешеправ.Знаехгоиаз.Знаех,чеаконапуснаИрансамозапетминути,МудищемеоткъснеотМахтобзавинаги.

Независимоотуреденияживот,койтоводехмевпоследновреме,знаех,чещеепо-доволен,аконестоянапътяму.Щешедазадържиприсебесинашатадъщеря.Щешедаразбиевсичкитеминадежди,катомепринудипърводаразпродамвсичко,коетопритежаваме,следтовадамуизпратяпарите,предидамипозволидасевърна.Получешелипарите,бяхсигурна,чещесеразведесмениникоганямадамипозволидасевърнавИран.Щешедаси

вземеиранказаженаитящешедастаненоватамайканаМахтоб.РазговорътмисАмалпроменипосокатаси.—Неможелидаускоримбягството,предитойдамеепринудилдазамина?—

попитах.Амалсеразмърданервнонастоласи.Разбираше,чеплановетемувървятмудно.

Съзнаваше,чесъбитиятасадостигналикритичнатаситочка,ночудесанеможешедаправи.—Многоеважно—казатой,кактобешеказвалмногопътидосега—всичкодабъде

уточнено,предивиесМахтобданапуснетеМуди.РискованоедасекриетевТехеран,докатоизгладимподробностите.Многомалкосапътищата,водещиизвънграда.Леснощетеоткрият,акотепричакатналетищетоилинадругитеизходинаграда.

—Такае—съгласихсе.—Нотрябвадапобързаме.—Щесеопитам—казаАмал.—Тинесебезпокой.Обясними,чещемитрябваиранскипаспорт.Сегашниятнииранскипаспорт,скойто

бяхмевлезливстраната,невършешеработа,защотобешезатримата.Задагоизползваме,трябвашедапътувамезаедно.Саманеможехдагоползвам,нитоможехдапътувамсамериканскиясипаспорт,койтоМудибескрилнякъде.Трябвашемиличениранскипаспорт.

—Невъзможноедатиизкарапаспортбързо—убедимеАмал.—Обикновеносечакаокологодина.Дорикогатонякойсеопитвадаускоринещата,дориидаимавръзки,топакщеотнемепонешестседмициилидвамесеца.Несъмчувалнякойдаеуспявалзапо-малкоотшестседмици.Затовавремещевиизведаотстраната.Имайтърпение.

СледобедаговорихсъссестрамиКаролин.Таткобешеиздържалоперацията.Бешежив.Каролинказа,чедокатогокараликъмоперационната,обяснявалнадокторитеисестрите,чеБетииТобищесидойдат.Сигурнабеше,четовамуедалосили.Новсеощебилвбезсъзнаниеидокторитенедавалигаранциязаживотаму.

ВечертаудомадойдохаМамалиМеджид.ПрекарахавечертавофисанаМуди,обсъждайкиподробноститепопътуването,коетобяхтвърдорешенаданенаправя.Бяхсамавкухнята,когатоМахтобвлезе.Изражениетоналицетоймиподсказа,ченещомноголошосебеслучило.Неплачеше,новочитейсечетяхагнявиболка.

—Тищезаминешищемеоставиш,нали?—казатя.—Каквоговориш?—Таткомиказа,чезаминавашзаАмерикабезмен.Итуксълзитерукнаха.Приближихсе,задаяпрегърна,нотяседръпнаназад.—Обещами,ченикоганямадазаминешбезмен—плачешетя.—Асегамеоставяш.—Каквотиказататко?—попитах.—Казами,чемеоставяшинямадамевидишникогавече.—Хайде,ела—казахйазивзехръкатай.Усещахкаккипяотвътре.—Неказаедно

поговоримстаткозатова.Блъснахврататанакабинетаисеизправихсрещумъжете,коитозаговорничехатам.—Защосииказал,чещезаминазаАмерикабезнея?—изкрещях.Мудисъщоизкрещя:—Нямасмисълдагокриемотнея.Щетрябвадасвикнестова.Най-добреедазапочне

ощесега.—Нямадаходяникъде!—Заминаваш!—Никъденезаминавам!Продължихмедасикрещимединнадруг.Никойнеотстъпваше.Всекидържешена

своето.МамалиМеджид,изглежда,несевълнувахаотдумитеми,нитооттехнияефект

върхуМахтоб.Излязохотстаята.КачихмесесМахтобвспалнята.Притиснахявобятиятасии

заповтарях:—Махтоб,нямадазаминабезтеб!Никоганямадатеоставя.Махтобискашедамивярва,новиждах,ченеможе.Многодобрепознавашевластта,

коятобащайимашевърхудветени.Опитахотново:—Неискамтаткодазнае,ноакотойнепроменирешениетосидополета,щесе

разболеятака,чеданемогадасекачавсамолета.Ноданевземешдакажештованататко.Ивсепакусещах,ченемивярвадокрай,аазнесмеехдайкажазаАмал.Ощебешерано.Плакадълго,аследтовазаспаиостанавкопченавмендосутринта.Мудиотидевпаспортнатаслужбаипрекаратамцелияден,отчаянотдългитеопашкии

бюрократичнатанека-дърност.КактоАмалбепредсказал,върнасеспразниръце.—Щетрябвадаотидешсама—рече.—Щеотидешутре.Азсъщощедойдастеб.—АмиМахтоб—попитах,опитвайкисебързоданамерянякакъвизход.—Тибешетам

цялден.Знаеш,ченямадасвършимрано.Нямадауспеемдасеприберем,предитядасевърнеотучилище.

Мудисезамисли.—Щеотидешсама—казатойнакрая.—Щетиобяснякакводанаправиш.Азще

останавкъщиищеизчакамМахтоб.Вечертавкабинетаситойпопълнимолбатамизапаспорт,катоприкачикъмнея

подробнабележка,обясняваща,чебащамиеналегло.Описамикакдастигнадопаспортнатаслужбаимиказаиметоначовека,койтощешедамеочаква.

Налагашеседаотида.Трябвашедаспазяуговоркатаспаспортнияслужител,защотоМудисъссигурностщешедапровери.Бяхсигурна,чещесевърнасдопълнителнидокументизапопълванеисдостатъчноповодизапротакане.

Службатаприличашеналабиринтоткоридорииврати,сдългиопашкиотмъжеисъщотолковадългиопашкиотжени,коитосенадявахадаполучатизходнавизаотИран.Такадългобяхмечталаиаззатазивъзможност,асегасеужасявахотмисълта,чещеяполуча.Открихчовека,скоготоМудимибешеуговорилсреща.Тоймепоздравилюбезно,заговоринещонеразбираемонафарси,поведемепрезредицаотстаи,катоизползвашекъдеавторитета,къделактите,задасипробиепът.Постигнатотовсепакнеизглеждашекойзнаекаквоитовамерадваше.

Най-накраямевъведевстаясняколкостотинмъже.Огледасе,откриединмладиранецигозатегликъммен,докатомунареждашенещонафарси.

—Говоряанглийски—казамладиятчовек.—Товаемъжкотоотделение.—Небешенужнодагоказва.—Тойискавиедапочакатетук.Следоколочас-дващенаминедавидикаквостава.

—Акаквощестава?Младиятчовекпреведецялапоредицавъпросииотговори.—Щевидадатпаспорт.—Днес?—Да.Тукнатазиопашка.Опитахдаспечелявреме.—Ноазтепърватрябвадасиподамдокументите.—Неможедабъде.—Такае.Етосеганосямолбата.

—Такаилииначещевидадатпаспорт.Почакайтетук.Дваматамъжеситръгнахаимеоставихавъввласттанаобзелатамеистерия.Нимабешевъзможно?Мудиощечакашеразрешениетосидапрактикувамедицина.Въпрекихвалбитемутойисемействотомуимахамалковлияниесредмедицинскатабюрокрация.ДалипъкниесАмалнебяхмеподцениливлиянието,коетоМудиимашетук?ИлиможебиМамал?ИлиМеджид?ИлидориБабаХаджи,съссвоитепознанствавъввъншнотърговскиябизнес?СпомнихсизаЗияХаким,първияотроднинитенаМуди,коготовидяхналетището,иколколесносебепромъкналпрезмитницата.

Отужасмисевиешесвят.Чувствахсеабсолютнобезпомощнасредстотицитеиранци—самаженавтозимъжкисвят.Ниманаистинатоващешедастане?НимасатанинскиятпланнаМудищеуспее?

Искахдаизбягам.ОтноводасеозовапоулицитенаТехеран.Можехлидаотидавпосолството?Иливполицията?ПриАмал?ТамянямашеМахтоб.Тябешеудомавръцетенамоявраг.

Останахнамястотосиипродължихбавноданапредвамзаедносопашката,най-малкотозащотоМудищешедапоискапъленотчетзадействиятамиотпознатитеситук.

Опашкатасескъсявашесъсзастрашителнаскорост.Случваломисебедачакамсчасовезахляб,месоилиизпочупенияйца.Какевъзможнозапаспортдасечакапо-малко?Трябвашелиточнотукдапопаднанаекспедитивност?

Дойдемоятред.Подадохдокументитенанавъсениячиновник.Тойотсвоястранамиподадепаспорта.Стояхкатовтрещена,бездазнамкакводаправя.Всичкосебешеобъркаловглаватами,нокогатоизлязохотслужбата,реших,чемогамалкодапозакъснея.Бешеедваедин.Мудинеможешедазнаеточнокогасъмполучилаомразниядокумент.

Трябвашеданамеряизходоттозиновкапан.ВзехтаксикъмофисанаАмал.Запървипътпристигахпринего,бездамусеобадяпредварително,иналицетомусе

изписаизненадаиуплаха.Разбираше,чеположениетоекритично.—Немогадаповярвам—казатой,катогледашепаспорта.—Товаенещонечувано!Не

съмисънувалзатакивавръзки.Иазимамвръзкитам,ноподобнонещонеепосилитеми.—Какводаправясега?—попитах.Амалразгледавнимателнопаспорта.—Туксеказва,чесироденавГермания—забелязатой.—Защо?Къдесиродена?—ВградАлма,вМичиган.Амалсезамисли.—НафарсиАлманозначаваГермания.Добре.КажинаМуди,чеутрещетрябвапакда

отидештам,задаоправятгрешката.Тозипаспортпростонямадамине.Идипаквпаспортнатаслужбаутресутринта.Оставигоиситръгни.Неимдавайвъзможностдагопоправятведнага!Послещекажешнасъпругаси,чесагозадържали.Щеимотнемевремедагооправят.

—Добре.ТръгнахсиотофисанаАмалипрекосихцелияград.Презумамиминавахакаквилине

планове.Толковасебяхзамислилазатазигрешкавпаспорта,чекатосеприбрах,Мудимехвананеподготвена.

—Къдебеше?—изръмжатой.—Впаспортнатаслужба.—Темисеобадихавединчасаимиказаха,чевечесатидалипаспорта.Говорешетихоизлобно.—Такали?—Да.

—Е,съжалявам,чезакъснях.Движениетопоулицитебешеотвратително.Идокатосменявсичкитезиавтобуси…

Мудимепогледнаподозрително.Бешеготовдамеобвинивлъжа,ноазотклонихвниманиетому.

—Аитезитъпаци!—казахимубутнахпаспортавръцете.—Погледни!Следкатогичакахцялден,тедаобъркатпаспортами.НаписалисаГермания.Трябвадагоотнесаобратноидагинакарамдагооправят.

Мудиразгледапаспортавнимателноисеувери,чеказвамистината.Паспортътнеотговаряшенасвидетелствотомизараждане.

—Утре!—изръмжатойиповеченищонеказа.Насутринтагопомолихдамепусневпаспортнатаслужбасама.Предишнияденсебях

справиладобре.Тойобачедоринеизслушадоводитеми.Пренебрегнавечезаписанитесипациентиименатикаведнорадиотакси.Изкомандвашофьораискороотновосеоказахмевпаспортнатаслужба.Тойоткриприятеляси,дадемупаспортаисамоследпетминутикоригираниятдокументбешеотнововръцетему.Катосвълшебнапръчка.

СегавечеимахофициалноразрешениеданапуснаИран.Сама.Мудимизапазимястозаединшвейцарскиполет.СамолетъттръгвашеотТехеранв

петъкна31януари.—Всичкоеготово—казаАмал.—Най-сетне.Бешевторниксутрин,триднипредимоя

полет.НаследващиядендветесМахтобтрябвашедатръгнем,докатоМудиенаработа.Щяхмедаизпреваримплановетемусдвадни.

ОбсъдихмесАмалвсичкодонай-малкитеподробности.ВъпрекинеговитеусилияпланътмудалетимдоБандарАббасиданапуснемстранатасмоторницаощенебешеготов.ТъйкатодействиятанаМудинипринуждавахадабързаме,Амалсебешенасочилкъмединотрезервнитепланове.СМахтобщяхмедапътувамеотТехерандоЗахидансъссамолет,койтоизлиташевдеветчасасутринта.Послещяхмедасеприсъединимкъмединотрядотпрофесионалниконтрабандисти,дапреминемпрезскалиститепланинидоПакистан.КонтрабандиститещяхаданипридружатдоКетавПакистан.ОттамщяхмедаотидемсъссамолетдоКарачи.

Обземепаника,защотопредивремебяхпрочелавъввестниказаеднаавстралийскадвойка.БилиотвлечениотразбойническиплеменавКетаиоткаранивАфганистан,къдетогидържалицелиосеммесеца,предидагипуснат.Можехдасипредставяужасите,коитосапреживели.

РазказахнаАмалзапрочетеното.—Истинае—каза.—Непрекъснатоставаттакиванеща,ноняманачиндасеизбягаот

Иран,бездасерискува.Опитаседамеуспокои,катомеувери,чеплеменниятвожднатазитеритория

контролиралидветестранинаграницатаимубилличенприятел.—ОтвсичкиначинидасеизбягаотИран—казатой—тозиенай-безопасният.

Връзкитемитамсанай-сигурни.ПланътнизаБандарАббас,пъкидругитесебавят.ПорадиснеговетеТурцияенедостъпна.Потовавременагодинатаконтрабандиститеяизбягват.Снегътемногодълбокивремето—многостудено.ВъввсекислучайпътятпрезЗахиданепо-безопасен,защоточовекъттаммиеприятел,аипатрулитепограницатасТурциясадостаповече.

Времебешедаседейства.Неможехмеповечедасеуспокоявамесмагическатафразана

Амал:„Имайтърпение.“Сегаидвашереднадевизанабащами:„Даискаш,значидаможеш.“ОставихнасъхранениеприАмаледнанайлоноваторба.Внеяимашерезервнобельоза

Махтобизамен,кактоинякоинеща,скоитонеискахдасеразделя.Еднотооттяхбешеогроментежъкгоблен,вбледомораво,светлосиньоисиво.Бяхгосгъналанамалъкквадратенпакет.Бяхвзелаимускалитесшафран,подаренимизаКоледаотАмехБозорг.

Толковамногонещасевъртяхавглаватами,докатоговорехмесАмал.НовинитеотАмерикабяхаидобри,илоши.Таткоупоритосеборешесъссмъртта,надявайкисе,чещеможеданивиди.Наследващияден,бездайказвамкаквотоидае,трябвашеданакарамМахтобдазабавиприготовлениятасизаучилище.Трябвашедауредянещататака,чедаизпуснеучилищнияавтобус.Следтоватрябвашедатръгнаснея,уждаяизпратя.Ичактогава,наулицата,далечеотМуди,трябвашедайсъобщярадостнатановина,чезаминавамезаАмерика.Идокатонищонеподозиращиятмисъпругенаработа,трябвашедасесрещнасхоратанаАмалидаотлетимзаЗахидан.

Какваирония!Щяхмедатръгнемносъщияпът,койтонипредлагашемисАлави.Какволисебеслучилоснея?Можебиеарестувана.Аможебиеуспяладаизбягаотстраната.Искашемиседаетака.

—Колкощеструватова?—попитахАмал.—Искат12000долара—отговоритой.—Несебезпокойзатова.Щемигиизпратиш,

когатосевърнешвАмерика.—Щегиизпратяведнага—обещахаз.—Благодаряти.—Можешвинагидаразчиташнамен.ЗащоАмалправешевсичкотовазаМахтобимен,защозаложи12000доларанамоята

почтеност?Струвашемисе,чеотгатвамнякоиототговорите,въпрекиченикоганегопопитах.

Предивсичкоазискреновярвах,чеАмалеотговорътнамоитемолитви—ихристиянски,имюсюлмански.ВкрайнасметкапочитахмеединисъщиБог.

Имашенещо,коетоАмалискашедадокаженасебеси,намене,насвета.Впродължениенаосемнайсетмесецабяхзаложникведнастрана,коятозаменбешеизцялонаселенасъсзлодеиинегодници.ПродавачътХамидбешепървият,койтомидоказа,ченеетака.МисАлави,Чамсей,Зарий,Ферещеиощеняколкодушимибяхапоказали,ченационалносттанееопределящазахората.ДорииАмехБозоргпотакъвстраненначинбешепроявилааконедруго,топоненякаквидобринамерениякъммен.

СегабешереднаАмал.Мотивитемубяхапростиивсъщотовремезаплетенииобъркани—тойискашедапомогненадвеневиннижертвинаиранскатареволюция.Неискашенищовзамяна.Радосттаму,акоуспеехме,щешедабъденай-добратаотплата.

Нощяхмелидауспеем?Вестникарскатаисториязаотвлеченотоавстралийскосемействоипредупреждениятана

мистърВинкопвпосолствотомеплашеха.Когатозапървипътспоменахпреднеговъзможносттадасеизползватконтрабандистите,мистърВинкопмепредупреди:

—Тетивзиматпарите,завеждаттедограницата,изнасилватте,апослетеубиватилитепредаватнавластите.

Предупреждениятавеченямахасмисъл.Изборътбенаправен.ВпетъкможехдасекачанасамолетазаАмерикаиспокойнодасиотидавкъщи,заданевидядъщерясиникогавече.Илиутредаявземазаръкаидапредприемемнай-опаснотопътуване,коетоможехдасипредставя.

Наистинанямахникакъвизбор.Бяхготовадаумравпланините,коитоотделяхаИранотПакистан,нодавърнаМахтоб

вАмерика.Слязохоторанжевототаксиисеразтреперахотледениявятър.Трудносевървешепрез

кишатапотротоарите,нопотъналавмисли,незабелязахкакизминахняколкотопресечкидодома.СкороМахтобщесевърнеотучилище.ПослеМудищесевърнеотработа.ВечертащяхададойдатЧамсей,ЗарийисемействоХаким,задасесбогуваме.Всичкитезнаеха,чезаминавамвпетък,задасевидясумиращиясибаща,ищесевърнаследпогребението.Трябвашедасъберасили,задаприкриянадеждитеистраховете,коитоизпълвахамислитеми.

НакрачкаотдомавдигнахглаваивидяхМудииМамалдастоятдовратата,вперилипогледвмен.Мудибешеядосанинеобръщашевниманиенастудениявятър.

—Къдесиходила?—креснатой.—Помагазините.—Лъжеш!Къдесатипокупките?—Търсехподаръкзамама.Нищонеможахданамеря.—Лъжеш—повторитой.—Нещосинамислила.Прибирайсе!Щестоишвътре,докато

нестаневремедатръгнемзалетищетовпетък.Мамалситръгна.Мудимевкаравътреиповторинарежданетоси.Нямахправода

напускамкъщата.Неможехдаизползвамтелефона.Тойщешедамедържикатозатворничкапрезследващитетридни,докатонедойдевремезасамолета.Бешесивзелотпускотработа.Щялдастоиудомаидаменадзирава.Прибрателефонаприсебесивкабинета.Прекарахследобедавзатворенияпредендвор,точносрещупрозорцитенакабинетаму.НаправихмесМахтобснеженчовекигоувихмесшалвлюбимияцвятнаМахтоб—лилавия.

Отновобяхпритиснатадостената.УтренямашедасесрещнемсхоратанаАмал,аинямашекакдамуразкажазапоследнотоинай-страшноусложнение.

Треперехотстрахистуд,докаточакахгостите.Гледахдасъмзаетаснещо,авсъщносттрескавообмисляхположението.ТрябвашедасесвържасАмал.Тойщешедаизмисликакданиизведеоттазикъща.Потреперих,къщатанаистинабешеизстинала.Вглаватамизапочнадазреееднаидея.

—Отоплениетоеспряло—оплакахсенаМуди.—Повреденолие,илиниесвършилогоривото?—попитатой.—ЩеотидадаговорясМалихех.Можедаеотпещта—казах,катосенадявах,че

думитемизвучатестествено.—Добре.ТръгнахкъмапартаментанаМалихехужбездабързам.Попитахянафарсимогалида

използвамтелефонай.Тякимна.Знаех,ченямадаразберенищооттелефоннияразговорнаанглийски.

Амалвдигнателефонаведнага.—Нямадастане—казах.—Немогададойда.Немогадаизлязаоткъщата.Тукси

беше,катосеприбрахднес,иочевиднонещоподозира.Амалвъздъхнатежковслушалката.—Ииначенямашедастане—казатой.—Току-щоговорихсхоратаотЗахидан.Отсто

годининесаималитакиваснегове.Невъзможноедасепреминатпланините.—Каквощеправим?—вечеплачех.—Самонесекачвайнатозисамолет.Тойнеможедатекачинасила.—Нетръгвай—казамиЧамсейвечерта,когатомехваназамоментсамавкухнята.—

Несекачвайнасамолета.Виждамкаквостава.Щомзаминеш,тойщезаведеМахтобприсестрасииотновощесезахванесъссемействотоси.Нетръгвай.

—Иазнеискам—казах.—НеискамбезМахтоб.УсещахкакпримкатанаМудисестяга

околовратами.Бяхпритиснатадостената.Тойпритежавашесилатадамепринудидасекачана

самолета,можешедамезаплаши,чещемивземеМахтоб.Неможехдапонесамисълта,чещеяоставятукищесевърнавАмерикасама.Неискахдаязагубя.

Неможехдасехраняиотразговоранечухпочтинищо.—Какво?—попитахвотговорнанещо,коетоханумХакиммебепопитала.Искашедаотидемвнещокатокооперативенмагазин.Билидокаралилеща,която

обикновенотрудносенамираше.—Трябвадагизаведем,предивсичкидасизаминат—казатянафарси.Чамсейсъщоискашедаотиде.Съгласихсеиаз,бездасезамислям.По-късновечерта,когатоЧамсейиЗарийсибяхатръгнали,Махтобсибелегнала,Муди

преглеждашепоследнитеняколкопациенти,асемействоХакимиазседяхмевхолаипиехмечай,най-неочакваносепоявинеканениособенонежелангост—Мамал.

ПоздрависемействоХаким,най-безцеремоннопоискачай,следкоетособичайнатасигаднаусмивкаизмъкнаотджобасисамолетенбилетигоразмахапредлицетоми.

Насъбралиятсеотосемнайсетмесецагнявизбухнавмен.Неможехдасеконтролирам.—Даймибилета!—изкрещях.—Щегоскъсам.АгаХакимведнагасезаеданипомирява.Започнадамеразпитватихоивнимателно.Не

говорешеанглийскииМамалможешеданипревежда,ноотказа.Трудномибешедаизразяваммислитесинафарси,ноотчаяносеопитвах,защотогоимахзаприятелисъюзник.

—Неможетедасипредставитекаквосъмизживялатук—изхлипах.—Тоймедържинасила.ИскахдасиотидавАмерика,нотоймепринудидаостана.

СемействоХакимбяханаистинаизумени.АгаХакимпродължидамизадававъпроси,аследвсекимойотговорполицетомусеизписвашеболка.Ужаснитеподробностиотизтеклатагодинаиполовинаизлизаханаяве.

Всенеможешедасиобясни:—Тогавазащонесерадваш,чещесиотидешудомаищевидишсемействотоси?—Искамдасиотидаидавидясемействотоси—обяснихаз.—Нотойискадаостана,

докатопродамвсичко,иследтовададонесадоларитетук.Бащамиумира.НеискамдаходявАмерикапоработа.

Следкатоприключиспациентитеси,МудидойдепринасвхолаипопаднанакръстосанияразпитнаАгаХаким.Мудимуотговаряшеспокойнонафарси.Престорисенаизненадан,сякашзапървипътчуваше,ченеискамдазамина.

НакраяАгаХакимказа:—Е,добре,следкатоБетинеискадазамине,щеяпринудишлидагонаправи?—Не—казаМуди.—Направихгозарадинея,задавидисемействотоси.Мудисеобърнакъммене:—Искашлидазаминеш?—Не!—отвърнахбързо.—Добретогава.Каквоимаповечедасеприказва?Затебгоправя,задавидиш

умиращиясибаща.Щомнеискаш,твоясиработа.Думитемупреливахаотискреност,любовиуважениекъммен,отпочиткъммъдрия

съветнаАгаХаким.Въпросътбешеуреден.ПослеМудипродължидаразговарясъвсемнепринуденосъссемействоХаким.Беше

приятендомакиникогатодваматаситръгваха,гиизпратидоврататаиблагодаринавсички,особенонаАгаХаким,запроявенатазагриженост.

—Щеминадатевземаутрекъмдесет,задаотидемвмагазина—казахнаханумХаким.

—Надявахсе,чепазаруванетощемидадевъзможностдасеобадянаАмал.МудитихозатвориврататаследсемействоХаким,изчакадасеотдалечатияростносе

нахвърлисрещумен.Ударимепрезлицетоиазсепроснахнапода.—Тозипътпрекали—изкрещятой.—Разваливсичко.Новсепакщезаминешстози

самолет.Аконегонаправиш,щетивземаМахтобищетезаключавтазистаядокраянаживотати.

ДВАДЕСЕТИТРЕТАГЛАВАТойможешедагонаправи.Ищешедагонаправи.Нямашесънзаментазинощ.Въртях

се,мятахсеинепрекъснатосеобвинявах,задетобяхдовелаМахтобтук.Бедатазапочнапредипочтичетиригодини,на7април1982годинавечерта,когато

МудисевърнаотболницатавАлпина,разсеяниотнесен.Вначалотонеобърнахвнимание,защототрябвашедаприготвяспециалнавечерязадванайсетиярожденденнаДжон.

Бяхмепрекаралидвещастливигодини.МудисевърнавМичиганотКорпусКристипрез1980година,решендазабравизаполитическитепроменивИран.

—Всичкищеразберат,чесъмчужденец—казваше,—нонеискамвсичкидазнаят,чесъмиранец.

СнимкатананамръщенияаятолахХомейнибешеизхвърленанатавана.Обещаданекоментирареволюциятасколегитевболницата,защотосидавашесметка,челюбовтакъмродинатамубепричиниласамонеприятностивКорпусКристи.ВАлпинабързопотънавработата,съсредоточисевърхукариератасиизапочнаотноводаживеекатоамериканец.

Настроениетомисеоправиведнага,особеноследкатосенастанихмевкъщатанаТъндърБейРивър.Бешемалкаисъвсемобикновенанавид,ноазсевлюбих,щомпрекрачихпрагай.Гледашекъмреката.Заднатастенабешецялатавпрозорци.Постълбитесеслизашенапо-нискониво—красивооблицовано,просторноисветло.Имашеогроменвътрешендвор,койтопочтистигашедобреганареката,кактоидървенпристан—чудесномястозариболов.Къщатасенамирашенаединотзавоитенареката.Надолупотечениетосевиждашепокритмост.

Отвътрекъщатабепросторна,сголемиспални,двебани,кухня,двекаминиидостаголямхол.Гледкатакъмрекатаносешеуспокоение.

Мудисъщохаресакъщата.Купихмеяведнага.АлпинаесамонаоколотричасапътотБанистъриможехдасевиждамчестосъс

семействотоси.Дваматасбащамиобичахмедаловимриба.Най-честохващахмекостур,апонякогаищуки.Смайкамипрекарвахмечасовевплетене,готвенеиразговори.Тястрадашеоткожнатуберкулозаиазсудоволствиейсебяхпосветила.МалкатаМахтоб,коятосновешеизкъщата,радвашевсичкини.Таткоянаричаше„Тоби“.

Приеханибързовместнотолекарскообщество.Мудибешедоволенотработатаси,аазкатосъпругаимайкабяхщастливаудома.Товапродължидовечерта,когатоМудисевърнавкъщимраченимълчалив.

Единотпациентитему—тригодишномомче,беумрялоповременаобикновенаоперация.НаМудимубеналоженазабранадапрактикува,докатосеводиследствието.

СестрамиКаролинсеобадинаследващатасутрин.Вдигнахслушалкатанедоспала,сподутиизачервениочи.

—Таткоимарак—казатя.ОтидохмевГрадскатаболницавКарсън,къдетосебяхмесрещналисМудизапървипът.

Сеганервнокрачехмеизчакалнята,докаточакахмерезултатитеотоперативнотоизследваненастомаха.Новинатабешелоша.Хирурзитеказаха,чебилоневъзможнодасеотстранятвсичкиразсейки.Болесттабилавнапредналстадий.Разговаряхмесхемотерапевта,койтониобясни,чещеможедаудължиживотанататкозаизвестновреме,ноточноколкоитойнезнае.Такаилииначещяхмескородагозагубим.

Обещахсидапрекарвамповечевремеснего.

Животътнисепреобърнаизцяло.Самопрединяколкомесецабяхметолковащастливи.СегаизведнъжкариератанаМудибешезастрашена,бащамиумирашеибъдещетоизглеждашепечално.Стресътсеотразинавсичкиотнасразлично,нозасегнаиотношениятапомеждуни.

ПрезследващитеняколкоседмициМудипомагашенататкодапреодолеепоследицитеотоперацията.Когатосъстояниетонататкосеподобри,поканихмегоданипогостувавАлпина.Мудидостачестосезанимавашеснего,можебизащотосегатойбешеединствениятмупациент.Когатодваматабяхазаедно,Мудисечувствашекатолекар.Ноотбездействиетовкъщивзедаунивавсеповечеиповече.

—Товаепополитическипричини—повтаряшетойвъввръзкасразследванетовболницата.

Мудиподдържашеквалификациятаси,катопосещавашебезброймедицинскисеминари,нозажалостнеможешедаприложинапрактикапридобититепознания.

Идваматасетревожехмезапарите,ноазвярвах,чеакоможедасевърненаработа,нещатащесеоправят.Никояболницанямашедамупозволидапрактикуваанестезия,докатоследствиетопродължава,нотойвсеощеможешедапрактикуваобщаостеопатичнамедицина.Винагисъмсмятала,четочнотаммуесилата.

—БитрябвалодаотидешвДетройт—предложихаз.—ИдиотнововболницатанаЧетиринайстаулица.Тевинагииматнуждаотхора.

Товабешемястото,къдетобешезапочнал,пъкивсеощеимашеприятелитам.—Не!—отговоритой.—Смятамдаостанатукидасеборя.Днитеминавахаитойставашевсепо-заядлив—карашесесменидецатапонай-

малкитеичестопътиизмислениповоди.Престанадапосещавамедицинскисеминари,защотонеискашедасевиждасдругилекари.Прекарвашепоцелиднивкреслото,разсеяногледашепрезпрозореца,мълчешеилипридремваше.Понякогаслушашерадиоиличетешекнига,новнищонеуспявашедасесъсредоточи.Отказвашедаизлизанавънинеискашедасесрещасникого.

Бешеясно,чесенамиравдепресия,нонеискашедаслушаникогоиотхвърляшевсичкиопитидамусепомогне.

Известновремеподдържахспокойствиетоиуютавдома,защотомисеструваше,четакабитрябвалодапостъпивсякажена.Безпокойствотовлияешезлеинамен.НяколкопътивседмицатаотивахсдецатавБанис-тър,ноМудивечененипридружаваше.Стоешесивкъщи,погълнатотлошотосинастроение.

Седмицинаредсепримирявахсположението,катоизбягвахвсякакваконфронтация,исенадявах,четойщеизлезеотлетаргиятаси.Бяхсигурна,четованеможедапродължимногодълго.

Постепеннообачеседмицитесепревърнахавмесеци.ПрекарвахвсеповечевремесбащасивБанистърипо-малкоудома,защотоапатиятанаМудимевлудяваше.Нямахменикаквидоходи,спестяваниятанисестопяваха.

Отлагахтозиразговор,доколкотобевъзможно,нонакраяизбухнах.—ОтидивДетройтисинамериработа!—казах.Мудимепогледнастрого.Мразешеда

повишавамтон,нотовасеганемеинтересуваше.Поколебасе,незнаешекакводамиотговори.

—Не!—отвърнатойстон,койтоубивсякакванадеждазапромяна,исеотдалечи.Избухванетомигоподтикнакъмпо-шумнаформанадепресия.Непрекъснато

повтаряшеедноисъщо:—Отнехамилекарскитеправа,защотосъмиранец.Тованикоганямашедастане,аконе

бяхиранец.НякоиотлекаритевболницатабяхавсеощенастранатанаМуди.Наминавахаотвреме

навремеданинавестят,апослесподеляхасменопасениятасиотмрачнотонастроениенаМуди.Единоттях,опитенпсихиатър,предложидаидваредовно,задаразговарясМуди.

—Неискам!—отсечеМуди,—Неискамдаговорязатова.Опитахседагоубедядаотидепридругпсихиатър.—Знамповечеоттях—казатой.—Нямадамипомогнат.Никойотприятелитеироднинитенеподозирашезадълбокитепромени,които

настъпвахаунего.Веченеканехмегости,нотовабешеразбираемо,катосеимахапредвидфинансовитенизатруднения.НикойотпознатитенинезнаешедокъдебестигналМудивдепресиятаси.Тойнеможешедаимкаже,аазнеисках.

Намерихсиработанаполовинработенденведнаадвокатскакантора.Мудисевбеси,защототойсмяташе,чеженататрябвадасистоиудомаидасегрижизасъпругаси.

Угнетенотлипсатанаперспективиисразбитосамочувствие,сегатрябвашедапонесеитозиновудар,койтоголишавашеотмъжкотомудостойнство.Опитаседавъзвърнепревъзходствотосинадмен,катонастоядасиидвамвсекиденпообяд,задамуприготвямяденето.

Примирихсестовабезсмисленожелание,отчастизадагоуспокояиотчасти,защотосаматаазсечувствахразстроенаиобъркана.Веченямахяснапредставазаролятанавсекиединотнасвбракани.Изглеждаше,чеазсъмпо-силната,ноакотовабешетака,защотогавапритичвахвсекидендокъщи,задаприготвямобяда?Отговорнямах.

Наобядчестогосварвахощепохалат.Приготвяхяденетоитичахобратнонаработа.Вечертанамирахмръснитесъдовевърхумасата,асъпругаси—излегнатнадивана.

„Щоменедоволен,чеработя,защоненаправинещо“—казвахсиаз.Товастранносъществуванесепроточиповечеотгодина—време,презкоетоработата

мидавашесамочувствие,аличниятживотмигорушеше.Работатами,коятовначалотобешесамовременна,сепревърнавцелодневенангажимент.Заплататами,разбирасе,нестигашезаживота,накойтобяхмесвикнали,ощеповече,чеспестяваниятанисебяхастопили.ОтновоналожихволятасинаМудииобявиххубаватаникъщазапродан.

Поставихвпредниядвортабелаизачакахдавидякаквощестане.Сповечкокъсметможехмедасиспестимкомисионатанапосредника.

Мудимисъобщавашезадесеткисемейства,коитосеотбивалидаразгледаткъщата,ноникойнебешенаправилоферта.Подозирах,чеилиМудигиобезкуражава,илинеговиятразмъкнатвъншенвидгипрогонва.

ВкраянакраищатаеднавечерМудиспоменазамъжижена,коитощелиотноводадойдатнаследващияден.Решихдасесрещнастях.

Когатопристигнахзапъхтянаудома,намерихкъщатасглаватанадолу.Запретнахръкавиивзехдаоправямстаите.Когатохоратадойдоха,самичкагиразведохизкъщата.

—Харесвани—казамъжът.—Коганай-скорощеможетедасеизнесете.—Закогаяискате?—Додвеседмици.Товабешемалкопритесняващо,нотепредложихадапоематипотекатаниидани

изплатятразликатавброй.Следпокриваненаразходитещяхмедаполучимповечеотдвайсетхилядидолара,аниесенуждаехметакаотчаянооттезипари.

—Добре—съгласихсеаз.КогатоМудисевърнаудомаинаучизасделката,направопочервеняотгняв.—Къдеможемдасепреместимзадвеседмици?—разфучасетой.

—Паритенитрябват—казахтвърдо.—Трябвадагиимаме.Спорихмедълго,нотовабешесамоповоддаизлеемдългосъбиранотонинедоволство

единкъмдруг.Биткатабешенеравна,защотоМудивеченебешевсъстояниедамипротивостои.Направинемощенопитдасеналожи,ноидваматабяхменаясно,четойвечеепадналоттронаси.

—Тинидокарадотоваположение—викнахмуаз.—Нямадачакаме,докатоизгубимвсичко.Щеяпродадем.

Принудихгодаподпишедоговоразапродажбата.Следващитедвеседмицивреметонестигашезанищо.Трябвашедапреровякилери,

чекмеджетаидолапиидаопаковамвсичко,коетобяхменатрупалипрезпрестоясивАлпина,привсечеощенемибешеяснокъдещеотидем.Мудинесипомръдвашепръста.

—Понеопаковайкнигитеси—казах.Тойимашеголямабиблиотекасмедицинскитрудовеискниги,свързанисислямската

пропаганда.Еднасутринмутикнахвръцетеняколкокашонаимурекох:—Щесисъберешкнигитеощеднес.Вкраянатрескавияден,когатосевърнахотработа,гозаварихдаседиапатичновсе

ощепохалат,неизбръснатинеизмит.Книгитемусистояханаполиците.Избухнахотново:—Искамдасисъберешвещитеощетазивечер.Утресекачвашнаколатаизаминавашза

Детройт,иданесевръщаш,докатонесинамеришработа.Повеченемогадатърпя.Нямамнамерениедаживеяпотозиначиндориисамоощееднаминута.

—Немогадасинамеряработа—замрънкатой.—Несииопитал.—Немогадаработя,докатонебъдевдигнатазабраната.—Неезадължителнодасезанимавашсанестезия.Можешдаработишидруго.Тойуспядаизмърморисамонякаквинесериозниоправдания.—Несъмсезанимавалсдругоотгодини—казамалодушно.—Инеискамдасе

занимавам.ТочнокатоРеза,койтонеискашедаприемедругаработавАмерикаосвенпрезидентна

фирма.—Иазнеискамдаправямногонеща,носеналага—извикахощепо-разгневено.—

Провалиживотами!Повеченямадаживеяпотозиначинстеб.Тисимързелив.Възползвашсеотположението.Съсседенетукработанямаданамериш.Трябвадасипотърсиш.Господнямадатиятикневръцете.Асегасемахайинесевръщай,докатонесинамеришработаили…—Думитесамисеизплъзнахаотустатами,предидаосъзнаякаквоговоря—…илищесеразведа.

Нямашеисъмнение,чеултиматумътмибешеискрен.Мудисеподчини.ОщенаследващатавечермизвъннаотДетройт.Бещеполучилработа

вклиниката.Трябвашедазапочнеследващияпонеделниксутринта,веднагаследВеликден.Защолибяхчакалатолковадълго?Изащонесебяхналагалапо-честовминалото?Великденскитепразниципрез1983годинапрекарахмевголяматревога.Трябвашеда

излеземоткъщатанаРазпетипетък,МудитрябвашедазапочнеработавДетройтследващияпонеделник.Досрядавсеощенебяхменамериликвартира.Бяхмеужаснопритеснени,носъщевременноазизпитвахнякаквозадоволство.Понеправехменещо.

Единклиентоткантората,вкоятоработех,бешевицепрезидентнаместнатабанкаикаторазбразазатрудненията,мипредложивременноразрешение.Банкатапритежавашекъщаспросроченаипотека,коятоможехмеданаемемзаизвестновреме.ПодписахмедоговоранаРазпетипетъкиощеведнагасезаехмеспреместването.ВкраянаседмицатаМудинай-

неочакваносеразработиимипомогнадаподредимкъщата.ВнеделямецелунаитръгназаДетройт.Целувашемезапървипътотмесециисизненадаусетих,чегожелая.Работатавклиникатанегоудовлетворяваше,новечесечувствашемалкопо-добре.Това,чеуспядаполучиработататолковалесно,бешеособенополезнозасмачканотомусамочувствие.Заплататабешедобра.Е,неможешедасесравняваспарите,коитополучавашевболницата,нотакаилииначетовабяхапочтидеветдесетхилядидоларанагодина.

Начинътнинаживотминапомняшезавремето,когатотоймеухажваше.Презседмицатавсекисезанимавашесъссвоитеслужебнизадължения,апрезуикендапътувахметуаздоДетройт,тутойдоАлпина.

ПостепеннодухътнаМудисевъзраждаше.—Добресесправяме—миказаповременаеднаотсрещитени.Чувствашесенаседмотонебеотщастиевинагищомнивидеше.Махтобсехвърляшев

обятиятамуитойсеразтапяшеотудоволствие.Отлетяхапролетта,лятотоиесента.ВъпрекичеМудимразешеДетройт,атмосфератав

големияграднепоощрявашефанатизмаитойбешеубеден,четукепрофесионалнотомубъдеще.

Щосеотнасядомен,азотновосепочувствахсвободна.Презседмицатавсичкирешениявзимахсама.Всъботаинеделяотновосеотдавахналюбовта.Можебисамотаканашиятбракможешедапросъществува.

Товамистигашезамомента.Презмартна1984годинамисеобадихаотТехеран.Мъжкиглас,едвасричащна

английскисъссиленакцент,сепредставикатоМахамадАлиГодси.Каза,чееплеменникнаМуди.Катосеимашепредвидсклонносттаначленоветенасемействотомудасеженятзаблизкироднини,товародствоможешедаозначавапочтивсичко.Струвашемисе,чеимастотицииранци,коитоМудисмяташезасвоиплеменници.

ПопитакаксмедветесМахтобисеопитадапроведенепринуденразговор.КогатопопитазаМуди,записахтелефонамуигоуверих,чещекажанаМудидамусеобади.

ПредадохпосланиетовДетройтиМудимисеобадиощесъщатавечер.ТовабилоМамал,казатой,четвъртиятсиннасестрамуАмехБозорг.Мудиобясни,чеМамалвинагибилслаб,нопрезпоследнитеняколкомесецанаправоизмършавял.ЛекаритевТехеранрешили,чеимаязванастомаха,игооперирали,нотойпродължилдаслабее.Отчаян,МамалвзелсамолетазаШвейцария,задасеконсултирастамошнитеспециалисти.Швейцарскителекаримуказали,чеиранскитехирурзисъвсемсаобъркалиработатаприпърватаоперация.ОбадилсеначичосивАмериказасъвет.Незнаелкъдедасеоперира.

—Нищонегопосъветвах—речеМуди.—Тикаквощекажеш?—Некадойдетук—предложихаз.—Щемупомогнемдаизбереболницата,вкоятода

сеоперира.Мудибешедоволениприеидеятамисрадост.—НоетруднодасеизнасятпариотИран—казатой.—Можешдаплатишоперациятаму—отвърнах—Смятам,чещенаправишсъщотои

засемействотоми,акосеналожи.—Добре.Чудесно.ВсичкобешеорганизираномногобързоиследброенидниМамалвечелетешеза

Америка.Денят,вкойтопристигна,бешеединпетъквначалотонааприл.МудисмяташедагопосрещненалетищетоидагодокаранаправовАлпиназауикендаидагозапознаеснас.

Катоизключимнеобузданитереволюционери,коитобяханахлуливживотанивКорпусКристи,повечетоиранци,коитопознавах,бяхакултурниивъзпитанихора.Имаха,разбирасе,

старомодноотношениекъмжените,нокатоцялотонамирашеизразвучтивост,коятобепо-скороласкателна.ОчаквайкиплеменниканаМуди,азсезаехдаприготвяиранскавечеря.Бяхрешенадаседържаприветливоснего.

ЗасъжалениеотвратихсеотМамалощещомпрекрачипраганадомами.Бешедребеннаръст,катоповечетоиранци,нонезависимооттова,аможебипорадитоваседържешенаглоиарогантно.Винагиизглеждашеразвлечен.Имашерядкабрадаимустаци,малки,хлътналиочи,коитогледахапрезмен,сякашнесъществувах.Цялотомуповедениекаточеказваше„Коясити?“,илипък„Азтепревъзхождам“.

Нещоповече,тревожешемевлияниетомувърхуМуди.Щомвлезе,първитемудумибяха:

—ТрябваданидойдетенагостивИран.ВсичкиочакватдавивидятдветесМахтоб.Тазиидеямеужасяваше.Първатавечердваматамъжепрекарахавоживениразговорина

фарси.Можебибешеразбираемо,ивсепаксебезпокоях,чеМудищеприемепредложениетонаМамал.Теобачеговорехасамонафарсииазбяхнапълноизключенаотразговора,въпрекичеанглийскиятнаМамалбешеприемлив.

Неследдългозапочнахдаброячасовете,коитооставахадокраянауикенда,очаквайкимига,вкойтоМудииМамалщяхадапотеглятзаДетройт.НовнеделяследобедМудирече:

—Некадаостанетукстеб,докатоуредяформалноститепооперациятаму.—Не—казах.—Тойетвойплеменникитвойгост.Мудимиобясни,чеезаетпоцял

денвклиниката,аМамалималнуждаотгрижи.Трябвалодаядесамолекахрана,затовадасивземаняколкодниотпуск,докатонасрочатоперацията.

Нямашемястозавъзражения.Усетих,чеМудиотновосивъзвръщавласттанадмен.Съгласихсемълчаливо,катосиказах,четоващепродължисамоняколкодни.

Искахвсичкодаминедобре.БешемижалзаМамал,защотоналетищетобяхазагубилибагажаму.ПриятелкатамиАнниКуреджиан,арменка,коятобешивачка,дойдесмендакупимняколкокомплектадрехизаМамал.Послевзедагистесни,задастанатнанеестественохилавотомутяло.

Мамалприеподаръците,бездамиблагодари,хвърлигивстаятасиипродължиданосивмирисанатасиризаидънки.

Когатобагажътмусенамери,оказасе,чеепъленсподаръцизанас.Вътреобаченямашеникаквидрехи—очевидноевъзнамерявалдаизкараняколкомесецавАмерикаседниисъщидрехи.

—Неискашлидатиизперадрехите?—попитахгоединден.—Не.—Итойвдигнараменебезучастно.Колкотоиневероятнодаизглежда,когатопрезследващияуикендМудидойдедани

види,незабелязанищо,докатоазнемуобърнахвнимание.—СвалисидрехитеиоставиБетидагиизпере!—наредитойнаМамал.—Исеизкъпи.ПлеменникътнаМудисеподчининамусено.Къпанетобешерядкоявлениевживотаму

итойгоприемашекатодосаднозадължение.Мамалбешемързелив,взискателенибезочливгост.Следдвеседмицигозакарахв

ГрадскатаболницавКарсън,задагооперират.По-късноМудимиказа,чеМамалбилобиден,задетонесъмстояладонегоповременаоперацията.

Мамалпрекарадесетднивболницата,следкоетоМудиотновогооставинамоитегрижи.

—Нежелаядасегрижазанего—възпротивихсеаз.—Тисилекар.Тищесегрижишзанего.

Тойнеобърнаникаквовниманиенадумитеми.ЗаминазаДетройтимиоставиМамал.

Намразихсезатова,чеотновобяхстаналапослушнасъпруга.ПревърнахсевболногледачканаМамал.Готвехмудиетичниястияпопетпътинаден.Тойнеобичашегозбитеми,нитопъказобичахдамуготвя.Нямахдругизход,освендатърпя,докатосевъзстановиизаминезаИран.

ПрезседмицатаМудивсякавечерсеобаждашенаМамал.Говорехасинафарси,понякогасчасове,имногоскороразбрах,чеМудигоизползва,задамеследи.ЕднавечернапримерМамалмиподадеслушалкатаиказа,чеМудиискадаговорисмене.СъпругътмисескаразащосъмпозволяваланаМахтобдагледаеди-коясипрограмапотелевизиятаинесъмсесъобразяваласизричнитемуразпореждания.

Свършихаспокойнитениуикенди.СегаМудипрекарвашесъботитеинеделитевразговорисМамал.ПрипадахапоаятолахХомейнииплюехапозападнитеиособенопоамериканскитеобичаииморал.

Каквоможехданаправя?Свсекиуикендмоятужамериканизирансъпругпотъвашевсепо-дълбоковсвоятаиранскаличност.БяхсеомъжилазаамериканецаМуди,аиранецътМудимибешесъвършенонепознат.НавсичкотоотгоредваматасМамалнепрекъснатоговорехазавръщаневИран.

Дваматачестосеусамотявахаиснишавахаглас,когатовлизахвстаята,дориикогатоговореханафарси.

—Когащесиходи?—попитахвотчаяниеединден.—Първолекаритетрябвадакажат,чеедобре—отговориМуди.Двесъбитияускорихаибезтованазряващатакриза.Първото,чебанкатабенамерила

купувачзакъщата,такачетрябвашедасеизнасяме,ивторото,чемоятаканторабешепредзакриване.

Мудинастоявашедасепреместяпринего.Искашеотноводазаживеемкатосемейство.Неискахдасеместя,носесъгласихснадеждата,чеследкатоМамалсиотиде,нещата

щесеоправят.Всепаксечувствахнесигурнаиособеносебояхотбременност.Седмицапредидасе

преместя,отидохналекардамисложатспиралапротивзабременяване.ВДетройтнаехмекъщавСаутфийлдивсичкисепренесохметам—Муди,Джо,Джон,

МахтобиМамал.Мамалостанаснасдосредатанаюлииколкотоповеченаближавашеденятна

заминаванетому,толковаповеченастоявашениетриматадапосетимТехеран.ЗамойужасМудисесъгласи.Обяви,чещеотидемзадвеседмиципрезавгуст.ДжоиДжонщелидаостанатприбащаим.

ИзведнъжтайнственитесреднощниразговоринаМудииМамалпридобихазамендалечпо-зловещосъдържание.ПрезпоследнитеняколкоднипредизаминаванетонаМамалдваматабяханеразделни.Далинепланираханещо?

Веднъж,обхванатаотнай-зловещистрахове,сеобърнахкъмтях.—Каквокроите?—попитах.—КакдаотвлечетеМахтоб?—Неставайсмешна!—казаМуди.—Тисилуда.Имашнуждаотпсихиатър.—Можеидасъмлуда,нонечактолкова,чедаотидавИран.Тииди.Ниесдецата

оставаме.—ТииМахтобщедойдетесмен—казаМуди.—Яснолитие?Бешемиясно,четрябвадаспасимбракаси,следкатоМамалсиотиде.Неискахда

преживявамотновоболкатаотразводаидатравматизирамдецатаси.НоивИраннеискахдаотида.

Мудисеопитадабъдепо-сговорчив.

—Защонеискашдадойдеш?—попитатой.—Защотознам,чещепоискашдаостанешиазнямадамогадасевърна.—Значитовабило—казаМудинежно.—Никоганебихпостъпилтака.Обичамте.—

Послемухрумнанещо.—ДонесимиКорана.Взехкнигатаотбиблиотекатаимуаподадох.Тойсложиръкавърхунеяирече:—КълнасевКорана,ченикоганямадатепринудядаостанешвИран.Кълнасев

Корана,ченикоганямадатепринудядаживеештам,къдетонеискаш.Мамалсъщосезаклеитовамеуспокои.—Добре—казах.—Щедойдем.Мудипобързадакуписамолетнитебилети.Първиавгустприближаваше.Независимоот

драматичнатаклетванадКоранастраховетемисеувеличаваханепрестанно.Мудипрекарвашечасовевчетене.Поглъщашевсякапубликация,посветенанаИран.Говорешеслюбовзасемействотоси,особенозаАмехБозорг.Започнадасиказвамолитвите.Предочитемисепревръщашеотамериканецвиранец.

Отидохтайноприадвокат.—Трябвадарешакакводанаправя.Даотидали,илидасеразведа—обясних.—Не

искамдазаминавамзаИран.Страхувамсе,чеакоотида,тойнямадамепуснедасевърна.Обсъдихмевсичкивъзможности,откоитоизлизаше,чевслучайнаразводМудищеима

праводазаведеМахтобвИран.Товамеспря.Дойдеденятиниезаминахмена1август1984годинапървозаНюЙорк,апослеза

Лондон.Тамимахмедванайсетчасапрестой.ОтлетищеХийтроутрябвашедаизлетимзаКипъриТехеран.

Катостанавремедасекачимнасамолета,вечетреперехотужас.Идешемидасеобърнаидаизбягамнадолупостълбатанасамолета.

ПовременаполетадоКипъртрескавопремисляхвсичкивъзможности.Когатоколелатадокоснахапистатанасредиземноморскияостров,изведнъжсидадохсметка,четоваепоследниятмишанс.БитрябвалодаграбнаМахтоб,даизбягамотсамолетаидасевърнаудома.

Ибезтованеможехдаизбягамотсамолета.Стюардесатаобясни,чеспиранетонивКипърщебъдесъвсемкратко.Пътниците,продължаващизаТехеран,трябвадаостанатпоместатаси.

Минахасамоняколкоминутиисамолетътсезасилипопистата.Махтобзадрямадомен,изтощенаотдългияполет.Мудичетешекниганафарси.Седяхвцепенена.Знаехнакъдепътуваме,нонезнаехкаквониочаква.

ДВАДЕСЕТИЧЕТВЪРТАГЛАВАВсрядана29януари1986годинаутротобестуденоитъжнокатонастроениетоми.

Цялатанощбяхплакалаилицетомибешезачервеноиподпухнало.МудиприготвиМахтобзаучилищеипослемиказа,чеотивамедошвейцарскитеавиолинии,задаоставимтаммояпаспортнасъхранение,докатозаминавпетък.

—ТрябвадасесрещнасЧамсейиханумХаким—напомнихмуаз.Неможешедапренебрегнеуговоркатамисъссъпругатанаединсвещеник.

—Първощеотидемдо„Суисеър“—казатой.Тованиотнедоставреме,защотобюротонашвейцарскитеавиолиниисенамирашенадругиякрайнаграда.

Докатосепрехвърляхмеоттаксинатакси,мислитемисенасочихавърхупазаруването.ДалиМудищешеданиостависами?Далищяхдаседоберадонякойтелефон?

ЗаголямомоеогорчениеМудимеизпратидодоманаЧамсей.—Каквоима?—попитатя,щомкатовидялицетоми.Неказахнищо.—Каквоима?—настоятя.Мудистърчешезаплашителнонаднас.—НеискамдазаминавамзаАмерика—проплакахаз.—Мудимепраща,задапродам

всичко.Простонеискамдатръгвамитолкова.ЧамсейсеобърнакъмМуди:—Неможешдаяпринуждавашвтакъвмомент.Некаотидесамозаняколкодни—да

видибащаси.—Не—изръмжаМуди.—Бащайнееболен.Товаеуловка.Измама.—Неевярно—извикахаз.—Таткоенаистинаболенитизнаештова.ЗапочнахмедасикрещимпредЧамсейиЗарий.—Товабешеуловка,задасевърнешвАмерика.Сегатрябванаистинадазаминешида

миизпратишпаритеоттам.—Не!—извикахаз.Мудимесграбчизаръкатаимеповлечекъмвратата.—Тръгвамеси!—речетой.Докатомедърпашенавън,азсеобърнахиизвикахнаЧамсейиЗарий:—Помогнетеми!Щемепребие.Мудиблъснаврататаследсебеси.Катостискашездраворъкатами,тоймеповлечепозаледенитетротоарикъмдомана

семействоХаким.Презцялотовременеспрядамеругае.Нонай-многомезаболя,когатоизвика:

—НикогавеченямадавидишМахтоб!ПриближихмесекъмдоманасемействоХакимитойказа:

—Сега,стегнисе.Самодасисеразревала!Мудиотказапредложениямучай.—Хайдедатръгваме—казатой.Триматасезапътихмекъммагазина.Мудипродължавашедастискаръкатами.Купихме

досталеща,послесеприбрахмеудома.СледобедМудисеуединивкабинетаси.Неразговаряшесменитоващешеда

продължипрезоставащитедваднидополета.Следкатосевърнаотучилищеивидя,четаткойезает,Махтобмехвананатяснов

кухнятаирече:

—Мамо,моляте,заведимевАмерикаощеднес.Запървипототтолковамесециказвашеподобнонещо.Дориитясъзнаваше,чевреме

загубененяма.Прегърнахя.Сълзитесестичахапобузитениисесмесваха.—Махтоб,неможемдазаминем—казах.—Нотинесестрахувай,азнямадатеоставя

вТехеран.НямадазаминазаАмерикабезтеб.Какобачедаизпълняобещаниетоси?МожешелиМудидакачинасамолетаеднажена,

кояторитаикрещи?Защоне?Едвалинякойщегоспре.Можешедаменатъпкасуспокоителниидаменатоварикатобезжизненапратка.Можешеданаправикаквотосипожелае.

Ферещедойдекъснодасесбогувамеисеопитадамеутеши,доколкотоможе.Игратабеприключила.Веченеможехдасепреструвамнащастливамюсюлманскасъпруга.Нямашеникакъвсмисъл.

Мудисепоявиипоискачашачай.ПопитаФерещезасъпругайитяотновосеоблявсълзи.Всичкисиимахмепроблеми.

„Моляте,Господи—повтаряхаз,—помогнинидветесМахтобдауспеемдасеизмъкнемотМуди.Моляте,моляте,моляте.“

Незнамдаличухлинейката,даливидяхсветлинитейдавлизатпрезпрозорецаидасеплъзватпостенитенастаята,илипростомечтаехзатях?Несечуникаквасирена.Тепростосебяхаозовалиотпред.Катопривидение.

Наистинабешелинейката!Спешенслучай!Мудитрябвашедаотидевболницата.Забодеочитесивмен.Какщешедаотидевболницатаидамеостависама?Какво

можехданаправя?Къдеможехдаизбягам?Тойсепоколебазамиг,разкъсванотдълбокотосинедовериекъмменилекарскотосичувствозадълг.Неможешедаоткажеспешнотоповикване,нонеможешеидамеостависама.

Ферещесъщоусетидълбочинатанадраматаму.—Азщеостанаснея,докатосевърнеш—казатянаМуди.Тойнейотговори,самограбналекарскатасичантаискочивчакащаталинейка.Нямашего.Незнаехкогащесевърне.Следпетчасаилиследполовин—зависешеот

спешнияслучай.Летаргиятаменапусна.Стегнахсе.Товабешешансът,закойтосебяхмолила.Трябваше

данаправянещо.Веднага!Ферещебешедобраприятелка,накоятоможехизцялодаседоверя.Нотянезнаеше

нищозаАмал,затайнитекроеживмояживот.Неможехдаявъвлекавъввсичкотова.Съпругътйбешевзатворазамислипротивправителствотоидорисамотоваправешеположениетойрисковано.Не,трябвашедайсъздавамдопълнителнинеприятности.

Изчакахдаминатняколкоминутиотнеизвестниямизапасотвреме.Следтоваподметнахбезгрижно:

—Трябвадаизляза,задакупяцветя.Щеходимнагоститазивечер.БяхмепоканенинапрощалнавечеряотнашатасъседкаМалихех.Предлогътбеше

приемлив,тъйкатоподнасянетонацветябешечастотдобриятон.—Добре,щетезакарам—казаФереще.Чудеснопредложение.Такащяхмепо-бързодасеотдалечимотквартала.Набързо

приготвихМахтоб,опаковахняколконещаискочихмевколатанаФереще.Тяпаркирапредмагазиназацветя,наняколкопрекиотнас,акогатоотворивратата,за

даизлезе,азйказах:—Оставинитук.Имамнуждаотмалкочиствъздух.СМахтобщесеприберемпеша.

Товамипрозвучабезумно.Койлибиискалдасеразхождавстудаикишата.—Моляте,некатезакарам—настояФереще.—Не.Наистинаимамнуждаотчиствъздух.Искамдаповървя.Примъкнахседошофьорскотомястоияпрегърнах.—Оставини—повторих.—Тивърви.Благодарятизавсичко.Вочитейимашесълзи,когатомиказа:—Добре.ДветесМахтобслязохмеотколата.ПроследихмесочиФереще,докатосеотдалечи.Студениятвятърщипешелицатани,нотованемеинтересуваше.Взехмедвеоранжевитакситаедноподирдруго,катосеотдалечихмеотнашатачастна

градаискрихмеследитеси.Най-сетнеслязохменапокрититесъсснягулициинамерихмеуличентелефон.НабрахдиректниятелефонвофисанаАмалстреперещипръсти.Тойотговориведнага.

—Товаенаистинапоследниятнишанс—казах.—Трябвадатръгнаведнага.—Даймиощевреме—речеАмал.—Нещатанесадокрайуредени.—Не!По-добредарискуваме.Нетръгналисега,губяМахтоб.—Добре.Ела!Тоймидадеадресанаединапартаментблизодоофисаимепредупредидавнимавам

данемепроследят.ОкачихслушалкатаисеобърнахкъмМахтоб,задасподеляснеячудеснатановина.—Махтоб—казах,—отивамесивАмерика.Замойужастязаплака.—Каквоима?—попитах.—Налитазисутринмиказа,чеискашдатезаведавАмерика.—Да—подсмърчашетя.—ИскамдасевърнавАмерика,нонеточносега.Искамдаси

вземазайчето.Стиснахзъби,заданеизбухна.—Слушай—казах,—наликупихмезайчетоотАмерика?—Тякимна.—Значище

купимново.Каквоискаш,дасиотидешвАмерикаилидасеприберешудомапритатко?Махтобпрестанадаплаче.Вочитенашестгодишнатасидъщерявидяхрастяща

решителност.Мудинебешеуспялдаяподчини.Духътйбешепревит,нонеипречупен.Небешестаналапокорноиранскодете,асибешемоятарешителнаамериканскадъщеря.

—ИскамдаотидавАмерика—промълвитя.—Тръгвайбързо—казах.—Трябвадавземемтакси.

ДВАДЕСЕТИПЕТАГЛАВА—Бети?—попитамладатаженапрезпроцепаналекооткрехнатаврата.—Да.Тяотстъпиназадинипуснадавлезем.ЦялчассебяхмелуталиизТехеран,сменяйки

няколкотаксита.—Амалказадатипредложахрана,акосигладна—казажената.Небяхгладна,нитопъкМахтоб.Толковамногонещасевъртяхавглавитени,ченени

бешедохрана,норешихме,четрябвадаизползвамевсякавъзможност,задасъбирамесили.Очаквашенипълнанеизвестност.—Да—отвърнах.—Благодаря.Женатаметнаедночернорусаринаглаватаси,коетозакримладотойлице.Приличаше

наученичка.Каквознаешезанас?КаквалибешевръзкатайсАмал?—Скорощесевърна—казатяиизлезе.Оставинисами.Веднагаизтичахдадръпнапердетата.Апартаментътбешемалъкиразхвърлян,нопо-сигуренотулицата.Вхолаимашеканапе

съссчупенипружини.Вспалнятанямашелегло,азавивкитебяхапръснатинопода.СтрахътезаразителенимоятсеоглеждашевочитенаМахтоб.ДалиМудисебевърнал

удома?Даливечесееобадилнаполицията?ВочитенаМахтобобачеимашеинещоповечеотстрах.Имашевъзбудаинадежда.

Най-сетнеправехменещо.Тягостнитемесецинабездействиебяхазадгърбани.Главатамигъмжешеотвъпроси.Каквощестане,аконеуспеембързоданапуснем

Техеран?Всичкиказваха,чезадауспеееднобягство,трябвадабъдепланиранодоминутата.Еточевечебяхменарушилинай-важнотоправило.

ГрабнахтелефонаисеобадихнаАмал,задамусъобщя,чесмепристигналиблагополучно.

—Ало—чухпознатияглас.—Туксме—казах.—Бети!—извикатой.—Толковасерадвам,честеуспелидаседоберетедо

апартамента.Несетревожи.Всичкощесеоправи.Свързахсеснякоихораищеработяцяланощ.Засегавсеощеняманищосигурно.

—Моляте,побързай!—Разбирасе.Несебезпокой.Всичкощесеоправи.—Следтовапродължи:—

Момичетощевидонесехрана,носледтоващетрябвадаситръгва.Утрераносутринтащедойдадавидонесазакуска.Никъденеизлизайтеистойтедалечотпрозорците.Аковитрябванещо,щемисеобадите—повсяковременанощта.

—Добре.—Сегаискамдазапишешнещо—казатой.Оставихслушалкатаипотърсихвчантата

сихимикалкаикъсхартия.—ЗадавиизведемотТехеран,трябвадаимамемалковреме—казаАмал.—Искамдасеобадишнасъпругаси.Трябвадагоубедиш,чевсеощеимашансдасевърнеш.

—ДасеобаждамнаМудиепоследнотонещо,коетобихискаладанаправя—възразихаз.

—Знам,носеналага.Дадемиточниуказаниякакводакажаиазсизаписах.

Скороследтовамладатаженасевърнаседнаиранскапицаидвебутилкикола.Благодарихмейитяситръгна.

—Немисеяде—казаМахтоб,катогледашенеапетитнатапица.Наменсъщонемисеядеше.Втозимоментадреналинътнизамествашевсякаквахрана.Погледнахсибележките,преписахги,проучихгиимисленоизрепетирахцелия

разговор.Послеосъзнах,чевсъщностсамоотлагамразговора.Вдигнахслушалкатаинеохотнонабрахдомашниясиномер.

Мудиотговориощеприпървотопозвъняване.—Азсъм—казах.—Къдеси?—сопнамисетой.—Уеднаприятелка.—Какваприятелка.—Нямадатикажа.—Веднагасеприбирайвкъщи!—наредитой.Кактоможешедасеочаква,Мудибеше

настроенвойнствено,ноазпродължих,следвайкиинструкциитенаАмал.—Трябвадасипоговоримзанякоинеща—казах.—Бихжелаладауредимтозивъпрос,

акоитиискаш.—Искам.—Гласътмустанапо-спокоениласкав.—Ела,приберисеудомаище

уредимнещата—предложитой.—Неискамвсичкидаразбераткаквосееслучило—рекох.—Неказвайнаникого,

нитодоринасестраси.Товаеличнонашпроблеминиещетрябвадагообсъдим.ПрезпоследнитеняколкодниМамалсевърнавживотатиинещататръгнахазле.Нямаизобщодаразговаряме,аконесесъгласишстова.

Мудинеостанадоволенотмоятаупоритост.—Тисамосеприбериитогаващепоговорим—повторитой.—Акосеприбера,щеоставишМамалдамиграбнеМахтобипослещемезаключиш,

кактосезакани,чещенаправиш.Мудисеобърка,незнаешекакводамикаже.Тонътмустанапо-успокоителен.—Нищотакованямадасеслучи.Несебой.Отложилсъмвсичкитесичасовезаутре.

Елаудома,приберисе.Щевечерямеипослецяланощщеможемдаговорим.—Нямадазаминавпетък.—Тованемогадатиобещая.—Добре,ноазтиказвамощеотсега,нямадасекачанасамолетавпетък.Усетих,чеповишавамтон.„Внимавай—предупредихсе.—Невлизайвспор.Трябвада

протакашнещата,анедаспориш.“ОтсрещаМудимиизкрещя:—Нищонямадатиобещавам!Прибирайсеведнага!Давамтиполовинчас,задасе

приберешудома,апослемислиму!Имашепредвид,чещесеобадивполицията,атоваозначаваше,четрябвалаизиграя

коза,койтоАмалмибеподсказал.—Слушай—започнахбавноаз.—Типрактикувашмедицинабезразрешително.Акоми

създадешнякаквинеприятности,щетеиздам.Гласътмуведнагаомекна:—Не,моляте,неправитова—примолисетой.—Трябватнипари.Правягозаради

нас,моляте,неправитова.Самосеприбериудома.—Щетрябвадапомисля—казахизатворихтелефона.НезнаехкаквощенаправиМуди,

нознаех,чевсеощенесееобадилвполицията.Бяхсигурна,чезаплахатамищеговъзпре,

понетазивечер.ПогледнахМахтоб,коятовнимателнобеизслушаларазговораниоткрайдокрай.

ПоговорихмесизавръщанетонивАмерика.—Сигурналиси,четочнотоваискаш?—попитахяаз.—Защото,акозаминем,никога

нямадавидиштаткоотново.—Да—казатя.—Точнотоваискам.ИскамдасевърнавАмерика.Изумимеотновосрешителносттаси,коятозасилиимоята.Връщаненазаднямаше!РазприказвахмесезаАмерика.Амалсеобадинаняколкопътидапитакаксме.Последнотомуобажданебешекъмдванайсетиполовина.—Нямадатисеобаждамповечетазинощ—казатой.—Трябвадасипоспите.Чакат

витежкидни.Заспивайте,аутрещесечуемпак.ДветесМахтобсъединихмеполовинитенаизтърбушенотоканапеипрекарахме

следващитечасовевмолитви,неспокоенсънимятане.Махтобзаспа,ноазостанахбуднадосутринта,когатоблясъкътназоратапостепеннозалястаята.Амалсеобадидакаже,чеидва.

Пристигнаоколоседем.Донесехляб,сирене,домати,краставици,яйцаимляко,освентовацветнимоливизаМахтобинайлоновататорба,коятобяхоставилавофисамувъввторник.Навсичкотоотгоремиподарискъпакоженачантакатопрощаленподарък.

—Работихцяланощ—казатой.—Планъте,четрябвадаотидешвТурция.Турция!Стреснахсе.БандарАббас,Персийскиятзалив,Захидан,Пакистан,Токио—

общовзето,товабяхаалтернативите.СпоредАмалТурциявинагиебилапоследнатавъзможност.Бешемиказалведнъж,чебягствотопрезТурцияенай-трудното,защотоизисквафизическаиздръжливост,инай-опасното,защототрябвадасеразчитананепознатихора.

—Сега,когатовечесезнае,четеняма,неможешдазаминешсъссамолет—обяснитой.—ЕдинствениятначинданапуснешТехеранескола.ГраницатасТурцияедалечивсепактоваенай-краткиятпът.

БешеуредилданизакаратдоТабриз,всеверозападнатачастнаИран,иощепоназапад,откъдетощяхмедаминемграницатавлинейканаЧервениякръст.

—Искаттрийсетхилядиамериканскидолара—казаАмал.—Твърдемногое.Убедихгидасвалятдопетнайсетхиляди,ноитоваемного.

—Нищо,приеми—отвърнах.Наистинанезнаехскаквипариразполагамудома,носегатованямашезначение.Все

някаксищяхданамеряпарите.Амалпоклатиглава:—Паксамного!—каза.Изведнъжсесетих,чевсъщностговоримзанеговипари,анеза

мои.Тойтрябвашедапредплатибезникаквигаранции,чеединденщемугивърна.—Щесеопитамдагинамаля—речетой.—Имаммногоработаднес.Акотитрябва

нещо,звъннимивофиса.Махтобиазпрекарахмеединизпълненснапрежениеден.Отвременавреметявземаше

някояоткнижките,нонеуспявашедасесъсредоточи.Азкрачехнапред-назадпоизвехтелияперсийскикилим.Изпълвашеместраннасмесицаотбодростиопасения.Далинепостъпвахегоистично?Далинерискувахживотанадъщеряси?Небешелипо-добредапораснетук,съсилибезмен,отколкотоданепораснеизобщо?

Амалсевърнаоколообядисъобщи,чееуспялданамалиценатана12000долара.—Приемам—казах.—Паритеняматзначение.—Добре—речетой,асетнемеувери:—Тезихоранямадавинаправятнищолошо.

Бъдиспокойна,добрихораса.Проучилсъмги,иначенебихвиповерилнатях.Щесегрижатдобрезавас.

Нощтасрещупетъкбешеощееднабезсъннавечност.Канапетобешетолкованеудобно,чепредпочетохмепода.Махтобспешесневинносттанадете,нозаменнямашедаимапокой,докатонеязаведавАмерикаилинеумрапопътя.

ВпетъкраносутринтаАмалпристигнасощехрана,блокчетазаоцветяване,одеяло,мантозаМахтоб,черенчадорзаменеималкатубичкасдъвка,вносотГермания.ДокатоМахтобразглеждашетозиспециаленподарък,Амалниразказакаквоеположението.

—Работяденонощно—казатой.—Трудное,защотоповечетохораняматтелефон.—Когатръгваме?—попитахгоаз.—Ощенезнам,затоваискампакдасеобадишнасъпругаси,нонеоттук.Азщеостана

сМахтоб,атищесеобадишотуличентелефон.Щерешимкакводамукажеш.—Добре—отвърнах.МахтобиазвярвахмебезрезервнонаАмал.Тянебисесъгласиладаостанесамасникой

други,общовзето,разбирашекаквостава.Кимнавзнакнасъгласиеипродължидадъвчедъвкатаси.

СледобеднапуснахотносителнатабезопасностнаапартаментаисеозовахсредуличнатагмежнаТехеран.Запървипътотгодинаиполовинасерадвах,чеимамчадор,задкойтодасескрия.Замръзнах,докатостигнателефоннатакабинанаъгъла.Сбезчувственипръстивзехслушалкатаинабрахномера.ИзвадихлистасуказаниятанаАмал,коитосибяхнахвърляла.

ОбадисеМеджид.—Къдесенамираш?—попита.—Къдеси?Пренебрегнахвъпросамуипопитах:—КъдееМуди?Искамдаговоряснего.—Ами,Мудинееудома.Отидедолетището.—Когащесевърне?—Следоколотричаса…—Трябвадаговоряснего.—Тойсъщоискадаговористеб.Моляте,еласи.—Добретогава,утрещедоведаМахтобиадвокатасиищеговорим,нонеискам

никойдругдаприсъства.Кажиму,чещедойдамеждуединайсетидванайсетилимеждушестиосемчаса.Самотогаваадвокатътмиесвободен—излъгахаз.

—Еламеждуединайсетидванайсет—казаМеджид.—Тойотложипрегледитесизаутре.Ноневодиадвоката.

—Не,безадвокатасинямададойда.—ДоведиМахтобиеласама—настояМеджид.—Щеизмислимнещо.Иазщебъда

тук.—Нетивярвам—казах.Преди,когатоМудимебиешеизаключваше,тиитвоето

семействосистояхтенастрана,нали?—Сегаеразлично—речеМеджид.Изсмяхсемисленоитовамиподействадобре.—Предаймусамокаквототепомолих.Следразговорасеразтреперахотстрах.ЗнаехзащоМудиеотишълналетището—зада

изтеглииранскиямипаспортотбюротона„Суисеър“.Далиследващатамустъпканямашедабъдеполицията?

Дорианонимносттаначадоранемибедостатъчна.Чувствахсекатогола.Полициятабенавсякъде—съсзареденооръжие.Имахусещането,чевсичкипогледисавпитивмен,чемеследят.

Сегавечезнаех,чекаквитоиопасностидакриешебягствотони,трябвашедаги

приема.КолкотоизловещидабяхаконтрабандиститевСеверозападенИран,неможехадабъдатпо-опасниотмоясъпруг.Вечебяхограбвана,отвличанаиизнасилвана.ОсвентовабезсъмнениеМудибеспособенидамеубие.

Катосевърнахвапартамента,Амалказа:—Тръгватетазинощ!Извадиеднакартаимипоказапътя—дългияитруденпреходотТехерандоТабриз,

послепрезпланините,контролираникактооткюрдскибунтовници,такаиотпатрулипасдар.Кюрдитебяхавраждебнонастроениикъмправителствотонашаха,икъмтованааятолаха.

—Аконякойтезаговори,нямадаказвашнищо—предупредимеАмал.—Нитозамен,нито,чесиамериканка.Абсолютнонищо.Мълчишитолкоз.

КонтрабандиститетрябвашеданипреведатотТехерандограницата,данипрехвърлятпрезнеявлинейканаЧервениякръстиданиоставятвградВанвпланинитенаИзточнаТурция.Оттамнататъктрябвашедасеоправямесами.Нямашедаминемграницатанаграниченпункт,такачевнашитеамериканскипаспортинямашедаимасъответнитепечатизавлизане.Турскитевластищяхадасеусъмнятвдокументитени.Вслучай,ченихванат,нямашеданивърнатвИран,носъссигурностщяхаданизадържат.

ОтВантрябвашедавземемсамолетилиавтобусдоАнкараиоттам—правовамериканскотопосолство.Едватогаващяхмедабъдемвбезопасност.Амалмидадешепамонети.

—Обаждаймисеотвсекиуличентелефонпопътя—каза.—Внимавайкаквоговориш.—Вдигнапогледкъмтаванаисезамисли.—Есфахан—казатойиметонаединиранскиград.—ТоващебъденашатапаролазаАнкара.КатостигнешАнкара,щемикажеш,чесивечевЕсфахан.

ИскашемисеАмалдапоостане.Внеговоприсъствиесечувствахпо-сигурна.Нотойбързашедадоуточниподробностите,предидаенастаналасуматохатанамюсюлманскияпетък.

ДалитовабешепоследниятмипетъквИран?МолехсенаГосподадаетака.Здравиятразумнадделя.Какводавземасъссебеси?Погледнахтежкиягоблен,който

бяхпренеславофисанаАмал.Закаквомиетова?Нищонемитрябва!Самодастигнавкъщи,нищоповече!

Бижутатаможехадабъдатобърнативпари,часовникът—също,затовагинапъхахвторбатазаедносмалкотобельо,книжкитезаоцветяванеивръхнидрехи.

Бяхмеготови.Оставашенисамодаизчакамесигналазатръгване.Амалсеобадикъмшестчасаиказа:—Тръгватевседем.Единчас.Следвсичкитезидни,седмици,месециниоставашесамоединчас.Нои

предибяхпреживяваларазочарования.Мисълтамисезарея.МилиБоже,молехсеаз,каквоправя?Моляте,бдинаднас.Моляте,каквотоидастане,погрижисезадъщерями.

ВседемидесетпристигнаАмалсощедвамамъже,коитонебяхвиждалапредитова.Бяхамлади,околотридесетте.Единиятбешеоблеченвджинси,тенискаикоженоякеи

говорешемалкоанглийски.ПриличашенаФонзиот„Щастливидни“.Другиятбешесбрадаиносешекъсопалто.ДържахасеприятносмениМахтоб.

Нямашевремезагубене.ПомогнахнаМахтобдасеоблече,следкоетопокрихлицетосисчадора.ОбърнахсекъмАмал,задасесбогуваме.

—Сигурналиси,четовае,коетоискашданаправиш?—попитаАмал.—Да—отговорихаз.—Искамдасемахнемоттук.Тойсепросълзииказа:—Обичамвиидвете.—СледтовасеобърнакъмМахтоб.—Имашстрахотнамайка,

грижисезанея.—Непременно—обещатятържествено.—Благодарятизавсичко—казах.—Щетиизпратядванайсеттехилядидолара,щомсе

върнавАмерика.—Добре—съгласисетой.—Тинаправитолковамногозанас.Трябванякакдатисеотблагодаря.Амалпогледнадъщерями.Тяизглеждашеуплашена.Страхувашесе.—Единственатаотплата,коятоискам,едавидяМахтобусмихната—каза.После

повдигнакраяначадорамиилекомецелунапобузата.—Сегапобързайте—речетой.ДветесМахтобизлязохмезаедносмладиячовек,койтоприличашенаФонзи.Вторият

останасАмал.Фонзинипоканиведнаневзрачнанавидкола,паркирананаулицата.Качихсеивзех

Махтобвскутаси.Потеглихмепоздрачвнеизвестнапосока,къдетониочаквахаопасностиинеяснобъдеще.„Товае—помислихси.—Илищеуспеем,илине.ДаноГосподданипази.“Докатосипробивахмепътпрезбибикащитеколи,озъбенитешофьориинамръщенитепешеходци,всесимислех,чеГосподнебиискалданиотредитакъвживот.

Струвашемисе,чеклаксонитеишофьорскитеругатнисанасочениспециалносрещунас.Стискахчадораситака,чесамолявотомиокобенезакрито,ивъпрекитовасеусещахужаснобеззащитна.

Движехмесекъмсевернатачастнаграда.ИзведнъжФонзинатиснаспирачките,завъртярязкокормилотоизавивмалкаалея.

—Хайде,бързо!—заповяданитой.Слязохмеибързонинаблъскаханазаднатаседалкавдругакола.Нямашевремеза

въпроси.Няколконепознатисекачихавколатаследнасипотеглихме.Фонзиостана.Огледахновитесиспътници.Махтобиазбяхметочнозадшофьора—мъжмежду

трийсетичетирийсетгодини.Донегоседяхамомченаоколодванайсетгодинииединпо-възрастенмъж.ПосредатаназаднатаседалкаимашемомиченавъзрасттанаМахтоб,адонего—жена.Всичкитеговореханафарси,нотолковабързо,ченищонеможехдаразбера.Държахасесвойскиединсдругизатовареших,чесасемейство.

„Коибяхатезихора?Каквознаехазанас?Ителисеопитвахадаизбягат?“Шофьорътпоеназапад,катокриволичешеизградскитеулиципопосокакъмизходната

магистрала.Впокрайнинитениспряхазаполицейскапроверка.Единполицайнадникнавколата,катобавноместешеавтоматаотлиценалице.Нотова,коетовидя,бенай-обикновеноиранскосемейство,излязлонаразходкавпетъквечер—седемдуши,наблъсканиведнакола.Махнанидапродължаваме.

Щомстигнахмемагистралата—модерна,сподвелентивдветепосоки,увеличихмескоросттадоосемдесетмиливчас.Женатаназаднатаседалкаопитадамезаговоринанякаквасмесицаотмалкоанглийскииповечефарси.Тянебивашедазнае,чесмеамериканци,ноочевиднознаеше.Направихсе,ченеразбирам,амалкоследтовасепресторихназаспала,задапресекавсякаквиопитизаразговор.Махтобспеше.

Амалмибеобяснил,чеТабризсенамиранаоколо300милиотТехеран,аоттамдограницатаималооще100мили.Останалитепътницизадрямаха.Хубавобибилоиаздаподремна,нонеможех.

Отминавахмекрайпътнитабелисименананепознатиградове—Казвин,Текистан,Зиаабад.

Поедновреме,достаследполунощ,някъдемеждуЗиаабадиЗанджан,шофьорътнамалискоростта.Уплашихсе,катовидях,чеколатасенасочикъмпаркинганаедна

бензиностанцияималкокрайпътнокафене.Другитемепоканихадаизлязанавън,ноазнеискахдарискувам.

Бояхсе,чеполициятавеченитърси.ПосочихимзаспалатаМахтобкатоизвинение.Семействотоотидевкафетоиостанатам,кактомисестори,достадълговреме.

Отпредимашемногопаркираниколи.ЗавиждахнаМахтобзадълбокияйсън.Таказанеявреметолетешенеусетно.Ех,даможехдазатворяочиидасесъбудявАмерика!

Единотмъжетедойдеприколатаимипредложичашакафе.Кафетобешесилно.Благодарихмуиотпих.Махтобнепомръдна.

Скоровсичкисевърнахаипродължихме—по-далечотТехеран,по-близодограницата.Магистралатасестеснивдвупосочношосе,коетоизвивашенагаревпланината.

Неследдългозавалясняг.Шофьорътвключичистачките.Снеговалежътсеусили,пътятпреднаспобеляишофьорътнамалискоростта.Акоотвластитесеизмък-нем,помислихсиаз,сигурнощезагинемвнякояужаснакатастрофа.Шофьорътбешеопитен,нопривнезапноспираненебихмеималиникакъвшанс.Ибезтоваколатанепрекъснатоподнасяше.

Уморатанадделя.Задрямах,въпрекичепривсякоподрусванесесъбуждах.Най-сетнеслънцетоизгрянадединзименнепознатпейзаж.Навредсеиздигахапланини,

покритисдебелсняг.Назападвърховетестърчахасуровиинавъсени.Продължавахмедасеносимпозаледенияпът.

Катовидя,чесъмбудна,женатапаксеопитадаповедеразговорсмен.Подхвърли,чеискалададойдевАмерика.

—Иранетолковолошо—прошепнатя.—Неможемдаполучимвизи.Махтобсеразмърда.Протегнасеисепрозя.—Престорисе,ченеразбираш—прошепнахаз.—Непревеждай.—Тякимна.НаближихмеТабриз—очаквашениполицейскиятпост.Обърнамисесърцето,като

видяхняколковойнициотпред.Едниотколитеспираха,другипродължаваха.Нашатабеотспрените.Нагълмладофицермушнаглаватапрезпрозорецаизаговоришофьора.Затаихдъх,защотодветесМахтобимахмесамоамериканскитесипаспортикатоединствендокументзасамоличност.Даливечененитърсеха?Бездапроверидокументитени,офицерътмахнанашофьорадапродължава.Всичкивколатавидимосиотдъхнаха.

ВлязохмевТабриз.Градътбепо-малъкотТехеран,по-чистипо-свеж,можебизарадитоку-щонавалелияснягилиможебивечепредусещахполъханасвободата.ТабризбешетипиченграднаИслямскарепубликаИран,ностоешенастранаотводовъртежанареволюционнитесъбития.Навсякъдесевиждахапатрули,нокаточехоратанаТабризбяхаповечегосподаринасебеси,отколкототехеранците.

КактоивТехеран,вТабризсъжителствахамодернатависокаархитектураимрачнитекоптори.ВИранИзтокътсесблъсквасъсЗападинееясночийстилнаживотпреобладава.

Шофьорътизбирашетеснитезадниуличкииизведнъжрязкоспря.Женатаизкомандвамомчетодаслезеотколата.Разбрахдостатъчноотразговораимнафарси—тойщешедагостуваналеляси.Казахамуданейразправянищо.Момчетотръгнапокъсатаалея,носледмалкосевърна.Лелямуянямало.Женатаслезеотколатаисезапътисмомчетонагорепоалеята.Неизвестнозащотовамеразтревожи.Послеосъзнах,чемакаринепозната,нейнотоприсъствиевколатамидействашеуспокояващо.Мъжетебяхаучтиви,ноникакнемисеискашедаоставамнасаместях.

Махтобсеразмърда.—Немиедобре—простенатя.Челотойгореше.Каза,чеясвивастомахът.Бързоотворихвратата,задаповърнев

канавката.Тясъщоусещашенапрежението.Чакахмеизнервениощеизвестновреме,преди

женатадасевърне—тозипътсама.Лелятабилатам,нонечулапочукването.Отдъхнахси,катовидях,чеженатаще

продължиснас.Отновопотеглихме.Следминута-двеспряхменаеднонатоваренокръсто-вище—центъранаграда.

Шофьорътотбидоединрегулировчик.—Побързайте!—извикажената,когатоединмъжоттротоараотвориврататаини

махнадаизлезем.Вкаранивдругакола—точнозаднас,докатонашиятшофьорпродължиоживенода

спорисрегулировчика.Акотовабепланираноотвличаненавниманието,свършидобраработа.ЗасекундидветесМахтобсеозовахмевъввторатакола,останалите—също,катооставихмедосегашниянишофьордасенадвиквасполицая.ТовабенещосъвсемобикновеновИран.

Женатакимнакъмновияшофьор,койтобенаоколошейсетгодини.—Неговористозичовек—прошепнамитя.—Данеразбере,честеамериканци.Шофьорътизглеждашеприветлив,но,изглежда,неподозираше,чеечастотедна

интернационалнадрама.Вероятнознаешесамо,четрябваданизакараотедномястонадруго,инищоповеченегоинтересуваше.

ТръгнахмедаизлизамеотТабриз—имахчувството,чеседвижимвомагьосанкръг.Навредличахаследитеотвойната.Целикварталибяхаунищожениотбомбите.Стенитебяханадупчениоткуршумите.Навсякъдепатрулирахавойници.Следизвестновремеспряхмевстраничнаулица,задкамионсдвамамъжевътре.Единиятизлезе,дойдепринашияшофьоригозаговоринанепознатезик,койтореших,чеетурски.

Човекътсевърнавкамионаипотегли.Нашатаколагопоследва,носкорогозагубихмеизнатоваренитеулици.Известновремеобикаляхменапосоки.„Защосебавехметолковамного?Каквостава?“—чудехсеаз.Бешесъбота—денят,вкойтотрябвашедаотидасадвокатасиприМуди.Когалищеразбере,чесъмгоизмамила?Когалищесеобадивполицията?Иливечегоенаправил?Нямахникаквапредстава.СетихсезаАмал.Досеганебяхималавъзможностдамусеобадя,кактомебепомолил.Вероятносетревожеше.

АмикаквощешедастанесДжоиДжониродителитемивдалечнияМичиган?ДалиМудищешедаимсеобади?Каквощешедаимкаже?Сигурнощяхадасеразтревожатзаживотани,кактосетревожехазаживотанататко?Далинегиочаквахатрипогребениянаскоро?

Напуснахмеградаисезапътихмепомагистралатаназапад.Часоветесенижехавпълномълчание,нарушеноотедин-единственинцидент.

—Недей—изръмжашофьорътипогледнаМахтобпрезрамо.—Риташседалката—казахнаМахтобиприбрахкракатайподнея.Най-сетнесвихмепочеренпъткъмеднаизоставенакъща.Веднагаследнасспряиедин

камион—същият,койтобяхмевиделивграда.Сигурнонибепроследил.ДветесМахтобтрябвашедасепрехвърлимвкамиона,послеколатасеотдалечииниеостанахмесшофьораиединнепознат.

Шофьорътприличашепо-скоронаамериканскииндианец,отколкотонаиранец.Гарвановочернатамукосабегрижливоподстриганаисресана.Имашевисокискулиинавъсеноизражение,коетомеплашеше.

Другиятизглеждашепо-приветлив.Бешевисок,слабиизлъчвашеувереност.Когатокамионътизлезеназаденходнастраничнияпътпредизоставенатакъща,тойсеусмихнаиреченафарси:

—КазвамсеМосен.

Изминахместотинаметраисвърнахмевмалкоселцесразпръснатидалечеднаотдругакъщи.Въпрекичебешемногостудено,децататичаханагоре-надолубосиисъвсемлекооблечени.Спряхмеишофьорътизскочиотколата.Изтичадоеднатухленаограда,надигнасенаръцеинадзърнаотдругатастрана.Пътятбешесвободенитойнинаправизнакдасеприближим.Мосенсепреместинамястотонашофьораикамионътзапълзянапред.Металнатавратабешеотворенаивлязохмевътре.Следтоваязаключиха.

ДветесМахтобскочихмеоткамионавкалтанаединдвор,пъленспилетаиовце,послевлязохмевнещокатооборнасреддвора.Някоиотживотнитесевмъквахаследнас.Вътребешеужасенстуд.ОбърнахсекъмМахтоб:

—Трябвадасимълчиш.Нямадамипревеждаш,освенаконетепомоля.Непоказвай,черазбирашезика.Престорисенауморена,ужтисеспи.Тезихоранебивадазнаятнищозанас.

Прегърнахя,задаястопля,иогледахобора.Наподабяхапостланидългишареничерги,съшитиеднасдруга.Покрайстенитеимашеодеяла.Мъжетедонесохакеросиновапечка,запалихая,придърпахатънкитепокривкиотподаиникимнахадаседнем.

Настанихмесевъзможнонай-близодопечкатаисеувихмесъсстуденитевлажниодеяла,нопривкочаняващиястудтоплинатанаогъняпочтинесеусещаше.Миризматанакеросинпрониквашенавсякъде.Неможехдасинамерямясто.Размърдахсе,защотонеможехдарешакакщебъдепо-топло—съсилибезвлажнитеодеяла.Очевидночакахменещо,нонезнаехкакво.

—Щесевърна—речеМосениизлезезаедносдругиячовек.Скоровлезеженавпълнакюрдсканосия,толковаразличнаотбезцветнитедрехина

женитевТехеран.Носешееднавърхудруганяколкошарени,дългидоподаполи,стегнативкръстаибухналипо-надолу,сякашхълбоцитеибяхаогромни.Нагърбайбепрепасаноедногодишнобебе.Тоимашесъщатаголямаглаваиширокичертикатонамръщениянишофьор.Предположих,чеенегово.

Женатанепрекъснатоходешенагоре-надолу.Презотворенатавратаявиждахкакшетаиздвора.Следтовавлезевътреизапочнадасъбирачергитеиодеялатаотподаидагиподреждаедновърхудруго,послеизметеголияподсметла,направенаотснопсухибурени,завързаниспарцал.Докатоработеше,воборасеразхождаханяколкопилета.Женатагипрогониипродължидамете.

„Какволиследва“—чудехсеаз.—„ДалинаистинаМосенидругиятщяхадасевърнатзанас?Каквознаетазиженазанас?Каквосимислизанас?“Бешеневъзможнодасеразбере,защото,погълнатавдомакинскатасиработа,тяпростоненизабелязваше.

Оставинисамизамалко,послесевърнасхляб,сиренеичай.Колкотоигладнидабяхме,сиренетобевмирисаноиизобщонеможешедасеяде.Изпихмесичаяисепостарахмедапогълнемповечеотсухияхляб.

Вечертаминавуниломълчаниеибездействие.ДветесМахтобтреперехмеотстрахистуд,ясносъзнавайкиуязвимосттаси.Бяхмедълбокозатъналивпокрайнинитенаеднастрана,вкоятоживотътбетолковапримитивен.Акотезихорарешатданиизползват,ниенебихмемоглидаимсепротивопоставим.Бяхмевръцетеимиможехмедаразчитамеединственонаблаговолениетоим.

Многовремемина,предидасевърнеМосен.Почувствахоблекчение,катоговидях.Имашенещоблагородновнеговотоповедение.Давахсисметка,чевсвоятабезпомощностможехдасепривържакъмвсеки,койтопоемашеролятаназащитник.ЛипсвашемиАмал.Вначалотосебояхотженатавколата,апослевзехдасеосланямнанея.АсеганаМосен.МоятживотиживотътнаМахтоббяхавръцетему.Имахнуждадасечувствамвбезопасност.

—Каквоносишвторбата?—попитатой.Изпразнихсъдържаниетовърхустудения

камененпод—книжкитезаоцветяваненаМахтоб,резервнитенидрехи,бижута,пари,монетите,коитоАмалнидадезателефонниразговори,ипаспортитени.

—Даймиги!—казатой.„Далинеискаданиограби“—помислихсиаз.Неможехдаспоря.Самоуспяхдаму

кажа,чеискамдазадържачасовника,задазнамкоевремее.Останалотомугоподадох.Мосенподрединещата,послевзедагипреглежда.—Утре—казатойнафарси—сиоблечетевсичкидрехи.Друготооставете.Огледадветемиперлениогърлициигривнатаотперлиисигисложивджоба.Вжеланиетосидамусехаресамизровихгримоветесиисъщомугиподадох.—Заженати—казах.Далиимашежена?Събрапарите,паспортитеизлатнатами

огърлица.—Задръжгитазинощ—казатой.—Ноутре,предидатръгнем,трябвадагивзема.—Добре—съгласихсебързо.Надникнавчитанката,коятоМахтобносешесъссебеси.Бешенафарси.Мушнаяв

пазватаси.ОчитенаМахтобсенасълзиха.—Искамсия—изплакатя.—Щетиявърна—казаМосен.Свсекиизминалмигтозичовекставашевсепо-тайнствен.Държешесевнимателно,но

думитеиделатамунениоставяхамястозаизбор.Напълниджобоветесисмоитеперлиинисеусмихнабащински.

—Щесевърнаутре—казатойиизлезе.Женатасевърнаинезабавнониприготвимястозаспане.Одеялата,коитобеструпалав

единияъгъл,бяхаразстланинаподазанас,женатасмрачниясъпругибебето.ДветесМахтобсесгушихмееднавдругаитяскоропотънавнеспокоенсън.Лежахбуднадодъщерясиисестрахувах.Страхувахседанебиодеялатадасеподпалят

отпечката,данебиМудидаеизпратилполициятаподиритени.Страхувахсеотутрешнотопреминаваненаграницата.Каклищешедастане?ДалищяхмедасепреструваменаболниилираненивлинейкатанаЧервениякръст?

Тревожехсезататко.Замайка.ЗаДжоиДжон.Полека-лекасъмзадрямала.Наразсъмваневоборабешеадскистудено.Махтобцялата

трепереше.Женатанидонесечай,хлябиотгранясалотосирене.Докатопиехмечаяидъвчехме

твърдияхляб,тясевърнасподносслънчогледовосеме.Махтобсезарадва.Толковагладнабеше,чеможешевсичкитедагиизлапа,новместотовагиразделинакупчинки.

—Мамо,неможемдаизядемвсичкитеднес—каза.—Трябвадасиоставиммалко.—Тяпосочикъмеднатакупчинка.—Товащеизядемднес,атоващеоставимзаутре.

Женаташеташеиздвораоколомалкаготварскапечка.Готвешепиле—едноотонези,коитосеразхождахаподвора.Самагобешезаклалаиизчистила.Толковабяхмегладни!Отидохпринеядайпомогна,предусещайкивкусанатоплатахрана.

Пилетобешеготово,чиниите—нареденинаподавобораиточнобяхмеседнали,когатоМосенпристигна.

—Зудбаш!Зудбаш!—изкомандватой.Женатаскочиисевтурнанавън.Следмалкосевърнаскупдрехи.Бързомеоблечев

тежкаияркакюрдсканосия,коятосесъстоешеотчетирирокли—навличахасееднавърхудруга.Най-горнатабешеоттежъккадифенброкатвяркооранжево,синьоирозово.Окологлаватамиобвихапарчеплат,коетоостанадависиотеднатастрана.Заприличахнасъщинскакюрдка.

Мосенмиказа,чечастотпътящеминемнаконе.—Нямампанталони—рекохаз.Тойизчезназамигимидонесечифтдългитеснирипсенимъжкипанталони.Едвауспях

давлязавтях,нодругинямаше.СледтоваМосеннидадепочифтдебеливълненичорапи.Обухмегиисенамъкнахмевботушитеси.

Сегавечебяхмеготови.Мосенмипоискапарите,златнатаогърлицаипаспортитени,безчасовника.Дадохму

ги,небешевремедамислязабижута.Излязохмеотобора,бездаседокоснемдотоплатахрана.Качихмесевсиниякамион.

Тозипътшофирашедругиятмъж.—Несебезпокой,несебезпокой—повтаряшеМосен.Опитадаобяснипланасина

фарси,катоотвременавремеминавашенакюрдскиилитурски.Каза,чеоттозикамионщесепрехвърлимнадруг,аследтова—вчервенакола.Немистанамногоясно.Тревожешемеповедениетонатозимъж,укоготобяхапаритеибижутатами.Запаспортитенесебезпокоях,защотобезвизитенеструваханищо.„ДоберемлисеведнъждоамериканскотопосолствовАнкара—мислехсиаз,—всичкощесеуреди.“Немибешезапаритеибижутата,нокакволисибешенаумилМосендаправистях?

Отдругастрана,тойбешегрижливи,общовзето,приятен.Кактоимоятаединственанадежда.Далищешедаостанеснаспрезцялотовреме?

—Сникогонесъмпресичалграницатапреди—казатойнафарси.—Нотисимисестра.Щеяпресекастеб.

Думитемумивдъхнахасили.Следизвестновремесрещнахмедругкамион,койтопътувашевобратнатапосока.

Предидасеразминат,шофьоритеспряха.Махтобиазстъпихменапаважа.ОбърнахсекъмМосен,катоочаквахданипоследва.—Дайгиначовекавдругиякамион—речетойимипъхнапаспортитевръката.После

шофьорътнатиснагазтаилицетомусескри.Повеченикоганямашедаговидим.Другияткамионнаправиобратензавойиспрядонас.Качихмесевкабината.Товабеше

откриткамион,нещокатоджип.Вкабинатаимашедвамамъжеиазподадохпаспортитенаонзи,койтоседешевсредата.Тойгипоевнимателно,сякашсестрахувашеданесеопари.Никойнеискашедагохванатснашитеамериканскипаспорти.

Пропътувахмесъвсеммалкоикамионътспря.Човекътвсредатанимахнадаслеземидасепрехвърлимотзадвоткритата,незащитенакаросерия.Неможехдасипредставязащотрябвашедаседнемотзад,носеподчиних.

Следтовавечепродължихмесъсстрашнаскорост.ДветесМахтоб,зъзнейки,сесгушихмееднавдруга.Ледениятвятърбезмилостнопронизвашетелатани,ноМахтобиздържастоически,бездасеоплаква.

Вединмоментсеотклонихмеотглавнияпътипоехмепоскалисттеренбезникаквапътека.Следоколополовинмиляшофьорътспряиотновонипоканивкабината.

Продължихменататъкисамоотвременавремеминавахмепокрайслучайнаколибаиняколкомършавиовце.

Изведнъжчовекътвсредатапосочикъмвърханаединхълм.Погледнахнагореивдалечинатавидяхпрофиланасамотенмъжспреметнатапрезрамотопушка.Човекътвсредатапоклатиглаваиизръмжанедоволно.Посленипосочиидругитакивастражи.

Изведнъжпронизителниятзвукнаизстрелразкъсавъзцарилатасетишина.Последваговтори.

Шофьорътспрянамига.Дваматамъжепребледняхаотстрахитоваудвоимоясобствен.

Махтобсепритиснаощепо-силновмен.Останахметакавнапрегнатомълчание,докатоединвойниксъсзареденавтоматсезатичакъмнас.Униформатамувцвяткакибепристегнатавкръста.Някойпъхнапаспортитенивръцетеми.Икатонезнаехкакводаправястях,мушнахгивединиясиботушипридърпахМахтобкъмсебеси.

—Негогледай!—прошепнахнаМахтоб.—Неказвайнищо.Войникътсеприближипредпазливо,надникнавкамионаинасочидулотонаавтомата

къмшофьора.Сърцетомиспря.Войникътказанещонанепознатзаменезик.Стараехседанепоглеждамкъмдвамата

мъже,коиторазговаряхавъзбуденоишумно.Гласътнавойникабешезлобенинагъл.Махтобсипъхнаръкатавмоята.Несмеехдъхдасипоема.

Най-накрая—следпочтицялавечност—войникътсемахна.Шофьорътпогледнадругарясиивъздъхнасоблекчение.Каквотоидабеизмислил,думитебяхасвършилиработа.

Отновосезадрусахмепонеравниятерен,докатостигнахмееднамагистрала.Военникамионисеносехаивдветепосоки.Преднассеоткриконтролниятпункт,нопредидагодостигнем,шофьорътотбивстраниинимахнадаслезем.Другиятчовексъщослезеиниподканидагопоследваме.Очевиднотрябвашедазаобиколимпоста.

ДветесМахтобтръгнахмеследчовекапрезедноплоско,откритополе,покритосъссняг,ледизамръзналакал.Приличахменадвижещасемишена.Виждахмесеотвсякъдеи,разбирасе,отмястотонапоста.Вървяхметакаизвестновреме,послестигнахмедодругамагистраласнатоваренодвижениеивдветепосоки.

Предположих,чеджипилиможебичервенатакола,закоятобеспоменалМосен,щеничакаданиприбере.Ноне,продължихмедакрачимкрайшумнитеиопаснивоенникамиони.Махтобвървеше,бездасеоплаква.

Бешеизминалблизочас,когатонашиятводачнипоказаедноравномястовснегаининаправизнакдаседнем.Спомощтанафарсиинаезиканажестоветенидадедаразберем,четрябвадаостанемнамястото,атойщенивземепо-късно.Послесеотдалечи.Махтобиазседнахмевснега,сам-самичкивцялатавселена;проследихмегоспогледкаксескризадпокритиясъсснягхълм.„Защомуедасевръща?“—казахсиаз.Туквсичкоизглеждашеужаснобезнадеждно.НалиАмалмубеплатил,пъкистреляхапонас—защомуедасевръща?Имасипрекрасноизвинение.

Незнамколковремеостанахметака—зъзнещиисъссвитиотужассърца.Амиаконякойспрезапроверка—каквощяхдаправятогава?Колколиощеимада

чакаме?Амиакочовекътизобщонедойде?Махтобмълчеше.Лицетойизлъчвашерешителност—отивахмесиудома,вАмерика.Вечебяхсигурна,чечовекътнямадасевърне.Нямахникаквисъмнения.Щяхмеда

чакаметукдотъмно.Следтоватрябвашеданаправимнещо.Какво?Датръгнемсаминазапад—самимайкаидъщеря,коитосеопитватдапресекатпланинитекъмТурция.Далищяхмеданамеримпътяобратнокъмпоста,задасепредадем,задаизгубиммечтитеси,аможебииживотаси.Илиможебищяхмедазамръзнемидаумремпрегърнатикрайтазимагистрала.

Човекътнямадасевърне!Спомнихсиисторията,коятоХелънмибешеразказалазаиранкатаидъщеряй,които

билиизоставенипосъщияначин.Дъщерятаумряла,амайкатаедваспасили.Мисълтазатазисъкрушенаженанеменапускаше.

Толковабяхпаникьосана,ченезабелязахприближаващатасечервенакола.Вечебеотбилавстранииспираше.

Човекътсебешевърнал!Бързонивкаравчервенатаколаинамигапотеглихме.

Следпетнайсетминутипристигнахмеведнакъща.Бешеобикновенабялациментовакъщасплосъкпокрив.Разлаясекуче—голям,мръсенмелез,аеднасюриябосидечурлигаприпкахаизснега.

Пранетобезамръзналовстраннискулптурипотриножнициотпрътовеипръчки.Наобиколиханилюбопитнижениидеца.Намръщенигрозниженисголеминосове.

Кюрдскитеимносиигиправехадаизглеждатколкотовисоки,толковаишироки.Гледаханисподозрение,сложилиръценахълбоците.

„Човекът,койтосебешевърнал“,нипоканидавлезем.Няколкожениедновременнонинаправихазнакдасисвалимобувките.Изтощениетоинапрежениетосиказвахадумата.Всичкомиизглеждашебезплътноинереално.Женитеидецатапродължавахаданизяпат,докатоизувахмепокрититесиследикалботуши.Въведоханивголяма,студенаипразнастая.Еднаотженитеникимнадаседнем.

Настанихмесевърхутвърдиякаленподимълчаливовперихмепогледвкюрдскитежени,коитосъвсемнебяхаприятелскинастроени.Стаятаимашесамодвемалкипрозорчетасжелезнипрегради.Наеднаотстенитевисешепортретнамъжсвисокискулиирунтаврускикалпак.

Еднаженазапалиогъниприготвичай.Друганипредложиняколкорезенатвърдстуденхляб.Третадонесеодеяла.

Увихмесеплътно,нопродължихмедатреперим.„Какволисимислехатезиженизанас?Какволисиговореханатехниянеразбираемкюрдскидиалект?Знаехали,чесмеамериканки?Далиикюрдитемразехаамериканците?Илибяхмесъюзницисрещуобщиявраг—шиитите?“

„Човекът,койтосебешевърнал“,мълчаливосенастанидонас.Незнаехмекаквонипредстои.

СледизвестновремевлязохаженаимомчеНаоколодванайсетгодини.ЖенатасмъмримомчетоимукимнадаседнедоМахтоб.Тосеподчиниипогледнаженатасъссрамежливаусмивка.

Изплашихсемного.Каквоставаше?Сценатабешестранна.Усетих,чемеобземапаника.Бегълкавчуждкрай,оставенанамилосттанатезихора,коитосамибяхаизвънзаконавсвоятазловещастрана.Несънувахли?Каксебяхозовалавтаковаположение?

Знаехкак,спомнихси.Муди!Самодоволноухиленотомулицезатрептясредсенкитевърхустената.Блясъкътнаочитемусегагорешевотблясъцитенакеросиноватапечка.КюрдскитегласовеоколоменсеповишихаиудавихадивитекрясъцинаМуди.Муди!

Мудимебешепринудилдаизбягам.ТрябвашедавземаМахтоб.Но,Божемой,амиаконещосеслучиснея?Далитезихоранеорганизираханякакъвзаговор?ДалинесмятахадамивзематМахтоб?Коебешетовамалкомомче?ДалинебяхаизбралиМахтобзанеговабъдещаневеста?Изминалатагодинаиполовинамебеубедила,чевтазиневероятнастранамогадаочаквамвсичко.

Опитахседасеуспокоя,катосиказвах,четезистраховесаплоднауморатаинапрежението.

—Мамо,немихаресватовамястотук—прошепнаМахтоб.—Хайдедасиходим.Товамеуплашиощеповече.Махтобсъщоусещашенещостранно.Отвременавремемомчетосеразмърдваше,номайкамугопоглеждашеитоотново

замръзвашенамястотоси.Отдругатамистрана„Човекът,койтосебешевърнал“,продължавашедаседимълчаливо.

Останахметакавпродължениенаполовинчас,предивстаятадавлезеощеединмъжипоявяванетомупредизвикаголямасуматохасреджените.Веднагамудонесохагорещчайихляб.Скупчихасенаднего,катогледахачашатамудаепълна.Тойседнанаподав

противоположниякрайнастаята,безданиобръщавнимание.Отпазвитенадрехатасиизмъкнаснопчехартияивзедасисвивацигараотнякакъвбялпрах.Марихуана,хашиш,опиум?Незнаех.Нокаквотоидабеше,неприличашенатютюн.

Изведнъжразпознахчовека.Неговбешепортретътнастената.Товабешегосподарятнакъщата.Ажените?Вероятнобяханеговисъпруги.Далинебяхнапусналаеднодоминираноотмъжеобщество,задапопаднавдруго,ощепо-лошо.

—Когащетръгнем?—прошепнаМахтоб.—Немихаресватук!Погледнахчасовникаси.Наближавашевечер.Постепенновстаятапритъмня.Някойдонесесвещикогатомракътниобгърнаплътно,

слабататрепкащасветлинадопълнисюрреализманасцената.Монотоннотобумтененапечкатаниунесе.

Останахметакачетиричаса,катоподозрителнооглеждахместраннитемъжеижени,коитониотвръщахасъссъщото.

Напрегнатотоочакванебешенай-сетнепрекъснатооткучешкилай,койтопредупреждаваше,чеидванякой.

Следняколкомигавкъщатавлезевъзрастенчовек.Тойбеше,кактомисестори,можебинадшейсетте.Номожехидагреша.Товабешесуровастранаикожатанахорататуксесъстарявашебързо.Носешемаскировъчнидрехи,рунтавкалпакиармейскояке.Господарятнакъщатапромълвинещо,заданизапознае.

—Салом—илинещоподобноотвърнавъзрастниятчовек.Прекосибързостаята,постоплизамалкоръцетесинапечката,катосъщевременно

разговаряшесдругите.Бешежилав,енергичен,самоуверен.Еднаотженитемидонесекамарадрехииминаправизнакдасесъблека.Послемипомогнадаоблекановите—малкопо-различниотпредишните.Политеимбяхаощепо-широки,кактоповелявахаобичаитенатозикрай.Когатоженатасвърши,бяхпристегнататаказдраво,ченеможехдасепомръдна.

Докатотраешетовапреобличане,възрастниятмъжнетърпеливообикаляшенаоколо,вочакванедатръгнем.Щомсеприготвих,тойнимахнадагопоследвамекъммалкатастая,къдетобяхаботушитени.Казанещоиеднаотженитедухнасвещта.Стаятапотънавмрак,нарушавансамоотслабитеотблясъцинакеросиноватапечка.Тойедваоткрехнавратата,колкотодавземеботушитени.Послебързоибезшумноязатвори.

Махтобнеможешедаобуеботушитеси,аазнеможехдасенаведа,задайпомогна.„Побързайте“—ръкомахашевъзрастниятмъж.

Най-сетнесеприготвихме.Махтобсграбчихраброръкатами.Незнаехкъдеотиваме,нобяхмедоволни,ченапускаметовамясто.МожебивъзрастниятчовекщешеданизаведедолинейкатанаЧервениякръст.Безмълвноследвахмеводачаси.„Човекът,койтосебешевърнал“,същоизлезе.Врататахлопназаднас.Поведоханикъмзадниядвор.

Разлаясекуче—яростноигръмогласно.Изтичадонасиниподуши.Дръпнахмесеуплашено.Чухцвилененакон.

Небетобеобсипаносяркизвезди,коитонеизвестнозащонехвърляханикаквасветлинаназемята.Напротив,сияниетоимсеразсейвашевнебетовпризрачнасивеещабелота.Почтиневиждахмекъдестъпваме.

Когатостигнахмедоконя,домакинътотпоследнитеняколкочасасеприближииазможахдаразличаочертаниятаналицетомувсумрака.Тоймикимназадовиждане,аазсеопитахдамублагодаря.

Нашиятновводачнинаправизнакдасекачимнаконя.„Човекът,койтосебешевърнал“,подложисплетенитесидланитака,чедастъпявърхутях,авъзрастниятмеиздърпавърхугърбанаконя.Седлонямаше,самоедноодеяло,коетосеопитвахдаоправяподсебеси.

„Човекът,койтосебешевърнал“,качиМахтобиясложипредмененаконя.Вятърътнипронизвашеследенистрели.

—Наведисиглаватапо-ниско—казахнаМахтоб.—Толковаестудено.Притиснахякъмсебеси,задаяпредпазяотстуда,исенаведохдахванагриватана

коня.Конятнебешеедъркатоамериканскитеконе,по-скороприличашенамагаре.Възрастниятчовектръгнанапреддаотворипортатанадвораиизчезнавтъмнината.

„Човекът,койтосебешевърнал“,хванаконязаюздатаиниповедеследнего.Небяхяздилаконотгодини,абезседло—никога.Одеялотоподменсеплъзгашепо

кожатанаживотнотоисякашвсекимоментможешедападненаземятазаедноснас.Бяхсевкопчилавгриватасвсесила.Махтобнеспирашедатреперивобятиятами.

Напредвахмебавновоткритотополе.Възрастниятмъжвсенещонипредупреждаваше—трябвашедасевнимавапозаледенитеместа,коитошумносеразпуквахаподконскитекопита.Всекизвуквтазипланинаотеквашекатоизстрелиможешедавдигненакракбдителнитепатрули.Шумътбешенай-големиятнивраг.

Теренътставашевсепо-стръмен,извеждашенагорекъмощепо-непристъпнитезъбери.Конятизбирашепътяси,аниесемятахменавсичкистраниотгорему.Животнотостарателноизпълнявашезадачатаси.Очевиднонемубешезапървипътдаминавапотозимаршрут.

Катостигнахмебилотонаединотхълмовете,конятнеочакваносеподхлъзнапостръмниясклон.Трусътнизаваринеподготвениидветепаднахменаземята.Опитахсе,доколкотоможах,дапоемаударавърхусебеси.

„Човекът,койтосебешевърнал“,нипомогнадасеизправимиизтупаснегаотдрехитени.ЛицетонаМахтоббешеизпръхналоотстудениявятър.Бешегладнаиизтощена,нопонасяшевсичкомълчаливоирешително,безникаквисълзи.

Качихмесенаконяиотновопотеглихме.„Ощенесместигналинай-трудното—помислихсиаз.—Какможахдапредприематазиналудничаваавантюра.Чисталудост.“

Притазимоямисълнощтастанаощепо-студенаимрачна.Звездитеизчезнаха.Остриятвятърбезмилостношибашелицатани.

Същинскотоизкачваненесеоказатолковатрудно,защотосклоноветенипазехаотвятъра.Нагорепохълмоветеконятседвижешебързо,затруднявахагосамозаледенитеучастъци.

Спусканетообачебешековарно.Снегътраздирашекожатаникатосъссъчми,апреспитебяхатолковадълбоки,чевсекимигможехаданипогълнат.

Ръцетемеболяха.Неусещахпръститенакракатаси.Искахдазаплача,дападнаотконяидаумра.Бояхсеотизмръзвания.Бояхсе,чеследтазиужаснанощщеизгубимпръститенакракатаси.ГоркатаМахтобпростонеможешедаспредатрепери.

Неможехдапреценяколковремебешеминало.Искахдапогледначасовникаси,нобешеневъзможнодоридапуснагриватанаконя.Времетоипространствотобяхалишениотвсякакъвсмисълзанас,зареянитевтъмнатамразовитапустошнавечността.

Неочакваночухгласовепреднас.Обземепаника.Бяхсигурна,четовасапатрулите.Ниматрябвашеданизаловят,следкатобяхмеизтърпелитолковамного?

Но„човекът,койтосебешевърнал“,продължинапред.Следмалкопопаднахменастадоовце.Каклииздържахавтозиклимат?Сигурномесотоимбешежилаво,номисеприискадаимамвълненотоимруно.

Катосеприближихме,видяхме,ченашиятводачвечеразговарясовчаря—човек,облеченизцяловчерно.Единственото,коетоуспяхдаразлича,бяхапрофилътналицетомуиовчарскатагега.

Овчарятпоздрави„човекът,койтосебешевърнал“.Послепоеюздитеотръцетемуи

продължиданиводинапред,катосипомагашесгегата.Изоставистадотоси.Погледнахназад,търсейкисвоязащитник,нотойбешеизчезнал,бездасесбогуваме.

Възрастниятизбързанапред,задаогледаобстановката.Струдпревалихмеощееднобило.Следтоваощеедно.Успявахмедасезадържимвърху

коня,нонаменмисеструваше,черъцетемигиняма,чепростосазамръзналинамястотоси.Изобщонегиусещах.Нямадауспеем,крещешенещовмен.Следвсичко,коетобяхмепреживели,нямашедауспеем.Махтобпродължавашедатрепери—единствениятпризнак,чеежива.

Поедновремевдигнахпогледипреднас,набилото,зърнахпризрачновидение—чернисилуетинафонанамътнобялотонебе.Тамгорестояханяколкоконници.

Отвсичко,коетоможешеданисполети,най-лошотобедапопаднемнапасдар.Тевинагиизнасилвалиженитеидецата,предидагиубият.Изтръпнах,катосесетихзаужаснатаимпоговорка:„Еднаженанебивадаумирадевствена.“

Следизвестновремеотноводоловихгласовенапред—тозипътпо-силни,сякашсекараха.Сегавечебяхсигурна,чесмевръцетенапасдар.ПритиснахМахтобкъмсебесиисеразплаках.

Овчарятспряконя.Заслушахмесе.Вятърътдонасяшегласове.Тамнякъдеотпредимашемъже,коитоявнонесебояха,че

присъствиетоимщебъдеоткрито.Потонанаразговораимвеченемисеструваше,чесекарат.

Чакахмевъзрастниячовекдасевърне,нонегогонямаше.Отминахадостанапрегнатиминути.

Най-сетнеовчарятреши,чевечеможедапродължим.Тойподръпнаконяибързониповедекъмгласовете.

Следмалкоконятнинаостриуши—усетиприсъствиетонадругиконе.Влязохмевкръготчетиримамъже,коиторазговаряхаспокойно,сякашбяхаизлезлинаразходкасредприродата.Стяхимашеитриконя.

Единиятмъжтихонипоздрави.Гласътмумисесторипознат,нотрябвашедаминатощемиг-два,задаразличачертитеналицетому.БешеМосен.Дошълспециално,задаспазиобещаниетоси.

—Несъмминавалграницатасникогодосега—речетой.—Нотазинощщедойдадатепреведа.Сегаслезотконя.

ПодадохмупървоМахтоб,послесоблекчениестъпихназемята.Кракатамибяхаизтръпнали.Едваседържахнатях.

Мосенмиобяснипроменитевплана.Следкатотозиследобедкамионътнибилобстрелваниспрянотвойника,отървалисмесесамоблагодарениенанаходчивосттанашофьорани,койтосъчинилнякакваистория,обясняващаприсъствиетонивохраняванатаграничназона.Нослучаятвдигналвсичкинабойнанога.СегаМосенсмяташе,ченебивадаминавамеграницатаслинейканаЧервениякръст,защотощениподложатнакръстосанразпит.Такачещяхмедапродължимнакон,докатопреминемвТурцияпрезпланината,настраниотвсякаквипътища.

—НекаМахтобсекачипринякойотмъжете—казаМосен.—Неискам—извикатянеочаквано.Бягствотонипродължавашевечепетидениследбезкрайнитечасовенаглад,болкаи

очакванетянай-сетненеиздържа.Сълзитейрукнаханеудържимо.Запървипътплачеше.Запървипътсеподдавашенаотчаянието.

—Искамдаостанастебе,мамо—проплакатя.

—Ш-ш-т!Изминахметолковапът.Вечесмепочтинаграницата.Ощемалкоищеяпресечем,аследтоващеможемдасеприберемвАмерика.Иначещетрябвадасевърнемпритатко.Моляте,направигозарадимен.

—Неискамдапътувамсаманаконя—изхлипатя.—Нямадасисама.Щеимачовекдотеб.—Неискамдапътувамбезтеб.—Трябва.Тенай-добрезнаяткаквотрябвадасеправи.Моляте,направиго.Имайим

доверие.НякъдедълбоковсебесиМахтобнамерисилите,откоитосенуждаеше.Изтрисълзите

сиисивъзвърнасмелостта.Щешеданаправикаквототрябва,ноприедноусловие.—Трябвадасеизпишкам—казатя.—Махтоб—казах.—Наистинасъжалявамзавсичкотова.Незнаех,чещебъдетолкова

трудно.Незнаядалищесесправиш.Незнамдалииазщесесправя.Въпрекичебешеизтощенаигладна,тяизглеждашенепреклонна.—Щеуспея—казатярешително.—Щенаправявсичкокаквототрябва,задасевърнав

Америка.—Последопълни.—Мразятаткозарадивсичко,коетонипричини.Тясеоставидаякачатвскутанаединотмъжете.Мосенмипомогнадасекачанадруг

кониновчовекпоеюздите.Мъжетепродължихапеш.Погледнахназад,задавидякакеМахтоб.Чувахтропотанаконскитекопита,нонеможехдаявидя.

„Бъдисилна,моедете“—йпожелахмислено,катопожелахсъщотоинасебеси.Ужаснатабезкрайнанощпродължаваше.Планинскитесклоновеставахавсепо-стръмни.

„Кога—чудехсе—щестигнемграницата?Илисмеяпреминали?“Привлякохвниманиетонаединотмъжете,койтоводешеконями.—Турция?Турция?—прошепнах,катопосочихкъмземята.—Иран,Иран—отговоритой.Склонътстанапочтиотвесениконетеповеченеможехаданосятсвоятовар.Слязохме

отконетеипродължихмепешнагорепозаледенатастръмнина.Кракатамитреперехаотслабост.Заплетохсевдългитеполи,ботушътмисеплъзнаполеда,единотмъжетесепресегнабързоимехвана,предидасестоваряназемята.Следтовамеуловизаръкатаитакапродължихмедасипроправямепътнагоре.ДругмъжпонесеМахтобнаръце.Полагахнеимоверниусилия,новъпрекивсичкобавехгрупата,защотовсесеподхлъзвах,пързалях,спъвахинепрекъснатозастъпвахполитеси.

Когатонай-сетнестигнахмебилото,визтощенотомисъзнаниеизплувамисълта,чеследкатобяхмепревалилинай-стръмнияхребет,трябвадасменаграницата.

—Турция?Турция?—попитахчовека,койтомепридържашеданепадна.—Иран,Иран—отговоритой.Яхнахмеконете,задасеспуснемнадолупосклона.Скорозатънахмевдълбокипреспи.

Преднитекраканаконясеподкосихаиботушитемизаорахавснега.Мъжетезадърпахаживотнотоиотновогоизправиханакрака.

Когатостигнахмеподножиетонахребета,видях,чесенамирамевдълбокаклисура,кояторазделяшеплатотонадве.

Водачътмисеобърна,наведесекъмментака,чедамогадаговидя,исложипръстнаустнитеси.Затаихдъх.Мъжетесеумълчахаиостанахатаканяколкоминути.Средпланинитесечувствахмезащитени,носегапреднассепростирашезаснеженото,откритоплато.Понегосилуетитесеоткроявахаяснокатовърхубялекран.Водачътпакминаправизнакдамълча.Най-сетнеединотмъжететръгнарешителнонапред.Закрачипоплатото,послеизчезнаотпогледитени.

СледняколкоминутисевърнаипрошепнанещонаМосен,койтоотсвоястранагоповторинамояводач.Тойсеобърнакъммениедвадоловимопрошепна.

—Трябвадавипрехвърлимпоотделно,еднапоедна—речетойнафарси.—Пътекатакрайпроломаемноготяснаиопасна.Първощепрехвърлимтеб,апоследетето.Мосенизобщонемидадевъзможностдасепротивопоставя.Тръгнанапред.ВодачътмидръпнаюздитенаконяиниебезшумнопоследвахмеМосен.Махтобостананазад,молехсесамоданеразбере,чеменяма.

Движехмесепоплатото,катобързахмедапрекосимоткритотопространствоколкотоевъзможнопо-безшумно.Скороизлязохменапътеката,коятоопасвашеръбанаеднаскалаибешеширокаедваколкотодаминеконят.Вървяхмепозаледенатапътека,коятоследвашеочертаниятанапроломаитусеспускашенадолу,тусеизвивашенагорепохълмакъмдругатастрананаплатото.Тезихорасиразбирахаотработата.Следдесетинаминутивечебяхмеотдругатастрана.

Водачътмиостанасмен,аМосенсевърназаМахтоб.СедяхбезмълвнонаконясиитреперехвтрескавоочакванедазърнаМахтоб.Очитемизасмъдяхаотвзираневмрака.„По-бързо!По-бързо!“—крещешевсичковмен.СтрахувахсеМахтобданеизпадневистерия.

Етоя!Сгушенавскутанаединотмъжете—треперещаиококорена,нотиха.Водачътмимахнаипосочиземята:—Турция!Турция!—прошепна.—СлаваБогу!въздъхнахдълбокоаз.Въпрекинечовешкиястудвменсеразлячуднатоплина.БяхмевТурция!ИзвънИран!Нотовавсеощенебешесвободата.Акотурскитеграничаринизабележеха,можехада

откриятогъннонас.Акотованисеразминеше,най-малкотощяхаданиарестуват,атоваозначавашенескончаемиразпити.НоАмалмебеуверил,иазмувярвах,четурскитевластивникакъвслучайнямаданивърнатвИран.

Еднамисълменакарадасеразтреперяотужас.Помислихсизадвайсеттеминути,коитопрекарахвТурция,докатоМахтоббевсеощевИран.„Благодаряти,Господи,благодаряти!“—прошепнахаз.

Сегаусетихстудениявятър.Всеощебяхмевпланините,средледенатабуря.Каквалибешецената,коятотрябвашедаплатязасвободата?Сигурнабях,ченякоиотпръститенакракатамисабезвъзвратноизмръзнали.Надявахсе,чеМахтобщесесправиио-добреотмен.

Заизкачвахмесепешпоследващотовъзвишение,коетосеоказатвърдестръмнозаконете.Плъзнахсеипаднах,предиводачътдауспеедамезадържи.ДваматасМосенмеизправиханакракаиподкрепянаоттях,продължихдасеизкачвамнагоре.Усещах,чевсекимигмогадаприпадна.

Заизвестновремесъзнаниетомисякашнапуснатялото.Докатосеизкачвахкъмвърханапланината,частотменсизумлениенаблюдаваше

отстранинакаквоеспособенотчаяниятчовек.Виждахсекакгледамдасиотпочинавърхугърбанаконя,слизайкипосклона.Следтовакакотновосеборясъсстръмнинатанаследващияхълм.

—Колкоощеима?—попитахМосен.—Близое—отвърнамитой.Опитахседанамеряутешениевтазиоскъднаинформация.Отчайващосенуждаехот

топлинаипочивка.Имашелитукмясто,къдетоможехданамеряподслонидасъберасили?Отновостояхизправенасрещуголиясилуетнапореднотовъзвишение.Тобешеощепо-

стръмноипо-високоотпредишните,аможебипростотакамисеструвашепорадибезкрайнатаумора.

—Товаепоследното—казаМосен.Катослязохотконя,тозипъткракатамиизневерихаокончателно.Тупнахвснегаине

можахдасеизправядориспомощтанадваматамъже.Изобщонеусещахкракатаси.Въпрекибезкрайниястудчувствах,чецялатагоря.

—Десетминути—казаводачътми,катопосочинагоре.—Моляви—помолихгоаз.—Некасипочина.Тойнеискашеидачуе.Изправимена

кракаимезатеглинапред.Кракътмисеплъзнаиазпаднахтакатежко,четойизпуснаръкатами.Сгромолясахсенадолупосклона,плъзгайкисеможебитри-четириметра.Най-накраяуспяхдасеспра.Водачътсеспуснакъммен.

—Немогаповече—простенах.ВодачътмитихоповиказапомощиМосендойде.—Махтоб—прошепнах.—Къдеетя?—Тяедобре.Мъжетеяносят.Дваматаобвихаръцетемиоколораменетесиимеповдигнахаотземята.Бездаказват

нищо,меповлякоханагорепостръмнияскат.Увисналитемикракасевлачехавснега.Въпрекитоварасимъжетекрачеханагорелеко,бездоридасезадъхат.Наняколкопътисеопитахдапродължасама,новсекипътколенетемисеогъваха.—Моляви—проплаках.—Искаммалкодапочина.Отчаяниетовгласамиявно

обезпокоиМосен.Тоймипомогнадалегнапогръбвснега,послесложиизмръзналатасиръкавърхучелотомидавидидалигоря.Полицетомусечетяхасъчувствиеизагриженост.

—Нямадауспея—едвапромълвихаз.Бяхубедена,четазинощщеумра.Нямашедауспея,нобяхизмъкналаМахтоботИран.

Тящешедасеоправи.Товамистигаше.—Оставетеме—казахнаМосен.—ПродължетесМахтоб.Елатеутредамевземете.—Не—отсечеМосен.Силатавгласамуменакарадасезасрамяповече,отколкотоакомибеударилплесница.

„Каквоправя?—упрекнахсеаз.—Толковадългобяхчакалатозиден.Трябвадапродължа.“—Добре—прошепнах.Нонямахикапкасила.Неможехдапомръдна.Дваматамъжемипредложихасвоята.Вдигнахаменакракаиотновомезатеглиха

нагорепосклона.Наместапреспитестигахадокръстами.Въпрекисилатасидваматачестосепрепъвахаподтежесттанабезпомощнияситовар.Няколкопътиитриматасестоварвахмезаедно.Нотенесепредаваха.

Предочитемивсичкосезамъгли.Бяхзагубиласъзнание.СледизвестновремечухшепотанаМахтоб.—Мамо!Тястоешедоменнавърханавъзвишението.—Вечеможешдапродължишнакон—казаМосен.Тоймипомогнадасеметнана

гърбанаконя,въпрекичетялотомибенапълновкочанено.Успяхнякаксидасезадържанаконя,докатостигнахмеподножието.Бешевсеоще

тъмноимакардазнаех,чеутротонаближава,едваможахдаразличалицетонаМосен,когатозастанадоменимипосочиспръстдалечината,къдетоследнапрегнатовзиранезърнахмъждукащисветлинки.

—Тамотиваме—казатой.Най-сетнеподслон!Събрахвсичкисили,задасезадържанаседлотопрезтазипоследна

частотневероятнодългатанощ.Следдесетминутикучешкилаймидадедаразбера,чесмепристигнали.Доближихме

сгушенавпланинатакъща.Няколкомъжеизлязохавпредниядвор;очевиднониочакваха.Къщатапредставлявашееднапорутенаколиба—убежищезаконтрабандиститепоизточнатаграницанаТурция.

Мъжетеоткъщатанинаобиколихаивзехаданипоздравяватзауспеханамисията.Човекът,койтояздешесМахтоб,внимателноясвалиназемятаисеприсъединикъмостаналите.Азнеможехдаслязасамаотконяси,затовапростосеплъзнахвстраниипаднахвърхупокритатасциментплощадка.Останахдалежа,неможехдасепоместя.Махтобдотичадамипомогне,амъжетебяхавечесъвсемзабравилизанас.Някоиоттяхсезаехасконете,другисепогрижихазаотоплениетовкъщата.

Катосъбрахпоследнисили,запълзяхнаръце,влачейкибезчувственитесикрака.Махтобсеопитадамипомогне.Едвауспяхдаседоберадопраганакъщата.ЧактогаваМосенразбравкаквосъстояниесенамирам.Дваматасощеединмъжмевнесохавкъщата.КогатоМосенвзедасваляботушитеми,серазплаках—болкатабешенетърпима.Положихамепредеднабумтящапечкасдърва.

Минамноговреме,предидауспеяедва-едвадараздвижакракатаси.Лежахисъбирахтоплинаотогъня,атяпостепенномевръщашекъмживота.УсмихнахсенаМахтоб.Всепакбяхмеуспели!БяхмевТурция!

Вечеможехдаседна.Опитвахседасгъвампръститенакракатаиръцетеси,задараздвижакръвтаси,ноусетихсилнапарещаболка.

Катосепосъвзехисеогледахнаоколо,отновомеобзеужас.Къщатабешепълнасмъже.Самосмъже!НиесМахтоббяхмеединственитежени.Наистина,бяхмевТурция,новсепакощевръцетенабандаконтрабандисти.

Можебиусетилстрахами,единотмъжетенидонесегорещчай.Сложихняколкобучкизахарвустатасиизапочнахдаотпивамчаяпрезтях,ноирански.Необичамзахарвчая,носегасенуждаехотенергия.КазахинаМахтобдасисложиповечезахар.

Миначас,докатооткрия,чевечемогадаседвижа.Смъкасеизправихнаомекналитесикрака.

Катовидя,чесъмпо-добре,МосенниподканисМахтобдагопоследваме.Изведени.Навънсезазоряваше.Заобиколихмекъщатаисеозовахмевзадниядвор,къдетоимашевторапостройка.

Вътрепопаднахменацяластая,пълнасжениидеца—едниразговаряхапомеждуси,другиспяхадълбоко,легналинаподаиувитиводеяла.

Катовлязохме,еднаотженитесеспуснаданипосрещне.Мосеняпредставинафарси:—Товаесестрами.—Сложималкодървавогъняидобави:—УтрещевизаведемвъвВан.—Следтованапуснастаята,задасевърневкъщатана

мъжете.СпристиганетонивъвВанотговорносттанаконтрабандиститесвършвашеиниес

Махтобщяхмедабъдемоставенинасебеси.СестратанаМосеннидадетежкипухениюрганиинипосочиедномястонапода,до

стената,далечотогъня.Постройкатабешестуденаивлажна.ДветесМахтобсесгушихмеподзавивките.—ВТурциясме!ВТурция!—повтаряхнаМахтобкатомолитва.—Можешлидаси

представиш?Тямепрегърнасилноинаминутатазаспа.Бешечудеснодаядържавръцетеси,опитах

седанамерянякаквоуспокоениевневиннияйсън.Ощебяхзамаяна.Всякачастицаоттялотомитрепереше.Бяхзверскигладна.Презследващитеняколкочасазаспивахисесъбуждахнаняколкопъти.Повечетовремепрекарвахвмолитви,благодаряхнаБога,чебяхместигнали

дотук,игомолехданизакриляощемалко.Моляте,Господи,останиснасдокраянапътя,самотакащеуспеем.

НасутринтаМосендойдеданивземе.Изглеждашеотпочинал.Махтобсесъбудитрудно,нокатосесети,чесмевТурция,скочинакрака,готовазатръгване.

Азсъщосепочувствахпо-добре.БяхмевТурция.ИМахтоббешесмен.Усещахтялотосикатопребито,нопръститенакракатаиръцетемибяхавъзвърналичувствителносттаси.Такачеазсъщобяхготовазатръгване.Мосеннизаведедоединпочтиновкамион,сверигизаснягвърхугумите.Единотконтрабандиститевечебеседналзадволана.

Пътувахмепотеснипланинскипътища,коитолъкатушехапоръбанастръмнипропасти,ношофьорътнибешеопитениверигитедържахаздраво.Слизахменадолу,всепо-навътревТурцияипо-далечотИран.

Спряхмекрайеднаферма,къдетонипредложихазазакускахляб,чайиотсъщотонагарчащосирене.Въпрекичебяхмногогладна,неможехдаяммного,нозатовапъкизпихняколкочашичайсповечкозахар.

ЕднаженадонесенаМахтобчашатоплокоземляко.Тягоопита,нопредпочетечая.Появиседебелабеззъбажена,сбръчканаипобелялаотсуровияпланинскиживот.

Изглеждашенаосемдесетгодини.ДонеседрехизанассМахтоб.Поседяхмеизвестновреме,ноазскорозапочнахдагубятърпение.Попитахкаквостава

имиказаха,чеМосенеотишълв„града“давземекола.Разбрах,чедебелатастаражена,коятонибепомогналадасеоблечем,енеговамайка.Женамусъщобилатук.Товаозначаваше,чеМосенетурчин,анеиранец.Вдействителностбешекюрдинепризнавашесуверенносттанаграницата,коятобяхмепресеклиминалатанощ.

Мосенсевърнасколаитовапредизвикаголямооживление.Пъхнавръцетемималъкпакет,увитвъввестници,иниподкаракъмколата.МушнахпакетавчантатасиисеобърнахдаблагодарянамайкатанаМосензагостоприемството.Тяобачемеизпревари,качисеназаднатаседалкаинимахнадаяпоследваме.

Единотконтрабандиститеседназадкормилото,адонегосенастанималкомомче.Катопотеглихме,приличахменатипичносемействотурскикюрди.Согромнитеси

размеримайкатанаМосенскривашеседналатадонеяМахтоб.Можебиименнотовабешецелта.МайкатанаМосенсеразвеселиотглаволомнатаскорост,извадисилнитурскицигариизапуши.

Вподножиетонапланинаташофьорътнамали.Скоростигнахмедоконтроленпункт.Сърцетомисесви.Единтурскивойникнадникнавколата,обърнасекъмшофьора,проверидокументитему,нозанаснепопита.МайкатанаМосенизпуснакълбодимвлицетому.Войникътнимахнадаминаваме.

Продължихмеподвупосоченчеренпът,койтоминавашеповисокоплато.Навсекидвайсетинаминутиспирахменапореднияконтроленпункт.Всекипътсърцетомизамирашеивсекипътминавахмебезпрепятствено.МайкатанаМосеннибеоблякладосущкатоместнитехора.

Поедновремешофьорътспряприедноотклонениенамагистралата.Момчетоотпреднатаседалкаслезе,аниепродължихмекъмВан.

Изведнъжосъзнах,чевобщатасуматохапредтръгванетониотферматанебяхуспяладасесбогувамсМосен,нитодамублагодаря.Товаменакарадасепочувствамвиновна.

Послесесетихзапакета,койтомибедал.Бяхгопъхналавчантатаси,бездагоотворя.Извадихго,вътребяхапаспортитени,паритеибижутата.Доларитемистояханепокътнати,аиранскитемириалибяхапревърнативдебелапачкатурскилири.Мосенмибевърналвсичко,сизключениеназлатнатаогърлица.НаМосендължахживотаси,кактоитозинаМахтоб.

Паритеибижутатанеозначавахавеченищозамен.Мосен,изглежда,берешил,чезлатнатамиогърлицаедостатъчновъзнаграждение.

Пакспряхмедоедноотклонение.МайкатанаМосензапалиновацигара,слезеотколатаиситръгна,бездакажедовиждане.

ЗаВанпродължихмесамониедветеишофьорът.Поедновремешофьорътспрявбезлюднаместностининаправизнакдасвалим

допълнителнитедрехи.Останахмесамопоамериканскотосиоблекло.Сегавечеможехмедаминемзаамериканскитуристи,въпрекиченилипсваханеобходимитепечативпаспортите.

Попътязабелязах,чеселата,презкоитоминаваме,ставатвсепо-големи.СкоровлязохмевпокрайнинитенаВан.

—Летището!—казахнашофьора.Махтобповторидуматанафарсиилицетонашофьорасветна.Спряпредединофис,по

чиитовитринибяхаразлепенитуристическипроспекти,направинизнакдагоизчакамеивлезевътре.СледняколкоминутисевърнаиспомощтанаМахтобмиобясни,чезаАнкараимаполетследдвадни.

Твърдедълго.ТрябвашебързодастигнемдоАнкара,прединякойданиоткрие.—Рейс?—попитахснадежда.Шофьорътнемеразбра.—Аутобус?—А-а—въздъхнатойсоблекчение.ВключинаскоростисепонесепоулицитенаВан.Спряхменаеднаавтогара.Отновони

махнадаостанемвколата.Катосевърна,попита:—Лире?Измъкнахпачкататурскипариимугиподадох.Взеняколкобанкнотииизчезна,акогато

отновосепояви,веселоразмахвашедваавтобуснибилетадоАнкара.ЗаговоринаМахтоб.—Тойказва,чеавтобусъттръгвавчетиричаса—казаМахтоб.Погледнахчасовникаси.Бешеедваедин.Немисеискашедасемотаяизавтогарата

целитричаса,затоварешихдапопитамзахрана.ОткактобяхменапусналисигурниясидомвТехеран,бяхмеялисамохлябислънчогледовисемкисчай.

Шофьорътсеогледанаоколоиниподканидагопоследваме.Заведенивнай-близкияресторант.Катоседнахме,тойдоволнопотриръце.

—Готово!—речетой.Благодарихмемузапомощта.Катоситръгна,очитемусебяханасълзили.Поръчахмесинякаквонеизвестноястие,нотосеоказамноговкусно—печенопилес

ориз.Дасиоближешпръстите.Хранихмесебавно,опитвайкидаубиемвреметосивразговоризаАмерика.Тайноазсе

тревожехзататко.Стомахътмибепълен,нобяхгладназановиниотсемействотоми.ЛицетонаМахтобизведнъжсветна.—О!—казатя.—Етогопакнашияшофьор.Вдигнахпогледиговидяхдаидвакъм

нашатамаса.Седнаисипоръчаядене.Явносечувствашевиновен,чениеоставил,предидасмесе

качиливавтобуса.Най-сетнетриматасезапътихмекъмавтогарата.Тамшофьорътнииздиринякакъв

турчин,можебиначалниканагарата,имуразказазанас.Турчинътнипоздрависърдечно.Шофьорътниказаощеведнъж:

—Готово!—Очитемуотновосенавлажниха.Турчинътнинастанидопечката.Едномомченаоколодесетгодининиподнесечай.

Наближичетириитурчинътдойдепринас.

—Паспорт?—попитатой.Сърцетомитрепна.Погледнахгосмутеноисенаправих,ченеразбирам.—Паспорт?—повторитой.Отворихчантатасиивзехдаровявътре.Тойпоклатиглаваимеотмина.После

продължидапроверявадокументитенаостаналитепътници.Сигурнознаеше,чеимамепаспорти.Какволимубеказалшофьорътзанас?

Всеощеседвижехмевединсвятнаинтригиизагадки,святнапрошепнатиобясненияимногозначителникимвания.

Прозвучаофициалносъобщение,вкоетодоловихдуматаАнкара.ДветесМахтобведнагатръгнахмеследпътниците,коитосекачвахавмодеренмеждуградскиавтобус.

Намерихмедвеместавдъното,отлявонапътеката.Двигателятработешетихоивавтобусабешетопло.

СегавечесамодвайсетичетиричасовотопътуванедоАнкарастоешемеждунасисвободата.

Заминутиизлязохмеизвънграда.Пътувахмедостабързозатезизаледенипланинскипътища.Уморатаменадви.Унесохсе.

Катосесъбудих,бешенепрогледнанощ.Шофьорътбенатисналрязкоспирачките,ноавтобусътпродължавашедасеплъзга,предидаспре.Навънбушувашебуря.Преднасбяхаспрелиидруги,автобуси.Магистралатабезатрупанасдебелипресписняг.Няколкоавтобусабяхазатъналиипрепречвахапътя.

Наблизосевиждашенякаквозаведение—хотелилиресторант.Каторазбраха,чещеимадостадасечака,повечетоотпътницитетръгнаханатам.

Наближавашеполунощ.ДоменМахтобспешедълбоко,аазнеможехдапомръдна;катовцепененанаблюдавахзимнияпейзаж.Отновосеунесох.

Часоветеминаваха,аазтузаспивах,тусеразбуждах,тъйкатоотоплениетонаавтобусабешеизключено.

Наразсъмванесесъбудихотшуманаснегорина,койторазчиствашепътянапред.Махтобчестопотрепервашевсъняси.

Най-сетнепродължихмеследоколошестчасовозакъснение.Махтобсеразмърда,потъркаочи,погледнапрезпрозорецаимепопита:—Мамо,когащестигнем?Разказахйзаголямотозакъснение.Автобусътсеносешес

главоломнаскоростпрезнеукротиматавиелица.Страхувахсе,защотошофьоръткарашекатолуд,апътятбешеопаснозаледен.СледвсекизавойблагодаряхнаБога,чесмеостаналиживи.Щешедабъдеужаснонелеподаумремточносега.

Новидяхсмъртта—късноследобеданасъщияден.Пет-шеставтобусасебяхапреобърнали,опитвайкиседапреодолеятостързаледензавой.Ранени,стенещипътницилежаханавсякъдевснега.Останалитесегрижехазатях.Стомахътмисепреобърна.

Шофьорътнибавнозаобиколиужаснатасцена.Опитвахсе,нонеможехданегледам.Невероятно,нощомотминахмезадръстването,шофьорътниотновонатиснапедала

докрай.„Моляте,Господи,запазиниживидоАнкара“—молехсеазнаум.Отновопаднанощ—втората,откактобяхметръгналинатовадвайсетичетиричасовопътуване.ТозипътиазкатоМахтобнетърпеливосезапитах:когащестигнем?

ПристигнахмевдваследполунощнаголямамодернаавтогаравцентъранаАнкара.ДвайсетичетиричасовотонипътуванеотВандоАнкарасебепревърналовтрийсетидвачасовоизпитание.

Денятбешесряда,5февруари.Бешеизминалацяласедмицаотвнезапнотонибягство.БягствоотзадушаващотонадмощиенаМуди.„Вечевсичкоенаред“—помислихсиаз.

Катослязохменаавтогарата,единчовексепровикна„Такси!“,иниеведнагатръгнахмеследнего.

—Шератон,хотелШератон—казах,бездазнамималитакъвхотелвАнкара.—Не.—Добърхотел—казахазтогава.Докатопътувахмеизулиците,тойнамалискоросттазамоментипосочикъмеднатъмна

сграда,затворенапрезнощта.—Амрика—каза.Посолството!Щяхмедаотидемтам,щомгоотворятсутринта.Такситоспряпределегантнасградаснадписнаанглийски:„ХотелАнкара“.Шофьорътнинаправизнакдагопочакаме,влезевътреиследмигсевърнаседин

администратор,койтоговорешеанглийски.—Да,имаместаязатазинощ—казатой.—Заповядайте.Дадохнашофьоранатакситоголямбакшиш.ДветесМахтобпоследвахме

администраторавуютнотофоайе.ПопълнихрегистрационнатакартанаадресанародителитемивБанистър,Мичиган.

—Бихтелимидалипаспортитеси—речеадминистраторът.—Да.Поровихвчантата,решенадаизползвамномера,койтомибепрепоръчалАмал.Заеднос

паспортитеподадохначиновникастоипетдесетдолара.—Етозастаята—казах.Чиновникътобърнаповечевниманиенапарите,отколкотонапаспортите.Усмихнасе

широко,посленисъпроводизаедноспиколотодоеднастая,коятомисесторинай-хубаватавсвета.Имашедведвойнилегла,кресла,голямамодернабаня,гардеробителевизор.

Щомостанахмесами,дветесМахтобсезапрегръщахме.—Можешлидаповярваш?Сегащесиизмиемзъбите,щесеизкъпемищесенаспим.Махтобведнагасезапътикъмбанята,решеназавинагидаизмиеИранотсебеси.Изведнъжнякойсилнопочуканавратата.„Паспортите“—помислихсиаз.—Койе?—попитах.—Администраторът—чухприглушенотговор.Отворихврататаиговидяхдастоис

паспортитенивръка.—Откъдевзехтетезипаспорти?—попитатойнамръщено.—Няматнитовходнавиза

заТурция,нитопечат.—Несебезпокойте—отговорих.—Тозипроблемщегооправясутринта.Щеотидав

посолството.—Не!Неможетедаостанететук.Паспортитесанередовни.Трябвадаизвикам

полицията.—Моляви—обърнахсекъмнего.—Дъщерямиевбанята.Уморенисме.Гладнисмеи

измръзнали.Моляви,оставетенисамозапрезнощта.Раносутринтащесемахнем.—Не!Неможе!Трябвадаизвикамполицията—повторитой.—Трябвадаосвободите

стаята.Държешесеучтиво,нонепреклонно.Колкотоиданисъжаляваше,нямашедаси

рискуваработата.Изчака,докатосиприберемоскъдниябагаж,аследтованипридружидофоайето.

Бяхмевбезопасностсамонякаквисидве-триминути.Докатослизахмепостълбите,опитахотново:—Щевидамощепари.Моляви,оставетенидапреспим.

—Не!Неможе!Съобщавамевполициятазавсичкичужденци,коитоотсядаттук.—Неможелидаостанемпоневъвфоайетодосутринта?Моляви,немекарайтеда

извеждамдететоотновонастуда.Послемихрумнаеднаидея:—Могалидасеобадявпосолството?—попитах.Тоймиразреши.Взетелефона,

поговориснякогоимиподадеслушалката.Отсрещабешедежурниятофицеротохранатаотморскатапехота.

—Какъвепроблемът,госпожо?—попитатой.Вгласамусепрокраднанотканаподозрителност.

—Нениразрешаватдапреспим,защотопаспортитенинесаподпечатани.Имаменуждаотподслонзапрезнощта.Можемлидадойдемпривас?

—Не—рязкоотвърнатой.—Неможетедадойдететук.—Какводаправятогава?—проплакахазотчаяно.Гласътмунавоенензвучешеравно.—КаквлязохтевТурция,бездаподпечататпаспортитеви?—Небихискаладаговоримзатовапотелефона.Простопомислете.—КаквлязохтевТурция?—попитаотновотой.—Након.Морскиятпехотинецизбухнавсмях.—Вижте,госпожо—изсмямисетой.—Тричасътсутринтае.Нямамвремеда

разговарямсвасзатакиванеща.Тованееработанапосолството.Товаеработанаполицията.Обърнетесекъмполицията.

—Неможетедапостъпитетакасмен—извиках.—Цяласедмицасемъчадаизбягвамполицията,авиемепращатепритях.Трябвадамипомогнете!

—Невиждамкаквомогаданаправязавас.Затворихтелефонасъкрушена.Казахнаадминистратора,чещетрябвадаизчакамдо

сутринта,задасевидяснякоговпосолството.Ощеведнъжгопомолихданипозволидапрекараменощтавъвфоайето.

—Немогадавиоставятук—казатой.Думитемубяхакатегорични,нотонътбепосмекчен.Можебиитойимашедъщеря.

Поведениетомумеобнадеждидаопитампак.—БихтелимипоръчалиразговорсАмериказатяхнасметка?—попитах.—Да.ДокаточакахмедасесвържемсБанистър,Мичиган,администраторътпоръчадани

поднесатчай.ВАнкарабешесряда,новМичиганбевсеощевторник,когатозапървипътсечухс

майками.—МахтобиазсмевТурция—казах.—СлаваБогу!—извикамайка.Презсълзимиобясни,чеминалатанощсестрамиКаролинсеобаждаладаметърсив

Техеран,аМудитроснатойотвърнал,чесмеизбягалиинезнаекъдесме.Тогаватеощеповечесеразтревожилизанас.

—Какетатко?—попитахаз.—Държисе—казамайка.—Сегащезанесателефонадолеглотому.—Бети!—извикататко.—Толковасъмщастлив,честесеизмъкнали.Прибирайсе

бързо!Щестискамзъби,нямадаумра,докатоневивидяотново—речетой,агласътмуотслабваше.

—Сигурнасъм!

Даискаш,значидаможеш.МамаотнововзетелефонаиазяпомолихдасесвържесъсслужителявДържавния

департамент,запознатсмояслучай,задаобяснинахоратаотпосолствотовАнкаракакстоятнещата.

—Щевизвъннапакотпосолството—казах.Следразговораизтрихсълзитеси.—Какводаправясега?—попитахадминистратора.—Немогадаобикалямулицитес

неяпосреднощ.—Вземететаксиитръгнетеотхотелнахотел—казатой.—Можебинякъдещеви

приемат.Показвайтеимпаспортитесамоакомногонастояват.Тойнивърнапаспортитеимоитестоипетдесетдолара,следкоетониповикатакси.Очевиднонямашедасеобадивполицията.Простонеискашедасисъздава

неприятности.Когатотакситопристигна,тойказанашофьора:—Хотел„Дедеман“.Администраторъттамбешепо-отзивчив.Катомуказах,чещеоправяпаспортитеоще

насутринтавпосолството,тойпопита:—Имателипроблемисполицията?—Не—отговорих.—Добре—кимнатой.Следтовамепоканидапопълнярегистрационнакартасизмисленоиме.Вписахв

регистърамоминскотосииме—БетиЛавър.Горевстаятаидветесивзехмегорещавана.Измихмесизъбитеизаспахме.НасутринтасеобадихнаАмал.—Бети!—извикатой.—Къдесте?—Есфахан.Амализкрещярадостно,каточунашетокодовоназваниезаАнкара.—Добрелисте?Гладколиминавсичко?Добрелиседържахасвас?—Да—уверихго.—Благодаряти.Благодаряти,толковатиблагодаря!ДветесМахтобзакусихме,пихмепочашапортокаловсокиистинскоамериканскокафе.СледтовавзехметаксидопосолствотонаСъединенитеамериканскищати.Докато

плащахнашофьора,Махтобизвика:—Мамо,погледни!Погледни!—Сочешемиамериканскотознаме.Вътресиказахмеимената.Надежурната,коятоседешевбудказадбронираностъкло,

подадохмепаспортите.Следминутасепоявичовекизастаназаднея.ПредстависекатоТомМърфи,

вицеконсул.ВечемубяхасъобщилизанасотВашингтон.—Наистинасъжалявамзаснощи—каза.—Обещавамви,чедежурниятпоохраната

нямадаполучипремиятазигодина.ЩеостанетелидаразгледатеАнкара?—Не!—извикахаз.—ИскамдасекачимнапървиясамолетзаЩатите.—Добре—съгласисетой.—Щевиподготвимпаспортитеищевикачимнасамолета

ощетозиследобед.Помолинидапочакамевъвфоайетоняколкоминути.Докатоседяхменапейката,очите

мисеспряханаеднодругоамериканскознамеивгърлотомизаседнабучка.—Махтоб,можешлидаповярваш,чесиотивамеудома?—казах.—Можешлидаси

представиш,ченай-сетнесиотивамеудома?Помолихмесеидветепонай-простиявъзможенначин.—Благодаряти,Господи,благодаряти.Докаточакахме,Махтобнамери,илиможебинякоййдаде,пастели.Тясеумълчаивзе

дарисува.Нейобърнахвнимание,докатосаманепоказакартинатаси.Най-отгоренастраницатагреешеголямозлатистожълтослънце.Вдънотосевиждаха

четириредицикафявипланини.Отпредимашеплатноходка,подобнананашатавАлпина.Вединияъгъл—самолетилиптица.Вчернобешенарисувалатипичнакюрдскакъща,катоонези,коитобяхмесрещналипопътяси.Постенитебешесложилаидупкиоткуршуми.Вцентърасевеешечервено,бялоисиньознаме.СчеренпастелМахтоббешенаписаласпечатнибуквидума,коятосякашизлизашеотзнамето.

Въпрекичебуквитебяхачетливи,едвауспяхдагиразчета,защотоочитемибяхаплувналивсълзи.СдетинскипочеркМахтоббенаписала:

АМЕрикА

ЕПИЛОГМахтобиазпристигнахмеудомавМичиганна7февруари1986година,задаоткрием,

чесвободатаможедабъдеигорчива.Бяхмелудиотщастие,чеотнововиждамеДжоиДжон,майкаитатко.Пристиганетонипомогнанататкодасъберемалкотосиостаналисили.Известновремеседържа,новкраянакраищатаболесттагонадви.Толковалипсванавсичкини!

Майкасемъчидасвикнебезнего,плачечесто,ноеблагодарна,чедъщеряйивнучкатайсезавърнахаотада.Новсесестрахуваотбъдещето.

ДжоиДжоннипомогнахадасвикнемсживотатук.Тесадобрисинове,по-скоровечемъже,отколкотомомчета.НямамникаквиизвестияотприятелкитемиЧамсей,Зари,АлисиФереще.Нитоеднаоттяхнезнаешезаплановетемиисенадявам,чевсичкотованеимедонеслонеприятности.Небихискаладасесвържастяхотстрахданеимнапакостя.

ХелънБаласанианвсеощеработивамериканскатасекциянашвейцарскотопосолствовТехеранипомагаскаквотоможенадруги,оказалисевмоетоположение.

ИзпратихкраткоизвестиедоХамид,собствениканамагазиназамъжкооблекловТехеран,чийтотелефонмибешеединственатавръзкасХелън,Амалидругите.Вотговорполучихписмосдата2юли1986година,предаденомичрезтретолице.Вписмотосеказваше:

МояхрабрасестроБети,Небихмогълдатиопишачувството,коетоизпитах,катополучихписмото

ти.Седнахзадбюротоитрябвашедаминемноговреме,предидадойданасебеси.Извикахженасиийразказахтвоятаистория.Тясъщосезарадва.Всичкиниесмещастливидаразберем,четисивечеудомаисидобре.Кактознаеш,винагисъмтехаресвал,кактоикрасивататималкаспътницаМ.!Нямадавизабравяпрезцелиясиживот.

Затворихамагазинамипредиоколопетдесетдни,защотосъмбилпродавалтенискисанглийскатаазбукапотях,такачевеченямамработа.Положениетотуксевлошавасвсекиизминалден.Мисля,четинаистинаимашекъсмет.

Моляте,поздравиМ.ипредайнародителитесимоитенай-топлипривети.Богдатеблагослови,Хамид

Отзивчивбанкермидадевзаемпарите,коитотрябвашенезабавнодавърнанаАмал.Самияттойсмяташедаизбягавкраяна1986-а,новсичкосепровали,когатосеразвихрискандалътсамериканскитеоръжейнидоставкизаИран,довелидоусилваненамеркитезасигурност.Сега,когатопишатова,тойпродължавадатърсиначиндасеизмъкнеоттам.

Скандалът,койтосеразразивСАЩвъввръзкасоръжейнитедоставки,бешезамен,кактоизавсички,живеливИранпрезпоследнитедвегодини,голямаизненада.Говорешесе,чеСъединенитещатиподкрепятидветестранивъввойнатамеждуИраниИрак.

НаМахтобйбешетруднодасеприспособиотновокъмживотавАмерика,носесправисравнителнобързо.Вучилищееотличничкаиотновосепревърнавоноващастливолъчезарнодете,каквотобешепреди.Понякогатъгувазабащаси,нонезабезумеца,койтонидържешекатозаложницивИран,азалюбящиясибаща,койтонякогабеобичалтакамногои

дветени.Тъгуваизазайчетоси.Обиколихмевсичкимагазинизаиграчки,нотакаинеуспяхмеданамеримсъщото.

СледзавръщанетонивАмерикаазсесрещнахсТерезаХобгудотДържавниядепартамент,коятобешепомагаланасемействотомипрезосемнайсеттемесецанаизпитания.Тясесъгласисидеятамидаразкажаисториятасиитакадапредупредядругите.Отделът,вкойтоработиТереза,сезанимавасвсичкислучаинаамериканскижениидеца,държанипротивволятаимвИранилинякояотдругитемюсюлманскистрани.Номератавкартотекатанаотделасаповечеотхиляда.

СегадветесМахтобживеемвстрах,чеМудиможедасепоявиотдругиякрайнасвета.Всеощеевъзможноотмъщениетомуданизастигне—личноотнего,илиотколатананякойотогромниямулегионбратовчеди.Мудизнае,чеакоуспеедаотвлечеМахтобвИран,законитенанеговотобезумнообществощебъдатизцялонанеговастрана.

Товаобаче,коетотойможебинесъзнавадокрай,е,чевсвоетоотмъщениеазсъщонямадасеспрапреднищо.СегаимамвлиятелниприятеливСъединенитещатииИран,коитоникоганямадагооставятдатържествува.Небихискаладавлизамвподробностиотноснопредохранителнитемерки,коитосъмвзела.Достатъчноедакажа,чениесМахтобживеемподизмислениимена,някъдевАмерика.

ЗаМудинезнамнищоповечеоттова,коетомиписаЕлънвписмотосиот14юли1986година,изпратенодомайкамииследтовапрепратенодомен.

СкъпаБети,Наистинасенадявам,четоваписмощетезаварищастлива.Всепакочаквах,

чещесеобадиш,задамиразкажешкаквоестанало.Въпрекивсичкоазтесмятамзамояблизкаприятелка.

Следкатозамина,наняколкопътипосетихмесъпругати.Доримупомогнахдасеобадитук-таме.Толковабяхразтревожена.Всесипредставяхнай-лошото.Ивсеощесъмлюбопитнадаразберакакуспядасеизмъкнеш.

Несмевиждалид-рМахмудиотняколкомесеца.Единденминахмепокрайкъщата,нотойнесибешеудома.Дорииследкатоотминазимата,честосеотбивахме.Всекипътснежниятчовек,койтовиесМахтоббяхтенаправили,сесмаляваше,докатоединденназемятабеостаналдалежисамолилавиятшал.Изпарисевъввъздуха,същокактоивие…

ЗАСЛУГИИматеудоволствиетодачетететазикнигаблагодарениенаМоятабиблиотекаинейните

всеотдайнипомощници.

http://chitanka.info

ВиесъщоможетедапомогнетезаобогатяванетонаМоятабиблиотека.Посететеработнотоателие,заданаучитеповече.