Европейска интеграция през 60-те години на XX век.

Източно европейската интеграция в рамките на Източния блок и нейните специфики

След Втората световна война новата световна подредба показва, че на мястото на довоенния полицентричeн модел идва нов - биполярен. Започва едно двуполюстно противопоставяне, начело на което стоят две свръх сили – САЩ и СССР. То е наречено Студена война. Европа е разделена на Източна и Западна европейска зона. Източната получава статут, в който приоритет имат стратегическите, политическите и военни интереси на Съветския съюз.

Това поставя Източна Европа от едната страна на „барикадата” – източната или просъветската. Така след един кратък преходен период, наречен „народна демокрация”1, в края на 40-те- 50-те години се оформя новото геополитическо понятие Източна Европа. Само че единната геополитическа цялост на този регион не е резултат от самостоятелното му развитие, а от силното външно присъствие. Това води до обединението на региона, но етническите и граничните противоречия не са решени, а са временно подтиснати от излезлите на преден план политически противопоставяния.2

Източноевропейците преживяват за кратък период огромни обществени промени. Започват преследвания на бившия политически елит и подмяна в държавната администрация. С помоща на т.нар. в Източна Eвропа „народен съд” е извършена смяната на кадрите.

В Унгария новата политическа полиция арестува 22 хиляди военнопрестъпници, от които 9000 са интернирани, 2000 са предадени на „народен съд”, издадени са 476 смъртни присъди,а са изпълнени 189. Народните съдилища действат в Унгария от 1945 до 1950г.

В Полша извънредните съдилища действат до 50-те години. До края на 1946г страната напрактика е в гражданска война. На 2 август 1945г е приет декрет за амнистия, обърнат най-вече към дейците от антихитлериската съпротива от „лондонския лагер”. От него се възползват 44 000 души. От привържениците на правителството само през 1946 г. в сражения загиват 8000 души, докато за другата страна липсват точни данни.

В България народният съд започва заседанията си на 19 декември 1944г. и продължава до април 1945г. Съдени са 11 122 души, от които на смърт са осъдени 2730 души.3

1 Терминът „народна демокрация” се появява в политическия речник на комунистите по време на испанската гражданската война и е начинът там да властва социалистическият модел.(Драганов, Драгомир. Съществувал ли е народодемократичен модел на социализама?. Векове.С. 1989, 51-59)2 Баева, Искра. Източна Европа през XX век.Идеи, конфликти, митове. С.2010, 11-473 Баева, Искра. Източна Европа през XX век.Идеи, конфликти, митове. С.2011, 123-142

В Чехословакия от преврата през 1948г чак до 1960г, когато политическата разпра е прекратена окончателно са осъдени на смърт и екзекутирани по политически причини около 240 души, като приблизително 90% от екзекуциите са извършени през периода 1949-1952г.4

Периодът на „Народна демокрация” в Източна европа не е нов модел на социализма, а е просто нов път, различен от съветския към социализъм.5 Този период се характеризира с нестабилен икономически строй, който не може да просъществува в този си вид продължително време, със засилване на ролята на органите за сигурност в политическите борби, с постепенно ограничаване на първоначалния демократизъм.6

В края на 40-те години окончателно е затвърден двуполюсният световен модел на противопоставяне (речта на Чърчил във Фултън -март 1946; доктрината Труман –март 1947). В Източния блок през септември 1947 година е свикано учредително съвещание на Коминформбюро - нова международна комунистическа организация. Това има важно значение за Източна Европа, тъй като очертава нова тенденция за уеднаквяване и униформено развитие на всички страни. Така по волята на Сталин новият път към социализъм – „Народна демокрация” е обявен за изиграл ролята си и в европейските социалистически страни (без Югославия) започва изграждане на социалистическо общество от съветски тип.

Всички опити за съобразяване с националните специфики и традиции по пътя на изграждане на социализма са рязко прекъснати и заменени с „единствения правилен” и „безпогрешен” съветски образец. Следват политически разпри с тези, които не са готови стриктно да следват наложения модел. Това се отнася до такива комунистически дейци като Владислав Гомулка, Ласло Райк, Трайчо Костов, Кочи Дзодзе, Рудолф Слански и т. н. и за такава комунистическа държава като Югославия7. Така страните от Източна Европа започват да следват генералната линия за изграждане на социализъм, което означава поставяне на основната цел - установяването на съветския модел. Това води до процес на интеграция в европейските социалистически страни, наложен отгоре –от СССР, в който страните са лишени от собствена идентификация.Преориентирана е външната търговия, като е основана икономическа организация на т.нар. народодемократични страни и СССР през януари 1949г в Москва - СИВ. Извършва се индустриализация, подчинена на нуждите на армията, за подготовка на нова световна война, започва ликвидиране на частната собственост и принудителна колективизация, идеологизиране на образованието, унифициране на културата и изкореняване на инакомислещите.4 Рихлик, Ян.История на Чехословакия. Парадигма, С. 20105 Драганов, Драгомир. Съществувал ли е народодемократичен модел на социализама?. Векове.С. 1989, 51-596 Баева, Искра. За народната демокрация – полемично(Из историческия опит на Полша, Чехословакия и Унгария). Векове,С.1989, 36-477 Баева, И. Източна Европа след Сталин, 1953-1956. Полша, Унгария, България и Чехословакия С.,1995

Армиите са в съветски стил униформи, изучават военни учебници, копирани от червената армия. Културата е подчинена на политиката и съответно се дава предимство на социалистическия реализъм. Образованието е прекроено в съревнование. Дори модата е подчинена на пролетарския стил8.

Всичко това е съпътствано от масови репресии чрез трудови лагери по подобие на съветския ГУЛАГ, наказателни изселвания и всеобхватни чистки на „класово чужди” елементи от държавната администрация.9

Интеграцията в Източна Европа, като част от Източния блок се извършва чрез сключване на договори за „дружба, сътрудничество и взаимна помощ” между “братските” страни. Отношенията се развиват върху принципите на марксизма-ленинизма и социалистическия интернационализъм. Започва осъществяване на тесни връзки между европейските социалистически страни, за което говорят и българските архиви. Пример, за това е документ от април 1957г , който представлява призив за установяване на връзки между градските съвети на унгарския град Мишколц и българския град Варна.10 Потвърждение за тази практика е друг документ, даващ данни за полско-българските отношения, в който е заявено: „Двете страни придават особено значение на преките връзки. Съгласувано е с ЦК на ПОРП всички наши области да установят отношения с полските воеводства.”11

Освен това са подписани двустранни договори за сътрудничество между телевизията и радиото на източно европейските страни. В тези договори се включват предстоящи главни събития в политическия, икономическия и културен живот, които ще бъдат отразявани през съответния период, обмен на предавания, програми и филми от всички жанрове, както и отбелязване на честванията около националниите празници на всяка страна.12

Така „братските страни” отбелязват датите на сключване на договорите за дружба и сътрудничество, както и националните празници, а също и общовалидни дати за Източния блок, като Ден на победата над фашизма, Великата октомврийска революция и тн.За да се подчертае принадлежността на работниците и селяните, на народа към семейството на останалите народнодемократични народи изчезват от официалния език понятия като унгарец, поляк и т.н.. Употребява се само унгарски, полски и тн., за което свидетелства един епизод от политическата дейност на унгарския политик Имре Над, свързан с неговвата първа реч като министър-председател през 1953г, в която той

8R.J. Crampton. Eastern Europe in the twentieth century – and after.2008

9 Баева, И. Полша, Чехословакия и Унгария в годините на "униформениясоциализъм" 1945-1956 г. - В: Утопия и реалност. С., 1991.10 АМВнР, Опис 14, а.е.482, л.71

11 АМВнР, опис 45-2, а.е.140, Л.38

12 АМВнР, опис 25, а.е. 2710, л.2

използва думите: ”младите унгарци” и това предизвиква въодушевлението на обществото.13

Този пример показва до каква степен европейските страни, включени в Източния блок губят своята идентификация. В същия стил е и налаганата изкуствено, отгоре, политика на сътрудничество между социалистическите страни.Интересен в този смисъл е документът от българските архиви, който дава сведения за създаването на Комитет за чехословашко-българска дружба14, който е учреден няколко години след създаването на Чехосовашката държава през 1921г и след войната е възстановен. Този комитет обаче е подложен на критика от чехословашките институти, тъй като противоречи на новата политика, че „приятелските връзки и въобще дружбата между социалистическите страни не може и не бива да е дело на отделни лица или група приятели на дадена страна, организирани в някакъв клуб, комитет, дружество или нещо подобно, а това трябва да е основен въпрос в политиката на тези държави, да е общонародно дело”, поради което през 1950-1951 тези комитети са закрити и на тяхно място се създава Държавен комитет за връзки с чужбина. В същия документ е заявено, че през 1950-1951 подобно нещо става и в България, като е създаден обществено-държавен орган - Комитет за приятелство и културни връзки с чужбина, който се явява и като партньор и на дружествата за дружба с България в несоциалистическите страни.За много важни се считат и културните връзки между „братските” страни. Като всяка страна подписва двустарнни културни спогодби и има свой културен център в страните от блока. Развива се и туризма в Източния блок, като например по данни от 1988г : Годишно около 700 хил. полски туристи посещават НРБ, а около 10 хил. български туристи – ПНР15; 210 хиляди души чехословашки организирани туристи посещават НРБ, а 43,6 хиляди български граждани - ЧССР.16 Провеждат се и летувания на летовници, пионерски, ансамбли на разменни начала между „братските” страни.17

За задълбочаване на двустранното сътрудничество допринасят периодичните официални и делови срещи на ръководителите на правителствата, на делегати от народните събрания и т.н.Няма съмнение обаче, че в Източния блок съществува строга йерархия – основните решения се взимат в Москва, след което за тях се информират лидерите на „братските” държави, не толкова да ги дискутират, колкото да ги изпълняват.18

13 Баева, Искра Източна Европа след Сталин, 1953-1956. Полша, Унгария, България и Чехословакия С., 1995 - Kopacsi, S. Цит. съч., 86-87.14 А МВнР, опис25, а.е.2730, л.41-42 15А МВнР, опис 45-2, а.е.140, Л.67 - 68

16 А МВнР, опис 45-2, а.е. 294, л.2417 А МВнР, Опис 14, а.е.472, л.1; Опис 14, а.е. 487, л.27

18 Баева, Искра. Източна Европа през XX век.Идеи, конфликти, митове. С.2011, 11-27

В унисон с това е и лозунгът за сплотеност и дружба на страните от социалистическия лагер, начело с Великия Съветски съюз, на чиято основа се води и политиката на всяка от страните.

Като връхна точка за интеграцията на Източния блок, а и за Източна Европа се яввява учредяването на многостранното военнополитическо обединение - организация на Варшавския договор, осъществено на 14 май 1955г. Източно европейските държави - Албания, България, Унгария, ГДР, Полша,Румъния,Чехословакия и СССР подписват договора.19

Тази организация е създадена отчасти, като отговор на консолидацията на Западния блок - влизането на ФРГ в НАТО и отчасти , защото Съветският съюз търси начин да запази присъствието на Червената армия на територията на Унгария след подписване на договора с Австрия през същата година. По-рано тези части са поставени в Унгария, за да пазят съветските линии за доставка за Австрия.20 Според Варшавския договор съветските войски могат да продължат пребиваването си на територията на страните-членки, тъй като е създадено обединено командване на въоръжените сили на държавите-участнички.

Именно Унгария през 1956г. ще направи опит да наложи изтеглянето на съветските войски от страната и да тръгне по пътя на демократизиране и независимост. Така тя ще покаже, че униформеното развитие на всички страни, попаднали под върховенството на СССР, не е възможно.

Интересно е, че в страните, в които има съветски войски (ГДР, Полша, Унгария) появата на протест е едва когато в самия блок настъпват промени – XX конгрес на КПСС и т.нар. „размразяване”, а в страни, в които няма външни войски, съпротивителни групи съществуват още от самото начало. Пример за това са нелегалните групи, действащи в Чехословакия от 1948г до 1952, наречени в книгата на Ян Рихлик „трета съпротива”21. Подобна е и съпротивата на горяните в България, която също действа до 1953г. И в двата случая съпротивата започва още в първите години на новия режим и получава подкрепата на селото, където и симпатизират заради колективизацията.

Но масовите протести, отразяващи различията в рамките на Източна Европа като част от Източния блок започват след смъртта на Сталин на 5 март 1953г. Така на 17 юли 1953г въстават източногерманците от Берлин, след тях поляците от Познан на 28 юни 1956, а в края на 1956г (23октомври - 4 ноември) и цяла Унгария.

Тук трябва да се спомене и една протестна стачка в Българи през май 1953г. , която може да бъде разгледана като първа постсталинистка стачка в Източна Европа. Тя няма 19 вж. Организация Варшавского договора. Документы и материалы1955-1980. М., 1980, 6-10.20 R.J. Crampton. Eastern Europe in the twentieth century – and after.200821 Рихлик, Ян.История на Чехословакия. Парадигма, С. 2010, 567-568

отражение в цялата страна, но е факт, че през месеците април и май тютюноработниците от Пловдив решават да защитят правата си. В протеста се включват хиляди работници, а през май в Пловдив пристига делегация от министри, която е освиркана и замеряна с камъни. Стачката е овладяна с помощта на народната милиция, която използва оръжие срещу протестиращите. Пловдивската стачка обаче остава като единична изява на граждански протест.

По-различно е положението в централно европейските социалистически страни, където още при първата възможност за освобождаване на духа, представителите на интелигенцията се включват със страст в обществени дискусии - в началото те се водят предимно по партийни събрания, но скоро се пренасят в свободното политическо и интелектуално пространство. Така се ражда и новият централноевропейски феномен: първите дискусионни клубове на интелигенцията.

В този първи етап, обществените дискусии не винаги се отличават с категоричност по отношение на въпросите свързани с осмислянето на миналото. Наблюдава се съществуването на една раздвоеност, за което говори противоположното отношение на полската интелигенция спрямо въпроса за вината.

Според значителна част от нея например вината за престъпленията, насилията и погазването на свободата не може да се разпределя по равно. Полският писател Йежи Путрамент класифицира повярвалите в сталиновия социализъм в три групи. Първите са тези, които "нищо не са знаели и са повярвали сляпо на Сталин" („сиреч не са се замисляли, защото едва ли по друг начин може сляпо да се повярва в думи, толкова отличаващи се от действителността”). Втората се състои от тези, които знаят, но са се опитвали да се борят за правилното, да правят възможно най-доброто в трудните времена. А в третата група са хората, които са знаели истината и въпреки това са служили и обосновавали нещо, в което не вярват.

А поетът-партиец Адам Важик по същото време пише "Поема за възрастни", посветена на проблемите на съвестта на цяло едно поколение по отношение на близкото минало.

Тези две тези съ-съществуват като контра-пунктове в общественото съзнание, подготвяйки го за осъществяването на синтез.

Въпреки това, успяват да се поставят на вниманието на общественото съзнание редица въпроси - за отговорността, за страха, за облагите и привилегиите, за хуманизма, за свободата, за цензурата и много други, които подлагат под съмнение досегашния тоталитарен строй. Така започват първите стъпки по пътя на осъзнаването на нуждата от възвръщане и утвърждаването на демократичните ценности, на националното достойнство.

Още през 50-те години подобни дискусии засягат тези съществени въпроси, които продължават да са актуални повече от 35 години. А за някои страни от

социалистическия блок, като България например, те се поставят за първи път именно след около 35 години.

Така обществата от централно европейските страни показват своето различие от шаблонния модел, първо чрез широка обществена дискусия, а после - чрез масово протестно движение.

Преосмислянето на нормите и ценностите в тези страни съвпада и за него има своето влияние XX конгрес на КПСС и така нареченото „размразяване”, но ако за социалистическия лагер това означава промени на приоритетите за икономическо развитие, то за някои европейски страни пътят на промяната е започнал, но в друга сфера.

За различната реакция на централно европейските страните на това, което става в Съветския съюз по времето на XX конгрес на КПСС, не без значение е фактът, че наред с доклада на Хрушчов се взимат и решения, засягащи пряко Полша22 и Унгария23. Направените признания отекват остро в двете страни и оказват влияние върху еволюцията на и без това сложната политическа ситуация там (Искра Баева,1995, с.46).

За разлика от повечето страни от социалистическия блок, в които обществеността не е запозната с решенията на конгреса, а постфактум научава за започващата десталинизация, то в Полша се допуска масово запознаване на поляците с доклада на Хрушчов, с първия опит за критика на сталинизма, тъй като печатарите отпечатват доста по-голяма бройка от поисканата за партийното ръководство, а разпространителите моментално я разпространяват. Съдържащата се в доклада теза за индивидуален национален път към социализма, се осъзнава в Полша като връщане към предложения навремето от Владислав Гомулка "полски път към социализма". Това кара все повече хора да си задават въпроса за смисъла на извършеното в предходните години и да подлагат под съмнение посоката му.

И в Унгария - на открити дебати с масово участие, като например дебатите на все по-активно взимащия участие в политическия живот на страната форум, наречен „Кръгът Петьофи” се дискутират въпроси за миналото и се критикува режима на Ракоши, а на преден план излизат въпроси свързани с националното достойнство и независимостта.

22 съдбата на ПКП и полските комунисти, останали в СССР - Баева, Искра Източна Европа след Сталин, 1953-1956. Полша, Унгария, България и Чехословакия С., 199523 Признанието, че жертва на сталинските репресии са станали Бела Кун и повечето унгарски комунисти, намерили след поражението на Унгарската съветска република от 1919 г. убежище в Съветския съюз – (Баева, Искра Източна Европа след Сталин, 1953-1956. Полша, Унгария, България и Чехословакия С., 1995 - Tоmaszewski, J. Rozwoj krajow socjalistycznych..., с. 203.)

Събитията, последвали XX конгрес на КПСС в Полша и Унгария, в много отношения се преплитат както по време, така и по политическата си характеристика.24

И двете страни преживяват вътрешно политически кризи в един и същ времеви отрязък. И, разбира се, имат своето взаимовлияние една върху друга.

През юни 1956г. в Полския град Познан избухва работническо въстание, а през юли Ракоши е свален от власт. На 20 октомври В. Гомулка застава начело на Полша и извоюва известна независимост от СССР. На 23 октомври в Унгария започват обществените демонстрации довели до Унгарската революция от 1956г.

И в двете страни либерализацията на режима се свързва с определени положителни личности от миналото. За Полша това е излезлият от затвора Владислав Гомулка.

Голямото значение на въпросите около реабилитацията му идва от неговата принципна непоклатимост в преговорите с партията. Той не само не си прави самокритика, но и се отказва от предишната, като твърди, че животът я е отрекъл.

За Унгария това е Имре Над (в българската историческа литература е добила гражданственост изписването на името му като Наги, но фонетично по-вярно е Над)25

който се свързва с постигането на една доста демократична реформа в икономиката и либерализация на режима. Той също, след отстраняването му от поста министър-председател през 1954г., се отказва да си направи „самокритика” според болшевишкия ритуал.26

Пълната реабилитация на Гомулка в Полша, както и свободата, която кара полската интелигенция да вярва, че поема съдбата си в свои ръце, поставя работническата прослойка в ситуация, неадекватна на тази приповдигната атмосфера. Може би това е една от причините голямото недоволство срещу системата в Полша през 1956г. да се разрази именно нея.

Работническото недоволство поставя началото на бурната полска 1956г.

Въпреки строго икономическия повод за протеста от страна на работниците, постепенно се достига до послания свързани със съпротива срещу режима и искания за либерализация. Наред със скандиранията за повишаване на заплатите и намаляване на цените се чуват възгласи: "Вън руснаците!", "Вън болшевиките!", "Искаме свободни избори под контрола на ООН!".27

24 Александров, Валентин. Унгарската революция 1956г. Военно издателство. С.2007, 55-19025 Баева, Искра Източна Европа след Сталин, 1953-1956. Полша, Унгария, България и Чехословакия С., 1995 26 Бекеш, Чаба,Райнер, Янош.1956 Унгарската революция.ИК огледало С, 200627 Баева, Искра Източна Европа след Сталин, 1953-1956. Полша, Унгария, България и Чехословакия С., 1995

Това се дължи и на променящия се състав на протестиращите се, за което говори фактът, че начело на преговорната делегация вече стои студент.

Посланията на първото масово протестно движение в Полша не остават в конкретиката на икономическите промени. Те апелират за свободата и се обявяват срещу нейното ограничение от режима. Разкрива се желание за независимост спрямо СССР, а негативната нагласа е срещу съветските войски, намиращи се на територията на Полша.

Събитията през месец юни в Познан стават обществено събитие едва когато се намесват централните власти и се разпространява информацията за тях от полските и чужди средства за масово осведомяване.

Протестните действия са възпрени от полските власти чрез силата на две танкови дивизии.

Първоначално събитията са окачествени от властта, като работа на провокатори, които се възползвали от недоволството на работниците, дори се казва, че събитията са потушени с помощта на трудещите се. Политическото отношение към събитията се променя многократно, то показва и променящата се политическа ситуация в страната.

Масовите протестни движения отразяват нуждата от промяна на всички равнища и за всеки, било той интелектуалец, писател, студент или работник. Налице е отключването на една сдържана съпротива срещу налаганата власт.

Полският пример е пред очите на унгарците - от поляците те се учат как да възприемат промените, извършени от Хрушчов, от техните трудности могат да видят и пораженията от бездействието, изразени в човешките жертви по време на Познанския юни. Също както и в полския случай, и в Унгария интелигенцията започва широка дискусия, която намира трибуна по страниците на пресата, на заседанията на Съюза на унгарските писатели и в никнещите като гъби дискусионни клубове.(Баева, Искра 1955)

През месец юли 1956г. в Унгария, след натиск от Москва, Ракоши обявява оттеглянето си.

В обстановката на ясно изразено недоволство, и след Познанските събития в Полша, властта в Унгария се готви да извърши персонални промени, но изборът за нов първи секретар на ЦР на УПТ, който става в присъствието на съветски представител - Микоян е възможно най-умереният. Начело застава най-близкият съратник на Ракоши – Ерньо Герьо.

Унгарското общество губи търпение, след като призивът на новия - стар лидер е: всичко да започне отначало, на "чиста страница", без "да се говори за миналото".

Това противоречи на подетата от интелигенцията съпротива, изразяваща се в обществената дискусия, която категорично осъжда миналото и припомня забравени ценности, като човешкото достойнство, националната идентичност и суверенитета.

В това време в Полша два поредни пленума обсъждат належащите въпроси за познанските събития, за потушаването им, за причините на недоволство, за свободата на пресата, за преосмисляне на миналото и други.

Именно в този момент личността на Владислав Гомулка получава доста голяма тежест сред обществеността.

Динамичността на събитията и дългите обсъждания в самата партия доказват желанието на управляващите да отговорят на протестните настроения на обществото и да бъдат в тон с променящата се ситуация. Това води и до реакция от страна на СССР, като в Полша пристига делегация, оглавявана от самия Хрушчов.

Голямата активност на поляците, която се изразява в излизане на площадите, организиране на митинги от младежи и работници, не позволява половинчато излизане от ситуацията.

През целия ден и през нощта на 19 срещу 20 октомври 1956г се водят преговори между полското Политбюро и В.Гомулка и съветската партийна делегация. Също както и в Унгария смяната на първия секретар е осъществена в присъствието на съветски представители, но тук те са от най-високо равнище.Преговорите завършват успешно и за двете страни. Полската иска да бъде освободенаот пряк съветски контрол и получава това право. Съветската е успокоена, че събитията няма да излязат изпод контрола на ПОРП.

След избирането на Гомулка за нов държавен ръководител, той излага вижданията си за бъдещето на Полша, но го прави не само пред членовете на ЦК, а пред целия полски народ, тъй като за пръв път работата на пленум е предавана по радиото. Този факт говори сам по себе си за размера на демократичност, който си възвръща Полша през 1956г. Интерес в тази насока представлява и критиката на Гомулка относно оценката на предишното ръководство към познанските събития. Тя е изцяло нова и различна. За пръв път се чува истинска критика срещу партията и допускането на грешки от нейна страна. Той признава, че причините за познанската трагедия и дълбокото недоволство на цялата работническа класа ”се коренят у нас, в ръководството на партията, в правителството”, също твърди, че тези събития дават на ръководството на партията и на правителството болезнен урок. Силно въздействат думите му: „Те протестираха срещу злото, което се шири в обществения ни живот и което болезнено ги засяга, срещу изопачаването на основните принципи на социализма, който е тяхна идея... „(Искра Баева: 1995, 70).

Не без значение е, че тази критика се прави от човек, който може да се чувства освободен от отговорност за предходния период. Същественото е, че категоричното

осъждане на миналото е важна стъпка, която е нужна на полското общество за да продължи напред към един демократичен курс.

В крайна сметка Полша защитава своите национални интереси и не допуска вмешателство във вътрешните работи на страната, което е смело начинание на фона на могъщата тоталитарна система.

Успехът на поляците в директните преговори с висшите съветски представители става широко известен в Унгария и дава стимул за нов ентусиазъм.

Наред с интелигенцията, която оспорва редица норми и ценности, налагани от режима, към съпротивата в Унгария се включват и студентите, като митингите изместват лекциите.

Студентските събрания в Будапеща обсъждат шансовете на поляците да извоюват политическа независимост, издигат лозунги на солидарност с поляците, а след полския успех вече се говори и доколко подобни промени са възможни в Унгария. От този момент отделните искания започват да се подреждат в програми. Такива са изработени от кръга „Петьофи”, от писателите и от студентите.

Несъмнено именно победата на Владислав Гомулка в битката, водена със сталинисткото ръководство във Варшава издига в Унгария фигурата на Имре Над, тъй като той е представител на сходното по възгледи течение в своята партия.

В отговор на събитията, развили се в Полша, студентите от Техническия университет в Будапеща формулират програма с искания от 16 точки. В нея наред с ясно поставените антипартийни цели (свикване на партиен конгрес и избирането на Имре Над за водач на правителството), се отрежда място и на демократичните и национални лозунги (за изтегляне на съветските войски, за свободни избори в условията на многопартийна система, за икономическа независимост и за възстановяване на трдиционните национални символи и чествания).28

Издигането на национализма е подход, чрез който унгарското общество търси своята нова идентичност, изместваща класовата принадлежност от функцията и на зададен приоритетен идентификационен признак. Стъпва се на друго „ние”, като по този начин се преместват и зададените разграничителни линии.

В израз на солидарност към полския народ и с цел изпълняване на исканията им, унгарските студенти приканват масите да вземат участие в мирна демонстрация на 23 октомври 1956г.

Интелигенцията и новоизбраният председател на Съюза на писателите Петер Вереш подкрепят демонстриращите студенти.Всички искания са поставени под един общ знаменател – националното чувство.

28 Бекеш, Чаба,Райнер, Янош.1956 Унгарската революция.ИК огледало С, 2006

Това е и новото послание на протестиращите, които виждат в изтъкването на националните специфики начин да се противопоставят на системата, която поставя на пиедестал унификацията.

На 23 октомври 1956г ръководството на партията първоначално забранява, но по-късно дава разрешение за провеждане на шествието. Въпреки колебанията на властта, студентите, а и голяма част от столичното население се събират на митинг в подкрепа на полските промени при статуята на героя на унгарската освободителна борба от 1948-1949 година - полския генерал Юзеф Бем, откъдето после се разделят на групи - пред парламента, при статуята на Сталин и пред радиото.В по-голямата си част демонстрантите са съвсем млади – студенти, юноши, работници на по двадесет години, ученици от заводски училища и тн. През 50-те години младите с право усещат, че губят своята стойност като личности, подтискани и ограничавани от сатлиниския режим на Ракоши и всеобхватната дисциплина. Не случайно дискусиите в младежкия всекидневник "Сабад Ифюшаг" са наречени "сесия на студентския парламент",29 наименование, което само по себе си подава послание: „не вие, ние сме тези, които трябва да вземат решенията и да определят нормите, които да станат валидни”. Това говори за осъзнаване на важността на прилагане на модерния демократичен принцип за взаимодействие между граждани и власт.

Показателно е, че и в Полша съставът на протестиращите е идентичен - ученици, студенти и млади работници: ръководител на групата за преговори е студент, една от огневите точки за атака на сградата на силите за сигурност е аулата на познанския университет(вж. Баева, Искра. 1995, 58)

Демонстрацията на 23 октомври в Будапеща прераства във въоръжени сблъсъци. Цяла Будапеща е залята с национални трибагреници (червено-бяло-зелено), но с изрязани от тях гербове, защото новият герб на Унгарската народна република твърде прилича на съветския.Анти-зарядът на протеста личи от факта, че гневът на улицата се изразява в събарянето на огромната, над 7-метрова бронзова скулптура на Сталин, господстваща над Площада на героите в Будапеща. След много усилия, с помощта на работници от столичните предприятия и специална техника, те успяват да съборят тялото на скулптурата, като остават само краката и постамента, надхвърлящи човешки ръст. Придружаващите събарянето лозунги са: "Руснаци, вървете си у дома!", "Долу Герьо!", "Да живее Над!", "Върнете ни църквата!" Последният възглас е свързан с историята на паметника, изграден върху съборена църква, за да има пространство за гигантския бронзов Сталин30. Свалянето на символите на властта - петолъчките, които по искане на демонстрантите са 29 Баева, Искра Източна Европа след Сталин, 1953-1956. Полша, Унгария, България и Чехословакия С., 1995 - Цит по: Berecz, J. Цит. съч., с. 93.

30 Баева, Искра Източна Европа след Сталин, 1953-1956. Полша, Унгария, България и Чехословакия С., 1995 - The Hungarian Revolution, с. 54; Kopacsi, S. Цит. cъч., 128-129.

демонтирани от сградите на Парламента и Конгреса на профсъюзите, става израз на духовното освобождаване от тиранията.

Действията на множеството ясно показват посланието за категорично осъждане на миналото – сталинизма и неговия унгарски паралел ракошизма, както и силното желание за национална независимост спрямо отношенията със СССР.

Протестиращите първоначално студенти и интелигенция сега получават и подкрепата на все по-голяма част от унгарското общество, като към тях се присъединява част от армията и полицията, както и работници.

Процесите на недоволство в Унгария, по подобие на Полша, не се развиват изолираносамо в столицата или само в някои от районите. Студентското движение е общонационално, такива са и исканията му. Идеята и реализацията на митингите в подкрепа на поляците и със собствени искания се развиват паралелно в Будапеща, Мишколц, Печ, Шопрон.31

На заседание късно вечерта на 23 октомври ръководството на УПТ взима решение за въоръжено потушаване на „антиреволюционния бунт”, на помощ са повикани съветските войски.За разлика от полската ситуация, в която ръководството на партията застава от едната страна на барикадата заедно с полските младежи и работниците, а от другата остават съветските политици, то унгарската партия, след като извиква съветските войски на помощ - застава редом със съветските войски, а от другата страна остават студентите, гражданите на Будапеща и другите въстанали градове, както и обикновените унгарци, у които се събужда чувството за национално достойнство. Това задава - за дълъг период напред, съвсем различни разделителни линии в общественото съзнание в двете страни и разлики в насоките на преработване на миналото, съответно - на търсенето на отговорността и вината.

На унгарска територия съветските войски присъстват от края на Втората световна война.

Наличието им на територията на страната способства за насочването на негативните настроения към точно определена посока. Съществуването в близост на омразния обект поддържа яснота в общественото съзнание относно насила наложения му модел на функциониране.

Отговорността за взетото решение за обръщане към съветските войски, както е характерно за тоталитарната система, е дифузна. Години наред тя се прехвърля върху различни участници в обсъждането му.

След като вече са извикани чужди – съветски войски се прави и смяна на ръководството на правителството, като начело застава Имре Над. Това действие

31 Баева, Искра Източна Европа след Сталин, 1953-1956. Полша, Унгария, България и Чехословакия С., 1995 - История венгерской народной..., с. 156

отново е закъсняло и неадекватно на ситуацията. Посланията на протестиращите са вече променени, като в основата им вече стои не смяната на управлението и осъждане на миналото, а тотално скъсване със съветската обвързаност и с още по-голяма сила звучи посланието за национално самочувствие, достойнство и чест.

Събитията в Унгария имат своето световно звучене. Една от първите реакции е на варшавската младеж, която сега на свой ред, изразява солидарност с воюващите за независимост унгарски младежи. Многохилядна демонстрация, протестираща срещу съветската намеса, се провежда вечерта на 25 октомври във Варшава. Напрежението е високо, но не се стига до инциденти, защото и полската власт изразява симпатии към демонстрантите.32 Това свидетелства за постигнатото ниво на демократичност в Полша, което се оказва може би максимално за времето си (както показва развитието на ситуацията в Унгария).

Междувременно в Унгария пристигат по поръчение на съветската валст Анастас Микоян и Михаил Суслов. Под техен натиск Ерньо Герьо се отказва от длъжността ръководител на партията, а негов наследник става Янош Кадар. На 25 октомври политическата криза изглежда решима – на практика много от исканията на демонстрантите са изпълнени - сменен е Е. Герьо, обещана е реорганизация на правителството на широка основа и преговори за изтегляне на съветските войски от Унгария.Но на 25 октомври отново са подновени сражененията, като повод за това е разстрела на мирни демонстранти пред Парламента.Разочарованието на въстаналите унгарци се прехвърля и към Имре Над, изразено в лозунга „ Г-н Над вече демонстрира, че не е Гомулка."На 27 октомври се сформира ново правителство, в което взимат участие и двама некомунисти – Золтан Тилди и Бела Ковач.Въпреки преустройството на правителството, политическото недоволство не намалява, а напротив разрастването му в провинцията личи от факта, че местният дьорски вестник пръв заменя традиционното мото "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!" със "За независима, демократична Унгария!" По този начин се отхвърля принадлежността към света чрез принадлежност към класата, довела до подчинение на външен диктат, която е налагана като ценност – заклинание и тя се замества с ценене на националната принадлежност, независимостта и демократичното устройство, важащо за всеки индивид.

На 28 октомври Имре Над обявява по радиото прекратяване на боевете. След дълги спорове и отново в присъствието на съветски представители е осъществен важен обрат в отношението на Политбюро на партията - вместо „контрареволюция”, събитията вече се тълкуват като национално демократично движение. А също Съветът за сигурност на ООН поставя унгарския въпрос на дневен ред на Общото си събрание..32 Баева, Искра Източна Европа след Сталин, 1953-1956. Полша, Унгария, България и Чехословакия С., 1995 - - The Hungarian Revolution

На 30 октомври правителството е преобразувано в тесен кабинет от 7 души и е взето решение за възстановяване на многопартийната система, макар и "на основата на коалицията от 1945 г.”(И.Баева: 1955,с.110).

На същия ден съветското правителство излиза с декларация за новите принципи в отношенията със съюзниците от Източна Европа. Този документ не само говори за, но се опитва и да гарантира равноправието в социалистическия блок.

Вацлав Хавел описва духа на времето и неговата обърканост така: „Сталин беше паднал, в Унгария кървеше революция, на трона в Полша седна докарания едва ли не от затвора за криминални престъпници Гомулка, не беше ясно накъде отива света, какво е валидно и какво не, какво да мисли човек...”(Вацлав Хавел: 1992, с.51-52).

В противоречие със споразумението за изтегляне на съветските войски от Будапеща (което е направено два дни преди излизането на декларацията) и със съветската декларация - е промяната в техния брой – те се увеличават.

На 30 октомври, в привидно затаилата се обстановка, се осъществява нападение срещу Будапещенския градски партиен комитет, превземането му и избиването на защитниците му. То е породено от слухове, че под сградата има подземия, в които се намират множество политически затворници.

Според документите, предадени на унгарските историци от Борис Елцин и издадени по-късно, решението за втората съветска военна интервенция е взето още по време на заседание на Политбюро на КПСС на 31 октомври (Искра Баева: 1995, 117).

Действия на унгарските управляващи в тази противоречива обстановка са: декларираната независимост на Унгария и решението за излизане от Варшавския договор, както и решението за саморазпускане на УПТ и за създаване на нова партия на нейно място - Унгарска социалистическа работническа (УСРП), която да се разграничи от отговорността на старата партия за сталинизма - ракошизма и да потърси нов път.

Най-сетне промените във властта са адекватни на посланията на протестиращото множество. Самото обявяване на тези решения, макар и не-просъществували в социалната реалност е коренно нова действителност в обществената психика.

На 4 ноември рано сутринта, обаче, съветските войски навлизат в страната - от две дивизии, бройката им вече е 12. Акцията е добре премислена и планирана.

Анализът на Исак Дойчер за съветската политика по отношение на унгарските събития, публикуван на 15 ноември 1956 г. в Ню Йорк, обяснява противоположните решения

(съветската декларация, гарантираща равноправие и увеличаването на войските в Унгария) с острата борба между три постсталинстки групировки в съветските среди.33

Въпреки декларацията за новите принципи в отношенията със съюзниците от Източна Европа, идейните позиции са непроменени - съветските войски са инструктирани предварително, че идват с братска помощ за унгарските работници и селяни срещу унгарските фашисти и империалистическите диверсанти, пристигнали от Запад, докато унгарските бойци продължават призивите си към същия този Запад, примесени вече и с дълбоко разочарование. И все пак разчупеното мислене на унгарския народ, който започва да си задава въпроси за правото на протест, за личностните и граждански права е отново заглушено от наложеното „от горе” придържане към стандартното мислене на режима.

Всичко постигнато с отстъпките в Полша и декларацията от 30 октомври е загубено с двукратната интервенция в Унгария.

Докосването до демократичните норми и ценности дава на унгарското общество силата да продължи напред в търсенето им. Зададените въпроси, издигнатите лозунги и посланията на масовите протестни движения, постиженията – дори и отнетите, са запечатани в общественото съзнание на унгарците и те имат възможността да ги възприемат и осмислят.

Еволюционното развитие на поставените послания, които започват от конкретна смяна на ръководството и осъждане на миналото и стигат до тотален отказ от системата и искане за демократичност, основаваща се на модерни ценности като национално и гражданско достойнство, показва постепенното достигане на един зрял етап на развитието на общественото съзнание, готово за трансформация.

Т. нар. Размразяване има своя полъх и в другите източно европейски страни, но те не достигат до изразяване в масови протести, както в ГДР, Полша и Унгария, които се явяват будната съвест на региона.

За повишаването на критиката и разширяване на дискусията сред интелигенцията в другата централноевропейска страна от социалистическия лагер – Чехословакия, разказва в спомените си Вацлав Хавел, говорейки за съществуването на „друга култура”, паралелна на официалната.34 Той описва полулегалния литературен живот на група „Набор тридесет и шест”, където са водили първите си политикономически, литературни и други дебати група момчета, родени през тридесет и шеста година. Тази активност на писателите в Чехословакия, обаче, за разлика от останалите центално европйски страни, не е подета от обществото.

По още по-ограничен начин, в България дискусията остава единствено сред партийната интелигенция, а до обществеността не се допуска такава. Тя е изразена най-вече сред писателите. За контраста с централно европейските страни и

33 Баева, Искра Източна Европа след Сталин, 1953-1956. Полша, Унгария, България и Чехословакия С., 1995 34 Хавел, В. Задочен разпит. Народна култура, С.199, 43-44

българската действителност, обаче, говори фактът, че дискусията сред интелигенцията се ограничава до въпроси, тясно свързани с творческата и най- вече писателската дейност. Така свободомислието на писателите и тяхната критика засяга чисто писателски въпроси, свързани с догматизма, липсата на превод на литература от западни страни, за пресилването на положителните тенденции и други.

В България опитите за протест са единични случаи, нямат този масов характер, както в Централна Европа.

С началото на унгарската революция, чехословашките и българските средства за информация заемат категорична просъветска позиция. В рязък контраст с полските и югославските наблюдатели на събитията в Унгария, скромните и лаконични съобщения на чехословашките вестници почти без изменения повтарят съветската гледна точка за реакционни сили и за необходимостта да се окаже "интернационална" помощ на унгарския народ.

Въпреки позицията на Чехословакия по време на първия опит за промяна, насочен към демократизиране на правилата и нормите на режима, се оказва, че именно това е страната, която ще извърви следващата стъпка от този процес, чрез опит да отхвърли държавния социализъм от съветски тип и да достигне до установяването на демократични ценности.

Най-точно, в този план, звучи твърдението на Вацлав Хавел:

„В условията на тоталитаризъм никога не се знае какво дреме под повърхността, защото няма как да се провери.” 35

Така първи масови протести през 50-те години в някои от европейските страни показват, че униформеното развитие в социалистическия лагер повече не е възможно. На преден план изпъкват националните специфики, очертаващи собствения път на развитие. В същото време показват, че интеграцията в региона води до взаимовръзка и взаимовлияние на действията, на разбиранията, на стремежите, на потребностите, което е видимо в сходството на протичането на протестните прояви в двете централно европейски страни – Полша и Унгария.

И в крайна сметка интеграцията от края на 40-те и 50-те години в Източно Европейските страни има ясна цел - унификация. Но края на 50-те години показват, че този тип интеграция не може да продължи.

Именно за това интегративен процес през 60-те години в региона на Източна Европа, може да се търси и да се проследи във взаимното влияние, взаимопроникването и надграждането на стъпките на протестните движения в Източна Европа.

35 Михник, А., В. Хавел: 2009, с. 25-31.

Така Източният блок навлиза в 60-те години съвсем не като единно цяло. Свидетелство за различията стават както масовите протестни прояви, така и постепенното дистанциране и самоизкючване на Албания от Източния блок, а също и „особените” позиции на Румъния по повечето въпроси.

От това се възползва Западът, като в началото на 60- те в САЩ, при администрацията на Джон Кенеди се лансира политиката за „изграждане на мостове” и за различно отношение към отделните източноевропейски страни според степента на отдалечаването им от общия съвестски модел.36

Началото на 60-те години е белязано от ново разделение на Европа, символ на което става издигането на Берлинска стена на 13 август 1961г. То е подтикнато от различния социално икономически модел на двата противопоставящи се блока. Така в ГДР в края на 50-те и началото на 60-те настъпва криза, съпътствана с нарастващ поток на изселващи се от ГДР граждани. Решението да се затвори границата между Източен и Западен Берлин е взето на среща в Москва между СССР, ГДР и държавите от Варшавския пакт проведена в периода от 3 до 5 август 1961г.

Това все по-обхватно разделение обаче води до едно обединение на страните от Западна, а както се видя и от Източна Европа. Съответно в Западна Европа се обмисля как да бъде решен германския въпрос, така че да не се стига до нова война в региона. Единият начин е Германия да остане освен разделена (до което се стига след разделянето на Европа между Изтока и Запада), и да бъде доведена до непрекъснато състояние на икономическа немощ. Това обаче освен вътрешноприсъщата му неправдоподобност, противоречи и на друг западноевропейски приоритет – да се даде отпор на настъплението на съветския комунизъм. Това води до различно решение на германския въпрос (или поне отнасяйки се до Западна Германия), а именно тя да бъде неотделимо обвързана със своите съседи и тази връзка да бъде очевидно в интерес както на германската, така и на всички други нациналности. Това прави невъзможна една нова война между народите на Западна Европа. Така се стига до Парижкия договор от 1951г, който официално обявява създаването на Европейска общност за въглища и стомана(ЕОВС). Осъществява се предложението на французина Жан Моне, което е представено от френското правителство като плана „Шуман” –западногерманската и френската индустрия за въгледобив и стомана да бъдат поставени под управлението на един общ върховен орган. Към тях се присъединяват и други западно европейски държави, като Италия и държавите от Бенелюкс, като на 25 март 1957г е подписан договорът от Рим, с който се създава Европейска икономическа общност. Това слага началото на обендинение на Западна Европа. През 60-те години то търпи своите сътресения: през 1966г. френският бойкот – политика на „празния стол”, но и определено следва етап на развитие – през 1968 се

36 Баева, Искра. Източна Европа през XXвек.Идеи, конфликти, митове. Парадигма, С.2010

премахват всички вътрешни мита и квоти – митнически съюз, започва трансформация на селското стопанство и тн.

Така интеграцията на Западна Европа вече е започнала и търпи постепенно развитие.

На този фон ако приемем, че интеграцията след края на 50-те години за Източна Европа се изразява във взаимовлиянието и взаимовръзката на протестния заряд, то показателен е новият масов протест през 1968г. в Чехословакия, който надгражда стъпките, извървени от другите две централно европейски страни Полша и Унгария и разкрива един нов етап.

Както казва чешкия журналист Иржи Дийнстбиер: ” Истинското начало на Пражката Пролет се намира в 1956 година. Тогава започнаха големите дискусии; за пръв път от години насам се състоя студентският първомайски фестивал, както и конгресът на писателите. През юни 1956 дойде работническото въстание в Познан, което доведе до „полския октомври“. Всичко това бяха събития, които си влияеха взаимно” .37

Събитието, което предшества кулминацията в Прага, става отново в съседна Полша и разбира се, за него има своето влияние либерализацията на режима и примерът на Чехословакия.

Активността и динамизмът не са чужди на поляците, които са винаги в основата на протеста срещу системата, но по някакъв начин съумяват да намерят границата, за да не се стигне до пагубни резултати за обществото. Дори когато се разделя на противоположни части, които остро се противопоставят, полското обществено съзнание продължава да държи сметка за приоритета „външен враг” - допуска някакво съгласуване помежду им, така че да не си навлекат неговата намеса.

Нарастващият от началото на 60-те години, интелектуален бунт срещу държавно-партийната културна политика избухва през март 1968г. Полската общественост реагира активно на промяната на курса на управление, която прави Гомулка. Постигнатите демократични промени започват да се ограничават, като например е прекратена дейността на някои дискусионни клубове, поради разискването на неприемливи за властта теми.

В едно интервю Адам Михник казва: „Полското движение за реформи започва всъщност не през 1968, а още през 1956. Тази година, която маркира началото на десталинизацията в Русия, откри пътя към демократичните реформи. Полската култура, университетите, театърът и киното получиха тогава много широка автономия. В това време започва и модерното полско кино от Анджей Вайда, Йежи Кавалерович и много други. Но горящата Будапеща след нахлуването на руската армия през 1956 показа тогава и докъде се простират границите на реформите. Комунистическият режим на Владислав Гомулка, който сам беше в затвора по времето на Сталин, ограничи в края

37 Интервю на Герт Вайскирхен: От ’68 до’89, Либерален преглед, 2008

на тази година културните свободи и в Полша. Книги, поеми и драми на нашите най-добри писатели бяха конфискувани многократно. Когато обаче през 1968 беше забранено представлението на една пиеса от Адам Мицкевич, за нас това беше вече прекалено много и ние излязохме на улицата.”38

Протестът в Полша през 1968г. е подет от интелектуалците и студентите. На 8 март 1968г в двора на Варшавския университет се провежда протестна демонстрация, която приключва след нахлуването на милицията. Тези действия само разширяват конфликта. В следващите дни висшите училища в цяла Полша стават арена на студентски протести. С разгръщането на протестното движение еволюират и посланията на студентите, те включват искания за правно гарантиране на възможността за сдружаване на гражданите, за независими профсъюзи, за създаване на конституционен съд и икономическа реформа.

Чрез пресата и други пропагандни средства, властта успява да настрои работниците срещу протестиращите студенти. Организират се събрания в големите предприятия, на които се осъждат писателите и студентите с лозунги „Писателите да се хващат за перото, студентите - за ученето!”

Освен това властта прокарва антисемитската пропаганда срещу демонстрантите. Полското общество е чувствително на тема евреи, както заради големия им предвоенен брой - 3 млн., така и заради холокоста, осъществен от нацистите на полска територия, но и заради немалкото евреи в ръководството на ПОРП в годините на сталинизма. А също и немалкият брой евреи сред интелигенцията.

За разлика от Познанските събития, в този момент работниците се оказват от другата страна на барикадата, поддали се на управленческата пропаганда. Това още веднъж показва, че съ-съществуването на разнородни послания в Познанските събития не е било случайно, а е отразявало състоянието на полското обществено съзнание, което и към сега разглеждания по-късен момент все още е твърдо разнородно.

Според Адам Михник ужасяващото подстрекателство срещу интелигенцията и срещу евреите е пропаганда от нов тип, с което партията демонстрира едно съвсем ново лице, което пък се явява урок за неговото поколение по реално съществуващия комунизъм.39

Властта взима радикални мерки за да спре протестите, като атакува поименно писатели и студенти.

Въпреки налагането на тези ограничения, протестното движение от март 1968 г. изразява достигането до основните демократични послания, каквито са исканията за свободно сдружаване на граждани, конституционен съд и други. Осъзнава се

38 Пак там39 Пак там

нуждата от възвръщане на демократични ценности и норми, което слага началото на организираното дисидентско движение в Полша.

За разлика от Полша, където нуждата от промени се инициира от кръгове на полската общественост, в Чехословакия демократичните промени започват след смяна на политическото ръководство. Този факт търпи различни интерпретации, но в интересуващия ни аспект, насочва към по-радикални процеси, протекли междувременно в чехословашкото обществено съзнание, засегнали с императивността си дори и високите етажи на властта. През януари 1968г. начело на властта застава либералното крило на чехословашката комунистическа партия, ръководено от словака Александър Дубчек. Постепенно привърженици на реформите заемат основните държавни постове: първи секретар на ЦК на ЧКП –Дубчек, на президентския пост - Лудвик Свобода, инж. Олдржих Черник – министър-председател, Йозеф Смърковски – председател на Националното събрание.

Програмата на новото управление коренно се различава от предходните, тя допуска създаването на други политически партии, създаването на федерална държава с равни права за чехи и словаци, освобождаване на икономиката от политическото опекунство, уважаване на личните права и свободи на гражданите, както и свобода на информацията.

Остра критика към миналото започва да се чува както в партийните организации, така и по време на митинги и демонстрации.

Вместо стандартните лозунги, величаещи комунистическия строй и дружбата със Съветския съюз, участниците в демонстрациите издигат остроумни лозунги: Винаги със СССР, но нито ден повече!” ; „Да живее СССР, но за своя сметка!” (Трифон Ангелов: 2008, с.39).

Тези лозунги показват високото ниво на протест, изразяващо се в осмиване на лидера на тоталитарната система СССР. Тази избрана форма на протест говори за надрастването на озлоблението и минаването към друг тип протест чрез шега, пародия, осмиване. Посланието на лозунгите е ясно - заявяване на желанието за нов път, към който да се отправи чехословашкото общество. По този начин е поставено началото на търсенето на изход от лабиринта на държавния социализъм, чрез хуманизиране, демократизиране на правилата и нормите и превръщането му в „социализъм с човешко лице”.

Вацлав Хавел описва промените в общественото съзнание така:

„У хората започна – за тяхна собствена изненада - бързо да се пробужда гражданско и национално самосъзнание, чувство на гордост и на пълноправие ...” 40

40В. Хавел, Задочен разпит. Народна култура, С.1992 , 136

Тези опити за либерализиране на държавния социализъм от съветски тип са останали в историята като „Пражката пролет”. Названието е заимствано от популярния по онова време международен музикален конкурс „Пражка пролет”. Според други източници, то е дело на западните медии. Названието получава популярност в целия Източен блок. Подсеща за "Пролетта на народите", поетическо название на революциите от 1848 година.

Годината 1968г. до някаква степен показва връзката между двете разделени европейски части. В Западна Европа – Франция и Италия започват студенстски протести, в Източна Европа – Полша и Чехословакия също стават арена на протестни действия. Погледнато в глобален мащаб 1968г противопоставя поколенията – изправя се борбеният син срещу бащата носител на стария ред .

Но както казва българският борец за свобода от това време Александър Димитров „разликата е качествена, младежите в Западна Европа имаха всичко и искаха още повече. Ние искахме само нещо, което е наше, което ни принадлежи. Ние искахме нашата свобода, която смятахме, че ни трябва и на нас, и на нашето общество, за да може личността да се развива нормално, да не се формира едно стадо, което слуша и не произвежда.”41

А според французинът Лионел Жоспен има огромно значение дали човек въстава в една демокрация или се осмелява на сблъсък с една диктатура.42

Чехословакия постепенно започва да се отличава от социалистическите страни, като цензурата отпада още през март 1968г, а през юни, тя е ликвидирана със закон.

Възродителният процес 43, който партията води през осемте месеца (от януари до август) лансира диференциация на социалните групи, пример за което е изказването на председателя на чехословашкото правителство Олдржих Черник в разговор с българската делегация пристигнала в Прага през април 1968г., в който казва: ” когато разгърнахме критиката, се оказа, че има единство на отделни групи. Например, оказа се, че различните категории младежи имат свои интереси – студентите имат едни интереси, работниците – други и т.н., ние не се съобразявахме с интересите на обществените категории, а провеждахме една обща линия.”44

41 Интервю на Любомила Соленкова с Александър Димитров, 1968 година – изпит за демократично мислещите в България. Homo Bohemicus 1968: национални и индивидуални съдби, кн.4, С.200842 Интервю на Герт Вайскирхен: От ’68 до’89, Либерален преглед, 2008

43 Както е наречен той от самите власти в Чехословакия – А МВнР, опис 25,а.е.2730, л.116-12444 Скалова, Ивана. Учаетието на България в смазването на пражката пролет 1968г., превод от чешки Александра Трифонова, С. 2010 –( ЦДА , Ф.1Б, оп.60, а.е.7,л.22-23 – бел.превод)

Тези процеси започнали в Чехословакия водят до еволюция на обществените нагласи. Излиза на преден план диференциацията, автономното самоопределяне, цененето на различието и уникалността, гражданската инициативност и т.н.

Започва да се осъзнава свободата като начин на мислене, на изразяване на осмислени позиции. Свободата навлиза в ежедневието на чехите – в музиката, театрите, кината, клубовете, лекциите, срещите, облеклото и пр.

Либерализацията започнала в Чехословакия след януари 1968г. се приема отрицателно от управниците на социалистическите страни, които се страхуват от зараза, която съдейки по събитията, е започнала в Полша.

По време на мартенските събития в Полша, студентите издигат лозунги от рода на : „Полша търси своя Дубчек”; „Да живее полският Дубчек”; „Искаме полски Дубчек”. Това дразни полското политическо ръководство, което се превръща в яростен противник на реформите в Чехословакия.

Така Чехословакия става въпрос номер едно при всички международни срещи на социалистическите страни през 1968г.

Първо в Дрезден през март 1968г, после в Москва през май, както и през юли във Варшава се обсъждат чехословашките реформи. От ръководителите на петте комунистически партии включени в разговорите – Тодор Живков, Янош Кадар, Владислав Гомулка и Валтер Улбрих, само Янош Кадар заема по-умерена позиция.45

Официалният резултат от Варшавската среща е Писмото на петте комунистически и работнически партии до ЦК на ЧКП, в което се заявява: „не можем да се съгласим враждебни сили да изтласкат страната ви от социалистическия път и да създадат опасност за откъсване на Чехословакия от социалистическата общност. Това вече не е ваша работа”.46Чехословашката ответна реакция е ясна, като „Писмото на петте” е отхвърлено на разширен пленум на ЦК на ЧКП, проведен на 19 юли и е изпратен отговор.

През лятото на 1968г продължават срещите засягащи чехословашкия въпрос. На 1 август в Черна и Тиса се срещат представители на ЧКП с КПСС и се договарят за нова среща на петте комунистически партии с ЧКП. Резултатите от Братиславската среща на 3 август на шестте партии се интерпретира по различен начин от участниците и. В официалното комюнике е записано, че петте компартии изразяват желание да се задълбочи всестранното сътрудничество между държавите ”на принципите на равноправие, уважение на суверенитета и националната независимост, братско сътрудничество и солидарност”. В същото време те смятат,

45 Чакъров.К. Втория етаж. С., 199046 Баева, Искра. Източна Европа през XXвек.Идеи, конфликти, митове. Парадигма, С.2010, 338

че е тяхно задължение да се борят за единството на международното комунистическо движение. 47

На пръв поглед изглежда, че противоречията са преодоляни, но не е така. Реално на тази среща се взема решението за военна интервенция в Чехословакия.

Интервенцията започва в късните часове на 20 срещу 21 август 1968, когато на чехословашка територия навлизат войски на СССР, ПНР, ГДР, УНР и НРБ. Като в крайна сметка не са използвани планираните две дивизии от армията на ГДР (заради спомените от 1945г., които биха предизвикали те).

От военна гледна точка окупацията на Чехословакия е успешна, но от политическа гледна точка акцията претърпява крах.48Окупацията е осъдена в Чехословакия не само от Президиума, но и от ЦК, част от който се намира по това време в Прага. Съобщенията, че войските на Варшавския договор са навлезли в Чехословакия по покана на чехословашкото държавно и партийно ръководство, публикувани на 21 август в сутришните издания на централните всекидневници в страните от „Варшавския договор”, са опровергани от нощната декларация на Президиума на ЦК на ЧКП.

Ръководството на ЧССР се обръща към населението на страната, като заявява, че не е знаело за готвената акция и призовава за спокойствие и да не се противодейства на влизащите войски.

Реакцията на чехословашкото общество след окупацията ясно личи в лозунгите и графитите: …„Ленин вставай, Брежнев сошел с ума”, „1945- osloboditeli, 1968-okupanti”,” Братушки, почему вы у нас”! 49

На парадоксалността на ситуацията, в която окупацията се представя като братска помощ, чехословашкото обществено съзнание се противопоставя с парадоксални послания и лозунги. Иронията, съдържаща се в тях над системата и нейната пропаганда е изобличение на двуличието, към което свободният дух е придобил нетърпимост. Самото наличие на чувство за хумор пред лицето на танкове говори за самосъзнание за несравнимата извисеност над насилника, на което е способен само дух, който вече живее свободата.

По всички балкони и прозорци са окачени национални и черни знамена. По стените на сградите и по оградите се виждат портрети на Дупчек и Свобода.

Широко застъпена форма на протест са графитите. Мястото, където е написан или нарисуван графитът, допълва неговото съдържание, поради което повечето графити 47 Баева, Искра. Източна Европа през XXвек.Идеи, конфликти, митове. Парадигма, С.2010, 338-339

48 Рихлик, Ян;Пенчев, Владимир. История на Чехия. Парадигма, С.201049 Трифон Ангелов: 2008 с.54

през този протестен период се пишат върху сгради и паметници, символизиращи система на държавен социализъм. Или върху сгради, заемащи централно място, с цел да бъдат видени от колкото се може повече хора, какъвто е случаят с надписа -„Руснаци, измитайте се в къщи”, който е написан в центъра на Прага. Писането на графити е анонимно, но и нелегално дело. Често те изразяват крайност в отрицанието и оценките. (Радост Иванова: 1997, с.93). В случая, обаче, и тази форма е в синхрон с общия дух. Някои надписи са написани по самите военни камиони с тебешир: „Вървете си у дома!”, „Махайте се!” „Оставете ни свободни”.

Друга форма на протест са всекидневните виения на сирените в окупираните градове, както и звънът на църковните камбани. Всички автомобили в Прага с надуване на клаксоните се отзовават на един от последните призиви на заглъхващите една след друга радиостанции.

Населението се опитва да попречи на придвижването на танковете, като строи барикади и хвърля камъни. В страната избухва генерална стачка и се налага пасивна съпротива – отказ от всякакво сътрудничество с окупаторите.

Проявите на креативност в самите протестни форми са белег за автентичността на издигнатото искане за свобода, защото само креативният дух има вътрешно-присъща потребност от свобода.

Чехословакия е страна, в която демократичните ценности и норми са дълбоко вкоренени в обществената памет, тъй като такива съществуват в значителна степен в предходните години преди налагането на режима.

Въпреки широката обхватност на протестно движение, силата определено принадлежи на противниковата страна.

Подписано е Московското споразумение, което дава право на реформаторите да продължат да управляват, но в присъствието на съветската армия и под непрекъснат политически натиск. Организирана е широкомащабна чистка. Възстановена е цензурата. С набързо приета нова конституция, Словакия получава автономия.

Така завършва т. нар. Пражка пролет на чехословашкото общество.

Съветският съюз демонстрира нетърпимост към различията в Източния блок и отново чрез сила слага край на реформите.

Вацлав Хавел прави следното заключение: „Смятам тази августовска седмица просто за исторически опит, който не може да бъде заличен от съзнанието на нашите народи и за който все още не може да се каже какво всъщност е означавал, как се е вписал в генетичната памет на обществото и как и кога ще се прояви.” (Вацлав Хавел: 1992, с 145).

Това е капитална стъпка по пътя към демократизацията, защото веднъж преживял свободата като дълбока необходимост, за което са налице достатъчно белези в чехословашките събития, човешкият дух има вътрешна нетърпимост към оковите. Той просто ще чака момента за да продължи пътя си към прилагане на своите ценности в демократично устройство. Фактът че тази трансформационна стъпка се прави в Чехословакия, която не е активен участник в събитията в Централна Европа от 50-те години, ни дава основание да считаме, че стъпките на общественото съзнание в европейските страни са във взаимовръзка и взаимовлияние. Чехословашкото обществено съзнание отразява стъпките, направени в Полша и Унгария, поставили остро въпроси, които отлежават и в него. След един латентен период, свързан с процеси, протичащи в недрата на това съзнание, се ражда нов тип култура – култура на свободата.

Международният отзвук от чехословашките събития е всеобхватен. Като цяло Западът осъжда интервенцията. Тя е използвана от него и за да бъде дискредитиран Източния блок в условията на Студената война. Оповестен е нов принцип на отношения в социалистическия блок – т. нар Доктрина „Брежнев”. Като в случая не става въпрос за формулирана от генералния секретар теза, а за статията на Сергей Ковальов „Суверенитетът и интернационалният дълг на социалистическите страни” публикувана в съветския официоз в.„Правда”. Статията е интрепретирана като нов принцип във външната политика на Съветския съюз , който постулира ограничения суверенитет на страните от Източния блок.50

Резултат от интервенцията е и ударът върху популярността на левицата в целия свят, тъй като от тук нататък комунистическото движение се разцепва на просъветско и еврокомунистическо.

За влиянието и значимостта на „Пражката пролет”, отнесена към самия Източен блок, разказва Адам Михник: ”Когато след потушаването на Пражката Пролет бяха произнесени присъдите, аз тъкмо бях в затвора. И онова, което всъщност би трябвало да ме потисне, всъщност ме зарадва. Прочетох, че петима руснаци са били наказани, защото са протестирали на Червения площад срещу руската интервенция. Зарадва ме това, че толкова много хора в толкова много страни казват „Не“ на комунистическата диктатура в Полша, в Унгария – например унгарският интелектуалец Янош Киш – но също и в ГДР. Синовете на Роберт Хавеман бяха осъдени, защото бяха се противопоставили на интервенцията в Чехословакия. Накратко: хората в този уж толкова монолитен блок бяха престанали да бъдат „население“. Те станаха граждани, които изискват правата си.”51

В унисон с тези реакции е и българската. Трима студенти от историческия факултет на Софийския университет – Александър Димитров, Валентин Радев, Едуард Генов 50 Баева, Искра. Източна Европа през XXвек.Идеи, конфликти, митове. Парадигма, С.2010

51 Интервю на Герт Вайскирхен: От ’68 до’89, Либерален преглед, 2008

разпространяват позиви, с които да покажат несъгласието си с действията на военните и да накарат хората да се раздвижат.

Целта на позивите е да се покаже, че българският народ е още жив, че липсва пропагандираната „всенародна подкрепа” и да се накарат хората да защитят интересите си. В позивите са използвани два подхода: пряко обвинение срещу виновните за агресията в Чехословакия и подкрепа на руските дисиденти, които излизат на Червения площад.52

Текстът е цитиран дословно от Александър Димитров:

„На 10.X. бяха осъдени петима съветски патриоти на тежки присъди, затова, че излязоха в защита на ЧССР!

Хора бдете!!!

Вторият текст има приблизително същото съдържание /за петимата съветски граждани, който правят демонстрация на „Червения площад” на 25 август/, но следва изречение, което да се приеме като призив:

„Какво направи ти?” 53

Призивът на Юлиус Фучик „хора бдете!” е използван, обяснява Александър Димитров, за да бъде направн паралел между неговите противници – нацистите, и сегашните – комунистите.

За разпространението на тези позиви българските власти действат със строги и дори „сталинови” мерки, като Валентин Радев е осъден на 8 години, Александър Димитров е изселен и не му е разрешено да следва в университет, а Едуард Генов е осъден на пет години затвор. Излежава още седем години вътрешна присъда за „намерение за бягство от затвора“. Лежи общо 11 години като политически затворник.

Този протест обаче е предшестван от позива на групата около Афред Фосколо – Антон Машев, Петър Бояджиев, Александър Иванов от 1966г, за който през 1968г те са осъдени.

Арестуването на А.Фосколо е в унисон с пропагандата на българските власти в този момент, че и в България, както в Чехословакия има западни контрареволюционни елементи, но „ние не ги допускаме, а здраво държим”. Това е породено от произхода на А. Фосколо, който е от смесен брак между българка и французин. Всяко лято от 1958г. той идва в България и има своя младежка компания или както той самият я нарича –

52 Интервю на Любомила Соленкова с Александър Димитров, 1968 година – изпит за демократично мислещите в България. Homo Bohemicus 1968: национални и индивидуални съдби, кн.4, С.200853Пак там

„тайфа”.54 От която и идва желанието за разпространение на позив, тъй като според тях се усеща някакво разведряване, пък и предстои IX Конгрес на БКП. Този позив ще е апел към управляващите, че нещо трябва да се промени и ще покаже, че младите са тук.

Текстът на позива е измислен от „тайфата”, но поради невъзможността да бъде отпечатан в България, Фосколо го отпечатва във Франция – 500 броя. На следващото лято през 1966, когато се очаква конгресът на БКП, той ги пренася през границата напъхани в кутия от перилен препарат, след което ги разпространяват по пощата, на случайни адреси от указателя – София, Пловдив, Стара загора, Бургас.

Във Франция Фосколо дружи с български емигранти (емигрирали не след 9 септември 1944г., а по-късно в края на 50-те години, поради което не са обвързана с бивши български партии и са млади хора между 20-35 годишни)55, които през 1965 започват да издават списание ”Млада България”. Издадени са 4-5 броя на това списание от 1965г до 1968г. Броят от 1967 г. е с корица, на която е изрисувана географска карта, а заглавието е „Ние сме европейци”. Една от статиите, публикувани в списанието, започва с думите „Нашето отечество ЕВРОПА”. Самата статия развива тезата, че свободна България е осъществима само в рамките на Обединена Европа. Като се изтъква, че преди време идеята за Обединена Европа е изгеждала утопична, но днес добива плът и кръв и печели привърженици. Българските емигранти във Франция пишат, че за тях съдбата на България е тясно свързана с тази на Европа и всяка стъпка към обединение на Европа ускорява освобождението на България.

Показателно за трайността на тази идея е, че списанието обявява, че в следващия брой ще има серия от статии, в които ще се говори за европейския въпрос, като се започне с Европа като географско, историческо и етническо понятие, премине се през идеята за обединена Европа и се стигне до ролята и мястото на освободена България в Обединена Европа. 56

Именно под това взаимовлияние с българските емигранти А. Фосколо може би и несъзнателно прокарва в българското общество европейската идея, като позивът от 1966г завършва с призива „ДА ЖИВЕ БРАТСКИЯТ СЪЮЗ И ДРУЖБА НА НАРОДИТЕ ОТ ЕВРОПА!”

Така започва да се осъзнава връзката между Източна и Западна Европа и нейната цялост. Още през 1966г, когато западноевропейската интеграция тепърва е започнала, се намират хора, които да я обвържат с развитието на Източна Европа.

А тази европейска идея, всъщност се явява алтернатива, която съперничи със социалистическия интернационализъм, поради което тя не е допускана до източно европейските общества. Именно поради което, тя може да бъде намерена единствено в протестни позиви и лозунги.

54 Разговор на автора с А. Фосколо от м. август 2012г.55 Разговор на автора с А. Фосколо от м. август 2012г.

56 Сп. Млада България, бр.1967 –предоставен от А. Фосколо

Така в края на 60-те години източно европейските общества извървървяват път, започнал с интеграция, водеща до унификация, противопоставяне на тази интеграция и начало на нов интеграционен процес на протестния заряд, донякъде стъпващ на нея, като създаваща общи потербности, който ще доведе и до краха на тази система, обвързваща страните от Източна Европа.

В Източна Европа интегративният процес, погледнат през призмата на протестния заряд през 70-те години, получава своя размах. Този процес няма официално отражение, но е автентичен - включващ взаимопроникване на отделни стъпки и процеси.

Както казва чешкият журналист Иржи Дийнстбиер: „И все пак, за всички нас беше ясно, че така не може да продължава повече. Унгарците бяха се възпротивили през 1956 и бяха стъпкани, по-късно и поляците. Най-късно през 1970 Гомулка предаде всичко със заповедта за стрелба срещу демонстрантите в Гданск. Тогава осъзнахме, че ако искаме да постигнем нещо, то ще можем да го направим само заедно. И наистина процесът от Хелзинки през 1973 ни даде необходимото за това свободно пространство. В Полша беше създаден КОР – комитетът за защита на работниците, при нас на 1 януари 1977 се създаде Харта 77, а в Унгария се създадоха хелзинкските комитети – и всички започнахме да си сътрудничим.”57

Една от най-ярките проява на Източна Европа като общност става инициативата за общоевропейски преговори, известна като Хелзинкски процес. Не е широко известно, че Хелзинкският процес, създал и предпоставки за краха на Източния блок, е започнат именно от източно европейските държави още през 1964г.58

Взаимовлиянието и еволюирането на идеите в източно европейските страни е показателно, тъй като надграждането личи във всяка следваща протестна акция.

И стъпките, извървени по време на протестите от 1956 са надградени от тези от 1968, а както казва французинът Лионел Жоспен „1968г беше безкрайно важна за движението Солидарност от 80-те години в Полша, тъй като тя показа, че системата е неспособна да се реформира. Тогава вече не ставаше дума за реформиране на комунизма. През 1968 тази илюзия умря.”59

Така извършеният съпоставителен анализ дава основание за разглеждане на стъпките в протестните акции в източно европейските страни като взаимо-рефлектиращи в

57 Интервю на Герт Вайскирхен: От ’68 до’89, Либерален преглед, 2008

58 Баева, Искра. Източна Европа през XXвек.Идеи, конфликти, митове. Парадигма, С.2010 –ДА на МВнР59 Пак там

общественото съзнание на всяка от тези страни, надграждащи се една над друга стъпки. От друга страна, анализът дава възможност да се обособят закономерни етапи.

При първия етап (Източна Европа през 50-те години – по примера на Полша и Унгария -1956) промените към демократизация на общественото съзнание си пробиват път при съхраняване на същностни характеристики на тоталитарното обществено съзнание. Най-отчетливи от които са: доминиране на тенденцията за отхвърляне и отричане (анти-заряд), липса на ясно изкристализирали позитивни послания и пречупване на личностната идентификация през „Ние”.

Забелязва се също съ-съществуването на контра-пунктове, като когато те са с относително равна тежест в общественото съзнание, са взаимно обезсилващи се, което се съпровожда с чувство на безрезултатност.

Това има връзка с настъпването на латентен период, в който движението е съсредоточено не на повърхността, а на отработването на вече поставените въпроси, като предпоствка за синтез.

Така на един втори етап (Източна Европа от 60 –те години - по примера на Чехословакия 1968), има шанс да се прояви нова ситуация. Излиза на преден план диференциацията, автономното самоопределяне, цененето на различието и уникалността, гражданска инициативност, посланието за свобода, имащо отражение в креативността на протестните форми, както и изкристализирането на позитивните послания.

Така интеграционният процес, изразен във взаимовлиянието, взаимопроникването и надграждането на стъпките, извървени в протестните акции, дори в обособяването на етапи, всъщност довежда до краха на общата ръководна система и води до изчезването на обособеното геополитическо понятие Източна Европа. Разпадането на източно европейската общност създава ново преструктуриране. Така още през 80-те години източно европейски интелектуалци разграничават европейския регион „Централна Европа”.60 Но краят на Студената война слага и край на разделението на Европа на две зони. Започват постепенни процеси на обединението на Европа в едно цяло.

60 Judt, T. The Rediscovery of Central Europe In: Graubard, S., ed. Daedalus Journal of the American academy of arts and sciences, winter 1990 Eastern Europe….Central Europe…Europe

http://smrjournal.wordpress.com/2010/05/13/new-developments-in-sequence-analysis-sociological-methods-research-2010-38-359-364/

http://www.jstor.org/discover/10.2307/2083405?uid=2&uid=4&sid=21101356801073

Andrew Abbot

Обект на този текст са неинституционализирани интегративни процеси, протичащи в общественото съзнание на страните от Източния блок. Анализът на външните прояви на поредицата от големи протести в периода от средата на 50-те и 60-те години, разгледани именно като последователност и с информираност за методите на „анализа на последователността” дава данни за процеси на взаимодействие, вътрешно-присъща връзка и сцепление до степен да стане възможно разглеждането им като единен процес, отделните фази от разгръщането на който са локализирани в различни страни от този регион. Основание за протичането на такъв процес е разбира се, сходството в съдбата на тези страни след втората световна война /въпреки спецификите във всяка от тях/, респективно противодействието на сходни фактори, на действието на които е изложено общественото съзнание.

БИБЛИОГРАФИЯ

Александров, Валентин. Унгарската революция 1956г. Военно издателство. С.2007,

55-190

Ангелов Трифон Чехословашки дневник 1968г. С., 2008.

Баева, И. Източна Европа след Сталин, 1953-1956. Полша, Унгария, България и

Чехословакия С., 1995.

Баева, Искра. За народната демокрация – полемично(Из историческия опит на

Полша, Чехословакия и унгария). Векове,С.1989, 36-47

Баева, Искра. Източна Европа през XXвек.Идеи, конфликти, митове. Парадигма, С.2010

Баева, И. Полша, Чехословакия и Унгария в годините на "униформения

социализъм" 1945-1956 г. - В: Утопия и реалност. С., 1991.

Бекеш, Чаба,Райнер, Янош.1956 Унгарската революция.ИК огледало С, 2006

Драганов, Драгомир. Съществувал ли е народодемократичен модел на

социализама?. Векове.С. 1989, 51-59

Интервю на Герт Вайскирхен: От ’68 до’89, Либерален преглед, 2008

Интервю на Любомила Соленкова с Александър Димитров, 1968 година – изпит за демократично мислещите в България. Homo Bohemicus 1968: национални и индивидуални съдби, кн.4, С.2008

Михник, А., В. Хавел Ела, революцийо на духа! В: Християнство и култура 2009,

1. с. 25-31.

Рихлик, Ян;Пенчев, Владимир. История на Чехия. Парадигма, С.2010

Скалова, Ивана. Учаетието на България в смазването на пражката пролет 1968г.,

превод от чешки Александра Трифонова, С. 2010

Хавел, В. Задочен разпит. Народна култура, С.199

Чакъров.К. Втория етаж. С., 1990

Разговор на автора с А. Фосколо от м. август 2012г.

Филм на Найо Тицин Пражката пролет, 1968, Софийско лято.

R.J. Crampton. Eastern Europe in the twentieth century – and after.2008

Judt, T. The Rediscovery of Central Europe In: Graubard, S., ed. Daedalus Journal of

the American academy of arts and sciences, winter 1990 Eastern Europe….Central

Europe…Europe, p.23-54.

Организация Варшавского договора. Документы и материалы, 1955-1980. М., 1980,

6-10.