Прочетохме „Книга за браКа“, стр. 12

АЛФА ИНФО № 7 www.alphabg.org януари – април 2012 г.

Православен център „Проф. тотю Коев”домакин на алфа обучение

МеЖДУнароДен Интерескъм алфа в българските затвори

Приют за хора без дом

Международната делегацияна посещение в рилския манастир

ВСиЧКо заПоЧНаС едиН аЛФа КУрС

СибирскибандитоставястарияживотСтр. 10

Петър Благинов, отец Зорани участниците в обучението стр. 2 – 3 стр. 4

инж.добромир

добреВкмет

на общинаГорна

оряховица

„центърът е много добре сформиран и е от голяма полза за хората,

които нямаше къде да бъдат настанени.

Доброволците много добре координираха

действията си с нас.“

боряНаГриГороВа

директорна дирекция

„Социалноподпомагане”

Горнаоряховица

„центърът е полезен и жизненонеобходим.

спасява хората от загиване. Поддържаме постоянна връзка. там винаги ни посрещат с

внимание. Помагат ни. Проявяват разбиране.“

стр. 6 – 7

стр. 2 януари - април 2012 аЛФа иНФо

МеЖДУнароДна ДелеГацИЯ се ЗаПоЗна с алфа

От 16 до 19 ноември 2011 г. де-легация от свещенослужители и представители на пенитенциарна-та система от Румъния, Сърбия, Великобритания и Швейцария по-сети български затвори, в които вече от няколко години успешно се провежда Алфа курс. В систе-мата за лишаване от свобода това се случи за първи път през 2006 г. Тогава отец Йосиф (Иванов) про-веде Алфа курс в Поправителния дом за непълнолетни момчета в Бойчиновци. Впоследствие и дру-ги свещенослужители започнаха

да използват Алфа в своето служе-ние в затвора.

По време на срещите си с предста-вители на администрацията на затво-рите гостите се запознаха с практичес-ки подробности около провеждането на курса. Те разговаряха с лишени от свобода, участвали в Алфа, и чуха личните им впечатления. Възрастни и млади споделяха как, опознавайки християнската вяра, макар и в затво-ра, са намерили истинската свобода. Г-н Иванов, заместник-директор на Пловдивския затвор, каза: „Нямам представа защо и как, но след като

лишените от свобода посетят Алфа курса, провеждан от отец Димитър, в тях става някаква промяна. Не мо-жем да ги познаем. Преди това някои от тях са били агресивни и са ни съз-давали много проблеми. След това явно вярата в Бога им оказва някакво положително влияние, защото те са напълно различни.” Подобни бяха ду-мите на отговорниците по социална-та част, директорите и заместник-ди-ректорите на почти всички посетени места за лишаване от свобода. М. Г. и К. К. от затвора в Пловдив посрещна-ха гостите с авторски стихотворения,

с които благодаряха на Бога за про-мяната, която Той е направил в тях чрез Алфа курса.

Гостите, между които и един заместник-директор на затвор в Румъния, имаха възможност да зададат своите въпроси относно Алфа курса и да обменят профе-сионален опит със своите българ-ски колеги. Те са уверени, че след завръщането си в своите държа-ви, ще направят всичко възможно за стартирането на Алфа курса в местата за лишаване от свобода, за които отговарят.

Т о в а беше моят първи дос-тъп до за-твор. Всич-ко, което в и д я х , много ме впечатли. Като неза-

бравим спомен ще останат особено личните срещи с лишени от свобода. Всеки един разказваше как животът му е бил променен. Друго нещо, кое-то привлече вниманието ми, е съ-трудничеството между Православна-та църква, евангелските църкви и ад-министрацията на затворите. Хубаво е, че Алфа курсът включва теми, кои-то са общи за всички християни. Чрез посещенията в затворите свещени-ците и пасторите дават своя принос за реинтеграцията в обществото на лишените от свобода. Няма как да се провежда Алфа без посвещение от страна на местната църква. Тук аз видях, че това е възможно да стане дори в затвора. В нашата църква в Сърбия също провеждаме Алфа.

През 1996 г. проведохме първия Алфа курс. Бих могъл да разкажа историите на много хора, но искам да спомена само тази на един мъж, възпитан в комунистическо семей-ство. Баща му бил с висок пост в Ко-

Видяхме КаК боГ дейСтВ

И з к л ю -ч и т е л н о много сме благодар-ни за по-каната. За нас беше привиле-

гия да се включим в това пъту-ване. Бяхме много насърчени и впечатлени от видяното в Бълга-рия и искаме съвсем скоро Алфа курсът да започне да се прилага и в сръбските затвори. Най-много ни докоснаха думите на директо-рите на затворите и на социални-те работници. Те виждат промяна в лишените от свобода и смятат, че тя идва от Алфа курса. Ние сме уверени, че това е дело на Светия Дух. Това е едно огромно свидетелство за Божието величие, което се изявява в българските за-твори. Най-силното свидетелство за Бога е промененият живот на отделния човек. Вие, българите, ни показахте какво означава да има тясно сътрудничество между администрацията на затвора, све-щенослужителя там и местното църковно общество. Искрено се надяваме, че съвсем скоро Алфа курсът ще се прилага в сръбски-те затвори. Молим ви да ни под-крепяте в молитва. Молете се за всички предстоящи разговори със съответните министерства и ин-ституции.

За първи път през живота си виждам как администрацията на затвора проявява уважение към християнската вяра и засвидетел-ства промяната, която е настъпила в живота на лишените от свобода благодарение на Бога. Хареса ми също, че Алфа курсът се използ-ва от представители на различни християнски деноминации в кон-текста на затворите и извън тях.

В нашия град работим с нарко-мани и имаме рехабилитационен център. Там използваме Алфа като инструмент за достигане на наркозависими. Имаше едно мом-че на име Пал. По произход унга-рец, но жител на Нови Сад. Той напуснал семейството си, зажи-вял на улицата. Започнал да упо-требява наркотици и постепенно, пропадайки, достигнал до най-ни-ската точка на разруха. Това мом-че дойде на Алфа курса в нашата църква заради храната. Беше с нас на Алфа уикенд. Навън беше дъждовно, затова се помолихме Бог да се погрижи за времето. До-като разглеждахме темите, навън валеше, а когато спряхме, извед-нъж слънцето напече. Когато про-дължихме със следващата тема, навън отново заваля. За Пал това беше истинско чудо и той реши да предаде живота си на Христос. Дойде в нашия рехабилитационен център, освободи се от зависи-мостта към наркотиците и стана част от местната църква. След това Пал завърши висше образо-вание и сега помага на други хора да излязат от ситуацията, в която се е намирал и самият той преди.

Молете се правителството да даде своето съгласие за провеж-дането на Алфа в сръбските затво-ри. Молете се също за православ-ните свещеници, които провеждат Алфа. В момента са само няколко, но постепенно и други се свързват с нас и проявяват интерес.

Моля се вярващите да имат от-ворени очи, за да видят хората, които живеят без Иисус Христос и имат нужда от Божията намеса в живота си. Моля се също църкви-те да видят по какъв начин могат да дадат своя принос за служе-нието в затворите. Моля се Бог да благослови България.

Пристъпват в дома на Небесния Татковси люде, що вярват в Иисуса Христа.От химни сърцето унася се сладков копнежи за Божия мир и вечността.

Със свещ пред олтара на Бога Всесилени сам да застана, не чувствам се сам.В молитви душата ми отдих намирапод красните арки на светлия храм.

С книга в ръка и душевно смирениевсяка сутрин се сбира Алфа класа.По кирилски букви срича паримия Крум Кушлевза вехти пророци, променили света. Пловдивски затвор

ДУшан БереДЖИкоординатор за алфа в сърбияи изпълнителен директорна рехабилитационния център в нови садмунистическата партия. Той самият

винаги твърдял за себе си, че е ате-ист. Работеше в местната управа. Съпругата му няколко пъти го кане-ше да участва в Алфа курс. Трябва-ше да минат три курса, докато най-накрая той прие поканата и реши да дойде. През цялото време мъжът мълчеше и слушаше. Едва на чет-въртото събиране започна да споде-ля своите впечатления и мисли във връзка с чутото. На шестото събира-не той доведе своя син и своята дъ-щеря. Човекът повярва. Повярваха и децата му. Стана част от църквата и всички много го харесват. Той виж-да, че Бог отговаря на молитвите му, и това е нещо напълно ново за него. Този човек беше толкова далеко от Бога, а сега е християнин.

Когато хората дойдат на Алфа курса, на тях им харесва. Предизви-кателството е те да дойдат на курса. Молете се да намерим най-добрия начин, по който да ги каним. Молете се за това, църквите в Сърбия да по-лучат официален достъп до затвори-те и болниците. В момента ние можем да отидем там като физически лица и нямаме официално разрешение.

Моля се за църквата да остане духовно будна. Важно е хората да обичат да посещават богослужени-ята, да четат Библията, да се допит-ват до Бога.

еПИсКоП МИрослав раДовановИчБожия църква в сърбия

КУрса, ПровеЖДан в БълГарсКИте ЗатворИ

а В бъЛГарСКите затВори

аЛФа иНФо януари - април 2012 стр. 3

КУрса, ПровеЖДан в БълГарсКИте ЗатворИ

ако имате християнско служениеи искате да посетите обучение за алфа в затвора,

свържете се с нас.

Поправителен дом за непълнолетни момчетав Бойчиновци

елена И траЯнПасКалаУкоординаториза алфа в румъния

Много бяхме впе-чатлени от посеще-нието в българските затвори. Навсякъде се усещаше надеж-да. Всички бяхме изненадани от фак-

та, че голяма част от лишените от свобода са толкова млади. Видяхме как свещениците се грижат не само за литургиите в параклисите, но са и действително посветени на тези хора. Те правят всичко възможно за тяхното израст-ване, развитие и подготовка за живота след из-лизането от затвора. Няма нищо по-добро от това. Алфа е едно от средствата, които свеще-ниците използват. Радваме се, че те прилагат курса толкова успешно. Лишените от свобода уважават свещениците и оценяват проявеното внимание и това е прекрасно.

Надяваме се, че нашето посещение ще има влияние върху работата на православните све-щеници в Румъния. Вече се провежда Алфа курс в затвора, който е близо до Констанца. Целта е след това с него да бъдат запознати и другите свещеници, работещи в затворите в Румъния. Уверени сме, че плодовете от из-ползването на Алфа курса съвсем скоро ще бъдат видими и в нашата страна.

Молбата ни е да се молите за Румънската православна църква и за всички църкви в Ру-мъния. От видяното в България разбираме, че можем да научим много неща от вас. На Вто-рата православна Алфа конференция, която се проведе през ноември 2010 г., присъстваха около 30 свещеника от цяла Румъния. Всички те с удоволствие продължават да си спомнят за нея и ви изпращат сърдечни поздрави. Ис-крено се надяваме сътрудничеството между двете ни страни да се задълбочи. Молим ви да ни подкрепяте в молитва. Бог да ви благо-слови.

отец васИлИУ ЙонУткапелан в затвора „Поарта албъ”в Констанца, румъния

За мен беше много полезно да се запозная лично с православни свещеници, които провеждат Алфа курс в българските затвори. В Румъния ние също търсим ефективен метод за работа с лишените от свобода. Знаем, че Божието Слово трябва да се про-повядва, но не винаги е лесно да намерим правил-ния подход към хората. През 2011 г. аз присъствах на Алфа конференция в Лондон. Там научих много неща за самия курс, но сега, по време на това пъту-ване, видях на практика, че Алфа работи. Благодаря

ви много за поканата, която отправихте към мен и към заместник-директора на затвора, в който служа. След завръщането си в Румъния вече започнахме про-веждането на Алфа курс и ще направим всичко възможно, за да запознаем с него и колегите, които работят в другите затвори. Уверен съм, че сътрудничест-вото между нашите страни в тази област ще продължи. Бог да ви благослови!

КаталИн БеЖанзаместник-директорна затвора„Поарта албъ”в Констанца,румъния

За мен и за отец Йонут беше истинска привиле-гия да се запознаем със свещенослужителите, работещи в българските

затвори. Тук аз намерих много нови приятели. Най-много ме впечатлиха разказите на лише-ни от свобода, които споделиха впечатлени-ята си от посещаването на Алфа курса. Уве-рени сме, че трябва да има тясно сътрудни-чество между затворите и обществото. Спо-ред мен Алфа България играе много важна роля в тази насока. Ние виждаме как вярата в Бога дава явни плодове в живота на отделния човек. Впечатлен бях също от г-н Костадин Шарков и неговото посвещение да помага на лишени от свобода да открият своя собствен път към живота на свобода. В нашата стра-на тепърва се търси сътрудничество между администрацията на затворите и неправител-ствените организации. Уверени сме, че има нужда от такова сътрудничество и че плодо-вете няма да закъснеят. Видяното в България остави в мен трайни спомени. Ще продължим да поддържаме връзка. Няма да забравя ду-мите на заместник-директора по социалната част в Пловдивския затвор: „Опитахме всич-ко. Терапии. Съветване и всякакви други ме-тоди. Нищо не помогна. Лишени от свобода, с които имахме много трудности, се включиха в Алфа курса, провеждан от отец Димитър, и с тях стана някаква промяна. Дали е Бог или не, аз не знам, но промяната е видима за всички.” Благодарим ви много за гостопри-емството и за възможността да се запознаем с Алфа в българските затвори. Надяваме се съвсем скоро да можем да поканим делега-ция от България, която да дойде на подобно посещение в Румъния.

ПасКал МартИизпълнителендиректорна социален център„ной“ във винтертур,швейцария

Бях дълбоко впечатлен от уважението към дейност-та на Алфа България от страна на ръководството на затворите и на представи-

телите на ГДИН. Вземайки под внимание историята на църквата и начинът, по който тя е била огранича-вана в своята дейност, аз съм възхитен от настъпила-та промяна. Всички участници в посещенията и пред-ставителите на затворите споделяха, че Алфа рабо-ти. Интересно е, че нашето мнение беше потвърдено и от ответната страна. Силата на Иисус Христос се изявява и е видимо, че Светият Дух променя сърца. Впечатлен бях от факта, че представители на пени-тенциарната система установяват, че завършилите Алфа курса създават по-малко проблеми, проявяват по-малко агресия и се интегрират по-бързо в обще-ството. Какво прекрасно свидетелство само!

В богатия западен свят сякаш става все по-трудно да се споделя благовестието. Животът е подреден и дори самите църкви се опитват да планиран служенията си независимо дали това става с или без Бога и Неговия Свети Дух. За мен беше много насърчаващо да видя на практика Бо-жието действие. Той се намесва в живота на хора-та и ги променя към по-добро. Бог работи в сър-цата на лишените от свобода и на служителите в затворите. След пътуването аз се прибрах много насърчен в местната си църква в Швейцария.

Почти нямам смелостта да го кажа, но сякаш ми се иска тази пренаситеност и богатство да изчезнат, за да може Бог отново да има достъп до нас и нашите сърца. Интересно е, че хората търсят Бога, когато изпаднат в нужда. Лишени-те от свобода са утеснени, в липси, ограничени в действията си и сякаш нямат перспектива за живота си навън. Тази нужда явно ги подтиква да потърсят Бога и те Го намират. Но дали и хората в богатите страни могат да закопнеят за същото?

а В бъЛГарСКите затВори

стр. 4 януари - април 2012 аЛФа иНФо

аЛФа КУрСът В КатоЛиЧеСКи КоНтеКСт

На 19 януари 2012 г. беше прове-дено обучение за организиране на Алфа курс в Православния център „Проф. Тотю Коев“ към Православ-ния богословски факултет към Ве-ликотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Обучителни-те теми бяха изнесени от г-н Петър Благинов, координатор на Алфа България. В него взеха участие пети-ма студенти от ПБФ, които ще пред-ставляват ядрото на екипа ни за во-дене на православни Алфа беседи.

Студентите се запознаха с исто-рията на самия курс, неговите прин-ципи и методи. Показани бяха също видео материали с успешно реа-лизирани курсове от православни свещеници на различни места в за-

творите в България. Участниците в обучението бяха впечатлени от вът-решната промяна и поведението на хората, които са участвали в право-славните Алфа курсове. Алфа е ка-техизаторски курс, който представя основите на християнската вяра. Ос-вен че е метод за благовестване, той създава условия за общуване в не-принудена и приятелска атмосфера.

В съвременното ни общество на-блюдаваме духовна жажда за по-знание на Бога във всяко човешко същество, независимо от неговата народност, възраст или професия. Днешният човек има нужда да утоли духовния си глад и да запълни сър-цето и разума си. Именно тук Алфа курсът се явява като един модерен и същевременно практичен и достъ-пен за обикновените хора метод за приближаване на хората до Бога.

От друга страна, все повече сме свидетели на липсата на духовност и добри екзегетични умения измеж-ду „православните вярващи“, които смятат себе си за духовно образова-ни, а в същото време влагат в думите на Свещеното Писание или в думите на Светите Отци заблуди или суе-верия, които нямат никаква връзка с православното учение и предание.

Какво означава думата „суеве-рие”? Най-общо казано, това е праз-на, неправилна, безсмислена вяра, която не носи спасение на човека, а го отклонява в погрешна посока

на духовния му живот. Лишеният от здравата опора в Бога човек счита повечето християнски догмати, об-реди, тайнства за суеверия, които са канонизирани от Църквата. Това е доста повърхностен възглед, който трябва да бъде преодолян чрез ясно разграничаване на вяра и суеверие. За атеистическия мироглед разлика няма – дори вярата в Бога е предраз-съдък, суеверие поради „липсата на правилно, научно обяснение на яв-ленията в природата и обществото”.

Църквата днес трябва да се бори с предразсъдъците, и не само с тези атеистични предразсъдъци, а имен-но с предразсъдъците, свързани с църковното предание. Тя изоблича-ва суеверията. Пишат се книги, но за съжаление мнозина от богомолци-те предпочитат да се доверяват на устните източници на информация, като приемат за по-достоверни твър-денията на всеки набожен мирянин.

За суеверията в Православната Църква можем да напишем няколко книги и със сигурност няма да мога да разгледам всичките суеверия в тази статия. Затова в този текст ис-кам да подчертая, че суеверията преди всичко се дължат на факта, че сред новопокръстения български народ в периода от IX в. и до днес, под една или друга форма, продъл-жават да битуват някои стари езиче-ски обичаи, остатъци от религиозно-митологични вярвания или магични

представи. Тези остатъци от древни народни вярвания са проникнали много дълбоко в бита и културата на българите и те са се адаптирали постепенно към новата християнска религия, като образуват един своеоб-разен пласт на т. нар. „народно хрис-тиянство” или „народно благочестие”.

Няма съмнение, че изкушението да превърнем християнството в ми-стичен придатък на бита е голямо. Християнството е религия на спасе-нието и това не трябва да го забра-вяме. Според един руски свещеник „най-добрият лек срещу лъжата и заблудите е любовта към Бога, Не-говия свят закон и Църквата като вместилище на Божествената благо-дат“. Тази любов се добива чрез по-каяние и осъзнаване на собствената греховност. Всеки вярващ трябва да разбере, че поради греховността си самият той е причината за духовни и житейски проблеми, а не врачката, която живее наблизо.

Затова нека отворим широко вра-тите на сърцето си пред Господа, за да бъдат осветени умът ни, чувства-та ни, плътта ни – целите ни естест-ва да се проникнат от Христовото присъствие и да станем причастни-ци на Божието битие. Нека „сами себе си и целия си живот на Христа Бога да отдадем” (вж. Божествена Литургия на Св. Йоан Златоуст).

отец Зоран Мамучевскивелико търново

аЛФа ПомаГа В борбата СъС СУеВерията

отец Зоран Мамучевски

„Съвременният човек е често объркан и не може да намери отговор на много въпроси, свързани със сми-съла на живота” (папа Бенедикт ХVІ, залата на Павел VI, Ватикана, „Нови евангелизатори за новото евангели-заторско събитие”, октомври 2011 г.).

Миналата година папа Бенедикт ХVІ създаде нов съвет за разпро-страняване на новата евангелизация и назначи архиепископ Салваторе Рино Физикела за президент, а за се-кретар архиепископ Октавио Руис, който посети Международната Алфа конференция в Лондон през юни 2011 г. В края на седмицата папа Бенедикт говори пред хиляди хора на първото голямо събиране на този съвет в Рим.

Повече от 8000 католици, участ-ващи в евангелизацията на своите енории, организации и общности, бяха поканени на срещата „Нови евангелизатори за нова евангелиза-ция – Словото Божие се разраства и разнася” във Ватикана, организи-рана от съвета за разпространяване на евангелизацията на 15 – 16 ок-томври 2011 г. Според архиепископ Физикела, интервюиран по радио „Ватикана“, това събитие ще даде своя принос към срещата на Епис-копския синод през октомври 2012 г., като запознае епископите със съ-ществуващите форми на евангели-зация по света.

Повече от 500 католически ли-

дери, представители на различни групи, присъстваха на срещата с ар-хиепископ Физикела, за да обсъдят по-подробно новата евангелизация и да споделят личния си опит. На тази среща Алфа курсът бе добре представен от своите католически лидери от цял свят. Един от лидери-те е Марк де Лейриц, основател на Алфа Франция. Той имаше възмож-ността да говори от името на Алфа и каза: „Алфа е инструмент на мест-ната енория. Не е нито общност, нито движение. Алфа съществува вече около 30 години и се състои от 10 лекции с вечеря, по време на които се въвеждат и обясняват ос-новните истини на християнството. За всяка християнска общност е ва-жно да използва някакво средство за достигане до тези, които са много далеч от Църквата. Алфа е сред-ството, на което можем да разчита-ме. Провежда се в над 160 страни по целия свят.”

За да подготви срещата, Алфа Интернешънъл изпрати на съвета документ, който подчертава употре-бата на Алфа курса като инструмент на новата евангелизация по отно-шение на документа Lineamenta, из-даден за срещата на Синода.

Над 500 души присъстваха на срещата на лидерите с архиепископ Физикела в събота сутринта.

В събота следобед всички пока-

нени участваха в срещата във вати-канската зала „Павел VІ”, на която присъства и папата. Конференцията започна с лекции по евангелизация от Майка Вероника Берцоза, основа-тел и лидер на общността Jesu, Ви-торио Месори, католически писател, и архиепископ Фабио Суескун Му-тис. Имаше изпълнение на Андреа Бучели. После пристигна и Светият Отец. По време на речта си той каза: „Виждайки всички вас и знаейки уси-лената работа, която влагате в тази мисия, аз съм убеден, че новите евангелисти ще се умножават все повече и повече, за да сътворят ис-тинската трансформация, от която днешният свят се нуждае.”

Събота вечерта всички участници бяха поканени от епархията и град Рим да посетят различни събития, включващи молитва и размисъл. На следващата сутрин папата отслужи специална литургия в базиликата „Св. Петър”. Той потърси вдъхнове-ние в Първото послание на св. Па-вел към Солуняните, обяснявайки, че за да бъде сполучлива, еванге-лизацията има нужда от силата на Словото и Светия Дух. По време на литургията папата обяви 2012 г. за „Година на вярата”, описвайки я като „ново движение в мисията на цялата църква да изведе хората от пустиня-та, в която често се намират, към жи-вот и приятелство с Христос.”Площад „св. Петър“ в рим

аЛФа иНФо януари - април 2012 стр. 5

фондация алфа Българияе регистрирана

с решение № 144/2009 г.на великотърновския окръжен съди е вписана в централния регистър

на юридическите лица с нестопанскацел за осъществяване на

общественополезна дейносткъм Министерство на правосъдието

на република България,под № 20100111001.

За да можем да продължим издаването на АЛФА ИНФОи другите дейности, имаме нужда от финансова подкрепа.Дарение може да изпратите:1. С пощенски запис на адрес: Алфа България, П. К. 107, 5100 Горна Оряховица (Павлина Мариус Николова)2. Чрез интернет: www.alphabg.org/donations3. По банков път: ПроКредит Банк (България) АД BIC: PRCBBGSF, IBAN: BG25PRCB92301029807622Благодарим на всички, които ни имат доверие и ни подкрепят!

КаК МоЖете Да нИ ПоДКреПИте?

за хоЛиСтиЧНия аСПеКтНа бЛаГоВеСтВаНетоВ СъВремеННия СВят„еЛате При меНе ВСиЧКи отрУдеНи и обремеНеНи,

и аз ще Ви УСПоКоя” (мат. 11:28)д-р вениамин Пеев

В принципите на Алфа относно стратегията и тактиката на благо-вестването в съвременния свят стои холистичното възприемане на човешкия живот. Това означава, че човекът като „венецът на Божието творение”, който представлява съв-купност от материално и духовно, има потребности както от матери-ален, така и от духовен характер. Създателят се грижи както за глада и жаждата на тялото, така и за глада и жаждата на душата. Вярващите са насърчени, например в Господната молитва, да изпросят от Бога, Който е на небето, грижа за ежедневния си хляб, а на други места те са пока-нени да търсят прошка за греховете си и да укрепват надеждата си за вечен живот. Холистичното разбира-не за благовестието е подчертавано на много места с метафори, които са взети от ежедневието и бита на човека, но се отнасят до духовни истини и аспекти. Христос е „хлябът на живота”, а ние „се обличаме” във вярата и готовността да се противо-поставяме на изкушенията, които ни заобикалят. А има ли по-ярка мета-фора от предложената от ап. Павел, който сравнява земния ни живот и смърт със семе, което „трябва да умре, за да оживее” във вечността?

Затова съвременната Църква е призована в благовестителското си служение да откликва на всички по-требности на днешното човечество по адекватен начин. Д-р Били Греъм – един от най-успешните благове-стители за Христос в наши дни, кой-то се ползва с еднакво признание както в протестантски, така и в пра-вославни среди – пише: „Бог ще ни държи отговорни доколко добре сме изпълнявали своите отговорности към днешната епоха и сме се въз-ползвали от своите възможности.” В своето мисионерско служение Били Греъм показа, че трябва да се използват всички благоприятни въз-

можности, независимо от политиче-ски или конфесионални специфики, за да се прогласи вестта за Божията инициатива за помиряване на чове-ка с неговия Създател чрез Христос. Преди повече от двайсет и пет го-дини имах уникалната възможност да слушам Били Греъм на живо в най-голямата московска евангелска църква, която бе претъпкана с ау-дитория от няколко хиляди души. В събранието имаше евангелисти от всички деноминации, православни, католици. Имаше вярващи и невяр-ващи. Имаше атеисти, служители на КГБ и официални лица от съвет-ското правителство. Имаше мъже и жени, възрастни и младежи. Докато американският благовестител гово-реше, всички слушаха със затаен дъх и почтително внимание. Всички чуха, че Бог пръв протяга ръка към човека, защото го търси от начало-то на неговото съществуване. Бог иска да отговори на непосредстве-ните му потребности. Бог дава хляб и вода, въздух и слънце. Бог дава любов и мир. И тези блага не касаят само отделната личност, семейство-то или Църквата. Бог ги предлага на цялото общество. Бог ги предлага на народите по света – независимо от тяхната религиозна или идеоло-гическа принадлежност.

Докато слушах великия благове-стител на ХХ век, който говореше вечни истини с прости слова, си каз-вах, че това е чудо! Един американ-ски християнин проповядваше само на няколкостотни метра от Кремъл и подбрани представители на почти всички слоеве на съветското обще-ство го слушаха внимателно. Чрез тях неговото слово ще да е дости-гнало до всички руснаци, украинци, арменци, грузинци и др. Семената на същността на християнството бяха хвърлени в една земя, която имаше най-големите претенции за несъкрушима идеология, целяща

да измести всяка религия. Вестта за Божия мир бе протръбена в една страна, която имаше претенциите да бъде главният страж на мира в съвременния свят. Словото за Бо-жията любов прозвуча там, където дори децата бяха учени, че човек за човека е брат и пролетариите от всички страни са обединени от ин-тернационално чувство. Днес мога да потвърдя с пълна убеденост, че проповедта на д-р Били Греъм тога-ва бе едно помазано от Бога проро-ческо слово! Неговите послания се доказаха във времето като добри семена, защото бяха адекватно из-разени.

Мисля, че това е най-голямото предизвикателство за благовести-телското служение на Църквата във всяка една епоха – да говори и служи адекватно на цялото обще-ство. Божието слово трябва да бъде днес хляб за физически и духовно гладните, както бе в служението на

Христос. Църквата трябва да протя-га ръка към болни и бедстващи, как-то правеха това Христос и апосто-лите. Църквата трябва да предлага задоволителни отговори на остри со-циални и морални проблеми в днеш-ното общество. Гласът на днешната Църква трябва да ехти по-мощно от неделния камбанен звън и да дос-тига до най-съкрушените сърдечни кътчета. Нейното служение трябва да продължава още по-усърдно след последното „Амин”, произнесено от множеството на вярващите в храма. В една своя „Реч за Божествената мисия на Църквата” Екзарх Стефан бе казал, че „евангелската проповед излиза и вън от амвоните и в поле-то на социалното състезание взима своето ръководно място.” Тези силни думи са несъмнено едно пророческо слово, но все още предстои да ста-нем свидетели на неговото изпълне-ние в днешно време.

д-р вениамин Пеев

стр. 6 януари - април 2012 аЛФа иНФо

център За вреМенно настанЯване

В навечерието на Рождество 2011 г. в Евангелската църква в Горна Оряховица бе открит при-ют за бездомни хора. На Алфа курсовете, които се провеждат редовно в църквата, идваха хора, които изглеждаха добре облечени, държаха се прилично и никой дори и не предполагаше, че те нямат домове. По време на дискусиите на малките групи, след като вече всички се бяха опознали, стана ясно, че тези

хора живеят на улицата, че нямат достъп до течаща вода, нямат лег-ло, отопление, подслон и т. н. Те разказваха как са били мамени и как после самите те започват да крадат и лъжат, за да оцеляват. А през студените зимни вечери, след като Алфа курсът свършеше, ние питахме: „Къде отиваш сега?” „На улицата, аз нямам дом. Добре поне, че сега не е чак толкова сту-дено”, беше отговорът. Поглежда-хме термометъра и той показваше

-5 градуса. Ние се прибирахме в топлите си апартаменти, лягахме в меките си легла, пиехме сгряващ чай, но нощем продължавахме да мислим за тях... Когато научихме, че много от тези млади хора про-дават телата си на мъже и жени за жълти стотинки или само и само, за да не замръзнат навън, а да бъ-дат прибрани на топло, тогава ние осъзнахме, че някой спешно тряб-ва да предприеме нещо. Кой оба-че е този някой? Това са именно

хората, които помагат по време на Алфа курсовете като добро-волци. Сега в църковната сгра-да има няколко отоплени стаи, където нуждаещите се могат да спят. Вечер получават топла храна и закуска сутрин. Сътруд-ничеството с общината, социал-ни грижи, полицията и спешна помощ е превъзходно. Още пър-вата вечер те ни помолиха да приютим двама мъже, всеки от които беше със счупен крак.

Към мен винаги се обръщат в критични ситу-ации за информация за бедстващи и мога да кажа, че тук нямаме проблеми, както и днес от-четох в Регионалната дирекция, благодарение на откриването на този център. Съвместна ра-бота с центъра реално започнахме още преди Коледа, а по време на празниците там се при-ютиха първите хора. И оттогава поддържаме постоянна връзка. Знаем кои са настанените лица. Отново съвместно търсим техни близки, роднини. Бързаме да настаним нуждаещите се от по-специализирани грижи в болница или ин-ституция, за да не претоварваме центъра. Дали зимата е по-лоша или бедността е по-голяма, сякаш всичко се струпа наведнъж. Като че ли отдавна не сме имали такава критична ситуа-ция. Ако не беше този център-приют, тук щяхме да имаме сериозни, много сериозни трудности. Радвам се, че и Спешна помощ, и болницата от-кликват, в случаите, когато става въпрос за ня-кого, на когото трябва да се окаже специализи-рана помощ. Ето например един такъв случай, настаниха го човека, а сега е вече в дома в Гор-ски Горен Тръмбеш, за да може да бъде под по-стоянно наблюдение. Много е хубаво, че в цен-търа се предоставя и топла храна. До момента работим много добре, във взаимно разбирател-ство. Всичко е много спокойно. Предходните години, когато нямаше такъв център, буквално сме изпадали в паника. Какво? Къде? На те-риторията на нашата община няма обществен приют, нито център за временно настаняване. Обикновено там, където има изградени такива, практиката е, че с предимство се ползват хората от общината. Биха взели човек от друга община

само ако има свободно място. И това е нормал-но. Но докато трае всичко това, става въпрос за ден-два, а човекът е намерен на улицата. Не всички бездомни могат да бъдат приети в бол-ницата. Центърът е другото топло място, което сега ни спасява от тези проблеми. Той е нещо, което е липсвало, което е било като незапълне-на социална ниша. Има го и е полезен. Спасява хората от загиване. Знам с какви хора сме рабо-тили – такива, които иначе живеят на улицата и в тази люта зима не искам дори да предположа какво щеше да се случи с тях. Не е възможно някой веднага да бъде настанен в дом. Една от основните причини е, че много често нуждаещи-те се нямат дори лични карти. От друга страна домовете са пълни, за тях винаги някой чака. Въпрос на техническо време е да се изготвят и медицински документи. Така че в момента този център е много, много удобен вариант. Условия-та, които са създадени, са добри. Там винаги ни посрещат с внимание. Помагат ни. Проявяват разбиране, ако се забавим във времето, защото невинаги можем на момента да получим инфор-мация за определени лица. Бързо успяваме да координираме действията си.

Уверена съм, че гражданското общество също би могло да помогне на общината и соци-алните служби в грижата им за крайно нуждае-щите се хора. Има нужда от различни инициати-ви. Когато обаче говорим за благотворителност и за доброволчески труд, смятам, че за да се развиваме в тази насока целенасочено, соци-ално-икономическият статус на хората трябва да се промени. Когато народът е беден и всеки преживява толкова трудности, лични и профе-сионални проблеми, когато хората мислят как да спасят себе си и семейството си, не можем да изискваме от тях благотворителност и до-броволчески труд. Сигурно има такива, които биха могли да помогнат. В момента тече акция за събиране на топли дрехи, одеяла и завивки за бедстващия район. Много учудващо за нас е колко бързо имаше отклик. Предполагам, че занапред фирми и частни лица биха могли да помогнат на центъра с дарения или средства, които да се използват за поддръжка, оборудва-не, храна, дрехи, за да бъде помощта към край-но нуждаещите се напълно ефективна. Всеки, който смята, че има възможност и желание, може да направи такъв благотворителен жест по всяко време. Но без да поставяме към хора-та изисквания. Твърде тежки са времената, за да бъдем взискателни.

Много съм доволен от дейността на центъра. В тези тежки зимни дни той е голяма помощ за нас, защото ежеседмично имаме случаи за при-ютяване. Реално погледнато общината няма изграден подобен център за временно настаня-ване и когато от евангелската църква се отзова-ха на тази нужда, веднага се срещнахме с тях. Имаме чудесно сътрудничество. Приютили са доста хора и няма разочаровани. Бих казал, че това трябва да се случва във всяка една общи-на, защото с наличните общински бюджети в момента едва ли ще можем да изградим таки-ва кризисни центрове. Досега има само плано-ве и виждам, че нуждата е голяма. Капацитетът на функциониращия център не е голям, а броят на нуждаещите се хора се увеличава все пове-че. Общината разполага с малък брой жилища, някои от които трябва да бъдат ремонтирани. В картотеката ни има около 200 души, които чакат за евентуално настаняване в общинско жилище. Проблемите и предизвикателствата пред нас са много. Трябва да мислим и да работим заедно в тази насока. Имаме желание в бъдеще да напра-вим по-голям център, но създаденият сега поста-ви началото. Много добре е сформиран и е от голяма полза за хората, които, реално погледна-то, нямаше къде да бъдат настанени. Благодаря на доброволците, че координираха много добре действията си с нас. В този смисъл мога да кажа, че дейността на евангелската църква в Горна Оряховица не би трябвало да ни притеснява, а да ни окуражава. Аз присъствах там на 20-го-дишния юбилей от нейното основаване. Направи ми впечатление, че имаше доста хора, които из-глеждаха спокойни и задружни. Това ме радва.

инж. ДоБроМИр ДоБрев,кмет на община Горна оряховица

БорЯна ГрИГорова,директор на Дирекция „социално подпомагане” Горна оряховица

аЛФа КУрС даВа НаЧаЛото

в суровата зима всичко е въпрос на оцеляване

аЛФа иНФо януари - април 2012 стр. 7

център За вреМенно настанЯване център За вреМенно настанЯване

Димитър:Чувствам се добре

в църквата. Има то-пла вода за къпане. Перат ни мръсните дрехи. Доволен съм от всички служите-ли, които ни пома-гат: Христо, Стоян, Митко, Наско, Кра-симира, Мира, Таня. Получаваме редовно вкусна топла храна.

светослав:Много съм доволен

от топлината, която ни предоставяте. Навън е такъв студ, сняг и лед. Благодаря за топлата храна, за банята, за чистите чаршафи, за отношението и за до-брината. Благодаря на пастора и на колекти-ва, който се грижи за нас.

Това е една голяма ниша в Бъл-гария. Макар и да се намираме в Централен северен район, безра-ботицата тук е голяма, а демограф-ските показатели сочат население от застаряващ тип. Много възраст-ни хора са сами, безпомощни. Този голям нерешен проблем стои как-то пред здравеопазването, така и пред управляващите. В момента лечебните заведения са търговски дружества, в които се лекува, и те не могат да изпълняват социални функции. За мен е много цинично, че в България има организации, които се грижат за бездомните ку-чета, за мечките и за всичко друго, а никой не прави това за хората, които имат нужда. Да, всеки сам си гради живота и може много да е грешил, и може да го е пропилял до този момент, но така или ина-че е човек. Дори и да е залитнал, дори и да е с порок, трябва да му се помогне по някакъв начин. В трудни моменти, както през тази зима и при такива студове всеки нормален град има кризисен щаб. Много е добре, че се създаде та-къв център. Фондацията дори под-помогна функциите, които трябва-ше да изпълни Общината. Соци-алните служби имат много голямо желание да си свършат работата, но ги спъва тромавата нормативна и законова уредба. Това е сфера, за която трябва да се мисли. Ние се съобразяваме и се стараем да не изпращаме в приюта хора, кои-то са в безпомощно състояние и имат нужда от медицинска помощ. Град Горна Оряховица е един цен-тър, който има ЖП гара, и оттам идват много проблеми. Много без-домници просто хващат отнякъде влака и идват. Преглеждайки такъв човек, установяваме, че няма ме-

д-р МарИЯна КИрИлова, завеждащ отделениеспешна медицинска помощ Горна оряховица

дицински индикации за хоспитали-зация. Но къде да го настаним? Не можем да го изпратим да си отиде с влака. Транспортната полиция не може да конвоира някого, защото няма билет. Има случаи, в които им купуваме билети, само и само да има някакъв ред. Така че, такъв вид дейност като тази на центъра е крайно необходима. Мисля, че дори леглата са малко. Държава-та бяга и прехвърля отговорности. Така някой друг свършва работа-та. За щастие все пак вече имаме такъв център. Аз настаних първи-те двама нуждаещи се по Коледа. Единият беше с гипсиран счупен крак и искаше да го оставим под някаква тераса. Как да го оставим под терасата? Другият спеше в ка-шон и някой му го беше взел. Да, наистина, прекалявал с алкохола, но алкохолното отравяне и в на-шите учебници е записано като бо-лест. Това са хора, на които тряб-ва да бъде помогнато. Държавата трябва да има социална политика, било то изградена заедно с непра-вителствените организации, каква-то сте и вие. Лично аз се сраму-вам пред нашата история, защо-то в миналото хората са правили много по-човешки неща, имало е много голяма благотворителност. В момента сме се затворили. Не че имаме по-малко, не че не мо-жем – да помогнеш на някой човек можеш и с чаша вода. Центърът в момента върши идеална работа и това е единственият кризисен щаб за настаняване в нашата общи-на. При минусовите температури, които бяха отчетени, ние нямахме никакво друго място, в което да настаним някого. Центърът трябва да има бъдеще и трябва да се раз-раства.

ако имате желание да започнете алфа курсили имате нужда от помощ при организирането и

провеждането му, моля, свържете се с нас!

На Приют за хора без домниколай:Благодаря на всички

от персонала. Когато тези хора са наблизо, се чувствам приет. В църквата се чувствам защитен. Благодаря, че се грижите добре за мен и за другите хора, които нямат какво да ядат, нито къде да спят. Винаги ще помня това добро.

евангелска църква, Горна оряховица

„Пристигнах тук със счупен крак“

стр. 8 януари - април 2012 аЛФа иНФо

Родена съм във Велико Търново. Не познавам нико-го от семейството си. Майка ми, която се казва Милида, ме изоставя още в болница-та. Оттам ме местят в дом в Дебелец, след това в дом в Страхилово. След едно земетресение, което много ме уплаши, ни преместиха в Чакали. По цял ден бяхме по пътищата.

Повечето от детските ми спомени са лоши, но имам и някои хубави. Най-вълнува-щото ми преживяване беше, когато ни заведоха на цирк. Никога няма да го забра-вя! Бях на 6 години. Циркът беше в една огромна палат-ка. Беше мно-го весело за нас, децата от дома.

Имах и много лоши пре-живявания, някои от които, свързани с тарторката на дома в Чакали, Анета, до-ста по-голяма и на години, и на ръст. Винаги ни обираше храната, биеше ни. Веднъж щеше да ми счупи ръката. Караше ме да й събирам орехови ядки в торбичка. Знаех какво ме очаква, ако не го направя – бой. Един ден ме хвана стопанинът, докато крадях орехи от дво-ра му. Не ме би. Скара ми се и ме напсува. Аз избягах и не успях да й занеса задъл-жителната торбичка с ядки. Оттогава тя започна да ме бие и да се държи лошо.

Веднъж бяхме в една хижа в Еленския балкан – „Чумер-на”. Бяхме насядали около една дълга маса и закус-вахме. Анелия измисляше прякори на всички. Зачуди се какъв прякор да ми из-мисли и заради ушите ми ме нарече „Ушко”. В Горна Оря-ховица пък започнаха да ми викат „Дуца”, защото съм приличала на някаква баба Дуца, която не познавам.

След Чакали следващата спирка беше Угърчин. Като завърших 8-ми клас в учили-щето в Абланица, възпита-телите ми казаха, че трябва да избирам между улицата и СУПЗ Главиница. Не знам

защо ме поставиха пред този избор. И то не само мен, но и други ученици. Аз исках да завърша средно образование. Много исках да изкарам курс за шофьор. Имаше учебни камиони. Хо-дих, разпитвах. Бяха ми ка-зали, че като завърша 8-ми клас, мога да отида и ще ме запишат. За съжаление не стана.

Точно в Угърчин за пър-ви път чух за Господ. Тър-сихме си „работа“. Видя-хме един фургон. Бяхме аз, Зара, Роса – бандичката ни. Бяхме палави и крадяхме. Аз все последна научавах какво са намислили и обик-

новено пазех. Имаше едни турчета – военни. Отидохме при тях. Те пяха на турски за Господ. Слушахме ги. Пока-ниха ни да влезем във фур-гона. Започнаха да се молят на турски. Много се смях. Не разбирах, че те се мо-лят на Господ. Те ми казаха за Иисус Христос, че Той е техният Спасител, който ги пази. Аз се подигравах и за-давах провокиращи въпро-си. Тогава бях на 11 години.

Преместиха ме в Глави-ница, Силистренско. Оттам в Овча могила, след това в Пчелище. Всички доктори ка-заха, че съм добре, че нищо ми няма и не заслужавам

пенсия. Казаха, че не съм за там. Там бяха деца с умстве-

на изостаналост и различни физически недъзи. Веднъж избягах. Цял ден скитах из Велико Търново. По едно време ми дойде на ум да се помоля на Бога. Помолих Го да ми каже какво да правя, кой път да избера. Нямаше къде да отида, нито къде да спя. Не исках да се връщам в дома в Пчелище. Сетих се, че преди време бях чувала за СУПЗ в Горна Оряхови-ца. Изпросих стотинки за билет от Търново до Горна. Беше сряда, 21 часа. Видях едно момче, което познавах отпреди и ми беше приятел – Иван Диализата му казвах-ме, защото имаше фистула на ръката. Той вече си зами-на от този свят. Иван ми каза какви документи да пригот-вя, за да ме приемат. Това стана още същата вечер. Благодарих на Бога, защо-то ме приеха. Бях доволна и живях там три години от 2001 г. На втората година в СУПЗ аз пропаднах. Не се страху-вах от нищо. Бях много шан-тава, луда. Не ми пукаше за нищо. Развалях се покрай други момичета. Казваха ми, че ще ми платят. Така навля-зох в занаята на проститут-ка. През това време част от семейството ми идвали да ме търсят, но казали турско-то ми име, а тук никой не ме знае с него. Хората от счето-водството в СУПЗ им отгово-рили, че не познават такава жена. И те – майка ми и бра-тята ми, си заминали.

След това отидох в София, където живях една годи-на, после се върнах в Гор-на Оряховица, но вече не в СУПЗ. Цяла година бях по улиците – напред-назад и се наложи да си продавам тя-лото, за да имам къде да спя на топло и да се къпя. През това време си търсех работа на частно. Работех каквото

ми попаднеше – пренасях въглища, дърва, товарех багажи, проституирах и т. н. Докато живеех по улиците се чувствах много зле. Спях на пейките пред СУПЗ. Бяхме заедно с още едно момче – Наско и той нямаше къде да спи. Зимата едвам оцеля-вах. Молех се на тоз, на онзи да ме приюти. Съгласяваха се, но искаха секс.

Веднъж един човек ми преложи да спечеля 50 лева. Каза, че само трябва да му дам личната си карта и да се подпиша пред нотариус. Бях наивна и доверчива. Трябваха ми пари и се съгласих. Изма-

ми ме, не видях и лев. По-ло-шото е, както после се оказа, че с подписа си съм „купила” фирма, която има милион и половина лева задължения към държавата. Направих всичко възможно да се осво-бодя от тази фирма, но тя все още ми се води. Давах обяс-нения, писах показания, но нищо не помогна. Все още имам забрана за напускане на страната и съм без право на социални помощи. Това е нещо, което ме потиска. Иск-рено се надявам с Божията помощ да се намери изход, защото е несправедливо.

За първи път отидох на църква много отдавна. При-ятелката ми Биляна ме по-кани. Хората в църквата пе-еха за Бога. Песните много ме впечатлиха. Аз реших, че ще започна да ходя ре-довно, но уви. После стана нещо лошо с мен. Помолих се на Бога. Той ми помогна, изцели ме. Това беше за мен причина да отида отново на богослужение.

Там чух за Алфа. На курса ми хареса как хората изказ-ват своето мнение. Обсъж-даха се интересни въпро-си. Говореше се за Господ. Това ми направи най-силно

впечатление. Възхищавах се на отношение-то на хората,

които организираха и про-веждаха курса. Бяха добри, любящи, отнасяха се много добре с нас. Храната беше хубава. Въпреки, че някои хора казваха, че идваме само заради нея, вътре в себе си аз знаех, че идвам заради Господ. Допадна ми, че на видео темите, които понякога гледахме, библей-ските стихове бяха изписани на екрана и не губех време в търсене на текста в Биб-лията. Хареса ми как говори викарий Ники Гамбъл – мно-го интересно, с примери от живота на различни хора.

Зара, роса и азбяхме палави и крадяхме

Прибираха ме от улицата,но искаха секс

бях По УЛиците

аЛФа иНФо януари - април 2012 стр. 9

отказах прелюбодейството. смених си номера на телефона.

УЛицитеПовярвах. Бог ме проме-

ни. Бях много луда, бясна и цинична. Нямах никакви задръжки. Била съм, крала съм, прелюбодействала съм – всичко лошо съм правила на този свят. Господ ми прос-ти и продължава да работи в мен. Той променя хората, стига човек да пожелае. Той го направи и за мен – спрях да крада, спрях да лицемер-нича, спрях да завиждам на другите. Откакто живея с Господ се чувствам много по-добре и съм по-спокой-на. Отказах прелюбодейст-вото. Беше голяма борба. Имах много клиенти, които ме търсеха, но зарязах всич-ки. Смених си номера на те-лефона. Успях да се откъс-на от тях като вдигнах цена-та. Това беше единственият начин. Казвах им „50 лева” и те се отказваха. Отговаряха ми: „Ти луда ли си? Да не си певица?” Това беше моят начин да се освободя от тях. Вече съм друг човек.

Понякога се обличах като момче, за да ме мислят за мъж и да ме вземат на рабо-та – не исках повече да пече-ля пари, като продавам тя-лото си. Исках да изкарвам прехраната си по друг начин, но като жена беше трудно да ме вземат на тежка рабо-

та. Търсеха здрави мъже за тежък труд като бъркане на бетон. Това за мен не е про-блем. Бъркала съм бетон, носила съм пълни кофи.

Другите хора, с които жи-веех по-рано, виждат про-мяната в мен. Първоначал-но ми се подиграваха. Аз им говорех за нашия Спа-сител – Господ Иисус Хрис-тос. Много плачех, когато Го обиждаха. Благой, хазяинът, много Го обиждаше. Мно-го обичам да чета Библия-та сутрин. Особено когато беше топло, сядах отвън на пейката. Четях, преписвах си някои стихове. Беше ми

интересно и хубаво. Хазяи-нът идваше, обиждаше ме, обиждаше Господ. Много ми харесва текстът на една пе-сен: „В моята скришна стая аз очаквам Теб сега...” и по-неже, докато живеех в тази къщичка, наистина имах малка стая, все си припом-нях тази песен, когато бях сама, и си я пеех. Много съм се молила на Господ да про-мени хазяина ми и продъл-жавам да се моля за него – Бог да му даде любов, сво-бода в сърцето му, за да се промени, да обича другите.

Повечето ми познати каз-

ват, че ходя в секта. Аз исках да им докажа чрез дела, че не е така. Мариян ми на-прави жест. Бях при него на работа, носих му дърва и имаше едни по-тънки, сухи, близо един кубик. Той ми ги даде, но аз го излъгах, че са за мен. После му казах исти-ната и той много съжалява-ше. Исках от добрина да ги дам на хората в къщата, за-щото наистина се нуждаеха от дърва. После се разкаях. „Господи, исках да им помог-на, прости ми, че излъгах човека, благослови го.” За-несох им дървата, хазяинът ме видя и се прибра. Дру-

гите момичета ми помогнаха да ги разто-варим. Когато

съм имала повече пари, съм им купувала и храна. Те не смятаха, че съм длъжна да го правя. Тогава наистина разбраха, че Господ ме е променил. Веднъж Благин ми даде обувки и аз ги по-дарих на две момчета от къ-щата. Те се учудиха, че съм толкова щедра. Мариян ми благодари, а аз му казах да благодари на Господ, защото Той докосна сърцето ми.

В Горна Оряховица лично аз познавам около десетина човека, които живеят на ули-цата. Сега живея в центъра, който направиха в църквата,

и всичко ми харесва – топ-лата храна, чистото легло, горещата вода. Благодаря на Бога. Смятам, че има нужда от такова място за хора, които наистина няма къде да живеят. Молих се, докато живеех в един фур-гон, няколко вечери преди да заспя, да съм по-близо до вярващи и Господ чу молит-вата ми и отговори. Никога не съм си мислила, че ще домувам в църквата. Сър-цето и душата ми се радват за това. Това е най-хубавата изненада от Господ за мен.

Мислех си, че единствена-та ми възможност да оцелея през зимата, ако не искам да ходя при мъже, е да се обличам с колкото се може повече дрехи, да се свивам под завивките и да се оп-итвам да се стопля. Но не исках да се върна в къщата. Имам много лоши спомени от този хазяин. Той всяка вечер ме караше да прелю-бодействам с него. Молих се на Господ за малко по-кривче, но без това насилие. Сега го имам.

Много от момичетата, които са в домове, без зна-чение къде, преживяват съ-щите неща, същото наси-лие. Колко пъти преди съм чувала клиенти да казват: „Видях оназ дет фъфлеше на русенската магистрала.” Чувствах се ужасно. Мислех си, че аз бих могла да съм на нейното място. Едно мо-миче, Йорданка, когато учех в СУПЗ в Горна Оряховица, искаше да отиде до Ново село и да види познатите си от дома, но нямаше пари и тръгна пеша. Хванали я ня-

какви мутри, предложили й да работи за тях. Тя им от-казала и те се ядосали, взе-ли черни палки и я пребили. Нямаше я 2-3 дни. Когато си дойде, цялата беше посине-на. Мисля, че няма човек, който да може да промени децата от домовете. Това може да стане само чрез вяра в Господ. Ако те упова-ват в Бога, ако Му се дове-рят, както аз направих. Той ме прие като Свое дете. Аз Го приемам като мой Спаси-тел и Баща.

Желая на моите прияте-ли промяна от Господ и да повярват истински в Него. Моля се за тях. Канила съм ги на Алфа курс. Канила съм всички хора, които позна-вам. Искам да помагам на следващ Алфа курс незави-симо с какво.

Мечтая да имам вярващ съпруг, да имаме едно дете и да живеем мирно и спокойно.

Можем да станем мно-го по-добри хора, виждам го от моя живот. Разликата е толкова голяма. Усещам Божието присъствие на бо-гослужение, по време на хваление. Където и да съм и каквото и да работя, винаги пея песни за Бога. Моля се и чета Библията почти вся-ка вечер, когато съм сама, преди да си легна. Стигнала съм до Псалом 44.

Много съм щастлива, че Бог е с мен и ми помага в трудни моменти. Много съм Му благодарна. Моля се Господ да докосне сърцата на всички хора по земята и всички да повярват.

надежда ИлиеваГорна оряховица

стр. 10 януари - април 2012 аЛФа иНФо

биВш СибирСКибаНдит и НарКомаНСтаВа хриСтияНиН

евгени на алфа курс в Красноярск през 2003 г.

евгени със съпругата си оля и двете им деца

На 30 години съм, кореняк красноярец. За съжаление не учих много. Завърших 11-ти клас в професионален техникум със специалност готвач, барман, сервитьор и сладкар. По принцип това ми помогна на определен етап от моя живот. Сега раз-бирам, че щеше да е доста по-добре, ако бях завършил допълнително образование, но по стечение на обстоя-телствата досега това не беше възможно. Все още искам да постъпя в институт и да продължа да уча. Надя-вам се един ден да стане.

Бях наркоман. Дълго вре-ме консумирах и продавах дрога. Това започна след училище. Исках да разви-вам потенциала, който е заложен в мен. Опитвах се да попадна там, където бих могъл да го реализирам . По това време беше на мода да си бандит и аз правех всич-ко възможно, за да се дока-жа в тези среди. Моето об-кръжение (медиите, улицата и т. н.) не ми даваше нищо добро и аз бях повлиян от деформираното мислене на моите връстници. Това ме доведе до наркотиците и постепенно започнах да разрушавам не само собст-вения си живот, но и живота на други хора.

Имах три присъди. През цялото време за мен се гри-жеше мама. Другите се от-дръпнаха. Един път майка ми също не отвори вратата и аз се оказах във входа. Там си спомних нещо, което се случи в началото на мо-ята кариера като наркоман.

Дойде една жена и ми каза, че за мен има изход. Тогава бях пиян, но я попитах какъв е този изход. Тя ми отговори, че Иисус може да ми помог-не. Само я напсувах и то за съжаление заедно с Иисус. Може да се е обидила, може да се е разочаровала, би имала пълно право.

Оказах се съвсем сам в този вход. Нямах приятели. Не ме пускаха вкъщи. Нямах право да излизам на улица-та – по това време бях след-ствен. Живях три дена във входа и си спомних думите на тази жена. Толкова се нуждаех от помощ...

Отидох в полицията, по-неже не виждах никакъв изход. Беше много студено – декември. Помолих да ме приберат. Дори бях съгла-сен да си призная някакво престъпление. Целта на всеки следовател е да при-бира престъпници. За това се дава премия, това е пока-зател за добри резултати в работата. Жената, която за-веждаше моето вече второ дело, имаше особена фами-лия – Звярова. Неочаквано тя ми предложи да се боря за свободата си. Аз бях от-чаян, понеже нямах пари за адвокат, а да крада или да продавам наркотици ня-мах сили. Следователят се свърза с майка ми.

Образованието, което по-някога дори се срамувам и да спомена, ми помогна да изкарам пари за адвокат. За-

минах за два месеца за Се-верен Енисейск. Спечелих пари за адвокат, спечелих пари за телевизора, който откраднах, когато вкъщи все още имаше какво да се взе-ме, отидох на дело и там ми дадоха условна присъда.

После моите приятели от училище позвъниха на рож-денния ми ден, поздравиха ме и ме поканиха на Алфа курс. Те идваха при мен и преди. И по-рано се бяха оп-итвали да ми покажат пътя на истината, но аз дори и не исках да ги слушам. В мен обаче живееха думите на тази непозната жена. Раз-бирах, че ако още веднъж попадна в света на нарко-тиците, накрая ме чака или затвор, или смърт. Общу-вал съм с много наркомани, много от които познавам и досега, и съм сто процента убеден в това, че обичайни-те методи не лекуват нарко-манията, нито психологиче-ската зависимост.

Моите приятели ме по-каниха просто на вечеря и

аз отидох. Това беше до-машен Алфа курс, 8 април 2003 г. Когато пристигнах, ме обгърнаха с грижи и вни-мание. До този момент вкъ-щи не ме пускаха дори до прага, защото си ме позна-ваха. Тук ме настаниха на сервирана маса, нахраниха ме, обслужваха ме. Това чо-вешко отношение ме спе-чели. Видях приятни хора, спретнати, чисти, съвре-менни, разбрах, че съм по-паднал в нормално обкръ-жение. Преди асоциирах религията с безредие и лип-са на радост. За мен беше

ново, че може да се живее нормално като християнин. Тук видях малки деца, които играят и се усмихват. Това състояние го бях забравил напълно в средата, в коя-то общувах. Главната цел в живота беше да изкараш от някъде пари, за да оце-лееш. На Алфа курса видях другата страна, тази, която всъщност исках да имам, тази, която ми беше нужна, показаха ми алтернатива. Дори не помня самата тема, помня само, че говориха за покаянието. Не приех Хрис-тос веднага, оставих си една седмица за размисъл. Разбрах, че ако Го приема, ще трябва да живея по Не-говите правила, а не бях свикнал да се съобразявам с нечии правила.

На следващата среща на Алфа курса аз приех Иисус за свой Спасител. Изпитах радост и това много сил-но ме вдъхнови и потвърди моето решение. Аз оставих наркотиците без рехаби-литационен център. Имах трудности с пушенето, но с Божията помощ след поло-вин година спрях.

Алфа курсът не е толко-ва, за да разказва на хора-та за Христос, но е също и възможност да им се пока-же друг живот. Аз бях така вдъхновен от Алфа, че още на следващите курсове се включих като помощник в кухнята. А от 2005 г. започнах сам да организирам Алфа.

Бог подреди целия ми живот. Мечтаех да имам се-мейство и дете. Исках, раз-бира се, да имам благосъ-стояние, да стана личност в обществото. Но каквото и да опитвах, нищо не се по-лучаваше. Когато дойдох в църквата нямах нищо – едно

единствено яке от изкустве-на кожа за всички сезони. Какво може да има един наркоман? Нищо. Бог обаче се погрижи за всичко.

Намерих работа, имах приятелка, която впослед-ствие стана моя съпруга. Имаме син и дъщеря. Това си е чудо. Когато се ожених-ме, аз знаех, че Оля вероят-но никога няма да може да има дете. Но мислейки за това как Бог ме освободи от наркотиците, а това никой човек не може да направи, аз имах пълна увереност, че и този проблем ще бъде разрешен. И той се разре-ши. Животът си върви. Сега аз служа на пълно работ-но време в църквата и съм много удовлетворен от това. Ако преди разрушавах жи-вота на други хора, то сега аз работя за това техният живот да бъде изграден. За мен това е привилегия и аз, в добрия смисъл на думата, се гордея.

Повече от всичко ми се иска чрез Алфа курса и всички мисионерски ини-циативи Бог да докосва сърцата на хората, за да може наистина всеки да чуе за Христос, за Неговото действие в живота. Искам да споделя благовестието с хората, които се намират в трудни житейски обстоя-телства. Може това да не е някаква зависимост или болест, може би просто сте объркани в мислите си или чувствата ви са охладнели. Знайте, че Бог може всичко да възстанови, да възроди, да покаже път, да промени живот, да изгради взаимо-отношения там, където са били разрушени.

евгени КазаковКрасноярск, сибир

По това време беше на модада си бандит

аЛФа иНФо януари - април 2012 стр. 11

Молим ви да ни информирате, ако вече провеждате алфа курс!вашите гости също могат да споделят какво са преживели

по време на курса на страниците на алфа Инфо.

той ПромеНяи моя хараКтер

Родена съм в Беловец, в семейство на земедел-ци. Завърших средното си образование, омъжих се в Тетово. После започнах работа – през повечето време като продавач в ма-газин, била съм и домакин на болница, и така вече 45 години. Имам две деца – момче и момиче.

Израстнах в се-мейство, в което ня-маше време за Бога. Вярвах в нещо, но без да знам в какво, а и няма-ше кой да ми каже. Бог за мен беше някакъв мит, легенда. Когато синът ми реши да се жени, разбрах, че бъдещата ми снаха по-сещава евангелска църк-ва. Честно казано, не бях съгласна. Мислех си, че това е някаква секта, но пред тях не съм изразява-ла негодувание.

След като се ожени, си-нът ми ми каза: „Майко, щеше ли да ти бъде ху-баво да ме гледаш зад решетките и да плачеш, или е по-добре сега, ко-гато знаеш, че съм с жена си и децата си. Не пия, не пуша, посещавам храмa от душа и сърце. Аз рабо-тя за Бога и Той работи в мен. От това какво по-ху-баво? Ако знаеш по ка-къв път бях тръгнал като ученик. Обичах чашката, дори бях посегнал към ле-пилото. Вече сигурно щях да съм стигнал и до ма-рихуаната.” Замислих се над думите му и си казах: „Прав е. На добро място е.” И аз, като майка, ре-ших от любопитство да по-сетя църквата. Мислех си, че сигурно ги „зарибяват” по някакъв начин. Имах това неправилно мисле-не поради незнанието си. Отидох, слушах пропове-дта и се почувствах тол-кова приятно. Много ми хареса.

Наблюдавах и живота на сина си. Виждах как се грижи за съпругата и децата си, как живеят в разбирателство. Това ус-

покои и мен, и моя съпруг, затова нямахме нищо про-тив децата да посещават църквата, но аз самата не продължих да ходя. Дълги години ме спираше фак-тът, че мъжът ми обича да си пийва. Вече 45 години живеем заедно, но с цена-та на много компромиси

от моя страна. Беше ми нужно много търпение. Налагаше ми се да проща-вам доста често. Животът ми не беше лесен. Синът ми и снаха ми никога не са настоявали да ходя на църква. Били са търпели-ви и са чакали Божието време.

Един ден те ме по-каниха на Алфа курс. Притеснявах се как ще ре-агира съпругът ми, но той не ме спря. Когато моите близки ми разказваха за курса, ме увериха, че ня-мам никакви задължения към църквата. Обясниха ми, че ще се запозная с приятелски настроени хора, ще слушаме някаква тема по Библията, ще раз-мишляваме заедно по чу-тото, ще се почерпим. Не исках да им откажа, защо-то виждах, че имат голямо желание да присъствам на този курс.

Когато отидох за първи път, цареше много приятна и предразполагаща атмос-фера. Сложиха ни табелки с имената, за да общуваме по-лесно. Поканиха ме да седна на една маса заед-но с други хора на моята възраст. Притесних се от това, че бяха с висше об-разование – четирима от тях бяха учители, а една жена беше завършила богословие. Направи ми впечатление светлината в техните очи, топлината, с която ме приеха, въпре-ки различията между нас. Чувствах се така, сякаш се познавахме от дълго време. Приеха ме като

своя близка, като сестра. Курсът започна. Много се вълнувах. Говорителят представяше всичко тол-кова мило, с голямо усър-дие и простота ни разяс-няваше темите. В този момент нещо в мен се преобърна и в сърцето си реших: „Тук е моето място.

Аз ще продължа да идвам на църква, без да вземам под внима-ние мнението на съ-

пруга си.” След предста-вянето на темата започна-ха разговорите по групи. Ръководителката ни беше много търпелива и мъдра. Изслушваше всеки, дори ако мнението му не съвпа-даше с нейното или пък се отклоняваше от разглеж-дания въпрос. Това ми по-могна да по-ставя здрава основа на християнския си живот. Водех си и записки.

Още след първото съби-ране, когато се прибрах у дома, се затворих в стаята си и взех решение, че до края на живота си ще вяр-вам в Бога и ще Му се до-верявам. По време на кур-са прочетох много книги, които ми помогнаха да раз-

бирам все повече. Тогава се промени и моето отно-шение към Бога. Започнах да чета Новия Завет. Посещавах събиранията на курса, четях Словото и видях, че това, което пасторът говори, съвпада с написаното в Новия за-вет относно Божиите обе-щания, Божията прошка и т.н. Започнах да добивам по-реална представа за Бога. Постепенно осъз-нах, че Той наистина съ-ществува. Ние не можем да Го видим, но чрез Сина Му Иисус Христос има-ме достъп до Него. През тези седмици четях много и размишлявах. Натрупах доста знание за Бога. Бях уверена, че това е точното място за мен.

В началото имах го-лямо желание да чета Библията, но ми беше трудно да се моля. Постепенно това се про-мени и започнах да пре-карвам все повече време в молитва. Разказвах Му проблемите си и Му бла-годарях за Неговата по-

мощ. Виждах, че Господ работи в мен. Имах силни болки в краката, особено нощем. Трудно ми беше да ставам от леглото и да се движа. Помагах си с бастуни, едва ходех. Не мога да го обясня с думи, но почувствах желание да започна да се моля за това. Изведнъж Бог даде

сили в краката ми и самата аз се учудих как започнах да се изправям и да вървя без проблеми. Болката из-чезна. Моите приятелки и близки забелязаха разли-ката. Разбрах, че Бог на-прави това за мен.

Бог наистина е с мен. Той е реален в живота ми. Сега всяка сутрин за-почвам деня си, като Му се моля и чета Библията. Бог ми дава спокойствие, сили за живот, успех в работата. Той променя и моя характер. Започнах да осъзнавам, когато гре-ша и Го моля да ми прос-ти. Много е важно да по-молиш за прошка, когато си сбъркал. Разбирам, че Бог иска не само да четем Библията, но и да сме по-слушни – да живеем така, както Той ни учи и ни по-казва. Бог ни приема та-кива каквито сме, но иска да желаем и да се стре-мим към промяна. Все по-рядко имаме спречквания с моя съпруг. Моля се на Бога да промени и неговия живот. С дъщеря ми вина-

ги сме общу-вали трудно, но и в тази област също

има за какво да благодаря на Бога. Скоро отново ще има Алфа курс. Този път ще се включа като помощ-ник. Искам да заведа мои приятели. Ще бъде много хубаво да чуят за Бога и да опитат Неговата наме-са в живота си.

анка стайковас. тетово, обл. русенска

отдясно: емануела - внучка, наско трифонов - син, Бисерка - снаха,анка стайкова, Десислава и владимир - внуци

Мислех си, че сигурноги „зарибяват”

всяка сутрин започвам деня сикато се моля и чета Библията

стр. 12 януари - април 2012 аЛФа иНФо

ГЛЕДАЙТЕ

Предаване за християнския живот, етика и вяра

Провокация към тези, които търсят истината

Неделя 16:00 ч.повторение - понеделник от 10:30 ч.Телевизия Европа www.hristiyanstvoto.eu

За контакти:алфа БългарияП. К. 1075100 Горна оряховица

тел. / факс 0618 23 200, GSM 089 468 30 35info@alphabg.org, Skype: alphabg.org, Facebook: алфа България

www.alphabg.org

За дарения:ПроКредит Банк (България) аД

BIC: PRCBBGSFIBAN: BG25PRCB92301029807622

ПроЧетохме „КНиГа за браКа”ЗаеДно наПреД

Започнах да чета „Книга за брака” с мисълта, че след като съм прочела толкова много християнски книги за брачните взаимоотношения, едва ли има с какво да ме изненада. Земният език и практичните съвети обаче ме грабнаха и аз се замислих как мога да приложа някои от тях на практика. Със сигурност нашият осемнадесе-тгодишен брак имаше нужда от ос-вежаващи идеи. Докато четях колко важно е общуването и предложение-то всяка седмица да организираме „време само за нас”, си помислих кога за последно сме излизали някъде за-едно. И така, купих билети за театър, уредих кой да гледа четиригодишна-та ни дъщеря и казах на съпруга си, че го каня „на среща”. Очаквах да ре-агира с насмешка, но вместо това ви-

дях удоволствие и през седмицата до тази наша „среща” усетих, че той мис-ли за нея, очаква я с нетърпение и би направил всичко, за да не я пропус-не. След постановката с многозначи-телното име „Свекърва” отидохме на ресторант. Докато чакахме храната и по време на вечерята го разпитвах за работата му, за милион други неща от ежедневието, за които никога не ни остава време да говорим. Просто го гледах в очите, слушах го. Опитвах се да разбера кое е важно за него, с какви притеснения се сблъсква и как мога да му бъда от помощ. Надявах се да съм му създала една наистина прекрасна вечер, каквато беше тя за мен. И ако съм се съмнявала в това доколко съм успяла, още на другия ден всичките ми съмнения се разсе-яха. Той знае колко важни са за мен подаръците, но винаги му е тежало да избира и подарява. Този път, съв-сем без повод, вечерта той се върна у дома с голяма кутия.

Може би най-ценното в книгата на Ники и Сила Лий са точно тези лесни за изпълнение практични идеи и дъл-боката мъдрост, изразена по един разбираем и приложим начин, които те вдъхновяват за действие. Продъл-жавам да чета с интерес.

венцеслава и Петко Узунови

венцеслава УЗУнова, велико търново

Когато прочетох книгата, бях про-вокирана да се замисля върху много от въпросите, засягащи семейните взаимоотношения. Смятям, че все-ки, който иска да работи върху бра-ка си, винаги има какво да промени, подобри или освежи. Особено ме вдъхнови главата „Как да се разби-раме добре със своите родители и сватове?”, за да търся нови творче-

МарИЯ цанева, Долна оряховица

www.zaedno-napred.org

www.e-shop.alphabg.org

За онлаЙн ПоръчКИ- 10

%

ски начини, чрез които да изразявам любовта и грижата към родителите си. Винаги съм смятала, че не пра-вя достатъчно за тях. Имено оттук получих тласък да изразявам бла-годарността си по различни начини.

Книгата е пълна с ценни съвети и примери, които бихме могли да при-ложим във взаимоотношенията със своя брачен партньор.

За мен мога да кажа, че темите „Да осъзнаем различията си”, „Из-влечете най-голяма полза от раз-личията си” и „Бъдете готови да се промените” остават области, в кои-то да израствам.

С голямо удоволствие препоръч-вам „Книга за брака” на всеки, който копнее да усъвършенства брака си.

Книгата е подходяща за широк кръг от читатели. Начинът, по който съчетава приятен хумор, много до-бри примери, лични преживявания на авторите и подходящи стихове от Библията, я прави необикнове-но четиво и практичен помощник за всяка бъдеща и настояща семейна двойка.

Омъжих се преди малко повече от 8 месеца. Преди да встъпя в брак, имах за цел да прочета колкото се може повече книги за този тип вза-имоотношения. Някак обаче се бях уморила от негативните случки и кризите между съпрузите, за които четях. Затова когато за първи път „Книга за брака“ попадна в ръцете ми, аз бях впечатлена от невероятно позитивното послание, което автори-те бяха написали на задната корица. И така, започнах да чета с удовол-ствие.

Благодарение на добрия пример на родителите ми (Иван и Венета Врачеви), аз вече знаех, че бракът може и трябва да бъде нещо пре-красно. Тази книга много добре до-пълни моето разбиране и ми даде

много практични съвети как точно да стане това. Водих си записки през цялото време, докато четях, защо-то виждах, че авторите Ники и Сила Лий са хора, притежаващи мъдрост и знания, преживяли много в тази об-ласт, а също така и творчески лично-сти, които са съумели да създадат и поддържат атмосферата на любов и взаимно изграждане в брака си.

От самото начало на нашия брак аз и съпругът ми решихме да използ-ваме доста от съветите в тази книга. Някои от тях са свързани с начините за поддържане на романтиката – на-пример ежеседмичните романтични вечери. Други са свързани с общу-ването помежду ни, затова и реши-хме да нямаме телевизор поне през първата година. Това определено работи в полза на комуникацията ни. Също, намираме за много полезни и съветите относно справянето с кон-фликтите помежду ни.

Започнах да препоръчвам книгата още след прочитането на първите страници. Все още продължавам да го правя, защото смятам, че е изклю-чително полезна – за хора, тепърва встъпващи в брак, и за такива, кои-то са семейни от дълго време. Всеки има какво да научи от нея!

МарИЯ тоДорова, сливен

Мария и тодор тодорови

Мария и цветан цаневи