февруари 2013, брой 1 (17)

продължава на стр. 2

Àпостоëът нà свободàтà

Âàсèë Левскè –

140 годèнè беçсмъртèе

В навечерието на отбелязването на 140 години отгероичната смърт на патрона на училището ВасилЛевски, ние продължаваме да следваме неговия примерза дос тоен и пълноценно извървян житейски път.Създаването на личности с изградени националниценности и приоритети, на отговорни и способни младихора е наша основна задача.

О с и г у р я в а н е т о н а е в р о п е й с к и с т а н д а р т и вобучението и възпитанието е дълъг и отговорен път, покойто неуморно вървим. Той минава през реализиранетона редица проекти и това е част от управленската стратегияна СОУ „Васил Левски“ – Троян. През учебната 2012-2013година реализираме проекти и програми като: „Превенцияна отпадането от училище“по ОП „Развитие на човешкитересурси“: „Ученически практики“, „Система за кариерноориентиране в училищното образование“, „Подобряванекачеството на образованието в средищните училища чрезвъвеждане на ЦОУП“, „Квалификация на педагогическитеспециалисти“, по Национални програми: „Оптимизация научилищната мрежа“, Модул „Оптимизиране на вътрешнатаструктура на училищата“; „На училище без отсъствия“(мярка „Без свободен час“); „С грижа за всеки ученик“(модул „Осигуряване на допълнително обучение научениците за повишаване на нивото на постиженията им пообщообразователна подготовка“ и модул „Осигуряване наобучение на талантливи ученици за участие в ученическиолимпиади“); „Информационни и комуникационнитехнологии в училище“, по секторна програма „Коменски“на ЕС-Програма „Учене през целия живот“ към Център за

Какво щеше да бъде, ако Левски беше живднес, ако беше наш съвременник, ако живеешес нас тук и сега? Дали той отново би посветилж и в о т а с и н а р о д и н а т а , с е г а т о л к о в а п о -различна, с различни хора, нов морал и другиценности? Дали Левски би жертвал себе си за„неразумните, които се срамят да се нарекатбългари“, а те днес като че ли са много повече отпреди.

Аз мисля, че да! Левски отново би дал животаси, би се жертвал и би се посветил на майкаБългария и на българите, защото Левски е над

Изграждането наличности,

знаещи и можещи – нашприоритет и отговорност

Ако Левски беше жив днес…

Àпостоëът нà свободàтà

Âàсèë Левскè –

140 годèнè беçсмъртèе

брой 1 (17), стр.2

( )анкета

(прод от с . 1)ължава тр

Ако Левски беше жив днес…

Лиана Балева (5 а клас): „Апостоле, благодаря ти, че ме научи даобичам родината си, да уважавам и почитам хората, да не се предавампред трудностите, да защитавам идеите си! Прекланям се пред твоята

самоотверженост!“М а р и я П а с т у х о в а ( 5 а к л а с ) : „ Ц я л а

България се гордее с теб, Апостоле, защото завсички нас си патриот, национален герой,дори светец! Днес всеки произнася името ти суважение и признателност!“

Таня Хитрова (5 а клас): „Дяконе, не смезабравили твоето велико дело, още пазимвещите ти в музеите, косите ти, дето ги даде на своята майка.Днешният народ ще те помни вечно!“

Радина Костовска (5 а клас):„Благодарна съм, че е ималотакива достойни като Левскихора, за да могат днес всички даживеят свободно!“

Ивелина Василева (5 а клас):„Ако Левски е жив днес, щях даго поздравя за храброст та ир е ш и т е л н о с т т а ,п р о я в е н исамоо твержено о тнего! Заради делото

му днес ние сме горди като българи!“Валерия Йорданова (5 а клас): „На

Левски бих казала, че в моите очи енай- святата личност, че е силен иборбен като ис тински лъв! Той еАпостолът на свободата и в сърцатани ще бъде вечно жив!“

К Л ?АКВО БИХ КАЗАЛ НА ЕВСКИ

времето и над дребножитейските нрави и проблеми. И днес Апостолът би бил същия – патриот иродолюбец, борбен и смел, живеещ за да „пробуди“ народа. Пример за другите и гордост за родината.Дали би почувствал срам? Може би – виждайки това, което се случва в нашето съвремие – ширещатасе враждебност, тесногръдието и неграмотността, дребните душици и големите престъпления….

Да, но Левски не е наш съвременник, затова отговорността да няма от какво да се срамуват хоракато него, е в наши ръце. България днес, това сме ние, водени от примера на Левски!

Марая Стратева8а клас, СОУ „Васил Левски“, Троян

брой 1 (17), стр. 3

Мария Кинова,преподавател по английски език

Няма бъдеще без настояще и настояще без минало! Ние трябва да носим спомена заминалото и да се учим от него; да се съобразяваме с настоящето и да гледаме към бъдещето.Училището и неговото бъдеще зависи от всички нас и от нашите действия. Както животът,така и ние, и нашето училище непрекъснато се променяме, развиваме, усъвършенстваме. Еднонещо не се променя само – жаждата за знание, знание за живота като цяло. Затова нека сегрижим и обичаме училището си, нека учим повече, за да живеем добре и за в бъдеще!

Петър Аврамски,ученик от 7а клас

Ценя много училището, в което уча,защото то ми осигурява качеството наобразование, което очаквам. Наистина сегордея, че СОУ „Васил Левски“ е едно отнай-големите и преуспяващи средищниучилища в България и че аз съм част от него.

Доволен съм и от това, че тук имамевъзможности да се развиваме в много насоки.Училището разполага със съвременнаматериално-техническа база . Моитеучители са хора с модерни разбирания, аучилищното ръководство е осигурило иголямо разнообразие от извънкласни форми,в които всеки намира занимания, споредсвоите интереси.

Това е моето училище – стремящо се къмосигуряване на най-доброто качество наобучение и развитие на интелектуалнитеспособности на учениците!

МНЕНИЯ

Два погледа към една тема

Изграждането на личности, знаещи и можещи –наш приоритет и отговорност

развитие на човешките ресурси -„По дирите на енергията“,международни проекти: „Повишаване консумацията на пресниплодове и зеленчуци“; „Иновативни туристически практики вИталия-решение за твоето професионално бъдеще“.

Реализирането на възможнос тите, които тези проекти ипрограми ни дават, способства за постигането на един от основнитеприоритети на училището – изграждането на личности знаещи иможещи, с широка култура, национални добродетели и европейскиманталитет, способни да живеят пълноценно в Троян, България,Обединена Европа и света. Само така ние можем да се поклонимпред 140-годишната памет на нашия патрон – достойно и с чувствона изпълнен дълг.

(прод от с . )ължава тр 2

брой 1 (17), стр. 4

Потомците за Левски

Изданието подготвиха:редактор: Ралица Бенчева

коректор: Радостка Петкова

компютърен дизайн и предпечатна подготовка: Емилиян Ангелов, Ангелина Иванова

Екипът благодари за помощта на: Розалина Русенова – директор, Цветлина Митева – помощник-директор, Таня Василкова – педагогически съветник!

Всеки миг – опасност,всяка стъпка – риск

Народе!!!

Малцина са борците, които неуморномогат да отправят своята духовна мощвърху подкопаваната скала. Левски беедин от тях. Редом с бурния копнеж засвобода в нег о имаше и о тмерено т оспокойствие на вечно бдящия борец. И отсело на село, от град на град вървеше той исплиташе огнената мрежа на бунта, в коятода бъде уловено и обезсилено чудовищетона тиранията. От дом на дом, от кръстопътна кръстопът спираше той и хвърляшесветлите семена на свободата – пламтящиискри от сърцето си. И в черната нощ на

робството и отчаянието като рубинени звезди пламваха революционните комитети.Из сбутаните селца на Балкана, из полетата на Северна България, в Тракия, чак доСкопско отиваше той и зовеше народа към бунт. Апостол, истински апостол насвободата.

Весело, бледо лице, озарено от лъчите на пламтяща душа. Синкави очи, горящи в

Народе, помниш ли ти още своя спасител?

Знаеш ли, че той е български будител?

Народе, помниш ли ти какво за теб е сторил?

Знаеш ли, че той за свобода се е борил?

Животът свой отдаде за едничкото делои до край срещу ордите бори се смело.

Героят наш обиколи цялата родинаи тоз път, пак за теб той измина.

Ала знаеш ли, че е предаден от своя народ,

За когото е воювал да има по-добър живот?

Помниш ли, че ти народе, на бесилото го окачии заради алчността си пътя негов заличи?

Левски нямаше ни жена, ни деца.

Но той живее в нашите сърца.

Огънят за него в душите ни пламти,

А името му свято вечно в нас кънти.

Мария Цвяткова, 8а клас

мис ли и напрежения . И ведно съ сзвънките песни на бодрия веселяк катотътен на вулкан се носи тежкият, бурензов на вожда, който зове задрямалитев о й н и ц и з а у т р е ш н и я б о й . Взадименит е к афенет а на малкит езанаятчийски градчета, прихлупенитеб а л к а н с к и к о л и б и , п о с е д е н к и ичиталища – навред гърми неговотослово. Навред отворени обятия, навредпредателски очи и низамски потери.

П р е д с м а я н и т е о ч и н а с в о и т еприятели той върви непоколебим дозиналата уста на гибелта. Всеки миг –опаснос т, всяка с тъпка – риск . НоАпостолът има велика смелост.

Христо Смирненски