СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“v-levski.com/examples/vestnik/2013_october.pdf · първи...

БРОЙ 36 СЕПТЕМВРИ / ОКТОМВРИ, 2013 ГОДИНА

СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ - КЛЮЧЪТ КЪМ УСПЕХА

Отново на училище

2 стр.

Проект

BG051PO001 - 3.1.06

3 стр.

Ден на Европейски-

те езици

4 стр.

Избори за нов УС

2013

5 стр.

Влакчето на

Тиквенбург

12 стр.

Представяме Ви

КЛУБ ЛеТеРа

8 - 11 стр.

Изяви на наши

ученици

5, 6, 7 стр.

ОТНОВО НА УЧИЛИЩЕ!

Отново сме заед-но, щастливи и в очакване на нови предизвикателства, зна-ния и приключения!

Малко по-пораснали, малко по-усмихнати и малко по-мечтателни!

Тържеството за откриването на новата учебна година в СОУ "Васил Левски" започна в 10,00 часа с издигане на на-ционалния флаг, изслушване

Скъпи ученици, уважаеми ко-леги, драги родители и гости на нашето тържество, добре дошли!

Благодаря Ви, че сте тук сред нас, че споделяте нашите въл-

УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК БРОЙ 36, СЕПТЕМВРИ / ОКТОМВРИ, 2013

2

нения, радости и тревоги.

Мили първокласници, днес Вие за първи път прекрачвате прага на нашето училище. Не се страхувайте! Вашите учите-ли ще Ви подадат ръка, ще Ви

научат да четете и пишете, да смятате, да пеете и рисувате. Тук ще се учите, но и ще се забавлявате. Тук ще срещнете и Вашите първи приятели. На-ли така, дванайсетокласници? Може би до вас е онова дете, с което сте стояли на чина в първи клас. Вие вече добре знаете, че когато до Вас са приятелите Ви, трудностите се понасят по-лесно, а радостите се изживяват по-пълно.

Пожелавам новата учебна го-дина да бъде успешна за всич-ки – и за първокласниците, и за зрелостниците, и за всички наши ученици и учители.

Още веднъж добре дошли!

Честита и успешна 2013-2014 учебна година!

Нека е изпълнена с много Вя-ра, Надежда и Любов!

На добър час, мили ученици!

С уважение: Тома Томев

Директор на СОУ "В. Левски"

СЛОВО НА ДИРЕКТОРА ПРИ ОТКРИВАНЕ НА УЧЕБНАТА 2013 / 2014 ГОДИНА

на химна и посрещане на учи-лищното знаме. Гости на тър-жеството бяха Красимира Йор-данова - директор дирекция "Хуманитарни и социални дей-ности" в Община Севлиево, Николай Петров - председател на Училищно настоятелство при СОУ "Васил Левски", Ми-рослав Марков - член на УС на Училищно настоятелство при СОУ "Васил Левски".

Този ден бе най-вълнуващ за първокласниците и техните родители. За първолачетата

вратата на познанието се от-крехва за първи път. Зад нея се крие един чуден свят от букви, думи и числа.

След първия школски звънец учениците и учителите отно-во прекрачиха прага на свое-то училище. Първокласници-те бяха посрещнати с мед, защото пътят на знанието е сладък като меда, и хляб, омесен от зърното на живота, което никога не бива да заги-не, защото в него будува на-деждата.

През месец април 2013 година учениците от III и IV клас и сегашните петокласници получиха рекламни тениски с логото на проекта.

Те са част от кампанията по проекта за целодневното обучение в средищните училища. Проектът се

осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Развитие на човеш-ките ресурси", съфинансира-на от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

Дни преди началото на учеб-ната 2013/2014 година от РИО гр. Габрово изпратиха за уче-ниците от I и II клас, обхва-

нати в полуин-тернатните гру-пи, рекламни ма-териали (раници, тефтерчета и химикали).

На 17 септември 2014 година лично г-н Томев - директор на училището, връчи на вся-ко дете от I и II клас раница, тефтерче и химикал с логото на проекта.

Галина Христова

помощник-директор начален етап


3 Проект BG051PO001 - 3.1.06 Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес


От 2001 г. насам 26 септември е посветен на чест-

ването на европейските ези-ци. Европа разполага с истин-ско езиково съкровище : 24 официални езика и повече от 60 местни общности, които говорят на регионален или малцинствен език, а също и езиците, на които говорят гражданите с произход от дру-ги държави и континенти. С цел да насочат вниманието към това огромно езиково бо-гатство, Европейският съюз и Съветът на Европа поставиха начало през 2001 г. на иници-ативата Европейски ден на езиците.

СОУ "Васил Левски" също се включи в инициативата и по подобаващ начин отбеляза Деня на Европейските езици. Целта е да се насърчи изуча-ването на чужди езици, както и да се популяризират култур-ното и езиковото многообра-зие сред учениците на учили-щето и най-вече сред седмок-ласниците, на които през тази учебна година им предстои избор за обучение в профили-рана паралелка с интензивно изучаване на чужд език или езикова гимназия.

Ученици от профилираните паралелки с интензивно изу-чаване на английски и немски език сутринта посрещнаха своите съученици и учители на входа на училището с изра-ботени специално за Деня на европейските езици флагове на страните от Европа. По-късно, в голямото между-часие, облечени в национал-ните носии на различни евро-пейски народи, наши ученици представиха изложба-базар с характерни неща за различни страни в Европа.

Кулминация на инициативата беше организираното от уче-ници в гимназиален етап на обучение и техните ръководи-тели (Евгения Пенчева – пре-подавател по музика, Боянка Вълчева – преподавател по английски език, Павлина Де-сева – преподавател по бъл-гарски език, Йонка Косева – преподавател по немски език, Елена Иванова – преподава-тел по руски език) шоу в Акто-ва зала на училището. По сво-

еобразен начин на сцената бяха представени езиците, ко-ито се изучават в нашето учи-лище:

българският език чрез творчеството на най-българския писател – Пат-риарха на българската ли-тература - Иван Вазов;

руският език с творчест-вото на Александър Серге-евич Пушкин;

монологът на Хамлет от

едноименната трагедия на Уилям Шекспир беше изб-ран от учениците, за да представят богатството на английския език;

немският език беше представен като език на германската техническа култура.

Изпълнението на Одата на радостта (химн на Европа) на немски и на български език обедини всичко представено.

4


5

Тази година заедно със смя-ната на правителството на нашата държава се смени и почти целият състав на Уче-нически съвет в училище. Тъй като тази година по-голямата част от членовете са в 12-ти клас и напускат УС, бяха обявени пет свобод-ни места. В началото имаше доста разногласия как да бъ-дат проведени изборите. Ня-кои предлагаха половината кандидати да бъдат приети чрез гласуване на учениците, а останалите да бъдат избра-ни от Ученически съвет чрез интервю, но в крайна сметка решихме всички да бъдат приети с гласуване от учени-ците в гимназиална степен.

Кандидатите за УС , противно на очакванията, бяха доста. Кандидатираха се деветима ученици. Габриел и Айсен от 8а клас, Мартин Дюлгяров от 9а, Надежда и Християна от 10а и Дорина, Стоянка и Христо от 10б. Както и пре-

дишните години, те трябваше да представят постер и пре-зентация от два слайда, с кои-то да споделят със своите съу-ченици какви са техните моти-ви, за да кандидатстват за УС.

Изборите се проведоха нор-мално, без купуване или про-даване на гласове и в крайна сметка новите членове на УС са Дорина, Мартин, Надежда, Стоянка и Христо. Пожелаваме им приятна и успешна работа в екипа на УС и също така се надяваме, че тези, които не са приети, няма да се откажат и следващата година ще опитат отново. И накрая, но не на последно място, искаме да благодарим на членовете на УС, които ни напускат тази го-дина, защото без тях нашият екип нямаше да е същият.

Ето това са резултатите от проведените избори:

1. Дорина Георгиева - 10б 186 гласа

2. Мартин Дюлгяров - 9а 174 гласа

3. Надежда Иванова - 10а 168 гласа

4. Стоянка Славчева - 10б 155 гласа

5. Христо Хинков - 10б 126 гласа

6. Айсен Кременлиева - 8а 112 гласа

7. Емил Тотев - 9б 100 гласа

8. Християна Петрова - 10а 98 гласа

9. Габриел Михов - 8а 85 гласа

Драматизъм не липсваше и при избора на председател и заместник-председател на УС. Новоприетите членове проявиха кураж и участваха наравно със „старите” при номинирането. Резултатът тази година не се оказа в тяхна полза, но поне опита-ха. Председател вече е Иван от 11а, а негов заместник – Калоян от същия клас. Нека да е успешна работата им!

НАШИ УЧЕНИЦИ - ИЗОБРЕТАТЕЛИ

Екип ученици от нашето училище съз-даде калкулатор, с който може да се изчисли разхода на вода за член от домакинството за един ден. Потреби-телите могат да видят колко вода би-ха спестили, ако използват съвремен-но икономично оборудване. Целта на проекта е да ни научи да пестим един от най-важните за човечеството при-родни ресурси - водата.

На 5 октомври България и още над 100 държа-


6

АЗ СЪМ УЧИТЕЛ Джон У. Шлатър (есе)

Аз съм учител.

Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въп-рос.

Аз съм много хора на много места.

Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откри-ват нови идеи, като задават въпроси.

Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в про-тегнатата ръка на Хелън Ке-лър.

Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истина-та чрез безбройни истории.

Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образова-ние на всяко дете.

Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чи-нове има оранжеви щайги.

Аз съм и Бел Кауфман, борещ

се да върви "Нагоре по стъл-бата, която води надолу".

Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на слава-та за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емърсън, Лио Бас-каля, Мойсей и Исус.

Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са заб-равени, но чиито уроци и ха-рактери винаги ще бъдат пом-нени, заради постиженията на техните ученици.

Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши учени-ци, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване край гробо-ве, изкопани твърде скоро за тела твърде, твърде млади. В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, при-ятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, бан-кер, таксиметров шофьор, психолог, заместник-родител, продавач, политик и защитник на вярата. Независимо от кар-тите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книги-те аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат уче-ниците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.

Аз съм парадокс.

Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите уче-ници. Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен рабо-тен ден, който проучва нови възможности, в които учени-

ците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.

Аз съм най-големият късмет-лия сред всички, които рабо-тят. На един лекар му е позво-лено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се пог-рижа животът да се ражда от-ново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятел-ства. Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъщест-вува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина онова, което изгради, ще трае вечно. Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, стра-ха, предразсъдъците, неве-жеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Инте-лигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Инди-видуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим. А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали го-лямата чест да ми се доверите с великия си принос към веч-ността - вашите деца. И така, аз имам минало, което е бога-то на спомени. Имам настоя-ще, което е истинско предиз-викателство, пълно с приклю-чения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъде-щето.

Аз съм Учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.

ви по света отбелязват Деня на учителя. Идеята за това ид-ва от състоялата се през 1966 г. в Париж Специална между-правителствена конференция за статута на учителите, в ре-зултат на която е подписан документът "Препоръки, каса-ещи статуса на учителя".

По повод 40-годишнината от приемането на препоръките, ЮНЕСКО предприема инициа-тивата да наложи 5-ти октомв-ри като международен ден на

учителя и това става факт през 1994 г., когато Световни-ят ден на учителя се отбеляз-ва за първи път.

СКЪПИ УЧИТЕЛИ! Приемете най - искрените ми поздравления по повод 5 ок-томври - Световен ден на учи-теля! Поклон пред Вашия труд!

С уважение: Тома Томев, Директор на

СОУ "Васил Левски"

Време е да се за-върна в родното си градче, където да прекарам последните си неповторими мигове. С лека тъга се подготвям да изпратя незабравимото лято. Още мал-ко ще понося летните обувки, докато натрупвам последни, незабравими летни изживява-ния. Лятото свършва, а аз сме-ням летните обувки.

Дорина Георгиева 10б клас

Първо място в литературния конкурс „Магията на лятото”,

организиран от „Идеал Стандарт”, Севлиево


7 ЛЯТОТО СМЕНЯ ОБУВКИТЕ МИ (есе)

Лятото ми пошепва да го из-живея незабравимо и превръ-щам това в закон. То ме кара да заменя дънките с рокли, а краката ми искат да разхождат новите сандали.

Училището свърши, отбеляз-вам старта на лятото край ба-сейна с любимото момче. Ску-ката не присъства в ежедневи-ето ми, сменям сандали и ма-ратонки през ден и не се за-държам на едно място. Летни-те са идеални, за да танцувам с групата си и да се разведря. Подготвям апарата си и се впускам в приключенията на лятото.

Безспорно този сезон е доста динамичен. В мига, в който обух сандалите, се озовавам на плажа, през юли. В продъл-жение на две недели морският бриз пилее косите ми, докато тихичко крада лъчите на слън-цето. Краката ми са боси, а златистият и горещ пясък ги затрупва нежно. Слушайки любимите си песни, се любу-вам на вълните, а те ме канят да поплувам. И ги слушам. Опитвам от всички видове сла-долед и искам още. Виждам различни видове животни, га-ля и се снимам с бухали. Вся-ка вечер гледам залеза и меч-тая да го споделя с някого. Запечатвам спомените, обувам сандалите си и оставям морето зад гърба си.

След двуседмичен престой по Черноморието се връщам в родния град. Сменям обувките и вече съм с маратонки. Полу-чавам покана да покоря Бал-кана и с удоволствие приемам. Какво по-хубаво от това да прекараш повече време с лю-бимото момче и неговата фа-милия, докато сме на палатки? Три дена смехът не остави ни-кого на мира, а нощите бяха по-топли благодарение на ог-ромния огън и страхотната компания, с която бях заоби-колена. Дойде ред да запрет-нем ръкави и да отъпчем пътя да Кадемлийското пръскало. След тричасов маршрут се по-катерихме възможно най-близо до великолепния водо-пад, където събух маратонките

си, а уморените ми нозе усети-ха ледените капки, които се гонеха във въздуха. Очите ми блестят, събирайки поредните спомени, и потеглям към дома.

Прибирам се в Севлиево пове-че от изморена. От петдневния си престой в градчето два де-на ме налегна настинка. Все още към с маратонки, но ги сменям за чифт сандали. Рад-вам се като за последно, че прекарвам времето си с Н. За-едно с нея времето е сякаш спряло. Ядем сладоледи и се смеем. След тези прекрасни мигове отивам в Троян. Там ме обсипват с радост и прег-ръдки. Всяка вечер е различ-на, а звуците на фотоапарата ми запечатват поредните не-забравими емоции. Босите ми крака обуват чехли и те ме пренасят до басейните всеки ден в компанията на очарова-телни хора. Смея се до болка и ям дюнери. Забавлявам се като за последно.

Здравейте, приятели!

Представяме ви новия клуб в училище - „Литературнотворческа работилница.” Нарекохме го съкратено Клуб „ЛеТеРа”. Клубът обхваща 13 ученици от десетите класове, но е отво-рен за всеки, готов да сподели свои стихове, есета, разкази или просто да дойде и да послуша хубава поезия или да направи опит да въплъти в художествено слово това, кое-то му е на душата. Клубът се събира всеки вторник от 14 часа в кабинет 234.

Очакваме ви!


8


Теодора Стоянова представя новосформирания клуб ЛеТеРа

Ние сме ученици от клуб "Литературнотворческа рабо-тилница". Всяка седмица имаме различни задачи за из-пълнение. Например наскоро нашето занятие се проведе в парка . За-дачата ни беше да преразкажем как сме прекарали един наш есенен следобед сред природата. Трябваше да опишем какво виждаме и чува-ме, като се опитваме да го одухотворим чрез сравнения, метафори, олицетворения. Наблюдавахме дърветата - млади и стари,тъжни и ве-сели, храстите - малки и големи, сгушени под дърветата или самоот-вержено ограждащи парка, децата на люлките, майките по пейките… После седнахме и записахме това, което видяхме. Ето и някои от нашите опити.

9

Пролетта винаги идва

с дъх на бор и ела,

с тръпна надежда за обич

на млади красиви тела.

Но тя не трае вечно,

понякога сякаш е миг.

След краткото лято прокарва

есен своите бледи лъчи!

Сваля самотен в парка

дъбът своята кралска корона.

Величествен , пътя застила

с листа и малко умора.

Тъжно е - вече е есен.

Болка е – затварям очи.

Летните дни леден полъх

в сива мъгла ги обви!

Християна Петрова

ПАРКЪТ

В един стар и мъдър парк, ро-ден в далечната 1924 г., жи-вееха много дървета. Имаше всякакви – млади и зелени, стари и изгнили, иглолистни и широколистни. В този малък квартал живееха борчета, брези, ясени и дъбове.

Но това не беше един от оне-зи шумни и оживени кварта-ли. В него живееха само оп-ределени дървета. Целият парк беше ограден с жилави и високи храсти. Имаше дър-вета, които бяха извън тази ограда, те сякаш чакаха да бъдат приети и допуснати в района на този спокоен квар-тал.

Но през 1924 г. не се бе ро-дил само този парк, с него се бе появило едно малко и све-жо дръвче, което се намира-ше в центъра на квартала. Още докато беше младо и зе-лено, хората го бяха огради-

ли с оградка да не се пре-кърши, преди да е порасна-ло. Минаха няколко години и то се превърна в красив мла-деж. Новодошлите девойки все го заглеждаха и си шу-шукаха за него…но така и не си намери дама.

С течение на времето взеха да идват все повече и повече дървета и вече нямаше мяс-то. По-възрастните решиха, че трябва да има един, който да командва кой да дойде. Всички гласуваха за първия жител на тази земя. Дъбът се прочу из всички паркове, хората го уважаваха и почи-таха, но това беше някога в миналото. Този дъб все още е голям и величествен, но сега бе ограден от влакчета и детски люлки, деца, които мислеха, че е много забавно да си пишеш името на това дърво, майки, които димейки в листата му, наблюдаваха

децата си. Този дъб вече не се чувстваше почитан и ува-жаван. Сякаш хората му се присмиваха и забравяха с всеки изминал ден.

Пак е есен. Есента на 2013 година. Старият и мъдър парк е тук, старият и мъдър дъб – също. Докога?

Надежда Иванова


Есен в парка Картината е тъж-на. Паркът е сив,

без значение на цветните листа, цветното влакче или цветния смях. Хората подми-нават дърветата, дърветата подминават хората все с то-зи празен поглед, отпуснати рамене и безизразни очи. Хората изливат тъжни мисли и изгубени мечти върху си-вата площадка. Влакчето, пълно с деца – безлюдно. Дърветата, пълни с движе-ние – бездушни. Пейките, пълни с надписи – празни. Писателят е един и същ – времето, писалката е една и съща с тъп ироничен връх – повтаря година след година същите краски, същото нате-жало уморено слънце, същи-те сиви изгубени хора, само дето лицата се менят, чувст-вата и спомените – същите.

Дърветата с времето израст-ват, стават по-мъдри, но и изгниват. Главата след вре-ме побелява и се пълни с бели спомени. Клоните след

време натежават, започват да губят листо подир листо, мис-лите след време избледняват – цел след цел, мечта подир друга трагично погиват под писеца на времето. Само писа-телят мени формата си от кра-сивата есен до белоснежната покрива, времето мени форма-та си от красивата снага до побелелите коси.

Децата тичат, люлките скрибу-цат. Листата падат, стъпките шумят. Хората се оглеждат в дърветата, дърветата са хора. Движението го има, душата се е предала.

Картината е същата. Само ед-но цветно петно, незасъхнало още от мастилото, расте и рас-те в центъра на парка. Дете. С бистри очи и бистри идеи. Държащо едно малко зелено моливче с остър връх. Крачка подир крачка то отива и пос-тавя едно семенце в земята. Малко – с големи очаквания. Иска да бъде орех. Картината е същата. Само дето до петно-то се подава една тънка мечта, оформила вече някое друго

младо клонче. Ден подир ден детето отива и полива мечта-та – нашето дърво. Минават месеци, минават години. Пи-салката не спора да пише – повтаря и повтаря. Нашето дете, с бистри идеи, минава от пъстрата люлка на тихата пейка. Гледа своето дърво всеки ден. Вече побеляло, свило рамене под него.

Картината е променена. Де-тето вече отдавна си е зами-нало, но там, на мястото на неговото семе, неговата меч-та – расте и се вие горд си-лен орех. Орех, познал спо-мените, мъдрите мисли и грижата, а там, на върха, в най-горния клон е закачено едно малко зелено моливче.

Картината е променена с тънки смели букви, казва се: най-добрият начин да оста-неш във времето е, като взе-меш пример от него – и оста-виш следа.

Преслава Иванова

Есенна импресия Есен е. После тя си отива. Идва зима.

Ето го и студеният парк. Сне-жинките падат една по ед-на…виждат се бледи лъчи от така отдалеченото слънце. Дървото е затрупано. Не се вижда нито едно клонче, ни-то една драскотина.

Спира да вали. Идва нощта. Снегът бавно се свлича от дървото. С него пада всичко. Спомен след спомен. Той от-нася видяното, мъката, тъга-та..

Миналото е вече измито, но-во и красиво. Със снежинки-те си отиде и зимата. На ней-но място дойде тя – нежната, милата – пролетта.

Камелия Ганчева

10


* * *

Въздухът ставаше все по-гъст и по-влажен. Небето се обсипа с пенливи пепелно-сиви до черни облаци. Сто-нът на изтощените клони на дърветата отекваше чак до съседната планина. Нежните листенца танцуваха послед-ния си валс, полюшвани от леденостудената ръка на вятъра, преди да положат телата си на земята и да се слеят с нея. Всички дървета бяха измъчени, ръцете им, увиснали надолу, сякаш предали се, сякаш нямайки

сили повече да издържат мощ-та на малките снежинки, които се сипеха по тях вече цяла вечност.

Само два образа сияеха като новородили се звезди измежду нищото. Клонките им бяха сплетени едни в други, а ли-цата им се гледаха влюбено. Те предаваха енергия един на друг. Енергия да оцелеят и да останат заедно. Душите им се бяха слели и образуваха светъл ореол от надежда. Лю-бов, любов между дървета - за първи път виждах нещо подоб-но. Те щяха да останат един до друг до самия край, докато телата им заспят тримесечния си сън. Но дори след това ле-ките ум пухести души щяха да пърхат из въздуха, радвайки се на това, че могат да споде-лят щастието си. Те щяха просто да чакат, докато дой-дат първите топли лъчи слън-це, за да се върнат в стволо-вете на заспалите си домове.

Габриела Венкова

* * * Малко спретнато градче в подно-жието на плани- ната. Слънчев есенен ден и един парк. Парк, разположен точ-но до градската автогара; макар че е малък, от този град доста често отпътуват или пристигат хора. И така там, до автогарата, този парк страда заедно с майките, ко-ито изпращат децата си, и се радва с влюбените двойки, които се виждат след дълго време на раздяла.

В този парк точно този ден не се случваше нищо особе-но. Имаше майки, които раз-хождат своите деца, имаше баби и дядовци, които измо-рени седяха на пейките и обсъждаха преминаващите. Там имаше и много дървета. Седяха и си говореха за су-ровите и мрачни дни, които ги очакват.

Сред всички тези групи от приятели, братя и сестри, имаше една тъжна, изоставе-на бреза. Тя бе точно в сре-дата на кръг, направен от други дървета. Седеше там, свила своите клони като де-войка, застанала на площа-да, за да бъде хулена от хо-рата за своите постъпки. Но какво толкова бе направила тя, за да заслужи това ?

Брезата бе толкова посърна-ла, сякаш се бе отказала от живота си. Листата й бяха паднали от клоните така, както падат сълзите от очите на девойките. Тя бе плакала толкова много, че не й бе останало нито едно листен-це. Когато се доближих до нея и се докоснах до стъбло-то й, почувствах, че то ще се прекърши в ръцете ми. Тя бе толкова крехка , че можеше се поддаде на най-лекия по-лъх на вятъра.

Нежната бреза трябва да бъ-де закриляна така, както всяко едно момиче има нуж-да от подкрепа, но тя , изо-лирана и хулена от останали-те, ще се изправи сама срещу всички и съм убедена, че ще се справи с това, защото носи сърцето на жена, а жената има силите да се справи с всичко.

Ивета Мичева

11

Печатница: „М-ПРЕС” ООД - СЕВЛИЕВО, тел . 0675/ 3-25-26; 3-55-26

ИЗДАВА КЛУБ „ЖУРНАЛИСТ” - СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” РЪКОВОДИТЕЛ: Димитър Димитров

СЪВМЕСТНО С КЛУБ „ЛЕТЕРА” - СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” РЪКОВОДИТЕЛ: Венета Дончева

e-mail: [email protected]

На 11 октомври 2013 година, по време на седмицата, посветена на празника на Севлие-во, се проведе карнавалното шествие "Влакът на Тиквенбург". Ученици от 3Г клас на на-шето училище с класен ръководител Емилия Калоянова взеха участие в карнавала. Всички участници бяха маскирани с пъстри и оригинални костюми и маски, изработени от сръчните детски ръце с помощта на грижовни родители и изобразяващи популярни забавни и страшни герои. С приповдигнато настроение и овации наблюдаващите граж-дани приветстваха малките артисти. Влакчето на Тиквенбург потегли от парк "Казармите" и в центъра бе посрещнато от кмета на града.

СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“v-levski.com/examples/vestnik/2013_october.pdf · първи...

Documents