ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ФАКУЛТЕТ ПО … ·...

ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ФАКУЛТЕТ ПО ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА

КАТЕДРА „ХИРУРГИЯ, РЕНТГЕНОЛОГИЯ, АКУШЕРСТВО И

ГИНЕКОЛОГИЯ”

Владимир Георгиев Плански

Възраст на първо заплождане и пубертет при биволици

AВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд за присъждане

на образователна и научна степен „доктор“

София

2018

Дисертационният труд е обсъден на 01.06.2018 г. от разширен катедрен

съвет, определен със Заповед № 319 от 22.05.2018 г. на ректора на

Лесотехническия университет – София и е открита процедура за представяне

на дисертационния труд за защита пред научно жури.

Посвещавам този дисертационен труд на моя баща и моя чичо,

ветеринарните лекари

д-р Георги Плански

доц. д-р Богомил Плански

Автор: Владимир Георгиев Плански

Заглавие: Възраст на първо заплождане и пубертет при биволици

Тираж: 50 броя

ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Факултет „Ветеринарна медицина“

Катедра „Хирургия, рентгенология, акушерство и гинекология“

Владимир Георгиев Плански

Възраст на първо заплождане и пубертет при биволици

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд за присъждане

на образователна и научна степен „доктор“

Научна област: 6. Аграрни науки и ветеринарна медицина. Професионално

направление: 6.4. Ветеринарна медицина. Научна специалност: „Акушерство,

гинекология на животните и болести по новородените животни“.

Официални рецензенти: Проф. Любомир Найденов Кънчев дбн

Проф. Наско Йовчев Василев двм

Научен ръководител:

Проф. д-р Първан Митов Първанов двм

Проф. Жеко Димитров Байчев двмн

Доц. д-р Йорданка Илиева Йорданова дж

София

2018

2

Дисертационният труд съдържа 137 страници, включително 16 таблици

и 21 фигури, оформени във увод, литературен обзор, цел и задачи, материал и

методи, получени резултати, обсъждане на резултатите, изводи, приноси,

препоръки за практиката, публикации във връзка с дисертацията, литература,

състояща се от 172 заглавия, от които 21 на кирилица и 151 на латиница.

Защитата на дисертационния труд ще се проведе на ....................... от ..........ч.

в зала № ........, на открито заседание на научно жури в състав:

Председател: Проф. Жеко Димитров Байчев двмн

Членове: Доц. Надя Златозарова Златева – Панайотова двм

Проф. Любомир Найденов Кънчев дбн

Проф. Наско Йовчев Василев двм

Доц. Милко Стоянов Събев двм

Докторант: Самостоятелна форма на обучение

Материалите по защитата (дисертационен труд, автореферат, рецензии

и становища на научното жури) са на разположение в деканата на ФВМ,

София, бул. „Климент Охридски“ № 10 и са публикувани на сайта на

Лесотехническия университет (www.ltu.bg).

3

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ

ВПЕ - възраст на първи еструс

ВПЗ - възраст на първо заплождане

ВПО - възраст на първо омалачване

ДНК - дезоксирибонуклеинова киселина

ИО - изкуствено осеменяване

РНК - рибонуклеинова киселина

PCR - полимеразна верижна реакция

РВ - развъдна възраст

P4 - прогестерон

СО - сезон на омалачване

СР - сезон на раждане

CL - жълто тяло

Е2-17β - естрадиол 17β

eCG - конски хорион гонадотропин

FSH - фоликулостимулиращ хормон

GHRH - растежен хормон

GRF - освобождаващ хормон /фактор/ на растежния хормон

IG – F1 - имуноглобулин F1

LH - лутеинизиращ хормон

PGF2α - простагландин, съответно F2α

4

УВОД

Проблемите, свързани с репродукцията на биволите, водят до

значително забавяне увеличението на популацията и развитието на

подотрасъла. Успоредно с проблемите по отношение на хранителния им

режим, съществуват и характерни особености съпътстващи

размножаването на биволите. Измежду тях са сравнително късното

достигане на зряла възраст поради удължаване периода за настъпване на

пубертета.

На фона на сравнително високата млечна продуктивност на

породата Българска Мурра, особеностите в размножителния процес,

предимно късната му зрелост и дългия период до първото раждане,

придобиват особено икономическо значение. Ето защо се насочваме да

проучим появата на пубертета и възможностите за повлияването му при

малакините. Тези процеси не са напълно изяснени. В биволовъдните

ферми в България не се следят процесите на настъпване на пубертета на

малакините. Водят се на отчет възрастта на включване в разплод и

възраст на първо заплождане.

Всичко това ни дава основание при разработката на дисертационния

труд да проучим световния и български опит на произхода и

разпространението на популацията на биволския вид в света и Р

България. Важни за развитието на биволовъдството са въпросите на

репродуктивната физиология. В частност въпросите и факторите,

влияещи на показатели като: пубертет, възраст на първо заплождане и

омалачване, хормонален статус при настъпване на пубертета,

фоликулогенеза и въздействие на тези състояния, чрез асистираните

репродуктивни технологии.

5

ЦЕЛ И ЗАДАЧИ

Целта на дисертационния труд е да проучим приблизително

времето на настъпване на пубертета, възрастта на първо

заплождане, при малакини от породата Българска Мурра да оценим

хормоналния статус и промените в яйчниците, като проведем

хистологична оценка на същите.

За осъществяването на тази цел, приехме следните конкретни

задачи:

1. Да определим възрастта в дни и телесната маса в кг на

малакини при настъпване на пубертета, в зависимост от

сезона на раждането им.

2. Да определим времето на настъпване на пубертета при

малакини чрез измерване на нивата на хормона прогестерон.

3. Да определим възрастта на първо заплождане на малакини в

три ферми и влияние на различните системи на отглеждане

върху тази възраст.

4. Да извършим хистологична оценка на яйчници на малакини

в периода на настъпване на пубертет.

5. Да изпитаме приложението на мелатонин върху

предпубертетни малакини с цел въздействие върху скъсяване

възрастта за настъпване на пубертета.

6

СОБСТВЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ

1. Период на разработката, място на провеждане на изследванията.

Разработката на целия проект бе проведена в периода от 2006 до

2017 година на територията на биволовъдни ферми в селата Макак,

област Шумен, Цар Калоян, област Разград и село Щръклево, област

Русе, наблюдавани по въпросите на селекция и технология на

отглеждане и хранене от ЗИ гр. Шумен към ССА и на територията на

ферми и кланница в с. Български извор, област Ловеч. В обхванатите в

проучването биволовъдни ферми се отглеждат 334 бр. биволици и

подрастващи малакини. Лабораторните изследвания за определяне

концентрацията на хормона P4 бяха извършени в катедра по

“Акушерство, репродукция и репродуктивни нарушения” на Факултет

по ветеринарна медицина при Тракийски университет Стара Загора.

Хистологична оценка и обработка на материали от яйчници на малакини

след настъпване на пубертета бе извършена в “Институт по

експериментална морфология и антропология с музей” към БАН и

катедра “Вътрешни болести, патология и фармакология” при ФВМ при

ЛТУ София.

2. Технология на отглеждане

Ферма 1 с. Щръклево. Във фермата се отглеждат 65 биволици

основно стадо, проучването проведохме върху 38 малакини, заплодени в

периода 2009-2014 г. Животните се отглеждат оборно-пасищно. След

7

коластрения период, който е 7 дни, малачетата се хранят с краве мляко

по 6 л. на ден, а след 20-ия ден се включва люцерново сено на воля и

концентратна смеска, съобразена с нормите на хранене. След 8 –я месец

животните се изкарват на паша. В групата малакини през цялото време

присъства биволски бик.

Ферма 2 с. Ц. Калоян. Във фермата се отглеждат 57 биволици

основно стадо, проучването проведохме върху 42 малакини заплодени

в периода 2009-2015 г. Животните се отглеждат оборно-пасищно.

Малачетата се хранят с биволско мляко по 4 л. на ден до 3 месечна

възраст, а след 20-ия ден се включва люцерново сено на воля и

концентратна смеска, съобразена с нормите за хранене. След 12-ия

месец животните се изкарват на паша. В групата малакини бикът

съпровожда стадото само в светлата част на деня.

Ферма 3 с. Макак. Във фермата се отглеждат 70 биволици основно

стадо, проучването проведохме върху 69 малакини заплодени в периода

2009-2015 г. Животните се отглеждат оборно, малачетата през първия

месец се хранят с биволско мляко по 4 л. на ден, през втория месец към

биволското мляко се включва млекозаместител за малачета в

съотношение 50/50 по 4 л. на ден, през третия месец биволското мляко

се изключва и се изхранват по 5 л. на ден млекозоместител.

Във ферма 3 с. Макак проведохме наблюдение на 20 малакини

родени в периода 2010-2014 г., включени в разплода на определена

разплодна възраст (РЗ), като всяко заскачване от бик беше регистрирано.

Проследявахме възрастта на първо заплождане (ВПЗ) и възрастта на

първо омалачване (ВПО). Изчислен бе средният период на бременност.

Освен това бяха включени 13 бр. малакини за определяне

количеството на хормона прогестерон от ферма с. Макак; 11 бр.

8

малакини за въздействие върху настъпването на пубертета с имплант

“мелатонин” от ферма с. Макак; 4 бр. подлежащи за клане малакини в

кланница с. Български извор с произход от Ловешка област за

хистологична оценка на яйчници и 31 броя малакини, проявили еструс,

за влияние на сезона на раждане върху настъпването на пубертета.

3. Опитни постановки

- Данните за дата на раждане и дата на първа бременност на

малакините получавахме от въведената зоотехническа документация.

След статистическа обработка и установяване на средни стойности за

възраст на първа бременност оценихме състоянието на животните, като

съпоставихме резултатите от първо заплождане в трите ферми и

извършихме оценка по показатели технология, хранене и режим на

отглеждане.

- С цел да установим точната възраст на настъпване на пубертета на

по-малък брой малакини в периода 2006-2007 година проведохме

наблюдение на проява на половия цикъл на 142 броя подлежащи на

клане животни: 43 раждали биволици, 23 мъжки малачета и 76 малакини

на средна възраст 482 ± 4.2 дни. Изследването продължи 1 година с цел

да бъдат обхванати животни, раждани през всички годишни сезони.

Изисквахме животните да бъдат съпроводени с данни за установена дата

на раждане. Групата 76 малакини престояваха 96 часа в обор за

предкланнична подготовкa; 31 броя проявиха признаци на еструс, оценен

по клинични прояви (реакция на заскачване, проява на търсене на

контакт с мъжки животни). На животните проявили еструс определяхме

9

телесната маса. Същите обработихме статистически по период на

раждане (пролет, лято, есен, зима).

- За установяване количеството на хормона P4 в кръвен серум в

изследването включихме 13 клинично здрави малакини от породата

Българска Мурра на възраст от 9 до 20 месеца със средно живо тегло

250±12 kg, отглеждани свободно боксово и хранене с концентратна

смеска, с груби фуражи и осигурен свободен прием на вода.

Определянето на хормоналните нива извършвахме чрез ELISA

метод. Проследихме динамиката на прогестероновите нива при

индивидуалните животни по възходяща възраст и определена

корелационната зависимост между двата показателя. Въз основа на

резултатите от прогестероновия анализ животните разделихме на две

групи нециклирали (P4 < 1 ng/ml) и циклирали (P4 > 1 ng/ml) (Terzano et

al., 2007). Допълнително изчислихме процентът на циклирали и

нециклирали животни, средна възраст и средни стойности на

прогестерон в отделните групи.

- За хистологична оценка на яйчници на малакини с проявен еструс

(по клинични признаци) през 2016 г. определихме 4 броя животни на

възраст 11, 12, 14 и 15 месеца. След клане, отделените яйчникови

структури поставяхме в стъклени шишета с 3,7% формалин и на същите

извършихме хистологично изследване.

- За установяване влиянието на хормона мелатонин върху

репродуктивната функция на малакини (настъпване на пубертета)

включихме единадесет клинично здрави предпубертетни малакини от

породата Българска Мурра, на възраст между 9 и 12 месеца, с живо тегло

между 160 и 220 кг., отглеждани свободно боксово в експерименталната

ферма с. Макак.

10

В началото на експеримента малакините разделихме

пропорционално въз основа на живото тегло в две групи - контролна

(нетретирани, n=6) и опитна (третирани с мелатонинови импланти, n=5).

Третирането проведохме най-малко трикратно, а на по-рано родените

четирикратно, като интервалът между всяко третиране бе съответно 40,

45 и 65 дни. За целта използвахме подкожни мелатонинови импланти

(Melovine, Ceva Animal Heath, France), съдържащи 18 mg мелатонин.

Малакините с живо тегло <180 кг. имплантирахме последователно с 1, 2

и 3 импланта на животно за последователните периоди, докато тези с

тегло >200 кг. получаваха съответно 2, 2 и 3 импланта на животно.

Седем дни след последното третиране от всички малакини

получихме кръвни проби за определяне на концентрацята на хормона P4.

Изчислихме средните стойности на възрастта на животните при

получаване на пробите и минимални, максимални и средни стойности на

нивата на прогестерон в двете групи и процент на малакини с проявена

циклична активност. Като индикатор за проява на циклична активност

при изследваната порода биволици приехме нивата на прогестерон

>0.71±0.24 ng/ml Planski et al. (2017).

4. Използвани методи на изследване

Методологията на дисертационния труд включва:

- Получаване и обработка на зоотехническа информация.

Данните за включените в разплод малакини, ВПЗ, сезон на раждане,

сезон на заплождане установявахме от водената в дневници информация

за репродуктивния процес в трите ферми.

- Получаване на кръвни проби, отделяне и съхранение на кръвен

серум

11

Кръвните проби се получават в предоставените епруветки от фирма

„Seva“ с перли, които се пълнят до чертичката отбелязана в горния край

на епруветката. Предварително епруветките се номерират и

идентифицират, съобразно ушната марка и категорията на животните.

Транспортирането на пробите се извършва в хладилна чанта с

хладоагенти.

- Метод за количествено определяне нивата на прогестерон в

кръвен серум.

Непосредствено след получаване кръвта се центрофугираше при

3000 об./мин. за 15 минути и отделеният серум се съхраняваше в

стерилни епруветки при температура - 180С, до момента на анализа.

Определянето на серумните нива на прогестерона се извършваше с

ЕLISA анализатор Human Reader (HUMAN, Germany), като беше

използван комплексен имуноензимен конкурентен метод и ELISA кит за

прогестерон (Monobind Inc, Lake Forest USA) с аналитична

чувствителност от 0.105 ng/ml и коефициенти на вариация <10%.

- Метод на хистологично изследване на яйчници на малакини

Съгласно рутинната хистологична техника за получаване на трайни

препарати за микроскопско наблюдение, изследваните яйчници

фиксирахме в 3,7% буфериран формалин.

Фиксираните материали бяха обезводнени и включени в парафин.

Кубчетата парафин бе нарязан на срези с дебелина 5 μm депарафинирани

в ксилол, рехидратирани и оцветени с Hematoxylin-Eosin.

Микроскопското изследване и фотографирането бяха извършени със

светлинен микроскоп с вградена камера Euromex BioBlue.

- Метод на приложение на мелатонин на подрастващи малакини

12

Имплантирането се извършва с помощта на имплантатора в близост

до основата на ухото. След като се зареди имплантатора с пълнител с 25

импланта, иглата се вкарва подкожно в близост до основата на ухото и се

натиска спусъка – с едно натискане се имплантира една таблета.

По време на третиране на животните, месото, вътрешните органи и

млякото могат да бъдат използвани за човешка консумация.

5. Статистическа обработка на данните

Статистическата обработка на данните извършихме чрез

компютърна статистическа програма Statistica version 7.0 (Stat-Soft 1984-

2000 Inc., Tulsa, OK, USA). За отчитането на връзката между възрастта

на животните и прогестероновите нива през различните месеци

използвахме корелационен анализ, с определяне стойността на

корелационен коефициент (R). За отчитане на влиянието на фактора и

група на животните върху концентрациите на прогестерон използвахме

вариационен анализ (ANOVA), а сравняване на средните стойности

между отделните групи извършихме чрез post hoc LSD test.

Сравнителният анализ на процентите извършихме чрез непараметричен

метод за сравнение на пропорции, базиран на t-критерият на Student.

Статистическата значимост на резултатите приехме за достоверна при

ниво на значимост P<0.05. При обработката на статистическите данни на

резултатите на физиологичните показатели от зоотехническата

отчетност във фермите изчислихме вариационния коефициент (CV), а

достоверността на резултатите (t-test) представихме със звездово

изображение в зависимост от достоверността от една до три звезди.

* P < 0.05; **P < 0.01; ***P < 0.001

13

ПОЛУЧЕНИ РЕЗУЛТАТИ

1. Определяне на възраст в дни и телесна маса в kg на малакини

при настъпване на пубертет в зависимост от годишния сезон на

раждането им

От включените в изследването 76 броя подрастващи малакини в

продължение на 4 денонощия 31 броя (40,8 %) определихме като

естрални. Средната възраст на общия брой 76 малакини е 482 ± 4,2 дни.

Пубертетът настъпва на най-ранна възраст – средно 404 дни, при

малакините, родени през пролетта, които същевременно са и с най-

ниска телесна маса – 324,5±6,4 kg. С най-голяма маса през пубертета са

родените през есента – 372,7±8,4 kg, но логично те са и с най-голяма

възраст – 543 дни. Не може да не се обърне внимание на сравнително

големите разлики в зависимост от сезона на раждането и последващото

настъпване на пубертета при малакините – в дни те са 139, а в телесна

маса – почти 50 kg.

Таблица 3. Възраст (в дни) и телесна маса (в kg) на малакини

проявили еструс в зависимост от сезона на раждането им.

Сезон на

раждане

n,

брой

животни

Възраст

(в дни)

Телесна маса

(kg)

(mean ± s.e.) (mean ± s.e.)

пролет 8 404,3 ± 3,9 324,5 ± 6,4

Лято 9 491,6 ± 12,2 360,2 ± 5,9

Есен 8 543,2 ± 19,5 372,7 ± 8,4

Зима 6 469,4 ± 8,7 351,1 ± 11,9

14

Анализът на данните от таблица 3 по индивиди разкри, че

повечето малакини навлизат в пубертет през периода от септември до

януари. В нашия случай техният процент бе 70,9%.

Средната телесна маса на всички малакини, без значение от сезона

на тяхното раждане, показали признаци на първи еструс и започнали

да циклират бе 359,6 ± 13,3 kg.

На фиг. 2. са представени графично изразени резултатите за

възраст (дни) и телесна маса (kg) при настъпване на пубертета, като

приемем че установеният от нас еструс е показател за пубертета.

Стойностите на възрастта на настъпване на пубертета, корелират със

стойностите на телесната маса и са в права зависимост от тях.

Фигура 2. Графика на достигнатата възраст в дни и телесна маса в

килограми на малакини проявили еструс в зависимост от сезона на

раждане.

15

2. Определяне времето на настъпване на пубертета при малакини чрез

измерване на количеството на Р4 в кръвен серум

На таблица 5 са представени стойности на нивата на P4 в кръвен

серум при изследваните 13 малакини. Проведени са три изследвания и

в последната колона са показани получените средни стойности. С

тройното и усреднено изследване се постига по-голяма точност на

измерените количества на хормона.

Таблица 5. Индивидуални стойности на P4 на определени като

циклирали и нециклирали малакини при трикратно изследване и

средни стойности.

№ на пробата I изсл. II излс. III изсл. ср. стойности

P4 – ng/ml

1 1.065 1.200 1.081 1.115

2 1.262 1.221 1.196 1.226

3 1.177 1.642 1.509 1.177

4 1.340 1.511 1.524 1.458

5 0.933 0.750 0.748 0.810

6 0.827 0.869 0.956 0.844

7 0.888 0.609 0.624 0.707

8 1.094 1.775 1.351 1.407

9 1.175 1.312 1.085 1.191

10 0.247 0.242 0.222 0.237

11 0.967 0.723 0.918 0.869

12 1.058 0.906 1.053 1.006

13 0.805 0.791 0.811 0.802

16

Табл. 6. Процентно разпределение и средна възраст (в месеци),

средни стойности на прогестерон на нециклирали и циклирали

животни на база прогестеронов количествен анализ.

Група

Показател

%

Възраст P4 ng/ml

Mean±SD Mean±SD

Нециклирали (n=6) 46.2 10.9±1.7 0.71±0.24a

Циклирали (n=7) 53.8 14.2±3.5 1.23±0.16b

Стойностите в колоната обозначени с различен суперскрипт се

различават помежду си при P<0.01

На таблица 6 са представени средни количествени стойности на

прогестерон в кръвен серум, установен в групи приети като

нециклирали и циклирали малакини, и са определяни средните

стойности на възрастта на животните в тези групи.

Процентното съотношение на определените като нециклирали

към циклирали е съответно 46,2% към 53,8%.

Приетите като нециклирали n=6 малакини са със средни

стойности на възрастта изразена в месеци 10,9 ± 1,7 месеца, а средната

им стойност на P4 в ng/ml е 0,71 ± 0,24. При циклиралите тези

стойности са съответно за възраст 14,2 ± 3,5 месеца, а за ниво на P4 в

кръвен серум 1,23 ± 0,16. Следователно за приблизителен критерий на

циклирали малакини може да се посочи 1 ng/ml прогестерон в кръвния

серум.

17

Фиг. 3. Графика на динамиката на прогестерона при индивидуалните

животни в зависимост от възрастта.

Графиката показва по-високи стойности на измерените количества

Р4 на възраст от 11 до 20 месеца с колебания при възраст 13 месеца.

3. Определяне възрастта на първо заплождане в дни на малакини във

ферми с. Щръклево (1), с. Цар Калоян (2), с. Макак (3). Анализ на

показатели РЗ, ВПЗ, ВПО, СР, СО

От получените резултати в Таблица 8 се вижда, че средната

възраст на първо заплождане за трите ферми е 819±13,7 дни или 27,3

месеца. Във ферма 2 възрастта на първо заплождане е 729±24,3 дни

или 24 месеца, значително по-ниска от тази, регистрирана във ферма 1

18

и 3 с разлика от 86 и 147 дни, доказани съответно при P<0,05 и

P<0,001.

Таблица 8. Възраст на първо заплождане в дни във ферми 1.2.3.

Ферма N x±sx CV t-test

1 38 815±24,1 18,22 1-2*

2 42 729±24,3 21,62

3 69 876±19,3 18,31 3-2***

Общо 149 819±13,7 20,3

Получените резултати показват, че системата на отглеждане оказва

влияние върху репродуктивния процес в стадото. Подрастващите

малакини във ферма 2 са положително повлияни в стартовия

репродуктивен период от пасищното отглеждане, както през летния и

зимен период. Изхранването на 4 л. биволско мляко до 3 месечна възраст

също е повлияло върху по-ранното първо заплождане. Не без значение е

и постоянното присъствие на биволски бик, съпровождащ стадото.

Таблица 9. Възраст на първо заплождане в дни в зависимост от сезона на

раждане във ферми 1, 2, 3.

Сезон на

раждане N x±sx CV t-test

Зима 12 851±39,7 16,16

Пролет 30 787± 30,5 21,21

Лято 70 836 ±19,9 19,9 3-2***

Есен 37 803 ±29,4 22,27

Най-ниски стойности на ВПЗ в дни (Таблица 9) 787 дни са на тези

малакини, родени през сезон пролет. Родените през сезон зима, са се

19

заплодили средно на 851±39,7 дни или с 64 дни са закъсняли в

заплождането спрямо родените през пролетта. Родените през летния

сезон 70 броя малакини са се заплодили средно на 836±19,9 дни при

P<0,001. Още по-ниски са стойностите на ВПЗ на малакините, родени

през сезон пролет. При 30 броя малакини, родени през пролетта ВПЗ е

787 ±30,5 дни. Същевременно родените през сезон есен 37 малакини са с

ВПЗ 803 ±29,4 дни.

Явно в продължителността на ВПЗ се намесва годишният сезон на

раждане на малакините, а това е от съществуването на циркадианната

ритмика и въздействието и върху хормоналния статус на организма на

животните.

Таблица 10. Възраст на първо заплождане на малакини в дни в

зависимост от сезона на заплождане във ферми 1, 2, 3.

сезон на

заплождане N ВПЗ в дни CV t-test

Зима 28 792 20,8 ± 30,1

пролет 7 812 26,62± 81,7

Лято 48 800 19,64 ± 22,7

Есен 66 846 20,42± 21,3 1-2**

Забележка: * P<0.05; **P<0.01; *** P<0.001

Най-голям е броя на заплодените малакини 94 през сезона есен –зима,

изчислен в проценти (63 %). По-малък брой малакини 55 са заплодени

през пролетно-летния сезон (37 %) (Таблица 10).

През сезон зима са се заплодили 28 броя малакини с възраст на

заплождане 792 дни. През сезон пролет 7 броя (най-малко) с ВПЗ -812

дни. Най-много са заплодените през есента 66 броя с най-голяма

20

стойност ВПЗ – 846 дни. В този случай сме изчислили вариационен

коефициент (CV), който очевидно е с по-високи стойности 26,62±81,7

при по-малкия брой 7 малакини, заплодени през пролетта. Изчислената

средна ВПЗ при малакините, родени през сезон есен е с по-добра

достоверност - P<0,01. Такава е достоверността на получения резултат на

ВПЗ при заплодените 149 броя малакини през всички сезони.

Обяснението е с по-големия брой животни.

Фигура 5. Динамика на заплождането на малакини в брой в трите ферми

по месеци.

Динамиката на запложданията по месеци (Фиг. 5) показва силно

изразена сезонност на заплождане в периода август-септември,

понижаване през периода октомври-декември и ниски стойности в

първите седем месеца на годината.

21

4. Хистологична оценка на яйчници на малакини при настъпване на

пубертета

На фигури от 6 до 13 са представени материали от срезове на

яйчници от малакини съответно на 11, 12, 14 и 15 месечна възраст.

Фиг. 6. Яйчник от малакиня – възраст 11 месеца. Увеличение – 10х.


На фигури 6 и 7 са показани хистологични срезове от яйчници на

малакини на 11 месечна възраст. На фигура 6 се наблюдава ранна фаза

на развитие на вторичен фоликул с формиран антрум и оофорален

кумулус, обхващащ почти половината от диаметъра на фоликула, което

е показател за ранно развитие на антралния фоликул, но също така и

преминаване към активна доминация, доказателство за което е

наличието на добре оформената фоликулна празнина изпълнена с

течност. На фигура 7 е показан хистологичен срез от доминантен

фоликул непосредствено преди овулацията. За съжаление на

фотографията не е обхванат кумулуса с овоцита, но наблюдаваната

многослойност на гранулозата при намалена височина на клетъчния

слой е доказателство за крайната фаза на развитие на фоликула.

22

Повишеното интрафоликулно налягане води до механично притискане

на гранулозния слой по вътрешната повърхност на антрума и

намаляване на височината на клетките при запазване броя на слоевете.



На фигура 8 са показани хистологични срезове от яйчници на

малакини на възраст 12 месеца. Следва да се подчертае липсата на

оофорален кумулус и неправилната форма на фоликула. Гранулозните

слоеве са повече и клетките са с голяма височина. Има ясно изразена

стратификация на базалния и вътрешен слой на гранулозата.



23

На фигури 10 и 11 са показани хистологични срезове на яйчник от

биволица на 14 месеца. Въпреки артефактите от хистологичната

обработка ясно се вижда малката височина на двата гранулозни слоя и

малката височина на клетките.



На фигури 12 и 13 е показана хистологичната структура на фоликул

от малакиня на 15 месеца. Ясно се вижда стратифицирането на

гранулозните слоеве на фоликул и наличието на фоликулна течност в

кухината на форикула. Оофорален кумулус не е визуализиран.

На фигури от 14 до 21 представяме допълнителни резултати от

хистологичното изследване, което ни дава възможност с по-голяма

точност да оценим фоликулогенезата на малакините на възраст от 11 до

15 месеца.

24

Фиг. 14. Яйчник от малакиня – възраст 11 месеца. Увеличение – 4х;

Scale bar – 153.14 µm.

Наблюдава се кортикалната зона, в която относително равномерно

са разпръснати примордиални фоликули. Наблюдаваният изглед и

фоликули, както и тяхното разположение, са типични за нормално

развиващи се животни в периода около настъпване на пубертета.

25

Фиг. 15. Яйчник от малакиня. Възраст 12 месеца. Увеличение – 40х;

Scale bar: 17.30 µm

Ясно се визуализира примордиален фоликул, разположен сред

повлекла от съединителна тъкан. Типичната структура на ооцит и един

ред от епителни клетки върху базална мембрана прави разпознаването

дори на единични фоликули лесно. Диаметърът на така наблюдаваната

структура е 30,59 µm.

26



Наблюдава се периферна част от вторичен фоликул, като в горната

част е разположена theca granulosa, а отдолу на снимката -

съединителната тъкан, която е ексцентрично на фоликула.

27

12 мес



Визуализиран е овариалния кортекс и част от третичен фоликул.

Също така, в периферията по tunica albuginea са регистрирани няколко

първични фоликула. Ясно се вижда отляво на дясно: остатъка от добре

формираната кухина на третичния фоликул, гранулозния слой и

съединително-тъканния слой.

28

Фиг. 18. Яйчник от малакиня – възраст 14 месеца. Увеличение – 10х


Визуализиран е цял третичен фоликул, със съдържащият се в него

cumulus oophorus – долу вдясно. Наблюдава се добре оформена

фоликулна кухина. Наблюдаваното отделяне на гранулозния слой клетки

е артефакт от обработката на среза и не е нормална или патологична

находка.

29

Фиг. 19. Яйчник от малакиня – възраст 15 месеца. Увеличение –

10х; Scale bar: 66.67 µm

Наблюдава се cumulus oophorus при по-голямо увеличение.

Слоевете опорни и нутритивни клетки са правилно ориентирани. Прави

впечатление липсата на ооцит в средата на кумулуса. Отделянето на

слоевете от обвивката е артефакт от обработката на среза и не е нормална

или патологична находка.

30

Фиг. 20. Яйчник от малакиня – възраст 15 месеца. Увеличение –


Визуализирани са: атрезиращ фоликул (тънката стрелка),

третичен (дебела стрелка), както и лутеална тъкан (звездичка). При така

наблюдавания срез дългият диаметър на атрезиращия фоликул е 500,47

µm (червената линия), с оформена малка кухина, оформен кумулус и

липсващ ооцит.

31

Фиг. 21. Яйчник от малакиня. възраст – 15 месеца. Увеличение –


Наблюдава се добре развита жълтотелна тъкан от състава на

функционално и морфологично развито жълто тяло. С дебелата стрелка

са означени лутеотрофни клетки с централно разположено ядро и

множество цитоплазмени липидни капчици. Малките лутеотрофни

клетки (малка стрелка) се наблюдават с вретеновидни ядра и без наличие

на липидни капчици.

При хистологично изследване на яйчници на малакини при планово

клане на животните на 11 и 12 месечна възраст микроскопски се

визуализират първични фоликули, ооцит с един ред епителни клетки

върху базалната мембрана. На 14 месечна възраст се наблюдават

третични фоликули, а на 15 месечна възраст cumulus oophorus и

жълтотелна тъкан.

32

5. Приложение на мелатонинови импланти на предпубертетни

малакини и определяне на хормонални нива на P4 в кръвен серум в

края на третирания период

Таблица 15. Средна възраст, концентрация на прогестерон в кръвен

серум на малакини с проявена циклична активност при третирани и

нетретирани с мелатонин животни.

Група

Параметри

Възраст (месеци) P4 (ng/ml)

Налична

циклична

активност

Mean±SD Mean±SD %

Контролна (n=6) 12.7±1.1 0.94±0.37 80

Опитна (n=5) 13.2±0.9 1.08±0.16 100

Получените средни резултати на количествата Р4 и проявената

циклична активност са отразени на (таблица 15). Стойностите на

показателя средна възраст на малакините в контролната (12.7±1.1

месеца) и опитната (13.2±0.9 месеца) група не се различава достоверно

(P=0.43). Този резултат може да се тълкува, че в случая факторът

възраст на малакините не оказва влияние след мелатониновото

третиране на измерените количества P4 и цикличната активност.

Подобна липса на достоверни разлики (P>0.05) беше установена и

между средните стойности на прогестерон (0.94±0.37 ng/ml и 1.08±0.16

ng/ml) при третирани и нетретирани с мелатонин малакини и процента

на животни с проявена циклична активност (80% и 100%).

33

Таблица 16. Индивидуални стойности на възраст по месеци и ниво

на хормона P4 в кръвем серум на контролни и опитни малакини

след приложение на мелатонин

възраст на

малакините

P4 ng/ml

контролна

група

опитна

група

контролна

група

опитна

група

14.4 14.2 1.226 0.976

13.3 14.1 1.115 1.104

12.9 12.8 1.177 0.959

11.9 12.8 0.237 1.022

11.4 12 0.869 1.355

12.1

1.006

Mean 12.7 13.2 0.94 1.08

Standard Deviation 1.1 0.9 0.37 0.16

Minimum 11.4 12 0.24 0.96

Maximum 14.4 14.2 1.23 1.36

Count 6 5 6 5

Рефер. стойност за циклиращи малакини

P<0,44

P<0.45

Българска Мурра P4>0.71±0.24

ng/ml 80% 100%

Разглеждайки минималните и максималните стойности на P4 вътре

в групите (таблица 16), резултатите показват, че при нетретираните

животни стойностите варират от 0.24 ng/ml и 1.23 ng/ml, докато след

третиране с мелатонин те са между 0.96 ng/ml до 1.36 ng/ml, т.е 100%

от малакините имат прогестеронова концентрация над приетата

референтна стойност за циклична активност за породата Българска

Мурра. Освен това при две (20%) от нетретираните животните

стойностите на прогестерон са значително под референтната.

34

ОБСЪЖДАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Нашето проучване показа, че през последните 20 години броят

биволи в България се движи между 8000 и 10000. Това съвпада с

публикуваните от Пеева (1995) данни. По-важен е въпросът, коя е

причината за ниския брой на популацията и какви са възможностите и

начините за увеличението и. В това отношение Кънчев и кол. (2010)

представят репродуктивния процес и направляването му като основен

фактор за увеличение на популацията на бивола. Очертават се няколко

основни показателя, които влияят на този процес и те с: възраст на

настъпване на пубертета, разплодна възраст (включване в разплод),

възраст на първо заплождане и възраст на първо омалачване. Тези

показатели влияят на репродуктивните възможности на животните и на

биологичния и икономически ефект от тяхното отглеждане.

Показателят възраст на настъпване на пубертета, приет от нас

като основен за оценка на репродуктивния процес във включените в

дисертационния труд три биволовъдни ферми в Североизточна България

в селата Щръклево, Цар Калоян и Макак, не бе възможен с методите на

преценка на поведението на животните и проява на първи еструс. Не

само в тези три биволовъдни ферми, но и в цялата страна не се следят

процесите на настъпване на пубертета на малакините.

Особено ясно проявена тенденция наблюдавахме при малакините по

отношение на появата на първия пубертетен естрален цикъл. Подчертано

по-голямата част от изследваните малакини навлизат в пубертет през

период от м. септември до м. януари, независимо от месеца на тяхното

раждане. През този 5-месечен период 70,9 % от тях са започнали редовно

да циклират. Нито едно от изследваните животни в нашия случай не е

35

навлязло в пубертетен период през месеците април и май. Rao and Rao

(1988) и Kumar (1992) също считат, че по-студените есенни и зимни

месеци благоприятстват появата на еструс, като летният сезон е особено

неподходящ.

При малакините съществува взаимовръзка между сезона на

раждането и настъпването на пубертета, както и по отношение на по-

студените месеци, когато интензитетът на проявилите първи еструс е по-

висок.

В нашия случай при 31 броя подбрани малакини с проявен еструс,

приет от нас за първоначален или един от първите на проявление, което

приехме за настъпил пубертет възрастта е сравнително ниска и се движи

при родените през цялата година от 404,3±3,9 до 543,2±19,5 дни. Това до

голяма степен отдаваме на табунното свободно отглеждане на

определените за клане 76 броя малакини заедно с мъжката популация на

стадото.

Възрастта на първи еструс и настъпване на пубертета при това

изследване се движи от 404,3±3,90 дни до 543,2±19,5 дни и зависи до

голяма степен от периода на светлинната и тъмна част на годишния

период на отглеждане. Споделяме становището на Байчев (2007), че в

тъмната част на денонощието и при по-малко светлинно възприемане

през есенно-зимния сезон подкорието не се влияе от въздействието на

кората на мозъка (тя приема по-малко въздействие на околната среда), а

това въздейства върху половия център в междинния мозък и повлиява

положително на еволюционните процеси на половите органи. Явяват се

противоречия, но редица автори, влючително Байчев (2007) в

дисертационния си труд, потвърждават и доказват, че в първите месеци

след раждането епифизната жлеза на мъжките и женски малачета не

36

синтезира мелатонин, а започва малко по-късно и продължава с по-

голяма интензивност с настъпване на пубертета, и намалява с

увеличаване възрастта на животните. Така, родените през по-голямата

светлинна част на годината имат възможност в първия есенно-зимен

период (период на по-тъмната част на годината) да синтезират по-голямо

количество мелатонин, което може да обясни по-бързото полово

съзряване.

Противоречивата информация относно времето за настъпване на

пубертет при биволиците на база проява на първи еструс и дата на първо

раждане обуславя въвеждането на по-точни методи за определяне

началото на полово съзряване Borghese (2005), Duittoz et al. (2016).

Някои автори Jain and Pandey (1983), Zaabel et al. (1994), Singh and Madan

(1998), Terzano et al. (2007) използват за целта определяне нивата на

прогестерон в кръвта, а други изследователи Haldar and Prakash (2005),

Abu-Seida (2016) приемат като индикатор за настъпил пубертет и

ехографското наблюдение на жълто тяло в един от яйчниците.

Данните от проведеното хормонално изследване на малакини от

породата Българска Мурра показват тенденция (R=0.41) към повишаване

на прогестероновите концентрации с увеличаване на възрастта след

раждане. За първи път стойност по-голяма от приетата като гранична за

циклирали животни беше установена на 11 месечна възраст. В унисон с

този резултат са съобщенията на Mohamed et al. (1980) за настъпване на

пубертет при малакини още на 9.9 месеца и Zaabel et al. (1994), които

установяват повишени концентрации на прогестерон в периода 12-14

месец след раждане. Понижените стойности на прогестерон при три от

животните достигнали 13 месечна възраст показва, че не винаги тя е

определящ фактор за стартиране на полово цикличната дейност. Според

37

нас вероятна причина за ниските нива на изследвания хормон може да

бъде липсата или слаба овариална активност, независимо, че животното

е достигнало 13 месечна възраст.

Подобни анестрални състояния за продължителен период от време

след раждане, съпроводени с ниски прогестеронови концeнтрации (<

0.80 ng/ml) са установени от Jain and Pandey (1983) и Hassan (2005).

Друга причина може да бъде получаване на кръвна проба от

циклиращо животно в периестрален период, когато концентрациите на

P4 са ниски или от малакиня с неадекватна функция на жълтото тяло,

характерно за първите полови цикъли при полово незрели животни. В

потвърждение на тази хипотеза, обобщеният анализ на Mondal et al.

(2010) показва, че прогестероновите концентрации в периестралния

период и ранната лутеална фаза варират от 0.30±0.06 ng/ml до 0.47±0.07

ng/ml, като достигат до 1.94±0.03 ng/ml в средната жълтотелна фаза.

Групирайки животните на циклирали и нециклирали въз основа на

измерените концентрации на хормона прогестерон беше установена,

тенденцията към увеличаване на средна възраст (14.2±3.5 месеца) на

циклиралите, спрямо изчислената (10.9±1.7 месеца) при нециклиралите

малакини. Установената достоверна разлика (P<0.01) между нивата на

прогестерон в отделните групи е в унисон с твърденията на други автори

Jain and Pandey (1983), Zaabel et al. (1994), Singh and Madan (2000);

Terzano et al. (2007), че нециклиралите животни имат ниски стойности на

изследвания хормон, докато при тези проявили яйчникова активност

стойността се повишава.

Регистрираната средна стойност на прогестерон от 0.71±0.24 ng/ml

би могла да се приеме като индикатор за отсъствие на цикличност при

малакини от породата Българска Мурра.

38

Индикатор за настъпил пубертет на база прогестеронов анализ при

животни, достигнали възраст 14,2±3,5 месеца би могло да бъде

установяването на прогестеронови нива средно 1.23±0.16 ng/ml. В

подкрепа на това са съобщения на различни автори Haldar and Prakash

(2005), Singh and Madan (1998), Terzano et al. (2007).

Заключителният анализ показва, че определянето на прогестерон в

кръвта чрез използвания метод при малакини от породата Българска

Мурра може да служи за доказване на времето за настъпване на

пубертет.

Непроследяването на настъпването на пубертета при отглеждане на

младите разплодни малакини в биволовъдните ферми на Р България се

явява проблем за въздействие на репродуктивните процеси. Вижда се, че

в нашия случай ние сме приели показателите възраст на включване в

разплод, възраст на първо заплождане и възраст на първо омалачване, за

стартова оценка на репродукцията и как технологията на отглеждане и

хранене, сезона на раждане и омалачване, влияят на тези показатели.

Фермите са разположени близо една до друга и това ни дава основание

да изключим климатичните разлики.

Практиката във ферма 1 през бозайния период да се изхранва краве

мляко, увеличава възрастта на първо заплождане с 87 дни или близо 3

месеца, сравнена с тази във ферма 2. Храненето на малачетата с

биволско мляко през целия бозаен период във ферма 2 е оказало

положителен ефект върху възрастта на първо заплождане (729±24,3 дни)

спрямо другите две ферми. В проучванията на много автори Пеева и

Ванков (1994, Borghese et al. (1993a, 1994a, 1994b, 1996); Terzano et al.

(1996), Borghese et al. (1997), Terzano et al. (1997), Nanda et al. (2003) е

39

посочена тясната връзка между нивото на хранене и достигането на

възрастта на първо заплождане.

Малакините в условия на оборно-пасищно отглеждане във ферма 1

и 2 имат по-ниска ВПЗ от тези във ферма 3. Според Terzano et al., (1996)

малакините, отглеждани в полуинтензивни системи достигат пубертет

по-рано от тези, отглеждани в интензивни системи.

Влиянието на сезона на раждане върху ВПЗ се обяснява с това, че

родените през даден сезон го преповтарят и това влияе на периодите на

циркадианната ритмика. Така родените през есенно-зимния сезон

поддържат по-високо ниво на мелатонин.

Динамиката на заплождане на малакините по месеци е представена в

предишния раздел на фиг.5. От фигурата се вижда изразена сезонност на

заплождане, която започва от месец август и завършва през декември.

Тази ясно изразена сезонност на заплождане може да послужи за

предварителна подготовка на малакините за разплодния сезон, чрез

увеличаване нивото на хранене преди сезона на заплождане за

постигане на по-висок процент на заплодяемост.

Хистологичната оценка на яйчниците ни дава пълна представа за

фоликулогенезата в периода от 11-ти до 15-ти месец на възрастта на

изследваните четири чифта яйчници от проявили еструс малакини.

Твърде ниска възраст за пълна проява на първи признаци на настъпване

на пубертет. Ние споделихме, като причина табунното отглеждане,

заедно с мъжките индивиди на същата възраст. С напредване на

възрастта от 11-ти до 15-ти месец все по-добре се очертава структурата и

развитието на фоликулите. В 14-та и 15-та месечна възраст на

малакините фоликулът е добре оформен (типичен везикулен фоликул) и

оформяне на „кумулус оофорус“, така както споделят Кънчев и Байчев

40

(2008) в монографията си „Репродуктивна ендокринология“. В 11-ти

месец се наблюдава ранна фаза на развитие на вторичен фоликул, в 12-ти

месец се наблюдава доминантен фоликул без овулация, а на 15-ти месец

се наблюдава добре оформен „кумулус оофорус“.

Прави впечатление и факта, че при някои от животните се

наблюдават фоликули с недооформени яйцеклетки. Същото би могло да

се обясни с непълноценността на половите цикли през един широк

парапубертетен период.

Според Байчев (2007), Foraling et al. (1993), Reppert и Klein (1978) и

Kennaway et al. (1992) голямата роля на мелатонина е да служи като

медиатор в невроендокринната трансдукция на фотопериодичната

информация от околната среда до органите и тъканите в организма на

бозайниците. Същевременно индоламинът е и модулатор в

синхронизацията на денонощните и църкадианни физиологични

процеси.

При проведеното от нас третиране с мелатонинови импланти от

получените резултати, отразени в табличен вид се вижда, че стойностите

на показателя средна възраст на малакините в контролната (12.7±1.1

месеца) и опитната (13.2±0.9 месеца) група не се различава достоверно

(P=0.43). Този резултат може да се тълкува, че в случая фактора възраст

не оказва влияние върху мелатониновото третиране и другите

изследвани показатели (P4 и циклична активност). Подобна липса на

достоверни разлики (P>0.05) беше установена и между средните

стойности на прогестерон (0.94±0.37 ng/ml и 1.08±0.16 ng/ml) при

третирани и нетретирани с мелатонин малакини и процента на животни с

проявена циклична активност (80% и 100%).

41

Разглеждайки обаче, минималните и максималните стойности на P4

вътре в групите, резултатите показват, че при нетретираните животни

стойностите варират от 0.24 ng/ml до 1.23 ng/ml, докато след третиране с

мелатонин те са между 0.96 ng/ml до 1.36 ng/ml, т.е 100% от малакините

имат прогестеронова концентрация над приетата референтна стойност за

циклична активност за породата Българска Мурра. Тези референтни

стойности са доказани и публикувани от Planski et al. (2017).

При две (20%) от нетретираните животни стойностите на

прогестерон са значително под референцията. На тази база, би могло да

се тълкува, че третирането с мелатонин би могло да бъде свързано с

тенденция за по-ранна проява на циклична активност, което

кореспондира с резултатите на други автори, проучвали ефекта на

мелатонина върху по-ранно индуциране на пубертет или циклична

активност при анестрални месодайни юници.

От проведеното от нас изследване върху процесите на репродукция

на малакини в началото на репродуктивния период (пубертет и възраст

на първо заплождане) се потвърждава становището на редица автори за

влиянието му върху икономическия и биологичен ефект от отглеждането

на биволите. Възрастта на първо заплождане на малакините на

включените в проучването от нас ферми се движи от 693 до 913 дни.

Тези стойности на ВПЗ са в зависимост от сезона на раждане на

малакините и са по-ниски при по-продължителен период на отглеждане

на по-кратко светлинно излъчване. Последното е причина за

положително въздействие върху половия център в междинния мозък на

животните и по-голямата активност на структурите, влияещи върху

нервно-хормоналната регулация на половите функции.

42

Същевременно най-голям процент на заплождане на малакините се

установява през есенно-зимния период, а за това причина е и по-

продължителната тъмна част на денонощието през месеците септември-

декември. Аналогични са резултатите и от настъпването на пубертета

при проведеното изследване върху 31 броя малакини. През периода

септември до януари клинични признаци на проявен пубертет проявяват

70.9%.

При нашите изследвания измерването на концентрацията на Р4 в

кръвен серум на малакини е информативно, което може да се използва за

определяне настъпването на пубертета. В това отношение

хистологичното изследване на яйчниците и установената фаза на

фоликулогенезата при планово заклани малакини е възможност за по

точна преценка на настъпил пубертет.

Безспорен е фактът, че мелатонина служи за медиатор на

нервноендокринните импулси чрез светлинна информация от околната

среда и я предава на организма на бозайниците, включително и на

развитието на репродуктивните органи. Всичко започва от влиянието на

индоламина върху хипофизната жлеза и отделянето на гонадотропните

хормони. В нашия случай включването на мелатонинови импланти в

предпубертетния период на малакините е повлияло положително за по-

ранното полово съзряване на животните.

43

ИЗВОДИ

На основата на получените резултати от проведеното изследване

при разработката на дисертационния труд може да се направят следните

по-важни изводи:

1. При нашите изследвания възрастта за настъпване на пубертет при

малакините от породата Българска Мурра варира от 404,3±3,9 до

543,2±19,5 дни, като средната телесна маса е 359,6±13,3 kg.

2. Възрастта за настъпване на пубертета при малакините се влияе от

сезона на раждането им. По-голяма част (70,9%) от малакините

проявяват клинични признаци на настъпил пубертет от м. септември

до м. декември. Фактът може да се обясни с по-късата светлинна

част на денонощието, а това води до по-високи нива на мелатонин

при животните в този сезон и положителното въздействие на

индоламина върху половия център и репродуктивната им функция.

3. Малакините от породата Българска Мурра се заплождат на възраст

средно 819 дни или 27,3 месеца. Тази възраст се влияе от вида на

изхранваното мляко през бозайния период. При изхранване на цяло

биволско мляко ВПЗ настъпва на 729±24,3 дни, при хранене на

краве мляко 815±24,1 дни и при хранене на млекозаместител

876±19,3 дни. Тези разлики са доказани при P<0.05 и P<0.001.

4. Технологията на отглеждане на малакините влияе върху възрастта

на първото им заплождане. При полуинтензивна технология

(оборно-пасищно отглеждане) тя е средно от 729±24,3 до 815±24,1

дни, докато при интензивна (оборно отглеждане) ВПЗ е 876±19,3

дни.

44

5. Родените през есенно-зимния сезон малакини са с по-голяма възраст

на първо заплождане в сравнение с тези, родени през пролетно-

летния сезон. Първите се отглеждат в следродилния и подрастващ

период под влияние на по-продължително светло излъчване, а това

води до по-ниски нива на мелатонин в организма на животните през

периода на полово съзряване.

6. Най-много (63%) малакини се заплождат през есенно-зимния

период на годината, което се обяснява и с циркадианната ритмика.

По-малкото светлоизлъчване през този период на годината действа

подтискащо на кората на главния мозък, а това води до положително

въздействие върху половия център в междинния мозък и активира

половоцикличната дейност.

7. При нашите изследвания като индикатор за настъпил пубертет при

малакините са прогестеронови нива средно от 1,23±0,16 ng/ml в

кръвния серум.

8. При хистологично изследване на яйчници на малакини при планово

клане на животните на 11 и 12 месечна възраст микроскопски се

визуализират първични фоликули, ооцит с един ред епителни клетки

върху базалната мембрана. На 14 месечна възраст се наблюдават

третични фоликули, а на 15 месечна възраст cumulus oophorus и

жълтотелна тъкан.

9. Третирането на малакините в предпубертетния период с мелатонин,

под формата на мелатонинови импланти, оказва положително

влияние върху скъсяване възрастта на настъпване на пубертета,

оценени с определяне на количеството Р4 в кръвния серум.

45

6. ПРИНОСИ

1. Проведено е изследване на количествата Р4 при малакини от

породата Българска Мурра в кръвния серум за установяване

настъпването на пубертета, като са установени точните параметри

на нивата на хормона при настъпил пубертет – потвърдителен

принос.

2. Установено е влиянието на начина и вида на хранене на

подрастващите малакини върху възрастта на настъпване на

пубертета и възрастта на първо заплождане – потвърдителен принос.

3. Установено е влиянието на технологията на отглеждане на малакини

от породата Българска Мурра, полуинтензивна (оборно и пасищно

отглеждане) и интензивна ( оборно отглеждане) върху възрастта на

първо заплождане. Полуинтензивната технология влияе по-

благоприятно върху намаляване възрастта на настъпване на

пубертета – потвърдителен принос.

4. Установена е сезонност при заплождане на малакини от породата

Българска Мурра, като по-голяма заплодяемост има през есенно-

зимния период – потвърдителен принос.

5. Проведено е хистологично изследване на яйчници на малакини в

предпубертетен период и при настъпването му като е проследена

фоликулогенезата в този период. По този метод на изследване за

първи път в България се представят фазите на образуването на

фоликула на малакини при настъпване на пубертет – потвърдителен

принос.

6. Извършено е третиране на предпубертетни малакини с мелатонин

под формата на мелатонинови импланти, предназначени за овце.

46

Повлияно е положително намаляването на възрастта на настъпване

на пубертета – оригинален принос.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРАКТИКАТА

1. За намаляване възрастта на включване в разплод и възрастта на

първо заплождане при малакини, препоръчваме хранене на

новородените животни с цяло биволско мляко в период до три

месечна възраст. В следващия подрастващ период за предпочитане е

ежедневното изкарване на животните на паша и движение.

2. За повишаване на процента на заплождане на малакините да се има

предвид, че най-благоприятният период в годината е есенно-зимния.

3. Мелатонинови импланти на фирма „Seva“ могат да се използват и за

стимулиране на репродуктивните функции на малакини в

предпубертетния период.

47

СПИСЪК НА ПУБЛИКУВАНИТЕ ТРУДОВЕ ВЪВ ВРЪЗКА С

ДИСЕРТАЦИЯТА

1. Planski Vladimir, Yotov Stanimir, Karadaev Manol, Ilieva Yordanka,

Hristov Kalin, Dimitrov Dimiter. Determination of Puberty Onset in

Bulgarian Murrah Buffalo Heifers through Blood Progesterone Analysis.

Int. J. Curr. Microbiol. App. Sci. 2017 6(1), 308-314.

2. Planski Vladimir, Yotov Stanimir, Parvanov Parvan, Karadaev Manol,

Ilieva Yordanka, Hristov Kalin, Dimitrov Dimiter. Influence of

melatonin treatment on puberty onset of buffalo heifers from Bulgarian

Murrah breed. Int. Sci. Conf. “Tradition and Modernity in Veterinary

Medicine”, Bulgaria. 2017, vol. 2(3), 56-60.

3. Vassil Manov, Vladimir Planski, Georgi St. Popov. Histological

charachteristics of folliculogenesis in Murrah water buffaloes during the

early pospubertal period. Bulgarian Jоurnal of Veterinary Medicine.

2018. Online first.

4. Yordanka Ilieva, Vladimir Planski, Kalin Hristov, Pencho Penchev,

Comparative study on age of conception of Buffalo Heifers in different

farming systems, 2018, Bulgarian Journal of Agriculture sciences. 2018

24 (Suppl. 2), 52-56.

48

AGE AT FIRST CONCEPTION AND AGE OF PUBERTY

IN BUFFALO HEIFERS

Summary

The aim of this PhD thesis is to be evaluated the age of puberty onset

and the age at first conception in Bulgarian Murrah Buffalo Heifers in three

farms in North-East Bulgarian region, and also to determine the progesterone

levels (P4) in cycling and non-cycling animals. Histological characteristics of

buffalo heifers at the onset of puberty are analysed. The influence of

melatonin treatment on puberty onset and the effect on fertility in prepubertal

buffalo heifers is evaluated. The age of puberty onset is found to be between

404.3±3.9 and 543.2±19.5 days, the mean body weight is 359.6±13.3 kg.

Bulgarian Murrah Buffalo Heifers have their conception at the age of 819

days. This age is positively influenced by feeding with whole buffalo milk

and growing in semi-intensive farming system. The younger age of

conception of most of the animals is influenced by the winter season with less

hours in day light. An indication of puberty onset is mean P4 level of

1.23±0.16 ng/mL in blood. Melatonin has protective function on fertility.

Благодарен съм на моя първи научен ръководител

Проф. д-р Първан Митов Първанов двм

за идеята и подкрепата да направя този дисертационен труд.

Изказвам благодарност на доц. д-р Йорданка Илиева от ЗИ гр. Шумен,

на доц. д-р Станимир Йотов от ФВМ при ТУ Ст. Загора, на проф. д-р Марин

Александров от БАН, на доц. д-р Васил Манов от ФВМ при ЛТУ София за

подкрепата и сътрудничеството, което ми оказаха.

Благодаря на целия състав на катедра „Хирургия, рентгенология,

акушерство и гинекология“ във ФВМ при ЛТУ София, включително и на

професорите проф. Любомир Кънчев дбн и проф. Жеко Байчев двмн.

ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ФАКУЛТЕТ ПО … ·...

Documents