БИБЛИОТЕЧНИЯТ - aub-bg.org · Рафаилова, Персида. Приложение...
TRANSCRIPT
БИБЛИОТЕЧНИЯТ И КУЛТУРЕН МЕНИДЖМЪНТ И ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
LIBRARY AND CULTURAL MANAGEMENT AND ICT
Сборник
Организатори наНаучната конференция с международно участие
„Библиотечният и културен мениджмънт иинформационно-комуникационните технологии“:
Университет по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ), Асоциация на университетските библиотеки (АУБ)
и Бургаски свободен университет (БСУ)
Конференцията и сборникът са осъществени в рамките на НИП „Изследователско-приложна работилница по „Библиотечен мениджмънт, научно и културно взаимодействие”, Проект № НИП - 2011 - 10/18.03.2011 (Наредба № 9, МОМН).
БИБЛИОТЕЧНИЯТ И КУЛТУРЕНМЕНИДЖМЪНТ И
ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ
ТЕХНОЛОГИИ
LIBRARY AND CULTURALMANAGEMENT AND ICT
СБОРНИКс
научни доклади и съобщения от
Научна конференция с международно участие
3-4 септември 2011 г.
Бургаски свободен университет, гр. Бургас
СъставителиИВАНКА ЯНКОВА
ТАНЯ ТОДОРОВА
Издателство „За буквите – О писменехь“
София, 2011
© проф. дфн Иванка Янкова, съставител, 2011© доц. д-р Таня Тодорова, съставител, 2011© гл. ас. д-р Румелина Василева, редактор, 2011© проф. дикн Стоян Денчев, рецензент, 2011© Димитър Кътовски, графичен дизайн, 2011
© „За буквите – О писменехь“, 2011
ISBN 978-954-2946-14-4
„Библиотечният и културен мениджмънт и
информационно-комуникационните технологии
(“Library and Cultural Management and ICT”)
Научна конференция с международно участие,
3-4 септември 2011г., Бургаски свободен университет,
гр. Бургас
СЪДЪРЖАНИЕ
Уводни думи ..........................................................................................................................................9
I. Библиотечният мениджмънт и глобализацията. Мениджмънт и маркетинг на културните институции ...............11
Янкова, Иванка. Библиотечният мениджмънт – научно икултурно взаимодействие. Теоретични и приложни аспектина научноизследователски проект ...................................................................................13
Todorova, Tania, Aleksandra Horvat, Yaşar Tonta, Tolga Çakmak.
International Collaboration in IP Erasmus ‘Library, Informationand Cultural Management – Academic Summer School(IP LibCMASS) .........................................................................................................................................20
Стойкова, Добринка. Организиране на уъркшоп на тема „Връзкис обществеността и маркетинг в библиотеки и културниинституции” в рамките на Еразмус проект LibCMASS .......................................38
Тодорова, Таня, Емилия Сиракова. BOBCATSSS и студентскитевизии по актуалните въпроси на библиотечно-информационните науки и библиотечната професия ......................................................................................51
Василева, Румелина. Потенциалът на съвременната библиотекав информационното осигуряване на потребителите .......................................57
Спасова, Соня. Принципи за разработване на маркетингова стратегия за разширяване на целевите групи при дейността на културните институции ...............................................................................................................79
Рафаилова, Персида. Приложение на Lean management в библиотеката. (Трите стълба – цел, процес, хора) ................................................89
Парижкова, Любомира. Комуникацията като инструментв управлението на знания .........................................................................................................99
Павловска, Eлена. Глобализация и отворен достъпдо научното знание ......................................................................................................................108
Нанкова, Мариела. Взаимодействията между обществената библиотека и обществените организации в условията на информационното общество ..............................................................................................115
Петева, Мариана. Библиотеките, хората с увреждания, законодателната и научна база .........................................................................................126
Alexandrov, Ivan, Kalina Ivanova. The Role of the Library Managerin the Deprived Communities’ Creation of Social Capital. The modelof the Regional Library of Veliko Tarnovo, Bulgaria ................................................137
II. Информационни и комуникационни технологиив библиотеките, архивите и другитекултурни институции ........................................................................................................143
Sedehy, Mariam, Elahe Hosseini, Zeynab Rezagholi, Hajar Ghorbannejad. The Status of Librarians’ Information Literacyin the Using of Web 2 Tools. A Case Study of ShahidBeheshti University .........................................................................................................................145
Хаджиева, Боряна. Информационната архитектура – мощен маркетингов инструмент на организациите ..........................................................156
Станчева, Силвия. Електронните ресурси науниверситетските библиотеки и достъпът до тях ..............................................167
Тренчева, Тереза, Росица Кръстева. Съвременни тенденциина стандартизационното осигуряване в областта наинформационните и комуникационни технологии в България ............182
Косева, Елена. Библиотеките и информационно-комуникационните технологии в дългосрочна перспектива ...................................................................194
Димитрова, Цветелина. Библиометрия и дърво на връзките при наукометричния анализ на научните изследвания .........................................206
III. Дигитални библиотеки, опазване на културното наследство и достъп до информацията .....................................................211
Horvat, Aleksandra. Copyright and Privacy as PossibleObstacles to Digitization in Libraries .................................................................................213
Тренчева, Тереза. Европейски подход в развитието на интелектуалната собственост на информационнотообщество в дигиталната ера ................................................................................................220
Цветкова, Валентина Алексеевна. Информационные ресурсы: состояние и доступность ........................................................................................................228
Арсенова, Искра. Читалищните библиотеки вглобализиращия се свят ..........................................................................................................234
Георгиев, Петко. Дигитализацията на фонд „Портрети и снимки”като част от стратегията на Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив за опазване на културно-историческото наследство .............242
Ivanova, Kalina. Digital collections in Regional Public Library“P.R. Slaveikov” – Veliko Tarnovo in the context of the nationalprogram for preservation and promotion of literary heritage .......................248
Нушева, Камелия. Предизвикателствата насъвременното комплектуване ...........................................................................................255
Павловска, Eлена. Уникален паметник на книжовната култура. Презентация на факсимилното издание на “Лицевия летописенсвод” от XVI век ................................................................................................................................264
Pirola, Aldo. History of Book in Italy – from Manuscriptto the E-book .......................................................................................................................................267
Градева, Антоанета. Проф. И. Д. Шишманов – строителна читалищното дело в България ....................................................................................273
Тодорова, Петя. Речта и субектът в развитие на интер -дисциплинните изследвания на Юлия Кръстева ...............................................283
Ефтимова, Събина. Да управляваш бъдещето ..................................................293
IV. Фотодокументи и отзиви за конференцията ..............................299
9
Уводни думиСборникът „Библиотечният и културен мениджмънт и инфор-
мационно-комуникационните технологии” съдържа научни доклади и съобщения от проведена научна конференция с международно участие, както и изследователски материали от проекти на катедра „Библио-течен мениджмънт” в Университета по библиотекознание и инфор-мационни технологии.
Конференцията и сборникът се осъществяват в рамките на науч-ноизследователски проект „Изследователско-приложна работилница по „Библиотечен мениджмънт, научно и културно взаимодействие” (НИП-2011-10/18.03.2011) с ръководител проф. дфн Иванка Янкова. Партньори на Университета по библиотекознание и информационни технологии в тези дейности са Асоциацията на университетските библиотеки и Бургаският свободен университет като домакин на на-учния форум.
Тясното сътрудничество на катедра “Библиотечен менидж-мънт” с ръководството и преподавателите на УниБИТ от една страна и с Асоциацията на университетските библиотеки, от друга – се ут-върждава като ползотворна традиция. Този тип прояви и взаимодейст-вия активират научната творческа активност на все по-голям кръг из-следователи, сред които млади учени, докторанти и студенти, моти-вирани да изведат българската библиотечно-информационна наука на европейско и световно ниво.
В конференцията „Библиотечният и културен мениджмънт и информационно-комуникационните технологии” вземат участие лек-тори и гости от България, Русия, Хърватска, Турция, Италия и Иран. Сред участниците са университетски преподаватели, докторанти и студенти, библиотечни специалисти, експерти от културни институ-ции, издатели. Изказваме своята благодарност за оказаната подкрепа към проф. д.ик.н Стоян Денчев – Ректор на УниБИТ, проф. дфн Галя Христозова, заместник-ректор по научноизследователската и между-народната дейност на БСУ и Диана Адамова – Директор на Универси-тетската библиотека на БСУ. Удоволствие бе да имаме като гост на конференцията г-жа Анна Амендоладжине – Директор на Италиан-ския културен институт в София.
Конференцията е съпътствана и от стойностна изложба на тема “Нова научна литература от Европа и Русия”, с организатори фирма Индекс ООД и Представителството на РАН. Издателство „Актеон” участва с презентация на факсимилното издание на “Лицевия летописен
10
свод” от XVI век, както и с демонстрация на други редки и ценни изда-ния. Сред проявите на конференцията се откроява и демонстрацията на букскенер и специализиран софтуер на фирма РАЙС ООД, състояла се в Университетската библиотека на Бургаския свободен университет.
Представените в рамките на конферентните дни над 28 научни доклада и съобщения се публикуват в настоящия сборник. Те са струк-турирани в три тематични панела: Библиотечният мениджмънт и гло-бализацията. Мениджмънт и маркетинг на културните институции; Информационни и комуникационни технологии в библиотеките, архиви-те и другите културни институции; Дигитални библиотеки, опазване на културното наследство и достъп до информацията.
Включените материали обхващат теоретични разработки, прак-тически наблюдения, проектни и други приложни казуси от български и чужди автори. Сборникът съдържа доклади на три езика – на български, английски и руски език. Изданието може да служи като учебно помагало в обучението на студенти по библиотечно-информационни науки и нау-ките за културното наследство, както и в продължаващото образование на специалистите в библиотечните и културни институции.
От съставителите
І. Библиотечният мениджмънт и глобализацията
Мениджмънт и маркетинг на културните институции
13
Библиотечният мениджмънт –научно и културно взаимодействие.Теоретични и приложни аспекти на
научноизследователски проектПроф. дфн Иванка Янкова –
Декан на Факултет по библиотечни науки икултурно наследство, УниБИТ
РезюмеПленарният доклад разглежда мисията, целите, работните хипотези и задачите на проекта „Изследователско-приложна работилница по „Библиотечен мениджмънт, научно и култур-но взаимодействие”. Анализират се теоретичните и приложни аспекти на представената проектна концепция, с основен ак-цент – интерактивното взаимодействие в преподавателската и изследователската дейност.
Ключови думитеоретични и приложни аспекти на научноизследователски проект, проектна мисия, проектни цели, специфични цели, ме-ниджърски функции
Обосновка и институционална среда на проекта „Изследователско-приложна работилница по
„Библиотечен мениджмънт, научно икултурно взаимодействие”
Обменът на идеи и творческото сътрудничество между библио-течното образование и библиотечната практика е ключов момент в „пре-откриването на библиотеката” в съответствие с промените в новата информационна среда.
Поставените научнотеоретически и научно-приложни задачи в проекта „Изследователско-приложна работилница по „Библиотечен мениджмънт, научно и културно взаимодействие” се стремят да от-говорят на тези изисквания на съвременното обучение, съответства-що на икономиката на знанието.
Проектът „Изследователско-приложна работилница по „Библио-течен мениджмънт, научно и културно взаимодействие” надгражда на-трупания опит в сътрудничеството на катедра “Библиотечен менидж-
14
мънт” в УниБИТ в единното европейско образователно пространство и доказва стратегическата насоченост и мотивираност за развитие на преподавателите, докторантите и студентите. Той се основава на изсле-дователски проучвания и приложни разработки на творчески методи за взаимодействие между преподаватели и студенти в учебния процес в ба-калавърска програма „Библиотечен мениджмънт”.
Залага се на и сътрудничество с професионалистите от Асоциа-цията на университетските библиотеки (АУБ) (URL: <http://aub-bg.org/>), Бургаски свободен университет (БСУ) (URL: <http://www.bfu.bg/>), фондация “Институт по технологии и развитие” (ITD) (URL: <http://www.itd-bg.eu>) и други.
Мисия на проекта Мисията на проекта е пряко обвързана с един от основните прио-
ритети на Програмата за продължаващо обучение на Европейския съюз „Нови умения за нови работни места” и се стреми да постигне дълбочи-на в овладяването на базисните знания и стимулирането на творчеството и изявата на студентите като бъдещи специалисти – мениджъри с оглед на достигане на целите на обучението им, заложени в образователната и професионалната характеристика на специалност „Библиотечен ме-ниджмънт” в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ).
Основна цел на проектаЗадълбоченото учене се характеризира със стремеж към търсене
на смисъла и самостоятелно разбиране на изучаваното. Проектът „Из-следователско-приложна работилница по „Библиотечен мениджмънт, научно и културно взаимодействие” има за своя основна цел провеждане на изследователски проучвания, разработване на методически концепции и материали и експериментиране с приложението на творчески методи в учебния процес в бакалавърска програма „Библиотечен мениджмънт” със студенти първи, втори и трети курс и участието им в подготовката, провеждането, оценката и издаването на сборник като резултат от меж-дународна научна конференция със студентско участие.
Специфични цели на проекта Провеждане на две изследвания:Първото изследване засяга: Проучване на добри практики в европейски университети по
приложението на творчески и иновативни подходи в методиката на обу-чение по библиотечен, информационен и културен мениджмънт.
15
Съпоставимост, изводи и предложения за актуализиране и обога-тяване на съществуващите учебни планове и методологическата реали-зация на учебния процес.
Подготовка на научни доклади и учебни материали.Второто изследване засяга: Проучване на влиянието на престижния студентски форум
BOBCATSSS (URL: <http://www.bobcatsss2011.com/>) – международна инициатива на студенти по библиотечни и информационни науки – вър-ху академичната и междукултурната комуникация, обмена на идеи, до-брите практики и взаимодействието между традиционни и иновативни форми на университетското образование и професионалното израстване на бъдещите специалисти.
Обобщаване на визии на студентската общност от различни стра-ни по актуалните въпроси на библиотечно-информационните науки и библиотечната професия.
Реализацията на “Изследователско-приложна работилница по „Библиотечен мениджмънт, научно и културно взаимодействие” (пър-ви и втори етап), основана на взаимодействието в учебния процес меж-ду преподаватели и студенти чрез използване на богат методически ин-струментариум, постига конкретните казуси на проекта: изследовател-ски проучвания и международна научна конференция със студентско участие. Проектните етапи включват и основните мениджърски функ-ции: планиране, прогнозиране, осъществяване, оценка на проекта.
16
В рамките на осъществяването на проекта е провеждането на международна научна конференция „Библиотечният и култу-рен мениджмънт и информационно-комуникационните технологии” (“Library and Cultural Management and ICT”) със студентско участие, съвместно с Асоциацията на университетските библиотеки, Бурга-ския свободен университет, фондацията “Институт по технологии и развитие” и други, както и създаването на издателски продукт – сборник с материали от настоящата научна конференция и написване на научни доклади и съобщения.
Работна хипотезаСтудентите със задълбочен подход към ученето са мотивирани
от удовлетворяване на вътрешни цялостни интереси към съдържание-то в учебните програми и стратегиите им на учене включват критично вникване в съдържанието, съотнасяне на идеите към предишни знания и опит, използване на принципи за организиране и интегриране на тезите, обвързване на очевидното със заключенията, проверяване на логиката на аргументите и др.
Задълбоченото учене е предпоставка за творчество и съдържа творчески елементи.
Първи етап на проектаПрез първия етап от изпълнението на НИП „Изследовател-
ско-приложна работилница по „Библиотечен мениджмънт, научно и културно взаимодействие” се сформира екип и се осъществява ко-ординация на работата. Натрупва се информационен масив, свързан с изследователско проучване на добри практики в европейски уни-верситети по приложението на творчески и иновативни подходи в методиката на обучение по библиотечен, информационен и културен мениджмънт. Осъществява се изследователско проучване (съвмест-на работа между преподавател и студент) на влиянието на престиж-ния студентски форум BOBCATSSS (URL: <http://www.bobcatsss2011.com/>) върху академичната и междукултурната комуникация, обмена на идеи, добрите практики и взаимодействието между традиционни и иновативни форми на университетското образование и професио-налното израстване на бъдещите специалисти. Обобщават се визии на студентската общност от различни страни по актуалните въпроси на библиотечно-информационните науки и библиотечната професия при подготовката на съвместен доклад за представяне на настоящата международна научна конференция.
17
Изпълнява се първият етап на реализацията на проекта “Изсле-дователско-приложната работилница по „Библиотечен мениджмънт, научно и културно взаимодействие” с акумулирана проектна докумен-тация за взаимодействие с втори курс на специалност “Библиотечен мениджмънт”. Осъществено е учебно посещение в Археологическия музей с институт при БАН с учебна задача – проучване на формите за публична комуникация на археологическото и историческо наследство. Студентите създават факт-лист на специалност “Библиотечен менидж-мънт” и участват в етапите – планиране, прогнозиране и реализация на предстоящата конференция.
Втори етап на проектаПрез втория етап от изпълнението на НИП „Изследовател-
ско-приложна работилница по „Библиотечен мениджмънт, научно и културно взаимодействие” се извършват следните дейности: осъ-ществява се текуща координация на работата на екипа на проекта; натрупва се информационен масив, свързан с изследователско проуч-ване на добри практики в европейски университети по приложение-то на творчески и иновативни подходи в методиката на обучение по библиотечен, информационен и културен мениджмънт. Резултати от изводите и обобщенията залягат в научни доклади, изнесени на меж-дународната научна конференция в град Бургас. Поставя се началото на дискусия за преработване и актуализация на учебните планове на катедра „Библиотечен мениджмънт”.
Осъществява се вторият етап от реализацията на изследовател-ско-приложна работилница по „Библиотечен мениджмънт и култур-но взаимодействие” – с участие на студенти в провеждането и оценка-та на ефективността на международната научна конференция със сту-дентско участие, в подготовката на научен сборник, в създаването на научни публикации и други. Изготвени са научни публикации с мето-дически характер и учебни материали. Осъществено е взаимодействие с друг проект – Международната Интензивна програма по Еразъм “Библиотечен, информационен и културен мениджмънт – академич-но лятно училище” (4-17 септември 2011) (URL: <http://libcmass.unibit.bg/>) с координатор Университета по библиотекознание и информа-ционни технологии и партньори Хасеттепе университет в Анкара и Загребски университет, Хърватска.
В международната научна конференция „Библиотечният и кул-турен мениджмънт и информационно-комуникационните технологии” (“Library and Cultural Management and ICT”), 3-4 септември 2011 г., Бур-
18
гаски свободен университет в гр. Бургас вземат участие лектори и гости от България, Русия, Хърватска, Турция, Италия и Иран. Сред участни-ците са университетски преподаватели, студенти и докторанти, библи-отечни специалисти, експерти от културни институции, издатели. Те са приветствани от проф. дфн Галя Христозова – зам. ректор по нaучноиз-следователската и международната дейност на БСУ, проф. дикн Стоян Денчев – Ректор на УниБИТ, проф. дфн Иванка Янкова – Председател на АУБ и г-жа Анна Амендоладжине – Директор на Италианския културен институт в София. Основните тематични панели на конференцията са: Библиотечният мениджмънт и глобализацията. Мениджмънт и мар-кетинг на културните институции; Информационни и комуникационни технологии в библиотеките, архивите и другите културни институции; Дигитални библиотеки, опазване на културното наследство и достъп до информацията.
Конференцията е съпътствана от изложба на тема „Нова научна литература от Европа и Русия”, с организатори: фирма Индекс ООД и Представителството на РАН. Издателство „Актеон” участва с презен-тация на факсимилното издание на “Лицевия летописен свод” от XVI век, както и с демонстрация на други редки и ценни издания.
В Библиотеката на Бургаския сводобен университет се про-вежда демонстрация на букскенер и специализиран софтуер на фирмата РАЙС ООД.
Като научен издателски продукт от конференцията се подготви настоящият сборник, включващ 30 доклада и научни съобщения, изне-сени в рамките на международния форум.
През целия период на осъществяване на проекта „Изследова-телско-приложна работилница по „Библиотечен мениджмънт, на-учно и културно взаимодействие” се разгръщат дейности по връзки с обществеността с цел информиране и популяризиране. Проектът и международната конференция са отразени в сайтовете на УниБИТ, Асоциацията на университетските библиотеки и Бургаския свободен университет. Разпространеното прессъобщение получава отзвук в ре-дица електронни медии. Излизат от печат две статии, отразяващи меж-дународната конференция.
ЗаключениеСъщностната изява на творчеството, което цели да провокира
и изяви настоящият проект „Изследователско-приложна работилница по „Библиотечен мениджмънт, научно и културно взаимодействие”, се състои в създаването на нови идеи, продукти, ново превъплъщение
19
на знанията, нови отношения, правила, учебни и социални практики. В процеса на обучение това ново може да не е обективна новост, а индиви-дуално постигнатото ново, надграждащо предварително заложеното в зададените учебни схеми.
Използвани източници:Библиотечният 1. мениджмънт и IT дискутираха учени в БСУ. // Студентски страсти, ноември 2011, с. 7.Василева2. , Румелина. Ползотворна традиция. Конференция по библиотечен мениджмънт. // За буквите – О писменахъ, Год. ХХХIII, бр. 35, ноем. 2011, с. 26.
20
International Collaboration in IP Erasmus Library, Information and Cultural Management –
Academic Summer School (IP LibCMASS)Assoc. Prof. PhD Tania Todorova –
SULSIT, Sofi a, Bulgaria [email protected]
Prof. Aleksandra Horvat – University of Zagreb, Croatia
Prof. PhD Yaşar Tonta – Hacetteppe University, Ankara, Turkey
Tolga Çakmak – Hacetteppe University, Ankara, Turkey
http://www.bby.hacettepe.edu.tr/eng
AbstractThe report presents the Intensive Programme ‘Library, Information and Cultural Management – Academic Summer School’ (IP LibC-MASS, Contract 2011-ERA-IP-7, 4-17 September 2011), held in Sofi a and realized by State University of Library Studies and Information Technologies (SULSIT, Sofi a), Hacettepe University in Ankara (Tur-key) and University of Zagreb (Croatia). This paper focuses on the analysis of the educational programme, project management, visibil-ity and PR, sustainability and evaluation of the project.
Key wordsIntensive Programme, ERASMUS, Library Management, Cultural Management, student and lecturer mobility
IntroductionERASMUS and its related programmes offer important opportunities
to many scholarly fi elds of education and training such as Library, Informa-tion and Archive Science fi eld. These opportunities also bring cultural inter-action between the countries and students. They provide information sharing in terms of learning new approaches and frameworks of other countries which is really useful in the context of globalizing world and sustainable devel-
21
opment that has already caught the fi eld of cultural and knowledge mana-gement. Erasmus, is stated as the world’s most successful student mobility programme and it is defi ned as an education opportunity not only for students but also lecturers and staff at higher education institutions [2]. It is also de-scribed as the largest organized mobility programme in the world, known and respected throughout Europe. As a part of the European Union’s Lifelong Learning Programme, two and a half million higher education students in Europe have taken part in the Erasmus programme since its introduction in 1987 [1]. Under the Erasmus programme, higher education institutions from different countries can create consortiums as well and to realize an Inten-sive Programmes (IP) Projects. In the IP’s project the consortium involves at least 3 participating institutions from 3 different countries. At least one participating institution must be from a Member State of the European Union. The planned location of the Intensive Programme is in a country which is eligible to partici pate in the Lifelong Learning Programme. The number of students travelling from countries other than the country where the Intensive Programme takes place must be minimum 10. The activity plan should in-clude at least 10 continuous working days of subject-related work (virtual cooperation activities like e-learning as part of the IP will not be taken into account). The Intensive Programme must take place without interruption and subject-related work days can only be separated by weekends.
Project description of IP LibCMASSIntensive Programme ‘Library, Information and Cultural Manage-
ment – Academic Summer School’ (IP LibCMASS, Contract 2011-ERA-IP-7) aims to create interdisciplinary educational programme and learning environment in which to acquire the knowledge and skills relating to the contemporary challenges of the management of libraries, museums, archives and information technology centers. The target groups are students (BSc and MSc) in library and computer science, information technology and cultural and historical heritage of State University of Library Studies and Information Technologies (SULSIT, Sofi a), Hacettepe University in Ankara (Turkey) and University of Zagreb (Croatia). The total number of participating students is 23, teachers – 18. Project Coordinator is Assoc. Prof. PhD Tania Todorova – Head of Library Management Department at State University of Library Studies and Information Technologies, Sofi a, Bulgaria.
The mission of the project is using a rich methodological toolkit to realize a modern educational process aimed at the implementation of interdis-ciplinary knowledge and skills relevant to the new requirements in the career development of students in library and information and cultural sector and
22
the policy response to higher education and the European Union initiative on “New skills for new jobs”.
The main topics in IP LibCMASS are:Library, Information and Cultural Management; Preservation and access to cultural heritage. Digital libraries; Intellectual Property. Information brokerage; Information technologies in libraries, archives, museums and other cultural institutions. Information literacy.In 2011 IP LibCMASS was held in SULSIT, Sofi a; 2012 IP LibCMASS
will be in the University of Zagreb and in 2013 in Hacettepe University, An-kara. This sustainability of the project concept ensures a stable international and interdisciplinary network in higher education in library and information sciences, computer sciences and cultural heritage sciences and promotes co-operation between academic education and practice – library, information and cultural sector [3].
Organization and educational programme contentThe Intensive Programme IP LibCMASS 2011 took place at the State
University of Library Studies and Information Technologies in Sofi a from 4th to 17th September 2011 and included inside and outdoor activities.
For each topic students had theoretical lectures by a multinational team of lecturers, focusing on presenting different theories and approaches according to the specialization of an expert. The theoretical materials were assimilated through a variety of teaching methods (workshops, seminars, individual assignments and Case Study in cultural institutions – libraries, museums and architectural and historical monuments) (See Appendix 1). We shared national experiences and best practices, we interacted in national and international teams, and we stimulated the intercultural dialogue and foreign language communication in English. ICT technologies and interactive appli-cations were widely used in the learning process. Graduates acquired 4 ECTS. IP LibCMASS accumulated theoretical and practical basis on which universi-ties made updates to existing curricula and textbooks.
The Intensive Programme included some study tours in the Nation-al Library St. St. Ciryl and Methodius, Rila Monastery unique architectural complex, the Rila Monastery Library and the Rila Monastery History Mu-seum, the Sofi a City Library, the Boyana Church and the National Historical Museum. Students also had outdoor learning day exploring cultural, historical and architectural routes in Sofi a.
During the working days, the students took part in the day programme from 9.30 a. m. to 4.30 p.m. At the weekend they enjoyed a study tour to the
23
Rila Monastery on Saturday (10 September 2011) and sightseeing tour in Plovdiv (11 September 2011).
In the daily programme participants also had time for self study to prepare for the following weeks duties and responsibilities.
Project managementProject management and communication teacher-student were based
on own IP LibCMASS website (URL: <http://libcmass.unibit.bg/>). It was created and used for all project preparation and implementation work. All related material and information for lecturers and students as itinerary, tasks, bibliography, organizational information, useful links, news and PR activities and etc. could be found there on time. This central place for project material and communication was also used for post-processing work of evaluation material and photo gallery collections for every day of the IP programme.
For IP LibCMASS project was created new course in the e-learning platform ILIAS (open source learning management system URL: <http://lib-cmass.unibit.bg/iplibcmass/>), which guaranteed the long-term sustainability of the IP LIbCMASS intensive programme. All lecturers’ materials (lectures, instructions, recommended literature, presentations) and students’ presenta-tions and contribution materials on the different topics are accessible freely on the IP LIbCMASS website (rubric Education) and on the e-learning plat-form ILIAS (with a key login).
To stay in permanent contact with all responsible persons of the part-ner institutions during the whole project year, a mailing list was established to send all information concerning IP LibCMASS organization directly to the institutional coordinators, lecturers and students.
24
There were also organized two meetings between partners’ coordina-tors. The fi rst one happened on the frame of IFLA Presidental Meeting 2011 ‘Libraries Driving Access to Knowledge: Action for Europe’ (14 April - 15 April 2011) in Koninklijke Bibliotheek in the Hague with participation of As-soc. Prof. PhD Tania Todorova, Prof. PhD Serap Kurbanoğlu and Prof. PhD Aleksandra Horvat. The second one held in the frame of IFLA Congress 2011 in Puerto Rico, San Juan. Partners’ institutional coordinators Prof. PhD Serap Kurbanoğlu and Prof. PhD Aleksandra Horvat spread the IP LibCMASS leaf-let between IFLA participants and done activities for popularization of the IP LibCMASS project ideas and partner network.
Such a start-up meetings was a very useful and essential instrument to clear up all open project questions and to distribute project tasks in a demo-cratic way with all project partners. These meetings and active e-mail com-munication were used for decisions on: educational programme content; cul-tural institution visits; travel terms for participating lecturers and students; fi nancing; task force team on programme location; presentation of project website; development of e-learning platform ILIAS; students’ project exam; project round table; project publication and public relations; plans for upcom-ing project years in Zagreb and Ankara etc.
Important point in our discussions was the involvement of possible new partners in our intensive programme and collaboration with other IP and international projects such as:
EU-ERASMUS Intensive Programme (IP) IPBib: Das Grimm-Zentrum – (k)ein Bibliotheksmärchen. URL: <http://www.ibi.hu-berlin.de/ipbib> (4-17 September 2011, Vilnius);
EU-ERASMUS Intensive Programme (IP) Information and com-munication technology in supporting the educational process. URL: <http://infoz.ffzg.hr/erasmusip/programme.html> (10-23 September 2011, Zagreb); Project “Intercultural Exchange around the profession of librarian”. URL: <http://www.docinfos.fr/culturex/>.
Project disseminationDisseminating IP LIbCMASS project results and promoting the ben-
efi ts of an intensive programme on a professional as well as a national and translational level is an essential aim of this project.
In the phase of project preparation on July 2011 we developed project Logo and well structured proj-ect website included in the website confi guration of the State University of Library Studies and Information Technologies URL: <http://libcmass.unibit.bg/>.
25
Thus it was possible to present the IP LibCMASS project to a wider interested audience in order to provide an insight into the project concept and realization with the following rubrics:
Home; About IP LibCMASS; Project Partners; Programme; News and PR; Publications; Education; Links; Contacts; Sitemap. LibCMASS Photo Gallery, created by SULSIT students Mariana Ta-
lanova and Yordan Atanasov, gives a possibility to follow-up the every day and special moments of the Sofi a academic school.
Project website provides a perfect overview in order to recognize the international participation and visibility of importance of such an Erasmus intensive programme.
In the phase of selection of student participants for the IP LIbCMASS, a Power Point Presentation was made to inform about the project referring to programme location, period, content, participating institutions, project lan-guage, terms and for possible 4 ECTS. All universities in Sofi a, Ankara and Zagreb made some meetings and events to attract the students. We all used the same students’ selection criteria including task of preparation the essay ‘Profi le of the Modern Manager of Memory Institutions’. National student teams were announced on the project website with presentations.
Visibility of the project was ensure with preparation of folder, badges, pens, blok-not, t-shirts, posters, leafl et, labels etc. All materials includes Logo of LLP Erasmus Program, own IP LibCMASS Logo and Logo of the host uni-versity SULSIT.
The participating students and lecturers have been very active in the fi eld of project dissemination by organizing meetings, discussions and pre-sentations; by writing press releases for the university websites and articles for printed and online journals and other media.
Another successful kind of project promotion is the presentation on conferences like the BOBCATSSS-Symposia 2012 in Amsterdam (23-25 Janu-ary 2012), 9th Scientifi c International Conference ‘Knowledge Society and 21st Century Humanism’ (1st November 2011, organised by SULSIT, Sofi a)
26
and others. The IP LibCMASS was introduced on the Conference with in-ternational participation ‘Library and Cultural Management and Informa-tion and Communication Technologies’ is organising by State University of Library Studies and Information Technologies (SULSIT), Association of the University Libraries in Bulgaria (AUL) and Free University of Bourgas.
EvaluationThe IP LIbCMASS was several level and methods of project evalua-
tion. During the preparation process from June 2011 to 4th September 2011 active e-mail communication was used for all management and organizational tasks. In the project website you could fi nd the Selected Project Correspon-dence – feedback, shared remarks and new ideas.
In the frame of Intensive Programme regular evaluation discussions were held at the end of each week with lecturers and students contribution. The main points of the evaluation aspects were:
Accommodation; per diem for students; Information/organization/communication; Academic/learning outcomes; Recommended literature and educational materials; Student tasks and collaboration in national and international teams; Collaboration between bachelor and master students; Quality of education; Library and cultural institution visits; Quality of cultural activities and outdoor learning hours; Foreign language communication in English etc. Due to the requested problems and suggestions, the coordinator and
the SULSIT organization team tried to react immediately. Otherwise those evaluation rounds were a perfect possibility to receive also positive feedback from all participants combined with individual opinions.
At the end of the Intensive Programme each national students’ team had to prepare an evaluation publication and presentation for the Student Pho-to Competition ‘IP LibCMASS Story in 40ty photos’.
On the 16th September 2011 was organized Round table „IP LibC-MASS – new competences for future success. Re-thinking the Profi le of the Modern Manager of Memory Institutions” opened for wide audience and for whole academic community of the host university. Also was organized fi nal programme exam. On these events students presented their essays and presentations and these materials were discussed with the exam jury and other participating lecturers and guests. It was an important element of the project review.
27
The participating students obtained 4 ECTS points for that intensive programme which they integrate in their curriculum report. They also received a marked transcript of records and a certifi cate of participation signed by the Prof. DSc Stoyan Dentchev – Rector of State University of Library Studies and Information Technologies.
For a further detailed analyses of all project related aspects by the European Union, the students had to fi ll ‘Final Report Form for students’, questionnaire given as a form by Bulgarian Human Resource Development Centre. All participating lecturers were also invited to fi ll in anonymously ‘Evaluation Questionnaire for participating lecturers’.
Partner universities sent to the project coordinator Offi cial Letters with short internal evaluation of project participation of students and lecturers and Offi cial Letters of recognition of 4 ECTS of students.
FindingsAt the end of the ERASMUS IP program in Sofi a, two questionnaires
conducted that aimed to evaluate the educational program in terms of students and lecturers. In this context, related data was gathered from 23 students and 18 lecturers from participated universities. In the fi rst part of the study, fi nd-ings obtained from lecturer evaluations are summarized (See Table 1).
Table 1. Lecturer Evaluation
Lecturer EvaluationExcellent Very good Good SatisfactoryN % N % N % N %
Project management/information/communication 16 88.9 2 11.1 0 0 0 0
Cooperation with students during lecture/workshop 13 72.2 4 22.2 1 5.6 0 0
Contact to other participating lecturers and students during stay
9 50 5 27.7 3 16.7 1 5.6
Cultural offers/Guiding Tours* 15 88.2 2 11.8 0 0 0 0
Accommodation** 4 66.7 2 33.3 0 0 0 0
Per-Diem** 5 83.3 0 0 1 16.7 0 0*one lecturer didn’t answered the question**lecturers from the host country didn’t reply this question
28
As it is shown in Table 1, Erasmus IP LibCMASS was described mostly excellent by lecturers. Especially project management/informa-tion/communication, cultural offers/guiding tours and per-diem of the pro-gramme was mostly evaluated as excellent. Contact to other participating lecturers and students during IP programme was evaluated as excellent and very good by fourteen lecturers (77.7%) and 94.4% of lecturers have evaluated IP programme excellent and very good in terms of coopera-tion with students during lecture/workshops. On the other hand accom-modation facilities of the programme were evaluated as excellent by four lecturers (66.7%) while it has been evaluated as very good by other two lecturers (33.3%).
In the second part of the assessment of the IP LibCMASS, another questionnaire that aimed to provide critical information about IP programme in terms of general overview, were applied to 23 student participants. In this part, questions that are about the identifi cation of IP, motivation of students and accommodation facilitates of the programme were directed to respon-dents (See Table 2).
Table 2. Identifi cation of IP, motivation of studentsand accommodation facilities
Identifi cation of IP, motivation of students and accommodation facilities
Excellent Very good Good Satisfactory
N % N % N % N %Satisfaction level of the students about duration of IP 15 65.4 8 34.6 0 0 0 0
Satisfaction levels of the students about the dates of IP* 15 68.2 5 22.8 1 4.5 1 4.5
Satisfaction level of the students about accommodation and infrastructure**
3 21.4 7 50.0 4 28.6 0 0
*1 participant didn’t reply this question**participants from the host country didn’t reply this question.
According to fi ndings, students have mostly evaluated the programme as excellent and very good in terms of duration and dates of the programme. On the other hand half of the students have rated accommodation facilities as very good. Factors that motivated students to participate in IP programme were also analyzed in the questionnaire study (See Table 3).
29
Table 3. Factors that motivated students to participate IP
Factors that motivated students to participate
IP
Very Much Much N/A Not at all
N % N % N % N %
Academic 23 100 0 0 0 0 0 0Cultural 19 82,6 4 17,4 0 0 0 0Practice of foreign language 18 78,3 3 13,0 2 8,7 0 0
Friends living abroad 17 73,9 3 13,0 2 8,7 1 4,4Career plans 16 69,6 7 30,4 0 0 0 0European experience 17 73,9 5 21,7 1 4,4 0 0
As it is seen in the Table 3, all factors that are listed in the table moti-vated students to participate in IP programme are higher than 69%. Accord-ing to fi ndings students mostly motivated to participate programme in terms of academic, cultural and practice of foreign languages factors. In another part of the programme, questions about personal experiences of students and general overview of the programme were directed to respondents. Findings about this part of the questionnaire have refl ected that academic/learning and personal outcomes of the programme were very much by almost 74% of stu-dents. Analysis also revealed that almost 87% of students did not encoun-ter any serious problem during the programme and only two students have stated that they have encountered very little problems during the programme. Satisfaction levels of the students about academic activities and pedagogical aspects of IP are displayed in Table 4.
As it was highlighted in Table 4, the capabilities and expertise of the professors and the activities such as workshops, international and national team tasks and other activities besides the general course are rated as very much by higher than 80% of the students. On the other hand 43.4% of the students have evaluated the number of hours thought as very much and much and 59.1% of them have described the expected learning outcomes as very much. At the end of the analysis, 87% of students generally have evaluated the IP LibCMASS programme as excellent although 13% of them rated this question as very good.
30
Table 4. Satisfaction level of participants about academic activities and pedagogical aspects of IP
Satisfaction level of participants about academic
activities and pedagogical aspects of IP
Very Much Much N/A Satisfactory
N % N % N % N %
The number of hours taught 10 43.4 10 43.4 3 13.2 0 0The equipment used* 16 72.7 6 26.3 0 0 0 0The capabilities and expertise of the professors* 19 86.4 2 9.1 1 4.5 0 0
The overall quality of teaching 15 65.2 6 26.0 1 4.4 1 4.4
The expected learning outcomes* 13 59.1 8 36.4 0 0 1 4.5
The activities besides the general course* 18 81.8 4 17.2 0 0 0 0
*1 participant didn’t reply this question
After analyzing all forms of evaluation process it was concluded that IP Library, Information and Cultural Management – Academic Summer School was very successful Intensive Programme, which satisfi ed all partici-pants. We would like to mention some practical suggestions which should be considered during the next project year as follows:
per diem rate for students (accommodation, meals, transport) was not enough;more time for self preparation study; more detailed information by lecturers concerning students tasks and presentations in time;improvement of language skills before project start; vocabulary and guide of host country language and traditions.
ConclusionThe Erasmus Intensive Programme ‘Library, Information and Cul-
tural Management – Academic Summer School’ (IP LibCMASS) gave the Library, Information and Cultural Heritage Science students the opportu-nity to work together in innovative educational environment with interdis-ciplinary content.
The multiple methodological character of the whole programme im-proved the communication and presentation skills of all participants. They
31
collected and shared interesting experiences and valuable knowledge within a framework of lectures, seminars, workshops and discussions which were com-plemented with study trips to libraries and other cultural institutions. In this context the students prepared presentations and discussed topics in national and international teams from the fi rst day on. The international mixture and team-work of lecturers and students made it possible to compare different national concepts and experiences like the national study programmes and projects. Also the students discussed new ideas on professional topics such as digitalization and cultural heritage, intellectual property and information literacy.
Working in international teams of students gave teachers and students the opportunity to use and prove special learning conditions and teaching methods. Besides, it also enhanced the development of language and social networking skills.
An important benefi t of the programme is to give students the experi-ence of living abroad to get international contacts and to enhance their profes-sional competence.
Collaboration between students with different cultural and educa-tional backgrounds (Bachelor and Master programmes) was a tremendous enrichment for the future and resulted in stimulating professional and per-sonal partnerships.
32
App
endi
x 1
IP L
ibra
ry, I
nfor
mat
ion
and
Cul
tura
l Man
agem
ent –
Aca
dem
ic S
umm
er S
choo
lIP
Lib
CM
ASS
Con
trac
t № 2
011-
ER
A-I
P-7
SUL
SIT,
Sofi
a 4
– 1
7 Se
ptem
ber
2011
Day
Prog
ram
me:
Lec
ture
s and
oth
er a
ctiv
ities
1(S
unda
y)04
.09.
2011
Arr
ival
(Hou
sing
). A
n in
trodu
ctor
y br
iefi n
g. S
ofi a
– C
ultu
ral R
oute
s.
2(M
onda
y)05
.09.
2011
9.30
a.m
.–4.
30 p
.m.
TOPI
C: L
IBR
AR
Y, IN
FOR
MAT
ION
AN
D C
ULT
UR
AL
MA
NA
GE
ME
NT
1. C
omm
on b
reak
fast
. Wel
com
ing
and
Intro
duct
ion
of p
artic
ipan
ts. G
reet
ings
from
the
host
un
iver
sity
. Gui
ded
Tour
in S
tate
Uni
vers
ity o
f Lib
rary
Stu
dies
and
Info
rmat
ion
Tech
nolo
gies
(S
ULS
IT),
Sofi a
.2.
Lec
ture
. Inf
orm
atio
n ar
chite
ctur
e (P
rof.
PhD
Yas
ar T
onta
, Hac
ette
ppe
Uni
vers
ity, A
nkar
a)3.
Lec
ture
. Lib
raria
ns a
nd c
ultu
ral p
rofe
ssio
nals
as p
rote
ctor
s of c
opyr
ight
and
use
rs’ r
ight
s (Pr
of.
Ale
ksan
dra
Hor
vat,
Uni
vers
ity o
f Zag
reb)
4.
Con
nect
ing
sem
inar
with
inte
rnat
iona
l stu
dent
team
s con
tribu
tion
(Pro
f. A
leks
andr
a H
orva
t, U
nive
rsity
of Z
agre
b)7.
30 p
.m. D
inne
r pa
rty.
33
3(T
uesd
ay)
06.0
9.20
1110
.00
a.m
. – 5
p.m
.
TOPI
C: L
IBR
AR
Y, IN
FOR
MAT
ION
AN
D C
ULT
UR
AL
MA
NA
GE
ME
NT
Out
door
lear
ning
day
. Cas
e St
udy
and
lect
ure:
Nat
iona
l Cel
ebra
tion
Day
- as
a P
R te
chni
que
for t
he
soci
aliz
atio
n of
cul
tura
l and
his
toric
al h
erita
ge. S
ofi a
- a
cand
idat
e fo
r Eur
opea
n C
apita
l of C
ultu
re
2019
. Cul
tura
l, hi
stor
ical
and
arc
hite
ctur
al ro
utes
. (Le
ctur
er a
nd M
oder
ator
: Ass
oc. P
rof.
PhD
Tan
ia
Todo
rova
, Mag
. Hris
to T
utun
arov
, SU
LSIT
and
Bul
garia
n st
uden
t’s te
am).
4(W
edne
sday
)07
.09.
2011
9.30
a.m
. – 4
.30
p.m
.
TOPI
C: L
IBR
AR
Y, IN
FOR
MAT
ION
AN
D C
ULT
UR
AL
MA
NA
GE
ME
NT
1. G
uide
d To
ur in
SU
LSIT
Uni
vers
ity L
ibra
ry, E
duca
tiona
l and
Pre
sent
atio
n M
useu
m C
olle
ctio
n “G
olde
n A
ge”,
Mus
eum
Col
lect
ion
of C
onte
mpo
rary
Bul
garia
n Sp
iritu
ality
, Orth
odox
Cha
pel ‘
St.
Nic
olay
Chu
dotv
oret
s’ et
c.
2. L
ectu
re. L
ibra
ry M
anag
emen
t - c
onte
mpo
rary
cha
lleng
es (P
rof.
DSc
. Iva
nka Y
anko
va, S
ULS
IT,
Sofi a
)3.
Wor
ksho
p w
ith th
e pa
rtici
patio
n of
all
natio
nal s
tude
nt te
ams:
Hig
her e
duca
tion
of L
ibra
rians
hip,
In
form
atio
n Sc
ienc
e, C
ompu
ter S
cien
ce a
nd C
ultu
ral H
erita
ge S
tudi
es –
nat
iona
l tra
ditio
ns in
ac
adem
ic p
rogr
amm
es. (
Mod
erat
or: A
ssoc
. Pro
f. Ph
D T
ania
Tod
orov
a, S
ULS
IT)
4. L
ectu
re. I
nfor
mat
ion
Res
ourc
es fo
r Cul
tura
l Tou
rism
(Ass
ist.
Prof
. PhD
Mar
iela
Nan
kova
, SU
LSIT
, Sofi
a).
5(T
hurs
day)
08.0
9.20
119.
30 a
.m.–
4.30
p.m
.
TOPI
C: L
IBR
AR
Y, IN
FOR
MAT
ION
AN
D C
ULT
UR
AL
MA
NA
GE
ME
NT.
1. L
ectu
re. S
yste
ms A
naly
sis (
Prof
. DSc
. Sto
yan
Den
tche
v, S
ULS
IT, S
ofi a
)2.
Con
nect
ing
wor
ksho
p w
ith in
tern
atio
nal s
tude
nt te
ams c
ontri
butio
n (A
ssis
t. Pr
of. P
hD L
ujbo
mira
Pa
rizhk
ova
SULS
IT, S
ofi a
).TO
PIC
: PR
ESE
RVA
TIO
N A
ND
AC
CE
SS T
O C
ULT
UR
AL
HE
RIT
AG
E. D
IGIT
AL
LIB
RA
RIE
S.3.
Lec
ture
. Cul
tura
l Her
itage
in th
e Po
licy
of th
e Eu
rope
an C
ounc
il an
d th
e Eu
rope
an U
nion
(Ass
oc.
Prof
. PhD
Sofi
a V
asile
va, S
ULS
IT, S
ofi a
). 4.
Sem
inar
on
Nat
iona
l Tea
ms.
Euro
pean
a - t
he p
rese
nce
of th
e Eu
rope
an c
ultu
ral h
erita
ge. D
igita
l Pr
ojec
ts in
Bul
garia
, Tur
key,
Cro
atia
. (M
oder
ator
: Ass
oc. P
rof.
PhD
Tan
ia T
odor
ova,
SU
LSIT
)
34
6(F
rida
y)09
.09.
2011
9.30
a.m
.–4.
30 p
.m.
TOPI
C: P
RE
SER
VAT
ION
AN
D A
CC
ESS
TO
CU
LTU
RA
L H
ER
ITA
GE
. DIG
ITA
L L
IBR
AR
IES.
1. L
ectu
re. S
ubje
ct a
cces
s to
info
rmat
ion
in W
eb 2
.0 e
nviro
nmen
ts (S
onja
Špi
rane
c, A
ssis
t. Pr
of. P
hD,
Uni
vers
ity o
f Zag
reb)
2. C
onne
ctin
g w
orks
hop
with
inte
rnat
iona
l stu
dent
team
s con
tribu
tion
(Ass
ist.
Prof
. PhD
Son
ja
Špira
nec,
Uni
vers
ity o
f Zag
reb)
3. E
valu
atio
n of
the fi r
st w
eek
(Par
ticip
ants
: SU
LSIT
IP C
oord
inat
or, p
rofe
ssor
s fro
m S
ULS
IT a
nd
partn
er u
nive
rsiti
es, s
tude
nts e
tc.)
4. S
tudy
Tou
r: N
atio
nal L
ibra
ry “
St. S
t. C
iryl a
nd M
etho
dius
”, D
igita
l Cen
tre a
nd P
rese
ntat
ion
of
Dig
ital L
ibra
ry P
roje
ct (p
art o
f Eur
opea
n D
igita
l Lib
rary
). (M
oder
ator
: Pro
f. D
Sc. I
vank
a Yan
kova
)7
(Sat
urda
y)10
.09.
2011
9.30
a.m
.–6.
30 p
.m.
TOPI
C: P
RE
SER
VAT
ION
AN
D A
CC
ESS
TO
CU
LTU
RA
L H
ER
ITA
GE
. DIG
ITA
L L
IBR
AR
IES.
Stud
y To
ur a
nd E
xcur
sion
to R
ila M
onas
tery
http
://w
ww
.rila
mon
aste
ry.p
mg-
blg.
com
/Hom
e_pa
ge_e
n.ht
m. V
isit
of R
ila M
onas
tery
uni
que
arch
itect
ural
com
plex
, the
Rila
Mon
aste
ry L
ibra
ry, t
he
Rila
Mon
aste
ry H
isto
ry M
useu
m. I
n 19
80 th
e FI
JEST
dis
tingu
ishe
d th
e R
ila M
onas
tery
with
Gol
den
App
le, t
he h
ighe
st a
war
d fo
r fam
iliar
izat
ion
and
cultu
ral t
ouris
m. I
n 19
83 it
was
reco
rded
on
the
List
of W
orld
Cul
tura
l Her
itage
as a
wor
ld c
ultu
ral v
alue
. (M
oder
ator
s: A
ssis
t. Pr
of. P
hD L
ujbo
mira
Pa
rizko
va, A
ssis
t. Pr
of. P
hD T
erez
a Tr
ench
eva)
8(S
unda
y)11
.09.
2011
SOFI
A –
CU
LTU
RA
L A
ND
TO
UR
IST
IC R
OU
TE
S A
ND
IND
IVID
UA
L/G
RO
UP
STU
DY
(at
free
dis
posa
l)
35
9(M
onda
y)12
.09.
2011
9.30
a.m
.–4.
30 p
.m.
TOPI
C: I
NT
EL
LE
CT
UA
L PR
OPE
RT
Y. IN
FOR
MAT
ION
BR
OK
ER
ING
. 1.
Lec
ture
. Glo
baliz
atio
n of
Sci
ence
and
Edu
catio
n an
d In
form
atio
n So
ciet
y Te
chno
logi
es (P
rof.
PhD
R
oum
en N
ikol
ov, S
ULS
IT, S
ofi a
)2.
Lec
ture
. Lib
rarie
s and
Ope
n A
cces
s to
Scie
ntifi
c In
form
atio
n. (A
ssis
t. Pr
of. P
hD Iv
ana
Heb
rang
G
rgić
, Uni
vers
ity o
f Zag
reb)
3. S
emin
ar. “
Exam
ples
of O
pen
Acc
ess –
Bul
garia
, Tur
key,
Cro
atia
” w
ith n
atio
nal s
tude
nt te
ams
cont
ribut
ion.
(Ass
ist.
Prof
. PhD
Ivan
a H
ebra
ng G
rgić
, Uni
vers
ity o
f Zag
reb)
.4.
Sel
f stu
dy. P
repa
ratio
n of
writ
ten
eval
uatio
n/fe
edba
ck e
ssay
(nat
iona
l tea
ms)
10(T
uesd
ay)
13.0
9.20
119.
30 a
.m.–
4.30
p.m
.
TOPI
C: I
NT
EL
LE
CT
UA
L PR
OPE
RT
Y. IN
FOR
MAT
ION
BR
OK
ER
ING
.1.
Lec
ture
. E-G
over
nmen
t ser
vice
s. A
cces
s to
publ
ic in
form
atio
n an
d th
e ro
le o
f lib
rarie
s and
in
form
atio
n ce
ntre
s. (P
rof.
PhD
Iren
a Pe
teva
, Ass
ist.
Prof
. Ele
na Ig
nato
va, S
ULS
IT, S
ofi a
). 2.
Lec
ture
. Int
elle
ctua
l Pro
perty
of I
nfor
mat
ion
Res
ourc
es in
Inte
rnet
(Ass
ist.
Prof
. PhD
Ter
eza
Tren
chev
a, S
ULS
IT, S
ofi a
) 3.
Stu
dy T
our.
Sofi a
City
Lib
rary
. (Le
ctur
e ‘B
est p
ract
ices
of l
ibra
ry se
rvic
es in
pub
lic li
brar
ies’
– A
ssoc
. Pro
f. Ph
D D
obrin
ka S
toyk
ova;
Mod
erat
or –
Ass
ist.
Prof
. PhD
Ter
eza
Tren
chev
a)4.
Sel
f stu
dy. P
repa
ratio
n of
writ
ten
eval
uatio
n/fe
edba
ck e
ssay
(nat
iona
l tea
ms)
11(W
edne
sday
)14
.09.
2011
9.30
a.m
.–4.
30 p
.m.
TOPI
C: I
NFO
RM
ATIO
N T
EC
HN
OL
OG
IES
IN L
IBR
AR
IES,
AR
CH
IVE
S A
ND
CU
LTU
RA
L IN
STIT
UT
ION
S. IN
FOR
MAT
ION
LIT
ER
AC
Y.1.
Lec
ture
. A n
ew m
odel
for c
atal
ogui
ng (A
ssoc
. Pro
f. Ph
D A
na B
arba
rić, U
nive
rsity
of Z
agre
b)2.
Con
nect
ing
sem
inar
“A
new
mod
el fo
r cat
alog
uing
” w
ith in
tern
atio
nal s
tude
nt te
ams c
ontri
butio
n (A
ssoc
. Pro
f. Ph
D A
na B
arba
rić, U
nive
rsity
of Z
agre
b)3.
Sem
inar
on
Nat
iona
l Tea
ms.
Bes
t PR
and
mar
ketin
g pr
actic
es o
f lib
rary
and
mus
eum
s to
prom
ote
cultu
ral h
erita
ge (M
oder
ator
: Ass
oc. P
rof.
PhD
Dob
rinka
Sto
ykov
a, S
ULS
IT, S
ofi a
).4.
Exa
m p
repa
ratio
n.
36
12(T
hurs
day)
15.0
9.20
119.
30 a
.m.–
4.30
p.m
.
TOPI
C: I
NFO
RM
ATIO
N T
EC
HN
OL
OG
IES
IN L
IBR
AR
IES,
AR
CH
IVE
S A
ND
CU
LTU
RA
L IN
STIT
UT
ION
S. IN
FOR
MAT
ION
LIT
ER
AC
Y.1.
Lec
ture
. Com
pute
r Lite
racy
and
Info
rmat
ion
Lite
racy
. (Pr
of. P
hD S
erap
Kur
banoğl
u, H
acet
tepp
e U
nive
rsity
, Ank
ara)
2. W
orks
hop
“Inf
orm
atio
n Li
tera
cy a
nd L
ifelo
ng L
earn
ing”
. Bes
t pra
ctic
es. N
atio
nal s
tude
nt te
ams
cont
ribut
ion
(Pro
f. Ph
D S
erap
Kur
banoğl
u, H
acet
tepp
e U
nive
rsity
, Ank
ara)
3. E
valu
atio
n of
the
seco
nd w
eek
(Mod
erat
ors:
SU
LSIT
IP C
oord
inat
or, p
rofe
ssor
s fro
m S
ULS
IT
and
partn
er u
nive
rsiti
es, s
tude
nts e
tc.)
4. S
tudy
Tou
r. N
atio
nal H
isto
rical
Mus
eum
. Int
rodu
ctio
n of
Bul
garia
n H
isto
rical
Her
itage
. PR
-pr
omot
ion
of C
ultu
ral a
nd H
isto
rical
Her
itage
. (Le
ctur
er a
nd m
oder
ator
–A
ssis
t. Pr
of. P
hD M
arie
la
Nan
kova
, SU
LSIT
, Sofi
a).
13(F
rida
y)16
.09.
2011
9.30
a.m
.–2.
30 p
.m.
EX
AM
– E
VAL
UAT
ION
– O
UT
LO
OK
1. R
ound
tabl
e: „
IP L
ibC
MA
SS –
new
com
pete
nces
for f
utur
e su
cces
s. Re
-thin
king
the
Profi
le o
f the
M
oder
n M
anag
er o
f Mem
ory
Inst
itutio
ns”.
2. O
ral e
xam
in n
atio
nal g
roup
s (E
valu
ator
s: P
rof.
DSc
Ivan
ka Y
anko
va, A
ssoc
. Pro
f. Ph
D T
ania
To
doro
va (S
ULS
IT, S
ofi a
), Pr
of. P
hD S
erap
Kur
banoğl
u (H
acet
tepp
e U
nive
rsity
, Ank
ara)
; Ass
oc.
Prof
. PhD
Ana
Bar
barić
(Uni
vers
ity o
f Zag
reb)
. Dis
cuss
ing
one
of th
e fo
ur m
ain
topi
cs. N
atio
nal
team
s hav
e to
han
d in
a w
ritte
n ev
alua
tion/
feed
back
ess
ay.
3. C
once
ptua
l des
ign
of th
e pr
ojec
t pub
licat
ion
IP L
ibC
MA
SS S
ofi a
201
14.
Pro
ject
eva
luat
ion
5. O
utlo
ok o
n IP
Lib
CM
ASS
Zag
reb
2012
6. F
estiv
e aw
ardi
ng o
f cer
tifi c
ates
and
tran
scri
pts –
4 E
CT
S 14
(Sat
urda
y)17
.09.
2011
Dep
artu
re
37
ResourcesBritish 1. Council. Erasmus: the key facts. Retrieved on November 25, 2011. URL: <http://www.britishcouncil.org/erasmus-_the_key_facts_june_2011.pdf> European 2. Commissio. Erasmus – Facts, Figures & Trends. The European Union support for student and staff exchanges and university cooperation in 2009/2010. Luxembourg, Publications Offi ce of the European Union, 2011. 30 p. Retrieved on November 25, 2011. URL: <http://ec.europa.eu/education/pub/pdf/higher/erasmus0910_en.pdf>IP 3. Library, Information and Cultural Management – Academic Summer School (LibCMASS). Project Documentation. Ed. T. Y. Todorova, Sofi a: GRAFIS, 2011.
38
Организиране на уъркшоп на тема „Връзки собществеността и маркетинг в библиотеки и
културни институции” в рамките наЕразмус проекта IP LibCMASS
Доц. д-р Добринка Стойкова – катедра “Библиотечен мениджмънт”, УниБИТ
РезюмеДокладът разглежда предварителната работа в рамките на Интензивна програма по Еразъм “Библиотечно-информацио-нен и културен мениджмънт – академично лятно училище” (IP LibCMASS, Contract 2011-ERA-IP-7), осъществена като двусед-мично обучение на студенти от университети от България, Турция и Хърватска в УниБИТ. По време на обучението студен-тите слушат лекции, провеждат семинари, посещават истори-чески забележителности и работят в групи по определени от преподавателите теми. Студентите са подбрани с конкурс от различни специалности на трите университета. Част от тях се обучават за мениджъри в библиотеките, други са от информа-ционни специалности, а трети изучават културно-историческо-то наследство. Предизвикателството да се проведе семинар по темата „Връзки с обществеността и маркетинг в библиотеки и културни институции” се определя от факта, че студенти-те са от различни курсове на обучение и не всички са изучавали маркетинг. Разделени са на групи и им е поставена задача за предварително проучване на обектите, за които става дума по време на семинара – Рилският манастир и Столична библиоте-ка. Студентите посещават на място и двата обекта и сравня-ват първоначалните си впечатления с видяното. Възлагат им се и конкретни задачи, свързани с възможности за използване на маркетинга за въвеждане на нова услуга и по-добра промоция на обектите сред обществеността в трите страни-участнички.
Ключови думимаркетинг, библиотеки, културни институции, обучение на сту-
денти
39
УводВ периода от 4 до 17 септември 2011 г. Университетът по биб-
лиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) е домакин на международна интензивна лятна програма по ЕРАЗЪМ на тема „Биб-лиотечно-информационен и културен мениджмънт – академично лятно училище”. В академичното лятно училище партньори на университета са Хасетепе университет в Анкара и Загребския университет. Коор-динатор на проекта е доц. д-р Таня Тодорова, ръководител на катедра „Библиотечен мениджмънт” в УниБИТ. В него участват 18 преподава-тели от трите университета, които изнасят 17 лекции, придружени от 5 семинара и 5 уъркшопа. Целта е да се създаде интердисциплинна учебна програма, която да допринесе за усвояване на теоретични и практически знания и умения, необходими им за управление на библиотеки, архиви, музеи и други културни институции. (По-подробно идеите на проекта са изложени на URL: <http://libcmass.unibit.bg>)
За да може да се осъществи това, предварително са определени следните основни теми:
Библиотечен, информационен и културен мениджмънт; Опазване и достъп до културно-историческото наследство. Дигитални библиотеки;Интелектуална собственост. Информационно брокерство; Информационни технологии в библиотеките, архивите и в кул- турните институции. Информационна грамотност. Всяка от тези теми е разработена с по няколко лекции, в които
преподаватели от университетите-участнички представят основните концепции като ги придружават с примери на добри практики. За да бъде материалът усвоен по-добре на студентите, се възлагат самостоятелни задачи, които те представят по време на семинари и уъркшопове. Из-ползва се и методът Case Study, както и учебни посещения в библиотеки и музеи. По този начин теорията убедително се свързва с практиката и новите знания се усвояват по-бързо и по-трайно. Сред постиженията на проекта следва да се отбележи и възможността за осъществяване на междукултурен диалог и чуждоезиково общуване между студентите от трите национални отбора.
Студентите от трите университета са подбрани с конкурс от раз-лични специалности. Българският отбор има девет участници от някол-ко различни специалности – бакалаври по Библиотечен мениджмънт, Библиотекознание и библиография, Информационни фондове на култур-
40
но-историческото наследство, Информационни технологии и Инфор-мационно брокерство. Хърватският и турският отбор се състоят от по седем участника. Всички студенти от хърватския отбор са магистри, но имат едновременно две специалности – по Библиотечен мениджмънт и по Мениджмънт на културата. Турският отбор е съставен от бакала-ври и магистри по Информационен мениджмънт.
Проблеми и предизвикателстваОт гледна точка на преподавателя възникват следните проблеми,
чието преодоляване е предизвикателство както за преподавателя, така и за студентите:
групите от студенти са нееднородни като степен на образование; групите от студенти са от различни специалности; участниците в обучението са с различно ниво на владеене на ан- глийски език;участниците в обучението имат различна степен на предварител- ни знания по темата на уъркшопа;участниците в обучението имат разлики в нивото на владеене на информационните технологии, което се отразява и върху изготвя-нето на презентациите им. Ето защо е предизвикателство да се организира и да се проведе
уъркшоп на тема „Връзки с обществеността и маркетинг в библиоте-ки и културни институции” с този разнороден състав. Разликите в ези-ково отношение се оказват лесно преодолими. Във всеки национален отбор има студенти с по-високо ниво на владеене на английски език и такива, които срещат трудности да разговарят свободно. За да се преодо-лее езиковата бариера при общуването отборите са разделени на групи, като всяка излъчва студент с по-добри знания на английски, който да презентира пред останалите изработеното от групата и да отговаря на зададените въпроси. Разликите по отношение на знания, получени при изучаването на различни специалности в университетите, на практика се оказва от полза за обучението. Така във всеки отбор има студенти от различни специалности, които взаимно си помагат при подготовката на общата за групата задача. Това дава възможност за използване на разно-образни знания, необходими им за разбиране на заданието и за изработ-ване на презентациите.
От гледна точка на преподавателя съществуват и следните про-блеми, от чието разрешаване зависи качеството на обучението:
преподавателят няма пряка връзка със студентите; времето за провеждане на уъркшопа е кратко;
41
материалът, който предстои да се овладее от студентите е голям по обем и комплексен по съдържание; за да може да се получи дискусия е необходимо да се осигури сравнимост между презентациите по време на уъркшопа;при формулирането на заданието за отделните отбори трябва да се помисли как да се свържат теоретичните постановки с прак-тиката;формулирането на заданието трябва да бъде съобразено с разлики в приложението на маркетинга в различни културни институции (библиотеки и музеи).Липсата на пряка връзка с преподавателя е преодоляна със съв-
местните усилия на координатора на проекта и на преподавателите, от-говорни за подготовката на всеки национален отбор. Според регламента на интензивното лятно училище, всеки преподавател, на когото е възло-жено да организира уъркшоп, е предоставена възможност да формулира задания, по които националните отбори да работят през лятото. Тези за-дания са достъпни в електронен формат на сайта на проекта. На него е посочена и литература, която студентите могат да прочетат преди да се заемат с изпълнение на заданието. По този начин работата на студентите за подготовка на уъркшопа се удължава.
За да има сравнимост между презентациите на отделните отбо-ри от една страна, както и за да се осъществи връзка между теорията и практиката – от друга, е решено заданието да е на една и съща тема. С цел да се постигне обхващане на цялата тема на уъркшопа, а именно – маркетинг в библиотеки и в културни институции – е предложено всеки национален отбор да се раздели на две групи, като едната от тях да пред-стави презентация, свързана с маркетинг и използване на комуникации за Рилския манастир, а втората – за Столична библиотека.
За да се справят с поставената им задача на студентите се възла-га да извършат предварително проучване на обектите, които ще се об-съждат по време на семинара. Те трябва да прегледат уебсайтовете на Столична библиотека и на Рилския манастир и да проучат продуктите и услугите, които тези две институции предоставят на своите потреби-тели. Трябва да се отбележи, че българските участници са в по-изгодна позиция по отношение на предварителното проучване. Оказва се, че и двете институции имат уебстраници и предоставят на тях информация както на български, така и на английски език, но версията на английски е по-бедна от информационна гледна точка. Освен това българските учас-тници имат възможност да се осведомят за предоставяните от Столична
42
библиотека услуги и като я посетят. Ето защо в заданието е предвидена и опция отборите от Анкара и Загреб да анализират продуктите и услу-гите на техните столични библиотеки.
След това студентите трябва да изберат една целева група потре-бители, към която да е насочено маркетинговото им послание. За улесне-ние на студентите в заданието са изброени следните целеви групи – деца от възрастова група 0-6 години; ученици от възрастова група 6-10 годи-ни; ученици 10-12 годишни; млади майки; домакини; работещи граж-дани; бизнесмени или малцинствени групи. След като изберат целевата група студентите трябва да представят една нова услуга, която да е под-ходяща за избраната от тях група потребители.
Втората част от заданието се отнася до формулиране на послание и до разработване на стратегия и техники за предаване на това послание до целевата група. Като примери за използвани техники са посочени въз-можностите на уебстраницата на институцията, на поместване на прес-съобщение във вестник, изработването на листовки.
Заданието за изготвяне на презентация за Рилския манастир е аналогично, но с известна разлика по отношение на целевите групи. Предложено е това да са туристи, които посещават Рилския манастир. Освен по възраст и/или професия се допуска те да бъдат и от различни националности – българи, турци или хървати. Разликите тук идват и от наличието на повече от един обекти, които се намират на територията на Рилския манастир.
В края на заданието се съобщава, че преди уъркшопа програмата на проекта предвижда учебно посещение на място в Столична библио-тека и в Рилския манастир. На всички студенти са раздадени листовки с въпроси, които студентите следва да изяснят по време на посещенията на тези институции. В случая със Столична библиотека например ста-ва дума за целенасочено наблюдение на студентите относно видове ко-лекции, които библиотеката предоставя за ползване; степен на комфорт, дизайн, наличие на техника, използвана при обслужване на читателите; работно време; финансови средства и т.н.
По време на работното посещение в Столична библиотека сту-дентите имат възможност да се запознаят на място с работата на всички отдели и с услугите за читатели, извършвани в тях. В справочен отдел им показват не само съществуващи в момента услуги за улеснение на читателите, но и предстоящи. Голям интерес сред студентите предизвик-ва и работата на Детско-юношеския отдел, както и проявите на Амери-канския център.
43
С цел да се систематизира видяното от студентите в Столична библиотека и да се свърже с темата, ръководителят на уъркшопа им пре-доставя в писмен вид листовка, в която са посочени мисията и основните цели на библиотеката. Освен това е дадена информация за: продуктите и услугите; цените; мястото, където се извършват услугите; маркетинго-вите техники, които се използват в Столична библиотека.
По време на уъркшопа преподавателят представя накратко ос-новните етапи на маркетинговата кампания. След това на студентите се задават въпроси с цел изясняване на основните елементи, които са необ-ходими за извършване на маркетинговата кампания в посетените инсти-туции. Впоследствие всяка група представя подготвените през лятото презентации, последвани от дискусии по темата с цел по-детайлно запо-знаване с изискванията към маркетинговата кампания и към вариантите за връзки с обществеността.
Резултати от обучениетоРезултатите от обучението биха могли да се откроят в две насо-
ки. От една страна това са реално изработените презентации и тяхно-то представяне пред публика. От друга страна резултати от уъркшопа са и изясняването на етапите на маркетинговата кампания, тяхното коментиране и конкретизиране по отношение на двете проучвани ин-ституции от страна на преподавателя и от страна на студентите. В рамките на тези две основни постижения са постигнати поредица от конкретни резултати.
Така например в началото на уъркшопа с участието на всички отбори е направен SWOT анализ. Определени са силните и слабите стра-ни на Столична библиотека. След това са направени предположения за възможностите за оптимизиране на услугите, както и за съществуващи-те заплахи за реализирането им. Уточнени са основните елементи, които имат значение при маркетинговия анализ на извършваното в Столична библиотека, а именно: продуктите и услугите; цените; мястото, където се извършват услугите; маркетинговите техники, които се използват в Столична библиотека.
Всеки национален отбор подготвя една презентация за Рилския манастир и една за Столична библиотека. Всички отбори успяват да разчетат правилно предварително поставените условия, да разгледат уебсайта на двете институции, да изберат целеви групи и нови услуги. Общото впечатление е, че презентациите, отнасящи се до маркетингова кампания в Столична библиотека, са по-сполучливи. Представените в тях услуги в по-голямата си част са интересни и приложими.
44
Презентациите на националните отбори заслужават по-детайлен коментар. Като най-впечатляваща сред трите презентации за Столична библиотека можем да откроим тази на турския отбор. В нея са пред-ложени поредица от нови услуги, съобразени с мисията на библиоте-ката – „да създава контакти между потребителите и информацията в бързо променящия се свят”. Посланието на маркетинговата кампания на турския отбор е „Новото лице на старата институция”. Още с избора на посланието се акцентира върху необходимостта от промяна, от обновяване на услугите. За да подкрепи посланието си турският отбор избира представяне на услугите чрез нагледни примери от во-дещи библиотеки в света. Една част от промените, които се предлагат, се отнасят до създаване на повече удобства и комфорт за възрастните читатели. За тях се предлага въвеждане на по-дълго работно време – от 8.30 до 20.30; движещи се стълби и специални услуги за хората в неблагоприятно положение; подобряване на дизайна в библиотеката посредством украсата с картини; създаване на просторна, светла биб-лиотека с цветни мебели; създаване на обособени места за работа в чи-талните. Към тази група услуги може да се причисли и предложението за разнасяне на документи в покрайнините на София чрез библиобус, което цели увеличаване на достъпа до библиотечни услуги. Не по-мал-ко инициативи има за подобряване на информационното обслужване в Столична библиотека. В това направление са предложени следните нови услуги – създаване на нова компютърна лаборатория; предоста-вяне на възможности за ползване на услугите на библиотеката от мо-билния си телефон; ползване на каталог 2.0; на услугата „Попитай библиотекаря”; запазване на книга от дома на потребителя; търсене в локални бази данни; онлайн достъп до информация; място за пред-ставяне на новите постъпления в библиотеката; издаване на списание, в което да се представят новостите в библиотеката. Трета част от про-мените се отнасят до организиране на специализирани услуги за заин-тересувани от тях групи читатели. Такива са например предложенията за специализирани услуги за безработни; организиране на курсове за компютърна грамотност; за изучаване на английски език и др.
За децата се предлага входът на детско-юношеския отдел да бъде украсен с илюстрации на герои от приказки и да бъде с цветни ефекти. Вътре се предвижда да се подобри дизайнът и удобствата за най-малки-те като се осигурят подходящи маси за деца от 3-5 години; за останалите възрастови групи масите и столовете да са удобни и да са от дърво; сте-лажите да не са високи, за да се достигат от всички; да има място за игра,
45
където децата да могат да седнат на земята върху удобни възглавници и дебел мек килим. Предлага се още да има помещение, в което родите-лите да чакат своите деца, ако те искат сами да посетят някаква проява в библиотеката. Дадени са и примери от библиотеки от Турция, където децата лежат на земята в зала за игри и играят шах или други игри.
Презентацията на хърватския отбор за Столична библиотека е озаглавена „Тийнейджъри за тийнейджъри”. Тук целевата група е ясно определена. Заложено е на една нова тенденция в общуването на библиотекарите с тази възрастова група – а именно – на креативността и инициативността на тийнейджърите. Оставено е те сами да решат как и до каква степен ще се включат в предлагани от библиотеката твор-чески изяви. Ролята на библиотекаря тук е на координатор и на човек, който осигурява книги и ръководства, необходими за провеждане на занятията. Целта е да се привлекат тийнейджърите да прекарват своето свободно време в библиотеката като се забавляват. Това се предлага да се постигне чрез занимания на юношите в групи с цел получаване на знания и нови умения в специфични области като писане на стихове, правене на филми, моделиране, рисуване, фотографиране. Това според хърватския тим може да бъде постигнато посредством обучението на юношите на тези нови умения в библиотеката. Избрани са и тактиките за промоция и връзки с обществеността. По-голяма част от избрани-те средства за достигане до публиката са електронни и подходящи за целевата група. Това са уебсайтът на библиотеката, общуването във Facebook и Youtube. Тези форми за достъп до избраната публика се до-пълват с две традиционни – една нагледна (плакати) и една масмедия (радиото). Очаква се в една от читалните да се проведат около десет занятия с около 15-20 участника. В резултат от новопридобитите уме-ния юношите трябва да направят видеофилм за онези, които рисуват, моделират, изработват скулптори, пишат и четат стихове. Предвижда се да бъде организирана и фотоизложба. Всичко това допринася за про-моция на работата на библиотеката. На последния слайд на презен-тацията е представена група тийнейджъри, които усмихнати снимат филм, а библиотекарката дава знак за началото на сцената.
Българската презентация за въвеждане на нова услуга в Сто-лична библиотека е озаглавена „Нека да се забавляваме в библиотека-та”. Избраната целева група са деца до 10 годишна възраст. Предлага се те да се привлекат към библиотеката като всяка седмица се организира запознаването им с живота на едно домашно животно – кученце, заек, морско свинче, коте. Освен това се предвижда да се чете на глас на по-
46
малките деца. След това могат да бъдат организирани забавни игри, в които участват библиотекарят и костюмиран като Мики Маус артист. Те заедно четат книги, танцуват в такт с музиката и се забавляват.
Представените три презентации илюстрират съвременни тен-денции в прилагането на маркетинга и въвеждането на нови услуги в библиотеките. Същевременно и в трите не са спазени в пълна степен изискванията за провеждане на маркетингова кампания и за връзки с обществеността.
В най-голяма степен към правилата се придържат представи-телите на хърватския отбор. В презентацията им са очертани всички етапи на маркетинговия план – анализ на ситуацията, избор на целта, определяне на посланието, избор на стратегии и техники за достига-не на посланието до публиката и дори оценка на постигнатото. Като целева група са избрани юношите, което е изключително амбициозна цел и което засега в малко български библиотеки се прави. Единстве-ният пропуск в тази презентация е в това, че не е уточнено до кого ще бъде адресирано посланието – само до тийнейджърите или и до други групи от публиката – например учители, родители, неправителствени организации, представители на общината. Предложените нови занятия в библиотеката не са илюстрирани нагледно с фотоси, а само са опи-сани с думи. Това прави на пръв поглед презентацията на хърватите по-малко ефектна, отколкото са останалите две, които са заложили в по-голяма степен на визуалността.
Презентацията на българския отбор ясно показва, че студентите не са изучавали дисциплината маркетинг. Липсват голяма част от ета-пите на маркетинговата кампания. Идеята да се прекарва забавно в биб-лиотеката отговаря на избраната целева група. Посланието вероятно е заимствано от работата на американска библиотека и не е подкрепено с аргументи за прилагането му в българска библиотека. Ситуацията в Столична библиотека не е анализирана. Не са определени маркетинго-вите стратегии за връзка с обществеността. Липсва и оценка на постиг-натото. Независимо от критичните бележки за работата на този отбор следва да се отбележи, че презентацията им е интересна, наблегнато е на визуалните възприятия и на основното изискване към общуването с деца в публичните библиотеки – четенето е удоволствие, а не задължение.
Презентацията на турския отбор за прилагане на маркетинга в Столична библиотека е впечатляваща. Това се дължи както на нейния визуален характер, така и на умело подбраните примери за най-новите тенденции в библиотечното обслужване. В презентацията ясно личи цел-
47
та – да се постигне по-голяма достъпност до информация. Определено е и посланието – „Ново лице на старата визия”. Ситуацията е анализира-на дотолкова, доколкото позволява използването единствено на англий-ската версия на уебстраницата на Столична библиотека. Това обяснява и предлагането на част от услугите, които вече се извършват, като на-пример ползването на електронния каталог от дома или работното място на потребителя. Същото се отнася и до детско-юношеския отдел, който има подходящи мебели за деца от 3-5 години. Онова, което действително липсва в работата на турския отбор, е отговорът на втората част от за-данието – избор на маркетингова стратегия за връзки с обществеността. Тук би трябвало да се посочи както какви канали ще се използват, така и за кои групи потребители е предназначено посланието.
Втората задача се отнася до въвеждане на нови услуги, свързани с посещение на Рилския манастир. Тази част от заданието в по-голяма степен затруднява студентите. Трябва да се отбележи и че ползвайки ин-формацията, поместена в интернет, те могат да намерят информация за манастира и околностите му, но не и за това какви услуги се предоставят от туристическите фирми. Ето защо всички отбори са се отклонили до известна степен от предварително формулираното задание и търсят и на-мират решения, по-близки до онова, което се прави в библиотеките, откол-кото до онова, което се предлага от туристическите фирми и музеите.
Хърватският отбор озаглавява презентацията си „Пътуване в миналото с летящата книга”. В приказен коридор на преден план има една отворена летяща книга, следвана от други летящи книги. Илюстра-цията напомня за сцена от фентъзи филма „Властелинът на пръстени-те”. Избраната целева група са деца на възраст от 6 до 12 години. Мяс-тото за провеждане на инициативата е публичната библиотека в Загреб. Целта на занятията с децата е да се направи връзка между четенето и културата от една страна и да се провокира тяхната креативност, от дру-га. Идеята е да се организират срещи в публичната библиотека в Загреб и да се привлекат децата към четенето, за да се докоснат до духовността на България. Програмата е предвидена за деца от възрастовите групи 6-9 и от 9-12. Предвижда се в библиотеката да се канят малки групи ученици, които да се запознават с кирилицата и с глаголицата. Освен това по-сериозните занятия се предвижда да бъдат комбинирани с игри и състезания. Предвижда се да бъдат показвани и икони от Рилския ма-настир и информация за него. Избрани са и тактиките за промоция и връзки с обществеността. По-голяма част от избраните средства за дос-тигане до публиката са електронни и подходящи за целевата група. Това
48
са уебсайтът на библиотеката, общуването във Facebook и Youtube. На уебсайта на библиотеката е разположено логото на кампанията – една летяща книга. Освен това там са посочени и начини за контакт с биб-лиотеката – телефон, e-mail, Facebook и Youtube адреси. Предвижда се разпространяването на плакати в училищата, в библиотеките, в музеи и в туристически центрове. Като устни форми за контакт се предвиждат лични разговори в библиотеката и съобщения по радиото. Втората част на презентацията съдържа идеята за посещение на Рилския манастир. Изброени са основните обекти, които могат да се видят там. След това се описва новата услуга – организиране на занятия с деца от 6-12 годи-ни, които да учат буквите от кирилицата и да се запознаят с различни дейности, извършвани в миналото – писане с мастило и перо, работа с различни материали и майсторене, писане на съобщения на кирилица и прочитането им. Стаята, в която се провеждат занятията е мистично оформена. Целта е да се създаде усещането за средновековна атмосфера посредством използването на свещи, въжета, книги с вериги. Единстве-ният съвременен предмет в стаята е видео, на което децата могат да гле-дат филми за Рилския манастир на различни езици. В края на занятието всяко дете получава сертификат за майстор на ръкописи и разделител за книги с буквите от кирилицата.
Презентацията на българския отбор е озаглавена „Рилският ма-настир – исторически, културен и образователен център”. В нея е на-блегнато на текст за всяка една от тези съставни части на заглавието. Обяснено е още с картина и с текст какво друго може да се види на те-риторията на Рилския манастир и в околността му. Като нова услуга се предлага там да се създаде детски информационен център. Предвиждат се следните дейности – беседи за православието, изработване на бижута с християнска тематика, майсторене с различни материали (дърво, кожа, глина) и използване на различни техники за рисуване. Занятията се ръ-ководят от учител. Изработените предмети остават за спомен на децата. За връзки с обществеността се предвижда да се изпращат покани и бро-шури в училищата. Предвиждат се и съобщения по радиото, телевизия-та, вестниците, във Facebook и в Twitter.
Презентацията на турския отбор съществено се отличава от останалите. Тя е озаглавена „Second life (втори живот) за Рилския ма-настир”. В началото е посочено, че Second life всъщност е една от web 2.0 технологиите. Тя е популярна сред нет-поколението и широко се използва при разработването на компютърните игри. Използва се още в социалните мрежи, при осъществяване на срещи по определен про-
49
блем и за общуване. Областите, в които най-често се прилага са – за обучение чрез курсове, за даване на разяснения в организации (напри-мер в NASA), при организиране на изложби, в библиотеки (особено в справочни отдели) и в музеи. В отделни слайдове са дадени типични примери за приложение на тази съвременна технология. След това се разработва идеята за използването й за виртуално представяне на Рил-ския манастир. При това може да се съчетае използване на изображе-ние и текст на различни езици, за да се покаже и за да се разкаже за църквата, музея, Хрельовата кула и околността. Идеята е да се правят виртуални посещения в миналото.
Както се вижда от изложението и трите отбора предлагат нови услуги, различни от досега съществуващите. Българският и хърватски-ят отбор използват една и съща целева група – деца на възраст от 6-12 години. Положително в тези презентации е в посочване на разнообразни и подходящи за тази възрастова група технологии за връзка с публиката. Подобно посочване липсва при работата на турския отбор. Не е опре-делена и целевата група. За сметка на това там са използвани най-нови технологии за виртуално представяне, които са харесвани в най-голяма степен от тийнейджърите. Макар и интересни, концепциите и на трите отбора за Рилския манастир са трудно приложими. Не е изяснено кой и как би могъл да ги реализира. Вероятно би могло да се каже, че най-ре-алистична от трите идеи е тази на хърватския отбор, а най-иновативна – тази на турския.
Изводи и препоръкиТук е представена само малка част от обучението на студентите
по Еразмус в рамките на проекта LibCMASS – организирането на уърк-шоп на тема: „Връзки с общественосттта и маркетинг в библиотеки и културни институции”. Като се има пред вид богатата и разнообразна програма на проекта можем да заключим, че студентите са обучавани интензивно и успяват да научат много нови неща. Наличието на студен-ти от различни специалности и националности допринася за обогатя-ване и разнообразяване на обучението. Наред с учебната програма сту-дентите от хърватския и турския отбор има възможност да се посетят български библиотеки и културно-исторически забележителности в Со-фия и в Рилския манастир. В часовете, свободни от занятия, те общуват с връстниците си от България. Не на последно място като придобивка за студентите е и подобряването на техните знания по английски език и на уменията им да правят и представят презентации по различни теми. От гледна точка на преподавателите най-ценното при този вид обуче-
50
ние е в обмена на идеи относно методиката на преподаване. Косвено те получават представа и за нивото на обучение на студентите в трите университета. Предизвикателство за тях е и представянето на материала и общуването със студентите на английски език.
Независимо от общо доброто впечатление от програмата на про-екта смятам, че тя може да бъде оптимизирана в бъдеще. Това би могло да стане посредством по-внимателно обмисляне на тематиката на програ-мата като се предвидят по-малко на брой теми, които да бъдат разработе-ни от различни гледни точки от преподавателите от различните страни. Това ще даде възможност и на студентите да работят по-продължително време по отделните теми и по този начин да получат по-задълбочени знания. Друг резерв за подобряване на качеството на уъркшоповете се крие в предоставяне на възможност за получаване на презентациите на отборите от ръководещия ги преподавател преди началото на уършопа. По този начин той ще има възможност за по-внимателно обмисляне на идеите и изпълнението на презентациите и в резултат на това ще орга-низира по-ефективна дискусия по темата.
И накрая – това би било от полза за неформален обмен на мне-ния между участващите в проекта преподаватели относно проблеми и постижения по време на обучението. От това ще спечелят не само пре-подавателите, но и студентите.
51
BOBCATSSS и студентските визии по актуалните въпроси на библиотечно-информационните науки и
библиотечната професия Доц. д-р Таня Тодорова –
ръководител на катедра “Библиотечен мениджмънт”, УниБИТ [email protected]
Емилия Сиракова – Студент, ІІІ курс, специалност “Библиотечен мениджмънт, УниБИТ
РезюмеДокладът разглежда спецификата и значението на студент-ския симпозиум BOBCATSSS като ежегоден форум с двайсетго-дишна традиция в европейското образователно пространство. Обобщава се проблематиката на провежданите конференции и се анализира влиянието на тази международна инициатива на студенти по библиотечни и информационни науки върху ака-демичната и междукултурната комуникация, обмена на идеи, добри практики и взаимодействие между традиционни и ино-вативни форми на университетското образование и професио-налното израстване на бъдещите специалисти.
Ключови думи
библиотечно-информационни науки, симпозиум BOBCATSSS, студенти, EUCLID, европейско образователно пространство
Студентският симпозиум BOBCATSSS BOBCATSSS е ежегоден симпозиум, организиран от студенти по
библиотечно-информационни науки от европейски университети и е посветен на актуални теми от това научноизследователско и професио-нално направление. Форумът се провежда под егидата на Европейската асоциация за библиотечно-информационно образование и изследвания (EUCLID) URL: <http://euclid-lis.eu/>). Той се явява един от основните инструменти за осъществяването на целите на EUCLID като неправи-телствена и нестопанска организация: да насърчава сътрудничеството между библиотечното и информационно образование и научните из-следвания в рамките на Европа, както и да бъде представителен орган, чрез който да се отстояват и популяризират въпроси от общоевропейски интерес. В Европейската асоциация за библиотечно-информационно
52
образование и изследвания членуват над 25 висши училища, в които се изучават библиотечни и информационни науки.
BOBCATSSS симпозиумът се организира, управлява и изпълва със съдържание от студенти от европейски университети от Източ-на и Западна Европа, повечето от които са членове на EUCLID. Име-то BOBCATSSS е акроним и описва създадена университетска мрежа. Съкращението включва първите букви на градовете на университетите, които инициират първия симпозиум през 1993 г., а именно: Будапеща, Осло, Барселона, Копенхаген, Амстердам, Тампере, Щутгарт, Шом-батели и Шефилд. През следващите години към проявата се присъеди-няват висши училища от Борас, Рига, Москва, Талин, Варшава, Прага, Братислава, София, Любляна, Краков, Задар, Берлин, Потсдам, Порто, Парма и други. Основното изискване е образователната институция да предлага обучение в областта на библиотечно-информационните науки.
Целевите групи на BOBCATSSS са студенти, преподаватели и из-следователи в научната и приложна област на библиотечните и инфор-мационни науки, както и библиотекари и информационни специалисти, работещи в библиотеки и информационни отдели. Конференцията е ут-върденият европейски форум, на който се срещат професионалистите на бъдещето с преподаватели, изследователи и практици.
Проблематиката на симпозиумите насочва вниманието върху актуални теоретични въпроси и практически аспекти на модерната парадигма на образованието по библиотечно-информационни нау-ки. Освен с образователното и научноизследователското съдържание, BOBCATSSS е уникален като мениджмънт и организация. Той се явява реална платформа за приложение на знанията и опита на студентите по мениджмънт, маркетинг и публична комуникация. Като част от своето обучение, на основата на метода “learning by doing”, студентски еки-пи от няколко университета планират и осъществяват конференцията както по отношение на тематика и съдържание, така и на управление и реализация. Студентите са отговорни за всеки аспект от осъществява-нето на проявата – маркетинг и връзки с обществеността, финансира-не, логистика, реклама (печатни материали, листовки, плакати), упра-вление на научното съдържание (теми и подтеми; резюмета, доклади; подготовка на издания), информационни и комуникационни приложе-ния, развитие на уебсайт и т. н. Бъдещите професионалисти участват активно в провеждането на конферентните дни като дават своя принос за оптималното протичане на пълния цикъл от научната, културната и социалната програма. Това взаимодействие благоприятства за съз-
53
даването на европейски студентски междууниверситетски мрежи по библиотечно-информационни науки, обединени първоначално от спо-деления опит в рамките на събитието. Комплексните професионални проекти и международното сътрудничество са от изключителна полза за израстването на бъдещите специалисти.
Професионалната проблематикаЕжегодно над 300 студенти, университетски преподаватели и
библиотекари от цяла Европа са привлечени за участие от интересните теми и професионални дискусии на BOBCATSSS симпозиума. Тематич-ното съдържание има за цел да образова и да насочва вниманието към важни теоретични и практически проблеми в областта на библиотечните и информационни науки и библиотечната професия.
Анализът на тематиката на провежданите в периода 1993-2012 година симпозиуми позволява да се обобщят шест основни проблем-ни полета.
Бъдещето на библиотечното дело и библиотеките – фокус на следните конференции: „Библиотечното дело в информационната ера” (2005, Будапеща); „Библиотека и информация в интеркултурните об-щества” (2004, Рига); „Ролята на библиотеките - днес, утре и занапред” (1993, Будапеща).
Профилът на съвременния библиотечно-информационен специа-лист – дискутиран на конференциите: „Предизвикателствата пред новите информационни специалисти” (2009, Порто); „Отговорността да си ин-формационен специалист в мрежово свързано общество” (2006, Талин); „Човек и Информационен специалист. Бъдещи умения, квалификация и позициониране” (2002, Порторож, Словения).
ИКТ и иновации в библиотечно-информационната сфера – тема-тика на симпозиумите: „Информацията в е-движението” (2012, Амстер-дам); „Намиране на нови начини“ (2011, Шомбатели, Унгария).
Маркетинг и качество на информационните услуги – разискван проблем на симпозиумите: „Маркетинг на информационните услуги” (2007, Прага); „Новата икономика на книгата” (1997, Будапеща); „Качест-во на информационните услуги” (1996, Будапеща); „Маркетинг и развитие на нови информационни продукти и услуги в Европа” (1995, Будапеща).
Правото на достъп до информация за всички граждани – пробле-матика, поставена на дневен ред от конференциите: „Преодоляване на цифровото разделение: библиотеките осигуряват ли достъпност за все-ки?” (2010, Парма); „Осигуряване на достъп до информация за всеки“ (2008, Задар, Хърватска); „Знанието, информацията и демокрацията в
54
глобалното общество. Ролята на библиотечния и информационен сек-тор” (2001, Вилнюс); „Интелектуалната собственост и правото за достъп до знание” (2000, Краков).
Информационна и образователна политика на Европейския съюз – анализирана в рамките на симпозиумите: „Информационна полити-ка на Европейския съюз” (2003, Торун, Полша); „Учещо се общество – Обучаваща организация – Обучение през целия живот” (1999, Брати-слава); „Формиране на общество на знанието” (1998, Будапеща).
Обзорът на проблематиката, дискутирана на тези студентски конференции, показва стремежа на студентската общност да осмисля и предлага нови решения на важни проблеми, които са приоритет на дей-ност и на големите библиотечни асоциации IFLA, EBLIDA, LIBER, eIFL* и др. Търси се новият облик и значение на библиотеката и библиотека-рите; извеждат се предизвикателствата пред мениджмънта и маркетин-га на библиотечните институции и на информационното осигуряване; задълбочено се разглеждат въпросите на интелектуалната собственост, дигиталната информация и съвременните изисквания към основни биб-лиотечни дейности в съответствие с промените в информационната сре-да; достъпността на образованието и възможностите за продължаващо обучение за всички граждани се отстоява като важен градивен елемент на обществото на знанието.
BOBCATSSS конференциите са модерен форум за обмяна на идеи и теоретични постановки, те са предизвикателство за експертите и професионалистите с опит в областта на библиотечните и информа-ционните науки. Предоставя се уникална възможност на студенти от различен цикъл на обучение да обменят мнения с колеги от различни страни, както и с преподаватели, изследователи и библиотекари. Конфе-ренцията е платформа за обсъждане на визиите на бъдещите специали-сти по проблемни полета на библиотечно-информационните науки и на интересуващи ги въпроси от предстоящата им реализация.
През 2012 г. се чества 20-годишнината на симпозиума BOBCATSSS, който се провежда от 23-25 януари 2012 г. в Амстердам. Тази юбилей-на конференция на тема „Информацията в е-движението” се организира
* IFLA – Международна федерация на библиотечните асоциации (The International Federation of Library Association and Institutions); EBLIDA – Европейско бюро на библиотечните, информационни и документационни асоциации (European Bureau of Library, Information and Documentation Associations); LIBER – Асоциация на европейските изследователски библиотеки (Ligue des Bibliothèques Européennes de Recherche); eIFLnet (Мрежата „Електронна информация за библиотеките”).
55
съвместно от Hogeschool van Amsterdam, University of Applied Sciences, Stuttgart Media University и Hanze University of Applied Sciences, Groningen. Актуална информация за форума може да бъде проследена в неговия сайт, както и в интернет блогове и приложения като Twitter, Facebook, Linkedln. Стотици делегати от цял свят участват, представят и обсъждат научни из-следвания и разработки, свързани с бързо променящия се свят на инфор-мацията, библиотечните науки и архивистиката.
Участие на УНИБИТ в BOBCATSSSВ периода 2010-2012 година студенти от специалностите „Биб-
лиотечен мениджмънт” и „Библиотекознание и библиография” на Уни-верситета по библиотекознание и информационни технологии вземат участие в симпозиумите BOBCATSSS.
През 2010 г. в гр. Парма, Италия студентът Владимир Дреновски от ІІ курс на специалност „Библиотекознание и библиография”, а през 2011 г. в Унгария – студентката Емилия Сиракова от ІІІ курс „Библио-течен мениджмънт” представят като съавтори в международен екип, с постери и доклади проектът по програма ЕРАЗЪМ „Малка библиотеч-на приказка”. Проектът LLL EU-ERASMUS Intensive Programme 2009-2011: IPBib: Das Grimm-Zentrum – (k)ein Bibliotheksmärchen е с коор-динатор Хумболтовият университет в Берлин, Германия. Партньори са Университетът по библиотекознание и информационни технологии, Со-фия, България; Мазарик университет, Бърно, Чехия; Университетът във Вилнюс, Литва и Университетът във Виена, Австрия.
През 2012 г. на юбилейната конференция в Амстердам студент-ката Анета Райкова от ІІ курс „Библиотечен мениджмънт”, заедно с колеги от Анкара и Загреб, изнесе доклад за осъществения проект по Интензивна програма ЕРАЗЪМ „Библиотечно-информационен и култу-рен мениджмънт – академично лятно училище” (4-17 септември 2011). Проектът е с координатор Университетът по библиотекознание и инфор-мационни технологии в София и с партньори Хасеттепе университет в Анкара и Университетът в Загреб, Хърватска.
ЗаключениеСимпозиумът BOBCATSSS е престижна европейска инициатива
на студентите по библиотечни и информационни науки, която стиму-лира академичната и междукултурната комуникация, влияе на обмена на идеи, добри практики и взаимодействие между традиционни и ино-вативни форми на университетското образование и мотивира бъдещи-те специалисти.
56
Проблематиката и акумулираните материали от BOBCATSSS симпозиумите – доклади, постери, презентации, уъркшопи и сесии, дис-кусионни форуми представляват богат материал, който ефективно може да се използва в учебния процес със студентите по библиотечно-инфор-мационни науки. Те могат да служат като допълнителна литература, илюстративен материал и отправна точка за различни задания. Създа-ването на навици у студентите да следят и участват в професионалните форуми е неразделна част от съвременния учебно-възпитателен процес. Престижният студентски симпозиум BOBCATSSS е подходящо начало за провокиране на студентския интерес и активност. Използването на намиращата се в неговия сайт информация на английски език развива чуждоезиковата подготовка и подпомага овладяването на специализира-ната терминология.
Ползотворен е опитът от участието на студенти в BOBCATSSS симпозиумите, което се надяваме да продължава и за в бъдеще. Смята-ме, че Университетът по библиотекознание и информационни технологии трябва да стане пълноправен член на Европейската асоциация за библио-течно-информационно образование и изследвания (EUCLID), което ще способства за обогатяване и разгръщане на формите на активно сътрудни-чество и присъствие в европейското образователно пространство.
Използвани източнициThe European1. Association for Library and Information Education and Research (EUCLID). URL: <http://euclid-lis.eu/>The International2. Conference on Information Management BOBCATSSS 2012. URL: <http://www.bobcatsss2012.org/>Todorova3. , Tania et. al. E-motion of the Manager of Cultural Institution. Experiences within ERASMUS Intensive Programme IP LibCMASS at State University of Library Studies and Information Technologies in Sofi a. // Information in e-motion : Abstracts from 20th BOBCATSSS International Conference on Information Science, 23-25 January 2012, Amsterdam. Amsterdam: Bock+Herchen Verlag, 2012, p. 93.Други автори: Aneta Raykova, Tolga Çakmak, Petra Miočić
57
Потенциалът на съвременната библиотека в информационното осигуряване на потребителите
Гл. ас. д-р Румелина Василева – катедра „Библиотечен мениджмънт”, УниБИТ
РезюмеДокладът разглежда философията на информационното осигу-ряване в процеса на системно събиране, организиране и анали-зиране на данни за библиотеката и нейната среда. Контексто-вият анализ като метод за анализ на средата, в която библио-теката работи – вътрешна и външна – наречен SWOT анализ – дава възможност библиотеката да има реална представа за своите силни и слаби страни, както и за възможностите и за-плахите, свързани с пазарните условия, в които тя съществува. Процесът практически се състои от три метода на анализ на различни организационни нива: Анализ на тенденциите (макро-средата), Анализ на конкуренцията (мезооколна среда) и Ана-лиз на организацията библиотека (микросреда). Въз основа на проведените изследвания върху голямо количество теоретичен и емпиричен материал от дейността на библиотеките – универ-ситетски, научни, публични, читалищни – в България и в други страни, се прави SWOT анализ, с който се проследява същест-вуващото състояние, силните възможности за преодоляване на слабостите и за търсене на нови перспективи, начините за из-ползване на силните страни за намаляване на заплахите – отвън и отвътре. Обхватът на SWOT анализа включва на първо място потребителите и техните нужди, инфраструктурните елемен-ти на библиотеките, режима на достъп, потребителските ус-луги, технологичните възможности и факторите на околната среда.
Ключови думибиблиотека, информационно осигуряване, SWOT анализ, марке-тингова среда на библиотеката
58
УводСъвременните трансформации в икономика, общество и култу-
ра нямат аналог в хилядолетното развитие на света. Информационното задвижване на обществото, провокирано от новите информационно-ко-муникационни технологии (ИКТ) утвърждава непривични форми на об-мен на капитал, стоки и услуги в една непозната досега компютърно-опосредствана среда. Настъпва нов етап в обмена на информация. Този процес се улеснява (или обременява) от библиотеките като основни до-ставчици на информационни ресурси. Макар и в различен мащаб те при-състват на пазара на ресурси и услуги и успешно използват формите на съвременна комуникация в допълнение към традиционните си средства. Информацията вече преди всичко е стока и предмет на покупко-продаж-ба, а информационният маркетинг засяга именно специфичните стоки в i-обществото, основано на знания – i-продукти и i-услуги. Библиотеките днес са производители на публични блага в реални пазарни условия.
Философията на информационното осигуряване (ИО) и обслуж-ване се заключава в процеса на системно събиране, организиране и ана-лизиране на данни за библиотеката и нейната среда, на избор измежду алтернативни схеми за задоволяване на потребностите от информация и интересите на реалните и потенциалните й потребители, отразени в съответно планиране. Интуицията и професионалната оценка са фак-тори във всеки системен анализ, но основата, на която ляга той, все пак се корени в процесите на събиране на данни, влияещи на процеса на взимане на решения. Най-важен е въпросът за вида на библиотечните услуги, необходими на обществото в настоящия момент. По принцип решаващо в анализа и планирането е да се пише “с молив”, а не да се заковават или циментират изводите, предписанията и представите за съществуващата ситуация.
Ако се направи сравнение между различните библиотеки, за да се установи ролята им в съвременните условия, ще се открият очевид-ни зависимости. Силата на големите изследователски библиотеки е във всеобхватността и дълбочината на разкриването на съдържание, а не толкова в обема на тяхното ползване. Обикновеният потребител, а в повечето случаи и специализираният, практически нямат нужда от еже-дневен достъп до тях. Съществуването на регионалните библиотеки се опредметява от функцията им да предоставят всеобхватна информация, но не задължително в дълбочината на възникналите въпроси. Основната функция и на малката, и на средно голямата библиотека е да отразява актуалните интереси и ежедневните нужди на обслужваните публики.
59
Те не са изправени пред задължението да предоставят услуги, за кои-то няма подчертан интерес в ареала им. В същото време най-важната характеристика на всички типове библиотеки е да са организирани по строго научни принципи, да предоставят достоверна, проверена и ак-туална информация и да имат възможност да отговарят на различни по сложност въпроси – практически на всички.
Другият важен маркер е да се отчитат социалните функции на библиотеката – кои от характерните й предназначения имат стойност за нуждите на населението и на потребителите и съответно какво ниво на ИО е подходящо за всяка дейност. Разбира се образователните, кул-турните, информационните, изследователските, рекреативните, библио-графските функции могат да бъдат прилагани на пасивно, реактивно или акцентиращо ниво на ИО от библиотеките.
Пасивното ниво представлява процес на избор, придобиване и организиране на материали за потребителя, които се съхраняват на биб-лиотечните рафтове, т. е. то се съсредоточава върху събиране и съхраня-ване на документите, като включва и техническото обслужване на про-цесите по придобиване.
Реактивното ниво се характеризира със съобразяване с изисква-нията на потребителя, но този процес стои предимно в ръцете на добри-те решения на библиотекарите и в много малка степен се основава на събиране на информация от потребителската общност.
Акцентиращото, ключовото ниво на ИО помества в себе си методичното събиране на данни от потребителската общност и от съ-щинските потребители, чиито интереси определят нуждите й, както и системното разпространение на информация сред общността за възмож-ностите на библиотечно-информационното обслужване (БИО). Цен-тралният акцент на това ниво са хората (материалите се придобиват според известни нужди на определени хора в конкретно време). За този подход се изискват и хора – добри специалисти с безспорно високо ниво на квалификация и професионализъм.
Балансът между подходящите за цялата общност услуги и пре-доставянето на специализирани услуги, нарушавайки характера на мест-ните нужди, е много важна стъпка и сметка, която всяка библиотека се налага да направи. Водещи винаги са териториалните читатели, неза-висимо от типа библиотека – обикновено те са 80 % от потребителите и това в основна степен определя избора между алтернативи при оси-гуряването и разпределянето на ресурси. Сравняването на общия брой на населението (потенциалните потребители в района) с общия брой на
60
регистрираните потребители в библиотеката е и основата на библиотеч-ната стратегия и планиране в областта на ИО. Важни данни разбира се са и тези за разпределението по възрастов признак. Сравненията на процента на студентите или на тийнейджърите в района с общия брой на населението и с процента от библиотечния персонал, общото вре-ме, пространство и материали, предназначени за тази възрастова група, могат да се окажат определящи за целите и стратегиите на ИО и БИО в библиотеката. Идентично е положението и с анализа на другите групи потребители от ареала, който покрива библиотеката. Той позволява да се пренасочва по-добре целесъобразната публичност и работата по про-грами и проекти. Събирането на данни за трудов статус, професии и отрасли, свободно време, интереси, ориентация към групи и общности и други фактори определя до голяма степен маркетинговата такти-ка по отношение на ИО и БИО. Полезен инструмент е и проучването на агенции, неправителствени организации, фирми, които предоставят аналогични услуги или продукти. Тези “конкуренти” могат да увеличат въздействието на библиотеката върху качеството на живот на общност-та. Да се предоставя информация на хората въз основа на техните инте-реси и потребности, преди те да я потърсят, не е нова за библиотеките. Концепцията за избирателно разпространение на информационни ус-луги с идеята да се информират частни лица и обществени институции с интересна за тях информация и методичното предоставяне на такава ус-луга е белег за отвореността и гъвкавостта на библиотеката, която иден-тифицира и профилира интересите и нуждите на своите потребители, разпределя функциите, пресичащи предметните области и доказва, че е в състояние да задоволява интересите на всеки отделен човек, че дейст-ва като система за обмен на информация, катализатор за споделяне на идеи и подбудител на ново развитие.
SWOT анализКонтекстовият анализ (означаван като SWOT анализ (Strenght,
Weakness, Opportunity, Threat) е метод за анализ на средата, в която биб-лиотеката работи (вътрешна и външна) и дава възможност на организа-цията да има реална представа за своите силни и слаби страни, както и за възможностите и заплахите, свързани с пазара, в който тя така или иначе съществува. Практически процесът се състои от три метода на анализ на различни организационни нива:
Анализът на тенденциите сканира външната макросреда с ог-лед на влиянието на политическите, икономическите, социалните и тех-нологичните фактори (Political, Economical, Social, Technologies (PEST)
61
върху библиотеката. В политическите фактори влизат правителствени-те разпоредби, правните документи и ситуации, определящи формални-те и неформални правила за работата на библиотеките – данъчна поли-тика, закони за трудова заетост, опазване на околната среда, търговски и митнически ограничения и тарифи, политическа стабилност. Икономи-ческите фактори оказват влияние върху покупателните способности на потенциалните потребители и върху разходите на библиотеката (иконо-мически растеж, лихвени проценти, валутни курсове, инфлация, ръст на възнагражденията, компенсации и др.). Социалните фактори отразяват демографските и културни аспекти на външната макросреда и влиянието им върху нуждите на потребителите и върху размера на потенциалните пазари (здравно съзнание, прираст на населението, възрастово разпреде-ление, кариерни нагласи, сигурност и т. н.). Технологичните фактори са от полза за навлизането на пазара, повишават ефективността на проду-ктите и услугите, спомагат аутосорсинг и други намерения чрез автома-тизация, R&D решения, технологични стимули и промени и т. н.
Анализът на конкуренцията (мезооколна среда) изследва нива-та на конкуренцията: потребителски нужди и желания; вид на потреби-телското търсене; предпочитани “марки” – източници на информация; тип продукти и качество. Конкурентните фактори включват силата на конкуренцията, заплахата от нови актьори, властта на доставчиците, заплахата от продуктови заместители и значението на допълващи про-дукти. Състезателната стратегия за конкурентноспособност пред-полага ниска ценова стратегия и диференциация на предоставяните продукти и услуги.
Анализът на организацията (микросреда) включва вътрешен и компетентностен анализ. Има за цел да определи какви технологични уме-ния и знания, като конкурентно предимство, притежава библиотеката.
Въз основа на проведените изследвания върху голямо количе-ство теоретичен и емпиричен материал от дейността на библиотеките (университетски, научни, публични, читалищни) в България, а и в други страни, може да се направи SWOT анализ – филтър за ключовите въпро-си на ИО и БИО в библиотеките, с който да се проследи съществуващото състояние и силните възможности за преодоляване на слабостите и за търсене на нови перспективи, начините за използване на силните страни за намаляване на заплахите (отвън и отвътре). Обхватът на SWOT анали-за включва на първо място потребителите и техните нужди, инфраструк-турните елементи на библиотеките, режимът на достъп, потребителски-те услуги, технологичните възможности и факторите на средата.
62
На първо място анализът на ситуацията включва вътрешен ана-лиз на микро- и макросредата на библиотеката по отношение на нейните силни и слаби страни.
СИЛНИ СТРАНИ (STRENTGHT)Микросреда
1. Системата на ИО на библиотеката се структурира от i-фонд, процеси на преобразуване на информацията и формáти на предоста-вяне на i-продуктите. Определянето на потребностите от информа-ция, изборът на подходяща ИТС, създаването на собствен сайт, БД и подходящо програмно осигуряване са абсолютно необходими условия. БИО е решаващо.
2. Библиотечно-информационните ресурси участват в системата на националните i-ресурси и включват библиотечните фондове, локал-ните мрежи, уебстраниците на библиотеките, собствените и придо-битите БД. В българските библиотеки са налице много добри колекции във всички области на знанието, според спецификата на мисиите, цели-те, функциите и задачите им.
3. Средните и големите университетски, публични и читалищ-ни библиотеки притежават е-ресурси, е-каталози, автоматизирано обслужване, възпроизвеждане на материали, индивидуален достъп на библиотекарите и на потребителите до ресурсите (технологична и е-инфраструктура). Налице е нова дигитална среда: е-справочно-библиографски апарат; е-инвентарна книга; е-търсене по зададени критерии; е-комплектуване; e-БД на читателите; е-заемане за дома; е-диалог с читателя; междубиблиотечно заемане и е-доставка на до-кументи; свободен достъп; БД в онлайн режим, на CD-ROM, мулти-медии; Wi-Fi технологии.
4. Подържат се собствени библиотечни издания (независимо от формáта). Библиотеките в известна степен влияят върху издателския план и тиражите на издателствата.
5. Справочно-библиографското обслужване е ИО на тематични запитвания и тематично търсене и създаване на библиографски указа-тели и на БД от тях. Това е сложен процес, изискващ големи ресурси – човешки, материални, финансови, темпорални. Когато е активен той е силна страна за библиотеките.
6. Достъпността до фондовете е силна страна, когато е осъ-ществена в различни аспекти: икономически (платени и безплатни ус-луги, номенклатура на услугите, ценова политика, система от ограни-
63
чения); организационен (фондове на свободен достъп, местоположение, работно време с читатели, транспортни комуникации, комфортност на обслужването, достъпна среда за всички категории потребители); тех-нически (програмно осигуряване на е-ресурсите); образователен (фор-миране на нова i-култура у потребителите; лингвистично осигуряване на БД; обучение на потребителите и персонала; разширяване на спектъ-ра на предлаганите услуги; подпомагане на дистанционното е-обучение, утвърждаване като базов център и място за продължаващо обучение). В голяма част от библиотеките тези условия са налице и има потенциал.
7. Констатират се дигитализирани колекции, мрежово използване на ресурси, е-доставка на документи, прираст на е-учебници и е-пома-гала, е-публикации на учените и тяхното легитимно използване за обра-зователни цели.
8. Налични са библиотечни сайтове, разработени, функционал-ни, обновяеми и допълвани с ресурси, като основен инструмент за на-вигация и информативност. Наличие на е-пътеводители, превръщащи всеки компютър в уебсървър, в навигатор на читателя с подробна систе-ма от препратки и хипервръзки.
9. Разраства се дистанционното БИО. Интернет ресурсите се използват за консултантско-информационни услуги от библиотека-рите. Еднакво важни са създадените колекции от свободни ресурси, осигуряването на платен лицензионен достъп, дигитализирането на собствени колекции – политики, които вече се предприемат от бъл-гарските библиотеки.
10. Концепцията за медиатеката като комплексен i-организъм, съчетаващ функциите на читалня с фонд на нетрадиционни носители на информация и на ресурси с отдалечен достъп се налага като нова форма на БИО с всички произтичащи от това дейности и услуги.
11. Управлението на i-ресурси засяга всички процеси в библио-течната работа – комплектуване, придобиване, библиографско описание, предоставяне на достъп.
Макросреда1. Налице са добри условия за развитието на библиотеките като
активни посредници между потребностите и i-ресурсите в новото обще-ство на знанието, документирани в редица документи на високо евро-пейско и международно ниво – стратегическо развитие на съвременна-та цифрова библиотека, новаторски цифрови проекти за предоставяне на коректна образователна, научна, техническа и социална релевантна информация за всеки и всички. ИО в библиотеките увеличава знанията
64
на гражданите, обогатява културния плурализъм, равнопоставеността в достъпа без дискриминация.
2. Библиотеките са най-демократичната i-институция, в коя-то потребителят не е обект на i-въздействие, а – субект със свобода на избора. Техният i-ресурс не е ограничен от времето и простран-ството. Те са хранилище и врата към потока на информацията. Като социален институт изцяло отговарят на характеристиките на обще-ството на знанието – достъпни са за голям брой хора и кореспондират с потребностите им.
3. Библиотечното ИО освен съдържание, включва достъп; тър-сене и намиране; оценяване на качеството на информацията. Светов-ните i-потоци и достъпът до тях са насъщна необходимост и възможност за всеки потребител (отделна личност, фирма, институция, държава).
4. Потребителите на библиотеката успешно се дефинират чрез посещенията (физически и онлайн), регистрациите, заетия библиоте-чен фонд, потенциалните публики, проучването на потребителките нужди и тяхната i-компетентност.
5. Съвкупностите от потребители на информация стават все по-нееднородни групи според дейността, мотивите, възрастта, образовани-ето и квалификацията им. Разширяват се основните групи потребители като активно четящата част на обществото. Информационният обхват на университета/региона все по-динамично се обуславя от вида на потре-бителите, статута им в системата, от административната подкрепа, от зависимостта и сътрудничеството с библиотеката.
6. Развитата система на библиографско и библиотечно ИО на об-разованието поддържа съвременната му парадигма на достъпност чрез възможностите на дистанционно обучение. Числеността на библиотеки-те, наличието на квалифицирани специалисти, възможностите за отда-лечен достъп до образователни и информационно-библиотечни ресур-си, обемът на е-библиотеки, сайтове, е-каталози, библиографски БД и пълнотекстови ресурси гарантират новото качество на образованието.
7. Библиотечните услуги са етично ориентирани, профилирани по специалности и интереси, административно подкрепяни и извърш-вани в цялата система от филиали.
8. Дигиталното съдържание, създавано от библиотеките, се пре-връща във важен фактор за икономическо и социално развитие на стра-ната и катализатор на научни изследвания, здравеопазване, образование, социални и културни услуги, на самото правителство – и библиотеките съзнават това.
65
9. ИО с отделни типове i-ресурси (обществена, културна, биз-нес, законодателна, социална информация, по международно, трудово, здравно и осигурително право и т. н.) увеличава палитрата от услуги на библиотеките. Като центрове на знание и информация те съдействат за формалното и неформално продължаващо обучение, развиват стила на живот на хората, разпространяват местната култура и наследство.
10. Краезнанието също играе ролята на силен фактор в ИО на библиотеките. Спектърът от библиографски списъци и справочници, виртуални разходки и дигитализирани автентични документи по кон-кретни теми, събития, личности, обичаи, по комплексни изследвания за отделни периоди от развитието на региона (култура, образование, история, сдружения и т. н.) е в състояние да задоволява интересите на ученици, студенти, преподаватели, изследователи и да облекчава теку-щите библиографски справки. Изучаването на историческото минало и опазването на културното наследство са приоритет на културните ин-ституции, библиотеките, университетите и научните звена. Достъпът до научна информация и изворов материал в е-формат е важен за научните наблюдения, международния обмен и комуникация и библиотеките все по-добре го идентифицират като свой приоритет.
11. В съответствие с нуждите на новата икономика на знанието създаването на ефективни i-центрове в малките общини за адекватна грамотност и информираност на различните слоеве на населението на страната представлява изключителна ниша. В условията на европейско гражданство работата на публичните и читалищните библиотеки и съот-ветните сдружения и асоциации е огромна.
12. В научно-образователното пространство библиотеките все по-активно си взаимодействат с други институции според степента на развитие на междуинституционалните и международни връзки и кому-никации, които изграждат. Отношенията с доставчици и издатели са до-бри. Често си партнират с други университетски, регионални библиоте-ки, институции, фирми, агенции и асоциации.
13. Библиотеките имат различен статут и репутацията им като цяло е разнообразна.
14. Участието в консорциуми за споделено ползване на достъп до пълнотекстови и реферативни БД разширява системата на ИО в биб-лиотеките. Всички видове кооперативни договаряния носят успех на партньорите и на обществото, гарантирайки качество и разнообразие на значителна публика на достъпна цена. Тези активности набират скорост и в българските библиотеки.
66
15. Централните библиотеки се превръщат в ресурсни центрове за останалите в системата, предлагат уеднаквен спектър от i-услуги за всички членове на корпоративната мрежа, разширяват услугите за по-требителите и за населението в ареала; подобряват достъпа до култур-но наследство и i-ресурси за всички категории потребители; осигуряват комплексно БИО; формират единно i-пространство в сътрудничество с общинските и други структури в района. Излизането на публичните и читалищните библиотеки в съвременната комуникативна среда като комплексни информационно-културни центрове се осъзнава и засяга почти всички страни от дейността им – автоматизация на процесите, обучение на персонала, териториално-разпределена е-библиотечна мре-жа за използване фонда на всяка библиотека за задоволяване на запит-вания от всякакъв характер от което и да е място в района от който и да е потребител.
16. Новите библиотечни услуги като “Попитай библиотекаря”, “Персонален разговор”, FAQ (Факти и въпроси); виртуални разходки в институцията; достъп до аудио- и видео-дигитални материали; бюле-тини с новини; страници за контакт се утвърждават успешно. Библи-отеките предлагат интерактивни форуми за обсъждания и препоръки, като добра стратегия за обратна връзка. Онлайн форумите улесняват раз-витието на ефективна виртуална учебна среда и съдействат на ученето през целия живот. Развива се работата и в посока на продължаващото обучение в по-късен период – Learning in Later Life и Active Ageing – със съдействието на неправителствени организации, съюзи на пенсионери-те и др.
17. Технологичното ИО обхваща комплектуването (чрез по-купка, книгообмен, дар, е-търговия, абонамент); каталогизирането; съхраняването на фонда; софтуера; заявките (нива на достъп, на-деждност и бързина, виртуални заявки); сигурността на i-системите; авторските права и лицензите. В общи линии системата функциони-ра сравнително успешно, но има нужда от сериозно усъвършенстване. Материално-техническото осигуряване отразява полезните площи, об-завеждането, комфорта на достъп, хардуера, е-работните места, пре-доставяни от библиотеките. В големите библиотеки състоянието му е относително добро.
18. Финансовото осигуряване основно се изгражда от бюджет и в по-малка степен от извънбюджетни ресурси – платени услуги, проекти, дарителство, спонсори, консорциуми, аутосорсинг и други.
67
СЛАБИ СТРАНИ (WEAKNESS)Микросреда
1. В голямата си част библиотеките не са в състояние да поддър-жат добро, достатъчно и комфортно пространство и съоръжения (в т. ч. хигиена, площ, хардуер, природни влияния, достъп, работно време). В повечето случаи ИО е недостатъчно и нередовно. Наличните ресурси не са добре поддържани, колекциите са разделяни, децентрализирани, имат пропуски, което влошава състоянието, достъпа и сигурността на фонда.
2. По отношение на инфраструктурата съществуват чести сривове в достъпа до системата на ОРАС, на декларираните онлайн или офлайн ресурси, CD-ROM и др. Малко на брой са библиотеките, развили всички модули в автоматизирано БИО. Системите за потребителски поръчки, регистрации, откази и неустойки, както и за библиотечна статистика, са по стари модели или фрагментарни.
3. Източниците на финансиране се свиват, вместо да се развиват в посока на осигуряване на извънбюджетни средства. Намаляват абона-ментите на периодика и БД, закупуването на книги, финансирането на изследователски активности, професионална квалификация и продъл-жаващо обучение.
4. В университетите/общините няма стабилна система за целе-во отделяне на извънбюджетни средства за комплектуване; търсене на добри взаимоотношения с печеливши факултети, с обществени и бизнес организации; активно използване на типични форми на дарения и кни-гообмен, спонсорство и др.
5. Библиотеките трудно могат да повлияват на издателските пла-нове и тиражите на издателствата. Не съществува стабилен механизъм на консултиране и съвместни маркетингови проучвания на библиотеки и издателства по отношение на търсенето.
6. Библиотеките са длъжни да оправдават финансовите си разхо-ди с целеви резултати, продукти и услуги, което не им се отдава лесно – предимно поради липса на добра финансова култура и стари нагласи.
7. В условията на повишаване на цените на научната литература, дефицит на финансови средства и пълно отсъствие на бюджетно финан-сиране на тези нужди от страна на държавата, библиотеките изпитват сериозни трудности в ИО на своите потребители. Достъпът на „външни” читатели до фондовете на университетските библиотеки непрекъснато се разширява, което изисква допълнителна икономическа и юридическа подкрепа. Същото важи и за останалите типове библиотеки.
68
8. Предлагането на пълнотекстови онлайн ресурси променя пра-вилата за придобиване на собственост чрез покупката на лицензирана достъпност. Лицензите се превръщат в рестриктивна мярка за научната общност. Ограниченията чрез управлението на цифровите права с DRM технологии и системи за контрол на търговския лиценз също препят-стват изследователската дейност. Предоставянето на уникални БД все още поставя редица нерешени въпроси за санкционирания достъп, ав-торските права, правата и задълженията на участниците в информа-ционно-комуникационния процес.
9. Библиотеките съхраняват богати колекции, които по ред при-чини са невидими и неоткриваеми за съвременните потребители. В ня-каква степен дигитализираните колекции могат да се ползват само на ниво библиотека, а не на ниво мрежа с обединяване на ресурсите/колек-циите чрез партньорства. Има намерения, но като цяло се избягва диги-тализацията на специални колекции от редки или ценни материали (кни-ги, ръкописи, лични и професионални документи, фотографии, карти и други уникални документи), т. к. изискват специална обработка поради физическо състояние, възраст или по съображения за сигурност, което увеличава разходите за дигитализация. Върху решенията за подбор влияят и интересите на търговските партньори. Оборудването също поставя ограничения. Съществува опасност от дублиране на екземпляри при поединичните усилия на отделните библиотеки да цифровизират в различни проекти свои колекции. Заявени са намерения за създаване на общ регистър за дигитализираните документи в портала “Библиотеки-те в България”, но реални резултати все още няма. Остра е потребността от обща стратегия при анализа на дигитализираното наследство и от системен действащ регистър на осъществяваните колекции.
10. Преодоляването на i-различията изисква интернет мрежа-та да покрива цялата страна. Осигуряването на публичен достъп до нея води със себе си и проблеми, на които се противодейства, като се филтрират и блокират неподходящи сайтове. Записването на материа-ли върху потребителски дискети, CD, Flash memory cards и USB fl ash drives увеличава опасността от вируси. Въпреки че услугата принтиране се заплаща, все повече се изисква контролът на този процес да може да се извършва от сървър, който да изпълнява заявките централизирано. Библиотеките се принуждават да въвеждат и система на резервация и контрол на достъпа до предоставените компютри за потребители, която регламентира времето за използване на РС от един потребител и броя на сесиите на ден или на месец. Библиотечните компютри често се използ-
69
ват единствено за отваряне на лични пощенски кутии. Същите правила се отнасят и за чат-линиите.
11. Натрупването на фонд на CD-ROM и разширяването на тех-нологичния парк на медиатеката налага и необходимостта от система за автоматизирано БИО с тях. Различните производители използват ИТС, които изискват първоначално инсталиране на програми в харддиска на компютъра, имат специфичен потребителски интерфейс, диференцира-ни формати на указания и консултации, работят в разнообразни опера-ционни системи. Това налага допълнителен сървър, който да координира достъпа до CD-ROM от работните места в мрежата и да позволява на потребителите да работят с няколко диска едновременно или с един диск от няколко работни места и да имат достъп до i-ресурси на CD-ROM от глобалната мрежа при определени условия.
Макросреда1. По отношение на библиотечното законодателство на страна-
та ни е в сериозен дълг към библиотеките в България. ИО изисква нали-чие на гаранции от единни нормативни документи, строги стандарти за съвместимост и качество, регулиращи механизми и държавен анга-жимент в областта на комуникациите и достъпа до ресурси, каквито на този етап са малко.
2. Много важно е създаването на национална цифрова програма за опазване на създаваните е-хранилища, заради разликата между ци-фровизация и цифрово съхранение, за което също са необходими пра-вила, санкциониращи носенето на отговорност за траен достъп до диги-талното съдържание, но такава също не е разработена.
3. В сравнение със световните тенденции у нас все още масово се предлагат фрагментирани услуги, неравномерни в дълбочина. Същест-вува само обща визия за i-услугите, слаби са партньорските отношения с другите академични звена, служби, библиотеки и културни институ-ции за създаване на ефективни продукти и услуги.
4. По отношение на дистанционното обучение няма достатъчна обща визия и санкциониращи мерки за единни критерии, пространство и условия за пренасяне на образователни програми в дигитална среда. Опитите на университетите са спорадични. Съществува трайно недове-рие към възможностите на библиотеките и ресурсите им (технологични, съдържателни и кадрови) за ИО на процеса.
5. Статутът на библиотеките в системата на университета/ре-гиона не е на съвременно ниво. Все още те са обслужващо звено, не се признава потенциалът им на равностоен партньор в образователното
70
пространство със значителни изследователски възможности. Админи-стративната подкрепа и сътрудничество се свеждат до междулично-стни отношения и зависят от субективни фактори.
6. Подценени са възможностите на информационно-библио-графското и библиотечно осигуряване, наличието на квалифицирани специалисти, възможностите на отдалечения достъп до образователни и информационно-библиотечни ресурси, обемът на е-библиотеките, сай-тове, е-каталози, библиографски БД и пълнотекстови ресурси, с които библиотеката може да гарантира качеството на образованието в региона и в страната като цяло.
7. Незадоволителни са връзките с финансовия персонал като фактор за добро сътрудничество и своевременно изпълнение на ангажи-ментите. Изборът на доставчици, въпреки законодателните изисквания, често е формален, недостатъчно гъвкав и не отчита добре интересите на библиотеката.
8. Незадоволително и неглижиращо е отношението към разви-тието на статистическите данни и библиометрията като цяло. По-добно е отношението към обратната връзка с потребителите, ско-ростта на обслужване, качеството на комуникация. Бюрокрация и незаинтересованост все още спъват изграждането на доверие и репу-тация у потребителите.
9. Трудовите възнаграждения в библиотеките са много ниски, изискванията – относително високи, което спъва развитието на отноше-ния на комуникация, колегиалност, сътрудничество, добра субордина-ция и координация.
10. Съществуват затруднения при изготвянето на заявки за тър-сене и в разбирането на резултатите при неопитни потребители. Трай-но явление са и лингвистичните бариери за пълноценното използване на i-ресурсите. Остарелите навици и нагласи, добити от търсенето в логически системи, в които се предлагат само резултати от точно съв-падение, недостигът на време, “скъсяването на паметта”, липсата на навици да се четат инструкции, недостатъчната i-култура на потреби-телите като цяло препятстват ефективното търсене и възползването от потенциала на предлаганите им системи. Не се обръща достатъчно внимание на целта, задачите, контекста, значението, новостта и стила на индивидуалния потребител.
11. Информационното търсене в библиотеките не се извършва дос-татъчно професионално и няма съответстваща мотивация за това. Не са много библиотеките, в които то се извършва достатъчно професионално.
71
12. Изследванията в областта на зависимостта между ИО и пуб-ликационната активност и значимост на научната продукция на препо-давателите са много необходими, но при лавинообразното нарастване на технологии и научни комуникации, постигнатото в българските библио-теки и изобщо от българската научна общност е крайно недостатъчно. Почти няма висше училище, което в момента да е в състояние да пред-стави пълен библиографски опис на публикациите на всички свои препо-даватели. Създаването на подобна БД е труден научноизследователски и административен ангажимент и предполага потенциал на научноизсле-дователски институт. Изисква се подходящ и съвместим софтуер и чо-вешки ресурс. Също и концепция, съобразена със Закона за авторското право, с университетските правила с ясно формулирани определения и ограничения за признаване на авторство, за публикационна активност, за цялостна информация по цитиранията. Няма национален инструмен-тариум за изчисляването на персоналния импакт фактор, който е значим показател за качеството на i-ресурса, предлаган на читателите.
13. Не се открива целенасочено движение за създаване на аде-кватна грамотност и информираност на различните слоеве на населе-нието на страната, което може да се осъществи чрез активната дейност на публичните библиотеки като комплексни информационно-културни центрове. Липсва стремеж към тясно сътрудничество с общинските, политическите, културните и духовните структури за съвместна i-поли-тика спрямо населението.
14. Основна слабост в дейността на всички библиотеки е липса-та на воля за създаване на консорциуми за споделено ползване на дос-тъп до чуждестранни пълнотекстови и реферативни БД на научни списания и е-публикации, за споделено каталогизиране, създаване на корпоративни БД в услуга на потребителите – индивидуални, инсти-туции, бизнес, държава.
15. Новите библиотечни услуги се прилагат неравномерно, като в повечето случаи обратната връзка се подценява. Пренебрегват се он-лайн форумите. Персонализираните портали се създават от ентусиасти без визия, стратегия и връзка с цялостното ИО.
16. Бавно си пробиват път модерните форми на е-комплектува-нето, е-абонамента и е-покупката на библиографски описания и мета-данни. Онлайн заявките на материали, на библиографско и фактограф-ско търсене и на пълни е-текстове все още имат нисък процентен дял. Не съществува единна програма за каталогизация; унифициране, стан-дартизиране, интегриране и адаптивност на системите за търсене на
72
всички библиотеки, институти, издателства и т. н.; предпочитания към мрежовия достъп и др.
17. Софтуерите на библиотечните АБИС са различни, трудно съвместими, с малки възможности за конвертиране и за извършване на сложно извличане на информация. Няма единна политика в областта на софтуерното осигуряване на библиотеките.
18. Авторските права и лицензите в нередки случаи се наруша-ват поради липсата на действен контрол.
19. Материално-техническото осигуряване в повечето случаи не е на ниво, обзавеждането е старо, комфортът липсва, много малък процент от фонда е на свободен достъп, хардуерният парк е недостатъ-чен и/или остарял, е-работните места са недостатъчни.
20. Финансовото осигуряване основно се изгражда от бюджет/делегиран бюджет в условията на непрекъснато редуциране, без на-деждни гаранции от страна на бюджетните разпоредители. Извънбю-джетното финансиране се свежда до малък брой платени услуги, в отделни случаи и – отдаване под наем на помещения. Работата на отдел-ните библиотеки по проекти носи характера на силен индивидуализъм, липса на коопериране, егоцентризъм и сепаратизъм.
Външният анализ на ситуацията разглежда преди всичко възмож-ностите, които притежават библиотеките, както и заплахите, които биха могли да възпрепятстват качественото i-обслужване в библиотеките.
ВЪЗМОЖНОСТИ (OPPORTUNITY)1. Възможностите за развитие на ИО в библиотеките в новата
среда на промени се коренят в нов академичен/общински план и кли-мат на сътрудничество, в предефиниране и признаване на ролята на библиотеката като равностоен актьор в информационния и в обра-зователния процес, в дистанционното обучение и предоставяне на услуги, в новите учебни модели, в Life Long Learning, в разширяването на интердисциплинните изследвания, в утвърждаването на виртуал-ните библиотекари.
2. Споделянето на ресурси и създаването на обединени корпора-тивни мрежи може да стане реалност чрез активно сътрудничество и участие на основата на корпоративно равноправие. Големите библио-теки имат водеща роля. Подкрепата в политиките и финансирането от страна на държавата или от други финансови организации са от кри-тично значение.
3. Потребителите предпочитат свободния дигитален достъп до ценни за научните изследвания материали. Създаването на устойчиви
73
колекции от свободни интернет ресурси в полза на образованието и на-учните изследвания е основна възможност на ИО.
4. Дигитализацията на ядрената част от библиотечните фон-дове е приоритетна задача. Специфична възможност е създаването на пълнотекстови БД на защитени дисертации, дипломни работи, магис-търски тези на преподаватели, докторанти и студенти в университе-тите. Пълнотекстовите БД бавно изместват библиографските БД, въпре-ки че OPAC си остава основен инструмент за достъп до съдържанието на библиотечните интегрирани системи.
5. Цялостното изпълнение на дигитализацията на колекции е се-риозен приоритет на библиотеките. Важни фактори са технологичната осигуреност с подходящ хардуер и софтуер за пълнотекстово търсене, за обработка на изображения, създадени от други устройства и в различни формати; програмен интерфейс; модули за йерархия на достъпа; ста-тистическа отчетност; платформи за едновременна работа на мно-жество езици; класификация с логически препратки между колекциите, приемственост; пълнотекстово индексиране и чрез метаданни; споде-лено ползване, обратна връзка; 24-часов достъп; лицензи; технологично обучение; външен достъп; сигурност и обновяване на софтуера.
6. Изграждането на виртуални центрове изисква запитванията да се получават от различни канали – уебсайт, имейл, телефон, факс или персонално, да се предават чрез подходящ софтуер, с директен контакт с опитни специалисти. Възможни са маркетингови наблюдения и ана-лизи за ефекта на услугата. Такива call-центрове могат да организират местните власти, а библиотеките да организират обслужването им. Пре-доставянето на достъп до уеббазирани каталози и изпращане на заявки, резервиране на книги може да бъде рутинна услуга в най-скоро време. Необходимо е да се направят и стъпки в посока на Библиотека 2.0.
7. Библиотеките могат да заемат е-книги под наем на четци и чрез заемане от потребители със собствени четци. Расте необходимостта от персонализирани е-услуги чрез мобилни телефони, персонални е-бележ-ници, интерактивна телевизия.
8. Възможност е използването на мобилни технологии за попу-ляризиране на услуги, за реклама на събития, за персонални съобще-ния за просрочени книги, резервиране на материали, кратки справки, интерактивни пътеводители. На практика тази услуга би била гъвкава, удобна и персонална.
9. Важна държавна грижа би трябвало да бъде създаването на i-портали със стратегическо значение.
74
10. Разпространението на i-ресурси увеличава потребителите (индивидуални и колективни), партньорите в създаването на ресурси (библиотеки, i-центрове и др. институции). Усъвършенстват се техноло-гиите (програмно осигуряване, интерфейс и многоезичност, стандарти-зация на процеса по обмен на данни с други системи), проектно създа-ване на нови ресурси, маркетингова политика за популяризирането им сред потенциалните им потребители.
11. Уеббазираните образователни пакети с инструкции за ра-бота и инструменти за създаване на учебни единици (с интегриране на текст, графика, видеофайлове, дискусионни групи и чатове, онлайн тестове) имат място в библиотечните сайтове при различни схеми за достъп. Тази политика може да бъде финансирана от образователни-те институции и от съвместни проекти с участието на библиотеката. Включването на различни печатни и е-ресурси и обучението в i-гра-мотност повишава качеството на знания на студентите, преподава-телите и на всички потребители.
12. Нуждата от виртуално БИО на населението в малките общи-ни може да се подкрепи от библиотеките с доверие пред населението. РБ имат методически ресурс за реална помощ за съвременно БИО, достъп до е-библиотеки и е-информационни масиви, обучение на общините. Ва-жно е да се създадат условия за корпоративни отношения с големите РБ и научни библиотеки за осигуряване на i-материали от страната и от света чрез е-доставка на документи. Важна възможност е виртуалното БИО на населението чрез създаване на специални рубрики в сайтовете на регионалните библиотеки и големите научни и университетски биб-лиотеки и чрез подготовка и обучение на специалисти в малките чита-лищни библиотеки.
13. Трайно трябва да се премине от внимание към колекциите към акцент върху потребителите.
14. Е-търговията е икономически по-изгодна, документите зае-мат значително по-малко място, достъпът е предпочитан. Балансиране-то на документи с различни формáти има огромно значение.
15. Е-ресурсите за обучение на потребителите представляват голяма ниша за развитие на библиотеките.
ЗАПЛАХИ (THREAT)1. Заплахите за ИО и за развитието на библиотеките като цяло ид-
ват от трайната неангажираност на правителство и парламент към тях като към сериозен актьор в i-структурата и в националната сигурност на държавата. Липсва нормативна и стратегическа воля за развитие.
75
2. Недооценяването на кооперирането и изграждането на дейст-ваща единна библиотечна система със здрави съгласувани връзки меж-ду всички участници е сериозна заплаха. Формалното обединяване в асоциации и сдружения е сериозна пречка за усвояване на ползите от участие в европейското и световното i-пространство чрез грандиозни проекти и програми. Активното обединяване с институции от България и от други страни се спъва от липсата на държавни и професионални гаранти на национално ниво.
3. Бързото технологично развитие създава трудности в справя-нето и адаптацията към промените както у библиотекарите, така и у потребителите, създава проблеми и в управлението на е-ресурсите и тяхното съхранение. Краткият жизнен цикъл на хардуер и софтуер предизвиква финансови, организационни и психологически проблеми за библиотечните специалисти и за потребителите. Скоростното разви-тие на ситуациите може да доведе до лошо, неадекватно предвиждане на потребителските нужди, до прекомерно персонифициране на услу-гите в преследването на уникални нужди, до отказ от традиционни ус-луги, което да нанесе повече загуби, отколкото ползи за библиотеката и за потребителите й.
4. Липсата на ясни правила и критерии за опазването и съхраня-ването на фондовете – материални и дигитални – ще доведе до хаос в опазването на българското книжовно, културно и духовно богатство, до загуба на цели колекции и уникати, до празноти в българската нацио-нална библиография, което е сериозен удар по i-захранване на нацията. Дигитализацията на документи с историческо и национално значение може да усвои големи средства, които да не оправдаят ефекта си и в крайна сметка да претърпи крах.
5. Оставането встрани от практиките на цифровото научно пуб-ликуване и библиометрично замерване може да доведе до трайна изола-ция от световния научен комуникационен обмен.
6. Ограниченията от авторското право и лицензионните спора-зумения са всеобщо усложнение, но в условията на лошо изградената инфраструктура в България този проблем тепърва ще се разрази с ця-лата си острота и у нас.
7. Съществуват потенциални опасности и от поява на нови прави-ла, бариери и режими на рестрикции, с които библиотеките ще трябва да се съобразяват.
8. Финансирането може да изпадне в колапс, да се занижи кон-тролът върху финансовите източници, да настъпят драстични бю-
76
джетни съкращения, да отслабне валутата, да се предизвикат откази от договорите за поддръжка на съоръженията от страна на фирмите, да на-стъпи липса на гарантирана политика на комплектуване, да се повишат разходите за материали, хардуер, софтуер, режийни по поддръжката, технологични разходи.
9. Библиотеката, поради липса на опит и изградени традиции, в новите условия може да изпадне в силна зависимост от други инсти-туции, да изгуби самостоятелността си в рамките на недемократично организирани корпоративни партньорства и клъстери.
10. ИО може да се ограничи само до свободни онлайн ресурси и единствено до временен достъп до платени БД.
Изводи и обобщенияНаправеният SWOT анализ очертава два основни подхода за бъ-
дещото развитие на ИО в българските библиотеки:Правителствена политика и стратегия в областта на ИО на библиотеките като пълноценен актьор в i-структурата и нацио-налната сигурност на държавата;Национално коопериране и изграждане на действаща един-на библиотечна система със здрави съгласувани връзки между всички актьори – държава, библиотеки, професионални сдруже-ния, европейски обединения и проектни програми.SWOT анализът провокира и главните мерки за подобряване на
ИО в библиотеките – най-активните посредници между потребностите и i-ресурсите в новото общество на знанието.
Да се намалят слабите страни чрез: създаване на възможности за единна политика в областта на софтуерното осигуряване на библио-теките за конвертируемост на информацията и коопериране на общи за всички библиотеки дейности за значително намаляване на разходите и повишаване на ефекта и видимостта на ресурсите им в дигитална сре-да; значително насищане със съвременни средства за мрежова комуни-кация във всички видове библиотеки на територията на цялата страна (читалищни, училищни, публични, научни); стратегическа програма за активно съвременно професионално обучение за захранване на библио-теките и в малките общини на страната с библиотечни специалисти за приобщаване на населението към съвременните ИТ, световните i-ресур-си, образователните портали, е-правителството; разширяване на лицен-зите от националния абонамент на i-платформи с научна информация и в посока към регионалните библиотеки; по-широка правителствена
77
подкрепа за участие на българските библиотеки в големи европейски проекти за изграждане на съвременна i-инфраструктура и осигуряване на извънбюджетни активи; създаване на единна образователна среда с общовалидни критерии за качество, стандарти за съвместимост, общо пространство и условия, и регулиращи механизми на дистанционно обу-чение; утвърждаване на национална цифрова програма за координиране на политиките по дигитализация, регистриране на цифровите докумен-ти и опазване на създаваните е-хранилища; усъвършенстване на крите-риите за прецизиране на позициите на библиотечните длъжности в На-ционалния класификатор на професиите.
Да се сведат до минимум заплахите като се: поставят ясни правила и критерии за опазването и съхраняването на българското книжовно, културно и духовно богатство, уникални колекции и архиви като основен инструмент за i-захранване на нацията; наблюдават, координират и закри-лят интересите на българските библиотеки при корпоративни партньор-ства и клъстери; създаде национална платформа с пълнотекстови БД на защитени дисертации и публикационни активности на българските преподаватели и учени за свободен достъп и постигане на прозрачност и видимост на българския научен потенциал в цял свят, и като мярка срещу “изтичането на мозъци” и концепция, съобразена със Закона за автор-ското право за посочване на научните произведения с техните атрибути, с университетски правила с ясно формулирани определения и ограниче-ния за признаване на авторство, за публикационна активност, за цялостна информация по цитиранията; създаване на национален инструментариум за изчисляване на персоналния импакт фактор на българския учен и бъл-гарската научна продукция.
Да се затвърдят силните страни на ИО чрез: използване на съз-дадения престиж на голяма част от българските библиотеки в страната и на международно ниво; насърчаване на инициативите за сдружаване и коопериране в областта на интегрираните ресурси и услуги; разши-ряване на международното участие и сътрудничество с библиотечни асоциации от държавите на ЕС, САЩ и трети страни; поощряване на мобилността на библиотечните специалисти за усвояване на добри практики; активно използване на възможностите на съвременните кому-никационни технологии.
Да се използват възможностите като се: оползотворява натрупа-ният опит в българските библиотеки и се активизира обменът на идеи във форуми, блогове, семинари, конференции на национално и междуна-родно ниво; стимулира създаването на виртуални служби, call-центрове
78
и е-портали за информиране и обучение на всички групи потребители.Само с такъв активен и осъзнат маркетингов подход би могъл да
се разкрие и развие големият потенциал на българските библиотеки в услуга на съвременните потребители.
Използвани източнициПарижкова,1. Любомира. Аутосорсинг стратегии в библиоте-ките. Някои изводи въз основа на Case Study, проведено във Великобритания. // Библиотечният мениджмънт – научни и практически аспекти. Сб. науч. докл. и съобщения от Втора науч. конф. с междунар. участие, 26-27 ноември 2009 г. ДИ ПКУ, Варна. Шумен, Фабер, 2010, с. 81-90.New2. Pathways to Planning. Created by Martha Hale, Patti Butcher & Cindi Hickey. Northeast Kansas Library System. URL: <http://www.skyways.org/pathway/audit.html>UBC 3. Library SWOT Analysis. A checklist of questions to consider when participating in a S.W.O.T. analysis for your library. URL: <http://www.library.ubc.ca/home/swot-analysis.pdf>What4. is a SWOT Analysis, How Do You Develop One? // Business strategies. URL: <http://www.bizstrategies.biz/swot-analysis.html>
79
Принципи за разработване на маркетингова стратегия за разширяване на целевите групи при
дейността на културните институцииAс. Соня Спасова –
катедра “Културно-историческо наследство”, УниБИТ[email protected]
РезюмеНаучният доклад разглежда културно-историческото наслед-ство (КИН) в неговото многообразие като част от всяка кул-турна институция. Културата и културното наследство не могат да се разглеждат като пазарен продукт по смисъла на стоки за продажба. Неговата реализация се осъществява като усещане, възприятие и промяна на обществената нагласа от-носно културно-историческите ценности. Културните органи-зации трябва да провеждат гъвкава и динамична маркетингова политика, която да изгражда комплекс от комуникационни дей-ности за създаване и утвърждаване на позитивни отношения към паметниците на КИН и да съответства на съвременните принципи за привличане на публика и активно участие в общест-вения живот. При правилно планиране и организиране на тези дейности се постига траен качествен ефект както върху обще-ството като цяло, така и върху конкретните публики и аудито-рии, контактуващи с културната институция. Единен модел за непрекъснатия процес по популяризирането и активното учас-тие на КИН в съвременното общество не може и не би следва-ло да съществува. При формирането на ефективна стратегия в тази насока трябва да се отчете нивото на потребностите и очакванията, свързани с КИН във всяка една структура на об-ществото ни. Необходим е подход според спецификата на всяка група, формирана по възраст, образователен статус, професи-онална ориентация и пр. В настоящия доклад се конкретизират целевите групи, към които е насочена дейността на културните институции, изхождайки от потребностите на различните об-ществени социални групи.
Ключови думикултурно наследство, целеви групи, маркетингова стратегия, културни организации
80
УводВсяка културна организация осъществява дейности по създава-
не, разпространяване и опазване на културните ценности, като един от основните принципи в провежданата от тях дейност е опазване и обога-тяване на културно-историческото наследство (КИН), съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи [3]. В този смисъл всяка културна организация изпълнява своята роля на посредник между съх-ранената традиция и съвременността. Така културно-историческото на-следство в цялото си разнообразие се приема като основа за развитие на дейностите според спецификата на отделните културни институции.
Но макар и с дългогодишна история и съхранени традиции, днес културните организации в България трябва да провеждат гъвкава и ди-намична маркетингова политика, която да съответства на съвременните принципи за привличане на аудитории и активно присъствие в обществе-ния живот. Тъй като културата и културно-историческото наследство не може да се разглеждат като пазарен продукт в смисъла на стока за продан, тяхната реализация има за цел да промени обществената нагласа относно културно-историческите ценности (КИЦ). Необходимо е формирането на конкретизирана и целенасочена маркетингова политика, която да из-гражда комплекс от комуникационни дейности, към създаване, изгражда-не и утвърждаване на позитивни отношения както към дейността на ор-ганизациите, така и към паметниците на КИН. При правилно планиране и организиране на тези дейности ще се постигне траен качествен и ком-плексен ефект върху обществото като цяло и върху конкретните публики и аудитории, контактуващи с културните институции.
Принципи при разработване на маркетингова стратегия на културните организации
Културните организации, трябва да генерират представа за целостта на историческия процес, да формират духовната и гражданска идентичност на личността и да подготвят младите хора за адаптацията и реализацията им в съвременното демократично общество в условията на глобализация и културно многообразие. Тъй като държавата отделя все по-малко средства по много причини, но най-вече поради ограничени финансови възможности, днес самите културни организации са поста-вени пред нелеката задача да се адаптират в условията на независим сво-боден пазар и да търсят механизми за развитие и подобряване на своята дейност. Така те се превръщат в обединителен център за комуникация между бизнеса, технологиите и културата.
81
Един от основните принципи за ефективен бизнес е разработ-ването на маркетингова стратегия, която да гарантира реализацията на организацията в условията на свободния пазар. Съществуват раз-лични определения за формулиране на маркетинговата стратегия, но най-общо казано това е процес за определяне на широките принципи за разпределяне на средства или силни страни, за да се привлекат и удовлетворят целевите пазари и да се постигнат целите на организа-цията [2, 8].
За качествена социализация на категоризираните като наслед-ство материални и духовни ценности, чрез дейността на културните ин-ституции, трябва да се отчете липсата на хомогенност в обществената структура. Единен модел за непрекъснатия процес по популяризирането и активното участие на КИН в съвременното общество не може и не би следвало да съществува. При формирането на ефективна стратегия в тази насока би трябвало да се отчете нивото на потребностите и очаква-нията, свързани с КИН и културната дейност във всяка една структура от обществото. Това са така наречените „целеви групи”. Целева група е термин от маркетинга и рекламата, с който се означава групата от хора, към които е насочена дадена маркетингова стратегия или дейност. Це-левата група може да бъде определена по характеристики като възраст, пол, социално положение, семейно положение, образователен ценз, мес-тоживеене, доход, и други. Трябва да се избере подход според специфи-ката на всяка една група и ако съсредоточим повсеместно усилията към малките групи, неизбежно ще постигнем мащабни резултати. Но това, разбира се, изисква време, постоянство и комуникация, както и предва-рителни проучвания, планиране и контрол.
Един от моделите за формулировка на маркетингова стратегия съдържа следните елементи:
целеви пазар; пазарна позиция; сравнителни конкурентни предимства; основни цели; маркетинг микс; основни идеи за реализиране; разпределение на ресурсите [5].От този пример ясно личи, че стратегията отчита като първа не-
обходимост сегментирането на пазара в хомогенни групи по определен брой признаци. Определянето на целевата група се осъществява чрез от-читането на един или група признаци, намиращи се в обща зависимост
82
от обекта на рекламата [1]. Съвкупността е еднородна от гледна точка на реализационните цели на културната организация.
Социологията като наука разграничава два вида обществени и со-циални групи, които формират съответно макро- и микроструктурата на обществото. Големите групи се формират по признаци, свързани с на-ционалната, етническа или религиозна принадлежност; социалния пол; възрастта; икономическото състояние (доходи). Малките групи се кон-струират на база: кръвнородствени връзки (семейство, родова памет); професия; образование; местоживеене; интереси и др. Всеки член на об-ществото може да бъде разглеждан като част от всяка една от изброените малки или големи групи, според критерия, по който ще бъде категори-зиран. Ако приемем стратификацията на обществената структура като основа за разработване на маркетингова стратегия във всяка една сфера (вкл. и в дейността на културните организации), това ще бъде и основният критерий за формиране на целевите групи.
Маркетингова стратегия на културните организации, насочена към макроструктурите в обществото
1. Национална принадлежностНациите съществуват като такива още преди появата на нацио-
налните държави и национализмите. Те се развиват исторически като стабилни и трайни общности от хора, говорещи един език, населяващи една и съща територия и притежаващи обща култура и история. Върху тази основа се гради и националната солидарност, осъзнаването на об-щия национален интерес и идентификация, отличаващи всеки народ от останалите [4]. Националната държава трябва да насърчава по всякакъв начин формирането на национална култура и един от главните начини за това е осмисляне и преоткриване на историческите корени. Както вече бе споменато, това е и една от главните мисии на всяка културна органи-зация. Тъй като цялата нация е трудно да се приеме като целева група, усилията на културните институции биха могли да бъдат насочени към българските общности в чужбина. Тяхната дейност може да бъде съсре-доточена при национални празници и чествания, като основна цел да бъде съхранението на националната и културна идентичност в чуждес-транна среда.
2. Религиозна принадлежностВ исторически, а и в съвременен аспект религията е един от ос-
новните фактори за формиране и съхранение на дадена култура със сво-
83
ите специфични характеристики. Днес в България съжителстват общно-сти с различна религиозна принадлежност, което във висока степен се обуславя от богатата многовековна история на българския народ. Раз-лични са факторите в различните епохи, които формират тези общности и техните наследници. В съвременния глобализиращ се свят те трябва да съжителстват заедно в рамките на националните държави. Познани-ето за „другия” формира религиозна толерантност. Ето защо културни-те организации, чиято дейност във висока степен е и с образователна функция, трябва да предвидят възможност за работа с представители от различните религиозни общности.
Според данните от Националния статистически институт от преброяването на населението през 2011 г., българите се самоопределят към няколко религиозни деноминации – Източно православие, Като-лицизъм, Ислям, Армено-апостолическо православие, Протестанство и Юдаизъм. В количествени показатели разпределението на населението е следното:
Население по вероизповедание към 01.02.2011 година [Данните са от Официалния сайт на
Националния статистически институт, 6]
Общо за страната 5758301
Източноправославно 4374135
Католическо 48945
Протестантско 64476
Мюсюлманско
Мюсюлманско сунитско 546004
Мюсюлманско шиитско 27407
Мюсюлманско 3728
Арменско апостолическо православно
1715
Израелтянско 706
Друго 9023
Нямам 272264
Не се самоопределя 409898
Когато дадена културна организация развива своята дейност може да привлече аудитория от различните религиозни групи. Особен повод
84
за такива мероприятия са религиозните празници, като тяхното честване може да бъде насочено в две направления:
Привличане на аудитория от съответната деноминация с цел запознаване с религиозните традиции и тяхното съхраняване;Привличане на аудитория от други религиозни деноминации с цел запознаване с традициите и вярванията на „другите”.
3. Етническа принадлежностС особено внимание днес се подхожда към въпросите, свързани с
интеграцията на малцинствата в България. Това е задължително условие за равен достъп до образование и професионална реализация на всеки български гражданин, а също така и за благоприятно съвместно съжи-телство. Тук отново културните организации могат да следват принци-пите за формиране на маркетингова стратегия за привличане на ауди-тории от различните етноси с цел запознаване с „чуждата” култура и история. Тези мероприятия могат да бъдат предварително планирани и координирани с културни организации от цялата страна, които съвмест-но да постигнат ефективни резултати.
4. Социален пол (Джендър)Друг важен фактор, който определя положението ни в общество-
то, е т. нар. социален пол. Той визира създаденото социално деление на обществото по пол, което има времеви и етнокултурни характеристики. Изучаването на отношенията между мъжете и жените в исторически и съвременен аспект би спомогнало за преодоляване на стереотипите в тази насока. Културните организации биха могли да представят приети-те за изцяло „мъжки” или „женски” качества, дейности и пр., като при-влекат аудитория от противоположния пол. Това може отново да бъде съчетано с някои празници (напр. 8 март – Международен ден на жената, Лазаровден, Бабинден, Петльовден и др.) и би се превърнало в интерес-но и емоционално честване на тези дни.
5. ВъзрастСъществуват редица инициативи на множество културни органи-
зации, насочени към аудитории от различни възрасти. Това е може би най-разработената практика у нас за реализиране на различни културно-образователни инициативи. С особено внимание тук се подхожда към групата на децата, която е и една от най-предизвикателните групи за работа. Традиции в работата с деца имат музеите, библиотеките, читали-щата, много неправителствени организации с нестопанска цел и други
85
културни организации. С особено внимание се подхожда и към групата на тийнейджърите, като за нейното привличане винаги трябва да се търси атрактивност и елементи на модерност в конкуренция с друг вид мероприятия, които привличат младите хора.
Вече съществуват и много инициативи, насочени към поколени-ето от третата възраст. Тъй като тези три групи не са ангажирани в работната сфера и свободното време при тях преобладава, маркетинго-вата стратегия за привличането им в дейността на културните институ-ции е улеснена.
Много повече усилия са необходими за привличане на аудитории от т. нар. „зряла възраст”, където маркетинговите подходи би следва-ло да бъдат координирани с работодатели, както в държавния, така и в частния сектор. Добри практики в тази сфера са т. нар. тиймбилдинги, които имат за цел сплотяване на колектива и повишаване ефикасността на работа. Културните организации биха могли да разработят проекти за такъв тип мероприятия и трайно да привлекат още една целева група към своята дейност.
Маркетингова стратегия на културните организации, насочена към микроструктурите в обществото.Изучаването на потребностите и очакванията на малките социални
групи в съвременното общество се характеризира с трудности, произтича-щи от разнообразието и големия брой фактори, формиращи групите.
Кръвно-родствени групи. Семейство.1. За семейството се твърди, че е основна клетка на обществото, а
семейната среда е определяща при формиране на личността от най-ранно детство. Културните институции могат да предложат една атрактивна и емоционална среда, която да подпомогне възпитанието, сплотяването на семейството, съхранението на родовата памет и пр. Интересни биха били инициативи, свързани с проучване на генеалогията на определен род, с ко-ето библиотеките и архивите съвместно да организират конкурс „Открий братовчед си”, или „Какви са били моите прабаба и прадядо” и др. Това ще превърне всеки член на семейството в изследовател, а от друга страна резултатите биха подпомогнали социологическите и демографски изслед-вания при изучаване на развитието на българското общество.
Разбира се, в тази насока могат да се предложат множество раз-нообразни инициативи, които да бъдат предложени и реализирани от специалистите и работещите в сферата на културата и културно-истори-ческото наследство.
86
2. Групи, формирани по професионален признакНационалната класификация на професиите и длъжностите в
Република България е твърде обширна [7]. Но всяка професия има своята история и развитие. За заетите в определена сфера би представлявало интерес да се запознаят с практиките и методите, прилагани в минало-то. В тази насока музеите, архивите и библиотеките биха могли да ор-ганизират тематични сбирки, семинари или изложби, които в достъпен вид да представят историята на дадена професия. Участието в подобни инициативи може да бъде организирано под формата на тиймбилдинг, който по своята същност представлява идея за подобряване на екипната дейност на фирми, организации или институции. Това допринася изклю-чително много за креативната дейност, както и за по-лесната комуника-ция между колектива, което е основен фактор за успешните резултати на всяка организация.
3. ОбразованиеЕдна от основните функции на всяка културна организация е об-
разователната. Важно условие за ефективното и ефикасно постигане на резултати в тази насока е координацията между Министерство на об-разованието, младежта и науката и Министерство на културата за създаване на съвместни проекти, програми и инициативи в помощ на образователния процес в училище или в университета. Организираните посещения в музеи, библиотеки и архитектурни резервати подпомагат обучението по редица учебни предмети. Екскурзията и посещението на музеи с образователна цел, като форма на организация на обучението, обогатява знанията на учениците, развива наблюдателността и активизи-ра познавателната дейност. Друга основна характеристика на екскурзи-ята е, че тя остава незабравим спомен за учениците. Но всяка екскурзия или посещение в музей не трябва да бъде самоцелна, а трябва да решава определени учебни задачи. Това би улеснило учащите се в подготовката им по съответната учебна дисциплина и би формирало трайно положи-телно отношение към учебния процес.
4. Териториален признак (местоживеене)В партньорство със съответните общини културните институции
биха могли да организират инициативи за съхраняване на локалната па-мет. Архитектурното наследство е важна част от всеки град, село или квартал и отразява историческия архитектурен облик на региона. За да бъде по-добре познат и социализиран сред живущите, могат да се орга-низират тематични изложби с конкурсен характер за представяне облика
87
на града (квартала, селото, общината и т.н) в миналото. Записването на спомени на възрастни съседи и съграждани би подпомогнало краевед-ските и други исторически изследвания.
5. Групи по интереси
Групите, формирани по общи интереси, са твърде разнообразни, но те отново имат своята история и специфични черти. Днес ние нари-чаме страничните си занимания „хоби”. Това ни поставя в една нефор-мална среда на общуване с хора, имащи сходни интереси. Те могат да бъдат насочени към изкуствата (музика, танци, изобразително изкуство, литература и др.), които в цялото си разнообразие представляват немате-риалното културно-историческо наследство.
ЗаключениеРазгледаните принципи за разработване на маркетингова стра-
тегия от страна на културните институции в България очертават рам-ката за проучване на очакванията и потребностите на класифицира-ните целеви групи. Дейностите, отговорностите, целите и задачите, свързани с нейното прилагане, изискват задълбочен комплексен под-ход от страна на редица специалисти, като тяхната организация тряб-ва да се проведе на междуинституционално ниво. Необходимо е да се активизира и гражданската инициатива, с което ще се гарантира социализацията на КИН в цялото му разнообразие. Това от своя стра-на ще се превърне в превантивна мярка за неговото опазване, съхра-нение и устойчиво развитие.
Използвани източнициДоганов1. , Димитър, Ференц Палфи. Рекламата, каквато е.Варна, Princeps, 1995. 314 с. Зайлер2. , Армин. Маркетинг. Успешно реализиране в практи-ката. Т. 2. Развиване на маркетингови стратегии. Оценяване на маркетингови стратегии. София, ИЦТТ “Информа”, 1993. 93 с. Закон3. за закрила и развитие на културата. Обн. ДВ. бр.50 от 1 Юни 1999 г. URL: <http://ncf.bg/wp-content/zzrk.pdf>Куглън4. , Антъни. Нациите и националните държави в Обеди-нена Европа. // Ние. Месечно списание за политика, история и култура. Интернет издание, бр. 10, октомври 2002 г. Последна актуализация: 23.11.2002 г. URL: <http://members.tripod.com/nie_monthly/nie3_02/coughlan-nazia.htm>
88
Младенова5. , Галина Пенчева. Стратегическо маркетингово планиране. София, УИ “Стопанство”, 1998. 204 с.Национален6. статистически институт. Официален сайт. Пре-брояване на населението и жилищния фонд в Република Бъл-гария 2011. Окончателни резултати. 20.08.2011. URL: <http://censusresults.nsi.bg/Reports/2/2/R10.aspx?OBL=BLG#> Национална 7. класификация на професиите и длъжностите в Република България, 2005. Структура. URL: <http://www.mlsp.government.bg/class/store/docs/6_Struktura.xls> Kotler,8. Philip. Marketing Management. Analysis, Planning, Implementation, and Control. 6 . New Jersey, Prentice-Hall, 1988. 777 р.
89
Приложение на Lean management в библиотеката (Трите стълба – цел, процес, хора)
Персида Рафаилова – Директор на УБ при УАСГ, София
РезюмеМатериалът е опит за анализ на Lean управлението, прилага-но в десетгодишната практика на Университетската библио-тека на Университета по архитектура, строителство и гео-дезия (УАСГ) като наследник на втората по големина универ-ситетска библиотека в България. Традиционните управленски практики изискват от мениджъра да предложи правилното решение и предварително да знае отговора на всеки възникнал проблем. За разлика от тях, при Lean управлението подробно се изследва всяка кризисна ситуация и се разсъждава върху раз-личните възможности за противодействие. Двата определящи принципа на Lean са “непрекъснато подобряване” и “уважение към хората”. Този начин на ръководство е особено подходящ за организация като библиотеката. Ръководени така, библио-текарите се чувстват сигурни и вдъхновени да правят нещата по-бързо и по-икономично и да превръщат своята библиотека в добре смазана машина, способна да поеме повече читатели и да предложи по-разнообразни информационни продукти с по-високо качество. Високите изисквания, породени от стратеги-ческата роля на библиотеките в развитието на концепцията за продължаващото обучение, задължават ръководителите да търсят гъвкави управленски модели и да експериментират с нова организация на работа, която да мотивира библиотеч-ните експерти за непрекъснато повишаване на собствените си компетенции. Решение на тези два проблема може да се от-крие в Lean управлението.
Ключови думиlean управление, “непрекъснато подобряване”, “уважение към хората”, продължаващо обучение
90
В живота няма път.Път прави, който върви.
УводТрадиционните управленски практики изискват от мениджъра
винаги да предлага правилното решение и предварително да знае отго-вора на всеки възникнал проблем. При Lean Management подробно се изследва всяка кризисна ситуация и задълбочено се разсъждава върху различните възможности за противодействие. Двата определящи прин-ципа на Lean управлението са “непрекъснато подобряване” и “уважение към хората”, с акцент върху втория, затова този начин на ръководство е особено подходящ за организации като библиотеките. Когато мениджър-ският екип прилага тези основни принципи, библиотекарите се чувстват сигурни и вдъхновени да правят нещата по-бързо и по-икономично, като по този начин превръщат своята организация в добре работеща структу-ра, способна да задоволи по-пълно търсенията на по-голям брой читате-ли, на които да предложи по-разнообразни информационни продукти с по-високо качество.
Днес пред библиотеките стоят два основни проблема.В момент на световна криза, предполагаща повишена несигур- ност, все по-трудно е да се убедят хората, че имат нужда от биб-лиотеки и че цената, която ще заплатят за техните услуги, ще им донесе удовлетворение.Високите изисквания, породени от стратегическата роля на биб- лиотеките в развитието на концепцията за продължаващото обу-чение, задължават ръководителите да търсят гъвкави управлен-ски модели и да експериментират с нова организация на работа, която да мотивира библиотечните експерти за непрекъснато по-вишаване на собствените си компетенции.Решението може да се открие в Lean Management.
Какво означава Lean Management и как възникватози термин?
В различните речници думата „lean” се превежда и като прила-гателно – сух, слаб, мършав, беден, оскъден, постен; и като глагол – об-лягам се, осланям се, накланям се, склонен съм, предпочитам, но и като изнудвам, упражнявам насилие, натискам, и престаравам се; също и като съществително – наклон. Когато се запознаем със същността на Lean управлението, разбираме, че то съдържа в себе си всички нюанси, отразени в преводите, взети заедно.
91
Като термин в теорията на мениджмънта „Lean Management” е въведен от Джим Уомак през 1980 г., за да се опише бизнес-моделът на „Тойота”, изследван от неговия екип, работещ към Международната програма по автомобилостроене (MIT). В резултат на това изследване се появява книга за особения начин на мислене, прилаган от японците, пре-върнал една регионална фирма в световна. Двама са лидерите, промени-ли мениджмънта и останали в историята с крилатите си фрази. Първият е Тойода Сакичи, основател на „Тойота” и определил, че „Качеството трябва да се създава по време на производството” и главният инженер Охно Таичи, приложил принципа: „Прави само това, което е необходи-мо, когато е необходимо и в размера, който е необходим.” [11]
В книгата „Lean thinking”, авторите Джим П. Уомак и Дан Т. Джо-унс разглеждат трите важни стълба, които променят съществено начина на управление на всяка една организация – това са целта, производстве-ният процес и хората.
За разлика от традиционните цели на бизнеса за постигане на максимална печалба, lean-мислещият ръководител се интересува глав-но от клиента и неговото удовлетворение – цел, присъща априори и на всяка библиотека. Какво иска клиентът във всеки един момент и какво иска всеки отделен клиент е определящо за автомобилния гигант „Тойо-та” и днес, което е отбелязано и в „Харта на клиентите”, която всеки закупил автомобил получава.
Вторият стълб е производственият процес, при който всички стъпки водят към подобрение и разрастване. „Нашият най-важен при-оритет е пълното ви удовлетворение” и следователно „Никой процес, продукт или технология не е незначителен, за да не бъде преразгледан, подобрен и доразвит. Всеки сегмент на нашата компания е фокусиран върху тази цел.” [7]
Хората (служителите) са третият стълб, като целта е те да са упълномощени и активно ангажирани да развиват и подобряват непре-къснато качеството на своята работа, което изисква перманентно обуче-ние, висок професионализъм и прецизна специализация. Да се използват по-пълно талантите на персонала не е опция, а изискване.
Основната цел на този начин на ръководство е създаване на реална и устойчива ценност на продукта за клиенти, служители и собственици. Lean Management не е религия, а ежедневна практика за провеждане на експери-менти с цел натрупване на опит и нови знания. Целенасоченото изграждане на стремеж към първенство в транс-функционални екипи води до увелича-ване на производителността и непрекъснато самоусъвършенстване.
92
Мениджърът ежедневно преосмисля проблемите на организаци-ята и отделя време и усилия за достигане на устойчиво подобрение. Той е този, който трябва да превърне този начин на ръководство от водеща стратегия в стандартна практика. За целта трябва да се картографира всяка част от цялостния производствен процес, като се отделя специал-но внимание на всяко отделно действие.
В глобалната икономика не може да бъде избегната конкуренци-ята, а клиентите поставят ежедневно високи изисквания. Днес много от икономическите субекти преоткриват и прилагат Lean Management, за да се съхранят в кризата, настъпила в края на 2008 г, което означава, че бъде-щето на теорията за управлението се базира на добрите идеи от миналото. Успехът на управлението, което отговаря най-адекватно на актуалната си-туация, се дължи и на превръщането на натрупаните знания в продуктив-ни практики, затова и Lean Management вече се прилага навсякъде.
Как се прилага Lean management в библиотеките?Библиотеката е идеален източник на информация, достъпна до и
за всеки. Обществото оценява стойността на този достъп, като предоста-вя сигурно и чисто съзерцателно пространство, където неговите членове да могат свободно да намират необходимата им информация, но съще-временно то изисква от библиотеката да се разтвори в заобикалящата я среда и, като част от цялостния обществен организъм, да прилага ико-номическите принципи за рационалност и адекватност на управлението. Една възможност за това са принципите на Lean Library Management.
На 31.01.2011 г. Джон Хубер издава книга със заглавие „Lean Library Management”, чиято основна задача е да посочи как да прилагаме нови концепции, които да облекчат работата в библиотеката. [8] Тя пред-ставя десетгодишен опит на автора за повишаване на ефективността при
93
осъществяване на междубиблиотечното и т. нар. „външно книгозаемане” в големите американски библиотеки. Основният извод на автора е, че ефективността на услугата е ключът за задържане на клиентите, а неус-пехите се дължат на лошо ръководство, лоша организация на процеса и лоши служители.
Разгледани са единадесет теми – от търговската страна на проце-сите до дизайна на библиотеката. Навсякъде би могло, съгласно целите на всяка отделна библиотека, да се постигне оптимизиране на нейна-та дейност. Цяла тема е отделена на организационната култура срещу промяната, като са посочени последователни стъпки за преодоляването й. Да се установи как работи отделна верига от процеси за конкретна услуга, тя да се приведе в съответствие с целите на библиотеката, да се направи нова верига, да се промени всеки клиент, който ползва услу-гата, да се преобрази философията на услугата, да се повиши общата ефективност на услугата, да се внедрят нови форми – например диги-тализация, да се обърне процеса от бутане към издърпване надолу по веригата – всички тези форми на приложение на Lean управлението са разгледани, като изводите се опират на натрупания през годините опит при практическото им прилагане в дейността на различни типове амери-кански библиотеки.
Основна цел на библиотеката като институция е най-точно да идентифицира потребностите на читателите и възможно най-релевант-но и бързо да ги удовлетвори. Постигането на тази стратегическа задача е в основата на библиотечния мениджмънт. Тя определя и поведението на всички участници по веригата „ръководител – библиотекари – чита-тели”. Днешната световна криза ограничи още повече и без това край-но недостатъчните ресурси, отделяни за библиотеките и принуди всяка една да търси решение на проблема с разтварянето на ножицата между повишаване на изискванията към качеството на нейните услуги и ряз-кото намаляване на финансирането й. Затова и използването на опита, отразен в подобни книги, е възможно решение.
Как се прилага Lean Management в Университетската библиотека на Университета по архитектура,
строителство и геодезия – гр. София?Високото качество на обслужване е традиционно за дейността на
Университетската библиотека на УАСГ [5]. През 2002 г., след външно наложена реорганизация на библиотеката, новото ръководство си поста-вя задача да повиши ефективността на работа по цялата верига от дей-
94
ности, като приложи принципите на Lean Management. Това довежда до обособяване на конкретни стъпки и по трите стълба на Lean Library Management (цел, процес, хора).
Първият стълб изисква да бъде ясно дефинирана и популяризи-рана сред преподаватели и студенти целта и философията на библиоте-ката – максимално пълно удовлетворяване на търсенията на читателите и превръщането им в партньори, съпричастни при обогатяване на прите-жаваните колекции. Предприети са следните действия:
Активна публична комуникация и популяризиране на библиоте- ката пред университетското ръководство като структура, раз-витието на която е инвестиционно оправдано. В резултат биб-лиотеката е включена в университетски проект – „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност, осигуряване на достъп на хора с увреждания, обновяване и модернизация на библиотеч-ния център на УАСГ, гр. София” по оперативна програма “Ре-гионално развитие”. Привличане на потребителски интерес у представителите на строителния бизнес и провокиране към спонсорство и дарител-ство. Получени са четири компютърни конфигурации, ценни книжни и парични дарения [6].Изследване на търсенията на студентите с фокус – фондът с учебници. При сравнителния анализ между желаните за заемане от читателите заглавия и реално заетите за домашно ползване, се установява 75% съответствие [10].Ангажиране на преподавателите за постигане на качествено библиотечно осигуряване. По инициатива на библиотеката се създават комисии от референти – библиотечни експерти и пре-подаватели, които анализират запитванията, мненията и откази-те на читателите и изследват заеманиятa. Въз основа на техните анализи, представени пред ръководството, се запазва ежемесеч-ното закупуване на нови книги, абонамент за най-авторитетните списания по профила на университета и подписване на лицензни споразумения за ползване на информационните бази данни [9].Задълбочаване на партньорството с доставчиците осигуря-ва стабилност на комплектуването. Поради рязко намалените финансови ресурси, опирайки се на дългогодишни изрядни взаимоотношения, ръководството договаря разсрочено запла-щане на абонамента. Той е заплатен на две вноски, с което бюджетът не е нарушен, а читателите не са лишени от нито
95
едно заглавие. По същия начин се постигат договорености и при подписването на лицензни споразумения за достъп до информационни бази данни. В единия случай заплащането се извършва по-късно, но базата данни се ползва от самото нача-ло на годината, а в другия – се договаря едногодишен достъп, различен от стандартно предлагания.По втория стълб се извършва основна реорганизация на работ-
ните процеси.Написани са стандарти за всяка дейност, като предварително добре се обмисля и отстранява всяко излишно действие, за да може да се постигне максимална бързина при рутинните опера-ции, причина за най-честите конфликтни ситуации.Плавност и ритмичност на процесите е постигната благодарение на промяна в броя на заетите с определена библиотечна дейност чрез мобилни екипи, сформирани при възникнало извънредно на-товарване в определено звено, (например: размяна на учебниците за първи и втори семестър през февруари-март). Сравнителните анализи с други години, след края на кампанията, показват по-висока функционалност и резултатност от очакваните.Промени в работното време на библиотеката, което не се пре-късва на обяд.Екипен принцип на работа се въвежда по време на записването на нови студенти и заемане на първите им учебници. Апробирани са няколко варианта за смяна, но най-удобен се оказва седмичният вариант. Групите се състоят от: специалист от отдел Обслужване, който е ръководител на екипа и носи отговорността за качест-вото на обслужването; специалист от отдел Обработка, който го дублира, и при възникнал проблем със сигнатура или инвентарен номер на учебник, го отстранява веднага; колега от Справочно-информационния отдел, чиято задача е да консултира студентите при избора им на най-релевантен материал и четвърти библиоте-кар, който се грижи за организацията, извършва проверки относ-но легитимността на читателите и, най-важното, създава психо-логически комфорт за всички участници [4].Създават се взаимозаменяеми екипи, всеки член от които може да поема работата на другия. Те се заместват и по време на отпуск, като в резултат ръководството на университета и читателите не усещат разлика в обслужването или отлагането във времето на някоя задача.
96
За хората (третият стълб) са създадени условия за развитие на индивидуалностите вътре в библиотеката. Целта – създаване на култура, която обучава, подкрепя и окуражава, за да може всеки да разкрие по-тенциала, който притежава, като се извлече максимумът от хората, които работят заедно за постигане на общи цели. Смисълът е библиотеката е да е създател на талантливи хора.
Разширяват се пълномощията на всеки колега и правото му да предлага подобрения в организацията на своята работа и да участва при обсъждането и вземането на решения, с цел постига-не на по-голяма ефективност на крайния резултат от цялостната дейност на библиотеката, а именно – максимално задоволяване на потребностите на всеки отделен читател.Всеки служител се обучава да се справи успешно най-малко на три различни работни места, като влиза в три различни роли и при всяка има различно ниво на компетентност и отговорност; да работи при непрекъснато променящи се условия, задачи и ра-ботно място, като целенасочено повишава нивото на своята кон-кретна специализация.Един работен ден от месеца е посветен на обсъждането на въз-никналите нови идеи, като всяка стъпка, с която се променя от-делен процес, е резултат на проверена вече на практика предиш-на идея. Всички участват в колективното обсъждане с пълната убеденост на базата на опита, че всяка промяна в начина на об-служване изисква промяна и в начина на каталогизация и засяга работата и на другите отдели. За да бъде една промяна устойчива във времето и да даде очаквания резултат, тя трябва да се споделя от всички по веригата „набавяне – обработка – обслужване” (на-пример: промяната в броя на заеманите заглавия от един студент или промяната в срока за тяхното връщане изисква да се прецени количеството от притежаваните екземпляри, което изисква про-мяна и в тяхното набавяне.)
Как Lean управлението се отразява на резултата от нашата дейност?
С дълбоката убеденост, че постигнатото от една библиотека може да бъде постигнато от всяка друга, екипът залага оценката за библиотеч-ната ефективност да бъде приемана едва след изследване и сравняване на резултатите с най-високите постижения в българските библиотеки (т. нар.”benchmarking”) [1]. Стремежът е университетската библиотека при
97
УАСГ да бъде конкурентна в глобален план. В тази връзка е и посещение-то на г-н Gerard Moureau – библиотекар от Университетската библиотека на Ecole Nationale Supérieure d’Architecture de Paris-Belleville – Франция, с когото съвместно се провежда сравнително изследване на организаци-ята на дейността и методите на работа на двете библиотеки в търсене на най-точния и съвременен подход при обучението на студентите по архи-тектура за формиране на информационна компетентност [3].
Най-важно за библиотеката е сравнението с българските универ-ситетски библиотеки, предлагащи библиотечни услуги в специалности-те от същия профил. Актуална информация за това се намира на сайта на МОМН – „Рейтингова система за висшите училища в България” [2]. Най–важен за библиотеките е индикаторът „2.6. Оценка на библиотеч-ния фонд”, който показва субективната оценка на студентите за обслуж-ването, което получават като потребители на дадена библиотека, достъ-па и удобството при ползване, качеството на предлаганите библиотеч-но-информационни единици. Рейтинговата система е решителна крачка напред в оценяването на библиотеките и техния управленски модел, защото за първи път всяка една библиотека получава външна оценка и бива позиционирана в обкръжаващата я среда, без да има влияние върху критериите за оценяване. Гордост е, че според този индикатор универси-тетската библиотека на УАСГ е получила най-високата оценка.
ЗаключениеУтвърждаването на Университетската библиотека на УАСГ
като библиотечно-информационен център с нов модерен имидж, търсен и ценен от студенти и преподаватели, не би могло да се постигне без прилагането на принципите на Lean Management, в основата на който стои потребителят – читател, който задава параметрите за качествено обслужване и създава критериите за неговата оценка.
Благодарение на промяната в управленския модел са постигнати много добри резултати, видими за ръководство, потребители и колеги.
, " " " " " . " " " " "125,05 275,63 65,34 112,63 50,55 159,82 25,59 36,00 30,63 39,00 41,74 13,62 5,73 4,90 5,28 5,35 5,31 5,37 9,00 4,00 0,00 5,00 0,00 15,00
98
Използвани източнициДракър,1. Питър Ф. Мениджмънт предизвикателствата през ХХI век. София, “Класика и Стил”, 2000. 199 с. МОМН.2. Портал “Рейтингова система на висшите училища в България”. URL: <http://rsvu.mon.bg/RSVU/?locale=bg> Рафаилова,3. П Курсът по информационна компетентност – част от приложението на европейските стандарти във висшето образо-вание. // Годишник на УАСГ, Том.XLIII, 2008-2009 г.Рафаилова,4. П. “Lean management” в библиотеката. // Библиоте-ките и кризата: преодоляхме ли я и станахме ли по-силни? Семи-нар „Добри библиотечни практики” 28-29 април 2011, Плевен.Рафаилова,5. П. Автономията на университета и библиотеката. // Библиотеки – четене – комуникации. VІІ Нац. науч. конф., 21-22 ноември 2008, В.Търново, с. 172-180.Рафаилова,6. П. Нови структурни и управленски модели на биб-лиотеките в информационното общество. // Потребностите на ИО и библиотеките: хармония или конфликт. Нац. годишна кон-ференция на ББИА 9-10. юни 2011, Благоевград Тойота.7. „Харта на клиентите”, 2010.Huber,8. John J. Lean Library Management. Eleven Strategies for Reducing Costs and Improving Customer Services. New York; London, Neal-Schuman Publishers, 2011. XXII, 199 p.Rafailova,9. P., N. Poppetrov. Challenges Facing a University Library. // Information – Documentation Management and Cooperation among the Balkan Countries, 5-7 June 2008 Edrirne, Tyrkey. p. 350-352.Rusinova,10. E., P. Rafailova. Library 2.0 – A case of Bulgaria. // Electronic library. International Scientifi c Conference, 25-28 Sept. 2008, Belgrade, 2008 p.715-719.Womack,11. Jim, Dan Jones. Lean Thinking. New York, Simon & Schuster, 1980.
99
Комуникацията като инструмент вуправлението на знания
Гл. ас. д-р Любомира Парижкова – катедра „Библиотечен мениджмънт”, УниБИТ
РезюмеДокладът разглежда комуникацията като неразделна част от управлението на знания. Тя е инструментът, с който мениджъ-рите информират, обучават, делегират отговорности на сво-ите подчинени, координират и контролират дейността на ор-ганизацията и т.н. Тя дава ресурсът за правилно планиране. От друга страна, има и социализираща функция. В изследването са представени основните функции на комуникацията в организа-ционната култура.
Ключови думиуправление на знания, комуникация, интеракция, тацитно и ко-дифицирано знание
УводСъвременната икономика, основана на знания, преимуществено
използва информацията и знанията, като от тях създава бизнес стойност.В организациите съвсем естествено се натрупва информация и
това се случва стихийно и безсистемно. Необходимостта от подчинява-не на тази информация в полза на компанията поражда появата на раз-лични механизми, които да организират съществуващото знание, за да може то да се използва, придобива, създава, разпространява и съхра-нява най-ефективно и ефикасно, предоставяйки изгоди и конкурентни предимства. Чрез управлението на знанията организациите се превръ-щат в конкурентноспособни, знаят какво трябва да се направи, какво трябва да се подобри или премахне, какво трябва да се максимализира и какво е възможно за в бъдеще. Знанията, добити от целия информаци-онен цикъл, трябва да бъдат насочени към постигане на бизнес целите, независимо какви са те конкретно – повече продажби, повече клиенти, по-малко загуби, по-висока производителност на служителите, по-добър обществен имидж и др.
Обекти на този доклад са управлението на знания като успешна организационна стратегия, която повишава конкурентоспособността, и комуникацията в контекста на тази стратегия.
100
Управлението на знания – успешнаорганизационна стратегия
Управлението на знания или знаниевият мениджмънт (knowledge management) е концепция за събиране на данни и превръщането им в полезно и приложимо знание в бизнес среда. Но не само. Той е „вид ор-ганизационна стратегия, която се развива динамично в края на 20-ти век. Той борави с неявното знание като използва неговите предимства. Придобиването, систематизирането, трансферът и създаването на знания са елементи от процеса на управление на знанието. Използване-то на тацитното знание е решаващ елемент от стратегията за пови-шаване на технологичните възможности.” [3]. Съществуват множество определения за знаниев мениджмънт. Един от вече класиците в тази област, японският професор Икужиро Нонака дава следната дефиниция за управление на знания: „идентификация и анализ на достъпните и не-обходими знания, както и произтичащите от такъв анализ планиране и управление на действия по създаване на интелектуален капитал, оси-гуряващ достигане целите на корпорацията” [6, с.11].
Друг задълбочен изследовател, К. Мертинс казва: „управлението на знания включва всички методи, инструменти и средства за осигуря-ване на интегрирана среда за обработка на знания във всички области и на всички равнища на организацията с цел да се подобри дейността на организацията и обърне внимание на бизнес процесите, създаващи стойност” [5, с. 11].
От двете цитирани определения можем да направим извода, че знаниевият мениджмънт е управленска стратегия, която действа по от-ношение на целия процес – от създаването, улавянето, организирането, достъпа, употребата на знание до комерсиализацията на полученото зна-ние и извеждането на продукт на пазара.
Въпросът, който се поражда, е „как да заставим знанието да ра-боти за успеха на предприятието, организацията или проекта?”
Стратегическото управление на знанието е процес на стратеги-чески анализ, на формулиране и избор на стратегия за знанието и на внед-ряване на стратегията [10]. Моделът за управление на знанието на компа-нията включва визия, бизнес стратегия, оценка на ценностната система, измерители, стимули, процеси, комуникационни процеси, технология и управление. В тази синергия, която дава възможност компанията ефектив-но да управлява знанието, пълноценно участва и комуникацията.
Съществуват два подхода за управление на знания: организа-ционен и технологичен. Технологичният подход поставя акцент върху
101
координирането на знанията чрез кодиране и съхраняване посредством информационните технологии. Знанието се споделя формално. В съот-ветствие с определени процедури служителите са задължени да форма-лизират част от своите знания (писане на отчети, ръководства, мнения и т.н.) и да ги поместват в бази данни. Този подход още се нарича човек-съдържание-човек (people-content-people).
Другият подход човек-човек (people-to-people) е основан на кому-никацията в организацията, където се стимулират диалога, социалните контакти и мрежи. Фокусът е върху придобиване на знания чрез споде-ляне и неформално общуване. Именно при непосредствения контакт с другия би могло да се улови тацитното знание и да се направи опит да бъде разбрано и превърнато в явно, кодифицирано знание.
Комуникацията като инструмент вуправлението на знания
Съвременната комуникация се поражда в транссубективна и не-персонифицирана среда. Според Питър Дракър „сега проблемът е как да се справим с информация, лишена от всякакво комуникационно съ-държание?” [2, с. 455].
Тя е полифония от гласове и безкрайно пораждане на смисли, затова по необходимост трябва да търси множественост на ракурсите в диалога.
Комуникацията е целенасоченото действие, свързано с желани-ето на един или на повече индивиди за обмен на информация, идеи или отношения. Тя е съществена и важна част от управлението на знания, защото създава работната атмосфера, регулира взаимоотношенията в организацията, формира връзките с външната среда и много други функ-ции, които предстои да бъдат проследени в настоящия доклад.
Комуникацията безспорно е процес на интеракция, в който си взаимодействат поне двама души. Интеракцията едновременно е соци-ално поведение и въздействие. [1, с. 22].
Комуникационният процес се състои от пет етапа: разбиране, ко-диране, предаване на съобщението, получаване и декодиране, реакция.
Комуникацията е насочена към постигане на разбиране. Това по същество е процесът, при който индивидът придава смисъл на сигнали-те, които получава от външната среда. След това ги кодира, като използва символи, знаци, действия и изображения, както и други словесни и не-словесни елементи на говоренето и писането. Трябва да се отбележи зна-чението на невербалната комуникация – с жестове, мимики, разстояние
102
между говорещите и т. н. се предава настроението и истинската нагласа на комуникатора. Следва процесът на преминаване на комуникационни-те символи от комуникатора към рецепиента. Получателят трябва да намери смисъла на полученото съобщение, т. е. да го декодира. Ако той не е разбрал или не може да разбере това, което другият се опитва да му каже, комуникацията е неуспешна. В края на комуникационния цикъл се очаква реакция от страна на рецепиента, независимо дали ще бъде чрез действие или промяна в нагласите.
Комуникацията е неразделна част от мениджмънта, а нейното управление е функция на управлението. Тя е инструментът, с който мениджърите информират, обучават, делегират отговорности на своите подчинени, координират и контролират дейността на организацията и т.н. Тя дава ресурса за правилно планиране.
Основните функции на комуникацията в организационната култу-ра са информативна, регулативна, убеждаваща и интегрираща. Мени-джърът контролира информацията. Чрез регулативните съобщения се да-ват основни насоки за изпълнение на задачите, поставят се ограничения, налагат се санкции. Убеждението служи за постигането на разбиране и съгласие – основни елементи на общуването. Интегриращата комуника-ция е в посока на идентификация и обединение на интелектуалния капи-тал на организацията. Тя формира организационната култура.
В основата на комуникативното действие лежи комуникативната етика като знание, контролирано от нравствени норми и ориентиращо се към съгласие между участниците на междуличностното общуване.
Аргументацията като особен речеви акт изпълнява две функции: комуникативна – комуникативният ефект е произведен, когато слуша-щият разбере както вида послание (въпрос, молба, извинения и др.), така и неговото значение; интеракционна – интеракционният ефект се пости-га тогава, когато слушащият възприема речевия акт и реагира на него по определен начин.
Комуникациите в организацията се разделят според участниците в комуникационния процес и според начина на реализирането му. Така могат да се откроят различни видове комуникации: външни комуникации – комуникациите между организацията и околната среда (с потребители-те, с доставчиците, с рекламистите и др.), вътрешни комуникации – меж-ду отделните звена в организацията, според начина на реализирането: формални и неформални.
Когато се управляват комуникациите в организацията е важно да се има предвид спецификата на различните видове. Вертикалната комуника-
103
ция, която се проявява в организацията двупосочно, хоризонталната кому-никация се извършва между звена или лица на едни и същи или на близки нива в йерархията, диагонална се нарича комуникацията между различни отдели. Формална е комуникацията между ръководител и подчинени, дока-то неформалната, на която се обръща голямо внимание от специалистите по мениджмънт, е непринудено общуване между колеги. Именно в спон-танното общуване се търсят ресурсите за споделяне на тацитно знание за знаниевия мениджмънт. Формалната комуникация разбира се, е инстру-мент за управление на знания, но разговорите, интервютата, срещите, кон-ференциите и т. н. могат да имат по-голяма информационна стойност и да се окажат стимулиращи творческите и иновационни процеси в организацията. Факт е, че добрата комуникация прави целите на компанията ясни и види-ми, откроява ползите от тях и стимулира работещите към постигането им.
Процесите на вътрешна и външна комуникация, ценностната система и уникалността на хората, работещи в организацията създават диферентна специфика на всяка една компания. Човешкият капитал, на-чините за общуване в работна среда, моралните ценности, културата на труда формират визията на компанията.
Комуникацията в пирамидата на знаниевите процеси
Фиг. 1. Пирамида на знанието. Адаптирана по Liebowitz [5].
Чрез популярната пирамида на знанието могат да се проследят различните метаморфози на знаниевите процеси.
Сведенията заемат на най-ниското стъпало в йерархията. Тяхното подреждане ги прави данни – отделни обективни факти и събития, които се изразяват количествено и качествено. Данните от своя страна могат
104
да бъдат преобразувани в информация чрез кондензиране (данните се об-общават в по-сбита форма, като се елиминират ненужните подробности), контекстуализиране (определят се причините за събиране на данните, като се определя техния контекст), калкулиране (данните се анализират и се преобразуват в агрегирана форма), категоризиране (процес на опреде-ляне на типа или категорията за анализ на данните), коригиране (премах-ват се грешките, вземат се под внимание липсващите данни).
Затова и информацията е набор от данни и свързаните с тях обяс-нения, интерпретации, засягащи определен обект, явление или процес, т. е. данни, на които са им зададени контекст и цел. Информацията има значе-ние. Тя се обработва чрез опита и тогава се достига до знание. Знанията са резултат от опит, преминал процес на рефлексия и концептуализация.
Знанието е застиналият резултат от процеса на познание – ос-новният движещ мисленето на човека процес.
Знанията са основани на информация, която е организирана, синтезирана и обобщена, за да подпомогне събирането, осъзнаването и разбирането й. Знанията представляват състояние или потенциал за действия и вземане на решения от човек, организация или група. Те се променят в процеса на учене, което води до промяна в разбирането, ре-шенията или действията.
В пирамидата на знанието комуникацията заема изключително важно място. Тя се проявява в процеса на предаване на съобщения от източник към приемник в процеса на търсене на информация, когато по-лученото съобщение цели да промени мнението на рецепиента. Комуни-кацията осъществява интеракцията, благодарение на която се постига знание и мъдрост.
Когато усилията са насочени към достигане до данни и инфор-мация, се задават въпросите кой, какво, къде и кога, докато въпросите за знания включват как и защо, т. е. търси се каузалността и начина, по който се случват нещата.
Мъдростта е на върха на пирамидата и се изразява в способ-ност да се идентифицира истината, да се правят правилни преценки въз основа на предишни знания и опит. Важна роля тук играят ценностите и вярванията, както и интуцията. В рамките на организацията инте-лектуалният капитал или организационната мъдрост се разкрива чрез прилагането на колективни знания.
Създаването на ново знание е сътворяване на организацията от-ново, като всеки участник в нея я изгражда според своята визия. Три са ключовите характеристики при създаването на знание.
105
Първата е да се изрази неизразимото като се използва фигурати-вен език и символи. Чрез метафори и аналогии хората подреждат неща-та, които знаят, по нов начин и започват да изразяват това, което знаят, но не са могли да кажат досега, посредством тях би могло да се спо-дели тацитното знание. Метафората е много ефективен инструмент в творческия процес, особено в ранния етап на създаването на знание. Аналогията е по-структуриран инструмент от метафората, като прави разлика между две идеи или обекти. Тя изяснява как две идеи си при-личат или по какво се различават. По този начин аналогията се явява стъпката между чистото въображение и логичното мислене.
Втората характерна черта на процеса на създаване на ново знание е разпространението на знанието, индивидуалното знание трябва да се сподели с другите – от персонално към организационно знание. Новото знание винаги започва от индивидуалното и индивидуалното знание се трансформира в организационно знание, ценно за компанията като цяло.
Третата ключова характеристика е, че новото знание се ражда по средата между неяснотата и изобилието. Знанието може да се увеличи или дори да изкристализира на групово ниво чрез диалог, дискусия, спо-деляне на опит, наблюдение. Важно е как си взаимодействат помежду си участниците. Членовете на екипа изграждат нова гледна точка чрез диалог и дискусия. Този вид интеракция трансформира персоналното знание в организационно знание.
През 1991 г. японският професор Икужиро Нонака въвежда тер-мина създаване на знания (knowledge creation). В съавторство с Хироте-ка Такеучи, Нонака представя модела SECI (socialisation, externalisation, combination and internalisation of knowledge) – социализация, екстерна-лизация, комбинация и интернализация на знанието. Факт е, че автори-те използват създадената още от Михаел Поланий теория за неявното, скрито, „мълчаливо” знание, „знаем повече, отколкото казваме” [8].
Нонака и Такеучи развиват идеята и оформят своя модел за съз-даване на ново знание като преминаване от тацитно към кодифицирано знание и обратно.
Фиг. 2. Модел SEСI на Нонака и Такеучи [6]
106
Според директора на центъра за управление на знания „Line-of-Business” към IBM Петер Шют около теорията на японските изследо-ватели се формират две направления от интерпретатори [9]. Първите от-криват демаркационната линия между тацитното и експлицитно знание повече в територията на тацитното, докато втората – по-прагматична школа, вижда в тацитното знание „все още некодифицираното”. Нона-ка поставя знанието като нещо, което може да се премества между две крайности. След публикацията от 1998 г. обаче настъпва преосмисляне в модела SECI и Нонака въвежда новия термин Ba [7].
Знанието е неуловимо, безгранично, динамично и не може да бъде складирано, но то трябва да се използва, когато е необходимо да създава стойност. За да използваш и да създаваш знание ефективно и ефикас-но е необходимо да се концентрираш върху знанието в сигурно време и пространство. Това пространство Нонака нарича Вa (на английски се превежда като място). Петер Шют не открива рационален смисъл в това нововъведение и дори нарича новия модел „езотерична приуми-ца” [9, с. 453]. Авторът прави равносметка за развитието на знаниевия мениджмънт и за етапите, през които преминава. Според него в насто-ящия момент сме в ерата на третата генерация управление на знания, която той нарича пост-Нонака знаниев мениджмънт.
Квинтесенцията на новото поколение управление на знания дава Лаурънс Прусак, съавтор на „Работещото знание” и създател на Института за организации, основани на знания към IBM: „Не можеш да управляваш знание, както не можеш да управляваш любовта, па-триотизма или своите деца. Но можеш да създадеш среда, където знанието да се развива”.
ЗаключениеОбобщено трябва да се каже, че за да се увеличи продуктивнос-
тта е необходимо разбиране на работната среда на знаниевите работ-ници, създаване на подходяща среда, която да провокира креатирането на знание. Това би се реализирало чрез стимулиране на комуникацията.
А за да бъде възможната комуникация е необходима насоченост и свръхсъсредоточаване върху обособеността на Другия, върху различията, които пораждат различието. Толерантността и разбирането трябва да бъдат водещи при комуникационната интеракция и в организациите.
107
Използвани източнициБуркхарт, 1. Роланд. Наука за комуникацията. Велико Търново, 2000.Дракър, 2. Питър. Иновации и предприемачество.София, 2002.Парижкова, 3. Любомира. Знаниев мениджмънт. // Медии и об-ществени комуникации, брой 5, март 2010. URL: <http://media-journal.info/index.php?p=item&aid=92>Knowledge 4. Management Handbook. Liebowitz, J. (ed.). Boca Raton, CRC Press, 1999.Knowledge 5. Management: concepts and best practices. L. Kai Mertins, Peter Heisig, Jens Vorbeck (eds.). 2 ed., Springer, 2003. 383 p.Nonaka6. , Ikujiro, Hirotaka Takeuchi. The knowledge-creating company. How Japanese companies create the dynamics of Innovation. Oxford University Press, 1995.Nonaka, 7. Ikujiro, Konno, N. The concept of Ba. Building a foundation for knowledge creation. // California Management Review, 1998, 40 (3), pp. 1-15.Polanyi, 8. M. The tacit Dimension. Doubleday & Company, Inc., 1966.Schütt, 9. Peter. The post-Nonaka Knowledge Management. // Journal of Universal Computer Science, 2003, vol. 9, № 6, pp. 451-462.Zack, 10. Michael H. Knowledge and Strategy. Butterworth-Heinemann, 1999.
108
Глобализация и отворен достъп до научното знаниеДоц. д-р инж. Елена Павловска –
катедра „Книга и общество”, УниБИТ[email protected]
РезюмеДокладът разглежда най големите репозитории за научни пуб-ликации на отворен достъп, предоставени от автори и инсти-туции за целите на научните изследвания и обучението на сту-денти и млади изследователи в различните области на знанието. Отделя се внимание и на трите български електронни архива при Института по математика и информатика към Българска-та академия на науките, Нов български университет и Софий-ския университет “Св. Климент Охридски”.
Ключови думиотворен достъп, creative commons, контрол на качеството, ини-циатива за отворени архиви, репозитарии
УводЕдин от признаците на глобализацията е все повече разширява-
щото се движение за отворен достъп до научното знание. Неговата цел е да направи достъпа до резултатите на научните изследвания свободен и безплатен и по този начин да ускори обмена на информацията между учените в целия свят.
Същността на отвореното (свободното) движение към научно-то знание от самото начало е присъща на науката. Учените във всички времена се стремят безвъзмездно да споделят своите научни резултати и опита си с други учени и колеги. Без това прогресът на науката би бил невъзможен [1].
Движението за отворен достъп до научната информация въз-никва през последното десетилетие на XX век в средата на учените и библиотечните работници във връзка с т. нар. Serials Crisis (криза на периодиката), когато поради непрекъснато растящите цени на научните списания библиотеките са принудени да се отказват от абонамента за част от тях. Така се ражда идеята, че проблемът може да бъде преодолян със свободното от такси и други ограничения публикуване на научна информация в Интернет.
Терминът „отворен достъп” до научна литература означава: сво-боден, отворен или без заплащане онлайн достъп до научни списания
109
или статии, материали от конференции, технически доклади, диплом-ни работи и дисертации, препринти, отчети. В повечето случаи те могат да се ползват без лицензионни договори или други ограничения за научни и образователни цели. Издадените по този начин документи улесняват научния обмен и изследователската дейност, като се предлагат свободно в интернет за цялата научна общност.
Процесите на отворения достъп до научно и хуманитарно зна-ние се подкрепят от ЮНЕСКО, Европейския изследователски съвет, Европейската асоциация на университетите и др. Европейската Ко-мисията подкрепя осигуряването на свободния достъп до публикаци-ите, в които са отразени резултати от научни изследвания, финансира-ни от VІІ рамкова програма. Тя насочва 10 млн. евро за осигуряване на отворения достъп и използването на информацията в рамките на програмата e-ContentPlus.
Инициативата за отворен достъп, проведена на 1.12.2001 г. в Будапеща (BOAI), определя отворения достъп така: „свободна налич-ност в публично достъпния Интернет, позволяваща на който и да е потребител да чете, копира, сваля, разпространява, отпечатва, търси и да слага линк към пълните текстове на тези статии, да ги включва в търсещи машини за индексиране, да ги прави част от данни на даден софтуер или да ги използва за каквато и да е друга законна цел, без финансови, законови или технически бариери, освен бариери, свързани със самия достъп до Интернет, за който потребителите сами тряб-ва да се погрижат. Единственото ограничение за репродукция и раз-пространение и единствената роля на авторското право в тази сфера трябва да бъде да се предостави на авторите контрол върху целостта на тяхната работа и правото да бъдат включени в списъка с референ-ции и благодарности и да бъдат правилно цитирани.” [3]
Специфичен контент на отворения достъпКакво представлява специфичният контент на отворения дос-
тъп? Към него се отнасят 2,5 млн. научни статии, които се публикуват всяка година в 25 хил. рецензируеми научни списания от цял свят.
Днес в интернет има хиляди научни списания, научни архиви, лични сайтове и блогове на учените, следващи принципите на отворе-ния достъп.
Новият тип списания – онлайн списания с отворен достъп, или Open Access списания (OA-списания) се появяват в края на 90-те години на XX век. Броят им бързо расте. За регистрацията и мениджмънта им се създава специален регистър – Directory of Open Access Journals (DOAJ).
110
Регистърът е много удобен инструмент за работа. Той представлява мрежов каталог, предоставящ изход към пълнотекстовите документи, разположени на съответните сървъри по целия свят.
За да бъдат включени списанията в регистъра те трябва да отго-варят на следните критерии:
отвореният достъп се предоставя веднага след публикацията на списанието (без ембарго);наличие на контрол на качеството: списанието трябва да има система за научното рефериране или редакционна оценка на пуб-ликациите;задължително отразяване на научна или учебна тематика в спи-санието.В регистъра DOAJ към 15.08.2011 г. са вписани 6 908 електронни
списания с отворен достъп от 111 държави. Най-много са списанията от САЩ – 1 316. На второ място e Великобритания – с 617 списания, от Франция са 136. Списанията от Сърбия са 77, от Гърция са 32. Българ-ските списания в DOAJ са 30. Потребителите имат достъп до 550 361 пълнотекстови публикации [5].
Най-важна задача, насочена към развитието на научните изслед-вания, е разширяването на достъпността на публикациите. Към ре-шаването на тази задача е ориентирана Инициативата за отворени архиви (Open Archives Initiative – OAI), която поддържа публикуването на трудовете на изследователите в интернет чрез създаване на инсти-туционални електронни архиви – т. нар. репозитарии (най-често в уни-верситети или библиотеки).
Тази инициатива предполага две допълващи се стратегии за отваряне на достъпа: Gold road (“Златният път”) – основен – за архи-виране от издателствата, и Green road (“Зеленият път”) за самостоя-телно архивиране.
„Златният път” се отнася до публикация на академични и науч-ни списания, монографии или колективни издания със свободен достъп от издателствата. Обикновено тези текстове, както и текстове, които се публикуват в печатни издания, минават през предварително рецензиране (Peer Review) или т. нар. партньорска проверка. Често издателите взе-мат такси за публикуване, които събират от авторите (Autor Fees) или от институцията, за която те работят (Institutional Fees). Доста често обаче издателствата осъществяват абонамент или онлайн достъп до архивите на своите списанията безплатно, като намират други източници за фи-нансиране на издаването на списанията.
111
Към „Зеления път” се отнася самостоятелното депониране или са-моархивирането (Self-Archiving) от автора на копието от неговата статия в отворени институционални или предметни (Subject-Based) електронни архиви. Самоархивирането се осъществява по два основни начина:
изцяло от самия автор , който публикува произведението си са-мостоятелно, като го въвежда за съхранение в свободно достъпен интернет сървър; чрез онлайн хранилища – репозитарии, които са два вида: пред-метно специализирани и институционални, т. е. принадлежащи или обслужващи определена институция.При самоархивирането авторите запазват своето авторско право
или го споделят чрез специален лиценз от вида Creative Commons [4], който предоставя права за ползване на материала с единственото изис-кване да се цитира името на автора [2].
Съществува и трета стратегия за отваряне на достъпа – Grey Road (“Сивият път”). Терминът „сива литература” включва материа-ли, които не се разпространяват чрез традиционните канали – издател-ствата и книжарниците. “Сивият път” се отнася за предоставяне на от-ворен достъп до малотиражни публикации и материали с ограничено разпространение. В контраст със Златния и Зеления път, Сивият път предполага създаване на документи, достъпни онлайн безплатно (без такси), без участието на издател или издание.
Електронните архиви могат да бъдат локализирани в универси-тети, библиотеки, научноизследователски организации или да са цен-трализирани. Авторът може да архивира препринт на статията си или постпринт (рецензираната версия на ръкописа, който е бил приет за публикуване). Освен че са общодостъпни и безплатни, публикациите в научните архиви се отличават с достоверност – архивите се поддър-жат обикновено от една или от група научни или държавни институции. Голяма част от публикациите в тези архиви са варианти на публикации в утвърдени списания и сборници, преминали през рецензиране и ре-дакторска намеса. Репозитариите се отличават с компактност и сис-тематичност – събират на едно място продукцията на голяма научна единица, представяйки и систематизирайки резултатите от цялостната й научна дейност. Някои архиви са съсредоточени само в една област на знанието, а други са политематични.
За създаване и управление на откритите електронни архиви (ре-позитариите) е разработен специален софтуер. Най-широко използва-ните програмни продукти са E-Prints и D-Space.
112
Най-големи репозитарии в светаНай-големи репозитарии в света са:Тематичният репозитарий ArXiv е първата и най-голямата колек-ция от електронни препринти на научни статии в областта физи-ка, математика, компютърни науки, нелинейни науки и количест-вена биология. Корнуелският университет (САЩ) е собственик, оператор и главен финансист на arXiv, а репозитарият е поместен на университетския сайт. Репозитарият arXiv съдържа над 600 хил. електронни препринти (e-prints) на статии с отворен достъп, всеки месец се добавят около 4 хил. нови. В много от областите на математиката и физиката почти всички научни статии се по-местват в репозитария arXiv, без да се публикуват традиционно;Медицинският репозитарий PubMedCentral [8];Публична научна библиотека с отворен достъп до документите – Public Library of Science (PLoS) [10] и др.През 2003 г. е създаден първият международен некомерсиален
е-сървър в областта на библиотечните и информационните науки E-LIS. Документите са публикувани от специалисти в посочените области, те са пълнотекстови и на свободен достъп.
С оглед на вече значителния брой на електронните хранилища и за улесняване на достъпа до тях в интернет са създадени няколко регис-търа на репозитариите:
Registry of Open Access Repositories (ROAR) (Саутхемптънски университет). Към 15.08.2011 г. в ROAR има 2 243 архива от 101 държави. Най-голям брой научни архиви в ROAR има САЩ – 381, следват Великобритания – 194, Япония – 138, и Германия – 128. Тези на Руската федерация са 34. В някои европейски страни, съпоставими по население с България, броят на архивите е: Гър-ция – 17, Унгария – 10, Чехия – 6. В Куба има 4 научни архива с отворен достъп, във Венецуела – 12 [12].Directory of Open Access Repositories (OpenDOAR) (Нотингамски университет, Великобритания). Към 15.08.2011 г. в OpenDOAR са вписани 2 019 архива от 96 държави. Този регистър заема во-дещо място, основната му тематика е биомедицина [9].В България регистрираните научни архиви с отворен достъп към
настоящия момент са три: на Института по математика и информа-тика към Българската академия на науките – от 2009 г. [6], на Нов бъл-гарски университет – от 2007 г. [7] и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – от 2010 г. [11].
113
Преглеждайки уебсайта на Архива на Софийския университет, може да се установи, че в него се съдържат приблизително 375 публи-кации от 332-ма автори. Научните публикации в архива на СУ са орга-низирани в т. нар. Общности и Колекции, които следват администра-тивното делене на университета на факултети. Структурата на колек-циите и отделните материали се определят и одобряват от съответните факултетни или катедрени съвети. Заглавията на публикациите, име-ната на авторите, ключовите думи и резюметата към всяка публикация са на английски език. Търсенето в уебсайта на архива може да става по пет различни критерия: „общност и колекция”, „дата на публикация”, „автор”, „заглавие”, „тема (ключова дума)”. Уебстраницата предлага и персонализирани интерактивни услуги като създаване на профил на по-требителя (читателя) и абонамент по електронна поща за публикации от определена колекция.
ЗаключениеЧрез инициативата „Открити архиви” (Open Archives Initiative
– OAI) се разработват и предлагат стандарти за ефективно разпро-страняване на електронни ресурси и за повишаване на достъпността при обмена на научна информация. Откритите архиви, създавани с E-prints и D-Space, могат да бъдат регистрирани в глобалните регистри и системи за информация със свободен достъп, като например: Scirus (URL: <www.scirus.com>), My OAI (URL: <www.myoai.com>). Те предос-тавят глобални услуги за търсене на научни публикации за всички реги-стрирани в тях учреждения.
Премахването на бариерите пред достъпа до научна литература, новото научно знание положително ще повлияе върху качеството на об-разованието, ще ускори процеса на научните изследвания и ще улесни международния научен обмен.
Използвани източнициМосковкин,1. В. М. Развитие формальных научных коммуника-ций в условиях экспоненциального роста знаний и цифровой ре-волюции. // Международный форум по информации, 2008, т. 33, № 2, с. 6-11.Петков,2. Красимир. Стратегии за реализиране на отворен дос-тъп до научна литература. URL: <http://www.phls.uni-sofi a.bg/downloads/PropEur/9.pdf>Budapest3. Open Access Initiative = Инициатива за свободен достъп. Будапеща, 2001. URL: <http://www.soros.org/openaccess/read.shtm>
114
Creative4. Commons. Legal Code. Attribution 2.5 Generic (CC BY 2.5). URL: <http://www.creativecommons.org/licences/by/2.5> ; <http://creativecommons.org/licenses/by/2.5/bg/>DOAJ.5. Directory of Open Access Journals. Free, full text, quality controlled scientifi c and scholarly journals, covering all subjects and many languages. URL: <http://www.doaj.org>DSpace.6. BulDML at Institute of Mathematics and Informatics. Digital Repository at IMI-BAS = Електронен архив на Института по ма-тематика и информатика към БАН. URL: <http://www.sci-gems.math.bas.bg>NBU. 7. Scholar Electronic Depository. = Научен електронен архив на Нов български университет. URL: <http://eprints.nbu.bg/>NCBI.8. National Institutes of Health. PubMed Central. US National Library of Medicine. URL: <http://www.pubmedcentral.nih.gov>OpenDOAR.9. The Directory of Open Access Repositories. URL: <http://www.opendoar.org/>PloS. 10. Public Library of Science. Leading a Transformation in Research Communication. URL: <http://www.plos.org>Research11. at Sofi a University. Електронна библиотека на СУ „Св. Климент Охридски”. URL: <http://www.research.uni-sofi a.bg> ROAR. 12. Registry of Open Access Repositories. URL: <http://roar.eprints.org/>
115
Взаимодействията между обществената библиотека и обществените организации в условията на
информационното общество Доц. д-р Мариела Нанкова –
катедра „Библиотечен мениджмънт”, УниБИТ[email protected]
РезюмеДокладът разглежда развитието на взаимодействията между обществената библиотека и обществените организации в усло-вията на дълбоко проникване на информационните и комуника-ционни технологии на всички равнища в живота на обществото и изграждане на „общество на знанието”, което поражда не-обходимостта от преформулиране на факторите, стоящи в ос-новата на тези взаимодействия. Особено актуално значение за съвременните условия на работа имат факторите за осигурява-не на ефективната им съвместна дейност: повишаване нивото на компетентност, свързано с качествено новите изисквания за управление на промените; инвестиране в триадата – „полезно – успешно – необходимо”; доверие в сътрудничеството; разви-тие на проектната дейност чрез идеи за съвместна работа; разширяване на „територията” на „добрите практики”; овла-дяване на принципите за „работа в екип” и отношението към „лидерството”; усъвършенстване на комуникативните връзки, чрез технологично осъвременени канали и достижения на ин-формационните технологии; развитие на Национална мрежа на обществените библиотеки.
Ключови думиобществена библиотека, обществени институции, обществен ин-формационен център, взаимоотношения между организациите
УводОбществената библиотека днес защитава своето духовнокул-
турно значение в условия на глобално разместване на социокултурните пластове в света, на масово навлизане на информационните и комуни-кационни технологии в живота на хората и обществото, на динамично „препускане” от информационно общество към общество на знанието. Библиотечната дейност в съвременните реалности на разтърсващи ико-
116
номически кризи, на разпадане на ценности, свързани с моралните па-радигми на семейството, личността и обществото, трябва да търси ста-билни партньори сред обществените организации – неправителствени, доброволчески, професионални, общностни. Фондации и асоциации, сдружения и групи от хора подават ръка на обществената библиотека, за да се осъществи новият модел на тяхната дейност – отваряне към проблемите на обществото, овладяване на компютърните комуникации, разширяване на целите на влияние сред по-широки слоеве на публични интереси. „Обществените библиотеки са феномен в човешката циви-лизация и култура.... Най-характерната им отличителна черта е, че навсякъде по света те са най-демократичните институции за достъп до информационни ресурси и услуги” [6].
Идентичност на обществената библиотекаНезависимо от скоростните иновационни промени, които нала-
гат глобализацията, интернет и информационните технологии като цяло, обществената библиотека продължава да изпълнява задачите си, от кои-то не отстъпва векове:
Изгражда библиотечните си колекции;Опазва книжното си и ресурсно богатство;Организира библиотечно обслужване на териториален принцип;Осигурява достъп до знание без дискриминация;Разширява връзките си с обществени организации и общности;Участва в издирването, архивирането и съхранението на нови документи от местно значение;Усъвършенства непрекъснато комуникацията със своите читатели.Към тези дейности обществената библиотека добавя нови анга-
жименти, отваряйки се към проблемите на хората като потребители на услуги и „ползватели на информационни ресурси, образование, отдих и развлечение”:
развитие и утвърждаване на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;подпомагане на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи;подпомагане на социалната интеграция и личностната реализация; защита на човешките права и на околната среда [10]. В съвременните условия редица авторитетни международни и
национални организации в лицето на Международната федерация на библиотечните асоциации (ИФЛА), ЮНЕСКО, Европейското бюро
117
на библиотечните, информационните и документационни асоциации (ЕБЛИДА), Американската библиотечна асоциация (АЛА), Асоциацията на университетските библиотеки (АУБ), Съюзът на библиотечните и информационните работници – България (СБИР) и неговият правопри-емник – Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) и др., разработват ръководства, нормативи, препоръки, регламенти, дирек-тиви, насоки, които по същество определят посоката на перспективата за развитие на обществената библиотека.
От една страна перспективата им, според някои от тези докумен-ти, е свързана с изграждането на съвършено нов модел на библиотечни услуги, които се изразяват в:
превръщането на обществената библиотека в обществен инфор- мационен център (OИЦ) (проектът Глоб@лни библиотеки ефек-тивно подпомага този процес);промяна в стила и методите на библиотечното обслужване; набиране на средства за финансиране на библиотеката; работа с органите на местната и централна власт; сътрудничество с обществени организации за постигане на всич- ко, изброено по-горе.От друга страна, според част от Насоките на ИФЛА/ЮНЕСКО
за работа на обществената библиотека, е необходимо да се запазват „националните традиции в дейността на библиотеката” [4], което оз-начава, че да се изгражда ОИЦ е адекватно спрямо съвременните ре-алности на обществено развитие, но едновременно с това трябва да се потърси балансираното отношение спрямо увеличаването на потребите-лите на информационния център и запазване на читателския контингент, или по-просто казано – да не се пренебрегват читателите на книги, зара-ди потребителите на информационни услуги.
И в двата варианта обществената библиотека е тясно свързана с местната общност. В същото време обаче организирането на информа-ционен център на територията на библиотеката дава възможност чрез интернет мрежата да се разшири обхватът на информацията за света, да се „направи много по-лесно намирането на много видове информация” [4], независимо дали ще бъдат знания от политическата, културната, со-циалната, научната или техническата област от живота на хората.
Изброените по-горе цели са актуални и определящи за оценка на ефективността на промените при „отваряне на библиотеката към об-ществото”. Сложният свят на социално-икономически, информационно технологически и като цяло глобални промени, често пъти „пораждат
118
дискомфорт у хората....Засилват неувереността в собствените сили, възникват смущения, объркване, изпадане в затруднения и конфликти” [7]. Библиотеката, протегнала ръка на обществото, може да подпомогне успешно преодоляването на тези социални по своя характер проблеми. Сътрудничеството с обществени организации дава от своя страна възмож-ност да се конкретизира кръгът от проблеми на хората, които ще потърсят съдействие от библиотеката за тяхното разрешаване. В този смисъл об-ществените организации могат да предоставят информация за реалните потребности, интереси и нужди на целевите групи, с които работят. По този начин сътрудничеството е двустранно ефективно, защото:
Обществената библиотека увеличава броя на хората, които ще дойдат на нейна територия;Обществената организация осигурява позитивни контакти на сво- ите членове за обсъждане, обмен на идеи, представяне на добри практики в реализацията на проекти, засягащи техните проблеми.Обогатяването на дейността на обществената библиотека чрез
създаването на нейна територия на ОИЦ създава условия да се „обхване дори аудитория, която в миналото е считала, че библиотеката няма нищо общо с нейните нужди... Използването на интернет за популярно представяне на местна информация изпраща силно послание, че биб-лиотеката играе водеща роля в представянето на необходимата на обществото информация. Когато обществените организации видят ценността на работата с библиотечните обществени информационни центрове, те правят връзка с този ценен източник и насърчават и дру-гите да направят това....Тази повишена осведоменост продължава да увеличава броя на хората, които разглеждат местната обществена библиотека като жизнен обществен организъм” [5]. Днес хората живе-ят в сложен и противоречив свят, в който масивите информация по-често дезининформират, отколкото ориентират. ОИЦ на библиотеката може да помогне в намирането на нужната им информация. Публичната й, но неутрална територия е в състояние да предостави множество източни-ци на информация, без да дискриминира хората, търсещи услугите й по социален или политически признак. По-голямата част от легитимните обществени организации също се нуждаят от посредник, който да пред-стави на широката публика информация за целите, задачите и услуги-те, които предлагат. Библиотеката се явява техния естествен партньор в това отношение, защото „ако хората знаят, че библиотеката разполага с информация за обществото и намират тази информация там, то тогава обществените организации имат възможност да достигнат
119
до стотици (ако не и хиляди), до които не биха могли да достигнат по никакъв друг начин. ОИЦ на обществената библиотека увеличава видимостта на обществената организация в обществото, така, че гражданите знаят какво им се предлага”[9]. Събирането на значима за потребителите онлайн информация от образователен, здравен, зако-нов, административен и общосоциален характер в ОИЦ на библиотеката дава възможност за:
“Катализиране” на общуването между обществените организации; Осъществяване на връзка между обществените организации и хората, които се интересуват от дейността им;Опознаване на библиотеката като нещо повече от хранилище на книги;Подсилване на каузата на библиотечното дело; Увеличаване на доверието и ценността за обществото на общест- вената библиотека;Осигуряване на постоянно градивно сътрудничество между биб- лиотеката, обществените организации и останалите граждани за предоставяне на информация, която надхвърля обичайното спра-вочно обслужване;Доказване на способността на библиотеката да реализира про- екти, които я утвърждават като постоянно развиващ се, жизнен обществен организъм;Набиране на доброволци за важни социални каузи; Обединяване на хора от различни поколения за съвместна дейност и продължаващо обучение по интереси от различен характер;Достъп до информация по теми за лични и обществени услуги: бизнес, помощ при безработица, обучения, въпроси на родител-ството и семейството, помощ на хора с увреждания, възрастни, зависими от наркотици и алкохолизъм, правна консултация, раз-витие на творчески интереси и т.н;Осигуряване на актуална информация по проблеми на местната общност [11].
ПерспективиПерспективите за развитие на взаимоотношенията между об-
ществените библиотеки и обществените организации са тясно свързани с осъществяване на промените в дейността на библиотеката и разширя-ване на територията на гражданското общество като пряк израз на де-мократично развитие на обществото. Посочените по-горе информаци-онни възможности на библиотечната работа показват, че „територията
120
на духа” запазва своето значение и в съвременните условия на живот. Нанси Болт и Бони МакКюн, в Ръководство за планиране и изграждане дейността на обществената библиотека [3], разработват същността на сътрудничеството й с нестопанска организация с идеална цел като неправителствени организации, читалища, доброволчески сдружения, общности по интереси и др. Авторките поясняват, че сътрудничеството се изразява чрез:
Работа по съвместни проекти и дейности; Подпомагане на взаимните усилия за успех във влиянието сред обществото;Готовност за оказване на съдействие при решаване на конкретни проблеми на хората;Разширяване на публичното присъствие като надеждни референ- ти на услугите, които предлагат различни обществени организа-ции – правозащитни, за социална помощ, против насилието, за превенция на престъпността, краеведски, художественотворче-ски и др.;Създаване на условия за трайна комуникация и общуване на ос- новата на непрекъснатото разширяване на актуалните въпроси, представляващи интерес за съвместната дейност.Ю. Дъранс пояснява важността на сътрудничеството за успешна-
та перспектива на развитие на отношенията библиотека – организация като поставя обществената библиотека в основата на стимулиране на развитието на тези отношения. Авторката уверява, че: „библиотеките с най-добро обслужване ценят и се ангажират с активни сътрудничест-ва с други организации. Те са склонни активно да комуникират с об-ществените организации (чрез публични срещи, форуми за е-дискусии, конференции, семинари, обучения и т.н.); намират начини да покажат на обществените организации ценността на развиването на общите теми и общуването със сродни организации, а общуването води до съз-даване на нови партньорства сред обществените групи. Обществе-ната библиотека е механизъм за моделиране, с помощта на ОИЦ, на дейността, която да доведе до засилено сътрудничество, участие на доброволни начала, обучение и други ползи на обществото” [10]. В този смисъл Ю. Дъранс препоръчва библиотеката да намери своето място и в представителни органи и мероприятия на обществените организации – “библиотечният персонал може да присъства на събранията, да бъде в публиката и да показва интерес към това, което обществените ор-ганизации правят.”
121
А. Чошжик убеждава, че позитивната перспектива за взаимоот-ношенията зависи не само, ако “библиотеката играе водеща роля, а и когато библиотекари участват в проекти, при които водеща роля има обществена организация. В хода на този процес могат да се реализи-рат успешни партньорски отношения, а освен това, сътрудничество-то допринася за много по-силни и по-успешни грантове.”
Д. Лиър посочва, че библиотечните програми са “важна част от ресурсите за осъществяване на взаимодействие между библио-тека и организации”. При това идеите могат да бъдат неограничени ако ОИЦ е изграден достатъчно професионално и има стабилна ин-тернет връзка.
Принципи на съвместната дейностОбществената библиотека, която има традиционно защитен
публичен авторитет, по силата на своята духовнокултурна, събира-телска, книгозащитна и просветителска дейност, може да играе воде-ща роля и в съвременните условия на своето съществувание. Общест-вените организации могат да ползват успешно нейната територия за реализиране на своите дейности. По този начин и библиотеката по-казва готовност да работи с организациите „под формата на активно сътрудничество и взаимопомощ”. Обществената библиотека прите-жава достатъчно големи фондове, които могат да бъдат използвани при различни съвместни дейности и услуги, заедно с обществените организации. Успешно партньорство е възможно при кандидатства-не по проекти, провеждане на знакови чествания и отбелязване на годишнини, организиране на конкурси и състезания, осигуряване на информация за граждани по въпроси, които ги интересуват. Ползва-нето на интернет в ОИЦ на библиотеката ще разшири самостоятел-ния достъп на читателите и другите потребители до онлайн ресурси, които имат значение както за непосредствените интереси на отделния човек, така също и по отношение на други негови обществени по-требности и проблеми.
Принципите на съвместната дейност в това градивно сътрудни-чество се основават на:
Взаимно доверие, уважение и откритост във взаимоотношения- та;Заинтересованост в разгръщане на обхвата на проблемите, по ко- ито ще се работи съвместно;Обединяване на усилията на базата не на конкурентност, а на компетентност и взаимно подпомагане;
122
Професионализъм в отношението към спонсорството и „ спомо-ществователството” като възможност за осигуряване на мате-риални условия за успешна съвместна дейност;Укрепване на личните взаимоотношения между библиотекарите и членовете на организациите;Съвместно стратегическо планиране на перспективите на раз- витие в съответствие с конкретните особености на местната територия;Отваряне към нови възможности за професионално израстване чрез системно обучение, обмяна на добри практики и окуража-ване на общности – „приятелски настроени към библиотеката”. (Обществените организации могат да предоставят лектори, обу-чители, медиатори);Придържане към методите на индивидуалния подход спрямо по- требителите на услугите;Предлагане на услугите на библиотеката, когато е подходящо, за реализиране целите на обществените организации;Включване на представители на обществената библиотека в представителни органи на организациите, участие в дейности на обществените организации с цел по-обективно опознаване същ-ността на целите им;Доброволно участие на представители на местните обществени организации в изготвяне на библиотечни програми заедно с биб-лиотекарите и представители на местната общност;Утвърждаване на екипната работа по подготовка и реализация на проекти [1].Придържането към посочените принципи за установяване на
равностойни взаимоотношения между институцията на обществената библиотека и различните видове обществени организации, които при-емат партньорството като отговорен социален ангажимент, е в основата на очертаване на дългосрочните перспективи за развитие на тези отно-шения. Друго важно условие за ефективна съвместна дейност е изясня-ването на етични норми, които биха могли да регулират отношенията им като предварително приети параметри на допустимост, гарантираща толерантността и взаимното уважение.
М. Леск прави опит да предложи някои от тези етични правила на поведение в качеството на достоен отговор за оказаното високо до-верие от страна на читателите и другите потребители. Библиотеката се ангажира както със спазването на професионално-етичните принципи,
123
така и с лоялно поведение спрямо обществените организации, с които си сътрудничи.
Перспективи за развитието на взаимоотношенията между библиотеката и обществените организации
В перспективните виждания за основи на дейността и на общест-вената библиотека, и на обществените организации се очертава предста-вата за бъдещото състояние на тяхното публично влияние в общество на развити информационно комуникационни технологии, в което „знание-то е основен капитал” [12]. В този контекст на разсъждение, перспек-тивата на взаимоотношенията помежду им може да бъде прогнозирана в няколко направления:
Разработване на съвместни програми, фокусирани върху актуал- ни обществени въпроси, свързани със съвременните измерения на информацията и ефективната комуникация;Привличане на гражданското внимание към възможностите на обществено информационния център на библиотеката, който може да „посрещне нуждите на ползвателите от информация, образование и развлечение”;Провеждане на ефективни обществени кампании, които да уве- личават информираността на гражданите за същността и мисия-та на обществените организации и дейностите, чрез които могат да влияят при решаване на значими обществени въпроси;Партньорство за създаване на информационен ресурс, който да обезпечава услуги свързани със здраве, образование, заетост, се-мейство, помощ за нуждаещи се в неравностойно положение;Изграждане на мрежи за сътрудничество в подготовката на орга- низацията и осъществяването на проекта „Учене през целия жи-вот” (Longlife learning);Организиране на обучения сред работещите в обществените ор- ганизации и доброволческите групи на територията на общест-вената библиотека за идентифициране на обществено значими проблеми и работа с целевите групи;Планиране на целеви действия по актуални въпроси на екологията, устойчивото развитие, правата на човека, равнопоставеността меж-ду половете, солидарността между поколенията, етническата и ре-лигиозната толерантност и др. за продължителен период от време;Провеждане на “ кампании на доверието”, свързани с повишава-не на вниманието на гражданите към дейността на библиотеката
124
и обществените организации в ерата на „социалните мрежи”, маргинализирането на „компютърните маниаци”, онлайн кому-никацията и т.н.;Популяризиране на четенето чрез кампании, литературни семи- нари, насърчаване на млади таланти, конкурси и пленери и др;Стимулиране на единна позиция по преодоляването на диги- талната неграмотност и дигиталното разделение, разширявайки достъпа до знание на по-голям брой хора от различни възрасто-ви групи;Участие в проекти, насърчаващи развитието на гражданското об- щество, културното многообразие, информационната компетент-ност, включване с общ ресурс в инициативи като „i2010”, „Елек-тронна Европа за всички” и др.
ЗаключениеСтратегията на Европейския съюз „ЕU 2020” [2] категорично
посочва като една от основните движещи сили за нейната реализация гражданското общество. Това е достатъчно доказателство, че тясното сътрудничество и партньорските взаимоотношения между обществена-та библиотека и обществените организации са в съзвучие с мисията и целите на перспективното развитие на ЕС за постигане на по-хуманна действителност в недалечното бъдеще.
Използвани източнициГрашкина,1. Ваня. За необходимостта от неотложни мерки за ре-шаване на основните проблеми на библиотеките в България. // Съюз на библиотечните и информационните работници. Основни проблеми на библиотеките в България, 2004. URL: <http://www.lib.bg/za_neob.htm> EK.2. Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и при-общаващ растеж. Брюксел, 3.3.2010 г. COM(2010) 2020. URL: <http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2010:2020:FIN:BG:PDF>Маккюн,3. Бони, Искра Михайлова, Джеймс ЛаРу, Нанси Болт. Библиотеката – обществен информационен център. Ръковод-ство за планиране и изграждане. София, Съюз на библиотечни-те и информационните работници – България. Ресурсен център за международни изследвания – Айова. Библиотечна асоциация – Колорадо, 2006. 160 c. URL: <http://www.lib.bg/sbornici/able_book.pdf>
125
Международна4. федерация на библиотечните асоциации и инсти-туции (ИФЛА). Насоки на ИФЛА за обществената библиотека. 2. прераб. изд. Ред. Кристи Кунц и Барбара Губин. София, Българ-ска библиотечно-информационна асоциация, 2011. URL: <http://www.ifl a.org/fi les/hq/publications/series/147-bg.pdf>AHDS5. Publications. Arts and Humanities Data Service. URL: <http://www.ahds.ac.uk/about/publications/index.htm>; Beargrie, N. and D. Greenstein. A Strategic Policy Framework for Creating and Preserving Digital Collections. // Guidelines for Digital Preservation. Arts and Humanities Data Service, 1998. URL: <www.ahds.ac.uk/manage/framework.htm>Anderson,6. Elizabeth, et. al. Digitizing Legacy Documents. A Knowledge-Based Preservation Project. URL: <www.ifl a.org/documents/libraries/net/tm-2056.pdf> Digital7. Agenda for Europe: Digital Libraries Initiative. Europe’s cultural and scientifi c riches at a click of a mouse. // Europe´s Information Society. Thematic Portal. URL: <http://ec.europa.eu/information_society/activities/digital_libraries/index_en> Europeana.8. URL: <http://www.europeana.eu> Library9. British. URL: <www.bl.uk/services/information.html> Pitti,10. Daniel V. The Berkeley Finding Aid Project. Standards in Navigation. URL: <www.ifl a.org/documents/libraries/net/pitd1.txt> The European11. Library. URL: <http://search.theeuropeanlibrary.org/portal/en/index.html> World12. Digital Library. URL: <http://www.worlddigitallibrary.org/project/english/index.html>
126
Библиотеките, хората с увреждания,законодателната и научна база
Мариана Петева – Директор на УБ на Шуменски университет
“Епископ Константив Преславски” [email protected]
Резюме
Докладът си поставя за цел да изясни законодателните инициа-тиви по отношение на достъпа на хората в неравностойно по-ложение до информация и интегрирането им в научната и биб-лиотечна среда в университетите. Проследява се промяната на държавните политики, стратегиите и обществените нагласи във връзка с приемането и адаптирането на тази обществена група към социалния живот. Като първи успешен опит за обе-диняване усилията на библиотечната гилдия заедно с неправи-телствени организации за осигуряване на достъп до електронна информация за хората със зрителни увреждания в България се посочва осъществяването на проекта “Достъп до електронна информация за хора с увреждания в българските библиотеки”, който доказва, че библиотеките имат редица предимства като място за достъп до информация на хората с увреждания, а под-ходящият формат на електронните ресурси прави този достъп лесен и отворен. Доказва се необходимостта от сътрудничест-во и координация между библиотеките и различните организа-ции на хората с увреждания. Посочват се съществуващите про-блеми и се очертават пътищата, по които е необходимо да се развива политиката за интегриране на хората в неравностойно положение в академична среда.
Ключови думибиблиотеки, хора с увреждания, незрящи, законодателство, биб-лиотечни политики
УводОще през 90-те години на миналия век възгледите за хората с увреж-
дания променят същността си. Макар и бавно, започват да се преосмислят държавни политики, стратегии, обществени нагласи във връзка с приемане-то и адаптирането на тази обществена група към социалния живот.
127
През ноември 1989 г. е приета от Общото събрание на ООН Кон-венцията за правата на детето като отношението към тази социална група се насочва от внимание към ограниченията, които уврежданията причиняват, към развитието на потенциала от възможности, които де-цата с увреждания притежават. Конвенцията регламентира правото на всяко дете да живее равнопоставено, без значение на пол, религиозна, расова принадлежност, произход и социално положение.
Проследявайки промените в цялостното развитие на Европейския съюз по отношение на законодателството във всички сфери на общест-вения живот, се вижда как все повече в правните документи присъстват хората с увреждания. Аспектите на това присъствие претърпяват про-гресивно положителна тенденция. Промяната е в посока от регламенти-рането на правния им статут като социална група, нуждаеща се от специ-ални грижи, към интеграция в социален и обществен смисъл.
Законодателна политикаКато член на Европейския съюз Република България следва в сво-
ето законодателство юридическите практики на Общността, като се стреми да специфицира тези норми спрямо българските условия. Дър-жавата ни е ратифицирала много от международните документи, гаран-тираща по този начин защитата и интересите на всички граждани, които се намират под нейна юрисдискция:
Европейската социална харта (2000 – ревизирана); Европейската конвенция за защита на правата на човека и ос- новните свободи и първият допълнителен протокол към нея (1992);Международният пакт за граждански и политически права (1970);Международният пакт за икономически, социални и културни права (1970).В член Шести на Конституцията е залегнал конституционният
принцип за забрана на дискриминацията и за равенство пред закона. Този принцип се доразвива от Закона за защита срещу дискриминацията.
В “Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания”, приета през 2004 г. се обръща внимание основно върху социалните, здравните, образователните проблеми на хората с уврежда-ния и начините за решаването на тези проблеми.
„Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с ув-реждания 2008-2015 г.” вече осмисля равнопоставеността не по медицин-ски показатели, а по отношение на възможностите за интегриране на хората
128
с увреждания в социалния живот, като усилията на държавните институции се насочват към създаване на подходящи условия за достъп и използване на информацията в различните й формати. Позитивният резултат, в крайна сметка, интегрирането на хората с увреждания, ще бъде постигнат, ако се изчистят дори и най-малките прояви на дискриминационно отношение от-носно адаптирането им към света на новите технологии.
Динамичното развитие на информационните технологии логично довежда до изолация на хората с увреждания и възрастните по отноше-ние на достъпа до информация и информираност, както и използването им. Темпото на развитие е много бързо, а адаптацията на хората с увреж-дания към новите технологии, обяснимо изостава. За да се тушира тази неравнопоставеност, за да не се чувстват изолирани и неприспособими, хората с увреждания се нуждаят от специално оборудване и заедно с други социални групи, които по една или друга причина са в изолация (възрастни, имигранти, неговорещи езика на страната) трябва да намират подкрепа и адекватни условия за работа в библиотеките. Библиотеката е мястото, в което те ще са социално равнопоставени и информирани.
Библиотеките и хората с уврежданияПринципно библиотеките са една от най-демократичните инсти-
туции в света и това ги прави лесно- и общодостъпни.В Манифеста на UNESCO за обществените библиотеки (1994)
и в Препоръките на IFLA/UNESCO (2001) се акцентира върху концепци-ята за всеобщия достъп:
Достъпност на библиотечните услуги за всички социални групи увреждания, за малцинствените групи на съответните езици, за възрастните хора, за живеещите в отдалечени райони и др.Промяна в библиотечната политика в посока на осигуряване на условия, необходими за обслужване на хората с увреждания като неделима част от всички потребители. Като дискриминация се разглежда отделянето им, обособяването от общата група читате-ли. Като всички останали, и хората с увреждания имат право да се възползват от “икономиката на знанието” (Зелената книга за авторското право в икономиката на знанието на Комисията на Европейската общност).За да може всеки читател (включително хората с увреждания) да използва информационните ресурси и услугите на дадена биб-лиотека е необходима среда, достъпна и съобразена със специ-фичните нужди и характеристики, осигуряващи предлагането на библиотечните услуги в най-подходящ формат.
129
Защо е необходимо на хората с увреждания да се възползват от новите информационни технологии. Причините могат да се системати-зират в няколко посоки.
Необходимост от социална комуникация – социалните контакти са жизнено важни за всеки човек независимо от принадлежност-та му към дадена социална група;Социалният статус и оформяне на свързаните с това регламенти- ращи закони и правни документи – компенсации, социални при-добивки от различен характер и т.н.;Решаването на чисто битови, жизнено важни проблеми – придо- биване на техническо оборудване за дома с цел осъществяване на битови нужди;При решаване на проблеми с юридически характер; Много от проблемите на тези социални групи от хора биха били решени при използването на информационните ресурси в т. ч. виртуални.Интегрирането на хората с увреждания би могло да стане само при удовлетворяване на потребността им от социална реализация в различните сфери на обществения живот с помощта и използ-ването на информационни технологии.През 2005-2006 г. СБИР (ББИА) с подкрепата на Британския съ-
вет в България се инициира един невероятен проект, широко подкрепен от библиотеките в България “Достъп до електронна информация за хора с увреждания в българските библиотеки”. (URL: <http://libsu.uni-sofi a.bg/project_access/index_graph.html>).
Сред 31 библиотеки, участници в проекта има и шест универси-тетски, между които и библиотеката на Шуменския университет.
Библиотеката на Шуменския университет „Епископ Констан-тин Преславски” е натоварена с ангажименти както към студентите с увреждания, които имат необходимост от достъп до специфични за тех-ните потребности печатни и електронни материали, така и към препо-давателите, които изследват проблемите на хората с увреждания и са си поставили за цел адекватното им интегриране в академичната общност. В Университета множество преподаватели, докторанти и студенти рабо-тят в областта на интеркултурната комуникация, като специално място в техните изследвания се отделя на проблемите на хората с уврежда-ния. Студенти с увреждания могат да се обучават в редовна и задочна форма. Университетът работи за установяването на дух на уважение и признаване на различността. Полагат се грижи за доброто образование
130
и интегриране на хората с увреждания както в академичните структури и образователна среда, така и в обществото.
Резултат от участието в проекта са оборудваните две читателски места за незрящи потребители – в Централната университетска библиотека и във Филиалната университетска библиотека на Педагогическия факултет – със специализирания софтуер JAWS for Windows и Speech Lab 2.0.
Като първи успешен опит за обединяване усилията на библио-течната гилдия заедно с неправителствени организации за осигуря-ване на достъп до електронна информация за хората със зрителни увреждания в България, Проектът доказва, че библиотеките имат редица предимства като място за достъп до информация на хората с увреждания, а подходящият формат на електронните ресурси прави този достъп лесен и отворен. Откроява се необходимостта от сътруд-ничество и координация между библиотеките и различните организа-ции на хората с увреждания.
Медиите в Шумен отразяват широко реализацията на проекта. В самата университетска библиотека обслужването на специализираните потребителски места е поверено на студенти. Ефектът е изключително позитивен и двустранен. От една страна върху нагласата на студенти-те без специални потребности, които, отдавайки труда си в помощ на студентите със зрителни проблеми, свалят всички личностни бариери за приемане на другостта. От друга страна незрящите потребители се чувстват приобщени към цялостния образователен процес, към социал-ния живот, а не в изолация заради здравословните си проблеми. В тези процеси участие взимат и представители на Фондация „Хоризонти” (за хора със зрителни проблеми) – София, които по покана на Библиотеката се включиха в монтирането и демонстрирането на специализирания соф-туер. Установени са активни връзки и със Сдружението на незрящите хора ЦОЗЗЛ “Валентин Аюи” с председател Тодор Андонов в Шумен.
Проектът „Достъп до електронна информация за лица с ув-реждания в българските библиотеки“ доказва възможностите на ин-ституцията Библиотека активно да съдейства за участието на всички български граждани в информационното развитие на обществото като пълноправни членове.
Съществуващата законодателна платформа, отнасяща се за хо-рата с увреждания в страните от Европейския съюз, включително и в България, е добре разработена. Трябва обаче да отбележим, че никъде в тези документи библиотечните институции не са посочени или цитира-ни като партньори и участници в различните процеси.
131
За съжаление, независимо от доброто законодателство и многото нормативни документи, българското общество все още е с остарели на-гласи и в този смисъл – с прояви на дискриминационно отношение към тези хора.
Според законодателството, разглеждащо правата на хората с ув-реждания, деца и възрастни, всеки индивид има права гражданин: на труд, здравеопазване, образование, участие в културно-обществени про-яви, защита от насилие. И нещо много по-важно. В настоящия момент на високо и бързо развитие на новите технологии – право на свободен достъп до информация в различен формат, с цел интегриране на хората с увреждания към социума в най-различните му форми.
За съжаление причините за ограничения достъп до съвременните информационни технологии са както обективни, така и субективни. Обек-тивните причини са свързани най-вече с икономическите възможности:
ниски доходи; невъзможност за заплащане на интернет-услугите; липса на средства за необходимата техника; липса на мрежи в малките населени места, където има хора с ув- реждания и възрастни; липса на координация между държавните институции и местните органи за управление.Необходимо е да се ускори децентрализацията; Като субективни причини мога да се посочат: липса на знания, необходими за работа в мрежа; навици за работа във виртуалното пространство; липса на мотивация в самите хора с увреждания (да се работи върху личностните особености и характеристики на отделните индивиди);липса на обществена нагласа; при децата с увреждания: липса на познания, нагласи, информи- раност у родителите.
Ролята на библиотекитеКаква би могла да бъде ролята на библиотеките в така широко
прокламираните „програми за интегриране на хората с увреждания”. Библиотеките биха могли да „свалят” новите, сложни и нераз-
бираеми неща, свързани с интернет-технологиите, до ниво за разбиране и ползване от потребители с различни увреждания. Т.е. да изпълняват функцията на медиатор между два свята – този на високите технологии и този на обикновените и със специални потребности хора. Библиотеки-
132
те са в състояние да работят за промяна на отношението, на гражданско-то общество към хората с увреждания. Това с особена сила важи за уни-верситетските библиотеки. В университетите от класически тип, чиято научно-преподавателска и образователна дейност предполага наличие-то на висококвалифицирани специалисти в областта на психологията, социологията, правото, медицината, хуманитаристиката и т. н., където съществуват дисциплини, изучаващи особеностите и потребностите на хората с увреждания (Вж Стратегия на развитие на университета).
Пътищата в тази посока обхващат:1. Правни промени, които да регламентират:Финансиране – самостоятелно или от правителствени фондове; Персонал за библиотеките със специфична подготовка; Неправейки нищо за хората с увреждания, ги подлагаме на дис- криминация, в този смисъл изчистване и на най малки прояви на дискриминационно отношение.Ангажиране на неправителствени, държавни и общински струк- тури в общата цел за предоставяне в библиотеката на услуги за хората с увреждания (т. е. децентрализация);Проучване на регионално равнище на съществуващите органи- зации от правителствен и неправителствен тип, определяне на нуждите от информация в различен формат, съвместяване на дей-ности в зависимост от различните категории хора с увреждания, провеждане на обучителни програми (общи и индивидуални, както за библиотекари, така и за потребителите с увреждания. Т.е. процесът на интегрирането трябва да бъде двустранен);Регламентиране и унифициране на моделите на работа в различ- ните библиотеки като се спазват специфичните изисквания на различните категории потребители с увреждания;Не само координиране на действия, но и осъществяване на кон- трол за спазване на законовите разпоредби.2. Библиотеката да предлага пълен достъп както до физически
така и до електронни ресурси. За целта трябва да се използват специал-ни подходи, свързани с:
Диференциране на различните категории потребители с увреж- дания;Диференциране на услугите според спецификата на потребно- стите;Създаване на условия за работа в зависимост от диференциацията на различните категории потребители с увреждания (физическа
133
среда и техника: да има приспособления до високите етажи, спе-циални врати, стълби със специални указателни приспособления, осезаеми звукови и зрителни предупреждения за промени в из-ползваната физическата среда, библиотечен интериор, отговарящ на спецификата на ползване, тоалетни помещения, самостоятел-но коригиращо се осветление според личните предпочитания);Да се гарантира конфиденциалност; Да се предлага обучен екип; Да се търсят и намират начини за допълнително финансиране (Правителството на този етап не предлага адекватно финансира-не);Широк и свободен достъп до електрона информация в различни формати;Да се осъществява обратна връзка с всеки потребител; Да се обслужват хората с увреждания не самоцелно, а в синхрон и в сравнение с други институции, близки до тази социална група;Да се работи върху обединяването в консорциуми на национален принцип;Изучавайки с различни методи специфичните потребности на хо- рата с увреждания да бъдат въвличани в създаване на нови пра-вила и практики, по добри от съществуващите. Да има непрекъс-нато развитие на моментната реалност;Да се създават условия за осъществяване на комуникация на всички равнища между хората без разлика на социален статус;Да се насърчава сътрудничеството между библиотеките по отно- шение на уеднаквяването на услугите за хора с увреждания;Да се осведомява, за да ангажира. За да бъде ангажиран един чо- век в и за обществото, трябва да бъде осведомен.Законът за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) влиза в
сила от 01.01.2005 г. и отменя съществуващия до края на 2004 г. Закон за защита, интеграция и социална рехабилитация на инвалидите.
Законът гарантира равнопоставеност на хората с увреждания, со-циална интеграция и упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и техните семейства, интегриране на хората с увреждания в работна среда. Не се допуска пряка или непряка дискриминация по отношение на хората с увреждания.
Седем са унифицираните критерии, по които се осъществява ин-теграцията на хората с увреждания:
Медицинска и социална рехабилитация;
134
Образование и професионално обучение; Трудова заетост и професионална реализация (доп. ДВ, бр. 24 от 2010 г.);Достъпна архитектурна и жизнена среда; Социални услуги; Социално-икономическа защита; Достъпна информация. Всеки от тези критерии е разработен по начин, който дава права
и същевременно защитава хората с увреждания.Законът още веднъж доказва разминаването в желанието за ре-
гламентирано уреждане на интегрирането на хората с увреждания в дър-жавата и липсата на координация между отделните институции в същата държава, липса на контрол и средства, а това от своя страна води до не-възможност за реализиране на законовите разпоредби (Както казва една майка на дете с увреждане, тръгвайки да търси полагащото му се място в обществото:... „Нищо не е като на книга.”)
В България има над 3 000 организации на хората с увреждания. Липсата на комуникация между тях разпилява усилията за унифициране на критерии за работа по осъществяване на интеграцията.
Изграждането на гражданско общество не би могло да се осъ-ществи без диалог между хората с увреждания и институциите, които осъществяват това изграждане.
ЗаключениеБиблиотеката като широко достъпна и най-демократична инсти-
туция е важен елемент както при създаването на информационно обще-ство (ИО), така и при преминаването му в общество на знанието. Тя е стъпало, необходимо към достъпа до социалните мрежи, без които не биха били осъществени различните потребности на хората с увреж-дания. Библиотеката дава подходяща информационна среда, реална и виртуална. Разработват се подходящи софтуери за ползване от хората с увреждания. Тя е място за обучение и образование. Самата й същност е отворена към обществото в най-широк смисъл със своята информаци-онна, културна и образователна функция.
Проблемите:Липса на целево финансиране за адаптиране на сградите за спе- циално оборудване и специален софтуер.В нито една от нормативните уредби – Конвенция за правата на детето, приета ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. – ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г. в
135
сила от 3.07.1991 г.; Всеобща декларация за правата на човека (Universal Declaration of Human Rights); Конвенция за правата на хората с увреждания; Европейска социална харта (ревизира-на), ратифицирана със закон, приета от 38-о Народно събрание на 29.03.2000 г. – ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г., издадена от Ми-нистерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 43 от 4.05.2000 г., в сила от 1.08.2000 г.; Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет с ПМС № 343 от 17.12.2004 г., обн., ДВ, бр. 115 от 30.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г. и много др. – няма отредено място на библиотеката като съществен градивен, нужен елемент за социализацията и ин-теграцията на хората с увреждания.Липсата на държавна политика за адаптиране на хората с увреж- дания към реалностите на живот. По-скоро липса на желание за прилагане на нормативната уредба, а тя съществува. Законите са написани, но не се прилагат.Другият голям проблем е в липсата на съзнание за необходимост- та от социализация на хората с увреждания. Та те са едни от нас.Отношението към хората с увреждания, без значение дали са въз-
растни или деца, e един от показателите дали едно общество е достатъч-но зряло, за да върви напред в своето развитие или си остава на същото равнище. Дали сме надраснали собствените си духовни, а не физически проблеми, за да подадем ръка на човека до нас, без да забелязваме цвета или недъга на неговата ръка...
Използвани източнициБиблиотеките1. , хората с увреждания и електронната информа-ция. Сборник. Състав. Ваня Грашкина, Таня Тодорова, Цветанка Панова; Ред. Таня Тодорова. София, УИ “Св. Климент Охрид-ски”, 2006. 127 с.Всеобща2. декларация за правата на човека = Universal Declaration of Human Rights. 1948.Европейска 3. конвенция за правата на човека и неговите свободи. 1950.Европейска4. социална харта (ревизирана). Ратифицирана със закон, приета от 38-то Народно събрание на 20.03.2000 г. – ДВ, бр.30 от 11.04.2000 г.Закон 5. за интеграция на хората с увреждания. 2005.Колев,6. Георги. Международна социална политика за инвалидите. Шумен, УИ “Еп. Константин Преславски”, 2001.
136
Конвенция7. за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. – ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г.Конвенция8. на ООН за правата на хората с увреждания и Факул-тативен протокол към нея. 2011.Конвенция9. на ООН срещу насилието и дискриминацията.Национална10. рамка при определяне на целите на стратегията за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008-2015 г. Николов11. , Николай С. Web-базирани библиотеки – реалности и проблеми. Шумен, 2007. (под печат)Правилник12. за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. 2004.Стандартни13. правила за равнопоставеност и равни възможности за хората с увреждания на ООН.Стратегия 14. за осигуряване на равни възможности на хората с ув-реждания 2008-2015 г. Тодорова15. , Таня. Библиотечни политики. София, Авангард При-ма, 2010. 191 с.Чавдарска16. , Люба. За библиотеките, читателите с увреждания и биб-лиотечните услуги. София, Център за независим живот, 2004. 31 с.Янкова17. , Иванка. Нови възможности за междубиблиотечно съ-трудничество за информационно осигуряване на хора с уврежда-ния // Доклади от ХІІІ Национална научна конференция, 5-6 юни, 2003 г. София, 2004, с. 14-17.Green18. Paper on Copyright in the Knowledge Economy. COM/2008 466/3. URL: <http://ec.europa.eu/internal_market/copyright/copyright-infso/copyright-infso_en.htm>Nielsen19. , G., B. Irval. Access to Libraries for Disabled Persons Checklist. A Practical Tool. // Libraries – A Voyage of Discovery. 71th IFLA General Conference and Council. 17-19 August, Oslo, Norway, 2005. 17 p. URL: <www.ifl a.org.sg/IV/ifl a71/papers/113e-Nielsen_Irval.pdf>University20. for All. Persons with Disabilities at the University of Warsaw. Warsaw, 2005, 79 p.
137
The Role of the Library Manager in theDeprived Communities’ Creation of Social Capital.
The Model of the Regional Library ofVeliko Tarnovo, Bulgaria
Ivan Alexandrov –Director of Regional Public Library „P.R.Slaveikov”,
Veliko Tarnovo, [email protected]
Kalina Ivanova – Deputy Director of Regional Public Library „P.R.Slaveikov”,
Veliko Tarnovo, [email protected]
AbstractThe inclusion policy towards deprived communities is a priority of any public library in the democratic world. It ranges from the creation of suitable building environment to information literacy courses and en-tertainment activities. How far such developments contribute to the pa-trons with special needs’ creation of social capital and consequently to the enhance of their quality of life and their real involvement into the city life, will be the research questions of the current presentation. Signifi cant increase in scope and scale of the groups and communities, which meet regularly in the studied library, has been measured in the last years. The increase of the social capital in the observed library has to do with the new management style, which means active and fl exible approaches in developing facilities, friendly and appealing building en-vironment and proper services for marginalized communities.
Key wordspeople with special needs, deprived communities, social capital, building adaptation, partnerships, new management
IntroductionAccording to the Manifesto of UNESCO for public libraries: The ser-
vices (in them) must be physically accessible for every member of the soci-ety. This requires good library buildings, modern conditions for reading and learning, as well as relevant informational technologies and working time, suitable for the users. It includes also external services for those who cannot visit the library buildings. The group on which is focused this of people in
138
unequal position includes not only old people and people with disabilities but also citizens with limited civil rights in lock-up places, children deprived of parental cares, the patients in hospitals and sanatoria. In this moment Public library “P. R. Slaveykov” is working mainly with old people and people with disabilities, but pays attention and affords services also to the other groups, together with The house for and affords services and conditions for a mobile library in labor-instructive community in Veliko Tarnovo for people with limi-ted civil rights.
In order to realize completely the basic right of these citizens – equal access to information and for successful management activity the library manager must consider the actual programs and strategies in taking manage-ment decisions.
Activities for people with physical andmental disabilities in Veliko Tarnovo
For example: “Strategy for affording equal possibilities for people with disabilities 2008-2011” has the purpose to create guarantees and mo-tives for equal positions for people with disabilities for their successful real-ization in social life. It outlines the actual measures which must be realized in order to remove all barriers (psychological, educational, social, cultural, professional, fi nancial and architectural) for social integration of the people with disabilities.
For more than a decade the library works actively for people with physi-cal and mental disabilities in Veliko Tarnovo and the region, together with the associations and the specifi c organizations which take care of their needs.
Considering the suggestions for realization of the strategy in Veliko Tarnovo municipality the library has completed basic tasks, on which de-pends the complete realization of the strategy. For example on Chapter 1. Creating an environment adapted to the needs of people with disabilities are realized two projects. Thanks to them and the efforts of the managers and the staff of the library several acquisitions and programs began to work success-fully affording access for all people with disabilities to the library buildings and the informational services which are offered by the library.
In 2007 and 2008 the library realized successfully the projects fi nanced by the Agency for people with disabilities from the Ministry of labor and social politics part of the Program for affording access and adaption of cultural, his-torical and sport places of international, national and regional importance.
The project “Equal access to intellectual values in Public library “P. R. Slaveykov” is for building of elevating equipment. The purpose of the pro-
139
ject realized in 2007 was to afford an easy access to all parts of the Central building of the library and to avoid the displacement of the inner and outer stair spaces and to help including the people with disabilities in the cultural life if the city and the country through the library and the usage of its infor-mational resources. The elevating equipment approved and fi nanced by the Agency for people with disabilities was the fi rst one on the territory of the Old capital and began to work on January 16th 2008. With the special elevator the library realized other of the purposes of the Strategy: Accessible information and communications. The library turned into a centre for different forms of realizations for the young people with disabilities. On the international day of the people with disabilities – December 3rd the library hosted the working meeting of the foundations for people with disabilities “Power for life” and the polish foundation “Podolane” aimed on giving chances for development for young people with talents. The chairmen of the two foundations Plamen Tolev and Zbignev Voyas and Bojidar Bonev – chairman of the international song festival in Gdov, Poland came to an agreement to organize during the next year international concert for young talented people with disabilities and to build a day working centre for training talented children, making free re-cords and personal realization.
The second project fi nanced by the Agency for people with disabilities “The library – social, informational and cultural centre accessible for all citizens” was realized in September 2008 and was purposed on adjustment of the environment and adapting the sanitary premises in order to establish a complete ensemble for suitable conditions for long stay of people with dis-abilities in the library building.
The fi nancing of the two projects by of the Agency for people with disabilities was for 72 000 BGN. Additional fi nance help for 53 000 BGN was received by Veliko Tarnovo municipality building a way and a loading platform to the elevating equipment and for repairs of the library premises, marking parking places for vehicles of the people with disabilities users of the central building and the branches of the library.
Exhibitions, literature meetings and other cultural programs are car-ried out not only on the Central building but in all departments and branch-es. Department “Arts” is very near to the Central club of retired people and people with disabilities in Veliko Tarnovo. Thanks to the partnership relations the department realizes book lending, invites and includes regularly people in unequal position (old people and people with disabilities) in its events: promotions of exhibitions, books and authors documentaries dedicated to fa-mous names of Bulgarian and International stage.
140
Branch “Buzludja” where the main fund depository of the library for depository belles letters is situated formed as original centre for work with people with disabilities. The branch is in the biggest section of the city and near to the House for old people “Veneta Boteva” and the big Veliko Tarnovo schools “Vela Blagoeva” and “G.S. Rakovski”.
In September 2010 was fi nished the third project realized together with the Agency for people with disabilities. The object of the project activi-ties was branch “Buzludja”.
The project “The library – cultural centre for socialization and inte-gration in the society” helped for the improvement of the outer access and adaptation of the environment of the library.
Through realization of the project activities were realized the priori-ties of the Agency for people with disabilities – integration and active includ-ing of the people with disabilities in the social and cultural life of the city and the country.
The improvements and facilitations helped the branch library to par-ticipate more actively as a host of different educational and cultural programs realized by the youth section of the Union of people with disabilities in Bul-garia and the literature readings and lecture courses organized by the library staff in the House for old people to move into the library rooms.
The renovation of the technical equipment (copier equipment and air-conditioning) and the necessary equipment afforded optimal environment for reading and learning.
The requirements of the Strategy for affording equal opportunities for sport, relaxation, tourism and participation in cultural life, accessibi lity of works of arts are realized by the library through steady development of the project realized in 2005-2006: “Access to electronic information for peo-ple with disabilities” fi nanced by British council and Library association in which Public library “P. R. Slaveykov” is one of the pilot libraries.
The library afforded specialized computer working place for people with visual disabilities in an original formed centre. This was followed by installation of a specialized software „Jaws for Windows и Speech Lab 2.0.” which helps people with visual disabilities to work with computers and Inter-net. The software was afforded by foundation “Horizons”. Beside the soft-ware the foundation took care of the special training of the library specialists and volunteers for work with it.
In the end of year 2007 the library signed a contract for cooperation with the House for old people with mental disabilities ”St Joan Tarnovski” – v. Pchel-ishte, Veliko Tarnovo municipality. The management of the house donated spe-cialized magazines in Braille and the library engaged in training the people with
141
visual disabilities from the house in Braille. There are 22 people with visual dis-abilities living in the house but except those learning Braille other inhabitants also visit the branch of Public library “P.R.Slaveikov”. They read newspapers and magazines and also take books for reading at home. Through these visits the library realizes the socialization of these young people in unequal position.
The materials for the training were afforded in March 2008 – card-boards, stilettos and plates for writing). The training was carried out every Tuesday from 14.00 PM by a volunteer trainer.
The real work began in April 2008 and is continuing till now. The train-ing lecturer Valeri Nikolov is carrying out the specialized classes every Tuesday and the learners are making use of the traditional vacations (Christmas, Easter and Summer). The training process of the lecturer who is also with visual dis-abilities is additionally complicated by the fact that many of his pupils are with additional mental or other physical disabilities but they learn the material with great enthusiasm and wait for the day of training impatiently.
From the moment of the establishment of the specialized computer working place and the installation of the software the librarians from Public library “P.R.Slaveykov” engaged with servicing the computer confi guration and software created a great database with over 5 000 scanned books of differ-ent character; classics of Bulgarian literature; entertainment novels; spiritual, exoteric and medical literature; adventure literature; science fi ction; children literature an others. In the database are included also the most searched books with great user interest the series for Harry Potter, the novels of Paolo Coelho, Dan Brown, David Baldacci and others.
Interest towards the specialized software is shown by people with visual disabilities not only from Veliko Tarnovo but from other places like Gorna Orjahovica, Pavlikeni, Debelec, Troyan and also by students learning social activities in VTU ”St. Cyril and Methodius”
The library branch ”Buzludja” has established traditionally good contacts with the House for old people and the school “Vela Blagoeva” with which are organized common initiatives for work with specialist for speech diffi culties, a group of children is formed which work also with actors from Musical-dramatic theatre “Konstantin Kisimov” for learning the technique of speaking.
On April 23 – the international day of book and author right the poet-esses Elda Jivkova and Stella Michailova were invited to the branch. They carried out a special program composed of their own poetic works for the old people from the House. The poetess Elda Jivkova is an active member of the Union for People with disabilities in Bulgaria for a long time.
142
Valeri Nikolov and his students participated actively in one of the mass initiatives of Public library “P.R.Slaveykov” dedicated to April 23 the international day of book. On April 27 they copied in Braille parts of favorite books. In this way they became part of the idea “Veliko Tarnovo Scriptorium”. This interesting event was described in details in local and national media.
Good practices were approved and also the organized lecture courses for religious education, accompanied by iconographic exhibitions of the stu-dents of theology and iconographic in Veliko Tarnovo University take their own place in the work with people with disabilities.
Public Library “Petko R. Slaveykov” successfully cooperates with a number of nongovernmental organizations for people with disabilities. Among them are Union of the people with disabilities in Bulgaria, Union of the blind people in Bulgaria and their local sections, Society Regional Work-ing Club “Initiatives and partnerships for people with disabilities“ – North Central Planed Region and others.
The chairman of the Youth section of the municipality structure of Union of people with disabilities is Nikolai Kolev who works in the Public Library and helps increasing the activity of the library towards the group of the people with disabilities and in organizing events and initiatives connected with the needs of these people.
ConclusionThe Library regularly applies for the programs of the Labor Offi ce in
Veliko Tarnovo and includes people with disabilities in its work and in this way improves their qualifi cation in the fi elds of library activities, computer skills. This is especially important for the socialization of these people.
In this way is realized a complete unity of action and cooperation be-tween the library and people with disabilities not only in Veliko Tarnovo but also in regional scale.
ResourcesGrashkina-Mincheva,1. Vanya, Аneta Doncheva, Аleksander Dim-chev. Directions for development of the public library. Manual for library managers. Sofi a, University publishing house. “St. Climent Ohridski”, 2009. 125 p. Ivanova,2. Kalina. Library and Informational services for people with dis-abilities in Public library “Petko R. Slaveikov” – Veliko Tarnovo. // Good library practices. Collection. Sofi a, WINI 1837, 2009, pp. 124-128.Veliko 3. Tarnovo Municipality. URL: <http://www.veliko-turnovo.bg/obs>
II. Информационни и комуникационни
технологии в библиотеките, архивите и другите
културни институции
145
The Status of Librarians’ Information Literacyin the Using of Web 2 Tools.
A Case Study of Shahid Beheshti UniversityMariam Sedehy –
Master of library and information science, Islamic Azad University [email protected]
Elaheh Hosseini – Master of library and information science, Alzahra University
[email protected] Rezagholi –
Master student of library and information science, Alzahra University [email protected]
Hajar Ghorbannejad – Master of library and information science, Alzahra University
AbstractPurpose: The main purpose of this research is to survey the status of librarians’ information literacy of Shahid Beheshti University in the using of web 2 tools.Design /methodology/ approach: The used research method is de-scriptive-analytical survey. Data have gathered through a researcher-made questionnaire included 30 questions. All librarians working in the central library and 5 faculty libraries of Shahid Beheshti Univer-sity constitute the population of the researchFindings: The results indicate that the librarians’ familiarity with web 2 tools is related to weblog (% 66/7) and Google Doc (%60). The most used web 2 tools are related to web awareness (%38/1) and the lowest is relat-ed to pod cast (%4.8). %57/1 of studied librarians mentioned that lack of professional and expert librarians and also lack of their familiarity with web 2 services are the main obstacles of effective use of web 2 tools.Conclusion: The status of information literacy and the level of libra-rians’ familiarity of Shahid Beheshti University with web 2 tools is de-sired. The results of the hypothesis indicate that there is a signifi cant different between age, education level, major, level of experience, part of librarians’ work in library and the level of librarians’ information literacy of Shahid Beheshti University.
Key wordsinformation literacy, web 2, Shahid Beheshti University, librarians
146
IntroductionNowadays, with the advent of modern information tools specially
with developing web 2 tools, the collaboration and participation of users has enhanced and information literacy concept is more valuable, so that all inter-net users with empowering information literacy skills can take advantage of created contents and two-ways relationships till turn to lifelong learners.
In this situation, libraries and information centers have the most im-portant roles in order to educate and empower users’ information literacy skills. Academic libraries’ librarians due to involving with professors, stu-dents and researchers ought to empower users’ skills in the usage of informa-tion modern tools specially web 2 tools. So those, librarians because of the professional nature of their job, are the most important factor in the empow-ering of information literacy skills. As a result, they should learn necessary skills in the regard of critical thinking at fi rst to take advantage of web 2 tools in order to meet their users’ information needs and in the way of short term and long term policies and aims of library, educate their users and empower their skills.
The main aim of this research is to survey the status of librarians’ in-formation literacy of Shahid Beheshti University in the using of web 2 tools. Survey of the rate of familiarity of internet search techniques (base network concepts) and the rate of usage and familiarity of them in the web 2 tools, know main obstacles in their usage, fi nd their view point and present strate-gies and solutions in order to promote their information literacy skills are secondary aims.
Obtained results of this study show the status of librarians’ informa-tion literacy in the using of web 2 tools and help to improve planning to pro-mote information literacy skills and critical thinking of the librarians and in results will help better services to users.
The research method is analytical-descriptive survey, a researcher – made questionnaire including 30 questions is used as a tool to gather data. De-scriptive and analytical statistical methods (Mann Whitney and Kruskal Wallis tests) are used to analyze data. Population of the research is included all librar-ians working in central library and 5 faculty libraries in Shahid Beheshti Uni-versity. On the time of doing this research librarians were 21. The limitations of the study were absence to complete questionnaires by librarians.
Literature ReviewThe most closed research to this study is “survey of the status of infor-
mation literacy of librarians of Shiraz University in the year of 2002-2003”.
147
The results of this study indicate that the most research community demand-ing holding training course of familiarity with library and different techniques of getting information by professional librarians. The reference librarians of various libraries and working librarians in the agriculture, law and engineer-ing faculty libraries have better information literacy to the other librarians. The librarians who are educated in library and information science have bet-ter status in information literacy considering information literacy, informa-tion analyzing skills and familiarity with search tools.
The other search surveyed “the rate of information literacy of librar-ians of Khuzestan province public libraries to recognize weak and powerful points of them”. Findings have been showed that the skills of librarians of Khuzestan province public libraries in the accurate understanding of their needed information is in desirable level, information search strategies in printed sources is in the average level, electronic information search strate-gies, usage of online and offl ine data bases, usage of facilities and search engines, discussion and news groups in the net, citation to the printed and electronic information resources, design and select of the most appropriate and the most effective way of access to the information are in an undesirable level, critical and suitable usage of technology to modern operations is in advantage level. Results indicate that the status of the librarians study is not suitable and desirable.
Mansur and Idris (2010) in their research titled ”Perceptions, aware-ness and acceptance of library 2.0 applications among librarians at the Inter-national Islamic University of Malaysia”, recognized factors and issues effect-ing successful library 2 implementation. Results have been indicated that there is a high awareness between librarians. Also, fi ndings have been showed that responders have high level computer skills in the regard of browsers and search engines. Furthermore, weblogs and Wikipedia have the most usage between librarians. But there are some concerns in the mentioned implementation.
Tripathi & Kumar (2010) performed a study to defi ne the application of the web 2.0 tools in major academic libraries located in Australia, Canada, The U.K. and U.S.A. The fi ndings of the study acknowledge the strength of web 2.0 tools in improving library services for users. Really Simple Syndication (RSS), Instant Messaging (IM) and Blogs are popular in academic libraries.
Tripathi (2009) in a research surveyed the application of web 2.0 tools in academic libraries. The results showed that %53/08 of libraries were used Instant Messaging (IM). The blogs were used by %43/60 of the libraries. RSS (Rich Site Syndication) tool was used by %39/34 of the libraries. %14/23 and %11 of libraries were used social networking sites and podcasts.
148
Analyzing of research fi ndingsThe results have shown that %85.7 of the research community is
women and %14.3 is men. The most age frequency belongs to under 30 and between the 30 to 35 years old (%33.3). In the regard of education, the most frequency is related to bachelor (%52.4). The most librarians of surveyed libraries are educated in library and information science major. %66.6 of re-search community have experience under 5 years and between 5-10, %19 between 10 to 15 years , %9.6 between 15-20 years and more than 20 years.
%28.6 of librarian in reviewed libraries are working in circulation part, %82.6 in archive and information part, %9.5 in periodicals part and %4.8 in thesis part. (Figure 1)
Figure 1
In assessing the rate of usage of available resources of Central Library and libraries of faculties of Shahid Beheshti University, results indicate that %61.9 Persian books, %57.1 online data base, %42.8 English books, %38.1 Persian journals, %28.5 databases on the compact disks, %28.5 English jour-nals, %14.3 audio-visual and archival materials, %4.8 of Iranian and foreign conference proceedings have much and very much usage. (Figure 2).
Figure 2
010203040506070 61,9
57,1
42,838,1
28,5 28,5
14,34,8
149
Answering of questionsQuestion 1: How is the status of their information literacy in internet
search techniques (base network concepts?)The research fi ndings have shown that in the research community
%92.5 of librarians know general search engines such as Google and Al-tavista, %71.4 know special search engines like Google Scholar and Scirus, %71.4 know web subject directories like Yahoo directory, %66.6 Persian Online Data bases such as MagIran, IranDoc, %52.4 know Library and information science journals, %42.9 know library abstracts like LISA and ISA and %38 know English online databases like Eric and Emerald much and very much.
In the research community %71.5 of librarians are familiar with com-puter knowledge much and very much and use it for tasks of library. %100 of librarians use the internet in their researches that %85.7 of them take advan-tage of its capabilities much and very much.
Research fi ndings show that in order to answer users’ need, %71.4 of librarians use search engines much and very much. Also, %71.4 of research community are familiar with simple search, %66.7 with advanced search and %71.4 with limit or advance search results in net search engines much and very much.
Question 2: How is the level of familiarity of librarians of Shahid Beheshti University with web 2 tools?
In the regard of the librarians’ familiarity of reviewed libraries with web 2 tools, results have been indicated that %66.7 of librarians is familiar with weblog, %66.6 with Google Doc, %61.9 with Social Network, %57.2 with Web Alert, %57.1 with Wiki, %42.9 with Instant Message, %33.3 with RSS, Podcast and Flicker, %28.6 with Twitter and %28.5 with Bookmark Sites much and very much. (Figure 3)
Figure 3
150
Question 3: How is the librarians’ level usage of web 2 tools of Shahid Be-heshti University?
In the fi eld of librarians’ usage of web 2 tools, research fi ndings show that %38.1 of librarians use Web Alert, %33.3 Weblog, %23.8 Instant Mes-sage, %19 Wiki, %14.3 Flicker and Google Doc, %9.6 Social Network, %9.5 RSS and Bookmark site and Twitter and %4.8 Podcast much and very much. (Figure 4)
Figure 4
Question 4: What are the main obstacles of effective use of web 2 tools of Shahid Beheshti University librarians?
In the regard of main obstacles of effective use of web 2 tools of Sha-hid Beheshti University librarians, results show that %57.1 of them believe that lack of skillful librarians and librarians’ unawareness of web. 2 services, %52.4 inadequate professional responsibility, %47.6 inadequate hardware and software facilities, %38.1 poor planning and inadequate budget and %33.3 lack of standards and lack of university support are much the most important obstacles of the effective usage of web 2 tools. (Figure 5)
Question 5: What strategies from the perspective of Shahid Beheshti University librarians to promote information literacy skills are important?
In the fi eld of suitable strategies of Shahid Beheshti University librar-ians’ perspective to promote their information literacy skills, fi ndings have been indicated that %90.5 of librarians know holding workshops, %90.4 in-service training and usage of online databases, %85.7 short term computer training courses, and %80.9 holding familiarity tours about databases and information resources, %76.2 presenting of educational pamphlets and usage
0510152025303540
38,133,4
23,819
14,3 14,39,6 9,5 9,5 9,5
4,8
151
of internet and electronic resources and %71.5 long term computer training courses and participating in library and information science much and very much important. (Figure 6)
Figure 5
Figure 6
0
10
20
30
40
50
60
70
80
90
100
Workshops /Seminars course
Using Database Tour with database Usage of Internetand E resources
Participate inlibrary association
90,5 90,4 90,485,7
80,976,2 76,2
71,5 71,5
152
Hypothesis testsIn the survey of the fi rst hypothesis “there is a signifi cant difference
between gender and the level of information literacy of librarians of Shahid Beheshti University in the usage of web 2 tools”, Mann Whitney testing is used. P value for this test in 2 categories of (man and woman) for web 2 tools (RSS, Weblog, Wiki, Web Alert and Google Doc) is under 0.05, so zero hy-potheses is rejected and research hypothesis is confi rmed. On the other hand, there is a signifi cant difference between gender and the level of information literacy of librarians of Shahid Beheshti University in the usage of some web 2 tools (RSS, Weblog, Wiki, Web Alert and Google Doc).
In the survey of the second hypothesis “there is a signifi cant differ-ence between the age and the level of information literacy of librarians of Shahid Beheshti University in the usage of some web 2 tools”, Kruskal-Wallis test is used. The calculated P value is under 0.05, as a result zero hypoth-eses are rejected and research hypothesis is confi rmed. On the other words, between age and the level of information literacy of librarians of Shahid Be-heshti University in the usage of some web 2 tools (except Facebook and bookmark sites like Dig).
In the review of the third hypothesis “there is a signifi cant differ-ence between the education and the level of information literacy of librar-ians of Shahid Beheshti University in the usage of some web 2 tools”, Mann Whitney testing is used. The calculated P value is under 0.05, as a result zero hypotheses are rejected and research hypothesis is confi rmed. On the other hand, there is a signifi cant difference between the education and the level of information literacy of librarians of Shahid Beheshti University in the usage of web 2 tools (except Facebook and twitter).
In the survey of the forth hypothesis “there is a signifi cant difference between the major and the level of information literacy of librarians of Sha-hid Beheshti University in the usage of web 2 tools”, Mann Whitney testing is used. The calculated P value I sunder 0.05, so zero hypothesis is rejected and research hypothesis is confi rmed. On the other words, there is a signifi -cant difference between the major and the level of information literacy of librarians of Shahid Beheshti University in the usage of web 2 tools (except Facebook and web alert (Goggle alert).
In the review of the fi fth hypothesis “there is a signifi cant difference between the experience and the level of information literacy of librarians of Shahid Beheshti University in the usage of web 2 tools”, Kruskal-Wallis test is used. The calculated P value is under 0.05, as a result zero hypotheses are rejected and research hypothesis is confi rmed. On the other words, between
153
experience and the level of information literacy of librarians of Shahid Be-heshti University in the usage of web 2 tools.
In the survey of the sixth hypothesis “there is a signifi cant differ-ence between the part of librarians’ work and the level of information lit-eracy of librarians of Shahid Beheshti University in the usage of web 2 tools”, Kruskal-Wallis test is used. The calculated P value is under 0.05, as a result zero hypotheses are rejected and research hypothesis is confi rmed. On the other words, between the part of librarians’ work and the level of information literacy of librarians of Shahid Beheshti University in the usage of web 2 tools (weblog, wiki, Facebook, instant message and web alert).
ConclusionNowadays with the increasing of the level of the awareness of librar-
ians to the computer and new information tools and the usage of these tools between the librarians specially librarians of academic libraries, has increased, so that %71.5 of librarians of reviewed libraries are familiar with computer knowledge much and very much and use this knowledge in doing tasks of library and meeting of users’ need. Also, %100 of librarians Use internet in doing their research and %87.5 of them take advantage of its capabilities. %71.4 of the surveyed librarians use search engines to answer users informa-tion need.
They are familiar with simple search (%71.4), advanced search (%66.7) and making limit and advance search results (%71.4) in net search engines much and very much.
In this regard fi ndings of the research of Rezvan, Kokabi and Big-deli (2009) also indicate those librarians’ skills of Khozestan province public libraries in the usage of facilities and search engines properties are in an undesirable level. So that, holding workshops and professional educational tours with online and offl ine databases and educate the proper usage of them is offered.
Results have been indicated that the status of the information literacy and the level of familiarity of librarians of Shahid Beheshti University with modern tools and search techniques on the internet is desirable and on the average more than %70 of research community are familiar with these tools.
The fi nding of this part is the same as the fi ndings of Mansour and Idris (2010), because weblog and wiki has the most usage between the librar-ians in their research.
The most level of familiarity of librarians with web 2 is related to we-blog (%66.7) and Google doc (%66.6). Results have been indicated that the status of the familiarity of librarians with web 2 is desired.
154
The most usage of web 2 tools is related to web Alert (%38.1) and the least is related to Podcast (%4.8). Results have been indicated that on the average %19 of research community use web 2 tools, so that the status of the usage of librarian of these tools is weak and need to promote, so we can take advantage of courses, workshops and pamphlets..
%57.1 of librarians of reviewed libraries express that, lack of expert and skillful librarians and librarians’ unawareness with web 2 services, are the main obstacles of effective usage of web 2 tools.
To promote librarians’ information literacy skills in the usage of web 2 tools, holding workshops (%90.5), in-training courses and usage of online data bases, each one with (%90.4) are the considerable strategies of librar-ians of Shahid Beheshti University. So that holding short term educational courses such as workshops, conferences and educational classes in the regard of introducing modern information tools specially web 2 tools for librarians applicably is offered.
The results of the hypothesis have been indicated that there is a signifi -cant different between age, education level, major, level of experience, part of librarians’ work in library and the level of librarians’ information literacy of Shahid Beheshti University. As a result, using of professional staff in the realm of library and information science and informed of update and related discus-sion of IT (web 2.) in libraries to offer better and more effective services to end users is suggested. Also, presenting an educational course in the fi eld of “famil-iarity with concepts and applications of modern information tools in academic libraries” is offered. Holding educational workshops on the topic of “familiar-ity with information literacy skills for librarians” id offered as well.
The fi ndings of Vaziri‘s search is the same as it. It also indicates that the librarians who are educated in library and information science have better information literacy to the other librarians.
Hence, factors such as age, education level, major, level of experience affecting the status of librarians’ information literacy to web 2 tools.
As a result, in spite of highly advanced information technologies and the advent of such web 2. tools the principal role and presence of libraries cannot be overlooked and ignored. Librarians ought to keep up with the rapid progress of IT, collaborative tools (web 2.), and related information literacy in order to keep themselves informed of the swift changes taking place in the realm of IT. Through the continual holding of intensive educational courses, workshops and pamphlets which could prove very effective and helpful in terms of updating information and promoting their literacy to offer better and more effective services to end users.
155
ResourcesIdris 1. Y. Mansour S. Adawiyah, R. Perceptions, Awareness and Ac-ceptance of Library 2.0 Applications among Librarians at the Inter-national Islamic University Malaysia. // Webology. 2010, 7 (2). Re-trieved 2nd April 2011. URL: <http://www.webology.org/2010/v7n2/a81.html>Kolty,2. T. Library 2.0, Information and Digital Literacies in the Light of the Contradictory Nature of Web 2.0. // Webology. 2010, 7 (2). Re-trieved 2nd April 2011. URL: <http://www.webology.org/2010/v7n2/a78.htm>Rezvan,3. A.Kokabi, M. Bigdeli, Z. Bigdeli, Z. Survey the Rate of In-formation Literacy of Librarians of Khouzestan Province Public Li-braries to Recognize Week and Powerful Points of Them. // Quarterly of Information Research and Public Libraries. 2009, 15 (58). Re-trieved 22th Febrruary 2010. URL: <http://www.magiran.com>Tripathi,4. M. Kumar, S. Use of Web 2.0 Tools in Academic Libraries. A Reconnaissance of the International Landscape. // The International Information & Library Review. 2010, 42. Retrieved 2nd April 2011. URL: <http://www.sciencedirect.com>Tripathi,5. M. Use of Web 2.0 Tools by Academic Libraries. Presented at the 30th iatul.org. 2009.Vaziri,6. E. Survey of the Status of Information Literacy of Librarians of Shiraz University in the Year of 2002-2003. Thesis of master of library and information science. 2003.
156
Информационната архитектура – мощенмаркетингов инструмент на организациите
Боряна Хаджиeва– Докторант в УниБИТ
РезюмеДокладът разглежда същността на информационната ар-хитектура и на уебдизайна от гледна точка на съвременните представи за институционален сайт като мощен маркетин-гов инструмент за развитието на съвременните организации в пазарна и силно конкурентна среда, в която “битката” за по-требителите е непримирима. В изложението намират място темите за дефинирането на целите на сайта, изучаването на таргет групите, които основно трябва да бъдат информира-ни и привличани. Обръща се специално внимание на анализа и оценката на ползваемостта на сайта като най-важна характе-ристика на качеството на информационната архитектура и на цялостната организационна система.
Ключови думи:уебдизайн, информационна архитектура, дефиниране на цели, целеви таргет групи, ползваемост
УводПри съвременното стремително развитие на технологиите и у нас
идва времето, в което се налага по-детайлно да се изясняват явления-та, дефинирани от този подем. Често част от българските специалисти възприемат уебдизайна като творческа дейност, създаваща художестве-ни продукти. Уебдизайнерите често се възприемат като художници. Те действително са творци, но смисълът на уебпроектирането е именно в замисъла, проекта, плана на един сайт или друг информационен про-дукт. В този смисъл те са много повече инженери, архитекти, проекти-ращи съдържание, връзки и едва накрая – визия. Съществената част на уебдизайна е информационната архитектура. Чрез нея сайтът може да изпълнява своите функции – да информира, образова и продава. Защото основното предназначение на електронния сайт е да бъде инструмент, подчинен на концепцията на маркетинга, на целите за търговска ефек-тивност. В този смисъл един сайт е достатъчно видим не със своята ви-
157
зия, а със своите “продажби” на интерес, употреба и полза. Добрият сайт е плод на точни научни познания, трупани умения и опит.
Същност на информационната архитектураИнформационната архитектура (ИА), често наричана в литера-
турата “информационно проектиране” или “информационен дизайн”, е може би най-бързо развиващата се, да я наречем интернет наука. Сама по себе си тя е носещата конструкция на всеки информационен продукт в интернет среда – негово ядро, около което се изграждат останалите компоненти: визия, функционалност, навигация, потребителски интер-фейс, съдържание. И най-стойностното съдържание не струва нищо, ако не е достатъчно видимо. Затова и крайната цел на информационната архитектура е да направи информацията достъпна, разбираема и упра-вляема, при това интуитивно и недвусмислено.
Информационна архитектура е термин, използван да се опи-ше структурата на системата, т. е. начинът, по който информацията е групирана, навигационните методи и терминологията, използвани в рамките на системата. Една ефективна информационна архитектура позволява на хората чрез достъпни логични стъпки уверено да ползват информацията, от която имат нужда. ИА е незабележима за потреби-теля всъщност. За нея той се замисля едва, когато установи, че тя е “бедна” и го препятства в намирането на информацията, която търси. Всъщност ИА се свързва основно с интернет и интранет, но поняти-ето може да бъде използвано в контекста на всяка информация, струк-тура или компютърна система.
Терминът “информационна архитектура” за първи път е въ-веден от Richard Saul Wurman през 1975 г., по образование архитект, който се интересува от способа, по който информацията се събира, организира и представя по такъв начин, че да й се придава смисъл. Дефинира го като “организиране на модели в данните, което прави комплексът ясен.”
Следва латентен период, който е нарушен през 1996 г. от учените по библиотечно-информационни науки Lou Rosenfeld и Peter Morville. Те използват термина, за да определят работата по структурирането на мащабни уебсайтове и интранет. За информационна архитектура в World Wide Web те дават четири дефиниции. Определят я като:
Комбинация 1. от организиране, етикетиране и навигационни схеми в рамките на информационната система.Структурен дизайн2. на пространството на информацията, който улеснява задачата на интуитивен достъп до съдържанието.
158
Изкуството и науката3. на структуриране и класифициране на уеб сайтове и интранет в помощ на хората да намерят и управля-ват информация.Нова дисциплина и практика4. , която се фокусира върху осъщест-вяването на принципите на дизайна и архитектурата на цифро-вия пейзаж.Днес не се използват тези определения, но част от метафорите,
използвани за описване на дисциплината, се употребяват от програми-сти и дизайнери при изграждане на системата.
Информационната архитектура е наука (нека да бъде и изку-ство) за определяне на структурата, организацията, навигацията, именуването и индексирането в един уебсайт. Именно информацион-ният архитект е този, който решава как да бъде структуриран сайтът, какъв вид (формат, обем, структура) съдържание трябва да представя и как би могъл да реагира при бъдещо разрастване и модифициране.
Защо е важно това? Много сайтове стартират с малко информа-ция, само колкото да се обозначи дадена институция, без ясно изразена структура и стратегия за бъдещето. Впоследствие обаче идва необходи-мостта сайтът да се разрасне. И тогава страниците и линковете му се разместват, разхвърляни навсякъде. Още повече, че организационната схема, която изглежда напълно логична за един конструктор или мени-джър, може въобще да не се харесва на друг и най-вече на потребителя. В такава ситуация именно информационната архитектура помага да се анализира структурата на информацията, да се дефинират основните цели на сайта и в крайна сметка да бъдат постигнати чрез ефективно организиране на страниците.
Най-често срещаният проблем с информационните архитектури е, че те просто имитират организационната структура на институцията. Това много често изглежда логично и лесно решение за тези, които опре-делят и използват архитектурата. Една ефективна информационна архи-тектура се създава при наличие на разбиране на бизнес целите и огра-ниченията, съдържанието и изискванията на хората, които ще използват сайта на организацията. ИА най-често се представя с подобна диаграма:
159
Ред в хаоса Единствено от организацията зависи дали посетителите откриват точ-
но това, което търсят в сайта й, или твърде често го напуснат недоволни.Има повече от един начин за организиране на информацията.Една библиотека може да бъде прекрасна илюстрация за органи-
зирането и внасянето на ред в първичния хаос. В нея книгите могат да бъдат подредени по автор, по заглавие, по тематика или дори по размер и по цвят. Въпросът е кой е най-добрият начин за подреждане. Правилният отговор зависи от “собственика”, мениджъра на библиотеката. Разбира се, че подреждането по размер и по цвят, макар и красиво, не е прак-тично за една обществена библиотека. Смисълът е в това, че в интернет информацията трябва да бъде организирана така, че лесно и безотказно да може да бъде намирана.
Ако се продължи метафората за библиотеката – схемата за кла-сифициране, която трябва да бъде използвана, зависи от фактори като размер на сайта, институционални бизнес цели, мисия, планове за бъде-що развитие, таргет групи и т. н.
Информационната архитектура е пръв помощник, но т. к. целта е маркетингова и стадиите в процеса на ИА се основават на предвари-телни подробни проучвания и анализи от страна на организацията – соб-ственик на сайта. Детайлните анализи имат за цел да дефинират именно основните функции на изграждания сайт и да отговорят на възловите маркетингови въпроси:
Каква е целта на сайта;Какви са краткосрочните и дългосрочните концепции за разви-тие;Към кого е насочен;Какви функции му се възлагат;Какво го прави уникален;Защо хората да посещават този сайт (кое е “ изключителното предложение за продажба”);Кое би ги накарало да се върнат повторно/постоянно в него? По този начин, чрез отговорите на тези въпроси могат да се из-
градят и предварителните документи, които ясно и точно да очертават:целите на сайта; съществуващата конкуренция; необходимото и достатъчно съдържание и функционалности; навигационната структура; визията и конструкцията на основните елементи.
160
Дефиниране целите на сайтаДефинирането на целите на сайта е като да се закопчае първото
копче на дреха – първата крачка. Ако се направи погрешно, всички ос-танали копчета ще се закопчават също погрешно. Ефектът на доминото е неминуем. Установяването на действителните цели е и същинският от-говор на въпроса “Защо да се създава този сайт?”. Обикновено дефини-рането на целите на сайта изисква добро познаване на институцията, множество разговори с ключови хора в нея, свързани с осъществяването на основните й дейности, както и с мениджърите от високите етажи на йерархията – автори на крайните решения.
В този първи проучвателен етап много важно е изследването на съществуващите маркетингови, търговски, делови и рекламни доку-менти, материали от предишни изследвания на институцията/фирмата. Вникването в същността на мисията, в ключовите насоки на развитие, в стратегическия бизнес план и в основните дейности, полезни за потре-бителите, в политиките, културата, технологиите, ресурсите и ограниче-нията, е от голямо значение за дефинирането на целта на сайта.
Една ефективна информационна архитектура трябва да отразява начина, по който хората мислят за предмета. От сътрудниците, изграж-дащи сайта, могат да се генерират идеи за начините на картографиране, групиране, класифициране, етикетиране на информацията.
Важен инструмент е и събирането на “мълчаливо” знание от “ре-довите” сътрудници, които често са владетели на познание за скрити възможности, закътан потенциал, практични идеи, възлови проблеми и “хватки”, скрити от мениджърите “по правило”. Контактният персонал в една организация е най-добрият извор на идеи и дори готови решения.
Най-ефективният метод за установяване и разбиране на коли-чеството и качеството на необходимото съдържание (т. е. постигане на функционалност и информативност), е създаването на опис на съдър-жанието на системата. Такава инвентаризация внася яснота по отно-шение на съществуващото в момента съдържание в системата и налич-ните връзки и отношения на зависимост и съподчиненост. Съдържател-ните материални запаси подпомагат по-късно и процеса на мигриране на съдържание между стари и нови системи. Ефективната ИА непре-менно отразява начина, по който хората мислят.
Кой всъщност създава информационната архитектура, освен специалистите – архитекти и дизайнери, разбира се? В голямата си част тя се предопределя и влияе от мнението на програмисти, информацион-ни специалисти, мениджъри, библиотекари, технописци.
161
Дефиниране на целевата група потребителиСледваща много важна крачка е дефинирането на потенциални-
те потребители на сайта, заедно с техните цели и мотиви. Въпросът е какво да се избере – институционална аристократичност или търговска практичност – в този случай. Печалбата идва от оборота, но и “за всеки-го по нещо” в повечето случаи не е печеливша маркетингова стратегия.
Без разработване на различни “сюжетни планове” няма как да се подходи обективно. Дефинирането на профила на потребителите е основата, върху която се изгражда сайтът. Той е основният инструмент на организацията, но и на нейните потребители – връзката, която пре-допределя пазарните им отношения. за определяне на начина, по който сайтът ще бъде изграден.
Изследването на поведението на потребителите изисква пред-варителни маркетингови проучвания чрез анкети, интервюта, наблюде-ния и др.
Добър инструмент е и провеждането на пробен тест за ползва-емост. Това е начинът да се получи представа какви точно действия из-вършват потребителите и защо ги правят. Той е и най-бързият похват да се определи ефективността на сайта и постигането на целите чрез него. Ако тестът е планиран добре, може да отговори на въпроси, свър-зани с поведението на посетителите, с тяхното възприемане на навига-цията, на бизнес процесите, на марката, репутацията и т. н. Такъв тест отговаря и на конкретни въпроси, как точно посетителят решава дадена задача – например от определено място да стигне до друго място в сайта и какво евентуално му пречи да изпълни мисията.
Основни въпроси, на които тестването заползваемост на сайт може да отговори
В тесен смисъл ползваемостта е процес, или набор от техники, използвани по време на проектиране и разработване на проекта на сайт. Тя обаче е и основен атрибут на качеството на системата.
По отношение на поведението на потребителите, които посеща-ват сайта, могат да се наблюдават следните характеристики:
Най-чести способи за ползване на навигацията на сайта;Най-чести стратегии на търсене и ориентиране в резултатите от търсенето;Основни очаквания на посетителите, основани на минал опит;Най-чести ситуации, в които потребителите звънят на телефони-те на техническата поддръжка или на информационния отдел;
162
Характерни очаквания на потребителите от кликването върху конкретен бутон (интервю преди натискането му);Степен на влияние на изображенията върху вземането на реше-ния от страна на потребителите;Най-чести въпроси, на които очакват да си отговорят, преди да вземат решение за употреба/покупка;Основни функционалности, които очакват от уебсайта;На-чести потребителски съвети за добавяне на елементи, прово-киращи употребата на продукти/услуги в сайта;Отношение към сигурността, склонност за предоставяне на лич-на информация от страна на потребителите, изисквания за декла-рирани гаранции;Поведение на потребителите след прочитането на Условията за ползване на сайта;Навигационна , “банерна” слепота или необходимост от изграж-дане на информационна култура за информиране от различни по-тенциални източници.
“Да си го кажем – никой не обича да се зарива в безкрайни скучни навигации. Потребителското изживяване е в съдържанието на всеки уеб сайт.”*
* Изображението е взето от Навигационна слепота в уеб дизайна. Нека потребителите си “отворят очите”. // Web2.bg beta. 21.03.2010. URL: <http://www.web2.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%83%D0%B5%D0%B1-%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0>
163
По отношение на производствените/бизнес процеси, свързани с организацията на работа в институцията, обратната връзка, отгова-рянето на запитвания, комуникацията с клиентите, регистрацията, сроковете на доставка, сервизното обслужване, рекламациите, фак-турирането и плащанията, и т. н. могат да се анализират следните про-блемни въпроси:
Отговарят ли предлаганите продукти/услуги на очакванията на потребителите;Необходимо ли е конвенционалните процеси да се дублират с тези, които са онлайн;Оптимално ли е събирането на данни за потребителите на сайта и кои въпроси ги принуждават най-често да го напускат;Съществуват ли излишни и ненужни стъпки, които потребители-те са принудени да извършват в процеса на обслужване/покупка;Отговаря ли терминологията, използвана в сайта, на очаквания-та на посетителите?Във връзка с потребителските нагласи е важно да се установи
има ли разлика между това, което посетителите са свикнали да виждат като навигация и елементи в други подобни уебсайтове и в уебсайта на институцията. Трябва да се намерят отговори на въпросите:
Какво най-често кара посетителят да напусне сайта; Как реагира той, ако е принуден да се регистрира и да си създаде акаунт;Каква информация трябва да се събира от него и какво не желае той да предоставя като информация;Колко време обикновено отделя за определена стъпка в сайта, преди да се отегчи и да го напусне;Как реагира на видеосъдържание и други мултимедии; Какви са причините потребителите да предпочитат да комуники- рат онлайн (или обратно)?Важно е да се изясни предварително и как се възприема марката
(имиджът) на институцията чрез тест с въпроси от типа:Какво е досегашното впечатление на потребителите за институ- ционалната марка?Какво знае потребителят за марката, преди да започне теста? Променя ли и как използването на сайта впечатлението му за марката?Какво е доверието в марката в сравнение с доверието към кон- курентите?
164
Доколко потребителското възприемане на сайта е повлияно от институционалния бранд?Запознати ли са посетителите с пълната гама от продукти/услуги, които се предлагат?Каква е причината, поради която те биха/не биха комуникирали с организацията посредством социалните мрежи?Проучването на потребителите е сериозен маркетингов инстру-
мент, който е необходимо да се използва умерено и делово, за да не пре-дизвиква излишна досада и мнителност у посетителите, а да ангажира и да създава социална и персонална съпричастност. Потребителското преживяване в процеса на ползване на сайта е основният ориентир за успеха на сайта като най-важна витрина на институционалната дейност. За организацията обаче са важни отговорите на въпросите:
Как се представя институционалният сайт в сравнение с този на конкурентите?Какви канали досега са ползвали потребителите при употребата на продуктите/услугите на организацията?Какви са впечатленията им от досегашното обслужване на място? Доколко важен е онлайн каталогът за тях? Могат ли да се ориентират в сайта, без да задават допълнителни въпроси, т. е. разбират ли навигацията?Какви действия извършват, когато попаднат на конкретна целева страница?Има ли важна информация, която да липсва в ключовите страници? Достатъчна ли е предлаганата информация на сайта за предоста- вяните услуги и ресурси?Ясно ли са представени правилата на обслужване за потребителите? Виждат ли се промоционалните оферти от всички посетители на сайта, независимо от това на коя страница се намират, и как реа-гират на тях?Достатъчно добра ли е скоростта на зареждане на сайта и как тя се отразява на потребителското изживяване?На какъв етап при навигирането в сайта те се затрудняват да из- пълнят дадено изискване – заявка, регистрация, резервация, из-тегляне на съдържание и т. н.?Още неограничен брой въпроси биха могли да се зададат в един
тест за ползваемост, но по-важна е реакцията на организацията, дейст-вието, желанието за адекватност, ефективност и развитие. Само те носят печалба – на която и да е организация.
165
Навигацията водиНавигацията е единственият инструмент на потребителите във
виртуалния свят. Последователната и ясна навигация (и някои хитрости за връщане на предишна страница, линк към страницата с логото и др.) помага на посетителите да се ориентират. Картата на сайта е още една много добра визуална помощ за ориентацията им. Безценна е и помо-щта на търсачката с речник – списък с ключови думи, съдържателно издържани, но и ориентирани към потребителското мислене. Важни са и технически елементи като време за зареждане, размер на страниците, подход към навигацията, също и вътрешно търсене, управление на бази данни, форми за контакт, интерактивни елементи и т.н.
При оформянето на стиловете на информационната архитек-тура се прибягва най-общо до два основни подхода:
“ Отгоре надолу” – включва разработване на по-широко разбира-не на бизнес стратегиите на институцията и нуждите на потреби-телите, преди да се определи структурата на сайта, и накрая след-ва разработване на подробни отношения между съдържанието.“ Отдолу нагоре” – включва разработване на връзките между съ-държанието, за да се демонстрира как системата може да подпо-могне специфични изисквания на потребителите и след това се търси мениджърска подкрепа за тези изисквания.Един проект, който игнорира “отгоре надолу” подхода, може да
доведе до добре организирано, откриваемо съдържание, което обаче да не отговаря на нуждите на потребителите. В същото време проект, който игнорира “отдолу нагоре” подхода, може да създаде сайт, позволяващ хората да намират информация, без да им дава възможност да извършват изследвания, свързани със съдържанието.
ЗаключениеИнформационната архитектура първоначално има за цел да съз-
даде обобщена картина на сайта, а след това да я фрагментира на мал-ки късове информация, предназначени за потребителите. Това означава, че в него основно се залага на добре организирана информация, в която потребителите лесно навигират, устремени към информацията, която ги интересува. Ефективните архитектури на информация дават на хората възможност бързо, лесно и интуитивно да намират съдържание. По този начин избягват чувството на неудовлетвореност, изграждат доверие към доставчика/посредника на информация, а също и навици за търсене на качествена информация. От своя страна организациите увеличават шан-
166
совете си потребителите да се връщат към системата отново и отново – всеки път, когато се нуждаят от проверена информация.
Хората могат да ценят единствено това, което действително мо-гат да намерят.
Използвани източнициОсновни1. въпроси при определянето на ползваемостта на един сайт. // WebSite.bg. Статии. Ползваемост. Публикува-но на 27.07.2011. URL: <http://www.website.bg/public/articles/categoryId/7/itemId/107> Основни 2. въпроси, на които тестването за ползваемост на сайт може да отговори. // WebSite.bg. Статии. Ползваемост. Публи-кувано на 14.09.2011. URL: <http://website.bg/public/articles/categoryId/7/itemId/113>Петева,3. Ирена. Достъпност, прозрачност и сигурност. Сервизно-ориентирани библиотечни архитектури. София, “За буквите – О писменехь”, 2009. 492 с.Семерджиев,4. Цветан. Сигурност и защита на информацията. Со-фия, Класика и Стил, 2007. 230 с.Семерджиев,5. Цветан. Стратегически информационни системи. София, Софтрейд, 2007. 464 с.Banner 6. Blindness. Banner? What Banner? // Marketing Terms.com. Internet Marketing Reference. URL: <http://www.marketingterms.com/dictionary/banner_blindness/>Lynch,7. Patrick J., Sarah Horton. Web Style Guide, 3rd edition. Basic Design Principles for Creating Web Sites. 3 ed. Yale University Press, 2009. 352 p. URL: <http://webstyleguide.com/wsg3/index.html>Maier,8. Andrew. Complete Beginner’s Guide to Information Architecture. // The UX Booth. Articles. Information Architecture. Publ. 10.03.2009. URL: <http://www.uxbooth.com/blog/complete-beginners-guide-to-information-architecture/>
167
Електронните ресурси на университетскитебиблиотеки и достъпът до тях
Ас. Силвия Станчева – докторант, катедра “Библиотечен менидмънт”, УниБИТ
РезюмеНаучният доклад поставя въпроса за дигиталните ресурси, ко-ито правят избора на информация необозрим, но не променят необходимостта от критическо мислене в научноизследовател-ския процес, а я изострят. В ерата на електронните библиоте-ки професионалната оценка, информационните и технологични умения са по-съществени от всякога. Библиотеките и асоциира-ната им информационна среда се превръщат в образователен, информационен и социален център на академичните общности и създават мислещи и информационно интелигентни студенти. Много важен въпрос, който трябва да се реши при изработване-то на информационна политика е определянето на информацион-ните потребности на управлението. От това доколко правилно са установени информационните потребности, в голяма степен зависи как ще протича информационният процес. Информацион-ното общество със своите характеристики създава обективни предпоставки и условия за усъвършенстване на информационния процес. За да бъде реална практика, във всяка структура е необ-ходимо аналитичното му изучаване, и тогава да се разработва обективна информационна политика. При това положение с ус-пех ще бъдат използвани предимствата на информационното общество, на информацията на управлението и на модерните информационни технологии.
Ключови думиинформационни ресурси, пълнотекстови бази данни, виртуални библиотеки дигитални библиотеки, информационнотърсещи езици
УводСтудентите са най-голямата група потребители на университет-
ската библиотека. Тя е доста нееднородна и по състав и по ниво на по-требности: бакалаври, магистри, студенти на дистанционно обучение,
168
ученици от лицеи, аспиранти, докторанти и т. н. Очевидно техните за-питвания са силно диференцирани и с различна сложност – от общона-учни и дори научнопопулярни – до тясно специализирани и информаци-онно обемни информационни заявки.
Съвременни информационни ресурсиВсе по-характерна особеност на висшето образование става ин-
тегрирането на науката и образованието и приобщаването на студентите към основните научни изследвания още в първите години на обучение-то, което автоматично предопределя невъзможността да се задоволят ин-формационните запитвания само с учебна литература. Това усложнява задачата на библиотеката за изпреварващо комплектуване на фондове-те, особено в областта на електронните пълнотекстови масиви. Биб-лиографските електронни ресурси съдържат библиографски описания на публикувани или на непубликувани документи по тематичния обхват на съответната база. Такива са например електронните каталози на биб-лиотеките, публикувани електронно библиографски указатели или те-матични справки. Друга част от електронните библиографски ресурси съдържат освен библиографски описаните документи, и анотации или реферати. Това са отраслови бази данни, реферативни библиографски издания или краеведски библиографски указатели.
Според начина на достъп и едните, и другите могат да бъдат online или offl ine. Характерно за online библиографските ресурси е, че позволя-ват дистанционен достъп по електронен път до съдържащата се в тях ин-формация. Това означава, че потребителите могат да търсят информация в тях от работното си място или от дома си в база от данни, съхранявана в паметта на компютъра в библиотека или информационния център, на-миращи се често на километри от неговото населено място.
Друга част от електронните библиографски ресурси се използват в режим offl ine. Данните в тях могат да бъдат записани в база от данни, изработена от сътрудниците на библиотеката или да са на преносими носители на информация, каквито са например дискети, CD’s, CD ROM, DVD. Основната разлика с online библиографските ресурси е, че те тряб-ва да се ползват на място в библиотеката, а не от работното място на потребителя. Това означава още, че те могат да се ползват единствено в работното време на библиотеката, а не 24 часа в денонощието.
Търсенето и в двата случая се осъществява по вторични доку-менти, които характеризират първичните документи от гледна точка на тяхното съдържание, местонахождение и библиографска характеристи-ка. Като правило те съдържат основни характеристики на първичните
169
документи, което дава възможност на потребителите да преценяват дали дадения документ ги удовлетворява или не.
Освен традиционните каталози голяма част от библиотеките в България имат или изработват електронни каталози. Те представляват бази от данни с наличните в библиотечния фонд заглавия. Електронният каталог, осигуряващ достъп до описанията на наличната в библиотеката литература не само с локален достъп от библиотеката, но и през интер-нет вече не е новост, а необходимост за всички библиотеки. Библиотеч-ният сайт трябва да осигурява достъп не само до каталога, но също така да предоставя и разнообразна информация за библиотеката, както и допълнителни услуги и възможности за контакт с библиотеката и ней-ните служители. Изграждането на подобни каталози се прави с цел да се улесни работата в библиотеките и да спестят време както на библиоте-каря, така и на потребителя. Удобството при търсене в този вид каталози се състои в това, че има възможност да се търси по-детайлно, не само по автор и по редна дума, а предоставя средства да се открие и информация чрез част от заглавие или друга информация. Проблемите при този вид каталози идват от това, че при срив в системата, липса на електричество, проблеми с компютърния хардуер или софтуер, компютърен вирус, този каталог става неизползваем. Не е възможно да се открие необходимата информация и в случай на грешно въведена дори една буква при търсе-не. Друг проблем при работата с електронния каталог е неналичието на поне минимални познания за работа с персонален компютър. В много от съществуващите системи за електронно обслужване взаимодействие-то с потребителите е предимно статично – осъществява се посредством предварително дефинирани форми за избор на информационни ресурси, които обикновено са електронни еквиваленти на традиционните харти-ени материали. Някои от съществуващите системи използват визуали-зация и анимация за подобряване на представянето на необходимия ма-териал. Интерактивността разширява тези възможности, като доставя диалогови форми за взаимодействие между средата и потребителите. Една интерактивна среда позволява на студентите да експериментират с различни концепции, теоретични модели и подходи, имайки обратна връзка със системата. Едно от иновационните решения е библиотечни-ят уеб портал, който отговаря на спецификата на библиотеката, като отправна точка за достъп до обслужване и информация. Потребителят се свързва със сървъра на портала чрез браузър и ползва различни функ-ционалности като: обслужване, комплектуване, каталогизиране, уеб ка-талог и ресурси.
170
Електронните списания са сред първите електронни източници, наложили се в библиотечно-информационното обслужване. Те започват да се създават обикновено като паралелна версия на печатната, а в някои случаи и като единствена версия на списанията. Електронните списания бързо се възприемат от библиотеките и техните потребители като много важен източник на информация, революционизиращ потребителските нагласи и поведение на изследователите, преподавателите и студентите. Нова тенденция в библиотечната работа е създаването на електронни архиви на онлайн научни списания. За разлика от печатните издания, кои-то библиотеките притежават и могат да съхраняват дълго, електронният достъп до научни списания, най-вече платен, може да бъде преустановен изведнъж, например в случай на банкрут на издателя.
Електронните книги имат подобен, а може би много по-голям бъдещ потенциал да променят информационните нагласи и бъдещата роля и значение на библиотеките. Възприемането на електронните кни-ги като източник на информация вече повлиява доста силно развитието на академичните библиотеки. То повдига редица проблеми, свързани с развитието на библиотечните колекции; с политиката и процеса на комплектуване; с моделите на ценообразуване и лицензиране; с огра-ниченията, които се налагат по отношение на ползване, разпечатване, „сваляне” на електронна информация; с правилата за каталогизира-не. Непрекъснатото проучване на пазара на електронни продукти, на основните фигури в него и на техните предложения се очертава като основно изискване пред ръководителите на библиотеките и специали-стите по комплектуване.
Онлайн енциклопедиите са много удобни, когато потребителите на университетските библиотеки търсят дефиниции за различни научни термини. Това се дължи на факта, че в тях статиите могат да бъдат об-новявани и категоризирани. А много от тях имат и допълнителни хипер-връзки за по-задълбочена информация. Ето защо при подобни търсения библиотекарите често съветват читателите да започнат търсенето чрез съответната търсачка, за да получат от там списък на онлайн енциклопе-дии, от които да се избере подходящата.
Трябва да се има пред вид обаче, че само малка част от посо-чените в списъка онлайн енциклопедии са безплатни. Една от най-популярните е Уикипедия. При търсенето на сведения на български език е възможно да се попадне на статия, която подлежи на редак-ция. Уикипедия е сериозно предизвикателство за библиотеките, но не и заплаха. Ясно е, че моделът на предоставяне на библиотечен
171
достъп до проверени и достоверни източници, създадени от експер-ти, прегледани от мастити редакторски колективи и публикувани от сериозни издатели е разклатен. В момента Укикипедия е световен ли-дер по рубрики за справочно издание. За сравнение – рубриките в Британика, световноизвестен справочен ресурс, са много по-малко. Векове наред енциклопедиите излизат като комплект от много томо-ве, докато в началото на 80-те години на ХХ век започва издаването им в нов, нехартиен формат – първо използвайки dial-up системи, след това – CD-ROM и дигитални видео дискове (DVD), и накрая чрез интернет. Съществуват два типа електронни енциклопедии – имащи печатен аналог и такива, които съществуват само в електронен вид. Възможностите за търсене в първия тип енциклопедии не могат да се реализират напълно. В електронните версии на някои от тях има загуба на информация в сравнение с печатния им вариант (карти, ста-тистически таблици, статии). В електронните енциклопедии от вто-рия тип възможностите за търсене са значително по-многообразни (по азбучен ред, по ключова дума, по тематичен раздел), текстовете са снабдени с хиперпрепратки, има възможност за осъвременяване и редактиране, ползвателят на енциклопедията може да добави свой текст и т. н. Основно предимство на електронните енциклопедии е и значително по-ниската им цена в сравнение с печатните издания. Нов етап в развитието на електронните енциклопедии е разпространение-то на DVD формата, който позволява на оптически диск да се запис-ва невероятно голям обем мултимедийна информация – комбинация от текст, звук, картина, анимация и видео.
Г. Юкъртис определя базите данни като “склад за информация, която може да бъде използвана за много приложения.” Базите данни са подредени общодостъпни данни, обслужващи изискванията на по-требителите и приложенията в библиотеките. Имат логически смислена структура, тъй като съхраняват не само данни, а и информация за връз-ките между тях. Има минимален излишък на данни, което означава, че един и същ елемент се повтаря възможно най-малко пъти. Софтуерът, посредством който се управляват бази данни се нарича система за упра-вление на бази данни. Това е съвкупност от много езикови и програмни средства за създаване, поддържане и управление на бази данни и осъ-ществяване на връзка между потребителите и базите данни, с цел да се извлече нужната информация.
Предимствата за използване на бази данни в университетските библиотеки се свеждат до осигуряване на високо ниво на сигурност за
172
данните; независимост на данните от приложенията, които ги използ-ват; намаляване на излишното повтаряне на данни; поддръжка на съот-ветствие на данните; на потребителите се представя само логическия аспект на данните.
Базите данни са логичното развитие на библиографското онлайн обслужване. Пълнотекстовите, фактографските, справочните бази дан-ни довеждат до завършване на библиографския достъп и до появата на електронните библиотеки, за които е характерно сливане на библиог-рафското с пълнотекстовото търсене. Едновременно с това се предоста-вят комбинирани услуги. Паралелно с увеличаване на броя и видовете бази данни се развива и оптимизира достъпът до тях чрез:
Професионално търсене от библиографи-посредници; Техническа помощ чрез програмно обезпечение; Подготовка на пособия за избор и използване на източниците както в библиотеките, така и извън тях;Дизайн на потребителския интерфейс. Пълнотекстовите бази от данни предоставят почти неограни-
чени възможности за съхраняване и ползване на информация. Те по-степенно изместват библиотечните и библиографските бази, които съ-държат ограничени сведения за конкретния източник – заглавие, автор, издателски данни и евентуално кратка анотация на съдържанието. Но-вият тип бази от данни разполага с богати възможности за съхраняване на материали, печатани в голям период от време. Едно от предимствата на електронните пълнотекстови бази от данни е в това, че заемат мал-ко място. Три и половина милиона страници в CD-ROM формат заемат само 4 диска. От друга страна, този обем е осигурен с висока скорост на търсене. Запазването на информацията за по-късно ползване в същия вид е друго предимство на автоматизираните пълнотекстови бази от дан-ни. Информацията може и да се прехвърли за смесване с други данни (цитати, схеми и др.), което улеснява подбирането й при необходимост от компилиране на текст по дадена тема. Пълнотекстовите бази от данни са максимално оптимизирана комбинация от текст, движещи се образи и звук, т. е. чрез тях става възможно представянето на песни, танци, раз-лични видове реч и пр. Приложението на пълнотекстовите бази от данни е почти неограничено, напълно в съответствие с възможностите им. В Европа съществуват 120 пълнотекстови бази от данни на списания, вест-ници, бюлетини и пр. Контингентът печатни издания, напълно подходящ за прехвърляне на текста в електронен формат, съдържа и енциклопедии, справочници, учебници, финансови източници и много други.
173
Предизвикателства пред библиотекитеИнтеграционните процеси днес проникват във всички сфери на
обществения живот, включително и в библиотечната сфера. Влиянието на интеграционните процеси върху качеството и ефективността на съз-даваните от библиотеките бази данни – тези въпроси не са разглежда-ни изчерпателно от научна гледна точка, не са дефинирани критерии за оценка на качество. Определящият фактор в информационното общество са информацията и знанието, затова жизнено важна роля получава дос-тъпът до информация, независимо от нейния вид, място и време, както и от способността да се работи с нея. Нарастващата интеграция връща към живот различните форми на междубиблиотечно сътрудничество, координация и коопериране между библиотеките. Следователно, цели-те на информацията в целия свят са в пълното удовлетворяване потреб-ностите от информация на обществото във всички сфери на дейност. По целия свят, библиотеките са за цялото население (т. е. потребители) най-достъпен източник на информация. Това се дължи на уникалното съчетание на ресурси, услуги и индивидуална подкрепа за потребителя.
Напредъкът в областта на комуникациите спомага за обединяване на автоматизираните библиотечни системи. Създаването на регионални системи е логично следствие от тяхната връзка на национално и гло-бално ниво. Обединяването в световен мащаб на всички библиотечни и информационни системи позволява да се концентрират в интегрира-ни бази данни и банки данни на световната мисъл за цялата история на човечеството, постоянно попълвани, актуализирани и систематизирани. Но въпреки огромните усилия и ресурси, които обществото отделя за постоянно подобряване на библиотечната и информационната дейност, на практика в нашата работа ние непрекъснато се сблъскваме с пробле-ми като дублиране при обработка на първичната информация, с ниско ниво на уеднаквяване на методите за аналитико-синтетична обработка, ниска ефективност и качество на предоставянето на информация.
Наличието на автоматизирани бази данни, представляващи сами по себе си информационен товар, е една от най-съществените характе-ристики на информационното общество. Осъзнаването на значението и важността на създаваните от библиотеката информационни ресурси за формиране на общо информационно пространство е характерно за много професионални библиотечни срещи през последните години. Прогнози-раното развитие на информатиката изисква големи капиталовложения. Ето защо ролята на международните и обществените информационни проекти нараства.
174
Интегрираните усилия на библиотеките са насочени към реали-зацията на три основни направления:
Създаване на условия за интеграцията на библиотечните ресурси; Създаване на библиотечни електронни информационни ресурси на базата на формати за машиночитаемо каталогизиране, основ-ният, от които е електронният каталог;Създаване на електронни библиотеки. Новите електронни медии променят облика на библиотеката, биб-
лиотечните процеси и цялата библиотечна система като цяло. Именно във връзка с развитието на информационната функция на библиотеката особено важен е проблемът за автоматизацията на библиотечно-библио-графските процеси.
Автоматизацията в библиотеките не е самоцел, а средство. По-летата в електронните каталози трябва да бъдат запълнени с отредена-та им качествена информация, списъкът на попълнените полета трябва да са максимален брой. Днес за библиотекарите е задължително да се ориен тират в същността на процесите не само на нивото на библиотеч-ните знания, но и на информатиката. Библиотечното дело, променяйки се, органично вплита в себе си техники и методи, свързани с информа-ционните технологии. Ако преди библиотекарите работят само с пред-метни рубрики, то сега се учат да подбират ключови думи.
Виртуалните библиотеки предлагат селектирани, отлични из-точници на информация, препоръчани от експерти в съответната об-ласт. Различават се от обикновените указатели по това, че съдържат много по-малко ресурси, поради по-високата степен на селективност. Ресурсите, които се предлагат на вниманието на потребителите, са пре-димно пътеводители към ценни колекции; справочни издания; специа-лизирани бази-данни – речници, енциклопедии, фирмена информация, библиотечни каталози.
Дигиталните библиотеки усвояват и преобразуват информация-та и предоставят възможности за търсене на необходимата за потребите-ля информация. Осигуряват възможност за образование и самообразова-не на личността, както и за духовно развитие на читателите, натрупване, запазване и развитие на човешките ценности, цивилизация и култура. В по-широк смисъл може да се представи като среда, поддържаща пълния цикъл на съществуване на информацията. Организации, предоставящи ресурси, включвайки персонал, осигуряващ подбор, структуриране, ин-телектуален достъп, съхранение на целостта и осигуряване на продъл-жително функциониране на събраните цифрови материали, с цел тяхна-
175
та достъпност при използване. Предимствата на този вид библиотеки е процесът на обмен на информация с помощта на информационно-кому-никационни технологии. Също така те осигуряват електронни комуни-кации между потребителите, както и взаимодействието на библиотеката с други информационни структури.
Дигиталните библиотеки предоставят на потребителите:осигурен достъп до електронните ресурси чрез глобалната мрежа на интернет и уебсайтове с налични бази данни за използване; интеграция на информационните ресурси на различни нива; нееднородни и разпределени информационни ресурси; поддръжка на база данни за системата и потребителите; развитие на средствата за каталогизация; потребителски интерфейси с по-високо семантично ниво; многоезични текстови информационни ресурси и интерфейси на информационната система; възможност за по-ефективно търсене – повишаване на показа- телите пълнота и точност на информационното търсене, на-маляване на информационния шум и информационната загуба; визуализация на данните.
Същността на информационното търсенеПредимствата на съхраняване на информация за документите
в електронен формат от една страна са във възможността за многоас-пектно търсене, а от друга – във възможността за тяхното възпроиз-веждане. Може да се каже, че успешните практики за машиночитаемо каталогизиране откриват нова епоха в технологията на библиотечно-библиографските дейности – епоха на интеграция, която се основава на еднократната обработка на първичните документи, споделянето на резултатите от обработката, многократно и многоцелево използване на получената информация. Кооперираното управление на ресурси чрез уебдостъп е свързано с организацията на потребителския достъп до ресурси с възможности за индентифицирани права и мениджмънт. Това са възможностите за индентификация и оторизация на различни потребители, свързване на потребителите по групи със сходни права и индентификация, управление на правата за достъп до различни компю-търни приложения.
Във времената, когато информацията се е превърнала в един от основните производствени фактори наред със земята, труда, капитала и мениджмънта, процесът на нейното намиране и пълноценно използ-ване става все по-важен. Днес, когато интернет е един от основните из-
176
точници на информация, търсенето из Мрежата приема все по-голяма практическа ценност. Но с бързото увеличаване на обема на достъпната информация се усложнява и процедурата по търсенето.
Непосредствено търсене с използване на хипертекстови връз-ки – доколкото всички сайтове във WWW пространството фактически се оказват свързани помежду си, търсенето на информация може да се извърши чрез последователно преглеждане на свързаните уебстраници с помощта на какъв да е браузър.
Търсене с помощта на машини за търсене (търсачки) – днес този метод е един от основните и фактически единствен при извърш-ване на предварително търсене. Резултатът от него е списък с ресур-си, които вероятно съдържат търсената информация. Използването на търсещите машини се основава на използване на ключови думи, въз основа на които се извършва селекцията на ресурсите. Формирането на списъка с ключови думи изисква предварителна работа по определяне на понятийния апарат и намирането на точните термини на англий-ски или друг език.
Търсене с използване на специални средства – този напълно автоматизиран метод за търсене може да се окаже по-ефективен при първичното търсене. Една от технологиите на метода се основава на използването на специална програма – “спайдър”, която преглежда уебстраници за търсената информация. Естествено резултатите от тър-сенето изискват допълнително преглеждане. Използването на даденият метод е целесъобразно, ако използваните машини за търсене не дават желания резултат. Други специални средства са специализирани мре-жи за обмен на данни, форуми, пощенски списъци и др. Методът, тип „спайдър“ се ползва основно от търсачките за претърсване на страни-ците, включени в тяхната база данни.
Анализ на нови ресурси – търсенето на нови (свежи) ресурси може да бъде необходимо при повторно търсене, при търсене на по-нова ин-формация или за анализ на тенденцията на динамично развитие на из-следвания обект. Друга причина може да бъде това, че повечето машини за търсене обновяват индексите си със значително закъснение, поради огромните обеми от постъпващите за обработка нови данни.
Правилата, които се използват при търсене на информация чрез мета машини в университетските библиотеки са ясни и при спазването им се намира достатъчно като количество и като качество информация. Все пак трябва да се отбележи, че е необходимо търсещият да е натру-пал достатъчно опит. Това не винаги е възможно при потребители, които
177
търсят инцидентно в интернет. Това обстоятелство ни навежда на ми-сълта за необходимостта от съставяне на подробни писмени инструк-ции, предназначени за посетителите на университетските библиотеки. Необходимо е също така да се провеждат обучителни сесии, по време на които да се правят демонстрации на търсене в различни бази данни и каталози и да се провеждат практически занятия. Освен това би могло на повече места в библиотеката да се постави надписът – „Ако срещнеш трудности при търсенето, попитай библиотекаря. Той ще ти помог-не” – както това се прави в библиотеките във Великобритания.
Потенциалът на традиционната библиотечна технология прак-тически е изчерпан. Р. С. Гиляревски, автор на много книги, казва, че “информатиката, която заяви за себе си в средата на този век, дове-де не само нова и стремително разпространяваща се терминология. Нов, действително нов се оказа по-широкият подход към явленията и принципите“. Идеята например за информационнотърсещ език позво-лява предметизирането, систематизирането, описанието, индекси-рането да се разглеждат като процеси, използващи изкуствени езици, семантичната сила на които може да се измерва с възможностите на естествения език. Понятието информационнотърсеща система обеди-нява много от елементите, които преди това са разглеждани поотделно, като библиотечните фондове и каталозите, както и различните видо-ве указатели, справочници, енциклопедии, автоматизирани търсещи системи и т. н. Това прави възможно да се определят общите принципи за тяхното изграждане, да се намерят общи критерии за тяхната ефек-тивност и други параметри.
В теорията за информационното търсене информационнотър-сещият език играе решаваща роля. О. А. Кузнецов отбелязва, че една от областите на автоматизацията на библиотеката е автоматизацията на библиографското търсене от всякакъв вид, до възстановяване на каталожното дело. Търсенето е основен логически компонент на ин-формационнотърсещите системи. Терминът “информационнотърсещ език“ се използва и за да се разкрие съдържанието на такива понятия като”индексиране”, “търсене на изображения на документа”, “заявка за търсене” и “правила за търсене”.
Лингвистичната поддръжка на различните системи е важен ключ за разбиране не само на международно ниво. Основната функ-ция на лингвистичното обезпечаване е формално представяне на се-мантичното съдържание на съобщенията, пристигащи във всяка една информационна система и осигуряване на информационното търсене.
178
Необходимостта от разработване на такива средства е продиктувано не само от интереса на потребителя за получаване на достоверна, точ-на, релевантна информация, но и от чисто икономически и бизнес съ-ображения. Качествените езикови средства пестят време за търсене, осигурявайки максимална ефективност. Чрез надеждна лингвистична сигурност се гради успешен имидж на конкретната библиотека и биб-лиотечната система като цяло. Развитието на международното сътруд-ничество, включително на износа и вноса на информационни ресурси, изисква внимателно научно изследване на проблема. Без да се съобра-зява това условие едва ли е възможно да се създадат конкурентни на световния пазар вътрешни бази данни.
В духа на интеграцията и диференциацията на съвременните научни знания, в съответствие със Закона за разсейване на информаци-ята, информации със сродна тематика могат да бъдат включени в раз-лични бази данни. Въпреки това всяка база от данни обикновено има свои собствени лингвистични средства, които се различават значител-но едно от друго. Затова, заедно с другите (софтуерна, информацион-на, техническа), лингвистичната сигурност е призната за съществен елемент, значително въздействащ върху качеството на търсещата сис-тема като цяло.
Нито една, дори и най-качествената информационната система не може да задоволи цялото многообразие на възникващите инфор-мационните нужди на потребителите. Още повече, че всяка от тези системи има свои езикови ресурси, усвояването на които създава на потребителите много трудности. Това обстоятелство и е движещата сила, която е установила спешната необходимост от интеграция на информационните системи на библиотеката. Функционирането на ав-томатизираните системи в мрежа, от своя страна изисква разрешава-не на проблемите по оперативната съвместимост на програмното и лингвистичното осигуряване.
Следва да се определи какво принадлежи към лингвистичното обезпечаване. В продължение на няколко десетилетия видът на неговата структура се променя. В периода на формиране и развитие на теорията за извличане на информация особено място в състава му заемат речниковия състав (лексиката) и граматиката. Понятието “езиково обезпечаване” не е фундаментално ново. То се появява почти едновременно с въвеж-дането на понятието “информационнотърсещ език“. Първоначално под него се разбират комплексни езици, които се използват за създаване на търсещ образ на документи и заявки за търсене и изискванията, които
179
целят да се опише, съхранява и извлича научно-техническа информация. В момента неговият обем е нараснал значително. Промяна на състава и структурата на езиковата поддръжка до голяма степен се дължи на широкото разпространение на интерактивни системи, които използват активни диалогови режими, развитие на мрежи за предаване на данни, формиране на бази данни и банки данни, интеграция на информационно-търсещи системи с други системи (библиотечни, издателски, информа-ционни мениджъри, системи за автоматизирано проектиране) и т. н.
В допълнение към традиционните семантични инструменти в състава на езиковата поддръжка са включени и някои езици от систе-мите за бази данни и операционни системи. Усилва се взаимовръзката между програмното и лингвистичното обезпечаване.
В състава на лингвистичната сигурност също така започват да се включват методики за индексиране на документите и заявки, прави-ла, методики и алгоритми за създаване, поддържане и актуализиране на търсещите езици. Тоест, с други думи, указанията за попълване на полетата в електронните каталози са част от лингвистичното осигуря-ване, което зависи изцяло от библиотекарите, от тяхната компетентност и професионализъм.
Много малко от университетските библиотеки у нас имат зна-чителни бази данни на електронни каталози, обединени в кооперативни сводни каталози. Но не бива да се забравя проблемът с тяхното качест-во. Трудностите на комплексното управление на качеството са важни за икономиката на всяка държава. Качество на информационните библио-течни продукти и услуги зависи не само от стандартите за библиограф-ско описание, машиночитаемият формат, но силно зависи и от нивото на аналитична обработка на документите. По този начин библиотекарят поема огромна отговорност за разкриване на съдържанието на входящи-те документи.
Съществува едно такова важно свойство на информационнотър-сещия език като семантичната сила. Едно от най-добрите определения на това понятие дава Ч. Мидоу: “Изразителността или семантична сила, е способността на езика за идентифициране на обекта, да се на-прави разграничение на фините признаци на обекта и описание на обек-та на различни нива на детайлност.” Тези думи пряко характеризират качеството на електронните каталози. Да не говорим за всички елементи на лингвистичното осигуряване, като например такива информационно-търсещи езици като класификационните системи УДК и ББК, които, ако е необходимо, могат да отразяват “фините признаци на предмета.”
180
Друг информационнотърсещ език е езикът на ключовите думи, който може би е по-важен за потребителя, от гледна точка на достъпността и привлекателността, изразена в прилагането на естествен език.
ЗаключениеПроменени са изискванията за библиотеката, тя трябва да отго-
варя на изцяло ново ниво в развитието си. В момента в САЩ например има проблем да се подберат онези библиографски бази данни, в които има интересни източници. И за да не се лутат читателите в лабирин-та от информация, в библиотеките въвеждат нова длъжност – инфор-мационен брокер или информационен посредник. Този специалист из-пълнява основно две функции: посочва информацията, интересуваща читателя и му помага да избере техническите средства за осигурява-не на достъп до нея, а след това дава указания и как да я използва. С квалифицирана помощ стойността на информацията значително се увеличава. Най-важната способност на информационния посредник очевидно е възможността да е добре запознат с базите данни, които са основният източник на информация. С развитието на информационни-те технологии все повече ще се увеличават базите данни на текстове, изображения, музикални произведения и т. н. Тяхното разнообразие ще изисква умения от библиотечните специалисти да се ориентират в информационните масиви. Технологията на обработка на информация-та, в крайна сметка ще обхваща всички области на знанието, което още повече ще засили тенденцията за увеличаване на броя на специалисти като информационните брокери.
Днес библиотечното дело и информатиката са по-близо един до друг от всякога. Новите информационни технологии не са цел, а сред-ство за по-модерно, по-качествено ново обслужване. Те допринасят за значителна промяна в библиотечното дело: промяна на структурата на библиотеката, на традиционния “път на книгата”, промяна в съзна-нието на хората, които обслужват потребителите на информация. Бав-но, но се увеличава социалният статус на библиотеките. Фондовете и информационните продукти на библиотеките са включват в състава на държавните информационни ресурси и характеризират общото ниво на социално-икономическо развитие.
Използвани източнициГеоргиева,1. Е. Мениджмънт на библиотеката. Русе, 2004. Денчев,2. Стоян, Ирена Петева. Библиотеки и публичен достъп до информация. София, “Проф. Марин Дринов”, 2006. 311 с.
181
С модерните3. библиотеки – достойно в Европа. Сб. докл. от ХVІ Нац. науч. конф. на СБИР, 8 – 9 юни 2006. София, 2008. Харизанова,4. Оля. Българските библиотеки и информационното общество. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 2007. 175 с.Янкова,5. И. Университетската библиотека в съвременността. Со-фия, УИ “Св. Климент Охридски”, 2002. 198 с.Янкова,6. Иванка. Модерната библиотека. Мястото на Универси-тетската библиотека в съвременното образование. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 2004. 136 с.
182
Съвременни тенденции на стандартизационното осигуряване в областта на информационните и
комуникационни технологии в БългарияГл. ас. д-р Тереза Тренчева –
катедра “Библиотечен мениджмънт”, УниБИТ[email protected]
Росица Кръстева – докторант, катедра “Библиотечен мениджмънт”, УниБИТ
РезюмеЦелта на настоящия доклад е да се очертаят съвременните тенденции на стандартизационното осигуряване в областта на информационните и комуникационните технологии в България. За постигането на така поставената цел е направен съпоста-вителен анализ на стандартите, разработени от Технически ко-митет (ТС) TC-57 Информационни и комуникационни технологии и ТС-47Радиосъобщителни системи и радиосъоръжения, които са част от структурата на Българския институт по стандар-тизация (БИС). Стандартите са анализирани по количество и вид, като резултатите са представени таблично и графично и са изведени конкретни изводи и препоръки.
Ключови думистандартизация, технически комитет 47, технически комитет 57, информационни и комуникационни технологии, Български ин-ститут по стандартизация, стандарти
УводВ съвременната епоха най-характерната социална доктрина е под-
мяната на индустриалното общество с информационно общество в свят, в който „информационните технологии”, „информационните продукти” и „глобалните икономики” са динамично променящи се феномени [7]. Съществуването на информационното общество без информационно-ко-муникационните технологии (ИКТ) е немислимо, ето защо ИКТ са ос-новна движеща сила за конкурентоспособността и представляват един от ключовите промишлени сектори на ХХI век [2]. В глобалната инфор-мационна инфраструктура ролята на стандартите за информационни технологии става все по-важна. На нашия свят може да се гледа като на
183
една глобална мрежа, за чието функциониране е необходима стандарти-зация в областта на информационните и комуникационните технологии, която да осигури съвместимост, качество и ефективност [10].
Изследването на състояние на стандартизационното осигуряване в областта на ИКТ в България, придобива актуалност и от отчетената от Management Information for the Electronic Library (MIEL) необходимост от прилагане на международни стандарти за информационна сигурност в заключителен доклад от изследване на Университета на Централен Ланкшир по отношение на измерване на ефективността на електронните библиотеки [6].
Целта на изследването е да се проучи, разкрие и анализира съ-временното състояние на стандартизационното осигуряване в областта на ИКТ в България, като за постигането на така поставената цел ще бъ-дат решени следните научноизследователски задачи, очертаващи мето-диката на изследването:
1. Идентифициране и кратко характеризиране на структурите, ан-гажирани с разработването на стандарти в областта на ИКТ в България;
2. Проучване, представяне и анализиране на стандартизационно-то осигуряване на национално равнище;
3. Извеждане на конкретни изводи и препоръки, направени в хода на изследването. За постигането на целта на изследването и решаването на поста-вените научноизследователски задачи ще бъдат използвани общонаучни-те методи на анализ, наблюдение, синтезиране, графично изобразяване и таблично представяне на обработената и обобщена информация. Национална стандартизация развиват почти всички страни в све-та чрез определени институции, които организират и координират тази дейност и могат да бъдат както държавни, така и частни [4]. Специали-зираните организации по стандартизация и техните работни органи, т. нар. технически комитети и техните работни програми, осигуряващи бъдещото развитие на стандартизацията, както и добре разработената законова и нормативна уредба, са сигурна гаранция за доброто стандар-тизационно осигуряване [3]. В България организацията, ангажирана със стандартизационното осигуряване на национално равнище е Българският институт за стан-дартизация (БИС). БИС има 100 технически комитета към септември 2011 г., съгласно информацията поместена на сайта на организацията [8]. Имайки предвид ограниченията на изследването и анализирайки областта на ИКТ може да бъде обобщено, че работните органи в БИС,
184
пряко ангажирани с разработването и хармонизирането на стандарти в областта на информационните и комуникационни технологии, могат да бъдат редуцирани до следните два технически комитета:
ТС-47 Радиосъобщителни системи и радиосъоръжения ТС-57 Информационни и комуникационни технологии
Специализирани организации по стандартизация в областта на информационни технологии
Технически комитет ТС-47 Първият технически комитет – ТС-47, е активен технически ко-митет, разработващ стандарти в областта на всички радиосъоръжения, вкл. радиосистеми за връзка с подвижни обекти, системи за телевизион-но разпръскване (вкл. студийна, преносна, предавателна и приемна тех-ника), наземни станции за спътникова връзка, електроакустика и звуко-запис, радиосмущения. ТС-47 поддържа активни връзки и участва като национален член в работата на множество технически комитети на Меж-дународната електротехническа комисия (International Electrotechnical Commission – IEC). За да се разкрие по-пълна картина за дейността на този технически комитет, интерес от научна гледна точка представлява количественото разпределение на разработените от ТС-47 стандарти и стандартите, залегнали в работната програма на техническия комитет. Общият брой стандарти към настоящия момент (септември, 2011), разработени от ТС-47 е 2 446, от които 2 183 са действащи и 263 са отменени (Виж таблица 1).
Таблица 1
Стандарти, разработени от ТС-47 Радиосъобщителнисистеми и радиосъоръжения
ТС – 47 Радиосъобщителни системи и радиосъоръжения
Действащи стандарти 2 183Отменени стандарти 263Общ брой стандарти 2 446
В работната програма на комитета са залегнали 92 проекто-стан-дарта намиращи се на различен етап, от които 7 са на етап официално гласуване, 54 са на етап обществено допитване и гласуване и 31 са на етап издаване (Виж таблица 2).
185
Таблица 2
Стандарти, залегнали в работната програма на ТС-47Радиосъобщителни системи и радиосъоръжения
ТС – 47 Радиосъобщителни системи и радиосъоръженияЕтап официално гласуване 7Обществено допитване и гласуване 54Етап издаване 31Общ брой проекто-стандарти 92
Технически комитет ТС-57 Вторият технически комитет на БИС, който развива стандар-тизация в областта на информационните и комуникационните техноло-гии е ТС-57. Той е активен технически комитет, разработващ стандарти в различни подобласти на ИКТ, като например: софтуер и хардуер; пер-сонална идентификация; идентификационни карти и устройства; елек-тронен подпис и карти, както и свързани с тях системи и дейности; ин-формационни и комуникационни технологии за обучение, образование и квалификация; езици за програмиране; компютърна графика; свързване на съоръжения за обмен на информация; сигурност на информацията; кодирани набори от знаци и кодиране; автоматично приемане на данни; обслужване и управление на данни; описание на документи и обработ-ващи езици; потребителски интерфейс; електротехнически аспекти на съобщителните устройства; база данни и електронни съобщения; дале-косъобщения, далекосъобщителни мрежи и много други [9]. ТС-57 поддържа активни връзки и участва като национален член в работата на Международния технически комитет за информацион-ни технологии на Международната организация по стандартизация (International Organization for standardization – ISO) – JTC – 1 “Information Technology”. Количественото разпределение на стандартите разработени от ТС-57 и залегнали в неговата работна програма показва, че дейността на ТС-57 е изключително активна, което е естествено като се има предвид значението и бързото развитието на информационните и комуникаци-онните технологии. От проучването и анализирането на данните става ясно, че към момента общият брой разработени стандарти от този коми-тет е 2 694, от които 1 815 са действащи, 876 са отменени и 3 са проекти (Виж таблица 3).
186
Таблица 3
Стандарти разработени от ТС-57 Информационни и комуникаци-онни технологии
ТС – 57 Информационни и комуникационни технологииДействащи стандарти 1 815Отменени стандарти 876Проекти 3Общ брой стандарти 2 694
В работната програма на техническия комитет са залегнали 91 стандарти, от които 53 са на етап официално гласуване, 19 са на етап обществено допитване и гласуване, 7 са на етап издаване и 1 е предаден за печат (Виж таблица 4).
Таблица 4
Стандарти залегнали в работната програма на ТС-57 Информаци-онни и комуникационни технологии
ТС – 57 Информационни и комуникационни технологииЕтап официално гласуване 53Обществено допитване 11Обществено допитване и гласуване 19Етап издаване 7 Предаден за печат 1Общ брой проекто-стандарти 91
Въз основа на проучената, анализирана и обобщена информация за дейността на българските технически комитети ТС-47 и ТС-57 ще бъде направен съпоставителен анализ както на стандартите, разработе-ни от двата комитета, така и на стандартите, залегнали в техните работ-ни програми. Съпоставителният анализ на двата комитета, съгласно стандар-тите, разработени от тях, е представен графично на фиг. 1 от която се вижда ясно, че и двата комитета са изключително активни в своята дей-ност по разработване на стандарти в областта на новите информацион-ни и комуникационни технологии за обработка, обмен и предаване на
187
информация, имайки предвид, че общият брой на стандартите разрабо-тени от ТС-47 е 2 446, а от ТС-57 е 2 694. От посочените стойности се вижда, че доминиращ в този случай е ТС-57. Броят на действащите стандарти също не е за пренебрегване, тъй като ТС-47 разполага с 2 183 действащи стандарта, а ТС-57 – с 1 815. Имайки предвид анализираната област на ИКТ, доминиращ при отменените стандарти е ТС-57, който разполага с 376 отменени стандарта.
Фиг. 1 Съпоставителен анализ на стандартите
разработени от ТС-47 и ТС-57
Съпоставителният анализ на двата комитета, съгласно стандар-тите, залегнали в техните работни програми, е представен графично на фиг. 2, от която се вижда ясно, че общият брой на проекто-стандартите, залегнали в работните програми и на двата комитета е почти равен, като доминиращ при стандартите, предадени за обществено допитване и гла-суване е ТС-47 – с 54 стандарта, а доминиращ при стандартите на етап официално гласуване е ТС-57.
0
500
1000
1500
2000
2500
3000
2183
263
0
2446
1815
876
3
2694
47 57
188
Фиг. 2Съпоставителен анализ на стандартите, залегнали в работната
програма на ТС-47 и ТС-57
Хармонизация на стандартитеХармонизирането на националните ни стандарти с международ-
ни и европейски стандарти е друг аспект от дейността на Българския институт за стандартизация и в частност – на техническите комитети в неговата структура.
С приемането на новия Закон за националната стандартизация (ЗНС), обнародван в Държавен вестник, бр. 88, 2005 г. и влязъл в сила от 05.05.2006 г. [5], настъпват важни промени в националната стандар-тизация. За целите на настоящото изследване ще се позовем на регла-ментираното в Първа глава (чл. 3, т. 2) от ЗНС – участие на БИС, по-средством техническите си комитети, в разработването и гласуването на стандарти на европейско и международно ниво и въвеждането им като БДС. Технологията на разработване на БДС и хармонизирането им с ев-ропейските и международните стандарти изцяло са подчинени на евро-пейските и международните правила, въведени от European Committee for Standardization (CEN), European Committee for Electrotechnical Standardization (CENELEC), International Organization for Standardization (ISO) и International Electrotechnical Commission (IEC), чийто пълнопра-вен член е БИС.
0 20 40 60 80 100
-
7
0
54
31
0
92
53
11
19
7
1
91
57 47
189
Хармонизирането на националните ни стандартизационни доку-менти с европейските и международните e регламентирано от Прави-ла за работа по националната стандартизация Ч. 2 (7.3 Одобряване и въвеждане на европейски/международни стандартизационни докумен-ти) [1]. Прилагането на единни стандартизирани изисквания към проду-ктите/услугите повишава конкурентността им на европейските и между-народните пазари, улеснява прилагането на постиженията на науката и технологиите и подпомага търговията.
Технически комитет 47 работи активно в тази посока:участва в дейността по стандартизация на CEN и CENELEC. Ак-тивно е присъствието му в дейността на технически комитети и подкомитети на CENELEC;отговорен е за въвеждането на стандартите на Европейския ин-ститут за стандартизация в далекосъобщенията (ETSI) като национални стандарти в България; участва като активен член в дейността по стандартизация на ко- митети и подкомитет на IEC, където има задължение да гласува и да изпраща национални становища по разработваните проекти.
Данни за разработени и приети от ТС47БДС, хармонизирани с раз-лични европейски стандарти са достъпни на официалния сайт на БИС. Обобщеното им количествено изражение е представено на таблица 5.
Таблица 5
Разработени от ТС-47 Радиосъобщителни системи ирадиосъоръжения БДС, хармонизирани с европейски стандарти
ТС – 47 Радиосъобщителни системи и радиосъоръженияБДС, хармонизирани с EN 2 052
БДС, хармонизирани с ETSI и с EN 4
БДС, хармонизирани с IEC 22
БДС, хармонизирани с ETS 117
БДС, хармонизирани с ES 2
БДС, хармонизирани с HD 56
Общ брой стандарти 2 253
190
Освен хармонизирани стандарти в електронния каталог на ТС-47, присъстват и разработваните от техническия комитет БДС – 178 на брой. Стандартите са разработени основно през седемдесетте и осемде-сетте години на ХХ век. Част от тях - 76 на брой – вече са отменени. Действащи са само 102 от тях. Електронният каталог на ТС-47 дава информация и за разработ-ваните в периода 1977-1984 г., но вече отменени стандарти на Съюза за икономическа взаимопомощ (СИВ) (15 на брой). Липсват хармонизирани с ISO стандарти. От представените в таблица 5 количествени данни за разработе-ните от ТС-47 стандарти е видно, че по-голяма част от тях (2 253 от общо 2 446 разработени стандарти) са хармонизирани с европейски стандарти и/или стандарти на европейски организации. Изводът е красноречив – дей-ността по стандартизация на ТС-47 на БИС е в синхрон с тази на работни-те органи на европейските национални организации по стандартизация.
Особено внимание заслужава и дейността на ТС-57 Информа-ционни и комуникационни технологии. Техническият комитет участва в дейността по стандартизация на CEN, CENELEC, IEC, ISO. Активно е присъствието му в дейността на техническите комитети и подкомитети на изброените организации по стандартизация. В таблица 6 са представени разработените и приети БДС, хармо-низирани с различни европейски и международни стандарти и стандар-тизационни документи.
Освен хармонизирани стандарти, в електронния каталог на ТС-57 присъстват и разработваните от техническия комитет БДС – 113 на брой. Стандартите са разработвани основно през седемдесетте и осем-десетте години на ХХ век. Част от тях – 35 на брой вече са отменени. Действащи са 78. Електронният каталог на ТС-57 дава информация и за разработваните в периода 1976-1985 г. стандарти на СИВ (37 на брой). Два от тях все още са действащи.
Изложените дотук данни могат да послужат за извършването на количествено видов съпоставителен анализ, който ще даде една по-ясна представа за съвременните тенденции на стандартизационното осигуря-ване в областта на ИКТ в България, в лицето на ТС-47 и ТС-57.
Разпределението на хармонизираните стандарти от ТС-47 Ради-осъобщителни системи и радиосъоръжения и ТС-57 Информационни и комуникационни технологии, достъпни в електронния каталог на БИС към м. август 2011 г. по видове и тяхното количествено съотношение, е показано графично на фиг. 3.
191
Таблица 6
Разработени от ТС-57 Информационни и комуникационнитехнологии БДС, хармонизирани с европейски и
международни стандарти
ТС – 57 Информационни и комуникационни технологии
БДС ЕN 1 703
БДС EN ISO 3
БДС EN ISO/IEC 25
БДС ЕN ISP 2
БДС ENV 11
БДС ЕS 3
БДС ETR 2
БДС ETSI 27
БДС ETSI EN 3
БДС HD 17
БДС IEC 13
БДС ISO 30
БДС ISO/IEC 653
БДС ISO TR 2
СД CEN TS 4
СД CLC/TR 16
СД ETSI/TS 10
Общ брой стандарти 2 551
192
Фиг. 3Количествено-видово разпределение на стандартите,
хармонизирани от ТС-47 и ТС-57
Заключение Тенденцията, която се наблюдава от направеното количествено-видово разпределение на стандартите, хармонизирани от ТС-47 и ТС-57 (вж. фиг. 3) е, че броят на хармонизираните стандарти от двата ко-митета е значителен, имайки предвид широкото разпространение на ИКТ в обществения живот на съвременния човек и необходимостта от стандартизация в дадената област. Друга съществена тенденция, която се наблюдава е стремежът към хармонизиране на българската стандартизация с европейската, ко-ето е видно и от внушителния брой БДС, хармонизирани с EN (ТС-47: 2052 и ТС-57 : 1703). Разкриването на дейността на двата технически комитета ТС-47 Радиосъобщителни системи и радиосъоръжения и ТС-57 Информаци-онни и комуникационни технологии, пряко ангажиран със стандартиза-цията в областта на ИКТ в България и предоставената актуална инфор-мация за разработените, в процес на разработка, както и хармонизирани-
193
те стандарти, е изключително полезна за специалистите както в областта на ИКТ, така и за библиотечно-информационните специалисти.
Използвани източнициБългарски 1. институт по стандартизация. Правила за работа по националната стандартизация. Ч. 2 Организация на дейността по стандартизация. 25.08.2011. URL: <http://www.bds-bg.org> Бяла книга2. за Модернизиране на стандартизацията в сферата на ИКТ в ЕС – Пътят напред. 21.08.2011. URL: <http://eur-lex.europa.eu/Notice.do?mode=dbl&lang=nl&ihmlang=nl&lng1=nl,bg&lng2=bg,cs,da,de,el,en,es,et,fi ,fr,hu,it,lt,lv,mt,nl,pl,pt,ro,sk,sl,sv,&val=497432:cs&page> Гълъбова3. , Севдалина. Интегративност на източниците на научна информация и интелектуалната собственост, стандартизацията и управлението на качеството. София, WINI-1837, 2009. с. 411.Гълъбова4. , Севдалина. Международна, европейска и национална стандартизация в областта на библиотечната, информационната и издателска дейност // Трудове на КБД. Т. 2, София, WINI-1837, 2003, с. 77- 91.Закон5. за националната стандартизация // Държавен вестник, бр.88, 04.11.205 г., изм. ДВ. бр. 42, 05.06.2009 г., изм. ДВ. бр.97, 10.12.2010 г. 24.08.2011. URL: <http://www.bds-bg.org/> Кръстева6. , Росица. Измерване на постиженията на академична библиотека от хибриден тип посредством индикатори, способ-стващо за повишаване качеството на нейната дейност. // Трудове на УниБИТ, 2010 (под печат).Лиотар7. , Жан-Жак Постмодерната ситуация. София, Наука и из-куство, 1996.Списък 8. на националните технически комитети на БИС. 10.09.2011. URL: <http://www.bds-bg.org/tc/index.php?button_id=22> Технически9. комитет 57. Сайт на БИС. 08.09.2011. URL: <http://www.bds-bg.org/tc/?committee_id=58&button_id=22 > Тренчева, 10. Тереза. JTC 1 “Information Technology” – обединен технически комитет за международни стандарти // “България – кръстопът на култури и цивилизации”. VII нац. науч. конф. с междунар. участие, София, 1 ноември 2009, с. 466-471.
194
Библиотеките и информационно-комуникационни-те технологии в дългосрочна перспектива
Елена Косева – докторант, катедра “Информационни системи и
технологии”, УниБИТ[email protected]
РезюмеДокладът разглежда библиотеките и информационно-кому-никационните технологии в дългосрочна перспектива. Огром-ни роботи, работещи с хиляди томове, RFID обслужване и защита, достъп до материали и курсове за дистанционно обучение, телекомуникационни връзки, локален и отдалечен достъп до най-разнообразен контент, електронна доставка на документи, съвременна копирна и размножителна техни-ка – това са днешните библиотеки в световен мащаб. В по-далечна перспектива към това ще може да се добави улеснен достъп и нарастване на вида и обема на достъпния контент чрез прилагане на алтернативни подходи и алгоритми за тър-сене и управление на достъпа до съдържанието, управление на потребителската среда, съобразено с предпочитанията и правата на потребителя. Активно участие в този процес ще имат софтуерни агенти, работещи на базата на подходящо организирани знания. По същество това е предмет на Кон-тент Мениджмънт Системите (КМС), а автоматизираните библиотечни системи и системите за управление на дигитал-ни библиотеки са вид КМС – един от най-сложните видове. В процеса на внедряване ще се промени и ролята на библиоте-ките като от страната на потребител на услугите, те ще станат активна страна в процеса на създаването на това, което наричаме семантичен уеб чрез предоставяните от тях надеждни, по отношение на произход, контент и метадан-ни информационни ресурси, както и умението за управление и представянето им в алтернативни формати.
Ключови думидигитални библиотеки, контент мениджмънт системи (КМС), интеоперабилност на електронни библиотеки, метаданни, елек-тронно обучение
195
УводЕдин ретроспективен поглед върху термина “дигитална библио-
тека” (ДБ), започващ от времето на първата му поява през 1992 г., ни показва, че още в зората на появата на термина ангажираните страни са осъзнавали огромния потенциал на дигиталните библиотеки. Терминът може да се схваща по множество различни начини, вариращи от дигита-лизирана колекция от материали, намиращи се в традиционните библи-отеки до колекция от само дигитални материали заедно с услуги, които правят тези материали полезни за всички възможни потребители. В де-финицията дадена от DLib Working Group on Digital Library Metrics (WG) към Stanford University през 1998 г. е акцентирано върху следните аспе-кти на дигиталната библиотека: „Колекция от услуги и информационни обекти, която подпомага потребителите при работата им с инфор-мационните обекти, организирането и представянето на тези обекти, които са достъпни директно или индиректно по електронен (цифров) път“ [12]. През 1997 Компютърното общество на IEEE основава Тех-нически Комитет за Дигиталните Библиотеки с цел да съдейства на изследователската работа по теорията и практиката на всички аспекти на “Колективната памет” – Дигиталните Библиотеки, Дигиталните Музеи и Дигиталните Архиви от всички видове. Терминът “колектив-на памет” се използва, за да обясни сходството между колекциите на библиотеки, музеи, архиви и подобни видове колекции, включително и такива на гражданите.
Същност на дигиталната библиотекаДигиталната библиотека като реализация е пресечна точка на
много научни направления. Конкретните реализации са претърпели множество промени във времето, някои от които са неизбежно свързани със съответното технологично ниво, а другите се отнасят до виждането на библиотечната институция и потребителите за възможните употреби. Както е изяснено в уводната част на Setting the Foundations of Digital Libraries The DELOS Manifesto [4] всяка от предлаганите дефиниции е повлияна от гледната точка на предложителя. Общоприетата дефини-ция се променя от контент-центрична, занимаваща се с организиране и предоставяне на достъп до определена колекция от данни, до потреби-телски ориентирана система, която предоставя иновативни и развива-щи се персонализирани услуги.
За библиотечните институции и за архивите централният проблем за известно време е организационното и технологично обезпечаване на
196
дигиталната презервация и представянето на дигитализираните мате-риали. Конкретна проява на тази дейност може да бъде видяна на ниво национални библиотеки и като инициатива на Европейската общност – Европеана, както и на Европейската и на Световната библиотека. Ев-ропейската библиотека (The European Library) е услуга, която предлага достъп до дигитални и библиографски ресурси от националните библи-отеки на 48 страни на 35 езика. Световната дигитална библиотека (The World Digital Library) предоставя свободен достъп до културни матери-али от световни архиви и библиотеки от цял свят като интерфейсът е на официалните езици на ООН.
Междувременно с развитието на технологично обезпечаване и интернет технологиите започват да се появяват и множество фирме-ни, организационни и потребителски публикации, достъпни в мрежата. Конкретни прояви са сайтовете на международни организации като ISO, IEEE и много други.
Друг аспект на дигиталните библиотеки са електронните книги и електронните публикации на периодични издания. С разрастването на световната мрежа и появата на чатове, форуми и социалните мрежи и особено, като се има предвид популярността им към гледните точки, се прибавят вече и тези на социалните науки. Като тук се акцентира върху проучвания на потребителските търсения и поведения, целящи да пре-доставят колкото е възможно по-персонализирана услуга, съответства-ща на подхода, използван от потребителя в процеса на търсенето – т. е. максимално доближаване на предлаганата услуга до начина, по който потребителят възприема необходимостта си от нея. Това отразява на-сочеността на изследванията към потребителското поведение и добавя нова гледна точка към изследването на дигиталните библиотеки, отна-сяща се за социалната релевантност и мястото им в информационното общество между многото контексти, в които се появяват и приложение-то им за изследвания и практически реализации [3].
В процеса на определяне същността на дигиталната библиоте-ка за известно време терминът се оказва претоварен със съдържание, а първоначалните реализации се свеждат до услуги и системи, които не са интероперабилни и са без възможност за повторно използване на контента.
Изискванията на информационното общество за право на дос-тъп до информационни източници и услуги, правото на образование и правото на свобода на словото и като цяло осигуряване на възмож-ности за развитие и реализиране на личността, независимо от гео-
197
графско положение, възраст, пол, расова принадлежност и финансова обезпеченост, добавят нова гледна точка – електронното образова-ние, под формата на дистанционно обучение и налични в мрежата образователни ресурси.
На теоретично ниво изследователите и разработчиците на диги-тални библиотеки произлизат предимно от две направления: информа-ционно-библиотечните науки и компютърните науки. Във връзка с раз-витието на информационно-комуникационните технологии, юридиче-ските и социалните му аспекти проблемът за дигиталните библиотеки добива нови измерения. В научното общество се появява и тенденцията към създаване на самостоятелна научна дисциплина, посветена на диги-талните библиотеки като основната идея е, че ДБ трябва да се превърне в институция за събиране и предаване на знание, а не само в място за достъп до данни и информационни източници [5]. Както е изяснено в статията “Към дигиталните библиотеки като институции на знание-то” (Towards Building Digital Library as an Institution of Knowledge): „Из-следванията на дигиталните библиотеки трябва да се насочат към на-учна дейност, целяща: генериране, откриване, достъп и използване на данни, информация и знание в различни дигитални формати за целите на различни приложения в глобална и колаборативна мрежа от хора и системи... Подход към откриване на знанието, базиран на създаване на знание отгоре-надолу (онтологии, описания на предметни области и моделиране на потребителите) и отдолу-нагоре автоматизирано из-вличане на знания (интелигентно обработване на текстове, данни и съдържание на интернет страници), са обещаващи подходи, които ще помогнат да се променят дигиталните библиотеки от институции за данни и информация към институции на знанието.”
Активни страни в изследването на ДБ са организации от цял свят. Интересен проект е The BRICKS Project – Building Resources for Integrated Cultural Knowledge Services. Проектите MICHAEL и MICHAEL Plus, финансирани с помощта на програма на Европейската комисия (eTen), целят да се въведат нови услуги. MICHAEL е проект за създаване на портал на базата на платформа, разработена във Франция. MICHAEL Plus e разширение, което включва нови държави-участнички. Партньор от България е Централната библиотека на БАН. Двата проекта са насо-чени към интегрирането на национални инициативи в дигитализирането на културното наследство и към съвместното функциониране на наци-онални културни портали с цел подпомагане на достъпа до дигитални източници от музеи, библиотеки и архиви. В резултат е създадена меж-
198
дународна информационна услуга, която позволява на потребителите да търсят, преглеждат и проучват описанията на източници, пазени в ин-ституции из цяла Европа [1].
В настоящият момент е достигнато ниво на зрялост в изяснява-нето на термина и конкретните реализации на дигитални библиотеки, което в Манифеста на Дигиталната библиотека се конкретизира в следната дефиниция [4]:
„Дигиталната библиотека е абстрактна същност, съществу-ваща благодарение на софтуера, който съставлява системата диги-тална библиотека, като основните концепции, които стоят в основа-та й, са: контент, потребител, функционалност, качество, политика и архитектура. Архитектура тук е: функционалността и предлаганият контент, проектирани върху хардуерни и софтуерни компоненти.“
Интероперабилност на дигиталните библиотекиДигиталните библиотеки днес се приемат като една от най-ком-
плексните форми на информационни системи, а интероперабилността между дигиталните библиотеки е между основните предизвикателства за разработчиците. Интероперабилност, така както е дефинирана в ISO/IEC 2382 Information Technology Vocabulary означава възможността да се: комуникира, изпълняват програми, пренасят данни между различни функционални единици по начин, който не изисква от потребителя да има познания за уникалните характеристики на тези единици. Интеро-перабилността има шест аспекта [9] :
Взаимодействащи същности : традиционните културни институ-ции (библиотеки, музеи, архиви), предлагащи дигитални услуги или дигитални хранилища (институционни или не) електронни платформи за наука, за обучение или просто уеб услуги;Взаимодействащи обекти : същностите, които в действителност се нуждаят да бъдат обработвани в сценариите на интеропера-билност. Това може да са самите дигитални обекти или техни представяния, които често са възприемани като библиотечни ме-таданни, но също могат да бъдат и други видове представяния – заместители;Функционална перспектива на интероперабилността : може да бъде просто размяна или разпространяване на дигитални обекти. Функционална цел може да бъде събиране на дигитални обек-ти в контентния слой. Друг подход може да е предоставяне на възможност на потребителите или софтуерните приложения да взаимодействат с множество дигитални библиотеки през унифи-
199
цирани интерфейси (динамични портали) или пък – подпомагане на операциите между федерирани самостоятелни дигитални биб-лиотеки. Установяване на обща архитектура за услуги и обща дефиниция за услуги;Лингвистична интероперабилност (многоезичност): Може да се възприема по два различни начина: като многоезичен потреби-телски интерфейс (добре известно) и като динамични многое-зични техники за изследване на дигиталните обекти в простран-ството на библиотеката. При втория аспект могат да се опреде-лят три подхода: динамичен превод на заявките с цел достъп до дигитални библиотеки на различни езици, динамичен превод на метаданни и динамична локализация на дигитален контент;Проектантска и потребителска перспектива : Тук става дума за концепциите на мениджъра на дигиталната библиотека и потре-бителя на дигиталната библиотека. Техническият администра-тор има съвсем различен поглед от този на потребителя, предос-тавящ контент като автор. Различна перспектива имат съответно и агрегаторът на контент и съставителят на политика;Технологични стандарти : осъществяването на различен вид интероперабилност е измежду най-големите проблеми. Могат да се използват по-традиционни подходи, насочени към библи-отечни метаданни като Z39.50/SRU, SRW – методи, базирани на OAI-PMH или подходи с използване на услуги като SOAP/UDDI и Java базиран приложнопрограмен интерфейс, дефиниран в JCR (JSR 170/283) или пък GRID платформи като iRods.Семантична интероперабилност на различни информационни
системи е способността да се комуникира желаният смисъл. Интегра-цията на информация е само един възможен резултат от успешната ко-муникация, други форми са осъществяване на заявки, извличане на и трансформиране на информация от определени по-стари системи към по-нови. Най-общо към семантичната интероперабилност може да се подходи или проактивно – чрез стандартизация, или реактивно – чрез интерпретация, или чрез комбинации от двата метода.
Дигиталните библиотеки в различните си прояви биха могли да покрият почти всички аспекти на библиотечното обслужване в елек-тронна форма. Различните конкретни реализации могат да се отнасят до различните видове библиотеки: национални, регионални, общински, академични, научно-технически, училищни и читалища като услугите, които предоставят съответстват на нивото на конвенционалната библио-
200
тека. В процеса на колаборация между дигиталните и конвенционални-те библиотеки в различните случаи водеща роля имат или подходите, имплементиращи традиционни библиотеки или тези – имплементиращи по-нетрадиционния подход.
Пример в това отношение е Greenstone – една от най-известни-те системи за дигитални библиотеки с отворен код. По-ранната версия Greenstone 2 е повторение на функционалността на конвенционалната библиотека в софтуерен вид, която е специално насочена към развива-щите се държави – поддържа по-стари компютърни платформи. По-но-вата версия Greenstone 3 включва семантичен елемент, осъществяващ анализ на потребителските търсения, базиран на FRBR онтологията и обслужващ нуждите на система за известяване [10].
За нуждите на ДБ са разработени и имплементирани различни стандарти и протоколи: OPAC (Online Public Access Protocol), OAI-PMH (Open Archives Initiative Protocol for Metadata Harvesting), FRBR (Functional Requirements for Bibliographic Records), който е независим от системата за каталогизиране модел същност-връзка на библиог-рафските записи, Z39.50, METS (Metadata Encoding and Transmission Standard) и други.
Освен Greenstone, други известни решения с отворен код, насо-чени към създаване на библиотеки, онлайн публикуване и дигитални хранилища с услуги за управление са: Koha, DPubS (Digital Publishing System), EРrints, Evergreen, Fedora, ePublishing Toolkit [6], D-NET Software Kit [8].
RDF Resource Description Framework – на Wide Web Consortium (W3C), първият вариант (който вече не се използва) е разработен за мо-делиране на метаданните. Вторият вариант на RDF е особено актуален за дигиталните хранилища, поради възможността да бъде използван за дефиниране на онтологии на релациите между дигиталните обекти – това са RDF схеми, чрез които се описва мрежа от дигитални обек-ти. Дефинираните релации могат да бъдат разширявани или свивани в зависимост от конкретната употреба. Дефинирането на релации между дигиталните обекти повишава функционалността за управление и дос-тъп до дигиталните обекти. Тази повишена функционалност се пости-га чрез поддържане на метаданни за релациите между обектите. А те могат да бъдат използвани за: организиране на обектите в колекции, OAI събиране на метаданни, потребителски търсения и разглежда-ния, дефиниране на библиографски връзки между обектите, подобни на FRBR, дефиниране на семантични релации между дигиталните обекти,
201
които показват какви са релациите на обектите с външни таксономии и стандарти, моделиране на припокриване на свързани ресурси на ба-зата на някаква контекстуална информация, създаване и представяне на йерархични релации между обектите, създаване на връзки между различни колекции [7].
Една възможна интерпретация на дигитална библиотека е сис-тема, проектирана да автоматизира традиционните библиотечни функ-ции като подпомага библиотекаря да поддържа физическите библио-течни единици. OPAC е стандарт за библиотеките днес и заедно с него много други функции са автоматизирани: придобиване, заемна служ-ба, статистика на потреблението, междубиблиотечни заемания и пла-ниране на дейността [13]. При такива системи обаче не става въпрос за дигитална библиотека, а за автоматизиране на библиотечния труд. Такива системи могат по функционалност да са много добре разрабо-тени като включват в състава си и RFID системи за заемната служба и дори още по-сложни устройства като роботи, заместващи човека в процеса на откриване и доставяне на конкретна библиотечна единица по зададена сигнатура, но те са само един пример за навлизането на средства за автоматизация в традиционните библиотеки. Тази насока на развитие има своята добра страна в освобождаването на човешки ресурси, които се пренасочват към нови дейности, обогатяващи или разнообразяващи обхвата на библиотечното обслужване. Тук може да се добавят още и нови високопроизводителни и прецизни средства за оптическо разпознаване на текстове и ръкописни материали, скенери за дигитализиране на материали и др. Последните, макар и имащи отношение към дигиталните библиотеки, все пак са в голямата си сте-пен са предназначени за традиционните библиотеки.
Контент мениджмънт системите (КМС)Концепциите, които стоят в основата на дигиталната библиоте-
ка, съвпадат с тези, които стоят в основата на Контент мениджмънт системите. КМС са софтуерни приложения, предназначени за органи-зиране на управлението (създаване, агрегиране, контрол на версии, кла-сифициране, архивиране и др.), осигуряване на средства за достъп до различни типове съдържание, управление на потребители и потреби-телски права, предоставяне на персонализирани услуги, осигуряване на средства за дефиниране на работен поток и др. При различните КМС предоставяната функционалност е във връзка с характера на съдържа-нието като целта е да се покриват различните формати и разнообразните изисквания на потребителите. КМС обикновено имат в състава си компо-
202
нент за събиране на наблюдения, засягащи контента и потребителите, и средства за настройка на функционалната на системата, съобразно жела-нията на администратора. Същността на КМС до голяма степен съвпада с тази на дигиталните библиотеки. Основна характеристика на КМС е разделянето на средствата за управление на контента от средствата, начините и форматите за представянето му: файлови формати, орга-низация и състав на екранно съдържание, включително персонализация и др. Аналогията при ДБ e в това, че информационното съдържание на контента може да има физическа реализация в различни формати както на вида издание: книга, периодика, дигитализирано съдържание на ръ-кописен материал, мултимедиен материал и др., така и като формат на дигиталния файл: doc, pdf, odt, rtf, tiff, jpg, html и др.
Накратко ДБ е целенасочена колекция от дигитални обекти, включ-ващи текст и мултимедия, заедно с методи за достъп, търсене и доставя-не, селектиране, организация и поддържане на колекцията. Разнообрази-ето в представянето се състои в това, че различни по същност дигитални обекти могат да отговорят на информационната нужда на потребителя. В този смисъл ДБ като информационни системи са насочени в много по-голяма степен от специализираните КМС към използване на средства за семантично представяне на съдържанието и утилизиране на ресурси: алгоритми, различните форми на контролирани речници, формати на ме-таданните и др., насочени към анализиране на потребителските нужди, представянето им в машиноразбираем вид и търсене на релевантни източ-ници в наличния контент, който може физически да се намира на различ-ни места в рамките на една или друга ДБ. Това има своето продължение в метаданните. Те по своята същност се разделят на: дескриптивни, адми-нистративни и структурни. Структурните метаданни са тези, които най-много допринасят за семантичното представяне на дигиталните обекти. КМС също се развиват в посока на семантично представяне и интерпре-тиране на контента и потребителското поведение, но конкретните реали-зации не са така широкомащабни и в повечето случаи са насочени към някаква конкретна задача – за уеб съдържание, за електронно обучение, за подпомагане на преводи, организиране на издателска дейност и др. На архитектурно и компонентно ниво и при двата вида системи се използват еднакви подходи. В този смисъл ДБ са вид КМС, както вече беше споме-нато – един от най-сложните типове КМС.
Веднъж поставена в интернет пространството, идеята за ДБ се развива още повече в насока на това, че ролята на ДБ за потребителя не е само в качеството на място за търсене на релевантна информа-
203
ция, а място за колаборативна работа и общуване с други потребители. Това е особено вярно за ДБ, организирани около специфичните нужди на някакво научно общество или пък ДБ за нуждите на образованието. Конкретната последица е използване на нови подходи при обработване-то на дигиталните обекти като подходите са различни в зависимост от насочеността на ДБ.
През последното десетилетие особено актуална е темата за ро-лята на дигиталните библиотеки в контекста на електронното и дис-танционното обучение. Има три основни роли, които дигиталната библиотека може да има в образованието: среда за обучение, място за създаване на обучителни материали, включително и използването им от обучаеми и място за преподаване – създаване на курсове и предоставя-не на справочни материали.
Всяка дигиталната библиотека има възможността да включва в колекцията си ресурси от най-разнообразен характер, в това число ин-тернет сайтове. Това, заедно с възможностите на болшинството уеб Кон-тен мениджмънт системи, подобрява качеството на обслужване, пре-доставяно от библиотеката, независимо дали е дигитална или конвенци-онална. Седма Рамкова програма за конкурентноспособност и инова-ции на Европейската Общност, например включва програмата ATLAS (Applied Technology for Language-Aided CMS) [2], чиято главна цел е да създаде улеснения за управление на многоезичен контент, управление на версии и управление на многоезични интернет сайтове. Услугите, които могат да бъдат ползвани, така както са обяснени на сайта на про-екта, са: iPublisher, iLibrarian, EUDocLib. iPublisher e софтуер като ус-луга, която улеснява потребителите да поддържат многоезични сайтове, без да е необходимо да се ангажират с инсталацията и поддръжката на КМС. iLibrarian е интернет базирана услуга за управление на съдържа-ние, която позволява потребителите не само да съхраняват, организират и публикуват своите работи, но също и да намират документи с подобно съдържание на английски, български и др. езици и лесно да придобиват най-основни текстове от големи колекции от непознати документи или резултати, върнати от машини за търсене. Пилотната версия впослед-ствие трябва да бъде разширена и на хърватски, немски, гръцки, полски и румънски език. EUDocLib адресира нуждите на хора, които се нуж-даят от улеснен достъп до юридическите документи на Европейската Общност от колекцията на EUR-LEX на техния собствен език. Потре-бителите на този сайт могат лесно да намират подобни документи, да четат резюмета на желаните документи и извлечени важни фрази и думи
204
или техните преводи на езика на потребителя. В обхвата на 7 Рамкова програма ИКТ Езикови технологии и Машинен превод – други проек-ти са насочени към езикови услуги, които, макар и нецентрален аспект на дигиталните библиотеки, са важни като услуга и функционалност. LT4EL: Language technology for eLearning, например е проект за езикови технологии в електронното обучение.
MultiMatch Multilingual/Multimedia Access to Cultural Heritage [11] e проект от Шеста рамкова програма на Европейската Комисия. Целта на проекта е да даде възможност на потребителите да взаимодействат с достъпни в интернет обекти, свързани с културно-историческото наслед-ство, без оглед на типа медия и език. Целта е постигната чрез създаване на машина за търсене, насочена към достъп, организация и персонализирано представяне на културно-историческа информация. Многоезиковото тър-сене се осъществява чрез машинен превод и специфични за предметната област речникови компоненти. (Списък на някои от свързаните проекти е достъпен URL: <http://www.multimatch.eu/relatedsites.html>)
ЗаключениеДигиталните библиотеки, които са активно поле на изследвания
и разработки през последното десетилетие, безспорно продължават да се развиват като функционалност и като разнообразие на състав и фор-мати на колекциите. Въпросът дали ще се стигне до създаване на само-стоятелно научно направление, посветено на изследване и разработки на дигитални библиотеки, което ще бъде в състояние да даде изчерпателна дефиниция за дигитална библиотека, не е в компетенциите на този до-клад. Факт обаче е, че съвместните усилия на информационно-библио-течните работници и специалисти от областта на компютърните науки имат своите конкретни успехи в разработването и експлоатирането на разнообразен софтуер за дигитални библиотеки.
Използвани източнициДигитални1. колекции. // ББИА. Българска библиотечно-инфор-мационна асоциация 8.10.2011. URL: <http://www.lib.bg/index.php?option=com_weblinks&catid=65&Itemid=23>ATLAS.2. Applied Technology for Language-Aided CMS. Welcome to ATLAS project website! 6.10.2011. URL: <http://www.atlasproject.eu/>Cana,3. Mentor. Digital Libraries and the Information Society. June 19, 2003. URL: <http://www.kmentor.com/socio-tech-info/2003/06/digital-libraries-and-the-info.html>
205
Candela,4. Leonardo, Donatella Castelli, Pasquale Pagano, Constantino Thanos, Yannis Ioannidis, Georgia Koutrika, Seamus Ross, Hans-Jörg Schek, Heiko Schuldt. Setting the Foundations of Digital Libraries. The DELOS Manifesto. // D-Lib Magazine, March/April 2007, Vol. 13, № 3/4. 5.10.2011. URL: <http://www.dlib.org/dlib/march07/castelli/ 03castelli.html>Chen,5. Hsinchun. Towards Building Digital Library as an Institution of Knowledge. // Wave of the Future. NSF Post-DL Futures Workshop. Short Paper, June 15 - 17, 2003, Wequassett Inn, Cape Cod, Chatham, Massachusetts. 8.10.2011. URL: <http://www.sis.pitt.edu/~dlwkshop/paper_chen.html> Digital6. Library Construction Tools. Software. [Bibliography]. // The British Columbia Digital Library. 12/07/2010. 7.10.2011. URL: <http://bcdlib.tc.ca/tools-software.html#dPubS>Digital 7. Object Relationships. Add. by Daniel Davis. Aug 04, 2008, last ed. by Chris Wilper. Jul 15, 2011. 7.10.2011. URL: <https://wiki.duraspace.org/display/FEDORA35/Digital+Object+Relationships#> D-NET8. . Building Sustainable Aggregative Digital Library Systems. // D-NET Lab. Overview. What is D-NET for? 8.10.2011. URL: <http://www.d-net.research-infrastructures.eu/node/4 >Gradman, 9. Stefan. Interoperability. A Key Concept for Large Scale, Persistent Digital Libraries. Briefing paper. // Digital Preservation Europe. 6.10.2011. URL: <http://www.digitalpreservationeurope.eu/publications/briefs/interoperability.pdf>Hinze,10. Annika, George Buchanan, David Bainbridge, Ian H. Witten. Greenstone: a Platform for Semantic Digital Libraries, 2009. 8.10.2011. URL: <http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/summary?doi=10.1.1.147.7104>MultiMatc,11. Information Society Technologies. Multilingual / Multimedia Access to Cultural Heritage. Technology-enhanced Learning and Access to Cultural Heritage. Instrument: Specifi c Targeted Research Project FP6-2005-IST-5. Final Activity Report, 40 p. 7.10.2011. URL: <http://www.multimatch.eu/docs/publicdels/Final_Activity_Report.pdf>The Scope12. of the Digital Library. Draft Prep. by Barry M. Leiner. January 16, 1998, rev. October 15, 1998. 5.10.2011. URL: <http://www.dlib.org/metrics/public/papers/dig-lib-scope.html> Witten,13. Ian H., David Bainbridge, David M. Nichols. How to Build a Digital Library. Chapter 1. 2. ed. XVIII, 613 p. 8.10.2011. URL: <http://www.nzdl.org/custom/howto2/cgi-bin/library.cgi?a=p&p=about&c=book&nw=utf-8>
206
Библиометрия и дърво на връзките при наукометричния анализ на научните изследвания
Цветелина Димитрова – Представител на Thomson Reuters
РезюмеНаучното съобщение поставя проблема за библиометричното, иконометричното и социологичното измерване на научните из-следвания, необходими за управлението на инвестициите в нау-ката. Авторът съпоставя традиционният експертизен вариант и наукометричния количествен подход, съчетан и с други анали-тични и метрични инструменти за измеримост, в търсене на алтернатива за вземането на бъдещи инвестиционни решения.
Ключови думибиблиометрия, наукометричен анализ, дърво на връзките, науч-ни изследвания, измеримост, измерители
УводПреброяване, измерване, сравнение на количества, сравнение на
резултати, анализ на измерванията, количествен анализ са все инстру-менти на научната дейност. В отминалия и особено в този век обемът на научните изследвания, който обхваща процеса на постигане на ново знание, описанието му и комуникирането му чрез публикации, сам по себе си става огромен и комплексен. Научното изследване сега е толко-ва широко, а същността му е толкова комплексна и специализирана, че личното познание и опит вече не са достатъчни средства за разкриване на насоките за развитие или за вземане на стратегически решения.
Нуждата от подбор и очертаване на значимите и обещаващи по-лета на изследвания на по-добро управление на инвестициите в науката се увеличава постоянно. В цял свят портфейлът на правителствата, на индустрията, на образователната система и на филантропите не расте така бързо, както расте научното познание. Управляващите в универси-тетите, в правителствените офиси, в държавните лаборатории и в бор-довете се сблъскват с въпроси за това какво трябва да се подпомогне и какво не, или кои изследователски проекти трябва да получат повече подкрепа от други.
207
Анализ на резултативността на научните изследванияПостиженията в индустрията често могат директно да се изброят
и лесно да се измерят с такива параметри като приход от продажби, тър-говски успех от открития от лабораторните разработки превърнали се в пазарни продукти. Но за съжаление постиженията и насоките в науката не могат така лесно да бъдат измерени.
Сравнително до скоро стратезите и инвеститорите в науката взе-маха решения относно насоките на развитие само на основата на ана-литичен преглед, основаващ се на опита и професионализма им. Посто-янно нарастващият размер на специализиране на изследванията обаче, прави трудно за малка група от експерти да оценят в пълнота и обектив-но постигнатите резултати и да дадат мнение за предложения по бъдещи сфери на изследвания и перспективи на развитие.
Библиотеката, която трябва да вземе решение за новата си колек-ция, фондацията, която трябва да направи избора си за финансиране или правителственият офис, който трябва да претегли националните нужди от развитие на науката, всички те имат нужда от експертен анализ на резултативността – настояща и очаквана – от научните изследвания. А все още експертният анализ е стандартният метод за оценка на научната дейности при определяне на отделяния ресурс за наука. Експерти, ана-лизиращи работата на своите колеги – дали така се постига правилна, обективна и адекватна оценка, възоснова на която се вземат решения?
Друг подход е библиометрията – понякога наричана и наукомет-рия. Библиометрията обръща основния инструмент на науката – коли-чественият анализ – към самата нея. Количествената оценка на пуб-ликациите и на данните за цитиранията сега се използват почти във всички страни по света, притежаващи активен научен потенциал. Биб-лиометрията се използва за оценка на резултативността от научните изследвания, особено в университетите и в научните лаборатории, както от стратези, управляващи научните звена, така и от администратори, ин-формационни специалисти и библиотекари.
За успешното ползване на библиометрията има достатъчно при-мери, но все още тя не се прилага комплексно, в съчетание с други ана-литични и метрични инструменти, с цел постигане на оптимални резул-тати в науката.
Ако условно се представи дървото на връзките между звената, които участват в научно-образователния процес, в голяма степен, чрез методите на библиометрията могат да се зададат параметри и индекси, произтичащи от спецификата на научното знание. Тези библиометрич-
208
ни параметри и индекси биха могли да се съчетаят с други измерители – предимно иконометрични и така да се опишат връзките и зависимо-стите между тях, че да се изгради модел, гарантиращ постигането на определени резултати. Много метрики корелират една с друга, като се има предвид, че те обхващат често едни и същи данни, но описват раз-лична информация.
Идеята за съвместно измерване на три подсистеми на един и същ процес със средствата на различните съответстващи им метрики – библиометрична, иконометрична и социологична, както и вторичните метрични показатели, съответстващи на връзките между тези подсис-теми, е вероятно най-добрият подход за оценка на научно-изследова-телската дейност. Той е залегнал в основата на взимането на решение в Германия, Швеция, Канада, Австралия и САЩ за увеличаване на раз-ходите им за научни изследвания, като част от пакета им за стимули-ране и подкрепа на икономиките им в условие на общоикономическа криза. Всеки 1 щ.д. изразходван от Националния здравен институт на САЩ генерира допълнително 2,21 щ. д. икономически резултат през последните 12 месеца. Лидерите в науката считат, че именно този под-ход ще предложи по-добри системи и инструменти за измерване и предвиждане на резултатите.
Дървото на връзките се състои от три основни корена – научни резултати, човешки ресурс и инвестиционни параметри. Тези три ком-понента, измерени както отделно, така и взаимосвързано, се подчиняват на определени административно-управленски модели, които могат да дадат различни резултати. Това е т. нар. ствол на връзките, който според приоритетите на съответните научни звена, съчетава по различен начин трите компонента, но тук от значение е, че отново резултатът е напъл-но измерим. Така наречените клони на дървото ще генерират области-те на приложение – наука, образование, приложни изследвания и т.н. А плодът на дървото може да се изрази в: печалба, полза от интелекту-ална собственост, иновация, влияние върху научната област, промяна в качеството на човешкия ресурс, възлагане на поръчки, реализация на социални задачи и др. Както виждаме, част от плодовете, тоест резул-татите пряко възобновяват процеса, а част от тях генерират средства и косвено влияят за вземане на нови инвестиционни решения.
ЗаключениеИзработването на наукометрични модели, които отчитат връзки-
те в процеса на създаване на научноизследователски резултати, е аван-гардно направление и се развива много бързо. То синхронизира много
209
индикатори и параметри, поставя ги във взаимна връзка и дава възмож-ност да се изследват динамични самоорганизиращи се системи, които да осигуряват планирани резултати. Пример за използването на подобен модел е американската система STAR METRICS, която цели измерването на ефекта и на резултата от инвестициите за научни изследвания, инова-ции и конкуретноспособност.
Използвани източнициАрсенова,1. Искра. Библиометрията – поглед към бъдещето с оглед на миналото. // Библиотечно сътрудничество – настояще и бъдеще. Доклади от XIІІ годишна конференция на СБИР, 5-6 юни 2003, гр. София. URL: <http://www.lib.bg/dokladi2003/i_arsenova.htm>Adams,2. Jonathan, David Smith. Funding research diversity: A Technical Report Supporting a Study of the Impact of Further Concentration on University Research Perfomance and Regional Research Capacity. A Report for Universities UK by Evidence. Technical report (Universities UK). Evidence, 2003, 112 p. URL: <http://www.universitiesuk.ac.uk/Publications/Documents/funding_tech.pdf>De Bellis,3. Nicola. Bibliometrics and Citation Analysis. From the Science Citation Index to Cybermetrics. Lanham, Scarecrow Press, 2009.Leydesdorff,4. Loet. The Challenge of Scientometrics. The Development, Measurement, and Self-Organization of Scientifi c Communications. Universal-Publishers, 2001. 359 p. URL: <http://www.bookpump.com/upb/pdf-b/1126816b.pdf>Rao,5. I. K. R. Growth of Literature and Measures of Scientifi c Productivity. Ess Ess Publications, 2010, p. 94Star Metrics6. . A Federal Collaboration with Research Institutions. Science and Technology for America’s Reinvestment. Measuring the EffecT of Research on Innovation, Competitiveness and Science. URL: <https://www.starmetrics.nih.gov/>
ІІІ. Дигитални библиотеки, опазване на културното наследство и достъпдо информацията
213
Copyright and Privacy as Possible Obstacles to Digitiza-tion in Libraries
Prof. Aleksandra Horvat – University of Zagreb, Croatia
AbstractNumerous documents produced by various European Union bodies in the last decade in the form of green papers, reports, recommendations, etc., emphasize the importance of both copyright and personal data protection in the process of mass digitization of the cultural heritage deposited in the European libraries. Today mass digitization is techni-cally feasible, but is legally still questioned and it seems that a num-ber of issues closely connected to the process of digitization have not yet been settled, at least not in a satisfactory manner. Many lite rary and artistic works created in the 20th century and kept in libraries are still protected by copyright and the fact that it is not always easy to identify and locate the rightholders in order to obtain the permission for digitization as well as the fact that the copyright clearance re-quires time and extra effort of librarians present a serious obstacle to libraries which strive to display their holdings to the users worldwide. The disparities in the national copyright laws increase the sense of in-security in librarians while various proposals of possible solutions at the European level have yet to be explored and adopted. The issue of privacy appears to be another sensitive issue concerning digitization. Mass digitization of newspapers, magazines, photographs and other material may reveal personal data to a wider audience than ever be-fore. Such revival of the past might be harmful for an individual and his/her reputation. Therefore, both copyright and privacy present new challenges for librarians and require new answers.
Key wordsmass digitization, copyright, privacy, national copyright laws, reputation
IntroductionNumerous documents which emphasize the importance of both copy-
right and personal data protection in the process of mass digitization of the cultural heritage deposited in the European libraries and other cultural insti-tutions have been produced by various bodies of the European Union in the
214
last decade in the form of green papers, reports, recommendations, etc. The proliferation of those documents date back to the beginning of 2000, when the European Commission fi rst called for measures to stimulate the development and use of digital content in the eEurope 2002 Action Plan [8]. This action plan encouraged the Commission and the EU Member States to “create a co-ordination mechanism for digitization programs across member States”.
As a fi rst step towards this coordination, the European Commission organized an expert meeting with representatives from all member states in Lund in April 2001. The conclusions and recommendations derived from this meeting are known as the Lund principles [11]. The Lund Principles include intellectual property rights among possible obstacles to digitiza-tion and recognize that different legitimate interests of various stakeholders should be balanced.
In 2003 a set of principles was developed in another document known as the Charter of Parma [3]. The document looks upon the digitization as an essential step which European cultural institutions should make to preserve Eu-rope’s collective cultural heritage and its cultural diversity, provide improved access for the citizens to that heritage, enhance education and tourism and con-tribute to the development of the new digital content and service industries. In the Art. 4 of the Charter not only intellectual property rights but also privacy of the individuals has been recognized as possible obstacles to digitization. The Charter of Parma encourages the adoption of all the available technical and legal instruments to improve accessibility and overcome legislative and norma-tive barriers. It also encourages a dialogue between the cultural and scientifi c sectors, intellectual property experts, companies implementing digital rights management (DRM) solutions and the content industries.
In the document Cultural heritage: Information society technologies [5] the obstacles to mass digitization have been determined as: cost, use of in-appropriate technologies and inadequate standards, lack of synergy between cultural and technological programmes and the lack of consistency in ap-proaches to intellectual property rights. In 2008 the European Commission issued a Green paper Copyright in the Knowledge Economy with the aim to improve the free movement of information and initiate a debate on the dis-semination of creative works in the digital environment, not being limited to scientifi c and educational. Its aiming at all materials which have value in en-hancing knowledge is of great importance to digitization projects of cultural heritage. The Green Paper focuses on the exceptions to copyright which are most relevant for the dissemination of knowledge. In the fi rst place excep-tions for libraries and archives are mentioned. Under the current legal frame-
215
work, libraries and archives do not enjoy a blanket exception from the right of reproduction. Reproductions are only allowed in specifi c cases such as preservation of works contained in the library holdings [7].
The value of digitization of the European heritage has been reiterated recently in the new development strategy of the European Union named Eu-rope 2020 and issued in March 2010 [9]. This new strategy has been based on several action plans, including the one called A Digital Agenda for Europe, in which the digitization of European cultural heritage is seen as a key action [1]. Digital Agenda for Europe states that the digitization and dissemination of cultural works should be facilitated and announces two new Directives which should help towards this aim: Directive on orphan works and Directive on collective rights management.
Mass digitizationToday mass digitization is technically feasible – it is possible to
digitize 40-50 millions of pages annually. However, there are obstacles to it, a high cost of the process in the fi rst place. In Croatia, for instance, the material digitized for private purposes and paid for by users is routinely added to a library digital collection. It is obvious that no selection criteria for digitization apart from users’ random interests can be provided in such cases. There are also planned projects of digitization by individual libraries, when the material is carefully selected and the attention is paid that only the material in public domain is included to evade further costs. But mass digitization is still an unattainable goal for Croatian libraries. A national programme of digitization of library, archive and museum materials was adopted in 2006, with no mention of mass digitization and it is obvious that the programme should be updated [13].
Copyright as obstacleHowever, even in the countries that can afford large-scale digitization,
there are other obstacles: mass digitization has been hampered by the existing copyright legislation. The present copyright regime developed three centuries ago in a completely different environment seems to present a great obstacle to further development of the digital world. Copyright in the continental part of Europe has been respected as an individual right, but it is obvious that libraries involved in mass digitization cannot afford time and costs that indi-vidual contacting of rightholders would require. Moreover, libraries hold in their custody a lot of materials for which a rightholder cannot be determined or if determined cannot be found. Photographs, postcards, posters, and other ephemeral material rarely bear the name of the author and are often the works
216
of amateurs. A new name – orphan works – has been coined for such mate-rial. According to the estimates of the British Library around 40% of its col-lection are orphan works [10]. The European Parliament is going to adopt a new Directive on Orphan Works, apparently with the aim of trying to fi nd the solution for rights clearance for libraries and similar cultural institutions. However, librarians have their doubts about the proposal of the Directive, which requires that diligent search is performed prior to digitization. Dili-gent search is described as a search of library catalogues and other databases and databases of the relevant collecting societies. Once performed, diligent search has to be documented, i. e. the institution that digitizes materials has to organize and maintain documentation about each work digitized including the data about its legal status (out-of-print, orphan, protected). This require-ment again presents obstacles to libraries which undertake mass digitization, because of the time and effort needed to perform the search.
It is somewhat of a paradox that libraries, which over time collected so many data on works and their authors and made excellent catalogues, are now faced with a lack of relevant data needed to identify and locate authors. It seems that collecting societies cannot help either, since their registries and databases are not complete and are often limited to the living authors. The European Commission has initiated the development of an international data-basis called Arrow (Accessible Registries of Rights information and Orphan Works) which should comprise the data on the European rightholders and their works from various national collecting societies databases [2]. It is not yet known if a fee will have to be paid for the use of Arrow and what standard will be used to display the data on rightholders.
In the digital environment licensing seems to be a most suitable solu-tion for rights clearing. However, current licensing system is too fragmented and complex, and since rights are licensed on the national basis and collective rights organizations cannot provide transnational licences, it appears that the digitized national cultural heritage cannot be made available to the citizens outside the national borders. Therefore the European Parliament is prepa-ring a Directive on collective rights management. The aim of the Directive is to facilitate the digitization and dissemination of cultural works by allowing crossborder licencing. Extended collective licensing could be another pos-sible solution already in wider use in the Scandinavian countries [16]. Libra-ries as users could negotiate for a licence with a collecting society authorized to represent all rightholders of a certain kind of works. This model has been used in Denmark for the digitization of radio archives and in Norway for the creation of a digital library with 50.000 protected works [14].
217
Another attempt to introduce changes in the present copyright legisla-tion is IFLA’s Draft Treaty for Libraries [17]. The Treaty has been based on the idea of the WIPO Copyright Treaty adopted at the International Conference in Geneva in 1996. The idea of the present Treaty for Libraries is to require a set of exceptions for libraries which national legislators should incorpo-rate into national laws. These exceptions should allow libraries to perform all their daily tasks in the digital environment, including the acts of reproduction, communicating to the public and making available to the public. The Treaty for Libraries should be discussed at the WIPO/SCCR meeting starting on the 21st November 2011 in Geneva.
Privacy as obstacleThe copyright regime is not the only obstacle to mass digitization. The
issue of privacy in the context of digitization has also been raised and discussed. Books, journals, newspapers as well as unpublished material kept in libraries and archives contain a lot of data on individuals. If the material is digitized the data would become available to a greater number of persons than ever before. It is easy to imagine that the digitized material would contain not only data, but also opinions, critical assesments and similar contributions. Also, as privacy depends on the context, it is possible that otherwise a quite innocuous piece of data might become a sensitive personal information in a certain context.
Present national laws on personal data protection in Europe rely on the Directive on the protection of individuals with regard to processing of personal data adopted in 1995 [6]. The Directive requires that personal data are accurate and up-to-date, and an individual has a right to require corrections, amend-ments, etc. This would not be possible in the context of digitization, and it is to be expected that a lot of outdated or inaccurate data on individuals will become available worldwide when digital library collections become acces-sible. Events long forgotten in the lives of individuals will become accessible to anyone anywhere at any moment. Already there are authors who remind us that forgetting helps us to grow and change, while in the digital environment noth-ing is forgotten [12]. There are also real-life stories that show how easily one’s life is changed when personal data become known to a great number of people. Mayer-Schönberger begins his fascinating book on forgetting in the digital age with a story of a young woman who wanted to be a teacher, but whose life and career were harshly interrupted by her own unwise act. She had put an online photo on MySpace webpage showing her wearing a pirate’s hat and drinking from a cup. The prospective employers and university authorities found this unacceptable for a teacher [12, p.1]. In Croatia a young diplomat had lost his job, when his blog where he described his everyday life and displayed his un-
218
sastisfaction with it, was discovered [15]. There are other stories circulating in the press and describing the potential dangers of exposing personal data on the Web. Reputation can easily be harmed and we can only wonder what will hap-pen when libraries retrospectively digitize their holdings.
ConclusionToday the issue of privacy as an individual value is often confronted
with another public value – security. Public security has been dealt with in the Stockholm programme, one of the action plans accompanying the Europe 2020 strategy for the next decade [4]. The aim of the programme is to create an area of freedom, security and justice for the European Union citizens and it states quite clearly that privacy is a fundamental right which has to be protected, but at the same time it envisages the introduction of a centralized registry of resi-dents, interoperability of police databases, etc. This may bring us to a conclu-sion that in the digital world we shall certainly enjoy less privacy than we used to. Both the business sector and the government are interested in acquiring and analysing personal data. Business companies want to learn as much as possible about the shopping habits of their consumers in order adapt their products to the consumers’ needs and sell new products. Governments insist on retaining collected data as long as possible to have them if needed in case of terrorism or vandalism. Voices have already been heard that legislation on privacy has to be changed and adapted to the new digital environment.
ResourcesA Digital1. Agenda for Europe. Retrieved November 21, 2011. URL: <http://ec.europa.eu/information_society/digital-agenda/documents/digital-agenda-communication-en.pdf>ARROW.2. Retrieved November 21, 2011. URL: <http://www.ar-row-net.eu>Charter 3. of Parma. 2003. Retrieved November 21, 2011. URL: <http://www.minervaeurope.org/structure/nrg/documents/charterpar-ma031119fi nal.htm> Communication4. from the Commission to the European Parliament, the Council, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions. Delivering an area of freedom, security and justice for Europe’s citizens. Action plan implementing the Stock-holm Programme. COM (2010) 171 fi nal.Cultural5. Heritage: Information Society Technologies. 2007. Re-trieved November 21, 2011. URL: <http://cordis.europa.eu/ist/digi-cult/eeurope.htm>
219
Directive6. 1995/46/EC of the European Parliament and of the Council of 24 October 1995 on the Protection of Individuals with Regard to the Processing of Personal Data and on the Free Movement of Such Data. // Offi cial Journal, 23.11. 1995. N 1, 281, 31.Directive 7. 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of May 22 2001 on the Harmonization of Certain Aspects of Copy-right and Related Rights in the Information Society. // Art. 5 (2). Re-trieved November 21, 2011. URL: <http://www.ivir.nl/legislation/eu/copyright-directive.doc> eEurope8. Action Plan. Retrieved November 21, 2011. URL: <http://ec.europa.eu/information_society/eeurope/2002/index_en.htm>Europe9. 2020. Retrieved November 21, 2011. URL: <http://ec.europa.eu/eu2010/>In from10. the Cold. An Assesment of the Scope of Orphan Works and its Impact on the Delivery of Services to the Public, 2009. Retrieved November 21, 2011. URL: <http://www.jisc.ac.uk/contentalliance/>Lund11. Principles. Conclusion of experts meeting, Lund, Sweden, 4 April 2001. Retrieved April 20, 2010. URL: <http://cordis.europa.eu/ist/digicult/lund-prionciples.htm> Mayer-Schönberger,12. Viktor. Delete: the Virtue of Forgetting in the Digital Age. Princeton and Oxford, Princeton University Press, 2009. Nacionalni 13. program digitalizacije arhivske, knjiznicne i muzejske gra dje. Retrieved November 21, 2011. URL: <http://kultura.hr/kul-tura/Sudjelujte/Preuzimanja-i-dokumenti/Nacionalni-program-digi-talizacije-arhivske-knjiznicne-i-muzejske-grade>NB 14. Digital Bokhylla. Retrieved November 21, 2011. URL: <http://www.nb.no/bokhylla>Sin15. Silvije Luks imao svoj blog. Retrieved November 21, 2011. URL: <http://www.index.hr/xmag/clanak/sin-Silvije-Luks-imao-svoj-blog/232600.aspx> Strowel,16. Alain. Bokhylla.no, the Norwegian bookshelf: a model? Posted 3/10/2010 at IPdigIT. Retrieved November 21, 2011. URL: <http://www.ipdigit.eu/about/alain-strowel> Treaty17. for Libraries. Draft Working Document. Version 3.0, 5 April 2011. Retrieved November 21, 2011. URL: <http://www.ifl a.org/en/publications/draft-treaty-on-copyright-exceptions-and-limitations-for-libraries-and-archives>
220
Европейски подход в развитието наинтелектуалната собственост на
информационното общество в дигиталната ераГл. ас. д-р Тереза Тренчева –
катедра “Библиотечен мениджмънт”, УниБИТ[email protected]
РезюмеЦелта на настоящия доклад е да се представи европейският подход в развитието на интелектуалната собственост на ин-формационното общество в дигиталната ера. С влизането на Р България в Европейския съюз и все по-активното навлизане на Интернет пространството в обществения живот нараст-ва и ролята на интелектуалната собственост за хомогенизи-ране с европейската среда. Без съмнение нараства и необходи-мостта от адекватно развитие на информационното обще-ство и синхронизирането му с европейското и международно информационно пространство. Наличието на специализира-на европейска патентна организация и добрата и координация със Световната организация за интелектуална собственост е доказателство за високото оценяване на мястото, което се полага на развитието на интелектуалната собственост на информационното общество в дигиталното простран-ство. Европейският модел за развитие на интелектуалната собственост се базира на разработването на европейски ди-рективи и конвенции, които определят ключовите моменти в нормативното осигуряване на интелектуалната собственост в Интернет пространството. Посочените обстоятелства провокират изследването на европейската система за инте-лектуална собственост от гледна точка на нейното институ-ционално и нормативно осигуряване. В доклада са анализирани европейското институционално и нормативно осигуряване на интелектуалната собственост, като е направена съпоставка между Директива 2001/29 на Европейската общност (ЕО) за хармонизиране на някои аспекти на авторското право и срод-ните права в информационното общество и Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа.
221
Ключови думиинтелектуална собственост, информационно общество, евро-пейски директиви, конвенции, интернет
УводС присъединяването на Р България в Европейския съюз (ЕС)
(2007) и все по-активното навлизане на интернет пространството в обществения живот нараства и ролята на интелектуалната собстве-ност за хомогенизиране с европейската среда. Без съмнение нараства и необходимостта от адекватно развитие на информационното обще-ство и синхронизирането му с европейското и международно инфор-мационно пространство.
Наличието на специализирана европейска патентна организация и добрата и координация със Световната организация за интелекту-ална собственост е доказателство за високото оценяване на мястото, което се полага на развитието на интелектуалната собственост на ин-формационното общество в дигиталното пространство.
Европейският модел за развитие на интелектуалната собственост се базира на разработването на европейски директиви и конвенции, кои-то определят ключовите моменти в нормативното осигуряване на инте-лектуалната собственост в интернет пространството.
Посочените обстоятелства провокират изследването на европей-ската система за интелектуална собственост от гледна точка на нейното институционално и нормативно осигуряване.
За целите на настоящото изследване са използвани общонаучни-те методи на анализ, синтез и обобщаване на фактологичните данни, проучени в хода на изследването.
Институционално осигуряване на интелектуалната собственост в Европа
Европейската патентна организация – ЕПО (European Patent Organization – EPO) е междуправителствена организация, която е съз-дадена на 7 октомври 1977 г. на основата на Европейската патентна конвенция (ЕПК), подписана в Мюнхен през 1973 г. Тя е една от най-го-лемите организации в Европа в областта на интелектуалната, и по-точно в областта на индустриалната собственост, която често по аналогия на българската наричаме Европейско патентно ведомство (ЕПВ). Организацията към момента (октомври, 2010) има 38 страни-членки, състояща се от всички страни-членки на Европейския съюз за-
222
едно с Албания, Хърватия, бившата югославска република Македония, Исландия, Лихтенщайн, Монако, Норвегия, Сан Марино, Швейцария и Турция [11]. ЕПО е структура, състоящата се от следните два органа:
Европейско патентна служба;1. Административен съвет.2.
Европейската патентна служба е юридическо лице, то се пред-ставлява от нейния председател. Административният съвет на ЕПО е съставен от представители на договарящите се държави, упражнява законодателни правомощия от името на организацията и е отговорен за политиката по въпроси, свър-зани със службата, осъществява контрол над дейността й. По правило Административният съвет заседава четири пъти годишно [7]. Европейското патентно ведомство по-често се отъждествява само с Европейската патентна служба като се изключва Администра-тивният съвет. В такъв случай използването на ЕПО и ЕПВ като иден-тични е приемливо [1, c. 225].
ЕПО е една от най-големите патентни организации, която извърш-ва активна дейност в унисон с процедурния, финансовия и служебен пра-вилник и поддържа филиали в няколко европейски столици, като във Вие-на е Международният център за патентна документация INPADOC.
Организацията развива международна дейност с редица патент-ни ведомства, в това число и с Патентно ведомство (ПВ) на Р България, което е член на ЕПО от 2002 г. Чрез Европейската патентна акаде-мия организира и подпомага изграждането на информационни PATLIB и IPPoint центрове за обекти на индустриалната собственост в цяла Евро-па [13]. Официалните езици на ЕПО са немски, френски и английски.
EПO е призната за един от най-големите „генератори” на па-тентна информация, поддържайки богат патентен фонд и осигурявайки достъп до голям брой бази данни с библиографска, реферативна и пъл-нотекстова патентна информация. Една от най-големите библиографски БД, съдържаща информация за повече от 45 млн. документи от цял свят е EPIDOC-INPADOC.
EPO-ESPASE и WORLDWIDE PATENTS са пълнотекстови БД за патенти на ЕПО, СОИС и повечето развити страни, които дават достъп до повече от 60 млн. патенти. WORLDWIDE PATENTS е достъпна в ин-тернет безплатно чрез esp@cenet [10].
Обобщавайки изложеното дотук, може да се каже, че приносът на ЕПО в областта на интелектуалната собственост е безспорен, като един от най-големите „генератори” на патентна информация в Европа.
223
Директива 2001/29/EO за хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните права в
информационното обществоОт гледна точка на перспективите на информационното общество,
свързано с все по-активното използване на новите онлайн технологии, пред Европейския съюз като неотложен и с особена важност се откроява проблемът за осигуряване на по-високо ниво на закрила на интелекту-алните продукти, достъпни в интернет. Инициирани са редица програми и действия, стимулиращи както широкия и безпрепятствен достъп до интернет и новите дигитални технологии, позволяващи интерактивно-то участие и творчество на своите „обитатели”, така и въвеждането на предпазни мерки за насърчаване на тяхното по-безопасно и правомерно използване [6, c. 111]. Една от най-съществените инициативи на ЕС е Директива 2001/ 29/ЕО за хармонизиране на някои аспекти на авторско-то право и сродните права на информационното общество.
През 1997 г. Европейската комисия (ЕК) приема предложение за Директива на Европейския парламент (ЕП) и Съвета за хармони-зиране на определени аспекти на авторското право и сродните права в информационното общество. Политическо споразумение за приемането й се постига през 2000 г. То е следствие от сериозната подготовка на нормативна база, адаптирана към условията на цифровите технологии и интернет [5, c.86-88].
Директивата е естествено продължение на свършената до този момент работа от Световната организация по интелектуална собстве-ност във връзка с изготвянето на двата интернет договора – ДАП и ДИЗ. Тя има за цел да допълни основните постановки на тези договори, като внесе повече яснота в тях и да адаптира авторскоправната закрила към предизвикателствата на информационното общество [8, c. 147]. Тя хармонизира законодателството на членуващите в Европей-ския съюз държави по отношение на три основни права на авторите, из-пълнителите, музикалните и филмовите продуценти и радио- и телеви-зионните организации:
Правото на възпроизвеждане1. (“reproduction right”) – обхваща всич-ки действия по размножаване на едно произведение, било то пряко или непряко, постоянно или временно по какъвто и да е начин под каквато и да е форма, на целия обект или на части от него. Уредбата на това право в Директива 2001/29 е по-пространна и по-конкретна от тази в ДАП и ДИЗ и осигурява по-високо равнище на закрила на всички категории носители на авторски и сродни права;
224
Правото на разгласяване/съобщаване на публиката2. (“right of communication to the public”) – подобно на възприетия от ДАП подход и тук правото на разгласяване обхваща правата на безжич-но излъчване и на предаване по кабел.Директивата задължава всички държави-членки на ЕС да предви-
дят изключителното право на авторите да разрешават или да забраня-ват разгласяването на произведенията си по начин, позволяващ те да бъдат достъпни от място и по време, свободно избрани от публиката (т. е. тук е поместено и правото на предаване онлайн);
Правото на разпространение3. (“distribution right”) – се изразява в изключителното право на авторите да разрешават или да забраня-ват публичното предоставяне на оригинала или на копия от тех-ните произведения чрез продажба или по друг начин [9].В Директивата са поместени редица правила за закрила на тех-
ническите средства за защита на правата. Посредством тях се повишава равнището на закрила в сравнение с предвидените в интернет договори на СОИС мерки. Националните законодателства са задължени да пред-виждат санкции както при заобикалянето, повреждането или премахва-нето на тези средства, така и за производството, вноса, разпространение-то, продажбата и рекламирането на устройства, които позволяват такова заобикаляне, повреждане или премахване. Предвижда се и държавите-членки да предоставят закрила срещу всяко лице, което умишлено, без разрешение:
променя или премахва информация за управление на права; извършва действия, които позволяват достъп на публиката до за- криляни от Директивата обекти, от които информацията за уп-равление на права е отстранена или видоизменена без разреше-ние [12, c. 333-342]. Обобщавайки казаното дотук, може да се направи изводът, че Ди-
ректива 2001/29 закрепва и доразвива постигнатото от международно-правното регулиране в съответствие с новите реалности на информаци-онните технологии и интернет и съобразно стремежа на Европейската общност (ЕО) за изграждане на единен европейски пазар.
Конвенция за престъпленията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа
Съветът на Европа (СЕ) е първата международна политическа организация, основана след Втората световна война – на 05.05.1949 г. в Рим, която работи за целите на европейската интеграция. Към м. октом-
225
ври 2010 г. в нея членуват 47 страни [4]. Седалището на СЕ се намира в Страсбург (Франция) и се нарича Дворец на Европа (Palais de l’Europe). Независимо, че Съветът на Европа работи в активно сътрудничество с Европейския съюз, двете организации са напълно различни (СЕ е по-литическа, а ЕС – икономическа), въпреки че имат едно и също знаме и химн. Досега няма европейска страна, която да е станала член на Евро-пейския съюз, без преди това тя да е оценена положително като активен участник в дейностите на СЕ. Основният инструмент, чрез който СЕ влияе върху ежедневния живот на хората, са конвенциите: това са международни договори, с кои-то държавите се задължават да си сътрудничат в отделните области. Към м. януари 2011 г. те наброяват 211. (Всички са достъпни в интернет на френски и английски (някои от тях са достъпни и на руски, и на немски език) на URL: <http://conventions.coe.int/>)
През 1997 г. към Съвета на Европа се създава Експертна ко-мисия по престъпленията в кибернетичното пространство, чиято основна задача е да изследва и дефинира новите престъпления, юрис-дикцията на държавите и наказателната отговорност във връзка с ко-муникацията чрез интернет. В резултат на свършената от експертната група работа се подготвя Проект за Конвенция за престъпленията в кибернетичното пространство. Последната е приета на 109-тото за-седание на Комитета на министрите на 8 ноември 2001 г. и е открита за подписване на срещата в Будапеща на 21 ноември 2001 г. Конвенци-ята е подписана и ратифицирана от нашата страна и е влязла в сила на първи юли 2004 година.
Сред основните престъпления, които Конвенцията дефинира са и престъпленията, свързани с посегателства срещу авторското право и сродните му права (масово разпространение на пиратски копия на защи-тени творби и др.) [3].
Конвенцията за престъпленията в кибернетичното простран-ство на Съвета на Европа дава определения на основните понятия във връзка с компютърните престъпления и предвижда конкретни мерки, ко-ито държавите-членки трябва да предприемат на национално равнище в областта на материалното и процесуалното право.
Във връзка с наказателния процес Конвенцията съдържа правила относно бързото запазване на данните, съхранявани в компютърните систе-ми, и на данните, свързани с трафика, реда за предоставянето им, претър-сването и изземването на съхраняваните компютърни данни, събирането в реално време на данни за трафика и на данни, свързани със съдържанието.
226
В областта на международното сътрудничество Конвенцията въвежда няколко нови форми на взаимопомощ. Тя предвижда и създа-ване на постоянно действаща мрежа за контакти (т. нар. мрежа 24/7), която да осигурява съдействие при разследването на компютърни прес-тъпления [5, c. 85-86].
Заключение и изводиОбвързването на интернет с правото на интелектуална собственост
е един неминуем етап от човешкото развитие. Целта на правото на инте-лектуална собственост е да може авторските произведения да бъдат пред-лагани при съответни условия. Интелектуалната собственост е стимул за бъдеща творческа работа и гарантира високо качество на съдържанието, на което хората да могат да се радват. Необходимо е адекватно законода-телство, чрез което да се ограничи компютърната престъпност и наруша-ването на авторските права върху произведения на интелектуалния труд.
Извършеното проучване на европейския подход в развитието на интелектуалната собственост на информационното общество в дигитал-ната ера и направеният анализ на Директива 2001/29 на Европейската общност за хармонизиране на някои аспекти на авторското право и срод-ните права в информационното общество и Конвенцията за престъпле-нията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа дават обогатени знания по отношение на институционалната и законодателна дейност и очертават тенденциите за бързата й адаптация към новите ус-ловия на интернет пространството [2].
Използвани източнициГълъбова,1. С. Интегративност на източниците на научна инфор-мация и интелектуалната собственост, стандартизацията и упра-влението на качеството. София, WINI-1837, 2009. 411 с.Интелектуална2. собственост. URL: <http://www.cssbg.org/инте-лектуална-собственост.html> Конвенция3. за престъпления в кибернетичното пространство, приета от Съвета на Европа, Будапеща, 2001, с.31. URL: <http://www.law.uni-sofi a.bg> Съвет4. на Европа. URL: <http://bg.wikipedia.org/wiki/Съвет_на_Европа> Тренчева,5. Т. Нормативна уредба на авторското право в условията на Интернет. // Науката, образованието и изкуството на ХХІ век. Трета научна конференция на СУБ, Благоевград, 2010, с.80-87.
227
Шопова,6. Т. Безопасността в Интернет – европейски документи и опит. // Интеркултурен диалог и интеграция. Международна научна конференция, Благоевград, 12-13 май 2008, с. 111-113.Administrative7. council. URL: <http://www.epo.org/about-us/epo/administrative-council.html> Atanasova,8. I. Crime, Сopyright and the Internet age. // Науката, об-разованието и изкуството на ХХІ век. Трета научна конфренция на СУБ, Благоевград, 2010, с.146-151.Directive 2001/29/EC 9. of the European Parliament and of the Council of 22 may 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society. URL: <http://eur-lex.europa.eu/pri/en/oj/dat/2001/l_167/l_16720010622en00100019.pdf> Espacenet.10. URL: <http://ep.espacenet.com/> European11. patent organization. URL: <http://www.epo.org/about-us/epo/legal-foundations.html> Kretschmer,12. M. Digital Сopyright. The End of an Era. // European Intellectual Property Review, 25 (8), 2003, p. 333–342.The European13. Pаtеnt Offi ce. URL: <www.epo.org>
228
Информационные ресурсы: состояние и доступностьпроф. д.т.н. Валентина Алексеевна Цветкова –
заведущий отделением ВИНИТИ РАН, Москва, Россия[email protected]
РезюмеПредставленное научное сообщение рассматривает вопросы доступности информационных ресурсов для науки и образования и оптимальное сочетание их разнородных сервисов как сложная проблема для научной и образовательной среды, в частности – опыт ВИНИТИРАН.
Ключови думиинформационные ресурсы, традиционные печатные ресурсы, електронные версии, цифровые СМИ, информационный рынок
Есть нечто, думал он, перелистывая страницы, в этом приятном ощущении,
когда держишь в руке тяжелую книгу, в этой возможности задуматься,
отыскать нужное место без всякой суеты с обратной перемоткой. Фишер был убежден,
что книга является более цивилизованным средством хранения информации.*
ВведениеВопросы доступности информационных ресурсов для науки и
образования стали вновь одними из наиболее актуальных. Развитие те-лекоммуникационных технологий, с одной стороны, раздвинуло грани-цы и упростило доступ к электронным ресурсам, а с другой, значитель-ная часть потребителей по-прежнему остается в зоне традиционных ре-сурсов. Учитывая, что традиционные и электронные ресурсы далеко не всегда дублируют друг друга, то потребитель вынужден решать задачу по оптимальному сочетанию разнородных сервисов.
Информационные ресурсы, необходимые для поддержки науки и образования в настоящее время представлены в следующих основ-ных формах:
* Азимов, А. Немезида: Фантастический роман / Пер. с англ. Ю. Соколова. – М.: Из-во Эксмо, 2007. – 384 с. – с. 101. ISBN 978-5-699-12982-9
229
традиционные (печатные); электронные на жестких носителях; в телекоммуникационных сетях (в интернет). Форма представления оказывает существенное влияние на про-
цессы распространения и доступности информационных ресурсов. В мире около 40 тыс. научных журналов (справочник Ulrich’s).
Практически вопрос, издаются ли эти журналы в электронной форме, имеет экономический аспект. Это позиция издательства. Сегодня все из-дательские технологии ориентированы на подготовку электронной фор-мы оригинал-макетов, а далее …. Либо это предлагается в электронной форме, либо в печатной. Скорее, это вопрос не технологии, а денег.
Рассматривая традиционные печатные издания, мы имеем в виду институт подписки, когда через структуры по распространению или непосредственно через издательство мы подписываем тот или иной журнал или заказываем книгу. Казалось бы, все просто. Но для научной литературы настоящий период характеризуется малыми тиражами. Если журнальные издательства учитывают предварительный заказ (подписка и предоплата), то книги чаще всего издаются без предвари-тельной проработки реального спроса. Именно научные книги становят-ся недоступными уже в момент выхода „в свет“. Официальная статисти-ка выпуска российских книг следующая [2]:
в первом полугодии 2011 г. по сравнению с тем же периодом 2010 г. число книг и брошюр по количеству наименований составило 105,0%, тогда как тираж всего 94,8%; тиражом до 500 экземпляров издано 42,7% книг, до 1 000 экземп-ляров – 8,3%, до 5 000 – 25,6%;учитывая, что научные книги составляют около 20%, они все по-падают в эти интервалы. Это свидетельствует о том, что доступность научных книг ста-
новится все более сложной проблемой для научной и образователь-ной среды.
Что касается электронных изданий на жестких носителях, то эту нишу заняли преимущественно энциклопедии и справочники.
В начале 2011 г. сложилась несколько странная для электронных версий ситуация. Она, правда, в основном распространяется на популяр-ные журналы, но все же. Цитирую [4] Александра Шнайдера: „Интерес к цифровым журналам во второй половине 2010 г. упал. Например, циф-ровой журнал Glamour потерял до 20% заказов, для GQ в ноябре 2010 г. скачано 11 000 версий – худший результат с начала iPad-версии – пе-
230
чатных продано 120 000. Для Men’s Health – в ноябре и октябре 2010 г. продано 2 000 электронных версий и 246 000 печатных“.
Для издателей электронных версий проблема стала очень серьез-ной. Вновь прорабатываются вопросы продажи по подписке, то есть по предоплате; ценовой политики (сейчас электронная версия не дешевле печатной, а порой дороже); договорных отношений между Издателем и Распространителем.
Можно указать и еще одну важную причину качественного харак-тера: электронная версия, как правило (планшетный вариант) – цифро-вая копия печатного издания – а потребитель ждет „изюминки“.
Это относится как бы не к научным изданиям и, тем более, не к базам данных. Но поскольку первичные журналы составляют основу информационного сервиса, то в какой форме они будут предоставлены для формирования информационного ресурса – вопрос технологии, де-нег, распространения.
Долго ли будут существовать печатные издания?Предлагаем некоторые рассуждения исполнительного дирек-
тора издательского дома „Собеседник“ С. Цыганова от 21.12.2010 г. [3]. „Рынок переживает качественные изменения, активизируя де-ятельность издателей в интернете, мобильной сфере“. Что касается исчезновения печатных СМИ к 2030 г., то они положительно влияют на развитие интернет-ресурсов и интернета в целом, т.к. „создание и работа этих ресурсов пока финансируется за счет доходов от печат-ных СМИ“. Интернет тоже положительно влияет на печатные СМИ, заставляя изменяться, преобразовываться. Здесь идет борьба за моло-дой контингент читателей.
Исследование, проведенное в 2010 г. корпорацией Гартнер [1] показали, что аудитория „потребляет“ информацию в обеих формах практически поровну. Руководитель этих работ Ник Ингельбрехт отме-тил: „Существуют опасения, что цифровые СМИ поглотят печатные. Но наши исследования показывают, что потребители не рассматри-вают печать и on-line как непосредственную замену одного другим. Происходит нечто более сложное, чем простая замена печатных ме-диа цифровыми“.
Наш опыт также подтверждает, что потребители научной и тех-нической информации разделились примерно поровну.
Опыт ВИНИТИ РАНБезусловно, в основе нашего исследования лежит опыт Всерос-
сийского института научной и технической информации (ВИНИТИ)
231
РАН. С 1952 г. – печатные версии Реферативного журнала (РЖ), с 80-х годов прошлого века ВИНИТИ предлагает Базы данных, с 1995 г. и элек-тронную форму РЖ (ЭлРЖ), который стал ответом на вызовы времени – электронные информационные продукты становятся приоритетным ресурсом и они востребованы на информационном рынке.
К середине 2011 г. предпочтения потребителей относительно предлагаемых форм информационных продуктов следующие.
По тиражам: наибольшим спросом пользуется Реферативный журнал в пе-чатной форме (57.6%);за ним следует Реферативный журнал в электронной форме (26.6%); далее – базы данных (15.8%). По доходности (2010 г.): печатная версия – 67,0%; электронный журнал – 21.5%; базы данных в off-line – 11,5%. Из рассмотрения мы исключили запросы на базы данных в режи-
ме on-line. Полигон хороший, опыт достаточный, чтобы проследить некото-
рые тенденции.Безусловно, появление новых форм не может не оказывать влия-
ние на динамику распространения ранее существовавших. Как показы-вает практика, это не непосредственное соотношение, выражающееся в том, что одно растет, а другое падает.
Наблюдая за ситуацией с 1995 г., можно констатировать следую-щее:
1998 – 2001 гг. – наблюдался синхронный рост заказов на печат-ные и электронные продукты;2002 – 2003 гг. – некоторое падение по печатным изданиям и стагнация по электронным;2004 – 2006 гг. – небольшой синхронный рост по печатным и электронным продуктам.2007 г. – рост по электронным, падение по печатным;2008 г. – синхронный рост на печатные и электронные продукты;2009 – 2011 гг. – падение на печатные версии и электронные версии.На протяжении всего периода сохранялась льготная политика
цен в отношении электронных продуктов.
232
При этом достаточно явно прослеживается, что специалисты ву-зов свои предпочтения фокусируют больше на электронных продуктах, тогда как библиотечное сообщество, промышленные предприятия – на традиционных печатных формах. Кроме того, различны предпочтения у специалистов разных отраслей знания.
ВыводыНаши наблюдения показывают следующее.Наблюдается пусть небольшой, но достаточно 1. устойчивый, рост спроса на научную и техническую информацию независимо от формы ее представления, но спрос сильно регулируется недо-статком средств, что обусловлено в значительной мере сокра-щением финансирования научной и образовательной сферы. Предпочтения потребителей2. относительно формы носителя ин-формации разделяются по тематическим направлениям, возрас-тным группам, а также типам организаций.Печатные формы,3. несмотря на стремительное развитие инфор-мационно-коммуникационных технологий, пока доминируют. Они дают до 70-90% дохода от реализации информационных продуктов и услуг.Рост и падение запросов на 4. печатные и электронные формы, на наш взгляд, связано с недостаточно устойчивой позицией госу-дарства в сфере информационной политики и информатизации общества. Примером тому может служить и Федеральный закон РФ № 94 от 21 июля 2005 г.
ЗаключениеВек, в который мы вступили, не зря называют „электронным“. Будущее за новыми формами носителей и представления инфор-
мационных продуктов и услуг. Возможно, что специалисты этой сферы находятся в поисках тех форм и носителей, которые общество воспри-мет так, как когда-то бумагу.
В заключении еще раз отметим, что научная литература – это особый пласт, который поддерживает научные и технические разработ-ки, способствует в полной мере сохранению приоритетов в сфере на-уки, образования и культуры. Именно сейчас она нуждается в особой поддержке государства, если оно все еще заинтересовано в сохранении и развитии научного потенциала России, включая подготовку научных кадров и участие в научных мировых коммуникаций.
233
Использованные источникиПечатные1. издания против цифровых: будущее повсюду. // Ре-дакторский портал. Организатор проекта Украинськая Асоциа-ция Выдавцов Периодичной Преси (УАВПП). 30.08.2011. URL: <http://www.redactor.in.ua/strategy/1877.html>Российская2. книжная палата. Статистические показатели 2011. URL: <http://www.bookchamber.ru/content/stat/stat_2011.html> Цыганов,3. С. По очевидным причинам предстоящий год будет очень трудным для прессы. // Гильдия издателей периодичес-кой печати. Обзоры событий в медиа-средe. 21.12.2010. Ис-точник: Планета СМИ. URL: <http://www.gipp.ru/opennews.php?id=35001> Шнайдер,4. Александр. Почему издатели потеряли интерес к циф-ровым журналам. // Гильдия издателей периодической печати. Обзоры событий в медиа-средe. 27.04.2011. Источник: Slon.ru. URL: <http://www.gipp.ru/opennews.php?id=36436>
234
Читалищните библиотеки в глобализиращия се святПроф. дфн Искра Арсенова –
катедра “Библиотечен мениджмънт”, УниБИТ[email protected]
Резюме
Целта на доклада e да направи анализ и оценка на основните за-дачи на съвременната читалищна библиотека: информационна, образователна, културна и др. на основата на опита на народно читалище „Николай Хайтов”. Докладът разкрива какво именно библиотеката прави за обществото, какви задължения възлага обществото на читалищната библиотека, какви задачи библио-теката помага на обществото да реши, как библиотечният ме-ниджмънт са използва за реализиране на нови форми на работа и услуги.
Ключови думиглобализация, библиотечно пространство, читалищна библиоте-ка, функции на библиотеката, открито общество на знанието
Разумният човек се приспособява към света; неразумният се опитва да приспособи света към себе си. Затова целият прогрес зависи само от неразумните хора.
Бърнард Шоу
УводГлобализацията се свързва с открит културен обмен, адаптация
на културни стереотипи към условията на глобалното битие, подпомага разширяването на границите на общуването във всички сфери на човеш-ката дейност и възникването на глобално икономическо, екологично, ин-формационно, културно пространство, поражда дълбоки взаимозависи-мости и необходимост от разработване на съгласувани действия между народите и държавите.
Съвременният етап на глобализацията се характеризира и с про-цес на преход от индустриално общество към информационно общество и общество на знанията. Единното информационно пространство за-почва да става най-важният компонент и фундамент на глобализацията. Възможностите за формиране на единно информационно пространство, осигуряване равен достъп до информация във всички сфери на жизнена-та дейност на човека, предоставяна от съвременните технологии, в зна-
235
чителна степен са свързани с дейността и на библиотеките. Необходимо е формиране на нова култура – информационна, нова етика – етика на виртуалните комуникации, нови знания и умения. Именно в този вектор на развитие на обществото и личността може да се види ползата и значе-нието на библиотечния мениджмънт.
Особеността на съвременната епоха се състои и в това, че тя е аре-на едновременно на две революции, ментална и технологична: първата е свързана с процеса на глобализация и формирането на нова културна па-радигма, втората – с последствията от техногенния взрив в сферата на ко-муникациите. Протичащите обществени трансформации влияят на библи-отеката изключително решително, което променя не само цялата система на библиотечния труд и библиотечните ресурси, но и поставя въпроса за “границите” на библиотечното пространство и самите основи на същест-вуване на традиционните библиотеки и техните функции. Изменението на ролята, предназначението на библиотеката се отразява на взаимоотношени-ята на библиотеката с обществото и отделните социални институти, води до трансформация на професионалните ценности на библиотечната етика, професионалното съзнание на библиотечната общност.
Тези нови явления налагат търсене на нови модели на библиотеч-но развитие, осигуряващи жизнеспособност на библиотеката като необ-ходим на обществото социален институт в контекста на построяване на открито общество на знанията.
Непрекъснатото образование в течение на целия живот и спо-собност към преквалификация стават неотменна част от съхраняването на социалния статус на личността.
Новите обществени изменения са мощен фактор за развитие на съвременната библиотека. Те в значителна степен влияят на избора на нейната мисия и социални функции, подходи за формиране на библио-течно-информационните ресурси и обслужването на потребителите, развитието на библиотечните технологии и персонала, модернизация на традиционните и усвояване на нови направления на дейност.
Библиотеката се превръща в социален институт, включващ ин-формационни и културни компоненти и осигуряващ устойчивост на връзките и отношенията в рамките на обществото.
Читалищната библиотека “Николай Хайтов”Пресечната точка на библиотечния и културния мениджмънт най-
ярко се откроява в читалищната библиотека.Според Закона за народните читалища целите на народните чи-
талища са да задоволяват потребностите на гражданите, свързани с: раз-
236
витие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществяват дейността си; запаз-ване на обичаите и традициите на българския народ; разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и пости-женията на науката, изкуството и културата; възпитаване и утвърждава-не на националното самосъзнание; осигуряване на достъп до информа-ция. (Чл. 3. (1) от Закона за народните читалища [1])
За постигане на целите си читалищата уреждат и поддържат библиотеки, читални, фоно-, филмо- и видеотеки, създават и поддържат електронни информационни мрежи.
През 1936 г. Клуб на книгата в квартал Изток полага основите на Народно читалище „Наука”, днес „Николай Хайтов”. Библиотеката на читалището винаги е играла основна роля в неговото развитие. Нещо повече библиотеката е единствената обществена библиотека в кварта-ла, а поради стратегическото месторазположение снабдява с книги и информация и граждани от цяла София. Поради близостта си с някои факултети на СУ „Св. Климент Охридски” и сравнителната близост със студентски град тя е търсена и от много студенти.
В прехода към пазарна икономика Настоятелството на народно читалище “Николай Хайтов” и работещите в библиотеката, не се съсре-доточават върху своите проблеми, а се научават да използват възмож-ностите, откриващи се във връзка с демократичните и икономически преобразувания в страната. Те именно позволяват на библиотеката са-мостоятелно да определя насоките на своята работа:
Мобилно да реагира на запитванията на потребителите, предоста- вяйки им услуги, адекватни на техните очаквания и потребности;Да търси извънбюджетни източници на финансиране, привли- чайки спонсорски средства и осъществяване на платени видове услуги;Да намира поддръжка у местната общественост, представителите на бизнеса и властовите структури.Библиотеката на читалище „Николай Хайтов” изпълнява след-
ните основни функции:Кумулативна – осигуряване на концентрация на знанията, фик-сирани в различни по форма документи, създавани в различно време и пространства от различни автори.Мемориална – съхраняване на тези документи, които се създа-ват на територията на библиотеката, отразяват историческото и културно развитие на тази територия, решавайки актуалната
237
задача за построяване на обществото на знанията и културното разнообразие.Информационна – съвкупност от дейности за информационно осигуряване на материално и духовно производство и възпро-изводство.Културна – съвкупност от дейности, насочени към свободно ду-ховно развитие на читателите, приобщаване към ценностите на българската и световната култура, създаване на условия за кул-турна (репродуктивна и продуктивна) дейност.Тук следва да се отбележи следното: библиотеката не създава
ценности, излизащи извън пределите на нейното функционално пред-назначение.
Рекреационна (Recreatio – възстановяване – лат.), т. е. способства-ща възстановяването на интелектуалните сили на човека, израз-ходвани в процеса на труда.Според Настоятелството и работещите в библиотеката съвре-
менната библиотека участва в процеса на образованието както в широк смисъл (транслация на културни норми и ценности), така и в тесен смисъл (осигуряване на информационна поддръжка на образование-то на индивида). Чрез осигуряването на единството на всеобщото (об-щокултурно) и особеното (професионално) образование, библиотеката подпомага изграждането на социално компетентна, информационно грамотна личност, става основна база на непрекъснатото образование и самообразование.
Главна задача на библиотеката на читалището е преодоляване на информационното неравенство, разслоението на хората по степен на достъп до информация. Реализация на принципа достъпност на инфор-мацията, знанията и културата става чрез:
Съответна организация на обслужването; Достъпност на библиотечните ресурси ; Подновяване на библиотечните ресурси ; Организация на библиотечното пространство ; Квалификация на персонала на библиотеката.Комфортно пребиваване в библиотеката и ползване на предлагани-
те от нея услуги се постига с помощта на различни компоненти, като:наличие на ориентировъчна информация за свободно ползване на наличните библиотечни единици;достъпност на различните видове и типове документи, средства за информация и телекомуникация;
238
функционално оборудване , просто и удобно за експлоатация; дизайн , създаващ комфорт и предразполагащ към работа, общу-ване и отдих;професионална етика на персонала, съблюдаване на правата на потребителите.Библиотекарите се стремят жителите не само на район „Изток”
да престанат да възприемат библиотеката като учреждение, където се съхраняват и раздават печатни издания. За все повече потребители днес библиотеката е информационен център, където освен първични източ-ници на информация, т. е. книги и периодични издания, може да се полу-чи “готова” за използване информация – фактографска, аналитична, кон-султационна, да се осъществи търсене на необходимата информация в български и международни компютърни мрежи, включително интернет.
Ориентация в информационните ресурси – оценка на информа-ционни ресурси, достъп до информационни ресурси – такава е формула-та на реализация на информационната функция на читалищната биб-лиотека в съвременните условия.
Много пенсионери, независимо от възрастта си, остават читатели на библиотеката, за които това е мястото, където те се чувстват нужни, уважавани, където им се дава възможност не само да получат някаква информация или да изберат книга “за душата”, но и да споделят това, което ги боли, да споделят житейска мъдрост.
От година на година расте търсенето на официални документи, и преди всичко на нормативно-правна информация. Повишеното тър-сене е обусловено от социално-икономическите преобразувания, произ-хождащи в нашата страна, реформа на цялата система на действащото законодателство. И именно библиотеката осъществява информиране на населението в правно отношение, предоставя необходимите документи на своите читатели.
Настоятелството на НЧ „Н. Хайтов” прилага логистичния подход в управлението на читалището. Ако преди библиотеката е ориен-тирана към тези групи от потребителите, които вече имат мотивация да използват услугите на библиотеката, т. е. интересът на библиотеката е насочен към удовлетворяване на вече съществуващо проявено търсене, то днес тя активно върви по пътя на “откриване” на нови потребители, разкриване на непроявени информационни потребности.
При това се формира нова парадигма на информационно обслуж-ване: усвояване на разнообразни услуги в неголям обем за конкретни групи потребители.
239
Библиотеката изхожда от принципа, че може убедително да по-казва преимуществата, само ако познава информационното поведение на потенциалните си потребители, или с други думи казано, всичко, което характеризира равнището на информационната култура на потре-бителите, тенденциите и динамиката на развитие на техните информа-ционни потребности.
Затова на библиотеката и е необходим не само анализ на чита-телското търсене, но повече от всичко – изучаване с помощта на мар-кетингови изследвания и процедури на информационните потребности и информационното поведение на отделни социални групи, които библи-отеката иска да има сред своите постоянни потребители.
Логистичният подход се проявява преди всичко в обединяване на различните звена на читалището с център библиотеката. Съвместно с музикалната школа е създадена музикална читалня, която освен нотни издания, има и такива за история на музиката, биографии на изтъкнати композитори и музиканти.
Заедно с езиковата школа се създава езикова читалня, в която се събират книги на чужди езици, подходящи за всички възрастови и езикови групи.
През месец декември ежегодно библиотеката организира десет-дневен Базар на книгата, на който детските книжки и книгите на ав-торите, изучавани в училище се продават с 30% отстъпка.
Внедряването в библиотеката на новите компютърни техноло-гии засилва основната функция на читалищната библиотека – ин-формационната. Автоматизираният справочно-търсещ каталог улеснява работата с читателите, на които е предоставен и постоянен интернет достъп. Автоматизираната читателска картотека поз-волява да се следи движението на всяка книга и да се извършват вся-какви справки за и на читателите. Във фонда на библиотеката се намират някои учебници, станали антикварна рядкост. Библиотеката предлага услуги като копиране, сканиране и принтиране на библио-течни материали.
В библиотеката са изградени автоматизиран каталог и литера-туроведска картотека с богат масив от теми, които се ползват на място или се копират. В нея годишно се извършват над 1 500 информацион-но-библиографски справки от най-различен характер. В библиотеката се “качва”, “сваля”, “прехвърля” и разпечатва информация от електронни носители. Информация, файлове и снимков материал се изпращат и на електронна поща.
240
В работата на съвременната библиотека влиза и културно-про-светна дейност: лекции, диспути по литературно-художествени и со-циални въпроси, изложби и др. Различните пътища на тези мероприятия довеждат до книгата и стимулират необходимостта от четене.
Читалище „Николай Хайтов” е единственото читалище, органи-зирало две научни конференции, посветени на живота и творчеството на акад. Хайтов и издало сборници с представените доклади. Тези кон-ференции се оформят като желана среща на изтъкнати учени и творци на словото, изследващи различни аспекти от творчеството на писателя, публициста, общественика, учения Николай Хайтов.
От 1997 г. в читалището действа литературен салон, в който се организират срещи с писатели и поети, представяне на нови книги, юби-лейни чествания.
През 2003 г., съвместно със Съюза на българските писатели, вестник „Земя” и Фондация “Николай Хайтов”, е учредена литера-турната награда „Николай Хайтов”. Наградата е за проза и публи-цистика с ярко изявени художествена стойност и гражданска позиция. Присъжда се всяка година в навечерието на Деня на народните буди-тели. Книгите на участниците и най-вече на наградените остават във фонда на библиотеката.
ЗаключениеОбществото връчва на библиотеката за постоянно съхранение
най-голямата си скъпоценност – съдържащият се в книгите интелек-туален капитал на много поколения. Излизат нови книги, отразявайки новите постижения на човечеството, сменят се поколения читатели, а основната същност на библиотеката си остава предишната. Тя се стреми всичките си богатства да връчи на читателя, а той – на свой ред, я дарява с безгранично уважение и любов.
Използвани източнициЗакон1. за народните читалища. Обн. ДВ. бр. 89 от 22 Октомври 1996 г., изм. ДВ. бр. 95 от 21 Октомври 1997 г., изм. ДВ. бр. 90 от 15 Октомври 1999 г., изм. ДВ. бр. 28 от 1 Април 2005 г., изм. ДВ. бр. 94 от 25 Ноември 2005 г., изм. ДВ. бр. 108 от 29 Декември 2006 г., изм. ДВ. бр. 42 от 5 Юни 2009 г., изм. ДВ. бр. 74 от 15 Септември 2009 г., изм. ДВ. бр. 47 от 22 Юни 2010 г., изм. ДВ. бр. 97 от 10 Декември 2010 г. // Lex.bg. Българският правен портал. Справочник. Нормативни актове. Информацията е предоставена от Сиела.НЕТ. URL: <http://lex.bg/laws/ldoc/2133897729>
241
Младенова,2. Мария. Мисия, цели и задачи на публичните (об-ществените) библиотеки в съвременното общество. // Библио-тека без граница. Међународни стручни скуп библиотекара јав-них библиотека Србије и Бугарске. Народна библиотека “Стеван Сремац”, Ниш, 25-26 новембар 2010. URL: <http://www.nbss.rs/skup/032%20Marija%20MladenovaB.pdf>; <http://www.nbss.rs/skup1.html>Столяров,3. Ю. Что такое библиотека? (О ее сущности и исходных функциях). // Библиотековедение, 1999, № 7/12, с. 20-33.
242
Дигитализацията на фонд „Портрети и снимки” като част от стратегията на Народна библиотека
„Иван Вазов” – Пловдив за опазване на културно-историческото наследство
Петко Георгиев – Народна библиотека “Иван Вазов” – Пловдив
РезюмеЦелта на доклада е да покаже дигитализацията на фонд „Порт-рети и снимки” като част от общия процес за съхранение на културно-историческото наследство в България и стъпка в ин-формационно-образователната мисия на Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив. Технологиите преобразуват публични-те библиотеки и в нашата страна, така че да могат да отго-ворят на съвременните изисквания за отворен достъп в онлайн режим на библиотечни и архивни единици. Сами по себе си фо-тографиите, снимките, пощенските картички, негативите, по-зитивите и стъклените плаки, които се съхраняват в нашата библиотека, не само илюстрират историческото познание, но и го генерират. Първите стъпки в тази посока са предприети още през 2005 г., когато библиотеката закупува софтуерен модул за изграждане на електронен каталог, съобразен с всички изис-квания за описание на подобен род нетрадиционни библиотечни материали. Въпреки това, проблеми, свързани предимно с харак-тера и естеството на обектите на описанието, съпровождат целия процес по изграждане на електронната база. Наличието на традиционен продукт, който трябва да бъде презентиран по принципно нов начин, довежда до определени моменти на коли-зия с остарелите разбирания и стандарти. Колкото и труден да е пътят по изграждане на тази дигитална база, днес е наличен готов продукт, съобразен със съвременните информационни мо-дели и изисквания.
Ключови думисъхранение на културно-историческото наследство, дигита-лизация на нетрадиционни библиотечни документи, формати, електронни бази, обекти на описание
243
УводТехнологиите преобразуват публичните библиотеки и в нашата
страна, така че да могат да отговорят на съвременните изисквания за от-ворен достъп в онлайн режим на библиотечни и архивни единици. Това се случва, въпреки често редуцираните ресурси за придобиване и екс-плоатиране на нови материални активи на библиотеките. Поради тази причина и крачките, с които РНБ „Иван Вазов” – Пловдив въвежда ИКТ през последните десет години, не са от най-бързите.
Най-ценните колекции на библиотеката, обект на интегриращи се информационни технологии през годините са онези, съхранявани в отдел „Специални сбирки”, като работата по тяхното запазване винаги е била водеща. Въпреки че днес един от дигитализираните фондове на отдела – „Портрети и снимки” – е просто част от процеса на разви-ваща се в бързи темпове цифровизация, то в началото разкриването на тази сбирка е крачка, с която институцията тръгва по този път. В голяма степен електронната база „PORT” и цифровизираната сбирка се пре-връщат в „опитно поле”, чрез което днес проследяваме динамиката на технологичната и програмната осигуреност на библиотеката.
Електронният модул „PORT”През 2003 г. библиотеката закупува модул за описание на една от
най-ползваните сбирки – илюстрираща и генерираща историческото по-знание. Фирма “SoftLib”, която към онзи период поддържа двадесет и чети-ри електронни бази данни, се отзовава с готова програма. Електронният модул „PORT” притежава всички изисквания за библиографско описание на подобен вид библиотечни единици, освен това програмата предлага и показване на образ, което улеснява значително потребителите.
Внедряване на системата започва през същата 2003 г., а реална работа по изграждане на базата – през следващата 2004 г. В началото приоритетно са описани фотографски материали, свързани с Пловдив и Пловдивска област. За отчетната година са обработени 222 снимки [1, c. 42]. В това време операционната осигуреност в библиотеката не е от най-добрите. Не малка част от компютрите работят единствено на DOC, а замяната им с Windows става поетапно и бавно, като съще-временно са изграждани „мини мрежи” между няколко компютъра в различните отдели. Това е нужно, тъй като библиотеката не разполага със сървър от ново поколение.
В отдел „Специални сбирки” през това време има само един ком-пютър, на който се съхраняват всички сканирани материали. Самото
244
сканиране се извършва от фотографа на библиотеката, чийто кабинет играе ролята на дигитално студио. Малката оперативна памет и недос-татъчният обем на твърдия диск са причина още в самото начало да се вземе решение сканираните материали на единствения в библиотеката офис скенер Vizioneer One Touch 7600, формат А4, да се съхраняват в „JPEG” формат, вместо във „TIF”. Нужно е да се каже, че повече от по-ловината фонд е сканиран и обработен по този начин, най-вече поради липсата на място за съхранение. Растерните изображения се запаметя-ват във формат „JPEG”, който се характеризира с голяма степен на ком-пресията, но с известна загуба на информация. От началото до края и в печатната база, и при довършването на процеса в отдела, снимките са сканирани на няколко офис скенера, а са обработвани с различни вер-сии на „Adobe Photoshop”. При сканирането разделителната способност на растерното изображение не надвишава в началото минималните 300 dpi (брой точки на един инч разстояние), а при запазването на файлове-те се продължава тенденцията за ниско качество на изображението със стандартни изходни стойности на форматните опции и ниско качество на графичните опции. В началото наименованието на файловете става със съкратеното име на изображенията, но тъй като това забавя проце-са, след 2007 г. се взема решение наименованието на файловете да не е текстово, а цифрово, като за целта се използват съответните сигнатури. (Пимер: Plovdiv_ezero.jpg – FI332.jpg)
През 2005 г. е закупен професионален скенер, формат А3, но от-ново проблемът с мястото за съхранение не позволява друг формат и висока резолюция на сканираните файлове. Работата по изграждане на базата е забавена както поради тази причина, така и от факта, че за целия процес по обслужване, обгрижване на фондовете в специални сбирки отговаря един човек. За 2005 г. са обработени, сканирани и въведени едва 200 снимки [2, c. 39].
С времето техническата осигуреност на библиотеката става все по-добра. През 2006 г. сървърът на библиотеката е обновен, като му е добавен и втори твърд диск за архивиране на поддържаните 24 бази дан-ни. Показателите на сървъра към онази дата не изглежда много сега, но със своите 80 GB твърд диск и 512 MB RAM е четири пъти по-мощен отпреди [3, c. 38]. За целите на книгоиздаването библиотеката закупува и цифрова печатна машина „DUPLO”, компютрите във ведомството се увеличават с три. Отново обаче дейността по единствения фонд, който е дигитализиран в това време в библиотеката, е забавена, тъй като се извършва на две места. От една страна фотографските документи са съх-
245
ранявани при специални условия в хранилището на „Специални сбирки”, работата по тяхното въвеждане в електронната база данни задължител-но минава през предварителното им сканиране и обработване, което се извършва във фотографския кабинет, който играе ролята същевременно на „дигитално студио” и печатница, за които отново отговаря един съ-трудник. Веднъж извадени и сканирани, документите трябва да бъдат повторно пренесени в хранилището, а сканираните файлове – прехвър-лени на компютъра в отдел „Специални сбирки”, тъй като в началото между отдела и фотографския кабинет няма изградена мрежа. За 2006 г. има сканирани и въведени едва 80 фотодокумента [3, c. 48].
Проект “Мрежа на регионалните библиотеки за съхранение на редки и особено значими колекции чрез
използването на нови и по-ефективни методи”Есента на същата 2006 г. четири големи обществени библиотеки
стартират проект “Мрежа на регионалните библиотеки за съхранение на редки и особено значими колекции чрез използването на нови и по-ефективни методи”, финансиран от Министерство на образованието, младежта и науката по Програмата “Проучване на националните кул-турно-исторически ценности като част от европейското културно на-следство и съвременни методи за тяхното съхранение”.
За реализирането на проекта е създаден консорциум между биб-лиотеките и софтуерната фирма, подсигуряваща проекта:
Регионална Народна библиотека “Петко Р. Славейков” – гр. Ве-лико ТърновоРегионална Народна библиотека “Иван Вазов” – гр. ПловдивРегионална библиотека “Емануил Попдимитров” – гр. КюстендилРегионална библиотека “Петър Стъпов” – гр. ТърговищеФирма СофтЛиб – гр. СофияПрез следващата 2007 г. в изпълнение на поставените цели и
спазване на сроковете по проекта в отдел „Специални сбирки” са при-влечени двама библиотечни специалисти от други отдели. Техниче-ската осигуреност на екипа е предварително заложена, в следствие на което са закупени три компютъра Bevod с монитори Philips и офис ске-нер CanoScan 4400 F, формат A 4. В отдела вече има и необходимата техника за извършване на дигитализация на фонд „Портрети и сним-ки”, като само снимки с размер по-голям от А4 са сканирани или пре-заснети в печатната база на библиотеката. През 2007 г. са сканирани, описани и въведени 618 фотографски документа. Заедно с това всички
246
заглавни страници на описаните старопечатни, редки и ценни книги са сканирани и обработени (общо 1 571 графични файла). Голяма част от по-ценните изображения в книгите също са сканирани (общо 313 графични файла), а някои от най-известните книги са напълно дигита-лизирани (общо 22 заглавия).
В края 2008 г. работата по изграждане на Своден електронен ка-талог на старопечатните редки и ценни книги завършва. Създаденият своден каталог е инсталиран на уеб сървъра на Великотърновската биб-лиотека и достъпът до него в интернет се осъществява чрез програмния продукт i-Lib.
Същевременно върви и дейността по изграждане на другата база данни – „Портрети и снимки”, като за периода са обработени 521 до-кумента и общият им брой нараства до 1 641 [4, c. 45]. Сканираните и обработвани файлове отново са в “JPEG”, но с по-висока резолюция, разделителната способност на изображенията надвишава 600 dpi, а при запазването на файловете, изображенията имат стандартни изходни стойности на форматните опции и високо качество на графичните оп-ции. Тяхното съхранение се извършва същевременно на два компютъра в отдела, а не на библиотечния сървър.
През 2008 г. старият сървър е сменен с мощен двуядрен компю-тър с огледален твърд диск за по-голяма сигурност при съхранение на базите данни. Сървърът, рутерът и ups устройството на мрежата са инсталирани в обезопасен вентилиран шкаф. През същата година биб-лиотеката слага началото на дигитален център след закупуването на специален бързоскоростен Бук скенер. Година по-късно се придобива и Storage server и Web server с 2.67 ТВ дисково пространство, разделени на пет секции, обслужващ библиотеките по проект РегинаПи – тези в Пловдив, Столична библиотека в София, Бургас и Велико Търново [5, c. 51]. Като на него се извършва обмен на сканирани изображение предимно между Столична библиотека и библиотека „Иван Вазов”. За периода от две години, до края на 2010 г. са дигитализирани и обрабо-тени около 33 000 страници от общо 50 000 страници от 22 заглавия на периодичния печат.
ЗаключениеПрез лятото на 2011 г. окончателно се слага край на сканираните
фотографски документи, част от инвентара на библиотеката. Сканирани и описани са последните фотографски колекции на оригинали от „Ок-томврийската революция в Русия – 1917 г.”, „Втория интернационал в Москва – 1921 г.” и „XX-тия конгрес на БКП 1971 г. в Пловдив”. Взето
247
е решение към вече завършения каталог да бъдат добавени фотографии-те, влизащи в състава на фондовете от „Българския исторически архив” съхраняван в библиотеката. Все още няма яснота за количеството им, но по предварителни данни става дума за стотици уникални фотографски документи. Освен това може да се каже, че дейността по обновяване на базата продължава и в момента, тъй като има непрекъснато постъпление на нови фотографии.
Предстои презентиране на каталога в интернет, а на следващ етап – и участие в електронната библиотека Europeana.
Използвани източнициНародна 1. библиотека “Иван Вазов”. Годишен отчет 2004.Пловдив, 2005.Народна 2. библиотека “Иван Вазов”. Годишен отчет 2005.Пловдив, 2006.Народна 3. библиотека “Иван Вазов”. Годишен отчет 2006.Пловдив, 2007.Народна4. библиотека “Иван Вазов”. Годишен отчет 2008.Пловдив, 2009.Народна5. библиотека “Иван Вазов”. Годишен отчет 2009.Пловдив, 2010.
248
Digital Collections in Regional Public Library“P. R. Slaveykov” – Veliko Tarnovo in the Context of the
National Program for Preservation andPromotion of Literary Heritage
Kalina Ivanova – Deputy Director of Regional Public Library „P. R. Slaveikov”,
Veliko Tarnovo, Bulgaria [email protected]
AbstractNowadays the great public libraries in Bulgaria are gaining the ap-pearance of digital centers which provide new informational resour-ces and services in the digital space. The digital conversion as a way of preservation is one of the important priorities of Regional Public Library in Veliko Tarnovo. In the last few years we persistently search for possible ways of fi nancing by national and foreign programs in this direction. In the beginning the strategy was oriented to digitalization of the funds with most urgent conversion – these of the local studies periodicals from 1878 till 1944 year. The digitalization of funds will create conditions of laying the basement of full text database of Bul-garian periodical publications. The technology that is offered gives opportunities for including other libraries in the Unifi ed index, which can develop it into a National Unifi ed index of periodical publica-tions. The integrated informational environment that is created is an attractive, comfortable and useful place for work in home or at work for researchers, historians, art experts, bibliographers. The library readers use very actively all informational services of the library in-ternet page and work competently with the on-line indexes provided there, they fi nd the necessary title, which can be demanded later for usage in home or in the library, using electronic means again.
Key wordspreservation of cultural and literary heritage, library projects, coope-ration between libraries, digital special collections, common cata-logues
IntroductionNowadays the great public libraries in Bulgaria are gaining the ap-
pearance of digital centers which provide new informational resources and
249
services in the digital space. The process of converting the funds is time con-suming and sometimes sporadic, but extremely actual and provoked by one of the basic function of the libraries, preservation and protection of funds, including different special collections of manuscripts, old printed books, rare and valuable publications. Despite some opinions in library guild rightly critical, for example: lack of good strategies, plans for digitalization, lack of good coordination with similar institutions, variety of different standards and technological decisions, while we are waiting for the initiation of the na-tional program for preservation of cultural and literary heritage we are fi nd-ing ways and means in order to preserve the unique collections for the next generations. In the same time we put the beginning of a long time strategy for more virtual presence of the libraries in the houses of our readers and our reopening in international aspect.
The digital conversion as a way of preservation in Regional Public Library in Veliko Tarnovo
The digital conversion as a way of preservation is one of the important priorities of Regional Public Library in Veliko Tarnovo. In the last few years we persistently search for possible ways of fi nancing by national and foreign programs in this direction. In the beginning the strategy was oriented to digi-talization of the funds with most urgent conversion – these of the local studies periodicals from 1878 till 1944, because of their indispensable necessity of preservation, but the beginning of the digitalization process was started with our participation in the project “Digital Library Funds of Bulgarian Peri-odical Publications” fi nances by UNESCO. The project gave opportunity to every partner library to scan a number of regional periodic publications for a nearly fi ve year period – from 2000 till 2005. In the moment we continue to digitalize on our account the current local daily newspapers “Borba” and “Yantra dnes”, which are actively demanded by the readers. By the time of the project 16 years of the two newspapers were scanned, which is approxi-mately 80 000 pages, and after the project 24 000 pages more.
Year 2007 put the beginning of activities connected with the realiza-tion of the project ”For Spiritual Values of Region Veliko Tarnovo: Unifi ed Electronic Index of Rare and Especially Valuable Collections in Region Ve-liko Tarnovo”. The project was fi nanced by Ministry of education and culture by the program “Research of the National cultural – historical values as part of the European cultural heritage and modern methods for their preserva-tion” With the participation of four big public libraries was created a consor-tium “Unifi ed Electronic Index of Rare and Especially Valuable Collections
250
in Regional Libraries”. These libraries are: Regional Public Library “P. R. Slaveykov” – Veliko Tarnovo, Regional Public Library “Ivan Vazov” – Plov-div, Regional Library “Emanuil Popdimitrov” – Kyustendil, Regional Library “Petar Stapov” – Targobishte and the partner in software realization – the company SoftLib ltd. – Sofi a. While working for creating and supporting the unifi ed electronic index all partner libraries realized own individual projects on their local level.
According to the evaluation of the project by the working teams the research must be promoted and included in future in realization of national unifi ed electronic index of manuscripts and old printed books. The basic goal of the libraries to use the unifi ed electronic index in order to improve the in-formation for the present funds of rare and valuable collections in Bulgarian libraries and with the help of the full text databases fast and easy access for the readers.
The implemented software е-lib-integrated system of modules for au-tomation of library activities, created by SoftLib unifi ed the electronic index-ing of the rare, valuable and old printed funds.
The unifi ed electronic index is real and the informational resources can be used on-line (URL: <http://www.ilib.libraryvt.com>). Student graduates made the research for the realization of the index of old printed books in Veliko Tarnovo region. The funds of all big community centers libraries in the region, The Eparchy library and the museum collections were looked through ”de visu”. The goals of the project are preservation of the rich cultural-historical heritage in the libraries of Veliko Tarnovo region as part of the national documental heritage of our country, providing easier access and information for the present funds of rare and valuable collections in the libraries. Now the index includes the collections of Bishopric Library – Veliko Tarnovo, First Bulgarian Chitalishte “Elenka and Kiril Avramovi”, the Library of community centre “Bacho Kiro” – Byala cherkva, the Library of community centre “Nadejda” – Veliko Tarnovo, Regional Historical Museum. After the end of the project the library continues working in connection with keeping and preservation of the specialized funds of local studies periodical publications 1878-1944. These are mainly newspapers and magazines which are kept only in our funds as a depository and cannot be found in other small municipality, town, community centre or school libraries in the region. The digitalization process of the publications in most urgent condition began in 2008 with the participation of the library in a new competition of the fund “Scientifi c researches” of Ministry of education and culture – “Development of the scientifi c infrastructure”.
251
By the time of the project leading Bulgarian libraries created a consortium. These were Metropolitan Library, National Library “Ivan Vazov”, RPL “P. R.Slaveykov” – Veliko Tarnovo and RL “P. Yavorov” – Burgas with the help of the companies SoftLib and PrimaSoft, which provided the software and technological equipment for the project activities. The common project by the program of MON “Unifi ed index of Bulgarian periodical publications. Digital collection till 1944 – REGINA–PI” will provide in Internet space Unifi ed index of the periodical publications owned by the 4 big libraries in their rich funds. In this way the libraries will provide access to unknown to the public Renaissance and unique historical cultural local periodical publications. The 4 libraries have a great experience in realization of common electronic information resources. They participated in two big projects which results are already well known, for example: the unifi ed electronic index of rare and especially valuable collections and the full text databases of manuscript and old printed library collections, which help in protecting, preserving and promoting the unique collections of Bulgarian libraries. They also participate in realizing Unifi ed index of the regional libraries – REGINA, for creating technological and informational environment for building and supporting Unifi ed index of the regional libraries which will provide access to the book funds of the participating libraries by means of on-line search, electronic demand of books, extracting contents and opportunities for exchange of bibliographic descriptions. The libraries are situated in the four main geographical regions of the country and they show the characteristic details of their regions. The term of the project is 2 years and is divided into 2 stages. In the starting stage our library scans the small formats (A4, A3). The procedure for obtaining big format scanner (A1) with high productivity is in progress. With this equipment all of the periodical publications kept in the funds will be scanned. Later as a result of the project activities regional centers for scanning will be created and they will digitalize the funds of the participating libraries and the funds of smaller libraries in their regions.
The project REGINA–PI started with the following activities:Unifying of electronic indexes of periodical publications.Detailed bibliographic descriptions of the chosen publications.Scanning the periodical publications. Publication in Internet. The realization of the project will solve some basic problems:Preservation of the valuable periodical publications, kept in the libraries.Creating a National Index of the periodical publications.
252
Modernizing the informational services.During the fi rst stage of the project, which is already running the fol-
lowing results are reached: The database in Regional Library „P. R. Slaveykov” was synchronized for work in the structure of the unifi ed index. The changes were made by the company which developed the software and they include:
adding a new working page SVOD;adding a new format for showing SVODEN;adding new data in the basic working page in order to increase the informational search etc. It was specifi ed that the initial database is in very good condition, with
minimal number of mistakes. The index of PI was synchronized for reaching maximum unifying of informational data in structure, format for showing and way of search. Some new elements were added in order to increase the infor-mational opportunities and for creation of the unifi ed index:
Number by Ivanchev; Original title; Other titles/applications; Year of stopping the publication; Names of auth. persons; Annotation of the content; Subjects; Geographical terms; Summarized availability; Digital content. As a result came the necessity of making a working meeting of the
teams included in the project. Such meeting was held in November 2009 in Metropolitan Library. The teams of the partner libraries were present as well as the companies SoftLib and PrimaSoft. During this meeting the specialists working with the bibliographic descriptions – librarians and with the digitalization – IT specialists were trained in practice. The fi nal appearance of the bibliographic description of PI for presenting the Unifi ed index in Internet was determined. The specialist from PrimaSoft demonstrated the scanning, adding and showing in Internet. Every library processes completely the chosen publications according to bibliographic index of Ivanchev. All informational fi elds and the data for the digitalization must be fi lled up correctly respecting the rules accepted by the working meeting. An important detail of the work, which will be used for identifying descriptions, is showing the connections between publications and the digital fi les. This requires good coordination between librarians and IT specialists in the teams.
253
We consider that module Periodical publications, which was developed for the reasons of the unifi ed index REGINA-PI allows easy and professional inputting and editing of data. The existing informational fi elds include all elements of bibliographic description and are enough for complete and correct information.
In the database of RPL “P. R. Slaveykov” is prepared and partially described 29 titles of local newspapers and magazines, published in the period till 1944. They are of special local and national importance and will be preserved in digitalized form as unique fund of particularly valuable documents. In the same time they will be provided for using in Internet space and in this way the services which we offer for using our book heritage will increase. With the professional estimation of department Local Studies we choose the following titles:
Newspapers: Borba; Bulgarian independence; Veliko Tarnovo; Veliko Tarnovo tribune; Veliko Tarnovo municipality newspaper; Veliko Tarnovo regional newspaper; Draka; Nadejda. Agrarian tribune; Lachestrui; Nai-novo vreme; Nacionalist; Novo Vreme; Nadejda; Osvobojdenie; Pravda; Pravodelo; Rabotnik; Yantra.
Magazines: Duhoven prochit; Zvezda; Nadejda; Stopanski pregled I domakinstvo; Savremenna pehota; Trud; Tarnovski eparhiiski vest; Uchilishtna obnova; Yantra.
The listed publications include approximately 27 500 pages which must be digitalized. Great part of them is in very poor condition and the paper is brittle. According to their subjects mostly used by historians, museum workers, specialists of local studies are Veliko Tarnovo municipality newspaper, Veliko tarnovo, Draka and Zvezda and Lachestrui are used by literary men. All publications are used by library specialists in bibliographic searches and preparing references for readers.
The work connected with the description of these titles has already begun (can be seen on URL: <http://reginapi.ilib.libsofi a.bg/>). The full text content of Draka newspaper can be seen together with the description. The database of RPL “P. R. Slaveykov” Periodical publications till 1944 can be found in. Unifi ed index REGINA-PI. This information gives opportunity for modern and quality services for the readers.
ConclusionThe unifi ed efforts of the librarians for realization of this project will
lead to easy access to provided informational resources and will preserve for the next generations the information kept in the paper copies threatened with extension. The digitalization of funds will create conditions of laying
254
the basement of full text database of Bulgarian periodical publications. The technology that is offered gives opportunities for including other libraries in the Unifi ed index, which can develop it into a National Unifi ed index of peri-odical publications. We consider that the results of the project will be espe-cially useful also for the libraries participating in the union “Miziya”, which share the usage of the collected informational arrays and as a next stage their local studies periodical publications will be converted.
The integrated informational environment that is created is an attrac-tive, comfortable and useful place for work in home or at work for researchers, historians, art experts, bibliographers. The library readers use very actively all informational services of the library internet page and work competently with the on-line indexes provided there, they fi nd the necessary title, which can be demanded later for usage in home or in the library, using electronic means again.
255
Предизвикателствата насъвременното комплектуване
Камелия Нушева – докторант в катедра “Библиотечен мениджмънт”, УниБИТ
РезюмеЦелта на доклада е да установи настъпилите промени в съвре-менното комплектуване в библиотеките под въздействието на новите ИКТ и нарастващите изисквания за качество на инфор-мационното обслужване. Обновяването на политиката на ком-плектуване се превръща в една от най-важните задачи на упра-влението на съвременната библиотека. Обект на комплектува-нето на библиотечния фонд са всички носители на информация, независимо от тяхната форма, местоположение, достъпност и т.н. Огромното многообразие на документи, включително и на нетрадиционни носители, прави процеса на селекция и под-бор изключително сложен. То повдига и редица проблеми, свър-зани с развитието на библиотечните колекции; с политиката и процеса на комплектуване; с моделите на ценообразуване и ли-цензиране; с ограниченията, които се налагат по отношение на ползване, разпечатване, копиране на електронна информация; с правилата за каталогизиране и съвмесимост на метаданните. Непрекъснатото проучване на пазара на електронни продукти, на основните фигури в него и на техните предложения се пре-връща в задължително маркетингово поведение на ръководите-лите на библиотеките и специалистите по комплектуване.
Ключови думисъвременни политики на комплектуване, управление на библио-течни фондове, перспективно планиране на фондовете, чита-телски търсения, онлайн и офлайн достъп
УводСмисълът на съществуване на библиотеката на новото време се
изразява в предоставяне на пълен достъп до информация на възможно най-широк кръг от потребители и удовлетворяване на техните потреб-ности, в запазване на социалната значимост на библиотеката и по-на-татъшното й развитие като образователен, културен и информационен
256
център в общество на пазарна икономика и революцията в областта на информационните технологии. Днес цялата система на обслужване, съз-давана с течение на много години, претърпява значителни изменения. Пред съвременната библиотека стоят редица предизвикателства и про-блеми, характеризиращи ХХІ век: бързо развитие на новите технологии, повишени изисквания към качеството на обслужване и др. Тя все още представлява преходна форма, която се основава на натрупания опит и синтез на традиционното и най-съвременното съхранение и предоставя-не на информация на потребителите.
Виждането за съвременна библиотека като културно-информа-ционно пространство се гради на четири основни аспекта: ценностна ориентация на библиотечната дейност, национална политика в областта на библиотечното дело, сфера на изключителна компетентност, система-тизация на знанието в информационното пространство.
В съвременното общество библиотеките не са единствените дос-тавчици на информация, но са тези, които я предоставят систематизира-но, в достъпен вид и обикновено – безплатно.
Съвременно развитие на библиотечния фондВ съвременната информационна среда и тоталното настъпление
на електронни издания се налага необходимостта от коренни промени в основните професионални постулати за развитието на библиотеч-ния фонд. Те търпят редица изменения в своя състав, в подходите за комплектуване, в правилата за съхраняване и опазване, във формите за разкриване и използване. Всички тези изменения намират отражение в организацията на библиотечния фонд, която все повече се усложнява, а обновяването на политиката на комплектуване става една от най-ва-жните задачи на управлението на съвременната библиотека.
Перспективното планиране на фондовете в количествен и те-матичен аспект и по видове документи по традиционния начин става все по-нереално в днешната действителност. Информационният взрив, характерен за последните десетилетия на нашия век, довежда до невъз-можността да бъдат набавяни всички документи, които биха били необ-ходими за читателите на библиотеката.
Под въздействието на електронната среда се наблюдава следващ етап от развитието на библиотечните фондове, който се определя от Н. Хахале-ва като преходен период на установяване на система от фондове, в които електронните документи се вписват в общата организация на документите.
През 1990 г. Шаунеси формира нов принцип за развитието на биб-лиотеките: „от библиотеката като хранилище на документи, към биб-
257
лиотеката като вход на информация”. Тази идея е залегнала като текст и в Проектозакона за българските библиотеки. Тя оказва изключително влияние върху процесите на комплектуване. Читателските търсения се превръщат в основен критерий за подбор на нови документи за биб-лиотечния фонд. От основно и решаващо значение за комплектуване-то се превръща навременното набавяне на необходимите за читатели-те информационни източници. Терминът „информационни източници” обхваща многообразието от документи на нехартиен носител, каквито са дискетите, CD-ROM, онлайн базите данни (пълнотекстови и библи-ографски) и електронните публикации. Обект на комплектуването на библиотечния фонд са всички носители на информация, независимо от тяхната форма, местоположение, достъпност и т.н.
Огромното многообразие на документи, включително и на не-традиционни носители, прави процеса на селекция и подбор изключи-телно сложен.
Електронната среда на достъп внася в проблематиката, свърза-на с фондовете, нови явления, надхвърлящи рамките на установените понятия, представи и терминология. Много въпросителни предизвикват електронните ресурси в онлайн режим, тъй като достъпът до тях се осъ-ществява за определен период и на основата на лицензирани договори, консорциумни споразумения и т. н. Дискутира се дали те да се разглеж-дат като част от библиотечния фонд, тъй като не остават за постоянно съхранение в библиотеката. Мненията на специалистите са различни, но повечето дават положителен отговор, доколкото и към електронните ресурси могат да се използва познатата терминология и да се разглеж-дат като активни фондове от електронни ресурси в мрежов режим на ползване (бази данни, електронна периодика) и архивни фондове на CD-ROM, дискети и т. н. Според Н. Хахалева, привеждайки фондовете към еднотипно деление, може да се постигне укрепване на структурата на библиотечния фонд и да се преодолее ефектът “хибридност”.
В професионалните среди се дискутира и проблемът за съотно-шението между традиционни и съвременни носители на информация в библиотечните колекции. Постепенно отмират крайните позиции – както в защита на печатните издания като единствен обект на комплек-туване в библиотечните фондове, така и апологията на новите носите-ли на информация.
Според Уолт Грауфорд и Майкъл Горман в книгата им „Бъдещите библиотеки – мечти, лудост и действителност”, печатните издания, които ще изчезнат и ще бъдат заменени от CD-ROM и онлайн бази данни са:
258
Справочни издания като речници, библиографии, статистически справочници, географски речници;Сборници като материали от конференции, правителствени до-кументи и други публикации на временни колективи;Всеки печатен продукт, чието забавяне при издаването му е па- губно за съдържащата се в него информация: финансова, иконо-мическа, медицинска, статистическа и социологическа инфор-мация, каталози на фирми, пътеводители на цени и т. н.Като електронни източници, които нямат бъдеще се очертават:Издания на художествената фантастика на CD-ROM;Списания на CD-ROM – общоинформационни и научнопопуляр-ни и др.Практиката в развитите страни показва, че най-удачни издания на
CD-ROM, DVD и онлайн са:Електронни енциклопедии, отраслови, пълнотекстови и библи- ографски бази данни;Електронни публикации онлайн: научни списания, бюлетини, статистическа и бизнес информация и др.При разработване на политика и стратегия за комплектуване на
електронните издания трябва да се имат предвид основните фактори, характеризиращи процеса:
Методология на подбор на източниците на информация;Контрол на разходите за придобиване на документите;Лицензиране на достъпа до документалните източници;Каталогизация на придобиваните информационни ресурси;Съхранение (дълговечно) на форматите;Архивиране , включително и защита на обектите;Управление на електронните ресурси.Електронните издания в библиотеките се разделят на статични
(офлайн), основно на CD-ROM, и динамични (онлайн), достъпни чрез интернет. Онлайн публикациите повдигат повече въпроси – издателите могат да ги видоизменят, да ги свалят от сървъра по някакви причини, да променят местоположението им и т. н. Все още в дигиталната среда няма достатъчно добри механизми за контрол и съответствие на онлайн пуб-ликациите. Вторият проблем идва от факта, че електронните издания не са обект на Закона за задължителния депозит и е въпрос на добра воля правото им на ползване да бъде предоставяно на библиотеките и техните потребители. Третият голям казус е свързан с трайното съхра-нение и управление на електронните документи в депозиториуми.
259
Библиотечните специалисти, занимаващи се с комплектуването на електронни публикации, трябва изключително прецизно да осъщест-вяват подбора на електронните списания, които най-точно съответстват на информационните потребности на читателите. Я. Шрайберг обобща-ва мнението на специалистите, че в близките години ще се съхрани тен-денцията на комплектуването на електронна и печатна версия като процентно периодиката на традиционен и електронен носител ще дости-га съотношение 50 на 50. Тук веднага трябва да се направи уточнението, че маркетинговата среда и трайно снижаващият се финансов ресурс свиват това дублиране на формати и предпоставя в бъдеще условия за трайна загуба на информация в библиотеките с недобра маркетингова концепция в областта на комплектуването на информационни ресурси, включително софтуер.
Библиографските електронни ресурси съдържат библиографски описания на публикувани или на непубликувани документи по тема-тичния обхват на съответната база. Такива са например електронните каталози на библиотеките, публикувани електронно библиографски указатели или тематични справки. Друга част от електронните библио-графски ресурси съдържат освен библиографски описаните документи, и анотации или реферати. Това са отраслови бази данни, реферативни библиографски издания или краеведски библиографски указатели.
Според начина на достъп и едните, и другите могат да бъдат он-лайн или офлайн. Характерно за онлайн библиографските ресурси е, че позволяват дистанционен достъп по електронен път до съдържащата се в тях информация. Това означава, че потребителите могат да търсят ин-формация в тях от работното си място или от дома си в база от данни, съхранявана в паметта на компютъра в библиотека или информационния център, намиращи се често на километри от неговото населено място.
Друга част от електронните библиографски ресурси се използ-ва в офлайн режим. Данните в тях могат да бъдат записвани в база от данни, изработена от сътрудниците на библиотеката или да са на прено-сими носители на информация, каквито са например дискети, CD’s, CD-ROM, DVD. Основната отлика от онлайн библиографските ресурси е, че те могат да се ползват на място в библиотеката, а не от работното място на потребителя. Това означава още, че могат да се ползват единствено в работното време на библиотеката, а не 24 часа в денонощието.
Електронните списания са сред първите електронни източници, наложили се в библиотечно-информационното обслужване. Първона-чално те започват да се създават като паралелна версия на печатната,
260
но в други случаи са единствена версия на списанието. Електронните списания бързо се възприемат от библиотеките и от техните потребители като много важен, комфортен и навременен източник на информация, революционизиращ потребителските нагласи и поведение на изследова-телите, преподавателите, студентите и специалистите.
Нова е тенденцията в библиотечната работа за създаване на електронни архиви на онлайн научни списания. За разлика от печатни-те издания, които библиотеките притежават и могат да съхраняват дъл-го, електронният достъп до научни списания, най-вече платен, може да бъде преустановен изведнъж по различни причини, например в случай на банкрут на издателя, промяна на правилата от страна на доставчика, липса на средства от страна на библиотеката и др.
Електронните книги имат подобен, а може би много по-голям перспективен потенциал да променят информационните нагласи, както и бъдещата роля и значение на библиотеките. Възприемането на елек-тронните книги като източник на информация вече повлиява доста сил-но развитието на библиотеки. То повдига редица проблеми, свързани с развитието на библиотечните колекции; с политиката и процеса на комплектуване; с моделите на ценообразуване и лицензиране; с огра-ниченията, които се налагат по отношение на ползване, разпечатване, копиране на електронна информация; с правилата за каталогизиране и съвмесимост на метаданните. Непрекъснатото проучване на пазара на електронни продукти, на основните фигури в него и на техните предло-жения се превръща в задължително маркетингово поведение на ръково-дителите на библиотеките и специалистите по комплектуване.
Онлайн енциклопедиите са много удобни, когато потребителите на библиотеки търсят дефиниции за различни научни термини. Това се дължи на факта, че в тях статиите могат да бъдат обновявани и категори-зирани. А много от тях имат и допълнителни хипервръзки за по-задъл-бочена информация. Ето защо при подобни търсения библиотекарите често съветват читателите да започнат търсенето чрез съответната тър-сачка, за да получат от там списък на онлайн енциклопедии, от които да се избере подходящата.
Векове наред енциклопедиите излизат като комплект от много то-мове, докато в началото на 80-те години на ХХ век започва издаването им в нов, нехартиен формат – първо използвайки dial-up системи, след това – CD-ROM и дигитални видео дискове (DVD), и накрая чрез интер-нет. Съществуват два типа електронни енциклопедии – с печатен аналог и такива, които съществуват само в електронен вид. Възможностите за
261
търсене в първия тип енциклопедии не могат да се реализират напълно. В електронните версии на някои от тях има загуба на информация в срав-нение с печатния им вариант (карти, статистически таблици, статии). В електронните енциклопедии от втория тип възможностите за търсене са значително по-многообразни (по азбучен ред, по ключова дума, по те-матичен раздел), текстовете са снабдени с хиперпрепратки, има възмож-ност за осъвременяване и редактиране, потребителят може да добави свой текст и т. н. Основно предимство на електронните енциклопедии е и значително по-ниската им цена в сравнение с печатните издания. Нов етап в развитието на електронните енциклопедии е разпространението на DVD формата, който позволява на оптически диск да се записва не-вероятно голям обем мултимедийна информация – комбинация от текст, звук, картина, анимация и видео.
Първата българска електронна енциклопедия “Българска енци-клопедия А-Я” излиза в края на 2002 година, няколко месеца след издава-нето на второто преработено и осъвременено печатно издание. Идеята е да се създаде версия на българското издание, електронна енциклопедия за българския читател, която да улеснява търсенето и намирането на ин-формацията, включена в книжното издание на енциклопедията. За да се използва максимално обемът на хартиеното издание, статиите включени в книгата, са написани с много съкращения, което понякога затруднява читателя. Електронното издание позволява включването на по-голям обем информация и илюстрации. Излязлата в началото на новия век електронна “Българска енциклопедия А-Я” е адекватна на времето си и за българските условия е символичен знак за продължаване на добрата енциклопедична традиция в България. Тя е научно-справочно издание, предназначено за широк кръг читатели, незаменим източник на знания, факти и сведения в областта на природно-научните, хуманитарните и обществените науки, литературата и изкуствата.
Развитието на библиотечните фондове в новата среда изисква постоянно следене на всички нови информационни източници: на CD-ROM, онлайн бази данни, електронни публикации, печатни издания. Това превръща специалиста по комплектуване в мениджър на информацион-ните ресурси на библиотеката.
Критериите за подбора на електронните източници на информа-ция са комплексни. Наред с традиционните, свързани с тематиката, акту-алността, характера на съдържанието, съответствието на читателските интереси, се прибавят критерии, свързани с технологиите и техническо-то оборудване на библиотеката, необходими за съответните носители
262
на информация, както и цените на една и съща информация в различни формати – печатен, CD-ROM, онлайн и др. Трябва да се вземат предвид предимствата и недостатъците на ползването на едни и същи източници: онлайн, CD-ROM. Скоростта на връзката с интернет понякога е решава-ща, както и ценовите различия за отделните бази данни. Отчитайки, че сериозен проблем пред българските библиотеки е финансовият, важно значение за набавянето на най-важните информационни източници за читателите има координацията и кооперирането на усилията на биб-лиотеките в областта както на комплектуването на съдържание, така и на метаданни. Също и уеднаквяването на условията на съхранение, защита и споделено ползване на информационни източници.
Нормиране на информационното осигуряване насъвременните библиотеки
Дейността на библиотеката днес е свързана с един от много ва-жните принципи на демократичното общество – осигуряване консти-туционните права на гражданите за достъп до информация, знания и култура. Развитието на библиотеката изисква изработването и приема-нето на нормативно-правни и препоръчителни документи, осигурява-щи дейността й, изработване на механизми за оценка ефективността от дейността на библиотеката от местните органи на власт, висшестоящите инстанции и др. в осигуряване на обществото с информация. За да функ-ционира пълноценно в условия на пазарни икономически отношения, библиотеката в съвременни условия се нуждае от редовно и разумно фи-нансиране от държавната власт, разширяване на асортимента на услу-гите, повишаване комфорта на обслужване, търсене на извънбюджетно дофинансиране, системно обучаване на потребителите и др.
Глобалните социални промени налагат бърза смяна на формите и методите на информационно-библиотечната работа с основните групи потребители – представителите на информационното общество: млади-те хора – научният потенциал на обществото, ядрото на новата цивили-зация. На това ново информационно общество, основано на знания и компетентност, трябва да служи съвременната библиотека и да се разви-ва в тази посока.
Една от важните стратегически задачи е модернизацията на биб-лиотеките. За едни библиотеки тя е започнала по-рано, за други започва едва днес, а за някои все още не е започнала. Ликвидирането на тази неравнопоставеност ще се осъществява постепенно в библиотечната практика, но за да протече по-бързо това движение напред, трябва да се
263
превърне в неотложна задача за всички участници в информационно-ко-муникационния обществен процес, за да се осигури равноправен достъп до информация за всички членове на обществото.
Приоритетните направления при модернизация на библиотеките изискват активни дейности по отношение на:
формиране на регионална библиотечна политика; качествено библиотечно обслужване на населението; създаване на единно информационно пространство; оптимизация на библиотечните фондове; съхраняване историческите и културни традиции на региона; внедряване и развитие на нови информационни технологии и автоматизация на библиотечно-библиографските процеси; създаване на положителен имидж на библиотеката; установяване и развитие на партньорство с други библиотеки, институции, международни организации и с обществеността.
Заключение Основната концептуална идея на библиотечното дело за ХХІ век
е създаване на нова система за библиотечно-информационно осигурява-не и обслужване с цел реализиране на правата на гражданите за най-бърз и широк достъп до информация независимо от местоживеене, общест-вено положение и сфера на дейност. Така библиотеката ще се развива и отстоява своето място и предназначение в изменящия се свят и в новата информационна среда.
Използвани източнициГорман,1. Майкъл. Нашите непреходни ценности. Библиотеките през 21 век. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006. 264 с.Гриханов,2. Ю. А., Н. З. Стародубова, Н. И. Хахалева. Библиотеч-ные фонды: стратегия развития. Моногр. Москва, Пашков дом, 2008. 144 с. (Библ. “Новые возможности”)Формирование 3. и использование библиотечных фондов. Сб. науч. трудов. РГБ. Ред. Н. З. Стародубова. Москва, 1996. 95 с.Янкова,4. Иванка. Модерната библиотека. Мястото на Универси-тетската библиотека в съвременното образование. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2004. 138 с.
264
Уникален паметник на книжовната култураПрезентация на факсимилното издание на
“Лицевия летописен свод” от XVI век
доц. д-р инж. Eлена Павловска – представител на РАН в България и страните от Източна Европа
“Лицевият летописен свод” от втората половина на ХVІ век е върхово достижение на староруското книжовно ръкописно изкуство. Той няма аналог и в световната култура нито по обхват, нито по богатство на илюстративния материал. Това е най-грандиозното по обем летописно произведение, което представя библейските събития от сътворението на света до Рим и Византия и осветява историята на Русия в продължение на четири столетия и половина – от 1114 до 1567 г.
“Лицеви” в Средните векове се наричат илюстрираните ръкописи с изображения на хора – “в лице”. Лицевият свод съдържа около 10 хил. ръкописни листа с над 17 хил. ярки цветни миниатюри, които именно правят текста удивително привлекателен и нагледен.
Лицевият летописен свод е създаден за цар Иван Грозни в края на 1560-те – 1580-те години в единствен екземпляр. Над създаването на миниатюрите се трудят не по-малко от 10-12 художника, професионално владеещи похватите на книжната графика, получили особено развитие в руското изкуство от ХVІ в. Великолепното им многоцветно изпълнение е призвано да подчертае тяхната скъпоценност, разкоша на тази наисти-на царствена монументална книга, изработена в един екземпляр.
Но огромният по обем труд на писачите и художниците на Ли-цевия летописен свод очевидно е прекъснат скоро след смъртта на Иван Грозни през 1584 год. Ръкописът не е напълно завършен и дълго време се съхранява в Московския Кремъл като отделни листове.
Купища листове остават в течение на два века неподвързани. Посте-пенно, вероятно след събитията на „Смутното време”, части от Лицевия свод са премествани другаде за съхранение, както в пределите на царски и патриаршески дворове, така и при нови притежатели – частни лица.
Още през първата половина на ХVІІ в. масивите листове са раз-средоточени. Подвързвани са независимо един от друг и някои от така образувалите се фолианти получават название по името на техния при-тежател (Голицински том, Лаптевски том, Остермановски том и т.н). Постепенно Лицевият летописен свод започва да се възприема като мо-нументален корпус от десет огромни тома.
265
През ХІХ в. отделните части на Лицевия летописен свод вече се намират в ръкописните отдели на три главни държавни хранилища, кои-то днес се наричат: Държавен исторически музей (ГИМ) в Москва, Биб-лиотека на Руската академия на науките (БАН) в Санкт-Петербург и Руска национална библиотека в Санкт-Петербург.
Общоприетото още преди около 200 години название ”томове-те” на Лицевия свод и кратки сведения за тяхното съдържание и место-нахождение днес са известни като:
Музеен сборник1. (ГИМ) – 1 031 листа, 1 677 миниатюри. Изложение на свещената древноеврейска и древногръцка история от сътворе-нието на света до разрушаването на Троя през ХІІІ в. пр. Хр.Хронографски сборник2. (БАН) – 1 469 листа, 2 519 миниютюри. Изложение на историята на Древния Изток, елинистичния свят и Древния Рим от ХІ в. пр. Хр. до 70-та година от І-ви век сл. Хр.Лицев хронограф3. (РНБ) – 1 217 листа, 2 191 миниатюри. Изложе-ние на Римската империя от 70-те години на І век сл. Хр. до 337 год. и византийската история до Х в.Голицински том4. (РНБ) – 1 035 листа, 1 964 миниатюри. Изложе-ние на руската история за времето от 1114 – 1247 г.Лаптевски том5. (РНБ) – 1 005 листа, 1 951 миниатюри. Изложе-ние на руската история за времето от 1116 – 1252 г.Остермановски първи том6. (БАН) – 802 листа, 1 552 миниатюри. Изложение на руската история за времето от 1254 – 1378 г.Остермановски втори том7. (БАН) – 887 листа, 1 581 миниатюри. Изложение на руската история за времето от 1378 – 1424 г.Шумиловски том8. (РНБ) – 986 листа, 1 893 миниатюри. Изложе-ние на руската история за времето от 1472 – 1533 г.Синодален том9. (ГИМ) – 626 листа, 1 125 миниатюри. Изложение на руската история за времето от 1533-1542 г.Царствена книга10. (ГИМ) – 687 листа, 1 291 миниатюри. Изложе-ние на руската история за 1533-1553 г.Лицевият летописен свод по същество представлява най-ранната
в света ръкописна историческа и литературна енциклопедия, състояща се от три големи раздела: библейска история, история на Рим и Визан-тия, руска летописна история. В нея също така широко е осветена ис-торията на балканските народи – българи, гърци, сърби.
Заради изключителната ценност на оригиналите, достъпът да Ле-тописния свод дълго време е ограничен дори за учени – изкуствоведи, литературоведи, историци.
266
Преди няколко години ГИМ, БАН и РНБ вземат съвместно реше-ние за факсимилно издание на всичките десет тома на Лицевия летопи-сен свод с цел значително разширяване на достъпа на учените до този уникален паметник на книжовната култура и за осигуряване запазването на оригинала. С тази задача се захваща фирма „Актеон”, която сключва дого-вор с пазителите на ръкописите за сканиране и издаване на томовете на Летописния свод и подготвя прекрасно от полиграфическа гледна точка издание. В него за първи път са обединени всички запазени листа от оригиналния ръкопис, съхранявани в няколко хранилища. Факсимилното издание има ексклузивна, изпълнена по стара ръч-на технология подвързия от естествена шегренова кожа, украсена със златни отпечатъци на руски орнаменти за царски книги от ХVІ в. с 24 карата златно релефно преге. Към всеки том от изданието са подготвени научни приложения, съдържащи сведения за историята на съставяне на ръкописа и за неговото изследване. Тиражът на факсимилното издание е ограничен до 30 екземпляра. На 4 ноември 2010 г. в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” се провежда първата извън Русия презентация на научното факсимилно издание на Лицевия летописен свод, организирана от Пред-ставителството на Руската академия на науките в България и На-ционалната ни библиотека. Презентации на факсимилното издание на „Цар-книгата на Иван Грозни” вече са направени в Народната библио-тека „Иван Вазов”, Пловдив, в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, УниБИТ и други университети в страната.
На всички нас се предостави изключителна възможност да се за-познаем с великия шедьовър на славянската книжовна култура.
267
History of Book in Italy – from Manuscriptto the E-book*
(Публична лекция, изнесена по повод 11 май – Ден на библиотекарите в България, организирана от
Университета по библиотекознание и информационни технологии и Италианския културен център в
София на 11.05.2011 г. )
Aldo Pirola – Director of the Public Library System in Milan, Italy
Member of the EBLIDA Executive Committee [email protected]
It is a great pleasure as well as a great honour for me to be given today this wonderful opportunity for a short presentation about the history of book in my country – Italy. This subject is actually very complex and might offer excellent stuff for a congress lasting several days. Therefore I had to focus on some aspects, important to understand and appreciate the contribution Italy has given to the development of book, both manuscripts and printed books, in the history of universal culture.
As you certainly know, politically speaking Italy is a very young state. This year we are celebrating the 150th anniversary of our unifi cation in 1861. Before this date, our national territory was divided into a mosaic of smaller states changing their borders all the time. What makes Italy’s cultural history so peculiar is that every single state could develop cultural expressions of its own. Artists of all kind, painters, architects and poets, moved incessantly from one place to the other, spreading their genius and their talents throughout the country and that is the reason why in Italy one can fi nd such a rich and great va-riety of monuments which give a special fl avor to the country making it unique worldwide (churches, palaces, gardens, galleries and, of course libraries).
When the western part of the former Roman empire collapsed under the pressure of the Germanic invaders – Constantinople was a long way away as well as the capital town of the eastern part of the empire, the majority of the ancient libraries had already gone lost. The society, as a whole, suffered con-siderably from the tremendous impact and the sorrowful end of the ancient world was part of everybody’s daily experience.
* Текстът се публикува без редакторска намеса в оригиналната версия, предоставена от автора.
268
It was only in the monasteries founded by Christian monks, that manu scripts, both papyrus scrolls and books handwritten on vellum, were collected, preserved and reproduced thanks to the patient work in the scrip-toria. Probably the most remarkable example was in Montecassino, a name which became a symbol for civilization. Monks collected any kind of literary works, both Christian and pagan, so that their activity became like a bridge linking the ancient and the modern world.
For centuries monasteries were the only place which played a role in the history of book, not only in Italy but also in the rest of Western Europe, in places like Ireland, France and Germany. In the meantime manuscripts underwent a particular development marked by the begin-ning of the art of illumination. Monasteries were fully independent. They could produce parchment at low price because they possessed herds of cows and fl ocks of sheep. They could produce colors and inks by using fl owers, herbs as well as other animal or vegetal ingredients. Till about the XII century was illumination a typical activity of monasteries. It was only after this period, when social and cultural conditions changed, that illumi-nation gradually spread outside monasteries and started being practiced in universities and in private workshops.
The kind of books changes as well. It was no more a production of religious books but also a production of secular books, such as poems, novels and law treaties. In Italy this art fl ourishes vastly in the Italian courts in the XIV century, in particular in places like Milan, Rome, Venice and Florence where some important libraries were founded.
Biblioteca Ambrosiana in MilanThe Biblioteca Ambrosiana in Milan is a historic library in Milan.
Named after Ambrose, the patron saint of Milan, it was founded by Cardinal Federico Borromeo (1564-1631) whose agents scoured Western Europe and even Greece and Syria looking for books and manuscripts.
Biblioteca Vaticana in RomeThe Vatican library in Rome is the library of the Holy See. Located in
the Vatican City, It is one of the oldest libraries in the world and contains one of the most signifi cant collections of historical texts. Formally established in 1475, though in fact much older, it possesses 75 000 codices.
Biblioteca Marciana in VeniceThe Biblioteca Marciana in Venice is a library and Renaissance build-
ing in Venice. The library is named after Saint Mark, the patron saint of Ven-
269
ice. The library was started being built in 1537 but its collections initially go back to the previous century when scholars like Cardinal Bessarion, left Constantinople under the pressure of the advancing Turkish armies bringing to Venice their own private books which became the fi rst element of the future collections of the Marciana library.
Biblioteca Laurenziana in FlorenceThe Biblioteca Laurenziana in Florence is quite famous for its special
collection including more than 11.000 manuscripts and 4.500 early printed books. Built in a cloister of the Medicean Basilica of Saint Lawrence under the patronage of Pope Clemet VII it was conceived to emphasize the Medici family, dukes of Florence, who were no longer mere merchants but members of the intelligent and ecclesiastical society. It contains the manuscripts and the books belonging to the private library of the Medici family. The library is renowned for the architecture planned and built by Michelangelo.
Print with movable types was introduced into Italy by German print-ers in 1467. It is true that the technique was fi rstly discovered in Germany by Johann Gutenberg, but in Italy it was amply developed and improved to such an extent that the majority of books printed in Europe between the XV centu-ry and the fi rst part of the XVII century was produced in Italy. This new tech-nique was made possible by the production of paper which slowly replaced parchment. The hide of a calf or a young goat was barely enough to produce four leaves of parchment. Working the whole day a scribe could also produce maximum four pages. Working instead at a hand press enabled printers to produce hundreds of copies of the same page. It obviously lowered the price of books making them cheap and very competitive, helping the dissemination and the spreading of culture and education. It was thanks to the introduction of print the Humanism, Renaissance and the Protestant Reformation could take place projecting Europe into the modern world.
Another effect of the introduction of print in Italy was the so called editorial reform carried out by Aldo Manuzio in Venice around 1520 which brought about a physical transformation, a new format of the book, marking the passage from the manuscript to the modern book.
To understand correctly the new patterns of book we must bear in mind that.
Manuscripts have no frontispiece. Modern books have a frontispiece1. Therefore there is no leaf with the name of the author, the title of the 2. work, the place and the date of the publication not the name of the publisher. All these data are scattered and disseminated in the text.
270
Usually the text starts with a Latin word, i.e. incipit, and end with another Latin word, i.e. explicit, to mark its end. In quite a lot of cases the part containing the explicit, the so called colophon, gives some information about the author or the date in which the manuscript was written. Evidently this way of organizing, what we may call nowadays “Bibliographic information“, might result very confusing. Manuscripts have no pages. They have columns into which the text is 3. divided. Modern books have pagesManuscripts have no chapters. The text is divided into rubrics, i.e. 4. heading in red ink, without any other separation. Modern books have chapters.In manuscripts leaves are usually not numbered. In modern books 5. they are.This new format which, with the passage of time, became more and
more defi nitive was basically devised by Aldo Manutius (1449-1515). Manu-tius realized that the fi rst printed books, the so called incunabula, were noth-ing but the printed version both of the text of manuscripts and their format. This format proved very uncomfortable for the needs of that time and had, therefore, to be reconsidered. In addition to the elegance of his editions and well as the new rules he introduced in punctuation, such as commas to stress the different parts of sentences and full stops at their end, the gathering of all the bibliographic data in the frontispiece, the numbered pages and the new format, as a whole, were, no doubt, one of the greatest contributions to the history of book worldwide.
In the following century, that is, the XVII century, Italy has lost its political independence and freedom. The country is basically under the Span-ish control and Western Europe, as a whole, is plagued by wars. In particular, the thirty years war, just to mention one of the direct confl icts. Information about the production of books in Italy during the seventeenth century is very sketchy and incomplete. The production, however, can be regarded as a form of coexistence of two kinds of books.
The baroque book with an extremely rich and elaborated decoration.1. The popular book, usually very simple. Popular books however give 2. evidence that literacy and culture had become more and more wide-spread, even within social contexts which would have never been at-tained by mediaeval manuscripts.In the second part of the century a new era of peace started and cul-
tural activities could be fully developed. A new element however takes shape and gradually sets foot on a national scale: Journalism.
271
The industrial revolution has spread across Europe, its effect can be perceived in Italy as well. Places like Venice, for instance, have always based their economic life on international relationship and, accordingly, the neces-sity for comparatively quick information and prompt updating became stron-ger and stronger. Books are something which can be regarded as complete as soon as they are published. New editions might be scheduled but, inevitably, they need time to be implemented. Newspapers, called gazette in those days, lent themselves perfectly to spreading news, information, prices and econom-ic evaluation.
In parallel, esthetically speaking, the production of books reaches its highest point towards the end of this century and the beginning of the follow-ing one, during the time of Napoleon’s ascent, through the passionate work of Mr. Giambattista Bodoni. His books, printed in Parma, are regarded as the most elegant ones ever produced. They can be judged as a perfect combina-tion of classical harmony, measure and proportions. Letters, margins, decora-tions of all kind give an extremely valuable contribution to the elegance of each page. They are elegant, beautifully printed books, considered somehow as the swan song because they represent the last, highest example of hand printed books in Italy.
Times are changing very fast and new techniques, intertwined with the Industrial revolution are coming forward on the stage of history. Hand presses will soon be replaced by machines. Traditional paper will be replaced by paper made with cellulose and the industrial output of mass produced books will be the core of the activity in Italy during the XIX and the XX century. Let me just mention a few publishers whose names are a symbol of the editorial production of this period: Vallardi, Ricordi, Sonzogno, Treves, Mondadori, Feltrinelli, Longanesi, quite famous for his pockets size books and many others.
If I had been asked to give this presentation ten years ago, probably my speech, at this point, would have come to its conclusion. But something new, something really innovative has happened ever since: electronic pub-lishing, that is – the e-book. There is a basic question to start with:
Is an e-book really a book, or is it something different, something else?A traditional, printed book consists of two elements: a fi xed text on a
fi xed carrier, mostly paper. The fi xed text can be underlined, commentaries can be written on the margins but the text as such, cannot be altered.
An e-book consists of a fl exible text (digital) on a fl exible carrier. So, by following some procedures, the fi xed text can be altered, can be dismem-bered, can be transmitted, and can be deleted. The fl exible carrier is an ap-proach to other texts, to images and sounds.
272
An e-book, therefore, can be regarded as pure potentiality for textual operations unthinkable with traditional books. It brings about a new idea of space because one item can download as many texts or image or sound as its memory can contain. Originally, writing enabled to fi x the word. E-books enabled to make the fi xed word movable and circulating.
Several projects of digitalization are well under way in Italy at the mo-ment. Let me mention the project to build a digital Portal of the Italian Cul-ture run by the Ministry of Culture in Rome together with a few more (MIN-ERVA, Michael and Michael plus). Supermarkets have already started selling Digital Book Readers. People in the bus or in the metro read on tablets and public libraries are about to start lending them. This is, by and large, the state of the art in my country. The history of book in Italy is far from being over. A new era is certainly about to begin thanks to, a new item, where librarians, publishers and all the institutions involved are requested to play a construc-tive and positive role for the benefi ts of the generations to come.
Thank you for your attention!
11 May 2011, Sofi a
273
Проф. И. Д. Шишманов – строител на читалищното дело в България
Антоанета Градева – докторант в катедра “Библиотечен мениджмънт”, УниБИТ
РезюмеЦелта на доклада е да установи настъпилите промени в съвре-менното комплектуване в библиотеките под въздействието на новите ИКТ и нарастващите изисквания за качество на инфор-мационното обслужване. Обновяването на политиката на ком-плектуване се превръща в една от най-важните задачи на упра-влението на съвременната библиотека. Обект на комплектува-нето на библиотечния фонд са всички носители на информация, независимо от тяхната форма, местоположение, достъпност и т.н. Огромното многообразие на документи, включително и на нетрадиционни носители, прави процеса на селекция и под-бор изключително сложен. То повдига и редица проблеми, свър-зани с развитието на библиотечните колекции; с политиката и процеса на комплектуване; с моделите на ценообразуване и ли-цензиране; с ограниченията, които се налагат по отношение на ползване, разпечатване, копиране на електронна информация; с правилата за каталогизиране и съвмесимост на метаданните. Непрекъснатото проучване на пазара на електронни продукти, на основните фигури в него и на техните предложения се пре-връща в задължително маркетингово поведение на ръководите-лите на библиотеките и специалистите по комплектуване.
Ключови думисъвременни политики на комплектуване, управление на библио-течни фондове, перспективно планиране на фондовете, чита-телски търсения, онлайн и офлайн достъп
УводИмето на проф. Иван Д. Шишманов е емблематично в развитието
на просветно-културното и научно дело в първите десетилетия на след-освобожденска България. Политически освободен, българският народ се нуждае от бърз растеж в стопанско и духовно отношение, за да зае-ме своето достойно място сред европейските страни. Двигатели на този
274
процес са българските интелектуалци, сред които се открояват тези от кръга на проф. Шишманов.
Изследователите на ролята на И. Д. Шишманов и неговия инте-лектуален кръг за духовното развитие на България отбелязват ключовия проблем, отнасящ се до проевропейската ориентация на нашия научен и културен елит. Този елит ориентира духовната надстройка на българско-то общество към ценностите на проспериралите европейски държави. Едва ли това би било възможно, ако съдбата не отрежда на Шишманов и неговите съмишленици и последователи да получат образование или да специализират в големите университети и културните институции на Европа. От средите на тези интелектуалци израстват кадри, които заемат високи постове в администрацията и най-висшите структури на държав-ното управление. Тази ситуация дава възможност България в значителна степен да излезе от обръча на провинциалния национализъм и да тръгне по пътя на усвояването на европейските модели на стопански и култу-рен живот. Шишманов не е привърженик на сляпото копиране на чужде-странните норми на живот; той е радетел на такъв културен обмен, който да издигне българския дух в посоката на обществения прогрес. В този смисъл Шишманов е родолюбец от нов тип, който вижда развитието на българските ценности в хармония с модерния свят, от който страната ни е отделена по принудителен път толкова дълго време. Шишманов и съ-мишлениците му запазват в сърцата си изконната любов към всичко бъл-гарско, но те осъзнават необходимостта от сътрудничество с напреднали общества с цел преодоляване на културното изоставане – следствие от несвободното съществуване на народа ни.
Шишманов е интелектуалец от европейски мащаб, който е прие-ман радушно от чуждестранните си колеги – и те, както студентите му в България по свой начин го уважават и обичат. Шишманов владее глав-ните европейски езици, чувства се като равен с чуждестранните си науч-ни партньори. Сигурно е, че ако би пожелал, би станал добър немски, френски или английски учен от български произход. Но както се вижда от историята на живота и делото му, той предпочита България, воден от родолюбието наследено от неговия баща и членовете на изтъкнатия му род. Неговите прадеди са забележителни синове на народа си и според силите си допринасят за придобиването на неговата свобода и образо-ваност. По този родолюбив път тръгва и възпитаният в европейските научни и културни традиции проф. Шишманов. До последните дни на живота си той използва познанията си, културата си и обществения си опит, за да допринася за просперитета на българския народ. Съвремен-
275
ниците му казват, че той е обладан от възрожденска любов към всичко българско, останала в сърцето му завинаги. Той заразява своите ученици не само с почит към образоваността и науката, но и с неподправеното си родолюбие и вяра в доброто.
Проф. д-р Иван Шишманов – идеолог начиталишното дело в България
Професор Шишманов оставя трайна диря в областта и на укреп-ването и развитието на читалищата у нас. Неговите съвременници го определят като идеолог на читалищното дело в България. „С читалищ-ното дело, пише Ц. Цветанов, проф. Шишманов го свързват две обсто-ятелства: от една страна, идеите, легнали в основата на читалища-та, културното и нравствено издигане на народа ни, които бяха идеите и стремежите на целия негов живот, и от друга страна, заветите на баща му и задължението, което той навярно е чувствал в себе си да продължи неговото дело. Бащата на Шишманов – Д. Е. Шишманов, е бил един от първите ни читалищни и театрални дейци от преди Осво-бождението и несъмнено това не е могло да остане без влияние върху него – сина. И ето, поради основните тенденции на своя дух и влияние от баща си, проф. Шишманов се заема да продължи неговото дело, да служи на своя народ, на българина „да спечели онуй образование, което облагородява человека, за да стане полезен на гражданина и на человещината въобще”, както казва в речта си при откриването на Свищовското читалище през 1867 година баща му” [4, с. 152]. Според изказаното компетентно мнение на Ц. Цветанов, който е библиотековед и библиограф, директор на Държавния библиографски институт в Со-фия през 1953-1960 г., Шишманов по семейна традиция и мирогледни убеждения работи за развитието на читалищата, виждайки в тях мощен „инструмент” за повишаване на образователното и културно ниво на българина. Включването на Шишманов в читалищното дело е елемент от неговата представа за ролята на интелектуалеца в следосвобожденска България. Вероятно както той, така и неговите съратници имат патрио-тичното съзнание, че просветеният човек не трябва да жали силите си и да бъде винаги там, където ще бъде полезен на народа си. „Поради тия именно свойства на своя дух, проф. Шишманов не може да остане чужд и на читалищното дело в България и ние го виждаме да застава начело и да играе една извънредно голяма и значителна роля” [4, c. 152].
Историците на културното дело на Шишманов отбелязват факта, че през 1911 г. той е: „Избран за председател на Учредителния конгрес
276
на Общия читалищен съюз и е преизбиран многократно на този пост” [2, c. 33]. Този пост Шишманов не заема формално. Той, въпреки огром-ната си друга заетост, изпълнява тази си социална роля с вътрешна от-говорност, подобна на тази на родолюбивите българи. За перспективата на читалищния съюз Шишманов казва: „Тоя съюз не може да не живее, расте и цъфти. Неговото бъдеще е велико. Бавно, ала здраво той ще съсредоточи в себе си всички дружни усилия за общото развитие на целия народ” [4, c. 152-153]. Историческите данни показват, че думите на Шишманов не са просто емоционален и патриотичен лозунг; чита-лищата показват ръст както в количествено отношение, така и от гледна точка на предписаните им просветно-културни функции. За ролята на Шишманов в този процес е следната оценка на съвременниците му. Той е запомнен като: „Винаги оптимистично настроен и с голяма вяра в бъдещето на нашите читалища, сам голям познавач както на тяхното минало, така и на настоящите им нужди и задачи, проф. Шишманов застава в центъра на Читалищния съюз и със своето неизчерпаемо бо-гатство от идеи и инициативи, с големия си авторитет и постоянно лично общение, той оказва огромно въздействие както върху читалищ-ните среди, така и върху среди, незаинтересовани пряко от читалищ-ното дело” [4, c. 153]. В по-конкретен план за читалищната дейност на Шишманов се посочва следното: „Той сам пише редица статии върху читалищното дело, изнася реферати на читалищните конгреси, заема се с организиране на народните четения, на които отдава извънредно голямо значение, като сам отива да чете лекции, участва във всички комисии за измолване на средства и други облекчения, и най-после с осо-бена енергия се заема за прокарването на специален читалищен закон, с който да се осигурят достатъчно материални средства за бедните ни читалища … И може да се каже, че в значителна степен прокарването на читалищния закон е негово дело” [4, c. 153].
Като се позовава на брошурата на Шишманов „Наложителни ре-форми в читалищното дело”, издадена през 1924 г. Ц. Цветанов пред-ставя следните виждания на Шишманов относно очакваните положител-ни промени в дейността на читалищните институции:
„1. Читалищата трябва да запазят своята пълна автономност, както по отношение на държавата, така и по отношение на политическите и религиозни тенденции каквито и да са те”;„2. Читалищата трябва да работят не само за културното и про-светно дело на народа ни, но „те са повикани да вземат най-дей-но участие и в нравствената обнова на нацията”;
277
Читалищата трябва „3. да работят за възстановяване връзките между народа и неговата интелигенция. Да възвърнат доверие-то на народа към интелигенцията и да принудят интелигенция-та да служи предано и честно на народа”;Читалищата трябва „4. да използват силата на киното и прожек-ционните апарати, като се избягват обаче филмите, които слу-жат за „пуста забава на зрителя”, „за гъделичкане на ниските страсти или за сеене на омраза между народите (шовинистични филми), или за разврат на младите поколения”. “Читалищата трябва да предпочитат поучителния, научния, но и художест-вения филм, когато осветлява големи исторически събития или велики книжовни произведения”;Читалищата „5. трябва да използват най-широко театъра и да ра-ботят за създаването у народа ни на естетична култура (уреж-дане на хорове, оркестри, концерти, картинни изложби, музейни сбирки и др.)”;Читалищата да изградят „6. най-широко съгласуване на читалищ-ната дейност с тая на кооперациите и разните професионални съюзи (учителски, родителско-възпитателни, женски, лекарски, въздържателни и др.)”;Читалищата: „7. да работят за преуспяването на българската книга и издигането на българския писател до положението на материална независимост и духовна свобода”;Читалищата „8. да работят за създаване по законодателен път на общ читалищен налог” [4, с. 154-155].Едва ли може да се добави нещо повече за функционирането на
читалищата след Освобождението от това, което развива като програ-ма проф. Шишманов. Но не само неговите намерения и предложения, а главно действията му за тяхната реализация са високо оценявани от съвременниците му. Един от тях пише: „Наистина, проф. Шишманов се беше издигнал до положението да бъде като баща, закрилник и ръко-водител на читалищното дело и всички читалищни дейци, макар и от най-затънтените краища на България го уважаваха и обичаха твърде много. Аз не ще забравя, когато в началото на 1927 г., на деветия чи-талищен конгрес, при закриването му, той взе думата, за да изкаже като баща към синовете си своите напътствия, вдъхващи бодрост и готовност за работа, думи към разотиващите се по всички краища на България читалищни дейци. И когато започна да говори: - Слушайте, аз вече съм стар и ми остава още малко да живея ... много гласове
278
го прекъснаха, като настояваха, че той ще живее, че той трябва да живее още дълго, още много години” [4, с. 29, 155-156]. Явно е и на каква професионална почит и човешко уважение се радва Шишманов сред читалищните работници, реализиращи неговите идеи, възприети като собствено верую. Шишманов се радва на тази подкрепа; по всяка вероятност това му дава сили да отделя от оскъдното си време на творец за дейности, допринасящи за духовното благо на народа.
И съвременните изследователи на културното дело на Шишманов не пестят позитивните си оценки за идеолога на читалищата. „Останал на председателския си пост от 1911 до 1922 година, пише Младенова, той формира политиката на Съюза. Насочвайки го към изграждане-то на духовни и нравствени ценности чрез широката просветна и об-разователна програма, той е сред идеолозите на читалищното дело в България, в което вижда важен фактор за културното и духовното издигане на нацията ни” [3, c. 61].
Ако се постави въпросът какви са главните причини за успеха на Шишманов в областта на читалищното дело, могат да се дадат следните отговори:
Както беше посочено, Шишманов „наследява” интереса към чи-1. талищата от своя баща.Понякога семейните традиции наподобяват силата на биологич-
ната наследственост; те очертават не само рамките, но и конкретните модели на социално насоченото мислене и поведение на индивида. Фа-милията Шишманови заема висок за времето си икономически и култу-рен статут. „Родът на Ив. Д. Шишманов, пише Михаил Арнаудов, води потеклото си от гр. Видин. Дядото на нашия учен, Еманоил Шишмано-глу е бил крупен търговец и влиятелен първенец в крепостната столи-ца на Пазвантоглу, където покрай другото е действал за ограничаване произволите на гръцките владици. Той е бил в преписка с бележития врачански джелепин Димитраки Х. Тошев, който работел за духовно-то и политическо освобождение на България. В 1835 г. той придобил австрийско поданство, а малко след това предал търговските работи на синовете си, двама от които, Петрак и Александър останали във Видин, а Страцимир заминал да работи в Темешвар, от гдето им из-пращал колониални стоки. Когато в 1848 г. Петрак умира, старият Славейков пише елегия, в която оплаква „заслужилия син на България”, „звездата на Дунав”. Александър, преследван от видинския гръцки вла-дика и от видинския паша, пренася в 1855 г. търговската си къща в Свищов и става председател на новооткритото градско читалище.
279
Страцимир пък поддържа в Темешвар връзка с Раковски, който е ценял родолюбието и учеността на този Шишмановец. Най-малкият брат, Димитър е бащата на нашия бележит учен. Роден през 1833 г. във Ви-дин, той се установил, след крайно подвижен живот в Свищов, гдето през 1876 г. основава първото българско търговско училище” [1, c. 413]. В допълнение към биографичните бележки за бащата на проф. Шишма-нов, Арнаудов отбелязва неговите публикувани трудове през 1871 г., как-то и драматургичните му опити, стимулирани от страстта му към театъ-ра [1, c. 413-414].
Очевидно е, че родолюбието и влечението към знание и култура на И. Д. Шишманов имат дълга история и не възникват само от патрио-тичните четива, достъпни за учениците. Проф. Шишманов познава и по-чита историята на видния си род; изпитва гордост от делата на Шишма-новци и още от ранните си години подсъзнателно чувства, че трябва да продължи техния път. Зрелият живот на Шишманов показва, че това се случва с най-пълна сила.
В зрялата си възраст, вече като идеолог на читалищата, Шишма-2. нов свързва тези институции с утвърждаване на човешката свобо-да чрез борбата с невежеството.Той казва: „ ... няма по-голям враг на свободата от невежество-
то. Просветата и свободата са, според мен, неразделни” [1, c. 444]. За да покаже убеждението на Шишманов в идеята за голямата просветна и културна роля на читалищата М. Арнаудов коментира и цитира извадки от една негова сказка, изнесена през 1914 г. в с. Брестовица, със загла-вие „Ползата от науката и що допринасят читалищата”. Шишманов, пише Арнаудов, прави апология на широката народна просвета, която заслужава да се припомни и сега. Като изказва радостта си, че е бил поканен от самите селяни да им държи беседа на посочената тема, и като ги захваля за тяхната любознателност, видим белег, на който давал и техният местен вестник, списван добре „Селски лъч”, той се впуска в разяснение на въпроса за значението на науката за селската младеж. Той казва: „Бил съм и оставам и днес дълбоко убеден, че науката, знание-то, са далеч от това да бъдат един личен разкош, един лукс за народа, напротив, принадлежат към неговите необходимости. Бил съм и оста-вам дълбоко убеден, че науката и знанието не само не представляват някаква опасност за общественото развитие, както мнозина се боят у нас, но че те, напротив, действат като силна мая в правилното шупва-не на общественото тесто ... Повтарям, аз оставам дълбоко убеден, че тъкмо просветения, учения народ представлява и най-голямата га-
280
ранция за едно правилно, постепенно, безбурно и безбедно развитие на нашия обществен живот” [1, c. 444].
Заедно с Шишманов и благодарните му селски слушатели вяр-ват, че читалището може да бъде средата, която да допринесе много в борбата с невежеството, застрашаващо навсякъде по света свободата на личността и обществото като цяло. Ако се върнем на въпроса защо Шишманов има трайни успехи в читалищното дело, можем да дадем следния отговор – защото той сам е изпълнител на своята „читалищна идеология”. Многобройни са неговите сказки в провинциалните читали-ща и другите заинтересовани аудитории; докладите и изказванията му на читалищните конгреси се изслушват с огромен интерес и се възприемат като стимул за по-нататъшна работа на общността. Шишманов не жали сили както за големите, така и за прозаичните дела, свързани с развитие-то на българските читалища. Той е достъпен ръководител, читалищните дейци от най-отдалечените краища на страната лесно влизат в контакт с него с молби за съвет и конкретна помощ. Лидерската му роля в наци-оналното читалищно движение не е „на книга”; неговото присъствие е реално и винаги на време. Никога не пренебрегва задълженията си като читалищен деец. Една година преди смъртта си, през 1927 г. Шишманов взема дейно участие в Деветия национален читалищен конгрес; думите му са приети с адмирации и очаквания за бъдещо сътрудничество.
Друга важна причина за успешната дейност на Шишманов като 3. читалищен деец е неговата представа за ролята на българския ин-телектуалец в годините след Освобождението. Шишманов интернализира в дълбочина възрожденските убежде-
ния, че просветеният човек е морален длъжник на народа си и трябва да живее с неговите радости, и никога да не обръща гръб на неговите тежнения. Родолюбецът Шишманов изпитва душевна болка, когато се сблъсква с неграмотността сред иначе будното по дух българско насе-ление. Той споделя идеята, че българският научен и духовен елит не би имал перспектива в развитието си, ако масата от хора се държи в неве-жество. Въпреки че тази голяма задача е проблем на културната и обра-зователна политика на държавата, тя не би била успешна без активната намеса на българския интелектуален елит. Шишманов вероятно повече от всеки друг свой съвременник чувства моралното задължение да бъде лидер в процеса на духовното развитие на народа ни. Доброволно по-етите от него обществени задължения (каквото е и читалищното дело) може би са причината да останат недописани много негови научни и по-етични трудове, които биха го прославили сред неговите колеги в „учена
281
Европа”. Проф. Шишманов ясно осъзнава тези загуби, но в крайна смет-ка ги преживява в името на трайните си родолюбиви чувства. И призна-телността от съвременниците му не закъснява. За него Михаил Арнаудов казва следните топли думи: „Шишманов се явява най-крупен предста-вител на просветната политика и на литературно-историческата на-ука в България в периода, когато се организира българската държа-ва и се основава българският университет. Всички лични, умствени и нравствени заложби, и всички изпитани влияния в домашната и чужда среда го предопределят за една дейност, която означава вдълбочаване в българския дух и мощен подтик на българската мисъл и на българското културно развитие чрез разработката на разни области на българо-ведението. Не само кабинетният работник, но и човекът Шишманов е влиял върху българската интелигенция чрез своята прогресивна об-ществена програма. Делото му, значително по обем, е навред пропито от най-чиста любов към познание и народ. То остава важен етап в националната философия, която се оказва необикновено плодоносна за ръста на нашата гражданственост и на нашата духовна култура” [1, c. 450-451]. Делото на Шишманов става социокултурен образец за мно-го талантливи българи в нашето историческо развитие като автономна европейска нация.
ЗаключениеЧиталищните дейци от типа на Шишманов и Чилингиров счи-
тат, че и след Освобождението читалищата продължават да имат важна роля за издигане на просветното и културното ниво на българите. Факт е, че се появяват не малко на брой университетски и сравнително големи градски библиотеки и други национални културни институции, които в голяма степен надрастват нивото на възрожденския модел на култур-но и просветно влияние на читалищата. Но Шишманов, Чилингиров и съмишлениците им преценяват, че „професионалните” просветни и културни институции не биха могли да покрият нуждите на българи-те, живеещи в отдалечените краища от столицата и големите градове. Шишманов внушава на своите последователи, че читалищата могат в голяма степен да помогнат в борбата срещу невежеството в селските ра-йони и сред бедните градски слоеве. Той и неговият най-близък последо-вател Стилиян Чилингиров поддържат идеологията, че читалищата все още не са изиграли своята историческа роля и имат място в духовното израстване на непривилегированите слоеве на българското общество. Те преценяват (на основата на обективните факти), че читалищата могат да „приютят” бедните и ниско грамотни хора и да им дадат шанс за
282
приобщаване към научното знание и културните ценности, споделяни от по-висшите слоеве на обществото. Идеите на проф. Шишманов в не по-малка степен са приети в обществото. Затова свидетелстват данните, че преди Освобождението читалищата са 130, а след това действащите читалища са между 3 500 и 4 000 на брой. Няма специализирани обра-зователни и културологични изследвания, които да представят факти какъв процент от населението е въвлечено в дейността на читалищата. Но обстоятелството, че тези институции значително се разрастват като брой показва, че са желани от общинските управи в градовете и селата. Шишманов и последователите му успяват чрез читалищната дейност да приложат демократичните принципи за задоволяване на масовата потребност от знание и културно обогатяване на непривилигированите слоеве на обществото. Шишманов, Чилингиров и цялата плеяда възрож-денски мислещи интелектуалци са обединени от идеята, че читалищата са мощен „инструмент” за въвличане на масовия човек в изграждането на научен мироглед за света.
Използвани източнициАрнаудов,1. М. Дела и завети на бележити българи. София, Оте-чествен фронт, 1969, с. 413.Гечева,2. К. Иван Д. Шишманов. Библиография. София, ИК „Гу-тенберг”, 2003, с. 33.Младенова,3. М. Кореспонденцията на Стилиян Чилингиров с проф. Иван Д. Шишманов. // 125 години от рождението на Сти-лиян Чилингиров. Нац. конф., Шумен, 15-16 ноем. 2006. Шумен, 2007, с. 6-21.Цветанов,4. Ц. Проф. Ив. Д. Шишманов като читалищен деец. // Да бъдем европейци и все пак българи. Иван Шишманов в оцен-ката на съвременниците си (спомени, отзиви, материали). София, БАН, 2006, с. 151-156.
283
Речта и субектът в развитие в интердисциплинните изследвания на Юлия Кръстева
Петя Тодорова – Институт за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ),
секция История на философските и научните идеи, БАН, София[email protected]
РезюмеДокладът изследва теорията на безсъзнателното и неговата специфична логика, която води Кръстева до нейното собствено схващане за теориите за езика. Тя съсредоточава своята тео-ретична рефлексия върху речта и писмото. Като размества лингвистични и семиологични познания в ново референтно про-странство, тя поставя началото на нова епистема – теорията за текста семанализ. Семанализът се ориентира към изучава-нето на „работата на текста”, продуцираща смисъла. Това е и новият принос – поставя означаващото на пресечната точка на биологичния нагон и езиковия знак. Така Кръстева дефинира символното и семиотичното – като две диалектически (и сле-дователно неотделими) модалности на всяко съобщение. Този „двоен смислов регистър” образува хетерогенността не само на означаващото, а и на текста. Символното е речта на съзна-ваното, а семиотичното се отнася до речта на безсъзнателно-то. Кръстева го възприема в предразположението към т. нар. първични процеси, които изместват и кондензират едновремен-но физиологични и умствени енергии. Едновременно във функ-цията си на енергийни заряди и на психични маркери нагоните изграждат хорà (chora): „безизразна цялост, образувана от на-гоните и техните стази”. „Χорà”-та е свързана с конкретни операции, които предшестват появата на речта и организира предвербалното или трансвербалното семиотично простран-ство. Те са радикалната другост по отношение на езиковите употреби. Другостта, която се налага едновременно като друг текст и като другият на текста. Тя е следствие на нагона и на сетивността на тялото.
Ключови думиЮлия Кръстева, анализ на текста, транслингвизъм, семиотич-на теория, психоанализа, “Тел кел”
284
Увод„Най-близо до речта” [6, p.102], така в интервю с Карин Тревизан
Юлия Кръстева възприема собствената си позиция като млад изследо-вател. Когато отива в Париж през декември 65-та година с намерението да направи проучване във връзка с дисертацията си, изследваща новия роман, Кръстева има вече задълбочени познания в областта на френска-та литература, запозната е с творчеството на авангардистите от края на ХІХ век, със сюрреалистите, със Сартр, Камю, Селин, Батай, Бланшо, както и с авторите на новия роман. Още в Софийския университет, тя се запознава с футуристкия авангард и руския формализъм. Особено е интригувана от семиотичната теория. Познава историята на литера-турната теория от началото на века – разработваната от ОПОЯЗ, както и дейността на Якобсон, който пренася в Прага духа на формалните из-следвания и става един от основателите на Пражкия лингвистичен кръг, поставящ началото на структурната лингвистика. Запозната е и със се-миотичните изследвания на школата в Тарту.
Революционната новост, която формализмът внася в хуманитар-ните изследвания, е, че разглежда всички човешки дейности като произ-тичащи от езика. Последният се възприема като основен знак на всяка друга човешка практика и особено на литературата. Оттук следва, че всяка човешка дейност по своята същност е транслингвистична и съот-ветно може да бъде анализирана посредством формите и структурата на езика. По този начин се привилегирова по-скоро изучаването на строежа на произведението, отколкото неговото съдържание и връзката му с дру-ги произведения. Изкуството и литературата, се възприемат като неза-висими от техния исторически и социален контекст. Същото се отнася и за живота, и за усещанията на техния автор, както и за читателите на художествените произведения.
Като се запознава с творчеството на руските постформалисти и по-специално, с това на Бахтин и неговия кръг, още като студентка, Кръстева отчита недостатъците на теорията на формалистите. В нача-лото на 60-те години тези изследвания завладяват съзнанието на голяма част от българска интелигенция със своите решително нови схващания.
Бахтин и неговите съмишленици откриват, че ако текстът може да се изучаван като материал и като езикова система, все пак трябва да се добавят още две основни разширения на формалния метод. Първо-то е, че всеки текст влиза в исторически и литературен контекст, което задължително го поставя в диалогична ситуация с други текстове. Вто-рото – че текстът е субективен продукт на дадена личност. С понятие-
285
то „диалогизъм” Бахтин подчертава активизирането на явления, които правят от културата място на грубо повторение на забравени традиции и показва как романът притежава структурно предразположение към по-лифонично интегриране на голямо разнообразие от езикови, стилистич-ни и културни компоненти. Езикът на романа се разглежда като систе-ма от езици, които взаимно се изясняват като влизат в диалог помежду си, а текстът – като мозайка от цитати, която поглъща и трансформира други текстове. Като насочва вниманието си върху представянето на тя-лото в творчеството на Рабле и на Достоевски, Бахтин изследва чрез романовата полифония културата през Ренесанса и Средновековието и анализира начина, по който многоформеният корпус и катаклизмите на карнавала са заложени в основа на романовия корпус. Тази карнавална перспектива води до поставянето на социалната връзка и интерсубектив-ността в основата на езика и мисленето. Така Бахтин се разграничава от структурната лингвистика и от поетиката на формалистите, както и от тясно субективната психология.
Такъв подход към литературата, който поставя текста на граница-та на тялото и мисълта, като го освобождава от оковите на литературни и социални кодове, привлича Ю. Кръстева. А от края на 1950 г. понятието за структура завладява хуманитарните науки. То е отчасти вдъхновено от формалния метод, привнесен във Франция малко преди нейната поя-ва, при това благодарение на активната дейност на друг млад български изследовател – Цветан Тодоров.
Юлия Кръстева, която отива в Париж в края на 65-та година, е вече доста резервирана и дори критична по отношение на структура-лизма. Това е причината още с пристигането си тя да се включи към групата „Тел кел” (Филип Солерс, Марслен Плейне). Още в първите си литературни анализи на френски език използва постструктуралисткия метод. Те са върху текстове на Солерс Loi [5, p. 278-371] и H. [4, p. 173-222]. Революцията на формалистите, на която се опират авангардисти-те на структурата на езика, според авторите на „Тел кел”, е вътрешно ангажирана. Езикът е вкоренен в цялата гама на индивидуалната субек-тивност: от сексуалността до религиозните, нравствените, политически-те и социалните възгледи. Промяната в езиковата тъкан, предизвикана вследствие на писането, променя в дълбочина нагласите и поведението както на авторите, така и на читателите. Това схващане за литература съответства на възгледите на Маларме, Рембо, Лотреамон и на сюрреа-листите. За Кръстева то резонира също с творбите на руските футу-ристи Маяковски, Хлебников, както и с тези на Бахтин, които до този
286
момент са непознати във Франция. Това е причината Ролан Барт да й отправи покана да изнесе първата си лекция на тема „Бахтин” в Екол пратик де-з-от етюд (Ecole pratique des hautes études). Идвайки от Бъл-гария, Кръстева е силно повлияна от марксизма. Интерес към истори-ческия материализъм (но също и към ленинизма и маоизма) проявява и групата „Тел кел”. Нейните членове са убедени, че революцията в езика и революцията в действие вървят задължително ръка за ръка. Не след дълго групата ще признае тази позиция за погрешна.
Две срещи – с Бенвенист и с Лакан – ще се окажат решаващи за ориентирането на интереса на Кръстева към изследването на субекта в развитие (le sujet en procès) – както в ранните й трудове, така и в цялост-ното й бъдещо творчество.
Бенвенист ентусиазира Ю. Кръстева с уникалното сред линг-вистите за времето си любопитството – към философията и към пси-хоанализата на Фройд и с оригиналния начин, по който той въвежда понятието за субекта в езика: „Езикът е възможен само защото всеки говорещ се институира като субект, означавайки себе си като аз в своята реч.” [1, с.192] „Именно в и чрез езика човекът се превръща в субект; тъй като всъщност единствено езикът в своята действи-телност, която е същата като на човешкото същество, е в основа-та на понятието „ego”. [1, с.191-192]. Следователно субективността е структура, зависеща изключително от езика. Кръстева, обаче ще се разграничи значително от лингвистиката на дискурса, процъфтяваща през 60-те и 70-те години, поради две главни причини. Първо – върху понятието за субект все още не се поставят въпроси, то не е изследва-но, и второ – главната част от безсъзнаваното в образуването, в произ-водството на смисъла се пренебрегва.
По същото време творческият път на Кръстева се пресича с пси-хоанализата. Сливането на теорията на безсъзнателното и негова-та специфична логика ще я отведе до нейното собствено схващане за теориите за езика. До този момент тя е навлязла дълбоко в културата на немската философия (Кант, Хегел, Маркс, Ницше), но все още не е запозната с психоанализата. Чрез групата на писателите от „Тел кел” и главно в контакта й със Солерс, Кръстева открива творчеството на Фройд. Едноименното списание на групата „Тел кел” по това време се интересува специално от безсъзнателното, неговото нагонно измерение и литературното преобразуване, трансмутацията на сексуалните прежи-вявания в текстовете на дьо Сад, на сюрреалистите, на Джойс, на Арто, на Батай. Кръстева бързо става постоянен слушател на семинарите на
287
Лакан. По същото време започва да изследва крайните преживявания при речевия акт и крайните състояния на въображаемото. От една стра-на тя проучва херметизма на поетите авангардисти от края на ХІХ век Лотреамон и Маларме. От друга страна изследва в зараждащите се разсъждения върху женствеността и майчинство, онова което чрез речта се отнася към тялото, с други думи – архаичното, онова винаги-вече-присъстващо (toujours-déjà-présent) в мисловното преживяване, което не произхожда от езика, а от транслингвистичните и дори от предпси-хичните логики, които са в пряка връзка с биологията.
Анализът на текста у Юлия КръстеваТака, с епистемологичното намерение да разбере по-добре тези
междинни състояния, прокарващи границата (borderline) на речта и на субективната функция – на литературното преживяване, но също така и на придобиването на речта при детето (граничното състояние, където речта все още не съществува) и психозата (когато последната /речта/ вече не съществува), Кръстева се подлага на психоанализа на френски език. Това решение е мотивирано, разбира се и от други, много по-лични причини. Сред тях, желанието за опознаване на нейното собствено и уникално със-тояние на изгнание, откъсната от майчиния си език, без да може да се припознае в някакъв произход и без да може да намери място, където да се почувства у дома, с интуицията, потвърдена от лечението, че това не е обикновена биографична случайност, а съществена характеристика не само на собственото й психическо съзряване, но и на цялата й субектив-ност, поемаща свободата си, защото истината за всеки човек не е в при-надлежността му към някакъв произход, въпреки че тя съществува и че трябва да се познава, а в неговата способност да бъде в изгнание, да се дистанцира от своя произход. Като се впуска в съзнателно припомняне на своите минали душевни преживявания на чужд език – чужд в своите най-архаични афекти, Кръстева се сблъсква с пречката на несъответствието на френския език с нейните най-интимни усещания. Като смесва тяло и душа в това изпитание на многообразието на речта си, у нея се поражда усещането за нов подход към превода. Това не се дължи само на съдбата й на чужденка, на писател, на анализирана и на психоаналитик, но най-вече на факта, че това е съдбата на всяко говорещо същество, през което пре-минава страданието по един невъзможен роден език, притежаващ идеал-ната способност да означава и най-тъмните усещания към възраждането на субекта в език, който завинаги ще остане „другият език”.
„Психоаналитичната позиция” играе за Кръстева решаваща роля за развитието на мисленето й, за излизането от границите на отделните
288
научни дисциплини и за пресичането на знанията. Тя става основен еле-мент, осигуряващ усета за логическа свързаност в опита й за преструк-туриране и дори за синтез – винаги временен – на отделни изказвания, разглобявани и след това безкрайно преразпределяни в нейната практи-ка. Тази позиция представлява и един вид крепост срещу тенденцията към абстракция, която бележи литературната критика след периода на структурализма, а също така оказва силно влияние върху развитието й като автор на художествени произведения.
Структурализъм, исторически материализъм, психоанализа, толкова съвкупности от установени епистеми, останали до този момент почти без връзка помежду си, това е кръстопътят, в който Кръстева, съ-средоточава своята теоретична рефлексия върху речта и писмото, в пе-риода на 60-те и 70-те години. Като размества лингвистични и семиоло-гични познания в ново референтно пространство, самото то намиращо се на кръстопътя на „диалектически материализъм”* и психоанализата, Кръстева, без да се задоволява от това да задълбочи или да продължи теоретизирането в някоя позната наука, поставя началото на нова епис-тема – теорията за текста. Семиотике. Изследвания за семанализ (Sèméiotikè. Recherches pour une sémanalyse), публикувано през 1969 г. определя основните понятия на тази теория, които ще бъдат отново по-дети, пояснени и допълнени в първата част на Революцията на поетиче-ския език (La révolution du langage poétique) (1974) и подложени на изпи-танието на литературния анализ във втората част на това произведение, посветена на творчеството на Лотреамон и Маларме.
Широко споделян от Ролан Барт, чиито теоретични трудове обо-гатяват идеите на Кръстева, както и обратното, трансверсалният подход за произхода на текста е в резонанс и с трудовете на Жак Дерида за деконструкция на установените знания, с цел да се въвеждат винаги нови подходи. Като изхожда от поставянето в криза на всяко изказване и по-специално на всяка форма на метаезик, теорията за текста настоя-ва за основни промени в сферата на хуманитарните науки. Последните, до този момент никога не са се съмнявали в своите собствени кодове, които биват естествено използвани, единствено и само като прозрачен инструмент. Но вече всеки текст е замислен като фрагмент от самата реч, разположен на кръстопътя на безкрайността от други речи, от които ни-коя няма предимство пред останалите. Следователно разработването на
* Кръстева заема това понятие от марксистката теория, като му придава ново съдържание, свързано с нейната преработка на теориите, занапред употребявано във връзка с историята на социалните групи и с идентичността на желаещите тела.
289
критически коментари на даден текст предполага, че неговият автор е запознат с всички негови проявления в езика, както и със собствената си връзка (с текста) в полетата на интерференции на съобщението и изказ-ването (énonciation et énoncé), а предметът на писмото вече не влиза в отношения със затворени текстове, които са разнородни по своята собст-вена употреба.
Можем да си представим трусовете, причинени от тази револю-ция в областта на литературния анализ. Разглеждайки произведенията и познанието, творчеството и теорията като отворени и множестве-ни по своята вътрешна същност, Кръстева отхвърля презумпцията на структурната самодостатъчност на текстовите форми, както и на всякакви йерархии, които до този момент разделят жанровете и изку-ствата. При раздвижването на нововъзникващите теории на възприя-тието, тя също така допринася за развитието на нов епистемологи-чен предмет – прочита (la lecture). Текстовият анализ, едновременно прочит (lecture) на по-ранен текст и писмо (écriture) на нов текст на кръстопътя на други изказвания, изисква продуктивна равностойност между писмото и прочита. Читателят, без значение дали има или няма отношение към писането на критичния текст, присъства при създава-нето на текста, който се пре-поражда в процеса на собствения си про-чит. Това единоборство на даден субект с езика е примитивната сцена на четения текст. Еротичното измерение на това изживяване на текста – в прочита, както и в писането – неговата идентификация с насладата, се дължат на факта, че чрез нея субектът, рискувайки да загуби самия себе си, проучва начина, по който езикът „работи” и който на свой ред „преработва” субекта, който го изучава.
Вдъхновена от диалогизма на Бахтин, Кръстева възприема ана-лиза на текста само в светлината на неговия интертекст. Текстът пре-разпределя езика, той е самото поле на това преразпределение. Този процес на деконструкция-реконструкция прави безкрайно изменящи се значенията на изказванията. Една от неговите модалности е разпростра-нението и пермутацията във връзките му с по-ранни или съвременни текстове – късове от кодове, фрагменти от социални езици, парчета от анонимни формули, ритмични модели и т.н. Анализът на интертекста идентифицира онова, което вследствие на руските постформалисти Кръстева нарича идеологема на текста, т.е. функцията, която свързва конкретната литературна структура с други структури. Тя позволява да се оцени какъв прочит предлага литературната структура на историята и начинът, по който се вписва в социално-историческия контекст. Самият
290
той е разглеждан, както и произведението, като разположен на кръсто-път на текстове.
В качеството си на пресечна точка на множество изказвания, къ-дето се свързват авторът и читателите, текстът е продукция (productivité). Дори написан и следователно фиксиран, той не спира да „работи” вър-ху езика, разрушавайки кодовете в актуална употреба и въвеждайки друг език, стереографичен, (не)определено полисемичен, отворен за всички възможни комбинации и за преразпределение на означаващите. Оттук се налага теоретично разграничение между термините значение (signifi cation), отнасящо се до референциалната функция на речта и оз-начаване (signifi ance), отвеждащо към хетерогенния поток на нагони и транссубектни и трансвербални отношения, който стои в основата на продукцията на текста и поврежда обичайното функциониране на вер-балната комуникация. Означаването възниква безразборно (без отличи-телни белези) на всички нива на произведението и в неговия процес, в неговия ход и развитие се разкрива опозицията на фено-текста, която Кръстева нарича гено-текст. Докато първото се отнася до „вербалния феномен, какъвто е в структурата на конкретното изказване”, гено-текстът е „мястото за структуриране на фено-текста.” Той е изкон-но хетерогенна област, театър на действията, свързани с конституира-нето на субекта от и в съобщението. Изключително полиморфен е начи-нът, по който нагоните инвестират знаците: в звуците, не като смисло-образуващи единици (фонеми), а като физически енергии; в морфемите, не като семантични единици, а като асоциативни дървета, въвлечени в конотацията и латентната полисемия в процеса на обобщена метони-мия; в синтагмите, които отдават предимство на интертекстуалния резо-нанс пред смисъла, в речта (le discours), чиято възможност за „прочит” е дублирана или преливаща от множествеността на логиките, други по отношение на простата предикативна логика, от логиката на картезиан-ската l’ego-cogito.
Между тези логики превес има тази на безсъзнателното, която подбужда Юлия Кръстева да назове своята теория на текста „семанализ”. С този кръстовиден термин, тя означава радикалната дистанция, която заема по отношение на класическата литературна семиотика. Послед-ната излага типологията на съобщенията и описва тяхното структурно функциониране, без да взема под внимание връзката между субекта, оз-начаващото и Другия. Семанализът се ориентира към изучаването на „работата на текста”, която е подобна на тази на безсъзнателното. Безсъзнателното е описано от психоанализата като сцена, продуцира-
291
ща смисъла. В това се изразява и новият принос на семанализа – да по-стави означаващото на пресечната точка на биологичния нагон и езико-вия знак. Така Кръстева дефинира символното и семиотичното – като две диалектически (и следователно неотделими) модалности на всяко съобщение. Този „двоен смислов регистър” образува хетерогенността не само на означаващото, а и на текста.
„Всяко съобщение изисква идентификация, т.е. разделяне на су-бекта едновременно от и в неговия образ, както и от и в неговите обек-ти; то изисква предварително техните позиции в едно пространство, станало вече символно, поради факта, че свързва двете така разделени позиции, за да и ги регистрира или да ги преразпредели в комбинатори-ката на вече отворени позиции.” [3, p. 41-42]
Ако символното означава речта на съзнаваното (с линейното време и неговите категории, дефинирани от лингвистичната традиция), семиотичното се отнася до речта на безсъзнателното. Кръстева го въз-приема в очертанията и в предразположението, структуриращо нагони-те, (по Фройд), но също и към т. нар. първични процеси, които изместват и кондензират едновременно физиологични и умствени енергии. Едно-временно във функцията си на енергийни заряди и на психични марке-ри нагоните изграждат хорà (chora): „безизразна цялост, образувана от нагоните и техните стази в толкова променлива, колкото и регулирана подвижност” [3, p. 23]. „Χорà”-та е свързана с конкретни операции, ко-ито предшестват появата на речта и организира предвербалното или по-скоро трансвербалното семиотично пространство – тъй като детето е винаги в езикова среда – съгласно с логическите категории, които са предходни и разнородни по отношение на символното. Ако те са откри-ваеми преди стадия на огледалото и пораждат самото условие за символ-ното, семиотичните процеси, които се идентифицират в означаващите дейности – в психотичната реч, както и в артистичните дейности – са следствия по отношение на символния отпечатък. Те са радикалната другост по отношение на езиковите употреби. Другостта, която се на-лага едновременно като друг текст и като другият на текста, е следствие именно на нагона и на сетивността на тялото.
ЗаключениеСлед като се запознахме с начина, по който Юлия Кръстева въз-
приема своята позиция като млад изследовател, е интересно да отбеле-жим нейната позиция към актуалните й творчески занимания. Ето какво споделя тя в интервю с Рос Губерман, относно интересите й, които сега изглеждат по-силно свързани с психоанализата, отколкото със семио-
292
тиката, дали смята, че нейните теоретичните и романови творби са в резултат на този начален проект, и дали е още в семанализа: „Да, мисля, – отговаря тя – възможно е сега да съм по-малко систематична, когато употребявам тези термини, защото оттогава са минали много години. Все пак ги употребявам в преподаването си, когато студентите ми задават въпроси върху символното и семиотичното, за моя подход към Маларме и други писатели. Може би това не ме привлича така силно, но аз продължавам усърдно тази преподавателска дейност. Убедена съм, че има приемственост между настоящите ми интереси и предиш-ните ми работи. В моите книги върху ужаса, меланхолията или чуж-денците ще намерите теми, свързани с архаичните и травматични етапи от безсъзнателния живот, които са присъствали в понятието за „семиотично” и които съм разработвала през Маларме и Лотре-амон под ъгъл, който е без съмнение по-философски и реторичен, от-колкото психоаналитичен, но същите тези теми се препокриват. Дори имам усещането, че се връщам към същите теми, по своя инициатива, като тази „революция”, за която говорихме, но винаги ги променям и намирам други ъгли за подход към тях. Ако моето творчество, моята романова проза се разглежда като фикция, човек може да си помисли, че става въпрос за нещо различно, но за мен има връзки, има мостове. Същите теми ме интересуват – странността, насилието, смъртта – но вече не ги разглеждам под металингвистичен ъгъл. Сега се стремя да ги разгледам отвътре.” [2, p. 221-222]
Използвани източнициБенвенист,1. Е. Езикът и човекът. София, Наука и изкуство, 1993.Guberman,2. R. Julia Kristeva Interviews. New York, Columbia University Press, 1996.Kristeva,3. J. La révolution du langage poétique. Paris, Seuil,1974.Kristeva,4. J. Polylogue. Paris, Seuil, 1977.Kristeva,5. J. Sémèiôtikè. Recherches pour une sémanalyse. Paris, Seuil, 1969.Trévisan,6. C. Le langage de l’étranger. Интервю с Юлия Кръстева. // Athanor, Paris, 4/1993.
293
Да управляваш бъдещетоАс. Събина Ефтимова –
Катедра “Библиотечен мениджмънт”, УниБИТ[email protected]
Резюме
Докладът разглежда глобализацията, която носи своите плю-сове и минуси, задължава и провокира. Границите, издигани с години, вече са само условни, представите са нови и абстракт-ни. Нуждата от провокация към съвременното общество изис-ква промени във всички културни институции. Представите за тях вече се изменят, но е нужно да се изгради нова концепция за упра влението и развитието им. Динамиката на съвременното ни общество задължава библиотеките, като културни средища, да създадат нова визия и да бъдат част от бъдещето.
Ключови думиглобализация, библиотеки, управление, информация
УводКултурните и социалните институции днес изглеждат много по-
различно, отколкото преди 30 години. Постепенно обществото налага нови форми и критерии за тяхната дейност. Променят се представите за библиотеките навсякъде по света. Те са част от една система, която, за да работи успешно, е важно всеки един елемент да се развива. Налага се библиотеката, като културна, социална и информационна среда, бързо да еволюира. За да се постигне това, без да се губят основните й мисии и ценности, е нужно библиотекарите да се включат активно в оформянето на тези промени.
Социалната среда, в която живеем, се променя драстично през последното десетилетие и дейности, които преди изглеждат илюзорни, днес са ежедневие. Институциите, които са част от нашата социална природа в продължение на десетилетия, стават неузнаваеми, а услугите в тях – стоки. Библиотеките не са имунизирани срещу тези промени. Агре сивното навлизане на технологиите днес е факт и той влияе изклю-чително широко на библиотеките. Достъпът вече е много по-лесен, он-лайн използването на електронните каталози, както и пълнотекстовите бази данни скъсяват информационната дистанция и правят по-трудна социалната комуникация.
294
Промените в библиотекитеИновационните процеси се явяват крайъгълен камък в иконо-
миката, основана на знанието и оказват въздействие както върху ико-номическата среда, така също и върху социалната среда и политиката. Консултанти и специалисти смятат, че иновацията е “ключов фактор” за оцеляването на организациите. Иновациите могат да бъдат техноло-гични, организационни, иновации на бизнес модела, могат да обхващат области като проектиране и маркетинг. Внедряването им може да бъде постепенно или радикално. Оттук, разглеждайки промените в различни-те библиотеки, можем да забележим разнообразното използване и раз-личната степен на автоматизирането им. Когато се обърнем назад, можем да видим редица тенденции – сред тях: достъп от много места, повече ресурси на разположение, налична информация в различни форми, по-нижаване на ролята на посредниците. Ключов резултат от усилията за автоматизация е да се направи по-удобен достъпът на потребителите до библиотеката. Днес те могат да се консултират с много повече биб-лиотеки, без дори да напускат дома си. Предоставяната информация в електронен вариант дава възможност за използването й от много повече потребители едновременно, без да се ограничава и времето за нейното ползване. През последните години библиотеките израстват в обслужва-нето на потребителите, от най-обикновено заемане на книги до добавя-не на мултимедийни артикули като CD, DVD, осигуряване на достъп до компютри и интернет, като друг източник на информация. Получава се симбиоза между традиционни и нови информационни услуги, основа-ни на съвременните компютърни и комуникационни технологии. Това е библиотеката от нов тип, използваща последните технологични по-стижения за реорганизация на работните процеси.
Живеем в непрекъснато променяща се среда, в едно ново обще-ство на знание, благодарение на което можем все по-бързо да променяме света. Знанието е в основата на всички промени в човешката история и ако днес сме тук, то е благодарение на възможността това знание да се предава във времето и пространството. Една от водещите функции на библиотеките в световен мащаб е да съхранят това знание, да го запа-зят за следващите поколения и да дават възможност за равен достъп до него. Новите информационни технологии откриват все по-големи въз-можности за прилагане на иновационни техники в съвременната биб-лиотека, благодарение на което се подпомага и усъвършенства нейната дейност, разширява се полето й на действие. Все по-лесен е достъпът до информацията, съдържаща се във фондовете на библиотеката, което
295
значително улеснява потребителите и дава възможност да се отговори на бързо променящите се потребности на обществото.
Успехът на библиотечната автоматизация означава, че потре-бителите все повече взаимодействат с онлайн системи и по-малко – с библиотечните служители. Много от днешните системи позволяват на потребителите да проверят информация за движение, без изобщо да се свързват с определен отдел от библиотеката. Вече сме свидетели на трансформация в света на библиотеките. Те се превръщат в места, в които е все по-малко важно за потребителите да има голямо количество съхранени материали, за тях от съществена важност е вече да имат дос-тъп до материала, от който имат нужда и във формат – максимално удо-бен за ползване. Но тук изникват редица въпроси. Кой и как гарантира поверителността при този вид комуникация, кой гарантира коректността на базовия запис на материала, кой оценява стойността на предлагания матирал и др. Тази промяна е пряк резултат от възможностите за раз-пространение на информацията в мрежа, в среда, където стандартите за описание са добре установени.
Заедно с промените, в библиотеки като институции настъпват и редица промени в ролята на библиотекарите. С разпространението на информация по електронен път, ролята на библиотекаря се измества от пазач на физически колекции към някого, който идентифицира ресурси в колекции, настанени другаде.
Това е очевидно в по-големите научни библиотеки, където биб-лиотекарите опредметяват голяма част от времето си като работещи с електронни указатели на ресурси в интернет. Тези тенденции предпо-лагат по-малко общуване „лице в лице”. Библиотечните работници, за-пазват своята отговорна функция при описването и идентификацията на библио течните материали, но остават скрити зад виртуалното простран-ство. Това от своя страна също крие доста опасности и зависимости.
В този момент библиотеките се налага да бъдат внимателни, за да не станат твърде зависими от WorldWideWeb ресурсите. В днешно време навсякъде много градски общини и институции, които ръководят наши-те библиотечни системи, търсят начини да ограничат разходите или да намалят персонала, след което да компенсират растящият капитал в раз-ход за мултимедийни източници и компютърен хардуер.
Всички тези промени изискват непрекъснато поддържане на опре делени софтуерни ресурси и технически обезпечена база, както и непрекъснато развиващо обучение на служителите. Те стават зависими и от фирмите, които предлагат тези стоки и услуги и които могат да оказ-
296
ват значително влияние върху цената на услугите посредством техните стоки, предлагани от библиотеките.
От друга страна през последните години се забелязва и една много интересна тенденция в развитието на книжарниците, които се опитват да привлекат все повече клиенти, като предоставят комфорт-на обстановка, в която могат да се четат част от предлаганите книги. Така вече местата, в които може да се получи достъп до определен вид информация, се увеличават и тук книжарниците имат една доста силна позиция – в тях може да се намери нещо, което е излязло вчера, без да се чака и да се губи време. Докато библиотеките се опитват все повече да въвеждат нови тенденции при обслужването на потребителите си, то конкуренцията им залага точно на обратното, използва добре познатите библиотечни практики.
Промените трябва да са базирани на потребностите на бъдеще-то, но без да се забравят напълно традициите, градени с хилядолетия. В ерата на промяна на институциите, библиотеките трябва да си спомнят какви са били техните мисии в миналото, за да бъдат устойчиви в про-менената среда.
Библиотеките трябва да останат. Физическото място на библио-теката, в което се събира и съхранява информация, дори в един виртуа-лен свят, трябва да го има. Библиотеката трябва да поддържа тази своя изконна роля. В същото време е важно да остане място за непрекъснато развитие на образователните потребности, подкрепяйки значението на “ученето през целия живот” като част от традиционните дейности на библиотеката. Както и да продължава да предоставя информация за хората от различните социални групи и да става все по-достъпна за хората със специални потребности. Да развива алтернативни форми на работа, които да приобщават, а не да изолират. Да премахва бариерите, които все още съществуват по някаква причина. Това включва многопо-сочност в усилията на персонала, включва предоставяне на услуги, важ-ни за по-разнообразни групи потребители, осигуряване на материали, които отразяват различни културни гледни точки, равенство на полове-те, представяне на повече от един исторически възглед, на многоезични материали, избягване на клишета, стереотипи, повърхностни образи и унизителна диференциация.
В програмите на Европейската комисия и Съвета на Европа се отделя съществено място на ролята на библиотеките в демократичното общество. В плана за изграждане на „икономика, основана на знания”, в плана за „Електронна Европа”, в програмите за опазване и достъп
297
до културното наследство, на библиотеките е отредена роля на об-разователни, културни и социални институции, осигуряващи свободен и безплатен достъп до информация. За да могат да отговорят на тези предизвикателства на новото време и да изпълнят всички образовател-ни, културни и социални функции, съвременните български библиотеки трябва да бъдат ръководени от мениджъри, готови да отговорят на дина-мично променящата се среда.
Формулираните цели и съдържанието на дейността на библиоте-ките в съвременното общество, произтичащи от ролята им на общест-вени институции са обвързани тясно с протичащите обществени изме-нения. Съответно, ориентацията към развитие, базирана на иновациите, е един от най-важните фактори за функционирането им като част от съ-временната обществена система. Същността на иновационната дейност на библиотеките се изразява в цялостната, системна насоченост към качествени изменения, отговарящи на потребностите за реализация на ново съдържание. Основа за управлението, използващо за фундамент прогнозирано развитие на библиотеките, е разработването на теорети-ко-методологическа база, определяща същността, структурата и целите, и постоянно обновявана с отчитаните причинно-следствени връзки. Не по-малко важно значение имат отчитането и анализът на външните фак-тори, които въздействат върху библиотечните иновации.
ЗаключениеВ дълговечното си съществуване библиотеката винаги е нераз-
делна част от човешкото развитие и отговаря на промените в общество-то, дори ги предизвиква. Много важно е промените да продължат, но голяма част от тях – да започват отвътре и да са базирани на натрупания опит и традициите. Промените да са част от системата, а не да са изцяло наложени от средата. Ако библиотекарите не се включат в тази реорга-низация, основните принципи от библиотечното дело могат да изчезнат в библиотеката на бъдещето. Тъй като много функции на библиотеката вече мигрират към други среди, библиотекарите трябва да устояват на промените, които заплашват основни принципи, като равен достъп до информация и справедливо използване на ресурси. Предизвикателства-та, поставени пред библиотеките в съвременното информационно обще-ство, изискват навременни промени и правилни решения.
298
Използвани източнициДенчев,1. С. , И. Петева. Библиотеки и публичен достъп до инфор-мация. София, АИ “Проф. Марин Дринов”, 2006. 311 с.Янкова,2. И. Модерната библиотека. Мястото на съвременната библиотека в съвременното образование. София, УИ “Св. Кли-мент Охридски”, 2004. 137 с.Besser,3. Howard. Movies-on-demand May Signifi cantly Change the Internet. // ASIS Bulletin, 20, 1994 (7), p. 15-17.
ІV. Фотодокументи и отзиви за конференцията
301
Фотодокументи
Откриване на конференцията от проф. дфн Иванка Янкова
Приветствие на проф. дфн Галя Христозова, заместник-ректор по научноизследователската и международната дейност на БСУ
302
Презентация на международното сътрудничество
Участниците в конференцията на гости на домакините – Университетска библиотека на Бургаския свободен университет
303
Отзиви за конференцията
БИБЛИОТЕЧНИЯТ И КУЛТУРЕН МЕНИДЖМЪНТИ ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ
ТЕХНОЛОГИИ
LIBRARY AND CULTURAL MANAGEMENT AND ICT
Сборникнаучни доклади и съобщения от
Научна конференция с международно участие3-4 септември 2011 г.
Бургаски свободен университет, гр. Бургас
БългарскаПърво издание
СъставителиПроф. дфн Иванка ЯнковаДоц. д-р Таня Тодорова
РецензентПроф. д.ик.н Стоян Денчев
РедакторГл. ас. д-р Румелина Василева
Корица и графичен дизайнДимитър Кътовски
Печат и подвързияАвангард Прима
Формат 70х100/16 19 печ. коли
Издателство “За буквите – О писменехь”
