www.otizvora.com Статията е без авторски права, тоест свободна за грамотно

разпространение – otizvora.com.

Големият брат ви гледа и затяга примката

За новите лични документи, позицията на “православната” църква,

последните времена и информирания избор

ПЪРВА ЧАСТ

Наближава времето, когато българските граждани масово ще бъдат принудени

да подменят старите си лични документи с нови. Или с думите на “нашето”

Министерство на вътрешните работи, “с Концепцията за българските документи за самоличност в условията на Европейския съюз, приета от Министерския съвет на РБългария, се въвежда централизирано персонализиране на новите паспорти с вграден електронен носител”.

(http://press.mvr.bg/Press/news071002_06.htm)

Ако сте следили темата в печатните и ефирните медии, няма как да не ви е направило впечатление, че информацията се представя сухо, понякога се изтъкват предполагаемите предимства на картите с електронния носител и

инцидентно някой може да намекне, че тези документи може пък и да не са чак

толкова сигурни, колкото се опитват да ги изкарат. С малко изключения

пропагандата, свързана с постепенното заменяне на старите документи, е в духа на памфлета, качен на полицейския сайт – може би защото е взет именно от там

и перифразиран в отделните медии:

“Системата за централизирано персонализиране на българските документи за

самоличност гарантира по-висока сигурност, подобряване на качеството и

нивото на защита на новите паспорти, осигурява гъвкавост при

производството им и намаляването на разходите. Тъй като информацията за

производствената технология и начините за защита на документите съгласно

закона са държавна тайна, цялата процедура ще бъде проведена чрез специална обществена поръчка. При изпълнението на проекта ще бъдат

осигурени възможности за въвеждането и на пръстови отпечатъци в паспортите с оглед изискванията на Европейския съюз, но това ще стане след

нужните законодателни промени.”

И така, непрекъснато се натяква, че това е по изискване на ЕС, с което

дискусиите за задължителния характер на новите документи, сякаш се изчерпват, ако изобщо някой ги счита за необходими. “До края на тази година

у нас ще започне издаването на паспорти с биометрични данни, съгласно

изискванията на Европейския съюз…”, върти се неуморно медийната латерна. Щом Европейският съюз иска да даваме отпечатъци, къде ще ходим?

Нали сме провинция на Империята - ще даваме, та ушите ни ще плющят! А за да не му хрумне на някой да се отлъчва от правоверната политика, масмедиите (както в България, така в ЕС и САЩ) услужливо си мълчат за огромното

количество информация, която би накарала доста хора да се позамислят и

любезно да откажат “по-сигурните документи”. О, пардон, те нямат право да казват “не”, защото Големият брат иска всички затворници в европейска Океания да си дават отпечатъците, както си е по пандизчийския ред.

Какъв е проблемът с новите документи

Главните проблеми всъщност са три.

(1) Първият е технически. Твърдението, че личните карти с вграден чип и

биометрични данни правят света и личната информация по-сигурни, съвсем не е безспорно. Кой крив и кой е прав в дискусиите (доколкото у нас има обсъждане на тези въпроси), слабо засяга темата, която ще се разглежда в тази статия.

(2А) Вторият проблем е морален. Пропагандните памфлети за новите документи – както в България, така и в другите страни, въвеждащи или вече въвели подобни паспорти – ви уверяват в едно и също: прави се всичко

възможно личните ви данни за бъдат опазени от кражба и злоупотреби; ако все пак стане беля, се променят законите, за да бъдат наложени тежки наказания на престъпниците. Всички тези уверения са чудесни, само дето от тях автоматично

се подразбира, че тези, дето ще се грижат за нашата сигурност и ще наказват лошите, ама никак не са престъпници! В това, че лидерите на България, ЕС и

САЩ са въплътени ангели, като че ли нямаме право да се съмняваме, както

нямаме право да отказваме новите им документи. Ако откажем, ставаме престъпници или най-малко “съмнителни типове”. Кой се страхува от

пръстови отпечатъци - вече пита един пропаганден памфлет на bTV, а той –

вдъхновен от политиката и опита на чистите и неопетнени Израел и САЩ.

Естествено: в материала се дават и политически коректните отговори.

Риториката на масмедиите в ЕС, САЩ, Украйна, Русия и пр. е в същия дух.

В контекста на новите документи и “закрилниците” на вашите данни и

отпечатъци не се говори за кретеноидни президенти като Буш-младши,

членуващи в сатанински организации като “Череп и кости” (Skull and Bones

Society); серийни убийци и педофили като Буш-старши (предвид обвързването

му със скандала по случая “Бойс Таун” (Boys Town) и издевателствата над

деца); шмекеруването на Обама при сенаторската му кампания в Чикаго и

неговото обвързване с неприкрити ционисти и банкстери; дейната подкрепа (вкл. с едното бездействие) на ръководни фигури от ЕС в “миротворческите”

войни на Израел и САЩ, а също и финансовото участие на европейския

политически “елит” в корпорации, включително фармацевтични и козметични,

тестващи опасните си и често смъртоносни продукти в страни от т.нар. Трети

свят. За положението в Украйна и Путино-Мечешката Русия нещата са ясни

някак от само себе си. Ако на някого не са му ясни, поне за България би

трябвало да са ни от ясни по-ясни! Кой ще ни пази данните и къта отпечатъците? Политиците? Ами ако стане нещо, докато са на някоя мафиотска яхта или по бизнес дела? Прокурорите ли ще наказват лошите? Ами ако са твърде заети да празнуват рождения ден на някой сводник, бомбаджия или

наркобос? Закони, дето щяли да ги пишат престъпници за евентуални

престъпници. Интересно, много интересно…

(2Б) Моралният проблем си има и втора страна. Тази на простолюдието под

неговия загрижен “елит” и “правна” система. Един въпрос, който със сигурност ще си остане риторичен: може ли човек да откаже любезно да даде отпечатъци

за документите с електронния носител, без да бъде заклеймен от пропагандната машина като престъпник? Например защото именно престъпниците ги снимат и

им взимат отпечатъци преди да ги съблекат и облекат в раирани дрехи. Или

например защото някой може пък да мисли, че не той трябва да дава отпечатъци

като затворниците, а тези, които искат това от него, са същите, които би

трябвало да дават отпечатъците и да станат истински затворници. Или защото

този човек не се счита за животно, а точно животните се движат и летят “свободно”, докато носят микрочипове (аналогични на тези в новите документи), за да бъдат идентифицирани навсякъде от учените и наблюдавани

миграциите им. Това не е ли въпрос на морал и лично светоусещане? Не е ли

въпрос на свобода? Не е ли наивно да верваме, че свободи се дават даром?

И не е ли престъпление само по себе си задължителното изискване за отпечатъците, когато някой може да избере да се възползва от правата си за телесна неприкосновеност? Законите на ЕС или българските, вдъхновени от брюкселските, по-горе ли стоят от онова, което уж ни е гарантирано от Конституцията? Какви ще са мерките срещу тези, които направят съзнателния

избор да откажат любезно новите документи за самоличност? Ще им бъдат ли

издадени документи без микрочип и отпечатъци? Или ще бъдат арестувани,

снимани и принудени с груба сила да дадат отпечатъци, но вече в качеството им

на престъпници спрямо престъпните закони? Това не ни ли въвежда в един

омагьосан кръг? Не е ли това своеобразен Параграф 22? Нямаме ли насреща си

една чиста диктатура, която минава по линията на “чисти” мисли и намерения,

снесени от Големия брюкселски брат?

(3) Третият проблем с новите документи е от религиозен характер.

Традиционната религия в повечето страни, където постепенно се въвеждат лични документи с биометрични данни, е християнската. Това води до

съответните съвсем основателни (макар може би прибързани) опасения, че сме свидетели на поредното сбъдващо се библейско пророчество – едно от многото

в “Откровения” на Йоан (от Новия завет). А именно:

“И той ще направи, щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси,

свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та

никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има

тоя белег, или името на звяра, или числото на името му.”

Също така:

“И трети Ангел ги последва, като говореше с висок глас: който се поклони

на звяра и на образа му, и получи белег на челото си или на ръката си, той

ще пие от виното на яростта Божия [...] няма да имат покой ни денем, ни

нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават

белега на името му.”

Мнозина християни по целия свят са убедени, че пророчеството се сбъдва чрез спорните лични документи с вграден електронен носител. Други, включително

авторът на тези редове, считат, че по-скоро с този акт на политическа диктатура не се сбъдва самото пророчество, но се създават необходимите материални и

психологически условия, за да може то се сбъдне на по-късен (макар и не много

отдалечен в бъдещето) етап. България, където традиционната религия на основаната част от населението е християнска, също не остава по-назад от всеобщите християнски тревоги. Медиите обаче мълчат. Странно глуха остава и “българската” “православна” църква, досущ като

католическата й посестрима и протестантската. Изобщо при трите най-големи

християнски секти се забелязва любопитната тенденция на ръководно ниво да се омаловажава религиозният проблем с новите документи. Може би нужно

уточнение: на висше, ръководно ниво! Това какво мисли, говори и прави

отделен поп или пастор не отразява непременно позицията на неговата секта като цяло. Намират се отделни лица от тези среди, които споделят споменатите тревоги. Официално становище обаче няма и няма…

Или пък има? Кое становище можем да определим като официално, тоест представляващо позицията на дадена християнска секта? Папата ли трябва да се изкаже? Някой православен патриарх? Ами доколко мнението на един висш

църковен представител изобщо е гаранция за непогрешимост? А защо да не почакаме протокола на един хипотетичен модерен църковен събор, в който

отново да възникнат спорове и сегашните секти да се размножат в още пет пъти

по толкова “православни” и десет пъти по толкова “еретици”? Сарказма настрана, нека разгледаме положението по-сериозно, защото темата го изисква. Кой трябва да обяви позицията на господстващата църква в дадена страна с всичките отговорности, произтичащи от тая позиция? Тъй като се мълчи, е по-

удобно да се счита, че съответно няма какво да се казва. Но има, има, има, и то

ще се каже!

Тъй като сериозните теми изискват поне малко отговорност и честност, трябва да се направи уточнението, че в известен смисъл разполагаме с нещо като

официално религиозно становище за новите лични документи. Както в чужбина, така и в България. Не, не се е изказал лично патриархът, но проучването за настоящата статия стигна до “Църковен вестник” и неговия материал от 1998-

ма, озаглавен “За анонимните писма”. Кликнете тук за електронна версия. До

доказване на противното считам, че позицията на “Църковен вестник”,

оповестена преди повече от 10 години, е единствената като цяло и единствената, която може да се разглежда като що-годе официална. Преди да й обърнем

внимание в детайли нека по-напред приключим с някои от по-горе очертаните проблеми.

Отново за биометричните данни

Коя е биометричната информация в контекста на новите документи, независимо

дали говорим за лични карти, международни паспорти, замисляните нови

шофьорски книжки, или друг документ, служещ за идентифициране на даден

човек? Да караме поред:

(1) Снимка – въпреки че на някои може да им прозвучи нелепо и помпозно, че снимките съдържат биометрични данни, те служат за идентифицирането на самоличност и съответно са носители на точно такива данни. В това отношение една снимка не се отличава особено от пръстов отпечатък. Последният просто

се приема за носител на информация, чрез която по-точно може да се разпознае даден индивид. Паспортните снимки трудно могат да се приемат като носител

на твърде лична информация и не представляват обект на дискусии по темата за новите документи. От една страна, са заварено положение; от друга – в

културната среда на страните, където доминира традиционната християнска религия, се счита за напълно нормално създаването и даването (обменянето) на такъв тип изображения, както на мъже, така и на жени.

(2) Пръстов отпечатък – едно от нововъведенията в новите лични документи.

Носител на биометрични данни par excellence. При това уникални за всеки

човек. Можем ли да считаме нашите отпечатъци за съкровена, дори тайна информация? Отговорът на този въпрос като че ли трябва се търси повече на психологично ниво, отколкото на чисто материално и практично. Факт е, че (ако

не се препитаваме като внимателни престъпници) ежедневно оставяме

отпечатъците си на какви ли не места. Съответно всеки, стига да желае, може да си прави колекция с тях, като взимането на цял или частичен отпечатък често

може да се извършва дори с подръчни средства. Изниква въпросът: възможно ли

е да се правят изкуствени копия на нашите пръсти, които да оставят отпечатъците ни на места, които не сме докосвали? Да. Но това е свързано с известни умения, технология и нужната мотивация – все неща, които не са свързани пряко с темата за новите документи.

Проблемът с пръстовите отпечатъци е психологически и принципен. С право

мнозина свързват даването на тези биометрични данни с условия на лишаване от малко или много свободи. Например с арестуване и/или попадане в затвор. В

повечето държави, където армията (също институция, лишаваща от не малко

свободи) е професионална, служещите са задължени да дават отпечатъци, за да могат, да речем, да бъдат идентифицирани по тях, когато това не е възможно по

лицето. Като допълнителна подсигурителна мярка войниците и офицерите все по-често (ако не като установена стандартна процедура) дават и генетичен

материал, тъй като в някои трагични случаи не остават нито лица, нито пръсти,

нито зъби, по които да бъде извършено разпознаване. Има и други причини,

които се премълчават пред широката общественост.

Украински наборници дават отпечатъци.

Снемането на отпечатъци като своеобразен ритуал, действащ скрито на психологично ниво и по неписано правило е все свързан с лишаване от свободи,

е особено валидно, когато разглеждаме положението в страните, където армията е наборна. Руските и украинските наборници например дават тези биометрични

данни по време на наборните комисии, където медицинското освидетелстване почти по нищо не се различава от личните обиски в полицейските участъци и

затворите. Включително като “човешко” отношение спрямо подвластната страна – разбирайте: наборниците, сиреч пушечното месо.

Руски наборници също дават отпечатъци.

Практиката подвластната страна да дава отпечатъци с бързи темпове се разпространява и в правителствените институции на САЩ и Европа. Същото се наблюдава и в някои корпоративни среди, където големите шефове предлагат повече “сигурност” срещу биометричната и генетичната информация на хората от ниските етажи на йерархията. Като пример можем да споменем предимно

банките и застрахователните дружества, но и компании като Ford, General

Motors, General Electric измежду поне няколко дузини други. Общото е, че загрижеността на шефовете не подлежи на съмнение, така че дребните служители, за да запазят службата си, са длъжни да се лишат от правото да кажат “не”.

Психологическата граница е съвършено ясна. Едно е човек доброволно да остави отпечатъците си върху чаша с кафе или сензорът на личния си преносим

компютър. Друго е, когато е принуден да го прави под надзора на военни и/или

полицаи, без да се обсъжда право на обжалване и без да е съвършено разбираем

смисълът от процедурата. Всичко остава на подсъзнателно ниво. А това “всичко” може да се каже по военному и полицейски, сиреч кратко и възможно

най-ясно, с дефиницията: лишаване от свободи! До доказване на противното.

Какъв е смисълът от отпечатъците на личните карти? Никакъв, ако не броим

психологическото послание, че диктаторският “елит” на Европейския съюз и

техните регионални васали притежават вашите задници. И в буквален, и в

преносен смисъл. За едно нещо веднъж да са напълно честни, така че няма как

да не го отбележим изрично и да им го признаем. А ето защо смисълът се губи в

празнословията на масмедиите и техните източници: пропагандните памфлети

на полицейските и държавни пресцентрове.

Ако някой има мотивацията, уменията и технологията да изработва фалшиви

документи за самоличност, пръстовите отпечатъци ще са най-малката му пречка - доколкото изобщо ще му представляват някакъв проблем. Реалният препъни

камък са чиповете или т.нар. електронни носители. По-значителен проблем от отпечатъците също така ще е набавянето на материала, от който са изработени

личните документи, и работата по него, докато придобие облика на автентичен

документ. Графичното изобразяване на отпечатък върху хартия или пластмаса не е с нищо по-сложно или особено от изобразяването на снимките. Малко по-

сложно ще е, ако пръстовият отпечатък се съхранява и на електронния носител.

Но ако фалшификаторът може да запише всяка друга информацията на този

носител, по каква логика - ако не е тайна, о, премъдри наши водачи към светли

бъднини - се предполага, че точно записът на отпечатъците ще е пречка?

И още по-любопитен въпрос: по каква логика всеки ще е принуден да носи два пъти отпечатъците си? Да, два пъти! Веднъж на пръстите, с които подава личните си документи за проверка, и втори път на самите документи. Въпросът съвсем не е риторичен и търпеливо ще си чака отговора. Колкото време е нужно. А дотогава нека спекулираме. Да не би да се предполага, че един

фалшификатор ще изготви паспорт-менте, където отпечатъкът на документа няма да съвпада със съответния отпечатък на човека, който подава същия този

документ? Може би се предполага, че вземането на отпечатъци е мно-о-ого

сложна процедура, която полицаите овладяват с години наред? И тази работа не могат да я свършат майсторите фалшификатори, които боравят с модерни

компютри, сложен софтуер и специални печатарски машини? Айде бе! Даже една тетка, най-обикновена чиновничка от московско военно окръжие, се справя, както се вижда от горните снимки.

А да не би да се предполага, че носителят на фалшив паспорт непременно ще приеме чужда самоличност и това ще може да бъде установено чрез база данни

на отпечатъците? Ами ако използва самоличността на несъществуващ човек?

Ами тия бази данни? Не са ли те реалната, премълчавана и прикривана цел да се взимат принудително отпечатъците? Защото отпечатъците донякъде имат смисъл, само ако са в електронните носители на документите. И тогава възникват много, ама ужасно много и все неудобни въпроси. Тях ще се питаме, когато обърнем внимание на…

(3) Чиповете или електронните носители, които са втората (но не по важност) новост в новите документи в сравнение с биометричните данни. Но от държавната пропаганда не излиза точно това. Навсякъде в заглавията на печатните медии и акцентите на ефирните се говори главно за пръстовите отпечатъци. Чиповете, ако изобщо бъдат споменавани, остават на заден план.

Защо? Дали това е нарочно или не, нека всеки сам си прецени.

Продължаваме по същество с въпросите: къде, на какво разстояние един от друг и колко явно за гражданите ще бъдат разположени уредите за разчитане на тези

електронни носители? И съответно: от какво разстояние могат да се разчитат електронните данни в новите лични документи? Да не се окаже, че гражданите на България, също като останалите граждани на Европейския съюз и САЩ,

принудително ще попаднат в едно “риалити шоу”, подобно на “Big Brother”,

само дето Големият брат няма да е толкова добронамерен към съквартирантите,

а по-скоро ще да е Големият брат от “1984” на Джордж Оруел? Защо да се лъжем, почитаеми дами и господа политици и/или ченгета, народът (доказано

многократно, вкл. статистически) не ви обича, не ви верва и с удоволствие би

обърнал т.нар. изповедалня в псувалня (а защо не и в ебалня, където политиците ще сте подвластната страна). Сиреч въпросът е: не са ли вашите нови и

“сигурни” документи материалната основа за все по-добро следене на всеки

индивид от населението в сравнение със статичните телевизионни екрани,

описани от Оруел в неговата книга? Все пак всеки ще си носи “телевизора” в

дамската чанта или джоба. И не е ли това само началото?

Хайде да си спестим умилителните и спорни мантри за по-добрата защита на личните данни и да разгледаме темата, без изобщо да засягаме личните данни.

Доколко са лични, също е спорно. Поне моето име не е тайна, както не е тайна какво работя; колко печеля; колко данъци плащам; къде имам банкови сметки;

кога, къде и колко често тегля пари в брой от банкови автомати; колко съм

висок и колко тежа; при желание може да се провери дали съм съден и дали съм

регистриран в някой психодиспансер; дали съм женен; дали имам признати

деца; кои са ми родителите и роднините; каквото още се сетите…

Това, което Големият брат няма как да разбере лесно обаче, е къде обичам да ходя например следобед в делнични дни; с кои хора се срещам често; с кои се срещам по-рядко; колко време продължават срещите ми; с кои нощувам под

един покрив; и прочие истински лична информация, която си е само моя работа и нямам намерение да споделям принудително с държавния “елит” под предлог, че било за моята “сигурност”. Отказвам се от “сигурността” на параноичния

Голям брат и си запазвам правото на моя лична, здравословна параноя.

Та дали моите си занимания ще си останат само мои, ако нося навсякъде новите документи и (хипотетично) навсякъде са разположени устройства, които

разчитат данните от електронния носител и съответно съм идентифициран и

засечен? Без да го знам. Хората в моето обкръжение – също. Eдинствената пречка за подобен тоталитарен контрол е (хипотетично) все още липсващата инфраструктура за подобно нещо. А! Има и втора “пречка”: да не забравяме, че “по подразбиране” Големият брат е винаги любезен, честен, загрижен, не краде от еврофондове, не спи с малолетни момичета, не си вее перчема на мафиотски

яхти и репресивните му органи ама никак не са дупе и гащи с “контингента”…

Защо гореописаният, напълно възможен технологично сценарий не може да се намери в държавната (и съответно медийна) пропаганда? Защо се прикрива (чрез премълчаване) фактът, че новите документи за самоличност (и техният носител) могат да бъдат засичани, без да се осъществява физически допир на документа с разчитащото устройство? Тоест от неопределено (или по-точно:

необявено) с точност разстояние. Може би защото, ако простолюдието знаеше, щеше да постъпи както отдавна правят в САЩ и все по-често правят в Англия и

Украйна: просто не носят документите със себе си. В невежеството на невежите е силата на посветените – казват в някои среди – а при поредицата от “случайности” (в цензурата и мълчанието) вече не можем да говорим за случайности, а за закономерности.

С тези любопитни закономерности приключваме темата за неоснователния

акцент върху биометричните данни и съществената новост в новите документи

– електронните носители. Едно от нещата, които трябваше да се кажат, беше казано: създава се технологичната предпоставка, която ще позволява на Големия брат да “вижда всичко”. Може би претворяването в дела на тоталитарната утопия от “1984” не за всекиго е повод за здравословна параноя.

Все пак не е задължително на мъжете да им пука, че Брадъра (засега хипотетично) ще “вижда” къде, кога и с кого си пият бирата. И на много жени

едва ли им пука, че “елитът” ще знае къде и с кои дружки обсъждат мъжете си,

докато последните запиват. Но когато става дума за по-сериозни или интимни

занимания, на мнозина може да им запука. Най-малкото на всеки би трябвало да му пука за малкото му останали свободи, колкото и илюзорни да са те понякога. А най-важното е след поетапното, засилващо се пукане Бай Брадър да не вземе “да ни изплющи” здравата. Защото…

ВТОРА ЧАСТ

Библейските пророчества имат навика да са точни

С това се връщаме на религиозния проблем, който възниква и в България с принудителната замяна на старите документи с едни нови, дето били “по-

сигурни” и по изискване на брюкселската диктатура. Освен да са точни,

библейските пророчества имат и друг навик: едно по едно, рано или късно, се сбъдват. При тях има някои особености. Обикновено те първо се сбъдват, а чак

след това хората си дават сметката за това. Защо? Защото в тях са заложени

символи; ползват се уподобления по няколко причини; една от причините е, че в

езика на древните нe e имало думи за много от нещата, които съвременният човек приема за даденост, затова старите пророци са употребявали думи на аналози от своето време (напр. самолетите ясно са представяни като железни

птици, но някои уподобления водят до спекулации); това пък води до различни

съвременни тълкувания; хората понякога губят интерес заради погрешните или

противоречиви интерпретации, или заради честото отнасяне на дадени събития

към погрешно време; и мн. др. особености с техните последствия.

А защо трябва да обръщаме внимание на пророчества, щом не можем да сме сигурни в тълкуванията? За един атеист думата “трябва” не важи. Той дори едва ли ще е убеден, че предреченото от древните мъдреци и пророци се сбъдва. За мнозина “случайностите” си остават случайности, дори когато хронично

образуват закономерности. Както и да е, всеки, който счита себе си за християнин, трябва да помни предупреждението: “Бъдете будни!” Авторът на тази статия си го тълкува като: “По-добре развивайте своята здравословна параноя, отколкото да бъдете приспивани със спорна или направо лъжовна сигурност.” И в ред на тези мисли някак странна (за да не ползваме по-силна и

неприятна дума) се явява официалната до доказване на противното позиция на “българската” “православна” църква, която можем да четем черно на бяло в

“Църковен вестник”. Тя може да бъде резюмирана така:

“Нямаме и бегла представа какво се случва и тепърва ще се случва в

бъдеще, защото, както казват църковните отци, тълкуването на

пророчествата не са лъжица за всяка уста. Понеже не казваме нищо

съществено, разбирайте, че тълкуванията не са и в нашия ресор. Ама са се появили едни сектанти, които внушават, че вече живеем в т.нар. последни

времена и предсказаното в Откровенията на Йоан се сбъдва. Включително

това с “белега” на Звяра, дето щял да бъде поставян по ръцете и главите на

хората. А сектантите, сиреч лошите от гледната точка на нашата

единствено православна и правоверна секта, твърдят, че тая работа с новите документи за самоличност имала отношение към маркирането

(белязването), в което не сме сигурни и няма как да бъдем. Но сигурното е, че щом държавата е решила документите да са такива, значи така трябва

да бъде. И вие, ако сте гражданите, каквито БПЦ очаква да бъдете, трябва

да правите каквото е решил кесарят.”

Отново: връзка към електронната версия на публикацията. Читателят може сам

да се запознае с нея и да прецени дали свободното откъм езикови средства, но

разбираемо резюме, е точно спрямо оригиналното, но смътно разбираемо

становище на нашите “православни” експерти. Тъй като не разполагаме с друго

становище на БПЦ, нека се нарадваме максимално на малкото, което имаме, като философстваме в детайли върху него. Ред по ред:

“Анонимна група, наричаща себе си “православно вярващите християни в

България” е изпратила отворено писмо, адресирано до Негово

Светейшество Българския патриарх Максим, с копия до Св. Синод на

БПЦ, Президента на България Петър Стоянов, Българското национално

радио, БТА и редакцията на “Църковен вестник”. Неотдавна се получи и

друго отворено писмо, адресирано също до Патриарха, Св. Синод и

Президента, но още и до министър-председателя Иван Костов, “168 часа”,

“Всичко за всеки” и “Църковен вестник”. То беше също анонимно, но се споменаваше, че идва от група християни от Варна.”

От горното излиза, че и св. Синод, и лично патриархът, както и държавни

институции, са получили известия за тревогите на някои християни в България.

Така че приемаме (да го наречем) отговора на анонимните писма в “Църковен

вестник” като представителен за мнението на Синода и патриарха. Сиреч

официално становище. До доказване на противното.

“Отделно се разпространява “Обръщение на един атонски монах”, който

също си остава анонимен, колкото и смирено да звучи: “аз съм един грешен

и убог старец, но моята съвест ме кара да ви кажа за голямата и страшна

опасност…”. Предмет и на трите писма са: числото и печатът на

антихриста и електронните лични карти като техни носители. Прието е на

анонимни писма да не се отговаря изобщо, но случаят започва да ни

безпокои.”

А не е ли прекалено очевидно защо убогият старец иска да остане анонимен,

след като дотук, вече една-четвърт от “отговора” на анонимните писма, се говори само за това, че предупрежденията идват от източници, които не са казали имената си? Какво значение в конкретния случай има името на автора?

Може би защото има стара приказка, че ако омаскариш човека, така се отърваваш и от неговите мнения? Да, това е спекулативно предположение, но е изключително странно, че името на автора на едно мнение и произлизащата от него тревога за БПЦ е по-важно от самото мнение и тревогата. И защо, ако не е тайна, е прието да не се отговаря на анонимни писма? Христос да не е искал на всеки името преди да го изцели? Хайде да не спекулираме и по тоя въпрос…

Но тъй като БПЦ отделя твърде голямо внимание на проблема с анонимните християни, та даже така е озаглавен материалът с “отговора” на християнските тревоги, нека авторът на тези редове се представи. Защото ще пита много неща и ще чака отговори. Ако не ги получи, ще задава още повече въпроси, и то все по-неудобни. И така:

Аз, Иван Стаменов, декларирам, че съм 29-годишен, неженен, неосъждан, по

професия преводач и журналист-рецензент, българин родом, живущ в София –

ако тази информация не е достатъчна на БПЦ, може би трябва да премести

седалището си сред институтите на БАН, примерно някъде между

антрополозите и математиците-статистици. Декларирам, че не познавам

анонимните “сектанти” от гледната точка на православната християнска секта, в

частност българската, и всичко, което знам за тях, е от “Църковен вестник”. От това, което подразбирам, явно с тия “сектанти” имаме допирна точка във

вижданията си по конкретния проблем с документите за самоличност като цяло

и потенциалните последици от тях, описани в пророчествата на Йоан (и не само

неговите). С това всякакви връзки между мен и “сектантите” се изчерпват. Също така умишлено декларирам, за да може да бъде използвано срещу мен, че съм кръстен като бебе от православен свещеник, но след години по лични

убеждения се самоотлъчих от “православната” църква, за да следвам мой

собствен път на духовно развитие, който не е ограничаван и определян от догмите и предразсъдъците на която и да било християнска секта, друга религия

или духовно учение. Определям се като християнин (или по-точно:

привърженик и последовател на моето разбиране върху Христовото учение), въпреки че за всяка от светските християнски секти най-вероятно ще съм

поредният “сектант” или “еретик”. Декларирам, че от подобно мнение не ми

пука. Накрая декларирам, че съм толерантен към всяка мисъл, независимо в коя

религия или философско учение е изложена (будизъм, хиндуизъм, ислям,

древните “изчезнали” религии и учения и пр.), стига да води до мъдрост, просветление, приближаване до Бога и идеали, които сплотяват човечеството и

поощряват добродетелите, а не водят до разколи, имотни или други спорове, насилие и изобщо всякакви форми на мракобесие. Амин!

Сега можем да продължим:

“Ние много добри знаем - пише по-нататък “Църковен вестник” - каква е нагласата на медиите към православието. Ако тези послания останат без отговор от наша страна, ще им отговорят първи другите вестници и само

богата фантазия може да си представи какво би се изляло върху облика на

Православната ни църква.”

Първи въпрос: какъв, почитаема БПЦ и анонимни автори на “Църковен

вестник”, си мислите, че е този облик? Втори въпрос: какъв ще да е този ваш

облик според онзи ваш монах, щом не е пожелал да знаете кой е? Това, че

виждате навсякъде врагове - в последния цитат излиза, че и медиите са такива - не говори ли за този облик? И забележете, че го казвам аз, който съм

последният, дето може да мине за апологет на масмедиите предвид написаното

в първата част на тази статия. Трети въпрос, чисто принципен: това, че нагласата на някои медии (съвсем не всички) не е благосклонна към БПЦ,

означава ли, че няма основателни причини за една такава нагласа? Ама сигурни

ли сте? По какво съдите за облика си? Не трябва ли да съдите за себе си и

според това, което околните виждат във вас?

По-нататък “Църковен вестник” пише анонимно:

“Църковен вестник се постара да даде трезва оценка на тези въпроси в

няколко скромни материала в предишни броеве. Усилията ни бяха да

анализираме различни явления в тяхната пълнота, за да сме способни да

противостоим на лукавството на света, без да изгубим трезвостта и

Христовия мир в душите си.”

Тъй като т.нар. трезва оценка на тези въпроси в предишните броеве е резюмирана и в настоящия разглеждан материал на ЦВ, ще разгледаме нейната трезвеност малко по-долу, след като стигнем до нея. Принципни положения по

горния цитат: анализът на различните явления, свързани с лукавството на света, не е нищо повече от разводняване на конкретния проблем с новите документи.

Особено когато става дума за скромни материали, а не предълги статии. Това личи и от “За анонимните писма”. В цитатите дотук още не сме стигнали до

същината на проблемите. А материалът на ЦВ е почти презполовен.

“За авторите на отворените писма тези усилия не са нищо повече от груби

противоречия и взаимни отричания на твърденията. Това няма да ни

откаже от намерението трезво и в християнски дух да продължим да

разглеждаме явленията от всичките им страни, но не еднозначно, не и

разпокъсано, а многопланово и във взаимна връзка.”

Понеже “Църковен вестник” не публикува всички писма, само можем да гадаем

как анонимните автори се аргументират, че становището на БПЦ по проблема, доколкото изобщо го има, е пълно с “груби противоречия и отричания на твърденията”. Второто изречение от цитата към днешна дата е неспазено

обещание. Колкото до “трезвия” и “християнски дух” на БПЦ, отново: след

малко!

“Обезпокоително е, че тези анонимни християни започват с подозрителна

самоувереност да твърдят, че новите лични карти и паспорти носят по

някакъв таен начин в себе си духа и печата на антихриста. Опирайки се на

своя собствен авторитет, тези хора пряко подстрекават други вярващи да

не приемат новите документи, които били “бесовски” и натоварват

съвестта им с тежки апокалиптични предупреждения и заплахи.”

Е-е-е, разгеле! Дойдохме си на думата по конкретния проблем. И така, анонимните автори на ЦВ обвиняват анонимните автори на писмата в

подозрителна самоувереност. Това е забавно само по себе си. Анонимните автори се опирали на собствения си авторитет? Ами БПЦ на чий авторитет се опира? Да не би да има пряка линия с Христос? Или с Антихриста, който ги

уведомява кога и какво ще прави? С няколко думи авторитетно (да не кажем

авторитарно) и самоуверено се загатва позицията на “нашата” “православна”

църква. Думата “бесовски” е в кавички, а думата “подстрекаване” автоматично

поставя загрижените анонимници в престъпен контекст. Затова пък БПЦ е загрижена съвестта на богомолците никога да не е “натоварена с тежки

апокалиптични предупреждения” и своеволно (отново в престъпен контекст) добавя “заплахи”. Да питаме: БПЦ наясно ли е какво значи заплаха? И дали тази

“заплаха” не се намира в самите Откровения на Йоан, при това без да се налага каквото и да било тълкуване?

Става все по-интересно:

“”Грешният и убог старец” например доста смело залага съвестта си на

духовник, като самонадеяно твърди: “подписвайки се в тези документи с трите шестици, вие се подписвате и подчинявате на сатаната… Аз, грешният, на всички мои духовни чеда не благославям да вземат тези

проклети бесовски документи”.”

Анонимният духовник вече е “грешен” и “убог” в кавички, заради което авторът на тези редове му опрощава “греха”, че мъдро е останал анонимен. А не е ли

призвание и мисия на всеки духовник самоотвержено, ако трябва и

“самонадеяно”, да се грижи за своите побратими и посестрими? За да ги пази от една от най-големите предречени опасности! И какво изобщо означава “самонадеяно”? Не е ли не по-малко самонадеяно всяко противно мнение по

една спорна дискусия с много, много неизвестни? Освен това излиза, че “самонадеяният” духовник единствено “не благославя” вземането на тези

документи. Публиката е предупредена за опасността и не е благословена. Е и?

“Добре, но новите български лични карти и паспорти дори не са

електронни. В тях няма и следа от микрочип. Три шестици по тях също не виждаме. Ако “убогият старец” се окаже неправ, кой ще поеме отговорността за съблазънта, в която е въвел мнозина доверчиви?”

Добре, но новите български лични карти и паспорти вече са електронни! И в тях

вече има микрочип. Днес, десет години след самонадеяното си отрицание на чуждите тревоги, БПЦ готова ли е да се самопорицае и да промени мнението си

по сериозната тема? И готова ли е да се извини на “самонадеяните”, дето са се оказали (не за пръв път) по-далновидни? Кой от анонимните автори на “Църковен вестник” ще поеме отговорността за старите си глупости в

самонадеяния памфлет и ще поеме отговорност за “сигурността” на новите документи с чиповете в дългосрочен план? БПЦ, бидейки загрижена за “тежките апокалиптични настроения” и подновени “заплахи”, ще прояви ли

съблазън да провери точно каква дигитална информация ще се съдържа в

електронните носители? Може пък най-накрая да видят някъде там трите шестици, защото се съдържат като основен, но прикрит елемент например във

всеки баркод и уебсайт (буквите WWW имат числово изражение 666). И след

като видяхме колко късогледа е БПЦ, нека видим на какво се дължи този неин

недостатък:

“Научихме, че на Света Гора, в близост до българския манастир “Св.

Георги-Зограф” се е заселил един руски монах, считан за благодатен

старец, който е увлякъл след себе си доста ученици. Сред тях са и няколко

от най-младите наши сънародници. За благочестието, ревността по Бога и

подвижничеството в чистота, молитва и пост ние облажаваме и дълбоко

почитаме тези хора. Обаче от този старец и групата около него тръгва един

все по-набъбващ смут във връзка с новите документи за самоличност.”

Първо, отнесен към днешна дата, очевидно смутът е бил основателен.

Късогледството на БПЦ се дължи на нейната склонност да гледа единствено

имотите и вътрешните си скандали. А около себе си вижда “врагове” във всеки,

който а) не мисли като нея; б) изобщо мисли по сериозните въпроси, които

тревожат хората; в) не само мисли, но може смело (“самонадеяно”) да излезе с недвусмислено становище; г) откъсва “най-младите наши сънародници” от БПЦ

и ги тласка към “все по-набъбващ смут”, който накрая излиза основателен.

Особено по г) считам, че имам доста основания да се изказвам, тъй като, както

декларирах, бях “православен”, но днес не съм. Причините са много, някои си

личат от настоящата статия, но повечето ще премълча, за да не превърна материала си в хулителен и твърде “вражески” пасквил срещу БПЦ – това, което

казах, е достатъчно. И както обещах, по-долу ще кажа малко повече.

“Нездрав апокалиптичен дух на тези тема се насажда вече и в България в

определени християнски среди, които изглежда са във връзка с някои

ученици на този старец. Не е сигурно, но е вероятно от тези среди да

произхождат и въпросните отворени писма. Заявяваме, че те имат

апокрифен характер и не отразяват единодушната позиция на зографското

братство, нито са съгласувани със Св. Синод на Българската православна

църква.”

Айде пак с “апокрифите” на “ересите”! Но поне недвусмислено е заявено, че “апокрифното” становище не е като “православното” на господстващата ни

Църква. С всичките произтичащи за това последствия както за самата Църква, така и за хората, които вярват безусловно на всяко нейно становище, независимо колко ясно или неясно е заявено то.

“Влиянието на тези писма и настроения е вредно за духовния живот на

българските православни християни, защото:

— Неправилно поставят проблемите, свързани с последните времена и

антихриста като пропускат същността, а изтъкват формата. В тях като

основна заплаха се посочват средствата, а не главните причини, т. е. отделни документи и технологии, а не глобалните съблазни на времето,

които са по-лукави, сложни и изтънчени, отколкото някои си представят.”

Влиянието на памфлета в “Църковен вестник” е вредно за духовния живот на българските граждани, били те православни или други християни, защото:

— Неправилно поставя проблема, свързан с последните времена и антихриста като пропуска както същността, така и формата на документите за самоличност, независимо дали говорим за тези отпреди 10 години, или новите с микрочипа. Същността на същностите се изразява в ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ характер на личните документи; тоест всеки български гражданин ТРЯБВА по закон да ги

притежава. БПЦ нито веднаж не е изразила готовност да застане срещу

държавата и диктатурата на Европейския съюз, ако личните документи

застрашават физическото или духовното благоденствие на българските граждани. Когато говорим за задължителен характер и потенциални репресивни

последствия от отказа на новите документи, не може и да става дума за “съблазни” и прочие щуротии. Ако човек се чувства съблазнен, може с волята си да преодолее съблазните на времето. Но когато е задължен да прави нещо,

което е против волята му и се отразява на духовното му състояние (напр.

ритуалното снемане на отпечатъци), му се налага да решава: волята му ли е по-

силна или по-силна е принудата? Когато няма силен съюзник, напр. БПЦ,

волята се сломява, което води до втори удар по духовността. След като БПЦ се изкарва толкова в час с лукавите, сложни и изтънчени глобални съблазни, може ли да попитаме: глобалната диктатура, при която действията на всеки индивид

могат да са следени технически, не е ли най-голямата съблазън, която човек

може да си представи?

“—Представляват съблазън за мнозина доверчиви християни, като ги

подтикват към крайни и необмислени действия, без да е назряла

необходимост.”

Какво трябва да стане, че БПЦ да съзре необходимостта? Ето, вече новите документи са с микрочипове. Църковният “елит” мълчи. Защо? Не е назрял

моментът? Май чиповете са твърде неврачни по размери, сравнени с църковните имоти и пищните шапки на висшите “духовници”. И може би чакаме Антихриста да нареди поставянето на микрочипове в ръцете и главите на хората, за да чуем нещо от “нашата” църква? Само дето от Откровенията на Йоан ясно личи, че когато това време настъпи, от БПЦ или която и да е друга християнска секта няма да има и помен…

“—Правят тълкувания на книгата “Откровение” на св. Йоан Богослов,

като пренебрегват предупрежденията на светите отци, че е опасно тази

книга самонадеяно да се тълкува.”

От което излиза, че изобщо “Откровение” не трябва да се тълкува? Или може би, че единствено верните тълкувания са тези на БПЦ (която всъщност не се и

опитва да прави такива, “защото необходимостта не е назряла” и църковните отци предупреждават за евентуални грешки). Що за “трезвен” аргумент на БПЦ

виждаме в този цитат? Че един анонимен убог старец е по-далновиден за пътя,

по който е поел светът, от колективната мисъл на цяла Църква, вече стана ясно.

Едната предпоставка за глобално следене на населението вече е факт. Но тя е психологическа предпоставка и за принудителното приемане на чиповете, но

този път не в паспортите, а в ръцете и главите на хората. Точно за което се счита, че предупреждават не един и двама древни пророци.

“—Подценяват смисъла на християнското изповедничество на вярата с това, че се опират на мъгляви и неясни предположения относно някакви

“тайни” клопки, “скрити” печати и числа и т. н. Като изкупени на висока

цена – Кръвта и Тялото на нашия Спасител и Господ Иисус Христос - нашето спасение не може да е поставено в залог на догадки и опасения,

граничещи със суеверието.”

Но нашето спасение не може да бъде поставяно в залог и на липсата на догадки

и опасения от страна на “българската” “православна” църква. Срещу мъглявите и неясни предположения просто можеше да се отговори: “Бъдете будни! Защото

нито ние, нито някой друг може да е сигурен как и кога ще дойде Антихриста на власт в своето глобално царство.” Днес БПЦ още ли е с овехтялото си, 10-

годишно становище? Питам, защото днес няма защо да поставяме “тайни” в

кавички. Самото МВР си признава, че технологията на производство на картите и съдържанието на чиповете е държавна тайна. Дали самонадеяното поведение на БПЦ само по себе си не е друга предпоставка, която ще доведе до безпроблемното сбъдване на предупрежденията и “заплахите” от Откровенията на Йоан? Ако хората са успокоявани и заблуждавани във времена, когато трябва да бъдат предупреждавани и събуждани, не е ли това предателство? Не е ли това служба на Антихриста от чиста самонадеяност и глупост?

И последното от “Църковен вестник”:

“Доброволното мъченичество според тези анонимни писма се свежда до

безсмислено отхвърляне на документи за самоличност, чието притежаване не е въпрос на вероизповедание, а гражданско задължение, което не предявява никакви изисквания за верово определяне или самоопределяне.”

Благодарим за такава логика! С други думи, ако Антихриста каже, че микрочиповете трябва да се поставят в ръцете и главите на хората, с което се изпълняват пророчествата докрай, за БПЦ пак няма да има проблем. С

внимателна подборка на думите “нашата” църква опитва да внуши, че верските въпроси и политиката нямат нищо общо. Когато това изобщо не е така. Не било

въпрос на вероизповедание, а гражданско задължение – разправя държавната религия в услуга на политическите решения. “Подчинете се и на Антихриста, защото той ще е преди всичко политик, а политиката никак няма да ви пречи да сте християни” – може би един ден ще учи държавната религия, докато се чуди

и мае дали Антихристът е наистина Антихристът. Но това е по-скоро шега. Защото БПЦ, както всяка друга господстваща християнска секта, сиреч държавна религия, самонадеяно си мисли, че ще пребъде през вековете. Ама това няма да го бъде. И това не са догадки по

“самонадеяни” тълкувания на пророчествата. Ясно е казано какво ще направи

Антрихриста преди да постави “белега” на ръцете и главите на повечето хора. Ще премахне всички религии, вкл. БПЦ. И ще му бъде дадена власт “над всички

племена и езици”. И ако спасението щеше да дойде от БПЦ, на Христос нямаше да му се налага да идва за втори път, за да ни спасява от пълната каша. Те ви

едно колкото “самонадеяно”, толкова и отговорно твърдение! При това подписано с име, за разлика от:

“Църковен вестник, 1998”

Сиреч анонимен пасквил. Сега нега разгледаме, както обещах, някои от причините за особеното отношение на много от медиите към БПЦ и държавните религии като цяло. Тъй като статията взе да става твърде обемиста, преминаваме към картинките, всяка от която тежи колкото хиляда думи.

(1)

(1) Горе: руски “духовник” между двама военни ветерани. Военните имат пагони, “духовникът” – също, само дето са под расото. Военните имат ордени,

“духовникът” – също, на показ, защото наистина много са съблазните в нашето

съвремие. Военните боравят с оръжия за изтезание и убиване, “духовникът”

тоже носи пред сърцето си римското средство за същите цели, само дето е символично, умалено и позлатено. Военният отдясно е стар и може би

нетрезвен, докато “православният” “духовник” трезво го подкрепя със своята “христова вяра”. Всяка прилика между руските “православни” и българските НЕ е случайна. Долу: С цялата си трезва мисъл руски “православен” “духовник”

кръщава повторно руски новобранци в една от казармите, защото

“православната” секта предлага и специално бойно кръщение. Обикновеното

като че ли не е достатъчно.

Долу-дясно: “духовникът” ръси със светена водица повторно покръстените преди да ги отпрати да се учат как най-изкусно да нарушават шестата заповед:

“Не убивай!” Колко жалко, че българската армия вече не е наборна. И колко

жалко, че Гергьовден е веднъж в годината и няма как всеки ден да бъдат “освещавани” по шамански ритуал военните, сиреч бойните, сиреч

смъртоносните знамена…

(2)

(2) Не е нужно човек да влезе в армията, за да забележи срастването на “православната христова вяра” с държавата и нейните репресивни органи. На големите снимки: със самото си присъствие на наборните комисии руски

“православен” “духовник” узаконява в морален и духовен аспект нарушаването

на един куп права и отнемането на един куп свободи. Правата на същите тези

момчета, които попът прегръща с широка усмивка. Негови по-висши в

“духовната” йерархия колеги често биват цитирани в “лошите” медии да казват: “На Русия не й трябват монаси, а достойни граждани” (каквото и да се разбира под това). Което е същото, на което учи и БПЦ с нейното “не е въпрос на вероизповедание, а гражданско задължение”.

В кръглата снимка: Висш “православен” “духовник” се разхожда пред

строените войници като генерал. Нищо чудно човекът наистина да е генерал

като имаме предвид някои български аналози…

(3)

(3) Горе: Вместо да бие тревога с камбанен звън, руски “православен”

“духовник” “служи на Христовото учение” като член на московска наборна комисия. Там всеотдайно и отговорно участва във вземането на решения за съдбините на стотици хиляди негови млади сънародници. Пропагандният лозунг над главата му гласи: “Армията – школа за възпитание” (в безусловното

подчинение на държавните решения – м.б.). След като чуе решението къде и как

ще слугува на политическата и “православна” мафия, разголеният наборник ще бъде отпратен да даде отпечатъците си, за да бъде изпълнен ритуалът докрай.

Долу: колега на почитаемият член на военната комисия разпространява “христовата вяра” като я връчва умалена, позлатена и на верижка на пушечното

месо – месото, което този поп може би скоро (със същото това лицемерие) ще трябва лично да опее на фона на майчин плач, мъжки цъкания с език и

патриотична музика. БПЦ няма как да се възползва по същия начин, защото у

нас вече няма наборна армия. Но ето една идея: набирането на професионални

войници сред момчетата и момичетата, завършващи гимназия, ще е много по-

лесно, ако сред рекрутиращите индивиди се навърта и по един поп, за да благославя начинанието. Така ще се изпълни и заветната цел на “православната” секта да додрапа до училищата и съответно умовете на младите. (Снимките са от архивите на ITAR TASS, NTV.ru, PhotoXPress,

Photochronica, Reuters, Corbis и Getty Images. Повечето от тях са използвани с разрешението на съответните собственици.)

* * *

С тези снимки и коментарите към тях темата за “чистия облик” на “православната” секта и винаги “лошите” медии никак не е изчерпана. Напротив, тя едва е засегната. И то само във връзка със срастването на държавната религия с една от държавните институции - военната. Но тъй като

ми е противно да навлизам в подробности, а те са и извън темата на настоящата статия, спирам дотук. Ще завърша втората част на “Големият брат гледа и

затяга примката” с няколко необходими уточнения и обобщения. Както

отбелязах в самото начало на тази втора част, съм от тези, които считат, че библейските пророчества винаги се сбъдват, следователно неминуемо ще се сбъдне и това за Антихриста и белега на Звяра. А това пък означава, че в

известен смисъл статията, която четете в момента, може би е излишна. Напълно

съзнавам, че независимо какво правя, каквото има да става – ще стане. Пиша само за тези, които могат да мислят самостоятелно, а не чакат сдъвкано решение от патриарха, папата или филанкишията.

Огромното мнозинство ще си купи новите документи

Това е сигурно. Къде защото не виждат нищо нередно в тях, къде заради страха от репресивните органи на държавата, къде “защото всички го правят”, къде от необходимостта, свързана с пътуването в чужбина. Аз няма да си купя паспорт или лична карта с микрочип по чисто принципни съображения. Ще си карам със старата лична карта, освен ако не ми бъде издадена такава, която не влиза в

конфликт с моите виждания и чувство ми за морал и свободи. Или освен ако не бъда принуден със сила от репресивните органи да си дам отпечатъците, вече в

качеството ми на “престъпник” и досущ като престъпниците. Декларирам, че се предавам на доброволно мъченичество, подобно на споменатото и в памфлета на “Църковен вестник”. А след като с груба сила бъда принуден да получа новите документи, ще ги оставям да събират прах, сиреч никога няма да ги нося

със себе си, както правят мнозина “неправославни” по целия свят.

И тук идва уточнението: НЕ “подстрекавам” никого да прави като мен. За разлика от БПЦ, не се възприемам като последна инстанция по духовните въпроси, а още по-малко като някакъв месия, дошъл с невъзможната мисия да спасява човечеството от неизбежната диктатура на Големия брат. Всеки решава сам за себе си, но едно истински свободно решение може да бъде взето само при

информиран избор. Това, което предлагам, е само моето светоусещане. За разлика от новите паспорти, мнението ми няма ултимативен характер. Който

желае, нека го “купи”. Останалите нека си купят новите документи.

Друго уточнение: считам, че новите документи за самоличност, които вече са с вграден микрочип, сами по себе си НЕ са сбъдващо се пророчество. Всичко,

което твърдя, е, че те са потенциална материална предпоставка за сбъдването. А

в тази втора част на статията твърдя, че позицията на държавната религия е духовната предпоставка. Дори никога микрочиповете в новите документи да не бъдат използвани за “виждане” на техните собственици, си остава психологическата основа един ден населението да приеме подобни чипове в

тялото си. Щом веднъж си взел чип, защо да не го вземеш и втори път, но по

различен начин?

Та накратко за пророчеството… Това, че много пъти досега неговото сбъдване е отнасяно към погрешни времена, е факт. За антихристи са били спрягани

диктатори като Нерон, Наполеон, Хитлер, Мусолини, Сталин, всеки следващ

папа, всеки следващ лидер на икономическа и военна суперсила и пр. Едно от пророчествата, което определено се е сбъднало, е, че ще се явяват много

лъжливи пророци, които ще сочат себе си или други хора за Христос; този или

онзи за Антихриста; тази или онази година като последната преди “свършека на века”. Грешки са правени, правят се и ще се правят. Наивно е искането,

основано на още по-наивната надежда, за 100-процентова сигурност в

тълкуването на пророчествата. Това не може да стане, защото е казано, че само

Бог знае кога ще удари т.нар. дванайсти час. Но това не означава, че трябва да приспиваме вниманието си. Напротив, винаги трябва да бъдем будни и

доколкото имаме възможност, да си сверяваме часовниците.

Възстановяването на еврейската държава в средата на миналия век се счита от много обикновени хора, богослови и научни изследователи на Свещените писания като най-сигурния знак сред предречените знаци за настъпването на т.нар. последни времена. Тоест времената, когато постепенно навлизаме в

епохата със събитията, описани в “Откровение” на Йоан, както и от други, не задължително християнски пророци. Какво означава това за всички тълкувания,

правени преди 1948-ма? Означава, че за едно нещо “Църковен вестник” е несъмнено прав: досега винаги са правени повърхностни интерпретации, без да бъдат отчитани всички указания в древните пророчески текстове. Случаят с възстановяването на еврейската държава не е единственият. В пророчествата се говори за войски, които ще могат да летят във въздуха, което автоматично

дискредитира тълкуванията, правени преди възникването на военната авиация.

Тоест до не съвсем отдавна. Допреди век не е имало и техническата предпоставка за предречения начин на търговия, който не е свързан с пари в

кеш или на разменни начала. И електронните средства за разплащане са относително скорошно явление. Или казано направо, никога досега не е имало

времена, които да пасват напълно на пророчествата за последните времена. Винаги някои подробности са били пренебрегвани с цел да се натамани

работата.

Защо считам, че новите документи за самоличност не са сбъдващо се пророчество, а само предпоставка за това? Защото има да се случват още събития преди Антихриста да се яви в човешка форма. Йоан предсказва, че световният диктатор (библейският “цар Осмий” или на англ: “the eighth king”)

ще донесе световен мир, включително в Близкия Изток, което пък ще е последвано от построяването на Третия храм на юдеите. Преди този храм да бъде издигнат наново Антихриста няма да покаже истинското си лице. Дотогава повечето хора ще го имат за истински спасител, миротворец и чудотворец. За такъв е считан още отсега, ако погледнете какви интерпретации се правят на пророчествата, направени от Ванга. Тя също е говорила за Осмия като

миротворец, което дава лъжливото основание на нейните тълкуватели да идентифицират Осмия дори с Христос. Антихристът ще дойде на власт с лукавство, а не чрез военна сила (за разлика от много досегашни диктатори,

идентифицирани с него). Едва в средата на своето (според повечето тълкувания)

седемгодишно управление той ще се обяви срещу всички религии, ще узурпира храма и ще нареди на хората да се тури белега на ръката и челото – който

единствен ще им дава възможност да купуват и продават. Тези събития ще бъдат предшествани и съпътствани от други знаци. Следователно наистина не бива да се избързва.

Само в наши дни можем да говорим за време, когато е възможно материалните пари да изчезнат, като бъдат заменени с изцяло електронни средства за

разплащане.

И отново - никой не знае със сигурност кога ще е началото на края. Но всеки

може да следи и размишлява върху събитията, които ни връхлитат и в които

доброволно или по принуда участваме. Изграждането на царството на Антихриста не може да стане от днес за утре, особено когато диктаторът ще дойде с мирни средства. За целта пътят му трябва да е подготвен отрано. А това може да стане, само ако “всички народи и езици”, по един или друг начин,

стъпка по стъпка, биват оформяни материално и психически за посрещането.

Например чрез обединяване на много държави под скиптъра на централизирана диктатура като Европейския съюз. За обединяването на САЩ, Канада и

Мексико също се правят постъпления. Северноамериканският съюз ще си има нова валута, идентична на еврото – ще се нарича амеро. Отдавна е факт африкански съюз. Азиатски – също. Може да се предполага, че Антихриста би

желал всички тези съюзи да се обединят в един, който той да управлява. Съответно ще има и единна валута, която не е задължително да има материални

форми (банкноти, монети). Може дори да си няма име. В наши дни повечето от парите са електронни. Налага се и електронната търговия чрез дебитни,

кредитни и прочие карти. Но електронният носител ще е по-“сигурен” срещу

кражби и фалшификации, ако се намира скрит в тялото на собственика. Например с малък, “удобен”, пропагандиран и задължителен микрочип, след

поставянето на който ще остава белег…

Не е задължително думата “белег” да се приема буквално. Трите дълги линии ги

има и остават еднакви във всеки баркод по света, само късите се променят. Тоест това, което задължително системата разчита от всеки баркод, са трите дълги и открояващи се линии, съответстващи на 666. Още един люпобитен

факт: един от супермощните компютри, намиращи се в Брюксел, носи прякора The B.E.A.S.T. (Звярът). Снимките са от документален филм на History Channel

за последните времена.

Обобщение: “Ако ме излъжеш един път, срам за тебе. Излъжеш ли ме втори

път – срам за мене!” – едно мъдро наблюдение, известно даже на Джордж У.

Буш, доказан идиот. С други думи, подобно на онзи убог старец, не благославям

раболепното купуване на новите документи за самоличност. Но ако все пак

решите да изберете благословията на кесаря и неговата “православна” църква, гледайте да не ви става навик. Защото вторият чип може да ви е последен и

съдбоносен. Предупредил съм ви за потенциалната опасност. Другото си е на вашата съвест. Моята вече е чиста, защото съм казал, каквото трябваше да кажа. В последните времена: всекиму според вярата.

ТРЕТА ЧАСТ

Микрочиповете – отвъд “виждането”

В предишните две части на “Големият брат гледа и затяга примката” на няколко

пъти стана дума за възможността микрочипове, подобни на тези в новите документи за самоличност, един ден да се окажат в телата (ръцете и главите) на повечето хора. Така, от една страна, би се сбъднало едно от най-страшните пророчества в човешката история. А страшното идва от същността на тези

микрочипове, която обяснява не само предсказания Божи гняв, но и защо никой

няма да посмее да се опълчи на Антихриста и неговото господство. Ако все пак

някой посмее, няма да има успех. Повече за това по-надолу…

Говорим за масово(!) имплантиране на чипове в хора (“…на всички - малки и

големи, богати и сиромаси, свободни и роби…”), защото инжектирането на чипове под кожата на човешки същества, противно на някои невежи мнения, от много години вече не е само специалитет на научно-фантастичните филми и

романи. Кликнете тук за пример на една пропагандна акция на ABC News –

тоест на една от многото телевизии, която е собственост на същите тези

корпоративни и политически сили, които правят задължителни новите ви

документи за самоличност, а още отсега постилат червения килим пред краката на Големия брат.

Тук не може да става и дума за обикновено информиране, а за пропаганда, защото историята е представена едностранчиво. “Чиповете са “сигурни”,

понеже са скрити във вашето тяло… С чиповете се осъществява по-добра борба с престъпността… В тях може да се съдържат данни за кръвната ви група и

алергии, така че лекарите да реагират мигновено при злополуки, тъй като няма да чакат резултатите от тестове… Тези чипове следят кръвното ви налягане и

сърдечния ви ритъм, като могат да алармират лекарите, ако имате проблем… С

тези чипове вратите пред вас автоматично се отварят… Ако си сложите такъв

чип, какъвто имат и кучетата, никога няма да се изгубите…”

А негативите от тези чипове? Нито дума! Това, че повечето от нас са свикнали с подобно поднасяне на вестите, не означава, че то е “в реда на нещата”. И не може да бъде оставено без коментари. Елементарно проучване води до океан от информация, където положението не изглежда чак толкова розово. Преди да засегнем някои от основните проблеми нека видим какво дава основание да се счита от все повече хора, че известни и не толкова известни личности,

обединени в потайна черна ложа, целят имплантирането на микрочипове сред

“мало и голямо, богати и бедни”…

Едно е да си богат, друго е да си толкова богат, че състоянието ти да е толкова голямо, колкото са парите на всички богати, взети заедно. А не е особено

трудно да си чак толкова богат, ако печаташ парите например на “държавния”

Федерален резерв и авторитарно диктуваш инфлациите, дефлациите, регионалните и световните кризи. Сиреч ако контролираш на практика всичко,

вкл. съдбите на държавите и благосъстоянието на техните жители. Както казва един член на банкерската фамилия Ротшилд: “Дайте ми контрол над паричната система в една държава и не ме интересува кой е на власт.” Това пък съответно

дава основания на един автор да каже още през 19 век: “В Европа има само една сила на власт и тя се нарича Ротшилд.” (Niall Ferguson, THE HOUSE OF

ROTHSCHILD, Money’s Prophets, 1798-1848)

Без да навлизаме в детайли за “духовната” закваска на свръхбогатите банкови и

корпоративни владетели, може само да кажем, че те не изповядват философските и морални ценности на повечето хора, тоест вашите и на вашите роднини, приятели и съседи. По тази причина изнасянето на потресаваща и

чудовищна информация за думите, делата и намеренията на тези господстващи

фамилии често все още се приема като признак за налудничавост, конспирации

(с пейоративно значение) или – защо не? – завист от богатството им. Още повече, че същата тази информация не намира потвърждение в големите “сериозни” медии – собственост на въпросните фамилии, наричани напоследък

от пробуждащото се поробено население с думата банкстери (банкови

гангстери).

Когато имате предвид всичко казано дотук, историята на американския

режисьор Арън Русо (Aaron Russo) си идва на мястото. След като започва кампания да стане губернатор на Невада, Русо е забелязан от прочутата фамилия Рокфелер. Негова приятелка адвокатка го запознава с Никълъс Рокфелер, един от по-младите представители на банкстерското семейство. Тъй

като Русо е енергичен и страстно преследва целите, които си поставя, Рокфелер

преценява, че от този режисьор и кандидат-политик може да излезе чудесен

член на “елита”. При един от разговорите им Рокфелер е попитал Русо дали

иска да се присъедини към Съвета за чуждестранни връзки (Council on Foreign

Relations - CFR). Режисьорът отказал с думите, че не желае да участва в

поробването на хората. А на това Рокфелер студено му отвърнал с въпроса: “Какво те интересуват тия роби? Гледай си твоето семейство!”

Русо продължава да разказва: “Попитах го – какъв е смисълът от всичко това?

Имате всичките пари на света, имате всичката власт, но каква е целта, крайната цел?” Отговорът на Рокфелер бил, че крайната цел е всички хора да получат по

един чип, с който да се осъществява абсолютен контрол на цялото население и

тотално световно господство на банкстерския “елит”.

Арън Русо (ляво) и Никълъс Рокфелер (дясно)

Рокфелер уверил Русо, че ако се присъеди към “елита”, неговият чип ще е специално програмиран и това ще му дава някои големи привилегии пред

върховната власт. В същият този разговор, проведен единайсет месеца преди

ужаса на 11 септември 2001-ва, банкстерът е казал на Русо за подготвеното

“събитие”, което ще подготви пътя за инвазия в Ирак и оправдането пред

простолюдието на “войната срещу тероризма” – една тотална измама на банкстерските фамилии. След тази изповед на Рокфелер, придружена с циничен

смях и неуместни шеги, Русо прекратява отношенията си с него, отказва се окончателно от намеренията си за политическа кариера и започва да прави

документални филми за паричните измами в САЩ, диктатурата на “държавния”

Федерален резерв, предсказва “атаките на Осама” на 11 септември и до днес работи за пробуждането на американския народ. Сайтът “От свобода към

фашизъм” е кръстен на един от неговите филми.

Едно твърдение на един човек може да не значи нищо. Перковци, фантасти

конспиратори или лъжци се срещат под път и над път. За да придобием по-

пълна представа за картината, трябва да погледнем и други събития и явления,

тъй като само така става ясно кога поредицата от “случайности” образува закономерности. Британският писател Дейвид Айк е с дълъг стаж в

изобличаването на представители на черната ложа и от години представя своите книги в различни държави, като често беседите му с публиката продължават по

средно осем часа. При едно от посещенията си в ЮАР той говори и за намеренията на “елита” да въведе задължителното имплантиране на микрочипове сред масовото население – нещо, което писателят пророкува от 30

години насам. Към днешна дата: с основания.

Та след като се прибира в Англия, му се обажда негов приятел от ЮАР, който

по-рано бил организирал беседата в африканската република. “Откъде този

(Айк) знае за микрочиповете?” - бил разпитван организаторът от тамошен

представител на тайните служби. Този таен агент бил останал с впечатление, че писателят е говорил специално за намеренията на ЮАР-ския “елит”, въпреки че темата е била за тия планове в глобален мащаб. На всичкото отгоре агентът се изпуснал, че чиповете вече са готови и си чакат времето. Това се потвърждава и

от информация, която ще бъде изнесена по-надолу в третата част на “Големият брат гледа и затяга примката”.

Дейвид Айк

Колкото и закономерности да образуват твърденията на “конспираторите-фантасти”, в известен смисъл е излишно да се преразказват, тъй като няма как

да бъдат проверени. Всеки може да твърди каквото си иска, без да е задължително в тези твърдения да има и грам истина. Съвсем друго нещо са “философските” виждания, написани черно на бяло от самия “елит”:

“The technetronic era involves the gradual appearance of a more controlled

society. Such a society would be dominated by an elite, unrestrained by

traditional values. Soon it will be possible to assert almost continuous

surveillance over every citizen and maintain up-to-date complete files containing

even the most personal information about the citizen. These files will be subject

to instantaneous retrieval by the authorities.’”

(Из “Between Two Ages”, Zbigniew Brzezinski, 1970)

В този малък цитат е побрано цялото светоусещане на Збигнев Бржежински за прехода “между две епохи”. Говори се за “елит”. Говори се за все по-

контролирано общество. За създаването на база данни, съдържаща и най-

личната информация за всеки човек. За непрекъснато наблюдение на хората. За пълна власт на “елита”, който, нека цитираме: “е неограничен от традиционните ценности”. И всичко това във връзка с модерните технологии.

Ако текстът беше написан от някой диктатор в Латинска Америка или Африка, можеше да мине като бръщолевене на умопобъркан самодържец, базирано на бляновете за вечна власт и параноя срещу предатели и потенциални преврати.

Но този текст е от Збигнев Бржежински, една от ключовите фигури за създаването и политиката на банкстерските Трилатерална комисия и Съвет за чуждестранни връзки, и ментор (ако не той – синовете му) по въпросите за външната политика на всеки следващ американски президент.

Бржежински иска да знае всичко за вас, като следи

всяко ваше действие и чува всяка ваша дума.

Само шест години след излизането на книгата, от която е цитатът, американската армия провежда първите експерименти с имплантирането на микрочипове в професионални войници. Под “първите” разбирайте първите, за които се знае от днес разсекретени документи. А днес “услугата” е достъпна за мало и голямо. Холивудски звезди имплантират микрочипове в децата си като

предпазна мярка срещу отвличане за откуп. Пациенти получават по-добро

здравеопазване чрез имплантирани чипове, които следят една редица жизнени

параметри и веднага уведомяват лекарите за проблеми. Телевизия ABC ни

осведомява в своя репортаж горе, че мексиканското правителство имплантира чипове в своите полицаи. Все по-често правителствени и частни организации

(засега най-вече в САЩ) изискват същото от своите служители.

Едно нужно уточнение: авторът на настоящата статия не отрича положителните страни от това развитие на технологиите и някои от споменатите практики.

Минусът нямаше да е минус, ако не съществуваше и плюс. Както светът не е само на северния полюс или само на южния, а включва и двата, като всичко е такова, каквото го знаем, заради силите на привличане и отблъскване, така и

микрочиповете не могат да бъдат автоматично заклеймявани като дело на (слугите на) Антихриста. Особено като имаме предвид, че противниците на самоцелното имплантиране на чипове ползват компютри за своите статии –

компютри с множество малки чипове. Всичко, което се казва тук, е, че както

едно като цяло добро средство (напр. микрочиповете) може да послужи и за целите на злото, така и злото един ден може да се окаже непроявено добро

(напр. чудовищните експерименти на д-р Менгеле и нему подобните след

Втората световна война дават тласък на медицината в положителна насока).

Да свикнеш с идеята…

Британският вестник “Индипендънт” пише: “Министри планират имплантирането на четими чрез устройва микрочипове под кожата на стотици

престъпници, което е част от програмата за по-широко разпространение на електронната маркировка, целяща създаването на повече жизнено пространство

в британските затвори. Заради притесненията относно сигурността на сегашната система за маркировка и пренаселването на затворите, Министерството на правосъдието проучва как сателитната и радиопредавателна технология може да се ползва за наблюдение на престъпниците. Вместо да бъдат поместени в

гривни, носени около глезените, малките чипове ще бъдат хирургически

вкарвани под кожата на осъдените, някои от които след това ще могат да бъдат пускани по домовете си (нещо като домашен арест – бел. пр.). RFID чиповете (работещи на радиочестота, откъдето им идва името – бел. пр.) са с големината на две оризови зърна и могат да съдържат лична информация за индивидите, вкл. тяхната самоличност, адрес и криминално досие.” Източник: “Затворниците ще бъдат маркирани като кучета”

Докато министрите загрижено планират как да увеличат жизненото

пространство на лишените от свобода, маркирайки ги като кучета, да видим как

вече се грижат за “свободното” население, което плаща данъци за превръщането

на техните съграждани в животни. Друг британски вестник съобщава: “Училищата ще следят учениците с радио чипове, зашити в техните униформи.

Производителят се е спрял на чиповете от типа RFID, прилагани в системата за наблюдение в цялата страна, след като беше направен експеримент с 19 ученици

на училище “Хънгърхил” в Донкастър тази година, и т.н.” Източник: “Дейли

мейл”

Английски деца, третирани като маркирана стока.

Ако в Англия, където е щабът на банкстерската клика, населението вече свиква с идеята за своите бъднини заради конкретни действия на “неговите” министри,

във въоръжена и далеч по-параноична Америка засега се пипа с бели ръкавици.

Историята на британските затворници е пресъздавана от Холивуд в редица филми, като типичен от тях е “Дистърбия”, правен с мисълта да се гледа от младежка публика. Но бъдещите зрели мъже и жени, които един ден се очаква да получат своя имплант, са подгрявани бавно и почти неусетно не само на психологическо ниво, при това от детска възраст. Една американска история,

която е “изненадващо” аналогична на британската: “Щатска училищна управа започва да “очипява” ученици. Училищните власти на Роуд Айлънд обявиха въвеждаща програма за наблюдението на учениците и техните движения чрез чипове на радиочестота (RFID), имплантирани в техните училищни чанти…”

Източник: “Natural News”

Защо си не вземеш един такъв?

Рекламната кампания, насочена главно към младите, не се ограничава само в

рамките на училищата. След като се приберат у дома и пуснат телевизора си,

вероятността да попаднат на някоя от банкстерските телевизии е много над 90

процента. Например на FOX, мрежата на Рупърт Мърдок, една от най-

“сериозните” в САЩ. Тя доста често отделя ефирно време за пропаганда на електронните носители от типа RFID, наричани също Verichip. Кликнете тук за примерно видео.

Та този симпатяга Майк, който сякаш е подбран на кастинг за типичния

американски младеж, обяснява колко са “сигурни” новите ключалки на вратите към дома му, тъй като неговият имплантиран в ръката чип казва по електронен

начин: “Сезам, отвори се!” Много яко било да ръководиш компютъра си с имплантиран чип. Освен това Майк има “поне 20 приятели в интернет, които

вече са направили същото” като него, защото “RFID е неизменна част от нашето

съвремие” и прочие пропагандни слова. Медийният гигант FOX се грижи и за възрастните. Кликнете тук за примерно видео.

И така, “благородна” компания, собственост на същите сладури, които

определят пропагандата на FOX, щяла да се погрижи болни от Алцхаймер да получат имплантирани чипове, и то напълно безплатно! Това, което остава извън репортажа, е моралният въпрос доколко болните в напреднала фаза са способни да дадат своето съгласие в пълно съзнание. Но и тия, дето не са в

напреднала фаза на Алцхаймер, дали взимат “свободно решение”, когато

изборът им никак не е информиран? Например дали знаят, че RFID чиповете водят до ракови заболявания (вижте Microchip-Cancer Report) – както твърдят много експерти. На зрителите на масмедиите не им трябва да знаят друго, освен

че “всички болници ще бъдат снабдени с разчитащи устройства” (сиреч “това е бъдещето, хора, перспективно е”!) и да цитираме финала на пропагандата: “няма основателна причина да не поставите това малко нещо под кожата си”.

Кадър от трогателната история на Лесли Джейкъбс.

Телевизия ABC, която вече ни информира за мексиканската мода служители на реда да носят RFID чипове, пренася бъдещето и в САЩ с историята на Лесли

Джейкъбс – типична американска домакиня, която е “загрижена за сигурността на своето семейство след терористичните атаки на 11 септември”. И съответно е взела “защитните” мерки присърце, тоест под кожата си и под тази на своите близки.

Уточнение: не е задължително мисис Джейкъбс да е реална личност, както не е задължително тя или Майк на FOX да са направили това, което твърдят. Важното е някой да говори по въпроса и да говори правилните неща. За да може, да речем, телевизия ABC да попита един ден, подобно на “нашето” bTV

по темата с новите документи, “кой се страхува от имплантирането на микрочип” с политически коректното наблюдение, че “ако не си сложите чипа, може би сте терористи (или поне съмнителни типове)”.

Когато не свикваш с идеята…

“Сенатор иска да ограничи използването на ID импланти” – пише щатското

издание “North County Times” и продължава: – “Ако те (имплантите) ви се струват твърде вдъхновени от Оруел, сенатор Joe Simitian може би има решение на проблема. Той е съставил проектозакон, който ще забранява на работодател

или всеки друг да изисква от човек да си имплантира такова устройство. Тази

мярка е една от многото, които демократът е предложил с цел да се контролира употребата на т.нар. разпознаващи устройства на радиочестота, които могат да се поставят в значки, лични документи, шофьорски книжки и в телата на хората, за да излъчват сигнали с лична информация.”

Много хубаво, само дето е наивно дори за сенатор. Човешката история не един

път е показвала, че всяка доктрина може да се наложи както със сила, така и с лукавство. Конкретно при измамите, ако пропагандата не е достатъчна, се прибягва до една колкото проста, толкова и ефективна стратегия. Тя е дефинирана най-кратко и ясно от споменатия вече Дейвид Айк, който я нарича “проблем – реакция – решение за проблема”. Малко по-подробно: например

искате да наложите нещо, което може да не се приеме добре от повечето хора. Тогава създавате проблем, който въздейства на широките маси. Идва съответната реакция от простолюдието, което почва да настоява за решението

на проблема. Накрая предлагате отдавна замисленото решение на проблема, което е точно това, което сте искали да наложите, само дето сега е с подкрепата на мнозинството.

Нека го илюстрираме с конкретни примери. САЩ искат да се включат във

Втората световна война, но повечето хора са против. САЩ дразнят Япония и

въпреки сигналите, че се задава нападение над Пърл Харбър, американската държава не предприема нищо. Проблем: японците избиват множество

американци, пожертвани от правителството си. Реакция: населението е потресено от трагедията и безчет наивни млади патриоти се записват доброволци за войната. А самото включване на САЩ е “решението на проблема”. От Втората световна война банкстерите печелят луди пари. Сред тях

е и Прескот Буш – да, фамилията не е случайна. Съвременен пример: Рокфелер и другите банкстерски фамилии планират поредна инвазия в Близкия Изток, която ще дойде в повече на американското

население след всички предишни инвазии. Създава се проблем: “събитието”, за което режисьорът Русо говори 11 месеца в аванс – “ислямски терористи” от пещерите на Близкия Изток успяват да надлъжат най-добре развитата технологично военна суперсила в света и причиняват ефектни разрушения с много жертви. Реакция: милиони патриоти призовават: “Давай, Буш,

бомбардирай ги!” Решение на проблема: дадено от самото простолюдие.

Друг пример, само че от Русия: мафиотската клика във властта иска война с Чечения, но няма конкретен повод. Проблем: кагебейски агенти взривяват или

опитват да взривят жилищни блокове, в които живеят стотици данъкоплатци,

вкл. болни старци и деца – “жертва на чеченци”. Реакция: няма кой знае каква, но идва съответното решение за войната с “чеченските терористи” и то се приема за оправдано. Последствия от войната: осакатени руски наборни

войници се просълзяват от радост, че лично Путин е дошъл в болницата да ги

“уважи”.

Още един пример от “нашия” Европейски съюз: трябва хората да приемат масово новите документи с отпечатъци и чипове, което може и не се приема добре. Създава се проблем, като се напомня нещо, което даже не е новост: има такова нещо като престъпници, които търгуват с дрога, жени и деца. Проблем:

мафиотите трябва да бъдат спряни. Реакция на хората: “крайно време беше!”

Решение на проблема: Франко Фратини е сред сладурите от върхушката на ЕС,

които предлагат и настояват за въвеждането на по-“сигурни” нови документи с пръстови отпечатъци и вграден микрочип.

А кой е Франко Фратини? Един от най-близките другари и сподвижници на Силвио Берлускони – и двамата, освен политици, са членове на скандалната масонска ложа P2 (Propaganda Due), която пък доказано е била покровител и

ортак на италианската мафия (и не само). Мафията, както знаем, търгува с дрога, жени и деца. И разбира се, европейският комисар Франко Фратини нито е единственият, нито най-значимият от диктаторите на ЕС, който проявява подобна наглост. Що се отнася до България, също могат да се посочат примери

от стратегията “проблем – реакция – решение на проблема”. В родния пейзаж

обаче има една особеност: “решенията на проблемите” често имат навика да идват ВЪПРЕКИ реакцията на мнозинството българи, “защото така изисква Европейският съюз”.

Да, нужна е презумпция за “нетрадиционни ценности на елита”, за да се дават такива “конспиративни” примери. Медията BBC, “авторитетна” и аналогична на “нашите” национални телевизии и щатската FOX, съобщава, че: “Европейската комисия създава група, състояща се от граждани, учени и представители на бизнеса, които ще дискутират как RFID чиповете трябва да се ползват. Не е ли

това просто опит на Европейската комисия да смири нарастващите тревоги,

свързани с личната неприкосновеност и гледището, че с тези RFID чипове гражданите ще бъдат следени? “ – пита BBC на Ротшилд, Фратини и компания,

и сама дава политически коректните отговори преди въпросната група изобщо

да се е заела с умуването. Източник: BBC

* * *

“Звярът биде хванат, а с него заедно и лъжепророкът, който бе вършил

личби пред него, та заблуди ония, които бяха приели белега на звяра и се кланяха на образа му: и двамата бидоха живи хвърлени в огненото езеро

със запален жупел; останалите пък бидоха убити с меча, излизащ из устата

на оногова, който седеше на коня; и всички птици се наситиха от плътта

им.”

Из “Откровение на Св. Йоан Богослов”

Независимо дали отъждествяването на чиповете-импланти с белега на Звяра се окаже вярно, или белегът се окаже от друго естество, може би със стратегията “проблем – реакция – решение на проблема” се обяснява защо наказанието и за Антихриста, и за белязаните от него, ще е еднакво жестоко. В случай че се яви

“проблем”, който доведе до съответната масова реакция, при която хората сами

пожелаят белега, а наредбата да им бъде поставен този белег е “решение на проблема”, оправдан ли ще е Божият гняв? Все пак последствията за онези,

които ще откажат белега (определяни като светци в Новия завет), ще са ужасяващи. Те ще бъдат обречени на глад и нищета, защото няма да могат да купуват и продават (ако нямат примерно чип); ще бъдат преследвани и

избивани, само защото не са продали душите си. Прав ли ще е Бог да се гневи за своите светци, задето са оставени без подкрепа и предадени от своите събратя?

Въпрос на гледна точка, който ще оставя без отговор…

За малкия чип и малката човешка душа

Що за войска ще е тази на Антихриста? Кой ще преследва и избива онези, които

откажат белега на Звяра? Кой и защо ще отказва да продава храна на хора в

нужда, само защото нямат белега и въпреки че довчера може да са били негови

роднини, съседи и приятели? На тези въпроси пророчествата на Йоан не дават категоричен отговор, а оставят читателя да мисли. Пророчествата от други

религии за последните времена дават някои насоки. С известна доза сигурност можем да считаме, че Антихриста няма да дойде със стадо от опашати дяволи с кози крака и рога, защото веднага щеше да бъде разпознат. А сподвижниците на този очакван голям политик са последните хора, които можем да си представим

като продавачи в магазините или войници по бойните полета. Някой друг ще трябва да върши мръсната работа, както всъщност е и сега…

В армиите на много държави, вкл. Русия и САЩ, и в наши дни се ползват специални наркотици, които премахват редица чувства (напр. за страх и

носталгия) и засилват еуфорията в сраженията, като колкото по-жестоки са зверствата, толкова по-силно е усещането за войника, който ги извършва. Преживяванията са описвани от американски войници, участвали в инвазията на Афганистан и Ирак. След като на бистра глава си дават сметка за делата, някои

от тези момчета и момичета напускат армията. Малцина сред малцината се осмеляват да споделят влиянието на тези наркотици и пред включени камери.

Но гласовете им са прекалено тихи на фона на гръмкия шум от “войната срещу

тероризма”. Какви щяха да са зверствата, ако наркотиците бъдат заменени от средство, което съвършено и за вечни времена премахва индивидуалността и

всички морални задръжки на даден човек?

Бившият войник Джеф Енгълхарт разказва за потуленото клане във Фалуджа. Кадърът е от док. филм Falluja - The Hidden Massacre.

Досега от новинарските материали стана ясно какво могат чиповете импланти –

те правят живота ви по-лек, по-здрав и по-сигурен. Чудесно, но един въпрос: микрочиповете могат ли да правят и друго? Да. Разработени са микрочипове за военни и разузнавателни цели, които, образно казано, могат да “изключат”

душата на човека и да превземат живота му. Това от поне едно десетилетие вече не е особена тайна, но за тях по-нататък… Това, което е държавна и

корпоративна тайна, е какво могат конкретно тези електронни носители, които

някои хора поставят под кожата си, и другите, които МВР ще ни принуди да вземем с новите документи за самоличност. Държавната тайна, за която говори

“нашето” МВР, дали е тайна, само защото има едни престъпници, които

фалшифицират документи, пари, търгуват с дрога, женска плът и деца… С

отговор не се ангажирам, тъй като не съм Франко Фратини, но държавните тайни, колкото и да са обосновани, са чудесна почва за доста предположения,

излизащи далеч извън рамките на сюжета за Големият брат, дето “вижда”

всичко.

Понякога е изумително, че живеем в информационната ера с високите технологии, а мнозина дори сред “родените научени” младежи нямат представа за реалното високо ниво на техниката. В статията “Очипяването на хора вече не е фантастика, употребата на RFID става всекидневие в Америка” може да се намери кратка колекция от описания на чиповете, с които занапред все по-често

ще се “сблъскваме”. Кавичките намекват, че изобщо няма да знаем за тези

чипове и тук трябва да се отбележи, че въпросната “гражданска” технология е поне с двайсет години назад от военната. Американският съюз за защита на гражданските свободи (American Civil Liberties Union - ACLU) и други подобни

сдружения са на мнение, че подобни RFID чипове са, цитирам, нахлуване в

личното пространство:

“Поощряването да се поставят RFID чипове на малки деца, било то само в

този ограничен и съмнителен контекст (за контрол в училищата – м.б.), може да има единствено приспособяващ ефект към държавния контрол в друг контекст и на други места, сякаш това е нещо нормално и необходимо.”

ACLU алармира, че освен САЩ и Англия, европейската държава Швеция и

някои южноафрикански правителства също са започнали да използват RFID

импланти за лишените от свобода. Чипове на IBM, но много по-малки от тези,

които се намират във вашите компютри и мобилни телефони, са патентовани за употреба в текстилната индустрия. От същността на патента се разбира, че в

бъдеще чиповете в дрехите ще бъдат с “глобално уникални” номера и ще може да се проследява движението им в световен мащаб. Получените данни

първоначално щяли да бъдат ползвани за целите на маркетинга и рекламата, но

правителствата също ще могат да се възползват от информацията, тъй като

технологията на RFID чиповете е една и съща. В тази връзка е любопитно едно

пророчество на индусите за последните времена, според което праведните пред

Бога, за да оцелеят, ще се принудят да се откажат от дрехите си и да покриват голотата си с каквото намерят от природата.

Кървавата история на IBM е последното нещо, от което може да се съди, че тази

компания просто иска във вашия магазин винаги да се продават дрехите, които

харесвате. В индустрия за милиарди по-скоро можем да говорим за пари и само

за още пари. А началният капитал на IBM е от устройствата, продадени на Хитлеристка Германия за изготвяне на личните документи за всеки обитател на прословутите концлагери. Нещо повече – съществуват исторически и

документални данни, че представители на тази компания са посещавали

лагерите на смъртта, за да се грижат за поддръжката и подмяната на консумативите на въпросната техника. И не са били слепи…

През 2003 година Goodyear, наред с други производители на автомобилни гуми,

започнаха да имплантират RFID чипове в своите продукти – напомнят от ACLU

– за да са “сигурни” клиентите, че няма да попаднат на некачествени ментета. Плановете на Goodyear включват и въвеждането на система, която ще проследява вашето благоденствие в световен мащаб и която ще позволява на Големия брат винаги да знае къде сте и дали сте живи и здрави по пътищата. В

реално време, защото технологията е една, а радио сигналът се движи със скоростта на светлината. И нека напомним, че британските министри вече мислят как тия спътници в космоса могат да послужат за опазване на “свободните” граждани от затворниците под домашен арест.

RFID чипът на Hitachi, който може да съхранява 38-цифрова уникална информация и е с размери 0.4 на 0.4 милиметра, по-малък от песъчинка, не е пригоден за връзка със спътниците (засега), но пък е толкова незабележим, че на практика може да се поставя навсякъде и върху (във) всичко. Дори в билети за кино – казват от Hitachi – което гарантирало, че никой друг няма да заеме вашето място в киносалона. Какво удобство и спокойствие само! ACLU

завършват материала си с думите, че при тази възможност за невидимо следене на хора възниква възможност за реализирането на сюжети от научната фантастика в реалния живот и осъществяването на Big Brother-подобен контрол.

Горе: новите чипове на Hitachi са по-малки от песъчинка, като на снимката са съпоставени с човешки косъм. Долу: малко по-голям, но не с много друг чип на същата компания. Любопитно: дали БПЦ ще има техническата възможност да види в този чип числото на звяра, както наивно се надява? Само можем на свой

ред наивно да се надяваме…

И съвсем накрая се казва:

“… британска държавна организация предрече, че в рамките на

следващите 30 години ще е възможно имплантирането на микрочипове в

мозъка и свързването им с нервните клетки. Въпросните микрочипове ще могат да служат за комуникация, нещо като имплантиран клетъчен

телефон, и ще позволяват директен мозъчен маркетинг. Това предсказание, сякаш вдъхновено от Оруел, отваря врати за безпрепятствен контрол на

съзнанието в стил “1984”…”

След 30 години “предричал” Големият брат от банкстерска Ротшилдова Европа?

Нищо подобно. Нека оставим тия 30 години, но трябва да ги отнесем не напред,

а назад във времето. Защото разликата между техниката, достъпна за цивилните, и тази, която засега служи само за военни цели, е огромна. RFID имплантите не

са върхът на сладоледа, както излиза от медийната пропаганда, а върхът на айсберга. Знае се, че има т.нар. серуми на истината, които могат да преодолеят вашата воля и да ви накарат да споделяте всичките си тайни. Знае се, че един

терапевт може да ви хипнотизира и да ви внуши мисълта например да откажете цигарите. Военните “терапевти” могат да внушават и други неща. Това, което не се знае от повечето хора, е, че има микрочипове и съответната техника, които

могат да превърнат човека в робот от плът и кръв.

MMEA (Multiple Micro Electrode Array) – малък чип с размерите на драже от бонбоните Tic Tac. Може да се свързва с нерв от тялото (например в ръката) или

в нервите на мозъка. Професор Кевин Уоруик (Kevin Warwick), който е участвал

в разработката на чипа и има такъв в тялото си, твърди и демонстрира, че устройството може да засича и идентифицира сигналите, които се движат в

нервната система на човека. От демонстрацията и думите на професора не става ясно дали чипът може да блокира или подменя сигналите. Например дали могат да изменят и контролират сигналите за движение към крайниците. И например

дали могат да повлияват на уникалните сигнали, съответстващи на всяка човешка емоция.

Wireless Cloud (Безжичен облак) – експериментална технология, свързана с нервната система на хората, която ще позволява мигновено смиряване на цял

град при евентуални стачки или въстания. Алтернативно приложение: жителите на града могат да се поддържат “щастливи”, като се подхранват със съответните предварително зададени емоции. Тъй като този проект от десетилетия е спонсориран с по 24 милиона долара годишно, със сигурност може да се говори,

че технологията е обещаваща. И само Бог знае доколко е напреднала междувременно разработката.

RHICEDOM – съкращение за Radio Hypnotic Intracerebra Control Electronic

Dissolution of Memory. Тази технология, развивана от 1960-те години насам е разглеждана в най-големи подробности от Линкълн Лорънс в неговата книга “Were We Controlled?”. Накратко, чрез RHICEDOM “държавни” институции

като ЦРУ могат да налагат хипнотични състояния от отдалечени места, да задават хипнотични команди, изтриват (части от) паметта на подвластните хора и да влияят върху мускулните движения на тези, които имат съответните импланти. Това се осъществява чрез електромагнитна стимулация на ацетилхолина (основния химически преносител на мисълта и паметта) в мозъка.

Забележете, че горните три примера (сред хилядите), отново само върхът на айсберга и вече не “държавна тайна”, представляват технология, която е със светлинни години напред пред RFID (Verichip) чиповете. Ами когато се замислим върху думи като “държавна тайна” и банкстерска тайна в наши дни?

Няма защо да гадаем, защото разполагаме със свидетелства на учени, участвали

в разработката на бъдещите микрочипове за масова употреба, с които ABC,

CNN, FOX, BBC и прочие “реномирани” медии искат постепенно да свикнете - “защото няма основателни причини да не ги поставите под кожата си”.

А тези чипове, които, ако не вие, може би вашите деца и внуци един ден ще трябва да приемат, наистина са малки и удобни за носене от всеки. Най-

удачното място за тяхното поставяне са точно ръцете и челото, защото това са

областите от тялото, изложени в най-голяма степен на променящите се температурни влияния от околната среда. Това пък позволява по-добра работа на чиповете, но те могат и ще се захранват от естественото електричество и

магнетизъм на всеки човек. Освен че ще съдържат “и най-личните данни” за всеки човек, включително за неговото здраве и данните за електронно

разплащане (купуване и продаване) в една централизирана банкова система без банкноти и монети, “предречената” и от Големия брат връзка с нервната система е гарантирана. С всичките от това последствия върху контрола на вашето “щастие”, но и много повече.

Мисловният контрол ще е пълен чрез потискането на естествените емоционални

и физиологични защити на организма и въздействието върху електрическите импулси в нервната система. Нещо повече, тъй като, за разлика от материалистичната наука и философиите на Кант, Ницше и Фройд, в

“нетрадиционните ценности” на банкстерите е включено и тайното познание за трите тела на всеки човек (материално, етерно и астрално), чиповете ще въздействат и върху етерното тяло, което е най-близко до материалното и

здраво свързано с него. Със всичките от това последствия за здравето (и не само) на човека. Но ефект ще има и върху астралното тяло, което при външна намеса, водеща до продължително безсъние, ще се явява пленник в затвора на материалното.

Тъй като контролът (с думите на Големия брат: “маркетинга” и “безжичната телефония направо в мозъка”) върху нервната система включва и контрол върху

половия нагон, най-сетне ще може да се контролира централизирано и с мирни

средства популацията на човечеството. Хенри Кисинджър и неговите приятели

банкстери, изчисляващи идеалното население на не повече от 2-3 милиарда роби, най-сетне ще видят своите “нетрадиционни ценности” реализирани и

разгърнати в глобален мащаб. Сексуалната енергия ще се потиска, а ако не се потиска, ще се ползва за това, което реши Големият брат. Не всеки ще може да оставя потомство, като изборът на майката или бащата на вашите деца няма да е непременно ваш. Хитлеровата визия за най-лицеприятните роби на “елита”,

продължена и развита от науките “евгеника” и “социален дарвинизъм” (сред

многото други имена за същото) отдавна си има предпоставките и средствата за своето разгръщане и реално приложение.

Как ще се осъществява глобалният контрол? Както разбрахме, британските министри, марионетки на Ротшилд и компания, “проучват” възможностите за затворниците. Странно, защото те вече се знаят. И наистина имат нещо общо

със сателити. Същите сателити, с които могат да се изпълняват “личбите”, в

които дългоочакваният голям политик, дето “ще донесе световния мир”, ще прави така, че огън да се спуска от небето. Разбира се, чувствайте се свободни

да вярвате, че тия сателити винаги ще служат единствено за вашето

информиране, развлечение, благосъстояние и като средство за защита срещу

изстреляни ядрени ракети – същите тия ядрени ракети, заради които се водят “миротворчески” войни още преди да бъдат развити ядрените програми на чужди държави.

Свободни сте да вярвате на пропагандата и че служителите на ЦРУ, NASA и

още по-потайните “държавни” организации, които изнасят тази информация

пред публиката са “параноици”, “комунисти”, “предатели”, “непратриоти” или

просто бедни “старци, развили внезапно деменция”. Можете да вервате и че е напълно естествено по-бъбривите от тях да умират при “случайни” катастрофи

и “несъмнени” самоубийства в рамките на седмица или до месец след своите изказвания. Понеже съм сред българите, които вече не верват или никога не са вервали на “вервайте ми!”, особено когато това “вервайте ми!” води до

правителство, което прави преводи на кагебейските закони за вероизповедание на български, продължавам нататък с мисълта, че с читателите, които са ме изтърпяли и стигнали дотук в статията, поне имаме допирни точки.

Какво може да се направи

Най-напред могат да се направят задължителните напомняния и уточнения.

Чиповете в новите документи за самоличност (страшни сами по себе си) не са тези адски чипове, които са приготвени за по-късен етап, а само част от рекламната кампания за последните. Затова отново декларирам, че НЕ

“подстрекавам” никого да откаже документите с микрочип, но и НЕ одобрявам

едно отказване от елементарни права на свободи и лична неприкосновеност. НЕ

и при условия, където нито политиците са чисти, нито намеренията им

съвършено ясни за подвластното население, нито причините за новите документи нещо повече от диктаторски, наивни и утопични.

Второ уточнение: паниката, истерията и произлизащите от тях евентуални

действия на обществото (или както става обикновено, на отделни негови

индивиди) са най-големият враг за опазването на мира, личните свободи и

малкото останали права на гражданите. Тъй като осъзнавам до какви последици

би могла да доведе настоящата статия, съм длъжен да уточня, че НЕ

“подстрекавам” и не благославям никого да предприема каквито и да било

враждебни действия срещу политици, колеги-журналисти или представители на репресивните органи (в това число и на държавната религия).

Напротив, статията цели създаване на предпоставка за мирни дискусии по

проблема, които идват от презумпцията ми за невинност на всеки политик,

държавен служител, представител на църквата или медиите, който

пропагандира новите лични документи. Спорен е въпросът дали невежеството

може да служи за оневиняване, но предпочитам в конкретния случай да избера философията на Аристотел, че не можем да търсим вина у тези, които правят неща, без да знаят какво ТОЧНО правят (особено в дългосрочен план). Една мирна, възпитана и продължителна дискусия е предпоставка за информиран

избор както на обикновените граждани, така и за информирания избор на самите политици, журналисти и църковни служители, които имат най-голямата роля в осигуряването на информирания избор за обществото. С други думи,

подстрекавам за възможно най-голяма любезност от всички страни!

Група протестиращи позират кротко за снимка. Нека бъдем смирени, но будни,

а не досущ като диктаторите и репресивните органи, срещу които се изправяме!

Презумпцията за чиста вода ненапита не трябва ли да отпадне, ако: а) не се намери политик, който поне да предложи закон, гарантиращ правата и

свободите на гражданите, които не желаят новите документи с микрочип (но

напр. биха приели такива от стария тип); независимо от причините за отказ на тези документи, били те от принципно, или религиозно естество; б) медиите, освен да дават политически коректните отговори, не започнат да задават и

политически неудобните въпроси за новите документи; и ако медиите твърдят, че “знаят” и са “сигурни”, че информацията, изнесена в настоящата статия, не отговаря на истината; последното автоматично би поставило въпросите откъде могат да “знаят” и как биха могли да са “сигурни” (същото важи за политиците и техните репресивни органи); в) БПЦ не излезе с актуално становище по

въпроса с новите документи с вграден електронен носител, тъй като старото

становище е свързано с документи без чип и към днешна дата е, меко казано,

наивно...?

А какво може да се направи по въпроса с “насаждането на нездрав

апокалиптичен дух”? Единият вариант е да си мълчим, дори когато считаме, че трябва да се говори, само и само да не мътим водите. Другият вариант е да говорим с ясното съзнание за евентуалните последици, като се опитваме да обърнем нездравия дух в здрав, въпреки неприятните перспективи. За разлика от “българската” “православна” църква, ръководните среди на малки секти като

напр. мормоните и свидетелите на Йехова, и някои отделни представители на православието, католичеството и протестантството, отдавна виждат “назрялата необходимост” да предупреждават своите братя и сестри за потенциалните опасности на новите документи и все по-честото имплантиране на микрочипове в хора. Проблемът е, че повечето от тях го правят ограничено и по начин, който

авторът на настоящата статия “не благославя”. Именно защото се събуждат страхове и бесове, без да се дават крайно необходимите размишления защо се

случват нещата, които водят до тревогите. А тревогите, при които пътят в още по-дългосрочен план остава смътно разбираем или неосмислен, действително са нездрави и не решават нито проблемите на настоящето, нито онези, които

(както се вярва или знае) ще дойдат в бъдеще.

Не желая да насаждам у никого нездрав апокалиптичен дух, затова се чувствам

длъжен да предложа често липсващите размишления. Преди това обаче идва моралното ми задължение да предупредя, че те ще бъдат “еретични” спрямо

установените вярвания на отделните господстващи християнски секти и другите по-горе споменати религиозни течения. Ако някой читател прецени, че “изнасилвам” или “отклонявам към заблуди” религиозните му убеждения, нека не ме чете по-нататък и нека потърси съответните алтернативни размисли от поп, пастор или духовен водач, който е по-близък до неговото светоусещане.

“ДАДЕ МУ СЕ ВЛАСТ...” – се казва няколко пъти в пророчествата, когато

стигаме в онази част, когато политикът-самодържец започва да върши чудеса, “личби”, а по-късно разкрива истинския си облик и нарежда да се постави

белега на мало и голямо, последвано от жестоките гонения на светците. Страдателният залог донякъде прикрива кой дава тази власт, но както е загатнато от цитираните ангели, тази власт се дава както от тях, така и от самия

Бог. Логиката подсказва същото. Христос също пророкува, че “ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои

от вас ще умъртвят; и ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но и

косъм от главата ви няма да загине; с търпението си спасявайте душите си”.

Въпреки че светските християнски секти отхвърлят вярата в предопределението

(тоест философското схващане за твърдия детерминизъм) на съдбата и

времената, или не го приемат изцяло, самата същност и смисъл на пророчествата говорят за друго. В противен случай би трябвало да приемем, че има вероятност събитията от пророчествата да бъдат променени или отменени с всичките произтичащи от това последствия за предсказаното Второ пришествие на точното място и в точното време. Това пък с последствия за т.нар. символ

верую на БПЦ или друга държавна секта.

Счита се, че ако съдбата и времената са предопределени, това влиза в конфликт със свободната воля на човека да устои на съблазните на времето и да спаси

душата си. Дали обаче това е така? Какво значение ще има за нашата свободна воля, ако не знаем какво точно ни е отредено и в кой отрязък от времето

живеем? А ние не знаем със сигурност и само пророчествата могат да ни служат като някакъв ориентир. Считам, че затова са ни и дадени – за да бъдем будни за времето и с волята си да отхвърляме всичко, което може да се окаже пагубно за нашата духовност. Това, което пречи на свободната воля, доколкото изобщо е възможна, не е отредената съдба (тайна за самия човек), а невежеството,

включващо липса на информиран избор. Пример: едно дете се ражда на малък

остров в Тихия океан в среда, където хората до днес ходят ("греховно") голи и

идеята за канибализъм не е съвсем отшумяла; неговата традиционна религия не е християнската и през целия си живот така и не чува името Христос, камо ли да се запознае с учението му. Каква свободна воля има през живота си тази душа, когато няма нито условията, нито причините да търси напр. православния бог и

“да повярва в Христа”? И що за жесток Бог ще направи така, че тази

(презряна?!) душа да се роди на място, лишено от условията за влизане в

Царството Божие?

Дали по-скоро не можем да търсим качества или степен на развитие на душата, което определя коя душа къде се ражда и коя душа ще е сред обитателите на Божието Царство? Не е ли твърде самоуверено да твърдим, че за това Царство

няма да се класира нито един будист, нито един мохамеданин, нито един индус, нито дори един атеист? Защо Бог е оставил ученията, различни от това на светските християнски секти? За да ни “вкарват в заблуди”? Защото желае ние да ги изтребим със свободната си воля и кръстоносен джихад, вместо Него? Или

за да се учим и от тяхната мъдрост и да размишляваме доколко и в каква степен

реално са различни от Христовото учение? Защото Христовото учение, както

други религии, подобно на пророчествата, подлежи на тълкуване, което е предпоставка за много “православия” и “ереси”. Религиите ли наистина са в

конфликт или по-скоро воюват техните тълкувания, всяко от което се приема за единствено вярно и божествено?

На какво се дължи изумителното явление, че на територията напр. на Тибет и

Индия свободната воля и отредената съдба могат да са приятели, но в Европа и

на други места обикновено не могат? И винаги ли е било така? Не, доколкото

знаем от ученията на “еретици” последователи на Христовото учение, изгаряни

с техните книги по площадите на древните и средновековни европ. градове. Колкото и да ми е неприятно, няма как да не засегна проблема, че свободната воля е по-скоро свързана с учението за вината и страховете от прегрешения,

отколкото с предопределението на съдбата и времената. Щедрото раздаване на свободна воля идва с едно ясно, но осъзнавано от малцина последствие: правото

да бъдем съдени за всичко, което правим или казваме. Както от съдиите на кесаря, така и от обществото. И въпреки Христовото: “не съди, за да не бъдеш

съден”.

Ето едно еретично тълкуване (спрямо това на държавните религии) защо всяко

осъждане би могло да се обърне срещу нас. Накратко, авторът на тези редове намира свободната воля за илюзия в свят на държавни тайни, фирмени тайни,

противоречива информация, липса на каквато и да било информация по

определени въпроси, при противоречиви мнения и при жажда за власт и

богатства, която е по-силна от любовта към ближния, Бога и истините. С

уточнението, че единственото, с което разполага човек, е просто воля да устои

на заблудите и изкушенията на днешния свят и днешното време, за да се класира за един по-добър свят, управляван от Христос и светците на земята и

Бога “на небето” (според господстващата ни религия). Може да се възрази: “Аз правя нещо, защото го искам аз самият, значи е свободна воля.” Но дали ще направиш същото нещо, ако знаеш повече или поне имаш предвид, че може да ти навреди по един или друг начин? Ако не веднага, след време. И как би могъл

да “знаеш” всичко, което го има днес и ще го има утре? Уточнение: схващането

за илюзорна свободна воля съвсем не изключва волята като цяло.

Вината и страховете от прегрешение, идващи от злоупотребите с раздаването на “свободна воля”, са точно това, което оказва често фатален удар срещу волята като цяло. Примери от темата на статията: вината от един отказ на очипените документи, който може да доведе до неприятности както за нас самите, така и за

хората в нашето обкръжение, които обичаме; вината, че не сме “редови

граждани” на държавата; страхът, че отказът може да доведе до съдебно

преследване, глоби или дори лишаване от “свобода”; страхът от обществено

порицание; страх и от “духовно” порицание в стил: “това е ваше гражданско

задължение, а не религиозен въпрос”; изобщо страх от репресии от всевъзможно естество. Някои разбирания за свободната воля не водят до нищо

друго, освен лишаване от още повече права и свободи. Може би затова са и

господстващи. Но пък е нужна просто воля, за да бъдат преодоляни подобни

схващания, които бавно, но уверено ни тласкат към положението, в което се намират затворниците. Нарочно казвам “затворниците”, а не “престъпниците”,

защото не е задължително престъпниците да са сред затворниците.

Та може ли да се измени или забави идването на Антихриста? Имам ли причини

да вярвам, че трудът, който вложих в тази статия, ще доведе до прякото

спасение на тази или онази душа? Не, както трябва да е проличало от всичко

изписано дотук. Когато настъпи началото на края, на всички ще ни бъде тежко,

но с тази разлика, че едни ще знаем колко и защо ще се мъчим, а други също ще се мъчат, но ще ругаят Бога и ближните си. Последните времена са най-

голямото изпитание за човечеството, своего рода приемен изпит за Царството

Божие (или ако предпочитате: ерата на Водолея, Сати Юга и пр.).

И така, защо бихме искали да отменяме или забавяме наставането на едни нови

времена, в които водачите на човечеството ще са светци (или ако предпочитате: ще светят отвътре)? Защо бихме искали да се борим срещу един Голиат, банкстерската черна ложа и нейната световна политика, кулминацията на която

ще е идването на Антихриста и неговата предречено(!) кратка(!) власт? Не е ли

глупаво, когато “конспиратори”, отделни църковни служители и инцидентно

политици са готови да се изправят срещу Божия план (вкл. с въоръжена борба(?!) срещу черната мафия), особено ако приемаме, че планът е неизменен и

ние трябва да се съобразяваме с него, а не да подчиняваме Бога на нашата “култура”, “демокрация” и “начин на живот”? С тези риторични въпроси се надявам да допринеса за един ЗДРАВ апокалиптичен дух, противен на нездравия.

А настоящата статия може би е колкото излишна, толкова и нужна за разбирането на събитията, които стават, и тези, които тепърва предстоят. Ако

съм допринесъл поне малко хората да се замислят, че доброволно се приравняват със затворници и се лишават от свободи под диктатурата на престъпниците, старанието ще си е струвало. Ако в дългосрочен план съм

допринесъл за разбирането колко е важно да се откаже белегът на звяра (бил той

чип, или друго) и за нуждата от търпение пред жестоките последици от отказа, трудът ми ще си е струвал на хилядна степен. Бог има план за всички ни. Какъв

е за мен? Какъв е за вас? Не знаем! Но това, което всички трябва да знаем, е, че самият план свидетелства, че Бог не ни е забравил и никога няма да ни забрави.

Нашият Отец не се е отвърнал от нас, а само така изглежда, защото или не Го

разбираме напълно; или ние сме се отвърнали от Него; или пък ще го направим

по време на върховното изпитание – точно когато вярата, смирението,

търпението, любовта, освобождението от страховете (дори от смъртта) и

освобождението от всякаква натрапена и доброволно приета “вина” ще са единствените разменни монети и пропуск за Школата по вечен живот.