ПРОЕКТ browntransfast10.vsb.cz/browntrans/document/browntrans_teachers_manual_bg.pdf ·...

ПРОЕКТ BROWNTRANS

УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ

РЪКОВОДСТВО ЗА ПРЕПОДАВАТЕЛИ

Този наръчник е изготвен по проект BROWNTRANS - Трансфер на ноу-хау за възстановяване на изоставени индустриални територии, № 11310 1614 с финансовата подкрепа на програма „Леонардо да Винчи“

2

АВТОРИ: Център за върхови постижения СПЕКТРА (SPECTRA), Словашки технологичен университет (СТУ), Братислава, Словакия Dagmar Petríková Maroš Finka Mária Zúbková Zuzana Ladzianska Ľubomír Jamečný Matej Jaššo ВШБ (VŠB) – Остравски технически университет, Факултет по строително инженерство, Република Чехия Barbara Vojvodíková Marcela Maturová Filip Khestl Jana Pletnická Jiří Lukš Tereza Murínová IURS o.s., Институт за устойчиво развитие на населените места – Република Чехия Jiřina Bergatt Jackson Технически университет "Gh. Asachi ", Яш (Румъния) Nicolas Samson Olivia Cristina Rusu Mircea Grigorovschi Dragos Ciolacu Българска Агенция за развитие, София, България Симеон Топчийски Деница Топчийска Антония Кралчевска Редактор (Английска версия): Zuzana Ladzianska Рецензент (Английска версия): Juraj Berdis Коректор (Английска версия): Dagmar Petríková, Zuzana Ladzianska Графичен дизайн (English version): Zuzana Ladzianska Снимка на корицата: Peter Bláha – Склад No. 7 Евровея, Братислава, Словакия

“Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Тази публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация..”

3

ПАРТНЬОРИ ПО ПРОЕКТА

Център за върхови постижения СПЕКТРА (SPECTRA), Словашки технологичен университет (СТУ), Братислава, Словакия Централноевропейският център за изследвания и обучение - SPECTRA на Словашкия

технологичен университет в Братислава е основан през 1998 г. под формата на звено за

интердисциплинарни научни изследвания и обучение на базата на международно

сътрудничество. Центърът разработва свои собствени изследователски дейности, базирани на

интердисциплинарни изследвания върху въпросите на комплексното териториално развитие с акцент върху

проблемите на развитието на селищните структури. Изследователският фокус е концентриран не само върху

фундаментални научни изследвания, но също така и върху приложни изследвания в областта на методи и

инструменти за пространствено планиране, реновиране, експертиза и оценка. Центърът участва в няколко

международни двустранни и многостранни научноизследователски проекти, финансирани от ЕС.

ВШБ (VŠB) – Остравски технически университет, Факултет по строително инженерство, Република Чехия Остравският технически университет (VŠB) е динамично развиваща се институция със значими

дейности в областта на науката и научните изследвания, включително сътрудничество с

индустрията и бизнеса. Факултетът по строително инженерство предлага висше образование

по учебни програми Строителство и Архитектура и конструкция.

Факултетът е взел участие в множество изследователски проекти по проблема за

реновирането на изоставени индустриални зони, включващ широк диапазон от въпроси

относно възстановяването им. Проектите разрешават проблеми от разнообразно естество – териториално-

технически, икономически, екологични и архитектурни. Университетът участва също така и в подготовката на

студенти за придобиване на ноу-хау в областта на реновирането на изоставени индустриални обекти чрез учебни

програми, формални лекции и индивидуални проекти. Факултетът е сертифициран с ISO 9001:2000 от 2005 г.

Институт за устойчиво развитие на населените места – Република Чехия IURS o.s. (Институт за устойчиво развитие на населените места) е базирано в Прага

гражданско сдружение с нестопанска цел, регистрирано по чешкото законодателство в

регистъра на Министерството на вътрешните работи на Република Чехия. IURS развива

дейност, посветена на насърчаването на по-устойчиво урбанистично развитие на централно- и

източноевропейските градове. IURS изгражда широки обединения и инициира проекти в интерес на ограничаване

стихийното разрастване на градовете, улесняване повторното използване на урбанизирани на предишен етап

земи и работи за повишаване уменията на местните общности в сферата на устойчивото градско развитие.

Асоциирането на IURS към няколко международни мрежи и изследователски проекти благоприятства за

разширяване на членската маса и за изграждане на организационните умения на института. (www.brownfields.cz)

Технически университет "Gh. Asachi ", Яш (Румъния) Техническият университет (TUI) в Яш е институция за висше образование, предлагаща

обучителни дейности с практическа насоченост в повечето професионални направления.

Разполага със специалисти, консултанти на ръководители и работодатели, обучители и

изследователи в областта на архитектура и градско планиране, строителното инженерство,

техническата култура, дидактиката и др. и респективно е партньор с ценен опит в областта на

професионалното обучение. Основната цел на институцията е да насърчи личностното и

професионалното развитие на студентите чрез обучение, стаж, опреснителни курсове и

консултиране по заетостта. TUI си сътрудничи с местните власти, с обществени и частни организации за

IURS

4

планиране на градското пространство, възстановяване на изоставени индустриални зони и ландшафтен дизайн.

TUI е участвал също и в сътрудничество с фирми и професионални училища на територията на Молдова с цел

усъвършенстване на знанията и уменията в сферата на урбанистичното планиране, развитие и контрол на

строителното инженерство и архитектура на европейските градове.

Българска Агенция за развитие, София, България Българската агенция за развитие (БАР) е сдружение с нестопанска цел, опериращо в най-

новата страна-членка на Европейския съюз - България. Сдружението извършва дейност в

обществена полза с цел да допринесе за регионалното развитие, за постигане и прилагане

целите на ЕС, както и за подобряване на социалните условия в страната. През годините БАР

взима успешно участие в редица проекти, финансирани от Европейския съюз, както и в национални проекти в

областта на образованието, трансфера на иновации, професионалното обучение, разпространението на

резултатите, партньорството и др. Опитният и висококвалифициран персонал включва изследователи, обучители

и преподаватели, мениджъри и ИТ специалисти. Дейностите на агенцията са насочени главно в следните

направления, свързани с политиките на ЕС:

Общество, базирано на знанието - модернизация на образованието и обучението в контекста на

развитие на информационно общество, основано на пълно социално включване, принос за трансфера на

технологии и иновации от сферата на образованието към бизнеса и съответно подкрепа за развитието на

МСП сектора в България; насърчаване на публично-частните партньорства и създаване на мрежи от

контакти за обмен на най-добри практики.

Професионално образование и обучение – целта на асоциацията е да разработи системи за

професионално образование и обучение, посредством участие в различни международни проекти в

рамките на следните секторни програми: Коменски (предучилищно и училищно образование), Еразъм

(висше образование, висше професионално образование и обучение), Леонардо да Винчи

(първоначално и продължаващо професионално образование и обучение), Грюндвиг (образование за

възрастни) и хоризонталните програми (области, които попадат извън четирите предходни програми).

В работата си Българската агенция за развитие се стреми към подобряване качеството на

първоначалното образование на учителите и обучителите и тяхното продължаващо професионално

развитие през цялата им кариера.

Иновационни проекти - подобряване качеството на системите за обучение чрез разработване и трансфер

на иновативни политики, съдържание, методи и процедури в рамките на професионалното образование

и обучение.

Съюзът на архитектите на Словакия (САС), Братислава (Словакия)

Съюзът на архитектите на Словакия (САС) е самоуправляващо се доброволно социално,

културно и творческо сдружение на архитектите и поддръжници на архитектурата.

Основната му цел е да популяризира архитектура, да разшири обхвата на архитектурното

образование сред обществото и да допринесе за формирането на кохерентна архитектурна култура. Словашката

асоциация на архитектите играе важна роля в културния и обществения живот в областта на архитектурата.

Разнообразните презентации, лекции, дискусии, изложби, церемонии по откриване и дори пътувания в чужбина

могат да осигурят множество работни контакти и взаимен обмен на информация и опит, като по този начин се

придава добавена стойност към професионалната общност. От 1991 г. насам Словашката асоциация на

архитектите ежегодно присъжда награда Jurkovič на автора или екипа, работещ в областта на архитектурата или

градоустройственото проектиране, който допринася за повишаване нивото и престижа на архитектурното и

урбанистичното развитие в Словакия.

5

Словашката камара на строителните инженери (Слована) Словашката камара на строителните инженери (Слована) е самоуправляваща се

професионална организация, учредена с Акт № 138/1992 Coll. на Словашкия национален съвет

относно лицата с професионална квалификация "архитект", и "строителен инженер", изменен

с последващи актове. В състава на членската база влизат експерт - строителни инженери,

доброволни членове, в т.ч. както физически, така и юридически лица. В съответствие със

словашкото право Камарата издава удостоверения за правоспособност на дипломирани

строителни инженери, въз основа на които им позволява да извършват комплексни

архитектурни, строително-инженерни и релевантни технически консултантски услуги,

включително професионални дейности в областта на проектирането, строителството и гражданското

инженерство. Камарата също така обучава строителни ръководители и строителни надзорници и организира

изпитите, които им дават право да упражняват съответните професионални дейности. Камарата сътрудничи с

много организации, синдикати и асоциации в сферата на строителството и строителната индустрия.

Взаимодействието с факултети по строително инженерство на технически университети в Словакия се основава на

взаимни споразумения. Камарата сътрудничи със словашките министерства и други органи на държавната

администрация, особено при създаването на нормативни актове, отнасящи се до строителния сектор. Камарата

инициира организирането на професионални събития, най-вече в областта на обучението през целия живот на

своите членове.

ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОЕКТА

BROWNTRANS - Трансфер на ноу-хау за възстановяване на изоставени индустриални територии, Проект № 11310 1614

Трансфер на ноу-хау за възстановяване на изоставени индустриални територии – Проект по програма Учене през целия живот

BROWNTRANS

Изоставените индустриални зони (brownfields) са изоставени или непълноценнo използвани пространства в рамките на градските територии, които изискват намеса, за да бъдат отново ефективно използвани. Решаването на въпросите, свързани с тези територии, подпомага растежа на местната икономика и се нуждае от подходящо местно ноу-хау, което да може да предостави липсващите познания за даден район и да формира подходящи национални и местни политики и програмни приоритети. Целта на проекта е да се ускори получаването на такова местно ноу-хау и да го предостави там, където то може да бъде най-ефективно използвано - на практикуващите професионалисти в съответните територии. Проектът е насочен към трансфера и разширяването на знанията, които първоначално са били разработени от партньорите - участници по проектите "LEPOB - Brownfields" – проект No. CZ/04/B/F/PP-168014 по програма "Учене през целия живот" и "BRIBAST - Brownfields in Baltic States" - проект No. CZ/08/LLP-LdV/TOI/134005, CABERNET, LUDA, CIRCUSE. Решението за трансфер на знания е породено въз основа на оценка на въздействието на проект LEPOB в новите страни-членки, както и поради необходимостта от такъв тип образование в тези държави и съответно на техните местни езици. Проектът е насочен към професионалисти в областта на строителното инженерство, разработчици, брокери на недвижими имоти и специалисти, както и хора, заети в общините и техните мениджъри. В рамките на проекта всички продукти ще бъдат представени на интернет страницата на проекта. Широк кръг от европейски професионалисти ще бъдат запознати със структурата и пригодността на продуктите на конференции и партньорски срещи.

6

Целта на проекта е да се подготви учебен материал на основата на Наръчника Изоставени индустриални зони, който е разработен в рамките на проектите LEPOB и BRIBAST. Наръчникът ще бъде актуализиран с последните международните тенденции в областта на повторното оползотворяване на изоставени индустриални зони, които ще бъдат допълнени с оглед на специфичния контекст в Словакия, Чехия, България и Румъния. Актуализираната версия на английски език ще бъде преведен на български и румънски език. Този нов материал ще бъде предоставен на разположение на професионални организации, които да го разпространят сред своите членове, както и на представители на общинските власти. Наръчникът ще бъде достъпен и на интернет страницата на проекта. Друга цел на проекта е да се подготви курс за електронно обучение. За целите на курса ще бъдат адаптирани учебните материали (презентации и ръководства), които са разработени в рамките на проекта LEPOB и BRIBAST. Екипът на проекта се състои от партньори от три университета (СТУ в Братислава, Словакия, ТУ в Острава, Чехия, и ТУ в Яши, Румъния), една неправителствена организация (IURS Прага, Чехия), Българска агенция за развитие, София, България и от две професионални камари от Словакия (SKSI, SAS). Резултатът, към който този проект се стреми, е да се повишат уменията, необходими за осигуряване на устойчиво градско развитие. Това ще бъде постигнато чрез предоставяне на ноу-хау и опит на практикуващи специалисти, представители на общини и региони и студенти, които могат да изиграят важна роля в процеса на възстановяване на изоставени индустриални зони. Проектът ще обучава местни учители, които могат да преподават аспектите на този мултидисциплинарен въпрос с цел подпомагане на икономическото, екологичното и социалното развитие в различни сектори на дейност в полза на цялото общество. http://browntrans.vsb.cz

7

Съдържание

Ръководство за

преподаватели……......................................................................................................................................8

Обучителен курс.........................................................................................................................................8

Ръководство за

преподаване...............................................................................................................................................9

Съвети към

обучаващия................................................................................................................................................9

Специфични учебни материали............................................................................................................10

Модул 1: Въведение в изоставените зони….………………………….………………...…………………………….…...….12

Module 1A: Въведение в изоставените зони …………………….………….…………………………….……..…….12

Модул 2: Планиране регенерацията на изоставени зони …………..…………..………………………………...22

Модул 3: Технически аспекти на регенерацията на изоставени зони ……………………………..…………39

Модул 4: Екологични аспекти на регенерацията на изоставени индустриални зони .….…………..56

Модул 5: Управление и икономически аспекти ..……………………………………………………………….….………70

Модул 6: Възможности за финансиране на регенерацията на изоставените зони . ……..….…….…84

Модул 6A: Финансиране и Регенерация на Изоставените зони в България ..…………..………....99

Модул 6B: Финансиране и Регенерация на Изоставените зони в Румъния ....…………………....113

Модул 7: Правни аспекти, свързани с регенерацията на изоставените зони ..………………………….122

Модул 7A: Правни аспекти от финансирането на разработването на изоставени зони в

България …………………………………………………………………………………………………………………………………….…....131

Модул 7B: Правни аспекти от финансирането на разработването на изоставени зони в

Румъния …………………………………………………………………………………………………………………………………….…....138

Модул 8: Социални и културни проблеми, свързани с регенерацията на изоставените

зони………………………………………………………………………………………………………………………………………….…....…146

Модул 9: Участие в процеса на регенерация на изоставените зони ………………………………………..168

Модул 10: Игра – Разбиране на участието на заинтересовените страни …….……………………….….177

8

РЪКОВОДСТВО ЗА ПРЕПОДАВАТЕЛИ

Ръководството за преподаватели се състои от курс изготвен под формата на презентациии и Учебно ръководство. Общата цел на разработеното ръководство за преподаватели по изоставени индустриални зони в рамките на проекта BROWNTRANS е да се подчертае и да се разшири текста на Наръчника за Изоставени индустриални зони по проекта BROWNTRANS. Целта е да се даде на бъдещите курсисти като например: хора от практиката, строителни инженери , разработчици , техници , както и хора работещи в общините и техните началници основата за разбирането на основните въпроси свързани с изоставените индустриални зони и техните по-широки последици. След представянето на информацията съдържаща се в модула и участието им в на курса, заинтересованите страни ще придобият знания за желаните аспекти на възстановяването на изоставени индустриални зони. Нивото на постижимо то обучение е едно "ниво на информираност " . Целевата група ще бъде в състояние да разбере причините за изоставянето на индустриалните зони , пречките за тяхното повторно използване, както и предпоставките , които са необходими за едно това успешното повторно използване . Те също така ще научат повече за значението на размера на проблема и анализиране му, както и за приноса на различните заинтересовани страни, които участват в процеса на повторно използване на изоставени индустриални зони.

ОБУЧИТЕЛЕН КУРС

Обучителният курс по проекта BROWNTRANS е подготвен, за да се използва от всеки обучител и / или преподавател за обучение свързано с изоставени индустриални зони, както и регенерацията им. В подготвения пакет ще намерите набор от Power Point презентации, свързани с и въз основа на Наръчника за Изоставени индустриални зони по проекта BROWNTRANS. Версията на английски език на обучителния курс е в разширен вариант, за да осигури на възможно най-много информация. В пакета ще намерите 10 учебни модула и набор от казуси. Казусите са били добавени от всички партньори като допълнителен продукт за всеки обучител или курсист, за да се увеличи познанието за изоставените индустриални зони въз основа на примери за добри практики от различни страни.

Учебните модули са изготвени основно за преподаватели и / или обучители, които да обучават професионалисти и студенти в областта на изоставените индустриални зони. Всеки модул се основава на една тема. Преподавател с опит в областта на изоставените индустриални зони ще се нуждае от 45-60 минути, за да представи всеки модул. Някои модули може да се нуждаят от малко повече време за предаване на съдържащата се информация. Време необходимо за преминаването на един учебен модул зависи главно от предходните знанията и опит на хората от практиката и студентите, които се обучават.

Версията на английски език на Модул 1 - Въведение в изоставените индустриални зони се състои от четири части . Най-подходящо е той да се представи като един вид въвеждащ пакет в случай, че няма достатъчно време за представяне на пълният обучителен курс. Конкретните версии по държави се базират само на уводната част , която осигурява достатъчно информация по темата за изоставените индустриални зони. Модул 6 относно Възможностите за финансиране на

9

регенерецията на изоставени индустриални зони и Модул 7 Правни аспекти на регенерецията на изоставени индустриални зони се основават на специфичните знания на всеки партньор по проекта BROWNTRANS за конкретна страна. Препоръчително е да се представи всяка част от посочените по-горе модули, за да се даде подробна информация на базата на сравнението на четири различни държави. Представяне на всяка част на модула ще отнеме 20-30 минути . Пакетът от казуси може да се използва като вдъхновение и набор от добри практики в областта на регенерацията на изоставени индустриални зони. Обучителят може да ги използва, за да се осигури съпоставима информация на всеки аспект на изоставените индустриални зони или може да създадете своя собствена презентация на всеки пример за добра практика вдъхновен от предоставената презентация.

Обучителният курс е разработен в удобен за потребителя формат под формата на Power Point презентация. Тя позволява да се внасят промени във всеки модул от обучителния курс. Препоръчително е материалите да се отпечатват преди лекцията и да се подобряват чрез коментарите на всеки преподавател особено, когато се представят за първи път.

РЪКОВОДСТВО ЗА ПРЕПОДАВАНЕ

Ръководството за преподаване по проекта BROWNTRANS е подготвено, за да се използва от всеки учител и / или преподавател за обучение свързано с изоставени индустриални зони, както и регенерацията им. Ръководството за преподаване е разширение на обучителния и е предназначено за преподаватели. Силно препоръчително е този материал да се прегледа преди началото на обучението. Ръководството за преподаване дава подробна информация за всеки модул и слайд на обучителния курс. В началото на всеки модул е предоставена основна информация за авторите, външни препратки и списък на използваната литературата. Въведението е последвано от обяснение на слайдове. Оформлението е удобно и позволява да се следва всеки слайд, без да е необходимо в същото време те да са отворени . В ръководството за преподаване има снимки на всеки слайд, придружени от поле за обяснения. Във всяко поле най-важната информация е предоставена от автора на модула. Тм е възможно да се намерят подсказвания, обяснителна информация и съвети за учителите, които ще работят с ръководството за преподаване.

Цялостното оформлението на материала позволява да се работи систематично или произволно с всеки модул. Препоръчително е да се преминава от един модул към друг, но ако са налице само конкретни въпроси от регенерацията на изоставените индустриални зони е възможно да се учат само избрани теми. Обучаващите са отговорни за съдържанието на представящата се информация. Това може да се постигне чрез внасяне на промени във всеки модул. Насоки за това как информацията да се поддържа актуална може да се намери в главата "Специфичен учебен материал". В случай, че е необходима допълнителна информация по избраната тема, моля свържете се с автора на модула.

СЪВЕТИ КЪМ ОБУЧАВАЩИЯ

Моля, преди да се опитате да изучите или да предадете някой от учебните модули на настоящия Учебен материал, запознайте се с целия проект BROWNTRANS. Препоръчително е да се започне с Ръководството за изоставени индустриални зони по проекта BROWNTRANS и на целия курс за изоставени индустриални зони . Изберете езика , който отговаря на вашето ниво (английски език -

10

разширена версия, български - специфична версия , румънски -специфична версия , словашки - съкратена или специфична версия). Допълнителни материали могат да бъдат намерени на официалната интернет страница на проекта BROWNTRANS- http://browntrans.vsb.cz . В Учебното ръководство чрез изучаване на посочените по-горе материали могат да бъдат получени много допълнителни знания , които ще ви помогнат за представянето на всеки модул. За ефективното представяне на всеки учебен модул и за да задържите интереса на курсистите, когато можете трябва да включвате местни примери за добри или лоши практики и снимки. Също така използвайте собствените си професионални познания, за да илюстрирате главните точки и заключенията, произтичащи от презентациите. Можете също така да се свържете с автора на всеки учебен модул и да поискате консултация на имейл адресите, написани в модула .

СПЕЦИФИЧНИ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ

Проблемите свързани с изоставените индустриални зони се решават основно от мултидисциплинарни екипи и чрез сътрудничеството множество заинтересовани страни. С цел да се изготви специфична версия на учебните материали за дадена страна е необходимо те да бъдат запознати с темата за изоставените индустриални зони в по-широк контекст. На обучаващите препоръчваме първо да преминат общото съдържание със специфичните национални въпроси и да използват познанията, придобити чрез разглеждане на следните специфични въпроси:

Проучете всяка налична информация за изоставените индустриални зони във вашата държава и на съответния език.

Проучете всички европейски и световни сайтове и други източници на информация за регенерация на изоставени индустриални зони, за да поддържате знанията си актуални.

Започнете първо с "най-новата" информация, с цел да усвоите бързо нови техники и нови добри практики за реконструкция на изоставените индустриални зони.

Участвайте в дискусии с ваши колеги, представители на местния съвет, други професионалисти и други заинтересовани страни относно изоставените индустриални зони.

Проучете други проекти и обекти на реконструкция на изоставени индустриални зони най-вече във вашата страна.

Направете снимки на изоставени индустриални зони

Обсъдете вече възстановени и реконструирани изоставени индустриални зони с тези, които са работили по тези проекти.

Фокусирайте се върху критичния анализ на вече рекоструирани индустриални зони .

Ако Ви предложат участвайте в национални и международни конференции и обучения за изоставени индустриални зони.

Проучете околната среда и географското положение на страната си.

Съберете информация за историческите изменения в замърсяванете на селските райони и промишлените територии.

Задачата на обучителя е да проучи всяка глава от Наръчника за преподаване, за да се увери, че всички данни, посочени в модулите са актуални и приложими за страната. Всяка глава трябва да бъде разширена от преподавателя със спрецифични за държавата материали. Необходимо е да се обхванат всички теми от наръчника и затова ние препоръчваме да изучат следните теми:

11

Конкретни тенденции за развитие в националната структура

Характеристики на правното положение в националната система за планиране на териториите

Типове изоставени индустриални зони

Профила на заинтересованите страни за регенерация на изоставени индустриални зони

Формални и неформални инструменти в областта на планирането

Национални стратегии за регенерация на изоставени индустриални зони

Закон за строителството

Правни документи, регламентиращи националното, регионално и местно развитие

Литература за жилищно строителство, която се занимава с техническата рехабилитация на сгради

Повторна употреба и рециклиране на материали

Собствеността на стари заводи и изоставени индустриални зони като цяло

Методи за укрепване на почвата.

Управление на почвата и справяне със замърсени почви.

Профила на националното икономическо развитие.

Националното законодателство и политики, насочени към устойчива рекултивация на земята.

Профил на икономическото развитие на национално ниво.

Особености на икономическото развитие в районите, засегнати от процесите на регенерация на изоставени промишлени зони.

Профил на икономическите субекти и заинтересовани страни от регенерацията на изоставени индустриални зони.

Правни условия на публично-частни партньорства в областта на регенерация на изоставени индустриални зони.

Профил на обществото, ценностната система на национално равнище и тенденции за развитие.

Характеристики на местните общности в засегнатите от възстановителните процеси райони.

Формални и неформални инструменти за участие на обществеността в процесите на регенерация на изоставени индустриални зони.

Правни условия, традиции и опит от участие в процесите на регенерация на изоставени индустриални зони.

МОДУЛ 1A – Въведение в изоставените зони

Модул 1 се състои от 4 части.

МОДУЛ 1A Въведение в изоставените зони

Автор: Jirina Bergatt Jackson

Контакти: [email protected]

Слайд s: 21 (1 + 19 + 1)

МОДУЛ 1B Земеползване



Слайд s: 27 (1 + 25 + 1)

МОДУЛ 1C Повторна употреба на изоставените зони



Слайд s: 28 (1 + 26 + 1)

МОДУЛ 1D Визуализация на изоставените зони



Слайд s: 25 (1 + 23 + 1)

Списък със справките: Освен материалите, включени в наръчника BRIBAST, и други материали за курса, ние

препоръчваме www.Smarte.org, а за тези от вас, които могат да четат на чешки език, също

препоръчваме www.brownfields.cz, www.brownfieldsinfo.cz. Като добър пример за подход към

градоустройството, също препоръчваме www.brno.cz или проекта RESCUE www.rescue-

europe.com/ като самоучител и REVIT за пакета “Управление на заинтересованите страни” и за

доклада ПЧП www.revit-nweurope.org/. Също така е препоръчан скорошният COBRAMAN

доклад за други финансирани от ЕС международни проекти и инструменти: www.cobraman-

ce.eu/LinkClick.aspx?fileticket=zh5C88w8vNM%3d&tabid=65

За доброто разбиране на подходите в другите страни, препоръчваме:

Финален доклад - Международно разработване на изоставени зони

Сравнение на разработването на изоставени зони в Канада, Германия, Великобритания

и Холандия.

Подготвен за срещата на американската Агенция за защита на околната среда през

януари 2005-10-25

Ние считаме финалният доклад КАБЕРНЕ за задължителен: www.cabernet.org.uk.

mailto:[email protected]




http://www.smarte.org/

http://www.brownfields.cz/

http://www.brownfieldsinfo.cz/

http://www.brno.cz/

http://www.rescue-europe.com/

http://www.rescue-europe.com/

http://www.revit-nweurope.org/

http://www.cobraman-ce.eu/LinkClick.aspx?fileticket=zh5C88w8vNM%3d&tabid=65

http://www.cobraman-ce.eu/LinkClick.aspx?fileticket=zh5C88w8vNM%3d&tabid=65

http://www.cabernet.org.uk/

МОДУЛ 1А – Въведение в изоставените зони

13

Слайд 1

Упътване – Слайд 1

Заглавие на слайда - моля запазете имената на

автора, можете да добавите своето име при

представяне на презентацията, особено ако

използвате и собствени примери.

Слайд 2


Този модул е начало на темата „Изоставени зони”, а

дадената презентация е разработена в 4 части.

Слайд 3


Важно е да е напълно ясно за какво точно става

дума, когато се говори за „изоставени зони”. Може

да има сериозно различие в представите за

„изоставени зони” между държавите или дори

регионите. Включената дефиницията тук е

общоприетата такава в европейските страни от 2006

година насам. В САЩ, Канада или Австралия

терминът ‘изоставени зони” (brownfields) може да

означава и нещо различно. Определянето на дадена

изоставена зона за действително такава е въпрос на

качествена експертна оценка. Обсъдете с учащите

терминологията и дефиницията за „изоставена

зона”.


14

Слайд 4


Много често схващането за разработване на

изоставени зони е доста нереалистично.

Местните власти трябва да са наясно, че

изоставените зони представляват сериозна бариера

пред инвеститорите: а) защо инвеститорите са

резервирани спрямо разработването на изоставени

зони, б) какво трябва да се направи, за да се

подпомогне разработването на изоставените зони и

тяхната повторна употреба?

Слайд 5


Историята на повторната употреба на урбанизирана

земя е много дълга, тя е естествен процес. В някои

случаи урбанизираните площи придобиват съвсем

ново приложение; в други случаи (Troja например)

урбанизираната земя е възстановена до

естественото й състояние - природното. Причините

за това са много - икономически основания,

природна или предизвикани от човешката дейност

катастрофа, или просто изменения в климата (Горен

Египет, Гренландия и др.)

Слайд 6


Много изоставени зони отблъскват инвеститорите,

понижават стойността на недвижимите имоти, и

довеждат до спираловидно развиващи се упадък и

разруха, което от своя страна изтласква способните

хората от тяхната общност.

Размерът на проблема на изоставените зони трябва

да се измерва и анализира, за да се разбере точно

какъв тип проблем заплашва общността и колко

сериозна е заплахата от него.


15

Слайд 7


Изоставените зони нямат само промишлен

характер. Например в Чехия най-голям брой

изоставени зони са със земеделски произход или

първоначално са били свързани с кооперативната

форма на селскостопанско производство.

Тук учащите трябва да участват в дискусия за

различните видове изоставени зони в съответната

държава.

Слайд 8


Тук преподаващият трябва да спомене

първоначалния институционален подход във

Великобритания - виж стоманодобивното

предприятие Корби

(http://en.wikipedia.org/wiki/Corby), където

държавата се намеси, за да разреши проблема с

фалита в стоманодобивната промишленост.

Или New Towns -

http://en.wikipedia.org/wiki/New_towns_in_the_Unite

d_Kingdom и други инвестиционни инициативи,

много от които действително са лишавали

съществуващите индустриални зони от тяхното

население и промишлени дейности и по този начин

са увеличавали проблема с изоставените зони.

Инициирайте дискусия също за програмите в

Северна Франция, Белгия или Саксония - виж:

http://urbact.eu/fileadmin/Projects/Bring_up/outputs_

media/BRING-Baselinestudy_final.pdf , където

структурното финансиране на ЕС е било използвано

за намаляване на колапса в индустрията, поради

тежкото положение, възникнало от изоставените

зони, чрез подпомагане от програмите по

разрушаване на вече неизползваеми конструкции.

Говорете също за усилията, които Англия положи за

наблюдение на земеползването, включително

преструктурирането на изоставените зони с

помощта на изготвена национална база данни.

http://www.communities.gov.uk/publications/planning

andbuilding/nationallanduse ,

http://www.sthelens.gov.uk/media/151846/tp18d.pdf

http://en.wikipedia.org/wiki/Corby

http://en.wikipedia.org/wiki/New_towns_in_the_United_Kingdom

http://en.wikipedia.org/wiki/New_towns_in_the_United_Kingdom

http://urbact.eu/fileadmin/Projects/Bring_up/outputs_media/BRING-Baselinestudy_final.pdf

http://urbact.eu/fileadmin/Projects/Bring_up/outputs_media/BRING-Baselinestudy_final.pdf

http://www.communities.gov.uk/publications/planningandbuilding/nationallanduse

http://www.communities.gov.uk/publications/planningandbuilding/nationallanduse

http://www.sthelens.gov.uk/media/151846/tp18d.pdf


16

Слайд 9


Прочетете глава 1 от наръчника за изоставени зони,

както и друга помощна литература, за да

разработите по-добре тази тема.

Слайд 10


Прочетете също

http://www.cabernet.org.uk/resourcefs/42

7.pdf , за да развиете своите знания по темата.

Възможно е да има и много други специфични

ефекти на местно ниво от изоставените зони (напр.

зоните могат да развият гражданското съзнание на

жителите спрямо възможността от екологични

бедствия и други)

Слайд 11


Изоставените зони имат динамичен ефект върху

общността. От една страна стои възможността те да

бъдат разработени, а от друга тяхната постоянна

поява. Обикновено във всяка общност съществува

твърдо ядро изоставени зони. Но документирането

им не предоставя достатъчно цялостен поглед върху

проблема, затова обиконево повечето изоставени

зони са просто игнорирани от властите.

Прочетете също главата за моделите КАБЕРНЕ от

доклада КАБЕРНЕ.

http://www.cabernet.org.uk/resourcefs/427.pdf





17

Слайд 12


Регенерацията на изоставени зони също допринася

за подобряване на устойчивостта на

земеползването, помага за намаляване на външните

разходи, подобрява конкурентоспособността и

допринася за намаляване на неблагоприятните

климатични промени.

Слайд 13


В Чехия бе необходимо повече от половин

десетилетие, за да се осъзнае, че изоставените зони

са не само индустриален проблем и един

действително интегриран подход от множество

заинтересовани страни е наистина наложителен.

Независимо дали изоставените зони са частна или

публична собственост, те представляват заплаха за

цялата общност.

В Чехия всички местни власти притежават

правомощия по планиране, които могат да бъдат

подходящо насочвани за подпомагане на повторната употреба на изоставени зони. Малко

общности се възползват от тях.

Правомощията по планиране не са достатъчни за

постигане на по-устойчиво местно земеползване.

Необходими са също повече интегрирани подходи и

процеси на хоризонтално и вертикално участие на заинтересовани страни.

При наличието на сериозен проблем с дадена

изоставена зона често са необходими посветени на

тази мисия институционални структури (за предпочитане, работещи над местната

юрисдикция).


18

Слайд 14


Най-трудната задача в приказките някога звучеше

така: „отивам някъде, не знам къде и донасям нещо,

но не знам какво.”

Затова още от детските си години трябва да знаем,

че идентифицирането на проблема и определянето

на действията предлагат много по-добри шансове за

намиране на решение.

Без консенсус по въпроса, че е налице проблем с

изоставените зони и без да поставим ясни цели и

стратегии за решаването му, регенерацията на

изоставените зони е малко вероятно да се

осъществи.

Особено в райони с малък пазара, проблемът

трябва да бъде разпознат, да бъде определен

размерът и значението му, както и да бъдат

определени стратегическите приоритети. След това

обикновено въпросите на управлението и

финансирането стават много по-лесно разрешими.

Обсъдете целите за регенерацията на изоставените

зони във вашата страна, регион, град...

Слайд 15


Регенерацията на изоставени зони предлага

ситуация, в която не съществува губещ ход за

повечето хора във всяка общност.

Въпреки това тя се нуждае от политическа подкрепа

(не само празни обещания), подходяща правна

рамка, натрупване на ноу-хау и опит, интегрирани

подходи, участие на заинтересованите страни,

обществена подкрепа и период на икономически

растеж и стабилност.

Обсъдете с учащите дали тази информация е

приложима във вашата страна и могат ли да се

добавят допълнителни точки към този план.


19

Слайд 16


Ако някой попита повечето местни органи и

собствениците на изоставени зони, какво най-много

би им помогнало за регенерацията на изоставените

зони, те веднага ще кажат ПАРИ.

Но това всъщност не е така. Има много изоставени

зони, където парите не могат да помогнат - те са

просто безполезни за изискванията на пазара,

защото не се случват дейности, които да дадат

причина за иницииране на регенерацията на

изоставената зона. Също така е налице силна

конкуренцията за по-лесното разработване на

зелените зони, от които много местните власти по

планирането свалят контрола с цел улесняване на

развитието им.

Собствениците на изоставени зони (частни или

публични) обикновено се нуждаят много повече от

реална информация за шансовете за повторно

използване на изоставените зони, отколкото от

пари (данни, справочници и т.н.). Ако могат да се създадат рентабилни проекти по

регенерацията, тогава финансирането им

обикновено не представлява проблем.

Ето защо в ситуация на пазар с ниско търсене,

собствениците на изоставени зони имат нужда от

помощ в подготовката на рентабилен проект по

възстановяване, а когато те успея да създадат

такива проекти, могат да се нуждаят от помощ за

достигане до кредити с облекчени условия. Но

всичко това предполага, че те са в състояние да

идентифицират подходящите дейностите за

регенерираната изоставена зона.

В много случаи тези дейности просто не съществуват

в дадения момент и не могат да се осъществят в

продължение на няколко години, причинявайки

допълнителна разруха.

Тогава собствениците могат да се нуждаят от пари

за намаляване на рисковете, които порутените

изоставени зони представляват за хората или

околната среда. Но за да се осигури финансиране, за

отстраняването на тези рискове, обикновено трябва

да бъдат включени програми на национално ниво.


20

Слайд 17


Качеството на локацията, подходящото планиране,

почтеността на собственика, способността за

вземане на решения на собственика, нагласите и

достъпът до знания за реконструкция са

предпоставки за успешната регенерация на

изоставените зони.

Липсата на почтеност, способност за вземането на

решения и възможности за подкрепа на общата цел

може да блокира повторното използване и дори

най-благоприятно разположената изоставена зона

може да остане непокътната години наред.

Другите известни пречки пред регенерацията на

изоставени зони са собствениците, които искат

просто да спекулират със своя имот. Например в

Чехия, не съществуват инструменти, които могат да

мотивират спекулантите с изоставени зони,

действително да ги предложат за разработване.

Слайд 18


Необходими са интегрирани подходи, които работят

на базата на общи цели и стратегии за

регенерацията на изоставени зони.

На местно, регионално и национално равнище,

заинтересованите страни трябва да искат да се

включат, те също така трябва да разберат, че

участието им е от изключителна важност за

бъдещите резултати.

Необходима е масивна подкрепа на

заинтересованите страни под формата на

информация, обучение и литература на

националния език, които да дадат възможност за

наистина активно участие.


21

Слайд 19


В Чешката република Изоставените зони са

идентифицирани като тема и проблем през 2001

година.

На разположение е помощ от ЕС и други техническа

помощ от 2000 до 2004 година.

Националните изследователски програми са

активни от около 2004 до 2006 година.

Европейският фонд за регионално развитие започва

да подкрепя финансово регенерацията на

изоставени зони в началото на 2004 година.

Законът за планирането започва да забелязва

изоставените зони от 2007 г. насам.

Но целият този напредък е непоследователен и до

днес няма реална интеграция между действията на

различните заинтересовани страни, а също и между

действията на различни властови нива.

Реална интеграция все още липсва.

Слайд 20


Без допълнителен коментар.

Слайд 21


Моля, започнете дискусия.

МОДУЛ 2 – ПЛАНИРАНЕ РЕГЕНЕРАЦИЯТА НА

ИЗОСТАВЕНИ ЗОНИ

МОДУЛ 2 Планиране регенерацията на изоставени зони

Автор: Maros Finka

За контакти: [email protected]

Слайдове: 28 (1 + 26 + 1)

Справки: Bohl, Charles, C. (2000) New Urbanism and the City: Potential Applications and

Implications for Distressed Inner-City Neighbourhoods.” Housing Policy Debate 11, No. 4, pp. 761-801

FINKA, M. (2007). Territorial Cohesion – between Expectations, Disparities and Contradictions, In: Scholich, Dietmar (Ed.): German Annual of Spatial Research and Policy 2007, Territorial Cohesion, Springer Verlag, Berlin, ISBN 978-3-540-71745-4

FINKA, M., PETRÍKOVÁ, D. (2007). Regeneration of Brownfields – Conceptual Approach and Examples, In: Good Practise Cases in Regional Development after Mining and Industry“, Uni Graz, ISBN 978-3-9502276-2-8, Band 42, pp. 9-14

FINKA, M. -- MUELLER, B. -- LINZ, G. Rise and Decline of Industry in Central and Eastern Europe. (2004). 1st edition. Berlin: Springer - Verlag, 274 p. ISBN 3-540-40478-3

Nathanail P., Millar K., Grimski, D., Ferber, U. (2007) Key findings from CABERNET – Europe´s sustainable brownfield regeneration network. Otparlik, R., Grimski, D., Hauschild, M., Ertel T., Ferber, U., Millar K., Nathanail P., (eds.) Managing Urban Land. Frieberg SAXONIA, pp. 59-64

Wagner, Fritz W., Timothy E. Joder, and Anthony J. Mumphrey (1995) Introduction: Urban Revitalization Strategies for America's Central-Cities Matrix. In Urban Revitalization: Policies and Programs, edited by Fritz W. Wagner, Timothy E. Joder and Anthony J. Mumphrey, ix-xiv. Thousand Oaks, CA: Sage Publications


Модул 2 – Планиране регенерацията на изоставени зони

23

Слайд 1






Съдържание:

Защо планирането е важна тема в регенерацията на

изоставени зони?

Коментари:

Разработването на изоставени зони е естествен

компонент от градското развитие. Динамиката на

социалните подсистеми е движеща сила за

развитието на сетълмент структурите, които се

нуждаят от процеси на адаптация, но в по-малко

динамични физически условия. В обстоятелствата на

бързи трансформации на икономическите и

социалните системи, във фазата на преход от

индустриално към общество на знанието в

съчетание с последиците от глобалната

конкуренция и общата икономическа криза,

вътрешната способност на сетълмент структурите е

изглежда нарушена до такава степен, че процесите

на физически трансформации не може да

продължат без външна намеса. Важна форма на

такава намеса е плановата интервенция.


24

Слайд 2



Цели на обучителната презентация и значение на

темата за подготовката на професионалисти по


Коментари:

В гореспоменатия контекст целите на обучителната

презентация са така, както е посочено в слайда.

Трябва да подчертаем, че тази обучителна

презентация не се опитва да предостави пълна

информация за целия обхват на проблемите по

планирането на регенерацията на изоставени зони,

но също така да предложи ясна представа за ролята,

обхвата, подходите, инструментите и различните

контексти на планирането като всестранни

инструменти за управление на разработването на

изоставени зони.

Слайд 3



Информация за съдържанието и нейното

разпределение в конкретни обучителни дейности.

Коментари:

Съдържанието на обучителната презентация

включва активни и пасивни форми, които да

предоставят осведоменост и основна информация и

да развият умения, полезни за управление на

регенерацията на изоставените зони със специален

акцент върху въпроси на планирането, като се

започне с уводни основни обяснения и се завърши с

активни игри, ориентирани към планиране.


25

Слайд 4


Упадъкът на определени структури и процесите по

тяхното възстановяване трябва да бъдат разбирани

като естествена част от развитието на сетълмента,

съдържаща разнообразие от различните постоянни

цикли на живота сред различните нива на йерархия

на структурите.

Структурните проблеми, обусловени от

противоречащите си цикли на живота на

физическите и функционални структури, и

динамиките на социалните нужди са териториален

феномен, свързан с териториално определени

физически, функционални, социални, икономически

подсистеми.

Слайд 5



Описание на факторите, които засилват динамиките

на развитие на пространството.

Коментари:

Напоследък проблемът на изоставените зони бива

подчертаван от засилените динамики на циклите на

иновациите и умножаването на проблемите от

паралелните процеси на икономическа, социална и

политическа трансформация в Централна и

Югоизточна Европа. Важен фактор е възприемането

на проблемите на обществото в контекста на

повишена чувствителност към околната среда и

социалната сфера.


26

Слайд 6



Специфични проблеми по планирането, свързани с


Коментари:

Въпреки че процесът на разработване и

регенерация може да се отнася до различни аспекти

на качеството на пространството, екологичното

измерение на регенерацията доминира, а загубата

на територия е сложен проблем, свързан с липсата

на възможност за поддържане или започване на

естествените процеси на структурни и социални

промени, насочени към ново синергично качеството

на пространството (градски, селски, за

озеленяването).

Слайд 7



Специфики, свързани с развитието на потенциала на


Коментари:

Като говорим за подходите към планирането и

инструментите на регенерацията на изоставени

зони, трябва да подчертаем потенциала им и една

от основните цели на Териториалната програма на

ЕС - ефективна употреба на специфичния потенциал

на всички области - техния териториален потенциал,

включително природните, икономическите,

социалните, културните и други активи в

съответната териториална единица.


27

Слайд 8



Принципите на първата игра по планирането,

базирани на мълчаливото вземане на решение.

Коментари:

Първата игра се основава на мълчаливо вземане на

решение. Всички фактори, изброени в текста на

наръчника, са записани отделно на малки листчета и

са показани върху масата. Участниците имат две

възможности да изразят мнението си за значението

на съответните фактори, като преместват листчетата

нагоре и надолу по масата. Тази стъпка трябва да се

повтори два пъти без директен словесен контакт.

.

Слайд 9



Дефиниция на основните предпоставки за

стратегиите за устойчива регенерация.

Коментари:

Градското развитие обхваща широк кръг от

проблеми. Хармонизирането на интересите в

областта на функционалната употреба между

различните субекти на градското развитие,

изпълнявайки функционалните изисквания по

качеството на пространството, се определя от

широка гама от субективни и обективни фактори и

цели.

Сред тях доминиращата роля в почти всички

стратегии за градско развитие играе ограничаването

на източниците и ефективността на земеползването.

Планирането трябва да бъде неразделна част от

подходите за управление, отразяващи логическата

аргументация на отношенията между

икономическата рецесия, упадъка на физическата

структура и социалните сътресения.


28

Слайд 10



Описание на основните компоненти на системите за

управление на детайлните пространствени планове

за развитие.

Коментари:

Обхватът на инструмента за планиране е широк и

представя различни аналитични, оценъчни и

бъдещи инструменти, които ще си взаимодействат с

институционални, правни, икономически и

финансови такива при оптимална ситуация за

постигане на синергични ефекти. Организирани са

около 3 стълба на интегрираното планиране -

социално-икономическа стратегия, планиране на

зелените площи и планиране на земеползването в

обща система заедно със секторните полета на

пространственото планиране и изпълнителните

инструменти.

Слайд 11



Описание на основните важни стратегии за

регенерация.

Коментари:

Основният елемент от планирането е определянето

на подходяща стратегия на базата на вече

осъщественото диагностициране на изоставената

зона. Може да направим разлика между реални

(фактически) и процесуални стратегии. Прилагането

на планиране някога е комбинирало различни

видове стратегии за постигане на определени цели,

които да отразяват многообразието на изоставените

зони и техните проблеми. Фактическите стратегии

отразяват съдържанието и резултата от процесите

по регенерация в директна връзка с реалния

материал на изоставените зони.


29

Слайд 12



Описание на основните процесуални стратегии за


Коментари:

Стратегиите за регенерация, свързани с процеса,

отразяват различните подходи към наличните

възможности за регенерация, състоянието на пазара

и обществения интерес.

Слайд 13



Информация за различните модели за управление

на организацията, които се прилагат при

регенерация на изоставени зони.

Коментари:

Важна част от планирането е определянето на

организационни мерки в подкрепа на прилагането

на подходящите стратегии, както е показано на този

слайд.

Слайд 14



Принципите на втората игра по планирането са

базирани на уъркшоп от малка група и презентация

за дадена изоставена зона – основни

характеристики и описание на текущото положение

в зоната.

Коментари:

Като първа стъпка от играта обучителят представя

една изоставена зона (може да използва примери

от наръчника или други примери), представена с

няколко снимки и местния план или с аналитичен

документ.


30

Слайд 15



Принципи на уъркшопите с малки групи, основни

цели на работата в екип и презентация с

постигнатите резултати.

Коментари:

След презентацията, обучителят обяснява задачата

на участниците, както е показано на слайда. Той

създава групи от 3-5 участника и ги оставя да

дискутират върху задачата. След 15 минути

обучителят организира презентации на групите пред

всички участници, като подчертава кои от

идеите/подходите са иновативни.

Слайд 16



Обяснение стъпките в планирането и тяхната логика,

ориентирано към съвместната стратегическа цел.

Коментари:

Съществуват няколко положителни аспекта на

дефинирането на методологическите стъпки при

регенерацията на изоставени зони и възможните

подходи. Някои от тях са стриктно нормативни,

други се характеризират а нео-либералния подход

към градското развитие. Освен това такава система

не означава, че всеки процес по реконструкцията

трябва да проследява (нито че ще се случи това в

реалната практика) цялата структура на фазите и

етапите. Тази диаграма, като основа на „Обща

стратегическа цел, ориентирана към подхода за

повторно разработване” („Collaborative Strategic

Goal Oriented Re-Development Approach”), развива

идеята за планиране и подход, ориентирани към

общата стратегическа цел (CoSGOP) с помощта на

опита на културата по планиране на Централна

Европа и практиките по разработване на изоставени

зони.


31

Слайд 17



Основна информация за процеса на бенчмаркинг

(сравнение) и неговото значение в CoSGOP.

Коментари:

Бенчмаркингът се свързва с първите два етапа от

предложения подход и включва методи на

ретроспекция, които помагат той да се осъществи в

текущата ситуация на дадената изоставена зона. И

по-конкретно тези употреби помагат за:

дефиниране на външните граници да дадена

изоставена зона и нейната функционална позиция

в града и района на града на базата на даден

научен подход;

анализ на ситуацията и идентифициране на

ключовите проблеми на дадената изоставена зона

(напр. замърсяване, фрагментирано

земеползване, слаба икономическа

конкурентноспособност), негативни демографски

тенденции, културна сегрегация и социално

изключване.

Слайд 18



Основна информация за екологичните критерии в

анализа на мястото в процеса на бенчмаркинг и

тяхното значение в регенерацията на изоставените

зони.

Коментари:

Фазата на бенчмаркинг включва оценка на

екологичните аспекти - потенциалите, границите и

проблемите, както е показано на слайда.

Обучителят обяснява аспектите по интерактивен

начин чрез диалог с участниците.


32

Слайд 19






зони.

Коментари:






Слайд 20






зони.

Коментари:







33

Слайд 21






зони.

Коментари:


екологичните аспекти - потенциалът, границите и



начин чрез диалог с участниците


34

Слайд 22



Основна информация за процеса на визуализация и

предвиждане - частично планиране и тяхното

значение за CoSGOP.

Коментари:

Фазата на визуализация, която се занимава с

аспекта възможности или потенциал на различните

характеристики на изоставената зона, помага да се

разработят сценации и възможни стратегически

концепции за процеса на разработване на

конкретната изоставена зона в съответствие със

специфичните проблеми, които са били

идентифицирани в предходната фаза. Тази стъпка

свързва предстоящите методи като развитие на

сценарии, уъркшопи за визуализиране,

предвидливост и други. Фазата на предвиждане

включва два етапа - планиране и създаване на

програма, които също разчитат на помощта на

техники на „предвиждането“. Етапът на планиране

изправя една срещу друга алтернативите и

сценариите, разработени чрез визиализацията с

възможностите за постигане на определени цели за

прилагане на определена стратегия за развитие.

Поради това взаимодействието между фазата на

изграждане на визия и етапа на планиране от фазата

на прогнозиране е необходимо, за да бъдат

постигнати по-точни решения относно бъдещите

сценарии и отговорните стратегии.


35

Слайд 23



Основна информация за процеса на създаване на

програма като част от прогнозирането и неговото

значение в CoSGOP.

Коментари:

Етапът на създаване на програма, като част от

прогнозирането, може да се схваща като етап на

операционализация на интегративната стратегия и

частичните стратегии чрез предлагане на система от

взаимосвързани дейности и мерки, координирани

във времето и пространството. Важна част от етапа

на програмиране е детайлното дефиниране на

необходимите входни данни, източници,

показатели за очакваните резултати.


36

Слайд 24



Основна информация за процеса на прилагане -

самото управление на проект, мониторингът и

тяхното значение за CoSGOP.

Коментари:

Етапът на създаване на програма, като част от

прогнозирането, може да се схваща като етап на

операционализация на интегративната стратегия и

частичните стратегии чрез предлагане на система от

взаимосвързани дейности и мерки, координирани

във времето и пространството. Важна част от етапа

на програмиране е детайлното дефиниране на

необходимите входни данни, източници,

показатели за очакваните резултати.

Етапът на мониторинг на прилагането на програмата

представлява инвестирането и оценката на този

процес, обратната връзка, включително оценка на

влиянието на стратегията, предварителна оценка

посредством ретроспективни методи, които

определят дали схемата за разработване е била

успешна или не, и в зависимост от резултата, по-

лесно да се идентифициратат безизходните

ситуации, проблемните моменти, решенията и най-

добрите практики. Това е много важно за процеса

на самообучение на всички нива - от местно до

международно.


37

Слайд 25



Основна информация за примери за иновативни

подходи в управлението на регенерация на

изоставени зони, напр. управлението на

кръгообразното земеползване.

Коментари:

Темата за регенерацията на изоставените зони е

тясно свързана с ефективното земеползване. Един

от иновативните подходи към регенерацията на

изоставени зони е управлението на кръгообразното

земеползване. Обучителят обяснява основната

философия, базирана на схемата показана на

слайда.

Слайд 26



Основна информация за примери за иновативни

подходи в управлението на регенерацията на

изоставени зони, напр. прилагане на теорията на

споделеното управление.

Коментари:

Друг иновативен и много перспективен подход е

интерпретирането на градските отворени

пространства/земя като общи.

Обучителят обяснява накратко потенциала на този

иновативен подход.

Той може да избере друг иновативен подход, за да

демонстрира динамиката на развитие на

методологията по регенерацията, както и колко

важно е отражението на социалните практики върху

нея.


38

Слайд 27



Обобщение на основните теми в този модул с

акцент върху активно придобитите знания.

Коментари:

Обучителят прави изводи от формулирането на

контролни въпроси, както е показано на този слайд,

и заедно с аудиторията посочва основните идеи на

презентацията.

Слайд 28



Достъпни източници на допълнителна информация

и линкове към наръчника и друга базисна

литература.

Коментари:

Обучителят посочва наличните източници, книги,

журнали, наръчници и т.н. в помощ на участниците в

съответните държави и с това завършва


МОДУЛ 3 – ТЕХНИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА

РЕГЕНЕРАЦИЯТА НА ИЗОСТАВЕНИ ЗОНИ МОДУЛ 3 Технически аспекти на регенерацията на изоставени зони

Автор: Barbara Vojvodíková

За контакти: [email protected]

Слайдове: 29 (1 + 27 + 1)

Справки: Bergatt Jackson, J.- Finka, M.- Hermann, G.- Kliučininkas, L.-Lemešenoka, N.-

Petríková, D.- Pletnická, J.- Teirumnieks, E.- Velykienė, D.- Vojvodíková, B.- Zahnašová, M.- Zubková, M.: Brownfields-Handbook-Cross-disciplinary educational tool focused on the issue of brownfields regeneration-Educational tool for Latvia and Lithuania.. 2010, roč. 1, ISSN-ISBN978-80-248-2086-6

Syms,P.M.(2001), Releasing Brownfields, Centre of Built Environment in Sheffield Hallam University,

Votoček,J.(2011): Řešení problematiky brownfileds, Disertační práce, Fakta stavební

VŠB - TU Ostrava, MS, Ostrava 2011


МОДУЛ 3 – Технически аспекти на регенерацията на изоставените зони

40

Слайд 1






Слайд 2


Нивото на осведоменост относно техническите

аспекти на разработване на изоставените зони

трябва да се повиши чрез разясняване на следните

проблеми:

Моля, опишете накратко:

На кои технически аспекти трябва да

обърнем внимание?

Какво може да открием в данните от

различни карти и защо е необходимо да сме

осведомени относно тях?

С каква информация относно обекти на

изоставени зони е необходимо да се

сдобием и защо?

Защо трябва да обърнем внимание на

мрежата на собствеността?


41

Слайд 3


Основните цели на обучителната презентация са:

Представя различните технически аспекти на

регенерацията

Описва на какво може се натъкнем на

мястото на изоставената зона

Обяснява как може да се смекчи рискът от

изненади, като се избере подходящият

подход

Какъв тип предмети може да се намерят в

дадена изоставена зона

Как да ги оценим или “диагностицираме’

Какво е потенциалното бъдещо усвояване на

тези зони

Слайд 4


Съдържанието на тази обучителна презентация

съдържа следните теми, които предстоят да бъдат

описани по-подробно:

Какви сгради може да бъдат открити в


Каква информация е необходимо да

събирем, за да придобием цялостна

представа за зоната.

Видове постройки и техните „диагнози”.

Защо е важно да се помисли по въпроса за

собствеността


42

Слайд 5


Може да се натъкнем на разнообразни видове

постройки в изоставените зони - различни по

отношение на предишната им употреба и тип на

постройката. В началото е подходящо да започнем с

класифицирането на зоните според предишното им

предназначение (типовете постройки се обсъждат

по-нататък). Често срещан пример са

административните сгради. Основно те

представляват обекти, които не крият риск за

околната среда и имат сравнително универсално

използваем интериор.

Друга група включва производствени предприятия и

промишлени сгради. Те обикновено са строго

специализирани и адаптирани към нуждите на

производството.

Също може да има сгради, които са осигурявали

услуги като отоплителни съоръжения,

водопречиствателни съоръжения, електрически

подстанции. За много от тях бъдещата употреба е

силно проблематична.

Кулите и комините имат специално място - често

това са важни забележителности и евентуалното им

разрушаване може да промени или дори да

накърни духа на мястото.

Специалната група се състои от елементи на

техническата инфраструктура като пътища,

свързващи зоната с околностите или някой по-

главен път. Специална конструкция, която се среща

основно в индустриални изоставени зони, са

железопътните коловози. Не на последно място

съществува широк набор от обществени услуги,

които преминават под земята.


43

Слайд 6


Това е много добър пример за това, че при

подходящи условия , една офис сграда може да

бъде лесно употребена повторно. През 2004 година

десет години след края на минните дейности в

зоната, сградата е в добро състояние, като част от

нея се дава под наем. Зоната има много добра

пътна връзка (автобус, трамвай, кола и е дори само

на няколко минути пеша от гарата). Един от

ключовите положителни фактори е, че

собствениците успяват да осигурят охрана, която да

предотврати разрушаването на неизползваната част

от сградата от крадци или хора, търсещи желязо.

Сградата бива закупена от нов собственик в

сравнително добро състояние (2009г.); бива

възобновена с цел офис-сграда.

Слайд 7


Малко по-малко успешен пример е

административната сграда на въгледобивната мина

Heřmanice. Сградата частично се дава под наем, но

локацията е твърде далеч от центъра на града; също

се наблюдават проблеми с околната среда. Тази

сграда все още чака своя нов собственик, който ще я

купи и възстанови.


44

Слайд 8


Какво е общото между тези снимки и в какво те се

различават? Всички те показват бивши

производствени халета. Първата сграда се намира

на силно замърсено място, последният собственик я

е изоставил напълно. Самата града е обявена за

културно наследство, но тъй като е оставена без

никакво наблюдение, постепенно е започнала да се

разпада, а всички ценни материали са откраднати. В

крайна сметка сградата бива разрушена и всичко

изчезва, включително тухлите, от които е била

построена.

Втората снимка илюстрира

високоспециализираното производствено хале,

което собственикът на зоната не е пожелал да

разруши. Днес изоставената индустриална зона е

повторно употребявана като друго производствено

хале. Третата илюстрация показва успешната

трансформация на текстилна фабрика в публичното

пространство с магазини и ресторанти.

Слайд 9


Едроплощните кофражни обекти (ЕПК обекти)

представляват съществено обогатяване и

същивяване на пространството. Комините на

въгледобивните мини са типични примери за ЕКП

обекти, които могат да доминират заради своя вид и

уникална конструкция. Кулите на въгледобивни

мини не притежават само естетически и

архитектурни свойства, но към това се добавя и

чисто човешко измерение. Разрушаване на кулата

служи като специфичен момент, който символизира

края на минните дейности в района. Снимки 1 и 2

показват кули, останали за спомен от някогашната

минна слава на града и района. Снимка 3

принадлежи на миналото и показва кула на

въгледобивна мина, която бива срутена, скоро след

като снимката е направена.


45

Слайд 10


Подходящо ли е или е нецелесъобразно да се

запазват кулите на въгледобивните мини? Причина

за тяхното съхраняване е архитектурната уникалност

на строежа. Кулите представляват ярък символ -

наследство от миналото, което може да бъде

използвано за туризъм. Не на последно място може

да послужи като важна забележителност след като

зоната е реконструирана за повторна употреба.

И все пак това създава и някои проблеми като

разходи за поддръжка и сигурност (охрана срещу

крадци и вандали) - например разходите за

пребоядисването на кулата на втората снимка са

достигнали 300 000 евро. Проблемно, въпреки това

технически преодолимо, е също така наличието на

неработещи шахти под кулата.

Слайд 11


Пътищата и железопътните мрежи са неделима част

от всички по-големи фабрики. Железопътните

коловози представляват особено интересен аспект.

Снимка 1 показва, че в една изоставена зона може

да има много железопътни линии (снимката е

направена във все още активен стоманолеярен

завод). Снимка 2 показва отдавна изоставена зона с

вече отстранени железопътни коловози. Тази зона

не е била предназначена за повторни промишлени

дейности.


46

Слайд 12


Дълго време инфраструктурните мрежи (заедно с

железопътната връзка) бяха считани за важен

положителен елемент на изоставените зони -

бъдещият потребител на местото има всичко

необходимо налице. В действителност често е точно

обратното. Снимка 1 показва конструкция, която е

представлявала различни тръбопроводи за

транспортиране на енергия в областта. Дори

подобни конструкции, дълги няколкостотин метра,

могат да бъдат намерени в някои изоставени зони.

Във връзка с факта, че тези мрежи днес са напълно

нефункциониращи, такова строителство

представлява само допълнителни разходи за

повторната употреба на зоната. Положението е

дори по-лошо, когато мрежите са заровени под

земята, без наличие на съответните документи

(липсата на документация е често преднамерена,

поради стратегическото значение на

индустриалните изоставени зони). По този начин

инвеститорите могат да се сблъскат с подобен

проблем, както може да се види на снимка 2,

където железобетонен подземен тунел с неизвестна

цел е бил намерен под повърхността на земята, той

трябва да бъде отстранен преди повторното

земеползване да започне. Запаси с различни

непознати материали са също подобни нежелани

изненади.


47

Слайд 13


Следващите няколко слайда съдържат информация,

която трябва да бъде събрана и оценена, така че

неприятните изненади след закупуване на мястото,

изготвянето на проекта или започването на

строителните работи да бъдат избегнати.

Историческите карти сякаш не принадлежат към

общите карти, но за решение за инвестиция в

изоставена зона, в която има предположение за

предишно осъществяване на индустриална дейност,

исторически карти са наистина важни. Те може да

разкрият местоположението на обекти, които вече

не са на повърхността, но все още могат да бъдат

открити останки от тях няколко метра под земята.

Планът на града предлага представа за това какви

възможности предлага изоставената зона; каква е

бъдещата й потенциална употреба. Тук отново се

препоръчва да се сравняват карти от различни

периоди - не е необходимо да се използват

исторически карти, но да кажем 10 години назад в

миналото - например бившите пътища за достъп

може вече да са застроени. План на

разпределителните мрежи и енергийните системи

може да даде отговор на първо място на въпроса

какви са възможностите за свързване към близките

мрежи, но също така може да подскаже какво би

могло да бъде намерено в изоставената зона.

Канализацията е добър пример за такава мрежа.

Индустриалните изоставени обекти често не са

свързани към местната канализационна система, а

са използвани специални пречиствателни станции.

Изграждане на нова връзка към местната

канализация или дори на нова пречиствателна

станция представляват допълнителни разходи.

Границите на използването на земята не са само

специфика на изоставените зони, но са от

фундаментално значение за всеки строеж, както и

за съоръженията срещу наводнения. Същото се

отнася и до ресурсите на ГИС и орто-фото картите.

Кадастралните карти са очевиден източник на

информация за строителството, но още повече за

изоставените зони, защото проблемите около

собствеността представляват едно от основните

ограничения за бъдещата употреба на земята.


48

Слайд 14


Тази картинка документира колко сложна може да

бъде структурата на собствеността на дадена зона и

как повторното земеползване може сериозно да

бъде затруднено от това.

Слайд 15


Тези специфични карти се изискват при много

строежи. При изоставените зони специално

внимание трябва да се отдели на екологичния одит,

който също се свързва и със сондажните резултати в

близост до зоната, които може да покажат

замърсяване, идващо от изоставената зона, което от

своя страна води до неизбежни дейности на

санитаризация и увеличени разноски по

разработването като цяло.


49

Слайд 16


Подробна информация за типове сгради и

свързаната с тях диагностика ще бъдат показани

няколко слайда по-нататък.

В началото на оценката е добре да се събере цялата

налична информация за обекти, които са били

разположени в рамките на зоната. Посочените по-

горе карти може да предоставят голяма част от тази

информация. Придобиването на проектната

документация може да бъде мотив от значение за

запазване на обекта или напротив - за

затвърждаване на намерението за разрушаване

(например, ако носещите елементи са в лошо

състояние).

Културното и историческо наследство е отделна

точка. Тук е важно да се разбере правният статус по

отношение на наличието на културно-историческо

наследство.

Фактът, че обект изглежда така, сякаш ще падне

всеки момент, може да не е достатъчно основание

за разрушаването му. Ако обектът е включен в

културно-историческото наследство, тогава

собственикът може да бъде задължен да ремонтира

обекта до най-малките детайли като декорациите от

мазилка, орнаментите и т.н.

Слайд 17


Всяка подобна информация може да помогне за

придобиване на фундаменталната идея за това

какво може да бъде открито в една изоставена зона

например от гледна точка на замърсяването дори

без екологичен одит.


50

Слайд 18


Преди началото или в процеса на вземане на

решение, планиране или разработване на проекта е

важно мястото да бъде посетено, за да се разбере

какво точно има там.

Разнообразието от видове и височината на

самопосялата се растителност може да предостави

средна стойност на това от колко време мястото е

изоставено. Нещо повече, ако е открито наличие на

редки и защитени видове, това действително ще

трябва да бъде взето предвид.

Много интересен източник на информация може да

бъдат бивши чиновници/работници. И все пак, ако

сградите на мястото са срутени, може това да

създаде проблеми за точното локализиране на

отделните обекти. Качеството на водата в близки

кладенци може да сигнализира за замърсяване.

Слайд 19


Оценката на строежа и техническото състояние на

обекта формират базата и предложението за

регенерация и възстановяване. Тази оценка трябва

да отчете състоянието на основните структури,

възможностите на функционална употреба, да

определи изискванията за възстановяване или

ремонт и също така друга важна информация за по-

нататъшното възстановяване, санитаризация или

пък от друга страна разрушаването на целия обект.


51

Слайд 20


Пример за стара постройка. Най-често срещаният

проблем при всички постройки е влажността. Това е

също и типичен пример, при който е необходима

употреба на недеструктивни диагностични методи, с

цел осигуряване на опазването му като културно

наследство.

При избора на подходящ подход за оценка е важно

да се вземат под внимание възрастта на

строителството. За сравнително нови конструкции

обикновено има на разположение голямо

количество входни данни, чрез които текущото

състояние на обекта може да бъде преценено. И

обратното, за по-старо строителство често не

съществуват почти никакви данни, а ако

съществуват, е доста вероятно те да са остарели.

За по-стари обекти се препоръчва винаги да се

пристъпи към подробна оценка на строежа, която

включва определяне на много физически и

механични характеристики на самото строителство,

както и изследване на околната среда, тъй като тя

може да повлияе на състоянието на строителството

(свойства на основите, геоложки свойства,

наводнения, ориентация на обекта, състояние на

горите и т.н)


52

Слайд 21


За по-стари обекти се препоръчва винаги да се

пристъпи към подробна оценка на строежа, която

включва определяне на много физически и

механични характеристики на самото строителство,

както и изследване на околната среда, тъй като тя

може да повлияе на състоянието на строителството

(свойства на основите, геоложки свойства,

наводнения, ориентация на обекта, състояние на

горите и т.н)

Снимките показват стар замък, който е бил

определен като национално наследство. Но в

миналото предишният собственик прави много

промени - както е показано на снимката от

интериора.

А това довежда до въпроса колко автентичен е този

строеж и колко стриктно трябва да бъде

запазването на обекта като национално богатство.

По-сериозен проблем сега е стабилността на цялата

конструкция.

Слайд 22


Този слайд цели само да информира за наличието

на различни методи.

Подробното описание на всички методи отнема на

обучаващите се един цял семестър и образува

специална област на знанието по градско

строителство.

Бъдещите мениджъри на изоставени зони е важно

да знаят, че тези методи съществуват и какви са

техните основни предимства и недостатъци.

Снимките показват примери на разрушителни

методи.


53

Слайд 23


Кратко обобщение на недеструктивните методи.

Слайд 24


Пример за недеструктивен метод - методът на

ултразвуковия импулс - измерва се скоростта на

разпространение на импулса или отклоняването от

нееднородна среда. Този метод може да бъде

използван за оценка на физическите и механични

свойства на материала и за откриване на

потенциални скрити дефекти (кухини, гнезда, т.н.).

Слайд 25


Ако е подходящо или наложително, може да се

стигне до разрушаване поради някоя от възможните

икономически или екологични причини, а това има

както положително, така и негативно въздействие:

премахна клеймото от предишната употреба

намалява структурните рискове

намалява рисковете от замърсяване

може да ускори процеса на разработване

може да се окаже по-евтино (от сложно

преустрояване)

може да донесе по-висока стойност на

бъдещата преустроена зона


54

Слайд 26


Някои от негативните ефекти може да бъдат:

изкореняване на историческите връзки на

локацията

процесът е скъп особено там, където има

голямо количество отпадъчни материали

по-малко устойчив вариант по отношение на

повторната употреба (материалът бива

извозен, а нов материал е докаран на

локацията)

по-малко устойчиво по отношение на

транспорта

нивото на риск за работниците и обществото

като цяло се повишавa

Слайд 27


Броят собственици, които имат интерес в която и да

било изоставена зона, е най-показателният

индикатор за шансовете за повторна употреба.

Слайд 28


Какво научихме - обобщение:

Преди да започнем планирането на проекта,

трябва да бъде извършена сериозна оценка.

Различните типове сгради представляват

различните типове рискове пред бъдещата

употреба.

Важно да имаме предвид състоянието на

съществуващите конструкции, за да вземем

рационално решение за тяхното евентуално

разрушаване.

Специално внимание трябва да бъде

обърнато на проблемите със собствеността.


55

Слайд 29


Моля, започнете дискусия по темата.

МОДУЛ 4 – Екологични аспекти на регенерацията на

изоставени индустриални зони

Модул 4 Екологични аспекти на регенерацията на изоставени индустриални зони

Автори: Barbara Vojvodíková, Marcela Maturová

Контакт: [email protected], [email protected]

Слайдове: 27 (1 + 25 + 1)

Списък на справките: European Commission. (2010). Communication from the Commission – Europe 2020. A Strategy for Smart,

Sustainable and Inclusive growth, Brussels, COM March 3rd

European Soil Portal – Soil Data and Information Systems (2012) [online] [cit 12.3.2012] http://eusoils.jrc.ec.europa.eu/library/themes/contamination/

European Environmental Agency (2007) Overview of progress in the management of contaminated sites in Europe, [online] [cit 12.3.2012] http://www.eea.europa.eu/data-and-maps/figures/overview-of-progress-in-the-management-of-contaminated-sites-in-europe

European Environmental Agency (2007b) Overview of Activities Causing soil Contamination in Europe [online] [cit 12.3.2012] http://www.eea.europa.eu/data-and-maps/figures/overview-of-activities-causing-soil-contamination-in-europe/

European Environmental Agency (2007c) Overview of Contaminants Affecting Soil and Groundwater in Europe Europe, [online] [cit 12.3.2012] http://www.eea.europa.eu/data-and-maps/figures/overview-of-contaminants-affecting-soil-and-groundwater-in-europe

Ministry of Enviroment (2008), Metodický pokyn 14/2008, Hodnocení priorit -kategorizace kontaminovaných a potenciálně kontaminovaných mist

Ministry of Enviroment (2011), Věstník ministerstva životního prostředí 3/2011 Metodický pokyn odboru ekologických škod MŽP - Analýza rizik kontaminovaného území, [online] [cit 12.3.2012] http://www.mzp.cz/osv/edice.nsf/46861B2409735127C125784E0043418B/$file/OVV-Vestnik_3_2011-09032011.pdf

U.S. EPA, (1997), Ecological Risk Assessment Guidance for Superfund: Process for Designing and Conducting Ecological Risk Assessments, Interim Final; Appendix A - Example Ecological Risk Assessment for Hypothetical Sites

United States Environmental Protection Emergency (2001a) A Citizen’s Guide to Activated Carbon Treatment [EPA 542-F-01-020],

United States Environmental Protection Emergency (2001b) A Citizen’s Guide to Air Stripping *EPA 542-F-01-016],

United States Environmental Protection Emergency (2001c) A Citizen’s Guide to Bioremediation *EPA 542-F-01-001],

United States Environmental Protection Emergency (2001d) A Citizen’s Guide to ChemicalOxidation *EPA 542-F-01-013]

United States Environmental Protection Emergency (2001e)A Citizen’s Guide to Excavation *EPA 542-F-01-023]).

United States Environmental Protection Emergency (2001f) A Citizen’s Guide to Soil Washing [EPA 542-F-01-008 ],

United States Environmental Protection Emergency (2001g) A Citizen’s Guide to Thermal Desorption [EPA 542-F-01-003] ,

Tylčer J. in Jackson. J (2005).: Brownfields snadno a lehce- attachment 4, Praha 2005

http://eusoils.jrc.ec.europa.eu/library/themes/contamination/

http://www.eea.europa.eu/data-and-maps/figures/overview-of-contaminants-affecting-soil-and-groundwater-in-europe

http://www.eea.europa.eu/data-and-maps/figures/overview-of-contaminants-affecting-soil-and-groundwater-in-europe

МОДУЛ 4 – Екологични аспекти на регенерацията на изоставени индустриални зони

57

Слайд 1






Слайд 2


Ниво на осведоменост в областта на околната

среда и регенерацията на изоставени зони:

• Какво означава замърсена зона?

• Какви са основните стъпки на проучването

във връзка с възможни екологични

проблеми?

• Какво представлява първоначалната

класификация на методите за

деконтаминация?

• Как избраните методи за деконтаминация

работят?

Слайд 3


Основните целите на тази обучителна презентация

са:

Екологичните аспекти на регенерацията на

изоставени зони включват широк кръг от проблеми -

фауна и флора, въздействие на ландшафта, рискове

за здравето. Всяка от проблемните групи сама по

себе си е толкова сложна, че се нуждае от отделна

презентация. Затова този раздел е фокусиран само

върху замърсяването. Подходите към оценката на

замърсяването са очертани и са представени

подбрани методи за деконтаминация.


58

Слайд 4


Съдържанието на обучителната презентация

съдържа следните теми. Те ще бъдат детайлно

разгледани:

• Дефиниране на термините

• Процедура на екологичната оценка

• Взимане на проби

• Класификация на методите за

деконтаминация

• Примери за методи за деконтаминация


59

Слайд 5


Аспектите на околната среда може да се обяснят от

различни гледни точки, ако успеем да разберем

термина околна среда като пространство за живот.

Трябва да пресметнем социалните, архитектурните,

икономическите аспекти, както и тези, свързани със

здравето на човека.

В тази презентация включваме основно

замърсяването, тъй като то носи значителни

негативни ефекти върху здравето.

Както може да видим в този слайд, замърсяване

може да има в самия строеж, като то може да бъде

опасно, ако искаме да използваме тази площ

например за жилищно строителство. След

разрушаване на конструкцията, трябва да

предприемем дейност по отстраняване на опасните

отпадъци.

Замърсяването в почвата може да се пренесе и във

въздуха и да застраши човешкото здраве под

формата на летлив прах.

Също така е необходимо наблюдение на зоната с

най-силно замърсяване. Ако замърсяването е

проникнало в питейната подпочвена вода, това

може да бъде много опасно за човешкото здраве.

Ето защо е необходимо да говорим за

замърсяването и методите за деконтаминация като

възможност за намаляване на рисковете.

Слайд 6


Това е обща дефиниция на замърсен терен, както и

определение на степента на замърсяване

следствиaе направени изследвания.


60

Слайд 7


По-интересни са тези локации, които подозираме,

че са замърсени, но не сме напълно сигурни. Трябва

да бъде отделено специално внимание на такива

терени; необходимо е провеждане на екологична

оценка.

Слайд 8


Екологичната оценка включва три фази, въпреки че

не е задължително да изготви план за

възстановяване още при първата оценка на терена.

Слайд 9


Тази първоначална оценка на терена е базирана

особено върху икономическите нужди на

изследването. Не е икономически подходящо да се

извършва подробен анализ на цялата зона, затова е

необходимо да бъдат идентифицирани конкретни

места, където ситуацията е най-драматична на база

типа предишна употреба.


61

Слайд 10


След като оценката на местото е проведена и най-

рисковите зони вече са изследвани, целта е да се

определят границите на най-сериозно замърсената

зона.

Слайд 11


Самото взимане на проби включва няколко стъпки:

1. Планиране на пробата;

2. Определя се мястото, от което ще бъде

взета;

3. Пробата се взима;

4. Пробата е транспортирана до

лабораторията;

5. Пробата е анализирана;

6. Трайността на пробата изтича и тя се

изхвърля; и

7. Пробата се превръща в конкретни химични

данни

Слайд 12


Подходящите методи за саниране може да бъдат

изготвени според изводите от оценката.

Необходимо е да бъдат заложени следните две

цели:

елиминиране излагането на живи организми

на замърсяването

елиминиране източниците на замърсяане на

подпочвените води


62

Слайд 13


Методите за деконтаминация могат да бъдат

класифицирани според следните критерии:

според местото

според средата, която ще бъде

деконтаминирана

според вече използваните стратегии

Слайд 14


Деконтаминацията (пречистване) "на място" е

метод, който включва премахване на замърсителите

от мястото и почистването на почвата и

подпочвените води.

”Извън мястото” означава, че замърсените

материали се отстраняват или премахва от средата

окончателно (в случая с разрушаването) или

временно (в случай, че замърсените материали за

“почистени”).

Слайд 15


Различните типове среда изискват различни

технологии за деконтаминация (пречистване).


63

Слайд 16


„Задържане“ на замърсителите: бариери,

втвърдяване или стабилизиране

Превръщане от течна в твърда фаза чрез химична

реакция.

Разсейване чрез химична реакция.

Извличане и отделяне от средата.

Тази група включва термична десорбция,

„изпиране”, извличане чрез разтворител, вентинг,

третиране на подпочвените води чрез фази на

разделяне, абсорбция чрез активен въглен,

пропускане на въздух и комбинация от тези

подходи.

Когато избираме между тези методи и техните

комбинации, е важно да изберем тези, които

предлагат най-ефективните транспортни

механизми, така че максималната цялостна

ефективност да бъде достигната.

Разпад и трансформация на замърсителя

Термични, биологични и химически методи.

Следват примери на избрани методи.

Слайд 17


Това е пример на замърсена почва, изолирана без

допълнително почистване. Замърсената почва е

извлечена, концентрирана на едно място и

изолирана. Мястото е адаптирано като парк.

Снимката е направена в Рурската област, Германия.


64

Слайд 18


Термичната десорбция (термично отделяне)

премахва вредните химикали от почвата и други

материали (като утайки и седименти) чрез

използване на топлинна енергия за превръщане на

химикалите в газове.

Тези газове се събират със специално оборудване.

Вредните химикали и прахта се отделят от газовете

и се изхвърлят по безопасен начин. Чистата почва се

връща на мястото.

Термичната десорбция не е същото като изгаряне,

кеото използва топлина, за да унищожи

химикалите.

Слайд 19


Тази схема описва процес на термична десорбция

(термично отделяне); схемата е взета от посочения

източник. Много полезни описания на различни

методи може да бъдат открити на интернет

страницата на EPA, САЩ.

Термичната десорбция използва техника наречена

десорбер за почистване на замърсените почви.

Почвата е изкопана и е поставена в десорбера.

Той функционира като голяма фурна. Когато почвата

се нагрее достатъчно, вредните химикали се

изпаряват. За да се подготви почвата за десорбера,

може да се наложи тя да бъде смачкана, изсушена,

смесена с пясък, или да се отстранят остатъците.

Това позволява на десорбера по-равномерно и по-

лесно да почисти почвата.


65

Слайд 20


Това е процес на принудително пропускане на

въздух през замърсена вода за отстраняване на

вредни химикали.

Въздухът кара химикалите да се трансформират от

течност в газ (изпарение).

След това газът се събира и пречиства.

Обикновено се използва за третиране на

подпочвени води като част от помпа.

Слайд 21


Пропускането на въздух е безопасен метод.

Пропусквателите могат да бъдат донесени до

мястото, така че замърсената вода не трябва да

бъде транспортирана до съоръжение за почистване.

Цялата замърсена вода се задържа, така че няма

опасност за влизане в контакт с нея.

Замърсените газове, които се произвеждат от

пропускането на въздух, са почистени и тествани.

Слайд 22


Химикалите са склонни да се закрепят или

абсорбират от някои видове почви повече от други.

Например, химикали абсорбират повече от

дребнозърнести почви като тиня и глина, отколкото

от едрозърнести почви като пясък и чакъл.

„Изпирането” на почвата помага за отделянето на

тинята и глината от по- едрозърнестите и по-чисти

почви.

„Изпирането” на почвата може да премахне

различни химикали, като горива, метали и

пестициди, които могат да се абсорбират в почвата.


66

Слайд 23


Преди да се приложи „изпирането” на почвата,

изкопана от замърсения район почва се пресява за

премахване на едри предмети като скали и

отломки.

Пресятата почва се поставя в устройство, наречено

“изтъркващо” устройство (scrubbing unit). Добавя се

вода към замърсените почви в „изтъркващото”

устройство.

Сместа от почва и вода се прекарва през сито,

смесителни лопатки и водни струи.

Това отмива тинята и глината от по-еднозърнестата

почва и ги разделя.

Известна част от замърсяването може да се

разтвори във водата или изплува на повърхността.

Замърсената вода се отстранява и се почистват в

пречиствателна станция.

След това чистата вода може да се използва

повторно в „изтъркващото” устройство.

Тинята и глината може да се измият отново в

„изтъркващото” устройство или почистят с друг

метод като биоремедиацията или термична

десорбция.

Пясъкът и чакълът, които се утаяват на дъното на

“изтъркващото” устройство, също са тествани за

химикали.

Ако пясъкът и чакълът са чисти, те могат да бъдат

върнати на местото. Ако замърсяването е все още

налице, материалите се пречистват отново в

“изтъркващото” устройство. Ако е необходимо, се

използва друг метод за завършване на

почистването.


67

Слайд 24


http://www.frtr.gov/matrix2/section4/4_1.html

В допълнение към разграждането на адсорбираните

остатъци гориво, летливите съединения,

биоразградени като пари, се процеждат бавно през

биологично активната почва. Военновъздушните

сили на САЩ са изготвили техническия меморандум,

който обобщава резултатите от проучванията на

биовентинг на горива, проведени на 145 локации на

Военновъздушните сили на САЩ. Меморандумът

разглежда общите учебни резултати и представя

информацията за разходите, изпълнението и

поуките.

Регулаторното приемане на тази технология се случва в 30 щата и във всички 10 региона на EPA (US Environmental Protection Agency) и използването на тази технология в частния сектор се разраства бързо след лидерството на Военновъздушните сили на САЩ. Биовентингът (биовентилиране) е от среднодълга

до дългосрочна технология. Почистването варира от

няколко месеца до няколко години.

http://www.frtr.gov/matrix2/section4/4_1.html

http://www.epa.gov/


68

Слайд 25


Биовентинг техниките (техники за биовентилиране)

са били успешно използвани за почистването на

почви, замърсени с петролни въглеводороди,

нехлорирани разтворители, някои пестициди,

консерванти за дърво, както и други органични

химикали.

Докато биоремедиацията не може да разтвори

неорганични замърсители, тя може да се използва

за промяна на валентното състояние на

неорганичните съставки и да причини адсорбция,

вертикален отвод на газовете, натрупване и

концентрация на неорганични вещества в микро-

или макроорганизми.

Тези техники, до голяма степен все още

експериментални, са обещаващи за

стабилизирането или премахването на неорганични

вещества от почвата.

Факторите, които могат да ограничат

приложимостта и ефективността на процеса, са:

водната маса в рамките на няколко фута от

повърхността, ниска пропускливост на почвата

намаляват качеството на биовентинга.

Парите могат да се натрупат в мазета в радиуса на

влияние на сондите за впръскване на въздух. Този

проблем може да бъде уталожен чрез извличане на

въздуха в близост.

Изключително ниското съдържание на влага в

почвата може да ограничи биоразграждането и

ефективността на биовентинга.

Може да има необходимост от мониторинг на

отходните газове на повърхността на почвата.

Биоразграждането в аеробни условия на много

хлорни съединения може да не е ефективно, освен

ако не е налице съметаболитност или анаеробен

цикъл.

Ниските температури могат да забавят

възстановяването, въпреки че вече е

демонстрирано успешното възстановяване при

изключително студени климатични условия.


69

Слайд 26


Какво научихме:

За определяне на екологичните проблеми на

зоната е необходимо да се извърши

проучване на място.

На базата на изводите трябва да бъде

избран подходящ метод/комбинация от

методи за деконтаминация/пречистване.

Съществуват много методи за

деконтаминация/пречистване и тяхната

устойчивост зависи от вида среда и

откритите замърсители.

Слайд 27



МОДУЛ 5 – УПРАВЛЕНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ

МОДУЛ 5 Управление и икономически аспекти

Автор: Mária Zúbková

Контакт: [email protected]

Слайдове: 23 (1 + 21 + 1)

Списък на справките:

CABERNET (2001-2004): “2nd Periodic Report EVK4-CT-2001-2004. Concerted Action on

Brownfield and Economic Regeneration Network.” www.cabernet.org.uk

CHMELOVÁ, I. 2009. PPP ako efektívny nástroj zabezpečenia verejných služieb, STU

Bratislava

FINKA, M, PETRÍKOVÁ, D., Eds., 2000. Spatial Development and Planning in European

Integration. FA STU-ROAD Bratislava

Galster, George C., Christopher Walker, Christopher Hayes, Patrick Boxall, and Jennifer Johnson. “Measuring the Impact of Community Development Block Grant (CDBG) Spending on Urban Neighbourhoods.” Housing Policy Debate 15, no. 4 (2004): pp. 903-34.

GRAND AGREGATS ECONOMIQUES DE LA CONSTRUCTION. (2006): Donnees provisoires,

octobre 2006, Ministere des Transports de l´equipement du Turisme et de la Mer, France

Nathanail P., Millar K., Grimski, D., Ferber, U. (2007) Key findings from CABERNET – Europe´s sustainable brownfield regeneration network. Otparlik, R., Grimski, D., Hauschild, M., Ertel T., Ferber, U., Millar K., Nathanail P., (eds.) Managing Urban Land. Frieberg SAXONIA, pp. 59-64

ROBIN, P. 2008. Innovation et territoire,, EXU, STU Bratislava

Walker, Christopher, Chris Hayes, George C. Galster, Patrick Boxall, Jennifer Johnson (2002) “The Impact of CDBG Spending on Urban Neighbourhoods.” Washington, DC: The Urban Institute Metropolitan Housing and Communities Policy Centre



71

Слайд 1





използвате свои примери.

Слайд 2


Необходимо е да се повиши нивото в областта на

икономическите и управленски аспекти на

разработването на изоставени зони, като обясним

следните въпроси:

• Моля, обяснете наличието на икономически и

управленски инструменти в процеса на

разработване на изоставени зони.

• Моля, обяснете значението и ролята на

икономическите пазари и пазарите на недвижими

имоти в разработването на изоставени зони.

• Моля, обяснете видовете изоставени зони от

гледна точка на икономическите аспекти на

разработването на изоставени зони.

• Моля, накратко обяснете смисъла от ПЧП в

процеса на разработване на изоставени зони.

72

Слайд 3


Основните цели на тази обучителна презентация

са:

• Разбиране и утилизация на ключовите

управленски и икономически инструменти в

процеса на разработване на изоставени зони.

• Признаване ролята на икономическите пазари в

разработване на изоставени зони

• Видове изоставени зони от гледна точка на

икономическите аспекти разбирани като ключов

момент за успеха на бъдещото разработване на

изоставени зони

• Разбирането на ПЧП и неговата роля в процеса на


Слайд 4


Съдържанието на тази обучителна презентация се

състои от следните подробно описани теми:

• Управление и икономически инструменти в

процеса на разработване на изоставените

зони.

• Икономически пазари и пазари на

недвижими имоти в процеса на

разработване на изоставените зони.

• Типовете изоставени зони от гледна точка на

икономическите аспекти – моделът ABCD

категории изоставени зони.

• Публично-частното партньорство в


• Ролята на Плановете за действие в процеса

на разработване на изоставени зони.

73

Слайд 5


Икономическите инструменти включват набор от

политически инструменти.

Общият елемент на всички икономически

инструменти е, че те произвеждат промяна или

оказват влияние върху поведението чрез

въздействие върху пазарните лостове.

Икономическите инструменти са средство за оценка

на "външните разходи". Тези "външни разходи"

може да включват изчерпване на природните

ресурси, влошаването на околната среда,

въздействие върху здравето, социалното

въздействие и т.н.

Икономическите инструменти може да доведат до

повишаване на цените, както и увеличаване на

финансовата възвращаемост в случай на по-

устойчиви подходи. Прилагането на икономически

инструменти могат да осигурят стимули за

инвестиции в иновации и подобряване на

екологичните технологии, така че да се генерират

ползи както за околната среда, така и за финансовия

сектор. Използването на икономически инструменти

може да доведе до повишаване на публичните

приходи чрез данъчни политики.

Слайд 6


Инструменти за управление с цел постигане на

устойчиво развитие и разработване на изоставени

зони. Управлението подкрепя местните власти да

разработват и прилагат иновативни инструменти за

управление. Доброто управление в посока развитие,

както и в процеса на разработване на изоставените

зони изисква постоянни, циклични механизми и

инструменти за управление. В този процес трябва да

се прилага планиране, организиране, набирането на

персонал, лидерство, контролиране, ефективно

целеполагане, мониторинг, докладване и

непрекъснато подобряване. Целта е да се утвърдят

принципите на устойчивото развитие и

разработване на изоставените зони в рамките на

целия процес на вземане на решения на общинско и

регионално ниво.

74

Слайд 7


Пазарите в процеса на разработване на


Пазарите не винаги работят добре. Когато се сриват или имат своите дефекти, не може да се осъществят дейности за увеличаване общото национално богатство. Такъв е случаят с изоставените зони. Има редица съществени недостатъци на пазара, които пречат на разработването на земята, дори когато той създава достатъчно богатство и доходи, които да надхвърлят цената на разработването. Пазарите се сриват, когато разработчикът или собственикът на земята не разполагат с важна информация, или когато решенията оказват въздействи върху хора, които не са страни по сделката. В последния случай, разработчиците и собствениците на земя естествено действат ефективно в своите собствени търговски интереси. Когато има допълнителни социални интереси или интересите на трети страни трябва да бъдат взети предвид, ролята на правителствата е да намерят разходно-ефективни средства за въвеждане на тези съображения в процеса на вземане на решения в частния сектор. Различни пазари, влизат в процеса на разработване на изоставените зони. Обратната връзка, получавана от пазара на земя и недвижими имоти, е информацията, която има най-голямо значение за разработването на изоставените зони.

75

Слайд 8


Връзка между разработването на изоставените

зони и пазарите.

Една от основните движещи сили на разработването

на изоставените зони е осъществяването на

икономическо съживяване на градските зони и

потенциалната печалба. Разработването на

изоставени зони е стимул за местното

икономическо развитие и оказва въздействие върху

няколко икономически пазара: пазарът на земя се

характеризира с местоположението на земята,

което е фиксирано, но не е хомогенно; там се

извършват дейности по собствеността на земята,

пазарът на недвижими имоти е особен вид пазар,

който включва земя и всичко, което е трайно

прикрепено към нея. И все пак, съществуват много

други пазари, които имат въздействие върху

разработването, като например: пазарът на

иновации, пазарът на труда и т.н.

Слайд 9


Идентифицирането на икономическите условия

може да помогне на политиците да определят

стратегии, които могат да подобрят

икономическата жизнеспособност.

Успешното разработване на изоставени зони

подобрява капитала на града или на част от града, а

чрез увеличаване на заетостта, икономическата

активност, печалбата и евентуално заплатите, то

дава възможност за повишаване на

професионалните и предприемачески умения, както

и доставката на уникални услуги. То защитава и

захранва социалния и природен капитал.

Разработването на изоставени зони включва

паралелното развитие на качеството на управление

на града, отношенията на доверие между

публичния и частния сектор, технологичните

възможности на местните фирми (включително

иновативни продукти и услуги), наличието на

средства, както и ефективността на демократичното

участие.

76

Слайд 10


Класификация на местото.

Различни видове проекти за разработване на

изоставени зони, представящи тяхното

икономическото състояние, може да бъдат

илюстрирани с помощта на концептуалния модел,

разработен в рамките на проект 5РП R & D

CABERNET (2005).

От икономическа и управленска гледна точка е

важно да се прави разлика между видовете обекти,

признати от модела ABCD, който идентифицира три

локации, в зависимост от техния икономически

статус (разходите за разработване, стойността на

земята, и др.) Локациите са класифицирани като:

Локации A - икономически изгодно, частно

финансиране.

Локации В - на границата на рентабилността, с

публично-частно финансиране

Локации C - D - не са печеливши, финансирани от

публичния сектор или общините.

77

Слайд 11


Класификация на местото.

Различни видове проекти за разработване на

изоставени зони, представящи тяхното

икономическото състояние, може да бъдат

илюстрирани с помощта на концептуалния модел,

разработен в рамките на проект 5РП R & D

CABERNET (2005).

От икономическа и управленска гледна точка е

важно да се прави разлика между видовете обекти,

признати от модела ABCD, който идентифицира три

локации, в зависимост от техния икономически

статус (разходите за разработване, стойността на

земята, и др.) Локациите са класифицирани като:

Локации A - икономически изгодно, частно

финансиране.

Локации В - на границата на рентабилността, с

публично-частно финансиране

Локации C - D - не са печеливши, финансирани от

публичния сектор или общините.

Слайд 12


Моделът ABCD.

Тези локации, предимно от типа CD, са често

концентрирани в райони на социална

онеправданост и затова политики за справяне с

натрупването на свободни и изоставени зони

очевидно е ключов елемент на градското развитие -

предизвикателството е да се ускори темпът, на

който пазарът е в състояние да поеме изоставените

зони. Ако вече възприетата стойност на обекта е по-

малка от очакваните разходи, в обозримото бъдеще

зоната ще остане свободна или неизползвана.

78

Слайд 13


Моделът ABCD - диаграма.

Както се вижда на диаграмата, само категория A

генерира печалба чрез пазарните механизми.

Единствено скромни корекции на възприетите

разходи и стойности са необходимим, за да може

пазарът да разработи локации B. За разлика от това,

пазарът е много малко вероятно да бъде в

състояние да отговори на нуждите на локации от

типа CD, което предполага по-значима роля на

публичните органи (на национално, регионално или

общинско ниво). Поради това, част от изоставените

зони (т.е. тип B) могат да бъдат подети от частния

сектор, ако публичният сектор е в състояние да

помогне с разходите в граничните случаи, вместо да

се изисква водещата инвестиция да бъде направена

от обществени агенции.

Локации C-D представляват значителен проблем,

тъй като те може да окажат отрицателно

въздействие върху околната среда и обществото,

особено когато са концентрирани на близко

разстояние, увеличавайки трудностите при

постигане на ефективно възстановяване на

градската среда. Локации CD обикновено изискват

значителна предварителна инвестиция от

публичния сектор, преди да бъдат предадени на

частни предприемачи или разработчици,

използващи обществени / частни подходи за

партньорство.

79

Слайд 14


Моделът ABCD и пазарната икономика.

Както споменахме в предишните части, само

локации от типа А са търговски използваеми,

локации B притежават нестабилна икономическа

жизнеспособност. Ако възприетата стойност на

обекта е по-малка от очакваните разходи, зоната ще

остане свободна или неизползвана в близко бъдеще

(локации B и CD). Това може да се промени, само

ако има някакво средство за създаване на излишък

на стойността над разходите. Политически

инициативи могат по различни начини да се стремят

да увеличат пазарните стойности, да намалят

очакваните разходи или да комбинират и двата

подхода.

Слайд 15


Категория B и C-D.

Регенерацията на част от изоставените зони (т.е.

локации B) може да бъде придвижена напред и от

частния сектор, ако публичният сектор е в състояние

да помогне с разходите. Има много малка

вероятност пазарът да бъде в състояние да отговори

на изискванията на локации от типа CD, което

предполага по-значима роля на публичните органи

(на национално, регионално и общинско ниво). Една

изоставена зона може да включва различни части от

различните типове локации. Може да има

преобразуване на локация C (или част от нея) в

локация от типа B. Това е процес, чрез който

локацията става все по-привлекателна и по-

интересна за инвеститори.

80

Слайд 16


Локации C-D представляват значителен проблем,

свързан основно с: 1) Пазарните сили не са в

състояние да управляват разработването на тези

локации, 2) Повторната употреба се счита за

подходяща, само ако локациите са свързани с

дългосрочни възможности и т.н. Един възможен

вариант, или основно решение за тези локации, е

гъвкавата употреба за постоянно или временно. В

отговор на този въпрос, в началото на 90-те години,

френските региони Lorrain и Nord-Pas de Calais

концентрират публично финансиране в локации C,

което ги поставя в състояние на резерв,

фокусирайки се върху проекти, които да привликат

местни организации за създаване на нови "зелени

удобства". Приема се, че преходът на локацията от

статут на изоставена зона до състояние на резерв,

може да се реализира сравнително бързо.

Значителна част от изоставените зони - локациите D,

особено в области с ниски пазарни стойности, не са

икономически изгодни. Тези локации носят риск.

Слайд 17


Партньорства в процеса на разработването на

изоставените зони:

Една от възможните форми на партньорство е

публично-частното партньорство, определено като

сътрудничество между публичния и частния сектор с

цел предоставяне ефективна публична

инфраструктура, обществени пространства и услуги.

Това е дългосрочно сътрудничество, което означава,

че проектът за обществено развитие не е

единствено построен или разработен от публичния

сектор (държава, област, община), но с подкрепата

на частния сектор. Обществените услуги и

инфраструктурата могат да бъдат осигурени по

икономически най-ефективения начин, като се

позволи на всеки сектор да прави това, в което той е

най-добър.

81

Слайд 18


Партньорства в процеса на разработване на

изоставените зони във връзка с модела ABCD.

Моделът ABCD акцентира и върху възможностите за

финансиране на разработването, в зависимост от

разходите за регенерацията и стойността на земята.

Обекти от категория А почти винаги привличат

частни средства. Категория B представляват

проекти, които са на границата на рентабилността.

При тях съществува възможност за финансиране

чрез публично-частно сътрудничество или

партньорство. Категория CD представляват основно

публичния сектор или проекти на общината,

задвижвани от публично финансиране или

специфични законодателни инструменти (например

данъчни стимули, екологични и здравни стандарти).

Слайд 19


Интегрираните планове за действие за

разработване на изоставени зони са неформални

инструменти, които основават процесите на

управление на разработването на изоставени зони

върху краткосрочни и средносрочни планове.

Плановете за действие помагат за обединяване на

интересите на различните заинтересовани страни и

спомагат за създаване на общи цели,

идентифициране на мерките и източниците на

финансиране, които биха довели до изпълнението

на заложените в нея цели. Плановете за действие

също разпределят отговорностите и бюджетите за

реализиране на мерките. Тези мерки са тясно

свързани с установените инструменти за формално

и неформално пространственото планиране.

Плановете за действие също така разписват

отговорностите на заинтересованите страни,

аспекти на организационно-управленските процеси,

както и отзиви за представянията и график за

изпълнението.

82

Слайд 20


Форматът на интегрирания план за действие

зависи от естеството на разработването и трябва да

бъде заложен в стратегията. Плановете за действие

уточняват необходимите действия за справяне с

всяка една от целите, набелязани в стратегията,

съгласно зададен график.

Отговорните субекти са координиращите

институции/ отдели/ организации/ органи или

партньори, отговорни за разработването, директно

предоставящи или отговарящи за дейността. Това

ще обобщи бизнес темата, събирането на средства,

получаването на необходимите одобрения и

възлагането на работа. Списъкът с плана за действие

е представянето на всяко действие под формата на

подреден списъкът на дейностите (стъпка по

стъпка), отразяващи определена последователност

на задачите, необходими за постигане на целите.

Таблицата с плана за действие е по-модерният и е

най-разпространен начин за представяне на план за

действие, позволяващ описание на всяка

дейност/поддейност или задача с множество

признаци. Таблицата с плана за действие включва

времевото разпределение на дейностите - стъпки за

действие.

Слайд 21



• Подходящите икономически и управленски

аспекти и цели в процеса на разработване на

изоставените зони често се определят от аспектите

на физическата среда.

• Основните инструменти, използвани в процеса на

разработване на изоставените зони трябва да

удовлетворяват широк кръг на заинтересовани

страни.

• Икономически условия за разработване -

необходимо е да се характеризират различните

типове изоставени зони от гледна точка на тяхната

икономическа жизнеспособност.

• Видове изоставени зони според икономическите и

управленски аспекти на модела ABCD.

• Роля на партньорството в процеса на

разработване.

83

Слайд 22



• Начини за включване на икономически аспекти и

аспекти на управлението в стратегиите за


• Въздействие на някои пазари: напр. пазарът на

земя, пазарът на недвижими имоти, пазарът на

труда, капиталовият пазар и т.н., са стимул за

местното икономическо развитие, както и за

разработването на изоставените зони.

• Ролята на партньорствата в процеса на

разработване: признаване, че публично-частното

партньорство има определени предимства при


• Интегративните планове за действие при

разработването на изоставените зони като ключов

инструмент, но от друга страна като неформален

инструмент на разработване чрез краткосрочни и

средносрочни планове.

Слайд 23



МОДУЛ 6 – ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА

РЕГЕНЕРАЦИЯТА НА ИЗОСТАВЕНИТЕ ЗОНИ

Модул 6 Възможности за финансиране на регенерацията на изоставените зони

Автор: Mária Zúbková, Barbara Vojvodíková, Jiřina Bergatt Jackson

Контакт: [email protected] , [email protected] , [email protected]

Слайдове: 26 (1 + 24 + 1)

Списък на справките: Bacot, H. and O’Dell, ‘Establishing Indicators to Evaluate Brownfield Redevelopment’, 2006,

Economic Development Quarterly, vol. 20, no. 2, pp. 142-161.

Bartsch, C. and Wells, B., 2006, State and Local Non-Cash Tools and Strategies to Enhance a Brownfield Project’s Bottom Line. Northeast-Midwest Institute - Available at webpage http://www.nemv.org.

International City/County Management Association (ICMA), Righting the Wrong. A Model Plan for Environmental Justice in Brownfields Redevelopment. A publication of the Superfund Brownfield Research Institute, Washington D.C., 2001.

International City/County Management Association (ICMA), Navigating the Waters:Coordination of Waterfront Brownfields Redevelopment. A publication of the Superfund Brownfield Research Institute, Washington D.C., 2002.

International City/County Management Association (ICMA), Brownfields Redevelopment. A guidebook for Local Governments and Communities – Second Edition. A publication of the Superfund Brownfield Research Institute, Washington D.C., 2005.

Ivanička,K., Špirková, D. (2002). Problemy finansowania mieszkalnictwa w Slowacji. In:

Sprawy mieszkaniowe, 2002, Zeszyt 1-2, p.65-79

Kiss,I., Palko,F. et al. (2013) Európske fondy v praxi. EK, ANGEMY,s.r.o. Bratislava 2013, ISBN:

978-80-971284-7-0

Kráľovič, J., Vlachynský , K. (2006). Finančný manažment. IURA EDITION Bratislava, 2006. ISBN

80-8078-042-0.

Oliver, L., Ferber, U., Grimski, D., Millar, K. and Nathanail, P., 2005, The Scale and Nature of European Brownfields. - Available at webpage http://www.cabernet.org.uk/resourcefs/417.pdf.

Public-private Partnerships (Chmelová, I., Mitošinka, M., Vaško, P., eds), Association PPP, Bratislava 2009

Szymecko, L.A. and Voice, T.C., Brownfield Redevelopment Guidebook for Michigan. Brownfield News, Inc., Chicago, Illinois, 2002 (available at http://www.egr.msu.edu/brownfields)

http://www.norway.sk/News_and_events/eea-grants/

http://www.zmos.sk/financny-mechanizmus-ehp-a-norskeho-kralovstva.phtml?id3=30087

http://www.envirofond.sk/sk/podpora_dotacie.html

http://www.sfrb.sk/eu-fondy/eu-fondy

http://www.sfrb.sk/

http://www.asociaciappp.sk/upld/brozura/000003/PPP_brozura_110404.pdf




http://www.nemv.org/


http://www.egr.msu.edu/brownfields

http://www.norway.sk/News_and_events/eea-grants/

http://www.zmos.sk/financny-mechanizmus-ehp-a-norskeho-kralovstva.phtml?id3=30087

http://www.envirofond.sk/sk/podpora_dotacie.html

http://www.sfrb.sk/eu-fondy/eu-fondy

http://www.sfrb.sk/

http://www.asociaciappp.sk/upld/brozura/000003/PPP_brozura_110404.pdf

85

Слайд 1






Слайд 2


Целта на презентацията е да научим за финансовите инструменти на проектите по разработване на изоставени зони на национално и международно равнище и за да разберем какъв вид сътрудничество и партньорство може да се използва за успешното им прилагане.

Слайд 3


Съществуват няколко инструмента за финансиране

на изоставените зони; необходимо е да се направи

разграничение между условията за използване на

тези инструменти, особено когато се отнася до

структурните фондове на ЕС или на проекти на

публично-частното партньорство.

86

Слайд 4


Съществуват няколко подходящи инструмента за

финансиране на разработването.

Система от схеми за безвъзмездни средства

(държавни субсидии), при които парите са

контрибуция от фирми, институции или местни

власти, които да компенсират за достигане на

финансов баланс, насърчават икономическите и

инвестиционните дейности, по-специално да

поддържат или засилват дейността си и т. н., напр.

безвъзмездни средства, предоставени от

Предприятие за управление на дейностите по

опазване на околната среда (ПУДООС). За

ползването на помощта от безвъзмездни средства,

всеки реципиент трябва да съдейства с най-малко

5% от други източници.

Преките инвестиции, независимо дали публични

или частни, означават разработване изцяло

финансирано от публичния или частния сектор.

В близък период от време структурните фондове на

ЕС може да се превърнат в приоритетен източник на

финансиране за възстановяването на изоставените

зони, по отношение на начините за финансиране на

възстановяването на изоставени зони те на практика

са най-силната предпоставка за допълнително

финансиране на бюджетни средства или

безвъзмездни средства чрез ЕС.

Националните кредити и кредитите на търговските

банки предоставят финансови кредити за

строителство, реконструкция и възобновяване на

имота въз основа на проектно финансиране, но там

налице е проблемът с лихвените проценти и тяхната

оптимална стойност, която е основен елемент за

финансиране на обновяване на изоставени зони от

частни източници на кредитиране. Субсидиите за

разработване на изоставени зони и изграждане на

техническата инфраструктура са също средства за

възстановяване.

87

Слайд 5


Публичните източници (общини или региони, които

участват в процеса на регенерация) се срещат по-

често, или като чисто публично финансиране, или в

комбинация с частен капитал.

Те се състоят от:

- бюджети на общини, региони или държавния

бюджет,

- фондовете на ЕС чрез оперативните програми,

- дарения и субсидии от други фондове и

организации.

Система от държавни субсидии според

икономически и финансови условия, при които

парите са принос от бизнеса, институции или местни

власти, а това осигурява финансовия баланс,

насърчава икономическите и инвестиционните

дейности, по-специално поддържат или подпомагат

техните дейности и др.

Чистият частен капитал взима участие в

разработването на изоставени зони или от

позицията на предишния собственик, който е (от

пазарни или непазарни сили) принуден да извърши

регенерацията на изоставената зона. Една от най-

големите пречки пред разработването на

изоставени зони е увеличаването на разходите,

следствие необходимостта да се реши проблема с

разграбените, остарели или екологично замърсени

зони. Те далеч надвишават потенциалните ползи. От

друга страна, привлекателната локация на зоната

може да увеличи продажните цени и да компенсира

за повишените разходи.

88

Слайд 6


Ползите от партньорствата при разработването на

изоставени зони включват: достъп до по-широки

източници на финанси, повече начини за

използване на ограничените публични средства,

както и насърчаване на частния сектор за


Публично-частното партньорство е една от

възможните форми на партньорство, определени

като сътрудничество между публичния и частния

сектор с цел предоставяне на ефективна публична

инфраструктура, обществени пространства и услуги.

Публично-частното партньорство приема, че както

публичният сектор, така и частният сектор имат

различни предимства при изпълнението на

конкретни задачи. Като позволява на всеки сектор

да прави това, в което е най-добър, и така

обществените услуги и инфраструктурата да бъдат

осигурени по икономически най-ефективния начин.

Това е дългосрочно сътрудничество, което означава,

че общественото развитие на проекта не е

построено или предоставено само от публичния

сектор (само от държавата, региона и общината), а е

с подкрепата на частния сектор.

89

Слайд 7


Основните модели на публични-частни

партньорства могат да бъдат описани, както следва:

УП – Управление (Експлоатация) и Поддържане:

Частен собственик, управлява по договор актива на

публичната собственост за определения срок.

Собствеността върху актива остава на

публичноправния субект, както и отговорността.

Тази форма е близка до аутсорсинга.

ИУТ - Изграждане – Управление (Експлоатация) -

Трансфер: Частен субект получава правото за

финансиране, проектиране, изграждане и

ръководене на съоръжението (да изисква

потребителски такси) за определен период от

време, след което собствеността се прехвърля

обратно към публичния сектор.

ПИФУ - Проектиране - Строеж (Изграждане) -

Финансиране – Управление (Експлоатация):

Частният сектор проектира, финансира и изгражда

ново съоръжение при дългосрочен договор за наем

и ръководи съоръжението по време на срока на

лизинговия договор. Частният партньор прехвърля

новото съоръжение към публичния сектор в края на

срока на лизинговия договор.

ИСУ - Изграждане - Собственост - Управление:

Частният сектор финансира, изгражда, притежава и

управлява съоръжението или услуга завинаги.

Публичните ограничения се отчитат при

първоначалното споразумение и през текущия

регулаторен орган.

90

Слайд 8


Основните модели на публични-частни

партньорства могат да бъдат описани, както следва:

УП – Управление (Експлоатация) и Поддържане:

Частен собственик, управлява по договор актива на

публичната собственост за определения срок.

Собствеността върху актива остава на

публичноправния субект, както и отговорността.

Тази форма е близка до аутсорсинга.

ИУТ - Изграждане – Управление (Експлоатация) -

Трансфер: Частен субект получава правото за

финансиране, проектиране, изграждане и

ръководене на съоръжението (да изисква

потребителски такси) за определен период от

време, след което собствеността се прехвърля

обратно към публичния сектор.

ПИФУ - Проектиране - Строеж (Изграждане) -

Финансиране – Управление (Експлоатация):

Частният сектор проектира, финансира и изгражда

ново съоръжение при дългосрочен договор за наем

и ръководи съоръжението по време на срока на

лизинговия договор. Частният партньор прехвърля

новото съоръжение към публичния сектор в края на

срока на лизинговия договор.

ИСУ - Изграждане - Собственост - Управление:

Частният сектор финансира, изгражда, притежава и

управлява съоръжението или услуга завинаги.

Публичните ограничения се отчитат при

първоначалното споразумение и през текущия

регулаторен орган.

91

Слайд 9


Можем да разделим финансовите източници, които

имат връзка с разработването на изоставени зони

спрямо различни схеми. За целите на тази

презентация би било полезно да я разделим според

дейностите, които източниците на финансиране са

посочили в Чехия.

Списъкът с източници не включва частни източници.

На първо място, заради ограничената дължина на

презентацията, на второ място, защото частни

източници съществуват във всички посочени типове

източници и обикновено се използва само за

съфинансиране на проект, финансиран от някои от

споменатите публични източници.

Слайд 10


Първият от типичните източници за Чешката

република е Фондът за национална собственост,

(описание на слайда).

Много екологични проекти за възстановяване са

реализирани, но тъй като тези проекти обикновено

са много големи, обхващащи комплексно саниране

на големи площи, и всеки проект се финансира по

един договор с голям бюджет, има няколко

оплаквания за надценени работи за саниране, така

че от 2007 година насам цялото финансиране се

спира и оставащият бюджет е прехвърлен под

контрола на Министерство на финансите.

Слайд 11


Тези източници са изготвени въз основа на

подадените проектни предложения за под-комисии.

Типичен пример за използване на този източник е

възстановяването на бившата въглищна мина в

Horní Suchá.

92

Слайд 12


Чешката република също така се опитва да

подкрепя зони, които са били употребявани от

армията (руска и чешка).

Слайд 13


Изоставените зони не са проблем само на

замърсяването, безработицата или влошаване на

региона, но има и места, където можем да намерим

уникални строежи, сгради или уникална

технологична скъпоценност от отминала епоха.

Необходимо е да се осигури финансова помощ, ако

държавата иска да запази наследството за

следващото поколение.

Слайд 14


Тази субсидия не е единствено насочен към

регенерацията на изоставените зони, а по-скоро към

градското развитие в по-широк смисъл.

93

Слайд 15


Това е списък само с оперативните програми, които

обхващат една част от процеса на регенерация на

изоставените зони. За съжаление за подготовката на

проекти това е нещо като пъзел, тъй като всяка от

тях има различна структура, цели и условия.

Слайд 16


Този сравнително нов инструмент ще бъде

използван в Моравско-силезкия регион на Чехия.

Приключението беше дълго и трудно, но сега

фондът за градско развитие е вече създаден и най-

накрая парите могат да се инвестират.

Слайд 17


Представяне на примерите от Словакия.

94

Слайд 18


Схемата за безвъзмездна помощ за реабилитация

на селата е публична схема, фокусирана върху

възстановяване на изоставените зони, следствие

кооперативното земеделие.

Съществуват много частни схеми за развитие,

наречени неправомерни от успешни частни

компании.

Норвежкият финансов механизъм като частна

схема е насочен към опазване на околната среда,

опазване на европейското културно наследство и за

насърчаване на устойчивото развитие

Субсидии за развитие на зоната и изграждане на

техническа инфраструктура - кандидатите могат да

бъдат общини или организации с нестопанска цел,

предоставящи благотворителни услуги.

Слайд 19


Този тип подход има за цел регенерация на

изоставените зони чрез използване на най-добрите

умения и правомощия на обществения или частния

сектор.

95

Слайд 20


Условията за решаване на финансирането на

разработване на изоставени зони е при по-голямата

част допълнително финансиране на бюджетни

средства или безвъзмездни средства от ЕС.

Структурните фондове на ЕС може да станат важен

източник на финансиране за разработване на

изоставените зони в Словакия. Доказателство за

това е и призива (през 2008 г.) на Министерството

на икономиката "Подкрепа за развитието на

изоставените зони на бивши индустриални паркове"

в оперативната програма "Конкурентоспособност и

икономически растеж", мярка 2.1. Единственият

документ, който трябва да допринесе за

подобрения в тази област, е оперативната програма

"Конкурентоспособност и икономически растеж"

само с един от приоритетите при регенерацията на

изоставени зони: стратегията и подкрепата е

насочена към превръщането на регионите в по-

привлекателни територии за инвеститорите

(рехабилитация на сгради, промишлени обекти, и

т.н.). Това ще се осъществи чрез утилизацията на в

момента неизползвани изоставени зони за нови

бизнес дейности. През 2013 г. (февруари) в

оперативната програма за региона на Братислава се

обявява възможност за проект за регенерация на

общините с общо финансиране от 13 411 765 €.

Слайд 21


Държавните и банкови гаранции за кредити се

предоставят с цел намаляване на споделения риск -

рисковете са на база договорни отношения,

свързани с проекта, те са споделени от повече

заинтересовани страни, например притежателят на

проекта, финансови институции, доставчици на

материали за изпълнение на проекта, след

приключването на неговите дейности,

правителствени агенции, застрахователни компании

и други подобни. Споделянето на риска се случва в

различна степен и „порции“ при различните

проекти.

96

Слайд 22


Общинските бюджети се използват за

съфинансиране на проектни чрез преразпределение

на данъци върху дохода и самите общински

приходи.

Слайд 23


Заемите и кредитите на търговските банки за

финансиране на проекти са възможни на основата

на оценката на проекта и кредитния риск.

Възвръщаемостта на проекти е приоритетно условие

за тяхното реализиране. Финансовата институция се

занимава с финансирането на проекти или като

единичен кредитор, или влиза в отношения с други

институции за финансиране чрез обединени заеми.

Държавният фонд за околната среда предоставя

подкрепа чрез заем при следните условия: срок на

кредита от 5 до 15 години, лихвеният процент по

кредита е 1.00% на годишна база, а пасива по

кредита се изисква на 130% от искания заем.

Държавната програма за подкрепа на обновяване

на жилищния фонд осигурява кредити за

възстановяване на жилищни блокове и реновиране

на апартаменти и други помещения в апартаменти.

Ипотеките са осигурени от физически и юридически

лица за строителство, завършване, разширение и

реконструкция на част от или цялото имущество.

Това е дългосрочен заем, обезпечен със залог върху

вътрешни недвижими имоти. Средствата за

субсидията може да бъдат например от продажбата

на емисионни квоти и други.

97

Слайд 24


Финансиране на проекта.

Финансирането на проекта се характеризира с: тясна

връзка на кредитни вноски за бъдещи парични

потоци, свързани с кредитиране; споделяне на

риска - рисковете са на база договорни отношения,

свързани с проекта, поделени между повече

заинтересовани страни, например носителя на

проекта, финансови институции, доставчици на

оборудване по проекта, след приключването на

неговите дейности, правителствени агенции,

застрахователни компании и други подобни.

Споделянето на риска се случва в различни

пропорции при различните проекти.

Финансиране, независимо от балансовите сметки -

означава, че финансирането на проекта няма да има

ефект върху баланса по заема. Балансът ще се появи

само чрез участието му във финансирането на

проекта (не като заем, направен за проекта).

Слайд 25


Какво научихме?

Какви ключови финансови инструменти

могат да бъдат използвани за регенерацията

на изоставени зони?

Какви структурни фондове на ЕС могат да

бъдат използвани за регенерацията на

изоставени зони и при какви условия?

Каква е целта на инструмента?

Какви видове национални фондове за

регенерация на изоставени зони

съществуват?

Какво сътрудничество и партьорство може

да бъде полезно при регенерацията на

изоставени зони?

98

Слайд 26



МОДУЛ 6 – ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ И РЕГЕНЕРАЦИЯ

НА ИЗОСТАВЕНИТЕ ЗОНИ

Модул 6A – ФИНАНСИРАНЕ И РЕГЕНЕРАЦИЯ НА ИЗОСТАВЕНИТЕ

ЗОНИ В БЪЛГАРИЯ

МОДУЛ 6A Финансиране и Регенерация на Изоставените зони в България

Автор: Симеон Топчийски


Слайдове: 11 (1 + 9 + 1)

Списък с референции:

Закон за регионалното развитие, http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135589285

Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-

2015 г., http://www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=583

Закон за опазване на околната среда, http://lex.bg/laws/ldoc/2135458102

Закон за управление на отпадъците, http://lex.bg/laws/ldoc/2135472222

Закон за водите, http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134673412

Закон за чистотата на атмосферния въздух, http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133875712

Закон за защитените територии, http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134445060

Закон за почвите, http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135569762

Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети ,

http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135587536

Закон за публично-частното партньорство, http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135798101


http://www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=583

http://lex.bg/laws/ldoc/2135458102

http://lex.bg/laws/ldoc/2135472222







Module 6A –Финансиране и Регенерация на Изоставените зони в България

100

Слайд 1






В тази презентация става дума за финансирането на

регенерацията на изоставени зони в България.

Материалът е подготвен и събран от др. инж.

Симеон Топчийски.


101

Слайд 2


1. Обяснете какви са основните методи за

финансиране в момента в България. Те варират от

частно финансиране на бюджета и международни

програми, или комбинация от двете. Липсата на

дългосрочни програми (напр. Национална стратегия

за рехабилитация) за повторно развитие и повторно

използване на изоставени зони (както в града, така и

в индустриални зони) води до предприемане на

мерки според конкретния случая. Включват се

различни заинтересованите страни, като те не са

ограничени до: общини, местни власти,

правителството, частни фирми, неправителствени

организации и широката общественост.

Необходимо е техните интереси да съвпаднат, за да

се случи успешното разработване на изоставената

зона.

2. Местните и национални бюджетни инициативи са

тези, които са финансирани от местния или

националния бюджет. Обикновено това включва

държавно-ръководен фонд, където са специално

отделени пари, които се използват при

необходимост според конкретни правила и

процедури. Фондът може да използва

чуждестранни капитали, но той трябва да е базиран

в България, а правилата на финансиране биват

следвани формално. Местното бюджетно

финансиране е рядкост, но все пак може да се

осъществи за следните случаи: държавни

финансови пътеки (т.е. за рехабилитация на пътища,

детски градини, училища, медицински центрове,

детски площадки); собствено финансиране (т.е. от

местни данъци и такси, продажба на собственост и

имущество, доходи от отдаване под наем на

активи). По правило общините не разполагат с

достатъчно финансови и управленски правомощия

да ръководят своите собствени фондове за

развитие.


102

Слайд 2

3. Международните програми включват средствата

от ЕС, Световната банка и други международни

организации. Те също могат да включват и фондове,

базирани само в една чужда държава, които са

специално предназначени за финансиране на

разработването на изоставените зони, но днес в

България не се осъществяват такива дейности,

доколкото авторът е наясно. Това финансиране е

предназначено за специфичните цели, определени

в програмите, като не всички изоставени зони

притежават необходимите качества, за да бъдат

финансирани.

4. ПЧП - това е форма на сътрудничество между

властите (местни, регионални и държавни) и частни

фирми, институции и физически лица. Това

сътрудничество може да приема различни форми, а

ролите не са строго определени. Финансирането

може да бъде частно или от държавни власти.

Независимо от източника на финансиране,

обичайният случай е, че частният партньор

осигурява управленското и техническо ноу-хау.


103

Слайд 3


1. Основните начини за повторно използване

изоставените зони варират от приватизация до

международни програми, от финансиране на

местно и държавно ниво до схеми за ПЧП. Всеки

проект по повторно развитие трябва да отговаря на

конкретни финансови, екологични и обществени

критерии, за да се финансира и изпълни успешно.

2. Основните методи за финансиране чрез местни,

регионални и национални средства използват

данъчното облагане (както на местно, така и на

държавно ниво), това са средства, обезпечени чрез

приватизация (обикновено големи промишлени

обекти) и продажба или отдаване под наем на

държавни активи. Необходимо е да се прави

стриктно разграничение между тези средства и

средствата, отпускани за справяне с щети,

причинени от природни бедствия и човешки

дейности. Последното не се счита за свързано с


3. Основните цели на международните програми е

да се осигурят средства за повторно развитие както

на индустриални, така и на жилищни зони и къщи.

Те обикновено следват международните конвенции

(като например тази за намаляване броя на

оранжериите) или се стремят към осигуряване на

по-добри условия за живот (като борбата с

промишленото замърсяване или социалното

включване в по-слабо развитите райони). Обща

характеристика е, че нови или частни разработки не

могат да бъдат финансирани чрез тези програми и

инициативи.


104

Слайд 4


Тази презентация има следната структура, като

всяка тема ще бъде обсъждана в детайли:

1. Финансиране от националния бюджет и

приватизацията като метод за разработване.

2. Публично - частно партньорство.

3. Български фонд за органите на местно

самоуправление (ФЛАГ)

4. Български фонд за енергийна ефективност (ФЕЕ)

5. Международно финансиране: Програми на ЕС


105

Слайд 5


1. Национално финансиране се осигурява

обикновено за големи промишлени обекти, НО -

това е обичайната практика за работещи заводи,

мини, кариери и т.н. В тези зони се отпускат

средства и от доходите на работещата индустрия и

от държавния бюджет за почистване и поддържане

на токсични сметища, за засаждане на дървета и т.н.

Радиоактивните сметища и зони получават

финансиране по други схеми и не трябва да се

бъркат с или счита за изоставени зони.

2. Също така е гарантирано национално

финансиране за социално-културни обекти като

музеи, археологически и исторически обекти.

Обикновено финансирането има за цел съхранение

на обектите, а в някои случаи регенерация или

подобряване на околните райони (като

инфраструктура, озеленяване, пешеходни пътеки и

др.). Всяка зона трябва да отговаря на определени

критерии, за да получи финансиране. Това включва,

но не се ограничава само до сгради, включени в

списъка за националното наследство,

археологически обекти, места с висока културна

стойност (като Дворецът на културата в гр. София,

Рилският манастир и др.) Ясно разграничение

трябва да се прави между религиозни обекти (които

принадлежат на признати държавни и независими

религии като православие, католицизъм, ислям,

юдаизъм и т.н.) и официално признатите за

исторически сгради и обекти. Първите не отговарят

на необходимите критерии за финансиране, докато

вторите отговарят.

3. Националното финансиране за ликвидиране на

сметища и канализации се осигурява чрез

националния бюджет, така както и чрез

международни фондове (фондовете на ЕС,

например). Имайте предвид, че изграждането на

нови заводи за обработка на отпадъци (като този, в

близост до София) не се считат за изоставени зони,

тъй като те са изцяло нови разработки и няма

съмнение, че подобряват общите условия за живот в

по-широкия район (и).


106

Слайд 5

4. Националната електрическа компания (НЕК) и

Управление на водните ресурси се финансират от

държавния бюджет, но НЕК работи като фирма и

само в редки случаи може да получи финансиране

за активите, които притежава. Управление на

водните ресурси е на подчинение на

Министерството на околната среда и водите на

България (http://www3.moew.government.bg) , но в

някои случаи малките язовири са под надзора на

общините. Във всички случаи наличните схеми за

финансиране са насочени към поддържането и

опазването на тези ресурси.

5. Когато говорим за приватизация, ние имаме

предвид всеки метод на прехвърляне на държавни

активи към частна собственост. Това може да

приема различни форми като например акции,

които се продават на обществото или директна

разпродажба на активите на частно лице (лица).

Приватизацията на държавни активи или активи на

местните власти обикновено се разглежда като

метод за осигуряване едновременно на "свежи"

пари и развитие на района. Обикновено големите

предприятия и индустрии са приватизирани и / или

продадени на частни инвеститори, за да бъдат

възстановени отново (както и заобикалящата среда

в някои случаи). Не съществува строг механизъм,

при който точно получените суми ще бъдат

разпределени (парите влизат в държавния бюджет

и след това се преразпределят въз основа на

годишния бюджет, гласуван от Народното

събрание).

6. Плюсове и минуси на приватизацията като метод

за финансиране (тук ще изредим само най-

важните): Плюсове -> сравнително бързи процеси,

които осигуряват паричните средства и незабавното

начало на работния процес; Минуси -> успешното

последващо развитие зависи до голяма степен от

финансовата стабилност на частния партньор (и). В

много случаи фабриките са били купени, само за да

направят печалба от метален скрап и след това се

изоставят отново, което връща проблема към

органите на властта.

http://www3.moew.government.bg/


107

Слайд 6


1. Формите на ПЧП може да варират. От прости

проекти, при които общината и частното дружество

работят заедно за възстановяването на конкретни

изоставени зони (например хотел "Родина", община

Мездра) до финансови средства, насочени към

регионално развитие и разработване на изоставени

зони (като например фонда BEEF, който ще

разгледаме по-нататък в презентацията).

2. Основни характеристики на ПЧП: За всеки проект

на ПЧП следва да бъдат определени

отговорностите, поделянето на риска, участие в

инвестицията и разпределение на печалбата. Що се

отнася до дейностите, следните неща също трябва

да се дефинират: планиране, изграждане,

финансиране, експлоатация, лизинг и управление.

От гледна точка на участниците в тях, следните

точки трябва да бъдат добре договорени и

определени: участници, роли, целеви групи. Форма

на ПЧП: това включва подробности за конкретната

форма на ПЧП, дати за изпълнението.

3. Методи за финансиране: те могат рязко да

варират, като основните източници на финансиране

могат да бъдат: националния и местния бюджет,

банков заем, облигации и договори за

предварително изкупуване и плащания за

произведените стоки / услуги, мостово

финансиране, проектно финансиране, субсидии и

т.н.

4. Правната рамка ще бъде разгледана в детайли

при представянето на 5.11. Тук е мястото само да

споменем новия Закон за публично-частно

партньорство, който бе гласуван и публикуван на 15

юни 2012 г. в България, ефективното му прилагане

ще започне от началото на 2013 година.


108

Слайд 6

5. Плюсове: бърз и надежден метод за осигуряване

на пари, управленски правомощия и ноу-хау.

Изпълнението на проекти е сравнително бързо.

Недостатъци: ако проектът не е експлицитно

дефиниран, обществото и властите може да се

окажат в по-неприятна ситуация (например

приватизацията на националния авиопревозвач

Балкан през 1999 г. с израелската компанията

"Зееви груп", която вместо да инвестира пари в

Балкан, продаде активите й и я доведе до фалит).


109

Слайд 7


1. ФЛАГ е създаден през март 2007 г. от Съвета на

министрите с финансирането от българския

национален бюджет. ФЛАГ е инструмент на

централната държавна политика за регионално

развитие. Неговата цел е да предостави финансова

помощ на общините за усвояване на възможно

повече средства от Структурните фондове и

Кохезионния фонд на ЕС.

2. Фондът осигурява финансиране само за: общини

или група от общини в България (за разработване на

проектни предложения или за изпълнение на

инвестиционни проекти, одобрени от Управляващия

орган (УО) на Оперативната програма или

обществени услуги, предоставяни в България, които

са притежавани или контролирани от общините,

местните власти или агенции на местните власти в

Република България (само за реализацията на

инвестиционни проекти, одобрени от Управляващия

орган на Оперативната програма).

3. Фондът има възобновим характер. Той е

институция с уникален статут, без свои паралел не

само в българската финансова правна практика.

Фондът е самостоятелно юридическо лице със

статут на търговско дружество (акционерно

дружество). Той е структуриран като възобновим

механизъм за финансиране на разработването и

прилагането на икономически и

финансовожизнеспособни проекти в областта на

общинската инфраструктура и за подпомагане на

изграждането на капацитет на общините с оглед

усвояването на средства от структурните и

кохезионните фондове.

4. Фондът е създаден като финансов механизъм за

преодоляване на проблема с осигуряването на

парични средства от общините, ако те успят да

развиват проектни предложения или финансово

одобрени проекти в рамките на оперативните

програми, съфинансирани от фондовете на ЕС.

Фондът отпуска заеми на бенефициенти при по-

ниски от пазарните лихвени проценти.


110

Слайд 8


1. Фондът BEEF или фондът за Енергийна

ефективност и Фондът за възобновяеми източници

(EERSF) е юридическо лице, създадено през 2004

година. Неговите основни сътрудници са Глобалният

екологичен фонд чрез Международната банка за

възстановяване и развитие (Световната банка);

правителството на Австрия, правителството на

Република България и няколко частни български

фирми.

2. EERSF има комбинирания капацитет на кредитна

институция, помощно средство за гарантиране на

кредити и консултантска компания. Тя предоставя

техническа помощ на български предприятия,

общини и частни лица в разработването на

инвестиционни проекти за енергийна ефективност и

след това подпомага тяхното финансиране,

съфинансиране или играе ролята на гарант пред

други финансови институции.

3. Дейностите на фонда се осъществяват чрез

публично-частно партньорство (ПЧП). Фондът

работи според програма, напълно подкрепена от

правителството на България, но тя е структурирана

като самостоятелно юридическо лице, отделно от

всички държавни, общински и частни агенции или

институции.

4. Рехабилитация на сгради, подобрения на

топлинно-разпределителните мрежи и източници,

улично осветление, други енергийни приложения и

инвестиции в подобрения на енергийната

ефективност и т.н. Цената на проекта трябва да

варира между 30 000 лв. и 3 000 000 лв., въпреки че

са възможни изключения, ако проектът е добре

аргументиран.


111

Слайд 9


Финансирането от ЕС за изоставените зони се

осъществява чрез следните финансови програми и

инструменти: JESSICA, ОП Регионално развитие и ОП

ТРАНСПОРТ.

1. В България холдинговият фонд JESSICA

администрира финансови ресурси в подкрепа на

устойчивите инвестиции по проекти за градско

развитие чрез инвестиции в два фонда за градско

развитие - един UDF за столицата София и един UDF

за шесте най-големи града - Пловдив, Варна, Бургас,

Русе, Стара Загора и Плевен. Холдинговият фонд

инвестира посредством фондове за градско

развитие в операции за реализиране на дейности,

свързани с проекти за градско развитие в

съответствие с одобрената Инвестиционна стратегия

към споразумението за финансиране на

прилагането на инициативата JESSICA в България.

2. Ролята на ОП "Регионално развитие" 2007-2013 г.

е да предложи набор от интегрирани мерки, които

да допринесат за постигане на дългосрочните цели

за развитие на страната, като същевременно

включат и териториалните фактори на растежа.

Някои от предложените дейности ще бъдат

изпълнени в партньорство и координация с

различни секторни политики, докато други са обект

изцяло на регионалната политика. Във всички

случаи предвидените действия винаги ще са

свързани със задължителното възможно най-

широко участие на регионалните и местните власти

и заинтересовани страни.

3. ОП ТРАНСПОРТ (ОПТ) има най-голям бюджет от

всички седем ОП-та в България. Целта на ОПТ е

развитието на железопътната, пътната и водната

инфраструктура, както и стимулиране развитието на

комбиниран транспорт в съответствие с

транспортната политика на Европейския съюз и

установените изисквания за развитие на Транс-

европейската транспортна мрежа.


112

Слайд 10



Съществуват различни схеми за

финансиране на изоставените зони в

България. Те варират от частно финансиране

до ПЧП, от национално финансиране до

схеми за международно финансиране.

Необходимо е да имате предвид, че

работата с изоставени зони е сложен въпрос,

който е свързан с много заинтересовани

страни.

За да бъде успешен даден проект за

разработване на изоставена зона, той трябва

да отговаря на специфични критерии от

финансов, политически и социално-културен

характер.

Не съществуват готови рецепти за успешно

ПЧП. Когато изготвяме даден план налице

са много аспекти с управленски, финансов,

процедурен, социално-културен и

политически характер, които трябва да

бъдат взети под внимание. Сложните

процедури по-скоро са въведени, за да се

възпират неправомерни действия,

отколкото да правят живота по-труден.

Слайд 11



Примерни въпроси:

Знаете ли за положителни примери на ПЧП

(не само в България)?

Знаеле ли за други схеми за финансиране,

които не са споменати тук?

Съществуват ли примери за разработени

изоставени зони във вашия район? Какво е

свършено качествено и какво не според Вас?

МОДУЛ 6 – ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ И РЕГЕНЕРАЦИЯ

НА ИЗОСТАВЕНИТЕ ЗОНИ

Модул 6Б – ФИНАНСИРАНЕ И РЕГЕНЕРАЦИЯ НА ИЗОСТАВЕНИТЕ

ЗОНИ В РУМЪНИЯ

МОДУЛ 6Б Финансиране и Регенерация на Изоставените зони в Румъния

Автор: Ciolacu Dragos, Nicolas Samson


Слайдове: 11 (1 + 9 + 1)


Legea nr. 199/2004

Legea nr. 50/1991, Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.487 din 31 mai 2004

Legea nr. 50/1991 , Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.3 din 13 ianuarie 1997

Ordonanţa de urgenţă a Guvernului nr.231/2000, Monitorul Oficial al României, Partea I,

nr.612 din 29 noiembrie 2000,

Legea nr. 413/2001, Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.402 din 20 iulie 2001

Ordonanţa de urgenţă a Guvernului nr.295/2000, în Monitorul Oficial al României, Partea I,

nr.707 din 30 decembrie 2000

Legea nr. 109/2001, Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.157 din 29 martie 2001;

Legea nr. 350/2001,Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.373 din 10 iulie 2001;

Legea nr. 453/2001Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.431 din 1 august 2001,

rectificată în Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.712 din 8 noiembrie 2001;

Ordonanţa Guvernului nr.5/2002, Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.70 din 31

ianuarie 2002;

Ordonanţa Guvernului nr.36/2002 Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.670 din 10

septembrie 2002,

Legea nr. 571/2003,Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.927 din 23 decembrie 2003;

Legea nr. 401/2003 , Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.749 din 27 octombrie 2003.

http://www.cdep.ro/pls/legis/legis_pck.htp_act?ida=49745


http://www.cdep.ro/intranet/mof/2004/0487.pdf
























Модул 6Б Финансиране и Регенерация на Изоставените зони в Румъния

114

Слайд 1





добавяте свои примери.

Финансиране на регенерацията на индустриални

изоставени зони в Румъния от Arch. PhD Ciolacu

Dragos.


115

Слайд 2


Нивото на осведоменост в областта на

финансовите аспекти на разработването на

изоставени зони трябва да се повиши чрез

разясняване на следните въпроси:

1. Програми, които в момента се финансират от ЕС:

Структурни фондове (54.4 билиона €); Кохезионният

фонд (18 билиона €); Земеделските фондове,

Общински инициативи и програми (12.183 билиона

€). Структурните и кохезионните фондове се

разпределят от ЕС с цел подкрепа за две

взаимосвързани цели: насърчаване на по-бедните

региони в Европа и интегриране на европейската

инфраструктура

2. Съществуват 7 национални и европейски фонда, 2

Плана и рамка, 2 Програми и 2 овластени органа

(Европейският фонд за регионално развитие,

Европейският социален фонд, Кохезионният фонд,

Европейският земеделски фонд за развитие на

селските райони, Фонд за приспособяване към

глобализацията, JASPERS, JEREMIE, JESSICA, Орган за

координация на структурните инструменти,

Управителния орган, BRCT, Националната

стратегическа референтна рамка, Националния план

за развитие 2007-2013 г., Оперативните програми,

Програми за европейско териториално

сътрудничество).

3. Координацията се осъществява в съответствие със

следните програми: Национална стратегическа

референтна рамка 2007-2013, Национален план за

развитие 2007-1013, Национална програма за

развитие на селските райони, Оперативна програма

„Околна среда” (ESOP), Регионална оперативна

програма, Оперативна програма „Транспорт”.

4. Регионалната оперативна програма, с общ

капитал от 2.991.727.376 евро за 2012 и 2013 г., по-

конкретно включва сред целите си - рехабилитация

на неизползвани промишлени обекти и

подготовката им за нови дейности.


116

Слайд 3


Основните цели на тази обучителна презентация

са:

1. Регионалните структури в Румъния нямат нито

функционални, нито фискални задължения, поради което

нямат и власт да провеждат политики. Регионалните

съвети и агенции са отговорни за изготвянето на

стратегиите за развитие на регионално равнище и

вземане на решения при разпределението на средствата

за проекти за развитие. Регионалните звена са лишени от

всякаква фискална власт за планиране и изпълнение на

проекти от регионално значение, тъй като тяхната

единствена функция е да решават кои проекти да се

финансират при строгите оказания на Европейската

комисия.

2. Регионалното управление „седем плюс едно” не може

да осигури ефективно усвояване на средствата от

структурните фондове на ЕС и съответно не може да

осъществи функцията за намаляване на регионалните

икономически различия. Румъния все още се бори с

кохабитацията на деконцентрираните служби и

децентрализирани органи на самоуправление. Ресорните

министерства все още участват в управлението на

програми и отпускане на средства, вместо да ги

препращат към местните власти. Централното

правителство трябва да промени своите функции и да ги

ограничи до отговорности по регулацията и оценяването,

за разлика от изпълнението, което ще се поеме от

децентрализираните служби. Същият проблем е дори

още по-наболял при финансирането на капиталовите

разходи.

3. Регионите трябва да поемат компетенциите, чието

изпълнение на държавно ниво не отговаря на критериите

на икономика от такъв мащаб или субсидиарност, като

например опазването на околната среда, регионалното

планиране на инфраструктурата, регионалните

икономически отговорности за развитие. Ролята на

правителството трябва да бъде ясно ограничена до това,

което е от национален интерес: строителство и

модернизация на основните транспортни коридори,

подобряване на транс-граничното сътрудничество и

подпомагане на регионите за развитието на

образованието и R & D потенциала с цел повишаване на

конкурентоспособността на регионите.


117

Слайд 4



състои от следните теми, които ще бъдат подробно

обяснени:

1. Когато Румъния се сблъсква с липсата на средства,

като важна стратегия за успешна финансова помощ

е публично-частното партньорство. През ноември

2011 г. законът за ПЧП бива основно изменен с

надеждата, че повече структурни фондове на ЕС ще

бъдат усвоени предимно за регенерация на градски

и индустриални изоставени зони.

2. В този момент се правят предложения за основни

финансови инвестиции като превръщането на

изоставени зони в магазини, офиси и изложбени

зали, индустриални паркове и паркове за отдих. По-

малко са рехабилитирани чрез запазване на старият

имидж с цел използването им като музеи, хотели,

културни центрове.

3. Програмите, финансирани от ЕС в Румъния,

основно подпомагат работещи промишлени

предприятия, отколкото да разработват изоставени

от тях зони или да създават нови. Дребномащабни

проекти за повторно развитие се финансират според

конкретния случай, а не на базата на глобални

икономически стратегии. Банки финансират

изграждането на жилища, предоставянето на

ипотечни кредити на физически лица, които сами

взимат решението за тези жилища, съобразно

нормите на банковото кредитиране.


118

Слайд 5


Моля, накратко обяснете кои са регионалните

структури в Румъния, които изготвят стратегиите и

разпределят фондовете:

1. Необходимо е гарантирано по-ефективно

усвояване на структурните фондове на ЕС.

2. Необходима е фискална децентрализация и по-

голяма автономност на местните власти, за да

управляват парите за регенерация на изоставените

зони.

3. Отговорностите поети от регионалните

заинтересовани страни в диверсификацията на

източниците за финансиране на деконтаминацията

на изоставени зони и тяхната цялостна регенерация.


119

Слайд 6


Заводът за цигари или производство на тютюн,

както се говори още от древни времена, е една от

най-старите фабрики създадени в Яши.

Предложението за регенерация е подкрепено от

финансовото участие на Окръжния съвет,

Министерство на културата и някои частни

инвеститори.

Анализ на текущата ситуация:

- първоначална функция: заводът е фабрика за

производство на тютюн от 1876 до 2003 г., когато

фалира;

- общата площ на земята е 3,5 дка със застроена

площ от почти 1500м;

- състоянието на сградата: залите са в напреднал

стадий на разруха, единствените сгради, запазени в

по-добро състояние, са двете постройки заети от

Националния музеен комплекс на Молдова;

Интервенции по сградите: единствените

интервенции бяха по смяна на дограма и

отоплителна система;

Предложения:

Съществуващите пространства може да осигурят

подслон за многофункционални изложбени

павилиони, чайни, кафенета и магазини. Това може

да създаде нови работни места и да разреши

проблеми на града и пейзажа като цяло.

Градските съоръжения трябва да са прости, лесни за

поддръжка и подходящи. Ще бъдат създадени нови

зелени площи, с цел по-прост, но ефективен режим.

Снимки: Ciolacu Dragos, Mircea Grigorovschi


120

Слайд 7


Построена през 1919 г., Печатница "Румънска книга"

се превърна в модерна сграда през 2009 г., в която

се помещават четири-звезден хотел, офиси и

търговски център.

От старата печатница са останали само тухлената

фасада и административната сграда - напълно

възстановени. В нея се помещават офиси, жилищни

и търговски помещения и подземен паркинг.

Метрополис център изцяло промени

икономическата функция на мястото, но запази

спомена за промишлената дейност, която се

осъществяваше там в продължение на толкова

дълго време, предлагайки по този начин

жизнеспособна алтернатива на сегашната

икономика на града.

Слайд 8


Неотбелязаните сгради не функционират:

1. Автомивка;

2. Производство на алуминиево фолио;

3. Разпространение на гаражни врати и щори;

4. Производство на PVC прозорци;

5. Търговия с ковано желязо;

6. Склад;

7. Съхранение на сладки продукти;

8. Производство на амортизатори;

9. Разпространение - Elgeka Ferfelis;

10. Съхранение на автоматични кафе-машини;

11. Складиране;

12. Гаражи;

13. Нови сгради - Разпространение на авточасти;

14. Нови сгради - Автосервиз


121

Слайд 9


Сградата, датираща от периода между двете войни,

бива успешно съхранена. Започват дейности по

благоустрояване, ремонт и модернизация през 1990

г., за да се осигури пространство за хотел с всички

удобства, като се запази спомена по сладкото й

минало. Новопостроените сгради запазват

промишления стил и неговите червени тухли.

Слайд 10


Слайд 11



МОДУЛ 7 – ПРАВНИ АСПЕКТИ, СВЪРЗАНИ С

РЕГЕНЕРАЦИЯТА НА ИЗОСТАВЕНИТЕ ЗОНИ

Модул 7 Правни аспекти, свързани с регенерацията на изоставените зони

Автор: Maroš Finka


Слайдове: 14 (1 + 12 + 1)


Словакия Act No. 162/1995 Coll., on Cadastre of Real Estates and on Registration of Proprietary and

other Material Rights to Real Estates in wording of later regulations

Act. No. 275/2006 Coll. on Information Systems of Public Administration in wording of later

regulations

Act Nr. 92/1991 Coll. on Precondition of Convey the State Funds and Properties to Other

Subjects in wording of later regulations

Act 50//1976 Coll. On Territorial Planning and Building Code

Act 539/2008 on Regional Development Support

Act 369/1990 Coll. on Municipalities in wording of later regulations

Act 221/1996 on Territorial and Administrative Division of the SR and Act 222/1996 on

Organisation of Local Self Government in wording of later regulations

Act no. 24/2006 Call., on EIA and SEA in wording of later regulations

Чехия Act No. 265/1992 Coll., on Registration of Proprietary and other Material Rights to Real

Estates in wording of later regulations

Act No. 344/1992 Coll., on Cadastre of Real Estates of the Czech Republic (Cadastral Law) in

wording of later regulations

Act No. 200/1994 Coll., on Surveying and Mapping and on Changes and Amendments of

some Acts in connection with its coming into force in wording of later regulations

National property related acts Act No. 219/2000, 201/2002 and 320/2002.

183/2006 Code of Laws, Building and Planning Act + 8 implementing decrees,

Act No. 128/2000 Code of Laws, on Communities

Act No. 131/2000 Code of Laws, on the Country´s Capital City of Prague

Act No. 129/2000 Code of Laws, on Regions

Act No. 100/2001 Code of Laws, on Environmental Impacts and on Some Concerned Act

Amendments


123

Слайд 1







Значение на правните аспекти в регенерацията на

изоставени зони, взаимовръзка между правни и

институционални аспекти и между правни аспекти и

правни инструменти.

Коментар:

Правните аспекти включват правните актове,

директиви, права на собственост, постановления,

норми, разпоредби, произтичащи от

съществуващите планови документи и т.н. Те могат

да се възприемат като рамкиращата предпоставка

за процеса на регенерация на изоставени зони, но в

същото време като инструменти за намеса на

публичния сектор в процесите на регенерация и

инструментите за управление.

Слайд 2



Цели на обучителната презентация и значение на

тази тема за подготовката на специалисти по


Коментар:

Целите на обучителната презентация се показани на

слайда. Трябва да се подчертае, че презентацията

не се опитва да предостави пълна информация за

цялата гама от правни и институционални въпроси

по регенерацията на изоставени зони, а цели да

осигури по-ясна представа за ролята и контекста на

правните инструменти и ефективността в

управлението на изоставени зони.

124

Слайд 3



Информация за съдържанието на упътването и

разпределението му по конкретните обучителни

дейности.

Коментар:

Въз основа на свободното време и характера на

обучението, обучителите трябва да добавят теми

към отделните точки на съдържанието, например на

"Лекция - част 1 - Контекст и разделението на

правните аспекти в регенерацията на изоставени

зони"

Обучителната презентация включва активни и

пасивни форми на преподаване, които развиват

осведоменост и предоставят основна информация

за правните аспекти - проблеми, решения,

инструменти, полезни за управление на

регенерацията на изоставени зони чрез основни

уводни обяснения за контекста. Завършваме с

дискусия на кръгла маса.

125

Слайд 4



Мястото на правните аспекти/инструменти наред с

други аспекти на регенерацията на изоставени зони

и взаимодействията между тях.

Коментар:

Важна част от правните аспекти на регенерацията на

изоставените зони представляват правните и

институционални инструменти. Те оформят

процесите на разработване на изоставени зони и

създават важни инструменти за регулаторните

дейности. Правните и институционалните

инструменти въздействат върху цялостната

ефективност в течение на всички процеси, както е

показано в таблицата. Правните инструменти, като

една от доминиращите теми в управлението на

регенерацията, са допълващи инструменти за

аспектите на планирането, икономиката,

финансирането и техническата част на


126

Слайд 5



Особености на правната среда за регенерация на

изоставени зони.

Коментар:

Правните аспекти, свързани с разработването на

изоставени зони, предоставят широка гама от

проблеми като правата върху собствеността, правата

за планиране и вземане на решения, процедурните

правила, дефиниция на отговорностите, системата

за правоприлагане, регулаторната рамка, зададена

от закона. Разбира се, съществуват и сложни правни

въпроси, свързани с повторната употреба на

замърсени изоставени зони.

Правните въпроси, които могат да възникнат по

време на процеса на разработване, варират в

зависимост от типа изоставени зони - тъй като те

могат да бъдат обвързани с различни законови и

програмни органи, разнообразни ситуации

съобразно различните предишни права на

собственост и наличие на трети лица при конкретни

изоставени зони (ползватели, наематели,

посетители, доставчици на услуги, инфраструктура,

администрация).

Слайд 6



Правната рамка като предварително условие за

прилагане на някои модел на управление на


Коментар:

Правната рамка е важна в контекста на вземане на

решения, както и отговорностите по изпълнението и

институционализирането на управлението на

процесите на регенерация. Можем да разграничим

различните видове институционални уредни на

управлението на процеса, както е показано на

слайда.

127

Слайд 7



Подробен преглед на системата на институционални

инструменти свързани с изоставените зони.

Коментар:

Обучителят използва този слайд като уводен, а

завършва представянето по този въпрос чрез

допълнителни слайдове, показващи информация за

съответната национална специфична система на

институционални инструменти, свързани с

изоставените зони (виж ръководството). Това може

да се случи под формата на сравнение с други

държави или чрез обяснение на националната

институционална рамка.

128

Слайд 8



Подробен преглед на системата на институционални

инструменти свързани с изоставените зони.

Коментар:

Обучителят използва този слайд като уводен, а

завършва представянето по този въпрос чрез

допълнителни слайдове, показващи информация за

съответната национална специфична система на

институционални инструменти, свързани с

изоставените зони (виж ръководството). Това може

да се случи под формата на сравнение с други

държави или едно обяснение на националната

институционална рамка.

Тук обучителят представя общ преглед на

национално-специфичната система от правни

инструменти в съответната страна чрез активен

контакт с аудиторията.

Прегледът на правните инструменти за

регенерацията на изоставени зони показва

фрагментацията, не само в много нормативните

актове, но също така в много закони (относно

околната среда, сгради или други специални

закони).

Основната част от правните аспекти, свързани с

регенерацията на изоставени зони се отнася до

законите за използване на земята, правата върху

собствеността, отговорностите и инструментите за

правоприлагане в областта на околната среда,

планирането на регенерацията и изпълнението,

включително законодателната рамка за публичната

намеса. Тази широка гама от правни аспекти е

определена на национално ниво, въпреки

процесите на европейска интеграция и сближаване

на законодателствата, както и сътрудничеството на

различни подходи, така и договореностите могат да

послужат като вдъхновение.

129

Слайд 9



Информация за спецификата на съдържанието на

националните и местни политики в областта на


Коментар:

Всички стъпки в гореописания модел са свързани с

взаимодействието между различните нива на

йерархия, в които политики, заинтересовани страни,

интереси, отговорности се срещат. Те варират,

въпреки че може да съществуват типични профили,

описани, както е показано на слайда.

Слайд 10


Ролята на правните аспекти в процеса на

регенерация на изоставени зони е изключително

важна, тъй като включването на концепцията за

изоставените зони в нормативните актове, е

предварително условие за получаването на

финансова подкрепа за изоставените зони (напр.

оперативни програми, подкрепа от банки и др.).

Слайд 11



Принципите на кръглата маса са брейнстормингът,

самата тема и целите на дискусията.

Коментар:

Обучителят модерира дискусията по два въпроса

(като е показано в слайда). Той/тя прави бележки на

дъската на базата на дискусията и обобщава

резултатите от нея.

130

Слайд 12



Вдъхновение от правните и институционални

системи в Европа и възможностите за трансфер на

ноу-хау в конкретна национална правна и

институционална рамка за разработване на

изоставените зони, отразявайки резултатите от

предишни кръгли маси.

Коментар:

Въз основа на сравнение на национално

специфичната правна рамка и инструменти със

системите в страните партньори, обучителят показва

възможността за трансфер на иновации в областите,

посочени на кръглата маса като проблемни области

или пропуски.

Слайд 13



Обобщаване на основните теми в този модул с

акцент върху активно получените знания.

Коментар:

Обучителят прави заключение като формулира

контролния въпрос, както е посочено на слайда, и

заедно с аудиторията определя ключовите идеи от

представянето.

Слайд 14



Достъпни източници на допълнителна информация,

връзки към наръчника и основна литература.

Коментар:

Обучителят показва достъпните източници, книги,

списания, наръчници и т.н. за участниците в

съответната страна чрез завършващ слайд с линкове

към тях.

МОДУЛ 7 –ПРАВНИ АСПЕКТИ, СВЪРЗАНИ С РЕГЕНЕРАЦИЯ НА

ИЗОСТАВЕНИТЕ ЗОНИ

Модул 7A – ПРАВНИ АСПЕКТИ ОТ ФИНАНСИРАНЕТО НА

РАЗРАБОТВАНЕТО НА ИЗОСТАВЕНИ ЗОНИ В БЪЛГАРИЯ

МОДУЛ 7А Правни Аспекти от Финансирането на Разработването на Изоставени Зони в

България

Автор: Деница Топчийска


Слайдове: 11 (1 + 9 + 1)

Списък с референции: Национален стратегически план за развитие на селските райони (2007-2013 г.)

http://www.eufunds.bg/document/81

Приложения към Националния стратегически план за развитие на селските райони (2007-2013 г.) http://www.eufunds.bg/document/82

Министерство на регионалното развитие и благоустройството, http://www.mrrb.government.bg

Опретивна програма "Регионално развитие" 2007-2013, http://www.bgregio.eu/

Оперативна програма "European Observation Network for Territorial Development -(ESPON), www.espon.eu

Методически насоки за развитието и прилагането на интегрирано градско възстановяване и развитие, София, Министерство на регионалното развитие, юни 2010

Световен икономически форум, Доклад за глобалната конкурентоспособност 2011 – 2012, http://www3.weforum.org/docs/WEF_GCR_Report_2011-12.pdf

Проучване за възприемането на качеството на живот в 75 европейски града, http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener.studies/pdf/urban/survey2009_en.pdf

Цялостно класиране на градовете в световната икономика на иновациите, Глобална агенция иновации, http://www.innovation-cities.com/innovation-cities-index-top-cities-forinnovation-2011/

William Sarni, "Greening Brownfields: Remediation Through Sustainable Development",ISBN: 978-0-017-160909-8, 2010, Mc Grow Hill

Европейска комисия, Commission Работен документ на службите на комисията, " Насоки относно най-добрите практики за ограничаване, смекчаване или компенсиране на запечатването на почвата", http://ec.europa.eu/environment/soil/pdf/guidelines/BG - Sealing Guidelines.pdf

David Adams and Craig Watkins, "Greenfields, Brownfields and Housing Development", European Urban and Regional Research Centre, 2002, http://bookos.org/dl/810928/370420

Фонд за обновяване на жилищните сгради, Джесика България, 2012, http://bgregio.eu/jessica/horizontalni-prouchvaniya-na-es-po-jessica.aspx

Оперативна програма "Райони на растеж", http://www.eufunds.bg

Програма за развитие на селските райони 2014-2020, http://www.eufunds.bg

Регионални планове за развитие на райони от ниво 2 за периода 2014-2020 г., приет от Народното събрание, http://www.mrrb.government.bg/?controller=articles&id=521



http://www.mrrb.government.bg/

http://www.bgregio.eu/

http://www.espon.eu/

http://www3.weforum.org/docs/WEF_GCR_Report_2011-12.pdf

http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener.studies/pdf/urban/survey2009_en.pdf

http://www.innovation-cities.com/innovation-cities-index-top-cities-forinnovation-2011/

http://ec.europa.eu/environment/soil/pdf/guidelines/BG%20-%20Sealing%20Guidelines.pdf

http://bookos.org/dl/810928/370420

http://bgregio.eu/jessica/horizontalni-prouchvaniya-na-es-po-jessica.aspx

http://www.eufunds.bg/

http://www.eufunds.bg/

http://www.mrrb.government.bg/?controller=articles&id=521

Модул 7А Правни Аспекти от Финансирането на Разработването на Изоставени Зони в България

132

Слайд 1






Тази презентация представя текущата правна рамка

в България по отношение на регенерацията на

изоставени зони. Материалът е подготвен и

съставен от д-р Деница Топчийска.

Слайд 2


Основните документи ще бъдат представени в

следните слайдове:

Българската правна рамка за разработването

на изоставени зони

Конституция на Република България

Закон за регионалното развитие

Опазване на околната среда

Публично-частно партньорство

Европейските директиви са показани чрез законите

за опазване на околната среда.


133

Слайд 3


Основни цели на презентацията:

• Да разкрие правната рамка, свързана с

регенерацията на изоставени зони в

България

• Основна разпоредба на националните

политически и норматични актове в областта

на регионалното развитие

• Какво е предвидено в закона в рамките на

опазването на околната среда

• Кои са основните характеристики на новия

закон, регламентиращ публично-частното

партньорство (ПЧП) с акцент върху


Слайд 4


Тази презентация има следната структура, при която

всяка тема ще бъде подробно обсъдена:

1. Конституция на Република България

2. Закон за регионалното развитие

3. Националната стратегия за регионално развитие

2005-2015

4. Основни нормативни актове в областта опазване

на околната среда

5. Закон за публично-частното партньорство


134

Слайд 5


1. Член 20 – Чрез своята финансова, инвестиционна

и кредитна политика държавата създава условия за

балансирано развитие на отделните региони.

2. Чл. 142. Областта е административно-

териториална единица за провеждане на

регионална политика, за осъществяване на

държавно управление по места и за осигуряване на

съответствие между националните и местните

интереси.

3. Според Закона за административно-

териториалното деление на България, територията

на България е разделена на 28 области.

Слайд 6


1. Закона за регионалното развитие, приет през

2008 г., регламентира планирането,

програмирането, управлението, доставянето на

ресурси, мониторинга, контрола и оценката на

изпълнението на стратегии, също така планове и

програми за провеждане на държавната политика

на регионално ниво.

2. Държавата трябва да създаде условия за

балансирано и устойчиво интегрирано развитие на

регионите, с цел да се намалят междурегионалните

и вътрешнорегионалните различия, за да се

създадат условия за бърз икономически растеж и

високо ниво на заетост и да се подкрепи развитието

на сътрудничеството на местно и регионално ниво.

3. Въз основа на Закона за регионално развитие във

всеки регион са приети планове за регионално

развитие, в които е включена мярка, свързана с

регенерацията на изоставени промишлени площи.


135

Слайд 7


1. Целта на Националната стратегия за регионално

развитие (НСРР) 2005-2015 е да предостави

информация и да анализира настоящата ситуация в

страната. На базата на анализа основните области,

които се нуждаят от намеса, са идентифицирани.

Документът е в основата на развитието на

оперативните програми в България, които се

осъществяват с финансовата подкрепа на

структурните фондове на ЕС.

2. В анализа, предоставен в НСРР и свързан със

състоянието на развитието на селищната мрежа

и градска структура, се посочва, че

"промишлените зони в градовете заемат

огромни площи, но те не са благоустроени и

включват стари и непривлекателни сгради,

които трудно могат да бъдат модернизирани и

използвани повторно.

Най-вероятно, потенциалното локализиране на

бъдещи промишлени съоръжения с подобрени

технологии ще бъде поискано да се случва извън

границите на тези зони, т.е. в "зелени зони". Това

обаче не решава проблема с преструктурирането и

обновяването на промишлените зони в градовете,

включително изнасянето на някои промишлени

сгради за предоставяне на място на други, досега

пренебрегвани потребности на града, като

например зелените зони и обществените услуги,

върху които политиката за градско развитие следва

да се съсредоточи."


136

Слайд 8


Разпоредбите, свързани с необходимите стандарти

за опазване на околната среда, са включени в:

• Закон за опазване на околната среда

• Закон за управление на отпадъците

• Закон за водите

• Закон за чистотата на атмосферния въздух

• Закон за защитените територии

• Закон за лечебните растения

• Закон за почвите

• Закон за отговорността за предотвратяване и

отстраняване на екологични щети

Повече информация може да бъде открита на

официалния уебсайт на Министерство на околната

среда и водите на България.

Слайд 9


Законът е приет през 2012г. и ще влезе в сила през

2013г. Той подробно описва процедурите на ПЧП.

Основната цел на закона е да подпомага

инвестициите в строителството и поддръжката на

техническата и социална инфраструктура, както и да

осъществява дейности в обществена полза.

Слайд 10



Проблемът с изоставените индустриални

зони е признат и засегнат в стратегическите

документи за регионално развитие

Съществуващата правна рамка е фокусирана

върху държавната политика за регионално

развитие.

Политиките на ЕС и стандартите по

отношение на екологията биват прилагани.

Поуките от промените през 90те години

правят задължително приемането на

специален закона за ПЧП.


137

Слайд 11




Знаете ли за някои положителен пример за ПЧП (не само в границите на България?)

Знаете ли за други видове схеми за финансиране, които не са споменати тук?

Съществуват ли примери на регенерация на изоставени зони във вашия регион? Какво е свършено добре или какво не, според Вас?

МОДУЛ 7 –ПРАВНИ АСПЕКТИ, СВЪРЗАНИ С РЕГЕНЕРАЦИЯ НА


Модул 7Б – ПРАВНИ АСПЕКТИ НА ФИНАНСИРАНЕТО НА

РЕГЕНЕРАЦИЯТА НА ИЗОСТАВЕНИ ИНДУСТРИАЛНИ ЗОНИ В

РУМЪНИЯ

МОДУЛ 7Б Правни Аспекти на Финансирането на Регенерацията на Изоставени

Индустриални Зони в Румъния

Автор: Mircea Grigorovschi


Слайдове: 9 (1 + 7 + 1)


Legea nr. 199/2004

Legea nr. 50/1991, Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.487 din 31 mai 2004

Legea nr. 50/1991 , Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.3 din 13 ianuarie 1997

Ordonanţa de urgenţă a Guvernului nr.231/2000, Monitorul Oficial al României, Partea I,

nr.612 din 29 noiembrie 2000,

Legea nr. 413/2001, Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.402 din 20 iulie 2001

Ordonanţa de urgenţă a Guvernului nr.295/2000, în Monitorul Oficial al României, Partea I,

nr.707 din 30 decembrie 2000

Legea nr. 109/2001, Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.157 din 29 martie 2001;

Legea nr. 350/2001,Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.373 din 10 iulie 2001;

Legea nr. 453/2001Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.431 din 1 august 2001,

rectificată în Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.712 din 8 noiembrie 2001;

Ordonanţa Guvernului nr.5/2002, Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.70 din 31

ianuarie 2002;

Ordonanţa Guvernului nr.36/2002 Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.670 din 10

septembrie 2002,

Legea nr. 571/2003,Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.927 din 23 decembrie 2003;

Legea nr. 401/2003 , Monitorul Oficial al României, Partea I, nr.749 din 27 octombrie 2003.




























Модул 7Б Правни Аспекти на Финансирането на Регенерацията на Изоставени Индустриални Зони в Румъния

139

Слайд 1

Упътване – Слайд 1 Заглавие на слайда - моля запазете имената на автора, можете да добавите своето име при представяне на презентацията, особено ако използвате свои примери. Правни аспекти на регенерацията на изоставени зони в Румъния. От доц. арх. Mircea Grigorovschi.

Слайд 2

Упътване – Слайд 2 1. Направете декларация - Градска интегрирана регенерация 2010г.; ICOMOS - общи принципи ICOMOS-TICCIH за запазване на полета, строежи, зони и площи от промишленото наследство. 2. В Румъния няма специфични разпоредби относно регенерацията на градските или промишлените зони. Регулацията в тази област е осигурена от правната система по отношение на околната среда, защитата на историческите паметници, териториалното благоустройство и разрешителните за строеж. 3. Принципи: премахване на замърсители, които увреждат сериозно здравето на хората, поддържане, подобряване на качеството на околната среда и възстановяване на увредени райони; цел на закона: регулиране на опазването на околната среда - цел от основна обществена ползва. 4. Законът за териториално планиране и градоустройство осигурява правната рамка за написване, одобрение и изпълнение на документи за градско планиране на територията, с цел хармонизиране икономическите, социалните, екологичните и културните политики на цялата територия. Това е най-важният румънски закон за териториално и селищно развитие. Всеки процес на регенерация на града, територията или сградите трябва да бъде проведен в съответствие с неговите разпоредби. 5. Закон за защита на историческите паметници; Закон за опазване на околната среда, Закон за териториалното планиране и градоустройството; Закон за разрешителните за строеж.


140

Слайд 3

Упътване – Слайд 3 1. Видове документи: за териториалното устройство (План за териториалното устройство; План за местното териториалното устройство; План за териториалното устройство на окръзите); Документи за урбанизацията (Главен градски план и местна регулация на урбанизацията; Градоустройствен план на районите и Регулация на урбанизацията на райони; Подробен градоустройствен план) 2. Процесът на получаване на разрешително за строеж (включително регенерираните на промишлени строежи), Закон за разрешение на строителни и монтажни работи. Всеки процес на регенериране на независимо какъв тип строителство, включително промишленото такова, трябва да бъде разрешено от закона. Съществува поредица от етапи, през които трябва да се премине, за да бъдат изпълнени условията, които да разрешат работите по регенерацията.

Слайд 4

Упътване – Слайд 4 1. Закон за териториално планиране и градоустройство. Всеки процес на градско, териториално или строително регенериране трябва да бъде проведен в съответствие с неговите разпоредби. 2. Закон за разрешение на строителни и монтажни работи. Всеки процес на регенерация, свързан с всякакъв вид строителство, включително промишленото такова, трябва да бъде разрешен от закона. 3. Закон за защита на историческите паметници. Някои от промишлените агрегати, зони и обекти, които преминават през процес на регенерация, са класифицирани като исторически паметници, агрегати или зони, и като такива са защитени от разпоредбите на този закон. Процесът на опазване обхваща мерки с научни, юридически, административни, финансови, фискални и технически характеристики. 4. Закона за опазване на околната среда: задължителната процедура за оценка на въздействието върху околната среда по време на началния етап на проекти, програми и дейности; съгласуване на планирането на околната среда с териториалното устройство и урбанизацията; Опазването на околната среда е задължение за централните и местни публични органи, както и на всички физически и юридически лица. Органите, които се занимават с опазване на околната среда, ръководят процедурите за даване на разрешително и произвеждането на споразумения за околната среда, които са задължителни както за новите инвестиции, така и за изменението по съществуващите строежи.


141

Слайд 5

Упътване – Слайд 5 1. За да разрешат работите по регенерацията на изоставени зони, следните условия трябва да бъдат изпълнени, а поредица от етапи преминати: получаване на градоустройствен сертификат за регенериране, издаден въз основа на одобрена документация за благоустройство на територията; удостоверяващ правото на собственост на дадена сграда; техническа експертиза на сградата; получаване одобрение относно екологичността на проекта; получаване на всички одобрения, посочени в градоустройствения сертификат. 2. Получаване на разрешително от Министерство на културата и вероизповеданията или неговите децентрализирани служби в случай, че промишлените строежи, които преминават през процеса на регенерация, са исторически паметник; разработване на техническата документация за получаване на разрешение за строителство според следните аспекти: архитектура, устойчивост, съоръжения (електрически, санитарни, отоплителни, технологични); оценка на разходите - специфична оценъчна методика; получаване на разрешение за строеж; подготовка на техническия проект и детайли по изпълнението; проверка на проекта от оторизирани лица. 3. В Румъния няма специфични разпоредби относно регенерацията на градските или промишлените зони. Регламентното поле е осигурено от правната система, относно опазването на околната среда, защитата на историческите паметници, териториалното устройство, както и разрешението за строителство. 4. Законът за защита на историческите паметници регламентира юридическия им статут, който е защитен от закона и принадлежи към националното културно наследство. Процесът на защита обхваща мерки с научни, юридически, административни, финансови, фискални и технически характеристики. Това цели осигуряване на идентификация, проучване, инвентаризация, класификация, доказателства, опазване, поддръжка, укрепване, реставрация


142

Слайд 6

Упътване – Слайд 6 Сградата, датираща от периода между двете войни, успешно бива съхранена. Благоустрояване, възстановяване и модернизация започват през 1990 г., за да се осигури пространство за хотел с всички удобства, като се запази спомена за „сладкото” минало на сградата жив. Новопостроените части запазват индустриалния стил, характерен със своите червени тухли. Интервенциите върху тези исторически паметници се извършват въз основа на одобрение от Министерството на културата и вероизповеданията в рамките на законовите предписания: изследователска работа, консервация, изграждане, разширяване, укрепване, преустройство, ландшафтно планиране, оценяване, промени във функцията или предназначението и т.н. За да бъде разрешена регенерацията, трябва да бъдат изпълнени следните условия: сертификат за градско благоустрояване за самото регенериране; сертификат за правото на собственост върху дадена сграда; техническа експертиза; одобрение за екологичността на проекта; разрешение за топографско повдигане (topographic lifting), одобрено от службата по кадастър, реклама на недвижими имоти и гео-технически проучвания; одобрение от Министерство на културата и вероизповеданията в случай, че промишленото строителство, което преминава през процеса на регенерация, е исторически паметник; техническата документация за получаване на разрешение за строителство трябва да следва следните аспекти: архитектура, устойчивост, съоръжения (електрически, санитарни, отоплителни, технологични); оценка на разходите - специфична методика на оценяване; получаване на разрешение за строеж, подготовка на техническия проект и детайли по изпълнението му; проверка на проекта от оторизирани от Министерство на регионалното развитие и туризма лица. Снимка: Mircea Grigorovschi


143

Слайд 7

Упътване – Слайд 7 Построен през 1919 г., печатница "Румънска книга" се превърна в модерна сграда през 2009 г., помещавайки четири-звезден хотел, офиси и търговски център. От старата печатница останаха само тухлената фасада и административната сграда, които бяха напълно възстановени. В нея има офиси, жилищни и търговски помещения и подземен паркинг. Метрополис център изцяло промени икономическата функция на мястото, но запази спомена за промишлената дейност, която се провеждаше там в продължение на дълго време, предлагайки по този начин жизнеспособна алтернатива на сегашната икономика на града. За да се разрешат дейности по регенерацията на най-старата печатница в Букурещ, трябва да бъдат изпълнени следните условия, както и проследени поредица от етапи: получаване на сертификата за градско благоустройство за самата регенерация, въз основа на одобрената документация за Териториално благоустройство и урбанизъм. Удостоверяване на право на собственост върху дадена сграда, техническа експертиза на сградата; получаване на всички разрешителни, посочени в сертификата за градско благоустрояване; получаване на одобрение от Министерство на културата и вероизповеданията за регенерацията на исторически паметник; разработване на техническа документация за получаване на разрешение за строителство; подготовка на техническия проект и детайлите по неговото изпълнение; проверка на проекта от оторизирани от Министерството на регионалното развитие и туризма лица.


144

Слайд 8

Упътване – Слайд 8 Заводът за цигари или производство на тютюн, както се говори още от древни времена, е една от най-старите фабрики създадени в Яши. Анализ на текущата ситуация: - първоначална функция: заводът е фабрика за производство на тютюн от 1876 до 2003 г., когато фалира; - общата площ на земята е 3,5 дка със застроена площ от почти 1500м; - състоянието на сградата: залите са в напреднал стадий на разруха, единствените сгради, запазени в по-добро състояние, са двете постройки заети от Националния музеен комплекс на Молдова; Интервенции по сградите: единствените интервенции бяха по смяна на дограма и отоплителна система; Предложения: Съществуващите пространства може да осигурят подслон за изложбени павилиони, чайни, кафенета и магазини. Това може да генерира работни места и да разреши проблеми на града и пейзажа като цяло. Градските съоръжения трябва да са прости, лесни за поддръжка и полезни. Ще бъдат създадени нови зелени площи, с цел по-прост, но ефективен режим.


145

Слайд 8

За да преустроим тази изоставена сграда, е необходимо да бъдат спазени следните закони и нормативни документи: получаване на сертификата за градско благоустрояване за регенериране, издаден въз основа на одобрена документация за благоустройство на територията и урбанизъм; Удостоверение за собственост; Техническа експертиза на всички сгради; Получаване на одобрение за екологичността на проекта; Получаване на всички одобрения, посочени в сертификата за градско благоустрояване; Топографско повдигане (topographic lifting), одобрено от службата за кадастъра, рекламиране на недвижими имоти и представяне на гео-технически проучвания; Получаване на одобрение от Министерството на културата и вероизповеданията в случай, че промишлено строителство, което преминава през процес на регенерация от исторически паметник; Техническата документация за получаване на разрешение за строителство трябва да следва следните аспекти: архитектура, устойчивост, съоръжения (електрически, санитарни, отоплителни, технологични); Оценка на разходите - специфична методика на оценяване; Получаване на разрешение за строеж; Подготовка на техническия проект и детайли по изпълнението му; Проверка на проекта от оторизирани от Министерство на регионалното развитие и туризма лица.

Слайд 9

Упътване – Слайд 9 Моля, започнете дискусия.

МОДУЛ 8 – СОЦИАЛНИ И КУЛТУРНИ ПРОБЛЕМИ

СВЪРЗАНИ С РЕГЕНЕРАЦИЯТА НА ИЗОСТАВЕНИТЕ ЗОНИ

Модул 8 Социални и културни проблеми, свързани с регенерацията на изоставените

зони

Автор: Dagmar Petríková, Zuzana Ladzianska


Слайдове: 23 (1 + 21 + 1)


BURDGE, R. J., et al., 1995. Guidelines and Principles for Social Impact Assessment. In:

Environmental impact assessment review 15; pp. 11-43.

CASTELLS, M. (1997). The Information Age: Economy, Society and Culture. Vol. II. The Power

of Identity. Blackwell, Oxford

CROW, D. (1994). My friends in low places: building identity for place and community,

Environment and Planning D: Society and Space, 12: 403-19.

Finka, M., Petríková, D. (2007). Regeneration of Brownfields – Conceptual Approach and

Examples, In Good Practise Cases in Regional Development after Mining and Industry, Uni

Graz, ISBN 978-3-9502276-2-8, Band 42, pp. 9-14

GIDDENS, A. (1990). Consequences of Modernity, Cambridge, Polity Press.

Grimski, D., Ferber, U., Miller, K., Nathanail, P., eds., (2005). CABERNET “Concerted Action on

Brownfield and Economic Regeneration Network” Dissemination Report. University of

Nottingham. [online ] Available at: www.cabernet.org.uk [Accessed 2 March 2013]

KAVARATZIS, M., ASHWORTH, G.J. (2005). City Branding. An effective assertion of identity or a

transitory marketing trick? In: Tijdschrift voor Economische en Sociale Geografie, vol. 96,

5/2005, 506-514.

Petríková, Dagmar, Finka, Maroš (2005). Social and Cultural Issues in LUDA Redevelopment,

In: Urbanistica DOSSIER, Vol. 8, No.200, 2005, pp. 24-29.

Vidal, Avis C. (1995). Reintegrating Disadvantaged Communities into the Fabric of Urban Life: The

Role of Community Development. Housing Policy Debate 6, No. 1, 1995, pp. 169-230.




147

Слайд 1


Заглавие на слайда - моля запазете имената на автора,

можете да добавите своето име при представяне на

презентацията, особено ако използвате свои примери.

Слайд 2


Разясняването на следните въпроси ще повиши

нивото на осведоменост в областта на социалните и

културни аспекти на схемите за регенерация на

изоставени зони:

Моля, накратко опишете целите, които трябва да

бъдат постигнати в процеса на устойчиво


Моля, накратко обяснете значението на

включването на социални и културни цели при


Моля, накратко обяснете модела "Хора и места"

и връзката със социалните и културни цели при


Моля, накратко обяснете съответните социални и

културни цели, заложени в процеса на устойчиво


Слайд 3


Основните цели на тази обучителна презентация са:

Признаване на социалните и културни аспекти на

разработването на изоставени зони като ключови

за успеха и устойчивостта на процеса на


Социалните и културни цели трябва да се

разглеждат като ключ към успеха на бъдещото

устойчиво разработване на изоставените зони.

Социалните и културни цели трябва да бъдат

взети предвид при разработването на изоставени

зони - търсете устойчиви връзки от гледна точка

на концепцията "Хора и места".

148

Слайд 4



състои от следните теми, които по-нататък ще бъдат

подробно обяснени:

Устойчивост на процеса на разработване на


Социални и културни цели в концептуалния

модел "Хора и места"

Осем ключови социални и културни цели за

осъществяване на връзките между хората и

местата, които те обитават.

Подходящи инструменти за постигане на

социални и културни цели в разработването на


Пример: Bratislava - Eurovea.

Слайд 5


За да се постигне устойчиво развитие на изоставените

зони, социалните и културните, икономическите и

екологичните цели трябва да бъдат постигнати.

Въпреки че в миналото икономическите цели често са

били основните движещи сили за разработването на

изоставените зони, след натрупания опит от няколко

години работа става ясно, че само укрепването на

околната среда и социално-културните цели и

резултати е единственият път към успешната и

устойчива регенерация на изоставените зони. Ако не

обръщаме достатъчно внимание на социалните и

културни въздействия, днешните схеми за регенерация

на изоставени зони може да се превърнат в една от

най-проблемите области в бъдеще. Също така е

необходимо да се направи оценка на това кои са най-

подходящите инструменти за въздействие, например:

специфични политики и закони; конкретни методи за

публично участие или нови обединения от агенции;

фискални мерки, като например данъчни облекчения,

по-добри умения и образование, или други нови

инструменти, които предстои да бъдат разработени.

149

Слайд 6


Съобщение от проекта CABERNET (съгласувани

действия на Мрежата за икономически растеж чрез

регенерация на изоставените зони) за Петата рамкова

програма на ЕС, съгласно ключовата дейност "Градът

на утрешния ден и културното наследство":

Концепцията "Устойчиви Връзки между Хора и Места" е

за това как социалните и културни цели се вписват в

процеса на устойчиво развитие на изоставените зони, с

осем ключови социални и културни цели, които трябва

да бъдат взети предвид при разработването. Осемте

цели са подразделени на такива, които се занимават

основно с „хора” и такива, които се занимават основно

с „места”. Това разграничение е установено, че е

полезно, въпреки че някои от целите, включват

елементи както от „хора”, така и от „места”. За яснота,

целите се поставят там, където се намира и основният

им акцент. Необходимо е да се проведат дискусии за

инструментите, подходящи за постигането на

различните цели.

Слайд 7


Цели, ориентирани към хората.

Могат да се идентифицират четири ключови,

ориентирани към хората, цели, които създават

условия за живот в общността. Моля, обяснете всяка

от тях поотделно с помощта на следващите слайдове!

Запазване на култури, които са ценени от

местните хора и използване на възможности за

нови културни форми.

Осигуряване на възможности за заетост.

Насърчаване на социалната справедливост в


Усилване на усещането за привързаност между

жителите.

150

Слайд 8


Това е волята за запазване на елементи от

съществуващи култури и такива от миналото и за

осигуряване на известна приемственост, но също така и

опит за балансирането им с нуждите за нови

възможности за нови форми на социално и културно

развитие. Тази цел е свързана предимно с "народ":

поддържане, когато е целесъобразно, на умения, опит,

занаяти и спомени. Но също така е свързана и с

оптимизиране на ползите от околната среда, например

чрез оптимално използване на промишлени сгради и

познати и ценени ландшафти. По-конкретно, целта е да

се подчертаят вече съществуващите висококачествени

характеристики на допълнителни висококачествени

нови проекти.

Други практични начини за съхраняване на култури и

наследство са свързани с народното творчество.

Например в Белфаст бе разработена стратегия за

народното изкуство с цел да се улови и покаже

историята на мястото и неговата история. Ландшафтни

архитекти са били наети, за да проучат историята на

мястото и да я отразят в дизайна на един флагмански

кораб.

151

Слайд 9


Работоспособността представлява капацитетът и

способността да се движиш самостоятелно и

ефективно в рамките на пазарите на труда и по този

начин да реализираш потенциала си чрез устойчива и

достъпна заетост. Това е от особено значение за опита

на общността в контекста на необходимостта от


Индивидуалната работоспособност зависи от знанията

и уменията, които отделните личности притежават,

както и тяхното отношение; начина, по който

представяме личните си качества на пазара на труда;

контекста на околната и социална среда, в който се

търси работа; както и икономическия контекст, в който

отново се търси работа. Могат да бъдат разработени

редица инициативи за справяне с тези фактори. Там

където е възможно, новите или повторно употребявани

сгради или инфраструктура следва да бъдат използвани

за нови предприятия и генериране на работни места.

Друг важен начин за максимизиране на възможностите

за заетост е да се насърчат временните междинни

употреби на обектите, преди по-дългосрочната

реконструкция.

Слайд 10


Важно е да се стремим да отговорим на различните

потребности на местните жители, както и на

потенциалните новодошли, при разработването на

всяка изоставена зона.

Основна цел при много схеми за разработване на

изоставени зони е да привличат сравнително заможни

хора към дадения обект с цел подобряване на местната

икономика, и все пак в тези случаи трябва да се обърне

внимание и на осигуряването на помещения за

настаняване или офиси на достъпни цени също и за

местните жители и фирми. Важно условие е да се

осигурят достъпни жилища и настаняване на бизнеса.

152

Слайд 11


Привързаността се базира на психологическа

идентификация с конкретното място, пространство и

общност, живееща на тази територия.

Екзистенциалната стойност на такава връзка се счита за

изключително значима. Тя създава чувство на

сплотеност („ние чувстваме“) и осигурява рамката за

всекидневните „ритуали“, модели на поведение и

реакции според различните социални роли.

Идентичността на мястото/зоната не представлява

просто "следите на историята", тя е жив организъм,

който поглъща изобилие от нови импулси и влияния.

Регионалната идентичност трябва да бъде запазена, но

и активно насърчавана и стимулирана. Наскоро се

появиха няколко нови инструмента за стратегическо

управление (Брандинг на зоната и Корпоративна

идентичност), които да направляват и популяризират

идеите на тази идентичност по подходящия начин. В

процеса на укрепване на привързаността на хората към

мястото, специално внимание трябва да се обърне на

насърчаването на положителните нагласи и

положителния отличителен характер на изоставената

зона, която ще премине през процесите на


Слайд 12


Цели, ориентирани към мястото.

Възможно е да се идентифицират четири ключови

цели, ориентирани към мястото, които създават

условия за по-добър живот. Моля, обяснете всеки от

тях поотделно с помощта на слайдовете!

По-добро възприемане от страна на местната

общност и имидж на регенерацията на

изоставени зони

Принос за стратегическите цели за устойчивост

в контекста на урбанизацията

Осигуряване на физически достъп

Осигуряване на устойчива и приятна за

живеене среда за местните общности

153

Слайд 13


Лошият имидж на изоставените зони е свързан с

влошения им вид, разрухата, социалното заклеймяване

и цялостния упадък. Цели области могат да страдат от

"ниско самочувствие", което от своя страна води до

липса на доверие на инвеститорите и новодошлите.

Сериозна част от проблема е и съпротивата срещу

промяна или пък страхът от нея.

Предложенията за успешни инструменти за справяне с

това са много. Първото е просто да се направи оценка

на съществуващата идентичност и имидж на обекта и

да се изготви план за зоната. Предприемането на

незабавни действия е важно: дори ако действието е

толкова просто като поставяне на знамена или табели,

показващи, че се планира регенерация. Междинните

или временни употреби на зоната могат да играят

важна роля в началото на промяната на имиджа на

дадения изоставен обект. "Гъвкавите" употреби (зелени

площи) може да се окажат полезни. Провеждането на

местни събития за подпомагане на развитието на

плановете и популяризиране на планираните промени

са също важни. Друга идея е създаване на малки

обществени центрове върху изоставените зони. Такива

центрове в Копенхаген се занимават с осигуряване на

места за срещи, насърчават създаването на местни

инициативни групи и спомагат за подобряване на

уменията и самочувствието на хората в рамките на

дадена зона. Друго предложение е да се разработи

нова забележителна сграда на мястото (като музея

Гугенхайм в Билбао) или да се реновира съществуваща

сграда, като газовите резервоари във Виена. Такива

сгради могат да популяризират образа на изоставените

зони изключително успешно.

Слайд 14


При разглеждането на дадена изоставена зона е важно

разработването на подходяща комбинация от ползи

за града като цяло. Това може да бъде постигнато до

голяма степен чрез добри техники за планиране на

площта и пространството. Въпреки това е налице

сериозна нужда от подкрепящо законодателство, което

поставя разработването на изоставени зони

приоритетно пред зелените (незастроени) зони, като

това се извършва на територии с подходяща степен на

гъстота на населението.

154

Слайд 15


Не бива да бъде пренебрегнато значението на

разработването на физически достъпни изоставени

зони за подпомагане на работни места, услуги, други

съоръжения и възможности за работа. За да може

дадена изоставена зона да получи добра възможност

за връзка със заобикалящата я среда, е необходима

подкрепяща законова рамка (например, може да бъдат

изискани задължителни предварителни заявки за

закупуване на земя, за да може през това време да

бъдат решени проблемите с транспортните връзки).

Доброто качество на генералния план за изоставената

зона също е от съществено значение, за да бъде

внимателно премислен и инфраструктурният план.

Планирането на местната транспортна мобилност може

също да бъде от полза, тъй като то би могло да

осъществи връзката между плановете на регионално и

държавно ниво.

Слайд 16


Осигурете добри за живеене и добре проектирани

зони.

Често домовете и бизнес пространствата са лошо

проектирани и недобре построени, като

междувременно е обърнато малко внимание на

общественото пространство. Зоните, които са в процес

на разработка, бързо се превръщат в любимо място за

престъпници, развива се друго антисоциално

поведение чрез концентрация на социално слаби

общности или групи. Въпреки това през последното

десетилетие напредъкът в разбирането и уменията в

градското проектиране, планирането на кварталите и

ландшафтния дизайн започва да произвежда образци

за здравословни и безопасни квартали, които

осигуряват високо качество на живот.

155

Слайд 17


Съществуват разнообразни възможности за това как

да се включат тези аспекти в стратегиите за


Доброто качество на генералния план за целия район,

включващ планирането на регенерацията на

изоставени зони и ландшафтния дизайн, е толкова

важна предпоставка за успеха, колкото и началото на

консултациите с обществеността, придружена от

активна обратна връзка със заинтересованите страни,

които извършват планирането. Пределно ясно е, че

трябва да има солидни методи за оценка на

уникалността на културното и социално наследство. В

някои европейски страни отдавна се използват такива

методи за "измерване" или "оценка" на културната

стойност. Те предлагат рейтингови методи като: "с

местно значение", "с национално значение" и така

нататък. Те представляват полезен инструмент за

вземане на решения. Подобни рейтингови схеми могат

да бъдат включени към други по-познати инструменти

за "оценка на въздействието" като Стратегическа

екологична оценка (СЕО или ЕО), Оценка на

въздействието върху околната среда (ОВОС), Оценка на

социалното въздействие (ОСВ) и Оценка на

устойчивостта (ОУ). Полезната информация от

Географската информационна системи (ГИС) може да се

използва за обединяване на тези методи. А употребата

на тези разнообразни инструменти може да тества и

различни сценарии за бъдещото разработване.

156

Слайд 18


Моля, използвайте и свой местен пример, показващ

успешното разработване на изоставени зони.

"Eurovea" е името на нов международен търговски

център на улица Pribinova на левия бряг на река Дунав,

разположен в близост до историческия център на

града.

Основана през 1885 година, първоначално там се е

намирала петролна рафинерия, произвеждаща бензин,

газ, парафин, свещи, минерално масло и асфалт. През

1944 г. по време на Втората световна война

рафинерията е бомбардирана и 80% от нея бива

разрушена, което от своя страна причинява

дълготрайно замърсяване на почвата. Всички дейности

са окончателно спрени през 1963 г., когато фабриката

се премества в покрайнините на града.

Привлекателната локация в центъра на града стои

изоставена в продължение на дълги години. В началото

на 1990-те години е закупена от ирландска група

предприемачи.

Слайд 19


Тази снимка показва бомбардировките на петролната

рафинерия Аполо по време на Втората световна война

през юни 1944 година. В ляво може да видите

историческия център на града със замъка в Братислава.

157

Слайд 20


"Eurovea" е част от успешните постижения на

разработването на изоставени зони в рамките на

града.

Този проект се превърна в нова важна зона, която

надхвърля границите на Братислава и постепенно

хората започнаха да му се радват истински. От

търговска и урбанистична гледна точка това е най-

успешната трансформация на изоставена зона в

Братислава до този момент.

Изпълнението на първата фаза на проекта започна през

юли 2006 г. "Eurovea" (фаза I) е открита през пролетта

на 2010 г. с площ от 230 000 m2, което предлага 60 000

m2 за търговски площи, съоръжения за отдих и

развлечения, както и 60 000 m2 за офис пространства,

хотели и апартаменти. Успешното приключване на

проекта стана възможно благодарение на

чуждестранни капитали от ирландския предприемач,

който си сътрудничеше със словашките архитекти за

окончателния дизайн. Проектът се намира около нов

централен площад и включва уникален парк край

реката и тераси. "Eurovea" включва не само офиси,

апартаменти и хотел, но и най-големия подземен

паркинг за 1700 коли в Братислава. Почти две трети от

площта му е зеленина и обществени пространства.

Слайд 21


Обществените пространства в разработването на изоставени зона. Предлага се да няма трафик в пространствата между сградите, а около тях да бъде оформена пешеходна зона (алеята край Дунав, няколко по-големите квадратни градски форми). Тези пространства са тясно свързани с обществените затворени пространства на търговските и развлекателни центрове. Благодарение на този проект, р. Дунав "се завръща" обратно при Братислава - както добре проектирана, така и добре изпълнената алея край левия бряг на реката, е пълна с хора (тя също така оформя част от защитната линия срещу наводнения) не само по време на почивните дни, като се превръща в място за редица различни социални взаимодействия.

158

Слайд 22


Следите от отминали времена биват съхранени,

поддържани и свързани с цялата област!

Склад № 7 е най-важната част от проекта, тъй като той е

единственият исторически обект от бившата петролна

рафинерия. Тази стоманобетонна конструкция е

построена през 1920 година в така наречения

„функционалистки” стил, напомнящ за класическия

стил. Индустриалният вид се засилва от железния път,

водещ директно до обекта, който все още е запазен, а

първоначално е свързвал цялата дига на Дунав от

рафинерията до новото пристанище. Самата сграда

бива напълно обновена и в момента е домакин на

изложба, свързана с построяването на "Eurovea". В

момента Склад № 7 се намира в самия край на зоната,

но ако планираната втора фаза на разработване бъде

реализирана, неговата позиция ще се измести в

централната част и по този начин има възможност

заедно с новата сграда на Народния театър да се

създаде културен контрапункт на хегемонията на

текущия "консуматорски” характер на градската зона.

Слайд 23



Културни и социални аспекти, цели на процеса на

регенерация на изоставените зони, при които

често се наблюдават затруднения от гледна

точка на физическата среда.

Начини за включване на тези аспекти към

стратегиите за регенерация.

Създаване на устойчиви общности в

новоразработените зони, с цел предотвратяване

появата на нови затворени общности.

Примерът от Братислава: как да създаваме

качествени места за отдих и работа за хората.

Този пример може да бъде заместен от подобен

местен пример или друга добре известна зона,

която е преминала регенерация (Острава, Бърно,

Виена, Есен, Лондон, Дъблин).

159

Слайд 24




Сещате ли се за някои други фактори, които могат

да повлияят на социалните и културни

въздействия, които схемите за разработване на

изоставени зони биха могли да имат върху

околната среда и общността като цяло?

Имало ли е изоставена зона във вашия

град/държава, чието разработване е било тясно

свързано със социалните и културни въздействия

от него?

Кои от известните формални или неформални

методи за планиране може да подпомогне

прилагането на този подход във вашата страна?

Какво може да допринесе участието за запазване

на социалните и културните аспекти при схемите

за разработване на изоставени зони?

МОДУЛ 9 – УЧАСТИЕ В ПРОЦЕСА НА РЕГЕНЕРАЦИЯ НА


МОДУЛ 9 Участие в процеса на регенерация на изоставените зони

Автор: Dagmar Petríková, Matej Jaššo

Контакт: [email protected] , [email protected]

Слайдове: 22 (1 + 20 + 1)


Aarhus Convention - UN/ECE Convention on Access to Information, Public participation in

Decision-Making and Access to Justice in Environmental Matters – signed on 25 June 1998.

Available at: http://www.unece.org/fileadmin/DAM/env/pp/documents/cep43e.pdf (March

2012).

ARNSTEIN, S., (1969). A Ladder of citizen participation. In Journal of the American Institute of

Planners 35, pp. 216 – 224.

BRUNDTLAND, G. H., (1987). Our Common Future, WCED, Oxford University Press,

Oxford/New York

CABERNET (2005): “Citizen Participation in Brownfield Regeneration. Position Statement.

“www.cabernet.org.uk GRAND AGREGATS

EC Directive 35/2003 of 26 May 2003. Available at http://eur-

lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2003:156:0017:0024:EN:PDF (March 2012).

European Union, 2011. Cities of Tomorrow. Challenges, Visions, Ways Forward. October

FLYVBJERG, B.,( 1998). Rationality and Power Democracy in Practice, Chicago, IL: University of

Chicago Press.

Leipzig Charter on Sustainable European Cities. (2007). Informal ministerial meeting on urban

development, Leipzig, 24-25 May

PETRÍKOVÁ, D. (2009). Land Circulation: from Brownfields to Recultivation of Landscape. In

Terra Spectra. Bratislava: STU, ISSN 1338-0370, No. 2, p.49-52

http://www.unece.org/fileadmin/DAM/env/pp/documents/cep43e.pdf

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2003:156:0017:0024:EN:PDF

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2003:156:0017:0024:EN:PDF

161

Слайд 1






Слайд 2


Моля, накратко обяснете новия подход за публично

участие в процеса на планиране и регенерация на


Слайд 3


Публичното участие при вземането на решения,

които засягат околната среда, е от съществено

значение. То носи ползи при вземането на

индивидуално решение, а също и за демокрацията

като цяло. Също използва знанията, уменията и

ентусиазма на обществото в подпомагане на

вземането на решение и показва, че то играе

съществена роля. Всеки човек има интерес от

опазването и подобряването на околната среда и

гражданите познават нуждите на своите общности,

защото са свързани с тях чрез работа, игра и

пътуване. Ето защо публичното участие е основна

част от политиките за устойчиво развитие.

162

Слайд 4


Общата рамка на презентацията обяснява участието

като част от процеса на планиране и културата на

планиране, ролята на заинтересованите страни и на

заинтересованата общност в процеса на публично

участие, както и основните документи на ЕС, които

го подпомагат, също така разглежда един пример за

добра практика на публично участие в


Слайд 5


Достигането до решения за икономически,

социални и екологични подобрения може да се

осъществи, само ако всеки бъде ангажиран, а

дискусията е отворена, така че нови идеи и подходи

да бъдат предлагани и разглеждани. Публичното

участие може да доведе до по-добри решения. Като

разглеждаме въпроса възможно най-широко,

подобрения в социалните условия, икономиката и

околната среда могат да се осъществят

едновременно.

Слайд 6


Привличането на повече хора и заинтересовани

страни в процеса предоставя по-сериозен опит. То

внася повече гледни точки и използва знания

относно местните условия, които може да не са

широко известни. Ако решението бъде

повлияно/използва този по-широк спектър от опит и

мнения, по-вероятно е то да се окаже правилно, тъй

като повече проблеми са разгледани и повече

рискове оценени.

163

Слайд 7


По принцип, публичното участие трябва да се

използва, когато хората са засегнати от решението.

Те трябва да бъдат включени, дори когато не е

сигурно какво мнение биха могли да формулират

или когато има възможност да се противопоставят

на предложението. Въпреки това упражняването на

публично участие следва да се предприема, само

когато:

опциите са отворени (когато публичното

участието може да промени нещата);

има ясна идея за това, което обществото

може да направи

на лице е ангажимент за изслушване на

общественото мнение и вземането му

предвид при вземане на решение.

Слайд 8


Единствено чрез работа с обществеността ще бъдат

взети решенията, които осигуряват добра среда и

отговарят на нуждите на местните общности за по-

добро качество на живот.

Слайд 9


Редовното публично участие показва на

заинтересованите страни, че те и мнението им са

важни и ценени. Участието изгражда доверие и

увереност в институцията, която предприема

начинанието и показва на заинтересованите страни,

че промяната е възможна. Гражданските и

обществени групи ще станат по-активни и по-

отговорни към заобикалящата ги среда и качеството

на живот. Хората могат да се чувстват все повече

като част от една общност, институционалните

органи могат да осъществят по-добри връзки с тези

общности, които продължават да съществуват и

след като е било взето решение.

164

Слайд 10


Вземането на решения трябва да бъде отворено за

всички, така че всеки повлиян от него да може да

участва. Това обаче може да не е достатъчно. Най-

добрите процесите на вземане на решения активно

търсят всички хора и организации, които биха могли

да бъдат засегнати от решението, така че те да са

напълно наясно с това и с вероятния ефект върху

тях. Необходимо е да бъде идентифициран широк

кръг от интереси, а те да бъдат окуражени, за да

вземат участие в този процес.

Слайд 11


Общественото участието има директна връзка със

"заинтересованата общественост" и нейното

включване в целия процес на планиране. Това

участие може да започне от началото на процеса по

планиране, като може да се разпростре до

изпълнението, включвайки всички аспекти на

планиране, екологични проблеми, жилищно

настаняване, транспорт и други.

165

Слайд 12


Орхуската конвенция - UN / ECE Конвенция за

достъпа до информация, публичното участие във

вземането на решения и достъпа до правосъдие по

въпроси на околната среда - подписана на 25 юни

1998 г. от министрите от 35 европейски страни и

Европейския съюз в град Орхус, Дания.

Европейската конвенция за правата на човека е

понастоящем известна като Орхуската конвенция.

Директивата 35/2003 на ЕС от 26 май 2003 година

за осигуряване участието на обществеността във

връзка с изготвянето на определени планове и

програми, свързани с околната среда, беше приета,

за да се подпомогне изпълнението на

задълженията, произтичащи от Орхуската

конвенция, по-специално чрез предоставяне на

участие на обществеността при изготвянето на

определени планове и програми, свързани с

околната среда, адресирана до държавите-членки.

Орхуската конвенция и Директивата 35/2003 на ЕС

са включени в “acqui communitaire” на Европейския

съюз, а от 26 юни 2005 влязоха в сила във всички

страни-членки на ЕС. Те осигуряват рамката за

добри практики като предоставят основната

процедура за публично участие и определят

видовете решения, към които следва да се прилагат.

Публичното участие при вземане на решения за

разработването на изоставени зони е

жизненоважно. То носи ползи при вземането на

индивидуално решение, а също и за демокрацията

като цяло. Също така използва знанията, уменията и

ентусиазма на обществото, за да помогне при

вземането на решения и показва, че обществото

играе важда роля в целия процес.

166

Слайд 13


Орхуската конвенция дава на хората това право. С

него се установява общото право на достъп до

информация за околната среда, като все пак

информацията може да бъде отказано при

определени обстоятелства. Тя подчертава

необходимостта достъпът да бъде улеснен и

забранява дискриминацията между изискването на

информация въз основа на гражданство,

националност или местожителство.

Орхуската конвенция определя минималните нива

на възможност за участие и процедурите, които

трябва да се следват. Според нея решенията трябва

да се вземат само чрез работа с обществеността,

което от своя страна осигуряват добра среда и


добро качество на живот.

В Конвенцията се определят правата на достъп до

правосъдие за адресиране на тези нужди.

Конвенцията подчертава правото на обжалване на

решения за отказ на информация за околната среда,

срещу неспособността на закона да изиграе

необходимата роля при вземането на решения, или

срещу действия, които са незаконни според

законите за околната среда на страната. Публичното

участие не означава, че органите на властта не могат

да вземат решение, което не е популярно. Ролята на

публичното участие е да се даде възможност на

обществеността да изрази своето мнение, така че

органите на властта да го вземат предвид при

вземането на решение.

167

Слайд 14


Информацията за околната среда и влиянието на

дейностите върху нея понякога са пазени в тайна. В

момента се полагат усилия това да се промени. В

едно демократично общество, хората трябва да

имат право на достъп до информация за околната

среда. Орхуската конвенция и Директивата 35/2003

на ЕС дават това право на хората, очертавайки

общото право на достъп до информация за околната

среда, като информацията може да бъде отказана

само при определени обстоятелства. Подчертава се

необходимостта от лесен достъп и забрана на

дискриминацията между искания за информация,

въз основа на гражданство, националност или

местожителство. Предоставянето на информация

при поискване е жизненоважно, но също толкова

важно е и събирането и публикуването на

информация във форма, която е лесна за разбиране

и достъп.

Слайд 15


Възможностите за публично участие при вземането

на решения, които засягат околната среда понякога

са ограничени. Орхуската конвенция и Директивата

35/2003 на ЕС предоставят на обществото правото

на участие при вземането на тези решения. Те

определят минималните нива за възможност за

участие и процедури, които трябва да се спазват.

Решенията, които осигуряват добра среда и


добро качество на живот, могат да се вземат само с

участието на оществеността. Ето защо публичното

участие при вземането на решения е подчертано в

Орхуската конвенция и в Директивата 35/2003 на ЕС.

Въпреки това, успешното публично участие зависи

не само от предоставяне на възможност за участие и

създаването на процедура в дадена конвенция или

директива.

168

Слайд 16


Ако правата бъдат използвани ефективно,

обществото трябва да притежава подхода за

постигане на справедливост, когато тези права са

случайно или умишлено накърнени. Конвенцията и

Директивата 35/2003 на ЕС определят правата на

достъп до правосъдие с цел адресиране на тази

необходимост. Важно е да се помни, че публичното

участие не винаги води до това всички да бъдат

съгласни с решението. С подходящ процес на

публично участие, проблемът може да бъде

официално представен, за да бъде потърсено

консенсусно решение. Идентифицирайки всички

хора, които имат интерес, и след това

консултирайки ги, е най-добрият начин те да бъдат

убедени в това да се съгласят, като все пак това не

винаги е възможно. Публичното участие не

означава, че органите на властта не може да вземат

решение, което е непопулярно. Ролята на

публичното участие е да се даде възможност на

обществото да изрази своето мнение, така че

органите на властта да го вземат предвид при

вземането на решение.

169

Слайд 17


Би било от полза да се разсъждава за обществото

като за стълба. В началото на стълбата то е просто

информирано за решенията, които го засягат по

един или друг начин. Типични начини за това са

писмата или съобщенията в пресата. Не съществува

начин, по който обществото да оказва влияние

върху решението. В средата на стълбата се предлага

възможност обществото да коментира решенията,

преди те да бъдат взети. Това може да се случва

чрез организиране на консултации, в които се

организира публично разглеждане на документите

и се съставят писмени коментари. На върха на

стълбата, обществото помага на властта в

разработване на решения. Това може да се

осъществява чрез последователни срещи или

специални събития като "брейнсторминг", който да

доведе до активно участие. Процесът на вземане на

решения трябва да бъде отворен за всички, така че

всеки, засегнат от решението да може да участва.

Това, обаче, може да не е достатъчно. Най-добрите

процеси по вземане на решения активно търсят

всички хора и организации, които биха могли да

бъдат заинтересовани от решението, така че те да са

напълно наясно с неговия вероятен ефект върху тях.

Необходимо е да бъде идентифициран широкият

кръг от интереси, както и окуражен да вземе участие

в процеса.

170

Слайд 18


Необходимо е да се знае какви са пречките пред

участието в обществените дейности в даден район,

паралелно с това е важно да се разбере защо

обществото не участва във вземането на решенията.

Част от причината може би е, че упражняването на

участие за вземане на индивидуални решения не

използва най-добрите практики. Въпреки това,

причината може да бъде и липсата на интерес или

познания за проблемите и от скоро се провежда

проучване, което да отговори защо е така.

Необходимо е да се дава обратна връзка, за да се

покаже на обществото, че неговото мнение и

коментари са взети предвид при вземането на

решения. Без случването на това, е по-малко

вероятно обществото да вземе участие в бъдеще.

Добрата практика представлява ясно

демонстриране на това как коментарите са били

взети под внимание и обяснява защо отхвърлените

коментари не са били подходящи.

Слайд 19


Това е упражнение за осъществяване на публично

участие, подготвено от местните власти в

Копенхаген, Дания, по време на процеса на

регенерация в района на пристанището. Може да

забележите неформалната обстановка, въпреки

това налице са качествено изготвени карти, както и

друга информация, която да бъде коментирана от

представителите на общността.

171

Слайд 20


Това е упражнение за осъществяване на публично

участие, подготвено от местните власти в

Копенхаген, Дания. Може да забележите

неформалната обстановка, въпреки това налице са

качествено изготвени карти, друга информация за

общността, ясно се вижда и активното й участие в

процеса на планиране на регенерацията.

Слайд 21


Изводи- посочете изводите от презентацията.

Слайд 22



МОДУЛ 10 – ПЛАНИРАНЕ НА РЕГЕНРАЦИЯТА НА


Модул 10 Игра – Разбиране на участието на заинтересовените страни

Автор: Jirina Bergatt Jackson, Zuzana Ladzianska


Слайдове: 17 (1 + 15 + 1)

Ролевите игри все още не представляват често използван обучителен метод и участниците могат първоначално да имат някои задръжки. Ето защо е важно да се направи едно "леко" начало, например една лесна игра на карти, която ние адаптирахме за проекта BROWNTRANS (за повече информация, моля, посетете нашия уебсайт http://browntrans.vsb.cz). Предлагаме да изпробвате тази игра в края на обучителния курс, когато всички участници имат достатъчно познания. Така участниците могат да формулират и обсъждат техните идеи в почивката; чрез нея ще отнеме по-малко време участниците да съгласуват решението на групата относно кой проект и сайт да изберат. Необходимо участниците да спазват инструкциите, описани на слайдове 4, 5, 6, 7, 9 и 11. Всеки участник трябва да разполага с тях на хартия пред себе си. Препоръчваме да отпечатате всички слайдове от 1 до 12, по 6 слайда на страница и да ги раздадете на участниците преди началото на сесията. Играта се играе минимум 45минути.

Обучителят е важно да окаже своята подкрепа на групата (в ролята на координатор на “изоставените зони”). Лекторът трябва да се запознае с основния принцип за вземането на решения и контрол. Необходимо е и да има придобити знания чрез подходяща литература или да премине курс за въпросите, свързани със строителството на имоти. Обучителят също така, трябва да умее да ръководи участниците. Към играта може да се проявят различни нагласи: отрицателна (когато единият от заинтересованите страни казва: “Аз няма да направя това” или “Аз няма да позволя това” и т.н.) или положителна нагласа (готови са за компромис). В идеалния случай максимум 15 минути трябва да са позволени на участниците да имат негативно отношение, а следващите 30 минути – те трябва да я играят с положителна нагласа.

Тази ролева игра се провежда по време на среща, на която се обсъжда развитието на даден проект за изоставени зони. Този проект и зона е необходимо да бъдат избрани преди началото на играта. Пример за такава изоставена зона може да се намери на интернет страницата на проекта BROWNTRANS (http://browntrans.vsb.cz). В идеалния случай обучителят председателства на срещата като модератор, който контролира времето за участие на играчите. Обучителят подтиква участниците да предложат отговор и насърчава техните творчески идеи. Обучителят трябва често да се намесва с предложения, които да показва как може да се постигне компромис или чрез какви средства може да се постигне сътрудничество. Ролята на репортер заема някой извън групата, който единствено наблюдава. Неговите наблюдения на процеса обаче са много важни за групата, а също и за обучителя.

Важно е участниците да направят дебрифинг и да дадат обратна връзка за наученото от сесията, както и да чуят наблюденията на репортера. Като алтернатива, това може да се направи през следващата почивка. За да бъде тази игра по-привлекателна за всички участници, сме подготвили демо видео с обучение, което включва няколко ролеви игри със субтитри на английски, словашки, чешки, румънски и български език. Освен това можете да свалите и ролеви карти за един примерен (въображаем) казус с инструкции на сайта на проекта BROWNTRANS http://browntrans.vsb.cz.



173

Слайд 1





използвате и свои примери.

Слайд 2


Това е игра, предназначена да запознае обучаващите

се с няколко неща:

Формулиране на групови решения.

Различните роли на заинтересованите страни.

Различния принос, който заинтересованите

страни предлагат на проекта.

Значението на сътрудничеството между

заинтересованите страни.

Значението на гледната точка на наблюдателя.

Слайд 3


Ролевите игри все още не са често срещан формат на

преподаване на практики, затова е възможно

участниците да имат някои предразсъдъци. Ето защо е

важно стартът да бъде осъществен „плавно”,

например с разказване на подходящ виц за големия

късмет да се работи в сътрудничество между

специалисти.

За да могат участниците да играят играта, необходимо

е постоянно те да се „съветват” със слайдове 4, 5, 6, 7,

9 и 11. Затова участниците трябва да ги държат

отпечатаните в ръцете си. Препоръчваме отпечатване

на целия набор от слайдове 1-12, 6 слайда на

страница, за да може да ги раздадете на участниците

преди началото на играта.

174

Слайд 4


Тази игра е предназначена да се играе от минимум 8

души и максимум 15. Ако има повече от 15 участници,

предлагаме участниците да се разделят в две групи.

Това, от своя страна, поставя по-големи изисквания

върху учителя. В този случай препоръчваме той/тя да

има помощник, който да съдейства в ръководенето на

втората група.

Слайд 5


За да извлечете максимална полза от играта, е важно

да са на разположение минимум 40 минути за нея.

Останалата част от времето е необходимо за

обучението и преговор на наученото. За още по-

голяма релевантност на обучението, препоръчваме

разпространяване на целта на играта, списъка с

проблеми, описанието на изоставената зона и на

правилата на играта между участниците в края на

обучителната сесия. На този етап обучителят може да

разпредели и ролите на заинтересованите страни.

Слайд 6


Този слайд е ключов, той определя основните

параметри на играта.

175

Слайд 7


Слайдът представя проблема, който ще бъде

разглеждан в играта.

Този малък град е далеч от основната транспортна

инфраструктура. Потенциалът за развитие и

необходимостта от повторно използване на местните

изоставени зони са ниски, но когато се повишат, това

означава, че вероятно инициативата е дошла от

малките местни инвеститори.

3 възможни местни инвеститора биват представени.

Установено е, че групата може да има затрудения при

напасването на избраната концепция за развитие с

подходящата изоставена зона. Чрез публикуването на

целите в края на предходната обучителна сесия,

участниците могат да разполагат с повече време, за да

формулират, обсъдят и съгласуват своите идеи по

време на почивката.

Слайд 8


5 изоставени зони ще бъдат разгледани от

участниците, като всяка ще се характеризира с

конкретни ограничения за нейното развитие,

например:

Зона 1 няма паркинг, но е много подходяща за

супермаркет - по този начин ще се наложи

групата да намери решение на този проблем

(паркинг може да бъде изграден в зона 2).

Зона 5 се намира на исторически терен,

достъпът до нея е ограничен, а съществува

вероятност и от замърсяване на околната среда.

Зона 3 е много подходяща за НПО, а зона 4 за

някакъв тип кабинети и фитнес зала.

176

Слайд 9


Играейки своите роли, участниците се включват в

публична среща, на която се обсъжда развитието на

проекта на изоставената зона, която екипът е избрал.

Обучителят председателства срещата, контролира

времето на участниците, както и гарантира активното

участие и говорене на всички тях. Обучителят също

подканва участниците да предложат отговор и

насърчава креативността им. Накрая, обучителите

обобщават сключените споразумения,

сътрудничеството и компромисите, които са

възникнали по време на срещата.

За да бъде успешна играта, е необходима значителна

подкрепа за групата от страна на обучителя (в ролята

му на координатор на планирането на разработване

на изоставената зона). Затова обучителят трябва да се

запознае с основните принципи на решенията при

разработването на изоставени зони и решения за

контрола при развитието. Част от това ноу-хау е

достъпно от чрез останалата част от курса, както и от

наръчника. Останалото знание трябва да бъде

придобито от четене на подходяща литература, курс

или конференция, ориентирана към въпросите за

разработване на недвижимата собственост.

177

Слайд 10


Този слайд описва различните заинтересовани

страни. Неразделна част от играта са картите, те са

включени в края на текста. Единствено от обучителя

зависи дали да се позволи на участниците сами да

изберат ролите си или той/тя да ги разпредели, както

прецени за правилно (като е изключително важно

никой участник да не поема роля, която съвпада с

професионалната му/й ориентация).

Всички роли, маркирани в оранжево, задължително

участват в играта. Останалите роли са по избор и

обучителят може да реши, в съответствие с размера

на групата и профила й, кои роли ще бъдат

пропуснати.

Всяка ролева карта очертава грубо параметрите на

ролята и предоставя на участника дневен ред с

интересите, които той/тя трябва да защитава по време

на играта. Участникът не трябва да вижда ролевите

параметри на останалите, а интересите на дневния

ред се разкриват в течение на играта.

Слайд 11


Този слайд определя правилата на ролевите карти.

Описание на ролевите карти е включено в края на


Ролевите карти трябва да бъдат принтирани, изрязани

и раздадени на участниците.

Слайд 12


Този слайд описва основните рамкови параметри на

играта.

178

Слайд 13


Обучителят също така трябва да може да напътства

участниците по такъв начин, че ако в първата игра те

имат негативно отношение и бързо достигнат до

задънена улица, т.е. ако някоя от заинтересованите

страни каже „Аз няма да направя това!” или „Аз няма

да позволя това!” и споразумението е практически

невъзможно, играта да бъде прекратена.

В първата игра всички участници изразяват негативни

нагласи и отношение, което не е склонно на

компромиси. Това винаги води до безизходно

положение, което прекратява играта. В този случай

успехът се състои в това, играта да се прекрати

възможно по-бързо.

Във втората игра всички участници трябва да

предложат открито и отворено отношение,

разбиране и способност на компромиси. Успехът

представлява броят на постигнатите компромиси и

съвместните решения.

В идеалния случай десет минути е необходимо да

бъдат посветени на играта с негативно отношение, а

следващите 30 минути на играта с положителна

нагласа.

За насърчаване на конкуренцията между участниците,

обучителят може да поставя различни точки за

различните представяния.

179

Слайд 14


Това е модел на дневен ред. Във версията с

отрицателната нагласа се предполага, че играта ще

спре някъде на точка 4 или 5.

Във версията с положителна нагласа е необходимо (в

случай, че е възможно) да бъдат отделени 20 минути.

Това ще предостави на участниците повече време да

се разпределят, за да обсъдят компромисите.

Ако резултатите са събрани от учителя, реалното

времетраене за играта с положителна нагласа трябва

също да бъде определено. По този начин може да се

изработи индикатор на едно компромисно решение

за единица време и т.н.

Със своите роли участниците се включват в публична

среща, на която се обсъжда развитието на проекта,

който те са избрали в началото на играта.

Обучителят в ролята на координатор на проекта,

председателства срещата, контролира времето за

участие (2-7) и предоставя пространство за вземане

на участие и говорене на всички.

Също така обучителят подтиква участниците да

предлагат свои отговори и насърчава тяхната

креативност. В края на срещата обучителят обобщава

постигнатите споразумения, сътрудничество и

компромиси по време на срещата.

Когато "положителната" версия се играе, обучителят

трябва да насочи участниците към съвместно решение

или формулиране на компромис. Установено е, че

участникът може да не е в състояние да разсъждава

достатъчно гъвкаво и бързо, за да бъде постигнат

такъв компромис за предназначеното време.

Ето защо обучителят трябва често да се намесва с

предложения, които показват как компромисът може

да бъде постигнат или чрез какви мерки

сътрудничеството би било успешно. Ние установихме,

че в такъв случай участниците приемат и след това

доразвиват тези предложения, като се забавляват с

тяхното разширяване и така играта напредва по-

бързо.

180

Слайд 15


Ролята на репортера е важна част от процеса на

обучение. Докато участниците играят, те помагат за

достигане до компромиси и др. Репортерът е външен

човек за групата, който само наблюдава. Неговите

наблюдения на процеса са много важни както за

групата, така и за обучителя.

Също така е от значение да се проведе дебрифинг

(разбор), да се даде обратна връзка за това, което

участниците са научили от сесията, както и да получат

прес-съобщението от репортера. Ние препоръчваме

това да се случва в началото на всяка сесия, като то не

трябва да продължава повече от 15 минути. Друг

вариант е да става по време на почивката.

Слайд 16


Обучителят трябва да подчертае тези точки след

дебрифинга.

Слайд 17


Това е игра, предназначена да запознае обучаващите

се с няколко неща:

Формулиране на групови решения.

Различните роли на заинтересованите страни.

Различния принос, който заинтересованите

страни предлагат на проекта.

Значението на сътрудничеството между

заинтересованите страни.

Значението на гледната точка на наблюдателя.

181

Карти за ролевата игра

Роля Параметри на ролята Дневен ред на конкретния интерес

1 местен съветник или

служител на съвета за

развитие

Иска развитие, но не иска да

обезпокоява местния електорат,

предпочита местни решения и

местни инвеститори.

Създаване на повече работни

места в града.

2 основател на

проекта/разработчик

Иска да реализира проекта

бързо.

Да защити възможностите си

за печалба.

3 член на местна група по

интереси

Иска ползите от разработването

да бъдат в услуга на всички

граждани.

Иска да защити интересите

на гражданите в

неравностойно положение

(инвалиди).

4 консултант по

недвижими имоти

Иска да насърчи качественото

развитие на търговските връзки,

което от своя страна да увеличи

стойността на собствеността в

близост и да насърчи ръста на

сделките с недвижими имоти.

Да получи консултиране по

сделка за недвижими имоти.

5 консултант по опазване

на околната среда

Иска да се увери, че проблемите

на околната среда и тяхната

тежест са забелязани и добре

разбрани.

Да защити дърветата в

изоставената зона и да

получи работата и

отговорността по

консултирането от Съвета.

6 собственикът на

съседен имот,

биснесмен

Иска разработването да осигури

полза за неговия имот и бизнес.

Да увеличи продажбите на

своя бизнес и да не бъде

блокиран изгледът към

неговата сграда.

7 собственик в съседство,

пенсионер

Иска мир, тишина и липса на

трафик.

Без разработване.

8 радикално НПО Иска да използва

разработването, за да агитира за

собствените си цели.

Да се достигне до съгласие

относно спорно плащане.

9 собственика на зоната

или един от

Да максимизира стойността на

зоната.

Да сключи бързо сделка.

182

Роля Параметри на ролята Дневен ред на конкретния интерес

собствениците

10 строителен консултант Иска да е сигурен, че проектът

на неговия клиент

(разработчика) е осъществим.

Клиентът му да е доволен и

платежоспособен.

11 адвокат Иска да извлече полза от

историческото наследство на

изоставената зона.

Да получи заплащане за ноу-

хауто, което притежава.

12 местен архитект Иска да демонстрира своите

способности за формулиране на

алтернативни решения.

Клиентът му да е доволен и

платежоспособен.

13 представител на местен

клуб, свързан с

историческото

наследство

Иска да защити историческата

значимост на зоната/обекта.

Да представи събитията от

миналото, които са били

свързани със зоната/обекта.

14 представител на

сферата на услугите

Иска да гарантира, че

съответната инфраструктура е

подходяща за типа предложено

разработване.

Да получи възможно най-

подходящия тип

разработване за вече

развитата сфера на услугите.

15 репортер Иска да информира за местни

събития.

Неговото прес-съобщение да

бъде одобрено от

национален

вестник/списание.

16 координатор на

изоставената зона

Обучителят сам/сама определя своите параметри.

ПРОЕКТ browntransfast10.vsb.cz/browntrans/document/browntrans_teachers_manual_bg.pdf ·...

Documents