Не пропускайте Защо социалните мрежи ни превръщат в асоциалнихора? Как стана така, че не можем без телефон и по-лес-ното общуване бавно се превърна в единственото ни об-щуване – стр. 9 Учим различно, спортуваме не само за здраве, а и замедали, покоряваме върхове в науката и изкуството. Коинаши съученици донесоха високи награди в училищетони – стр. 2, 3, 12 24 май - Честит празник на четящите и мислещите,празник на духа и светлината, на образованието и про-светата, на малки и големи ученици – стр. 10 Очи в очи с легендата Васко Кръпката – „Пожелавамви да сте свободни! Да пътешествате по целия свят, нода не забравяте България. И някой ден да си дойдете удома!” – стр. 5 Запознайте се с една енциклопедична личност, коятовече видяхте на телевизионния екран в предаването„Стани богат”. – стр. 5 Дошло е време да се вслушаме в гласа на майкатаЗемя и да се опитаме да четем знаците, които тя ни дава.Помогнете ни и споделете нашите екотревоги – стр. 8 Език мой – враг мой! С много любов и грижа за род-ния език продължаваме да воюваме на различни фрон-тове – търсим грешки, включително и в свои текстове,пазим самобитността му, провокираме – стр. 10, 11

ГОДИНА 9, БРОЙ 39, УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК НА СУ “Иван Вазов” гр. Плевен май 2019

Цена 1 лев

Вестникът е лауреат на Седмия национален конкурс за ученическа журналистика “Стоян Михайловски” - 2014 г. - първо мястоНосител на трета награда в Шестия национален конкурс за ученическа журналистика “Стоян Михайловски” - 2013 г.Носител на първа награда в Четвъртия национален ученически журналистически конкурс “Григор Попов” - 2016 г.

Носител на първа награда в Петия национален ученически журналистически конкурс “Григор Попов” - 2017 г.Носител на първа награда в Шестия национален ученически журналистически конкурс “Григор Попов” - 2018 г.

Никой не е в състояние да удържи силата на една идея, чието време е дошло! ...

Вестникът ни получи Голямата награда внационалния конкурс „Григор Попов”

Горди сме да ви съобщим, че след четири първи награди донесохме вучилище поредния си висок приз

Екипът на училищния вестник на СУ”Иван Вазов” бе в Разград, където участва в търже-ствената церемония по награждаване на победителите в Седмия национален конкурс заученическа журналистика на името на Григор Попов. Кметът на Община Разград връчиГолямата награда на вестника – плакет с лика на патрона, както и специална грамота за

екипа на вестника. Получихме и две индивидуални награди. Камелия Григорова от 11б бекласирана на второ място за интервюто си с Марта Вачкова „Диагнозата на съвременнотопоколение е самота”, а Анна Стайкова от 11б взе трета награда за коментара си „Ако ис-

кате да видите как Дон Кихот умира за парче салам, включете телевизора”. Как премина церемонията, както и впечатления от първо лице – стр. 4

Червени балониполетяха към небето

Учениците от 4д клас отбелязаха Световния ден

на хемофилията, като пуснаха пред сградата на

училището червени балони. Нека бъдем съпри-

частни и подкрепяме хората с това заболяване не

само на 17 април!

Изпращаме Випуск 2019

Приятели, последният звънец

удари!

Не губете волята си за успех и

помнете, че граници не съще-

ствуват и че това е само нача-

лото на Пътя!

Кои са абитуриентите – вижте

ги, прочетете какво мислят на

раздяла, какви пожелания

имат към всички нас, стискайте

им палци за всичко важно,

което им предстои – стр. 6 и 7

май 2019стр.2 В@з Буки Веди

Готови сме за финалниякръг на „Моята родина”Дотук в състезанието взеха участие 139 ученици

от първи до седми клас

Всички победители в първия ивтория етап на националното със-тезание получиха сертификати заотлично представяне. За участиевъв финалния кръг на състеза-нието на 20 април 2019 в Стара За-гора, съгласно регламента, щезаминат ученици, които са полу-чили медали и са с най-висок общброй точки в двата кръга. Те са

Антон Димитров, Виктория Не-дялкова, Иван Вълев, Ема Тодо-рова, Габриела Петранова,Гергана Христова – от втори клас.От трети – Марина Вълчева,

Борис Йорданов, Габриела Анге-лова, Цвета Караджова, Рая Мари-нова, Венцислав Йотов, ПреславЙорданов, Гергана Младенова,Преслава Георгиева, Мартин Мла-денов, Александър Пресолски,Теодор Гевреков, Денислав Стоев,Борис Петранов, Андреа Генова,Валерия Скравенска, ЛъчезарПетров, Михаил Иванов, Никол

Мошева и от пети клас - МихаелаСтоянова и Калина Василева.Пожелаваме им успех!

В@з Буки Веди

Ако в училище имаше предмет по„Спор и дебати”, всички щяхме дабъдем отличници. Това разбрахмеблагодарение на един по-различенчас по физика, в който ниеразгорещено спорeхме. Не, спо-койно, чак до бой не се стигна.Всъщност задачата, която госпожаМаринела Маринова ни постави,бе да разделим класа си на два от-бора (всеки начело с капитан) и дадискутираме тема, свързана с дви-гателите с вътрешно горене. Часътпремина различно в различнитекласове. 9г избраха да спорят на тема „Бен-зинови срещу дизелови двига-тели”. Техен водещ бе ДобромирТотев, който откри дебата и пред-стави кратка история на двата видадвигатели. След това се започнаспорът. Капитанът на бензиновитедвигатели Кристиян Георгиев от-правяше сериозни обвинениясрещу дизеловите, които пък бяхапредвождани от Александър Боя-джиев. Те пък се защитаваха усър-дно и не се предаваха. Победителв дискусията може би е отборът наКристиян, тъй като успяха да ниубедят в положителните качествана бензиновия двигател.В 9д пък обстановката бе едновре-менно много нажежена и смешна.

Те избраха същата тема. ВодещиятГеорги Петков откри срещата,представи кратка история на дви-гателите и участваше активно повреме на цялата среща, забавля-вайки всички с шегите си. Капи-тан на „дизеловия” отбор бешеМартин Камбушев, а на „бензино-вия” - Християна Попова, макар иНиагара Георгиева да се оформикато лидер. Техният отбор бемного добре подготвен, всеки оттях имаше информация и севключваше на място, но те далечне бяха звездите на дебата. Отбо-рът, защитаващ бензиновите дви-гатели, определено блесна, защотоспореше не само с противника, нои със себе си. Често се случвашеводещият да прекъсне техен спор сдумите „Ти не трябва да спориш снего, а с другия отбор!” и това бепричината да ги определим катопобедители – задето спореха надва фронта! Но това, разбира се, ев кръга на шегата. Реалните побе-дители са бензиновите двигатели.9б бяха единствените, които из-браха различна тема - „Двигате-лите с вътрешно горене срещуоколната среда”. Водещата Алек-сандра Георгиева откри дебата,представи информация, а после из-слуша спора с интерес. Отборът,

защитаващ околната среда, начелос Миглена Марчева отправяше се-риозни обвинения, свързани съсзамърсяване на въздуха, вредавърху живите организми и унищо-жаване на планетата. Но двигате-лите с вътрешно горене, чийтокапитан бях аз, успя да се защитивъв всяко обвинение, изтъквайкинуждата от двигатели, невъзмож-ността за покупка на електромо-бил и нуждата от парников ефект,което бе причината да спечелят.9в спореха на тема „Бензиновисрещу дизелови двигатели” и тамспор наистина се зароди. Воде-щата Александра Кончарска, коятосъщо участваше активно, често сеналагаше да вика „Може ли да несе карате?!”. Отборът на бензино-вите двигатели, чийто капитан беИвайло Банзаров, не спираха да себорят за победа, но и дизеловитедвигатели с капитан Даниел Илиевне оставаха назад. И наред със спо-ровете, не пропуснаха да се хванатна бас. Всъщност тук всеки от от-борите спореше за всичко и е не-възможно да се избере победител. И макар и само за един час, ние за-сегнахме проблеми, които ученитесе опитват да разрешат от годининаред. И въпреки че сме още многомлади, осъзнахме, че светът щебъде в нашите ръце и споровете нив този един час ще се превърнат вежедневни проблеми. Надяваме сеедин ден ние да успеем да се спра-вим с тези проблеми и да станемпобедители – не в часа по физика,а в живота!

Зина Махмудова 9б

Споровете са в кръвта ниНадяваме се един ден наистина да станем победители – не в

часа по физика, а в живота

Репортер

След първомясто сред сед-мокласниците вОбластния кръгна олимпиадатапо информатикаДениз Потур-лиев от 7а клас трябваше да сесъстезава със 123-ма участници внационалния кръг. Върна се от-ново като победител – с грамота заотлично представяне и точки,които се равняват на оценка 5,56.Гордеем се с теб и ти пожелавамевсе високи резултати!

Браво на Дениз

Разказахме ви в предния брой затридесет четвъртокласници,които в продължение на четиридни преживяха незабравими ми-гове по време на ски училището вБеклемето, защото бяха сред из-браните да участват в проекта„Научи се да караш ски”. Всичкое добре, когато завършва добре. Е,добре завършиха, нямаше травмии контузии, но не това имаме предвид. В състезанията, които се ор-ганизираха в края на обучението,бяха отличени най-добре научи-лите се да карат ски. Финалното състезание междувсички участници в проекта отвсички училища трябваше даопредели кои застават на челнитеместа. Голямата награда е заАлександра Лакова от 4б и Ана-толи Богданов от 4а клас. Те

участваха безплатно във финал-ния лагер по проекта в Банско. Напърво място са и Цветина Ива-нова – 4б, Яна Янева – от 4г иЮлиян Миленов – 4в клас.Браво на нашите момичета и мом-чета, а на организаторите – благо-

дарим!На стр. 11 прочетете част от впе-чатленията на скиорите в първолице, споделени непосредственослед завръщането им от обуче-нието.

В@з Буки Веди

Златни медали за скиорите ни

Най-добрите художници от на-шето училище участваха в нацио-налния конкурс за детска рисункана тема „Освобождението”, орга-низиран от Община Плевен и ре-гионалния Военноисторическимузей в града. Кристина Станеваот 7б клас бе удостоена с Голяматанаграда на конкурса. Втора на-

града се присъдина Олга Димит-рова Станева от 5аклас, а трета – наВяра Крумова Па-лева – 6б клас.Трите момичетабяха избрани в ус-ловията на тради-ционно голямаконкуренция. Запървите места се

бориха 318 творби от 36 населениместа в страната. Бяха наградении техните преподаватели по изоб-разително изкуство - Клаудия Че-ракчиева и Росица Симова.Поздравяваме победителите и импожелаваме още много награди!

Анна Стайкова 11б

Отново първи в конкурсза рисунка

Кристина Станева от 7б клас бе удостоена с Голяматанаграда в националната надпревара

Продължаваме къмфинала на Spelling Bee

Кирил Танов иВелислав Въглевсе представихадостойно на ре-гионалното състе-зание във ВеликоТърново - Кирилсе класира напърво място ипродължава къмфиналния кръг вСофия, а Велислав стана трети.Поздравяваме ги и им пожелаваме още успехи!

май 2019 В@з Буки Веди стр.3

Това почувствахме ние, деветок-ласниците, които бяхме в артза-лата на регионалната библиотека

„Христо Смирненски” заедно спреподавателя си по историяГоран Делиев, за да участваме впоредния семинар по проект„Диалог”. Събитието премина из-ключително интересно. В нача-лото изгледахме краткапрезентация, която ни запозна сПражката пролет от 1968 г., с хро-нология на най-бурната година –1989-а, сложила начало на „рево-люциите” във всички източноев-ропейски социалистически

страни. В разговорите се вклю-чиха председателят на УС ПенкаСпасова, Васко Кръпката, който бе

специално поканен за срещата, иние, които имахме възможност дазадаваме въпроси. Естествено, четрябваше и да попеем - изслу-шахме „Няма връщане назад” и„Нека бъде светлина”, лично из-пълнени от Васко Кръпката. Сре-щата приключи с раздаване наавтографи, снимки и много ус-мивки. Хубаво е да учим различно!

Зина Махмудова 9б

Учим различноКолко хубаво е да получиш впечатления за историчес-

ките факти и процеси не от учебника, а от човек,който ги е усетил и преживял.

РепортерНаши ученици бяха част от меж-дународната конференция на тема„Прозрачност на управлениетопри избори и други възможностиза гражданско участие“ - събитиеот проекта „Участие на гражда-ните в Европа - европейски из-бори и оформяне на бъдещето -ИЗБОР“. Проектът се реализираот сдружение „Учебна работил-ница Европа“ с подкрепата наОбщина Плевен. Основен лекторбеше д-р Паулина Кирова - секре-тар на Община Плевен. В презен-тацията си „Участие награжданите в управлението” бяхаразгледани структурата, фун-кциите и задачите на Общината.Като винаги, ние бяхме най-актив-ните участници в публичниядебат.

Коментирахме възможностите за гражданскоучастие при управлението на избори

В началото на априлтрите единадесетикласа правихме дебатпо физика и астроно-мия на тема „Ултра-виолетовите лъчи ивредата от тях“. На 9 април се състоядебатът на 11б клас.Ние подредихместаята във форматана буквата „П“. В на-чалото на всяка ре-дица стоешекапитанът на съот-ветния отбор. Воде-щият започна часа,запознавайки класаобщо с ултравиоле-товите лъчи. Следтова капитаните из-ложиха тезите си итова сложи началотона защитата. Някоиот участниците бяхапо-срамежливи и невземаха участие, нодруги говореха катоза целия отбор. Раз-виваха се интереснии разнообразни теми– солариумите и вре-дата от тях, бакте-рицидният ефектна лъчите, вре-дата на слънцетовърху кожата иползите (наба-вяне на витаминД), лечебнитесвойства на ул-травиолетовителъчи.През същия денсе състоя и деба-тът в 11а клас. Тене бяха многоинициативни и изчакаха госпожаМаринова да им каже какво да на-правят. Капитаните бяха изчерпа-телни и много добре подготвени.Водещият имаше силно начало,но бързо остана безмълвен. Деба-тът се превърна в диалог междудвамата капитани, като се включ-ваха и по няколко участници отсъответните им отбори. В продъл-жение на 20 минути се разнищ-ваше темата за солариумите, като

се спомена също и че ултравиоле-товите лъчи причиняват алергии истареене, но все пак с тяхнапомощ се набавя витамин Д.Друга честа тема беше и Слън-цето – вредата му върху очите иположителните влияния на UV–лъчите върху имунната система. В 11в клас водещият започна из-ключително силно и „владеешеположението“ през цялото време.Тезите започнаха да се излагат и

впоследствие да сезащитават от отбо-рите, а не от капита-ните. В началотоотборите подходиханесериозно към те-мата, но много бързовлязоха в ритъма надебата и излагаха ин-тересни факти за фо-т о т е р а п и я т а ,лечението на кож-ните болести, причи-няването на сухакоса, очните травми,причиняването натумори и изгаряния.Тъй като са пара-лелка със засиленоизучаване на биоло-гия, чухме и по-малко известнифакти - споменаханапример, че UV-лъ-чите не се препоръч-ват при бременности акне. Други диску-тирани теми бяха из-куственият тен,появата на бръчки,преждевременнотостареене, храните и

удължаването насрока им на год-ност, дезинфек-цията на въздухав големи про-странства, кактои на медицинскиинтрументи. Ка-питаните споме-наха заприложението налъчите в пчелар-ството, опаковъч-ните материали,образуването навитамин Д, широ-

кото им използване в криминалис-тиката. Въпреки че и трите класа достиг-нахме до извода, че не можем даконтролираме влиянието на ул-травиолетовите лъчи, ние трябвада търсим баланса и да изпол-зваме предпазни средства срещутях, когато употребата им е неиз-бежна.

Анна Стайкова 11б

Един по-интересен час по физика

Точно в Деня, в който отбелязваме140 години от приемането на Тър-новската конституция, ученици от11а и 11б клас бяха гости в Адми-нистративния съд – Плевен каточаст от инициативата „Ден наотворените врати”. За работата насъдиите и съдебните служителипред нашите съученици говори

председателят на съда НиколайГосподинов. Единайсетокласни-ците бяха официално приети в за-седателната зала № 1 на съда,където бяха изложени интересниархивни документи и старопе-чатни книги, свързани с правораз-даването в района. Най-голяминтерес предизвика учебникът побързопис, който протоколчиците в

съда някога е трябвало да владеят,както и превод на императорскатугра, издадена през август 1872 г.при управлението на султан АбдулАзис с предговор от Атанас Буров,нотариални актове. С тях ги за-позна съдебният администраторСимеон Кънев.Някои бъдещи юристи имаха въз-

можност да проверят как ще сечувстват на местата на съдебниясъстав, както и да получат отго-вори на своите въпроси. Всичкиси тръгнаха с полезен подарък –Конституцията на Република Бъл-гария.Благодарим на домакините за ин-тересната и полезна среща!

В@з Буки Веди

В Деня на конституцията – вАдминистративния съд

Станете автори в брой 40Основна тема в последния за тази учебна година брой на училищ-ния вестник е лятото. Как най-полезна да е лятната ни ваканция –какво да посетим, какво да научим, как да оползотворим времетоси приятно и полезно, какво да прочетем…Вашите предложения очакваме на el_vestnik@abv.bg!

На 29 сутринта в 9 часа с преснисили потеглихме към очакванатадестинация. Някои от нас завтори път имаха честта да бъдатна награждаване на конкурса. То-гава, през 2017, съставът ни бешедоста по-малък – четирима уче-ници от екипа и ръководителят г-жа Радинка Иванова. Сега обачерешихме да бъдем всички. Пъту-ването беше приятно и изпълненос много разговори. Бяхме спо-койни, защото не отивахме те-първа да се доказваме, а давземем наградата за постигна-тото. Всички бяхме еднаквощастливи и развълнувани, беззначение от 8 или от 12 клас.След 3 часа път пристигнахме вРазград, столицата наЛудогорието, където ниприветстваха с голямоуважение. Настанихмесе в хотел „Централ”.Награждаването беше от15 часа в зала „Филхар-мония“. Малко предиофициалното откриванеподарихме на всеки гостна събитието последнияброй на вестника. Тойпороди голям интерес както умалки, така и у големи. Много отприсъстващите бяха изненаданиот професионализма ни. Преди церемонията по награжда-ване децата от ЦПЛР-ЦУТНТ сръководител Веселина Йотова из-несоха поетичен спектакъл „Дъл-бок поклон, отец Паисий“,изпълнения имаше и на възпита-ници на Свилена Дечева отЦПЛР-ЦРД.Първата награда, която връчиха,беше нашата. Получихме я личноот кмета на Община Разград д-рВалентин Василев. Тя представ-лява внушителен плакет с образана Григор Попов, чието име носиконкурсът. Всички заедно изля-зохме на сцената, за да получимнаградата. В очите на останалитеучастници и ръководители непрочетохме завист, а уважение, закоето много се радваме. Наис-тина нашият вестник се отлича-ваше, но нека да бъдем скромни,скромността краси човека. Раз-бира се, има още накъде да серазвиваме. Имаме идеи за следва-щата учебна година, които обаченяма да ви издадем. Получихме и

две индивидуални награди – сре-бърен и бронзов медал за моми-четата от 11б, както и грамоти.Тази година журналистическитематериали трябваше да са по те-мата „Светът под лупа”. Конку-ренцията, с която ние сепреборихме, включва 280 текстав различни жанрове, изготвени от164 участници и 39 колектива от20 области и 30 населени места.Комисията, която оцени и кла-сира материалите, бе в съставИван Джебаров, Галина Мари-нова и Димитър Петров. Крите-риите за оценка включвахаумение да се открива и отразявановина, умение за селекция на съ-битията при създаване на журна-

листически текстове, сполучливаупотреба на журналистически из-разни средства в съответния раз-дел и жанр и единство междукомпозиционно оформление и съ-държание на творбата, свързаносъс спецификата на избранияжанр. В залата бяха още Краси-мира Кирчева -началник на отдел„Образование“ в Община Раз-град, Ивелина Николова от РУО -Разград, Юлиян Данаилов – упра-вител на ОИЦ - Разград, Божи-дарка Златарева – краевед,родственици на Григор Попов,членовете на журито, участниции техните ръководители, предста-вители на културни и образова-телни институции. След края на събитието се разхо-дихме в центъра на града, а от19ч. имаше организирана срещана наградените в неформалнасреда (местен ресторант). Там се-дяхме до късно, запознавахме се,разговаряхме. Всъщност повечеиграхме хора, отколкото седяхме.Запомниха ни и като добри хоро-водци! А Иван Жунтовски отнашия екип се наложи като без-спорен победител в народните

танци!На следващия ден участвахме втворческа среща на всички награ-дени – индивидуално и колек-тивно. Споделихме част от опитаси и научихме много за интере-сите на връстниците си от раз-лични краища на страната.Запознахме се с много хора, скоито се надяваме да поддържамевръзка. След срещата посетихме рим-ското селище „Абритус” и уни-калния Интерактивен музей.Разходката там наистина си за-служаваше. Бяхме изненадани, четолкова любопитна находка не сеслави с голяма популярност. Вмузея научихме интересни фактиза произхода на някои думи, забита на древните римляни, тях-ното облекло, обучение и въоръ-жение; за откритите римски

съкровища в районаи др. Оттам сивзехме довиждане снашите нови добрипознати, които католюбезни домакинени придружаваханавсякъде, и потег-лихме обратно къмродния Плевен.Това двудневно при-ключение ще бъдезапомнено от всички

ни – Иван Жунтовски, КамелияГригорова, Анна Стайкова, Вио-лета Антонова, Християна Та-сева, Илейн Иванова, ВикторияЕнева, Зина Махмудова, ЕлицаБорисова, Людмила Венцисла-вова, както и от нашия специаленгост – Маги Минкова, която за-върши миналата година, но бе снас. Тя е човек с огромен приносза развитието на вестника и най-вече наш приятел. Радваме се, четя се отзова на нашата покана ибеше част от екипа ни отново,макар и за кратко. Получихмепоздравления и от Мерилин Пи-сина, която не успя да посети на-граждаването, но ние знаем, че вмислите си е била с нас! Благода-рим на г-жа Радинка Иванова,която е неотлъчно до нас, учи ни,помага ни, провокира ни и ни мо-тивира. Благодарим и на г-нЙончо Йончев, и на ръководст-вото на СУ ”Иван Вазов” за под-крепата. Ще се постараем дазапазим доброто ниво и занапред!„Ний не сме най-добрите, но по-добри от нас няма!”

Камелия Григорова 11б

май 2019стр.4 В@з Буки Веди

За да се чувстваш добре, трябва даправиш това, което обичаш. А за дасе чувстваш още по-добре, делата титрябва да бъдат чути и видени. Такасе чувствахме ние на 29 март, когатоприехме Голямата награда от кон-курса „Григор Попов” лично от кметана Разград Валентин Василев. В зала,препълнена от млади журналисти отцялата страна, ние станахме, обле-чени в училищните ризи, с гордостизлязохме на сцената и взехме заслу-жената си награда. В онзи миг, вкойто десетки камери заснемаха ши-роките ни усмивки и ни ръкопляскахасилно, ние почувствахме, че сме стиг-нали до сърцата на хората. Не пред-ставлявахме само училището и градаси, а и силата и амбицията на младотопоколение. Показахме на всички,които се съмняваха в нас, че с постоя-нен труд и желание, дори и на такавакрехка възраст можем да покорявамевърхове. Но наградата от конкурса не струванищо пред това, което видяха очитени. Минути преди да започне церемо-нията ние раздавахме нашия вестникна всички в залата. Представете сикак препълнената зала разлиства„В@з Буки Веди”, коментира го и мусе любува. Това бе най-голямата на-

града! Тогава си припомнихме защозапочнахме да пишем – за да кажемвсичко, което мислим, а другите неискат да чуят. За да покажем, че въз-растта е без значение. Да представим

размишленията и идеите на тези,които след няколко години ще пред-ставляват страната. Така че обръщамсе към всекиго, който се страхува даговори, към всекиго, който не вярва,че трудът се възнаграждава, към все-киго, който си мисли, че никой не биго видял – светът е пред нас и ничака! Покажете му, че има светло бъ-деще, че има кой да показва истината.Нека се гордее!

Зина Махмудова 9б

Най-добрите сред добритеСветът е пред нас и ни чака, а ние се готвим за този момент

Вестникът ни – носител на Голямата награда внационалния журналистически конкурс “Григор Попов”

До Разград и обратно

Имам възможност даправя това, което най-

много обичамЗа мен пътуването беше много по-лезно и забавно. Възможността даотидем целият екип беше многодобра, защото се опознахме, което вбъдеще може да направи работата нидоста по-лесна и приятна. Хареса мисъщо, че успяхме да се запознаем сработата на други деца на нашата въз-раст, работещи в сферата на публи-цистиката. Придобих някаква база засравнение. След това преживяване,мога смело да заявя, че съм горд членна екипа на „Ваз Буки Веди“ и не виж-дам по-добра възможност за развитиев това, което най-много обичам даправя - да пиша.

Християна Тасева 10в

С голяма любов създа-ваме вестника си

Беше ми поставена следната задача -да споделя кой момент от пътуванетоми е направил най-силно впечатление.Да, но това за мен е доста труден въ-прос. Знам, че звучи клиширано, нокогато си с приятна компания на ху-баво място, сред любезни домакини иправиш нещо, важно за теб, е труднода кажеш кое от всичко е най-хубаво.Все пак смятам, че вечерта, когатовсички екипи се събраха, за да отпраз-нуваме заедно успехите си, бешемного весела и вълнуваща. През тазивечер имахме възможност да опоз-наем както останалите групи, така исвоята собствена. Доброто настрое-ние беше с нас през цялата вечер илично аз смятам, че бяхме по-близкиот всякога. Разполагахме с време даразберем много за интересите на хо-рата, с които с голяма любов създа-ваме вестника “В@з Буки Веди”.

Илейн Иванова 10в

- Бил си в хуманитарен профил.

Как се пренасочи към биология

и химия?

- Тези предмети ми бяха инте-ресни отпреди. Но хуманитарнатапаралелка беше новосформирана,а харесвам литература и история.Затова се записах там. Също такаголяма част от съучениците ми до7 клас избраха нея, а аз исках дасъм си с тях.- Ходеше ли на допълнителни

уроци по биология и химия, за

да се подготвиш за кандидатст-

ване?

- Да, налагаше се да ходя една го-дина, защото се оказа, че Меди-цинският университет има големиизисквания за прием, както иопределен формат на изпита,върху който трябваше да се уп-ражнявам.- Защо избра София пред Пле-

вен?

- Защото твърдо исках да следвамфармация, а в Плевен тогава ощене бяха открили.

- Как реши да участваш в

предаването?

- Ами първо, гледам предава-нето, откакто водещ беше НикиКънчев с дългата коса, приличащна крал от детска книжка. И сиказвах, че един ден, ако предава-нето издържи в ефир достатъчногодини, ще отида и аз. Спряха гоот ефир през 2014г., съответно серазочаровах. Миналата годинаобаче видах Джаро на екран и сиказах, че сега е моментът. Канди-датствах. Има си форма в интер-нет, където отговаряш на всякаквивъпроси (Кой е любимият випредмет, коя е любимата ви об-ласт от познанието, как протичаденят ви…).- Има ли шанс да не те одобрят

за участие?

- Да, има, но си има и трик. Аконапишеш нещо интересно, завла-дяващо, те веднага ще те одобрят,защото ще видят в теб възмож-ност да повишат рейтинга. В те-левизионния бизнес е факт, че

търсят интересни хора за под про-жектора. Аз точно заради товасподелих някои от хобитата си,свързани с имитации, импресии ит.н. След само около една седмицами се обадиха. Отидох с яснотосъзнание, че хем играя за пари,хем не. Рискувах всичко докрай,защото за мен беше важно повечесамото участие, и съм доволен до-къде достигнах.- Как успя да пречупиш и да

разсмееш сериозния на вид Ми-

хаил Билалов?

- Знам му козовете и вадя моитесрещу неговите. Човек след времети е ясен като отворена книга. Акогато книгата е най-затворена,най-лесно се отваря, особено катое с тежка корица, както е той. За-щото на един затворен човек му енужно едно нещо, а той е актьор.На него му трябва някой себепод-обен, а той сам каза след предава-

нето: „Най-накрая някой да внесецвят в това предаване!”- Не си ли мислил да учиш в

НАТФИЗ? Къде си се занима-

вал с актьорство, преди да за-

вършиш?

- Бил съм в звукозаписни студиа.Мислел съм си, но понеже в Бъл-гария актьорите трудно се разви-ват, се отказах. Ако сме в Холивуд,отдавна да съм отишъл в такаваакадемия.- Сега къде практикуваш хо-

бито си?

- Първите години си го практику-вах в банята. Сега – къде ли не!Освен това имам и друго хоби –занимавам се с билярд и то достасериозно. Уча се и да рисувам, ноне съм го утвърдил като дългапостоянна дейност.- Имаш ли визия за себе си след

5 години?

- Моята визия за след 5 години еточно като четирите отговора в„Стани богат”. Един е верният,обаче още не го виждам. Или спрестилката, или с коженото якена сцената, или в клуба с щеката,или по малко от всичко.- Има ли друго предаване, в

което би участвал?

- Всяко едно възможно, освен ‘BigBrother’. Защо пък не и в „Бълга-рия търси талант” или „Като двекапки вода”.- Разбрахме, че родителите ти са

музиканти. Те не са ли те насоч-

вали към тази сфера?

- Насочват ме чисто душевно итворчески. Но в Бълария за съжа-ление изкуството не просперира,не е като в Западна Европа. Тук сехвърлят салфетки в чалготеките,вместо да се влагат пари в из-куство. Затова го приемам катохоби.- Има ли личности, които те

вдъхновяват и кои са те?

- Бил Гейтс, всеки възможен ин-диански вожд, но не мога да ги из-редя по имена, Илън Мъск (непросто успешен предприемач, ачовек с ясна визия за света). Средбългарите - проф. Христо Пимпи-рев.- Ще издадеш ли малко задку-

лисни тайни. Как изглежда сту-

диото в действителност?

- Съвсем различно е от начина, покойто го виждаме на екрана.Много по-малко е, камерата гоправи да изглежда голямо. Начи-нът, по който се виждат нещататам, почти нямат общо с излъче-ното по телевизията. Трябва обачеда умееш да се нагаждаш споредситуацията.- Като човек, който вече има

опит, би ли дал съвет на тазго-

дишните абитуриенти?

- Не се притеснявайте за канди-датстудентските изпити. Влиза-нето не е чак толкова трудно,колкото смятате. Не се поддавайтена външни влияния. Първата го-дина, каквато и да е специал-ността, е опознавателна. Неговоря само за ученето. Опоз-найте живота си! Хората днестърсят сухо знание. Знание безмъдрост не може. Ако човек незнае как да използва това знание,ако няма опита, ако не умее да ос-тава, няма да се получи нищо на-края. Като влезете да учите, първобъдете наясно със себе си. Освенда изучавате специалността, из-учавайте себе си. Гледайте и оста-налите около вас. Не сте само вие,а се градите като рефлексия наотаналите. Не мачкайте този,който е под вас, а го дърпайте на-горе. Бъдете за другите, а не про-тив другите!

Камелия Григорова 11б

май 2019 В@з Буки Веди стр.5

Очи в очиЗапознайте се с една

енциклопедична личностТой се казва Николай Михайлов и е възпитаник на нашето училище,Випуск 2015. Завърши със завидния успех Отличен (5,98). На годиш-

ните награди на училището през 2013 спечели приза „Енциклопе-дична личност”. И той наистина е такава. Доказа своите знания и

интелигентност в предаването „Стани богат”, стигайки до въпросза 10 000 лв. В момента Николай е студент „Фармация” в МУ –

София. Той се върна отново в училище, за да сподели впечатлениятаси от предаването и да се срещне отново с тези, които са помогнализа формирането на неговата забележителна личност. Това сподели

Николай в непринудения ни разговор.

- Господин Георгиев, когато

човек засяга някаква тема в

своето творчество, то обикно-

вено тази тема го засяга в личен

план. По какъв начин Ви за-

сегна комунизмът? Кое Ви на-

кара да искате да говорите за

него?

- Първо да кажа, че нямам репре-сирани роднини. Единственаталична причина, заради която не-навиждам диктатурите по света –това е липсата на свобода, моятасвобода! Да избирам какво да го-воря, какво да свиря, какво да пея.Кога, къде и как да пътувам. Даимам право на мнение... Това е!Свободата! Заради това ненавиж-дам диктатурите.- За свобода ли копнеехте най-

много?

- Ами да. Свободата е най-важ-ното нещо за мен. Свободата даимам право да кажа нещо, коетомисля. И ако то не съвпада с мис-ленето на властта, да не съм арес-

туван. Свободата да мога сво-бодно да избирам къде да изляза скитарата, да няма цензура, даняма ограничения. Да има сво-бодни медии, да имате възмож-ност да се изразявате, да пишете,да правите нещата, както гичувствате. Това е тя! Тя е огромнонещо!- А има ли нещо, което Ви даде

комунизмът?

- Да! Имаше едни хубави лимо-нови резенки, които обаче и сегамай ги има. Общо взето, нямамникакъв спомен за нещо хубаво,което да ми е дал комунизмът катосистема... Аз бях бунтар. Бях лошученик не защото не исках да тру-пам знания и умения (до ден-дне-шен го правя), но не исках да съмв тази система. Тази система бешенай-ужасната и няма какво да мие дала... Нямам никакъв споменнещо да ми е дала. Това, че съмбил по-млад, е хубавото, но то нее от комунизма, не е благодарение

на комунизма, а въпреки него! - Комунизмът си отиде, но де-

цата далеч не спят спокойно, об-

зети от страх да не им се случи

нещо. Отиде ли си мирът и спо-

койствието заедно с комунизма?

- Първо, песента се казва „Кому-низмът си ОТИВА”. Това е вечнаборба. Не може да свърши за 30години. Второ, страхът, койтоимат сега хората, е много по-малък от страха, който имаха то-гава. Трето, моите деца спятспокойно, защото моите деца саосъзнали, че човек трябва да сивземе живота в ръце и да неочаква от държавата нищичко! Даработи, да прави, да произвежда,да мисли, да измисля, да бъдекреативен и да не се предава. За-това те спят спокойно.- По какъв начин липсата на

тежки закони влияе върху мла-

дото поколение?

- Ако имате предвид, че няма за-конност, че престъпниците ходятс високо вдигната глава - да, такае. Имаме голям проблем със спаз-ването на законите в България. Ноосновният проблем е в Съдебнатапалата. Основният проблем е втова, че хората мислят за парипърво, а след това мислят завсичко останало. Така че - не бъ-дете като тях. Не мислете първо заBMW-та, мерцедеси, не мислетепърво за пари. Мислете за себе си,за душата си, за сърцето, за реали-зация, любов, изкуство. И следтова идват парите. Когато създа-деш нещо. А в Съдебната палата

работят едни хора, които мислятсамо за пари... Това е проблемът.Голяма корупция, но тя се осъ-ществява от същите хора, коитоосъществяваха комунизма. Пред-ставяте ли си един злодей катоАдолф Хитлер например, следкато е премахнат от властта, него-вата внучка да е депутат или него-вият бодигард да еминистър-председател?! Простокомунизмът не беше отречен дос-татъчно и комунистите извършихатази спъната промяна.- И накрая. Какво бихте поже-

лали на учениците СУ „Иван

Вазов”?

- Пожелавам ви да сте бодри,свежи и да бъдете свободни! Дапътешествате по целия свят, но дане забравяте и къде зимуват ра-ците, да не забравяте България. Инякой ден да си дойдете у дома!Пожелавам ви да не се предаватеникога, да не лъжете, да не мажетеи да се държите за рокендрола, за-щото рокендролът ще ви държивечно млади!

Зина Махмудова 9б

Васко Кръпката – жи-вото доказателство, че

мечтите се сбъдватВасил Георгиев, познат още като Васко Кръпката, е известен кита-рист-блусар, певец и автор на песни, фронтмен на софийската рок-

група „Подуене блус бенд”, запазил в себе си спомени отреволюциите на миналия век. На 26 февруари в регионалната библио-

тека „Христо Смирненски” той се включи в проекта „Диалог” иразказа на ученици от различни училища своите лични впечатления

по темата. Ние, разбира се, успяхме да поговорим с него.

Видяно и чутоЗа пореден път в СУ „ИванВазов“ се проведе Великденскоматематическо състезание заученици от 1 до 12 клас. Многомедали и награди получихашампионите – удовлетворениеза труда им и гордост за тех-ните преподаватели. Похвалаза всички тях!

. . .Георги Стоянов, възпитаник наСУ”Вазов” представи новата сикнига „Останете живи” преддесетокласниците в нашетоучилище. Срещата беше инте-ресна и полезна – много спо-делени мисли и опит в общатани борба с неразумното пове-дение на пътя.

. . .Училището ни за трета пореднагодина бе любезен домакин наобластното състезание „Фолк-лорна плетеница” за ученициот 4, 7 и 11-12 клас, изучаващихореография в задължител-ноизбираема и профилиранаподготовка.

Подробна информация затези събития може да проче‐тете в сайта на нашето учи‐

лище на адрес:

www.suivanvazov.com.

В@з Буки Веди стр.7май 2019стр.6 В@з Буки Веди май 2019

Приятели, последният звънец удари! Не губете волята си за успех и помнете, че граници не съществуват и че това е само началото на Пътя!

Зададохме няколко въпроса на дванайсетокласниците на раздяла. Дано да са били искрени и честни с нас, читателите. Интересувахме се:Как са се променили взаимоотношенията им с годините и ще запазят ли приятелствата си?Какво ще кажат на класния си ръководител, на учителите, на ръководството?Ако имаха възможност да променят нещо, какво би било то?Имат ли мото на класа и с какво мислят, че ще бъдат запомнени?Коя песен описва най-точно техния колектив?Какво би им липсвало от ученическите години и кой е най-забавният спомен?Как си представят своето пристигане на бала, а на сутринта?Какво биха пожелали на бъдещите абитуриенти и на читателите на вестника?

В осми клас всеки беше дошъл от различен клас или друго училище. Всеки един от насбеше сам сред хора. Сякаш ни беше страх от новото, срамувахме се. С годините това постепенно се променяше. Започнахме да създаваме нови приятелства и да укрепвамездраво вече създадени такива. Учителите също може да се каже, че ни помогнаха да се сближим и опознаем.Сега ни остава съвсем малко до края… Всички сме едно голямо семейство. Няма как да крием, че има групички, но те не са ясно изразени, границите им се размиват.Определено се научихме да си помагаме, да се подкрепяме и да се защитаваме в трудни моменти. Станахме по-задружни, организираме се бързо и се подкрепяме. Учи-лището много ни помогна да изградим своите характери.Да опишем колектива ни е много лесно. Двете песни, които ще изброим, ни характеризират идеално особено между периода от петък до неделя: „Луд купон да завъртим”- Камелия и „Изтрезняваш ли” - Преслава. Това е шега, разбира се! Но ако погледнем от сериозната страна на нещата, бихме застанали зад песента на Графа, ЛюбоКиров и Орлин Павлов – „Заедно”.За изминалите години имахме две класни ръководителки – госпожа Радка Петкова и госпожа Йоана Дойнова. Искаме да благодарим и на двете за цялото им време, нерви,емоции, компромиси, знания и житейски уроци, на които ни научиха. Благодарим им за подкрепата и разбирането, което проявяваха през годините.Освен на класните ръководители искаме да отправим благодарности към всички учители, които са ни преподавали през годините. Благодарни сме, че ни помогнахте дасе изградим като достойни хора. Няма как да не споменем и втората ни майка – госпожа Диана Йончева. Не биха ни стигнали думите, за да Ви благодарим, Дарлинг.Вие знаете, че не сме най-перфектните, но по-перфектни и по-добри от нас в математиката няма. Това е и нашият девиз.Ако имахме възможност на едно желание, то би било всеки един от нас да бъде по-отговорен и да гледа по-зряло и реалистично на нещата.Годините, прекарани в училище, са най-безгрижните ни години. Всеки един момент, добър или лош, би ни липсвал. Като започнем от срещите със съучениците и стигнемдо най-тежките моменти на изпитване - всичко това би ни липсвало, защото повече никога няма да се върнем към този период.С какво ще ни запомнят учителите – с миришещата ни класна стая на скара-бира след големите междучасия, с многото отсъствия... Получихме комплимент от единучител, че създаваме изключително благоприятна атмосфера, когато учител влезе в час. Но най-важно нещо е това, че ние сме колоритни личности, които всеки учителе запомнил с нещо характерно. Забавни спомени заедно имаме всеки ден. Ако трябва да разказваме, вестникът няма да ни стигне. Часовете, в които ни изпитват, най-вече по география, случките вмеждучасията, времето в съблекалните преди и след физическо, бисерите на учителите, посещенията на директора, а дори и най-сериозните моменти понякога се пре-връщат в едни от най-забавните.Сутринта след бала - размазан грим, рошави коси, намачкани дрехи и може би тук-таме някой заспал... Определено цял Плевен ще е разбрал, че випуск 2019 на СУ „ИванВазов” завършва.На нашия випуск пожелаваме незабравим бал и успешни изпити! Бъдещите кандидат-студенти съветваме да не чакат последния момент, за да свършат всичко, иискрено искаме да се насладите на последната ви година в училище, защото минава неусетно и връщане назад няма. Господин Митев, никога не сме Ви казвали, че всъщност сме Ви много благодарни за реда и правилата, които е трябвало да спазваме през годините. Точно този режим

ни помогна да станем по-отговорни и дисциплинирани, което наистина е важна подготовка за живота.

Скъпи ученици,Ето, че един важен етап от живота ви завърши – средното учи-лище с всички вълнения, провали, превърнати в победи, надежди ипланове, вече е история за вас. Знам, че като умни и сериозни младихора сте наясно, че някои сурови уроци тепърва ще ви се наложи даусвоявате. От цялото си сърце се надявам, че сте готови да се спра-вите с всяко предизвикателство по пътя към успешната кариера,за която мечтаете.Създавайте нови и ревниво пазете старите приятелства, бъдете

борци и победители с усмивка, с воля и амбиция покажете, че мо-жете, че сте свободни и заслужавате най-доброто! Запазете мла-

дежкия си оптимизъм, смелостта и усмивката си, особено в трудните моменти!Пътувайте, бъдете с открито сърце и ум, не се уморявайте да учите и да виждате светав цялата му пъстрота! Ценете истинските хора, с които животът ще ви срещне, бъдетеи вие сърдечни и честни хора, добри професионалисти и верни приятели!Пожелавам ви да сте здрави, обичани и много успешни! На добър час!

Йоана Дойнова, класен ръководител на 12a клас

Мили момичета и момчетаот моя любим 12б клас!Благодаря ви за петте години,изживени заедно, за споделе-ните радости, за откровенитедуми, за всичко онова, с коетоме направихте щастлива катоваша учителка и класен ръково-дител.Философите твърдят, че всекикрай е ново начало, че всяка раз-

дяла ражда очакването за новисрещи. Тези срещи ще чакам, за да ви видя вече успелимлади хора, постигнали мечтите си, дръзнали да про-дължат и отвъд тях!Приключението ЖИВОТ ви очаква!Бъдете себе си! Успех!С обич и уважение:

Галина Генкова, класен ръководител на 12б клас

В 8-ми клас отношенията помежду ни бяха доста обтегнати и ни бе нужно доста време, за да се сближим. С годините постепенно се опознавахме и сеоформяхме като личности. Конфликти винаги е имало, това е неизбежно, но сякаш с всяка изминала година ставаха все по-малко. Сега сме сплотени. Може бини е омръзнало от кавги и ги избягваме вместо да ги търсим. Опитваме се да прекараме хубаво последните си месеци заедно. На класната ни госпожа Галина Генкова искаме да кажем огромно БЛАГОДАРЯ! Късметлии сме, че попаднахме точно на нея. Тя инвестира всичките си нервив нас, за да ни превърне в истински хора.Искаме също така да благодарим на всички учители, които са ни преподавали. Оценяваме тяхната упоритост и търпение.Всичко от училищните години ще ни липсва. Това е период, към който няма да можем да се върнем, затова и лошите моменти ще останат като мили спомени.Ако имахме право на едно желание, с което да променим нещо в СУ „Иван Вазов”, то не бихме го използвали. Не искаме да променяме нищо.Учителите ще ни запомнят с това, че бяхме най-добрият клас. Също и с това, че бяхме единственият клас, който в дневника имаше списък с имената нахората по чинове. Съседните класове ще ни запомнят с класната ни.Всеки клас има своите забавни моменти. Нашите най-забавни спомени са от часовете по история и цивилизация.Надяваме се да не вали по време на пристигането ни на бала. Представяме си как тролеите, с които ще пристигнем, ще се движат със 120 км/ч и класнатани ще се кара на шофьорите. Сутринта след бала ще е под мотото на поговорката, която всички вие знаете от първи клас: „Три дни яли, пили и се веселили”.Същото очаквайте и от нас.На бъдещите кандидат-студенти, ученици и читатели пожелаваме успехи. Бъдещите абитуриенти да се ориентират вече, защото времето им в 12-и клас

ще мине по-бързо, отколкото очакват.

В най-хубавите пролетни дни училището изпраща с на-дежди и пожелания за успех поредния си випуск. Скоро клас-ните стаи ще останат празни, запазили спомена за труд,усилие, смях и приятелства за цял живот. Уважаеми абитуриенти, пътят ви дотук не беше лек, аоттук - ще е още по-труден. Извървете го с достойнство!Не жалете труда си и опознайте щастието да го даряватес любов! Бъдете силни, за да осъществите мечтите си! Ание – вашите учители, ще ви очакваме да споделяте с насуспехите си. И не забравяйте: „Най-хубавото се вижда само със сърцето.

Най-същественото е невидимо за очите.” - Антоан дьо СентЕкзюпери

Катя Ралчева, класен ръководител на 12в клас

В осми клас винаги се формира нов колектив. Така беше и с нас -сприятеля-вахме се бавно, с течение на времето и обстоятелствата започнахме и да сесплотяваме. Общото между нас е биологията - точно това ни помогна да се обе-диним. Станахме едно цяло, което преодоляваше трудните моменти.Сега, в 12-и клас, всички гледаме през собствен поглед на нещата, изградили смеличностите си. Възникват проблеми и конфликти в класа, но те не пречат навзаимоотношенията ни. Опитваме се да сме все така сплотени и да не се влияемот клюките и коментарите. Песента, с която описваме най-добре класа си, е „Iwant to break free” – Queen.На първо място искаме да благодарим на нашата класна ръководителка КатяРалчева за всеотдайността и търпението, което проявяваше през всичките тезигодини към нас. Благодарим Ви за перфектната подготовка, която ни дадохте!За огромното старание и желание, с което подхождахте към нас. Да не забравямеи вкусните баници и тиквеници, които приготвяхте с любов, за да ни донесете.

Няма да забравим и коледните късметчета в баниците, които ни носихте предивсяка коледна ваканция. Благодарим Ви за всеки ваш жест към нас! Вие винаги ще останете в сърцата ни, защото много ви обичаме!Искаме да благодарим на целия учителски колектив, че помогна в изграждането ни като личности. На господин Митев искаме да споделим, че той остави ярка и трайнаследа в училищните ни години. Благодарим Ви за загрижеността Ви и за това, че винаги сте ни приемали като ваше семейство!Нашата представа за зашеметяващо пристигане на бала е звездна, но колективно решихме да я запазим в тайна за читателите на вестника, за да може повечето отвас да присъстват на 24-ти май и сами да се уверят, че някое съзвездие е слязло на центъра в Плевен. А сутринта след бала си я представяме като обяда след бала.Засега нямаме други видения, но сме сигурни, че след прекрасния бал, който със сигурност ще имаме, следващият ден ще бъде по-тежък от всички останали. Май щедадем почивка на учебниците по биология и химия.Ако имахме право на едно желание, което да се сбъдне за годините след нас, то би било да се наложи още по-строг режим за следващите випуски.Сигурни сме, че ще запазим приятелските отношения помежду си, защото през всичките тези години, прекарани заедно в училище, толкова много напаснахме характе-рите си и свикнахме един с друг, че няма как да не изпитваме желание да се виждаме и да си спомняме за прекараните часове през училищните години. Няма как да знаемотсега дали тези години ще ни липсват. Може би след години ще се върнем да отговорим на този въпрос.Всеки клас ще бъде запомнен все с нещо. Според нас ние ще бъдем запомнени с учебниците по химия и биология най-вече. Но всеки един от нас носи нещо характерно и от-личително, с което сме се запомнили взаимно. Нашият девиз е: „Хайде на двойкитее!”.На следващите абитуриенти и останалите випуски в училище пожелаваме здраве, щастие, успехи в реализацията, да следват мечтите си и най-важното – да не бягатот часовете, особено ако те са по биология или химия!

Историята е наука! Неосъзнато и ежедневновсички я използваме. Анализирайте правилно изадълбочено Миналото. То ни отправя своитеважни послания за бъдещето. Бъдете добри хора! Трудностите в търсене на истината са не-избежни. Вярвам, че ще я откриете!Желая ви попътен вятър и много успехи!

Дора Въчовска, класен ръководител на 12г клас

Ние бързо се опознахме, характерите ни бяха сходни и всичко бешелесно. С течение на годините от познати се превърнахме в приятели.Сега, в 12-ти клас, отношенията си характеризираме като балан-сирани. След като се разделим, сме сигурни, че ще запазим приятел-ските отношения помежду си. Това, че ще поемем в различни посоки,няма да се окаже пречка за нас. Песента, която мислим, че най-добреописва колектива ни, е „Temptation in my heart” - Arash and Rebecca.На нашия класен ръководител госпожа Дора Въчовска искаме дакажем съвсем ясно: „Много ни се иска, въпреки всичко, да ни запомнитес добро! Благодарим Ви за всичко!“Искаме да благодарим и на госпожа Галина Генкова и на госпожа Хри-стина Стоичкова - заради подкрепата и подхода, които имаха към нас.Наистина успяхме да се сприятелим с тях.Сигурни сме, че след време училищните години ще ни липсват много. Според нас най-много ще усетим липсата на безгрижието, на глупостите, които сме правили,липсата на приятелите, съучениците и разбира се, най-вече - на учителите. Според нас, ние ще бъдем запомнени с това, че сме емоционални, искрени и директни. В съзнанието ни има много забавни моменти. В нашия клас всеки ден в училище е забавен и с нещо по-различен от останалите. Нашата представа за зашеметяващо пристигане на бала ще запазим в тайна, но гарантираме, че ще бъде ефектно и запомнящо се. Денят след бала със сигурност щее доста интересен. Някои ще помнят бала, а други - не… Предстои да видим!Бихме искали да пожелаем на бъдещите абитуриенти, на читателите на вестника и на сайта да бъдат креативни, оригинални и да си създадат толкова хубави спомени,колкото си създадохме ние.

Материалите подготви: Йоана Кирилова 12а

стр.8 В@з Буки Веди май 2019

Еко тревогиЕко тревоги

Любопитен факт - Земята е наоколо 4,5 милиарда години. Чове-чеството? На около 140 хиляди.Нека кондензираме живота напланетата ни в 24 часа – това еедин цял ден, а ние сме били тукза... 3 секунди.3 секунди и вижте какво напра-вихме. Скромно сме се нареклихомо сапиенс или разумни хора,но наистина ли сме толкова раз-умни? Умни - да, и е добре да сиумен, но не твърде умен за собст-веното си добро. Да, разделихмеатома и да, продължаваме да из-мисляме все по-нови машини, скоито да се докоснем до звездите,но в същото време - този атом,който разделихме, даде път на яд-рените войни, а докато търсимнов дом в необятния Космос, уни-щожаваме този, който имаме сега.Затова - не. Това не може да еразум. Разумът е различен. Докатоинтелигентността говори, разумътслуша, а ние по собствено жела-ние не се вслушахме във виковетена Майката Земя и гледаме надругата страна, когато тя ни давазнаци.Разумът знае, че всяко действиеима равно на себе си противодей-ствие, затова, ако бяхме разумни,нямаше да се изненадаме от бу-рите, които са по-силни от вся-кога. Нито пък от увеличенияброй на засушавания и урагани.Индустриалната революция до-несе успех на цивилизования свят,но също така донесе кошмара, на-речен “замърсяване”. През по-следното десетилетие сме станалипо-екологични за нашата планета,но в продължение на почти единвек сме „изхвърлящо” общество сизчезващ ум. Индустриалниятдим е замърсил въздуха ни, целиобщности са построени над де-пата за ядрени отпадъци, рибите идивите животни загиват в няко-гашните ни девствени потоци и

реки, а нашите дъждовни гори сеизсичат, за да направят място замолове и големи градове. Светов-ната зависимост от изкопаеми го-рива превърна Кувейтскатапустиня в горящ ад за шест ме-сеца и петролните разливи, катотози в Аляска, стават все по-чести.Единственият начин да се решипроблем е първо да признаеш, чеима такъв. Забелязала съм едноспецифично отношение към про-блемите, свързани с околнатасреда – поне в България. Пълнобезразличие. Тази тема, която етолкова актуална, все по-честостава жертва на фалшива грижа.Казваме, че ни интересува, нодали предприемаме нужнитестъпки за предотвратяване?Честно си отговорете, колко от васнапример биха ходили пеша, акоимат възможността да бъдат зака-рани с кола? Не отговаряйте, ста-тистиките вече показват, че60-70% ще използват кола.Ние сме „изхвърлящото“ об-щество, взимаме без да даваме.Днешното общество не е мързе-ливо, както много от възрастнитебиха казали, просто няма стимул.Как може ние да сме виновни занашия „мързел“, когато сме на-учени на него? Чувала съм много„разумни“ и „интелигентни“ въз-растни (без да споменавам имена)да критикуват младите хора,които се интересуват от околнатасреда, наричайки ги мързеливи,когато ходят на протести, а не наработа. Какво ли протестирамеобаче? Собствената или глупосттана другиго?Светът се събра на една срещапрез тази година, за да определиобхвата на проблема и да нaмерятрешения. Тази среща се оказапросто поставяне на лейкопластвърху смъртоносна рана, но завсеки успех трябва да има начало.

Светът вече не е просторна неог-раничена единица, а микрокосмосот хора, които живеят заедно подедин озонов слой и взимат от еднакошница. Не можем да се изоли-раме в свят, така изпълнен с тех-нология, че последиците отЧернобил засягат производствотона мляко в Скандинавия и изгаря-щите кладенци на пустинята Ку-вейт могат да се видят от космоса.Но откъде да започнем?Вярвам, че винаги трябва да сепочне от теб самия. Като рецикли-раме найлонови торбички, коитобиха могли да пробият път къмнашите океани и да задушат някояневинна костенурка, като поемемотговорността за нашата собст-вена околна среда, това ще про-мени нещата в целия свят, в койтоживеем. Като застанем до другихора, които се интересуват, щеима единството – „Съединениетоправи силата.“Грийнпийс прави глобална про-мяна, защото те заемат позиция ипоемат ангажимент. Ангажимен-тът е обещанието, върху коетотрябва да изградим бъдещето си.Трябва да се ангажираме да спремпрестъпното изнасилване на при-родните ресурси; трябва да се ан-гажираме да живеем в хармония сживотните и Земята; трябва да сеангажираме с бъдещето. Светътима чудесната способност да сеподмлади, ако се остави на собст-вените си ресурси. Ние, като об-щество, току-що започнахме даосъзнаваме, че вече не можем давземаме нашата планета за даде-ност. Надявам се, че сме започ-нали дълъг процес наподмладяване, за да могат нашитедеца и децата на децата ни да сенасладят на красотата на света,както го е планирал който и да еСъздател, в когото вярвате.

Виктория Енева, 10в

Нашият святДлъжни сме да чуем виковете на майката Земя и да се научим да четем знаците ѝ

Преди биенето на последния звъ-нец пиша последната си статия заучилищния вестник. С наближава-нето на месец май все по-честочувам думата „последно“, а тя мекара да се сетя за първия звънец,първия учител и първата двойка.Дванайсет години от живота сипрекарах в училището, което го-ляма част от хората, които позна-вам, наричат „затвор“, „карцер“или „казарма“. Да, дванайсет го-дини минаха и мога да ви кажа, чене боли! И не само това мога да викажа.Скъпи съученици! Има смисъл!Всичко има смисъл! За дванадесетгодини в училище „Иван Вазов“ азразбрах, че има смисъл да себориш за промяната на нещата,които не ти харесват. Преди ня-колко месеца в един учебен час азказах: „На това ли ни учи образ-ователната система?“ и тогавапреподавателят ми каза: „Щом нети харесва, имаш право да я на-пуснеш!“. Може би това е най-лес-ният вариант - да загърбиш всичкои да си тръгнеш. Моето мнение едоста далеч от това. Според мен,когато не сте съгласни с нещо,трябва да го кажете, но при усло-вие че то е казано в правилнотовреме, на правилното място и начовека, който може да ви помогне.Не сте съгласни с нещо от учи-лищния живот, ако ви „стиска“ даго кажете публично и знаете какда го кажете, съм сигурен, че щебъдете чути. Защото в този „зат-вор“ има правила, но те са измис-лени за учениците, а не срещу тях!Ако някое от тези правила смя-тате, че нарушава правата ви илипросто не смятате, че то е нужно,заявете позицията си. Тя ще бъдечута! А дали ще бъде прието пред-ложението ви? Няма откъде дазнаете, но дори и да не се получиот първия път, не се отказвайте!Ние редовно се оплакваме от об-разователната система, но смечаст от тази система и всяка малкастъпка в посока промяната е

много по-важна, отколкото ниесмятаме. Скъпи учители, благодаря Ви!Благодаря за всичко, което ми да-дохте за тези дванадесет години!Обръщам се със същия апел къмВас! Учителите, които се помнят,са тези, които мислят за учили-щето като институция и им пука затова, което се случва в него. Не сислагайте прегради! Образованиетов България достатъчно правила иограничения налага, за да иманужда и вие сами да се огранича-вате! Не спирайте да развиватепрофесията си и се опитвайте даосъществявате идеите си. Над-явам се на всички вас да ви „пука“за учениците и както Айнщайн еказал: “Образование е това, коетоостава, когато забравим всичко,което сме научили в училище.” Имакар че скоро няма да помнимколко е дълга река Марица, в па-метта ни ще останат всички жи-тейски уроци, които сте ни дали, адори и понякога да не го показ-ваме, ние винаги оценяваме зна-нието и вниманието, коетополучаваме от Вас!Господин Митев! Благодаря Ви, чедържите на учениците си, че те завас не са бройка с финансова цел,а личности. Вярвам, че всичкиосъзнаваме, че без Вас училищетонямаше да е такова, каквото еднес! Продължавайте да го разви-вате и се надявам, че и след го-дини вашите наследници ще гозапазят, оценят и продължат.Приятели от екипа на училищниявестник, продължавайте да от-стоявате позицията си и да я за-явявате без притеснение! Да сичестен журналист в днешния святе много трудно, но благодарениена тази прекрасна идея, наречена„В@з Буки Веди“ , ние - учени-ците на СУ „Иван Вазов“, имамеправо без цензура да заявявамепозицията си и тя да бъде чута! Ноза това трябват воля и кураж!

Иван Жунтовски 12а

Последни мисли предипоследния звънец

Когато си вземеш домашен люби-мец, той се превръща в част от се-мейството ти. Животното е онзиприятел, който те обича такъв, ка-къвто си, и вижда само положител-ните черти на характера ти. Дори ида сгрешиш, той няма да те съди. Теимат нужда единствено някой да сепогрижи за тях така, както те се гри-жат за нас, напомняйки ни, че лю-бовта се крие в малките неща.Изоставяйки животните си, ниепредаваме най-добрия си приятел.Оставяме го на улицата сам, безза-щитен и го обричаме единствено настрадания.Всеки от нас след дългия ден в учи-лище или на работното място няматърпение да се прибере вкъщи, къ-дето го чака топла вечеря, разговорис любимите хора, смях, филм илизабавно семейно предаване и чуде-сен сън в уютното легло. Но замис-

ляли ли сте се, че навън остават жи-вотните, които преди ден, седмица,месец или година са имали същитетези „удобства“ - любов и защита.Тези бездомни животни са плод начовешката немарливост и жесто-кост. Проблемът на човека е, че нее научен да носи отговорност занечий живот и да се грижи за нещо.Както пише Антоан дьо Сент-Ек-зюпери в „Малкият принц“: „ Каквозначи „да опитомиш“?... ако ме опи-

томиш, ние ще изпитваме необходи-мост един от друг. За мен ти щебъдеш единствен на света. За теб азще бъда единствена на света...“.Това може би са най-точните думиза връзката между човека и живот-ното, което той отглежда. Нима иманещо по-важно от това да бъдеш не-обходим на някого? Кучето или кот-ката не могат да кажат с думи„Обичам те!“, но ако погледнеш вочите им, ти ще усетиш тази любов,което е много по-важно от това дачуеш думите.В медиите често се съобщава захора, които са нападнати от агре-сивни бездомни животни. Те са та-кива, защото животът на улицата гие направил такива. Създават се при-юти за тези животни, където полу-чават храна и подслон, но това не едостатъчно за тях. Те имат нужда иот любов, която могат да намерятединствено в нечий дом. Осиновя-вайки животни, ние им даваме шансда изживеят живота си пълноценно.Дайте им шанс да докоснат сърцетови!

Людмила Венциславова 8а

Дайте шанс на бездомните жи-вотни да докоснат сърцата ви

Какво е да нямаш дом и някой, който да те обича?

www.suivanvazov.comВинаги актуална информация за:

- Текущи събития, предстоящи участия, конкурси, състеза-ния- Статистика на резултати от учебната дейност- Богат фото- и видеоархив, запечатал знакови моменти отучилищния живот- Прием на нови ученици за предстоящата учебна година

Без телефон съм – ужас!В@з Буки Веди стр.9май 2019

1. На каква възраст ти купиха първиятелефон?2. За какво предимно използваш теле-фона си?3. Представи си, че един ден останешбез телефон. Какво би правил?4. Някога минавало ли ти е наум, четова време е наистина пропиляно иизгубено? 5. Какво печелиш и какво губиш, из-ползвайки телефона?

Милен Христов 5ж1. Не съм сигурен. 2. Да разговарям сприятели и даиграя игри катоBrawl Stars.3. Ще си включакомпютъра.4. Да.5. Когато си играя на телефона, губяпредстава за времето и то свършвабързо. Печеля това, че успявам да сесвържа с много хора, с които не могада се видя.

Даниел Христов 7е1. Първия теле-фон ми го купихана 10 години.2. За да играяBrawl Stars.3. Ще полудея. 4. Не.5. Когато изпол-звам телефона си,научавам думи по английски.

Маги Иванова 8б1. Първият ми телефон беше подаръкза седмия ми рожден ден. 2. Най-често за връзка с приятели ироднини, както и за търсене на инфор-мация в интернет. 3. Чувствам се добре с него, но сечувствам също толкова добре и безнего. 4. В днешно време хората сме обсе-бени от телефоните си, до някаквастепен започваме друг начин наживот. Сърфирайки в интернет, ниеизпускаме значителни неща от жи-вота ни, който трябва да се живее пъл-ноценно. 5. Имайки телефон, печелиш посто-янна връзка с всекиго, но и губишчувствата и преживяванията от истин-ския свят.

Павлета Николова 8в1. Купиха ми пър-вия телефон еднаседмица преди дастана първи клас.Той беше едномалко плъзгащо сеLG. Учеха ме какда вдигам, като азбях в спалнята, амама - в хола. На него можех да слу-шам музика и да правя снимки. Тогавасамо аз и още 4-5 момичета бяхме стелефони от целия клас. Имах многосмешни истории с телефона, но въ-преки всичко той си остана „жив“.След това LG, във втори клас, имахедно малко смартфонче - „SamsungHello Kity“, но впоследствие ми го от-краднаха и се сдобих пак с таковамалко смартфонче, отново беше Sam-sung. И вече от трети клас досега пос-тоянно съм със смартфони и то все

една и съща марка.2. Ами аз принципно използвам теле-фона си, за да мога да си превеждамдуми от английски език, за другитепредмети, да следя какви нови нещасе публикуват в сайта на училищетони. Чатя и си преглеждам инстаграма.Най-често чатя в групата на класа,една друга група, групата на мажорет-ките и на танците също. Общо взетоползвам го повече да се информирамза каквото ми е нужно.3. Всъщност съм изпадала в такаваситуация и честно казано, за човек,който почти всеки ден използва теле-фона по поне 8-9 часа, не ми бешедобре. Но от друга страна, се радвам,че бях без телефон, защото така видяхкакъв е светът, в който живеем. Рад-вах се на истинските неща като при-ятелите си, семейството си, всичкиоколо мен. Ако някой ме попита каквобих избрала - да стоя цял ден на теле-фона или да съм сред природатанавън със семейството и приятелитеси, бих избрала да съм навън с тях, за-щото ги има до време, а телефони,игри и прочие може да се купят. Бихискала да съм щастлива с тях, да серадвам на всичко и всекиго, отколкотода седя като зомби пред телефона си. 4. Да, и то доста често. Сега ще кажазащо. Ще дам пример, който изживяхпреди една седмица. Стоях си вкъщи,навън времето беше идеално, нореших, че трябва да остана вътре, до-като всички са навън. След като раз-брах какво са правили всичките миприятели, много се ядосах на себе си,защото съм си пропиляла деня само зада гледам някакъв уеб сериал, койтомога да видя и после.5. Когато използвам телефона си, пе-челя това, че намирам повече инфор-мация за нещата, които меинтересуват. Губя времето си в това даси чатя, да гледам филми, клипчета,уебсериали и прочие. Бих предпочелада използвам телефона си, за да се об-разовам и в крайни случаи малко дапочатя.

Бисер Минков 9а1. Първият ми те-лефон беше впърви клас. 2. Използвам те-лефона си най-често заобаждания и заразвлечения, ко-гато ми е скучно. 3. Ами ще се върна към старата про-цедура, когато е нямало телефони, аса си писали съобщения на ръка и саги изпращали по пощата. 4. Честно казано, не. Според мен нямалошо да имаш развлечения, свързанис телефона. 5. От телефона печеля, чемога да чуя и видя някой близък,който ми липсва; да се използва за ин-тересна информация. Обаче има илоша страна. Хората все повече сепривързват към телефоните, като раз-читат само на тях. Те увреждат на-шето зрение. Трябва да секонтролираме.

Мила Михайлова 9б1. Получих първия си телефон, когатобях в трети клас. 2. Използвам го предимно за чат илиразговор, когато трябва да напиша съ-

общение на някого или да му сеобадя. 3. За един денбих направиламного неща, аконямах телефон.Бих прочелакнига или бих сипрекарала вре-мето навън сприятели или със семейството ми. 4. С течение на времето ми минава всепо-често и по-често наум. 5. Нищо не печеля, използвайки теле-фона си. Е, освен може би по-бързотосвързване с други хора, но нищодруго. Определено бих казала, че губяповече. Например пропилявам вре-мето, което мога да използвам за купдруги по-полезни дейности, тоест дапрекарвам време с хората, които оби-чам.

Биляна Динова 9д1. Първият си те-лефон получихвъв втори клас, зада имам връзка сблизките си. 2. По принципизползвам теле-фона си за многонеща – да общу-вам с приятели, да търся информацияот интернет, да запечатвам някои не-вероятни моменти с камерата си, даслушам музика и още много другифункции на съвременните телефони. 3. Оставала съм без телефон и не смя-там, че трябва да съм зависима отнего. Дори и да нямах телефон подръка, мога да изпълня същите неща,които бих направила и с него, но помалко по-старомоден начин. 4. Честно казано – да, но не смятам,че времето пред телефона е винагипропиляно. Мисля, че времето, коетопрекарвам с телефона е недостатъчнооползотворено, но не и изгубено. 5. Съвременните телефони изземватфункциите на много технологии. Откомпютъра до фотоапарата. Печелиммного с това устройство. Единстве-ното, което можем да загубим с него,е времето. И то не винаги. Смятам, чеплюсовете са повече.

Елица Борисова 9б

За ужаса на телефона или от телефона

Днес мобилните телефони са неразделна част от нашия живот. Наред с многобройните си възможности и безспорни пре-димства, те имат и отрицателно влияние върху живота на хората.

Какво мислят ученици по темата

Анкета

Социалните мрежи са измислени, зада улесняват общуването на хората.Не можеш да говориш, защото си наобществено място – пишеш по„Viber”. Искаш да покажеш някояснимка на приятелите си – публику-ваш я в „Instagram”. Желаеш да кажешнещо на много хора - „Twitter”. На-исина е по-лесно, по-удобно и по-бързо. Но както с всичко, ниезапочваме да злоупотребяваме и по-лесното общуване в социалнитемрежи бавно започва да се превръщав единственото ни общуване. И се по-лучава една ирония - социалнитемрежи започват да ни превръщат васоциални същества. А ето и как!Спомняте ли си кога за последно сесъбрахте с приятели и си говорихтепрез цялото време? Защото аз не.Всеки път някой си рови в телефона ине чува за какво говорят другите. Друге въпросът, когато всички си ровят втелефона едновременно, никой нищоне казва и сякаш сме излезли, за даразглеждаме социалните мрежи.Много е неприятно, но пък и още по-тъжно е, когато оставим телефоните иняма за какво да си говорим. Свик-ваме да говорим с малко реч, кактоправим в интернет, и казваме всичкомного бързо. Дори шегите ни не се по-лучават, поради тази причина...Също така много ни отчуждават. Спи-раме да си споделяме на живо, защото

така или иначе го правим в интернет.В противен случай се заформя след-ният разговор:- Онзи ден ходих в София.- Знам, видях.- ....после паднах на едни стъпала.- И това видях.- И се прибрах късно.- Да, и това видях.Просто няма смисъл да си говорим ида си разказваме. А не е ли това сми-сълът на човешкото съществуване?!И нека не забравяме как повечето отнас предпочитат да си стоят вкъщи ида преровят приложенията на теле-фона си, отколкото да излязат навън ида се разходят. Не разбирам как можеда предпочитаме това. Излизайкинавън, ти дишаш чист въздух, разхож-даш се, срещаш познати, разбирашкакво ново се случва из квартала, раз-товарваш. Какво му е хубавото даседиш между четири стени, на задух,съвсем самичък, и да виждаш неща,които вече си виждал?! Всичко това понякога ме кара даискам да живея в миналия век. Когатовсеки е разговарял с всекиго. Когатоседенето вкъщи е било наказание. Ко-гато социалните мрежи не са владелиживотите ни. Нека не бъдем такива.Нека ги използваме само по предназ-начение. Нека изключим телефоните!

Зина Махмудова 9б

Социалните мрежи нипревръщат в асоциални

същества

Без телефон аз се чувствам свободна.Всяко междучасие в училище всеки ев социалните мрежи. Прекарваме по-вече време там, отколкото в лично об-щуване. Откакто не си нося телефонав училище, започвам да забелязвамнеща, които нямаше да видя и знам,ако някой не ги бе споделил в интер-нет. Обръщам повече внимание на хо-рата около мен и имам три пътиповече време за нещата, които трябвада свърша.Използването на телефон си има илоши, и хубави страни. Лошите са, чезанемаряваме ученето и вреди наздравето ни. А хубавото е, че в интер-нет можем да получаваме информа-ция за дадени неща, които не пише вучебниците.Един ден, след като се прибрах отучилище, реших да проверя колко смезависими от телефоните си. Амери-кански учени твърдят, че ако човекпрекарва повече от един час на ден

със смартфон в ръка, независимо далисърфира, говори, играе на видеоигри,вероятно страда от депресия. Станами интересно и реших да потърся ощеинформация. Разбрах, че зависимитеи депресираните работят с мобилнияси телефон средно около 68 минутина ден, а недепресираните – около 17минути. А доколко сме зависими,всеки от нас сам може да си отговори.Ако ни е трудно да си представим жи-вота си без смартфон, ако мобилнотоустройство не излиза от ръцете ни,ако заспиваме с него – това са все сим-птоми на тежка зависимост.От тази забрана за ползване на теле-фони в училище според мен имаполза. Осигуряваме си поне 5-6 часа,които може да оползотворим в нещосмислено и важно. Аз мога да не пол-звам телефона си, докато съм в учи-лище. Въпросът е – ти дали можеш?

Лорет Любомирова 8б

Липсата на телефон не е повод за при-теснение или ужас. Без него аз се чув-ствам по-спокойна, че няма какво даизгубя или счупя. Спасяваме се и отнедбронамерените хора в интернет исоциалните мрежи, защото временатаса опасни. Вместо да забием поглед векраните може да прочетем някоякнига и да обогатим речника си, дасподелим неща, които ни вълнуват.Има моменти, в които, докато севозим в градския транспорт, изпус-каме спирката си, защото сме по-гълнати от телефона си. Други пъкходят и се спъват, чатейки се с някого.

Погледнато от друг ъгъл, да имаш те-лефон в ръка е хубаво и полезно, за-щото може да се чуеш с приятел повсяко време. Всеки от нас има своямалък свят в телефона си, изграден спомощта на снимки и видеоклипове.От всичко това, разбрах, че телефонътне е най-важното нещо на тозисвят.Той не може да обича, нито да сесмее. Той не може да ти помогне вдаден момент. Телефонът е нещо ма-териално и заменимо. Приятелите иблизките са тези, които ни правятщастливи!

Магдалена 8б

Внимавайте - може дастанете зависими

Телефонът не може даобича, нито да се смее

Била съм за ден без телефон инищо не ми стана. Опитайте ивие! Може да излезете с прия-тели, да видите нещо забележи-телно. Но не забравяйте да госнимате и после да го качите!Ако сте решили, че е дошло вре-мето ви да пробвате без телефон,направете го! Но не го оставяйтевкъщи, защото току виж мамаили баба решат да звъннат или данадникнат и ще стане страшно. И все пак – от време навреметрябва да оставяме телефонитеси настрана от живота си. По-мага!

Никол Маринова 6б

Един денбез телефон

стр.10 В@з Буки Веди май 2019

24 май – Ден славянската писменост

Предлагам ви размисъл върху цити-раните думи и текстове. Предлагами синонимни варианти на българ-ски думи, които могат да заменятчуждиците. Отчитам, че случаитеса значително по-малко отпреди, новсе още ги има! - атрактивен – привлекателен, при-мамлив;- абсолютно – напълно;- аргумент – доказателство (Макарче това е един от онези случаи, вкоито думата е допусната от учеб-ници); - старт – начало;- фен – почитател; в музиката и ра-диото – слушател; в книгоиздава-нето – читател;- консумация – потребление, израз-ходване, разход; - популярност – известност;

-агресивен – нападателен, завоева-телен, поробителски, налитащ, нас-тъпателен, дързък,предизвикателен, настървен, свад-лив, враждебен, свиреп, грубиян-ски, побойнически, нахакан,самоуверен;- абсурдно – безсмислено, нелепо;- индивидуалност – характерност,своеобразие, особеност, отличител-ност, отличителна черта, самобит-ност, самостоятелност;- експанзивен – избухлив, несдър-жан, невъздържан, сприхав, раз-дразнителен, буен, необуздан,нервен, завоевателен, шумен, из-лиятелен;- визия – външен вид, представяне;- елегантност – изисканост, из-ящество;- компактен – сбит, плътен, заемащ

малко място;- тенденция – влечение, склонност,проява, наклонност, идея, разби-ране, мисъл, умисъл, умишленост,предумисъл, преднамереност, наме-рение, стремеж, стремление, цел,насока, направление;- адекватен – еднакъв, тъждествен,равнозначен, съразмерен, съотве-тен, съответстващ, отговарящ, под-ходящ, приравнен, съвпадащ;- коректен – невъзпитан, неприли-чен, невежлив, неучтив, груб, неве-рен, нечестен, непочтен,неблагоприличен, нереден, непод-обаващ, непристоен;- афект – възбуденост, нервна въз-буда, раздразнителност, възбуда,нервност, раздразнено състояние,вълнение;- аспект – вид, изглед, външност,физиономия, характерност, черта,облик, страна, ве-личина, размах,мащаб;- адаптация – натъкмяване, притък-мяване, нагаждане, приспособя-ване, пригаждане;- динамика – движение, напреже-ние, бързина, развитие;- идентичен – еднакъв, еднооб-разен, еднороден, тъждествен, същ,същият, точен, ра-вен, сходен, под-обен, приличен, съответен;- интелигентен – просветен, образ-

ован, културен, начетен, схватлив,разумен, умен, способен,развит, на-блюдателен;- стандарт – образец, еднообразие,еднаквост, мерило, критерий,норма, мостра, равнище, ниво,мярка, размер, тарифа, степен, про-цент, част, правило;- максимален – краен, последен, докраен предел, най-голям;- маркетинг – пазаруване (Или понетака щях да напиша, но реших дапроверя за всеки случай и се оказа,че е с две значения: 1. Проучване напазара с оглед търсенето и предла-гането на стоки. 2. Отдел в учреж-дение или фирма, който се занимавас възможността за пласиране напродукцията. Не е дадена българскадума, която може да я замени).

Елица Борисова 9б

Ловец на чуждициПродължаваме битката с чуждиците в нашия език – в случая със са-мите себе си, със своя собствен език и стил. Четем своите текстове

с внимание и грижа за самобитността на родния си език. Сигурнисме, че на много от вас това ви звучи прекалено, но не отричайте, че

в определени случаи се увличаме и забравяме българската дума. Анякои дори я търсят и предпочитат.

Това са все чужди думи, които ние сме допуснали във вестника си.

Честит празник на четящите и мислещите, на духа исветлината, на образованието и просветата!

КнигатаКнигата – вълшебен дар,със корици – тъмен кехлибар,страници от златно слово, води ни към нещо ново.

Учи ни на знание и доброта.Тя ни е прозорец към света,още и пътеводител на ума,искрена приятелка е тя!

Деница Луканова 6б

Четете!Словото хората радва,буквите нижат се в ред,знание книгите давати те удовлетворяват.

Смело напред продължикнигата си дочети!Основната й идея разберии на другите я разкажи!

Който книги да чете обича,ясна мисъл има и не срича.Книгата прозорец към света е,отвори го, за да видиш красо-тата.

Цветан Върбанов 6б

Какво знаят малките за 24 майПопитахме произволно ученици с какво свързват наближаващия празник. Оказа се, че знаят много, че българският дух е жив! Че празникът

на братята Кирил и Методий ще остане и пребъде!

УЧЕНИЦИ ОТ 2б

24 май е празник на българ-ската култура и писменост.Кирил и Методий са написалиазбуката. Те са братя, които сародени в Солун. Методий е по-стар от Кирил. Имали са уче-ници, които създават школи.

УЧЕНИЦИ ОТ 4а

На 24 май завършват първола-ците. Тогава празнуваме праз-ника на Кирил и Методий. Тесъздават азбуката на всичкиславянски народи и изпращатсвоите ученици (Наум, Ангеларий, Горазд, Климент, Сава)в България при Борис, който ги посреща тържествено.

УЧЕНИЦИ ОТ 2в

24 май е ден на азбуката.Кирил и Методий я създа-ват. Те са двама братя отСолун. Методий е по-голамот Кирил. Създават глаго-лица, която е заменена откирилицата по-късно.

УЧЕНИЦИ ОТ 4в

През 855 годинаучениците наКирил и Методийидват в България.Учениците сапосрещнати отБорис I. Климентсъздава книжовна школа в Охрид, а Наум в Преслав. Кирили Методий са братя от Солун. Те са писали в манастири. Запръв път празникът се чества на 11 май в град Пловдив.

Анна Стайкова 11б

Наскоро видях възрастна жена,която не можеше да чете и пише.Няма да забравя погледа й, когатоя накараха да се подпише върхуедин документ. Тя гледаше катодиво животно, заобиколено отловци. Не искам да виждам такъвпоглед, затова пиша за книгата.

Наричат книгата прозорец към

света и храна за душата. Всякомалко дете, отгледано с любов,обича да слуша приказки, коитомайка му чете за лека нощ. Товаго кара да заспи с образите откнигите. След години търси под-обни книги, за да ги прочете.

Книгата е сила! В химна „Върви,народе възродени” се казва „Кни-

жовността – таз сила нова”! Кни-гата е сила, която не оформя мус-кулите на тялото, а развивавъображението, предизвиквачувства, гради мнение по многовъпроси. С нея човек се изкачвапо стълбата на живота, осъщест-вява мечтите си!

Затова най-българският празник е

празникът на книгата!

Лия Арнаудова 6б

Книгата е полет над всяко кътче –както от света, така и в човешкатадуша. Пленяващата и магическасила на думите те води към позна-нието. Чрез книгите човек можеда обогати речника си и да научимного нови неща. В днешновреме изглежда много по-примам-

ливо интернет пространството,където всъщност информацията еобработена. Но дори от еднаединствена книга получавамемного повече, отколкото от цялотоинтернет пространство.

Нека докажем, че в нашия век имамного любознателни млади хора,които ще спасят книгата, а оттам– и себе си!

Анна Дамгова 6б

Книжовността – таз сила нова

Зорко окоТочно в навечерието на 24 май сечувстваме длъжни да обърнем вни-мание още веднъж на институциите,отговорни за историческите памет-

ници в нашия град. Преди многовреме алармирахме в нашия вест-ник, че в надписа на познатата навсички къща музей „Цар Освободи-тел Александър Втори” има право-писна грешка. Тя не е поправена.Думата „къща музей” трябва да сенапише без съединителна чертица. Този музей е сред най-посещаванитев града ни – както от гости и ту-ристи, така и от плевенчани! Да небъдем небрежни към езика си –както ние, така и възрастните!

Иван Жунтовски 12а

Трета част

В@з Буки Веди стр.11май 2019

Дойде времето и на вашетозавършване. През всичкитези години на списваневъв вестника вие обичахтеда пишете материали заабитуриентите. Сега виесте тези абитуриенти.Предполагам, че не ви сезавършва. Да, това ще епромяна на целия виживот. Знам, че учите тукот първи клас, а и живеетенаблизо, свикнали сте сритъма на ежедневието си.Всичко това ще се променитотално много скоро. Носпокойно! Поне ви очакватнови познанства, знания ипреживявания. Тук веченяма какво толкова да виизненада, нали? Вие стеветерани! Хора, които ни-кога не са били пасивни инеутрални, а с мнение, по-зиция и разностранни ин-тереси. Затова обичам да

общувам с вас. Вие сте отнай-запомнящи се лица навипуск 2019! Догодина ще трябва давложим двойни усилия вписането на вестника, за-щото ще липсват вашитепродуктивни идеи. И два-мата имате свой уникаленстил и вкус, също така осо-бено чувство за хумор,което ви отличава. При-емате предизвикателства иобръщате внимание дорина най-малкия детайл. Ху-бавото е, че сте толковавсеотдайни и към другитеси занимания, и към при-ятелите си! Не съм сигурнадали е така, но вашият ви-пуск изглежда един от най-задружните. Помнете се,поддържайте връзка и сеуважавайте, въпрекивсичко и въпреки всички.Това са много години за-

едно, много споделени мо-менти, хубави и лоши,които обаче са ви изгра-дили като хора.Иване, приятелю, ще естранно да не те виждамтолкова често. Не знам как,но хобитата ни постояннони срещаха на едно и същомясто по едно и същовреме. Ще ми липсваш. Азвярвам в теб и ти пожела-вам да не се променяш, асамо да бъдеш упорит и давярваш в успеха. Той самще те настигне.Йо, бъди все така смела изаявена личност. Продъл-жавай да отстояваш себеси и не изневерявай навкуса си. На добър час!Честито завършване! За-бавлявайте се и се насла-дете на мига!

Камелия Григорова 11б

Искам да ви разкажа за едномного приятно преживяване тазизима. Аз бях от избраните деца,които за четири дни можеха да по-сетят ски пистата в Беклемето.Пистата е голяма и има много из-куствен сняг. Когато се спускаш,чувстваш как вятърът духа в ли-цето ти, а ти летиш като птица внебето. Наоколо е бяло и чисто.Преживяването е неописуемо! Ед-новременно приятно и забавно.

А вечер, когато се прибирахме, азнямах търпение да разкажа на се-мейството си! Казах им, че ще мие много приятно и ще бъда дово-лен, ако всички отидем заедно

там. Чувствам се многощастлив и зареден с енер-гия за учене. Пожелавамго на всички!

Десислав Костов 4еДълго чаках деня на заминава-нето. Бях много развълнувана, ко-гато този миг дойде. Пътуването савтобус дотам беше дълго, но за-бавно.

Пристигнахме преди обяд. Бялатаписта ни очакваше. Оборудвахмесе, запознахме се със ски учите-лите и започнахме обучението.Имаше и леки падания, но следтридневния обучителен курсвсички задобряхме. Четвъртияден беше състезанието – аз не спе-челих, но се радвам, че бях отучастниците. Всеки от нас получиграмота. Научих се да карам ски иси обещах пак да посетя ком-

плекса.Натали Георгиева 4в

В студените зимни дни, когатонавън нямаше игри, в училище серазнесе новината за ски учили-щето. От всеки клас избираха попет късметлии, които вместо даучат уроци, ще бъдат сред приро-дата и ще карат ски. Надявах се дабъда сред избраните и се случи!

Започна трескава подготовка –пробване на екипи, намиране наподходяща каска и очила… И най-после моментът настъпи. Всичкибяхме много радостни!

Росица Цигуларова 4гСамо за три дни се научих дакарам ски. Станах трета на състе-занието и много се зарадвах. Товае моят първи медал. За мен това еголям успех. Много съм горда с

това постижение, защото тозиспорт е новост за мен. Благодарнасъм, че това снежно приключениесе случи точно на мен!

Яна Янева 4гПървият ден мина много добре.Повечето неща, които ни казаха,бяха скучни инструкции и пра-вила, но трябва да се спазват, за-щото може да стане нещо лошо. Всъщия този ден се учехме да па-даме и ставаме и вървяхме на ел-хичка. Вторият и третият ден бяхастрахотни. Спускахме се от върхана пистата – заобикаляхме ко-нуси, минавахме под щеки, зави-вахме… Много ми бешепритеснено в четвъртия ден. Със-тезанието беше следното – тряб-ваше да направим слалом. Първибяха момичетата, а след тях –момчетата. Крещяхме, скачахме,

пляскахме и се забавлявахме. Азбях първа, но местата нямат зна-чение, защото всички ние бяхмепобедители.

Александра Лакова 4б

Мислех си, че да караш ски, елесно, но още от първия ден раз-брах, че е трудно и не ми хареса.Падах, ставах, но в края на денянаучих основните неща. Вторияден вече ми хареса, защото се на-учих да се спускам и спирам. За-бавно е да караш ски и това енай-хубавият зимен спорт!

Цвети 4аНа мен много ми хареса и си пре-карах чудесно. Учителите бяхадобри с нас и според мен всичкисе справиха отлично. Трудно е дакараш ски, но като се научиш, емного приятно!

Виктория 4д

На ски

Открий грешките

Продължава от стр. 2

Скъпи приятели,Иван и Йоана!

Вълнуваща среща с поетесата Витка Витанова

Второкласниците от нашето училище разговаряха с поетесата ВиткаВитанова. Те знаят името й от учебната тетрадка по български език,където е поместено нейно произведение. След като чуха вълнуващияй разказ, учениците провериха знанията и съобразителността си чрезнейните авторски гатанки. Получиха и нови книжки с автограф.

Открий сед емте разлики

стр.12 В@з Буки Веди май 2019

Спортуваме – не само за здраве, а и за победи

Щом прекрачихме прага на университета, веднагаграбнаха вниманието ни чудесните стъклописи. По-срещна ни д-р Маринова. Нашият урок започна с раз-глеждане на музея на университета, където бяхмемного впечатлени от човешките органи, запазени встъкленици с формалин. Госпожа Ралчева проверя-ваше нашите знания по анатомия, а ние естествено от-говаряхме точно и коректно. После отидохме вдисекционните зали, където д-р Маринова ни изнеселекция за балсамираното човешко тяло. Беше ни да-дена възможността да се запознаем с всичко отблизо.Когато си тръгнахме, осъзнахме, че ние, учениците от9в клас, сме имали един необикновен урок, който щепомним!

Виктория Хлебарова 9в

Какво показват резултатите за нашите отбори в Ученическите игри

Волейбол

Юношите заеха първо място след отлична игра иоспорван мач на финала срещу МГ „Гео Милев”.На Областното първенство останаха втори.

В Общинското първенство по волейбол за 8-10клас отборът на девойките зае второ място следтри убедителни победи и една загуба.

Лека атлетика

Отлично се представиха девойките ни 11-12клас, които естествено заеха първото място.Юношите в същата възрастова група се класи-раха на трето място.

Отборът ни по лека атлетика 5-7 клас след поре-дица успехи продължава в зоналното първенство.

Баскетбол

Момичетата ни 11-12 клас стигнаха до зоналнопървенство, където станаха трети.

Тенис на маса

Девойките ни 8-10 клас са най-добри в областта ипродължават в зонално първенство.

Редакционен екип

Иван Жунтовски, Йоана Кирилова, Виолета Антонова, Каме-лия Григорова, Анна Стайкова, Християна Тасева, МигленаБурова, Илейн Иванова, Виктория Енева, Зина Махмудова,Елица Борисова, Людмила ВенциславоваПредпечат – Йончo Йончев Редактор-консултант – Радинка Ивановагр. Плевен ул.”Иван Вазов” № 46, тел.: 064/822 280el_vestnik@abv.bg; suivanvazov.com

Броят е редакционно приключен на 24.04.2019г.

Издава: ЛАБЕЛ ООД - гр.ПлевенПредпечат: FFDprepress.comПечат: FFDprint.com

Хартия: www.ema-bg.com

Тираж: 1000

Първото ни посещение вМедицинския университет

Впечатления споделят деветокласници

Отбелязахме Деня на космонавтикатаВ навечерието на Световния ден на авиацията и космонавтиката ученици от 5-8 клас подредиха тематична изложба.