ХРАНИ И НЕВЕРОЯТНОСТИ

ТОМ І

Д- Р ВАЛЕРИЯ ЕВТИМОВА

ЦЕНТЪР ПО АЛТЕРНАТИВНА МЕДИЦИНА

“КВАНТОВА СИЛА”

БЪЛГАРИЯ ПЛОВДИВ 4 000 УЛ “МАЛИ БОГДАН” 66

ТЕЛ: ++359/32/265 558GSM: ++359/898/484 154

Е-mail: dr.evtimova@abv.bg ,

http://alternative-medicine.dalir.net

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е: 1. Храненето – актуален и сериозен въпрос за здравето…………………………………………….5 2. Защо храните са лечебни……………………………………………………………………………………………….5 3. По-важните биоактивни вещества в растенията……………………………………………………7 4. Още нещо за храненето…………………………………………………………………………………………………8 5. Пробиотиците…………………………………………………………………………………………………………………9 6. Какво трябва да знаем за аминокиселините (АМ)……………………………………………………10

mailto:dr.evtimova@abv.bg�

2

7. Какво трябва да знаем за водно-разтворимите витамини……………………………………..12

8. Какво трябва да знаем за мастно-разтворимите витамини………………………………….15 9. Какво трябва да знаем за разделното хранене…………………………………………………………..17 10. Звездите сочат как да се

храним………………………………………………………………………………….20 11. Аюрведа – учение и за индивидуална хранителна

програма………………………………………24 12. Кръвно-групови диети……………………………………………………………………………………………………..25 13. Айказаноидите – мистериозните суперхормони на

тялото…………………………………….29 14. Хранене в зоната…………………………………………………………………………………………………………….30 15. Вегетарианството………………………………………………………………………………………………………….38 16. Как да станем вегетарианци…………………………………………………………………………………………40 17. Целебното хранене…………………………………………………………………………………………………………..40 18. Очистващи процедури……………………………………………………………………………………………………..44

.19. Плодовете – сладкото удоволствие от храната……………………………………………………….54

19.1. Сладките череши – допинг за пролетта……………………………………………………..55 19.2. Вишни – тонизиращи и подмладяващи плодове………………………………………….56 19.3. Черници – тайствената сила за кръвта и сърцето………………………………….57 19.4. Семейство ягодови – невероятно ароматни и привлекателни……………….58 19.5. Ягоди – омагьосващи плодове………………………………………………………………………..58 19.6. Малини – една обаятелна мечта…………………………………………………………………..60 19.7. Къпини – “титанска кръв”…………………………………………………………………………….61 19.8. Кайсии – ароматът на сладостта……………………………………………………………….61 19.9 .Праскови – слънчева милувка…………………………………………………………………………63 19.10.Динята и пъпеша – освежаващата струя на живота………………………………..64 19.11.Динята – “питие на пустинята”……………………………………………………………………65 19.12.Пъпеши – освежаваща и ободряваща храна…………………………………………………..65 19.13.Ябълки – символ на Евината любов……………………………………………………………….66 19.14.Крушата – “дар божи”………………………………………………………………………………………67 19.15.Дюла – символът на Афродита……………………………………………………………………….68. 19.16.Смокини – копнеж за съвършенство……………………………………………………………….69 19.17.Грозде – “цар на плодовете”…………………………………………………………………………….70 19.18.Френското грозде: бяло, червено и черно………………………………………………………72 19.19.Тиквата – надежда за простатата…………………………………………………………………72 19.20.Тиквичките – символ на елегантната форма………………………………………………..73 19.21.Сливи – обещание за стегната фигура……………………………………………………………74 19.22.Джанки – една от родителите на сливи………………………………………………………...75 19.23.Трънка – другият родител на сливи “гони вещици”………………………………………76 19.24.Мушмули – “шоколадовото” удоволствие на есента……………………………………77 19.25.Грейпфрут – горчивият път към оздравяването………………………………………..78 19.26.Портокали – символът на южното слънце……………………………………………………79 19.27.Мандарина – сладка очарователна свежест……………………………………………………80 19.28.Лимони – олимпийски шампиони на киселинността……………………………………..81

3

19.29.Банани – копнеж по далечното и непознатото…………………………………………….82 19.30.Манго – “храна за боговете”…………………………………………………………………………..83 19.31.Ананас – “тоник за любов”……………………………………………………………………………..84 19.32.Свежото киви – носител на младост и красота………………………………………..85 19.33.Нар – лекарство от древни времена…………………………………………………………….86 19.34.Фурма – чудото на пустинята………………………………………………………………………87

.19.35.Глог – плод за сърцето…………………………………………………………………………………….88

19.36.Офика – “вълшебница против магии”……………………………………………………………89 19.37.Скоруша – руши уратните камъни в бъбреците………………………………………...90 19.38.Арония – ценното лекарство………………………………………………………………………….91 19.39.Малките боровинките чистят пикочните пътища………………………………….91 19.40.Шипка – природен поливитаминен концентрат………………………………………….93 19.41.”Странният” хинап…………………………………………………………………………………………..94 19.42.Райската ябълка – нежното докосване………………………………………………………….95 19.43.Ракитник – “плодът чудо”……………………………………………………………………………….96 19.44.Дрян – символ на здраве и дълголетие…………………………………………………………..97

20. Зърнените храни в основата на нашето ядене……………………………………………………………98 21. Житото – всекиднивно здраве на трапезата……………………………………………………………..99 22. Царевицата – царицата на виталността……………………………………………………………………100 23. Соята – “месо” от полето…………………………………………………………………………………………….101 24. Кълновете на житните растения…………………………………………………………………………………103 25. Незнайното за хлебната и бирена мая…………………………………………………………………………104 26. Зеленчуците – рекордьори на здранословното хранене……………………………………………..106 27. Бобовите – “музикалните” растения……………………………………………………………………………108 28. Лещата – съкровище от есенциален белтък……………………………………………………………….109 29. Доматът – любовната ябълка за борба с радикалите………………………………………………110 30. Краставици – хлад в горещината………………………………………………………………………………….112 31. Картофите – конкуренти на житото…………………………………………………………………………112

32. Морковът – лечебната “мана небесна”…………………………………………………………………………114 33. Лютото чушле – огнено и полезно…………………………………………………………………………………115 34. Пиперката – сила и мощ срещу свободните радикали………………………………………………..116 35. Патладжанът – едно невероятно блюдо и лекарство……………………………………………….117 36. Ряпата прави замайваща кариера…………………………………………………………………………………..118 37. Спанакът и цвекловите листа – зелена светлина за здравето…………………………………119 38. Зелето – пълно с непризнати таланти…………………………………………………………………………121 39. Киселото зеле – метла в стомаха и червата………………………………………………………………121 40. Броколито – любимец на гастрономите………………………………………………………………………122 41. Полезните мазнини в храната………………………………………………………………………………………..128 42. Плодовете намаслиненото клонче………………………………………………………………………………….132 43. Орехът – малка фабрика за сила и здраве……………………………………………………………………..133 43. Лешникът – естествен тонизатор………………………………………………………………………………..136 44. Нахутът – ориенталски ядки за тонус………………………………………………………………………….137 45. Фъстъкът – тонизатор и чистач на съдовете……………………………………………………………138 46. Бадемът – природният елексир……………………………………………………………………………………….140 47. Лененото семе – джуджето с великанска сила……………………………………………………………..139 48. Какво лекува царевичното олио……………………………………………………………………………………….141

4

49. Млякото – бялата кръв…………………………………………………………………………………………………….142 50. Киселото мляко – полезните бактерии………………………………………………………………………….143. 51. Гъбата шиитаке – източна звезда…………………………………………………………………………………..144 52. Чесънът – “миризливецът” фаворит………………………………………………………………………………144 53. Лукът – награда за много пролети сълзи……………………………………………………………………….146 54. Празът също е лекарство…………………………………………………………………………………………………147. 55. Магданозът – нещо повече от украса…………………………………………………………………………….148 56. Целината – дарява на мъжете потентност и крила…………………………………………………..149 57. Медицински копър (сминдух, сминд) - ароматичната тройка……………………………………150 58. Сладките храни, които обичаме………………………………………………………………………………………152

.59. Чай – напитка за сърцето и душата………………………………………………………………………………152 60. Кафето - за или против…………………………………………………………………………………………………….153 61. Билкови подправки – деликатес за пикантно ядене и лекарства……………………………….154 62. Медът – елексир на младостта……………………………………………………………………………………….162 63. Хелацио-терапията…………………………………………………………………………………………………………….163 64. Уринолечение………………………………………………………………………………………………………………………..164 65. Мумийо – целебен балсам на древността……………………………………………………………………….165 66. Чудодейните елексири…………………………………………………………………………………………………………165 67. Силата на синьо-зелените водорасли от езерото Кламат………………………………………….167 68. Ново направление в изцелението с продуктите на мъртво море……………………………..167 69. Активните хранителни добавки………………………………………………………………………………………168 70. Медта и нейните незнайни ефекти върху човешкото тяло………………………………………169 71. Перлата – една от загадките на природата…………………………………………………………………171 72. Как да използваме храните-лекарства, за да бъдем здрави :

72.1. Антибиотици : как храните могат да убиват или потискат активността на бактериитe……………………………………………………………………………………………………………..172 72.2. Противоракови агенти : как храната може да се бори с рака…………………..173 72.3. Лекарствата "убиват" витамините……………………………………………………………….175 72.4. Антикоагуланти : как храната може да разрежда кръвта………………………….177 72.5. Антидепресанти : как храните могат да подобрят настроението……......178 72.6. Антидиарични агенти : как храните могат да се борят с диарията………..178 72.7. Антихипертоници: как храните могат да намалят кръвното налягане……179 72.8. Антиоксиданти: как храната защитава клетките……………………………………….181 72.9. Противовъзпалителни агенти: как храните могат да облекчат възпалението………………………………………………………………………………………………………………….172 72.10. Антитромбозни агенти: как храната може да усуети кръвните съсиреци…………………………………………………………………………………………………………………………..182 72.11. Противоязвени агенти: как храната може да помогне за предодвратяване или излекуване на язви……………………………………………………………………………………………… …184 72.12. Противовирусни агенти: как храните могат да се борят с вирусите………………………………………………………………………………………………………………………….184 72.13. Газогонни средства: как храната може да облекчи чревните газове……………………………………………………………………………………………………………………………….196 72.14. Модификатори на храни, влияещи върху холестерола: как храните могат да подобрят кръвния холестерол……………………………………………………………………………….197

5

72.15. Диуретици: как храните могат да увеличат количеството на урината…210 72.16. Деконгестанти: как храната прочиства белия дроб и синусите……………….211 72.17. Хормони: как храните могат да регулират естрогена……………………………….211 72.18. Стимулатори на имунната система: как храната може да повиши имунитета…………………………………………………………………………………………………………………….211 72.19. Болкоуспокояващи: как храните могат да блокират болката…………………..212 72.20. Салиццилати: как храните могат да действат подобно на аспирина……..212 72.21. Изненада! В храната ви има валиум………………………………………………………………213 72.22. Седативи и транквилизатори: как храната може да успокои мозъка……...214 72.23. Знайното и незнайното за рибата и нейните съставки…………………………….216

72.24. Тайните на фосфора………………………………………………………………………………………….179 ХРАНЕНЕТО НА ЧОВЕКА – АКТУАЛЕН И СЕРИОЗЕН ВЪПРОС ЗА

ЗДРАВЕТО

Човешката природа не може да съществува без хранителен материал. Така сме устроени, да поемаме храни, които ни набавят различен материал и нашето тяло го преработва в собствени вещества, поддържащи живота. Йогите подчертават основната теза : “Това, което ядеш и пиеш, си ти!” В тази кратка същина се крие една сериозна причина да се разглежда подробно храненето на човека. Основните хранителни вещества са белтъци, въглехидрати, мазнини, соли, микроелементи, витамини, вода. Това е формулата, зад която е заключен животът. Тези вещества изграждат зеленчуци, плодове, мед, ядки, житни храни, бобови представители, яйцата, млякото и млечните произведения, рибата, месото. Всяко едно от тях попълва определени хранителни баланси, но в същото време може и да лекува. Енергийната стойност на заключените съставки, химичното попълнение са все фактори, влиящи върху вътрешната среда на организма. В такъв случай храненето се разглежда в 3 направления: за поддържане на живота, за лечение и за профилактика – да се преодоляват появата на болестите. Това предопределя съществени въпроси като какво знаем за храните, необходими ли са разтоварващи дни, разделното хранене, лечебното гладуване, как ни лекуват храните. Съвременният човек е изправен пред много сериозни проблеми с екозамърсяването на почвите, водите, въздуха. Настоящето земеделие се бори с всички сили да поддържа добро състоянието на земеделските ниви, да разнообразява вкусовите и хранителни стойности на растителните видове, както и подобряване и увеличаване възможностите на родното животновъдство. Икономиката и политиката на държавата в това направление са също изключително важни фактори. Нека не забравяме, че броят на частните производители се разширява за поддържане на родното стопанство, законовите разпоредби трябва да осигуряват възможността за създаване и поддържане на селскостопанските реалности. Торенето, както пръскането с различни химически отрови за борба с гризачи и вредители на селскостопанската продукция са един друг момент, който няма да коментирам с какво може да ни навреди. Оттук нататък се явяват други отговорности – колко време е минало след откъсването на растителните храни, какво е изобщо хранителното им състояние, каква е биологичната им стойност.

6

За правилното хранене е необходима и здравна култура на отделната личност. Все пак вкусовите харесвания и предпочитания не трябва да са пречка за нашето здраве. Разглеждайки въпросите около храненето се приема, че то е изключително сериозен проблем, засягащ колкото отделния човек, така и цялото общество. Разбирането му третира с друг по-широк поглед осъществяването на крайната му цел – здравия човек.

ЗАЩО ХРАНИТЕ СА ЛЕЧЕБНИ Лечебното действие на храните се дължи на активните субстанции в растенията. “Към тях спадат онези съставки в храните, които не са ни непременно нужни , за да живеем, но са твърде стимулиращи за здравето и доброто самочувствие” (Регина Науман 1998 г). Това са вторични растителни вещества (каротиноиди, терпени, глюкосинолати, флавоноиди и много други), баластни вещества и млечните бактерии. Те не участват директно в обмяната на веществата в растението за разлика от необходимите белтъци, мазнини, въглехидрати, но точно те имат удивително въздействие върху човешкото здраве. Има хиляди и стотици хиляди субстанции, съдържащи се в плодовете, зеленчуците, ядките и зърнените продукти, които предодвратяват и дори лекуват частично болестите на съвремието – рак, заболявания на сърдечно-съдовата система, слабост на имунната система, нарушения в храносмилането. За всяка болка си има не само билка, но също и храна. Съвременната фармакология на храненето утвърждава едно ново мислене в медицината, което широкият читател трябва да узнае. Всъщност ние сме на прага на едно интересно развитие: прастарите лечителски знания за хранителните растения се проучват за първи път чрез модерни научни методи – и се потвърждават! Биологично активните субстанции са се появили в еволюцията на растителния свят с цел защита от техните врагове – гъсеници, насекоми, гризачи и др. чрез излъчването на смъртоносни отрови, люти и горчиви вещества, както и обратното – изключително приятните ухания и цветове примамват насекомите и птиците в края на вегетативния си период за разпространението на полени и семена. Невероятно, но това е “растителния език”, чрез който растенията контактуват в околния свят с други живи същества. Вторичните растителни вещества действат здравословно и стимулиращо по следните начини: 1. Попаднали в човешкия организъм те активират антитоксичните му ензими

чрез бурно превключване системата за детоксикация на максимална мощност. В резултат на това съществуващите други отрови в тялото се изхвърлят по-бързо от него.

2. Защитават от вредите на оксида;ията (окисляването). В растенията се намират ензими антиоксиданти, които възпират образуването на свободни радикали и оксиданти, образуващи се при дишането и изгарянето на хранителните вещества и които прекратяват отцепването на електрони от клетъчни стени, белтъци, имунни клетки и дори от наследствената субстанция на ДНК. Поемайки достатъчно растителна храна се осигурява защитата на тъканно ниво от мастноразтворимите антиоксиданти като вит.Е и каротиноидите и водноразтворими като вит.С и флавоноидите.

3. Вторичните растителни вещества предпазват от рак. Те действат точно на раковите промотори (насърчители, стимулатори) като мазнините, свободните радикали, някои хормони и др. чрез спомагане за обезвреждането и отстраняване от тялото. Така постигат прекратяване на сложния процес на образуване на рака – в началото се променя ДНК, после клетката се опитва да поправи грешката и най-често успява, но при наличието на ракови промотори е възможно развитието на раков процес.

7

Хранителният режим, богат на плодове и зеленчуци, предпазва не само от рак, но и от атеросклероза, инфекции и преждевременно стареене на клетките. Така вторичните растителни вещества родили се в течение на милиони години, за да защитават растенията от оксидация и микроби всъщност са се превърнали в биоактивни лечебни средства за човека. Някои от тях като голямата група на алкалоидите (морфин, атропин, кодеин, дигиталис) са известни със силното си действие и са ценни лекарства, докато мнозинството са по-скоро с нежно, меко действие и са съставна част на храната. Ние се нуждаем от тези биоактивни вещества, те са неотменими за трайното ни здраве.

ПО-ВАЖНИТЕ БИОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА В РАСТЕНИЯТА СУЛФИДИТЕ – миризливци срещу вампири и други злини. Те са различни серни съединения и са основни активно действащи вещества в различните видове – лук, чесън и праз. Излъчват интензивна миризма. Действията им се явяват в няколко направления: потискат растежа на микробите; пречат на възникването на рака; предодвратяването на вредни свободни радикали; поддържат проходимоста на артериите като ги предпазват от натрупване на холестерин; помагат при възпаления и астма; разтварят кръвните съсиреци. ГЛЮКОСИНОЛАТИТЕ – сълзотворни здравни храни. Те са лютите, миризливите, основни активни вещества в различните сортове зеле, брюкселско зеле, хрян, репички. Тези вещества възпрепятстват възникването на рак и блокират растежа и развитието на микроорганизми. При тях се наблюдава страничен ефект само при прекалено голяма едностранчива употреба (400 г бяло зеле на ден, 2 кг китайско зеле или 2,8 кг ряпа дневно) т.нар. “зелева група”, защото при разпада на глюкосинолатите се образуват и гоитрини – субстанции, които при недостиг на йод в организма могат да доведат до появата на гуша. КАРОТИНОИДИТЕ – оранжев щит срещу слънцето. Те са най-често жълто и оранжево обагрени, мастноразтворими активни вещества в морковите, чушките, кайсиите, доматите и скрити зад хлорофила – в тъмнозелените зеленчуци (спанак, спаначно цвекло и листно зеле). Те имат антиоксидантно действие, улавят свободните радикали и противодействат на оксидацията на ненаситените мастни киселини и другите лесно оксидиращи се субстанции Предпазват кожата от атаките на опасните УВ-лъчи. Някои от каротиноидите са много чувствителни към топлина. Действието им е: да предпазват от рак, предпазват от лошия холестерин, а така и от холестериновите отлагания по стените на артериите, предпазват от перде на окото, засилват имунната система. ФЛАВОНОИДИТЕ И ФЕНОЛКИСЕЛИНИТЕ – пъстро за езика изкушение. Към флавоноидите спадат: кварцетин (лук), катехин (черен и зелен чай), таргеретин (цитрусови плодове), нобилетин (цитрусови плодове), куркумин (в подправката къри/), капсаицин (пипер чили), антоцианин (патладжан, червено зеле, червени ягодови плодове/). Към феноловите киселини принадлежат елагова киселина (орехи, грозде) и феруланова киселина (зърнени). Те са масово разпространени, водноразтворими и често цветни растителни вещества. Предпазват растенията от вредната оксидация и агресивните микроби. У човека предодвратяват атеросклероза и сърдечен инфаркт, ликвидират вирусите и бактериите, пречат на възникването на рака. ФИТОЕСТРОГЕНИТЕ – са вторични растителни вещества – изофлавоноиди и лигнани – съдържат се в соята, житните растения, лененото семе и в много зеленчуци. Те блокират действието на естрогените в организма, предодвратяват развитието на хормоналнозависимите видове рак – рак на гърдата, на матката, на простатата, намаляват и оплакванията в климактериума. ЕНЗИМБЛОКЕРИТЕ пречат на смилането на белтъчините и скорбялата. Те се съдържат в зърнените култури и шушулковите – боб, грах, леща.

8

Действат за възпрепятстването на развитието на рак и понижават нивото на захарта в кръвта. САПОНИНИТЕ – са вторични растителни вещества с пенително и емулгаторно действие. Те се свързват с холестерина и галеновите киселини. Намират се във всички изсушени и покълнали бобови култури, спанака, червеното цвекло, аспержите, жълтите моркови. Действат за понижаване на холестерина, предпазват от рак на дебелото черво, укрепват имунната система. Най-новите проучвания показват, че има възпиращо действие на соевия сапунин срещу НIV вируса – това обаче засега едоказано само в опити в епруветка /(Хуан 1994 г). ФИТОСТЕРИНИТЕ са растителни врагове на холестерина. Те могат да се свързват с холестерин и галенови киселини. Те се намират в семената и ядките и във всички студенопресовани нерафинирани растителни масла. Освен, че понижават холестерина в кръвта и предпазват от рак на дебелото черво. ТЕРПЕНИТЕ са основни сътавни части на етеричните масла, на летливите ароматни мирисни и вкусови компоненти в много подправки и плодове. Те се намират в босилека, копъра, кориандъра, кимиона, магданоза, мащерката и цитрусовите плодове. Стимулират апетита и храносмилането, оделянето и образуването на жлъчен сок, успокояват дразнеща кашлица и отхрачват, възпрепятстват образуването на тумори (карвон и лимонен). БАЛАСТНИТЕ ВЕЩЕСТВА са несмилаеми растителни вещества, които служат на растенията главно като защитни субстанции. Попаднали у човека те набъбват във вода и изпълват червата. Перисталтиката се активира и така съдържанието на червата се изхвърля по-бързо. Баластните вещества могат да се свързват с вредни вещества и така да ги обезвреждат. Ускоряват и храносмилането, намаляват енергийното съдържание на храната и помагат в борбата с излишното тегло, понижават високите стойности на холестерина в кръвта, нормализират високото ниво на кръвната захар, предпазват от рак на дебелото черво.

ОЩЕ НЕЩО ЗА ХРАНЕНЕТО….. В началото на века се откриха витамините и микроелементите в храните и съобразявайки се с този факт бяха излекувани редица болести в тази насока. Времето беше отбелязано като “първи златен век на храненето”. Сега в края на века с откриването на биоактивните вещества в растенията лечебните възможности се разшириха. Някои го обозначават като “втори златен век на храненето”. И стремежът на любителите на биохимикалите е да изолират и създадат нови медикаменти на тази основа, които да ни лекуват, служейки като добавка в храната. Но все още не се знае дали изолираните биоактивни вещества ще проявят същия ефект. Опитите в тази насока не са окуражаващи. Вероятно природните растителни оригинали в лицето на всяка храна са може би идеалната комбинация, в която биоактивните субстанции действат заедно с витамините и микроелементите. Има още един съществен момент в храненето. И то е сезонното хранене. Следвайки естествената биоритмика на времето, приемайки плодовете и зеленчуците, когато узряват, е най-добрият начин да бъдем здрави. “Напоследък на пазарите се намират целогодишно всякакви растителтни храни, пристигнали от други топли места или родно парниково производство. При постоянна наличност на много различни хранителни съставки, по-конкретно на белтъчини, имунната система при хора, които са и предразположени, може да реагира с ъс свръхчувствителност – могат да се появят хранителна непоносимост и алергии, като невродермити “(Регина Науман 1998 г ). Не трябва да се ядат целогодишно точно онези зеленчуци, които имат висок алергизиращ потенциал – домати и ядки, а според природните закони те имат кратки

9

периоди на реколта. От тази гледна точка ябълките също не са съвсем безпроблемни. Чувствителните хора могат да реагират алергично към ябълки и някои полени (”кръстосана алергия”). При хранене, което се съобразява с естествените биологични ритми, организмът е предпазен от свръхдразнене на имунната система, защото отделните храни се сменят взаимно. В ритъма на годишните времена винаги има фази, когато определени храни или не се берат, или реколтата е ограничена. В тези периоди имунната система може да си почине до следващаща година, а нашето хранене става по-разнообразно. Съществува и един допълнителен момент. Естествената храна ви зарежда с необходимия енергиен, витаминен, минерален и биоактивен потенциал. Много хора, наплашени от алергии, приемат хапчета с витамини и минерали и си мислят, че не е необходимо да ядат естествени храни. Ако трябва да починат само 1-2 години и после отново да се захранят с плодове и зеленчуци. Иначе ще мине време и ще имат други сериозни здравословни проблеми. Важно условие за доброто усвояване на ценните хранителни вещества е доброто й раздробяване. “Дъвчете по 30-40 пъти на всяка хапка” съветват йогите. Тогава с по-малко количество храна (колкото две ваши шепи е дозата за всяко ядене) ще снабдите организма си с необходимите ви вещества. Храната също трябва да бъде приготвена с любов. Нашите емоционални енергии са не по-малко важни. Когато се храните трябва да бъдете спокойни, с ведро настроение. Уморени и ядосани не сядайте на масата. Починете и подобрете настроението си и тогава се хранете! По време на хранене се съсредоточете само в храната и не мислете за проблемите си, не разговаряйте, едва тогава ще усетите, че удоволствието от приемането на храната се увеличава. Що се касае до суровоядството – добре е през зимата да е 25%, през пролетта и есента да е 50%, а през лятото достига 75 до 90%. Колко пъти да ядем? От 1-3 до 6 пъти. Постнто ядене е за предпочитане. Месо се консумира 2 пъти седмично като единият път да е риба. През другите дни могат да се използват млякото и млечните произведения.

ПРОБИОТИЦИТЕ – ИЗТОЧНИК НА ЗДРАВЕ

“Пробиотици” това са "приятелски" бактерии, които са нормални обитатели на червата и благоприятно повлияват храносмилателните процеси, а имат и доказано положителен здравен ефект. Те потискат развитието на патогенните микроорганизми в червата и по този начин поддържат равновесие, което гарантира нормалната им функция. В храносмилателния тракт на човек обитават около 400 вида бактерии - "приятелски" и патогенни, като от съотношението между тях зависи и състоянието на тази система. Характерно за пробиотичните бактерии е тяхната изключителна жизнеспособност в стомашно-чревния тракт и високата им преживяемост до крайните отдели на дебелото черво, където те успешно оказват разнообразните си здравни ефекти. Пробиотични бактерии са млечно-киселите бактерии, които са били използвани от векове за по-дълго запазване и съхраняване на хранителните продукти. Техният изключителен здравен ефект е бил установен от И. Мечников в средата на 19 век, като той пръв е изказал предположението, че дълголетието у някои народи се дължи на редовната консумация на млечни продукти, получени след ферментация с пробиотични култури. Пробиотичните бактерии, приети с определени храни или под формата на хранителни добавки имат способността да запазят виталността си в стомашно-чревния тракт, като подсилват действието на “добрите” местни бактерии.

10

За да изпълняват пробиотичен ефект, те трябва да бъдат от групата на нормалните чревни бактерии, достатъчно жизнени, за да оцелеят, резистентни към киселата среда в стомаха и червата, безопасни и безвредни. Най-широко използваните пробиотични бактерии са от групата на лактобацилите и бифидобактериите. Обикновено пробиотичните култури се добавят към определен хранителен продукт, в който бактериите могат да преживяват, както и да се развиват и размножават. В храносмилателния тракт те не се размножават и приемането им във висока концентрация е залог за тяхното действие. Пробиотични храни са най-често кисело-млечните продукти, някои от зеленчуците, соевите храни и др. Здравният ефект на пробиотичните храни надминава многократно ефекта на обичайните хранителни продукти. Те имат по-висока биологична стойност от обикновените храни – разграждат се по-лесно в организма, а съдържащите се в тях витамини, минерали и млечната захар се усвояват по-пълноценно. По-доброто усвояване на калция от кисело млечни продукти ги прави предпочитани за поддържане на оптимално костна плътност и отдалечаване на процесите на костна деминерализация. Пробиотиците оказват балансиращ ефект върху чревната екосистема, нарушена от външни фактори. Подпомагат поддържане на чревния баланс, когато той е нарушен вследствие на продължителен прием на антибиотици или лъчетерапия, като осигуряват преобладаване на "приятелските" бактерии. Имат антимикробен ефект и потискат растежа на патогенната чревна микрофлора. Регулират успешно ритъма на червата, като нормализират транзитното време, стимулират движенията на червата и повлияват благоприятно запека. Пробиотиците оказват положителен ефект при диарии в детската възраст, както и тези предизвикани от стрес или пътувания. Подобряват локалния чревен имунитет, имат превантивен ефект по отношение на някои видове рак, неутрализират токсичните продуктите получени при процесите на детоксикация в бъбреците и черния дроб.Пробиотиците оказват антисклеротично действие тъй като имат способността да понижават серумния холестерол. Приемани редовно, пробиотиците поддържат доброто състояние на стомашно-чревния тракт, което гарантира доброто здраве като цяло. Повечето пробиотици не се “размножават” в червата и за да имат ефект, те трябва да бъдат набавяни ежедневно и в достатъчно количество за поддържане на оптимално чревно равновесие. По този начин пробиотичните храни успешно биха могли да намалят риска от редица заболявания като тумори, остеопороза, чревни инфекции.

КАКВО ЗНАЕМ ЗА АМИНОКИСЕЛИНИТЕ В ХРАНАТА (АК) В

ХРАНАТА?

Аминокиселините са градивните елементи на белтъците в човешкото тяло. Те играят важна роля за развитието на мускулите. Основните аминокиселини са 20 на брой. Всяка от тях съдържа специфична аминогрупа (NH2), карбоксилна група (СООН), въглероден атом свързан с амино киселинен остатък ("R" група) и един водороден атом. Съществуват още над 150 аминокииселини, но в състава на белтъчините се срещат само основните 20. Няма еднакви аминокиселини. Всяка се различава от другата, заради състава си, заради страничната група, или заради веригата (R), в която се намира. В зависимост от вида на веригата, аминокиселините биват два вида - незаменими и заменими. Незаменимите аминокиселини са осем на брой - метионин, треонин, триптофан, левцин, изолевцин, лизин, фенилалнин и валин. Наричат ги незаменими или още есенциални, защото не могат да бъдат произведени в тялото, а се поемат от хранителните продукти (или от спортните препарати и лекарства). Другите 12 аминокиселини са заменими (не есенциални), т.е. тялото може да си ги произведе, ако има нужда от тях. Левцинът, изолевцинът и валинът се наричат "верижно разклонени аминокиселини" (ВРАК/BCAA's). Важни не есенциални аминокиселини за атлетите са аргининът и глутаминът. Те могат да се

11

произвеждат от тялото, ала спортистите, стараещи се да увеличат мускулната си маса и издръжливост само биха спечелили от допълнителния им прием.

В кои храни се съдържат най-много АК?

Най-богатите на аминокиселини храни са тези, които имат голямо съдържание на белтъци - месо, риба, млечни продукти, бобови храни, яйца, соя, ядки и др. В белтъците на животинските храни се съдържат повече незаменими (есенциални) аминокиселини, отколкото в тези на растителните продукти и затова често биват предпочитани за употреба. Не отдавна бе открит подход за повишаване на биологичната ценност на белтъците в различните храни. Това става, чрез различни комбинации от хранителни продукти с допълващи се аминокиселинни състави.

По какво се различават аминокиселинните групи?

Поети от храната, аминокиселини се разпределят според пропорциите на едни АК спрямо други. Така се оформят аминокиселинни групи. Според произхода на белтъка в храната те биват - млечни, яйчни, соеви, говежди или други в зависимост от вида на хранителния продукт, чиито белтък изграждат.

Какви функции изпълняват аминокиселините?

Аминокиселините спомагат за възстановяването на мускулните влакна. Те участват в растежа и развитието на мускулатурата. Когато организмът усвои нужните му аминокиселини, той може да произвежда над 50 000 различни белтъка и още над 15 000 ензими. Но аминокиселините не само произвеждат молекули в тялото, те оказват влияние върху концентрацията, агресивността, сексуалния нагон и всички останали човешки настроения, както и върху паметта и съня. Съществуват препарати с по-високо съдържание на не свързани (свободни)аминокиселини. Преобладаващата част от аминокиселините в състава им, обаче, са свързани в белтъчини - това са протеиновите концентрати. Има и препарати със свободни (не свързани в молекули) аминокиселини в състава си. Разликата по между им е в скоростта на навлизане на аминокиселините в кръвообращението. При протеиновите концентрати това става след часове, докато при свободните аминокиселини за минути. Когато белтъчините навлязат в храносмилателната система, те биват разграждани до аминокиселини, които пък биват всмуквани в тънките черва. След този процес отделните аминокиселини се използват за синтеза на необходимите белтъчини и ензими във всяка клетка от тялото, като биват свързвани една с друга. Така белтъчният синтез (съответно и строежът на мускулите) се развива едва след разпадането на белтъчините от храната на аминокиселини. Ето тук идва и разликата между традиционния прием и поемането чрез препарат. При приемането на аминокиселини във вид на препарат, строежът на мускулите започва веднага, тъй като строителният материал е налице в готов вид. Ето затова аминокиселините - препарати имат по-силен и ясно изразен ефект от протеиновите концентрати на прах.

Как да си набавим нужните аминокиселини?

Храните със съдържание на свободни АК са предимно кълновете и пониците на семената, соята и бобовите храни. Добавяйки кълнове в салатите или основните си ястия ще си набавите свободни АК, които бързо ще бъдат използвани от клетките на тялото Ви за синтез на белтъци. Свързани АК можете да си набавите с консумацията на белтъците в храната. Най-често белтъчният прием се равнява на 1,7 - 2,5 гр. на килограм телесно тегло при мъже и 1,5 до 2 гр. белтък на килограм телестно тегло при жени. Количеството зависи от това, каква е целта на "приемащия" ги и какъв е

12

хранителният режим, който спазва. Някои "момчета" взимат и над 3 гр. (3-4 и дори 5) на телесно тегло, но това не е препоръчително. Тъй като получавате аминокиселините от хранителните продукти, не са ви необходими големи дози при употребата им като препарати.

КАКВО ЗНАЕМ ЗА ВОДНО РАЗТВОРИМИТЕ ВИТАМИНИ?

Витамин B1

Този витамин се нарича още аневрин, тиамин или антиневритен фактор. В най-голямо количество витамин B1 се намира в дрождите, маслодайните семена, пшеничните и оризовите трици, боба, граха, спанака, плодовете, орехите, а също така и в яйчния жълтък, кравето мляко, свинското и говеждото месо, черния дроб, бъбреците и др. Синтезира се и в дебелото черво, но в малки количества. Физиологичното действие на витамин B1 е върху обмяната на въхглехидратите, белтъчините, мазнините и водата. По-точно той влиза в съставът на ензимите декарбоксилаза и оксидаза – ензими, които разграждат пирогроздената киселина- междинен продукт в обмяната на глюкозата, белтъците и мазнините. При хипо- и авитаминоза B най-чувствителни са нервната и мускулната система. При нарушения на междинната обмяна на въглехидратите, белтъците и мазнините и натрупването на пирогроздена киселина в тези две системи се развиват възпалителни процеси, които водят до мускулна атрофия, парализа, сърдечна недостатъчност, смущения в перисталтиката, секрецията и резорбцията в храносмилателната система и др. Препоръчвана дневна дози: Мъже, жени = 2 - 3 мг.

Витамин В2

Витамин В2 носи още наименованията лактофлавин или рибофлавин. Той е широко разпространен в природата. В голямо количество се намира в дрождите, обвивките на ориза и житните растения, зелените листни растения, доматите, зелето, малца, дрождите, черния дроб, бъбреците, млякото, яйчния жълтък и др. Действието на този витамин е разнообразно. Той влиза като коензим на определени ензими и участва в окислително-редукционните процеси в тъканите при вътреклетъчното дишане. Играе и важна роля в обмяната на въглехидратите, белтъците и мазнините, в химизма на зрението, в поддържане целостта на лигавиците и др. Повлиява и растежа на организма. Ето защо при хипо- и авитаминоза В2 се наблюдават: спиране на растежа, възпаление на роговицата на окото и на лигавицата на устата , разраняване на ъглите на устата. Препоръчвана дневна доза: Мъже, жени = 2 - 4 мг.

Витамин В3

Известен още като никотинова киселина и ниацин. Най-добри източници са черният дроб, пилешкото месо, червеното месо, рибата тон и пъстървата, пълнозърнестият хляб, ядките. Този витамин действа като коензим на ензимите, отговорни за освобождаване на енергия от храната, включително и в състава на коензим А. Нашето тяло произвежда ниацин от аминокиселината триптофан принципно в достатъчни количества. Недостигът на ниацин причинява подагра, първият симптом на която са малки ранички по кожата, а по-късно – възпален език, диария, раздразнителност, дори депресия и душевни разстройства. Препоръчвани дневни дози: Мъже = 19 мг; Жени = 15 мг, Бременни жени = 17 мг.

13

Витамин В5

Нарича се още пантотенова киселина и витамин РР. Този витамин се намира в наистина огромен спектър от храни- например бадемите, маята, брашното, черния дроб, рибата, месото, а освен това се произвежда и от бактериите в червата ни. Играе все още не съвсем ясна роля в метаболизма на протеините, въглехидратите и мазнините – над 150 реакции, но се знае, че влиза в структурата на коензимите NAD и NADP, които от своя страна са оксидоредуктази. Заедно с другите витамини от групата В, пантотеновата киселина е нужна за превръщането на храната в енергия, изграждането на еритроцитите, жлъчния сок и синтезата на мазнини, стероиди от надбъбречните жлези, антитела, ацетилхолин и други невротрансмитери. Пантотеновата киселина облекчава болките при рани от изгаряния, порязвания и одрасквания, понижава възпалението на кожата и ускорява заздравяването на раните. Препоръчвана дневна доза: Мъже, жени = 10 до 20 мг.

Витамин В6

Този витамин всъщнст е съчение от три витамина- пиридоксол, пиридоксал и пиридоксамин. Носи още наименованията пиридоксин и адермин. Витамин В6 се намира в най-голямо количество в дрождите, пшеничните и оризовите трици, пшеничните зародиши, царевицата, бобовите растения, в черния дроб, месото, рибата и др. Този витамин, подобно на витамин В2 също влиза като коензим на повече от 50 ензима и участва в окислително-редукционните процеси в тъканите при вътреклетъчното дишане, но влиза и в състава на редица други ензими при обмяната на мазнините и белтъците, например преструктуриране на някои аминокиселини, в синтез на биогенни амини за централната нервна система, в синтезата на витамин В3. Човешкият организъм сам си набавя нужното му количество, но в редките случаи на хиповитаминоза се наблюдават дерматити, анемия, забавяне на растежа, нервни разстройства и др. Препоръчвана дневна доза: Мъже, жени = 1,5 мг.

Витамин В7

Другите две имена на този витамин са витамин Н и биотин. Храните, богати на биотин са яйчния жълтък, сиренето, бъбреците, соята, слънчогледовите семки, шоколада, гъбите, ядките, броколито и сладките картофи (батати). Заедно с другите витамини от групата В, витамин В7 помага за превръшането на храната в енергия, като пренася въглеродният двуокиси и е нужен за синтезата на въглехидрати, протеини, мастни и нуклеинови киселини от тялото. Особено важен е за здрави коса, кожа и нокти. Хиповитаминозата е рядко срещана, но може да се наблюдава при дълговременно лечение с антибиотици или дълговременно консумиране на сурови яйчни белтъци, при което се наблюдава обезцветяване на кожата, забавяне на растежа и нервно разстройство. Препоръчвана дневна доза: Мъже, жени = 0,1 - 0,3 мг.

Витамин В9

Нарича се още фолиева киселина или фолацин. Естествени източници са вътрешните органи, зелените листни зеленчуци, ядки, бобовите растения и дрождите, но се губи бързо при продукти, съхранявани на стайна температура и при кулинарната обработка. Фолацинът е коензим, нужен на тялото за да натрупва мускулна маса и да образува хемоглобин , защото участва в синтезата на аминокиселината серин и на нуклеиновите киселини, в метаболизма на тирозина, аскорбиновата киселина (витамин С) и витамин В12. Препоръчвани дневни дози: Мъже = 200 - 400 мкг. (микрограма); Жени = 180 - 250 мкг. (микрограма). За разлика от останалите водно-разтворими витамини, фолиевата киселина се натрупва в черния дроб и по тази причина не трябва да се приема ежедневно.

14

Витамин В12

Витамин В12 Допълнителните наименования на този витамин са цианкобаламин и антианемичен витамин. Той съдържа в молекулата си микроелемента кобалт. Витамин В12 се среща главн в животинските продукти – черен дроб, бъбреци, сърце, мускули, яйчен жълтък, различни микроорганизми и др. Основното му действие е осъществяването на регулацията на кръвообразуването. При взаимодействието на витамин В12 (външен фактор на Кесъл) и специфичен протеин , наричан гастромукопротеин (вътрешен фактор на Кесъл), който се отделя от пилорната част на стомашната лигавица и благоприятстващ резорбцията на витамин В12 , в черния дроб се образува т.нар. антианемичен фактор, който стимулира кръвообразуването. Препоръчвана дневна доза: Мъже, жени = 2 мкг. (микрограма).

Витамин С

Витамин С е L-аскорбинова киселина. Нарича се още антискорбутен фактор. В природата източниците на този витамин са многобройни. Намира се в свободна и свързана форма. От плодовете богати на витамин С са цитрусовите плодове, шипката, червеното френско грозде, ягодите и др., а от зеленчуците - пиперките, спанакът, копривата, прясното и киселото зеле, магданозът, доматите, морковите и др. От продуктите с животински произход най-много витамин С се съдържа в черния дроб и надбъбречните жлези. Витамин С стимулира кръвообразуването, синтезата на факторът, отговорен за кръвосъсирването, съпротивата на организма към инфекции, антитоксичната функция на черния дроб. Повлиява още функциите на храносмилателната система, стената на кръвоносните съдове, клетъчните мембрани и др. Участва в много биохимични процеси, свързани с транспорта на електрони, в разграждането на аминокиселините тирозин и лизин, синтезата на колаген и глюкортикоидните хормони (например адреналин) и др. Значителна е ролята му за поддържане на висока работоспособност при културистите. Важно е да се знае, че оптичния изомер – D-аскорбиновата киселина не само не притежава същата витаминна активност, но и се явява антивитамин на витамин С. Типична хипо- и авитаминоза у човека е скорбутът. Тя започва с бърза и лесна уморяемост, разязвяване на венците и кръвотечениея, разклащане на зъбите. По-късно се появяват обилни капилярни кръвоизливи по лигавиците, кожата, мускулите и ставите. Раните зарастват трудно и бавно. Съпротивителните сили на организма спрямо инфекции рязко намалява. Препоръчвана дневна доза: Мъже, жени = 200 - 300 мг. при висока двигателна активност.

КАКВО ЗНАЕМ ЗА МАСТНО РАЗТВОРИМИТЕ ВИТАМИНИ?

Витамин А

Витамин А се нарича още ретинол, витамин на растежа и антиинфекциозен витамин. Известен е под няколко форми (витамери) – А1, А2 и А3. В човека преобладава формата А1, докато в рибите – А2. Витамин А1 е около два пъти по-активен от А2. Източник на образуване на витамин А в тялото е багрилното вещество бета-каротин (провитамин А), което се синтезира от много растения. Една молекула бета-каротин под действието на ензима каротиназа се разгражда до две молекули витамин А. Витамин А се среща в особено големи количества в рибните чернодробни масла (особено моруновото), черния дроб, хайвера, млякото, кравето масло, яйчния жълтък, бъбреците и др. Богати на бета-каротин са много от растителните масла, някои зеленчуци като моркови, домати, пиперки, спанак, магданоз и др., както и плодове - като ябълки, кайсии, пъпеш, праскови и др. Усвояемостта на бета-каротина многократно се повишава, ако кулинарната обработка е с голямо количество мазнина, но в

15

отсъствие на кислород (пържене, задушаване). Витамин А под формата на алдехид участва като активна група на зрителния пигмент родопсин в химизма на зрението. Освен това той е нужен за нормалното епителизиране на корнеята и конюктивата, кожата, храносмилателната система, бронхите, половата система и др. Повлиява растежа на костите и зъбите. Участва в синтеза на половите хормони и в строежа на клетъчната мембрана, подпомага функционирането на надбъбречните жлези. Хипо- и авитаминоза А протичат с кокоша слепота, изсъхване и разязвяване на роговицата на окото с последващо възпаление на цялото око. Освен това се наблюдават изоставане на растежа, смущения в изграждането на костите и намаляване на телесната маса. Често се наблюдава и изсъхване, втвърдяване и олющване на кожата и лигавиците, бавно зарастване на раните и намалена съпротивителна сила на организма спрямо инфекции. Препоръчвани дневни дози: Мъже = 5000 международни единици (IU) (или 3 мг. бета-каротин); Жени = 4000 IU (или 2,4 мг. бета-каротин)

Витамин D

Този витамин се нарича още калциферол или антирахитичен витамин. Познати са няколко витамера D (от D1 до D7). В природата се срещат само витамин D3(холекалциферол) и D2(ергокалциферол). Истинският антирахитичен витамин е холекалциферола. Ергокалциферола произхожда от веществото ергостерин, което е неактивна форма на витамин D и се среща в житните растения. Ергостерина се приема с храната, отлага се под кожата и се превръща в ергокалциферол под въздействие на ултравиолетовите лъчи от слънчевата светлина. В природата витамин D се среща много рядко. Като активен витамин се среща изключително в продуктите от животински произход. В особено големи количества се съдържа в рибните чернодробни масла, черния дроб, животинските мазнини, кравето масло, яйчния жълтък и като провитамин D или ергостерин. Физиологичното действие на витамин D е свързано с регулацията на обмяната на калций и фосфор във всички нейни звена. В костите витамин D осигурява отлагането както на калциевите, така и на фосфатните йони. Така той участва във вкостеняването на костите и дентина. Това негово действие е противоположно на хормона паратхормон. За да окаже обаче влияние върху костите, витамин D се нуждае и от наличието на паратхормон. Витамин D играе преди всичко роля при резобрцията на калция и неорганичните фосфати в тънкото черво. При неговото въздействие повърхностно по чревната лигавица се образува специфичен белтък, който осигурява свързването и активното пренасяне на калция през стените на тънкото черво. Този белтък се нарича свързващ калция белтък (Calcium binding protein). При фосфорната обмяна витамин D повлиява реабсорбцията на фосфатните йони в бъбреците, като я усилва. Този негов ефект също е обратен на действието на паратхормона. Предпазва организма от излишни загуби на аминокиселини и фосфор чрез урината. При недостатък на витамин D при децата се развива болестта рахит, която протича със задържане на вкостеняването и никненето на зъбите, деминерализация н