1

................................................................................................................................................

ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ

Катедра „Икономика, индустриален инженеринг и мениджмънт”

Милена Димитрова Чичкова

УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА

ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ КАПИТАЛ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд

за присъждане на образователна и научна степен „доктор”

по научна специалност 05.02.18 Икономика и управление

Научен ръководител:

Доц. д-р Й. Димитров

Рецензенти:

Проф. д-р М. Велев

Доц. д-р Г. Маринов

София, 2011

2

Дисертационният труд е с обем 251 страници и се състои от увод, изложение в

четири глави, заключение, научни приноси в дисертационния труд, списък на

отпечатани и приети за печат научни трудове, библиография и приложения.

Дисертационният труд включва 20 фигури и 16 таблици в изложението и 6 фигури и 4

таблицa в приложенията. Списъкът на използваната литература съдържа 162

литературни източника и 5 електронни източника.

Дисертационният труд е обсъден на заседание на катедра „Икономика,

индустриален инженеринг и мениджмънт” в Стопански факултет, ТУ-София и е

насочен за защита.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 25.10.2011 г. от 10 ч. в зала 3201

на Технически университет – София, бул. „Св. Климент Охридски" № 8. Материалите

по защитата са на разположение на интересуващите се в Катедра „Икономика,

индустриален инженеринг и мениджмънт”

.

3

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Актуалност и значимост на темата

Същността на икономиката на знанието се състои в три основни характеристики

според Питър Дракър. На първо място, знанията са това, което всъщност се купува,

продава и произвежда. Интелектуалният капитал е новото богатство, а неговото

ефективно управление – най-голямото предизвикателство.

Интелектуалния капитал е концепция, свързана с нематериалните и нефинансови

ресурси. Традиционната счетоводна система изпитва затруднения при мониторинга на

този вид активи, което води до проблеми в оценяването им (проблеми във външните

комуникации), а от там и неефективно използване (вътрешни проблеми на

управлението им). Преодоляването на тези недостатъци съсредоточава усилията на

учени и практикуващи мениджъри в посока на разработване на инструменти,

разкриващи стойността на новото богатство.

Инициативата придобила най-широка популярност в началото на 90те е

Навигаторът на Скандия, последван от повече от 25 модела за управление на

интелектуалния капитал през последните 20 години. Повечето от тях предлагат

решение за конкретен вътрешен проблем на управлението, други са съсредоточени

върху усъвършенстване на методите за отчитане във фирмата, а трети акцентират върху

оценяването на нематериалните активи по повод продажбата им.

В резултат, като един от основните проблеми при управлението на интелектуалния

капитал се откроява липсата на ясна методическа основа на съществуващите модели за

управлението му, поради което те предоставят частични решения на проблема. Това се

дължи отчасти на факта, че разработването им е резултат на конкретни ситуации, със

справянето на които се заемат предимно мениджъри в дадената област.

Първоначално възникнали като резултат от усилията на практикуващите в областта,

изследванията на интелектуалния капитал имат амбицията да се превърнат в

академична дисциплина. На концептуално ниво се откроява необходимостта от

прецизиране на терминологията в областта на интелектуалния капитал. Съвместната и

взаимозаменяема употреба на различни понятия от областта на мениджмънта на

4

знанията, счетоводството, управлението на интелектуалната собственост, иноватиката и

информационните технологии затруднява универсалността на изследванията. Ранните

научни разработки разчитат на косвени доказателства и използват качествено различни

форми на интелектуалния капитал като еднозначни концепции. Различните тези, които

се застъпват от специалистите, имат своето основание, но често не се среща

единодушие по дискутираните въпроси

Всичко това, въпреки че не изчерпва доказателствата в полза на актуалността на

изследваната тема, я обосновава по достатъчно категоричен начин. Водещото в тази

насока е високата икономическа значимост на обекта интелектуален капитал и неговото

ефективно управление и непрекъснатата дискусия по темата в международен мащаб.

2. Степен на разработеност на темата на дисертационния труд

Интелектуалният капитал като концепция и проблемите на неговото управление са

обект на дискусия на редица национални и международни форуми, като няма

възприети единни определения и виждания за тях. Съществуващата литература за

теорията и практиката в областта на национално ниво е оскъдна.

Сред чуждестранните автори върху дефинирането и изясняването на проблемите

на интелектуалния капитал работят академици и практикуващи мениджъри като Том

Стюарт, д-р Барух Лев, д-р Том Дейвънпорт, Лейф Едвинсън, Хюбърт Сейнт-Онге,

Патрик Съливан, Икужиро Нонака, Хиротака Такеучи, Робърт Каплън, Дейвид Нортън,

д-р Даниел Андриесен, д-р Ани Брукинг, проф. Ян Муритсен, Горан Рус, Дейвид Тийс

и др.

3. Обект, предмет и ограничения на изследването

Обект на дисертационния труд е интелектуалния капитал на предприятието.

Предмет на дисертационния труд са същностните характеристики на

интелектуалния капитал на предприятието, неговият икономически потенциал и

параметри на съществуване и реализация, както и спецификата на ефективното му

управление.

5

Обхват и ограничения на изследването

Изследването се реализира както „в широчина”, за да изведе и анализира общите

принципи и закономерности във функционирането на интелектуалния капитал, етапите,

механизмите и спецификите на неговото управление, така и „в дълбочина”, поради

новостта на обекта, необходимостта от ясното му дефиниране и изграждане на

методика, чрез която да се използва икономическия му потенциал във фирмата.

Проучването на управлението на интелектуалния капитал се концентрира върху

управлението му като процес. Организацията на управлението се разглежда предимно

на микрониво. Проблематиката на управлението на интелектуалния капитал на нациите

остава извън фокуса на изследването.

Интелектуалният капитал като концепция и проблемите на неговото управление са

обект на дискусия на редица национални и международни форуми, като няма

възприети единни определения и виждания за тях. В този ред на мисли, предложените

формулировки и организационно управленски решения в настоящата разработка не

трябва да се тълкуват като еднозначни, а като стъпка напред в научното познание в

областта на интелектуалния капитал.

4. Цел и задачи на дисертационния труд

Основна цел на дисертационния труд е да се изследва управлението на

интелектуалния капитал на предприятието и да се предложи методика за неговото

усъвършенстване. Постигането на така формулираната цел се постига с решаването на

следните основни задачи:

� Да се проведе теоретично изследване и да се проектира теоретичната рамка за

управление на интелектуалния капитал на предприятието. Да се разработи

последователността на нейното операционализиране, което да позволи по-

нататъшно практическо решаване на поставения в дисертационния труд проблем

с научни методи и средства;

� Да се разработи методика за усъвършенстване на управлението на

интелектуалния капитал. Тя трябва да обхваща приложната интерпретация на

теоретичната рамка за управление на интелектуалния капитал и етапите на

нейното операционализиране, а именно – управление на интелектуалната

собственост, управление на интелектуалните активи и управление на човешкия

6

капитал, като се фокусира върху основните функции на интелектуалния капитал

във бизнес цикъла – създаване, извличане и максимизиране на стойност.

� Да се извърши експериментално изследване на разработената методика в

конкретните условия на предприятие, да се определят оценят и систематизират

получените резултати в отчет на интелектуалния капитал на предприятието.

5. Основна теза и подкрепящи микротези на дисертационния труд

Основната теза на изследването в съответствие с неговия предмет и цели е, че

интелектуалният капитал е концепция, отразяваща спецификите и закономерностите в

обществото и икономиката на знанието, в които процесите на глобализация и

разпространение на дигиталните технологии извеждат на преден план икономическото

значение на нематериалните активи. Перспективата на интелектуалния капитал дава

възможност да бъдат осветлени и преосмислени по начин, осигуряващ ефективно

използване скритите ресурси на фирмата, които допринасят за способността ѝ да

превръща стойността в печалба.

Други микротези, подкрепящи представената теза в дисертационния труд са:

• Основните функции на интелектуалния капитал в бизнес цикъл на фирмата са

свързани с превръщането на човешкия талант и умения в стойност,

последващото трансформиране на стойността посредством ресурсите на

фирмената структура, и нейното мултиплициране в процеса на извличане на

стойност;

• Управлението на интелектуалния капитал изисква развиването на специфични

умения, резултат на логически и систематичен набор от дейности, в основата на

които е разбирането на фирмените цели и посока на развитие и внимателното

създаване на механизми за постигане на желаните езултати;

• Управлението на развитието на интелектуалния капитал подпомага неговото

ефективно използване във фирмата за постигане на конкурентно предимство и

генериране на високи приходи от активите.

7

6. Методология на изследването

Методологията на настоящето изследване обхваща няколко изследователски

подхода. Своеобразието и сложността на изследвания обект предопределят

интердисциплинарния подход на изследването. Спецификата на поставената

изследователска цел налага съчетаното използване на системния и предметния подход

като линията, която изследването следва е от общото към частното. В настоящия труд

са използвани икономическия, организационно-управленския и правния подход на

провеждане на изследването, подпомогнати от метода на сравнителния анализ,

историческия метод, метода на изучаване и анализ на практическия опит. Те се

допълват от разнообразни аналитични техники като: техника на аналогията, таблици и

други, които имат за цел да допълнят и илюстрират изследването.

Настоящето изследването е проведено на международно, европейско и национално

ниво като са изследвани характеристиките и особеностите на функционирането на

интелектуалния капитал и неговото управление като основа на конкурентното

предимство на съвременните предприятия.

7. Обем и структура на дисертационния труд

Дисертационният труд е с обем 251 страници и се състои от увод, изложение в

четири глави, заключение, научни приноси в дисертационния труд, списък на

отпечатани и приети за печат научни трудове, библиография и приложения.

Дисертационният труд включва 20 фигури и 16 таблици в изложението и 6 фигури и 4

таблицa в приложенията. Библиографията съдържа 162 литературни източника и 5

електронни източника.

8. Основни литературни и информационни източници на дисертационния

труд

За постигане на формулираните в дисертационния труд цели и задачи са използвани

следните основни източници на информация: научни трудове и публикации на

български и чужди автори, официални публикации на Harvard Business School, Съюза

8

на британските счетоводители, Организацията за икономическо сътрудничество и

развитие (OECD), законодателство и проектозакони в областта на отчитането на

интелектуалния капитал в европейските страни, публикувани отчети на интелектуалния

капитал на Австрийската национална банка и университети, интернет сайтове на

национални и международни институции, електронни бази данни с публикации на

съвременни икономически изследвания (EMERALD, Cambridge University Press).

9. Апробация на дисертационния труд

Дисертационният труд е обсъждан на заседания на катедра „Икономика,

индустриален инженеринг и мениджмънт” при ТУ-София. По темата на дисертацията

са публикувани две статии и три доклада.

II. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Дисертационният труд се състои от увод, четири глави, заключение, използвана

литература и приложения. Подробната структура на дисертационния труд включва:

Съдържание

Увод

Първа глава: Анализ на състоянието на проблема за управлението на

интелектуалния капитал на предприятието

1.1. Историческо развитие на проблематиката на интелектуалния капитал

1.2. Идентифициране на компонентите на интелектуалния капитал

1.2.1. Интелектуалния капитал от перспективата на подхода за създаване на

стойност

1.2.2. Интелектуалния капитал от перспективата на подхода за извличане на

стойност

1.3. Методи и модели за измерване, оценка и управление на интелектуалния

капитал

1.3.1. Скандия навигатор

1.3.2. IC индекс

1.3.3. Технологичен брокер

9

1.3.4. Монитор на нематериалните активи

1.3.5. MVE и EVA

1.3.6. Патентите като мярка на стойността

1.4. Характеристика и основни проблеми на отчитането на интелектуалния

капитал като инструмент за управление и комуникация

1.5. Одит на интелектуалния капитал

1.6. Изводи от първа глава

Втора глава: Теоретично изследване върху управлението на интелектуалния

капитал на предприятието

2.1. Определяне на теоретичната рамка за управление на интелектуалния

капитал

2.1.1. Контекст на интелектуалния капитал

2.1.2. Фирмата от гледна точка на интелектуалния капитал

2.1.3. Извличане на стойност от интелектуалния капитал

2.2. Операционализиране на рамката за управление на интелектуалния капитал

2.3. Връзка между интелектуалния капитал и стойността

2.3.1. Видове стойност, свързана с интелектуалния капитал

2.3.2. Вериги на стойността на интелектуалния капитал

2.3.3. Измерване на интелектуалния капитал

2.4. Управление на интелектуалния капитал на предприятието

2.4.1. Управление на интелектуалната собственост

2.4.2. Управление на интелектуалните активи

2.4.3. Управление на човешкия капитал

2.4.4. Отчитане на интелектуалния капитал

2.5. Изводи от втора глава

Трета глава: Методика за усъвършенстване на управлението на

интелектуалния капитал на предприятието

3.1. Основни положения

3.2. Подготвителен етап

3.3. Дефиниране на бизнес модела

3.4. Анализ на интелектуалния капитал

3.5. Усъвършенстване на управлението на интелектуалния капитал

3.5.1. Управление на интелектуалната собственост

3.5.2. Управление на интелектуалните активи

10

3.5.3. Управление на човешкия капитал

3.6. Съставяне на отчет на интелектуалния капитал

3.7. Изводи от трета глава

Четвърта глава: Експериментално изследване на методиката за

усъвършенстване на управлението на интелектуалния капитал на

предприятието

4.1. Подготвителен етап

4.1.1. Кратко представяне на фирмата

4.1.2. Установяване на ръководството на проекта

4.1.3. .Анализ на съществуващото положение

4.2. Бизнес модел

4.2.1. Граници на системата

4.2.2. Модел на създаване на стойност

4.2.3. Анализ на външната среда

4.2.4. Стратегически цели

4.2.5. Резултати от одита на културните ценности и дейности за постигане на

необходимата културна трансформация

4.3. Анализ на интелектуалния капитал на фирмата

4.4. Усъвършенстване на управлението на интелектуалния капитал

4.5. Обобщаване на резултатите от експеримента в отчет на интелектуалния капитал

Заключение

Научни приноси в дисертационния труд

Списък на отпечатани и приети за печат научни трудове, свързани с

дисертационния труд

Библиография

Приложения

11

III. Кратко изложение на дисертационния труд

В увода е обоснована актуалността на проблематиката, формулирани са обекта,

предмета и ограниченията на изследването; посочени са целта и задачите на

теоретичното и емпирично проучване; изведени са основната теза и микротезите на

дисертационния труд.

Първа глава

Анализ на състоянието на проблема за управлението на интелектуалния

капитал на предприятието

В първа глава е направена кратка характеристика на проблематиката на

интелектуалния капитал. Идентифицирани са основните му компоненти през

перспективата на подхода за създаване на стойност и подхода за извличане на стойност.

Представени са основните методи и модели за измерване и оценка на интелектуалния

капитал, като са посочени основните недостатъци на всеки един от тях. Разгледани са

проблемите на отчитането му като инструмент за управление и комуникация и са

представени основните сващания за одита на интелектуалния капитал.

В първия параграф е проследено историческото развитие на идеята за

интелектуален капитал от древността до 90те години на XX в., когато започва неговото

задълбочено изучаване. Посочено е, че съвместната и взаимозаменяема употреба на

различни понятия от мениджмънта на знанията, счетоводството, управлението на

интелектуалната собственост, иноватиката и информационните технологии затруднява

универсалността на изследванията в тази област. Отчетено е, че не съществува една

общоприета дефиниция за интелектуален капитал. В специализираната литература се

среща широк кръг от възгледи за понятието. Различията между тях произтичат от

различните нива на анализ, времевата ориентация и качествената природа на

интелектуалния капитал. Достигнато е до извода, че появата на новата икономическа

действителност е резултат от управлението на този нов ресурс, а нематериалните

активи, изпълнявайки първоначално поддържаща роля в този процес, се превръщат в

доминиращ фактор. Това налага преосмисляне на счетоводните и финансови принципи,

12

както и моделите за защита и управление с оглед скъсяване на дистанцията между

счетоводната и пазарната стойност.

Във втория параграф са анализирани концепциите, свързани с интелектуалния

капитал и управлението му, които се развиват в две направления. Едното е свързано със

знанията и обучението (създаване на стойност - value creation), а второто с бизнес и

финансови дейности (извличане на стойност – value extraction). На тази база е

допълнена и изяснена същността на компонентите на интелектуалния капитал от гледна

точка на създаването на стойност: човешки капитал, социален капитал, структурен

капитал и капитал на отношенията и е предложено използването на модел на

интелектуалния капитал на фирмата през призмата на подхода на извличането на

стойност. Той позволява да се проследи връзката между интелектуалния капитал и

стойността, което обуславя необходимостта от ефективното му управление.

Третият параграф започва с изясняване на особеностите на измерването и

оценяването на интелектуалния капитал, тъй като интересът към управлението на

нематериалните активи в наши дни е провокиран от развитието на различни модели за

измерване и оценка. Анализирани са предназначението, предимствата и недостатъците

на съществуващите модели за измерване, оценка и управление, които имат най-

сериозен принос за задълбочаване и развиване на знанията в тази област, а именно:

Скандия навигатор, IC индекс, Технологичен брокер, Монитор на нематериалните

активи, MVA и EVA, Патентите като мярка на стойността. Доказано е, че повечето от

тях предлагат решение за конкретен вътрешен проблем на управлението, други са

съсредоточени върху усъвършенстване на методите за отчитане във фирмата, а трети

акцентират върху оценяването на нематериалните активи по повод продажбата им. В

резултат, като един от основните проблеми при управлението на интелектуалния

капитал се откроява липсата на ясна методическа основа на съществуващите модели за

управлението му, поради което те предоставят частични решения на проблема.

В четвърти параграф са обобщени основните възгледи за отчитането на

интелектуалния капитал. Посочени са ползите от въвеждането на отчети на

интелектуалния капитал, методите за регулиране на отчитането и факторите за

преодоляване на бариерите пред отчитането. Проучени са и сравнени основните три

типа допълнителни отчети във фирмата: зеления или социалния отчет, отчетите за

заинтересованите от дейността на фирмата лица (stakeholders) и отчетите на

интелектуалния капитал. Доказано е, че отчитането на интелектуалния капитал е

еволюирало от първоначалния си етап на дефиниране на нематериалните активи, които

13

подлежат на отчет до съвременния въпрос – с каква цел да се извършва. Установена е

необходимостта от създаване на универсален наръчник за отчитане на интелектуалния

капитал с цел хармонизиране на отчитането, постигане на стандартизация и

сравняемост на фирмената дейност.

В пети параграф са разгледани характеристиките на одита на интелектуалния

капитал. Посочено е, че понятието одит на интелектуалния капитал се използва в по-

широк контекст от финансовия одит. Целта му е мониторинг на интелектуалния

капитал на фирмата. Одитът на интелектуалния капитал изисква екип, съставен от

различни експерти – корпоративни стратези, финансови експерти, специалисти по

човешки ресурси, интелектуална собственост и маркетинг. Изтъкнати са причините за

извършването на одит: като източник на информация за успеха на реализацията на

фирмената стратегия; за проектиране и оценка на програмата за научно-развойна

дейност; сигуряване на знания при реинженеринг на фирмата за задържане на ценните

умения и ноу-хау; при планиране на програми за обучение и квалификация на

работниците; като източник на информация за активите, необхванати от традиционното

счетоводство и за защита и разширяване на организационната памет. Систематизирани

са основните елементи, които дефинират одита: целта, кръга от проблеми, аспекта на

изследване и избора на метод на одит. Направено е сравнение между двата основни

метода на одит: одит на базата на ключови умения (core competence) и одит на отделни

обекти или по група обекти. Обобщени са съвременните виждания за одита на

интелектуалния капитал в предприятието чрез разширената и модифицирана рамка с

обекти на интелектуалния капитал. Направен е извод, че най-добрият подход при одита

на интелектуалния капитал е комбинирането на два или повече метода и обекта на

одит, с цел преодоляване и компенсиране на ограниченията.

В края на първа глава са направени следните изводи:

� Интелектуалният капитал е концепция, отразяваща спецификите и

закономерностите в обществото и икономиката на знанието, в които

процесите на глобализация и разпространение на дигиталните технологии

извеждат на преден план икономическото значение на нематериалните

активи;

� Перспективата на интелектуалния капитал дава възможност да бъдат

осветлени и преосмислени по начин, осигуряващ ефективно използване

скритите ресурси на фирмата, които допринасят за способността ѝ да

превръща стойността в печалба;

14

� Отчетите на интелектуалния капитал са високо ефективно средство за

комуникация. В резултат на това значението, което мениджъри и учени

придават на управлението и отчитането на интелектуалния капитал се

увеличава.

� Сферата на управлението на интелектуалния капитал е област, която събира

подходи, практики и инструменти от различни дисциплини и специалности.

Фокусирането само върху една от тях би ограничило фирмените

възможности за адекватно разпознаване и оптимизиране на интелектуалния

капитал. Следователно е необходим подход, който да събере дисциплините

на управление на знанията, иновациите и интелектуалната собственост в

една обща рамка, която описва не само тяхното взаимодействие, но и показва

как и кога да се използват определени инструменти и практики в

проектирането на единна програма за управление на интелектуалния

капитал.

Втора глава

Теоретично изследване върху управлението на интелектуалния капитал на

предприятието

Във втора глава е изследвано управлението на интелектуалния капитал на

предприятието. Определена е теоретичната рамка за управление, като впоследствие е

разработена нейната операционализация. Доказана е връзката между интелектуалния

капитал и стойността. Разгледано е управлението на интелектуалния капитал в

предприятието.

В първия параграф е дефинирана теоретичната рамка за управление на

интелектуалния капитал, която разглежда фирмата в три измерения. Първото е

контекстуално – фирмената визия, стратегия и ролята, която тя отрежда на

интелектуалния капитал. Второто разглежда структурата според перспективата на

интелектуалния капитал – определена е същността на фирмата на знанието, която се

състои от човешки капитал, интелектуални активи и структурен капитал. Дейностите,

свързани с активното управление на интелектуалните активи формират третото

измерение. Тук са систематизирани процедурите, инструментите и политиката на

превръщането на идеите в стойност. Разработена е система за управление на

интелектуалния капитал, като набор от дейности (решения, процеси по вземане на

15

решения, събиране на информация и работни процеси), организирани по начин, който

фирмите използват за систематично оценяване и извличане на стойност. Системата се

прилага по различен начин от различните фирми.

Вторият параграф описва операционализирането на рамката за управление на

интелектуалния капитал. Първият етап в процеса е управлението на портфолиото на

интелектуалната собственост. Дейностите, свързани с ефективното ѝ управление

преминават през следните етапи: съставяне на портфолиото; проектиране на системата

за управление; проектиране на базата данни на портфолиото; установяване на методи и

процедури за анализ и оценка на конкурентите; създаване на патентната политика на

фирмата; регулиране на процеса на генериране на патенти; разработване на процеси за

оценяване; развиване на умения за анализ на извличането на стойността; създаване на

умения за лизензиране, формиране на джойнт венчъри и алианси.

Вторият етап е управлението на интелектуалните активи. На практика той се

реализира чрез разширяване на капацитета на създадената на предходния етап система

за управление на интелектуалната собственост за да бъдат обхванати и

интелектуалните активи (правно незащитеното, систематизирано, носещо печалба

знание). Този процес преминава през следните етапи: съставяне на портфолиото на

правно незащитените активи; създаване на връзки между отделните портфолиа;

разширяване на капацитета за оценка на конкурентите; създаване на умения за

избягване на съдебни искове.

Капацитета на управленската система на интелектуалните активи, на третия етап

се разширява с дейностите: разработване на стратегия за управление на човешкия

капитал; развиване на умения за измерване и оценка на човешкия капитал; изграждане

на система за отчитане на интелектуалния капитал.

В трети параграф е доказана е връзката между интелектуалния капитал и

стойността. Това се налага, защото управлението на интелектуалния капитал не е само

управление на знанията или компютърните и информационни системи. Неговата цел е

стойността, нейното създаване и извличане и последващото повишаване на печалбата

за фирмата. Посочени и изяснени са видовете стойност: директна, индиректна,

офанзивна и дефанзивна. Систематизирани са дейностите, които трябва да бъдат

управлявани за да бъде реализирана стойността успешно, като са дефинирани веригите

на стойността в контекста на интелектуалния капитал. Информацията е представена в

матрица на стойността, което позволява вземане на ефективни решения за инвестиции

и разпределение на ресурсите в предприятието След определяне на обектите на

16

измерване е обяснено как да бъдат измервани. Тъй като мерките могат да бъдат

количествени и качествени е изяснена тяхната същност.

В четвърти параграф е разгледано управлението на интелектуалния капитал, което

за фирмите с поне едно портфолио на интелектуална собственост започва с нейното

управление. Изяснено е значението на портфолиото и неговото съставяне, поставен е

акцент върху стратегията на интелектуална собственост и е представен общия вид на

системата за управление на интелектуалната собственост с нейните пет области на

отговорност: генериране на интелектуална собственост; управление на портфолиото;

оценка на интелектуалната собственост; оценка на конкурентите; вземане на

стратегически решения. Изследвани са проблемите на управлението на

интелектуалната собственост и в консултанските фирми, като типични фирми на

знанието и те са систематизирани в следните направления: търговска тайна; авторско

право; правата на интелектуална собственост и интернет; продукти, резултат от

съвместна работа на консултанти и клиенти.

Посочено е, че управлението на интелектуалните активи надгражда системите и

методите, които фирмата използва за управление на интелектуалната си собственост.

Системата за управление на интелектуалните активи има същите елементи и

компоненти като тази на интелектуалната собственост, с изключение на два признака:

портфолиото съдържа допълнителни раздели за всеки нов вид интелектуален актив и

функцията по оценка на конкурентите е по-сложна. На третият етап от управлението на

интелектуалния капитал – управлението на човешкия капитал са допълнени и

обогатени съществуващите в литературата идеи за създаването на стойност чрез

натрупване на знания и извличането на стойност чрез превръщането им във форма,

полезна за фирмата. Анализиран е баланса между създаването на стойност и

извличането й, като информацията е структуриран в матрица „създаване-извличане на

стойност”.

Направена е класификация на фирмите според начина на използвнето на

интелектуалния капитал: продуктови фирми; преработвателни фирми; фирми,

предлагащи дългосрочни услуги; фирми, предлагащи еднократни услуги. Достигнато е

до извода, че използването на рамката на интелектуалния капитал показва, че

основният човешки капитал се състои от малко на брой индивиди, чиято продуктивност

или креативност са критични за възможностите на фирмата да генерира настояща или

бъдеща печалба. Фирмите трябва да могат да идентифицират основния си човешки

капитал и да са в състояние да реагират срещу напускането му от фирмата.

17

След анализ на съществуващите указания за изготвяне на отчет на интелектуалния капитал

са обособени следните пет измерения на процеса: преглед на интелектуалния капитал на

организацията; планиране на инвестициите в интелектуален капитал; вътрешно отчитане на

интелектуалния капитал; вътрешно управление на базата на интелектуалния капитал; отчет на

интелектуалния капитал. Разработени са примерни индикатори на интелектуалния капитал.

В края на втора глава са формулирани следните обобщения и изводи:

� Управлението на дейностите, свързани с интелектуалния капитал е сложна и

противоречива задача, защото тази сфера на науката е млада и е трудно да бъде

систематизирана наличната информация в подредена перспектива. Първата

стъпка в тази насока е изграждането на теоретична рамка като основа за

ефективно управление на интелектуалния капитал. Внедряването и

използването на тази рамка помага да се идентифицират по-лесно областите,

които са източник на голям процент от стойността и показва как тази стойност

да бъде извлечена като печалба.

� По-голяма част от стойността, която интелектуалният капитал носи на фирмата е

индиректна. Той не може пряко да бъде асоцииран с реализацията на

корпоративната стойност. Следователно връзката помежду им често е трудна за

идентифициране и още по-трудна за количествено измерване. Приносът на

интелектуалния капитал за фирмата се изразява в: приходи от продукти и

услуги, репутация и имидж, осигуряване на достъп до технологията на другите,

предпазване от нарушаване на чужди права на интелектуална собственост,

свобода за проектиране, намаляване на разходите, бариери пред конкуренцията,

изграждане на лоялност у клиентите, защита на иновациите. Реализирането на

стойността преминава през няколко важни етапа. На първо място, тя трябва да

бъде дефинирана по начин, който я прави измерима. След това се осмислят

необходимите дейности за реализиране на всеки определен вид стойност. Този

процес се подпомага от създаването на вериги на стойността, които дефинират

необходимите дейности, решения и работни процеси. Те поставят фокуса върху

областите, където трябва да се насочат усилията на фирмения мениджмънт за

максимизиране на стойността, извличана от интелектуалния капитал.

� Ефективното управление на системата на интелектуалната собственост е

предпоставка за ориентирано към приходите управление на интелектуалните

активи и човешкия капитал.

18

� Чрез изграждането на система от последователни дейности за подобряване на

възможностите за извличане на стойност от интелектуалната собственост,

интелектуалните активи и човешкия капитал се усъвършенства управлението на

интелектуалния капитал.

Трета глава

Методика за усъвършенстване на управлението на интелектуалния капитал на

предприятието

В трета глава е разработена методика за усъвършенстване на управлението на

интелектуалния капитал на предприятието.

В първия параграф са описани основните положения на методиката. Подходът за

разработване на методиката се базира на представените във втора глава знания,

теории и концепции, развити в областите на управление на знанията, управление на

иновациите и управление на интелектуалната собственост. Компонентите на

интелектуалния капитал са класифицирани според функциите му в бизнес цикъла.

Организирането на процесите и методите в сферата на управлението на

интелектуалната собственост, иновациите и знанията е синхронизирано за управление

на интелектуалния капитал на всеки един етап от неговото развитие в цялата фирма.

Взаимстваните концепции, методи, практики и инструменти са разгледани през

призмата на перспективата на интелектуалния капитал и представени като етапи на

цялостна методика.

Схемата на методическа последователност на Фиг.3.1. представя философията,

структурата и отделните стъпки на процеса, водещ до усъвършенставане на

управлението на интелектуалния капитал.

Основните етапи на методиката са:

• Подготвителен етап

• Дефиниране на бизнес модела на фирмата

• Анализ на интелектуалния капитал на фирмата

• Усъвършенстване на управлението на интелектуалния капитал

• Съставяне на отчет на интелектуалния капитал

Във втория параграф са представени и изяснени процесите, от които се състои

подготвителния етап, а именно: установяване на ръководството на проекта; анализ на

ситуацията и анализ на степента на готовност на фирмата.

19

Фиг. 3.1. Схема на методологическата последователност на процеса на усъвършенстване на управлението на интелектуалния капитал

20

Третият параграф дава указания за дефинирането на бизнес модела. Целта на този

етап е да се установи рамката за ефективно управление на интелектуалния капитал,

като в хода му се извършат необходимите стратегически, организационни и културни

промени. Логическата последователност на основните процеси е следната:

• Определяне на границите на системата – усъвършенстването на

интелектуалния капитал може да се фокусира върху цялата фирма, отделна

бизнес единица или която и да е обособена част в нея;

• Определяне на модела на създаване на стойност:

o Определяне на стойността, която се създава от фирмата;

o Дефиниране на основните бизнес процеси;

• Определяне на бизнес стратегията

o Формулиране на визията;

o Анализ на външната среда чрез PESTEL анализ;

o Оценка на отрасъла;

o Обобщаване на резултатите в SWOT анализ;

o Формулиране на стратегията;

• Дефиниране на показателите за бизнес успех

• Одит и трансформиране на фирмената култура

o Одит на културните ценности – разкрива несъответствията между

ценностите на мениджмънта и тези на служителите;

o Трансформиране на фирмената култура – определят се стратегиите на

промяна чрез дискусии с мениджърите на фирмата;

o Културна промяна в цялата организация.

Четвъртият параграф представя следващият етап от методиката, на който се

извършва анализ на интелектуалния капитал на предприятието. Анализът на

интелектуалния капитал преминава през следните основни процеси:

• Дефиниране на интелектуалния капитал – подготвя се стандартен списък с

елементи на интелектуалния капитал. След дискусия и отразяване на

особеностите, списъкът бива финализиран и одобрен;

• Оценяване на интелектуалния капитал – всеки елемент се оценява от гледна

точка на качество, количество и систематично управление (метод и

регулярност на прилагането);

21

• Impact анализ – начин за оценяване на влиянието на елементите на

интелектуалния капитал върху бизнес успеха;

• Интерпретиране на резултатите – съставя се обобщена визуализация на

резултатите от анализа - карта на интелектуалния капитал, която показва

потенциала на различните елементи, разпределени в матрица с четири

квадаранта.

В параграф пет са описани действията по създаване на вътрешни умения за

експлоатирането на интелектуалния капитал по най-ефективен начин. Този етап

обединява три групи дейности:

• Управление на интелектуалната собственост:

o Одит на интелектуалната собственост;

o Създаване на портфолиото на интелектуалната собственост;

o Проектиране на системата за управление на интелектуалната

собственост;

o Създаване на базата данни на портфолиото;

o Установяване на дейности за оценка на конкуренцията;

o Управление на портфолиото на интелектуалната собственост;

o Създаване на програма на интелектуалната собственост за

работниците;

o Регулиране на процеса на създаване на иновации;

• Управление на интелектуалните активи – до този етап фирмата вече е

създала систематичен подход към управлението на интелектуалната

собственост. Остава реализирането на следните процеси:

o Създаване на портфолио на незащитените активи;

o Изграждане на информационно-технологични връзки между

портфолиата;

o Разширяване на конкурентната оценка;

• Управление на човешкия капитал – в технологичните фирми основните

умения са вече изградени, останалите обаче трябва да се убедят, че

разполагат с необходимия капацитет преди да продължат нататък. При

управлението на човешки капитал е важно да се знае настоящото и

идеалното използване на фирмените човешки ресурси. За целта се извършва:

22

o Одит на знанията;

o Избор на стратегии за управление на знанията;

o Оптимизиране на дейността на общностите за обмен на опит

(communities of practice);

o Най-добри практики;

o Създаване на базата от знания и ИТ архитектура.

Шести параграф дава указания за систематизирането и оценката на инициативите в

изграждането, развиването и повишаването на ефективността на собствените ресурси на

знанията чрез отчета на интелектуалния капитал на предприятието. На този етап проектният

екип разполага с цялата необходима информация за съставянето на отчета на

интелектуалния капитал. Остава да се определи как ще бъде структуриран документа и

каква информация ще съдържа, а именно:

• Избор на модел на отчета;

• Селекция на индикатори;

• Избор на презентационен формат на отчета.

В края на трета глава са направени следните изводи:

� Разработената методика представя съвкупността от дейности необходими за

усъвършенставнето на управлението на интелектуалния капитал в

предприятието и тяхното синхронизиране. Определени са ясни цели на

дейностите по управление на интелектуалния капитал, като по този начин се

осигурява платформа за изграждане на подходяща система за измерването

му.

� Дефинираните приоритети при вземането на ефективни решения за

разпределение на ресурсите позволяват създаване на максимална стойност от

управлението на интелектуалния капитал посредством фокусиране върху

основните функции на интелектуалния капитал във бизнес цикъла, а именно

създаване, извличане и максимизиране на стойността.

� Приспособяването на представената методика към стратегическите цели и

бизнеса на организацията води до развиване на адекватен управленски

23

подход в момент, когато интелектуалния капитал представлява важни бизнес

ресурси, процеси и активи.

Четвърта глава:

Експериментално изследване на методиката за усъвършенстване на

управлението на интелектуалния капитал на предприятието

В четвърта глава е предложено апробиране на методиката с цел

усъвършенстване на управлението на интелектуалния капитал в условията на

международна консултантска фирма, специализирана в областта на интернет

маркетинга. Изборът на конкретната фирма за целите на проучването се обосновава от

факта, че организациите в сектора на услугите и тези, базирани на информационните

технологии доминират научната литература в областта на интелектуалния капитал.

В описанието на резултатите от експеримента не се посочва реалното име на

фирмата и определена информация, която по преценка на мениджмънта трябва да се

третира по особен начин (sensitive information). За целта е подписано споразумение за

конфиденциалност между автора и ръководството преди започването на проекта, а

фирмата е наречена условно „Alpha Associates”.

В първия параграф по време на подготвителния етап се установява:

� организацията се намира на ранен етап от жизнения си цикъл, което налага

по-голям брой часове и допълнителни дейности за затвърждаване на

концепциите и инструментите на бизнес управлението;

� оцеляването на фирмата и растежа в условията на глобална икономическа

криза зависи от ефективното управление на интелектуалния капитал:

o съкращаването на работни места води до повишаване на нуждата от

управление и създаване на услуги в областта на знанията;

o процесите на развитие и споделяне на знанията гарантират, че

знанията необходими за иновации, вземане на управленски решения

и изследователска дейност няма да се изгубят при освобождаването

на служители или да намалят стойността си;

� възвръщането на доверието в пазарите в условията на криза е свързано с

приемането на нови форми на отчетност, одит и документиране, които

отразяват значението на интелектуалните активи за успеха на фирмата.

24

Въвеждането на отчет на интелектуалния капитал ще подпомогне

инвеститорите в оценката на дейността на фирмата.

Във втория параграф при дефинирането на бизнес модела се посочва, че

сравнително малкия размер на фирмата налага прилагането на метода в цялата

организация. Стойностното предложение на фирмата не е насочено към обслужването

на голям брой клиенти, а се концентрира върху предлагането на персонализирани

услуги на пазарните лидери или компании с потенциал да станат такива в различните

сектори на индустрията, които имат най-голяма нужда от ефективни дигитални

комуникации и интернет маркетинг. Идентифицирани са следните основни бизнес

процеси: продажби; интернет маркетинг консултиране; обучение; оценяване на

уменията и поддръжка. Анализът на външната среда откроява като възможности за

фирмата разрастването на интернет рекламния пазар и развитието на новите

технологии, а сред основните заплахи са последиците от световната икономическа

криза, проблемите на сигурността в интернет и технологичните особености на

интернет. Основните стратегически цели са формулирани, както следва: фокусиране

върху европейските пазари в ограничения сегмент на интернет маркетинг услугите;

съсредоточаване върху съществуващите клиенти и предотвратяване на свиването на

бизнеса; обвързване на консултантските такси с резултатите; усъвършенстване на

пазарното предложение; повишаване на продуктивността и креативността на човешкия

капитал чрез развиването и усъвършенстването на адекватни умения и способности и

превръщане на фирмата в „добро място за работа”.

Резултатите от одита на културните ценности определят следните дейности за

постигане на необходимата културна трансформация: Поддържане на неформален „peer

to peer “ трансфер на знания; насърчаване на неформален, вътрешен обмен на знания;

поддръжка на групите за обмен на опит; насърчаване на неформалните контакти чрез

екипни събития; насаждане на отзивчивост към колегите; осигуряване на необходимите

пространствено-времеви ресурси (кът за кафе); конструктивно разглеждане на

решенията на служителите от мениджърите.

В трети параграф при анализа на интелектуалния капитал на фирмата са

определени основните три групи елементи на интелектуалния капитал на фирмата:

човешки капитал, структурен капитал и капитал на отношенията. Impact анализ ги

посочва като елементи на интелектуалния капитал с висок потенциал за

усъвършенстване, комбиниран с голяма относителна важност като най-ефективна

25

област за подобрения. При тях мерките за усъвършенстване и развитие имат най-голям

ефект, резутат от висока възвръщаемост на инвестициите. Върху тях се съсредоточава

вниманието на мениджмънта и се концентрират управленските усилия за постигане на

по-добри резултати.

Обобщената визуализация на резултатите от анализа - картата на

интелектуалния капитал показва, че отношенията с клиентите, професионалните

компетенции и мотивацията са трите елемента, върху подобряването, на които трябва

да се работи. Управлението на знанията и ИТ системи, както и вътрешното

сътрудничество са също ключови фактори. Фирмената култура, социалните умения и

мотивацията са важни за всяка фирма.

Класирани са на най-значимите стратегически фактори на интелектуалния

капитал за фирмата. Чрез изследване на влиянието им и логическата връзка между тях е

разработена съвкупност от показатели, които получават реална стойност в конкретния

случай на прилагане на методиката. Те са систематизирани са в няколко основни групи

според компонентите на интелектуалния капитал. Показателите са достатъчно ясни за

определяне и се използват при съставянето на отчета на интелектуалния капитал на по-

късен етап.

В четвърти параграф са описани конкретните дейности за усъвършенстване на

управлението на интелектуалния капитал. В програмата за действие по отношение на

интелектуалната собственост се включват: разработване на интелектуална собственост за

подпомагане на бизнеса на клиентите в условията на криза; оценка на информацията,

съхранявана на компютрите на служителите и съхраняването ѝ във фирмения сървър;

определяне на методи и процеси във фирмата с потенциал за комерсиализация; публикуване на

статии и материали в медиите; установяване на най-добри практики в управлението на

клиентите.

Разработена и приложена е стратегия за управление на знанията –

децентрализирана стратегия на персонализация. Тя се основава на бизнес модела на

фирмата и е определена след анализ на резултатите и препоръките от одита на знанията

в проектния екип със съдействието на мениджърите. Въз основа на избраната стратегия

се определя и нивото на ИТ поддръжка и типа ИТ инфраструктура. Определя се малка

по размер инвестиция за изграждането на хранилища за файлове (electronic repositories)

и документни системи, като целта им не е създаването на обекти от знания, както е при

базите данни, а в този случай консултантите имат възможност да разглеждат документи

за намиране на мета-информация, която дава представа за определена област. Създава

26

се и директория с експерти. Въвежда се използването на онлайн приложения за

сътрудничество в реално време. Разработва се комплексна форма на контекстуални,

визуални инструменти, основани на „yellow pages” за подпомагането на формирането

на мрежи и общности за обмен на опит. Насърчава се използването на виртуалните стаи

във фирмената Intranet за обмен на тацитни знания. Операционализирането на

стратегията става посредством програма за действие чрез конкретни методи и техники

за поддръжката ѝ.

В пети параграф са обобщени резултатите от експеримента в отчет на

интелектуалния капитал. Структурата му е съобразена с критериите за външни отчети и

изискванията на мениджърите. Избраните индикатори обобщават информацията за

състоянието на интелектуалния капитал преди започването на проекта и след неговата

реализация. Те отчитат и основните процеси и резултатите. Съобразени са с целите на

отчета като средство на външна комуникация, което налага изключването на

информация за чувствителни области във фирмата с оглед на конкуренцията.

Резултатите от отчета са насочени към служителите, клиентите и инвеститорите.

Индикаторите показват, че необходимите инициативи в областта на управлението на

интелектуалния капитал са стартирали, и че мениджмънта на фирмата се справя добре с

предизвикателствата, свързани с този процес. Повишаването на стойностите на

индикаторите за 2009г. доказва, че фирмата е подобрила развитието и

усъвършенстването на ресурсите си от знания и те вече са интегрална част от

стратегията ѝ за управление на знанията. Знанията и експертизата гарантират

постигането на фирмените бизнес цели. Акумулираният интелектуален капитал е

солидна основа за реализирането на стратегията през следващата финансова година.

Прилагането на методиката за усъвършенстване на управлението на интелектуалния

капитал в „Alpha Associates” води до подобряване на управлението на интелектуалните

активи и знанията. Доказателство за това е запазването на клиентите на фирмата и

предотвратяване на свиването на бизнеса в условията на глобална икономическа криза.

Пазарното предложение става по-атрактивно като следствие от повишаване на

креативността и продуктивността на човешкия капитал чрез развиване и

усъвършенстване на адекватни умения и способности.

В заключението са посочени основните резултати от изследването. Изтъкнато е, че

управлението на интелектуалния капитал включва неговото идентифициране,

измерване и отчитане, както и създаването на кохерентна презентация за това как

предприятието използва своите ресурси от знания.

27

IV. СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

В дисертационния труд се открояват следните приносни моменти с теоретичен и

научно-приложен характер:

� Въз основа на торетично изследване и анализ е доизяснена и доразвита

теоретичната рамка за управление на интелектуалния капитал в нейните три

измерения и са систематизирани основните дейности по нейното

операционализиране.

� Обоснована е връзката между интелектуалния капитал и стойността в

предприятието, което обуславя необходимостта от неговото ефективно

управление.

� Допълнени и доразвити са теоретичните основи за определянето на баланса

между създаването и извличането на стойност от човешкия капитал.

� Разработена е методика за усъвършенстване на управлението на

интелектуалния капитал на предприятието. В нея компонентите на

интелектуалния капитал са класифицирани според функциите му в бизнес

цикъла. Процесите и методите са организирани в синхронизиран модел. Това

позволява управление на интелектуалния капитал на всеки един етап от

неговото развитие в цялата фирма.

� Приложимостта на разработената методика е потвърдена посредством

нейното апробиране в условията на характерна международна консултантска

фирма, специализирана в областта на интернет маркетинга.

28

V. СПИСЪК НА ОТПЕЧАТАНИ И ПРИЕТИ ЗА ПЕЧАТ

НАУЧНИ ТРУДОВЕ, СВЪРЗАНИ С ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. SOKOLOV E. E., M. D. CHICHKOVA, Implementation of Intellectual Property to

Reduce Labor Consumption in Small and Medium Enterprises in Globalization

Conditions, Proceedings of the Second International Conference on Challenges in

Higher Education and Research in the 21st Century, June, 2004, Sozopol, Bulgaria,

Heron Press, Sofia, 2004

2. ЧИЧКОВА М., Проблеми на управлението на интелектуалния капитал на

предприятието, Сборник доклади от Шеста научна конференция „Мениджмънт

и предприемачество”, Център по предприемачество Пловдив и катедра

Индустриален мениджмънт, ТУ-София, филиал Пловдив, ноември 2009, ISSN

1313-9460

3. ЧИЧКОВА М., Методика за усъвършенстване на управлението на

интелектуалния капитал на предприятието, Сборник доклади от Шеста научна

конференция „Мениджмънт и предприемачество”, Център по предприемачество

Пловдив и катедра Индустриален мениджмънт, ТУ-София, филиал Пловдив,

ноември 2009, ISSN 1313-9460

4. ДИМИТРОВ Й. С., М. Д. ЧИЧКОВА, Връзка между интелектуалния капитал и

стойността, сп. Индустриален мениджмънт, (приета за публикуване)

5. ЧИЧКОВА М., Създаване на стойност и извличане на стойност от знанията,

сп. Индустриален мениджмънт, (приета за публикуване)

29

ABSTRACT

Managing the activities related to intellectual capital can be a daunting and confusing task,

in part because the field of ICM (Intellectual Capital Management) is young. There does not

yet exist a well-articulated and easy-to-understand structure or framework that helps to put the

aspects of intellectual capital information into an orderly framework. The aim of this study is

to research the management of intellectual capital within commercial organisations and offer

a method for its improvement. A theoretical framework for managing the intellectual capital

of commercial organisations is then proposed. The connection between intellectual capital

and its value is demonstrated, thus proving the need for better management. Based on the

framework and its operationalization, a method for improving the management of an

organisation’s intellectual capital is developed. The method is tested in a real-world situation

and the results from the experiment demonstrate its feasibility.

30