НА ДОБЪР ЧАС, МЛАДИ ХОРА ОТ ВИПУСК...

БРОЙ 41 МАЙ, 2014 ГОДИНА

НА ДОБЪР ЧАС, МЛАДИ ХОРА ОТ ВИПУСК 2014!

Най-после удари последният звънец за абитуриентите на Випуск 2014 в СОУ "Васил Левски". Радостни викове и броене от 1 до 12 изпълниха училищните коридори. На сцената в препълнената Актова зала на училището излязоха дванадесеток-ласните от двата класа, които със спе-циални послания и видеоклипове спо-делиха щастливите моменти, прекара-ни в училище. Изключително прочувс-твени и изпълнени с напътствени сло-ва бяха обръщенията на класните ръ-ководители към завършващите. Тържеството продължи в южния двор на училището, където Випуск 2014 поднесе цветя пред бюста на Апосто-ла. Своите поздравления към зрелостни-ците отправиха Ценка Йонкова - за-местник-областен управител, Митхат Алибашев - заместник-кмет на община Севлиево, Николай Петров - председа-тел на Сдружение на училищните нас-тоятели в СОУ "Васил Левски", дирек-торът на училището. Обръщение и благодарност към учите-лите, от името на Випуск 2014, беше поднесено от Никола Дюлгяров, 12А клас. Сълзи и много вълнение съпътстваха зрелостниците при прощаването им с училищното знаме. В края на тържест-вото завършващите ученици засадиха своето дръвче в Алеята на випускни-ците.

З а шеста поредна година се присъди почетния знак - плакет за ученици от

последен гимназиален клас на СОУ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ".

З а пета поредна година се присъди еднократната стипендия "Георги Конов"

за ученици от последен гимназиален клас на СОУ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ". Размерът на стипендията тази година е 1000 лева! Кандидатите трябваше да представят до 25 април 2014 година свое CV и разработен бизнес план с раз-четен бюджет. Носителят на стипендията стана ясен на тър-жественото изпращане на Ви-пуск - 2014 и беше обявен от директора на училището.

Носител на еднократната сти-пендия "Георги Конов" за уче-ници от последен гимназиален клас за 2014 година е Мирелла

УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК БРОЙ 41 МАЙ, 2014 ГОДИНА

Мариянова Данкова, ученичка от 12А клас.

Мирелла е петият носител на стипендията "Георги Конов", която бившият възпитаник на СОУ "Васил Левски" присъжда ежегодно. Тя завършва пара-лелка с природоматематически профил - "Математика, инфор-мационни технологии, физика, английски език". Мирелла приключва курса на обучение-то си с успех – Отличен (6.00). Като председател на Ученичес-кия съвет проявява изключи-телна инициативност и участва активно в училищния живот. Взема дейно участие в органи-зирането и провеждането на училищни тържества и съби-тия.

Участва в различни инициати-ви през целия курс на обуче-ние и завоюва призови места:

Пето място в Национален кръг на олимпиада по анг-лийски език;

Първо място в Областния кръг на олимпиада по исто-рия;

Първо място в Областния кръг на олимпиада по ико-номика и география;

Оценка Мн. добър (5,38) в Областен кръг на олимпиа-да по български език и ли-тература;

Публикации във вестник "Учителско дело";

Участие във викторина по английска култура в "Седмицата на Англия";

Участие в инициативата на "Джуниър Ачийвмънт - Бъл-гария" – "Мениджър за един ден";

Стипендиант на Фондация "Комунитас" и Фондация "Америка за България".

2

НОСИТЕЛИ НА ПОЧЕТНИЯ ЗНАК - ПЛАКЕТ, ВИПУСК 2014

По предложение на класните ръководители и с решение на Педагогическия съвет на учи-лището тази година носители на отличието са:

Мирелла Дянкова - 12А

Мироцвета Даскалова - 12А

Константин Рачев - 12А

Никола Дюлгяров - 12А

Илиян Йонков - 12А

Мирела Ганчева - 12А

Димитър Братованов - 12А

Виктория Минчева - 12А

Жана Василева - 12А

Цанко Метев - 12Б

Почетният знак – плакет, който се връчва на най-успешно завършилите ученици от училището, е учреден и изработен по проект АЗ УЧА В СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” по Нацио-нална програма „Училището - територия на учениците” 2007-2008 година, модул „Ритуализация на училищ-ния живот”.

УЧРЕДИТЕЛИ НА КЛУБА:

ПЕТКО ВОЙНИКОВ

КОЛЬО СЪРДЪМОВ

ИЗЯВИ НА НАШИ УЧЕНИЦИ


3

НАДЕЖДА И ПРЕСЛАВА ОТ 10А

І МЯСТО В КАТЕГОРИЯ „МУЛТИМЕДИЙНИ ПРИЛОЖЕНИЯ“

О т 9 до 11 май 2014 в гр. Монтана се проведе Два-надесетата национална

олимпиада по информационни технологии. И тази година на-шето училище имаше участни-ци сред 100-те класирани про-екта в пет направления в две възрастови групи.

Журито, оценяващо проектите, се състоеше от трима специа-листи в съответната област. Те разглеждаха и оценяваха не

само това, което всички потре-бители виждат – интерфейса на приложението, но и всичко, което стои зад него – кодове, авторски права, документация, представяне.

Надежда и Преслава защитиха отлично разработения от тях проект "Математика или ма-гия", представящ основните математически фигури с числа – триъгълници, квадрати, по-лигони и др., по-известни като магически фигури. Те отгово-риха на поставените въпроси. Получиха и някои насоки как да подобрят приложението си.

Надежда и Преслава и техният проект "Математика или магия" получиха най-висока оценка от 20-те проекта в категория "Мултимедийни приложения" и се класираха на І място. Те са единствените момичета на при-зово място при голямата въз-растова група с 89 участници. Част от наградите им са безп-латно обучение и едноседми-чен стаж. Крайните оценки, които получиха също са висо-ки: Преслава има Отличен (5,75), а Надежда – Отличен (5,50). Ръководител на момиче-тата е Иваничка Иванова.

Н ационалeн кръг на Spelling Bee 2014

Новият Spelling Bee шампион e Катерина Петрова, 13 г. 6 клас от НСОУ "София" гр. София!

Нейна достойна подгласничка е Ирена Георгиева, 14 г. 7 клас

от СОУ "Васил Левски" град Севлиево!

Поздравления за всички фина-листи, които показаха изклю-чителни знания!

Приказки, мили думи и жесто-ве, бързане, страст. На сутрин-та – нито дума. От тогава до сега - нищо.

Спря… не искаше повече спо-мени. Качи се по стълбите и се прибра. Изкуши се да погледне през прозореца към уличната лампа. И така – всичко отнача-ло.

Ето я – сама, студена, бледа. Вече е в стаята си. И там – още една от тези светещите лампи. Изгарящата – угасваше бавно. Тя мислеше – мрак, лъжи, тъга. Ето, аз заспивам и тя умира с мен.

Камелия Ганчева, 10А клас

ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ


4

ЛАМПАТА

Л ек топъл полъх...Точно преди разсъмване, когато

бе най-тъмно, тя се прибираше по онази улица. Не искаше да поглежда нагоре, но ето – пра-ви го и там е последната свете-ща лампа. С нея си приличат – тя е сама, бавно угасваща, умираща. Тя й говори. Тя й припомня това, което и без то-ва никога нямаше да забрави. Говореше...говореше- не спи-раше. Искаше й се поне за миг да замълчи, но угасващата не спираше, жадна да нарани.

Ето, сега ще стане така, както тя иска... Споменът се връща-ше все по-силен и с все повече подробности.

Бе лято – неописуема вечер. Само приятелки. Всичко бе идеално. Не бе само вечер, бе последната вечер от това лято. Всяко лято си има история, са-

мо нейното нямаше, може би сега щеше да е моментът.

Решиха да отидат да се поза-бавляват. Само те. Това и нап-равиха и може би там й беше грешката. Отидоха на онова място, пълно с различни свет-линки. Много музика и танци. Да, това бе неповторимо. Всич-ки виждаха страшно много светлинки, лампички – от ша-рени по-шарени. И тя ли? Тя – не. Тя видя една. Погледна я за миг и забрави всичко оста-нало. Бе втренчена в една обикновена, с нищо по-различна червена лампа в ъгъ-ла на това място. Тя виждаше нежност, красота, истина, жи-вот. Може би не в лампата, а в това как се отразяваше в чове-ка до нея. За нея всичко друго изчезна. Песен след песен, танц след танц. Те бяха разде-лени – тя с нейните, той – със своите приятели, и все пак погледите им бяха един в друг. Изпиваха се жадно.

О БУВКИТЕ

- Ей… виж я каква е само! Гледа ни, радва ни се, пипа ни… и нищо.

А ние… Ах, ние… Какви сме хубави – високи, страшно високи. Красиви, кърваво червени, велурени. Страхотни сме, като нас втори няма… няма и да има. А краката на тази мадама?! Само като ни обуе, и става като прин-цеса. Страшна. С нас краката й са до небето.

-Хайде де, какво се чудиш? Вземи ни. Знаеш, че ако не го направиш, после ще мислиш за нас и за това, колко си сгрешила. Виж новата рокля, която се подава от чантата ти – точно за нея сме!. Ако отидеш някъде с нас, никой няма да може да те надмине. Ще бъдеш уникална. Всички ще ти завиждат.

-Не, не, не, недей си тръгвай, моля те! Ние сме точно за теб.

Е, добре, върви си щом искаш, но помни – дру-ги като нас няма.

- Оуу, здравейте, млада госпожо… да, да, мо-же да ни пробвате...да, много сме удобни. Взе-мете ни, вземете, вземете... Ще ни вземете ли? Това ли чух?

– Благодарим ви, няма да съжалявате!




5

числата, пристягам стрелките и започвам работа. Нагласен, подреден, будя хората с песен. Е вярно някои ме удрят, други ме гледат лошо, но аз работата си върша. Засичам чашите кафе, пускам сутрешните новини, отварям работните врати и примамвам хората към необятното ми време.

Радват ми се те. Кичат си ръцете с мен, подреждат си бюрата, красят си стените…и то не за друго, а защото не могат без мен. Да, наистина им липсвам! Нали аз ги будя за

ЧАСОВНИКЪТ

С тавам рано рано, сутрин още, когато никой не ме гледа. Ставам, строявам

работа, аз ги мъча в час, аз им давам обедната почивка, аз им измервам дните. Ширя се в минутите, преминавам през часовете, сътворявам дните, отбелязвам годините.

И така - ден подир ден, аз образувам бръчките, изпълня-вам мечтите, побелявам косите, докато на края, в края на работния ден, спирам да движа стрелките, да броя секундите и потапям човека там, където никой не ме гледа.

Надежда Иванова, 10А клас

ЧАНТАТА

О х, чу ли това пропукване? А не видя ли едно малко

падащо конче? Колко дълго мислиш да ме мъчиш с всичкия този багаж? Вече не мога да усещам дясната си дръжка, а да не говорим за джобчето с металния цип, все едно никога не го е имало. За Бога, постави се на мое място! Би ли понесла поне два килограма козметика и още куп джунджурии, които със сигурност дори и няма да докоснеш? Не се ли замисляш, че по този начин скъсяваш живота ми, който така или иначе не е много дълъг, с доста месеци. Моля те, погледни на мен като на твоя помощница и престани да си изкарваш яда, като ме хвърляш с всички сили върху масата. Всичкото това насилие ми идва в повече. Все пак аз съм винаги с теб, когато имаш нужда, докато накрая не свърша на най-горния рафт на някой гардероб по твое желание.

Габриела Венкова 10А клас

ДЕКАДАНСЪТ НА

ЧАНТАТА "ПРАДА"

П исна ми вече от този шкаф. Прах, тъмно, мрачно... дори в завода,

в който ме ушиха, не беше тол-кова тясно. Що за глупак тряб-ва да даде 100 евро за пътна чанта на „Прада” и да я затика в шкафа. О, боже мой... свет-лина и нежни ръце, които се протягат към мен. Извадиха ме.. най- накрая и светът ще ме види колко съм красива. Интересно ми е къде ли отива-ме? Може би ще видя високата Айфелова кула и моите модни парижки роднини или пък ще се смея на консер-вативния лондон-чански вкус. Просто нямам търпение за това невероятно мое първо приключе-ние.

Ето, нежните ръ-це ме отварят и се започва едно пъхане на какви ли не неща: дре-хи, гримове, пре-са за коса, шам-поан, бижута... явно отиваме на-истина доста да-леч.. и виж я, нахалницата про-

дължава да пъха. Абе, мило момиче, аз не съм яла никога толкова много, ще ми се пръс-не коремчето скоро. Кой ли обаче ме чува – тя продължава да пъха и пъха и прас... а-а-а, боли, боли!!! Какво направи, невежо такава, разпра прек-расната чанта на "Прада"! Из-вади тя всички боклуци от моя стомах, направи ми операция с конец и игла и ме остави на децата за игра.

Не... не... не... не мога така. Нима това е животът на прек-расната моя персона – да седи, пълна с детските кукли на по-да!

Ивета Мичева, 10А клас

ОТ БЛОГА НА ДОРИНА

УДОВОЛСТВИЕТО ДА

ИЗПИТВАШ СТРАХ

С трахът е чувство, породено от съзнанието, което проектираме в

бъдещето, и създаваме илюзия, че ще се случи нещо. Всеки човек го прави, без значение колко голяма или малка илюзия си създава. Мен ме е страх. От доста неща, но полагам усилия да преодолея страховете си. Успявам до някаква степен. Но ми се случи нещо, което не съм и предполагала.

Бях на гости при леля ми в Хасково. Отидох на разходка в парка на града "Кенана".

Наистина е едно прекрасно местенце. Не отивах за пръв път там. Зоопаркът вече бе променен, а от последното ми посещение имам единствено една снимка с гепард (на снимката по-долу съм 3-4 клас). Него вече го нямаше, за което ми бе малко тъжно. Започнах по ред и първо се радвах на мъничкото кенгуру и на един макак.

Всичко бе толкова спокойно, докато нещо ме накара да настръхна за части от секундата. Усмихнах се на маймунката и забързах крачката. Спрях и застанах пред една огромна клетка, където слънцето огряваше две лъвици, които последно видях

преди около три години, когато те бяха малки лъвчета. Но онзи разтреперващ рев, който бях чула, не беше от тях, а от баща им. Отидох до неговата клетка и всичко от ума ми изчезна. Беше ме страх от това властно животно, а бях на по-малко от два метра от него. Настръхвах, докато гледах царското му разхождане из клетката му, а ревът му доказваше неговата сила и колко нищожно слаб е човекът. Почувствах се странно, а лъвът застана отпред и само леко ръмжеше. Страхът в мен провокира въпроси, на които не исках да си отговарям. Редом със страха, който витаеше в мен, чувствах удоволствие, че съм толкова близо до него. Той стоеше почти неподвижно, аз – също. Вгледах се в жълто-оранжевите му очи, които предизвикваха страх у мен, и сякаш казваха: "Поклони ми се!". Продължавах да ги гледам и изпитвах удоволствие от страха. Исках да се докосна до него, но бях наясно с факта, че това няма как да се случи.

Трябваше да тръгвам и когато го направих, усетих как спокойствието и в мен, и в този цар бе изчезнало. Посетих останалите животни и им се радвах, но умът ми беше при онзи величествен лъв, който се вгледа в очите ми, сякаш искаше да ги запомни завинаги.

Дорина Георгиева, 10Б клас


6

ОРЕХЧЕ* Те са неземно красиви,

но и много игриви.

Ден и нощ се забавляват,

радостта никога не забравят!

С вас купона няма край,

искам заедно да сме до безкрай!

Караници рядко има,

докато прегръщаме се в тази зима!

Без вас съм игла в купа сено,

искам винаги да сме едно!

Тайните ни ще останат скрити,

вие сте моите сестрици!

В добро и зло ще съм с вас,

надали има по-задружни от нас!

Във вечна вярност ви се заричам,

защото много ви обичам!

ДОБРЕ ДОШЛО

Н икога не съм харесвала червения цвят... до скоро.

Притежавам петнадесет различни нюанса червени лакове. Докато се лакирам с тях, си мечтая някой да ме покани на изискана вечеря за двама, а в едната му ръка – червена дантелена рокля, в другата - кърваво червени рози. Аз от своя страна – с тежък вечерен грим и отровно червено червило, което да бъде изтрито с целувки. Косата ми е естествено къдрава, залагам на червено и черно, ретро е, хубаво е. Харесват ми кървавочервени ягоди, череши, малини, ябълки. Внимавай да не са отровни! Портмонето ми е червено. Червеното ми обещава добър живот, така че е добре дошло при мен.

Дорина Георгиева 10Б клас

ОТ БЛОГА НА ДОРИНА


7

ЗВЕЗДИ

Т я стоеше с него на лю-бимата им пейка. Само

тишината беше с тях. Той прегръщаше крехката й ду-ша, докато тя деликатно прикриваше нещо. Имаше звезди в очите. Блестяха толкова много, че той забеляза блясъка, це-луна я по челото, попита я защо е така. Думите в този момент бяха излишни. Затова тя се об-легна на рамото му с на-деждата, че ще се успокои, и се вгледа в небосвода. Откриваше съзвездия и му ги показваше с неговия по-казалец. Гледаха премина-ващите самолети, виждаха нови фигури в небето и се смяха... Изведнъж нещо я стегна лекичко в гърдите. Момичето се сети за хора-та, които бдят над нея, и си мислеше, че това са най-ярките блещукащи звезди. И вярваше в това. Звездите в нейните очи изгряха от-ново. Тишината отново настъпи, а той продължаваше да я притиска до топлото си тя-ло. Побутваха се. Вече ня-кой беше казвал, че я оби-ча повече от звездите, той – също. В съзнанието й изплуваха въпроси. Опита се да си отговори колко са те, но не можа... И някак си му повярва, повярва в тези негови думи. Докато в ума й всичко това се случ-ваше, той не знаеше какво става, затова само я прег-ръщаше, галеше я нежно, ровейки пръстите си в ко-сите й. Лекият полъх на вятъра го караше да я при-тиска към себе си и да не я пуска. Целуваха се... дълго. Тръг-наха си.. Звездите все още бяха пръснати по небето и блес-тяха, а звездите в нейните очи отдавна вече ги няма-ше.

* - Четири сестрици в

една къща, що е то?

- Орехче



8

мен, около новопорасналите тревички. Виждах тъжните и леденосини очи, искащи да докоснат поне косите на пролетта. Невъзможността в това нейно желание бе накарало реки от сълзи да се стичат от небето. Дълбоко в себе си знаех, че зимата никога нямаше да свикне с това и никога нямаше да спре да оставя бели следи след себе си.

Изведнъж усетих промяна. Топла капка се стърколи по рамото ми и след това цяло ято подобни капки се разлетя около мен. Сякаш искаха да ми докажат, че те са дар от природата и че душите им са чисти, макар да олицетворяваха толкова различни образи. Погледнах нагоре към небето и капчиците започнаха да галят лицето ми, покриха косата ми все едно с божествен еликсир и цялата аз заблестях. Точно тогава успях да доловя първия си миг на чисто щастие. Точно тогава, когато дъждът не само бе покрил кожата ми, но и бе проникнал в най-дълбоките дебри на сърцето и душата ми.

Габриела Венкова, 10А клас

Б ързам ли, бързам, а дъждът се сипе ли, сипе. Минава по улиците, бута

се в хората, хвърля се в локвите, разкалва чистите улици. Маца по дрехи, къса чадъри, отмива старанието в косите и за какво, просто да се забие в суровия цимент, да се стече по влажното стъкло, да умие срама и мръсотията.

Бързам ли, бързам, а дъждът ме гони ли, гони. Избягал от снега, се хвали, че ми носи пролет, разлял се в тревата, ми показва цъфналите дръвчета. Добре, разбрах вече, март е, природата се събужда, трябва и вода. Но на мен за какво ми е, та аз съм будна от пет сутринта, аз нямам нива, нямам градина…аз имам велурени обувки и развалена

ДЪЖДЪТ

три вариации върху една тема

за импресия

С амо докато първите капки дъжд докоснаха земята, завесата беше спусната.

Тя беше плътна и не пропускане нито лъч светлина. Очите ми не можеха да забележат дори и блед образ иззад нея. Бях сигурна, че там, в необятното, нещо прекрасно се случваше. Зараждаше се новото и чистото начало на утрешния ден, за да ме прикани да се присъединя към него с усмивка. Завесата се вдигна и както в моите очаквания, зеленината, огряна от яркото слънце, заслепи погледа ми. Ароматът на дъжд се носеше из треперещия въздух и ми казваше да вдишвам все по-дълбоко, за да се слея с него.

Но нещо ме прикани да погледна надолу. Земята бе покрита със ситен бял прашец. Вече не усещах свежия мирис на пролет. Съзнанието ми се изпълни с любопитство, за да разбере как е възможно това така прекрасно явление, наречено дъжд, да притежава две крайности. Тогава осъзнах, че това бяха засъхналите сълзи на зимата. Все още усещах присъствието й около

вече коса. Та за какво ми е на мен дъждът, нито ще му се зарадвам, нито работата ми ще отмие.

Но това какво го него интересува. Продължава да ме гони, аз да бягам…и ето край, аз съм вътре мокра на сухо, а той отвън се сипе ли, сипе…на свобода.


К ап-кап-кап! Топлият дъжд се сипе леко. Измива калните улици.

Запълва празните реки. Носи приятен пролетен мирис.

Кап-кап- кап... и така два дена. Няма ли да спира вече? Дрехите, мокри, се впиват в кожата, косата – на клечки, без всякаква форма. Не мога да изляза от своята крепост, без да заприличам на сплескана видра, току-що излязла от вира.

Кап... Кап…. Кап…. Ето го, намалява вече. Отива си. Но къде ли отива? Дали ще се прехвърли на другата улица, или в другия град? Дали ще се върне при своите приятели и при своя събрат? Приятели! Дали има такива? Ами ако е самотен ? Може би, затова ръси над моята улица и над моят град. Защо да не изляза и да си поиграя с него? Ще потичам из локвите, ще си играя в калта, да ще бъде истинска веселба. И ето обувам ботушите и слагам дъждобрана червен. Но къде е дъждът, нима си е тръгнал вече от мен?


ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ТЕМА ПРОЛЕТ


9

ще съживя животните, ще покажа усмивките и върна цветовете. Ще събудя природата, ще грабна живота и ще ви изрисувам щастието.


П РОЛЕТТА Сещате ли се за всички стихотворения за

пролетта, които се казват от малките деца през месец март? Сещата ли се за всичките онези песни, посветени на този сезон? Песни и стихотворения, които слушаме всяка пролет и които са ни изградили една точно определена, тривиална престава за нея. Представа за девойка, която е невинна и чиста. Тя не познава мрака и студа. Тя е красива и усмихната с прекрасна зелена рокля и венец от маргаритки, вплетен в буйните й кестеняви коси. Като стъпва, под нозете й изникват кокичета и минзухари, а като докосва дърветата със своите нежни ръце, клоните им се окичват с красиви бели и розови цветчета. Тази млада и невинна девойка скита от място на място и подканва хората да излязат от къщите си и да обработят плодо-родната земя иии.. още един куп шаблонизирни изрази, които са неискрени и от които никой няма полза. Пролетта - един мост, който подготвя хората за кулминацията в техния живот- лятото.


П РОЛЕТ Тихо, нежно, мило. Там в гората – килим

от цветя – пъстри, шарени, крехки. Там в бистрата вода – лъч след лъч – топлина, светлина. Там – животни, хора, цветя. Там е минала тя – Пролетта.


В ЪЗДУХ С ЦВЯТ НА

КАРАМЕЛ

С радост отворих очите си със съзнанието, че лъчът слънчева светлина, излизащ измежду най-горните щори, вече е дошъл в стаята ми. Той не само че бе там, но и придаваше на въздуха този топъл цвят на разтопен карамел. Умът ми се напълни с желание да вдишам от сладостта му.

Малко по-късно, след няколко крачки, водещи към терасата, най-красивата гледка се разкри пред премрежените ми очи - три двойки влюбени щъркели танцуваха в златистия въздух и точно в момента на кацането им върху съседния покрив се чу сладостно стенание, излизащо от пърхащите душички на всичко живо около мен, но то бе сякаш извадено от първите букви на детска приказка.

Като малко дете аз се радвах на сияещите усмивки на дърветата и на щръкналите тревички. Всички те споделяха едно общо щастие - пролетта бе вече тук, за да вдъхне надежда за нов живот.

Габриела Венкова, 10А клас

П РОЛЕТ

Януари, февруари, март, двадесети,

двадесети и първи, двадесет и втори…и най-накрая дойде моят ред. Най-накрая успях да избутам мрачната и сърдита зима и да седна аз да порисувам върху белия лист на годината. Ох колко са студени четките, чак водата е замръзнала… нищо нали аз нося топлината, светлината и цветовете. Аз ще се погрижа за радостта в усмивките, топлината в сърцата и лекотата на душата. Аз ще окича мартеничките, ще съблека умората, ще погаля лицата и ще доведа лекия полъх на лятото. Ще освободя хората,

ПРОЛЕТТА ДОЙДЕ

Зимата замина си оттук и запя весело капчук.

Снегът стопи се на милион парченца и появиха се малки рекички с цветенца.

А под нашата весела стряха малки птиченца запяха.

И се втурна пролетта с многобройните цветя.

А децата засияха, цял ден весели игри играха.

КАТЕРИЧКА ВЕСЕЛА

Катеричка весела във гората месила - жълъдчета пресни тя ще сготви и ще са чудесни. А на гости после й дойде малкото мече. Тя почерпи го със каша и му сипа мед във чаша. То й благодари и доволно тръгна си. А останалата каша даде на сестра си Маша. ПОДАРЪКЪТ ЗА МАМА Пролетта се върна при нас. И толкова зарадвана бях аз, че кокичета набрах завчас. Подарък бяха те за мама и в чашката голяма мама ги намери до дивана. Тя много ги хареса и каза: – Мила Ванеса, ти си чудесна!

Елиза Минкова, 2Г клас

УЧЕНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО


10

Издателство „Просвета“ организира за втори път национа-

лен конкурс за творческо писане онлайн с партньорството

на екип „Образование“ към програма „Христо Ботев“ на

Българското национално радио.

Християна Петрова, състезаваща се от името на клуб

„Летера”, бе класирана на 19-то място от 602 участници.

Тя ще получи електронен плакет, а есето й ще бъде помес-

тено в електронния учебник по литература за 10-ти клас.

СИРИЙСКИ БЕЖАНЦИ ВЪВ ВРАЖДЕБНА

"Първоначално българското население беше доста гостопри-емно... В момента има около 10 хиляди бежанци в Бълга-рия... страната не е подготвена... мизерни условия за бежан-ците... 33-километрова стена на границата с Турция... 3 ми-лиона евро" Из "Сирийските бежанци претовариха системата в България"

П ърво искам да изясним няколко понятия. • Човечност - проява на отзивчивост, състрадател-

ност, човеколюбие, хуманност, милосърдие • Човек - живо същество, което е способно да мисли и говори и води обществен живот. Лице с положителни качества. Лице, приближено на някого, близко с няко-го • Емиграция - Доброволно и принудително преселване в чужда държава по политически, икономически или други причини След като изяснихме понятията, използвайки речник, нека помислим не с ума, а със сърцата си. Сирийци, българи, руснаци, индийци... Всички сме хора, човеци! Няма значение къде живеем, какъв език говорим и как-ва вяра изповядваме.. ние сме човеци, братя! И точно това трябва да е политиката, в която да вярваме. Аз съм човек и искам да си остана човек! Искам да мисля за босите крачета на сирийските дечица, за ми-зерията, в която живеят... за всичко. Но не трябва само да мислим, а и да действаме, Да им подадем ръка. "Ооо, не ... Тези цигани не ни трябват тук, не стига, че сме в криза и няма какво да ядем, а и сирийци ще хра-ним... Ще ни окрадат, ще ни избият…" Човек, мислещ така, не е българин, опитващ се да по-могне на България... Тези мъже, жени и деца са наме-рил смелост да напуснат опасността и да потърсят нов дом при нашата Майка България. Толкова ли няма мал-ко човечност в сърцата ни? Не знам какво има в наши-те души, но знам какво има в техните... Страх, Неиз-вестност, Сълзи, Молитви и НАДЕЖДА за бъдещето. За-що ние да не сме мостът, по който те да преминат и да стъпят с босите си крачета на белия пясък на Спокойс-твието, Сигурността, Усмивките и да отворят очите си за Щастието. Понякога не трябва да мислим, а да действаме, защото често, каквото казва умът, е противоположно на това, което иска сърцето. Все пак това е единственото нещо, което ни отличава от животните... Любовта, Емоциите и Чувствата, водени от Сърцето. Аз съм човек и искам да си остана човек, а ти?

СВОБОДНИ ЛИ СА ПТИЦИТЕ,

ЩОМ ЛЕТЯТ В ЯТО

Д а си говорим за птиците, за ятото! Свободни ли са птиците, щом летят в ято? А при хората

как е? Искаш да си част от ятото, да летиш, да се докажеш. Да направиш всички неща, за да си част от ятото или … искаш да си свободен? Не всички птици летят на ята, а са-мо тези, които прелитат дълги разс-тояния, за да оцелеят. Ятото е тях-ната гаранция, че ще живеят. Затова те се чувстват свободни. Ние, хора-та, имаме право да избираме – да имаме ято или не. Аз мисля, че е добре да си в ятото, така чувстваш, че си важен, че нещо зависи от теб. Ятото е като един от-бор. Всеки един член е нужен. Ако играчите се развиват и имат общи цели, отборът лети. Всеки човек има нужда от общуване с други хора – различни, добри или лоши, слаби или силни. При птиците и животните е по-лесно. Те не се сблъскват с лъжа, двуличие, преда-телство, пари. Когато си в ятото, в колектива, ти си сред хора, които искат това, което искаш и самият ти, ти си сред свои, затова чувстваш сигурност, защита, подкрепа. Аз съм за живот в ято, досега съм живял така и мисля, че няма да се променя. Отборът, моето ято, ми да-ва сигурност, там са хората, които разчитат на мен, които дори да сбъркам, ще ме вдигнат и ще ме на-карат да продъл-жа да се боря. Колкото до сво-бодата – никой не може да ти я отнеме. Свобо-дата е да нап-равиш своя из-бор!

Иван Давчев, 10В клас

УЧЕНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО


11

вя, ние с лекота деградираме, без дори да успяваме да развием онези 3% от капацитета на мозъците си, с които е доказано, че индивид от нашия вид може спокойно да съществува всекидневно, без да полага излишни усилия да извърши мисловна дейност. Интернет няма да спре. Това не е пакет чипс, който свършва преди да си усетил. Докато въпросният чипс движи света, така де, докато Интернет управлява живота ни и предопределя всяко наше действие, докато ние го поддържаме, той не само няма да спре, а ще продължи да прогресира, което означава, че, ако Интернет е човек, то той определено не е ретрограден, нито пък рецидивист. Цялото това нещо с Интернет, наподобява геоцентричност. Ако приемем, че Интернет е Земята, а ние останалите - обекти, то той е център на Вселената, а ние се въртим около него като в безкраен кръговрат. Не ние управля-ваме този човек, а той управлява нас. Погледнато от сериозната страна, от Интернет зависи комуникацията между Обама и последователите му в Twitter. Зависи функционирането на институции от всякакъв харак-тер, федералния резерв, тран-сферите, преносът на данни, подслушването и преследване-то, самоучението, забавление-то, общуването, "постването" на какво ли не във Facebook, популяризирането, лансиране-то и т.н. Но нищо от гореизбро-ените не променя факта, че преди да бъде създаден този "Франкенщайн" хората са жи-веели. Може би не са имали всичко, което ние имаме, може би също не им е било лесно, но са живеели, докато ние чисто и просто съществуваме. Като опитни мишки в сложен лабиринт, търсещи сиренцето, сами си вредим. Бродим без път, удряме стената и падаме

ИНТЕРНЕТ две вариации върху една тема

С поред мене в днешно време всички използват интернет. Но знаете ли,

че вълните от компютъра са вредни за здравето, освен това децата не използват интернет за училище и за нещо полезно, а за различни занимания – слушат музика, гледат най-новите филмчета, непрекъснато са във Facebook, Twitter и др. подобни мрежи за запознанства. Освен това има вече толкова случаи хора да си увредят очите от компютъра.

Аз също ползвам компютър, но гледам това да не е за повече от половин-един час. Мисля, че в социалните мрежи се пишат и се говорят много глупости. За-това аз предпочитам да слушам музика, докато работя. Поняко-га слушам музика дори когато съм във Facebook. Пред компю-търа съм преди всичко за да си науча за другия ден. Там отк-ривам и книгите за прочит по литература, както и много ин-тересни сайтове, в които има материали, с които да се под-готвим по-лесно и по-пълно, бързо да си научим уроците и да излезем да играем.

Ако бях възрастен, бих контро-лирал стоенето на децата пред компютрите – да не стоят пове-че от 1 час на ден.

Гергана Петкова, 7В клас

Д ЕНЯТ, В КОЙТО

ИНТЕРНЕТ СПРЯ Денят, който никога не настъпи за късмет на

всички, чийто живот зависи от постоянния достъп до Интернет, олицетворяващ се в повечето случаи с цъкането на определен брой копчета. На всички е известно, че Интернет е улеснил живота ни, но го е направил до такава степен, че въпреки не-свършващото количество информация, което предоста-

по гръб, връщаме се обратно по същите стъпки. Интернет продължава да ни афектира, при това повече от всякога. Той управлява всичко и всич-ки, а ние дори не можем да проумеем способността му да ни обезличава, превръщайки ни в хора с лица, но без лич-ност. Заблудени се крием от света. Бягаме от истината. Бягаме от реалността.

Доротея Неделчева бивша възпитаничка на

СОУ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" сега – ученичка в НАГ, Габрово

М ОЖЕ ЛИ ЛЪЖАТА ДА

БЪДЕ ПО-ЦЕННА ОТ

ИСТИНАТА Знаете ли, че българите сме на първо място по лъжа? Ние всеки ден използваме лъжа-та, за да се отървем от някое неприятно задължение. Но може ли лъжата да бъде по-ценна от истината? Ето например как ни лъжат всеки ден. Лъжат ни, като сменят етикетите в магазина, лъжат ни с мухлясал хляб и развалени храни. Лъжат ни дори в аптеките с лекарства, които си купуваме независи-мо от това, че застрашават нашето здраве. Ето какво ми е разказвал дя-до. Когато бил млад, хората лъжели, че работят, а рабо-тодателят ги лъжел, че им дава пари и те така се лъже-ли взаимно. Но има и благо-родна лъжа, когато отидем на лекар и сме болни от не-що лошо, докторите ни лъ-жат, че е нещо не чак толко-ва съществено само за да не ни притесняват, независимо от това какъв може да е кра-ят на тази лъжа. Казват на близките ни и ги оставят те да преценят какво и колко от истината да ни кажат. Това също не е правилно. И изоб-що, никога лъжата не може да бъде по-ценна от истина-та.

Гергана Петкова, 7В клас

БРОЙ 41 МАЙ, 2014

Печатница: „М-ПРЕС” ООД- СЕВЛИЕВО, тел . 0675/ 3-25-26; 3-55-26

ИЗДАВА КЛУБ „ЖУРНАЛИСТ” - СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” РЪКОВОДИТЕЛ: Димитър Димитров

СЪВМЕСТНО С КЛУБ „ЛЕТЕРА” - СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” РЪКОВОДИТЕЛ: Венета Дончева

e-mail: [email protected]

НА ДОБЪР ЧАС, МЛАДИ ХОРА ОТ ВИПУСК...

Documents