1

Р Е З ЮМ Е

на научните трудове на д-р Лидия Стоянова Велкова,

доцент в катедра „Лидерство”,

факултет „Национална сигурност и отбрана”,

Военна академия „Георги С. Раковски”

за участие в конкурс за академична длъжност „професор“ за цивилен служител

в катедра “Мениджмънт на сигурността и отбраната” в област на висшето

образование „Сигурност и отбрана”, професионално направление „Национална

сигурност”, научна специалност 05.02.24 „Организация и управление извън

сферата на материалното производство” (отрасъл “Управление на сигурността и

отбраната”) по учебните дисциплини „Мениджмънт на сигурността и

отбраната”, „Публична администрация на отбраната”, „Икономическа

сигурност”, „Икономически основи на сигурността и отбраната”,

„Икономически основи на корпоративната сигурност”, „Корупционни практики

и превенция на корупцията”.

Номерацията на трудовете е идентична с тази в таблицата с наукометрични

данни (№ 06 от списъка с документи)

3. МОНОГРАФИЯ

3.1. Велкова Л., Корупцията – заплаха за икономическата сигурност,

ДиоМира, С., 2015.

В научната литература има голям брой авторитетни публикации на

български и на чуждестранни учени и международни организации, посветени

както на теоретичното осмисляне на корупцията като феномен на съвременното

обществено развитие, от една страна, така и на икономическата сигурност като

основен елемент на националната сигурност, от друга. Известна част от тях са

намерили отражение в монографията, която е резултат на траен интерес и

дългогодишни натрупвания на автора и в тази „гранична” област, като в

рамките на научните дирения в България досега няма изследване, посветено на

връзката между корупцията и икономическата сигурност.

Особеното в нашия подход е, че причините и последиците от корупцията,

отчитащи не само количествените, но и качествените измерения на този

2

феномен, са изведени и дефинирани през призмата на икономическата

сигурност на страната. Необходимостта от разрез на корупцията по отношение

на качествените й измерения е обоснована от разбирането, че тя се проявява

твърде нееднородно в отделните страни, като в зависимост от ценностите,

нормите и особеностите в разпределението на властта в обществото,

различните практики могат да бъдат окачествени като корупционни или не.

Водещата идея на изследването е корупцията да се представи като

основна заплаха за икономическата сигурност, възпрепятстваща обществено-

икономическото развитие за много страни по света в началото на ХХІ век и

особено за страните в преход, към които се отнася България. Това извежда на

преден план необходимостта от ефективно противодействие на нейните прояви,

като ключов критерий за утвърждаването на демократичните институции и за

въвеждането на съвременните стандарти на прозрачност и демократичен контрол в уп-

равлението на обществото.

По тези причини се опитахме да дадем отговор на въпроса кои са

механизмите за противодействие на корупцията, насочени не просто към

ликвидиране на последиците, а към разкриване на причините и зоните с най-

висок корупционен риск с цел превенция и предотвратяване на всевъзможни

корупционни прояви. Като отчетохме натрупаният дългогодишен

международен опит стигнахме до извода, че ефективната антикорупционна

политика се основава на две съществени предпоставки, чието незачитане прави

изпълнението на всякакви инициативи напълно безсмислено, а именно -

наличието на силна политическа воля и недвусмисленото и безпрекословно

върховенство на закона за всеки. Наличието на политическа воля се разглежда

като един от базовите инструменти на антикорупционната политика и заедно с

върховенството на закона правят възможно прилагането на всички останали

антикорупционни механизми.

В този смисъл изследването може да бъде окачествено като нова и

оригинална конструкция от знания за параметрите на пагубното въздействие на

корупцията върху целия обществен организъм, което я превръща в значима

заплаха за икономическата сигурност.

3

Изложението е структурирано в шест глави, в които посредством анализа

на същностните характеристики и форми на проявление на корупцията

последователно и аргументирано се защитава тезата, че тя е пряка и

непосредствена заплаха за икономическата (и националната) сигурност на

страната.

Първата глава е посветена на разкриване съдържанието на корупцията

като присъщ на съвременното обществено развитие феномен. Отчетено е, че

към сегашния момент темата за корупцията е широко застъпена в

изследванията, с тази особеност, че по-скоро става въпрос за корупцията,

основаваща се на неформалните плащания, както и че с помощта на

съществуващите международни индикатори е натрупано относително голямо

по обем знание за универсалните причини и последици от разпространението

на тези корупционни форми, което е актуално за всички страни. От тази

позиция корупцията е анализирана като синтетична категория с определено

правно, социално, политическо, институционално и икономическо значение,

чиято същност и съдържание окончателно се формира, когато тя става

неразделна част от обществения живот в повечето европейски държави.

Посредством изведеното и структурирано определение на корупцията е

даден отговор на едно от основните методологични предизвикателства при

нейното изследване – да се разкрие съдържанието на това сложно и

противоречиво обществено явление в контекста на неговата неразривна връзка

с държавната служба, публичния сектор, държавното управление и влиянието,

което тя оказва върху същността, характера и авторитета на властта в

обществото.

Като са отчетени разнообразните критерии за разграничаване на

различните форми на корупция и са представени най-често срещаните

класификации, е направена типологизация на корупцията, при която основният

критерий за разграничаването на различните форми на корупцията е степента

на публичен достъп до корупционните услуги, предоставяни от длъжностни

лица. Това разграничение ни позволи да класифицираме корупционните

практики по качествен признак в две основни групи – пазарна и мрежова, както

4

и съпътстващата ги смесена корупция, които на практика задават корупционния

континуум.

Предимствата от класифицирането на корупцията на пазарна и мрежова

се открояват при комплексното сравнително изследване на двете форми и на

причините и последиците от тях, направено във втората глава на

монографията. Това позволява да се направи изводът, че макар пазарната и

мрежовата корупция да са проявление на някои социални дисфункции, те са

предизвикани от различни причини и фактори и затова имат различни

последици за развитието на икономиката, в резултат на което са изследвани и

анализирани двете съвременни конкуриращи се хипотези за влиянието на

корупцията върху икономическото развитие. Първата е, че „корупцията смазва

колелата на икономиката” (corruption grease the wheels of economy), и се

основава на идеята, че разпространението на корупцията дава възможност да се

намалят негативните последици от неефективното държавно регулиране на

икономиката. Противоположната хипотеза, че "корупцията блокира колелата на

икономиката" (corruption sand the wheels of economy), не изключва

възможността корупцията да има някакъв положителен ефект при ниско

качество на държавното управление, но в същото време предполага, че

корупцията често води до допълнителни, може би дори по-големи разходи за

икономиката. Формулиран е изводът, че пазарната и мрежовата корупция

възникват при различни условия и имат както негативни, така и положителни

последици, което обуславя необходимостта от оценка на конкретната среда, за

да се изведат факторите, повишаващи вероятността за проявление на едната

или другата форма на корупция, както и да се изследват икономическите

последици от корупцията и в пазарната, и в мрежовата й форма.

Третата глава на изследването е фокусирана върху т.нар.

„контагиозност” на корупцията, която чрез различни механизми и сфери на

разпространение, произвежда обширно множество от ефекти и последици,

проявяващи се в общ „разлагащ” ефект, водещ до деформация в регулаторите

на социалното поведение. Представени са процесите на двата основни типа на

разпространение на корупцията в обществото – т.нар. „вертикално

5

разпространение на корупцията” - от държавата към гражданите и

„хоризонтално разпространение на корупцията”, предаването на корупцията

между членовете на обществото, които са валидни на микроравнище и се

отнасят до предаването на корупцията между индивидите вътре в страната.

Отстоява се твърдението, че щом корупцията е способна подобно на

епидемия да прогресира и да се разпространява сред обществото, то има

основания да предполагаме, че по аналогичен начин е възможно тя да се

прехвърля между отделните страни, т.е. на макроравнище, а ефектът,

характеризиращ се с разпространението на корупцията подобно на болест и

изразяващ се в нейната всеобща мултипликация посредством нарастване на

корупционните сделки и на лицата, въвлечени в тях, е определен като

контагиозност (заразност). Тази тематика представлява голям интерес за

изследване, тъй като това сравнително ново направление в научните търсения по

отношение на корупцията, прави възможно да се разграничат две насоки на

нейното разпространение: между отделните страни и между субектите вътре в

страните, чийто анализ ни дава всички основания да предположим

съществуването на пряк ефект от разпространението на корупцията както между

териториалните субекти вътре в страната, така и между съседните страни.

Сферите на това разпространение също са подложени на дисекция, с

акцент върху изпълнителната, законодателната и съдебната власт, тъй като

извличането на корупционна „рента” постепенно се превръща в основен, водещ

мотив при вземането на управленски решения, които играят стратегическа роля

за социално-икономическото, научно-техническото и културното развитие на

страната, за формирането на политическата инфраструктура, за поддържането

на отбранителната способност и дееспособността на системите за контрол,

обществен ред и национална сигурност.

В четвърта глава е очертана връзката между отрицателните ефекти от

корупционните процеси, които в икономическата сфера придобиха системен

характер и се превърнаха в пряка и непосредствена заплаха за икономическата

сигурност на страната.

6

Представено е съвременното разбиране за същността и мястото на

икономическата сигурност в системата за националната сигурност. Защитена е

тезата, че на национално равнище икономическата сигурност все повече се

превръща в главен компонент за стабилността на държавата. Разкрита е нейната

сложна вътрешна структура, в която са откроени три главни елемента -

икономическа независимост, стабилност и устойчивост на стопанската система

и способност за саморазвитие и прогрес. Върху тази основа е построена единна

концепция за икономическата сигурност, при решаването на значимия

методологичен въпрос за нейното дефиниране.

Архитектурата на икономическата сигурност е конструирана като

цялостна, единна и целенасочена система. Този подход позволява не само ясно

да се опише икономическата сигурност на страната, но и да послужи като

методологична основа за анализиране на останалите равнища на нейното

проявление. Подчертано е, че за осигуряването на икономическата сигурност в

нейната система трябва да бъдат включени обектите и субектите на

икономическа сигурност, механизмите за нейната защита, както и

практическите действия по реализирането й, в двата основни аспекта на

нейното проявление (вътрешен и външен), които са изследвани и

систематизирани в контекста на въздействието на корупцията върху

икономическата и националната сигурност.

Петата глава на работата извежда на преден план корупционните

заплахи за икономическата сигурност. Прерастването на риска в опасност, а на

опасността в заплаха е направено при отчитане на степента на управляемост на

процесите в тази сфера, а изострянето на противоречията в стопанството като

резултат от разпространението на корупционните прояви и невъзможността да

се намери безконфликтно решение са представени като непосредствена заплаха

за икономическата сигурност.

Въпреки, че обективната действителност прави възможно вероятните за

стопанството заплахи с корупционен произход да са многобройни, анализът е

концентриран върху двете главни за икономическата сигурност на нашата

7

страна заплахи, породени от корупцията – ниските или отрицателните темпове

на икономическия растеж и криминализацията на икономиката.

При отчитане на голям брой изследвания за негативното влиянието на

корупцията върху икономическия растеж е експонирана тезата за обратната

връзка и ролята на развитието във всичките му измерения, като значим фактор

за намаляване на корупционното равнище.

Превземането на националната икономика от сенчестите структури

категорично е определено като водеща заплаха за икономическата сигурност на

страната и въпреки че мнозинството от специалистите считат, че наличието на

сив сектор в икономиките на държавите в трансформация е неизбежно, то

мащабите и размерът на сенчестата икономика у нас я превръщат в

непосредствена заплаха за икономическата сигурност на страната. Това поставя

императива за приемането на поредица от важни политически решения в

публичния сектор, които да съдействат за елиминирането на криминогенните

икономически субекти в националното стопанство и да рефлектират в

повишаване равнището на икономическата сигурност, като условие за

пресичане на незаконната икономическа дейност.

Има ли отговор на въпроса как корупцията да бъде елиминирана като

заплаха за икономическата сигурност на страната е проблем, който логично

произтича от цялото изложение и се поставя за разглеждане в шеста глава на

монографията.

Очертани са двата основни класически метода за противодействие на

корупцията - институционалните и обществено-политическите. В обхвата на

институционалните мерки са разгледани и оценени ефектите от

демонополизацията, прозрачността, контролът, отговорността и стимулите за

осъществяване на ефективна размяна между различните публични субекти.

Експонираните обществено-политическите инструменти за противодействие на

корупцията, са изследвани в контекста на разбирането, че въпреки привидно

по-лесната си приложимост и не толкова голямо многообразие, те изискват за

своята употреба високоразвити обществени отношения. Подчертано е, че

разгледаните антикорупционни методи не трябва да се приемат като

8

универсално ръководство за действие, което може да се прилага във всяка

страна и по всяко време, тъй като са общи и не отчитат индивидуалните

особености на отделните страни, а на тях може да се гледа като основа при

формирането на антикорупционната политика.

Защитена е тезата, че при нашите условия, в които корупцията е поразила

със своята зараза целия обществен организъм, че вече не говорим за корупция в

държавата, а за държава на корупцията единственото възможно ефективно

решение е, както институционалните, така и обществено-политическите мерки

да бъдат приложени с цялата им сила от управлението в борбата му срещу

корупцията. Фактите в подкрепа на твърдението, че доброто управление

на държавата е в основата на борбата с корупцията и че ниското равнище на

корупцията е предпоставка за икономическо и обществено развитие се откриват

в данните, които двете „огледални” международни класации (класацията на

страните по индекс на корупцията, „произвеждана” от най-голямата

неправителствена организация в света „Прозрачност без граници” (Transparency

International) и класацията на държавите по равнище на конкурентоспособност,

създавана от Световния икономически форум в Давос) ни предоставят през

последните години. Образът, отразен в това огледало е твърде показателен и

дава еднозначен отговор на въпроса има ли връзка между ефективността и

морала на управлението, равнището на корупцията и качеството на

икономическия и обществен живот.

Заключението, което се налага е, че през последните години от тривиален

проблем на престъпността корупцията се превърна в ключова заплаха за

икономическата сигурност на България. Подчертано е, че за да се разбере

същността на корупцията в общество от преходен тип и в тези условия да се

очертаят концептуални подходи за реализацията на ефективна политика за

противодействие, като гаранция за постигане на приемливо равнище на

икономическа сигурност, е една от важните задачи на съвременните

изследвания. Научнообоснованото противодействие на корупцията

посредством взаимодействието между властта и обществото е необходимо

условие и средство за гарантиране на икономическата сигурност на страната.

9

4. УЧЕБНИК/УЧЕБНО ПОСОБИЕ:

4.1. Методическо пособие за разработване на есе, реферат и курсова

работа от студентите в магистърска специалност „Мениджмънт на

сигурността и отбраната” и специализантите от курсовете, водени от

катедра „Мениджмънт на сигурността и отбраната”, ВА, С., 2015.

Предложеният за рецензиране труд по своята същност представлява

учебно пособие и по замисъл, и по реализация, тъй като е предназначено да

служи в максимална степен на студентите в магистърска специалност

„Мениджмънт на сигурността и отбраната” и специализантите от курсовете,

водени от катедра „Мениджмънт на сигурността и отбраната”, на всички

категории обучаеми във Военна академия „Г. С. Раковски”, а и в други висши

училища при разработването на широко използваните в учебния процес

академични форми като есе, реферат и курсова работа. Това е възможно, тъй

като освен като книжно тяло, учебното пособие може да бъде намерено на уеб

страницата на Военна академия като електронна книга, което позволява достъп

на широка аудитория до него.

Учебното пособие е написано при строго отчитане на изискванията на

националната нормативна база и има за цел да запознае обучаемите с основните

характеристики на писмените разработки, използвани в съвременната

академична среда, които включват общи и специфични, за различните типове

работи, структурни елементи.

Освен общата постановка на писмените разработки, Пособието включва и

три относително обособени раздела, посветени на есеистичната, реферативната

и курсовата форма на работа, възлагани на студентите. Всяка една от тях

въвежда в спецификата на съответната форма, запознава с целите, за които тя се

използва и посочва основните признаци, които трябва да притежава. С цел

недопускане на смесване и отклонения, обстойно са разгледани основните

етапи на работа, при създаването на всяка отделна академични форма,

структурата, която е характерна за нея и изискванията (вкл. формалните), на

които трябва да отговаря.

10

Полезността от учебното пособие е изключително висока, тъй като освен,

че носи на обучаемите ново знание, ефектът може да се търси в уеднаквяването

на критериите при разработването и повишаване на обективността,

съпоставимостта и прозрачността при оценяване на възложените писмени

форми, като начин и средство за стимулиране на слушателите, студентите и

специализантите към плодотворна учебна работа.

13. ДОКЛАДИ НА МЕЖДУНАРОДНИ НАУЧНИ ФОРУМИ:

13.1. Икономическата сигурност на личността – предпоставка за

обществена сигурност. Доклад на Седма международна конференция

“Сигурността в югоизточна Европа. Обществена сигурност,

непрекъсваемост на бизнеса и лична безопасност”, С., 2009, кн. 2

Докладът е посветен на проблема за икономическата сигурност на

личността, като предпоставка за постигане на високо равнище на обществена

сигурност в условията на глобална икономическа криза. Същността и

съдържанието на икономическата сигурност на личността са анализирани през

призмата на основополагащото място, което тя има по отношение на

икономическата сигурност като цяло, а мерките за нейното поддържане са

представени като средство за предпазване от ерозия на икономическите и

другите ценности на нацията.

Застъпено разбирането, че в зависимост от степента на развитието на

държавата, нейните материални възможности, социална структура и политика,

икономическата сигурност на отделния член на обществото може да е

съизмерима с гарантирането на определен жизнен стандарт, който на свой ред е

един от трите основни аспекта, които се оценяват от Индекса на човешкото

развитие (ИЧР) – HDI (Human Development Index), който на практика е

измерителят на сигурността на личността в международен план. Въпреки, че

Индексът в никакъв случай не е сумарна мярка за човешко развитие, той

поглежда отвъд брутния вътрешен продукт към едно по-широко определение за

благосъстоянието, което е пряко свързано с параметрите на основни

11

икономически показатели като заетост, безработица, равнище на доходите,

както и с мощните процеси на преразпределение, осъществявани главно чрез

икономиката в сянка, което поражда определени заплахи за икономическата

сигурност на личността.

Това на свой ред, насочва вниманието към икономическите и социалните

предизвикателства, свързани с изграждането на параметрите на икономическата

сигурност на личността, защото нейното ниско равнище може да се превърне в

заплаха не само по отношение на икономическата сигурност, а засяга и

демократичните устои на развитието, тъй като в условията на икономическа

криза, породена от неспособността на държавата (респ. на управляващите) да

изпълнява необходимите регулиращи функции, социалните проблеми са

толкова тежки и значими, че обществото лесно е готово да размени демокрация

срещу повече сигурност.

13.2. Перспективи за развитието на отбранителната индустриална

база на Република България. Доклад на Седма международна научна

конференция „Научните изследвания – ключова роля в модернизацията

на въоръжението, техниката и системите”, Хемус 2014. (приет за печат)

Перспективите за развитието на отбранителната индустрия у нас са

разгледани, в контекста на растежа на икономиката като цяло, и на нейното

преструктуриране в частност, както и в условията на диверсификация на

производството, която се осъществява с цел намаляване проблемите на

реализацията и зависимостта от пазарната конюнктура, намиране на нови сфери

за приложение на капитала, намаляване на риска, свързан с предприемаческата

дейност и смекчаване на последствията от фазата на кризата на икономическия

цикъл, в резултат на което съвременната фирма се превръща в многоотраслов

комплекс.

Поставени са въпросите за преструктурирането на отбранително-

индустриалната база на Република България в контекста на членството на

страната в европейските структури и в НАТО, като неделими от възможността

за осъществяване на приватизационни процеси в нейните рамки и са разгледани

12

основните фактори, които влияят върху производителността, икономичността и

ефективността на отбранителното производство - работната сила, инвестиран

капитал, технологии и управление. Подчертано е, че Министерство на

отбраната трябва да отчита обстоятелството, че в съвременните условия

производството на отбранителни продукти ще продължи да играе важна и

съществена роля, в поддържането и развитието на необходимите оперативни

способности в съответствие с принципите и целите на интеграционната

политика.

Посочени са възможностите за рационализацията на отношенията на МО

с отбранителните индустриални компании, конкретните форми на

взаимодействие и насоките за тяхното развитие. Подчертано е, че

перспективите пред тази индустрия са възможни само на основата на адекватна

стратегия и политика, с решителната намеса на държавата и са очертани

основните задачи, които трябва да бъдат решени за постигането на високо

равнище на сигурност при пазарна ефективност на отбранителното

производство.

13.3. Икономически аспекти в разработването на визия за отбраната

на Република България до 2035 г. Доклад на международна научна

конференция. В: „Реформите в системата за национална сигурност на

Република България”, НБУ, С., 2014. Съавтор.

Представеният от авторите доклад стъпва на разбирането, че

икономическите аспекти при разработването на Визия за отбраната на

Република България до 2035 г. имат особена тежест, тъй като текущото

състояние на българската икономика и перспективите пред нейното развитие за

следващите 15-20 години в много голяма степен ще предопределят

възможностите на страната да реализира определена отбранителна политика,

най-вече под лимитиращото въздействие на ресурсите, които обществото ще

бъде в състояние да задели за нуждите на отбраната.

За целта са изследвани и оценени параметрите на икономическата среда и

в този контекст е даден отговор на въпроса по какъв начин състоянието на

13

стопанството се отразява върху равнището на разходите за отбрана. За целта е

проследен характерът на икономическата политика на страната и нейното

отражение върху състоянието на икономическата среда, като предпоставка за

размера на отбранителните разходи, които са в основата на създаването на

публичното благо сигурност и отбрана.

Направен е изводът, че въпреки че не разполага с ресурси, каквито имат

големите държави, България би могла да развие един адекватен за ХХІ век

отбранителен потенциал. Без да се отделят огромни средства за въоръжения

необходими за водене на тотална война, капиталовите разходи в бюджета за

отбрана трябва да се изразходват за подходящите през новото хилядолетие

въоръжение и техника. Средствата, които се изразходват от държавата под

формата на бюджет за отбрана, както и начина на тяхното изразходване,

формират държавната политика в тази жизненоважна за цялото общество

сфера.

13.4. Възможни сценарии за ресурсно осигуряване на отбраната в

хоризонта на 2035 г. Доклад на международна научна конференция. В:

„Реформите в системата за национална сигурност на Република

България”, НБУ, С., 2014. Съавтор.

Не за първи път в научното си сътрудничество, авторите на доклада

прилагат оригинален и безспорно продуктивен подход, като си поставят за цел

да се очертае рамката на бъдещото икономическо състояние на страната и на

тази основа да се опишат възможните сценарии за ресурсното осигуряване на

отбраната в дългосрочен план до 2035 г. , посредством анализ и оценка на

няколко пределно общи променливи групирани, както следва: 1. Състояние на

икономическата политика (въвеждане на модерни методи на управление на

стопанството на страната, насочени към икономическо развитие, посредством

прилагане на принципите на доброто управление за повишаване на

ефективността и намаляване равнището на корупция). 2. Равнище на

икономическото развитие на Република България и конкурентоспособност на

14

българската икономика. 3. Равнище на интеграцията на страната в европейското

икономическо пространство и в Балканския регион. 4. Състояние на

структурната реформа, насочена към модернизация на икономиката в

техническо и в технологично отношение. 5. Състояние и перспективи за

равнището на обема и качеството на чуждестранните инвестиции у нас.

В резултат на направения анализ са очертани три възможни сценария за

ресурсното осигуряване на отбраната в хоризонта на 2035 г.– негативен,

неутрален и позитивен, които са реалистични, при определена комбинация от

стойностите на петте изследвани групи променливи:

1. „България в сивата зона на европейското икономическо пространство”.

2. „Периферна икономика”.

3. „Догонваща икономика”.

Очакваните последици при първия (негативен сценарий) са повишаване

на битовата престъпност, идеологическото и етническото напрежение в

страната. Ниско равнище на разбиране за модерната отбранителна политика.

Продължаващо свиване на бюджета за отбрана и маргинализиране на армията.

При неутралния сценарий, с екстраполация на текущо състояние и

тенденции, авторите стигат до извода, че под натиска на изискванията за

изпълнение на съюзни отговорности и постигнатата стабилизация в

стопанството, намаляването на финансирането за отбраната спира и се

стабилизира на равнище около 1-1.2 % от брутния вътрешен продукт.

Технологичното изоставане на Въоръжените сили не може да бъде

компенсирано. България закупува ново въоръжение и оборудване от

чуждестранни производители. Има примери, но по-скоро инцидентни, за

включване на български фирми и изследователски звена във "веригата от

доставчици" на основни западни производители.

При позитивния сценарий, България се очертава като регионален лидер

в доброто управление, в резултат на което отбранителната политика на страната

е ефективна, с нарастваща ефикасност. Българската армия специализира в

способности, съответстващи на два-три от посочените клъстери.

Отбранителната политика се формира по рационален начин, с ясно разбиране за

15

потребностите от сигурност и отбрана. При необходимост, икономиката на

страната може да поддържа разходи за отбрана около два процента от брутния

вътрешен продукт.

13.5. Ниското равнище на чуждестранните инвестиции – заплаха за

икономическата сигурност на Република България. Доклад на

Международна научна конференция на тема: „Югоизточна Европа: новите

заплахи за регионалната сигурност”, НБУ, 2-3 юни 2015. (приет за печат)

В доклада е застъпена идеята, че в условията на глобализираща се среда,

равнището на инвестиционната активност е важно условие за икономически

растеж на реалната икономика и е от особено значение, както за нейното

състояние, така и за бъдещото й развитие в перспектива, т.е. инвестиционната

активност има пряко отношение не само към равнището на икономическата

сигурност на съответния етап, но създава предпоставките за запазването й,

както и за нейната защита на новото й по-високо равнище в бъдеще. По тази

причина ниската инвестиционна активност може да се разглежда като пряка

заплаха за икономическите основи на развитието, тъй като тя осигурява

източниците на растежа, създава приходите в държавния бюджет и в крайна

сметка гарантира финансирането на националната сигурност като цяло.

Представено е разбирането, че за икономическата теория вече е постулат,

че инвестициите са ключов фактор на растежа, а техният ефект може да бъде

постоянен в зависимост от степента на вграждане на техническите иновации в

нововъведения капитал. С различните норми на инвестиране се обяснява до

голяма степен и диференциацията в темповете на икономически растеж. За

целта е приведена дефиницията на ООН за преки чуждестранни инвестиции и

характера на ефекта, който те имат върху социално-икономическото развитие

на държавите, към които са насочени. Проследен е пътят на движение на

преките чуждестранни инвестиции и техният мащаб в глобален план и е

представено развитието на този процес за България след 1989 г. Изведени са

предимствата и дефицитите на страната в процеса на привличане на

инвестиции. Направена е оценка на равнището на чуждите инвестиции на

16

територията на нашата страна от гл.т. не само на икономическата, но и на

националната сигурност, като са посочени позитивните и отрицателните

последици за икономическата сигурност в приемащата страна.

13.6. Лидерството в организационното проектиране. Доклад на

Международна научна конференция „Лидерство и организационно

развитие”. В: Лидерство и организационно развитие, УИ „ Св. Климент

Охридски”, С., 2015.

http://press-su.com/public_ftp/incoming/62/895/Sbornik_full_Book.pdf

В доклада е застъпена тезата, че да се проектира ефективна организация,

означава да се определи такова състояние на нейните ключови елементи, при

което най-оперативно и своевременно ще се изпълняват изискванията на

субекта на управление в контекста на нарастващото практическо значение на

модерното лидерство.

Разгледани са въпроси, свързани с ролята на лидера и ефективните

средства за въздействие на различните етапи от организационното проектиране

като: определяне на мисията, целите на дейност и основните функции на

организацията; избор на правната форма на организацията; формиране на

работни групи (функционална департаментализация); разпределение на

проектираните работни групи по равнища на управление на организацията;

избор на оптимална структура на управление; делегиране на пълномощия и

разпределение на отговорности; създаване на системи за комуникации и

информационно осигуряване на организацията.

Направено е обобщението, че макар и различни организациите имат

много общи характеристики – определена йерархия, лидери и задачи, неписани

правила и норми, които служат като еталон за поведение на членовете на

организацията и се подкрепят от система за поощрения и санкции.

17

13.7. Развитие и усъвършенстване на организационните системи.

Доклад на Международна научна конференция „Лидерство и

организационно развитие”. В: Лидерство и организационно развитие, УИ „

Св. Климент Охридски”, С., 2015.

http://press-su.com/public_ftp/incoming/62/895/Sbornik_full_Book.pdf

В доклада се отстоява разбирането, че съществуването и нормалното

функциониране на всяка организация е неизбежно обусловено от нейното

непрекъснато развитие и усъвършенстване, а на свой ред развитието на

организацията може е определено като необратимо целенасочено и

закономерно изменение на нейните основни елементи или съзнанието на

нейните сътрудници. Подчертано е, че в зависимост от характера и динамиката

на протичащите процеси развитието може да приема две различни форми –

еволюционна и революционна.

За да се изясни същността на процеса, цялата съвкупност от фактори,

оказващи влияние върху развитието на организацията, условно е разделена на

две основни групи, които са изведени и описани. Първата група се образува от

фактори, обусловени от промените във външната среда на организацията. Към

втората група се отнасят промените във вътрешната среда.

Разгледани са въпросите, свързани с управлението на информационните

потоци в системата на организационното развитие и основните функции на

процеса на развитие и усъвършенстване на организацията.

14. ДОКЛАДИ НА НАЦИОНАЛНИ НАУЧНИ ФОРУМИ:

14.1. Управление на знанието в системата за висшето образование.

Доклад на кръгла маса. В: Управление на знанието в научно-

образователните организации, ВА, С., 2009, с. 14-27. Съавтор.

На основата на исторически преглед на развитието на

военнообразователната система е направена оценка на съвременното състояние

на учебно-научните организации в системата на Министерство на отбраната.

Подчертано е, че решаващо влияние за развитието на системата за образование,

18

обучение и квалификация имат процесите в НАТО и приоритетите за

изграждане на способности за провеждане на мисии във всичките им аспекти,

както и въздействието на тенденциите в образованието в рамките на ЕС,

породени от Лисабонската стратегия и изграждането на европейското

образователно пространство.

Направен е преглед на основните образователни структури, които се

ползват за обучение и образование на лидери и специалисти в страните от

НАТО, като е подчертано, че през последните години образователният процес в

рамките на алианса се стандартизира, като основната структура, определяща

политиката в областта на образованието и обучението на равнище Обединено

командване е Управлението за обединено образование и обучение.

Очертани са проблемните области, които са симптоматични както при

организацията и провеждането на обучението, така и в практическата

съвместна дейност и са посочени предимствата на военнообразователната

система. Изведени са мисията и основните елементи на системата за

образование и квалификация в МО.

В контекста на потребностите на военнообразователната система е

направен обстоен анализ на категорията знание, като източник на

конкурентните предимства на всяка организация и е дефинирана нейната роля

за развитието и усъвършенстването на системата за висшето образование в МО.

Описан е жизненият цикъл на управление на знанието, както и

организационната и технологичната част в структурата на това управление.

Подчертано е, че Стратегията за развитие на военното образование трябва да

обхване трите страни на знанието – образование, наука и иновации с цел

осигуряване на по-добра организационна рамка за реализиране на по-високо

качество на образованието.

В заключение е подчертано, че в съвременни условията може да се

твърди, че сигурността означава знание.

19

14.2. Стратегия за икономическа сигурност в условията на

глобализация на световното стопанство. Доклад на Годишна научна

конференция на ВА "Стратегия за национална сигурност на Република

България" 6-7 април 2010. В: Стратегия за национална сигурност на

Република България, ВА, 2010.

Основната теза в доклада е, България се намира в сложен период на

трансформация и адаптация на своята стопанска система към изискванията на

световната икономическа среда в контекста на присъединяването към

европейското икономическо пространство, който изисква разработването на

ясна държавна стратегия за икономическото развитие на страната. При това

трябва да се отчита, че качеството на развитие, неговите темпове, отраслова

структура и т.н. в много голяма степен се "задават" от новите условия в

световната икономика, които са предопределени от глобализацията. Активното

използване на предимствата на икономическата глобализация и отвореността на

стопанството заедно с позитивните последици е съпроводено със сериозни

рискове за сигурността на страната.

Подчертано е, че понастоящем международната икономическа среда за

сигурност в много голяма степен се дефинира от съществуващите

интеграционни общности. Имплементацията на стратегията за икономическа

сигурност на Република България в международната система за сигурност

залага именно на участието ни в два от най-значимите икономически и

военнополитически съюза – ЕС и НАТО.

Изведена е необходимостта при изграждането на стратегията за

икономическа сигурност на държавата, да се създаде един обобщен модел,

който обхваща приоритетните задачи, средствата и начините, с които ще бъдат

постигнати и защитени целите и интересите, от една страна, и системата от

институционални структури, предназначени да развиват един или друг аспект

на икономическата сигурност, от друга.

Изяснена е същността на категорията „стратегия”, направен е преглед на

състоянието на международната икономическа среда и са формулирани

20

главните икономически въпроси, които произтичат от анализа на заплахите и

рисковете при избора на стратегия за икономическа сигурност.

В заключение се подчертава, че в основата на изграждане на Стратегия за

икономическа сигурност на България в условията на глобализация, трябва да

стои интеграцията в ЕС и членството в НАТО, което може да се възприеме като

своеобразен ускорител на социално-икономическото развитие на Република

България, чрез който да се преодолее изоставането и да се повиши равнището

на икономическата сигурност.

14.3. Икономическата сигурност в условията на икономическа

криза, Доклад на научна конференция на ФНСО. В: ВА „Г. С. Раковски”,

ФНСО,Годишник 2012.

Докладът акцентира върху значимостта на проблема за икономическата

сигурност като предпоставка за постигане на високо равнище на национална

сигурност в условията на глобална икономическа криза и необходимостта от

търсенето на пътища за икономическа стабилизация, основани на определена

стратегия за развитие на стопанството в областта на структурната,

индустриалната, финансовата и външнотърговската политика на страната.

Подчертава се, че при смяната на технологичната структура се променя

не само устройството на стопанството, но и неговата институционална система,

както и състава на лидерите - фирми, страни и региони, тези, които успяват по-

рано да усвоят новите печеливши производства и да се откъснат напред, на

върха на новата дълга вълна на икономически растеж. Разбирането на

механизмите, които са в основата на сегашните процеси на глобални

икономически промени би позволило да се формулират изводи, относно

политиката на растеж и гарантирането на икономическата сигурност на

държавата.

Защитава се идеята, че във фазата на структурната криза, обусловена от

смяната на технологичния ред е от изключителна важност изпреварващото

усвояване на ключовите производства – ядрото на новото технологично

21

устройство. Това ще позволи, реализираната интелектуална рента в глобален

мащаб да финансира разширено възпроизводство. В условията на висока

неопределеност и значими инвестиционни рискове и трудности за развиващите

се страни се открива възможност за ускорено развитие на гребена на новата

дълга вълна на икономически растеж посредством бързо формиране на ядрото

на носещите отрасли на новото технологично устройство на икономиката.

14.4. Икономическата сигурност и макроикономическата роля на

държавата. Доклад на Конференция "Доброто управление и

макроикономически подходи за устойчиво икономическо развитие",

Асоциация „Джордж Маршал” България, 2012. В:

http://www.gcmarshall.bg/index_bg.html

В доклада се подчертава, че когато разглеждаме икономическата

сигурност, трябва да отделим специално внимание на ролята на главния

икономически субект в нейната конструкция - необходимо е да изясним и да

отчетем ролята на държавата в изграждането на икономическата сигурност,

тъй като по думите на Франсис Фукуяма “укрепването на държавата е един от

най-важните въпроси на световната общност, защото слабите или провалилите

се държави са източник на редица от най-сериозните световни проблеми, от

бедността до СПИН-епидемията, от наркотиците до тероризма”.

За целта е направен преглед на доминиращата роля на държавата в

стопанското развитие до 1989 г. като е констатирано, че след провала на

държавно доминираното стопанско развитие остава нерешен въпросът за

ролята на държавата в условията на преход от план към пазар и в частност за

макроикономическата политика на държавата при реализиране на приемливо

равнище на икономическа сигурност.

Защитена е тезата, че държавата, както и преди си остава единствената

реално действаща институция, способна да гарантира правов ред в стопанската

сфера и да отстоява националните икономически интереси в международен

план. Въпросът по-скоро се свежда не до това необходима ли е намеса на

държавата в икономиката, а до параметрите на тази намеса, както и до нейното

22

съответствие с обективните потребности и възможности в рамките на

световното стопанство. И тъй като изграждането и гарантирането на

икономическата сигурност на всичките й равнища може да се определи като

ценност от висш порядък, то по наше мнение водеща роля в този процес ще

продължава да играе съвременната държава, която е изправена през огромни

предизвикателства при намирането на подходящи решения за генериране на

стабилен икономически растеж в условията на висока степен на икономическа

несигурност и неопределеност както във външната, така и във вътрешната

среда.

14.5. Управление на промяната – предизвикателства пред

мениджмънта на сигурността и отбраната, Доклад на научна конференция

на тема: „Предизвикателства пред мениджмънта на сигурността и

отбраната в променящата се среда за сигурност”. В: Годишник Факултет

„НСО”, 1/2013.

Застъпена е тезата, че доброто управление е прозрачно, отговорно и

ефикасно и се осъществява с участието на всички заинтересовани групи от

хора, че поощрява върховенството на закона и равния достъп до правосъдие и

представлява важно условие за постигане на устойчиво развитие.

Аргументирано е разбирането, че доброто управление в новия век е

насочено към създаване и осъществяване на ефективна публична политика във

всяка област на живота, че всяка форма на добро управление се подчинява на

обща и конкретна философия на поведение, даваща базовото начало при

вземането на решения.

В този смисъл същинското предизвикателство пред мениджмънта на

сигурността и отбраната днес е, че трябва да се промени. За да може армията

като организация да реагира адекватно на промените в средата (включително и

на пазарните условия) и да бъде ефективна в дейността си, се налага промяна на

начина, по който тя функционира и се управлява.

23

На основата на тенденциите, които се проявяват в световен мащаб, са

откроени няколко определящи области, в които управлението трябва да

промени подходите си и армията да удовлетворява потребностите на

обществото. Всички тези промени поставят пред мениджмънта на сигурността

и отбраната много и сложни предизвикателства, което налага ръководителите

на армията да преосмислят начина, по който управляват и да започнат да

прилагат нови подходи, за да осигурят бъдеще за ефективна организация.

14.6. Влиянието на икономическата политика върху управлението

на сигурността и отбраната, Доклад в Годишник ФНСО, 2/2014.

Докладът поставя въпроса за влиянието на промените в размера и темпа

на прираст на брутния вътрешен продукт върху средствата, отделяни за отбрана

като съществена част от по-големия въпрос, свързан с отражението на

държавните приходи и разходи като цяло върху националната икономика. Тази

зависимост, от своя страна, касае ролята на държавата в икономиката и

адекватността на една или друга икономическа политика. За България този

проблем се характеризира с изключителна актуалност и значение, поради което

е повод за много дискусии.

За целта е необходимо да се проследи какъв е характерът на

икономическата политика на страната и по какъв начин тя се отразява върху

състоянието на икономическата среда, като предпоставка за размера на

отбранителните разходи, които са в основата на създаването на публичното

благо сигурност и отбрана. Проблемът е изключително сложен и съдържа

редица аспекти, чието подробно анализиране може да реализирано само в

рамките на сериозен научен труд.

В този смисъл представеният доклад не си постави за цел изчерпателно

разглеждане на засегнатата тема, а поставя акцента върху текущото състояние

на този проблем. В този контекст връзката между икономическата политика и

отбранителните разходи е разгледана като част от икономическата практика в

управлението на държавата, чрез вземането на решения свързани с постигането

на определено равнище на сигурност (най-вече икономическа), на основата на

24

разпределение на ограничените финансови ресурси между отделните сектори

от икономиката, като е застъпена тезата, че е необходимо да се търси баланс

при определяне размера на финансовите средства отпускани по съответните

направления, без да се дава приоритет на една област за сметка на друга, тъй

като това е нецелесъобразно за растежа и развитието на стопанството.

От тази гледна точка, добрата за българското пространство икономическа

политика, трябва да е насочена към оптимално съчетание на ограничен

периметър на държавните функции и силна институционална ефективност,

посредством прилагането на модерни управленски методи в съчетание с

пазарните принципи. Държавата, в лицето на управляващите, трябва да

провежда гъвкава макроикономическа политика, свободна от икономически и

идеологически догми, съобразена с икономическата политика на ЕС.

14.7. Влияние на разходите за отбрана върху икономическия растеж.

Доклад на научна конференция „Използване на въоръжените сили в

съвременните конфликти”, 20-21май 2015. (приет за печат)

Акцентът е поставен върху зависимостта между разходите, които

обществото прави за отбрана и влиянието им върху икономическото развитие

на страната. В този контекст възниква въпросът възможно ли е средствата,

които държавата отделя за отбрана да влияят върху изменението на брутния

продукт и по какъв начин.

Логичен е изводът, че разходите за отбрана са сред основните механизми

за влияние на държавата върху икономиката – положително или отрицателно,

желано или нежелано. Безспорно винаги и навсякъде държавата влияе върху

икономическото развитие на страната по един или друг начин, но не това е

водещо при формирането на отбранителните бюджети поне до средата на ХХ

век. Средствата за отбрана, които всяко правителство отделя, се определят от

редица фактори. На първо място, те са силно повлияни от средата за сигурност,

наличието или отсъствието на военни заплахи, и рискове за страната. В същото

време с не по-малко значение са и възможностите на всяка държава в

25

зависимост от социално-икономическото си развитие да отделя ресурси за този

жизненоважен сектор.

Отбранителните разходи са механизъм, чрез който държавата влияе върху

развитието на икономиката. Тези разходи заемат значителен дял от държавния

бюджет, а това от своя страна, въздейства същественото върху

възпроизводствения процес, при което различия обем на разходите действа по

различен начин при осъществяване производството на националния продукт.

Различните икономически школи имат различни възгледи за това

влияние. Кои са ключовите моменти в тези конструкции и как те рефлектират

върху съвременния анализ на връзката между разходите за отбрана и

икономическия растеж в контекста на поляризираната икономическа традиция.

Средствата, отделяни за отбрана са непроизводителни по своя характер, но са

необходими и в съвременните условия се отчисляват от националния бюджет.

Следователно ефективността на военните разходи не може да се разглежда

извън връзките и факторите, които регулират общественото производство.

Направен е извод, че между ефективността на военните разходи и

отбранителните способности на държавите съществуват причинно-следствени

връзки. Ефективността на военните разходи е категория на средствата за

осигуряване на отбраната на държавата, а военната мощ на държавата зависи не

само от обема на отделните ресурси за отбрана, но и от това как се използват те.

Нарастването на ефективността от тяхното използване позволява да се увеличи

отбранителната способност на страната при стабилизиране и при съкращаване

на материалните разходи за отбрана.

14.8. Отбранителната индустрия като носител на иновации. Доклад

на Научна конференция на тема: “Технологии и сигурност”, ВСУ

„Черноризец Храбър”, 26-27 юни 2015 г. (приет за печат)

Като глобален икономически отрасъл, който произвежда оръжие, военни

технологии и оборудване, отбранителната индустрия е един от най-големите

сектори на световното стопанство, който се отличава с изключително висока

26

иновативност. Неговите авангардни научни изследвания и постижения създават

ефект на преливане на технологии в другите отрасли на икономиката и са

мощен източник на иновации и ноу-хау, които стимулират развитието и

икономическия растеж.

Този сектор се отличава с изключително висока наукоемкост – неговите

авангардни научни изследвания създават ефект на преливане на технологии в

другите отрасли на икономиката. Отбранителното производство е тясно

свързано с електронната промишленост, информационните и комуникационни

технологии, транспорта, био- и нанотехнологиите. Затова е все по-трудно

отбранителният сектор да се определи и да се разграничи от гражданските

технологии, а границите му стават все по-размити.

Съвременната държава доминира в отбранителния сектор, като за целта

използва разнообразни форми – държавно регулиране, в качеството си на

собственик, контролиращ акционер, източник на финансиране на

научноизследователската и опитно-конструкторска дейност до главен

потребител на отбранителните продукти, затова състоянието на отбранителната

индустрия и нейното развитие е непосредствено свързано с военните разходи,

предвидени в държавния бюджет.

16. ПУБЛИКАЦИИ В МЕЖДУНАРОДНИ ИЗДАНИЯ С ИМПАКТ

ФАКТОР – СТАТИИ (СТУДИИ) ВКЛЮЧИТЕЛНО ЕЛЕКТРОННИ:

16.1. Scenarios for Resource Allocation to Bulgaria’s Defense in the

Horizon of 2035. In: Journal Defense Management, 2014, Volume 4 • Issue 1 •

1000119.

Статията е публикувана в Journal of Defense Management, ISSN: 2167-0374

с Impact Factor: 0.5 (Unofficial 2014 Impact Factors established by dividing the

number of articles published in 2012 and 2013 with the number of times they are

cited in 2014 based on Google search and the Scholar Citation Index database. If ‘X’

is the total number of articles published in 2012 and 2013, and ‘Y’ is the number of

times these articles were cited in indexed journals during 2014 then, impact factor =

Y/X) Виж: http://www.omicsgroup.org/journals/defense-management.php

27

Като част от създаването на визия за развитие на въоръжените сили на

Република България в хоризонта до 2035 г., авторите са натоварени със

задачата да изследват състоянието и перспективите за развитието на

икономическата среда и да предоставят становище относно възможностите за

осигуряването на отбранителните ресурси на страната. В резултат на

направеното изследване са очертани три възможни сценария за ресурсното

осигуряване на отбраната в дългосрочен план до 2035 г. - "България в сивата

зона на европейското икономическо пространство", „Периферна икономика” и

„Догонваща икономика”, като всеки един от тях в зависимост от състоянието на

основните фактори на средата и съответните равнища на бюджета за отбрана,

правдоподобно представя възможните последици за състоянието на

въоръжените сили на България.

С допълнения в аргументацията и изводите, основното съдържание на

публикацията е представено и на български език: Тагарев Т., Л. Велкова,

Възможни сценарии за ресурсно осигуряване на отбраната в хоризонта на 2035

г. Доклад на международна научна конференция. В: „Реформите в системата за

национална сигурност на Република България”, НБУ, С., 2014.

17. Публикации в международни специализирани научни издания –

статии (студии), включително електронни:

17.1. Bulgaria`s Defence Policy and Force Size from a Comparative

Macro Perspective. In: Information & Security: An International Journal 23,

no. 1 (2009). Съавтор.

Статията представя новаторски, теоретично обоснован подход към

анализа на отбранителната политика и силовите модели и първи резултати от

нейното изпълнение. Подходът се основава на сравнение на отбранителните

политики и данните за разходите в рамките на хипотезата, че конкретна

отбранителна политика се отнася до определен набор от отбранителни

способности със съответното въздействие върху разходите. В процеса на

изследването са идентифицирани шест фактора на отбранителната политика с

28

голямо влияние върху цената на съответните способности, като са използвани

публично достъпни данни, за да се изведе модел на разходите за придобиване

на способности, изразени в долари (в паритет на покупателната способност) за

униформения състав, като функция от няколко основни променливи (шестте

фактора) на отбранителната политика. В първата част на статията е изложен

подходът, възприет от авторите. Втората част представя резултатите в подкрепа

на дискусията за реалистични модели на българската отбранителна политика и

свързания с нея числен състав на силите. В последната част са разгледани

силните и слабите страни на предложения подход, както и съответните ползи и

ограничения при неговото прилагане.

17.2. Economic development and defense recourse provision. In:

Transactions on KNOWLEDGE SOCIETY, Vol 8, No 1 (2015): KSI

В статията е застъпена тезата, че равнището на икономическо развитие на

националното стопанство, като резултат действието на множество фактори, е в

основата на ресурсното осигуряване на отбраната и реализирането на

отбранителните способности на страната.

Достигнатото равнище на развитие на стопанството на България има

решаващо значение за състоянието на държавата тъй като от него зависи

икономическия потенциал и икономическата стабилност, както и нейните

възможности да реализира висококачествени публични блага и услуги. Поради

това стопанската развитост има голямо политическо и социално значение, тъй

като освен постигането на определени икономически цели (реализиране на

доходи и печалба), предполага подобряване на качеството на живот на хората и

пряко влияе върху състоянието на националната сигурност и отбраната

посредством размера на отделяните за тази цел средства.

В съвременни условия световната икономическа среда е неблагоприятна,

което се отразява пряко и върху нашата икономика, тъй като тя има силно

изразен отворен характер. Поради това главната цел на икономическото

развитие на България трябва да бъде запазване на макроикономическата

29

стабилност и на тази основа реализация на траен ускорен растеж, основан на

инвестиции във високотехнологични стратегически отрасли на икономиката, за

да генерират дългосрочен производствен капацитет, създаването на

конкурентна продукция и устойчив растеж, което да позволи и адекватно

ресурсно осигуряване на отбранителната ни система.

17.3. Economic Basis of National Security. In: Alexander Dubchek

Univerity of Trenchin, Journal Political Science Forum, summer 2015 edition.

(под печат).

В статията се защитава позицията, че в цялата конструкция на

националната сигурност особено място принадлежи на икономическата

сигурност, като важен съставен компонент на комплексната сигурност на всяка

страна, че икономическата сигурност е основа не само на националната

сигурност, а и на останалите елементи, които изграждат нейната структура.

Защитено е разбирането, че между икономическата и националната

сигурност като цяло съществува непосредствена и взаимна зависимост. Разбира

се, икономическата сигурност органично е включена в системата на

националната сигурност, заедно с такива нейни компоненти като осигуряване

на надеждна отбранителна способност на страната, поддържане на социален

мир в обществото, защита от екологични бедствия и катастрофи и т.н.. Всички

тези понятия са взаимно свързани помежду си и в рамката на националната

сигурност взаимно се допълват и обогатяват – не може да има военна сигурност

при слаба и неефективна икономическа система, както не може да има военна и

икономическа сигурност в общество, което се раздира от социални

противоречия и конфликти. Но разглеждайки едни или други аспекти на

националната сигурност, ние неизбежно стигаме до нейната икономическа

основа, тъй като редица общи условия и фактори извеждат икономическата

сигурност ако не на първо място, то в първата редица на категориите и

понятията, формиращи системния поглед върху съвременния живот на

обществото и държавата.

30

В този смисъл не са необходими доказателства за защита на тезата, че

доколкото икономиката представлява една от жизнено важните сфери на

дейност на обществото, държавата и личността, то понятието “национална

сигурност” би било изпразнено от съдържание без оценка на

жизнеспособността на икономиката и нейната устойчивост при евентуални

външни и вътрешни заплахи.

18. ПУБЛИКАЦИИ В НАЦИОНАЛНИ ИЗДАНИЯ С

РЕДКОЛЕГИЯ – СТАТИИ (СТУДИИ), ВКЛЮЧИТЕЛНО

ЕЛЕКТРОННИ:

18.1. Икономика на знанието. Статия В: „Военен журнал”, бр. 6,

2009.

В статията се отстоява разбирането, че изграждането на икономика,

основа на знанието, е един от основните стратегически приоритети в

политиката както на развитите, така и на развиващите се страни.

За целта е изяснено понятието „икономика на знанието” като е уточнено,

че то заедно с термина „икономика, базирана на знанието” се използва за

определяне на такъв тип икономика, в която знанията играят решаваща роля, а

производството на знания е източник на растеж. Широко употребяваните

понятия „иновационна икономика”, „високотехнологична цивилизация”,

„общество на знанията” или „информационно общество” са близки и се

припокриват с термина „икономика на знанието”.

Изведени са трите принципни особености на икономиката на знанието и

са представени съществените й различия със стандартната пазарна икономика,

както по отношение на общите закономерности, така и по отношение на

механизмите на действие. Налага се изводът, че днес икономическият растеж

във все по-голяма степен е резултат на „увеличено количество знание” и е

продукт на повече знание.

31

В заключение се отбелязва, че нарастващата роля на знанията в

съвременната икономика може да се приеме за емпирично доказан факт, а

потенциалът на знанията като предпоставка за социално-икономическото

развитие може да бъде реализиран само при наличието на благоприятен делови

климат, стимулираща държавна регулация, ефективна иновационна система,

развита информационна инфраструктура, адекватна финансова система и

ефективна административна подкрепа.

18.2. За еволюцията на понятието „сигурност”. Студия В: Аспекти

на сигурността. Дипломатически институт при министъра на външните

работи на Република България, С., 2012. Съавтор.

Студията е разработена като част от сборник за целите на обучението в

курс „Военна дипломация“ в Дипломатическия институт при министъра на

външните работи на Република България.

Работата представя еволюцията на понятието „сигурност“ в променящата

се среда за сигурност.

Анализирани са параметрите на трите базисни измерения на сигурността -

политическо, икономическо и военно в контекста на съвременните рискове.

Авторското участие е свързано с анализа на рисковете за сигурността с

икономически произход в условията на глобална икономическа криза и

възможностите за тяхното елиминиране посредством провеждането на

адекватна на средата икономическа политика на държавата.

18.3. Продоволствена сигурност: проблеми и перспективи. Статия В:

„Военен журнал”, бр. 1, 2013.

В статията се отбелязва, че продоволствието е най-важната дефицитна

стратегическа стока, затова проблемът за продоволствената сигурност,

разбирана най-общо като състояние на стопанството, при което потребностите

на населението от хранителни продукти са удовлетворени в съответствие с

физиологичните норми, е изключително актуален и заслужава детайлно

32

изучаване. Тя е условно разделена на три части, в които са изяснени същността

и основните характеристики на продоволствената сигурност, като част от

икономическата или националната сигурност на всяка държава, като е

подчертано, че нейното гарантиране е пряко свързано с икономическото

състояние на страната. Тя е следствие както от ефективността на общественото

производство и доходите на населението, така и от степента на развитие на

националния аграрен и продоволствен сектор на стопанството.

Поставен е проблемът за продоволствената не/сигурност на съвременния

етап, като направената историко-икономическата ретроспекция позволява да се

разбере произходът на съвременните представи за категорията продоволствена

сигурност, като едновременно с това е представена категорията продоволствена

несигурност, като обратна страна на „монетата”. Описани са начините и

ключовите мерки за постигане на продоволствена сигурност.

Накрая е доказана необходимостта от създаването на национална

стратегия за продоволствена сигурност, като по този начин, продоволствената

сигурност на страната ще се осигури от адекватен набор от икономически и

социални условия, свързани с развитието на селското стопанство, както и на

целия комплекс за производство на храна и гарантиране на продоволствена

сигурност. храна, и с общото състояние на националната и световната

икономика.

Направените изводи и препоръки са в руслото на разбирането, че

постигане на високо равнище на продоволствена сигурност изисква обединени

национални и международни усилия.

18.4. 20 години Факултет „Национална сигурност и отбрана”.

Министерство на отбраната, ВА „Г. С. Раковски”, С., 2014. Студия,

съавтор.

Студията е колективен труд, посветен на 20-та годишнина от създаването

на Факултет „Национална сигурност и отбрана” като основно звено на ВА „Г.

С. Раковски”.

33

Авторското участие е свързано с представянето на катедра “Мениджмънт

на сигурността и отбраната” не само като водеща за магистърската специалност

“Мениджмънт на сигурността и отбраната”, но като катедра, която провежда

обучение във факултета по шест задължителните учебни дисциплини и има над

10 избираеми учебни дисциплини по различни аспекти от тематиката на

задължителните. Освен това катедрата участва в учебния процес на факултет

“Командно щабен” със задължителната учебна дисциплина “Мениджмънт на

отбраната и въоръжените сили”.

Академичният състав на катедра “Мениджмънт на отбраната и

въоръжените сили” се развива в научно-методическо отношение и

непрекъснато повишава своята езикова подготовка и професионалната си

квалификация. През този период в катедрата се обучават докторанти по

научната специалност “Военно политически проблеми на сигурността” за

придобиване на ОНС „Доктор”, а от началото на 2009 г. след успешна

акредитация и по научната специалност „Организация и управление извън

сферата на материалното производство”. Научната продукция на академичния

състав на катедрата през този период се заключава в разработване на

монографии, учебници, статии, доклади и разработване на нови методически

разработки за провеждане на практическото обучение на слушателите,

студентите и специализантите. През този период катедрата работи по четири

научноизследователски проекта и участва активно във всички научни форуми,

провеждани във ВА „Г. С. Раковски”.

18.5. За принципите на административното управление. Статия В:

„Военен журнал”, бр. 2, 2014.

В статията е споделено разбирането, че всяка дейност има своите закони,

методи и принципи, които поставят приемливите за всяка област ограничения.

Принципите на административното управление са една от най-изследваните

категории, тъй като те са ръководните правила, които определят основните

изисквания към структурата и организацията на управлението, поставят

34

условията и характеристиките, на които ръководителят трябва да отговаря и в

крайна сметка създават основата за ефективното управление.

Представени са основните принципи на административното управление,

формулирани за пръв път от Анри Файол, които получават развитие в

доктрината за администрирането, което прави възможно днес в най-общ вид

принципите на управление да бъдат определяни като изначални по отношение

на процеса на управление норми, правила и закономерности, произтичащи от

същността и равнището на развитието на обществото (вкл. и на неговите

производителни сили и възможности), чието съблюдаване способства за

постигането и решаването на поставените цели и задачи.

Разгледан е механизмът на формирането на принципите на управление

като сложен процес, на който съществено влияние оказват не само известните

на съвременната наука закони на управлението и натрупания опит. Към

факторите, определящи принципите на мениджмънта могат да бъдат отнесени и

съществуващите към дадения момент начини за осъществяване на

производствената дейност, формите на собственост, както и социокултурните

фактори.

Тъй като принципите на управление се свеждат до главните начала на

управлението и определят изискванията към системата, структурата и

организацията на управленския процес, не бива да се забравя, че макар

принципите на мениджмънта да съдържат най-общите положения на теорията и

практиката на управлението, те не бива да се считат за неоспорими и

универсални.

.

18.6. Административният маркетинг като функция на управлението.

Статия В: „Военен журнал”, бр. 3, 2014.

Статията насочва вниманието към една от най-интересните

последователни функции на мениджмънта - административният маркетинг.

който, по своята същност представлява управленска дейност, свързана с

изучаването на основните закономерности при формирането на търсенето и

предлагането на „управленския пазар” с цел разкриване и придобиване или

35

разработване и реализиране на най-качествените и перспективни продукти,

предлагани на даден пазар.

Активното приложение на административния маркетинг в дейността на

всяка организация би позволило в значителна степен да се повиши

ефективността на системата на управление за сметка на откриването,

привличането и използването на най-квалифицираните управленски кадри и

водещите управленски технологии, така също и по-активно и рационално

използване на управленските услуги и управленските консултации.

Посочено е, че като вид управленска дейност административният

маркетинг включва две основни направления: изследване на структурата на

външната среда на организацията; и определяне състоянието на тази среда.

Тези елементи в съвкупност оказват съществено влияние върху характера и

ефективността от дейността на всяка организация, функционираща в условията

на демокрация и развити пазарни отношения.

По този начин административният маркетинг като функция на

управление има огромно значение за организацията и представлява основа за

съставянето на текущите, средносрочните и перспективните планове за нейното

развитие.

18.7. Икономическата интеграция на Балканския регион, като

предпоставка за сигурност. Статия В: „Военен журнал”, бр. 1, 2015.

Развитието на интеграционните процеси, на икономическите

взаимоотношения и разширяване на сътрудничеството между страните от

Балканския регион е представено като стабилизиращ фактор с решаващо

значение за повишаване равнището на икономическата, националната и

регионалната сигурност в условията на глобална икономическа криза.

Споделено е разбирането, че националната сигурност на Република

България е немислима извън контекста на сигурността в Европа и Балканския

регион. Вземайки под внимание факта, че интеграцията е стабилизиращ фактор

с огромно значение за системата на националната сигурност, нашата страна

полага целенасочени усилия за повишаване на равнището на интегрираност и

36

разширяване на сътрудничеството с държавите от региона и Европейския съюз

(ЕС), като предпоставка за повишаване на националната и регионалната

сигурност. На тази основа са изведени факторите, които насърчават и

факторите, които ограничават интеграцията, породени от особеното

геополитическо положение на региона, който традиционно е сцена на сблъсък

на политическите интереси на големите глобални “играчи”.

В заключение можем да обобщим, че макар понастоящем потенциалът на

страните от Балканския регион и перспективите за развитие на вътрешно

регионалното сътрудничество да не изглеждат особено оптимистични, можем

да очакваме, че в дългосрочен план те ще претърпят положителна промяна и ще

станем свидетели на задълбочаване на интеграционните процеси в региона.

Тази позитивна тенденция, като резултат на догонващото развитие на страните

от региона в рамките на ЕС и на цялостното облагородяване на политическата,

икономическата и бизнес средата ще се отрази благоприятно върху повишаване

равнището на националната, регионалната и европейската сигурност.

18.8. Стратегия за икономическа сигурност на Република България

в условията на глобализация на световното стопанство. Студия В:

Фондация ”Национална и международна сигурност”, Научни трудове, т. ІІ,

2015.(под печат)

Проблемът за необходимостта от изграждане на Стратегия за

икономическа сигурност на страната в условията на глобализация на

световното стопанство е поставен при отчитане на новите измерения на

международната икономическа среда на сигурност и е направена констатация,

че страната ни се намира в тежък и сложен период на трансформация на

централно-управляваната икономическа система в пазарна, който изисква

разработването на ясна държавна стратегия за нейното икономическо развитие.

Направена е оценка, дадена е обща характеристика и са посочени

перспективите за развитие на международната система за сигурност, в

контекста на международната икономическа среда и при отчитане на фазата от

икономическия цикъл, на който се намира световното стопанство, което

37

поставя пред международната общност безпрецедентна за решаване задача - да

намери нови механизми за регулиране на глобалната икономика. като

проблемът се заключава не само в признаването на общите интереси, но и в

предотвратяването на общите опасности.

При тези условия с висока степен на достоверност може да се твърди, че

националната икономическа сигурност на държава като нашата може да бъде

надеждно защитена единствено в условията на всеобща система за

международна икономическа сигурност, при отчитане на националните и

колективните икономически интереси на страните.

Всичко това естествено води до необходимостта от изследване и анализ

на възможните за прилагане в съвременни условия Стратегически модели за

гарантиране на икономическата сигурност. Отчетено е, че сигурността се

гарантира ефективно, когато в процеса на еволюционно развитие на

обществото се анализират и отчитат всички действащи в тази област фактори и

се осигурява възможност за вземане на рационални решения, като

гарантирането на сигурността се извършва на базата на ясна стратегия и модел

за нейното постигане, който задължително трябва да е съгласуван и да

хармонира с общата концепция за развитието на държавата. Ето защо от

изключително значение е националните икономически цели и интереси да са

отправната точка за формулиране и гарантиране на стратегията за

икономическа сигурност на страната. Тъй като стратегията за икономическа

сигурност може да се окачестви като квинтесенция на провежданата от

държавата вътрешна и външна икономическа политика, затова от избора на

стратегията за икономическа сигурност зависи решаването на всички главни

макроикономически въпроси в краткосрочен и дългосрочен план, както и да се

определят и целите, и задачите, и структурата на въоръжените сили на страната.

Направена е характеристика на двете възможни за прилагане Стратегии за

икономическа сигурност в съвременния свят - Стратегия за икономическа

сигурност чрез изолация и затваряне и Стратегия за икономическа сигурност

чрез адаптация и отваряне.

38

За да се отговори на поставената в началото на изследването задача

детайлно се разглежда въпросът за изработване на Модел за стратегия за

икономическа сигурност на Република България, като се описват общите

условия и предпоставки за създаването му и на тази основа се предлага Модел

на стратегия за икономическа сигурност на Република България чрез

интеграция в ЕС, който включва: същност, структура, функцци, цели и задачи

на модела, средствата за постигане на целите и задачите, индикаторите за

степента на постигане на целите и задачите и механизмите за контрол.

В заключение се отбелязва, че световната практика не дава еднозначен

отговор за избора на определена икономическа стратегия, тъй като нито една от

посочените стратегии за икономическа сигурност не може да бъде приложена в

чист вид в съвременния високообвързан свят. Решението трябва де бъде в

унисон с водещата национална стопанска философия, а главна предпоставка за

създаването на адекватен модел на стратегия за икономическа сигурност е

постигане на национално съгласие, активна и трайна съпричастност, съучастие

и консолидация на българското общество.

18.9. Велкова Л., Предпоставки и последици от мрежовата корупция.

Студия В: IT4Sec Reports, no. 130, Sofia, Institute of Information and

Communication Technologies, 2015.

В студията е направено комплексно сравнително изследване на двете

форми на корупцията – пазарната и мрежовата., като за основен критерий при

отделянето на тези две форми е посочена степента на достъпност до

корупционните услуги. Отбелязано е, че при пазарната корупция такъв достъп

потенциално може да получи всеки индивид или фирма, тъй като единственото

условие е предоставянето на някакво възнаграждение, обикновено в парична

форма, на служител в обществения сектор. При мрежовата корупция достъпът

до услугата е открит само за тези, които са в роднински, приятелски или делови

отношения със служителите от публичния сектор, независимо от размера или

формата на възнаграждението.

39

Докато мрежовата корупция се изучава преобладаващо като

самостоятелна форма, без да се прави връзка и без да се съпоставя с пазарната

корупция, тя е преди всичко предмет на качествени теоретични изследвания в

рамките на националните икономически пространства. По тази причина не

съществуват общоприети международни количествени измерители за нейното

равнище и разпространение, което означава, че и систематизираните знания за

нейната природа и разпространение са относително ограничени.

Като отчитаме обстоятелството, че в повечето разработки пазарната и

мрежовата корупция не са диференцирани и не са обозначени със съответните

термини, нашият теоретичен анализ на причините и последиците от двете

основни форми на корупция, се основава не на дефинициите, а на същността на

корупционните отношения. Причините за възникването и съществуването на

пазарната корупция се реконструират на основата на литературни източници,

посветени на низходящата корупция (хищническата държава) и възходящата

корупция (търсенето на изгода), както и на условията за наличието на високото

равнище на неформалните плащания. Причините за мрежовата корупция са

изведени на основата на обобщения от теоретичните и емпиричните резултати

на изследванията, фокусирани върху тази форма на корупция и нейни отделни

прояви.

Последствията от корупцията, като обществено явление още през 60-те

години на ХХ век са обособени в два основни подхода – моралистки и

ревизионистки. Според първия подход, корупцията по дефиниция е

дисфункционална, тъй като тя поставя лоялността към клана, семейството или

общността по-високо от изискванията на закона. От позицията на втория

подход, генезисът на корупцията е в неефективността на съществуващите

правила и норми, и при определени условия тя може да доведе до

функционални последици. Днес въпросът за това може ли корупцията да бъде

квалифицирана като функционална, стои в основата на две противоречиви

хипотези: „корупцията смазва икономическата машина” и „корупцията блокира

икономическата машина”. В теоретичния обзор на предлаганата разработка,

40

прилагаме тези две хипотези спрямо пазарната и мрежовата корупция, което ни

дава възможност в най-голяма степен да изведем техните характеристики.

В заключението се отбелязва, че макар пазарната и мрежовата корупция

да възникват при различни условия, и двете форми водят до неефективно

разпределение на ресурсите и до допълнително финансово натоварване на

стопанските агенти.

18.9. Икономически измерения в стратегията за национална

сигурност на САЩ (2015 г.). Статия В: „Военен журнал”, бр. 2, 2015.(под

печат)

Статията разглежда един актуален и интересен от гледище на

интердисиплинарността въпрос за икономическите измерения в новата

стратегия за национална сигурност на САЩ от началото на 2015 г.

Отбелязано е, че стремително развиващата се глобална икономическа

криза стана приоритетно предизвикателство пред политическите сили, които

дойдоха на власт в САЩ през ноември 2008 г., а кризисното състояние на

икономиката беше определено като първостепенна заплаха за националната

сигурност на страната. Акцентирано е върху факта, че такава ситуация, когато

икономиката се разглежда като първостепенен фактор за (през призмата на)

националната сигурност, има само два пъти в най-новата история на САЩ.

Направеният преглед на Стратегията за национална сигурност на САЩ

(2015) категорично сочи, че в нея е отделено значимо място на икономическата

компонента на националната сигурност. Посочено е, че икономическите

въпроси, стоящи в основата на националната сигурност са особено силно

представени в част III. Благосъстояние, в която на основата на направената

оценка на американската икономика, като най-мощната, най-откритата и най-

новаторската в света се застъпва идеята, че силната икономика е ключ към

международно влияние.

41

19. ПУБЛИКАЦИИ В НАЦИОНАЛНИ ИЗДАНИЯ – СТАТИИ

(СТУДИИ) ВКЛЮЧИТЕЛНО И ЕЛЕКТРОННИ:

19.1. Управление на проекти. В: Информационен бюлетин.

Прогнози, анализи, стратегии, ВА, С., 2, 2010.

Статията е посветена на актуалния за днешните реалности проблем,

свързан с управлението на проекти, като е посочено, че в основата на

съвременните методи за управление на проекти стои методиката за мрежовото

планиране, разработена в края на 50-те години в САЩ.

За изминалото оттогава време поевтиняването на изчислителния ресурс

става предпоставка за широкото разпространение на тези методи за управление,

които не само получават широко приложение в ежедневната управленска

практика, но и обуславят появата на специална научно-приложна дисциплина –

управление на проекти. В центъра на вниманието на тази дисциплина са

въпросите на планирането, организацията, контрола и регулирането на процеса

на изпълнение на проектите, организацията на материално-техническото,

финансовото и кадрово осигуряване на проектите, както и оценката на

инвестиционната привлекателност на различните варианти на реализация на

проектите.

Разгледани са смисълът и съдържанието на термините „проект” и

„управление на проекти”, като интегриран процес, който се състои от отделни

фази и води до определени резултати. Тъй като основните ограничения на всеки

проект – времето, бюджета и качеството на работата са в центъра на

вниманието на ръководителя на проекта, то под успешно управление на проект,

трябва да разбираме дейността, насочена към реализация на проекта с

максимално възможна ефективност в рамките на зададените ограничения.

В заключение се отбелязва, че успешното управление на проектите е

значим фактор за успеха на организацията в условията на пазарна конкуренция.

07.09.2015 г. доц. д-р (Л. Велкова)