КЪЩИ ЗА СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ В ЯПОНИЯ (“Ноу-Рин-Гьо-Ка” –...

18

5/2010 www.geography.iit.bas.bg

ГЕОГРАФИЯ ТУРИЗЪМ

Необходимостта от контакти град – село

Началото на ХХІ в. се характеризира с много осо-бености, една от които е силно нарастване на брояна хората, живеещи в градовете – той вече надвиши50% за целия свят. Това явление е придружено отмасово откъсване от природата и близкия до приро-дата бит – явление, което има много последствия зачовечеството.

Според Съвета за обмен град-село в префектураЯмагучи, Япония, контактите на хората, живеещи вградовете с местните селски общества и практикува-нето на съвместни традиционни дейности винаги доп-ринасят за физическото и душевното здраве на хора-та от двете общности по много различни начини:

• В традиционните дейности те почти винаги рабо-тят заедно в селски условия и човек чувства, че не есам, че може да разчита на хората около себе си.

Проф. д-р Н. Сато преподава Земеделие и кул-тури, Население и изхранване, Световни проб-леми на земеделието, Японско традиционно зе-меделие. Той е един от инициаторите на наци-оналното японско движение за запознаванена японските деца с традиционното земеде-лие и с корените на японската култура. Орга-низатор е на стотици мероприятия в тази об-ласт, включително и „Училището на оризище-то”. Съветник е по Селски туризъм и работа сдеца към различни неправителствени органи-зации и към администрацията на префектураЯмагучи.

Проф. д-р Нобору Сато

Катедра Чуждестранни култури,Факултет по образование,

Университет Ямагучи, ЯпонияЕ-mail: [email protected]

Доц. д-р Д. Михова е географ, доктор (Геог-рафски институт – БАН, 1988). Специализи-рала е ГИС в САЩ (1989-1990). От 1997 г. ра-боти в Университета в Ямагучи, Япония. Пре-подава Културна география, Хуманитарнагеография, География и природна среда (ба-калавърска степен) и Основи на ГИС и из-ползването им в обучението в предунивер-ситетското образование (магистърски курсна обучение).

Доц. д-р Димитрина Михова

Катедра Чуждестранни култури,Факултет по образование,

Университет Ямагучи, ЯпонияE-mail: [email protected]

ТУРИЗЪМ – ДИСКУСИЯ

Четиво – продължение от бр. 4/2010

КЪЩИ ЗА СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ В ЯПОНИЯ(“Ноу-Рин-Гьо-Ка” – селски туристически къщив земеделски, горски и рибарски райони,на примера на префектура Ямагучи, Западна Япония)

• Селските дейности водят до освобождаване навредната енергия и оздравяват тялото – освобожда-ват от ежедневния стрес.

• Контактът с природата – растения, животни, пей-заж – ни прави по-добри. Разбираме, че сме част отнея и ни помага да разберем по-добре себе си и ос-таналите хора. Подобрява нашия капацитет да об-щуваме по човешки и да работим в група.

• Дава възможност да осъзнаем колко е важно даопазим природното богатство, което сме наследили.

• Дава възможност да се радваме на приятно пре-карване, работейки за удоволствие на открито и опит-вайки местните специалитети.

• Има много важен образователен ефект за мла-дото поколение – докосвайки се до природата, деца-та лесно изучават нейните особености и механизми.

• Допринася за заздравяване на връзките в семейство-то, когато в „селски”, т.е. традиционни дейности, участватедновременно деца и родители, хора от различни възрасти.

19

www.geography.iit.bas.bg 5/2010


• Доставя (най-често) приятни емоции на местни-те хора от разнообразието на контактите с посети-тели от други места и предизвикват гордост от род-ния край и традиции.

• Много други полезни резултати, в това число иикономически.

По терминологията на Регионалното управлениена туризма в Префектура Ямагучи селският тури-зъм се именува още „бавен” туризъм, който включ-ва различни форми, но най-важните са така нарече-ните „зелен” туризъм – в земеделски и горски райо-ни и „син” туризъм – в рибарски селски места. Схе-матично бихме могли да представим връзките меж-ду елементите на селския туризъм, начините и мес-тата на осъществяването, както и резултатите отнего по следния начин: (фиг. 1)

Първият блок представлява евентуалното търсе-не – нуждите на хората, които живеят перманентно вградски условия. За тях е важно да намерят условияза почивка на спокойствие, за физическа и емоцио-нална рекреация; да намерят начини за контакт схора, които живеят постоянно в друга среда – селс-ка, от които биха научили нови (стари, традиционни)неща; търсят възможности за набавяне и консуми-ране на екологично чисти продукти и храни. С другидуми, те имат нужда от контакти със селската при-рода, култура и с хората, живеещи на село.

Вторият блок представлява предлагането отстрана на селото, а именно това са продукти и дей-ности, които могат да се предоставят на хората отграда, свързани с природата, местната култура и тра-диции, селските жители и техния начин на живот.

Другият съществен момент е къде точно сеосъществяват тези контакти. В случая, анали-зирайки японския селски туризъм, можем да посо-чим четири най-важни места:

– селски къщи, регистрирани по изискванията заселски туризъм и отговарящи на правилата, дефини-рани от държавни, регионални и местни институции;

– ресторанти на селска територия, отговарящи наизискванията за селски туризъм както по отношениена предлагането, така и по отношение на рекламата;

– обществени места в селски райони, където сепровеждат фестивали и други местни мероприятия;

– особен вид “крайпътни станции” (michi-no-eki),които са регистрирани според японските закони иправила за селския туризъм1.

Местата за нощуване в Японияи селските туристически къщи

В Япония, както във всички развити страни, имамного и различни места за нощуване и почивка. Ня-кои от тях имат широко-познат международен ха-рактер, като хотели от различни категории по сте-пен на лукс, по местоположение, по природни и кул-турни туристически ресурси около които са изгра-дени, по начин на управление и пр. Сред тях бихмеотделили онези, които носят отличителните чертина японската култура и са по-различни от познати-те в други страни.

Това са на първо място т.нар. рьокани – японс-ки хотели в традиционен стил. Много често се пре-дават по семейна линия и се управляват от поколе-ния на една и съща фамилия. Някои от тях имат ве-ковна история. Обзавеждането е в чисто японскистил, със стаи с рогозки-татами, спи се върху тях,като се използват сгъваеми завивки-футони. Хране-нето е на ниски маси, с традиционни храни и меню,което се поддържа понякога десетки години едно исъщо. Гостите се обличат в предлагани от рьоканаудобни памучни роби-юкати и старовремски дърве-ни чехли-гета. Най-често са изградени на някои отмногобройните минерални извори и предлагат тра-диционна баня – онсен. Цялата атмосфера, начи-нът на функциониране, обслужване, управление, йе-рархия, забавления, са чисто японски по характер.Затова са много обичани от японците, независимоче в някои случаи са много по-скъпи от обикновенимногозвездни хотели (понякога това е неразбирае-мо за хората със Западна култура).

Друго място, където може да се почувства сил-но японският бит и култура, са селските къщи,действащи като хотели. Между тях има различ-ни видове, като някои се доближават повече до ста-тута на хотели в селски територии.

Специален вид са селските къщи (Ноу-рин-гьо-ка миншуку), които на практика не се водят катохотели, а като “къщи, предлагани за селски (зе-лен, син) туризъм”. Те се регистрират по специал-ни правила и предлагат набор от дейности, свързанис опознаване и изпитване на селския начин на животи земеделието и/или рибарството. Именно техниятстатут, начин на откриване, опериране, отговорнос-ти и контрол е обект на настоящото изследване.

1 Последните представляват отделна тема на нашето изследване, но накратко тук ще обясним, че в Япония имамного места за почивка край пътищата и магистралите, на различни организационни нива. Има “паркинг-места”,“сървис-места” и “мичи-но-еки”. И трите вида се поддържат от Министерството на транспорта, в сътрудничествос различни частни лица-търговци и организации. Но само в случая с “мичи-но-еки” (крайпътни гари) сътрудничес-твото е по линия на селския туризъм, като се дава възможност и съответно задължение местните хора, предста-вени от частни лица, местни управления, асоциации и пр., да предлагат там почти само местна селскостопанскапродукция или морски продукти, да откриват заведния за хранене с местни продукти, да провеждат фестивали имероприятия, свързани с местния бит, култура и традиции, да рекламират местния начин на живот)

20



Къщите за селски туризъм в земеделски, горс-ки и рибарски места често се управляват семейно,но най-голяма роля имат обикновено жените. Бро-ят на тези къщи в цялата страна е около 250 през2005 г., но според последнни данни той вече е на-раснал многократно. Много от тях са стари къщи втрадиционен японски стил, възстановени и приспо-собени да отговарят на правилата за откриване населска къща като място за нощуване по линия населския туризъм. Както при рьоканите, гостите сенастаняват в татами-постлани стаи, спят на посте-ли-футони, имат възможност да опитат домашнаяпонска баня и местни хранителни продукти и спе-циалитети. Заедно с условия за нощуване и/или хра-нене и почивка в селска среда, тези къщи предла-гат различни дейности, свързани с местното земе-делие, горско стопанско, риболов, събирачески дей-ности, местни занаяти, обредни дейности, наблю-дение на селската природа и пейзажи и много дру-ги. По уговорка се предлагат закуска, обяд и/иливечеря. Всъщност според обясненията на собстве-

ника на миншуку Кикория,район Хаги, Ямагучи, в зави-симост от това, дали турис-тите получават готово сгот-вена храна като в хотел-рес-торант, или сами участват вприготвянето и, тези турис-тически къщи се делят надва вида. „Минпаку” се на-ричат онези, при които ту-ристът само консумира хра-ната, приготвена и сервира-на там от местни продукти;“миншуку” е къща, къдетотуристите, заедно със сто-паните или специално пока-нени инструктори приготвятхраната си или участват внейното приготвяне каточаст от дейностите по селс-ки туризъм.

Отсядането в такава къ-ща и практикуването на дей-ности, свързани със селскиябит обикновено струва меж-ду 5000 и 9000 йени (около90–160 лв.) на вечер, но ня-кои места могат да предло-жат и по-малко от 4000 (око-ло 70 лв.) йени; има и отстъп-ки за деца и семейства. Оп-ределени дейности, в зави-симост от продължител-ността и сложността им, сезаплащат допълнително.

Някои от селските къщифункционират сезонно, дру-

ги целогодишно. Но в почти всички случаи посeщени-ето се резервира по телефона или по E-mail.

Как се регистрират селски туристически къщиСъс стартирането на идеята за подкрепа и раз-

ширяване на селския туризъм в началото на 90-тегодини на ХХ в. в Япония основна пречка се оказварегистрирането на селска къща като туристическа,т.е. място за нощуване и практикуване на дейностина селския туризъм. Откриването на хотел по прин-цип се извършва по японския „Закон за хотелскиябизнес” и е свързано с много изисквания, съобразя-ване с много национални, регионални и местни зако-нови положения. Само някои примери: площта, оп-ределена за гости, трябва да бъде по-голяма от 33м2; сградата трябва да разполага с авариен изход;трябва да има отделни тоалетни за гости; да има ви-сока степен на устойчивост на природни бедствия;трябва да се осигури рецепция, където се посрещатгости за настаняване и много други такива правила,трудно осъществими в условията на селска къща.

Фиг. 1. Обмен град-село по линия на селския туризъм за условията на ЯпонияFig. 1. Urban-country exchange through rural tourism in Japan

21



Първите промени към улесняване на регистри-рането на селска къща като място за посрещане нагости са заложени през 1994 г., когато се обсъжда“нощуване в селска къща с цел туризъм“.

Първият закон за подпомагане на инфраструк-тураното развитие за туристически дейности в сел-ски райони е приет през юни 1994 г. и в него са зало-жени възможности за улесняване регистриранетона селска къща като място, където може да се пос-рещат гости. През 2003 г. се предприема т.нар. де-регулация на Бизнес-закона за хотелите в частта,отнасяща се до селски къщи, използвани за тури-зъм. Специално за тях отпадат много изисквания,отнасящи се до осигуряване на лукс, като оставатсамо най-важните, свързани със сигурността, сани-тарните и противопожарни норми. Между много отзадълженията отпада това за площ, предлагана затуристически цели и задължението да има отделнатоалетна за гости, оказващи се най-проблематичнипри селските къщи.

През 2005 и 2009 година се правят още променив тази насока. От май 2010 г. е в сила нов закон заселския туризъм, чиято цел е „да вземе мерки заосигуряване на развитие и функциониране на мест-ните райони така, че да помогне на селските турис-тически дейности, включително и чрез система зарегистрация на селски къщи за туризъм, които да-ват възможност за запознаване със селски – земе-делски и рибарски дейности”. Законът цели същода подпомогне инфраструктурните дейности, коитодават възможност на предимно градски жители даразберат земеделието, рибарството и горското сто-панство по време на престой в местни общества презсвободното си време, но в същото време да осигуриудобства за живота на хората. По този начин целида подпомогне и местните общества.

Законът дефинира:• Задачите на местните и регионалните управления

за осигуряване на инфраструктура за селски туризъм.• Системата за регистриране на селски къщи за

туризъм – правилата, по които става регистриране-то и изискванията, на които трябва да отговарят.

• Законът определя дори образованието и опитът,който се изисква за назначаване на чиновници, ко-ито да работят в системата на регистриране на сел-ски къщи. Интересно е, че чиновникът, който отгова-ря за регистрирането трябва да има висше образо-вание и поне една година опит в регистрация и селскостопанство. По-ниско от висше образование се до-пуска за хора, които имат голям опит в селското сто-панство и организацията му.

• Интересен момент в Закона за подпомагане населския туризъм е, че освен строго описаните прави-ла за регистрация, опериране, и пр., се изисква мест-ните и регионалните органи на властта да създават„условия за осигуряване на хармония между местни-те земеделски и рибарски индустрии и местните хо-ра, предлагащи селски туризъм”. Това по същество

означава (а и се доказва от нашето конкретно изслед-ване), че в национален мащаб на селския туризъм сегледа не толкова като на частен бизнес, а като разви-тие на мащабна инициатива, включваща не само от-делните селски стопани. Законът изисква синхрони-зирано съдействие както от страна на управленчес-ките органи, така и на различните сдружения, коопе-ративи, неправителствени организации, включителнои туристически институции, които не са пряко обектина селския туризъм.

• Законът дефинира системата за контрол приоткриване и опериране на селски къщи, включителноглоби и наказания при неспазването на законовитепредписания, както и закриването им.

На основата на този закон, префектурните (ре-гионалните) администрации, като вземат предвидособеностите на природните и икономическите ус-ловия в съответната префектура, приемат специал-ни правила за селския туризъм в нея. Към префек-турните офиси са създадени Информационно-съвет-ващи центрове за работа с хора, желаещи да стар-тират селски туризъм, използвайки собствени къ-щи в съответни селски райони.

Според регионалната система за регистриранена селска къща (земеделска, горска, крайморска)за туризъм в префектура Ямагучи, лицето (хората),които възнамеряват да започнат да предлагат селс-ка къща за туризъм, имат право да сторят това следподаването на специални документи до Префектур-ния съвет за подпомагане на селския туризъм. Раз-решението представлява специален документ заоторизация, че тази къща е одобрена за „миншу-ку”– къща за селски туризъм.

Лицето, което открива селска къща за туризъм,има следните задължения и във връзка с това подаваследните документи:

1. Указва точното име на отговарящия за селска-та къща, предоставяна за туризъм, местоположение,адрес, телефон и факс.

2. Описва местоположението на къщата, връзкатас природни забележителности и предоставя снимка(снимки) на къщата и пейзажа наоколо.

3. Трябва да има осигурено участие в застрахова-телна програма за взаимно осигуряване против не-щастни случаи – предоставя съответния документ.

4. Ако се предлага храна, един от членовете насемейството трябва да премине поне веднъж курс забезопасно хранене, организиран от Префектурата.

5. Съгласие, че ще ограничава броя на нощува-щите до 5 души по едно и също време, с цел осигуря-ване спокойствие и тишина за гостите, стопаните исъседите – което е една от целите и дава смисъла населския туризъм.

6. Предоставя списък на видовете дейности, кои-то предлага и регистрира името на човека, който щеги води.

7. Указва системата за набиране на туристи и кон-тактите с тях, времето през годината, през което соб-

22



ственикът (отговарящият) е зает със земеделска,горска и рибарска дейност, както и периодът, презкойто смята да обяви „ваканция” за селската къща.

8. Работи в сътрудничество с местните здравнивласти за осигуряване здравето на туристите по вре-ме на техния престой и съответно описва в докумен-тацията какви са условията за осигуряване на бързапомощ.

9. Описва подробно колко стаи предлага и каквидруги условия за туристите.

10. Описва системата за водопровод и канализа-ция и удостоверява, че тя е в съответстсвие с об-щоприетите норми за страната и района.

11. Ако ползва вода от водоизточник, различен отофициалната водопроводна система, предоставясертификат за безопасност на водата.

12. Консултира проекта за откриване на селскакъща за туризъм с местната противопожарна служ-ба и получава сертификат за безопасност след въ-веждането на нужните препоръки, който придружа-ва документацията за кандидатстване.

13. Дава съгласие, че ще внася в Отдела по тури-зъм на Префектурния офис Годишен отчет за броя натуристите и съответните финансови постъпления.

В „алгоритъма” за откриване на селска къща затуризъм се очертават няколко основни стъпки. Напърво място е поставен консенсусът в семействотоотносно предприеманата бизнес стъпка, разпреде-лението на ролите и задачите. Те зависят много отброя на членовете на семейството, тяхната ежед-невна заетост, интереси, хобита, годишно натовар-ване и пр.

Като втора стъпка е формулирането на план задействие. Преди да посети префектурния Инфор-мационно-съветващ център, стопанинът (членове-те на семейството) трябва да са наясно по многовъпроси, които ще се обсъждат там:

– Колко стаи и площ могат да предоставят загости?

– Ще предоставят ли храна?– Какви селски дейности могат да предложат,

интересни за посетителите (така нареченото “ме-ню” за земеделски-рибарски-горско-стопански-културни дейности)?

– Каква ще бъде ролята на членовете на семейс-твото и ще бъдат ли включени помощници извънсемейството?

– На какви други ресурси може да се разчитанаоколо, като алтернативни места за хранене?

– Има ли местни ресторанти, места за закупу-ване на местни храни и сувенири, културно-истори-чески места и мероприятия, институции, с коитоможе да се влезе в сътрудничество?

Препоръчва се посещение на други подобни къ-щи, с цел обмен на опит и идеи.

Следва консултация с местните административ-ни органи за насърчение и управление на селския

туризъм, а именно – съответният Консултантскиофис към Префектурата. Там може да се получи ин-формация за законовите практики, нужното оборуд-ване и процедури. Пак там може да се направи връз-ка и със специалисти как да бъде реновирана стараселска къща, за да отговаря на изискванията за сел-ски туризъм. Тези съвети (безплатни!) са особеноважни, като се има предвид, че много от хората, пред-лагащите къщи за селски туризъм, са пенсионери,често възрастни жени без никакъв бизнес опит.

В случаите, когато в къщата се предлага хране-не, законово изискване е да има „отговорник по хра-ната и санитарните условия”. В общия случай в сел-ските семейства няма специалисти в тази областсъс специално образование и опит. Ето защо, с по-мощта на Консултантския център, член от семейс-твото трябва да бъде включен към специален курсза обучение и да получи необходимия сертификат,че има право да предлага хранене за туристи. В до-пълнение, със съдействието на Префектурния офиссе предлага обучение под формата на лекции и кур-сове като: „Как се организират групови мероприя-тия”, „Курс по гостоприемство”, „Как се рекламирамалък бизнес”, „Как се ръководи малка фирма” идруги, в повечето случаи безплатно.

Следващият важен момент е да се осъществятнужните процедури за получаване разрешение (ото-ризация) за откриване на селска къща за туризъм.Те включват разглеждане на кандидатурата на съ-ответната селска къща, изготвяне на препоръки занужните промени с цел покриване на всички изиск-вания и връчване на сертификата.

Финансова подкрепа за откриване на селс-ки туристически къщи

За откриването на къща за селски туризъм чес-то са нужни начални инвестиции, свързани с рено-вирането и обзавеждането. Съществуват фондове,които отпускат заеми за селски стопани, възнаме-ряващи да се включат в селския туризъм и инфор-мация за тях може да се получи от Префектурнияофис (табл. 1)

Информационна и рекламна мрежа за селс-ките туристически къщи в Япония

Както при всеки вид туризъм, разпространение-то на информация и рекламата са изключителноважни за функционирането и на селския туризъм.Особеност при него е, че в повечето случаи собст-вениците на къщи и ангажираните пряко с тях обик-новено не са специалисти, някои от тях дори не уме-ят да боравят със съвременните информационнисредства като Интернет. В същото време нашетоизследване показва, че информационната обезпе-ченост за тях е много висока – чрез брошури, спе-циални издания, Интернет страници и Интернет –базирани информационни системи за селския ту-

23



ризъм. Съществува и Национална агенция за инфор-мация за къщите за селски туризъм. Най-голямароля за разпространение на информацията за тяхима Префектурният офис с неговия консултантскиотдел за селски туризъм. Специалистите там се гри-жат за поддържането и обновяването на инфор-мационната мрежа за всички регистрирани къщиза селски туризъм. Освен че предоставят информа-ция за всяка една от тях, те осъществяват и връзкамежду индивидуалните страници на тези, които са-ми вече са разработили такива. Префектурният офисподпомага също собствениците на къщи да отпеча-тат собствени брошури, съдържащи снимки и ин-формация за различните дейности, които се прак-тикуват там. Трябва да се отбележи, че цялата тазиинформационно-рекламна помощ е изцяло безплат-на за хората, които предлагат селски туризъм.

Оценки на селските туристически къщи и рек-лама

Съществува Асоциация за резервации на селс-ки къщи за туризъм чрез Интернет-сайта, на коятоможе да се получи информация за тях в цяла Япо-ния – какви дейности предлагат, сезони, цени и пр.Освен че улеснява връзката между предлагането итърсенето в областта на селския туризъм, тази асо-циация работи и в много други направления. Таканапример, през 2008 г. тя предприе едно изследва-не на безопасността на селските къщи, предлаганиза туризъм и контрол в тази област. В доклада и секазва, че много често селските къщи за туризъм сеподдържат от възрастни жени, които не е винаги санаясно с изискванията за сигурност. Ето защо Асо-циацията предприе класация, чрез която да се под-берат 100-те най-добри примери за правилно опери-рани от жени къщи за селски туризъм. Целта е чрез

засилване на интереса към това „състезание” да сепопуляризират широко правилата и изискваниятаза безопасност. Интересен е съставът на комисия-та, която излъчва 100-те най-добри. В нея участватспециалисти от най-различни сфери, а именно – пре-подавател по Обучение по технологии на гостопри-емство, университетски професор по Зелен тури-зъм и социология, архитект по Оформяне на окол-ната среда, специалист по Туризъм, специалист поКултура на храненето, специалист по Връзки с об-ществеността, представители на Министерството наземеделието, горите и риболова, Министерствотона транспорта, Министерството на земята и природ-ните ресурси и др. Съставът на комисията може дададе представа от колко различни аспекти се разг-лежда селският туризъм в Япония.

Изследване на конкретни селски туристичес-ки къщи в префектура Ямагучи

Изследването на селските къщи предлагани за ту-ризъм в префектура Ямагучи по линия на настоящияпроект започна с подробно интервю в Префектурнияофис, отдел Туризъм, и по-точно на специалиститепо Селски туризъм. В резултат на това интервю бяхадефинирани следните изследователски насоки:

1. Преди откриването на селска къща затуризъм: как хората получават информация за то-ва, че могат да открият селска къща за туризъм;откъде идва идеята; откъде получават информацияза тези възможности; кога се случва това; откъдеполучават информация за правата и задължениятапри откриване на селски къщи за туризъм; откъденабавят средства за начални инвестиции; каквипроблеми – финансови и организационни, срещатпреди откриване на къща за селски туризъм и пр.

Име на фонда Цел Отпускан заем Лихва/срок Фонд за модернизация на селското стопанство

Подпомагане на управлението на селското стопанство, и подпомагане на управлението на селските райони.

Таван на заема до 1,8 млн. йени (максимумът е 80 % от цената на проекта )

Лихва: 2,1%

Фонд за подпомагане на селските и планинските райони

Подпомагане на икономическото развитие в селата предимно в планински райони

Таван на заема 1,3 млн. йени за индивидуален проект (Максимум 80 % от цената на проекта)

За период 15 години (3 години гратисен период) Лихва 2,0 %

Таблица 1. Най-често използвани фондове за заеми, подпомагащи селския туризъмTable 1. Most often used loan funds supporting rural tourism

24



2. Подготовка за откриване на къща за сел-ски туризъм: какви реформи са били направени вкъщата; предстоят ли и други нововъведения; пред-лагат ли се храни и основните продукти от същотостопанство ли идват; какви видове дейности за ту-ристи са подготвени, т.е. така нареченото “меню“ затуристически дейности и пр.

3. Относно туристите:колко души посещават съответ-ната къща годишно; има ли се-зонност в посещенията; коидейности са най-популярни; къ-къв е съставът на туристите (повъзраст, по семейно положе-ние, по образование и пр.); наб-людава ли се повторение, т.е.едни и същи туристи да идватповече от един път; има ли връз-ка между търсещите селски ту-ризъм и основните празницикато Златната седмица и Праз-никът на мъртвите – Обон; как-ва е средната продължителностна престоя на туристите и пр.

4. Собствениците на къ-щи и организатори на сел-ски туризъм в тях: възраст иглавно занятие, жени/мъже;смятат ли да продължат и за-

напред този бизнес; смятат ли го заикономически задоволителен и до-колко; смятат ли го за емоционалнозадоволителен и доколко; как рабо-тата по обслужването на туриститее разпределена между отделнитеучастници и доколко те са мотивира-ни; доколко има разбиране от раз-личните членове на семейството отразлични поколения; какво е отноше-нието на съседите, на останалите жи-тели на населеното място, на различ-ните съсловни и местни организации,както и на собствениците на местнитърговски заведения, и пр.

От направените интервюта със соб-ственици на селски къщи става ясно,че предварителната информация завъзможности за предлагане на къщиза селски туризъм идва най-често слу-чайно – по линия на предавания по ра-диото и телевизията, разговори с при-ятели и др. Интересно е да се отбеле-жи също, че едни от най-успешните къ-щи започват дейността си в резултатна връзки с университетски препода-ватели. Но при всички интервюираниследващата решаваща стъпка е билапосещение в Отдела по туризъм към

Префектурния офис, откъдето получават специали-зирана информация и консултации. С други думи –решаващо значение има подкрепата на регионални-те органи на властта в страната. Тази помощ не спирасамо до предварителните консултации и регистрация;тя продължава постоянно, с осигуряване на реклама,

Фиг. 2. Туристически селски къщи в префектура Ямагучи, Япония,за които са събирани данни по настоящия изследователски проектFig. 2. Rural tourist houses in Yamaguchi Prefecture, Japan,studied along this research project

Фиг. 3. Селска къща в префектура Ямагучи, която предлага гостоприемствоза туристиFig. 3. Country house in Yamaguchi, offering hospitality for tourists

25



поддържане на постоянни контакти, обучение, пре-доставяне на информация и възможности за участиев различни мероприятия, форуми, курсове свързани сразвитието на селския туризъм и пр.

Всички собственици на къщи, които предлагатселски туризъм, са информирани подробно за въз-можностите за вземане на заеми с цел ремонтира-не на къщите и подготвянето им съобразно изисква-нията за селски туризъм, но повечето от тях са из-ползвали собствени средства за това. Въпреки на-личието на споменатите по-горе фондове, много мал-ко са хората, които са се възползвали от тях.

Трудностите, които селските жители, предлага-щи къщи за туризъм срещат, са по-скоро от емоцио-нален характер – за тях организацията на посреща-нето на гости, отговорността за хора, които не позна-ват, представляват голямо преживяване. Още вед-нъж трябва да припомним, че много от къщите сеоперират от жени в надпенсионна възраст, били цялживот домакини – работа, която в Япония се счита заравностойна на тази във фирма и носи трудов стаж и

осигуровки – но все пак е по-ограничена откъм контакти смного хора, особено в селс-ки райони.

Дейностите, които сепредлагат на гостите каточаст от съпреживяването населския живот, са многоразлични: дейности в сама-та селска къща; дейности наоткрито около къщата; дей-ности, свързани с близкиярайон. Повечето от тях иматсезонен характер, следващоризопроизводството. Вмного случаи дейности катоготвене, приготвяне на тур-шии и други, свързани с тра-диционното домашно произ-водство и консумация, се во-дят от жени-собственици накъщи, а дейностите, свърза-ни със земеделието, горско-то стопанство и риболова севодят от мъже–членове насемейството, роднини, съсе-ди или други наети хора.

Съставът на туристичес-кия контингент е много раз-нообразен. Могат да се отк-роят няколко групи:

– Семейства с малки деца;– Възрастни двойки след

пенсионирането на съпруга,които могат да разполагат с много свободно време иповече финанси;

– Много голяма част от гостите са групи от прияте-ли и колеги, работещи заедно в една фирма. Те най-често пристигат с цел „служебно парти”, включват сев дейности, свързани с оризопроизводството и рибо-лова и най-вече в консумацията на местни храни;

– Млади двойки, търсещи спокойствие и уединение;– Групи ученици и студенти, които практикуват и

изучават традиционни земеделски дейности, заная-ти, храни, правят експерименти, събират данни заместния фолклор и т.н.;

– Има и куриозни случаи, когато младежи от градо-вете посещават селски къщи с цел усамотяване, за дасе отдадат на музикално или друго творчество, извър-швайки земеделски дейности. Трябва да се отбележи,че японското земеделие е много механизирано. По ли-ния на Закона за насърчаване на земеделските дей-ности дори възрастни жени-земеделки получават сел-скостопански инвентар като малки трактори и другиподобни машини, които понякога те сами не могат дауправляват. Използването им привлича младежи-роке-ри, поп-музиканти и други хора на изкуството.

Фиг. 4. Авторите интервюират собственика на селска къща Кикория, Район Хаги,Префектура Ямагучи. Интервюто се провежда в новопостроена дървена къща.Тя е изградена по местни традиции, с дървен материал от непосредствената околност.Всяка дъска е закована от турист-гост на къщата. Ако желае, гостът може да напишеимето си на дъската, така, че когато дойде отново след години, може да си спомни каксе е учил да строи дървени къщи.Fig. 4. The authors interview the owner of a rural tourist house (Kikoria, Hagiregion, Yamaguchi prefecture).The interview is taking place in a newly-built wood house. It has been constructed accordingto the local tradition, with lumber supplied from the surrounding area. Each board has beennailed by a tourist – guest of the house. He/she can write their name on the board, so that itmay remind them many years after how they studied the art of building wood houses.

26



Най-малък е броят на семейства в най-трудос-пособна възраст – 30-45 години, когато децата сеготвят за изпити за гимназия или университет.Обикновено те чувстват най-голям дефицит на вре-ме и най-голяма липса на финанси за почивка. Тозифакт маркира не само селският туризъм в Япония,но и цялата туристическа система на страната.

Броят на чужденците не е голям. Най-често чуж-дестранни студенти и специализанти, насочвани отяпонци, посещават къщи за селски туризъм в Япония.

Повечето от изследваните къщи за селски тури-зъм функционират за период по-малък от 3 години ине могат да твърдят със сигурност, че има тенден-ция към повторяемост на посещенията, но като ця-ло смятат, че има такава. Забелязва се и силна се-зонност на търсенето – то е най-голямо около наци-оналните празници Златната седмица през пролет-та, Обон – в средата на август, и др. Най-малко етърсенето през зимния сезон, около Нова година. Втози период някои от къщите обявяват официалноваканция.

По отношение на времето за туризъм много ха-рактерна особеност на японския туризъм като цяло(съответно и на селския туризъм и начина на опери-ране на селски къщи) е краткотрайният престой натуристите. Най-често те пристигат сутринта или око-ло обяд и отпътуват след обяд на втория ден. Многомалко са случаите на по-продължителен отдих в сел-ски условия, каквито се наблюдават в Европа.

Една от основните задачи на настоящото изс-ледване беше да установи доколко предоставяне-то на условия и организацията на селски туризъмса удовлетворителни за хората, стопанисващи ту-ристически къщи както финансово, така и емоци-онално. По отношение на финансовата възвръща-емост почти всички твърдят, че тя е малка – в пове-чето случаи се равнява на минимална пенсия, ка-то се има предвид, че повечето от собственицитеса в пенсионна възраст. Емоционалната удовлет-вореност е на първо място и трябва да се отбеле-жи, че тя е много висока при всички интервюиранисобственици на селски туристически къщи. Рабо-тата по посрещането на туристи и ръководенетона туристически дейности осмисля живота им испоред данните от нашите проучвания броят на хо-рата, желаещи да участват в организирането илида съдействат за развитието на селския туризъм,нараства. Сред собствениците на къщи, предлага-щи селски туризъм, значително преобладават же-ните на възраст над 55 години. В някои случаи теползват помощ на съпруг, други членове на семейс-твото или даже съседи, но на практика жените сатези, които са генераторите за този малък биз-нес. Между собствениците на къщи, предлагащиселски туризъм (обозначени на фиг. 2) само единсе е отказал в периода от 2000 г. до настоящиямомент, най-вече по възраствови причини.

Къщите за селски туризъм и образовани-ето в Япония

Селският туризъм в Япония стартира по-късно отЕвропа, но се развива целенасочено от началото на90-те години, следвайки държавна стратегия „отго-ре-надолу”. Според тази стратегия той трябва да имамногостранен ефект: социален, икономически, пси-хологически, здравословен за приемните територии;здравословно-образователен за хората, идващи отурбанизираните места; патриотично-възпитателенза всички. Нашето изследване показва, че тазистратегия се спазва и наистина ефектът е налице.Нещо повече, като продължение на основната стра-тегия – и по-точно нейното детайлизиране, – настоя-щото японско правителство предприе мерки за за-силване на учебно-възпитателната роля на селскиятуризъм. Има решение за всички деца на възрастоколо 5-ти клас да се осигурят условия – като частот учебната програма – да прекарат поне една сед-мица на село и да участват в селскостопански дей-ности. Това няма нищо общо с необходимост от по-мощ в селското стопанство (добре позната практи-ка в България от близкото минало – ученически бри-гади, бел. ред.), тъй като там почти всички дейностии операции се извършват механизирано. Целта еучебно-възпитателна, а именно – децата да научат„как се изкарва храната”. Едновременно това дававъзможност за децата, живеещи предимно в урба-низирани райони, да се докоснат до истинската при-рода и да получат на място знания по всички природ-ни и обществени науки. Всяка префектура обсъждаконкретните възможности в това отношение и как дабъде организирана тази учебно-възпитателна дей-ност според местните условия. В префектура Ямагу-чи през юли 2010 г. беше проведена специална кон-ференция, на която се обсъдиха много от проблеми-те, свързани с реализацията на това решение. Спе-циално внимание беше отделено на ролята на собс-твениците на селски къщи, които имат опит в органи-зирането на дейности по селския туризъм.

Селските туристически къщи са също сред ини-циаторите и организаторите на масови мероприя-тия за участие на деца и родители в земеделскидейности за удоволствие като садене на ориз и слад-ки картофи, събиране на реколтата и организиранена съответни трапези и забави (вж. бр. 3 /2009 насп. География ‘21). В префектура Ямагучи същест-вува така нареченото „Училище на оризището”, ор-ганизирано като част от движението „образованиецял живот”. В него членуват семейства – групи обик-новено от млади родители с малки деца, които сре-щу 3000 йени (около 60 лв.) имат удоволствието дапроизведат заедно собствена реколта ориз, под ръ-ководството на експерти, и съответно да го консу-мират заедно. Освен преподавателите, които обик-новено са университетски професори или земедел-ски стопани с мног опит, активни организатори са

27



собствениците на земеделска земя и селски къщи,предоставящи условия за туризъм.

Местните университети оказват голяма помощза развитието на селския туризъм, като в същотовреме ползват къщите за селски туризъм като на-учно-изследователска база. Както беше отбеляза-но, селските къщи, които работят в близки връзкис университетите, са най-успешни. Студенти от раз-лични специалности осъществяват учебните сипрактики в условията на селска среда, отсядайки вселски къщи за туризъм и участвайки в съответни-те селски дейности. Това се отнася както за специ-алности, свързани с точни науки – биология, еколо-гия, икономика и пр., така и география, хуманитар-ни науки и изкуството.

Заключение

Къщите, предлагащи селски туризъм в Япония,възникват в резултат на провеждане на националнастретегия за развитието на селски туризъм в Япония.

Като места за отдих и туризъм в селски условияте трябва да отговарят стриктно на национални ирегионални стандарти, а за да бъдат приведени къмтях получават специализирана помощ от регионал-ните административни органи. Осигурена е същобезплатна помощ за реклама, както и най-честобезплатно обучение как се ръководи малък бизнес.

Най-често къщите за селски туризъм се управ-ляват от жени-пенсионерки, но те получават всест-ранна помощ както от административните власти,така и от неправителствени организации, местнисдружения, съседи и др.

Селските туристически къщи като дребен биз-нес не са печеливши, или печалбата е много малка,но емоционалният ефект е изведен на първо мястои той мотивира силно собствениците. Очевидно то-зи факт има голямо значение понастоящем (перио-да около 2010 г.), защото броят на стопаните, жела-ещи да предоставят условия за селски туризъм на-раства бързо.

Наблюдава се процес на засилване връзкитемежду образованието и селския туризъм, иниции-ран от държавните институции, но намиращ широк

отклик в местните общества. Това дава основаниеда се прогнозира, че селският туризъм и съответноролята на селските туристически къщи ще нараст-ва в бъдеще и връзките селски туризъм – образова-ние ще се засилват и разнообразяват.Литература

Арахи, И. и др. Стратегия на Зеления туризъм впрефектура Ямагучи: наръчник за опериране на сел-ски хотел (1998).– Административен офис на префек-тура Ямагучи (на японски език).

Асоциация за резервации на селски къщи за ту-ризъм (2008): http://www.ohrai.jp/okasan100 (на япон-ски език).

Насоки за откриване на малки туристически къщив земеделски и морски райони (2009). – Администра-тивен офис на префектура Ямагучи (на японски език).

Houses for rural tourism in Japan(“Now-Rin-Gyo-Ka” – rural tourist housesin agricultural, forest and fishing regions, exemplifiedby the Yamaguchi Prefecture, Western Japan)

Prof. Dr. Noboru SatoAssoc. Prof. Dimitrina MikhovaDepartment of Cross-Cultural Studies,Faculty of EducationYamaguchi University, Japan

Summary

This paper describes and analyses the place and roleof houses, registered along the rules of rural tourism inJapan, as exemplified by the situation in YamaguchiPrefecture. The rural tourist house differences fromother places of accommodation are discussed; the sys-tem of their registration; their types and ways of opera-tion, as well as their features in relation to the Japanesecultural traditions; their relation with modern educa-tion. The results from a detailed research held withrural tourist house owners and managers are reported,concerning their concrete expertise and level of satis-faction from the development of this business activity.

КЪЩИ ЗА СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ В ЯПОНИЯ (“Ноу-Рин-Гьо-Ка” –...

Documents