РЕГИОНАЛЕНИСТОРИЧЕСКИ

МУЗЕЙГАБРОВО

Известиятом IV

РеГИОИАЛвНисторически музей

ГАБРОВО

ИЗВЕСТИЯ

Т о м I V

2016

Фабер • 2017

b

„Ст а р о п л а н и н с к и я т реги о н в и с т о ри я т а н а б ъ л г а рс к и те

СЪДЪРЖ АНИЕ

Д о к л а д и от третата н ауч на к о н ф е ре н ц и я „Ст а р о п л а н и н с к и я т реги о н в и с т о ри я т а н а б ъ л г а рс к и те ЗЕМИ И РАЗВИТИЕТО НА КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ“Га б р о в о , 6 -7 о к т о м в ри 2016 г.

Живко ЖековОдрисите и Хемус V I-IV в. пр. хр...............................................................11

Момчил МладеновДвама византийски императори под стените на Ловеч............................ 20

Александър ЗлатановЛокализиране на границите на Карлово според Вакфието на Карлъзаде Лала бей от 1496 г......................................................................................... 27

Невена НеделчеваКонфесионални общности и религиозност в два предбалкански региона (Герлово и Тозлука) през XVI век................................................ 39

Румен Ковачев, Даниела ЦоневаХарактеристика на демографското развитие и именната система на жителите на Габрово в края на XVII век.....................................................53

Мирослав ТошевМатериали за цените на различни видове храни, добитък и стоки в град Осман пазар и Османпазарско през XVI - XIX век..........................82

Гергана ГеоргиеваОбщи данни за демографската, социалната и икономическа структура на Габрово през 40-те години на XIX в. по османо-турски документи........92

Ирена УзуноваЗа строежа на габровската гимназиална сграда по документи отРИМ - Габрово и НМО - Габрово........................................................... 110

Известия на Регионален исторически музей - Габрово, IV, 2016 Proceedings of the Regional Museum of History - Gabrovo, IV, 2016

О ДРИ СИ ТЕ И ХЕМУС V I-IV В. ПР. XP.

Гл. ас. д-р Живко Ж ЕКОВВеликотърновскиуниверситет „Св. св. Кирил и Методий“

О дриската базилея в разглеждания период е доминиращата поли­тическа и военна структура в Антична Тракия.1

Хемус е един от определящите фактори относно разделянето на тра­кийските племена на северни и южни. В този контекст естествено се по­ставя и въпросът каква роля играе тази планинска верига в историята на одриската държавност. Анализът в тази насока е наложителен и поради факта, че през V в. пр. Хр. одрисите контролират редица региони север­но от Стара планина, а през следващото столетие губят своята доминация над тях. Резонно е да се постави въпросът, какво детерминира успехите им през петото столетие и упадъка на властта им над териториите северно от планината през следващото.

Проблемите свързани с началните етапи от формирането на одрис­ката държава са един от най-сложните и дискусионни в съвременната ис­ториография свързана с историята на тази държавна формация. 2 Без да навлизаме в тази проблематика може да се приеме с голяма вероятност, че през втората половина на VI в. пр. Хр. одрисите вече са доминиращ фак­тор в земите разположени непосредствено на юг от южните склонове на Средна Стара планина. Териториалният обхват на тяхната власт може да се локализира по горното и част, от средното течение на р. Тонзос (дн. Тунджа), Горнотракийската низина разположена между реките Хеброс (дн. Марица) и Тонзос. В южна посока техните владения достигат до се­верните склонове на Родопите. В западна посока вероятно да Ихтиманска Средна гора. Източна граница на техните територии се явява долното те­чение на р. Тонзос след големия и завой на юг. В северна посока, както вече се посочи земите им се простират до Хемус, който е контролиран от независими тракийски племена.

Походът на Дарий I срещу скитите проведен в предпоследното де­сетилетие на VI в. пр. Хр. 3 маркира одрисите като една от доминира­щите военни и политически сили в земите на Антична Тракия на юг от Хемус. Напредвайки от Босфора към вътрешността на тракийските земи

12 | Живко ЖЕКОВ

персите покоряват повечето тракийски племена, които срещат по своят път. Единствено с одрисите те предпочитат да не влизат в открита кон­фронтация, а се задоволяват с една формална демонстрация на сила. 4 Ахеменидът заповядва всеки войник да вземе по един камък и да го хвърли на определено за тази цел място, така се натрупват огромни каменни гра­мади, които следва да покажат на одрисите могъществото и многоброй- ността на ахеменидските войски. Дарий се задоволява с тази демонстрация на сила и продължава своя поход на север.5 Неговите войски преминават планината Хемус през някои от източните проходи на Стара планина и атакуват гетите. Те оказват ожесточена съпротива, но накрая са принудени да се покорят на превъзхождащите сили на противника. 6 Тук, без да на­влизаме в подробности следва да се маркира един немаловажен проблем, които е останал незасегнат досега в съвременната историография. В нея е прието на доверие сведението на Херодот, че персите покоряват гетите, като в случая без дискусии негласно се приема тезата за покоряването на всички гети. Тази постановка изначално е дискусионна и предвид специ­фиката на гетската диаспора през I хил. пр. Хр., е логично да се постави въпроса действително ли всички гетски племена са покорени от агресора или само тези, които живеят върху територии разположени по трасето, по което преминават персийските войски. Тези въпроси заслужават един по-детайлен анализ, върху който засега няма да се спираме.

С оглед на проблематиката обект на настоящото изследване е интерес­на ролята на Стара планина от стратегическа гледна точка в контекста на персийския поход през Тракия. Фактите показва, че траките не успяват да използват ефективно Хемус, за да спрат експанзията на противника. Одрисите в тази ситуация не използват директно планината като защита, но индиректно тя все пак изпълнява подобна функция за тях, защото по високите и трудно проходими проходи в Средна Стара планина фактиче­ски пазят тила на одрисите от север при евентуален опит на персите да ги атакуват в тил от север или да ги обходят по фланга пак от север.

Неуспехът на персийския поход срещу скитите пренасочва внимание­то на Дарий I от север на запад. Следващите му стратегически цели вече са с приоритет към овладяване на Егейска Тракия и Елада. Отслабването на ахеменидския контрол над Западното крайбрежие на Черно море и гетите позволява на одрисите да започнат настъпление в източна посока към бре­говете на Черно море. Етапите на тези завоевания не могат да бъдат уста­новени със сигурност. Хипотетично може да се предположи, че още през първата четвърт на V в. пр. Хр. одрисите овладяват района между Хемус,

Одрисите и Хемус VI-IV в. пр. Хр. J 13

Черно море, Тонзос и планинския масив Странджа - Сакар, след което или в един предхождащ момент те успяват да покорят и племената на гети- те завладявайки земите до Делтата на р. Дунав. Така фактически средните и източни части на Стара планина се превръщат в територии вътрешни за Одриската държава. Степента на одриски контрол върху тези участъци от Хемус е спорна, предвид данните в античната наративна традиция от­носно традиционният за планинските траки свободен начин на живот и отхвърлянето на всяка външна власт.

Военните кампании на персите и одрисите от края на VI - началото на V в. пр. Хр. показва, че тракийските племена не умеят да използват ефек­тивно източните и централните проходи на Хемус, като стратегическо предимство при дефанзивна стратегия, което вероятно до голяма степен се предопределя от факта, че тези проходи са сравнително ниски и лесно преодолими. В конкретната историческа ситуация не малка роля изиграва и факта, че племената на гетите, които се явяват обект на агресия от юг се сражават главно като конници, което от своя страна не предполага особе­но ефективно използване на планински проходи, като средства за отбрана.

Хемус изиграва ключова роля в историята на одрисите в началото на последната четвърт от V в. пр. Хр. През 424 г. пр. Хр. владетеля на одри­сите Ситалк започва голяма военна офанзива срещу трибалите. Тази во­енна кампания само е фиксирана от античните автори, които не я описват подробно (Thucyd., IV, 101, 5), но изхождайки от общата стратегическа ситуация може да се предположи, че трибалите използват проходите на Стара планина, за да атакуват противника и да му нанесат поражение. Конкретните измерения на военните операции няма как да бъдат възста­новени поради мълчанието на изворите, но по аналогия с други военни дефанзивни кампании водени от трибалите срещу агресори идващи от юг през Хемус, може да се предположи, че те спират противника при опита му да премине сравнително високите западни проходи на Стара планина, което обаче е малко вероятно, защото одрисите много по-лесно и логично е да преминат през добре познатите им проходи в средната част на Хемус, като например Шипченския или Твърдишкия.

По вероятна изглежда друга стратегия, от страна на трибалите, те ве­роятно правят опит да обхванат противника в клещи стратегия, която се опитват да приложат срещу Александър Македнски, но той я разгромява с победата си на р. Лигин - 335 г. пр. Хр., или атакуват враговете при тяхно­то оттегляне през старопланинските проходи както правят с Филип II през 339 г. пр. Хр. Военната кампания завършва с поражението и смъртта на

14 | Живко ЖЕКОВ

Ситалк,7 което е един от факторите довели до началото на кризата разтър­сила одриската държава в края на V - началото IV в. пр. Хр. Направеният анализ показва, че вероятно трибалите успяват да победят противника, защото умело използват географския фактор, който в конкретния случай се явява Хемус. Одрисите този път не успяват да се справят с предизвика­телството на високите западни проходи в Стара планина, която в случая се явява ефективна преграда за разпространението на тяхната власт в северо­западна посока.

Кризата на одриския потестарен модел в края на V - началото IV в. пр. Хр. води до загуба на териториите на север от Хемус, която се превръща в северна граница на държавата. Данни за военни кампании на одриси­те северно от Стара планина през първата половина на IV в. пр. Хр. или за такива свързани с тях липсват в античната наративна традиция, което до голяма степен се дължи на ориентацията на одриската политика през този период на юг към Тракийския Херсонес и крайбрежието на Егейска Тракия.

Доминацията на южното направление в политиката на одрисите през разглеждания период е оправдана стратегически, защото този географски ареал се превръща в зона, към която имат аспирации всички мощни воен­но-политически фактори в региона. В периода 356-341 г. пр. Хр. одриси­те са подложени на непрекъснат македонски натиск, който накрая завърш­ва с унищожаване на тяхната държавност.8 Последните укрепени пунктове на одрисите, в които те правят опит да спрат настъплението на агресора са разположени в Средна гора, която според античните географски разбира­ния е част от Хемус. Въпреки ожесточената съпротива македоните побеж­дават и успяват да наложат временно своята власт над земите на север до Стара планина.9

През 335 г. пр. Хр. Александър Македонски преминава през проходи­те на Хемус въпреки съпротивата, която му оказват независимите траки живеещи в планината и загадъчните емпорити. 10 Няма данни за активни действия от страна на одрисите по време на тази македонска военна опе­рация. 11

Смъртта на Александър Македонски през лятото на 323 г. пр. Хр. по­ставя началото на нова поредица от военни конфликти между неговите най-приближени командири. Активно участие в тях вземат и одрисите. През 322 г. пр. Хр. в Тракия дебаркира Лизимах, който е определен за неин стратег.12 Пред него стоят редица проблеми, които изискват незабавно по­ява на новото му назначение.13 Голяма част от териториите подвластни на

Одрисите и Хемус VI-IV в. пр. Хр. | 15

македоните са фактически извън техен контрол, а в останалите са разполо­жени гарнизони, които трудно могат да удържат сами под контрола си тра­ките. 14 След пристигането си в Тракия Лизимах започва да възстановява властта на македоните във вътрешността на страната, което веднага прово­кира съпротива от страна на траките. 15 Срещу новия македонски стратег се изправя владетелят на одрисите Севт I I I .16 В последвалата битка никой от противниците не удържа решителна победа. След тежко и кръвопро- литно сражение двете войски се оттеглят в лагерите си. Понесените теж­ки загуби, в жива сила, не позволяват на воюващите страни да продължат сражението на другия ден и те предпочитат да се оттеглят от мястото на битката. 17 Така тази първа кампания на Лизимах насочена към овладяване вътрешността на Тракия приключва с неуспех.18

Наличните извори не позволяват да се установи мястото на битката между македоните и траките. Предвид настъплението на Лизимах към вътрешността на Тракия е напълно възможно сражението да се е водило в предпланините на Средна гора. Тази хипотеза се базира на местопо­ложението на Севтополис, резиденцията на Севт, която се разполага в Казанлъшката котловина по горното течение на р. Тонзос. В тази връзка е резонно да се допусне, че Лизимах, който се явява атакуващата страна в този военен конфликт може да се е опитал да овладее изходните райони на противника. Одрисите от своя страна се опитват да защитят тази своя централна територия, поради което се стига до битка в района на Средна гора, която според античните схващания от своя страна е част от Хемус. Предложената работна хипотеза, разбира се е само едно от възможните решения и за нейното потвърждаване или отхвърляне е необходимо при­вличането на допълнителен изворов материал, който към момента не е наличен.

След този първи сблъсък през следващите десет години липсват данни за военни конфронтации между Лизимах и одрисите. През този период македонът успява да овладее част от Тракия, вероятно главно елинските апойкии по западното крайбрежие на Черно море. Вероятно под него­ва власт се намират и тракийските земи в хинтерланда на тези апойкии. Властта му се разпростира на запад до средното и долно течение на р. Тонзос, а под негов контрол се намират и източните проходи на Хемус.

През 313/2 г. пр. Хр. 19 Калатист (дн. град Мангалия в Румъния) вди­га въстание срещу Лизимах и изгонва оставеният от него гарнизон в гра­да. Калатисците привличат на своя страна и други апойкии по Западното Черноморие. Те сключват съюз с траките20 и скитите, подготвяйки се за

16 | Живко ЖЕКОВ

неизбежния отговор от страна на диадоха. 21 Лизимах с ускорен марш се насочва на север. Преминава през източните проходи на Хемус и обсажда Одесос. Градът не е подготвен за продължителна съпротива и бързо се съ­гласява да капитулира при благоприятни условия.22 Диадохът се насочва на север и превзема Истрия, след което се отправя срещу Клатис. Гетите и скитите правят опит да му противодействат, но опитният стратег успява да ги разедини.23 Той привлича гетите на своя страна,24 след което в битка разбива отслабените скити и ги изтласква, вероятно северно от р. Дунав. След този голям успех Лизимах обсажда Калатс.25

Антигон Монофталм изпраща помощ на обсадения град. Една не­гова войска под командването на стратегът Павсаний се прехвърля на Балканския полуостров и се разполага на лагер в близост до Хиерон Тейхос. В същото време, флотът на Монофталм под командването на не­говия стратег Ликон навлиза в Черно море. 26 Лизимах оставя значителен отряд, който да продължи обсадата на Калатис. 27 Начело на останалите войски се насочва незабавно на юг, но пътят му през източните проходи на Хемус е преграден от одрисите под командването на техния владетел Севт II I .28 Диадохът атакува противника, който заема по-силна позиция. След тежка и продължителна битка, в която загиват много бойци и от двете сражаващи се страни Лизимах успява да си проправи път през прохода.29 Той продължава своето настъпление на юг и с изненадваща атака разбива в битка Павсаний, който е пленен и впоследствие екзекутиран.30 Оцелелите войници на противника, Лизимах зачислява в редовете на своите собстве­ни войски.31

Неуспехът на Севт III да предотврати преминаването на противника през Хемус по никакъв начин не се отразява върху неговите отбранителни способности и той запазва контрола върху подвластните му територии. В случая нас най-вече ни интересува използването на Хемус като естествен отбранителен рубеж, който явно е интегрална част от отбранителните стратегии на одрисите.

Анализът на одриската история в периода V I-IV в. пр. Хр. показва, че одрисите активно се стараят да използват Хемус, като фактор в своята от­бранителна или настъпателна стратегия и политика. Масовото погребване на одриските владетели и висши аристократи в Казанлъшката долина раз­положена между Стара планина и Средна гора е още едно доказателство за мястото, което има Хемус в тяхното съзнание и мироглед. Тези погребе­ния носят в себе си сакралността на благородните покойници, които след своята смърт се превръщат в херои и полубожества. Изборът на място за т.

Одрисите и Хемус VI-IVв. пр. Хр. | 17

нар. „Долина на тракийските царе“е индикация, че за одрисите планината има също своя сакралност, която може да ги защити в критични моменти, не само със своите върхове, но и с божествените си сили. Сходна идея може да се изведе и при търсене на причините за построяването на култовият комплекс в близост до с. Старосел. Той е изграден по южните склонове на Същинска Средна гора, а както вече се отбеляза в античността Средна гора е възприемана като интегрална част от Хемус.

В края на периода обект на анализ в подножието на планината од- риския владетел Севт III изгражда своята столица Севтополис. Изборът на място е безспорно доказателство за сакралното място на планината в идейния свят на одрисите и най-вече на тяхната аристокрация. В подкрепа на този извод маже да се посочи и строежът на укрепени резиденции в Хемус, като например тази на връх Кози грамади, която има ясно изразен представителен характер.

Обобщавайки казаното дотук може да се направи изводът, че Хемус има не само стратегическа роля за одрисите, но и сакрална. В този смисъл планината изпълнява едновременно функцията на защитник от враговете в света на живите и в този на боговете. Тя е схващана вероятно и като за- крилник на починалите одриски владетели, поради което и техните гроб­ници е намират в нейното подножие. Посочените изводи са само дават рамката на някои от възможните посоки, в които следва да се анализира ролята на Стара планина в живота на одрисите. Тази проблематика е мно- гоаспектна и изисква едно по-задълбочена проучване, което може да изве­де и нови доминанти в одриското възприемане на Хемус.

Б Е Л Е Ж К И :

1 Фол, Ал. Политическа история на траките. Края на второто хилядолетие до края на пети век преди новата ера. София: Наука и изкуство, 1972, с. 120-129.

2 Танева, М. Терес, първооснователят на Одриската държава.- В: Jubilaeus, II, Юбилеен сборник в памет на проф. Хр. Данов, С., 1999, 155-158. Порожанов, К. Тра­кийският цар Олор - предшественик на одриския цар Терес I в Югоизточна Тракия (между 516/514 г. пр. Хр. и края на VI/началото на V в. пр. Хр.).- В: Човекът в истори­ята. Методологически, методически и историографски аспекти. Научна конференция в чест на професор Георги Бояджиев, по случай 70 години от рождението му, Благо­евград, 02.12.2005. Университетско издателство „Неофит Рилски“. Благоевград, 2009, 137-142.

3 Фол, Ал. Политическа..., с. 91-92.4 Ботева-Боянова, Д. Проблеми на тракийската история и култура. Нов поглед вър­

ху сведения на Херодот и Тукидид. София: Гутенберг, 2000, с. 26-27.

18 j Живко ЖЕКОВ

5 Венедиков, Ив. Тракийската топонимия в движение. Населението на Югоизточна Тракия.- В: Тракийски паметници том 3. Мегалитите в Тракия. Част 2. Тракия Понти- ка. София: Наука и изкуство, 1982, 32-170, с. 40. Авторът застъпва тезата, че персите покоряват одрисите.

6 Йорданов, К. Achaemenido - Thracica: опити за политически и административен контрол (ок. 515-446 г. пр. Хр.).- История, XI/5, 2003, 21-34.

7 Тачева, М. Царете на Древна Тракия. Книга първа. София: Агато, 2006, с. 74.8 Йорданов, К. Войните на Одриското царство с Филип II (352-339 г. пр. Хр.).-

Минало, 3/3, 1996, 11—21.9 Жеков, Ж . Хемус в трако-македонските конфликти V -II в. пр. Хр,- Известия

том III. Регионален исторически музей Габрово, 2015, 11-23, с. 12-13.10 Boteva, D. An Attempt at Identifying Alexanders Route Towards The Danube In 335

B. C - In: Jubilaeus V. Сборник в чест на проф. М. Тачева, С., 2002, 27-31.11 Йорданов, К. Походът на Александър Велики в Тракия - In: Thracia, 10, 1993,

113-136.12 Walbank, F.W. The Hellenistic World. Cambridge, 1993, p. 49.13 Йорданов, K. Произходът и ранната кариера на Лизимах- Минало, 3 -4 , 1997,

5-14.14 Waterfield. R. Dividing the Spoils: The War for Alexander the Great“s Empire. Ox­

ford, 2011, p. 197-198.15 Делев, П. Пристигането на Лизимах в Тракия - In: Jubilaeus, V, 2002, 126-136,

с. 131-135.16 Делев, П. Лизимах. С., 2004, с. 122-123.17 Diod., XVIII. 14, 2 -4 ; Paus., I, 9, 6.18 Делев, П. Лизимах, с. 124.19 Датировката е по Диодор Сицилийски, който датира събитията в архонтската

година на атинския архонт Теофраст, което отговаря на периода от лятото на 313 г. пр. Хр. до лятото на 3 12 г. пр. Хр.

20 В случая с етнонима траки Диодор Сицилийски явно визира гетите. Делев, П. Лизимах, с. 152.

21 Diod., XIX, 73, 1-2.22 Diod., XIX, 73,3.23 Delev, Р. Lysimachus and the Third War of the Successors (314-311 BC).- In: Thra­

cia Pontica VT/2. In honorem Mihaili Lazarov. Sofia, 2003, 63-70, p. 65-66.24 Лизимах вероятно успява да привлече на своя страна гетите обещавайки им

помощ срещу скитите, които притискат гетите със своите набези южно от река Дунав. В тази посока на анализ насочва сведението на Диодор, че след победата над скитите той ги изтласкал до границата. Такава граница в случая може да се явява само р. Дунав. Изтласкването на скитите северно от реката е от полза както на Лизимах така и гетите, които по този начин се освобождават от скитското присъствие в техните територии в днешна Добруджа.

25 Diod., XIX, 73, 4-5 .

Одрисите и Хемус VI-IVв. пр. Хр. | 19

26 Billows, R.A. Antigonus the One-Eyed and the Creation of the Hellenistic State. Berkeley-Los Angeles-London, 1990, p. 121.

27 Diod., XIX, 73,6-7 .28 Lund, H. St Lysimachus. A Study in early Hellenistic kingship. New York: Routledge,

1992, p. 29-31.29 Diod., XIX, 73,8-9 .30 Billows, R.A. Antigonus the One-Eyed..., p. 122.31 Diod., XIX, 73, 10.