1.Баснята е текст, в който е разказана кратка поучителна история. Героите в нея най-често са животни, по-рядко хора, растения, предмети. Чрез тях се осмиват човешки недостатъци. Баснята обикновено се състои от две части — разказ за случка и кратка поука.

2. Известни баснописци:

В Древна Гърция- ЕзопВ Древен Рим- ФедърВъв Франция- ЛафонтенВ Русия- КриловВ България- Ст. Михайловски, Петко Славейков

Според античните сведения Езоп е бил роден в Месемврия (дн. Несебър) около 620 г. пр. н.е. и е бил от тракийски произход.Езоп е бил освободен роб. След като е пуснат на свобода, живее в Лидия, в двореца на цар Крез, чието доверие печели. Езоп е убит от делфийските жреци заради осмиване на боговете.По-късно името му се превръща в символ. Неговите произведения се предават от уста на уста, а през ІІІ в. пр. н.е. са записани от Деметрий Фалерски.

Роден е на 8 юли 1621 г. във френския град Шато Тиери в областта Шампан.Литературната му дейност започва късно, на 37 години.Първите му произведения са „Приказки и новели в стихове”, а първите му басни са събрани в сборника „Басни, избрани и предадени в стихове от Господин Лафонтен”.Своето истинско призвание Лафонтен намира като баснописец. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори.

Иван Крилов е руски поет и баснописец. Бил е сътрудник на Императорската публична библиотека, член на

Руската Императорска академия, академик на

Императорската научна академия в отделението за руски език и

словесност.Автор е на повече от 200 басни. В първата половина на 19 век те излизат в 9 части и са разпродадени в много големи тиражи. Сюжетите на някои от тях наподобяват на басните на Езоп и Лафонтен, въпреки че има и много оригинални.

Лафонтен

Стоян Николов Михайловски (07.I.1856, Елена – 03.VIII.1927, София) е роден в стар високо просветен род. Негов баща е Никола Михайловски, който е известен възрожденски деец, учител, преводач, писател, съдия и законодател.Интерес в неговото творчество

представляват проблемите за противоборството между Бог и Сатана, добро и зло, живот и смърт, свобода и несвобода, посредствеността и потисничеството, както и постоян ното непостигане на свободата.

П. Р. Славейков е роден на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Младият Петко променя фамилията си на Славейков, след като вижда славеи, които го впечатляват изключително много.

. През 1852 г. писателят издава за първи път в България 140

Езопови и други басни. „Езопови басни” са от из ключително

значение за българската лите ратура. В основни линии П. Р. Славейков се придържа към оригинала, но прави леки из

менения най-вече в повествова нието и поуката на баснята. Тези промени имат за цел да отразят духа на времето. Славейков успя ва да развие този жанр в българ ската литература, като използва похватите на народното творчес

тво,на пословиците, поговорките.

Появата на оригиналната българска басня като художествено произведение датира от 50-те години на XIX век и се свързват с името на П. Р. Славейков

Александра,Галя, Никол

Поля, Марти, Роси, Никол, Славена, Браян, Красимир, Спартак, Калоян

Мартина, Росена, Славена7. Децата на селянина- Браян, Красимир, Спартак

1. Галена, Красимир

2. Калоян, Красимир

3.Спартак, Красимир и др.

Танци

1. Ръченица

2. Валс

3. Летка

Мъдростта на вековете

в главите и сърцата

съхранете!

Изпаднете ли във беда

ще ви помогне мъдростта!