АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВИСТИКА

Юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. д-р хон. кауза Стефана Димитрова

B U L G A R I A N A C A D E M Y O F S C I E N C E S

INSTITUTE FOR BULGARIAN LANGUAGE“PROF. LYUBOMIR ANDREYCHIN”

CURRENT ISSUES IN CONTEMPORARY LINGUISTICS

Festschrift dedicated to Prof. D.Sc. Doctor Honoris CausaStefana Dimitrova

Edited by Maxim Stamenov and Ivo Panchev

Sofia, 2016PROF. MARIN DRINOV ACADEMIC PUBLISHING HOUSE

София • 2016

Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

Б Ъ Л ГА Р С К А А К А Д Е М И Я Н А Н АУ К И Т Е

ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК „ПРОФ. ЛЮБОМИР АНДРЕЙЧИН“

АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВИСТИКА

Юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. д-р хон. кауза Стефана Димитрова

Под редакцията на Максим Стаменов и Иво Панчев

© Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН, 2016© Константин Атанасов Жеков, художник на корицата, 2016© Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2016

ISBN 978-954-322-872-0

5

СЪДЪРЖАНИЕ

Проф. Стефана Димитрова на 80 години . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Стефана Димитрова. По спиралата на лингвистичните идеи . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Пленарни доклади

Михаил Виденов. Диалектната норма – същност и специфика . . . . . . . . . . . . . . . . . Стоян Буров. Средният род . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Борис Парашкевов. Проблеми на графичната визуализация при заемането на

чужди словосъчетания, нарицателни и собствени имена . . . . . . . . . . . . . . . . . .Wojciech Sosnowski, Violetta Koseska-Toszewa, Roman Roszko. Modality and Contras t­

ive Linguistics in CLARIN­PL Parallel Corpora . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Максим Стаменов. Раята (не) са били роби, или за обективния подход към приро­

дата на значението в исторически план . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Фонетика, фонология, морфология

Живка Колева-Златева. Звукоизобразителност, иконичност и асистемност . . . . . Снежина Димитрова. Международна система за прозодична транскрипция IPrA:

предимства, проблеми, предизвикателства . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Петър Фотев. Да живее кирилицата! . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Бойка Недева. Фонетична и графична адаптация на заемките от английски в

португалската и българската икономическа лексика . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Красимира Петрова. Категоризация и активни модели в словообразуването . . . . .Енчо Тилев. Некатегориалност в изразяването на рода в руската морфология . .

Лексика и фразеология

Гергана Петкова. Украински и беларуски лични имена, образувани от римски пре­номен . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Алла Сердюк. Фразеологизмы тематической группы „общение“: сопостави­тельный аспект (на материале болгарского, украинского и французского языков) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Ирина Георгиева. Категорията време в руската и българската фразеологична картина на света . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Майя Кузова. За предела в изразяването на оценка и степен в българския и руския език . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

913

2533

45

56

67

83

9098

105118127

133

138

145

153

6

Синтаксис и семантика

Снежа Цонева-Матюсън. Качествените предикативни конструкции и непреход­ните адективни глаголи в руския и българския език . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Петя Несторова. Сказуемното определение като изреченска позиция . . . . . . . . . . . . Анастасия Петрова. Фразеологията и семиотичната концептуализация на чо­

вешкото тяло . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Светлана Питкевич. Лингвистика и човешка природа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Алла Градинарова. Бессоюзные сложные предложения с условной семантикой:

болгарский язык vs. русский язык . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Екатерина Солнцева-Накова, Владимир Манчев. О некоторых актуальных аспе к­

тах теории пресуппозиции . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Polina Petcova. A Short Overview of the Concept of Hedging in English and BulgarianЕкатерина Търпоманова. За семантичното съдържание на категорията евиден­

циалност в български и албански . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Езиков образ на света, дискурс, текст

Стефка Георгиева. Фразеологията като ментално­оценъчна система и културен код на познанието . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Тенчо Дерекювлиев. Етнолингвистичният профил на говорещия . . . . . . . . . . . . . . .Палмира Легурска. За културните аспекти на лингвистичния анализ при съпос­

тавка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Мирослава Вътова. Към въпроса за категориите добро и лошо в българския език

на базата на онтологични метафори (от гледна точка на когнитивния под­ход към езика) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Ивайло Дагнев, Златка Червенкова. Концептуална теория на метафората – вдъхновяваща декорация или теория, без която не може . . . . . . . . . . . . . . . . .

Силвена Ставрева-Доростолска. Метафората в рекламните листовки на лекар­ствата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Александра Багашева. „Да сложим ръка“ на образността в езика – за ръката като орган на мисленето . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Йоанна Кирилова. Ориентационни метафори за ума в българските пословици и поговорки (в съпоставка с Тихонравовия дамаскин) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Tsveta Luizova-Horeva. In the Frames of Translation: A Glance at Equivalence and Translation Mechanisms from a Cognitive Perspective . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Ольга Сеничева. Вербализация хроматических и ахроматических цветов в языко­вой картине мира Андрея Белого . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Иво Панчев. Поглед към соцконцептосферата в България: конструиране, съдър­жание . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Ангел Г. Ангелов. Европейското езиково единство: процеси на лексикален прок­симитет . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Diana Yankova. Is Reasonable Accomodation Unreasonable: The Case for Canada . . .

159167

173184

191

199205

210

217223

229

237

246

254

263

270

277

284

293

298304

7

Нели Тинчева. Дискурсни светове: профилиране и динамика спрямо текстови светове . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Гергана Апостолова. Многогласието на текста: Звуците на човешкия свят и техните записи в художествените текстове . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Неда Павлова. За някои глаголни фатеми в българската разговорна реч . . . . . . . . . Маргарита Димитрова. Дативус етикус в медийни текстове . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Комуникация, стилистика, прагматика

Йовка Тишева. Транспозиции по число в устната реч . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Мария Георгиева. Корпусни изследвания на комуникативни стратегии в между­

културното общуване – възможности и проблеми . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Милена Попова. Прагматични аспекти на лингвистиката и семиотиката – ге­

незис и археология на идеите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Мира Ковачева. Знание и езикова креативност . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Хетил Ро Хауге. Частицата де в български и руски . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Марина Джонова. Въпроси молби в медийната реч . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Борислав Георгиев. Социалната приемливост на изказването като degrée zero

на успешното изразяване . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Велка Попова, Димитър Попов. „Наивната“ стилистика на детския език . . . . . . .Вехбие Балиева. Към въпроса за езиковата личност на двуезичното дете в пред­

училищна възраст от турския етнос . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Ирена Димова. Изграждане на джендър идентичност в компютърно опосред­

стваната комуникация . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Албена Добрева. Манипулативната функция на паралингвистичните елементи в

медицинската комуникация . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Виолета Тачева. Как сме днес? Или езиковата манипулация в медицинската ко­

муникация . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

История на езика, териториални и социални диалекти

Лидия Стефова. Из словообразувателните особености на имената в Райковския дамаскин . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Георги Митринов. Данни за говора на с. Савяк, Валовищко (дн. грц. Βαμβακόφυτο), в един диалектен речник (фонетични особености) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Ваня Мичева. Лексемите с корен -прав- в историята на българския книжовен език . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Катя Исса. Българският език в семейството „наопаки“ – културно огледало на „другата България“ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Надежда Николова. Растителният код в сватбената обредност на българите . .Красимира Колева. Актуални проблеми на езиковата ареалогия. Мизийският шу­

менски ареал . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

310

319329336

343

350

363371380385

392404

413

421

431

438

447

456

466

472480

492

8

Приложна и компютърна лингвистика

Надежда Амуджиева. Лексикографско представяне на специализираната кли­нична терминология за учебни цели . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Светлана Корниенко. Ролята на учебника в общообразователните училища в чужбина . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Рени Радкова. Акценти в българското образование: междукултурната компе­тентност в началото на XXI век и обучението по чужд език в средното училище . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Nikolay Zhelyazkov. Defining Verb Phrases of the English­Bulgarian Language Pair on the Basis of the Apertium Platform . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Лъчезар Джаков. Разрешаване на езикова многозначност чрез дълбок синтакти­ко­семантичен анализ. Практически приложения на подхода . . . . . . . . . . . . . .

Вергиния Д. Георгиева. Съвременни софтуерни системи за терминологични данни . .

501

514

519

526

530536

9

ПРОФ. СТЕФАНА ДИМИТРОВА НА 80 ГОДИНИ

През август 2015 г. проф. д.ф.н. д-р хон. кауза Стефана Петрова Димитро-ва навърши 80 години. На нейната годишнина бе посветена международната конференция „Актуални проблеми на лингвистиката“, която се състоя на 5 – 6 септември 2015 г. в София в Института за български език „Проф. Любомир Ан-дрейчин“. Приносите към тази конференция са включени в предлагания сбор-ник от статии.

Срещата на колегите и учениците на проф. Димитрова стана повод да при-помним заслугите ѝ за развитието на българското езикознание в теоретичен и приложен аспект като преподавател и организатор на науката.

Проф. Димитрова е родена на 13 август 1935 г. в гр. Сливен. През 1953 г. завършва със златен медал гимназията с преподаване на руски език в София и постъпва във Филологическия факултет на Московския университет, къде-то изучава специалностите „Руски език“, „Руска литература“ и „Общо езико-знание“. Завършва през 1958 г. с отлична диплома и препоръка за аспиранту-ра. От 1964 до 1967 г. е редовна аспирантка в МГУ и под ръководството на проф. В. А. Звегинцев защитава дисертация на тема Аспектите в хипотезата на Сапир и Уорф. През 1980 г. защитава докторска дисертация на тема Пресу­позициите на дискурса.

Първите публикации на Ст. Димитрова датират от 1957 г. и са в областта на транскрипцията. Тя постепенно разширява и разнообразява своите научни интереси и има публикации и приноси в следните научни области: фразеология (7 основни статии), лингвистични основи на описанието на руския език за чуж-денци (38 статии), структурализмът като изследователски метод (12 статии), проблеми на антисистемата в езика (16 статии), проблеми на пресупозициите (17 статии), основни понятия на прагматиката (общо 11 статии), лингвистика на текста (12 статии), проблеми на езиковата типология (8 статии), хипотеза на лингвистичната относителност (18 статии и една монография), детска лингвис-тика (1 студия и 13 статии), персоналии на езиковеди (21 статии) и др.

Ст. Димитрова въвежда в нашето езикознание термина „пресупозиция“ и разработва въпроса за пресупозитивната основа на изказите в текста. Тя е автор на първата у нас книга по текстова лингвистика (Текст и подтекст) и научен редактор на първия сборник по текстова лингвистика Лингвистика на текста. Нейни са първите публикации по лингвистичен структурализъм (статията Структура, структурализъм, структурен и структурален анализ, монографи-ята Квантитативните и структурални методи в изкуствознанието и др.). Тя ръководи първите прагматични изследвания на текстово равнище (съставител и редактор е на сборника студии Прагматика на текста) и въвежда в българска-та лингвистика темите за езиковата демагогия (в авторската монография Ези­

10

кова демагогия) и за лингвистичната относителност (в книгата си със същото заглавие). При разработката на последната тема Ст. Димитрова разглежда в ня-колко статии, публикувани в сп. Език и литература, и въпроса за универсалиите и псевдоуниверсалиите. На конгреса на славистите в Краков през 1998 г. тя пред-лага за обсъждане термина „втори семантичен план“, който оттогава нееднократ-но е цитиран като въведен от нея. В рецензиите, публикувани у нас и в чужбина, за основна нейна лингвистична заслуга се признава теорията ѝ за асистемността в езика и за антисистемата като движеща сила на езиковата еволюция (в книгата £ Исключения в русском языке, публикувана през 1994 г. в САЩ).

Общият брой на статиите, студиите и публикуваните доклади на науч-ни конгреси и конференции на езиковедска проблематика на проф. Димитро-ва е 237, както и 46 статии, посветени на литературни въпроси. Тя е автор на 218 публикувани рецензии за монографии и сборници. Общо публикациите ѝ са над 500. Има 121 по-сериозни забелязани цитирания, повечето от които в чужбина. За всяка от книгите ѝ излизат по няколко рецензии, а за Исключения в русском языке те са 56 в световноизвестни списания по русистика в чужбина.

Основните трудове на проф. Димитрова са:Речници: Русско­болгарский фразеологический словарь (в съавторство със

Сергей Влахов и др.); Шестезичен лесотехнически речник (в съавторство със Стефан Политов и др.), изработен по проект и под научното ръководство на Ст. Димитрова.

Учебници и учебни помагала: Повторительный курс русской грамматики; Корректировочный курс русского языка; Кратка руска граматика; Учебное по­собие по русской морфологии (в съавторство със С. Злачева).

Христоматии: Хрестоматия по лексикологии русского языка; Хрестома­тия по морфологии русского языка.

Сборници (съставителство, съавторство, научно ръководство): Лингвисти­ка на текста; Прагматика на текста; Езиково съзнание; Език и манталитет; Език и идиолект.

Монографии: Писатель­разночинец Помяловский и его герои; Кванти­тативните и структурални методи в изкуствознанието; Текст и подтекст; Лингвистична относителност; Езикова демагогия; Подлог, сказуемо, допълне­ние; Лингвистична прагматика.

Монографии и сборници на проф. Димитрова нееднократно са били наг-раждавани и отбелязвани като приносни. Основните нейни наградени тру-дове са:

Квантитативните и структурални методи в изкуствознанието. София, Наука и изкуство, 1979. 126 с. Наградена е от Международната лингвистич-на директория в Хага за най-добро структурално теоретично изследване през 1980 г. Книгата е първото българско монографично изследване на структурал-ните методи в различни области на хуманитарното знание, в това число и в езикознанието.

11

Повторительный курс русской грамматики для студентов ВЛТИ. София, ВЛТИ, 1981. 170 с. Учебникът е награден с грамота на ръководството на Вис-шия лесотехнически институт, а през 1987 г., след второто му издание (прераб., София, Наука и изкуство) авторката е наградена с юбилеен медал „50 години лесотехническа наука“. Това е първата в България руска граматика за неспе-циалисти, изградена на базата на функционалния принцип за представяне на семантичните блокове.

Лингвистична относителност. София, Наука и изкуство, 1989. 240 с. Кни-гата е удостоена през 1990 г. от БАН с ІІ награда „Акад. Вл. Георгиев“ за най-добър лингвистичен труд на годината. В монографията е представено авторско виждане за теоретичната членимост на хипотезата на Сапир и Уорф и за ком-плементарните и некомплементарните релации между нейните три аспекта – лингвистичен, гносеологичен и психологически.

Исключения в русском языке. Columbus, Ohio, USA, Slavica Publishers, Inc., 1994. 246 с. През януари 1995 г. е организирано специално представяне на книгата по време на юбилейната конференция в Московския университет, посветена на акад. В. В. Виноградов, на което е връчена наградата на МАПРЯЛ (Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература) за най-добър лингвистичен труд на годината. В книгата е изложена авторска те-ория за антисистемата в езика, която се осмисля като движеща сила на неговата еволюция.

Български език. Opole, Universytet Opolski – Instytut Filologii polskiej, 1997. 272 с. Колективна монография, на която Ст. Димитрова е научен редактор, със-тавител и съавтор. Книгата като цяло е наградена с почетната грамота на Опол-ския университет. Освен това с индивидуална почетна грамота на университета и с благодарствена грамота от кметството на гр. Ополе е наградена съставител-ката. Монографията е част от поредицата Najnowsze dzeje języków słowjańskich, чийто организатор и ръководител е проф. д-р Станислав Гайда.

Езиково съзнание. София, Наука и изкуство, 1998. 180 с. Сборник студии, в който Ст. Димитрова участва като съставител, редактор и автор. Сборникът е награден от Министерството на образованието и Фонд „Научни изследвания“ с първа награда за научни изследвания и издаването му е субсидирано от тези институции.

Не по-малко богата и разностранна е преподавателската дейност на проф. Димитрова. През 1983 г. тя получава научното звание „професор“, като преди това е изминала всички стъпала на научното израстване от преподавател, старши преподавател и доцент. Работила е 28 години във Висшия лесотехни-чески институт като ръководител на катедра „Чужди езици“ и преподавател по руски и латински език и 23 години в Института за български език – БАН, къ-дето е била ръководител на Секцията по общо и приложно езикознание и на направление „Общо езикознание“. По съвместителство е работила 13 години в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ като ръководител

12

на катедра „Руски език“, на която е и основателка. Пак по съвместителство е работила 14 години в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където е чела лекции по руска морфология, дериватология и акцентология, а сега води магистърски курсове по прагматика, лингвистика на текста и актуални пробле-ми на съвременното езикознание. Понастоящем чете лекции и във Великотър-новския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където наред с анализа на дискурса са въведени за пръв път у нас лекции по езикова демагогия и лингвис-тика на лъжата. След пенсионирането си в ИБЕ (2006 г.) работи като хоноруван преподавател във ФЗНФ на СУ „Св. Климент Охридски“ (в катедрите „Англи-цистика и американистика“ и „Испанистика и португалистика“), където чете лекции по прагматика, лингвистична относителност и езикова демагогия. Била е гост-професор в Полша, гр. Лодз (1 година) и в Германия, гр. Гьотинген (3 го-дини). Чела е лекции в редица европейски университети и в САЩ, ръководила е и продължава да ръководи международни проекти по славянско езикознание и лингвистична прагматика.

Ст. Димитрова е първият български лингвист доктор хонорис кауза на бъл-гарски университет и първият български русист доктор на филологическите науки. Тя е единственият български автор с публикация в поредицата Новое в зарубежной лингвистике (т. 15) и единственият български русист, неспазил указанието от 1971 г. да не се сътрудничи на международното списание Russian Linguistics, излизащо във Виена-Клагенфурт под ред. на А. Исаченко и В. Ле-фелт, и вече повече от 30 години е редовен негов автор и рецензент, а по време на престоя си в Германия през 1997–2000 г. – и редактор на много статии.

Съществена част от професионалната дейност на проф. Димитрова е пос-ветена на редакторска работа. Тя е била зам. гл. редактор на сп. Болгарская ру­систика (1973–1986), член на редколегията на сп. Съпоставително езикознание от 1980 г., понастоящем зам. гл. редактор, член на редколегията на международ-ното списание Stylistyka (Полша) и на съвета по езикознание към издателство „Наука и изкуство“. Редовен член е на Американското лингвистично дружество и на Европейското лингвистично дружество.

За своите научни приноси проф. Димитрова е удостоена с орден „Кирил и Методий“ І степен, орден „1300 години България“, златна значка на ИБЕ–БАН, златни значки със синя лента на Шуменския и на Пловдивския университет, а така също златна значка на гр. Сливен, на който Ст. Димитрова е почетна граж-данка.

Да пожелаем на проф. Димитрова по случай нейната кръгла годишнина творческо дълголетие и още много нови научни постижения!

Секция за общо и съпоставително езикознаниеИнститут за български език „Проф. Любомир Андрейчин“

АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВИСТИКА

Юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. д-р хон. кауза Стефана Димитрова

БългарскаПърво издание

Редактор Албена НакеваХудожник на корицата Константин Жеков

Графичен дизайнер Десислава Георгиева

Формат 70 × 100/16Печатни коли 33,83

Печатница на Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“1113 София, ул. „Акад. Г. Бончев“, бл. 5

www.baspress.com

ISBN 978-954-322-872-0