ПРОЕКТ !!! Март 2009

ОБЩИНСКА ПРОГРАМА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

НА ОБЩИНА

ПЕЩЕРА

За периода 2009 – 2013 година

Разработена съгласно чл.79, ал.1 от Закона за опазване на околната среда

Приета с Решение на общински съвет ПещераНа .........................................

Гр.Пещера 2009

1

СЪДЪРЖАНИЕ

Съкращения............................................................................................................................................2Въведение................................................................................................................................................5I. Анализ на средата...............................................................................................................................6

I.1. Природо-географски и териториално-административни данни...........................................6I.2. Данни отнасящи се до околната среда......................................................................................7

I.2.1. Въздух....................................................................................................................................7I.2.2. Води........................................................................................................................................9I.2.3. Отпадъци..............................................................................................................................10I.2.4. Почви и нарушени терени..................................................................................................13I.2.5. Защитени територии и биоразнообразие..........................................................................15I.2.6. Шум......................................................................................................................................20I.2.7. Зелени площи в населените места.....................................................................................22I.2.8. Радиационна обстановка и влияние от нейонизиращи лъчения....................................24I.2.9. Управленски, икономически и финансови данни и информация..................................25I.2.9. Демографски и социално-икономически данни и информация.....................................28

II. Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите /SWOT/.......................31III. Визия за околната среда на общината......................................................................................33IV. Цели..................................................................................................................................................34

IV.1. Генерални стратегически цели...............................................................................................34IV.2. Специфични стратегически цели...........................................................................................35IV.3. Приоритети.............................................................................................................................37

V. План за действие.............................................................................................................................38VI. Организацич за изпълнението на програмата........................................................................49VII. Приложения към програмата....................................................................................................49

СЪКРАЩЕНИЯ

AВ Атмосферен въздухВиК Водоснабдяване и канализацияГЕФ Глобален екологичен фондГОП Горни оценъчни праговеДАГ Държавна агенция по горитеДДС Държавна дивечовъдна станцияДЛС Държавно ловно стопанство

2

ЗЗТ Закон за защитените територииЗЗШОС Закон за защита от шума в околната средаЗМ Защитени местностиЗООС Закон за опазване на околната средаЗТ Защитена територияЗЧАВ Закон за чистотата на атмосферния въздухКАВ Качество на атмосферния въздух КЗ Комисия по земеделиеЛУП Лесоустройствен проектМДК Максимално допустима концентрацияМОН Министерство на образованието и наукатаМОСВ Министерство на околната среда и водитеМПС Моторно превозно средствоМРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройствотоМТСП Министерство на труда и социалната политикаНПО Неправителствена организацияНСМОС Националната система за мониторинг на околната средаОбА Общинска администрацияООН Организация на обединените нацииООС Опазване на околната средаОП Общински планОПООС Общинска програма за опазване на околната средаОПР Общински план за развитиеОПУДО Общинска програма за управление на дейностите по отпадъцитеОС Околна средаПЗ Природна забележителностПРСР Програма за развитие на селските райониПСОВ Пречиствателна станция за отпадни водиПУДОО Предприятие за управление на дейности по опазване на околната среда

3

ПЧП Публично-частно партньорствоРИОСВ Регионална инспекция по околна среда и водиРЛ Регионална лабораторияТБО Твърди битови отпадъциУО Управление на отпадъцитеФПЧ Фини прахови частици (с размер под 10 μm)

4

ВЪВЕДЕНИЕНастоящата програма за опазване на околната среда на община Пещера е изготвена от екип на „Дикон груп” ЕООД – София и

сдружение „Природа назаем”, в рамките на проект „Родопи”, финансиран от Глобалния екологичен фонд /ГЕФ/ на Организацията на обединените нации /ООН/. 

Една от задачите на посочения проект е подпомагане участието на общините в процеса на опазване на околната среда и прилагане на изискванията на: Конвенцията за биологичното разнообразие, Рамковата конвенция на Обединените нации за измененията в климата, Конвенцията за борба с опустиняването, директивите на Европейския съюз, както и действащите норми на европейското и национално законодателство. Проектът има за задача и да подпомогне общините и заинтересованите страни в процеса на създаване на планове и програми на местно ниво.

Общинската програма за опазване на околната среда  се разработва на основание чл. 79 от ЗООС като основен документ за осъществяване на политиката в тази област на местно ниво.

Законът за опазване на околната среда има за цел да създаде базата, общите принципи и правила на едно съвременно законодателство за опазване и подобряване на качеството на отделните компоненти на околната среда и управлението и контрола по отношение на факторите, които я увреждат. В този смисъл той има значение на рамков, общ закон по отношение на останалите специални закони в областта на околната среда. Неговите критерии и изисквания следва да залегнат в секторните политики - транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други, и се осъществяват от компетентните органи на изпълнителната власт. Така ще бъде изпълнено изискването за прилагането интегриран подход в опазването на околната среда.

Разпоредбата на чл. 65 от ЗООС предвижда 80% от санкциите за превишаване на допустимите норми на замърсяване на околната среда да постъпват на територията на общината по местонахождението на санкционирания обект. В общинските бюджети постъпват и всички приходи от санкции и глоби, наложени по екологичното законодателство, по които компетентен орган е кметът на общината. Тези приходи, както и приходите от глоби за нарушаване на наредби, приемани от общинските съвети могат да се изразходват само за екологични дейности по приоритети, определени в ОПООС.

По своите цели, обхват и значение Общинската програма за опазване на околната среда има ролята на водещ документ в областта на опазването на околната среда на местно ниво. Нейното предназначение е да съдейства за реализиране на законовите изисквания и управленските задачи в областта на екологията.

Програмата е приета от общинския съвет и отразява приоритетите и политиката му като орган на местно самоуправление. С оглед осигуряването на по-пълно и ефективно изпълнение на екологичните цели, при изготвянето и са отчетени основните приоритети в приетите национални стратегически документи. Това е направено с цел общинските власти по-успешно да ползват възможностите за финансиране на програмата чрез кандидатстване, както пред ПУДООС, така и по оперативните програми за финансиране от фондовете на Европейския съюз. 

5

Като основен документ, по силата на който се осъществява местното самоуправление в областта на опазване на околната среда, ОПООС е изготвена в съответствие с намеренията и приоритетите на органите на местното самоуправление и местната администрация, както и на представители на всички заинтересовани субекти: неправителствени организации, представители на бизнеса и др., като са проведени редица срещи и обсъждания в хода на нейното приемане и резултатите от тях са отчетени при изработването и. Взети са предвид и предходни разработки на общински екологични, стопански, финансови, здравни, архитектурно-строителни и други проучвания.

Програмата обхваща основните цели и задачи в областта на околната среда и включва последователността от конкретни действия, които да бъдат предприети за изпълнение на поставените управленски цели и приоритети.

Програмата е разработена с активното участие на заинтересованите институции, организации и гражданите на общината. За създаването и е съставена специална работна група, координирана от еколога на общината и с участието на представители на основните институции, отговорни за опазването на различните компоненти на околната среда или заинтересовани от изпълнението на проекти, засягащи околната среда – поземлената комисия, поделенията на Държавната агенция по горите, неправителствени и образователни организации, предприемачи и др.

Проведени са пет срещи на работната група. По време на тези срещи са идентифицирани източниците за необходимата информация, представена е и анализирана информацията за факторите, които оказват влияние върху съответните компоненти ма околната среда, анализирани са силните и слабите страни на самата община, както и възможностите и заплахите на външната среда. На базата на анализ работната група е определила целите, които стоят пред общината за периода до 2013 година и е създаден план за действие за постигането на тези цели. Генерирани са идеи за механизмите и индикаторите за мониторинг на нейното изпълнение.

Работната група по време на работните си срещи е предприела активен процес на съгласуване на Програмата с основните заинтересовани страни и провела обществено представяне на проекта за програма, като е отразила в документа предложенията от обсъждания и публични представяния.

Представеният вариант на Програмата пред Общинския съвет за одобрения отразява в много голяма степен интересите и нагласите на всички заинтересовани страни от общината.

I. АНАЛИЗ НА СРЕДАТА

I.1. ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ И ТЕРИТОРИАЛНО-АДМИНИСТРАТИВНИ ДАННИ

Община Пещера е разположена в подножието на сравнително ниските северозападни склонове на Западните Родопи, сред живописна котловина, на площ от 135,4 кв.км (виж картата в Приложение VII.1.).

Град Пещера е център на общината, в която влизат селата Радилово и Капитан Димитриево.

6

По дефилето на пещерската р. Стара река минава пътят, който свързва общината на изток със селата Бяга, Исперихово, Ново село и с град Пловдив, на югоизток с град Брацигово, а на запад с градовете Батак, Велинград и Доспат, както и с язовирите "Батак", "Беглика", "Широка поляна", "Доспат".

На 1 км от града в североизточна посока се отделя пътят за областния център, чрез който се осъществява пряка транспортна връзка със селищата от общината - с. Радилово и с. Капитан Димитриево.

Град Пещера се намира на 20 км от Пазарджик, 40 км от Пловдив и на 125 км от София.Община Пещера се намира в южната част на Пазарджишка област и попада в Южен централен район за планиране. По

територия тя е най-малката в областта, като заема едва 3 % от площта й.Община Пещера граничи с община Пазарджик, община Батак, община Брацигово, община Ракитово.Релефът е хълмисто-планински. Общината обхваща южните склонове на Бесапарските ридове на Западните Родопи, северните

склонове от Баташкия дял на Западните Родопи и югоизточните склонове на западнородопския рид Къркария (Снежанка).Климатът в общината е умереноконтинентален, с черти на планински. Не се наблюдават резки температурни колебания.

Средната надморска височина на град Пещера е 461 м. Средната годишна температура е 12.6 оС. Валежите са в границите от 670 до 680 л/кв.м. годишно.

Община Пещера е бедна на полезни изкопаеми- рудни и нерудни.Има установени запаси от нерудни полезни изкопаеми-мрамор,гранит,варовик,но находищата не са напълно проучени.

В землището на с.Капитан Димитриево се експлоатират два броя кариери за трошен камък и мозайка. Град Пещера е център на общината, в състава на която влизат още селата Радилово и Капитан Димитриево. На 18 км от гр. Пещера се намира летовище "Свети Константин", известно със своя благоприятен климат и красива природа.

Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият яз. "Батак" - за летен плаж и риболов.

I.2. ДАННИ ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ОКОЛНАТА СРЕДА

I.2.1. ВЪЗДУХ На територията на Община Пещера няма изграден пункт за непрекъснат мониторинг на качеството на атмосферния въздух

(КАВ) към Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС) или местна система за наблюдение и контрол на КАВ. С писмо Изх. № 04-00-78/17.04.2008г. до МОСВ, Община Пещера е изявила желание да изгради местна система за наблюдение и контрол КАВ в общината, като е получила положителен отговор от МОСВ за това си намерение. През 2007 г. на територията на общината са извършвани периодични (индикаторни) измервания на нивата на основните показатели, характеризиращи КАВ в приземния слой, съгласно чл.4, ал.1 на ЗЧАВ, с мобилна автоматична станция (МАС) на РЛ-Пловдив. Данните от представените протоколи на РЛ-Пловдив, показват че не са регистрирани превишения на нормите за опазване на човешкото здраве за измерваните показатели. Регистрирани са превишения (предимно през зимния сезон - отоплителния) на праговата стойност за средноденонощната норма за

7

опазване на човешкото здраве по показател фини прахови частици – ФПЧ10. Броя на регистрираните данни е по-малък от изискванията за минимален времеви обхват (14%) и минимум регистрирани данни (90%) за този вид измервания, съгласно действащото в страната екологично законодателство (около 25% по-малко данни за газовите замърсители и 45% за ФПЧ10). Измервания са извършвани и през почивни дни (през м. юни), но само през летния сезон. Това, че не е спазено изискването за регистриране на минимален брой на данни, за измерваните газови замърсители, не е от съществено значение за оценката на КАВ, т.к. при тях нито веднъж не е регистрирано превишение на дадена прагова стойност. Докато за оценката КАВ по показателят ФПЧ10 то е от съществено значение, т.к. от измерените 24 средноденонощни концентрации (при необходими 46), имаме 5 превишения на праговата стойност (50µg/m3). Преизчислявайки данните в годишен аспект, вероятността да бъде превишена средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве (т.е 35 бр. превишения за една календарна година) по показател ФПЧ10 е голяма, т.е. може да се приеме, че нормата е нарушена. Отчитайки тенденциите на законодателството и в случай, че КАВ в района се запази на същото ниво, със сигурност през 2010г. нормата няма да е спазена, т.к. позволения брой превишения в рамките на една календарна година е 7. Със сигурност е, че в района на Община Пещера е превишен горния оценъчен праг (ГОП), т.к. имаме 13 регистрирани превишения над праговата стойност за ГОП (30µg/m3), при допустими 7 бр.

Горепосоченото е в потвърждение на издадената Заповед №580/17.07.2007г. на Министъра на околната среда и водите, с която територията на общината попада в Южен/Тракийски район за оценка и управление на КАВ (РОУКАВ), като съгласно таблица №3 на заповедта, територията на общината попада в списъка на зоните от РОУКАВ-Южен/Тракийски в които нивата на ФПЧ10 и полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) са над горния оценъчен праг (ГОП). Нивата на останалите основни показатели (по чл.4, ал.1 на ЗЧАВ) за КАВ са под ГОП.

Отчитайки сезона, през който са регистрирани превишенията на ПС за ФПЧ10, може да се заключи, че замърсяването е само в урбанизираните части на територията на общината и че основният източник на емисии на ФПЧ 10 се явява отоплението на битовите сгради (както и тези от административните и стопанските сгради), които все още не са преминали към използването на гориво – природен газ. Други източници на емисии на ФПЧ10, които допринасят значително към общото замърсяване на АВ в общината са откритите кариери, транспорта и “Биовет” АД. Съгласно протоколи за мониторинг на вредните вещества изпускани в АВ от точковите източници на Биовет АД, са констатирани превишения на пределно допустимите норми (ПДН) за отделни производства по показател прахови частици. Други източници на емисии на ФПЧ10, които допринасят за повишаване на праховото натоварване на АВ в по-малка степен са: дървопреработващите предприятия, добива на инертни материали, строителните дейности, селскостопанската дейност и др.

Други вероятни източници на емисии на територията на общината, които биха довели до генериране на вредни вещества в АВ са горските пожари, необоснованото изгаряне на отпадъци (без оползотворяването на генерираната енергия) от растителен произход от дървопреработващата и селскостопанската дейност, както и нерегламентираното изхвърляне и запалване на битови отпадъци.

Превишения на ПДН за ФПЧ10, на територията на общината биха се регистрирали и през останалата част от годината, в случаи на неблагоприятни метеорологични условия или в близост до промишлената зона на гр. Пещера.

По отношение на неприятните миризми са постъпвали многократно жалби и сигнали от граждани на гр. Пещера за наличието на такива от производствената дейност на Биовет АД. Тези емисии са с променлив интензитет и областта на разпространението им силно зависи от метеорологичните условия и натовареността на мощностите на дружеството. Независимо, че емисиите на вредните

8

вещества предизвикващи неприятните миризми, може да са в допустимите норми, то миризмите биха се усещали независимо от това, т.к. и незначителни количества могат да се усетят и да предизвикат неприятен и дразнещ ефект върху хората. Неприятни миризми има и в близост до ПСОВ към Биовет АД, която се намира на 2,5 км. от града и не оказва пряко влияние върху населението (няма данни за постъпвали сигнали и жалби от граждани по отношение на миризмите от ПСОВ).

Вероятно наличие на неприятни миризми има в локален мащаб, около местата за отглеждане на по-голям брой животни и временното съхранение/депониране на отпадъците от тази дейност.

Вземайки предвид, че през 2010 г. нормата за опазване на човешкото здраве по показател ФПЧ10 няма да бъде спазена, е необходимо частта от програмата по компонент въздух по този показател да се разработи подробно, съгласно нормативните изисквания (чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, чл.31, ал.4 на Наредба №7/1999г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45/99г.) и Инструкцията за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества, в РОУКАВ, в които е налице превишаване на установените норми). Целта на това предложение е за да бъдат установени неоспоримо източниците водещи до превишаване на ПС за ФПЧ10 и техния дял към общото замърсяване в района, както и да бъдат набелязани мерки спрямо тях, т.к. и до сега изпълнените мерки (залегнали в предишната програма на общината) не биха довели до спазване на нормата за ФПЧ10 в средносрочен и дългосрочен период.

Понастоящем в общината е приета Програма за управление качеството на атмосферния въздух за периода 2003г- 2010г.

I.2.2. ВОДИ Реки и езера на територията на общината - проектна категория, замърсяване над ПДК по видове замърсяващи вещества

и показателиОбщина Пещера попада в Източнобеломорски район и по-точно във водосбора на притока на река Марица, река Стара река. Има данни, че е регистрирано до 3 пъти превишение на нормите на замърсяване вследствие изхвърляне на канални води в р. Стара река.

Минерални води - местонахождение, характеристики, дебит, използване, потенциалНяма информация за наличието на минерални води на територията на общината.Водоснабдяване на населените места в община Пещера, количествени и качествени показатели

Водоснабдяването на населението на общината е от местни водоизточници (речни водохващания и каптажи) и водоснабдителна група „Пазарджик-Кап. Димитриево”. 100 % от населението е водоснабдено, но в отделни райони на общината има хроничен недостиг на питейна вода, особено в летните месеци. Наблюдава се нерегламентирана употреба на питейни води за стопански цели.Вътрешната водопроводна мрежа в населените места е изпълнена преобладаващо от азбестоциментови тръби и е морално остаряла, в много лошо техническо състояние. Има проекти за реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа, които се изпълняват поетапно. Осигурени са средства и предстои изпълнението на проект за допълнително водоснабдяване на кв. Луковица от каптаж „Киево-1”. Голяма част от питейните води се пречистват.

Състояние на канализационната система на територията на община Пещера, степен на изграденост, степен на ползваемост в населените места на общината

9

Изградеността на селищната канализация в гр. Пещера е 100%, в с. Радилово-90%, в с. Капитан Димитриево-70%. Летовището „Свети Константин” няма изградена канализация.

Влияние на изпускани отпадъчни води върху питейни водоизточници.Няма информация за влиянието на изпусканите отпадъчни води върху източниците на питейна вода за населените места на

територията на община Пещера. Има съобщения, че употребяван от спелеолози в пещерите при проучвания химикал (флуоресцин) замърсява подпочвени води.

Източници на замърсяване - на територията на общината и извън територията на общината.Основните източници на замърсяване на повърхностните и подземните води са директно заустените непречистени отпадъчни

води от населените места в общината. Счита се, че е възможно замърсяване на подпочвените води под въздействие на общинското сметище.

Причини за замърсяването от източниците на територията на общината /липса или лошо техническо състояние на пречиствателните съоръжения, само механично стъпало за пречистване, неспазване на технологичния режим/.

Причината за замърсяване на водите на територията на общината е липсата на изградени съоръжения за пречистване на отпадъчните води от населените места.

Наличие и състояние на пречиствателни станции за отпадъчни води от населените места на територията на община Пещера.

Отпадъчните води от населените места се заустват в река Стара река непречистени, а тези от летовището в септична яма. Няма информация за това дали има отредени площадки и проектна готовност за изграждане на ПСОВ на населените места в общината (има само идеен проект), както и за това общината да е сред тези с висок приоритет. Подаден е общински проект по ОПОС, ос 1, за модернизация на воден цикъл – извършени са предпроектни проучвания и финансов анализ. Към “Биовет” АД функционира собствена ПСОВ на предприятието.

I.2.3. ОТПАДЪЦИ Общи коментари

Анализът и оценката на съществуващото положение по управление на отпадъците в община Пещера е направена на базата на:- актуализирана „Програма за управление на дейностите по отпадъците 2005-2008 г.”. Актуализацията е извършена август 2008

г. В настоящата програма не е направен отчет и анализ на изпълнението на предишната програма;- Наредба за обществения ред, чистотата и специализирана закрила на деца на обществени места. Повечето данни от ОПУДО са за 2001 г., 2002 г. и 2003 г., въпреки, че Програмата е актуализирана през август 2008 г.; Данните са по информация предоставена от общината (ОПУДО), а не от Националния статистически институт; Национална политиката на България по УДО: Общината попада в обхвата на Регионално депо Пазарджик; В ОПУДО има ясна

информация относно нагласата и готовността на община Пещера да пренасочи системата си за управление на отпадъците на регионален пронцип;

10

Общината отчита важността и е включила в плана за действие дейности за информиране и повишаване на обществената ангажираност.

I.2.3.1. Генерирани видове отпадъци

Битови отпадъциВ ОПУДО са посочени количествата на събраните и депонирани битови отпадъци (12335 т. за 2001 г., 11245 т. за 2002 г. и

11580 т. за 2003 г.).Не е отчетена сезонността и влиянието на туристическия поток в генерирането на битови отпадъци. Строителни отпадъциВ ОПУДО са посочени количествата на събраните и депонирани строителни отпадъци (100 т. за 2001 г., 300 т. за 2002 г. и 500 т.

за 2003 г.). Подадените данни за строителни отпадъци са на база информация от обслужващата фирма и информационните карти,

изготвени от общинската администрация.Определен е терен за депониране на строителни отпадъци. Депото за СО се намира в м. Чукарата, на входа на с. Радилово в

посока Пещера – Пазарджик. СО се депонират и на Депото за ТБО в гр.Пещера, които се използват за запръстяване. Необходимо е въвеждане на контрол, измерване и отчетност на строителните и другите видове отпадъци, които постъпват на

общинското депо.

Производствени отпадъциВ ОПУДО са посочени количествата на събраните и депонирани производствени отпадъци (1280 т. за 2001 г., 1345 т. за 2002 г.

и 1500 т. за 2003г.).

Опасни отпадъциНа територията на общината се генерират масово разпространени опасни отпадъци от домакинствата и производствената

дейност. Такива са: акумулаторни батерии, отработени масла, луминисцентни лампи, опаковки от бои и разтворители. Посочени са количества, които са общо генерирани и които са депонирани:

Генерирани 2187т. за 2001 г., 2109 т. за 2002 г., 709 т. за 2003 г. Депонирани 1000 т. за 2001 г., 760 т. за 2002 г., 250 т. за 2003 г.Общината разполага с информация (отново за периода 2001-2003 г.) за опасните отпадъци, формирани от отделните фирми на

територията на община Пещера и начина на тяхното съхранение или третиране11

Данните за производствените и опасните отпадъци не биха могли да дадат напълно реалното положение, тъй като същите са непълни. Няма изградена практика, фирмите работещи на територията на общината да предоставят екземпляр от попълваните от тях отчетни информационни карти за производствени или опасни отпадъци, които те изготвят годишно и предоставят на РИОСВ и МОСВ. Липсват информационни кампании относно опасните отпадъци. Също така голяма част от малките фирми, предимно в сферата на обувното, шивашко производство се обслужват от фирмата, която извършва дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на ТБО на територията на общината/без да има сключени договори за обслужване на производствените им отпадъци. Същите се обслужват смесено с ТБО, което е за сметка на такса “ Битови отпадъци”.I.2.3.2. Система за събиране и извозване на битовите отпадъци

Няма информация относно каква част от територията на общината се почиства, честотата на почистване, брой на кошчета и съдове за сметосбиране. Отпадъците се депонират на общинското депо без да се измерват; подадените данни за събраните, извозени и депонирани отпадъци от администрацията, са на база данните подадени от обслужващата фирма. Отчетността на фирмата е по брой курсове на сметоизвозната техника и кубатура на вместимостта им. Тези данни не биха могли да се приемат за точни.I.2.3.3. Начини на третиране

На територията на община Пещера няма изградени съоръжения за предварително третиране на отпадъците. Отпадъците се обезвреждат чрез депониране на депото за ТБО в град Пещера, което не отговаря на изискванията за опазване на околната среда и съгласно действащото законодателство е вече незаконно. Предвидено е закриването му до 2010 г., в зависимост от навременното отваряне на Регионално депо Пазарджик.

Депото се намира в м.” Грамадите” с площ 10 дка и е предвидено да функционира до изграждане на Регионалното депо в гр. Пазарджик. Проектния капацитет на депото е 760000 куб.м и има остатъчен капацитет 105000 куб.м. Експлоатира се от 1980 г. Депото не е оградено и не е обезопасено по отношение на подземните води.

В общината е въведена система за разделно събиране на отпадъци. Броят на контейнерите е 141 /по 47бр. съответно за жълт, зелен и син. Има определени места за разполагане на съдове за събиране на негодни за употреба батерии - но системата не е въведена още. Има определени места за разделно събиране на излезли от употреба луминисцентни и др.лампи съдържащи живак, ОбС е определил стационарен събирателен пункт – но системата също не е въведена. Има определени места за смяна на отработени масла; информирана е обществеността; дейностите се извършват от лицензирани фирми. Има действащи два центъра за разкомплектуване на излезли от употреба МПС, със съответните разрешения по реда на ЗУО, собственост на частни лица. Има отреден терен за изграждане на контейнерна станция (площадка) за с.Радилово, за събиране на рециклируеми и органични отпадъци.

12

I.2.3.4. Стари замърсявания с битови и други отпадъци на територията на общината, извън площадките на предприятията

Старите селски депа са почистени, отпадъците са извозени на депото в гр.Пещера; подравнени са и подготвени за рекултивация (но не са рекултивирани). Не представляват риск за околната среда и хората.I.2.3.5. Предприятия за събиране на вторични суровини

Няма информация за наличието на пунктове или предприятия за събиране на вторични суровини. В общината е въведена организирана система за разделно събиране на отпадъците.I.2.3.6. Риск за замърсяване (водоизточници за питейно водоснабдяване, за водопой на животни, на водни обекти, за замърсяване на чувствителни екосистеми, за замърсяване на почви)

Няма риск от замърсяване на основния водоизточник – р. „Стара река” следствие на нераглемнтирани сметища и замърсявания. Не са установени замърсени почви следствие на нерегламентирано складиране на отпадъци.I.2.3.7. Чистота на територията

ОПУДО не съдържа информация относно чистотата на територията на общината и начина и честота на почистването. Не става ясно какво е състоянието (от гледна точка на чистота) на територията на общината. В плана за действие към Програмата са заложени редица мерки за: Повишаване на стандарта на почистване на улиците и обществените места; Внедряване на директна услуга за поддържане на чистотата в междублоковите пространства и ползваните под наем обществени територии, които не се поддържат регулярно от услугите по почистването; Закупуване на улични кошчета,кошове за листа и съвременни инструменти за почестване на улиците и обществените места, с цел подобряване на услугите; Оптимизиране на маршрутите на транспортните средства за механизирани операции по почистване; Информиране на населението за мерките,които общината е предприела за реализация на програмата и др. Всички тези мерки са приети от ОбС през 2005 г., мо в актуализираната програма не става каква част от тях са изпълени и резултатите от тях.

От „Наредбата за обществения ред, чистотата и специализирана закрила на деца на обществени места” става ясно, че поддържането на чистотата на територията на общината се осъществява от ЕООД “Инфрастройпродукт” чрез метене, миене, снегопочистване, отстраняване на ледени висулки, сметосъбиране и сметоизвозване от улиците, площадите и зелените площи, дворовете, вътрешнокварталните пространства, общинските гробища, местата край водни площи, спортните и детски площадки, общинския пазар, стълбовете, пътните знаци и др.

Няма информация относно каква част от територията на общината се почиства, честотата на почистване, брой на кошчета и съдове за сметосъбиране.

I.2.4. Почви и нарушени терени

Почвите в района на общината са чисти. Няма данни за замърсени земеделски земи от промишлени дейности. Причини за доброто екологично състояние на почвите е отсъствието на “активна” промишлена дейност, както и интензивна селскостопанска дейност. На територията на общината няма складове за съхранение на негодни и забранени за употреба продукти за растителна

13

защита. Почвите на територията на Общината се замърсяват най-вече от промишлеността, транспорта, РЗД /растително защитната дейност/, сметищата.

Състоянието на почвите ежегодно се следи в 1 пункт, разположен на територията на общината (гр. Пещера, община Пещера - ливада). Измерените в пункта показатели за 2004 и 2005 г. са дадени в Таблица I.2.4. Всички измерени съдържания на тежки метали и металоиди са под МДК, които са гранични стойности за оценка на замърсяване.

Таблица I.2.4.

Тежки металии pH

МДК1 2004 2005

Мед 140 18 2,35Цинк 390 36,7 70,5кадмий 2,5 0,13 0,23олово 130 17,6 23арсен 30 2 6,9никел 80 - 20Хром 250 - 24,5живак 1,5 - -рH 6,29 6,04

Няма данни за вкислени и засолени почви. Всички измерени съдържания на устойчиви органични замърсители са под границите на определяне.Ерозията не представлява съществен проблем за почвите на общината (виж Приложение VII.2.). В резултат на повлияване на

почвите от водна и ветрова ерозия, в последните години се извършват залесителни мероприятия от ДЛ гр. Пещера за борба с ерозията на почвите.

Увеличава се делът на пустеещите земеделски земи, изоставени поради спрени и окрадени напоителни помпи.В землището на с.Капитан Димитриево се експлоатират два броя кариери за трошен камък и мозайка. Площта им е 300 дка; в

момента се стопанисват от “Пътища” АД-гр.Пазарджик.

1 Наредба №3/1.8.2008г. за норми за допустимо съдържание на вредни вещества в почви14

При сегашната структура и принос на основните икономически дейности не се очаква негативно въздействие върху състоянието на почвите. Въпреки това, при планиране на икономическото развитие на общината – развитие на земеделско и горско стопанство, добив на подземни богатства, трябва да се отчита възможността за проявление на подобни процеси.

I.2.5. Защитени територии и биоразнообразие 2 I.2.5.1. Гори – състояние, видово разнообразие, собственост, използване за рекреационни цели, за дърводобив, за други цели

Горският фонд в Община Пещера възлиза на 7309,7 ха. Управлението на дейностите, свързани с горите и техните ресурси, се осъществяват от Държавно горско стопанство (ДГС) – Пещера, гр. Пещера. Функциите му обхващат организацията, координацията и контрола на дейностите по възпроизводството, ползване и опазване на горския фонд и дивеча.

Общият запас на Пещерски горскостопански участък е 1129875 куб. м.По състав горите имат следното разпределение: иглолистни – 34,4 % от залесената площ (след проведени мероприятия площта

ще се увеличи още с 3,4 %) и широколистни – 65,6 % от площта.По-голяма част от горите на територията на Община Пещера са общинска собственост – 6292,3 ха (7309,7 ха общ горски фонд).От общата площ, горите със специално предназначение са следните: защитни гори и територии – 2446,8 ха; рекреационни гори

и територии – 2305,1 ха; защитени и природни територии – 1040,6 ха; други – 821,9 ха.Годишно ползване на дървесина – 28 000 куб. м. Ползването се осъществява от главни сечи – 48,6 %; отгледни сечи – 41,3 %;

реконструкции – 5,4 %; санитарни сечи – 4,3 % и др. Предвидено е ползване от недостъпни гори, в които до ревизионния период не е извършвана сеч – общо 51 740 куб. м. или 13,3 %. Проблем представлява бракониерската сеч.

На територията на ДГС-Пещера са обособени два разсадника, които задоволяват изцяло нуждите от фиданки, като предоставят и на други горскостопански единици. През десетилетието е предвидено да се залесят 645,6 ха или средно годишно 64,6 ха. Необходими фиданки за залесяване – 5 061 300 броя. Пещерският технически участък се залесява по 172 дни годишно. За периода 1997-2004 г. в пещерския горскостопански участък са залесени 710 дка. По участие на дървесни видове най-голямо е участието на иглолистните – 83,8 % и широколистните – 16,2 %. Белият бор заема 42,4%, черният бор – 30,3 %, зимният дъб – 8,9 %, букът – 2,7 %, сребролистната липа – 2,8 % и др.

Съществуват твърде значителни пропуски в проучеността и базите данни за горския фонд на територията на община Пещера. В Плана за действие към настоящата ОПООС и в Приложение VII.3. (Pril 1 ; Pril.7) се съдържат конкретни насоки и препоръки за необходимите бъдещи дейности по отстраняване на тези пропуски.

2 Приложение VII.3. към настоящата ОПООС съдържа Списък на приложения (допълнителни данни, препоръки, таблици, справки, инвентаризации, извлечения от нормативни актове), касаещи защитените територии и биоразнообразието в община Пещера. Поради значителния си обем и разнообразни формати, някои от които неподлежащи на разпечатване, тези приложения са налични единствено в електронен вид (на CD-ROM, приложен към ОПООС)

15

I.2.5.2. Защитени видове растения и животниПредмет на опазване в защитена зона Родопи – Западни са 5 растителни вида – Червено усойниче (Echium russicum), Buxbaumia

viridis, Drepanocladus vernicosus, Блатно петльово перо (Gladiolus palustris) и Карпатска тоция (Tozzia carpathica), а в защитена зона Бесапарски възвишения, предмет на опазване е 1 вид – Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Предмет на опазване в защитена зона Бесапарски ридове са 34 вида птици. В защитена зона Бесапарски възвишения предмет на опазване са: 11 вида бозайници, 6 вида земноводни и влечуги, 1 вид риби и 8 вида безгръбначни животни, а в защитена зона Родопи – Западни предмет на опазване са: 18 вида бозайници, 5 вида земноводни и влечуги, 2 вида риби и 15 вида безгръбначни животни.

Липсва информация за защитени животински видове с местообитания на територията на Община Пещера, които са общинска собственост. Липсва такава информация и за територията на ДГС-Пещера, относно територията на общината.I.2.5.3. Видове, обект на ловен туризъм

Няма данниI.2.5.4. Билки с търговско значение, находища, използване

Община Пещера е разработила Предварителен проект на Раздел “Лечебни растения” към общинската програма за опазване на околната среда. С него са изпълнени част от изискванията на чл. 55 от Закона за лечебните растения (ЗЛР). Описани са лечебните растения, които се срещат на територията на Община Пещера. За всяко землище на населено място в общината са посочени видовете лечебни растения, които се срещат. Въз основа на Наредба 2 от 20.01.2004 г. за правилата и изискванията за събиране на билки и генетичен материал от лечебни растения са описани максимално допустимите стойности на количествата билки за събиране, с оглед опазването, природосъобразно и устойчиво ползване на находищата на лечебните растения. Определени са количествата билки, които може да събере едно лице за лични нужди. Описан е редът за издаване на позволително за ползване на лечебни растения.

Раздел “Лечебни растения” трябва да се допълни, като в него се включат още: анализ на дейностите за опазване на екосистемите, включващи лечебни растения, за осигуряване на устойчивото им ползване и опазване на ресурсите; приоритетни мерки за опазване на ресурсите и разнообразието на лечебните растения, включително на редки или застрашени от изчезване видове; избор и регламент на територии, които не са защитени, но изискват подходящо управление с цел устойчиво ползване на лечебните растения в тях.

Освен това, описаните местоположения на естествените находища на лечебни растения, трябва да се допълнят с няколко задължителни атрибута – местност, имотен № или отдел и подотдел от горския фонд; площ; условията в местообитанията; състоянието на ресурсите; количествено изражение на ресурса (запаса) в находището. Общата характеристика на района трябва да се направи от гледна точка на това, дали условията в района благоприятстват или не многообразието от лечебни растения и растежа им.

Въпреки всичко, събраната до този момент информация е добра основа за разработване на един качествен и действен раздел за лечебните растения, който да е гарант за тяхното устойчиво управление и ползване на територията на Община Пещера.

В Предварителния проект на Раздел “Лечебни растения” за територията на Община Пещера са описани 45 вида лечебни растения. От тях два вида са поставени под специален режим на опазване и ползване – Иглика (Primula veris L.) и Риган (Origanum vulgare L.).

16

Находища:гр. ПещераМестности: “Чепински вриз”, “Св. Спас”, “Широките ливади”, “Агово”, “Ширинта”, “Манда гьол”, “Студен дол”, “Дъбовик”,

“Войника”, “Бялча”, “Св. Марена”, “Курията”, “Църнево”, “Голяма страна”, “Дъбравата”, “Черниката”, “Пирина”, “Крушовица”, “Икочево” и др.

Видове: жълт кантарион, глухарче, червен глог, овчарска торбичка, еньовче, живовляк, змийско мляко, къпина, коприва, лайка, пелин, шипка, бял равнец, магарешки бодил, татул, подбел, риган, дрян, трънка, лопен, бреза, липа и др. видове.

Летовище “Св. Константин”На територията на летовището се срещат следните видове лечебни растения: червен и жълт кантарион, риган, мащерка, черна

боровинка, пелин, малина, къпина, шипка, змийско мляко, мъжка папрат, подбел, маточина, трънка, магарешки бодил, липа, люляк, дъб, божур, дрян, лайка, коприва, бял равнец, жълт равнец, иглика, бъз черен, бъзак, зайча сянка, живовляк, хвощ, горска ягода, бръшлян, лопен, леска, смрадлика и др. видове.

с. РадиловоВ землището на с. Радилово, край нивите, слогове и пътища, по полето се срещат: лайка, бял равнец, къпина, кантарион,

овчарска торбичка, глухарче, маточина, магарешки бодил, дъб, дрян, люляк, коприва, липа, мента, мащерка, иглика, подбел, бъзак и др. видове.

с. Капитан ДимитриевоВ землището на с. Капитан Димитриево, по полето се срещат: пелин, глухарче, овчарска торбичка, кантарион, бял равнец,

коприва, къпина, бъзак, змийско мляко, шипка, подбел, глог, лопен, великденче, лайка, дрян, липа, дъб, трънка, живовляк, татул и др. видове.

Съществуват значителни пропуски в проучеността на защитените видове растения и животни, ловните видове, лечебните растения и гъбите на територията на община Пещера. В Плана за действие към настоящата ОПООС и в Приложение VII.3. (Pril.7) се съдържат конкретни насоки и препоръки за необходимите бъдещи дейности по отстраняване на тези пропуски.

I.2.5.5. Защитени територииНа територията на Община Пещера се разполагат изцяло или от части 3 защитени територии, разпределени по категории, както

следва:Резервати (P)Р “Купена” е обявен през 1961 г. Създаден за опазване на ландшафта, красивите пейзажи и интересните и ценна флора, фауна и

биоценози. Тук са запазени вековни смърчово-бялборови, бялборови и букови гори.Резервата се намира на северните склонове на Родопите на около 3 км югоизточно от Пещера. Обхваща територии с надморска

височина от 600 до 1400 м надм. в. През резервата преминава голямото вододелно било, което започва от в. Баташки снежник и се

17

спуска на североизток между реките Въча и Стара река. Склоновете му са стръмни и трудно достъпни. В Купена има и интересни и красиви скални образувания. Отвесните и високи по 80-100 м бели варовикови стени – “Стенето” и самия връх “Купена” също с отвесни стени, но със заоблено било живописно обрасло с черен бор. През резервата протичат две реки – Пиздица и Новомахленска. В резервата са разпространени три типа почви: кафяви горски, канелени и хумусно-карбонатни.

Специални ботанически и зоологически проучвания на резервата не са провеждания. Но със сигурност може да се очаква, при обстойни проучвания, да се установят много нови редки и интересни растения и животни.

От досегашните проучвания на дървесните видове са установени следните видове: бял бор (Pinus sylvestris L.), черен бор (Pinus nigra), обикновена ела (Abies alba), червена хвойна (Juniperus communis), бук (Fagus sylvatica), зимен дъб (Quercus sessiliflora), едролистна липа (Tilia grandifolia), клен (Acer campestre), шестил (Acer platanoides), явор (Acer pseudoplatanus), мъждрян (Fraxinus ornus), обикновен габър (Carpinus betulus), келяв габър (Carpinus orientalis), дива череша (Prurnus avium), бреза (Betula alba), трепетлика (Populus tremula), бряст (Ulmus foliacea), черна елша (Alnus glutinosa), кукуч (Pistacia terebintus), воден габър (Ostrya carpinifolia).

Основния вид в ниските части е зимният дъб от 400 м докъм 1000 м. Средната възраст на горите, които съставя, е около 60-70 години. Много интересни са съобществата, които образува зимния дъб с други видове – зимен дъб и бял бор, зимен дъб и бук, зимен дъб и габър и др., някои, от които са много рядко срещани на други места в страната. В най-голяма степен това важи за смесените съобщества от зимен дъб и бял бор.

Във високите части на резервата големи съобщества образува букът. Горите му започват от 900 м до почти 1400 м. Средната възраст на горите му е около 80-140 години, но се срещат и дървета на 160-170 години. Буковите гори рядко са чисти. Най-често той образува смесени гори с други видове. Най-разпространените смесени гори са на бука с белия бор. Други смесени съобщества бука образува с елата, зимния дъб, габъра и др.

На второ място по разпространение в резервата са съобществата от бял бор. Между 1100 и 1400 м. Интересна особеност на резервата са съобществата на Елата, които заемат трето място по големина и са разположени между 1100 и 1400 м н. в. Съобщества образува и черния бор в ниските и скалисти части.

От интересните животински видове известни за резервата на първо място трябва да се спомене дивата коза (Rupicarpa rupicarpa), една от причините за обявяване на резервата. Числеността й и през 80-те години на миналия век е достигала около 100 индивида, но поради бракониерския лов в началото на 90-те години е поставена пред прага на пълно унищожение. Сега е останало малко стадо.

Във високите части навлиза и мечка (Ursus arctos). Срещат се дива свиня (Sus scrofa), сърна (Capreolus capreolus) и др. Скалните тераси на “Стенето” предлагат много места за гнездене на различни грабливи птици, но за сега не са проучвани. В горите могат да се видят обичайни видове, срещащи се в такива местообитания. От защитените земноводни е установен Дъждовник (Salamandra salamandra).

Резерватът е изключителна държавна собственост. Той се разполага на територията на две общини. Част от него се разполага на територията на Община Пещера, а останалата част се разполага на територията на Община Брацигово. Охранява се от РИОСВ – гр. Пазарджик. В него е забранена всяка човешка дейност. Има ограничен туристически потенциал. Посещения в него са разрешени само

18

по маркирани пътеки, определени съгласно чл. 17, ал. 3 от Закона за защитените територии (ЗЗТ). Резерватът може да служат като притегателен център за туристи, желаещи да се насладят на естествена съхранена природа.

Природни забележителности (ПЗ) ПЗ “Снежанка”. Пещерата “Снежанка” е обявена за природна забележителност през 1961 г. Намираща се в местността

“Лилови дупки”, землище на гр. Пещера. Пещерата има дължина 200 м и се състои от 4 зали: “малката зала”; “залата на китайските фенери”, “голямата зала”, “залата на вкаменената гора”. Пещера “Снежанка” е напълно запазена и по своята чистота и кристален блясък, разнообразие на форми и богатство на сталактити и сталагмити е една от най-красивите пещери в нашата страна. Намерените в нея части от глинени съдове и кости от животни сочат, че тя е била обитавана през миналите исторически епохи (тракийското племе беси). Със съдействието на Министерство на околната среда и водите през 2002 г. пред пещерата е построен информационен център, разполагащ с екскурзовод. Природната забележителност се разполага изцяло на територията на Община Пещера.

Защитени местности (ЗМ) ЗМ “Грамадите” се разполага на територията на две общини. Част от нея се разполага на територията на Община Пещера, а

останалата част се разполага на територията на Община Брацигово.Всички защитени територии попадат в териториалния обхват на РИОСВ – гр. Пазарджик.Съществуват значителни пропуски в проучеността на защитените територии в обхвата на община Пещера. В Плана за действие

към настоящата ОПООС и в Приложение VII.3. (Pril.7) се съдържат конкретни насоки и препоръки за необходимите бъдещи дейности по отстраняване на тези пропуски.I.2.5.6. Защитени зони

На територията на Община Пещера са разположени, част от защитена зона Бесапарски ридове, код BG0002057 – по директивата за птиците, и части от защитените зони по директивата за хабитатите – Родопи-Западни, код BG0001030 и Бесапарски възвишения, код BG0000254.

Защитена зона Родопи-Западни включва слабонаселен район с обширни иглолистни и смесени гори. Зоната е ключово място за опазване на мечката – без опазване на тази зона срещу фрагментация и засилване на човешкото влияние, бъдещото на цялата Рило-Родопска популация, включително и гръцката й част, ще бъде застрашено.

Защитена зона Бесапарски възвишения е разположена в югозападната част на Тракийската низина в подножието на Родопите. Мястото обхваща ниски варовити безлесни хълмове и съседните открити пространства на запад до пътя за Пещера, на изток до река Въча. Северна граница е река Марица, а южната преминава през землищата на селата Радилово, Бяга и Козарско и достига до град Кричим. На територията на мястото попадат и рибарниците до село Триводици. Бесапарските ридове са с надморска височина между 350 и 536 м. Около 90% от територията им е заета от калцифилни и топлолюбиви тревни съобщества и обработваемите площи. Има отделни петна широколистни и смесени гори. Най-разпространените тревни съобщества са доминирани от белизма (Dichantium ischaemum), поради факта че видът е много издръжлив на паша, отъпкване и особено на ерозия. Малък процент от територията е заета от храсти и ниски дървета. Варовитите хълмове се характеризират със специфична растителност, което определя тяхното значение като убежище на редки, ендемични и реликтни видове. На хълмовете расте един локален ендемичен растителен вид – текирската

19

мишорка (Gypsophila tekirae). От бозайниците, лалугерът (Spermophilus citellus) заслужава особено внимание, тъй като представлява основен хранителен ресурс за хранещите се тук дневни грабливи птици, някои, от които много редки и застрашени.

В защитена зона Бесапарски ридове са установени 86 гнездящи видове птици, от които 15 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени са включени 2 вида. Зоната осигурява подходящи местообитания за 25 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 22 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Бесапарските ридове са от световно значение за опазването на застрашения от изчезване на планетата царски орел (Aquila heliaca) и е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за гнездящите тук полска бъбрица (Anthus campestris), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), ловен сокол (Falco cherrug) и дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra). Тъй като мястото предоставя богата хранителна база, то поддържа значителни гнездови популиции и на други видове грабливи птици като малкия креслив орел (Aquila pomarina), орела змияр (Circaetus gallicus), скалния орел (Aquila chrysaetos), сокола скитник (Falco peregrinus) и др. Видове, характерни за откритите тревни местобитания, като совоокия дъждосвирец (Burchinus oedicnemus), къопръстата чучулига (Calandrella brachydatyla) и други също гнездят в района в значителна численост.

Съществуват значителни пропуски в проучеността на защитените зони на територията на община Пещера. В Плана за действие към настоящата ОПООС и в Приложение VII.2. (Pril.7) се съдържат конкретни насоки и препоръки за необходимите бъдещи дейности по отстраняване на тези пропуски.

I.2.6. Шум

I.2.6.1. Източници на шумаЕдин от нарастващите екологични проблеми в населените места е шумът в околната среда, причинен от автомобилния и

железопътния транспорт, от промишлени дейности и от локални източници. Автомобилен транспорт

Интензивния автомобилен трафик е основния фактор, който влияе върху акустичната среда на населените места. Автотранспортния шум е в пряка зависимост от интензивността на движението, скоростта и структурата на транспортния поток, пропускателната способност на пътните артерии, възрастта на автомобилния парк, вида и качеството на пътната настилка.

През Oбщина Пещера преминават републиканските пътища:– Етрополе – Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Батак – Доспат - път 37 от II клас;– Пещера – Брацигово - Равногор - Нова Махала - път 337 от III клас.Дължината на общинските пътища е 37,4 км, а на републиканските пътища - 3,5 км.Общинската пътна мрежа е в сравнително добро състояние. През последните години са извършени основни ремонти на някои

участъци, включително цялостна рехабилитация на настилката. Уличната мрежа в общината е с трайна настилка и в добро състояние.

20

Сравнително доброто състояние на пътищата благоприятства акустичната среда в Общината. Като слабост може да се отчете липсата на обходни пътища, поради което автомобилният трафик преминава през населените места. По ОПРР вече е внесен проект за изграждане на обходен път. Железопътен транспорт

Железопътният транспорт не оказва влияние върху акустичната среда на Общината, тъй като единствената изградена железопътна линия е Пловдив - Пещера. Промишлени източници на шум

Съгласно разпоредбите на Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) (обн., ДВ, бр. 74 от 13.09.2005 г., в сила от 2006 г.), РИОСВ – Пазарджик е компетентният орган за оценка, управление и контрол на шума, излъчван в околната среда от промишлени инсталации и съоръжения. През 2006 година в изготвения списък на промишлените източници на шум, извършващи дейности на територията на община Пещера са включени четири предприятия, като три от тях са разположени в жилищни зони и представляват потенциален източник на шум за населението. Източник на шум са и откритите кариери.

При проведения мониторинг на шума през 2007 година, включващ част от тези предприятия, съгласно Графика за измервания, не са констатирани наднормени нива на шум. Данните от измерванията са дадени в таблицата по-долу.

Характеристика на промишлените обекти източници на шум

№ Наименова-ние на обекта

Предмет на дейност

Местоположение на източника

Гранична стойност вмястото на въздействие dB(A)

Въздействие на източника

Съгласно Наредба № 6/2006г.

Разстоя-ние донай-близкатажилищна сграда,в метри

Работно време/в часове/

Ниво на шума по границатанаизточника, dB(A)

Ниво нашума в мястотона въздей-ствие, dB(A)

1 2 3 4 5 6 7 8 91 “Биовет”

АДПроизвод-ство на ветеринар-но-медицински продукти

Жилищна зона до главна артерия 15

През деня: 55 dB(A);

През нощта:

45 dB(A);

24 72 59

2 “Гидо” ООД

Производ-ство на обувки

Промиш-лена зона

600 - 8 66 -

21

Локални източници на шум и шум от битов характерВажен по значение фактор, който влияе върху акустичната среда на населените места е шумът излъчван от заведенията за

обществено хранене, увеселителните заведения, различни сервизи и авторемонтни работилници, разположени в непосредствена близост до жилищните сгради. В Община Пещера няма постъпили оплаквания от този тип шум от страна на населението.I.2.6.2. Население, подложено на въздействие

Населението подложено на шумово натоварване се определя посредством разработване на стратегическа карта за шума. Град Пещера е най-голямото населено място в общината с около 19 411 жители. Съгласно ЗЗШОС агломерациите с население под 100 000 жители не са задължени да разработят шумова карта, но могат да го направят при наличие на необходимост. Към настоящия момент това не се налага, т. к. шумът не може да бъде причислен към основните екологични проблеми на общината.

I.2.7. Зелени площи в населените места

I.2.7.1. Устройство на озеленени територииУстройството на озеленени и залесени площи се регламентира със Закона за устройството на територията. В териториите на

общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Озеленените площи за широко обществено ползване и площите със специфично предназначение, собственост на държавата и общините, са публична собственост. Зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с одобрените общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и градините, като се спазват правилата и нормативите в Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за „Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони”. Озеленените територии, в населените места, селищните образувания и извън тях се определят с общите и подробните устройствени планове. Зелената система включва обществените озеленени площи, в т.ч. всички паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове и горски паркове, гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, защитни насаждения и разсадници;

Нормативите за площта на обществените озеленени площи за широко и специфично ползване в градовете в зависимост от тяхната големина са, както следва:

1. за големи градове - 20 кв. м/жител;2. за средни градове - 18 кв. м/жител;3. за малки градове - 12 кв. м/жител;4. за много малки градове - 8 кв. м/жител;5. за всички села - 4 кв. м/жител.Площта на терена за гробища за населените места се определя при спазване на следните нормативи:1. за големи градове - 2,70 кв. м/жител;

22

2. за средни градове - 2,25 кв. м/жител;3. за малки градове - 2,05 кв. м/жител;4. за много малки градове - 1,30 кв. м/жител;5. за много големи села - 1,30 кв. м/жител;6. за големи села - 1,40 кв. м/жител;7. за средни села - 2,90 кв. м/жител;8. за малки села - 4,00 кв. м/жител;9. за много малки села - 4,00 кв. м/жител.

I.2.7.2. Норматив за площта на общ. озеленени площи за широко и специфично ползване Таблица 2

№ НАСЕЛЕНО МЯСТО ЖИТЕЛИ НОРМАТИВ –КВ.М / ЖИТЕЛ

1. гр. Пещера 21 835 6,22. с. Радилово 1 476 43 с. Капитан Димитриево 757 4

I.2.7.3. Озеленени площи за широко обществено ползванеОснова на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на

обществени потребности от национално или общинско значение. Те са: паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове, лесопаркове. В град Пещера има централен градски парк и няколко квартални градинки. Единствено ½ от централния градски парк се поддържа. Останалите зелени площи не са в добро състояние. Не са налични други по-подробни данни за наличността, площите и състоянието им на територията на община Пещера.I.2.7.4. Oзеленени площи със специфично предназначениеОзеленените площи със специфично предназначение са: гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. В община Пещера няма ботанически градини и зоопаркове. Няма данни за наличност, площ и състояние на гробищни паркове и защитни съоръжения (залесявания). I.2.7.5. Oзеленени площи за ограничено обществено ползванеДопълващи зелената система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси. Не са налични данни за наличността, площите и състоянието им на територията на община Пещера.

23

I.2.7.6. Паметници на градинското и парковото изкуствоСпоред разпоредбите на Закона за устройството на територията паркове и градини с историческо значение и с характерно

композиционно и естетическо изграждане се регистрират и се обявяват за паметници на градинското и парковото изкуство, които се устройват и опазват при спазване нормативите и на Закона за паметниците на културата и музеите .

В община Пещера няма паметници на градинското и парковото изкуство.I.2.7.7. Oбщинска наредба за изграждане и опазване на зелената система

Според разпоредбите на Закона за устройството на територията, Общинският съвет приема Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината. Община Пещера няма приета такава Наредба.I.2.7.8. Публичен регистър на зелените площи

Според разпоредбите на Закона за устройството на територията кметът на общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на зелените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо значение в общината. Достъпът до информацията, вписана в регистъра, се осъществява при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Община Пещера няма публичен регистър на зелените площи, което е сред основните причини за липсата на данни за видовете зелени площи по-горе. Понастоящем чрез комисия и наредба вече е постановено да се направи такъв регистър. Разработен е и проект по ОПРР за зелените площи в общината.

В Приложение VII.4. са дадени таблици, които следва да се попълнят при бъдещо наличие на данни с оглед инвентаризация на зелените площи за целите на ОПООС, подготовка на регистър и изготвяне на Наредба.

I.2.8. Радиационна обстановка и влияние от нейонизиращи лъчения

Естественият радиационен гама-фон е конкретна физична характеристика на околната среда, характерна за всеки пункт, област, регион. Той се формира главно от космичното лъчение, естествените радионуклиди, намиращи се в почвообразуващите скали, в атмосферата и водните басейни.

В резултат от периодичните наблюдения на радиационните параметри в основните компоненти на околната среда в община Пещера е установено, че стойностите на радиационния гама фон варират в границите от 0.19 µSv/h до 0.24 µSv/h., който е характерния естествен гама-фон за този регион.

Стойностите на специфичната активност на естествените радионуклиди в почви се сравняват с фонови величини, определени в резултат от дългогодишни наблюдения и характеризират почвите в отделните области от страната, незасегнати от стопанска дейност.

За почвите в района на общината са установени следните активности на естествените радионуклиди: Уран-238 - от 34.61 до 102 Bq/kg;Радий-226 - от 50.46 до 92 Bq/kg;Торий-232 - от 62.75 до 94 Bq/kg;

24

Калий-40 - от 699.39до 1145 Bq/kg; - (стойността 1145 Bq/kg е измерена в с. Радилово)Олово-210 - от 35.77 до 150 Bq/kg; (стойността 150 Bq/kg е измерена в с. Радилово)

При оценката на получените данни не са констатирани надфонови величини на специфичната активност на естествените радионуклиди и варират в границите на характерните стойности за почвите в региона.

Широкият трансграничен ефект от радиоактивното замърсяване по време на ядрената авария в Чернобил се наблюдава и в нашата страна, като най-засегната е почвата в Южна България.

Специфичната активност и динамика на техногенния радионуклид Цезий-137, отложен в почвения слой в резултат от аварията се контролира ежегодно и за необработваемите почви на територията на общината варира от 64 Bq/kg до 372 Bq/kg (максималната стойност от 372 Bq/kg е измерена в с. Радилово през 2004 г, както и минималната - 64 Bq/kg, измерена също в Радилово през 2007 г.). Сравненията с данни от годините, непосредствено след аварията показват общо снижаване на специфичната активност на техногенния Цезий-137, което се обяснява с глобалното му преразпределение при естествените миграционни процеси.

Не са наблюдавани радиационни параметри, различни от естествените, характерни за посочения район. Не са наблюдавани радиационни параметри, различни от естествените, характерни за посочения

район. На територията на община Пещера няма изградени обекти и други антропогенни източници, явяващи

се доказани замърсители, допринасящи за промяна в радиационната обстановка. Необходимо е обаче да се извършва редовен контрол върху нивото на високочестотни радиоизлъчвания от базовите станции на

мобилните оператори за съответствие с препоръчителните стойности на Специфичния Коефициент на Поглъщане SAR (Specific Absorption Rate) съгласно нормите на Международната комисия за защита от нейонизиращи лъчения ICNIRP (International Commission of Non-ionizing radiation Protection).

ICNIRP е оторизирана да определя пределно-допустимите стойности на SAR за високочестотни радиоизлъчвания от мобилни приемно-предавателни устройства и наземни базови станции. За ЕС, както и за Япония, Бразилия и Нова Зеландия, пределно-допустимата стойност на SAR е 2 W/kg, усреднено към 10 гр жива тъкан.

Мощността на излъчване на антените на базовите станции е най-висока в порядъка между 30 и 70 метра в посока фронтално срещу антената, в конус от 65º в хоризонтално направление и около 7º във вертикално направление. При самите мобилни телефони стойността на SAR за по-новите модели обикновено не превишава 1.3-1.5 W/kg, което е под разрешения от ICNIRP лимит. В законодателството на ЕС по отношение на мобилните комуникации са приложими и следва да се спазват Директивите RE&TTE 99/5/EC, EMC 89/336/EC и LVD 73/23/EEC.

I.2.9. Управленски, икономически и финансови данни и информация

I.2.9.1. Финансов анализФинансовото състояние на дадена община е функция на икономическата база, факторите на средата и качеството на

управлението на съответната територия във всички негови аспекти. За целите на настоящата програма е от съществено значение

25

възможността и способността на местната власт да генерира финансови ресурси, които да обезпечат изпълнението на планираните проекти и дейности в областта на опазване на околната среда. Известно е, че от 2003 г., когато стартира фискалната децентрализация в страната, независимостта на общините от държавното субсидиране и трансфери все повече нараства, с което нарастват и нормативните и оперативни възможности за генериране на собствени приходи (сбор от данъчни и неданъчни приходи). Отношението на собствените приходи към държавните трансфери на община Пещера рязко нараства от 49% през 2006 г. на 114% през 2007 г. Регистрираното темпо на увеличение надминава средните стойности за страната: 86% през 2006 г. и 114% през 2007 г. Причината за 114% дял на собствените приходи към държавните през 2007 г. се дължи на взетия банков заем в размер на 1 446 307 лв., но е необходимо да се отбележи, че и без него отново би се регистрирал ръст от 23% на собствените приходи към държавните. По този начин община Пещера отчита увеличение на собствените приходи на 1 жител по настоящ адрес за 2007 г. в размер на 106 лв. Колебливото поведение на собствените приходи спрямо държавните е индикатор за краткосрочна финансова незамисимост, но при община Пещера и със сценарий без банков заем е налице увеличение на собствените приходи към държавните, с което би могло да се констатира наличие на относителна финансова автономност.

Това твърдение се подкрепя и от друг съществен индикатор за нивото на финансовото състояние на общините и възможността им за генериране на собствени приходи - интегралната оценка на техния кредитен потенциал. Кредитният потенциал е и основен критерий за допустимост на общините до финансово подпомагане от Фонда за органите на местно самоуправление (ФЛАГ). Детайлна методология за неговото изчисление е публикувана на интернет страницата на МРРБ. В зависимост от своята интегрална оценка на кредитния потенциал общините в страната формират три групи. Община Пещера попада в първата група общини, като се нарежда на 36 място, от 264, с интегрална оценка за кредитен потенциал 22.40%. Стойността на оценката е над средната за страната и показва, че общината разполага със свободен паричен ресурс, с който да поеме текущи задължения за обслужване на кредит. В същото време, интегралната оценка от 22.40% е и показател за добро текущо финансово състояние и наличен капацитет за генериране на собствени приходи.

В подкрепа на анализа дотук, би могла да се илюстрира тенденцията, характерна и за страната като цяло, делът на неданъчните приходи да е с най-голяма тежест в собствените приходи. През 2006 г. неданъчните приходи в община Пещера формират 74% от собствените приходи, а през 2007 г. – 85%. Тези данни са сравнително близки до средната стойност за страната - 73% за 2006 г. и дори надвишават (74%) тази за 2007 г. Въпреки това високият дял на неданъчни приходи буди известно притеснение относно финансовата стабилност и автономност на общината. Това се дължи на факта, че част от неданъчните приходи са с твърде променлива и непредсказуема стойност (тук попадат приходите от продажба на финансови и нефинансови активи) и често те са временни и нетрайни. Изключение правят таксите, които за 2006 г. формират 62% от неданъчните приходи на община Пещера при средна стойност за страната 43%. През 2007 г. делът на таксите в неданъчните приходи на общината спада рязко до 28%, макар в абсолютни стойности да бележи ръст от 201 609 лв., докато средната стойност за страната се запазва по-висока – 39%, макар че и при нея се бележи лек спад. Традиционно за страната, таксата “битови отпадъци” в община Пещера продължава да е с най-голям принос за общите приходи от такси. През 2006 г. такса “битови отпадъци” формира 58% от приходите от такси, като средната стойност за страната възлиза на 64%. През 2007 г. се забелязва ръст от 3% при приходите, генерирани от такса “битови отпадъци” за община Пещера, докато на национално ниво се регистрира спад от 3%. Средният размер на такса “битови отпадъци” за един жител в община Пещера през 2006 г. възлиза на 19 лв., а за 2007 г. – 26 лв. Ръстът не произтича от увеличение на размера на таксата, а от увеличение на

26

абсолютната стойност на приходите от тази такса, което от своя страна се дължи на преразпределение на икономическите субекти, които я заплащат. Аналогично, средните стойности за страната са 35 лв. (2006 г.) и 44 лв. (2007 г.)

Както е видно дотук, приходните данни, оказващи влияние върху финансовото състояние на община Пещера се доближават до средните за страната. Наблюдават се, обаче, известни разминавания на разходната част на бюджета на общината за 2006 г. и 2007 г. със средните стойности за страната. Обект на анализ представляват разходите, свързани с околната среда, които представляват сбор от разходи за водоснабдяване и канализация, озеленяване, чистота и други дейности по опазване на околната среда, съгласно параграфи на Единната бюджетна класификация. За 2006 г. тези разходи възлизат на 9% от всички разходи при 17% средна стойност за страната. За 2007 г. разходите за околна среда на община Пещера като дял от всички разходите се увеличават с 18% при среден спад от 3% за страната.

В заключение би могло още веднъж да се подчертае относително стабилното финансово състояние на община Пещера, което се характеризира с данни, близки до средните за страната и с кредитен потенциал над средния за страната, който от своя страна показва наличие на свободен паричен ресурс за обезпечаване на кредитни задължения и капацитет за генериране на собствени приходи. I.2.9.2. Икономически анализ

Икономиката на общината е с промишлено-аграрна структура. Структуроопределящите отрасли са химическата, хранително-вкусовата, в частност винарската, обувната, шивашката, дървообработващата и металообработващата промишленост.

Селскостопанският фонд на общината е 51 359 дка. Обработваемата земя в oбщина Пещера е 31 000 дка. Към настоящия момент можем да кажем, че земята е върната на 80 %. В незадоволително състояние е овощарството в общината. На сравнително добро равнище са лозарството, зеленчукопроизводството и частното животновъдство. Различен е процентът за землищата на трите населени места: гр. Пещера – 36%, с. Капитан Димитриево – 27 % и с. Радилово, в което има създадени и успешно работят две кооперации на собственици – 55 %. Изградената вътрешно-канална мрежа за напояване на селскостопанските земи е приблизително 24 км и е добре поддържана.

В общината има добри условия за развитие на животновъдството. То е съсредоточено в малки животновъдни ферми, но има и две големи ферми за отглеждане на свине и птици. Ниските изкупни цени на животинската продукция демотивират земеделските стопани да се занимават със животновъдство, за да печелят. Процесите, които протичат в този сектор са много динамични.

Горският фонд възлиза на 7 309,7 ха от територията на общината. От тях 6 292,3 ха са общинска собственост. Стопанисването на горите е възложено на ДЛ – Пещера. Годишното ползване на дървесина е в размер на 28 000 куб.м. На територията на лесничейството са обособени два разсадника, които задоволяват изцяло нуждите от фиданки, които предоставят на други лесничейства. Пещерският технически участък се залесява по 172 дни годишно.

Туризмът като отрасъл на икономиката следва да се разглежда като комплексна дейност, включваща допълнителни производства, услуги, транспорт и съответна квалификация. Например, производството на електроенергия е съсредоточено във ВЕЦ “Пещера” – второто стъпало на каскада “Баташки водносилов път”. Централата, която е една от най-големите в страната е единствената подземна и допълнително служи като туристическа атракция. Определянето на туризма като един от приоритетите на

27

община Пещера ще даде възможност за разкриване на работни места, както и до съответно благоприятно въздействие върху другите отрасли и дейности от общинската икономика. I.2.9.3. Анализ на управлението

В управлението на дейностите по опазване на околната среда участват редица институции, чиито отговорности и правомощия са разписани в отделни закони, нормативни актове и правилници в зависимост от вида дейност.

Кметът на община има немалко отговорности по управление на дейностите по опазване на околната среда. На местно ниво е създадена постоянна комисия “Опазване на околната среда, селско и горско стопанство, земеделски и горски фондове” към Общински съвет – Пещера. В общинската администрация има отдел “Околна среда и хуманитарни дейности”, като общо трима служители са назначени по въпросите на околната среда: н-к отдела, един главен и един младши експерт “Екология”.

Община Пещера предоставя традиционния обхват от местни услуги, свързани с околната среда: третиране на отпадъци, ВиК и пречистване на отпадъчните води, озеленяване и чистота в населените места. Предоставянето им се извършва на базата на наредби, приети от Общинския съвет. Общинската администрация е сертифицирана по ISO 9001-2000. По отношение на ТБО има утвърдена програма за управление на дейностите с отпадъци. Една търговска фирма изпълнява дейностите на събиране и транспортиране на отпадъци на територията на общината, а тяхното обезвреждане се извършва от общината. Община Пещера е първата в региона, която закри селските депа за битови отпадъци – в с.Радилово и с.Капитан Димитриево.Закрито беше и нерегламентираното сметище в ДГФ, обслужващо години наред летовището “Св. Константин”.

Управлението на дейностите, свързани с компонентите на околната среда – въздух, води и почви се извъшва под превантивния, текущ и оперативен контрол на РИОСВ – гр. Пазарджик.

Водните ресурси на общината, които са публична държавна собственост, попадат в Източнобеломорския район и тяхното управление се поема от Басейнова дирекция Пловдив и регионалното й бюро в гр. Пазарджик.

Управлението на дейностите, свързани с горския фонд се осъществява от Регионално управление на горите – гр. Пазарджик, което обхваща ДЛ – Пещера.

В община Пещера няма стационарен пункт за мониторинг на атмосферния въздух от Националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда. Това води до липсата на обстойна статистическа информация за състоянието на въздуха по месеци и по години. Въпреки това общината има приета Общинска програма за подобряване качеството на атмосферния въздух, с което демонстрира институционална ангажираност по проблемите на околната среда в условия на дефицит от необходими средства за контрол и наблюдение.

Общита Пещера членува в Асоциацията на общини от южен централен район “Хебър”. Асоциацията е изпълнила десетки проекти, които допринасят за усъвършвенстването на местното самоуправление, развитието на икономическия потенциал на района и междуобщинското сътрудничество.

Община Пещера е една от трите общини от област Пазарджик, в която има назначен обществен посредник, който допринася за информираността на гражданите по въпроси от техен интерес, вкл. такива с екологично значение.

28

I.2.9. Демографски и социално-икономически данни и информация

I.2.10.1. Демографски факториТеритория и население

Територия - 135428 декара, като най-голям е делът на горскита земи – 73239 дка. , следван от земеделските земи – 45898 дка. и земи за добив на полезни изкопаеми – 7962 дка. Възможност за устойчиво управление и ползване на горите, по-голямата част от които са общински. Има замърсяване на водите на р. Стара река (основен водоприемник) над пределно допустимите концентрации /ПДК/ по показателите: ХПК, БПК, а в някои случаи и по “разтворени вещества”, “екстрахируеми вещества”, “амоняк”, “нитратен азот” и фосфати от отпадъчните води от промишлените предприятия така и непречистените битово-фекални води от града. Наличие на замърсител на атмосферния въздух чрез отделянето на неприятни и специфични миризми, основно от процесите ферментация и разделянето на мицела от нативния разтвор. Липсват точни данни за за производствените и опасните отпадъци, смесване на тези отпадъци с ТБО. Акцент към управление на отпадъците за обезопасяване преди предаването за обезвреждане. Необходимо е намаляване на отглеждането на добитък във вътрешността на населените места. Необходимост от устойчиво развитие на територията – баланс на територията между лека промишленост (икономически ползи, но и замърсявания), опазване на защитени територии (наличие на определени ограничения, но и здраве за хората) и възможност за развитие на алтернативен с умерен туристически поток/дейности. Таблица 3

(Дка.) Общо територия

Земеделска общо Горска

Населени места и други урбанизирани

територии

Водни течения и водни площи

За добив на

полезни изкопаеми

За транспорт и инфраструктура

Пещера 135428 45898 73239 6151 1124 7962 1054

Райони за планиране, области и общини

Серни оксиди1,2,3

Азотни оксиди

Неметанови летливи

органични съединения

Метан Въглероден оксид

Въглероден диоксид

Двуазотен оксид Амоняк

Пещера 0,2 56,9 28,0 39,7 22,7 63598,5 3,4 0,0

Населението на община Пещера е 24 068 души, разположено на територията на 1 град и 2 села. Преобладаващо градско население. Относителна стабилна ситуация, през последната година леко увеличение в резултат на миграция към общината. Гъстотата е 160,0 човека/ кв.км, тоест 2,31 пъти по-голяма в сравнение със средната за страната, която е 69, 2 човека/ кв.км. Миграция и естествен прираст

Общината има положителен естествен прираст на населението (16) и положителен механичен прираст (114).

29

ЗаболеваемостЛипса на целенасочено събирана информация за заболеваемостта (епидемиологични изследвания).

Възрастова структураКоефициентът на хората в съотношение над 65 годишна възраст и 0-14 годишна възраст е 75,4 % тоест по-нисък в сравнение

със средния за страната – 128,4 %. Коефициентът на съотношението 0-14 годишна възраст и 15-64 годишна възраст, а именно хората в трудоспособна възраст е 25,3%.тоест по-висок от средния за страната, а имено 19,4 %. .

Населението под трудоспособна възраст е 19,02%, 63,11% са в трудоспособна възраст, а 17,85% са в над трудоспособна възраст. Сезонни посетители в територията

Има посетители в общината поради наличие на туристически обекти и летовище. В съчетание с демографските тенденции може да доведе до претоварване на територията. Като цяло туристопотокът в общината е преминаващ, и то най-вече през пещера “Снежанка”. Посещенията са предимно от обиколни групи ученици и от семейства, почиващи на яз. “Батак”, лет. “Св.Константин” или друго място в съседните общини. Наблюдава се увеличение на туристопототока през лет.”Св.Константин”. Подаден е проект за развитие на културно-историческата местност “Света Петка”. Има наличие на значителен брой малки вилни постройки концентрирани основно в две летовища/вилни зони, които нямат съоръжения за пречистване на отпадъчни води. Необходимо е прецизно управление на туристическия поток – има предпоставки, но при наличната гъстота на населението това може да се превърне в проблем при евентуално бързо нарастване на потока или увеличение на продължителността на престоя. Има нагласа да се разработи Стратегия за развитие на туризма в общината.Таблица 4

I.2.10.2. Социално-икономически факториОтносителен дял на разходите за заплащане на такси за услуги по третиране на отпадъци и ВИК от средногодишни доходи

Липса на публично достъпна статистическа информация на ниво община. Относно икономическите изчисления е добре да се разгледат два аспекта: 1) с оглед оптимизиране на планирането, необходимо е да се знае средният минимален разход на глава от населението за територията за предоставяне на услугите по управление на отпадъци и водоснабдяване; 2) разходите като дял от средногодишния доход на човек или домакинства с цел приемливост на цените на услугите по извозване на отпадъци и

Райони за планиране, области и общини

Средства за подслон1 Легла Легла-

денонощия

Реализирани нощувки Пренощували лица Приходи от нощувки

Nights spent Persons staed overnigh

Revenues from nights spent

Общо в т.ч. от чужденци Общо в т.ч.

чужденци Общо в т.ч. чужденци

брой леваNumber BGN

Пещера 2 108 39420 7527 57 2491 43 58942 1930

30

водоснабдяване, т.е. максималн допутимото, което може да се извлече от такси. Ако съществува разминаване, необходимо е съответно да се търсят допълнителни ресурси. Тази информация може да бъде предоставена най-вече от общините/ВиК, а такава в момента няма, и ако някъде се предлага, е частична и в различен вид.

ЗаетостБезработицата в община Пещера е 6,59 %, което е 1,38 пъти по-малка от средната за страната, която е 9,12 %. За

професионалната структура на безработните лица в общината е характерно преобладаването на лица без квалификация.Подчертан индустриален профил на икономиката, представен от развиващи се отрасли на леката промишленост, но и

химическа, което обяснява и безработицата под средната за страната и тенденция на устойчиво нарастване на доходите. Наличие на трайни насаждения, предимно лозарски.

Икономиката на общината е с промишлено-аграрна структура. Структуроопределящите отрасли са химическата, винарската, обувната, шивашката и дървообработващата промишленост. Производството на електроенергия е съсредоточено във ВЕЦ “Пещера” – второто стъпало на каскада “Баташки водносилов път”. Централата, която е една от най-големите в страната е единствената подземна и допълнително служи като туристическа атракция.

В тревожно състояние е овощарството в общината. На сравнително добро равнище са лозарството, зеленчукопроизводството и частното животновъдство.

II. АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ /SWOT/Анализът на силните и слабите страни, възможностите и заплахите е извършен в сътрудничество с широк кръг заинтересовани

представители на местната общност в рамките на процес организиран от изпълнителя и реализиран на територията на общината. Знанията и опита на отделните секторни експерти въвлечени в разработването на програмата са били важни и осигурявали външния безпристрастен поглед при оценката на отделните фактори на средата. В тази част са описани силните страни (конкурентните предимства) на общината, като потенциал за бъдещо развитие, слабите страни, като негативни процеси, дефицити и тенденции, възможностите на външната среда от които общината може да се възползва в бъдеще и заплахите, които могат да бъдат пречка за развитието или да се превърнат в риск за реализация на програмата. На тази база са идентифицирани и изведени посочените по-долу фактори на развитието в общината.

Силни страниОсигурено сметосъбиране и сметоизвозване във всички населени места на общината; Селските депа са почистени, отпадъците са извозени на депото в гр.Пещера,

Слаби страниПериодично замърсяване на водите на р. Стара река (основен водоприемник) – до 3 пъти над ПДК по показателите ХПК и БПК, както от отпадъчните води от промишлените предприятия, така и от непречистените битово-фекални води на града;

31

подравнени са и подготвени за рекултивация. Определено е място за строителни отпадъци.Изграждаща се газоразпределителна мрежа в гр. Пещера Висок % на изграденост на вътрешната канализационна мрежа в гр. Пещера. Добре съхранена природа;Богато биологично разнообразие, 3 защитени територии и 3 защитени зони от НАТУРА 2000.Сертификат на общинската администрация по ISO 9001; 2000

Наличие на значителен брой малки вилни постройки, които нямат съоръжения за пречистване на отпадъчни води;Отглеждане на добитък във вътрешността на населените места;Наличие на замърсител на атмосферния въздух чрез отделянето на неприятни и специфични миризми;Регистрират се редовно превишения на пределно допустимите емисионни норми по показател фини прахови частици с размер до 10 микрона (ФПЧ-10)от някои производства;Липса на контрол, измерване и отчетност на строителните и другите видове отпадъци, които постъпват на общинското депо.Не е отчетена сезонността и влиянието на туристическия поток в генерирането на битови отпадъци. Няма отчетност за честотата на сметосъбиране.Няма контрол върху опасните отпадъци. Депото за битови отпадъци в гр. Пещера не отговаря на изискванията за екологосъобразно обезвреждане на отпадъците. Няма система за предварително третиране на отпадъците;Лошо техническо състояние на вътрешната водоснабдителна мрежа.Голям % на загубите по мрежата, на фона на хроничен недостиг на вода в някои райони на общината. Липса на изградени пречиствателни станции за отпадъчни води и довеждащи колектори.

32

Слабости в координацията и връзката между институциите, отговорни за опазване на защитените територии и биологичното разнообразиеЗначителни пропуски в социално-икономическата и демографската бази данни на общината.

ВъзможностиФинансовия ресурс на секторните оперативни програми в периода 2007 – 2013 год. и ПРСР.Наличие на няколко общински проекта в сектор водни ресурси и ПСОВ.Внесен проект по ОПРР за околовръстен път.Наличие на общинско решение за създаване на регистър на зелените площи. Внесен проект по ОПРР за зелените площи.Разработване на стратегия за развитие на туризма.Внесен проект за развитие на културно-историческата местност “Света Петка”.Достъп до нови технологии, ноу-хау и други ресурси;Сдружаване с другите общини от регион Пазарджик - регионализиране на управлението на отпадъците съгласно Националната програма за управление на дейностите по отпадъците;Прилагането на европейските/ национални политики по опазването на околната среда на местно ниво

ЗаплахиЗабавяне на икономическия растеж в следствие на глобалната финансова криза;Забавяне на процеса на децентрализация на управлението в страната;Спиране на финансирането по оперативните програми; Забавяне изграждането на регионалната система, респективно регионалното депо;

III. ВИЗИЯ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА НА ОБЩИНАТА 33

Пещера – община със съхранена природа, качествена среда за живот и бизнес, с осигурен баланс на интересите на настоящите и бъдещите поколения и гражданска ангажираност при управлението на природните ресурси.

IV. ЦЕЛИ На основата на тенденциите, очертани при анализа на средата и резултатите от SWOT анализа са форулирани две генерални

стратегически цели на общинската програма. Тези цели са резултат и на желаното състояние, което жителите на общината определят във визията за бъдещето. На основата на генералните стратегически цели са формулирани девет специфични стратегически цели (шест по цел 1 и три по цел 2), които са основата на плана за действие към програмата.

IV.1. ГЕНЕРАЛНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ Генерална стратегическа цел 1 “Запазване и подобряване качеството на компонентите на околната среда в община Пещера”.Община Пещера притежава качествена природна среда, съхранена във относително висока степен. Стратегическа цел в

периода на реализация на програмата ще бъде запазването на компонентите на околната среда в състояние, което да гарантира стойности на показателите близки до настоящите, осигуряващи добро качество на средата за обитаване. Специално внимание в рамките на тази стратегическа цел ще бъде отредено на подобряването на показателите за качеството на атмосферния въздух и намаляване на замърсеността му с фини прахови частици (ФПЧ). Постигането на целта ще се осигури, чрез реализацията на поредица от специфични цели, които да осигурят устойчивото ползване на ресурсите в бъдеще, подобряване качеството на инженерната инфраструктура в областта на околната среда ( водопроводи, канализации, депа за отпадъци) и минимизиране на рисковете от аварии и бедствия.

Генерална стратегическа цел 2Подобряване на институционалния капацитет на местно ниво за ефективно управление на околната среда, подобряване

информираността на местните общности и въвличането и в нейното опазване и възстановяване.

Интегриране на политиката по опазването на околната среда в секторните политики, чрез отчитане на екологичните изисквания при планирането на общинските инициативи, свързани с развитието на икономиката и средата за обитаване е разбиране от ключова важност, което трябва да се осигури от овластените субекти на местно ниво. За реализацията на подобна политика е необходим местен институционален капацитет, воля и широко въвличане на местните общности, както във етапа на формулиране на политики, така и в етапа на тяхната реализация.

Опазването и подобряването на състоянието на околната среда не е грижа на една отделна институция. Опазването и възстановяването на компонентите на околната среда зависи от дейността и активността на всички субекти в обществото – овластени

34

или не. Интегрираното управление на околната среда е подход, който се прилага не само на национално, но и на местно ниво. Реализацията на тази стратегическа цел е стъпка в тази посока. IV.2. СПЕЦИФИЧНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ

Специфични стратегически цели към първа генерална стратегическа цел „Запазване и подобряване качеството на компонентите на околната среда в община Пещера”.

1.1 Подобряване качеството на атмосферния въздухРегистрираните превишения на праговата стойност (ПС) за средно денонощната норма за опазване на човешкото здраве по

показател ФПЧ, макар базирани на не достатъчен брой измервания класифицират общината като зона с нива над ГОП, налага необходимостта от залагането на цели за намаляване нивата на ФПЧ. При системни превишавания на (ПС), съгласно чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух и чл.31, ал.4 на Наредба №7/1999г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45/99г.), като мярка следва да се разработи общинска програма за намаляване на нивата на ФПЧ. Отчитайки изискванията и тенденциите на европейското законодателство по отношение на КАВ за опазване на човешкото здраве и природните екосистеми, в дългосрочен аспект (след 2012г.), емисиите на фини прахови частици и полициклични ароматни въглеводороди, характерни за битовото отопление на твърди горива, могат и да се окажат проблемни в урбанизираните територии на общината. Този проблем ще се разрешава, чрез изграждащата се газоразпределителна мрежа в гр. Пещера и поетапното преминаване на промишлените предприятия, стопанските обекти, административните сгради и битовите абонати към използването на газ вместо използваните до сега твърди и течни горива.

1.2.Устойчиво ползване на водните ресурси, чрез рехабилитация на съществуващата инфраструктура и изграждане на нова, с цел намаляване на загубите от вода, разумно ползване и опазване на водите.

Остарялата и намираща се в лошо техническо състояние вътрешна водопреносна мрежа води до големи загуби на вода и неефективно и ползване. Липсата на пречиставателни станции за отпадни води и довеждащи колектори в някои от урбанизираните територии, води до замърсявания на р. Стара река с вещества над пределно допустими концентрации. От съществена важност за осигуряването в бъдеще на добро качество за живот на местните обитатели е осигуряването на достатъчно по количество и качество вода за питейни и технологични нужди. Изграждането на канализационни мрежи, рехабилитация на съществуващите и изграждането н пречиствателни станции за отпадни води ще доведе до намаляване замърсяването на повърхностните и подпочвените води, почвите и намали вредните емисии. Постигането на тази специфична цел, налага предприемането на комплекс от мерки и дейности, насочени както към осигуряването на проектна готовност, организация за тяхното изпълнени и осигуряването на финансиране.

1.3. Подобрено управление на отпадъците, редуциране на количествата за депониране, чрез въвеждане на нови технологии за обработка и вторично използване.

Ефективното управление на отпадъците спестява разходването на ограничени публични ресурси, подобрява облика на населените места и щади здравето на хората. Поради тази причина, общественият интерес от съвременно управление на отпадъците в

35

т.ч. ТБО е много висок. Факторът „отпадъци” не представлява особен проблем за община Пещера. Въпреки това, подобряване управлението на отпадъците може да се постигне чрез мерки насочени към:

оптимизиране на системата за организирано сметосъбиране и сметоизвозване; намаляване на количествата отпадъци за депониране чрез предварително третиране; недопускане на нерегламентирано изхвърляне на отпадъци;Очакванията в тази насока са особено високи в територии с богато природно наследство, и сравнително ограничени

алтернативи за развитие.1.4. Опазване на богатото биологично разнообразие на района, чрез разумно и щадящо използване.Богатото биологично разнообразие е един от значимите активи на територията, чието разумно ползване, следва да бъде обект на

целенасочена местна политика. Извличането на стопанска изгода в краткосрочен план следва да се осуети, чрез поредица от мерки и дейности, гарантиращи неговото опазване и предаване на следващите поколения. Без запазена природа и съхранено биологично разнообразие (не само в защитените територии), не е възможно да бъде постигнато оптималното състояние на околната среда в община Пещера. Устойчиво ползване на този ресурс е важен фактор за бъдещия просперитет на местната общност в един дългосрочен план.

1.5. Устойчиво ползване на почвитеПри сегашната структура на местната икономика не се очаква негативно въздействие върху състоянието на почвите. Въпреки

това, при по-интензивен стопански растеж в бъдеще- развитие на земеделие, горското стопанство, добивна промишленост, трябва да се отчита възможността за проявление на дегенеративни процеси. Мерките и дейностите по тази специфична цел са насочени основно към изграждане на знания и умения за превенция на пожари, наводнения и ерозия на почвената покривка.

Специфични стратегически цели към втора генерална стратегическа цел „Подобряване на институционалния капацитет на местно ниво за ефективно управление на околната среда, подобряване информираността на местните общности и въвличането и в нейното опазване и възстановяване”.

2.1. Повишаване на знанията и уменията за планиране, реализация на дейности и инициативи по контрол на екологичната обстановка на местната администрация и териториалните звена на централната власт.

Капацитета на администрацията от различните нива на управление е ключов фактор за прилагането на успешни политики за опазването на околната среда. Разработването и прилагането на годишни програми за обучение на служителите в публичната администрация ще осигурят информираност и нови компетенции, обмен на знания и опит, за по-добро управление на процесите по опазване на околната среда. Осигуряването и използването на нова и модерна апаратура за измерване и контрол на показателите на отделните фактори ще повишат качеството на работата и създадат предпоставки прецизен мониторинг.

2.2.Подобряване на устройственото планиране за чувствителни в екологично отношение територии.

36

Обезпечаването с устройствени планове на такива територии е важно условие за разумното им застрояване и недопускане на претоварване с функции, които биха ги увредили или унищожили. Това е особено важно за територии, към които се проявява инвестиционен интерес и натискът би довел до вземането на решения които не са в дългосрочен интерес на природата и обществото.

2.3. Информираност и въвличане на местната общност в реализацията на мерки, насочени към опазване на природната среда и биоразнообразието.

Широкото участие на обществеността и местните заинтересовани страни в процеса на опазване и възстановяване на компонентите на околната среда е важно условия за постигане на целите на програмата. От една страна, хората, живеещи в общината и институциите и организациите са заинтересовани и са ползватели на ресурсите на природата, но от друга страна, те са основният източник на заплахи за състоянието на околната среда. Затова тяхната информираност, образованост, разбиране за причините и начините на опазване и мотивирането им за участие са от изключително значение за постигане на целите на програмата. Предприемането на планирани и целенасочени дейности за осигуряване на това разбиране и участие е необходимо за самия процес на прилагане на програмата.

Дейностите в тази насока трябва да включат както информационни кампании така и обучение за НПО и активни граждански групи, които да бъдат въвличани чрез различни форми на участие.

2.4. Подобряване на координацията между местните власти и контролните органи, отчитащи екологичните параметри на околната среда, намиращи се на различно подчинение, използвайки ГИС.

Прилагането на Общинската програма за опазване на околната среда не може да се осъществи изолирано, без координация и партньорство с централните и регионалните институции и съседните общини. Поради това е необходимо да се предвидят конкретни мерки за поддържането на контакти, общи планове за действие в кризисни ситуации, механизми за информираност и сътрудничество. В подкрепа на такава координация ще бъде и използването на новите технологии и дигитализирането на информацията за средата. Използването на цифровите технологии ще осигури навременна и качествена информация за компонентите на околната среда, възможност за непрекъснато наблюдение и по добра координация между отговорните институции.IV.3. ПРИОРИТЕТИ

За определяне на приоритетите на програмата са идентифицирани три основни критерия, които имат пряка връзка с аспектите на устойчивото развитие:

Висока степен на застрашеност или риск за компонентите на околната среда. Този критерий се прилага, когато има риск, че невземането на мерки може да доведе до безвъзвратна загуба на определени качества или елементи на природната среда;

Висока степен на застрашеност или риск за здравето на населението. Този критерий се отнася до въздействия върху водата или въздуха, които пряко или косвено в краткосрочен или дългосрочен план могат да застрашават здравето или живота на населението от общината;

Осигуряване на икономически ползи за местните хора. Този критерий е свързан с възможността планираните дейности да допринесат за подобряване на икономическото положение на местните хора. Като приоритетни се избират такива дейности в плана, които могат да осигурят и допълнителни ползи за местната икономика.

37

Към тези три основни критерия се добавя и четвърти - ресурсна обезпеченост на дейностите. Когато се планират като приоритетни определени дейности, необходимо е да се вземе в предвид и тяхната реалистичност. Ако общината няма собствени ресурси и не могат да бъдат идентифицирани реалистични източници на финансиране, дейностите не могат да попаднат сред приоритетните. Това се отнася не само за финансовите, но и за човешките и институционалните ресурси, необходими за изпълнението на определените дейности.

V. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

ОБЩИНА ПЕЩЕРА

ДЕЙНОСТ ЗАДАЧА ОТГОВОРНИК СРОК

ФИНАНСИРАНЕВъзможни източници/ необходими

средства

СИСТЕМА ЗА ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ

ИДИКАТОР ЕФЕКТ

ГСЦ 1.Запазване и подобряване качеството на компонентите на околната среда в община Пещера

1.1 Подобряване качеството на атмосферния въздух

1.1.1. Подготовка за 1. дефиниране на Общината като Средата Общински Проведени поне Извършено 38

изграждане на газоразпределителна мрежа в гр. Пещера и присъединяване на всички големи потребители на топлинна енергия към нея

нуждите на потребителите

посредник на 2011 бюджет три срещи между потребители и доставчици на услугата

реално проучване

1.1.2.Саниране на публични сгади за повишаване на енергийната им ефективност и намаляване на количеството на вредните емисии в атмосферата.

Подаден проект Образователна инфраструктура

Община 2011 проект Одобрен проект Дейности по изпълнението на проекта

1.1.3. Използване на енергия от възобновяеми енергийни източници (слънчеви колектори) за подгряване на вода в публични сгради.

1. Проучване на възможностите за изграждане

Община 2012 Разгледани поне 3 оферти

Сключен договор

1.1.4. Ограничаване замърсяването на атмосферния въздух в общината.

1.Актуализация на съществуващата програма за КАВ –

2. Договор за доставка на филтри относно неприятната

1.Община

2.БИОВЕТ

2009

август

1. изготвена и предложена за обсъждане програма;

2. сключен

1. актуализирана програма;

2. монтирани

39

миризма - БИОВЕТ; 2009 договор филтри1.2.Устойчиво ползване на водните ресурси, чрез рехабилитация на съществуващата инфраструктура и изграждане на нова, с цел

намаляване на загубите от вода, разумно ползване и опазване на водите1.2.1.Подмяна на вътрешноселищната водопроводна мрежа, където е амортизирана и изпълнена с азбестови тръби.

1. Проучване и установяване на количествата и местата на сериозни загуби на вода;

2. Отстраняване на проблема

3. Проучване на количеството дренажни и др. води, постъпващи към градската канализация

4. Заустване на дренажните води към напоителните канали

5. Проучване на възможностите и набелязване на мерки за докарване на вода на л. св. Константин от язовир Голям Беглик, която да е подходяща за пиене

Общината

Общината

Общини Пещера и Батак

2009

2009-2013

2009-2010

2009 - 2013

2010

Общински бюджет

ОПРР, ОПОС, ПРСРОбщински бюджет30 000лева

ОПРР, ОПОС, ПРСР40 000лева

Проекти Пудос

1.Проведени необходимите проучвания;

2. Дейности по отстраняване

3. проведени необходимите проучвания

4. Сключване на договор за изпълнение;

5. Сформирана експертна група за проучване

Установени количества и местата на сериозни загуби на вода;

2. Отстранен проблем

3.установявени количествата;

4. Заустване;

5. Качествена вода за пиене на л. св. Константин

40

1.2.2.Доизграждане на вътрешната канализационна мрежа в с. Радилово и с. Кап. Димитриево, както и цялостно и изграждане на вътрешна мрежа в л. „Св. Константин”;

1. Изграждане на една пречиствателна станция за селата Капитан Димитриево и Радилово и една за града– Има подаден проект за градската мрежа, довеждащ колектор, подмяна на ВИК мрежа 2. Да започне 1-ви етап за изграждане на канализация и ПС на летовище св. Константин (спечелен проект за канализация; и технически готов проект за ПС);

Община

Община

2009 - 2011 ;

2009-2013

ОПОС, ОПРР, ПРСР

ОПОС, ОПРР, ПРСР

1.Одобрен проект

2Изпълнение на дейности по проект за канализация; Одобрен проект за ПС

1.Дейности по изпълнение на проекта

2.Изпълнение на дейности по одобрения проект Канализация

1.3. Подобрено управление на отпадъците, редуциране на количествата за депониране, чрез въвеждане на нови технологии за обработка и вторично използване

1.3.1. Разделно събиране на отпадъците

1. Постепенно въвеждане на схеми

Община 2009 – 2010

Въведени поне 2-3 схеми

Разделно събиране по въведените схеми

1.3.2.Увеличаване на видовете отпадъци, събирани с цел рециклиране и повторна употреба.

1. Повишаване на информираността на гражданите

Общината и фирмите за разделно събиране

2009 – 2013

инфо кампания на тримесечие

Информирани граждани и подобрено качество на разделно събиране

1.3.4.Включване в Повишаване на Общината и 2009 - Корпоративно инфо кампания Информирани

41

системата за събиране на отработените масла, акумулатори и автомобилни гуми.

информираността на гражданите

фирмите за разделно събиране

2010 финансиране на тримесечие граждани и подобрено качество на разделно събиране

1.3.5.Въвеждане поетапно на домашно компостиране на биоразградими отпадъци в селата на общината;

Повишаване на информираността на гражданите

Общината и кметствата

2010-2011

инфо кампания на тримесечие

Информирани граждани и подобрено качество на разделно събиране

1.3.6. Намаляване на отпадъците от селското стопанство и дървопреработвателните предприятия чрез изгаряне на отпадъците и добиване на биоенергия

Повишаване на информираността на фирмите

Общината и фирмите

2010 – 2013

Корпоративно финансиране

инфо кампания на тримесечие

Информирани граждани и подобрено качество на разделно събиране

1.4. Опазване на богатото биологично разнообразие на района, чрез разумно и щадящо използване

1.4.1. Управление на защитените територии, влизащи в границата на общината, както и други приоритетни

1. Разработване и приемане на съвместни планове за управление;

Заинтересовани институции

2009 - 2013

ОПОС 1. Разработен план;

2. взети мерки

1. Действащ план;

2. Подобрени ключови

42

обекти от мрежата на защитените територии, установяване на типовете местообитания.

екосистеми

1.4.2. Насърчаване развитието на туризма в общината

1. Предлагане на различни форми на туризъм;

1.Туристически дружества, Общината и др. заинтересовани страни

2009-2013

ОПРР, ПРСР, ОПОС

1. Разработени идеи за форми на туризъм;

1. Реално функциониращи различни форми на туризъм;

1.4.3. Осигуряване на местни структури –информационни центрове и/или други за администриране и интегрирано управление на туристическите услуги

Изготвяне на общинската програма за развитие на туризма;

Общината 2009-2011

Разработване на програма

Общинска програма за развитие на туризма;

1.5. Устойчиво ползване на почвите

1.5.1.Превенция на пожари, наводнения и ерозия на почвената покривка

1. Усъвършенстване и подобряване работата на създадени чрез общ. Решение към Гражданска защита доброволни групи Провеждане обучения на доброволни групи

Община (прието Решение от средата 2008)

2009 Брой обучени доброволци

1.Добре работещи доброволни групи

43

2. Разработване на проекти за превенция от ерозия

Община

2.Разработени проекти

2. Изпълнение на проекти

1.5.2.Оптимално устройствено планиране на територията с оглед опазване на плодородните земи

1. Създаване на регистър на пустеещите земи с цел подходящото им използване

Община 2009 Дейности по изготвяне

Изготвен Регистър

1.5.3. Стимулиране на биологичното земеделие

1. Повишаване на информираността на гражданите

Община 2009 ПРСР инфо Кампания на тримесечие

Информирани граждани

ГСЦ 2. Подобряване на институционалния капацитет на местно ниво за ефективно управление на околната среда, подобряване

информираността на местните общности и въвличането им в нейното опазване и възстановяване.2.1. Повишаване на знанията и уменията за планиране, реализация на дейности и инициативи по контрол на екологичната

обстановка на местната администрация и териториалните звена на централната власт2.1.1.Обучение на местната администрация и екипи по въпросите свързани с управлението и опазването на околната среда, многофункционалното управление на горите и горските ресурси и развитието на

1. Въвеждане на ГИС; Община 2009-2011

Проекти Провеждане на обучение

Обучени специалисти

44

екологосъобразни земеделски производства и услуги. 2.1.2. Подобряване контролната дейност на общината за спазване на екологичното законодателство в три аспекта: превантивен контрол /планиране, информиране и профилактика/; текущ контрол /постоянно или периодично наблюдение както на състоянието на компонентите на околната среда, така и на потенциалните източници на замърсяване и увреждане на околната среда/; последващ контрол /за спазване изпълнението на издадените разрешителни, предписания, решения по ОВОС,

1. Контролиране работата на екопатрулите от вещи лица и отговорни институции, лаборатории и др.;

2.Сформиране на контролиращ орган върху дейността на НПО и туристическите дружества;

3.Насърчаване подаването на сигнали и гражданска ангажираност за осигуряване на контрол;

Община и Заинтересовани страни (тур. дружества, гражданите);

2010 - 2013

Общински бюджет

Общински бюджет

ОПАК,

1.Контролиращи вещи лица и отговорни институции;

2.Действия за създаване на контролиращ орган;

3. Подадени дигнали

1.Подобрена контролна дейност;

2.Контролиращ орган;

3. Гражданска ангажираност

45

мерки от различни планове за управление и т.н./.

2.2.Подобряване на устройственото планиране за чувствителни в екологично отношение територии2.2.1.Максимално използване на възможностите на НПО да участват и да подпомагат контролната дейност на общината и реализацията на планираните дейности

Стимулиране на публично-частно партньорство чрез участие в съвместни проекти с общината;

Община и НПО сектора

2009-2011

ОПАК, Общински бюджет

Брой срещи за обсъждане на съвместни проекти с общината

съвместни проекти с общината

2.3. Информираност и въвличане на местната общност в реализацията на мерки, насочени към опазване на природната среда и биоразнообразието

2.3.1.Подобряване и разширяване на условията за участие на НПО в процеса на вземане на решения за опазване на околната среда съгласно изискванията на нормативната уредба.

1. Стимулиране на публично-частно партньорство чрез участие в съвместни проекти с общината

Община и НПО сектора

2009-2011

Общински бюджет

Брой срещи за обсъждане на съвместни проекти с общината

съвместни проекти с общината

2.3.2.Провеждане на информационни кампании и издаване на

1. Ползване на медии;

2.Разработване на

Община и НПО сектора

2009 - 2013

Общински бюджет

1.Ежемесечни съобщения по различни медии;2. Определяне

1.Информирани граждани

2. Издадени

46

подходящи печатни материали (предимно на следните теми: нерегламентирана сеч, изгаряне на отпадъци, управление на опасни отпадъци, въздействие на отпадъците и химикалите върху подпочвените води, палене на стърнища, замърсяване на питейните води, ползване на питейни води за напояване, пустеещи земи, ерозия, опазване на биоразнообразието, зелени площи, еко-туризъм, шумово замърсяване).

инфо материали и брошури;

3.Въвеждане на инфо за зелената система на Пещера в електронната страница на общината;

4.Оповестяването на всички възникнали екологични проблеми и взетите решения за тяхното решаване на електронната страница на общината;

на изпълнител;

3. Рубрика за зелената система;

4. Рубрика за зелената система

материали;

3. Въведена информация

4.Въведена информация

2.3.3.Издаване на специализирани информационни материали, бюлетини и ръководства.

1. Установяване на основни теми, за които е необходима специализирана информация;2. Идентифициране на необходимите специалисти

Община и заинтересовани страни

2009 - 2013

Общински бюджет

1. Провеждане на проучвания;

2. подбор

1.Установяване на основни теми;

2. необходимите специалисти

2.4. Подобряване на координацията между местните власти и контролните органи, отчитащи екологичните параметри на околната среда,

47

намиращи се на различно подчинение, използвайки ГИС2.4.1.Подобряване сътрудничеството и изграждане на устойчиви партньорски връзки с компетентните власти на съседните общини с оглед координация и обединяване на усилията за мониторинг и контрол

1. обмяна на опит със съседни община;

2. Набелязване на съвместни теми за решаване и организиране на кръгли маси за решаване

Община и заинтересовани страни

2009 Общински бюджет

Брой срещи 1.Установено реално сътрудничество;

2.Определени теми

48

VI. ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА  Програмата за опазване на околната среда на община Пещера има продължителност пет години.Началото на реализацията на програмата е април 2009 г.,а краят е декември 2013 г.Програмата за опазване на околната среда в община Пещера има отворен характер. Тя може да бъде допълвана и актуализирана,

когато това е необходимо.Програмата за опазване на околната среда на община Пещера е съгласувана с РИОСВ Пазарджик относно необходимостта от

подлагането и на екологична оценка. Тя е приета с Решение ..........  /......... на Общинския съвет. За изпълнението на Програмата се сформира комисия, чиято основна функция е да отговаря за организацията и мониторинг на

изпълнението на ОПООС. Членовете на комисията са предствители на заинтересованите страни, участвали в работната група по разработване на програмата и други заинтересовани страни, като броят на членовете и начина на назначаване и оттегляне на членство ще бъдат отразени във вътрешния правилник за дейноста на комисията.

Комисията заседава минимум три пъти годишно – в началото на годината за определянето на годишния план за действие, в средата на годината за междинен отчет на изпълнението и в края на годината за финален годишен отчет.

Кметът на община Пещера ежегодно внася в общинския съвет отчет за изпълнението на Програмата за околна среда, а при необходимост и предложения за нейното допълване и актуализиране.

Отчетите за изпълнението на Програмата за опазване на околната среда се представят за информация в РИОСВ.Ежегодно се информира обществеността за изпълнението на Програмата.При изготвяето на дългосрочната бюджетна прогноза на общината се вземат предвид целите и дейностите заложени в

програмата и плана за действие. По предложение на кмета на общината ежегодно с приемането на общинския бюджет се определят средствата за изпълнение на приоритетните екологични проекти и дейности, включени в Общинската програма за околна среда.

Координатор по изпълнението на Програмата е ст. експерт “ Екология“ в община Пещера.

VII. ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ ПРОГРАМАТА Приложение VII.1. Карта на Община ПещераПриложение VII.2. Риск от водоплощна ерозия на територията на община Пещера

49

Клас на действителен риск от площна водна ерозия

Степен на действителна

ерозия (индекс)

Площ (ha)

Общо (t/ha y) действителна ерозия

Нас.места, води и земи с н.в. над 1200 m 0 1865 0Много слаб действителен риск 1 7490 35Слаб действителен риск 2 3039 298Слаб до умерен действителен риск 3 976 355Умерен действителен риск 4 158 215Умерен до висок действителен риск 5 19 161Висок действителен риск 6 3 112

Сума: 13550 1176

Общо почвени загуби (t): 17131

50

Приложение VII.3. Списък на приложенията, налични в електронен вид (на CD-ROM) към Глава I.2.5. Защитени територии и биоразнообразие:

Приложение 1 (Pril_1/WinRAR): Електронни таблици за Разпределение запаса по дървесни видове и класове на възраст в метри кубични и Разпределение на залесената площ по дървесни видове и класове на възраст в хектари и информация за ДГС-Пещера, ЛУП 1997 г., ревизионен период 1985-1996 г.

51

Приложение 2 (Pril_2/WinRAR): Списък с видовете животни и растения, предмет на опазване в защитените зони Бесапарски ридове, код BG0002057, Родопи - Западни, код BG0001030 и Бесапарски възвишения, BG0000254 и списък на едри бозайници с техния природозащитен статус.

Приложение 4 (Pril_4/WinRAR): Списък на лечебните растения, приложение към чл. 1, ал. 2 от Закона за лечебните растения и списък на лечебните растения, срещащи се на територията на община Пещера.

Приложение 5 (Pril_5/WinRAR): Кратка информация за всяка защитена територия.Приложение 6 (Pril_6/WinRAR): карти на защитените зони; предмет и цели на опазване и

стандартен Натура 2000 формуляр за зоните.Приложение 7 (Pril_7/Word): Разширен доклад “Община Пещера – Защитени територии и биоразнообразие:

Състояние и конкретни препоръки за целите на ОПООС 2009-2013”Приложение VII.4.

Озеленени площи за широко обществено ползване1. ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ ЗА ШИРОКО ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕОснова на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение. Те са: паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове, лесопаркове. В град Пещера има централен градски парк и няколко квартални градинки. Единствено ½ от центрлния градски парк се поддържа. Останалите зелени площи не са в добро състояние.

НАСЕЛЕНИ МЕСТАПАРКОВЕГРАДИНИ

УЛИЧНО ОЗЕЛЕНЯВАНЕ

ИЗВЪНСЕЛИЩНИ ПАРКОВЕ

ЛЕСОПАРКОВЕ

Наличниплощи

Норма Наличниплощи

Норма Наличниплощи

Норма Наличниплощи

Норма

гр. Пещера 24 ха 5,9 ха 191,0 хас. Радилово 4,8 ха 0,5 ха 65 дка 20 ха с. Капитан Димитриево 2,83 ха 0,3 ха 50 ха ОБЩО ЗА ОБЩИНАТА 31,63 ха 6,7ха 65 дка 261хаСъстояние: Поддържано

Неподдържано Поддържано

Неподдържано Поддържано

Неподдържано Поддържано

Неподдържано Преобладаващи видове растителност:

едродървесна растителност

тревна храстовидна

едродървесна растителност

тревна храстовидна…

дървесна храстовидна

едродървесна

52

2. ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ ЗА ОГРАНИЧЕНО ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕДопълващи зелената система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси.

НАСЕЛЕНИ МЕСТАЖИЛИЩНИ

ЗОНИВИЛНИ ЗОНИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ

ЗОНИКУРОРТНИ КОМПЛЕКСИСПОРТНИ КОМПЛЕКСИ

Наличниплощи

Норма Наличниплощи

Норма Наличниплощи

Норма Наличниплощи

Норма

гр. Пещера 5 ха няма 2 ха 0,2 хас. Радилово 0,4ха няма няма нямас. Капитан Димитриево 0,4ха няма няма нямаОБЩО ЗА ОБЩИНАТА 5,8 ха няма 2 ха 0,2 хаСъстояние: Поддържано

Неподдържано Поддържано

Неподдържано Поддържано

Неподдържано Поддържано

Неподдържано Преобладаващи видове растителност:

Тревни площи Храстовидни

Тревни площиХрастовидни

Тревни площи Храстовидни

Тревни площи Храстовидни Дървесни

1. ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ СЪС СПЕЦИФИЧНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕОзеленените площи със специфично предназначение са: гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения.

НАСЕЛЕНИ МЕСТАГРОБИЩНИ ПАРКОВЕ

БОТАНИЧЕСКИ ГРАДИНИ

ЗООПАРКОВЕ ЗАЩИТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ

(ЗАЛЕСЯВАНИЯ)Наличниплощи

Норма Наличниплощи

Норма Наличниплощи

Норма Наличниплощи

Норма

гр. Пещера 0,2 ха няма Няма Нямас. Радилово 0,5 ха Няма няма Нямас. Капитан Димитриево 0,3 ха Няма Няма НямаОБЩО ЗА ОБЩИНАТА 1,0ха няма няма нямаСъстояние: Поддържано

Неподдържано Поддържано

Неподдържано Поддържано

Неподдържано Поддържано

Неподдържано Преобладаващи видове растителност:

Тревни площи Храстовидни Дървесни

… … …

… … …

… … …

53

Приложение VII.5. – Списък на представителите на заинтересованите страни, участвали при съставянето на програмата

Приложение VII.6. – Писмени становища на аинтересованите страни

Приложение VII.7. – Протокол от обществено представяне

Приложение VII.8. – Експертен екип, работил по съставянето на програмата

54

55