Изготвила : Ивелина Петрова

Цинкът Zn е химичен елемент, преходен метал. Намира се във 2Б

група, четвърти период от периодичната система на

елементите. Поредният му номер е 30.

Цинкът е познат на човечеството от древността. Данни за неговото получаване и употреба има още от XIII век пр.н.е. Той спада към средно разпространените химични елементи

Най-големи находища на цинкови руди има в Канада, Австралия и Перу.

Цинкът е познат от древни времена под формата на медна сплав - месинг. Месингът се получавал от мед, която се стапяла със "земя", известна на древните гърци като "кадмия". Тази земя, впоследствие се оказала цинков карбонат (ZnCO3), който е получил и минераложкото название галмей.

Атомът на елемента се отличава с устойчива d10-конфигурация. Поредният му номер Zn е равен на 30, т.е. той има 30 протона в ядрото си и 30 електрона в електронната си обвивка.

Химични свойстваХимични свойства По химична активност, цинкът значително отстъпва на представителите

на А-групата.

Изложен на въздух, губи металния си блясък, като бързо се покрива с корица от основен карбонат, която го предпазва от по-нататъшно окисление.

Стойностите на стандартните електродни потенциали показват, че цинкът е сравнително добър редуктор и се разтваря в киселини

Zn + 2H3O+ + 2H2O → [Zn(H2O)4]2+ + H2 а при нягряване и в основи Zn + 2OH- + 2H2O → [Zn(OH)4]2+ + H2

При взаимодействие с киселини, който са и силни окислители, цинкът се отнася като по-силен редуктор. С разредена азотна киселина например, се извършва взаимодействието:

4Zn + 10HNO3 → 4Zn(NO3)2 + NH4NO3 + 3H2O и част от азотната киселина се редуцира до амониев йон.

Химични свойстваХимични свойства

Цинкът не реагира с вода, тъй като се образува корица от цинков хидроксид, която го предпазва от по-нататъшно взаимодействие. Взаимодейства с амоняк и разтвори на амониеви соли, особено ако температурата е по-висока, при което се получава [Zn3N2]

3Zn + 2NH3 → Zn3N2 + 3H2При нагряване цинкът взаимодейства с

повечето неметали.

Практическото използване на цинка и неговите съединения е широко и разнообразно. Основното количество цинк се използва като антикорозионно покритие на желязото. Използва се за месингови сплави, които съдържат мед и от 20 до 50% цинк. Още участва в състава на сплави, в които освен мед, се съдържа и алуминий. Според съдържанието на цинк, мед и алуминий тези сплави носят различни наименования: целко-сплав, бял месинг и др.

Цинков прах намира приложение като редуктор в лабораторната практика и в химичната технология. Поради своята трошливост цинкът не е подходящ като конструкционен материал. В това отношение обаче редица негови сплави имат отлични качества – сплавите му с медта, алуминия и никела. В металургията цинкът се използва за отлъчване на среброто от оловно – сребърната стопилка, както и за отделяне на златото от неговата комплексна сол. В лабораторната практика се употребява най-често за получаване на водород при взаимодействието му със сярна киселина.

Цинкът не е токсичен. Неговите соли обаче притежават известно токсично действие.

Същевременно това е елемент, необходим за нормалното функциониране на клетъчните системи. Човешкото тяло съдържа около 2g цинк. Той е съсредоточен предимно в състава на някои ензими.

Цинк-органичните съединения са първите получени метал-органични съединения.

Цинкът е важен микроелемент.

Получаване на цинк Цинкът се получава от неговите сулфидни

руди при металургична преработка. След обогатяване чрез флотация сфалерита се пържи, при което се получава цинков окис (ZnO), съдържащ и кадмий:

2ZnS + 3O2 → 2ZnO + 2SO2 По-нататък ZnO може да се обработи по

два начина: пирометалургия - редуциране с въглища

(кокс) ZnO + C → Zn + CO Редукцията се извършва при висока

температура и цинкът се отделя във вид на паFри. При охлаждането може да стане окисляване на цинка вследствие равновесието, което се установява при тези условия

Zn + CO2 ↔ ZnO + CO

Източници : http://bg.wikipedia.org/wiki/Цинк