3 март - Националният празник на

България

За първи път Трети март се чества през 1880 г. - две години

след Освобождението - като Ден на възшествието на

престола на император Александър Втори. Две години по-

късно - през 1882 г., Държавният съвет приема "Списък на

неприсъствените дни в Българското Княжество". В него за

първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден

на "Заключаването на Санстефанският договор".

Ден на добър спомен, ден на преклонение! Ден, в

който трябва да се помолим за всички, дали

живота си за вярата и освобождението на

Отечеството. Ден, в който да си припомним, че

изпепелената от петвековни пожарища

българска земя е поселена от народ, който през

всички столетия на това жестоко робство е

запазил непокварено свеж, изумително млад и

активен своя народностен характер, своята

православна вяра, своя борчески съзидателен дух.

Червеното и бялото са символи на мъжкото и

женското начало. Закичването на мартеници на 1-ви март е един от най-древните и в

същото време уникален български обичай, дълбоко вкоренен в

бита на нашия народ. Той се свързва с вярата в едно неопределено

зло в природата, което се събужда през пролетта и обикновено е

наричано "лошотия". За единствено средство за противопоставяне

срещу него се смята червеният цвят, от който то "бяга". Затова на 1-

ви март, който се приема от народа за начален ден на пролетта,

пред домовете се простират червени престилки, пояси, прежди,

черги. Тъй като злото заплашва най-вече малките деца, както и

малките на домашните животни - агнета, ярета, телета и кончета,

на този ден на ръцете на децата и на опашките на животните най-

възрастната жена в семейството връзва червен конец, наричан

мартеница. Тя се носи за здраве, докато не пристигнат щъркели

или лястовици, след което се слага под камък, а на следващия ден

се гадае за здравето по това каква животинка има при нея. Затова и

мартеницата е известна също като "гадалушка".

Според етнографските изследвания, първите мартеници,

предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били

изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети.

По-късно към червения конец започва да се усуква и бял.

Символиката на тези два цвята е двуяка: от една страна бялата

вълна предвещава дълъг живот, а червената - здраве и сила. От

друга страна червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а

белият - с женското. Тяхното свързване в едно означава

зараждане на нов живот. В някои области на България към

мартеницата се връзва и златна или сребърна паричка, усуквали се

и конци с друг цвят - зелен, син, жълт, дори черен.

. `

Ех, Апостоле, ако беше жив сега

Днешният свят е много по – различен от света по времето на Васил

Левски.По негово време хората, които са били честни, родолюбиви,

морални ,са били харесвани и уважавани в обществото, сега обаче

е много различно и дори обратното.Какво ли би правил Апостолът,

ако беше жив сега?

По негово време ценностите на хората са били различн.Те са

търсели свобода на родината си ,като за нея са били готови да

жертват и собствения си живот.Стремели са се да притежават

истински човешки ценности.Затова се са подкрепяли и помагали на

Дякона, с каквото и както могат.Той е бил олицетворение на

важните човешки качества.Бил е родолюбив,

честен,жертвоготовен, човек искащ да помага и да прави добро на

другите.

В днешно време обаче нещата не стоят така.Тези истински качества

са изместени от кухи и безмислени „идеали“, към които всеки

простак и сляп се стреми.За разлика от василиевото време, днес

всеки ти обяснява колко тъпо е да си родолюбив и как е по – добре

да се махнеш от родината си.От всички страни също така ти те

говори, че за да постигнеш своите цели ,ти тябва да мачкаш и газиш

по пътя си , а относно честността...

Според мен Васил Левски не би се вписал в сегашното ни

общество.Проблемът обаче не е в него, а в групата простаци, която

за съжаление надделява.Те биха го прогонили, защото от него не

могат да извлекат нищо материално.Другото нещо ,което той би

направил за съжаление е да се самоубие, защото не би издържал

да гледа в какво се е превърнала неговата родина.

Независимо накъде върви светът ,хора като Васил Левски трябва да

има, но за жалост те намаляват.Но и малкото останали копия

трябва да се стремят да се борят с всички сили срещу огромната

простащина, която със всички сили напада днешния свят.

Информационни бележки

На 28.03.2012 г. до 30.03.2012 г. ще се проведе 8 Международен конгрес и изложба. СПГЕ"Джон Атанасов"

ще вземе активно участие в изложбата

Представяне на СПГЕ „Джон Атанасов“

28.03.2012 г. – 30.03.2012 г. - представяне на макети изработени от учениците на гимназията на изложбен щанд в зала 6. На щанда ще присъстват ученици от специалността ВЕИ и участници в клубовете

„За чиста енергия“. Ще има и дежурни учители.

28.03.2012 г. – 30.03.2012 г. – мултимедийни презентации изработени от учениците на гимназията на изложбения щанд,

които ще представят разработки на учениците /проектор, екран и лаптоп инсталирани на щанда/.

30.03.2012 г., 15.00 часа в зала 6 – Втори информационен ден по проект “Install+RES” на програма „Интелигентна енергия за Европа“.

В програмата ще бъдат включени лектори от партньорски организации. Ще бъде представен проведения Пилотен курс по

„Фотоволтаика“. Ще бъде демонстрирана преносима

PV лаборатория

ЗА ВАС РАБОТИХА:

Редакторски екип: Дизайн и обработка:

Александър Градинаров

Редакция на граматика и естетика:

Кристиян Якуб

Организационен екип:

Лиляна Йонкова

Руслана Велинова

Галя Мицева

Екипът ни ви пожелава весел празник!

Училищен вестник „Enter”

3.03.2012 година

Брой 4-ти

Цена: 0.90 лева

Ако искате ваш материал или статия да бъдат публикувани, моля обърнете се към

редакторския екип на имейлите villg@mail.bg и dr.gradinarov@abv.bg .