104 105

Гостуването на Ева в Царството на феите

Гостуването на Ева в Царството на феите

Луиза М. Алкът

ВРЕМЕ ЗА чЕТЕНЕ 15 МИНУТИ

На брега на поточето, сред уханието на детелините, лежеше малката Ева и се наслаждаваше на бистрите въл-нички, които пееха под провисналите по брега цветя. Тя размишляваше накъде ли отива тази вода и изведнъж чу от-някъде да долита много слаб звук, като от някаква далечна музика. Помисли си, че е вятърът, но не виждаше да трепва нито едно листенце. Съвсем скоро обаче по накъдрената повърхност на водата се появи необикновена лодчица.

Това беше една момина сълза. Дългото є стебло образува-ше мачтата на лодката. Широките є листа над коренчето се издигаха над водата и се разстилаха над нея, а върху тях бяха накацали феи, танцуващи сред весел приятен звън. Той се носеше от камбанките на момината сълза, които изпълваха въздуха с цялото си благоухание.

Лодката приближи и спря до един камък, покрит с мъх. Феите се събраха под листата на виолетките и запяха в ритъма на танцуващите вълни.

106 107

Деца и вълшебници Гостуването на Ева в Царството на феите

Ева гледаше с безкрайно удивление и за да ги посрещне, подхвърли на малките същества един аленочервен плод.

Те я погледнаха добродушно, после дълго шушукаха по-между си и накрая две мънички яснооки елфиди прелетяха над грейналата вода, нежно кацнаха върху цветчетата на детелините и казаха ласкаво:

– Малка госпожице, благодарим за твоето мило отно-шение. Нашата царица ни нареди да те попитаме дали би пожелала да дойдеш с нас в Царството на феите, за да те научим на много неща.

– Бих дошла, мили феи – отвърна Ева, – но няма как да се побера във вашата лодчица. Ето, вижте! Аз ви побирам в едната си длан. Ако дойда да живея сред вас, ще причиня разрушения на вашето мъничко царство. Прекалено едра съм.

При тези нейни думи феите отвърнаха със смях:– Ти си добро дете и никога няма да нараниш по-слабите

от теб. Погледни във водата и виж какво сме направили.Ева се огледа в поточето и сред отражението на феите

видя и своето отражение като съвсем мъничко детенце.– Сега вече мога да тръгна с вас – каза тя, – само че няма

как да стъпя на онзи камък там, защото за мен поточето е вече огромна река, а вие не сте ми дали крилца като вашите.

Но двете феи застанаха от двете є страни, хванаха я за ръцете и с лекота прелетяха над поточето. Царицата и нейните поданици излязоха да ги посрещнат.

– Сега ще се приберем у дома – обясни царицата – и ти ще дойдеш с нас, мъничка моя.

Тогава настъпи шумно оживление. Феите започнаха да летят забързано с греещи крилца – едни полагаха в лодка-та възглавнички от виолетки, други прибираха краищата на мантията и булото на царицата, за да бъде по-плътно увита и да не се простуди от падащите капчици роса.

Бистрите вълни на поточето нежно плискаха лодката, цветчетата на момината сълза разнасяха мелодичен звън и това приспа малката Ева, а когато се събуди, вече бяха пристигнали в Царството на феите. Тръгнаха направо към царския дворец, а по неговите бели колони се лееше нежно розово сияние – като светлина от залязващо слънце. До-макините отведоха Ева до легло от снежнобели листа, над които висеше ароматно венчелистче на алена роза.

При изгрева на слънцето феите – заедно с Ева – за-бързаха към шадраванчето и малко след това бистрите му води се изпълниха с малки фигурки: феите се носеха над водата, между красивата белота на лилиите, или седяха върху зеления мъх и приглаждаха лъскавите си коси, а на гла-вите си поставяха свежи венчета от росни цветя. После полетяха към градините и скоро след това по върховете на дърветата и под широките листа насядаха групички феи. Там те започнаха своята закуска от ягоди и боровинки с истинска бистра роса, а сред тях смело накацаха птички

108 109

Деца и вълшебници Гостуването на Ева в Царството на феите

с ярки крилца, които кълвяха от техните зрели плодчета и пъхаха малките си човки в техните чашки от цветя.

– Е, мъничко момиченце – казаха феите на Ева, – сега ще ти покажем, че не сме лениви своенравни духчета, както смятат човешките същества. – Ела и ще видиш с какво се занимаваме.

Те я отведоха в една прекрасна стая със стени от тъм-нозелени листа, през които нежно се процеждаше слънчева светлина. На пода лежаха множество ранени насекоми и други същества. Цветя с крехки стебла превиваха своите цветове над вази с целебни билки, от които се носеше сладко ухание.

Ева с почуда огледа всичко това, но не каза нищо и пос-ледва своята водачка, Розов лист, а тя тръгна право към насекомите. Най-напред се спря до една люлка от листо на цвете, в която лежеше мъничка муха.

– Много ли те боли, Ефирно крилце? – попита феята. – Сега ще превържа измъченото ти краче, миличка.

И феята грижливо уви свежи листенца около крачето на изтощената мухичка и изми крилцата є. После є подаде да изпие нещо освежително, а мухата през цялото време бръмкаше с благодарност и болката є се стопи.

След това продължиха нататък и Ева виждаше край легълцето на всяко насекомо по една фея, която се грижеше с много нежност и любов за страдащото създание.

Когато излязоха оттам, Розов лист є каза:– Хайде сега да те заведа в Двореца на цветята, за да

видиш нашата царица.Те преминаха под красиви зелени арки, изпъстрени от

цветя и птици, и стигнаха до величествена зала. Таванът, направен от снежнобели лилии, стоеше върху колони от лози, отрупани с гроздове, а по стените се плъзгаха лъска-вите сенки на цветчетата, които танцуваха върху под от мек зелен мъх.

Неочаквано мелодичните звуци се усилиха и станаха още по-приятни. Появи се царицата, а феите коленичиха и почтително преклониха глави. Тя тръгна напред и от всич-ки страни я посрещнаха радостните възгласи на нейните многобройни верни поданици.

Царицата настани Ева до себе си и каза:– Мило момиченце, сега ще разбереш защо на вашата

голяма планета цветята цъфтят в такива прекрасни цветове. От Царството на феите всеки ден изпращаме група ласкави градинари, за да се грижат с любов за тях. Е, Шипка, разкажи ни нещо за твоите посестрими рози на планетата Земя.

От едната страна стояха група феи и по техните маги-чески пръчки, обвити с красиви растения, дар за царицата, можеше лесно да се познае кои са любимите им цветя. Една от тях излезе с вазичка в ръка и разказа:

110 111

Деца и вълшебници

– Под лъчите на лятното слънце, под ласките на лят-ната роса те растат свежи и красиви по градини и поля. И ето, тук донесох най-прекрасната от тях, за да я поставя сред неувяхващите приказни цветя.

Шипка остави вазата пред царицата и положи аро-матната роза върху оросения мъх до трона. Отвсякъде се разнесе одобрителен шепот и всички сочеха със своите магически пръчки малката фея, донесла такъв прекрасен подарък на добрата кралица.

Розов лист се обърна към Ева:– Ела сега да те заведа да видиш мястото, където ни

учат да четем нашите приказки, написани на листа от цветя, и да разбираме благозвучния език на птиците. Там изучаваме всичко, което ни обогатява с повече мъдрост и доброта.

Отидоха на едно място, което преливаше от радост и светлина. То беше пълно с многобройни лехи с цветя, а между тях седяха децата на феите и изучаваха приказните тайни, изписани в техните цветя книжки. Едни учеха как да трябва да се грижат за крехките цветни пъпки – кога да ги оставят на слънце и кога да ги скриват от дъжда, как да пазят узряващите семенца и кога да ги пъхнат в топлите обятия на земята или да ги пускат по летния вятър, за да ги отнесе към далечни хълмове и долини, където също ще има феи, които да ги нахранят и да се погрижат за тях. Други

се учеха да превързват ранени насекоми, защото ако не бяха вълшебните ръчички на феите, тези насекоми нямаше да из-карат и половината дни от своя щастлив летен живот. Мъ-ничетата надничаха над листата и поглеждаха гостенката, Ева им кимваше одобрително и накрая се заслуша в техните приказни уроци. Сред венчелистчето на едно цвете седеше учител, а по листата до него бяха накацали миниатюрни елфиди и той им задаваше въпроси от изучените уроци:

– Блясъчке, ако в една цветна чашка има девет семенца и вятърът отнесе пет от тях, с колко семенца ще остане цветът?

112 113

Деца и вълшебници Гостуването на Ева в Царството на феите

– четири – отвърна мъничето.– Розопъпчице, ако игликата отвори три листенца

през първия ден и още четири през втория, общо с колко цветчета ще разцъфти?

– Със седем – иззвънтя радостното гласче на мъничето. – Камбанке, ако копринена буба изплита за един час по

метър дължина от своята нежна тъкан, колко ще изплете за един ден?

– Дванадесет метра – отвърна приказното детенце.– Иглика, къде се намира островът на виолетките?– В Езерото с вълничките.– Люлячке, докъде се простира Земята на розите?– На север – до Долината на папратите, на юг – до

Голямата слънчева река, на изток – до планината на Ут-ринните облаци, на запад – до Зорницата.

– Добре, милички мои – каза учителят. – Сега да пре-минем към рисуването.

И Ева видя как феите се учат да рисуват с красивите багри на природата. Върху големи бели листове с помощта на малки четчици те рисуваха анемони с още по-румени страни, виолетки с още по-красиви тъмносини очички, иглики с още по-сияйни златисти личица.

– Тук постояхме достатъчно – рече є накрая водач-ката. – Искам да ти покажа още много неща. Ела сега да видиш най-скъпото за нас дело.

Ева помаха за сбогом на елфическите деца и се забърза заедно с Розов лист към портите на царството. Там видя събрани множество феи, загърнати с тъмни пелерини, за да останат невидими за простосмъртните. Те взеха мо-миченцето и полетяха заедно над планини и долини. Една част продължиха към планинските селца, други се отправиха да навестят бедните рибари, а Розов лист и много нейни другарки се упътиха към огромния град.

Ева се почуди какво ли могат да направят мъничките елфиди в такава грамадна шумотевица, но скоро є стана ясно. Вълшебното ято полетя между злочестите и изоста-вените. Феите дадоха сладки сънища на болни и остарели хора, вляха в сърцата на младите нежност, благост, любов, укрепиха немощните, заредиха с бодрост и много търпение бедните и самотните.

Така благодушните феи обиколиха всички, които се нуждаеха от помощ и подкрепа. Накрая те поеха обратно към своето царство, а в града останаха много благодарни хора с щастливи души.

Цветя покриваха цялото Царство на феите, а нежният вятър се носеше с песен, опиянен от тяхното благоухание. Сладка музика изпълваше пространството. Безброй елфиди в бляскави одеяния припкаха към двореца, където подгот-вяха празненството.

Скоро цялата зала се изпълни с греещи усмивки и пре-

114 115

Деца и вълшебници Гостуването на Ева в Царството на феите

лестни създания. Малката Ева стоеше до царицата и си мислеше, че за първи път вижда такава прекрасна гледка.

По снежнобелите стени танцуваха пъстрите сенки на вълшебни цветя, фонтаните бликаха проблясващо към слънцето и с мелодични звуци спускаха обратно студените къдрици на водата. Във всички посоки обикаляха усмихнати феи с радостно трепкащи крилца и весели гласчета. Те носеха в ръце мед, плодове и ароматни венчета за своите другарки.

Ева се наслаждаваше на веселието, песните, радостта, танцуваше щастливо и копнееше да бъде фея, за да живее вечно в такъв прекрасен дом.

Накрая музиката спря, царицата погали лъскавите коси на малката Ева и каза:

– Мило дете, утре ще трябва да те върнем в твоя дом. Ние ще те изпратим до поточето и там ще си кажем сбогом до следващото ти гостуване в нашето царство. Ей, Розов лист, недей да плачеш, ти ще се грижиш за цветята на малката Ева и тя ще мисли за теб винаги когато гледа към тях. Хайде, сега я отведи до приказната градина, за да є покажеш най-вълшебната гледка в нашето царство.

Ева излезе от двореца заедно с Розов лист и още няколко феи. Те я поведоха по зелени криволичещи пътеки и накрая Ева видя пред себе си нещо като огромна стена от цветя. Въздухът беше изпълнен с неописуемо благоухание, носеха се тихи нежни звуци като от пеещи цветчета.

– Къде ме доведохте и каква е тази прекрасна музика? – попита Ева.

– Ето, погледни тук, и ще разбереш – каза Розов лист и се отмести от цветната стена. – Само че се заслушай внимателно, иначе нищо няма да чуеш.

Ева погледна през висящите клонки на цветната стена и видя великолепна градина с чудно красиви цветя. При все че беше разглеждала толкова прекрасни цветя в Царството на феите, тези нямаха равни на себе си по своята красота. Пурпурните багри на розите бяха още по-възхитителни, нежните листенца на лилиите изпъкваха с още по-снежна белота, минзухарите и срамежливата иглика грееха със слънчев блясък, а виолетките бяха сини като самата синева над тях.

– Колко са прекрасни! – ахна Ева. – Но кажи ми, миличка, защо ги държите тук и защо ги наричате най-вълшебната гледка във вашето царство?

– Погледни пак и ще ти кажа – отвърна феята.Ева се взря отново натам и забеляза, че от всяко цвете из-

лиза по едно мъничко създание, за да посрещне елфите, които пък – както Розов лист обясни – прелетели отвъд стената и в този момент разпръсквали роса над лъскавите листа на цветята и разговаряли весело с малките духчета, които се трупали около тях, безкрайно щастливи от идването им. Момиченцето забеляза, че всяко от странните видения носи

116 117

Деца и вълшебници Гостуването на Ева в Царството на феите

116 117

Деца и вълшебници Гостуването на Ева в Царството на феите

багрите на цветето, от което бе излязло. Това бяха мили, прелестни създания с лъскави и нежни като коприна косици около мъничките личица. До ушите на Ева достигаха тихи-ят сладък ромон на сребърните им гласчета и шумоленето на крилцата им. Тя гледаше, занемяла от удивление, и не можеше да откъсне очи. Накрая чу гласа на феята:

– Това са духовете на цветята, а тук е вълшебният дом, в който те идват да цъфтят в неувяхваща красота, след като премине животът им при хората. Ти видя много неща в нашето царство. Сега вече е време да тръгваме.

Върху розов утринен облак Ева полетя през слънчевото небе. Вя-търът ги носеше плавно напред и не след дълго те отново бяха до поточето, а то ги посрещна с щастливо бликащи вълни.

– Тук ще се сбогуваме – каза царицата и феите наобиколиха Ева.

Те се скупчиха около моми-ченцето, а Розов лист поста-ви на главата му корона от цветя и пошепна с нежен глас:

– Когато искаш пак да дойдеш при нас, застани на брега на поточето и помахай с тази коронка. Ние с радост от-ново ще те вземем на гости. Сбогом, мила Ева! Спомняй си за мен, когато излизаш сред своите цветя.

Дълго време след това Ева виждаше техните бля-скащи крилца и чуваше музиката от техните

гласчета, докато отлитаха с песен към своето царство. Когато накрая изчезна и

последното мъничко създание, тя видя, че навсякъде около нея, където допреди това имаше феи, разцъфтяха приказни цветя и голата полянка край брега на

поточето беше станала прелестна ярка градина.

С вълшебно венче на главата и с радост в душата тя стоеше

сред море от полюляващи се цветчета и чувстваше, че

гостуването в Царството на феите я беше направило

по-умна и по-добра.