Хармония

СПИСАНИЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕброй 2, год. І, 2012 г.

темиАдис Абеба - Група на високо равнище при ООНАстана - Оценка на оценките за околна среда на ЕСПрезидент Обама за шистовия газПоследният рейс на Франческо Скеттино

авториХилъри КлинтънТаря ХалоненДенис МедоусНикифор Герчев

Снимка корица: Държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън посети България на 5 февруари 2012 г. за разговори поенергийната и регионалната сигурност. Източник: TPM

„ХАРМОНИЯ” – СПИСАНИЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕДиректор: Лазар Карадалиев Главен редактор: Дончо Иванов

Председател Редакционен съвет: Иван ЕсенскиРедакционен съвет: д-р Пенчо Пенчев, д-р Вяра Ганчева, д-р Тодор Трифонов, д-р Вихрен Заяков,посланик Христо Халачев, посланик Здравко Попов, арх. Любомир Пеловски, адв. Господин Атанасов, адв. Дончо Йорданов, инж. Емилия Петрова, Петя Чолакова, Павел Маринов, Маргарита Топалова, Драгомир Бояджиев, Димитър Димитров, Петар Колев, Магдалена Лисева, Атанас Грозев,Валентина Кордова, Николай Николов, Иван Димитров, Марийка Георгиева, Бистра АндрееваРедакционен екип: Лиляна Соколова, Иван Иванов, Стоян Терзийски, Теодора Давидова, Мария Мацова, Недялка Дончева

Предпечат и дизайн: Сдружение „За един по-добър живот” Печат: “Демакс Ди Пи Ай” АД ISSN: 1314-5657Издава: Коалиция за устойчиво развитие

Адрес на редакцията: София 1504, ул. „Будапеща” № 20, ет. 2-9, тел.: 02/439 [email protected], www.migidea.org

Цена: 1 кн. - 20 лв. Годишен абонамент: 6 кн. - 120 лв. Реклама: корица 5000 лв., вътрешна страница 2500 лв.

Снимка задна корица: Лошото управление на водните ресурси в България доведе през зимата на 2012 г. до човешки жертви, компрометирана градска среда и нарушена околна среда. Източник: BurgasNews

ПРЕДИСЛОВИЕ

Хилари Клинтън 2

„РИО+20”

Декларация от Рио - 1992 5

Становище на ЕИСК 8

Становище на Комитета на регионите 16

ООН

Доклад на Групата на високо равнище 22

Делхийска декларация 25

ЕС

Астана - Оценка на оценките за околна среда 30

Енергиен форум за Източна Европа 32

ЕИБ финансира енергийна ефективност 33

ЕС актуализира стратегията за ВЕИ 33

Териториална програма на ЕС 34

40 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО ДВИЖЕНИЕ

ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

2000 ключови личности - новатори 40

Хроника на обществените движения 42

Харта “Хоризонт 2000” 46

СВЕТЪТ

Последният рейс на Франческо Скеттино 50

Ключови събития на бедствия и аварии 56

Интервю с проф. Денис Медоус 64

Мавриций - остров в устойчиво развитие 66

БЪЛГАРИЯ

Гражданско участие при формиране на политики 70

Енергийна сигурност - нови приоритети 72

Стратегия за управление на природните ресурси 76

Награди и антинагради за устойчиво развитие 84

ТРАНСФЕР НА ЗНАНИЯ

Библиотека 88

КАЛЕЙДОСКОП

Президент Обама за шистовия газ 94

Виена - “най-умния” град в света 95

Бил Гейтс инвестира в ядрената енергетика 96

СЪДЪРЖАНИЕ

хармония 2/2012 1

FOREWORDHillary CliNToN 2

RIO +20rio DeClaraTioN 1992 5eeSC oPiNio 8 euroPeaN eCoNoMiC aND SoCial CoMMiTTee 16

UNrePorT of THe HigH level grouP 22DelHi DeClaraTioN 25

EUaSTaNa - aSSeSSMeNT of THe eNviroNMeNTal aSSeSSMeNTS 30eaST euroPe eNergy foruM 32eiB fiNaNCeS eNergy effiCieNCy 33eu uPDaTeS reS STraTegy 33TerriTorial ageNDa of THe eu 34

40 YEARS BULGARIAN MOVEMENTFOR SUSTAINABLE DEVELOPMENT2000 Key figureS - iNNovaTorS 40CHroNiCle of SoCial MoveMeNTS 42CHarTer HorizoN 2000 46

WORLDTHe laST TriP of fraNCeSCo SKeTTiNo 50Major aCCiDeNTS aND DiSaSTerS 56iNTerview wiTH Prof. DeNNiS MeaDowS 64MauriTiuS - aN iSlaND of SuSTaiNaBle DeveloPMeNT 66

BULGARIACiTizeN ParTiCiPaTioN iNPoliCy forMulaTioN 70eNergy SeCuriTy - New PrioriTieS 72STraTegy of NaTuralreSourCeS MaNageMeNT 76awarDS aND wooDeN SPooNS for SuSTaiNaBle DeveloPMeNT 84

KNOWLEDGE TRANSFERliBrary 88

KALEIDOSCOPEPreSiDeNT oBaMa BaCKS SHale gaS 94vieNNa: SMarTeST CiTy iN THe worlD 95Bill gaTeS iNveSTS iN NuClear Power 96

CoNTeNT

ПРЕДИСЛОВИЕ

ПРЕОДОЛЯВАНЕ ГРАНИЦИТЕ ПРЕД УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПАРеч на първата дама Хилари Родъм Клинтън пред Конференцията „Жените в ХХІ век” - Народен театър „Иван Вазов”, София, България,11 октомври 1998 г.

Докато пътувах насам си спомних за конференцията на жените от Източна и Централна Европа, която се проведе преди малко повече от година във Виена. Там чух силната реч на една българска жена, която може би е сред нас днес - Юлия Мале-ева-Берберян. Тя разказа за това, как тя и нейните дъщери са станали тенисистки от световна класа, макар че стената, издиг-ната от комунизма, ги е разделяла от света; как тя отказала да емигрира; как се заклела пред Бога, че ще помогне за възраж-дането на страната си, което и прави: първо като президент на Българския женски съюз и сега като член на парламента. Щастлива съм, че тя, както и други осем участнички в кон-ференцията „Жизнено важни гласове” във Виена, са тук днес. Щастлива съм също и от факта, че толкова много от вас, от други страни в този регион, които през годините също са сто-яли твърдо в защита на свободата, социалната справедливост,

Как да укрепим гражданското общество и да стимулираме истинското гражданско съзнание?Как да дадем на жените, които обикновено понасят времето на промените, възможност да участват пълноценно в изграждането на силна, стабилна Югоизточна Европа?

2 хармония 2/2012

благоденствието и стабилността, са тук с нас.Държавите, които представяте тук, може да са на различни етапи по пътя на прогреса, но вие вече сте повели смела борба за свобода. Трябва да се гордеете с икономическите реформи, които си проправят път, и с гражданското общество, което се създава; да бъдете горди с демокрациите, които се изграждат, и с падането на бариерите между нациите и гражданите. Трябва да се гордеете и с факта, че независимо от своите различни култури и минало, вие давате пример на тази конфе-ренция за това, как хората могат да спорят с историята, за да я пренапишат заедно.Искам да знаете, всеки един от вас и всяка страна, представена тук, че американският народ, правителството и президентът на САЩ ще бъдем редом с вас в борбата ви с предизвикател-ствата, които срещате, защото в новата глобална икономика

TPM


хората по целия свят, не само в Югоизточна Европа, донякъде си задават едни и същи въпроси:

как демокрацията и пазарните икономики да осигурят по-добър живот за всички хора, особено за тези, които твърде често биват забравяни в периферията на обществото?

В този театър точно сега се намират хора, които са преодолели огромни пречки, за да бъдат с нас днес. Една от тях е Соня Лихт, президент на Фондация „Отворено общество” в Югославия. Тя прояви голяма смелост, идвайки днес тук от Сърбия. В тази зала са и две смели жени, с които се срещнах в Белия дом това лято. Надявам се те да ви кажат това, което разка-заха на мен за своята работа в помощ на жертвите в Косово. Надявам се, че Афродита Калманди ще ви разкаже за медий-ната програма за млади жени, на която тя постави начало, и за картините и звуците от Косово, които разпространява по света кореспондентът на „Гласът на Америка”. Надявам се, че д-р Даб-руна, която е педиатър, ще ви разкаже какво е да се грижиш за останали без дом родители и деца: често повече от петдесет души от тях идват в разстояние на няколко часа; или какво е да гледаш жени и деца, слизащи от планините, уплашени, болни и страдащи от недохранване, които се нуждаят от повече лекар-ства, отколкото има на разположение, и които имат понякога нужда от рамо, на което да поплачат.Аз мисля за жените в Албания, чиито семейства не могат да си позволят да си купят пералня или хладилник, за жените, които трябва да събират общи средства заедно със своите съседи или приятели, за да си купят домакински уреди. Днес за подобни начинания казваме, че са кредитни съюзи, които се използват в света като инструменти за повишаване на икономическите възможности. Мисля за Лина Константин, румънка, която е била хвърлена в затвора в резултат на стали-нистки съдебен процес и която днес, вече близо деветдесетго-дишна, твори детски книги. В своите мемоари тя разказва как в затвора женита са почук-вали тихо по стените на килиите си, за да могат да разговарят една с друга. Тя нарича връзките, създадени там, чудесен израз на човешка солидарност, на женска солидарност. В Румъния, където имаше момент, когато жените бяха принуж-давани насила да раждат деца, и техният личен живот беше нарушен, а техните тела не бяха техни собствени, сега рабо-тят неправителствени организации, които дават на жените достъп до по-добри медицински грижи, включващи и семейно планиране. В Македония жените работят за демокрация, като изграждат центрове за подпомагане на жени, насочили се към политиката. В Хърватска жени събират семейства, които са били разделени по време на войната и работят като посредни-ци между бивши колеги, които се опитват наново да изградят предишните си връзки в бизнеса. В Гърция и Турция жените не

само работят за да постигнат целите си в собствените си стра-ни, но и прилагат научените уроци, за да помогнат на другите в Югоизточна Европа. В Словения първите домове за жертви на битово насилие, създадени от неправителствени организации, отвориха врати преди една година. Жените в целия регион изграждат демократични общества. Отново в Албания мрежа от повече от 8000 селски работнички усвояват производството на млечни продукти и се радват не само на по-добро заплаща-не, но и на по-висок социален статус. И тук, в България, жените изграждат демокрация. По-късно днес следобед аз ще се срещ-на с група представители на неправителствени организации, които защитават правата на инвалидите, работят за опазване на околната среда и за гарантиране свободата на медиите.

Всички тези жени, както и безброй други, които не могат да се поберат в този театър, са част от жените, изграждащи демокрации и граждански общества по цялото земно кълбо

Срещала съм такива жени в различни страни по всички кон-тиненти: в Южна Америка и в Азия, в Африка и в Европа, в Ав-стралия и, разбира се, в Северна Америка и в моята собствена страна. Аз ги срещнах и на Конференцията на ООН в Пекин, къ-дето си спомням много добре знамената, които бяха направени от жени от целия свят. Вплетени в тези знамена бяха мечтите на тези жени, които изповядват различни религии, които носят различни дрехи и говорят на различни езици. Но те говореха един и същи майчин език – езика на свободата, справедливост-та и достойнството. Каква по-добра възможност да се посветим отново на тези основни права сега, когато се навършват 50 години от Всемирната декларация на човешките права? Много от жените, които съм срещала по света, изобщо не са чували за тази декларация и за обещанията й, че към жените трябва да се отнасят като към достойни същества у дома, на работното място, в парламента и в училище. Но жените знаят, те чувстват със сърцето си, че въпреки всичко, определено от културата, обичаите и традицията, са дарени от Бога с права и са част от човешкия род. И ако за всички нас е призвание да създадем свят, в който нашите деца да живеят без насилие, с надежда за бъдещето, с възможност да осъществят дадения им от Бога потенциал, това ще бъде свят, който с гордост ще наричаме „нашия свят”. Това е моята надежда за тази конференция и за всички вас, дошли тук, за да бъдете част от нея. Зная, че това е възможно с ръководи-тели като вас, тръгнали към новото бъдеще. Има безброй жени, мъже и деца, които се надяват, че вие няма да паднете духом, а ще упорствате, защото ние заедно можем да направим бъдеще-то по-оптимистично и по-светло за всички. Благодаря ви много!

Източник: Фондация „Институт за устойчиво развитие” /със съкращения/

СРЕЩА НА ВЪРХА РИО +20


Подготовката за световното събитие

През 2012 г. светът продължава грижата си за околната среда с организирането на Конференцията на ООН за устойчиво развитие. Форумът ще се състои на най-високо равнище в периода 20-22-ри юни. Участие ще вземат държавните глави и официални представители на страните членки на ООН.Успехът на конференцията зависи от предварителната подготовка на национално и регионално ниво, гласи сайтът, посветен на събитието - www.uncsd2012.org. Там е достъпна информация за всяка от страните в Общността. Като отговорно лице за България е посочена Рада Чалъкова, национален коор-динатор по докладването, старши експерт в отдел “Стратегии и програми за околна среда” към МОСВ.Целта на срещата е да осигури обновяване на политическите задължения за устойчиво развитие, поставяне на нови цели, определяне на постигнатия напредък и ангажиментите, които са останалите неизпълнени.Две са основните теми, върху които ще се концентрира кон-ференцията – зелена икономика в контекста на устойчивото развитие и изкореняване на бедността и институционалната рамка за устойчиво развитие. Събирането се състои в изпълне-ние на Резолюция a/reS/64/236 на Общото събрание на ООН.В Резолюциите 64/236 и 65/152 на ООН е заложено да се със-тоят три предварителни срещи като подготовка за събитието – една през май 2010 г., през март 2011 г. и третата – непосред-ствено предхождаща конференцията. В подготовката на ООН са включени Изпълнителният комитет по икономически и социални дейности на Общността, Група-та за развитие на ООН и Групата за управление на околната среда.През 2012 г. се навършват 20 г. от първата среща на върха по въпросите на околната среда. Както през 1992 г., така и сега, събитието ще се състои в Рио де Жанейро, Бразилия. Затова и конференцията е известна като „Рио+20”.През 1992 г. на срещата на върха се подписват три конвенции – Конвенция на ООН за биологичното разнообразие, рамкова-та Конвенция на ООН по изменението на климата и Конвенция

на ООН за борба с опустиняването.България ратифицира Конвенцията за биологичното раз-нообразие със закон, приет от 37-о Народно събрание на 29.02.1996 г. Конвенцията за изменението на климата ста-ва част от българското законодателство на 16.03.1995 г., а Конвенцията за борба с опустиняването влиза в сила у нас от 23.01.2001 г.Конференцията през 2012 г. отбелязва още една годишнина – 40 г. от първата голяма международна политическа конфе-ренция, съдържаща словосъчетанитео „околна среда“ в загла-вието си, съобщава earth Negotiations Bulletin.В сайта на престоящото събитие, всеки желаещ може да изрази съпричастността си към проблемите на околната среда в раздела „Count Me in“ като „забоде“ името си на карта на света в града и държавата, в които живее. В страницата има опция „Съобщения на света“. Тя също е дос-тъпна за всеки, който желае да остави послание, свързано с околната среда.

Източник: CSR Bulgaria

Искане за нов международен договорПрограма Достъп до Информация разпространи и подкрепи текста, предложен като част от заключителния документ на Конференцията на Обединените нации за устойчиво развитие „Рио+20”. През юни 2012 г. Обединените нации организират среща на върха в Рио, на която ще се обсъждат целите за устойчиво развитие и опазване на околната среда. Неправи-телствените организации article 19 и The access initiative (Tai) подемат инициатива за изготвяне на документ, който да бъде включен в заключителната декларация от срещата. Деклара-цията ще представлява важен момент от глобалните усилия за осъществяване на устойчиво развитие. Правото на достъп до информация, обществено участие и достъп до правосъдие по екологични въпроси са основни за устойчивото развитие. През 1992 г. Декларацията от Рио предвижда тези права в Принцип 10, както и Програма 21, превръщайки ги в част от живота на много страни.Срещата на върха в Рио ще даде възможност в бъдещия документ да се включи споразумение за създаване на нов международен договор за достъп до информация за околната среда, обществено участие и достъп до правосъдие, основано на Принцип 10 от Декларацията от Рио – 1992 и Орхуската конвенция.article 19 и Tai препоръчват заключителният документ да включва общ принцип, признаващ свободата на медиите и не-зависимото гражданско общество, прозрачността и свободния


конференция на ООН за устойчиво развитие

обмен на информация като основни стълбове в световните усилия за насърчаване на устойчивото развитие и опазването на околната среда.Желаещите могат да подкрепят петицията на: https://www.change.org/petitions/what-we-want-from-rio20

Източник: Международна мрежа на застъпниците за свобода на информацията (FOIAnet)

Детройт: прогнозиране и формиране на политики

Уъркшоп на топ-експерти по устойчиво развитие от САЩ и ЕС се проведе в Детройт, САЩ. Проявата е в рамките на Про-ект за трансатлантически обмен на опит „Трансформация на индустриалните региони и възможности за тяхното устойчиво развитие”. България беше представена от инж. Венелин Тодо-ров, председател на фондация „Зеленият Бургас” и консултант на компанията „Енерджи Еффект”. Фондация „Зеленият Бургас” е сред партньорските организации на неправителствената екологична асоциация Коалиция за устойчиво развитие. Подборът на участниците е направен на основата на техния принос в областта на устойчивото развитие не само в нацио-нален, но и в световен мащаб. Инж. Венелин Тодоров е сред участниците в Срещата на върха по устойчиво развитие Йоха-несбург – 2002. Основен организатор са Екологичните институти в Берлин и Вашингтон, които са оторизирани от Европейската комисия и Държавния департамент на САЩ да проучат възможностите за прогнозиране и формиране на политики по устойчиво разви-тие за следващото десетилетие.

Източник: Фондация „Зеленият Бургас”

Увод

Конференцията на Обединените Нации за околната

среда и развитие, състояла се в Рио Де Жанейро от 3 до

14 юни 1992 г., в потвърждение на приетата на 16 юни

1972 г. в Стокхолм декларация на Конференцията на

Обединените Нации за околната среда на човека, както

и със сремежа да се гради върху създаденото с определя-

нето на нови нива на съвместна дейност между държа-

вите и елементите на човешкото общество, едно ново

и справедливо световно партньорство, стремящо се

към международни съгласия, в които се зачитат инте-

ресите на всички и се защитава интеграцията на гло-

балната система на околната среда и развитието, със

зачитането неделимостта на земята, нашата родина

и настоящите взаимоотношения, постановява:

Принцип 1Хората са в центъра на усилията към едно устойчиво развитие. Те имат правото на здрав и продуктивен живот в съзвучие с природата.

Принцип 2Държавите, в съзвучие с Хартата на Обединените Нации и принципите на международното право, притежават суверенното право да ползват своите собст-вени ресурси в рамките на своята политика за околната среда и развитието и носят отговорността и грижата, дейности, подчинени на тяхната суверенна власт или на контрола на околната среда на други държави или области извън национална суверенна власт, да не носят вреди.

Принцип 3Правото на развитие трябва да бъде осъществено така, че по един и същи начин да отговаря на потребности-те от развитие и околна среда на днешните и бъдещи поколения.

ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ РИО за околната среда

и развитието -1992

focus


Принцип 4Едно изоставащо развитие изисква защитата на околната среда да бъде част от процеса на развитие и не трябва да бъде разглеждана отделно от това.

Принцип 5Отстраняването на бедността, като съпътстваща пред-поставка при изоставащо развитие, е задача от осно-вополагаща важност, която се нуждае от съвместната работа на всички държави и всички народи, за да се намали нееднаквостта на жизнения стандарт и да бъдат задоволени по-добре потребностите на мнозинството на всички хора.

Принцип 6Заслужено предимство на първо място на особените ситуации и особените потребности на развиващите се страни, преди всичко за най-слабо развитите страни и страните, чиято околна среда е най-засегната. Междуна-родни мерки в областта на околната среда и развитието трябва да са подчинени също така на интересите на всички страни.

Принцип 7Държавите работят заедно в духа на едно всеобщо партньорство, за да съхранят здравето и невредимостта на еко-системата на земята, да я пазят и възстановяват. Предвид на различните приноси за влошаване на гло-балната ситуация на околната среда, държавите носят общи, но въпреки това различни отговорности. Разви-тите държави поемат своята отговорност, която носят в световния стремеж към трайно развитие, с оглед нати-ска, който упражняват техните общества върху глобална-та природна среда, както и с оглед предоставените им на разположение технологии и финансови средства.

Принцип 8За да се достигне трайно развитие и по-добро качество на живота за всички хора, държавите трябва да премах-ват и отстраняват нетрайни производствени и потреби-телски структури и да поощряват ефективна демограф-ска политика.

Принцип 9Държавите трябва да работят заедно, за да увеличават намиращите се в страната капацитети за трайно разви-тие, като подобряват научното разбирателство чрез об-мена на научни и технологични познания и се поощрява развитието, приспособяването, разпространението и предаването на технологии, включително нови и инова-

ционни технологии.

Принцип 10Въпросите за околната среда се обсъждат най-добре с участието на всички засегнати граждани и на съответно-то ниво. На национално ниво всеки получава съответен достъп до намиращите се под контрола на публичните административни органи информации относно околната среда, включително информации за вредни вещества и опасни дейности в техните региони, както и възможност-та да участва в процесите на вземане на решения. Дър-жавите улесняват и поощряват общественото съзнание и участието в публичността, като правят достъпни ин-формациите в голям обхват. Осигурява се действителен достъп до правови и административни дела, включител-но до помощни средства и юридически решения.

Принцип 11Държавите приемат дейни закони за околната среда. Екологичните норми, целите и приоритетите на сто-панското управление трябва да отразяват връзките по отношение на околната среда и политическото развитие, на които се осланят. Норми, които намират приложение в някои страни, може да са неуместни в други, напри-мер в развиващи се страни, и да водят до неоправдани стопански и социални разходи.

Принцип 12Държавите трябва да работят заедно за това, да се подкрепя една защитна и отворена система на околната среда по пътя към трайно развитие, за да може по-добре да се решават проблемите по влошаването на околната среда. Основаващите се на околната среда търговско-политически методи не трябва да бъдат както средства на произволна и неоправдана дискриминация, така и да изразяват скрито ограничаване на международната тър-говия. Едностранни действия за отстраняване на пробле-мите на околната среда извън суверенната област на страната-вносител трябва да бъдат избягвани. Мерки за борба с излизащи извън границите или световни проблеми на околната среда трябва да почиват колкото е възможно на международен консенсунс.

Принцип 13Държавите развиват вътрешно-държавно право за гаранция и обезщетение на жертвите от замърсяването на околната среда и другите природни бедствия. Освен това страните работят заедно, постоянно и решително за понататъшното развитие на международното право в сферата на гаранциите и обезщетенията за неблагопри-




ятни въздействия от екологичен характер, предизвикани от дейности под тяхната суверенна власт или контрола на райони извън суверенната им територия.

Принцип 14Държавите работят заедно и активно, за да предотвратят и недопуснат преместването и трансфера в други страни на дейности и вещества, които водят до силно влошава-не на околната среда, или се определят като вредни за здравето на човека.

Принцип 15В защита на околната среда държавите използват в рамките на своите възможности постановлението за предварителни мерки. Ако са на лице застрашаващи сериозни или остатъчни вреди, недостатъчността на цялостна научна обоснованост не може да бъде причина да се отлагат ефективни мерки за предотвратяване на влошаването на околната среда.

Принцип 16Националните административни служби трябва да се постараят да подкрепят интернализирането на сред-ствата за околната среда и употребата на икономически инструменти, като се изисква предварителна сметка с подобаващо съобразяване на обществения интерес и без затрудняване на световната търговия и междуна-родните инвестиции, като основно причинителят на замърсяването поема разходите.

Принцип 17Като национален инструмент се провеждат опити за ус-тановяване надежността на околната среда при проекти, които вероятно биха имали съществено трайно развитие върху околната среда и изискват решението на компе-тентна национална служба.

Принцип 18Държавите информират незабавно другите държави за природни катастрофи или други спешни случаи, които вероятно биха довели до появата на вредни въздействия върху тяхната околна среда. Международната общност прави всичко възможно да помогне на така засегнати държави.

Принцип 19Държавите информират предполагаемо засегнати дър-жави за дейности, които биха имали съществени трайни прехвърлящи границите въздействия, предварително и своевременно, предоставят им обективна информация и

ги консултират навреме и с добри намерения.

Принцип 20На жените е отредена основна роля по въпросите на околната среда и развитието. Тяхното пълно ангажиране е съществено за едно трайно развитие.

Принцип 21Творчеството, идеалите и смелостта на младежта в света трябва да бъдат мобилизирани, за да се създаде едно световно партньорство и по този начин да се осигури трайно развитие и по-добро бъдеще за всички.

Принцип 22На местни народностни групи и техните общности, както и други местни общности се отрежда основополагаща роля по въпросите на околната среда и развитието, ос-новаваща се на техния опит и традиционните им форми на живот. Държавите трябва да зачитат тяхната иден-тичност, култура и интереси, да ги подкрепят ефективно и да им позволяват активно участие в полза на трайно развитие.

Принцип 23Околната среда и естествените ресурси на народите, които живеят под потисничество, чуждо господство и окупация, са защитени.

Принцип 24Воденето на война въздейства във всеки случай раз-рушително върху трайното развитие. По тази причина държавите спазват определенията на международното право за защита на околната среда и работят, доколкото се изисква, заедно за тяхното по - нататъшно развитие.

Принцип 25Мирът, развитието и опазването на околната среда са неделими и взаимозависими.

Принцип 26Държавите уреждат всички спорове помежду си мирно и с предназначените средства в съзвучие с Хартата на Обединените Нации.

Принцип 27Държавите и народите работят заедно с добра воля и в духа на партньорството при изпълняване на съдържа-щите се в тази декларация постановления както и при по - нататъшното развитие на международното право.

Превод: Сдружение “Екострума 2000”


ПРИНОС НА ЕВРОПЕЙСКОТО ОРГАНИЗИРАНО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО

Становище на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NilSSoN, Председател на Европейския икономически и социален комитет

1. ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ 1.1 Европейският икономически и социален комитет смята, че Конференцията на ООН за устойчиво развитие в Рио де Жаней-ро през 2012 г. трябва да изпрати към световната общност ясен сигнал, с конкретни предложения за прехода към икономиче-ски ред, който се основава на качествен икономически растеж, спомага за премахване на бедността и социалната несправед-ливост и едновременно с това съхранява природните условия за поминък на бъдещите поколения. 1.2 Комитетът приветства съобщението на Комисията като важна отправна точка за общ анализ и позициониране на институциите на ЕС в подготовката за конференцията „Рио+20“.

В този контекст Комитетът се позовава на работата си по водещата инициатива за ефективно използване на ресурсите и Пътната карта за постигане до 2050 г. на ниска въглеродна интензивност. На този фон Комитетът би искал да постави следните акценти. 1.3 Комитетът е убеден, че преходът към устойчива икономика трябва да бъде включен в една всеобхватна стратегия за устой-чивото развитие и да е справедлив по същността си. Комитетът приветства факта, че вече и Комисията разглежда социалното измерение на устойчивото развитие. Комитетът би искал да се постави по-силен акцент върху този подход. От основно значе-ние са социалното сближаване, справедливостта, включително и равнопоставеността между поколенията, справедливото


ЕИСК ще разширява все повече диалога с европейското организирано гражданско общество. Планирани са съвместни срещис Групата за връзка, с представители на националните икономически и социални съвети, а освен това и с други организации и мрежи на гражданското общество, които също са в процес на дефиниране на своитепозиции за конференцията „Рио+20“.

focus



преразпределение и решаването на социални проблеми, като например нарастващата неравнопоставеност, липсата на дос-тъп до различните ресурси, бедността и безработицата. 1.4 Комитетът подкрепя политическите препоръки на МОТ относно екологичните работни места и особено подчертава необходимостта от активно участие на социалните партньори в процеса на промяна на работната среда. Освен това ЕИСК подкрепя изцяло инициативата на ООН за осигуряване на минимално равнище на социална закрила (Social Protection floor initiative), която има за цел да осигури основен набор от социални права и социални трансфери, както и да направи достъпни за всички основните стоки и социални услуги. 1.5 Комитетът приветства факта, че съобщението на Комиси-ята е представено съвместно от комисарите, отговарящи за околната среда и за развитието, като по този начин недвусмис-лено се изтъква връзката между околната среда, устойчивото развитие и помощта за развитие. Комитетът се обявява за това новото определение на полити-ката на ЕС по отношение на помощта за развитие да изхожда от идеята за устойчивото развитие и това да се отрази върху насочването на помощите, както и върху разработването на местни проекти в областта на помощта за развитие. 1.6 ЕИСК остро осъжда факта, че в различни части на света и особено в развиващите се страни един милиард души страдат от глад, което е в пълно противоречие с осъществяването на първата от Целите на хилядолетието за развитие. Комитетът е убеден, че гарантирането на достъпа до ресурси, храна и енер-гия трябва да бъде една от приоритетните задачи в световна-та програма за устойчиво развитие. За осъществяването на тези цели е задължително гражданското общество да участва активно в изготвянето на политиките на местно и национално равнище, като при това в развиващите се страни трябва да се изтъкне по- специално ролята на жените. 1.7 Комитетът е убеден, че са необходими политически мерки на международно, национално, регионално и местно равнище с широк спектър от политически инструменти, за да се извър-ши преходът към „екологична икономика“. Тук се включват по-специално мерки, които гарантират, че пазарните цени правилно отразяват екологичните разходи, както и че финан-совата политика отчита все повече екологичните аспекти, като се насочва повече към данъчно облагане на използването на ресурсите вместо на фактора „труд“.Публичните програми за финансиране трябва да се насочат към насърчаване на инвестиции в устойчиви технологии и проекти и трябва да се спрат субсидиите, които водят до ув-реждане на околната среда, при което съответно трябва да се вземат предвид социалните последици.Възлагането на обществени поръчки трябва да се използва в подкрепа на по-екологични продукти и услуги. Следва да се предприемат мерки за по-добра взаимна подкрепа на светов-ната търговия и устойчивото развитие. 1.8 Трябва да се установят еднозначни параметри за измерва-

не на напредъка по пътя към по-голяма устойчивост. Трябва да се разработят методи, които измерват икономиче-ския напредък отвъд брутния национален продукт за подо-бряване на благосъстоянието на хората и качеството на живот, при отчитане на борбата с бедността, създаването на достойни условия на труд и опазването на природната среда. Като взема предвид своето становище „Отвъд БВП - показатели за устой-чиво развитие“, ЕИСК възнамерява още преди конференцията „Рио+20“ да изложи възгледите си за това как гражданското общество да бъде включено в разработването на тези показа-тели. 1.9 Във връзка с това, на конференцията „Рио+20“ трябва да се приеме мандат за „екологична икономика“, който да се изпъл-нява целенасочено от Организацията на обединените нации. Този мандат би трябвало да съдържа шест основни елемента: • измерване на напредъка по пътя към екологична икономи-ка; • регулаторни мерки за прехода към екологична икономика; • обучение и изграждане на съзнание по въпросите на устой-чивото развитие за насърчаване на екологична икономика; • инструменти на финансовата политика за насърчаване на екологична икономика; • публични разходи и инвестиции в екологична икономика; • определяне на цели за екологична икономика. 1.10 Резултатите от дейностите въз основа на гореспоменатия мандат трябва да се използват, за да се изготвят на национално равнище планове за действие и стратегии за преход към еко-логична икономика, при което следва да се отчитат съответни-те национални особености. 1.11 Управлението на международно равнище и на равнището на ООН в областта на устойчивото развитие и околната среда се нуждае спешно от по-добра интеграция и засилване, така че световната общност да предприеме необходимите стъпки за устойчиво развитие. Конференцията „Рио+20“ трябва да се използва за създаване на солидна институционална рамка на равнище ООН. Програмата на ООН за околната среда (uNeP) би трябвало да бъде укрепена и да продължи развитието си като институция. Освен това Комитетът смята, че идеята за Съвет за устойчивото развитие, в който участват политическите лидери на държавите-членки на ООН и който е пряко подчинен на Общото събрание, е подходяща за посрещане на предизви-кателствата при предприемането на необходимите стъпки за гарантиране на устойчиво развитие и за въвеждане на еколо-госъобразно функциониране на икономиката. 1.12 Успешният преход към устойчиво функциониране на икономиката зависи от това той да се приема и подкрепя от гражданското общество. Ето защо Комитетът се обявява твърдо за това, представителите на организираното граждан-ско общество да бъдат включвани активно в подготовката и последващите действия във връзка с конференцията „Рио+20“ и да се гарантира, че тяхното мнение действително ще бъде чуто на преговорите по време на конференцията и при


прилагане на резултатите. Досегашните форми на участие би трябвало да бъдат подложени на критична преоценка за това, дали изпълняват ефективно тази задача. Още преди конферен-цията „Рио+20“ Комитетът вече активно подкрепя този процес, като провежда конференции с гражданското общество, както и консултации с представители на европейското гражданско общество и на други региони от света. 1.13 Управлението за устойчиво развитие трябва да бъде заси-лено на национално, регионално и местно равнище, както и на равнище управление на предприятията. Това изисква ефектив-но и институционално гарантирано участие на гражданското общество по теми и проекти, които са от значение за еколо-гизиране на икономиката и на устойчивото развитие чрез демократични процеси и създаването на структури за диалог. По време на дискусиите на срещата на върха „Рио+20“, Европа би трябвало да представи своя положителен опит от участието на обществеността в процеса на вземане на решения, общест-вения достъп до информация за околната среда и достъпа до правосъдие въз основа на Конвенцията от Орхус и да настоява за утвърждаването на подобни структури в световен мащаб. 1.14 С цел да се обърне повече внимание на заинтересова-ността от дългосрочна устойчивост и да и се придаде правна стойност, Комитетът подкрепя инициативата на world future Council на равнище ООН и на национално равнище да се съз-даде „омбудсман за идните поколения“. 1.15 ЕС и държавите-членки би трябвало първо да изпълнят своите собствени задачи във връзка с устойчивото развитие и прехода към екологична икономика. Що се отнася до ЕС, ЕИСК е убеден, че преговорната позиция на Съюза по време на конференцията „Рио+20“ би била по-силна, ако той остане верен на своята историческа отговорност и сам си постави амбициозни цели за устойчиво развитие. Това вече е напра-вено в някои области, но в други трябва да бъдат положени значително повече усилия или да бъде направена първата стъпка. Комитетът настоятелно приканва Съвета, Комисията и Европейския парламент да приложат изцяло всички съществу-ващи цели за намаляване на емисиите до 2020 г. и да преценят дали поставената за 2020 г. цел за намаляване на емисиите не трябва да се повиши на 25 %, за да могат бъдещите цели да бъ-дат постигнати по разходноефективен начин и да се проправи пътят за следващи световни споразумения. Освен това всички необходими мерки за постигането на целта за увеличаване на енергийната ефективност с 20 % до 2020 г. трябва спешно да се приложат от всички държави-членки. Като цяло ЕС трябва да има предвид политическите последствия от прехода към по-екологична икономика за по-устойчиво развитие при определянето на новата многогодишна финансова рамка, при разработването на най-важните си политики, като например селскостопанската политика, сближаването, търговията и политиките за развитие и при по-нататъшното изпълнение на стратегията „Европа 2020“. След конференцията „Рио+20“ ЕС би следвало да преработи своята стратегия за устойчивост.

2. КОНТЕКСТ

2.1 На 24 декември 2009 г. Общото събрание на ООН прие резолюция относно провеждането на Конференция на ООН за устойчивото развитие (uNCSD) в Рио през 2012 г. 2.2 През 2010 г. ЕИСК разгледа подхода на ЕС във връзка с това значимо събитие и през септември 2010 г. представи своето първо становище по темата. Оттогава се проведоха подгот-вителни срещи в Ню Йорк и на други места, а Европейската комисия представи съобщение (СoM (2011) 363 окончателен) относно възможните насоки на ЕС за преговорите на срещата на върха „Рио+20“. Въз основа на широко обсъждане с пред-ставители на организираното гражданско общество, ЕИСК доразвива в настоящото становище своята позиция и настоява за това, редица въпроси да бъдат възприети като опорни точки за стратегия на ЕС за водене на преговори на срещата на върха „Рио+20“. 2.3 В резолюцията на Общото събрание се определят три основни цели на конференцията: • подновяване на политическия ангажимент в полза на устой-чивото развитие; • оценка на постигнатия досега напредък и на все още не-приложените заключения на най-важните срещи на върха за устойчивото развитие; • справяне с нови и бъдещи предизвикателства. 2.4 Актуално състояние. Въпреки че през последните 20 го-дини определено беше постигнат напредък по някои аспекти на устойчивото развитие, в много области положението се изостря: • бедността нарасна в абсолютни стойности. 2,6 милиарда души живеят с по-малко от 2 евро на ден; • 1,5 милиарда работници, т.е половината от работниците в света, работят при несигурни условия. През 2010 г. беше отче-тено най-високото равнище на безработица, откакто се изготвя тази статистика; • емисиите на СО2 и натрупването на парникови газове в атмосферата продължават да се увеличават, а изменението на климата все повече влошава условията на живот в много части на света; • миграцията в световен мащаб се увеличава, което оказва още по-голям натиск върху околната среда и сигурността на снабдяването; • от актуалните демографски тенденции може да се заключи, че до 2050 г. населението на света ще се увеличи до близо 9 милиарда души, което ще изостри още повече тези проблеми. 2.5 Нови и бъдещи предизвикателства. Ръстът на световното население, както и нарастващите очаквания към стандарта на живот и увеличаването на потреблението на суровини водят до недостиг на храни, енергия и други природни ресурси. По-следствията от това са покачване на цените и тежки социални и политически проблеми. 2.6 Гарантирането или съответно постигането на адекватна




продоволствена, енергийна и ресурсна сигурност за всички хора и за бъдещите поколения в свят с постоянно нарастващо население и ограничени природни ресурси е едно от най- го-лемите нови предизвикателства през следващите 100 години. В резултат на това е необходим качествен икономически растеж, който да спомогне за премахне на бедността и социалната несправедливост и едновременно с това да запази природните условия за поминък на бъдещите поколения. Създаването на институционални структури за справяне с това предизвикател-ство следва да бъде централна тема на срещата на върха през 2012 г. 2.7 През последните три години икономическата и финансо-вата криза постоянно занимаваше правителствените ръково-дители, както и икономическите и финансовите министри. Но тези остри краткосрочни проблеми не бива да изместват вни-манието от все по-ясно проявяващи се проблеми на реалната икономика в света и от неотложната нужда за пренасочване на световната икономика в по-устойчива, по-справедлива и по-екологична посока. Този преход сам по себе си дава важен импулс за нови инвестиции и работни места и следва да създа-ва повече справедливост, сближаване, стабилност и устойчи-вост. Той може да допринесе за разрешаването на настоящите икономически трудности. 2.8 Подновен политически ангажимент. Конференцията „Рио+20“ представлява изключителна възможност да се разработи рамка за този преход и да се поеме необходимият политически ангажимент на високо равнище за осъществяване на тази промяна. От основно значение е правителствените ръководители лично да се занимаят с тези въпроси, да вземат участие в конференцията и да я доведат до успешен завършек. Тъй като преходът на световната икономика е ключовата тема на конференцията, в нея трябва да вземат участие и министри-те на финансите, околната среда и развитието. 2.9 Устойчивото развитие се основава на инициативите и на участието на гражданското общество. Гражданското общество трябва да бъде активно привлечено както в подготовката на срещата на върха, така и в последващите действия и в прила-гането на резултатите от нея. На национално и международно равнище следва да бъдат създадени дискусионни структури, които да създадат възможност за диалог между представите-лите на гражданското общество, както и между гражданското общество и политиците, вземащи решения във връзка с еколо-гизирането на икономиката и с устойчивото развитие.2.10 В съответствие с решението на Общото събрание, на дне-вен ред ще бъдат следните две теми: • екологичната икономика в контекста на устойчивото разви-тие и борбата с бедността; • институционалната рамка за устойчивото развитие. 2.11 В рамките на една единствена среща на върха няма да бъде възможно да се постигне съгласие по всички мерки, необходими в световен мащаб за екологизиране на икономи-ката и за по-ефективно насърчаване на устойчивото развитие.

Затова Комитетът е на мнение, че основна цел на конферен-цията „Рио+20“ би трябвало да бъде създаването на стабилна институционална рамка в системата на ООН за изпълнение на решенията на конференцията, за дългосрочно насърчаване на устойчивото развитие в целия свят и за прилагането на програма за действие, целяща екологизирането на световната икономика през следващите години.

3. ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА РАМКА – НОВ СЪВЕТ ЗА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ

3.1 На международно равнище Комисията на ООН за устой-чивото развитие (CSD) от 19 години насам отговаряше за проследяването на напредъка при постигането на устойчиво развитие в целия свят. В настоящия си формат тя обаче вече не е целесъобразна. Наистина, тя анализира правилно някои проблеми, но не беше в състояние да предприеме съществени мерки за решаването им. Необходимо е в рамките на Организацията на обединените на-ции да се създаде по-дееспособна структура, за да се подходи по-ефикасно към големите въпроси на устойчивото развитие в световен мащаб. 3.2 Сред различните варианти за засилване на институционал-ната структура в рамките на ООН, ЕИСК се обявява за офор-мящата се концепция за нов Съвет за устойчивото развитие, който да е пряко подчинен на Общото събрание и който да координира и подсили настоящата дейност на Икономическия и социален съвет на ООН (eCoSoC) и на Комисията за устойчи-вото развитие. 3.3 В този съвет би трябвало да участват всички страни в света, представлявани от своите политически лидери. Съветът би трябвало да насърчава мерки в световен мащаб по всички аспекти на устойчивото развитие и прехода към по-екологична икономика, както и действия по нови и все по-важни теми, като продоволствената и енергийната сигурност. 3.4 Този нов съвет следва да работи в тясно сътрудничество със Световната банка и с Международния валутен фонд (МВФ), а на тях самите да се възложи нова задача – насърчаване на устойчивото развитие като нов акцент в работата им. 3.5 Програмата на ООН за опазване на околната среда (ПРО-ОНОС) и Програмата на ООН за развитие (ПРООН) следва да бъдат подсилени, за да могат заедно да дават по- голям принос по въпросите, свързани с екологията и развитието като изме-рения на устойчивото развитие. 3.6 Управление на национално равнище. Успоредно със създаването на дееспособни структури на равнището на ООН, политическите лидери трябва да използват световната среща на върха и за съживяване на собствените си национални меха-низми за устойчиво развитие. 3.7 Националните стратегии за устойчиво развитие следва да бъдат обновени и осъвременени и да получат пълна подкре-


па от страна на бизнеса и на всички части на гражданското общество. Консултативни органи като Съветите за устойчиво развитие трябва да получат подходящи ресурси, за да могат да изпълняват съответно своята роля като лаборатории за идеи и двигател на прогреса. 3.8 Управление на регионално и местно равнище. В цял свят съществуват множество отлични примери за това, какво могат да постигнат властите на поднационално равнище. На тази среща на върха, за образец следва да се изтъкнат най- добрите примери, а националните правителства да бъдат призовани да насърчават местните и регионалните власти в своите страни за постигане на по-нататъшен напредък и да ги подкрепят в този процес. 3.9 Ролята на икономиката и на социалните партньори. Сега е назрял моментът въз основа на най-добрите примери за положителни практики по-широко да се насърчават утвърдили се устойчиви бизнес практики, като бъдат изготвени рамково споразумение за корпоративната отговорност по отношение на устойчивостта и рамково споразумение за отчетността въз основа на iSo 26000. Преговори по тези въпроси би трябвало да започнат по време на срещата на върха. Социалните парт-ньори трябва да бъдат изцяло включени в този процес. 3.10 Ролята на гражданското общество. Преходът към устой-чиво функциониране на икономиката може да се осъществи успешно, само ако гражданското общество участва активно в този процес. Това изисква демократични процеси, както и съз-даване на структури за диалог между гражданското общество и политиците, вземащи решенията. Информацията за околната среда, напредъка към екологична икономика и за други аспекти на устойчивото развитие трябва да бъде широко достъпна във всички страни, така че да може да се проведе компетентен обществен дебат по тези клю-чови въпроси. В Европа Конвенцията от 1998 г. за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (т.нар. Конвенция от Орхус) допринесе успешно за разширява-не и утвърждаване на правото на обществеността на достъп до информация, както и за насърчаване на общественото участие и на достъпа до правосъдие. На срещата на върха трябва да бъде отправен призив за изготвяне на подобни конвенции във всички региони на света, а новият Съвет за устойчиво развитие да бъде натоварен със задачата да преследва тази цел в световен мащаб. 3.11 Омбудсман за идните поколения. Нуждите на бъдещите поколения са основен аспект на устой-чивото развитие; те обаче не са представени в рамките на съответните процеси на вземане на решения. За да се поправи това положение и с цел да се обърне повече внимание на дългосрочните интереси и да се придаде правна стойност, Комитетът подкрепя инициативата на world future Council, на равнище ООН и на национално равнище да се съз-даде „омбудсман за идните поколения“.

4. ЕКОЛОГИЧНА ИКОНОМИКА

4.1 Понастоящем начинът на функциониране на световната икономика не е ориентиран към устойчиво развитие. От еко-логична гледна точка той насърчава прекомерното потребле-ние на природни ресурси, създава условия за замърсяване на околната среда и не е в състояние да смекчи изменението на климата. В социално отношение този начин на функциониране е причина за висока безработица и бедност, както и за широко разпространените лошо здравословно състояние и липса на образование. 4.2 Екологизирането на икономиката означава пренасочване на начина, по който тя функционира, към по-устойчиви резул-тати. Икономическите цели трябва да бъдат преразгледани с оглед на приноса им за устойчивото развитие. Всички инстру-менти на икономическата политика трябва да бъдат конфигу-рирани така, че да могат да насочат икономиката в по- голяма степен към устойчиво развитие. 4.3 В досегашното икономическо развитие икономическият растеж беше важна предпоставка за повишаване на общия стандарт на живот. Той трябва да остане и за в бъдеще основна цел, по-специално за развиващите се страни, където тепър-ва предстои да бъдат създадени достойни условия на живот за всички. Екологичната икономика е насочена към това, да отдели икономическия растеж от отрицателните последици за околната среда. Тя трябва да бъде елемент от стратегия за ус-тойчиво развитие, която е насочена към качествен икономиче-ски растеж, спомага за премахване на бедността и социалната несправедливост и едновременно с това запазва природните основи за поминък на бъдещите поколения. Преориентира-нето към екологична икономика трябва да спазва основните принципи на справедливост, сътрудничество и обща, но дифе-ренцирана отговорност. 4.4 ЕИСК оценява като положителен факта, че в международ-ните преговори за климата сега се вземат предвид също и социалното измерение, и аспектът на достойните условия на труд при прехода към нисковъглеродна икономика. Това е заложено в общата концепция за дългосрочни действия в све-товен мащаб в Споразумението от Канкун. Комитетът подкрепя политическите препоръки на МОТ относно зелените работни места и подчертава по-специално необходимостта от активно включване на социалните партньори в процеса на трансфор-миране на работната среда. 4.5 Задачата за екологизиране на икономиката е много широ-кообхватна и трябва да бъде застъпена в множество различни области: • на международно, национално, както и регионално и мест-но равнище на управление; • в много сектори на икономиката; • като бъдат привлечени за участие най-различни предприя-тия, социалните партньори и други икономически участници; • с участието на гражданите и потребителите.




4.6 Конференцията „Рио+20“ трябва да породи нов политиче-ски ангажимент за насърчаване на устойчивото развитие и за преход към екологична икономика в целия свят. Участниците в конференцията следва да утвърдят принципи за прехода към по-екологична икономика. Освен това те трябва да възложат на компетентните органи на Организацията на обединените нации мандат да разработят насочена към действия работна програма относно ключовите въпроси на насърчаването на устойчиво развитие в целия свят. 4.7 Мандат за „зелена икономика“, възложен на органите на Организацията на обединените нации. Комитетът предлага в един мандат за по-нататъшната дейност на органите на ООН за устойчиво развитие да бъдат включени шест стълба или основни точки: • измерване на напредъка по пътя към екологична икономи-ка, • регулаторни мерки за прехода към екологична икономика, • образование по въпросите на устойчивото развитие за насърчаване на екологична икономика, • инструменти на финансовата политика за насърчаване на екологична икономика, • публични разходи и инвестиции в екологична икономика, • определяне на цели за екологична икономика. 4.8 ЕС и неговите държави-членки натрупаха разностранен опит при прилагането на политически инструменти за насър-чаване на устойчивото развитие. Ето защо ЕС би трябвало активно да споделя този опит на международно равнище. 4.9 Измерване на напредъка към постигане на по- екологична икономика. Трябва да се установят еднозначни параметри за измерване на напредъка по пътя към по-голяма устойчивост. Необходимо е да се разработят методи, които измерват ико-номическия напредък въз основа на подобряване на благо-състоянието на хората и качеството на живот при отчитане на борбата с бедността, създаване на достойни условия на труд и опазване на природната среда. По- специално трябва да се постигне съгласие относно методите, по които се измерва из-разходването на различни видове природен капитал в почвата, водата, въздуха и съответните екосистеми при извършване на икономическа дейност. 4.10 На срещата на върха следва да се договори график за изграждане на система за измерване на напредъка по пътя към екологично функциониране на икономиката. 4.11 Още в становището си „Отвъд БВП — показатели за ус-тойчиво развитие“ ЕИСК вече изложи разсъждения относно границите на БВП, възможните промени и допълнения, както и необходимостта от изготвяне на нови критерии, с които могат да бъдат утвърдени допълнителни показатели за благосъсто-яние и (икономическа, социална и екологична) устойчивост. ЕИСК възнамерява още преди конференцията „Рио+20“ да изложи своите възгледи за това, по какъв начин гражданското общество може да бъде включено в разработването на тези показатели.

4.12 Регулаторни мерки. В ЕС стандартите за ефективност за много различни продукти и процеси (особено стандартите за енергийна ефективност) в течение на годините ставаха все по- високи чрез постепенно затягане на минималните стандарти. Ето защо ЕС би следвало да предложи сходен механизъм, за да се насърчи този процес в световен мащаб. Вероятно е също така целесъобразно да се разработят нови международни инициативи за управление на химикалите, както и за справяне с последиците от нови, развиващи се технологии, като напр. нанотехнологиите. 4.13 Образование по въпросите на устойчивото развитие и обмен на информация. Някои страни, региони, градове, предприятия и др. вече показаха на практика, че преходът към устойчиво развитие може да се осъществи успешно. 4.14 Европа активно насърчи образованието по въпросите на устойчивото развитие и информационните кампании за утвър-дени практики и за нови инициативи в областта на устойчи-вото развитие. Натрупаният опит в тази сфера следва да бъде споделен по време на международните дискусии във връзка с инструментите за постигане на екологична икономика. 4.15 Мерки на финансовата политика. Срещата на върха би следвало да даде допълнителен тласък на националните и международните усилия за екологизиране на финансовата политика, като се премахнат нелогичните субсидии и данъч-ната политика се формулира така, че да се улеснява заетостта и да се утежняват тези, които замърсяват околната среда или използват изкопаеми горива и други природни ресурси. Освен това е време да се предприеме нова инициатива, насочена към международно договорено данъчно облагане на финансовите транзакции, а приходите от него да се използват за инвестиции в устойчивото развитие. 4.16 Инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Компетентните органи на Организацията на обединените на-ции би трябвало да бъдат натоварени със задачата да устано-вят в кои области на научните изследвания и разработването на технологии и инструменти за екологична икономика би било полезно усилията в областта на НИРД да се обединят чрез международно сътрудничество. Важно е в целия свят бързо да се въведат нови, по-екологични технологии. Компетентните органи на Организацията на обединените нации следва по- специално да установят кои са пречките за бързия трансфер на такива технологии и да разработят възможности за премахва-нето им. 4.17 Възлагането на обществени поръчки може да се превър-не в ефикасен инструмент за насърчаване на предприятията да предоставят по-екологични продукти и услуги. Европа разполага с опит при използване на „зелените“ обществени поръчки, при спазване на принципите на свободната търговия в европейска рамка. На компетентните органи на Организаци-ята на обединените нации следва по-специално да се възложи задачата за насърчаване в световен мащаб на утвърдените практики в тази област.


4.18 Инвестиционни потоци – нов световен договор. Спо-ред достоверни оценки, необходимите общи инвестиции за извършване на прехода към икономика с по-ниски емисии на Co2 само в сектора на енергетиката през следващите 40 годи-ни ще достигнат няколко милиарда евро. За други аспекти на прехода към устойчивото развитие също ще са нужни големи суми. На компетентните органи на Организацията на обеди-нените нации следва да се възложи задачата да предоставят форум за наблюдение на най-важните световни инвестици-онни потоци и да установят дали те трябва да се увеличават или пренасочват, за да се осъществи преходът към устойчива икономика. 4.19 Капацитетът на отделните страни по отношение на при-родни, икономически и човешки ресурси за извършване на преход към устойчиво развитие варира значително. Едно от най- важните предизвикателства за Срещата на върха през 2012 г. ще бъде как да се придаде повече съдържание и обхват на един световен договор, за да се мобилизират публичните и частните ресурси за програми за изграждане на капацитет, технологичен трансфер и устойчиви инвестиции и за да се подкрепят най- слабо развитите страни и други развиващи се страни по един справедлив начин в усилията им да бъдат в крак с прехода към устойчиво развитие. Компетентните органи на Организацията на обединените нации следва да наблюдават напредъка по спазването на финансовите и другите ангажи-менти за подкрепа на развиващите се страни в прехода им към устойчиво развитие.

5. ЦЕЛИ В КЛЮЧОВИТЕ СЕКТОРИ 5.1 Концепцията за по-екологична икономика ще се отрази върху всички икономически сектори. Всички сектори трябва да направят по-ефективно своето потребление на енергия и на останалите природни ресурси, да намалят въздействието на замърсяването и генерирането на отпадъци, да обръщат пове-че внимание на природната среда и на биологичното разноо-бразие, както и да гарантират равенство и справедливост. 5.2 Понастоящем международните цели за развитие са насоче-ни към изпълнение на Целите на хилядолетието за развитие. Комитетът смята, че в хода на предвиденото за 2015 г. прераз-глеждане, за следващия период трябва да бъдат определени нови международни цели за развитие с по-силен акцент върху целите на устойчивото развитие. Срещата на върха в Рио след-ва да възприеме тази обща цел и да възложи на новия Съвет за устойчиво развитие да представи конкретни предложения в ключовите сектори. В следващите параграфи се разглеждат приоритетите в някои ключови сектори. 5.3 Енергетика. Екологизирането на енергийния сектор представлява най-голямото предизвикателство в рамките на цялостния проект за „зелена икономика“. 5.4 Преходът към екологична икономика изисква радикал-ни промени в енергийния сектор, който трябва да премине

от изкопаеми горива към енергийни източници с ниски или нулеви емисии на Co 2 , каквито са възобновяемите енергийни източници. В същото време, за един по-рентабилен и по- ефек-тивен преход, всички сектори трябва да положат значителни усилия, за да се използва енергията по-ефективно и по този начин да се спре или да се намали нарастването на световното търсене на енергия. 5.5 Достъпът до чисти, достъпни и модерни енергийни услуги е задължително условие за насърчаване на дългосрочно со-циално и икономическо развитие и за постигане на Целите на хилядолетието за развитие. Според Международната агенция по енергетика повече от 1,4 милиарда души в целия свят нямат достъп до електричество. Още един милиард нямат достъп до надеждни електрически мрежи. Неотдавна Общото събрание на ООН определи 2012 г. за „Международна година на устойчи-вата енергия за всички“, с което предоставя много необходи-мата възможност вниманието на световната общественост да се насочи към енергийната бедност, както и към достъпните решения и бизнес модели, които вече съществуват и могат да бъдат използвани в световен мащаб. ЕИСК участва активно в дебата относно устойчивото развитие и устойчивата енергия и ще продължи да дава своя принос по този важен въпрос. 5.6 Много хора все още нямат достатъчен достъп до енергия (енергийна бедност).Приоритетна цел на прехода към по- екологични форми на енергоснабдяване трябва да бъде осигуряването на доста-тъчно енергия на приемливи цени за по-бедните слоеве от населението. 5.7 Селско стопанство, биологично разнообразие и природна среда. Комитетът остро осъжда факта, че в различни части на света, преди всичко в развиващите се страни, един милиард души страдат от глад, което е в пълно противоречие с осъщест-вяването на първата от Целите на хилядолетието за развитие. 5.8 Комитетът призовава световната общност да признае на международно и национално равнище правото на храна, да подобри правото на собствена земя, на достъп до земя и до вода, както и да държи под контрол закупуването на големи площи земя от страна на държавата и частни инвеститори в развиващите се страни (т. нар. „land grabbing“). 5.9 В много части на света селскостопанската дейност се нуж-дае от задълбочено преосмисляне от гледна точка на еколо-гичната икономика, гарантирането на продоволствена сигур-ност за всички, опазването на природния капитал на почвите и на видовото им разнообразие, както и с оглед на насърчаване на ресурсната ефективност в този сектор. Водните ресурси се нуждаят от особена грижа към по-добро управление и опазва-не. В тези области трябва да бъдат поставени нови цели. 5.10 ЕИСК вижда ключа към устойчивото селско стопанство в поддържане на достатъчно от количествена гледна точка, качествено и регионално диференцирано, цялостно и еко-логосъобразно производство на хранителни продукти, което опазва и поддържа селските райони, запазва разнообразието




и специфичните характеристики на продуктите и насърчава разнообразието и богатството на видове на култивиран ланд-шафт и селските райони. Въпреки че в целия свят се насърчава по- голямото биологично разнообразие, все още се наблюдава изчезване на видове. Горското стопанство, минното дело, индустрията, както и не на последно място нарастването на населението, също заплашват разнообразието на видовете. 5.11 Трябва да се предприемат ефикасни мерки за по-добро и по-прозрачно функциониране на пазарите на селскостопански продукти. Необходимо е да се води борба с промяната и недо-пустимото повишаване на цените на хранителните продукти. Използването на възобновяеми суровини за добив на енергия не бива да се извършва в ущърб на световното продоволстве-но осигуряване. Продоволствената сигурност трябва да се гарантира чрез съз-даването на запаси на регионално равнище. Освен това трябва да се цели по-засилено използване на остатъчната биомаса от селското стопанство и производството на храни. 5.12 Правата на работниците в селското стопанство трябва да се гарантират чрез прилагане на съществуващите конвенции на МОТ. Активното участие на гражданското общество при осъществяването на местно и национално равнище на проек-ти, свързани с устойчивостта, е безспорно, при това в развива-щите се страни трябва по-специално да се изтъква и ролята на жените. 5.13 Морска среда. Морската среда е подложена на замър-сяване, прекомерен риболов и свръхексплоатация на други морски ресурси. Участниците в конференцията би трябвало да възложат задачата на отговорните органи на Организацията на обединените нации да стартират нов международен процес, за да се засилят и координират съществуващите механизми за опазване на морската среда и за да могат другите морски ресурси да се опазват по-ефективно, отколкото при сега дейст-ващите разпоредби.

6. ДЕМОНСТРИРАНЕ НА ОТГОВОРНО ОТНОшЕНИЕ

6.1 За да бъде благонадежден, ЕС трябва на първо място да изпълни своите собствени вътрешни задачи по отношение на устойчивостта. 6.2 Държавите-членки и ЕС трябва: • съвместно да потвърдят политическия си ангажимент за устойчиво развитие, като възложат отговорността за това на правителствените ръководители, които да получават съответ-но съдействие от страна на икономическите и финансовите министерства, както и на министерствата на околната среда и други министерства; • да вдъхнат нов живот на своите стратегии и програми за действие за устойчиво развитие; • да работят в тясно сътрудничество с предприятията и

всички части на гражданското общество при подготовката на срещата на върха и при последващите действия, както и при насърчаването на устойчиво развитие и на екологична икономика.

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

Европейският икономически и социален комитет се

ангажира да проследява активно процеса, свързан

с провеждането на конференцията на ООН относно

устойчивото развитие през 2012 г. в Рио. Още по време

на изготвянето на настоящото становище се проведоха

изслушвания на 23 март 2011 г. и 7 юли 2011 г.

• След приемане на становището, докладчикът ще

положи активни усилия за включване на позицията на

ЕИСК в междуинституционалния диалог, с цел изработ-

ване на обща позиция на ЕС.

• На основата на приетите становища, ЕИСК ще разши-

рява все повече диалога с европейското организирано

гражданско общество. Планирани са съвместни срещи

с Групата за връзка, с представители на националните

икономически и социални съвети, а освен това и с

други организации и мрежи на гражданското обще-

ство, които също са в процес на дефиниране на своите

позиции за конференцията „Рио+20“. Заплануваната за

началото на 2012 г. голяма конференция на ЕИСК ще

бъде още един жалон в този процес на дискусии в граж-

данското общество.

• Отвъд вътрешноинституционалния диалог, ЕИСК

разглежда темата за конференцията „Рио+20“ в рамките

на отношенията си с представители на организираното

гражданско общество от други региони на света, най-

вече Бразилия – страната домакин на конференцията,

Китай и Южна Африка. Докладчикът ще вземе активно

участие в този диалог, за да дефинира общи акценти

в целите на организираното гражданско общество от

различни региони на света и да представи тези пози-

ции през юни 2012 г. в Рио де Жанейро.

Освен това докладчикът ще представлява ЕИСК в раз-

искванията, посветени на „Рио+20“ в Международната

асоциация на икономическите и социални съвети и

сродните институции (aiCeSiS). По време на конферен-

цията в Рио са планирани поредица от срещи с между-

народните ни партньори.

Източник: Официален вестник на Европейския съюз


ПРИНОСЪТ НА МЕСТНИТЕ И РЕГИОНАЛНИТЕ ВЛАСТИ В ЕС

Становище на Комитета на регионите

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ• призовава срещата на върха Рио+20 изрично да признае урбанизацията за едно от основните нововъзникващи предиз-викателства, които светът трябва да реши, както и за по-голяма подкрепа за обмен на опит и трансфер на знания относно устойчиво градско развитие между поднационалните равнища на управление и местните власти в световен мащаб;• призовава на срещата на високо равнище „Рио+20“ да бъде приета пътна карта за екологична икономика, която обаче да включва конкретен раздел за местна екологична икономика, в който да се признава ключовата роля на поднационалните и местните власти и по-специално да се утвърждава ролята на международния Конвент на кметовете и регионите и да се оказва подкрепа на децентрализираното сътрудничество за


ilmar reepalu (Se/ПЕС), общински съветник от Малмьо

развитие; евентуален механизъм за развитие на капацитета би следвало да задължава страните да привлекат своите подна-ционални равнища за активно участие в този процес;• настоява поднационалните правителства и местните власти да имат място в институционалната рамка за устойчиво разви-тие като напълно признати правителствени участници, заедно с националните правителства и органите на ООН. „Рио+20“ би трябвало да преразгледа съществуващите структури на т. нар. „големи групи“, например като създаде нова и приобщаваща категория „правителствени участници“, и да връчи мандат на бъдещата Световна организация за околната среда (или на uNeP) или на бъдещия Съвет за устойчиво развитие за създа-ване на постоянен комитет за поднационалните и местните власти;

Отправен документ:„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономи-чески и социален комитет и Комитета на регионите - Рио+20: към екологична иконо-мика и по-добро управление“ COM(2011) 363 окончателен

alfakanal.se



• би искал на „Рио+20“ да се определят бъдещите рамки на управлението, които са необходими за по-нататъшното раз-витие на „Местния дневен ред 21“, и да се подкрепи дейността по създаване на екологична демокрация в световен мащаб, например като се подкрепи приемането на други регионални конвенции, подобни на Орхуската конвенция на Икономиче-ската комисия за Европа на ООН, или като се започнат прего-вори по световна конвенция, основаваща се на Принцип 10 от Декларацията от Рио.

I. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

А. Общи бележки

1. приветства решението на Общото събрание на ООН да свика през юни 2012 г. в Рио де Жанейро конференция на ООН по въпросите на устойчивото развитие на най-високото възмож-но равнище (среща на върха uNCSD или „Рио+20“), с цел да се осигури обновен политически ангажимент за устойчиво разви-тие, да се оценят постигнатият досега напредък и оставащите пропуски в прилагането на резултатите от предходните срещи на върха по въпросите на устойчивото развитие, както и да се разгледат новите и нововъзникващите предизвикателства. Това ще бъде направено в контекста на две конкретни теми: „екологична икономика в контекста на устойчивото развитие и изкореняването на бедността“ и „институционална рамка за устойчиво развитие“;2. призовава всички участници в конференцията „Рио+20“ и в последващите действия да гарантират нейния успех и да отбележат действителен напредък в постигането на устойчиво развитие;3. по различни поводи е подчертавал значението на мерките и промените, с цел да се окаже подкрепа и осъществи напре-дък в работата по устойчивото развитие. КР смята, че всички участници — световните, на равнището на ЕС, както и нацио-налните, поднационалните и местните власти - носят споделе-на отговорност за изграждане на устойчиво общество, щадящо наличните природни ресурси. Членовете на КР, градовете и поднационалните правителства имат важна роля в това отношение и в голяма степен предста-вляват движещата сила в работата, посветена на постигането на устойчиво развитие, не на последно място поради своята близост до гражданите на ЕС;4. затова призовава за изрично позоваване и овластяване на поднационалните правителства и местните власти във всички обсъждания по време на Рио+20. Поднационалните правител-ства и местните власти трябва да участват активно в подготов-ката, провеждането, последващите дейности и прилагането на резултатите от конференцията. Държавите-членки се насър-

чават да създават форуми с поднационалните правителства и местните власти в процеса на подготовка за Рио+20;5. приканва Европейския съвет и Европейската комисия да изготвят ясна и единна позиция на ЕС за конференцията на ООН и да гарантират, че политическото споразумение в Рио де Жанейро ще бъде последвано от конкретни действия; във връзка с това подчертава, че участието на гражданите, компетентността и правомощията на поднационално и местно равнище представляват основна предпоставка за изграждане на устойчиво общество.За да се подкрепи това, принципите на субсидиарност и про-порционалност трябва да се спазват и развиват на всички рав-нища на управление - от световното, чрез процеса на плани-ране и вземане на решения в рамките на ЕС - до националното и поднационалното равнище. Поднационалните правителства и местните власти трябва да получат признание като напълно равноправни партньори и като най-подходящото равнище на управление в усилията за постигане на устойчиво развитие, както при подготовката на конференцията на ООН, така и при прилагането на резултатите от нея;6. призовава срещата на върха Рио+20 изрично да признае урбанизацията за едно от основните нововъзникващи предиз-викателства, които светът трябва да реши. Урбанизацията има особено значение за поднационалните правителства и местни-те власти, тъй като те са най-пряко засегнати от произтичащите от нея предизвикателства и възможности.От началото на настоящия век по-голямата част от седемте милиарда души на Земята живеят в градове. До 2050 г. населе-нието в света може да се увеличи от 7 на 9 милиарда и според някои прогнози до 2030 г. 60% от него ще живеят в градове. Тази тенденция е особено отчетлива в развиващите се страни или в страните, където се извършва бърз преход.Устойчивото градско развитие изисква цялостен и интегриран подход към управлението на икономическите, екологичните и социокултурните измерения на развитието в една прос-транствена и физическа рамка. КР препоръчва да се полагат по-големи усилия за насърчаване и подкрепа на устойчивото градско развитие;7. изтъква, че „устойчивото развитие“ зависи от съгласуваност-та на социалните, екологичните и икономическите фактори и затова борбата с бедността и социалното изключване трябва да бъде също толкова централна тема на конференцията „Рио+20“, колкото и съхраняването на ресурсите, борбата с из-менението на климата и други цели на политиката за околната среда;8. би искал да се полагат по-големи усилия за създаване, оце-няване, представяне и разпространяване на добри примери на устойчиво градско развитие. Има значително търсене за обмен на опит и трансфер на знания, както по отношение на инсти-туционалните фактори, така и на прилагането на цялостен и интегриран системен подход към процесите на планиране и


вземане на решения. Доброто управление на градската среда, планирането на прос-транството, системите за управление на земите, законодател-ството и политиките, финансирането, сътрудничеството между публичния и частния сектор, участието на обществеността, образованието, обучението и информацията са все области, в които има значителна нужда от обмен на опит и трансфер на знания между поднационалните правителства и местните власти в световен мащаб;9. желае да подчертае колко важно е да се акцентира върху изграждането и развитието на различните форми на парт-ньорство и взаимодействието между градовете и техните околности. Увеличаването на населението в градовете води до завишени изисквания към производството и доставката на стоки, например продоволствията, както и към придружава-щото ги управление на отпадъчните продукти и отпадъците. Конкретен пример за необходимостта от по-голямо сътрудни-чество между градовете и техните околности е управлението на биологичните отпадъци, където са нужни функциониращи системи, позволяващи завръщане на хранителните вещества към селскостопанските земи и поддържане в затворен кръг на биологичния екоцикъл;10. изразява убеждението, че образованието, обучението и разпространението на информация са от съществено значение за увеличаване на обществената осведоменост. Разработването на учебни програми е особено важно за необ-ходимия преход, с оглед на придобиване не само на техниче-ски знания по определени аспекти, но и знания за цялостен и интегриран системен подход;11. желае да изтъкне, че много от предизвикателствата, пред които е изправена международната общност в своята работа за създаване на устойчиво развитие, както и конкретните мер-ки, които тя предприема за тази цел, не могат да се разрешат единствено чрез нови технологии и увеличени финансови инвестиции. Необходими са мерки и за изграждане на знания, с цел да се адаптира поведението на хората, моделите им на потребление и т.н.;12. подчертава в това отношение голямото значение на тра-диционните и социалните медии. Следва да се вземат мерки за оказване на подкрепа на развитието на тези медии като инструменти за обмен на информация, мобилизиране на хора, взаимно свързване на инициативи и създаване на критично обществено мнение, а с това и за насърчаване на изграждане-то на устойчиво общество;13. подчертава, че един от инструментите, използвани в усили-ята за постигане на устойчиво общество, е побратимяването на градовете. На местно и поднационално равнище съществуват или са в процес на създаване много проекти за побратимяване на двустранна или многостранна тематична основа.В тези процеси са ангажирани редица участници, както в на-ционален, поднационален и местен мащаб, така и в рамките на

Европейския съюз и в международен мащаб. Побратимяването е особено ефективен инструмент, когато има конкретно тема-тично насочено съдържание и цели постигане на устойчивост и когато в него са ангажирани не само националните правител-ства и местните власти, но и организациите на гражданското общество, което е по-важно за постигане на успешни резулта-ти;14. подчертава, че международните, регионалните или нацио-налните сдружения на поднационалните равнища на управле-ние също могат да играят важна роля в улесняване на обмена и да спомогнат да се чуе гласът на местните и регионалните власти на световната сцена. Самият КР действа като важен институционален участник в контекста на ЕС в тази връзка и смята, че са необходими по-нататъшни усилия, за да се коор-динират съществуващите структури и мрежи и да се подобри оценката на иновативните проекти и разпространението на най-добри практики;

Б. Създаване на условия за преход към екологична икономика

15. би искал да изтъкне, че устойчивото развитие с неговите три измерения: икономика, екология и общество представлява основата за растеж, повече възможности за заетост, екологич-на икономика, по-голямо благоденствие и по-чиста и здраво-словна околна среда;16. констатира, че настоящата икономическа система над-хвърля капацитета на планетата по отношение на устойчивото използване на ресурсите и че Европейският съюз е освен това все по-голям вносител на фосилни енергоносители и на суровини. Някои от тях са от стратегически интерес за настоя-щето и бъдещето на Съюза, но могат да бъдат изчерпани през следващите десетилетия. Тази констатация налага преход на икономиката към по-устойчив и по-щадящ ресурсите начин на развитие;17. твърдо подчертава, че преходът към по-устойчив модел на развитие не е само проблем, а напротив, предлага редица въз-можности, особено когато подобряването на околната среда и създаването на икономическа и социална добавена стойност са разглеждани през призмата на ползотворен съюз. Тези възможности трябва да бъдат оползотворени чрез съответни мерки в областта на икономическата политика, образованието и промените в обществото;18. прави заключението, че с оглед на настоящите финансови условия в Европейския съюз и в международен план, следва да има стремеж към устойчива икономика, както и към създаване на устойчиво състояние на заетостта;19. изтъква значението на екологичните работни места и на-стоява да се подпомага създаването им, тъй като се разглеждат като достоен труд във всички стопански сектори, ориентирани към устойчивост (както нововъзникващи, така и традиционни),




поради предлаганата от тях възможност за напредък в социал-ното сближаване. Поради това образованието и изграждането на капацитет в сферата на устойчивостта на всички равнища трябва да се разглеждат като ключови елементи за улесняване на пълноценното развитие на тези жизненоважни сектори;20. препоръчва на срещата на високо равнище „Рио+20“ да бъде изработен нов алтернативен модел за измерване на рас-тежа и благоденствието, различен от БВП. Това е необходимо, за да се преориентират дебатите по въпросите на политиките и да се постигне коренна промяна в разбирането за понятието „прогрес“. Необходими са пока-затели, които да отчитат изменението на климата, биологич-ното разнообразие, ефикасността на ресурсите и социалното приобщаване;21. убеден е, че ЕС може да играе важна роля за конферен-цията на ООН най-вече тогава, когато самият той дава добър пример: преговорната му позиция би станала по-силна, ако самият той си поставя амбициозни цели по пътя към „зелена икономика“, например в областите, обхванати от водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ на стратегията „Европа 2020“;22. подкрепя предложението на Европейската комисия по време на срещата на високо равнище „Рио+20“ да се прие-ме пътна карта за екологична икономика, която набелязва цели и подходящи показатели, посочва преки международни действия и ясна рамка за инициативи на световно, регионално (включително на ЕС), национално и поднационално равнище, и включва график за тяхното изпълнение;23. подкрепя в тази връзка искането на ЕС срещата на върха „Рио+20“ да изготви механизъм за развитие на капацитета за предоставяне на целенасочени, съобразени с условията съвети на всички заинтересовани страни относно прехода към екологична икономика и достъпа до наличното финансиране. КР подчертава, че този механизъм би следвало да задължава страните да привлекат своите поднационални равнища за активно участие в този процес;24. счита, че пътната карта трябва да включва конкретен раздел за местна екологична икономика, в който се отчита ключовата роля на поднационалните правителства и местните власти в прехода към екологична икономика.В този раздел по-конкретно следва да се разглеждат основните предизвикателства, свързани с глобализацията и градската екологична икономика, да се утвърждава ролята на между-народния Конвент на кметовете и регионите и да се оказва подкрепа на децентрализираното сътрудничество за развитие чрез поднационалните правителства и местните власти;25. поставя изискването по време на срещата на високо равнище „Рио+20“ в предложения от Европейската комисия инструментариум за екологичната икономика да се включат множеството примери на успех, онагледяващи приноса на под-националните правителства и местните власти за създаване на екологична икономика;

26. припомня важната роля и многобройните дейности на поднационално и местно равнище в областта на помощта за развитие и децентрализираното сътрудничество в тясно сътрудничество между КР, неговите членове и Европейската комисия, например „Атласа“ на КР, интернет портала и конфе-ренциите по децентрализираното сътрудничество;27. изразява желание на световно равнище да се прилагат мерки в подкрепа на развитието на бизнес сектор, ориентиран към околната среда, което може да се постигне чрез:• подкрепа за развитието на екологични технологии и реше-ния, включително чрез увеличени инвестиции в научноизсле-дователската и развойната дейност, както и инвестиции, които, вдъхновени от подхода на услугите, предлагани от екосисте-мите, са насочени към защита на биологичното разнообразие и към (повторно) разработване на екосистемите, предлагайки същевременно нови икономически възможности;• прилагане на мерки за улесняване на износа и вноса на екологични продукти и услуги на световно равнище и популя-ризиране на интелигентната организация на труда;• поставяне на екологични, климатични и етични изисквания при възлагане обществени поръчки;• насърчаване на развитието на промишлена екология и на циркулярна екология (от люлката до люлката), насочени към затваряне на циклите на производство и на потребление, така че суровините да участват в тези процеси на принципа на за-творен кръг, с цел максимално съкращаване на използването на невъзобновяеми суровини;• разработване и прилагане на методи за функционално въз-лагане на поръчки;• координиране и разработване на модели за екологично сертифициране на стоки и услуги, създадени от дружествата, по-конкретно чрез сравнителни анализи на цикъла на живот на стоките и услугите, и т.н.;• координиране и разработване на модели за системи за управление на околната среда, предназначени за дружества и организации, по-конкретно чрез екологично счетоводство, и• създаване на нови модели за финансиране на екологични решения и дружества;28. признава необходимостта от напредък в развитието на нови механизми и инструменти за сътрудничество между пуб-личния и частния сектор (социални и икономически участни-ци) за разработване и изпълнение на политики за екологична икономика, като се акцентира върху активизиране и утвържда-ване на многостранните партньорства;29. изтъква повторно, че едно от основните предизвикателства днес е да се намали въздействието на хората върху климата, както на световно, така и на местно равнище и същевременно да се обезпечат енергийни ресурси и осигури благоденствие. Общините и поднационалните правителства играят важна роля в този процес. В рамките на Европейския съюз те поемат отговорност за широк кръг инициативи, предназначени за намаляване на въздействието върху климата, обезпечаване на

енергийни ресурси и адаптиране към изменението на климата. В споразуменията от Канкун, приети през декември 2010 г., местните власти се признават като представители на държав-ното управление и градовете получават достъп до междуна-родните механизми за финансиране. Поднационалните и местните власти трябва да бъдат включва-ни активно в националните планове за действие в областта на климата и да разчитат на достъп до финансова подкрепа;30. подчертава, че трябва да се вземат мерки за защитата, си-гурността и повторното разработване на ключовите ресурси, материали и природен капитал. По-специално КР би искал по време на срещата на високо равнище „Рио+20“ да се постави изричен акцент върху водата. Достъпът до вода е бързо нарастващ проблем и основно пре-дизвикателство, особено за големите градове. Във връзка с това КР подкрепя учредяването на международно партньорство за водата, което да работи за разрешаване на този проблем и припомня препоръките си относно ролята на поднационалните правителства и местните власти за насър-чаване на устойчивото управление на водите (становище Cdr 5/2011 fin);31. подчертава необходимостта от подобряване на управле-нието и защитата на морската среда и океаните и счита, че то следва да се превърне в един от основните стълбове на Рамка-та от Рио, заедно с климата и биологичното разнообразие;32. подчертава изразеното от Комисията мнение, че „устойчи-вото земеползване и селското стопанство ще бъдат крайъгъ-лен камък в екологичната икономика“ и поради това изразява позицията, че устойчивото градско развитие и градоустрой-ство означават свеждане до минимум на степента на застро-яване на плодородна обработваема земя по начин, който не позволява използването и за земеделие в бъдеще;33. смята, че за да се създадат условия за преход към глобална екологична икономика, ще трябва да се мобилизират мащабни финансови ресурси. Данъците и цените следва да отразяват разходите и ползите във връзка с околната среда по един по-удачен начин. КР пов-торно отправя призив за повсеместно прилагане на принципа „замърсителят плаща“ и за увеличаване на отговорностите на производителите, както и за създаване на възможности за възстановяване на разходите във връзка с управлението на природните ресурси. Пътната карта за екологична икономика следва да способства за появата на нови инициативи за пуб-лично и частно финансиране и партньорство;34. предлага Пътната карта освен това да предвижда редица конкретни и времево ограничени стъпки за премахване до 2020 г. на всички субсидии за дейности, нанасящи вреди на околната среда. Това би освободило допълнителни финансови средства за други дейности. Освен това би трябвало в международен план да се прилагат цели за икономии и стандарти за ефективност, каквито са раз-работени в ЕС за редица продукти и процеси;

В. Институционалната рамка - към по-добро управление

35. препоръчва трансформация на Програмата на ООН за околната среда (uNeP) в Световна организация за околната среда (СООС). С трансформирането на uNeP в специализи-рана агенция на ООН ще се създаде световна многостранна организация за околната среда, което е най-перспективният подход за подобряване на международното управление на околната среда. Организацията следва да има ревизиран и укрепен мандат и да функционира на равни начала с другите специализирани агенции на ООН. Нещо повече, тя следва да включва звено за прилагане, децентрализирано на регионално или национално равнище и насочено към предоставяне на страните, поднационалните правителства и местните власти на по-голяма пряка помощ за ефективно прилагане на много-странни споразумения за околната среда, например в областта на изменението на климата или биологичното разнообразие;36. препоръчва също така на мястото на съществуващата Комисия за устойчиво развитие да бъде създаден Съвет за ус-тойчиво развитие. Целта на това предложение е да се постигне по-добро управление, обща визия и координация в работата в областта на устойчивото развитие на всички равнища;37. подкрепя изготвянето на Цели за устойчивото развитие, по-конкретно в дългосрочна перспектива, по примера на Целите на хилядолетието за развитие. Впоследствие на базата на поетия широк политически ангажимент, основаващ се на споделени цели, следва да се определи съвкупност от специ-фични и конкретни под-цели и начини за измерването им;38. настоява на срещата на високо равнище „Рио+20“ да се отчете обстоятелството, че управлението трябва да включва всички равнища на управление, от местното и поднационал-ното, през националното и регионалното, до световното. Като следваща стъпка „Рио+20“ следва да осигури подкрепа за при-лагане на подход на многостепенно управление, основаващ се на взаимодействие, синергия и взаимно допълване между всички равнища на управление;39. насочва вниманието към факта, че в рамките на конвенци-ите от Рио поднационалните правителства и местните власти неотдавна получиха по-голямо признание на специалния си статут на правителствени институции, включително например признаването на техния статут на „правителствени заинтересо-вани страни“ в Споразумението от Канкун и в Решение X/22 на срещата на страните по Конвенцията за биологичното разно-образие (CoP 10 CBD) „План за действие за поднационалните правителства, градовете и другите местни власти“. КР подкре-пи активно тези развития;40. подчертава, че поднационалните правителства и местните власти трябва да имат място в институционалната рамка за устойчиво развитие като напълно признати правителствени участници, заедно с националните правителства и органите на ООН. Срещата на върха „Рио+20“ трябва да се възползва от



възможността да преразгледа съществуващите структури на т. нар. „големи групи“, за да отрази процесите след 1992 г. и по-специално развитието на ролята на местното и поднационал-ното управление, например като създаде нова и приобщаваща категория „правителствени участници“. КР изразява несъгласие с това, че въпреки тяхната специфична и нарастваща роля в управлението, при сегашната архитек-тура на международното управление представителството на поднационалните равнища на управление в органите на ООН често ги поставя в категорията „други групи“, на едно равнище с гражданското общество и предприятията, които се опреде-лят по-скоро по социално-икономически критерии, отколкото според ролята им в системата на управление;41. предлага в това отношение чрез срещата на високо рав-нище „Рио+20“ да се връчи мандат на uNeP (или на бъдещата Световна организация за околната среда) или на Съвета за устойчиво развитие за създаване на постоянен комитет за под-националните и местните власти като нова структура, която ще отразява по правдив начин многостепенното управление и ще осигурява един постоянен механизъм за консултиране и сътрудничество с поднационалните правителства и местните власти по света. Комитетът на регионите би могъл да послужи за модел в това отношение;42. отчита обстоятелството, че в отговорностите и ролите на органите на поднационално и местно равнище има големи различия, както в рамките на Европейския съюз, така и в свето-вен мащаб, и че поднационалното и местното самоуправление непрекъснато се развиват. Следователно е необходимо да се държи сметка за тези различия в стремежа да се ангажират поднационалните равнища на управление и местните власти колкото се може по-активно в процесите на създаване на устойчиви общества;43. би искал да подчертае колко е важно в работата за устойчи-во развитие на световно равнище да се изградят общи възгле-ди и координация. Градовете и поднационалните правителства имат ключово участие в този процес. Важни платформи за координация и обмен на опит са Конвентът на кметовете, Про-грама 21 и стратегиите за устойчиво развитие;44. изтъква, че акцентът, който Европейската комисия поставя върху частния сектор, не следва да отклонява вниманието от необходимостта срещата на високо равнище „Рио+20“, ЕС и държавите-членки да насърчават управлението на устойчи-вото развитие на равнището на поднационалните и местните публични власти, включително овластяването на гражданите ;45. би искал да подчертае колко е важно гражданите да заемат централна позиция в работата за изграждане на устойчиво общество. Във връзка с това целите и мерките на този про-цес трябва да се адаптират към различните местни ситуации. Диалогът за физическите и финансовите мерки и промените в потреблението и поведението трябва да се основава върху съ-ществуващите условия на поднационално и местно равнище. Необходими са действия, за да се подкрепи прякото участие на гражданите в работата за изграждане на устойчиво общество,



като например:• изготвяне на консултативни процеси и създаване на среди-ща за диалог и обмен на опит;• оказване на подкрепа за поднационални и местни проекти за развитие в национален и международен мащаб, и• повишаване на равнището на знания и осъзнатост относно необходимостта от съвместни усилия за постигане на устойчи-во общество;46. би искал по време на срещата на високо равнище „Рио+20“ да се подкрепи дейността по създаване на екологична де-мокрация в световен мащаб. Това може да се постигне, ако страните по Орхуската конвенция повторно заявят по време на срещата на високо равнище „Рио+20“ своята готовност да отворят Конвенцията за целия свят, но и по други начини, например като подкрепят приемането на други регионални конвенции, подобни на Орхуската, или като започнат прего-вори по световна конвенция, основаваща се на Принцип 10 от Декларацията от Рио;47. би искал да настъпи развитие и възобновяване на работата по „Дневен ред 21“. По време на „Рио+20“ следва да се опреде-лят бъдещите рамки на управлението, които са необходими за по-нататъшното развитие на „Местния дневен ред 21“ в това отношение. „Местният дневен ред 21“, формулиран след сре-щата на високо равнище в Рио през 1992 г., е добър пример на процес, зародил се на гражданско равнище и донесъл добри и трайни резултати под формата на конкретни мерки и по-голя-мо разбиране и ангажиране с тематиката на устойчивостта от страна на различните действащи лица в обществото. Осъз-натостта и участието на гражданите е основата на „Местния дневен ред 21“. В много случаи работата в рамките на „Местния дневен 21“ е довела до създаване на нови екологични работни места;48. би искал по-специално да се оказва по-добра подкрепа на поднационалните и местните равнища в областта на знанията. За да бъде ефективна работата за изграждане на устойчиво общество, всички действащи лица трябва да разполагат с една достъпна основа за планиране и вземане на решения. Това е важно и във връзка с последващите действия, оценката и обра-тната връзка по отношение на резултатите и опита, натрупан в работата за изграждане на устойчиво общество;49. изразява очакването, че в хода на своята работа по подго-товката на срещата на високо равнище „Рио+20“, Комисията ще развие и укрепи диалога с КР и неговите членове. КР се надява, че в делегацията на ЕС на срещата на високо равнище „Рио+20“ ще бъде включен подходящ брой делегати от КР.

Източник: Официален вестник на Европейския съюз


ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ

ДОКЛАД НА ООН ЗА УСТОЙЧИВОИ СПРАВЕДЛИВО БЪДЕЩЕЗА ВСИЧКИ

Групата на високо равнище по глобална устойчивост връчи в Адис Абеба на Генералния секретар на ООН доклад с 56 препоръки за пътя на придвижване към екологична чистота, справедливо и устойчиво бъдеще за планетата. Препоръките засягат изкореняване на бедността, премахване на неравен-ството, обезпечаване на общия икономически ръст, баланси-рано производство и потребление и са насочени към борба с изменението на климата и защита на планетата.Авторите на доклада считат, че устойчивото развитие е дина-мичен процес на адаптация, обучение и действия. Те призова-ват държавите да признаят взаимната зависимост на икономи-ка, общество и околна среда и да произхождат в действията си от тази констатация. „Светът още не е тръгнал по този път”, се казва в доклада.В доклада се обръща внимание на факта, че днес се наблюда-ват мощни фактори на промяна, в това число свързаните с по-следствията от производството и потреблението, на недостига

на ресурси, иновации, демографски промени, процеси в све-товната икономика, „зелен ръст”, задълбочаващо се неравен-ство, изменение на политическата динамика и урбанизация.Членовете на Групата препоръчват на държавите придвижване към устойчиво бъдеще с отчитането на тези промени. Те засягат премахването на бедността, защита правата на чове-ка, повишаване на образоваността на населението в сферата на устойчивото развитие, разширяване на заетостта. Авторите на доклада искат да се стабилизира управлението на природ-ните ресурсите и зелената революция да стане факт през 21-и век. Да се предприемат мерки за адаптация към последствията от глобалното затопляне и за смекчаване последствията от природните катастрофи.В доклада се подчертава, че достигането на устойчиво разви-тие изисква трансформации в световната икономиката.В него се отбелязва, че днешната глобална криза предоставя възможности за съществени реформи не само във финансова-та система, но и в реалния икономически сектор. Членовете на Групата на високо равнище препоръчват на политиците да отчетат социалните и и икономическите последствия на подобни усилия.Докладът съдържа препоръки към Генералния секретар на ООН да затвърди стратегията за устойчиво пазвитие в системата на ООН и да създаде работна група за създаване на индикатори за устойчиво развитие.Новият доклад на ООН се явява своеобразна пътна карта за създаването на жизнеспособно и справедливо бъдеще за всички. Той трябва да даде важен принос към работата на предстоящата конференция на ООН в Рио де Жанейро.Групата на високо равнище по глобална устойчивост е създа-дена през август 2010 г. „за обсъждане и изработка на ново виждане за устойчив ръст и благополучие, както и на механи-зми за внедряването му в живота” с отчитане на съвременните изисквания по изменението на климата, загубата на биоразно-образие и липсата на продоволствена сигурност. Съпредседатели на Групата са президентът на Финландия Таря Халонен и президентът на Южна Африка Джейкъб Зума, а членове – 22 –ма влиятелни международни дейци.

Източник: Организация на Обединените Нации

Таря Халонен, президент на Република ФинландияДжейкъб Зума, президент на ЮАР

svesdevel.org


формиране на политики

ПРЕПОРЪКИ КЪМ УСТОЙЧИВАИКОНОМИКА

ПРАВИТЕЛСТВАТА ТРяБВА ДА УСТАНОВяТ ЦЕНОВИ ПОКАЗАТЕЛИ, КОИТО ОЦЕНяВАТ УСТОЙЧИВОСТТА, ЗА ДА СЕ НАСОЧВАТ РАЗУМНО ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ И ИНВЕСТИЦИОННИТЕ РЕшЕНИя НА ДОМАКИНСТВАТА, БИЗНЕСА И ПУБЛИЧНИя СЕКТОР. По-специално правителствата биха могли:• Да установят природните ресурси и външните фактори за ценообразуване, включително въглеродното ценообразуване, чрез такива механизми, като данъчно облагане, регулация или системи за търговия на емисии към 2020 г.• Да осигурят развитието на политиката чрез ползи от включ-ването на жените, младежите и бедните, от пълноценното им участие и принос в икономиката - допълнително въздействие врху икономическите, екологичните и социалните разходи.• Да реформират националните фискални и кредитните системи, да предоставят дългосрочни стимули за практиките на устойчивост, както и да въздействат върху демотивиращи фактори за неустойчиво поведение.• Да разработват и разширяват национални и международ-ни схеми за плащания за екосистемни услуги в области като използване на водите, селското стопанство, рибарството и горското стопанство.• Да обърнат внимание на ценовите сигнали, които водят до изкривяване на потребителските и инвестиционните решения на домакинствата, бизнеса и публичния сектор и така подко-пават ценностите на устойчивостта. Правителствата трябва да се движат към прозрачно разкриване на всички субсидии, да идентифицират и премахнат нези субсидии, които причиняват най-голяма вреда на природните, екологичните и социалните ресурси.• Постепенно премахване на субсидиите за изкопаемите горива и намаляване на други погрешни субсидии към 2020 г. Намаляването на субсидиите трябва да се направи по начин, който защитава бедните и облекчава прехода за засегнатите групи, когато продуктите или съответните услуги са от първа необходимост.

Правителствата, международните финансови институции и големите компании трябва да работят заедно, за да създадат стимули за увеличаване на инвестициите в технологии за устойчиво развитие, иновации и инфраструктура, включи-

телно чрез приемане на политики и цели, които намаляват несигурността на инвеститорите; да насърчават публично-частни мрежи за подпомагане на научноизследователската и развойна дейност; да развиват схеми за гаранция на риска и предоставянето на рисков капитал. Правителствата, публични институции, университети и меж-дународни организации следва да разработят критерии за устойчиво развитие за тяхното рентабилно осигуряване с цел постигане придвижване към устойчиви обществени поръчки през следващите 10 години и издаване на годишни публични доклади за напредъка от 2015 г.Правителствата трябва да разработят стандарти за производ-ство и извличане на ресурс за подкрепа на прехода към устой-чива световна икономика. Те трябва да продължат да насърча-ват широкото приемане и издигане от бизнеса на принципите на доброволна устойчивост, произтичащи от международни споразумения и конвенции. Правителствата да насърчават допълнително публичното и частно финансиране за устойчиво развитие. Да стимулират по-нататъшно проучване на нови области на иновативни източни-ци на финансиране по целия свят.Правителствата трябва да насърчават и стимулират включва-нето на критерии за дългосрочно устойчиво развитие в инвес-тициите и в сделките, извършвани от фирми, включително и финансовите транзакции.Бизнес групите би трябвало да работят с правителствата и международните агенции, за да се разработи рамка за отчита-

Група на високо равнище за глобална устойчивост

bnr.org


не на устойчивото развитие и да обмислят задължително док-ладване от корпорациите с пазарна капитализация по-голяма от 100 млн щ. д.Предвид значението на големите обеми от частен и самостоя-телен капитал, за да се дадат възможност за преход към устой-чиво развитие, ние призоваваме следните субекти да проучат набор от мерки за прилагане на критериите за устойчиво развитие:• Управителните съвети на държавните инвестиционни фон-дове, на националните и международни публични пенсионни фондове, както и други големи финансови институции - в техните инвестиционни решения.• Правителствата или регулаторите на фондовия пазар да насърчат тяхното използване.• Фондовите борси да улеснят техното прилагане в анализа на компаниите и техните доклади за съответствие.• Правителствата да разработят стимули и създадат благопри-ятна среда като направят съветите на директорите внимателни към критериите за устойчивост.• Правителствата и агенциите за кредитен рейтинг да ги ин-тегрират в техните съответни оценки на риска. Правителствата, международните институции и междуна-родните банки за развитие трябва да увеличат усилията си за насърчаване на устойчивото развитие, както и да оценяват и контролират адекватно последиците от техните политики в социалната сфера и околната среда. Многостранните и регионални банки за развитие и агенциите за експортно кредитиране следва да прилагат критериите за устойчиво развитие, като вземат предвид рисковете на стра-ната. Правителствата и бизнесът трябва да изградят стратегически партньорства между себе си и местните общности, за прилага-не на инвестиции за устойчиво развитие.

Бизнесите трябва да имат за цел да синхронизират ствоите практики с общоприетите принципи, отнасящи се до човеш-ките права, труда, устойчивостта на околната среда и борбата срещу корупцията, като тези, изложени в Глобалния договор. Правителствата трябва да използват публичните инвести-ции, за да създадат подходящите рамки, които катализират значително допълнително финансиране от частния сектор, например чрез предоставяне на ползване на инфраструктура, споделяне на риска, финансиране на жизнено важни проекти, към които няма частен инвестиционен интерес, предварител-но поемане на ангажименти за закупуване. Правителствата трябва да се стремят да стимулират инвести-циите в устойчиво развитие чрез оформяне на инвеститор-ските изчисления за бъдещето, по-специално, като залагат по-голямо използване на механизми за споделяне на риска и повишаване на сигурността на благоприятстваща среда, от гледна точка на регулираност и политика.Мерките могат да включват цели за възобновяема енергия или опазване на околната среда, намаляване на отпадъците, опазване на водите, достъп до пазарите на въглеродни емисии чрез Механизма за чисто развитие на Протокола от Киото, или трайни перспективи за публично финансиране. Правителствата и финансовият сектор следва да разработват новаторски партньорства, за да осигурят изграждане на капа-цитет и увеличен достъп до капитал, като средство за създава-не на стимули за малките и средни предприятия и даването на възможност за участие в нова устойчива икономика. За измерване на напредъка в устойчивото развитие към 2014 година следва да бъде разработен Индекс за устойчиво развитие или набор от индикатори. За тази цел Генералният секретар на ООН трябва да назначи техническа работна група, включително съответните заинтересовани страни.

Източник: Организация на Обединените Нации


wikipediA


документи

ДЕЛХИЙСКА ДЕКЛАРАЦИЯМеждународна Правна Асоциация за принципите на международното право, засягащо устойчивото развитие

Седемдесетата конференция на Международната Правна Асоциация, състояла се в Делхи, Индия, 2 – 6 април 2002 година,

отбелязвайки, че устойчивото развитие в настояще време по право се разглежда като глобална цел и че тази концепция е получила широко признание в различните международни и национални правни документи, включително международно договорното право и съдебна практика на международно и национално равнища, подчертавайки, че устойчивото развитие се явява общ проблем за развиващи-те се и промишлено развитите страни и като такъв подлежи на отразяване във всички съответствуващи политически области с цел решаването на задачите за защитата на околна-та среда, при развиване и съблюдаване на човешките права, подчертавайки изключително важното значение на поло-вото равноправие във всички тези области и признаване на необходимостта за осигуряване на практика и ефективното им осъществяване,считайки, че съществува необходимостта от отчитане на международно-правния аспект за интеграция на социалните, икономическите, финансовите и екологични цели и мероприятия и че следва да се отделя повече внимание на интересите и потребностите на развиващите се страни, особено най-малките развити страни, а също страните, изпитващи негативните последици, обусло-вени от екологични, социални съображения и съображения за развитие,напомняйки,че в своя доклад “Нашето общо бъдеще” (1987 г.) Световната комисия по въпросите на околната среда и разви-тието определи, че целта на устойчивото развитие се състои “ ...в осигуряване на това, което би удовлетворило потребно-стите на нашето време, но няма да постави в опасност способ-ността на бъдещите поколения за задоволяват собствените си потребности”, изпитвайкибезпокойство по повод засилването на икономическото и социално неравенство между държавите и в самите държави, а така също и по повод възможностите на много развиващи се

страни, особено най-слабо развитите, да участват в глобалната икономика, признавайки необходимосттаот по-нататъшно усъвършенстване на международното право в сферата на устойчивото развитие чрез придаване на необхо-димото значение на проблемите на развитието и екологията с цел решаване на задачите за изработване на балансирано и всеобхватно международно право, регулиращо устойчивото развитие, както това се предвижда в принцип 27 от Деклара-цията в Рио де Жанейро и глава 39 от Дневен ред за ХХІ век на Конференцията на Организацията на обединените нации по околна среда и развитие, а също така в различни резолюции по правните аспекти на устойчивото развитие на Асоциацията на международното право,заявявайки,че въпросът за взаимодействието на държавите, междуправи-телствените организации, народите и отделните лица, про-мишлените концерни и други неправителствени организации като участници в многостранното сътрудничество за развитие подлежи на разглеждане, отчитайки изразената от Общото събрание на Организацията на обедине-ните нации на състоялата се през 1997 г. деветнадесета специ-ална сесия за оценка на прогреса, постигнат от провеждането на Конференцията на Организацията на обединените нации по околната среда и развитие през 1992 г., загриженост във връз-ка с това, че “днес общите тенденции в сферата на устойчивото


развитие са по-лоши, отколкото през 1992 г.”, и призива на Об-щото събрание “да продължи да се осъществява прогресивно развитие и в случаите, когато това е целесъобразно, кодифи-циране на правото по отношение на устойчивото развитие”, признавайки, че предстоящата Световна среща на най-високо равнище по устойчиво развитие, свикана от Общото събрание на Органи-зацията на обединените нации в Йоханесбург, Южна Африка, от 26 август до 4 септември 2002 г., представлява сериозна възможност да се разгледа въпроса ролята на международно-то право за осигуряване на устойчиво развитие,потвърждавайки декларацията от Сеул на Асоциацията по международно право за прогресивно развитие на принципите на международното публично право, засягащи новия международен икономически ред, приета на шестдесет и втората Конференция на Асоциаци-ята по международно право, състояла се в Сеул през 1986 г., отчитайки Декларацията за право на развитие, прието от Общото събра-ние на Организацията на обединените нации през 1986 г., отчитайки по-нататък декларацията от Рио де Жанейро по околна среда и развитие и свързаните с нея документи, приети на Конференцията на Ор-ганизацията на обединените нации по околна среда и развитие през 1992 г., а също така заключителните документи, резултат от провеждане на редица световни конференции: за социален прогрес в интерес на развитието (Копенхаген, 1993), за правата на човека (Виена, 1993), за народонаселението и развитието (Кайро, 1994), за малките островни държави и устойчивото раз-витие (Барбадос, 1994), за положението на жените и развитие-то (Пекин, 1995), за най-слабо развитите страни (Брюксел, 2001) и за финансира-не на развитието (Монтaрей, 2002), съответно,изразява мнение за това, че достигането на целите на устойчивото развитие е свързано с използване на всеобхватен и комплек-сен подход към икономическите, социални и политически процеси, предполагащ устойчиво използване на природните ресурси на Земята и опазване на околната среда, от които за-виси природата и живота на хората, а също така социално-ико-номическото развитие, и предвиждащ реализация на правата на всички хора на адекватен стандарт на живот на основата на тяхното активно, свободно и ефективно участие в развитието и справедливото разпределение на обусловените от това блага при отчитане на потребностите и интересите на бъдещите поколения,счита, че осъществяването на международните документи за правата на човека, включително икономическите, социалните и кул-турни права, гражданските и политическите права и правата на народите са най-важен аспект за осигуряване на устойчиво развитие,

предполага, че прилагането и, когато това е уместно, укрепването и по-нататъшното развитие на следващите по-долу принципи на международното право, засягащи дейността на всички субе-кти, биха съдействали за ефективното достигане на целите на устойчивото развитие:

1. ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ДЪРЖАВИТЕ ДА ОСИГУРЯТ УСТОЙЧИВО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ

1.1. Един от трайно сложилите се принципи се състои в това, че в съответствие с нормите на международното право всички държави притежават суверенно право на управление на сво-ите собствени природни ресурси съгласно своята политика в областта на околната среда и развитието и носят отговорност за това, тяхната дейност, върху която се разпростира юрисдик-цията или контролът им, да не причинява съществени щети на околната среда на други държави или райони, намиращи се извън рамките на националната юрисдикция.

1.2. Държавите са длъжни да управляват природните ресурси, включително природните ресурси в пределите на собствената им територия или юрисдикция, по рационален, устойчив и без-опасен начин, за да подпомагат развитието на своите народи, отделяйки специално внимание на правата на коренните наро-ди и на запазването и устойчивото използване на природните ресурси и защитата на околната среда, в т. ч. на екосистемите. При определяне на равнището на използване на природните



документи

ресурси държавата трябва да отчита потребностите на бъде-щите поколения. Всички съответстващи субекти (включително държавите, промишлените концерни и други компоненти на гражданското общество) са задължени да не допускат разто-чително използване на природните ресурси и да поощряват политиката на намаляване до минимум на обемите на произ-вежданите отпадъци. 1.3. Опазването, съхраняването и подобряването на естестве-ната среда, особено необходимото управление на климатична-та система, биологичното разнообразие и фауната и флората на земята са обща грижа на човечеството. Ресурсите на космоса и небесните тела, а също така на моретата и океаните и недрата им извън пределите на националната юрисдикция са общо достояние на човечеството.

2. ПРИНЦИП ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ ИИЗКОРЕНЯВАНЕ НА НИЩЕТАТА

2.1. Принципът за справедливост е най-важен от гледна точка на осигуряване на устойчиво развитие. Той засяга както спра-ведливостта между поколенията (правото на бъдещите поко-ления на ползване на справедлив обем от общото достояние), така и справедливостта вътре в поколенията (правото на всич-ки народи в рамките на настоящото поколение на справедлив достъп до правото на настоящото поколение до природните ресурси на Земята).

2.2. Настоящото поколение има право да използва ресурси-те на Земята и да ги притежава, но при това то е длъжно да отчита дълговременните последствия от своята дейност и да

запазва ресурсната база и глобалната околна среда за бла-гото на бъдещите поколения на човечеството. “Моралното” в този контекст трябва да се разбира в най-широкия смисъл на думата, обхващайки икономическия, екологичния, социалния и естествения морал.

2.3. Правото на развитие трябва да се осъществява по такъв начин, че потребностите на настоящото и бъдещото поколения в областта на развитието и околната среда да бъдат удовлетво-рени по устойчив и справедлив начин. Това включва задълже-ние за сътрудничество с цел изкореняване на нищетата в съ-ответствие с посветената на международното икономическо и социално сътрудничество глава ІХ от Устава на Организацията на обединените нации и Декларацията от Рио де Жанейро по околна среда и развитие, а също задължение за сътрудничест-во за целите на глобалното устойчиво развитие и осигуряване на справедливост, що се касае до възможностите на развитите и развиващите се страни по отношение на развитието.

2.4. Макар главното задължение на държавата да се състои именно в това, да се стреми към създаване на условия за справедливост сред собственото си население и да осигури най-малко изкореняване на нищетата, върху всички държави, които са в състояние да го направят, лежи признатата в Устава на Организацията на обединените нации и Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации до-пълнителна отговорност да оказват на държавите съдействие в постигането на тази цел.

3. ПРИНЦИП НА ОБЩИТЕ, НО ДИФЕРЕНЦИРАНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ 3.1. Държавите и другите субекти имат общи, но диференци-рани задължения. Всички държави трябва да сътрудничат за осигуряване на глобалното устойчиво развитие и опазване на околната среда. Международните организации, корпорации (в т.ч., в частност, транснационалните корпорации), неправи-телствените организации и гражданското общество трябва да си сътрудничат в рамките на това глобално партньорство и да спомагат за неговото развитие. Върху корпорациите лежат за-дълженията, произтичащи от принципа “замърсителят плаща”.

3.2. При диференциацията на задълженията, макар и осъщест-вявани, изхождайки главно от степента на отговорност на една или друга държава за възникване на екологичните проблеми, трябва също така да се отчита икономическата ситуация и нивото на развитие на държавата в съответствие с точка

3.3. Трябва да се признае наличието на особени потребности и интереси на развиващите се страни и страните с преходна икономика, като се отделя особено внимание на най-слабо


развитите страни и на страните, изпитващи негативни послед-ствия, обусловени от икономически, социални съображения и съображения за развитие.3.4. Развитите страни носят бремето на отговорността за съкращаване и ликвидиране на неустойчивите структури на производството и потреблението и за съдействие за създаване на потенциал в развиващите се страни, например чрез пре-доставяне на финансова помощ и достъп до екотехнологиите. В частност, на развиващите се страни принадлежи да играят главната роля и да носят главната отговорност по отношение на въпросите, имащи значение от гледна точка на устойчивото развитие.

4. ПРИНЦИП НА ВНИМАТЕЛЕН ПОДХОД КЪМ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА, ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ И ЕКОСИСТЕМИТЕ 4.1. Внимателният подход има важно значение за устойчивото развитие, тъй като той възлага на държавите, международ-ните организации и гражданското общество, особено научно и делово сътрудничество, задължение да се избягва такава човешка дейност, която може да причини съществена вреда на здравето на хората, на природните ресурси или екосистемите, включително в сферата на научната неопределеност.

4.2. Устойчивото развитие изисква внимателният подход по отношение здравето на хората, опазването на околната среда и устойчивото използване на природните ресурси да включва: а) осигуряване на отговорност за причинена вреда (включи-

телно, при необходимост, от страна на държавите); б) планиране на базата на точни критерии и ясно определени цели; в) разглеждане от гледна точка на екологичните последствия на всички възможни начини за постигане на една или друга цел (включително, в някои случаи, отказване от осъществяване на набелязана дейност); г) по отношение на дейността, която може да причини сериоз-ни дълготрайни или с необратим характер вреди, възлагане на съответната отговорност за доказване на лицето или лицата, осъществили (или възнамеряващи да осъществят) такава дейност.

4.3. В рамките на процеса на вземане на решения трябва винаги да се поощрява внимателният подход към отчитане на факторите на риска, и в частност, да се предвижда приемане на съответни мерки за предпазване 4.4. Мерките за предпазване трябва да се базират на най-новата и независима научна оцен-ка и да бъдат прозрачни. Те не трябва да водят до икономиче-ски протекционизъм.В процеса на консултации е необходимо да се създадат прозрачни структури с участието на всички заинтересовани страни, включително недържавните субекти. Трябва да бъде предвидена възможност за преразглеждане по съдебен или административен път.

5. ПРИНЦИП НА УЧАСТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА И ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ И ПРАВОСЪДИЕ



документи

5.1. Участието на обществеността има решаващо значение за осигуряване на устойчиво развитие и моиралното упра-вление, тъй като това е условие за съществуване на гъвкаво реагиращи правителства с прозрачна политика и подотчетни действия, а същевременно е и условие за активно участие на също такива гъвкави, прозрачни и подотчетни организации на гражданското общество, в т. ч. на промишлени концерни и профсъюзи. Трябва да се признае жизнено важната роля на жените в осигуряване на устойчиво развитие.

5.2. Участието на обществеността в контекста на устойчивото развитие изисква ефективна защита на правото на човека на свобода на убежденията и на свободното им изразяване и на свобода да търси, получава и разпространява идеи. о обуславя също така необходимостта от право на достъп до намиращата се в правителствата и промишлените концерни съответна понятна и своевременна информация за икономи-ческата и социална политика, касаеща устойчивото използване на природните ресурси и опазването на околната среда, без възлагане върху онези, които се обръщат за такава инфор-мация, на прекалено финансово бреме и при необходимото уважение на неприкосновеността на личния живот и адекватна защита на делова конфиденциалност. 5.3. Разширяването на възможностите на хората в контекста на устойчивото развитие изисква осигуряване на достъп в държавата, в която е приета мярката, до ефективни съдебни или административни процедури за оспорване на тази мярка и искане на компенсации. Държавите трябва да осигурят в случаите, когато са допуснати или е възможно да бъдат допуснати вреди пострадалите ин-дивиди и народи да имат недискриминиран достъп до същите съдебни или административни процедури, както и индивидите и народите на държавата, в която е причинена вредата.

6. ПРИНЦИП НА МОРАЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ 6.1. Принципът на моралното управление има важно значение от гледна точка прогресивното развитие и кодификацията на международното право, засягащо устойчивото развитие. Съгласно този принцип държавните и международни органи-зации са длъжни: а) да прилагат демократични и прозрачни процедури при вземане на решения и да осигурят механизъм за финансова отчетност; б) да осъществяват ефективни мерки за борба с длъжностната и друга корупция; в) да уважават принципа на осигуряване на процесуални га-ранции в своите процедури и да спазват законността и правата на човека; г) да прилагат относно покупки подхода, предвиден в Кодекса за държавните покупки на Световната търговска организация.

6.2. Гражданското общество и неправителствените организа-ции имат право на морално управление от страна на държа-вата и международните организации. Върху недържавните субекти се разпространява действието на вътрешно демокра-тичното управление и ефективната отчетност.

6.3. Моралното управление изисква пълно спазване на прин-ципите на Декларацията по околната среда и развитие от Рио де Жанейро, а също така и всестранното участие на жените във всички нива на процеса на вземане на решения. Моралното управление предполага също така корпоративна социална отговорност и отговорно в социално отношение инвестиране като условие за съществуване на глобалния пазар, чиято цел е да се осъществи справедливо разпределение на богатствата между общините и вътре в тях.

7. ПРИНЦИП НА ИНТЕГРАЦИЯТА И ВЗАИМО-ВРЪЗКИТЕ, В ЧАСТНОСТ, ПО ОТНОшЕНИЕ ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ЗА СОЦИАЛНИ,ИКОНОМИЧЕСКИ И ЕКОЛОГИЧНИ ЦЕЛИ

7.1. Принципът на интеграцията отразява взаимозависимостта на социалните, икономически, финансови и правозащитни аспекти на принципите и нормите на международното право, засягащи устойчивото развитие, а също така взаимозави-симостта между потребностите на настоящото и бъдещото поколения на човечеството.

7.2. На всички нива на управление – глобално, регионално, национално, субнационално и локално – и във всички сектори на обществото трябва да се осъществява принципа на интегра-цията, който има важно значение за осигуряване на устойчиво развитие.

7.3. Държавите трябва да се стремят към разрешаване на явните противоречия между конкуриращите се икономически, финансови, социални и екологични съображения, било то в рамките на съществуващата институция или чрез създаване на нови институции.

7.4. По отношение на тълкуването и прилагането гореспоме-натите принципи носят взаимосвързан характер и всеки от тях подлежи на интерпретация в контекста на другите принципи от настоящата Декларация. Нищо в настоящата Декларация не трябва да бъде изтълкувано като причиняващо вреди по какъвто и да било начин на положенията в Устава на Организа-цията на обединените нации и правата на народите в съответ-ствие с този Устав.

Превод: Фондация „Институт за устойчиво развитие”


ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА ОЦЕНКА: “ВОДАТА И ЗЕЛЕНАТА ИКОНОМИКА”

Министерската екоконференция в Астана събра делегати от 53 страни от целия общоевропейски регион, както и делегати от САЩ, Канада и Израел. Конференцията разгледа предизвикателствата при опазване на водите и свързаните с тях екосистеми и пътя към зелена икономика. Тя беше организирана от Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените нации (uNeCe) в сътрудничество с правителството на Казахстан.За подпомагане на конференцията ЕАОС изготви доклад, озаглавен „Околната среда в Европа – оценка на оценките”. Докладът съдържа изчерпателен преглед на източниците на информация за околната среда в региона, които са пряко свързани с целта на конференцията. При разработването на този доклад, експертите са прегледали над 1000 доклада, като повече от половината от тях са били подробно проучени. Докладът е разработен с подкрепата на Ръководната група на uNeCe за оценка на околната среда и допълнен от редица регионални доклади, които разглеждат конкретни общоевро-пейски подрайони.Професор Джаклийн Макглейд, изпълнителен директор на ЕАОС заяви: „Докладът за оценка на оценките показва необ-ходимостта от по-нататъшно укрепване на връзката между политика и информация. Това е двупосочен процес – тези, ко-ито разработват политиката, трябва по-добре да се възползват от богатството на наличната информация за околната среда, а същевременно оценките на състоянието на околната среда трябва да бъдат насочени в съответствие с потребностите на разработването на политиката.„„За да се поддържа устойчиво социално и икономическо раз-витие в рамките на общоевропейския регион, ние ще трябва да направим нашите икономики зелени - това означава разумно

управление на ограничените ресурси, без да се нарушават ос-новни функции на екосистемите. Способността ни като обще-ство да отговорим успешно на това предизвикателство зависи от достъпа до полезна, достоверна и легитимна информация за околната среда и оценки от целия регион.”

ОКОЛНАТА СРЕДА В ЕВРОПА – ОЦЕНКА НА ОЦЕНКИТЕ

Оценката на оценките се съсредоточава върху темите на вода-та и свързаните с нея екосистеми и как да направим икономи-ката „зелена”. В заключение прави препоръки за това, как да се подобри базата от знания, която лежи в основата на процесите на вземане на решения, как да се подобрят средствата за оце-няване и да се осигури по-голям обмен на информация както в рамките на общоевропейския регион, така и на глобално ниво.Докладът документира също и ползите от „редовния процес на отчитане” на оценката на околната среда, основан на разпре-делената информационна система за околната среда (SeiS), която е съвместна инициатива на Европейската комисия, на ЕАОС и на страните-членки и сътруднички на ЕАОС. Подобен подход ще ускори и подобри съществуващите инфор-мационни системи и процеси и ще направи наличната ин-формация достъпна за политиците и обществеността в целия регион. Въз основа на констатациите от Оценката на оценките министрите в Астана взеха решение за организиране на редо-вен процес на оценка на околната среда и за разширяване на SeiS в целия регион.

ВОДИ – ОСНОВНИ КОНСТАТАЦИИ

Устойчивото управление на водите и свързаните с тях еко-системи е изключително важно за целия общоевропейски регион. През последните години сушата се е увеличила в цяла Южна Европа и Централна Азия, а наводненията причиняват увеличаване на смъртните случаи и икономически щети. Чис-тата пиейна вода също е проблем, тъй като около 120 милиона души в региона живеят без достъп до безопасна питейна вода или канализация. Съществува огромно количество информа-ция за състоянието на водите, която се подава от страните в целия регион. Авторите на доклада са анализирали над 300 доклади от 48 страни, свързани с водите и публикувани през

Еко-министрите от ЕС се срещнаха в Астана, Казахстан, за да обсъдят проблемите, свързани с водата и щадящата околната среда „зелена” икономика на седма министерска конференция „Околна среда за Европа”. В подкрепа на кон-ференцията Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) предприе иновативна оценка на докладите за оценка и препоръча сближаване съответствието между информа-цията и данните за околната среда и разработването на съответните политики.



последните пет години. Информацията обаче често липсва или не е от значение за политиката. Много оценки в момента са твърде ограничени до състоянието на околната среда и тенденциите, а трябва да се съсредоточат повече върху мер-ките и управлението, особено във връзка с недостига на вода, екстремните събития и водните екосистеми.

ЗЕЛЕНА ИКОНОМИКА – ОСНОВНИ КОНСТАТАЦИИ

„Зелена икономика” е все още нововъзникващо понятие. В основата му лежи идеята за съживяване на икономиките като при излизането им от доскорошната криза се насочат към значително намаляване на рисковете за околната среда и справяне с екологичния недостиг. В световен мащаб, целта икономиката да стане „зелена” е в сърцевината на подновените усилия за интегриране на екологичните и социалните съобра-жения с ускорен процес на вземане на икономически решения до и след Конференцията на Обединените нации за устойчиво развитие в Рио де Жанейро през 2012 г.Като цяло, информацията, свързана със зелената икономика е откъслечна и все още до някъде ограничена. Въпреки че съществуват няколко оценки, които разглеждадт въздействие-то върху околната среда на различни отрасли на икономиката, остава забележимо отсъствието на доклади, които последо-вателно да оценяват напредъка към зелена икономика в тези отрасли.Стартирал през 1991 г., процесът „Околна среда за Европа” (efe) е единствен по рода си общоевропейски форум за справяне с предизвикателствата, свързани с опазването на околната среда и насърчаване на широко, хоризон-тално сътрудничество в тази област като стълб на устойчивото развитие в региона. Това е партньорство на държави, междуправителствени организации, регионални центрове за околната среда и на гражданско-то общество, включително частния сектор. Той подкрепя сближаването на политиките и подходите към опазването на околната среда, като подпомага държавите от Източна Европа, Кавказкия регион, Централ-на Азия и Югоизточна Европа за подобряване на екологичните им показатели.Общоевропейските доклади за оценка състоянието на околната среда, изготвяни от ЕАОС и нейните партньори за конференциите „Окол-

на среда за Европа” през 1995, 1998, 2003 и 2007 г. спомогнаха за определяне на основните заплахи и предизвикателства за развитието на регионалните политики за околната среда.В uNeCe членуват следните държави: Австрия, Азербайджан, Албания, Андора, Армения, Беларус, Белгия, Босна и Хер-цеговина, България, Германия, Грузия, Гърция, Дания, Есто-ния, Израел, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Канада, Казахстан, Киргистан, Кипър, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Бивша югославска република Македония,Малта, Монако, Норвегия, Обединеното кралство, Полша, Португалия, Република Молдова, Румъния, Руската федерация, Сан Марино, САЩ, Сърбия, Словакия, Словения, Таджикистан, Турция, Тюрк-менистан, Узбекистан, Украйна Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватия, Черна Гора, Чешката република, швеция и швейцария. Докладът „Околната среда в Европа – оценка на оценките” об-хваща следните държави: Албания, Андора, Армения, Австрия, Азербайджан, Беларус, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Кипър, Чешката република, Дания, Естония, Финлан-дия, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Казахстан, Косово (област, администрирана от ООН с решение на Съвета за сигурност 1244), Киргистан, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Бивша югославска република Македония, Малта, Република Молдова, Монако, Черна Гора, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Руската федерация, Сан Марино, Сърбия, Словакия, Словения, Испания, швеция, швейцария, Таджикистан, Турция, Тюркме-нистан, Украйна, Обединеното кралство и Узбекистан.

Източник: Европейска агенция по околна среда



НАМАЛЕНО, ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА ОСТАВА ПРОБЛЕМ

Според Доклад на ЕАОС през 2011 г. в Европа емисиите на много замърсители на въздуха са спаднали значително от 1990 г. насам, което води до подобрено качество на въздуха в целия регион. Въпреки това, от 1997 г. насам концентрациите на пра-хови частици и озон във въздуха не са показали никакво зна-чително подобрение, въпреки намалените емисии. Значителен дял от градското население в Европа все още живее в градове, в които определени граници за качеството на въздуха в ЕС (на-ложени с цел защитата на човешкото здраве) биват надвиша-вани. Много от страните не са приели един или повече правно задължителни тавани на емисиите до 2010 г. по отношение на четири важни замърсители на въздуха. Необходимостта от намаляване на излагането на замърсяване на въздуха остава важен въпрос за ЕС. Замърсяването на въздуха е не само местен, но и трансгра-ничен проблем. Замърсители на въздуха, освободени в една страна, могат да бъдат пренесени чрез атмосферата и да увре-дят човешкото здраве и околната среда на други места.Два замърсителя, фините прахови частици и озонът на земното равнище, са понастоящем широко признати като най-значи-телните по отношение на въздействията върху здравето на човека. Дългосрочното и краткото, но силно излагане могат да доведат до множество здравни проблеми, вариращи от леки последици за дихателната система до преждевременна смъртност. От 1997 г. до 45 % от градското население в Европа може вече да е било изложено на концентрации на прахови частици във въздуха над ограниченията в ЕС, определени, за да бъде опазено човешкото здраве; а до 60 % може вече да са били изложени на нива на озон, които надвишават целевата стойност в ЕС. Установено е, че PM2,5 (фини прахови частици) във въздуха е намалил статистическата продължителност на живота в ЕС с повече от осем месеца. „През последните десетилетия Европа отбеляза значителен на-предък в пречистването на въздуха, който дишаме, но замър-сяването на въздуха остава сериозен проблем и продължава да уврежда нашето здраве и околната среда” – смята Ставрос Димас, екскомисар на ЕС по околната среда.

Замърсяването на въздуха уврежда околна-та среда, като води до:• Подкиселяване — Значителни намаления на зоните с чувствителни екосистеми, на които се изхвърля прекомерно киселина, са настъпили от 1990 г. и дори повече от 1980 г. на-

сам. Въпреки това, зоната, в която се изхвърлят киселини над нейните критични натоварвания през 2010 г., все още ще бъде над около 10% от eea-32 зоната на природни екосистеми;• Еутрофиране - По-малък напредък има при намаляване на еутрофирането. Повече от 40 % от зоните с чувствителни еко-системи страдат от изхвърляне на азот над техните критични натоварвания;• Увреждане на реколтата - Повечето селскостопански култу-ри са изложени на нива на озон, които надвишават дългосроч-ната целева стойност на ЕС, която трябва да защити растенията от уврежданията от озон. Значителна част, най-вече в южна, Централна и Източна Европа, е изложена на нива на озона над целевата стойност на ЕС.Източниците на въздушно замърсяване са различни и могат да бъдат антропогенни (вследствие на човешката дейност) или природни. Основните антропогенни източници са:• изгарянето на изкопаемо гориво при производството на електричество, в транспорта, промишлеността и домакинства-та; • промишлените процеси и използването на разтворители, например за промишлените сектори за химикали и минерали;• селското стопанство; и• обработката на отпадъци.Метеорологичното непостоянство и растящият проблем с преноса на далечно разстояние на замърсители на въздуха от други страни в северното полукълбо може да обясни отчасти защо качеството на въздуха в ЕС не се е подобрило значително от края на 90-те години, въпреки спада на емисиите на основ-ните замърсители на въздуха.

Източник: Европейска агенция по околна среда

“Аурубис България” АД - Пирдоп



В гр. Сопот, Полша, се проведе 6-ти Енергиен форум за Източна Европа, организиран от Полския институт за стратегически изследвания. В него наред с представителите на Вишеград-ската група страни, взеха участие и над 200 видни учени, бизнесмени, неправителствени организации и представители на държавната администрация от всички европейски страни, Китай,САЩ, Канада, Бразилия.Основни акценти в работата на форума бяха интелигентни мрежи и енергийна ефективност, шистов газ, ядрена енергети-ка, европейска стратегия за интегрирани мрежи и либерали-зация на енергийните пазари, ВЕИ, съкращаване на вредните емисии.България беше представена от Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум, който беше панелист в сесията за шистов газ и в дискусиите за развитие на ВЕИ и бъдещето на ядрената енергетика.За българската енергетика основни изводи от проведения форум са декларираните нови приоритети в енергийната по-литика на страни като Полша, Словакия и Унгария:• Постигане на диверсификация в доставките на природен газ, форсирано проучване и добив на шистов газ. • Проучване и внедряване на нови въглищни технологии в бъдещите топлоенергийни обекти;• Развитие на ядрената енергетика въз основа на открити международни търгове и избор на доказани безопасни техно-логии;• Реализация на конкретни интеграционни проекти на елек-трическите и газовите мрежи в региона;• Развитие на ВЕИ и интегрирането им в мрежите на нацио-нално и регионално ниво;• Ускоряване на процеса на внедряване на интелигентни електрически мрежи, паралелно с управление на потребле-нието, оптимизиране на товаровите графици и повишаване на енергийната ефективност.

Източник: Български енергиен форум

Енергиен форум за Източна Европа

ЕИБ финансира енергийна ефективност в домаЕвропейската Инвестиционна Банка (ЕИБ) отпусна заем в размер на 300 милиона евро на Bosch und Siemens Hausgeräte gmbH (BSH) за разработване на ново поколение домакински уреди – миялни машини, сушилни машини и хладилници, което

да доведат до значително понижение на електрическата консу-мация и разхода на вода в домакинствата.Политиката на ЕИБ за финансиране на проекти за опазване на околната среда се реализира чрез отпускане на заеми в облас-тта на енергийната ефективност и възобновяеми енергийни източници, които имат дял от 30% от отпуснатото финансиране.Финансирането на пилотен проект на BSH ще позволи да се въ-ведат нови технологии в домакинстват и с това да се спомогне за реализация на политическите намерения за 20% снижение на енергийните разходи в Европа към 2020 година.

Източник: Bosch und Siemens Hausgeräte GmbH (BSH)

Актуализация на стратегията на ЕС за развитие на ВЕИЕвропейската комисия отвори процедурата за консултации по актуализация на Стратегия за развитие на възобноявемата енергия в Съюза през 2012 г.Целта е да се очертаят основните направления в развитие на ВЕИ в рамките на Европейския съюз след 2020 г., което да даде възможност на инвеститорите да планират дългосрочните си пазарни стратегии. Амбицията на Европейската комисия е към 2050 г. емисиите на парникови газове да бъдат редуцирани до 80-95%, което изисква повече инвестиции във възобновяеми енергийни проекти след 2020 г.Чрез обявената процедура за публични консултации се съби-рат мненият и позиции на заинтересованите страни, за да се формулира адекватна стратегическа рамка в средносрочен план до 2030 г.


kenmore.com


КЪМ ПО-КОНКУРЕНТНОСПОСОБНАИ УСТОЙЧИВА ЕВРОПА

Териториална програма на Европейския съюз

приета по повод на Неформалната среща на министрите на градоустройственото развитие и териториалното сближаване на 24 и 25 май 2007 г. в гр. Лайпциг

І. БЪДЕЩА ЗАДАЧА:УКРЕПВАНЕ НА ТЕРИТОРИАЛНОТО СБЛИЖАВАНЕ (1) ЕС наблюдава с увереност постигнатия напредък в ико-номическото, социалното и екологичното си обновяване. Държавите-членки, взети заедно, съставляват около една трета от световния вътрешен брутен продукт. Характерното за ЕС е както икономическата му мощ, така и площта на територията му, която обхваща над 4 млн. км2, и населението му от 490 млн. жители в огромно многообразие от региони и градове. (2) Ние, министрите, отговарящи за устройството на терито-рията и за развитието, представяме Териториалната програма като политическа рамка, насочена към действие като основа на бъдещото ни сътрудничество помежду ни и с Европейската комисия. С Териториалната програма даваме своя принос за устойчивия икономически растеж и за създаването на работни места, както и за социалното и екологично развитие във всич-ки региони на ЕС. В нея ние подкрепяме двете допълващи се стратегии на Европейския съвет от Лисабон и Гьотеборг. (3) С Териториалната програма бихме искали да насърчим полицентрично териториално развитие на ЕС с цел по-добро използване на наличните средства в европейските региони. Важен аспект е териториалната интеграция на местата, където живеят гражданите. По такъв начин ще допринесем за Европа на културната, социална, екологична и икономическа стабил-ност. Особено важно е новите държави-членки да се интегри-рат по-добре в политиката за развиване на полицентрична структура на населите места. С Териториалната програма ще спомогнем, в областта на тери-ториалната солидарност, за осигуряване на хората на по-добри условия на живот и по-високо качество на живот с равни въз-можности, съобразени със специфичния регионален и местен потенциал, независимо от това къде живеят те – в центъра на Европа или в периферията. (4) Ние разглеждаме бъдещата задача за насърчаване на

„териториалното сближаване“ като непрекъснат процес на политическо сътрудничество на всички участници и на всички заинтересовани страни в териториалното развитие на полити-ческо, административно и техническо ниво за мобилизиране на този потенциал. В това сътрудничество трябва да се има предвид историческият, културен и институционален контекст във всяка държава-членка. Политиката на сближаване на ЕС следва да може да отговори по-ефективно отколкото досега на нуждите и на характерис-тиките на териториите, на специфичните географски предиз-викателства и възможности на регионите и градовете. Именно затова ние призоваваме да се обърне по-голямо внимание на териториалното измерение в бъдещата политика на сближава-не с цел да се стимулира икономическият и социален проспе-ритет. (5) Териториалното сближаване може да се постигне единстве-но с интензивен и непрекъснат диалог между всички заинте-ресовате страни в териториалното развитие. Този процес на сътрудничество ние наричаме „териториално управление“. Частният сектор (и особено предприемачите на местно и реги-онално ниво), научната общност, публичната администрация (по-специално местните и регионални власти), неправител-ствените организации и различните секторни политики трябва да действат заедно за по-добро оползотворяване на ключови-те инвестиции в европейските региони, както и за намаляване на последствията от изменението в климата. (6) Териториалната програма представлява плодът на нашето сътрудничество. На нашата неформална министерска среща, проведена в Ротердам през 2004 г., ние се споразумяхме за провеждане на политика на териториално развитие за по-до-бра преценка на перспективите на територията на ЕС.А на неформалната министерска среща през 2005 г. в Люксем-бург ние определихме териториални приоритети като основа за бъдещите ни съвместни дейности и одобрихме изготвянето на експертен доклад относно „Състояние на територията и перспективи за Европейския съюз“ като основа за Териториал-ната програма. При изготвянето на Териториалната програма ние бяхме подкрепяни от широк диалог, провеждан между



документи

заинтересованите страни в цяла Европа от лятото на 2006 г. досега. Териториалното сближаване, основано на чле-нове 2, 6, 16 и 158 от Договора за създаване на ЕО, се смята за третото измерение на по-литиката на сближаване. Териториалното сближаване бе включено, например, в третия и четвъртия доклад за сближаването, както и в Стратегическите насоки на Общността относно сближа-ването, приети през 2006 г. Ние потвърждаваме ангажи-мента си да работим в още по-тясно сътрудничество помежду си и с институциите на ЕС за постигането на тази цел, паралелно с протича-щия дебат за процеса на реформа на ЕС (относно Договора за конституция за Европа).

II. НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА:УКРЕПВАНЕ НА РЕГИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ, ПО-ДОБРО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТЕРИТОРИАЛНОТО МНОГООБРАЗИЕ (7) Днес ние сме изправени пред нови и важни териториални предизвикателства. Сред най-важните от тях са следните: • различните последици в регионален план от изменението в климата върху територията на ЕС и на съседните страни, по-специално с оглед на устойчивото териториално развитие; • покачването на цените на енергията, енергийната неефек-тивност и неравномерното разпределение на възможностите, предоставени от новите форми на производството на енергия; • ускорената интеграция на нашите региони, в частност на трансграничните региони, в рамките на глобалната иконо-мическа конкуренция и, едновременно с това, нарастващата взаимозависимост на страните и регионите в света; • въздействието на разширяването на ЕС върху икономиче-ското, социално и териториално сближаване, по-специално с оглед на интеграцията на източна Европа и на новите държави-членки и техните региони по отношение на транспортната и енергийна инфраструктура; • свръхексплоатацията на екологичните и културни ресурси и намаляването на биологичното разнообразие, най-вече в следствие на все по-неустойчивото развитие, наред с обезлю-дяването на отдалечените райони; • ефектите върху територията от демографските промени

(особено от застаряването на населението), както и от вътреш-ната и външна миграция върху трудовите пазари, предлагане-то на услуги от общ интерес, жилищния пазар, развитието на структурата на населените места и върху начина на съжител-ство на хората в нашите градове и региони. (8) Пред тези предизвикателства ние твърдо вярваме, че териториалното сближаване на ЕС е задължително условие за устойчиво икономическо развитие и за прилагането на практика на социалното и икономическо сближаване, в които се изразява европейският социален модел.В този контекст смятаме за основна задача и акт на солидар-ност създаването на предпоставки във всички региони за пре-доставяне на равни условия за гражданите и на възможности за развитие на предприемаческата инициатива.Изразяваме съгласието си с идеята, че регионалната иден-тичност и потенциал, различните нужди и характеристики на регионите, градовете и селата на Европа придобиват по-го-лямо значение в политиката на териториално сближаване и в другите политики на териториално развитие. (9) С Териториалната програма ние допринасяме и за укреп-ване на конкурентоспособността на световно равнище и устой-чивостта на регионите в Европа. Това става в съответствие с обновената Лисабонска стратегия, приета от държавите-член-ки през 2005 г.Трябва да се определи и мобилизира различният териториа-лен потенциал на регионите за постигане на устойчив иконо-мически растеж и създаване на работни места в ЕС.Всеки регион и град може да поеме ангажимент и да доприне-се за спестяването на енергия, за децентрализирано доставяне на енергия и за намаляване на ефекта от изменението на кли-мата, например като подкрепя развитието на населени места с ниски или нулеви емисии на парникови газове, като разработ-


ва потенциални нови източници на енергия и като насърчава енергийната ефективност на сградния фонд.Нашите градове и региони трябва да станат по-устойчиви по отношение на изменението на климата. Ето защо сме убедени, че градовете и регионите трябва да са твърдо ангажирани в процеса на управление за осъществяване на Лисабонската стратегия и на националните програми за реформа. (10) Бихме желали да подчертаем нарастващото влияние на политиките на Общността в териториален план. Този аспект трябва да се вземе предвид по две причини. От една страна в политическия процес в ЕС трябва да се об-ръща повече внимание на местния, регионален и национален потенциал и на мотивацията на заинтересованите страни чрез прилагане на стратегически и интегриран подход към терито-риалното развитие. От друга страна стратегиите за индивиду-ално развитие на градовете и регионите трябва по-ясно да се впишат в националния и европейски контекст. Важно е регио-налните, национални и местни проблеми да са в тясна връзка с политиките на ЕС. Това важи с особена сила за политиката за развитие на селските райони, за политиката за околната среда и транспорта, както и за политиката на сближаване на ЕС. (11) Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове до-пълва идеите, изразени в Териториалната програма, тъй като превръща политиката за интегрирано развитие на градовете в задача с европейско измерение. По такъв начин политиката за интегрирано развитие на градовете и политиката на терито-риално сближаване дават, всяка от своя страна, допълващ се принос за осъществяване на целта за устойчиво развитие.

III. ПРИОРИТЕТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ТЕРИТОРИАЛЕН ПЛАН

(12) Териториалната програма се основава на трите главни цели на Европейския план за развитие на територията (ЕПРТ), които продължават да са в сила, а именно: • развитие на балансирана и полицентрична градоустрой-ствена система и на ново партньорство между градските и селските райони; • осигуряване на равен достъп до инфраструктури и знание; • устойчиво развитие, разумно управление и защита на при-родата и на културното наследство. Програмата се основава и на ръководните принципи на CeMaT (Европейската конференция на министрите, отговарящи за териториалното устройство на Съвета на Европа) за устойчиво развитие на територията на европейския континент, потвърде-ни от Комитета на министрите на Съвета на Европа.Въз основа на тези принципи ние също желаем да засилим диалога със съседните на ЕС страни. (13) В контекста на политиката на териториално сближаване, подкрепяна от всички държави-членки, ние се ангажираме в

полза на следните приоритети за териториално развитие на ЕС:

1. Стремим се към засилване на полицентричното развитие и на иновациите посредством изграждане на мрежи за сътрудничество между градовете - региони и градовете

(14) Градовете-региони и градовете от различен мащаб могат най-добре да обединят усилията си в сътрудничество с предприятията и със социалните и политически участници на европейско ниво. Ако успеят да изградят по новаторски начин мрежи за сътрудничество в полицентрична Европа, те ще създадат условия за използване на световната конкуренция за собственото си развитие. (15) Градовете, които функционират като регионални центрове, би трябвало да си сътрудничат като части от полицентрична структура с цел да дадат добавена стойност за другите градо-ве, намиращи се в селски или периферни райони, или със спе-цифични затруднение или нужди, дължащи се на географските условия (например структурно слабите части на островните райони, крайбрежните области и планинските райони).С цел да се улесни този процес, инфраструктурната мрежа в и между регионите в Европа трябва непрекъснато да се разши-рява и модернизира. Затова ние подкрепяме европейското сътрудничество между градовете-региони, както и с малките и средни градове по вътрешните граници и отвъд външните граници на ЕС.

2. Нуждаем се от нови форми на партньорство и териториално управление между селските и градските райони

(16) Конкурентноспособна и устойчива Европа включва много-образни градове-региони от различен мащаб и селски райони, обвързани с различни отношения на взаимозависимост.По такъв начин градовете-региони са заобиколени от други градски центрове и райони от селски тип.Селските райони, които не са в непосредствена близост с гра-довете-региони, включват малки и средни градове.Властите в тези райони, като взаимозависими партньори, след-ва да определят общия си потенциал, да изготвят съвместни стратегии за регионално и субрегионално развитие и по такъв начин с общи усилия да положат основите за провеждане на дейности на регионално и субрегионално равнище, които ще направят регионите и субрегионите по-привлекателни и ще позволят вземането на решения в областта на инвестициите, както в частния, така и в публичния сектор. Именно това нари-чаме партньорство между градските и селските райони. (17) Решенията за инвестиране на регионално равнище следва да се вземат по взаимно съгласие между страните от пуб-личния и частния сектор. В този контекст местните власти от



документи

различен мащаб могат да образуват доброволни сдружения и да допринесат например за провеждане на съвместни пазарни дейности и за разработване на съвместни стратегии за разре-шаване на общи проблеми. На фона на демографската промяна властите, които са изпра-вени пред миграцията на младите хора, трябва да си сътрудни-чат тясно за поддържане на привлекателни услуги и инфра-структури. Това сътрудничество предполага ново политическо измерение. За неговото укрепване ще са необходими нови форми на териториално управление за европейските региони. В общ план бихме желали да създадем възможности за разгръ-щане на новаторския потенциал за икономическо развитие въз основа на опита от успешното партньорство и от полити-ческото сътрудничество, придобит в регионите, по-специално в трансграничните региони. В това отношение подкрепяме позитивната конкуренция между градовете и регионите.

3. Искаме да насърчим регионалните „клъстери“ за конкуренция и иновации в Европа

(18) Областите на растеж трябва да се разширят отвъд ико-номическия център на ЕС чрез политика на сътрудничество и на изграждане на мрежи. Един от начините за съчетаване на усилията би могъл да бъде създаването на иновационни и адаптирани „клъстери“ там, където икономическите среди, научната общност и администрацията работят съвместно.Това включва като сътрудничеството по вътрешните граници, така и през външните граници със съседните държави. (19) Призоваваме градовете-региони от различен мащаб, малките и средните градове, както и селските райони да сътрудничат с други териториални общности, включително в други страни, за да укрепят международната си идентичност и специализацията си с цел да привличат повече инвестиции. По същия начин е целесъобразно да се акцентира и на инова-ционните центрове.

4.Обявяваме се в подкрепа на укрепване и разширяване на трансевропейските мрежи

(20) Мобилността и достъпността са основни предварителни условия за икономическото развитие във всички региони на ЕС. За да се отговори на нуждите от мобилност в рамките на полицентрична европейска територия, включвайки съседните страни, а също и за подобряване на градската среда, смятаме за необходимо да се гарантира интегрирано и устойчиво раз-витие на мултимодални транспортни системи за пътници и за товари. Нуждаем се от железопътни, пътни и въздушни мрежи с достатъчен капацитет (включително мрежа от действащи ре-гионални летища), ефективни морски, крайбрежни и вътрешни водни пътища, и мрежа от второстепенни пътища (свързващи градските центрове с техните хинтерланди), както и ефективно управление на трансграничния транспорт.

Призоваваме към премахване на съществуващите бариери за трансграничния железопътен и автомобилен транспорт и по-специално подкрепяме използването на телематични способи при опериране на пренатоварените отсечки от пътната мрежа. (21) Обявяваме се в подкрепа на свободен и социално спра-ведлив достъп до информационни и комуникационни техноло-гии във всички региони с цел да се премахнат териториалните пречки за достъпа, особено в периферните и селски райони и да се даде възможност за децентрализирана работа и подхо-дящо предоставяне на услуги от общ интерес, включително в областта на здравеопазването и образованието. За да се гарантират необходимите инфраструктури, например пълното изграждане на широколентовите мрежи, съобра-зени с предлагането, препоръчваме съчетаването на новите програми в областта на транспорта с програмите в областта на комуникациите. (22) Повишаването на търсенето на енергия пред ограни-чените ресурси на необновяемите източници на енергия и нарастващата зависимост на ЕС от вноса на енергия, както и предизвикателствата, свързани с изменението на климата, ни налагат необходимостта от проучване и разработване на възможностите за децентрализирано, ефективно, сигурно и екологично производство на енергия от възобновяеми източ-ници, което все още е недостатъчно използвано. С оглед на по-доброто използване на потенциала на регионите в тази област, който може да създаде възможности особено в селските райони, препоръчваме укрепване на мрежите и хармонизиране на условията за енергийния сектор.

5. Насърчаваме управление на риска на трансевропейско ниво, включително по отношение на изменението на климата

(23) Необходимо е да се разработят общи интегрирани подхо-ди и стратегии за регионите, за справяне с природните риско-ве, предотвратяване или намаляване на емисиите на газове от парниковия ефект и адаптиране към изменението на климата. Трябва да се положат допълнителни усилия за доразвиване и засилване на политиката на териториално сближаване, по-специално по отношение на последствията от териториално диференцираните стратегии за адаптиране. (24) За подобряване на ефективността на управлението на риска и за даване на подходяща насока на развитието, трябва да се приемат, в сътрудничество със съседните на ЕС държави, интегрирани трансевропейски и трансгранични стратегии (например защитата от наводнения, предотвратяването на сушите и опустиняването, интегрираното управление на край-брежните и планински райони, управление на технологичните рискове, подобряване на прогнозирането), а също така и да се развият нови форми на организация на управлението на риска, особено в районите с множествени рискове като край-брежните райони, езерните райони, морските и речни басейни


и планинските райони.

6. Призоваваме към укрепване на екологичните структури и на културните ресурси като възможност за развитието

(25) Незаменимата стойност на екологичните структури и на културните и природни ресурси в Европа, особено културният ландшафт и качеството на архитектурния дизайн и процес, както и застроената околна среда, трябва да представлява, на фона на особеностите и различния потенциал на регионите, основата на развитие, съобразено с околната среда и култу-рата, което да дава перспективи за развитие и да съхранява различната културна идентичност, най-вече в регионите с по-слабо развитие или в които се извършват структурни промени. Затова посредством координирани транснационални мерки и подходящо управление трябва да се стимулират „културни пъ-тища и мрежи“, както и всякакви други териториални проекти от значение за природното и културно наследство. (26) Призоваваме да се доразвият мрежите от ценни природни области и културни ландшафти, за да се създаде интегрирана и устойчива трансевропейска екологична структура с подхо-дящи зелени коридори и райони с културен ландшафт, които да свързват защитените местности с европейско и национално значение. (27) Интегрираните политики на териториално развитие трябва също да се засилят в по-слабите от екологична или културна гледна точка райони на ЕС с цел да се посрещне важното предизвикателство за съчетаване на икономическото развитие и екологичната, социална и културна устойчивост на тези райони.

IV. ПРИЛАГАНЕ НА ТЕРИТОРИАЛНАТА ПРОГРАМА (28) С цел да се включат по по-подходящ начин шестте тери-ториални приоритета в политическия дебат и в процеса на вземане на решения, смятаме за важни следните действия и препоръчваме те да се приложат в периода от 2007 до 2011 г. Поемаме ангажимент да приложим тези действия:

1. Действия на европейските институции(29) Приветстваме съобщението на Европейската комисия относно „Политиката на сближаване и градовете: приносът на градовете и агломерациите към растежа и заетостта в региони-те“ и приканваме Европейската комисия да проследи развити-ето на този въпрос във връзка с Териториалната програма. (30) Призоваваме Европейската комисия да продължи да включва териториалното измерение на ЕС по ясно изразен начин в бъдещите доклади за икономическото и социално сближаване с цел насърчаване на градовете и регионите да

впишат стратегиите си за развитие в европейския контекст. Това ще допринесе за прилагане на практика на принципа на субсидиарност. (31) Приканваме комисията по регионално развитие на Евро-пейския парламент, комисията по политика на териториално сближаване на Комитета на регионите, както и Европейския икономически и социален комитет да подкрепят и да приложат на практика приоритетите на Териториалната програма в дей-ността си, за да могат градовете и регионите да вземат активно участие в осъществяването на политиките на Общността. 2. Действия за тясно сътрудничество между Европейската комисия и държавите-членки (32) Призоваваме към непрекъснат и задълбочен диалог меж-ду държавите-членки на ЕС (заедно с регионалните и местни власти) и Европейската комисия по стратегическите въпроси на териториалното развитие. За тази цел трябва ефективно да се използват възможностите, които дават съществуващите комитети (най-вече Експертният комитет по териториално сближаване и градоустройствени въпроси, създаден от Коми-тета за координация на фондовете[CoCof]). (33) Препоръчваме при изготвяне на общностните и национал-ни политики да се вземе в по-голяма степен предвид въздейст-вието върху територията, като се използват съществуващите процедури за оценка и планиране. Призоваваме Европейската комисия и другите европейски институции да започнат с държавите-членки диалог, основан на принципа на субсидиар-ност, да обсъдят начина, по който може да се направи оценка на въздействието на законодателството на Общността върху устойчивото развитие и устройство на градските райони и на територията и да се подобри координирането на политиките и инициативите на Общността, свързани с териториалните политики. (34) Препоръчваме програмата на Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията (eSPoN) за 2013 г., в тясно сътрудничество с Европейската комисия, да напра-ви по-задълбочен анализ на въздействието на политиките на Общността върху териториалното сближаване и на причинно-следствените връзки, и да разработи оперативни показатели за редовно проследяване на териториалното измерение.В този контекст е важно по-тясно сътрудничество м5ежду про-грамите eSPoN и urBaCT и проекта „Статистика на европейски-те градове“ (urban audit). (35) Смятаме, че сътрудничеството, включващо съседните на ЕС страни, в рамките на цел 3 на Европейския фонд за реги-онално развитие е нов финансов инструмент, ориентиран към бъдещето, даващ възможност за укрепване на мрежите от градове и региони, както и на новаторски коридори за развитие в Европа. Приканваме Европейската комисия да ни подкрепи в развиването на междурегионално, трансгранично и транснационално сътрудничество като ефективен механизъм за насърчаване на териториалното сближаване.



документи

3. Действия за засилване на териториалното сближаване в държавите-членки(36) Ние се ангажираме в рамките на нашите правомощия да интегрираме политическите приоритети на Териториалната програма, както и териториалните аспекти на стратегическите насоки на Общността за 2007-2013 г. в националните, регио-нални и местни политики. Като имаме предвид заключенията на семинара „Управление на териториалните стратегии“, проведен в гр. Баден през м. юли в рамките на австрийското председателство на ЕС, препоръчваме да се включи терито-риалното сближаване в стратегическите процеси, които са в основата на политиката на сближаване на общностно и нацио-нално равнище. (37) В контекста на институционалната уредба на нашите дър-жави ние се ангажираме да вземаме решения по прозрачен начин съвместно с публичния и частния сектор и с неправи-телствените организации при разработването на териториал-но значими политики, при определянето на териториалните приоритети и на действията за прилагането им.

4. Съвместни дейности на министрите.(38) За прилагането на Териториалната програма ние приема-ме да поддържаме неформални структури между нашите ми-нистерства, председателствата на ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия, Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет и Европейската инвести-ционна банка. За това се изисква ефективно функциониране на групата на председателствата, разполагаща с подходящ секретариат и с подкрепата на допълнителни експерти от останалите страни-членки. (39) Договаряме са да действаме съвместно, за да продължим и да укрепим сътрудничеството помежду си и с Европейската комисия посредством мрежа от контактни точки, свързани с териториалното сближаване. Бихме желали работната група по Териториалната програма, съставена от държавите-членки на ЕС и Европейската комисия, да продължи работата си по прилагане на програмата. (40) Като първа стъпка в съвместните ни дейности и в про-дължение на пролетния Европейски съвет през 2007 г. се ангажираме в рамките на правомощията си да допринесем за устойчива и интегрирана политика в областта на климата и енергетиката в ЕС. (41) По-нататъшните ни съвместни действия ще бъдат съ-средоточени към насърчаване на дебата по ключовите за ЕС въпроси от териториална гледна точка. Най-важните от тях включват: • дебата за Лисабонския процес след 2010 г.; • средносрочния преглед на политиката на сближаване през 2010 г.; • средносрочния преглед на политиката за развитие на сел-ските райони през 2010 г.; • обновената стратегия за устойчиво развитие на ЕС (СУР);

• протичащия дебат за прилагането на препоръките на Зеле-ната книга за морската политика; • протичащия дебат за седмата програма за действие в облас-тта на околната среда; • дебата за транспортната политика след 2010 г.; • протичащия дебат за политиката за научни изследвания и иновации; • протичащия дебат за политиката на добросъседство. (42) Призоваваме бъдещите председателства на ЕС заедно с държавите-членки на ЕС, европейските институции, между които Европейската комисия и Европейската инвестицион-на банка, както и други заинтересовани страни, да прилагат действията, определени в настоящата Териториална програма. Приветстваме инициативата на португалското председател-ство на ЕС за създаване на условия за прилагането на Тери-ториалната програма посредством изготвянето на първата програма за действие, както и волята на бъдещото словенско председателство на ЕС за започване на прилагането на програ-мата със своите дейности. (43) Приканваме словенското председателство на ЕС да вземе под внимание Териториалната програма при подготовката на пролетния Европейски съвет през 2008 г. с цел постигане на по-категорично и решително политическо признаване на тери-ториалните условия за развитието на регионите и градовете и на нови форми за участие във вземането на решения в ЕС. (44) Приемаме необходимостта да се насърчат заинтересо-ваните участници от публичния и частния сектор в територи-алното развитие да се ангажират в полза на териториалното сближаване в ЕС. Трябва да бъдат признати специфичните им интереси. Провеждането на съвместна дискусия за сценариите за териториалното развитие на Европа може да улесни процеса на сближаване на различните интереси. Призоваваме бъде-щите председателства на ЕС да осъществят тази амбиция чрез специфичните си дейности в съответствие с днешните нужди при изготвянето на политиките. Приветстваме инициативата на португалското председателство за организиране на нефор-мална министерска среща през м. ноември 2007 г., както и инициативата на Германия за провеждане на конференция на тема „Територия и икономика“ през пролетта на 2008 г. (45) Приканваме бъдещото унгарско председателство на ЕС да направи оценка и да преглед на Териториалната програма през първата половина на 2011 г. (46) Смятаме за наш политически дълг да допринесем за осъз-наването на териториалните предизвикателства на ЕС и затова се ангажираме активно в прилагането на Териториалната про-грама на европейско ниво и в нашите държави. Убедени сме, че с Териториалната програма правим голяма стъпка напред към постигането на конкурентноспособна и устойчива Европа с разнообразието от региони и с активни граждани.

Източник: Фондация „Институт за устойчиво развитие”


40 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

В БЪЛГАРИЯ - 2000 НОВАТОРИЕдинен предметно тематичен указател на професионалните области, в които са се проявявали 2000 български новатори, учени, рационализатори до 1987 г.

ОБЛАСТИ:• авиация, космонавтика;• автомобилна индустрия, каро строене, авторемонт;• автоматизация, роботика, гъвкави автоматизирани система (ГАПС)• агротехника и почвознание, селско стопанство, машино-строене и механизация;• архитектура, градоустройство;• астрономия, астрофизика;• биология, микробиология, биотехнологии, генно инженер-ство, биохимия,биофизика, бионика, имунология;• битова техника;• българи – новатори в чужбина (из историята);• води, хидрология, хидротехника, мелиорации;

За мисленетоакад. А. Балевски

Човек живей в пространство тримернос координати игрек, хикс и зет,и - щом е хомо сапиенс - навернотой там със мисли разни е зает.

Обемно мислят твърде малко хора,на тез избрани люде мисълталети далеч, изпълвайки простораобхваща властно всичко в света.

Мнозина мислят в плоскост - в равнина,ей тъй - напред, наляво и надясно.За тях не съществуват връх и низинаи общо взето - всичко им е ясно.

Но има хора дотегливи - вреднисъс мисленето си еднопосочно.Ограничени, дръзки, безогледни,те бият винаги в една цел точно.

Без страх във формула едничка простанадникват целия живот богат,но там - окастрен и оголен доста -той губи вкус, и цвят, и аромат.

23.02.1995 г.

Акад. Ангел БалевскиАкад. Георги БлизнаковАкад. Тодор НиколовАкад. Азаря ПоликаровАкад. Евгени МатеевАкад. Димитър МишевАкад. Нягол МаноловАкад. Димитър ДимитровПроф. Орлин ЗагоровПроф. Симеон НедялковПроф. Петко ГанчевПроф. Георги Стоилов Доц. Тодор БожиновДоц. Георги АндреевГен. Стоян шиндаров


ключови личности

• военно дело, военна техника;• вторични суровини (преработка, използуване);• възрожденски и довъзрожденски новатори (из историята);• генетика, селекция (и технологии);• геодезия;• геология и минералология, сеизмология, геофизика, ге-отехника,• геотехнологии;• горско стопанство, лесовъдство и лесотехника, дървообра-ботваща и мебелна промишленост;• дизайн, промишлена естетика, ергономия;• екология;• електроника, изчислителна техника;• електроника, електропромишленост;• енергетика, енергоспестяващи технологии;• животновъдство, ветринарна медицина, зоотехника;• заваряване – техника и технологии. Термична обработка на металите;• електро и химикотермия;• зеленчукопроизводство, селекция, техника и технологии.• зоология;• изкуствен интелект;• информатика, кибернетика, системи за управление, про-грамна индустрия;• корабостроене, корабоплаване;• култура, книгоиздаване, библиотеки, средства за масова информация;• курортология, балнеология, медицинска климатология, почвено дело;• лазерни технологии, оптоелектроника;• лозарство;• малки високотехнологични предприятия;• математика;• машиностроене, металообработване, металознание;• медицина, здравеопазване;• медицинска техника;• металорежещи машини (и технологии);• металургия, рудодобив, минно дело и техника, каменовъгле-на промишленост;• метеорология и климатология;• методология и методика на технологичното, научно и техни-ческо творчество;• млекопреработване, млечни продукти;• мода;• моделизми, научно-технически олимпиади;• нови материали, особено чисти вещества;• образование, педагогика, учители – новатори;• обществознание (икономика, социология, право, иноватика,наукознание), социални технологии.• овощарство – селекция и технологии;• океанология, проблеми на морето;• океанология, цитология, цитогенетика;

• памук – селекция и технологии;• полимери, пластмаси, каучук;• приборостроене, уредостроене, инструменти;• пшеница – селекция и технологии;• пътешествия и експедиции, туризъм (и наука, изследвания, знание);• пътно, мостово и тунелно строителство;• радио (съобщения, техника);• растениевъдство, ботаника;• рационализация на производството (работници и специали-сти - новатори);• селско стопанство – технологии, организация;• спелеология (открития и изследвания);• спорт: техника и технологии;• стоматология;• строителство (техника, технологии, материали). Строителнапромишленост;• стъкло и финна керамика. Силикатна промишленост;• съобщения – техника и технологии;• текстил – технологии и промишленост;• телевизия – техника, технологии, приложение;• транспорт – техника и експлоатация;• тютюн – селекция и технологии;• управление и организация (на техническия прогрес: наука-та, изобретателството, иновацията, производството, селскосто-панските структури);• фармакология, фармацевтична промишленост, аптечно дело;• физика;• физиология на растенията;• физиология на човека;• фитопаталогия, растителна защита;• фотопроцеси и технологии. Фотография – техника и прило-жения;• хидротехника, хидродинамика (и технологии);• химия, нефтохимия (и промишленост);• хладилна техника (и технологии);• хранително-вкусова, консервна промишленост (и техноло-гии);• царевица – селекция и технологии;• хладилна техника (и технологии);• хранително-вкусова, консервна промишленост (и техноло-гии);• царевица – селекция и технологии;• чужденци с иновационен принос в Република България (из историята);• ядрена физика, ядрени технологии (и защита).

Източник: България 2000 новатори. Творчески биографии А-Я.

Научноизследователски институт по профсъюзни проблеми, София, 1987 г.



ОБЩЕСТВЕНИ ДЕЙНОСТИпо околна среда, човешки права, сигурност и устойчиво развитие в България

1972 г. Международна интеркомунална конференция „Чове-кът и жизнената среда” под председателството на арх. Георги Стоилов и с участието на Морис Стронг /виж бр.1/

1987 г. – Издаване на каталог на 2000 българи новатори, изобретатели и рационализатори, допринесли за световното развитие в своите области /виж стр. 40/

1989 – 1990 г. - събрания на неформали – приятели на Рим-ския клуб в България. Дискусии по докладите на Римския клуб, комисията „Брунтланд” и инициативите на Морис Стронг за опазване на природната среда и устойчиво развитие

6 юни 1991 г., НДК, София, Международна конференция „Свят, развитие, алтернативи”

Организатори: Съюз на научните работници в България, Римски университет – Италия, Асоциация ня научно - изследо-вателските организации в България, Международно движение „Екофорум за мир”, УНССПанел „Демография”:Възпроизводството на населението като глобални проблеми

– ст.н.с. Пенка Найденова, Институт по демография, БАНСоциални и икономически последици от страреенето на насе-лението на България – н.с. Христо Малешков, УНССПанел „Ресурси”:Доклад на Центъра за изследвания и икономически прогно-зина Международния форум „ООН на народите” – проф. Алдо Бернандино, проф. Валтер Поче, Римски университет, ИталияИкономика на развиващите се страни – проф. Петко БъчваровПанел „Екология”:Проблеми на устойчивото развитие – доц. д-р Тодор Божинов, УНССЕколого-икономически изисквания за осъществяване на устой-чивото развитие - проф. д-р Иван Атанасов, н.с. Спас КовачевИкономически измервания на екологичните щети – Недю Пе-тков, Евдокия Манева, Министерство на околната средаОпределяне на критичните натоварвания на почвите в Бълга-рия - проф. Иван Атанасов, Аграрен университет, ПловдивПанел „Обществени науки”:Перспективи на социологията – знания за избор сред алтерна-тиви – ст.н.с. Николай Генчев, Институт по социологияЕдна задача с две решения – Дора Белчева, посланик на Р Бъл-гария в Кралство швецияСтари проблеми по пътя към новото стабилно общество – гл. ас. Пенчо Пенчев, УНСС

Посланикът на Япония Такаши Тажима

открива конференцията


ключови събития

Кризите в България и някои поуки от тях – доц. д-р Тодор Божи-нов, УНССКадри по икономика и управление на природоползването - проф. Минко Ст. Памукчиев, УНСС

16 юли 1993 г. Конференция „Делото на Васил Левски и Днев-ния ред за устойчиво развитие на обществото”Организатори: Фондация „Институт за устойчиво развитие”, Народно читалище „В.Левски” – КарловоМото: „Как да изградим общество, което не разрушава природ-ните ресурси и екологичните системи от които то е зависимо?” – „Да спасим планетата”, Лестър Браун, Кристофър Флавин, Сандра Поустъл

Юни, 1994 г., София, Іv Асамблея на Международната акаде-мия на архитектуратаПриемане на Харта „Хоризонти 2000” на международната архи-тектурна общност /виж стр. 46/

13 април 1995 г., Национален музей „Земята и хората”, Обществена дискусия по книгата на акад. Георги Близнаков „Накъде човече”, издадена по повод 50 г. ООНОрганизатори: Академично издателство „Марин Дринов”, Национален музей „Земята и хората”, Организационен комитет на неправителствени организации за участие в срещата на екоминистрите „София - 95”Мото: „Петдесет годишнината на ООН е време да конкретизираме за вбъдеще нашето виждане за миролюбив, проспериращ и устойчив свят”- Бутрос Бутрос Гали, енерален секретар на ООН

1995 г., София,Учредяване на Клуб „ООН: принципи за устойчиво развитие”

11 юни 1998 г., София, Национален Музей „Земята и хората”, Кръгла маса „Устойчиво развитие и сигур-ност”Организатори: Клубна „Приятели на руската военна наука”, Междуна-родна академия по информатика, Национален център по страте-гически изследвания, Фондация „Институт за устойчиво развитие”, Сдружение „Икономика на отбра-ната”Участници: Н.с. д-р Вяра Ганчева, Институт по социология, БАН, консултант към ПРООНПроф. д-р Цветан Семерджиев, Централна лаборатория по пара-

лелна обработка на информацията, янко янакиев, Международна академия по информация



Стефан Кръстев, Сдружение „Икономика на отбраната”О.з. полк. Цано Цанов, Движение на войните от запасаО.з. ген. Злати Йотов, Движение на войните от запасаО.з. полк. инж. Димитър Борисов, Движение на войните от запасаО.з. кап. 1 ранг доц. д-р Димитър Димитров Иванов, Национа-лен съвет по неутралитетПок. инж. Йордан Ценков, гл. ас. ВА „Г.С.Раковски”Доц. д-р Димитър Йончев, председател на Фондация „Демокра-ция и сигурност”Стоян Д. шиндаров, президент на Фондация „Щит”О.з. полк. доц. д-р Емил ГригоровД-р Пенчо Пенчев, гл. ас. УНСС

23 декември 2002 г., София, Учредяване на Съвет по устойчиво развитие на обществотоЗаседание за създаване на Обща концепция за устойчиво развитие на България, извлечение от протокола:„Структуриране на Съвета за устойчиво развитие:1. Група „Фундаментални проблеми”Основна задача: Изтотвяне на национална концепция за устой-чиво развитие на Р БългарияРъководител: д-р Пенчо Пенчев2. Група Демографски проблеми

Ръководител: проф- д-р Минко Минков3. Група Образование и наука.Кадрови потенциал.Ръководител: проф. д.р Минчо Семов4. Група „Опазване на околната среда. Екологично възпитание”5. Група „Устойчиво съвременно земеделие”Ръководител: чл. кор. Атанас Механджиев, проф. Христо Стоя-нов6. Група „Национална сигурност. Национална докрина”Ръководител: ген. Стоян Андреев7. Група „Качество на българската продукция”Ръководител: проф. д-р Рибов8. Група „Горите на България”Ръководител: чл. кор. Александър Александров9. Група „Икономиката на България”10. Група „Геополитика на България”Ръководител: Димитър Попов, експремиер

Всяка една от групите да формулира своя главна цел на разра-ботване. До края на м. май 2003 г. да разработи основни тези-си. Да се обсъдят в съвета до края на м. юни 2003 г. Въз основа на тях да се изготви Обща концепция за устойчиво развитие на България, която да се обсъди и приемо от Президиума на МА МИЛ. Да се публикува като отделна брошура. Междувре-менно да се публикуват материали в масмедиите.Предлага: акад. Георги Близнаков, 23.12. 2002 г., гр. София




ХАРТА “ХОРИЗОНТ 2000”Една устойчива архитектура за един устойчив свят

iv Асамблея Международна архитектурна академия - април, 1994 г., София

Съвременното общество се намира в динамично развитие с невиждани размери. Създадени са технологии с огромна производителност, нови конструктивни материали с високи якости, средства на комуникация с големи скорости и ефек-тивност. Тези енергии и технологии увеличават милиони пъти силата на човека. Темповете и обемите на растеж са увеличени многократно. На тази основа ХХ век създаде високо качество на живота.Но това е само едната страна на медала. От другата страна е глобалната криза от изчерпване на невъзобновимите при-родни ресурси, тоталното замърсяване на околната среда, глобално изменение на климата, разширяване на пустините, унищожаване на биологическото разнообразие. Ние ускорява-ме пълната деградация на природната среда, която е създала и развила човека. Боледува самото общество. Разрушават се нравствените и духовни ценности и идеали, културните традиции. Развива се агресивността, алинеацията и егоизма.Световната конференция на ООН – Рио ’92 направи генералния извод, че е настъпила глобална криза на модела на индус-триалното общество, че за да оцелее човечеството следва

да намери нов устойчив модел за своето развитие. Рио ’92 записа и основния закон на новия устойчив модел на развитие: задоволяване на нуждите на сегашното поколение, без да се компрометират възможностите на бъдещите поколения. Това изисква радикална промяна в стратегиите, планиране-то, управлението, технологиите, в образованието, морала и етиката. Хиляди години натуралното стопанско общество се развиваше в хармония с природата. Индустриалното общество обаче драстично разруши тази хармония. Сега човечеството разполага с достатъчно мощен потенциал, за да премине в световна трета ера, УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ, където главната производителна сила е човешкият мозък и създадените от него интелектуални, екологически технологии.Известно е, че характера на обществото се определя от начина на производство. Новото УСТОЙЧИВО общество следва да предотврати екологическата катастрофа като създаде:Нов тип производство на базата на интелигентни, екологиче-ски технологии с напълно затворени регенитивни цикли.Архитектурата, която борави с основните ресурси на планетата и формира идеите за „НОВАТА СФЕРА” първа следва да премине към принципите на устойчивото развитие с НОВ МОДЕЛ НА УРБАНИЗАЦИя. В цялата история формирането на застроена-та околна среда е в непрекъснато развитие. Това е пътят от примитивната дървена колиба до съвременните екипирани „интелигентни” сгради и комплекси.През последния век архитектурата и строителството са съз-дадени нови идеи, материали, конструкции и технологии с висока ефективност. Темповете и обемите на строителството са огромни. Урбаниза-цията стана глобален процес на планетата. Към 2000 г. над 50% от населението на света ще бъде урбанизирано.Градовете по принцип са положителен фактор за прогреса: те са центрове на цивилизацията, на материалното и духовно производство и повишен комфорт на живота. Архитектурата на ХХ век създаде функционални, конструктивни и естетически ценности – шедьоври, влезли в световната съкровищница на човешката култура.Но болестите на съвременното общество в най-висока степен се проявяват също в градовете. В тях са концентрирани основ-ните фактори за нарушеното природно равновесие и човеш-ката деградация. Вследствие на стихийната урбанизация и неу-равновесения растеж, градските структури са хипертрофирани

Архитектурата е продукт на културното развитие

на обществото. Тя отразява начина на живот на

обществото и хоризонта на неговото развитие.

От своя страна архитектурата има решаващо значе-

ние за развитието на личността и на обществото.

Главна роля на архитектурата е създаването на

ново виждане за застроената околна среда на

обществото – нова сфера – която потвърждава и

гарантира хармония във веригата човек – обще-

ство -природа.

Архитектурата определя координатите на соци-

алното пространство, което заедно с времето,

материята и енергията са главните ресурси на

съществуването. От модела на „нова сфера” до

голяма степен се определят човешките отношения

и нашите връзки с природата.



и голяма част от тъканите на града са смъртно инфектирани.Градовете опустошават природните ресурси на региона. Замърсяването, шума, антисанитарните условия, особено при дивата урбанизация са стигнали прага на поносимост. Градският транспорт е в колапс. Липсата на работни места създава огромна армия от безработни. Сегашният модел на урбанизация на планетата и на градските структури е неефикасен. Той разкъсва връзките ЧОВЕК – ПРИ-РОДА и ЧОВЕК – ЧОВЕК, с което нанася дълготрайно непопра-вими щети върху човешкото развитие. Големият град стана развъдник на агресивност, насилие и порочност, на духовни и телесни болести. В големият град чо-векът е самотник. Обратно, в необятните равнини и далечните степи, на стотици километри едни от други хората са живели като приятели.Промишлените технологии убиха душевността и културните традиции в строителството. Появиха се градове и квартали без душа. Жилищният проблем става все по-трудно решим. Над 1 милиард души на планетата живеят без елементарни условия на живот или без покрив. Общество с такава среда не може да бъде устойчиво. То е бременно с експлозиите на самоуни-щожението. Две трети от препоръките на Адженда 21’ Рио за устойчиво развитие трябва да се внедряват в градовете и градските центрове.

В криза се намира и архитектурнототворчество

След многовековно развитие „по законите на природата” в ерата на индустриалното общество архитектурата възприе за основа „законите на машината”; отрази новото рационално съзнание на едно общество с опростени идеали и ценности. Тя даде мощен тласък на строителството на основата на рационални функции и технологии. Но човек не е машина и тази „машинна архитектура” се превърна в остра заплаха за деградация на човешката душевност.Произведения от стъкло и метал влязоха в остър конфликт с екологията и с мъдростта на традицията. Тези елементарни стъклени кубове преразходват огромно количество енергия – в северните страни за отопление, а в южните за охлаждане.Една експлозия от романтични стилови имитации в послед-ните години се опитва да възвърне духовните стойности на голямата архитектура от миналото. Но човечеството вече е далеч от своята първа фаза на „натурално съществуване” и тези „стилови” опити умират преди да са се родили. Те не носят бъдещето, а възкресяват архитектурни призраци от миналото в едни авангардни технологии.Голямото изкуство неизменно носи динамиката на бъдещето. Единствено тогава то е фактор на устойчиво развитие. Във великите произведения на ХХ век това качество пристъпва и прави тези произведения непреходни.

В устойчивото общество социалната роля на архитектурата нараства многократно. Устойчивост означава гарантиране на далечното бъдеще чрез действия в настоящето. А това не е възможно да се постигне без прогностика, планиране и упра-вление. Пазарните механизми са насочени към максимален ефект на момента, без да има в тяхната програмност елементи на бъдещето. Ако те са отлични за стимулацията в защитата на настоящия интерес на отделната личност, то те са негодни да защитят интересите на човечеството в голяма перспектива.

Урбанизацията формира пространствения модел на обществото

Първите човешки поселения са започнали край големите реки и водни басейни. Постепенно те са обхванали плодородните земи някога използвани за селскостопански цели.Днешната свръхурбанизация почти е изконсумирала тези пло-дородни полета, но не за нуждите на агрикултурата.Тук се настаняват административни, промишлени, военни, транспортни и какви ли не комплекси – единствено поради из-годата да се използват вече създадени ценности, като се руши невъзобновима и безценна ценност – хумусни полета, създаде-ни през милиони години от еволюцията. Ликвидират се горите – зеленият филтър, който ни снабдява с кислород. Размножаването на човечеството, начините на производство и разпределение водят към свръхурбанизация. Расте броят на милионните градове и агломерациите с над 10 милиона жители – МЕГАСИТИ.Свръхурбанизацията създава свръхконцентрация, както и аморфни и атрофирани градски структури. Създават се остри диспропорции между фондовете за труд и фондовете за живе-ене и обслужване, което увеличава армията на безработните. Градските организми не могат да функционират нормално, а социалният живот в тях деградира.Архитектурата може и следва да създава урбоструктури за оптимално функциониране на социокултурната и техническа инфраструктура, с оптимални условия за развитие на ико-номиката и социалния живот сега и в голяма перспектива. Градските структури следва да имат всички тези екологически, икономически, технологически и социални качества и еле-менти на устойчивост на развитието. В „МЕГАСИТИ” с тяхното многомилионно население следва да се създават субцентрове с нормални човешки условия.Досега първия закон на развитието беше максимален непо-средствен ефект с минимални разходи, което пазарът гаранти-ра автоматично.Отсега нататък първият закон за развитието следва да стане максимален ефект с минимално разрушаване на природното равновесие. Това може да се гарантира само чрез планиране, закони и наредби, тъй като то е в противовес на временната печалба.



Някои смятат, че могат да се спасят в „свой рай”, но това е горчива илюзия. В деня на възможната подготвяна ежедневно от нас екологическа катастрофа, всички ние ще бъдем в една лодка – Планетата Земя.Архитектурата е дългосрочното рационално планиране на ур-банизацията в пространството. Архитектурата може и следва да разкрие нови нетрадиционни пространствени резерви на планетата и да съхрани хумуса и горите на Земята. Време е да се премине от териториално към глобално пространствено мислене и планиране.Урбанизацията следва да се подчини на няколко основни принципа:

1. Икономия на пространство и особено опазване на плодородната земя.2. Икономия на социално време.3. Икономия на енергия.4. Икономия на вода.5. Икономия на материали и особено редки.6. Развитие на зелени системи и водни площи.7. Развитие на технологии със затворен цикъл за пълно усвояване или регенериране на веществата.8. Модели на регионална урбанизация, които гарантират хармония в околната среда и предпазват от свръхконцентрация.9. Модели на урбанизация, които гарантират оптимално функциониране на техническите и социални инфрактруктури и нормални човешки взаимоотношения.10. Модели на урбанизация, които да се адаптират във времето към изменящи се функции на града.

Архитектурата за устойчиво развитиене може да бъде монофункционална

Тя следва да отразява и задоволява целия сложен комплекс от жизнени функции: труд, обитаване, почивка, комуникации, управление, обществено обслужване, култура – обединени в пространството и във времето.Архитектите са длъжни:1. Да проектират селища, в които да се осъществи баланс меж-ду всички жизнени функции, които гарантират развитието сега и в перспектива.2. Да създават дълготрайни енергично и материало спестява-щи сгради.3. Да проектират сгради и градове, които не увреждат околната среда, здравето и психиката на човека.4. Да работят за регенериране на природната среда и ре-циклаж на материалите.5. Да развиват човешката цивилизация като запазват и разви-

ват традициите, културното наследство и човешките контакти в градските структури.6. Да прилагат според случая цялата гама от материали и тех-нологии – от „примитивните” до „интелигентните” като създават винаги високо хуманни, екологически и културни ценности.7. Да работят активно за развитието на нови технологии и културни ценности.8. Да отделят особено внимание на нетрадиционни природни зони: планините, световните океани, арктическите зони, космо-са, подземното пространство.

Условията и хоризонта на историческото развитие на архитектурата в различните региони на планетата са различни

Всеки регион следва да развива архитектурата си върху своите условия, материали и технологии, а не да имитира чужди образци. Материалите, конструкциите и технологиите следва да бъдат екологични както при строителството, така и при експлоатаци-ята на сградите и комплексите. Перспективата на архитектура-та е създаването на „интелигентни” сгради и комплекси с режи-ми на саморегулиране за осигуряване на оптимален комфорт и качество на живота с пълна екологическа отговорност. Една архитектура не може да служи на устойчивото развитие, ако тя самата не е устойчива, ако не създава трайни и непреходни архитектурни ценности.

Архитектурата има два типа ценности: материални и духовни

Трайните, устойчиви материални ценности на архитектурата са главното богатство на човечеството. Всички други материални ценности са преходни. Големите градове, сградите и съоръ-женията устояват на атаките на времето и служат на стотици поколения. Но още по-важни са духовните ценности на архи-тектурата. Тези ценности са истинското културно съкровище на човечеството.Предизвикателството е да се създава архитектура с трайни, непреходни, духовни ценности. Тези ценности са общочовеш-ки, регионални, национални и персонални. Глупаво е да се апелира за международни стилове, ако се забравят регионал-ните и националните ценности. Също толкова глупаво е да се абсолютизират регионалните и национални духовни ценности, които не съдържат елементи на общочовешки ценности. И накрая най-глупавото е архитектурното творчество да се под-чинява на национални или интернационални принципи, като се пренебрегва личността на автора-архитект. Ние живеем във време, когато личността, а не групата става носител на всички ценности и с това на устойчивото развитие.



Архитектурата е велико изкуство, което издига културата на човека, приобщава го към един по-красив свят. Архитектът е този, който създава ценностите на сградите; без него те са купчина метал, цимент, камък и дърво.Религиите и идеологиите са оказвали силно влияние върху развитието на изкуството и формирането на стилове.За твореца на устойчивост Истината, Красотата и Доброто в изкуството са и религия и философия и идеология, които са преходни, а изкуството е вечно.Архитектурата има вътрешни закони и принципи на формо-образуване. В устойчивата и непреходната архитектура тези принципи винаги съществуват независимо от нейния стил и епоха. Вярно е, че за да се формулира закона на дадено явле-ние може да е необходимо да се абстрахират второстепенните елементи и да остане главното. Но ако тази абстракция отиде до крайност, явлението също престава да съществува пълно-ценно. Такъв е случаят с прословутия принцип в архитектурата „Формата следва функцията”. Този верен принцип доведен до абсурд роди функционализма, който не може да се нарече пълноценна, непреходна архитектура.

Истината е в прилагането на цял комплекс от принципи на устойчивата архитектура, а именно

•формата следва функцията;•формата следва материала, конструкцията и технологията;•формата следва контекста;•формата следва културната традиция, социалното съзнание и начина на живот наобществото;и най-важното: •формата следва авторската индивидуалност и неповторимост. Всяко голямо произведение на архитектурата е заредено с биоенергетичен заряд от автора. Това е източника на магията на въздействие на произведенията на изкуството.Устойчивата архитектура притежава красота.Това е израз на хармонията на Вселената като нейн универса-лен закон, носен от автора и въплътен в неговото произведе-ние. Без тази „енергия” изкуството не може да бъде фактор за устойчиво развитие на човека.Хармонията или красотата не е физическа енергия и не може да се възприема или измерва с технически прибори. Това е енергия на душата и тя може да се възприеме само от живи същества. Компютрите нито могат да създават, нито могат да почувстват красотата. Те могат само да копират или „имитират” автора като запазват и пренасят неговата душевна енергия.Истинското архитектурно произведение не може да бъде уни-

фицирано или типизирано. То винаги е уникален, неповторим архитектурен образ. Стиловите догми отразяват формални, а не същностни принципи на формообразуването, поради това те водят към деградиране на творчеството. Истинското творчество е във вечно развитие, израз на биое-нергията на автора в унисон с вечните закони на творчеството, които осигуряват непрекъснат плурализъм и многообразие. Постоянно валидна и жива типология в творчеството е „ро-мантиката” и „рационализма”. Тези и още някои принципи на непреходната, устойчива архитектура са важни и необходими, но недостатъчни. Те само обясняват и характеризират явле-нието архитектура и неговите шедьоври от гледна точка на непреходните ценности.Познаването на тези закони и принципи помага на твореца, но не го прави творец. Всеки може да изучи похватите на Микеланджело, но от това той няма да стане Микеланджело. Истинският творец се ражда и той носи в себе си енергията на универсалната хармония на Вселената, която е истинската сила на непреходност на изкуството.Устойчивото общество се нуждае от устойчива архитектура и от градове за устойчиво развитие. НОВА СФЕРА трябва да се изгради с най-високи екологически, функционални, технологи-чески, социални и културни качества и характеристики.Голяма е отговорността не само на архитектите като професи-оналисти, но и на властите и гражданите на земята пред прага на ХХІ век и надвисналата глобална криза на човечеството. Необходимо е да се създаде законодателство, образование, морал и поведение за формиране на НОВА СФЕРА за устойчиво развитие на обществото, за гарантиране на нов баланс във веригата: Човек – Общество - Природа.Чрез устойчиви градове, ЕКОПОЛИСИ, да изградим устойчиви ЛОКАЛНИ ОБЩИНИ като основа на ЕДИНЕН УСТОЙЧИВ СВяТ.

Одобрено от ІV Асамблея на Международната академия на архитектурата, София, юни 1994 г.


ПОДПИСАЛИ:

Ахмет Вефик Алп, Джай Ратан Бала,

Гюнтер Бениш, Даниел Био, Янос Бохоней,

Пиер Ваго, Хорхе Глусберг, Вахтанг Давитая,

Пиер-Андре Дюфетел, Абрахам Заблудовски,

Тойо Ито, Кийонори Кикутаке,

Хорхе Гонзалес Клаверан, Джефри Кук,

Вилхелм Кукер, Кишо Курокава, Ференц Лантош,

Мишел Лежер, Теодоро Гонзалес де Леон,

Карлос От, Цезар Пели, Евгений Розанов,

Ян Седлачек, Георги Стоилов, Рандал Фосбек,

Ян Хогстад


СВЕТЪТ

РУСКАТА РУЛЕТКА НАКАПИТАН СКЕТТИНО

Последният рейс на “Costa Concordia”

к.д.п. Никифор Герчев, MNI, SM, MEENA, Сдружение за морско спасяване БУЛСАР

Ще цитирам знаменитата фраза на адмирал Нелсон: „Когато в морето се случи нещастие, може да се преброят умните глави на брега”, тъй като за обществото е абсолютно не-обходима високо точна информация за морската безопасност, не само като новина, познание, но и като обществен контрол. Разглеждайки снимки от последните часове на кораба, кон-кретната информация от различни източници, личните впечат-ления от паралелно електронно наблюдение на катастрофата и анализ на множество данни, констатирам следното:

Факт 1. Капитанът обяви, че корабът се е ударил в подводен риф, който не е бил обозначен на навигационната карта. Истината не може да бъде такава. Съществуват изключително сериозни съмнения (деликатно

казано), че това не е верно - видно при проследяване движе-нието на кораба, който вероятно с цел атракция по време на прехода си (пътническите кораби си позволяват да правят та-кива маневри) е бил умишлено отклонен за предизвикване на емоционални усещания сред пътниците. Това не може да стане без знанието или мълчаливото подминаване на менажмента на компанията, както и на морската им администрация освен, ако контролът им e рутинно бюрократизиран.

Факт 2: Капитанът по време на сближаване с брега не е на мостика, а в един от ресторантите. Разбира се, това следва да се докаже по безспорен начин. По процедура обаче, той следва да е на мостика, независимо, че на пътническите кораби вахтите са удвоени. Ако е вярно,

Поредната сериозна морска катастрофа е факт. След сблъскване в подводен риф, завърши преждевременно своя рейс лук-созният пътнически суперлайнер „Коста Конкордия”. Това не е нито първата, нито пък ще бъде последната трагична картина в галерията на крупните морски катастро-фи. Само в новия XXI век те вече са три.

КЗУР


катастрофи

това е сериозен негативен аргумент за нарушение, и не може да бъде плод на незнание, а на груба небрежност – безотговор-но, несериозно отношение към служебните задължения.

Много сериозен е Факт 3. Капитанът напуска кораба без да е евакуирал всички от борда. Kaкто и да обяснява прежде-временното си напускане на кораба, с този си акт той позори капитанското съсловие и ще бъде заклеймен от обществото. От сега е ясно, че камара от камъни ще се хвърлят върху него, всички ангажирани структури и функционални звена ще се скрият зад него, защото е недопустимо да изостави бедства-щите пътници, екипаж и кораб, преди да е изваден на брега и последният оцелял пътник. По служебна процедура, по юри-дическа отговорност и от морален ангажимент, той не може да изостави хората, за които е натоварен да отговаря. Такова поведение може да се нарече предателство. Това никой, нико-га няма да му прости, въпреки, че в крайна сметка евакуацията на всички оцелели бе беспорен факт, а жертвите са слава Богу малко.

Факт 4: Случайно или умишлено, той пропуска да изпълни за-дължението си, като вземе със себя си «електронния дневник» - (черната кутия) на кораба. В тази кутия се записват всички данни, които могат да докажат или да опровергаят версията за «камъка», местоположението на кораба в различни моменти от движението му, маневрирането преди и след удара, дадените разпореждания и т.н. Било добре за корабното ръководство, ако се намери някаква необозначена плитковина по маршрута на кораба и ако не се появи .... «черната кутия». Да, обаче слу-жители на бреговата охрана намериха и извадиха «кутията», а камъка ...? Явно твърдението за камъка сериозно е заинтересо-вало съответните власти, защото и на третия ден след инци-дента, на мястото на крушението, няколко кораба обикаляха сякаш търсят „драгоценния морски камък” от „ненанесената” на картата (според капитана) плитчина. А тя си е обозначена и се знае къде е, остава само да бъде наименована „Франческо Скеттино”. Вероятно капитанът се надява да смали в известна степен юридическата и морална тежест, но уви. В защита на капитана на кораба първоначално се включи генералният директор на компанията Джани Онорато, твърдейки, че няма отклонение от курса и, че по този път, корабите им минават 52 пъти в годината. Ако това беше верно, то: «Господи, горките па-сажери - имали са късмет до сега!» Наложи се обаче по - късно той да промени мнението си и да признае, че корабът се е бил отклонил от маршрута си. Истината за движението на кораба на 13-ти януари, след 20.22 часа ETC (т.е., по Гринуич), безспорно показва и доказва, че той умишлено е бил насочен за сближаване с остров Джилио, при това тази огромна маса от 114,500 тона се е движела до сблъскването със скорост 15.5 възла (около 29 км/час) към собствената си Голгота. Силата на удара се изчислява по фор-мулата «масата x ускорението”. Аз не искам да я пресмятам.

VTS 1. Пълната следа на «Коста Конкордия». Директно наблю-дение на автора.

VTS 2. Уедрен план на движението след удара. Директно наблю-дение на автора.

VTS 3. Сигмент от детайлизирано движение след удара.Директно наблюдениe на автора.

След около 20.22 часа на фаталния 13 януари, изменението на курса за сближаване с острова е трудно обяснимо като действие, съответстващо на безопасно плаване, но след 20.37 часа, втората промяна на курса на кораба сочи последващо, изключително опасно сближение с острова. В същото това време капитан Скеттино, както отбелязват оче-


видци, не е бил на мостика, въпреки, че аз се съмнявам в тази версия. Анализирайки данните от движението на „Коста Кон-кордия”, конфигурацията на пробойната и нейното местораз-положение, констатирам, че съдбата им е дала последен шанс за избягване на катастрофата, около или малко преди 20.50 часа, но командването на кораба го пропуска. Секунди преди сблъсъка явно е дадена команда за отклонение на дясно, в посока към континента, но тя е изречена твърде късно, защото това е спомогнало само на предната половина от корпуса на 290 - метровия кораб да успее да подмине фаталния камък и секунди след това, задната му част да го срещне със страшна сила. Все пак са имали късмет, защото ако ударът бе челен, то жертвите и пострадалите щяха да бъдат много, много повече. След този момент «морският страдивариус», «драгоценият морски камък» (фраза от рекламата на компанията) се отронва от короната на италианската круизна агенция «Коста» и кора-бът се люшка в агония, вместо след девет часа, в 06.12 ч., да акостира на кея в Савона. Сигурно това щеше да се случи, ако бяха спазвани процедурите за безопасно плаване изписани в «ISM” кода му.

По ирония на съдбата, тези процедури може би са били създадени от капитан Скеттино, който преди да поеме команд-ването на кораба, е бил офицер по безопас-ността на компанията «Коста»

Сега собствениците ще трябва да докажат на застрахователи-те, а и не само на тях, че отсъства факта «груба небрежност» в действията на командването на кораба, т.е., на неговия капитан, и да пуснат «димна завеса» за своите грешки. Няма да им е лесно. Ще завалят единични и групови претенции от пътниците. Допълнително ще възникнат екологични проблеми заради наличните около 2 500 т., нефтопродукти в танковете на кораба. Възможно и често се случва след подобни катастрофи да започнат мародерски и иманярски набези и т.н. Няма да избегнат и ще завалят претенциите на близките на загиналите пътници, ще възникнат и много други обичайни при такива случаи проблеми. Вторият епизод от сагата «Коста Конкордия» едва сега започва.Анализирайки видяното на снимките и разпространените ви-део записи, следва да се отбележи, че паниката е очевидна, тя е изразена на лицата на пътниците, притиснати един към друг в коридорите, очаквайки да се прехвърлят на спасителните лодки. На същите кадри се забелязват и членове на екипажа, за които не личи да са сериозно загрижени, а има данни на пътници, че и подготовката на членове от екипажа, опреде-лени да управляват спасителните лодки, е показала, че не са били недостатъчно квалифицирани, доказано от действията им по маневрирането на спасителните съдове. Не бива да се

СВЕТЪТ

слага целия състав на екипажа под един негативен знаменател, защото има данни и за перфектно извеждане на пътници, дори на инвалиди, съгласно корабното разписание. Паниката е опасно явление, водещо до многобройни ненужни жертви. Овладяването и е сложен процес, а ако не започне навреме, процесът става неуправляем.

Схема 1 Сравнение на пътя на кораба с този от седмица преди това. Разликите - очевидни.

Личният пример е изключително важен, но капитанът явно не се интересува от това, щом е напуснал поста си преждевре-менно. Значителна част от пътниците не са свързани с мор-ската професия, вероятно над 99 %. Те не познават морските правила и реакции по време на бедствия. За да ги запознаят и «обучат» поне малко от малко, е следвало да се занимават с тях през първите 24 часа от момента на качването им. В случая обаче, катастрофата се случва около 2 часа след напускане на последното пристанище, през тъмната част на денонощието, най - елементарно би следвало веднага да бъдат запознати с най - важното, което следва да знаят. Има възрастни хора, жени и деца, чието присъствие усложнява обстановката. Кой не би се паникьосъл в такъв момент?

Екипажът е съставен от 52 национално-сти, които говорят най-малко на 40 езика, знаят ли всички в необходимия обем английски език?

А на борда пасажерите са от различни етноси, страни. В следствие на това, не е трудно да си обясним, защо три от спасителните лодки, въобще не са спуснати на вода. Не ми се ще да захващам темата за подготовката и преподготовката на



корабните екипажи, подборът им от меннинговите служители на корабособствениците, които понякога подбират екипажите по национални признаци – разбирай избор на моряци от стра-ни, в които се плащат по - малки заплати. По данни, постъпили от пътници, значителна част от изпълни-телския състав не е бил подготвен на нужното ниво. Добре, че Господ е бил благосклонен, морето спокойно и прокълнатия камък - близко до брега, защото при други обстоятелства (щорм, буря, мъгла, лед и открит отдалечен район), биха се случили много по - големи неприятности. Проблеми създават и рутинните рейсове на кораба, защото те притъпяват вниманието на командния и изпълнителски състав. Този рейс обаче не е такъв, защото в «рутиният път» на кораба няма такива отклонения. Почти по същия довел до гибел път, корабът е осъществил круиз и на 14-ти август 2011 година. Интересно - само един път ли се е случвало това, или е практи-ка? Дали и тогава капитан на кораба е бил Франческо Скатти-но? Ако е бил пак той, става дума за рецедив и за още един важен извод: Очевидно контролът за изпълнение на мерките за безопасно плаване в компанията - собственик не са на необходимото ниво, а морската им административна власт има сериозни пропуски по контрола на безопасността на плаване. Тук с пълна сила важи първия принцип на транспортната без-опасност, а именно: «Предпоставките за катастрофи и самите катастрофи се различават единственно по крайния изход».

Схема 2. Онагледена прокладка на кораба - видно е, че отклоне-нието не е случайно.

При катастрофата с «Коста Конкордия» се наблюдава синд-ромът “човешка грешка”, но тя има и комплексен характер. Породена е невярно оценена ситуация, последвана е от неверни действия и от липса на системен контрол. Грешката е плод на колективна небрежност и не може да бъде допусната от незнание. Тя е типичен пример на безотговорно поведение, при това не само на капитана и неговите помощници, а и на бреговите ангажирани органи (за последните - от превантивна гледна точка). В XXI век има строго уточнени международни критерии за поведение в подобна ситуация, освен написаните препоръки, имаме реално изобилие от съвременни и модерни

електронни навигационни пособия. Сблъскването с плиткови-ната недвусмислено показва, че в този момент мисловната ма-трица на ръководството на кораба е имало сериозни пробле-ми с чувството за отговорност, морал, съзнателна дисциплина и принципност.

Снимка: Ясно се вижда, че успокоителят на клатенето не е засегнат, а камъкът в корпуса е на същото ниво, но след успо-коителя – доказателство за закъсняла реакция на началния опит за избягване на плитковината

Схема 3. Планираният маршрут (черен цвят) и реалният (червен цвят)

Има косвенни данни и за други случаи на подобни отклонения от курса. Следователно за тези опасни действия е трудно да се допусне, че не са стигнали до знанието на органите за приста-нищен контрол, от операторите в системата за наблюдение на корабния трафик, от капитаните на пристанищата, към които корабът се отклонява и двустранно се поздравяват. Така, че извършваното опасно отклонение е... публична тайна, без каквато и да е загриженост.


СВЕТЪТ

Възможно е да са подавани сигнали за евентуални опасности, но няма данни да има отправени предупреждения и/или санк-ции за подобно поведение.Въпреки появилите се критични бележки от някой пътници за действията на властите след инцдента, следва ясно да се подчертае, че много бързо е създадена организация за посре-щане на оцелелите на брега, настаняване във възможни места (църквата, по домове на хора), отворени са всички магазини, като се предлага безплатно вещи, храна, чай, кафе, появява се и медицински персонал. Приключва евакуацията на оцелелите от борда на кораба, продължава претърсване на места за лица, лишени от възмож-ност да излязат поради конструктивни повреди в корпуса на кораба. Започва евакуация на пътниците към континента на совалков принцип - с по малки локални пътнически кораби.Катастрофата е вече факт.

Вината естественно ще бъде хвърлена само и единсвенно на капитан Скеттино,но само той ли е виновен?Къде са били бреговите служители от компанията, отговорни за безопасността на кораба?

Пътническите кораби често за атракция се приближават твър-де близко до брегови обекти, но тази практика, понякога им иг-рае лоша шега. Впрочем и бреговите административни власти носят морална вина, защото те са виждали кораба да минава много близко, но не са алармирали за това, за да се прекрати тази порочна практика.В изявленията на спасените твърде често се прави аналогия между случилото се нещастие и гибелта на „Титаник” през 1912 година. Седмица след гибелта му, в църквата “Дева Мария” в Саутхемптън, Англия, на неделната си проповед Уинчестерския епископ изрича следните думи: “Нацията получи суров урок за цялата своя самоувереност и доверяване към силата на машините и парите. Името и траге-дията на Титаник ще останат като паметник и предупреждение към човешката самонадеяност”. Какво в поведението на хората се е променило от тогава до сега? Ето, още не изтекла първата дузина години на новия XXI век, а натрупахме зад гърба си вече две крупни корабокрушения с пътнически кораби. Общо загиналите в тях са 2881 човешки създания. Да припомня предните две катастрофи: ф/к „Joola”- Сенегал, 2002 г.- 1863 жертви и п/к „Ал-Салам Бокачо 98”,Червено море, 2006 г.- 1018 жертви. И това се случва във време, когато съвре-менното човечество е под въздействието на невиждан бум на научно-технически прогрес.

В морската среда се използват нови модерни прибори и оборудване, усъвършенствани прийоми на управление, ре-гулирано движение на корабите в зоните с увеличен трафик, въвеждане на нови технологии и изисквания за позиционни рапорти, опознавателно-индетификационни системи и други, и с всичко това и въпреки него, нарастват катастрофите, при това все повече с по - модерни плавателни средства.Като не забравяме, че и умишлено може да възникне опасност за живота на пътници и екипажи в морето става ясно, че роля-та на морската транспортна безопасност нараства значително и не случайно ИМО веднага реагира адекватно на възникнала-та ситуация. Своеволието на капитан Скеттино за отклонение от плани-рания курс е само горната повърхностна част на проблема. Причинните фактори следва да бъдат разкрити, внимателно проучени и отстранени, веригата на повторяемост на негатив-ните събития и факти следва да бъде прекъсната. Активизирането на системата за доброволните доклади сериозно може да допринесе за своевременно разкриване на предпоставките за катастрофи, а те лежат в основата на всяки един инцидент.

Устойчивото функциониране на морската

транспортна система за безопасност, включ-

ваща защита интересите на човека, обще-

ството, държавата и опазването на морската

среда е свързано с различни въздействия,

като това на: непреодолимите сили, на

фактора „човешки грешки” и други и изисква

актуално действаща регулаторна норматив-

но-правна база, с разработени и внедрени

мерки за нейното осигуряване.

На фона на случилото се нещастие много неуместно се от-крояват постоянно поместваните и елементарно поднесени от-делни събития. Мисля, че е наложително вниманието да се съ-средоточи върху една високоточната, професионална и гласна пропаганда, не само като източник на знания за общественост-та, а и като обществен контрол. Това също би допринесло за по-бързото отстраняване на недостатъците и ще съдейства за снижаване на аварийността. Накрая, понеже непрекъснато се прави аналогия с трагедията с „Титаник”, следва да се каже, че най - голямата катастрофа в световната история с пътнически кораби не е с „Титаник”, той е едва на 6 място (за сега), а фили-пинския кораб „Дона Пас”. Този кораб през 1987 година, след сблъскване с танкера „Вектор” потъва, отнемайки живота на около 4375 души, оцелелите са само 21.

Източник: Морски свят



Езерото Танганайкаще заври10 млн. души в Бурунди, Танзания, Замбия и Конго, разчи-тат на рибата от езерото като основен източник на проте-ини, както и на вода за пиене

Водите на африканското езеро Танганайка са най-горещи от 1500 години насам, което е пряк риск за рибата в него, осигуряваща прехрана за милиони африканци. Езерото, което се простира на границата между Танзания в Източна Африка и Демократична република Конго, е второто най-старо и най-дълбоко езеро в света. Тревожните данни са от научно изследване, публикувани в журнала Nature Geoscience. Те са получени при сондиране в седиментни слоеве на дъното, които говорят за климатични промени в продължение на много години. Повърхността на водите в момента е 26 градуса - безпрецедентна стойност от 500 г.сл.Хр. насам. Затоплянето се е ускорило в края на XX век, като съвпада с увеличаването на емисиите парникови газове, отделяни в

атмосферата. Процесът е съпътстван с намалена биологична активност във водите на Танганайка. Когато повърхността е толкова нагрята, става по-трудно да бъде проникната от студени течения, надигащи се от дълбини-те на езерото и носещи жизненоважни вещества в хранител-ната верига. Жителите на Южна и Централна Африка - близо 10 млн. души в Бурунди, Танзания, Замбия и Конго, разчитат на рибата от езерото като основен източник на протеини, както и на водата му за питейни нужди.Великите африкански езера като Танганайка, Малави и ке-нийското езеро Туркана са били образувани преди милиони години от разместванията на тектоничните плочи.В друго изследване на двойка швейцарски учени се отправя предупреждение за европейското крайбрежие на Средиземно море във връзка с глобалното затопляне.Както потвърждават и други трудове, Иберийският полуостров и европейските държави покрай водния басейн са изложени на по-голяма опасност горещи вълни и недостиг на вода.Учените прогнозират, че за периода 2021-2050 г. ще има по около 13 дни горещи вълни на лято, а за 2071-2100 г. - по 40.През 2003 г. около 40 хил. души станаха жертва на унищожител-на жега, която обхвана Европа.

Източник: АФП


СВЕТЪТ

КЛЮЧОВИ СЪБИТИЯ ЗАОКОЛНА СРЕДААдаптация и превод за България д-р Пенчо Пенчев

Лестър Браун, Уърлдуоч институт, Ню Йорк

1962 г.ТОКСИЧНИ ХИМИКАЛИ6/1962Морският биолог Рачел Карсон издава “Смълчаната пролет”, привличайки вниманието към заплахите от отровните химика-ли разпилявани в околната среда. TOXICS6/1962Marine biologist Rachel Carson publishes Silent Spring, calling attention to the threat of toxic chemicals to people and the environment.Source RachelCarson.orgLinks Rachel Carson InstituteNatural Resources Defense Council: The Story of Silent SpringSilent Spring InstituteWorldwatch Links Reducing the Use of Toxic Chemicals Advances Health and Sustainable DevelopmentWorldwatch Paper 153: Why Poison Ourselves? A Precautionary Approach to Synthetic ChemicalsWorldwatch Research Library: Health

1967 г.ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА 3/18/1967 Нефтеният танкер „Тори Каньон” засяда и от него изтичат 117 000 тона суров петрол в Северно море около Корнуол, Вели-кобритания. Масивното местно замърсяване поставя въпроса за юридически изменения, които да привличат корабните собствениците към отговорност за целия разлив. С това се слага началото на развитието на международното право за околната среда.

POLLUTION3/18/1967The Torrey Canyon oil tanker runs aground and spills 117,000 tons of oil into the North Sea near Cornwall in the United Kingdom. The massive local pollution helps prompt legal changes to make ship owners liable for all spills.Source Scilly News: Torrey Canyon Links Earthnet Online Disaster Management Database: Torrey CanyonWorldwatch Links Worldwatch Paper 145: Safeguarding the Health of OceansWorldwatch Research Library: Oceans



1968 г.УПРАВЛЕНИЕ 9/15/1968 Експерти от целия свят се срещат за първи път на Световна конференция за Биосферата, ООН, Париж, Франция и обсъж-дат глобалните проблеми на околната среда, включително замърсяването, загубите на природни ресурси, пресушаването на заблатените места.

GOVERNANCE9/15/1968Experts from around the world meet for the first time at the UN Biosphere Conference in Paris, France, to discuss global environmental problems, including pollution, resource loss, and wetlands destruction.Source UNESCO’s Programme on Man and the Biosphere Worldwatch Links Worldwatch Research Library: Globalization and Governance

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА1968Паул Ерлих публикува книгата “Бомбата, световно население”, визираща последиците за околната среда от бързото нараства-не на населението.

POPULATION1968Paul Ehrlich publishes The Population Bomb, describing the ecological threats of a rapidly growing human population.Source Amazon.com: The Population BombLinks Paul R. Ehrlich: BiographyWorldwatch Links State of the World 2002 - Chapter 6: Rethinking Population,

Improving LivesState of the World 2003 - Chapter 3: Linking Population, Women, and BiodiversityWorld Watch Magazine: Exportable Righteousness, Expendable Women, Jan/Feb 2002Worldwatch Research Library: Population

1970 г.УПРАВЛЕНИЕ 4/22/1970Милиони хора се събират в Съединените Щати по повод пър-вия Ден на Земята, за да протестират срещу злоупотребите с околната среда, възбуждайки процес на създаване на значи-телен брой закони за околната среда, включително закон за изчезващите видове, закон за безопасна питейна вода и др.

GOVERNANCE4/22/1970Millions of people gather in the United States for the first Earth Day to protest environmental abuses, sparking the creation of landmark environmental laws including the Endangered Species Act and the Safe Drinking Water Act.Source Earth Day Network, “How It All Began” Links Earth Day NetworkU.S. Environmental Protection Agency: “Earth Day ‘70: What It Meant”Worldwatch Links Earth Day Report Card, 2000Worldwatch Research Library: Globalization and Governance

1971 г.УПРАВЛЕНИЕ7/19712 200 учени се събират на конференция в Meнтон, Франция, изпращат обръщение до ООН, подчертавайки необходимостта от колективни международни действия за намиране решения на “проблемите със замърсяването, глада, пренаселеността, войните.”

GOVERNANCE7/19712,200 scientists, gathered for a conference in Menton, France, present a message to the UN stressing the need for collective international action in finding solutions to the “problems of pollution, hunger, overpopulation, and war.”Source “A Message to our 3 1/2 Billion Neighbors on Planet Earth (The Menton Statement),” UNESCO Courier, July 1971Worldwatch Links Worldwatch Research Library: Globalization and Governance


СВЕТЪТ

1972 г. ІЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА 1972Изследователи съобщават, че три четвърти от киселинните дъ-ждове, падащи над Швеция, са предизвикани от замърсявания, чиито произход е от други страни. POLLUTION1972Researchers report that three-quarters of the acid rain falling in Sweden is caused by pollution originating in other countries.Source Swedish NGO Secretariat on Acid Rain Links U.S. Environmental Protection Agency: Acid Rain Convention on Long-Range Transboundary Air PollutionWorldwatch Links Worldwatch Research Library: Pollution

1972 г. ІІПОТРЕБЛЕНИЕ1972 Римският Клуб, група икономисти, учени и делови лидери от 25 страни, издават доклад „Границите на растежа”, с който се предсказва, че границите на възможностите на планетата Земя ще бъдат достигнати след 100 години при условията на тогавашните норми на прираст на населението, изтощаването на ресурсите и предизвикваните от тогавашното поколение замърсявания. CONSUMPTIONThe Club of Rome, a group of economists, scientists, and business leaders from 25 countries, publishes The Limits to Growth, which predicts that the Earth’s limits will be reached in 100 years at current rates of population growth, resource depletion, and

pollution generation. Source Dennis L. Meadows et al., The Limits to Growth (New York: Universe Books, 1972)Links The Club of RomeWorldwatch Links Worldwatch Research Library: Globalization and Governance

1972 г. ІІІУПРАВЛЕНИЕ 6/16/1972 Участници от 114 страни присъствуват в Стокхолм, Швеция, на Конференцията на ООН по Човешка Околна среда. Присъства само един министър по въпросите на околната среда, тъй като повечето страни от света нямат институции по околна среда. Делегатите приемат 109 препоръки за правителствени дейст-вия и създаване на Програма по околна среда на ООН.

GOVERNANCE6/16/1972Participants from 114 countries come to Stockholm, Sweden, for the UN Conference on the Human Environment. Only one is an environment minister, as most countries do not yet have environmental agencies. The delegates adopt 109 recommendations for government action and push for the creation of the UN Environment Programme.Source Report of the United Nations Conference on the Human Environment (Stockholm, 1972)Links United Nations Environment ProgrammeWorldwatch Links Worldwatch Research Library: Globalization and Governance

1972 IVУПРАВЛЕНИЕ1972Икономистката Барбара Уард и микробиологът Рин Дабос издават книгата си «Само една Земя», в която предупреждават, че човешките действия подкопават способността на Земята да ни подържа, както и собственото и равновесие.

GOVERNANCE1972Economist Barbara Ward and microbiologist Rene Dubos publish Only One Earth, which warns that human actions are undermining the Earth’s ability to support us.Source Barbara Ward and Rene Dubois, Only One Earth (New York: W.W. Norton, 1972)Links



Rene Jules Dubos (1901-1982)International Institute for Environment and DevelopmentWorldwatch Links Worldwatch Research Library: Globalization and Governance

1973 IМЕСТНИ НАРОДИ Жени, живеещи в хималайските села в Северна Индия, започ-ват движението Чайпко за да защитават горите от търговската сеч, която започнала да предизвиква сериозно намаляване на горите, ерозия на почвите, наводнения в областта.

INDIGENOUS PEOPLESWomen living in Himalayan villages in Northern India begin the Chipko movement to protect trees from commercial logging, which has begun to cause severe deforestation, soil erosion, and flooding in the region.Source “The Chipko Movement,” in Ecology and the Politics of Survival--Conflicts Over Natural Resources in India, by Vandana Shiva (London: Sage Publications Ltd, 1991Links American University’s TED Case Studies: Chipko MovementRight Livelihood Award: The Chipko Movement (1987)Worldwatch Links State of the World 1999 - Chapter 4: Reorienting the Forest Products EconomyWorldwatch Paper 140: Taking a Stand: Cultivating a New Relationship with the World’s ForestsWorldwatch Research Library: Forests

1973 II EНЕРГИЯ10/17/1973Арабски страни, членки на Организацията на страните-екс-портьори на нефт, намаляват доставките за Европа и започват нефтено ембарго срещу САЩ заради тяхната поддръжка на Израел във войната му срещу Египет и Сирия.

ENERGY - 10/17/1973Arab country members of the Organization of Petroleum Exporting Countries (OPEC) reduce oil exports to Europe and initiate an oil embargo against the United States for its support of Israel in a war with Egypt and Syria. Source U.S. Energy Information Administration: 25th Annversary of the 1973 Oil Embargo home pageLinks Sierra Club, “OPEC Oil Embargo--20 Years Later,” press release (15 October 2003)Worldwatch Links Making Better Transportation Choices, State of the World 2001, Chapter 6

State of the World 2003 - Chapter 5: Charting a New Energy FutureWorldwatch Research Library: Energy

1973 IIIБИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ3/3/1973Приета е Конвенция за международна търговия с изчезващи видове от флора и фауна, която ограничава търговията с около 5 000 вида животни и 25 000 растителни вида, намиращи се под заплахата от изчезване. Въпреки тази конвенция, която има широки пълномощия, поради неадекватното и прилагане, черният пазар за милиарди долари се разширява и търговията с дива природа процъфтява.

BIODIVERSITY - 3/3/1973The Convention on International Trade in Endangered Species of Wild Fauna and Flora (CITES), which eventually restricts trade in roughly 5,000 animal species and 25,000 plant species threatened with extinction, is adopted. While the treaty has a broad mandate, inadequate enforcement allows a billion dollar black market in wildlife trade to flourish. Source Convention on International Trade in Endangered Species of Wild Fauna and FloraLinks

TRAFFIC InternationalWorldwatch Links State of the World 2001- Chapter 9: “Controlling International Environmental Crime”Worldwatch Research Library: Biodiversity


СВЕТЪТ

1973 IVЗАМЪРСЯВАНИЯ НА ОКОЛНАТА СРЕДА11/2/1973Приета е Конвенция за предотвратяване на замърсяванията от кораби (MARPOL), с цел да се ограничи изхвърлянето на замърсители от океанските кораби. Това регулира дъмпинга и случайните разливи на нефт, мърсотии, пластмаси, отпадни не пречистени води.

POLLUTION11/2/1973The Convention for the Prevention of Pollution from Ships (MARPOL) is adopted to restrict the release of pollutants from ocean-going vessels. It regulates dumping and accidental spills of oil, garbage, plastics, and sewage.Source. International Convention for the Prevention of Pollution from Ships. Links International Maritime OrganizationWorldwatch Links Worldwatch Paper 145: Safeguarding the Health of OceansWorldwatch Research Library: Oceans

1974 IПРОБИВ В ОЗОНОВИЯ СЛОЙ - 1/1974Химиците Шерууд Роналд и Марио Молина за първи път огласяват пред обществеността данните от значителните си изследвания, които показват, че chlorofluorocarbons (CFCs) могат да разрушават молекулите на озона и могат да застрашат озоновия слой на Земята.

OZONE LAYER - 1/1974Chemists Sherwood Rowland and Mario Molina publish their landmark findings that chlorofluorocarbons (CFCs) can destroy ozone molecules and may threaten to erode the Earth’s protective ozone layer. Source Molina, M.J. and F.S. Rowland, “Stratospheric Sink for Chlorofluoromethanes-Chlorine Atom Catalyzed Destruction of Ozone,” Nature, 249, 810 (1974).Links U.S. National Aeronautics and Space Administration (NASA): Ozone Hole ImagesBritish Antarctica Survey: The Ozone HoleCambridge University’s Centre for Atmospheric Science: The Ozone Hole TourNational Academy of Sciences: The Ozone Depletion PhenomenonNobel Prize in Chemistry 1995United Nations Environment Programme: Ozone SecretariatOzonAction ProgrammeWorldwatch Links Sharing the Air, Chapter 6, Vanishing Borders

1974 II03/27/1974Природозащитникът Лесътър Браун учредява института Уърл-дуоч, независима изследователска организация, която работи за околна среда, устойчиво и соц иално справедливо общество.

03/27/1974Environmentalist Lester Brown founds the Worldwatch Institute, an independent research organization that works for an environmentally sustainable and socially just society.Links Worldwatch InstituteBiography: Lester R. BrownNOVA Voices of Concern: Lester Brown

1976УРБАНИЗАЦИЯ6/11/1976Участници на Конференцията на ООН по Човешко селищно устройство във Ванкувър, Британска Колумбия, Канада, стигат до съгласието, че адекватното жилищно устройство е основно човешко право и съставят 65 препоръки за страните, как по-добре да бъде осигурено то.

URBANIZATION6/11/1976Participants at the UN Conference on Human Settlements in Vancouver, British Columbia, Canada, agree that adequate shelter is a basic human right and draw up 65 recommendations for countries about how best to provide it. Source UN Human Settlements Programme (HABITAT), “The Vancouver Declaration On Human Settlements,” 11 June 1976Links UN Human Settlements Programme (HABITAT)Worldwatch Links



State of the World 2001 - Chapter 6: Making Better Transportation ChoicesState of the World 2003 - Chapter 7: Uniting Divided CitiesState of the World 1999 - Chapter 8: Exploring a New Vision for CitiesWorldwatch Paper 147: Reinventing Cities for People and the PlanetWorldwatch Paper 156: City Limits: Putting the Brakes on SprawlWorldwatch Research Library: Urbanization

1977МЕСТНИ НАРОДИ1977Местни жители на Филипините протестират и принуждават Световната банка да прекрати финансовата си поддръжка за строителството на четири големи язовира на река Чико. Уси-лието да се блокират проекти възбужда глобално движение, за да бъдат защитени реките и съпротива за строителството на нови язовири.

INDIGENOUS PEOPLES1977Indigenous protestors in the Philippines force the World Bank to withdraw its financial backing for the construction of four large dams along the Chico River. The effort to block the projects energizes a global movement to protect rivers and resist new dam building.Source Conflict over Natural Resources in South-East Asia and the Pacific, by Lim Teck Ghee and Mark J. Valencia, Eds. (Oxford: Oxford University Press, 1990)Links National Congress of American Indians, “Tribal Populations and International Banking Practices: A Fundamental Conflict Over Development Goals,” Testimony before the House Banking Committee’s Subcommittee on International Development Institutions and Finance, 29 June 1983World Commission on DamsCordillera People’s Alliance, “Dams in the Cordillera,” 2001World BankWorldwatch Links World Watch Magazine: Liberating the Rivers, Jan/Feb 2001Worldwatch Research Library: Freshwater

1979 IЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА3/28/1979Ядрените реакторни блокове на атомната електро станция Три маилс, шата Пенсилвания, частично се стопяват, изпускат радиация и замърсяват околността и селища.

POLLUTION

3/28/1979The reactor core at the Three Mile Island nuclear power plant in Pennsylvania partially melts down, releasing radiation into the surrounding communities.Source U.S. Nuclear Regulatory Commission: Fact Sheet on the Accident on Three Mile IslandLinks Three Mile Island: A 20th Anniversary Remembrance (Jack Raso, March 1999)Meltdown at Three Mile Island, PBS Special, 1999Worldwatch Links State of the World 2003 - Chapter 5: Charting a New Energy FutureWorldwatch Research Library: Energy

1979 IIТРАНСГРАНИЧНО ЗАМЪРСЯВАНЕ 11/13/1979Приета е Конвенция за трансграничните замърсявания на въздуха, които трябва да намалят киселинните дъждове и да регулират замърсяването, преминаващо националните граници. Следващи протоколи регулират емисиите на азотния окис, серните емисии, тежките метали, устойчивите органични замърсители и някои други замърсители на въздуха и околната среда.

POLLUTION11/13/1979The Convention on Long-Range Transboundary Air Pollution, which helps combat acid rain and regulate pollution traveling across national borders, is adopted. Later protocols regulate emissions of nitrogen oxides, sulfur, heavy metals, persistent organic pollutants, and several other pollutants.Source Convention on Long-Range Transboundary Air PollutionLinks - European Community List of Transboundary ConventionsUNECE Convention on Long-range Transboundary Air PollutionWorldwatch Links

СВЕТЪТ


Worldwatch Research Library: Pollution 1981ЗДРАВЕ1981Вирусът на СПИН е открит при клинични изследвания. През следващите две десетилетия вирусът бързо ще се разпрос-трани в целият свят, убивайки милиони хора и подкопавайки усилията на много страни за развитието им.

HEALTH1981The AIDS virus is detected in clinical studies. Within the following two decades, the virus rapidly spreads throughout the world, killing millions of people and undermining development efforts in many countries.Source - In Their Own Words: NIH Researchers Recall the Early Years of AIDSLinks - AVERT: The History of AIDS 1981-1986Joint UN Programme on HIV/AIDS Worldwatch Links HIV Epidemic Slowing Population Growth as World Approaches 6 BillionDecember 1st is World AIDS DayWorld Watch Magazine: The Politics of Life and Death, May/June 1999 World Watch Magazine: AIDS Has Arrived in India and China, Jan/Feb 2001World Watch Magazine: AIDS in the Military, March/April 2003Worldwatch Research Library: Health

1982 IУПРАВЛЕНИЕ

1982Програмата Околна среда на ООН организира конференция Стокхолм +10 в Найроби, Кения. Участниците приемат деклара-ция, в която изразяват “сериозно безпокойство за отношенията на държавите към околната среда” и учредяват независима комисия за разработка на “глобален дневен ред за промени”, които прокарват пътя към международния доклад “Нашето Общо Бъдеще” през 1987 г.

GOVERNANCE1982The UN Environment Programme organizes the Stockholm +10 conference in Nairobi. The attendees agree to a declaration expressing “serious concern about the present state of the environment” and establish an independent commission to craft a “global agenda for change,” paving the way for the release of Our Common Future in 1987.Source - United Nations Environment ProgrammeLinks - United Nations Environment ProgrammeWorldwatch Links Worldwatch Research Library: Globalization and Governance

1982 IIОКЕАНИ 12/10/1982Конвенция на ООН за морско право установява цялостна структура за използването на океаните и определя условията за опазване на океаните, предотвратяване на замърсяването,

защитаване и възстановяване популациите на морски видове.OCEANS12/10/1982The UN Convention on the Law of the Sea sets a comprehensive framework for ocean use and outlines provisions on ocean conservation, pollution prevention, and protecting and restoring species populations.Source - United Nations Convention on the Law of the SeaLinks - United Nations Division for Ocean Affairs and the Law of the



SeaWorldwatch Links Worldwatch Paper 145: Safeguarding the Health of OceansWorldwatch Research Library: Oceans

1982 IIIИКОНОМИКА8/12/1982Мексико, а по-късно и други развиващи се страни, както и страни от Източния блок, поради неизплатени дългове приба-вят 250 милиарда $ в международни задължения, увеличавай-ки дълговата криза. Кредиторите разрешават допълнителни кредити за тези страни, за да предотвратят изпадането в неплатежоспособност на определени страни, които подготвят почвата за бъдещи бедствия, свързани с външните дългове.

ECONOMICS8/12/1982Mexico, and later other developing and Eastern bloc countries, come close to defaulting on $250 billion in international loans, sparking a debt crisis. Lenders extend additional loans to these countries to prevent default in a way that sets the stage for future debt disasters.Source “The LDC Debt Crisis,” in FDIC, History of the Eighties - Lessons for the Future (1997)Links Global Issues: Debt - Undermining DevelopmentJubilee (formerly Jubilee 2000)Worldwatch Links Worldwatch Research Library: Sustainable EconomicsWorldwatch Paper 155: Still Waiting for the Jubilee

1983КЛИМАТ - 1983Американското управление по защита на околна среда и Американската Национална Академия на науките публикуват съобщение, отнасящо се до нарастване на въглеродните еми-сии и други “парникови газове” в атмосферата на Земята, което вероятно ще доведе до глобално затопляне.

CLIMATE - 1983The U.S. Environmental Protection Agency and the U.S. National Academy of Sciences release reports concluding that the build-up of carbon dioxide and other “greenhouse gases” in the Earth’s atmosphere will likely lead to global warming.Source - The National Academies: Climate Variability and Change Links - Climate Action NetworkGoddard Institute for Space StudiesCities for Climate ProtectionIntergovernmental Panel on Climate Change (IPCC)

United Nations Framework Convention on Climate Change (UNFCCC)U.S. Environmental Protection Agency: Global Warming SiteWorldwatch Links State of the World 2001 - Chapter 5: Decarbonizing the Energy EconomyState of the World 2002 - Chapter 2: Moving the Climate Change Agenda ForwardWorldwatch Paper 160: Reading the WeathervaneWorldwatch Research Library: Climate Change

1984ТОКСИЧНИ ХИМИКАЛИ - 12/3/1984Приблизително 10 000 души загиват и още много са с увреж-дания, когато завод за пестициди на “Юнион Карбид” в Бопал, Индия, изпуска 40 тона газ изоцианид метил във въздуха и отровен облак попада в близкия град с един милион жители.

TOXICS - 12/3/1984An estimated 10,000 people are killed and many more injured when Union Carbide’s pesticide plant in Bhopal, India, leaks 40 tons of methyl isocyanate gas into the air and sends a cloud of poison into the surrounding city of 1 million.Source Bhopal: The Real StoryLinks Bhopal.comInternational Campaign for Justice in BhopalWorldwatch Links Worldwatch Research Library: Globalization and GovernanceWorldwatch Research Library: Pollution

/Следва продължение/


СВЕТЪТ

ДЕМОКРАЦИЯТА Е НЕПОДХОДЯЩАДА РЕШАВА СЕГАШНИТЕ ПРОБЛЕМИРазговор с изследователя на бъдещето проф. Денис Медоуз

70-годишният професор Денис Медоуз е съавтор на изследването „Границите на растежа”, представено от Римския клуб през 1972 г., което се занимава с въпросите на бъдещето и предизвика по онова време разгореще-ни дебати по целия свят. В него той за пръв път описва ката-строфалните последици от икономи-ческата експлоатация на природата, причинени от дейността на човека.Денис Медоуз е професор в Универси-тета на Ню Хемпшир.

Г-н Медоуз, апокалиптичните теории в момента са в разга-ра си. Вие предсказахте, че границите на растежа за пръв път ще станат очевидни през 2010-2020 г. През 2050 г. ще е краят на цивилизацията, такава, каквато я познаваме. Доколко Вашите прогнози са все още актуални?Доколкото може да се направи сравнение между сегашните компютърни модели и нашата статистика, ние все още сме на прав път.

Вашият модел е на 39 години. През това време технологи-ите се промениха, Интернет предизвика ли революция в света?Е, отново направихме изследвания през 1999 г. и през 2004 г. и предприехме малки промени. Способността ни да тълкуваме бъдещето не зависи толкова много от технологиите, а от разби-рането ни за човешкото и социално развитие.

Нека да разгледаме едно такова развитие: САЩ имат дър-жавен дълг в размер на над 14 трилиона долара, повече от 100 процента от техния брутен вътрешен продукт (БВП). В Еврозоната задлъжнялостта е 79 на сто от БВП. Дали това

е знак за края на растежа, както сте го прогнозирали?Мисля, че съществуват взаимни зависимости. Финансовата и дълговата криза се отнасят към растежа така, както ураганът към изменението на климата. Доказва ли един ураган, че има изменение на климата? Отговорът е не. Изменението на клима-та само ни казва, че скоро ще имаме повече такива бури.

Така ли стоят нещата и с икономическата криза? През 2000 г. се спука Интернет- балонът, през 2008 г. ипо-течният балон в САЩ, сега имаме дългова криза...Да, но това не се отнася само за дълговата криза. През след-ващите 20 години ние ще видим повече обществени про-мени, отколкото преживяхме през последните 100 години. По-конкретно това означава: енергията и ресурсите, от които имаме нужда, за да сме добре икономически през следващите две десетилетия, са сравними с всичко, което сме изконсуми-рали до днес. Ние сме в една революционна фаза.

В каква степен? Финансовите елити не инвестират вече пари само за изобрете-ния и нови производствени процеси, а по-скоро предпочитат


прогнози

да разработват стратегии как да вземат парите от другите. Един пример: френските банки не употребиха времето си в последните три години да подобрят своя бизнес, а по-скоро да избегнат държавното регулиране. Това е основното в движени-ето „Окупирай Уолстрийт”. Хората са разочаровани, че вече не са в състояние да създават богатство.

Нашето единствено решение на въпроса как да се борим с бедността и безработицата винаги е било: икономически растеж! Това е вярно, но всъщност тази политика се основава на погрешни хипотези. Човечеството никога не е виждало такъв ръст на брутния вътрешен продукт както през последните 50 години. И въпреки това днес имаме повече бедни хора, откол-кото преди 50 години. Как така растежът намалява бедността?

Как тогава да измерваме нашите постижения? Канада наскоро разработи индекс на богатството, използвай-ки 64 различни показатели. В него са включени фактори като качеството на питейната вода или делът на свободното време. Когато индексът беше приложен, се установи, че БВП през разглеждания период е нараснал с повече от 30 процента, а богатството само с около десет процента. От растежа са спечелили най-вече горните 20 процента от обществото. Някои показатели, особено екологични, дори намаляха. Този пример показва, че БВП може да се увеличи, докато щастието намалява. САЩ са по-богати от Германия – а въпреки това имат повече бедност.

Досега успешно забавяхме описаните от Вас граници на растежа – например при петрола: Сега се правят сондажи за нефт в морските дълбини, в защитени природни резер-вати... От 1984 г. насам светът консумира повече петрол, отколкото е открил, всяка година. Глобалното производство на петрол през 2006 г. достигна своя връх. Не можем да отместваме по-нататък границите на растежа. Наскоро имаше голямо вълнение, например, защото е бил открит петрол пред Бразилия. Тези находища стигат да се обезпечи света с петрол в продължение на 80 дни. Това просто е една шега.

Казвате, че демокрацията е неподходяща да решава сегашните проблеми? Не казвам, че тя е лоша, само казах, че тя не работи. Политиците действително искат да решават проблеми, те искат също така да бъдат преизбирани. Ако и двете неща функционират едновременно, е много добре. Но сега говорим за изменението на климата, трябва най-напред да се премине през труден период на промяна. Например, в момента проблемите в еврозоната

изискват толкова внимание и пари, че хората казват, не можем повече да плащаме промяната към възобновяеми енергийни източници. Демокрацията не се занимава особено добре с тези пробле-ми. Бихме могли обаче да си представим демокрация, която разсъждава в дългосрочен план. Факт: Мислехме, че демокра-цията е крайната точка на човешкото развитие. Вместо това усещаме първите трусове на едно земетресение. Може би с това земетресението ще спре, може би ще унищожи всичко около нас.

Това звучи много мрачно. Събитията в арабския свят не оборват ли Вашите съмнения относно стабилността на демокрацията? Наистина ли вярвате, че проблемите в Тунис могат да бъдат решени чрез демокрация?

Страната току що изживя своите първи свободни избори. Хората пускат лист хартия в избирателната урна - и това е демокрация? Това просто е една илюзия! Не ме разбирайте погрешно, аз съм запален демократ. Но виждам също така недостатъците.

Дайте все пак шанс на тези страни! Минаха почти 200 годи-ни, докато демокрацията в Съединените щати узря.В САЩ? Но демокрацията се развива в обратна посока. Кон-гресът се блокира от спора между демократи и републиканци. Всяка мярка, всяко съобщение за пресата служи само за съз-даване на предимства в краткосрочен план преди следващите избори. Корпорациите взеха нашите медии, вестници фалират. Това трябва да е една узряваща демокрация? Узрява в смисъл, че тя застарява и става сенилна. Установявам, че нищо от това, което ни беше обещавано толкова дълго време, вече не е сигурно.

Превод: Господин Тонев , Източник: сп. „Цицеро”, със съкращения


СВЕТЪТ

МАВРИЦИЙ НАМИРА ВЪЛШЕБНАТАСЪСТАВКА

Историята за успеха на един остров в устойчивото развитие

Волфганг Шулц, Международен институт за анализ на приложните системи

През януари 1960 г. проф. Ричард Титмус от Лондонското учи-лище по икономика пристига на остров Мавриций. Тогава това е още колония на Великобритания. Целта на посещението е да изготви доклад за социалната политика на този малък тропиче-ски остров в Индийския океан. Онова, което намира професо-рът, е пълна мизерия.Преди неговото пристигане един от най-страшните циклони на века е опустошил този беден остров-производител на захар и така прави още по-тежки огромните социални и икономически проблеми на многоетническото население. Веднага бе обърнато внимание на бедността, здравеопазва-нето и неравенството, но проблемът, който намери особено място в доклада на Титмус като най-важен, бе бързото увели-чаване на населението - с повече от 3 на сто на година, при положение, че населението на острова наброяваше 650 000 жители, а гъстотата беше повече от 320 души на квадратен километър. Тридесет години по-късно Мавриций е в икономи-чески възход и се радва на високо ниво на социално развитие. Раждаемостта е около нивото на попълнение на населението, а смъртността е много по-близка до тази е Европа отколкото в Африка. Главно поради инерционния момент, населението е стигнало до един милион.

В икономическо отношение Мавриций е считан за новоразвиващата се страна в промишлена насока

Що се отнася до околната среда, правителството неотдавна

започна да играе активна роля за опазване на природната красота и разнообразие.

Какво се случи между 1960 г. и 1990 г.,което доведе до тази забележителна промяна и направи Мавриций учебник за постигане на успехи?

При изучаването на този 30-годишен период два са моментите, които най-ярко се открояват при преобразуването на социал-ната и икономическа основа на острова. Между 1963 г. и 1972 г. раждаемостта на Мавриций спадна от 6.2 на 3.2 деца на жена на абсолютно доброволни начала. Това по всяка вероятност най-бързият спад на раждаемостта в света. След това през 80-те години Мавриций преживя изненадващ икономически растеж въз основа на отрасли на промишлеността, ориентира-ни към експорт, главно текстилната индустрия.За да бъдат разбрани тези насоки и моделирани алтернативни опции за бъдещето, беше разработен компютърен имитащи-онен модел, предназначен да изследва комлекса от взаимо-действия население – развитие - околна среда.Защо раждаемостта спадна толкова бързо сред население, което страдаше от икономика в стагнация, а доходът на глава от населението дори намаляваше?Oтговорът се крие в съчетаването на социално развитие, специално що се отнася до статуса на жените и образованието, и подходящи програми за планиране на семействата заедно с законодателство за социална сигурност.След разгорещени дискусии на доклада на Титмус и на други специалисти, бе постигнат политически консенсус в Мавриций планирането на семействата да има предимство в държавата и това решение бе подкрепено от всички религиозни групи, включително и общността на мнозинството Хинду, на Ислям-ската общност и на влиятелната Римо-католическа църква. Като прави разграничение между обективната необходимост от планиране на семействата, от една страна, и използването

В забележително научно изследване специалистите проучват взаимодействието между население, разви-тие и околна среда на остров Мавриций в Индийския океан и правят поразяващи заключения за значе-нието на обществените инвестиции, включително и планирането на семействата.


добри практики

на специфични методи, от друга, Римо-католическата църква не се противопостави на усилията на правителството и основа своя програма, която предлага строго естествени методи. През 60-те години почти половината от спада се дължеше на намаляване на женската плодовитост, другата половина е ре-зултат от увеличаването на позволената възраст за брак.Преди началото на спада в раждаемостта в Мавриций по-го-лямата част от всички жени вече могат да четат и пишат, което също показва, че връзката между грамотността и раждаемост-та е подобна на тази в много други страни. Между младите жени процентът на грамотните бе много по-висок. Броят на жените със средно образование се увеличи едновременно с намаляването на раждаемостта. Висшето об-разование на жените също оказа влияние върху раждаемостта по три начина: тенденция да бъде увеличавана възрастта за влизане в брак, общо намаляване на желания размер на семей-ството и увеличаване на свободното ползване на противозача-тъчни средства. Освен това образованието укрепи позициите на жените и увеличи процента им на участнички в производството като ра-ботна сила. Защото образованието се приемаше за желателно, сравнително високите такси за образование бяха също мотив за за родителите да имат по-малко деца.

В икономическата политика около 1970 г. настъпи промяна от заместване на вноса към ориенитарне към износ. Бяха установени експортни зони, които привлякоха чужд капитал посредством щедро съчетаване на данъчни мотиви и улесне-ния. Докато първите 10 години на експортни зони бяха труден период на преход, то след 1980 г. настъпи бум в промишле-ността. Текстилната промишленост започна да се конкурира със захарната тръстика като основни експортни изочници на доходи. Безработицата беше преобладаващ социално-иконо-мически проблем през 70-те години.Все още според документите от 1983 г. повечето от половина-та млади мъже на възраст между 20 и 24 години са били без работа. Към 1990 г.безработицата на практика изчезна. Понас-тоящем доходът на глава от населението е над 2,300 щатски долара и покупателната възможност е повече от еквивалента на 5,00 щатски долара.Спадът на раждаемостта, довел до намаляване на бедността и последвалият икономически растеж са предизвикателство към традиционния възглед, че икономическото развитие е предва-рително условие за намаляване на раждаемостта. Фактите на Мавриций, а също така и на много други страни показват, че социалната страна на развитието е много важна. Има дори доказателства, че спадът в раждаемостта е помогнал


за стимулирането на икономическото развитие.

Увеличаването на участието на жените с основно образование като работната сила е един от двигателите на икономическото развитие

Анализът показва, че политиката на експортните зони и пови-шаването на търсенето на експорта бяха най-важните фактори а икономическия растеж, но и намаляването на раждаемост-та също имаше подчертано видим пложителен ефект върху доходите.По-голямата част от анализа, споменат тук, бе извършен чрез компютърен имитационен модел, който се състои от няколко полузавсими модула: модул “население”, икономически модул, модул “водна динамика” и модул “ползване на земята”. Моделът бе изграден по начин, че само непосредствените еднознач-ни връзки са “твърдо скрепени”, докато спорните връзки и обратни връзки могат да бъдат избрани и модифицирани от ползващия модел посредством създаването на сценарий с

СВЕТЪТ

помощта на компютър. Моделът бе използван за изучаването на алтернативни истории от периода 1962-87 г. и да направи преценка на алтернативни бъдещи развития до 2050-та година.Бързото индустриализиране на Мавриций даде отпечатък върху околната среда. Проблемите вече бяха станали очеидни по отношение на конфликтите около ползването на земята и замърсяването на водата в лагуната, което засегна състоянието на кораловите рифове, които са от голямо значение. Разглеждайки бъдещето икономическо развитие, се оказа, че дори на един влажен тропически остров наличността на доста-тъчно чиста вода става основен фактор. Доброто управление на водите, обаче, може да разреши проблема главно чрез инвестиране в преработката на отпадъчните води и построява-нето на хранилище.Обстойно бе разгледан и въпросът за самоизхранването на Мавриций и в резултат се стигна до извода, че теоретично това е възможно, но в икономически план няма смисъл да се поста-вя задача за самозадоволяване с храна. Обаче трябва да бъде постигната гъвкавост, за да може бързо да се преминава към производство на храни в случаи, че на международните пазари възникнат проблеми. Също така бе ус-


добри практики

тановено, че е разумно да се намали производството на захар и да се насочат усилията към структурни промени в икономи-ката, към изделия с по-висока принадена стойност и услуги, които ще замърсяват по-малко околната среда и ще консуми-рат по-малко вода. Като съществено вътрешно предварително условие за бързо развитие в бъдеще на устойчиви основи бе посочено обучението на висококвалифицирана работна ръка.

Специфична индустрия със специално отношение към околната среда е международният туризъм

В Мавриций туризмът понастоящем съставлява около 15 на сто от общите източници на доход от експорт и 3.3 на сто от общия национален продукт. Мавриций избра твърдо скъпите реномирани хотели с високо обслужване , като ограничи броя на хотелските стаи и забрани чартърните полети. Хотелите бяха причина за някои проблеми около околната среда със замъряването на лагуната и покриваха голяма част от красиви-те плажове на острова. От друга страна, туризмът ускори обратната връзка от първи-те видими признаци на замърсяване на околната среда към ефективни мерки за борба с него, защото ще бъдат засегнати непосредствените икономически интереси, ако туристите решат да посещават други по-чисти острови. Такива бързи предохранителни и целителни мерки относон околната среда, обаче, изискват функциониране на политиче-ска и икономическа система, какъвто е случаят с Мавриций.

На основата на изледването, проведеноза остров Мавриций, приоритетите на политиката за устойчиво развитие може да бъдат обобщени под две заглавия

Преди всичко по много жизненоважни въпроси като социално-то законодателство, програмата за планиране на семействата, промяната в икономическата политика, неотдавнашното зако-нодателство за околната среда, предвидливостта и чувството за отговорност бяха важен ключов фактор за осигуряване на мирно развитие към благоденствие на този остров-държава с много потенциални възможности за конфликти поради етниче-ски, религиозни и социални различия. Второ, тъй като се оказва, че човешкият фактор е от критично значение за устойчивото развитие, инвестирането в човешките умения и квалификация, особено в статуса на жените, получи най-високо предимство.Историята на Мавриций показва, че инвестиранията в човеш-кия ресурс с даване приоритет на образованието на жените води много повече от всякаква техническа и икономическа

помощ за развитие към намирането на подходяща икономи-ческа инфраструктура и управление, както и възможности да се посрещнат предизвикателствата на бъдещето в борбата за устойчиво развитие.



БЪЛГАРИЯ

100-ата сесия на Международната конференция на трудаМинистерският съвет на Република България одобри резулта-тите от участието на правителствената част от националната тристранна делегация на България в работата на 100-ата редовна сесия на Международната конференция на труда, проведена в Женева.На сесията беше разгледан докладът на генералния-директор на МОТ «Нова ера на социална справедливост». Основното послание е, че в обстановка на увеличаващото се неравенство в света, има нужда от нова ера на социална справедливост и зачитане на централната роля на хората при формиране на политиките. Разгледани бяха и стратегическите цели в социалната закрила, свързана с декларацията на МОТ от 2008 г. за справедлива глобализация.По време на сесията бяха приети Конвенция и Препоръка относно достоен труд за работниците, извършващи домашна работа, които имат за цел подобряване на условията на труд на десетки хиляди домашни работници по света.

Източник: Министерски съвет на Р България

Правителството одобри допълнителния протокол към Европейската харта за местно самоуправление на Съвета на ЕвропаПравителството на Република България одобри Допълнител-ния протокол към Европейската харта за местно самоуправле-ние на Съвета на Европа и възложи на министъра на регионал-ното развитие и благоустройството да го подпише. Протоколът обхваща правото на участие в обществения живот на местно ниво, правото на информация от местните власти, задълженията на местните власти за създаване на възможност за упражняване на тези права.Протоколът е приет от Комитета на министрите на СЕ на 9 сеп-тември 2009 г. и е открит за подписване от държавите-членки, страни по Хартата, на 16-ата сесия на Конференцията на мини-стрите, отговарящи за местното и регионално управление към СЕ. Към настоящия момент той е подписан от 15 страни-членки

на СЕ и е ратифициран от седем от тях.Правото на участие в делата на местната власт е уредено понастоящем в редица нормативни актове - Конституцията на България, Изборния кодекс, Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, Закона за местното самоуправление и местната администра-ция, Закона за административно-териториалното устройство на България, Закона за достъп до обществена информация, Закона за общинските бюджети и др.Правото на участие в делата на местната власт се прилага и на практика в дейността на редица общини. В тези общини съществуват приети наредби за гражданско участие в делата на съответната община, а отделни наредби за специфични по-литики конкретизират начина на участие на местната общност. Чрез изпълнение на целите и приоритетите на актуализира-ната Стратегия за децентрализация и Програмата за нейното изпълнение (2010-2013 г.) се предвижда да бъдат предприети редица мерки за усъвършенстване на съществуващата норма-тивна база и насърчаване на участието на граждани в делата на местната власт.


МРРБ ще проверява подписките за български и европейски референдуми

Правителството на Република България предлага промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, с които да регламентира про-изтичащите задължения за страната ни от Регламент (ЕС) №211/2011 относно гражданската инициатива.Съгласно Регламента, всяка държава-член на Европейския съюз трябва да определи компетентен орган, отговорен за извършване на проверката и удостоверяване броя на действи-телните изявления за подкрепа при организирана европейска гражданска инициатива. За България се предлага това да бъде Главна дирекция „ГРАО” към Министерството на регионалното развитие и благоу-стройството. Дирекцията и в момента извършва проверки на подписки в подкрепа за провеждане на национални и местни референдуми, национални и граждански инициативи и общи събрания.Със законопроекта се регламентира задължение за „ГРАО” проверката да приключва в тримесечен срок от получаване на изявленията.



гражданско участие

Закриване на нерегламентирани сметища

Единадесето заседание на Комитета по наблюдение на Опера-тивна програма „Околна среда 2007-2013 г.” се проведе в хотел РИУ Правец Ризорт, гр. Правец. Представители на публич-ната администрация, бизнеса и неправителствения сектор в присъствието на представители на Европейската комисия одобриха отчета за напредъка по ОП „Околна среда” както и необходимостта от изменения на Механизма за управление на отпадъци, съфинансиран по Ос 2 на оперативната програма. Според поправките икономисаните евросредства през 2011 г. ще бъдат прелокирани за закриване и рекултивация на не-регламентираните депа за твърди битови отпадъци в страната през 2012 г. Приветствия към работата на форума поднесоха Ивелина Ва-силева, Председател на Комитета по наблюдение и зам.-минис-тър на околната среда и Реналдо Мандметс, представител на Генерална дирекция „Околна среда” на Европейската комисия. В работата на Комитета по наблюдение от името на неправи-телствения сектор взеха участие представители на сдружения-та и фондациите от Коалиция за устойчиво развитие. В рамките на зеседанието на Комитета по наблюдение беше проведен обучителен семинар, на който прецентации пред-ставиха Реналдо Мандметс, Генерална дирекция „Регионал-на политика” на Европейската комисия, Джордж Кремлис, Генерална дирекция „Околна среда” на Европейската комисия,

Клаус Кондруп, Генерална дирекция „Действия по климата” на Европейската комисия, Кети Медарова, Европейски институт за политика по околната среда. Участниците в заседанието на Комитета по наблюдение изслу-шаха доклад за напредъка по проекти на Ос 3 – опазване на биоразнообразието в Държавен природен парк „Българка” и направиха инспекция на място за напредъка по проект за Депо за твърди битови отпадъци – Ботевград.

Източник: Коалиция за устойчиво развитие

В дъното: деловият президиум на заседанието на Комитета по наблюдение на Оперативна програма Околна среда” - Джор-дж Кремлис, ГД „Околна среда” при ЕК, Валери Нанан, ГД „Реги-онална поритика при ЕК, Реналдо Мандметс, ГД „Регионална политика” при ЕК, Малина Крумова, шеф на Управляващия орган на ОПОС, Ивелина Василева, председател на Комитета по наблюдение на ОПОС

Членовете на Комитета по наблюдение инспектираха на място напредъка по изграждане на Депо за твърди битови от-падъци, финансирано по Оперативна програма „Околна среда”

НПО Speed DatingЕкипът на “Сдружение за генериране на идеи 1989+” събра над 20 неправителствени организации за обмяна на добри прак-тики и създаване на контакти за увеличаване на капацитета на гражданския сектор. В проявата взеха участие и сдружения и фондации от Коалиция за устойчиво развитие. Участниците във форума – Асоциация „Спелеоклубове – София, ПРОГРЕС, Театър „Студентина”, Фондация „Open spase”, Фон-дация „Зелено бъдеще”, Фондация „Мечта”, AEGEE, AIESEC SU, Landscape Vision, Сдружение ГЛОУ, Център за младежки дей-ности, Център за политически изследвания, Фабрика за идеи, StartUP Fondation Сдружение АРАБИС, Фондация „Изкуството да живееш”, ИРИОН, Национална школа по мениджмънт, Екофо-рум за устойчиво развитие – разказаха пред партньорите си за осъществените от тях проекти през 2011 г. и представиха програмите си за работа с активисти и доброволци през 2012 г.За 2011 г. най-активни в Третия сектор се оказаха студенски-те сдружения от УНСС, Лесотехнически институт, Софийски университет, Новбългарски университет, Великотърновски университет.


БЪЛГАРИЯ

Енергийната сигурност на България - устойчива енергия за всички

Конференция „Енергийната сигурност на България - 2012” организира на 24 януари 2012 г. в София, х-л „Симона” непра-вителствената екологична организация Коалиция за устойчиво развитие. Конференцията е част от инициативите по повод 40 години българско движение за устойчиво развитие и във връзка с предстоящата Среща на върха „Рио+20”.

Поздравления към инициативите и конференцията изпратиха Кристалина Георгиева, член на Европейската комисия, Евгени Кирилов, член на Европейския парламент, Юдит Ланг, Посла-ник на Р Унгария в България, Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи, Николай Младенов, Минис-тър на външните работи, Тотю Младенов, Министър на труда и социалната политика, Свилен Нейков, Министър на физическо-то възпитание и спорта, Евдокия Манева, Заместник-министър на околната среда и водите, д-р Ангел Кунчев, Главен държавен санитарен инспектор, Министерство на здравеопазването, инж. Бисер Дачев, Изп. директор на Изпълнителна агенция по горите, Министерство на земеделието и храните, Асен Игнатов, Зам.-директор на „Пожарна безопасност и защита на населени-ето”, Министерство на вътрешните работи. Коалиция за устойчиво развитие представи пред участниците в конференцията намеренията си по изготвянето на годишен доклад „Енергийната сигурност на България - 2012” с акцент върху необходимостта и безопасността на пет стратегически проекта – АЕЦ „Белене”, нефтопровод „Бургас – Александрупо-

Зелени възможности за БългарияОбществен дебат организираха в преслуба на БТА в столицата Фондация “Фридрих Еберт” и Българската асоциация за поли-тически науки на тема: “Зелени възможности за България”. В дискусията участваха неправителствени организации, пред-ставители на научния сектор, активисти на зелени политически организации, както и представители на сдруженията и фонда-циите от Коалиция за устойчиво развитие. Пред участниците презентации и доклади представиха Дра-гомир Константинов - Фондация „Зеленика”, Руслан Стефанов - Център за изследване на демокрацията и д-р Катя Христова-Вълчева - Българска асоциация за политически науки. В последвалата обществена дискусия баха кометирани същ-ността и перспективите на зелената икономика, създаването на работни местна за устойчиво суровинно потребление, устойчиво селско стопанство, алтернативна енергия, рецикли-ране вместо добини дейности, устойчива заетост и социална отговорност, зелени подходи за добавяне на местна общест-вена стойност, включване и поминък на маргиналните групи, битови фотосоларни инсталации в населените места.

Отляво-надясно: арх. Любомир Пеловски – Експертен съвет на КЗУР, Васил Филипов – Координационен съвет на ДНЕС, Петя Чолакова – Организационен комитет на КЗУР


гражданско участие

лис”, газопровод „Южен поток”, газопровод „Набуко”, „Проучва-не и добив на шистов газ - Шеврон”. Докладчици бяха водещите анализатори на коалицията – доц. д-р Тодор Трифонов, пред-седател на Фондация „Национална и международна сигурност” и Иван Желязков, член на Управителния съвет на Научно-техническия съюз на енергетиците в България. Мисията на форума беше принос към усилията за формиране на политики за национална и европейска енергийна сигурност с участието на публичната администрация, бизнеса, научния и неправи-телствения сектор, медиите, при гарантиране опазването на околната среда, общественото здраве и устойчивото развитие на регионите. Президентът на БУЛАТОМ - Български атомен форум д-р Бого-мил Манчев представи пред участниците на форума „Състоя-ние и перспективи на проекта АЕЦ „Белене”. Иван Хиновски, председател на Български енергиен форум и член на Наци-оналния комитет на България в Световния енергиен съвет,

експерт на МААЕ, презентира възможностите за развитие на ядрената енергетика в България и по света като част от „зеле-ната икономика”. „Шистовият газ – алтернатива или заплаха” беше темата на лекцията на Христо Казанджиев, консултант по проучване на нефт и газ. Перспективи и предизвикателства пред преноса на природен газ и двата проекта „Южен поток” и „Набуко” презентира Васил Филипов, ексдиректор на „Бул-гаргаз”, съпредседател на гражданско сдружение „Видовден” и член на координационния съвет на Гражданско движение ДНЕС. За необходимостта и безопасността на петролопровода „Бургас – Александуполис” говориха капитан Никифор Герчев, президент на сдружение за морско спасяване „БУЛСАР” и доскорошния шеф на компанията „Транс Болкан Пиплайн” Пламен Русев.

Отляво – надясно: д-р Богомил Манчев – президент на БУЛА-ТОМ, Лазар Карадалиев – Управителен съвет на КЗУР, Христо Казанджиев – консултант по проучване и добив на нефт и газ, Красимир Николов – директор АЕЦ „Козлодуй”, Александър Ша-рапов, зам.-търговски представител, Посолство на Руската федерация

Д-р Вяра Ганчева – председател на Форум за устойчиво разви-тие ФОКУС, Драгомир Бояджиев – председател на Асоциация на инвестиционните мениджъри в България

Форумът беше запознат с принципите на ООН и ЕС за еколо-гична, социална и корпоративна отговорност и със стандарти-те за отговорно инвестиране от Драгомир Бояджиев, председа-тел на Асоциация на инвестиционните мениджъри в България, член на Европейската федерация на финасовите аналитици.Модератори на двата панела на конференцията - „Стратегиче-ски енергийни проекти” и „Енергийни проекти и устойчиво раз-витие” бяха арх. Любомир Пеловски, председател на Експертия съвет на Коалиция за устойчиво развитие и д-р Вяра Ганчева, председател на Форум за устойчиво развитие ФОКУС. Конференцията завърши с представяне на номинираните представители на Коалиция за устойчиво развитие за НПО-представители в консултативните съвети, които заедно с представители на бизнеса и публичната администрация ще формират и контролират политиките на Р България за устойчи-во развитие, които ще начертае след броени месеци Срещата на върха „Рио+20”

Отдясно – наляво: Иван Хиновски – президент на Български енергиен форум, Румяна Чукова– главен одитор, Сметна пала-та на Р България, Мирослав Калугеров – юрисконсулт, Минис-терство на околната среда и водите, Иван Желязков – Научно технически съюз на енергетиците в България, доц. д-р Тодор Трифонов – председател на Фондация „Национална и междуна-родна сигурност”


БЪЛГАРИЯ

Българският енергиен форум предложи на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма инициативи за повиша-ване на инвестиционната активност, промени в законодател-ството, нови приоритетни области:

• Структуриране на нов инвестиционен фонд „Развитие на електрическите мрежи” във формат на ПЧП с участието на НЕК и ЕРП за дългосрочно устойчиво решаване на въпросите с рехабилитацията на електрическите мрежи;• Предложения за промени в законодателството за интен-зифициране на процесите на повишаване на енергийната ефективност в България;• Създаване на ново структурно звено в ЕСО-ЦДУ (Сетълмент „Зелена енергия”);• Предложения на промени в сегашния ЗИД на ЗЕ с оглед по-стигане на реална либерализация на пазара и диверсификация на източниците;• Предложения на промени в ЗЕВИ с оглед постигане на дъл-госрочна устойчивост на инвестиционния процес, осигуряване на нови работни места и постигане на “win-win” резултати за обществото и бизнеса;• Разработване на нов Закон за подземните богатства;• Изясняване на бъдещето на шистовия газ и предложенията на сдружението за действия в тази връзка;• Мерки за стабилизация на топлофикациите и превръщането им в дългосрочно конкурентноспособни енергийни дружества.


Експерти искат нови приоритети в енергетиката

Липсват условия за инвестиции в биомасатаМеморандум на участниците в дискусионен форум „От отпадъ-ци – към енергия”, проведен в София, коментира съвременни технологии и нови възможности за общините и бизнеса в България и прие насоки за промени в енергийното законода-телство и подзаконовите нормативни уредби за създаване на реални условия за инвестиции в областта на биомасата.Поради голямата продължителност на инвестиционния процес (над 2,5 г.) съществуват проблеми при финансирането им. Финансиращите институции поставят изисквания, които на сегашния етап не могат да бъдат осигурени: предсказуемост на бизнес-плана и осигурени доставки на гориво въз основа на дългосрочни доставка.

За да бъдат изпълнени тези 2 условия е необходимо:

• тарифата на изкупуване на енергията към датата на пускане в експлоатация на централата – да бъде валидната към момен-та на предоставяне на бизнес-плана на обекта пред банката;• дългосрочните договори за доставка на горивата(биомаса, селскостопански или битови отпадъци) да бъдат индексирани съобразно годишната инфлация, но без да бъдат провеждане на ежегодно нови търгове, което създава несигурност в инвес-титорите и финансиращите институции;• изпълнението на националната квота от 16% ВЕИ да не включва мощностите от биомаса и отпадъци, поради наличи-ето на множество други положителни ефекти за обществото, а не толкова за енергетиката.

От държавното ръководство на страната и ресорното минис-терство МИЕТ се иска:

• Ясно дефиниране на понятието “високоефективно комби-нирано производство на топлинна и електрическа енергия от ВЕИ” с отчитане на разликите в ефективността с тези на въгли-ща и на природен газ, както и за необходимостта от инвести-ции в нови топлопреносни съоръжения при новите обекти;• Разделение на търговете за доставка на дървесина за енергийно оползотворяване от тези за другите дървопрерабо-твателни производства и дървесината за огрев, поради факта, че енергийно оползотворяване изисква по-нискокачествена дървесина и респективно – с по-ниска цена;• Заделяне на отделна квота за присъединяване на мощности от отпадъци и биомаса в електрическите съоръженият поради възможностите им за участие в регулиране на товаровите гра-фици, високата използваемост на присъединителните съоръ-жения и приноса им за повишаване устойчивостта на ЕЕС.



енергийна сигурност

На 30 септември 2011 г. Европейската комисия стартира две процедури за нарушение на чл. 258 от Договора за функци-ониране на Европейския съюз срещу Република България поради невъвеждане на Директива 2009/72/ЕС и на Директива 2009/73/ЕС в предвидения в директивите срок – 3 март 2011 г. Поради тези обстоятелства в Народното събрание е по-стъпил проект на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на действащия Закона за енергетиката. Проектът е съобразен с изискванията на новото европейско законодателство в облас-тта на вътрешните пазари на електрическа енергия и приро-ден газ – Трети енергиен либерализационен пакет, и изцяло транспонира Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия и Директива 2009/73/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ. Предложеният законопроект ще съдейства за постигане на целите, заложени в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., приета с решение на Народното събрание (ДВ, бр. 43 от 2011 г.). Основните предложения в законопроекта са свързани с осигуряване на независимото осъществяване на дейностите по производство и доставка от дейностите по пренос и разпределение на електрическа енергия и приро-ден газ, засилване правомощията на националния енергиен регулатор, улесняване на трансграничната търговия с енергия, насърчаване на трансграничното коопериране и инвести-ции, повишаване прозрачността на пазара по отношение на мрежовото опериране и снабдяването, подобрена защита на интересите на потребителите и увеличаване на солидарността между държавите членки.

Източник: Народно събрание на Р България

Предстоят промени в Закона за енергетиката

В конферентната зала на Българската стопанска камара в сто-лицата се проведе дискусионен форум „Шистовият газ – енер-гийна алтернатива или заплаха за околната среда” с подкрепа-та на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на околната среда и водите, Информационно-то бюро на Европейския парламент в България и Посолството на Република Полша в България. В работата на форума взеха участие представители на бизнеса, администрацията, научния

Дискусионен форум“Шистовият газ - алтернатива или заплаха”

и гражданския сектор, сред които и на сдружения и фондации от Коалиция за устойчиво развитие. Кратки презентации поднесоха Виолета Станичич, ръководи-тел на Информационното бюро на Европейския парамент в България, Негово Превъзходителство Лешек Хенсел, извън-реден и пълномощен посланик на Р Полша в България, Нона Караджова, министър на околната среда и водите, Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма. Модератор на дискусията беше проф. Атанас Тасев, който предостави възможност на експертите Христо Казанджиев и д-р Павел Поправа да коментират полския и международния опит в извършване на проучванията за шистовия газ и тяхната безопасност. Граждански организации и комитети имаха възможността да изразят опасенията си от проучването и добива на шистов газ върху компонентите на околната среда и общественото здраве.

Източник: “Коалиция за устойчиво развитие”

Отляво надясно: говорителите в дискусионния форум – Виоле-та Станичич, Лешек Хенсел, Трайчо Трайков, Нона Караджова, Александър Тасев

Участници в дискусионния форум за шистов газ от научния и гражданския сектор, бизнеса, админстрацията


БЪЛГАРИЯ

През 2001 г. Руската Федерация приема Стратегия на безо-пасния растеж – програма за възстановяване на атомното енергийно сроителство, която цели в дългосрочен план чрез осигуряване на подкрепа за научно-изследователските и опит-но-конструкторски работи да развие технологиите на затворе-ния ядрено-горивен цикъл, а от там и осигуряване на бъдещо развитие на широкомащабната ядрена енергетика на XXI век. В изпълнение на тази стратегия през 2006 г. се приема Феде-рална целева програма за развитие на атомния енергопроми-шлен комплекс на Русия за 2007-2010 и в перспектива до 2015 година, която предвижда правителствена подкрепа в рамките на 50 милиарда USD. С федерален закон №317 от 01.12.2007 е създадена е държавна корпорация по атомна енергия /кон-церн/ РОСАТОМ.

В следствие на последователната подкрепа понастоящем ядре-ната програма на Руската Федерация бележи очевиден възход – в момента на различен етап на строителство се намират 10 ядрени блока, а държавната корпорация РОСАТОМ има актив-на политика и присъствие на пазарите в чужбина, а руската ядрена програма се основава на широка гама от проекти, по които се работи: еволюционните проекти за ВВЕР 1000; новият проект АЭС 2006 за ВВЕР 1200; реакторът на бързи неутрони БН 800; проектът на плаващ реактор КЛТ-40.Проектите за нови ядрени реактори са свързани с развитието на научната, проектанска и производствена база, осигуряваща дейностите от целия ядрено-горивен цикъл – от производство на ядрено гориво до управление на радиоактивни отпадъци и отработило ядрено гориво. Характерна черта в развитието на отрасъла в последните години е финансовата осигуреност на „домашните” проекти, както и реализацията им по съвер-мените модели на корпоративно управление, което включва вътрешно конкуриране както на ниво производствени едини-ци, така и на ниво проектиране и проектно управление. Напри-мер главен проектант на Ленинградска АЕЦ и АЕЦ Тянван е АЭП Санкт Петербург, а АЕЦ Нововоронеж, Курск, както и Белене и Куданкулам се изпълняват от АЭП Москва.През 2009 и 2010 г. са проведени първите международни инспекции по линия на застрахователните организации, които работят заедно с Руския ядрен пул по застраховане на руските ядрени обекти, съгласно Конвенцията за ядрена щета. Заклю-чението на международните експерти по застраховане е, че действащите руски атомни централи могат да бъдат застрахо-

ТЕХНОЛОГИИТЕ НА ВВЕР И БЪДЕЩЕТО НА АЕЦ БЕЛЕНЕАнтон Иванов, Български енергиен форум

вани и презастраховани в съответствие с възприетите между-народни критерии. През 2010 г. е създадено обединение на яд-рените застрахователи, като в управлението му са привлечени западни експерти, които спомагат за повишаване на доверието в руските ядрени централи.

Базата за реализация на Стратегията на безопасния растеж основно се крепи на реализация на проекти с реактори от типа ВВЕР 1000. Както повечето ядрени програми по света и в Русия след 1990 година развитието на сектора е ограничено – достроява се едни блок ВВЕР 1000 на Балаковската АЕЦ, но редица други обекти са замразени. В началото на този век се преминава към дострояване на започнатите през 80-те години блокове с ВВЕР 1000/320 в Ростовската АЕЦ и Калининската АЕЦ, а големият международен успех е постигнат с договаряне на сроителството на два блока ВВЕР 1000 в Тянван, Китай. Това са първите еволюционни блокове с нов подход по отношение на безопасността. Следват проектите в Куданкулам, Индия и Белене, България, при които са въведени съвременните подходи за осигуряване на безопасността при тежки аварии и екстремни външни въздействия, като земетресения, наводне-ния и падане на тежък самолет. Самите реактори са на база на изпитания реактор ВВЕР 1000/320, но носят различна техниче-ска сигнатура, която отразява основно специфични нововъве-дения във връзка с изисквания на заявителя и особености на площадките: Тянван: 2 х ВВЕР-1000/428; Куданкулам: 2 х ВВЕР-1000/412; Белене: 2 х ВВЕР-1000/466.Понастоящем в Русия се изграждат последните реактори от типа ВВЕР 1000/320:


енергийна сигурност

- 3-ти и 4-ти блок в Ростовската АЕЦ, където се използват усъвършенствани парогенератори ПГВ-1000М за постигане на електрическа мощност 1070 МВт (това са най-близките руски прототипи на АЕЦ Белене), и- 4-ти блок в Калининската АЕЦ (пуснат в експлоатация през декември 2011 г.), намираща се на 320 км от Москва, където е монтиран доставеният от Шкода реактор за АЕЦ Белене в края на 80-те години.Първите реактори от типа АЭС 2006 (или ТОИ) се изграждат съответно на площадките на Нововоронежката АЕЦ (ВВЕР 1200/392М), Ленинградската АЕЦ (ВВЕР 1200/491) и Кали-ниградската АЕЦ, като проекта ВВЕР 1200/491 е в основата на активната маркетингова политика на Росатом от последните три години за разработване и предлагане на реактори от т.н. „3+” генерация. В отличие от еволюционните проекти на ВВЕР 1000, проектът АЭС 2006 има повишена мощност, която се по-стига посредством повишаване на технологичните параметри, както и увеличаване на габаритите на основни съоръжения.Постигнатите по-високи нива на ядрена безопасност на съвременните ядрени реактори не е само в резултат на дълго планирани мерки и специализирани анализи и обсъждания в рамките на Международната агенциа по атомна енергия (МААЕ), но е обект на съревнование при предлагане на оферти за изграждане на атомни ценрали на международния пазар. Това изисква подготовка на детайлни концепции, приложими към широк кръг площадки, но също и активна маркетингова политика за презентация и обосновка на достигнатите нива на безопасност и икономическа устойчивост.

РОСАТОМ демонстрира високо компетентно ниво при пре-зентация на последния пазарен продукт АЭС 2006 на 6-тия Енергиен Форум на страните от Вишеградската четворка, проведен в Сопот, Полша. На този форум РОСАТОМ демонстри-ра модерен подход на презентиране на проекта, включително интересни подходи за решаване на целия кръг въпроси, свър-зани с безопасността, а също така и показват възможности за изграждане на икономически ефективни обекти. На тръжните процедури в последните години руските предложения имат за-бележими успехи, които отразяват последователната политика на подкрепа на ядрения отрасъл в Русия.След достигане до споразумение за изграждане на АЕЦ на конкретна площадка, започва интензивен процес на адаптация на концептуалния проект към местните природно-тектонични условия, но и към регулаторните изисквания на съответната страна. В този процес високо значение придобиват детайли, които са извън маркетинговите презентации, а решаването на конкретните въпроси за дадена площадка зависи до голяма степен от натрупания опит с предлаганата технология в реална експлоатация.Ако се вземе като пример проектът за изграждане на АЕЦ Белене, мога да се очертаят някои общи предпоставки до взимане на окончателно решение за стартиране на строител-

ство. След взето политическо решение за изграждане на АЕЦ и одобрени технически обосновки за подходяща площадка, които са задължителни начални условия навсякъде по света, се преминава към съответната форма на тръжна процедура, която за този тип проекти е не по-кратка от 2 години.Както беше посочено по-горе, избраният проект следва да бъде адаптиран към конкретната площадка, а в последствие и да бъде одобрен от националния регулаторен орган. В случая с АЕЦ Белене, и въпреки че проектът се основава на добре познатите реактори ВВЕР 1000, процесът на адаптация и одобрение отне 5 години. Разбира се, може да се изтъкнат нетехническите забавяния в процедурите и взимането на ре-шения, но те винаги са част от процеса за одобрение на ядрен обект, така че този етап не може да се планира за по-кратко от 3-4 години, което включва задължителните оценки на въз-действието върху околната среда, независимите експертизи на техническите решения по основни изисквания за безопасност.

Доказването на условията за експлоатация и на пределите за безопасност за нов проект на ядрена централа изисква сравнение с показателите на прототип и увереност, че зая-вените резултати могат да бъдат постигнати в планираните графици и бюджетни рамки. Дали РОСАТОМ е научил добрите практики на конкурентите си и дали това ще бъде и проблем на проекта АЭС 2006 – ще покаже развитието на проекти АЕЦ Аккую, Турция, АЕЦ Островец, Беларус и Ленинградската АЕЦ. Ако се върнем към примера за АЕЦ Белене сега за тази площадка има готов проект, който е единствения, който може да започне реализация през 2012-13 година (без отчитане на срока за приключване на преговорите за финансирането и мобилизация за строителството). Разбира се всяко по-ново технологично решение има по-привлекателни характеристики от предишното, но рационалният избор следва да се основава на устойчиви и утвърдени решения, и ако се намери подходящ финансов партньор за подготвения проект, то това би следва-ло да се подкрепи. Такава подкрепа не отменя задължението българската страна да се увери, че всички пазарни и търговски неизвестности са получили отговори, националните интереси за защитени и модела на реализацията на проекта няма да предизвика негативна реакция от ЕК.

Промяната на проектните основи (друг тип реактор или този но с повишена мощност) ще изисква повторение на целия процес на адаптация и одобрения, като поставя на обсъждане и необходимостта от првеждане на нова процедура по избор на доставчик на оборудването. При по-нататъшно забавяне в реализацията на проекта Белене, т.е. изчакване за „узряване” на по-новите технологични решения за ВВЕР, рационалният избор вече ще е насочен към преразглеждане на плановете и изместване на сроковете за изграждане на нова ядрена централа в Република България към средата на следващото десетилетие.


БЪЛГАРИЯ

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИна националната политика и стратегия за подземните богатства и устойчиво развитие на българската минерално-суровинна индустрия

Българска минно-геоложка камара

1. Без добив на подземни богатства животът на човечест-вото е невъзможен. Минерално-суровинната индустрия е в основата на всички други индустрии и важен фактор за икономическата стабилност и енергийна независимост на всяка страна, която има подземни богатства.• Във всеки момент от развитието си човечеството е търси-ло достъп до подземни богатства и е имало необходимост от техния добив;• Индустрии като металургичната, химическата, машиностро-ителната, електротехническата, строителната, транспортната, високите технологии и други са невъзможни без суровините - продуктите на минерално-суровинната индустрия;• В Европа индустриите, зависими от достъпа до минерал-ни суровини, генерират годишно 1 324 млрд. евро добавена стойност и осигуряват заетост на приблизително 30 млн. души (Мадридска декларация за суровините, Европейска конферен-ция за суровините, Мадрид, юни 2010 г.).

2. Наличието на подземни богатства в дадена държава или в даден регион от нея е божи дар, уникална възможност и изключителен шанс за социално-икономическо развитие и повишаване жизнения стандарт на населението в тези региони.• В България през 2009 г. индустриите, зависими от достъпа до суровини, са генерирали 32 785 млн. лева добавена стой-ност и осигурили заетост на приблизително 1 968 000 души (Обща статистика на НСИ 2009 г. за секторите: Добивна и пре-работваща промишленост; Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода; Строителство; Търговия, ремонт на автомобили и битова техника; Хотели, общежития и обществе-но хранене; Транспорт и съобщения);• В България добивната индустрия даде силен тласък на социално-икономическото развитие и благосъстояние на об-щините, на чиято територия са открити и се добиват подземни богатства, например: Раднево, Панагюрище, Етрополе, Мирко-во, Челопеч, Кърджали, Смолян, Мадан и много други;• Необходима е ясна политика, насочена към развиване на регионите с перспективен геоложки потенциал и ниска трудо-

ва заетост;• Повечето минни компании ежегодно даряват значителни средства за изграждане на инфраструктурни проекти и подпо-магане здравеопазването, образованието, културата, спорта и социалните дейности на териториите на общините, където оперират.

3. Добивът на подземни богатства е неизбежен и се осъществява навсякъде, където са налице определени условия за това.• Необходимостта от достъп до суровини - подземни богат-ства, съпътства всеки един момент от развитието на човечест-вото;• Това е важен елемент на функциониращата пазарна иконо-мика в съответствие с принципа „търсене-предлагане”;• Необходимо е опазването на природната среда през целия жизнен цикъл на минните обекти - от проучването и добива до пълната рекултивация след приключване на дейностите, както и осигуряване на здравословни и безопасни условия за работещите в минерално-суровинната индустрия.

4. Достъпът до подземни богатства е зависим от редица фактори, включващи както физическата наличност и про-ученост на подземните богатства, така и развитието на тех-никата и технологиите и адекватна нормативна уредба. Такива фактори са:• Физическа наличност на подземни богатства на дадена географска територия;• Степен на проученост и доказване на подземни богатства;• Развитие на техниката и технологиите, създаващи възмож-ности за екологично и здравословно-безопасно производство, както и за проучване и добиване на все по-трудно достъпни подземни богатства, на все по-големи дълбочини и с все по-ниски съдържания на полезни компоненти;• Адекватна нормативна уредба по отношение на отрасъла, осигуряваща ефективен и балансиран достъп до подземни богатства и опазване на околната среда и съобразена с прин-ципите на публичност, прозрачност, равнопоставеност и кон-


управление на природни ресурси

куренция при предоставяне на права за търсене, проучване и добив на подземни богатства;• Адекватна и ефективна нормативна уредба по отношение на планиране ползването и урегули-ране на територията при предоставени права.

5. Нормативната уредба на дейностите от-носно проучването, добива и преработката на подземни богатства максимално трябва да насърчава тяхното ефективно, пълно и комплексно оползотворяване, опазване на околната среда и създаване на безопасни и здравословни условия за работещите в отра-съла. Насърчаване на:• Осигуряването на балансиран икономически и екологично отговорен подход към процесите на търсене и проучване, с цел устойчиво развитие на минната индустрия;• Внедряване на нови технологии в добива и преработката на подземни богатства (чрез използване на водещи световни и европейски технологии), повишаване извличането на полезни компоненти и намаляване на загубите при добива;• Комплексното оползотворяване и управление на подзем-ните богатства и получените твърди отпадъци при добива и преработката им;• Добиване на енергийни суровини от нетрадиционни източници (напр. газ от шисти или нефт от битумни скали или пясъчници), чрез използване на водещи световни технологии и при строго съблюдаване на законодателството за опазване на околната среда;• Развитието на производства на продукти с по-голяма добавена стойност по технологичните вериги след добива и първичната преработка на минерални суровини - подземни богатства;• Ефективното събиране и рециклиране на отпадъците по цялата технологична верига на преработката на метални, петролни и други продукти във всички индустрии по веригата след добива;• Рециклирането и оползотворяването на строителни отпадъ-ци и вторични материали.

6. Спецификата на дейността и рискът в минерално-су-ровинната индустрия са предопределили в почти всички европейски държави тази дейност да се извършва от частно-правни субекти. Това е обусловено от:• Дълъг срок на инвестиционния процес от проучването до реализацията на минни проекти;• Голям пазарен риск, особено за борсовите продукти;• Природен риск от непотвърждение на полезни компоненти и от стихийни бедствия; • Риск от липса на пазарен баланс (търсене/предлагане) при

строителните материали, вследствие на небалансирани проце-си за търсене и проучване на тези материали;• Социален риск, свързан със значителни инвестиции за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите;• Значителни инвестиции за опазване на околната среда и рекултивация.• Значителен риск от нелоялна конкуренция във формата на незаконни добивни дейности;• Риск от липса на ясна и прозрачна регулаторна рамка, свързана с различни аспекти от управлението на подземните богатства.

7. В България минерално-суровинната индустрия има стратегическо значение и съществен принос за социално-икономическото развитие на страната. Минерално-суро-винната индустрия в цифри средногодишно:• Произведена продукция – около 5% от брутния вътрешен продукт на страната;• Износ - над 300 милиона щатски долара;• 100% осигуряване на варовика за сероочистващите инста-лации на ТЕЦ-овете;• Около 54,9% (през 2009 г.) от общо произведената електрое-нергия в страната се пада на термични централи, захранвани с български въглища;• Брой заети – около 30 000 души пряко и около 120 000 в обслужващи бранша сектори;• Подотрасли: - Твърди горива;- Метални полезни изкопаеми;


БЪЛГАРИЯ

- Неметални полезни изкопаеми;- Нефт и газ;- Скално-облицовъчни материали;- Строителни и инертни материали;- Геология;- Логистични дейности: проектиране и инженеринг, минно строителство, търговия с продукти на минната индустрия, транспорт и доставки на продукти, оборудване, резервни части и сервиз за минната индустрия, застрахователно дело и други.

8. В България минерално-суровинната индустрия има голям неизползван потенциал за ускоряване на социално-икономическото развитие на страната.• Средно за последните три години вносът на неметални полезни изкопаеми превишава повече от 2,5 пъти износа на такива, а от наличните около 170 вида скално-облицовъчни материали, които могат да се добиват в страната, се използват само около десетина вида;• Значителен потенциал има за разширяване добива на въгли-ща, метални полезни изкопаеми, нефт и газ;• С цел повишаване конкурентоспособността на местното производство на строителни и скално-облицовъчни материали е възможно въвеждането на мерки за ограничаване на вноса от страни, които са извън Европейски съюз (напр. определяне на квоти или въвеждане на по-високи мита за внос от трети страни).

9. Минерално-суровинната индустрия, както всяка друга индустрия, може да се извършва устойчиво – икономиче-ски ефективно, екологосъобразно, безопасно за живота и здравето на работещите, социално отговорно и в хармо-ния с останалите човешки дейности.• Налице е добро законодателство, добри примери и добри практики както в Европейския съюз, така и в България, които могат и следва да се прилагат и непрекъснато разширяват за гарантиране устойчивото развитие на минерално-суровинната индустрия.

10. За държавата и бизнеса в бранша приоритетен прин-цип и цел на Стратегията за подземните богатства и устой-чивото развитие на минерално-суровинната, обхващащо три аспекта: икономически, екологичен - зелена минна ин-дустрия, социален - корпоративна социална отговорност.

Икономически аспект:• Прилагане на водещи технологии за:• Намаляване загубите при добива;• Повишаване извличането на полезни компоненти при пре-работката;• Повишаване натуралната производителност на едно лице;• Повишаване енергийната ефективност на производството;• Вторична преработка на минерални отпадъци за производ-

ство на допълнителни продукти.• Борба срещу „сивия” бизнес и незаконния добив на подзем-ни богатства, вкл. инкриминиране на деянието като престъпле-ние.• Предоставяне на права единствено на лица с доказан опит в търсенето, проучването и/или добива на ПБ;• Въвеждане на законово задължение за издаване на сер-тификат за произход на стоката (добитото ПБ), който да бъде изискван задължително при извършване на сделки с такива стоки;• Усъвършенстване на законодателството в областта на под-земните богатства;• Постигане на стабилна и положителна икономическа среда, предвид големия размер на инвестиции в минната индустрия и сравнително дългия период на тяхната възвращаемост;• Постигане на баланс между пазарно търсене и предлагане на подземни богатства, особено при суровини, чиято цена не се определя от международните пазари;• Съобразяване с принципите и стандартите за устойчиво развитие;• Насърчаване на периодична и всеобхватна оценка на риска във всички икономически направления на дейностите по проучването, добива и преработката на подземни богатства и реализация на превантивни антикризисни мерки;• Насърчаване внедряването на и сертифициране по стан-дарт ISO9001.Екологичен аспект - зелена минна индустрия: • Опазване на земните недра чрез рационално използване на подземните богатства при проучването, добива и първичната им преработка;• Забрана за добив на инертни материали от речните русла;• Осъществяване на проучването, добива и преработката на подземни богатства при спазване на минимум предвиждащите се по закон екологични изисквания и насърчаване необходи-мите инвестиции за това;• Внедряване най-добрите природосъобразни практики и минимизиране на екологичния отпечатък при проучването, добива и преработката на подземни богатства, в т.ч.:• Анализ и оценка на положителните и отрицателни влияния, директни и индиректни, върху околната среда;• Насърчаване необходимите инвестиции за предотвратяване и ликвидиране на негативните влияния върху околната среда и биоразнообразието на всеки етап и фаза на работния процес на съществуващи и нови проекти;• Приоритетно внимание към опазване водите, съхранение на минералните отпадъци от добива и преработката и пълна рекултивация на засегнатите терени;• Насърчаване на събиране, повторна употреба и рециклира-не на неминерални и минерални отпадъци от минно-добивна-та дейност;• Насърчаване на пълноценното и ефективно използване на наличната инфраструктура и производство на екологична



енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), където това е възможно. • Насърчаване създаването на фирмени системи за контрол на екологичното състояние и на прилагането на превантивния подход при опазване на околната среда;• Насърчаване създаването на системни оценки на екологич-ния риск в компаниите и реализация на проекти за неговото намаляване и ликвидиране;• Насърчаване внедряването на и сертифицирането по стан-дарт ISO 14001.Социален аспект – корпоративна социална отговорност: • Разработване на Кодекс за прилагане на етични бизнес практики, социално сътрудничество и спазване на човешките права;• Насърчаване създаването на национална и браншова сис-тема за осигуряване на професионално подготвени кадри за минерално-суровинната индустрия;• Насърчаване на фирмени системи за стимулиране на про-фесионалното представяне и кариерно развитие на човешките ресурси;• Насърчаване на национална браншова и фирмени систе-ми за контрол и осигуряване на здравословни и безопасни условия за работа в компаниите, съобразно принципите за устойчиво развитие;• Насърчаване на системната оценка на риска в направление „Безопасност и здраве при работа” и инвестиции за намалява-не и ликвидиране на рисковите фактори;• Стимулиране на партньорство между държавата, местните общности и инвеститорите в минерално-суровинната индус-трия;• Насърчаване на постепенното развитие на съпътстващи производства, които в перспектива да станат независими от срока на работа на добивното производство и осигурят запаз-ване на работните места;• Насърчаване на изпреварваща оценка и комуникация със заинтересованите страни от началото до приключване на нови минни проекти - за обсъждане и решаване на потенциални проблеми и разрешаване на конфликти;• Насърчаване на ефективна комуникационна стратегия на браншово и фирмено ниво за връзки с обществеността и медиите;• Насърчаване внедряването на и сертифициране по стандарт OHSAS 18001.

11. Партньорство и открит диалог с всички заинтересова-ни страни от дейността по търсене, проучване и добив на подземни богатства. За постигане на целите за устойчиво развитие на минерал-но-суровинната индустрия като основен фактор за успех ще се ангажират широк кръг страни за партньорство и открит диалог, включително:• Органите на държавната власт и органите на местното само-

управление и администрация;• Членове на Българска минно-геоложка камара – национал-но представителна браншова организация;• Необхванати в БМГК компании от бранша;• Други организации - Българска стопанска камара, Конфе-дерация на работодателите и индустриалците в България, синдикати, Научно-технически съюз по минно дело, геология и металургия и др.;• Научни и инженерингови организации и висши учебни заведения;• Екологични неправителствени организации;• Местни общности – Национално сдружение на общините в Република България;• Потребители на продукцията от добива и преработката;• Партньори - обслужващи бранша компании, които не са членове на Камарата;• Европейските браншови организации - ЕВРОМИН И ЕВРО-КОЛ;• Европейски парламент;• Европейска комисия;• Други заинтересовани страни.

12. Нормативно регламентиране на обществените отноше-ния между органите на държавната и местна администра-ция и Българска минно-геоложка камара като национално представителна организация на бизнеса в бранша, с цел:• Гарантиране професионализма на операторите при предос-тавянето на разрешения за търсене, проучване и добив.• Просветляване на „сивата” икономика;• Подготовка на кадри;• Безопасност на труда и други.

13. Създаване на система за ефективен контрол по спаз-ване на нормативните актове, регулиращи обществените отношения в областта на търсенето, проучването и добива на подземни богатства. • При допускане на нарушения на закона, създаващи усло-вия за корупция и незаконен добив на подземни богатства, се нарушават силно интересите на държавата (напр. значителни загуби за държавния бюджет в резултат от неплатени концеси-онни възнаграждения, осигуровки, данъци и др.), създава се нелоялна конкуренция и се отблъскват инвеститорите.


БЪЛГАРИЯ

УСТОЙЧИВ ЗЕЛЕН РАСТЕЖза природата, за хората, за икономиката

Петя Чолакова, председател на Сдружение “За един по-добър живот”

Такъв например, е регион Средногорие, в който са съсредо-точени 4 основни промишлени предприятия - “Елаците Мед”, “Аурубис България”, “Челопеч Майнинг” и “Асарел Медет”, ге-нериращи голям обем вредни емисии и замърсяващи въздух, води, почви, компрометиращи градската и околна среда, и дефинирани с Постановление № 50 на Министерски съвет на Република България. От друга страна опазването на природата и биологичното разнообразие не трябва да се превръща в самоцел, а да се обвърже като политики със създаването на заетост, икономическа ефективност и устойчивост. В изготвянето на национална политика и национална стратегия за развитието на минерално-суровинната индустрия е важно да се обърне внимание, че в районите на Р България, в който околната и градската среда са силно компрометирани от до-сегашни дейности, не би могло да се продължи напред, преди да се предприемат мерки за подобряване на състоянието им, както и да се предвидят алтернативни решения за разви-тие след закриване на предприятията. Например, за рудник

Челопеч, чиито период на експлоатация след увеличаване на производството ще бъде намалена значително във времеви аспект, до този момент не са търсени и предвиждани алтер-нативи за поминък на населението след неговото закриване. Устойчивото развитие е преди всичко предприемане на мерки и действия за опазване на възможностите за живот на бъдещи-те поколения – „днес да се работи и живее така, че да не бъдат лишени бъдещите поколения от възможността да се развиват и оцеляват”. Предложените визия и мерки трябва да бъдат съо-бразени с възможностите на вече компрометираните региони, в които вследствие на минната и преработвателна дейност възможностите за развитие на биологично и еко-земеделие, културен, етнографски, селски туризъм, природни забележи-телности, натура-туризъм са сведени до минимум. За да се повиши качеството на живот в екологично компрометираните региони, какъвто е регионът на общините Мирково, Чавдар, Челопеч, Златица, Пирдоп, Антон, би следвало да се започне с цялостна оценка не само на състоянието на параметрите на

За да бъде актуална и успешна национална-та политика и стратегия за развитието на минерално-суровинната индустрия, на първо място е необходимо да има реал-ни и точни данни относно състоянието на околната и градска среда в регионите и особено в тези, определени като „горещи” екологични точки, влияещи отрицателно върху параметрите на околната среда в регионален, национален и международен мащаб.



околната и градска среда, но и да бъде извършен скрининг на здравния статус на населението, да се установи до каква сте-пен е увредено здравето на хората. Такова цялостно здравно обследване не е извършвано повече от десетиления. Данните, подавани от предприятията, не установяват истинската карти-на на вредните влияния, към момента за издаване на екоо-ценки и комплексни разрешителни от държавните контролни органи се цитират данни от 90-те години на миналия век.В регион Средногорие, където вече 50 години е извършвана интензивна дейност на минерално-суровинната индустрия, изцяло е нарушена градската среда, вследствие кумулативното въздействие и на трите големи предприятия – „Елаците Мед”, „Челопеч Майнинг”, „Аурубис” – по отношение на пътната мре-жа, на състоянието на въздуха, замърсяване с фини прахови частици, унищожаване на почвите, залпови замърсявания на водите на местните водоизточници, които се вливат в река Тополница и оттам замърсяват големи територии в страната и в трангсграничен аспект.

Изпусканите емисии серен диоксид и други опасни вещества във въздуха в промишле-но интензивен район като Средногорието пряко влияе върху промяна на климата, ув-реждане на природата и човешкото здраве

Въпреки твърденията на ръководството на „Аурубис България” АД за предприети мерки за недопускане на наднормени за-мърсявания, ежемесечно има данни за надпрагово замърсява-не със серен диоксид – дори в пъти над пределно допустимите норми, както и в пъти над алармените прагове.За да могат националната политика и националната стратегия да бъдат ефективни, обединяващи, мотивиращи, отговорни, наложително е в името на хората и тяхното здраве да бъдат предвидени строги мерки по отношение вредното въздейст-вие от страна на промишлените и минни предприятия без екологична и социална отговорност, за да се спре ежедневното застрашаване на човешкия живот. Не можем да говорим за устойчиво развитие и отговорни политики, без да се съсредоточим в опазването на общест-веното здраве, което за съжаление в регион Средногорие е подложено на преки опасности. Ето защо и предлагаме при формирането на националните политики и стратетии, да се имат предвид следните наши предложения за подобряване състоянието на здравето, градската и околна среда в регион Средногорие – общините Мирково, Чавдар, Челопеч, Златица, Пирдоп, Антон, а оттам и за други потенциално опасни райони:• Здравно обследване на населението и установяване факти-ческото въздействие върху хората от страна производствените дейности на предприятията.• Изготвяне и приемане на компесационни мерки по отно-

шение на нанесените и нанасяните екологични щети върху хората, върху градската среда, върху природата, върху биораз-нообразието, върху почвите, водите и прочие.• Стриктно спазване на процедурите и директивите на ЕС по отношение разширяване на производствената дейност и спазване на Постановление на МС № 50, подписано от минис-тър-председателя на Р България.• Въвеждане и изпълнение на стратегическия документ на ООН Местен дневен ред 21, по който България е стра-на. Подкрепящ принципите на устойчивото развитие, този документ призовава всички местни власти/ общини в целия свят да очертаят и изпълнят местните планове за действие за устойчиво развитие в партньорство с бизнеса, гражданите и всички заинтересовани групи на влияние на местно равнище. За съжаление в Република България този важен стратегически документ не е приложен на практика и не се изпълнява с всич-ки произтичащи последствия от това.• Създаване на обществено-консултативни съвети с пряко участие на гражданите (заинтересованите страни) наред с бизнеса и общините при определяне на политиката на разви-тие на общините, контрол върху добрата бизнес практика и съобразяването на последните с потребностите на местните общности, с подобряването на тяхното благосъстояние и по-ставянето им в центъра на дейностите на общината и бизнеса, а не в периферията. Съгласуването на интересите по места изисква пряка възмож-ност на гражданите да участват в процеса на формиране и контрол на политики.• Партньорство между бизнес, администрация и граждани при изготвяне на актуална Стратегия и План за действие за устойчивост на местно равнище – да се идентифицират глав-ните въпроси, да се оформят подробно целите и дейностите за подобряване качеството на живот.• Общинските ръководства трябва да влязат в публичен и прозрачен диалог с бизнеса и с обществеността, да обсъждат прозрачно възникналите проблеми, да отговорят на очаквани-ята не само на бизнеса, но и на хората, и да осигурят сигурност и благоденствие на всеки един местен жител.• Да има ясна стратегия за предприемане на мерки и дейст-вия в посока предотвратяване създаването на корупционни връзки и схеми, както и за предотвратяване конфликт на инте-реси между местната власт и предприятията. Голяма част от общинските съветници в рудодобивните и ру-допреработвателни райони са служители в местните предпри-ятия, което води до изкривяване в тяхната безпристрастност при вземането на решения – в полза на предприятието или в полза на местните общности?• Стратегията трябва да дисциплинира предприятията за отго-ворно отношение към всеки един гражданин, чието здраве е било застрашено от дейността им и да предвижда компенса-ции за гражданите, които са били ощетени в различна степен от дейността на предприятията - напукани къщи, заболявания, замърсени ниви и имоти, компрометиране на поминък.


БЪЛГАРИЯ

НАГРАДИ И АНТИНАГРАДИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ„КОСМАТ ДЪБ И ПЪСТЪР ПОР”

МОТИВИТЕ

Според Цели на Хилядолетието, Местен дневен ред 21 – до-кументи на ООН и Стратегията за устойчиво развитие на ЕС, формирането и контрола на политики за устойчиво развитие на администрацията и бизнеса не могат да бъдат осъществени без участие на заинтересованите групи на влияние – граждани-те и техните организации. Културата на опазване на околната среда, общественото здраве и човешките права не може да бъде създадена и развита в гражданското общество без актив-ната съпричастност на гражданите. Инициативата на Коалиция за устойчиво развитие е насочена съм създаването на актив-ност у гражданите и техните организации да опознаят кри-териите за добра или лоша администрация, за добра и лоша бизнес практика, за мандата, който администрацията и бизнеса трябва да поемат в своята дейност с грижа за околната среда и общественото здраве, за разумно управление на природните ресурси, за намаляване на рисковете и бедствията и подобря-ването на качеството на човешкия живот.

ИНИЦИАТИВАТА

Коалиция за устойчиво развитие учредява Годишни награди „Космат дъб и Пъстър пор” за отличаване на добри и лоши практики на администрацията и бизнеса в сектор устойчиво развитие по следните критерии: опазване на околната среда, опазване на общественото здраве, възстановяване и развитие на градската среда, грижа за коренното население и местните общности, борба с климатичните промени, оползотворяване на отпадъците, опазване на биоразнообразието, консултации със заинтересованите групи на влияние, гражданско предста-вителство и гражданско участие, подкрепа на малцинствени групи и хора в неравностойно положение, социална и иконо-мическа отговорност и справедливост.

УЧАСТНИЦИ

Активни граждани и граждански организации, изпратили на-длежно предложения за номинации до Общественото жури.

ДОПУСТИМОСТ

Да има представени мотивирано предложение с ясен подател, точни данни и обстоятелства от констатираната добра или лоша практика, наличие или липса на екологична, социал-на и икономическа отговорност, доказателства във вид на снимки, докменти, звукови и видеофайлове. Да става ясно до какво води подобна лоша или добра практика – последствия, въздействие, резултати и какви са очакванията на подателя на номинацията. Изключва се възможноста да бъдат радзглежда-ни предложения на граждани и граждански групи с некорект-ни прояви, граждански сдружения, несподелящи стандартите за добро управление на НПО, политически партии и организа-ции, търговски дружества, публична администрация.

ПРОЦЕДУРА

Обществено жури одобрява или отхвърля номинациите, а одобрените качва на електронна платформа – за публичност и прозрачност на предложените за обществен достъп и общест-вено мнение добри/лоши практики. Последващи обстоятелства в политиките на номинираните мо-гат да повлияят върху по нататъшното присъствие/отсъствие в класациите „про” или „анти”. В края на годината Общественото жури определя получателите на награда и антинаграда в кате-гории бизнес, администрация. Възможно е получаването на призове и от медии с принос в поощряването на устойчивото развитие или със заслуги за премълчаването или прикриването на политики, обратни на добрите практики на устойчивото развитие.

ЦЕРЕМОНИЯ НА ВРЪЧВАНЕ

Провежда се публична церемония с присъствие на номини-раните и отличените, на активните граждани и организации, посочили примери за добри/лоши практики на устойчиво развитие, с участие на медиите и на водещи експерти и дейци на устойчивото развитие в страната, ЕС и по света.


граждански контрол

НАГРАДИ И АНТИНАГРАДИ

Специално изработени символи на пъстър пор и космат дъб се връчват като антинаграда и награда на годишна церемония, придружени със свидетелства. И двата символа за връчване на победителите - за награда и антинаграда - са предмет на опазване по европейската еколо-гична мрежа „НАТУРА 2000”.

Наградата за устойчиво развитиесе символизира от Косматия дъб - Quercus pubescens, листопа-ден храст или дърво, високо до 15 метра, от семейство букови, род дъб. Цъфти през май, обитава сухи, каменисти склонове, най-много разпространен в Южните части на Европа и Юго-западна Азия. Косматият дъб формира гори, които са с богато биологично разнообразие на територията на цяла България. В короната си приютява птици, прави сянка за животните на паша, генерира води, храни с жълъди и листна маса горски бозайници. Видът е ключов за приоритетно опазване на природно местообитание “91AA Източни гори от космат дъб” в мрежата “НАТУРА 2000”. Косматият дъб има и горскостопанско значение, за добив на дърва за огрев.

За участие: Коалиция за устойчиво развитие, Награди и антинагради за устойчиво развитие, Обществено жури - 1504, София, ул. „Будапеща”№ 20, ет. 2-9, 02/439 4006, [email protected], www.migidea.org

НОМИНАЦИИ ЗА НАГРАДА “КОСМАТ ДЪБ” - БИЗНЕС

Номинация № 3 за принос в политиките за устойчиво развитие: “Космо Мобайл България” ЕАД

Източник: Асоциация на инвестиционните мениджъри в България - БИМА, член на Европейската федерация на сдруже-нията на финансовите аналитици - EFFAS Мотиви: Публичност и прозрачност на дейността, финансо-вите потоци и осъществяваните политики от управителните органи на компаниятаДоказателства: Достъпна, актуална и подробна информация за екологична, социална и корпоративна отговорност на сайта на компаниятаОчаквания: Да се подобри диалога с клиенти и потребители за повишаване качеството на услугите и намаляване на цените, да се изключат всякакви предпоставки за участие в картелни споразумения, водещи до високи цени и монопол при мобил-ните оператори в България.

Антинаградата за липса на устойчиво развитие е със символ Пъстър пор, известен още като европейски пъс-тър пор и сарматски пор (Vormela peregusna), eдин от най-ред-ките български бозайници. Населява открити пространства, храни се с гризачи, гущери, змии, птици. Много съобразителни и интелигентни животни, носят славата на безпощадни убийци. Както всички порови – невестулки, златки, белки, те се пре-следват от човека заради щетите, които нанасят на стопаните. Пъстрият пор е най-риещият се от всички видове невестулки, със жълтеникавокафява козина и с тъмни петна. Разпростра-нен е от Югоизточна Европа до Китай. У нас се среща в степи, в гори, влажни места и храсталаци в цялата страна, по-често в

Добруджа и Западна България. Пъстрият пор е активен след залез и привечер. Има отлично обоняние и слух. Живее единично, в дупки на степни гризачи. Ловува под земята, като преследва жертвите си в техните дуп-ки. Когато е разтревожен, вдига глава назад и извива опашката си над гърба, подобно на катерица. Ръмжи и се зъби, а ако опасността не отмине, изпуска силно миризлив секрет. Пъстри-ят пор е строго защитен вид, включен в Закона за биологично-то разнообразие и Бернската конвенция. В червения списък на IUCN е вписан в категория “уязвим”.


БЪЛГАРИЯ

НОМИНАЦИИ ЗА АНТИНАГРАДА “ПЪСТЪР ПОР” - БИЗНЕС

Номинация № 4 за липса на екологична отговорност: „Челопеч майнинг” ЕАД

Източник: Гражданско сдружение „Евромодел”Мотиви: Експлоатиране на склад за руден концентрат без обезопасяване и разрешителни, компрометиращ с фини пра-хови частици компонентите на околната среда – въздух, почви и води в района на с. Челопеч.Доказателства: Снимки, сигнали, доклади от граждански мониторинг.Резултати от проверката: Установена липса на документи и разрешителни за функционирането на складаВъзможни решения: Събаряне на незаконно действащия склад и изграждане на ново съоръжение – затворено и обез-опасено, което по никакъв начин да не въздейства с вредни влияния на градската среда, околната среда и здравето на местното население. Наказване на виновните длъжности лица. Извинения на компанията оператор към местното население и компенсиране на пострадалите.

НОМИНАЦИЯ ЗА АНТИНАГРАДА “ПЪСТЪР ПОР” - АДМИНИСТРАЦИЯ

Номинация №2 за лошо управление: Министерство на земеделието и храните

Източник: Фондация „Зелен диалог”Мотиви: Липса на стратегия и контрол върху водоемите в страната, водещо до разпиляване на водния ресурс и негово-то лошо качество, причиняване на аварии, поражения върху градската среда, земеделските земи и застрашаващи живота и здравето на хората.Доказателства: Установени тежки последствия - преливане на язовирна стена и наводнения в с. Бисер и община Харманли.Резултат от проверката: Липса на визия, програма, контрол и капацитет за управление на водоемите от страна на „Напоител-ни системи”ЕАД с принципал МЗХ.Възможни решения: Строги наказания за виновните. Раз-работване на национална стратегия за статута и дейността на напоителните съоръжения, приемане на съвременна и

Номинация № 4 за принос в политиките на устойчиво развитие: “CBM – България” ООД

Източник: Сдружение „В името на живота”Мотиви: Изграждане на инфрачервено газово-керамично отопление в промишлени предприятия - най-ефективното и икономично отопление за помещения с височина 5 и повече метра или за отделни зони. Разработване и налагане на пазара на технология и уреди за лъчисто отопление, осигуряващо икономия на енергия и енергийна ефективност.Доказателства: Постигната икономия на енергия и енергийна ефективност в 126 промишлени обекта на територията на 49 общини в България.Очаквания: Да въведе в България и други енергоспестяващи технологии в областите на приложение - отопление, клима-тизация, вентилация, както и нови продукти – вододогрейни котли, горелки, автоматика.

отговорна нормативна рамка, възлагане на управлението на ведомство и мениджъри с опит и капацитет.


граждански контрол

Номинация № 6 за липса на екологична отговорност: „Аурубис” АД – Пирдоп

Източник: Фондация „Национална и международна сигурност”Мотиви: Грубо неспазена производствена дисциплина и допускане на пожар в предприятие с опасни за здравето и околната среда производства. В следствие на пожара - излъче-ни продължително и в голям обем вредни емисии, заплашва-щи живота и здравето на местното население, за което то не е уведомено своевременно.Доказателства: Снимки, сигнали, доклад от граждански мони-торинг.Резултати от проверката: Медицинска експертиза на вредни последствия от излъчените в атмосферата диоксини и фурани,

Номинация № 7 за липса на корпоративна отговорност: „Аурубис” АД – Пирдоп

Източник: Гражданска инициатива „Комитет на дребните акционери”Мотиви: Неизплащане на дивидент, непрозрачни отчети, липса на информация да дребните акционери за годишните от-чети, инвестиционните намерения, екологичната и социалната отговорност на компанията, липса на прозрачност в управле-нието на „Аурубис” АД - Пирдоп.Доказателства: Жалби, доклад от граждански мониторинг, служебна кореспонденция с централата на компанията в Хам-бург и международни контролни организации Резултати от проверката: Установени незачитане на правата, интересите и отговорностите на дребните акционери на „Ауру-бис” АД - Пирдоп при формиране на политиките и управлени-ето на компанията и разпределяне на печалбата от страна на управителните органи.Възможни решения: Въвеждане на стандарти за екологична, социална и корпоративна отговорност в компанията, публич-ност и прозрачност на предприеманите политики и решения на управителните органи, зачитане правата на миноритарните акционери от страна на мажоритарния собственик.

Номинация № 5 за липса на екологична отговорност: „Челопеч майнинг” ЕАД

Източник: Кризисен щаб – ЗлатицаМотиви: Експлоатиране на незаконно съществуващо разтова-рище на руден концентрат с арсен и тежки метали на ж п гара Златица, увреждащ въздуха, почвите и водите, без програма за управление на вредните влияния върху хората, околната и градската среда.Доказателства: Снимки, сигнали, доклади от граждански мониторинг.Резултати от проверката: Установена липса на документация и екоразрешителни за функционирането на разтоварището Възможни решения: Преустановяване на дейността на неза-конното разтоварище, задължаване на оператора да предста-ви план за преместване на дейността на подходящо място при спазване на нормативи за околна, градска среда и обществено здраве. Поднасяне на извинения от компанията-оператор към местните власти и местното население. Компенсиране на пострадалите за многогодишните увреждания.

довели до тежки травми върху дихателните органи на участва-лите в гасенато на пожара служители.Възможни решения: Назакания за виновните за аварията. Строго изпълнение на нормите и мерките за безопасност за ра-ботещите и местното население. Компенсации за причинените вреди и безпокойство на пострадалите. Извършване на пълен скрининг на здравния статус на местното население от Златица и Пирдоп, здравна профилактика за сметка на компанията -оператор. Създаване и фунциониране на система за бързо оповестяване на местното население при възникнали бедствия и аварии, предизвикати от дейността на комбината.



ЗНАНИЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ ІПредговор, с. ІХВъведение, с. ХІОбединен комитет на UNESCO-EOLSS с. ХХНеплатен академичен издателски съвет, с. ХХІСписък на фигурите, с. ХХІVСписък на таблиците, с. ХХІХСписък на цветните плаки, с. ХХХІБлагодарности, с. ХХХІV

1. ЗЕМНИ И АТМОСФЕРНИ НАУКИ1.1 – Екологични структури и функции: земна система, Никита Глазовски, Руска академия на науките (РАН), Русия, с. 11.2 – Екологични структури и функции: климатична система, Г. В. Груза, Институт за глобален климат и екология, Русия, с. 291-3 – Промени на климата и политика и управление на ес-тествените ресурси, Г. О. П. Обази, Световна метеорологична организация, Женева, с. 711.4 – География, Мария Сала, Университет на Барселона, Испа-ния, с. 851.5 – Геология, Курт Щюве, университет “Карл Франценз” на Грац, Австрия, Селал Сенгьор, Технически университет в Истанбул, Турция, Бернхард Граземан, Университет на Виена, Австрия и Бенедето де Вито, Неаполски университет “Федери-ко ІІ”, Италия, с. 1191.6 – Геохимия: клонове, процеси, явления, Скот М. МакЛенан, Държавен университет на Ню Йорк в Стони Брук, САЩ, с. 1451.7 – Океанография, Жак Ж. Ниул, Университет на Лиеж, Белгия и Чен-тунг Артур Чен, Институт по морска геология и химия, национален университет “Сун Ят Сен” Тайван, Р. О. С., с. 1591.8 – Природни бедствия, Владимир Котляков, руска академия на науките, Русия, с. 1811.9 – Напреднала система за географска информация, Клаудия Бауцер Медейрош, Университет на Кампинас, Бразилия, с. 209

2. МАТЕМАТИЧНИ НАУКИ2.1 – Математични модели на животоподдържащи системи, Валери И. Агошков, Руска академия на науките, Москва, с. 2352.2 – Оптимизация и операционно изследване, Улрих Деригс, Университет на Кьолн, Германия, с. 2832.3 – Вероятност и статистика, Райнхард Фиртл, Технологически Университет на Виена, Австрия, с. 3192.4 – Математически модели, Йежи А. Филар, Университет на Южна Австралия, Австралия, с. 3392.5 – Съвременна биометрия, Сюзан Р. Уилсон, Австралийски

национален университет, Австралия, с. 355

3. БИОЛОГИЧНИ И МЕДИЦИНСКИ НАУКИ3.1 – Основи на биологичната наука, Ралф Кърби, Университет “Родс”, Южна Африка, с. 3753.2 – Фундаменталното (систематиката) на биологичната наука, Джанкарло Контрафато, Университет на Натал, Дурбан, Южна Африка и Алесандро Минели, Университет на Падуа, Италия, с. 3933.3 – Физиология и поддържане, Осмо Хенинен, Университет на Куопио, Финландия, с. 4213.4 – Биотехнология, Хорст В. Доле, МИРСЕН-Биотехнология и Университет на Куинсланд, Австралия и Едгар Ж. Да Силва UNESCO, Франция, с. 4493.5 – Основи на биологичната наука: еволюционистки подход, Р- В- Петров и Е. И. Воробева, Руска академия на науките, Русия, с. 4633.6 – Генетика и молекулярна биология, Коджи Хасунума, Уни-верситет на Йокохама, Япония, с. 4793.7 – Глобални перспективи в здравеопазването, Бутрос-Пиер Мансурян, Световна здравна организация, Женева, с. 505

Knowledge for SustainableDevelopmentENCYCLOPEDIA OF LIFE SUPPORT SYSTEMS


библиотека

3.8 – Вода и обществено здраве, В. О. К. Грабов, Университет на Претория, Южна Африка, с. 5353.9 – Екстремофили: основни концепции, Шарл Жердеи, Уни-верситет на Лиеж, Белгия, с. 573

4. ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ И ХУМАННОСТ4.1 – Мениджмент, Андрю П. Сейдж, Университет “Джордж Мейсон”, САЩ, с. 5994.2 – Образование за устойчивост, Р. В. Фарел, Международен университет на Флорида, САЩ и Джордж Пападианис, Държа-вен университет на Флорида, САЩ, с. 6314.3 – История: значение и роля на историята в човешкото раз-витие, Университет на Кейптаун, Южна Африка, с. 6514.4 – Социология, Ян Т. Тошченко и В. К. Левашов, Руска акаде-мия на науките, Русия, с. 6694.5 – Психология, Стефано Карта, Университет на Каляри, Ита-лия, с.6874.6 – Археология, Д. Л. Хардести, Университет на Невада в Рено, САЩ, с. 7234.7 – Фундаментална икономика, Мукул Маджумдар, Корнел-ски университет, САЩ, с. 7434.8 – Закон, Аарон Швабах, Юридически колеж “Томас Джефер-сон”, САЩ, с. 7574.9 – Култура, цивилизация и човешко общество, Херберт Арлт, INST, Австрия, с. 7734.10 – Правителство и политика, М. Сещигучи и Н. Окавара, Университет на Кюшю, Япония, с. 7934.11 – Журналистика и масови комуникации: придаване на значение, Рашми Лутра, Университет на Мичиган-Диарборн, САЩ, с. 8114.12 – Литературата и изящните изкуства, Херберт Арлт, INST, Австрия, с.829

5. ФИЗИЧЕСКИ НАУКИ, ИНЖЕНЕРНО ДЕЛО И ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕСУРСИ 5.1 – Развитие на физиката, Г. Такеза, Университет на Токио и Тохуку, Япония, с. 8495.2 – Строително инженерство, Кииоши Хорикава, Технологи-чески институт “Масаши”, Университет на Токио и университет “Сайтама”, Япония, с. 8655.3 – Машиностроене, К. В. Фролов, Руска академия на науките, Русия, с. 8795.4 – Електроинженерство, Кит По Вонг, университет на За-падна Австралия и Политехнически университет на Хонг Конг, Китай5.5 – Контролни системи, роботика и автоматизация, Хайнц Унбехауен, Рурски университет на Бохум, Германия, с. 9335.6 – Физически методи, инструменти и измервания, Ю. М. Ципенюк, руска академия на науките, Русия, с. 9815.7 – Наука за материалите и инженерство, Р. Д. Роулингс, Имперски колеж за наука, технология и медицина, Великобри-тания, с. 1015

5.8 – Транспортно инженерство и планиране, Цчонгхо Джон Ким, Университет на Илинойс в Урбана-Кампейн, САЩ, с. 10455.9 – Индустриално и производствено инженерство, Берман Силинджир Кейис, Университет на Нов Южен Уелс, Австралия, с. 10675.10 – Изкуствен интелект: дефиниция, тенденции, техники и примери, Йост Н. Кок, Егберт Й. В. Бур, Валтер А. Костерс и Петер ван дер Путен, Лайденски университет, Нидерландия и Манес Поел, Университет на Твенте, Нидерландия, с. 10955.11 – Йерархия, сложност и модели, основаващи се на реаген-ти, Дейвид Джефри Грийн, Университет “Чарлз Стурт”, Австра-лия, с. 11095.12 – Системна динамика: моделиране със систематична об-ратна връзка за политически анализи, Университет Богвазичи, Истанбул, Турция с. 11315.13 – Науки за системите и кибернетика: дългият път към све-товна социосистемност, Франсиско Пара-Луна, Универсидад Комплутенсе де Мадрид, Испания, с. 1177Показалец, с. 1209

СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ ІІСписък на фигурите, с. VІІІСписък на таблиците, с. ХІVСписък на цветните плаки, с. ХVІІ

6. ХИМИЧЕСКИ НАУКИ6.1 –Светът на химията, Серджио Кара и Маурицио Мази, Ма-териали и химическо инженерство “Г. Ната” на Политехниката, Италия, с. 16.2 – Минало, настояще и бъдеще на химията, Й. Й. Ладовски, Университет на Тексас в Остин, САЩ, с.196.3 – Биохимия, Ролф О. Халберг, Стокхолмски университет, Швеция, с. 356.4 – Приносът на химията за устойчивостта на Китай, Мусон Кваук, Джионг Чен, Ючу Ли и Джингхай Ли, Институт за химиче-ска металургия и Кингши Жу, китайски университет за наука и технология, Китай, с. 53

7. ВОДНА НАУКА И РЕСУРСИ7.1 – Хидроложкият цикъл и човешкото влияние върху него, Лев С. Кучмент, Руска академия на науките, Русия, с. 737.2 – Човешко взаимодействие със земята и водата: хидролож-ка концепция, Малин Фалкенмарк, Стокхолмски международен воден институт (SIWI), Швеция, с. 957.3 – Типове и свойства на водата, М. Г. Хубларян, Институт за водни проблеми, РАН, с. 1097.4 – Прясно повърхностна вода, Дж. К. И. Дудж, Център за изследване на водните ресурси, Университетски колеж, Ирлан-дия, с. 1317.5 – Управление на водните ресурси, Х. Х. Г. Савение и А. И. Хукстра, ИХЕ, Делфт, Нидерландия, с. 155



7.6 – Образование, свързано с водата, обучаване и прехвърля-не на технология, Андре ван дер Бекен, Врийе Университейт Брюксел, Белгия, с. 1817.7 – Вода и развитие: някои подбрани аспекти, Катерин М. Маркете, Институт “Кристиян Михелсен”, Норвегия и Силие Петерсен, Джорджтаунски университет, САЩ, с. 1997.8 – Бъдещи предизвикателства в доставянето на високока-чествена вода, Йо-Анси ван Вик, Университет на Претория, Южна Африка и Ханатие Якобс, независим изследователски консултант, Южна Африка, с. 2077.9 – Взаимодействие на водата с енергията, околната сре-да, храната и земеделието, М. К. Доносо, Център за води-те на влажните тропици в Латинска Америка и Карибите (CATHALAC), Република Панама и Н. М. Варгас, Илинойски държавен университет, САЩ, с. 2297.10 – Водни злополуки, причинени от естествено станали хи-дроложки екстремни случаи, Н. Окада, Университет на Киото, Япония, Т. Кусака, Университет на Ямагучи, Япония, К. Саса, Уни-верситет на Киото, Япония, К. Такаяма, Университет на Киото, Япония и Т. Сакакибара, Университет на Ямагучи, Япония, с. 243

8. РЕСУРСИ НА ВОДНОТО ИНЖЕНЕРСТВО8.1 – Хидравлични структури, екипировка и системи за при-добиване на данни за водата, Дж. М. Джордан, Университет на

Претория, Южна Африка, с. 2658.2 – Рециклиране на отпадъчните води, повторна употреба и възстановяване, С. Вигнесваран, Технологически университет, Австралия и М. Сундаравадивел, Централен Съвет за контрол на замърсяването, Министерство на околната среда и горите, Индия, с. 2778.3 – Вода и обработване на отпадъчните води, Едуард Г. Но-вицки, Институт за химическо машиностроене “НИХИММАШ” и Руслан Х. Хамизов, Институт за геохимия и аналитична химия “Вернадски”, РАН, Русия, с. 305

9. НАУКА ЗА ЕНЕРГИЯТА И РЕСУРСИТЕ9.1 – Нефт и природен газ, Р. Синдинг-Ларсен, Норвежки уни-верситет за наука и технология (NTNU), Норвегия, с. 3279.2 – Достъпна енергия от земята и устойчивото развитие на животоподдържащите системи, В. Бродянски, Московски енер-гиен институт, Русия, с. 3479.3 – Енергия, енергиен системен анализ и оптимизация, Христос Франгопулос, Национален Технически университет на Атива (NTUA), Гърция, с. 3839.4 – Екзергия и животоподдържащи системи, Гьоран Вал, кон-султант по екзергия, Мьондал, Швеция, с. 4039.5 – Ефикасна употреба и запазване на енергията, Кларк У. Джелингс, Изследователски институт за електроцентрали (EPRI), САЩ, с. 4199.6 – Възобновяеми енергийни източници, зареждани с енер-гия от слънцето и произхождащи от взаимодействието “Земя-Луна”, Е. Е. Шпилрейн, Руска академия на науките, Русия, с. 4519.7 – Въглища, петрол, шисти, естествени битуми, тежък петрол и торф, Джиншенг Гао, Източнокитайски университет на наука и технологии, Китай, с. 4779.8 – Посрещане на енергийните нужди през ХХІ век, Робиндра Нат Базу, международен ARAM Калгари, Канада, с. 5019.9 – Енерегийна политика, Антони Д. Оуен, Университет на Нов Южен Уелс, Австралия, с. 535

10. РЕСУРСИ ЗА ЕНЕРГИЙНО ИНЖЕНЕРСТВО10.1 - Превръщане на енергията на машините от топлинна в механична и изисквания, Олег Н. Фаворски, Руска академия на науките, Русия, с. 55510.2 – Термоелектроцентрали, Р. А. Чаплин, Универ5ситет на Ню Брунсуик, Канада, с. 57710.3 – Кондициониране на въздух: потреблението на енергия и качество на околната среда, Матеос Сантамурис, Университет на Атина, Гърция, с. 60310.4 – Технология на първичните и вторичните горива: перс-пектива за рафинирането на петрол, Джордж Н. Белтрамини и Г. К. Лу, Университет на Куинсленд, Австралия, с. 61910.5 – Енергоносители и конверсионни системи с наблягане на водорода, Токио Охта, Национален университет в Йокохама, Япония и Т. Неджат Ведироглу, Изследователски институт за чиста енергия, Университет на Майами, САЩ, с. 635



10.6 – Пренасяне на енергия, Сунгю Ли, Университет на Мису-ри-Колумбия, Колумбия, САЩ, с. 65710.7 – Пряка слънчева енергия, Дж. С. К. Бхатачария и С. Кумар, Азиатски институт за технология, Тайланд, с. 673

11. НАУКИ И РЕСУРСИ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА И ЕКОЛОГИЯТА11.1 – Биоразнообразие: структура и функция, Вилхелм Бартлот, Университет в Бон, Германия, К. Едуард Линсенмаир, Университет на Вюрцбург и Стефан Пормбски, Рощок, Герма-ния, с.69711.2 – Науката за екология и устойчив свят, Антонио Бодини, Университет на Парма, Италия и Щтефан Клоц, Център за из-следване на околната среда, Германия, с. 71511.3 – Морска екология, Карлос М. Дуарте, Средиземноморски институт за авангардни изследвания, Испания, с. 73511.4 – Токсикология на околната среда и човешкото здраве, Тецуо Сато, Институт за биомедицински изследвания и Универ-ситета “Чиба”, Япония и Салмаан Х. Инаят-Хусаин, Университет “Кбангсаан”, Малайзия, с. 75711.5 – Системи за околната среда, Ахим Сидов, Национален изследователски център за информационни технологии (GMD-FIRST), Германия, с. 78111.6 – Крайбрежна то зона и устията на реките, Федерико Игна-сио Исла, Университет на Мар дел Плата, Аржентина, с. 79911.7 – Антропогенни причини за глобалната промяна на окол-ната среда, Вей Чюнг Ванг, Изследователски център за атмос-ферни науки, Държавен университет на Ню Йорк и Олбани, САЩ, с. 81911.8 – Взаимодействия: енергия/околна среда, Х. Голденберг, Университет на Сао Паоло, Бразилия, с. 83111.9 – Взаимодействия: храна и земе-делие/ околна среда, Евгени Лисенко, Руска академия на селскостопанските науки, Русия, с. 843

12. ИНЖЕНЕРНИ РЕСУРСИ ЗА ОКОЛ-НАТА СРЕДА12.1 – Точкови източници на замър-сяване: локален ефект и контрол, Чен Джининг и Киан Йи, Университет на Цинхуа, Китай, с. 86512.2 – Инженерна геология, геология на околната среда и икономика на рудите, Сеид Е. Хасан, Университет на Мисури, САЩ, с. 88312.3 – Рискови отпадъци, Д. Грасо и Д. Кан, Колеж “Смит”, САЩ и М. Е. Казева и С. Е. Мбулингве, Университетски колеж за земите и агрикултурните изследва-ния (UCLAS), Танзания, с. 89712.4 – Екологично инженерство в град-ска околна среда, Джон Хаджиниколау,

Университет на Конкордия, Канада, с. 92712-5 – Регулации на околната среда и стандартната обстановка, Бхаскар Нат Европейски център за изследване на замърсява-нето, Великобритания, с. 945

13. ЗЕМЕДЕЛСКИ НАУКИ И РЕСУРСИ13.1 – Ролята на храната, земеделието, горското стопанство и риболова в изхранването на хората, Виктор Скуайрс, Универ-ситет на Аделаида, Австралия, с. 95913.2 – Качеството на храната и стандартите, Радомир Ластити, Университет по технология и икономика на Будапеща, Унгария, с. 97713.3 – Гори и горски насаждения, Джон Н. Оуенс, Университет на Виктория, Канада и горски технологии “Джомтейн”, Тайланд и Х. Гайд Лунд, Горски информационни служби, САЩ, с. 100113.4 – Управляване на природните ресурси за удовлетворя-ване на нуждите на човешкия живот: ролята на земеделието, горското стопанство и риболова, Руичи Ишии, Университет на Нихон, Япония, с. 101913.5 – Култивирани насаждения като източници на храна, Зьор-ди Фюлеки, Университет “Ищван Сент”, Унгария, с. 103513.6 – Рибарство и земеделие: към устойчиво управляване на водните жизнени ресурси, П. Сафран, Център за международ-но сътрудничество и агрономически изследвания за развитие-то (CIRAD), Франция, с. 105913.7 – Агрикултурен и молекулярен генетичен подход за подобряване на храненето и предотвратяване на микрохрани-телното лошо хранене глобално, Исмаил Чакмак, Университет “”Шабанджи”, Турция и Робин Д. Грейам, Университет на Адела-ида, Австралия и Рос М. Уелч, Лаборатория на САЩ за растения,



почви и хранене, САЩ, с. 107513-8 – Обществено регулиране на храните и земеделието: цели, ограничения, политика, инструменти и търговски azzeddine (?), Университет на Небраска, Линколн, САЩ, с. 1101показалец, с. 1115

СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ ІІІСписък на фигурите, с. VІІІСписък на таблиците, с. ХІІСписък на цветните плаки, с. ХІV

14. ХРАНА И ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНЖЕНЕРНИ РЕСУРСИ14.1 – Агрикултурно подобряване на земята: амелиорация и възстановяване, Б- С. Маслов, Руска академия за селското стопанство, Русия, с. 114.2 – Агрикултурна механизация и автоматизация, П. Б. Мак-Нулти и П. М. Грейс, Национален университет на Ирландия, Ейре, с. 3314.3 – Управление на земеделието, горското стопанство и риболовните предприятия, Р. Дж. Хъдзон, Университет на Алберта, Канада, с. 59

15. ПОЛИТИКА И УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ15.1 – Устойчиво човешко развитие през ХХІ век: еволюционна перспектива, Е. Сираджелдин, Университет “Джон Хопкинс”, САЩ, с. 7315.2 – Социално и културно развитие на човешките ресурси, Т. Хамада, Колеж на Уилям и Мери, САЩ, с. 10115.3 – Глобално предизвикателство на ресурсната система: образование, Н. П. Тарасова, Университет за химически техно-логии “Д. И. Менделеев”, Русия и Б. Дж. МакГетрик, Университет на Глазгоу, Великобритания, с. 12715.4 – Образование и осведоменост за околната среда, Г. А. Яго-дин, Международен университет, Москва, Русия и К. С. Огане-сян, Университет за химическа технология “Д. И. Менделеев”, Русия, с. 15115.5 – Човешките ресурси и тяхното развитие, М. Дж. Маркуорт, Университет “Джордж Вашингтон”, САЩ и В. Мцонци, Инсти-тут за партньорство между образованието и бизнеса, Южна Африка, с. 16715.6 – Предизвикателството на човешките ресурси: пълнолет-ни потенциално необлагодетелствувани хора, Е. Бариери-Ма зини, Грегориански университет, Италия, с. 195

16. ПОЛИТИКА И УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ16.1 – Земни системи: история и естествена изменчивост, В. Цилек, Институт по геология на ACSR, Чешка република и Р. Х. Смит, Университет на Кембридж, Великобритания, с. 21316.2 – Предизвикателство към природната ресурсна система: климатична промяна, човешки системи и политика, А. Йотова, Национален институт за метеорология и хидрология, Бълга-рия, с. 235

16.3 – Природните ресурси на света, Дж. Аросена и К. Г. Дрис-кол, Университет на северна Британска Колумбия, Канада, с. 26116.4 – Природни и предизвикани от човека рискове, К. Йонг, Китайско сеизмологично бюро, Китай, с. 29116.5 – Предизвикателство на природната ресурсна система: океански и водни екосистеми, Е. Волански, Австралийски ин-ститут за морска наука, , Австралия, с. 31116.6 – Опазване на биоразнообразието и управляването на ес-тествената среда, Ф. Герарди, Ч. Корти и М. Гуалтиери, Универ-ситет на Флоренция, Италия, с. 32516.7 – Невъзобновяеми ресурси, С. Б. Суслик и И. Ф. Мачадо, Държавен университет в Кампинас, Бразилия, с. 36316.8 – Земната покривка и използуването на земята, В. Х. Верхе-йе, Университет на Гент, Белгия, с. 383

17. РАЗВИТИЕ И ИКОНОМИЧЕСКИ РЕСУРСИ17.1 – Въведение в устойчивото развитие, Д. В. Дж. Бел и И.-К. Чеунг, Университет на Йорк, Канада, с. 41117.2 – Развиващата се икономика на войната и мира, Дж. К. Голбрайт, Университет на Тексас, САЩ, с. 44117.3 – Икономическо взаимодействие с други дисциплини, Дж. М. Гауди, Политехнически институт “Ренселеар”, САЩ, с. 44717.4 – Принципи на устойчивото развитие, Л. К. Колдуел, Уни-верситет на Индиана, САЩ, с. 45917.5 – Икономиката на благоденствието и устойчивото разви-тие, И.-К. Нг и И. Уилс, Монашески университет, Австралия, с. 48517.6 – Измеренията на устойчивото развитие, Р. Сейдлер и К. С.



Бауа, Университет на Масачузетс, САЩ, с. 50717.7 – Международни икономика, финанси и търговия, П. М. Сгро, Университет “Дийкин”, Австралия, с. 51917.8 – Околна среда и развитие, А. Лу, Китайска академия за обществени науки, Китай, с. 54117.9 – Глобалните преобразования и бъдещето на света: знание, икономика и общество, С. Инаятулах, Университет за технология на Куинсленд, Австралия, с. 559

18. ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ИНФРАСТРУКТУРНИ РЕСУРСИ18.1 – Институционални въпроси, включващи етиката и спра-ведливостта, Р. Елиот, Университет на Слънчевия бряг, Австра-лия, с. 57318.2 – Международни отношения, Дж. Уайнер, Университет на Кент и Кентърбъри, Великобритания и Р. А. Шрайр, Универси-тет на Кейптаун, Южна Африка, с. 59118.3 – Ролята на международните закони и институции, А. Шва-бах, Юридическо училище “Томас Джеферсон”, САЩ и А. Дж. Кокфилд, Университет “Куинс”, Канада, с. 61118.4 – Демократично глобално правителство: въпроси, ресур-си, възможности, Р. Мърфи, консултант, САЩ, с. 62718.5 – Конфликтно решение, К. У. Хипел, Университет на Ватер-ло, Канада, с. 64518.6 – Въпроси на институционалния и инфраструктурния ресурс: споразумения, договори и други отзиви на глобалните проблеми, Г. Кютинг, Университет на Абърдийн, Великобрита-ния, с. 65518.7 – Култура на мира, Ф. Майор, Испания, с. 68519.8 – Международна сигурност, Б. Хойлрин и К. С. Кристенсен,

Датски институт за международни въпроси, Дания, с. 69318.9 – Институционални и инфраструктурни ресурси: наци-онални и регионални институции и инфраструктури, Н. Е. Харисон, Университет на Уайоминг, САЩ, с. 721

19. ТЕХНОЛОГИИ, ИНФОРМАЦИЯ И РЕСУРСИ ЗА УПРАВЛЕ-НИЕ НА СИСТЕМИТЕ19.1 – Техника на системите и управление на устойчивото раз-витие, А. П. Сейдж, Университет “Джон Мейсон”, САЩ, с. 74719.2 – Устойчиво изградена околна среда, Дж.-Дж. Ким, Универ-ситет на Мичиган, САЩ, с. 78919.3 – Политика за наука и технология, Р. Арвантис, Изследова-телски институт за развитие (IRD), Франция, с. 81119.4 – Управление на знанието, организационен интелект и обучение и сложността, Л. Д. Кийл, Университет на Тексас, САЩ, с. 84919.5 – Глобализация на технологията: въпроси за прехвърляне-то на технологии и изграждане на технологична способност, П. Реди, Университет на Лунд, Швеция, с. 87519.6 – Светът и военните хитрости: история, цели, предположе-ния, участия, Д. Л. Мидоу, Университет на Ню Хемпшир, САЩ, с. 88919.7 – Интегриран глобален модел за устойчиво развитие, А. Ониши, Център за глобално моделиране, Япония, с. 90119.8 – Анализ на системите и моделиране на интегрираните световни системи, В. Н. Лившиц и В. Н. Садовски, Руска акаде-мия на науките и В. В. Токурев, Московски държавен универси-тет, Русия, с. 92119.9 – Етика и наука, К. Мацуура, UNESCO, Франция, с. 94119.10 – Трансформиране на социалните и екологичните въпро-си в трансдисциплинарно изследване, Е. Бекер, Институт за социално-екологично изследване (ISOE), Германия, с. 94919.11 – Оценка на трансдисциплинарното изследване, М. Крот, Университет на Гьотинген, Германия, с. 965

20. РЕГИОНАЛНИ ПРЕГЛЕДИ20.1 – Общ преглед на устойчивото развитие в Африка, Е. К. Бун, Свободен университет на Брюксел, Белгия, с. 97520.2 – Перспективи за устойчиво развитие в Бразилия, Л. Е. Санчес, Университет на Сао Паоло, Бразилия, с. 98920.3 – Канада и Съединените американски щати: общ преглед на физическите и човешките измерения на животоподдържа-щите системи, Л. К. Нкемдирим и Д. Дрейпер, Университет на Калгари, Канада, с. 101920.4 – Преглед на регионалното устойчиво развитие: Китай, С. Хонгли, С. К. Ченг и К. В. Мин, Китайска академия на науките, Китай, с. 104320.5 – Преглед на регионалното устойчиво развитие: Япония, И. Химлияма, Университет за образование на Хокайдо, Япония, с. 106720.6 – Преглед на регионалното устойчиво развитие: Русия, Н. П. Лаверов, Руска академия на науките, с. 1087



Президент Обама включи в предизборната си кампания подкрепа за шистовия газ

В досегашната колеблива позиция на Президент Обама по отношение на добива на природен газ от шисти настъпи ко-ренна промяна. В статия на Wall Street Journal от 18.01.2012 г. се отбелязва „чудото” в коренната промяна на позицията на Белия дом по темата: „The latest example of a bear walking on its hind

Путин се сдоби с вода на може би 30 млн. години

Руският премиер Владимир Путин се сдоби с вода “на между 1 и 30 млн. години” от езерото Восток, което руски учени успяха да достигнат по-рано този месец. След продължилите цели две десетилетия пробивни дейности изследователите най-после преминаха през антарктическия лед с дебелина близо 4 км.Езерото с чиста вода, което се простира на площ от 12 500 кв. км под полярната шапка на Южния полюс и от стотици хиляди години насам е изолирано от повърхността, може да съдържа неизвестни до момента форми на живот.Флакончето с вода беше връчена на Путин от министъра на природните ресурси и екологията Юрий Трутнев.Езерото Восток е 250 км дълго и 50 км широко. Краят на тази “пробивна” епопея ще позволи да се направи “фундаментално научно изследване” за климатичните промени според Руския институт за научни изследвания за Арктика и Антарктика.Пробивните работи започнаха през 1989 г. с цел да се напра-вят изследвания на палеоклиматологията. Едва след учените откриха, че има езеро точно под мястото, където работели. В началото на 90-те години работата беше прекратена заради липсата на финансиране и сложното икономическо положение след разпадането на СССР. Дейностите бяха възобновени през 1996 г., но отново бяха прекъснати през 1998 г. след призиви на международната общ-ност, която беше обезпокоена от възможна екологична ката-строфа заради използването на неадаптирани за тази деликат-на работа технологии. В крайна сметка бяха разработени нови пробивни технологии от специалисти на Минния институт в Санкт Петербург и работата беше възобновена през 2006 г.

Източник: БТА,

Япония засилва ограниченията за ядрената енергетикаЯпонското правителство планира да въведе строги ограниче-ния за експлоатацията на ядрени мощности в страната чрез законодателни мерки. Една такава мярка е ограничаване срока на експлоатация на ядрен блок до 40 години, като голяма част от действащите реактори в Япония ще достигнат тази граница в близко бъдеще.Въпреки че факторите, довели до тежката авария от 11 март 2011 във Фукошима, са свързани с външни събития, системни и проектни недостатъци, планирането на мерки за огранича-ване на продължителността на експлоатацията ще позволи на японското правителство да получи подкрепа за изграждане на нови ядрени мощности в бъдеще.



събития

legs is the President’s new embrace of . . . natural gas from shale”, отбелязва WSJ.Белият дом публикува своя последен отчет за заетостта в САЩ, в който има раздел „Бумът на американските природни ресурси” за откриване на нови работни места в САЩ. В отчета се изтъква, че широко разпространения в последните години страх от недостиг на природен газ е преодолян, благодарение на откритите находища от шистов газ и добива му чрез техно-логията на хидравличния разрив. Споменава се приносът за това на новите огромни находища на шистов газ като Marcellus Shale. В статията се изтъква, че за САЩ продължаването на добива на шистов газ е въпрос на осъзната национална дъл-госрочна стратегия и основен двигател за откриване на нови работни места.


Виена е “най-умният”град в светаПървата по рода си световна класация на градовете, според нивото на иновациите, технологиите и устойчивото развитие, т.нар. Smart Cities (Умни градове), постави Виена на първо мяс-то пред Торонто и Париж. В престижния Топ 10 са още мегапо-лиси като Ню Йорк и Лондон, съобщиха от ComPRess/Бюро за връзки с община Виена в София.Класацията е съставена от американския учен Бойд Коен (Boyd Cohen) и се основава на официално признати критерии, като обединява резултатите от голям брой научни публикации и проучвания. Първото място на Виена утвърждава позициите на града като пионер по въпросите на градското развитие.В центъра на Виена, в пробна експлоатация, вече се движи екологичен елекробус. Понятието Smart Cities се отнася за градове, чиито ресурси се използват интелигентно и ефективно, и които прилагат иновативни технологии за спестяване на разходи и енергия, за обогатяване и разнообразяване на пйредлаганите услуги и за повишаване на качеството на живот. Според специалистите по климата, развитието на градовете в посока - „умни”, е бързо развиващ се пазар и в тях могат да се очакват значителни ин-вестиции в прилагането на също „умни” градски технологии...Авторът на студията бил изненадан, че Виена се класира на първото място. Като причина за успеха, Коен посочва факта, че австрийската столица е единственият град, който се е в първа-та десетка на различни, свързани с темата, изследвания: 5-то място за иновативен град, 4-то място за зелен град, 1-во място по качество на живот и 8-мо място за дигитално управление. Освен това, във Виена са набелязани конкретни цели по пътя към развитието на града в тази посока и стриктно се коор-динира постигането им: в рамките на проекта smart city Wien

общината работи съвместно с икономиката и науката, за да за-еме водеща роля в развитието на бъдещите общоевропейски стратегии. В рамките на проекта се разработват инициативите „План за действие 2012-2015” (Action Plan 2012-2015), „Умна енергийна визия 2050” (Smart Energy Vision 2050) и „Пътна карта 2020” (Roadmap 2020).

10-те „най-умни” градове в света:1. Виена2. Торонто3. Париж4. Ню Йорк5. Лондон6. Токио7. Берлин8. Копенхаген9. Хонконг10. Барселона

Източник: artnovini.com



Американският посланик Уорлик лобира за чисти технологии

В резиденцията на американския посланик у нас Н. Пр. Джеймс Уорлик беше домакин на демонстрация за насърчаване на дейности по енергийна ефективност и чисти технологии пред българската общественост. На проявата бяха представени компании, допринесли за осъ-ществяването на инициативи за спестяване на енергия и вода в сградите на американското посолство в България. На демострациите присъстваха представители на българската неправителствена екологична организация Коалиция за устой-чиво развитие. Н. Пр. Джеймс Уорлик получи приз от Лигата на зелените посолства – инициатива на Държавния департамент на САЩ за насърчаване на устойчивото строителство и развитие чрез американските посолства по целия свят, Министерството на енергетиката и Министерството на търговията на САЩ, компа-нии от енергийния сектор, американски износители на чисти технологии.

Визията на Лигата е да представи нови икономически въз-можности, да насърчава износа, да стимулира американските инвестиции в енергийни и екологични технологии, като съще-временно обръща внимание на важни политически и еколо-гични предизвикателства, например енергийната сигурност и промените в климата - http://leagueofgreenembassies.org/.

Демонстрациите включваха презентации на компанията „3M”, поставила фолио за стъкло на прозорците на резиденцията на американския посланик, което задържа над 50% от пряката слънчева светлина и намалява разходите за климатизация, „Данфос”, доставила термостати за радиатори, контролира-щи стайната температура и намаляващи потреблението на топлина с 23%, „Джонсън кънтролс” с продукти и решения за енергийно оптимизиране и оперативна ефективност на сгради, „Интерфейс ФЛОР”, доставила мокетни плочи от рециклирани материали, „Ниагара” - с аератор за ниски скорости на водната струя, спестявайки вода, „Белкин Интернешънъл”, производи-тел на автоматичен разклонител с протектор за контролиране мощността и консумацията на ел уредите, когато са изключени, „Филипс”, доставила енергийно ефективни електрически круш-ки с максимална икономичност, спестяващи от 30 до 75 % от енергията, „Шевролет”, с електрически автомобил „Волт”, който произвежда собствено електричество чрез литиево – йонна батерия и зареден, може да измине 80 км без емисии.

Източник: Коалиция за устойчиво развитие

Бил Гейтс инвестира в ядрена енергетикаВ рамките на стратегията си за подпомагане на ядрени реакто-ри от ново поколение, основателят на Майкрософт Бил Гейтс обяви, че провежда интензивни разговори в Китай. Неговото определение за бъдещият реактор е да бъде с ниска цена, мно-го високо ниво на безопасност и малко количество отпадъци.През Миналата година Бил Гейтс придоби базираната във Вашингтон компания Tera Power, чиято цел е създаване на про-тотип на реактор, работещ с използвано в сегашните реактори гориво. Бил Гейтс е посочил, че разговорите между Тера Пауър и Националната китайска корпорация за ядрена енергия са много обнадеждаващи и той има готовност да инвестира около 1 млрд. щ.д. в това начинание.


Дискусия във Франция за меморандума върхушистов газВ последно време бизнесът във Франция и особено трезво мислещите политици анализират все по-задълбочено евенту-алните икономически последствия за Франция и френската икономика от гласувания меморандум върху добива на шистов газ. Анализите и все по-засилващите се критични оценки вър-вят в следните направления:• доколко значителен е рискът от добива на този газ и може ли той да бъде управляван инженерно като всяка друга съвре-менна инженерна дейност;• защо проучванията са свободни и не се ограничават, а един-ствено добивът е под забрана от действието на този документ;• не е ли това удар върху бъдещата конкурентносбособност на Франция на бъдещия пазар на високи технологии в тази област?

Източник: списание „L’evenment”, декември 2011г.

Хармония

Documents