Хармония

СПИСАНИЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕброй 3, год. І, 2012 г.

темиЗаключителен документ на “Рио+20”Неформалите поискаха устойчиво развитиеШистов газ и икономически растеж в ПенсилванияОбщото между Чубака, Батман и BG-кукерите

авториЛестър БраунВацлав КлаусЕвдокия МаневаВенелин Тодоров

Снимка корица: Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун организира и ръководи Срещата на високо равнище “Рио +20”, източник: technologytimes.pk

„ХАРМОНИЯ” – СПИСАНИЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕДиректор: Лазар Карадалиев Главен редактор: Дончо Иванов Зам.-гл.редактор: Петя Чолакова

Редакционен съвет: Иван Есенски - председател, д-р Пенчо Пенчев, д-р Вяра Ганчева, д-р Тодор Трифонов, д-р Вихрен Заяков, посланик Христо Халачев, посланик Здравко Попов, арх. Любомир Пеловски, адв. Господин Атанасов, адв. Дончо Йорданов,инж. Емилия Петрова, Павел Маринов, Маргарита Топалова, Драгомир Бояджиев, Димитър Димитров, Петар Колев, Магдалена Лисева, Атанас Грозев, Валентина Кордова, Николай Николов, Марийка Георгиева, Бистра АндрееваРедакционен екип: Лиляна Соколова, Иван Иванов, Стоян Терзийски, Теодора Давидова, Мария Мацова, Недялка Дончева

Предпечат и дизайн: Сдружение „За един по-добър живот” Печат: “Демакс Ди Пи Ай” АД ISSN: 1314-5657Издава: Коалиция за устойчиво развитие

Адрес на редакцията: София 1000, ул. “Граф Игнатиев” №14, ет. 1, ап. 1, тел./факс: 02 / 988 88 [email protected], www.migidea.org

Цена: 1 кн. - 20 лв. Годишен абонамент: 6 кн. - 120 лв. Реклама: корица 5000 лв., вътрешна страница 2500 лв.

Снимка задна корица: Кукери от с. Челопеч - през 2012 г. Стоян Терзийски и племенникът му Габриел участват в обреди, известни от 8 хиляди години и насочени към безопасност и превенция на риска при аварии и природни бедствия,източник: сп. “Средногорски БАГРИ”

ПРЕДИСЛОВИЕ

Вождът Сиатъл 2

„РИО+20”

Заключителен документ на конференцията 6

ООН

Отзвук на доклада за глобална устойчивост 22

ЕС

Задължения по Договора от Лисабон 26

Първи доклад на ЕК за устойчивото развитие 28

40 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО ДВИЖЕНИЕ

ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

Кой поиска промените в България? 30

МОСВ създава и контролира регламенти 46

Одитен доклад на Сметната палата 48

България-ООН: Срещи на върха 52

СВЕТЪТ

Ключови събития за околната среда 54

БЪЛГАРИЯ

Национална програма срещу заплахи 60

Програма на парламента за работа с ЕС 60

Еврофондове 2014-2020 г. 62

Изпълнение на плана за членство в ЕС 63

Вацлав Клаус за кризата в ЕС 63

Социално-отговорен европейски пазар 64

Липса на научен подход за шистов газ 68

Пазарният ефект на ВЕИ 75

Гражданско участие - обществени съвети 79

Награди и антинагради за устойчиво развитие 81

Кукерите - превенция срещу природни бедствия 84

ТРАНСФЕР НА ЗНАНИЯ

Коперникус - университетска харта 90

КАЛЕЙДОСКОП 94

СЪДЪРЖАНИЕ

хармония 3/2012 1

PREFACE

Chief Seattle’s speech 2

“RIo +20”

Final statement of the Conference 6

UN

Echo from the global sustainability report 22

EU

Obligations under the Treaty of Lisbon 26

First report of the European Commission on

Sustainable Development 28

40 YEARS oF thE BULGARIAN MoVEMENt FoR

SUStAINABLE DEVELoPMENt

Who requested the changes in Bulgaria? 30

The Bulgarian Ministry of Environment and Water

(MoEW) establishes and controls its regulations 46

Audit report of the Bulgarian National Audit Office 48

Bulgaria and the UN - Summits 52

WoRLD

Key events for the environment 54

BULGARIA

On the National Program against

intimidation 60

The Bulgarian Parliament issued its program for

cooperation with the EU 60

EU Funds 2014 - 2020, the next program period 62

Implementation of the plan for EU 63

Vaclav Klaus on the EU crisis 63

Socially responsible EU markets 64

On the absence of scientific approach

to shale gas 68

On the market impact of RES 75

Civil participation - Public Councils 79

Awards and anti-awards for Sustainable Development 81

The Mummers - ancient prevention against natural

disasters 84

KNoWLEDGE tRANSFER

Copernicus Program - The University Charter 90

KALEIDoSCoPE

Climate changes - The European Greens 94

CONTENT


НЕ ПРИТЕЖАВАМЕ СВЕЖЕСТТА НА ВЪЗДУХА И БЛЯСЪКА НА ВОДАТАРеч на вожда Сиатъл

Големият вожд изпраща вест, че той иска да купи наша-та земя. Големият вожд изпраща също думи на прия-телство и добра воля.Това е почтено от негова страна, тъй като ние знаем, че той няма нужда от нашето приятелство в отговор. Но ние ще разгледаме вашето предложение, защото ние знаем, че ако не продадем, Белият човек може да дойде и да отнеме земята ни с оръжие.

Как можете да купите или продадете небето, топлината на земята?

Идеята е странна за нас. Ако ние не притежаваме свежестта на въздуха и блясъка на водата, как можете

През 1850 г. правителството на САЩпринуждава вожда Сиатъл и неговотоплеме да продадат два милиона акраземя, където живеят, за 150 000 долара.

Част от предложението е създаване на „резерват” за племето и помощ в менажирането на резервата. Ето отговора на стария и опечален вожд Сиатъл...

2 хармония 3/2012

вие да ги купите? Мъртвите на белия човек забравят страната, в която са се родили, когато тръгнат да вър-вят между звездите.

Нашите мъртви никога не забравят тази красива земя, тъй като тя е Майка на червения човек. Ние сме част от земята и тя е част от нас. Ухаещите цветя са наши сестри. Еленът, конят, огромният орел - те са наши бра-тя. Скалистите хребети, соковете на ливадите, топли-ната на коня, човека - всички те принадлежат на едно семейство.

Ето защо, когато Големия вожд във Вашингтон изпраща вест, че той иска да купи земята ни, той иска много от

bloghora.com


нас. Големият Вожд праща вест, че ще ни запази място, където ще живеем удобно. Той ще бъде наш баща, а ние - негови деца.

Ние ще разгледаме твоето предложение да купиш земята ни. Но това няма да е лесно, защото тази земя е свещена за нас. Тук и сега поставям първото условие - на нас да не ни бъде отказвано правото, необезпокоя-вани да посещаваме при желание гробовете на нашите деди, приятели и деца.Тази искряща вода, която се движи в потока, не е само вода, а кръвта на нашите деди. Ако ние ви продадем земята, вие трябва да запомните, че тя е Свещена и вие трябва да научите вашите деца, че тя е Свещена и че всяко призрачно отражение в чистите води на езера-та разказва за събития и спомени от живота на моя народ.

Ромоленето на водата е гласа на бащата на моя баща.

Реките са наши братя, те утоляват жаждата ни. Реките носят канутата и хранят децата ни. Ако ви продадем земята си, вие трябва да помните и учите децата си, че реките са наши братя - и ваши, и отсега нататък вие трябва да бъдете добри с реките, така както бихте били добри с вашите братя.

Червеният човек винаги е бягал при идването на белия човек, така както движещата се мъгла из планините бяга пред блестящото слънце. Но прахът на нашите бащи е Свещен за нас. Техните гробове са Свещена земя, също като тези хълмове, като тези дървета.Тази част от земята е Свещена за нас. Ние знаем, че белия човек не разбира нашите пътища. Едно парче земя е същото за него, както следващото, защото той е странник, който идва в нощта и взима от земята какво-то си иска.

Земята не е негов брат, а негов враг. И когато той я победи, той продължава.

Той оставя гробовете на бащите си назад, без да го е грижа за тях. Той заграбва земята на своите деца, без да го е грижа. Гробът на баща му и рожденото право на децата му са забравени. Той се отнася към своята Майка - Земята, и към своя Баща - Небето, като към предмети, които могат да бъдат купувани, плячкос-

вани, продавани като овце или скъпоценни камъни. Неговият апетит ще погълне земята и ще остане само една пустиня. Аз не зная. Нашите пътища са различ-ни от вашите пътища. Червеният човек го боли при гледката на вашите градове. Но може би това е, защото червения човек е дивак и не разбира.

Няма тихо място в градовете на белия човек.

Няма място, където да чуеш разлистването на дървета-та напролет или жужукането на крилете на насекомите. Но може би това е, защото аз съм дивак и не разбирам. Врявата сякаш единствено наскърбява ушите. А какво остава в живота, ако човек не може да чуе са-мотния крясък на американския козодой или квакане-то на жабите вечер край езерото? Аз съм червен човек и аз не разбирам.

Въздухът е ценен за червения човек, всич-ки живи същества си поделят едно и също дихание.

Белият човек изглежда и не забелязва въздуха, който диша. Като човек, умиращ продължително време, той е вкочанен и зловонен. Но ако ви продадем своята земя, вие трябва да помните, че въздухът е скъпоценен за нас, и че вятърът разпростира духа си върху целия живот, който поддържа.

Вятърът, който даде на нашите деди тяхното първо вдишване, също така приема тяхната последна въз-дишка. И ако ние ви продадем нашата земя, вие трябва да я държите настрана и да я пазите свято, като място, където дори белия човек може да отиде, за да опита вятъра, подсладен от мириса на ливадите.

Ние ще размислим над вашето предложение да купите земята ни. Ако ние решим да приемем, аз ще поставя още едно условие - Белият човек трябва да се отнася с животните като със свои братя. Аз съм дивак и не раз-бирам всеки друг начин. Виждал съм хиляди гниещи бизони в прерията, оставени от белия човек, който ги застрелва от минаващ влак. Аз съм дивак и не разбирам как пушещият железен кон може да бъде по-важен от бизона, който ние убиваме единствено, за да останем живи.


Какво е човек без животни? Ако всички животни изчезнат, човекът ще умре от огромна самота на духа. Защото каквото се случва с животните, скоро ще се случва и с човека. Всички неща са свързани.

Вие трябва да учите децата си, че земята, по която ходят, е праха на вашите деди.

Така че да уважават земята, кажете на вашите деца, че земята е обогатена с животите на нашия род. Учете вашите деца това, което сме учили нашите - че Земята е наша Майка.Каквото сполети земята, сполетява и сина на земята. Ако хората плюят на земята, те плюят върху себе си. Това знаем - Земята не принадлежи на човека, човекът принадлежи на земята, това ние знаем. Всички неща са свързани като кръвта, която обединява едно семей-ство.


Всички неща са свързани. Това което сполети земята, сполетява и сина на земята. Човек не плете паяжината на живота, той е просто нишка от нея. Каквото и да прави с паяжината, той го прави със себе си.Но ние ще размислим над предложението ви да оти-дем в резервата, който предлагате за моя народ.Ние ще живеем разделени и в мир. За нас не е от голя-мо значение къде ще прекараме остатъка от дните си, те са преброени.

Нашите деца видяха своите бащи унижени в поражението.

Нашите войни изпитаха срам, и след поражението те прекарват дните си в безделничене и пиене.Още няколко часа, още няколко зими и никое от деца-та на великите племена, които някога живееха по тези обширни земи или които сега скитат в малки банди по


горите, няма да остане да плаче върху гробовете на хора, някога толкова силни и обещаващи като вашите.Но защо да скърбя за залеза на моя народ ? Племената се състоят от индивиди и не са по-добри от тях.

Хората идват и си отиват като вълните в морето. Това е подредбата в Природата.

Дори белия човек, чийто Бог вървеше и приказваше с него като приятел с приятел, не може да бъде изключе-ние от общата съдба. Ние може да сме братя, независи-мо от всичко. Ще видим. Ние знаем едно, което белия човек може би един ден ще открие - нашият Бог е един Бог. Сега вие може да мислите, че Го притежавате, как-то искате да притежавате земята ни, но не можете. Той е Бог на човека и неговото състрадание е еднакво към червения и белия човек. Тази земя е скъпа за Него и да нараняваш земята, значи да трупаш презрение към Нейния Създател.

Белите също ще залязат, вероятно по-рано от всички останали племена. Осквернете леглото си и една нощ вие ще се задушите в унищожената от вашата ръка природа. Но във вашата смърт вие ще блестите ярко, подпалени от силата на Бога, който ви доведе на тази земя и с някаква специална цел ви даде превъзход-ството над тази земя и над червения човек.Тази съдба е мистерия за нас, защото ние не разби-раме избиването на всички бизони, опитомяването на дивите коне, тайните места на гората, напоени с мириса на толкова много хора. И старите хълмове,

опетнени от говорещи жици.

Къде са горите? Няма ги.Къде е орелът? Няма го.

Край на живота и начало на оцеляването. И така, ние ще размислим над вашето предложение да купите земята ни. Ако се съгласим, вие трябва да осигурите резервата, който обещахте. Там може би ние ще из-живеем нашите кратки дни така, както искаме. Когато последният червен човек изчезне от лицето на земята и спомена за него у белия човек ще се е превърнал в мит, тези брегове ще гъмжат от невидимите мъртви на моето племе. Те обичат тази земя така, както новоро-деното обича удара на сърцето на майчината гръд. Нека да бъде справедлив и се отнася доброжелателно с моите хора, защото мъртвите не са безсилни.

Мъртви ли казах? Смърт не съществува. Само смяна насветовете ! За това ако ви продадем земята си, оби-чайте я така, както ние сме я обичали. Грижете се за нея така, както ние сме се грижили. Пазете спомена за земята такава, каквато е, когато я получавате. И с цялата ваша сила, с целия ваш ум, с цялото ваше сърце я пазете за вашите деца и я обичайте... Така, както ние я обичаме.Едно ние знаем. Нашият Бог е един Бог. Тази Земя е Скъпа за него.

Източник: Фондация „Институт за устойчиво развитие”

ЕзЕрото МорЕйн - Канадаwww.bgsreshta.com


СРЕЩА НА ВЪРХА РИО +20

БЪДЕЩЕТО, КОЕТО ИСКАМЕзаключителен документ на Срещата на върха на оон „рио+20” (нулев проект)

Превод и адаптация за България – посланик Христо Халачев

I. ПРЕАМБюЛ / ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕТАПИТЕ 1. Ние, ръководителите на държавите и правителства-та, се срещнахме в Рио де Жанейро, Бразилия на 20-22 юни 2012 г., решени да работим заедно за едно прос-периращо, сигурно и устойчиво бъдеще за нашите народи и нашата планета.

2. Ние потвърждаваме нашата решимост да освободим човечеството от глада, желанието си за ликвидиране на всички форми на бедността, стремежа си към обще-ства на справедливостта, равноправието и всеобхват-ността, за икономическа стабилност и растеж, които са от полза за всички.

3. Ние се задължаваме да полагаме всички усилия за ускоряване на напредъка към постигането на между-народно договорени цели за развитие, включително

СЪДЪРЖАНИЕ

I. Преамбюл / Определяне на етапитеВизия

II. Подновяване на политическия ангажиментА. Потвърждаване на Принципите от Рио и послед-ните планове за действиеБ. Оценка на напредъка към днешна дата и оста-ващите пропуски в прилагането на резултатите от основните срещи на високо равнище за устойчиво развитие и справяне с нови и възникващи предиз-викателства (интеграция, внедряване, съгласува-ност)В. Ангажиране на основните групиГ. Рамка за действие

III. Зелена икономика в контекста на устойчиво-то развитие и изкореняването на бедносттаА. Очертаване на контекста на “зелената” икономи-ка, предизвикателства и възможностиБ. Комплекти от инструменти и споделянето на опитВ. Рамка за действие

IV. Институционална рамка за устойчиво развитие

A. Засилване интеграцията на трите стълбаБ. Общо събрание, ИКОСОС, Конференция за ус-тойчиво развитие, Комисия за устойчиво развитие - предложение В. ЮНЕП, специализирана агенция за околната среда - предложение, международните финансови институции, оперативните дейности на Органи-зацията на обединените нации на национално равнищеГ. Регионално, национално, местно равнище

V. Рамка за действие и последващи стъпки А. Приоритетни /ключови/тематични/ междусе-кторни въпроси и областиБ. Ускоряване и измерване на напредъкаВ. Средствата за изпълнение (финанси, достъп и трансфер на технологии, изграждане на капацитет)


конференция на ООН за устойчиво развитие

Целите на хилядолетието за развитие към 2015 г., подобрявайки по този начин живота на най-бедните хора.

4. Ние също се ангажираме с подобряване на сътруд-ничеството за решаване на текущи и възникващи въпроси по начини, които ще увеличат възможностите за всички и ще бъдат съсредоточени върху човешкото развитие, при запазване и защита на системата за под-държане на живота на нашия общ дом, нашата обща планета.

5. Ние призоваваме към смели и решителни действия по отношение на целта и темите на конференцията. Ние подновяваме нашия ангажимент за устойчиво раз-витие и изразяваме нашата решимост да преследваме целта си - “зелена” икономика в контекста на устой-чивото развитие и изкореняване на бедността. Ние отново потвърждаваме своята решимост да укрепва-ме институционалната рамка за устойчиво развитие. Взети заедно, нашите действия трябва да попълнят пропуските в изпълнението за постигане по-голяма интеграция между трите стълба на устойчивото разви-тие - икономически, социален и околната среда.

II. ПОДНОВЯВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯАНГАЖИМЕНТ

а. Потвърждаване на Принципите от рио и последните планове за действие

6. Ние потвърждаваме, че продължаваме да се ръко-водим от целите и принципите на Устава на Обедине-ните нации и от пълното зачитане на международното право и неговите принципи.

7. Ние потвърждаваме нашия ангажимент да се ускори напредъкът в изпълнението на Декларацията от Рио за околната среда и развитието, Дневен ред 21, Програ-мата за по-нататъшното прилагане на Дневен ред 21, Декларацията от Йоханесбург за устойчиво развитие и Плана за изпълнение на Световната среща за устой-чиво развитие, Програмата от Барбадос за действие и Стратегията от Мавриций за изпълнение. Принципите от Рио ще продължат да ръководят международната общност и да служат като основа за сътрудничество, съгласуваност и изпълнение на дого-ворените ангажименти.

8. Ние също така потвърждаваме нашата ангажира-ност към Консенсуса от Монтерей на Международната конференция за финансиране на развитието, Деклара-цията от Доха относно финансирането за развитие, По-литическата декларация относно нуждите от развитие на Африка и Програмата от Истанбул за действие за най-слабо развитите страни.

9. Ние признаваме необходимостта от засилване на устойчивото развитие в световен мащаб чрез нашите колективни и национални усилия, в съответствие с принципа на общи, но диференцирани отговорности и принципа на суверенното право на държавите върху техните природни ресурси.

Б. оценка на напредъка към днешна дата и остава-щите пропуски в прилагането на резултатите от основните срещи на високо равнище за устойчиво развитие и справяне с нови и възникващи предизвика-телства (интеграция, изпълнение, съгласуваност)

10. Ние признаваме, че през двадесетте години след Световната среща за Земята през 1992 г. бе постигнат напредък и промяна. Има дълбоко вдъхновяващи при-мери за напредък, включително и в изкореняването на бедността, в областите на икономическата динамика и в свързаността, стимулирани от нови информационни технологии, които дадоха възможности на хората.

11. Ние признаваме, обаче, че има също и неуспе-хи, поради многостранните взаимосвързани кризи - финансова, икономическа и нестабилни цени на енергията и храните. Несигурността на прехраната, изменението на климата и загубата на биоразнообра-зие оказаха негативно влияние върху постиженията на развитието. Нови научни доказателства посочват сериозността на заплахите, пред които сме изправени. Нови и възникващи предизвикателства включват по-нататъшно засилване на по-раншни проблеми, изис-кващи по-спешни отговори. Ние сме дълбоко загриже-ни, че около 1,4 млрд. души все още живеят в крайна бедност, една шеста от населението на света страда от недохранване, че пандемии и епидемии продължават да са вездесъщи заплахи.

Неустойчивото развитие увеличи стреса от ограни-чените природни ресурси на Земята и капацитета на издържливост на екосистемите.



Нашата планета поддържа седем милиарда души, кои-то се очаква да достигнат девет милиарда до 2050 г.

12. Ние отбелязваме, че националният ангажимент за устойчиво развитие се задълбочи. Много правител-ства вече включват екологични и социални въпроси в своите икономически политики и засилват своя ангажимент към устойчивото развитие, изпълнението на Дневен ред 21 и свързаните с него споразумения чрез национални политики и планове, национално законодателство и институции, както и чрез ратифици-рането и прилагането на международни споразумения в областта на околната среда.

13. Ние все пак забелязваме, че въпреки усилията от страна на правителствата и недържавните участници във всички страни, устойчивото развитие остава да-лечна цел и се запазват значителни бариери и систем-ни пропуски в прилагането на международно поетите ангажименти.

14. Ние сме решени да удвоим усилията си за изко-реняване на бедността и глада и да се гарантира, че човешките дейности зачитат екосистемите на Земята и животоподдържащите системи. Имаме нужда от включване на устойчивото развитие във всички аспе-кти на начина ни на живот. Ние съзнаваме особената отговорност да се грижим за устойчивото развитие и устойчивото потребление и производство.

15. Ние признаваме специалните предизвикателства, пред които са изправени най-слабо развитите страни, развиващите се страни без излаз на море, малките островни развиващи се държави, страните със средни доходи и африканските страни.

16. Ние съзнаваме многообразието на света и призна-ваме, че всички култури и цивилизации допринасят за обогатяване на човечеството и защита на система за подкрепа на живота на Земята. Ние подчертаваме значението на културата за устойчиво развитие. Ние призоваваме за холистичен подход към устойчи-вото развитие, който ще ръководи човечеството да живее в хармония с природата.

В. ангажиране на основните групи

17. Ние се подчертаваме, че основна предпоставка за

постигане на устойчиво развитие е широкото участие на обществеността в процеса на вземане на реше-ния. Устойчивото развитие изисква основните групи - жените, децата и младежите, коренното население, неправителствените организации, местните власти, работниците и синдикатите, бизнесът и индустрията, научната и технологичната общност и земеделските производители - да играят значима роля на всич-ки нива. Важно е да се даде възможност на всички членове на гражданското общество да се ангажират активно в устойчивото развитие, чрез включване на техните специфични знания и практическо ноу-хау в националната и местната политика. В тази връзка, ние също признаваме ролята на националните парламен-ти да съдействат на устойчивото развитие.

18. Ние признаваме, че пълноценното гражданското общество зависи от укрепването на правото на достъп до информация и изграждане на капацитета на об-ществеността да упражнява това право. Технологията прави по-лесно за правителствата да споделят информация с обществеността и за общест-веността да държи отговорни вземащите решенията.



В тази връзка, важно е да се работи за постигането на всеобщ достъп до информационните и комуникаци-онни технологии.

19. Ние признаваме важната роля на частния сектор за придвижването към устойчиво развитие. Ние твърдо насърчаваме бизнеса и индустрията да по-кажат лидерство за напредъка на зелената икономика в контекста на устойчивото развитие и изкореняване-то на бедността.

20. Ние също така признаваме важната роля на мест-ните власти и необходимостта от техното цялостно интегриране във всички нива на вземане на решения по отношение на устойчивото развитие.

21. Ние признаваме значението на Декларацията на ООН за правата на коренните народи за глобално, регионално и национално прилагане на стратегиите за устойчиво развитие. Ние също така признаваме не-обходимостта от отразяване на вижданията на децата и младежите тъй като въпросите, с които се занимава-ме, ще имат дълбоко въздействие върху съвременната

младеж и бъдещите поколения.

Г. рамка за действие

22. Ние се ангажираме с подобряването на управле-нието и капацитета на всички нива - глобално, реги-онално, национално и местно ниво - с насърчаване на интегрирано вземане на решения, за запълване на пропуските в изпълнението и насърчаване на съгласу-ваност между институциите.

23. Ние се ангажираме със съживяване на глобално партньорство за устойчиво развитие. Ние признаваме, че държавите трябва да работят заедно в сътрудни-чество и да се присъединят към всички заинтересова-ни страни, за да обърне внимание на общите предиз-викателства на устойчивото развитие, пред който сме изправени.

24. Ние призоваваме за глобална политическа рамка, която изисква от всички регистрирани и големи част-ни компании да разглеждат въпросите на устойчивото развитие и да интегрират информация за устойчивост-та в рамките на цикъла на докладване.

III. ЗЕЛЕНАТА ИКОНОМИКА В КОНТЕКСТА НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ И ИЗКОРЕНЯВАНЕТО НАБЕДНОСТТА

а. очертаване на контекста на “зелената” икономи-ка, предизвикателствата и възможностите

25. Ние сме убедени, че зелената икономика в кон-текста на устойчивото развитие и изкореняване на бедността трябва да допринесе за посрещане на основните задачи - по-специално приоритетите на изкореняване на бедността, сигурност на храните, разумно управление на водата, универсален достъп до модерни енергийни услуги, устойчиви градове, управление на океаните и подобряване на издържли-востта и готовност при бедствие, както и обществено-то здраве, развитие на човешките ресурси и устойчив, всеобхватен и справедлив растеж, който генерира заетост, включително и за младежта. Тя трябва да се основава на принципите от Рио, в част-ност принципа на общи, но диференцирани отговор-ности, трябва да бъде съсредоточена върху хората, и всеобхватна, осигурявайки възможности и ползи за



всички граждани и всички страни.26. Ние гледаме на “зелената” икономика като на сред-ство за постигане на устойчиво развитие, което трябва да остане наша първостепенната цел. Ние признаваме, че зелената икономика, в контекста на устойчивото развитие и изкореняването на бедността трябва да защитава и повишава базата на природните ресурси, да увеличава ресурсната ефективност, да насърчава примерите на устойчивото потребление и производ-ство, както и да движи света към нисковъглеродно развитие.

27. Ние подчертаваме, че зелената икономика не е замислена като твърд набор от правила, а по-скоро като рамка за вземане на решения за подпомагане на интегрираното разглеждане на трите стълба на устойчивото развитие във всички съответни сфери на публичното и частното вземане на решения.

28. Ние признаваме, че всяка страна, при спазване на конкретните реалности на икономическо, социално и екологично развитие, както и конкретните условия и приоритети, ще направи своя подходящ избор.

29. Ние сме убедени, че политиките и мерките на зеле-на икономика могат да предложат печеливши възмож-ности за подобряване на интеграцията на икономиче-ското развитие с устойчивостта на околната среда за всички страни, независимо от структурата на тяхната икономика и ниво на развитие.

30. Ние признаваме, обаче, че развиващите се страни са изправени пред големи предизвикателства в изко-реняването на бедността и поддържането на растежа и прехода към зелена икономика ще изисква за тях структурни корекции, които могат да включват допъл-нителни разходи за техните икономики. В този смисъл, подкрепата на международната общ-ност е необходима.

31. Ние отбелязваме, че трансформацията към зелена икономика следва да представлява възможност за всички страни и заплаха - за нито една. Затова смятаме, че международните усилия да се помогнат страните да изградят зелена икономика в контекста на устойчиво-то развитие и изкореняването на бедността, не трябва:

а) да създават нови търговски бариери;б) да налагат нови условности за помощ и финанси-

ране;в) да разширяват технологичната пропаст или да изострят технологичната зависимост на развива-щите се страни от развитите страни;г) да ограничават политическото пространство на страните да следват свои собствени пътища към устойчиво развитие.

Б. Комплекти от инструменти и споделянето на опит

32. Ние признаваме, че страните са все още в раннен етап на изграждане на зелени икономики и могат да се учат една от друга. Ние отбелязваме положителния опит в развитието на зелена икономика в някои стра-ни, включително развиващи се. Ние признаваме, че ще бъде необходимо да се разработят комбинации от политики и мерки, съобразени с нуждите и предпочи-танията на всяка една страна. Политическите варианти включват, наред с другото, регулаторни, икономически и фискални инструменти, инвестиции в зелена инфра-структура, финансови стимули, реформа на субсиди-ите, устойчиви обществени поръчки, разкриване на информация, както и доброволни партньорства.

33. Ние подкрепяме създаването на международна платформа за обмен на знания, за улесняване на стра-ните да разработват и прилагат политика на “зелена” икономика, включително:

а) меню от варианти на политиката;б) инструментариум на добри практики при при-лагането на зелени политики по отношение на икономиката на регионално, национално и местно равнище;в) набор от показатели за измерване на напредъка;г) указател на техническите услуги, технология и финансиране, които биха могли да подпомогнат развиващите се страни.

34. Ние молим Генералният секретар на ООН, при консултация с международни организации, съответ-ните субекти на системата на ООН и други, да създаде подобна платформа.

35. Ние призоваваме държавите-членки да направят национални презентации за опита си в подходящата институционална рамка, както е описано в раздел IV по-долу.



36. Ние също така призоваваме всички основни групи, особено бизнеса и индустрията да споделят опита си в това отношение.

В. рамка за действие

37. Ние признаваме ценността на набор от диференци-рани стратегии, приспособени към нуждите на различ-ни държави и различни сектори.

38. Ние насърчаваме всички държави да развиват собствените си зелени стратегии за икономиката чрез прозрачен процес на консултации с множество заин-тересовани страни.

39. Ние насърчаваме Обединените нации, в сътрудни-чество с други съответни международни организации, да подкрепят развиващите се страни, по тяхна молба, в разработването на стратегии за зелена икономика.

40. Ние силно насърчаваме бизнеса и индустрията, организирани по индустриални сектори, да сътруд-ничат в консултации с правителствата, работниците и синдикатите, както и други заинтересовани партньо-ри - да разработват пътни карти за зелена икономика за съответните сектори, с конкретни цели и показате-ли за напредъка, включително за създаване на нетни работни места.

41. Ние признаваме и насърчаваме доброволни национални ангажименти и действия от страна на недържавни субекти, както и заинтересовани съучаст-ници за постигане на зелена икономика в контекста на устойчивото развитие и изкореняването на бедността, включително и чрез разработването на иновативни партньорства.

42. Ние съзнаваме, че постигането на значителен напредък към изграждане на зелени икономики ще изисква нови инвестиции, формиране на нови умения, развитие на технологиите, трансфер и достъп, както и изграждане на капацитет във всички страни. Ние признаваме конкретната нужда да се осигури подкрепа за развиващите се страни в това отношение и сме съгласни:

а) да се предоставят нови, допълнителни и широко мащабни източници на финансиране за развиващи-те се страни;

б) да се започне международен процес за пови-шаване на ролята на иновативни инструменти на финансиране изграждането на зелени икономики;в) постепенно премахване на субсидиите, които имат значителен отрицателен ефект върху околна-та среда и са несъвместими с устойчивото разви-тие, допълнено с мерки за защита на бедните и уязвими групи;г) да се улеснят международните изследвания чрез сътрудничество в областта на зелените технологии, с участието на развиващите се страни, като се оси-гури така разработените технологии да остават в публичното пространство и са достъпни за разви-ващите се страни, на допустими цени;д) да се насърчава създаването на Центрове за вър-хови постижения като възлови пунктове за зелени технологии и развойна дейност;е) да подпомага учени и инженери от развиващите се страни, както и научни и инженерни институции за поощряяване на усилията им за изграждане на зелени технологии и използване на традиционни знания;ж) да се създаде схема за развитие на капацитета за предоставяне на съвети на конкретна страна и, когато това е уместно, съвети на конкретен регион и сектор към всички заинтересовани страни и под-помагане за достъп до налични фондове.

43. Ние признаваме значението на измерването на гло-балния прогрес. В тази връзка, ние ще се ръководим от пътна карта, която съдържа следните индикативни цели и времеви график:

а) 2012 ~ 2015 г.: установяване на показатели и мерки за оценка на прилагането; установяване на механизми за трансфер на технологии, обмен на ноу-хау, както и повишаване на капацитета;б) 2015 ~ 2030: прилагане и периодична оценка на постигнатия напредък;в) 2030 г.: цялостна оценка на напредъка.

Ние помолихме Генералния секретар, в тясно сътруд-ничество със системата на ООН, да представи доклад на Общото събрание на неговата 67-ма сесия, който детайлизира по-нататъшни стъпки в това отношение.

IV. ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

A. Укрепване, реформиране и интегриране на



трите стълба

44. Ние признаваме, че силно управление на местно, национално, регионално и глобално ниво е от реша-ващо значение за развитие на устойчивото развитие. Укрепването и реформирането на институционалната рамка трябва, наред с другите неща:

а) да интегрира трите стълба на устойчивото разви-тие и да насърчава прилагането на Дневен ред 21 и съответните резултати в съответствие с принци-пите на универсалност, демокрация, прозрачност, ефективност на разходите и отчетност, като се имат предвид Принципите от Рио и по-специално общи-те, но диференцирани отговорности.б) да осигури свързващо провеждано от правител-ството политическо ръководство на устойчивото развитие и определяне на конкретни действия, за да се изпълни програмата за устойчиво разви-тие чрез насърчаване на интегрирано вземане на решение на всички нива.в) да наблюдава напредъка в изпълнението на Дне-вен ред 21 и съответните резултати и споразумения на местно, национално, регионално и глобално равнище.

г) да укрепва съгласуваността между агенции, фондове и програми от системата на Обединените нации, включително международните финансови и търговски институции.

Б. оС, ИКоСоС, Комисия по устойчиво развитие, Съвет по устойчиво развитие - предложение

Общото събрание45. Ние потвърждаваме централната роля на Общо-то събрание като най-висш политически орган и го призоваваме да продължи да включва устойчивото развитие като ключов елемент от общата рамка за дей-ностите на Организацията на обединените нации.

Икономически и социален съвет46. Ние потвърждаваме, че Икономическият и соци-ален съвет е централен механизъм за координиране на системата на Обединените нации и нейните спе-циализирани агенции както и надзор върху нейните помощни органи, по-специално нейните функционал-ни комисии.

47. Ние също така потвърждаваме, че Икономическият и социален съвет е централен форум за междуправи-телствени обсъждания на икономически и социални въпроси, а също така и че предоставя ръководство и координация на оперативните дейности на системата на ООН за развитие в тази област.

48. Ние сме съгласни да се насърчава ролята на Иконо-мическия и социален съвет в процеса на интеграция на трите стълба на устойчивото развитие, включи-телно чрез по-добро използване на координацион-ния сегмент на Икономическия и социален съвет за наблюдение на изпълнението на споразуменията за устойчиво развитие и по същия начин, да се използват оперативните дейности на ИКОСОС и хуманитарните сегменти за насърчаване на включването на устойчи-вото развитие в програмите на агенциите на ООН и нейните програми.

Комисия по устойчиво развитие49. Ние потвърждаваме ролята на Комисията по устой-чиво развитие като комисия на високо ниво по устой-чиво развитие в системата на Обединените нации. Ние сме съгласни да се разгледат възможности за подобряване на работните методи, дневният ред и



програма за работата на Комисията, за да се улесни, насърчи и координира прилагането на устойчивото развитие, включително мерки за осигуряване на по-целенасочено, балансирано и отзивчиво ангажиране с по-ограничен набор от въпроси и подобрено изпъл-нение на неговите решения. Съгласни сме също да се обмислим начини за подобряване на функцията за мониторитг на работата на Комисията, включително чрез доброволен процес на мониторинг. ИЛИ

Съвет по устойчиво за развитие49 /алтернатива/ Ние решаваме да трансформираме Комисията по устойчиво развитие в Съвет по устой-чиво за развитие, който ще служи като авторитетен орган на високо равнище за разглеждане на въпроси, свързани с интегрирането на трите измерения на устойчивото развитие.49 /втора алтернатива/ Работата на Съвета трябва да се основава на основните документи в областта на устой-чивото развитие, като Дневен ред 21, Принципите от Рио и свързаните резултати. Съветът следва, наред с другото, пълноценно да из-пълнява функциите и мандата на Комисията за устой-чиво развитие. Тя ще се ръководи от необходимостта за насърчаване на интеграцията на трите стълба на ус-тойчивото развитие, насърчаване на ефективното из-пълнение на всички нива и насърчаване на ефективна институционална съгласуваност. Тя трябва да помогне за засилване на участието на всички заинтересовани страни, особено на големите групи, в последващите действия след Рио +20.49 /трета алтернативна/ Ние молим Председателя на Общото събрание да проведе открити, прозрачни и приобщаващи преговори, с цел определяне на ман-дата, условията, функциите, размера, състава, член-ството, работните методи и процедури на Съвета и да докладва за резултатите преди края на 67-ата сесия на Общото събрание.

В. ЮнЕП, предложение на специализираната агенция за околна среда, международните финансови инсти-туции, оперативните дейности на организацията на обединените нации на национално равнище

50. Ние потвърждаваме необходимостта от укрепване на международното управление по околната среда в контекста на институционалната рамка за устойчиво

развитие, с цел насърчаване на балансирано интег-риране на икономическия, социалния и екологичния стълбове на устойчивото развитие, и за тази цел:51. Ние сме съгласни да се укрепи капацитета на ЮНЕП за да изпълни мандата си чрез създаване на универсално членство в нейния управителен съвет и призоваваме за значително повишаване на нейната финансова база, за задълбочаване на координацията на политиките и за засилване на средствата за изпъл-нение.ИЛИ51 /алтернатива/ Ние решаваме да се създаде специ-ализирана агенция на ООН за околната среда с уни-версално членство в Управителния съвет, въз основа на UNEP, с преработен и укрепен мандат, подкрепен със стабилни, адекватни и предсказуеми финансови вноски, функционираща на равни начала с другите специализирани агенции на ООН. Тази агенция, ба-зирана в Найроби, ще си сътрудничи тясно с другите специализирани агенции.

52. Ние подчертаваме необходимостта от редовен преглед на състоянието на планетата и капацитета на издържливост на Земята и молим Генералния секретар да координира подготовката на този преглед в консул-тация със съответните международни организации и системата на ООН.

53. Ние призоваваме за укрепване на научната основа на вземане на решения в системата на ООН и призна-ваме, че взаимодействието между науката и политика-та трябва да се засили.

54. Ние признаваме, че на устойчивото развитие тряб-ва да се отдели необходимото внимание от междуна-родните финансови институции, особено - Световната банка и Международния валутен фонд, регионалните банки за развитие, УНКТАД и Световната търговска организация в регулирането на глобалната търговия. В това отношение, ние се обръщаме към международ-ните финансови институции да преразгледат своите програмни стратегии, за да се гарантира предоставя-нето на по-добра подкрепа на развиващите се страни за осъществяване на устойчиво развитие.

55. Ние признаваме, че координацията и сътрудни-чеството сред МВнР са необходими с цел, наред с дру-гото, да се разгледа фрагментирането на политиката



и се избегне припокриване и дублиране. Ние привет-стваме вече започнатата работа за подобряване на взаимодействието между трите конвенции в клъстера на химикалите и отпадъците. Ние призоваваме за по-нататъшни мерки за подобряване на координацията и сътрудничеството между МВнР в други клъстери.

56. Ние подчертаваме необходимостта от засилване на оперативните дейности за устойчиво развитие, особе-но навлизането на системата на ООН в тази област.

57. Ние сме съгласни по-нататък да се разгледа въ-проса за създаването на Омбудсман или на Върховен комисар за Бъдещите Поколения, за насърчаване на устойчивото развитие.

58. Ние сме съгласни да се предприемат стъпки, за да се даде допълнителна сила на Принципа 10 на Рио на глобално, регионално и национално ниво, както е подходящо.

Г. регионално, национално, местно ниво

59. Ние потвърждаваме, че всеобхватните стратегии за устойчиво развитие, включени в националните плано-ве за развитие са ключови инструменти за изпълнение на ангажиментите за устойчиво развитие на регионал-но, национално и поднационално равнище.

60. Ние призоваваме за укрепването на съществува-щите регионални и субрегионални механизми, вклю-чително на регионалните комисии за насърчаване на устойчивото развитие чрез изграждане на капацитет, обмен на информация и опит и предоставяне на екс-пертен опит.

61. Ние подчертаваме необходимостта от по-съгла-сувано и по-интегрирано планиране и вземане на решения на национално ниво. Затова ние призовава-ме страните да създадат и укрепят, както е подходящо, национални съвети по устойчиво за развитие, за да имат възможност да координират и консолидират, а така също и да осигурят включването на междусектор-ни въпроси в най-високите органите за вземане на решения, с интеграцията и пълноценното участие на всички заинтересовани страни.

62. Ние признаваме необходимостта от интегриране

на устойчива градска политика за развитие като клю-чов компонент на националната политика за устойчи-во развитие и в тази връзка, да се даде възможност на местните власти да работят по-тясно с националните правителства. Ние отчитаме, че партньорството между градовете се очертава като водеща сила за действие към устойчиво развитие. Ние се ангажираме да подкрепяме международното сътрудничество между местните власти, включително чрез помощ от международни организации.

V. РАМКА ЗА ДЕЙСТВИЕ И ПОСЛЕДВАЩИ СТЪПКИ

а. Приоритетни /ключови/ тематични/ междусекторни въпроси и области

63. Ние признаваме, че напредъкът в изпълнението изисква да е обърне внимание на редица секторни и междусекторни приоритетни области, както и за осъ-ществяване на връзката между различните сектори. Ние също така признаваме, че оценяването на напре-дъка в тези области може да се възполза от определя-нето пожеланите цели, целеви обекти и показатели, както е подходящо. Ето защо ние се ангажираме със следните действия:

Продоволствена сигурност64. Ние потвърждаваме правото на храна и да при-зоваваме всички държави да дадат приоритет на устойчивото интензифициране на производството на храни чрез увеличени инвестиции в производството на местна храна, подобряване на достъпа до локални и глобални селскостопански и на хранително-вкусова-та промишленост пазари при намаляване на загубите по цялата верига на доставките, като се обърне специ-ално внимание на жените, дребните производители, младежите и местни фермери. Ние се ангажираме да се гарантира правилното хране-не на нашите народи.

65. Ние призоваваме за по-прозрачни и отворени сис-теми за търговия и, където е уместно, практики, които допринасят за стабилността на цените на храните и на вътрешните пазари, да се осигури достъп до земя, вода и други ресурси, както и подкрепа на програми за социална защита.

66. Ние също подкрепяме и инициативи на всички



нива, които подобряват достъпа до информация, усилват взаимодействието между земеделските про-изводители и експерти чрез образователни и консул-тантски услуги, както и увеличаване на използването на подходящи технологии за устойчиво селско стопан-ство.

Води67. Ние подчертаваме значението на правото на безо-пасна и чиста питейна вода и канализация като човеш-ко право, което е от съществено значение за пълното възползване от живота и всички човешки права. Освен това, ние подчертаваме изключителната важност на водните ресурси за устойчиво развитие, включително изкореняването на бедността и глада, за общественото здраве, сигурността на храните, водната енергия, селското стопанство и развитието на селски-те райони.

68. Ние признаваме необходимостта от определяне на цели за управление на отпадъчните води, вклю-чително намаляване на замърсяването на водите от домакинствата, промишлените и селскостопанските източници и насърчаване на ефективното използване на водата, третирането на отпадните води и използва-нето на отпадъчни води като ресурс, особено в разши-ряването на градските райони.

69. Ние подновяваме нашия ангажимент поет в Плана за изпълнение от Йоханесбург (JPOI) по отношение на разработването и прилагането на интегрираното управление на водните ресурси и планове за водна ефективност. Ние потвърждаваме нашия ангажимент към Международното десетилетие за действие “Вода за живот” 2005-2015. Ние насърчаваме инициативи за сътрудничество в управлението на водните ресурси, по-специално чрез развитие на капацитет, обмен на опит, добри практики и научени уроци, както и споделяне на подходящи екологосъобразни технологии и ноу-хау.

Енергия70. Ние предлагаме да се опрем на инициативата Устойчива енергия за всички, стартирана от Гене-ралния секретар, с цел да се осигури универсален достъп до основно минимално ниво на съвременни енергийни услуги както за потреблението, така и за производството към 2030 г., подобряване на енер-

гийната ефективност на всички нива с цел да се удвои скоростта на подобрение към 2030 г. и удвояване на дела на възобновяемата енергия в световното произ-водство на енергия към 2030 г. чрез насърчаване на развитието и използването на възобновяеми енергий-ни източници и технологии във всички страни.Ние призоваваме за осигуряване на подходящи финансови ресурси, с достатъчно добро качество и своевременното им предоставяне на развиващите се страни за осигуряване на ефективно и по-широкото използване на енергийните източници.

71. Съгласни сме, че всяка страна трябва да работи за нисковъглеродно развитие. Ние насърчаваме по-широкото използване на инструменти за енергийно планиране, за да се осигури стабилна рамка за донори и партньори да координират своите усилия в сътруд-ничество за развитие.

Градове72. Ние се ангажираме да насърчаваме интегриран и цялостен подход към планирането и изграждането на устойчиви градове чрез подкрепа на местните власти, ефективни транспортни и комуникационни мрежи, зелени сгради и ефикасни населени места и система за предоставяне на услуги, подобряване на качеството на въздуха и водата, намаляване на отпадъците, подо-бряване на готовността за посрещане и реагиране на бедствия, както и повишена устойчивост на климата.

Зелени работни места - социално включване73. Ние съзнаваме, че развитието на човешкия капаци-тет е от съществено значение за постигането на ико-номически растеж на широка основа, изграждане на силни, устойчиви общности, насърчаване на социално-то благосъстояние и подобряване на околната среда. Работниците трябва да имат умения и защити, необ-ходими за участие в прехода към и възползването от зелената икономика , която има голям потенциал за създаване на достойни работни места, особено за мла-дите хора, както и за изкореняване на бедността.

74. Ние също така признаваме, че значителни възмож-ности за създаване на работни места може да се поя-вят чрез инвестиции в публични работи за възстановя-ване и подобряване на природния капитал, практики за устойчиво управление на земите и водите, семейно фермерство, екологичното земеделие, органични



производствени системи, устойчиво управление на горите, рационално използване на биоразнообразие-то за икономически цели, както и нови пазари, свър-зани с възобновяеми и неконвенционални енергийни източници. Ние насърчаваме бизнеса и индустрията да доприна-сят за създаването на зелени работни места чрез тех-ните глобални вериги за доставки, включително чрез подпомагане на малки и средни предприятия.

75. Ние признаваме и потвърждаваме, че социалното благосъстояние и растеж също са изградени върху здрава и висококачествена инфраструктура, която създава работни места и богатство, добавя дългосроч-на стойност и дава възможност за широко включване. В тази връзка, ние се ангажираме с повишаване на инвестициите в инфраструктура, която насърчава устойчивото развитие.

76. Разбирайки, че изграждането на зелени икономики ще зависи основно от създаването на “зелени” работни места, ние сме съгласни да се предприемат следните мерки:

а) подобряване на познанията за тенденциите в зелените работни места, развитието, както и интегриране на съответните данни в националните икономически статистики;б) да се работи по потенциалния недостиг на уме-ния чрез създаване на карти на уменията и насър-чаване на програмите за обучение по зелените работни места;в) създаване на благоприятна среда за енергично създаване на добри работни места от частни пред-приятия, които инвестират в “зелената” икономика, включително от малки и средни предприятия.

77. Ние подчертаваме необходимостта да се осигури социална защита на всички членове на обществото, включително и тези, които не са заети в официалната икономика. В тази връзка, ние силно насърчаваме на-ционални и местни инициативи, насочени към осигу-ряване на социална защита на всички граждани.

Океаните и моретата, малки островни развиващи се страни /МОРС/78. Ние признаваме, че океаните са от решаващо значение за устойчивост на системите за поддържане на живота на Земята. Безгрижната експлоатация на

океаните и техните ресурси излага на риск способнос-тта на океаните да продължат да осигуряват храна, други икономически ползи и екологични услуги на човечеството. Ние подчертаваме значението на опазването, устойчи-вото управление и справедливо споделяне на морски-те и океанските ресурси. Ние също така признаваме значителната икономическа, социална и екологична полза от кораловите рифове за островните и край-брежните държави, като подкрепяме сътрудничество-то на основата на Кораловата триъгълна инициатива (КТИ) и Международната инициатива коралов риф (МИКР).

79. Ние одобряваме Редовния процес на глобална морска оценка като надежден, здрав процес и под-крепяме завършването на неговата първа глобална интегрирана оценка на състоянието на морската среда към 2014 година. Ние призоваваме за разглеждане на констатациите на оценката при формулирането на националната, регионалната и глобалната политика за океаните.

80. Ние отбелязваме създаването от Общото събрание на ООН на Ad Hoc открита за участие неофициалната работна група за проучване на въпросите, свързани с опазването и устойчивото използване на морското би-ологично разнообразие извън зоните под национална юрисдикция и сме съгласни да започнат възможно най-скоро преговорите за споразумение относно прилагането на Конвенцията на ООН по морско право, което би се занимало с въпросите за опазването и ус-тойчивото използване на морското биоразнообразие в областите извън националната юрисдикция.

81. Ние призоваваме страните да постигнат напредък в изпълнението на Глобалната програма за действие за защита на морската среда от наземни дейности, включително допълнителното изграждане на капаци-тет и мобилизиране на ресурси за инвестиции в обра-ботката на човешките отпадъци и отпадъчните води и да се разработи глобален план за действие за борба с отпадъците в морските води и замърсяването.

82. Ние също така предлагаме да се създаде междуна-родна мрежа за наблюдаване окисляването на океани-те и да работим заедно за предотвратяване на по-на-татъшно окисляване на океанските води.



83. Ние отбелязваме, че въпреки споразумението за възстановяване на рибните запаси в световен мащаб до устойчиви нива към 2015 г., много от запасите про-дължават да бъдат изчерпвани неустойчиво.Ние призоваваме държавите отново да се ангажират с поддържане или възстановяване на изтощените рибни запаси до устойчиви нива и допълнително да се ангажират с изпълнението на научно-обосновани планове на управление за възстановяване на запаси-те до 2015 г.

84. Ние призоваваме страните да се борят с незакон-ния, безотчетен и нерегулиран риболов (НБН) чрез приемане и прилагане на ефективни инструменти в съответствие с международното право.Ние отбелязваме споразумението за мерки от дър-жавния пристанищен контрол за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, безотчетен и нерегулиран риболов, одобрен от ФАО през 2009 г. и призоваваме държавите, които още не са се присъеди-нили към споразумението да направят това.

85. Ние потвърждаваме, че малките островни раз-виващи се страни (МОРС) остават специален случай за устойчиво развитие с оглед на техните уникални и специални уязвимости. Уязвимостта на малките островни развиващи се страни се е влошила през последните две десетилетия, главно поради по-висо-кото им излагане на външни сътресения, включително увеличаващото се неблагоприятно въздействие на изменението на климата, по-чести и интензивни при-родни бедствия, както и кризите с горивата, храните и финансите, съчетани с недостатъчна международна подкрепа.

86. Ние призоваваме за увеличаване на усилията за подпомагане на малките островни развиващи се стра-ни в прилагането на BPOA и MSI и постигане на устой-чиво развитие, включително подобряване и укрепване на съответните субекти в рамките на системата на Обе-динените нации, които подкрепят устойчивото разви-тие на МОРС. Ние също така призоваваме за свикване на третата международна конференция за устойчиво развитие на малките островни развиващи се държави през 2014 г.

Природни бедствия87. Ние повтаряме призива намаляването на риска от

бедствия да продължи да се разглежда в контекста на устойчивото развитие и се постави в рамките на днев-ния ред за развитие след 2015 г.Ние призоваваме за по-голяма координация на на-ционално, регионално и международно равнище за силен отговор на природните бедствия, подобряване на прогнозирането и системите за ранно предупреж-дение, както и по-тясна координация между ответ-ните действия при извънредни ситуации, ранното възстановяване и усилията за развитие, включително приемането на “Рамка след Хиого” и интегрирането й в политиката за развитие.

Изменение на климата88. Ние потвърждаваме, че изменението на климата е едно от най-големите предизвикателства на нашето време и изразяваме нашата дълбока загриженост, че развиващите се страни са особено уязвими и изпитват нарастващите негативни въздействия от изменението на климата, което сериозно подкопава продовол-ствената сигурност и усилията за изкореняване на бедността, а така също застрашава териториалната цялост, жизнеността, както и самото съществуване на малките островни развиващи се държави. Ние привет-стваме резултатите от 17-та конференция на страните участнички в Конвенцията на ООН по климатичните промени /COP17/ в Дърбан и с нетърпение очакваме спешното изпълнение на всички постигнатите догово-рености.

89. Ние насърчаваме международни инициативи и



партньорства за решаване на взаимовръзката между вода, енергия, храна и изменението на климата, за да постигне единодействие, както и за свеждане до минимум на конфликтите между целите на политиката, които са особено чувствителни към въздействието върху уязвимите групи от населението.

Гори и биологично разнообразие90. Ние подкрепяме политическите рамки и пазарни инструменти, които ефективно забавят, спират и обръ-щат в обратна посока обезлесяването и деградацията на горите, а така също насърчават устойчивото използ-ване и управление на горите, както и тяхната консер-вация и реставрация. Ние призоваваме за спешно приложение на “Правно незадължителен инструмент за всички видове гори (NLBI)”.

91. Ние приветстваме протокола от Нагоя, приет на десетото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие. Ние подкрепяме включването на биоразнообразието и екосистемните услуги в политиките и процесите на вземане на решения на международно, регионално и национално равнище, а също насърчаваме инвестици-ите в природния капитал чрез подходящи стимули и политики, които поддържат устойчиво и справедливо използване на биологичното разнообразие и еко-системите.

Деградация на земите и опустиняване92. Ние признаваме икономическото и социалното значение на земята и по-специално нейния принос за растежа, сигурността на продоволствието и изкореня-ването на бедността, а също отбелязваме, че интензив-ността на превръщане в пустиня на по-голямата част от обработваемата земя в Африка е сериозно предиз-викателство за устойчивото развитие в региона. Ние призоваваме за засилена подкрепа от международна-та общност за прилагането на Конвенцията на ООН за борба с напредването на пустините (UNCCD).

93. Ние сме съгласни да се подкрепят партньорства и инициативи за опазване на почвените ресурси, като например Глобалното партньорство за почвата (GSP). Ние също така насърчаваме научните изследвания и инициативи, насочени към широко повишаване на информираността за икономическите ползи от поли-тиките за устойчиво управление на земите, с което се

постига здравословна и продуктивна земя и почва.

Планини94. Ние признаваме, че планините са силно уязвими от глобалните промени като изменението на климата и често са дом на общности, включително коренно население, които са развили устойчиви форми на използване на техните ресурси, но все още често са маргинализирани, понякога с високи равнища на бед-ност и излагане на природни рискове и несигурност на прехраната. Ние признаваме ползите, произтичащи от планините и свързаните с тях екосистеми. Ние също така признаваме необходимостта да се проучат гло-бални, регионални, национални и местни механизми за компенсиране и възнаграждаване на планинските общности за предоставяните от тях услуги чрез защита на екосистемата.

Химикали и отпадъци95. Ние призоваваме за укрепване на Стратегическия подход за международно управление на химикали (SAICM), за увеличаване на усилията към по-стабилен, последователен, ефективен и ефикасен международен режим за химикалите през целия им жизнен цикъл. Устойчиво и адекватно дългосрочно финансиране ще бъде важно за да се помогне на развиващите се страни с добро управление на химикалите и отпадъците чрез интегриран подход.

96. Ние приветстваме засилената координация и сътрудничество между Базелската конвенция, Ротер-дамската конвенция и Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, като призова-ваме за публично-частни партньорства, насочени към повишаване на капацитета и подобри технологията за екологосъобразно управление на отпадъците.Ние също така отбелязваме със загриженост възник-ващите предизвикателства от електронните отпадъци и пластмаси в морската среда, които следва да бъдат третирани, наред с другото, чрез подходящи програ-ми и екологосъобразни технологии за оползотворява-не на материали и енергия.

Устойчиво потребление и производство97. Ние сме съгласни да се създаде 10-годишна рамка на програми за устойчиво потребление и производ-ство (SCP), като част от глобален пакт за устойчиво потребление и производство, въз основа на текста,



разработен на преговорите в Комисията на ООН по въпросите на устойчивото развитие на нейната девет-надесета сесия.

Образование98. Ние признаваме, че достъпът на всички хора до качествено образование е съществено условие за устойчиво развитие и социално включване. Ние се ангажираме с увеличаване на приноса на нашите образователни системи към постигането на устойчиво развитие, включително чрез засилено обучение на учители и развитие на учебните програми.

99. Ние призоваваме университети да станат модели на добри практики и трансформация, като служат за пример на устойчивост на съоръженията в техните кампуси и преподаване на устойчивото развитие като модул във всички дисциплини. По този начин устой-чивите практики ще бъдат вградени в обучението и действията.

100. Ние насърчаваме дейностите по международния образователен обмен в областта на образованието за устойчиво развитие, включително учредяването на ас-пирантури и стипендии за международно изследване в дисциплини и интердисциплинарни области, отнася-щи се до насърчаване на устойчивото развитие.

101. Ние сме съгласни за насърчаване на образова-нието за устойчиво развитие извън целите на Десе-тилетието на Организацията на обединените нации по образованието за устойчиво развитие през 2014 г., за образоване на едно ново поколение студенти в ценностите, основните дисциплини и холистичните, интердисциплинарни подходи, които са от съществено значение за насърчаване на устойчивото развитие.

Равенство между половете102. Ние признаваме, че устойчивото развитие е свързано към и зависи от икономическия принос на жените, както официален, така и неофициален. Ние отбелязваме с безпокойство, че устойчиви социални и икономически несправедливости продължават да вли-яят на жените и децата, които съставляват по-голямата част от хората, живеещи в бедност.

103. Ние призоваваме за премахване на бариерите, които попречиха на жените да бъдат пълноправни

участници в икономиката и за отключване на техния потенциал като движеща сила за устойчиво развитие, и сме съгласни да се даде приоритет на мерките за на-сърчаване на равенството между половете във всички сфери на нашите общества, включително образование, заетост, собственост на ресурси, достъп до правосъ-дие, политическо представителство, институционално вземане на решения, полагане на грижа и управление на домакинството и общността.

104. Ние подкрепяме работата на жените в ООН за постигане на равенството между половете и овластя-ването на жените във всички аспекти на живота, както и да се отделя по-голямо внимание на връзките между равенството между половете и насърчаване на устой-чивото развитие.

Б. Ускоряване и измерване на напредъка105. Ние признаваме, че целите и жалоните са от съществено значение за измерване и ускоряване на напредъка към устойчиво развитие, и се съгласяваме да започне един всеобхватен процес, който да старти-ра до 2015 г.

а) набор от глобални цели за устойчиво развитие, които отразяват едно интегрирано и балансирано третиране на трите измерения на устойчивото раз-витие, са в съответствие с принципите на Дневен ред 21, а така също са универсални и приложими за всички страни, но с възможност за диференцирани подходи сред страните;б) механизъм за периодично проследяване и отчи-тане на напредъка към постигането им.

106. Каним всички заинтересовани страни/партньори да се присъединят към този процес и молим Генерал-ния секретар на ООН да координира този процес.

107. Ние предлагаме целите на устойчивото развитие да включват образци на устойчиво потребление и производство, както и приоритетните области, като: океаните; сигурността на прехраната и устойчиво зе-меделие; устойчива енергия за всички; достъп до вода и ефективност; устойчиви градове; “зелени” работни места; достоен труд и социално включване; намалява-не на риска от бедствия.

108. Ние считаме, че целите за устойчиво развитие следва да допълват и укрепват Целите на хилядолети-


ето в Програмата за развитие за периода след 2015 г., с оглед установяването на набор от цели през 2015 г., които са част от Дневния ред на ООН за развитие след 2015 г.

109. Ние също така предлагаме напредъкът за пости-гане на тези цели да бъде измерен по съответните показатели и оценен по конкретни цели, които трябва да бъдат постигнати по възможност до 2030 г. и молим Генералния секретар за предложения в това отноше-ние.

110. Ние вземаме решение да се укрепва капацитета на всички страни, да се събират и анализират данни и информация, необходими за да се подпомогне на-блюдението на напредъка към постигане на целите за устойчиво развитие. Молим Генералния секретар, с подкрепата на заинтересовани донори, системата на ООН, международни организации и други структури, да насърчава глобално партньорство в това отноше-ние.

111. Ние също така признаваме ограниченията на БВП като мярка за благосъстояние. Ние сме съгласни за по-нататъшно развитие и укрепване на показателите, допълващи БВП, които да включват икономически, социални и екологични измерения по един баланси-ран начин. Ние молим Генералния секретар да създаде процес на консултация със системата на ООН и други съответни организации.

В. Средства за изпълнение

Финансиране112. Ние призоваваме за изпълнение на всички офи-циални ангажименти за подпомагане на развитието, включително ангажиментите от страна на много от развитите страни за постигане на целта от 0,7% на брутния национален продукт за официална помощ за развиващите се страни до 2015 г., както и цел от 0,15 до 0,20 на сто от брутния национален продукт за официална помощ за развитие на най-слабо развитите страни. За да постигнат своите договорени графици, страните донори следва да вземат всички необходи-ми и подходящи мерки за повишаване на процента на предоставяне на помощ, за да изпълнят своите ангажименти. Ние призоваваме тези развити страни,

които още не са направили това, да направи допълни-телни конкретни усилия за постигане на целта от 0,7% от брутния национален продукт за официална помощ за развитие за развиващите се страни, включително конкретна цел от 0,15 до 0,20 на сто от брутния наци-онален продукт за официална помощ за развитие за най-слабо развитите страни в съответствие с Програ-мата на Истанбул за действие по отношение на най-слабо развитите страни за десетилетието 2011-2020 г. в съответствие с поетите ангажименти.

113. Ние призоваваме да се даде приоритет на ус-тойчивото развитие в разпределението на ресурси в съответствие с приоритетите и нуждите на развива-щите се страни, както и за значителното увеличаване на предоставянето на финансиране за развиващите се страни за устойчиво развитие.

114. Ние призоваваме за увеличаване на ефектив-ността на помощта, като вземаме предвид Парижката декларация, Програмата за действие от Акра и Парт-ньорството за ефективно сътрудничество за развитие от Бусан за да се установи, че помощта е ефикасна, отговорна и отзивчива към нуждите и приоритетите на развиващите се страни. Налице е необходимост от по-голяма съгласуваност, както на международно, така и на национално ниво, включително ефективен надзор над ресурсите, за да се осигури развиващите се страни да имат стабилен и предвидим достъп до адекватно финансиране, включително и от частния сектор за насърчаване на устойчивото развитие.

115. Ние приветстваме продължаващите усилия за укрепване и подкрепа на сътрудничеството Юг-Юг и тристранното сътрудничество. Ние подчертаваме, че сътрудничеството Юг-Юг не е заместител, а по-скоро допълнение към сътрудни-чеството Север-Юг. Ние също така подчертаваме, че тристранното сътрудничество следва и по нататък да се използва като ефективно средство за развитие на сътрудничеството.

116. Ние потвърждаваме ключовата роля на частния сектор за насърчаване на устойчивото развитие, включително чрез мулти-партньорства между заинте-ресованите. Обществената политика трябва да създа-де стабилен инвестиционен климат и регулаторната



рамка, благоприятна за дългосрочна инвестиция и социално и екологично отговорно поведение от стра-на на бизнеса и индустрията.

117. Ние призоваваме за укрепване на Глобалния фонд за околната среда, с редовност във финансовите потоци и за реформа на процеса на управление към по-прозрачни и демократични системи. Ние призова-ваме за опростяване на процедурите и помощта към най-слабо развитите страни и малките островни раз-виващи се страни при достъпа им до ресурси от ГЕФ.

Наука и технология118. Ние потвърждаваме ангажиментите, свързани с науката и технологиите, съдържащи се в Декларацията от Рио за околната среда и развитието, Дневен ред 21 и в резултатите на другите срещи на върха на Органи-зацията на обединените нации и конференциите.

119. Ние признаваме значението на укрепването на научния, технологичния и иновационния капацитет на страните за насърчаване на устойчивото развитие. В тази връзка, ние подчертаваме необходимостта от ефективни механизми, подобрени средства, подходя-ща благоприятстваща среда и премахване на пречките за увеличаване на мащабите на развитието и транс-фера на технологии към развиващите се страни.120. Ние сме съгласни да се засили международното сътрудничество, благоприятстващо инвестициите, и трансфера на технологии, развитието и разпростране-нието.

Изграждане на капацитет121. Ние потвърждаваме необходимостта от осигуря-ване на подкрепа за съществуващите регионални и подрегионални структури и механизми в развиващите се страни и насърчаване на създаването им, където е необходимо, с цел улесняване на сътрудничеството и обмена на информация, включително изграждане на капацитет, обмен на опит и експертиза, за постигане на напредък в изпълнението на решенията на регионал-но и подрегионално равнище.

122. Ние призоваваме за незабавно изпълнение на Стратегическия план за поддръжката на технологиите от Бали и изграждане на капацитет.

123. Ние призоваваме за участие и представителство на учени от развиващите се страни в процесите, свър-зани с оценката на глобалната околна среда и устой-чивото развитие за укрепване на научния капацитет в тези страни.

Търговия124. Ние призоваваме членовете на СТО да удвоят усилията за постигане на универсална, основаваща се на правила, открита, недискриминационна и спра-ведлива многостранна система за търговия, както и за ранен, балансиран, амбициозен и ориентиран към развитието резултат от Кръга по развитието на много-странните търговски преговори в Доха.Ние призоваваме за пълна реализация на ангажи-ментите, поети в Декларацията от Хонг-Конг 2005 г. на министрите на СТО в полза на най-слабо развитите страни.

125. Ние потвърждаваме, че има спешна необходимост за международните икономически и финансови инсти-туции да работят заедно, за да гарантират, че развива-щите се страни, особено най-слабо развитите страни, са в състояние да се възползват от предимствата на многостранната търговска система и тяхната интегра-ция в глобалните пазари.

126. Ние подкрепяме евентуалното постепенно прекратяване на изкривяващите пазара и вредни за околната среда субсидии, които препятстват прехода към устойчиво развитие, включително тези за изко-паемите горива, селското стопанство и рибарството, с гаранции за защита на уязвимите групи.

127. Ние подкрепяме изграждането на търговски капа-цитет и улесняващите дейности на международните и регионални организации, които биха подпомогнали развиващите се страни, особено най-слабо развитите страни, при идентифицирането и използването на нови възможности за износ, включително тези, създа-дени от прехода към зелена икономика.

Резюме на ангажиментите128. Ние приветстваме доброволните ангажименти, поети в Рио +20 и приканваме Генералния секретар да ги събере в регистър, който ще служи като рамка за отчетност.



ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ

ЛИПСАТА НА ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯпречи на устойчивото развитие

Дългосрочната устойчивост на хората и планетата трябва да бъдат в основата на всички икономически и политически решения, се казва в новия доклад на Организацията на обединените нации, подготвен от Групата на високо равнище за глобална устойчивост.

Групата беше създадена през 2010 г. от Генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, за да посъветва света как да се промени начина, по който прави бизнес, за по-глед отвъд БВП, за привеждане на собствения капитал и наука с посока към опазване на околната среда.

През 1987 г. епохално проучване на Световната комисия по околна среда и развитие - известно като „Доклада Брунтланд” - въвежда концепцията за устойчиво развитие в международния дебат. Четвърт

изводи и коментари от Доклада на Групата на високо равнище за глобална устойчивост при ООН

век по-късно в настоящия доклад: “Жизнеустойчиви хора, жизнеустойчива планета: стойностен избор на бъдеще” се подчертава колко малко дебатът се е прид-вижил напред и се призовава широко приета идеята за устойчиво развитие най-сетне да се превърне в реалност в ежедневието на земята.

В доклада се казва, че утойчивото развитие страда от липсата на политическа воля и от липса на реално присъствие както в националния, така и в междуна-родния икономически дебат. Дадени са 56 препоръки към световния форум „ Рио +20”, който може да проме-ни това.

Препоръките включват премахването на субсидиите за изкопаемите горива, предоставяне на нови възмож-ности за “зелен” растеж и анализ на пълните разходи, свързани с околната среда за производство и потреб-ление.

“Твърде дълго икономисти, социални и екологични учени са говорили на различни езици. Дошло е време-то да се обединят дисциплините, да се разработи един общ език за устойчиво развитие, който да се се издиг-не над воюващите лагери; на парадигма на устойчи-вото развитие в официалната икономика” - се казва в предговора на Доклада и се уточняват 12 ключови области за действие:

1) Трите ключови области на вода, енергия и храна трябва да се обединят в едно цяло и вече да не се третират отделно.

2) Науката и политиката трябва да бъдат по-добре интегрирани и да съгласуват помежду си определе-нията за “планетарни граници”, “екологични прагове” и “повратни точки”. По-голямо внимание да се обърне на океаните и “си-нята икономика.”

Бан Ки Мун - Генерален секретар на ООН

UNGIS

формиране на политики


3) Да се постигне консенсус за всички екологични и социални разходи за производство и консумация, като се предлагат нови възможности за “зелен” растеж.

4) Социалното включване трябва да бъде адресира-но и насочено срещу задълбочаване на социалното неравенство.

5) Собственият капитал на бизнеса трябва да бъде в челните редици на устойчивото развитие. Младите хора най-сетне трябва да бъдат включени в общество-то, политиката, труда и развитието на бизнеса.

6) Действителното равенство между половете пред-поставя успешен преход към устойчиво развитие.

7) Международната общност трябва да оценява раз-витието отвъд БВП и да търси нов индекс за устойчиво развитие.

8) Трябва да бъдат мобилизирани огромни нови

източници на капитал - както частни, така и публични, иначе помощта за развитие ще остане под критичния минимум.

9) Устойчивото развитие трябва да бъде в челните редици на политически програми и бюджети.

10) Международните институции ще играят ключова роля в преминаването към устойчиво състояние на държавите. Нужно е създаването на Съвет за глобално устойчиво развитие и приемането на цели.

11) Да се увеличат ресурси за адаптация и намаляване на риска от бедствия. 12) Правителства, пазари и хора, всички трябва да погледнем отвъд краткосрочните си планове.

Стимули, благоприятстващи краткосрочни планове, трябва да бъдат оспорени. Устойчивият избор трябва да стане по-достъпен за потребителите.


ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ

южноафриканският президент Джейкъб Зума, председател на Групата на високо равнище: “При все по-изчерпани възможностите на света, при допълнителното подхлъзване в рецесия, политиците са гладни за идеи, които могат да им помогнат да се движат напред в тези трудни времена.

От изводите в нашия доклад става ясно, че устойчи-вото развитие е по-важно от всякога, особено като се имат предвид многобройните кризи, които сега обгръща света”.

Кони Хедегард, европейски комисар за действията в областта на климата: “Светът трябва да реши какво да прави с Доклада: или да го качи на рафта при предишния доклад, или да го приеме като сериозен сигнал за събуждане.

Световните лидери имат много добра първа възмож-ност да действат по препоръките от Доклада на Среща на върха „Рио +20” през юни т.г. Те трябва да постигнат съгласие относно целите за достъп до устойчива енергия и възобновяемите източ-ници на енергия. Трябва да се постигнат нови принци-пи на формиране на цените на стоки и услуги.

Докато частният капитал търси печалба, трябва да се пресметне, че разходите за производство не са един-ственото, което определя стойността на един продукт. Трябва да се калкулират и социалните и екологични разходи”.

Сара Най, oxfam International: “Докладът на експертната група е повик за визията на едно устойчиво и справедливо бъдеще, което Oxfam напълно споделя. Но техните препоръки не са доста-тъчни за решителен скок.

Те са слабо лекарство за такава животозастрашаваща диагноза. Световните лидери ще трябва да намерят по решителни действия на Срещата на върха в Рио де Жанейро през юни”.

Архиепископ Дезмънд Туту, Председател на Ста-рейшините, независима група от световни лидери, които работят заедно за мира и човешките права: “Ако лицата, отговорни за вземането на решения, продължават да се съсредоточават основно върху икономическия растеж, за да отговорят на нуждите на човечеството, а не и върху поредица от други фактори за по-устойчив подход, те рискуват да оставят на бъ-дещите поколения още по-поляризиран и опасен свят”.

Гру Брунтланд, член на Глобалния панел Устойчи-вост и бившата Световна комисия по околна среда и развитие, който изготви „Докладът Брунтланд”: “Ние сега трябва да действаме много по-силно. Няма алтернативен път напред. В продължение на 20 години от първата среща на върха в Рио де Жанейро за Земята, тези въпроси са били широко обсъждани, с признание, че само интегриран подход, който обхва-ща рамките на и между поколенията, и участието на собствения капитал ще осигурят устойчиво бъдеще за човечеството. “

Източник: оон / Eskinder Debebe

Компаниите, следващи модели на устойчиво развитие, намаляват рисковете пред дейността си, като същевременно увеличават своята активност и рентабилността на инвестирания капитал.

Копула Кепитъл Адвайзърс ООД разработва и предлага конкретни мерки и инструменти за екологично, социално и корпоративно (ESG) отговорно фирмено развитие; решения за ESG оповестяване; отчетност и широк набор от услуги по внедряване на добри ESG бизнес практики.

Нашите продукти са подходящи за всяка компания, желаеща да развива дейността си по един модерен и отговорен начин.

Оповестяването на екологична, социална и корпоративна нефинансова информация към годишния счетоводен отчет на една компания спомага за подобряване на нейния имидж пред екологичните организации и обществеността, като допринася и за по-висок интерес от страна на акционери и инвеститори.


ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ДОГОВОРИТЕ С ЕО И ЕСд-р Пенчо Пенчев, президент на Фондация „Институт за устойчиво развитие”

ЕВРОПЕЙСКИ СЪюЗ

Република България се задължава за първи път пред Европейската общност да се ръководи от принципите на устойчивото развитие през 1993 г., подписвайки нарочно европейско споразумение за асоцииране. Поетите от страната ни ангажименти за устойчиво /хармонично/ развитие, са и във вътрешен, и в между-

народен план:

СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА АСОЦИИРАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПОДПИСАНО ПРЕЗ 1993 Г. И ВЛЯЗЛО В СИЛА 1995 Г./извлечение/

Член 721. Общността и България ще изграждат икономическо сътрудничество, целящо да подпомогне развитието и потенциала за растеж на България. Това сътрудничество ще укрепва съществуващите ико-номически връзки на възможно най-широка основа за благото и на двете страни.

2. Ще бъдат изработени политика и други мерки, които да доведат до икономическото и социалното развитие на България и да се ръководят от принципа на устой-чивото развитие. Тази политика трябва да гарантира, че съображенията за защита на околната среда ще бъдат изцяло заложе-ни още в самото начало и че те ще бъдат свързани с изискванията на хармоничното социално развитие.

3. С тази цел сътрудничеството следва да се съсредо-точи в частност върху политика и мерки, свързани с промишлеността, включително инвестициите, селско-то стопанство и аграрно-промишления сектор, енерге-тиката, транспорта, далекосъобщенията, регионалното развитие и туризма.

4. Специално внимание ще бъде отделено на мерките, които могат да стимулират сътрудничеството между страните от Централна и Източна Европа с оглед хар-монично развитие на региона.

На 5-ти февруари 2008 г. министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова връчва на председателя на Народното събрание Георги Пирински проект на закон за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност.

Подписан на 20-ти февруари 2007 г. в Лисабон от държавните глави на страните от Европейския съюз и приет от парламентите на страните от Европейския съюз, Договорът от Лисабон беше гласуван в Народ-ното събрание на Република България на 21-ви март 2008 г. и влезе в сила от 1-ви декември 2009 г.

Като страна по този договор Р България отново поема ангажименти да работи за устойчиво развитие и във вътрешен, и в международен план по силата на чл. 2, ал. 3 и 5:

ДОГОВОР ОТ ЛИСАБОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪюЗ И НА ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙ-СКАТА ОБЩНОСТ (2007/C 306/01) /извлечение/

Член 23. Съюзът установява вътрешен пазар. Той работи за устойчивото развитие на Европа.

5. Съюзът допринася за мира, сигурността, устойчиво-то развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите.


документи

• балансиран икономически растеж;

• ценова стабилност;

• силно конкурентна социална пазарна

икономика;

• цел пълна заетост;

• социален прогрес;

• високо равнище на защита и подобряване

качеството на околната среда;

• насърчава научния и техническия прогрес,

иновациите;

• бори се срещу социалното изключване и

дискриминациите;

• насърчава социалната справедливост и

закрила

• равенството между жените и мъжете;

• солидарността между поколенията;

• защитата на правата на детето;

• насърчава икономическото, социалното и те-

риториалното единство, както и солидарността

между държавите-членки;

• зачита своето богато културно и езиково

многообразие;

• опазва и развива европейското културно

наследство;

• икономически и паричен съюз с обща парич-

на единица еврото;

• допринася за мира, сигурността, устойчивото

развитие на планетата;

• солидарността и взаимното уважение между

народите;

• свободната и справедлива търговия;

• премахването на бедността;

• защитата на правата на човека;

• в частност тези на детето;

• стриктното спазване и развитието на между-

народното право;

• зачитането на принципите в Устава на Орга-

низацията на обединените нации;

• Съюзът преследва своите цели чрез подхо-

дящи средства в зависимост от компетенциите,

които са му предоставени в Договорите;

• Съюзът зачита равенството на държавите-

членки пред Договорите;

• националната им идентичност, присъща на

техните основни политически и конституционни

структури, включително по отношение на мест-

ното и регионалното самоуправление;

• зачита съществените функции на държавата и

в частност онези, които имат за цел да осигуря-

ват нейната териториална цялост, да поддържат

обществения ред и да опазват националната

сигурност;

• всяка държава-членка остава единствено

отговорна за своята национална сигурност;

• съгласно принципа на лоялното сътрудни-

чество, Съюзът и държавите-членки при пълно

взаимно зачитане си съдействат при изпълнени-

ето на задачите, произтичащи от Договорите;

• държавите-членки вземат всички необходи-

ми мерки, общи или специални, за да осигурят

изпълнението на задълженията, произтичащи от

Договорите или от актовете на институциите на

Съюза;

• държавите-членки съдействат на Съюза при

изпълнението на неговите задачи и се въздър-

жат от всякакви мерки, които биха могли да

застрашат постигането на целите на Съюза;

• Съюзът зачита равенството на държавите-

членки пред Договорите, както и националната

им идентичност, присъща на техните основни

политически и конституционни структури,

включително по отношение на местното и

регионалното самоуправление, съществените

функции на държавата и по-специално онези,

които имат за цел да осигуряват нейната терито-

риална цялост.

В Договора от Лисабон ясно са посочени фундаменталните основи на ЕС за устой-чиво развитие, задължителни за Съюза, но и за страните – членки, в това число и Република България:


ЕВРОПЕЙСКИ СЪюЗ

ЕС и неговите държави-членки започват да препрогра-мират политиките си към постигане на дълготрайно устойчиво развитие. Забелязва се все по-голямо сбли-жаване между по-дългосрочната стратегия за устойчи-во развитие на ЕС и Лисабонската стратегия за растеж и заетост. Но за постигане на необходимите практи-чески резултати се налага значително активизиране на мерките за промяна на трайните тенденции, които възпрепятстват устойчивото развитие. Това са основните заключения в първия доклад на Комисията за напредъка на обновената стратегия на ЕС за устойчиво развитие, приета през юни 2006 г. Това е дългосрочна стратегия, допълваща средносрочния подход по обновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост.

Докладът потвърждава, че Европа трябва да прилага своите политики за справяне с измененията в климата и да увеличи значително ползването на алтернативна

енергия, както и да предприема по-решителни стъпки за насърчаване на екологични транспортни средства, да увеличи усилията за спиране на загубите в биоло-гичното разнообразие и да продължи да води борбата с бедността в Европа и по света.

Председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу за-яви: „Отбелязахме значителен напредък, като работи-хме в сътрудничество с държавите-членки.

Този доклад показва също, че ни чака още много рабо-та, за да можем да завещаем на бъдещите поколения здрава планета и здраво общество. Ние можем още повече да засилим сътрудничеството за устойчиво развитие между ЕС, държавите-членки, гражданското общество и бизнеса. Ние трябва да преобърнем трай-ните тенденции, които пречат на устойчивото разви-тие в сфери като потребление на енергия, транспорт, биологично разнообразие и здравеопазване и да запазим акцента върху устойчиво развитие в Лисабон-ската стратегия за растеж и заетост. Ние ще запазим водещата си роля в борбата с измене-нията в климата и ще спазваме обещанията, дадени на развиващия се свят.“

Обновената стратегия за устойчиво развитие беше приета от Европейския съвет през юни 2006 г. Тя е насочена към седем основни предизвикателства: из-менение на климата и чиста енергия, устойчив транс-порт, устойчиво потребление и производство, опазва-не и управление на природните ресурси, обществено здраве, социално включване, демография и миграция, както и световната бедност.

Докладът заключава, че ЕС и държавите-членки са успели да зададат голяма част от точните рамки в

ЗА НАПРЕДЪКА НА ОБНОВЕНАТА СТРАТЕГИЯ НА ЕС

Първи доклад на Комисията

за устойчиво развитие, приета през юни 2006 г.

Жозе Мануел Барозу, председател на ЕК

panorama.it


документи

политиките. Има все по-голямо сближаване между общата дългосрочна цел на устойчиво развитие, която набляга на качеството на живота, равнопоставеността на поколенията и дългосрочната жизненост на евро-пейското общество, и средносрочната задача за рас-теж и заетост в съответствие с Лисабонската стратегия. Докладът дава три примера за такова сближаване на европейско ниво:

дневният ред на политиката, свързана с енергията и климатичните изменения, кой-то беше доразвит от Комисията на базата на споразу-мението, постигнато на Европейския съвет през март 2007 г.;

единният пазар, който показва как отварянето на пазара, придружено от социални и екологични мерки, може да подобри качеството на живота;

стремежът към по-добро регулиране, което допринася за съгласуването на различните политики, като изисква редовно оценяване на иконо-мическото и социалното въздействие и въздействието върху околната среда.

Необходимо е съществено да се подобрят конкрет-ните постижения в преобръщането на тенденциите, които спъват устойчивото развитие. Докладът по-

твърждава становището, че Съюзът трябва да продъл-жи борбата със седемте предизвикателства, набеля-зани през юни 2006 г., но с определено предимство на изменението в климата и чистата енергия. Само чрез по-решителни действия Съюзът ще може да доближи целите, заложени в стратегията.

Докладът приканва ЕС и държавите-членки да се съсредоточат върху ефективното провеждане на политиките, което ще доведе до реален практичес-ки резултат.

Оценката се основава на доклада за наблюдение на Евростат от 2007 г. относно показателите за устойчиво развитие (ПУР), на докладите на 27-те държави-член-ки относно прилагането на стратегията за устойчиво развитие и на изследване, осъществено от независими експерти. Съобщението се придружава от Работен документ на службите на Комисията, който представя техническите аспекти на оценяването. Докладът дава възможност на Европейския съвет да направи преглед на напредъка и приоритетите и да даде нови насоки по време на следващата си среща през декември. Можете да намерите документи по темата на: http://ec.europa.eu/sustainable/welcome/index_en.htm

Брюксел, 24 октомври 2007 г.


40 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

КОЙ И КАК ПОИСКА ПРОМЕНИТЕВ БЪЛГАРИЯ за опазване на околната среда, човешки права,устойчиво развитие

10 февруари 1988В Русе над 2000 души демонстрират срещу обгазяване-то на града от химическия комбинат в Гюргево.

11-12 февруари 1988Вестниците „Литературен фронт“ и „Народна култура“ публикуват статии за обгазяването на Русе от химиче-ския комбинат в Гюргево.

18 февруари 1988Доклад на Комисията за човешките права на ООН обвинява България в преследване на мюсюлманската религия.

8 март 1988В Дома на киното в София, след прожек-цията на спрения от властите докумен-тален филм на Юри Жиров „Дишай“ за обгазяването на Русе, е основан Об-ществен комитет за екологична защита на Русе. Записват се 360 души, за пред-седател е избран Георги Мишев. От 33-ма членове на Управителния съвет 20 са членове на БКП, включи-телно активни борци, членове на ЦК на БКП и народни представители. На 11 и 14 март учредителите са привиквани в ЦК на БКП, за да бъдат принудени да се откажат от дейността си. Георги Мишев, Христо Смоленов и Соня Бакиш (жена на председателя на Народното събра-ние Станко Тодоров) са изключени от компартията. До партийните организации по места за обсъждане и гласуване срещу Комитета е разпратена справка, в която Комите-тът е обвинен, че „с демагогията си е

послужил на интересите на западни централи“. В рам-ките на броени седмици Русенският комитет е разбит от Политбюро и Държавна сигурност и не успява да осъществи дейност.

началото на март 1988В дома на Екатерина Маркова в София Цеко Цеков, Бо-жидар Статев, Христо Сватовски и Е. Маркова съставят учредителния протокол на НДЗПЧ и на следващия ден го изпращат до западни организации чрез холандско-то посолство и до Държавния съвет.

5 май 1988Решение на Политбюро за превръщане на екологията


ключови събития

в „национален приоритет“ и за създаване на нова еко-логична масова организация под егидата на Отечес-твения фронт.

3 юни 1988В София е създаден казионен Комитет по правата на човека с председател висшия партиен функционер Константин Теллалов.

20 септември 1988В София се провежда конференция на Интерпарла-ментарния съюз. Американската делегация по своя инициатива се среща и разговаря с Илия Минев. На въпрос за перспективите пред перестройката Илия Минев споделя мнението си, че който и да управлява в Русия, както и да се либерализира режимът, упра-влението винаги ще бъде в същността си имперско и шовинистично. Илия Минев отказва предложението да замине за САЩ и моли единствено за въздействие върху българската политика, за да бъде предпазена България от духовната асимилация на руснаците. На 3 ноември 1988 конгресменът Клод Пепър, иници-атор на срещата, изпраща писмо до Тодор Живков, в което настоява съгласно ангажиментите на България по заключителния акт от Хелзинки Илия Минев и не-говите съмишленици да не бъдат преследвани заради своята правозащитна дейност.

19 октомври 1988Във Велико Търново след четири литийни шествия по улиците на града (на 14 август, 7 септември, 24 септември и 19 октомври) православни християни от Исихастко дружество „Синове на светлината“ и Право-славно движение „Единство за християните“ създават Комитет за защита на религиозните права, свобода-та на съвестта и духовните ценности. Исканията на Комитета са да се даде право за религиозна просвета и възпитание на учащите се; медиите да отразяват ритуалите на Църквата; да се издаде Библията в масов тираж; да се даде право на изповеданията да извърш-ват милосърдна дейност; да няма държавна намеса в църквата; Рождество Христово и Великден да станат официални празници; да се даде свобода на религиоз-ните ритуали, погребения, шествия и проповеди извън храма; да се възстановят древните храмове и да се построят нови храмове и параклиси в новите квартали на градовете, болниците, казармите, затворите, край магистралите, на граничните пунктове; да се върнат

имотите на Църквата; да се върне Дворецът на пионерите на Духовната семинария; да се осигури алтернативна военна служба; духовното образование да получи равен статут със светското и Духовната академия да се върне в Богословския факултет на Софийския университет; да имат право на пенсиониране монасите и монахините; да се премахне ергенският данък за монасите; да се премахне чл. 176, който заплашва със затвор свещеник, извършил вен-чавка без предварително сключен граждански брак; енорийските свещеници да се избират. Създатели на Комитета са отец Христофор Събев – председател, Петър Кънев Петров – секретар, Петър Пенков, Васил Цветков, Стилиян Николов, Надежда Илиева, Дечка Трифонова. Отец Благой Топузлиев, който е експулси-ран от България през март 1989, става говорител на Комитета в чужбина.

3 ноември 1988В 65-та аудитория на Софийския университет е учре-ден Клубът за подкрепа на гласността и преустрой-ството в България. Членовете на Клуба са известни интелектуалци. В ръководството на Клуба са избрани предимно комунисти, активни борци против фашизма и капитализма и висша партийна номенклатура, които да го предпазят от репресии. Официално обявените инициатори са Брайко Кофар-джиев, Дучо Мундров, Искра Панова, Борис Спасов, Радой Ралин – всичките комунисти, повечето активни борци срещу фашизма и капитализма. За председатели, които ще се сменят на ротационен принцип, са избрани Мария Бойкикева, Николай Ва-силев, Георги Величков, Иван Джаджев, Желю Желев, Невена Стефанова. Клубът обявява, че следва Юлската концепция на Тодор Живков. Програмната декларация на клуба е изпратена до ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация.

13 ноември 1988Създадена е Демократичната лига за защита на пра-вата на човека. Сабри Искендер, който е излязъл от старозагорския затвор, се свързва с Али Орманлъ, с когото е бил в концлагера Белене, и с Мустафа Юмер и тримата основават организацията. Основаването става във Врачанско, където в селата Каменно поле, Кунино и Драшан са интернирани тримата след концлагера и затвора. Мустафа Юмер е избран за председател, тъй като е



завършил философия в Софийския университет, а Искендер и Орманлъ за секретари на организацията. През декември 1988 програмата на Демократичната лига е изпратена по пощата на Тодор Живков, Станко Тодоров, главния прокурор, на вестниците „Работни-ческо дело“ и „Земеделско знаме“. Малолетният син на Искендер, Хюсеин, я предава в английското консул-ство и е прочетена по радио „Свободна Европа“. Целта на организацията е връщане на майчините имена; защита на човешките права в България; борба срещу асимилацията на мюсюлманските малцинства и срещу забраната на ислямските практики и тради-ци; възстановяване на демократичните принципи в обществения живот. Организаторите смятат да постигнат това с легална борба с мирни средства и убеждават турците да не прибягват до насилствени действия и саботажи. До май 1989 в организацията членуват неколкостотин (по други сведения над 3 000) души, предимно турци, в множество региони на страната не само с компактно турско население. Местните ръководители се избират между лежалите в Белене добре образовани турци. В началото на май 1989 тримата лидери на Демократич-ната лига са експулсирани в Турция, но ръководството се поема от предварително определени хора. Председател става инж. Хюсеин Нух, бивш кмет на Ябланово. През май и юни 1989 след протестите в Се-вероизточна България много от членовете на органи-зацията са прогонени от страната.

21-23 ноември 1988Посещение на западногерманския президент Рихард фон Вайцзекер и външния министър Ханс-Дитрих Геншер в България. Среща на фон Вайцзекер с група интелектуалци, в това число Радой Ралин, Йордан Радичков и Светлин Русев.

23 декември 1988Българските власти прекратяват заглушаването на предаванията за България на Радио Свободна Европа.

25 декември 1988По време на учредително събрание на Народен съюз за гражданска инициатива – Оборище във вилата на Любен Иванов Маринов край Русе Шесто управление на ДС съвместно с ГСУ на МВР и окръжния прокурор арестува Любомир Собаджиев, Любен Маринов, Сте-фан Нефедов, Димитър Ангелов и Иван Цонев Иванов

от Русе и Румен Цанков Димитров от Лом. Иззети са учредителен протокол и програма на съюза и молба за регистриране до Районния съд в Русе. Любомир Собаджиев категорично заявява, че съюзът ще бъде създаден до края на годината въпреки отказа на вла-стите да го регистрират. Шесто управление на ДС набелязва мерки за компро-метиране на Илия Минев и за издаване на паспорти на Любомир Собаджиев и Екатерина Маркова, за да напуснат страната.

януари 1989Етнически турци създават Дружество за подкрепа на Виена’89. Целите му са мониторинг върху спазването от България на виенските споразумения на Съвеща-нието за сигурност и сътрудничество в Европа, защита на гражданските права и противопоставяне на асими-латорската кампания. Водачи на Дружеството са Авни Алиев Велиев и Исмет Емрулахов от Джебел. И двамата са експулсирани от България през май 1989.

9 януари 1989Държавният съвет издава Указ 56 за стопанската дейност. Той заменя Указ 535, въвежда фирмената



организация като основна форма на предприемаческа дейност и съдейства за пазарно ориентиране на ико-номиката, за създаване на смесени фирми с чуждес-транно участие. Указът определя условията на дейност на фирмите до 1996.

11 януари 1989За „разпространяване на антиправителствени слухове“ са арестувани членовете на Независимото друже-ство за защита на правата на човека в България Илия Минев, Григор Симов, Димитър Томов, отец Благой Топузлиев. Арестите стават малко преди среща в дома на Петър Манолов в Пловдив. Конфискувани са документи на дружеството и личния архив на Петър Манолов. На Илия Минев е нанесен побой и е отведен в дома му в Септември. В Русе е арестуван Любомир Собаджиев, също член на НДЗПЧ.

11 януари 1989Петър Манолов обявява безсрочна гладна стачка до връщането на ръкописите му и документите на НДЗПЧ. На 12 януари към стачката се присъединява Илия Минев.

15 януари 1989След френски дипломатически протест арестуваните на 11 януари членове на Независимото дружество за защита на правата на човека в България са освободени и поставени под домашен арест.

18 януари 1989Започва посещение на френския президент Франсоа Митеран в България. Митеран призовава за спазване на човешките права. Постигнато е споразумение за нов френски заем от 700 млн. франка.

19 януари 1989В посолството на Република Франция в София френ-ският президент Митеран се среща с 12 български интелектуалци: Блага Димитрова, Жельо Желев, Радой Ралин, акад. Алексей Шелудко, Копринка Червенкова и Николай Василев от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и посочените от Политбюро Ивайло Петров, Йордан Радичков, Стефан Продев, Светлин Русев, Барух Шамлиев и Анжел Вагенщайн. Български-те власти отхвърлят искането на френския културен аташе за среща на Митеран с Илия Минев. Президентът Митеран връчва на Тодор Живков Орде-на на почетния легион.

19 януари 1989Европейският парламент приема резолюция, пред-ложена от френския евродепутат Alfred Coste-Floret, осъждаща ареста на членове на Независимото друже-ство за защита на правата на човека в България на 11 януари.

20 януари 1989Международната хелзинкска федерация протестира срещу ареста на Любомир Собаджиев и Сабри Ханди-ев, членове на Независимото дружество за защита на правата на човека от Русе и поставянето под домашен арест на други 10 членове на НДЗПЧ.

8 февруари 1989В Пловдив е учреден Независимият профсъюз „Под-крепа“. Учредители са Петър Манолов, Константин Тренчев, Бойко Пройчев, Николай Колев-Босия, Цветан Златанов, Диана и Димитър Бояджиеви, Димитър Тренчев, Христо Генев, Огнян Велчев, Кояна Иванова, Николай Маджев. За председател е избран Константин Тренчев, за секретар – Огнян Велчев.



9 февруари 1989Американският комитет за сигурност и сътрудничест-во в Европа връчва протест в българското посолство във Вашингтон срещу преследването на Илия Минев и Петър Манолов.

10 февруари 1989Френският клон на Международния ПЕН клуб изпраща писмо до българското посолство в Париж с протест срещу преследването на Петър Манолов.

11 февруари 1989Властите връщат личния архив на Петър Манолов и той прекратява гладната си стачка.

14 февруари 1989Независимият профсъюз „Подкрепа“ обявява по Радио Свободна Европа апела си към чехословашките власти да освободят от затвора Вацлав Хавел.

22 февруари 1989Нов доклад на Амнести интернешънъл за нарушенията на човешките права в България.

25 февруари 1989Започва регистрацията на фирмите по Указ 56.

февруари – март 1989Конгреси на творческите и научните съюзи с критика и искания в духа на преустрой-ството.

9 март 1989На среща на Социалистическия интернаци-онал във Виена неговият президент Вили Бранд осъжда преследването на защит-ници на човешките права в България и призовава за освобождаването от затвора на юриста Янко Янков.

март 1989Засилва се ненасилствената съпротива на турците в България. Те започват открито да нарушават забраната да се говори на турски на публични места, а жените отново обличат традиционното си облекло. С отво-рени писма до прокуратурата и партийния орган „Работническо дело“ настояват за

връщане на имената.

15 март 1989Тодор Кавалджиев апелира по радио Свободна Европа към министър-председателя Георги Атанасов за реаби-литация на Никола Петков, за премахване на закона за разтурване на БЗНС „Никола Петков“ и за реабилитира-не на съдените по този закон.

17 март 1989Председателят на Независимото дружество за защита правата на човека в България Илия Минев прекра-тява гладната стачка, която е започнал на 12 януари, след като получава отговор от главния прокурор на своя протест за действията на МВР спрямо членовете на НДЗПЧ. Въпреки че главният прокурор определя действията на МВР като законосъобразни, самият официален отговор е значителен пробив в практиката на властта да игнорира апелациите на независимите групи и своего рода признаване на НДЗПЧ. След 62 дни гладна стачка Илия Минев тежи 38 килограма.

17 март 1989С обвинения в тунеядство и създаване на социално напрежение в страната съдът в Стара Загора осъжда Николай Колев – Босия, поет, член на НДЗПЧ и на неза-висимия профсъюз „Подкрепа“, на 18 месеца интерни-



ране в Бобовдол. Босия е отведен незабавно в Бобов дол. На 20 март обявява гладна стачка.

април 1989Първите гладни стачки на преименувани турци в села-та Климент, Шуменско, и Таслаково, Силистренско.

април 1989Издадени са първите самиздатски списания – „Мост“ на Едвин Сугарев и „Глас“ на Владимир Левчев. От всяко списание двамата размножават в импро-визирана фотолаборатория в дома на Левчев по 60 екземпляра на документна фотохартия. Част от тиража е разпространен по адресите на софийски интелек-туалци, а друга част Сугарев и Левчев раздават пред СБП по време на Априлската литературна дискусия. Вторите броеве на списанията излизат през лятото, а трети/четвърти брой – през септември. След излизането на вторите броеве държавното пред-приятие „Разпространение на печата“ налага на двама-та глоба от по 500 лева за неразрешено разпростра-нение на печатно издание, която те обжалват в съда. Владимир Левчев е уволнен от издателство „Народна култура“, върху директора на Института за литература при БАН Тончо Жечев е оказан натиск да уволни Едвин Сугарев, но Тончо Жечев отказва. Тормоз е оказван и върху съпругата на Едвин Сугарев, която също работи в Института по литература, върху колеги, разпространявали списанието, уволнена е тяхна приятелка, работеща с ксерокс и размножила вторите броеве. На списанията сътрудничат Констан-тин Павлов, Блага Димитрова, Александър Кьосев, Ани Илков, Румен Леонидов, Николай Колев – Босия.

7 април 1989Стефан Чолаков и Румен Цанков, които са арестувани в края на 1988 след опит да основат Партия на Зелената маса, получават паспорти и им е наредено да напуснат страната.

11 април 1989Създадено е Независимото сдружение „Екогласност“.

12 април 1989Базираното във Франкфурт Международно общество за човешки права издава прессъобщение по случая с писателя Николай Колев – Босия, който в нарушение на съдебните процедури е интерниран в Бобовдол

през март с обвинение в „паразитизъм“. Организацията съобщава, че Босия, който е на принудителна работа във въгледобивна мина, е започнал протестна гладна стачка на 20 март.

13 април 1989„Екогласност“ подава документи за регистрация. На 23 юни 1989 Софийски градски съд отказва регистрация-та. „Екогласност“ подава жалба срещу решението.

15 април 1989Членове на Независимото дружество за защита пра-вата на човека създават организацията Мюсюлманска инициативна група. В нея влизат 35-40 етнически турци от района на Казанлък. Цели: защита на човешките права и религиозните сво-боди в България и борба срещу насилствената асими-лация. Водещи фигури: Рамадан Рунтов, Ибрям Рунтов, Ферат Рунтов, Хюсеин Аджерлов.

май 1989Предстоящата в края на месеца в Париж първа среща на Конференцията по човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа катализира дейността на правозащитните групи. Демократичната лига за защита на правата на човека, Независимото дружество за защита на правата на човека в България и Дружеството за подкрепа на Виена’89 са основните организации, които подготвят протестите на българските турци срещу насилствената асимилация.

5 май 1989Държавна сигурност арестува членовете на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството Борис Спасов, Борис Христов, Валентин Томов, Георги Вели-чков, Георги Николов, Деян Кюранов, проф. Димитър Аврамов, Дучо Мундров, Евгения Иванова, Елка Кон-стантинова, Желю Желев, Иван Джаджев, Иван Марев, Йордан Василев, Константин Аджаров, Николай Васи-лев, Петко Симеонов. Извършени са обиски в домовете на Деян Кюранов, Желю Желев, Иван Марев, Евгения Иванова и Георги Величков. Конфискувани са материали на Клуба и лични документи. Акцията се ръководи от Димитър Иванов, началник на Шести отдел на Шесто управле-ние на ДС.Поводът за акцията е подготвяното обръщение до



предстоящата сесия на Народното събрание за прин-ципите на реформата.

6 май 1989Севзи Реджепов Хюсеинов от с. Таслаково, Закир Исмаилов Мустафов от с. Правда, Хакъ Хакъев Мех-медов от с. Любен и Ремзи Сюлейманов Неджимов от гр. Дулово, Разградска област, започват гладна стачка с искания за връщане на рождените турски имена и прекратяване на политиката на етническа асимилация. Планирано е протестът да продължи до откриването на конференцията по човешките права на Съвещание-то за сигурност и сътрудничество в Европа в Париж на 31 май. Това слага началото на масовите гладни стачки и протести на етническите турци в България.

7 май 1989Интервюиран по телефона от Румяна Узунова от Радио Свободна Европа, Желю Желев прочита „Декларация за основните принципи за гласността и преустрой-ството в Народна Република България“ с искания за правова държава, политически плурализъм, свобода на словото и информацията, свобода на сдружаването, равноправие на националните малцинства.

8 май 1989Седем етнически турци от с. Престое и от гр. Каолино-во се присъединяват към гладната стачка.

10 май 198936 етнически турци от Североизточна България се присъединяват към гладната стачка, в това число всички близки на Хакъ Мехмедов – един от четиримата гладуващи от 6 май, на когото е съобщено в управле-нието на МВР в Дулово, че заедно със съпругата си и малкия си син трябва да напусне страната. Към стач-ката се присъединяват и семейства от Асеновград и Крумовград.

10 май 1989Заради предстоящата в Париж на 30 май конференция по човешкото измерение на ОССЕ, която ще прове-ри изпълнението на договореностите от Хелзинки и Виена за човешките права, в това число свободата на придвижване, Народното събрание гласува за отмяна на изходните визи и за правото на гражданите да при-тежават задграничен паспорт. Същевременно Секре-тариатът на ЦК на БКП приема решение за категориите български граждани, за които законът няма да се

отнася и няма да могат да пътуват извън страната.

12 май 1989Клубът за подкрепа на гласността и преустройството внася в Народното събрание „Декларацията за ос-новните принципи за гласността и преустройството в Народна Република България“. Документът е подписан от над 120 души.

17 май 1989По Радио Свободна Европа е прочетено протестно писмо до Тодор Живков от Сабри Искендер, лидер на Демократичната лига за защита на правата на човека, експулсиран в Турция заради друго свое писмо от 14 май, с което настоява Живков да прекрати асимила-торската си политика. Същия ден шуменското окръж-но ръководство на Демократичната лига решава на всеки пет дни по петима турци да обявяват щафетна гладна стачка до окончателното решаване на въпро-са с връщането на майчините имена, а в окръга да започнат мирни масови демонстрации от 18 май, като решението изпращат до главния прокурор, министъ-ра на правосъдието, централните вестници и радио „Свободна Европа“.

20 май 1989След продължителни заплахи от Държавна сигурност за живота на сина му от страната е експулсиран със семейството си Петър Манолов, секретар на Независи-мото дружество за защита на правата на човека.

20 май 1989В с. Пристое, Шуменско, е проведен първият в Северо-източна България митинг на български турци срещу „възродителния процес“. Демонстрацията продължава в Каолиново, участват около 5000 души от околни села. При сблъсъците с милицията загива 47-годиш-ният автобусен шофьор Неджеб Османов Неджебов от с. Кус. На 21 и 24 май милицията разпитва Гюлтен Османова, член на Независимото дружество за защита на правата на човека, за организирането на демон-страцията в Каолиново.

21 май 1989В близкото до Каолиново село Тодор Икономово след ареста на правозащитника Тахир Алиев избухват протести. Милиционерите от спецотряд използват оръжие. Загиват трима демонстранти – Хасан Алиев Арнаудов, на 45 г., Мехмед Лорн (?), на 55 г., и Мехмед



Салиев Рашидов, на 37 г., 16 други са ранени.

21 май 1989Сблъсъци в Силистренски окръг. В Дулово демонстри-рат 3000 души. При опит да влязат в Дулово около 200 души от селата Черник, Вокил, Овен, Окорш и Паисие-во са спрени от милиционерски кордон в покрайнини-те на града и се стига до ръкопашен бой. Демонстрация в село Правда, която трябва да се присъедини към демострантите в Дулово, е разтурена мирно. Със сила е разпръсната демонстрация в село Босна с участници и от селата Искра, Бащино и Дичево, която трябва да се присъедини към демонстрацията в Дуло-во.

21 май 1989Започналото след 6 май експулсиране на лидери и активни участници в протестите и гладните стачки става масово и е разпоредено с окръжно, подписано от първия заместник-министър на вътрешните рабо-ти Григор Шопов. Местните управления на МВР им издават международни паспорти (по закона, гласуван на 10 май, който трябва да влезе в сила от 1 септември 1989) и Държавна сигурност принудително ги извежда извън страната. До 7 юни, когато Турция отваря гра-ниците си и започва масовото изселване на етнически турци, са експулсирани около 5000 души.

22 май 1989Западните радиостанции разпространяват декларация на Демократичната лига, която призовава турското на-селение да обяви гражданско неподчи-нение и да не ходи на работа в държав-ните учреждения и предприятия.

22 май 1989Декларация на националното ръко-водство на Независимото дружество за защита на правата на човека в България срещу насилието, извършено над про-тестите на етнически турци на 20 и 21 май, и с настояване да бъде прекратена политиката на етническа асимилация.

24 май 1989Изявления на Държавния департамент на САЩ и Американската комисия за сигурност и сътрудничество в Европа

срещу насилственото смазване на демонстрациите на етнически турци на 20 и 21 май.26 май 1989Заради декларациите срещу насилието върху протес-тиращите турци в Североизточна България в Главно следствено управление в София са задържани Кон-стантин Тренчев, Антон Запрянов, Хасан Бялков, Нико-лай Колев – Босия членове на независимия профсъюз „Подкрепа“ и на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. Следствието се опитва да докаже, че те, заедно с арестуваните по-късно отец Христофор Събев и Тодор Гагалов, са подстрекателите на майските вълнения. Освободени са на 4 септември 1989.

29 май 1989Тодор Живков прави официално изявление по теле-визията за напрежението „в определени райони на страната сред някои групи от населението, подстрека-вани от външни сили“, обвинява Турция, че провежда антибългарска кампания и подстрекава към изселване на „ислямизираното българско население“ и я при-зовава да „отвори границите си за всички български мюсюлмани, които искат да отидат в Турция временно или да останат и да живеят там“.

29 май 1989В Париж започва първата среща на Конференцията по човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Българските власти са изпратили заедно с официалната делегация, водена от външния министър Петър Младенов, Блага Димитрова


и Копринка Червенкова от Клуба за подкрепа на глас-ността и преустройството.

30 май 1989На конференцията на ОССЕ за човешките права в Париж исландската и канадската делегации осъждат нарушаването на Хелзинкските споразумения от стра-на на България. Западни дипломати информират, че България е отказала изходни визи на четирима защит-ници на човешките права, които са искали да участват на конференцията: Желю Желев от Клуба за гласност и преустройство, Константин Тренчев от независимия профсъюз „Под-крепа“, отец Христофор Събев от Комитета за религи-озни права и Димитър Томов от Независимото друже-ство за защита на правата на човека.

30 май – 21 август 1989Изявлението на Тодор Живков предизвиква вълна на масово изселване в регионите с компактно турско на-селение – „Голямата екскурзия“. В периода май-август 370 000 етнически турци продават имуществото си и потеглят за Турция. От тях около 320 000 успяват да пресекат границата преди да бъде затворена от турската страна на 21 август. Международните хуманитарни организации оценяват това като най-голямото преселение на групи хора в Европа след Втората световна война. Държавата оказва натиск за изселване чрез спешно раздаване на паспорти и документи за пътуване по домовете и работните места на българските турци. Не се прави и опит за прикриване на етническия принцип, по който става издаването на паспортите. Властите неофициално обещават по-бързо урежда-не на документите на всеки, който продаде веднага


недвижимото си имущество, за да бъде прекъсната възможността за завръщане. В бързината на депортацията хиляди български турци продават къщите си за символични суми. Психологически натиск за изселване се оказва и върху учениците в училищата и върху работни-ците в предприятията.

7 юни 1989Турция отваря границите си за масовото изселващите се български турци и съз-дава приемателни пунктове за присти-гащите при контролно-пропускателните

пунктове Капъкуле (Капитан Андреево) и Дерекьой (Малко Търново).

15 юни 1989Съветът на Европа изразява загриженост от „все по-жестокия натиск върху турското малцинство в Бълга-рия“.

16 юни 1989Канада и САЩ осъждат действията на България срещу турското малцинство на конференцията на ОССЕ в Париж.

16 юни 1989Амнести интернешънъл и български защитници на човешките права призовават за освобождаване на Константин Тренчев, Антон Запрянов, Хасан Бялков и Николай Колев – Босия. Междувременно е арестуван и отец Христофор Събев, председател на Комитета за религиозните права.

лятото на 1989Любомир Собаджиев от Русе и Славомир Цанков от Плевен създават „Комитет 273”. Комитетът е наречен така по члена в Наказателния кодекс, който инкрими-нира опозиционната дейност и по който са изпратени в затвора много политически затворници. Комитетът си поставя задача да информира света за политиче-ските затворници в България. Любомир Собаджиев е моряк по професия, на два пъти политически затвор-ник, осъден за първи път през 1969 за организирането на младежка група, която разобличава корумпираните властници. В Комитет 273 се включват и Борис Христов, Радой



Ралин, Георги Величков, Красимир Кънев, Вероника Николова, отец Иван Бонев, Зоя Комитова, Константин Георгиев, Андрей Дюкмеджиев, Пламен Даракчиев, Волен Сидеров.

12 юли 1989Върховният комисар на ООН за бежанците постановя-ва етническите турци напускащи България за Турция да бъдат определени за бежанци и да получат помощ от организацията.

13 юли 1989Политбюро обсъжда възможността България да стане член на Международния валутен фонд поради кризис-ното положение на икономиката. Доклад на МВФ пред-вижда скорошен фалит на българската държава.

16 юли 1989Независимото дружество за защита правата на човека се разцепва. “Софийската секция” взема връх. Провеж-дат събрание, на което присъстват Канстантин Георги-ев, Мариана Златева, Рут Леви, Драгомир Цеков, Коце Иванов, Димитър Томов, Румен Воденичаров, Магда Георгиева, Волен Сидеров. Те избират за председател Румен Воденичаров.

18 юли 1989Блага Димитрова депозира в Народното събрание обръщение на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, съставено през юни. Клубът осъжда етническото насилие и нарушенията на правата на чо-века, извършени от българските власти над турците в България, погазването на традицията на толерантност и заветите на Левски, настоява за връщане на имената, освобождаване на затворените за съпротивата си срещу насилието и пре-кратяване на насилственото прокуждане на българските турци. Клубът апелира към българските турци да останат в общата ро-дина България, да не се поддават на прово-кации и внушения, да не използват насилие в съпротивата си и да преодолеят обидата си и желанието за мъст.

18 юли 1989Сенатът гласува поправката Бърд-Декон-чини № 279, с която осъжда насилието над турското малцинство в България и предос-

тавя на Турция помощ от 10 милиона долара, за да се справи с огромния поток бежанци.

26 юли 1989Независимото дружество за защита на правата на човека и независимият профсъюз „Подкрепа“ започват щафетна гладна стачка с искане за освобождаване на арестуваните Константин Тренчев, Николай Колев – Босия, Антон Запрянов, Тодор Гагалов, отец Христо-фор Събев и Хасан Бялков

28 юли 1989Британският парламентарист консерватор Дейвид Аткинсън, който е в България от 13 до 19 юли в три-членна комисия на Съвета на Европа, заявява пред британския парламент, че основните човешки права на турското малцинство в България са били отнети и това е предизвикало масовото изселване.

31 юли 1989Американският конгрес приема резолюция, осъжда-ща действията на българското правителство срещу турското малцинство.

9 август 1989Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер прави декларация от името на държавите членки на НАТО, осъждаща насилието на българските власти над етническите турци и отказа на България да преговаря за изселническа спогодба с Турция. „Политиката на насилствена асимилация и репресии срещу българ-ските граждани от турски произход продължава вече близо 5 години в противоречие със споразуменията на


Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.“

22 август 1989Около 2 часа сутринта Турция затваря границите си за бежанците от България, тъй като е в невъзможност да приеме повече изселници. Турция обявява, че вече ще пропуска само граждани с турска виза и че продъл-жава да настоява пред българското правителство за започване на преговори за изселническа спогодба. Около 310 000 души са преминали в Турция от края на май до този момент, около 1 500 са се завърнали в България.

30 август 1989Амнести интернешънъл съобщава, че един затворник, етническият турчин Мустафа Алиев, е починал след гладна стачка в затвора в Пловдив. Амнести интерне-шънъл съобщава и за непотвърдени сведения за други турци, провеждащи гладни стачки, включително Иззет Тахсинов Мустафов (?) от Момчилград, който е бил арестуван през 1984 г. за отказ да приеме българско име.

3 септември 198930 полски интелектуалци и членове на Сейма от Со-лидарност апелират до министъра на правосъдието Светла Даскалова за освобождаването от затвора на 9 български защитници на човешките права.

4 септември 1989Освободени са арестуваните след майските вълнения Константин Тренчев, Антон Запрянов, Хасан Бялков, Николай Колев – Босия, членове на независимия


профсъюз „Подкрепа“ и на Независимото дружество за защита на правата на човека в България, и отец Христофор Събев от Комите-та за религиозни свободи и Тодор Гагалов от „Подкрепа“.

5 септември 1989Турското правителство съобщава, че от края на май около 320 000 бежанци са преминали в Турция, от тях около 6 000 души са се завър-нали в България.

12 септември 1989Говорител на ООН съобщава, че генералният секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр е бил информиран за резултатите от проучва-нето на масовото изселване на етнически тур-

ци от България от комисия на ООН, посетила България и Турция през август. Генералният секретар на ООН взел решение да не публикува изводите на комисията.14 септември 1989 Европейският парламент прие-ма резолюция, осъждаща България за крещящото погазване на човешките права на турското малцин-ство и призовава София да влезе в диалог с Турция за решаването на кризата с бежанците. Парламентът предупреждава България, че нейната политика може да блокира предложения икономически договор с Европейската общност.

26 септември 1989Съветът на Европа приема резолюция, с която настоя-ва България да прекрати политиката си на асимилация на етническите турци.

6 октомври 1989В народното събрание е внесена подписка на Коми-тета за защита на религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности с искания за религи-озни права с 240 подписа, включително на членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

13 октомври 1989Казионен национален младежки екологичен клуб към ЦК на ДКМС е създаден в София.

14 октомври 1989Журналистът от Радио Свободна Европа Румяна Узунова, емигрирала през 1980, пристига в София с едномесечна виза за отразяването на екологичната



конференция на ОССЕ – Екофорума. Румяна Узунова, която през 1988 и 1989 прави телефонни интервюта с дисиденти и политически затворници и дава пуб-личност на декларациите на опозиционните групи, е посрещната на летище София от около 100 защитници на човешките права като признателност за нейните усилия да популяризира каузата им.

14 октомври 1989В градинката пред „Кристал“ в София Екогласност започва събирането на подписи срещу проекта „Рила-Места“.

16 октомври – 3 ноември 1989В София се провежда международният Екофорум в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудни-чество в Европа. България е критикувана от западно-германския министър на екологията Klaus Toepfer за нарушаването на международните споразумения за човешките права и специално за репресиите върху турското малцинство и за преследването на незави-симите правозащитни и екологични организации. Подобна критика отправя и британският делегат сър Антъни Уилямс.

17 октомври 1989Екогласност провежда първата си пресконферен-ция в частен апартамент в София. Срещата, на която присъстват около 30 чужди и български журналисти и западни дипломати, е определена от говорителя на Екогласност Петър Берон като първата от 40 години независима пресконференция в България.

17 октомври 1989Четирима членове на Екогласност са арестувани от милицията при разлепва-нето в София на плакати призоваващи правителството да се ангажира с еко-логията. Деян Кюранов, Петър Стайков, Станимир Петров и Красимир Кънев са освободени след 5-часов разпит.

18 октомври 1989Водачът на канадската делегация на Екофорума Derek Fraser критикува българското правителство за преслед-ването на независимите екологични активисти.

19 октомври 1989Крилото на Независимото дружество за защита на правата на човека, водено от Румен Воденичаров, провежда своето първо публично събрание в Южния парк в София. Присъстват около 150 души, събрани са подписи под петиция за освобождаването на члена на НДЗПЧБ Костадин Иванов, осъден в Михайловград на 22 месеца затвор за „хулиганство“ и „създаване на недоверие към властта“. Румен Воденичаров съобща-ва, че такива събрания ще се провеждат всяка петъчна вечер.

19 октомври 1989Независимият профсъюз „Подкрепа“ провежда първа-та си пресконференция в частен апартамент в София. Присъстват около 30 души, включително заместник-помощник държавният секретар на САЩ Джошуа Гил-дър. „Подкрепа“ представя програмната си декларация за свободни синдикати в България.

19 октомври 1989В реч пред Екофорума заместник-помощник държав-ният секеретар на САЩ Джошуа Гилдър критикува действията на България спрямо турското малцинство и призовава българското правителство да осигури юри-дическа регистрация на независимите правозащитни и екологични организации.

20 октомври 1989В препълненото кино „Петър Берон“ се провежда първото публично събрание на „Екогласност“, на което присъстват 700-800 граждани. Лидерите на Екоглас-ност излагат своята програма и цели. Пред сградата на



киното членове на Независимото дружество за защита правата на човека в България скандират антикомунис-тически лозунги и раздават листовки.

21 октомври 1989Независимият комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности организира религиозна служба в православна църква в София в памет на жертвите на всички екологични катастрофи.

25 октомври 1989В София са арестувани отец Христофор Събев и Антон Запрянов. Отец Христофор Събев е принудително качен на влака и изпратен във Велико Търново под предлог, че няма софийско жителство.

25 октомври 1989Дузина американски, британски, холандски и френски дипломати и журналисти, включително заместник-помощник държавният секеретар на САЩ Джошуа Гилдър, се присъединяват към активистите на Екоглас-ност, които отиват в градинката до „Кристал“ за съби-рането на подписи. Униформени и цивилни служители на МВР и ДС правят опит да им попречат.

26 октомври 1989Службите за сигурност пресрещат активистите на Еког-ласност, които се събират при Френската гимназия, за да си вземат плакатите и масите за подписката и да продължат към градинката при Кристал, и ги преду-

преждават да не провеждат акцията си там, а в Южния парк, където имат разрешение от кметстото. След отказа им милиционери задържат шестима от лидерите на Екогласност и ги натъпкват в камионетка. Останалите активисти продължават, по пътя им по „Раковска“ още някол-ко са задържани от милицията под предлог за паспортна проверка. При пристигането им в градинката при Кристал униформени милицио-нери и цивилни служители на служ-бите за сигурност нанасят побой и арестуват около 20 от лидерите на протеста на Екогласност. Те са откарани с автобуси, в които побоят

продължава, до Южния парк и там са освободени. Любомир Собаджиев е принудително изведен от София и откаран към Русе.

27 октомври 1989Екогласност провежда второто си публично събрание в кино „Петър Берон“.

27 октомври 1989Американската делегация на Екофорума призовава българското правителство да гарантира правото на независимите групи да изказват своите възгледи.

27 октомври 1989Британското външно министерство протестира пред българския посланик в Лондон срещу милиционерско-то насилие над британския журналист Майк Пауър при разгонването на активистите на Екогласност.

31 октомври 1989Представители на западни и неутрални страни, учас-тници в Екофорума, настояват българското правител-ство да гарантира сигурността на 7-те активисти на независими групи, които са арестувани или принуди-телно изведени от София на 26 октомври. Петима от седемте активисти по-късно се завръщат в София.

1 ноември 1989Създаден е комитет „Хелзинки Уоч“. Инициатор е Антон Запрянов, роден през 1958 в Димитровград, който през 1978 прави опит за бягство като войник и е осъден „за шпионаж“ на 13 години и 6 месеца лиша-



ване от свобода. Излиза от затвора през 1987. Член на НПС „Подкрепа“ и Независимото дружество за защита правата на човека. На 23 май 1989 оповестява декла-рация, осъждаща насилието срещу протестиращите етнически турци, за което е арестуван и три месеца разследван по чл. 273 и чл. 321 от НК. Други членове на организацията са Марко Ганчев, Георги Спасов, Петко Симеонов, Желю Желев, Деян Кюранов, Борис Христов, Константин Тренчев, Бойко Пройчев, свещеник Иван Бонев, Зоя Комитова и Янко Янков, който е в затвора.

2 ноември 1989 годинаНезависимият клуб за подкрепа на гласността и преу-стройството провежда първото си публично събрание. В кино „Петър Берон“ присъстват над 450 души. Темата е „Екология и демокрация“. Ораторите апели-рат за демократични реформи и свобода на словото. В доклада, изнесен от Желев, се поставя въпросът за обединението на неформалите.

3 ноември 1989Екогласност внася в Народното събрание подписка с над 11 000 подписа срещу проекта „Рила-Места“. Това става с кратко шествие от Св. Синод до Народното събрание, в което участват около 4000 души.Властите са осигурили от всеки софийски район по 200 души от партийния апарат, служителите в адми-нистрацията, стопански ръководители, членове на Доброволните отряди без оръжие, които три часа преди началото на шествието са събрани в Студент-ския дом, Университета, кафене „Варшава“, ЦДНА и при даден знак трябва да се смесят с демонстрантите и да ги изтласкат от площада.

До сблъсък не се стига. Шествието тръгва под звъна на камбаните на „Св. Александър Невски“ в 17 часа с песента „Хубава си, моя горо“. Пред Народното събра-ние демонстрантите скандират: „Свобода“, „Демокрация“. Това е първата масова демонстрация срещу комунистическата власт от края на 40-те години.

9 ноември 1989На заседание на Политбюро

Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на ЦК на БКП. По предложение на Георги Атанасов По-литбюро решава на пленума на ЦК на следващия ден за нов генерален секретар да бъде издигната кандида-турата на Петър Младенов (който е и съветският избор за поста). По поръчение на Политбюро Живков се среща с Шарапов, за да му съобщи за взетото решение и съветският посланик уведомява Москва.

9 ноември 1989Пада Берлинската стена.

10 ноември 1989Пленум на ЦК на БКП. Участниците вече знаят за оставката на Живков. На сутрешното заседание след встъпително слово на Тодор Живков пленумът разиск-ва неговия „Доклад по някои актуални проблеми на развитието на страната и преди всичко на икономика-та“. Разискванията приключват без да е дадена думата на Живков за заключително изказване по доклада. В почивката Андрей Луканов се среща с членове и кандидат-членове на ЦК, за да подсигури гласуването на оставката. Следобедното заседание е по „органи-зационни въпроси“: приемане оставката на Живков и избор на нов генерален секретар.

След множество изказвания това на акад. Николай Ирибаджаков е първото, призоваващо Живков да не подава оставка. След това изказване председателст-ващият заседанието Георги Атанасов решава да даде почивка, след която се пристъпва към гласуване.


Тодор Живков не получава думата. Оставката е гласу-вана, на Живков е изказана благодарност за „продъл-жителната му и самоотвержена работа“ и за нов гене-рален секретар е избран Петър Младенов. Съветският лидер Горбачов изпраща телеграма до Петър Младе-нов с подравления за избирането му и обещание за подкрепа в извършването на „радикални реформи“.

14 ноември 1989Около 20 студенти от Софийския университет „Кли-мент Охридски“ учредяват Независимо студентско дружество с председател Емил Кошлуков. На 17 ноем-ври в 272-ра аудитория се провежда събрание, над 500 студенти се записват в организацията. През ноември и декември в повечето висши учебни заведения в страната възникват структури на НСД. Идеологическите дисциплини започват да отпадат под натиска на студентите. На 2 декември НСД прераства във федерация на организациите в цялата страна.

14 ноември 1989Среща на Петър Младенов с дисиденти и интелекту-алци, между тях Петър Берон от Екогласност, Стефан Продев, Радой Ралин и Никола Попов.

18 ноември 1989Опозицията провежда първия си масов митинг – око-ло 50 000 души изпълват площада пред „Св. Алексан-дър Невски“. На митинга говорят Александър Каракачанов, Петко


Симеонов, Анжел Вагенщайн, Константин Тренчев, Георги Мишев, Румен Воденичаров, Пе-тър Гогов, Едвин Сугарев, Желю Желев, Блага Димитрова, Радой Ралин. Петър Берон, Анжел Вагенщайн, Чавдар Кюранов, Александър Каракачанов и Пе-тко Симеонов не допускат Илия Минев да говори. Активисти от района на Гоце Делчев съобща-ват, че милицията е забранила на помаците от Гоцеделчевско да дойдат в София, за да се при-съединят към митинга.

19 ноември 1989Движението „Гражданска инициатива“ обявява своята програма за демократични реформи пред няколко хиляди души, събрали се в Южния парк да обсъдят политическите промени. Екогласност набира нови 500 члена и събира подписи под петиция за декласифициране на информацията за българската ядрена енергетика.

1 декември 1989Правителственият говорител Филип Боков обещава на председателя на базираното във Франкфурт Междуна-родно общество за човешки права Daniel Jakoby, че на 14 декември ще бъдат освободени всичките 216 поли-тически затворници, които са в списък, предоставен от правозащитната организация.

2-3 декември 1989В Малта лидерите на САЩ Джордж Буш и на СССР Михаил Горбачов обявяват края на Студената война. Президентът Буш изказва подкрепа за перестройката на Горбачов. Без да са подписани някакви споразуме-ния, договорено е бъдещо намаляване на войските и въоръженията в Европа.

7 декември 1989На събрание в БАН девет независими организации създават Съюз на демократичните сили. Учредители стават Независимата федерация на труда „Подкрепа“, Екогласност, Независимото дружество за защита на правата на човека в България (фракцията на Румен



Воденичаров), Клубът за гласност и демокрация, Коми-тетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Независимият студент-ски съюз, „Гражданска инициатива“ и възстановените партии БРСДП/о/ и БЗНС „Никола Петков“. Непосредствено след учредяването му към него се присъединява възстановената Радикалдемократиче-ска партия в България. Съюзът се изгражда като коали-ция, с равни права на всички организации. За председател е избран Желю Желев, за секретар – Петър Берон.

11 декември 1989Екогласност получава юридическа регистрация в Софийски градски съд. За първи път е легализирана независима организация.

14 декември 1989ФНСД организира шествие в София, което завършва с връчването на петиция в Народното събрание за автономия на Висшите учебни заведения. Шествието на студентите се слива с живата верига пред Народното събрание.

14 декември 1989Народното събрание провежда двудневна сесия. Отнети са парламентарните мандати на Тодор Живков, на сина му Владимир Живков, на бившите членове на Политбюро Милко Балев, Гриша Филипов и Димитър Стоянов, на бившите членове на ЦК на БКП Никола Стефанов, Христо Русков и Ярослав Радев.

Една от точките в дневния ред е премахването на чл. 1 за ръко-водната роля на БКП от консти-туцията. Гласуването по него е отложено за януари заради конституционното изискване да е изтекъл едномесечен срок от внасянето на предложението.Повече от 20 000 души, главно студенти, правят жива верига около Народното събрание, разгневени от новината за отлага-нето на решението.

Петър Младенов излиза пред протестиращите, но е освиркан.

Изплашен, той произнася фразата „Най-добре е танко-вете да дойдат“, която през лятото на 1990, когато са излъчени кадрите от митинга, предизвиква студентска стачка, довела до оставката му като президент. Народните представители приемат резолюция, с която остро осъждат демонстрацията като израз на „полити-ческа нетърпимост“ и „антисоциалистическо и анти-конституционно действие“.

Лидерите на СДС Желю Желев и Ивайло Трифонов призовават от балкона на Студентския дом протести-ращите да се разотидат мирно и да не атакуват сграда-та на Народното събрание. Постепенно протестиращи-те се разотиват.

18 декември 1989В София Екогласност открива изложба за ефекта на радиационното замърсяване в България от Чернобил-ската авария.

25 декември 1989Проектът „Рила-Места“ е спрян.

26 декември 1989Политбюро предлага Кръгла маса, на която лидерите на БКП, Отечествения фронт, ДКМС и опозиционните групи да обсъдят промените.

Източник: www. bulgaria1989.wordpress.com/chronology/



МОСВ СЪЗДАВА И КОНТРОЛИРА ПРАВЕН РЕГЛАМЕНТЕвдокия Манева, зам.-министър на околната среда и водите

• Министерството на околната среда и водите осъ-ществява национална политика в областта на околната среда, прилагайки принципите на устойчиворазвитие.

• Ние следваме политика на открито управление - диалог с всички партньори и информираност на обществото.

• Само с общи усилия могат да бъдат преодолени предизвикателствата, свързани с опазване на околна-та среда и устойчивото развитие. В тази връзка, един от основните приоритети на ми-нистерството е да работи за повишаване информира-ността на гражданите и бизнеса, както и за промяна на

нагласите, отношението и поведението на обществото към околната среда и устойчивото развитие. Това е един сложен и дълъг процес, който изисква партньорство между всички заинтересовани страни.

• Предвид голямата обществена значимост на полити-ката на устойчивото развитие е необходимо сътрудничество и координирано управление на наци-онално ниво на представители на държавните инсти-туции, на неправителствени и браншови организации, синдикати, сдружения и общини, научни среди, висши учебни заведения и други за изпълнението на ангажиментите на страната към ЕС и ООН, както и за процеса на докладване на международно ниво.



ДА СЪХРАНИМ ЗЕМЯТА ЗА НАШИТЕ ДЕЦАРепублика България, Сметна палата, Отделение VІ “Одит на изпълнението” - Одитен доклад / №0600021203 - Целите на устойчивото развитие,отразени в националните стратегии и програми, включващи интегрирането на икономически, социални и екологични аспекти - София, юли 2004 г.

РЕЗюМЕ

Последните десетилетия на отминалия двадесети век са белязани от остри екологични проблеми, засягащи все по-голяма част от населението на Земята. В резултат от човешката дейност продъл-жава унищожаването на дъждовните гори, раз-рушаването на озоновия слой, замърсяването на Световния океан, изчезват завинаги животински и растителни видове.

В следствие от това човечеството се сблъска с пробле-ми, засягащи оцеляването на живота на цялата пла-нета – изменението на климата, нарастването на дела на пустините и полупустинните области, появата на озонови дупки, унищожаването на кораловите рифо-ве, появата на нови, непознати преди болести.Основните причини за нарастващата опасност от гло-бална екологична катастрофа се коренят в:• прилаганите технологии за извличане

на ресурси и тяхното преработване до

сн. Даниела Проданова


документи

годен за потребление продукт. Разпределението на природните ресурси е сравнително неравномерно. Голяма част от тях са на територията на слабо развити и развиващи се държави, които изпитват недостиг от финансов и техно-логичен ресурс;

• исторически заложените различия в икономическия потенциал между разви-тите държави и развиващите се сравни-телно нови държави;

• нерегулирано нарастване на числе-ността на населението, особено в раз-виващите се държави, които понасят и най-тежките социални проблеми свърза-ни с бедността, недохранването и глада, липсата на достъп до основни услуги (жилище, водоснабдяване, канализация, образование, здравеопазване и др.);

• локалните военни конфликти, наред с преките жертви и разрушения, пораждат остри хуманитарни, социални, икономи-чески и екологични проблеми във всички засегнати държави.

През втората половина на изминалия век Организаци-ята на обединените нации (ООН) е ключов фактор при търсенето и намирането на решения на проблемите, засягащи населението на цялата планета.След затихването на опасността от ядрен конфликт, на преден план изпъкват нерешените глобални екологич-ни проблеми, които неразривно са свързани с търсе-нето на нови модели за развитие.

Проблемите, свързани с човешкото развитие са офи-циално представени на проведената под егидата на ООН едноименна Конференция през 1972 г. в Сток-холм, Швеция. Участниците в събитието постигат съ-гласие за необходимостта от спешни мерки за преодо-ляване на проблема с деградацията на околната среда. Създадена е Програмата на ООН за околна среда.През 1987 г. Световната комисия по околна среда и развитие (наричана още “комисията Брунтланд”) издава основополагащ документ – доклада “Нашето общо бъдеще”. Дефинирано е понятието “устойчиво

развитие” като “развитие, което задоволява нуждите на настоящето без да застрашава възможността на бъде-щите поколения да удовлетворяват техните собствени нужди”.

През 1992 г. в Рио-де-Жанейро на Срещата на високо равнище по проблемите на планетата Земя и конфе-ренцията на ООН по околната среда и развитието представители на 105 държави приемат т.нар. “Дневен ред 21”. Този документ има за цел обединяването и насочването на усилията на правителствата, между-народните организации, бизнеса, неправителствени-те организации и хората за постигане на устойчиво развитие и може да се разглежда като програма за действие и ръководство за разработване на политика, свързани с настоящото столетие.

През декември 1992 г. е създадена Комисията по устойчивото развитие на ООН, за да гарантира ефек-тивни действия по изпълнението на решенията от Рио. На Комисията са възложени функции по преглед на изпълнението на препоръките и ангажиментите, съдържащи се в “Дневен ред 21”, Декларацията от Рио и принципите за опазване и устойчиво развитие на горите; изработване на насоките на политика за пости-гане на устойчиво развитие; подпомагане на диалога и създаване на партньорства за устойчиво развитие между правителствата, международната общност и основните групи, определени в “Дневен ред 21”.

Обявените с “Дневен ред 21” принципи са доразвити и разработени по време на срещите:•за правата на човека – Виена, 1993 г.;

•за борбата с бедността – Копенхаген, 1994 г.;•за жените и развитието – Пекин, 1995 г.;

• за населените места – Истанбул, 1996 г.;

• за оценка на изпълненото за 5-те годи-ни от приемането на Декларацията от Рио (Рио + 5) - Ню Йорк, 1997 г.

• по финансиране на развитието - Монте-рей, Мексико 2002 г.



От 26 август до 4 септември 2002 г. в Йоханесбург, Република Южна Африка, се състои Среща на високо равнище за устойчиво развитие. В политическата де-кларация, приета от участниците, се очертава кръгът от проблеми, които изискват обединяване на усилията на всички народи. Изкореняването на бедността, изменението на моде-лите на потребление и производство, опазването и рационалното използване на околната среда в интерес на социално-икономическото развитие представляват главни цели и основни изисквания за постигане на устойчиво развитие.

Бързата интеграция на пазарите, движението на капи-талите и значителното разширяване на инвестицион-ните потоци по целия свят обуславят нови проблеми и възможности по пътя към осигуряване на устойчиво развитие. Делегатите на Срещата приемат подробен План за изпълнение на набелязаните цели и решени-ята.

Република България не остава встрани от развитието на тези процеси. Безспорно признати са постиженията по популяризирането, разпространяването и осъщест-вяването на инициативата за “Местен Дневен ред 21”.

Страната активно участва и в организацията и провеж-дането на множество международни прояви и форуми, чиято основна тема е устойчивото развитие. Едновре-менно с това, изпълнението в срок на поетите добро-волно ангажименти на организираните от органите на ООН форуми в тази област повишава престижа на страната.

Концепцията за постигане на устойчиво развитие следва да се разглежда винаги в дългосрочен аспект.

Приемането на дългосрочни национални документи (под формата на стратегии, планове за развитие или други подобни) създава условия за предвидимост и последователност в действията при постигането на националните цели и приоритети за развитие. Това е и добър атестат пред партньорите ни от Евро-пейския съюз (ЕС). Почти всички страни-членки, както и ЕС като цяло подготвят и представят на Срещата в Йоханесбург своя стратегия или друг аналогичен дъл-

госрочен документ за устойчиво развитие.Изложеното по-горе провокира интереса на Сметната палата към темата. В плана за одитната дейност за 2003 г. е включен одит, чиято основна цел е да определи до каква степен целите за устойчиво развитие намират отражение при разработването на национални стра-тегии и програми, както и дали създадените условия и предприетите мерки позволяват в срок до 2005 г. да се разработи и започне осъществяването на национална стратегия за устойчиво развитие или друг подобен документ.

Дългосрочното планиране, в това число изразяването на визията, определянето на целите и приоритетите за развитието на българското общество и държавата остават изцяло в правомощията на изпълнителната власт. Министерският съвет определя и реализира външната и вътрешната политика, в съответствие с Конституцията и законите. Отговорността на одито-рите при осъществяването на одита и съставянето на одитния доклад се свежда единствено до изразените становища и заключенията, направени в резултат на проучването.

Одитният доклад е адресиран предимно към органите на изпълнителната власт - Министерския съвет, ми-нистрите, но също така и към служителите от админи-страцията. Структуриран е в пет раздела, логически свързани помежду си. Уводна част Защо “устойчивото развитие” стана тема на проучване на Сметната палата - има за цел да представи основ-на информация, свързана с причините и правното основание за извършването на одита, неговите цели, обхват и задачи, прилаганите методология, стандарти и критерии за оценка на изпълнението.

Представена е кратка информация за предмета на оди-та - концепцията за устойчиво развитие и исторически преглед за събитията, свързани с нейното утвърждава-не като основа за политиката и практиката.

Втора част Осъществяването на целта за постигане на устойчиво развитие изисква надеждно управление, изхождайки от разнообразието в разбирането за същността на по-нятието “устойчиво развитие” одиторите накратко обо-



сновават необходимостта от управление на системата “човек-природа” и от планиране на мерките и дейност-ите за ефективно и ефикасно постигане на целите. Представен е преглед на правомощията и разпределе-нието на отговорностите между различните участници в процеса на управление.

Трета частЕдинна рамка за създаване на стратегически доку-менти за устойчиво развитие - разгледана е необхо-димостта от общи правила, процедури и изисквания при създаването на планови и програмни документи, които да се отнасят до устойчивото развитие.

Независимо от съществуващите ограничения, са пред-ставени най-важните подписани международни до-говори и поети ангажименти, свързани с устойчивото развитие, както и анализ дали прилаганите процедури осигуряват пренасянето на поетите международни ангажименти в законодателството.

Оценката на възможността за създаване на единна стратегия за устойчиво развитие включва анализ на нормативните актове, указанията и методиките относно предвидените ред и условия за планиране на дейността на министерствата, свързана с устойчивото развитие, както и информация за разработваните планови документи. Като резултат от проучването за наличието на за-дължителни елементи на структурата и методика за разработването на национални стратегии за постигане на устойчиво развитие е направена оценка до каква степен осигуряват разработването на единни по струк-тура, целево ориентирани, ресурсно и информацион-но обезпечени и изпълними стратегически документи.

Разработването на единна стратегия не би било възможно без надеждна координация както между субектите на управление‚ така и между структурните единици вътре в тях. Затова е направен анализ докол-ко нормативно определените координиращи функции

на министерствата или други структури позволяват на практика да се осигури координация в процеса на планиране.

Четвърта частРазработването на стратегии и програми – риск и предизвикателство, въз основа на преглед и анализ на повече от 100 стратегии и програми - одиторите представят констатации и изводи относно практиката на одитираните министерства при съставянето на пла-нови и програмни документи, отнасящи се до устойчи-вото развитие.

В одиторския доклад е отделено внимание на съгласу-ването и хармонизирането на целите, като се предста-вят резултатите от проследяване за съответствието на целите от националните стратегии с поетите междуна-родни ангажименти.

Разглежда се декомпозирането на целите на стратеги-ите и разработените програми и планове за тяхното осъществяване, като е посочена добра практика. Изложението включва анализ и оценка - доколко мерките в плановете и програмите са насочени към постигане на целите за устойчиво развитие и осигуря-ват прозрачност и обективност на подбора.

Одитният екип априори прие, че ефективното изпъл-нение на стратегиите и програмите се залага още при разработването им.По тази причина анализът е насочен към това дали в разработените документи са определени инструменти (средства), източници и обезпеченост на ресурсите, очаквани резултати и въздействия, оценени ли са рис-ковете, описана ли е система за мониторинг и контрол на изпълнението, има ли информационно осигурява-не, докладване и отчитане пред обществото.

Пета част Заключения, като резултат от направените констата-ции и изводи, са представени основните обобщени заключения от одита.

Настоящият одит е в подкрепа на усилието на българ-ската държава за приобщаване към световния процес на изграждане на общество, в което икономическият напредък води до висок жизнен стандарт и чиста околна среда.



Бан Ки Мун: Сътрудничеството с България е важно за нас

“Сътрудничеството с България е важно за нас. Страната Ви е много добре представена в струк-турите на ООН и Ви благодаря, че участвате на форума през тази година”.

Това заяви генералният секретар на ООН Бан Ки Мун по време на срещата си с министър-председателя Бойко Борисов и водената от него делегация в Ню Йорк, съобщават от пресцентъра на правителствената информационна служба.По време на разговора Бан Ки Мун отличи пред Бо-рисов добрите връзки и отличното сътрудничество на организацията с генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. “Благодаря Ви за активното участие и ролята на българския контингент в Афганистан и се надявам доброто сътрудничество между нашата орга-низация и страната ви да продължи”, допълни той.

Премиерът и генералният секретар на ООН обсъдиха политическата и икономическата обстановка на Бал-каните, както и процеса на подпомагане на Пакистан след природните бедствия в страната.“България е една от най-заинтересованите страни на Балканите да има стабилност”, заяви от своя страна Бойко Борисов. Пред домакина си той отчете положи-телния доклад на ЕК, в който се адмирира волята на правителството за борба с корупцията и организира-ната престъпност.

“Правителството работи активно с БЧК за набиране на помощи за преодоляване на щетите от бедствието в Пакистан. В момента министерството на външните работи проучва възможността България да подпо-могне възстановяването на пакистански училища”, допълни премиерът Борисов, отчитайки активната роля на еврокомисар Кристалина Георгиева в процеса. В края на срещата Бойко Борисов покани генералния секретар на ООН Бан Ки Мун да посети България през следващата година.

Борисов: Ще помагаме за постигане Целите на хилядолетието за развитие

В рамките на своите възможности България ще помага за постигане на Целите на хилядолетието за развитие, защото си даваме ясна сметка за значението на соли-дарността като основен принцип в политиката. С тези думи министър-председателят Бойко Борисов се е обърнал към участниците в пленарното заседание на Срещата на високо равнище по Целите на хилядолети-ето за развитие, която се проведе в Ню Йорк, съобща-ват от правителствената информационна служба.

“Ние самите сме изправени пред много проблеми, включително със собственото ни развитие и жизнен стандарт, но въпреки това постепенно изпълняваме поетите ангажименти по оказването на помощ за развитие”, е допълнил министър-председателят, който заедно с водената от него правителствена делегация е в САЩ за участие в срещата и в 65-та сесия на Общото събрание на ООН.

“Днес ние разчитаме изключително много на ев-ропейската солидарност и на средствата, които тя ни дава за развитие на българската икономика и подобряване живота на българските граждани.

Затова съзнаваме смисъла и значението на солидар-ността и сме готови да я проявим и по отношение на тези, които в други региони на света се нуждаят от нея”, е казал още в речта си Бойко Борисов.

webcfe



Пред делегатите на срещата българският правител-ствен ръководител е изразил своята убеденост, че подобряването на качеството на предоставяната помощ е не по-малко важно за постигане на Целите на хилядолетието от увеличаването на нейния обем и именно заради това разбиране, политиката на страна-та ни за сътрудничество за развитие е подчинена на принципите за ефективност на помощта, залегнали в Парижката декларация и потвърдени в Плана за дейст-вие от Акра.Бойко Борисов е изтъкнал още, че усилията на кабине-та за бързото възстановяване на динамиката и иконо-мическия просперитет на българската икономика като част от европейските процеси на съживяване имат смисъл и като най-ефективния начин за генериране на повече средства за развитие.“Постигайки Целите на хилядолетието за развитие можем да направим и повече - можем да поправим не-правилното, да изправим света на крака, да го напра-вим такъв, какъвто трябва да бъде. Нека не се отказва-ме от тази възможност!”, е допълнил премиерът.От трибуната на пленарното заседание на Срещата на високо равнище по Целите на хилядолетието за разви-тие министър-председателят Бойко Борисов е поздра-вил българите по повод Деня на независимостта: “Искам от тази висока световна трибуна да отправя поздравление и към българския народ, които днес чества своя Ден на независимостта. Този празник вече 102 години показва как с усилия и воля нацията на една слаба и неразвита държава може да отстоява своето достойнство и да се развива успешно”.

Йозеф Дaйс: България е зона на стабилност“Днес България е зона на стабилност. Поздравявам ви за усилията и волята за демократизирането на ваша-та страна и на региона”. Това заяви председателят на 65-та сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации Йозеф Дайс на срещата си с премиера Бойко Борисов, съобщи правителствената пресслужба.

Министър-председателят разговаря с г-н Дайс в Ню Йорк в рамките на едноседмичното си работно по-сещение за участие в срещата на високо равнище по Целите на хилядолетието за развитие и в дебатите на 65-ата редовна сесия на Общото събрание на ООН.

Премиерът Бойко Борисов и Йозеф Дайс обсъдиха успехите на българското правителство в борбата с корупцията и организираната престъпност. Предсе-дателят на 65-та сесия на Общото събрание на ООН сподели пред премиера впечатленията си от България от времето, когато е бил финансов министър и минис-тър на икономиката на Швейцария.

От своя страна българският премиер благодари на г-н Дайс за средствата, предоставени от швейцарското правителство за реализиране на някои от основни-те приоритети пред страната ни. На срещата Бойко Борисов оцени високо водената от ООН политика в подкрепа на стабилността на Балканите и решаване на проблемите на държавите от региона. Двамата коментираха предстоящата 65-ата сесия, посланията, които ще отправят участниците в срещата, както и българската позиция по тях.

Бойко Борисов и Йозеф Дайс обсъдиха и последиците от световната финансова криза и отражението й върху нашата страна. Министър-председателят увери своя домакин, че усилията на правителството са насоче-ни към възстановяване на българската икономика и постигане на устойчив растеж. “България е остров на спокойствие и стабилност в политическо, финансово, етническо и религиозно отношение”, допълни преми-ерът.

Източник: Министерски съвет на р България

webcfe


СВЕТЪТ

КЛюЧОВИ СЪБИТИЯ ЗАОКОЛНА СРЕДААдаптация и превод за България д-р Пенчо Пенчев

Лестър Браун, Уърлдуоч институт, ню йорк

/продължение от бр. 2/

1985ПРОБИВ В ОЗОНОВИЯ СЛОЙ - 5/1985Научен доклад съобщава, че е открит «пробив» в озоновия слой на Земята, като данните от Британската Антарктическа станция показват, че през януари рав-нището на озоновия слой е с 10% по-ниско в сравне-ние с предходната година.

OZONE LAYER - 5/1985Scientists report the discovery of a “hole” in the Earth’s ozone layer, as data from a British Antarctic Survey show that January ozone levels dropped 10 percent below those of the previous year.Source: British Antarctic Survey: The Ozone Hole Links: U.S. National Aeronautics and Space Administration (NASA): Ozone Hole Images Cambridge University’s Centre for Atmospheric Science: The Ozone Hole TourUnited Nations Environment Programme: Ozone SecretariatOzonAction Programme; Worldwatch Links Sharing the Air, Chapter 6, Vanishing Borders

1987 - УПРАВЛЕНИЕ - 8/4/1987Световната Комисия по Околна среда и Развитие публикува доклада „Нашето Общо Бъдеще” (Комисия Brundtland), който заключава категорично, че съхра-няването на околната среда, глобалната несправед-ливост и борбата с бедността изискват икономически растеж, основан на устойчивото развитие.

GOVERNANCE - 8/4/1987The World Commission on Environment and Development publishes Our Common Future (The Brundtland Report), which concludes that preserving the environment, addressing global inequities, and fighting poverty could fuel—not hinder—economic growth by promoting sustainable development.Source: Report of the World Commission on Environment and Development (Brundtland Report, 1987)Links: United Nations Division for Sustainable Development; Worldwatch Links; Worldwatch Research Library: Globalization and Governance



1988 - БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ - 1988Биологът Е.О. Уилсон издава „Биологичното разноо-бразие”, колекция от доклади на Националния форум по биологично разнообразие в Съединените Щати. Публикуваните детайли показват как хората бързо подкопават способността на Земята да поддържа раз-нообразието на биологичните видове.

BIODIVERSITY - 1988Biologist E.O. Wilson publishes Biodiversity, a collection of reports from the National Forum on Biodiversity in the United States. The book details how humans are rapidly undermining the Earth’s ability to support its diversity of species.Source: National Academies Press: BiodiversityLinks: CNN Profile: E.O. Wilson; Worldwatch Links Worldwatch Paper 148: Nature’s Cornucopia: Our Stake in Plant Diversity; Worldwatch Research Library: Biodiversity

1988 - ГОРИ - 12/22/1988Бразилският трудов и екологичен лидер Чико Мендес е убит от собственици на ферми за едър рогат доби-тък. Представлявайки 70 000 работници, добиващи каучук, Мендес защитава устойчивото използване на горите в Бразилия като резерви на екстракт, вместо да бъдат изсичани за дървесина и пасища. Убийството предизвиква международно внимание към мащабното ликвидиране на тропическите гори. FORESTS - 12/22/1988Brazilian labor and environmental leader Chico Mendes is murdered by cattle ranchers. Representing 70,000 rubber tappers, Mendes had advocated the sustainable use of Brazil’s forests as extractive reserves rather than clearing them for timber and grazing. The killing brings international attention to the widespread liquidation of tropical rainforests.Sourc: The Case of Chico Mendes; Links: Chico Mendes Committee; UNEP Global 500 Forum: Who Was Chico Mendes?; Worldwatch Links; State of the World 1999 - Chapter 4: Reorienting the Forest Products EconomyWorldwatch Paper 140: Taking a Stand: Cultivating a New Relationship with the World’s ForestsWorldwatch Research Library: Forests

1989 I - ЗАМЪРСЯВАНЕ - 3/24/1989Танкерът „Ексон Валдец” попада на подводен риф в Аляска, земята Принц Уилям Саунд, разливат се 76 000

тона суров петрол. Разливът е най-големият, който се е случвал в Съединените Американски Щати. Разливът се разпростира над повече от 5100 километра стара брегова линия, покривайки я с нефт и убивайки повече от 250 000 птици.

POLLUTION - 3/24/1989The Exxon Valdez tanker runs onto a reef in Alaska’s Prince William Sound, dumping 76,000 tons of crude oil. The spill, the largest ever in the United States, covers more than 5,100 kilometers of pristine coastline with oil and kills more than 250,000 birds.Source; Exxon Valdez Oil Spill Trustee CouncilLinks: National Oceanogaphic & Atmospheric Association (NOAA): The Exxon Valdez Oil SpillWorldwatch Links; Worldwatch Paper 145: Safeguarding the Health of Oceans; Worldwatch Research Library: Oceans; Worldwatch Research Library: Pollution

1989 II - ТОКСИЧНИ ОТПАДЪЦИ - 3/22/1989Базелска конвенция, която урежда движението на опасните замърсявания през държавните граници, приета за да възпрепятства “търговията с отрови” из-пращани от индустриалните страни в развиващите се.

TOXICS - 3/22/1989The Basel Convention, which controls movement of hazardous wastes across international borders, is adopted to prevent “toxic traders” from shipping hazardous waste from industrial to developing countries. Source: UN Secretariat of the Basel Convention, “Text of the Basel Convention”Links: Basel Convention on the Control of Transboundary Movements of Hazardous Wastes; European Topic Centre on Waste.


СВЕТЪТ

Greenpeace International: Toxics CampaignThe International Programme of Chemical SafetyWorldwatch Links; Worldwatch Research Library: Globalization and Governance

1991 - СИГУРНОСТ - 1/22/1991Иракската армия, отстъпвайки от заеманите от нея по-зиции в Кувейт, разрушава танкери, нефтени термина-ли, нефтени сондажи, подпалва много от тях. Битките и саботажите унищожават приблизително 1.25 милиона тона нефт, създавайки най-лошото нефтено петно в човешката история.

SECURITY - 1/22/1991The Iraqi army, retreating from its occupation of Kuwait, destroys tankers, oil terminals, and oil wells, setting many on fire. The fighting and sabotage leak approximately 1.25 million tons of oil, the worst oil spill in history.Source: CNN.com: Environmental Impact - Oil Fires and Spills Leave Hazardous Legacy Links: American University’s ICE Case Studies: Environmental and Economic Repercussions of the Persian Gulf War on Kuwait Worldwatch Links State of the World 2002 - Chapter 7: Breaking the Link Between Resources and Repression

Worldwatch report: War with Iraq--The Role of Oil Worldwatch Paper 162: The Anatomy of Resource Wars Worldwatch Research Library: Security

1992 I - УПРАВЛЕНИЕ - 6/14/1992179 страни и 117 държавни глави участват във фунда-ментално различна Конференция на ООН по Околна среда и Развитие (Среща на Земята на високо равни-ще) в Рио-де-Жанейро, Бразилия. Участниците приемат Дневен ред 21, мащабен проект за устойчиво развитие, който призовава за подобрява-не качеството на живота на Земята при подобряване ефективността на използването на природните ресур-си, защита на глобалната общност, по-добро управле-ние и съкращаване на замърсяването с химически отпадъци.

GOVERNANCE - 6/14/1992Most countries and 117 heads of state participate in the groundbreaking UN Conference on Environment and Development (Earth Summit), in Rio de Janeiro, Brazil. Participants adopt Agenda 21, a voluminous blueprint for sustainable development that calls for improving the quality of life on Earth by using natural resources more efficiently, protecting global commons, better managing



human settlements, and reducing pollutants and chemical waste.Source: United Nations General Assembly, Rio Declaration on Environment and Development (New York: 12 August 1992); Links: Johannesburg Summit 2002United Nations Division For Sustainable Development: Earth Summit Documents; Worldwatch Links; Worldwatch Research Library: Globalization and Governance

1992 II - УПРАВЛЕНИЕ - 11/1992Обединени 1 700 учени от 69 страни в Съюз на Заин-тересованите учени публикуват „Предупреждение на учените от Света към човечеството”, в което заявяват, че “хората и естествения свят се намират в състояние на остро противопоставяне”.

GOVERNANCE - 11/1992Bringing together 1,700 scientists from 69 countries, the Union of Concerned Scientists issues its World Scientists’ Warning to Humanity, which states that “human beings and the natural world are on a collision course.” Source: Union of Concerned Scientists, “World Scientists’ Warning to Humanity (1992)”Links: Union of Concerned ScientistsWorldwatch Links; Worldwatch Research Library: Globalization and Governance

1992 IV - БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ - 1992Конвенцията по Биологично разнообразие предоставя мандат на страните да формулират и разработят стра-тегия за биологично разнообразие, а индустриалните страни поемат ангажимент да подпомогнат осъщест-вяването на тези стратегии в развиващите се страни.

BIODIVERSITY - 1992The Convention on Biological Diversity mandates that countries formulate strategies to protect biodiversity and that industrial countries help implement these strategies in developing countries.Source: United Nations Convention on Biological Diversity Convention Text; Links: Convention on Biological DiversityWorldwatch Links; Worldwatch Paper 148: Nature’s Cornucopia: Our Stake in Plant Diversity; Worldwatch Research Library: Biodiversity

1994 I - ИЗЧЕЗВАЩИ ВИДОВЕ - 1994Световният Съюз за консервация на природата (IUCN) публикува актуализиран списък на застрашените

видове и създава световен стандарт за измерване биологичното разнообразие. По-късното издание на списъка съобщава, че един от четири вида млекопита-ещи и един от осем вида птици са с висока степен на риск от изчезване в близко бъдеще.

ENDANGERED SPECIES - 1994The World Conservation Union (IUCN) publishes a revised Red List of endangered and threatened species, creating a world standard for gauging threats to biodiversity. Later versions report that one in four mammal species and one in eight bird species faces a high risk of extinction in the near future. Source: World Conservation Union (IUCN): The IUCN Red List of Threatened SpeciesLinks: Convention on Biological DiversityConservation International; World Conservation Union-IUCN; Worldwatch Links; Worldwatch Paper 148: Nature’s Cornucopia: Our Stake in Plant Diversity; Worldwatch Research Library: Biodiversity

1994 II - НАСЕЛЕНИЕ - 9/13/1994Делегати от 183 страни се срещат на Конференция по Населението и Развитието в Кайро, Египет, предложен е дългосрочен план, разпределен по десетилетия за стабилизиране и намаляване прираста на население-то. Планът подчертава важността на женското образо-вание и достъпа до репродуктивно здравеопазване. POPULATION - 9/13/1994Delegates from 183 countries meet at the Conference on Population and Development in Cairo, Egypt, and set up a decades-long plan to stabilize and reduce population growth. The plan emphasizes the importance of women’s education and access to reproductive health care.Source: International Conference on Population and Development (ICPD)Links: IISD Linkages: United Nations International Conference on Population and Development (ICPD)United Nations Population Fund: International Conference on Population and Development (ICPD)Worldwatch Links; State of the World 2002 - Chapter 6: Rethinking Population, Improving LivesState of the World 2003 - Chapter 3: Linking Population, Women, and Biodiversity; World Watch Magazine: Exportable Righteousness, Expendable Women, Jan/Feb 2002; Worldwatch Paper 161: Correcting Gender MyopiaWorldwatch Research Library: Population


СВЕТЪТ

1995 I - МЕСТНИ НАРОДИ - 11/10/1995Авторът и активистът Кен Саро-Вива е обесен в Ниге-рия поради това, че ръководи протестите на хората Ogoni срещу разрушаването на околната среда в тяхната страна от Кралство Холандия, „Шел”, „Шеврон”, и други международни нефтени компании.

INDIGENOUS PEOPLES - 11/10/1995Writer and activist Ken Saro-Wiwa is hanged in Nigeria for leading the Ogoni people’s protests against environmental destruction of their lands by Royal Dutch/Shell, Chevron, and other international oil companies.Source: Greenpeace International, “Ken Saro Wiwa and 8 Ogoni People Executed: Blood on Shell’s Hands,” 10 November 1995.Links: Goldman Environmental Prize: Ken Saro-WiwaPBS: Ken Saro-Wiwa; Sierra Club International Campaigns: Nigeria; Worldwatch Links; State of the World 2002 - Chapter 7: Breaking the Link Between Resources and Repression

1995 II - НАСЕЛЕНИЕ - 9/15/1995Представители от 180 страни се срещнаха на Между-народна Конференция на Жените – ООН, Пекин, Китай. Дневният ред разглежда подобряване условията на живот на жените и девойките. Решението включва още призиви за предприемане на мерки за намаляване ерозията на почвите, срещу намаляването на горските масиви и други видове деградация на околната среда, които поставят жените и техните семейства в състоя-ние на бедност.

POPULATION - 9/15/1995Representatives from 180 countries meet at the Conference on Women in Beijing, China, to draft an agenda to improve the lives of women and girls. The resolution includes calls for taking action to reduce soil erosion, deforestation, and other forms of environmental degradation that often leave women and their families impoverished.Source: United Nations Fourth World Conference on Women; Links: IISD Linkages: Fourth World Conference on Women and Beijing +5; Worldwatch Links; State of the World 2002 - Chapter 6: Rethinking Population, Improving Lives; State of the World 2003 - Chapter 3: Linking Population, Women, and BiodiversityWorld Watch Magazine: Exportable

Righteousness, Expendable Women, Jan/Feb 2002; Worldwatch Paper 161: Correcting Gender Myopia; Worldwatch Research Library: Population

1995 III - КЛИМАТ - 1995 Междуправителствена група по Изменение на кли-мата (IPCC), състояща се от стотици (днес наброяват около 2500 души) видни учени по климата, бяха събра-ни в ООН за да коментират доклад, заключението на който е, че «анализът и балансираните доказателства говорят за това, че има забележимо човешко влияние върху глобалния климат”.

CLIMATE - 1995The Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC), a group of hundreds of prominent climate scientists assembled by the UN in 1988, releases a report concluding that “the balance of evidence suggests that there is a discernible human influence on global climate.Source: Intergovernmental Panel on Climate ChangeLinks: United Nations Framework Convention on Climate Change; Climate Action Network; Goddard Institute for Space Studies; Cities for Climate Protection; Worldwatch Links; State of the World 2001 - Chapter 5: Decarbonizing the Energy EconomyState of the World 2002 - Chapter 2: Moving the Climate Change Agenda Forward; Worldwatch Paper 160: Reading the Weathervane; Worldwatch Research Library:



Climate Change

1996 - ТОКСИЧНИ ВЕЩЕСТВА - 3/1996Тео Калборн, Деан Дурманоски и Пит Маерс публи-куват книгата „Нашето Откраднато Бъдеще”, която предупреждава за заплахата за репродуктивните способности на човека и животните, дължаща се на производството и изхвърлянето на милиарди фута синтетични химикали в околната среда, болшинството от които предизвикват разрушаването на естествената хармония.

TOXICS - 3/1996Theo Colborn, Dianne Dumanoski, and Pete Myers publish Our Stolen Future, which warns of reproductive threats to animals-including humans-due to the release of billions of pounds of synthetic chemicals into the environment, many of which mimic and disrupt natural hormones.Source: Theo Colborn, Dianne Dumanoski, and John Peterson Myers, Our Stolen Future (New York: Dutton, Penguin Books, 1996)Links: International POPs Elimination NetworkStockholm Convention on Persistant Organic Pollutants (POPs)Worldwatch Links; Worldwatch Paper 153: Why Poison Ourselves? A Precautionary Approach to Synthetic ChemicalsWorldwatch Research Library: Pollution

1997 I - КЛИМАТ - 12/11/1997Протоколът от Киото прави в някаква степен дейст-вена Конвенцията по изменение на климата от 1992 г. Индустриалните страни се задължават да съкратят техните емисии на парникови газове с 6 – 8 процента спрямо 1990 година в периода до 2010-2012 г. Оста-ва спорна схемата за търговията с емисии, тъй като дебата за ролята на развиващите се стани в бъдеще е неясен.

CLIMATE - 12/11/1997The Kyoto Protocol strengthens the 1992 Climate Change Convention by mandating that industrial countries cut their carbon dioxide emissions by 6 to 8 percent from 1990 levels by 2008-2012. But the protocol’s controversial emissions-trading scheme, as well as debates over the role of developing countries, cloud its future.

Source: U.N. Framework Convention on Climate Change, “Text of the Kyoto Protocol” (Bonn: 11 December 1997)Links: United Nations Framework Convention on Climate Change; Climate Action Network; Goddard Institute for Space Studies; Cities for Climate Protection; Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC); Worldwatch Links; State of the World 2001 - Chapter 5: Decarbonizing the Energy EconomyState of the World 2002 - Chapter 2: Moving the Climate Change Agenda Forward; Worldwatch Paper 160: Reading the Weathervane; Worldwatch Research Library: Climate Change

1997 II - ГОРИ - 1997Горски пожари в целия свят изгарят повече от пет ми-лиарда хектара гори и други земи. Повече тропиче-ски гори са унищожени през 1997 година в сравнение с който и да било друг период от писаната история на света.

FORESTS - 1997Forest fires around the world burn more than 5 million hectares of forests and other land. More tropical forests are burned in 1997 than in any other year in recorded history.Source: UN System-Wide Earthwatch: Forest FiresLinks: WWF Forests for Life Programme: Forest Problems: Forest Fires; Worldwatch Links Worldwatch Research Library: Forests

1998 - ОЗОНОВ СЛОЙ - 1998Пробивът на озоновия слой над Антарктида нараства на 25 милиона квадратни километра. (Отчетът за 1993 година показва 3 милиона квадратни километра.)

OZONE LAYER -1998The ozone hole over Antarctica grows to 25 million square kilometers. (The previous record, set in 1993, was 3 million square kilometers.); Source; The Montreal ProtocolLinks: U.S. National Aeronautics and Space Administration (NASA): Ozone Hole Images; Cambridge University’s Centre for Atmospheric Science: The Ozone Hole Tour; United Nations Environment Programme: Ozone SecretariatOzonAction Programme; Worldwatch Links Sharing the Air,” Chapter 6, Vanishing Borders

(следва)


БЪЛГАРИЯ

Национална програмасрещу заплахи

Правителството прие националната програма на Бъл-гария за изпълнение на Плана за действие на Европей-ския съюз за усилване на мерките за противодействие на терористични заплахи, свързани с химически, биологични, радиоактивни и ядрени материали.Планът за действие на ЕС е насочен към укрепване на химическата, биологична, радиоактивна и ядрена (ХБРЯ) сигурност в Общността. Неговата главна цел е да се намалят рисковете, заплахите и щетите от инциденти с ХБРЯ материали от случаен, естествен и умишлен характер.

Конкретните цели в програмата включват укрепване на сигурността на високорискови ХБРЯ материали и съоръжения; засилване на контрола върху тях; работа за развиване на култура на персонала за високи стан-дарти за сигурност; по-добро разпознаване и подава-не на информация за съмнителни сделки и поведение; повишаване на сигурността при превоз; подобряване на обмена на информация; засилване на режима на внос и износ; установяване на подход, основан на сценарий/моделиране, за определяне на работни приоритети в областта на откриването; укрепване на капацитета за мерки за противодействие; разработва-не на подобрени инструменти за моделиране и укреп-ване на капацитета за обеззаразяване; подобряване на комуникацията с обществеността.

Източник: Министерски съвет

Годишна програма повъпросите на ЕС

Комисията по европейските въпроси и контрол на ев-ропейските фондове (КЕВКЕФ) прие проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпро-сите на ЕС за 2012 г.:

I. Изграждане на стабилна и отговорна Европа – гарантиране на устойчиви публични приходи

1. Публични финанси в Икономическия и паричен съюз (ИПС) — 2012 г.;2. Защита на инвеститорите: изменение на Директи-вата за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по отношение на депозитарните функции на ПКИПЦК, политиката на възнагражденията за мениджърите и административ-ните санкции;3. Добро управление в областта на „данъчните остро-ви”;4. Премахване на двойното данъчно облагане на тран-сгранични изплащания на дивиденти за портфейлните инвеститори;5. Данъчно облагане на автомобили;6. Бърз механизъм за реагиране на измами с ДДС;

II. Изграждане на Съюз на устойчив растеж и солидарност

2.1. Единен пазар за растеж – иновации, интелектуална собственост, услуги, транспорт:



7. Годишно изследване на растежа за 2013 г.;8. Рамка за Европейското научноизследователско пространство (ЕНП);9. Преглед на Съобщението относно филмовата индус-трия;10. Колективно управление на авторските права: музи-кални права - музика в интернет;11. Изпълнение на правата върху интелектуална соб-ственост; 12. Искове за обезщетения за нарушения на антитръс-товото законодателство;13. Изменение на Регламента за марката на Общността и на Директивата за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките;14. Европейски знак за качество в сектора на туризма;15. Насърчаване и информиране в подкрепа на сел-скостопанските продукти;16. Изменение на Директивата за тютюневите изделия по отношение на производството, представянето и продажбата;17. Схеми за гарантиране на застраховките;18. Хазарт по интернет на вътрешния пазар;19. Общоевропейска рамка за електронна идентифи-кация, електронно установяване на автентичност и електронен подпис;20. Европейска стратегия за сигурността в интернет;21. Железопътен пакет:1) достъп до железопътния пазар;2) Европейска железопътна агенция (ERA);

22. Права на пътниците във въздушния транспорт: от-казан достъп на борда, голямо закъснение на полети и отмяна на полети;23. Регистрация на моторни превозни средства, вече регистрирани в друга държава-членка;

2.2. Повече възможности за хората - гъвкав и мобилен пазар на труда, социални въпроси и социално включ-ване:

24. Пакет за заетостта:1) По пътя на възстановяване, включващо създаване-то на работни места;2) Специален пакет относно гъвкавата сигурност;3) реформа на Европейските служби по заетостта EURES и изменение на тяхното правно основание;

25. Нов поглед върху уменията в контекста на „Европа

2020”;26. Свободно движение на работници в Съюза;27. Включване на работниците в областта на морепла-ването и на плавателни съдове в обхвата на няколко директиви на ЕС в областта на трудовото право;28. Защита на допълнителните пенсионни права на лицата, които сменят работата си;29. Напредък в интеграцията на ромското население - първи доклад на Европейската комисия;30. Пакет за иновациите в здравеопазването;

2.3. Устойчив растеж – енергия и екология:

31. Вътрешен енергиен пазар;32. Ядрена безопасност;33. Стратегия за възобновяема енергия; 34. Чиста енергия за транспорта: стратегия за алтерна-тивни горива;35. Преглед на Директивата за оценка на въздействие-то върху околната среда (ОВОС);

2.4. Отворена за гражданите Европа – правосъдие и вътрешни работи:

36. Изменение на Кодекса на шенгенските граници;37. Изменение на рамката на ЕС относно запазването на данни;38. Създаване на Европейска полицейска служба (ЕВ-РОПОЛ);39. Прием на граждани на трети държави за целите на провеждане на научноизследователска дейност, обра-зование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност;40. Взаимно признаване на документите за гражданско състояние:1) Взаимно признаване на действието на някои доку-менти за гражданско състояние;2) Премахване на формалностите по легализирането на документи между държавите-членки;

41. Реформа на структурата на Евроюст;42. Електронно правосъдие;43. Минимални разпоредби относно съставите на престъпленията и наказанията в областта на трафика на наркотици;44. Трета директива срещу изпирането на пари;45. Борба с престъпленията в европейското киберне-тично пространство;


БЪЛГАРИЯ

Визия за европейскофинансиране представиправителството

Министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев откри в аулата на Софийски универ-ситет „Св. Климент Охридски” публично обсъждане на приоритетите на България и структурата на програм-ния период 2014 – 2020 г.

Представени бяха тематичните цели за страната, които ще се финансират от Европейския съюз, оперативните програми и водещите ведомства, както и “Национална-та програма за развитие: България 2020”.

На обсъждането присъстваха представители на дър-жавната администрация, общините, организации на работодателите, синдикатите, хората с увреждания, академичната общност, неправителствените организа-ции, граждани и медии.

В работата на форума взеха участие сдруженията и фондациите от Коалиция за устойчиво развитие.

Министър Дончев определи обсъждането като начало на усилена и интензивна работа в посока подготовката на България за следващия програмен период в кохези-онните политики, за което правителството на Републи-ка България си поставя три основни задачи:

• качествено и отговорно участие в дебата, който тече на европейско ниво, което включва не само гонене на националния интерес, но и осъзнаване на общоевропейските цели;

• да се вземе решение какви видове инвестиции са приоритет за страната, къде са най-големите нужди, най-големите възможности, основният резултат трябва да е стабилно развитие, растеж на икономиката и внедряване на иновации;

• да се намери отговор на въпроса „как“ – с какви структури, с какви финансови инструменти ще се разпределят средствата.

Стана ясно, че през 2012 г. предстои изработването на специален закон, свързан с управлението на средства-та от Европейския съюз. Радостина Ангелова – началник на кабинета на ми-нистъра по управление на средствата от Европейския съюз представи анализ на Национална програма за развитие на Република България: България 2020. Предложения за оперативни програми и водещо ве-домство за разработване на всяка програма и тематич-ните цели презентира Добринка Кръстева – директор на дирекция „Програмиране на средствата от Европей-ския съюз“ в администрацията на Министерски съвет.

Източник: Коалиция за устойчиво развитие

III. Осигуряване на ефективен глас на ЕС на световната сцена

46. Създаване на Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ (EVHAC);47. Изменение на Директива 2008/114/ЕО на Съвета относно установяването и означаването на европей-ски критични инфраструктури и оценката на необхо-димостта от подобряване на тяхната защита;48. Годишен пакет за разширяването за 2012 г.;49. Пакет за европейската политика на съседство;50. Указания за водене на преговори по споразумения за визови облекчения и реадмисия в някои държави от Южното Средиземноморие в рамката на диалога за миграция, мобилност и сигурност, който ще бъде установен с тези държави.

Източник: народно събрание



Членството в ЕС -изпълнение плана за действие за 2011 г.

Правителството прие Доклад за изпълнение-то на Плана за действие за 2011 г. с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз.

Документът съдържа общо 318 мерки, свързани в преобладаващата си част с въвеждане в българското законодателство на директиви, чийто срок за транспо-ниране изтича през 2011 г. и в началото на 2012 г.

Останалите мерки се отнасят до осигуряване на при-лагането на пряко приложимите актове на ЕС, както и изпълнението на други конкретни задължения, произ-тичащи от действащото европейско законодателство, ангажименти и преходни мерки от Договора за присъ-единяване на България към ЕС със срок за изпълнение през 2011 г. В Плана за действие са включени и мерки, свързани с подготовката на позициите на страната ни за 105 заседания на Съвета на ЕС.

Изпълнението на Плана за действие за 2011 г. се отчи-таше ежемесечно в рамките на Съвета по европейски-те въпроси, като отговорните ведомства докладваха на заседания на Съвета за хода на изпълнение на закъснелите мерки, както и за действията, които пред-приемат за преодоляване на закъсненията. В повечето случаи констатираните закъснения бяха компенсирани през следващите месеци.

От всичките 318 мерки от Плана за действие за 2011 г. в края на периода са изпълнени 281 мерки, което е 88% от общия им брой. Неизпълнени останаха 37 мерки, 15 от които са свързани с въвеждане на дирек-тиви или отстраняване на нарушения, които вече са констатирани от Европейската комисия. Тези мерки са включени в Плана за действие за 2012 г. със срок за изпълнение до края на месец януари 2012 г. Останали-те 22 мерки са с отпаднало основание и/или необходи-мост от изпълнение.

Източник: Министерски съвет

Президентът Вацлав Клаус представи книгите си в София

Президентът на Чехия Вацлав Клаус представи в София българските издания на своите книги “Европей-ска интеграция без илюзии” и “Къде започва утре?” в присъствието на . българския президент Росен Плев-нелиев, президентите Георги Първанов и Желю Желев, дипломати, бизнес лидери, учени, неправителствени организации. Събитието беше организирано от Атлан-тическия клуб в България и ръководено от посланик Здравко Попов, вицепрезидент на организацията. Вацлав Клаус, който беше на работно посещение у нас, подчерта в лекцията си пред софийската обществе-ност, че според него случващата се в момента криза в еврозоната е последица от една парична единица, от един обменен курс и един лихвен процент за страни, които имат много различни икономически параме-три. За това и Чехия няма никакви планове да влиза в еврозоната.Според Клаус излизането от европейската криза изисква фундаментални системни промени - значи-телна трансформация на европейската икономическа и социална система и реструктурирането на формата на европейската интеграция. Трябва да спре центра-лизацията, хармонизацията, стандартизацията на европейския континент и да започне отново децен-трализирането, дерегулирането и десубсидирането на обществото и икономиката. Трябва да се спре “пълзящото”, но все по-засилващо се “зелено законо-дателство” и не трябва да се позволява на “зелените” да “превземат” икономиката под знамето на погрешни идеи като доктрината за глобалното затопляне.


БЪЛГАРИЯ

ЕДИНЕН, ЕКОЛОГИЧНО И СОЦИАЛНО-ОТГОВОРЕН ОБЩОЕВРОПЕЙСКИ ПАЗАРДрагомир Бояджиев, председател на Асоциация на инвестиционните мениджъри в България - БИМА

Европейската федерация на сдруженията на финансови аналитици (EFFAS) – 50 години работа за изграждане и защита на

Устойчивото и отговорно развитие на икономиката заема все по-важно мяс-то сред приоритетите на модерния бизнес. Финансовите и инвестиционнидружества поставят факторите на устойчиво фирмено развитие средключовите въпроси при вземане нарешение за финансиране или инвестиция.

В глобален план сериозно нараства обемът на ин-вестициите в компании развиващи своята дейност екологочно, социално и корпоративно (ESG) отговор-но. Фондовете и институциите, инвестиращи в тези предприятия увеличават трайно вложенията си, като в момента кумулативният им годишен ръст е над 23%. Към края на 2010 година размерът на ESG отговорните инвестиции в световен мащаб достигна рекордните

USD 9.3 трилиона, а според очакванията на Eurosif и DeutscheBank, през 2015 година тази стойност ще бъде USD 26.5 трилиона.

За една по-отговорна европейска икономика



Европейската комисия започва все по-активно да раз-вива идеята за изграждане на екологично и социално отговорна икономика на Съюза.

Последните изявления на европейския комисар по енергетиката – Гюнтер Йотингер подсказват, че ЕС ще постави на дневен ред нова и по-висока цел за нама-ляване на въглеродните емисии в индустрията през 2030 година, а също така и потенциално нова цел за дела на възобновяемите енергоизточници през след-ващите две години.На свой ред и обществото изисква бизнесът да спазва и защитава неговите интереси, да опазва животински-те и растителни видове, въздуха, водата, почвите.

В края на миналата година станахме свидетели и на по-редната инициатива на Европейската комисия, която връчи мандат на три независими неправителствени организации да изготвят и предоставят пред финансо-вата и икономическа общност стандартизиран набор от нефинансови показатели и отчетни методи, които да бъдат ползвани от анализаторите и от компаниите и които да дават повече светлина върху екологично, социално и корпоративното фирмено развитие.

Тези организации са Международната мрежа по кор-поративно управление (ICGN), инициативата на Обеди-нените нации – Принципи за отговорно инвестиране (UN PRI) и Европейската федерация на сдруженията на финансови аналитици (EFFAS). И ако първите две сдружения имат за цел работата и популяризирането на специализирани мерки в сферата на устойчивото икономическо развитие, то третият участник е ор-ганизация, стъпила на широка основа и развиваща дейността си в множество направления, касаещи фи-нансовия сектор в ЕС – от общия пазар на Общността, неговата нормативна, организационна и регулативна рамка, през грижата и подкрепата за участниците в сектора на банковите и не-банкови финансови услуги, до проблемите на екологично, социално и корпора-тивно отговорното (ESG) развитие на икономиката.

Сред най-важните постижения в сферата на устойчи-вото развитие е инициативата на EFFAS за създаването на комплексен стандарт за публикуване на фирмени отчети с нефинансова информация. В края на 2010 го-дина, сдружението представи третата, осъвременена и надградена версия на стандарта, включваща в себе си

над 265 показателя, специално изготвени и подбрани за всеки отделен сектор на икономиката. Тази стандартизирана информация адресира и пред-ставя на заинтересованите страни данни за редица фактори, касаещи работата на отчитащото се друже-ство.

Показателите засягат важни критерии за екологично, социално и корпоративно отговорна работа на ком-панията, сред които: употребено количество енергия; отделени емисии във въздуха, водата, почвите; редица характеристики на служителите и персонала; въпро-си свързани с фирменото управление и много други данни. По-подробно на този стандарт на EFFAS ще се спрем в някой от следващите броеве на списанието.

Европейската федерация на сдруженията на финансови аналитици

Но какво точно представлява EFFAS? Това е пан-евро-пейската структура на национални сдружения, която обединява водещи експерти –

БЪЛГАРИЯ


финансисти и инвестиционни мениджъри от почти всички страни-членки на ЕС. Членовете й са основно професионалисти, работещи в редица инвестиционни банки и небанкови финансови институции, фондови пазари и инвестиционни фондове, а също така и пред-ставители на академичната общност. В EFFAS членуват над 27 държави, сред които – Германия, Италия, Фран-ция, Великобритания, Австрия, Белгия, Холандия.

Разнообразието от национални характеристики и опит, внесени в EFFAS от многобройните й членове е една от най-силните страни на сдружението. Уваже-нието и зачитането на различните култури, езици и национални ценности е от фундаментално значение, както за успешното провеждане на практики и поли-тики в условията на обединена Европа, така също и за създаване на модерна програма за образование и квалификация на професионалисти от финансовия и инвестиционен сектор.Европейската федерация на сдруженията на финансо-ви аналитици проектира действията си глобално, като усилията на членовете й са насочени към устойчивото развитие на пазарите, към просперитета на всички човешки дейности и към изграждането на едно по-зе-лено бъдеще за планетата.

България – част от глобалното семейство на EFFAS

От средата на 2010 година и нашата страна е част от това мултинационално семейство, след като БИМА – Асоциация на инвестиционните мениджъри в Бълга-рия (www.bima.bg) бе приета за пълноправен член в EFFAS.

Като професионална неправителствена организация БИМА си поставя амбициозната цел да бъде лице на инвестиционната и банковата гилдия в България, да представлява, развива и защитава своите членове – професионалисти от сектора на финансово-консул-тантската дейност, но същевременно да следва общо-европейските ценности и цялостната политика на EFFAS, свързана с работата по икономическата стабил-ност и устойчивост на ЕС. Също както и обединяващата я структура, БИМА работи за популяризирането на редица добри практики във финансовия и инвестици-онен сектор.

Водещи сред темите на Асоциацията са проблемите на устойчивото развитие на икономиката в България и на



Балканите. Спазването и следването на висока корпо-ративна, екологична и социална оговорност от всички фирми и икономически сектори.

EFFAS на 50 години

Всъщност, през тази година EFFAS празнува своя 50 годишен юбилей. Независимо от тази достолепна възраст, през изминалите десетилетия инициативата винаги е изглеждала като ново сдружение – интригу-ващо със своите свежи идеи, иновативни проекти и интересни инициативи. Семинарите, конференциите, както и популярното събитие, организирано всяка година в Мадрид, под патронажа на Banco Santander – „EFFAS Summer School” са своеобразни срещи на гил-дията, не само от Европа, но и от целия свят.

Половин вековната годишнина от своето съществува-не EFFAS ще отбележи с редица събития, през цялата 2012 година. Първото от тях се проведе на 22 март т.г., когато в Egmont Palace, в столицата на обединена Европа – Брюксел представители от финансовата, професионална и регулаторна гилдия участваха на тържествена гала-вечеря. На срещата присъстваха представители на почти всички водещи фондови бор-си и борсови оператори от ЕС, както и представители на регулаторните органи – Европейския орган за цен-ни книжа и пазари (ЕОЦКП), Европейския банков орган (ЕБО), Европейския орган за застраховане и професио-нално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО).Ключов акцент на вечерта бяха изказванията на Херман Ван Ромпой, председател на Европейския съвет (президент на ЕС) и Дидие Козини, директор на водещия университет IMD Global Center – Лозана, Швейцария.

И двамата лектори засегнаха в изказванията си въпро-са за комуникацията между участниците в икономиче-ските взаимоотношения. Равният достъп до информа-ция, така нареченият модел на ефективния пазар, бе споменат като ключов критерий за успешното излиза-не на Европейския съюз от настоящата криза. Възприета бе позицията, че по-широкото оповестява-не на неконфиденциална финансова и нефинансова информация (включително и такава, касаеща въз-действието на фирмата върху околната среда, инвес-титорите и обществото) ще спомогне за увеличаване на доверието и повишаване на стабилността на ЕС.

В изказването си, Г-н Ромпой призова за повече отго-ворност в икономиките на страните-членки. Посочени бяха насоки за установяване на общо-европейска политика в сферата на устойчивото развитие.

Нашето бъдеще

След трудностите и неяснотите съпътстващи учре-дяването на организацията през 1962 година, днес EFFAS еволюира в глобална, пан-европейска структу-ра с 27 държави-членки, съюзени в целите и идеите си и обединени от разнообразието си. С историята и многоликостта си, със своята комплексна и ефективна федеративна структура, както и с активната си работа, EFFAS е отлично подготвена, за участиеи в процесите на установяване на устойчива, екологично, социално и корпоративно отговорна икономика.Така всички ние, които споделяме идеята, ще можем активно да съдействаме в създаването на модерна, стабилна и обединена Европа. Както и ние сега не бихме могли да кажем със сигур-ност какво ще се случи в следващите 50 години, така и пионерите, поставили основите на EFFAS едва ли са могли да си представят как ще изглеждат Европа и све-та 50 години по-късно. Това, което можем да кажем със сигурност, обаче е, че бъдещето изпълва с готовност и ентусиазъм за предстоящите предизвикателства всички членове на Федерацията. А поговорката учи: „Ако искате да стигнете бързо до някъде, трябва да се справите сами, ако желаете да отиде далеч, трябва да вървите заедно!”.


БЪЛГАРИЯ

ЛИПСА НА НАУЧЕН ПОДХОД И ВИЗИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО инж. Венелин Тодоров

Проучването за наличието на неконвенционален природен (шистов) газ в България, както и много други икономически дейности в страната през годините на 22 годишният преход, се характеризира с липсата на прозрачност, комуникативност, анализи, стратегии1 или най-общо казано - с липса на научен подход.

Дейността на основните играчи в енергетиката се изразява в изнесената на преден план риторика на защитниците на природата, натоварена със силен емо-ционален заряд и организирани протестни действия, и интуитивна и подчинена на всичко друго, но не и на дългосрочна стратегия, реакция на правителството. Сблъскахме се с липсата на визия на правителството за преструктуриране на западащите икономически региони и страната в период на криза, към „чиста” ико-номика, отговаряща на изискванията и нормите на ЕС и ООН за предотвратяване на глобалното затопляне, високи технологии и създаване на нови добре платени работни места се открои на фона хаотичните решения.

С отсъствието на реални действия за диверсификация на енергийните източници и доставчици и за преход от силно замърсяваща околната среда енергетика, бази-раща се на по-старите и рехабилитирани ТЕЦ, изгаря-

щи въглища и на силно противоречивата в световен аспект атомна енергетика към енергия, добивана от „чисти” и възобновяеми източници.Като резултат наблюдаваме постоянно нарастващи цени на електроенергията и трепетно очакване от всички българи на нечие свише благоволение за на-маляване на цената на природния газ и последващото запазване на разходите ни за топлоенергия.

Обществените реакции към проблема „шистов газ” излезе на преден план след изтекла информация, че правителството на Р България е разрешило на амери-канската компания „Шеврон” да извърши проучване за наличието и възможностите за добив на неконвен-ционален природен газ на територията на страната. Информацията се придружаваше с географската определеност на евентуалните находища в Северна България и в региона на Добрич.


дискусия

Липсата на прозрачност и предварителен дебат за ползите и негативите от добива и оползотворяване-то на шистовия газ съвсем естестено предизивикаха гневни реакции и протести и единствено интуитив-но - емоционални действия и решения от страна на правителството и парламента на Република България, довели до пълно отричане на ползите чрез моратори-ум върху проучванията, приети със закон.Последва засилена и по-скоро нервна реакция на всички основни геостратегически, геополитически и национални играчи в енергийната индустрия на Бълга-рия, чиито действия продължават и в момента.

В тази обстановка изпълнителната власт, която, по волята на избирателя, има съсредоточени в ръцете си всички ресурси да овладее ситуацията и да я насочи от емоционалния към рационалния компонент, се занимава с проблема как да запази позициите си и работните места на висшия политически и експертен мениджмънт на държавата чрез възстановяване на получени в съответствие на законови разпоредби възнаграждения. Съпоставянето на паричния екви-валент на проблема, занимаващ в момента висшата изпълнителна власт с ползите или щетите за България от загърбването на проучванията и добива на некон-венционален газ като преход към по-чиста, основана на фосилните енергоизточници, показва волунтарис-тичния2 подход към проблема.

Към днешна дата дебатите „за” и „против” шистовия газ в България са емоционално заредени и неефективни, независимо от опита за международното политическо и експертно регулиране на най – високо ниво от стра-на на всички геостратегически играчи. Провежданите действия не могат да запълнят празнината от липсата на всякаква позиция на компанията „Шеврон”, като основен участник в процеса.

Действията по проучване на залежите на шистов газ в България датират съвсем отскоро. Поради тази при-чина знанията относно технологиите, въздействието върху околната среда, обхвата на фирмите, ангажира-ни с дейностите по проучване, добив и оползотворя-ване, техния капацитет и опит произхождат от страни-те, където има практики и основно от САЩ. Повече от 60-годишният опит в разработването и усъвършенст-ването на тази технология в САЩ се характеризира с две прости думи: ”БЪДЕТЕ УМНИ”.

Авторът на статията „Природен газ: Истинската исто-рия”, както и на много разработки и публикации по темата д-р Бари Стивънс се занимава с проучване и добив на шистов газ от самото начало на индустриал-ният му добив в САЩ и живее в Барнет Хил, едно от най-големите и разработени находища в света. Къщата му, както той ми каза, се намира на 400 м. от една от стотиците сонди за добив на шистов газ в региона и той е постоянен свидетел на това какво се случва и какви са ползите и натискът върху околната среда.Въпреки, че не е любител на фосилните горива, Бари обобщава: „Развитието на индустрията, базирана на шистовия газ е „Безопасно”, „Управляемо” и „Печелив-шо”.

На основата на познанията, придобити в рамките на Програмата за новите лидери в областта на полити-ките за Енергетика и Околна среда от Европа и САЩ и участието ми в Трансатлантическо учебно посещение и проучване в градовете Детройт и Питсбърг, САЩ и многогодишният ми опит в областта на устойчивото развитие и ООС, ще се опитам да предоставя на вни-манието на аудиторията успешен модел за дискусия и намиране на консенсус, който би допринесъл за прехода от емоционален към рационален модел на обсъждане на проблема, оценка на въздействието и вземане на решение.

Същевременно предложената матрица би могла да бъде от полза на всички основни участници в инвес-тиционните намерения, през оценката ключовите въз-действия върху всички аспекти на природната среда до инвестиционния процес. В допълнение ще покажа какво липсва в модела на дискусии относно неконвенционалния газ в България и защо тези липси не водят към печеливши за всички решения и най–вече - за България.

Решението за добив на шистов газ в находищата на САЩ, например в Марцел, Пенсилвания, са продикту-вани от развитието на регионалната енергийна страте-гия в посока на подмяна на старите ТЕЦ, добиващи електоенергия от въглища към нови съ-временни електроцентрали, работещи на основата на природен газ. Находището Марцел е най-голямото в САЩ и заема територия от 95 000 кв. мили, около 246 х. кв. км. или около 2,2 пъти колкото площта на България.


БЪЛГАРИЯ

Находището заема около 60% от земните площи на щата Пенсилвания и се разпростира и на територията на щатите Ню Йорк, Западна Вирджиния и Източно Охайо. Основният добив на шистов газ е в Голям реги-он Питсбърг. Проектните запаси са около 14,5 трл. куб м. и осигу-ряват енергийните потребности на САЩ за 19 години. През 2011 г. на територията на находището в Западна Пенсилвания функицонират над 1 000 сонди, като про-ектните предвиждания за 2020 година са за оперира-нето на 2 800 кладенци за добив на шистов газ.Развитието на икономиката, базирана на шистовата енергетика, би следвало да бъде подчинено на въз-можностите за създаването на нови работни места, по-голяма (за България изключително важно условие) енергийна независимост и ускорен икономически растеж. Идентифицирането на местоположението и капацитета на залежите е първата стъпка на печелив-шия модел.

Следващият елемент е идентифицирането на нуждите на националните и (регионалните, местните) енергий-ни компании.Основните фосилни горива са нефтът, природният газ и въглищата. Потребителите са главно производители-те на ел. и топлоенергия, транспорта, промишлеността, търговията, селско стопанство и бита (населението).

Производството на електроенергия в България е ос-новно от въглища, атомна енергия, ВЕЦ и ПАВЕЦ и ВЕИ. Високият дял на чиста енергия е от ВЕЦ. Природният газ не се ползва за добив на електроенергия, поради зависимостта на България от един доставчик – вноси-тел и все по-нарастващата цена на газа.

Графика 1. Показва, че трите основни фосилни горива - нефт, природен газ и въглища са около 83% от източниците на употребяваната енергия в САЩ за 2009 г.

Графика 2. Консумация на енегия в САЩ по сектори

Графика 3. Потребление на енергия по видове горива в САЩ, 2009 г.

Графика 4. Първично енергийно потребление в България- Потреблението на твърди горива и ядрена енергия е до два пъти по-голямо от средно европейското ниво. - България притежава голямо количество ниско калорични въглища, които се използват за производство на електро-енергия.- Използването на нискокалорийни въглища и мазут за добив на електро и топлоенергия, високият дял на използ-ваните нискоефективни твърди горива за бита ( над 30 %


дискусия

Графика 5. Енергийно потребление в Република България, по сектори, дялове . -Делът на транспорта нараства, т.е. нараства потребле-нието на течни горива. - Дяловете на индустрията и домакинствата намаляват, но потреблението в двата сектора нараства, съответно в: 1. Индустрията, като електроенергия и топлинна енергия ; 2. Домакинства, като биомаса и природен газ.

), строителството и занижените изисквания на местните власти, МОСВ, ИАОС към сметопочистващите фирми са едни от основните причини за това България да е страната от ЕС с най-силно замърсен атмосферен въздух по отно-шение на показателя финни прахови частици. През 2011 г. ЕК обяви, че ще започне процедура срещу РБългария ако не се предприемат мерки за подобряване на състоянието на атмосферния въздух.

Графика 6. Крайно енергийно потребление в България (2006) и ЕС, дялове- Природният газ, използван в ЕС, у нас е заменен с електрое-нергия и топлинна енергия.- По-високият дял на ВЕИ в България се дължи на използва-нето на биомаса: част от домакинствата се отопляват с биомаса

Извод: Българската икономика използва значителни количества електрическа и топлина енергия, т.е. преобразувани горива.

Резултат: * развит енергиен сектор на основата на използваните нискоефективни и със силен натиск върху ОС твърди горива, въглища от национален добив и от внос и ядрена енергети-ка ;* условия за висока ЕЕ при крайното потребление ;* условия за висока първична енергийна интензивност

Графика 8: Енергийно потребление в Република България в битовия сектор. - В периода 2000/06 не се забелязва тенденция за намаляване на общото потребление.- След 2005/6 започва нарастване на общото потребление.

Графика 9: Дялове на горива и енергии в енергийното потреб-ление на битовия сектор в България.Българското домакинство потребява годишно:- 0.78 ktoe (9 MWh) ;- големи количества ниско ефективни твърди горива: 30% от общото потребление.


БЪЛГАРИЯ

Идентифицирането на нуждите на енергийните компа-нии и данните за наличието, разположението и коли-чеството запаси от шистов газ ще даде ясна представа от необходимостта и възможността към преминаване от силно замърсяваща околната среда енергетика, основана на производство от въглища и потенциално криещата огромни рискове ядрена енергетика, към по-чиста, базирана на природния неконвеционален газ.

В момента в България никой не говори за комплексна оценка на пълния размер на натиска върху околната среда от енергетиката.

В дейността на правителството се наблюдават спора-дични и пост фактум действия, изразяващи се в натиск върху определени компании за преминаване към по-чисти технологии, оправдавани от натиска на ЕК върху страната ни за изпълнение на договореностите на Бъл-гария за членство в ЕС, както и отлагане на издаването на комплексни разрешителни и затварянето на силно замърсяващи производства, оправдавани с необходи-мостта от запазване на работните места и поминъка в региона. Това говори за липса на реализираща се стра-тегия поради сгрешеният модел на комплексна оценка на ситуацията и визия какво трябва да се направи.

Научният подход изисква да се определят и анализи-рат основните зони на въздействие в процеса и ключо-вите участници. Обвързването на ключовите зони на въздействие със заинтересованите страни и опреде-лянето на техните отговорности за всяко въздействие и краен резултат върху трите елемента на устойчивото развитие е предпоставка за принадена полза за цяло-то общество.

Прозрачността в действията на всички участници, гарантирана от изпълнителната власт на държавата е гаранция успешния преход към чиста икономика с потенциал за справяне с изменението на климата, създаване на нови работни места и успешен изход от кризата с повишено благосъстояние на населението.

В България и в страните на ЕС и САЩ има разработени успешни модели за преминаване към чиста икономика и енергетка на базата на природния газ.

Научният потенциал на страната ни в колаборация с водещи експери и учени от САЩ, ЕС и Европа мо-гат и следва да разработят такъв модел за бъдещето и инвестициите в шистов газ и да го представят за обществено обсъждане. Пример за такъв модел е раз-работката на учените и експертите от Carnegie Mellon University H. John Heinz III School of Public Policy and Management. Изпълнителната власт е заинтересована да покаже, а общественотта има правото и отговор-ността да изисква, предприемането на действия за комплексна оценка на въздействието, ползите и и рис-ковете от развитието на чиста индустрия, основана на неконвенционалният ( шистов) природен газ.

Ползи от анализ на основните елементи на натиск вър-ху околната среда, жизнения статус на населението и устойчивото развитие на икономиката с цел преструк-турирането и в условията на криза към чиста индус-трия, имат всички заинтересовани страни: население-то, което по силата на демокрацията е упълномощило изпълнителната власт да защитава и отстоява неговите интереси, разработчиците и потребителите на шис-тов газ. Докато в САЩ се наблюдава все още непълен анализ на ситуацията и бурно развитие на енергетика, базирана на използване на шистов (неконвенциона-лен) газ при цени от 85 $/1000 куб.м. - до вече и 72 долара/1000 куб. м., (които се сриват оше повече, така че заварват и експертите неподготвени)

в България липсата въобще на анализ и хаотичните и непоследователни действия на правителството и другите национални играчи водят до дезинформация и поляризирана риторика.

Като резултат - липса на визия и стратегия за чиста и безопасна индустрия и енергетика и цена на природ-ния газ от един доставчик до крайния потребител в порядъка на 356 щатски долара без ДДС/1000 кб.м., по данни на ДКЕВР и НСИ за 2011 г. и над 500 долара/1000 куб.м с ДДС за 2012 г., по данни от министъра на ИЕТ.Далеч съм от мисълта да подкрепям една или друга позиция.Това, което твърдя и за което настоявам, като гражданин на България и експерт в областта на устой-чивото развитие, е всички участници в този процес да подходят отговорно към проблема с бъдещето на България.


дискусия

Защото градове като Детройт и особено Питсбърг са ярко доказателство за това как отговорността, съпри-частността и ангажирането с решаването на пробле-мите на цялото общество може да направи така, че в изостаналите и обезлюдени индустриални региони се появяват най-различни жизнени търговски и високо-технологични производства. В бившите запустели промишлени зони, характеризи-ращи се с конвенционална тежка промишленост, науч-но-практически подход към предизвикателствата на

прехода за структурното преобразуване за справяне с изменението на климата и икономическата и финан-сова криза, създава жизнени инициативи, водещи до възраждането на научноизследователски съоръжения, симбиоза на науката, индустрията и търговията, нови финансови услуги, медицина, туризъм и културни дейности. Крайният резултат е просперитет на регионите и градовете, висок жизнен стандарт и изключителна трудова заетост с добре платени работни места.

1 При обявяването на намеренията на американската компания „Шеврон” от Н.П.Посланик Джеймс Уорлик от Българска страна беше декларирано, че добиването на неконвенционален ( шистов) газ е елемент от Енергий-нанта стратегия на страната ни до 2020.През 2012 г. с решението на НС тази стратегияс се обезсмисли.

2 Волунтаризъм: 2. Прен. Пренебр. Субективизъм в политиката и обществения живот, който игнорира обективно съществуващите условия и закономерности. Тълк. речник на българския език;

3 Barry Stevens PhD, „ Shale Gas: The True Story”

4 Мрежата на новите лидери за осъществяване на политики в областта на енергетиката и ООС (ELEEP) е съвместен проект на Атлантическия съвет и Eкологичния институт в Берлин и Вашингтон. (ELEEP) е динамична онлайн мрежа и форум на членовете за обмен на идеи, политически решения, добри практики, и за професионално развитие на новите американски и европейски лидери, работещи по и около въпросите на ООС, енергетиката, енергийната ефективност и ВЕИ. Членовете на мрежата имат възможност да получат достъп до изключителни права като поемане на разходите за обмяна на опит и добри практики, чрез посещение на място на развиващи се устойчиво градове и региони в САЩ и в Европа и да участват в професионални срещи с водещи експерти и практици.Те имат възможности и желание да провеждат политики на влияние, които да осигурят сигурността и безопастността на енергийните източници, като опазват околната среда.В дневния ред на Мрежата не фигурират политически, партийни и секстантски убеждения.Членовете и се стремят да заинтересуват, привлекат и обединят на принципа на „big tent” – „Голямата палатка” индивидуални специалисти и експерти от най широк кръг индустрии, ангажирани и способни да изпълняват прагматични политики в областта на устойчивото развитие.

5 Трансатлантическо учебно посещение и проучване под надслов „ Преобразуване на индустриалните региони и възможностите за тяхното устойчиво развитие” в гр. Детройт и Питсбърг се проведе в рамките на I-CITE проект “ Подпомагане на общностите

за трансформиране на техните икономики и ООС” финансиран от ЕК.

6 Източник – Alleghenyconference on Community Develop-ment

7 Източник: the U.S. Department of Energy (DoE) and their Energy Information Administration (EIA) commissioned the Lawrence Livermore National Laboratory (LLNL); the Annual Energy Review 2009, Released August 2010 DOE/EIA-0384(2010).8 Източник: Пак там; 9 Източник: Пак там

10 Източник: МИЕ - Състояние на енергийната ефективност в България, Красимир Найденов,,Дирекция “ЕЕООС” 2007 г.

11 Източник: Източник: МИЕ - Състояние на енергийната ефективност в България, Красимир Найденов,,Дирекция “ЕЕООС” 2007 г.

12 Източник: Източник: МИЕ - Състояние на енергийната ефективност в България, Красимир Найденов,,Дирекция “ЕЕООС” 2007 г.13 Пак там; 14 Пак там; 15 Пак там

16 Investment in a Natural Gas Economy: The Future of the Marcellus Shale and Southwestern PennsylvaniaC. Coulson, X. He, A. Placona, N. Shahverdi, S. Sinha, L. Uribe Garcia, K. Wang, X. Wang, and M.Mehalik, Carnegie Mellon University H. John Heinz III School of Public Policy and Management

17 http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1194472

18 Източник – Alleghenyconference on Community Develop-ment & Shale Net

19 http://www.usatoday.com/money/industries/energy/sto-ry/2012-01-16/low-natural-gas-prices/52592508/1

20 http://old.dker.bg/prices_gas.htm

21 http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=30&a1=167&a2=170#cont

22 http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1200059


БЪЛГАРИЯ

Инж. Венелин Тодоров е експерт с над 20 годи-шен стаж в областта на устойчивото развитие и европейската интеграция.

Магистър по навигация, Магистър по управление, Магистър по публична администрация и европей-ско управление, Магистър по счетоводство, анализ и финанси. Има множество специализации в САЩ, Великобритания, Унгария, Холандия, Испания, Франция, Дания, Белгия, Европейска комисия, Пакта за стабилност и други.

Взел е участие в преговорния процес за присъеди-няване на Репулика България към ЕС като експерт в Комитета на регионите, ЕП и ЕК, като експерт при подготовката на Стратегията за устойчиво развитие на ЕС от Гьотеборг, както и при при подготовката на програмни и експертни документи по устойчи-во развитие на ООН, Програмата за околна среда, програмата за развитие и програмата за икономи-чески рзвитие на ООН и на ЕС.

Член на изпълнителния комитет на Междуна-родния съвет за местни екологични инициативи – Местни власти за устойчиво развитие 2006 – 2009 г., член на комисията по енергетика към Комитета на предприемачите в промишлеността на Руската федерация – 2008 – 2010 година, участник в Среща-та на върха за устойчиво развитие на ООН в Йоха-

несбург като експерт с 4 програмни презентации. Алумнист на Програма за лидери на Държавния депатрамент на САЩ – 2003 г.

През януари 2012 като член на Мрежата на новите лидери от ЕС и САЩ участва в Трансатлантическо турне в гр. Питсбърг и гр. Детройт по програма за преструктуриране на икономиките и енергетиката на ЕС и САЩ в период на криза за посрещане на предизвикателствата на глобалното затопляне, като единствен представител на ЦИЕ заедно с пет европейци и седем американци – експерти на Екологическия институт от Берлин, Виена, Брюксел и Вашингтон.

Член на International Who is Who Historical Society от 2005 г. и носител на наградата за най-добър професионалист в областта на управлението и устойчивото развитие на Клуба. Председател на неправителствената организация Фондация „Зеленият Бургас”.

Материалът е резултат от лични наблюдения, срещи и интервюта с водещи експерти, лидери в енергетиката и проучването, добива и опол-зотворяването на природния газ, в т.ч. и некон-венционалния (шистов) газ и проучване на изклю-чително голям обем на информация и натрупан опит в САЩ и Европа.


енергийна сигурност

ПАЗАРНИЯТ ЕФЕКТ НА ВЕИпри производството на електрическа енергия

Антон Иванов, Български енергиен форум

МОДЕЛИ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА ВЕИ Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) имат дълго приложение в исторически план като част от топло-генериращите и електро-генериращите из-точници. За топлогенерация основно е използвана биомаса, а за електрогенерация основно е използван водният потенциал на ВЕИ, като това съотношение е запазено и до днес. През 70-те години поради нефте-ната криза се обръща системно внимание на различ-ните възможности за енергопроизводство от ВЕИ, но те не получават значимо развитие поради нуждата от високи инвстиции и разходи за проучване и разрабо-тване на пазарни продукти. В края на 90-те във връзка с борбата срещу климатичните промени ВЕИ заемат устойчиво място в политическия дневен ред на разви-тите икономики и съответно получават нов тласък за технологично развитие.Сега развитието на ВЕИ следва два основни модела

на системна интеграция – пазарен модел, в конкурен-ция с т.н. конвенционални източници, и стимулиран модел. При пазарния модел държавната подкрепа се съсредоточава на ниво разработване на технологии и подкрепа при инвестиране. При модела със стиму-лиране се въвеждат специални тарифи и условия за дългосрочно изкупуване на енергията, като повишени-те разходи за ВЕИ се прехвърлят на крайния консума-тор на електрическа енергия. Моделът на стимулиране има редица концептуални основания, които позволя-ват да се насочат публични ресурси към ВЕИ на база на обществена подкрепа, но този модел остава временна мярка за насърчаване в период на начално пазарно развитие.

Развити са и междинни модели на интеграция, при които по-високата стойност на енергията от ВЕИ не се прехвърла пряко към крайния потребител, а се отнася към определени приозводства, като продуктите им в

Антон Иванов - бивш шеф на АЕЦ „Козлодуй”, консултира проекти за изграждане на възобновяеми източ-ници на енергия, които ще произвеж-дат ток от слънце, вятър и биомаса.


БЪЛГАРИЯ

последствие достигат до пазара с подобрено качество и повишена цена. На тази основа се развива пазара на зелени сертификати или търговията с емисии.

Интересен е примерът с опита за създаване на па-зарен продукт, базиран на ВЕИ технологии, който се опитват да приложат водещи рискови инвеститори от т.н. „силиконова долина” в САЩ. Изхождайки от опита с развитието на интернет базирани продукти и компа-нии те се насочват към прохождащи фирми в сектора на зелените технологии като влагат капитали за съз-даване на достъпни технологични продукти за широк клас потребители. Презумпцията е, че с насочване на достатъчно капитали, използвайки опита от изгражда-не на високо-технологичните производства и очаква-нето за широк прием на чистите технологии, ще може да се достигне до пазарен продукт с широко приложе-ние, както се случи с комуникационната електроника.

Въпреки че между 2006 и 2010 г. са вложени над 500 милиарда US$ в развитието на над 4 000 фирми, тази инициатива не постига ефект – най-пресните примери са фалита на производителя на фотоволтаици Солинд-ра и приключване с опита за търговия с емисии на Чикагската борса. Друг интересен аспект на посочени-ят пример с рисковите инвеститори е, че изнесените производства в Китай и Индия на вятърни турбини и особено на фотоволтаични панели, се превърнаха в мощен конкурент за достъп до субсидираните пазари на Европа и САЩ. Така, за разлика от случая с елек-трониката, при който евтината работна ръка осигури печалби за носителите на ноу-хау и начален капитал, в случая с ВЕИ технологиите моделът се оказа нерабо-тещ.

Изводът на анализаторите е че енергетиката, за разлика от електрониката, е основа за материалното развитие и благополучието на хората (т.е. тя е социал-но значима) и е пряко зависима от развитието и под-държането на скъпа инфраструктура, изградена през годините на държавна регулация и контрол.Тази особенност на енергетиката изисква прилагане-то на устойчиви в дъглгосрочен план стратегически модели, за разлика от краткосрочните модели, бази-рани на потенциала за печалба, защото развитието на енергийни производства и инфраструктура е основен национален приоритет, докато, например, битовата електроника не е.

НАСТЪПВАЩАТА ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ Либерализацията на енергетиката е в основата на т.н. трети енергиен пакет от директиви на Европейската комисия и се предлага като мощно средство за създа-ване на пазарна конкуренция, привличане на частни капитали за развитие и подобряване на качеството на услугите (ако не и постигне на намаление на цените на дребно) на електрическа енергия и газ.

Някои анализатори посочват, че либерализацията всъщност ще допринесе за развитие на големите мултинационални компании, които имат по-ефективно пазарно поведение при текущи сделки, докато промо-торите на либерализацията посочват, че пазарите на електрическа енергия и газ остават под регулаторен надзор, а държавите могат да имат редица инструмен-ти за влияние, включително чрез собствеността на мрежата. Въпросът за това доколко ефективни могат да бъдат администрациите при равни условия с голе-мия бизнес, особено у нас, не е тема на настоящото.

В България понастоящем, съществуват два паралелно опериращи сегмента на електроенергийния пазар – регулиран и свободен пазар, като 27% от търговията в страната до краен потребител се осъществява по из-искванията на свободния пазар, като реални сделки на пазара по свободно договорени цени сключват 6-ма производители, 66-ма потребители и 34-ма търговци на електрическа енергия, включително държавната НЕК и електроразпределителните предприятия. Може да се приеме, че понастоящем в България сво-бодния пазар има по-скоро ролята на опитен сегмент, наред с провеждащите се тестове за създаване на почасов пазар и за въвеждане на общи на балансира-щи групи.

За по-широкото въвеждане на пазарните механизми при търговия с електрическа енергия в България се предвижда значително разширяване на кръга от кон-суматори, които няма да могат да получават енергия на регулиран пазар, както и пълното транспониране на Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, както е за-легнало в публикувания проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката през месец ноември тази година.


енергийна сигурност

Както е посочено в мотивите, основните предложения в проекта са отделяне на производството/доставките/снабдяването от преносните мрежи и оперирането им, засилване правомощията на националния енергиен регулатор, улесняване на трансграничната търговия с енергия, насърчаване на трансграничното коопе-риране и инвестиции, повишаване прозрачността на пазара по отношение на мрежовото опериране и снабдяването, подобрена защита интересите на потребителите и увеличаване на солидарността между държавите-членки.

Следователно развитието на нови генериращи мощ-ности, включително и ВЕИ, ще зависи от ценовата политика, при наличие на значителен нерегулиран сегмент, и от развитието и достъпа до електропренос-ната инфраструктура. Последното става приоритет на новосъздадения „независим преносен оператор”, кой-то е собственик на активите, които са му необходими за упражняване на дейността, и се очаква да бъде на-пълно независим като форма и структура на управле-ние, финансови и технически възможности и човешки ресурси от производството и доставките на електро-енергия, включително осигуряване на разширението, реконструкцията и модернизацията на мрежата в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие на пазарите на електрическа енергия. Тук отново ще се заобиколи въпросът за това доколко бързо новият преносен оператор ще успее да влезе в ролята си по отношение на и без това изоставащото развитие на преносната мрежа.Важното е, че засилването на ролята на пазарните механизми ще окаже силен натиск за ограничаване на политиката за субсидиране, независимо от пред-вижданите засилени правомощия и отговорности на регулатора на пазара на електроенергия.

ИНВЕСТИЦИИ ЗА ВЕИ БЕЗ УЧАСТИЕ НА ДЪРжАВАТА Както беше посочено при моделите за стимулиране на ВЕИ, основната част от тежестта на по-високата стойност на продукта се прехвърля към крайния потребител на енергия. Това предполага, че целевото насочване на публични ресурси към ВЕИ е с ограничен хоризонт, и съответно този модел е успешен за онези технологии, които успяват да се доближат до ценовите равнища на крайния продукт, произведен от конвен-

ционални технологии, във времето на действие на преференциални условия.

В България беше въведен и успешно действаше мо-делът на субсидиране на производството на електри-ческа енергия от ВЕИ в периода 2007-2009 г., когато страната ни привлече голям инвестиционен интерес към продукт с гарантирана цена и кратък срок на изкупуване. Субсидираното производство от ВЕИ и от комбинирано производство се вписва добре в бизнес-модела „единствен купувач“, който успешно балансира микса от различни генериращи източници.В процеса на либерализация и преминаване на вътрешния електроенергиен пазар към модела на двустранни договори с балансиращ пазар, моделът на субсидиране търпи все повече критики, а голямата разлика между ценовите равнища на електрическата енергия, произвеждана от ВЕИ и тази от конвенцио-нални източници, обуславя вече осезаемата тенденция за преосмисляне на модела.

Въпреки че за 2010 година производството на елек-трическа енергия от вятърни и фотоволтаични центра-ли е само 1,5% от общото производство, тези източ-ници поставят сериозни проблеми пред системният оператор:

• високо ниво на отклонение от прогнозните графици;

• липса на свободни капацитети за присъединява-не в зоните с най-висок потенциал на ВЕИ;

• намаляване на наличния оперативен краткосро-чен резерв (вторичен и третичен) и намаляване на разполагаемостта от традиционните източници на балансираща енергия.

Към тези технически проблеми следва да се добавят финансовите въпроси, като:

• заплащане на генерираната реактивна енергия;

• заплащане на количествата произведена елек-трическа енергия на производителите от ВЕИ по показанията на търговските електромери, а не съгласно графика;

• поемане на увеличените разходите за балансира-не на системно ниво.

Основателната загриженост, произтичаща от възмож-ността в кратки срокове да се повиши значително дела на ВЕИ (основно вятър и слънце), налага посочените


БЪЛГАРИЯ

по-горе проблеми да бъдат анализирани задълбочено, за да се предложи по-подходящ модел на участие на ВЕИ на пазара на електрическа енергия у нас.

Икономическите реалности на ограничени бюджети във времена на криза налагат ограничения на всич-ки допълнителни разходи. В България не можа да се създаде производствена база за елементи на ВЕИ тех-нологиите, което да обоснове понататъшна политика за подкрепа на произвежданата от тях скъпа елек-трическа енергия. От друга страна отчетите към 2010 г. показват ясна тенденция за изпълнение на заложе-ните цели за дял на ВЕИ, което поражда основателно предположение, че моделът на субсидиарна подкрепа на ВЕИ у нас ще бъде преустановен или значително ограничен чрез административни процедури, каквито се търсят и в момента.

За разлика от субсидиарния модел на преференциал-ни тарифи, в някои европейски страни са придобили популярност следните модели:

• Предоставяне на премия (добавка) за зелена енергия, което се определя като частично пазарен подход;

• Търговия със зелени сертификати, което се опре-деля като пазарно ориентиран подход.

И двата модела се основават на концепцията за нама-ляване на емисиите на СО2 и в една или друга степен се включват в схемата за търговия с емисии на ниво Европейски съюз. Освен че тази схема породи едни комплексни финансови продукти и трудно приложими методи за оценка, липсата на съгласие по продължава-не на действието на Протокола от Киото допълнително допринася за несигурността около тези механизми.

Прекалено оптимистично звучи предложението на Ев-ропейската комисия в Пътната карта до 2050 г. Европа да прилага все по задължаващи мерки за ограничава-не на емисиите, което да се извършва независимо от поведението на останалите страни с високо ниво на замърсяващи производства (Китай, Индия, САЩ), осо-бено на фона на икономическата криза на континента.Следва да се отбележи, че прилагането на пазарно ориентирани подходи за стимулиране на ВЕИ осигуря-ват по-устойчив и дълъг период на подкрепа за ВЕИ, какъвто е случая със съседна Румъния.В светлината на тези предизвикателства развитието на

ВЕИ у нас в следващото десетилетие може да се окаже възможно само за онези комбинации от технологии и пазарна ниша, които позволяват да се постигне:

• Създаване на гъвкави пазарни механизми и про-дукти с участието на ВЕИ генератори;

• Въвеждане на организация на пазара чрез балансиращи групи и механизми за поемане на отговорност за балансиране, включително и от ВЕИ генераторите;

• При изпълнение на определени технически критерии, производителите от ВЕИ да могат да предоставят допълнителни услуги за клиенти със специални предпочитания за „зелена” енергия.

Ако се използва за база средната цена в страната за т.н. „балансираща енергия в случай на дефицит”, която за 2010 г. е 152,42 лв/МВтч, може да се допусне, че определена група ВЕИ ще могат да предложат разумни пазарни продукти, при това търговските участници ще бъдат в състояние да управляват собствените си небаланси. Примери за такива ВЕИ са технологиите за използване на водна и вятърна енергия, както и някои приложения за биомаса – всички, които сега имат цени между 150 и 200 лв/МВтч, и при оптимизация на разхо-дите и ефективно използване на ресурса ще могат да се позиционират на пазара, заедно с конвенционални-те централи.

При преобладаващо пазарна ориентация формира-нето на крайните цени на електрическтата енергия, настоящите технологии за производство на електриче-ска енергия от фотоволтаични инсталации и редицата приложения на биомаса ще могат да се развиват само в сектора на локалната генерация и ко-генерация, или в рамките на субсидирани пилотни проекти, но без използване на преференциални тарифи.Фотоволтаичните инсталации и приложенията на биомаса, наред с енергийната ефективност, биха намерили своите практически приложения при едно очаквано доближаване на цените у нас до средните европейски.

Основание за такова допускане е тенденцията цените на електрическата енергия у нас да нарастват по-бър-зо от средната инфлация при намаляване на дела на генерацията от централи с ниски амортизационни стойности и с ниски експлоатационни разходи при увеличване на екологичните изисквания към тях.


гражданско участие

ОБЩЕСТВЕНИ И КОНСУЛТАТИВНИСЪВЕТИв Столична община

Проектът е финансиран в рамките на Програма “Евро-пейски проекти и развитие на гражданското общество” на Столичен общински съвет (СОС).

ЕКОКС повишава информираността на гражданите и други заинтересовани страни за възможностите и механизмите за участие в консултативния процес в Столична община и дава възможност за обратна връз-ка от гражданите и техните организации по отношение на осъществяваните политики от общинския съвет. ЕКОКС е един от основните инструменти на СОС и ад-министрацията на Столична община за осъществяване на активен консултативен процес.

СЪВЕТИ:

•Обществен съвет по образование към кмета на Столична община

•Консултативен съвет по въпросите на туризма при Столична община

•Консултативен съвет “Децата на София”

•Консултативен съвет по психично здраве

•Областен съвет по наркотичните вещества - Со-фия

•Обществен съвет - консултативен орган към Кме-та на район “Подуяне”

•Обществения съвет по реализация на Общинска стратегия за Десетилетие на ромското включване в София 2007 – 2013 г. (ОСРОСДРВС)

•Граждански консултативен съвет към кмета на

Електронният каталог на обществените и кон-султативни съвети в Столична община (ЕКОКС) е част от проект, който има за цел да популяризира ролята и значението на консултативните форми и механизмите за взаимодействие с гражданите при реализацията на публичните политики на Столич-на община.

Район “Лозенец”

•Обществен съвет за социална политика

•Съвет по безопасност на движението на децата в София

•Обществено-експертен съвет по култура

СТАТУТ И ЧЛЕНОВЕ:Обществен съвет по реализация на Общинска стратегия за Десетилетие на ромското включване в София 2007 – 2013 г. (ОСРОСДРВС)

ДОКУМЕНТИ:

•Правилник за дейността на Обществения съвет по реализация на Общинска стратегия за Десетиле-тие на ромското включване в София

•Отчет за дейността на Обществения съвет по реализация на Общинска стратегия за Десетилетие на ромското включване в София - 2008

•Общинска стратегия по десетилетие на ромското включване

•Решение за приемане на стратегия по десетиле-тие на ромското включване

•Молба за подновяване на членство в ОСРОСДРВС

•Молба за за членство в комисии към ОСРОСДРВС

•Молба за членство в ОСРОСДРВС

•Формуляр за членство в ОСРОСДРВС по чл. 5 ал. 1

•Формуляр за членство в ОСРОСДРВС по чл. 7 ал. 1

•Финансова таблица ОСРОСДРВС

ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ:Общественият съвет по реализация на Общинска стратегия за Десетилетие на ромското включване в София е орган за осъществяване на сътрудничество, координация и консултации между Столична община, централни държавни органи и ведомства и неправи-телствени организации, с цел реализиране на Общин-ската стратегия по Десетилетие на ромското включва-не в София (ОСДРВС) приета от Столичния общински съвет с решение № 884/28.09.2007 г.


БЪЛГАРИЯ

СЪСТАВ:Ралица Стоянова - Столична община, СекретарМилен Миланов - Зам. кмет на район “Слатина”Ренгия Котева - Р-н „Илинден”, секретар МКБППМНДафинка Йончева - Главен специалист „ПИСТ” в район “Кремиковци’’Стоянка Ангелова - СО - Дирекция ‘’Образование ‘’Ивелина Джартова - Район ‘’Слатина”, старши специалист „АИО”Иванка Чолакова - Началник сектор „Образование, култура и социални дейности” район „Връбница”Росица Янакиева Дабова - Н-к о-л „Просвета, култу-ра, младежки дейности, спорт и превенция” в “Красна поляна”Ангел Стефанов - Обществен посредникМирослав Колев - главен специалист по ромски въпроси в район ‘’Люлин ‘’Тодор Тодоров - СО – дирекция ‘’Финанси’’, главен експертДимитрина Велинова - СО, Дирекция “Финанси”, счетоводителИван Попов - СО, Дирекция “Социални дейности”, старши специалистНаталия Идакиева - СО, Дирекция “Култура’’,главен специалистИскра Карамфилова - СО, Дирекция “Общинска собственост’’, началник отдел ЖСВСлавка Борисова - началник отдел Дирекция “Екология и чистота’’Петя Даскалова - СО, Секретариат на СОСНиколай Аначков - мл. експерт „Евроинтеграция” в отд. „Образование, култура и социални дейности”, р-н „Сердика”Спас Шулев - Старши специалист, район „Възраждане”Ивона Кортезова - СО, старши специалист,Дирекция „Човешки ресурси”

ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА ОТ НПО ОРГАНИЗАЦИИ:Златко Младенов - РОС “Купате’’, председател на УСРадостин Манов - ЗКУ към ОСДРВС, главен експертНадежда Чиплакова - ЗКУ към ОСДРВС, технически сътрудникПепа Илиева - Фондация “Етнопалитра’’,председател на УС

Бистра Андреева - Фондация “Ромска инициатива’’, председател на УСДаниела Михайлова - СНЦ “Инициатива за равни възможности’’ – председател на УСЗюмбюла Спасова - Фондация “Ромска интеграция”, председател на УСГеорги Баков - НЧ “Симона2002’’, председателЛазар Колев - Сдружение “ГИЗ”, кв.’’Христо Ботев’’, председател на УСБорис Георгиев - Сдружение “Защита правата и интересите на гражданите от кв. “Христо Ботев’’, председател на УСЗорница Стоичкова - Фондация ‘’ Здраве и социално развитие’’, координаторДимитър Димитров - Футболен клуб “Рома’’, технически сътрудникКрасимир Спасов - Фондация “Европейска ромска християнска фондация’’, председател на УСДоц. Христо Кючуков - Фондация БФМОР “Дайвър-сити’’, президентЕмилия Петрова - Сдружение ‘’Евромодел’’, зам. председател на УСВяра Ганчева - Фондация ‘’Форум за устойчиво раз-витие ФОКУС’’, председателАгнес Филипова - Сдружение ‘’Ние сме едно семей-ство’’, председател Методи Асенов - Обединен спортен клуб РОМА МХристина Стойкова - Сдружение „Децата на Европа”Мария Стоименова - Фондация „Гюлчай”

ОБЩЕСТВЕНИЦИ, ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА:Александър Йорданов - кв. “Филиповци”Никола Георгиев - кв. “Христо Ботев”Янко Янков - кв. “Татарли”Емил Михайлов - кв. “Факултета”Йордан Цветков - кв. “Баталова воденица”Йовка Василева - кв. “Баталова воденица”Доц. Ангелина Иванова - Общественик кв. “Подуе-не”

За контакти:Златко Младенов - Председател; Радостин Манов - Главен експерт,

телефон: 02/931 04 77; 02/931 02 30

Източник: http://erox.throwbeans.com/catalog/view-7


граждански контрол

НАГРАДИ И АНТИНАГРАДИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ„КОСМАТ ДЪБ И ПЪСТЪР ПОР”

МОТИВИТЕСпоред Цели на Хилядолетието, Местен дневен ред 21 – документи на ООН и Стратегията за устойчиво развитие на ЕС, формирането и контрола на политики за устойчиво развитие на администрацията и бизнеса не могат да бъдат осъществени без участие на заинте-ресованите групи на влияние – гражданите и техните организации. Културата на опазване на околната среда, обществено-то здраве и човешките права не може да бъде създа-дена и развита в гражданското общество без активната съпричастност на гражданите. Инициативата на Коалиция за устойчиво развитие е насочена съм създаването на активност у гражда-ните и техните организации да опознаят критериите за добра или лоша администрация, за добра и лоша бизнес практика, за мандата, който администрацията и бизнеса трябва да поемат в своята дейност с грижа за околната среда и общественото здраве, за разумно управление на природните ресурси, за намаляване на рисковете и бедствията и подобряването на качество-то на човешкия живот.

ИНИЦИАТИВАТАКоалиция за устойчиво развитие учредява Годишни награди „Космат дъб и Пъстър пор” за отличаване на добри и лоши практики на администрацията и бизнеса в сектор устойчиво развитие по следните критерии: опазване на околната среда, опазване на обществе-ното здраве, възстановяване и развитие на градската среда, грижа за коренното население и местните общ-ности, борба с климатичните промени, оползотворя-ване на отпадъците, опазване на биоразнообразието, консултации със заинтересованите групи на влияние, гражданско представителство и гражданско участие, подкрепа на малцинствени групи и хора в неравнос-тойно положение, социална и икономическа отговор-ност и справедливост.

УЧАСТНИЦИАктивни граждани и граждански организации, изпра-тили надлежно предложения за номинации до Об-щественото жури.

ДОПУСТИМОСТДа има представени мотивирано предложение с ясен подател, точни данни и обстоятелства от констатира-ната добра или лоша практика, наличие или липса на екологична, социална и икономическа отговорност, доказателства във вид на снимки, докменти, звукови и видеофайлове. Да става ясно до какво води подобна лоша или добра практика – последствия, въздействие, резултати и какви са очакванията на подателя на номинацията. Изключва се възможноста да бъдат радзглеждани предложения на граждани и граждански групи с неко-ректни прояви, граждански сдружения, несподелящи стандартите за добро управление на НПО, полити-чески партии и организации, търговски дружества, публична администрация.

ПРОЦЕДУРАОбществено жури одобрява или отхвърля номина-циите, а одобрените качва на електронна платформа - за публичност и прозрачност на предложените за обществен достъп и обществено мнение добри/лоши практики. Последващи обстоятелства в политиките на номи-нираните могат да повлияят върху по нататъшното присъствие/отсъствие в класациите „про” или „анти”.В края на годината Общественото жури определя получателите на награда и антинаграда в категории бизнес, администрация. Възможно е получаването на призове и от медии с принос в поощряването на устойчивото развитие или със заслуги за премълчаването или прикриването на


БЪЛГАРИЯ

политики, обратни на добрите практики на устойчиво-то развитие.

ЦЕРЕМОНИЯ НА ВРЪЧВАНЕПровежда се публична церемония с присъствие на номинираните и отличените, на активните граждани и организации, посочили примери за добри/лоши прак-тики на устойчиво развитие, с участие на медиите и на водещи експерти и дейци на устойчивото развитие в страната, ЕС и по света.

НАГРАДИ И АНТИНАГРАДИСпециално изработени символи на пъстър пор и кос-мат дъб се връчват като антинаграда и награда на годишна церемония, придружени със свидетелства. И двата символа за връчване на победителите - за награда и антинаграда - са предмет на опазване по европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000”.

За участие: Коалиция за устойчиво развитие, Награди и антинагради за устойчиво развитие, Обществено жури: 1000, София, ул. „Граф Игнатиев” № 14, ет. 1, ап. 102 / 988 88 01, [email protected], www.migidea.org

АНТИНАГРАДАТА ЗА ЛИПСА НА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ е със символ Пъстър пор, известен още като европей-ски пъстър пор и сарматски пор (Vormela peregusna), eдин от най-редките български бозайници. Населява открити пространства, храни се с гризачи, гущери, змии, птици. Много съобразителни и интелигентни животни, носят славата на безпощадни убийци. Както всички порови – невестулки, златки, белки, те се преследват от човека заради щетите, които нанасят на стопаните. Пъстрият пор е най-риещият се от всички видове невестулки, със жълтеникавокафява козина и с тъмни петна. Разпространен е от Югоизточна Европа до Китай. У нас се среща в степи, в гори, влажни места и храсталаци в цялата страна, по-често в Добруджа и Западна България. Пъстрият пор е активен след залез и привечер. Има отлично обоняние и слух. Живее единично, в дупки на степни гризачи. Ловува под земята, като преследва жертвите си в техните дупки. Когато е разтревожен, вдига глава назад и извива опашката си над гърба, по-добно на катерица. Ръмжи и се зъби, а ако опасността не отмине, изпуска силно миризлив секрет. Пъстрият пор е строго защитен вид, включен в Закона за биоло-гичното разнообразие и Бернската конвенция. В чер-вения списък на IUCN е вписан в категория “уязвим”.

НАГРАДАТА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕсе символизира от Косматия дъб - Quercus pubescens, листопаден храст или дърво, високо до 15 метра, от семейство букови, род дъб. Цъфти през май, обитава сухи, каменисти склонове, най-много разпространен в Южните части на Европа и Югозападна Азия. Косматият дъб формира гори, които са с богато биоло-гично разнообразие на територията на цяла България. В короната си приютява птици, прави сянка за живот-ните на паша, генерира води, храни с жълъди и листна маса горски бозайници. Видът е ключов за приоритет-но опазване на природно местообитание “91AA Източ-ни гори от космат дъб” в мрежата “НАТУРА 2000”. Косматият дъб има и горскостопанско значение, за добив на дърва за огрев.


граждански контрол

НОМИНАЦИИ ЗА НАГРАДА “КОСМАТ ДЪБ” - БИЗНЕС

Източник: Сдружение „Екострума 2000” Мотиви: Предлагане и развиване на качествени услу-ги на приемливи цени за почасово наемане на офиси, конферентни зали, обща рецепция, представителство – икономисващи режийни разходи и офис разходи на фирми от малкия и среден бизнес, ударени от кризата и в невъзможност да поддържат постоянно фирмен офис и сътрудници.Доказателства: Документи за осъществени иконимии от комуникации, офиси, транспорт, енергия, абонамен-ти, представителни разходиРезултати от проверката: Събрани данни от граж-дански мониторинг за оцеляване на малки и средни фирми, поради решително намалени офис разходи и избягване на задлъжняване, освобождаване на работ-на ръка и обявяване в ликвидация и несъстоятелност.Очаквания: Да се увеличи броя на клиенти и потреби-тели за мултиплициране ефекта от услугата, повишава-не качеството на услугите, за решително намаляване на офис разходите, разходите за транспорт, комуни-кации, офисдейности и режийни на малки и средни фирми, дружества и кооперации.

Номинация № 5 за принос в политиките на

корпоративна отговорност: “Брейн тръст”ООД

НОМИНАЦИИ ЗА АТИНАГРАДА “ПЪСТЪР ПОР” - АДМИНИСТРАЦИЯ

Източник: Фондация „Зелен диалог” Мотиви: Липса на организация и контрол върху поносимостта на цените на лекарствените средства от населението в условията на криза, довело до обла-годетелстване на отделни фармацевтични компании заради изкуствено раздути цени и застрашаване на живота и здравето на хората.Доказателства: Доклади от граждански мониторинг, медийни публикации, административни констатации.

Номинация № 3 за липса на социална

отговорност - Мин. на здравеопазването

Резултати от проверката: Установена невъзможност на широки групи от българските граждани да закупу-ват необходими за лечението им лекарства, които им се полагат по пътеките на Здравната каса, но които не или не получават, или не им се реимбурсират.Възможни решения: Извършване на проверка, наказания за виновните, реорганизиране на системата на здравно обслужване, справедливо възстановяване на възможностите, прозтичащи от конситуционното право на гражданите на безплатно здравеопазване.

НОМИНАЦИИ ЗА АТИНАГРАДА “ПЪСТЪР ПОР” - БИЗНЕС

Номинация № 5 за липса на социална

отговорност - “Интертръст холдинг” АД

Източник: Гражданско сдружение „Заедно”Мотиви: Експлоатиране на рудник „Горубсо-Мадан” без безопасни и достойни условия на труд и заплаща-не.Доказателства: Медийни публикации, сигнали, докла-ди от граждански мониторинг.Резултати от проверката: Установена липса на дос-тойни, безопасни и закосъобразни условия на труд и заплащане, ескалирало социално напрежение.Възможни решения: Налагане на наказания, санкция и дисциплиниране на оператора, отнемане на конце-сията, прекратяване на концесията, социално под-помагане на пострадалите, организиране и осъщест-вяване на компенсаторен бизнес на ангажираните в дейността на рудника работници и техните семейства.

БЪЛГАРИЯ


КУКЕРСКИТЕ ИГРИ -ПРЕВЕНЦИЯ ЗА РИСКОВЕ И ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯПетя Чолакова, председател на Сдружение “За един по-добър живот”

Началото на Новата година се ознаменува с един от най-запазените и тачени, най-атрактивен и изтъкан от тайни обреди, наричания и символика, български обичай – Кукеруването – магически кукерски танц, който гони злото и носи късмет.

Стара българска традиция оживява и събужда сетивата ни с мощен звън на чанове и тъпани, обагря площади-те и мегданите с пъстри кукерски одежди, стопля ни

с жарки кукерски огньове и ни приканва да отворим очи, да благодарим на майката Природа за благата и вещае да бъдем по-добри, по-отговорни и по-щедри.

От януари до май в редица български селища се про-веждат фестивали, празници и наречени дни на бабу-герите, станчинарите, мечките и всички съпътстващи ги и страшни, и комично-смешни образи, наподобя-ващи любими герои от американски касови филми – батман, джедаи, Чубака, ку-клус-клан дейци.Да се запита човек, кой от кого е черпил идеи и кой на кого наподобява?

Наред с прошката, която се дава по Сирница, кукерските дружини изпълняват специални стари ритуали за прогонване на злото, на злите помисли, на лошотията, на немотията, на зло-бата и завистта, за прочистване на човешките души и събуждане на възродената природа – в една необяснима хармония на звуци и стъп-ки, в която доброто възтържествува.

Обредите възникват в зората на

човешката култура,

когато човекът си представял

светът като постоянна борба

между две начала –

доброто, творческото начало,

създаващо света и злото,

разрушителната сила,

стремяща се към хаос.

коренно население


В отделните области на България има различия в из-пълнението на кукерските игри. Колкото и ревниво и стриктно да се пази даден ритуал, след време немину-емо в него се внасят нови елементи.По този начин, от век на век се стига до много отклоне-ния от първичното представяне на игрите.Навсякъде обаче присъстват маскирани мъже, облече-ни в животински кожи (предимно кози и овчи).

Целият обичай е подчинен на идеята да бъде плодо-родна започващата година и е своего роду поклон пред щедрата земя и пълните със стада кошари, защо-то храната и уважението към природните дадености се определяли бита на българина от векове.

Обичаят Кукерство по нашите земи води началото си от преди повече от 8000 години, а при траките се отбе-лязва по време на празниците, организирани в чест на тракийския бог на веселието Дионисий и посрещането на тяхната Нова година – по време на Сирни Заговез-

ни, или т. нар. земеделска нова година, свързана със заораването на нивите.

Цялото кукерско шествие е наподобяване на древната тракийска традиция.

Венедиков цитира римския автор Улпиан, който е ста-нал свидетел на дионисиевите мистерии: “Тези, които правят шествия в чест на Дионисий, имат обичай да се преобличат с цел да приличат на спътни-ците му, едни като сатири, други като вакханки, трети като силени...” Той отбелязва, че именно сатирите и силените - поклонници на Дионисий, са предшестве-ниците на българските кукери. Сатирите са изобразявани като рогати мъже, с дълги, животински уши и с кози крака. Рогата и ушите са ти-пичен атрибут на кукерската маска, а козите крака не са нищо друго освен кози кожи, с които участниците в дионисиевата процесия били облечени.


БЪЛГАРИЯ

Древното название на тази процесия е тиясос.

Особено важен елемент при кукерските танци са звън-ците. Авторите на “Аncient Thrace” смятат, че силния и мощен звън, възпроизвеждан от чановете, може да се свърже с шума от удрянето на щитовете и мечовете на критските курети. Това са пазителите на невръстния Зевс (бащата на бог Дионис). С бойните си танци, при които се е вдигал силен шум, куретите са искали да прикрият плача на новородения Зевс и да отклонят вниманието на Кронос. Първичният бог е известен с това, че изяждал децата си.

Пръв обръща внимание на българските маскарадни игри (1857 г.) Г. С. Раковски. Именно той, търсейки ин-доевропеските корени на културата ни, намира един от боговете на нашата древност в маскарада. В “Горски пътник” Раковски се пита: “Дали не е бил Кук бог на дивотията? По някои села в България играят кукури - игрите им са съвсем диви. Скачат безчинно, обличат се във вехти парцалетини и пеят глупави песни”. И така, в играта “кукура” и в облеклото Раковски предполага маската, лика, образа на бога на глупостта. Според д-р Баснович кук, кукери не е име на “Бога на Дивотията”, а на “божество на богатството и пло-дородието”. Според него “славяните са заели кука и кукувден от траките”, като тук започва своеобразен спор от къде идват кукерите и какво представляват: и според Раковски, и според Баснович кукът е божество, обаче според Раковски това е изконно славянски бог, а според Баснович е заемка от траките (Георг Краев, “Маска и було”, 2003 г.)

Кукерството отбелязва отминаването на зимното мъртвило и настъпването на лятното плодородие.

В различните краища на днешните български земи кукерите излизат по различно време – на Васильов ден, на Песи понеделник, след Сирни Заговезни, през месец март, а днес и по случай посрещането на пролетния сезон и по време на фестивали и дефилета, провеждани в различни български селища по различ-но време – Перник, Попинци, Ямбол, Карлово, Коваче-вци, Радомир, Благоевград, София...И самите кукери имат различни имена и различни,



уникални и отличителни одежди, определящи терито-риалната им принадлежност – кукери на Кукеровден, старци на Старчовден, джамали, бабугери, ешкари, дракуси, камилари, василчари на Васильовден, сир-вискаре, карнавале, плашилки, юдички, станчинари и какви ли не още. Те се обличат със смесица от мъжки и женски дрехи и страшни маски, окачат по себе си звънци и хлопки, насят геги, мечове и тояги, за да изплашат и прогонят безплодната зима и злите духове и орисници, та да дойде пролетта и да е плодородна настъпващата стопанска година.

Кукерската игра пресъздава връзката природа-човек: земя – жена; разораване – обладаване; засяване – оп-лождане; зърно – мъжко семе; умирането на зимата – умирането на Царя; идването на пролетта – възкръс-ването на Царя.

Движенията на кукерите имат заклинателни значения – подскачането е да накара житото да расте високо; клатенето и повалянето – да тегне и да се люлее от изобилие зърното на житния клас; търкалянето по зе-мята – да се зареди човек със силата й; дрънченето на звънците, чановете и хлопките – да стряскат и прогон-ват лошите сили.

Кукеруването е и част от игровия кръг – подготовка за семеен живот на момъка, през който той задължител-но е трябвало да премине, за да може чрез играта да види, да опознае и да се подготви за живота след сват-бата. Младеж, който не е коледувал, сурвакарствал или кукерувал не е можел да се ожени и е ставал „втора ръка” избор за жених, т.е. нареждал се е в редицата на нездравите и овдовелите, и нему се е полагала „втора ръка” невеста: нездрава, овдовяла или изгонена от мъжа си жена.

С провеждането на кукерски игри се цели най-вече да се отдаде необходимата почит към майката Земя, за да може годината да е плодородна и хармонична, да напълни домовете с изобилие и да бъде честита!

Като цяло кукерските игри са изпълнени предимно с оплодителна символика и магия, и показват ежеднев-


БЪЛГАРИЯ

ната грижа на човека за здравето и благополучието на семейството, реколтата и добитъка, а оттам и на самата природа и заобикаляща го среда, без която би бил немислим неговия живот и оцеляване.

Обичаят е разпространен и в Румъния, Молдова, Сър-бия, Гърция и Македония. Подобни карнавални маски съществуват и в Италия на остров Сардиния. Италиан-ските кукери mamutones носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси. Много близък ритуал се празнува и в Кантабрия, Испания. Казва се Ваханера, а испанските кукери се наричат зарамакос. Отбелязва се през първата неделя на новата година. Кукери има и в Полша, Унгария и Словакия.

Обгърнати в тайнственост и романтика, в символика и багри, кукерите са особено вълнуваща и важна част от живото човешко наследство на България и отноше-нието на почтителното отношение на българина към природата и опазването на благодатната плодородна земя за бъдещите наследници на рода.

Заораването е общоразпространена магическа практика, аналогична на ритуалното отделяне на “културното” от “природното”, на своето от чуждо-то, за предпазване на селото и неговите обитате-ли от чума и холера, от вампири и други злостор-ни демони, от градушка и природни бедствия. За да бъде запазено селото от напасти и болести, народната вяра препоръчва, когато ще се засели селото или вече се е заселило, да бъде заорано.То се извършва от двама братя - близнаци, като за целта е необходимо ралото да се изработи от дърво-близнак за една нощ. Желязото за палеш-ника се събира от девет различни места. Самият палешник се изковава за една нощ от ковачи-близнаци.Щом уредът е готов братята близнаци впрягат два вола, също близнаци и за една нощ изорават една или три бразди около селото. След заораването всички огнища в селото се изгасяват.



Обичаите са важен аспект от облика на всеки един народ. Те се предават ревностно от поколение на по-коление и стават неделима част от самоличността на цялата нация. Дори налагането на нови религии, или тормозът на жестоки нашественици трудно могат да изкоренят ритуалите, които са практикувани хиля-долетия наред и чиято мистерия е вплетена здраво в душата на хората.

Най-пълна представа за една странаможеш да добиеш като се запознаеш с нейните традиции и обичаи

Нашата страна със сигурност притежава тези устойчи-ви, общоприети и наследени от традиционните норми на ежедневието и празничното общуване обичаи и ритуали, правещи я уникална и незабравима за всеки, потопил се в тяхната магия. Българските народни вярвания и обреди преминават

през много трудности и изпитания - войни, въстания, робство. Някои от тях успяват да се запазят и до днес, друга част се изгубват завинаги, но тези, които са се съхранили, показват колко е богата и разноцветна народната ни култура, колко пъстра и завладяваща е българската обредност. Те са първоизточникът, от който произтича цялата културна традиция на българ-ския народ.

В душата и в сърцето си всеки българин носи българ-ските обичаи и традиции, вплита ги в ежедневието си и учи децата си да ги пази и почита. От самото раждане българското дете се възпитава в духа на народните традиции, нрави и обичаи.

Изключително атрактивните и запомнящи се маска-радни игри и забавни фестивали днес, са наследство от дълбините на хилядолетията, от нашата памет и от умението на българина да съхранява своята идентич-ност и да я предава в семейството си.



КОПЕРНИКУС – УНИВЕРСИТЕТСКА ХАРТА за устойчиво развитие

Женева, май 1994 г.

ПРЕАМБюЛ

Експлоатацията на биосферата от Човека, днес застра-шава нейния твърде съществен и крехък баланс. През последните няколко десетилетия, агресивният натиск върху околната среда стана очевиден и доведе до всеобщия повик към устойчиво развитие.

В доклада “Нашето общо бъдеще” -1987 г.,

на Брунтланд е казано, че ние трябва да се

научим да задоволяваме настоящите си

потребности, без да се компрометират

потребностите на бъдещите поколения.

Разбирането е там. От какво се нуждаем за една пълна и обхватна стратегия за устойчиво бъдеще, което да е равноправно за всички хора, както бе декларирано на първо място от Конференцията в Рио де Жанейро’92? Това изисква нови виждания за нова ценностна систе-ма.

Образованието има ключово значение за създаването и развитието на такива ценности, както и да насочи човешките възможности към околната среда и раз-витието. Образованието на всички равнища, особено университетското образование, за всички хора взема-щи управленчески решения и преподаватели, трябва да бъде ориентирано към устойчивото развитие и да благоприятствува за подържане на вярна и ясно пред-


образование

става за околната среда, както и да формира адекватен навици и образци на поведение и етичнаотговорност в пълния смисъл на този термин.

РОЛЯТА НА УНИВЕРСИТЕТИТЕ

Университетите и подобните учреждения от висшето образование обучават идващите генерации от граж-дани и имат експертен опит във всички полета на из-следвания, както в технологиите, така и в естествените, хуманитарните и обществени науки. Това, следователно е техният дълг, да увеличават кул-турата, свързана с околната среда и развиват прак-тиката на етичното отношение към околната среда в обществото, в съответствие с принципите изложени в Magna Chart (Магна Харта) на европейските универси-тети и следващите университетски университети, по линия на ООН Конференция по околна среда и разви-тие - Рио де Жанейро’92 - препоръки за развитието на образованието и околната среда.

Действително университетите са все повече и повече призвани да играят водеща роля в развитието на мул-тидисциплинарноста и етично ориентирани форми на обучение водещи до откриване на решения на про-блеми свързани с устойчивото развитие. Те трябва да организират и за собствени нужди продължителен процес на информиране, обучение и мобилизация на всички свързани части от обществото относно последствията от екологичната деградация, включително въздействието на глобалното развитие и на условията необходими , за да се гарантира устойчи-вост за един справедлив свят. За да достигнат тези цели и изпълнят тяхната основ-на мисия, университетите трябва да положат усилия да подпишат и приложат на дело десет принципи за действие изложени по-долу.

ПРИНЦИПИ ЗА ДЕЙСТВИЕ

1. Поемане на институционален ангажиментУниверситетите трябва да демонстрират действително задължение към принципите и практикатана защитата на околната среда и устойчивото развитие в академичните среди.

2. Етика за Околната средаУниверситетите трябва да поставят пред преподава-

телския състав, студентите и обществеността широки-те възможности за устойчиви модели и способността на академичния състав да обучава за развитие на грамотност по околна среда.

3. Образование на университетските служителиУниверситетите трябва да осигурят образование, обу-чение и подкрепа на техните служители по проблеми-те на околната среда, така, че те да могат ги използуват в тяхната работа с отговорност характерна за околна среда проблематиката.

4. Програми за образованието по околна средаУниверситетите трябва да инкорпорират околна среда проблемите в цялата тяхна работа и ще осигу-рят околна среда програми и обучение въвличайки едновременно преподаватели и изследователи, както и студенти - всички от които ще излагат глобалните предизвикателства на околната среда и развитието, независимо от техните изследователски интереси.

5. ИнтердисциплинарностУниверситетите трябва да подържат интердисципли-нарността и съвместното образование и изследова-телски програми свързани с устойчивото развитие като част от институционалната им централна мисия. Университетите ще търсят също развитието състеза-телните инстинкти между дисциплините и департамен-тите.

6. Разпространение на знанияУниверситетите трябва да положат усилия за да по-пълнят празнините които съществуват днес относно литературата която е достъпна за студенти, професио-налисти, взимащите решения и основните обществени групи с оглед осигуряване на информация за дидак-тичния материал, организирането на публични лек-ции, разработката на програми за обучение. Те трябва също да бъдат подготвени за околна среда одит.

7. Работа в мрежаУниверситетите трябва да насърчават интердисципли-нарните работни мрежи с околна среда експерти на локално, национално, регионално и международни равнища, с цел сътрудничество за общи околна среда проекти едновременно изследователски и образо-вателни. За това, мобилността на студенти и учени трябва да се насърчава.



8. ПартньорствоУниверситетите трябва да поемат инициативата за из-граждане на партньорства с заинтересовани общест-вени групи, за да се проектират и осъществяват коор-динирани подходи, стратегии и планове за действие.

9. Продължаващи програми за образованиеУниверситетите трябва да разработят околна среда образователни програми и издания за различни це-леви групи, като: бизнес, правителствени агенции, не правителствени организации, медии.

10. Технологичен трансферУниверситетите трябва да дадат своя принос за разра-ботката на образователни програми за разпростране-ние на образователния глас и иновационни техноло-гии и авангардни методи за управление.Този документ беше предхождан от редица универси-тетски инициативи изразени в околна среда разбира-нето и отговорност, последни примери от които са:

• Magna Charta на Европейските университети, Болоня, септември 1988

• Ректори на университети за устойчиво бъдеще, Talloires декларация, Октомври 1990

•Настоятелен, бърз апел от СКЕ (Конференция на европейските ректори), Асоциацията на Европей-ските университети, представена от Подготвител-ния комитет на Конференцията на Обединените Нации по околна среда и развитие (UNCED), Женева, август 1991

•Създаване на “общност” Нашето общо бъдеще: План за действие на университетите, Халифакс, декември 1991 г.

ПРИНЦИПИ ЗА ДЕЙСТВИЕ:

1. Институционални (университетски) ангажименти

2. Етика за околната среда

3. Образование на заетите в университетите

4. Програми за околна среда образование

5. Интердисциппинарност

6. Разпространяване на знания

7. Организация и работа в мрежи

8. Партньорства

9. Непрекъснати образователни програми

10. Технологичен трансфер

ПОДПИСВАНЕ И ПРИСЪЕДИНЯВАНЕКЪМ ХАРТАТА

Комитетът на европейските ректори, бюрото му за инициативи подписа Хартата от името на техните институции. Техните подписи ще уредят поетите анга-жименти и ще осигурят подкрепата на техните уни-верситети, преподаватели подобно и на студентите, да адаптират и приложат околна среда ръководните направления, които се съдържат в Хартата.

Принципите за действие, дадени по-горе са общи и отворени. Оставя се на всяка отделна институция, университет, на техните студенти и персонал да им придадат действителна същност, съобразно техните локални обстоятелства. Изразени в термините на тех-ните специфични ръководни направления, те трябва да формират ключовите елементи в утвърждаването на мисията на заинтересувания университет.

КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ РЕКТОРИ

Конференцията на Европейските ректори (СRЕ) е асо-циация на Европейските университети. В нея членуват 500 университета или еквивалентни институции от висшето образование в 36 страни. Това осигурява форум за дискусии върху академичната политика и институционално развитие на университе-тите, включително и на тяхната роля в Европейското общество. Като не правителствена организация, тя представя университетската гледна точка в правител-ствените и не правителствени кръгове заинтересова-ни от висшето образование в Европа.

Конференцията на Европейските ректори организира две годишни конференции, семенари за обучение за ново назначени университетски шефове, други срещи от интерес на техните членове. Това също се управля-ва от множество между университетски програми за коопериране.

КОПЕРНИКУС

Коперникус (СОРЕRNICUS - СО-ореration Programme in Europe for Nature and Industry through Coordinated


образование

University Studies) е програма на Конференцията на Европейските ректори, създадена да води заедно уни-верситетите и другите заинтересовани сектори от об-ществото от цяла Европа и да съдействува за по-добро разбиране и взаимодействие между човек и природа и да осигури сътрудничество по общите проблеми на околната среда.

ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА:

• да инкорпорира околна среда перспективите в цялото университетско образование и да подпо-могне развитието на преподаването на материала както е необходимо;

• да стимулира и координира интеграцията, мул-тидисциплинарността и съвместните изследовател-ски проекти;

• да разпространява изследователските и емпи-рични резултати широко сред вземащите решения в икономическата и политическа област.

Приоритетни области в настояще време са закон за околната среда с конкурентни качества, икономията

на ресурси, общественото здравеопазване. За да се насърчи разрешаването на предишните разногласия между Източна и Западна Европа, Коперникус е осно-вал между национални проекти развиващи институци-ите от Балтийския и Дунавския регион. Бъдещите планове предвиждат развитие на мрежа по околната среда и в други области на Европа.

COPERNICUS secretariatСRЕ-СОРЕRNICUSBrandschachtstrasse 2D – 44149 DortmundGERMANYPhone: +49 – 231 –65 24 24Fax: +49 – 231 –65 24 65E-Mail: [email protected]: http://www.cre-copernicus.de/Enter till Miljuarbete GUUppdaterad: 1998-11-24 av Ulf Andersson, [email protected]


КАЛЕЙДОСКОП

Необходимо е постепенно премахване на ядрената енергетика

Съвсем наскоро голям брой страни от ЕС обявиха, че ще продължат да развиват ядрената енергетика на тяхна територия, независимо от трите големи ядре-ни аварии - Three Mile Island, Чернобил и Фукушима, довели до катастрофални последици. Във Великобри-тания правителството укрепва нов парк на ядрените реактори, в Полша премиерът Доналд Туск настоява за изграждането на първата атомна централа на страна-та, правителствата обещават, че подобни бедствия при тях са невъзможни. Зелените партии в продължение на години предупреждават за опасния характер на ядрените аварии, които оставят трайно радиоактивно наследство. Ядрената енергетика ще си остане високо-рискова технология, дори вероятността за бедствие да е ниска, потенциалното и въздействие е огромно. Единственият сигурен начин за премахване на този опустошителен риск е постепенното закриване на ядрената енергетика.

Директивата за енергийна ефективност: с по-силни и обвързващи правила Широко мнозинство на членовете на Европейския парламент в Комисията по енергетика (ITRE) гласува приемане на ново законодателство в ЕС по енергийна ефективност и икономии. Комитетът одобри предло-жения от зеления докладчик Claude Turmes - законо-дателен проект с обвързващи цели и задължителни мерки, за да се гарантира, че ЕС ще реализира целта си за намаляване на потреблението на енергия с 20% до 2020 г. Членовете на комисията ITRE се присъединиха към Комисията по околна среда и подкрепиха предло-жението да се продължат въглеродните разрешителни от схемата за търговия с емисии на ЕС (ETS) до 2013 г., за да може Комисията на ЕС да се намесва на пазара и да подкрепя ниски цени.

Енергетиката и данък върху въглеродните емисииЕвропейският парламент чрез Комисията по икономически въпроси (ECON) гласува пред-ложеното законодателство на ЕС за енер-гийното данъчно облагане, което определя минимални европейски ставки при въвежда-не на данъчно облагане на въглерода.

Зелените евродепутати смятат, че правилата за енер-гийното данъчно облагане могат да стимулират зелени иновации и устойчиво потребление, а прехвърлянето на данъчната тежест от труда към използване на ре-сурсите ще помогне за създаването на работни места. Зелените изразиха съжаление, че предложенията няма да се прилагат по отношение на секторите, обхванати от схемата за търговия с емисии (ETS). Засега тя не успява да осигури правилни сигнали към цените и въглеродният данък не е допълнителен ин-струмент за стимулиране на зелени иновации. На критика бяха подложени някои транспортни гори-ва, като авиационното, тъй като то дава на въздушния транспорт изкривено конкурентно предимство пред устойчивите видове транспорт, например железопът-ния, който ще губи приходи от € 30 млрд. годишно. Групата на зелените в ЕП призовава Съвета и Коми-сията да гарантират най-бързо преразглеждане на законодателството.


климатични промени

Канада лобира за горива от катранените пясъци

Държавите-членки на ЕС обсъдиха директива за качеството на горивата, по-специално възможността да се поставя етикет на горива от катранените пясъци, които са силно замърсяващи. Канада лобира срещу проекта на ЕС и настоя да не бъде класирано по-висо-ко съдържание на въглерод в горивото от катранени пясъци, отколкото всеки друг конвенционален вид гориво.Гласуването не достигна необходимото квалифици-рано мнозинство и беше окончателно отхвърлено. Дискусиите ще се върнат на ниво технически комитет за обсъждане от министрите на държавите-членки на ЕС и от Екологичен съвет през юни тази година.Канада приветства резултатите от гласуването и за-плаши с търговска война ЕС. Зелените призоваха ЕС да остане твърд и да не приема натиск от страна на канадското правителство. Те смятат, че вратата към постигането на поставените климатични цели ще бъде безотговорно затворена за ЕС за десетилетия напред, ако се позволи субсидиране и инвестиране в подобни проекти.

Включване на авиацията в схемата за търговия с емисииБитката за включването на международната авиация в Схемата за търговия с емисии на ЕС става все по ожесточена. На среща на високо равнище ЕС / Китай, както и по време на среща в Москва, 32–те страни продължават да протестират срещу решението на ЕС да включи въздушния транспорт в своята схема за справяне с емисиите при въздушен трафик. След като основните страни - Бразилия, Южна Афри-ка, Китай и Индия - осъдиха решението на ЕС, Русия и Китай обявиха, че се подготвя законодателство, с което забраняват на своите авиокомпании да участват в схемата за търговия с емисии.Зелените призоваха ЕС да отстоява и прилага закона. Според тях стъпките за защита на климата не бива да се превръщат в източник на потенциален търговски конфликт, тъй като проправят пътя към глобално спра-ведливо решение. В момента няма алтернатива на европейската система и европейската програма е една от най-широкообхват-ните мерки, приети от който и да регион, за да регули-ра емисиите на парникови газове. Действията на ЕС се подкрепят като целесъобразни и като положителна стъпка напред в защитата на клима-та и на по-справедливо третиране на други, по-малко замърсяващи средства за транспорт.

САЩ: емисиите на парникови газове все още са във възходВ последния си доклад за емисиите Агенцията за защита на околната среда (EPA) обяви, че енергийната консумация и по-топлото време са довели в САЩ до увеличен размер на емисиите на парникови газове с 3,3% до 6.866 млрд. тона между 2009 и 2010 г. В САЩ емисии на парникови газове от изкопаеми горива бележат намаление през 2008 г. и 2009 г., но потреблението във всички икономически сектори е нараснало с 3,6% през 2010 г. САЩ обещаха да намалят вътрешните емисии на парникови газове с 17 процен-та под нивата от 2005 г. до 2020 г.Президентът Барак Обама заяви, че САЩ ще продъл-жат да се придържат към целта, въпреки факта, че Конгресът на САЩ не успя да наложи задължителено въглероден таван в законодателството.


КАЛЕЙДОСКОП

Китай - засилени цели за енергийна ефективност

Китай е решен да ограничи потреблението си на енергия и да намали своя въглероден отпечатък.

Енергийно-интензивните индустрии като производ-ството на стомана и текстил ще трябва да намалят значително потреблението на енергия в сравнение с миналата година. Правителството поиска намаляване на енергийната интензивност с една пета до 2015 г. в сравнение със средната енергийната интензивност през 2010 г.Китай е най-големият емитер на парникови газове в света и е е изправен пред натиск на национално и международно ниво. Някои експерти се съмняват, че ще постигне своите собствени цели за емисиите и затова продължава да е против каквито и да е обвързващи цели на ООН в преговорите за климата. Вместо това, правителството предпочита изпълнени-ето на доброволна програма, насочена към намаля-ване на количеството енергия, необходима за про-изводство на единица от брутния вътрешен продукт. Засега общите емисии продължават да растат, тъй като икономиката продължава да расте.

Мерки за намаляване на емисиите от морския транспорт

На фона на напрегнат дебат относно включването на авиацията в СТЕ на ЕС, международната общност обсъди възможността за въвеждане на корабите в глобалната схема за търговия с емисии, както и други пазарно-ориентирани мерки за намаляване на емиси-ите на CO2 в сектора. Опциите включват данък върху всички кораби, или тези, които не отговарят на новия индекс за енергийна ефективност (EEDI), или ефективност, свързана с налог. По време на редовни срещи с Международната морска организация, работната група по емисиите на парникови газове успя да се споразумее относно пазарните мерки. Ръководителят на ИКАО, Реймънд Бенджамин заяви, че окончателно предложение ще бъде направено в края на тази година. Въвеждането на мярка в помощ на климата беше обсъдено в ООН на преговори в Дърбан, но не бе постигнато споразумение.Еврокомисарят по климата Кони Хедегард каза, че предпочитанието на ЕС е проблемът с корабните емисии да бъдат решени от ММО, но ЕК ще бъде готова да действа, както го е направила за авиацията, ако агенцията на ООН не успее да се справи сама.

Източник: Бюлетин за климата наевропийските зелени

“ГЕОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ” ООДгеодезия, проектиране, строителство

Фирмата е специализирана в ремонт на подкранови пътища.Затваря цикъла:

геодезическо заснемане за диагностика - ремонт в следствие данните в диагностиката - геодезическо заснемане за издаване на екзекутив.

гр. Стара Загора, ул. Гео Милев № 35, ет. 2, офис: 8тел./факс 042 623711, GSM 0888 446121

еmail: [email protected]://www.geostroi.com

Извършва ремонт, реконструкция, преустройство и монтаж на различни повдигателни съоръжения,

производство на мостови кранове до 5 тона